Договор за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко

ДОГОВОР за правна помощ по наказателни дела между

Република България и Кралство Мароко (Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 20 септември 2007 г. – ДВ, бр. 80 от 2007 г. В сила от 21 декември 2013 г.)

Република България и Кралство Мароко, наричани по-долу „Договарящи страни“, водени от желанието да засилят сътрудничеството си в наказателноправната област, се споразумяха за следното:

Главапърва

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1 Задължение за оказване на правна помощ

1. Договарящите се страни се задължават да си оказват взаимно правна помощ по наказателни дела в съответствие с разпоредбите на този Договор.

Правната помощ включва: – издирване и разпознаване на лица; – връчване на призовки и други съдебни книжа; – разпит на заподозрени, обвиняеми и подсъдими; – събиране на доказателства; – разпит на свидетели и експерти; – оглед, обиск и изземване; – предаване на предмети и документи; – предаване на задържани лица в качест- вото им на свидетели; – предаване на присъди или преписи от бюлетините за съдимост; – информация относно присъди и раз- мяна на нормативни актове. 2. Прилагат се и други форми на правна помощ, ако съответстват на законодателството на замолената Страна.

3. Сътрудничеството съгласно този Договор не включва:

а) екстрадиране и арестуване на лице с оглед неговото екстрадиране; б) изпълнение на присъди, произнесени от наказателните съдилища в молещата Страна на територията на замолената Страна; в) трансфер на осъдени лица за изтърпяване на наказание.

Член 2 Отказване на правна помощ

1. Правна помощ се отказва в следните случаи:

а) исканите действия противоречат на за- кона или на основните принципи на правото на замолената Страна; б) деянието се определя от законодател- ството на замолената Страна като политическо престъпление, престъпление, свързано с политическо престъпление или военно престъпление. Не се считат за политическо престъпление: – посегателството върху живота на държа- вен глава или на член на неговото семейство; – посегателството срещу живота, здраве- то или свободата на лицата, ползващи се с международна защита, в това число дипломатическите представители; – отвличане, вземане на заложници или противозаконно задържане; – използването на бомби, гранати, ракети, автоматични огнестрелни оръжия или писма или колети с взривни устройства, ако това използване представлява опасност за други лица; – опитът или съучастието в извършването на посочените по-горе престъпления и всяко друго опасно действие на насилие, насочено срещу живота, здравето, свободата на личността, както и такова действие срещу имущество, предизвикало колективна опасност за други;

в) замолената Страна има основание да счита, че расата, религията, полът, националността, езикът, политическите убеждения и личното и общественото положение могат да повлияят отрицателно на развитието и изхода на наказателното производство; г) деецът, спрямо когото се извършва на- казателно производство в молещата Страна, е осъден с влязла в сила присъда за същото деяние в замолената Страна, при условие че не се е отклонил от изпълнение на наказанието; д) замолената Страна счита, че оказването на правна помощ може да накърни нейния суверенитет, сигурност или други национални интереси. 2. Правна помощ по букви „б“, „в“ и „г“ на алинея 1 не се отказва, ако лицето, по отношение на което се провежда наказателното производство, е изразило свободно съгласието си за това.

3. Правна помощ може да се откаже, ако исканите действия могат да попречат на висящо наказателно производство в замолената Страна. В този случай замолената Страна може да предложи отлагане на изпълнението на исканите действия или изпълнение при определени условия.

4. Ако отказва оказване на правна помощ, отлага изпълнението на исканите действия или ги свързва с определени условия, замолената Страна уведомява своевременно молещата Страна, като се мотивира.

Член 3 Изпълнение на искане за правна помощ

1. При изпълнение на исканите правни действия замолената Страна прилага разпоредбите на своето законодателство. По искане на молещата Страна замолената Страна прилага други форми и условия, ако те не противоречат на основните принципи на правото є.

2. Ако молещата Страна изрично поиска, замолената Страна уведомява за датата и мястото, където ще се изпълнят исканите действия. В този случай органите на молещата Страна и страните по делото могат да присъстват и да съдействат за изпълнението на съдебната поръчка съгласно законите на замолената Страна.

Глававтора

СПЕЦИФИЧНИ ФОРМИ НА ПРАВНА

ПОМОЩ

Член 4 Връчване на книжа и документи

1. Връчването на книжа и документи се извършва в срока съгласно законодателството на замолената Страна.

2. Замолената Страна доказва връчването на книжа и документи, като изпраща разписка за получаване (с дата и подпис на получателя) или протокол, съдържащ данни за начина и датата на връчване и за качеството на лицето, получило книжата.

Член 5 Предаване на книжа, документи и предмети

1. При искане за предаване на книжа или документи замолената Страна може да изпрати заверени копия или по възможност оригинали, ако молещата Страна изрично ги поиска.

2. Ако замолената Страна поиска изрично, молещата Страна връща по възможност документите, оригиналните книжа и предметите, които е получила.

3. Върху предметите, които се предават съгласно този Договор, не се налагат мита и данъци.

Член 6 Явяване на лица, пребиваващи на територи- ята на замолената Страна

Когато замолената Страна поиска явяване на лице, пребиваващо на нейна територия, и когато лицето не се яви без основателна причина, замолената Страна може да наложи принудителни мерки и санкции, предвидени в националното є законодателство.

Член 7 Явяване на лица на територията на моле- щата Страна

1. Ако се иска явяване на лице на територията на молещата Страна, неявилото се призовано лице не може да се подложи на санкции или принудителни мерки.

2. Молещата Страна плаща съгласно законодателството си разходите и съответно възнаграждение и обезщетение на свидетеля и на вещото лице, които са се явили по нейно искане. Замолената Страна може да предостави аванс по искане на другата Страна.

Член 8 Явяване на задържани лица в молещата

Страна

1. Лица, задържани на територията на замолената Страна, които се призовават от компетентния орган на молещата Страна да се явят в качеството на свидетели, за очна ставка или за разпознаване, се предават временно на тази Страна при уговорени между двете Страни условия, ако:

а) лицето е дало съгласието си за преда- ване; б) срокът на неговото задържане няма да се удължи в резултат на това предаване; в) молещата Страна се задължава да го върне веднага след отпадане на основанията за предаване в срок, определен от замолената Страна; при наличие на основателни мотиви замолената Страна може да удължи този срок.

2. Предаденото лице остава задържано на територията на молещата Страна в съответствие с условията, уговорени от Договарящите се страни, докато замолената Страна не поиска други начини на задържане или освобождаване.

3. Когато има сериозни причини, предаването може да бъде отказано.

Член 9 Имунитет

1. В случаите, в които се иска явяване на лицето пред органи на молещата Страна, към явилото се лице не могат да се прилагат принудителни или ограничаващи свободата му мерки за деяния, извършени преди връчването на призовката.

2. Защитата по ал. 1 се прекратява, ако явилото се лице не напусне, макар че е имало възможност, територията на молещата Страна след изтичане на 15 дни от момента, когато присъствието му е престанало да бъде необходимо на компетентните органи, или ако след напускане на Страната се завърне доброволно в нея.

Член 10 Придобито чрез престъпление

1. Ако замолената Страна е трябвало да издири придобитото чрез престъпление и ако на нейната територия не се намира предполагаемата облага от извършеното престъпление, тя трябва да съобщи резултата от издирването на молещата Страна. При оформянето на молбата си последната е длъжна да съобщи на замолената Страна причините, поради които смята, че придобитото чрез престъплението би могло да се намира на нейната територия.

2. Замолената Страна взема, ако законът є го позволява, необходимите мерки за изпълнение на решението за изземване на придобитото чрез престъплението или всички други мерки със същата цел, които биха били предприети от съда на молещата Страна.

3. Когато молещата Страна съобщи намерението си да осъществи процедура по изпълнение на решението за изземване или всяко друго подобно решение, замолената Страна взема разрешените от закона мерки, за да възпрепятства всяка сделка, прехвърляне или разпореждане с блага, които или се, или биха могли да се отнасят до решението за изземване.

4. Иззетото съгласно разпоредбите на този договор е в полза на замолената Страна, освен ако не е уговорено друго.

5. При прилагането на този член трябва да се зачитат правата на трети лица съгласно закона на замолената Страна.

6. Разпоредбите на този член са приложими също и спрямо вещите – средство на престъплението.

Член 11 Поверителен характер

1. Ако е била помолена, замолената Страна осигурява поверителността на съдържанието на молбата за правна помощ и придружаващите я документи. Ако молбата не може да бъде изпълнена без нарушаване на поверителността, замолената Страна уведомява за това молещата Страна, която решава тогава дали при тези условия молбата може да бъде изпълнена.

2. Молещата Страна, ако є е отправена молба, пази поверителността на доказателствата и сведенията, предоставени от замолената Страна, освен ако тези доказателства и сведения не са необходими за процедурата, спомената в молбата.

3. Молещата Страна не трябва да използва без предварително съгласие от замолената Страна получените доказателства и информацията, свързана с тях, за други цели освен тези, споменати в молбата.

Член 12 Информация за присъди

Договарящите страни се информират взаимно всяка година за присъдите, издадени от техните съдебни органи срещу граждани на другата Страна.

Член 13 Изпращане на преписи от присъди и извле- чения от бюлетините за съдимост

При поискване двете Страни си изпращат преписи от присъди и извлечения от бюлетините за съдимост. Ако молещата Страна поиска, замолената Страна дава необходимите сведения по делото при изпращане на присъдата.

Член 14 Размяна на правна информация

Договарящите страни взаимно се информират при поискване относно актове на своето законодателство и съдебната практика, като си предоставят копия от тях.

Главатрета

ПРОЦЕДУРИ И РАЗНОСКИ

Член 15

Връзки

1. Връзките между Договарящите страни по този Договор се осъществяват по дипломатически път. При спешен случай съобщенията се предават между централните органи на двете Страни пряко и чрез посредничеството на Международната организация на криминалната полиция (ИНТЕРПОЛ).

2. Централните органи са: – за Република България: Министерството на правосъдието; – за Кралство Мароко: Министерството на правосъдието.

Член 16 Молба за оказване на правна помощ

1. Молбата съдържа следните данни: а) сведения за органите, които извършват наказателното производство, за лицето, по отношение на което то се извършва, за предмета и характера на съдопроизводството, както и приложимите наказателни разпоредби; б) предмета и характера на искането; в) всякакви други данни, полезни за из- вършване на исканите действия, по-специално сведения за самоличността на лицето, а ако е възможно, и за мястото, където то се намира; г) специалните форми и начини, които евентуално се изискват, да бъдат приложени при изпълнението на исканите действия, както и общи сведения за органите или страните по делото, които биха могли да участват. 2. Когато молбата има за предмет разпит или събиране на доказателства, тогава трябва да съдържа и сведения за характера на деянието, въпросен лист за разпита, както и други специални искания според случая.

3. Молбата за обиск и изземване трябва да бъде придружена от акт на компетентен орган от молещата Страна.

Член 17

Език

1. Молбата за правна помощ и всички приложени документи се изготвят на езика на молещата Страна и се придружават от копие на езика на замолената Страна или на френски език.

2. Всеки превод, който съпровожда молбата за правна помощ, се заверява от лице, оторизирано от законодателството на молещата Страна.

Член 18 Разходи

1. Разходите, които са направени от замолената Страна във връзка с оказването на правна помощ, са за нейна сметка.

2. Молещата Страна поема разходите по предаване на задържани лица на нейна територия, разходите, свързани с извършването на експертизи от вещи лица на територията на замолената страна, както и разходите, посочени в ал. 2 на чл. 7.

Главачетвърта

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 19 Ратифициране и влизане в сила

1. Този Договор подлежи на ратифициране и ще влезе в сила на 30-ия ден след размяна на ратификационни документи.

2. Този Договор се прилага по отношение на молби за правна помощ, получени преди влизането му в сила, както и по отношение на молби за правна помощ, получени след влизането му в сила, но относно деяния, извършени преди влизането в сила на Договора.

3. Този Договор се сключва за неопределен срок. Всяка договаряща страна може да го денонсира. Действието на този договор се прекратява след изтичане на шест месеца от датата на получаване по дипломатически път от една от Договарящите страни на писмено известие за денонсирането на договора.

Член 20 Решаване на спорове

Договарящите Страни решават всички разногласия, възникнали при тълкуването и изпълнението на този Договор, чрез консултации между органите по чл. 15 от Договора или по дипломатически път.

Съставен в Рабат на 15 март 2005 г. в два еднакви екземпляра на български, арабски и френски език, като всички текстове имат еднаква сила. При разногласие при тълкуването на този Договор е валиден текстът на френски език. За Република За Кралство България: Мароко: Антон Станков, Мохамед Бенаиса, министър на министър на правосъдието външните работи и сътрудничеството