Решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България

РЕШЕНИЕ за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в

Република България

Народното събрание на основание чл. 151, ал. 1 от Закона за водите

РЕШИ : Приема Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.

Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 21 ноември 2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:

Цецка Цачева

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ за управление и развитие на водния сектор в

Република България

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

ДБ Държавен бюджет ДКЕВР Държавна комисия за енергийно и водно регулиране ИАОС Изпълнителна агенция за околна среда МЗ Министерство на здравеопазването МЗХ Министерство на земеделието и храните МИЕT Министерство на икономиката, енергетиката и туризма МОСВ Министерство на околната среда и водите МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството МФ Министерство на финансите НИМХ Национален институт по метеорология и хидрология НСИ Национален статистически институт НСУРВС Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор ПСПВ Пречиствателна станция за питейни води ПСОВ Пречиствателна станция за отпадъчни води ПУДООС Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда ПУРБ План за управление на речен басейн РЗИ Регионални здравни инспекции РИОСВ Регионални инспекции за околна среда и води

1. ВЪВЕДЕНИЕ Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (НСУРВС) в Република България се разработва във връзка с изискванията на чл. 151 от Закона за водите.

Основните етапи на разработването включват: 1. Изготвяне на детайлни анализи на ситуацията в сектора – водни ресурси и инфраструктура във водния сектор.

2. Разработване на Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и организиране на обществено обсъждане.

3. План за действие към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България в краткосрочна (2013 – 2015 г.), средносрочна (2016 – 2021 г.) и дългосрочна (2022 – 2037 г.) перспектива.

След одобрението на НСУРВС от Народното събрание ще се изготвят съответните законови промени.

Методология При изготвянето на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е приложена методологията на стратегическото планиране, която определя и основните технологични етапи при разработване на стратегията, а именно:

• Анализ на средата • Анализ на силните, слабите страни, възможности и заплахи (SWOT анализ)

• Определяне на целите • Разработване на алтернативи (последователност от действия и мерки) за постигане на зададените цели

• Избор на алтернатива – стратегия за развитие • План за действие • Разработване на механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението

Съдържанието на стратегическия документ е съобразено с ключови изисквания към такъв вид документ, а именно: да е достъпен за разбиране от страна на неспециалисти и на широката публика и същевременно да предоставя възможност на желаещите и на тесните специалисти да получат много подробна информация чрез обширни приложения към основния текст на аналитичната част.

Имайки предвид горното, Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор има следното съдържание:

Основен документ: 1. Въведение 2. Изводи от анализа на състоянието на водния сектор

3. Представяне на резултатите от SWOT анализа

4. Целеполагане 5. Алтернативи за постигане на целите за интегрирано управление на водните ресурси

6. Стратегия за развитие 7. План за действие 8. Механизъм за наблюдение и оценка на изпълнението на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор и на Плана за действие.

Приложения към НСУРВС В приложения от 1 до 8 към НСУРВС са представени подробните данни от извършените анализи и резултати от работата, а именно:

Анализ на средата, включващ: • Анализ на водопотреблението и бъдещите нужди от вода

• Анализ на водностопанската инфраструктура

• Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор

• Анализ на удовлетвореността на населението и бизнеса от предоставяните услуги във водния сектор

• Анализ на нормативната и регулаторната рамка на процесите в сектор „Води“

• Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности по управлението на водите

• Анализ и оценка на разходите във водния сектор и на източниците на тяхното финансиране

• Кратък преглед на институционалното устройство и предизвикателствата във водния сектор в други държави.

В приложение 9 е представена „Стратегия за управление на дейностите при минералните води“, което бе пряко инспирирано от проведените обществени обсъждания.

НСУРВС е разработена в рамките на проект, възложен от МОСВ. Изборът на алтернативата, представена в настоящия документ, се осъществи след многократно обсъждане с представители на МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ, МЗ, МФ, както и на организирани за целта обществени обсъждания, обсъждане във Висшия консултативен съвет по водите, а също и чрез получените мнения, коментари и становища от всички проявили интерес чрез пощата и интернет страницата на МОСВ.

2. ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ И ПРОГНОЗИТЕ

ЗА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

В този раздел са представени най-важните изводи от извършените анализи на съществуващото състояние в сектора. Те са изготвени през 2010 г. и началото на 2011 г., поради което се основават на наличната информация до 2010 г.

АНАЛИЗ НА ВОДОПОТРЕБЛЕНИЕТО

И БЪДЕЩИТЕ НУЖДИ ОТ ВОДА Ø Според изготвените три сценария (оптимистичен, реалистичен и песимистичен) за очакваните валежи в краткосрочна (2015 г.), средносрочна (2021 г.) и дългосрочна (2035 г.) перспектива общо за страната не се очаква трайна тенденция на недостиг на естествени повърхностни и подземни водни ресурси. В същото време обаче, наблюдаваната все по-често флуктуация е много тревожна индикация за бъдещето – например от години с изключително ниско ниво на валежите (2000 г. и 2008 г.) до години с изключително високо равнище на валежите, довело да заливане на големи територии от страната (2005 г.), в допълнение към неравномерното разпределение на водните ресурси на територията на страната.

Ø По речни басейни, прогнозите за водообезпеченост с водни ресурси за Дунавския и Западнобеломорския район са оптимистични и не се очаква недостиг на вода (което не означава, че крайните потребители ще са осигурени с вода, тъй като инфраструктура или липсва на някои места, или в редица места е в лошо състояние), но се очаква среден воден стрес за Черноморския и Източнобеломорския район.

Ø Проблемите с недостига на вода през сухите години и през нормално влажните години, свързани с въвеждането на целогодишни и сезонни режими на водоподаване, засягат главно селища, които нямат изградени и не са свързани с резервоари за денонощно, сезонно и многогодишно съхранение на повърхностния воден ресурс, както и в по-редки случаи – селища с водоснабдяване от язовир, но с проблеми във водопреносната система – течове, аварии.

Ø Отклоненията в качеството на доставяната питейна вода в някои региони се дължат основно на липсата на пречиствателни съоръжения за питейни води (ПСПВ) и остарялата водопреносна мрежа за повърхностните водоизточници, замърсяване от антропогенното въздействие и фонови замърсявания за подземните водоизточници. Отклонения се наблюдават по много малък брой показатели, но има тенденция за разширяване на териториалния обхват.

Ø Влошаването на качеството на повърхностните и подземните водни тела се дължи основно на недостатъчния брой и капацитет на пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ), екологично несъобразено земеползване и промишлена дейност.

Ø България е една от най-богатите страни в Европа на минерални води, позволяващи различно приложение.

АНАЛИЗ НА ВОДНОСТОПАНСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА По-долу са представени най-важните изводи от анализа на водностопанската инфраструктура във всички отрасли: водоснабдяване, канализация и пречистване на води; хидроенергетика; хидромелиорации; защита от вредното въздействие на водите.

Ø Капацитетът на хидроенергийните системи задоволява комплексните нужди на водоползватели и водопотребители (напояване, питейно-битово и промишлено водоснабдяване, рекреация, рибовъдство), както и на енергетиката. Големите хидроенергийни съоръжения се поддържат в много добро състояние.

Ø Сравнението на прогнозното водопотребление (без хидроенергетика и АЕЦ) за периода на Стратегията с общия завирен обем на язовирите показва, че България е с високо покритие на изградени язовири. Идентифицираните нужди за няколко неголеми района на страната могат да се решат с изграждането на няколко нови язовира или надграждане на съществуващи.

Ø Преобладаващата част от действащите водоснабдителни активи (водовземни съоръжения, водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.) са въведени в експлоатация преди 1980 г. и са изградени от материали (преобладаващо етернитови и стоманени тръби), чийто срок на годност е изтекъл.

Ø В голяма част от водопроводната мрежа нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата.

Ø Констатираните загуби на вода са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити, както от водопроводната мрежа, така и по кранове, връзки, резервоари и в различните шахти. Големи обеми вода се губят също за изпразване и пълнене на водопроводната мрежа при аварии поради факта, че тя е недобре конструирана и/или преоразмерена, а граничните кранове между хидравличните зони не работят достатъчно добре.

Ø Сериозен проблем е наличието на неравномерно хидравлично налягане (високо или ниско) в отделни зони на водопроводната мрежа. Причини за високото налягане са голяма денивелация между резервоарите и захранващата територия; директни свързвания (водоподаване) към високонапорни транзитни тръбопроводи; липса на регулатори за намаляване на налягането; преоразмерени помпени станции, хидрофори и респективно водопроводната мрежа. Ниско налягане се получава вследствие на по-малки диаметри или преоразмерени мрежи, захранващи много потребители, което води до големи загуби на налягането, особено в крайградските вилни зони; строителство в близост до резервоарите, където поради липса на денивелация не може да се осигури нужният статичен напор; многобройни течове по водопроводната мрежа.

Ø Почти всички построени и в експлоатация ПСПВ (46 % от населението e свързано към ПСПВ) са с остаряло оборудване и спешно се нуждаят от реконструкция и модернизация (особено на филтърните корпуси) и въвеждане и на автоматизиран контрол за остатъчност на подаваните реагенти (хлор и алуминий) в пречистените питейни води.

Ø Процентът на изграденост на канализационната мрежа е сравнително нисък (61 %). Срокът на амортизация на мрежата е изтекъл и има висок процент на инфилтрация на чужди води (течове от загуби на вода, подпочвени и дренажни води). Тези факти са констатирани във всички прединвестиционни проучвания и вече изготвените Генерални планове на големите градове.

Ø Почти навсякъде в страната канализационната система е от смесен тип, което също води до проблеми, особено при обилни валежи.

Ø Нивото на изграденост на ПСОВ е сравнително ниско. Почти всички построени и пуснати в експлоатация ПСОВ в края на миналия век се нуждаят от реконструкция и модернизация.

Ø В много случаи има липса на съответствие между степента на изграденост на канализационната мрежа и проводимостта на главните колектори с капацитета и изградеността на ПСОВ.

Ø Голяма част от хидромелиоративните съоръжения са стари и амортизирани, като последните са построени в началото на 90-те години, болшинството – през 60-те и 70-те години, но има системи и от 50-те години на миналия век, поради което те не могат да изпълняват работата си нормално.

Ø Използваемостта на капацитета на хидромелиоративните системи за последните десет години е под 10 %, което се дължи на драстичното намаление на засетите поливни култури и промяна на структурата им.

Ø За част от съоръженията във водния сектор не са определени оператори за поддръжка, а някои са и с неустановена собственост.

Ø Много от съоръженията за защита от вредното въздействие на водите се нуждаят от ремонт и профилактика.

Ø Информационната обезпеченост по отношение на състоянието (както в количествен, така и в качествен аспект), събитията и наблюдението е твърде ниска за изготвянето на пълни анализи на инфраструктурата във водния сектор и за вземане на съответни управленски решения. Наличната информация е разпръсната в голям брой институции и търговски дружества, в много случаи несистематизирана.

Ø Направените оценки на средствата, необходими за инвестиции във водностопанската инфраструктура, показват суми в порядъка от над 12 млрд. лв. за покриване на минимални нужди до над 43 млрд. лв. за привеждането є в състояние, доближаващо се до европейските стандарти.

АНАЛИЗ НА ОПЕРАТОРИТЕ, ПРЕДОСТАВЯЩИ

УСЛУГИ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР В този раздел са представени основните изводи от анализа на операторите на съоръжения във всички отрасли на водностопанската система.

1. ВиК оператори Анализ на капацитета Ø Пазарните позиции на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор, се определят от монополното предлагане на стока с много ниска степен на еластичност на потреблението.

Ø Предоставянето на водоснабдителните услуги от ВиК операторите зависи във висока степен от наличността и техническото състояние на водопроводната мрежа, както и от качеството на питейната вода. Въпреки добрия териториален обхват на водопроводната мрежа и доброто качество в преобладаващия случай на природната вода изключително високата степен на амортизация на водопроводите е фактор, който може да бъде сериозна заплаха за нормално функциониране на дружествата през следващите години.

Ø При отвеждането и пречистването на отпадъчни води предоставянето на услугата от операторите в най-голяма степен зависи от наличието на техническа инфраструктура.

Ø Общата численост на персонала в дружествата, въпреки неговата благоприятна образователна и квалификационна структура, не съответства на изпълнявания обем дейности. Съществуват резерви за оптимизиране на числеността на персонала в съчетание с въвеждане на съвременни системи за управление на персонала.

Ø ВиК дружествата досега са започнали и са обърнали внимание предимно на дефазивния си институционален капацитет.

Ø Развитието на стратегическия институционален капацитет е изоставаща задача. Само при експлоатационната дейност и управлението на човешките ресурси достигнатото ниво може да се характеризира като средно. Постигнатото развитие се асоциира със започнати реформи на съответните елементи, постигнати значителни резултати, но са необходими допълнителни усилия, докато се постигне състояние на завършеност.

Ø Самооценката на капацитета на дружествата за извършване на инвестиционна дейност на проектен принцип показва ниски възможности за участие в инвестиционния процес с изключение на няколко от най-големите ВиК дружества.

Ø По данни на ВиК операторите, в общия случай, когато община кандидатства за проект във водния сектор, тя рядко съгласува своите намерения с ВиК дружеството. Като цяло общините представят намеренията си пред водните оператори в най-ранната фаза на проекта (възникването на неговата идея) и в последния етап, когато трябва да се приеме изградената инфраструктура. Изборът на консултантски екип и на строител, както и изготвянето на тръжната документация са сред етапите, които много рядко се съгласуват с компаниите, предоставящи водоснабдителни услуги.

Ø Не съществува връзка между големината на дружеството и нивото на „съгласуваност“ между ВиК дружеството и съответните общини. Интересно е да се отбележи, че ВиК дружествата, които са общинска собственост, не се ползват с привилегии при съгласуване на намеренията на общините с тях.

Ø Повече от половината от ВиК дружествата, представили информация, чрез която оценяват собственото си развитие, са декларирали готовност за участие в реализацията на инфраструктурни проекти, ако тяхното участие се насърчава. Желаните форми на насърчаване на участието са: получаване на финансова помощ и подкрепа от трети страни; изграждане на звена, които да имат капацитет да разработват необходимата документация; осъществяване на по-добра комуникация между институциите, както и промяна в нормативната уредба. Сроковете за реализиране на предложените промени варират значително – от 3 месеца до 10 години.

Ø Много от ръководителите на ВиК услуги декларират, че се въздържат да инвестират в инфраструктура поради неясната ситуация, в която ще изпаднат при прехвърляне на активите на държавата и общините.

Анализ с обхват на данни или Data Envelopment Analysis (DEA) Ø Получените резултати за ВиК отрасъла в България според DEA анализа за относителна техническа ефективност са значително по-ниски от други страни в Европа. В същото време има негативна тенденция в отчетените нива на средна техническа ефективност за отрасъла през последните три години.

Ø Постигнатите по-високи цени също не се отъждествяват с постигане на по-високи резултати на техническа ефективност, като в много случаи се наблюдава точно обратният резултат.

Ø Идентифицират се „луфтове“ на преразход на ресурс главно по отношение на персонала, тоест дружествата използват повече работна сила за постигане на същия резултат.

Анализ на текущото финансово състояние на ВиК дружествата Ø Съществува голяма концентрация на нетекущите активи в малък брой дружества.

Ø Балансовата стойност на активите на голяма част от предприятията от отрасъла отдавна е изостанала от пазарните стойности на новоизградени активи от аналогичен тип. Това прави невъзможно възстановяването на амортизираните активи само със средства от фонд амортизационни отчисления, като средствата осигуряват основно спешни ремонтни дейности и се разчита на принципалите на дружествата да осигурят финансиране за проектите.

Ø Неизпълнението на инвестиционните програми в утвърдените бизнес планове е голямо, като за 2007, 2008 и 2009 г. неизпълнението е над 80 %.

Ø Краткосрочните вземания имат най-голям дял в текущите активи при всички оператори, като повишаващите му се стойности при малките и големите ВиК дружества са неблагоприятни, тъй като тази тенденция показва невъзможност за събиране на вземания от клиенти.

Ø Дългосрочните пасиви на ВиК дружествата намаляват през 2008 г. и 2009 г. спрямо 2007 г. Изключение от тази тенденция са много големите оператори поради нарастване на правителствените дарения, предоставени от държавни и общински органи на властта, включително чрез усвояване на средства по програми на Европейския съюз, свързани с активи, дарения чрез прехвърляне на имоти, машини и съоръжения към дружеството и/или чрез финансиране на дейности по изграждане на активи.

Ø Задължения за такса водоползване имат основно големите и много големите дружества, като сумите нарастват за анализирания период, особено през 2008 г. спрямо 2007 г. Тези задължения формират относително малък дял в структурата на текущите пасиви на посочените два типа дружества. Допуска се, че стойността на този пасив е значително по-голяма, защото посочените данни са изчислени само въз основа на информация от няколко дружества, които изрично са извели тези пасиви в отделен параграф. В масовия случай ВиК дружествата отчитат тези пасиви в параграф „други данъчни задължения“ или „други краткосрочни задължения“, което затруднява анализа на задълженията, свързани с такса водоползване.

Ø По-високата разходна ефективност на малките ВиК дружества не води до положителен текущ годишен финансов резултат. Една от причините е възможността общинските ръководства да възлагат задачи на ВиК дружествата извън обичайната им дейност, като например ремонтни работи на общински обекти, възстановяване на настилки и др.

Ø Приходите от оперативна дейност формират между 98 и 99 % от общите приходи на ВиК дружествата и изцяло определят състоянието и тенденциите при общите приходи. В рамките на анализирания тригодишен период приходите на всички оператори се увеличават, като тази тенденция е най-силно изразена при много големите ВиК оператори.

Ø През последните години задлъжнялостта на дружествата нараства.

2. Оператори на хидромелиоративни и хидроенергийни системи и обекти Оператори на хидромелиоративни системи

Ø Дружествата „Напоителни системи“ към Министерството на земеделието и храните изпитват потребност от повече квалифициран персонал, особено в клоновете.

Ø По отношение на финансовото състояние на дружествата към МЗХ са идентифицирани два основни проблема: нарастващи несъбираеми вземания от длъжници и ненавременно и непълно превеждане на държавната субсидия за вменените им дейности, свързани с отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите. Съчетаването на разнородни по характер търговски дейности, неприсъщи за основната цел на дружествата и субсидирани от държавата дейности, създава предпоставки за неефективно управление и негативни финансови резултати, но, от друга страна, намалява необходимостта от държавно субсидиране.

Ø Липсва информация на национално ниво за операторите на общински хидромелиоративни обекти, основно общински язовири.

Оператори на хидроенергийни системи и обекти Ø Предприятие „Язовири и каскади“ към НЕК – ЕАД, е много добре екипирано и подготвено да изпълнява вменените му функции и предмет на дейност по отношение на техническа експлоатация и поддържане на хидроенергийни системи и обекти. Забележка: „Язовири и каскади“ не е самостоятелно търговско дружество и е подразделение на НЕК – ЕАД. За прякост в настоящата стратегия се използва Предприятие „Язовири и каскади“.

Ø Липсата на самостоятелен баланс на Предприятието не позволява оценка на финансовите потоци, свързани с тази дейност.

АНАЛИЗ НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО И БИЗНЕСА ОТ ПРЕДОСТАВЯНИТЕ УСЛУГИ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

В хода на подготовката на анализите за текущото състояние във водния сектор е направено проучване за нагласите и мнението на населението и бизнеса. За населението резултатите са от специално проведеното за целите на изготвяне на Стратегията национално представително проучване, тоест резултатите следва да се третират като представителни за цялото пълнолетно население на страната при отчитане на съответния процент статистическа грешка.

Представените по-долу изводи и мнения представляват изказаните от респондентите по време на социологическите проучвания нагласи и мнения, а именно:

Ø Мнението на над една трета от населението и една четвърт от бизнеса е, че: постоянно или много често ползват вода с влошено качество – мътна и с лош вкус; ВиК дружествата, които са изцяло държавна собственост и които обслужват население от 100 хил. до 250 хил. души, предоставят най-често вода с постоянно лошо качество. В населените места с най-високите цени на водата качеството на ползваната вода се оценява най-масово като лошо.

Ø Преобладаващата част от представителите на населението и на бизнеса са склонни да плащат по-високи сметки с цел подобряване на качеството на услугите, предоставяни от ВиК – водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води. Декларира се готовност за плащане на по-високи сметки и при изграждането на инфраструктура, която да предпазва от наводнения, по-доброто пречистване на отпадъчните води и изграждане на инфраструктура, която да гарантира наличието на вода при засушаване поради промяна в климата.

Ø В масовия случай заплащането на сметките за вода не затруднява населението, което плаща всеки месец основно на касите на ВиК операторите и на инкасаторите. От друга страна, затрудненията при заплащането на използваното количество вода се дължат основно на ниските доходи (за населението) и големите сметки в резултат на използвани големи количества (при бизнеса).

Ø Около една десета от респондентите, главно в най-ниските подоходни групи, не са склонни да плащат по-голяма сметка за вода, тъй като преценяват, че цените и без това са високи.

Ø Обществото и бизнесът твърдо заявяват, че водата е национално благо и въпросите, свързани с нея, следва да се решават на национално равнище, а собствеността на инфраструктурата за водите – язовири, водопроводи, канализация, пречиствателни станции на населените места и др., следва да е общинска и държавна.

Ø Изключително ниска подкрепа получава твърдението, че предоставянето на вода на населението следва да се даде на концесия и да се управлява от частни фирми.

Ø Отвеждането на отпадъчните води чрез централната канализация е най-разпространеното техническо решение в страната. При липсата на изградена инфраструктура, обаче, известен дял от населението използва начини, които не са екологосъобразни.

Ø Липсата на изградена канализационна система и запушването на централната канализация са най-масовите проблеми както за обществените, така и за бизнес потребителите.

Ø Обективната информираност на населението и бизнеса е по-висока по отношение на плащаните сметки, отколкото по отношение на използваните количества вода. Интересно е, че по-скоро хората с високи доходи знаят колко вода изразходват, докато за тези с по-ниски доходи определящо е колко лева плащат.

Ø Около една трета от респондентите имат нужда от допълнителна информация във водния сектор, за да се чувстват достатъчно осведомени. Темите, които предизвикват най-голям интерес, са спирания на водата, цените и качеството на ВиК услугите.

Ø Населението предпочита да получава пасивно информация, отколкото да я търси активно. Респондентите разчитат основно на ВиК операторите като източник на информация, независимо от начина на предоставяне – хартиен носител, информационни табла и т.н.

Ø Бизнесът е по-активен в търсене на информация главно чрез интернет, но и тук се разчита на ВиК оператора като втори по значение източник на информация.

Ø Средномесечното потребление на вода на едно лице в домакинствата варира в границите между 1 и 5 куб. м.

Ø При бизнес респондентите най-големи количества вода използват фирмите от сектор промишленост. Положителен факт е, че около една четвърт от тях планират да предприемат мерки за намаляване на използваните количества вода.

Ø Най-масовият начин за отчитане на използваната вода е ежемесечното посещение на инкасатори. При най-големите ВиК оператори обаче е по-разпространена практиката за отчитане на използваната вода веднъж на няколко месеца.

Ø Оценката на възможността за въвеждане на социални помощи за плащане на сметките за вода за социално слаби домакинства по подобие на енергийните помощи е двуполюсна. При населението лек превес имат мненията в подкрепа на тази политика, а при бизнеса – мненията, отхвърлящи тази възможност. Основният аргумент на противниците на тази идея е свързан с разбирането, че водата не е голям разход и не е скъпа.

Ø Доставянето на питейна вода с добро качество е най-предпочитаният измерител за работата на ВиК дружествата. Други по-масово предложени показатели за оценка включват: качество на услугите, поддържане на ВиК мрежата в добро състояние, бързо отстраняване на аварии, липса на режим. Анкетираните лица от населението считат, че работата на ВиК дружествата е достатъчно да се оценява само от един аспект, докато представителите на бизнеса предпочитат оценката за работата на операторите да бъде по-комплексна.

Предвид представителния характер на проведеното проучване на населението получените резултати са показателни за обществените настроения и нагласи към промени в политиката във водния сектор. Те бяха взети предвид при избор на алтернатива като силни и неоспорими аргументи при вземането на решения за промени в сектора.

АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, РЕГУЛИРАЩА ОТНОШЕНИЯТА ВЪВ ВОДНИЯ

СЕКТОР Ø Достиженията на правото на ЕС са транспонирани в българското законодателство.

Ø Липсва синхронизация в нормативно определените цели, задачи, механизми и крайни резултати поради широкото отраслово разпределение на функции и отговорности между отделните министерства и общини, най-вече в областта на управлението на различните системи на инфраструктурата в целия воден сектор, и търговските дружества водни оператори, което не гарантира интегрирано управление на водния сектор.

Ø Компетенции в сферата на водите на самостоятелно нормативно основание имат седем министерства, общините и операторите. В немалко случаи това води до размиване на отговорностите между отделните организации.

Ø Липсва нормативна уредба, която да гарантира финансово, организационно и управленско обезпечаване на изпълнението и прилагането на Плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки към тях.

Ø На практика басейновият принцип на управление на водите е законово регламентиран, но не е напълно защитен със създаването на съответни механизми за взаимодействие между басейновите съвети, басейновите дирекции и министерствата с функции по управление на водите в различните аспекти.

Ø Нормативната уредба води до сепариране във водния сектор: отделен закон – отделна политика – отделен орган – отделен отрасъл – отделна инфраструктура – отраслови оператори – отделни цени – отделни инвестиции, в резултат – слабо администриране и затруднения при изпълнение на основни функции и задачи.

Ø Разпределението на отговорностите между отделните основни министерства е довело и до обособяване на самостоятелни подсистеми от нормативни актове към всеки отраслов закон, а законодателят не е предвидил обединителни механизми, които достатъчно ефективно да осигурят единодействие във водния сектор.

Ø Наложително е да се уеднаквят легални дефиниции и технически термини с общо значение и приложение в правната уредба на водния сектор.

Ø Правото на собственост върху хидромелиоративните системи, мрежи и съоръжения или части от тях не е уредено при спазване на принципите на технологичното единство на системите и гарантиране правото на всеки собственик и ползвател на земеделска земя на достъп до системите за напояване и отводняване.

Ø Липсва нормативна уредба, която да даде устойчивост във времето на ръководните кадри на ВиК операторите и гаранции за наличие на квалификация и експертиза. Договорите за управление следва да включват подобни гаранции при постигане на основни показатели в дейността на операторите.

Ø Принципът „замърсителят плаща“ по отношение на таксите за изпускането на отпадъчни води от населените места следва да се уреди по начин, който да стимулира изграждането на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води на агломерациите.

Ø Събираемостта на вземанията на ВиК операторите се изтъква като препятствие в дейността им; въвеждането на бързо производство или прилагането на облекчен ред за събиране на вземанията е възможна законодателна мярка.

Ø Изборът на основните решения за развитие на нормативната уредба на водния сектор следва да реши реалното прилагане на интегрираното управление на водните ресурси на басейново ниво, принципите за възстановяване на разходите и „замърсителят плаща“.

Ø Многобройните промени правят Закона за водите трудно разбираем, дори в определени случаи неясен и противоречив. Част от Закона е посветена на институции и организации във ВиК сектора, което е предмет на друг закон – за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

АНАЛИЗ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯ КАПАЦИТЕТ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ИМАЩИ

ОТГОВОРНОСТИ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

Институциите като цяло, независимо от проблемите и слабите си страни, успяват да изпълняват възложените им от закона функции по управление на водния сектор.

Главните силни страни на институционалния капацитет са свързани със:

Ø Добрите качествено-структурни характеристики на персонала в редица институции: образователно ниво, професионален опит, съотношение между ръководни и изпълнителски кадри, както и възрастови съотношения (напр. в МОСВ, Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Басейнови дирекции за управление на водите (БДУВ), Дирекции национални паркове (ДНП), Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА).

Ø Сравнително добра количествена осигуреност с персонал в редица институции (напр. РИОСВ, ДНП, РЗИ, ИАМА).

Ø Наличието на необходимите документи, които регламентират вътрешната организация на работа и осигуряват нейната оперативна адекватност спрямо възложените функции и отговорности (с изключение на БДУВ, за които към момента на проучването се подготвя нов правилник).

Ø Материално-техническата и информационната осигуреност, оценките за която се движат от „много добра“ и „добра“ за повечето институции (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), РИОСВ, МЗ, лабораториите в седем големи Регионални здравни инспекции, Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ), НСИ, ГДПБЗН – МВР) до „задоволителна“ (ИАОС, БДУВ, ИАМА).

Ø Общото състояние на външните взаимодействия, което повечето институции определят като „добро“ или „много добро“.

Наред с това се идентифицират редица общи за изследваните структури слабости и проблеми, които се отразяват отрицателно на институционалния капацитет и намаляват неговия потенциал за успешно управление на водния сектор в контекста на съществуващата нормативна рамка:

Ø Като един от водещите проблеми се очерта количественият недостиг на персонал в ключови институции (ИАОС – най-вече в регионалните лаборатории, БДУВ, РИОСВ с широк териториален обхват, МЗ, малките РЗИ, НИМХ). Причините за количествения недостиг по правило са ограничения в щата, произтичащи от рестриктивната бюджетна политика по отношение на администрацията и опитите за нейното оптимизиране най-вече чрез съкращаване на персонала. Това води до увеличаване натоварването на служителите и след изчерпване на ефекта от оптимизиране на работата се разглежда вече като фактор за нейната по-ниска ефективност.

Ø Съществен (вече структурен проблем) е недостигът на експерти с нужните на съответната институция образование и квалификация. В някои случаи причина за това е липсата на такива специалисти на местните пазари на труда (по правило в по-малките териториални единици). В други случаи причината е по-фундаментална и произтича от това, че висшите училища не подготвят достатъчно студенти с нужната квалификация – това най-вече се отнася за „производството“ на специалисти с висше инженерно-техническо образование, вкл. хидробиолози, инженер-химици, ВиК и специалисти по хидромелиоративно и хидротехническо строителство, геодезия и земеустройство и др. Решение на този проблем може да се търси на национално ниво като част от политиката за развитие на висшето образование и в частност – чрез системата на държавните поръчки, което изисква тясна координация чрез МОМН между потребителите на кадри и държавните висши училища.

Ø Като общ проблем е нивото на заплащане в държавните институции, дори и в някои оператори, което е неконкурентно спрямо заплащането на специалисти в частния сектор, при това в условията на дефицит на такива кадри. Това е проблем – причина за трудностите по количественото и структурното осигуряване на институциите с необходимите им кадри и тяхното задържане.

Ø Друг общ проблем, засягащ поддържането и развитието на институционалния капацитет, е незадоволителното състояние на системата за професионална квалификация и недостатъчното специализирано обучение, вкл. по управление на проекти. Изследваните структури по правило разчитат на „вътрешни“ форми за квалификация и обучение, като почти не се използват услугите на външни обучителни организации (отново поради липса на бюджетни средства за целта). Това е една от водещите причини повишаването/осъвременяването на квалификацията да не бъде сред приоритетите в управлението на човешките ресурси към момента на изследването. Без съмнение постигането на прелом в тази област в краткосрочна перспектива е с ключово значение за развитието на институционалния капацитет (особено се открои необходимостта от усъвършенстване на системата за повишаване на квалификацията на ниво МОСВ като координиращ орган). Използването на възможностите на националните оперативни програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, включително през новия програмен период, би следвало да бъде един от приоритетите в работата на заинтересованите институции.

Ø Друг структурен проблем е този на „взаимно обуславящите се ограничители“: от една страна, ясно се идентифицира потребността от специализиран софтуер за изпълнение на функциите (напр. МОСВ, ИАОС, БДУВ, оператори) и от друга – недостигът на ИТ специалисти, които да го изготвят и/или използват. Задълбочаване на несъответствието между състоянието на информационния сектор (хардуер, софтуер, ИТ специалисти) и нарасналите потребности на институциите е съществен ограничител пред развитието на техния капацитет. В случая разработването на ефективни механизми за привличане и задържане на ИТ специалисти като част от модерната система за управление на човешките ресурси би следвало да се разглежда от заинтересованите страни като друг техен ключов приоритет.

Ø Междуинституционалното взаимодействие бе идентифицирано като проблем най-вече от МОСВ и по това оценките на интервюираните експерти се различават от тези на колегите им от повечето други звена – напр. деконцентрираните структури на различните министерства подчертават доброто състояние на оперативното си взаимодействие. Причината за „разминаването“ може да се търси най-вече в незадоволителната оценка за състоянието на координираността от страна на МОСВ, което е и основен координиращ орган и очевидно отчита наличието на затруднения в това отношение. Във връзка с това състоянието на националната нормативна рамка, както и отсъствието на ясни регламенти за обмен на данни и информация, се очертаха от болшинството изследвани структури като едни от първопричините за трудностите в институционалните комуникации. Изводът е, че ясното разписване и разграничаване на ролите, функциите и отговорностите на държавните институции като част от модернизирането на нормативното регулиране на водния сектор е ключова предпоставка за оптимизиране на взаимодействието между тях и за осъществяването на добро управление на този сектор в страната. За недобрата координация между институциите допринася също и прекалената фрагментация на функциите за водите между различни институции. Описаните в анализа на капацитета институции са изключително много, призвани са да осъществяват различни политики, имат различна организационна структура и култура, заинтересованите страни от тяхната политика често имат различен профил, действат различни лобистки интереси. При пропуски в координацията преобладават тесните секторни интереси и подходи и това допълнително затруднява осъществяването на единна политика и управление на водите.

На тази основа може да се предложи следното (условно) приоритизиране на проблемите, свързани с институционалния капацитет:

проблеми – причини: състояние на нормативната рамка с нейните слабости и противоречия; ограничения в щата и сравнително ниско ниво на заплащане в публичните институции; липса на подготвени специалисти със съответния профил за нуждите на институциите, управляващи водния сектор; незадоволително състояние на системата за професионално обучение и квалификация на заетите във водния сектор;

проблеми – следствия: количествен недостиг на персонал в редица ключови институции; текучество; неблагоприятни качествено-структурни характеристики на персонала; недобра междуинституционална координация – особено в стратегическото управление на водния сектор.

АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РАЗХОДИТЕ ВЪВ

ВОДНИЯ СЕКТОР И НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА

ТЯХНОТО ФИНАНСИРАНЕ Ø В България няма пълна база данни за разходите и финансиранията във водния сектор, а липсата на систематична и непротиворечива информация се явява основен проблем за изготвянето на прецизни анализи на финансовите потоци в този сектор. НСИ набира и обобщава информация само за част от разходите и източниците на финансиране за опазване и възстановяване на водните ресурси. Създаването на стройна информационна система, отчитаща всички разходи и източници на финансиране по отделни направления, е изключително голямо предизвикателство за адекватното управление на водния сектор.

Ø Изразходването на средствата за инвестиции във водоснабдителни и канализационни системи и ПСОВ е неефективно – високи разходи на 1 км водопровод и канализация; преоразмерени ПСОВ и т.н. Голяма част от средствата през 2007 и 2008 г. за канализационни системи и ПСОВ се разпределят за неприоритетни агломерации с население между 2 – 10 хил.ж. и под 2 хил.ж. През тези години поради допълнително финансиране от републиканския бюджет разходите в сектор „Води“ нарастват с по-бързи темпове в сравнение с БВП.

Ø От безвъзмездното финансиране за инвестиционни проекти, което държавният бюджет (ДБ) и ПУДООС осигуряват, най-много средства се насочват към сектор „Води“. Предприятието акумулира средства от два източника, които насочва за финансиране на водни проекти: такси по Закона за водите и трансфери от държавния бюджет. При таксите по Закона за водите се наблюдава висока несъбираемост на вземанията, основно от ВиК операторите, което ограничава финансовите ресурси в сектора.

Ø Разходите за доставяне на вода имат най-голям дял в общите разходи в сектор „Води“, като основната причина са високите текущи разходи за предоставяне на услугата. Най-големи инвестиции в сектора обаче се извършват по отношение на инфраструктурата за отвеждане (канализация) и пречистване на отпадъчните води.

Ø Разходите за отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите не се считат за приоритетни въпреки важното им значение за населението и икономиката в страната и се разглеждат като „допълващи“ в общата рамка на разходите в сектор „Води“.

Ø Приходите от заплащане на цените на водоснабдителните и канализационните услуги имат най-висок дял в общия размер на финансирането на сектор „Води“ в България (37 % през 2009 г.), като този дял намалява за анализирания период поради нарастващото влияние на средствата по линия на ЕС. Съществуват големи различия в цените на водните оператори поради предоставената им законова възможност да заложат множество различни параметри за тяхното определяне. Цените за доставка на вода за напояване се определят със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на доставчика. Това поражда неравнопоставеност между ВиК операторите и хидромелиоративните дружества, защото хидромелиоративният отрасъл не е предмет на нормативна регулация от страна на ДКЕВР, независимо че се явява също естествен монопол.

Ø Средствата по линия на европейските фондове са втори по важност източник на финансиране на разходите в сектор „Води“ (18 % през 2009 г.), като значението му ще нараства в бъдеще.

Ø Собствените средства на операторите и бизнеса са важен източник за финансиране на инвестиции във водния сектор. Това са основно средства от печалба, резерви и, евентуално заеми, които ВиК дружествата, „Напоителни системи“ – ЕАД, НЕК и други фирми (най-вече индустриално ориентирани и стопанисващи ПСОВ, както и такива, използващи оборотно водоснабдяване и интегрирани водни технологии) заделят за финансиране на извършваните от тях инвестиции.

Ø Едновременно съществува необходимост от огромни инвестиции и стремеж към запазване на статуквото на такси и цени на водните услуги.

Ø Делът на публичното национално финансиране на водния сектор се формира от националното публично съфинансиране на проекти по линия на ЕС, целевата субсидия от републиканския бюджет за водни проекти на общините, ПУДООС, общите трансфери от републиканския бюджет за издръжка на ведомствата, свързани с управление на водите и собствените средства, които общините насочват в рамките на бюджетите си за такива проекти.

Ø Заемите имат изключително нисък дял в общото финансиране на водния сектор в България.

Направените оценки на средствата, необходими за инвестиции във водностопанската инфраструктура, са в порядъка от над 12 млрд. лв. за покриване на минимални инвестиционни нужди до над 43 млрд. лв. за привеждане в състояние, доближаващо се до европейските стандарти. Набавянето на необходимите средства и най-ефективното им изразходване за приоритетни проекти е особено голямо предизвикателство за сектора. Анализите идентифицират следните особено важни приоритети за финансиране:

– произтичащи от европейското екологично право – качество на питейната вода; пречистване на отпадъчните води от агломерации над 2000 е.ж. и защита от наводнения; – преодоляване на целогодишните и сезонните режими на питейна вода за населението.

3. SWOT АНАЛИЗ НА ВОДНИЯ СЕКТОР SWOT анализът изхожда от идеята за разделянето на обекта на стратегическия анализ от средата, в която той функционира. Обектът на стратегически анализ се разглежда откъм неговите „силни страни“ и „слаби страни“. Средата, в която функционира обектът на стратегически анализ, се диференцира на „възможности“ и „заплахи“.

Силни страни. Силните страни са ресурс, умение или друго преимущество, което притежава секторът. Силната страна е отличителна компетенция, която дава сравнително предимство.

Слаби страни. Слабите страни представляват ограничения или недостиг на ресурси, умения и способности, които сериозно възпрепятстват развитието на сектора.

Възможности. Възможностите представляват най-благоприятни елементи на външната среда. Това са благоприятни външни фактори, от които секторът се възползва или би могъл да се възползва.

Заплахи. Заплахите са най-неблагоприятните сегменти на външната среда. Те поставят найголеми бариери пред настоящото или бъдещото (желаното) състояние.

1. Достижения и силни страни Ø В много висока степен е изградена необходимата инфраструктура, включително брой и обем на язовири, позволяваща в екстремно суха година отрицателните последици да са в границите на поносимост за икономиката и населението на страната.

Ø Достиженията на правото на ЕС са транспонирани в българското законодателство.

Ø Разработени са значителен брой планови документи, които идентифицират съществуващите проблеми и рамкират бъдещите действия на различни нива на управление и териториално равнище.

Ø Изградената институционална рамка и капацитет обхваща всички сфери на управление на водния сектор.

Ø Засилва се ролята на басейновия принцип на управление на водите, включително при функциите, свързани с планиране на бъдещите дейности чрез ПУРБ.

Ø Установена е практика за налагане на законодателството чрез ефективен контрол за изпълнение на условията в разрешителните и концесионните договори.

Ø Законово е регламентиран процесът на прехвърляне на част от собствеността на водностопанската инфраструктура на държавата и общините.

Ø Съществува трайна тенденция към нарастване дела на пречистваните отпадъчни води.

Ø Изградени са предпоставки, които позволяват участието на обществеността при вземане на решения, свързани с водния сектор – басейнови съвети, публични обсъждания на нормативни промени, предоставяне на информация чрез различни медии и интернет.

Ø България е една от страните в ЕС с найголеми ресурси от минерални води.

2. Проблеми и слаби страни Ø Съществуват диспропорции в разпределението на водните ресурси в териториален, сезонен и годишен аспект.

Ø Честите промени в нормативната база и отрасловия подход в законодателството са довели до противоречия, неясноти, пропуски и липса на добра кодификация в нормативните актове.

Ø Съществуват значителни проблеми и забавяне при реализацията на мерките, свързани с промените в управлението на водния сектор – създаване на водни асоциации, прехвърляне на активите от търговски дружества на държавата и общините и др.

Ø Налице е изоставане от сроковете по изпълнение на ангажиментите на страната, произтичащи от прилагането на законодателството на ЕС, основно пречистване на отпадъчните води и качество на питейните води.

Ø Налице е хроничен финансов недостиг, предизвикващ липса на адекватни инвестиции във водностопанската инфраструктура, която е недостатъчна или в много голяма степен физически и морално деградирала и с влошени функционални параметри.

Ø Регулацията на дейността на основните водоползватели – „ВиК“, „Напоителни системи“ и НЕК – ЕАД, и съществуващата практика създават пречки за комплексното, ефективно и рационално използване на водите.

Ø Не е въведено социално подпомагане на социално слабите слоеве от населението, което ограничава увеличаването на цените и финансирането във водния сектор.

Ø Мониторингът на количеството и състоянието на водите не се изпълнява в пълния обем и с необходимото качество.

Ø Съществува недостатъчно стратегическо управление и координация между институциите с функции във водния сектор.

Ø Налице е недостатъчна активност на гражданите и неправителствените организации за изразяване и отчитане на обществения интерес при законоустановените възможности.

Ø Броят на населените места, в които се въвежда режим на водоподаване, особено в „сухи“ години, е голям.

Ø Липсват показатели за водна ефективност и ценови стимули за насърчаване ефективното използване на водата от страна на потребителите.

3. Възможности Ø Използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с ефективното, рационално и пестеливо използване на водите и опазването им.

Ø Съвпадение на националните приоритети в областта на водите с приоритетите на международните общности, за които устойчивото ползване и опазването на водите е приоритет.

Ø Готовност сред голяма част от населението да приеме увеличение на цената на водата при определени условия.

Ø Траен процес на промяна на обществени нагласи в подкрепа на усилията за пестеливо използване и опазване на водите.

Ø Нормативно регламентиране на принципа за възвръщаемост на разходите за водни услуги (разходите за ресурса, за околна среда и разходите за експлоатация на инфраструктурните обекти) чрез крайната цена, заплащана от потребителя.

4. Заплахи Ø Необходимите инвестиции за подобряване на водния сектор са огромни, включително за прилагане на изискванията на директивите на ЕС.

Ø Глобалните промени в климата и попадането на страната в зоната на засушаване създават риск в процеса на осигуряване на вода за населението и икономиката на страната.

Ø Налични стари технологии в промишлеността и енергетиката и невъзможност на част от предприятията да заделят средства за въвеждане на най-добрите техники и водоспестяващи технологии, както и за изграждане на съоръжения за оптимално пречистване на отпадъчните води.

Ø Слаба покупателна способност на част от домакинствата и трудност на нискодоходните групи да отделят допълнителни средства за услуги и продукти, свързани с доставка, отвеждане и пречистване на води.

Ø Системата за висше образование не „произвежда“ достатъчен брой специалисти, необходими за управление на водния сектор.

4. ДЪРВО НА ЦЕЛИТЕ Изготвеният SWOT анализ е използван като основа при формулирането на стратегическите цели и подцелите за развитието на водния сектор в Република България.

Дългосрочната стратегическа цел на страната в областта на водния сектор е:

Устойчиво ползване на водните ресурси, осигуряващо в оптимална степен сегашните и бъдещите нужди на населението и икономиката на страната, както и на водните екосистеми.

Цели и подцели: Цел 1: Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване

1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари, рехабилитация на водопроводната мрежа и водоизточниците.

1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси.

Цел 2: Запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води

2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води.

2.3. Превръщане на Плановете за управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите.

Цел 3: Подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс

3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини.

3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране да осигуряват самофинансиране на водния сектор при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат“.

3.3. Повишаване на капацитета на всички участници в управлението на водния сектор.

Цел 4. Намаляване на риска от щети при наводнения

4.1. Идентифициране на рисковите зони. 4.2. Осъществяване на мерките от плановете за защита от наводнения.

5. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ВОДНИЯ СЕКТОР За постигане на набелязаните цели от съществена важност е ясното разбиране за същностните проблеми, стоящи пред страната и оттам – формулирането на ясни алтернативи за развитието на сектора.

В Република България, както в много други страни недостатъчните финансови ресурси са основна пречка пред развитието на водния сектор. Хроничният недостиг на финансиране се дължи както на общото равнище на развитие на икономиката, което нарежда страната между най-бедните в Европа, така и на специфични проблеми, свързани с организацията на водния сектор.

При сега съществуващата организация основните потоци от финансови средства идват от:

• заплащане за предоставянето на услуги от населението и бизнеса;

• целево финансиране чрез централния и общинските бюджети от средства, събрани от преки и косвени данъци и такси по Закона за водите;

• средства по линия на фондовете на ЕС и международни финансови институции.

Факторите, които въздействат при формирането на тези приходоизточници, са еднозначно насочени към тяхното ограничаване, а именно:

• Воденето на трайна политика за намаляване на преразпределителните функции на държавата и постигането на най-ниски данъчни ставки силно ограничава финансирането на водния сектор от републиканския и местните бюджети.

• Установената система за регулиране и контрол на ВиК отрасъла има за цел да защитава потребителите от фирмите, предоставящи услуги в монополна среда, и поради обществения натиск стремежът при регулирането е да ограничава максимално разрешените цени на услугите.

• Увеличаването на цените е непопулярна мярка, която намалява политическия рейтинг на управляващите, както на централно, така и на местно ниво.

• Ориентация на европейските фондове след 2013 г. към приоритети от Стратегията Европа 2020 от страна на европейските институции. В същото време обемът на финансовия недостиг се увеличава поради: 1) ангажиментите на страната за изпълнение на изискванията и спазване на сроковете по различни директиви на ЕС; в резултат има рискове на страната да бъдат наложени сериозни санкции поради известно забавяне изпълнението на някои от поетите ангажименти, което ще е допълнително финансово бреме, без да се отменя изискването за изпълнение на поетите ангажименти; 2) влошаване на техническото състояние на инфраструктурата във водния сектор с много по-бързи темпове в сравнение с нивото на вложените инвестиции.

При тази ситуация съществуващата схема на финансиране на дейностите във водния сектор, при която няма съответствие между институциите и нивата на поемане на задължения и възможностите за тяхното финансиране, допълнително влошава ситуацията. Типични примери за това са:

• Изготвените ПУРБ от Басейновите дирекции съдържат набор от мерки, за които не е регламентирана възможност да се определят институции или бизнеси, които да са задължени да ги изпълнят и финансират.

• Строителството на канализационна и пречиствателна инфраструктура (ПСОВ и канализационни мрежи за агломерации над 2000 е.ж.) е задължение на общините.

• Изготвяните прединвестиционни проучвания определят процента на съфинансиране от страна на бенефициентите (общини), без от това да възникват задължения за ВиК операторите, при които новите цени се утвърждават и защитават пред ДКЕВР.

За да се преодолее недостигът на финансови средства, са възможни различни решения, например:

– запазване на сегашната ситуация и финансиране в сектора на средства, набрани чрез системата от преки и непреки данъци на населението и бизнеса чрез ДБ;

– влагане на средства от частни бизнес организации, предлагащи услуги на дадена територия във водния сектор;

– набиране на средства пряко от замърсителите и ползвателите – населението и бизнеса;

– в допълнение към всяка една от горните възможности – привличане на средства от Европейския съюз и съответното съфинансиране от ДБ.

Изборът на конкретно решение трябва да произтича както от принципни постановки, например възприетия от ЕС принцип „замърсителят плаща“, така и от натрупания опит при приложението на различни практики. Така например финансирането на отделни сектори с бюджетни средства зависи изключително много от фазата на развитие на икономиката, при което в периоди на висок растеж прехвърлянето на средства чрез преразпределителните механизми е обичайна практика. Сериозен проблем настъпва в ситуация на икономическа криза или забавяне на темповете на растеж. Друг често срещан проблем при подхода за привличане на частни капитали е изключително негативното отношение на обществеността към дейността на монополистите, предоставящи услуги на населението. Третото посочено възможно решение, а именно набирането на средства пряко от населението и бизнеса, сякаш има най-малко негативна оценка.

Институционален капацитет Друго сериозно предизвикателство е свързано с празноти в капацитета – в повечето институции и участници в процесите, свързани с водния сектор, се наблюдава недостиг или липса на персонал, време, технически знания и експертиза. Институции с добър капацитет като например поделение „Язовири и каскади“ към НЕК – ЕАД, са изключение в общата картина за сектора. В страната липсват достатъчно компетентни специалисти, което е особено отчетливо на по-ниските нива на управление и териториално деление и застрашава успешното прилагане на реформите във водния сектор. По този начин диспропорцията в знанията, информацията, техническата експертиза и изпълнителския капацитет между нивата на управление създава пречки за интегрирано управление на водите.

Липсата на капацитет се преплита и с проблемите в областта на политиката поради прекалената фрагментация на функциите за водите между различни институции. В страната на практика липсват стимули и/или санкции, които да доведат до засилване на хоризонталната координация между различните секторни политики. Описаните в анализа на капацитета институции са изключително много, призвани са да осъществяват различни политики, имат различна организационна структура и култура, заинтересованите страни от тяхната политика често имат различен профил, действат различни персонални интереси. При пропуски в координацията преобладават тесните секторни интереси и подходи, има съперничество (състезание) между водещи министерства за финансови ресурси в сектора и т.н.

За да се преодолеят тези проблеми, са възможни различни подходи, например:

– създаване на организационни и нормативни предпоставки за подобряване на координацията между отделните институции;

– преразпределение на функциите и концентриране на основните функции в няколко ключови „играчи“ с отговорност при интегрираното управление на целия сектор;

– създаване на нови структури, които да променят съществуващата субординация в сектора и да динамизират процесите, свързани с подобряване на капацитета на институциите във водния сектор, с цел подобряване на ефективността на работа като цяло.

Представените по-горе подходи не са алтернативни и е възможно използването им в различна степен за постигането на положителни промени в сектора. В същото време е важно да се отбележи, че настъпването на съществена промяна в която и да е сфера в страната винаги се е осъществявало чрез създаването на специализирани структури, които изпълняват ключова роля при реализация на „промяната“. Водният сектор се нуждае от изключително сериозно преформулиране на външната и вътрешната среда, което не може да се осъществи само с промени в сега съществуващите структури и нормативна база. Опитът в България показва, че важно условие за реализация на планирани промени е определянето на ясни центрове за вземане на решения, обикновено министерства, на които да се възложи отговорност за хоризонталната координация на въпросите, свързани с водите като ресурс, от една страна, и водностопанската инфраструктура, от друга. На база на направените анализи и изискването за интегрирано управление на водите, подходящо за страната, е това да са: МОСВ за водния ресурс (както е и в момента) и МРРБ – за водностопанската инфраструктура.

Съществуват и други сериозни пречки, които изискват решения за преодоляването им. Такива са липсата на съответствие между административните граници, границите на районите за басейново управление на водите и границите на операторите, предоставящи услуги в сектора, което създава сериозен проблем при планирането и управлението на процесите. Сериозна пречка е отсъствието на адекватна интегрирана информационна база в сектора, която да позволява вземането на информирани решения и/или наблюдението на процесите от гледна точка постигане на набелязаните резултати и повишаване на ефективността. По-активното информиране и включване на обществеността при вземането на решения е също необходимо. Тези проблеми изискват по-стриктна регламентация и създаването на организационни и нормативни предпоставки за тяхното решаване.

Всички тези съображения са взети предвид при разработването на алтернативни сценарии за развитие на водния сектор, описани в следващия раздел.

6. АЛТЕРНАТИВИ За постигане на набелязаните цели следва да се предприемат целенасочени действия (мерки), които са с различно съдържание, обхват и последователност във времето. За да се идентифицират конкретните мерки, бяха разгледани конкретни алтернативи, които почиват на различни визии за развитието на водния сектор. Най-общо разглежданите алтернативи могат да се характеризират като:

1. Развитие на водния сектор при запазване на съществуващите реалности

2. Развитие на водния сектор при засилване ролята на публичните власти

3. Развитие на водния сектор при засилване ролята на частната инициатива

Направените обсъждания с различни заинтересовани страни дадоха възможност от посочените алтернативи да се предпочете алтернатива 2, която да определя облика на Стратегията за развитие на водния сектор в средносрочен и дългосрочен план. Засилването ролята на публичните власти ще осигури политическа поддръжка и институционална отговорност за развитието на водната инфраструктура, което е от изключително критична важност за населението и икономиката. Разширяването на отговорностите на публичните власти има различни измерения, но основните се свеждат до следното:

– всички важни решения за поддържането, обновяването и развитието на инфраструктурата във водния сектор (ВиК, защита от наводнения, хидромелиорации и хидроенергетиката) ще се вземат от публичните власти, а не както е преобладаващият случай в момента – от търговските дружества, отговорни за тяхната експлоатация;

– цялата инфраструктура във водния сектор, от обществен интерес, ще бъде публична държавна или публична общинска собственост, без възможност за промяна на собствеността, за разлика от ситуацията в момента, което позволява важни за обществото водностопански съоръжения да са в активите на търговските дружества с възможността да бъдат приватизирани; изключение от това правило ще е водната инфраструктура на частни търговски дружества (например собствени пречиствателни съоръжения за отпадъчни води и инфраструктурата към тях, собствени сондажи), както и предоставените на сдруженията за напояване съоръжения;

– всяко съоръжение от инфраструктура във водния сектор ще бъде идентифицирано като собственост и задължително с оператор за експлоатация и поддръжка.

Избраната алтернатива се стреми чрез плавен преход и вземане на решения, почиващи на оценката и мониторинга на вече предприетите действия, да реши идентифицираните проблеми. Поради тази причина първоначално планираните действия в краткосрочен аспект са ясно и точно регламентирани, а последващите такива в средносрочна и дългосрочна перспектива са щриховани в по-общ план, тъй като са зависими от постигнатия напредък и нуждата от предприемането на повече или по-малко радикални промени в бъдеще. Философията на промените във времето предполага осъществяване на формулираните действия и осъществяване на детайлна оценка на постигнатия напредък и перспективите за развитие в бъдеще през 2017 г. В зависимост от изводите от тази оценка развитието на водния сектор може да продължи без съществени промени, ако резултатите и перспективите са добри, или ще се предприемат по-сериозни коригиращи мерки.

7. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ Основните характеристики за бъдещото развитие на водния сектор са представени в следната последователност:

• Планиране • Институционална рамка • Отношения на собственост • Финансова и ценова политика • Информация и публичност

7.1. Планиране Основа на новата политика във водния сектор ще е планирането на мерките, като се използва итеративният подход. Планирането ще се осъществява както в териториален разрез, така и по отношение развитието на отделните водностопански отрасли, оказващи услуги за населението и бизнеса в страната.

В териториален разрез ще се спазва следната йерархия на плановите документи:

– Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор

– ПУРБ – Планове за управление на риска при наводнения като част от ПУРБ

– Регионални генерални планове – Генерални планове за агломерации над 10 000 е.ж. Всеки един от тези планови документи ще определя необходимите мерки, включително инвестиции, и възможните източници на финансиране.

Други планови документи, като например Черноморска и Дунавска стратегия, Стратегията за развитие на дейностите, свързани с отдаването на минералните води, също ще бъдат част от планирането във водния сектор.

НСУРВС следва да постави жалоните за развитие на водния сектор. Поради факта, че към настоящия момент има изработени ПУРБ, то Националната стратегия следва да интегрира в себе си идентифицираните в ПУРБ мерки, като се фокусира в приоритетизация на предложенията и идентифициране на други мерки, които да решават междусекторни взаимоотношения и общонационални въпроси, останали извън обхвата на ПУРБ. Националната стратегия следва да предлага стратегическа алтернатива за развитие на сектора, съобразявайки се с наличните ресурси и общонационалните интереси.

Плановете за управление на речните басейни следва да се превърнат в планов инструмент с практическа стойност, тоест, заложените в тях мерки да са точно адресирани и финансово обвързани. ПУРБ следва да бъдат актуализирани след изготвянето на генералните планове (регионални и за агломерации), като ще акумулират и приоритетизират мерките, включени в тях. ПУРБ следва да съдържат приоритетизация на идентифицираните мерки и да предложат стратегическа алтернатива за използване на водните ресурси на басейново равнище, съобразявайки се с НСУРВС.

Плановете за управление на риска при наводнения следва да бъдат разработени в близко бъдеще. При разработването им ще се идентифицират проблемите и начините за тяхното разрешаване, както и необходимите за това ресурси. Тези планове ще почиват на специфични анализи, които локализират проблемните територии, като предлагат съответните мерки.

План за „Опазване на морската околна среда и устойчиво управление на крайбрежните зони.“ Целесъобразността е продиктувана от развитието на общностното законодателство и необходимостта от синхронизиране на националното законодателство с него. Този план ще е свързващото звено между политиката по управление и опазване на водите, политиката по изменение на климата и интегрираната морска политика. В момента регулацията е „разпокъсана“ между (1) опазване на околната среда – биоразнообразие и защитени зони, управление на водите, (2) рибарството – аквакултури, (3) морските отрасли (транспорт, пристанища и друга морска инфраструктура, офшорни инсталации и преносни мрежи и т.н.) и (4) териториалното развитие и опазване на крайбрежието от морска ерозия и абразия.

Изработените до момента Генерални планове за населени места над 10 хил. е.ж. и стартиралото изработване на необходимите генерални планове – регионални и за агломерации, ще дадат оценка на най-ниско териториално равнище на съществуващите ВиК проблеми и ще предложат начините за тяхното разрешаване и необходимите ресурси за това. Генералните планове ще отчитат националните приоритети и възможностите за тяхното разрешаване на басейново ниво на управление на водите. Тези планове ще бъдат от изключително значение, тъй като в тях ще се посочат мерки и срокове за изпълнението им, както и необходимите финансови средства и източниците за осигуряването им, за подобряване качеството на водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване, и отвеждането на пречистването на отпадъчните води.

Стратегическото планиране на развитието на отделните водностопански отрасли – „Водоснабдяване и канализация“, „Хидромелиорации“, „Хидроенергетика“ и обособяването на нов отрасъл, наречен условно „Защита от вредното въздействие на водите“, ще се осъществява при следната йерархия на плановите документи:

– Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор;

– Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации“; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“;

– План за развитие на инфраструктурата във водния сектор;

– Бизнес планове на операторите, осъществяващи дейност в посочените отрасли.

Така посоченият набор от планови документи ще даде възможност за ясно обвързване на поставените национални, регионални и местни цели и задачи с планирането на дейността на конкретните изпълнители на мерките, които са извън публичните институции и чиято дейност в една или друга степен е предоставяне на определени услуги във водния сектор на територията на страната.

Съобразно времето на изготвяне на планов документ и неговото приемане, направените предложения следва да намерят отражение в плановите документи на по-ниско или по-високо равнище чрез актуализация на същите или по време на тяхното изработване.

Така изброената система от планови документи следва да е изградена и синхронизирана в периода до 2017 г.

7.2. Институционална рамка Изготвянето и изпълнението на посочените стратегически документи ще са отговорност на определени институции, а именно:

• Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е с водеща отговорност на МОСВ съвместно с МРРБ, МЗХ, МИЕТ и МЗ. Посочените институции ще провеждат държавната политика в тази област.

• Басейновите дирекции за управление на водите (БДУВ) ще разработват, актуализират, контролират и отчитат изпълнението на Плановете за управление на речни басейни и Плановете за управление на риска при наводнения. Институциите, адресати в двата плана, ще бъдат задължени да изпълняват предвидените за тях мерки. Разработването на документите ще се осъществява в тясна връзка с други институции, имащи отношение към управлението на инфраструктурата и финансирането на сектора.

• Басейнова дирекция „Черноморски район“ ще отговаря за разработката, актуализацията, контрола и отчитане на изпълнението на Морската стратегия с програма от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда.

• Регионални генерални планове и Генерални планове за агломерации над 10 000 е.ж. ще се договорят и одобрят от МРРБ и ще се съгласуват със съответната Асоциация по водите или където все още не съществува Асоциация по водите, със съответното юридическо лице в съответствие със Закона за водите.

• Стратегията за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ ще се изготвя и изпълнява от МРРБ.

• Стратегията за управление на отрасъл „Хидроенергетика“ ще се изготвя и управлява от МИЕТ.

• Стратегията за управление на отрасъл „Хидромелиорации“ и Стратегията за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“ ще се изготвя и управлява от МЗХ.

• Интегрираните годишни национални Планове за развитие на инфраструктурата във водния сектор ще се изготвят от МРРБ (сектор, условно наречен „Водна инфраструктура“).

• Бизнес плановете на операторите, осъществяващи дейност в посочените отрасли, ще се изготвят от операторите.

За да се постигнат набелязаните цели при изпълнение на предлаганата алтернатива за развитие на сектора, ще се реализират институционални промени, състоящи се в промяна на компетенциите и отговорностите на институциите и организациите.

На първо място ще се предприемат мерки за по-добра координация на политиките чрез създаване на Координационен съвет по водите. Целта е интегрирането на политиката по водите и отрасловите политики във водния сектор да се извършва от Координационен съвет по водите, включващ министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите, министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на образованието, младежта и науката и председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране или оправомощени от тях длъжностни лица.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството Основните допълнителни функции по отношение на водния сектор ще се отнасят до:

– Разработване на Стратегия за развитие на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“.

– Управление на водностопанската инфраструктура – публична държавна собственост, в сектор „Водоснабдяване и канализация“.

– Интегриране на информацията за инфраструктурата във водния сектор чрез създаване и поддържане на Национален регистър на инфраструктурата във водния сектор – качествена и количествена информация за цялата инфраструктура във водния сектор, както и за собствениците и операторите, които я поддържат.

– Изготвяне на интегриран национален годишен План за развитие на водната инфраструктура на основата на заложените в ПУРБ приоритети.

– Преотстъпване на активите във ВиК сектора, публична държавна собственост, за управление на Асоциациите по ВиК, които от своя страна ще сключват договори за експлоатация с операторите.

За изпълнение на горепосочените функции в МРРБ ще се създаде звено, условно наречено „Водна инфраструктура“.

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма МИЕТ ще стопанисва предоставената му за управление от МРРБ публична държавна собственост, като сключва договор с оператора Предприятие „Язовири и каскади“. Основните функции на Министерството ще са:

– Разработване на Стратегия за развитие на отрасъл „Хидроенергетика“, включително на основата на анализи за потенциала на всички по-големи язовири и големи напорни водопроводи, подходящи за изграждане на ВЕЦ. Като основополагащ принцип на програмата следва да бъде преимущественото използване на енергията на водата от язовири и довеждащи магистрални водопроводи, и като следваща възможност – потенциала на вътрешните за страната реки, при спазване изискванията на екологичното законодателство.

– Управление на всички язовири, които в момента се експлоатират от предприятие „Язовири и каскади“, както и на всички язовири, които оползотворяват потенциала на водата за производство на електроенергия, които се използват за водоподаване за питейно-битови цели, независимо от другите предназначения, за които се ползва водата в тези язовири.

– Създаване и поддържане на регистър на всички хидроенергийни съоръжения и въвеждане на информация в обобщения регистър на МРРБ за водната инфраструктура (язовири, ВЕЦ, други съоръжения).

– Одобрение на предложенията за дългосрочните и годишните инвестиционни програми на оператора на съоръженията в хидроенергийния сектор „Язовири и каскади“ и изготвяне на предложения за инвестиции за интегрирания национален годишен план.

– Контрол и мониторинг върху работата на оператора във връзка със състоянието на предоставената за експлоатация публична собственост.

– Контрол и мониторинг на техническото състояние на язовирите в страната чрез предприятие „Язовири и каскади“.

– Изготвяне на предложения за ежегодния интегриран План за развитие на водната инфраструктура.

Министерство на земеделието и храните

МЗХ ще управлява публичната държавна собственост в сектор „Хидромелиорации“ и „Защита от вредното въздействие на водите“.

Основните функции на министерството ще са:

– Разработване на Стратегия за развитие на отрасъл „Хидромелиорации“ и „Защита от вредното въздействие на водите“ (отводнителни и защитни съоръжения, както и поддържане на речните корита).

– Управление на всички язовири за напояване, извън тези в обхвата на управление от МИЕТ и от общините. Министерството чрез оператора „Напоителни системи“ ще поеме управлението и на язовири, от чиято собственост общините се откажат или не могат да експлоатират правилно, както и язовири с неустановена собственост.

– Управление на хидромелиоративните съоръжения (напоителни и отводнителни).

– Възлагане на оператора „Напоителни системи“ и сключване на договор за експлоатация, поддръжка и предоставяне на услуги, свързани с обекти от водностопанската система, публична държавна собственост, управлявана от МЗХ.

– Контрол и мониторинг върху работата на операторите във връзка със състоянието на предоставената за експлоатация публична собственост.

– Създаване и поддържане на регистър на всички съоръжения в отрасъл „Хидромелиорации“ и „Защита от вредното въздействие на водите“ и въвеждане на информация в обобщения регистър на МРРБ за водната инфраструктура.

– Одобрение на предложенията за годишните и дългогодишни инвестиционни програми на оператора „Напоителни системи“ и изготвяне на предложения за ежегодния интегриран План за развитие на водната инфраструктура за сектор „Хидромелиорации“.

Министерство на здравеопазването Министерството на здравеопазването и териториалните му структури – Регионалните здравни инспекции (РЗИ), са с изключително важна роля при изготвянето и изпълнението на стратегическите планови документи на национално и регионално ниво, имащи отношение към подобряване качеството на питейните води и водите за къпане и използването на минералните води.

Като компетентен орган по прилагане на европейското законодателство в областта на питейните води и водите за къпане МЗ е задължено да изготвя съответни доклади до Европейската комисия относно прилагането му, вкл. и за резултатите от провеждания мониторинг на качеството на питейните води и водите за къпане, както и мерките, които се предприемат за отстраняване на несъответствията и подобряване качеството им. Като компетентен орган, осъществяващ многогодишен контрол върху качеството на водата за питейно-битови цели и здравно-хигиенното състояние на водоснабдителните обекти, МЗ и неговите регионални органи разполагат с богата база данни от мониторинга на питейните води и водите за къпане, състоянието на водоснабдителните съоръжения и мрежи в страната.

Във връзка с горното МЗ и РЗИ следва да имат важна, а в редица случаи и решаваща роля при определяне на приоритетните проблеми и необходимите мерки, към които да се насочат финансовите средства за бързото им и ефективно решаване, в сроковете, допустими по европейското законодателство. Поради тази ситуация при изготвянето на всички стратегически документи МЗ на национално и РЗИ на регионално ниво следва да бъдат основно консултирани. В стратегията на отрасъл ВиК следва да се обърне специално внимание на питейно-битовото водоснабдяване, като се предвидят и планират необходимите действия и мерки за всички зони на водоснабдяване, в които има трайни отклонения по химични и микробиологични показатели, вкл. и за малките зони на водоснабдяване, водоснабдяващи под 5000 души, в които се разпределя по-малко от 1000 куб. м вода за 24 часа. Важна роля МЗ има и в изработването на стратегическите документи относно използването и пълноценното оползотворяване на минералните води.

Министерство на околната среда и водите

МОСВ няма съществена промяна във функциите, основните от които са стратегическо планиране, прогнози, управление и налагане на законодателството с цел достигане и поддържане на добро количествено и качествено състояние на водните ресурси и водните екосистеми в страната.

МОСВ ще е отговорната институция за създаване в допълнение към досегашните компетенции и поддръжка на „Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване“.

Басейнови дирекции за управление на водите Ролята на БДУВ ще се разшири със засилени контролни правомощия по изпълнение на мерките от ПУРБ и отчети пред обществеността за изпълнение на мерките от ПУРБ.

Министерство на труда и социалната политика

При необходимост Министерството на труда и социалната политика ще разработи и активира програма „Водно подпомагане“. Целта на програмата е подпомагане на нискодоходни групи от населението да заплащат цената на ВиК услугите, в случай че цената надхвърли социалната поносимост.

Общини Общините чрез Асоциациите по ВиК (създадени в съответствие с промените в Закона за водите от 2009 г.) ще стопанисват предоставената им публична държавна и общинска собственост, като сключват договори с ВиК операторите. Договорите с операторите и общо дейността на Асоциациите по ВиК и общините ще се основават на съгласуваните с тях от МРРБ Генерални планове – регионални и за агломерации над 10 хил. е.ж. Финансирането на дейността на Асоциациите по ВиК ще се осъществява от средства на оператора, като същите ще бъдат регламентирани и признати за оперативен разход.

Държавна комисия за енергийно и водно регулиране ДКЕВР ще осъществява регулация освен на цените на ВиК услугите и на цените на всички услуги във водния сектор. Чрез нормативни промени ще се премахне възможността за определяне на цените на операторите във водния сектор, без да се вземе предвид необходимостта от реализация на приоритетни инвестиционни проекти, определени с интегрираните годишни инвестиционни планове.

ДКЕВР ще извършва лицензиране на ВиК операторите по определени критерии.

Воден съвет Ще се създаде „Воден съвет“ като част от управлението на ПУДООС. Водният съвет ще се състои от министрите на: околната среда и водите, финансите, регионалното развитие и благоустройството, земеделието и храните, икономиката, енергетиката и туризма и здравеопазването.

Основните функции на Водния съвет ще са: – Одобрение на ежегодния План за инвестиции във водния сектор, изготвен на основата на приоритетите в шестгодишните ПУРБ;

– Изготвяне на предложение за нивото на таксите за водоползване и ползване на водни обекти.

Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване към МОСВ Ще се създаде „Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване“, като чрез използването на нови технологии за оценка на водните ресурси в реално време ще се предоставя необходимата информация на заинтересованите лица и обществеността. Центърът ще се изгради с финансиране от ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.“.

Основните функции на „Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване“ ще са:

– Да предоставя информация в реално време за количеството на водните ресурси;

– Да прогнозира в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива водните ресурси и да оценява риска от наводнения и засушаване;

– Да изпълнява дейности, които се възлагат от Плановете за управление на риска при наводнения.

Оператори Операторите ще са търговски дружества, които експлоатират и поддържат активи – публична държавна и/или общинска собственост, в отраслите „Водоснабдяване и канализация“, „Хидроенергетика“, „Хидромелиорации“ и „Защита от вредното въздействие на водите“. Едно и също дружество ще може да експлоатира и поддържа активи публична държавна собственост и публична общинска собственост в различни подотрасли на водния сектор.

Отрасъл „Водоснабдяване и канализация“

Операторите на активи публична държавна и публична общинска собственост в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ в момента са ВиК дружествата. Статутът на собствеността на търговските дружества към момента е, както следва: държавни, държавно-общински, общински и общинско-частни (само едно дружество – „Софийска вода“). При приемане на предложението за намаляване броя на обособените територии в съответствие с броя на областите в страната (28) ще продължи да се спазва действащата законова разпоредба: една обособена територия – един ВиК оператор. Определените 28 ВиК оператори (ВиК оператори, които към момента изпълняват изцяло функциите на една обособена територия или обединените от няколко ВиК оператори, действащи на една обособена територия) ще продължат да изпълняват по право функциите си. В бъдеще общините в рамките на една обособена територия чрез съответната Асоциация по ВиК ще могат да вземат решение за избор на нов операторконцесионер чрез провеждане на процедура за отдаване на концесия на услугите по водоснабдяване или канализация при получена подкрепа от потребителите за прилагане на такъв подход.

ВиК операторите ще бъдат подпомагани, за да развият капацитет, особено в следните направления: за подобряване на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на ВиК системите; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС.

Ще се въведе лицензиране от ДКЕВР на ВиК операторите по критерии, отнасящи се основно до техническа обезпеченост и наличие на управленски капацитет.

Отрасъл „Хидроенергетика“ Предприятие „Язовири и каскади“ ще продължава по право (по закон) да е оператор на каскади, язовири и други хидроенергийни обекти, които експлоатира и поддържа в момента. В допълнение към това обхватът на дейност на предприятието ще се разшири с други язовири и хидроенергийни обекти, предоставени за стопанисване от МИЕТ (всички останали язовири с хидроенергийно и питейно-битово предназначение).

Предприятие „Язовири и каскади“ ще осъществява дейността си на основата на сключен договор с МИЕТ. Договорът ще регламентира дългосрочни цели на оператора. МИЕТ ще утвърждава годишна програма на оператора „Язовири и каскади“.

Предприятие „Язовири и каскади“ ще осъществява контрол за техническото състояние и безопасност на язовирите в страната.

За предоставяните услуги в този водностопански отрасъл операторът следва да защити цени на услугите пред ДКЕВР.

Отрасъл „Хидромелиорации“ Дружествата, които към момента експлоатират и поддържат инфраструктурата в отрасъл „Хидромелиорации“, са държавните търговски дружества към МЗХ – „Напоителни системи“ – ЕАД, „Земинвест“ и „Хидромелиорации – Севлиево“.

След прехвърляне на водностопанските съоръжения и системи като публична държавна собственост, които сега са в активите на горепосочените дружества, те ще се обединят в едно национално дружество, което ще осъществява дейност като оператор на поверените от МЗХ активи. Дружеството ще е със специален статут – публично държавно търговско дружество по смисъла на чл. 63, ал. 2 от Търговския закон, чиито основни функции, управление, права и задължения ще се регламентират със закон.

Операторът ще бъде подпомаган от МЗХ, включително чрез европейски програми, за да развие капацитет, който да подпомогне подобряването на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на системите и съоръженията, които експлоатира; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС.

За да предоставя услуги в този водностопански отрасъл, операторът следва да защити цени на услугите пред ДКЕВР.

Операторът ще осъществява дейността си на основата на сключен договор с МЗХ. Договорът ще регламентира дългосрочни цели на оператора, права и задължения както на оператора, така и на МЗХ. МЗХ ще утвърждава и годишна програма на оператора.

Организациите, които осъществяват хидромелиоративни дейности по реда на Закона за сдруженията за напояване (макар и минимален процент от хидромелиоративните дейности в страната), ще продължат дейността си по досегашния ред.

Отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“ Дружествата, които към момента експлоатират и поддържат инфраструктурата в този отрасъл извън границите на населените места, са търговските дружества от отрасъл „Хидромелиорации“, без да е ясно, обхванати ли са всички съоръжения от тези оператори.

По право оператор на всички съоръжения за защита от вредното въздействие на водите, както и за осъществяване на дейности по поддръжката на проводимостта на речните легла извън населените места, ще бъде операторът на публичните държавни хидромелиоративни съоръжения „Напоителни системи“. Операторът ще изпълнява следните функции:

– осъществяване на мониторинг на състоянието на съоръженията и изготвяне на предложения за инвестиционни проекти, необходими за подобряване ефективността на системата;

– извършване на необходими аварийно-ремонтни дейности, планови ремонти и дейности по поддържане на проводимостта на речните корита;

– контрол върху изграждането на нови хидротехнически съоръжения за защита от вредното въздействие на водите.

Операторът ще има възможност да участва и в обявени обществени поръчки от общините за текущо поддържане и мониторинг на съоръжения за защита от вредното въздействие на водите, както и осъществяване на дейности по поддръжката на проводимостта на речните легла.

Операторът ще осъществява дейността си на основата на сключен договор с МЗХ. Договорът ще регламентира дългосрочни цели на оператора, права и задължения както на оператора, така и на МЗХ. МЗХ ще утвърждава и годишна програма на оператора.

Общините имат отговорност за поддръжката на диги, корекции на реки, както и поддържане проводимостта на речните русла в границите на населените места. Понастоящем общините нямат сключени договори с оператори за постоянна поддръжка, а периодично, в зависимост от осигуряването на финансови ресурси, сключват договори за еднократни услуги. Общините ще бъдат задължени да определят оператор за поддръжката на съоръжения за защита от вредното въздействие на водите и за поддръжката на проводимостта на речните легла. Операторът ще осъществява мониторинг на системите и поддържане на необходимото техническо състояние на съоръженията и осъществяване на дейности по поддържане проводимостта на речните корита. Този оператор може да е търговско дружество, вкл. Националния оператор „Напоителни системи“, отдел или компетентно лице от общината или друго търговско дружество с необходимата експертиза.

ТРИ КЛЮЧОВИ УСЛОВИЯ ЗА ЕФЕКТИВНОСТ НА ОПЕРАТОРИТЕ Първо, изключително важно условие за поддържане в добро състояние на съоръженията и системите във водния сектор – публична държавна или публична общинска собственост, е за всеки актив да има определен оператор за неговата поддръжка и мониторинг на състоянието, за да се преодолее проблемът на безстопанствени съоръжения. Второ, непрекъснато подобряване на капацитета на операторите, особено по отношение на разработване на качествени бизнес планове и широко въвеждане на съвременни информационни технологии в целия процес на управление и контрол на водностопанските системи. Трето, но не по-малко съществено условие, е устойчивост и висока квалификация, особено на ръководния персонал. В нормативната уредба следва да се заложат правила, които да гарантират изпълнението на тези особено важни изисквания към персонала.

7.3. Отношения на собственост Една от съществените промени, свързани с реализацията на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, е промяната в собствеността на някои водностопански съоръжения и системи като продължение на вече стартиралите през последните години промени.

Освен като собственост – публична държавна и публична общинска, всички активи следва да се определят и като принадлежност по отрасли, например ВиК мрежата, обслужваща подаването на вода за населението и бизнеса, е към отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; съоръженията за напояване са към отрасъл „Хидромелиорации“; хидроенергийните каскади – към отрасъл „Хидроенергетика“; защитните диги, съоръженията за отводняване, корекциите на реки – към отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“. Важното в случая е всички инфраструктурни обекти да бъдат обхванати, регистрирани, определени като публична държавна или публична общинска собственост и за всеки да има определен отговорен оператор за поддържането, експлоатацията и мониторинга на състоянието.

Публична държавна собственост За да се гарантира по-доброто управление и контрол, обхватът на водите, водните обекти и водната инфраструктура – публична държавна собственост, следва да се разшири спрямо сегашната законова регламентация, като за публична държавна собственост се определят:

• всички язовири, с изключение на тези, които общините ще запазят като общинска собственост и за които ще имат оператор за експлоатация и поддръжка в безопасно състояние;

• всички съоръжения за намаляване на риска от наводнения извън населените места;

• всички води, водни обекти и водохранилища, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, напояване и хидроенергетика;

• водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи;

• пречиствателните станции и съоръжения за води за питейно-битово водоснабдяване на населени места.

Публична общинска собственост Определянето на обхвата на публичната общинска собственост ще е съобразено със сегашните критерии в Закона за водите, като нейният обхват ще бъде намален с инфраструктурните обекти, описани в предходната точка.

Публична общинска собственост ще са и съоръжения за пречистване на отпадъчни води от населени места, когато обслужват повече от една община. В тези случаи собствеността ще бъде на общината, на чиято територия се намира пречиствателната станция.

Собственост на активите на операторите

Активите на съществуващите оператори – ВиК, „Язовири и каскади“ и държавното дружество към МЗХ „Напоителни системи“, които активи не са публична собственост (съгласно посочените по-горе критерии), ще се запазят като собствени активи – административни и други сгради, несвързани със съоръженията, техника и др.

7.4. Финансова и ценова политика Финансова политика Финансовата политика в областта на водите ще бъде съобразена с разбирането, че:

• водните ресурси са общонационална собственост от най-висок приоритет за настоящето и бъдещето на държавата,

• интегрираното им управление, включително защита от наводнения, трябва да преследва на първо място общонационалния интерес,

• икономическите инструменти, с които ще се осъществява политиката, следва да гарантират общите приоритети и цели в сектора.

Предлаганите промени във финансовата политика се състоят основно във:

• Акумулиране на допълнителни финансови ресурси в ПУДООС чрез промяна на начина на определяне и набиране на такса водоползване. Определената със Закона за водите такса водоползване ще се трансформира в надбавка към цените на всички предоставяни услуги във водния сектор и ще се изчислява на база фактурирани количества вода.

• Определяне на размера на таксите за водоползване от „Воден съвет“ към ПУДООС.

• Промени, водещи до увеличаване на инвестициите за подобряване състоянието на водната инфраструктура от операторите, чрез определяне от ДКЕВР на ниво на цените на водните услуги, отчитащи приоритетни инвестиции, одобрени като такива от собствениците на инфраструктурата.

• Засилване на солидарността между потребителите на услуги във водния сектор в рамките на територията на един оператор.

В условията на необходимост от огромни по обем финансови нужди за водностопанска инфраструктура стриктното спазване на приоритетите при финансиране от страна на публичните институции е основен репер на политиката: С изключително висок приоритет са инвестиционните обекти, произтичащи от изискванията на европейското законодателство: осигуряване на качеството на питейната вода в съответствие с европейските стандарти и осигуряване на отвеждане и пречистване на отпадъчните води от населените места с над 2000 е.ж. Изграждането на тези обекти е особено важно за здравето на хората и достигане на добро екологично състояние на реките и другите водни обекти в страната, а също така предотвратява налагането на финансови санкции на страната в случай на неизпълнение на задълженията. И двата приоритета са допустими за Структурните фондове на Европейския съюз. Поддържането в добро състояние и там, където е необходимо, изграждане на нова инфраструктура за защита от вредното въздействие на водите е приоритет, произтичащ от прогнозите за зачестяване на тези явления в европейски мащаб и опасностите от това за живота и здравето на хората и за имуществото. След 2015 г. изпълнението на Плановете за защита от наводнения ще се следи и от Европейската комисия. Намаляването и премахването на все още съществуващите целогодишни или сезонни режими на водоснабдяване в някои населени места произтича от основното право на жителите на страната за непрекъснато водоснабдяване. Изграждането на нови и възстановяването на хидромелиоративните системи ще придобива все по-голямо значение предвид прогнозите за нашия регион за все по-чести и по-продължителни засушавания. Инвестициите в сектор „Хидромелиорации“ и в сектор „Защита от вредното въздействие на водите“ могат да се разглеждат и като мерки за адаптация към климатичните промени. Последното е важно да се подчертае, тъй като през новия програмен период ще има задължително насочване на немалка част от еврофондовете в аграрния сектор към екологични мерки, включително мерки за адаптация към климатичните промени в селскостопанския сектор.

Много важен момент за осигуряването на финансовите ресурси е точното адресиране на източниците и ясна демаркация с оглед недопускане на дублиране на възможните източници на финансиране или финансиране на неприоритетни обекти.

Необходимите средства за приоритетните инвестиционни обекти, извън осигурените чрез еврофондовете и съответното национално съфинансиране от държавния бюджет и бенефициентите, ще се осигуряват чрез цените на съответните услуги и чрез приходите от таксата за водоползване.

Операторът „Напоителни системи“ ще осигурява част от необходимите средства за дейностите по защита от вредното въздействие на водите чрез приходи от допълнителни дейности и услуги извън основния предмет на дейност – хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите. При недостиг на средства за финансиране на инвестиционните дейности по защита от вредното въздействие на водите могат да се набират средства чрез схемата за солидарност – таксата за водоползване.

Важни индикатори за успешни реформи във финансовата политика в сектора ще са:

– Увеличаване на размера на приоритетните инвестиции във водната инфраструктура, одобрени от „Водния съвет“;

– Ясно разграничение на финансовите ресурси в структури, които осъществяват дейности в сектор „Води“ на национално и местно равнище;

– Насочване на финансовите средства съгласно стратегически документи и планове, защитаващи обществените интереси;

– Създаване на условия за минимализиране на нецелесъобразното изразходване на средства при съществуващата разпокъсаност и преследване на различни интереси;

– Създаване на стройна система за контрол на набирането и изразходването на средства и защита на интересите на населението и бизнеса от създаваните в областта на водите естествени монополи;

– Насочване на икономическите регулации към ограничаване на оперативните разходи чрез система, която регламентира получаваните средства и увеличаване дела на инвестициите, които като насоченост и мащаб ще зависят от публичните власти, а не от операторите на търговски дружества.

Ценова политика Основен инструмент за реализация на така формулираната финансова политика е ценовата политика.

Предвиждат се няколко съществени промени, а именно:

• Един оператор – еднакви цени на съответната водна услуга. Този подход ще премахне напълно изкуственото разделяне на разходите при доказване на цените по различни водоснабдителни системи в териториалния обхват на един ВиК оператор и ще повиши нивото на солидарност между потребителите не само на ВиК услугите, но и нивото на солидарност между потребителите на услуги, предоставяни от оператора „Напоителни системи“. Този подход ще постави в равнопоставено положение ползвателите на водни услуги в хидроенергийния сектор.

• Всички цени във водния сектор ще се доказват от операторите и ще се одобряват от регулатора ДКЕВР.

• Ще отпадне възможността от произволно продаване на вода между субекти, които не са определени като оператори.

• Промяна в подхода за определяне на такса водоползване. Такса водоползване ще се начислява върху количеството фактурирана вода от крайните потребители на вода във всеки от отраслите – ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика. Както и досега, размерът на такса водоползване ще бъде еднакъв за територията на цялата страна, но диференциран в зависимост от целите на водоползване. Размерът на таксата за водоползване ще отчита необходимостта от реализиране на приоритетни инвестиции, определени в интегрирания План за развитие на водната инфраструктура.

• Провеждане на политика за намаляване разхода на вода чрез ценовата политика – въвеждане на две нива на такса водоползване съобразно потребеното количество вода от домакинствата.

7.5. Информация и публичност От изключително важно значение за подобряване ефективността в сектора е засилването на прозрачността при работата на всяка от институциите и операторите във водния сектор. Поради тази причина следва да бъдат предприети най-малко следните мерки:

• Публично оповестяване на съответните интернет страници на основните параметри на всички договори, сключвани между различните институции във водния сектор и операторите.

• Задължително публикуване на интернет страниците на дългосрочните и годишните инвестиционни програми на операторите във водния сектор по обекти в достъпен за населението и другите потребители на услуги формат, както и на отчетите за тяхното изпълнение.

• Подробно публично представяне на причините и очакваните резултати при повишаване на цените на услугите във водния сектор.

• Премахване на конфиденциалността върху статистическата информация в НСИ, свързана с водния сектор.

8. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПЕРИОДА 2013 – 2015 ГОДИНА

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

Цел 1: Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване

Краен срок за

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции реалиние водеща партньор зация

1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари и рехабилитация на водопроводната мрежа

Изграждане на яз. „Луда Яна“, яз. „Пловдивци“ и яз. „Нейковци,“ включени във финансовия меморандум за заем от Световната банка

150

2015

Изградени 3 язовира

Изготвяне на необходимите прединвестиционни проучвания и работни проекти за построяване, реконструкция и разширяване на резервоари – денонощни и седмични изравнители

% на усвояване планираните капиталови разходи

МРРБ МБВР като финансираща институция

5

2014

Приети работни проекти за построяване, реконструкция и разширяване на резервоари – денонощни и седмични изравнители, и рехабилитация на водопроводната мрежа за идентифицираните в

Намаление на броя на населените места на режим на водоснабдяване до 100 в резултат от новоизградената и рехабилитирана инфраструктура.

МРРБ

ПУДООС, ВиК дружества

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

и рехабилитация на довеждащата водопроводна мрежа за идентифицираните в Регионалните Генерални планове населени места като първи приоритет с хоризонт до 2015 г. включително.

Изграждане, реконструкция и разширяване на резервоари – денонощни и седмични изравнители, и рехабилитация на довеждащата водопроводна мрежа за идентифицираните в Регионалните Генерални планове населени места като първи приоритет.

Краен срок за

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции реалиние водеща партньор зация

Регионалните Генерални планове населени места като първи приоритет с хоризонт до 2017 г. включително.

296

2015

Намаление с повече от една трета на броя на населението, живеещо в населени места на сезонен или целогодишен режим на водоснабдяване.

Рехабилитация, модернизация, доизграждане и изграждане на нови ПСПВ, други съоръжения за пречистване и дезинфекция на питейни води, водовземни съоръжения и на водопроводни връзки между различии зони на водоснабдяване с цел привеждане на качеството на питейната вода в съответствие с европейското и националното законодателство.

% на намаление броя на населението, живеещо в населени места на сезонен или целогодишен режим на водоснабдяване.

МРРБ МОСВ чрез ОПОС като финансираща институция, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони, ВиК операторите.

80

2015

Доизградени 7 ПСПВ, които са в строителство; рехабилитирани, модернизирани и доизградени 6 ПСПВ в експлоатация.

Процент на зоните за водоснабдяване, в които няма констатиран итрайни отклонения в качеството на водата, подавана за питейно-битови цели, като в краткосрочен план (до 2015 г.) този процент да достигне 100 % от големите зони на водоснабдяване (в които се подават над 1000 куб.м вода в денонощие и/или се водоснабдяват над 5000 души)

МРРБ МОСВ чрез ОПОС като финансираща институция, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони, ВиК операторите, МЗ и РЗИ.

1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси

Въвеждане на две ставки на такса водоползване, които да стимулират пестенето на вода от населението и бизнеса.

2014

Приети промени в нормативната уредба

Спазване на времевия график за предвидените законодателни и други нормативни промени, свързани с водния сектор.

МОСВ Министерствата, включени във „Водния съвет“ към ПУДООС

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

Провеждане на ежегодни инф ормационни кампании за пестенето на вода от населението и бизнеса през 2013 – 2015 г., които да стимулират пестенето на вода

Краен срок за

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции реалиние водеща партньор зация

0,3

2015

Намаление на консумацията на вода вследствие на осъзнато разбиране за ценността на ресурса и въвеждането на финансови стимули за пестенето на вода.

Подмяна на водопроводна мрежа в населените места, приоритетно за населени места, които са на временен или постоянен режим.

Проведена информационна кампания през всяка от посочените години. Ежегодно увеличаващ се процент от населението, който декларира осъзнато разбиране за ценността на водата като ресурс.

МОСВ

400

2015

Подменена водопроводна мрежа и премахване на загубите на вода в съответните участъци в населените места.

Цел 2: Запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води

Постигане на резултатите от прединвестиционните проучвания за намаление на загубите на вода вследствие на осъществените проекти.

Общини

МРРБ и ВиК дружества, МОСВ чрез ОПОС като финасираща институция, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони

2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване

Изграждане, рехабилитация и реконструкция на ПСОВ и канализация за населени места с над 10 хил. екв.ж.

на отпадъчни води

2000

2015

Изпълнение на 100 % на ангажиментите на Р. България.

Изграждане, рехабилитация и реконструкция на ПСОВ и канализация за населени места с над 2 хил. екв.ж.

% на изградените ПСОВ, обхващащинаселените места с над 10 хил. екв. ж. % на изграденост на канализационната мрежа за населените места с над 10 хил. екв. ж.

Общини

МОСВ чрез ОПОС, ВиК дружества

1400

2015

Изпълнение на ангажиментите на Р. България за % от жителите.

% на изградените ПСОВ, обхващащинаселените места с над 2 хил. екв. ж. % на изграденост на канализационната мрежа за населените места с над 2 хил. екв. ж.

Общини

МОСВ чрез ОПОС, ВиК дружества

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

Осъществяване на превантивен и текущ контрол и санкции с цел недопускане изпускането на отпадъчни води в нарушение на индивидулани емисионни ограничения от туристически и стопански обекти.

Краен срок за

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции реалиние водеща партньор зация

2015

Изпускането на отпадъчни води с параметри извън изискванията не е възможно, извън случаите на форсмажорни обстоятелства.

% на фирмите, които имат изградени и добре функц иониращи пречиствателни съоръжения, спрямо всички фирми, включително в туристическия бранш, които следва да имат работещи пречиствателни съоръжения.

МОСВ Браншови организации, бизнес

2.2. Превръщане на Плановете на управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите

Актуализация на Плановете за управление на речните басейни

6

2015

Изготвени Планове за управление на речните басейни за всеки от 4-те РБУ

Изпълнение на първите ПУРБ

Изготвени в срок ПУРБ, в които за всяка една от предвидените мерки да има точно определен изпълнител и осигурено финансиране.

БДУВ МОСВ чрез финансиране на дейностите по ОПОС

2013

–

2015

Подобряване състоянието на водите

Цел 3: Подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс

Изпълнени мерки в ПУРБ

БДУВ МОСВ

3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини

Разрабоена и приета нормативна уредба, регулираща управлението и развитието на водния сектор в Република България

След приемането

Създаване на звено към МРРБ – „Водна инфраструктура“ (ВИ)

Промени в нормативната уредба, осигуряващи интегриране на политиките в областта на водния сектор, опазване и ефективно използване на водите.

Приети закони и подзаконови актове.

МОСВ, МИЕТ, М З Х , МРРБ

МЗ, МФ на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор от Народното събрание.

2013

Създадено обособено звено, което отговаря за управлението на активите във водния сектор.

ВИ разполага с квалифициран персонал, екипировка и нормативна база за изпълнение на задълженията си

МРРБ МОСВ чрез проекта по ОПОС

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

Изготвяне на регистър на водностопанските системи и съоръжения на територията на страната (язовири, ВЕЦ, др. съоръжения), включително картен материал, собственици и оператори на отделните съоръжения.

Краен срок за

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции реалиние водеща партньор зация

2

2014

Създаден регистър и специализирани карти на водностопанските системи и съоръжения.

Разработен и приет от МС „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“

Достъпен за институциите в страната регистър и картен материал за инфраструктурата, собствениците, операторите и отговорните за контрола и мониторинг

МРРБ МОСВ чрез ОПОС, МЗХ , МИЕТ, ВиК дружества, общини, оператори във водния сектор чрез ОПОС

2015

Изготвен „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“, включващ 4-те водностопански отрасъла.

Разработване на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води

Решение на МС за приемане на „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“

МРРБ МОСВ, МЗХ, МИЕТ и МЗ

0,3

2014

Изготвена Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води.

Разработени 4 отраслови стратегии – Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации“; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“, в съответствие с принципите в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (НСУРВС)

Решение на МС за приемане на Морска стратегия и програми от мерки за постигане иподдържа не на добро състояние на околната среда в морските води

БДЧР МОСВ, МЗ

2014

Изготвени 4 отраслови стратегии за развитие на отраслите „ВиК“, „Хидроенергетика“, „Хидромелиорации“ и „Защита от вредното въздействие на водите“.

Преструктуриране на операторите в секторите ВиК, Хидроенергетика и Хидромелиорации в съответствие с принципите в НСУРВС

Приети стратегии до края на 2014 г.

МРРБ,

МИЕТи МЗХ

МЗ

2013

Добре структурирани във функционално и организационно отношение оператори, с ясна визия за развитието на отраслите на водния сектор.

Създаден ите структури отговарят на заложеното в НСУРВС и отрасловите стратегии за развитие

МРРБ,

МИЕТи МЗХ

Оператори

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

Изготвяне на комуникационна стратегия и прилагане на мерките за информация и публичност, произтичащи от НСУРВС.

Краен срок за

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции реалиние водеща партньор зация

2014

Изпълнение на мерките

Навременно приемане на стратегическия документ и прилагане на мерките, заложени в него.

МИЕТ,

Оператори

МРРБ, МЗХ, НСИ

3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране осигуряват самофинансиране на водния сектор при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят“

Изготвяне и приемане на нормативни промени, гарантиращи, че цените на операторите във водния сектор са обвързани с необходимостта от реализация на приоритетни инвестиционни проекти.

плаща“

2013

Създаден механизъм за насърчаване реализацията на приоритетни инвестиционни проекти

Въвеждане на принципа „Един оператор една цена“, за всички подсектори във водния сектор.

Приети нормативни промени

ДКЕВР

2013

Създаване на нов механизъм за развномерно разпределение на разходите между потребителите.

Въвеждане на единна цена за всеки оператор

ДКЕВР Оператори

3.3. Повишаване на капацитета на всички участници в управлението на водния сектор

Повишаване капацитета на ДКЕВР за осъществяването на контрол и мониторинг на работата на операторите и съгласуване на цените на услугите чрез повече и добре квалифицирани служители в агенцията, изготвяне на нормативни промени за работата на агенцията, включително точно определяне на обхвата на техните пълномощия.

2

2014

ДКЕВР разполага с достатъчно на брой и с необходимата квалификация служители, необходимата екипировка и нормативна база.

Укрепване на капацитета на Асоциациите по ВиК и операторите чрез подобряване на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на ВиК системите; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително на такива, финансирани от ЕС, създаване на лаборатории за извършване на

Повишаване броя и дълбочината на проверките и анализите от страна на ДКЕВР към съответните оператори.

ДКЕВР Отговорн итезасектора министерства чрез ОПОС

2

2015

Създаден капацитет на операторите за управление на поверените им активи

Брой обучени служители

В и К оператори

МРРБ чрез ОПОС

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

необходимия мониторинг на качеството на питейните води, съгласно нормативните изисквания

Укрепване на капацитета на хидромелиоративния оператор чрез подобряването на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на системите и съоръженията, които експлоатира; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС

Краен срок за

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции реалиние водеща партньор зация

0,5

2014

Създаден капацитет на оператора за управление на поверените му активи

Цел 4. Намаляване на риска от щети при наводнения

Разработване на Планове за управление на риска от наводнения

Брой обучени служители

МЗХ Чрез ОПОС

16

2015

Планове за управление на риска при наводнения – 4 броя, по един за всеки РБУ

Изграждане на „Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване“

Изготвени и приети след обществено обсъждане Планове на управление на риска при наводнения за всеки РБУ

4-те БДУВ, всяка за разр а б о тв ания за нейната територия План

МОСВ чрез ОПОС като финансираща институция

15

2015

Изграден и напълно функциониращ „Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване“

Определяне на механизмите за контрол и идентифициране на неотложни мерки за поддържане на техническото състояние на язовирите в страната чрез приемане на ЗИД на ЗВ

Функциониращ диспечерски и информационен център, който предоставя в реално време информация за състоянието на водите и изготвя прогнози с цел управление и превенция на риска от наводнения

МОСВ НИМХ, МИЕТ, МЗХ, МВнР,

МВР, МЗ, МРРБ, Общини, Oбластни управители, други отговорни институции чрез ОПОС

2012

Извършване на контрола от компетентни специалисти и идентифициране на спешни мерки, необходими за поддържане на доброто състояние на язовирите, контрол за изпълнението им и предотвратяване на наводненията, в резултат от лошо техническо състояние на язовира.

Осъществен контрол на техническо състояние на язовирите в страната и идентифицирани мерки

МИЕТ МЗХ, Общини

СРЕДНОСРОЧЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПЕРИОДА 2016 – 2021 ГОДИНА

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн.лв.)

Краен срок за реализацел (мерки)

ция

Цел 1: Гар антирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор

1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари и рехабилитация на водопроводната мрежа

Проектиране, изграждане, реконструкция и разширяване на резервоари – денонощни и седмични изравнители и рехабилитация на водопроводната мрежа

140

2018

Премахване на режима на водоподаване за всички населени места в България.

Рехабилитация модернизация, доизграждане и изграждане на нови ПСПВ, други съоръжения за пречистване и дезинфекция на питейни води, водовземни съоръжения и на водопроводни връзки между различни зони на водоснабдяване, с цел привеждане на качеството на питейната вода в съответствие с европейското и националното законодателство.

% на намаление на броя на населението, живеещо в населени места на или целогодишен режим на водоснабдяване.

МРРБ ВиК дружества, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони

309

2020

Рехабилитирани, модернизирани и доизградени 43 ПСПВ и други съоръжения за привеждане в съответствие на качествата на питейната вода, в експлоатация

Процент на зоните за водоснабдяване, в които няма констатиран итрайни отклонения в качеството на водата, подавана за питейно-битови цели, в средносрочен план да се постигне 100 % и за малките зони на водоснабдяване

МРРБ ВиК дружества, МОСВ чрез ОПОС, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони, МЗ и РЗИ.

1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси

Провеждане на ежегодни кампании за пестенето на вода от населението и бизнеса през 2016 – 2021 г., които да стимулират пестенето на вода

1,5

2021

Намаление на консумацията на вода вследствие на осъзнато разбиране за ценността на ресурса и въвеждането на финансови стимули за пестенето на вода.

Проведена информационна кампания през всяка от посочените години. Ежегодно увеличаващ се процент от населението, който декларира осъзнато разбиране за ценността на водата като ресурс.

МОСВ

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн.лв.)

Краен срок за реализацел (мерки)

ция

Рехабилитация, модернизация и ремонт на 30 % от водовземните съоръжения

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор

212

2021

Подобрено състояние на водовземните съоръжения

Подмяна на критични участъци от водоп роводната мрежа

Намаление на нивото на физическите загуби с 10 % и на броя на авариите на 1 км с 40 %

МРРБ ВиК дружества

2830

2020

Подменена 9000 км водопроводна мрежа

Цел 2: Запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води

Запазване на сегашното състояние на мрежата без по-нататъшно влошаване по време на експлоата ция – ниво на загуби на вода (средно 60 %) и брой на авариите на 1 км водопроводна мрежа (средно 1,09)

Общини

ВиК дружества, МОСВ чрез ОПОС, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони

2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване

Изграждане, рехабилитация и реконструкция на ПСОВ и канализация за населени места с над 2 хил.екв.ж.

на отпадъчни води

2200

2017

Изпълнение 100 % на ангажименти на Р. България за агломерации с над 2 хил. екв.ж.

Изготвяне на дългосрочна програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ, включително чрез подобряване състоянието на канализационната мрежа.

% на изградените ПСОВ, обхващащи населените места с над 2 хил. екв. ж. % на изграденост на канализационната мрежа за населените места с над 2 хил. екв. ж.

МОСВ Общини и ВиК дружества

1

2019

Одобрена дългосрочна програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ.

Реализация на дългосрочната програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ, включително чрез подобряване състоянието на канализационната мрежа.

Програмата е изготвена и приета в срок.

МРРБ МОСВ

120

2021

Подобрена ефективност на изградените ПСОВ преди и по време на предприсъединителната програма ИСПА

Подобрени показатели, измерващи на работа на ПСОВ

МРРБ МОСВ

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн.лв.)

Краен срок за реализацел (мерки)

ция

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор

2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води

Критичен преглед на капацитета на институциите за реализация на предвидените в НСУРВС промени във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки за подобряване ефективността на тяхната дейност.

2017

Изготвен критичен анализ и програма от мерки

Реализация на програмата от мерки за подобряване ефективността на работа на институциите.

Изготвеният анализ и програма от мерки са с добро качество и са изготвени в срок.

МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ

20

2021

Изпълнение на предвидените в програмата мерки

Отчетено ежегодно подобрение на показателите за състоянието на водите в резултат от изпълнението на програмата от мерки

МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ

2.3. Превръщане на Плановете на управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите

Изготвяне / актуализация на плановете за управление на речните басейни

6

2021

Изготвени Планове за управление на речните басейни за всеки РБУ

Изпълнение на актуализираните ПУРБ

Изготвени в срок ПУРБ, в които за всяка една от предвидените мерки да има точно определен изпълнител и осигурено финансиране.

БДУВ МОСВ чрез финансиране на дейностите по ОПОС

2016

–

2021

Подобряване състоянието на водите

Цел 3: Подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс

Изпълнени мерки в ПУРБ

БДУВ МОСВ

3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини

Подобряване наинфор мационната обезпеченост и практическата полезност на работата на ВИ

25

2021

Създаденият регистър и специализирани карти на водностопанските системи и съоръжения на територията на страната е пълен, актуализира се периодично и се ползва от различни заинтересовани страни.

Използването на информацията от ВИ във все поголяма степен измества създаването и ползването на локални база данни и информационни източници.

МРРБ МОСВ

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн.лв.)

Краен срок за реализацел (мерки)

ция

Разработени приет от МС „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“ за периода 2016 – 2021 г., който се актуализира ежегодно.

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор

1

2016

Планът за развитие на инфраструктурата във водния сектор, включващ 4-те водостопански отрасъла, е с подобрено качество и реалистичност на база натрупания до момента опит.

Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води

Решение на МС за приемане на „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“ за периода 2016- 2021 г.

МРРБ МОСВ, МЗХ, МИЕТ, МЗ

2021

Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води

Изпълнение на 4-те отраслови стратегии – Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика“; Стратегия за управление на отрасъл „ Хидромелиорации “ ; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“.

Оценка изпълнението на конкретните мерки

БДЧР МОСВ, МТИТС, МЗХ, МРРБ, МЗ, ИО – БАН

2021

Изпълнение на мерките, предвидени в 4-те отраслови стратегии за развитие на отраслите ВиК, Хидроенергетика, Хидромелиорации и Защита от вредното въздействие на водите.

Реализация на комуникационната стратегия за подобряване нивото на публичност за развитието на водния сектор.

Управлението и развитието на водния сектор се базира във все по-голяма степен на предварително планиране и съгласуване.

МРРБ, МИЕТ и МЗХ

2021

Засилване на прозрачността при работата на всяка от институциите и операторите във водния сектор

Спазване на задълженията за публикуване на информация за обществеността, включително публикува ни договори, премахване конфиденциалността за публични показатели на НСИ и други.

МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ и НСИ

Оператори и МЗ

3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране осигуряват самофинансиране на водния сектор при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат“

Критичен анализ на ценообразуването във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки, които да гарантират изпълнението на инвестиционните програми в сектора.

0,5

2017

Изготвен критичен анализ и програма от мерки

Изготвените документи са с добро качество и в срок.

„Воден съвет“ към ПУДООС

МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ и ДКЕВР

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн.лв.)

Краен срок за реализацел (мерки)

ция

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор

3.3. Повишаване капацитета на всички участници в управлението на водния сектор

Критичен анализ на капацитета на ДКЕВР за осъществяването на контрол и мониторинг на работата на операторите и изготвяне на програма от мерки за гарантиране изпълнени ето на заложените цели в различните стратегически документи , свързани с водния сектор

2017

Изготвен критичен анализ и програма от мерки

Укрепване на капацитета на Асоциациите по ВиК и операторите чрез подобряване на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на ВиК системите; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС

Изготвените документи са с добро качество и в срок

ДКЕВР Отговорните за сектора министерства

4

2021

Създаден капацитет на операторите за управление на поверените му активи

Укрепване на капацитета на хидромелиоративния оператор чрез подобряване на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на системите и съоръженията, които експлоатира; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС

Въведена система за оценка на капацитета

МРРБ ВиК оператори

1

2021

Създаден капацитет на оператора за управление на поверените му активи

Въведена система за оценка на капацитета

МЗХ Напоителни системи

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн.лв.)

Краен срок за реализацел (мерки)

ция

Цел 4. Намаляване на риска от щети при наводнения

Анализ и акт уализация на предвидените мерки в Плановете за управление на риска от наводнения

Очаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор

2

2021

Актуализирани 4 броя Планове за управление на риска от наводнения

Изпълнение на спешната програма, приета от правителството за защита на населението от наводнения

Изготвени и приети след обществено обсъждане актуализирани Планове на управление на риска от наводнения за всеки РБУ

4-те БДУВ, всяка за разработвания за нейната територия План

МОСВ, чрез ОПОС като финансираща институция

220

2020

Изготвени качествени работни проекти

Рехабилитация на предпазни диги на р. Дунав, корекции на вътрешни реки, съоръжения за отводняване и ретензионни язовири, като част от мерките, които ще залегнат в Плановете на управление на риска от наводнения

% на усвоените средства за реализация наинфра структурните проекти

МИЕТ основно чрез предприятие „Язовири и каскади“

МОСВ, МРРБ,

МЗХ, МФ като институция, осигуряваща финансирането чрез ДБ

320

2021

Възстановено е състоянието на всички изградени защитни съоръжения за предпазване от наводнения, включително доизграждане там, където е необходимо

Други мерки при прилагане на Плановете на управление на риска от наводнения

Реализираните мерки са предотвра тили реални заплахи от наводнения на съответните територии и/или са намалили отрицателните последици при наводнения

МРРБ, МЗХ

МОСВ

10

2021

Изпълнени са мерките, предвидени в програмите от мерки към съответните Планове

Реализираните мерки са предотвра тили реални заплахи от наводнения на съответните територии и/или са намалили отрицателните последици при наводнения.

МРРБ, МЗХ, МВР

МОСВ, общини

ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПЕРИОДА 2022 – 2037 ГОДИНА

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

Цел 1: Гар антирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване

Краен срок за реализаОчаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор ция

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

Краен срок за реализаОчаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор ция

1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари и рехабилитация на водопроводната мрежа

Изготвяне на необходимите проучвания и документация за изграждане на хидровъзел „Кюстендил“ и „Бяла“ и яз. „Беласица“ на р. Луда Мара с ПСПВ

10

2028

Приключил първи етап за всеки от изброените язовири

Изграждане на хидровъзел „Кюстендил“ и „Бяла“ и яз. „Беласица“ на р. Луда Мара с ПСПВ

% на усвоените средства за реализация наинфра структурните проекти

МРРБ, МИЕТ

250

2037

Изградени 3 язовира

Рехабилитация, модернизация, доизграждане и изграждане на нови ПСПВ, други съоръжения за пречистване и дезинфекция на питейни води, водовземни съоръжения и на водопроводни връзки между различни зони на водоснабдяване с цел привеждане на качеството на питейната вода в съответствие с европейското и националното законодателство

% на усвояване планираните капиталови разходи

МРРБ, МИЕТ

400

2037

Рехабилитирани, модернизирани и доизградени ПСПВ и други съоръжения за привеждане в съответствие на качествата на питейната вода

Процентът на зоните за водоснабдяване, в които няма констатирани трайни отклонения вкачеството на водата, подавана за питейно-битови цели, да е 100 %

МРРБ ВиК дружества, МЗ и РЗИ

1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси

Рехабилитация, модернизация и ремонт на водовземните съоръжения

1500

2037

Подобрено състояние на водовземните съоръжения

Подмяна на амортизирана водопроводна мрежа от етернитови и стоманени тръби

Повишава не ефективн осттана водовземните съоръжения, осигурява не на добро качество на водата и създаване възможности за измерване на черпените количества

МРРБ ВиК дружества

7500

2037

Подменени км амортизирана водопроводна мрежа от етернитови и стоманени тръби

Намаление на нивото на физическите загуби по водопроводната мрежа до 15 % и на броя на авариите на 1 км с 40 %

МРРБ ВиК дружества

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

Цел 2: Запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води

Краен срок за реализаОчаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор ция

2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване на

Изграждане на канализационна мрежа и рехабилитация и реконструкция на съществуващата такава, включително канализационни съоръжения за населени места под 2 хил. екв. ж.

отпадъчни води

3000

2037

Изградeна канализационна мрежа, рехабилитирана и реконструирана съществуващата такава, включително канализационни съоръжения за населени места под 2 хил. екв. ж.

Изграждане на ПСОВ за населени места под 2 хил. екв. ж.

Изпълнени ангажименти на Р.България и изградена канализация за около 600 населени места под 2000 екв.ж.

общини

ВиК дружества, МЗХ – ОП „Развитие на селските райони“

1000

2037

Изградени ПСОВ за 600 населени места под 2000 е.ж.

Реализация на дългосрочна програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ, включително чрез подобряване състоянието на канализационната мрежа

Изпълнени ангажименти на Р. България и изградена канализация за около 600 населени местапод 2000 екв.ж.

общини

ВиК дружества, МЗХ – ОП „Развитие на селските райони“

400

2037

Подобрена ефективност на изградените ПСОВ

Подобрени показатели, измерващиработана ПСОВ

МРРБ ВиК дружества

2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води

Критичен преглед на капацитета на институциите за реализация на предвидените в НСУРВС промени във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки за подобряване ефективността на тяхната дейност

2022

Изготвен критичен анализ и програма от мерки

Изготвеният анализ и програма от мерки са с добро качество и са изготвени в срок

МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

Реализация на програмата от мерки за подобряване ефективността на работа на институциите

Краен срок за реализаОчаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор ция

50

2037

Изпълнение на предвидените в програмата мерки

Отчетено ежегодно подобрение на показателите за състоянието на водите в резултат от изпълнението на програмата от мерки

МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ

2.3. Превръщане на Плановете на управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите

Изготвяне/актуализация на плановете за управление на речните басейни

6 2027 и

2034

Изготвени Планове за управление на речните басейни за всеки РБУ

Изпълнение на актуализираните ПУРБ

Изготвени в срок ПУРБ, в които за всяка една от предвидените мерки да има точно определен изпълнител и осигурено финансиране

БДУВ МОСВ чрез финансиране на дейностите по ОПОС

34 2021 – 2027 и 2028 – 2034 и 2035 – 2037

Цел 3: Подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс

Подобряване състоянието на водите

Изпълнени мерки в ПУРБ

БДУВ МОСВ

3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини

Разработен и приет от МС „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“ за периода 2022 – 2034 г., който се актуализира ежегодно

5

2022

„План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“, включващ 4-те водостопански отрасъла, е с подобрено качество и реалистичност, на база натрупания до момента опит

Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води

Решение на МС за приемане на „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“ за периода 2022 – 2034

МРРБ МОСВ

2037

Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води

Оценка изпълнението на конкретните мерки

БДЧР МОСВ, МТИТС, МЗХ, МРРБ, МЗ, ИО – БАН

Стратегическа цел

Оперативна

Дейности

Бюджет (млн. лв.)

цел (мерки)

Изпълнение на 4-те отраслови стратегии – Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика“; Стратегия за управление наотрасъл „ Хидромелиорации “ ; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“

Краен срок за реализаОчаквани резулИндикатори

Отговорни инститати за изпълнетуции ние водеща партньор ция

2037

Изпълнение на мерките, предвидени в 4-те отраслови стратегии за развитие на отраслите ВиК, Хидроенергетика, Хидромелиорации и Защита от вредното въздействие на водите

Управлението и развитието на водния сектор се базира във все по-голяма степен на предварително планиране и съгласуване

МРРБ, МИЕТ и МЗХ

3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране осигуряват самофинансиране на водния сектор при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат“

Критичен анализ на ценообразуването във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки, които да гарантират изпълнението на инвестиционните програми в сектора

2022

Изготвен критичен анализ и програма от мерки

Изготвените документи са с добро качество и в срок „Воден съвет“ към ПУДООС

МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ и ДКЕВР

3.3. Повишаване на капацитета на всички участници в управлението на водния сектор

Укрепване на капацитета на институциите

10

2037

Създаден капацитет на институциите и операторите за ефективно и ефикасно управление на водния сектор

Цел 4: Нам аляване на риска от щети при наводнения

Анализ и актуализация на предвидените мерки в Плановете за управление на риска при наводнения

Въведена система за оценка на капацитета

МРРБ ВиК оператори

2 2027 и

2034

Актуализирани 4-те РБУ Изготвени и приети актуализирани Планове на управление на риска от наводнения за всеки РБУ

Изпълнение на Плановете на управление на риска от наводнения

4-те БДУВ, всяка за разработвания на нейна територия План

МОСВ, чрез ОПОС като финансираща институция

1500

2021 – 2027 и 2028 – 2034 и 2035 – 2037

Намаляване на риска от наводнения и щетите от тях

Изпълнени мерки

БДУВ, МОСВ

Източници на финансиране по периоди

Източници на финансиране

2013

– 2015 2016 – 2021 2022 – 2037 Общо за периода на Плана за действие по периоди

ОПОС 2007 – 2013, включително национално съфинансиране

2 110

0

0 2 110

Съответната оперативна програма за периода 2014 – 2020 г., без националното съфинансиране 2 110 3 300

0 5 410

Финансиране от ЕС по подобие на ОП за периода след 2020 г., без националното съфинансиране

ЕС по други програми – например Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма за устойчиво градско развитие, без националното съфинансиране

Инвестиции от оператори – в секторите ВиК, сектор хидроенергетика, сектор хидромелиорации и сектор защита от вредното въздействие на водите

Бюджети на централната и местната власт, включително ПУДООС

0

0 5 000 5 000

0 1 000 2 000 3 000

5

900

3 200 4 105

25 1 179 5 457 6 661

Общо 4 250 6 379 15 657 26 286

Индикативните финансови средства за изпълнението на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор са отразени в т. 8 План за действие, разработен в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период.

Посочените средства за изпълнение на стратегията са индикативни, при изключително висока степен на несигурност поради следните причини:

1. Периода на НСУРВС е 25 г., поради което вероятностната компонента за средносрочния и дългосрочния период е изключително голяма.

2. В краткосрочен хоризонт съществува висока степен на несигурност относно използването на средства от фондовете на ЕС през следващия планов период 2014 – 2020 г., според силно оптимистични прогнози изясняване на ситуацията ще е възможно не по-рано от началото на следващата 2013 г.

3. Не е възможно прогнозирането на разходната част на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити в дългосрочен план, в резултат на което финансовите разчети на стратегията информират за порядъка от средства, необходим за изпълнение на стратегията в дългосрочен план.

В краткосрочен план в рамките на 4 250 млн. лв. за периода 2013 – 2015 г. се гарантира изпълнението на четири основни цели:

– осигуряване на вода на населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване,

– запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води,

– подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс,

– намаляване на риска от щети при наводнения.

Финансирането в размер 4 250 млн. лв. е основно с източник оперативните програми „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони, в рамките на които са планирани 4 220 млн. лв. Дейностите, свързани с реформите на ВиК сектора, в т.ч. разработване и приемане на нормативна уредба, регулираща управлението и развитието на водния сектор в Република България, изготвяне на регистър на водностопанските системи и съоръжения на територията на страната, изготвяне на отраслова стратегия за ВиК сектора, създаване на Единна информационна система за ВиК услугите, както и укрепване капацитета на Асоциациите по ВиК и операторите, ще се финансират по процедура BG161РО005/11/1.3/02/28 по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ в рамките на проект „Стратегическо планиране и укрепване на капацитета на структурите, ангажирани в процеса на реформиране на ВиК сектора, за осигуряване устойчиво управление на ВиК инфраструктурата“. Изграждането, реконструкцията и модернизацията на системите за отвеждане и пречистване на отпадъчни води с индикативна стойност 3 400 млн. лв. ще се осъществи чрез финансиране по ОП „Околна среда“.

Планираните инвестиции от ВиК дружествата са в размер 5 млн. лв.

Всички останали дейности, чрез които ще се постигнат четирите основни цели на краткосрочния план за действие, ще бъдат финансирани от бюджетите на централната и местната власт, в т.ч. и ПУДООС в рамките на утвърдените разходни тавани.

9. МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ За всеки стратегически документ от голяма важност е да бъде реализиран съобразно предварително поставените цели, срокове и ресурси, както и да е устойчив във времето и да развива заложените в него дейности и ефекти. За тази цел е препоръчително да се осъществява наблюдение (мониторинг) и оценка на осъществяването на документа и да се набелязват подходящи действия – за коригиране и усъвършенстване на заложените в него дейности.

Мониторингът може да бъде дефиниран като: (а) неделима част от текущото управление на проект; (б) инструмент, подпомагащ контрола върху управлението и процеса на вземане на решения; (в) описание на събития и условия в рамките на определен период от време; (г) систематично събиране на достоверна, актуална и значима информация за напредъка, промените и последиците от предприеманите програмни действия. Тези същностни характеристики на мониторинга го определят като един от най-важните компоненти от управлението на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и Плана за действие в краткосрочна (2013 – 2015 г.), средносрочна (2016 – 2021 г.) и дългосрочна (2022 – 2037 г.) перспектива.

Оценката на свой ред е систематичен преглед на конкретните управленски дейности за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни въздействия върху водния сектор. Оценката на стратегията може да включва преценка на работното натоварване, оперативните процедури или персонала, но нейна главна цел си остава ефектът и въздействието от реализацията на промените във водния сектор.

Мониторингът следователно трябва да установява статуса и да проследява напредъка в осъществяването на отделните компоненти и подкомпоненти и на Стратегията като цяло. Мониторингът също така следва да идентифицира възникващи проблеми, факторите, които ги обуславят, и да подсказва възможни мерки и решения на тези проблеми. Получената информация се очаква да бъде своевременно на разположение на отговорния орган (преди всичко на МОСВ). Смисълът от това е да се даде възможност на компетентните държавни институции, ако преценят – да предприемат своевременни „коригиращи действия“, които да подпомогнат постигането на поставените в Стратегията цели.

Следва да се подчертае, че ако мониторингът се съсредоточава върху наблюдение на: (а) предприетите действия и изразходваните ресурси, (б) постиганите резултати, (в) протичането на процеса във времето, (г) постиганите въздействия, то оценката е насочена към установяване на степента, в която се постигат общите и специфичните цели на документа, и включва също така систематичен преглед на конкретните управленски операции за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни въздействия.

Основните моменти, които би следвало да бъдат наблюдавани във връзка с изпълнението на настоящата Стратегия, са:

– спазване на предвидения график на дейностите;

– обем, скорост и степен на изразходване на ресурсите;

– постигани резултати; – достигане на поставените цели и въздействие на стратегическия документ.

Кога да се осъществява мониторингът? – Целта на текущия мониторинг е да отбелязва ефектите и отклоненията от планираното достатъчно рано, за да бъде възможно тяхното коригиране, преди последствията от тях да станат толкова сериозни, че да не могат да бъдат преодолени. Това, което не бива да бъде забравяно, е необходимостта мониторингът да бъде извършван достатъчно често, за да могат да бъдат коригирани отклоненията от направения план.

Основавайки се на тази методология, мониторингът и оценката за изпълнението на настоящата Стратегия предполагат следната последователност от действия:

1. Избор на критерии и показатели за мониторинг и оценка;

2. Мониторинг на изпълнението; 3. Съпоставка на постигнатото с целевото състояние;

4. Предлагане и предприемане на коригиращи действия.

Индикаторите за следене на целите и мерките в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България са дефинирани в предложения план за действие, който е неразделна част от стратегията.

Самите индикатори са в повечето случаи статистически и точно измерими и следва да са достъпни на база отчетната дейност на различните институции. Някои от показателите, сравнително малък брой, следва да се набират чрез социологически методи.

Наблюдението и мониторингът за напредъка ще се осъществяват от МОСВ, което по закон е отговорната институция за стратегическия документ. За целта отговорната дирекция в рамките на министерството ще е отговорна за набиране на информация за целите на наблюдение на изпълнението на Плана за действие и ежегодно ще изготвя доклад. Годишните доклади ще се изготвят и публикуват до 15 май на следващата от отчетната година.

Годишните доклади ще служат като междинни оценки на изпълнението на Стратегията. В края на краткосрочния период 2015 г., както и през 2017 г. ще бъде изготвян доклад, който ще служи за актуализация на изготвената стратегия. При рязка промяна на ситуацията Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и Планът за действие ще бъдат актуализирани независимо през коя година се налага това. Докладите ще са публични, а резултатите ще се оповестяват пред обществеността.

10. ЗАКЛЮЧЕНИЕ След приемането на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор от Народното събрание ще бъдат разработени и предложени за приемане промени в нормативната уредба, регулираща управлението и развитието на водния сектор в Република България. Изработването на последните ще бъде извършено в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство.

Приложение № 1

АНАЛИЗ НА ВОДОПОТРЕБЛЕНИЕТО И БЪДЕЩИТЕ НУЖДИ ОТ ВОДА

Въведение 1. Анализ на водопотреблението и бъдещите нужди от вода Настоящият анализ се стреми да даде отговор на няколко основни въпроса, които да зададат рамката на бъдещото развитие на водния сектор, а именно:

1. До каква степен сега и в бъдеще е обезпечено водопотреблението с наличните и прогнозирани водни ресурси?

2. Кои са регионите в страната, където съществува или се предвижда появата на проблеми с обезпечаването на вода за населението и бизнеса?

3. Кои са факторите, които са подпомагали или ще подпомогнат решаването на проблемите с недостига на вода на определени територии в страната?

За да се отговори на така зададените въпроси, бе анализирана съществуващата информация и бяха направени прогнози в последователност, която определи и структурата на този анализ, а именно:

1. Анализ на водопотреблението по сектори за периода 1999 – 2009 г. и прогноза за следващите 25 г.;

2. Анализ на наличния воден ресурс и разработване на сценарии за промяната на валежите за 2021 г. и 2035 г. на база прилагането на съвременни модели за промяна на климата;

3. Определяне на регионите и секторите, за които е налице недостиг на вода и/или съществува подобен риск при бъдещи засушавания;

4. Предложение за мерки, които биха противодействали на риска от недостиг на вода при засушаване вследствие на климатичните промени.

В началото на всеки от така изброените раздели е описан методологическият апарат и е направен кратък преглед на използваната информация.

1.1. Анализ и прогноза на водопотреблението Методология Анализираната информация и изготвените прогнози за водопотреблението от различните сектори се базират на изготвените и предадени в ЕК Планове за управление на речните басейни, допълнени с актуална информация за 2008 и 2009 г., предоставена от НСИ1. Анализът бе осъществен в следната последователност:

– Изготвяне на демографска прогноза; – Анализ на водопотреблението през изминалия период и прогноза за бъдещото водопотребление.

Конкретният методологически апарат е описан във всеки от посочените раздели.

1.1.1. Демографска прогноза Прогнозата на населението за периода 2010 – 2035 г. се базира на прогнозата за развитие на населението, заложена в Плановете на управление на речните басейни до 2027 г. в реалистичния сценарий, допълнена с прогнозиране на населението до 2035 г. За прогнозирания период 2028 – 2035 г. за основа е служила, както и в прогнозата 2010 – 2027 г., изготвената национална прогноза за броя на населението до 2060 г., изготвена от Националния статистически институт.

Прогнозата за населението, живеещо на територията на районите за басейново управление на водите и на подбасейните, се базира на екстраполация на средния темп на прираст за периода 1999 – 2009 г. Различията с националното равнище, определени от НСИ, се премахват чрез пропорционално увеличение/намаление на темпа на прираст на населението на районите и речните басейни.

Населените места (само села), в които през 2009 г. не живее нито едно лице, не са включени в прогнозата. Броят на градовете и селата се запазва за целия период на прогнозата – общо 5154.

Подходът при прогнозиране на промяната на структурата на населението е консервативен. Средно за страната делът на населението между 15 г. и 64 г. се запазва. В зависимост от темпа на промяна на населението по райони и речни басейни делът се променя с ±1 %. По-съществени промени търпи отношението градско – селско население. През 2009 г. то е 71,3 % към 28,6 %, а през 2035 г. – 72,9 % към 27,1 %, т.е. населението на градовете намалява с по-бавен темп от населението в селата.

При общо население на страната 7 528 103 жители постепенното им намаление в краткосрочен (2015 г.), средносрочен (2021 г.) и дългосрочен (2035 г.) аспект е съответно 7 337 862, 7 094 897 и 6 534 980 жители. Намалението на населението по отделните райони за басейново управление е различен (таблица 1.1.1). Например за Дунавския район е 13,2 %, за Черноморския – 4,9 %, за Източнобеломорския – 16,6 %, и за Западнобеломорския – 18,8 %.

1В анализите е използвана терминология, заимствана от терминологичен речник, изготвен от НСИ.

Таблица 1.1.1. Демографски прогнози по райони за басейново управление

№

2010

2011

2012

2015

2021

2027

2035

1. Общо, жители 7528103 7490705 7453040 7337862 7094897 6839791 6534980

1.1. Дунавски район 3306524 3289059 3271532 3218307 3107857 2995261 2871430

1.2. Черноморски район 1336992 1335024 1333027 1326815 1313964 1294195 1270867

1.3. Източнобеломорски район

2268520 2254834 2241012 2198525 2107434 2013366 1892227

1.4. Западнобеломорски район

616067

611788

607469

594216

565642

536969

500456

1.1.2. Анализ на водопотреблението през периода 1999 – 2009 г. Анализът за използваната вода по вид водоснабдяване и сектори за предходните години почива на информацията на НСИ, като общото количество на иззетата вода е сравнено с количеството на падналите валежи и речния отток за съответната година. Използваната вода е изчислена като сума от доставената вода (от водоснабдителните дружества и други предприятия) и собственото снабдяване. Източник на данни за доставената вода е изчерпателното наблюдение за водоснабдяването (напоителни системи и обществено водоснабдяване – ВиК), а за собствено снабдяване-частично статистическо наблюдение, обхващащо по-значимите потребители на вода (с над 36 хил.м3/г.). Не е включена водата за хидроенергетика и собственото снабдяване на домакинствата.

Количеството на използваната вода по вид водоснабдяване е най-голямо при собственото водоснабдяване, което се дължи на подаваните количества за охлаждане в индустрията, и то главно в Дунавския район (води от р. Дунав за охлаждащите системи на АЕЦ – Козлодуй) (Фиг. 1.2.1). Фиг. 1.2.1. Общо иззето годишно количество вода по вид водоснабдяване и загуби на вода в периода

1999

– 2009 г., млн. м3/г. (Източник: НСИ)

На Фиг. 1.2.2 е показано количеството на иззетите повърхностни и подземни води без водите от р. Дунав в периода 2000 – 2009 г. Фиг. 1.2.2. Иззета вода по водоизточници в периода 2000 – 2009 г. без р. Дунав, млн. м3/г. (Източник: НСИ)

Тенденцията е към увеличаване на количеството на иззетите вътрешни повърхностни води за периода 2000 – 2009 г., с изключение на 2001 г. и 2002 г., поради обстоятелството, че през най-сухата 2000 г. бяха използвани почти целите обеми на язовирите и тяхното възстановяване се постигна през следващите две години. Независимо че през 2005 г. общото количество на иззетата вода намалява на 2676 млн. м3, то процентът на повърхностните иззети води е 78 %, който процент е 72 % за 2000 г. Трайна тенденция на нарастване се забелязва за трите години 2007, 2008 и 2009, когато процентът на иззетите повърхностни води (без водите на р. Дунав) е 83 %, а на подземните иззети води съответно 17 % от общото количество иззети води.

На Фиг. 1.2.3 и на Фиг. 1.2.4 е показано съответно процентното разпределение на иззетите повърхностни (без водите от р. Дунав за АЕЦ) и подземни води по вид водоснабдяване през 2009 г. Фиг. 1.2.3. Процентно разпределение на иззетите повърхностни води по вид водоснабдяване без АЕЦ през 2009 г. (Източник: НСИ)

Фиг. 1.2.4. Процентно разпределение на иззетите подземни води по вид водоснабдяване през 2009 г.

(Източник: НСИ)

От двете графики е видно, че най-голямо е количеството на иззетите повърхностни води (без р. Дунав) от индустрията – 48,06 %, след това от напоителни системи – 33,16 %, общественото водоснабдяване (ВиК) – 17,90 %, селско, горско и рибно стопанство – 0,80 %, и услуги – 0,08 %. При иззетите подземни води процентът е най-голям за общественото водоснабдяване (ВиК) – 78,93 %, следвано от индустрията – 16,73 %, селско, горско и рибно стопанство – 1,92 %, услуги – 1,73 %, и напоителни системи – 0,69 %.

При анализа на влиянието на климатичните промени върху водопотреблението се приемат като база годишните валежи при съвременния климат (1961 – 1990 г.) (Фиг. 1.2.5), спрямо която се сравняват падналите валежи от 1900 г. досега (Фиг. 1.2.7).

Валежите в България са необходими за всяка дейност от практиката през цялата календарна година, но тяхното значение е най-голямо през топлото полугодие (април – септември) най-вече за селското стопанство и районите с летен туризъм. Разпределението на летните валежи при съвременния климат (1961 – 1990 г.) е показано на Фиг. 1.2.6. Валежната сума е недостатъчна и затруднява земеделското производство на страната и покриването на нуждите на туризма в Източна България и по поречието на р. Струма. Фиг. 1.2.5. Годишни валежи при съвременния климат (1961 – 1990 г.), мм

Фиг. 1.2.6. Летни валежи при съвременния климат (1961 – 1990 г.), мм

През целия 20-и век най-сухата година е 2000 г. с 40 % намаление на общото количество валежи за страната (Фиг. 1.2.7), като басейните на р. Струма и р. Места са с най-голямото (65 %) намаление на валежите (Фиг. 1.2.8).

Фиг. 1.2.7. Аномалии на годишните валежи в проценти спрямо базисния период 1961 – 1990 г.

(Източник: НИМХ)

Фиг. 1.2.8. Процентно отклонение на годишните валежи през 2000 г. в сравнение със съвременния климат (1961 – 1990 г.)

От началото на 21-ви век по-малко суха е 2008 г., с 26 % намаление на валежите под нормата, като валежите за месеците август и ноември са съответно 27 % и 36 % от нормата, докато през септември валежите са 204 % спрямо нормата.

Както валежите в нормално влажна година, така и интензивните валежи след сухите периоди в райони без резервоари за съхранение на водите се оттичат и не могат да се ползват. Поради тази причина анализът на използваната/иззетата вода спрямо средногодишния воден ресурс или речен отток в даден басейн, без да се отчитат сезонните аномалии в оттока на конкретния водоизточник за водоползване на дадено селище или друг водоползвател, не дава точна представа за причините за недостиг на вода. Средногодишните водни количества от вътрешните реки през най-сухата 2000 г. (1212 м3/сек), както и през по-малко сухата 2008 г. (1378 м3/сек), са с по-високи стойности в сравнение с някои от по-влажните години (Таблица 1.2.1). Недостигът на вода е най-вече през летния и есенния сезон, който недостиг може да се компенсира чрез съхранение на падналите валежи през зимата и пролетта. Например в най-засегнатия от сушата басейн на р. Струма през 2000 г. водното количество от 181 м3/сек през зимно-пролетния сезон би могло да компенсира заниженото количество през летно-есенния сезон от 28 м3/сек (Фиг. 1.2.9). С най-малко средногодишно водно количество (94 м3/сек) за р. Струма е 2001 г., което се дължи на силно засушливата предна година и необходимостта от възстановяване на повърхностния и подземния воден ресурс в басейна (Фиг. 1.2.9).

Таблица 1.2.1. Средногодишни водни количества от вътрешни реки, м3/сек (Източник: НИМХ)

Река Огоста Искър Вит Осъм Янтра Рус. Черен Нишава Камчия Марица Тунджа Арда Струма Места Общо

Лом Лом м3/сек.

1999

120.3 190.0 41.0 10.9 162.0 28.6 2.3 5.6 15.5 551.6 62.7 18.7 362.4 92.8

1664

2000

77.2 175.0 58.0 9.6 116.0 35.4 1.9 6.1 8.1 381.4 39.9 11.8 209.5 82.4

1212

2001

39.2 96.0 20.0 5.6 47.0 11.2 0.7 2.5 2.2 263.3 14.6 9.0 92.8 38.8

643

2002

37.5 109.0 34.0 11.2 161.0 18.7 2.0 3.9 5.8 385.2 20.9 14.3 198.6 68.6

1071

2003

100.1 229.0 63.0 12.6 142.0 27.4 2.2 6.9 11.4 592.8 55.8 21.0 344.3 123.4

1732

2004

63.7 176.0 40.0 9.3 112.0 19.4 1.2 5.4 7.1 450.4 43.4 19.9 335.3 103.3

1386

2005

106.7 401.0 131.0 29.2 488.0 33.8 3.9 14.3 35.5 811.0 147.3 27.0 338.8 153.2

2721

2006

150.4 309.0 75.0 13.2 317.0 55.3 2.3 9.0 33.8 676.6 118.1 29.4 341.6 105.3

2236

2007

65.0 197.0 46.0 10.9 85.0 19.7 0.6 4.2 5.0 427.3 29.2 17.2 204.6 74.5

1186

2008

77.0 171.0 53.0 9.5 235.0 23.1 1.3 6.1 8.2 400.5 61.3 9.4 252.7 70.3

1378

2009

75.0 135.0 42.0 9.7 164.0 14.4 1.0 6.4 5.4 270.4 35.6 16.0 304.7 115.3

1195

Фиг. 1.2.9. Сезонен речен отток на р. Струма при с. Марино поле, м3/сек (за зимен сезон се счита месец декември от предишната година и месеците януари и февруари от разглежданата година, за пролетен сезон – от март до май, за летен сезон – от юни до август, и за есенен сезон – от септември до ноември) Използваното количество вода в домакинствата през най-сухата 2000 г. е най-голямо за разглеждания период 1999 – 2009 г. (Таблица 1.2.2), но независимо от това 2000 г. е годината с най-голяма част от населението на сезонен воден режим – 18,31 % (Фиг. 1.2.10).

Таблица 1.2.2. Валежи, средногодишно водно количество на вътрешни реки, използвана и иззета вода, общи загуби на вода за периода 1999 – 2009 г.

ГодиВалежи, % от

Средногодишен

Средногодишно водно количество на на базисния валеж,

Използвана вода, млн. м3 Общи загуби на вода,

Общо иззета вода, млн. м3 селско, период мм горско и рибно вътрешни реки, м3/сек стопанство индустрия, без р. Дунав услуги домамлн. м3 кинства

1999

+ 5

638

1664

125

1505

114

283

1156

3183

2000

– 40

375

1212

235

943

111

294

1442

3025

2001

– 16

531

643

185

996

100

273

1195

2749

2002

+ 17

737

1071

158

958

82

255

1098

2551

2003

– 11

561

1732

185

1705

74

268

1354

3586

2004

– 4

604

1386

171

1509

74

263

1109

3126

ГодиВалежи, % от

Средногодишен

Средногодишно водно количество на на базисния валеж,

Използвана вода, млн. м3 Общи загуби на вода,

Общо иззета вода, млн. м3 селско, период мм горско и рибно вътрешни реки, м3/сек стопанство индустрия, без р. Дунав услуги домамлн. м3 кинства

2005

+ 42

895

2721

153

1521

74

258

941

2947

2006

– 4

604

2236

178

1423

75

268

1250

3194

2007

+ 2

645

1186

258

1941

74

277

1212

3762

2008

– 26

468

1378

291

1841

76

271

1146

3625

2009

0

611

1195

326

1597

78

271

1071

3343

Фиг. 1.2.10. Процент на населението на сезонен и целогодишен воден режим

Броят на селищата на воден режим по басейни са другото доказателство, че валежите и наличието на резервоари за вода са определящи за постоянно водоподаване. Като брой селища на сезонен или целогодишен воден режим на първо място за 2000 г. е басейнът на р. Марица – 217 селища, следван от басейна на р. Струма – 155, и на р. Янтра – 141, докато през по-малко сухата 2008 г. най-голям е броят в басейна на р. Янтра – 74 селища, р. Арда, вкл. р. Атеринска – 46, и р. Марица – 43 (Фиг. 1.2.11). Но като брой население на първо място е басейнът на р. Струма с 336 831 души на воден режим през 2000 г., следван от р. Марица – 178 427 души, и р. Янтра – 158 549 души. През по-малко сухата 2008 г. водещ по брой население на воден режим е вече басейнът на р. Марица – 62 293 души, следван от р. Янтра – 59 349 души, и р. Струма – 50 148 души (Фиг. 1.2.12).

Фиг. 1.2.11. Брой на селищата на воден режим по басейни през 1999, 2000 и 2008 г.

Фиг. 1.2.12. Брой на населението на воден режим по басейни през 1999, 2000 и 2008 г.

С най-ниско използвана вода в домакинствата през 2000 г. е басейнът на р. Арда (вкл. р. Атеринска) – 56 л/жит./ден., а през 2001 г. – басейнът на р. Доспат с 55 л/жит./ден. (Фиг. 1.2.13). Дунавският район е над средното за страната по количество на използвана вода в домакинствата, което е 90 – 100 л/жит./ден. за периода 1999 – 2009 г. Данните по подбасейни показват, че с най-високо водопотребление е басейнът на р. Искър (136 л/жит./ден. през 2000 г., 131 л/жит./ден. през 2008 г. и 130 л/жит./ден. през 2009 г.), следван от подбасейна на р. Нишава (съответно за същите години 121, 111 и 115 л/жит./ден.). През 2009 г. с най-високо количество използвана вода в домакинствата е Черноморският район: басейн на р. Резовска (374 л/жит./ден.), Южнобургаски реки (180 л/жит./ден.), Дерета Приселци – Черноморец (174 л/жит./ден.), Севернобургаски реки и Велека (по 123 л/жит./ден.) и Мандренски реки (107 л/жит./ден.) (Фиг. 1.2.13). Завишеното водопотребление е свързано с развитието на туризма в Черноморския район. Тези данни кореспондират и с данните за консумацията на вода в европейските страни. По данни на Европейската асоциация по водите от 2003 г. тя е, както следва: Испания – 260 л/жит./ден., Норвегия – 220, Холандия – 215, Франция – 160, Швейцария – 155, Люксембург – 145, Австрия – 140, Унгария – 135, Дания – 130, Германия – 125, Полша – 120, Словения и Белгия – 115, Естония – 100, и Литва – 80 л/жит./ден.

Фиг. 1.2.13. Използвана вода от домакинствата по подбасейни, л/жит./ден.

160

140

120

100

80

60

40

20

0

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Дунав Реки, западно от Огоста

Огоста Искър

Вит Осъм

Янтра Русенски Лом

Дунавски добруджански реки Ерма

Нишава

400

350

300

250

200

150

100

50

0

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Черноморски добруджански реки Провадийска

Камчия Севернобургаски реки

Мандренски реки Южнобургаски реки

Велека Резовска

Дерета Приселци - Черноморец

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Марица Тунджа (вкл. р.Фишера)

Арда (вкл. р.Атеренска) Бяла (вкл.р.Луда)

120

100

80

60

40

20

0

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Места Струма Доспат

Едновременно с намалението на валежите, причиняващи водни режими за част от населението, се наблюдава и спад в използваната вода от вътрешни водоизточници в индустрията (Таблица 1.2.2). Прави впечатление сериозният ресурс, отделен за напояване по време на така наречените сухи години (Фиг. 1.2.14). Фиг. 1.2.14. Доставена вода за напояване от НС ЕАД за периода 1981 – 2009 г. (Източник: НС ЕАД)

Съпоставката на данните показва, че през найсухата 2000 г. са подадени значителни количества вода за напояване. През тази година са разрешавани безплатни гравитачни поливки, което, съчетано с намалението на таксата с близо 50 % за помпените поливки, е позволило използването на значителни количества вода за поливане. През 2000 г. общо полетите площи са 488 183 дка, което е най-високият процент – 6,7 % за периода 1997 – 2009 г. Въпреки предприетите мерки добивите през 2000 г. са по-ниски в сравнение с по-влажната 2001 г. за културите, които се нуждаят от поливки (Таблица 1.2.3). За култури, които традиционно не се поливат, няма съществени различия в добивите за разглежданите години. Тези данни показват, че през 2000 г. не са задоволени изцяло нуждите от вода за поливане. Таблица 1.2.3. Сравнение на реколтите (Източник:

Агростатистика, МЗХ)

Земеделски кулРеколта

Реколта

Процентно изменетури

2000

г., кг/дка

2001

г., кг/дка ние, %

Ечемик

281

319

13,52

Овес 115,8

193

66,67

Напоявана царевица за зърно

252,6

450

78,15

Ненапоявана царевица за зърно

187,4

227

21,13

Царевица за силаж и за зелено изхранване

594,7

841

41,42

Картофи 805,4 1 317 63,52

По време на водни режими се увеличава броят на авариите от честото спиране и пускане на водата и като цяло не се отчита значителна икономия на вода. При близки стойности за количеството на общо иззетите вътрешни води за сухата 2000 г. (с 40 % валежи под нормата) – 3025 млн. м3, и най-влажната 2005 г. (с 42 % валежи над нормата) – 2947 млн. м3, загубите на вода са по-големи по време на засушаване – 1442 млн. м3 или 48 % от общо иззетите вътрешни води, докато при повлажната 2005 г. са 941 млн. м3 или 32 % от общо иззетите вътрешни води (Таблица 1.2.2).

Гарантирането на достатъчен воден ресурс и предотвратяването на водните режими е изключително важно за страна като България, тъй като страната е своеобразен рекордьор по загубите на вода при общественото водоснабдяване (ВиК) и напоителните системи. През 2008 г. те са над 60 %. Само за сравнение, според Европейската агенция за околна среда (2003) загубите на вода от градските водоснабдителни системи в Германия (1999) са 3 %, Дания (1997) – 10 %, Финландия (1999) – 15 %, Швеция (2000) – 17 %, Испания (1999) и Англия (2000) – 22 %, Словакия (1999) – 27 %, Италия (2001) и Франция (1997) – 30 %, Румъния (1999) – 31 %, Чехия (2000) – 32 %, Ирландия (2000) – 34 %, Унгария (1995) – 35 %, и Словения (1999) – 40 %.

1.1.3. Прогноза за водопотреблението за периода 2010 – 2035 г. Прогнозираното водопотребление по населени места и речни басейни е направено в два разреза: домакинства и бизнес, предоставени от ВиК операторите. Прогнозният период е 26 години, със стартова година 2010 г. и финална година 2035 г.

Прогнозата за водопотребление на битови клиенти е функция на три прогнози: прогнозата за динамиката на населението, прогнозата за индивидуалното потребление на вода и прогнозата за достъп до обществено водоснабдяване на населението.

Прогнозата за динамиката на населението е сходна с тази в Плановете за управление на речните басейни, като е извършена екстраполация на приетите демографски тенденции до 2035 г. (Таблица 1.1.1). Прогнозата за индивидуалното водно потребление е съобразена със средното измерено водно потребление на човек в страната и тенденцията на увеличаването му при очаквано нарастване на жизнения стандарт на населението. Изчислено е, че през 2010 г. среднодневното потребление на човек по отделните райони за басейново управление е, както следва: Дунавски район – 113 л, Черноморски район – 87 л, Източнобеломорски район – 85 л, и Западнобеломорски район – 97 л. Предвидено е това потребление на вода да достигне през 2035 г. до 120 л/ч./ден. за всички райони за басейново управление.

На Фиг. 1.3.1 и Таблица 1.3.1 е показано прогнозното водопотребление на домакинствата по райони. Фиг. 1.3.1. Прогнозно водопотребление на домакинствата по райони за периода 2010 – 2035 г., м3

Таблица 1.3.1. Прогнозно водопотребление на домакинствата и бизнеса за периода 2010 – 2035 г., хил. м3

№

2010

2011

2012

2015

2021

2035

Общо, хил. м3 274 066 275 699 277 294 281 821 288 422 286 232

1 Дунавски район: 187 861 188 023 188 170 188 497 187 001 172 775

1.1. домакинства 136 751 136 869 136 975 137 213 136 124 125 769

1.2. бизнес 51 111 51 155 51 195 51 284 50 877 47 006

2 Черноморски район: 70 015 71 097 72 173 75 369 81 635 90 220

2.1. домакинства 43 198 43 865 44 530 46 501 50 367 55 664

2.2. бизнес 26 817 27 232 27 644 28 868 1 31 268 34 556

3 Източнобеломорск и район:

97 563 98 647 99 705 102 708 107 833 112 307

3.1. домакинства 71 999 72 799 73 580 75 796 79 578 82 880

3.2. бизнес 25 564 25 848 26 125 26 912 28 255 29 427

4 Запа днобеломорск и район:

34 113 34 186 34 253 34 409 34 474 33 807

4.1. домакинства 22 119 22 166 22 209 22 310 22 352 21 920

4.2. бизнес 11 994 12 020 12 044 12 098 12 121 11 887

Намалението на водопотреблението в домакинствата за 2035 г. спрямо 2010 г. е, както следва: Дунавски район – 8 %, и Западнобеломорски – 0,9 %, а в Черноморски и Източнобеломорски район повишението е съответно 28,8 % и 15,1 %. Общо за страната увеличението на водопотреблението в домакинствата за периода 2010 – 2035 г. е от 274 066 хил. м3 на 286 232 хил. м3 или с 4,4 %.

Прогнозата за водопотреблението на бизнеса също се основава на съществуващите прогнози за водопотребление на институционални клиенти в Плановете за управление на речните басейни. Приетите тенденции в динамиката при тези планове са екстраполирани до 2035 г. (Таблица 1.3.1 и Фиг. 1.3.2). Фиг. 1.3.2. Прогнозно водопотребление на бизнеса по райони за басейново управление за периода

2010

– 2035 г., м3

Тенденциите при водопотреблението на бизнеса за периода 2010 – 2035 г. повтарят тенденциите на водопотреблението при домакинства, т.е. то нараства за Черноморския и Източнобеломорския район – съответно с 28,8 % и 15,1 %, и намалява за Дунавския и Западнобеломорския район – с 8 % и 0,9 %. Общо водопотреблението на бизнеса в страната нараства от 115 486 хил. м3 на 122 876 хил. м3 или с 6,4 %.

За изчисляване на общото водопотребление за периода 2010 – 2035 г. се приемат за константа количествата на използваната вода от собствено водоснабдяване (без хидроенергетика и АЕЦ), напояване и общи загуби на вода през 2009 г. съгласно публикуваните данни на НСИ (Таблица 1.3.2).

Таблица 1.3.2. Прогнозно количество на иззетата вода в периода 2010 – 2035 г., хил. м3

2010

2011

2012

2015

2021

2035

Общо, хил. м3 3320374 3322775 3325122 3331804 3341764 3339929

Дунавски район

602348

602511

602657

602984

601488

587262

Черноморски район

575673

576755

577831

581027

587293

595878

Източнобеломорски район 2014723 2015808 2016866 2019868 2024994 2029467

Западнобеломорски район

127629

127702

127768

127924

127989

127322

Прогнозното количество на иззетата вода от 3 320 373 хил. м3 през 2010 г. нараства на 3 339 929 хил. м3 през 2035 г. или с 0,6 % (Таблица 1.3.2).

1.2. Анализ и прогноза за обезпечеността на водопотреблението на база изготвени сценарии, отчитащи промените в климата При изготвяне на този раздел е използвана следната технологична последователност:

1. Анализ за обезпечеността на водопотреблението през изминалия период.

2. Прогноза за обезпечеността на водопотреблението за периода на стратегията на база изготвени сценарии, отчитащи промените в климата.

Анализът за обезпечеността на водопотреблението е направен въз основа на информацията от Плановете за управление на речни басейни на 4-те басейнови района – Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски, актуализирана с дългосрочните средногодишни пресни водни ресурси за страната за периода 1974 – 2008 г. с отчитане и на притока от р. Дунав.

На базата на наличната информация е направена съпоставка на използваемостта на водните ресурси у нас с тези на европейско ниво за изминалия период с вземане предвид и на международните индикатори за оценка на водния стрес. Разработените оптимистичен, реалистичен и песимистичен сценарий за промените на валежите при очакваните климатични промени определиха и индикативните години за целите на анализа.

Като бенчмарк за недостиг на вода се приема годишен наличен воден ресурс на човек под 1000 м3 вода, което се счита за извънредно оскъден воден ресурс; при под 5000 м3 наличен воден ресурс на човек – ограничен воден ресурс, а над 20 000 м3 – голям воден ресурс. Като индикатор за оценка как общото водопотребление се отразява на водния ресурс в страната се използва индексът за водопотребление (или известен и като индикатор за воден стрес), който е отношението на общото средногодишно иззето количество прясна вода спрямо средномногогодишния ресурс на прясна вода. При стойности на този процент между 0 % и 10 % – няма данни за воден стрес, при стойности от 10 % до 20 % – нисък воден стрес, при 20 % – 40 % – среден воден стрес, при 40 % – 80 % – висок воден стрес, и при стойности над 80 % – много висок воден стрес.

1.2.1. Анализ на обезпечеността на водопотреблението през изминалия период През 2010 г. България включи при изчислението на пресните си водни ресурси и външния приток от р. Дунав в размер на 88,679 милиарда м3 (стойността е за притока на р. Дунав към створа на държавната граница при Ново село – 833,600 км). Независимо от наблюдаваната тенденция през последните десетилетия за намаление на количеството прясна вода, получавана чрез естествения хидрологичен цикъл на територията на страната, постоянният ресурс от прясна вода (95 % обезпеченост) при дългосрочни средногодишни данни за периода 1974 – 2006 г. е изчислен на 71,245 милиарда м3 или 9419 м3 на човек при население от 7 563 710 души към 31.12.2009 г. и 24 560 м3 на домакинство (2 900 800 домакинства през 2009 г.). При това положение България не е страна с ограничен воден ресурс, тъй като дългосрочният средногодишен наличен воден ресурс на човек е над 5000 м3. Въпреки че ресурсът от р. Дунав е голям (88,679 милиарда м3), то използваемостта му в Дунавския и Черноморския район все още е ограничена поради липса на изградена подходяща инфраструктура. Дунавските води засега основно се използват в охлаждащите системи на АЕЦ Козлодуй, което се затруднява при спадане на водното ниво при засушавания. Също така сезонните промени на водните стоежи в участъците: Сомовит – Свищов (607.700 – 554.300 км), Свищов – Русе (554.300 – 495.600 км) и Русе – Силистра (495.600 – 375.500 км) затрудняват и корабоплаването поради намалени дълбочини по фарватера на р. Дунав. Независимо от това, при бъдещи големи засушавания р. Дунав си остава един от основните водоизточници за Дунавския и Черноморския район. Поради все още липсваща инфраструктура за използване на Дунавските води във вътрешността на страната при настоящия анализ на обезпечеността на потреблението на вода за минал период са взети предвид основно иззетите/използваните вътрешни води и влиянието на промените на климата (валежите) върху земната територия на страната.

Общият воден ресурс на прясна вода в Европа е неравномерно разпределен: от 100 м3 на човек в Малта, 400 м3 в Кипър, 1500 м3 в Република Чехия и 1700 м3 в Полша до 20 700 м3 на човек във Финландия, 19 800 м3 в Швеция, 15 800 м3 в Словения, 14 900 м3 в Латвия и 14 800 м3 в Словакия. През последните години тези значителни различия се обясняват и с настъпилите климатични промени. Средногодишните валежи варират от 3000 мм в Западната част на Норвегия до 100 – 400 мм в поголямата част на Централна Европа и по-малко от 25 мм в Централна и Южна Испания. Определящи фактори при формирането на водните ресурси на територията на България са както валежите, така и температурата, от която зависи в голяма степен евапотранспирацията (изпаряването). За периода 1974 – 2008 г. процентът на средногодишния вътрешен отток спрямо валежите е 26 %, докато евапотранспирацията е 74 %.

Общите ресурси на прясна вода без р. Дунав са 19,5 милиарда м3, получени на базата на дългосрочните средногодишни данни на валежите за периода 1974 – 2006 г. – 68,598 милиарда м3, действителна евапотранспирация за периода 1974 – 2008 г. – 50,513 милиарда м3, вътрешен отток за периода 1974 – 2008 г. – 18,085 милиарда м3, действителен външен приток за периода 1974 – 2008 г. – 0,462 милиарда м3, и 1 млрд. куб. м. отток от подземни води в Североизточна България (малм – валанж).

България разполага и с подземни води в добро количествено състояние – всички подземни водни тела в Черноморския, Източнобеломорския и Западнобеломорския район и 86 % от тези в Дунавския район. Наличните подземни води, достъпни за годишно използване, са 3,404 милиарда м3, като подхранването на водоносния слой е изчислено на 6,022 милиарда м3 според дългосрочните средногодишни данни за периода 1974 – 2008 г.

Таблица 2.1.1. Дял на иззетите води спрямо водния ресурс през 2009 г.

№ Район за басейново

Средногодишен ресурс, млн. м3 Естествен ресурс без еколоуправление

Прехвърлени

Иззети

Дял на иззетите води спряводи, млн. м3 води през 2009 г., млн. м3 гичния минимум от 10 %, мо ресурмлн. м3 са през 2009, %

1. Общо* 107 226 96 504

6008

6,2 %

1.1. Дунавски район:

1.1.1. с р. Дунав 94 422 84 980

3285

3,9 %

1.1.2. без р. Дунав

5743

5169

606

11,7 %

2065

1858

– 0,464

582

31 %

1.2. Черноморски район

1.3. Източнобеломорски район:

1.3.1. ресурса за 1974 – 2008 г.

6682

6014

+ 434,6

2014

31 %

1.3.2. ресурса за 1961 – 2008 г.

6058

5452

+ 434,6

2014

34 %

1.4. Западнобеломорски район

3009

2708

– 434,14

127

5,6 %

*р. Дунав и вътрешен отток Процентът на общо иззетата прясна вода е 6,2 % през 2009 г. от наличния ресурс от прясна вода в страната, т.е. в България няма данни за воден стрес според индикатора за воден стрес (Таблица 2.1.1). Този нисък процент на натиск спрямо водния ресурс на страната се потвърждава и от данните на Евростат за иззетите повърхностни и подземни води за периода 1999 – 2007 г. от съответния наличен воден ресурс (Таблица 2.1.2 и Таблица 2.1.3).

Таблица 2.1.2. Процент на иззетите повърхностни води спрямо наличния повърхностен воден ресурс в периода 1999 – 2007 г. (Източник: Евростат)

Страна

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

Белгия 34.20 36.00 33.20 31.90 31.40 30.40 30.20

България 6.00 5.40 5.10 5.90 6.20 5.60 5.40 5.90 5.50

Чехия 9.70 9.30 8.90 9.30 11.60 11.10 10.70 10.60 10.90

Гърция : : 9.30 8.90 8.40 8.50 8.60 8.40 8.50

Кипър 24.10 23.90 27.60 32.80 38.00 45.10 42.80 41.70 33.80

Литва 19.20 14.70 11.30 12.80 13.60 13.50 9.50 8.20 9.00

Румъния 3.40 3.20 2.90 2.90 2.60 2.30 2.10 2.20 2.50

Турция : 15.10 15.30 : : : : : :

Швейцария 5.00 5.00 5.00 5.00 5.00 5.00 5.10 5.60 :

Таблица 2.1.3. Процент на иззетите подземни води спрямо наличния подземен воден ресурс в периода

1999

– 2007 г. (Източник: Евростат)

Страна

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

Белгия 71.20 75.00 75.30 73.60 76.10 73.10 70.70 : :

България 17.20 16.90 15.40 14.50 13.70 12.70 13.10 13.90 13.90

Чехия 41.60 41.40 39.50 40.30 31.40 30.00 28.70 28.30 28.40

Дания 68.30 70.90 69.30 65.00 63.30 65.90 : : :

Естония 53.40 45.50 48.50 42.20 47.80 55.40 48.90 : :

Гърция : 97.30 95.50 89.80 104.80 105.20 106.30 103.60 102.80

Кипър 111.20 102.20 101.40 104.30 113.70 123.70 100.70 100.70 104.30

Латвия 26.70 23.70 23.30 22.90 21.80 20.80 20.30 20.50 21.50

Холандия : : 51.40 : 59.60 54.90 52.90 55.70 :

Румъния 12.60 12.30 11.00 9.60 9.00 8.40 8.00 7.20 5.60

Турция 73.60 75.80 78.10 80.50 81.80 83.80 85.10 87.00 88.60

През 2007 г. процентът на иззетите повърхностни води от наличния повърхностен воден ресурс в България е 5,5 %, а процентът на иззетите подземни води от наличния подземен воден ресурс е 13,90 %. След сравняване с други европейски страни се вижда, че България не е сред страните, оказващи голям натиск спрямо повърхностните и подземните си водни тела след водочерпане (Таблица 2.1.2 и Таблица 2.1.3). С най-нисък процент на иззети води към наличен воден ресурс са Латвия, Словакия и Швеция (всички с 1 %) и Ирландия (2 %), а с най-висок – Кипър (64 %), Белгия (32 %), Испания (30 %) и Малта (21 %).

На ниво райони се използват данните от ПУРБ за естествения ресурс на повърхностни води за периода 1961 – 1999 г., който се намалява с 4,5 % – процентът на намаление на общия воден ресурс в съответствие с периода 1974 – 2008 г. Взети са предвид както необходимите количества вода за екологичен минимум в размер на 10 %, така и количествата на прехвърлените повърхностни води от един към друг район.

За Източнобеломорския район е взет и регистрираният ресурс от 6057,659 млн. м3 за периода 1961 – 2008 г. (Таблица 2.1.1). Делът на иззетите води спрямо ресурса на басейново ниво през 2009 г. показва следното (Таблица 2.1.1):

– Дунавски район: при използване на ресурса от р. Дунав – няма данни за воден стрес (3,9 %), но при използването само на вътрешния ресурс – нисък воден стрес (11,7 %);

– Черноморски район: среден воден стрес (31 %); – Източнобеломорски район: среден воден стрес (31 % – 34 %);

– Западнобеломорски район: няма воден стрес (5,6 %).

В Европа приблизително около 13 % от средногодишния воден отток се запазва в язовири. Основното предназначение на язовирите е задоволяване на общественото водопотребление, напояването и производството на електроенергия. Турция, Испания и Кипър са страните с най-голям обем на язовирите (> 20 % от оттока), като по-големият процент на използване на водите е за напояване. Испания и Англия имат най-големия брой язовири за обществено водоснабдяване, но от това произтичат и проблемите с евапотранспирацията.

Средните данни за общия действителен вътрешен отток у нас за периода 1974 – 2008 г., възлизащ на 18,085 милиарда м3 (3,035 милиарда м3 в морето и 15,050 милиарда м3 към съседни страни без река Дунав), показват един голям резерв от вода, за чието съхранение е изграден значителен обем язовири и водоеми. Общият обем на 53 комплексни и значими язовири в страната (без предвидените за изграждане язовири със заем от Световната банка – Пловдивци, Нейковци и Луда Яна) е 6,698 милиарда м3, които са с възможност за запазване на 37 % от средногодишния воден отток (Фиг. 2.1.1).

Фиг. 2.1.1. Общ обем на комплексните и значими язовири в България, млн. м3

Според данни на предприятие „Язовири и каскади“ към НЕК ЕАД в началото на 2009 г. наличният обем в стопанисваните от него язовири е 2353 млн. м3, което е около 72 % от общия обем в язовирите. В края на 2009 г. завиреният обем е 2753 млн. м3 и е около 84 % от общия обем. През 2009 г. е реализиран общ приток от 5 610 244 хил. м3, което е с 32 % повече от предходната по-суха 2008 г., т.е. съществува пряка зависимост между валежите и общия приток към язовирите. Разходът на вода от язовирите през 2009 г. е 5 871 656 хил. м3 и той е разпределен, както следва: подадена вода за ВЕЦ – 5 282 265 хил. м3 или 89,96 % от общия разход; подадена вода за напояване – 33 641 хил. м3 или 0,57 % от общия разход; подадена вода за водоснабдяване – 210 025 хил. м3 или 3,58 % от общия разход; изпуснати води за оводняване на речните русла – 59 604 хил. м3 или 1,025 % от общия разход; изпарения, филтрация и пропуски – 212 190 хил. м3 или 3,61 % от общия разход; пропуснати води при провеждане на годишните технически прегледи и превантивна дейност – 58 171 хил. м3 или 0,99 % от общия разход, и прелели води през преливниците на язовирните стени – 14 573 хил. м3 или 0,27 % от общия разход.

Минералните води са неделима част от водните ресурси. Най-често те се характеризират с дълбока циркулация, с продължителен водообменен цикъл и с ниска степен на уязвимост от антропогенни въздействия. Те могат да се използват в сферата на лечебно-профилактичната дейност, в бутилиращата промишленост, добив на хидрогеотермална енергия и на ценни вещества, за водоснабдяване на различни обекти с топла вода, питейно-битово водоснабдяване при липса на алтернативи, отдих, спорт, както и за други цели.

В България са установени и проучени повече от 200 находища и проявления на минерални води. Ресурсите на страната от минерални води имат разнообразен химичен състав (съдържание на разтворени минерални вещества от 0,150 до 100 – 150 г/л), физични (температури до 100 °С) и лечебни качества и са с дебит от над 5600 л/сек. Широкият спектър от полезни качества прави голяма част от българските минерални води високотехнологични и широкоприложими чрез схеми за комплексно използване едновременно по няколко направления.

Общо утвърдените регионални експлоатационни ресурси на минерални води ИДС на територията на цялата страна са 1887 л/сек (59 508 хил. м3) към м. септември 2008 г. За изминалите две години – до края на 2010 г., са (повторно) оценени и утвърдени ресурсите на находища Банкя, Белово, Елешница, Мараш, Горна баня и др. и експлоатационните ресурси са 1979 л/сек (62 441 хил. м3). Утвърдените експлоатационни ресурси на минерални води – публична общинска собственост2, са 288 л/сек (9 070 хил. м3). Към м. юли 2008 г. относителният дял на отдадените ресурси с действащи разрешителни и концесии по Басейнови дирекции спрямо съответното количество за утвърдения ресурс е, както следва:

· Дунавски район – 15 % · Черноморски район – 24 % · Източнобеломорски район – 30 % · Западнобеломорски район – 24 %. Средно за страната степента на оползотворяване на ресурсите на минерални води ИДС е 24 %.

Потенциалът за използване на минералните води за различни цели се обуславя от различни фактори, един от които е химичният състав и радиологичните характеристики на минералните води. Използването на минерална вода за определени цели се лимитира от състава на водата, чиито гранични стойности по определени показатели се определят в нормативни актове (например използването за бутилиране за питейни цели, за питейно-битови цели; за напояване; микробиологичните норми за минерални

2Протоколи и заповеди за утвърждаване на експлоатационните ресурси на минерални води – публична общинска собственост, интернет страница на МОСВ.

води, използвани за питейни, лечебни, профилактични, хигиенни и спортно-рекреативни цели). В други случаи възможността за използването на минералната вода се основава на експертна оценка на компетентни органи, която се осъществява в съответствие с правила и процедури, установени с нормативни актове (например: издаване на оценка от Министерството на здравеопазването за ползване на минерална вода за балнеологични цели, което не е задължително за балнеологичните лечебни заведения; използването на минерална вода като лекарствен продукт – провеждане на процедурите по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, което е задължителна процедура).

Данните показват, че на национално равнище минералните води се използват преобладаващо за 3 цели – за профилактика, рехабилитация и лечение; за спорт и отдих и за питейно-битово водоснабдяване (84 % от общо отдадения ресурс). Използването на минералните води в проценти по цели и басейнови дирекции е показано на Таблица 2.1.4. Таблица 2.1.4. Процентно използване на минералните води по цели и басейнови дирекции (2008 г.)

Цели БългаДР ЧР ИБР ЗБР рия

Профилактика, лечение и рехабилитация

19

30

6

35

15

Питейнобитово водоснабдяване

28

0

62

0

0

Спорт, отдих, хигиенни нужди

37

53

23

45

58

Битови и хигиенни нужди

2

1

3

2

1

Добив на хидрогеотермална енергия

3

0

3

4

5

Други*

11

16

4

14

20

Общо

100

100

100

100

100

*В групата „други“ са включени разрешителните за бутилиране.

Поради тяхната специфика на минералните води е отделено специално място в този стратегически документ. В Приложение 9 е представена „Стратегия за управление на дейностите при минералните води“, като изготвянето на тази стратегия бе пряко инспирирано от проведените обществени обсъждания.

1.2.2. Сценарии, отчитащи промените в климата за периода на стратегията За анализа на водопотреблението за периода 1999 – 2009 г. в условията на съвременните климатични условия у нас са използвани най-различни публични източници на метеорологични и климатични данни: европейски климатичен атлас; климатичен атлас на ФАО; климатични справочници, месечни бюлетини и атласи на НИМХ – БАН; статистически годишници; бази данни на центрове, като IPCC DDC, ATEAM project, PRUDENCE database, DIVA climatological database и др.

Когато се говори за възможните промени на климата през следващите 25 години, се разглеждат различни сценарии за климата, които се базират на различни модели и предполагаеми изменения на факторите, от които зависят. Повечето модели включват като фактор и човешката дейност. Много от процесите в природата все още не фигурират в климатичните модели. Например не се отчита какво е влиянието на облачните системи върху парниковия ефект, нито усвояването на въглеродния диоксид от океаните. Поради тази причина за България са приложени най-близките до нашите условия модели и подходи за отделните видове сценарии.

За краткосрочния период до 2015 г. се приема съвременният климат (1961 – 1990 г.) (Фиг. 1.2.2), като по-сухи години (2008 г.) и много сухи години (2000 г.) не бива да се пренебрегват като възможни.

За средносрочния (2021 г.) и дългосрочния период (2035 г.) на стратегията са разработени сценарии за промяната на най-важния за водните ресурси и водния сектор климатичен показател – валежите.

1.2.2.1. Оптимистичен сценарий за промяна на валежите Японският модел CGCM2 проектира едно от най-слабите повишения на годишните температури в Западна България – между 1,7 °С и 2,8 °С в края на сегашното столетие, което предполага и слаба промяна в годишните валежи спрямо съвременния климат до 2035 г. (Фиг. 2.2.1.1).

Фиг. 2.2.1.1. Оптимистичен сценарий за годишните валежи през 2035 г., мм

1.2.2.2. Реалистичен сценарий за промяна на валежите В метеорологията при прогноза на времето се използва все повече ансамбловият (мултимоделен) подход, при който се акцентира не само на един модел, а се експлоатират резултатите на няколко модела. За разработването на карти за реалистичния климатичен сценарий за валежите съответно за 2021 г. и 2035 г. е избран именно този подход при умерен емисионен сценарий А1В (Фиг. 2.2.2.1, Фиг. 2.2.2.2 и Фиг. 2.2.2.3). През 2021 г. температурата на въздуха се очаква да се повиши с 1,0 °С – 1,5 °С над климатичните норми спрямо 1961 – 1990 г., а средногодишното редуциране на валежите спрямо нормата да бъде с 4 % – 7 %. Спадането на валежите се очаква да продължи и през 2035 г., през която между 9 % – 14 % от валежите ще са по-ниско от нормата, а затоплянето може да бъде по-високо от 2 °С (2,3 °С – 2,7 °С).

Фиг. 2.2.2.1. Реалистичен сценарий за годишните валежи през 2021 г. , мм

Фиг. 2.2.2.2. Реалистичен сценарий за годишните валежи през 2035 г., мм

Фиг. 2.2.2.3. Реалистичен сценарий за летните валежи през 2035 г., мм

Уязвимите зони с годишен валеж под 500 мм през 2021 г. са: крайдунавският район между общините Лом и Козлодуй, Оряхово и Никопол; в Североизточна България – Тервел, Крушаре, Каварна и Шабла; в Югоизточна България – Несебър и Поморие; в Тракийската низина – Пловдив, Пазарджик, Стамболийски и Съединение; в Югозападна България – Драгоман, Брезник, Ковачевци, Земен, Кюстендил и общините в Струмската долина, както и Софийското поле. През 2035 г. тези зони се увеличават, като годишният валеж намалява под

450

мм. Крайдунавските уязвими зони започват от Лом и достигат до Свищов, навлизайки дълбоко и в Дунавската равнина до Долни Дъбник и Левски. Същото се наблюдава и в Североизточна България. Към предишните общини се добавят Силистра, Генерал Тошево, Добрич, Балчик, Варна, Ветрино и Суворово. Освен Несебър и Поморие уязвимите зони нарастват и в Югоизточна България: Бургас, Айтос, Камено, Ямбол и Елхово. Към цитираните 4 общини от Тракийската низина през 2035 г. се добавят Септември, Садово, Перущица, Брацигово, Лесичево и се достига на север до Чавдар и Челопечене. Югозападните общини в долините на р. Струма, р. Нишава и р. Ерма, както и Софийското поле остават и през 2035 г. уязвими зони с годишен валеж под 450 мм. Но най-силно уязвими през летния сезон на 2035 г. (валеж под 80 мм) ще бъдат Шабла, Каварна, Бяла, Приморско, Царево, Болярово, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово, Ивайловград, Симитли, Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич.

1.2.2.3. Песимистичен сценарий за промяна на валежите Най-силно затопляне се получава при английския модел HADCM3 – над 5 °С при емисионен сценарий А2 (съответно 3,4 °С при В1), който е използван при песимистичния сценарий (Фиг. 2.2.3.1 и Фиг. 2.2.3.2). Моделът HADCM3 симулира редуциране на бъдещите валежни количества с повече от 15 %, което в комбинация с по-високите температури се очаква да оказва негативно влияние върху водосборите и екосистемите.

Фиг. 2.2.3.1. Песимистичен сценарий за годишните валежи през 2035 г., мм

Фиг. 2.2.3.2. Песимистичен сценарий за летните валежи през 2035 г., мм

В резултат на разработените сценарии за валежите в дългосрочен аспект – 2035 г. (оптимистичен сценарий – японският модел CGCM2, реалистичен сценарий – ансамбловият мултимоделен подход, и песимистичен сценарий – английският модел HADCM3), е видно, че намалено количество на валежите като през най-сухата 2000 г. не се очаква. Това не изключва повтарянето на подобни екстремно ниски стойности на валежите в отделни години (Фиг. 1.2.4 и Фиг. 2.2.3.3). Най-уязвимите зони с валежи под 300 мм са: крайдунавският район от Видин до Лом и Монтана, Павликени и София от Дунавския район; Шабла – Варна в Черноморския район; Сливен, Пловдив, Садово, Пазарджик и Панагюрище в Източнобеломорския район и Благоевград, Сандански и Кюстендил от Западнобеломорския район (Фиг. 2.2.3.3).

Фиг. 2.2.3.3. Месечни валежи (мм) през 2000 г. по данни от първокласните ХМС (Източник: НИМХ)

1.2.3. Прогноза за обезпечеността на водопотреблението в краткосрочен (2015 г.), средносрочен (2021 г.) и дългосрочен (2035 г.) период Оптимистичният, реалистичният и песимистичният сценарий за изменението на валежите – основен фактор при формирането на водните ресурси при бъдещи климатични промени до 2035 г. – показаха, че наблюдаваните засушавания от 2000 г. и 2008 г. не се очакват, но това не изключва повторяемостта им за отделна година. Поради тази причина изчисленият средномногогодишен воден ресурс за периода 1974 – 2008 г., включващ и екстремно сухите години, се взема предвид при сравняване на прогнозното количество на иззетите води през следващите 25 г. за страната (Таблица 2.3.1).

Таблица 2.3.1. Прогнозно количество на иззетите води (без хидроенергетика и АЕЦ) през 2015 г., 2021 г.

и 2035 г. като дял от естествения воден ресурс

№ Басейн Естествен ресурс на повърхностни води по басейни с отчитане на еколоколичество, гичния минимум, млн. м3

Иззети води,

2015

г. Иззети води,

2021

г. Иззети води,

2035

г.

млн. м3 дял от ресурколидял от ресурколичедял от ресурчество, млн. м3 ство, млн. м3 са, % са, % са, %

1. Дунавски район

5169

603

11,7

601

11,6

587

11,4

2. Черноморски район

1858

581

31,3

587

31,4

596

32

3. Източнобеломорски район:

3.1. ресурса за 1974 – 2008 г.

6014

2020

33,5

2025

33,7

2030

33,8

3.2. ресурса за 1961 – 2008 г.

5452

2020

37

2025

37,1

2030

37,2

4. Западнобеломорски район

2708

128

4,7

128

4,7

127

4,7

За разглеждания период на стратегията не се очакват големи промени с обезпечеността на прогнозираното количество на иззетите води от отделните водоползватели от наличните повърхностни водни ресурси на отделните райони за басейново управление (Таблица 2.3.1).

Без прехвърляне на водни количества от други басейни Източнобеломорският район е със среден воден стрес (33,8 % – 37,2 %), както и Черноморският район – 32 %.

Няма данни за воден стрес до 2035 г. в Западнобеломорския район (4,7 %), а Дунавският район е с нисък воден стрес – 11,4 %, без река Дунав.

Общо за страната данните показват, че има нисък воден стрес (18 %), при сравняване на общото прогнозно вътрешно потребление на вода 3340 млн. м3 за 2035 г. (без хидроенергетика и АЕЦ) спрямо средномногодишния вътрешен воден ресурс 18 547 млн. м3 (без река Дунав) за периода 1974 – 2008 г.

При вземане предвид и на външния приток от р. Дунав (88,679 милиарда м3) процентът на прогнозното количество на иззетите води през 2035 г. е 3,8 % (без АЕЦ), а с АЕЦ (2,653 милиарда м3) – 6,7 % , т.е. няма данни за воден стрес в България.

1.3. Анализ на обезпечеността на водопотреблението в зависимост от качеството на водите

От качеството на водите зависи както използваемостта на даден водоизточник, така и осигуряването на непрекъснато водоподаване. Целта на настоящия анализ е да покаже:

– наличието на водни ресурси с добро или лошо качество на водите, и

– причините за влошаване на качеството на водите.

Целта е постигната, като се проследява химическото и екологичното състояние на повърхностните и подземните водни тела (ВТ) в 4-те басейна за управление на водите.

За сравнение на качеството на водите в речните течения в България и други европейски страни се използва средногодишната стойност на БПК5, определена в няколко измервателни пункта за всяка страна. Биологичната потребност от кислород на речните води е един от трите индикатора за устойчиво развитие на пресните водни ресурси.

Другите два индикатора са: – иззетите повърхностни и подземни води като процент от съответния наличен ресурс (Таблица 2.1.2 и Таблица 2.1.3), и – процентът на населението с биологично или друго пречистване на битовите отпадъчни води, осигуряващо понижение на БПК5 най-малко със 70 % и на химически потребния кислород (ХПК) – наймалко със 75 %.

Всичките 39 подземни водни тела в Западнобеломорския район, както и 64 % от 50 подземни ВТ в Дунавския район са в добро химическо състояние. Този процент е съответно 60 % от 48 подземни ВТ в Източнобеломорския район и 57 % от 40 подземни ВТ в Черноморския район. Данните за посоченото в ПУРБ количествено състояние на подземните води са изготвени по експертна оценка и показват, че 96 % отговарят на добро количествено състояние. Количественото състояние на подземните водни тела в Дунавския район е 86 %, което се дължи на изградените шахтови кладенци. От всички подземни водни тела 56 % отговарят на добро химическо състояние.

В Източнобеломорския район за басейново управление основните замърсители в подземните водни тела са нитрати, сулфати, манган, желязо, фосфати, калций, магнезий, амоний, твърдост (обща) и перманганатна окисляемост. Повишеното съдържание на нитрати е свързано главно с пренаторяване на насажденията в миналото, с развитието на неекологично животновъдство (лагуни, течни отпадъци) и липса на ПСОВ в много населени места. Фосфатното замърсяване се дължи главно на неконтролируемото използване на торове и на промишлената дейност. Високото съдържание на желязо е следствие и на корозията на обсадната колона на водовземното съоръжение и по-малко се дължи на химико-минералогичния състав на водоносните скали. С най-голямо влияние за лошото качество на подземните води в Източнобеломорския район за басейново управление на водите са населените места без канализация и депата за отпадъци. Те емитират амоний и нитрати в резултат от недобро стопанисване на депата за отпадъци или отсъствие на долен изолиращ екран.

В Дунавския район за басейново управление на водите оценката за химическото състояние на подземните ВТ показва, че в лошо химическо състояние са 18 подземни ВТ (36 %), като най-голямо е замърсяването с нитрати (в 14 броя подземни ВТ), манган (в 4 броя подземни ВТ), желязо (в 1 подземно ВТ), фосфати (в 1 подземно ВТ) и хром (в 2 подземни ВТ). Основните фактори за замърсяване на подземните водни тела са свързани със замърсяване от дифузни източници от: земеделие, стари нерегламентирани сметища за битови отпадъци и населени места без ПСОВ. Направената оценка на подземните водни тела в риск показва, че 44 % са в риск от дифузни източници и земеползване, а 10 % са в риск от точкови източници на замърсяване. Установено е, че 21 подземни водни тела са „в риск“ от натоварване от земеползването поради големия дял обработваеми земи (> 75 %) в рамките на тези тела.

В Черноморския район от дифузните източници на замърсяване на подземните води с най-голямо значение са селскостопанските дейности (земеделие и животновъдство) и населените места без канализация, които емитират нитрати и амоний. Значителното влияние от дифузните източници върху подземните води е установено при водни тела от кватернерния, неогенския, горнокредния и долнокредния водоносен хоризонт.

В Западнобеломорския район за басейново управление състоянието на всички подземни водни тела е определено като добро, като няма данни за превишаване на определените норми. Епизодични превишения са регистирани в подземни водни тела по показатели нитрати, нитрити, фосфати, пестициди от интензивно земеделие; амоняк, нитрати, нитрити, фосфати от населени места без ПСОВ и без канализация.

По-лошо е екологичното състояние на повърхностните водни тела, където водещи за определяне на състоянието са биологичните елементи (Фиг. 3.1). В много добро състояние са 9 % от повърхностните ВТ в Черноморския район, 6 % в Източнобеломорския район и по 1 % в Западнобеломорския и Дунавския район.

За Източнобеломорския район най-често срещаната причина за недоброто състояние на повърхностните ВТ са натоварванията от точкови източници (при 106 ВТ), следвана от дифузни източници (при 78 ВТ), управление на речното легло (при 44 ВТ), други значими натоварвания (при 31 ВТ), регулиране на оттока (при 14 ВТ), а най-рядко срещаната причина е водовземането (при 16 ВТ).

Фиг. 3.1. Екологично състояние на повърхностните водни тела по райони на басейново управление,

% от общия им брой в басейна.

Най-общо проблемите, въздействащи върху водите в Черноморския басейнов район, са причинени от различни икономически дейности, но има и такива, които са в резултат от естествени природни процеси (наводнения, ерозия, абразия и др.). Идентифицираните проблеми, свързани с качеството на повърхностните води, са следните: отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа, непречистени отпадъчни води се заустват в повърхностните водни тела, липсват достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, констатирано е развитие на неместен (интродуциран) вид мида – Dreisena polymorpha (мида зебра) и др.

Сред точковите източници на замърсяване с най-голям натиск в Западнобеломорския район са: заустване от ПСОВ; по-големи населени места без ГПСОВ; значими обекти, заустващи директно във водни обекти (ПСОВ, бетонови възли, канализационни колектори, оранжерии, бензиностанции и др.); производства с комплексни разрешителни за КПКЗ и нерегламентирани сметища. Като най-значимо се определя дифузното замърсяване от по-големите населени места, от населени места без изградени ПСОВ и без канализационна мрежа, от земеделски площи, използвани за интензивно земеделие. С по-малко въздействие са различни препарати за растителна защита, отглеждане на животни и използване на получения органичен тор, транспорт и др.

За Дунавския район са проблем както точковите замърсители, така и дифузните от битови отпадъчни води, хранително-вкусова и млечна промишленост, птицеферми, свинеферми, хвостохранилища и сметища, стари складове за пестициди, интензивно земеделие и др.

БПК5 е основният показател за оценка на качеството на водата в речните течения, възприет от Европейската агенция за околна среда и Евростат. В периода 1999 – 2005 г. средната стойност на БПК5 за България варира между 3,47 мг О2/л и 4,76 мг О2/л, като през 2005 г. тя е 3,64 мг О2/л (Таблица 3.1). Тази стойност е по-малка само от съответната за Полша.

Таблица 3.1. Биологически потребен кислород (БПК5) на водите в речните течения, мг О2/л (Източник: Евростат)

ЕС, страна

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

ЕС 3.34 3.2 2.83 2.94 2.67 2.48 2.42

Белгия 3.09 2.7 2.39 2.69 2.89 2.69 2.36

България 3.82 4.59 4.76 4.25 3.47 3.5 3.64

Чехия 3.79 3.53 3.4 3.38 3.84 3.5 3.18

Испания 4.47 4.01 3.01 3.35 2.58 2.38 2.73

Франция 3.3 3.1 2.73 2.88 2.3 2.03 1.84

Латвия 1.8 1.76 1.79 1.98 2.41 1.94 1.72

Литва 3.02 2.82 2.71 2.51 2.55 2.44 2.56

Унгария 3.67 3.73 3.58 3.72 3.8 3.48 3.38

Австрия 1.28 1.33 1.03 1.22 1.25 1.26 1.23

Полша 4.78 4.47 4.27 4.34 4.25 4.29 3.95

Словения

4 3.84 4.55 3.84 5.25 4.86 1.64

Словакия 3.34 3.64 2.45 3.1 3.23 2.93 2.71

Неизградените селищни пречиствателни станции за отпадъчни води и недобре работещите ПСОВ са една от основните причини за замърсяванията на речните течения. Общото количество на отпадъчни води, преминали през биологично пречистване на действащите 58 ПСОВ през 2009 г., е 401 927 хил. м3 при общо събрана отпадъчна вода в обществената канализация 500 754 хил. м3 и от селищата с ПСОВ 424 776 хил. м3 (Фиг. 3.2). 84,8 % от постъпилите в обществената канализация отпадъчни води се пречистват, като 94,6 % от отпадъчните води в ПСОВ се пречистват биологически.

При общ проектен капацитет на натоварване по БПК5 431 т О2/ден. фактическият капацитет по същия показател на всички работещи ПСОВ е 137,2 т О2/ден. през 2008 г., или действителното натоварване по БПК5 е само 31,8 %. от проектното. С най-малко количество на пречистените отпадъчни води са пуснатите в експлоатация пречиствателни станции за отпадъчни води през 2008 г. в басейна на р. Арда (ПСОВ Рудозем – 3,6 % от проектния капацитет, ПСОВ Мадан – 4,7 %, ПСОВ Златоград – 7,6 %, ПСОВ Егрек – 9,7 %) и в басейна на р. Тунджа (ПСОВ с. Роза – 6,6 %, ПСОВ с. Веселиново – 7 %, и ПСОВ с. Кукерово – 10 %).

Фиг. 3.2. Количество на отпадъчните води, преминали през биологично стъпало на пречистване, хиляди м3 (Източник: НСИ)

160000

140938

140000

120000

100000

Биологически пречистени отпадъчни води 2009 г., хил. м3

80000

60000

40000

24232

14851

16096

11503

20000

10634

6614

14334

7848

5653

0

ПСОВ Плевен

ПСОВ Генерал-Тошево

ПСОВ Зл. Пясъци

ПСОВ Белослав

ПСОВ Боровец

ПСОВ Боровец - "Яйцето"

ПСОВ Бургас

ПСОВ Разград

ПСОВ Габрово

ПСОВ Самоков

ПСОВ Албена

ПСОВ Шабла

ПСОВ В. Търново

ПСОВ Камчия

ПСОВ Елин Пелин

ПСОВ Вършец

ПСОВ Ветрино

ПСОВ Каварна

ПСОВ София

ПСОВ Дългопол

ПСОВ Девня

ПСОВ Враца

ПСОВ Варна

ПСОВ Добрич

ПСОВ Лозница

59136

14184

11017

5250

12263

8733

ПСОВ Царево

ПСОВ Павел баня

ПСОВ с.Лозенец

ПСОВ Батановци

ПСОВ гр.Средец

ПСОВ Благоевргад

ПСОВ Егрек

ПСОВ Приморско - Китен

ПСОВ Раднево

ПСОВ Пазарджик

ПСОВ ЧЛК Ихтиман

ПСОВ с.Веселиново

ПСОВ Земен

ПСОВ Златоград

ПСОВ - Чарган

ПСОВ с.Кукорево

ПСОВ Пловдив

ПСОВ с. Проглед

ПСОВ Рудозем

ПСОВ Равда

ПСОВ Нова Загора

ПСОВ Разлог

ПСОВ Пампорово

ПСОВ Кюстендил

ПСОВ Мадан

ПСОВ Сливен

ПСОВ с.Роза

ПСОВ - Казанлък

ПСОВ Елените

ПСОВ Меден рудник

ПСОВ ЛЕКО -Радомир

ПСОВ Поморие

ПСОВ Дупница

Според третия индикатор за устойчиво развитие на пресните водни ресурси – процент на населението, свързано към биологично или друго пречистване на битовите отпадъчни води, България не е добре позиционирана спрямо другите изследвани страни – членки на ЕС. През 2007 г. този процент е 39 % за страната, като само Румъния и Малта са с по-ниски стойности – 17 % и 13 % съответно (Таблица 3.2).

Таблица 3.2. Процент на населението, свързано към пречистване на битовите отпадъчни води с понижение на БПК5 над 70 % и на ХПК над 75 % (Източник: Евростат)

Страна

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

Белгия :

41

46

48

52

53

55

56

60

България

36 36e 37e 38e 38e 38e 38e 38e

39

Чехия : : :

70

71

71

73

73

75

Германия : :

93 : :

94 : :

95

Естония

68

68

68

70

70

71

73

73

74

Гърция : : : : : : : :

85

Латвия : : :

63

68

64

64

63

63

Литва : : :

25

28 :

57

59

61

Унгария

25

30

29

36

39

41

52

55 :

Малта 13e 13e 13e 13e 13e 13e 13e 13e 13e

Холандия

98

98

98

99

99

99

99

99 :

Полша

48

50

52

54

56

57

58

61

62

Португалия : : :

27

32 : :

37

48

Румъния : : : : : 17e 17e : :

Словения

14

14

16

19

20

29

31

48

47

е експертни изчисления Замърсяванията на водните тела влияят на качеството на доставяната вода за питейно-битови нужди. Все още е нисък процентът на свързаното население към пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ) – 44,7 %, докато свързаното население с обществено водоснабдяване е 99 % през 2009 г.

Независимо от изискването на националното законодателство (Наредба № 12, публикувана в ДВ, бр. 63 от 2002 г.) за изграждане на пречиствателни съоръжения за всички водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води, техният брой е недостатъчен. В Дунавския район са построени 15 ПСПВ с проектен средногодишен капацитет 580 189 хил. м3, от който през 2009 г. е използван само 43,9 %. Има станции със значително по-ниска използваемост. Например ПСПВ с. Стоките в басейна на р. Янтра използва само 18,9 % от капацитета си за водоподаване към гр. Севлиево. Подобно е положението и с трите ПСПВ (Камчия, Търговище и Ясна поляна) в Черноморския район, които са използвали 46,3 % от проектния си капацитет през 2009 г. Най-голям е броят на построените ПСПВ в Източнобеломорския район – 20 броя, но процентът на използваемост е най-нисък – 17,8 %. Десет броя ПСПВ има в Западнобеломорския район, чиято използваемост на проектния капацитет също е ниска – 31,8 %.

Общо за страната питейните пречиствателни станции са с 41,2 % обща използваемост на проектния средногодишен капацитет, като недобре поддържаните съоръжения и прилагани реагенти невинаги гарантират постоянни показатели съгласно Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Дори и при добре пречистени питейни води са възможни вторични замърсявания след ПСПВ, попадайки в замърсена водоразпределителна мрежа. Лошото техническо състояние и високата степен на амортизация на водопроводните системи за питейно-битово водоснабдяване в страната като цяло, честите аварии също са причина за немалка част от констатираните отклонения в качеството на питейната вода. Поради тази причина несъответствията по микробиологични показатели надвишават значително препоръката до 5 % нестандартност годишно на Световната здравна организация в следните области през 2009 г.: Пазарджик – 11,34 % (при 11,9 % за 2008 г.), Ямбол – 9,23 % (при 11,6 % за 2008 г.), Монтана – 8,88 % (при 7,81 % за 2008 г.), Перник – 8,86 % (при 5,87 % за 2008 г.), Бургас – 8,14 % (при 5,98 % за 2008 г.), Враца – 7,16 % (при 10,7 % за 2008 г.), Кюстендил – 6,99 % (под 5 % за 2008 г.), Пловдив – 6,94 % (под 5 % за 2008 г.), Кърджали – 6,33 % (при 5,22 % за 2008 г.), Плевен – 5,27 % (под 5 % за 2008 г.), и Добрич – 5,26 % (под 5 % за 2008 г.). Най-значително нарастване на процентите на нестандартните проби е регистрирано в област Кюстендил от 1,62 % през 2008 г. на 6,99 % през 2009 г., област Пловдив – от 3,06 % на 6,94 %, и област Перник – от 5,87 % на 8,86 %.

По-често отклоненията по микробиологичните показатели са характерни за по-малките зони на водоснабдяване, чиито водоснабдителни системи подават вода за села и неголеми градове, за които няма изградени пречиствателни съоръжения, а дезинфекцията все още се извършва по остарял, примитивен начин (ръчно с разтвори главно на хлорна вар или други хлорни препарати, нередовно и без условия за правилно дозиране). Отклоненията по микробно число е имало в 56 малки зони на водоснабдяване от общо 2322 малки зони на водоснабдяване през 2008 г. През същата година несъответствие по Ешерихия Коли (E. coli) e установено в 208 зони от общо 1248 малки зони на водоснабдяване от 1 категория с водоподаване от 10 до 99 м3/ден., в 110 зони от общо 803 малки зони на водоснабдяване от 2 категория с водоподаване от 100 до 399 м3/ден.

и в 46 малки зони на водоснабдяване от общо 271 зони с водоподаване от 400 до 999 м3/ден. Несъответствия по показателя Ентерекоки за трите категории водоснабдяване в малки зони е имало съответно в 61, 36 и 8 зони през 2008 г.

Най-често замърсяването с нитрати се среща във водите на плитки подземни водоизточници (извори, кладенци, дренажи, сондажи), разположени в местности с обработваеми земеделски земи или в близост до населени места и черпещи вода от незащитени водоносни хоризонти. Най-висок процент несъответствие по нитрати се отчита в областите: Ямбол – 19,59 %, Шумен – 10,51 %, Русе – 12,86 %, Плевен – 6,86 %, Разград – 8,00 %, Хасково – 5,69 %, Варна – 5,34 %, Велико Търново – 9,97 %, Търговище – 8,39 %, Добрич – 7,30 %.

313

е броят на малките зони на водоснабдяване с несъответствие по показателя нитрати в питейните води, т.е. 13,5 % от общия брой малки зони на водоснабдяване. Най-разпространени са отклоненията до и около два пъти над нормата за нитрати от 50 mg/l, но в някои водоизточници достигат и до 4 – 5 пъти над допустимото.

Липсата на пречиствателни обезманганителни станции (безусловно необходими за водите от подземни водоизточници с високо естествено съдържание на манган), както и амортизираните и остарели водопроводи са причина за отклонения по показателя манган в населени места в областите: Хасково, Стара Загора, Пловдив, Велико Търново и др.

Замърсяването на питейните води с канцерогенните и токсични съединения на хрома, оловото и арсена имат регионален характер. Неизграждането на нови водоизточници или връзки между отделни зони на водоснабдяване е причина в около 14 села в област Плевен и няколко в област Монтана да се съдържа хром в питейните води, както и единични отклонения за олово (в три проби в област Кюстендил) и за арсен (по една проба в област Кюстендил и област Хасково).

Проблем при мониторинга за качеството на водата за пиене се очертава недостатъчният по обем и честота мониторинг по редица показатели, включени в периодичния мониторинг, най-вече тези, свързани с евентуално органично замърсяване на водата (пестициди, полициклични ароматни въглеводороди, 1,2 дихлоретан, бензен, бензапирен, тетрахлоретан, трихалометани, бромати, общ органичен въглерод), живак и тритий. Също така не се следи редовно от ВиК и РЗИ и остатъчният алуминий в пречистените питейни води след употребата на алуминиеви реагенти.

Минералните води в България имат различен състав и свойства, които обуславят и различни възможности за тяхното използване, което няма данни да създава риск за околната среда. Също така няма данни за инвестиционни намерения за ползване на водата за дейности, които представляват потенциален риск за замърсяване и увреждане на околната среда.

Риск за околната среда представляват не самите дейности и обекти, за които се използва минералната вода, а неусвояването на ресурса и свободното изливане на минералната вода, което може да доведе до топлинно замърсяване на пресни подземни води и повърхностни води и засоляване на почвата.

За находищата на минерални води не са разработени програми и не се осъществява мониторинг в съответствие с Наредба № 5 от 2007 г. за мониторинг на водите. Контрол и мониторинг относно микробиологичните показатели на минералните води осъществяват РЗИ, но някои обекти не са обхванати от микробиологичния контрол и мониторинг, изискван по Наредба №14 от 1987 г., или не се осъществяват с честота, указана в същата наредба. Не е налична информация за осъществяване на мониторинг на физикохимични и радиологични показатели съобразно изискванията на Наредба № 14 от 1987 г.

1.4. Изводи и основни мерки за преодоляване на недостига на вода Анализът на водопотреблението за минал период и бъдещите нужди от вода до 2035 г. показа следното:

Бъдещите водни ресурси в България, при прогнозираното ниво на потребление на вода от различните водоползватели, са достатъчни да покрият нуждите при бъдещи климатични промени и по трите сценария (оптимистичен, реалистичен и песимистичен) за очакваните валежи в краткосрочна (2015 г.), средносрочна (2021 г.) и дългосрочна (2035 г.) перспектива, както и в случай на екстремно засушаване.

– Като цяло страната не е застрашена от воден стрес – натискът от общо иззетите води спрямо повърхностните (вкл. притокът от р. Дунав) и подземните водни ресурси е под 10 %. По речни басейни спрямо вътрешния речен отток няма воден стрес за Западнобеломорския район, а се очаква нисък воден стрес в Дунавския район и среден воден стрес за Черноморския и Източнобеломорския район.

– Проблемите с недостига на вода през сухите години и през нормално влажните години, свързани с въвеждането на целогодишни и сезонни режими на водоподаване, обхващат главно селища, които не се снабдяват с вода от резервоари за денонощно, сезонно и многогодишно съхранение на повърхностния воден ресурс, както и в по-редки случаи селища с водоснабдяване от язовир, но с проблеми във водопреносната система – течове, аварии.

– Отклоненията в качеството на доставяната питейна вода в някои региони се дължат основно на липсата на пречиствателни съоръжения (ПСОВ) и на съвременни съоръжения за дезинфекция (обеззаразяване) на питейни води, остаряла водопреносна мрежа, замърсяване на водата във водоизточниците от антропогенното въздействие и замърсявания от естествен произход.

– Влошаването на качеството на повърхностните и подземните водни тела се дължи на недостатъчния брой и капацитет на пречиствателните станции за отпадъчни води, екологично несъобразено земеползване и промишлена дейност.

– България е една от най-богатите страни в Европа на минерални води, позволяващи различно приложение.

При страни без данни за воден стрес или с нисък воден стрес се прилага интегрираното управление на водните ресурси (ИУВР) за преодоляване на недостига на вода с добро качество. Интегрираното управление на водните ресурси стъпва на следните основни критерии, отчитащи социалните, икономическите и природните условия:

– Икономическа ефективност на потреблението на вода. Водата трябва да се използва при максимална възможна ефективност предвид нарастващия дефицит на прясна вода с добри качества и ограничени финансови ресурси.

– Равноправие. Достъпът до вода в подходящо количество и качество е основно право за всички хора.

– Екологична устойчивост. Използване на водните ресурси по начин, незастрашаващ бъдещите поколения да разполагат със същия ресурс.

ИУВР се разглежда в светлината на две основни категории, които определят и вида на мерките:

– природата като система за наличието на водния ресурс и неговото качество, и

– обществото като система, която определя използването на ресурса, създаването на отпадъци и замърсяването на ресурса.

Мерките за съхранение на водния ресурс са нормативни, организационни и инвестиционни. Нормативните мерки гарантират връщането в природата на водния ресурс по начин, осигуряващ същото качество, както преди използването му. Организационните мерки позволяват използването на водния ресурс и неговото бързо възстановяване, а инвестиционните – устойчивото използване на водния ресурс за покриване на нуждите от вода за отделните сектори.

За осигуряването на постоянен достъп до вода в условията на климатични промени (засушавания и наводнения) е необходим набор от мерки, започващи от водоизточника до водоприемника, а именно:

– увеличаване водния отток на водосборите, прилагайки добри практики за увеличаване на дебита и намаляване на евапотранспирацията; процесите в земеползването и растителната покривка влияят върху физическото разпределение и качеството на водата и трябва да се имат предвид при общото планиране и управление на водните ресурси;

– интегриране на дейностите в горното и долното течение на реките; припознаването на уязвимостта на долното течение от дейностите в горното течение е задължително; и в този случай управлението засяга както природните системи, така и тези, свързани с човешката дейност;

– изграждане на подходяща система от съоръжения както за целогогодишно осигуряване на необходимото количество вода с изискуемото се качество от наличните водоизточници (язовири и резервоари – посочени в Анализ 2: Анализ на водностопанската инфраструктура), така и за намаляване на загубата на чиста природна вода, изискваща допълнително пречистване при последващо използване;

– прилагане на екологично съобразени методи и технологии за отстраняване на замърсяванията без внасяне на допълнителни вредни за природата съединения и позволяващи оборотното използване на водите и др.

Приложение № 2

АНАЛИЗ НА ВОДНОСТОПАНСКАТА

ИНФРАСТРУКТУРА 2. Анализ на водностопанската инфраструктура Анализът на водностопанската инфраструктура се стреми да отговори на следните въпроси:

1. С каква инфраструктура, свързана с водния сектор, разполага страната в момента?

2. Какво е състоянието на тази инфраструктура? 3. Какви са бъдещите нужди от изграждане и/или реконструкция и модернизация на инфраструктурата?

4. Финансова оценка на бъдещите инвестиции. Преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях са част от техническата инфраструктура. Като такива те се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в Закона за устройство на територията.

Преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях спадат към ІІ категория строежи според Закона за устройство на територията1. Строежите се изпълняват при условията и по реда на този закон и в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти.

2.1. Методологически подход Целта на анализа на водностопанската инфраструктура е да оцени текущото техническо и технологично състояние на изградената инфраструктура с течение на времето. Потърсени са и са използвани показатели, отразяващи експлоатацията на водната инфраструктура, по които може да се съди за нейното състояние. За случая на ВиК инфраструктурата са използвани показателите, по които регулаторният орган – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, следи българските ВиК фирми. Прегледани са всички съоръжения по пътя на водата от язовирите, съоръженията за водовземане, през пречиствателните станции за питейни води (ПСВП), външните довеждащи водопроводи, различните резервоари за съхранение на питейна вода, водопроводната мрежа, канализационната мрежа и пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ). Анализирана е хидроенергетиката и напоителната инфраструктура. Основни информационни източници са информацията, предоставена от ВиК операторите и общините съгласно Закона за водите за активите, свързани с водностопанската инфраструктура, предадени на МРРБ, бизнес плановете на „ВиК“ фирмите и информацията от НСИ.

Водностопанската инфраструктура включва следните основни елементи:

– Язовири; – Водовземни съоръжения (речни водохващания, водовземания от язовири, каптажи, тръбни галерии, шахтови и тръбни кладенци);

1Член 137, 2. втора категория: б) разпределителни проводи, съоръжения и устройства към тях в областта на водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, далекосъобщителните и други дейности.

– Пречиствателни станции за питейни води; – Водопроводна мрежа; – Съоръжения по водопроводната мрежа (напорни и черпателни резервоари, водонапорни кули и колони, помпени станции и др.);

– Канализационна мрежа; – Съоръжения по канализационната мрежа (канализационни помпени станции, преливници, дъждозадържатели и др.);

– Пречиствателни станции за отпадъчни води; – Хидромелиоративни съоръжения. За оценка на състоянието на водностопанската инфраструктура са събрани и прегледани всички налични досега информационни източници, найважните от които са:

– Проект за преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата, МРРБ, Световна банка, 1999 г.;

– Стратегия за развитието, управлението и преобразуването на водния сектор в Република България, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, София, 06.2002 г.;

– Prioritisation of Water Sector Investment Projects for Water Supply and Sewerage in Bulgaria, Final Report VOLUME 1, EUROPEAN COMMISSION DG Regional Policy, July 2004;

– Бизнес плановете на българските ВиК оператори за 2006 – 2008 г. и 2009 – 2013 г. съответно;

– Информация от НСИ; – Получената от МРРБ информация от инвентаризацията на ВиК системите и съоръженията, които са активи на ВиК операторите;

– Планове за управление на речните басейни; – Private Sector Participation in the Water Sector of Bulgaria, Final Regional Water Companies Operational/Financial Report, International Finance Corporation, November 2007;

– Проект за преструктуриране и модернизация на ВиК. Участие на частния сектор в дейностите по водоснабдяване и канализация на областните ВиК – Варна, София, 2005 г.;

– Подход и методология за подбор на проектите по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“;

– Доклад за прилагане на изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчните води от населените места.

В допълнение на анализа от тези източници е ползвана информация от направените по линия на ИСПА Генерални планове на 22 града, както и редица прединвестиционни, идейни и работни проекти и резултати от реализирани вече проекти по линия на ИСПА и др.

Информацията е обобщена, като ВиК операторите са групирани в четири групи, съответстващи на Басейновите дирекции. Инфраструктурата на ВиК оператори, които обхващат територии в две или три Басейнови дирекции, е включена към басейна, където се обслужва най-голям брой население от дадения ВиК оператор.

За анализ на ВиК инфраструктурата е взета информацията за отчетните 2005 и 2007 г., залегнала в Бизнес плановете на ВиК операторите съответно за 2006 – 2008 г. и 2009 – 2013 г. Анализът на тези параметри дава представа за изградеността на ВиК системите и за тяхното състояние.

Използвани са данни от инвентаризацията на активите, включени в капитала на ВиК операторите под формата на „Списък на активи – публична общинска собственост и/или публична държавна собственост, включени в капитала на ВиК оператора по § 29, ал. 1 от ЗИД на ЗВ“, както и от общините, липсващи в активите на ВиК дружествата. Този списък съдържа информация за вида на съоръжението, характеристиките на актива (вид на материала, площ, дължина, обем, диаметър), датата на въвеждане и др., което е използвано в максимална степен при анализа.

Анализът на тези параметри дава информация както за големината на активите, така и за тяхното състояние, като се вземе предвид експлоатационния период и видът на материала.

Взетата от НСИ информация за новоизградената и реконструирана/подменена водопроводна и канализационна мрежа за периода 2005 – 2009 г. служи за преценка на мащаба и темпа на обновяване на мрежите.

Специфичните подходи при анализа на отделните елементи по водностопанската инфраструктура са описани в раздела за съответния елемент.

2.2. Елементи на водностопанската инфраструктура

2.2.1. Язовири Анализът на язовирите за питейно-битови и хидромелиоративни цели е направен на базата на информацията от Плановете за управление на речните басейни и „Напоителни системи“ ЕАД.

Анализът за хидроенергетиката е разработен при използване на информацията, с която разполага НЕК ЕАД, „Язовири и каскади“, 4-те района за басейново управление на водите и 16те Регионални инспекции по околната среда и водите, както и на база консултации с водещи специалисти от „Енергопроект – Хидроенергетика“ (SWECO – Хидроенергетика) и ръководители на хидростроителни фирми.

От 53-те комплексни и значими язовири с общ завирен обем 6697,8 млн. м3 от Приложение № 1 към чл. 13 от Закона за водите, 23 броя с общ завирен обем 3105,5 млн. м3 са в Източнобеломорския район, което е 46,4 % от общия им обем.

Фиг. 2.1. Комплексни и значими язовири в Източнобеломорски район

Обемът на комплексните и значими язовири в Дунавския район е по-малък – 28,4 % от общия обем за страната (16 броя с 1902,38 млн. м3).

Фиг. 2.2. Комплексни и значими язовири в Дунавски район

С най-малък завирен обем са комплексните и значими язовири в Черноморския район – 16,8 % (8 броя с 1123,02 млн. м3) (Фиг. 2.3а) и Западнобеломорския район – 8,4 % (6 броя с 566,9 млн. м3).

Фиг. 2.3. Комплексни и значими язовири в

Черноморски и Западнобеломорски район

По-малките язовири извън посочените язовири в Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите по райони за басейново управление са, както следва:

· Дунавски район – 724 броя с приблизителен завирен обем от 444 млн. м3;

· Черноморски район – 513 броя с приблизителен завирен обем от 424 млн. м3;

· Източнобеломорски район – 1068 броя с приблизителен завирен обем от 523 млн. м3;

· Западнобеломорски район – 431 броя с приблизителен завирен обем от 46 млн. м3.

По данни на Европейската агенция за околна среда броят на язовирите в други европейски страни е следният: Испания – около 2000, Турция – 610, Англия и Италия – по 570, Франция – 550, Норвегия – 364, и Швеция – 190.

2.2.1.1. Питейно-битово водоснабдяване От комплексните и значими язовири с питейно-битово предназначение са: Искър, Бели Искър, Среченска бара, Христо Смирненски, Йовковци, Тича, Камчия, Ясна поляна, Асеновец, Боровица, Студена и Дяково. Техният общ завирен обем е 1499,1 млн. м3 или 22 % от общия обем на комплексните язовири.

За целогодишното осигуряване на качествена питейна вода към тях са построени пречиствателни станции, с изключение на пречиствателната станция за питейното водоснабдяване на гр. Сливен към яз. Асеновец, която не е довършена. Също така действащите микросита, озонаторна станция и последващо хлориране на Пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) Преслав не позволяват задържането на органичната материя и окислените форми на желязо и манган от водите на яз. Тича поради непредвидени пясъчни филтри. От частичен или пълен ремонт се нуждаят и другите пречиствателни станции за питейни води.

Изпълнителната агенция по околна среда контролира качеството на водите на около 100 други язовира, 47 от които са с добри показатели. След изграждането на пясъчни филтри и използването на подходящи реагенти е възможно използването на водите им за питейно-битово водоснабдяване целогодишно. Това би станало и с други 13 язовира, ако се окаже икономически изгодно изграждането на санитарно-охранителни зони и използването на пречиствателни съоръжения за питейни води (яз. Вълчовец, Троян, Крушовица, Съединение, Раднево, Пчелина и др.).

Допълнителни изследвания е необходимо да се направят за 39 язовира с цел да се прецени технологията на пречистване. Например язовир Тракиец за водоснабдяването на гр. Хасково съдържа завишено съдържание на желязо и азотни съединения. Потенциални питейни водоизточници за гр. София са яз. Панчарево, чиито води помпажно могат да постъпят на действащата ПСПВ Панчарево, и яз. Огняново, след изграждане на санитарно-охранителна зона и ПСПВ Огняново. С включването на яз. Огняново във водния баланс на столицата ще се осигури трети самостоятелен водоизточник след язовирите Искър и Бели Искър, което има и стратегическо значение.

Съществуват и язовири, като яз. Овчарица, които се ползват за охлаждане и риборазвъждане, които не са подходящи за питейно-битово цели.

2.2.1.2. Напояване По данни на „Напоителни системи“ ЕАД в напоителните системи са включени следните държавни язовири:

· комплексни язовири по чл. 13, т. 1 от Закона за водите – 22 бр.

· напоителни язовири – 146 бр. Общо за страната изградените ретензионни язовири за предпазване от вредното въздействие на водите са 15 броя, които се поддържат от следните клонове на „Напоителни системи“ ЕАД: Плевен (9 броя), Шумен (2 броя) и по 1 брой от Велико Търново, Видин, Враца и София.

Съгласно чл. 19 от Закона за водите всички водностопански системи на територията на общините, които не са включени в активите на търговските дружества и сдруженията за напояване, са публична общинска собственост. Тези съоръжения може да бъдат предоставени за ползване и собственост на сдружения за напояване след тяхното учредяване. В съответствие със Закона за сдруженията за напояване са регистрирани 90 сдружения за напояване.

Към 1992 г. хидромелиоративният фонд е обхващал общо 12,5 млн. дка земи – 9 млн. дка напоителни системи – собственост на държавата, стопанисвани понастоящем от държавни дружества „Напоителни системи“ – ЕАД, „Земинвест“ – ЕАД, „Хидромелиорации – Севлиево“ – ЕАД, и 3,5 млн. дка собственост на бившите ТКЗС.

Фондът – собственост на бившите ТКЗС, понастоящем е публична общинска собственост.

2.2.1.3. Хидроенергетика Почти всички хидроенергийни системи в страната са проектирани, изградени и се експлоатират като комплексни хидротехнически системи, които задоволяват нуждите извън енергетиката на всички водоползватели и водопотребители (напояване, питейно-битово и промишлено водоснабдяване, рекреация, рибовъдство) съобразно възможностите на всяка една система.

Големите хидроенергийни системи са в състояние да осигурят по проектни данни над 3 млрд. м3 планински води. През последните 15 – 20 години се наблюдават катастрофално сухи или многоводни години. Хидроенергийните водохранилища посредством 3,50 млрд. м3 общ завирен обем притъпяват тази неравномерност на 4,4 млрд. м3 отток. Едновременно с това от хидроенергийните комплекси се доставят в дефицитните райони над 380 млн. м3 води от трансграничните реки.

ВЕЦ обработват средно (в зависимост от годината) между 11 и 22 млрд. м3 вода. В зависимост от водността на годината варира и електропроизводството. Най-висока стойност то е достигнало през 2005 г. – 4336 GWh.

Общата мощност от каскади и големи ВЕЦ е 2844,81 MW, като само в Източнобеломорския район тя е 2583,50 MW.

Таблица 2.1. Сумарна мощност от каскади и големи ВЕЦ в България

№ Име каскада/ВЕЦ Мощност

MW

1. Общо 2844,81

1.1. Дунавски район 124,81

1.2. Източнобеломорски район 2583,50

1.3. Черноморски район –

1.4. Западнобеломорски 136,50

Таблица 2.2. Сумарна мощност от каскади и големи ВЕЦ в Източнобеломорски район

№ Име каскада/ВЕЦ Мощност

MW

1. Общо 2583,5

1.1. Доспат – Въча

481

1.2. Баташки водносилов път 232,8

1.3. Белмекен – Сестримо – Чаира

1535

1.4. Арда 274,4

1.5. Тунджа 44,2

1.6. Отделни ВЕЦ 16,1

С по-малка мощност от каскади и големи ВЕЦ са Дунавският район и Западнобеломорският район, докато в Черноморския район няма изградени големи ВЕЦ.

Таблица 2.3. Сумарна мощност от каскади и големи ВЕЦ в Дунавски район

№ Име каскада/ВЕЦ Мощност

MW

1. Общо 124,81

1.1. Бели Искър – Мала Църква – Симеоново

30,88

1.2. Искър 61,68

1.3. Петрохан 19,30

1.4. Отделни ВЕЦ 12,95

Таблица 2.4. Сумарна мощност от каскади и големи ВЕЦ в Западнобеломорски район

№ Име каскада/ВЕЦ Мощност

MW

1. Общо 136,5

1.1. Санданска Бистрица 56,2

1.2. Рила 24,3

1.3. Пиринска Бистрица 49,0

1.4. Отделни ВЕЦ 7,0

Хидроенергийните водохранилища определено намаляват честотата и размера на щетите, причинени от катастрофални наводнения по реките. Чрез управлението на големите хидроенергийни водохранилища има възможност да се намалят щетите върху водоползвателите и водопотребителите в сухи години и върху материалните активи и населението във влажни години. Проблемите при големите водохранилища и ВЕЦ са свързани със:

· обработените от ВЕЦ води, които се връщат в речните течения, но при различен от естествения режим на оттока;

· трайното преграждане на речните течения и липсата на практически възможности за технически решения за връзка на ГВН с ДВН и осигуряване на миграция на водните обитатели.

Към 2010 г. изградените и в експлоатация малки ВЕЦ в страната са около 110 броя. При МВЕЦ проблемите са свързани и със:

· недобро ниво на проектиране, лошо строителство и експлоатация;

· неправилно застрояване на реките с централи от руслов или деривационен тип без свободни участъци, с което реката престава да съществува;

· висока степен на застрояване на МВЕЦ; · конструктивни решения, които не осигуряват ежегодното промиване на отложените наноси и транспортирането им до устието на реката;

· неподходящо избрани и построени рибни проходи, които не изпълняват функциите си;

· липса на координация на собствениците в поречията;

· липсва задължително съгласуване на Инструкциите за експлоатация (в които има Екологична част) и Плановете за действие при извънредни ситуации на всички собственици на ВЕЦ в дадено поречие;

· не се разработва общ план за провеждане на високите води и промиване на наносите за всички ВЕЦ в дадено поречие под контрола на Басейновата дирекция;

· няма реална оценка за положителните и отрицателните страни на изградени МВЕЦ в поречията – в планинските части, в средните и долните участъци на реките с ясно очертани възможности за строителство на МВЕЦ.

Съгласно проекта за Енергийна стратегия на България до 2020 г. се предвижда изграждането на хидроенергиен комплекс „Горна Арда“.

2.2.1.4. Необходимост от изграждане на язовири

При сравняване на прогнозното водопотребление (без хидроенергетика и АЕЦ) за периода на стратегията с общия завирен обем на язовирите е видно, че в България има достатъчно изградени язовири.

Таблица 2.5. Сравнение на прогнозното водопотребление до 2035 г. със завирения обем на язовирите в България

№ Общ завирен

Прогнозно водопотребление 2015 г.

обем, млн. м3 количество,

Прогнозно водопотребление, 2021 г.

Прогнозно водопотребление,

2035

г.

млн. м3 дял от количедял от завирения количедял от завирения обем, % ство, млн. м3 ство, млн. м3 завирения обем, % обем, %

1. Общо 8134,8

2759

34

2674

32,9

2549

31,3

2. Дунавски район 2346,38

400

17

429

18

500

21

3. Черноморски район 1547,02

699

45

682

44

717

46

4. Източнобеломорски район:

3628,5

1574

43

1469

40

1218

33

5. Западнобеломорски район

612,9

85

14

94

15

114

18,6

Делът на прогнозното водопотребление спрямо завирения обем спада за Източнобеломорския район (от 43 % през 2015 г. до 33 % през 2035 г.), а се повишава незначително за Дунавския, Черноморския и Западнобеломорския район.

Липсата на язовири или концентрираното изграждане на язовири в определени речни поречия и неизградената инфраструктура от тях до всички населени места от даденото поречие е причина редица селища да изпитват недостиг на вода сезонно или целогодишно през по-сушави години.

С най-голяма концентрация на население на воден режим е поречието на р. Струма и населението на гр. Севлиево. За трайното преодоляване на недостига на вода, имайки предвид и сценариите за климатичните промени, е необходимо да се довършат започнатите дейности по проектирането и изграждането на:

· ХВ Кюстендил със стойност 65 млн. лв. през 2001 г. (започнато и спряно строителство); · ХВ Бяла със стойност 80 млн. лв. през 2001 г.; · язовир „Луда Мара“ над гр. Петрич, за който има разработен проект и започнато строителство, на стойност 35 млн. лв. (по експертна оценка).

Като се имат предвид и останалите 3 язовира (яз. Луда Яна – гр. Панагюрище, яз. Нейковци – гр. Трявна, и яз. Пловдивци – Мадан), които са частично изградени и се предвижда да се изграждат със заем от Световната банка, може да се счита, че ще бъде решен проблемът с водните режими в тези региони.

Много задълбочено трябва да се проучат нуждите от вода и ефективното управление на ресурса чрез оптимизиране на прехвърляните количества в други речни басейни – отнася се за прехвърлянето на води от басейна на р. Струма и р. Доспатска по каскада Белмекен – Сестримо и прехвърлянето на води от яз. Копринка и яз. Жребчево в басейна на р. Марица.

Едновременно с това е необходимо оптимизиране на хидрологичния режим след язовирите – за участъците след язовирите Белмекен, Тополница, Пясъчник, Мечка и Овчарица.

Общата инвестиция, която е необходима за преодоляване на водните режими в сухи години (валежи под нормата за съвременния период 1961 – 1990 г.), по сценарии е, както следва:

1. Сценарий 1 – Доизграждане на яз. Луда Яна и яз. Пловдивци по линия на Световната банка в размер респективно на 40 млн. лв. и 36 млн. лв., или общо 76 млн. лв.

2. Сценарий 2 – Доизграждане на трите язовира по линията на Световната банка, респективно за яз. Луда Яна – 40 млн. лв., яз. Пловдивци – 36 млн. лв., и яз. Нейковци – 42 млн. лв., или общо 106 млн. лв.

3. Сценарий 3 – Доизграждане на трите язовира по линията на Световната банка в размер на 106 млн. лв. и изграждане на хидровъзел „Кюстендил“ и „Бяла“ с цена 65 млн. лв. и 80 млн. лв. и яз. Луда Мара с ПСПВ с цена 35 млн. лв. (по експертна оценка) – общо 286 млн. лв.

2.2.2. Водовземни съоръжения за питейно водоснабдяване Водовземните съоръжения включват: речни водохващания, водовземания от язовир, каптажи, тръбни галерии, шахтови и тръбни кладенци.

Таблица 2.6. Брой на водовземните съоръжения по Райони за басейново управление на водите според вида на активите

Водовземни съоръжения общинВиК задобщо активи балансови актиски активи ви бр. бр. бр. бр.

1 Дунавски район

251

1825

652

2728

2 Черноморски район

20

1100

147

1267

3 Източнобеломорски район

456

3337

164

3957

4 Западнобеломорски район

1

338

39

378

Общо

728

6600

1002

8330

Източник: Информация, предадена от ВиК и общините, съгласно Закона за водите.

От горната таблица е видно, че по сега съществуващите данни броят на водовземните съоръжения в страната е 8330. Това число следва да се възприема като подценено, тъй като в страната повече от 500 населени места не са обхванати от организирано водоподаване от ВиК оператори, като в същото време имат изградени собствени водопроводни мрежи, към които има действащи водовземни съоръжения, които не са отразени в активите.

Анализът на информацията за водовземните съоръжения показа още, че в много общини има активи, които не са били включени в активите на ВиК дружеството и досега не са били обект на статистическо наблюдение. Липсата на информация от 61 общини дава основание да се смята, че активите на територията на съответните ВиК дружества, обслужващи същите тези общини, не съдържат подобни активи, което води до подценяване на реалната бройка на действащите водовземни съоръжения.

Доколкото водовземните съоръжения могат да се съотнасят с изграждането на водопроводната мрежа, може да приемем, че огромната част от тях са изградени твърде отдавна и състоянието им не е по-добро от това на водопроводната мрежа.

Следователно и тук основният приоритет ще е не толкова изграждането на нови такива, а рехабилитацията на съществуващите. На база направени анализи се възприе тезата, че необходимите инвестиции в тези съоръжения следва да се изчисляват като отношение спрямо общата инвестиция във водопреносната мрежа. Независимо че единичната цена за изграждане на дадено водохващане варира в широки граници в зависимост от вида му, прието е, че инвестициите за водохващанията представляват 4 % от цялата инвестиция за водопроводната мрежа. Към тези инвестиции са добавени инвестициите, необходими за завършване на СОЗ, взети от съответните ПУРБ, както следва:

· Дунавски район – 35,9 млн. лв. · Черноморски район – 7,2 млн. лв. · Източнобеломорски район – 32,9 млн. лв. · Западнобеломорски район – 6,9 млн. лв. · Общо за СОЗ за страната – 82,9 млн. лв. При избора на сценарии бе взета предвид взаимната обвързаност с водопроводната мрежа и затова избраните сценарии са:

1. Сценарий 1: Запазване на сегашното състояние на мрежата, без по-нататъшно влошаване по време на експлоатация – ниво на загуби на вода (средно 60 %) и брой на авариите на 1 км (средно 1.09) – 107,0 млн. лв., и доизграждане на СОЗ – 82,9 млн. лв., или общо 189,90 млн. лв.;

2. Сценарий 2: Подобрение на състоянието на мрежата – намаление на нивото на физическите загуби с 10 % и на броя на авариите на 1 км с 40 % – 319,0 млн. лв., и доизграждане на СОЗ – 82,9 млн. лв., или общо 401,90 млн. лв.;

3. Сценарий 3: Чувствително подобрение на състоянието на мрежата – намаление на нивото на физическите загуби с 30 % и на броя на авариите на 1 км с 90 % – 974 млн. лв., доизграждане на СОЗ – 82,9 млн. лв., или общо 1056,90 млн. лв.

2.2.3. Пречиствателни станции за питейни води При определяне на броя на пречиствателните станции за пречистване на питейни води са използвани основно данните от ВиК операторите, информацията, събирана от МРРБ съгласно изискванията на Закона за водите и частично информация от Националния статистически институт.

Таблица 2.7. Брой на ПСПВ по Райони за басейново управление на водите

ПСПВ преднеобходив ексв строителв простоящо проектиране, плоектна готовност и мост атация, от проекство, бр.

бр.

нужда от актуализация, тирабр.

не, бр.

бр.

1 Дунавски район

16

3

8

3

5

2 Черноморски район

3

1

2

0

1

3 Източнобеломорски район

21

2

7

3

3

4 Западнобеломорски район

9

1

2

0

1

Общо

49

7

19

6

10

От таблицата се вижда, че 49 бр. ПСПВ са в експлоатация, 7 бр. ПСПВ са в строителство, 19 бр. ПСПВ са в проектна готовност, 6 бр. ПСПВ са с предстоящо проектиране, а за 10 бр. ПСПВ има нужда от проектиране. Действащите ПСПВ в активите, въведени през периода 1960 – 1990 г., са амортизирани и подлежат на рехабилитация и модернизация. Анализът показва, че има нужда от изграждане на 35 нови ПСПВ, с което да се осигури питейна вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Фиг. 2.4. Крива на цената за строителство на

ПСПВ в млн. лв. според капацитета в l/s

Горната графика е получена след остойностяване на 24 от действащите ПСПВ в България според дебита (l/s) пречистена вода.

Таблица 2.8. Необходими инвестиции за рехабилитация на съществуващите ПСПВ и изграждане на нови ПСПВ по райони за басейново управление на водите

В експлоаВ строителтация, млн. лв.

ство, млн. лв.

В проектна готовност и нужда от актуализация,

Предстоящо проектиране,

Необходимост от проектиране, млн. лв.

млн. лв.

млн. лв.

1 Дунавски район

131

16

148

50

16

2 Черноморски район

48

2

24

0

0

3 Източнобеломорски район

34

15

151

29

3

4 Западнобеломорски район

144

13

13

0

4

Общо

357

46

337

79

22

Допуска се, че инвестицията за рехабилитация на ПСПВ в експлоатация е около 40 % от цената, нужна за ново строителство, а за довършване на ПСПВ в строеж – 30 %.

Следователно необходимите инвестиции за ПСПВ са:

1. Минималните инвестиции, необходими за доизграждане на 7 бр. ПСПВ, които са все още в строителство – 46 млн. лв.;

2. Рехабилитация и модернизация на 49 ПСПВ в експлоатация, включително доизграждане на 7 ПСПВ, които са все още в строителство – 403 млн. лв.;

3. Максималистичен вариант, при който са нужни инвестиции, за да се извърши рехабилитация на всички действащи, дострояване на станциите в строителство и строителство на нови ПСПВ – 840 млн. лв.

2.2.4. Водопроводна мрежа При определяне на дължините на водопроводната мрежа са използвани данни от: Бизнес плановете на ВиК операторите, Националния статистически институт, информация, събирана от МРРБ, съгласно изискванията на Закона за водите. За целите на анализа е възприет подходът за достоверна да се приема информацията, показваща най-голяма дължина на водопроводната мрежа, обслужвана на територията на съответното ВиК дружество. Тази подход бе възприет, тъй като към момента на анализа липсва информация за няколко ВиК дружества и общини, която те следва да представят в МРРБ, съгласно Закона за водите.

Таблица 2.9. Дължина на водопроводната мрежа по Райони за басейново управление на водите

Външен

Вътрешен водопровод,

Общо, хил. км водопровод, хил. км хил. км

1 Дунавски район

10 237 28 354 38 591

2 Черноморски район

7 394 11 226 18 619

3 Източнобеломорски район

9 670 16 833 26 502

4 Западнобеломорски район

2 804 4 119 6 924

Общо за България

30 105 60 531 90 636

От горната таблица е видно, че по сега съществуващите данни дължината на водопроводната мрежа в страната е близо 90 636 хил. км, разпределена между вътрешна и външна водопроводна мрежа. Това число следва да се възприема като подценено, тъй като в страната повече от 500 населени места не са обхванати от организирано водоподаване от ВиК оператори, като в същото време имат изградени собствени водопроводни мрежи. Анализът на информацията за водопроводната мрежа показа още, че в много общини има активи (водопроводна мрежа), които не са били включени в активите на ВиК дружеството и досега не са били обект на статистическо наблюдение. Липсата на информация от 61 общини дава основание да се смята, че активите на територията на съответните ВиК, обслужващи същите тези общини, не съдържат подобни активи, което е довело до подценяване на дължината на водопроводната мрежа. Таблица 2.10. Дължина на водопроводната мрежа по Райони за басейново управление на водите според вида на активите, по данни от информацията, предадена от ВиК дружествата и общините съгласно

Закона за водите

Общински акВиК актиЗадбалансови

Общо, хил.

ви, хил.

активи, хил. км км тиви, хил.

км км

1 Дунавски район

1 221 27 127 2 099 30 447

2 Черноморски район

541

14 885

29 15 454

3 Източнобеломорски район

1 844 21 857

278

23 980

4 Западнобеломорски район

167

3 604

752

4 523

Общо за България

3 773 67 473 3 158 74 404

Представената информация за дължината на тръбопроводната мрежа според данните, набрани от справките на ВиК дружествата и общините, представена в горната таблица, показва, че част от водопроводната мрежа не е била включена в активите на ВиК дружествата и е идентифицирана едва към момента на изготвянето на справките от ВиК операторите и общините, съгласно изискванията на Закона за водите.

Важна характеристика за състоянието на водопроводната мрежа са видът на материала, от които е изградена, и годините на въвеждане в експлоатация.

Качеството на информацията от предоставените справки за водопроводната мрежа съгласно Закона за водите не позволява да се даде точно разпределение на дължината на водопроводната мрежа по изброените критерии. Причина за това е липсата на информация за вида на материала в голяма част от справките, както и записването на датата на преоценка на активите, извършвано през последните години, в графата за въвеждане в експлоатация. Поради тази причина за характеризиране на мрежата според вида на материала и годините на въвеждане в експлоатация бе използвана наличната информация в НСИ за 2005 г.

Таблица 2.11. Таблица за дължините на водопроводната мрежа (%) по Басейнови дирекции според вида на материала

Етернит Стомана ПоцинкоСъвременни материали (PE,

НеустановеСума вани ни материPVC и др.)

али хил. км хил. км хил. км хил. км хил. км –

1 Дунавски район 27 910 6 050 1 002 1 374 2 255 38 591

Дял (%)

72

16

3

4

6

100

2 Черноморски район 13 843 2 793

240

1 063

680

18 619

Дял (%)

74

15

1

6

4

100

3 Източнобеломорски район 20 272 3 449

904

878

999

26 502

Дял (%)

76

13

3

3

4

100

4 Западнобеломорски район 4 861

1179

286

514

83 6 924

Дял (%)

70

17

4

7

1

100

Общо 66 886 13 472 2 432 3 829 4 017 90 636

Дял (%)

74

15

3

4

4

100

Според посочените в таблицата данни е видно, че голяма част от водопроводната мрежа е изградена от материали с лоши експлоатационни характеристики. Тези данни, съчетани с данните за годините на въвеждане в експлоатация, показват една твърде тревожна картина за състоянието на водопроводната мрежа в страната.

Таблица 2.12. Таблица за дължините на водопроводната мрежа по Басейнови дирекции според годината на въвеждане в експлоатация

Водопроводна мрежа по години на въвеждане в експлоатация до края на 1960 г.

от 1961 до

1970

г. от 1971 до

1980

г. от 1981 до

1990

г. от 1991 до 2000 г.

след 2001 г. сума хил. км хил. км хил. км хил. км хил. км хил. км хил. км

1 Дунавски район 8 889 13 435 8 904 5 177 1 622

564

38 591

Дял (%) 23.0 34.8 23.1 13.4 4.2 1.5

100

2 Черноморски район 3 417 8 432 3 154 2 246 1 089

282

18 619

Дял (%) 18.4 45.3 16.9 12.1 5.8 1.5

100

3 Източнобеломорски район 5 129 8 268 6 648 3 826 2 134

496

26 501

Дял (%) 19.4 31.2 25.1 14.4 8.1 1.9

100

4 Западнобеломорски район 1 002 1 937 1 892 1 634

334

126

6 924

Дял (%) 14.5 28.0 27.3 23.6 4.8 1.8

100

Общо 18 438 32 071 20 599 12 882 5 180 1 467 90 637

Дял (%) 20.3 35.4 22.7 14.2 5.7 1.6

100

От горната таблица се вижда, че основната част от водопроводната мрежа в страната е изградена преди 1980 г., тоест технически обоснованият експлоатационен период на водопроводите, изградени през този период главно от етернитови, стоманени и поцинковани тръби, отдавна е изтекъл.

Аргумент в подкрепа на твърдението за лошото състояние на водопроводната мрежа е броят на авариите. Анализът на този индикатор, направен на базата на информацията, залегнала в бизнес плановете на 50 ВиК оператори, показва, че около 20 % от авариите са по довеждащите водопроводи и около 80 % – по разпределителната мрежа.

Таблица 2.13. Таблица за броя на авариите на км водопроводна мрежа по Басейнови дирекции през 2007 г.

Брой авар и и / к м довеждащи водоБрой авар и и / к м разпредел ителна

Брой аварии/ км общо водопропроводи мрежа води

Дунавски район 0.62 1.07 0.94

Черноморски район

0.80 1.47 1.21

Източнобеломорски район

0.46 1.43 1.09

Западнобеломорски район

0.68 2.69 1.83

Общо 0.62 1.33 1.09

Фиг. 2.5. Брой аварии на км водопроводна мрежа за 2007 г.

От таблицата по-горе и фигурата се вижда, че броят на авариите на километър водопроводна мрежа средно за страната е 1.09 аварии/км, което е много над възприетия европейски стандарт – 0.15.

Загубите на вода по водопроводната мрежа също дават функционална характеристика на нейното състояние. По данни от бизнес плановете на ВиК операторите бе анализирана информация за процента на загубите на вода по мрежата. Резултатът е обобщен в таблицата по-долу.

Таблица 2.14. Общи загуби на вода във водопроводната мрежа през 2007 г.

Басейн Загуби на вода (%)

Дунавски район 60.40

Черноморски район 57.83

Източнобеломорски район 58.25

Западнобеломорски район 65.92

Общо 59.86

Видно е, че загубите далеч надхвърлят обичайните загуби в развитите страни от ЕС, където този процент варира в границите до 20 %.

Направените анализи на задълбочени проучвания на водопроводната мрежа, изготвени в прединвестиционни проучвания и най-вече при изготвянето на Генерални планове за агломерации над 10 хил. екв. жители, където са били изготвени и хидравлични модели на водопроводната и канализационната мрежа, дават основание да се твърди, че разпределението на загубите вътре в общите загуби на вода средно за страната от 60 % е, както следва: 40 % – физически и технологични загуби, и 20 % – търговски загуби (кражби и грешно измерване). В Генералните планове е показано следното:

· Наличие на неравномерно налягане, високо или ниско, като:

– Причини за високо налягане: √ голяма денивелация между резервоарите и захранващата територия;

√ директни свързвания (водоподаване) към високонапорни транзитни тръбопроводи;

√ липса на регулатори за намаляване на налягането;

√ преоразмерени помпени станции, хидрофори и респективно водопроводната мрежа;

– Причини за ниско налягане: √ по-малки диаметри или преоразмерени мрежи, захранващи много потребители, което води до големи загуби на налягането, особено в крайградските вилни зони;

√ незаконно строителство в близост до резервоарите, където поради липса на денивелация не може да се осигури нужният статичен напор;

√ многобройни течове по водопроводната мрежа;

· Поради недобре конструирана и/или преоразмерена водопроводна мрежа и недостатъчно добре работещи гранични кранове между хидравличните зони при повреди (аварии) се губят големи обеми вода за изпразване и пълнене;

· Действащите водоснабдителни активи (водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.) са били дълго време в експлоатация, с преобладаващо етернитови и стоманени тръби с лошо качество и изтекъл амортизационен срок;

· В допълнение на течовете от водопроводната мрежа има и течове по кранове, връзки и в различните шахти;

· Има загуби на голям обем вода, както от видимите (пасивни) течове, така и от скритите невидими течове;

· Има наличие на преливания от резервоари без регулиращи вентили;

· В много водопроводни тръби има корозия или натрупвания на отлагания, които водят до рискове за качеството на водата.

За да може в бъдеще страната да започне процес на намаляване на броя на авариите и загубите на вода, е необходимо възприемането на трайна политика за подмяна на водопроводната мрежа. Важен фактор при планирането на инвестициите за подмяна на водопроводната мрежа е остойностяването на дейностите по подмяна, реконструкция и модернизация на мрежата според диаметрите на водопроводите, които следва да бъдат изградени.

Таблица 2.15. Единични цени за строителството на водопровод

Диаметър

Цена водопровътрешна водопроводна мрежа външна водопровод mm водна мрежа лв./m лв./m

90

230

–

110

250

125

160

290

150

200

300

200

250

420

230

315

500

250

350

600

350

400

–

450

450

–

530

Остойностяването в таблицата почива на анализ на съществуваща информация от изготвените Генерални планове за агломерации над 10 хил. екв. ж., както и осреднени цени от провеждани тръжни процедури за изграждане на водопроводна мрежа, включително възстановяване на настилки.

Анализът на наличната информация от справките за активите според Закона за водите в пълнотата, в която съществува, дава основание да се предположи, че средният диаметър, с който ще бъде подменяна вътрешната водопроводна мрежа от материали, отговарящи на съвременните изисквания, е 160 mm, а средният диаметър за външните водопроводи е 315 mm, при цена на изграждането на линеен метър съответно 290 лв. и 250 лв. Разликата в цените на линеен метър за един и същ диаметър в полза на вътрешната водопроводна мрежа се дължи на необходимостта от възстановяване на настилки, както и от проблемите с другата подземна и надземна инфраструктура, които възникват при подмяна на вътрешен водопровод – в територията на съответното населено място.

При така направеното остойностяване инвестициите, които са необходими за отделните сценарии, са:

1. Сценарий 1: Запазване на сегашното състояние на мрежата, без по-нататъшно влошаване по време на експлоатация – ниво на загуби на вода (средно 60 %) и брой на авариите на 1 км водопроводна мрежа (средно 1.09) – 2.670 млрд. лв., при което за периода от 25 години ще бъдат подменени 9 000 км – приоритетно етернитови тръби с цел подобряване качеството на питейната вода.

2. Сценарий 2: Подобрение на състоянието на мрежата – намаление на нивото на физическите загуби с 10 % и на броя на авариите на 1 км с 40 % – 7.9751 млрд. лв., при което ще бъде подменена 27 190 км водопроводна мрежа, етернитови и стоманени тръби, от които вътрешен водопровод 18 190 км и външен водопровод 9 000 км. 3. Сценарий 3: Чувствително подобрение на състоянието на мрежата – намаление на нивото на физическите загуби с 30 % и на броя на авариите на 1 км с 90 % – 24.347 млрд. лв., при което ще бъде подменена 83 000 км водопроводна мрежа, от които вътрешен водопровод 55 300 км и външен водопровод 27 700 км.

2.2.5. Съоръжения по водопроводната мрежа Описаните в справките на ВиК дружествата и общините активи включват в себе си всички видове съоръжения, участващи във водопроводната мрежа: напорни и черпателни резервоари, водонапорни кули и колони, помпени станции и други съоръжения, които влизат в целостта на водопроводната система на страната.

Таблица 2.16. Брой на съоръженията според вида на активите

Водопроводни съоръжения общинВиК активи задбаобщо лансови активи бр.

ски активи бр.

бр.

бр.

1 Дунавски район

432

3 488

586

4 506

2 Черноморски район

100

1 993

75 2 168

3 Източнобеломорски район

938

3 891

442

5 271

4 Западнобеломорски район

16

561

133

710

Общо 1 486 9 933 1 236 12 655

Източник: Информация, предадена от ВиК дружествата и общините съгласно Закона за водите.

От горната таблица е видно, че по сега съществуващите данни броят на водопроводните съоръжения в страната е 12 655. Тази цифра следва да се възприема като подценена, тъй като в страната повече от 500 населени места не са обхванати от организирано водоподаване от ВиК оператори, като в същото време имат изградени собствени водопроводни мрежи, към които има действащи водовземни съоръжения, които не са отразени в активите.

Анализът на информацията за водопроводните съоръжения показа още, че в много общини има активи, които не са включени в активите на ВиК дружеството и досега не са били обект на статистическо наблюдение. Липсата на информация от 61 общини дава основание да се смята, че активите на територията на съответните ВиК, обслужващи същите тези общини, не съдържат подобни активи, което е довело до подценяване на реалната бройка на водопроводните съоръжения в експлоатация.

Доколкото водопроводните съоръжения могат да се съотнесат към изграждането на водопроводната мрежа, може да приемем, че огромната част от тях са изградени твърде отдавна и състоянието им не е по-добро от това на водопроводната мрежа, което е доказателство към честите аварии по мрежата и съоръженията, изразяващи се в неизправност на старите регулиращи напора съоръжения, множество течове, породени от неефективните помпени станции, преливане на пречистена вода през преливната система на повечето напорни резервоари. Всички тези проблеми са вследствие на неефективността на съоръженията по водопроводната мрежа.

Таблица 2.17. Населени места със сезонен и целогодишен режим на водоподаването през 2008 г.

Селища със сезонен

Селища

Общо за с целогодишен селища с режим на водоподаване режим на водоподаване режим на водоподаване бр.

бр.

бр.

1 Дунавски район

153

2

155

2 Черноморски район

99

0

99

3 Източнобеломорски район

102

1

103

4 Западнобеломорски район

30

0

30

Общо

384

3

387

Източник: Национален статистически институт. Данните в горната таблица дават информация за 384 населени места със сезонен и 3 с целогодишен режим на водоподаването. Този режим в повечето случаи е вследствие или на неработата на водопроводната мрежа, поради постоянните аварии, или на сезонното засушаване, или на това, че тези места нямат денонощни изравнители на водните количества (напорни резервоари). Възможностите за отстраняване на режима на водоподаване са да се реконструират съществуващите резервоари, където е възможно, или да бъдат изградени нови такива, които да осигурят необходимите за задоволяването на питейно-битовите нужди водни количества.

Следователно тук основният приоритет към съоръженията по водопроводната мрежа ще са реконструкция и рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови съоръжения на местата, където има нужда.

На база направените анализи се установи, че необходимите инвестиции за тези съоръжения се изчисляват при допускането, че те представляват 6 % от общата стойност на водоснабдителната мрежа.

При избора на сценарии бе взета предвид взаимната обвързаност с водопроводната мрежа и затова избраните сценарии са:

1. Сценарий 1: Запазване на сегашното състояние на мрежата без по-нататъшно влошаване по време на експлоатация – ниво на загуби на вода (средно 60 %) и брой на авариите на 1 км водопроводна мрежа (средно 1.09) – 160 млн. лв.;

2. Сценарий 2: Подобрение на състоянието на мрежата – намаление на нивото на физическите загуби с 10 % и на броя на авариите на 1 км с 40 % – 479 млн. лв.; 3. Сценарий 3: Чувствително подобрение на състоянието на мрежата – намаление на нивото на физическите загуби с 30 % и на броя на авариите на 1 км с 90 % – 1.46 млрд. лв.

2.2.6. Канализационна мрежа Определянето на дължината на канализационната мрежа почива на анализа на данните от: ВиК операторите, Националния статистически институт, информация, събирана от МРРБ съгласно изискванията на Закона за водите. За целите на анализа е възприет подходът за достоверна да се приема информацията, показваща най-голяма дължина на канализационната мрежа, обслужвана на територията на съответното ВиК дружество. Този подход бе възприет, тъй като към момента на анализа липсва информация за няколко ВиК дружества и общини, която те следва да представят в МРРБ съгласно Закона за водите.

Таблица 2.18. Дължина на канализационната мрежа по райони за басейново управление на водите

Канализационна мрежа, хил. км

1 Дунавски район 5 099

2 Черноморски район

2 358

3 Източнобеломорски район

3 051

4 Западнобеломорски район

1 815

Общо 12 323

В горната таблица виждаме, че според анализираните данни дължината на канализационната мрежа е 12,323 хил. км. Допълнителни проучвания дават основание да се предполага, че от общата дължина над 97 % е градска канализационна мрежа и под 3 % – отвеждащи колектори.

Посочената обща дължина на канализационната мрежа следва да се възприема като подценена поради следните съображения:

· В много от справките, представени от ВиК операторите и най-вече от общините, е посочено наличие на канализационна мрежа в дадено населено място, без да е посочена дължината на същата.

· Липсва информация от няколко ВиК оператора, както и от 61 общини, което също дава основание да се очаква наличие на канализационна мрежа, която не е включена в горната таблица.

Основание да очакваме наличие на допълнителни дължини на канализационната мрежа ни дава анализът на разпределението на активите според информацията, получена от справките, изисквани съгласно Закона за водите.

Таблица 2.19. Дължина на канализационната мрежа по райони за басейново управление на водите според вида на активите

Канализационна мрежа общинВиК актизадбалансообщо км ски ви км ви акактиви тиви км км

1 Дунавски район

274

3,975

73 4,323

2 Че рноморски район

132

1,631

22 1,785

3 Изт оч нобело морски район

643

2,103

44 2,789

4 За па д но б е ло морски район

85

514

72

670

Общо за България

1,134 8,223

211

9,568

Източник: Информация, предадена от ВиК дружествата и общините съгласно Закона за водите.

Информацията, представена в горната таблица, показва, че близо 15 % от съществуващата канализационна мрежа не е била предмет на статистическо наблюдение, тъй като не е включена в балансовите и задбалансовите активи на ВиК дружествата.

Важна характеристика за състоянието на канализационната мрежа е материалът, от който е изградена, както и годината на въвеждане в експлоатация. От направения анализ на активите на ВиК операторите не може да се извлече информация за годината на въвеждане в експлоатация поради факта, че в много от справките същата не е посочена или е посочена датата на преоценка на активите. Поради тази причина за характеризиране на мрежата според вида на материала и годините на въвеждане в експлоатация бе използвана наличната информация в НСИ за 2005 г.

Таблица 2.20. Таблица за дължините на канализационната мрежа по райони за басейново управление според годината на въвеждане в експлоатация

Канализационна мрежа по години на въвеждане в експлоатация до края от 1961 на 1960 г.

до 1970 г.

от 1971 от 1981 от 1991 след 2001 г. сума до 1980 г.

до 1990 г.

до 2000 г.

км км км км км км км

1 Дунавски район 1,214 1,417 1,170

986

258

53 5,099

Дял ( %) 23.8 27.8 22.9 19.3 5.1 1.0

100

2 Черноморски район

374

438

611

507

389

39 2,358

Дял ( %) 15.9 18.6 25.9 21.5 16.5 1.6

100

3 Източнобеломорски район

445

529

832

1,015

210

19 3,051

Дял ( %) 14.6 17.3 27.3 33.3 6.9 0.6

100

4 Западнобеломорски район

150

396

735

421

106

8 1,815

Дял ( %) 8.3 21.8 40.5 23.2 5.8 0.4

100

Общо 2,183 2,780 3,348 2,930

963

118

12,322

Дял ( %) 17.7 22.6 27.2 23.8 7.8 1.0

100

От горната таблица се вижда, че основната част от водопроводната мрежа в страната е изградена преди 1980 г., тоест технически обоснованият експлоатационен период на канализационните тръби, изградени през този период главно от бетон, стоманобетон с различни профили, на практика е изтекъл.

В подкрепа на твърдението за лошото състояние на канализационната мрежа освен изтеклия експлоатационен период на изграждане и с материали, които не отговарят на съвременните изисквания, са и фактите, свързани с частичната или цялостно нарушена нормална работа на канализацията, констатирани в изготвените Генерални планове за големи градове в страната, което се изразява във:

· Периодични преливания и затлачване на канализационната мрежа поради големи нарушения в материала и лошо проектиране;

· Изключително висок процент на инфилтрирана вода, довеждана до градските пречиствателни станции, достигащ до 100 % спрямо подадената вода на населението и бизнеса в съответното населено място.

Почти навсякъде в страната канализационната система е от смесен тип, което също води до създаването на проблеми, особено при обилни валежи.

Въпреки констатираните проблеми към настоящия момент основен приоритет за страната е изграждането на допълнителна канализационна мрежа за обхващане на всички отпадъчни води в агломерации над 2 000 екв. ж., които да бъдат пречиствани.

Според Прилагащата програма за изпълнение на изискванията на Директива 91/271/ЕЕС дължината на неизградената канализационна мрежа през 2003 г. е 8 215 км. Изградената през следващите години канализационна мрежа е в рамките на 365 км. Следователно за доизграждане остават 7 850 км. За да се оценят нужните средства за изграждане на нова, подмяна и рехабилитация на съществуващата канализационна мрежа, бяха анализирани данните в Генералните планове за агломерации над 10 хил. екв. ж., информация за цени, предложени в различни тръжни процедури, както и друга информация, свързана с остойностяването на този вид дейност.

Таблица 2.21. Единични цени за строителство на канализация

Диаметър канализаЦена на канализационция на мрежа

mm лв./m

200

270

315

370

400

600

450

620

500

660

560

830

630

950

На основата на допълнителен анализ бе определен средният диаметър на изграждане на канализационната мрежа. Анализът почива на процентното съотношение на диаметрите на канализационните тръби според наличната информация от справките на активите, изготвени от ВиК дружествата и общините в пълнотата, в която съществува. В резултат от този анализ бе възприето, че средният диаметър, чрез който ще се остойности дейността с доизграждане и реконструкция на канализационната мрежа от материали, отговарящи на съвременните изисквания, е 500 mm при цена на изграждането на линеен метър съответно 660 лв.

Предвид поетите ангажименти за прилагане на Директива 91/271/ЕЕС и състоянието на канализационната мрежа бяха възприети и остойностени три сценария, а именно:

1. Минималистичен сценарий, при който се приема необходимостта от доизграждане на канализацията за агломерации, включени в Директива 91/271/ЕЕС, с дължина 7 850 км и цена 5.18 млрд. лв.; 2. Междинен сценарий, който е свързан с построяването на канализацията към Директива 91/271/ЕЕС с цена 5.18 млрд. лв. и рехабилитация на 30 % от съществуващите канализационни мрежи с цел намаляване на инфилтрата на отпадъчните води до ПСОВ с дължина 3,7 хил. км с цена 2.4 млрд. лв., или общо 7.58 млрд. лв.;

3. Максималистичен сценарий, при който към Междинния сценарий се добавя доизграждането на канализацията за населени места с по-малко от 2 000 жители с дължина 2 440 км с цена 1.6 млрд. лв., или общо 9.18 млрд. лв.

2.2.7. Съоръжения по канализационната мрежа При определяне на броя на канализационните съоръжения са използвани основно данните от ВиК операторите и информацията, събирана от МРРБ съгласно изискванията на Закона за водите, поради липса на информация в Националния статистически институт. Описаните в справките на ВиК дружествата и общините активи включват в себе си всички видове съоръжения, участващи в канализационната мрежа: канализационни помпени станции, преливници, дъждозадържатели и др.

Таблица 2.22. Брой на съоръженията по канализационната мрежа по райони за басейново управление на водите според вида на активите

Канализационни съоръжения общинВиК актизадбаобщо лансови актиски активи ви ви бр. бр. бр. бр.

1 Дунавски район

137

303

12

452

2 Черноморски район

20

107

0

127

3 Източнобеломорски район

350

232

8

590

4 Западнобеломорски район

1

50

31

82

Сума

508

692

51 1 251

Източник: Информация, предадена от ВиК дружествата и общините съгласно Закона за водите.

От горната таблица е видно, че по сега съществуващите данни броят на канализационните съоръжения в страната е 1251.

Липсата на информация от 61 общини дава основание да се смята, че активите на територията на съответните ВиК, обслужващи същите тези общини, не съдържат подобни активи, което е довело до подценяване на реалната бройка на канализационните съоръжения в експлоатация.

Голяма част от канализационните съоръжения са въведени в експлоатация заедно с въвеждането на най-голямото количество на канализационни активи през периода от 1960 г. до 1990 г. От това можем да съдим за лошото им техническо състояние.

Следователно, тук основният приоритет към съоръженията по канализационната мрежа ще са реконструкция и рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови съоръжения на местата, където има нужда.

Необходимите инвестиции за тези съоръжения са изчислени на база на приемането, че те представляват 5 % от необходимите инвестиции за изграждане на канализационна мрежа, тъй като са функционално свързани.

Сценариите за канализационните съоръжения следват сценариите за необходимите инвестиции за канализационната мрежа и са, както следва:

1. Минималистичен сценарий, при който се приема необходимостта от доизграждане на канализационните съоръжения за агломерации, включени в Директива 91/271/ЕЕС, с цена за изграждане 259 млн. лв.

2. Междинен сценарий, който е свързан с построяването на канализацията към Директива 91/271/ ЕЕС с цена 259 млн. лв. и рехабилитация на 30 % от съществуващите канализационни мрежи с цена 120 млн. лв., или общо 379 млн. лв. 3. Максималистичен сценарий, при който към Междинния сценарий се добавя доизграждането на канализацията за населени места с по-малко от 2 000 жители с цена 80 млн. лв., или общо 459 млн. лв.

2.2.8. Пречиствателни станции за отпадъчни води За анализа на съществуващото положение с ПСОВ в България бяха използвани няколко източника, като основно беше взет под внимание „Доклад за прилагане на изискванията на Директива 91/271/ ЕЕС относно пречистване на отпадъчните води от населените места“. Информацията от Доклада беше съгласувана и с данни от НСИ, Плановете за управление на речните басейни (Раздел VII. Програми от мерки за опазване и възстановяване на водите), бизнес плановете за някои ВиК оператори и получената от МРРБ информация за активите на ВиК операторите.

Обобщената информация за съществуващите и строящите се в момента ПСОВ по Басейнови дирекции е представена в таблиците по-долу:

Таблица 2.23. Степен на изграденост на ПСОВ по

РБУВ към декември 2010 г.

Дунавски басейн 2000 – 10000 екв. ж.

>10000 екв. ж.

Съществуващи ПСОВ

7

20

Не се налага реконструкция/разширение

3

6

ПСОВ – необходима реконструкция/разширение

4

14

Дунавски басейн 2000 – 10000 екв. ж.

>10000 екв. ж.

В момента се изграждат

2

Черноморски басейн 2000 – 10000 екв.ж.

>10000 екв.ж.

Съществуващи ПСОВ

17

22

Не се налага реконструкция/ разширение

12

5

ПСОВ – необходима реконструкция/ разширение

5

17

В момента се изграждат

4

Източнобеломорски басейн 2000 – 10000 екв.ж.

>10000 екв.ж.

Съществуващи ПСОВ

5

10

Не се налага реконструкция/ разширение

2

2

ПСОВ – необходима реконструкция/ разширение

3

8

В момента се изграждат

4

Западнобеломорски басейн 2000 – 10000 екв.ж.

>10000 екв.ж.

Съществуващи ПСОВ

2

6

Не се налага реконструкция/ разширение

1

1

ПСОВ – необходима реконструкция/ разширение

1

5

В момента се изграждат

0

0

Общо 2000 – 10000 екв.ж.

>10000 екв.ж.

Съществуващи ПСОВ

31

58

Не се налага реконструкция/ разширение

18

14

ПСОВ – необходима реконструкция/ разширение

13

44

В момента се изграждат

0

10

Като резултат от анализа на данните е видно, че в момента в България в експлоатация са 89 ПСОВ, от които 32 отговарят на изискванията на Директива 91/271/ЕС. Броят на ПСОВ, за които е необходима реконструкция или разширение, е 57.

В съответствие с Директива 91/271/ЕЕС в края на 2010 г. страната е изправена пред сериозното предизвикателство да изгради ПСОВ за агломерации с над 10 000 екв. ж., а до края на 2014 г. – и ПСОВ за агломерации с между 2 000 – 10 000 екв. ж.

Таблица 2.24. ПСОВ за предстоящо изграждане за агломерации над 2000 екв. ж.

Необходими нови ПСОВ 2000 – 10000 екв. ж.

>10000 екв. ж.

Дунавски басейн

146

24

Черноморски басейн

46

8

Източнобеломорски басейн

147

19

Западнобеломорски басейн

41

4

Общо

380

55

От таблицата се вижда, че ПСОВ, които трябва да се построят за агломерации с повече от 10 000 екв.ж. и чийто срок изтече в края на 2010 г., са 55 бр., а за агломерации от 2000 до 10 000 екв.ж., чийто срок изтича в края на 2014 г. – 380 бр.

Констатираното сериозно забавяне се дължи на много и различни фактори, по-важните от които са:

· изключително забавяне на прединвестиционните проучвания и стартиране на проектите за техническа помощ;

· бавни и тромави тръжни процедури съгласно ЗОП;

· лошо качество на изготвените идейни проекти и повсеместно преоразмеряване на проектите за ПСОВ;

· забавяне осъществяването на стартирали инвестиционни проекти поради финансови и организационни причини;

· обвръзката на инвестиционните проекти за изграждане на ПСОВ с прилежащата инфраструктура – изграждане на довеждащи колектори до ПСОВ, изграждане на отвеждащ колектор от ПСОВ, изграждане, реконструкция и модернизация на канализационната мрежа, което да намали инфилтрираната вода, довеждана до ПСОВ и др.

Оценката на необходимите капитални инвестиции за изграждане на ПСОВ в агломерациите над 2000 екв. ж. почива на данни от различни източници, като инвестициите, заложени в РБУВ, са актуализирани на базата на „Подход и методология за подбор на проектите по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“.

Таблица 2.25. Необходими капитални вложения за изграждането на ПСОВ съгласно направената оценка през месец декември 2010 г.

Стойност в хил. лв.

Дунавски басейн

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

8 944

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

845

015

Изграждане на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж. 448 679

Изграждане на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

437

862

Общо 1 740 500

Черноморски басейн

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

285

047

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

9 112

Изграждане на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж. 149 547

Изграждане на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

147

945

Общо 591 651

Стойност в хил. лв.

Източнобеломорски басейн

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ от 2000 до 10 000 екв.ж.

0

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

324

478

Изграждане на ПСОВ от 2000 до 10 000 екв.ж. 451 751

Изграждане на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

462

283

Общо 1 238 512

Западнобеломорски басейн

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ от 2000 до 10 000 екв.ж.

1270

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

88 951

Изграждане на ПСОВ от 2000 до 10 000 екв.ж. 133 292

Изграждане на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

101

617

Общо 325 130

Общо за България

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ от 2000 до 10 000 екв.ж.

19 326

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

1 543 491

Изграждане на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж. 1 183 269

Изграждане на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

1 149 706

Общо 3 895 792

Освен тези средства в следващите 25 години следва да се изградят като минимум ПСОВ за около 600 населени места под 2000 екв.ж., в които има изградена канализация, която се явява точков източник на замърсяване във водоприемниците. По експертна оценка това ще са допълнителни 478 млн. лв. за модулни пречиствателни станции. Приема се, че от оставащите населени места с население под 2000 жители в още 268 с общо население около 305 000 жители ще е необходимо изграждането на ПСОВ. В случая поради липса на промишленост в малките населени места може да се приеме, че броят на жителите съвпада с броя на еквивалентните жители и следователно необходимите инвестиции за нови ПСОВ в тези населени места ще бъдат 213,3 млн. лв.

В допълнение е необходимо довършването на построените по линия на ИСПА и ФАР ПСОВ с цел заустване на пречистените води в чувствителна зона – ПСОВ „Смолян“, ПСОВ „Благоевград“, ПСОВ „Пазарджик“, ПСОВ „Търговище“, ПСОВ „Попово“, ПСОВ „Варна“, ПСОВ „Шумен“,

ПСОВ „Мадан“, ПСОВ „Рудозем“ и ПСОВ „Златоград“ – средно по 2 млн. лв. за ПСОВ за над 10 000 екв. ж. и по 1,4 млн. лв. за ПСОВ за 2000 – 10 000 екв. ж., или общо 18,2 млн. лв.

Очертават се три сценария: · Сценарий 1 – Изграждане на ПСОВ съгласно Директива 91/271/ЕЕС за агломерации с над 2000 екв.ж. на стойност 3,896 млрд. лв.

· Сценарий 2 – Изграждане на ПСОВ съгласно Директива 91/271/ЕЕС на стойност 3,896 млрд. лв. и инвестиции за отстраняване на азот и фосфор за вече изградените по ИСПА десет ПСОВ в размер на 18,2 млн. лв., или общо 3,914 млрд. лв.

· Сценарий 3 – Изграждане на ПСОВ съгласно Сценарий 2 плюс изграждане на ПСОВ за населени места под 2000 екв.ж. на стойност 691,3 млн. лв., или общо 4,605 млрд. лв.

2.2.9. Хидромелиоративни съоръжения Изграденият в Република България хидромелиоративен фонд (ХМФ) се разделя условно в няколко основни групи в зависимост от начина на управление и вложените средства за изграждането на съоръженията, а именно:

· изграден с държавни средства, включен в активите и управляван от „Напоителни системи“ – ЕАД, „Хидромелиорации – Севлиево“ – ЕАД, и „Земинвест“ – ЕАД;

· вътрешноканална мрежа, изградена с държавни средства и стопанисвана до 1993 г. от бившите ТКЗС и АПК;

· незавършени и непредадени за експлоатация обекти, финансирани с държавни средства, охранявани от и заведени на задбалансов отчет в „Агроводинвест“ – ЕАД;

· хидромелиоративни съоръжения, изградени с кооперативни средства, включително и над 2000 малки язовира за напояване, понастоящем публична общинска собственост;

· хидромелиоративни съоръжения, изградени за напояване с държавни или кооперативни средства, ползвани или собственост и управлявани от сдружения за напояване;

· хидромелиоративни съоръжения, частна собственост, изградени от недържавни структури (предимно малки съоръжения).

Хидромелиоративните съоръжения могат да се групират в следните основни групи:

1. Съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите

1.1. Предпазни диги на р. Дунав, съоръжения по тях – шлюзове, саваци и др.

1.2. Корекции на вътрешни реки, съоръжения по тях – шлюзове, саваци и др.

1.3. Ретензионни язовири 1.4. Съоръжения за отводняване Отводнителни канали Систематичен дренаж Отводнителни помпени станции с машинно и ел. оборудване

2. Съоръжения за напояване · Водохващания · Събирателни деривации · Напоителни канали и съоръжения по тях – разпределителни възли, водостоци, аквадукти, дюкери, мост – канали, савачни врати и др.

· Изравнители и съоръжения по тях

· Повдигателни и дъждовални помпени станции с машинно и ел. оборудване

· Напорни тръбопроводи · Главни и разпределителни тръбопроводи със съоръжения по тях – въздушници, хидранти, спирателни кранове, изпускатели и др.

· Подстанции и електропроводи за високо напрежение, трансформатори

2.2.9.1. Съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите Към обектите за предпазване от вредното въздействие на водите спадат:

· съоръжения за отвеждане на излишните повърхностни и подземни води от 1,7 млн. дка преовлажнени и заблатени земи, с което се подобряват условията за тяхното използване;

· съоръжения за предпазване от заливане на прилежащите площи – предпазни диги (Дунавски и вътрешни предпазни диги) и корекции на реки; чрез тях от заливане се предпазват 1,4 млн. дка земеделски земи, населени места, стопански и др. обекти и национална пътна, железопътна и техническа инфраструктура; с изграждането на корекциите на реките са предпазени от ерозиране и удълбаване дъната на същите.

Тези съоръжения извън населените места съгласно чл. 13, т. 3 от Закона за водите са публична държавна собственост и отговорен за тяхното поддържане и управление е министърът на земеделието и храните.

В регулационните граници на населените места съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите съгласно чл. 19 от Закона за водите са публична общинска собственост. Задълженията за тяхното поддържане и нормално функциониране са на съответната община.

Таблица 2.26. Корекции на реки и предпазни диги по райони за басейново управление на водите

Корекции на

Вътрешни

ДунавОбщо за диги реки предпазни ски диги

Район диги км км км км

1Дунавски район

957.64 68.42 253.36 321.78

2 Черноморски район

646.05 – – –

3 Източнобело мо рски район

1198.02 175.20 0.00 175.20

4 Западнобело мо рски район

355.45 – – –

Общо

3157

244

253

496.98

Горната таблица дава информация за дължините на брегозащитните съоръжения по басейнови дирекции. В нея се вижда, че основната дължина на брегозащитните съоръжения е съсредоточена в Дунавския и Източнобеломорския район, главните райони, в които са съсредоточени най-големите речни корита, които създават предпоставки за изграждане на тези съоръжения.

Общата дължина на дигите в страната е 497 км, разделена на дунавски диги 253 км и вътрешни предпазни диги 244 км, а корекциите на реките са 3157 км.

Сериозен проблем са постоянните посегателства и кражби от мониторинговите съоръжения и свързаните с тях навременно предоставяне на информация и алармиране.

2.2.9.2. Предпазни диги на р. Дунав · Силна брегова ерозия, вследствие на която коритото на реката на места е достигнало петата на предпазната дига.

· Повсеместно обрастване с тревна и дървесна растителност.

· Увеличаване броя на къртичините от земеровни животни.

· Ползване короната на дигата за пътна връзка, в резултат на което са се образували коловози.

· На много места, предимно от държавните лесничейства и дърводобивните фирми се правят рампи за превоз на трупи, като се нарушава целостта на дигата без съгласуване с „НС“ – ЕАД.

· Силно амортизиране на шлюзовете. За укрепване на Дунавския бряг е необходимо да се изпълнят съответните инженерни мероприятия.

Използването на хербициди е една от мерките за борба със специфичната трайна растителност.

Необходимо е целево отделяне на средства за възстановяване на шлюзовете, профила на дигата, нивото на короната и изграждане на технически издържани рампи.

2.2.9.3. Корекции на вътрешни реки В общ план проблемите при тях са най-сериозни: · Значителна промяна на проектните параметри на корекциите.

· Късане на предпазните диги, незначителната част от което е вследствие на формирани високи вълни от интензивно снеготопене и валежи, а преобладаващата част е причинена от организации или лица по различни поводи.

· Разрушаване на шлюзове, предимно металните им части, което е предпоставка за сериозни щети при високи води.

· Изграждане на многобройни рампи с нарушаване профила на дигите.

· Безконтролно и без правила изземване на инертни материали от корекциите на реките, предизвикващо:

– промяна нивелетата на дъното на реките; – разрушаване на дънни прагове и изградени бентове при водохващания;

– разрушаване на надлъжни и напречни брегоукрепителни съоръжения;

– разрушаване на бермите; – разрушаване на шлюзове и предпазни диги; – „увисване“ на водовземанията; – подкопаване устоите на мостове от националната пътна мрежа.

· Височината на дигите не отговаря на променения профил на реките.

· Стесняване на сечението от новоизградени съоръжения (мостове).

Необходима е преоценка на част от корекциите при новосъздадените условия на протичане и възстановяване на разрушените съоръжения.

Съгласно съществуващите нормативни документи разрешителни за добив на инертни материали се издават от структурите на МОСВ без становище от стопанисващия корекцията.

Крайно наложителна е промяна в смисъл разрешително да се издава след становище от стопанина с правила за разработка и контрол.

2.2.9.4. Ретензионни язовири Общо за страната изградените ретензионни язовири за предпазване от вредното въздействие на водите са 15 броя, които се поддържат от следните клонове на „Напоителни системи“ – ЕАД: Плевен (9 броя), Шумен (2 броя) и по 1 брой от Велико Търново, Видин, Враца и София. Възникващите проблеми при експлоатацията на ретензионните язовири са незначителни, изразяващи се в частично нарушаване целостта на преливниците при преминаване на високи вълни и при недобронамерена човешка дейност.

2.2.9.5. Съоръжения за отводняване Тук проблемите се дължат предимно на дългогодишната експлоатация:

Част от основните помпени станции са в действие от 60 – 70 години, със силно амортизирани машинна, ел. част и сграден фонд, както и почти напълно корозирали напорни части под дигите (главно за дунавските), което е предпоставка за тежки последици.

Вследствие на това състояние и напрегнатия режим на работа се стига до чести аварии, свързани със значителни капиталовложения за възстановяване.

Обрасли и затлачени открити отводнителни канали след дългогодишната експлоатация и липса на подходяща техника за почистване, както и постоянен недостиг на средства.

Закритите дренажни смукатели са частично или напълно запушени.

Неотложна е реконструкцията на част от съоръженията и поетапно възстановяване на останалите.

2.2.9.6. Съоръжения за напояване По данни на „Напоителни системи“ – ЕАД, в напоителните системи са включени следните основни съоръжения:

· комплексни язовири, публична държавна собсвеност по чл. 13, т. 1 ЗВ 22 бр. · напоителни язовири 146 бр. · напоителни помпени станции 681 бр. · напорни водопроводи 1497 км · деривационни канали 530 км · открита канална мрежа 6435 км · закрита тръбна мрежа 9269 км · водохващания 420 бр. в т.ч. 131 бр. масивни · изравнители 612 бр. в т.ч. 503 бр. облицовани Чрез тези съоръжения „Напоителни системи“ – ЕАД, е в състояние да водоосигури 5376 хил. дка годни за напояване площи.

От „Хидромелиорации – Севлиево“ – ЕАД, се поддържат седем напоителни системи, изградени с държавни средства, с обща площ от 65 296 дка, от които годни за напояване са 41 751 дка.

Изградените съоръжения в тези системи са: · Язовири 5 броя · Водохващания 3 броя

· Помпени станции 12 броя · Канална мрежа 87,27 км · Тръбна мрежа 332,53 км „Земинвест“ – ЕАД, стопанисва и управлява съоръжения, намиращи се основно в област Кърджали, ползвани за напояване и при разсаждане на тютюн, в т.ч.:

· малки язовири и водоеми 470 бр. · напоителни полета 7 бр. с обща площ за напояване

17 450 дка

Таблица 2.27. Регистрирани сдружения за напояване по басейни за управление

№ Сдружения за напояване Площ в дка

1 Всичко Дунавски басейн – 23 сдружения за напояване

58 450,06

2 Всичко Черноморски басейн – 26 сдружения за напояване

62 989,08

3 Всичко Западнобеломорски басейн – 4 сдружения за напояване

37 149,00

4 Всичко Източнобеломорски басейн – 36 сдружения за напояване

174

486,16

5 За цяла България 333 074,30

6 В т.ч хидромелиоративни системи – общинска собственост

164

493,30

7 В т.ч хидромелиоративни системи – държавна собственост

168

581,00

Общини и индивидуални водоползватели Съгласно чл. 19 от Закона за водите всички водостопански системи на територията на общините, които не са включени в активите на търговските дружества и сдруженията за напояване, са публична общинска собственост. Тези съоръжения може да бъдат предоставени за ползване и собственост на сдружения за напояване след тяхното учредяване.

Към 1992 г. хидромелиоративният фонд публична общинска собственост е обхващал 3,5 млн. дка, като са били включени следните съоръжения:

· напоителни язовири над 2000 бр. · водохващания около 1100 бр. · напоителни помпени станции около 1600 бр. · напоителни канали около 16 300 км · изравнители около 830 бр. · напорна тръбна мрежа около 16 400 км Към настоящия момент липсват данни за състоянието на тези хидромелиоративни съоръжения. Налице са само част от язовирите и микроязовирите, тъй като през последните години ежегодно преливат и се разрушават от 10 до 20 микроязовира. Почти всички помпени станции и напорни тръбопроводи са ограбени и унищожени.

Необходимо е да се извърши оглед и актуализация на данните за хидромелиоративните съоръжения общинска собственост.

През последните години голям брой земеделски стопани започнаха да изграждат индивидуални системи за напояване, обикновено на трайни насаждения и зеленчукови градини. Предпочитано за тези условия е капковото напояване, предвид икономията на вода и лесното автоматизиране на системите. В настоящия момент липсват данни за размера на тези системи, но може да се предположи, че те са около 50 000 дка в цялата страна. Чрез тези системи успешно се използват малки собствени водоизточници – кладенци, малки реки и дерета.

Състояние на хидромелиоративните съоръжения за напояване

Язовири Тези съоръжения са под непрекъснат контрол, като за тях са полагани относително най-големи грижи, в резултат на което техническото им състояние е сравнително добро.

Същевременно тези скъпи и най-отговорни съоръжения се нуждаят от значителни инвестиции за ремонт и възстановяване, с което ще се гарантира тяхната бъдеща сигурна работа.

От ремонтно-възстановителни работи се нуждаят водовземните съоръжения, основните изпускатели, затворните органи и преливните съоръжения, т.е. гарантиращите безопасната им експлоатация.

Водохващания Проблемите са различни при масивните и при изградените като временни съоръжения.

За масивните водохващания проблемите са в две посоки:

· Разрушаване на водобойната им част с последващо частично рушене на масивния яз, вследствие промяна нивелетата на реките след корекционни мероприятия или от безконтролно добиване на инертни материали.

· В тази връзка е наложително издаването на разрешителни за добив на инертни материали от органите на МОСВ да става след съгласуване със собственика на водния обект.

· Ограбване и разрушаване на металните части на повдигателните механизми за регулиране затворите на промивните и водовземни отвори.

За водохващанията временен тип основен проблем са преминаващите високи води в реките, водещи до частичното им разрушаване и ежегодно влагане на средства за възстановяване.

Доставна и разпределителна мрежа Доставната и разпределителна мрежа се разделя на открити канали и закрити водопроводи.

Общовалидно за откритите канали е лошото техническо и експлоатационно състояние, изразяващо се в следното:

· основната част от тях е изградена от 40-те до 80-те години на XX век; · част от каналите са необлицовани; · частично разрушена облицовка вследствие дългогодишната им експлоатация, с практическа липса на водоплътни качества, предполагаща големи загуби от филтрация, увеличени значително от големите транспортни разстояния, достигащи от десетки до над 100 км;

· по-голямата част от водовземанията са разположени в горната част на профила и за да се подаде вода, се налага завиряване, което води до значителни загуби и ниска използваемост на водата;

· кражби на облицовъчни плочи и метални части на вододелите.

За пълното възстановяване на откритата канална мрежа държавна собственост са необходими инвестиции с размер над 500 млн. лв.

За закритата водопроводна мрежа би могло да се приеме, че главният проблем са непрекъснатите кражби.

Ограбват се всички метални части – спирателни кранове, хидранти, фасонни части, тръби и други, като това се отнася преди всичко за вътрешноканалната мрежа.

Линейността и разпръснатостта върху територията на страната не позволяват ефективна охрана.

Помпени станции и трансформаторни подстанции

Поради факта, че в тези съоръжения е вградено изключително скъпо оборудване, в т.ч. ел. двигатели, помпи, трансформатори, затворни органи, повдигателни механизми, контролно-измервателна апаратура и други, същите са подложени на постоянни набези с цел кражби. Поради липсата на техническа и физическа възможност за охрана част от оборудването е демонтирано и съхранено в складовите бази.

Понастоящем помпените станции се охраняват с радиоелектронни средства и/или жива охрана. Всичко това е свързано с огромни непроизводствени разходи. Малкият интерес към по-скъпото помпено напояване и липсата на средства е довело до влошаване и на физическото състояние на фондовете.

Независимо от изложеното, възможностите за помпено подаване на вода са многократно по-големи от потреблението в момента.

Вътрешноканална мрежа и съоръжения на бившите ТКЗС и АПК

Всички изградени съоръжения са или разрушени напълно, или в крайно лошо състояние, в т.ч. и помпените станции.

Най-сериозно е състоянието на язовирите общинска собственост, предвид потенциалната опасност, която представляват за населението, населените места, земеделските земи и изградената инфраструктура.

Част от тях са с неработещи затворни органи на основните изпускатели или затруднено функциониране, разрушени или засипани преливници, прокопани части от стените за монтаж на допълнителни водовземни тръби, свлечени сухи и мокри откоси на стените и нарушени корони на стените.

Изброеното в съчетание с дългогодишната експлоатация и липсата на необходимата поддръжка и наблюдения във връзка с инженерната сигурност на съоръженията ги прави реална опасност за разположените под тях населени места, земеделски земи и инфраструктура.

2.2.9.7. Обобщение на основните проблеми по поддържането и експлоатацията на хидромелиоративните съоръжения Гарантирането на експлоатационната сигурност и надеждност на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите и за доставка на вода за напояване е от много важно значение за различни отрасли на икономиката и сигурността на населението на страната.

Проблемите по основните подгрупи обекти се явяват предимно от няколко причини: промени вследствие на появили се екстремни условия, нерегламентирани действия на човешка намеса и липса на достатъчно средства за поддържане.

Основните проблеми са систематизирани подолу:

· помпени станции – стари, някои са от 1938 г.; · диги – с изключение на дунавските, строени съгласно изискванията за язовирни стени, останалите са предимно от заимстван материал с преобладаваща част на пясъци и баластри, поради което при високи води се наблюдават чести изравяния на берми, кюне и скъсвания на дигите;

· нередовно и недостатъчно финансиране на дейността – съгласно ЗВ това следва да се финансира със средства на МЗХ, но на практика тези средства са минимални;

· кражби по метални съоръжения – ПС, жаби клапи, саваци, тръбопроводи и други метални и чугунени арматури;

· скъпа поддръжка без осигуряване на достатъчно средства;

· недостатъчен персонал – дори и ПС не са с денонощна охрана;

· липса на норматив за брой на експлоатационния персонал;

· добив на инертни материали от коригирани участъци или непосредствено пред тях, което променя водното течение и води до изравяния и скъсвания на диги – например р. Джерман;

· липса на каквато и да е грижа за поддържане на проводимостта на реките в некоригираните участъци; при наводнения главното количество плаващи дървета идват именно от тези участъци; подприщват мостове и тесни места и предизвикват преливания и скъсвания на дигите;

· лошо изпълнение на строително-монтажните и възстановителни работи;

· лошо качество на материала на дигите; поради липса на средства не се използва подходящ материал, а се ползва такъв непосредствено от реката с преобладаващо пясъчно-баластрено съдържаниe; при нови високи води скъсването е налице;

· застрояване на части от корекциите; · променени климатични условия – по-интензивни валежи през 2005, 2006, 2007 г.;

· обезлесяване и изсичане на горите; · средствата, предвидени за възстановяване и експлоатация на всички ООНЗ са крайно недостатъчни предвид тяхната значимост и дългогодишен период на действие, поради което много точно следва да се изготвя инвестиционната програма.

2.2.9.8. Инвестиции за възстановяване на хидромелиоративния фонд Изградените хидромелиоративни съоръжения в страната са систематизирани в колони 3 и 4 от следващата таблица.

Таблица 2.27а. Инвестиции за възстановяване на хидромелиоративния фонд

№

Наименование

Брой

Обща дължина

Средства

Пълно възстановяЧастично възстановяМинимално за възст.

възста – новяване на отд. съоръж.

ване ване км лв./бр. лв./км лв. лв. лв.

1

2

3

4

5

6

7

8

1 Язовири за напояване 2 352 66 603 600 25 176 161 14 386 378

1.1 Държавни дружества

201

11 664 4 341 600 1 641 125 937 786

1.2 Публична държавна собственост

21 122 194 4 752 000 1 796 256 1 026 432

1.3 Публична общинска собственост

2 130 14 580 57 510 000 21 738 780 12 422 160

2 Изравнители

960

3 499 6 220 800 2 351 462 1 343 693

3 Водохващания

156

2 916 842 400 318 427 181 958

4 Напоителни канали

0 5 678,74 17 438 18 337 6495 69 316 315 39 609 323

5 Помпени станции

701

5 832 7 570 800 2 861 762 1 635 293

6 Тръбопроводи

0 2 770,66 10 206 52 365 455 19 794 142 11 310 938

7 Съоръжения общинска собственост

8 000 3 530 52 293 600 19 766 981 11 295 418

8 Отводнителни канали

0 1 398,69 65 352 91 407 460 63 985 222 36 562 984

9 Отводнителни помпени станции

76 100 000 7 600 000 5 320 000 3 040 000

10 Корекции на реки

0 3 134,45 120 000 376 134 480 263 294 136 150 453 792

11 Предпазни диги

0 243,62 100 000 24 362 200 17 053 540 9 744 880

12 Дунавски диги

0 253,36 250 000 63 340 500 44 338 350 25 336 200

13 Ретензионни язовири

15 100 000 1 500 000 1 050 000 600 000

Всичко 933 617 790 534 626 499 305 500 856

Инвестициите, необходими за рехабилитацията и реконструкцията на съоръженията от таблицата по-горе, почиват на анализ на средствата и материалите, които са нужни за извършването на ремонта на увредените съоръжения, както и на средствата, нужни за укрепване на участъци и съоръжения. След направения анализ са получени средните стойности на средствата за възстановяване на съоръженията (колона 5).

Сценарий 1: При минимално възстановяване (минималистичен сценарий) се влагат само 40 % от необходимите суми за пълно възстановяване – 305 500 856 лв., но с това се гарантира само временната експлоатационна годност и сигурност на съоръженията.

Сценарий 2: При частично възстановяване (междинен сценарий) се счита, че ще се осигурят и вложат 70 % от средствата за пълно възстановяване – 534 626 499 лв.

Сценарий 3: Общо необходимите средства за пълно възстановяване (максималистичен сценарий) на хидромелиоративните съоръжения общинска и държавна собственост възлизат на 933 617 790 лв.

2.3. Заключение от анализа на водостопанската инфраструктура

Водостопанската инфраструктура се характеризира със следните специфични особености:

· Инфраструктурата изисква огромни по размер капитални вложения.

· Съществува несъответствие между крупния размер на инвестициите и постепенното добавяне (в годините) на мощностите;

· При така установените източници на финансиране и поради специфичната особеност на дълготрайното използване на изгражданите обекти все още не се предвижда възвръщане на вложения капитал като разходно перо в себестойността.

· Постоянно отлаганите в необходимия размер капитални вложения от последните години изискват чувствително по-големи капиталови разходи в бъдеще.

· Наличие на недопустими загуби на вода в напоителните системи и водопроводните мрежи.

· Всички хидроенергийни системи в страната са проектирани, изградени и се експлоатират като комплексни хидротехнически системи, които задоволяват нуждите извън енергетиката на всички водоползватели и водопотребители (напояване, питейно-битово и промишлено водоснабдяване, рекреация, рибовъдство) съобразно възможностите на всяка една система.

Основните проблеми на инфраструктурата са:

– Всички хидроенергийни системи в страната са проектирани, изградени и се експлоатират като комплексни хидротехнически съоръжения, които задоволяват нуждите извън енергетиката на всички водоползватели и водопотребители (напояване, питейно-битово и промишлено водоснабдяване, рекреация, рибовъдство) съобразно капацитета на всяка една система.

– Сравнението на прогнозното водопотребление (без хидроенергетика и АЕЦ) за периода на Стратегията с общия завирен обем на язовирите показва, че в България има достатъчно изградени язовири. Идентифицираните нужди за няколко неголеми района на страната могат да се покрият с изграждането на няколко нови язовира, за 3 от които е подписан договор за финансиране със Световната банка, а други са със започнато, но спряно строителство поради финансови причини.

– Преобладаващата част от действащите водоснабдителни активи (водовземни съоръжения, водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.) са въведени в експлоатация преди 1980 г. и са изградени от материали (преобладаващо етернитови и стоманени тръби), чийто срок на годност е изтекъл.

– В голяма част от водопроводната мрежа нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата.

– Констатираните загуби на вода са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити, както от водопроводната мрежа, така и по кранове, връзки и в различните шахти. Големи обеми вода се губят също за изпразване и пълнене на водопроводната мрежа при аварии, поради факта, че тя е недобре конструирана и/или преоразмерена, а граничните кранове между хидравличните зони не работят достатъчно добре.

– Сериозен проблем е наличието на неравномерно хидравлично налягане (високо или ниско) в отделни зони на водопроводната мрежа. Причини за високото налягане са: голяма денивелация между резервоарите и захранващата територия; директни свързвания (водоподаване) към високонапорни транзитни тръбопроводи; липса на регулатори за намаляване на налягането; преоразмерени помпени станции, хидрофори и респективно, водопроводната мрежа. Ниско налягане се получава вследствие на по-малки диаметри или преоразмерени мрежи, захранващи много потребители, което води до големи загуби на налягането, особено в крайградските вилни зони; строителство в близост до резервоарите, където поради липса на денивелация не може да се осигури нужният статичен напор; многобройни течове по водопроводната мрежа.

– Всички построени и в експлоатация ПСПВ (46 % от населението e свързано към ПСПВ) са с остаряло оборудване и спешно се нуждаят от реконструкция и модернизация (особено на филтърните корпуси) и въвеждане на автоматизиран контрол за остатъчност на подаваните реагенти (хлор и алуминий) в пречистените питейни води.

– Преобладаващият брой повърхностни водоизточници, използвани за питейно-битово водоснабдяване, са без изградени съоръжения за пречистване на водата съгласно категорията є в съответствие с изискванията на Наредба № 12 за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Липсват пречиствателни съоръжения и на подземни водоизточници, при които има отклонения по определени показатели (манган, желязо, хром и др.).

– Не се изграждат нови водоизточници и липсват водопроводни връзки между различни зони на водоснабдяване, които да дават възможност за доставяне на питейна вода, съответстваща на изискванията в зони, където има отклонения в качеството на водата и проблемът не може да се реши по друг начин.

– Процентът на изграденост на канализационната мрежа е нисък (60,56 %), при това тя е с изтекъл срок на амортизация и висок процент на инфилтрация на чужди води (течове от загуби на вода, подпочвени и дренажни води). Този факт е констатиран във всички прединвестиционни проучвания и в изготвените Генерални планове на големите градове.

– Почти навсякъде в страната канализационната система е от смесен тип, което също води до проблеми, особено при обилни валежи.

– Нивото на изграденост на ПСОВ е ниско. Почти всички построени и пуснати в експлоатация ПСОВ в края на миналия век се нуждаят от реконструкция и модернизация, както на механичното и биологичното стъпало, така и на утайковото стопанство. В повечето станции има нужда от обновяване на конструктивните, механичните, електрическите елементи и системите за автоматично управление на процесите.

– В много случаи има липса на съответствие между степента на изграденост на канализационната мрежа и проводимостта на главните колектори и капацитета и изграденост на ПСОВ.

– Информационната обезпеченост по отношение на състоянието, събитията и наблюдението е твърде ниска за изготвянето на пълни анализи на активите във водния сектор (водни количества, дължина и налягане в мрежата, инфилтрация в канализацията и много други данни, необходими за анализи, проектиране, строителство и експлоатация).

– Голяма част от хидромелиоративните съоръжения са стари и амортизирани, като последните такива са построени в началото на 90-те години, а болшинството от тях – през 60-те и 70-те, но има системи и от 50-те години на миналия век, поради което те не могат да изпълняват работата си нормално. Причини за това са:

ниските височини на дигите, които не отговарят на променящия се профил на речните легла – наличие на скъсани диги вследствие на формирани високи вълни от интензивно снеготопене и валежи и недобре почистените речни корита;

безконтролно и нерегламентирано изземване на инертни материали при корекциите на реките, предизвикващо промяна на нивелетата на дъното на реките; разрушаване на дънни прагове, изградени бентове при водохващания; берми, шлюзове и предпазни диги, надлъжни и напречни брегоукрепителни съоръжения; подкопаване устоите на мостове от националната пътна мрежа и други.

Към 2010 г. в страната са въведени в експлоатация около 110 броя малки ВЕЦ. При тях съществуват следните проблеми:

недобро ниво на проектиране, лошо строителство и експлоатация;

неправилно застрояване на реките с централи от руслов или деривационен тип, без свободни участъци, с което реката престава да съществува;

висока степен на застрояване на МВЕЦ; конструктивни решения, които не осигуряват ежегодното промиване на отложените наноси и транспортирането им до устието на реката;

неподходящо избрани и построени рибни проходи, които не изпълняват функциите си;

липса на координация на собствениците в поречията;

липсва задължително съгласуване на Инструкциите за експлоатация (в които има Екологична част) и Плановете за действие при извънредни ситуации на всички собственици на ВЕЦ в дадено поречие;

не се разработва общ план за провеждане на високите води и промиване на наносите за всички ВЕЦ в дадено поречие под контрола на Басейновата дирекция;

няма реална оценка за положителните и отрицателните страни на изградените МВЕЦ в поречията – в планинските части, в средните и долните участъци на реките, с ясно очертани възможности за строителство на МВЕЦ.

Спешните мерки трябва да бъдат, както следва:

1. Ускорено изграждане на ПСОВ и канализационни мрежи за изпълнението на изискванията на Директива 91/271/ЕС относно градските отпадъчни води.

2. Доставяне на качествена питейна вода на населението и осигуряване на достъп до нормално водоснабдяване чрез разработване на планове за рехабилитация на водопроводните мрежи и съпътстващите ги съоръжения, съгласувани с Генералните планове или генералните схеми на водопроводните и канализационните мрежи.

3. Защита от вредни явления и подобряване инфраструктурата за напояване.

Таблица 2.28. Необходими капитални вложения за водностопанската инфраструктура

№ Елементи на водностоМинималистичен сценарий

Междинен сцеМаксималиспанската инфраструкнарий тичен сценарий млн. лв. млн. лв. млн. лв.

1 Язовири

76

106

286

тура

2 Водовземни съоръжения

190

402

1 057

3 Пречиствателни станции за питейни води

46

403

840

№ Елементи на водностоМинималистичен сценарий

Междинен сцеМаксималиспанската инфраструкнарий тичен сценарий млн. лв. млн. лв. млн. лв.

4 Водопроводна мрежа тура

2 670 7 975 24 347

5 Съоръжения по водопроводната мрежа

160

479

1 460

6 Канализационна мрежа

5 180 7 580 9 180

7 Съоръжения по канализационната мрежа

259

379

459

8 Пречиствателни станции за отпадъчни води

3 896 3 914 4 605

9Хидроме лиоративни съоръжения, в т.ч.

305,5 534,6 933,6

Предпазни диги на р. Дунав

25,3 44,3 63,3

Корекции на вътрешни реки

160,2 280,3 400,5

Съоръжения за отводняване

39,6 69,3 99,0

Ретензионни язовири

0,6 1,1 1,5

Съоръжения за напояване

79,8 139,6 369,3

Общо 12 782,5 21 772,6 43 167,6

Направените оценки на средствата, необходими за инвестиции във водностопанската инфраструктура, показват суми в порядъка от над 12 млрд. лв. за покриване на минималните нужди до над 43 млрд. лв. за привеждането є в състояние, доближаващо се до европейските стандарти.

Приложение № 3

АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА НА ДРУЖЕСТВАТА, ПРЕДОСТАВЯЩИ УСЛУГИ ВЪВ

ВОДНИЯ СЕКТОР 3. Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор Анализът на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор, е организиран така, че да даде отговор на следните въпроси:

1. Кои са операторите, предоставящи услуги във водния сектор, и какво е тяхното финансово състояние като самостоятелни дружества или част от други структури. 2. Какъв е капацитетът на дружествата да развиват дейността си и да завоюват по-добри пазарни позиции и/или да предоставят услуги с по-добро качество на базата на вътрешни и външни фактори на развитие. 3. Каква е съществуващата структура на операторите, предоставящи услуги, според големината, формата на собственост и др. показатели, които ги характеризират, позволява ли ефективното предоставяне на услуги и пазарно развитие на отделните дружества в условията на силно регулиран пазар. 4. Кои са онези фактори, които в най-голяма степен предопределят състоянието на отделните дружества, предоставящи услуги във водния сектор.

3.1. Анализ на дейността на ВиК дружествата 3.1.1. Методологически основи Анализът на ВиК дружествата, който е разработен за периода 2007 – 2009 г., съдържа следните основни части:

• Основни характеристики на ВиК дружествата.

• Анализ на институционалния капацитет на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор.

• Анализ на ефективността на ВиК дружествата въз основа на DEA анализ.

• Анализ на финансовото състояние на ВиК дружествата.

Анализът на институционалния капацитет на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор, обхваща анализ на вътрешните промени в управлението и функционирането на ВиК дружествата и оценката им за готовността да изпълняват задълженията си по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В разработката е прието под институционален капацитет на едно ВиК дружество да се разбира съвкупност от вътрешни за дружеството характеристики, фактори и условия, които му позволяват успешно да изпълнява всичките си функции на воден оператор. Освен това, изследването черпи опит от функционирането на други ВиК извън страната, което позволява допълнително да се осветят съществуващите постижения и проблеми в сектора.

Анализ на ефективността на ВиК дружествата чрез метода на DEA анализ (Data Envelopment Analysis или Анализ с обхват на данни). С този метод се определя нивото на ефективност на ВиК компаниите в България, представляващи основен участник във водния сектор в България, както и кои са основните стратегически фактори, обуславящи постигнатите нива на производителност.

Анализът на тенденциите, финансовото състояние и DEA анализът са извършени за извадка от ВиК дружества, като броят на дружествата, попадащи в извадката, е 50, което се обуславя от достъпа до налична информация. В случаите, когато видът на показателите позволява, при представянето на резултатите и формулирането на изводите е търсено групиране на дружествата по някакъв принцип, който най-често е формата на собствеността, тъй като тя е тясно свързана и с тяхната големина. В други случаи дружествата са ранжирани по стойностите на показателите и са анализирани причините за тяхното позициониране.

Анализът на финансовото състояние на ВиК дружествата включва:

– Анализ на тенденциите в развитието на следните финансово-счетоводни показатели за дружествата: (1) нетекущи и текущи активи; (2) нетекущи и текущи пасиви; (3) планирани и реално изпълнени инвестиции; (4) приходи и разходи за дейността; (5) текущ финансов резултат след данъчно облагане; натрупани печалби/загуби от изминали години. За целта е използван набор от разнообразни финансови и статистически методи за анализ.

– Анализ на финансовото състояние на дружествата въз основа на следните групи показатели:

Показатели за рентабилност: коефициент на рентабилност на приходите от продажби; коефициент на рентабилност на собствения капитал; коефициент на капитализация на активите.

Показатели за ефективност: коефициент на ефективност на приходите; коефициент на ефективност на разходите.

Показатели за финансова стабилност/ автономност: коефициент на финансова автономност; коефициент на задлъжнялост.

Показатели за ликвидност: коефициент на обща ликвидност и коефициент на бърза ликвидност.

За целите на анализите ВиК дружествата са разпределени по райони за басейново управление на база населението, обслужвано от едно дружество. Това разпределение на населението показва, че обслужваното население на 44 дружества попада само в един район за басейново управление на водите. Дружествата, обслужващи предприятия, са причислени към този район за басейново управление на водите в зависимост от местонахождението на съответната инфраструктура. За дружествата, чието обслужвано население попада в повече от един район, бе прието, че те ще бъдат причислени към този район, в който живее най-голям процент от обслужваното от тях население.

Информационните източници, които са използвани за изготвяне на анализите на дейността на ВиК операторите, обхващат:

– Справка от интернет страницата на ДКЕВР за броя и имената на ВиК дружествата в България с одобрени бизнес планове и цени. Въз основа на тази справка е определен базовият брой на ВиК дружествата, за които следва да се набира информация за изследването. В хода на процеса по набиране на информацията са идентифицирани още две ВиК дружества – „ВиК“ – ООД, гр. Стрелча, и „Ковачевци 96“ – ЕООД, които нямат одобрени цени и бизнес планове от

ДКЕВР, а последното дружество към момента е в процес на ликвидация. Поради тези причини тези дружества не са включени в анализа.

– Справки от интернет страницата на ДКЕВР за цените на услугите, предоставяни от ВиК дружествата в страната.

– Решения на ДКЕВР за определяне на цените на услугите, предоставяни от ВиК дружествата в България, с източник интернет страницата на ДКЕВР.

– Информация от НСИ за: брой на обслужваните селища от всяко ВиК дружество, количество на фактурираната вода и т.н.

– Бизнес планове на ВиК дружествата запериодите 2006 – 2008 г. и 2009 – 2013 г. От тях за целите на анализа е извлечена следната информация: форма на собствеността на дружествата, вид на предоставяните услуги, брой и имена на водоснабдителните системи, равнище на загубите по водоснабдителната система, брой служители, планирани инвестиции и др.

– Специални проучвания, анализи, интервюта, социологическо проучване с мениджъри на ВиК дружества и събиране и обработване на информация от ВиК дружества както по повод на подготовката на Стратегията, така и във връзка с изпълнение на други проекти във ВиК отрасъла на страната.

– Годишни счетоводни отчети на ВиК дружествата за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Източник на тази информация е интернет страницата на Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Счетоводните баланси и отчетите за приходите и разходите са основният източник на финансова информация за анализа на дейността на ВиК дружествата. Пълнотата на информацията от този източник, както и някои специфики на ВиК дружествата, на практика предопределя извадката от дружества, с която е работено в рамките на настоящото изследване. Анализът на наличната информация показа, че:

ВиК дружества, като „Лукойл Нефтохим Бургас“ – АД, „ПСОВ Леко Ко“, гр. Радомир, „ПРО“ – ЕАД, Лозенец, „Лайтхаус Голф Ризорт“ – АД, „Вики Инвест“ – ООД, „Екопроект – С и Верила Сървиз“ – АД, не формират самостоятелни годишни финансови отчети, а са включени към отчетите на предприятието, което обслужват. Това не позволява извършването на коректен финансов анализ на тези дружества.

ВиК Брезник е общинско дружество, което стопанисва един язовир и една пречиствателна станция за питейни води и дейността му е свързана с продажба на вода на ВиК Перник. Дружеството не поддържа ВиК мрежа, т.е. то не е „типично“ ВиК дружество и в тази връзка съпоставката му с другите дружества няма да бъде аргументирана.

Поради описаните специфики е възприет подходът тези дружества да бъдат изключени от финансовия анализ, но те са разгледани в раздела, представящ описание на ВиК отрасъла в България. Финансовият анализ обхваща извадка от 56 дружества.

3.1.2. Обща характеристика на ВиК дружествата Прието е, че началото на централизираното проучване, проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни съоръжения в страната се поставя със Закона за благоустройството на населените места, който е приет през 1897 г. През 1940 г. се създават първите общински ВиК предприятия с предмет на дейност проучване, проектиране, строителство и експлоатация на ВиК системи и събиране на такси за вода. Строителството на водоснабдителни съоръжения се извършва със средства на общините и облагане на населението.

Преди 1989 г. се извършват няколко по-значителни промени в състава и структурата на институциите, които са натоварени с функции по управление на този отрасъл. Като краен резултат се оформя структура, която се състои от 27 ВиК предприятия, отговорни за предоставяне на услуги по водоснабдяване и канализация в 27-те съществуващи тогава окръга на страната и едно общинско ВиК, натоварено със същите функции за гр. София. С проучвателни и проектантски функции на ВиК съоръжения в цялата страна е натоварена специализирана организация – институт „Водоканалпроект“, София. През целия този период управлението на предприятията от отрасъла е централизирано. То се извършва от специализирана дирекция към Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството. Финансирането на развитието на ВиК мрежата също се осъществява централизирано за всички предприятия от отрасъла.

След началото на прехода към пазарна икономика в страната започват да се извършват по-радикални промени във ВиК отрасъла. През 1989 г. се закриват СД „ВиК“ към министерството, институтът „Водоканалпроект“ и стопанските предприятия „ВиК“. Техни правоприемници стават „Водоканалинвест“ – ЕООД, София, което поема инвеститорските функции в отрасъла, и „Водоканалинженеринг“ – ЕООД, София, което отговаря за проектирането на ВиК системи. На общините се дава право да образуват собствени общински фирми, които могат да излизат от състава на регионалните ВиК предприятия. След две години това право се отнема на общините.

В резултат на трансформация на предприятията от отрасъла в търговски дружества през 1995 г. се оформя структура на отрасъла, която се състои от 29 държавни ЕООД-та и 14 общински фирми, 10 от които са със смесени комунални дейности.

С подписаното Споразумение между правителството на страната и Световната банка за реализацията на проект за институционален капацитет и модернизация на ВиК дружествата (известен още като проект „Воден заем“) през 1995 г. се поставя условие тези дружества да станат държавно-общински, като държавата прехвърли безвъзмездно на общините 49 % от дяловете си.

През 1995 – 1999 г. започва процес на преобразуване на 22 ВиК дружества, които участват в проекта „Воден заем“ от държавни в държавно-общински с 51 % държавно и 49 % общинско участие. Дяловете между общините се разпределят пропорционално на броя на населението в тях и не съответстват на стойността на изградената ВиК инфраструктура на територията им. До 2000 г., когато беше прекратен този процес на преобразуване на собствеността, бяха създадени 16 дружества с държавно-общинска собственост, която бе разпределена в съотношение: 51 % – държавна, и 49 % – общинска собственост.

С приемане на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги1 през 2005 г. всички ВиК дружества приеха статута на ВиК (водни) оператори. Това стана пряко, по силата на самия закон, чийто чл. 2, ал. 1 гласи: „ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги“.

В регулирането на ВиК отрасъла освен МРРБ участват още и следните централни държавни институции:

• Министърът на околната среда и водите отговаря за управлението на водните ресурси и разпределението им между отделните потребители. Басейновите дирекции към МОСВ издават разрешения на водните оператори за водоползване и за заустване на пречистените води в съответния водоприемник.

• Министърът на здравеопазването отговаря за контрола върху качеството на питейните води чрез бившите регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), сега регионални здравни инспекции (РЗИ).

• Държавната комисия за енергийно и водно регулиране утвърждава бизнес плановете и съответно цените на услугите, предоставяни от ВиК дружествата, съгласно Закона за ВиК услугите.

Съгласно данните на ДКЕВР в България оперират 64 дружества с одобрени бизнес планове и цени, които предоставят услуги, свързани с водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води. Още две дружества – ВиК, Стрелча, и „Ковачевци 96“ – ЕООД, функционират и съответно предоставят подобен род услуги, без да имат одобрени от ДКЕВР бизнес планове и цени на услугите. Основната информация за ВиК дружествата в страната е представена в следващата таблица.

1Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, в сила от 20.01.2005 г., обн., ДВ, бр. 18 от 25 февруари 2005 г.; изм., ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г.; изм., ДВ, бр. 65 от 11 август 2006 г.; изм., ДВ, бр. 102 от 19 декември 2006 г.; изм., ДВ, бр. 102 от 28 ноември 2008 г.; изм., ДВ, бр. 47 от 23 юни 2009 г.; изм., ДВ, бр. 93 от 24 ноември 2009 г.

пречистване на отпадъчни води

97 ЗБРБУВ4 206 732 x x x

Ботевград 100 % общинска собственост Ботевград 11 ДРБУВ 33 584 x x x

Предоставяни услуги ване отвеждане на отпадъчни води

Батак 100 % общинска собственост Батак 3 ИБРБУВ2 6 366 x x

2 „ВиК“ – ЕООД, гр. Белово 100 % общинска собственост Белово 7 ИБРБУВ 8 819 x x собственост Берковица 17 ДРБУВ3 17 944 x x

Брацигово 100 % общинска собственост Брацигово 7 ИБРБУВ 10 346 x x водоснабдяпрез 2009 г.

население служвано

Брой обТаблица 3.1. Основна информация за ВиК дружествата в България управление басейново

Район за на водите ни селища през

Брой обслужва2009 г.

(при % на общинска

№ В и К оператор Собственост Община собственик собственост)

евград 100 % държавна собственост

3 „ВиК“ – ЕООД, гр. Берковица 100 % общинска (МРРБ)

1 „ВиК – Батак“ – ЕООД, гр.

5 „ВиК – Бебреш“ – ЕООД, гр.

6 „Инфрастрой“ – ЕООД, гр.

4 „ВиК“ – ЕООД, гр. Благо8 „ВиК“ – ЕАД, гр. Бургас 100 % държавна собственост 241 ЧРБУВ5 420 601 x x x

160

ЧРБУВ 464 367 x x x

ЗБРБУВ

0 x с. Бързия 100 % общинска собственост Берковица 1 ДРБУВ 1 503 x гр. Брезник 100 % общинска собственост 0 (Дружеството притежава язовир и ПСПВ и продава вода на

ВиК, Перник)

2 ИБРБУВ – Източнобеломорски район за басейново управление на водите 3 ДРБУВ – Дунавски район за басейново управление на водите 4 ЧРБУВ – Черноморски район за басейново управление на водите 5 ЗБРБУВ – Западнобеломорски район за басейново управление на водите ня – 1 %; Дългопол – 2 %;

Вълчи дол – 2 %; ДевПровадия – 3 %;

Аксаково – 2 %;

Ветрино – 1 %;

Суворово – 1 %

Варна – 35 %;

Аврен – 1 %;

Бяла – 1 %;

49 % общинска собственост

10 „ВиК“ – ООД, гр. Варна 51 % държавна собственост и

7 „Водоснабдяване“ – ЕООД,

9 „Бързийска вода“ – ЕООД, пречистване на отпадъчни води

178

ДРБУВ 225 673 x x x

ЧРБУВ

0xxx

118

ДРБУВ 197 192 x x x

Предоставяни услуги ване отвеждане на отпадъчни води

12 „ВКТВ“ – ЕООД, гр. Велинград 100 % общинска собственост 19 ИБРБУВ 39 907 x x

ДРБУВ

0 x x

14 „ВиК“ – ЕООД, гр. Видин 100 % държавна собственост 132 ДРБУВ 108 499 x x водоснабдяпрез 2009 г.

население служвано

Брой обуправление басейново

Район за на водите

13 „Верила сървис“ – АД, гр. София 10 0 % частна собственост 0 (Дружеството обслужа пред15 „Вики инвест“ – ООД, гр. Пловдив 10 0 % частна собственост 0 (Дружеството обслужа предни селища през приятие)

приятие)

Брой обслужва2009 г.

скиТръмбеш – 8 %;

Горна Оряховица – 20 %;

Златарица – 2 %; Лясковец – 6 %; П а вл и кен и – 12 %; Пол(при % на общинска

№ В и К оператор Собственост Община собственик

Общ. Сухиндол – 1 % собственост)

Борован – 2 %;

49 % общинска собственост

11 „ВиК – Йовковци“ – ООД, гр. Велико Търново 51 % държавна собственост и

16 „ВиК“ – ООД, гр. Враца 51 % държавна собственост и во – 6 %; Трявна – 7 % 111 ДРБУВ 90 012 x x x

19 „ВиК“ – ЕООД, гр. Добрич 100 % държавна собственост 214 ЧРБУВ 200 263 x x x

20 „ВиК“ – ЕООД, гр. Дупница 100 % общинска собственост Дупница 17 ИБРБУВ 48 086 x x x

Димитровград 27 ИБРБУВ 57 342 x x

ЧРБУВ

0 x x

21 „ВиК“ – ООД, к.к. Златни пясъци 10 0 % частна собственост 0 (Дружеството обслужа предприятие)

Бя ла С лат и на – 8 %;

дол – 3 %; Мездра – 6 %;

Враца – 20 %; КривоРома н – 2 %; Х а й реГаброво – 36 %; ДряноОряхово – 4 %;

Мизия – 2 %;

дин – 2 %

49 % общинска собственост

49 % общинска собственост

49 % общинска собственост

17 „ВиК“ – ООД, гр. Габрово 51 % държавна собственост и

18 „ВиК“ – ООД, гр. Димитровград 51 % държавна собственост и пречистване на отпадъчни води

25 „ВиК – Меден кладенец“ – ЕООД – гр. Кубрат 100 % общинска собственост Кубрат

17 ДРБУВ 21 675 x x x

27 „Кюстендилска вода“ – ЕООД 100 % държавна собственост

117

ЗБРБУВ 89 227 x x x

Предоставяни услуги ване отвеждане на отпадъчни води

23 „Аспарухов вал“ – ЕООД, гр. Кнежа 100 % общинска собственост Кнежа 4 ДРБУВ 14 973 x x

24 „ВиК“ – ЕООД, гр. Кресна 100 % общинска собственост Кресна

5 ЗБРБУВ 5 525 x x

229

ИБРБУВ 133 292 x x водоснабдя45 ДРБУВ 42 090 x през 2009 г.

население служвано

Брой обуправление басейново

Район за на водите ни селища през

Брой обслужва2009 г.

бел – 3 %; Кирково – 8 %;

А рд и н о – 4 %; Д ж еКрумовград – 8 %; Кърджали – 18 %; Мо мчилград – 5 %; Черно(при % на общинска

№ В и К оператор Собственост Община собственик собственост)

Исперих – 27 %;

Завет – 13 %;

Самуил – 9 % очене – 3 %

49 % общинска собственост

49 % общинска собственост

22 „ВиК“ – ООД, гр. Исперих 51 % държавна собственост и

26 „ВиК“ – ООД, гр. Кърджали 51 % държавна собственост и

ЗБРБУВ

0 x

86 ДРБУВ 117 635 x x x

103

ДРБУВ 134 272 x x x

АРМ“ – ЕООД – 48 %

11 ЗБРБУВ 5 579 x

28 „ПСОВ Леко Ко“, гр. Радомир 10 0 % частна собственост 0 (Дружеството обслужа предприятие)

ца – 3 %; Ловеч – 28 %;

ги Дам яново – 1,5 %;

Струмяни – 52 %; „ПРО

Априлци – 2 %; ЛетниЛу ковит – 9 %; Уг ърч и н – 4 % ; ЯбланиМонтана – 20 %; Бойч и новц и – 4 %; Брусарци – 1 % ; В ъ лчедръм – 4,5 %; ГеорЛ о м – 1 2 % ; М е дковец – 2 % ; Ч ипровци – 2 %; Якимоца – 3 % во – 2 %

49 % общинска собственост

49 % общинска собственост

29 „ВиК“ – АД, гр. Ловеч 51 % държавна собственост и

31 „ВиК“ – ООД, гр. Монтана 51 % държавна собственост и

30 „ВиК – Стримон“ – ООД, с. Микрево 52 % общинска собственост и

48 % частна собственост пречистване на отпадъчни води

32 „ВиК“ – ЕООД, гр. Пазарджик, в ликвидация 100 % държавна собственост

54 ИБРБУВ 155 489 x x x

115

ЗБРБУВ 131 293 x x x

36 „ВКС“ – ЕООД, гр. Пещера 100 % общинска собственост Пещера

3 ИБРБУВ 21 690 x x x

37 „ВиК“ – ЕООД, гр. Плевен 100 % държавна собственост

119

ДРБУВ 277 458 x x x

38 „ВиК“ – ЕООД, гр. Пловдив 100 % държавна собственост

214

ИБРБУВ 702 873 x x x

Предоставяни услуги ване отвеждане на отпадъчни води

33 „ВиК – П“ – ЕООД, гр. Панагюрище 100 % общинска собственост Панагюрище

9 ИБРБУВ 26 268 x x

35 „ВиК“ – ЕООД, гр. Петрич 100 % общинска собственост Петрич

34 ЗБРБУВ 54 459 x x водоснабдяпрез 2009 г.

население служвано

Брой обуправление басейново

Район за на водите ни селища през

Брой обслужва2009 г.

мир – 8 %; Брезник – 3 %;

Перник – 34 %; Радо(при % на общинска

№ В и К оператор Собственост Община собственик собственост)

Трън – 2 %;

Земен – 2 %

49 % общинска собственост

34 „ВиК“ – ООД, гр. Перник 51 % държавна собственост и

ЧРБУВ

0 x

40 „Водоснабдяване – Дунав“ – ЕООД, гр. Разград 100 % държавна собственост

80 ДРБУВ 106 768 x x

41 „ЕД ВКТВ“ – ЕООД, гр. Ракитово 100 % общинска собственост Ракитово

3 ИБРБУВ 15 516 x x

83 ДРБУВ 248 504 x x

44 „Увекс“ – ЕООД, гр. Сандански 100 % общинска собственост Сандански

38 ЗБРБУВ 41 049 x x

42 „Водоснабдяване – село Раковски“ – ООД, с. Раковски 10 0 % частна собственост

2 ДРБУВ

0 x

39 „ПРО“ – ЕАД, Лозенец 100 % държавна собственост 0 (Дружеството обслужа предприятие)

Две могили – 2 %; ИваСливо поле – 3 %; ЦеноБорово – 1 %;

Русе – 32 %;

Ветово – 4 %;

Бяла – 3 %;

ново – 2 %;

во – 2 %

49 % общинска собственост

43 „ВиК“ – ООД, гр. Русе 51 % държавна собственост и пречистване на отпадъчни води

107

ИБРБУВ 205 560 x x x

Предоставяни услуги ване отвеждане на отпадъчни води

46 „ВиК“ – ЕАД, гр. Свищов 100 % общинска собственост Свищов

16 ДРБУВ 49 759 x x

47 „Бяла“ – ЕООД, гр. Севлиево 100 % общинска собственост Севлиево

28 ДРБУВ 38 650 x x

117

ДРБУВ 128 376 x x водоснабдя45 „ВиК – Паничище“ – ЕООД, гр. Сапарева баня 100 % общинска собственост

5 ЗБРБУВ 8 095 x през 2009 г.

население служвано

Брой обуправление басейново

Район за на водите ни селища през

Брой обслужва2009 г.

джа – 2 %; Ситово – 2 %;

ца – 5 %; Дулово – 10 %;

Нов аЗагора – 10 %;

Алфатар – 1 %; ГлавиниСилистра – 22 %; КайнарКотел – 5 %; Твърдица – 4 %; Сливен – 30 % (при % на общинска

№ В и К оператор Собственост Община собственик собственост)

Тутракан – 7 %

49 % общинска собственост

49 % общинска собственост

48 „ВиК 03“ – ООД, гр. Силистра 51 % държавна собственост и

49 „ВиК“ – ООД, гр. Сливен 51 % държавна собственост и

50 „ВиК“ – ЕООД, гр. Смолян 100 % държавна собственост

127

ИБРБУВ 114 392 x x x

51 „ВиК“ – ЕООД, гр. София 100 % държавна собственост

205

ДРБУВ 216 535 x x x

ДРБУВ 1 248 431 x x x

54 „ВиК“ – ЕООД, гр. Стара Загора 100 % държавна собственост

202

ИБРБУВ 363 061 x x x

55 „ВиК – Стенето“ – ЕООД, гр. Троян 100 % общинска собственост Троян

20 ДРБУВ 33 467 x x x

53 „ВиК“ – ЕООД, с. Стамболово 100 % общинска собственост Стамболово

18 ИБРБУВ 3 713 x

Обслужва територията на Столичната община от акциите; френската

Столична община – 22,9 % компания Веолия вода

С.А. – 77,1 % от акциите и 77,9 % частна

52 „Софийска вода“ – АД, гр. София 22,1 % общинска собственост собственост пречистване на отпадъчни води

150

ДРБУВ 194 350 x x x

Предоставяни услуги ване отвеждане на отпадъчни води

140

ЧРБУВ 91 575 x x

57 „ВиК“ – ЕООД, гр. Хасково 100 % държавна собственост

159

ИБРБУВ 182 929 x x

59 „ВиК“ – ЕООД, гр. Ямбол 100 % държавна собственост

110

ИБРБУВ 139 548 x x водоснабдяЧРБУВ

0 x през 2009 г.

население служвано

Брой обуправление басейново

Район за на водите

60 „Лу кой л Нефтох им Бу ргас“ – АД, гр. София 10 0 % частна собственост 0 (Дружеството обслужа предни селища през

Брой обслужва2009 г.

во – 2 %; Хитрино – 2 %;

Търговище – 3 2 % ;

Върбица – 3 % ;

киПреслав – 4 % ;

Омуртаг – 13 %; АнтоВенец – 2 % ; Велипичан – 3 %; Никола КозНови пазар – 5 %; СмядоКаолиново – 3 %; Кас(при % на общинска

№ В и К оператор Собственост Община собственик собственост)

Шумен – 23 % лево – 2 %;

ново – 4 %

49 % общинска собственост

49 % общинска собственост

56 „ВиК“ – ООД, гр. Търговище 51 % държавна собственост и

58 „ВиК“ – ООД, гр. Шумен 51 % държавна собственост и

ИБРБУВ

0 x x

ЗБРБУВ

0xxx

ЗБРБУВ

0 x

ДРБУВ

0 x

65 „ВиК“ – ООД, Стрелча 100 % общинска собственост Стрелча

5 ИБРБУВ 5 379 x

66 „Ковачевци 96“ – ЕООД 100 % общинска собственост Ковачевци

8 ЗБРБУВ 2 476 x

61 „ВиК“ – ЕООД, гр. Антоново 100 % общинска собственост Антоново 0 (Дружеството доставя вода на

62 „Екопроект С“ – ООД, гр. Русе 10 0 % частна собственост 0 (Дружеството обслужа пред63 ВиК „Чамкория – 2006“, гр. Самоков 100 % общинска собственост Самоков 0 (Дружеството обслужа к.к. Бо64 „Лайтхаус голф ризорт“ – АД 10 0 % частна собственост 0 (Дружеството обслужа преддруго ВиК друприятие)

приятие)

приятие)

жество)

ровец)

Представените данни показват, че ВиК дружествата се характеризират с различна форма на собственост, обслужвано население (като брой и като количество доставена вода) и вид на предоставяните услуги. Всяка една от тези характеристики, самостоятелно или в комбинация, може да бъде фактор, определящ състоянието и развитието на изследваните ВиК дружества.

Формите на собственост на ВиК дружествата в страната са представени в следващата таблица.

Таблица 3.2. Разпределение на ВиК дружествата по форма на собственост

Брой ВиК друОтносителен дял жества ( %)

100

% държавна собственост

14 21,2

100

% общинска собственост

26 39,4

Държавно-общинска собственост

16 24,2

Общинско-частна собственост

2 3,0

100

% частна собственост

8 12,1

Общо

66

100

Ролята на принципал на държавните ВиК дружества и представител на държавното участие в смесените дружества се изпълнява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. При общинските дружества ролята на принципал е отредена на кмета на общината.

Обслужваното население и обемът на общо доставената вода са показателни за големината на едно ВиК дружество и в таблицата по-долу са разпределени дружествата в групи в зависимост от стойностите тези два показателя за 2009 г.

Таблица 3.3. Разпределение на ВиК дружествата по обем на доставената вода и обслужваното население

Обем достаОбслужвано население вена вода до 20 хил. от 20 до 100 хил. от 100 до 200 над 200 хил.

хил.

до 1000 хил.м3

14

3

о т 10 01 до 4000 хил.м3

12

2

от 4001 до 10 000 хил.м3

1

10

2

над 10 000 хил.м3

1

10

Общо

14

16

13

12

Данните показват, че и броят на обслужваното население и количеството на доставената вода са показателни за големината на дружествата, и двата показателя могат да бъдат използвани при характеризиране големината на операторите и интерпретиране на зависимости, които произтичат от нея. За целите на анализа се приема, че обемът на доставената вода е по-надежден показател, тъй като той обхваща и водата, доставена на бизнес потребителите. ВиК оператори, които доставят годишно до 1000 хил. м3 вода, се разглеждат като малки, от 1001 до 4000 хил.м3 – средни, от 4001 до 10 000 хил.м3 – големи, и над 10 000 хил.м3 – много големи. Специално трябва да се отбележи, че включването на „Софийска вода“ – АД, в групата на много големите дружества силно влияе на получените резултати и поради тази причина данните на дружеството са обект на специален коментар в анализа.

Съпоставянето на данните за формата на собственост на ВиК дружествата и големината им показва, че държавата участва приоритетно в управлението на по-големите оператори.

Таблица 3.4. Разпределение на ВиК дружествата по форма на собственост и големина

Малки

Средни

Големи

Много големи

ВиК

ВиК

ВиК

ВиК

Държавни –

3

5

6

Общински

17

8 –

1

Държавнообщински

–

4

8

4

Общинскочастни

1 – –

1

Частни

3

3

1

1

Общо

21

18

14

13 Общинските дружества са представени от малки и средни фирми. Единственото общинско дружество, което отговаря на определението за много голямо ВиК, е „Водоснабдяване“ – ЕООД, гр. Брезник, което обаче не обслужва население, а стопанисва язовир и ПСПВ и продава вода на „ВиК“ – ООД, гр. Перник, но то не е включено във финансовия анализ. Общинскочастните дружества са представени от „Софийска вода“ – АД – най-голямото в страната, и ВиК „Стримон“ – ООД, с. Микрево. При частните дружества седем обслужват предприятия и съгласно възприетата методология те не са разгледани в последващия анализ.

По данни на НСИ към 31.12.2009 г. ВиК дружествата обслужват 4186 от общо 5339 селища в страната (78,4 % от селищата). В зависимост от броя на обслужваните населени места ВиК дружествата в България попадат основно в две групи – обслужващи малко на брой селища (1 – 20 селища) и обслужващи над 100 селища. Анализът на данните показва, че средно едно ВиК дружество обслужва около 70 населени места. Най-много селища (241) са обслужвани от „ВиК“ – ЕАД, гр. Бургас.

ВиК дружествата предоставят на своите клиенти набор от т.нар. регулирани услуги, както е показано в Таблица 3.5.

Таблица 3.5. Разпределение на ВиК дружествата по големина и вид на предоставяните услуги

Само доставяСамо доставяне и отвеждане не

Малки ВиК дружества

Доставяне,

Само отвеждане и

Само преОбщо отвеждане и пречистчистване пречистване ване

8

8

4

1

21

СредниВиК дружества

2

10

4

2

18

Го лемиВиК дружества

Много големи ВиК дружества

5

9

14

2

1

10

13

Общо

12

25

27

2

1

66

Най-голям дял от дружествата в България предоставят пълния набор от регулирани услуги. Услугата пречистването на отпадъчни води се предлага основно от големи и много големи дружества, докато помалките ВиК оператори са представени в сегмента доставяне на питейна вода и доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води.

Разпределението на ВиК дружествата по райони за басейново управление на водите съгласно описания подход в методологическата част е следното:

Таблица 3.6. Разпределение на ВиК дружествата по райони за басейново управление на водите и големина

Малки

Средни

Големи

ВиК

ВиК

Много големи

Общ брой

Дял на ВиК по

Дял на територията по

ВиК

ВиК райони райони

Дунавски

6

7

7

6

26 39,4 % 42,5 %

Черноморски

1

4

1

2

8 12,1 % 15,0 %

Източнобеломорски

9

3

6

2

20 30,3 % 32,0 %

Западнобеломорски

5

4 –

3

12 18,1 % 10,5 %

Общо

21

18

14

13

66 100,0 % 100,0 %

Анализът на представените данни показва, че в Дунавския район за басейново управление на водите попадат най-много ВиК дружества – почти 40 % от всички дружества в страната, което съответства на териториалния обхват на района. На второ място е ИБР както по територия, така и по общ брой на ВиК дружества в района.

Представянето на ВиК дружествата по форма на собственост е различно по райони за басейново управление, както следва:

Таблица 3.7. Разпределение на ВиК дружествата по райони за басейново управление на водите и собственост

Държавни Общински Държавно-

Общинско-

Частни Общо общински частни

Дунавски

4

9

9

1

3

26

Черноморски

3

2

3

8

Източнобеломорски

6

11

3

20

Западнобеломорски

1

6

2

1

2

12

Общо

14

26

16

1

2

66

Държавата, в лицето на МРРБ, има най-силно присъствие в дружествата в Дунавския и Черноморския район за басейново управление, докато в Източнобеломорския район над половината от дружествата са общински. Тази структура е създадена поради исторически сложилото се развитие, стартиране и спиране на процесите по преобразуване на отрасъла и даването на по-голяма свобода на общините.

3.1.3. Анализ на институционалния капацитет на ВиК дружествата 3.1.3.1. Теоретична основа на анализа на институционалния капацитет на ВиК дружествата

В основата на анализа на институционалния капацитет е поставено съвременното разбиране за фирмата като система от функции, дейности и структури, които се намират в динамично равновесие, обособени и организирани в специална структура.6 В практичен план дружествата от ВиК отрасъла са разгледани като съставени от следните основни елементи/подсистеми (вж. Фигура 3.1.):

▪ Собственост и правна форма на съществуване; ▪ Организационна структура; ▪ Организация на експлоатационната дейност; ▪ Управление на човешките ресурси; ▪ Финанси и финансово управление.

Фиг. 3.1. Основни елементи на ВиК дружествата

Тази „дисекция“ позволява да се структурира изследването и да се направят конкретни и задълбочени анализи на развитостта на всеки един елемент (подсистема). Чрез оценка на развитостта на всеки елемент или подсистема се определя състоянието на институционалния капацитет на фирмите от отрасъла. Трябва специално да се отбележи, че оценката на институционалния капацитет се прави не за отделни фирми, а обобщено за сектор водоснабдяване и канализация.

Институционалният капацитет на фирмите от отрасъла засяга широк спектър от промени в корпоративното управление, организационната структура, стратегическото и текущото управление, използването на ресурсите и продажбите. Институционалният капацитет може да се разгледа в два аспекта: дефанзивен и стратегически. Дефанзивният институционален капацитет обхваща развитието на управленски функции, в степен да отговорят на изискванията за текущо развитие и оцеляване на фирмата. Такива функции и реакции са например приспособяване на организационната структура към текущите нормативи, оптимизиране на заетостта, продажба на

6Вж. Mintzberg H, Le management. Voyage au centre des organisations, P., 1999, Zingales, L., Corporate Governance, Working Paper 6309, NBER, 1997, и др.

активи на предприятието, редуциране на социални придобивки и заплати, замяна на по-скъпи с поевтини суровини и материали.

Стратегическият институционален капацитет, за разлика от дефанзивния, е насочен към средносрочни и дългосрочни хоризонти. Той се занимава със същностните характеристики на фирмата, като: стратегии, пазари, конкурентни предимства. Примери за такива реакции са промяна в продуктовата структура на фирмата, осъществяване на инвестиции в нови технологии и продукти, създаване на нова организационна структура, промяна в стратегическата идентификация на фирмата – мисия, визия, създаване или участие в нови стратегически съюзи и т.н.

Двата аспекта на институционален капацитет на фирмите са разгледани в анализа, като целта е да се установи, доколко всеки от тях е засегнат и кой от тях доминира и характеризира направените промени. Приет е подход за оценка на степента на извършване на промени съгласно скала, подредена по низходящ ред: висока, средна, ниска. Съответната оценка следва и е аргументирана от направения анализ на четири от общо петте групи елементи на фирмите от отрасъла. Елементът „финанси и финансово управление“ не е засегнат, защото е разгледан отделно в т. 3.1.5 в настоящата глава.

Тази скала произхожда от техниката на светофара, защото значението на цветовете е сходно на използваната сигнализация при светофара (вж. Фигура 3.2):

▪ Зелена светлина – висока степен на развитие на институционалния капацитет;

▪ Жълта светлина – средна степен на развитие на институционалния капацитет;

▪ Червена светлина – ниска степен на развитие на институционалния капацитет.

Фиг. 3.2. Основни елементи на ВиК дружествата

Елемент/Цяло предприятие оценка институционален капацитет дефанзивен стратегически висока средна ниска

Висока степен на институционален капацитет означава, че са предприети такива реформи, които приближават съответния елемент (подсистема) до най-добрите модели и правят съответната дейност или функция конкурентна. Тази оценка също така означава завършеност на изграждането или приспособяването на дадената подсистема и липсата на необходимост от извършване на допълнителни реформи. Съгласно техниката на светофара тези оценки получават зелен цвят.

Средната степен на оценка се асоциира с реформи на съответните елементи, които са започнати, постигнатите резултати от тях показват, че е постигнат значителен напредък, но са необходими допълнителни усилия, докато се постигне състояние на завършеност. Тези оценки посочват областите, в които реформите трябва задължително да продължат да се осъществяват. Съгласно техниката на светофара тези оценки получават жълт цвят.

Ниската степен на развитост на съответните елементи и на институционалния капацитет се използва, когато много малка част от очакваните реформистки дейности са започнали или въобще не са стартирали. При тази оценка постигнатите резултати от промяната са малки или въобще няма такива. Тези оценки фокусират върху елементите, които са най-изостанали в институционален капацитет и изискват най-висока степен на концентрация, внимание и усилия от страна на мениджмънта на предприятията и ресорното министерство. Съгласно техниката на светофара тези оценки получават червен цвят.

След като се направи оценка на степента на развитост на всеки елемент и съответно на институционалния капацитет, може да се направи обобщение на степента на институционален капацитет на цялото предприятие. В случая всички оценки се отнасят за групата анализирани предприятия, като се допуска, че се отчитат най-характерните и обобщаващите черти за цялата група предприятия.

3.1.3.2. Собственост и правна форма на ВиК дружествата Предметът на дейност на дружествата от ВиК отрасъла съгласно официалната им регистрация е почти идентичен. В акта на учредяването им е записано, че те доставят услугите водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води; инженерингови услуги в страната и чужбина; проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителни, канализационни, електро- и топлоенергийни системи; извършване на всякакви услуги в страната и чужбина. На практика всички дружества предоставят основно услуги по доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води и над 98 % от приходите на дружествата се формират от тази дейност. Всички ВиК дружества представляват местни монополисти в тази сфера, които нямат други конкуренти при снабдяването на бизнеса, администрацията и населението с вода, отвеждането и пречистването є. Друга особеност на този бизнес е, че услугите на дружествата са свързани само с един продукт – водата, която е с много ниска степен на еластичност на потреблението.

Собственост Собствеността върху капитала на изследваните дружества е изцяло или преобладаващо държавна (над 51 %), общинска и общинско-частна7. Тези дружества са в забранителния списък за извършване на разпоредителни сделки според Закона за приватизация. Трансформирането на собствеността в държавно-общинска е станало формално под натиска на Световната банка8, а не поради вътрешна необходимост. Разпределението на собствеността между общините е извършено на основа на броя на обслужваното население. Наблюденията на функционирането на ВиК дружествата не откриват съществени различия в начина на управление на държавните и общинските дружества. Това води до извода, че направеното преструктуриране на собствеността не е довело да промяна в поведението на предприятията, а оттам и на техните резултати.

7 Частните дружества, обслужващи само предприятия, не са обект на анализ.

8 Като условие за получаване на Водния заем.

Друг важен проблем, който съществува във ВиК дружествата, е свързан със собствеността върху използваната от тях мрежа. Според чл. 2 (1), т. 7 и чл. 3 (2), т. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) водоснабдителните и канализационните системи, обслужващи територията на съответната община, са публична общинска собственост, ако не са включени в имуществото на търговските дружества. Според § 46 (1) и (2) от преходните и заключителните разпоредби на този закон обектите публична общинска собственост не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско имущество и общинските съвети трябва да предприемат необходимите действия за намаляване на капитала им със стойността на обектите. Подобно е съдържанието на проблема и в чл. 19 от Закона за водите9 (ЗВ).

През 2009 г. в Закона за водите бяха направени промени и допълнения, които създават условия за реално прехвърляне на собствеността на ВиК инфраструктурата на държавата и общините и създаване на ново институционално устройство на управлението на този отрасъл.

Все още тази собственост не е окончателно прехвърлена, което трябва да се случи в близко бъдеще. По силата на същите промени вече са създадени 22 водни асоциации от общо необходими 28, които възлагат извършването на ВиК услуги на избрани от тях водни оператори.

Правна форма С изключение на „ВиК“ – ЕАД, Бургас, Ловеч, Свищов и „Софийска вода“ – АД, София, всички дружества от отрасъла са регистрирани като дружества с ограничена отговорност (ООД) или ЕООД. Функциите на принципал на държавното участие се изпълняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а на общинското участие – от кметовете на общини. Дружествата с ограничена отговорност се управляват от назначен от принципала управител със завършено висше образование.

Той в повечето случаи е ВиК или строителен инженер. Някои от управителите инженери притежават втора висша образователна степен по икономика и управление. В редки случаи като във ВиК, Враца, управителят на дружеството е икономист по професия. Въпреки съществените мащаби на дейност, само във ВиК Пловдив е назначен заместник-управител. По подразбиране или в случай на заместване на управителя тези функции обикновено се изпълняват от главния инженер в допълнение към неговите текущи ангажименти.

В някои от дружествата с ограничена отговорност има назначен също от принципала контрольор, който е представител на министерството в дружеството. Участието на контрольора в работата на дружеството към момента е по-скоро неефективна.

При акционерните дружества се използва едностепенна система на управление със съвет на директорите. Членовете на съвета се назначават от принципала или частните акционери, както е при „Софийска вода“, и между тях се избира председател на съвета и изпълнителен директор.

9 Вж. Закон за водите.

Назначенията на управителните органи в дружествата с изцяло или преобладаваща държавна собственост се извършват пряко, без съгласуване с общините, които са съдружници във ВиК предприятията. В изцяло държавните дружества при назначенията (и уволненията) често се отчитат и политически съображения и настроения. Няма практика за провеждане на конкурси за управители и контрольори.

Повечето държавни ВиК дружества обслужват изцяло територията на съответните области. За целта дружествата са развили мрежа от поделения, която покрива обслужваната територия.

По брой на средносписъчния персонал държавните ВиК дружества могат да се определят като големи фирми, докато общинските дружества са предимно малки и средни. В основните държавни ВиК дружества броят на персонала е над 250 д., като в най-големите от тях той достига до няколкократно по-големи стойности, включително и над 1000 д. От анализа на организационно-управленската структура също е видно, че тя е много разгърната не само териториално, но и функционално.

Това показва несъответствие между големината на предприятието и неговата правна форма на съществуване. Известно е, че дружествата с ограничена отговорност са правна форма за водене на малък и среден бизнес. Те обаче не са подходящи за управление на големи предприятия. За разлика от акционерните дружества при тази структура не съществува съвет на директорите, който може съществено да подпомогне изпълнителния директор, особено при вземане на стратегически решения при управление на дружеството. Освен това, чрез участие в съвета на директорите представители на обслужваните от ВиК дружеството общини могат да бъдат интегрирани в управлението му. При едноличните дружества с ограничена отговорност свикването и провеждането на общи събрания е формален акт. Същата практика се разпростира и при дружествата с ограничена отговорност с участие на общините. По този начин общините са изцяло изключени от управлението на едно от дружествата, което оказва жизненоважни услуги за населението на тяхна територия.

Въз основа на направения анализ могат да се изведат следните обобщения:

Досега не е решен проблемът за собствеността на използваната мрежа от ВиК дружествата. Тя трябва да се прехвърли като собственост върху общините или държавата, а ВиК дружествата да функционират като оператори, които използват и поддържат тази мрежа.

Необходимо е да се преосмисли правната форма, в която се осъществява функционирането на дружествата от отрасъла. Тя определено не съответства на мащаба на бизнеса, както и не отчита механизмите на участие на представители на общините в дейността на дружествата. Преобразуването на предприятията от дружества с ограничена отговорност в акционерни дружества може да подпомогне процеса на подобряване на институционалния капацитет на предприятията чрез подобряване на корпоративното управление.

Направеният анализ и обобщения дават аргументи за средна оценка по отношение на дефанзивния институционален капацитет и ниска оценка за стратегическия институционален капацитет по отношение на собствеността и правната форма на дружествата (вж. Фигура 3.3). По отношение на собствеността е започната, но не е завършена реформа за създаване на държавно-общински ВиК дружества. Всъщност проблемът не се състои толкова в дисперсия на собствеността, а в регламентиране на отношенията между собственика на инфраструктурата и оператора, който предоставя ВиК услуги. Този стратегически проблем засега не е решен.

Правната форма на предприятията позволява те да функционират като търговски дружества. Тя обаче не съответства на мащаба на бизнеса, както и не интегрира общините като собственици на мрежата в управлението на дружествата, което е задача от стратегическо естество.

Фиг. 3.3. Оценка на институционалния капацитет по отношение на собствеността и правната форма на предприятията

Собственост и правна форма на предприятията оценка институционален капацитет дефанзивен стратегически средна ниска

3.1.3.3. Организационно-управленска структура Съществуващите организационно-управленски структури във ВиК дружествата са плод на историческото им развитие. При този процес за изпълнение на нови дейности и задачи са били създавани нови звена, които са били добавяни основно към второ или трето йерархично равнище на съществуващите организационни структури. По този начин развитието на организационните структури се е осъществявало предимно в хоризонтална посока и чрез създаване на нови звена. В по-редки случаи съществуващи звена са променяли функциите си или са били сливани (обединявани) с други.

Основният модел на използваните организационно-управленски структури на дружествата е линейно-функционален, който е типичен за ВиК отрасъла в страната. С малки изключения в дружествата от отрасъла досега не е бил извършван сериозен анализ на организационно-управленските им структури. Развитието на тези структури се е извършвало или под едноличното ръководство на управителя, или съгласувано между него и главния инженер на фирмата.

Предимствата на съществуващите организационно-управленски структури на дружествата могат да се сведат до следните основни характеристики:

▪ Разгърнат териториален обхват, който покрива целия обслужван регион и осигурява близък контакт до потребителите.

▪ Равномерно разпределение на функции между първо и второ управленско ниво, което позволява максимално използване и развитие на управленския потенциал на фирмата.

▪ Висока степен на покриване на най-важните управленски функции чрез изграждане на специализирани звена.

БРОЙ 96 ДЪРЖАВЕНВЕСТНИК СТР. 97 ▪ Простота при организация на ежедневната работа, ясно разпределение на правомощия и отговорности.

Недостатъците на тези структури на ВиК дружествата са повече, като основните от тях са:

▪ Неправилно разположени звена, като например логистичните функции и складовото стопанство се намират на пряко подчинение на главния инженер, вместо за тях да отговаря финансистът на фирмата, което би довело до по-добро управление на паричните потоци и запасите на фирмата. В някои дружества в рамките на звеното по кадрово осигуряване е разположено и деловодството, вместо да бъде локализирано в звеното по административно обслужване, където му е системното място. Възможно е също йерархичната подчиненост на звената по информационна поддръжка да не е определена.

▪ Неравномерно натоварване на първото управленско равнище. Най-натоварени в дружествата са управителят и главният инженер.

▪ Обикновено функциите по перспективно развитие са концентрирани в управителя, главния инженер и инвестиционното звено. Няма практика по създаване на звена за изпълнение на временни задачи, проектни екипи, които могат да внесат гъвкавост на структурата, която да отговаря на динамичните условия на външната среда.

▪ Масово е слабото развитие на звена за работа с клиентите, за обработка на жалби и връзки с обществеността. Според данни от бизнес плановете на 50 ВиК дружества за 2007 г. средното годишно постигнато ниво на отговор на писмени жалби на потребителите в 14-дневен срок е 0,82 при норма от 0,99. Маркетингът на продукцията на фирмата обикновено е разсеян между няколко звена и навсякъде определено е подценен като управленска функция. Често се среща липса в организационноуправленската структура на звена за управление на човешките ресурси. Тази функция най-често е прикачена към звената по заплащане и кадрово осигуряване.

Съществуващите организационно-управленски структури на ВиК дружествата са дуалистични, защото съчетават елементи на минали структури и по-съвременни виждания за организиране на работата на дружеството. Тези структури са в начален етап на преобразуване, незавършени са и в този си вид не могат да отговорят на изискванията, предявявани към модерните компании от сферата на публичните услуги.

Необходимо е да започне системното изграждане на нови организационни структури, които да представляват елемент от цялостната стратегия за развитие на дружествата. Новата структура трябва да интегрира в себе си всички управленски функции на едно съвременно предприятие, обърнато към своите клиенти и отговарящо на очакванията на заинтересованите си лица.

Направеният анализ и обобщения от този раздел дават аргументи за средна оценка по отношение на дефанзивния институционален капацитет и ниска оценка за стратегическия институционален капацитет по отношение на организационно-управленската структура на предприятията (вж. Фигура 4). Дружествата са започнали да правят реформа на организационно-управленската си структура, която обаче представлява по-скоро защитен рефлекс на промяната в средата за функциониране, отколкото да отразява и да е в синхрон с цялостна стратегия за развитието им. Поради тази причина някои важни звена в тази структура не са развити или само формално съществуват, което се отразява на вътрешната структура на фирмата и на отношенията є с клиентите.

Фиг. 3.4. Оценка на институционалния капацитет по отношение на организационно-управленската структура на предприятията

Организационно-управленска структура оценка институционален капацитет дефанзивен стратегически средна ниска

3.1.3.4. Експлоатационна дейност Експлоатационната дейност на ВиК дружествата е специфична и обхваща разнообразни дейности, като експлоатация и поддръжка на водопроводната и канализационната дейност, поддържане на системата за отстраняване на аварии, осигуряване на качеството на питейната вода, пречистване на отпадъчните води, управленските информационни технологии, обслужването на потребителите и помощните дейности на фирмите.

Организация на експлоатационната дейност Организацията на експлоатационната дейност в дружествата е йерархически подредена. Основните принципи на съставянето є са: близост до използваните ресурси, разпределяне на обслужването на цялата мрежа от териториални звена, близост до потребителите и подчиненост на централното управление. Основните структури, които отговарят за експлоатацията и поддръжката във ВиК дружествата, са експлоатационните райони. Експлоатационните райони са организирани, като са използвани три критерия:

▪ Съществуващата административно-териториална структура.

▪ Концентрацията и важността на обектите на ВиК мрежата.

▪ Центровете на потребление. Обикновено центърът на областта представлява един самостоятелен район, няколко общини от областта също образуват един район. По-големи и важни обекти, като язовири и ПСОВ с локален център на потребление, също образуват отделни райони.

По този начин във всяко ВиК са формирани по няколко експлоатационни района. Експлоатационните райони се подразделят на технически райони, които обхващат най-често 1 – 2 близки общини или района в областните градове.

В повечето случаи експлоатационните райони се ръководят от ВиК инженери с дългогодишен опит в дружеството. В техническите райони са локализирани по няколко души персонал и малко предимно ремонтна и транспортна техника. Всеки технически район има малък склад за найнеобходимите материали за аварийни ремонти, а централният склад се намира в областния град.

ВиК дружествата рядко използват специализиран софтуер за управление на складовите си стопанства. Планираните доставки на резервни части и суровини се пресмятат на основа на заявките от районите.

При необходимост, като например при сериозни повреди, специалисти от един район се изпращат в помощ на друг район с изрична писмена заповед на управителите на дружествата.

Организацията на експлоатационната дейност се подчинява на правилата на оперативното планиране. Във ВиК дружествата предварително се планират ежеседмичният обход на външните водопроводи, ежедневен обход на пречиствателните станции, водоемите и водоизточниците.

ВиК дружествата ежемесечно планират дейностите по техническата поддръжка и ремонт на помпени станции, ел. оборудване и автоматика. На годишна база се планират промивките и дезинфекциите на резервоарите и водопроводните мрежи, както и реконструкцията на ВиК съоръженията.

Поддръжката и ремонтната дейност с изключение на по-големите и специализирани ремонти се извършва от самите дружества. Рядко и само за извършване на по-специални дейности по поддръжка на ВиК мрежата се използват външни фирми. Външни фирми се занимават и със строителство и надзор по проекти на ВиК дружества с ЕБВР и ИСПА.

Измерване на водното потребление Подадената вода се измерва посредством монтирани за целта измервателни устройства към помпените станции. Видът и параметрите на устройствата са съобразени с подаваните водни количества.

При гравитачните водохващания водомерите са монтирани при напорните резервоари на населените места. Основен фактор за това е местоположението на водохващанията, които често се намират в сложни планински терени и при голяма отдалеченост от населени места.

Типично за дружествата от отрасъла са многото териториално разпръснати абонати. Най-голям по брой и по потребление са клиентите от домакинствата.

В частния отрасъл без монтирани водомери са около 2 – 5 % от абонатите. Този процент се колебае в по-високи граници при домакинствата. Той се дължи основно на ромското население и е по-голям в дружествата, при които присъствието на това малцинство е по-сериозно. В някои отдалечени планински селища обхватът на населението с водомери е по-нисък от средните стойности за страната.

В някои ВиК се води статистика относно дела на повредените водомери. Причините за тези повреди са недобро стопанисване от страна на абонатите, амортизиране на старите водомери, температурните разлики, както и некачествени резервни части.

Друг сериозен проблем, който съществува при водомерното стопанство е неточното отчитане на водомерите. Факторите за това са различни, като на първо място е дългият период на използваемост на водомерите (20 – 30 години). На второ място, като фактор за неточно мерене са механичните повреди най-вече на зъбните колела, извършени от страна на абонатите (за забавяне или напълно спиране отчитането на преминалото водно количество). Намалено водно количество се отчита и при задръстване с механични примеси, което не е рядко явление.

При тази ситуация дружествата полагат определени усилия за намаляване на загубите си от неточно мерене. За целта водомерните работилници по предварителен план осъществяват проверки на инсталирани водомери. Едновременно с това при тях се извършва ремонт на повредени водомери. В някои ВиК дружества съществува практика за подмяна на амортизирани водомери, които са собственост на съответните клиенти.

Загубите на вода се разпределят между загубите по външните и вътрешните водопроводи. Друга категория загуби, които експертно се определят във ВиК дружествата, са т.нар. „икономически“ или загуби в резултат от кражби на вода от потребителите на тази услуга. Техническите загуби се определят от състоянието на водопроводната мрежа и формират около 70 – 80 % от общите загуби. Икономическите загуби допринасят с около 20 – 30 % за размера на загубата на дружествата. Те се получават в резултат от неточни измервателни уреди (водомери) или от нелегални свързвания на потребители в мрежата. В преобладаващата си част тези загуби се дължат на незаконните водопроводни отклонения; демонтаж на водомерите за определен период (между отчитанията на инкасаторите); умишлено повреждане на водомерите с цел отчитане на по-ниско потребление. По-малка част от тези загуби се причиняват от неточно мерене на потребената вода.

Система за отстраняване на авариите Сериозен проблем за ВиК дружествата във връзка с експлоатационната им дейност е, че те не разполагат с цялостен подземен кадастър. За всяко водоснабдено населено място съществува план на водопроводната мрежа, който не винаги е точен. При такива случаи за откриване на точното разположение на тръбите се използва лаборатория за откриване на течове – с хидролукс (който установява промените в шума на водния поток) или с корелатор (при наличие в близост на две арматури една до друга).

Отстраняването на авариите се превръща в част от основната дейност на много ВиК дружества поради силно износената мрежа. По преценки на мениджъри за отстраняване на аварии се използват около 60 % от всички ресурси на някои дружества. Често се налага да се работи в извънработно време (почивни, празнични дни, както и извън нормалното работно време), което изисква допълнителни ресурси и организация.

В дружествата възникналите и отстранени аварии се водят в дневник, в който се отбелязва видът на аварията, вложените материали, часът на заявка и часът на отстраняването є. Тези данни служат за база при планиране на участъците, подлежащи на реконструкция, за намаляване на налягането в мрежата, както и за контрол на количествата подадена и продадена вода. Годишното ниво на аварии на водоснабдителната система е представено в следващата таблица. Представената информация показва, че нивото на аварии на разпределителните водопроводи е по-често от тези на довеждащите водопроводи.

Таблица 3.8. Годишно ниво на аварии на водоснабдителната система

Видове аварии

Брой аварии

Дължина (км)/брой

ГодишБрой анано постигнато ниво лизирани дружества

Аварии по довеж дащите водопроводи

298

2178,52 км 0,586

49

Аварии по разпределителните водоп р о води

1233

5796,75 км 1,413

49

Аварии на СВО

755

39564 бр. 0,142

49

Аварии на ПС

141

75 бр. 1,916

46

Повечето от авариите произтичат от състоянието на азбестоциментовите тръби, докато по-малък дял аварии идва от износването на стоманени и поцинковани тръби и връзките между тях. Когато се извършват планови и други ремонти или се отстраняват аварии, ВиК дружествата предварително уведомяват кметовете и населението за времето и продължителността на ремонта. Режимно водоподаване се въвежда само след заповед на кмета на общината. В заповедта се определя периодът на прекъсване на водата в населените места на съответната община. Тези заповеди се разгласяват в общия случай предварително чрез местните кабелни телевизии и регионалния печат. За 2007 г. според данни за 49 ВиК компании процентът на населението, засегнато от прекъсване на водоснабдяването, е 25,2 %. Този процент обхваща спирания на водата поради аварии и режим на водоснабдяване. Планираните прекъсвания на водоподаването, отстранени в предвидения срок, се равняват средно на 92,1 %.

Най-често споменаваните проблеми от дружествата, които се появяват при отстраняване на авариите, са:

▪ липса на точен подземен кадастър; ▪ наличие на други съоръжения в близост до ВиК мрежата (телефонни и електрически кабели);

▪ тежката административна процедура по съгласуване на ремонтните дейности с оторизираните инстанции;

▪ моралното остаряване, амортизираността или липса на малка механизация в дружествата.

Качество на питейната вода С влизане в сила на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели10 се допуска наличие на амоняк и нитрити до 0,5 мг/л. Това са показателите, които най-често са давали отклонения в дружествата от БДС за вода за пиене. В общия случай качеството на подаваната вода при анализираните ВиК от централното водоснабдяване отговаря на Наредба № 9. Всички химически показатели са със стабилни показания с изключение при силни

10 Обн., ДВ, бр. 30 от 28 март 2001 г.; изм., ДВ, бр. 87 от 30 октомври 2007 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 4 януари 2011 г.

дъждове и снеготопене, когато се влошава мътността на повърхностните водохващания, а оттам и на подаваната вода.

Отклоненията по микробиологични показатели са редки, като констатираните причини са свързани с некачествено обеззаразяване на питейната вода. Според данни от бизнес плановете (2009 – 2013 г.) на 49 ВиК дружества средното годишно постигнато ниво на проби по микробиологични показатели, които отговарят на нормативните изисквания, е 0,922. Нивото на проби по физико-химични и радиологични показатели е дори по-добро – 0,941. Около 80 % от водоизточниците в наблюдаваните ВиК се хлорират с белина. За дозирането на белината най-често се използват медицински системи. За подобряване на качеството на обеззаразяване е необходимо да се закупят дозаторни помпи, които и сега се използват, но на много по-малко места.

При контролиране качеството на водата се работи в тясно сътрудничество с РЗИ (бившите РИОКОЗ). За целта са изготвени програми за мониторинг, където са определени редът и начинът на вземане на пробите, пунктовете за пробонабиране, показателите, по които се извършва постоянният и периодичният мониторинг.

Голяма част от съществуващите в момента ВиК дружества нямат необходимия капацитет – като човешки ресурс (най-вече квалифицирани специалисти) и като финансови възможности, техника и лабораторна база за изпълнение на всички задължения, които имат ВиК дружествата по отношение извършване на мониторинг на качеството на подаваната от тях питейна вода в съответствие с нормативните изисквания. Преодоляването на този проблем в най-кратък срок следва да бъде един от приоритетните въпроси, поставен за решаване при развитие на ВиК сектора, тъй като заплашва да стане причина за налагане на санкции на страната за неизпълнение на европейското законодателство.

Всички показатели, които се изискват от Наредба № 9, се наблюдават от лабораториите на дружествата. Лабораториите на ВиК дружествата за мониторинг на качеството на водата в големите дружества са добре оборудвани. Това, което е необходимо да се направи, е закупуване на допълнително оборудване, като компютри, изграждане на постоянна връзка чрез интернет между лабораториите на ВиК и РЗИ. Назначаването на микробиолози, които да следят за поддържането на микробиологичните характеристики на водата, също е един от нерешените въпроси в това направление.

В повечето ВиК дружества като критичен проблем се очертава опазването на отредените им санитарно-охранителни зони. Част от тях са без ограждения поради кражба както на самите мрежи, така и на част от коловете. При тях не се използват постоянна охрана, което ги прави уязвими и за в бъдеще.

Налягане в мрежата и режими на подаването на вода

Осигуряването на постоянното налягане във водопроводната мрежа е една важна характеристика на услугата по водоснабдяване, като максималната му стойност не трябва да надвишава 60 метра. Според бизнес планове на 47 ВиК дружества за 2007 г. постигнатото ниво на броя СВО, при които е установено налягане по-високо от нормативно определеното, е 55,3 %. Нивото на случаи с по-ниско от нормативното налягане е по-малко – 36,6 %.

Експлоатация на канализационната мрежа и пречистване на отпадъчни води

Изграждането и поддържането на канализационната мрежа в анализираните ВиК дружества е подценена дейност. Дори големи градове – областни центрове, не са изцяло канализирани. Недостатъчна е степента на изграденост на канализационната мрежа в по-малките градове и селата.

Експлоатационните проблеми с канализацията възникват основно от: неправилно оразмерени участъци от канализационната мрежа (с по-малка пропускателна способност), съществуването на участъци с обратни наклони, чести запушвания на канализационните отклонения от неправилната експлоатация и лошокачественото строителство. В някои жилищни комплекси има заустени канализационни отклонения (битови води) в дъждовните профили, които заедно с липса на техника за изчистване на наносите, наслагвани през годините, и честите кражби на капаците на уличните канализационни шахти допълват проблемните области при експлоатация на канализационната мрежа.

Авариите, които възникват в канализационната мрежа, са причинени от запушвания или пропадане (разместване) на тръбите; пропадане на участъци от нея, частично пропадане на ревизионни шахти; кражба на решетки на уличните оттоци и капаци на ревизионните шахти. Нивото на броя аварии на канализационната мрежа спрямо дължината є е 1,25.

В най-често срещания случай ПСОВ обхващат водите на областния град и на съседните му населени места. В населените места извън областния център по правило отпадъчните води не се пречистват и директно се заустват в реки или дерета.

С изключение на новоизградените модерни и модернизирани стари пречиствателни станции състоянието на ПСОВ е проблематично. Повечето от тези инсталации имат проблеми с биологичното стъпало на пречистване. Цялостната технология на пречистване на водите е доста остаряла и не отговаря на съвременните изисквания. Въпреки усилията е налице бавно въвеждане на нови ПСОВ.

Информационни управленски технологии Дружествата се стремят към поетапно компютъризиране на всички отдели и дейности и свързването им в една обща компютърна мрежа, позволяваща връзка и обмен на информация между всички отдели. В момента най-често със самостоятелни мрежи работят и обслужват дейността си отделите „Инкасо“ и „Финансово-счетоводен“ във ВиК дружествата.

В другите управленски звена, като планиране, ценообразуване, техническия отдел и кадастър, ТРЗ и персонал, административния отдел и диспечерските пунктове в централата на дружествата, най-често се срещат самостоятелни компютърни работни места.

Неразвитата инфраструктура и комуникации в по-малките населени места затруднява развитието и разширението на компютъризацията по селищата и техническите райони.

Обслужване на потребителите Плащането на сметките от клиенти на дружествата се извършва по банков път – при големите предприятия, или в специално открити за целта каси в центрове за обслужване на населението или в офиси на самите дружества.

За отчитане на плащанията и издаване на съответни документи в дружествата се използва специализиран софтуер. Постъпващите от изградените каси данни се обработват от звената за информационно обслужване и се предоставят на финансово-счетоводното направление.

Сериозен проблем с нарастващо значение за дружествата са несъбраните вземания от техни клиенти. Тези вземания се увеличават и са особено характерни след периоди на увеличаване на цените на водата. ВиК дружествата се опитват за прилагат различни форми на въздействие за събиране на дължимите си вземания. Така например, гратисният период за плащане, през който не се начисляват лихви за населението, е 30 дни от датата на възникване на плащането, а за фирми и бюджетни учреждения – 15 дни.

Общо 27 ВиК дружества имат собствена интернет страница. Малко на брой ВиК дружества притежават сертификат по ISO 9001 и 14000.

В дружествата има опити за прилагане на система за приемане и отговор на жалби. Устните жалби и оплаквания се приемат и регистрират в централата на дружествата. Писмените жалби се регистрират в специален регистър.

Транспорт и поддръжка на транспортния парк Транспортният парк на ВиК дружествата е твърде разнообразен и се състои от леки и лекотоварни автомобили, багери, самосвали, товарни автомобили, автокранове, специални автомобили, лаборатория за откриване на течове, работилница, каналочистачни машини и автобуси. По-голяма част от транспортната техника е произведена в началото на 90-те години и е с изтекъл амортизационен срок.

Транспортната техника физически е разпределена за ползване по експлоатационни и технически райони. Една част от нея е на разположение на централата на дружеството. Степента на централизация е различна в дружествата, а също така зависи от възприетата система на обслужване на автопарка. Повечето ВиК дружества предпочитат сами да извършват поддръжката на автомобилния парк. Аргументите за това са в специализираността на техниката и липсата на частни фирми, които предлагат такова обслужване. Заедно с предимствата трябва да се отчете, че тази система икономически не е рационална, защото понякога се налага транспортиране на 50 – 60 и повече километра на повредените машини за извършване на ремонтна дейност.

Честото авариране на разнородната и сравнително стара техника е основният проблем, с който се сблъскват дружествата при използването є. Това налага поддържането на значителен брой квалифициран персонал от автомонтьори, ел. техници, заварчици и шлосер-монтьори, които извършват планово-профилактични ремонти (ППР), текущи и основни ремонти.

Някои ВиК дружества извършват услуги на граждани и фирми с багери, самосвали, автокранове и друга специализирана техника. Приходите от тази дейност обаче са незначителни.

Анализът на експлоатационната дейност на ВиК дружествата позволява да се направят следните обобщения:

▪ ВиК дружествата управляват водопреносна мрежа, която обхваща почти напълно населението на обслужваните райони. Канализационната мрежа е на много по-ниска степен на изграденост. Необходими са специални усилия и ангажираност за изграждане на нови и модернизиране на съществуващите ПСОВ.

▪ Висок е делът на загуба на вода във всички ВиК дружества. Основният причинител на високите загуби на вода е състоянието на вътрешните водопроводни мрежи, както и кражбите от некоректни потребители. Тези мрежи са изключително износени и за възстановяването им трябва да се насочат солидни инвестиции.

▪ Многобройни и чести са авариите на ВиК мрежата, което също е последица от лошото є състояние. ВиК дружествата разполагат с ограничени и износени физически ресурси за справяне с този проблем.

▪ Качеството на подаваната вода в общи линии отговаря на нормативните изисквания. Констатираните отклонения от нормите са сравнително редки и те биха могли допълнително да се ограничат със закупуване на допълнителни съоръжения за обработка на водата.

▪ Лабораториите за контрол на качеството на водата са оборудвани с необходимите съоръжения и разполагат с квалифициран персонал. Те също трябва да се приведат в съответствие с допълнителните изисквания, които се поставят в тази област, чрез осигуряване на допълнителни специалисти – микробиолози, и чрез закупуване на нова техника.

▪ Много сериозен проблем за дружествата е опазването на санитарно-охранителните зони.

▪ Дружествата не разполагат с подземен кадастър на изградената инфраструктура (в някои случаи и на ВиК мрежата), което пречи на цялостната експлоатация на съоръженията и ефикасността на аварийните дейности.

▪ Състоянието на транспортната и специализираната техника създава сериозни проблеми пред дейността на дружествата. Ремонтните дейности, които предимно са централизирани, водят до непълно натоварване на съществуващите ресурси.

▪ Съществува реална нужда и предпоставки за оптимизиране на складовото стопанство на дружествата. Модерните и не толкова скъпи системи за управление на складовото стопанство трябва да намерят приложение в ежедневната дейност на дружествата.

▪ По-малко от половината ВиК дружества вече имат присъствие в интернет пространството. Техните интернет страници, както и използването на PR и маркетингови кампании, ще създаде повисока степен на доверие между ВиК дружествата и клиентите им и ще подобри имиджа на дружествата от отрасъла.

▪ ВиК отрасълът е все още слабо покрит със сертификати по системи за управление на качеството ISO 9000 и ISO 14000.

Анализът и обобщенията, направени в този раздел, водят до поставяне на средна оценка на дефанзивния и стратегическия институционален капацитет (вж. Таблица 3.9). Дружествата имат на разположение водоснабдителна мрежа, която е силно развита, и използваните технологии позволяват да се задоволяват в текущ и бъдещ план нуждите на населението, бизнеса и администрацията с вода, която в основни линии отговаря на изискванията за качество. Изключително високата степен на амортизация на водопреносната и канализационната мрежа, изоставащото развитие на канализационната мрежа и пречистването на отпадъчни води представляват сериозна заплаха за нормално функциониране на дружествата през следващите години.

Изоставане се отчита и по отношение на въвеждането на информационни управленски системи, системи за управление на качеството, маркетинга и обслужването на клиентите на фирмите.

Таблица 3.9. Оценка на институционалния капацитет по отношение на експлоатационната дейност на предприятията

Експлоатационна дейност оценка институционален капацитет дефанзивен стратегически средна

3.1.3.5. Управление на човешките ресурси В тази част се анализират основни количествени и качествени характеристики на персонала в дружествата, фирмената политика в тази област и състоянието на индустриалните отношения в тях.

Броят на персонала във ВиК дружествата първоначално е бил съобразяван с нормативи, използвани за определяне на необходимия щат, утвърдени преди повече от 25 години, когато ВиК фирмите са били подведомствени на Дирекция „Водоснабдяване и канализация“ към Министерството на строителството. Тези нормативи предпоставят броят на персонала да бъде в зависимост от величината на наличните активи на всяко дружество – дължина на водопроводната и канализационната мрежа, брой на водоемите, шахтите, помпените станции, СОЗ, ПСПВ, ПСОВ, КПС и др.

Други по-актуални ориентири, които се използват при определяне на щата на дружествата, са степента на компютъризация във фирмите, техническото обезпечаване на експлоатацията, обемът на ремонтната и аварийната дейност, приемането на нова мрежа за експлоатация. Създаването на нови отдели (като например правен отдел, звено за обществени поръчки и звено за управление на проекти) във връзка с новите нормативни актове и дейности на дружествата е също сред причините за промяна на броя на персонала.

Средносписъчният брой на персонала към 2007 г. на повечето държавни ВиК дружества, се колебае между 300 и 950 д. За общинските дружества броят на персонала най-често варира между 30 и 90 д. Тенденцията в развитието е поскоро към задържане на броя на персонала на постоянно ниво.

Общата численост на персонала в дружествата може да се определи като висока, а резервите за оптимизиране използването на персонала като големи. Запазването на свръхзаетост в дружествата се дължи основно на две причини. Едната е прекалената социална отговорност и загриженост за персонала, която се очаква от държавните дружества не само от този отрасъл, а въобще. Втората е по-практична и се определя от нуждата от подсигуряване с резервен персонал в условията на нарастващи по честота и обем ремонтни дейности, които изискват и повече персонал, и повече немеханизиран ръчен труд. Неразвитостта на връзките или липсата на контрагенти за предоставяне на специализирани услуги, като например техническо и ремонтно обслужване на транспортния парк и другата специализирана техника на дружествата, също налага наемане на постоянен щат на персонал, който не може да се използва пълноценно.

В повечето ВиК дружества се забелязва преструктуриране на работните места. Освободените поради пенсиониране места не се заемат от нови кадри, което се отразява на възрастовата структура на заетия персонал.

Като положителна практика в повечето наблюдавани дружества може да се оцени широко използваното съвместяване на професии. Този дял достига до 20 – 30 % от производствения персонал. Например в техническите райони се съвместяват дейностите инкасатор – водопроводчик; водопроводчик – помпиер; пазач на помпена станция и помпиер; водопроводчик – шофьор и т.н.

Около 20 – 30 % от заетите лица в дружествата са жени, които намират реализация най-вече в администрацията. Във ВиК дружествата определено делът на мъжката работна сила преобладава, което изцяло съответства на характера на труда в отрасъла.

Средната възраст на персонала в дружествата в началото на 2006 г. е над 42 години. Въпреки кризата в някои региони съществува проблем с привличането на млади специалисти и особено на млади ВиК инженери.

Проследяването на тенденциите в промените на числеността, половата и възрастовата структура на персонала насочва към извода, че в средносрочен план дружествата би трябвало да се „отворят“ в по-голяма степен към привличане на млада, квалифицирана работна сила и (евентуално) към назначаването на жени на подходящи длъжности. Ситуацията на регионалните пазари на труда дава възможност за извършването на прецизен подбор на нова работна сила във фирмите.

Делът на административния персонал в централните управления през последните години е между 9 и 12 %, което може да се оцени като сравнително висока стойност. Една от причините за това е ниската степен на компютъризация на управленските процеси, липсата или частичното развитие на управленски информационни системи и тяхната организация.

Структурата на персонала според образователното равнище е сравнително благоприятна. Около 15 % от заетите лица имат основно образование, а хората с висше и полувисше образование са около 14 %. Над 60 % от персонала е завършил професионални гимназии или СПТУ. Тези добри качествени характеристики са важна предпоставка за ефективно функциониране на дружествата.

Прави впечатление, че високата квалификация и образование са концентрирани в централното управление, докато в районите има недостиг на кадри с такива характеристики. Случва се дори образователното равнище на техническите ръководители на районите да не отговаря на изискванията. Често се получава, поради липса на подходящи кандидатури в малки общини, тази длъжност да е заета от хора, неотговарящи на изискванията.

Професионалната квалификация на персонала се нуждае от постоянно поддържане и подобряване. През последните години в дружествата ежегодно се разработва програма за професионално обучение. Това обаче са първи стъпки в това направление.

Сравнението на реалните стойности на показателите за изпълнение в дружеството с „еталонната им стойност“ показва следното по отношение числеността на персонала (вж. Таблица 3.10).

Таблица 3.10. Еталонни показатели за изпълнение

Показатели за изпълнение

Еталонна стойност*

Водоснабдяващ персонал на единица дейност

Зап. Европа: 4 – 11

Полша: 13 – 19

Канализационен персонал на единица дейност с ПСОВ

Зап. Европа: 0,29 – 0,47

Канализационен персонал на единица дейност без ПСОВ

Полша: 0,35 – 1,22

* Вж. Халкроу, Доклад по проект: Регулиране в сектор „Водоснабдяване и канализация“, С., 2002 г.

По първия използван показател „водоснабдяващ персонал на единица дейност“ дружествата в България се колебаят около границите на еталонния интервал, възприет в Полша. Някои от тях са много близо до горните оптимални стойности, характерни за страните от Западна Европа. При показателя „канализационен персонал на единица дейност“ обаче дружествата значително изостават и от двата еталонни интервала. Подобряването на тези стойности трябва да се има предвид при извършване на по-дълбоки промени в политиката към персонала на дружествата през следващите години.

Степента на синдикализация в дружествата е висока. Средно около 70 – 80 % от целия персонал на дружествата членува в браншовия синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ или в КТ „Подкрепа“. Индустриалните отношения във връзка със заплащането, обезщетенията, работното време, почивките и отпуските, условията на труд, социалното партньорство се регулират от колективни трудови договори, сключени между синдикатите и ръководството на всяка фирма.

Въведени са редица добри практики за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд. Съвместно със синдикатите са учредени комитети по условията на труд. Изготвени са програми за подобряване на тези условия и са определени приоритетните работни места с оглед намаляването на трудовите злополуки и подобряване условията на труд. Работодателят е задължен периодично да осигурява профилактична диагностика на здравното състояние на персонала, работещ във вредни условия. При финансови възможности и в зависимост от конкретни случаи съществува практика да се заделят ресурси за задоволяване потребностите от социален характер на работещите в дружествата.

Ръководствата на дружествата и синдикатите поддържат партньорски отношения, които са предпоставка за високопроизводителен труд. Фирмите от отрасъла не познават синдикални протести и не са изпитвали трусове, породени от остри индустриални конфликти.

Макар да има натрупани добри практики и да са разработени отделни документи (колективни трудови договори, щатни разписания, длъжностни характеристики, правила за образуване и разпределение на средствата за работна заплата и пр.), в дружествата няма „писана технология“ за управление на персонала. В организационно отношение провеждането на политиката по отношение управлението и развитието на персонала е разделена между различни структурни звена. Най-често с това се занимават звената по „Нормиране и работна заплата“ и „Кадрово осигуряване и деловодство“. Главните решения по подбора, назначаването, освобождаването, стимулирането, (квалификацията) се вземат от управителя на дружеството. Съответните служители в посочените отдели имат главно разработващи и изпълнителски функции.

Изготвеният анализ на човешките ресурси позволява да се направят следните обобщения:

▪ Числеността на персонала през последните години е относително постоянна величина. Забелязва се известно преструктуриране на работните места в дружествата. Все още обаче при определянето на числеността на персонала не се използват показатели от еталонни сравнения, които са базирани на икономически и оперативни резултати.

▪ Образователната структура на персонала е благоприятна. Тя се характеризира с висок дял на специалистите с високо (висше и средно) образование.

▪ Неблагоприятните структурни характеристики основно се свеждат до: относително висок дял на административния персонал; недостиг на висшисти в техническите райони; увеличаване на средната възраст на персонала.

▪ Няма разработена и одобрена на фирмено равнище цялостна система за управление на персонала. Разчита се на прилагането на отделни добри практики. В организационно отношение рядко се срещат специално обособени звена, които да изпълняват функциите по управление на персонала в дружествата.

▪ Политиката по отношение на персонала е институционализирана главно в колективните трудови договори, щатните разписания, длъжностните характеристики и вътрешнофирмените документи по нормиране на труда.

▪ Сравнително редовното професионално обучение подпомага поддържането и повишаването на професионалната квалификация и подпомага съвместяването на професии.

Анализът и обобщенията, направени в този раздел, аргументират средна оценка по отношение на дефанзивния и стратегическия институционален капацитет на изследваните дружества (вж. Таблица

3.11). При съществуващото състояние на управление на човешките ресурси дружествата могат да осигурят в общи линии текущо и бъдещо обслужване на системите, а с това и на клиентите си. Въпреки направените промени дружествата не разполагат с модерна система за управление на човешките ресурси. Освен това наличните човешки ресурси като обем не съответстват на мащаба на дейност и на икономическите резултати от бизнеса.

Много и в друга посока системни усилия са необходими за разработването и въвеждането на модерна система за управление на човешките ресурси. Тази реформа трябва да бъде в синхрон с наложителните промени в експлоатационната дейност, организационно-управленската структура и финансовото управление на дружествата.

Таблица 3.11. Оценка на институционалния капацитет по отношение на управлението на човешките ресурси в предприятията

Управление на човешките ресурси оценка институционален капацитет дефанзивен стратегически средна

3.1.3.6. Обобщаваща оценка на институционалния капацитет на изследваните дружества Обобщаващата оценка на институционалния капацитет черпи ресурси от направените оценки по елементи. Нейното специфично свойство е, че дава възможност да се обхване в едно цяло институционалният капацитет на предприятията, както и да се сравни институционалният капацитет между отделните елементи. На тази основа би могло да се разработят програми за продължаващи и поконцентрирани реформи.

Общият извод, който се налага от проследяването на оценките, представени във Фигура 3.5 е, че предприятията досега са започнали и са обърнали внимание предимно на дефанзивния си институционален капацитет. Дори при него не се забелязва поне един елемент, който да е развит в най-висока степен. Следователно е необходимо да се положат още усилия за приключване на този етап от развитието.

Фиг. 3.5. Обобщаваща оценка на институционалния капацитет на ВиК дружествата

Дефанзивен Стратегически

Собственост и правна форма на предприятията

Собственост и правна форма на предприятията

Организационно-управленска структура

Организационно-управленска структура

Експлоатационна дейност

Експлоатационна дейност

Управление на човешките ресурси

Управление на човешките ресурси

Развитието на стратегическия институционален капацитет е изоставаща задача. Само при два от четирите елемента може да се твърди, че е отбелязан напредък по него. Червените зони показват особено чувствителните области, на които трябва да се обърне внимание и да се заделят ресурси за компенсиране на изоставането. Ако се приеме твърдението, че резултатността на системата се лимитира от най-слаборазвития є елемент, то тогава може да се окаже, че без развитие на стратегическия институционален капацитет оперативните и финансовите резултати на дружествата от отрасъла ще бъдат силно ограничени и за в бъдеще.

3.1.3.7. Проучване на мнението на ВиК дружествата С цел отчитане на мненията и становищата на ВиК дружествата при разработването на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България бяха изготвени и разпратени въпросници на 64 компании. Участието в проучването е на доброволен принцип и в резултат настоящият анализ се основава на отговорите, получени от 18 ВиК оператори, които към 2009 г. обслужват 3 419 994 души, или 45,3 % от общото население в страната, и са доставили 193 048 хил.м3 вода, или 48,5 % от общо доставената вода от ВиК дружества в страната. Проучването обхваща въпроси, свързани със: капацитета; съществуващите проблеми и възможните решения, свързани с дейността по предоставяне на услуги, които се регулират, и на такива извън регулация; инвестиционната дейност; и оценка на дискусионни предложения в общественото пространство.

Проучването, което няма представителен характер, не предполага извеждането на категорични изводи, а по-скоро представя идеи и посоки за разсъждения. Поради тази причина анализът на получените мнения е представен в отделна точка в рамките на настоящата част за оценка на капацитета.

Разпределението на водните оператори по големина е сходно с разпределението, посочено в т. 3.1.2 от настоящия раздел. Представените ВиК оператори в проучването са основно общинска и държавно-общинска собственост, докато участието на държавни ВиК компании е под средното за страната (вж. Таблица 3.12).

Таблица 3.12. Разпределение на анкетираните

ВиК дружества по форма на собственост

Форма на собственост Разпределение ( %)

Държавна 16,7

Държавно-общинска 33,3

Общинска 33,3

Общинско-частна 5,6

Частна 11,1

Общо

100

Оценка на елементи на капацитета на ВиК дружествата

Около половината от представителите характеризират квалификацията на работещите в съответното ВиК дружество като добра и/или броят на кадрите като достатъчен. Не може да бъде изведена ясна зависимост между големината на ВиК дружествата и оценката, дадена от респондентите, с изключение на дружествата, характеризиращи капацитета си като оптимален. И трите компании, дали подобен отговор, попадат в категорията на големи оператори. В този смисъл дружествата, които доставят над 10 000 хил. м3 вода, имат преимущество както по отношение на по-ефективното разпределяне на кадрите си, така и при наемането на по-квалифицирани работници според изразеното от тях становище. Компаниите, които посочват, че имат нужда от допълнителен персонал и квалификация на персонала, са предимно малки.

В изследваните дружества не съществува силна нужда от наемане на допълнителен и/или по-квалифициран персонал – Таблица 3.13.

Таблица 3.13. Необходимост от допълнителен персонал

Звена Необходим допълнитеНужда от поквалифициран лен персонал персонал

Отговорили положително

Отговорили положително брой % средно брой % (брой)

І. Общи административни звена:

Финансово-счетоводни

5 27,80 %

1

5 27,80 %

Правно и адм. обслужване

5 27,80 %

1

1 5,56 %

Програмно и информационно обслужване

4 22,20 %

1

4 22,20 %

Управление на персонала

2 11,10 %

1

2 11,10 %

Автотранспорт и механизация

4 22,20 %

1

4 22,20 %

Звена Необходим допълнитеНужда от поквалифициран лен персонал персонал

Отговорили положително

Отговорили положително брой % средно брой % (брой)

ІІ. Специализирани административни звена:

Проектанти, кадастър, инвестиции

8 44,40 %

3

9 50,00 %

Продажби и инкасо

4 22,20 %

2

4 22,20 %

Контрол на качеството на водата

8 44,40 %

2

5 27,80 %

В категорията „общи административни звена“ се открояват звената за правно и административно и финансово-счетоводно обслужване, където малко над 1/4 от респондентите биха наели 1 допълнителен работник. Преобладаващото мнение е, че персоналът е достатъчно квалифициран. Оптимална е заетостта в звеното по „управление на персонала“. В категорията на специализираните административни звена най-силна необходимост от допълнителен персонал има звеното по „контрол на качество на водата“ и „проектанти, кадастър и инвестиции“, като в последното дефицитът на кадри е най-осезаем. Трябва да се отбележи също, че няколко от компаниите споделят, че тази дейност не би трябвало да е в компетенциите на ВиК операторите, а да се извършва от РЗИ.

Необходимост от допълнително обучение има в различни области, като преобладаващите са: ГИС, CAD, нови информационни технологии, работа с клиенти и т.н.

За разлика от сравнително добрата обезпеченост с работна сила дружествата изпитват недостиг на оборудване (вж. Таблица 3.14).

Таблица 3.14. Необходимост от допълнително оборудване

Допълнително

Дял на положиПриблизителна стойност на необходимата техника (лв.)

оборудване телните отговори (%)

Транспортна и строителна техника

83,3 % 1 186 000

Оборудване за контрол и мониторинг

88,9 % 293 143

Техника за автоматизация на управлението

83,3 % 283 500

Хардуер и софтуер за осъществяване на дейността

66,7 % 237 727

Анализът показва, че стойността на оборудването варира значително, като между нея и големината на водния оператор съществува правопропорционална връзка, т.е. колкото е по-голямо дружеството, толкова е по-висока стойността на необходимата техника.

Респондентите имат разнопосочно мнение относно промените в нормативната база, свързани със създаването на водните асоциации – дяловете на респондентите, които дават положителна и отрицателна оценка, са почти равни с лек превес на отговорите, подкрепящи предложението. Сходно разпределение на мненията има относно прехвърлянето на активите на общините и държавата. Около половината оператори смятат стъпката за необходима и логична, докато останалите не подкрепят идеята, като споделят, че това е еднократен акт, който няма да доведе до нужните промени. 50 % от дружествата подкрепят обвързването на инвестиционната дейност с изготвянето на регионални генерални планове и генерални планове на агломерации с над 10 хил.екв.ж.

Според респондентите взаимовръзките, които съществуват между конкретното ВиК дружество и институциите, които имат отношение към работата на водните оператори, са преобладаващо добри (вж. Таблица 3.15).

Таблица 3.15. Оценка на взаимовръзките с институции, които са важни за работата на ВиК операторите

Собственик (МРРБ, общини)

ДКЕВР Водната асоциация

Басейнова

РИОКОЗ дирекция (РЗИ)

Брой % Брой % Брой % Брой % Брой %

Добри

10 55,60 %

12 66,70 %

3 16,70 %

12 66,70 %

13 72,20 %

Отлични

4 22,20 %

4 22,20 %

1 5,60 %

3 16,70 %

2 11,10 %

Лоши

1 5,60 %

1 5,60 %

2 11,10 %

1 5,60 %

Много лоши

2 11,10 %

Важни

1 5,6 %

1 5,60 %

1 5,60 %

Неизяснени

1 5,60 %

11 61,10 %

Без отговор

1 5,6 %

2 11,10 %

1 5,60 %

Анализът показва, че изключение правят само контактите с водните асоциации. В около една четвърт от случаите такава още не е създадена, а според 33,3 % от респондентите дори и да е създадена, тя е все още недействаща и не е потърсила контакт с ВиК компаниите.

Преобладаващото мнение е, че ВиК дружествата не са натоварени с изпълнението на несвойствени функции (72,20 %). Сред проблемите, които компаниите се налага да разрешават, без да смятат, че са в тяхната компетенция, са мониторингът на качеството на питейната и на отпадъчните води, поддръжката и експлоатацията на електрическата мрежа, прекъсване на водоснабдяването на незаконните строежи, отчитането на индивидуалните водомери в етажната собственост, охраната на съоръжения, квалифицирани като стратегически за националната сигурност, посредничество между общините и частните инвеститори при изграждането на съоръжения – публична общинска собственост, както и решаването на проблемите, свързани с водоснабдяването на ромското население.

Половината от участващите представители на ВиК дружествата в изследването не смятат, че има функции, които би трябвало, но все още не са в компетенциите им. Останалите респонденти предлагат в набора от функции, изпълнявани от тях, да се включи строителният надзор. Необходимо е и по-активно участие на компаниите в инвестиционни процеси, свързани с ВиК инфраструктурата, и в разработването и приемането на нормативните документи, свързани с работата на операторите.

Във вътрешен план компаниите набелязват няколко аспекта на работа, които заслужават промяна. Сред тях са въвеждане на вътрешна комисия при назначаването на нови служители, окрупняване на райони и създаване на аварийни групи за работа в отдалечени населени места, въвеждане на дежурства и спешен телефон и на интегрирана информационна система на управление, намаляване на загубите и повишаване на събираемостта на вземанията, както и аутсорсинг на дейността по отчитане и поддръжка на водомери и инкасиране на дължими суми. Във външен план около 40 % от респондентите споделят, че е нужна по-добра комуникация и диалог между институциите. Изразено е предложение за осигуряване на помощ от общинската полиция за охрана при спирането на водата на нередовните абонати.

Оценката на капацитета на дружествата за извършване на инвестиционна дейност е обект на специален интерес. Преобладаващата оценка на респондентите относно капацитета им за изпълнение на инвестиционни проекти е незадоволителна (вж. Таблица 3.16).

Таблица 3.16. Оценка на капацитета на ВиК дружествата за изпълнение на инвестиционни проекти

Да Не брой % брой %

Има ли ВиК дружеството назначени проектанти с правоспособност, които да са в състояние да изготвят проект за изграждането на нова водопроводна и/ или канализационна мрежа?

7 38,9 %

11 61,1 %

С наличния си капацитет и при наличието на готов проект може ли ВиК дружеството да изгради нова водопроводна и/или канализационна мрежа, без да наема външни изпълнители?

9 50 %

9 50 %

Има ли ВиК дружеството капацитет да изпълнява ролята на строителен надзор при изпълнение на инфраструктурни проекти във водния сектор?

6 33,3 %

11 61,1 %

Анализът на получените данни показва, че съществува връзка между големината на компаниите и капацитета на назначените проектанти да изготвят проекти за нови инвестиционни дейности, като по-големите ВиК дружества притежават специалисти с нужните компетенции. Въпреки това, именно големите оператори считат, че нямат наличен капацитет за изграждането на нова водопроводна/канализационна мрежа, без да наемат външни изпълнители, нито да изпълняват ролята на строителен надзор при изпълнението на инфраструктурни проекти във водния сектор. Обяснението би могло да се търси във факта, че инвестиционните дейности на големите ВиК дружества често са сложни и капиталоемки и за изпълнението им е нужна специализирана техника и квалифициран персонал.

Съгласувателните процедури при кандидатстване по проекти във водния сектор са представени в следващата таблица.

Таблица 3.17. Съгласувателни процедури при проекти във водния сектор по фази

Проектна фаза Всички общини съгласуват с ВиК

Някои общини съглаНяма община, която суват, други не да съгласува с ВиК брой % брой % брой %

При възникване на идеята за проекта

6 33,3 %

7 38,9 %

2 11,1 %

При изготвяне на съответните формуляри за кандидатстване за финансиране

5 27,8 %

3 16,7 %

7 38,9 %

При избор на консултант за изготвяне на прединвестиционните проучвания

2 11,1 %

1 5,6 %

12 66,7 %

Проектна фаза Всички общини съгласуват с ВиК

Някои общини съглаНяма община, която суват, други не да съгласува с ВиК брой % брой % брой %

При изготвяне на прединвестиционните проучвания

5 27,8 %

4 22,2 %

6 33,3 %

При одобрение на прединвестиционните проучвания

6 33,3 %

5 27,8 %

4 22,2 %

При избора на консултант за изготвяне на работни или идейни проекти

2 11,1 %

2 11,1 %

11 61,1 %

При изготвяне на работни или идейни проекти

6 33,3 %

6 33,3 %

4 22,2 %

При изготвяне на тръжните документи за строителство

0

1 5,6 %

14 77,8 %

При избора на строител за съответния проект

2 11,1 %

2 11,1 %

12 66,7 %

По време на строителния процес

6 33,3 %

6 33,3 %

4 22,2 %

При приемане на изградената инфраструктура

11 61,1 %

3 16,7 %

2 11,1 %

Представените данни показват, че в общия случай, когато община кандидатства за проект във водния сектор, тя рядко съгласува своите намерения с ВиК дружеството. Като цяло общините разкриват намеренията си пред водните оператори в най-ранната фаза на проекта (възникването на неговата идея) и в последния етап, когато трябва да се приеме изградената инфраструктура. Изборът на консултантски екип и на строител, както и изготвянето на тръжната документация са сред етапите, които най-рядко се съгласуват с компаниите, предоставящи водоснабдителни услуги. Не съществува връзка между големината на дружеството и нивото на „съгласуваност“ между ВиК дружеството и съответните общини. Интересно е да се отбележи, че ВиК дружествата, които са общинска собственост, не се ползват с привилегии при съгласуване на намеренията на общините с тях.

Около 67 % от респондентите считат, че биха участвали в реализацията на инфраструктурни проекти, ако тяхното участие се насърчава. ВиК дружествата предоставят редица предложения за промени за подпомагане на участието им в реализацията на инфраструктурни проекти. Сред тях са получаването на финансова помощ и подкрепа от трети страни; изграждането на звена, които да имат капацитет да разработват необходимата документация; осъществяване на по-добра комуникация между институциите, както и промяна в нормативната уредба. Според респондентите сроковете за реализиране на предложените промени варират значително: от 3 месеца до 10 години.

Анализ на съществуващите проблеми и възможните решения, свързани с дейността по предоставяне на услуги, които се регулират, и на такива извън регулация

В Таблица 3.18 са представени най-честите проблеми, които ВиК дружествата срещат по отношение на услугите водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води, както и възможните решения за отстраняването им.

Таблица 3.18. Проблеми пред ВиК дружествата и възможни решения

Проблеми Възможно решение Брой обекти

Средна стойност (хил. лв.)

Водоснабдяване Мътност на водата Изграждане на ПСПВ

6 375,00 Недостиг на вода Изграждане на ново водохващане/ водопроводи

10 962,71

Аварии/загуби Подмяна на ВиК мрежата/реконструкция/подновяване

Невъзможност за поддържане на нормално налягане

9 3 341,11

Подмяна

3 50 673,33

Повишено количество нитрати Пречиствателна станция/алтернативни източници

13 1 470,67

Режимно водоснабдяване Подмяна и реконструкция на водопроводната мрежа

8 5 487,50

Проблеми Възможно решение Брой обекти

Средна стойност (хил. лв.)

Влошени качества на водата Изграждане на каскада/хлораторна станция

5 75 825,00

Повишено количество хром Модул за пречистване на питейна вода

3 2 600,00 Канализация Преливане на канализацията/ недостатъчен капацитет (по време на дъжд)

Реконструкция на канализационната мрежа и съоръжения/промяна на диаметъра

Липсва канализационна мрежа/ незавършена

7 24 348,33

Изграждане на канализация, колектор и пречиствателна станция

4 2 100,00

Малък диаметър на мрежата Увеличение на диаметъра на канализационната мрежа

Недостатъчен хидравличен капацитет на съществуващата канализация

5 8 380,00

Изграждане на обходен колектор

1 70 000,00

Пречистване на отпадъчни води Няма изградена пречиствателна станция Изграждане на пречиствателна станция

15 30 213,00 Недостатъчно качествено механично пречистване

Рехабилитация

1 1 900,00

Не се третира азот и фосфор Реконструкция и модернизация на ПСОВ

2 7 300,00

Остаряла ПСОВ Реконструкция и модернизация

2 16 500,00 Незавършено утайково стопанство Ново строителство и рехабилитация на старите съоръжения

Анализът показва, че стойността на различните решения варира значително сред компаниите и поради тази причина е взета средната стойност. Съществува правопропорционална връзка между стойността на мерките, предложени за разрешаване на проблемите, и големината на ВиК компаниите при услугите водоснабдяване и канализация. От друга страна, представените стойности на решенията са по-високи, тъй като на няколко съществуващи проблема е предложено едно решение.

Въпроси, свързани с оценката на дискусионни предложения в общественото пространство

Оценката, която респондентите дават относно предоставянето на ВиК услугите чрез концесия, е по-скоро отрицателна (вж. Таблица 3.19). Допълнителният анализ не разкрива взаимовръзки между мнението им и големината или формата на собственост.

Таблица 3.19. Мнение относно предоставяне на

ВиК услугите чрез концесия

Брой Дял (%)

Положително

5 29,4 %

Отрицателно

8 47,1 %

Всичко зависи от концесионния договор

1 5,9 %

Нужни са допълнителни проучвания и оценки

3 17,6 %

Мнението на ВиК дружествата, отговорили на въпросника относно по-активното участие на частния бизнес в предоставянето на услуги във водния сектор, варира значително (вж. Таблица 3.20). Потенциалното му включване, според рес1 15 600,00 пондентите, трябва да е съпътствано от задълбочени проучвания. Отговорите не са повлияни от собствеността и големината на ВиК компаниите.

Таблица 3.20. Мнение относно по-активното включването на частния бизнес в предоставянето на услуги във ВиК отрасъла

Брой %

Положително

5 29,4 %

Отрицателно

4 23,5 %

Нужни са допълнителни проучвания и оценки

2 11,8 %

Може да се включи, но само в съпътстващи дейности

3 17,6 %

Друго

3 17,6 %

За разлика от набора разнопосочни мнения, касаещи включването на частния сектор, ВиК дружествата са единодушни относно въвеждането на единни цени на услугите на национално или басейново равнище, като 88,2 % от респондентите оценяват идеята като неподходяща и/или неосъществима. Около 82 % от компаниите смятат за удачно въвеждането на „водно“ подпомагане на социално слаби домакинства чрез системата за социално подпомагане. Важно е да се отбележи, че според отговорилите сумите за подпомагане трябва да се превеждат директно на дружествата.

Според 66,7 % от респондентите прехвърлянето на управлението и стопанисването на държавната собственост от областните управи в една или няколко „Водни компании“ ще има по-скоро негативен ефект. Някои от анкетираните лица считат, че промяната ще доведе до по-неефективно управление в сектора и създаването на допълнителна бюрократична тежест. Положителното мнение е съсредоточено в допускането, че създаването на подобни компании ще доведе до централизирането на финансов ресурс и неговото по-ефикасно разпределение. Анализът показва, че формата на собственост и големината на дружествата не оказват значимо влияние върху предоставените отговори.

ВиК дружествата, участвали в изследването, предоставят различни мнения и препоръки относно бъдещата Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България. Според компаниите промените трябва да обхващат:

– Създаване и изграждане на единна система за управление на водите в Република България.

– Комплексен подход към всички промени. Стратегията трябва да очертае рамка, с която се дава възможност за развитие на сектора с перспектива от 25 – 30 години напред. Целесъобразно е да се даде възможност за избор на Водните асоциации при определяне на формата на възлагане на управление, като същевременно държавата си запази възможността да гарантира и защити интересите на по-малките населени места.

– Разработване на Закон за ВиК услугите, с който да се регламентират взаимоотношенията между ВиК операторите и клиентите, но и да се подобри регулаторната рамка, така че целевите нива за качество да станат изпълними.

– Осигуряване на достатъчно средства за реконструкция на довеждащи водопроводи и вътрешна водопроводна мрежа по всички населени места, както и за ПСОВ.

– По-надлежна регламентация, касаеща случаите, свързани със строителство на инфраструктурни обекти по ОПОС (водопроводи, канализация и ПСОВ) – предоставянето им безвъзмездно на ВиК операторите, решаване на въпроса, свързан с финансирането – ВиК асоциацията и евентуално прехвърляне на финансови ангажименти към ВиК дружествата.

– Определяне и оборудване на регионални лаборатории, които да изпълняват мониторинг на водите. В малки водоснабдителни зони, когато няма наднормени показатели, анализите от периодичния мониторинг да се правят по-рядко.

3.1.4. Анализ с обхват на данни или Data Envelopment Analysis (DEA) Целта на настоящия анализ е да се определи нивото на ефективност на ВиК компаниите в България, представляващи основен участник във водния сектор в страната, както и да се дефинират кои са основните стратегически фактори, обуславящи постигнатите нива на производителност. В тази връзка анализът е разделен на две части: калкулиране на относителните нива на ефективност по метода анализ с обхват на данни (DEA) и използването на регресия на Тобит за определянето на факторите, които влияят на постигнатите резултати.

Литературата познава различни методи, чрез които да бъде измерена ефективността на дадено производство. Най-ранните изследвания, използвани за тази цел, се осланят на предварително формулирана производствена функция. Примери за такива са производствената функция на Коб – Дъглас и методите, целящи да дефинират разходни функции11. Напоследък в научните изследвания преобладават други два подхода за измерване на производителността – стохастичен граничен анализ и анализ с обхват на данни.

За изследване на водния сектор през последните години по-популярен е анализът с обхват на данни. За това говорят многобройните проведени DEA анализи в различни страни – Великобритания, Съединени американски щати, Италия, Германия, Япония, Перу, Мексико, Франция, Австралия, Бразилия и др.12 Във Великобритания методът се използва за еталон (бенчмарк) на водните компании.13 Някои от причините за широката употреба на анализа са именно неговата емпирична ориентация и фактът, че не е нужно да се специфицира производствена функция.14

Анализът с обхват на данни е непараметричен метод за измерване на относителна ефективност (или производителност) на фирми от една и съща индустрия. В основата си методът, предложен от Charnes, Coopers и Rhodes през 1978 г., се базира на линейното програмиране. Той свързва входящите ресурси с изходящите продукти, като намерените за ефективни единици се намират на границата на ефективност.15 DEA надгражда над подходите, които използват, само един входящ ресурс и един изходящ продукт, като анализира ситуации с N на брой входящи ресурси и M на брой изходящи продукти.16 Техниката се използва за анализиране ефективността на единиците, вземащи решения (decision making unit – DMU), особено в регулираните сектори, в частния и нестопанския сектор. Според Charnes, Coopers и Rhodes (1978) DEA е „математически модел за програмиране, прилаган за данни от наблюдения, и предлага нов начин за намиране на емпирични оценки на екстремни отношения – такива като производствените функции и/или повърхности на възможно ефективно производство“.

11 Sanchez, 2006 García-Sánchez, Isabel M. „Efficiency Measurement in Spanish Local Government: The Case of Municipal Water Services.“ Review of Policy Research 23.2 (2006): 355-371. Business Source Premier. EBSCO. Web. 15 Mar. 2010.

12 Пак там. 13 Haug, Peter. „Effects of „Democratic Control“ on the Efficiency of Local Public Enterprises: Empirical Evidence for Water Suppliers in Eastern Germany.“ Public Finance & Management 8.1 (2008): 1-35. Business Source Premier. EBSCO. Web. 15 Mar. 2010.

14 Seiford, Lawrence M., and Thrall, Robert M. „Recent Developments in DEA-The Mathematical Programming Approach to Frontier Analysis.“ Journal of Econometrics 46 (1990) 7-38. Elsevier Science Publishers B.V. 15 García-Valiñas, M. A., and M. A. Muñiz. „Is DEA useful in the regulation of water utilities? A dynamic efficiency evaluation (a dynamic efficiency evaluation of water utilities).“ Applied Economics 39.2 (2007): 245-252. Business Source Premier. EBSCO. Web. 15 Mar. 2010.

16 Seiford, Lawrence M., and Thrall, Robert M. „Recent Developments in DEA- The Mathematical Programming Approach to Frontier Analysis.“ Journal of Econometrics 46 (1990) 7-38. Elsevier Science Publishers B.V.

За разлика от статистическите регресии DEA не разчита на централните тенденции, а сравнява всяка фирма с най-добрата такава в изследваната индустрия. Анализът оптимизира индивидуално всяка единица, вземаща решение, като по този начин технологията се оказва ефикасна за разкриване на „връзки, които остават скрити за другите технологии“.17 По същество DEA комбинира цялата информация за входящи ресурси и изходящи продукти в еднаединствена мярка на производствена ефективност, която се намира между нула (изцяло неефективна фирма) и 1 (т.е. изцяло ефективна фирма). По този начин DEA може да бъде използван за измерване на относителната ефективност на организации с еднакви цели и задачи.18 Основно предположение при Анализа с обхват на данни е, че ако даден производител А има възможност да произвежда Y(А) изходящи продукти с X(А) входящи ресурси, тогава и останалите производители би трябвало да могат да направят същото, ако работят ефективно.

Като всеки метод DEA има и своите недостатъци. За такъв се смята фактът, че анализът е зависим от екстремните наблюдения и не дава възможност да се разграничи каква част от отклонението от границата на ефективност се дължи на неефективност на дадената единица, вземаща решение, и каква на случайна грешка.19

Анализът с обхват на данни има следния математически модел:

където Oij е стойността на продукт j на единица i, Iij е стойността на ресурс j на единица i, Wj е неотрицателно тегло към продукт j, Vj е неотрицателно тегло към ресурс j и продуктите са M, а ресурсите са N. Целта на основния модел е да се максимилизира относителната ефективност на единицата, вземаща решение:

При следните ограничения:

17 Пак там. 18 Woodbury, K. and B. Dollery (2004). „Efficiency Measurement in Australian Local Government: The Case of New South Wales Municipal Water Services.“ Review of Policy Research 21(5): 615-636.

19 Неновски, Н., Иванов, М. и Михайлова, Г. „Ефективност на българската банкова система през двайсетте години на XX век: приложение на метода DEA.“ Икономически изследвания 4 (2009).

Първото ограничение казва, че претеглената сума на продуктите трябва да е по-малка или равна на претеглената сума на ресурсите, тъй като нито една единица, вземаща решение не може да е повече от 100 % ефективна. Второто ограничение се грижи да ограничи решенията, като всеки път претеглената сума на ресурсите трябва да е равна на 1.

Описаният по-горе модел е модел, максимилизиращ продуктите, т.е. ефективността може да бъде увеличена чрез максимилизиране на изходящите величини. DEA има двойствен характер за линейно програмиране и следователно за версията, която е ориентирана към ресурсите, ефективността се увеличава чрез пропорционално намаляване на входящите величини.20

Тъй като анализираните дружества са задължени да доставят вода на всички потребители, те не могат да насърчават потреблението, т.е. да повлияят на търсенето. Поради тази причина настоящият анализ е ориентиран към ресурсите. Друга причина да се избере този модел е, че покритието на водоснабдителните услуги в България е високо. В този смисъл настоящият анализ би могъл да отговори на въпроса: „С колко могат пропорционално да се намалят входящите количества, без да се променя количеството на произведените продукти?“, т.е. да се прецени дали има преразход на ресурси.

Методологията на изучавания анализ обхваща различни модели. Стандартният модел е разработен от Charnes, Coopers и Rhodes и е познат като CCR модел. Той изчислява техническата ефективност и предполага постоянна възвръщаемост от мащаба.21 Техническата ефективност означава производството на дадено количество продукт чрез минимално количество ресурс.

Вторият модел с по-широка употреба е така нареченият BCC модел, разработен от Banker, Charnes и Cooper през 1984 г. Той предполага променлива възвръщаемост от мащаба и позволява ефективността да бъде разделена на техническа и ефективност от мащаба.22 CCR моделът има тенденция да намалява нивото на постигната ефективност, докато BCC – да ги увеличава.23

В настоящия анализ ще се използва BCC моделът или този с променлива възвръщаемост на мащаба, тъй като това предположение е по-малко задължаващо и гарантира, че единиците, вземащи решение, се сравняват само с подобни на тях.

20 Seiford, Lawrence M., and Thrall, Robert M. „Recent Developments in DEA – The Mathematical Programming Approach to Frontier Analysis.“ Journal of Econometrics 46 (1990) 7 – 38. Elsevier Science Publishers B.V. 21 Sanchez, 2006 García – Sánchez, Isabel M. „Efficiency Measurement in Spanish Local Government: The Case of Municipal Water Services.“ Review of Policy Research 23.2 (2006): 355 – 371. Business Source Premier. EBSCO. Web. 15 Mar. 2010.

22 Haug, Peter. „Effects of „Democratic Control“ on the Efficiency of Local Public Enterprises: Empirical Evidence for Water Suppliers in Eastern Germany.“ Public Finance & Management 8.1 (2008): 1-35. Business Source Premier. EBSCO. Web. 15 Mar. 2010.

23 Sanchez, 2006 García-Sánchez, Isabel M. „Efficiency Measurement in Spanish Local Government: The Case of Municipal Water Services.“ Review of Policy Research 23.2 (2006): 355-371. Business Source Premier. EBSCO. Web. 15 Mar. 2010.

За да се измери ефективността на дружествата от водния сектор, в частност ВиК операторите, е нужно да бъдат избрани подходящи величини, чрез които да бъдат представени ресурсите и продуктите. В следващата таблица могат да бъдат открити кои входящи и изходящи величини са използвани в 30-те най-цитирани научни статии, касаещи DEA анализ на водния сектор.

Таблица 3.21. Международни еталони за входящи и изходящи величини24

Променлива Ресурс

ПроОбяснидукт телен фактор

1 Оперативни разходи

18

1

2 Капиталови разходи

10

1

3 Общи разходи

7

4 Брой потребители

1

17

5 Дължина на мрежа

15

10

6 Водоизточник/третиране

1

2

14

7 Персонал

16

2

8 Енергия

11

1

9 Обем на разпределената вода

28

10 Обем на клас потребители

3

12

11 Разходи за реактиви

4

12 Други разходи

5

13 Други оперативни разходи (без персонал)

6

14 Гъстота на потребители/ население

8

15 Приходи

4

16 Фактор: върхово потребление

2

6

17 Загуби

4

2

5

С цел сравнимост между резултатите, получени от настоящия анализ, с тези от други подобни международни изследвания са избрани едни от най-често използваните ресурси и продукти. За ресурси са избрани дължината на водопроводната мрежа и броят на персонала, обслужващ ВиК оператора. За продукти са избрани величини, които отразяват основната дейност на ВиК компаниите – да снабдяват потребителите с вода. В този смисъл използваните изходящи ресурси са обемът на инкасирана вода и броят на обслужваното население.

Настоящият анализ касае само услугата водоснабдяване. Канализационните и пречиствателните услуги не са засегнати с цел да се увеличи сравнимостта между различните единици, вземащи решения. Към 2007 г. четири от 50-те избрани

24 De Witte, K. and R. Marques. „Designing performance incentives, an international benchmark study in the water sector.“ Central European Journal of Operations Research 18(2) (2010): 189-220.

компании не отвеждат отпадъчни води, а четири други ВиК компании имат незначителна дължина на канализационната мрежа от под 15 км. Освен това общото покритие на водоснабдителната мрежа е много по-голямо от това на канализационната. Дължината на канализационната мрежа на компаниите е средно 15 % от тази на водоснабдителната за изучавания период от три години (2007, 2008 и 2009 г.). Услугата пречистване на отпадъчните води не попада във фокуса на изследването, тъй като само 25 от анализираните оператори ги предлагат. Друга причина за избора на водоснабдяването е, че дружествата разчитат именно на него като източник на приходи. Цените за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води разкриват тази зависимост, като през 2007 г. средната цена за доставяне на вода (0.97 лв.) е почти 10 пъти по-висока от средната за отвеждане на отпадъчни води (0.10 лв.) и 5 пъти по-висока от тази за пречистване (0.19 лв).

Тъй като анализът с обхват на данни е емпирично ориентиран метод, неговата относителност го прави уязвим към проблеми, свързани със степените на свобода. Броят на степените на свобода ще се увеличава с броя на единиците, вземащи решение, които участват, и ще намалява с броя на ресурсите и продуктите. Banker през 1989 г. предлага грубо правило. Ако m е броят на ресурсите и s е броят на продуктите, използвани за анализа, тогава извадка с големина n трябва да задоволи следното уравнение: n ≥ max{m × s, 3(m + s)}. За настоящия анализ това правило е изпълнено.

ВиК операторите в България наброяват 66. DEA анализ е направен върху 50 от тях (вж. Таблица 3.22). Останалите 16 не са включени поради липса на информация за една или повече от 4-те променливи, използвани в изследването, или защото обслужват изцяло бизнес клиенти.

Таблица 3.22. ВиК дружества, обхванати от DEA анализа по райони за басейново управление

ВиК дружества Райони за басейново управление

1 „ВиК – Батак“ ЕООД, гр. Батак

Източнобеломорски район

2 „ВиК“ ЕООД, гр. Берковица

Дунавски район

3 „ВиК“ ЕООД, гр. Благоевград

Западнобеломорски район

4 „ В и К – Бебреш “ ЕООД, гр. Ботевград

Дунавски район

5 „Инфрастрой“ ЕООД, гр. Брацигово

Източнобеломорски район

6 „ВиК“ ЕАД, гр. Бургас Черноморски район

7 „Бързийска вода“ ЕООД, с. Бързия

Дунавски район

8 „ВиК“ ООД, гр. Варна Черноморски район

9 „ВиК – Йовковци“ ООД, гр. Велико Търново

Дунавски район

10 „ВКТВ“ ЕООД, гр. Велинград

Източнобеломорски район 11 „ВиК“ ЕООД, гр. Видин Дунавски район

12 „ВиК“ ООД, гр. Враца Дунавски район

ВиК дружества Райони за басейново управление 13 „ВиК“ ООД, гр. Габрово Дунавски район

14 „ВиК“ ООД, гр. Димитровград

Източнобеломорски район 15 „ВиК“ ЕООД, гр. Добрич

Дунавски район

16 „ВиК“ ЕООД, гр. Дупница

Западнобеломорски район 17 „ВиК“ ООД, гр. Исперих

Дунавски район

18 „Аспарухов вал“ ЕООД, гр. Кнежа

Дунавски район

19 „ВиК“ ЕООД, гр. Кресна

Западнобеломорски район 20 „ВиК – Меден кладенец“ ЕООД – гр. Кубрат

Дунавски район

21 „ВиК“ ООД, гр. Кърджали

Източнобеломорски район 22 „Кюстендилска вода“ ЕООД

Западнобеломорски район 23 „ВиК“ АД, гр. Ловеч Дунавски район

24 „ВиК – Стримон“ ООД, с. Микрево

Западнобеломорски район 25 „ВиК“ ООД, гр. Монтана

Дунавски район

26 „ВиК“ ЕООД, гр. Пазарджик, в ликвидация

Източнобеломорски район 27 „ВиК – П“ ЕООД, гр. Панагюрище

Източнобеломорски район 28 „ВиК“ ООД, гр. Перник Западнобеломорски район 29 „ВиК“ ЕООД, гр. Петрич

Западнобеломорски район 30 „ВКС“ ЕООД, гр. Пещера

Източнобеломорски район 31 „ВиК“ ЕООД, гр. Плевен

Дунавски район

32 „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив

Източнобеломорски район 33 „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр. Разград

Дунавски район

ВиК дружества Райони за басейново управление 34 „ВиК“ ООД, гр. Русе Дунавски район

35 „Увекс“ ЕООД, гр. Сандански

Западнобеломорски район 36 „ВиК – Паничище“ ЕООД, гр. Сапарева баня

Западнобеломорски район

37 „ВиК“ ЕАД, гр. Свищов Дунавски район

38 „Бяла“ ЕООД, гр. Севлиево

Дунавски район

39 „ВиК 03“ ООД, гр. Силистра

Дунавски район

40 „ВиК“ ООД, гр. Сливен Източнобеломорски район 41 „ВиК“ ЕООД, гр. Смолян

Източнобеломорски район 42 „ВиК“ ЕООД, гр. София Дунавски район

43 „Софийска вода“ АД, гр. София

Дунавски район

44 „ВиК“ ЕООД, с. Стамболово

Източнобеломорски район 45 „ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора

Източнобеломорски район 46 „ В и К – Стенето “ ЕООД, гр. Троян

Дунавски район

47 „ВиК“ ООД, гр. Търговище

Черноморски район

48 „ВиК“ ЕООД, гр. Хасково

Източнобеломорски район 49 „ВиК“ ООД, гр. Шумен Черноморски район

50 „ВиК“ ЕООД, гр. Ямбол Източнобеломорски район

Избраните 50 ВиК компании обслужват над 98 % от населението на България през трите изследвани години.

Значителни различия между количествата на входящи ресурси и изходящи продукти на различните водни оператори се разкриват в Таблица 3.23. Въпреки това нито едно ВиК дружество не се счита за рязко отличаващо се, тъй като в случая DEA методът се използва за анализирането на целия ВиК отрасъл в България.

Таблица 3.23. Описателна статистика на ресурсите и продуктите

N Минимум Максимум Средно Стандартно

2007

година

Обслужвано население

50 1570.00 1239335.00 150866.7400 208093.2829

Фактурирана доставена вода

50 90.00 93109.00 7975.9400 14420.73831

Дължина водопроводна мрежа

50 18.00 4324.00 1471.1600 1303.89278

Персонал водоснабдяване

50 3.00 977.00 281.3000 259.42993

2008

година

Обслужвано население

50 1533.00 1243922.00 150244.5800 208587.9166

Фактурирана доставена вода

50 72.00 91455.00 7900.8320 14133.74775

Дължина водопроводна мрежа

50 18.00 4324.00 1470.5000 1304.67751

Персонал водоснабдяване

50 3.00 977.00 282.8400 258.87609

N Минимум Максимум Средно Стандартно

2009

година

Обслужвано население

50 1503.00 1248431.00 149539.5400 209013.3282

Фактурирана доставена вода

50 79.00 89513.00 7652.3962 13892.75844

Дължина водопроводна мрежа

50 18.00 4235.00 1467.1200 1299.49457

Персонал водоснабдяване

50 3.00 977.00 284.4000 258.74722

Таблица 3.23 разкрива коефициентите на линейната корелация на Пиърсън между избраните входящи ресурси и изходящи продукти през годините. Изпълнено е изотоничното изискване да няма негативна корелация между ресурси и продукти.25 Освен това всички корелационни коефициенти са значими.

Таблица 3.24. Описателна статистика на ресурсите и продуктите

Обслужвано население

2007

Обслужвано население

Фактурирана доставена вода

Дължина на водопроводна

Персонал водоснабдямрежа ване

Pearson Correlation

1 .974(**) .799(**) .767(**)

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000 Фактурирана доставена вода

Pearson Correlation .974(**)

1 .701(**) .686(**)

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000 Дължина на водопроводна мрежа

Pearson Correlation .799(**) .701(**)

1 .956(**)

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000 Персонал водоснабдяване

Pearson Correlation .767(**) .686(**) .956(**)

1

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000

2008

Обслужвано население

Pearson Correlation

1 .975(**) .798(**) .766(**)

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000 Фактурирана доставена вода

Pearson Correlation .975(**)

1 .697(**) .682(**)

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000 Дължина на водопроводна мрежа

Pearson Correlation .798(**) .697(**)

1 .956(**)

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000 Персонал водоснабдяване

Pearson Correlation .766(**) .682(**) .956(**)

1

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000

2009

Обслужвано население

Pearson Correlation

1 .975(**) .788(**) .764(**)

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000 Фактурирана доставена вода

Pearson Correlation .975(**)

1 .687(**) .682(**)

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000 Дължина на водопроводна мрежа

Pearson Correlation .788(**) .687(**)

1 .953(**)

Sig. (2-tailed) Pearson Correlation

.000 .000 .000 Персонал водоснабдяване

.764(**) .682(**) .953(**)

1

Обслужвано население

Sig. (2-tailed) .000 .000 .000

** Корелацията е значима на ниво от 0.01 (2-tailed).

25 Sanchez, 2006 García-Sánchez, Isabel M. „Efficiency Measurement in Spanish Local Government: The Case of Municipal Water Services.“ Review of Policy Research 23.2 (2006): 355-371. Business Source Premier. EBSCO. Web. 15 Mar. 2010.

Резултатите от DEA анализа на избраните 50 ВиК компании през изследвания времеви период са представени в Таблица 3.25. И през трите наблюдавани години три от операторите са с най-високата относителна ефективност от 1 („Софийска вода“ – АД, гр. София, „Водоснабдяване и канализация“ – ЕООД, гр. Кресна, и „Бързийска вода“ – ЕООД, с. Бързия). Тези дружества използват най-ефективно ресурсите си, за да доставят определено количество продукти. Спрямо количеството фактурирана вода „Софийска вода“ – АД, гр. София, е най-голямата ВиК компания в България и като такава печели от икономии от мащаба. Другите два оптимални оператора („Бързийска вода“ – ЕООД, с. Бързия, и „ВиК“ – ЕООД, гр. Кресна) са малки, като в „Бързийска вода“ – ЕООД, с. Бързия, е най-малката ВиК компания от извадката спрямо избраните ресурси и продукти.

ВиК „Бяла“ – ЕООД, гр. Севлиево, е с най-ниско ниво на ефективност и през трите изследвани години от средно 19 %. Други дружества, отчитащи ниски нива на ефективност през целия наблюдаван период, са „Водоснабдяване – Дунав“ – ЕООД, гр. Разград, и „ВиК“ – ЕООД, гр. Добрич. 78 % от компаниите са с ефективност от под 50 %, а едва 5 от 50-те компании са с ефективност от над 70 %, като за 2009 г. техният брой е 4.

Таблица 3.25. Резултати от ДЕА анализа

ВиК

Техническа ефективност

Техническа ефективност

Техническа ефективност

2009

1 „ВиК – Батак“ ЕООД, гр. Батак 0.654 0.649 0.633

2 „ВиК“ ЕООД, гр. Берковица 0.491 0.485 0.468

3 „ВиК“ ЕООД, гр. Благоевград 0.494 0.492 0.473

4 „ВиК – Бебреш“ ЕООД, гр. Ботевград 0.38 0.371 0.352

5 „Инфрастрой“ ЕООД, гр. Брацигово 0.315 0.312 0.298

6 „ВиК“ ЕАД, гр. Бургас 0.367 0.357 0.358

7 „Бързийска вода“ ЕООД, с. Бързия

1

1

1

8 „ВиК“ ООД, гр. Варна 0.382 0.382 0.368

9 „ВиК – Йовковци“ ООД, гр. Велико Търново 0.309 0.307 0.303

10 „ВКТВ“ ЕООД, гр. Велинград 0.477 0.475 0.457

11 „ВиК“ ЕООД, гр. Видин 0.249 0.245 0.238

12 „ВиК“ ООД, гр. Враца 0.264 0.257 0.251

13 „ВиК“ ООД, гр. Габрово 0.298 0.294 0.28

14 „ВиК“ ООД, гр. Димитровград 0.365 0.36 0.342

15 „ВиК“ ЕООД, гр. Добрич 0.222 0.222 0.22

16 „ВиК“ ЕООД, гр. Дупница 0.568 0.56 0.544

17 „ВиК“ ООД, гр. Исперих 0.344 0.341 0.324

18 „Аспарухов вал“ ЕООД, гр. Кнежа 0.346 0.341 0.327

19 „ВиК“ ЕООД, гр. Кресна

1

1

1

20 „ВиК – Меден кладенец“ ЕООД, гр. Кубрат 0.27 0.266 0.255

21 „ВиК“ ООД, гр. Кърджали 0.364 0.361 0.346

22 „Кюстендилска вода“ ЕООД 0.447 0.441 0.426

23 „ВиК“ АД, гр. Ловеч 0.243 0.239 0.23

24 „ВиК – Стримон“ ООД, с. Микрево 0.577 0.585 0.514

25 „ВиК“ ООД, гр. Монтана 0.277 0.271 0.265

26 „ВиК“ ЕООД, гр. Пазарджик, в ликвидация 0.577 0.568 0.543

27 „ВиК – П“ ЕООД, гр. Панагюрище 0.452 0.446 0.428

28 „ВиК“ ООД, гр. Перник 0.352 0.413 0.392

29 „ВиК“ ЕООД, гр. Петрич 0.581 0.576 0.554

30 „ВКС“ ЕООД, гр. Пещера 0.907 0.906 0.693

31 „ВиК“ ЕООД, гр. Плевен 0.329 0.324 0.313

32 „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив 0.762 0.757 0.749

33 „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр. Разград 0.235 0.231 0.215

34 „ВиК“ ООД, гр. Русе 0.344 0.34 0.335

35 „Увекс“ ЕООД, гр. Сандански 0.422 0.421 0.406

36 „ВиК – Паничище“ ЕООД, гр. Сапарева баня 0.452 0.441 0.432

37 „ВиК“ ЕАД, гр. Свищов 0.362 0.383 0.402

2007

2008

ВиК

Техническа ефективност

Техническа ефективност

Техническа ефективност

2009

38 „Бяла“ ЕООД, гр. Севлиево 0.198 0.195 0.187

39 „ВиК 03“ ООД, гр. Силистра 0.254 0.25 0.245

40 „ВиК“ ООД, гр. Сливен 0.523 0.518 0.509

41 „ВиК“ ЕООД, гр. Смолян 0.283 0.279 0.265

42 „ВиК“ ЕООД, гр. София 0.302 0.302 0.295

43 „Софийска вода“ АД, гр. София

1

1

1

44 „ВиК“ ЕООД, с. Стамболово 0.258 0.259 0.256

45 „ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора 0.389 0.384 0.367

46 „ВиК – Стенето“ ЕООД, гр. Троян 0.301 0.297 0.287

47 „ВиК“ ООД, гр. Търговище 0.247 0.244 0.24

48 „ВиК“ ЕООД, гр. Хасково 0.31 0.306 0.292

49 „ВиК“ ООД, гр. Шумен 0.309 0.306 0.301

50 „ВиК“ ЕООД, гр. Ямбол 0.248 0.23 0.218 Средна ефективност за дружествата 0.422 0.41978 0.40392

Наблюдава се негативна тенденция в отчетените нива на средна техническа ефективност за отрасъла. Нивото на процентна промяна от 2008 г. към 2007 г. е – 0.66 %, а на 2009 г. спрямо 2008 г. е 3.54 %. През годините дружествата задържат постигнатите резултати и мястото им в класацията не се променя значително. Най-забележими процентни промени, настъпили в 2008 г., касаят дружествата: „ВиК“ ООД, гр. Перник (17.33 %) и „ВиК“ ЕООД, гр. Ямбол (– 7.26 %). За 2009 г. това са: „ВиК“ ЕАД, гр. Свищов (4.96 %) и „ВКС“ ЕООД, гр. Пещера (– 23.51 %).

Получените резултати говорят за незадоволително представяне на отрасъла. За сравнение Таблица 3.26 представя средната ефективност на ВиК компании в 5 различни държави, измерени чрез ресурсно-ориентиран DEA анализ. Данните са сравними, тъй като за входящи величини са избрани персонал и дължина на водопроводната мрежа, а за изходящи – количество доставена вода, брой връзки (потребители) и брой връзки на нает.26 Представената информация показва, че България значително изостава в класирането, като постигнатата ефективност е два пъти по-ниска от тази на първенеца в списъка – Белгия.

Таблица 3.26. Средна ефективност на ВиК компании в 5 различни държави

Държава Средна ефективност

Белгия 0.8411

Нидерландия 0.8330

Англия и Уелс 0.7973

Австралия 0.7854

Португалия 0.7467

България 0.422*

*Данните са за 2007 г.

26 De Witte, K. and R. Marques. „Designing performance incentives, an international benchmark study in the water sector.“ Central European Journal of Operations Research 18(2) (2010): 189-220.

2007

2008

Сравнително ниското ниво на средна ефективност на изучаваните български ВиК компании говори и за значителна хетерогенност в отрасъла. В структурата си DEA анализът разкрива относително най-ефективните фирми, които определят ефективността на по-малко ефективните такива. По тази причина, ако резултатите и работата на дружествата са сходни, то и DEA резултатите ще са по-високи.27

Освен изчисляването на относително ниво на ефективност от интерес е да се определи кои са факторите, които спомагат за постигането на дадените резултати на производителност. В настоящата разработка специално внимание е обърнато на 3 фактора, които могат да окажат влияние върху ефективността – формата на собственост (общинска, държавна, смесена или концесия), големината на ВиК компанията и цените за водоснабдяване.

Според формата на собственост 50-те ВиК компании се разделят на 4 типа: 100 % общинска собственост (20 компании), 100 % държавна собственост (13 компании), 51 % държавна и 49 % общинска собственост (16 компании) и концесии (1 компания – „Софийска вода“ АД).28

От интерес е да се анализира дали определен тип собственост обуславя по-високо ниво на ефективност. За целите на анализа дружествата със смесена форма на собственост ще се приравнят на държавни, тъй като МРРБ притежава мажоритарните дялове в тях. Друг фактор, който би могъл да влияе на ефективността, е големината на ВиК операторите. Водният сектор е капиталоемък и се смята, че по-големите компании биха спечелили от икономии от мащаба. Тъй като водоснабдяването е най-широко предлаганата услуга от ВиК компаниите, тя е и тази, която им носи най-голям доход.

27 De Witte K (2006) Efficiëntieprikkels in de drinkwatersector. Economisch Statistische Berichten 91(4485):201–204. 28 Концесиите са повече – ВиК Паничище, ВиК Свищов и други, но те не са типичен пример на концесионен договор, а по-скоро начин да се предостави стопанисването на публична собственост от търговско предприятие, та било то и общинско или държавно.

В този смисъл по-големите дружества биха били по-печеливши и способни да оптимизират процесите си, като по този начин достигат по-високо ниво на ефективност. Освен това дружествата, обслужващи големи градове, понасят по-ниски относителни разходи, отколкото тези, които обслужват малки отдалечени селища. За прокси29 (proxy) на големината се използва количеството фактурирана доставена вода за дадената година. Измерените количества вода на входа на водните системи не се използват за прокси променлива, за да не се изкриви резултатът, поради отчетените различни нива на загуби от компаниите. Балансовата стойност на активите не е използвана поради трудността да се намерят сравними данни за ВиК дружествата и да се изберат само тези активи, свързани с водоподаването.

Третият фактор, който ще бъде изследван като оказващ влияние върху ефективността, е нивото на цените, които различните дружества определят за водоснабдителните услуги. Взета е средната цена за доставяне на всяко едно дружество. Колкото по-скъп е методът за извличане и доставяне на вода, толкова по-висока е и цената за водоснабдяване на дадено ВиК дружество. Поради тази причина се предполага, че по-ефективните ВиК компании ще имат относително по – ниски цени за водоснабдителната услуга. Влиянието на цената се изследва само за 2007 година, поради липсата на точни данни за 2008 г. и 2009 г.

За да се определи влиянието на трите избрани стратегически фактора, се използват два метода: крос-таблици и регресионен анализ. Резултатите за 2008 г. и 2009 г. не се различават от тези за 2007 г. и поради тази причина не са представени в таблична форма в настоящия анализ.

Чрез крос-таблици се изследва връзката между големината на ВиК дружествата с техническите резултати, постигнати чрез DEA анализа, както и влиянието на формата на собственост. Таблици 3.14 и 3.15 разкриват асоциацията между величините през 2007 г. 75 % от 4-те ефективни ВиК компании са общинска собственост и 1 дружество е дадено на концесия („Софийска вода“ АД, гр. София). В категорията на техническа ефективност от 0.5000 до 0.8999 отново по-голям относителен дял имат общинските дружества. Не може да се открие изразена асоциация между формата на собственост на анализираните компании и ниските нива на производителност (ефективност от 0.0000 до 0.4999). Интересен е фактът, че 93.8 % от компаниите с 51 % държавно и 49 % общинско участие постигат ниски DEA резултати (техническа ефективност от под 0.5000). За държавните оператори този процент е сходен – 84.6 %, докато за общинските е сравнително по-нисък – 65 %.

Таблица 3.27. Собственост – техническа ефективност (2007 г.)

Форма на собственост

Техническа ефективност Общо от .0000 до .3499 от .3500 до .4999 от .5000 до .8999 над .9000

Държавна Брой

8

3

2

0

13 % в собственост 61.5 % 23.1 % 15.4 % .0 % 100.0 % % в техническа ефективност 33.3 % 20.0 % 28.6 % .0 % 26.0 % % от общо 16.0 % 6.0 % 4.0 % .0 % 26.0 % Смесена Брой

10

5

1

0

16 % в собственост 62.5 % 31.3 % 6.3 % .0 % 100.0 % % в техническа ефективност 41.7 % 33.3 % 14.3 % .0 % 32.0 % % от общо 20.0 % 10.0 % 2.0 % .0 % 32.0 % Общинска Брой

6

7

4

3

20 % в собственост 30.0 % 35.0 % 20.0 % 15.0 % 100.0 % % в техническа ефективност 25.0 % 46.7 % 57.1 % 75.0 % 40.0 % % от общо 12.0 % 14.0 % 8.0 % 6.0 % 40.0 % Концесия Брой

0

0

0

1

1 % в собственост .0 % .0 % .0 % 100.0 % 100.0 % % в техническа ефективност .0 % .0 % .0 % 25.0 % 2.0 % % от общо .0 % .0 % .0 % 2.0 % 2.0 % Общо Брой

24

15

7

4

50 % в собственост 48.0 % 30.0 % 14.0 % 8.0 % 100.0 % % в техническа ефективност 100.0 % 100.0 % 100.0 % 100.0 % 100.0 % % от общо 48.0 % 30.0 % 14.0 % 8.0 % 100.0 %

Таблица 3.27 не разкрива ясно влияние между големината на ВиК оператора и неговата производителност. В категорията на ефективни дружества попадат три компании с количества фактурирана вода от под 1000 хил. м3, както и най-голямото ВиК дружество – „Софийска вода“ АД, гр. София. В останалите категории на ефективност разпределението на операторите спрямо големината им е сравнително равномерно и не могат да се констатират отчетливи асоциации между изучаваните величини.

29 Променлива, която е непряк измерител на стойността на друга променлива, за която липсва точен индикатор.

Таблица 3.28. Количество фактурирана вода – техническа ефективност (2007 г.)

Количество фактурирана вода от .0000 до .3499

Техническа ефективност Общо от .3500 до .4999 от .5000 до .8999 над .9000 до 1000 хил. м3 Брой

4

2

2

3

11

% в количество факт. вода 36.4 % 18.2 % 18.2 % 27.3 % 100.0 % % в техническа ефективност 16.7 % 13.3 % 28.6 % 75.0 % 22.0 % % от общо 8.0 % 4.0 % 4.0 % 6.0 % 22.0 % от 1001 до 4000 хил. м3 Брой

5

7

2

0

14

% в количество факт. вода 35.7 % 50.0 % 14.3 % .0 % 100.0 % % в техническа ефективност 20.8 % 46.7 % 28.6 % .0 % 28.0 % % от общо 10.0 % 14.0 % 4.0 % .0 % 28.0 % от 4001 до 10000 хил. м3 Брой

10

2

2

0

14

% в количество факт. вода 71.4 % 14.3 % 14.3 % .0 % 100.0 % % в техническа ефективност 41.7 % 13.3 % 28.6 % .0 % 28.0 % % от общо 20.0 % 4.0 % 4.0 % .0 % 28.0 % над 10000 хил. м3 Брой

5

4

1

1

11

% в количество факт. вода 45.5 % 36.4 % 9.1 % 9.1 % 100.0 % % в техническа ефективност 20.8 % 26.7 % 14.3 % 25.0 % 22.0 % % от общо 10.0 % 8.0 % 2.0 % 2.0 % 22.0 % Общо Брой

24

15

7

4

50 % в количество факт. вода 48.0 % 30.0 % 14.0 % 8.0 % 100.0 % % в техническа ефективност 100.0 % 100.0 % 100.0 % 100.0 % 100.0 % % от общо 48.0 % 30.0 % 14.0 % 8.0 % 100.0 %

Тъй като крос-таблиците разкриват възможни асоциации между различни величини, настоящата разработка използва и регресии, за да се определи нивото на статистическа значимост между откритите зависимости. Ефектът на влияние на факторите големина, собственост и цени се изследва чрез регресия на Тобит. Използването на регресионен анализ по метода на най-малките квадрати не е подходящо поради факта, че стойностите на ефективността могат да варират само между 0 и 1. Регресията на Тобит (censored regression model) отчита тази специфика и има вида:

δˆi = ziβ + εi , където zi е вектор със специфичните за фирмите променливи, които се очакват да влияят на ефективността на единиците, вземащи решение. β е вектор с параметрите за изчисление, а εi е статистическият шум (De Witte, 2010). δˆi е зависимата променлива, която се наблюдава при стойности между 0и1ие цензурирана (censored) в противен случай.

Резултатите от регресията на Тобит за 2007, 2008 и 2009 година, изчислени с помощта на STATA, са представени в Таблица 3.29.

Таблица 3.29. Резултати от регресията на Тобит

Регресия на Тобит

2007

година 2008 година 2009 година

Наблюдения

50 Наблюдения

50 Наблюдения

50

LR chi2(3) 34.880 LR chi2(3) 23.500 LR chi2(3) 24.78

Prob > chi2 0.000 Prob > chi2 0.000 Prob > chi2

0

Log likelihood 18.152 Log likelihood 12.340 Log likelihood 14.7067

Pseudo R2 – 24.454 Pseudo R2 – 19.896 Pseudo R2 – 5.3509

Ефективност

Ефективност

Ефективност

2009

2007

2008

Количество доставена вода 7.02E-06 1.72 0.092

Количество доставена вода 7.16E-06 1.86 0.07

Цена – 0.29967 – 3.61 0.001 Цена . . . Цена . . .

Общински 0.081 1.24 0.221 Общински 0.217859 3.55 0.001 Общински 0.203455 3.54 0.001

Концесия 1.28961 . . Концесия 1.124048 . . Концесия 1.092123 . .

Константа 0.64764 5.88 0.000 Константа 0.277589 5.44 0.000 Константа 0.26769 5.67 0.000

sigma 0.15369 sigma 0.17342 sigma 0.164377

Забележка: 0 Няма цензурирани променливи под нула 47 променливи са нецензурирани 3 променливи са цензурирани над 1

Моделите и за трите изучавани години са статистически значими (Prob>chi2=0.0000), като поне един от регресионните коефициенти във всеки един от тях е различен от 0. Процентът на вариация, който може да бъде обяснен с модела на Тобит за 2007 г., е сравнително висок – 50 % (R^2 = 0,4898). Той намалява през следващите две изучавани години, като за 2008 г. е 34 % (R^2 = 0.3427), а за 2009 година – 36 % (R^2 = 0.3605). Понижението се дължи на факта, че в моделите за 2008 г. и 2009 г. участват по-малък брой променливи.

От стойностите на променливите може да се види, че количеството на доставена вода (прокси за големината на дружествата) няма отчетливо влияние върху резултатите от DEA анализа. Коефициентът на променливата не е статистически значим през нито една от изследваните години и е много малък.

Според получените стойности от регресията на Тобит за 2007 г. влиянието на цената е значимо (при ниво на значимост 0,05) и отрицателно, като по-високата цена е свързана с по-ниско ниво на техническа ефективност.

Влиянието на собствеността в трите регресионни модела не е отчетливо. Поради колинеарност собствеността е представена с категорийни величини. В случая величината приема стойност 1, ако дружеството е общинско, и 0, ако то е с държавна форма на собственост или със смесена такава. Коефициентът на променливата (0,081) за 2007 г. не е статистически значим. През 2008 г. и 2009 г. коефициентите са значими, но са малки, което говори за наличие на влияние на формата на собственост върху постигнатите резултати за производителност, като общинските дружества се свързват с малко по-високи нива на техническа ефективност. Концесията е представена като отделна величина, но поради факта, че има само едно наблюдение, тя не е статистически значима.

Регресията на Тобит не успява да даде ясна информация относно влиянието на изучаваните три стратегически фактора (големина на ВиК оператора, форма на собственост и цени на услугата водоснабдяване). Големината на дружествата не оказва позитивно влияние върху изследваната производителност. За сметка на това е открита зависимост между собствеността и ефективността, като общинските ВиК компании се свързват с известна степен по-високи нива на ефективност. По-високите цени, от друга страна, могат да се отъждествят с по-ниски резултати на техническа ефективност. Въпреки това, откритите зависимости, макар и статистически значими, не са силни.

Освен да измерва относителното ниво на ефективност на единиците, вземащи решение, DEA анализът позволява да се определят така наречените луфтове, които се получават, когато границата на ефективност е успоредна на някоя от координатните оси (вж. таблица 3.30). Наличието на ресурсни луфтове говори, че би имало възможност даденият ресурс да бъде намален, без да се намалява количеството произведен продукт, т.е. луфтовете могат да се възприемат като преразход на ресурси.30 Трябва да се има предвид, че тези луфтове разкриват една виртуална възможност за намаляване на ресурсите. Поради тази причина наличието им говори за потенциален шанс за намаляване на даден ресурс. Те не бива да се възприемат като точната стойност на излишъка от изучаваната величина.

Таблица 3.30. Стойности на ресурсните луфтове на ВиК дружествата

Дължина водопроводна мрежа

Ресурсни луфтове

Персонал водоснабДължина

Персонал водоснабДължиПерсонал водоснабводопрона водопроводна мрежа дяване дяване водна мрежа дяване

2007

2008

2008

2009

2007

2009

„ВиК – Батак“ ЕООД, гр. Батак

0 2.929

0 2.91

0 2.738 „ВиК“ ЕООД, гр. Берковица

0

0

0

0

0

0

„ВиК“ ЕООД, гр. Благоевград

0 66.933

0 91.046

0 105.783 „ВиК – Бебреш“ ЕООД, гр. Ботевград

0 2.533

0 2.206

0 0.984 „Инфрастрой“ ЕООД, гр. Брацигово

0

0

0

0

0

0

„ВиК“ ЕАД, гр. Бургас

0 71.576

0 69.101

0 59.085 „Бързийска вода“ ЕООД, с. Бързия

0

0

0

0

0

0

„ВиК“ ООД, гр. Варна

0 73.877

0 73.32

0 59.091 „ВиК – Йовковци“ ООД, гр. Велико Търново 37.981

0 40.218

0 55.661

0

„ВКТВ“ ЕООД, гр. Велинград

0 9.315

0 9.278

0 7.976 „ВиК“ ЕООД, гр. Видин

0

0

0

0

0

0

„ВиК“ ООД, гр. Враца

0

0

0

0

0

0

30 Woodbury, K. and B. Dollery (2004). „Efficiency Measurement in Australian Local Government: The Case of New South Wales Municipal Water Services." Review of Policy Research 21(5): 615-636.

Дължина водопроводна мрежа

Ресурсни луфтове

Персонал водоснабДължина

Персонал водоснабДължиПерсонал водоснабводопрона водопроводна мрежа дяване дяване водна мрежа дяване

2007

2008

2008

2009

2007

2009

„ВиК“ ООД, гр. Габрово

0 20.916

0 20.639

0 17.639 „ВиК“ ООД, гр. Димитровград

0 16.777

0 20.125

0 21.32 „ВиК“ ЕООД, гр. Добрич

0

0

0

0 16.324

0

„ВиК“ ЕООД, гр. Дупница

0 0.474

0 0.928

0 0.797 „ВиК“ ООД, гр. Исперих 26.367

0 25.564

0 19.227

0

„Аспарухов вал“ ЕООД, гр. Кнежа

0 1.473

0 1.799

0 1.76 „ВиК“ ЕООД, гр. Кресна

0

0

0

0

0

0

„ВиК – Меден кладенец“ ЕООД – гр. Кубрат

0 6.775

0 7.218

0 6.98 „ВиК“ ООД, гр. Кърджали

0 27.186

0 26.961

0 22.84 „Кюстендилска вода“ ЕООД 376.567

0 327.049

0 318.066

0

„ВиК“ АД, гр. Ловеч

0 2.03

0 1.676

0

0

„ВиК – Стримон“ ООД, с. Микрево

0

0

0

0

0

0

„ВиК“ ООД, гр. Монтана

0 0.432

0 0.228

0

0

„ВиК“ ЕООД, гр. Пазарджик, в ликвидация

0 28.111

0 35.14

0 36.917 „ВиК – П“ ЕООД, гр. Панагюрище

0 9.503

0 9.384

0 8.437 „ВиК“ ООД, гр. Перник

0 22.417

0 24.991

0 19.025 „ВиК“ ЕООД, гр. Петрич

0 6.63

0 6.47

0 5.027 „ВКС“ ЕООД, гр. Пещера

0 13.899

0 13.882

0 6.884 „ВиК“ ЕООД, гр. Плевен

0 69.303

0 59.813

0 46.732 „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив 630.363

0 627.608

0 725.597

0

„Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр. Разград

0 6.615

0 6.513

0 2.027 „ВиК“ ООД, гр. Русе 153.703

0 151.947

0 174.954

0

„Увекс“ ЕООД, гр. Сандански

0 0.89

0 0.889

0

0

„ВиК – Паничище“ ЕООД, гр. Сапарева баня

0

0

0

0

0

0

„ВиК“ ЕАД, гр. Свищов

0

0 5.088

0

0

0

„Бяла“ ЕООД, гр. Севлиево

0 2.323

0 2.112

0 1.377 „ВиК 03“ ООД, гр. Силистра

0

0

0

0

0

0

„ВиК“ ООД, гр. Сливен 203.846

0 201.895

0 216.756

0

„ВиК“ ЕООД, гр. Смолян

0 3.562

0 6.773

0 6.848 „ВиК“ ЕООД, гр. София 167.304

0 167.304

0 183.23

0

„Софийска вода“ АД, гр. София

0

0

0

0

0

0

„ВиК“ ЕООД, с. Стамболово

0 0.287

0 0.287

0 0.19 „ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора

0 40.993

0 39.699

0 28.92 „ВиК – Стенето“ ЕООД, гр. Троян

0

0

0 0.181

0

0

„ВиК“ ООД, гр. Търговище

0

0

0

0

0

0

„ВиК“ ЕООД, гр. Хасково

0 25.24

0 24.932

0 19.368 „ВиК“ ООД, гр. Шумен

0

0

0

0

0

0

„ВиК“ ЕООД, гр. Ямбол

0

0

0 1.01

0 3.897

Анализът на данните разкрива стойностите на ресурсните луфтове на ВиК компаниите, участващи в анализа. Поради спецификата на избраните ресурси единият от тях – дължината на водопроводната мрежа, няма как да бъде намален. Наличието на такива луфтове би могло да се дължи на факта, че населените места, обслужвани от ВиК оператора, са на относително по-голяма дистанция едно от друго. За сметка на това се забелязват няколко високи нива на луфтове в броя на наетия персонал през различните години в определени дружества. Сред тях са „ВиК“ – ООД, гр. Варна, „ВиК“ – ЕАД, гр. Бургас, „ВиК“ – ЕООД, гр. Плевен, и „ВиК“ – ЕООД, гр. Благоевград. Резултатите са подкрепени и от анализа и оценката на институционалния капацитет на фирмите от сектора водоснабдяване и канализация. Свръхзаетостта в дружествата говори за нуждата от оптимизиране на определени процеси и структури и развитието на звена, обслужващи специализираната техника, и дейности на компаниите.

Трябва специално да се отбележи, че разликата в съотношенията при дружествата невинаги се формира от лошо управление – съществуват много дружества, които експлоатират огромни по обем и стойност активи, които не са тяхна собственост и за тях е нает персонал и се генерират разходи. В течение на годините множество институции са им вменявали (резонно или не) инвестиционни задължения, изграждайки на отделни места ВиК инфраструктурата на цели населени места, като и сега съоръженията стоят в балансите на тези предприятия или техни правоприемници. Това, освен че създава затруднение на операторите и на общините да получават финансиране за тези активи, те през годините не са отчитали и амортизации и не са генерирали средства за тяхното възстановяване.

3.1.5. Анализ на текущото финансово състояние на ВиК дружествата

Анализът на текущото финансово състояние на ВиК дружествата е изготвен въз основа на годишните счетоводни отчети за 2007 г., 2008 г. и 2009 г.

3.1.5.1. Анализ на активите

Нетекущи активи

Нетекущите активи (НА) включват нетекущи финансови (капиталови и дългови ценни книжа, инвестиционни имоти, вземания от свързани предприятия, вземания по заеми и други) и нефинансови активи (дълготрайни материални и нематериални активи).

Стойността на нетекущите активи по балансова стойност на разглежданите 56 ВиК дружества е следната:

Таблица 3.31. Стойност на нетекущите активи на ВиК дружествата

Нетекущи активи (хил.лв.)

Структура (%) Базов индекс (%, 2007 г.=100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)31 6 100 5 439 5 891 1,0 % 0,8 % 0,8 % 100 % 89 % 97 %

Средни ВиК дружества (15) 63 615 64 322 61 651 10,6 % 9,5 % 8,3 % 100 % 101 % 97 %

Големи ВиК дружества (13) 157 878 162 931 160 472 26,4 % 24,1 % 21,7 % 100 % 103 % 102 %

Много големи ВиК дружества (11) 371 535 443 444 510 921 62,0 % 65,6 % 69,1 % 100 % 119 % 138 %

Общо (56) 599 128 676 136 738 935 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100 % 113 % 123 %

Анализът показва, че има концентрация на значителни по стойност активи в малък брой дружества. Около 78 % от нетекущите активи в отрасъла са включени в счетоводните отчети на 14 ВиК дружества, 9 от които попадат в групата много големи ВиК дружества и 4 – в групата големи. С изключение на „Софийска вода“, което е общинско-частно дружество, при останалите оператори собствеността е държавна и държавно-общинска.

Данните за динамиката на нетекущите активи през 2008 г. и 2009 г. спрямо 2007 г. показват, че при малките и средните по големина дружества стойността на този показател намалява, докато при много големите силно нараства. Тази констатация показва, че по-малките водни оператори не разполагат с достатъчно финансов ресурс за извършване на активна инвестиционна дейност.

Нетекущите активи на ВиК дружествата са изчислени на един обслужван жител за по-голяма пълнота на анализа (вж. Таблица 3.32).

31 В скобите е посочен броят на дружествата, които попадат в съответната група.

Таблица 3.32. Нетекущи активи на 1 обслужван жител (лв.)

Нетекущи активи на 1 обслужван жител (лв.) Структура (%)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17 броя) 34,0 30,3 32,8 42,7 % 33,7 % 33,4 %

Средни ВиК дружества (15 броя) 76,2 77,1 73,9 95,6 % 85,6 % 75,1 %

Големи ВиК дружества (13 броя) 79,2 81,7 80,5 99,3 % 90,8 % 81,8 %

Много големи ВиК дружества (11 броя) 82,5 98,4 113,4 103,4 % 109,4 % 115,3 %

Средно (56 броя) 79,7 90,0 98,4 100,0 % 100,0 % 100,0 %

Представянето на нетекущите активи на един обслужван жител намалява диференциацията в стойностите на този показател при различните по големина дружества, но констатираните тенденции на изменение се запазват.

В структурата на нетекущите активи най-голям дял имат дълготрайните материални активи (ДМА), както е показано на следващата таблица:

Таблица 3.33. Дял на ДМА в нетекущите активи

ДМА Нетекущи активи (хил.лв.) Базов индекс (%, 2007 г.=100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)32 6 041 5 381 5 845 6 100 5 439 5 891 99,0 % 98,9 % 99,2 %

Средни ВиК дружества (15) 62 993 63 747 60 991 63 615 64 322 61 651 99,0 % 99,1 % 98,9 %

Големи ВиК дружества (13) 148 054 153 586 151 845 157 878 162 931 160 472 93,8 % 94,3 % 94,6 %

Много големи ВиК дружества (11) 346 884 411 304 326 663 371 535 443 444 510 921 93,4 % 92,8 % 63,9 %

Общо (56) 563 972 634 018 545 344 599 128 676 136 738 935 94,1 % 93,8 % 73,8 %

При малките и средните по големина ВиК дружества нетекущите активи съдържат само дълготрайни материални активи. С нарастване на големината на операторите намалява делът на ДМА в НА, а се увеличава делът на ДНмА и финансовите активи, напр. програмни продукти, дялови участия, предоставени права за ползване върху пречиствателни и канализационни съоръжения. През 2009 г. делът на ДМА в НА спада при много големите дружества. Причината за това е прилагането на разяснение на Комитета по международни стандарти за финансови отчети, в резултат на което част от материалните активи (имоти и съоръжения) са преобразувани в нематериален актив – това касае най-вече концесионното право, т.е. „Софийска вода“ – АД.

Стойността на нетекущите активи отразява инвестиционната дейност на дружествата, информация за която е набрана от отчетите за паричните потоци, които съдържат паричните потоци от инвестиционна дейност. Това са средствата, които дружествата са похарчили за инвестиции през текущата година (вж. Таблица 3.34).

32 В скобите е посочен броят на дружествата, които попадат в съответната група.

Таблица 3.34. Инвестиции на ВиК дружествата в България

Инвестиции (хил. лв.) Базов индекс (%, 2007 г.=100) Дял на инвестиционните

Инвестиции на 1 обслужван жител (лв.)

разходи в НА

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

875

945

1 243 100,0 % 108,0 % 142,1 % 14,3 % 17,4 % 21,1 % 4,9 5,3 6,9

Средни ВиК дружества (15) 3 453 3 931 2 770 100,0 % 113,8 % 80,2 % 5,4 % 6,1 % 4,5 % 4,1 4,7 3,3

Големи ВиК дружества (13) 10 588 7 810 4 224 100,0 % 73,8 % 39,9 % 6,7 % 4,8 % 2,6 % 5,3 3,9 2,1

Много големи ВиК дружества (11) 54 161 56 787 90 957 100,0 % 104,8 % 167,9 % 14,6 % 12,8 % 17,8 % 12,0 12,6 20,2

Общо ВиК дружества (56) 69 077 69 473 99 194 100,0 % 100,6 % 143,6 % 11,5 % 10,3 % 13,4 % 9,2 9,2 13,2

Инвестиционната дейност е най-активна в малките и в много големите дружества, като във втория случай причината е двойният ръст на инвестициите на „Софийска вода“ – АД, през 2009 г. спрямо 2008 г. По всички анализирани показатели в Таблица 3.34 стойностите са най-неблагоприятни за средните и особено при големите оператори. Ако се изключи влиянието на „Софийска вода“ – АД, тази констатация би се отнесла и до много големите ВиК. „Софийска вода“ има мащабна инвестиционна програма особено през изследвания период, като причината е проект, финансиран по Програма ИСПА, на стойност 58,5 млн. евро. Въпреки сравнително по-добрите стойности на този показател на „Софийска вода“ – АД, съществува силно негативна нагласа от страна на обществото в страната към предоставяне на ВиК услуги чрез концесиониране. Също така в други страни сключени концесионни договори не са били продължавани след изтичане на срока им поради значително повишаване цената на предоставяните услуги.

В случая на единствената концесия в България „Софийска вода“ – АД, причините за отрицателното обществено мнение са няколко:

– в договора за концесията е заложена клауза за намаляване на загубите на вода, което за периода до 2009 г. не се реализира;

– не се изпълни задължението на концесионера за „свежи инвестиции“; за периода на действие на концесията до 2009 г. източникът на инвестиционни средства е увеличаването на цените; през 2005 г. в изготвен доклад от фирмата за мониторинг на концесията „Омонит“ – ООД, който е представен пред парламентарната Комисия за борба с корупцията, е посочено, че „Софийска вода“ – АД, не изпълнява системно инвестиционната си програма, което е основание за Столична община да прекрати концесионния договор; това е един от общо 31 извода за нарушения в дейността на концесионера;

– отчитането на инвестиционна дейност е извършвано с разходите за ремонтни дейности, както и други дейности изцяло с неинвестиционен характер;

– качеството на питейната вода и ефектът на пречистване на битовите отпадъчни води не се подобрява;

– възлагането на изпълнението на услуги на външни изпълнители при завишени цени, които не постигат ефект за подобряване на системата, е начин за неправомерно увеличаване на разходите за сметка на цената на водата.

Другите големи дружества в отрасъла също правят инвестиции, но те не се вписват в баланса им (особено тези проекти, които са финансирани от ИСПА и ОПОС), напр. големи ПСОВ, завършени и въведени в експлоатация, всяка на стойност няколко десетки млн. лв., няколкото проекта за реконструкция и рехабилитация на довеждащи водопроводи и градска водопроводна и канализационна мрежа в Благоевград, Кюстендил, Сливен, Бургас, Русе, Стара Загора и други. Въпреки че тези дружества не придобиват собственост и не отчитат амортизационни отчисления за тези активи (стойността на подобни активи варира от няколко хиляди до десетки милиона лева), те правят разходи за тяхното обслужване и поддържане – това води до изкривяване на резултатите от финансовия анализ, базирани на съпоставимост на стойността на активите и обема на разходите или приходите. Балансовата стойност на активите на голяма част от предприятията от отрасъла отдавна е изостанала от пазарните стойности или на новоизградени активи от аналогичен тип. Това прави невъзможно възстановяването на амортизираните активи само със средства от фонд амортизационни отчисления, като средствата стигат основно за ремонтни дейности и се разчита на принципалите да осигурят финансиране за проектите. Неизпълнението на инвестиционните програми в утвърдените бизнес планове отчасти се дължи и на факта, че инвестиционните намерения на принципалите нерядко се разминават с възможностите и приоритетите им, което от своя страна натоварва операторите с непредвидени разходи и мероприятия (вж. следващата таблица).

Таблица 3.35. Изпълнение на планираните инвестиции от ВиК дружествата

2007* 2008* 2009**

Планирани инвестиции (хил. лв.) 166 164 250 293 522 939

Изпълнени инвестиции (хил. лв.) 45 782 44 080 98 316

Изпълнени/планирани инвестиции 27,6 % 17,6 % 18,8 %

Бележка: * извадка от 52 дружества ** извадка от 50 дружества ВиК дружествата подават до ДКЕВР заявление за утвърждаване на цени на ВиК услуги, в които трябва да предложат и обосноват всеки разход, вкл. разходи за инвестиции. При одобряване на предложените цени ВиК операторите имат задължение да извършват прогнозните инвестиции. По данни на ДКЕВР33 към м. 11, 2010 г. само 18 % от планираните инвестиции са реализирани, но само една фирма е санкционирана. Неизпълнението на инвестиционната програма невинаги води до санкция, защото различни фактори оказват влияние на ВиК дружествата. Предвид своята социална значимост често дружествата са принудени от обстоятелствата и променят в течение на годината инвестиционната си програма. Освен това утвърдената цена невинаги съответства на предложената в бизнес плана и с която са направени съответните изчисления и са формирани прогнозните парични потоци, осигуряващи необходимите средства за изпълнение на инвестиционното намерение. В правомощията на ДКЕВР е да санкционира неизпълнението на инвестиционната програма в утвърдения бизнес план, но при условие че дружеството е злоупотребило с предвидените в цената средства за инвестиции и ги е отклонило за покриване на нерегулирани разходи или за такива, за които то не е в състояние да обоснове необходимостта им. Във всеки случай комисията подхожда индивидуално и се води от добрите практики в отрасъла.

Освен всички тези условности следва да се има предвид, че понякога инвестиционният цикъл е с продължителност повече от няколко месеца и може да продължи и след края на отчетната година и да намери отражение в баланса за следващи периоди.

За да се отговори на въпроса кои са факторите, довели до това слабо и намаляващо изпълнение на инвестиционните намерения, е направен анализ на източниците на финансиране на инвестициите.

Инвестициите във ВиК дружествата могат да се финансират основно от два източника: а) собствени средства – средства от амортизационни отчисления, от печалба и от заемни средства, и б) целеви средства, предоставяни по програми, финансирани от EС или чрез фондове към МРРБ.

33 Според представители на ДКЕВР.

Таблица 3.36. Финансиране на инвестициите във

ВиК дружествата

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Дружества на загуба

Инвестиции (хил. лв.)

2697

2180

661

Амортизации (хил. лв.)

3082

962

1344

Дял на инвестициите в амортизациите 88 % 227 % 49 %

Дружества на печалба

Малки ВиК дружества

Инвестиции (хил. лв.)

165

328

1007

Амортизации (хил. лв.)

200

412

509

Печалба (хил. лв.)

193

166

291

Дял на инвестициите в печалбата и амортизациите 42,0 % 56,7 % 125,9 %

Средни ВиК дружества

Инвестиции (хил. лв.)

2311

2368

2537

Амортизации (хил. лв.)

3428

3885

4617

Печалба (хил. лв.)

602

754

1144

Дял на инвестициите в печалбата и амортизациите 57,3 % 51,0 % 44,0 %

Големи ВиК дружества

Инвестиции (хил. лв.)

10588

7810

4032

Амортизации (хил. лв.)

11636

12766

14009

Печалба (хил. лв.)

1650

1747

3654

Дял на инвестициите в печалбата и амортизациите 79,7 % 53,8 % 22,8 %

Много големи ВиК дружества

Инвестиции (хил. лв.)

53316

56787

90957

Амортизации (хил. лв.)

31150

36316

41934

Печалба (хил. лв.)

4412

20909

24558

Дял на инвестициите в печалбата и амортизациите 149,9 % 99,2 % 136,8 %

При дружествата, които приключват годината с негативен финансов резултат (загуба), източниците на финансиране са ограничени до амортизации и ползване на кредитен ресурс (през 2009 г.). Тази група дружества не е постоянна в рамките на анализирания период.

При дружествата, които са на печалба, малките (с изключение на 2009 г.), средните и големите финансират инвестиционната си дейност от амортизации и печалба. Използването на кредитен ресурс за финансирането на инвестициите е в най-голяма степен застъпено при много големите дружества и най-вече в „Софийска вода“ – АД.

Проучването на бизнес плановете показва, че инвестициите във ВиК отрасъла се правят за основен ремонт и реконструкция на съществуващи водоснабдителни, канализационни и пречиствателни съоръжения. Основната причина е, че все още не е решен проблемът със собствеността на ВиК системите и съоръженията, които трябва да се прехвърлят на общините или държавата, а ВиК дружествата да функционират като оператори, които ги използват и поддържат. Това е и основният вероятен мотив ВиК дружествата, които разполагат и/или имат достъп до средства, да не финансират свои инвестиционни намерения. Никое от дружествата не е пренебрегнало инвестиционното си намерение за сметка на разпределяне на дивидент или заделяне на резерви – особено средствата от фонд резервен, които обикновено се използват точно за тази цел.

Недостигът на средства и особено отлагането във времето на част от инвестиционната програма се обуславя и от факта, че утвърждаването на тарифата от страна на ДКЕВР и нейното въвеждане обикновено става до края на първото тримесечие на годината, а дружеството започва да генерира приходи по новата тарифа от 40 до 60 дни след това. Всичко това измества инвестиционния график с около половин година. Забавянето се дължи основно на забавяне от страна на операторите на внасяне на заявление в ДКЕВР или на такова, което не отговаря на указанията и в редки случаи е по вина на Комисията.

Друга причина е неотчетеният ръст на цените на някои основни материали, особено горивата, както и фактът, че цените на ВиК дружествата се утвърждават, преди да бъдат утвърдени цените на електрическата енергия. Най-често срещано отклонение от утвърдените ценови компоненти при ВиК дружествата е надвишаването на утвърдения размер на средствата за трудови възнаграждения. Основно това е следствие от нововъзникнали дейности в дружеството – въведен нов обект, реконструкция и разширяване на съществуващ.

Освен факторите, изброени по-горе, влияние върху приходите (изключение прави „Софийска вода“ – АД) оказват и влажността на годината и миграцията и икономическото развитие на региона. В периода до 2008 г. се наблюдаваше изразен икономически подем, което неминуемо се отрази и на ВиК отрасъла. Кризата обаче накара голяма част от индустриалните предприятия или да намалят обема на своята работа, или изобщо да я преустановят. Това оказа влияние предимно на ВиК оператори със значителен дял на промишлените потребители – Дупница, Монтана, Плевен и др.

Вследствие на финансовата криза се засилиха и процесите на икономическата миграция между регионите – потребителите мигрират от един оператор към друг, като същевременно ограничават своето потребление вследствие намалелите си доходи и ежегодно повишаващите се цени на ВиК услугите.

Текущи (краткотрайни) активи Най-общо текущите (краткотрайни) активи представляват активи, които се очаква да бъдат конвертирани в пари в брой в рамките на една година в хода на обичайната им дейност. Текущите активи на ВиК дружествата по балансова стойност в страната са представени в Таблица 3.37.

Таблица 3.37. Текущи активи на ВиК дружествата в България

Стойност (хил. лв.) Структура (%) Базов индекс (%, 2007 г. =100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

Материални запаси

984

1 489

696

27,6 % 39,5 % 20,7 % 100,0 % 151,3 % 70,7 %

Краткосрочни вземания 1 688 1 756 2 235 47,4 % 46,6 % 66,4 % 100,0 % 104,0 % 132,4 %

Парични средства

851

494

397

23,9 % 13,1 % 11,8 % 100,0 % 58,0 % 46,7 %

Разходи за бъдещи периоди

41

27

36 1,2 % 0,7 % 1,1 % 100,0 % 65,9 % 87,8 %

Общо текущи активи

3564

3766

3364

100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 105,7 % 94,4 %

Средни ВиК дружества (15)

Материални запаси 3 400 2 950 2 806 17,7 % 16,3 % 14,8 % 100,0 % 86,8 % 82,5 %

Краткосрочни вземания 12 220 9 432 10 150 63,5 % 52,1 % 53,6 % 100,0 % 77,2 % 83,1 %

Стойност (хил. лв.) Структура (%) Базов индекс (%, 2007 г. =100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Парични средства 3 558 5 452 5 896 18,5 % 30,1 % 31,1 % 100,0 % 153,2 % 165,7 %

Разходи за бъдещи периоди

74

258

93 0,4 % 1,4 % 0,5 % 100,0 % 348,6 % 125,7 %

Общо текущи активи

19252

18092

18945

100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 94,0 % 98,4 %

Големи ВиК дружества (13)

Материални запаси 7 090 7 625 7 680 12,3 % 13,1 % 12,1 % 100,0 % 107,5 % 108,3 %

Краткосрочни вземания 39 773 40 414 45 797 69,0 % 69,4 % 72,3 % 100,0 % 101,6 % 115,1 %

Парични средства 10 588 9 978 9 516 18,4 % 17,1 % 15,0 % 100,0 % 94,2 % 89,9 %

Разходи за бъдещи периоди

156

224

309

0,3 % 0,4 % 0,5 % 100,0 % 143,6 % 198,1 %

Общо текущи активи

57607

58241

63302

100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 101,1 % 109,9 %

Много големи ВиК дружества (11)

Материални запаси 19 893 22 620 23 654 14,9 % 15,7 % 15,1 % 100,0 % 113,7 % 118,9 %

Краткосрочни вземания 80 018 80 850 88 029 59,8 % 56,0 % 56,0 % 100,0 % 101,0 % 110,0 %

Парични средства 32 535 40 240 44 894 24,3 % 27,9 % 28,6 % 100,0 % 123,7 % 138,0 %

Разходи за бъдещи периоди 1 339

576

504

1,0 % 0,4 % 0,3 % 100,0 % 43,0 % 37,6 %

Общо текущи активи

133785

144286

157081

100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 107,8 % 117,4 %

Общо за страната (56)

Материални запаси 31 367 34 684 34 836 14,6 % 15,5 % 14,4 % 100,0 % 110,6 % 111,1 %

Краткосрочни вземания 133 699 132 452 146 211 62,4 % 59,0 % 60,2 % 100,0 % 99,1 % 109,4 %

Парични средства 47 532 56 164 60 703 22,2 % 25,0 % 25,0 % 100,0 % 118,2 % 127,7 %

Предплатени разходи за бъдещи периоди 1 610 1 085

942

0,8 % 0,5 % 0,4 % 100,0 % 67,4 % 58,5 %

Общо текущи активи 214 208 224 385 242 692 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 104,8 % 113,3 %

Анализът на представените данни показва, че темпът на изменение на стойността на общите текущи активи на малките и средните ВиК дружества през анализирания период е отрицателен, а при големите и много големите е положителен. Краткосрочните вземания имат най-голям дял в текущите активи при всички оператори, като повишаващите му се стойности при малките и големите ВиК дружества са неблагоприятни, тъй като тази тенденция показва невъзможност за събиране на вземания от клиенти. От своя страна това повишаване на стойностите на вземанията е причина за намаляване на паричните средства, като при малките оператори това е съчетано с увеличаване на разходите за инвестиции.

Изменението на всички компоненти на текущите активи е с непостоянен темп при малките ВиК дружества. Следователно тяхното финансово състояние е много по-нестабилно в сравнение в по-големите дружества и малки промени във външната среда (напр. неплащане от страна на техните потребители) водят до големи промени в стойностите и тенденциите при анализираните показатели.

Нужно е да се отбележи, че спецификата на дейността и териториалният обхват на дружествата са различни. Това обуславя и значителни разлики в отчитаните материални запаси – дружествата, експлоатиращи множество помпени станции, поддържат на склад скъпоструващи агрегати – това се отнася и за дружествата, стопанисващи ПСОВ и ПСПВ. При дружества с по-широк териториален обхват се формират множество складови бази за резервни части и материали, тъй като не е икономически обосновано транспортирането на отдалечени разстояния в случай на нужда, както е нецелесъобразно поръчването им от местни доставчици. Типичен пример са ВиК Благоевград, което поддържа няколко териториални звена и ВиК София област, обслужваща територията от Костенец и Долна баня, Самоков, Сливница и Драгоман до Правец и Елин Пелин. Тези дружества освен складови наличности е необходимо да поддържат необходимата механизация и персонал в тези райони.

3.1.5.2. Анализ на пасивите

Пасивите на ВиК дружествата показват източниците за формиране на капитала им и техните нетекущи и текущи задължения.

Собствен капитал

Собственият капитал (основен капитал, резерви и финансов резултат) на ВиК дружествата в България за периода 2007 – 2009 г. е представен на следващата таблица.

Таблица 3.38. Собствен капитал на ВиК дружествата в България

Стойност (хил. лв.) Базов индекс (%, 2007 г. =100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

1. Основен капитал 1 590 1 405 1 441 100,0 % 88,4 % 90,6 %

2. Резерви 3 663 3 541 3 512 100,0 % 96,7 % 95,9 %

3. Финансов резултат, в т.ч.: – 523 – 975 – 1 099 100,0 % 186,4 % 210,1 %

– натрупана печалба (загуба) от минали години

282

– 414 – 734

– текуща печалба /загуба – 805 – 561 – 365

Общо собствен капитал 4 730 3 971 3 854 100,0 % 84,0 % 81,5 %

Средни ВиК дружества (15)

1. Основен капитал 13 532 22 524 22 561 100,0 % 166,4 % 166,7 %

2. Резерви 45 310 47 582 41 884 100,0 % 105,0 % 92,4 %

3. Финансов резултат, в т.ч.:

489

1736

1931

100,0 % 355,0 % 394,9 %

– натрупана печалба (загуба) от минали години

647

1294

1269

– текуща печалба /загуба – 158

442

662

Общо собствен капитал 59 331 71 842 66 376 100,0 % 121,1 % 111,9 %

Големи ВиК дружества (13)

1. Основен капитал 6 610 6 610 6 610 100,0 % 100,0 % 100,0 %

2. Резерви 123 882 121 497 121 728 100,0 % 98,1 % 98,3 %

3. Финансов резултат, в т.ч.: – 8 874 – 4 962 – 2 653 100,0 % 155,9 % 129,9 %

– натрупана печалба (загуба) от минали години

– 10 524 – 6 709 – 6 120

– текуща печалба /загуба 1 650 1 747 3 467

Общо собствен капитал 121 618 123 145 125 685 100,0 % 101,3 % 103,3 %

Много големи ВиК дружества (11)

1. Основен капитал 17 850 17 850 17 850 100,0 % 100,0 % 100,0 %

2. Резерви

197546

209962

214365

100,0 % 106,3 % 108,5 %

3. Финансов резултат, в т.ч.: 11 696 43 364 63 182 100,0 % 370,8 % 540,2 %

– натрупана печалба (загуба) от минали години

7 456 22 455 38 624

– текуща печалба /загуба 4 240 20 909 24 558

Общо собствен капитал 227 092 271 176 295 397 100,0 % 119,4 % 130,1 %

Общо за страната (56)

1. Основен капитал 39 582 48 389 48 462 100,0 % 122,3 % 122,4 %

2. Резерви 370 401 382 582 381 489 100,0 % 103,3 % 103,0 %

Стойност (хил. лв.) Базов индекс (%, 2007 г. =100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

3. Финансов резултат, в т.ч.: 2 788 39 163 61 361 100,0 % 1404,7 % 2200,9 %

– натрупана печалба (загуба) от минали години

– 2 139 16 626 33 039

– текуща печалба /загуба 4 927 22 537 28 322

Общо собствен капитал 412 771 470 134 491 312 100,0 % 113,9 % 119,0 %

Анализът на данните показва, че стойността на собствения капитал се е повишила при всички дружества в рамките на анализирания период, с изключение на малките оператори, при които стойността му намалява.

Основният капитал е регистрираният капитал в съда, като той може да бъде изменян по решение на дружествата. Неговата величина е постоянна за целия анализиран период при големите и много големите оператори. При средните по големина ВиК дружества основният капитал нараства поради промяна в основния капитал на ВиК Кюстендил, което след ликвидацията се пререгистрира на „Кюстендилска вода“ – ЕООД. Намалението при малките се дължи на намаление на записания капитал на две дружества.

Основният източник на резервите на дружествата е печалбата. Дружествата с ограничена отговорност, съгласно чл. 246 от Търговския закон, могат да формират фонд резервен (законов резерв) от 10 % от печалбата, който се използва само за покриване на годишна загуба и покриване на загуби от предходни години. Отделно операторите имат право да заделят допълнителни резерви по решение на управителните им органи. В рамките на анализирания период политиката по определяне на резервите не е променяна съществено – слабо намаление на резервите при малките, средните и големите дружества и слабо увеличение при много големите.

Резервите се определят от нормативните изисквания към ВиК операторите и не се депозират в депозитни сметки в банките. Свободните средства, дори и тези във фонд резервен, се използват в обичайната дейност за извършване на разплащания, а високите нива на парите и паричните еквиваленти към края на финансовата година се обуславят от характера на дейността – в началото на всяка година операторите извършват плащания, напр. за такса водоползване и др.

Данните за финансовия резултат показват, че малките и големите дружества приключват на загуба през трите години на анализирания период, като стойностите стабилно нарастват в първата група, докато във втората намаляват. Едно от обясненията е, че малките оператори, всички от които общинска собственост, изпълняват и дейности, които не са тяхно пряко задължение, но общините използват тази възможност да реализират дейности като например асфалтиране на улици. По този начин се увеличава величината на разходите, която не може да бъде компенсирана с реализираните приходи. За разлика от малките, които всяка година от анализирания период имат отрицателен финансов резултат, големите дружества текущо приключват на печалба, но имат много големи натрупани загуби от минали години. Трябва специално да се посочи, че тези резултати се дължат основно на едно дружество. Причината е дългото време на задържане на цените на ВиК услугите с цел поддържане на социална поносимост. Загубата, а и натрупаните дългове в предходните години към електроразпределителните дружества, са причина за намесването на държавата и погасяването на дълговете на дружеството, за да бъде спасено от фалит. Натрупана загуба от ВиК Добрич, ВиК Габрово и още няколко дружества на практика стопяват генерираната печалба в отрасъла – ако изключим данните за Софийска вода АД.

Финансовият резултат на средните и много големите дружества е положителен и нараства значително в периода 2007 – 2009 г. и тази тенденция е показателна за ефективното управление на операторите, попадащи в тези две групи.

Нетекущи (дългосрочни) пасиви Нетекущите пасиви на ВиК дружествата в страната, т.е. със срок на погасяване над 1 година, са представени в Таблица 3.39.

Таблица 3.39. Дългосрочни пасиви на ВиК дружествата в България

Стойност (хил. лв.) Структура (%) Базов индекс (%, 2007 г.=100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

Правителствени дарения

0

0

0 0,0 % 0,0 % 0,0 %

Задължения към фин. предприятия

500

639

718

55,2 % 89,9 % 90,5 % 100,0 % 127,8 % 143,6 %

Стойност (хил. лв.) Структура (%) Базов индекс ( %, 2007 г.=100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Отсрочени данъци

6

8

9 0,7 % 1,1 % 1,1 % 100,0 % 133,3 % 150,0 %

Други дългосрочни задължения

77

0

7 8,5 % 0,0 % 0,9 % 100,0 % 0,0 % 9,1 %

Приходи за бъдещи периоди

323

64

59 35,7 % 9,0 % 7,4 % 100,0 % 19,8 % 18,3 %

Общо дългосрочни пасиви

906

711

793

100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 78,5 % 87,5 %

Средни ВиК дружества (15)

Правителствени дарения

202

0

0 3,2 % 0,0 % 0,0 % 100,0 % 0,0 % 0,0 %

Задължения към фин. предприятия

1 597

974

556

25,5 % 29,8 % 23,1 % 100,0 % 61,0 % 34,8 %

Отсрочени данъци

763

643

584

12,2 % 19,7 % 24,3 % 100,0 % 84,3 % 76,5 %

Други дългосрочни задължения

2 553

750

491

40,7 % 23,0 % 20,4 % 100,0 % 29,4 % 19,2 %

Приходи за бъдещи периоди

1 158

898

772

18,5 % 27,5 % 32,1 % 100,0 % 77,5 % 66,7 %

Общо дългосрочни пасиви 6 273 3 265 2 403 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 52,0 % 38,3 %

Големи ВиК дружества (13)

Правителствени дарения

450

325

200

0,7 % 0,5 % 0,4 % 100,0 % 72,2 % 44,4 %

Задължения към фин. предприятия

35 611 36 471 32 881 57,8 % 58,0 % 59,4 % 100,0 % 102,4 % 92,3 %

Отсрочени данъци 1 665 1 625 1 758 2,7 % 2,6 % 3,2 % 100,0 % 97,6 % 105,6 %

Други дългосрочни задължения

14 395 15 014 13 709 23,3 % 23,9 % 24,8 % 100,0 % 104,3 % 95,2 %

Приходи за бъдещи периоди

9 540 9 421 6 783 15,5 % 15,0 % 12,3 % 100,0 % 98,8 % 71,1 %

Общо дългосрочни пасиви 61 661 62 856 55 331 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 101,9 % 89,7 %

Много големи (11)

Правителствени дарения 1 112 23 490 24 320 0,6 % 10,2 % 8,9 % 100,0 % 2112 % 2187 %

Задължения към фин. предприятия

146

536 185 872 223 687 84,2 % 80,3 % 81,4 % 100,0 % 126,8 % 152,6 %

Отсрочени данъци 1 678 3 467 3 360 1,0 % 1,5 % 1,2 % 100,0 % 206,6 % 200,2 %

Други дългосрочни задължения

9 211 5 636 12 731 5,3 % 2,4 % 4,6 % 100,0 % 61,2 % 138,2 %

Приходи за бъдещи периоди

15 559 12 959 10 574 8,9 % 5,6 % 3,8 % 100,0 % 83,3 % 68,0 %

Общо дългосрочни пасиви 174 096 231 424 274 672 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 132,9 % 157,8 %

Общо (56)

Правителствени дарения 1 764 23 815 24 520 0,7 % 8,0 % 7,4 % 100,0 % 1350,1 % 1390,0 %

Задължения към фин. предприятия

184

244 223 956 257 842 75,8 % 75,1 % 77,4 % 100,0 % 121,6 % 139,9 %

Отсрочени данъци 4 112 5 743 5 711 1,7 % 1,9 % 1,7 % 100,0 % 139,7 % 138,9 %

Други дългосрочни задължения

26 236 21 400 26 938 10,8 % 7,2 % 8,1 % 100,0 % 81,6 % 102,7 %

Приходи за бъдещи периоди

26 580 23 342 18 188 10,9 % 7,8 % 5,5 % 100,0 % 87,8 % 68,4 %

Общо дългосрочни пасиви 242 936 298 256 333 199 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 122,8 % 137,2 %

Анализът на представените данни показва, че дългосрочните пасиви на ВиК дружествата намаляват през 2008 и 2009 г. спрямо 2007 г. Изключение от тази тенденция са много големите оператори поради нарастване на правителствените дарения, предоставени от държавни и общински органи на властта, включително чрез усвояване на средства по програми на Европейския съюз, свързани с активи, дарения чрез прехвърляне на имоти, машини и съоръжения към дружеството и/или чрез финансиране на дейности по изграждане на активи.

Задълженията към финансови предприятия нарастват при малките и много големите дружества, тъй като те най-активно използват кредитен ресурс за финансиране на инвестиционните си намерения.

В приходи за бъдещи периода дружествата отчитат стойността на получените финансирания от предходните години и те ежегодно намаляват с начислената амортизация на активите, придобити със средства от тези финансирания. За компенсиране на начислените амортизации в приходната част на отчета за доходите се отчитат равни по размер стойности и увеличават приходната част и оттам изменят финансовия резултат. Така едно дружество, което отчита загуба от оперативна дейност, може да покаже нелош финансов резултат.

В други задължения се отчитат всички останали задължения на дружествата към техните контрагенти – най-често лизингови предприятия. Отсрочените данъци са задължения, които за дружеството са възникнали в текущия период, но за целите на фиска ще се проявят в някой от следващите финансови периоди – те не са породени от движението на паричен поток, а имат характер на начислено задължение за бъдещ период за приход в настоящия.

Текущи (краткосрочни) пасиви Текущите пасиви включват краткосрочните задължения, обхващащи 11 статии, и приходите за бъдещи периоди и финансирания на ВиК дружествата, които са със срок на погасяване под 1 година (вж. Таблица 3.40).

Таблица 3.40. Текущи пасиви на ВиК дружествата

Стойност (хил. лв.) Структура ( %) Базов индекс ( %, 2007 г. =100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

Задължения за такса водоползване

0

0

0 0 % 0 % 0 %

Задължения към свърз. предприятия

31

6

4 1 % 0 % 0 % 100 % 19 % 13 %

Задължения към фин. предприятия

0

985

950

0 % 28 % 19 %

Задължения към доставчици и клиенти

1339

782

876

45 % 22 % 18 % 100 % 58 % 65 %

Задължения по търг. заеми към МРРБ

57

42

0 2 % 1 % 0 % 100 % 74 % 0 %

Задължения към персонала

230

253

228

8 % 7 % 5 % 100 % 110 % 99 %

Задължения към осигурителни предприятия

84

104

103

3 % 3 % 2 % 100 % 124 % 123 %

Задължения за лихви

0

0

0 0 % 0 % 0 %

Данъчни задължения

214

322

186

7 % 9 % 4 % 100 % 150 % 87 %

Други краткосрочни задължения

543

569

1971

18 % 16 % 40 % 100 % 105 % 363 %

Провизии за пенсии

2

0

60 0 % 0 % 1 % 100 % 0 % 3000 %

Приходи за бъдещи периоди и финансирания

459

469

600

16 % 13 % 12 % 100 % 102 % 131 %

Общо задължения

2959

3532

4978

100 % 100 % 100 % 100 % 119 % 168 %

Средни ВиК дружества (15)

Задължения за такса водоползване

0

0

0 0 % 0 % 0 %

Задължения към свърз. предприятия

0

0

0 0 % 0 % 0 %

Задължения към фин. предприятия

252

795

578

1 % 6 % 5 % 100 % 315 % 229 %

Стойност (хил. лв.) Структура ( %) Базов индекс ( %, 2007 г. =100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Задължения към доставчици и клиенти

8452

6911

6154

50 % 55 % 56 % 100 % 82 % 73 %

Задължения по търг. заеми към МРРБ

0

0

0 0 % 0 % 0 %

Задължения към персонала

981

1044

1238

6 % 8 % 11 % 100 % 106 % 126 %

Задължения към осигурителни предприятия

442

394

420

3 % 3 % 4 % 100 % 89 % 95 %

Задължения за лихви

0

0

0 0 % 0 % 0 %

Данъчни задължения

776

820

995

5 % 6 % 9 % 100 % 106 % 128 %

Други краткосрочни задължения

6035

2436

1338

35 % 19 % 12 % 100 % 40 % 22 %

Провизии за пенсии

57

102

109

0 % 1 % 1 % 100 % 179 % 191 %

Приходи за бъдещи периоди и финансирания

9

117

114

0 % 1 % 1 % 100 % 1300 % 1267 %

Общо задължения

17004

12619

10946

100 % 100 % 100 % 100 % 74 % 64 %

Големи ВиК дружества (13)

Задължения за такса водоползване

0

615

556

0 % 2 % 1 %

Задължения към свърз. предприятия

51

47

0 0 % 0 % 0 % 100 % 92 % 0 %

Задължения към фин. предприятия

1509

2000

5441

5 % 6 % 12 % 100 % 133 % 361 %

Задължения към доставчици и клиенти

8009

8364

14072

28 % 23 % 32 % 100 % 104 % 176 %

Задължения по търг. заеми към МРРБ

0

0

0 0 % 0 % 0 %

Задължения към персонала

2653

3279

2644

9 % 9 % 6 % 100 % 124 % 100 %

Задължения към осигурителни предприятия

596

582

427

2 % 2 % 1 % 100 % 98 % 72 %

Задължения за лихви

0

0

0 0 % 0 % 0 %

Данъчни задължения

7705

8899

9858

27 % 25 % 22 % 100 % 115 % 128 %

Други краткосрочни задължения

7875

8718

6935

27 % 24 % 16 % 100 % 111 % 88 %

Провизии за пенсии

17

648

1102

0 % 2 % 3 % 100 % 3812 % 6482 %

Приходи за бъдещи периоди и финансирания

571

3000

2851

2 % 8 % 6 % 100 % 525 % 499 %

Общо задължения

28986

36152

43886

100 % 100 % 100 % 100 % 125 % 151 %

Много големи ВиК дружества (11)

Задължения за такса водоползване

355

3197

3520

0 % 3 % 3 % 100 % 901 % 992 %

Задължения към свърз. предприятия

13588

10401

9782

16 % 11 % 9 % 100 % 77 % 72 %

Задължения към фин. предприятия

15093

9297

11301

18 % 10 % 10 % 100 % 62 % 75 %

Задължения към доставчици и клиенти

34984

51762

65789

42 % 54 % 58 % 100 % 148 % 188 %

Задължения по търг. заеми към МРРБ

382

369

341

0 % 0 % 0 % 100 % 97 % 89 %

Стойност (хил. лв.) Структура ( %) Базов индекс ( %, 2007 г. =100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Задължения към персонала

4741

5651

4620

6 % 6 % 4 % 100 % 119 % 97 %

Задължения към осигурителни предприятия

960

1260

1134

1 % 1 % 1 % 100 % 131 % 118 %

Задължения за лихви

47

41

192

0 % 0 % 0 % 100 % 87 % 409 %

Данъчни задължения

7740

2197

1801

9 % 2 % 2 % 100 % 28 % 23 %

Други краткосрочни задължения

4516

9530

13521

5 % 10 % 12 % 100 % 211 % 299 %

Провизии за пенсии

407

326

324

0 % 0 % 0 % 100 % 80 % 80 %

Приходи за бъдещи периоди и финансирания

801

1486

1196

1 % 2 % 1 % 100 % 186 % 149 %

Общо задължения

83614

95517

113521

100 % 100 % 100 % 100 % 114 % 136 %

Общо ВиК дружества (56)

Задължения за такса водоползване

355

3812

4076

0 % 3 % 2 % 100 % 1074 % 1148 %

Задължения към свърз. предприятия

13670

10454

9786

10 % 7 % 6 % 100 % 76 % 72 %

Задължения към фин. предприятия

16854

13077

18270

13 % 9 % 11 % 100 % 78 % 108 %

Задължения към доставчици и клиенти

52784

67819

86891

40 % 46 % 50 % 100 % 128 % 165 %

Задължения по търг. заеми към МРРБ

439

411

341

0 % 0 % 0 % 100 % 94 % 78 %

Задължения към персонала

8605

10227

8730

6 % 7 % 5 % 100 % 119 % 101 %

Задължения към осигурителни предприятия

2082

2340

2084

2 % 2 % 1 % 100 % 112 % 100 %

Задължения за лихви

47

41

192

0 % 0 % 0 % 100 % 87 % 409 %

Данъчни задължения

16435

12238

12840

12 % 8 % 7 % 100 % 74 % 78 %

Други краткосрочни задължения

18969

21253

23765

14 % 14 % 14 % 100 % 112 % 125 %

Провизии за пенсии

483

1076

1595

0 % 1 % 1 % 100 % 223 % 330 %

Приходи за бъдещи периоди и финансирания

1840

5072

4761

1 % 3 % 3 % 100 % 276 % 259 %

Общо задължения

132563

147820

173331

100 % 100 % 100 % 100 % 112 % 131 %

Анализът на данните за текущите пасиви на ВиК дружествата позволява да се направят следните изводи:

– Динамиката на стойностите на текущите пасиви през последните години се характеризира с нарастване спрямо базовата 2007 г., с изключение на средните по големина ВиК дружества. Причините при различните дружества са различни: при малките това увеличение се дължи основно на други краткосрочни задължения и приходи за бъдещи периоди и финансирания; при големите – задължения към финансови предприятия и към доставчици и клиенти, и при много големите – задължения към финансови предприятия и други краткосрочни задължения (те могат да включват поддръжка на ВиК мрежата, охрана, гаранции, застраховки и др.).

– Задължения за такса водоползване имат големите и много големите дружества, като сумите нарастват за анализирания период, особено през 2008 г. спрямо 2007 г. Тези задължения формират относително малък дял в структурата на текущите пасиви на посочените два типа дружества. Допуска се, че стойността на този пасив е значително по-голяма, защото посочените данни са изчислени само въз основа на информация от няколко дружества, които изрично са извели тези пасиви в отделен параграф. В масовия случай ВиК дружествата отчитат тези пасиви в параграф „други данъчни задължения“ или „други краткосрочни задължения“, което прави невъзможно точното определяне на задълженията, свързани с такса водоползване.

– Задълженията към финансови предприятия нарастват за анализирания период, което говори за повишено търсене на краткосрочни кредити от ВиК дружествата. Този вид краткосрочен пасив има най-висок дял в структурата на малките ВиК оператори, което показва, че те в най-голяма степен разчитат на заемен капитал.

– Задълженията към доставчици и клиенти имат най-голям дял в структурата на текущите активи при всички анализирани ВиК дружества. Единствено при малките оператори техният дял намалява в структурата на краткосрочните пасиви за периода 2007 – 2009 г. При големите и много големите дружества този вид задължения се увеличават значително на годишна база.

– Задълженията към персонала формират относително постоянен, малък дял в структурата на краткосрочните пасиви при всички дружества.

3.1.5.3. Анализ на разходите Анализът на разходите за ВиК дружествата е насочен основно към анализ на разходите за оперативна дейност, които формират над 90 % от общите разходи (вж. Таблица 3.41). Останалите компоненти на разходите – финансовите и извънредните разходи, съставляват съответно между 7 – 9 % и под 0,5 % от общите разходи.

Таблица 3.41. Разходи на ВиК дружествата

Стойност (хил. лв.) Структура (%) Базов индекс (%, 2007 г.=100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

Разходи за материали

3439

3493

3251

39 % 36 % 35 % 100 % 102 % 95 %

Разходи за външни услуги

1657

1664

1475

19 % 17 % 16 % 100 % 100 % 89 %

Разходи за амортизации

569

693

773

6 % 7 % 8 % 100 % 122 % 136 %

Разходи за персонала

2932

3143

3290

33 % 33 % 35 % 100 % 107 % 112 %

Други разходи

258

628

556

3 % 7 % 6 % 100 % 243 % 216 %

Общо разходи

8855

9621

9345

100 % 100 % 100 % 100 % 109 % 106 %

Средни ВиК дружества (15)

Разходи за материали

13491

15821

15409

31 % 32 % 29 % 100 % 117 % 114 %

Разходи за външни услуги

5686

7895

7486

13 % 16 % 14 % 100 % 139 % 132 %

Разходи за амортизации

4499

4566

5272

10 % 9 % 10 % 100 % 101 % 117 %

Разходи за персонала

17016

18481

21000

39 % 37 % 40 % 100 % 109 % 123 %

Други разходи

3435

2942

3952

8 % 6 % 7 % 100 % 86 % 115 %

Общо разходи

44127

49705

53119

100 % 100 % 100 % 100 % 113 % 120 %

Големи ВиК дружества (13)

Разходи за материали

43588

47268

46346

39 % 38 % 36 % 100 % 108 % 106 %

Разходи за външни услуги

10525

13393

14310

10 % 11 % 11 % 100 % 127 % 136 %

Разходи за амортизации

11636

12766

14435

11 % 10 % 11 % 100 % 110 % 124 %

Разходи за персонала

36895

42506

44271

33 % 34 % 34 % 100 % 115 % 120 %

Други разходи

7927

7329

10037

7 % 6 % 8 % 100 % 92 % 127 %

Общо разходи

110571

123262

129399

100 % 100 % 100 % 100 % 111 % 117 %

Много големи ВиК дружества (11)

Разходи за материали

82312

79421

80923

29 % 26 % 22 % 100 % 96 % 98 %

Разходи за външни услуги

53212

62546

66167

19 % 21 % 18 % 100 % 118 % 124 %

Разходи за амортизации

32710

36316

41934

12 % 12 % 11 % 100 % 111 % 128 %

Разходи за персонала

90465

100438

106144

32 % 33 % 28 % 100 % 111 % 117 %

Други разходи

21538

21543

80937

8 % 7 % 22 % 100 % 100 % 376 %

Общо разходи

280237

300264

376105

100 % 100 % 100 % 100 % 107 % 134 %

Общо ВиК дружества (56)

Разходи за материали

142830

146003

145929

32 % 30 % 26 % 100 % 102 % 102 %

Разходи за външни услуги

71080

85498

89437

16 % 18 % 16 % 100 % 120 % 126 %

Разходи за амортизации

49414

54341

62414

11 % 11 % 11 % 100 % 110 % 126 %

Разходи за персонала

147308

164568

174704

33 % 34 % 31 % 100 % 112 % 119 %

Други разходи

33158

32442

95482

7 % 7 % 17 % 100 % 98 % 288 %

Общо разходи

443790

482852

567968

100 % 100 % 100 % 100 % 109 % 128 %

Анализът на представените данни показва, че в динамиката на разходите за оперативна дейност на ВиК дружествата през периода 2007 – 2009 г. се наблюдава непрекъснат растеж, но темпът на нарастване е различен при различните по големина оператори, както следва:

– Малки ВиК дружества: най-слабо увеличение на общите разходи в сравнение с останалите по големина дружества. Причината е намалението на разходите за материали и външни услуги и слабото увеличение на разходите за персонала. При тези дружества обаче се наблюдава най-голямото увеличение на разходите за амортизации, което корелира с направените инвестиции в дълготрайни материални активи. „Другите разходи“ също нарастват значително през 2008 г. и 2009 г. спрямо 2007 г. Структурата на тези разходи е разнородна и може да включва: командировъчни разходи, представителни разходи, ваучери, такси (вкл. такси по Закона за водите), отписани вземания от продажби (несъбираеми неплатени сметки за вода) и др.

– Средни ВиК дружества: увеличението на общите разходи е сходно със средните темпове за страната. Разходите за персонала имат найголям дял в структурата на общите разходи, като този дял е най-висок в сравнение с останалите по големина дружества. Разходите за външни услуги формират дял около 13 – 16 % и имат най-висок темп на увеличение през 2008 г. и 2009 г. Вероятно причината е липсата на достатъчно капацитет за изпълнението на част от дейностите, които могат да включват ремонти, вкл. на улици след аварии, застраховки, комуникации, охрана и др.

– При големите дружества общите разходи нарастват по-плавно в сравнение със средните темпове за страната. Най-голям дял имат разходите за материали, но техният темп на увеличение намалява. Подобно на ситуацията при средните ВиК дружества разходите за външни услуги нарастват най-бързо в сравнение с останалите групи разходи.

– При много големите ВиК дружества увеличението на общите разходи за оперативна дейност е най-високо, особено през 2009 г. Причината е отчитането на разходи за строителство на стойност 44 млн. лв. от Софийска вода АД през 2009 г. в групата „други разходи“ или увеличение на стойността на тези разходи с почти четири пъти. Разходите за персонала и разходите за материали формират най-високи дялове в структурата на общите разходи, но в същото време разходите за персонала нарастват най-слабо в периода 2007 – 2009 г., а разходите за материали намаляват. Разходите за амортизации и разходите за външни услуги се увеличават с най-бързи темпове след „другите разходи“. В първия случай тази тенденция е логична, като се имат предвид направените инвестиции от дружествата. Във втория обаче, увеличаващото се възлагане на дейности на външни изпълнители е по-скоро изненадващо с оглед на факта, че тези дружества разполагат с най-много и разнообразна техника за извършването на различни дейности, а това в известна степен оскъпява допълнително предоставяните услуги на потребителите. Трябва специално тук да се направи разграничение между необходимите и стойностно обосновани разходи и такива, направени с друга цел. Невинаги аутсорсването на дейности е с негативен резултат върху дейността. С малки изключения външните услуги при големите дружества са свързани с дейности, които по закон не биха могли да се извършват от персонала на дружеството (одит, строителен надзор и други) и колкото е по-голямо дружеството и по-широк е обхватът на дейността му, толкова е по-скъпа съответната услуга.

Представянето на общите разходи на ВиК дружествата на един жител, обслужван от оператора, е друг аспект на анализа (вж. Таблица 3.42).

Таблица 3.42. Разходи на ВиК дружествата на

1 обслужван жител (лв.)

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

49,61 55,35 56,09

Средни ВиК дружества (15)

52,66 60,14 64,01

Големи ВиК дружества (13)

55,06 62,67 65,91

Много големи ВиК дружества (11)

62,77 67,73 86,50

Общо ВиК дружества (56)

59,29 65,25 77,81

Интерпретирането на получените резултати показва, че малките дружества имат най-голяма ефективност при предоставянето на ВиК услугите, измерена чрез разходи на един обслужван жител. Те имат най-добри стойности на този показател за всички години от анализирания период, а през 2009 г. се наблюдава дори намаление спрямо 2008 г. Тъй като разходите рефлектират върху цените на ВиК услугите, то тези дружества имат найниските цени в страната. Получените резултати показват, че вместо да реализират икономии от мащаба и оттам с увеличаването на големината на дружествата да се увеличава тяхната ефективност, се наблюдава точно обратната тенденция. Изводът е повлиян от факта, че малките дружества, в основната си част, доставят водата до своите потребители на гравитачен принцип, поддържат по-малко персонал, защото оперират на по-малка територия – най-често град с няколко прилежащи села, и нямат енергоемки и скъпи за поддържане съоръжения – помпени станции, ПСОВ и ПСПВ. За разлика от тях по-големите дружества, с изключение на Софийска вода АД, оперират на значителни територии, където нерядко се налага да се поддържат териториални звена с почти цялата техническо-производствена структура и съответните машини и съоръжения. Поддържането и експлоатацията на пречиствателни и помпени станции допълнително повишава разхода на единица в тези дружества. Тук отново изключение прави Софийска вода АД, която наистина генерира икономии от мащаба. При нея непрекъснато се отчита ръст на оперативния доход, и то изпреварващо спрямо ръста на потреблението, като негативните тенденции във финансовия резултат са основно вследствие ръста на финансовите разходи и най-вече на ръста на разходите за лихви по подчинения заем.

3.1.5.4. Анализ на приходите Анализът на приходите на ВиК дружествата е изготвен въз основа на трите основни групи – приходи от оперативна дейност, финансови и извънредни приходи (Таблица 3.43). Наличните данни не позволяват да се направи по-детайлен анализ, като причината е различният начин на представяне на отчетните данни от дружествата – отчитане на предоставените ВиК услуги като обща сума, като нетни приходи от продажба на продукция, като приходи от продажба на услуги и т.н.

Таблица 3.43. Приходи на ВиК дружествата

Стойност (хил. лв.) Структура (%) Базов индекс (%, 2007 г.=100)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

Приходи от оперативна дейност

8 069 9 408 9 626 99,5 % 99,5 % 99,2 % 100 % 117 % 119 %

Финансови приходи

17

20

12 0,2 % 0,2 % 0,1 % 100 % 118 % 71 %

Извънредни приходи

26

24

64 0,3 % 0,3 % 0,7 % 100 % 92 % 246 %

Общо приходи 8 112 9 452 9 702 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100 % 117 % 120 %

Средни ВиК дружества (15)

Приходи от оперативна дейност

45 093 50 538 54 028 98,9 % 99,6 % 99,7 % 100 % 112 % 120 %

Финансови приходи

488

210

163

1,1 % 0,4 % 0,3 % 100 % 43 % 33 %

Извънредни приходи

11

1

2 0,0 % 0,0 % 0,0 % 100 % 9 % 18 %

Общо приходи 45 592 50 749 54 193 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100 % 111 % 119 %

Големи ВиК дружества (13)

Приходи от оперативна дейност

110

848 125 232 133 361 99,4 % 98,7 % 99,0 % 100 % 113 % 120 %

Финансови приходи

675

1 658 1 324 0,6 % 1,3 % 1,0 % 100 % 246 % 196 %

Извънредни приходи

3

3

13 0,0 % 0,0 % 0,0 % 100 % 100 % 433 %

Общо приходи 111 526 126 893 134 698 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100 % 114 % 121 %

Много големи ВиК дружества (11)

Приходи от оперативна дейност

284

776 344 303 409 589 98,5 % 98,9 % 98,1 % 100 % 121 % 144 %

Финансови приходи

4 397 3 742 7 943 1,5 % 1,1 % 1,9 % 100 % 85 % 181 %

Извънредни приходи

10

8

11 0,0 % 0,0 % 0,0 % 100 % 80 % 110 %

Общо приходи 289 183 348 053 417 543 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100 % 120 % 144 %

Общо ВиК дружества (56)

Приходи от оперативна дейност

448

786 529 481 606 604 98,8 % 98,9 % 98,5 % 100 % 118 % 135 %

Финансови приходи

5 577 5 630 9 442 1,2 % 1,1 % 1,5 % 100 % 101 % 169 %

Извънредни приходи

50

36

90 0,0 % 0,0 % 0,0 % 100 % 72 % 180 %

Общо приходи 454 413 535 147 616 136 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100 % 118 % 136 %

Анализът на представените данни показва, че приходите от оперативна дейност формират между 98,1 и 99,7 % от общите приходи на ВиК дружествата и изцяло определят състоянието и тенденциите при общите приходи. В рамките на анализирания тригодишен период приходите на всички оператори се увеличават, като тази тенденция е най-силно изразена при много големите ВиК оператори. Причината е основно в увеличението на приходите на „Софийска вода“ – АД, през 2008 г. и 2009 г. в резултат на промяна на счетоводната политика на дружеството – възнагражденията по договорите за строителство се признават като приходи от дейността по справедлива стойност.

При останалите ВиК дружества нарастването на приходите е със сходни темпове.

Представянето на приходите на ВиК дружествата на един жител, обслужван от оператора, е друг аспект на анализа (вж. Таблица 3.44).

Таблица 3.44. Приходи на ВиК дружествата на

1 обслужван жител (лв.)

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

45,2 52,7 54,1

Средни ВиК дружества (15)

54,6 60,8 64,9

Големи ВиК дружества (13)

56,0 63,7 67,6

Много големи ВиК дружества (11)

64,2 77,3 92,7

Общо ВиК дружества (56)

60,5 71,2 82,0

Получените резултати показват, че приходите на ВиК дружествата на 1 обслужван жител нарастват на годишна база при всички групи оператори, а стойностите на показателя се подобряват с увеличаване на големината на ВиК дружествата. В част от дружествата, попадащи в групата на малките ВиК оператори, цените не са повишавани през целия анализиран период, вероятно поради натиска на местни интереси. За сравнение всички дружества от останалите групи са повишили цените на водоснабдителните и канализационните услуги, които те предоставят на своите клиенти. Може да се предположи, че това е една от съществените причини за увеличаващите се приходи на тези дружества. Друга важна причина е фактът, че големите и много големите дружества обслужват територии, в които бизнесът е по-силно развит, поради което набираните приходи от бизнес клиенти са значително по високи от останалите дружества.

3.1.6. Анализ на основни финансови показатели на ВиК дружествата Извършеният анализ на финансовото състояние и тенденции в развитието на ВиК дружествата създава основата за оценка на финансовото състояние на дружествата въз основа на следните групи финансови и оперативни показатели:

· Показатели за рентабилност. · Показатели за ефективност. · Показатели за финансова стабилност/автономност.

· Показатели за ликвидност.

3.1.6.1. Показатели за рентабилност Показателите за рентабилност се разглеждат и като показатели за доходност или за възвръщаемост. Чрез тях се установява ефективността при използването на ресурси или приходи на фирмите. Коефициентите на рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба, и отрицателни, когато финансовият резултат е загуба. При анализа на рентабилността на ВиК дружествата са използвани следните показатели:

Коефициент на рентабилност на приходите от продажби

Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби показва какво количество финансов резултат е реализирано благодарение на реализирането на единица приход, или с други думи, колко лева печалба/загуба е донесъл 1 лев от нетния размер на приходите. Коефициентът се изчислява по следната формула:

на приходите от продажби = Финансов резултат

Коефициент на рентабилност

Нетен размер на приходите от продажби

Стойностите на показателя за анализираните ВиК дружества за периода 2007 – 2009 г. са представени в следващата таблица:

Таблица 3.45. Коефициент на рентабилността на приходите от продажби

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Ма л к и Ви К дружества (17)

– 0,0661 – 0,1064 – 0,1200

Средни ВиК дружества (15)

0,0109 0,0346 0,0359

Големи ВиК дружества (13)

– 0,0805 – 0,0398 – 0,0200

Много големи ВиК д ру жества (11)

0,0415 0,1349 0,1547

ОбщоВиК дружества (56)

0,0063 0,0775 0,1014

Получените стойности не са изненадващи, тъй като те са изчислени въз основа на показатели, вече анализирани в предходната част. След като в числителя на формулата стои финансовият резултат, то при малките и големите дружества, които са на загуба през периода на анализ (която се увеличава при малките дружества), стойностите са отрицателни, т.е. тези оператори не успяват да реализират печалба от постъпленията си. И обратно, много големите дружества, които са на печалба, чиито стойности непрекъснато се подобряват, имат и най-високи стойности на показателя.

Коефициент на рентабилност на собствения капитал

Коефициентът на рентабилност на собствения капитал показва колко печалба/загуба е реализирал 1 лв. собствен капитал, и съответно какъв е делът на текущата печалба/загуба в собствения капитал. Коефициентът се изчислява по следната формула:

Коефициент на рентабилност на собствения капитал = Финансов резултат

Собствен капитал

Стойностите на показателя за анализираните ВиК дружества за периода 2007 – 2009 г. са представени в следващата таблица:

Таблица 3.46. Коефициент на рентабилността на собствения капитал

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

– 0,1106 – 0,2455 – 0,2852

Средни ВиК дружества (15)

0,0082 0,0242 0,0291

Големи ВиК дружества (13)

– 0,0730 – 0,0403 – 0,0211

Много големи ВиК дружества (11)

0,0515 0,1599 0,2134

Общо ВиК дружества (56)

0,0068 0,0833 0,1246

Използването на собствения капитал от малките и големите ВиК дружества не води до положителен финансов резултат, каквато е ситуацията при средните и много големите оператори. Получените резултати се влияят от величината на числителя, който влошава своите стойности, докато собственият капитал има по-слабо въздействие.

Коефициент на капитализация на активите Коефициентът на капитализация на активите показва до какъв финансов резултат е довело използването на реалните активи. Коефициентът се изчислява по следната формула:

Коефициент на капита-

Финансов резултат

,

= лицазция на активите

Сума на реалните активи където: Реални активи = ДМА + КрМА – Краткосрочни задължения.

Стойностите на показателя за анализираните ВиК дружества за периода 2007 – 2009 г. са представени в следващата таблица:

Таблица 3.47. Коефициент на капитализация на активите

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

– 0,0730 – 0,1587 – 0,2253

Средни ВиК дружества (15)

0,0074 0,0248 0,0277

Големи ВиК дружества (13)

– 0,0474 – 0,0264 – 0,0145

Много големи ВиК дружества (11)

0,0285 0,0899 0,1158

Общо ВиК дружества (56)

0,0042 0,0525 0,0764

Зависимостта при коефициентите на рентабилност от стойностите на финансовия резултат се проявява и при коефициента на капитализация на активите в посоката, описана в горните два случая, т.е. отново отрицателни величини при големите и малките ВиК дружества, а положителни при другите две групи. Стойностите на капитализация на активите при средните и много големите оператори се подобряват поради нарастване величината на печалбата с по-големи стойности от реалните активи.

Отново трябва да се обърне внимание на факта, че дружествата експлоатират чужди активи и разпределението им между операторите не е равно, в резултат на което е възможно изкривяване на резултатите.

3.1.6.2. Показатели за ефективност Показателите за ефективност са количествени характеристики на съотношението между приходите и разходите на предприятието. Те разкриват какви икономически ефекти реализират дружествата с помощта на единица разходи или единица приходи.

При отчитане на съотношенията между приходите и разходите са използвани данните за оперативната дейност (без финансови приходи и разходи) и е отстранено влиянието на амортизациите и приходите от финансирания с цел постигане на съпоставимост на резултатите. Причината е значителните стойности на споменатите параметри и влиянието им на крайния резултат.

Показателите за ефективност, които се използват в настоящия анализ, са:

Коефициент на ефективност на приходите Коефициентът на ефективност на приходите показва с колко разходи са реализирани 1 лв. приходи и се изчислява по следната формула:

Коефициент на ефективност на приходите = Общо разходи

Общо приходи

Стойностите на показателя за анализираните ВиК дружества за периода 2007 – 2009 г. са представени в следващата таблица:

Таблица 3.48. Коефициент на ефективност на приходите

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

1,0478 0,9742 0,9361

Средни ВиК дружества (15)

0,8820 0,8986 0,8908

Големи ВиК дружества (13)

0,8974 0,8871 0,8761

Много големи ВиК дружества (11)

0,8779 0,8213 0,8202

Общо ВиК дружества (56)

0,8862 0,8480 0,8406

При положителен финансов резултат коефициентът на ефективност на приходите е под единица и неговото намаление отразява подобряването на финансовите резултати, и обратно. Ето защо отново малките ВиК дружества са в по-неблагоприятно положение спрямо другите анализирани оператори.

Коефициент на ефективност на разходите Коефициентът на ефективност на разходите показва колко общо приходи са реализирани на всеки 1 лв. направени разходи. Коефициентът се изчислява по следната формула:

Коефициент на ефективност на разходите = Общо приходи

Общо разходи

Стойностите на показателя за анализираните ВиК дружества за периода 2007 – 2009 г. са представени в следващата таблица:

Таблица 3.49. Коефициент на ефективност на разходите

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

0,9544 1,0264 1,0682

Средни ВиК дружества (15)

1,1338 1,1128 1,1226

Големи ВиК дружества (13)

1,1143 1,1272 1,1414

Много големи ВиК дружества (11)

1,1391 1,2176 1,2192

Общо ВиК дружества (56)

1,1285 1,1793 1,1896

Коефициентът на ефективност на разходите и коефициентът на ефективност на приходите са реципрочни величини. Разликата между тях е във величината на коефициентите и насоката на тяхното изменение. При положителен финансов резултат коефициентът на ефективност на разходите е над единица и неговото повишаване показва подобряване на финансовите резултати, както е показано на таблицата за средните, големите и много големите ВиК дружества, докато при малките има влошаване на стойностите.

3.1.6.3. Показатели за финансова стабилност/ автономност Показателите за финансова автономност дават количествена характеристика на степента на финансовата независимост на фирмата от кредиторите. Те показват съотношението между собствения капитал и общия размер на всички източници на финансиране на фирмата.

Коефициент на финансова автономност Коефициентът на финансова автономност дава количествена характеристика на степента на финансова независимост на фирмата от кредиторите. Изчислява се чрез следната формула:

Коефициент на финансова автономност = Собствен капитал

Пасиви

Стойностите на показателя за анализираните ВиК дружества за периода 2007 – 2009 г. са представени в следващата таблица:

Таблица 3.50. Коефициент на финансова автономност

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

0,5503 0,4834 0,4004

Средни ВиК дружества (15)

0,7182 0,8189 0,8326

Големи ВиК дружества (13)

0,5711 0,5543 0,5588

Много големи ВиК дружества (11)

0,4571 0,4451 0,4247

Общо ВиК дружества (56)

0,5153 0,5070 0,4866

Анализът на коефициентите на финансова автономност показва, че при всички ВиК дружества сумата на задълженията превишава стойността на собствения капитал, като в рамките на анализирания период нарастването на собствения капитал е с по-ниски темпове в сравнение с увеличението на пасивите. По-ниските и намаляващи стойности на малките и много големите дружества означават, че те финансират своите дейности в голяма степен със заемен капитал. При малките дружества този процес протича в комбинация с намаляване на стойността на собствения капитал.

Коефициент на задлъжнялост Този коефициент изразява степента на зависимост на предприятието от своите кредитори за уреждане на задълженията си. Обикновено той е под 1 и показва колко задължения са отчетени на 1 лев собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от 1, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е по-голяма. Коефициентът се изчислява по следната формула:

Коефициент на задлъжнялост = Пасиви

Собствен капитал

Стойностите на показателя за анализираните ВиК дружества за периода 2007 – 2009 г. са представени в следващата таблица:

Таблица 3.51. Коефициент на задлъжнялост

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

1,8171 2,0685 2,4974

Средни ВиК дружества (15)

1,3923 1,2211 1,2011

Големи ВиК дружества (13)

1,7511 1,8040 1,7894

Много големи ВиК дружества (11)

2,1877 2,2468 2,3545

Общо ВиК дружества (56)

1,9405 1,9726 2,0551

Нарастващите пасиви през последните три години водят до нарастване на задлъжнялостта на дружествата. Тази тенденция е характерна за всички групи дружества (без средните по големина) и корелира с намаляващата финансова автономност, тъй като двата коефициента са реципрочни.

3.1.6.4. Показатели за ликвидност Коефициентите за ликвидност показват възможностите на фирмата за изплащане на текущите є задължения. Ликвидността на ВиК дружествата е изследвана чрез следните показатели:

Коефициент на обща ликвидност Коефициентът показва до каква степен текущите задължения са покрити с активи и се изчислява чрез следната формула:

ликвидност = Краткотрайни активи

Коефициент на обща

Краткосрочни задължения

Стойностите на показателя за анализираните ВиК дружества за периода 2007 – 2009 г. са представени в следващата таблица:

Таблица 3.52. Коефициент на обща ликвидност

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

1,4256 1,2295 0,7684

Средни ВиК дружества (15)

1,1328 1,4471 1,7490

Големи ВиК дружества (13)

2,0273 1,7568 1,5426

Много големи ВиК дружества (11)

1,4109 1,3716 1,2666

Общо ВиК дружества (56)

1,5007 1,4579 1,3463

В икономическата литература се посочва, че колкото по-висока е стойността на коефициента на обща ликвидност, толкова по-голяма е готовността на компанията да посрещне задълженията си. Стойност под единица е показателна за невъзможността на компанията да изплати краткосрочните си задължения, ако трябва да бъдат изплатени наведнъж. При тази ситуация фирмата вероятно ще прибегне до алтернативни източници на финансиране (например заем). Коефициентите на обща ликвидност на анализираните ВиК дружества са над единица, с изключение на малките оператори през 2009 г., но във всички групи се наблюдава намаление на стойностите на показателя поради по-бързото увеличение на краткосрочните задължения в сравнение в темповете на увеличение на краткотрайните активи. Единственото изключение е групата на средните по големина ВиК дружества, където се наблюдава обратна тенденция.

Коефициент на незабавна ликвидност Коефициентът се изчислява чрез следната формула:

Краткосрочни вземания + парични средства

Коефициент на незабавна ликвидност =

Краткосрочни задължения

Стойностите на показателя за анализираните ВиК дружества за периода 2007 – 2009 г. са представени в следващата таблица:

Таблица 3.53. Коефициент на незабавна ликвидност

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Малки ВиК дружества (17)

1,0156 0,7346 0,6012

Средни ВиК дружества (15)

0,9284 1,1905 1,4814

Големи ВиК дружества (13)

1,7723 1,5200 1,3479

Много големи ВиК дружества (11)

1,1870 1,1511 1,0718

Общо ВиК

1,2697 1,2255 1,1478 дружества (56)

Традиционно коефициентът на незабавна ликвидност има по-ниски стойности от коефициента на обща ликвидност и следва посоката и темповете му на изменение. Средните по големина ВиК дружества имат най-добри стойности на показателя за всички години на анализирания период, като при тях се наблюдава и положителна тенденция на нарастване на стойностите. При другите три групи дружества текущите стойности на коефициента на незабавна ликвидност са благоприятни, но има намаление на стойностите на показателя на годишна база.

3.2. Анализ на дейността на операторите на хидромелиоративни системи

Хидромелиорациите са важна част от водния сектор. Чрез тях се изменят и подобряват природните дадености и се създават възможности за пълноценно стопанско използване на земите.

Основните направления в хидромелиорациите са:

напояване – доставка на вода за задоволяване на нуждите на отглежданите растения, отводняване – отвеждане на подпочвените води, предпазване от заливане на съседни до реките земи, населени места и инфраструктурни обекти чрез изграждане на корекции и предпазни диги край реките.

3.2.1. Методологически основи

Анализът на операторите на хидромелиоративните системи, който е разработен за периода 2007 – 2009 г., съдържа следните основни аспекти: · Основни характеристики на операторите на хидромелиоративни системи.

· Анализ на институционалния капацитет на „Напоителни системи“ – ЕАД.

· Анализ на финансовото състояние на операторите на хидромелиоративни системи.

Анализът на институционалния капацитет на операторите се извършва през призмата на оценка на възможностите за изпълнение на възложените им функции. Институционалният капацитет се разглежда като съвкупност от вътрешни за дружеството характеристики, фактори и условия, които му позволяват успешно да изпълнява възложените му функции, и включва персонала, вътрешната организация на работа и материално-техническата и информационната осигуреност.

Анализът на персонала визира неговите количествени и качествени характеристики;

Анализът на вътрешната организация на работа обхваща наличието и адекватността на вътрешните правила и процедури, регламентиращи дейността на оператора в контекста на възложените му функции;

Анализът на материално-техническата и информационната осигуреност е фокусиран върху наличието в съответната институция на необходимите за доброто изпълнение на нейните функции помещения, оборудване, техника, хардуер и специализиран софтуер.

За осигуряване на необходимата информация са използвани следните методи:

· набиране и анализ на статистически данни; · събиране и проучване на национални и ведомствени нормативни и отчетни документи,

· провеждане на дълбочинни интервюта.

Анализът на финансовото състояние обхваща: – Анализ на тенденциите в развитието на следните финансово-счетоводни показатели за дружествата: (1) нетекущи и текущи активи; (2) нетекущи и текущи пасиви; (3) планирани и реално изпълнени инвестиции; (4) приходи и разходи за дейността; (5) текущ финансов резултат след данъчно облагане; натрупани печалби/загуби от изминали години. За целта е използван набор от разнообразни статистически методи за анализ.

– Анализ на финансовото състояние на дружествата въз основа на следните групи показатели: 1) Показатели за рентабилност: коефициент на рентабилност на приходите от продажби; коефициент на рентабилност на собствения капитал; коефициент на капитализация на активите; 2) Показатели за ефективност: коефициент на ефективност на приходите; коефициент на ефективност на разходите; 3) Показатели за финансова стабилност/автономност: коефициент на финансова автономност; коефициент на задлъжнялост, и 4) Показатели за ликвидност: коефициент на обща ликвидност и коефициент на незабавна ликвидност.

Анализът е извършен въз основа на следните информационни източници:

– Годишни счетоводни отчети на „Напоителни системи“ ЕАД за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Източник на тази информация е интернет страницата на Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Тези отчети включват: счетоводни баланси, отчети за приходите и разходите, справки за паричните потоци, справки за собствения капитал и т.н. и са основният източник на финансова информация за анализа на дейността на дружеството.

– Оперативни справки за дейността на клоновете на „Напоителни системи“ – ЕАД, за периода 2003 – 2009 г. Дружеството има 21 клона в цялата страна, които не формират собствени годишни счетоводни отчети, а се включват в общия годишен счетоводен отчет на дружеството. Въпреки това те изготвят оперативни справки за своята дейност с информация за подадени и фактурирани количества вода, фактурирани приходи, несъбираеми вземания, оперативни и инвестиционни разходи.

– Заповеди на министъра на земеделието и храните за определяне на цени за доставка на вода за „Напоителни системи“ – ЕАД.

– Данни от Изпълнителната агенция по хидромелиорации.

Анализът на капацитета на институциите и финансовият анализ разглежда само „Напоителни системи“ – ЕАД, като дружество, което стопанисва и управлява почти целия хидромелиоративен фонд в страната. Останалите държавни дружества под контрола на МЗХ имат регионален характер с малка по мащаб дейност в изследваната област. Затова тук са представени основните им характеристики, а техният капацитет и финансово състояние не са предмет на отделен анализ.

3.2.2. Характеристика на операторите на хидромелиоративни системи

По исторически данни в България, като се анализира основният поминък на населението в миналото, климатичните условия и наличността на множество водни източници, може да се счита, че напояването на неголеми крайречни участъци е практикувано отдавна.

Първата сериозна стъпка за развитие на мелиорациите – напояване и отводняване, е направена през 1920 г. с приемането на Закона за водните синдикати и е създадена първата държавна програма по водите. През 1930 г. поливните площи са били около 65 хил. дка, а през 1940 г. те са нараснали до около 355 хил. дка. В периода 1945 – 1960 г. са изградени над 1500 язовира и над 2000 помпени станции. Поливните площи са достигнали до около 9 млн. дка. Проводящите и разпределителни канали предимно са били необлицовани. Основният начин на напояване е бил по бразди.

През 60-те години на миналия век са изградени първите дъждовални напоителни системи в Северна България. През следващите две десетилетия дъждуването се е разпространило на почти половината от всички поливни площи. Към 1971 г. изградените поливни площи са достигнали около 10 млн. дка., като към 1989 г. са нараснали до 12,248 млн. дка – от тях площите, изградени със средства от държавата, са 9,04 млн. дка, а площите, изградени с кооперативни средства – 3,208 млн. дка.

Отводнителните работи са започнали през 1928 г. в низините край р. Дунав. Към 1989 г. броят на отводнителните помпени станции достига 89, като общо отводняваната помпено и гравитачно площ през 1989 г. е 1,316 млн. дка.

След 30-те години на миналия век започва изграждане и на предпазни диги край р. Дунав и на по-големите вътрешни реки. Към 1989 г. дължината на дунавските диги достига 253,36 км, корекциите и предпазните диги по вътрешните реки са около 3380 км. Общият размер на предпазените от заливане земи достига около 1,662 млн. дка.

Собственост и управление на хидромелиорациите Изграденият в България хидромелиоративен фонд се разделя условно в няколко основни групи в зависимост от начина на управление и вложените средства за изграждането им:

– изграден с държавни средства, включен в активите и управляван от „Напоителни системи“ (НС) ЕАД, „Хидромелиорации – Севлиево“ – ЕАД и „Земинвест“ – ЕАД;

– вътрешноканална мрежа, изградена с държавни средства и стопанисвана до 1993 г. от бившите ТКЗС и АПК;

– незавършени и непредадени за експлоатация обекти, финансирани с държавни средства, охранявани от и заведени на задбалансов отчет в „Агроводинвест“ – ЕАД;

– хидромелиоративни съоръжения, изградени с кооперативни средства, включително и над 2000 малки язовира за напояване, понастоящем публична общинска собственост;

– хидромелиоративни съоръжения, изградени за напояване с държавни или кооперативни средства, ползвани (или собственост) и управлявани от сдружения за напояване;

– хидромелиоративни съоръжения, частна собственост, изградени от недържавни структури (предимно малки съоръжения).

В периода от 1920 г. до 1953 г. в страната действат т.нар. водни синдикати. Те са самостоятелни юридически субекти, контролирани от държавата, които извършват дейностите по изграждането и експлоатацията на водностопанските системи за напояване, отводняване, водоснабдяване и енергодобив. От 1953 г. до 1993 г. се извършват редица трансформации – през различните периоди съществуват ДСО „Напоителни системи“, ДСО „Водно стопанство“, СО „ССХМ“, ДФ „Хидромелиоративни системи“ (1991 – 1993 г).

След 1993 г. ДФ „Хидромелиоративни системи“ с Решение на Министерски съвет се преобразува в търговско дружество със 100 % държавно имущество „Напоителни системи“ ЕАД. През 1998 г. един от четирите хидротехнически района на „Напоителни системи“ – ЕАД, клон Велико Търново – ХТР „Севлиево“, се отделя и регистрира като самостоятелно търговско дружество с държавно участие под името „Хидромелиорации – Севлиево“ – ЕАД.

„Напоителни системи“ ЕАД е търговско дружество със 100 % държавна собственост с принципал министърът на земеделието и храните. Териториалната структура на дружеството е съставена от централно управление в гр. София и 21 клона в градовете Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Гоце Делчев, Дупница, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Сандански, Сливен, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. Клоновете са сформирани на технологичен принцип (поречие) и са на пряко подчинение на изпълнителния директор. Те извършват доставка на вода за напояване, промишлено и питейно водоснабдяване, отводняване и предпазване от заливане на земеделски земи, промишлени обекти, населени места и др. Някои клонове са регистрирани като земеделски производители и обработват земя.

НС ЕАД извършва три големи групи дейности, както следва:

· Доставка и продажба на вода за следните нужди: напояване, доставяне на вода на ВиК дружества; промишлено водоснабдяване; зареждане на рибарници и други нужди, вкл. мелиоративно и селскостопанско строителство. Тази група дейности има търговски характер. Цената на услугата „водоподаване за напояване“ се определя ежегодно за следващия поливен сезон, като министърът на земеделието и храните издава заповед с одобрената цена на услугата.

· Предпазване от вредното въздействие на водите (отводняване и корекции), включващо: стопанисване, експлоатация, ремонт, поддържане, разширяване, инвестиране, проучване и проектиране; научноизследователска и инженерингова дейност за комплексно използване на хидромелиоративния фонд. Тази група дейности са вменени на дружеството по силата на чл. 10, ал. 1, т. 2 на Закона за водите. За изпълнението на тези дейности дружеството получава средства от Изпълнителната агенция по хидромелиорации.

· Извършване на специализирани работи и услуги в сферата на хидромелиорациите и строителството; отдаване под наем на хидротехнически съоръжения и сгради; обучение, квалификация и преквалификация на кадри за хидромелиоративното строителство; производство и търговия със селскостопанска продукция, дървен материал, ел. енергия, риба и рибни продукти; почивно дело, туризъм, ресторантьорство и хотелиерство; търговия и др. Тази група дейности има търговски характер.

Площите, обслужвани от съоръжения, стопанисвани от „Напоителни системи“ – ЕАД34, обхващат 7 405 835 дка, от които годни за напояване са 5 375 580 дка. От тези площи на 2474 хил. дка водата се доставя по гравитачен път, а на останалите 2 902 хил. дка – чрез помпени станции.

По данни на дружеството в напоителните системи са включени следните основни съоръжения:

Съоръжения Количество комплексни язовири, публична държавна собсвеност по чл. 13, т. 1 от ЗВ

22 броя напоителни язовири 146 броя напоителни помпени станции

681

броя напорни водопроводи 1 497 км деривационни канали 530 км открита канална мрежа 6 435 км закрита тръбна мрежа 9 269 км водохващания 420 бр., в т.ч. 131 бр. масивни изравнители 612 бр., в т.ч. 503 бр. облицовани „Напоителни системи“ – ЕАД, стопанисва инженерни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, които са публична държавна собственост по силата на чл. 13, т. 3 от Закона за водите. Чрез тези съоръжения се осигурява предпазване от наводнения на 1662 млн. дка земеделски земи чрез: 3130 км корекции на реки извън населените места; 254 км дунавски диги; 2260 км вътрешни предпазни диги; 17 ретензионни язовира, и се отвеждат излишните води от земеделските земи (отводняване) на 1685 млн. дка земеделски земи чрез 92 отводнителни помпени станции и 5748 км отводнителни канали.

В допълнение към дейностите по доставяне на вода за напояване и поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите „НС“ – ЕАД, доставя вода за водоползватели с издадени от МОСВ или басейновите дирекции разрешителни, както следва: ВиК оператори – условно чиста вода за нуждите на питейно-битовото водоснабдяване, промишлени предприятия, рибарници, МВЕЦ и други водоползватели. Интересен е въпросът какъв е механизмът за определяне на цената на водата, която се доставя на водоползватели за цели извън напояването. Министърът за земеделието и храните одобрява със заповед само цена на вода за напояване. Наличната информация показва, че тези цени не се одобряват и от ДКЕВР. Вероятно съществуват някакви вътрешни правила за дружеството, на чиято основа определят цените на водата, която доставят на ВиК оператори, бизнеса, МВЕЦ и т.н.

Количеството доставена вода на тези водоползватели през 2008 и 2009 г. е следното:

34 Съгласно РМС № 512 /19.07.2000 год. за балансите по видове територии според предназначението им и на баланса на поливните площи в Република България.

Таблица 3.54. Доставени нетни води за други нужди извън напояването от „Напоителни системи“ – ЕАД (хил. м3)

ПромишВиК Рибарници

Други

МВЕЦ нужлени нужди ди

2008

г.

89039

33108

6627 230826

2009

г.

68422

30588

6573

843

917716

В бъдеще се очакват промени в структурата на доставяната вода – водата за промишлени нужди да намалее и да е в границите на 50 – 60 млн. м3, запазване количествата доставяна вода на ВиК дружествата в порядъка 30 – 36 млн. м3, увеличение на водата, доставяна за рибарници – около 8 – 10 млн. м3, и за други нужди – около 3 – 4 млн. м3. За нуждите на МВЕЦ се предвижда доставката на над 1 млрд. м3, като след изграждането на всички МВЕЦ, които са получили разрешение от съвета на директорите на дружеството се очаква увеличение на обема на доставените води до над 2 млрд. м3. „Хидромелиорации Севлиево“ – ЕАД, е търговско дружество със 100 % държавна собственост с принципал министърът на земеделието и храните. Предметът на дейност на дружеството е доставка на вода за напояване, доставка на вода за промишлени нужди, доставка на вода за производство на енергия и за рибовъдство, доставка на условно чиста вода за ВиК, поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, които до влизането в сила на Закона за водите от 1999 г. са били включени в капитала на дружеството, строителство, консултантски услуги, административни услуги, транспортни и др. услуги.

„Хидромелиорации Севлиево“ – ЕАД, поддържа седем напоителни системи, изградени с държавни средства, с обща площ от 65 296 дка, от които годни за напояване са 41 751 дка. Изградените съоръжения в тези системи са: язовири– 5 броя; водохващания – 3 броя; помпени станции – 12 броя; канална мрежа – 87,27 км, и тръбна мрежа – 332,53 км. Дружеството стопанисва 4,59 км корекции на реки, пет отводнителни системи с обща площ 7172 дка, в които са изградени 29,35 км отводнителни канали и 83,52 км отводнителни тръбопроводи.

Дружествата „Агроводинвест“ – ЕАД, гр. София, и „Земинвест“ – ЕАД, гр. София, са изпълнявали инвеститорския контрол при строителството на хидромелиоративните и други селскостопански обекти, финансирани от МЗХ. Впоследствие те започват да изпълняват дейност по поддръжка на незавършените обекти на територията на страната.

„Земинвест“ – ЕАД, е търговско дружество със 100 % държавна собственост с принципал министърът на земеделието и храните. Управлението на дружеството е в гр. София, а районът му на действие е територията на област Кърджали, където поддържа държавни хидромелиоративни обекти, невъведени в експлоатация до 1990 г.

Предметът на дейност е доставка на вода за напояване, доставка на вода за рибовъдство, доставка на условно чиста вода за ВиК, поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, които до влизането в сила на Закона за водите от 1999 г. са били включени в капитала на дружеството, строителство, консултантски услуги, административни услуги, транспортни и др. услуги.

Дружеството стопанисва и управлява съоръжения, намиращи се основно в област Кърджали, ползвани за напояване и при разсаждане на тютюн, в т.ч.: малки язовири и водоеми – 470 бр., и напоителни полета – 7 бр., в т.ч. работещи 2 бр. Общо поливните площи са 17 450 дка.

„Агроводинвест“ – ЕАД, е търговско дружество със 100 % държавна собственост с принципал министърът на земеделието и храните. Управлението на дружеството е в гр. София и има седем регионални клона в страната, то води на отчет и отговаря за незавършените хидромелиоративни обекти в страната, невъведени в експлоатация до 1990 г., с изключение на тези в област Кърджали. Предметът на дейност на дружеството е охрана на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, които до влизането в сила на Закона за водите от 1999 г. са били включени в капитала на дружеството, инвеститорски контрол на обектите, независим строителен надзор, консултантски услуги, административни и др. услуги.

За изпълнение на проектирането и строителството на хидромелиоративните обекти в периода до 1994 г. съществуват специализирани държавни проектантски и строителни организации – „Водпроект“ и ДСО „Водно строителство“. И двете организации впоследствие са трансформирани в търговски дружества, като ДСО „Водно строителство“ е разделено на регионални дружества, които са приватизирани, а „Водпроект“ – ЕАД, продължава да съществува и до днес, но е в процес на ликвидация.

В периода 11.2002 – 08.2010 г. съществува Изпълнителна агенция по хидромелиорации с девет регионални дирекции. След нейното закриване ръководството и контролът върху дейността на дружествата и субектите от хидромелиорациите се осъществяват от дирекция „Хидромелиорации“ към Министерството на земеделието и храните.

Сдружения за напояване (СН) – в съответствие със Закона за сдруженията за напояване са регистрирани и сдружения за напояване, които също се ръководят и контролират от дирекция „Хидромелиорации“ към Министерството на земеделието и храните. Разпределението им по райони за басейново управление е следното:

Таблица 3.55. Регистрирани сдружения за напояване по райони за басейново управление

Брой Площ в дка

Дунавски басейн

23

58450

Черноморски басейн

26

62989

Западнобеломорски басейн

4

37149

Източнобеломорски басейн

36

174486

Общо

89

333074

Сдруженията за напояване са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия (територия на сдружението). СН могат да учредяват физически и юридически лица, собственици и ползватели на земеделски земи, които се обслужват от една напоителна или една напоително-отводнителна система или от технологично обособени части от тях и които имат интерес от дейността на сдружението.

Сдруженията се образуват за следните дейности: експлоатация, поддържане и реконструкция на предадената им хидромелиоративна инфраструктура; изграждането на нови напоителни и отводнителни системи и съоръжения; доставяне и разпределяне на водата за напояване; отвеждане на излишните води от земеделските земи; изпълнение на агромелиоративни и агротехнически мероприятия за подобряване състоянието на земеделските земи; рибовъдство и развъждане на водоплаващи птици.

Министърът на земеделието и храните упражнява правен, финансов и технически надзор върху дейността на сдруженията, като: одобрява устава на сдруженията, съответно промените в него, и оказва предвиденото в закона съдействие при учредяването им; открива процедура за учредяване на сдружение по своя инициатива; води регистър на сдруженията; определя със заповед техническите правила и норми за правилното и безопасно използване на предадената на сдруженията хидромелиоративна инфраструктура; изисква устни или писмени доклади, преписки и други документи, свързани с дейността на сдруженията; провежда проверки на място; налага санкции при неизпълнение на разпорежданията му; определя ежегодно цените за доставка на вода.

Общини и индивидуални водоползватели Съгласно чл. 19 от Закона за водите всички водостопански системи на територията на общините, които не са включени в активите на търговските дружества и сдруженията за напояване, са публична общинска собственост. Тези съоръжения може да бъдат предоставени за ползване и собственост на сдружения за напояване след тяхното учредяване.

Към 1992 г. този хидромелиоративен фонд е обхващал 3,5 млн. дка, като са били включени следните съоръжения:

– напоителни язовири – над 2000 бр. – водохващания – около 1100 бр. – напоителни помпени станции – около 1600 бр. – напоителни канали – около 16 300 км – изравнители – около 830 бр. – напорна тръбна мрежа – около 16 400 км.

Липсва цялостна информация за състоянието на хидромелиоративните съоръжения общинска собственост. Частична информация съществува за язовирите и микроязовирите, но и тя не е пълна, защото през последните години ежегодно преливат и се разрушават от 10 до 20 микроязовира. Почти всички помпени станции и напорни тръбопроводи са ограбени и унищожени.

През последните години голям брой земеделски стопани започнаха да изграждат индивидуални системи за напояване обикновено на трайни насаждения и зеленчукови градини. Предпочитаното напояване за тези условия е капково напояване предвид икономията на вода и лесното автоматизиране на системите. Чрез тези системи успешно се използват малки собствени водоизточници – кладенци, малки реки и дерета. В настоящия момент липсва надеждна информация за размера на тези системи, но може да се предположи, че те покриват около 50 000 дка в цялата страна.

Нормативна база, регулираща дейността на операторите на хидромелиоративни системи

Основната законова и подзаконова нормативна уредба, действаща в момента в областта на хидромелиорациите в България, включва следните документи:

– Закон за сдруженията за напояване (ДВ, бр. 34/06.04.2001 г., изм., ДВ, бр. 108/14.12.2001 г.) – Законът урежда устройството и дейността на сдруженията за напояване, които извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия.

Съгласно разпоредбите на Закона СН могат да придобият безвъзмездно право на ползване и впоследствие права на собственост върху хидромелиоративната инфраструктура на тяхната територия, включена в имуществото на търговските дружества, на които държавата е едноличен собственик на капитала. Условията и редът за придобиване и отнемане на правото на ползване са регламентирани с Наредба за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване върху хидромелиоративната инфраструктура и обслужваща техника на територията на сдружението (ПМС № 39/18.02.2002 г., ДВ, бр. 21/26.02.2002 г.).

– Наредба № 2/21.01.2002 г. за финансово подпомагане на сдруженията за напояване (ДВ, бр. 11/31.01.2002 г.), която регламентира правото на финансово подпомагане от страна на държавата на СН, придобили правото на безвъзмездно ползване на съоръжения.

– Наредба за условията и реда за участие на държавата в заплащането на цената на услугата „водоподаване“ (ДВ, бр. 39/16.04.2002 г.).

– Наредба № 13 от 29 януари 2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (ДВ, бр. 17/02.03.2004 г.) определя условията, реда и изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Тя регламентира правата и задълженията на собствениците и лицата, осъществяващи техническата експлоатация; изискванията за осъществяване на техническата експлоатация в различните є етапи, както и осигуряване на безопасна експлоатация в нормални, екстремни и аварийни условия. За извършване оценка на сигурността и анализа на техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях наредбата предвижда набирането и обработката на информацията от метеорологичен, хидрологичен и технически мониторинг, като данните от него се архивират. В наредбата се определя организационната структура на експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях и са определени нивата на управление, техните права, задължения и отговорности, както и начинът и лицата за осъществяване на технически контрол и оценката на тяхната сигурност. Предвидено е архивиране и въвеждане на регистър и единна номенклатура за съхраняваната документация за язовирните стени и съоръженията към тях.

– Правилникът за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура (ДВ, бр. 97/ 02.11.2004 г.) урежда изискванията за правилната и безопасна експлоатация и поддържане (ремонт и реконструкция) на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура. Определени са условията и състоянието, на които трябва да отговарят съоръженията с оглед гарантиране безопасността на експлоатационния персонал, населението, сгради, комуникационни връзки, земеделски земи и други, които пряко или косвено зависят от тях, както и необходимите наблюдения и измервания (метеорологичен, хидрологичен и технически мониторинг), които трябва да се извършват от експлоатационния персонал за осигуряване на безопасността им. Правилникът се прилага за язовирни стени с височина на стената до 15 м, обем на водохранилището до 3 000 000 м3 и прилежащите им облекчителни и водовземни съоръжения, помпени станции и напорния водопровод, както и съоръженията от напоителната и отводнителната инфраструктура.

– Указания за общи условия на договорите за доставка на вода за напояване на сдруженията и на ползватели на вода, които не са членове на сдружение (съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за сдруженията за напояване).

– Наредба № 18 за качеството на водите за напояване на земеделските култури (ДВ, бр. 43 от 9 юни 2009 г.) регламентира изискванията към качеството на водите за напояване и посочва основните критерии за оценка пригодността на водите за напояване: засоляване, водопропускливост, токсичност и други проблеми. Определен е редът и начинът на управление и изпълнение на дейностите по изпълнението на собствения мониторинг и на мрежите за собствен мониторинг на водите за напояване с цел създаването на възможност за анализи, оценки и прогнози за състоянието на водите. Създава се регистър на хидромелиоративния фонд, изграден с държавни средства, в т.ч. водоизточниците за напояване, и съдържащ информация за качествата на водите, подавани за напояване.

С отделни аспекти на хидромелиорациите са свързани и други национални документи, като:

– Закон за собствеността и използването на земеделските земи (ДВ, бр. 17/1991 г., посл. изм., ДВ, бр. 133/1998 г.)

– Закон за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 58/22.05.1998, изм. и доп., ДВ, бр. 18/28.02.2006 г.)

– Закон за опазване на земите и почвите от замърсяване (ДВ, бр. 84/29.10.1963 г., посл. изм., ДВ, бр. 113/28.12.1999 г.)

– Закон за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 35/24.04.1996 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 28/23.03.2001 г.)

– Закон за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91/2002 г., посл. изм., ДВ, бр. 30/2006 г.)

– Закон за почвите (ДВ, бр. 89/2007 г.) – Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България (2008 г.)

– Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване (2001 г.) – В областта на подобряване техническото състояние на напоителната инфраструктура и управление на напояването са предвидени мерки за стимулиране организираното използване на водите за напояване от сдруженията за напояване, прилагането на методи и технологии за пестеливо използване на водите, облицоване на напоителните канали, изграждане на съоръжения за регулиране на оттока и използване на местни водоизточници и т.н. Програмата стартира, но след това изпълнението є се осъществява частично в направление ВиК.

– Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2015 г. (2004 г.)

– Национален План за действие по изменение на климата 2005 – 2008 г.

– Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 3/2006 г.)

Поливни площи в България До 2000 г. ежегодно е извършвано преброяване на поземления фонд на страната по категории земи – поливни, неполивни, мери, пасища. При всяко преброяване в зависимост от степента на амортизиране и увреждане на хидромелиоративните съоръжения в полето – канали и тръбопроводи, са отпадали площите, изискващи много големи средства за възстановяване.

Последното преброяване на земеделските земи, включително и на поливните площи с оценка на тяхната годност, е направено през 2000 г., но неговите резултати не са приети официално от Министерския съвет. Последното официално утвърдено преброяване е това от 1999 г., резултатите от което са приети с Решение № 512 от 19.07.2000 г. на Министерския съвет. Съгласно това Решение общо в страната изградените и годни площи за напояване са, както следва:

Поливни площи

Поддържа се от: Изградени Годни дка дка „Напоителни системи“ – ЕАД

7405835 5375580 „Хидромелиорации“ – ЕАД, Севлиево

65496

41951

„Земинвест“ – ЕАД

17450

17450

Общини

280440

180440

Всичко по РМС № 512 7769221 5715421

Площите, покривани от сдруженията за напояване, са следните:

Обща територия на регистрираните СН

Напоявани площи

Процент спрямо

Подадени водни маси

Напоителна годните норма дка дка % хил.м3 м3/дка

2004

г.

240650

16046

6,67

1183

73,7

2005

г.

297986

8449

2,84

2647

313,3

2006

г.

303127

4675

1,54

1470

314,4

2007

г.

314416

45755

14,55

7788

170,2

2008

г.

327597

34721

10,60

4597

132,4

2009

г.

347829

– – – –

В сравнение с общия дял на напояване, реализиран от „Напоителни системи“ – ЕАД, делът на поливане от годните поливни площи при сдруженията за напояване е малко по-висок. Обясненията за това са две: първо, СН се регистрират само на годни поливни площи, докато значителен процент от водещите се за годни поливни площи на „Напоителни системи“ – ЕАД (НС ЕАД), са фактически негодни и второ, сдруженията се създават от хора с обща цел да развиват поливното земеделие, докато НС ЕАД обслужва площи, в които значителен процент от собствениците на земя не са заинтересовани от развиването на поливното земеделие. В повечето случаи те са отдали земите си под наем или аренда и не се занимават със земеделие.

Основните водоизточници, от които се ползват води за напояване, са реките, езерата и подземните води. Тяхното разпределение по райони за басейново управление е представено на таблица 3.56.

Таблица 3.56. Поливни площи по водоизточници в районите за басейново управление

РБУ/Подбасейн Брой водоизточници

Поливни площи (дка)

изградени годни

Дунавски район за басейново управление, в т.ч.:

95 2975387 2105846

Водоизточник река Дунав

20

970152

700085

Реки западно от река Искър (р. Ерма, р. Нишава, р. Огоста и др.)

16

259918

193870

Река Искър

12

602356

492451

Река Вит

4

295354

214961

Река Осъм

8

149739

85470

Река Янтра

20

609900

353004

Река Русенски Лом

5

72754

55015

Други

10

15214

10990

Черноморски район за басейново управление, в т.ч.:

50

812804

707888

Добруджански реки и полета на сондажи

15

42260

34505

Провадийска река

4

20580

14880

Река Камчия

21

578449

503957

Южни реки

10

171515

154546

Западнобеломорски район за басейново управление, в т.ч.:

58

539280

457311

р. Струма

56

457270

397803

р. Места

2

82010

59508

Източнобеломорски район за басейново управление, в т.ч.:

134

3275880 2322560 р. Марица

88 2241746 1429579 р. Арда

25

62792

54730

р. Тунджа

21

971342

838251

Представените данни показват, че в Източнобеломорския район най-много водоизточници се използват за напояване, като в този район се намират най-голям дял от поливните площи в страната.

Използваемостта на хидромелиоративния фонд се предопределя от много комплексно действащи фактори, като основните от тях са: климатични условия, в частност паднали валежи, определящи водния дефицит за културите и акумулирани водни маси; засети поливни култури върху поливни площи; наличие на пазар за произведената продукция и финансови условия за производство и реализация.

От 70-те до началото на 90-те години на XX век използваемостта на системите е от 11 до 75 % за напояване на култури. Към момента годните поливни площи са 5376 хил. дка, в т.ч. 2474 хил. дка гравитачни и 2902 хил. дка помпени.

Използваемостта на системите за последните десет години е до 10 %, дължащо се основно на драстичното намаление на засети поливни култури и промяна на структурата им върху годни поливни площи.

3.2.3. Анализ на институционалния капацитет на „Напоителни системи“ – ЕАД В настоящия анализ се разглежда капацитетът на „Напоителни системи“ – ЕАД, като дружество, което стопанисва и управлява почти целия хидромелиоративен фонд в страната. Останалите две държавни дружества под контрола на МЗХ имат регионален характер с малка по мащаб дейност в изследваната област. Затова тук само са представени основните им характеристики, а техният капацитет не е предмет на отделен анализ.

Органите на управление на „Напоителни системи“ – ЕАД, са едноличният собственик на капитала, който изпълнява функциите на общо събрание, и съветът на директорите, състоящ се от трима души. Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко от своите членове (в момента един) – изпълнителен директор, чрез договор за управление.

Организационната структура на дружеството е от линейно-функционален тип: общото разпореждане с ресурсите и целеполагането влиза в задълженията на линейните ръководители (ръководителите на дирекции), а управлението на процесите за постигане на поставените цели се възлага на функционалните звена (отдели и клонове). Тази структура съответства на спецификата на дейността на дружеството, което извършва разнообразни икономически, технически и управленски дейности по хидромелиоративния фонд.

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

По данни от „Напоителни системи“ – ЕАД, към 15.12.2010 г. в него работят 2083 души, разпределени в 21 клона и в централното управление, в което работят 40 души.

Наблюдава се трайна тенденция към намаляване на числеността на персонала на дружеството, като след 1991 г. той е намалял над 2,5 пъти. Това се дължи на редица причини, основните от които са свиване на дейността и ниското заплащане. Средната брутна работна заплата през 2009 г. е била 396 лв., като в някои клонове тя изостава от годишния осигурителен доход за страната. Ниските равнища на възнаграждения се дължат на неблагоприятното финансово състояние на дружеството, което не изпълнява изискванията за икономически и финансов растеж. Персоналът е достатъчен в количествено отношение, но не може да се направи извод доколко той е оптимален, тъй като липсват данни за обема на извършената работа, за наличната и годната за ползване инфраструктура (последната инвентаризация е от 1999 г.).

Ръководният персонал е 11 %, което е в рамките на обичайните стойности предвид структурата на дружеството и големия брой на клоновете.

В централното управление 35 души (88 %) са с висше образование и 5 (12 %) със средно образование. Делът на ръководния персонал е 25 %. Възрастовата структура на персонала в централното управление е добра, като 40 % са на възраст под 40 години, докато в клоновете този дял е 16 %. В общата администрация работят 22 % от персонала, което е относително висок дял. Приетата организационна структура създава предпоставки за такъв висок дял на администрацията. Обособени са четири дирекции, три от които изпълняват общи и административни функции – финансова, правна и административна дирекция. Специализираните функции се изпълняват от състава на една техническа дирекция с три отдела.

Общо за дружеството броят на специалистите с висше образование е около 16 %, със средно образование е 56 % от персонала, а останалите 28 % са работници с по-ниско образование. Силно намалява числеността на хидромелиораторите и общо на специалистите по води. По мнение на някои от интервюираните лица към по-горе посочените причини може да се добави и честата смяна на ръководните лица, което води и до смяна на технически специалисти. Дружеството изпитва сериозна потребност от квалифициран персонал както в централното управление, така и особено в клоновете. Има незаети щатни длъжности поради липса на кандидати с подходяща квалификация и ниско възнаграждение.

Професионално развитие на персонала Повишаването на квалификацията на служителите е на незадоволително равнище. Като основна причина за това се посочва липсата на финансови средства.

Липсва целенасочена политика и планове за развитие на персонала. Обучението се ограничава само до задължителното, което трябва да бъде проведено съгласно нормативната база – обучение по здравословни и безопасни условия на труд, обучение по безопасност на електрическо напрежение до 6 KW за работещите с високо напрежение и обучение на енергетици за издаване на сертификат.

Оценка на вътрешната организация на работа и на материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури Анализът на набраната информация за дейността на дружеството през последните години позволява да се направи оценката, че дружеството не е управлявано по начин, който осигурява добро изпълнение на вменените му функции. Това се отнася както за оперативното ръководство на дружеството (съвета на директорите), така и за принципала МЗХ. Така например до 2010 г. в дружеството не е въведена Система за финансово управление и контрол, независимо от изискванията на закона. Досега не е създадена практика за изготвяне на годишни планове или програми за дейността, с изключение на ремонтните дейности на хидромелиоративните съоръжения. За първи път за 2011 г. се разработват планове за дейността. Подобна е ситуацията и по отношение на персонала. Не е разработена цялостна политика за управление на човешките ресурси.

През 2010 г. са приети редица вътрешни правила за управление на работните процеси и персонала с цел подобряване на работата и оптимизиране на процесите, като например:

– Със заповед на изпълнителния директор от 01.12.2010 г. е въведена Система за финансово управление и контрол в дружеството. Към нея са разработени Инструкция за поемане на задължения и Инструкция за извършване на разходи. СФУК е разработена с всички задължителни елементи.

– Разработени са длъжностни характеристики за всяка длъжност.

– Утвърдени са Вътрешни правила за организация на информационно-деловодната дейност и документооборота в дружеството.

– Предприети са необходимите действия за подреждане, обработка в деловодна система „Архимед“ и съхранение на всички действащи договори в съответствие с измененията на чл. 59 от Вътрешните правила за информационно-деловодната дейност.

– Приет е колективен трудов договор, който е в действие от декември 2009 г. Към момента на изготвяне на настоящия анализ работна група актуализира Вътрешните правила за работна заплата.

– Разработена е Инструкция за извършване на разпоредителни сделки и възлагане на обществени поръчки по ЗОП.

Разработен е Правилник за вътрешния трудов ред, който е съгласуван с ръководствата на КНСБ и КТ „Подкрепа“ в компанията.

Материално-техническа и информационна осигуреност „Напоителни системи“ – ЕАД, разполага с многобройно оборудване и транспортна и строителна техника за изпълнение на дейностите във връзка с експлоатацията и поддържането на хидромелиоративния фонд. Част от наличната материално-техническа база обаче е силно амортизирана. Наличното софтуерно и хардуерно оборудване се оценява като достатъчно за извършване на дейността.

Дружеството поддържа своя интернет страница, информацията на която е доста оскъдна. На страницата липсват годишни планове и годишни отчети за дейността на дружеството. Необходимо е да се разшири предоставяната на интернет страницата информация с цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността.

Взаимодействие и координация с други институции „Напоителни системи“ – ЕАД, взаимодейства с НЕК ЕАД чрез предприятие „Язовири и каскади“ за осъществяване на дейности по поддръжка и експлоатация на язовири, язовирни стени, хидротехнически и хидромелиоративни съоръжения, като изпълнява определените от МОСВ задължения за подаване на информация за количествата водни маси. Дружеството е оказвало услугата „водоподаване“ на НЕК ЕАД чрез предприятие „Язовири и каскади“, както и обратно.

Като много трудна се оценява комуникацията със сдруженията за напояване. Проблемите са свързани основно с взаимоотношенията във връзка с предоставеното за безвъзмездно ползване имущество от „Напоителни системи“ – ЕАД, към сдружения за напояване съгласно заповед на министъра на земеделието и храните. След изтичане на срока на договорите, които не се подновяват, имуществото следва да се върне обратно на дружеството. Изпълнението на тази процедура е много трудно.

Друг проблем във връзка с взаимодействието със сдруженията за напояване е липсата на инструменти от страна на дружеството за оказване на въздействие в случай на установени нередности при стопанисване, поддържане и експлоатация на предоставеното имущество. „Напоителни системи“ – ЕАД, има функции да наблюдава дали сдруженията за напояване стопанисват предоставените им съоръжения и при нередности следва да уведоми МЗХ. То няма контролни и санкциониращи правомощия. Невъзможността за налагане на санкции при посегателства върху хидромелиоративните обекти и кражба на вода затруднява работата на фирмата.

3.2.4. Текущо финансово състояние на „Напоителни системи“ – ЕАД В баланса на „Напоителни системи“ – ЕАД, са включени само активите, които се използват само в една от сферите на дейност на дружеството – доставка на вода, защото обектите за предпазване от вредното въздействие на водите са публична държавна собственост и се водят задбалансово.

Таблица 3.57. Нетекущи (дълготрайни) активи на „Напоителни системи“ – ЕАД

Стойност (хил.лв.) Структура (%)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

ДМА 99 384 99 837 99 890 99,95 % 99,77 % 99,94 %

ДНМА

47

72

55 0,05 % 0,07 % 0,06 %

Дългосрочни финансови активи

2 0,00 % 0,00 % 0,00 %

Стойност (хил.лв.) Структура (%)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Активи по отсрочени данъци

162

0,00 % 0,16 % 0,00 %

Дълготрайни активи – общо

99 433 100 071 99 945 100,00 % 100,00 % 100,00 %

Представените в таблицата данни показват, че размерът и структурата на активите на НС ЕАД се запазват на едно и също равнище през всички години на анализирания период. Данните от справката за паричния поток показват, че дружеството е инвестирало ежегодно в дълготрайни активи между 1 – 1,5 млн. лв. (вж. Таблица 3.58).

Таблица 3.58. Финансиране на инвестициите на „Напоителни системи“ – ЕАД

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Инвестиции (хил. лв.) 1 033 1 612 1 017

Печалба (хил. лв.) – натрупана печалба от минали години и текуща печалба 3 039 3 925 – 5 842

Амортизации (хил. лв.) 2 299 3 496 3 569

Дял на разходите за инвестиции в сумата на печалбата и амортизациите 42 % 44 % 28 %

През 2007 и 2008 г. инвестициите се финансират от амортизационни отчисления и средства от печалба, а през 2009 г., поради негативния годишен финансов резултат, източник на инвестиционни средства са амортизационните отчисления и заемни средства.

За разлика от нетекущите активи темповете на изменение на краткотрайните активи на НС ЕАД са по-динамични (вж. Таблица 3.59).

Таблица 3.59. Краткотрайни активи на „Напоителни системи“ – ЕАД

Стойност (хил. лв.) Структура (%) Базов индекс (в %, 2007 г. =100) 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. Материални запаси

2 972 3 703 2 790 12,9 % 12,9 % 15,2 % 100,0 % 124,6 % 93,9 %

Краткосрочни вземания

13 483 14 158 14 347 58,5 % 49,2 % 78,1 % 100,0 % 105,0 % 106,4 %

Парични средства

6 521 10 937 1 088 28,3 % 38,0 % 5,9 % 100,0 % 167,7 % 16,7 %

Р-ди за бъд. периоди

80

134

0,3 % 0,0 % 0,7 % 100,0 % 0,0 % 167,5 %

Общо 23 056 28 798 18 359 100,0 % 100,0 % 100,0 % 100,0 % 124,9 % 79,6 %

Анализът показва, че динамика в общата стойност на краткотрайните активи се детерминира в най-голяма степен от изменението на паричните средства, които показват драстичен спад през 2009 г. Материалните запаси и краткосрочните вземания се запазват на относително стабилно равнище през целия период.

Краткосрочните вземания имат най-голям дял в краткотрайните активи. През последните години дружеството е натрупало големи по размер несъбираеми вземания, като най-големите му длъжници са „Кремиковци“ – АД, с 4 283 хил. лв. за периода 2005 – 2009 г., ВиК, Кюстендил, което е в ликвидация, с 367 хил.лв. за периода 2006 – 2008 г. и др. Анализът на структурата на краткосрочните вземания на „Напоителни системи“ – ЕАД, показва, че една голяма част от тях са съдебни и присъдени вземания, чиято събираемост в много случаи е несигурна, тъй като присъдените дела са срещу стопански субекти, част от които вече не съществуват в правния мир или са обявени в несъстоятелност, или нямат налични парични средства или друго имущество, с което да се обезпечи изпълнението на съдебното решение.

През последните три години основният капитал и резервите на дружеството се запазват на относително стабилно равнище, както следва:

Таблица 3.60. Собствен капитал на НС ЕАД (хил. лв.)

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Основен капитал 21 106 21 106 20 949

Резерви 89 345 90 816 91 285

Натрупана печалба (загуба) от минали години 2 907 3 767 4 013

Текуща печалба/загуба

132

158

– 9 855

В структурата на собствения капитал печалбата е елементът, които е най-динамичен. Натрупаната печалба от минали години се увеличава на база фактурирани суми, които на практика не се събират. Силна тревога буди реализираната загуба за 2009 г. от близо 10 млн. лв. Все пак сумата на основния капитал и резервите е достатъчна за покриване на възникналата загуба и не съществува опасност от декапитализация на дружеството.

Дългосрочните и краткосрочните пасиви на дружеството през последните три години се променят в посока на намаляване на дългосрочните и увеличаване на краткосрочните пасиви (вж. Таблица 3.61).

Таблица 3.61. Структура на пасивите на „Напоителни системи“ – ЕАД

Стойност (хил. лв.)

2007

г. 2008 г. 2009 г.

Дългосрочни пасиви 3 972 3 982 4 109

Краткосрочни пасиви 5 027 8 806 6 803

Общо 8 999 12 788 10 912

Структура (%)

Дългосрочни пасиви 44 % 31 % 38 %

Краткосрочни пасиви 56 % 69 % 62 %

Общо 100 % 100 % 100 %

Дългосрочните пасиви се състоят главно от отсрочени данъци и приходи за бъдещи периоди и финансирания, които представляват средства, получени през съответната година за определена цел, и които предстои да бъдат изразходвани през следващата година. През 2009 г. възникват дългосрочни пасиви към финансови институции в резултат на използването на кредитен ресурс.

Краткосрочните задължения са с по-висок относителен дял от дългосрочните задължения в общата структура на пасивите на дружеството. В динамиката им през тригодишния изследван период се наблюдават значителни колебания (вж. Таблица 3.62).

Таблица 3.62. Краткосрочни пасиви на „Напоителни системи“ – ЕАД

Стойност (хил. лв.) Структура (%)

2007

г. 2008 г. 2009 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Задължения към финансови предприятия – –

625

– – 9 %

Задължения към доставчици и клиенти

2658

2826

3064

53 % 32 % 45 %

Задължения към персонала

854

1548

1698

17 % 18 % 25 %

Задължения към осигурителни предприятия

358

1884

7 % 21 % –

Данъчни задължения

371

–

1339

7 % – 20 %

Други краткосрочни задължения

786

2548

77 16 % 29 % 1 %

Краткосрочни пасиви – общо

5027

8806

6803

100 % 100 % 100 %

Анализът на данните показва, че задълженията към клиенти и доставчици и към персонала нарастват – основно в дейностите, свързани с предпазване от вредното въздействие на водите в резултат от забавени и непреведени плащания от страна на държавата. От друга страна, намаляването на „другите краткосрочни задължения“ води до спад в общия размер на краткосрочните пасиви.

Съгласно годишните доклади за дейността „Напоителни системи“ – ЕАД, формира приходи от различни дейности, които могат да бъдат разделени в две големи групи (вж. Таблица 3.63).

Таблица 3.63. Структура на приходите на „Напоителни системи“ – ЕАД

Стойност (хил. лв.) Структура (%)

2008

г. 2009 г. 2008 г. 2009 г. Приходи от търговски дейности

Водоподаване за напояване 16 296 14 337 32,73 % 40,23 %

Водоподаване на др. нужди 7 843 6 916 15,75 % 19,41 %

Строителство 2 736 3 021 5,49 % 8,48 %

Приходи от странична дейност 4 543 5 525 9,12 % 15,50 %

Общо 31 418 29 799 63,10 % 83,61 %

Стойност (хил. лв.) Структура (%)

2008

г. 2009 г. 2008 г. 2009 г. Приходи от дейности, вменени по закон

Поддържане на обекти за предпазване от вредното въздействие на водите (отводняване и корекции)

7 815 5 590 15,69 % 15,69 %

Средства за обекти по 298 ПМС/2007 9 021 18,12 % 0,00 %

Средства за възстановяване на обекти от бедствия и аварии

Средства за възстановяване на обекти по пар. 89 от ДБ

786

1,58 % 0,00 %

643

150

1,29 % 0,42 %

Финансови приходи

110

100

0,22 % 0,28 %

Общо 18 375 5 840 36,90 % 16,39 %

Общо 49 793 35 639 100,00 % 100,00 %

Приходите от търговски дейности представляват приходи от водоподаване за напояване и водоподаване на други нужди, които сумарно формират около 60 % от общите приходи на дружеството за 2009 г. Все по-актуален източник на приходи за дружеството от тази група дейности е услугата „доставка на вода за енергодобив“. Приходи от тази дейност са отчетени през 2008 и 2009 г. Към 31.12.2009 г. на съоръженията, стопанисвани от НС ЕАД, има изградени 19 МВЕЦ. От тях работещи и със сключен договор за доставка на вода са 14 бр. Очакванията на дружеството са, че приходите от тази дейност през 2010 г. ще се увеличават поради включването на 2 нови МВЕЦ и актуализацията на цената за доставка на вода на съществуващите. Приходите от странична дейност се формират от: селскостопанско производство, отдаване под наем на активи (терени, водоеми, сгради, помещения, машини), търговска дейност и т.н. Дружеството е регистрирано като земеделски производител и чрез няколко свои клона генерира приходи от производство и продажба на зърнени култури, риба, мед и др.

Приходите от дейности, вменени по закон, включват поддържането на обекти за предпазване от вредното въздействие на водите (отводняване и корекции), както и дейности, свързани с възстановяването на редица обекти. Финансирането на тези дейности се извършва чрез субсидия от държавата. Относителният дял на приходите от тези дейности в общата структура на приходите на дружеството е по-нисък в сравнение с приходите от търговски дейности. През 2009 г. поддържането на обекти за предпазване от вредното въздействие на водите е регламентирано с договор, сключен между Изпълнителната агенция по хидромелиорации и „Напоителни системи“ – ЕАД. Срокът на договора е от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и е на стойност 8 883 000 лв. с ДДС. Забавеното и непълно финансиране по договора е наложило ограничаване на разходите и реалното изпълнение към 31.12.2009 г. е в размер на 6 708 268 лв. с ДДС. Изплатените средства от Изпълнителната агенция по хидромелиорации са едва 3 776 600 лв. с ДДС.

Таблица 3.64. Събрани суми от доставка на вода (хил. лв. без ДДС)

2003

г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Стойност (хил. лв.)

Напояване 3 540 3 403 1 756 3 700 6 269 8 919 5 825

Промишлени цели 2 746 2 604 2 426 3 358 3 833 4 163 3 347

ВиК цели

829

728

703

754

742

687

667

Рибарници

31

52

34

38

130

143

150

Производство на ел. енергия

0

0

0

0

0

452

424

Други цели

45

78

104

143

137

56

72

Всичко 7 192 6 865 5 023 7 992 11 110 14 421 10 484

Структура при базов индекс (2003 г.=100 %)

Напояване 100,0 % 96,1 % 49,6 % 104,5 % 177,1 % 251,9 % 164,5 %

Промишлени цели 100,0 % 94,8 % 88,4 % 122,3 % 139,6 % 151,6 % 121,9 %

ВиК цели 100,0 % 87,8 % 84,8 % 90,9 % 89,5 % 82,9 % 80,4 %

Рибарници 100,0 % 167,4 % 109,3 % 123,2 % 415,4 % 459,1 % 479,4 %

Други цели 100,0 % 172,1 % 229,0 % 314,0 % 300,7 % 123,1 % 157,6 %

Всичко 100,0 % 95,5 % 69,8 % 111,1 % 154,5 % 200,5 % 145,8 %

Динамиката на приходите от доставяне на вода в периода 2003 – 2009 г. в най-голяма степен е очертана на динамиката на приходите от доставяне на вода за напояване, тъй като те формират около половината от общите приходи. В периода 2005 – 2008 г. се наблюдава възходяща тенденция при тези приходи, последвана от значителен спад през 2009 г. Най-голям ръст през последните години се наблюдава при приходите от доставка на вода за рибарници. Приходите от доставка на вода за промишлени цели се задържат на относително стабилно равнище в рамките на целия анализиран период, докато при приходите от доставка на вода за ВиК нужди се наблюдава плавен спад. Очаква се приходите от доставка на вода за производство на електрическа енергия да се увеличат, след като се изградят всички МВЕЦ, които са получили разрешение от съвета на директорите на дружеството.

Според годишния доклад за дейността на дружеството за 2007 г. финансовите резултати от различните дейности са, както следва:

· Доставка на вода за напояване – загуба от 4 244 хил. лв.; · Доставка на промишлена вода – печалба 1 434 хил. лв.; · Доставка на вода за рибарници – печалба от 35 хил. лв.;

· Доставка на вода за други цели – печалба 632 хил. лв.; · Строителство – печалба от 90 хил. лв.; · Странична дейност – печалба 1 866 хил. лв.; · Други (продажба на ДМА и т.н.) – печалба от 2 650 хил. лв.

От общо 21 клона през 2007 г. 11 приключват на загуба, а печалба са реализирали 10 клона.

Финансовото състояние на дружеството през 2007 – 2009 г. е анализирано въз основа на набор от финансови и оперативни показатели, използвани вече за анализ на състоянието на ВиК дружествата и описани по-горе. Изчислените стойности на показателите са представени в следващата таблица.

Таблица 3.65. Основни финансови и оперативни показатели на дружеството

Показатели

2007

2008

2009

Показатели за рентабилност

Коефициент на рентабилност на приходите от продажби 0,005 0,004 – 0,289

Коефициент на рентабилност на собствения капитал 0,001 0,001 – 0,093

Коефициент на капитализация на активите 0,001 0,001 – 0,088

Показатели за ефективност

Показатели

2007

2008

2009

Коефициент на ефективност на приходите 0,995 0,996 1,247

Коефициент на eфективност на разходите 1,005 1,004 0,802

Показатели за финансова стабилност

Коефициент на финансова автономност 12,611 9,059 9,750

Коефициент на задлъжнялост 0,079 0,110 0,103

Показатели за ликвидност

Коефициент на обща ликвидност 4,586 3,270 2,699

Коефициент на незабавна ликвидност 3,979 2,850 2,269

Коефициентите на финансова стабилност показват, че въпреки високия размер на краткосрочните вземания дружеството има висока степен на финансова автономност и съответно ниска степен на задлъжнялост поради сравнително високия размер на собствения си капитал.

Анализът на показателите за ликвидност показва, че „Напоителни системи“ – ЕАД, има възможност да изплати краткосрочните си задължения, ако те трябва да бъдат погасени наведнъж. Все пак трябва да се отбележи, че стойностите на коефициентите намаляват за анализирания период, което е показателно за намаляващи възможности за посрещане на задълженията на дружеството.

3.3. Анализ на дейността на операторите на хидроенергийни системи и съоръжения

3.3.1. Методологически основи Анализът на дейността на операторите на хидроенергийните системи и съоръжения съдържа следните основни аспекти:

· Основни характеристики на операторите · Анализ на институционалния капацитет Анализът на институционалния капацитет се извършва през призмата на възложените функции на тези оператори по следните теми:

Анализът на персонала визира неговите количествени и качествени характеристики;

Анализът на вътрешната организация на работа обхваща наличието и адекватността на вътрешните правила и процедури, регламентиращи дейността на оператора в контекста на възложените му функции;

Анализът на материално-техническата и информационната осигуреност е фокусиран върху наличието в съответната институция на необходимите за доброто изпълнение на нейните функции помещения, оборудване, техника, хардуер и специализиран софтуер.

За осигуряване на необходимата информация са използвани следните методи:

· набиране и анализ на статистически данни; · събиране и проучване на национални и ведомствени нормативни и отчетни документи;

· провеждане на дълбочинни интервюта. Анализът се извършва през призмата на функциите, които държавата е възложила в областта на управление на хидроенергийните системи и обекти. В съответствие с това разбиране се идентифицират ведомствата, на които са възложени тези функции. Законът за водите възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма осъществяването на държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на хидроенергийните системи и обекти, и контрола за състоянието на водните обекти и водностопанските системи и съоръжения в рамките на неговата компетентност. Функциите във връзка с изпълнението на тези правомощия на министъра на икономиката, енергетиката и туризма са възложени на поделение „Язовири и каскади“ в организационната структура на Националната електрическа компания ЕАД. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е принципал и упражнява правата на държавата в дружеството съгласно разпоредбите на Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС № 112 от 23.05.2003 г., подпомаган от Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ в МИЕТ.

В този контекст настоящият анализ се концентрира върху оценка на капацитета на поделение „Язовири и каскади“.

3.3.2. Обща характеристика на поделение „Язовири и каскади“ Предприятие „Язовири и каскади“ е създадено през 1954 г. с Постановление на Министерския съвет към тогавашното Министерство на електрификацията. Понастоящем „Язовири и каскади“ е поделение в дирекция „Производство“ в организационната структура на Националната електрическа компания ЕАД.

Предметът на дейност на „Язовири и каскади“ е техническа експлоатация и поддържане на язовири и хидроенергийни обекти. Съобразно предмета на дейност основните функции на предприятието включват:

– Извършване на технически контрол и наблюдение върху експлоатационната сигурност и стабилитета на язовирните стени, напорните и безнапорните деривации и другите хидротехнически съоръжения;

– Експлоатация, поддържане и ремонт на хидротехническите съоръжения и извършване на ново строителство във връзка с техническата и стопанската експлоатация;

– Максимално улавяне и ефективно използване на водите;

– Ежедневно изготвяне на водния баланс на водохващанията.

Предприятието стопанисва 27 язовира, над 40 язовирни стени (многогодишни, годишни, сезонни, седмични и дневни изравнители), над 400 км безнапорни и напорни деривации и над 500 водохващания.

Общият застроен обем на стопанисваните от предприятието язовири е 50,1 % от общия регулиран обем на водохранилищата в Република България.

В началото на 2009 г. наличният обем в язовирите, стопанисвани от „Язовири и каскади“, е 2353 м3, което е около 72 % от общия обем в язовирите и е с около 420 млн. м3 по-малко спрямо началото на 2008 г. В края на 2009 г. общият завирен обем е 2753 млн. м3 и е около 84 % от общия обем. Предприятието осигурява водни ресурси за 35 ВЕЦ с инсталирана мощност 2811 МВт.

През 2009 г. е реализиран общ приток от 5 610 244 хил. м3, което е с 32 % повече от предходната година. От общия приток 5 610 244 хил. м3 3 648 627 хил. м3 са от собствен водосбор и събирателни деривации, а 1 961 617 хил. м3 са от ВЕЦ, ПАВЕЦ и ПС.

Общият разход на вода от язовирите е 5 871 656 хил. м3 и той е разпределен, както следва: – Подадена вода за ВЕЦ – 5 282 265 хил. м3 или 89,96 % от общия разход;

– Подадена вода за напояване – 33 641 хил. м3 или 0,57 % от общия разход;

– Подадена вода за водоснабдяване – 210 025 хил. м3 или 3,58 % от общия разход; – Изпуснати води за оводняване на речните русла – 59 604 хил. м3 или 1,025 % от общия разход;

– Изпарения, филтрация и пропуски – 212 190 хил. м3 или 3,61 % от общия разход; – Пропуснати води при провеждане на годишните технически прегледи и превантивна дейност – 58 171 хил. м3 или 0,99 % от общия разход;

– Прелели води през преливниците на язовирните стени – 14 573 хил.м3 или 0,27 % от общия разход.

Поделение „Язовири и каскади“ осигурява експлоатация на каскадите Баташки водносилов път, Долна Арда, Искър, Рила, Петрохан, Пиринска Бистрица, Доспат – Въча, Белмекен – Сестримо – Чаира, и хидровъзлите Ал. Стамболийски, Копринка и Розов кладенец и Овчарица.

За част от приватизираните каскади „Язовири и каскади“ извършва поддръжка и ремонт на съоръженията при заплащане на дейността по договор, а за други изцяло осигурява поддръжка и ремонт на съоръженията, без тези на приватизираните ВЕЦ.

При осъществяване на своите функции „Язовири и каскади“ взаимодейства основно с „Напоителни системи“ – ЕАД, в структурата на Министерството на земеделието и храните, с ВиК дружествата, със сдруженията за напояване, с общините, с концесионери за рибовъдство и други.

3.3.3. Институционален капацитет на поделение „Язовири и каскади“ Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

В предприятието работят над 750 души – служители в обща администрация, технически специалисти и работници, разпределени в централното управление, язовирните райони и ремонтните бази.

Наличният персонал е достатъчен за изпълнение на функциите и в краткосрочен план не са идентифицирани потребности от допълнителен персонал в количествено отношение.

Подобна е оценката и по отношение на квалификацията – персоналът е много добре квалифициран. В същото време в предприятието оценяват като риск за бъдещото развитие липсата на специалисти хидроинженери на пазара на труда (хидротехническо строителство, хидротехнически съоръжения). За техническите звена са необходими именно такива специалисти. Според експерти на дружеството в близките години ще са необходими поне 5 специалисти хидроинженери.

За момента проблемът се преодолява чрез „запазване на някои основни специалисти от персонала след навършване на пенсионна възраст, за да предадат опита си на по-младите специалисти“.

Прогресивно намаляващият брой хидроинженери се идентифицира като сериозен проблем в национален мащаб. Причините са от обективен и субективен характер. Според мнението на експерти от предприятието „закриването на проектантските организации и липсата на строителни обекти в областта на хидростроителството доведе до липса на интерес сред младите хора от получаване на висше образование в тази област“. В същото време не трябва да се подценява и липсата на устойчива политика както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса за връзка с висшите учебни заведения относно необходимостта от такива кадри. Държавната поръчка за ВУЗ явно не е достатъчно ефективен инструмент и следва да се допълва от други стимули. Това се отнася също и за бизнес структурите, които могат например да организират стипендии за студенти за придобиване на висше образование в необходимата специалност с последващо наемане на работа. Като бизнес структура в рамките на компания НЕК ЕАД „Язовири и каскади“ може да обмисли такъв подход.

Професионално развитие на персонала Предприятието провежда системна политика за подготовка и редовно повишаване на квалификацията на оперативния и ремонтния персонал. Обучението на персонала се организира в съответствие с потребностите и с изискванията на действащите нормативни актове и вътрешни документи в НЕК ЕАД по учебни програми, включващи теми и въпроси, свързани с общотехническите знания, умения и технология на извършваните работи по съответните специалности.

Преобладаващо е вътрешнофирменото обучение на служители и работници от „Язовири и каскади“, което се провежда на място или в регионалните учебни центрове. С участието на висококвалифицирани лектори се овладяват процесите на експлоатацията и новостите в управлението на съоръженията след проведени рехабилитации. По-рядко обучението е чрез участие в специализирани курсове, организирани от външни фирми.

Приетите ремонтна и рехабилитационна програма водят до непрекъснато повишаване на квалификацията на оперативния и ремонтния персонал.

Работници и служители в дружеството са участвали през последните две години в множество курсове за повишаване на квалификацията, повечето от които се правят ежегодно, като напр.:

– Обучение на икономисти, счетоводители, касиери по КТ, ВПОРЗ, ЗСч, КСО, ЗКПО, ЗОДФЛ, МСС и други нормативни документи;

– Обучение по Закона за обществени поръчки (ЗОП), ГПК, АПК, ЗУТ;

– Специализирано обучение на персонала на високопланинските райони и от управлението за работа в трудни зимни условия – различни модули;

– Повишаване на квалификацията на заварчиците от язовирните райони и ремонтни бази в съответствие с Наредба № 7 за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за заваряване;

– Обучение на електротехнически персонал в съответствие с чл. 30 и чл. 31 от Наредба № 16 – 116 за техническа експлоатация на ЕО и чл. 18 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V;

– Изготвяне на поръчки в среда SAP – R3 от технически лица;

– Обучение на специалистите по здравословна и безопасна работа от язовирните райони и ремонтните бази за „Координатор по безопасност и здраве при работа“;

– Работа с мостови и козлови кранове в съответствие с Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения;

– Обучение за работа с мотокар (презаверка на удостоверение за правоспособност) съгласно Наредба № 1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията;

– Обучение на членовете на комитетите и групите по условия на труд от язовирните райони и бази;

– Обучение и проверка на знанията по групи персонал (за всички групи) в предприятието по безопасност на труда в зависимост от работата им;

– Обучение и проверка на знанията на хората, работещи с товароподемни съоръжения, съгласно Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, мотокаристи, автокранисти и сапанджии.

Това показва значителни и системни усилия за постоянно поддържане и повишаване професионалната квалификация на персонала в предприятието.

Вътрешна организация на работа Организационната структура на поделение „Язовири и каскади“ включва централно управление и поделения. Поделенията са 16 язовирни района и две ремонтни бази в Батак и в София.

Тази структура е от линейно-функционален тип, като общото разпореждане с ресурсите и целеполагането влиза в задълженията на линейните ръководители (ръководителите на отдели), а управлението на процесите за постигане на поставените цели се възлага на функционалните звена (клонове). Изградената структура съответства на спецификата на дейността на предприятието и е важна предпоставка за ефективно изпълнение на дейността.

В поделение „Язовири и каскади“ са разработени и приети необходимите вътрешни документи, регламентиращи дейностите, свързани с техническата експлоатация, сигурността и надеждността на язовирните стени и на другите хидротехнически съоръжения, както и с управлението на персонала. Утвърдени са пакет от програми за експлоатация, за технически контрол и др.

Регламентирани са функционалните характеристики на структурните звена и организацията на работата им и са разписани подробни инструкции за всяко работно място. Приет е Правилник за организацията на работната заплата и колективното трудово договаряне.

Във връзка с техническата експлоатация е изградена ясна и стройна организация на работа и са разписани всички необходими за това процедури. Ежегодно се провеждат технически прегледи за установяване на експлоатационното състояние на язовирните стени и на другите съоръжения за максимално улавяне и рационално използване на водите. Периодично се извършват огледи на деривации и подводни огледи на съоръженията. Също периодично се изготвят анализи за състоянието на потенциално опасни и големи язовирни стени, които се стопанисват.

Приета е ясна процедура за постоянния обмен на информация, на базата на която се изготвят анализите за сигурността, поведението на язовирните стени и за резултатите от тяхната стопанска експлоатация. Преценява се необходимостта от извършването на текущи и основни ремонти. Анализите се разглеждат от експертен технически съвет на НЕК ЕАД, включващ специалисти в областта на язовирното проектиране, строителството и експлоатацията, които вземат решения, свързани с бъдещата експлоатация.

Във връзка с ремонта на съоръженията се изготвят проекти за налагащите се ремонтни работи по съоръженията. Строително-ремонтните работи се изпълняват както от предприятието, така и чрез възлагане. За целта към всеки язовирен район са създадени специализирани групи за текущо поддържане и извършване на налагащите се ремонтно-възстановителни работи, поддържан е необходимият авариен резерв от материали, транспорт и механизация за най-неотложните нужди. Ремонтните групи включват необходимите специалисти и разполагат с адекватна материална база за извършване на оперативните наблюдения, измервания и текущото поддържане на съоръженията. В тази насока дейността на язовирните райони се подпомага от двете ремонтно-транспортни бази. Към тях са изградени специализирани звена – подвижни работилници, механизация, транспорт, сондажно-инжекционна и торкретна група и други.

В поделението „Язовири и каскади“ са изготвени Планове за действие в аварийни ситуации и при високи води, съгласувани с Главна дирекция „Гражданска защита“ към МВР и с областните управи и общините.

На тригодишен период за водохранилищата се разработват доклади за резултатите от водостопанската експлоатация, които съдържат информация за приток уловени води, подадени към водопотребителите води, прелели води (провеждане на високите води) и загубите.

Материално-техническа и информационна осигуреност

Материално-техническото и информационното осигуряване на „Язовири и каскади“ за изпълнение на дейностите е на много добро равнище.

Поделение „Язовири и каскади“ е осигурено със съвременно оборудване и екипировка на високо професионално равнище. Предприятието разполага със съвременна апаратура, като уреди за геодезично измерване, прибори за дистанционно измерване и отчитане, ведомствена хидрометеорологична мрежа със 156 хидрометрични, 16 климатични, 12 снегомерни и 41 дъждомерни станции.

Внедрена е автоматизирана информационна система за измерване на ежедневния воден баланс с три групи модули: в управлението, в язовирните райони на каскада Арда и съответните ВЕЦ.

Има добре оборудван технически кабинет за архивиране на документация по проучване, проектиране, строителство и експлоатация, технически паспорти и анализи.

Изградени са контролно-измерителни системи за наблюдение, измерване и анализиране на протичащите явления и процеси в язовирните стени. В предприятието са оборудвани лаборатории за химически анализ на суфозионни процеси, за фото- и видеодокументиране на процесите, явленията, аварийните ситуации, за контрол на специализирани измервателни уреди.

Като част от структурата на НЕК ЕАД поделение „Язовири и каскади“ ползва въведената в компанията система за планиране, управление и контрол на дейността SAP R/3. Системата включва модулите Финансово счетоводство, Контролинг, Управление на паричните потоци, Материално стопанство, Продажби и дистрибуция, Система за фактуриране, управление на инвестициите и човешките ресурси, дълготрайни материални активи и др. На настоящия етап в поделението са внедрени само част от модулите, като предстои въвеждането и на други модули. За осигуряване на стабилна работа на системата е изградена съвременна техническа инфраструктура.

Между централното управление на НЕК ЕАД и поделение „Язовири и каскади“ съществува безжична комуникация.

Взаимодействие и координация с други институции

Взаимодействието на поделение „Язовири и каскади“ с други институции и структури с функции по водите се характеризира както с добри практики, така и с някои проблеми.

Като добри се оценяват взаимоотношенията и координацията със сдруженията за напояване, с ВиК дружествата (с едно изключение), с Главна дирекция „Гражданска защита“ в МВР.

Известни затруднения има при общуването с Министерството на земеделието и храните, в частност с „Напоителни системи“, и с концесионерите за рибовъдство. Според интервюираните „проблемите в голяма степен произтичат от несъвършенства в нормативната уредба, като например: липса на приета регламентирана методика за заплащането на услугата „водоподаване“ на потребителите, намиращи се под съоръжения, стопанисвани от предприятието; недостатъци в нормативната уредба относно прилагане на Закона за рибарство и аквакултури, които създават проблеми при общуване с концесионерите на язовири за рибовъдство, например при намаляване на водни нива на язовири по време на ремонтни дейности.

Анализ на финансовото състояние на Предприятието не може да бъде извършен, тъй като то не формира самостоятелен счетоводен баланс. По данни на НЕК ЕАД осреднените годишни разходи на „Язовири и каскади“ за периода 2008 – 2010 г. са следните: по инвестиционна програма – 6,3 млн. годишно, по ремонтна програма – 4,9 млн. лв., и по издръжка на предприятието – 33,6 млн. лв. Тези разходи обхващат всички дейности на предприятието – стопанисване на язовири, язовирни стени, деривации и водохващания, експлоатация на каскади и хидровъзли, поддръжка и ремонт на приватизирани каскади.

3.4. Основни изводи ВиК оператори Анализ на капацитета Пазарните позиции на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор, се определят от монополното предлагане на стока с много ниска степен на еластичност на потреблението.

Предоставянето на водоснабдителните услуги от ВиК операторите зависи от наличността и техническото състояние на водопроводната мрежа, както и от качеството на питейната вода. Въпреки добрия териториален обхват на водопроводната мрежа и сравнително доброто качество на водата изключително високата степен на амортизация на водопроводите е фактор, който може да бъде сериозна заплаха за нормално функциониране на дружествата през следващите години.

При отвеждането и пречистването на отпадъчни води предоставянето на услугата в най-голяма степен зависи от наличието на техническа инфраструктура.

Преобладаващата правна форма на собственост на ВиК операторите – дружества с ограничена отговорност – не съответства на мащаба на дейността, не отчита адекватно участието на общините и не създава благоприятни условия за добро корпоративно управление.

Общата численост на персонала в дружествата, въпреки неговата благоприятна образователна и квалификационна структура, не съответства на изпълнявания обем дейности. Съществуват резерви за оптимизиране на числеността на персонала в съчетание с въвеждане на съвременни системи за управление на персонала.

ВиК дружествата досега са започнали да развиват предимно дефанзивния си институционален капацитет.

Развитието на стратегическия институционален капацитет е изоставаща задача. Само при eксплоатационната дейност и управлението на човешките ресурси достигнатото ниво може да се характеризира като средно, което се асоциира с реформи на съответните елементи, които са започнати, постигнатите резултати от тях показват, че е постигнат значителен напредък, но са необходими допълнителни усилия, докато се постигне състояние на завършеност.

Самооценката на капацитета на дружествата за извършване на инвестиционна дейност на проектен принцип е незадоволителна.

По данни на ВиК операторите в общия случай, когато община кандидатства за проект във водния сектор, тя рядко съгласува своите намерения с ВиК дружеството. Като цяло общините разкриват намеренията си пред водните оператори в най-ранната фаза на проекта (възникването на неговата идея) и в последния етап, когато трябва да се приеме изградената инфраструктура. Изборът на консултантски екип и на строител, както и изготвянето на тръжната документация са сред етапите, които много рядко се съгласуват с компаниите, предоставящи водоснабдителни услуги.

Не съществува връзка между големината на дружеството и нивото на „съгласуваност“ между ВиК дружеството и съответните общини. Интересно е да се отбележи, че ВиК дружествата, които са общинска собственост, не се ползват с привилегии при съгласуване на намеренията на общините с тях.

Повече от половината от ВиК дружествата, представили информация, чрез която оценяват собственото си развитие, са декларирали готовност за участие в реализацията на инфраструктурни проекти, ако тяхното участие се насърчава. Желаните форми на насърчаване на участието са: получаването на финансова помощ и подкрепа от трети страни; изграждането на звена, които да имат капацитет да разработват необходимата документация; осъществяване на по-добра комуникация между институциите, както и промяна в нормативната уредба. Сроковете за реализиране на предложените промени варират значително: от 3 месеца до 10 години.

Нерегламентираните отношения във връзка със собствеността и управлението на активите между собственика на инфраструктурата и оператора, който предоставя ВиК услуги, е една от основните причини за ниското равнище на изпълнение на планираните инвестиции през последните години.

DEA анализ Получените резултати за ВиК отрасъла в България според DEA анализа за относителна техническа ефективност са значително по-ниски от други страни в Европа. В същото време има негативна тенденция в отчетените нива на средна техническа ефективност за отрасъла през последните три години.

Направените анализи не доказват връзка между големината на дружествата и постигнатото ниво на техническа ефективност.

Постигнатите по-високи цени също не се отъждествяват с постигане на по-високи резултати на техническа ефективност, като в много случаи се наблюдава точно обратният резултат.

Идентифицират се „луфтове“ или преразход на ресурс главно по отношение на числеността на персонала.

Финансово състояние Съществува голяма концентрация на нетекущи активи в малък брой дружества.

Балансовата стойност на активите на голяма част от предприятията от отрасъла отдавна е изостанала от пазарните стойности или на новоизградени активи от аналогичен тип. Това прави невъзможно възстановяването на амортизираните активи само със средства от фонд амортизационни отчисления, като средствата стигат основно за ремонтни дейности и се разчита на принципалите да осигурят финансиране за проектите.

Неизпълнението на инвестиционните програми в утвърдените бизнес планове е огромно, като за 2009 г. изпълнението е над 80 %.

Краткосрочните вземания имат най-голям дял в текущите активи при всички оператори, като повишаващите му се стойности при малките и големите ВиК дружества са неблагоприятни, тъй като това показва затруднения при събиране на вземания от клиенти.

Дългосрочните пасиви на ВиК дружествата намаляват през 2008 и 2009 г. спрямо 2007 г. Изключение от тази тенденция са много големите оператори поради нарастване на правителствените дарения, предоставени от държавни и общински органи на властта, включително чрез усвояване на средства по програми на Европейския съюз, свързани с активи, дарения чрез прехвърляне на имоти, машини и съоръжения към дружеството и/или чрез финансиране на дейности по изграждане на активи.

Задължения за такса водоползване имат големите и много големите дружества, като сумите нарастват за анализирания период, особено 2008 г. спрямо 2007 г. Тези задължения формират относително малък дял в структурата на текущите пасиви на посочените два типа дружества. Допуска се, че стойността на този пасив е значително по-голяма, защото посочените данни са изчислени само въз основа на информация от няколко дружества, които изрично са извели тези пасиви в отделен параграф. В масовия случай ВиК дружествата отчитат тези пасиви в параграф „други данъчни задължения“ или „други краткосрочни задължения“, което затруднява анализа на задълженията, свързани с такса водоползване.

Малките дружества имат най-голяма ефективност при предоставянето на ВиК услугите, измерена чрез разходи на един обслужван жител. Те имат най-добри стойности на този показател за всички години от анализирания период, а през 2009 г. се наблюдава дори намаление спрямо 2008 г. Тъй като разходите рефлектират върху цените на ВиК услугите, то тези дружества имат най-ниските цени в страната. Получените резултати показват, че вместо да реализират икономии от мащаба и оттам с увеличаването на големината на дружествата да се увеличава тяхната ефективност, се наблюдава точно обратната тенденция.

По-висока разходна ефективност на малките ВиК дружества не води до положителен текущ годишен финансов резултат. Една от причините е възможността общинските ръководства да възлагат задачи на ВиК дружествата извън обичайната им дейност, като например ремонтни работи на общински обекти, възстановяване на настилки и др.

Приходите от оперативна дейност формират между 98,1 и 99,7 % от общите приходи на ВиК дружествата и изцяло определят състоянието и тенденциите при общите приходи. В рамките на анализирания тригодишен период приходите на всички оператори се увеличават, като тази тенденция е най-силно изразена при много големите ВиК оператори.

През последните три години задлъжнялостта на дружествата постоянно нараства.

Оператори на хидромелиоративни и хидроенергийни системи и съоръжения

Използваемостта на капацитета на хидромелиоративните системи за последните десет години е под 10 %, което се дължи на драстичното намаление на засети поливни култури и промяна на структурата им.

Дружеството „Напоителни системи“ изпитва сериозна потребност от квалифициран персонал в централното управление и особено в клоновете си.

По отношение на финансовото състояние на „Напоителни системи“ – ЕАД, са идентифицирани два основни проблема: нарастващи несъбираеми вземания и ненавременно и непълно превеждане на държавната субсидия за вменените му по закон дейности, свързани с отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите. За да финансира тези дейности, дружеството насочва средства, получени от търговската си дейност. Съчетаването на търговски по характер и субсидирани от държавата дейности създава предпоставки за неефективно управление и негативни финансови резултати.

Предприятие „Язовири и каскади“ към НЕК ЕАД е добре екипирано и подготвено да изпълнява вменените му функции и предмет на дейност по отношение на техническа експлоатация и поддържане на хидроенергийни системи и обекти. Липсата на самостоятелен баланс на Предприятието не позволява адекватна оценка на финансовите потоци, свързани с тази дейност.

Приложение № 4

АНАЛИЗ НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО И БИЗНЕСА ОТ ПРЕДОСТАВЯНИТЕ УСЛУГИ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

4. Анализ на удовлетвореността на населението и бизнеса от предоставяните услуги във водния сектор Националното представително проучване на населението и социологическото проучване на бизнеса са проведени с цел набиране и анализ на емпирична информация за удовлетвореността на населението и бизнеса от предоставяните услуги във водния сектор, за позитивни и негативни оценки за предоставяните услуги във водния сектор и за обществените очаквания за онези критерии, чрез които следва да се оценява работата на операторите, предоставящи ВиК услуги.

4.1. Методология за провеждане на социологическите проучвания Обхватът на националното представително социологическо проучване на населението е 1500 пълнолетни лица, разпределени в 150 гнезда.

При население в страната над 18-годишна възраст от 6 454 824 лица за 2009 г. и при прилагане на следната формула и допускания:

, където:

Sp е стандартна грешка

p – относителен дял в проценти;

q = 100 – p;

N – лица в генералната съвкупност 6 454 824

δ – величина на вътрешногнездовата корелация между единиците в гнездото по зададените признаци (δ = 0,0355); 0,0355

n – обем на извадката

1500

m – брой гнезда в извадката

150

–

n – среден брой респонденти в едно гнездо

10

Доверителен интервал при гаранционна вероятност 0,95 1,96

Получените резултати за доверителните интервали и съответно стандартната и максималната грешка са:

Относителен

Стандартна грешка

Максимална грешка дял в проценти на p на p

p Sp Δ от p-Δ до p+Δ Δ %

1

1 0,30 0,58 0,42 1,58

5

5 0,65 1,27 3,73 6,27

10

10 0,89 1,74 8,26 11,74

15

15 1,06 2,08 12,92 17,08

Относителен

Стандартна грешка

Максимална грешка дял в проценти на p на p

20

20 1,19 2,32 17,68 22,32

25

25 1,28 2,52 22,48 27,52

30

30 1,36 2,66 27,34 32,66

35

35 1,41 2,77 32,23 37,77

40

40 1,45 2,85 37,15 42,85

45

45 1,48 2,89 42,11 47,89

50

50 1,48 2,91 47,09 52,91

Резултатите от таблицата показват, че максималната грешка при натрупване на 50 % в един от възможните отговори на даден въпрос е 2,91 %, т.е. полученият отговор ще е верен между 47,09–52,91 % от изследваната съвкупност. Получените резултати показват, че изводите от проведеното изследване ще са с висока степен на достоверност при натрупване на отговори с относителен дял над 5 %.

За избора на респонденти на изследването е приложен подходът на двойната гнездова извадка, като регионализиращи признаци са броят на населението, обхванато в районите за басейново управление на водите, и броят на населението, обслужвано от отделните ВиК дружества. На основата на пропорционалния подход са определени броят на гнездата в съответните райони за басейново управление на водите и райони, обслужвани от ВиК дружествата. След определяне на броя на гнездата са определени конкретните населени места чрез стъпковия метод, а след това и районите и улиците в населените места на лотариен принцип.

Социологическото проучване на бизнеса не е представително на национално ниво. Изборът на респонденти е направен отново чрез гнездовата извадка. На първия етап бяха определени гнездата, в които да се интервюират представители на бизнеса, като това са гнездата от националното представително социологическо проучване на населението. Този подход дава възможност да бъдат направени известни съпоставки между резултатите от двете проучвания. След избора на населените места за регионализиращ признак при избора на фирми е използван показателят количество използвана вода от ВиК оператори в отделните сектори – услуги, промишленост и селско стопанство, по данни от ПУРБ. В резултат в извадката са включени 151 фирми, разпределени по сектори, както следва: 64 фирми от сектор услуги, 71 – от сектор промишленост, и 16 – от сектор селско стопанство.

При изготвяне на анкетните карти за двете проучвания са определени няколко основни теми и ключови взаимовръзки, които да позволят включването на резултатите от изследването в изготвяния стратегически документ.

Работата на терен е извършена в началото на м. декември 2010 г.

4.2. Профил на респондентите А. Население Социално-демографският профил на респондентите, попаднали в националното представително проучване на населението, се определя по отношение на характеристики, като възраст, пол, заетост, образование, материален статус, брой на членовете в домакинството, основни източници на доход, разходи. Някои от показателите, като например тези за пол, възраст и образование, са контролни по отношение на представителността на извадката и спазването на избрания случаен подход при избор на респонденти.

Брой Дял (%)

Пол

Мъж

715

47,7

Жена

785

52,3

Образование

Без образование

10 0,7

Начално

46 3,1

Основно

324

21,6

Средно общо

314

20,9

Средно специално

422

28,1

Полувисше

90 6,0

Висше

291

19,4

Статус

Работещ

614

40,9

Безработен

213

14,2

Пенсионер

582

38,8

В отпуск по майчинство

37 2,5

Учащ/студент

47 3,1

Етническа принадлежност

Българин

1284

85,6

Турчин

154

10,3

Ром

51 3,4

Друг етнос

11 0,7

Възраст

18 – 25 г.

103

6,9

26 – 35 г.

199

13,3

36 – 45 г.

264

17,6

46 – 55 г.

238

15,9

56 – 65 г.

309

20,6 над 65 г.

387

25,8

Разпределението на респондентите по пол, образование, статус в заетостта, етническа принадлежност и възраст е сходно с това на национално равнище, което е свидетелство за представителния характер на извадката и достоверността на получените резултати.

Район за басейново управлеБрой Дял (%)

ние

ДРБУВ

670

44,7

ЧРБУВ

270

18,0

ИБРБУВ

440

29,3

ЗБРБУВ

120

8,0

Дяловото разпределение на населението в извадката по райони за басейново управление е идентично с разпределението на населението на страната.

Брой на членовете в едно

Брой на работещите членове в домакинство едно домакинство

Нито един

467

31,1

1 член

221

14,7

409

27,3

2 членове

457

30,5

437

29,1

3 членове

339

22,6

93 6,2

4 членове

294

19,6

29 1,9

5 членове

111

7,4

4 0,3

6 членове

55 3,7

7 членове

14 0,9

8 членове

6 0,4

9 членове

2 0,1

10 членове

1 0,1

Според данните на НСИ от Наблюдението на домакинските бюджети в България средностатистическото домакинство през 2009 включва 2,47 членове. Повече от половината от респондентите (53,1 %) попадат в диапазона 2 – 3 членове на домакинство, което е свидетелство за сходството спрямо тенденцията на национално равнище.

Високият дял на домакинствата, в които нито един член понастоящем не работи, може да се обясни с наличието на пенсионери в извадката, което отговаря и на възрастовата структура на генералната извадка от население над 18 г. възраст, където близо една трета са във възрастовия диапазон над 60-годишна възраст.

Материално положение Брой Дял (%)

Много добро

35 2,3

Задоволително

270

18,0

Средно

755

50,3

По-скоро беден

351

23,4

Много беден (едва свързвам двата края)

63 4,2

В групата на респондентите с най-неблагоприятен материален статус („по-скоро беден“ и „много беден“) попадат основно безработни лица – 51 % от всички лица, които посочват, че са безработни, и пенсионери – 41 % от всички пенсионери.

Процент от месечния доход

Брой Дял за вода (%)

По-малко от половин процент

299

19,9

Между 0,5 и 1 %

425

28,3

Между 1 и 2 %

291

19,4

Между 2 и 3 %

144

9,6

Между 3 и 4 %

77 5,1

Между 4 и 5 %

59 3,9

Над 5 %

90 6,0

Определеният законов праг за поносимост на разходите за ВиК услуги – 4 % от средния месечен доход на едно домакинство1, в региона на дадено дружество, е превишен според 9,9 % от респондентите.

Разпределението на доходите на домакинствата по източници за м.11. 2010 г. в проценти е следното:

Източници на

1 – 20 % 20 – 50 % 50 – 99 % 100 % Непосочен доход

Доходи от работа по трудов договор

0,7 11,5 20,0 28,3 39,5

Самонаемане или работа в собствено стопан ство

3,0 3,2 1,5 2,6 89,7

Случайна, временна работа

3,7 2,6 0,6 1,3 91,8

Пенсии 5,9 14,9 4,9 25,9 48,4

Социални помощи

1,3 1,0 0,1 0,3 97,0

Обезщетения ипомощи за безработни

1,7 0,9 0,1 0,3 97,6

Семейни помощи за деца

9,3 0,5 - 0,1 90,2

Наемиотсоб ственост, лихви от спестявания и др. подобни

1,2 0,2 0,1 0,1 98,3

Заеми и подпомагане от роднини и познати

1,1 0,5 0,3 98,1

Други 1,7 0,4 0,5 0,2 97,3

Данните на НСИ за структурата на доходите на домакинствата в България през 2009 г. потвърждават сходни заключения: доходите от пенсии и работни заплати допринасят в най-голяма степен за формиране на бюджетите на домакинствата, докато другите източници имат значително помалка тежест.

Разпределението на разходите на домакинствата по източници за м.11. 2010 г. в проценти е следното:

Разходи 1 – 20 % 20 – 50 % 50 – 99 % Непосочен

Храна 2,2 64,1 30,2 3,7

Отопление, вода, електричество

46,1 49,2 0,7 3,9

1 Съгласно Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, допълнителни разпоредби.

Разходи 1 – 20 % 20 – 50 % 50 – 99 % Непосочен

Разходи за обувки и дрехи

55,7 1,2 43,1

Разходи за лекарства

69,5 5,8 24,7

Разходи за подпомагане на роднини и познати

18,9 0,8 80,3

Разходи за транспорт

59,7 0,8 39,5

Други разходи 26,0 2,1 0,3 71,7

По данни на НСИ най-големите разходи на домакинствата в България през 2009 г. са за храна и безалкохолни напитки, следвани от плащания за жилища, вода, електроенергия, горива и битови нужди.

Наблюдава се тенденцията на увеличение на дела на разходите за храна в общите разходи с намаляване на материалния статус на респондентите, т.е. хората с по-ниски доходи отделят по-голям дял от тях за храна.

Б. Бизнес Дяловото разпределение на фирмите в извадката по сектори е следното:

Сектор Брой Дял (%)

Промишленост

71 47,1

Селско стопанство

64 42,4

Услуги

16 10,6

Основно са интервюирани ръководният персонал на фирмите и ръководни служители, които имат отношение към въпросите, свързани с използването на вода във фирмата.

Сектор Брой Дял (%)

Собственик

39 25,8

Управител/директор

57 37,7

Заместник-управител

1 0,7

Ръководен служител, отговарящ за водите

54 35,8

Разпределението на фирмите съгласно класификацията по Закона за малките и средните предприятия е:

Сектор Брой Дял ( %)

Микрофирма – до 10 заети

57 37,7

Малка фирма – от 10 до 50 заети

32 21,2

Средна фирма – от 50 до 250 заети

52 34,4

Голяма фирма – над 250 заети

9 6,0

Това разпределение не отговаря на структурата на фирмите в страната според тяхната големина, където броят на микрофирмите и малките фирми e над 90 %, тъй като при избора на респонденти бе търсено умишлено включването на фирми, които консумират повече вода с цел подобряване информативния характер на самото изследване.

Фирмите, предоставящи данни на НСИ за консумацията на вода, представляват 39 % от цялата извадка. Това са големи консуматори на вода с потребление над 36 000 куб.м годишно, като над 73 % от тях са фирми от сектор промишленост.

4.3. Обхват на услугите, предоставяни от ВиК операторите Анализът на удовлетвореността от качеството на услугите, предоставяни от ВиК операторите, обхваща няколко аспекта и започва с анализ на обхвата на услугите.

Таблица 4.1. Ползвани услуги от ВиК дружествата (в %)

Население

Бизнес

Доставка на питейна вода 98,8 98,7

Доставка на условно чиста вода - 34,7

Отвеждане на отпадъчните води (канализация)

72,3 73,5

Пречистване на отпадъчните води в пречиствателна станция

30,1 31,8

Ремонт на ВиК мрежа, собственост на респондентите

20,1 23,8

Най-масовата услуга, която се ползва от ВиК дружествата, е доставка на питейна вода, което напълно кореспондира с официалните статистически данни. Населението на само едно цяло селище и част от населението на друго не е обхванато от мрежата на ВиК операторите, което представлява процент, идентичен с процента на населението, необхванато от организираното водоподаване. В случая на населението се подава вода, но самото водоподаване е организирано на местно равнище и не е отговорност на ВиК дружество.

Процентът на фирмите, на които ВиК дружествата доставят вода, е сходен, като тук е важно да се отбележи, че около 15 % от фирмите ползват вода от собствен водоизточник, като количествата варират в голям диапазон – от 20 м3 до 332 176 м3 годишно.

Данните за населението, което ползва услугата отвеждане на отпадъчни води в извадката, са сходни с данните на НСИ. Има разлики обаче по отношение на дела на лицата, чиито отпадъчни води се пречистват – по данни на националната статистика делът на тези лица е с 14 % по-голям. Анализът показва, че в част от селищата, обслужвани от ПСОВ, не цялата канализационна мрежа е изградена, поради което за част от населението тази услуга не се предоставя и съответно то не заплаща за нея.

Разпределението на отговорите на този въпрос силно корелира с типа на населеното място. В градовете отпадъчните води на 90,7 % от респондентите се отвеждат, а в селата само 9,3 %, а при пречистването съотношението е 44,0 % към 2,5 %, съответно за градско и селско население.

Отвеждането на отпадъчните води в населените места има няколко основни технически решения, които са представени в Таблица 4.2 по-долу.

Таблица 4.2. Начини за отвеждане на отпадъчните води (в %)

Население

Бизнес

Централна канализация 66,5 64,9

По стопански начин и после e включена в централна канализация

1,9 6,0

По стопански начин, която все още не е включена в централна канализация

1,9 2,0

Септична яма, която се почиства от машини

7,5 11,3

Септична яма, която не се чисти от машини

17,2 13,2

Водите се оттичат в близкия водоприемник/улица

4,6

Имаме собствено пречиствателно съоръжение и заустваме във водоприемник

2,6

Особено тревожни са резултатите, за които липсва официална статистика и които показват, че 17 % от населението и 13 % от бизнеса са изградили септични ями, които не се налага да бъдат почиствани (изгребвани) с машини, т.е. става дума за така наречените попивни ями, което е една огромна заплаха за замърсяване на подпочвените води и почвите в близост до тях. Обезпокоителен е и процентът от 4,6 % на населението, което директно зауства отпадъчни води в близкия водоприемник или водите се оттичат директно по уличната мрежа.

Около 8 % от интервюираните фирми, които са включени в централната канализация, имат изградено собствено пречиствателно съоръжение, което работи добре, тъй като на нито една фирма не са правени предписания и не са съставяни актове от Регионалните инспекции по околна среда и води.

Сравнението на информацията за възможните начини за отвеждане на отпадъчните води по населени места показва, че в 25 населени места от общо 106 има комбиниране на решенията включване в централната канализация и изграждане на септични ями, както и септични ями с липсата на канализационна система.

Важен показател за качеството на предоставяните услуги е наличието на населени места, които са на сезонен или целогодишен режим на водоподаване.

Таблица 4.3. Наличие на режим през последните

5 години (в %)

Население Бизнес

Да 6,6 6,0

Не 93,4 94,0

Този дял е по-висок от дела на населението, което по данни на НСИ е на сезонен или целогодишен режим: 2006 г. – 3,4 %, 2007 г. – 6,2 %, 2008 г. – 4,6 %, и 2009 г. – 3,3 %. Причините са две: първо – в този дял са включени отговори за воден режим за пет години, а не само за една, каквито са данните на НСИ, и второ – някои хора считат за воден режим някои проблеми, свързани с налягането на водата, спирането на водата поради ремонти и аварии.

Селищата, в които има режим на водата според анкетното проучване, са 12 – Петрич, Севлиево, Лясково, Ябланово, Стамболово, Чернокапци, Яребична, Розово, Сестримо, Сирищник, Кнежа, Стара Загора, като за първите 6 също се подават данни за наличие на режим (за 2008 г.) от НСИ. Съгласно официалната статистика режим има и в две други населени места, които са попаднали в извадката, но нито едно от анкетираните лица не посочва такава информация – Ихтиман и Панагюрище. Едно от възможните обяснения е, че режимът на водоснабдяване не обхваща цялото населено място и улиците, на които живеят респондентите, не са засегнати от него.

Анкетираните фирми в населените места, които са на режим според отговорите на населението, потвърждават тази констатация, с изключение на градовете Стара Загора и Севлиево, където не споменават наличието на режим.

Освен водния режим другите най-често срещани проблеми с питейната вода в количествен аспект са ниското налягане и спиранията в резултат на аварии и планови ремонти.

Таблица 4.4. Проблеми с налягането на водата (в %)

Население Бизнес

Не сме имали проблеми

63,4 67,5

Рядко сме имали проблеми

24,5 16,6

Често имаме проблеми 7,7 9,9

Постоянно е ниско 3,3 4,6

Този проблем е относително по-слабо изразен в Дунавския район за басейново управление на водите – 8,8 % имат проблеми с налягането, докато в Черноморския район налягането често и постоянно създава проблеми на 16,2 % от населението.

Таблица 4.5. Спирания на водата поради аварии (в %)

Население Бизнес

Не 19,7 26,5

Да, но рядко

69 67,5

Да, сравнително често 11,3 6,0

Може да се предположи, че получените високи дялове на респонденти, чиято вода е спирана поради извършването на ремонти, се дължат в голяма степен на незадоволителното състояние на голяма част от водоснабдителната и канализационната мрежа в страната.

Оценката на качеството на водата непосредствено от обществените и бизнес потребители дава изключително ценна информация, която няма аналог с официалните статистически данни, които обхващат анализ на качеството на водата по редица микробиологични, химически, радиологични показатели и показатели с индикаторно значение2.

Таблица 4.6. Оценка на качеството на питейната вода през 2010 г. (в %)

НаселеБизнес Бизнес ние

Питейна вода Условно чиста вода

Отлично през цялото време

23,5 29,1 33,3

Влошено в редки случаи

40,2 44,4 47,1

Влошено много често

23,2 17,2 13,7

Постоянно лошо 13,1 8,6 5,9

Постоянно лошото и често влошеното качество, посочено от населението, се изразява в лош вкус и мътност на питейната вода. За бизнеса, обаче, най-сериозният проблем е мътността както на питейната, така и на условно чистата вода.

Анкетираните лица в двете проучвания не намират директна връзка между качеството на водата и спиранията на водата поради аварии и ремонти, т.е. оценката на качеството на водата не се влияе пряко от спорадичните проблеми с наличието на вода.

Чрез социологическото проучване е търсена информация за консумация на минерална вода и/или вода, преминала през някакъв апарат за пречистване, което е индиректна оценка за качеството на получаваната вода. Получените резултатите са следните:

Таблица 4.7. Консумация на минерална вода и/или пречистена вода (в %)

Население

Отрицателни отговори – сбор: 42,2

Не, защото водата от чешмата е много добра

19,1

Не, защото това изисква допълнителни разходи

23,1

Положителни отговори – сбор: 57,7

Да, но сравнително рядко 18,9

Да, много често консумирам такава вода

17,7

Да, постоянно, като избягвам да пия вода от чешмата

21,1

Сравнението на резултатите за консумацията на вода, която не е от чешмата, с оценката на качеството на водата показва, че над половината от представителите на населението, които посочват, че качеството на водата е постоянно лошо, избягват да пият вода от чешмата, а консумират бутилирана вода и/или пречистена вода. Други 18 % консумират

2 Наредба 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

такава вода често. Малко над 1/5 биха искали да го правят, но нямат възможност, тъй като това изисква допълнителни разходи. В групата на лицата, чиято вода се влошава много често, 1/3 избягват да пият вода от чешмата и същият дял лица биха искали да го правят, но нямат финансова възможност.

Оценките за качеството на водата корелират с някои от показателите, описващи ВиК дружествата, но получените резултати при населението и бизнеса не са еднозначни.

Таблица 4.8. Оценки на качеството на водата по форма на собственост на ВиК операторите (в %)

Население Бизнес отлично през влошевлошено но в редки случаи много цялото често време постоотлично през влошено в влошено постоянно лошо редки случаи много янно лошо цялото често време

Концесия (София) 20,4 43,5 27,8 8,3 18,2 68,2 13,6 0,0 Държ а вна соб ственост

23,9 39,1 19,4 17,6 35,6 35,6 11,1 17,8

Смесена държавно-общинска собственост

25,8 41,0 22,3 10,9 27,4 46,8 19,4 6,5

Общинска собственост

22,1 36,2 30,4 11,2 33,3 33,3 28,6 4,8

Трябва да се отбележи обаче, че и в двете групи е най-голям делът на лицата, които считат, че ВиК дружествата, които са изцяло държавна собственост, предоставят най-често вода с постоянно лошо качество.

Не може да се изведе ясна зависимост между големината на ВиК дружествата според броя на обслужваното население и оценката на респондентите по отношение на доброто качество на водата, но такава зависимост е налице по отношение на постоянно лошото качество. Получените резултати при населението и при бизнеса показват, че вода с постоянно лошо качество се доставя най-често от ВиК дружества, които обслужват население от 100 до 250 хил. души.

Анализът на отговорите в групите на респонденти, формирани според цената за доставяне на питейна вода (общо 4 групи) показва, че доставената вода от ВиК дружествата, които имат най-високи цени – над 1,51 лв. на м3 без ДДС, най-често се оценява като постоянно лоша както от населението, така и от бизнеса. Рентабилността на ВиК дружествата, изчислена като отношение между финансовия резултат (печалба или загуба) и приходите от продажба на услуги, също оказва влияние върху качеството на доставяната вода. Операторите, които имат ниски и средни стойности на показателя3, предоставят по-често вода с влошено и постоянно лошо качество – според половината от лицата, на които се доставя вода от такива оператори.

През последните 5 години са имали проблеми с отвеждането на отпадъчни води малко над 1/10 от цялата извадка на населението и от бизнеса, като разпределението по начини на отвеждане на отпадъчните води е представено в Таблица 4.9.

Таблица 4.9. Наличие на проблем с отпадъчните води по начини на отвеждане на отпадъчните води (в %)

Население Бизнес НЕ ДА Най-често срещан проблем НЕ ДА Най-често срещан проблем Централна канализация 90,2 9,8 – запушване на канализацията – наводняване на мазета

Изградена канализация по стопански начин, която е включена в централната канализация

90,8 9,2 – запушване на канализацията

74,1 25,9 – запушване на канализацията – аварии по мрежата

Изградена канализация по стопански начин, която не е включена в централната канализация

100,0 0,0

64,3 35,7 – липса на канализация – неприятна миризма

Септична яма, която се почиства от специализирани машини

66,7 33,3 – липса на канализация

75,0 25,0 – липса на канализация – препълване на ямите

Септична яма, която не се почиства от специализирани машини

76,5 23,5 – препълване на ямата след дъжд

96,5 3,5 – липса на канализация 89,5 10,5 – липса на канализация

Водите се оттичат на улицата или във водоприемник

58,0 42,0 – липса на канализация – неприятна миризма Собствено пречиствателно съоръжение и заустване във водоприемник

66,7 33,3 – липса на канализация

3 За повече подробности вж. т. 3. Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор.

Въз основа на данните в горепосочената таблица може да се обобщи, че най-сериозният проблем с отпадъчните води както за обществените, така и за бизнес потребителите е липсата на изградена канализационна мрежа.

4.4. Информираност на населението и бизнеса Информираността на населението и на бизнеса се оценява в два разреза: обективна информираност относно получаваните услуги и необходимост от допълнителна информация във водния сектор.

А. Обективна информираност Обективната информираност се установява чрез отговорите на въпроси за ползваните ВиК услуги (количество изразходвана вода, стойност на платени сметки, цени на услугата).

От проучването сред населението 3,5 % от респондентите мислят, че отпадъчните им води се пречистват, а в действителност това не е така и няма изградена пречиствателна станция в техния район. Отново 3,5 % посочват, че са на режим на водоподаване, а самите те поясняват, че има проблеми с аварии или ниско налягане.

Приблизително еднакъв е процентът на респондентите от населението и от бизнеса, които не знаят колко вода са изразходвали през последния месец, за който имат сметка – съответно 15,6 % и 15,2 %. При населението разпределението по възраст показва, че степента на информираност по този въпрос е правопропорционална на възрастта на респондента – колкото по-възрастен е той, толкова по-добре е информиран – 23,3 % от респондентите във възрастовата група 18 – 25 години не знаят колко кубика са изразходвали, като този процент намалява във всяка по-горна възрастова група и е 12,7 % в групата на респондентите на възраст 56 – 65 години. Групата на респондентите с много добър материален статус са най-информирани за количеството изразходвана вода – сред тях 8,6 % не знаят колко вода изразходват, докато при найбедните съответната величина е 19 %.

Значително по-малък е процентът на тези, които не знаят каква сметка са платили през последния месец – съответно 4,3 % от населението и 8,6 % от бизнеса. При населението разпределението по възраст показва, че степента на информираност и по този въпрос е правопропорционална на възрастта на респондента – 10,7 % от най-младите не знаят каква е била последната им платена сметка, а в групата респонденти на възраст 56 – 65 години този процент е 3,2 %. Ниската информираност сред по-младите възрастови групи е обяснима, тъй като голяма част от тях живеят все още с родителите си и по тази причина нямат ясна представа за параметрите на ползваните от домакинството комунални услуги.

Заслужава да се отбележи, че зависимостта между информираността за платената сметка и материалния статус е точно обратната на тази за количеството използвана вода – 11,4 % от хората с много добър материален статус не знаят колко пари са платили, докато при останалите групи процентът на незнаещи варира между 2,8 % и 4,8 %. Хората с много добър материален статус знаят по-скоро колко вода изразходват, докато за тези с по-ниски доходи определящо е колко лева плащат.

Прави впечатление големият процент респонденти, които не могат да посочат цената на куб.м. вода по отделните нейни компоненти.

Таблица 4.10. Информираност за цената на водата по компоненти (в %)

Население Бизнес

Посочили

Отговорили

ПосоОтговоцена чили рили „не знам“

цена „не знам“

доставка на вода

40,7 59,3 53,6 46,4 канализация

15,1 84,9 19,9 80,1 пречистване

12,1 87,9 11,3 88,7 замър сяване 1 степен

3,3 96,7 замър сяване 2 степен

2,0 98,0 замър сяване 3 степен

0,0 100,0

Допълнителният анализ на цените, които респондентите са посочили и действителните цени на ВиК операторите в съответното изследвано гнездо показват, че мнозинството и от тези, които са посочили цени, в действителност не знаят цената по компоненти, тъй като посочената цена се разминава с действителната. На практика хората не си дават сметка за това, че цената, съответно услугата, която получават, включва няколко компонента. Резултатите недвусмислено показват, че и населението, и бизнесът, макар и да знаят каква сметка плащат, масово не са информирани каква е цената, по която се образуват сметките.

Б. Необходимост от допълнителна информация Желанието на респондентите да получават допълнителна информация във водния сектор е проучено чрез оценяване на темите, които интересуват хората (цени, качество на водата, спирания на водата, промените в нормативната база, бъдещото развитие на водния сектор), както и предпочитаните начини за получаване на информация за тях (чрез радиопредавания, телевизионни предавания, интернет, информация на хартиен носител от ВиК оператора и специални табла).

Таблица 4.11. Необходимост от допълнителна информация (в %)

Население Бизнес

Да 31,4 35,8

Не 68,6 64,2

Сред бизнес респондентите най-голям е делът на заявилите потребност от допълнителна информация сред фирмите от сектор промишленост – 39,4 % от респондентите в този сектор заявяват, че биха искали допълнителна информация. При населението най-голям е делът на желаещите допълнителна информация сред тези, които се определят „със среден материален статус“ и като „по-скоро бедни“, а най-малък – при респондентите на двата полюса „с много добър материален статус“ и „много бедни“. Делът на искащите информация е приблизително еднакъв във всички възрастови групи, с изключение на най-младите под 25-годишна възраст, които отново не се интересуват особено от допълнителна информация (7,2 %).

Фиг. 4.1. Тематика на необходимата допълнителна информация (в %)

0

5

10

15

20

25

30

16,1

Информация за цените

17,2

19,3

Информация за качеството

23,2

20

Информация за спиранията

25,8

6

Информация за промени в нормативната база

13,2

4,7

Информация за развитието на водния сектор

9,9

1,1

Друга информация

3,3

Население Бизнес

Като цяло бизнесът показва сравнително поголяма заинтересованост от допълнителна информация в сравнение с населението. По всички изследвани теми делът на желаещите да получават информация е по-голям при бизнеса, отколкото при населението. Логично информацията за цените и качеството на ВиК услугите е почти еднакво предпочитана и от бизнеса, и от населението, докато по-осезаемата разлика между двете групи респонденти в интереса им към по-общите въпроси, свързани с управлението и развитието на водния сектор, се обяснява с прякото влияние на промените в сектора върху дейността на фирмите.

Таблица 4.12. Предпочитани начини за получаване на информация (в %)

Население

Бизнес чрез радиопредавания 3,1 3,4 чрез телевизионни предавания 9,1 4,1 чрез интернет 6,3 15,2 чрез хартиен носител от ВиК 14,3 11,7 табла в района, където живея 15,5 - по друг начин 2,8 2,8

Видно е, че населението предпочита да получава пасивна информация, отколкото да търси активно допълнителна информация. Респондентите разчитат основно на ВиК операторите като източник на информация независимо от начина на предоставяне – било на хартиен носител, било чрез информационни табла. Желаещите да получават информация чрез интернет са преобладаващо на възраст от 18 до 45 години, като повече от 1/3 (35,8 %) са във възрастова група 36 – 45 години. При този канал на информация преобладава делът на висшистите. Телевизионните предавания са предпочитан канал за информация за всички възрастови групи, като делът на най-младите респонденти е най-нисък – 7,3 % от посочилите този начин на информиране са на възраст 18 – 25 г.

Бизнесът е по-активен в търсене на информация чрез интернет, но и той разчита на ВиК оператора, като го поставя на второ място като източник на информация.

4.5. Консумация на вода, цени и плащания Данните за използваното количество вода и сметката на респондентите от извадката за населението за последния месец са преизчислени спрямо броя на членовете на едно домакинство с цел постигане на по-голяма информативност и съпоставимост.

Таблица 4.13. Използвана вода на лице на месец (в %)

Общо ДРБУВ ЧРБУВ ИБРБУВ ЗБРБУВ до 1,00 м3 6,2 4,1 9,4 7,0 8,7 от 1,01 до 2,00 м3 26,5 25,8 24,9 27,1 31,1 от 2,01 до 3,00 м3 23,7 23,6 30,5 23,5 10,7 от 3,01 до 4,00 м3 18,7 18,2 17,4

19 23,3 от 4,01 до 5,00 м3 13,2 14,4 10,8 13,4 10,7 от 5,01 до 6,00 м3

3 3,4 1,9 3,1 2,9 от 6,01 до 7,00 м3

2 1,9

0 3,1 2,9 от 7,01 до 8,00 м3 1,9 2,5 1,4 1,4 1,0 от 8,01 до 9,00 м3 0,7 1,2 - 0,6 - над 9,01 м3 4,2 4,9 3,8

2 8,7

Получените резултати показват, че в най-голям брой случаи потреблението на вода на лице е между 1 и 5 м3 на месец. За разлика от използваното количество вода, което е сравнително сходно в районите за басейново управление, то при информацията за последната сметка за вода на месец на лице има по-съществени различия, които се дължат на силно вариращите цени на водата по ВиК оператори. Само за илюстрация, към 2010 г. цената на ВиК услугата на „В и К – Кресна“ – ЕООД, град Кресна, е 0,49 лв./м3 без ДДС, а на „В и К“ – ООД, град Исперих, е 2,04 лв./м3 без ДДС.

Таблица 4.14. Средна сметка за вода на лице на месец (в %)

Общо ДРБУВ ЧРБУВ ИБРБУВ ЗБРБУВ до 2,00 лв. 9,3 6,5 4,7 10,4 30,5 от 2,01 до 3,00 лв. 13,9 11,5 10,9 18,6 16,1 от 3,01 до 4,00 лв. 15,2 15,1

12 17,9 12,7 от 4,01 до 5,00 лв. 18,3 18,5 20,2 19,3 10,2 от 5,01 до 6,00 лв. 7,9 8,2 9,7 6,6 6,8 от 6,01 до 7,00 лв. 7,9 8,8 9,7 5,4 7,6 от 7,01 до 8,00 лв. 7,6 7,4 10,1 6,4 7,6 от 8,01 до 9,00 лв.

4,1 4,6 4,7

4 0,8 от 9,01 до 10,00 лв.

7,2 7,6 7,8 6,8 5,9 над 10,01 лв. 8,6 11,8 10,5 4,7 1,7

Цената на ВиК услугите в Черноморския район е най-висока в сравнение с другите райони за басейново управление, поради което и там има по-високи дялове на респонденти, плащащи сметки за вода на лице на месеца над 5 лв.

Съпоставянето на данните за цената на питейната вода и материалния статус на респондентите с потреблението показва, че последното не се влияе от тях, което показва, че потреблението на вода не е еластично от гледна точка на получаваните доходи.

Наблюдават се някои различия при плащаните средномесечни сметки на лице в домакинствата, чиито доходи са формирани само от работа по трудов договор и само от пенсии. В първия случай по-големите натрупвания на отговорите са в по-ниските групи на средна сметка на лице, а във втория – в по-високите, напр. 13 % от пенсионерите плащат сметка за вода на лице от домакинството над 10 лв., докато този процент при домакинствата, чиито доходи се формират само от заплата, е 9 %. Обяснението е, че домакинствата на лицата, които имат доходи само от пенсии, обикновено са с по-малко членове и сметката на вода се дели на по-малко хора. Домакинствата с доходи само от работа по трудов договор в общия случай са съставени и от членове, които не работят (ученици, студенти), но сметката се дели на повече хора и се получава помалка сметка на лице.

Потреблението на вода при бизнеса е свързано с отрасъла, в който фирмата работи.

Таблица 4.15. Изразходвани количества вода през последния месец, за който има сметка (в %)

Общо ПромишлеУслуги Селско стопанност ство до 10 м3 19,5 6,5 34,6 21,4 от 10 до 20 м3 20,3 9,7 28,8 35,7 от 20 до 50 м3 16,4 17,7 13,5 21,4 от 50 до 100 м3 7,0 6,5 7,7 7,1 от 100 до 200 м3 11,7 17,7 5,8 7,1 от 200 до 1000 м3 15,6 25,8 5,8 7,1 над 1000 м3 9,4 16,1 3,8 -

Разпределението на респондентите според използваните количества вода през последния месец, за който имат сметка, показва, че потреблението на фирмите от сектори услуги и селско стопанство е концентрирано в диапазона до 50 м3, а в промишлеността – над 100 м3, което е напълно обяснимо предвид характера на дейността им. Отговорите на респондентите на въпроса за средния размер на месечните сметки за вода, които плащат през 2010 година, варират в много широк диапазон, което пряко кореспондира с изразходваните количества вода, посочени по-горе.

По-малко от 1/5 от фирмите могат да определят количествата вода, които употребяват за производството на 1000 лв. продукция през 2009 и 2010 г. Отговорите варират в много широк диапазон. Наблюдава се пряка зависимост на употребяваните количества с предмета на дейност и отрасъла, в който работят, и използваните технологии.

Близо 80 % от респондентите, които са представители на бизнеса, не планират мерки за намаляване на употребяваните количества вода. Преобладаваща част от отговорилите отрицателно ползват много малко вода за производството си, а при останалите намаляването на количествата е трудно осъществимо поради спецификата на технологичния процес. Фирмите, които предвиждат мерки за ограничаване на потреблението на вода – основно от сектор промишленост, изтъкват като основни фактори на първо място нуждата от икономии и на второ, но със значително по-нисък дял, високата цена на водата.

Плащането на сметките за вода – начини за отчитане на водата, срокове за плащане и финансови затруднения, свързани с плащането, е друг аспект на анализа.

Таблица 4.16. Начини на отчитане на използваната вода (в %)

НаселеБизнес ние

Инкасатори идват всеки месец

77,3 86,7

Инкасатори идват веднъж на няколко месеца

18,9 12,7

Инкасатори идват 2 пъти през годината

1,3 0,7

Инкасатори идват веднъж годишно

0,4

При най-големите ВиК оператори, обслужващи най-голям брой население в страната, е по-разпространена практиката за отчитане на използваната вода веднъж на няколко месеца, за разлика от по-малките дружества, чиито инкасатори посещават клиентите всеки месец. За големите водни оператори това е начин за оптимизиране на разходите по отчитане на консумацията на вода.

Таблица 4.17. Срокове за плащане на сметките за вода (в %)

НаселеБизнес ние

Всеки месец 83,7 92,6

Изчаквам да се събере поголяма сума

6,5 3,4

Плащам, когато имам /фирмата има свободни пари

5,7 4,0

Плащам, когато ми е удобно 3,2

Плащането на касите на ВиК операторите и на инкасаторите (предимно в селата) са двата найразпространени начина за заплащане на сметките за вода, което в общия случай се извършва всеки месец. Плащането по банков път все още има поограничено приложение.

Таблица 4.18. Затруднения при плащане на сметките за вода (в %)

Население Бизнес

Не 80,5 94,0

Да 18,8 6,0

Не мога да преценя 0,7

Делът на респондентите, които считат, че срещат затруднения при заплащането на използваното количество вода, е малък (особено при бизнеса). Причината, която се изтъква на първо място за затрудненията при плащане на сметките за вода, са ниските доходи на съответните домакинства. Тази причина, напълно очаквано, се споделя в найголяма степен от пенсионерите. Друга изтъквана причина е високата цена на водата. Тази причина е с най-висок дял сред възможните причини за затруднения с плащането в Черноморския район за басейново управление, където действително цените са най-високи. При бизнеса проблемите при плащането са свързани с големите суми на сметките за вода – това са фирми от сектор промишленост и услуги, с месечно потребление от 200 до 1000 м3.

Нагласата на обществото и на бизнеса за плащане на по-високи сметки за ВиК услуги е изследвана по време на социологическото проучване и получените резултати са представени в следващата таблица.

Таблица 4.19. Склонност за плащане на по-високи сметки при следните четири ситуации (в %)

Население Бизнес

Подобряване на качеството на услугите, предоставяни от ВиК – водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води

52,1 57,0

Изграждане на инфраструктура, която да предпазва от наводнения

24,9 35,8

Чисти реки и езера поради доброто пречистване на отпадъчните води

34,5 38,4

Изграждане на инфраструктура или реконструкция и модернизация на съществуващата, което да гарантира наличието на вода при засушаване поради промяна в климата

36,7 47,7

Около 1/10 от анкетираните лица не са склонни да плащат по-голяма сметка за вода при никакви обстоятелства. Тези лица считат, че цените и без това са високи, а финансирането на горепосочените мероприятия трябва да бъде извършено от други източници. Профилът на респондентите, споделящи това мнение, е следният: безработни лица или пенсионери, с ниски или много ниски доходи, по-слабо образовани и в по-високите възрастови групи.

4.6. Мнение на обществото и на бизнеса по важни въпроси В рамките на анкетното проучване е оценена нагласата на респондентите към три теми:

1. въвеждане на помощи за плащане на сметките за вода на социално слаби домакинства по подобие на енергийните помощи,

2. промени във вземането на решения в областта на водния сектор, заплащане на причиненото замърсяване, цените на водата, собствеността на инфраструктурата и т.н.,

3. извеждане на специфични показатели за оценка на работата на ВиК дружествата.

Мнението на обществото и на бизнеса по въпроса за въвеждането на социални помощи е силно полярно.

Таблица 4.20. Нагласи към въвеждане на социални помощи за плащане на сметките за вода (в %)

Население Бизнес

Да 54,1 45,4

Не 41,3 52,3

Не мога да преценя 4,5 5,3

Основният довод в подкрепа на въвеждането на помощи е, че социално слабите имат ниски доходи. Посочените други мнения обхващат идеи, като чисто човешкото оказване на помощ на хора в нужда, високата цена на водата, липсата на работа, жизнената необходимост от вода.

Основните причини, посочени от респондентите, които считат, че не трябва да има помощи, са фактът, че използването на вода не е голям разход и че водата не е скъпа. Изразяват се и мнения, че всеки човек трябва да си плаща сам и че много хора злоупотребяват с помощите (например, кой е социално слаб, хората няма да пестят и т.н.).

По втората анализирана тема на респондентите са предложени седем твърдения, свързани с възможни промени в политиката, управлението и собствеността във водния сектор, за които те да посочат дали са съгласни, несъгласни или нямат мнение. Презумпцията е, че отговорите на този въпрос показват какво е общественото мнение по важни въпроси, а това е изключително ценен актив и основание при вземането на информирани решения за промени във водния сектор.

Таблица 4.21. Оценка на твърдения в областта на водния сектор (в %)

Твърдения СъглаНесъгНе мога сен ласен да преценя

Водата е национално благо и въпросите, свързани с нея, следва да се решават на национално равнище

Население 90,3 4,2 5,5

Бизнес 92,7 4,6 2,6

Домакинствата и бизнесът, чиито отпадъчни води не се пречистват в пречиствателни станции, следва да заплащат за причиненото замърсяване

Население 56,9 21,2 22,1

Бизнес 52,3 33,8 13,9

Цените на водата следва да са еднакви за цялото население в един водосборен район

Население 74,5 12,3 13,2

Бизнес 79,5 13,9 6,6

Цените на водата следва да са еднакви за цялото население на страната

Твърдения СъглаНесъгНе мога сен ласен да преценя

Население 39,3 43,6 17,1

Бизнес 30,5 57,6 11,9

И нфрас т ру к т у рата за водите – язовири, водопроводи, канализация, пречиствателни станции на населените места и др. – следва да е общинска и държавна собственост

Население 83,1 4,6 12,3

Бизнес 82,1 6,0 11,9

Предоставянето на вода на населението следва да се даде на концесия и да се управлява от частни фирми

Население 10,4 65,7 23,9

Бизнес 17,2 59,6 23,2

Необходимите инвестиции в инфраструктура във водния сектор могат да бъдат направени само ако средства се събират солидарно от цялото население и бизнеса в страната

Население 46,1 22,8 31,1

Представените данни в таблицата показват, че водата се счита за всеобщо благо и ценност и следователно въпросите, свързани с нея, трябва да се решават на най-високо равнище за страната – националното, а инфраструктурата, която се използва за нейното доставяне, отвеждане, пречистване и т.н., трябва да бъде собственост на държавата и на общините.

В рамките на анкетното проучване чрез специално формулиран въпрос са търсени предложения на респондентите за основни показатели, по които да се оценява работата на ВиК дружествата, като идеите са представени в следващата таблица.

Таблица 4.22. Показатели за оценка на работата на ВиК дружествата (в %)

Население Бизнес

Добро качество на водата (да е чиста)

45,4 54,3

Качество на услугите 16,3 25,2

Бързо отстраняване на аварии

12,2 27,1

Да има изградена инфраструктура – канализация, пречиствателни станции

6,9 9,3

Да няма прекъсвания на водата/режим

6,6 22,5

Редовно и точно отчитане на водомерите

6,3 11,9

Бързо извършване на ремонти/добра поддръжка

6,2 29,2

Население Бизнес

Качествено обслужване на клиентите

3,3

Брой потребители 0,5

Друго 4,0

Предложението за оценка на работата за ВиК дружествата чрез качеството на водата, която те доставят, силно доминира сред отговорите на респондентите на бизнеса и на населението. При населението изборът на този показател е в пряка зависимост от оценките на анкетираните лица за качеството на водата през 2010 г. – колкото по-лошо е било качеството, толкова повече нараства делът на отговорите, че работата на операторите трябва да се оценява с качеството на водата. При бизнеса тази зависимост не се наблюдава.

И в двете групи респонденти хората, които са на режим и имат постоянно проблеми със спиране на водата поради аварии, считат, че качеството на водата е от много по-голямо значение в сравнение с показатели, като липса на прекъсвания на водата/ режим и бързо отстраняване на аварии.

Болшинството от анкетираните лица от населението предпочитат работата на ВиК дружествата да се оценява само в един аспект – около 67 % от респондентите посочват само един показател за оценка, 26,5 % – два, 5,8 % – три, и 0,3 % – четири. Представителите на бизнеса предпочитат оценката за работата на операторите да бъде по-комплексна – 44 % посочват три показателя, 29 % – два, 18,3 % – един, и 9,1 % – четири. Представените в Таблица 7.22 обобщени показатели са изведени от описателните мнения на респондентите за оценката на работата на ВиК дружествата и с цел представяне на по-пълна картина по-долу са представени някои от по-характерните отговори:

– относно качеството на водата – „качествена вода“, „вода с добро качество“, „чиста вода“, „водата е лоша, а друг източник няма“, „осигуряване на населението с вода с максимално добри показатели“;

– относно качеството на услугите – „висококачествени услуги, по-добър подбор на кадрите (инкасатори), удобно работно време на касите (за клиенти)“, „да бъдат учтиви, повече разяснение по проблема, който ни интересува“, „качествени услуги, доволни потребители“, „качествени услуги, модернизация на ВиК“;

– относно бързото отстраняване на аварии – „намаляване до минимум авариите и тяхното бързо отстраняване“, „адекватни действия при отстраняване на авариите“, „бързина на реагиране при аварии“;

– относно прекъсвания на водата – „да има вода в необходимото количество за всяко домакинство, ритмично снабдяване с качествена вода, пречистване“;

– други отговори – „яснота, прозрачност в ценообразуването“, „контрол върху нередовни и некоректни платци“, „държавата да поеме разходите за течовете, ние не сме виновни“, „за цената на водата – да има яснота защо и на каква база се определя в даден град“.

Традиционно социологическите проучвания съдържат един въпрос, чрез който се търси мнението на респондентите по теми, които са важни (в рамките на изследваната тематика), но не са включени в анкетната карта. Около 1/5 от анкетираните лица на населението и 1/3 от бизнеса дават отговор на този въпрос. Споделените мнения от обществото са много разнообразни, но сред тях с най-висок дял е желанието за изграждане на канализация и ПСОВ, а на второ място се посочва желанието за вода с добро качество. При бизнеса с най-висок дял е желанието за намаляване на цената, следвано от желанието за изграждане на канализация, на пречиствателна станция и на подновяване на тръбите, за да спрат течовете.

4.7. Основни изводи Представеният анализ на удовлетвореността на населението и бизнеса позволява да се направят следните по-важни изводи:

1. Над една трета от респондентите от населението и една четвърт от бизнеса постоянно или много често ползват вода с влошено качество – мътна и с лош вкус. ВиК дружествата, които са изцяло държавна собственост и които обслужват население от 100 хил. до 250 хил. души, предоставят най-често вода с постоянно лошо качество. В населените места с най-високите цени на водата качеството на ползваната вода се оценява най-масово като постоянно лошо.

2. Отвеждането на отпадъчните води чрез централната канализация е най-разпространеното техническо решение в страната. При липсата на изградена инфраструктура, обаче, немалък дял от респондентите използват начини, които не са законо- и екологосъобразни.

3. Липсата на изградена канализационна система и запушването на централната канализация са най-масовите проблеми както за обществените, така и за бизнес потребителите.

4. Обективната информираност на населението и бизнеса е по-висока по отношение на плащаните сметки, отколкото по отношение на използваните количества вода. Интересно е, че хората с високи доходи знаят по-скоро колко вода изразходват, докато за тези с по-ниски доходи определящо е колко лева плащат.

5. Около една трета от респондентите имат нужда от допълнителна информация във водния сектор, за да се чувстват достатъчно информирани и осведомени. Темите, които предизвикват найголям интерес, са спирания на водата, цените и качеството на ВиК услугите.

6. Населението предпочита да получава пасивно информация, отколкото да търси активно същата. Респондентите разчитат основно на ВиК операторите като източник на информация независимо от начина на предоставяне – хартиен носител, информационни табла и т.н.

7. Бизнесът е по-активен в търсене на информация главно чрез интернет, но и тук се разчита на ВиК оператора като втори по значение източник на информация.

8. Средномесечното потребление на вода на едно лице в домакинствата варира в границите между 1 и 5 м3 на месец.

9. Широкият диапазон на използваните количества вода и различните цени на услугата диференцират плащанията на населението, което е отчетливо и по райони за басейново управление на водите.

10. При бизнес респондентите най-големи количества вода използват фирмите от сектор промишленост. Положителен факт е, че около една четвърт от тях планират да предприемат мерки за намаляване на използваните количества вода.

11. Най-масовият начин за отчитане на използваната вода е ежемесечното посещение на инкасатори. При най-големите ВиК оператори, обаче, е по-разпространена практиката за отчитане на използваната вода веднъж на няколко месеца.

12. В масовия случай заплащането на сметките за вода не затруднява населението, което плаща всеки месец основно на касите на ВиК операторите и на инкасаторите. От друга страна, затрудненията при заплащането на използваното количество вода се дължат основно на ниски доходи – при населението, и на големите сметки в резултат на използвани големи количества – при бизнеса.

13. Преобладаващата част от представителите на населението и на бизнеса са склонни да плащат по-високи сметки с цел подобряване на качеството на услугите, предоставяни от ВиК – водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води. Декларира се готовност за плащане на по-високи сметки и при изграждането на инфраструктура, която да предпазва от наводнения, по-доброто пречистване на отпадъчните води и изграждане на инфраструктура, която да гарантира наличието на вода при засушаване поради промяна в климата.

14. Около една десета от респондентите, главно в най-ниските подоходни групи, не са склонни да плащат по-голяма сметка за вода, тъй като преценяват, че цените и без това са високи.

15. Оценката на възможността на въвеждане на социални помощи за плащане на сметките за вода за социално слаби домакинства по подобие на енергийните помощи е двуполюсна. При населението лек превес имат мненията в подкрепа на тази политика, а при бизнеса – мненията, отхвърлящи тази възможност. Основният аргумент на противниците на тази идея е свързан с разбирането, че водата не е голям разход и не е скъпа.

16. Обществото и бизнесът твърдо заявяват, че водата е национално благо и въпросите, свързани с нея, следва да се решават на национално равнище, а собствеността на инфраструктурата за водите – язовири, водопроводи, канализация, пречиствателни станции на населените места и др., следва да е общинска и държавна.

17. Изключително ниска подкрепа получава твърдението, че предоставянето на вода на населението следва да се даде на концесия и да се управлява от частни фирми.

18. Доставянето на питейна вода с добро качество е най-предпочитаният измерител за работата на ВиК дружествата. Други по-масово предложени показатели за оценка включват: качество на услугите, поддържане на ВиК мрежата в добро състояние, бързо отстраняване на аварии, липса на режим. Анкетираните лица от населението считат, че работата на ВиК дружествата е достатъчно да се оценява само от един аспект, докато представителите на бизнеса предпочитат оценката за работата на операторите да бъде по-комплексна.

19. Предвид представителния характер на проведеното проучване на населението получените резултати са показателни за обществените настроения и нагласи към промени в политиката във водния сектор. Те могат да бъдат използвани като силни и неоспорими аргументи при вземането на решения за промяна на сектора.

Приложение № 5

АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, РЕГУЛИРАЩА ОТНОШЕНИЯТА ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

5. Анализ на нормативната уредба, регулираща отношенията във водния сектор

5.1. Методология на анализа

Методологията, която е ползвана при изготвяне на анализа на нормативната уредба на водния сектор, се основава на предварително определен методически подход и структура при провеждането на анализа.

Методическият подход включва преглед и анализ на цялата действаща обща и специална нормативна уредба, която регулира правоотношенията във водния сектор във всички негови направления, отрасли, други подсистеми и основни компоненти. Подходът разглежда развитието на нормативната база до момента, което е оформило тази част от правната уредба в система от взаимосвързани групи от правни норми, подчинени на определени цели и обекти на правно регулиране, обединени от систематичните белези на комплексна структура и рамка от нормативни, административни и други актове, свързани с всички дейности по управлението, използването и опазването на водите.

Методическият подход изисква изследване на историята, етапите и тенденциите на развитие на правната уредба на водния сектор като част от общата правна система, действаща в държавата в последните 20 години, както и сравнителен преглед и анализ на групата нормативни актове, предмет на анализа, както вътре в условно обособената система, така и спрямо правните норми от други сектори и области на действащото законодателство. Сравнителният анализ предполага и дефинирането и оценката на секторната правна уредба спрямо съответните клонове на правото и общата правна теория, както и съобразяване на оценката и класификацията на всеки от изследваните нормативни актове с основните положения на законодателната система.

На следващо място, методическият подход следва определената структура на анализа, която е до голяма степен независима от съществуващата структура, йерархия и взаимовръзки на конкретните нормативни актове, регулиращи водния сектор, с цел тази структура да позволи задълбочен анализ на характеристиките „комплексност и системност“ на съответната правна уредба, както и да улесни открояването на проблемите и несъвършенствата при конструирането и развитието на тази секторна правна уредба.

Структурата на анализа изисква при проучването на нормативните актове в системата на водния сектор да бъдат ясно идентифицирани обектите на правното регулиране и основните компоненти на действащата правна рамка за сектора. Структурата включва комплексно изследване на държавната и административната среда, системата на органите и разпределението на правомощията между тях, използването на определени способи на регулиране, начина на правно третиране на проблемите и задачите на дейностите, които характеризират водния сектор като структурен елемент от икономиката и организацията на държавата и обществото, оценка на правните институти и правните механизми и проследяване на тяхното развитие. Съществен елемент от структурата на анализа е сравнителното изследване и съпоставка на основните правни дефиниции и правната терминология, които са в основата на разграничаването на нормативните актове или групи от правни норми по предназначението и действието им спрямо водния сектор, други свързани с него системи и подсистеми или отнасянето им към трети, несвързани с темата на анализа, обекти на правно регулиране.

Съществена характеристика на методическия подход е при извършването на анализа на системата от правни норми на всички нива да се търси и да се прави непрекъсната съпоставка на правната уредба със съществуващите реални обществени отношения и трайни практики в съответното направление на дейности във водния сектор през призмата на намиране на ефективни нормотворчески решения на наличните трайни и съществени проблеми в организацията на сектора. Избраният подход включва оценка и съпоставки на целите, определени в нормативните актове, с възможните междинни или крайни резултати от прилагането на правните норми.

Предметът на анализа е ориентиран в няколко основни направления, които се припокриват в определени моменти, а именно:

· воден сектор, отрасли и направления на дейности;

· управление на сектора и отраслите – методи и средства;

· води, водни ресурси, хидрология и околна среда;

· собственост на хидротехническите съоръжения и инфраструктура;

· анализ на групите правни субекти; · обекти на правна защита и приоритети в правното регулиране;

· отговорност на институциите и степен на нормативна обезпеченост на системата;

· оценка на статута и правния режим на водните оператори;

· правен режим и координация на стратегическите и програмно-плановите документи.

Основно направление и втори етап в методологията на анализа на нормативната уредба на водния сектор е определянето на степента на ефективност на съответните групи правни норми или отделни нормативни актове и идентифициране на ключови моменти и проблеми в изграждането и развитието на правната рамка в няколко възможни варианта на класификация на частите и елементите на правната уредба – недостатъчност, липса на обвръзка или системност, противоречивост или разнопосочност на правните норми или липси и празноти в правната уредба.

В анализа основно са посочени онези, изведени като проблемни или необходими, елементи на правната уредба, които следва да намерят ново законодателно решение, като анализът е ограничен до фаза посочване на проблемните места и точки, без това да е последвано и от препоръки на конкретни или възможни законодателни решения. Това ще бъде направено в следващите материали, които ще бъдат подготвени в рамките на заданието, след като се обединят всички направени анализи и се съпоставят с пълната набрана информация от органите, институциите, операторите и другите източници на информация във водния сектор.

Методическият подход и структурата на анализа като цяло са подчинени на целите на задълбоченото изследване на въпросите за гаранциите за приложимост и ефективност на правната уредба чрез съпоставката и сравнителния анализ на действащата правна уредба спрямо наличието или необходимостта от конкретни политически, икономически и юридически предпоставки за прилагането на закона в неговата цялост.

При цялостното изготвяне на анализа са взети предвид и общата информация и различни бази данни за състоянието на водния сектор и неговите отрасли, информации за начина на работа на административните органи, търговските дружества – водни оператори и други, взаимоотношенията с потребителите, практически проблеми по участието на местните органи на самоуправление в разпределението на отговорностите по използването и опазването на водите.

Анализът не включва преглед и оценка на наказателноправната материя в областта на защитата на водите и опазване на околната среда, доколкото тя е застъпена в Наказателния кодекс. Оценката и развитието на нормите от наказателното право следва да бъдат предмет на друго изследване, което може да разглежда проблемите и параметрите на наказателноправната политика в цялост и в конкретна насоченост към проблемите на околната среда със съответно приложение на методите и способите за анализ и оценка на криминогенните фактори, както и при използване на съвсем друг вид статистически данни и информация.

5.2. Нормативни и други източници и материали

При подготовката на настоящия анализ са използвани основно нормативните актове, които регламентират отношенията във водния сектор в Република България, както и източниците на международното и европейското право в тази област. В Таблица 5.1 са посочени основните европейски директиви в областта на водите и съответните български нормативни актове, в които те са транспонирани изцяло или отчасти. Нормативните актове са разглеждани и са посочени в тяхната йерархична последователност според вида на нормативния акт – конституция, кодекси, закони, постановления, наредби, правилници, тарифи, инструкции, заповеди, методики и т. н.

В Таблица 5.2 са посочени основните източници на международното и на европейското право – международни конвенции, договори, регламенти, директиви, решения и др., които са от основно значение за нормативната рамка на водния сектор в България.

В Таблица 5.3 са изброени онези термини, които са намерили легална дефиниция в изследваните в настоящия анализ нормативни актове.

Наред с нормативните актове при подготовката на анализа като източници са използвани някои държавни политически, програмни и стратегически документи, които нямат нормативен характер, но допълват нормативната рамка в програмно-целево отношение и до голяма степен могат да предопределят развитието на системата от нормативни актове, посветени на уредбата на водния сектор. В тази група са ползвани и разглеждани национални стратегии, национални програми и стратегически планове, които са приемани от органите на централната изпълнителна власт било на основание на действащи текстове от нормативната уредба, било като опит за държавно политическо планиране на развитието на водния сектор като цяло или на негови отделни компоненти. Тези документи са посочени или цитирани в съответните части на анализа според темите, към които те се отнасят.

Отделен списък на ползваните програмни и стратегически документи не е съставян и не е прилаган към анализа.

Друга група източници, които също са ползвани при подготовката на анализа, са материали с теоретична и аналитична насоченост, научни или научно-практически разработки, научни изследвания, статии и доклади, публикувани в различни общи или специализирани издания, доклади и нагледни материали от научни конференции, международни симпозиуми, семинари и дискусии, посветени на проблематиката в развитието на водния сектор у нас или на отделни негови отрасли и свързаните с тях правни аспекти. Ползвани са и материали от периодичните издания на Българската асоциация по водоснабдяване и канализация (БАВК), Българската национална асоциация по качество на водите (БНАКВ), Българската асоциация по водите (БАВ), Научно-техническия съюз по водно дело към НТС, годишните сборници с доклади от международните научно-практически конференции „БУЛАКВА“ – изд. 2005, 2007 и 2009 г., както и доклади и презентации от научните конференции към ежегодните международни изложения „Вода – София“ в периода 2006 – 2010 г.

Библиографска справка за използваните материали и научна литература с посочване на съответните конкретни издания не е съставяна.

5.3. История и развитие на правната рамка 5.3.1. Общи въпроси по законодателството във водния сектор Структура и развитие на правната рамка. В правната система на Република България въпросът за държавното управление на водите намира своето първо присъствие и нормативно решение още в Конституцията на страната, по-точно в чл. 18, ал. 1 от КРБ, където наред с подземните богатства, водите „определени със закон“ са дефинирани като обект на изключителната държавна собственост. Това е основно отправно положение за по-нататъшната разработка и развитие на нашето законодателство в областта на водите и тяхното управление.

В разглежданата сфера на обществени отношения на следващо място в йерархията на нормативните актове идва Законът за водите като основополагащ за водния сектор нормативен акт, който има задачата да уреди подробно всички най-важни групи правоотношения, свързани с опазването и използването на водите в Република България.

Съвременното българско законодателство във водния сектор се изгражда и развива в периода 1999 – 2010 г. В началото на този период е приет новият Закон за водите през 1999 г. като обща рамка за водния сектор. Впоследствие ЗВ е изменян, допълван и поправян общо 38 пъти за 12 години, включително и два неуспешни опита, стигнали само до приемане на първо четене в НС, но без обсъждане и окончателно приемане на закона на второ четене в пленарната зала. Основните етапи в развитието на закона са следните:

а) През 2001 г. е внесен обширен проект за изменение и допълнение на ЗВ с основен акцент решаване на проблемите на собствеността върху водите и водностопанските системи и съоръжения. Този законопроект остава само като законодателна инициатива поради съпротивата на общините в съответните парламентарни комисии.

б) Появата и трудното прекратяване на дейността на водните сдружения e също пример за неправилна законодателна политика. Впоследствие ЗВ претърпява изменение през 2003 г., когато е заличена Глава „Водни сдружения“, които се оказват зле развита възможност за приватизация на В и К услугите. Появява се Тарифата за таксите за пречистване на отпадъчните води от градовете Ихтиман и Радомир (обн., ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 8.06.2004 г.), което е първи опит за регулиране на цени на В и К услуги на частни оператори.

в) През 2004 г. е внесен проект на Закон за регулиране на В и К услугите, който е приет в началото на 2005 г. Основни белези – регулиране на цените и качеството на услугите на В и К операторите от независим регулаторен орган ДКЕВР. Приемането и последващото прилагане на закона са белязани от неравномерното развитие на два сродни и свързани сектора – енергетиката иВиК отрасъла. Водният регулатор е прикачен към действащата от 5 години ДКЕР. Приемането на закона минава и през президентско вето заради предложената отмяна на чл. 193 от ЗВ. Този текст, съдържащ формален опит за въвеждане на друг икономически регулатор за намаляване на технологичните и други загуби във водоснабдителните системи, е пример за друго несполучливо законодателно решение и е отлаган неколкократно в продължение на четири години независимо от принципната важност на проблема. Освен тази промяна със ЗРВ и КУ се допълва ЗВ в частта относно задълженията на държавните органи по разработването и приемането на Национална стратегия за развитието и управлението на водния сектор и отраслови стратегии към нея.

г) През 2005 г. е внесен в НС проектът на Закон за управление на водите. Неговата цел е пълното транспониране на Рамковата директива и въвеждането на нов рамков за водния сектор закон, който да третира основно управлението на водите като единен и неделим природен ресурс, без да се занимава с проблемите на собствеността върху водите и водностопанските системи и съоръжения. Законът достига само фазата между първо и второ четене в НС и до средата на 2006 г. не е окончателно приет. Засега той остава една нереализирана законодателна инициатива. Транспонирането на Рамковата директива се осъществява чрез внесените в закона изменения през втората половина на 2006 г. (ЗИД на ЗВ, обн., ДВ, бр. 65 от 11.08.2006 г.). Това изменение дословно пренася текстовете на Рамковата директива в нашия ЗВ. Правно-технически погледнато това е повече пряко копиране, отколкото адаптиране и транспониране, но поне формално най-важната крачка от присъединителните ангажименти в областта на законодателството по водите е направена.

д) През 2009 г. Законът за водите претърпява поредно голямо изменение и допълнение в направленията дефиниране на държавната и общинската собственост във В и К отрасъла, концесионирането на минерални води – изключителна държавна собственост, изцяло нови разпоредби за регламентиране на В и К услугите с включване на нова Глава единадесета „а“ към Закона за водите. В края на 2009 г. тези разпоредби са допълнени и разширени с известно удължаване на сроковете за провеждане на реформата във В и К отрасъла.

е) През 2010 г. е извършено последното по-голямо изменение на Закона за водите с основна цел транспониране на Директивата за наводненията и някои други директиви в областта на водите и включване на някои текстове от Рамковата директива за водите, които са пропуснати в предходни изменения на ЗВ.

В същия период от 2001 г. с малки изменения до 2008 г. е развит Законът за сдруженията за напояване (ЗСН), който регламентира частично областта на хидромелиорациите и поливното земеделие.

От 2001 г. с поредица от съответни изменения до 2009 г. се развива Законът за рибарството и аквакултурите (ЗРА), за да стигне през 2010 г. до днешния си вид. Законът регламентира ползването на водите за отглеждане и улов на риба и аквакултури. Този закон също е многократно изменян – 18 пъти.

Ползването на водите за добив на електроенергия е уредено в законите, регулиращи енергетиката. От 2000 г. енергетиката се регулира първоначално от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, а през 2004 г. той се разделя на два отделни закона – Закон за енергетиката и Закон за енергийната ефективност. През 2007 г. към тях се добавя и Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. През 2008 г. Законът за енергийната ефективност е заменен с изцяло нов закон със същото заглавие. В средата на 2010 г. е извършено изменение в Закона за енергетиката, с което се редуцира съставът на ДКЕВР както в енергийната, така и във водната част.

През 2004 г. е приет новият Закон за здравето, изменян многократно до вида си от 2010 г. Той има отношение към използването и опазването на минералните води. Основно значение за развитие на водния сектор в областта на проектирането и изграждането на хидротехническата инфраструктура има Законът за устройството на територията и подзаконовите актове към него. ЗУТ е приет през 2001 г., също многократно е изменян. През целия посочен период Законът за водите и всеки от посочените закони се развива и чрез изграждането на своя система от подзаконови нормативни актове по отделните направления, като води, енергетика, В и К услуги, води и здравеопазване, хидромелиорации и напояване, рибарство и аквакултури, техническа инфраструктура и строителство на хидротехнически системи и съоръжения, които засягат изцяло или частично дейностите във водния сектор.

Предметът на правно регулиране на цялата система от нормативни актове, обхващащи водния сектор, е определен по няколко различни и взаимнодопълващи се начина в Закона за водите, където термините „води“ в смисъл на природен ресурс и „водни обекти“ са на централно място.

ЗРА и ЗСН директно препращат за общите въпроси към Закона за водите, което прави безспорна характеристиката им като специални закони към системата на общия закон в лицето на ЗВ. Същото важи и за Закона за регулиране на В и К услугите. Законът за енергетиката и Законът за здравето регламентират свои самостоятелни системи от правоотношения, но в своите системи от подзаконови актове също препращат или насочват към прилагане на разпоредбите на Закона за водите като общ закон. Законът за устройството на територията е също със самостоятелен и хоризонтален характер, като той не е специален или съпътстващ на ЗВ нормативен акт, но двата закона имат много широко поле на припокриване в сферата на водната инфраструктура, където взаимно се допълват. Безспорно гръбнакът на цялата правна рамка е Законът за водите.

В обобщение относно тенденциите в развитието на правната рамка на водния сектор следва да се подчертаят два основни момента.

Първо, в рамките на правната ни система е налице специализирана правна уредба, която регулира отношенията във водния сектор и дейностите по управление на водите, а в системата на държавната администрация за управлението и развитието на водния сектор е ангажирана широка структура от административни органи.

Второ, във външен план съгласно Договора за присъединяване и статута ни на страна – членка на Европейския съюз, България е поела пътя на транспониране и прилагане на изискванията и рамката на европейското законодателство, които в областта на водите и опазване на околната среда се развиват непрекъснато и ни задължават да следваме тези насоки на развитие. Това изисква такава реформа и реорганизация на водния сектор, която може да гарантира основата и изпълнението на тези изисквания в определени близки срокове. Доказателство и пример в това направление са неизпълнените сериозни ангажименти на Република България по проектирането и изграждането на ПСОВ в агломерациите с над 10 хил.е.ж., срокът за което изтече в края на 2010 г.

Тези два компонента на законодателната среда – действащата национална правна система и развиващото се европейско законодателство – определят изходната база за по-нататъшно развитие на водното ни законодателство.

5.3.2. Европейско законодателство и транспониране на директиви в областта на водите

Налице е утвърдена практика при транспонирането на европейските директиви в областта на водите в рамките на националното законодателство за водния сектор и някои съпътстващи законови и подзаконови актове от други свързани сектори.

Основният документ на европейското законодателство Рамковата директива за водите 2000/60 на ЕС е транспонирана в основната си част през 2006 г. чрез изменение на Закона за водите. Съответно през 2010 г. в същия закон е транспонирана и Директивата за наводненията 2007/60 на ЕС. Останалите дъщерни директиви в областта на водите са транспонирани на ниво подзаконови нормативни актове – наредби, в съответните области, за които те се отнасят.

Основен проблем при транспонирането на европейските директиви в областта на използването и управлението на водите и хармонизацията на националното законодателство с европейското е буквалното възпроизвеждане на текстове от директивите в текстовете на националните нормативни актове. Това се отнася най-вече до текстовете с по-общ характер, които са принципни или ръководни насоки, изискващи доразвиваване или адаптиране на основни положения от директивите в конкретни правни норми и правила за поведение в националната правна уредба. В този процес на хармонизация е необходимо действащите правни механизми, методи и средства на правно регулиране, които използва и развива българското законодателство във водния сектор, да се координират и съобразят с онези текстове от директивите, които при транспонирането стават част от националната правна уредба.

Хармонизацията изисква на моменти, особено за онези текстове от директивите, които нямат структурата и характера на класическите правни норми – хипотеза, диспозиция и санкция, които не могат да бъдат трансформирани в конкретни нормативни изисквания или правила, така да бъдат адаптирани и доразвити в правната уредба, че да добият характер на правни норми. В противен случай те стоят като изкуствено добавени части в местния нормативен акт, които повече поставят въпросителни и не водят до прилагане на конкретни методи на правно регулиране.

Другата форма на недостатъчна хармонизация при транспонирането може да бъде липсата на обвръзка и системно взаимодействие между изискванията на директивите с действащи административно-правни, финансово-икономически, контролни или наказателни механизми от националната правна уредба, което означава липса на юридически предпоставки за прилагането на иначе „транспонираните“ текстове. Същото се отнася и за случаите, когато ведомствената и друга компетентност на органи и институции не отговаря или не е обвързана по съответния начин с подобни текстове.

Съществен момент, който трябва да се има предвид в процеса на транспониране и хармонизация на законодателството във водния сектор, е отчитането на онези елементи на правното регулиране на управлението на водите, които европейското законодателство не третира и е оставило като предмет и задача на всяко местно национално законодателство – например въпросите за собствеността на водите и водностопанските системи и съоръжения, модели и форми на управление на водните оператори, методите и начините за регулиране на цените на водните услуги и др.

Ефективното транспониране на европейските директиви минава през прецизното обединяване на задължителните европейски правила, изисквания и критерии за управление на водите и водния сектор с онези изпитани в българската законодателна и правна система методи, правни механизми, системи и групи от общи и специални правни норми, които успешно работят и се прилагат в дейността и организацията на управлението на българския воден сектор при отчитане на местните традиции, постижения и специфика на всяко направление или отрасъл на дейност, свързана с използването на водите.

Директиви, които имат по-конкретен характер и могат да се възпроизведат като изисквания, стандарти, правила или критерии в подзаконовите нормативни актове чрез директно копиране на преведени съответно на български език текстове, поставят проблеми при транспонирането основно от смислов или терминологичен характер, когато преводът на европейските текстове не е прецизен. При тази форма на транспониране новите текстове заменят или допълват съществуващите изисквания в българските наредби и други актове или създават нови такива, което не би трябвало да създава проблеми в процеса на правоприлагане.

Особен случай, който би трябвало да се избягва, е транспониране на текстове от дъщерни или други директиви чрез пряко възпроизвеждане или копиране на нормативни текстове в български подзаконови нормативни актове, при което може да се стигне до нежелано първично уреждане на дадена материя или на определени правоотношения в подзаконов акт, без това да има съответното законово основание или опора в текст от съответен законов акт. Подобни примери от такова неправилно развитие на законодателството има и в нашата правна уредба, без това да е свързано с транспонирането на директивите – издаването на наредби с пряко позоваване на общи текстове от Конституцията на РБ, като случая с Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи от 1996 г.

Таблица 5.1. Списък на актовете на вторичното европейско право в областта на водите и нормативните актове, в които те са транспонирани

Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите

Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)

Наредба № 13 от 2 април 2007 г. за характеризиране на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 37 от 8.05.2007 г., в сила от 8.05.2007 г.)

Наредба № 5 от 23 април 2007 г. за мониторинг на водите (обн., ДВ, бр. 44 от 5.06.2007 г., в сила от 5.06.2007 г.)

Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно опазването на подземните води от замърсяване и влошаване

Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн., ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г., изм. и доп., бр. 2 от 8.01.2010 г.)

Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници

Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., в сила от 11.03.2008 г.)

Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане, отменяща Директива 76/160/EИО (Дата на прекратяване на действието: 31/12/2014)

Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 53 от 10.06.2008 г.)

Директива на Съвета от 8 декември 1975 г. относно качеството на водите за къпане (76/160/ЕИО) (Дата на прекратяване на действието: 31/12/2014

Наредба № 14 от 3.08.1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите (обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.1987 г., посл. изм., бр. 70 от 10.08.2004 г.)

Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води (обн., ДВ, бр. 10 от 2.02.2001 г.)

Наредба № 7 от 8.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води (обн., ДВ, бр. 96 от 12.12.1986 г., в сила от 12.12.1986 г.)

Наредба № 11 от 25.02.2002 г. за качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 25 от 8.03.2002 г., посл. изм., бр. 53 от 10.06.2008 г., в сила до 31.12.2014 г.)

Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за човешка консумация

Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г., посл. изм. и доп., бр. 1 от 4.01.2011 г.)

Директива 80/777/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 г. за сближаване законодателствата на държавите членки относно експлоатацията и продажбата на натурални минерални води

Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели (обн., ДВ, бр. 68 от 3.08.2004 г., в сила от 3.08.2004 г., посл. изм. и доп., бр. 66 от 25.07.2008 г., в сила от 25.07.2008 г.)

Директива 2003/40/ЕО на Комисията от 16 май 2003 г. за установяване на списъка, границите на концентрация и изискванията към етикетирането за съставките на натуралните минерални води и условията за употреба на обогатен с озон въздух за обработката на натурални минерални води и на изворни води

Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на ЕС в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)

Наредба за опазване на околната среда в морските води (обн., ДВ, бр. 94 от 30.11.2010 г., в сила от 30.11.2010 г.)

Директива 2006/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на сладките води, които се нуждаят от опазване или подобряване с цел да бъдат годни за живота на рибите и Директива 2006/113/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за качеството на водите с черупкови организми

Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)

Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.)

Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води

Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)

Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.)

Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.)

Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.)

Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г.)

Наредба за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 32 от 18.04.2006 г., в сила от 18.04.2006 г.)

Директива 2006/11/EО на Eвропейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества, изпуснати във водната околна среда на Общността, отменяща Директива на Съвета 76/464/ЕИО от 4 май 1976 г. за замърсяването на водната среда на Общността, причинено от изливанията на някои опасни вещества

Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)

Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.)

Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води (обн., ДВ, бр. 10 от 2.02.2001 г.)

Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.)

Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г.)

Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения

Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., всила от 1.01.2011 г.)

Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции (обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г., в сила от 21.01.2011 г.)

Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна

Закон за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 89 от 12.11.2010 г.)

Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 29 от 17.04.2009 г., в сила от 17.04.2009 г., изм. и доп., бр. 19 от 9.03.2010 г., в сила от 9.03.2010 г.)

Наредба № 23 от 7.09.2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.5 „Риболов във вътрешни водоеми“ по Приоритетна ос № 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.)

Директива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите

Транспониращ акт ще бъде заложен в Плана за действие на Министерския съвет за 2011 г.

Директива 2008/105/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители (обн., ДВ, бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 9.11.2010 г.)

Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции (обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г., в сила от 21.01.2011 г.)

Директива на Съвета от 16 юни 1975 г. относно изискванията за качество на повърхностните води, предназначени за производство на питейна вода в държавите членки (75/440/ ЕИО), изменена от Директива 79/869/ЕЕС и Директива 91/692/ЕЕС (отменена, дата на прекратяване на действието: 21/12/2007)

Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (обн., ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г.)

Директива на Съвета от 17 декември 1979 г. относно опазването на подземните води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества (80/68/ЕИО) (Дата на прекратяване на действието: 21/12/2013)

Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., в сила от 11.03.2008 г.)

Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарноохранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.)

Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.)

Директива на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (86/278/ЕИО)

Закон за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., посл. изм. и доп., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)

Директива на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (85/337/ЕИО)

Закон за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 61 от 6.08.2010 г.)

Решение № 2455/2001/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2001 г. за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и за изменение на Директива 2000/60/ЕО

Заповед № РД-321 от 7 май 2007 г. на министъра на околната среда и водите за определяне на приоритетните и приоритетно опасните вещества в областта на водите (ДВ, бр. 44 от 5 юни 2007 г.)

Кратка характеристика на системата от нормативни актове. Най-кратката характеристика на системата от нормативни актове – законови и подзаконови, които са насочени изцяло или преимуществено към правното регламентиране на водния сектор, е, че тази система се състои от правни норми, които следва да бъдат причислени към тези на държавното и административното право в основната си част, със съответното присъствие на публично-правни норми, най-вече в сферата на собствеността, както и съответни групи норми от финансовото и вещното право и нормите от подклоновете на административно-процесуалното и административно-наказателното право.

Частично норми от тази система могат да бъдат отнесени и към клоновете на финансовото, облигационното, гражданското и търговското право, доколкото създават особени правила за гражданските и търговскоправните субекти.

Поради извънредно широкия кръг отношения и огромен брой засегнати правни субекти тази система има широко разпространение и присъствие в други системи и подсистеми от нормативни актове, с които се преплита, припокрива и съвместява, което не изключва правни колизии и несъответствия.

По тази и други причини системата като цяло се развива със закъснение и изоставане спрямо възникването и развитието на различни групи обществени отношения, свързани с многобройните форми на използване на водите в разнообразната човешка дейност, което се отразява на ефективността на правната уредба. Тя следва обществените отношения и невинаги ги регулира по подходящ начин. От друга страна, развитието на системата очевидно изостава и от изискванията и темповете на развитието на правната система на Европейския съюз и не може към момента да гарантира необходимото ниво на комплексност, координация и системност, необходими за изпълнението на европейските критерии и изисквания към водния сектор като цяло.

Таблица 5.2. Списък на актовете на международното и европейското право от значение за нормативната уредба на водния сектор на Република България

1. Международни конвенции, които са в сила за Република България

1. Конвенция за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав (Конвенция за опазване на река Дунав) (ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 24.03.1999 г. – ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г. Издадена от Министерството на окол- ната среда и водите, обн., ДВ, бр. 49 от 17.05.2002 г., в сила от 6.04.1999 г., попр., бр. 53 от 28.05.2002 г.) 2. Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера (ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 17.09.2003 г. – ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г. Издадена от Министерството на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 26.01.2004 г.) 3. Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (утвърдена с Решение № 389 на Министерския съвет от 18.11.1974 г. Издадена от Министерството на околната среда, обн., ДВ, бр. 56 от 10.07.1992 г., в сила за България от 24.01.1976 г. Изменена с Протокол от 3.12.1982 г., в сила за България от 27.02.1986 г.) 4. Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване (ратифицирана от Народното събрание със закон, приет на 26.11.1992 г. – ДВ, бр. 99 от 8.12.1992 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г., в сила за Република България от 15.01.1994 г.) 5. Конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена (ратифицирана със закон, приет от 40то НС на 2.12.2005 г. – ДВ, бр. 100 от 13.12.2005 г. Издадена от Министерството на транспорта, обн., ДВ, бр. 22 от 14.03.2006 г., в сила за Република България от 24.02.2006 г.)

2. Международни договори, спогодби и споразумения, които са в сила за Република България 1. Договор за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица) (ратифициран със закон, приет от 38-то НС на 10.04.2001 г., обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) 2. Спогодба между Народна република България и Кралство Гърция за сътрудничество при използуване на водите на реките, които протичат през териториите на двете страни (ратифицирана с Указ № 397 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1964 г., обн., ДВ, бр. 87 от 1964 г.) 3. Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване водите на р. Места (ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 28.03.1996 г., приет повторно на 25.04.1996 г., обн., ДВ, бр. 37 от 1996 г.) 4. Споразумение за Изменение № 1 на Финансов договор FI № 1.7769 от 13.11.1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси“) (ратифицирано със закон, приет от 39-то НС на 7.07.2004 г., обн., ДВ, бр. 63 от 2004 г.) 5. Споразумение между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и управлението на водите на Румъния за сътрудничество в областта на управлението на водите (обн., ДВ, бр. 32 от 2005 г., в сила за Р.България от 15.03.2005 г.) 6. Споразумение между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и управлението на водите на Румъния за сътрудничество в областта на управлението на водите (утвърдено с РМС № 145 от 28.02.2005 г. Издадено от Министерството на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г., в сила за Република България от 15.03.2005 г.)

3. Актове на европейското право в областта на водите

1. Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите 2. Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води 3. Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници 4. Директива 2006/11/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества, изпуснати във водната околна среда на Общността, отменяща Директива на Съвета 76/464/ЕИО от 4 май 1976 г. за замърсяването на водната среда на Общността, причинено от изливанията на някои опасни вещества 5. Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 6. Директива 2006/113/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно изискванията за качеството на водите с черупкови организми 7. Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека

8. Директива 2006/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/EИО 9. Директива на Съвета от 8 декември 1975 г. относно качеството на водите за къпане (76/160/ ЕИО) (Дата на прекратяване на действието: 31/12/2014) 10. Директива на Съвета от 17 декември 1979 г. относно опазването на подземните води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества (80/68/ЕИО) (Дата на прекратяване на действието: 21/12/2013) 11. Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им 12. Директива 2006/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно качеството на сладките води, които се нуждаят от опазване или подобряване с цел да бъдат годни за живота на рибите 13. Директива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2000/60/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите 14. Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) 15. Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения 16. Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна 17. Директива на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (86/278/ЕИО) 18. Директива на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (85/337/ ЕИО) 19. Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2001 г. за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и за изменение на Директива 2000/60/ЕО

5.4. Структура на правната рамка Правната рамка на водния сектор следва да се схваща като единна система от различни по вид и ранг нормативни актове – закони, постановления, правилници, наредби, решения и други. Тази система от норми има за цел да даде правна уредба на обществените отношения, които възникват, реализират се и се прекратяват във връзка с водите на територията на Република България.

По своето съдържание нормативната уредба се разделя на обща и специална. Основният правен акт на общата нормативна уредба е Законът за водите, който урежда отношенията във връзка със собствеността и управлението на водите като национален природен ресурс и собствеността върху водностопанските системи и съоръжения и въз основа на който е развита богата подзаконовата нормативна база с цел неговото прилагане. Специалната нормативна уредба се съдържа в останалите законови и подзаконови нормативни актове към тях, които развиват правната рамка в отраслово или специфично функционално направление, като тяхната задача е да създадат и/или да доразвият заложените в Закона за водите основни положения относно онези отраслови правоотношения, които имат връзка с използването на водните ресурси, както следва: 1. опазване на водите и здравеопазване; 2. водоснабдяване и канализация; 3. хидроенергетика; 4. хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите; 5. рибарство и аквакултури; 6. промишлено водоползване; 7. строителен процес във водния сектор; 8. други.

А. Обща нормативна уредба – Закон за водите Целта на Закона за водите е осигуряване интегрирано управление на водите в интерес на обществото и опазване здравето на населението, като се създадат условия за осигуряване достатъчно количество и добро качество на водите; намаляване замърсяването на водите; опазване повърхностните и подземните води и тези на Черно море; прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества; намаляване и/или прекратяване заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества.

Законът за водите урежда: 1. правото на собственост върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения – предвидени са видовете собственост, съсобствеността, придобиването право на собственост и ограниченията върху нея;

2. режима относно издаването, изменението, продължаването и прекратяването действието на разрешителните за водовземане и за ползване на воден обект;

3. концесионния режим – обхваща особено право на водовземане и ползване на водностопански системи и съоръжения и предоставяне правото на концесия за добив на минерална вода; процедурите по отдаване на концесия се осъществяват по реда и по правилата на Закона за концесиите;

4. опазването на водите и водните обекти – включва комплекс от разнородни дейности и по тази причина предвидените в закона мерки за опазване на количеството води и тяхното качество намира уредба на подзаконово ниво чрез множество наредби, основни сред които са:

– Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води – определят се специфичните изисквания за проучването и ползването на подземните, в т. ч. и минералните води и опазването им от замърсяване и влошаване;

– Наредба № 5 от 23.04.2007 г. за мониторинг на водите – определят се редът и начинът за планиране на мониторинга и за създаване на мрежите за мониторинг на водите във всеки район за басейново управление на територията на страната, както и за изпълнение на дейностите по тяхната експлоатация, поддръжка, комуникационно осигуряване и лабораторно-информационно обслужване;

– Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане – определят се изискванията към мониторинга и класификацията на качеството на водите за къпане; управлението на качеството на водите за къпане; предоставянето на информация на обществеността относно качеството на водите за къпане; реда за определяне на нови зони за къпане;

– Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти – определят се емисионните норми за допустимото съдържание на някои вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти;

– Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места – определят се правилата за заустване в канализационните мрежи на населените места и в селищните пречиствателни станции;

– Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

– Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;

– Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване – определят се изискванията към качеството на пресните повърхностни води, които след прилагане на подходяща обработка се използват или са перспективни за получаване на вода за питейно-битово водоснабдяване, тяхното категоризиране и условията за измерване, вземане на проби и изпитване на показателите;

– Наредба № 13 от 2.04.2007 г. за характеризиране на повърхностните води;

– Наредба № 18 от 27.05.2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури – определят се изискванията към качеството на водите за напояване, критериите и показателите за оценка на качеството на водите за напояване, предотвратяването на увреждането на хидротехническите съоръжения от въздействието на водите за напояване и др.;

5. защитата от вредното въздействие на водите, включително и от наводнения;

6. управлението на водите – управление на национално и басейново ниво; органите на управление; плановете за управление на речните басейни; мониторинга на водите и на зоните за защита на водите; специализираните водностопански карти, регистри и информационна система; контрола върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения; на подзаконово ниво уредбата е доразвита и допълнена чрез Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите съвети (обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г., в сила от 21.01.2011 г.) – определят се дейността, организацията на работа и съставът на басейновите дирекции в обхвата на определените в ЗВ райони за басейново управление на водите;

7. финансовата организация и икономическо регулиране – предвидени са следните видове такси: за използване на водите; за ползване на воден обект; за замърсяване; концесионни плащания;

следва да се отбележат и таксите, събирани за издаване на комплекси разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда; на подзаконово ниво материята е уредена чрез приетите Тарифа за таксите за правото на водоползване и/ или разрешено ползване на воден обект за питейно-битови нужди, напояване, животновъдство, риборазвъждане, охлаждане, отдих, за промишлени и други цели и Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ за издаване на разрешения за ползване по ЗВ;

8. управлението, планирането и изграждането на В и К системи и предоставянето на В и К услуги, както и регистрирането на асоциациите по ВиКи на В и К операторите; материята относно достъпа до В и К услуги и тяхното качество намират уредба в специалния Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;

9. правни дефиниции и административно-наказателна и гражданска отговорност.

Със ЗВ се създава Висш консултативен съвет по водите, който е постоянен консултативен орган към Министерството на околната среда и водите. Правилата за работа на съвета се уреждат с Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите.

Б. Специална нормативна уредба 1. Опазване на водите и здравеопазване. Разпоредбите на Закона за здравето добре хармонизират с принципите и основните положения от Закона за водите и оформят един комплексен режим на съчетание на правомощията на органите на здравеопазването с тези на органите по околната среда и водите, което е добре пренесено и в подзаконовата нормативна уредба, както общата, която е в съвместните компетенции на двамата министри, така и в някои специализирани актове, издадени самостоятелно на основание Закона за здравето, и други, основани на Закона за водите.

В групата на подзаконовите актове към Закона за здравето следва да се посочат следните актове:

– Наредба № 4 за хигиенните изисквания при използуването на язовири за питейно-битово водоснабдяване – с нея се определят хигиенните изисквания спрямо язовирите, чиято вода се ползва за водоснабдяване с цел задоволяване на питейни и битови нужди;

– Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве;

– Наредба № 14 от 3.08.1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите;

– Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол.

Изброените дотук актове са тази част от подзаконовата уредба на сферата на здравеопазването, които имат пряко отношение към общата рамка по използване и опазване на водите.

Към групата на подзаконовите актове, издавани самостоятелно по Закона за водите или съвместно с участието на министъра на здравеопазването, които се отнасят към същата правна рамка, се отнасят:

– Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;

– Наредба № 5 от 23.04.2007 г. за мониторинг на водите;

– Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление на качеството на водите за къпане;

– Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

– Наредба № 11 от 25.02.2002 г. за качеството на водите за къпане – определя изискванията към качеството на природните води, предназначени за къпане – ще бъде в сила до 31.12.2014 г., и

– Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

В таблицата за транспонираните европейски директиви в областта на водите конкретно са посочени и законовите и подзаконовите актове от правната уредба на Република България, в които съответна директива е транспонирана изцяло или частично. Пример за това е Директива 98/83/ЕС за качеството на водата, предназначена за човешка консумация, която от няколко години е транспонирана в Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Подзаконовите нормативни актове, насочени към опазване на качеството на питейните води, са основната част от регламентираната материя. Те са свързани с въвеждането на специални изисквания, с които се цели постигането на защита на здравето на хората, осигуряване на безопасна и чиста питейна вода, ясна регламентация на отговорностите и задълженията на водоснабдителните организации за качеството на подаваната питейна вода, развиване и усъвършенстване на държавния здравен контрол върху водата, предназначена за питейно-битови цели, изграждане и функциониране на съвременна система за мониторинг на питейната вода и в крайна сметка изискванията към качеството на питейната вода да бъдат изравнени с тези на ЕС. В тази насока съществено място заема и Наредбата за организация на дейностите по подготовка и представяне на доклади в Комисията на Европейския съюз за прилагане на нормативни актове от правото на Европейските общности в областта на околната среда от 2007 г.

2. Водоснабдяване и канализация. Правната регламентация на В и К отрасъла носи характерните черти на правната регламентация на целия воден сектор – не е кодифицирана, базирана е на няколко закона и многобройни подзаконови нормативни актове. Законовите и подзаконовите актове са приемани в различно време, а някои от тях са многократно изменяни и допълвани. За да се постигне синхронизиране на приеманите по различно време актове, са създадени многобройни и големи като обем преходни и заключителни разпоредби (особено в Закона за водите), като често те съдържат изключително важни по правния си ефект норми.

Основните закони, имащи значение за първичната регулация на отрасъла, са Законът за водите, Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Законът за устройство на територията, Законът за здравето и други.

Както вече бе споменавано, Законът за водите е основополагащ нормативен акт за правната регулация на водния сектор. По отношение на В и К отрасъла той има също ключово значение. В глава първа „Общи положения“ е развита държавната политика по отношение на В и К отрасъла, разпределението на правомощията между компетентните органи, задължението за приемане на Стратегия за развитие и управление на В и К.

Особено важно значение за отрасъла има глава втора, която регламентира правото на собственост на държавата, общините и частни лица върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения. Основен принцип е, че В и К системите, които задоволяват публични нужди, следва да бъдат публична държавна или публична общинска собственост, а частната собственост върху такива системи е ограничена до няколко хипотези. Публичният интерес е пълноценно защитен чрез изваждане на системите, които обслужват публични нужди, от капитала на съществуващите В и К оператори и прехвърлянето им на публичните субекти – държавата и общините. Направено е ясно разграничение между имуществото на държавата и на общините, като водещ е принципът, че системите, които се намират на територията на една община и обслужват само нея, са публична общинска собственост, аВиК системите или части от тях, които обслужват повече от една община, са публична държавна собственост. Допустими са изключения за онези В и К системи, които са финансирани и изградени със средства на Европейския съюз.

В новата глава единадесета „а“ „Управление, планиране и изграждане на В и К системи. Предоставяне на В и К услуги. Единна информационна система за В и К услуги. Регистриране на асоциации по ВиКи на В и К оператори“, приета с измененията на закона от 2009 г., се дава уредба на: планирането и изграждането на В и К системи; генералните планове; изграждането на В и К системите; обособените територии – режима на определяне и промяна на границите на обособените територии; асоциациите по В и К; В и К операторите и формите на възлагане на дейността по предоставяне на В и К услугите – концесия и договори с действащите оператори; статута на В и К операторите; регистъра на асоциациите иВиК операторите.

В допълнителните разпоредби намират място правни дефиниции на такива понятия, като водоснабдителни системи, канализационни системи, водоснабдителни мрежи, канализационни мрежи и др.

В преходните и заключителните разпоредби на закона са уредени редът за намаляването на капитала на съществуващите В и К оператори и изваждане на активите, които по характер са публична собственост, счетоводното отчитане на амортизациите на публичните активи, възлагането дейностите по В и К от асоциациите по В и К на съществуващите оператори, експлоатацията на язовирите, използвани приоритетно за водоснабдяване, промените в ТЗ във връзка с несъстоятелността на В и К операторите и др. В тази част на ЗВ е предвидено приемането на Правилник за устройството и дейността на асоциациите по В и К; Наредбата за изискванията и критериите за В и К операторите и квалификацията на персонала им; Наредбата за условията и реда за създаване и поддържане на Единна информационна система за В и К услугите и на Регистъра на асоциациите по ВиКи на В и К операторите.

Измененията на ЗВ от 2009 г. и особено създаването на новата глава единадесета „a“, както и на преходните и заключителните разпоредби към закона очертават основната тенденция в развитието на В и К отрасъла в последните години, която законодателят трайно и еднопосочно е избрал, а именно модела на публична собственост (държавна и общинска) на В и К активите, които обслужват обществените нужди от доставката и пречистването на водите за питейно-битови цели.

ЗВ в останалата му част, която също има приложение към В и К отрасъла, се съпътства от други подзаконови нормативни актове. Тук са изброени само част от тях, които имат по-важно значение за материята:

– Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води;

– Наредба № 5 от 23.04.2007 г. за мониторинг на водите;

– Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти;

– Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места;

– Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;

– Наредба № 13 от 2.04.2007 г. за характеризиране на повърхностните води.

Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се явява специален по отношение ЗВ, но не е синхронизиран с глава единадесета „а“ от него, защото е приет 4 години по-рано, и урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги (В и К операторите) и контрола върху тях, а така също и създаването на Националната информационна система за В и К услугите. На подзаконово ниво уредбата е доразвита и допълнена чрез:

– Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги – определят се методите за регулиране на цените на В и К услугите, предоставяни от В и К операторите;

– Наредба за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги – определят се дългосрочните нива на показателите за качество на В и К услугите, условията и редът за формиране на годишни целеви нива на показателите за качество на тези услуги и начинът на отчитането им, елементите и параметрите на бизнес плановете, редът за контрол на изпълнението им;

– Наредба № 1 за утвърждаване на Методика за определяне на допустимите загуби на вода във водоснабдителните системи – с методиката се определят правилата за осъществяване контрол върху състоянието на водоснабдителните системи в урбанизираните територии и анализът на тяхното състояние, както и размерът на общите загуби на вода;

– Наредба за условията и реда за регистриране на експертите за осъществяването на контрола на В и К операторите – определят се условията и редът за регистриранe на експертите, които подпомагат дейността на ДКЕВР;

– Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗРВ и КУ – определя се размерът на годишна такса В и К регулиране;

– Устройствен правилник на ДКЕВР и на нейната администрация – издаден е на основание Закона за енергетиката, но в него се съдържат правилата за дейността на комисията в качеството є на воден регулатор.

На следващо място следва да се отнесат разпоредби на Закона за устройство на територията, по-специално неговата глава четвърта „Мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура“ и групата наредби, издадени на основание на ЗУТ, намиращи приложение в дейностите по предоставяне на В и К услугите, най-вече:

– Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи;

– Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации;

– Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (глава четиринадесета „Устройство на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения“);

– Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, както и другите основни подзаконови актове по ЗУТ, регулиращи инвестиционния процес и изискванията към строителството на В и К системи и съоръжения.

В друга група влизат разпоредби от ЗВ и Закона за здравето и съответните подзаконови актове, които са насочени към изискванията за качеството на водите за питейно-битови нужди, вече посочени по-горе в раздела „Опазване на водите и здравеопазване“.

3. Хидроенергетика. В областта на хидроенергетиката правната рамка се съдържа в няколко различни по степен нормативни акта. В Закона за енергетиката е съществено за отбелязване, че никъде не се споменават понятията „хидроенергетика или хидроенергийни съоръжения“ и в същия липсват конкретни разпоредби в тази насока. Такива или подобни текстове липсват и в групата на правните дефиниции в допълнителните разпоредби към този закон. В него не е доразвита отрасловата компетентност на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който според Закона за водите осъществява държавната политика в областта на хидроенергийните системи и обекти. На пръв поглед трудно се разбира, че Законът за енергетиката е основен специализиран нормативен акт, който следва да регламентира въпросите на хидроенергетиката. Въпреки че дава правната основа (чл. 3) за изготвянето и приемането на Националната енергийна стратегия от Народното събрание в качеството є на основен програмен и управленски документ за развитието на цялата енергийна система, в тези текстове липсва и някаква връзка с основните актове, регулиращи управлението и използването на водите, и с Националната стратегия за управление на водния сектор по чл. 151 ЗВ.

Законът за енергетиката урежда дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ и на търговията с тях. Най-същественото значение на ЗЕ е в частта му, в която са определени правилата за дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) относно правомощията є като воден регулатор. Структурата и организацията на ДКЕВР, правилата за финансирането є, както и условията, на които трябва да отговарят нейните членове, се съдържат в ЗЕ, докато правомощията на ДКЕВР за регулиране дейностите в областта на водоснабдяването и канализацията са определени в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Подходът, който е следван в развитието на нормативната уредба в областта на енергетиката, е специализираните и изрично насочените текстове, които се отнасят към частта „хидроенергетика“ и други дейности в енергетиката, свързани с използването на водите и/или изграждането и експлоатацията на всякакъв вид хидротехнически съоръжения, да използват общи законови основания в ЗЕ и да бъдат развивани в подзаконовите нормативни актове, предимно наредби.

Тук следва да се имат предвид общите правила относно лицензирането на дейностите, свързани с производството на електрическа енергия от всички възможни източници, включително и водната енергия по подразбиране, разпоредбите относно вещноправния режим (права на строеж и сервитути) за изграждане и експлоатация на енергийни и хидротехнически съоръжения, текстовете относно наредбите и нормите за изграждане и експлоатация на енергийната система, както и редица други разпоредби с общ и принципен характер, които по дефиниция се отнасят като общи правила към всички елементи на енергийната система, включително и тези, които могат да бъдат причислени под една или друга форма към хидроенергетиката като подсистема.

На основание горепосочените текстове в системата на подзаконовите актове към ЗЕ е развита подробна и детайлна подзаконова уредба, посветена в голямата си част на хидроенергийните системи и съоръжения. Измежду подзаконовите нормативни актове като най-значими следва да се отбележат Наредба № 9 от 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и Наредба № 13 от 2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Тези актове третират режима на хидротехническите съоръжения, правилата относно техническата експлоатация на централите за производство на енергия и хидротехническите съоръжения към тях, както и контрола на техническото им състояние.

Има още два съпътстващи ЗЕ закона – Законът за енергийната ефективност, който няма пряко отношение към използването на водите, и Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Вторият закон и подзаконовите актове, свързани с неговото прилагане, имат отношение към водния сектор, тъй като водата е един от възобновяемите източници на енергия. Отделно от общите правила в ЗВАЕИБ се съдържат конкретни текстове за хипотезите на изключение спрямо водноелектрическите централи над 10 МW и изкупуването на електрическа енергия от тях.

Законът за енергийната ефективност заслужава да бъде посочен заради подробната уредба, която той дава на проблемите, пряко свързани с енергийната ефективност, включително задължителното изследване на този въпрос и набирането на данни и информация за всички обекти и консуматори на енергия. Подобна уредба в сферата на ефективното използване на водите изцяло липсва и би могла да бъде полезна като модел и пример в редица направления на дейностите от водния сектор.

В последното изменение на Закона за водите от 2010 г. вече се съдържат конкретни разпоредби, насочени към опазването на водите и водните обекти, постигано чрез частично ограничаване на използването на повърхностни води за производство на електроенергия (чл. 116 и 118ж ЗВ). Развита е и специална група разпоредби, които са насочени към собствениците и ползвателите на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително хвостохранилища и шламохранилища, относно техните задължения да ги поддържат в техническа изправност, както и да ги осигуряват с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност (глава девета „Защита от вредното въздействие на водите“ от ЗВ).

В подзаконовата уредба са развити основно правилата за проектиране, техническа поддръжка и експлоатация на водноелектрическите централи и хидротехническите съоръжения, включително подробна уредба на сервитутите, които са включени в следните подзаконови нормативни актове:

– Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи – наредбата е с обща насоченост към всички видове енергийни системи, но съдържа в кратката си допълнителна разпоредба важната правна дефиниция за това какво е „ВЕЦ на течащи води“. Наредбата съдържа разпоредби и технически изисквания, които са съществени за присъединяването на всички производители на електрическа енергия от водноелектрически централи (ВЕЦ, ПАВЕЦ или мини-ВЕЦ) към електропреносната мрежа. Наредбата използва термини с хидротехническа насоченост, без те да са дефинирани в допълнителните или други разпоредби като правен смисъл и обхват на понятията.

– Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи – изключително подробен и технически насочен нормативен акт (наредбата се състои от над 1000 члена), който в няколко от своите глави третира режима основно и само на хидротехническите съоръжения, включително и на помощните такива, към всички видове централи, не само водноелектрическите. Текстовете съдържат и употребяват цели групи основни хидротехнически понятия и термини, които се използват не само в областта на хидроенергетиката. За съжаление употребата на термините и понятията не е подкрепена с необходимите правни дефиниции в допълнителните разпоредби. Наредбата третира и въпросите по наблюдението и контрола за състоянието на хидротехническите съоръжения по време на експлоатацията, корекционното обработване на водата, обработването и отвеждането на технологичните отпадъчни води и други технически аспекти. В този акт има и разпоредби, които подробно третират използването на води и хидросъоръжения и в областта на топлофикацията, която е част от енергетиката, но не е иманентна част от хидроенергетиката. По тази причина в анализа тази тема е добавена към формите на промишлено използване на водите, включително и на водата и парата като вид топлоносители, а топлофикационните съоръжения като част от техническата инфраструктура по смисъла на материята от глава четвърта от ЗУТ.

– Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия – също дава подробна уредба на материята относно проектирането на хидротехнически системи и съоръжения, включително и тези от топлофикационната мрежа. В нея също се съдържат и са употребени редица важни термини без легални дефиниции в края на наредбата или съответно пояснение на понятията вътре в тялото на наредбата. Като пример може да се посочат текстовете от наредбата (чл. 39), където са посочени видовете ВЕЦ и ПАВЕЦ – като руслови, подязовирни и деривационни централи. Какви са разграничителните белези обаче наредбата не пояснява, а също и каква е възможната разлика в правния им режим. Независимо от тези недостатъци наредбата е основен и подробен нормативен акт относно техническите и експлоатационните изисквания при проектирането на такива системи и съоръжения и е в очевидно добра корелация и координация с разпоредбите на Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи.

– Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти – детайлно урежда всички необходими въпроси, свързани с експлоатацията и достъпа на енергийните оператори до всички елементи на системите и енергийните съоръжения, включително и хидротехническите такива, от гледна точка на вещното право, като са предвидени и подробно необходимите забрани и ограничения спрямо другите правни субекти и техните права, включително вещните им права. Целите на подробно уредените сервитути са опазването и пълният и свободен достъп с оглед на безопасната поддръжка и експлоатация на тези системи и съоръжения. Тук също като примера с правната уредба на енергийната ефективност може да се търси желателна аналогия с оглед бъдещото законодателство относно правния режим на други хидротехнически системи и съоръжения или обекти на хидрографската или хидроложката мрежа.

Към тази група подзаконови нормативни актове със сериозно приложение в системата на хидроенергетиката, макар и не от системата на подзаконовите актове към ЗЕ, а от тази към ЗВ, следва да посочим издадената на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ и цитирана вече Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, с която са определени условията, редът и изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (облекчителни съоръжения и енергогасители; водовземни съоръжения). Уреждат се изискванията към етапите в експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях – въвеждане в експлоатация; начален етап на експлоатация; етап на редовна експлоатация; ремонт и реконструкция; извеждане от експлоатация и ликвидация, както и въпросите по сигурността, експлоатацията в нормални, екстремни и аварийни условия, темите за метеорологичния и хидроложкия мониторинг, техническия мониторинг и контрола върху техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, включително към документацията за експлоатация. В глава шеста „Организационна структура на експлоатацията на язовирни стени и съоръженията към тях“ на наредбата се съдържат разпоредби, които са пример за определяне на отговорностите на различните нива на управление на техническата инфраструктура – собственик, лице, осъществяващо техническата експлоатация, и експлоатационно звено, което е поделение на второто ниво. Моделът е интересен, защото предвижда различни групи права и задължения за собственика на инфраструктурата и отделно за лицата, пряко занимаващи се с експлоатацията на съоръженията.

Извън тези наредби в областта на енергетиката действат и технически норми, без да имат нормативен характер, които обхващат дейностите по проектиране на обекти на хидроенергетиката. Такива са: Норми за проектиране на хидротехнически съоръжения; Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции за хидротехнически съоръжения; Норми за проектиране на насипни язовирни стени и други технически стандарти в сферата на проектирането и строителството на технически съоръжения, които имат своето приложение в една или друга степен.

Съответно приложение към уредбата на хидроенергийния отрасъл намират и разпоредбите на още няколко подзаконови нормативни акта от областта на енергетиката, макар и те да не са с пряка насоченост към хидроенергетиката. Това са Устройственият правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката от 2004 г., Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия от 2004 г., Правилата за управление на електроенергийната система от 2007 г., др.

4. Хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите. Основен нормативен акт е Законът за сдруженията за напояване (ЗСН), който урежда устройството и дейността на сдруженията за напояване. Те са обявени за доброволни организации на лица, които в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на територията на сдружението. Сдруженията са юридически лица, които се учредяват и регистрират по реда на ЗСН. Сдруженията извършват експлоатация и поддръжка на предадената им хидромелиоративна инфраструктура, изграждат нови напоителни и отводнителни системи и съоръжения, доставят и разпределят водата за напояване, отвеждане излишни води от земеделските земи и др. Сдруженията се подпомагат от държавата и извършват дейността си под надзора на министъра на земеделието и горите.

Въпросът за обхвата и смисъла на понятието „хидромелиорации“ не е правно дефиниран на законово ниво. Съществуват няколко правни дефиниции в различни подзаконови нормативни актове, които определят подобни и сродни понятия, свързани с хидромелиорациите. Практически дейностите по хидромелиорациите и съответните хидротехнически системи и съоръжения, които могат да се квалифицират като хидромелиоративни системи и съоръжения (ХМСС), са насочени съвместно или поотделно към различни мероприятия по напояване, отводняване или защита от вредното въздействие на водите.

В момента дейността на отрасъл „Хидромелиорации“ се урежда от общите разпоредби на Закона за водите, в частта му относно отрасловите компетенции на отделните министри във водния сектор, режима на използване на водите и общите правила за собствеността на хидротехническите съоръжения. В тази обща нормативна уредба няма текстове, правила или група от норми, които да регламентират или да третират самостоятелно този отрасъл и тези дейности, както и да отчитат спецификата им по някакъв начин.

Една малка част от правоотношенията се регламентира от ЗСН, който обхваща основно материята за създаването и дейността на сдруженията за напояване, но чрез Правилника, издаден въз основа на закона, се прави опит за правна уредба на основни моменти и дейности, свързани с експлоатацията на хидромелиоративната инфраструктура. По отношение на язовирите и водоемите с височина на стената над 15 м обаче се прилага Наредба № 13 от 2004 г. за язовирните стени и съоръженията към тях.

В ЗСН са заложени няколко основни текста, които имат по-широко отношение към хидромелиорациите и излизат извън тясна рамка на правната уредба, посветена само на сдруженията за напояване като такива. В разпоредбите на закона се дава определение на няколко вида дейности, които съвкупно биха могли да представляват обединена дефиниция за хидромелиоративната дейност (чл. 3), текстовете за правото на финансово подпомагане на сдруженията за напояване и основанието за издаване от страна на министъра на финансите и министъра на земеделието и храните на наредбата за финансовото подпомагане на сдруженията за напояване (чл. 49), текста, който дава основанието и правомощията на министъра на земеделието и храните да определя цените на услугата „водоподаване“, или по друг начин казано, цените на водите за напояване (чл. 58) и законовото основание за приемането на основния подзаконов нормативен акт (чл. 67, ал. 3) – Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура.

Тук е мястото да се отбележи, че в Закона за почвите и в Закона за опазване на селскостопанското имущество има частични текстове, в които наред с други обекти са включени като обект на защита и „хидромелиоративните съоръжения“, доколкото те са разположени на територията на съответните земеделски земи и са особен обект на собственост, като тази собственост и съответно режимът на тези съоръжения са различни от собствеността и режима на земите, които те могат да обслужват като обект на напояване или отводняване. Отделни конкретни разпоредби, свързани с опазването на земите и почвите в областта на земеделието, информацията и мониторинга върху качеството на водите за напояване и състоянието на почвите, използването на хидромелиоративни съоръжения, планиране на хидромелиоративни мероприятия и други подобни се срещат в Закона за опазване на земеделските земи (чл. 4 и чл. 6) и Правилника за приложението му, както и в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за прилагането му. Тези разпоредби обаче не представляват стройна и единна система от правни норми, а са по-скоро необходими добавки или препратки. Такива единични норми на места осигуряват връзка и координация между отделни системи и подсистеми на правната уредба, особено като се отчита сложната и разнообразна материя, която регулират многобройните и разнопосочни актове от системата на селското стопанство и свързаните с него отрасли.

Важните легални дефиниции в областта на хидромелиорациите, въпреки малкия си брой, са дадени в допълнителните разпоредби към ЗСН – „хидромелиоративна инфраструктура“, „напоителни“

и „отводнителни“ системи и „агромелиоративни мероприятия“. Включени са и някои непрецизни и неиздържани от законодателна гледна точка текстове, които уреждат хипотезата на придобиването на права от страна на сдруженията за напояване върху хидромелиоративни съоръжения – обекти на публичната собственост, което е в разрез с Конституцията и законовата уредба относно режима на публичната собственост.

На подзаконово ниво уредбата е доразвита и допълнена чрез следните актове:

– Правилник за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура, който в голяма степен наподобява Наредба № 13 за язовирните стени и съоръженията към тях, дори препраща към нея и към ЗВ, и е слаб опит да се попълни липсата на комплексна законова уредба на хидромелиоративния отрасъл. Третират се правилата и изискванията за поддръжката и експлоатацията на язовирите, помпените станции и другите видове хидротехнически съоръжения в областта на мелиорациите. Нормите са основно с технически характер и обхващат включително мониторинга и режима на безопасност на съоръженията.

– Заповед № РД 09-271 от 11.05.2006 г. на основание чл. 49, ал. 1 и 2 ЗСН и чл. 12, ал. 3 от Наредба № 2 от 21.01.2002 г. за финансово подпомагане на сдруженията за напояване;

– Наредба № 2 от 2002 г. за финансово подпомагане на сдруженията за напояване, като тази наредба има ограничено приложение за реда и начина на финансиране на дейностите на сдруженията за ремонт и поддръжка на хидромелиоративните съоръжения, но доколкото на тях им е предоставена част от хидромелиоративната инфраструктура и те отговарят за нея, то наредбата е част от подзаконовата уредба на хидромелиорациите.

– Наредба за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението, с която са уредени правата на ползване върху обекти от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника, включени в имуществото на търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, като тези права се предоставят на сдруженията безвъзмездно под формата на права на ползване върху техниката, предназначена да обслужва съответната територия на всяко сдружение за напояване. В допълнителните разпоредби на тази наредба са интересни няколко правни дефиниции за понятията „Голям язовир“, „Потенциално опасен язовир“, „Ретензионен язовир“ и „Регулиран водоизточник“, макар че това не е точният акт и място за тези дефиниции.

Следващият подзаконов акт е Наредбата за условията и реда за участие на държавата в заплащането на цената на услугата „водоподаване“, която трябва да бъде отменена, защото в самата наредба е посочено, че държавата ще участва в цената до края на 2004 г., т. е. нормативен акт с изцяло изчерпано предназначение.

В тази група трябва да се посочат и Правилата за приемане на хидромелиоративни системи и съоръжения от 1987 г., които са издадени още на основание на Закона за териториалното и селищното устройство (отм.) и които определят изискванията за приемане на новоизградени, реконструирани или модернизирани хидромелиоративни системи (напоителни, отводнителни, корекции на реки и съоръжения за защита от наводнение).

В групата на актовете, които нямат характер на нормативен акт, но имат приложение в този отрасъл, са Указания за общи условия на договорите за доставка на вода за напояване на сдруженията и на ползватели на вода, които не са членове на сдружение (съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗСН).

Към разглежданата група подзаконови актове трябва да се добавят и следните няколко акта, които нямат пряка насоченост към хидромелиорациите, но са свързани с водите и тяхното използване и опазване в сферата на земеделието и селското стопанство. Това са Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури. Тези наредби са издадени на основание Закона за водите и са свързани с опазване на качеството на водите, като първата от тях е и актът, в който е транспонирана Директива 91/676 на ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Ефективното прилагане на тези два акта тепърва предстои. Наредба № 18 от 2009 г. по-конкретно урежда основните изисквания към качеството на водите за напояване, критериите и показателите за оценка на качеството на тези води, въпросите по предотвратяване на увреждането на хидротехническите съоръжения от въздействие на водите за напояване, мониторинга на качеството на водите за напояване и контрола за спазване на изискванията за качеството на водите. Целта на наредбата е да създаде условия за гарантиране на здравето и живота на населението и животните чрез опазване на почвите, земеделските култури и на качеството на водите във водните обекти от възможно неблагоприятно въздействие на водите за напояване и да осигурява поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние. Наредбата се прилага за повърхностни, подземни и отпадъчни води, които ще се използват за напояване на земеделските култури, в тяхното естествено състояние или след съответно подходящо третиране.

На основание Закона за управление на отпадъците е издадена Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, която има по-косвено отношение към хидромелиорациите, но тя регламентира важни въпроси от водния сектор – пречистването на отпадъчните води в отрасъла „В и К“ и една от формите на решаване на въпросите с третирането на утайките чрез употреба в земеделието, което дава основание да бъде посочена в тази част на анализа.

Защитата от вредното въздействие на водите. Причините защитата от вредното въздействие на водите да се разглежда заедно с материята по хидромелиорациите са няколко. На първо място, на министъра на земеделието и храните са възложени функциите по държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на хидромелиоративни системи и съоръжения и на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места.

На второ място, дейностите по хидромелиорациите като мероприятия по напояване и отводняване практически и организационно са обединени в работата на оператора „Напоителни системи“ – ЕАД, който се ръководи от министъра на земеделието и храните.

На трето място, голяма част от хидромелиоративните съоръжения и системите, които се управляват, поддържат и експлоатират в системата на Министерството на земеделието и храните, изпълняват и защитни функции по отношение на вредното въздействие на водите.

Тази материя е уредена основно на законово ниво в чл. 10, ал. 1, т. 1и2и глава девета „Защита от вредното въздействие на водите“ на Закона за водите. На министъра на регионалното развитие и благоустройството са вменени отрасловата компетентност и отговорност за съоръженията за защита от вредното въздействие на водите в границите на населените места, а на министъра на земеделието и храните съответно – за съоръженията за защита извън населените места. Даден е приоритет на програмите от мерки към плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения при провеждането на държавната и общинската политика във водния сектор (чл. 3 и 10 ЗВ), предвидени са формите на защита от вредното въздейстие на водите, видовете защита като оперативна и постоянна и са определени отговорните институции за контрола или осъществяването на всяка от тях (глава девета, чл. 137 – 138 ЗВ), както и различни задължения за собствениците и ползвателите на хидротехнически съоръжения, които са насочени към превенцията и защитата от вредното въздействие на водите (чл. 139 – 142 ЗВ). Забранени са редица дейности, свързани с коритата на реките, режима на дигите като защитни съоръжения и изграждането на постройки в заливаемите тераси на реките (чл. 143 – 146 ЗВ).

С последните изменения на ЗВ от 2010 г. (новите тексове на чл. 146а – 146т, разпределени в 4 нови раздела към глава девета), свързани с транспонирането на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения се цели определянето на рамка за оценка и управление на риска от наводнения и намаляване на неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията в България. С това изменение се осигурява нормативно уреждане на принципите на тази директива и подходът на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения, който е предвиден в три основни етапа:

1. предварителна оценка на риска от наводнения – до 2011 г. – за речни басейни и прилежащите им брегови зони;

2. изготвяне на карти за опасност от наводнения и карти за риск от наводнения – до 2013 г. – за местата, където съществува реален риск от наводнения или може да се предвиди такъв;

3. изготвяне на планове за управление на риска от наводнения – до 2015 г. – за зоните с идентифициран реален риск от наводнения или може да се предположи такъв.

В плановете ще се определят и целите, които ще се постигат с прилагането на директивата. За осигуряване на задълженията на компетентните органи, провеждащи държавната и общинската политика в отраслите на водния сектор при изпълнението и контрола на програмите от мерки към плановете, е предвидено плановете за управление на речните басейни и плановете за риска от наводнения да бъдат приемани от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.

С цитираните по-горе изменения на ЗВ е прецизирана и отговорността на държавните органи, областните управители и кметовете на общини към процеса на поддържане на речните легла в населените места и извън тях.

На подзаконово ниво материята, свързана със защитата от вредното въздействие на водите, е третирана под една или друга форма и в различна степен в почти всички подзаконови нормативни и ненормативни актове, като правилници, наредби, норми за проектиране, правила за експлоатация и др., които са свързани с техническите изисквания и правилата за проектиране, поддръжка и експлоатация на хидротехнически съоръжения от всякакъв вид.

5. Рибарство и аквакултури. Правото на ЕС в областта на рибарството се състои главно от регламенти, пред които не стои изискване за транспониране в националното ни законодателство. Предвид изискването за привеждане на националното ни законодателство в съответствие с европейската правна рамка през 2001 г. е приет Законът за рибарството и аквакултурите (ЗРА) (ДВ, бр. 41 от 2001 г.), който е основен нормативен акт за отрасъла. Основна цел на закона е създаването на правна рамка за въвеждане в българското законодателство на актовете на ЕС, установяващи правилата в областта на ОПР. Законът урежда отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми. С измененията от 2006 г. е въведен механизмът на държавните помощи в областта на рибарството в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията от 6.10.2004 г. относно прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО спрямо минималните помощи в секторите на земеделието и рибарството. Други отношения, които законът урежда, са: рибностопанските обекти, на които е даден статут на водни обекти по § 1 ДР на Закона за водите, които могат да бъдат естествени, изкуствени и специализирани; собствеността върху рибностопанските обекти – държавна, общинска, на юридически и физически лица; условията и редът за извършване на риболов, така че да не се препятства естественото възпроизводство на рибните ресурси, миграционните пътища и да не се застрашава устойчивото им развитие; видовете риболов – любителски и стопански; аквакултурите – дейност по развъждане и отглеждане на риба и други водни организми, след вписване в регистър, воден от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури; предпоставка за вписване в регистъра е наличието на разрешително за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности по Закона за водите; сдруженията по чл. 11 – редът и условията, на които трябва да отговарят за предоставяне управлението на рибните ресурси във водни обекти.

Законът урежда и правилата относно ползването на язовири държавна собственост в рибностопанско отношение. В приложение № 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост по чл. 3, ал. 1 ЗРА са описани язовирите държавна собственост и тяхното предназначение в рибностопанско отношение за: любителски риболов – извършва се само в язовирите държавна собственост по приложение № 1 от ЗВ; стопански риболов – извършва се в определените в приложение № 1 от наредбата водни обекти след издаване на разрешително за стопански риболов; аквакултури – в язовирите държавна собственост, определени само за любителски или само за стопански риболов, могат да бъдат определяни зони за аквакултури.

В подзаконова нормативна уредба са развити правила относно ползването на водностопанските обекти в рибностопанско отношение, качеството на пресните води, обитавани от риби, изискванията към сдруженията по чл. 11 ЗРА, експлоатиращи язовири, определянето на обезщетения за вреди, нанесени върху рибностопанския ресурс, и др., както следва:

– Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми – урежда качеството на пресните води, използвани за рибовъдство. Наредбата, от чието приложно поле са изключени водните обекти, предназначени за интензивно рибовъдство (рибни ферми), въвежда норми за качество на водите за обитаване от риби и процедура по идентифицирането на тези води и норми за качество на крайбрежните морски води и морски води, вдадени в сушата, осигуряващи нормално съществуване и възпроизводство на ракообразни и мекотели;

– Наредба № 22 от 10.12.2007 г. за реда за предоставяне управлението на рибните ресурси в изкуствени водни обекти – държавна собственост, на сдружения за любителски риболов – определя се редът за предоставяне управлението на рибните ресурси за любителски риболов в изкуствените водни обекти – държавна собственост, определени само за любителски риболов;

– Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – уреждат се функциите, дейността, структурата, числеността на персонала и организацията на работа на ИАРА;

– Наредба № 41 от 20.04.2006 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на риба и други водни организми – условията и реда за признаване на организации на производителите; изискванията относно съдържанието на правилника на организациите на производители на риба и други водни организми; условията и реда за получаване на специално признаване на организации на производители на риба и други водни организми;

– Наредба № 54 от 28.04.2006 г. за водене на регистрите по чл. 16 ЗРА – за воденето на регистрите на: издадените разрешителни за стопански риболов, издадените билети за любителски риболов, лицата, които развъждат и отглеждат риба, признатите организации на производители на риба и други водни организми и браншови организации;

– Наредба № 17 от 16.06.2008 г. за здравните изисквания към стопанските водни животни, продуктите от тях и предпазването и контрола на болести по водните животни, издадена на основание чл. 54 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, чрез която са транспонирани Директива на Съвета 2006/88/EC от 24 октомври 2006 г. за здравните изисквания за аквакултурни животни и продукти от тях и за предотвратяване и контрола на някои болести по водните животни и Директива 2008/53/ЕО от 2008 г. за изменение на Приложение IV към Директива 2006/88/ЕО по отношение на пролетната виремия по шарана относно здравните изисквания към животните, които трябва да се прилагат при пускането им на пазара, внасянето и транзита на стопански водни животни и продукти от тях; предпазните мерки по отношение контрола на болестите по стопански водни животни, предприемани от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), както и мерките, предприемани от лицата, отговорни за производствения бизнес на аквакултури и на всяка друга промишленост, свързана с този бизнес;

– Тарифа за таксите, събирани по ЗРА – важен източник на средства са таксите за издаване на разрешителни за стопански риболов, за регистрация на рибопроизводителите и за услугите, извършвани от ИАРА, събирани на основание цитираната тарифа, както и обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси съобразно Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси.

6. Промишлено водоползване. В нормативната уредба в областта на промишленото водоползване основен акт е Законът за водите, където е уреден режимът за ползване на водни обекти за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения, заустване на отпадъчни води и др. (чл. 46). Водоползването за промишлени цели намира самостоятелна уредба (чл. 50, ал. 4, т. 4), а третирането на отпадъчни води в канализационните мрежи и пречиствателните станции с цел пречистване се осъществява при наличие на разрешителното за заустване на отпадъчните води, издадено по общите правила на ЗВ, и се съобразява с вида и степента на замърсяване на отпадъчните води, капацитета на канализационната мрежа и пречиствателната станция, технологията за третиране на утайките и др.

В Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти се уреждат емисионните норми за допустимото съдържание на някои вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Извън обхвата на наредбата остават заустванията на отпадъчни води в подземни води. Наредбата цели да се предотврати и/или преустанови и намали замърсяването на водите на водните обекти с опасните и вредните вещества, попадащи в обхвата є. Министърът на околната среда и водите е натоварен с функции по контрол на мониторинга на отпадъчни води, съдържащи опасни и вредни вещества, указани в приложение № 1 към наредбата, както и на мониторинга на водите на водните обекти, които са повлияни от заустването на отпадъчни води. С Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места се дава регламентация на третирането на отпадъчните води, използвани в промишлеността и производството, зауствани в канализационните мрежи на населените места и селищните пречиствателни станции, и с нея се цели опазване на водите от замърсяване с токсични, вредни и опасни за околната среда вещества. От обхвата на наредбата са изключени дейностите по заустване на производствени отпадъчни води във водни обекти.

Материята относно опазването на водите като компонент на околната среда е уредена в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с който са поставени цели за опазването на околната среда и нейните компоненти. Уредени са системите за контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда, системите за мониторинг на компонентите на околната среда. Водите са разгледани като отделен компонент на околната среда (глава трета, раздел II „Опазване и използване на водите и водните обекти“). Посочени са целите на държавната политика по опазване и използване на водите. Място намират екологичните оценки и оценките на въздействието върху околната среда, когато са целите на оценка на въздействието на инвестиционните предложения и отделни дейности върху компонентите на околната среда, включително и върху водите. Екологичните оценки са задължителни за планове и програми в областта на управление на водните ресурси и промишленост (чл. 85, ал. 1). Предвидени са мерки за предотвратяване на големи промишлени аварии (чл. 103). Характеризирането на предприятие и/или съоръжение, в което се употребяват и/или се съхраняват опасни вещества, като такива със „с нисък рисков потенциал“ или като „с висок рисков потенциал“, е задължително за всеки оператор на такъв обект. В ЗООС са уредени условията за издаване на комплексни разрешителни и техният обхват, Националната система за мониторинг, която се състои от национални мрежи за мониторинг и наред с мониторинга върху останалите компоненти на околната среда включва мониторинг на валежите и повърхностните води, мониторинг на подземните води, мониторинг на морските води. Наред с националния мониторинг, вменено е задължение за собствен мониторинг на лицата, задължени по Закона за водите, Закона за почвите, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за защита от шума в околната среда и Закона за управление на отпадъците, които разработват план, съобразен с поставените условия в разрешителното или в решението по ОВОС.

Извън системата на общия режим на разрешителните за използване на води и водни обекти по ЗВ в ЗООС са регламентирани комплексните разрешителни, издавани за изграждането и експлоатацията на инсталации и съоръжения за определени категории промишлени дейности. Самите категории за промишлени дейности, за които се изисква комплексно разрешително, са посочени в приложение № 4 към закона. Комплексните разрешителни съдържат задължителните мерки за опазване на въздуха, водата и почвата. Условията за издаване на комплексни разрешителни са посочени в Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни. Наличието на разрешително за водовземане и/или договор с водоснабдително дружество е предпоставка за разглеждане на заявлението за издаване на комплексно разрешително. Съществено в наредбата е, че е предвидено проектите на комплексни разрешителни за дейностите, посочени в приложение № 4 към закона (чл. 117, ал. 1 и 2), да се съгласуват от съответните РИОСВ и басейнови дирекции, а за онези дейности, които не попадат в приложение № 4, да се съгласуват от съответната басейнова дирекция. Като самостоятелно условие (Условие № 10) при издаване на комплексно разрешително са емисиите на отпадъчни води, в т. ч. производствени отпадъчни води, охлаждащи води, битово-фекални води, дъждовни води, като за всеки един от компонентите е предвидено задължение самостоятелен мониторинг.

Други норми, които допълват и оформят дейностите, свързани с промишлено водоползване и експлоатацията на водния ресурс в областта на експлоатация в стопанско отношение въобще, са:

– Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи – водоснабдителните системи се проектират така, че да се постигне комплексното използване и опазване на водните ресурси. При проектиране на водоснабдителните системи на производствени сгради се предвижда оборотно използване на водата за производствени нужди, освен ако това е икономически неизгодно и технически неприложимо. Дадени са правни дефиниции на понятия, елементи от водната техническа инфраструктура, като „Външен водопровод“, „Водопроводна мрежа“, „Главен водопроводен клон от водопроводна мрежа“, „Сградно водопроводно отклонение“ и др.;

– Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места – определени са подземните технически проводи и съоръжения – водопроводни мрежи и съоръжения, канализационни мрежи и съоръжения, топлопроводни мрежи и съоръжения, отклоненията от инженерните системи към сградите, строителните и промишлените площадки в частта им под уличното платно и тротоарите;

– Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения – отнася за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения (неелектрически уредби и мрежи);

– Норми за технологично проектиране на топлоелектрически централи (издадени от Комитета по енергетика, публ., С., 1990 г.) – нямат нормативен характер, но въвеждат правила относно използването на води като ресурс, използван за производство на топлоенергия.

Отделни разпоредби, които уреждат материята, се съдържат в Закона за енергетиката, където е дефинирана дейността топлоснабдяване (топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди), а редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването са определени с Наредба № 16- 334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия са определени с Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.

7. Строителен процес във водния сектор. Правната регламентация на този вид отношения следва да се търси в Закона за устройство на територията (ЗУТ), който наред с разнородните обществени отношения, които има за задача да уреди, дава правна основа на процесите, свързани със строителството на съоръжения от хидротехническата инфраструктура. ЗУТ регламентира дейностите по изграждане на водопроводните и канализационните мрежи, докато нормите относно проектирането и изграждането на елементи на хидроенергийната и хидромелиоративната инфраструктура са „разхвърляни“ в наредби или актове с ненормативен характер, норми.

Подзаконовата нормативна уредба в областта на техническите изисквания към инфраструктурата следва да се разглежда като обща и специална. Общата подзаконова уредба обхваща онези правила, които се прилагат за всички елементи на техническата инфраструктура, като Наредба № 3 от 2003 г. за актове в строителството и Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите и минимални гаранционни срокове. Специалната подзаконова уредба обхваща технически правила във връзка с проектирането и изграждането на елементи от водностопанската инфраструктура, издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството във формата на наредби. Сред тях се открояват Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, както и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи.

Нормативните актове, които уреждат отношенията във връзка със строителния процес във водния сектор, са анализирани и коментирани подробно в раздел V, т. 4.2 „ЗУТ и технически изисквания към инфраструктурата“ от настоящия анализ.

8. Други нормативни актове. Към тази група следва да се причислят всички онези обществени отношения, които не са в непосредствена връзка с водния ресурс като изброените дотук, но са в някаква степен свързани с него, като обществените отношения, свързани със собствеността, обществените поръчки, концесиите, опазването на околната среда, третирането на отпадъци и други. По-важните нормативни актове, които формират правната рамка на тези отношения, са:

а) собственост – Закон за собствеността; Закон за държавната собственост; Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост; Закон за общинската собственост; Закон за собствеността и ползването на земеделските земи; Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд; Правилник за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;

б) обществени поръчки – Закон за обществените поръчки; Правилник за прилагане на Закона за обществените поръчки; Наредба за възлагане на малки обществени поръчки; Наредба за водене на Регистъра за обществени поръчки;

в) концесии – Закон за концесиите; Правилник за прилагане на Закона за концесиите;

г) опазване на околната среда – Закон за опазване на околната среда; Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда; Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми; Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите; Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители;

д) третиране на отпадъци – Закон за управление на отпадъците, Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието.

5.5. Терминология и легални дефиниции Употребата на извънредно богат набор от правни термини и понятия е основна характеристика на правната рамка на водния сектор. Това е обусловено от извънредно широкия кръг на обществени отношения, които обхваща или трябва да обхване рамката. Правното значение и смисъл на всеки съществен термин в правната рамка е обвързано с различни хипотези и последици в процеса на прилагане на рамката.

Значението на терминологичния и понятийния апарат, с който си служи законодателят при определяне на предмета на правното регулиране, е твърде съществено и то дава до голяма степен основата при очертаването на обхвата на правната рамка на водния сектор.

Законодателят е използвал няколко подхода при въвеждането на основните правни понятия, термини и легални дефиниции, с които очертава обекта на регулираните правоотношения. Тези термини и понятия са развити основно в Закона за водите, който е водещ и в тази част на изграждане на правната рамка, а другите закони и подзаконовите актове само допълват терминологичния апарат. Само в ЗВ в тялото на закона и в неговите допълнителни разпоредби са дефинирани легално над 120 специални „водни“ термина и понятия. Всички останали законови и подзаконови актове дефинират много по-малко правни термини и понятия и в голямата си част използват термините от ЗВ и сродни на тях понятия.

Първият подход е въвеждането на най-важните понятия още в първите текстове на закона в частта, която определя предмета, приложното поле и обхвата, целите и принципите на Закона за водите. В определени случаи е използван подходът съществените термини да се въвеждат с първите текстове на съответната глава или раздел от закона, който урежда съответната част от правоотношенията – напр. собствеността, сервитутите и др. В някои части законът използва направо общоприети правни термини, без да ги дефинира, в други случаи пояснението за термина се съдържа в конкретните текстове на закона. Като друг вид подход е използван методът на въвеждане на изрична легална дефиниция чрез пояснение на термина в допълнителните разпоредби на закона. Трябва да отбележим, че не всички съществени термини са изрично дефинирани в края на закона, а за някои понятия са приложими дефинициите от други закони извън основните, които са включени в правната рамка на водния сектор.

Още в чл. 1 Законът за водите въвежда в употреба основните термини „води“ и „собственост на водностопански системи и съоръжения“ и впоследствие ги разклонява на видовете води – повърхностни, подземни, минерални и други, а в частта собственост употребява различните форми на права на собственост според признатите от Конституцията на Република България – държавна, общинска, публична, частна и други разновидности според обектите на собственост. По-нататък законът въвежда като трети елемент при употребата на легалните термини и понятия вида дейност, като я свързва било с „управлението на водите“, било с тяхното „използване“.

Например ЗВ в продължение на конституционната разпоредба определя като изключителна държавна собственост вътрешните морски води, териториалното море и минералните води по списък приложение № 2 към закона, а останалата част от водите и водните обекти са определени основно като публична държавна собственост с някои изключения в насока публичната общинска собственост и конкретни изключения в посоката на частната собственост. Този законодателен подход е определящ и за подбора на правните способи и механизми за регулиране на всички обществени дейности и отношения, свързани с използването на водите от човека, както и за формирането на структурата и правомощията на държавните органи, отговорни за прилагането на тези механизми като форма на осъществяване на държавното управление на водите. В чл. 1 на ЗВ при определяне на предмета на управление в основата на държавното управление е заложено виждането, че водите се третират като общонационален единен и неделим природен ресурс, което е най-важната характеристика на предмета.

На следващо място следва да посочим, че в групата на легалните дефиниции, в § 1, т. 30 ЗВ е дадено най-обобщеното определение за управлението на водите като съвкупност от дейностите по използване, опазване и възстановяването им, както и по предпазване от вредното им въздействие. Този законодателен подход е определящ и за подбора на правните способи и механизми за регулиране на всички обществени дейности и отношения, свързани с използването на водите от човека, както и за формирането на структурата и правомощията на държавните органи, отговорни за прилагането на тези механизми като форма на осъществяване на държавното управление на водите.

В цитирания чл. 1 от ЗВ се намира едно от правните основания за по-широкото разбиране на понятието за управление на водите. Самият закон е включил в своя предмет уреждането на собствеността върху водите, както и собствеността върху водностопанските системи и съоръжения. В чл. 5 ЗВ се казва, че „...използването на водите се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, .... и пречистване на водите, за изполване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите“. Това е още един начин по-пълно да се очертае предметът на нормативната уредба, т. е. и предметът на държавното управление, като се маркират и някои от най-важните направления в дейността по използването на водите и по технически признаци.

Анализът се придържа към становището, че в дейността по управление на водите съгласно нашата правна система се включват и дейностите по стопанисване и управление на водностопанските системи и съоръжения. Отделянето на водите като самостоятелен обект на управление, когато те се намират или преминават през съоръженията на водностопанските системи, от самите съоръжения и тяхното управление може да бъде само чисто теоретично. Към тези основни отправни точки от глава първа „Общи положения“ следва да се добавят и посочените в чл. 2 и следв. от ЗВ цели на закона, които са трайните и стратегически цели на държавното управление във водния сектор.

В чл. 2, ал. 2 законът доразвива целите, като указва и основните средства за постигането им, а в добавения от 2006 г. чл. 2а ЗВ, изцяло в съответствие с Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС, са заложени и 14-те принципа, от които ще се ръководи държавната политика за постигане на горните цели. Тези принципи всъщност са актуалната законова дефиниция за главните задачи и насоки на организацията на дейността на държавните органи по управлението на водите. В терминологично отношение с изменения на ЗВ от 2006 г. във водно-правната терминология се въвеждат голямата част от понятията и правният език на Рамковата директива за водите и другите евродирективи в тази област, съответно преведени от английски на български език.

Положителното в структурата на ЗВ и издадените на неговата основа подзаконови актове, особено тези, които са актуализирани след измененията от 2006 г., е сравнително системната употреба на едни и същи правни термини и понятия, като в наредбите и другите актове се използват основните легални дефиниции от ЗВ. Тъй като има доста съществена разлика и развитие на ЗВ в текста му от 2000 г. и този след 2006 г., някои части на закона и част от наредбите следва да се приведат в терминологично съответствие към употреба на едни и същи правни понятия.

За съжаление в много актове от правната рамка на водния сектор се срещат термини и понятия, които се използват в учебните заведения и в хидротехническата наука от години, но същите нямат съответната правна дефиниция, която да им придаде унифициран легален смисъл, който да не създава проблеми при употреба – например понятията за видове ВЕЦ или някои хидротехнически съоръжения или части от тях, които се употребяват в наредбите в частта за хидроенергетиката, проектирането на хидросъоръжения или В и К инсталации. За сравнителни примери към този раздел на анализа е приложена специална таблица 5.3 с извадки на по-голямата част от правните дефиниции от актовете, включени в правната рамка.

Поради самостоятелното развитие на всеки от допълващите рамката закони – ЗЗ, ЗРВ и КУ, ЗЕ, ЗСН, ЗРА, ЗУТ и други – терминологията, използвана в тях и в съответните системи от подзаконови актове към тези закони, е доста разнообразна и понякога разнопосочна. В ЗЕ например няма нито един термин с пряка насоченост към областта на водите и тяхното използване, която да личи в самия термин, дори липсва каквото и да било понятие с прилагателно „хидроенергиен“ или нещо подобно, докато в съответните наредби към този закон, които са посочени в частта на правната рамка за хидроенергетиката, има изобилна употреба на хидротехническа терминология. В ЗСН има малка и недостатъчна група от „хидромелиоративни“ понятия, а в термините в подзаконовата уредба липсва изчерпателност и системност.

В ЗРВ и КУ, приет през 2005 г., са въведени доста дефиниции в тялото на закона, които през 2009 г. са неадекватно дублирани в измененията на ЗВ, най-вече в текстовете на глава ХІа и макар че ЗВ препраща изрично към ЗРВ и КУ, то това не решава терминологичните разминавания и дефинирането по различен начин на едни и същи основни понятия – например дефинициите за „В и К оператори“ и „В и К услуги“. Допълнително терминологични несъответствия могат да се открия между подсистемата на ЗУТ и подзаконовите актове към него с пряко отношение към дейностите по В и К, от една страна, и ЗВ, ЗРВ и КУ, от друга страна.

Ето някои от най-важните правни термини, употребявани в правната рамка – води и водностопански системи и съоръжения; водовземане и водовземни съоръжения; зауствания, приоритетни вещества, емисии и изпускания; използване на водите, водни ресурси, водна среда; речни басейни, басейново ниво, басейнови органи; управление на водите; предпазване от вредното въздействие на водите; водни услуги; опазване на водите, хидроложки цикъл, природна водна система, общо водовземане и ползване на водни обекти; водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения; хидромелиоративни и хидроенергийни системи и съоръжения и обекти; реки, язовири и микроязовири, водоеми и водохранилища; отпадъчни води, питейни води, водоизточници, напояване, аквакултури, водни тела и др. подобни.

В някои свои раздели или конкретни групи норми Законът за водите изрично препраща към други закони, като ЗУТ, ЗРА, ЗДС, ЗОС, ЗК, ЗЗ, ТЗ,

АПК, ЗАНН, ЗСН, ЗЕ, ЗООС, което предполага съвместяване или спомагателна употреба на сродни, свързани или подобни правни понятия освен тези, които са изрично дефинирани в ЗВ.

Към днешна дата предстои приемането или актуализацията на над 20 подзаконови нормативни акта, по-голямата част от които следва да се издадат на основание и за приложението на ЗВ. Вероятно в част от тях ще се наложи употребата и въвеждането на нови специфични за сектора термини и понятия. Без системност и профилирано унифициране на правните понятия приложението на действащите и новите правни норми може да бъде силно затруднено.

Най-важните проблеми, които поражда състоянието на системата на правните термини и понятия в правната рамка на водния сектор и начина на тяхната употреба в законовите и подзаконовите нормативни актове, са посочени в т. 5.7 на анализа.

Таблица 5.3. Правни дефиниции на термините в областта на водите

Термин Правна дефиниция Източник*

ВОДИ И ВОДНИ РЕСУРСИ.

ВОДНОСТОПАНСКИТЕ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Водни ресурси повърхностните и подземните води, намиращи се във водните обекти, които се използват или могат да бъдат използвани

§ 1, ал. 1, т. 3 от ПР на ЗВ

Водностопански баланс съотношението между наличните водни ресурси и нуждите от вода по време и място, определено с цел установяване възможностите за задоволяване потребностите от вода

Водностопански отношения

§ 1, ал. 1, т. 4 от ПР на ЗВ отношенията, възникнали в процеса на дейностите на лицата, свързани с ползването, възстановяването и опазването на водите и водните обекти

§ 1, ал. 1, т. 5 от ПР на ЗВ

Водовземане обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти

§ 1, ал. 1, т. 7 от ПР на ЗВ

Извори естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност

§ 1, ал. 1, т. 14 от ПР на ЗВ

Минерални води подземните води от находищата, посочени в приложение № 2 към Закона за водите, а в останалите случаи, за които има издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и води

§ 1, ал. 1, т. 17 от ПР на ЗВ

Мониторинг на водите измервания, наблюдения и оценки за определяне на състоянието на водите

§ 1, ал. 1, т. 18 от ПР на ЗВ

Повърхностни води водите на сушата, с изключение на подземните води, както и преходните води и крайбрежните морски води, освен по отношение на химичното състояние, в който случай се включват и вътрешните морски води и водите на териториалното море

§ 1, ал. 1, т. 23 от ПР на ЗВ

Подземни води всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове

§ 1, ал. 1, т. 24 от ПР на ЗВ

Речен басейн територията от земната повърхност, от която посредством поредица от потоци, реки и езера целият повърхностен отток се влива в морето в единствено речно устие, естуар или делта

§ 1, ал. 1, т. 28 от ПР на ЗВ

Термин Правна дефиниция Източник*

Трансгранични води повърхностни или подземни води, които пресичат границата между Република България и една или повече съседни държави

§ 1, ал. 1, т. 29 от ПР на ЗВ

Управление на водите включва дейностите по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по предпазването от вредното им въздействие

§ 1, ал. 1, т. 30 от ПР на ЗВ

Воден обект постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи

§ 1, ал. 1, т. 34 от ПР на ЗВ

Води на сушата всички стоящи или течащи води на повърхността на земята и всички подземни води откъм страната на брега от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море

§ 1, ал. 1, т. 35 от ПР на ЗВ

Водно тяло самостоятелна и значима част от повърхностните или подземните води

§ 1, ал. 1, т. 37 от ПР на ЗВ

Емисионна норма стойностите на масата, изразена чрез определени специфични параметри, концентрацията и/или нивото на емисията, които не бива да бъдат превишавани през един или през няколко периода от време

§ 1, ал. 1, т. 48 от ПР на ЗВ

Изкуствено водно тяло повърхностно водно тяло, създадено в резултат на човешка дейност

Крайбрежни морски води

§ 1, ал. 1, т. 51 от ПР на ЗВ повърхностни води, намиращи се откъм сушата спрямо крайбрежната линия, всяка точка от която отстои на една морска миля в посока към вътрешността на морето от най-близката точка на изходната линия, от която се измерва обхватът на териториалното море, като, където е възможно, продължава до външната граница на преходните води

Повърхностно водно тяло

§ 1, ал. 1, т. 54 от ПР на ЗВ отделен и значим елемент от повърхностните води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или пространство от крайбрежните води

§ 1, ал. 1, т. 59 от ПР на ЗВ

Подземно водно тяло отделен обем подземни води в рамките на един или няколко водоносни хоризонта, характеризиращ се с определено състояние на подземните води

Район за басейново управление

§ 1, ал. 1, т. 61 от ПР на ЗВ област от територията на земната повърхност или морето, съставена от един или повече граничещи си речни басейна заедно с прилежащите им подземни и крайбрежни води

§ 1, ал. 1, т. 66 от ПР на ЗВ

Река вода на сушата, която в по-голямата си част тече на повърхността на земята, като в част от своето течение може да преминава и под повърхността на земята

§ 1, ал. 1, т. 67 от ПР на ЗВ

Приоритетни вещества вещества, които представляват значим риск за водната среда или чрез нея са токсични за хората и екотоксични за водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми и които са определени в съответствие с чл. 16 ЗВ и приложение № 10 към Директива 2000/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

Водовземно съоръжение

§ 1, ал. 1, т. 68 от ПР на ЗВ съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, заедно с надземните съоръжения, изградени при условията и по реда на ЗУТ, което е присъединено към водоснабдителна система

§ 1, т. 2 от ПР на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за подземните води

Термин Правна дефиниция Източник*

Заустване на отпадъчни води въвеждане във водните обекти с отпадъчни води на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба, с изключение на: а) изхвърляне на материали от драгажна дейност; б) изхвърляния от кораби в териториалните води в резултат на експлоатацията им; в) изхвърляне от кораби в териториални води на течни и твърди отпадъчни материали

§ 1, т. 14 от ПР на Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за отпадъчните води, зауствани във водни обекти

Канализационна мрежа система от тръби, която събира и отвежда отпадъчните води от населеното място

Отпадъчни води от населени места

§ 1, т. 19 от ПР на Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за отпадъчните води, зауствани във водни обекти фекално-битови отпадъчни води или смес от фекално-битови отпадъчни води, производствени отпадъчни води и/или дъждовни води

§ 1, т. 24 от ПР на Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за отпадъчните води, зауствани във водни обекти

Води за напояване водите, използвани по силата на издадено разрешително за водовземане за подобряване на водния режим на почвата и растенията, изпитващи в естествени условия недостиг на влага

Хидротехнически съоръжения

§ 1, т. 5 от ПР на Наредба № 18 от 27.05.2009 г. за качеството на водите за напояване съоръжения, технически средства и оборудване за напояване и отводняване на земеделски земи

Водовземни съоръжения за подземни, в т. ч. и минерални води

§ 1, т. 6 от ПР на Наредба № 18 от 27.05.2009 г. за качеството на водите за напояване сондажни и шахтови кладенци; кладенци с хоризонтални дренажни лъчи (тип „Раней“); дренажи; каптажи на естествени извори и системи за изкуствено подхранване

Защитен подземен воден обект

§ 1, т. 1 от ПР на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване подземен воден обект, над който е разположен водонепропусклив пласт

Крайбрежни морски води

§ 1, т. 7 от ПР на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване водите, намиращи се между бреговата линия и линията, всяка точка на която е на отстояние една морска миля от най-близката точка на изходната линия, от която се измерва широчината на териториалното море, като в устията на реките се разширява до границата на пресните води

§ 1, т. 1 от ПР на Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води

Питейна вода вода за питейно-битови цели: а) в нейното природно състояние или след обработка, предназначена за пиене, приготвяне на храна и други битови цели, независимо дали е от повърхностен, или подземен водоизточник, или се доставя чрез водоразпределителна мрежа, от цистерна, в бутилки, кутии или други опаковки; б) използвана в предприятията от хранителната промишленост за производството, преработката, съхранението или продажбата на продукти или на вещества, предназначени за консумация от хора, с изключение на случаите, когато органите на ДЗК са преценили, че качеството на водата не може да повлияе върху безопасността на готовия хранителен продукт

§ 1, т. 1 от ПР на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели

Термин Правна дефиниция Източник*

Производствени отпадъчни води отпадъчни води, които се изпускат в резултат на производствена, стопанска или други дейности и които по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакинските дейности

Водоснабдителни организации

§ 1, т. 1 от ПР на Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за заустване на производствени отпадъчни води в населените места търговски дружества по водоснабдяване и канализация или друга структура, която експлоатира водоснабдителна система

§ 1, т. 1 от ПР на Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Курортни ресурси минералните води, лечебните пелоиди, крайбрежната плажна ивица и местностите с благоприятни за профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични условия

Обекти с обществено предназначение чл. 75, ал. 1 от ЗЗ а) водоизточници и минерални водоизточници, водоснабдителни обекти и съоръжения за питейнобитово водоснабдяване; б) плувни басейни, плажове и места за къпане

Факторите на жизнената среда

§ 1, т. 9 от ПР на ЗЗ а) води, предназначени за питейно-битови нужди; б) води, предназначени за къпане; в) минерални води, предназначени за пиене или за използване за профилактични, лечебни или за хигиенни нужди

§ 1, т. 12 от ПР на ЗЗ

Води за къпане са обособени части от течащите или стоящите води на сушата, преходните и крайбрежните морски води, които отговарят на изискванията на чл. 3 от Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане

§ 1, т. 2 от ПР на Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане

Води за къпане всички пресни течащи или стоящи води, или части от тях, както и морските води, където: а) къпането е разрешено от компетентните органи, или б) къпането не е изрично забранено и традиционно се практикува от голям брой къпещи се

§ 1, т. 1 от ПР на Наредба № 11 от 25.02.2002 г. за качеството на водите за къпане (в сила до 31.12.2014 г.)

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ

Водоснабдителна система съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите

Канализационна система

§ 1, ал. 1, т. 32 от ПР на ЗВ съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект

§ 1, ал. 1, т. 33 от ПР на ЗВ

Термин Правна дефиниция Източник*

Вода, предназначена за питейно-битови цели повърхностна или подземна вода в нейното природно състояние или след обработка, предназначена за пиене, приготвяне на храна и други битови цели, доставяна чрез водопроводна система или от цистерна, в бутилки, кутии или други опаковки, както и водите, използвани за производство на хранителни, лекарствени или козметични продукти или вещества, предназначени за консумация от човека, в случай че качеството на водата може да окаже влияние върху качеството на крайните продукти

§ 1, ал. 1, т. 36 от ПР на ЗВ

Водни услуги всички услуги за осигуряване на вода за домакинствата, обществените институции и за всяка стопанска дейност чрез водовземане, акумулиране, събиране в резервоари, обработка и доставка на повърхностни или подземни води, както и събирането, отвеждането и третирането с пречиствателни съоръжения на отпадъчните води, които след това се заустват в повърхностни водни тела

§ 1, ал. 1, т. 74 от ПР на ЗВ

Водоползване водните услуги заедно с всяка друга човешка дейност, свързана с отнемане на води, ползване на водни обекти и земеползване, за която при характеризирането на водните тела, извършено при условията на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 2 и 9 ЗВ, е установено, че оказва значително въздействие върху състоянието на водите, и които се вземат предвид при изпълнението на икономическия анализ по чл. 192, ал. 2, т. 1 ЗВ

§ 1, ал. 1, т. 80 от ПР на ЗВ

Водопроводна мрежа елемент на водоснабдителната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за разпределение и транспортиране на водата до потребителите

§ 1, ал. 1, т. 82 от ПР на ЗВ

Канализационна мрежа елемент на канализационната система в урбанизи§ 1, ал. 1, т. 83 от ПР на ЗВ раната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за отвеждане на отпадъчните води от потребителите до канализационните колектори извън урбанизираните територии

Регионален В и К оператор

В и К оператор, действащ на територията на повече от една община

Общински В и К оператор

§ 1, ал. 1, т. 85 от ПР на ЗВ

В и К оператор, действащ на територията на една община

В и К услуги (водоснабдителните и канализационните услуги)

§ 1, ал. 1, т. 86 от ПР на ЗВ услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения чл. 1, ал. 2 ЗРВ и КУ

В и К оператори всички предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги чл. 2, ал. 1 ЗРВ и КУ

Неинкасирана вода разликата между измерени водни количества на входа на водоснабдителната система и фактурираните водни количества

§ 1, т. 10 от Наредба за формиране на годишните нива на показателите за качество на В и К услуги

Термин Правна дефиниция Източник*

ХИДРОЕНЕРГЕТИКА

Топлоснабдяването процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди чл. 125, ал. 1 ЗЕ

ВЕЦ на течащи води хидроенергийна система на естествени (течащи) води, която работи с неизравнен отток, т. е. използва естествения режим на реката; при нея напор се създава с помощта на деривационни или водоподпорни (язовирна стена, яз) съоръжения или с двете едновременно

Водноелектрическа централа

§ 1, т. 1 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи комплекс от съоръжения и оборудване, който преобразува енергийния потенциал на водните ресурси в електрическа енергия

§ 1, т. 2 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за съоръженията електрическа енергия

Големи язовирни стени а) язовирни стени с височина на стената, мерено от повърхността на фундиране до короната, по-голяма от 15 m; б) язовирни стени с височина на стената 10 – 15 m, когато имат поне една от следните характеристики: обем на водохранилището, по-голям от 1 000 000 куб. м; пропускателна способност на облекчителните съоръжения, по-голяма от 2000 куб. м/s

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа

§ 1, т. 3 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за съоръженията електрическа енергия комплекс от съоръжения и оборудване, който позволява косвено съхраняване на електрическа енергия чрез двойно преобразуване, както следва: а) в помпен режим – преобразуване на електрическата енергия в хидроенергиен потенциал и неговото съхраняване; б) в генераторен режим – обратно преобразуване на съхранения хидроенергиен потенциал в електрическа енергия

§ 1, т. 13 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за съоръженията електрическа енергия

Ретензия временно задържане във водохранилището на част от обема на високата вълна

§ 1, т. 15 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за съоръженията електрическа енергия

Яз водопреградно съоръжение за отклоняване на води от речните течения

§ 1, т. 18 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за съоръженията електрическа енергия

ХИДРОМЕЛИОРАЦИИ

Хидромелиоративна инфраструктура комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за напояване и отводняване на земеделски земи на територията на сдруженията заедно с прилежащите им площи и сградите с обслужващо предназначение, както и експлоатационните пътища

Територия на сдружението за напояване

§ 1, т. 1 от ПР на ЗСН площта на земеделските земи, които се обслужват от една напоителна или една напоително-отводнителна система, или от технологично обособени части от тях с граници, определени от надзорния орган

§ 1, т. 2 от ПР на ЗСН

Напоителни системи комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за добиване, съхраняване, доставка и разпределяне на водата за напояване на земеделските култури с цел поддържане на подходящ водно-въздушен режим

§ 1, т. 3 от ПР на ЗСН

Отводнителни системи площта на земеделските земи, които се обслужват от една напоителна или една напоително-отводнителна система, или от технологично обособени части от тях с граници, определени от надзорния орган

§ 1, т. 4 от ПР на ЗСН

Термин Правна дефиниция Източник*

Воден баланс съотношението между валежите, оттока, изпарението и филтрацията, характеризиращо количественото състояние на водите по речни басейни

Водовземни съоръжения

§ 1, т. 4 от ПР на Правилника за експлоатацията на хидромелиоративни съоръжения съоръжения, посредством които се извършва отнемане на води от водните обекти

§ 1, т. 5 от ПР на Правилника за експлоатацията на хидромелиоративни съоръжения

Водоползване обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти

§ 1, т. 6 от ПР на Правилника за експлоатацията на хидромелиоративни съоръжения

Напоителни системи комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за добиване, съхраняване, доставка и разпределяне на водата за напояване на земеделските култури с цел поддържане на подходящ водно-въздушен режим

Хидромелиоративна инфраструктура

§ 1, т. 10 от ПР на Правилника за експлоатацията на хидромелиоративни съоръжения комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за напояване и отводняване на земеделски земи на територията на сдруженията заедно с прилежащите им площи и сгради с обслужващо предназначение, както и експлоатационните пътища, предмет на чл. 2 от Наредбата за правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура

§ 1, т. 16 от ПР на Правилника за експлоатацията на хидромелиоративни съоръжения

Голям язовир язовир с височина на стената над 15 м или със завирен обем над 3 млн. куб. метра

Потенциално опасен язовир

§ 1, т. 1 от ПР на Наредба за правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура язовир, който с месторазположението си, независимо от техническото му състояние, при внезапно скъсване представлява опасност за намиращите се под него населени места, автомагистрални пътища клас I, жп линии или важни стопански обекти

§ 1, т. 2 от ПР на Наредба за правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура

Ретензионен язовир язовир, предназначен да поеме висока вълна в речното русло, на което е изграден, и да я проведе през преливника си и основния изпускател, така че да предпази от заливане разположени под него населени места, автомагистрални пътища клас I, жп линии или важни стопански обекти; ретензионните язовири са без спирателни органи на основния изпускател, а водните им откоси са затревени

Регулиран водоизточник

§ 1, т. 3 от ПР на Наредба за правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура язовир, който регулира водния отток в рамките на една или няколко календарни години

§ 1, т. 4 от ПР на Наредба за правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура

РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ

Големи язовири язовирите по приложение № 1 към ЗВ, както и други язовири с площ при максимален обем над 2000 дка, определени от министъра на земеделието и храните

Крайбрежни морски води

§ 1, т. 9 от ПР на ЗРА водата откъм сушата, оградена от линия, чиито точки са на отстояние една морска миля от найблизката точка на основната линия, от която се измерва широчината на териториалните води, като в устията на реките се разширява до границата на пресните води

§ 1, т. 5 от ПР на Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми

Термин Правна дефиниция Източник* Замърсяване на водите прякото или непрякото въвеждане като резултат от човешката дейност на вещества, трептения и топлина във водите, които могат да бъдат опасни за човешкото здраве при консумация на риба и рибни продукти и месо на черупкови организми от крайбрежни морски води и за водните екосистеми и качеството на водите

§ 1, т. 7 от ПР на Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми

СТРОИТЕЛЕН ПРОЦЕС Техническа инфраструктура система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност

§ 5, т. 31 от ПР на ЗУТ

Рехабилитация строителна дейност, свързана с възстановяване, реконструкция, разширяване или модернизиране на частта от елементите на пътната, транспортната, далекосъобщителната, енергийната, водоснабдителната, канализационната и хидромелиоративната инфраструктура

Водовземно съоръжение

§ 1 от ДР на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите и минимални гаранционни срокове

§ 1, т. 1 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за водоснабдителни системи Черпателно съоръжение съоръжение, предназначено да улавя вода и да я подава при запазване на природните є качества към водоснабдителната система съоръжение, разположено преди помпената станция за изравняване на притока на вода и препомпваното водно количество съобразно възприетия режим на работа на помпите

§ 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за водоснабдителни системи

§ 1, т. 3 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за водоснабдителни системи Пречиствателна станция

Помпена станция помпено съоръжение за осигуряване на съответното налягане и водно количество във водоснабдителната система комплекс от съоръжения за обработка на суровата природна вода с оглед осигуряване на нормативните изисквания към качеството на водата преди нейното подаване във водопроводите

Регулиращо водонапорно съоръжение

§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за водоснабдителни системи съоръжение за изравняване на относително постоянния приток и променливото потребление на вода в отделни часове на денонощието (напорни резервоари, водонапорни кули и хидрофори)

§ 1, т. 5 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за водоснабдителни системи

Външен водопровод водопровод, който транспортира водата от водоизточника до регулиращите водонапорни съоръжения, пречиствателната станция за природни води и водопроводната мрежа във водоснабдяваната територия

§ 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за водоснабдителни системи

§ 1, т. 7 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за водоснабдителни системи Технически загуби на вода по водопроводните системи

Водопроводна мрежа мрежа от водопроводи във водоснабдяваната територия за доставяне на необходимите водни количества до потребителите загуби на вода вследствие изпразване на водопроводната мрежа при изграждане на сградни отклонения, както и при промиване, дезинфекциране и отстраняване на аварии във водоснабдителната система

ДРУГИ Комплексно разрешително

§ 1, т. 11 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за водоснабдителни системи индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава VII от ЗООС; едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка, са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4 от ЗООС

§ 1, т. 39 от ДР на ЗООС

* Наименованията на нормативните актове са посочени със съкращения.

5.6. Предмет на правно регулиране 5.6.1. Органи Структура на държавните органи в управлението на водния сектор. Прегледът на общата и специална нормативна уредба показва, че дейностите, които характеризират и определят държавното управление на водите във всичките му направления, са свързани основно с правата, компетенциите и отговорността на държавните органи и органите на местно самоуправление. Това произтича от характера на собствеността върху водите и основната част от водностопанските системи и съоръжения, които са публична държавна и общинска собственост, и от тенденциите и съдържанието на основните правни норми, които регулират дейностите по използването на водите в най-широк смисъл. Управлението на дейностите във водния отрасъл е прерогатив изключително на държавата, която има преки ръководни функции върху целия сектор и се явява:

· собственик на природния ресурс „води“ и водните тела и водните обекти;

· администратор и ръководител на режима и процесите на използване на водите;

· преобладаващ собственик, макар и опосредстван чрез държавните търговски дружества, на основната част от хидротехническата инфраструктура;

· основен инвеститор на хидротехнически системи и съоръжения;

· икономически регулатор; · контролен и административно-наказващ орган във всички направления на използване на водите.

Определящи характера на основната част от правоотношенията във водния сектор са административно-правните елементи – видът и характерът на правната уредба и преобладаващият административно-правен метод на организацията на отношенията. Държавата определя пълноправно и едностранно характера и елементите на тази организация чрез законовата и подзаконовата уредба, възлага ръководството и управлението изцяло на своите органи и структури и чрез механизмите на държавното и административното управление регулира, направлява и контролира развитието на сектора.

Дейностите по управлението на водния сектор са разпределени в системите и органите и регионалните структури на седем министерства – Министерството на околната среда и водите; Министерството на регионалното развитие и благоустройството; Министерството на икономиката, енергетиката и туризма; Министерството на земеделието и храните; Министерството на здравеопазването; Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Освен тях правомощия в този сектор имат ДКЕВР, Изпълнителната агенция по околна среда, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД), Изпълнителната агенция „Морска администрация“ (ИАМА) и Националният институт по метеорология и хидрология към БАН (НИМХ).

Стопанските субекти, търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел и физическите лица могат да бъдат страна в тези отношения като ползватели на водите, като субекти по дейностите за използването на водите и водностопанските системи и съоръжения, но не и субекти на държавното управление на водите.

Структурата на органите може да бъде разглеждана в два варианта – тесен вариант, който включва органите в системата на Министерството на околната среда и водите, които имат основните правомощия за управление на водния сектор, и широк вариант, който включва и останалите министерства с техните отраслови функции и съответните им регионални структури. Съгласно Закона за водите основен орган на управление на национално ниво е министърът на околната среда и водите, а на басейново ниво са 4-та директори на басейнови дирекции, съгласно разделението на територията на страната на четири основни басейнови района.

Анализът на разпоредбите на Закона за водите очертава по-тясната структура на органите на управление в следния състав – министърът на околната среда и водите, Висшият консултативен съвет по водите към него, Изпълнителната агенция по околна среда, директорите на четирите басейнови дирекции, басейновите съвети към тях, регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) и директорите на националните паркове с функциите им по ЗВ за териториите на тези паркове.

Министерството на околната среда и водите, както и басейновите дирекции не са част от структурата на оправомощените органи, защото те не са органи, а са структури на помощна администрация, създадена да подпомага органа при изпълнение на неговите функции. Висшият консултативен съвет и басейновите съвети не са реално оправомощени органи от структурата на управление и ЗВ не им е предоставил други компетенции, освен съвещателните им функции, независимо от широкото участие на представители на най-различни държавни и обществени институции в тях.

Изпълнителната агенция по околна среда е орган на национално ниво, а РИОСВ и директорите на националните паркове са органи на регионално равнище, но различно от басейновото ниво. Трите вида институции са тясноспециализирани органи в управлението на водите от системата на Министерството на околната среда и водите. Законът им възлага отделни и самостоятелни правомощия в тази област наред с тези на министъра и басейновите директори и всичко това ни дава основание да ги причислим към по-тясната структура.

Поради високата степен на функционална и организационна зависимост от министъра на околната среда и водите и във връзка с разпоредбите на чл. 196 ЗВ към по-тясната структура може да добавим и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), въпреки че то не е пряко орган на управление по водите. То е основен източник за финансиране на дейността по управление на водите и тяхното опазване и възстановяване и има изрична уредба в ЗВ и ЗООС. Управителният орган на ПУДООС е този, който взема решения за разпределението на финансови средства във водния сектор, включително и на онези, които се събират чрез държавните такси, санкции и глоби.

В по-широкия вариант на структурата на органите по управление на водите влизат всички органи от по-тясната структура, изброени по-горе, заедно с останалите органи от различните нива на националната система от органи на власт и управление, на които ЗВ е отредил правомощия. Нивата в тази структура са повече и включват преди всичко Народното събрание като върховен орган на законодателната власт и Министерския съвет като висш централен орган на изпълнителната власт със специфичните функции, предвидени в ЗВ. След тях в групата влизат и съответните министри със своята отраслова или общофункционална компетентност, доколкото са им възложени правомощия по управлението на водите, начело с министъра на околната среда и водите.

Националното ниво на широката структура на органите по управление на водите наред с тях включва и още няколко институции в лицето на ДКЕВР като независим орган с регулаторни функции, ИАРА, ИАОС, ИАППД, ИАМА, НИМХ (БАН).

Регионалните нива включват басейновите дирекции и според териториалния обхват на компетентност РИОСВ, директорите на националните паркове, областните управители и бившите РИОКОЗ/сега РЗИ. Към тази група можем да причислим и асоциациите по В и К като особено юридическо лице, представляващо държавата и общините на регионално ниво в качеството им на собственици на В и К инфраструктурата.

На общинско и местно ниво функции и правомощия в областта на водите имат съответно общинските съвети и кметовете на общини като органи на местното самоуправление и най-малките структурни териториални единици.

В зависимост от вида на органа и обхвата на правомощията широката структура съдържа четири условни нива на национално равнище и пет нива на регионално равнище.

Операторите на водни услуги от отраслите В и К, хидроенергетика, хидромелиорации и рибарство и аквакултури не се включват в структурата на органите, защото те са търговско-правни субекти, дори когато държавата или общините са техни еднолични собственици или собственици на капитала им.

Правомощия на органите. Правомощията и функциите на органите на управление по водите съгласно разпоредбите на Закона за водите са в следните основни направления: управление на водите на национално и на басейново ниво; използване на водите и водните обекти; издаване на разрешителни за ползване; издаване на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона; ръководство на дейностите по защита от вредното въздействие на водите; разпределение на групите правомощия по различните механизми на управление между различните органи; права и отговорности на директорите на басейнови дирекции; особени правомощия на министъра на здравеопазването и неговите органи; задълженията за водене на различни регистри; разпределение на контролните правомощия; административно-наказателните правомощия; права за завеждане на особени граждански искове. В отделните отрасли съответните държавни органи имат и други групи функции, свързани с процесите на управление на водния сектор, които са предвидени в нормативната уредба по водите, отнасяща се към съответния отрасъл.

Краткият преглед на системата от правомощия чрез предписаните в правната рамка на водния сектор функции и правомощия показва, че постигането на целите и задачите на управлението на водите зависи най-много от ефективното упражняване на правомощията от страна на министрите и от това, как те управляват дейността на подчинената им администрация. С изключение на правомощията им, свързани с разрешителния и контролния режим и част от ценовото регулиране, където има предвидени форми на съдебен контрол, то в останалите направления на правомощията на държавните органи тяхното изпълнение и ефективност не се контролира по никакъв друг начин освен от самата държавна администрация. Участието на водните оператори, сдруженията, водните ползватели и другите структури на обществото е епизодично, със само съвещателни функции и предимно като получатели на официална информация, доколкото държавните органи са задължени да дават такава в областта на водите.

Пряката съпоставка на правомощията с целите и задачите на държавната политика на пръв поглед не показва разминавания или празноти. Няма цели и задачи, които да не бъдат покрити или да не са обезпечени от компетентността и отговорността на органите по управление на водите, няма и съществуващи правомощия, които да не могат да бъдат отнесени съответно към някоя от целите или задачите. Разликата между двете групи е в обобщените и по-абстрактни формулировки на целите и противоположния конкретно-изброителен метод при посочване на правомощията и излишното детайлизиране на някои от тях.

Основното разминаване следва да се търси в ефективната организация и координация на органите и техните правомощия, на първо място в съотношението на изключителното значение на природния ресурс и най-високата степен на обществени интереси по отношение на използването и опазването му и еднопластовата структура на разпределение на функциите и отговорността по управлението на сектора, изключително в зоната на изпълнителната власт и засилената концентрация в посока министъра на околната среда и водите и неговата администрация. Този въпрос се подсилва и от факта, че в комплекса от правомощия са включени на едно място всички видове правомощия – разрешителни, дефинитивни, разпоредителни, информационни, контролни, санкциониращи и др. От началната до крайната фаза на управление и на двете нива участват с ефективни и съществени правомощия органи от една и съща структура.

На второ място, разминаването между целите, задачите, механизмите и крайните резултати е в широкото отраслово разпределение на функции и отговорности между отделните министерства, най-вече в областта на управлението на различните системи на хидротехническата инфраструктура и търговските дружества – водни оператори. Различното управление на отделни системи хидросъоръжения и стопански структури, включително със самостоятелна ценова политика, не може да гарантира интегрирано управление на водния сектор.

На трето място, разминаване се констатира между високите цели, поставени при транспонирането на Рамковата директива за водите 2000/60 на ЕС и останалите водни директиви, и липсата на хармонизация, координация и обвръзка между правните механизми на управление на водния сектор съгласно националното законодателство. Това разминаване проличава най-вече в липсата и слабото прилагане на икономическите механизми и лостове, които следва да осигурят финансирането и самоиздръжката на водния сектор на база системата „ползи/разходи“. Доказателство за това е многогодишният недостиг на огромни средства за необходими инвестиции във водната инфраструктура. Същото важи за липсата на финансово, организационно и управленско обезпечаване на изпълнението и прилагането на Плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки към тях.

На законово ниво европейските цели, принципи и задачи не са свързани пряко и адаптирано с националните правни механизми или силното административно начало не е достатъчно да осигури тази връзка.

Разпределението на отговорностите между отделните основни министерства с отраслови функции е довело до обособяването на самостоятелни подсистеми от нормативни актове към всеки отраслов закон, а законодателят не е предвидил нужните обединителни механизми, които достатъчно ефективно да осигурят единодействие във водния сектор.

Решаващи в това направление могат да бъдат законодателните решения по собствеността на системите и съоръженията, разпределението на отговорностите между държавата и общините, организацията и управлението на стопанските структури, прилагането на подходящи икономически регулатори и механизми за комплексно развитие на сектора и изграждане на ефективни системи за мониторинг и контрол по изпълнението на вече установените изисквания към опазването и използването на водите и водните обекти.

5.6.2. Регулационни механизми 5.6.2.1. Управление на водите и водния сектор Управлението на водите е един от най-важните аспекти на държавното управление във всяка развита държава. От гледна точка на държавното управление всеки от неговите аспекти може да се характеризира като вид правно регламентирана дейност за организиране и провеждане на държавната политика спрямо определен кръг обществени отношения, обединени по избран признак. Упражняването на властнически и други законово уредени правомощия от страна на оторизираните държавни органи на национално и на регионално ниво, съобразно обхвата и дълбочината на конкретния правен регламент, има за цел насочване и регулиране на отношенията между правните субекти в съответната сфера на обществения живот. В частта на анализа относно терминологията и легалните дефиниции е разгледан въпросът как законодателят е определил предмета на правното регулиране и обектите на управление в началните текстове на закона.

В ЗВ законодателят е използвал и възможността да определи допълнително предмета на управление, като посочи и основните съществуващи отраслови направления в дейностите по използване на водите и водните обекти. На тази основа правната рамка съдържа няколко комплексни и конкретни механизми на управление на процесите във водния сектор, както следва:

1. Управление чрез организация и разпределение на отраслова компетентност на държавните органи. При разпределението на отговорността за отделните направления на държавната политика по отношение на съответните групи водностопански системи и съоръжения законът е използвал отрасловия подход и е визирал дейностите по водоснабдяване и канализация, хидроенергетика и хидромелиорация и защита от вредното въздействие на водите, като ги е свързал с отрасловата компетентност на съответните министри. Този механизъм е допълнен и с механизма на Управление чрез обща, съвместна и отраслова компетентност на административните органи по приемане и прилагане на съответната нормативна уредба на подзаконово ниво – правилници, наредби, заповеди, инструкции, както и чрез комплекс от другите механизми по отраслов принцип – хидроенергетика, В и К, хидромелиорации и др., достигащи до осем направления в правната уредба, включително и механизма на Управление на водните оператори търговски дружества във формата на капиталово участие на държавата и общините. Подвид и по-особен механизъм е редът за управление на В и К системите иВиК операторите чрез уредените със ЗВ асоциации по В и К, където в механизма на управление се съвместяват правомощия на двама министри, на областните управители и на представителите на местната власт в лицето на общинските съвети и кметовете на общини.

2. Управление чрез режима на собствеността. Определени са обектите на управление и видовете собственост върху тях – изключителна държавна, публична държавна, частна държавна, публична общинска, частна общинска, частна собственост на физически и юридически лица. Допълнителни аспекти на правния режим на собствеността са развити чрез институтите на съсобствеността, придобиването и ограничаването на правото на собственост, поземлени и други сервитути. Уредени са различните обекти на правата на собственост – води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения, а в приложенията на ЗВ са посочени и някои особени обекти с по-различен правен режим.

3. Управление чрез правния режим на ползване на водите и водните обекти. Това е един от съществените механизми на управление, който определя видовете ползване на водите и водните обекти като общо и индивидуално, възмездно и безвъзмездно, с разрешителни и свободно. Обособени са подсистеми и различни форми на ползване чрез определяне на различни обекти и различен начин на ползване – водовземане, ползване на водни обекти, заустване и др. Развитието на този механизъм продължава чрез Управлението чрез административен разрешителен режим на правата на ползването, като подробно са уредени възможните разрешителни режими за водовземане и за ползване на водни обекти. Режим на комплексните разрешителни по ЗООС.

4. Самостоятелен механизъм представлява Управлението чрез правен режим на особени обекти и особени права на ползване в областта на използването на минералните води. Спецификата на този механизъм произтича от изключителната държавна собственост върху определена група водоизточници и минералните води в тях, които са приложение № 2 към ЗВ, и тя е отразена в многократно изменяния комплекс от правни норми, посветени на концесионирането на минералните води за бутилиране и други нужди, като правната рамка развива особен ред за тези концесии, който се явява специална правна уредба спрямо общия ред и механизъм по Закона за концесиите.

5. Управление на използването на водите и водните тела чрез комплекс от правила и изисквания по опазването на водите. Този механизъм е покомплексен и включва редица правила, свързани с опазването и режима на зоните за защита на водите и санитарно-охранителните зони, допустимите емисии на отпадъчните води, състоянието и опазването на водите и водните тела, като са предвидени комплекс от административни и вещноправни задължения и последици. В тази част можем да отнесем и специално уредения механизъм на Управление на качеството на водите за питейнобитови нужди и водите за къпане, който включва в себе си и особените правомощия на органите по здравеопазването.

6. Управление на използването на водите чрез тарифна политика. Това е механизмът на управление чрез въвеждане на различни такси, които държавата събира от водоползвателите в продължение на прилагането на разрешителния режим по водите.

7. Общофункционално управление чрез комплекси от правомощия за основните органи на управление. Този механизъм включва изрично предвидените в глава десета „Управление на водите“ от ЗВ комплекси от конкретни правомощия по управление на водите и водния сектор на МС, министъра на околната среда и водите, басейновите директори, ИАОС, РИОСВ и други, които гарантират чрез правомощията и задълженията на държавната администрация прилагането на останалите механизми на управление на сектора. В тази група са включени и особените правомощия на министъра на здравеопазването и подчинените му структури в областта на опазването на водите и качеството на водите за питейно-битови цели и на водите за къпане с общата насоченост към опазване на човешкото здраве.

8. Управление чрез икономически регулатори. Този механизъм има комплексен характер и обхваща правилата за финансирането и прилагането на други икономически механизми и регулатори на процесите във водния сектор, включително и чрез ценовото регулиране на водните услуги. Механизмът не е уреден само в един акт, а е разпръснат в различни направления и актове от правната рамка на водния сектор. Като подвид на този механизъм на управление в отрасъла „В и К“ може да се посочи новият механизъм на управление на дейностите и инвестициите във В и К системите чрез 25-годишни регионални генерални планове за ВиКи генерални планове за В и К на агломерации с над 10 000 е.ж. и 5-годишните инвестиционни програми към тях. Поради факта, че първите генерални планове още не са подготвени и приети, е трудно да се направят коментари как ще работи този механизъм. Съгласно ЗВ той ще бъде определящ за прилагането на другия подвид комплексен механизъм за управление на дейностите на В и К операторите – 5-годишните бизнес планове за цените и качеството на В и К услугите, които съдържат в себе си всички важни аспекти на дейността на всеки В и К оператор съгласно изискванията на ЗРВиКУ и наредбите към него. Посочените планове и инвестиционни програми се отнасят с известна условност към икономическите регулатори, защото те следва да съдържат и до голяма степен техническа, експлоатационна и строителна част.

9. Управление чрез административен контрол и административни наказания. Този механизъм включва комплекса от правомощия и задължения на различни органи да упражняват административен контрол по спазването и прилагането на правната рамка, както и правомощията да налагат на съответните лица и нарушители принудителни мерки, глоби и други административни наказания, предвидени най-вече в Закона за водите. В тази група влизат и възможностите за налагане на имуществени санкции и завеждане на граждански искове за щети, които до известна степен могат да бъдат причислени и към механизма на управление чрез икономическите регулатори.

10. Управление чрез приоритетни режими. Особеният режим на правилата за поведение, специфичните изисквания и по-особените последици, уредени в раздела на ЗВ, посветен на защитата от вредното въздействие на водите, е основание за обособяването на този начин на управление на определен кръг правоотношения между държавните органи, собствениците и ползвателите на хидротехнически съоръжения и водни обекти и всички останали институции и лица, които биха могли да бъдат обект или потърпевши от вредното въздействие на водите, в самостоятелен механизъм на управление чрез въвеждане на специфичен приоритетен режим. Тези норми имат извънреден характер и режим на приоритетно прилагане в определени хипотези, който ограничава или променя правата и формите по прилагане на останалите механизми на управление.

11. Управление чрез режимни графици на комплексните язовири. Това е специфичен и конкретен механизъм, изразяващ се в правомощията на министъра на околната среда и водите да определя месечни режимни графици за водовземане от комплексните и значими язовири, включени в приложение № 1 към ЗВ, както и да определя реда и начина за използването на водите от тези язовири, включително и реда за аварийно изпускане на вода от тях.

12. Управление чрез Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН). Механизмът на управление чрез ПУРБ е изцяло нов за нашето законодателство и е в съвсем началната си фаза на прилагане. Поради по-особеното значение на този механизъм и неговата сложност анализът на тази част от правната рамка и съдържанието на ПУРБ се разглеждат заедно в този раздел на анализа.

Първите Планове за управление на речните басейни в България са утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите едва през март 2010 г.

Този механизъм до момента е най-всеобхватният, подробен и комплексен инструмент за управление на процесите във водния сектор и може по принцип да включва в себе си изцяло и частично прилагането на всички други механизми на управление на използването на водите. Основната насоченост на ПУРБ е към опазване на водите и околната среда независимо от разпределението на административната и управленската компетентност между различните структури на държавните и местните органи, формите на собственост и структурата и начина на управление на водните оператори. За да постигне тези цели обаче, ПУРБ в своята подготовка и придружаващите го анализи, както и в своите елементи, задължително преминава и следва да бъде координиран и с тези съществени за организацията на водния сектор въпроси.

Още в началото следва да отбележим, че всеки от основните елементи на ПУРБ, а именно анализите и характеристиката на районите с басейново управление, регистърът на зоните на защита на водите, определянето на водните обекти за питейни нужди, системите за мониторинг и програмите от мерки, всички те имат двойно предназначение в новата правна рамка, установена от Директива 2000/60/ЕС за Рамката на политиката в областта на водите, съответно изцяло транспонирана в нашия Закон за водите.

От една страна, те са уредени като самостоятелни елементи на правната рамка за политиката по водите и е следвало да бъдат в по-голямата си част конкретизирани и реализирани преди влизането на първите ПУРБ в сила. В този смисъл те са предназначени да подготвят разработването на първите ПУРБ. За всеки от тези елементи директивата, респ. законът са предвидили специфични изисквания и в повечето случаи и отделни приложения, както и различни срокове за разработване или прилагане.

В същото време правната рамка обвързва тези срокове в определена цикличност, ориентирана към основните срокове и цикличността на действие на ПУРБ, така че да се запази във времето предхождащата роля на тези елементи. Прегледът или актуализацията на всеки от тези елементи, с изключение на екологичните цели и частично на програмите от мерки за тяхното постигане, които се развиват заедно с ПУРБ, върви в развитие с една или две стъпки пред актуализацията на ПУРБ. В този смисъл ПУРБ не са само едноактно административно действие или документи с определено от закона съдържание, а ПУРБ са механизъм в развитие със заложени задължителни тенденции за постоянно самообновяване и промяна.

От друга страна, законът третира всеки от елементите като неразделна част от ПУРБ, без всяка от които той не би могъл да работи и да постигне целите си и целите на Рамковата директива той да бъде комплексният правен, административен, програмен и едновременно работен инструмент за провеждане на политиката в областта на водите. Това е въпрос на естествена логическа, жизненоважна, систематична връзка, която е и сърцевината и конструкцията на тази част от правната рамка.

12.1. Съдържание на плановете за управление на речните басейни. В Закона за водите има два текста, посветени на съдържанието на ПУРБ. Първият е в разпоредбата на чл. 149а, която в четири точки изисква при разработването на ПУРБ да се определят цели за опазване на околната среда, води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване; зони за защита на водите и програми от мерки. Алинея 2 на този член изисква при разработването на ПУРБ да се извършва характеристика на района за басейново управление. Този е по-общият текст в закона, а вторият, този на чл. 157, вече дава подробната уредба на съдържанието на ПУРБ.

Всъщност чл. 157 ЗВ дословно пресъздава част „А“ на Приложение VІІ към Директива 2000/60/ЕС, като посочва в 12 точки необходимото съдържание на ПУРБ за всеки район с басейново управление в Република България, а именно:

Т.1 изисква общо описание на характеристиките на района с басейново управление съгласно раздел ІV на ЗВ, включително и съответните карти.

Т.2 предписва като следващ елемент на ПУРБ краткия преглед на значимите видове натиск и въздействие в резултат от човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземните води, включително оценки за замърсяванията, количеството на водовземанията и други въздействия от човешката дейност.

Т.3 – 5 са посветени на картите на зоните за защита, картите на мрежите за мониторинг и картите с резултатите от мониторинга на повърхностните и подземните води и зоните за защита на водите.

Т.6 на чл. 157 ЗВ посочва един от най-съществените елементи на ПУРБ – списъкът на целите за опазване на околната среда за повърхностните и подземните води и зоните за защита на водите, придружени със съответната информация, включително и четирите форми на възможните разширения, отклонения или трансформации при определянето на екологичните цели, които Рамковата директива допуска като изключения. В нашия Закон за водите това са текстовете на чл. 156в – 156е.

Т.7 от същия член изисква като съдържание на ПУРБ кратък преглед на икономическия анализ на водовземането.

Т.8 на чл. 157 ЗВ е с най-голямо съдържание, защото в 11 подточки, от „а“ до „л“, определя списъците от различните видове мерки, които следва да придружават основния кратък преглед на програмите от мерки за постигане на целите по опазване на околната среда.

Т.9 предписва като съдържание регистъра на всички други подробни програми и планове в обхвата на района, които се отнасят до подбайсейни, сектори, проблеми и типове води, включително с описание на тяхното съдържание.

Т.10 на чл. 157 ЗВ е възлова, защото урежда взаимодействието на отговорната, компетентната държавна администрация с обществеността в процеса на съгласуването на ПУРБ, като изисква списък от мерките за обсъждане с обществеността, постигнатите резултати при изпълнението им и свързаните с това изменения на плана. Извън текста на чл. 157 има още една разпоредба в тази насока и това е текстът на чл. 168в, който гласи, че писмените становища на обществеността по документите за проекта за ПУРБ са неразделна част от документацията към ПУРБ.

Т.11 от чл. 157 изисква в ПУРБ да се посочи наименованието и адресът на компетентния орган за управление на водите. Текстът на Приложение VІІ във връзка с Приложение І към Рамковата директива за водите е по-подробен, защото предписва освен адреса и наименованието на органа за управление на водите да се посочат и нормативното основание, мястото му в системата на органите за управление, характерът на неговата компетентност, както и някои други данни.

Последната т. 12 на чл. 157 изисква в ПУРБ да се посочат лицата за връзка и процедурите за получаване на документацията и информацията по раздел VІІ и тази, свързана с програмите от мерки и данните от мониторинга по раздел VІІІ от Закона за водите.

12.2. Съдържание на ПУРБ при актуализация. В чл. 159 Законът за водите възпроизвежда съдържанието на част „Б“ на Приложение VІІ на Рамковата директива, като в четири точки дава необходимото допълнително съдържание на ПУРБ, освен предвиденото в чл. 157, което всеки ПУРБ следва да има при своята актуализация. Всичките четири точки са свързани с оценката на изпълнението на първоначалния ПУРБ и евентуалните отклонения от неговите предвиждания. В тази група влизат:

– списък на всички изменения или актуализации за предходния период, включително и преглед на обстоятелствата по чл. 156в – 156е ЗВ;

– оценка на степента на изпълнение на екологичните цели и обяснение за причините за неизпълнение на целите;

– списък на непредприетите мерки от предходния план с обяснение за причините;

– списък на допълнителните мерки по чл. 156о ЗВ. Посочваме тези текстове като илюстрация на особен самоконтролен механизъм, който е заложен в конструкцията на ПУРБ и свързан с механизмите и задължението на всяка страна – членка в ЕС, за периодично докладване в Европейската комисия на прогреса в изпълнението на европейските директиви в областта на водите и ПУРБ, очевидно има за цел да гарантира ефективния резултат от прилагането на този комплексен механизъм на управление на водите. Механизмът е така уреден, че всички случаи на закъснение или неизпълнение на поставените цели относно състоянието на водите и водните тела се включват в ПУРБ и неговия график за приложение, докато не бъдат постигнати или докато съответните мерки от програмите не бъдат изпълнени.

От гледна точка на механизмите на управление най-съществена част от ПУРБ представляват програмите от мерки за постигане на целите по опазването на водите и околната среда и степента на задължителност на тези програми за всички субекти във водния сектор и тяхната отговорност за изпълнението им. Тъй като този въпрос не е решен до момента нито в Закона за водите, нито в друг акт от такава степен, нито в самите ПУРБ, то този въпрос е отнесен към съответния раздел на анализа, където се разглеждат проблемите на правната рамка на водния сектор.

Системите и механизмите на управление на процесите във водния сектор трудно биха били възможни без системите за Мониторинг на състоянието на водите и водните тела и правилата и задълженията за изграждане и поддържане на Националната система за мониторинг на водите, които са предвидени в Закона за водите и Наредба № 5 за мониторинга на водите. Данните от системите на мониторинг на водите следва да дават необходимото основание за почти всички управленски решения и прилагането на механизмите на управление във всяко направление на дейност във водния сектор, но процесът и механизмите на мониторинга не могат да бъдат причислени към механизмите на управление – те по-скоро ги предпоставят и обслужват. Доколкото обаче правната рамка предвижда задължения и насоки за конкретно поведение на държавни органи, институции, водни оператори и водоползватели, свързани с мониторинга на водите и водните тела и обекти, това също в известна степен представлява механизъм за управление в сферата на водите.

В отраслово отношение управлението на дейностите и водностопанските и/или хидротехнически системи и съоръжения, свързани с използването на водите и водните обекти, е съобразено до голяма степен с уредените от ЗВ и посочени по-горе основни механизми на управление, така че няма нормативни или други основания в анализа да се разглеждат допълнително някакви специфични отраслови механизми на управление.

5.6.2.2. Публично финансиране, икономика и регулация на водния сектор Публично финансиране. Финансовата организация на водния сектор намира своята правна опора в глава единадесета „Финансова организация и икономическо регулиране“ на ЗВ, където е възпроизведен принципът на възстановяване на разходите за услуги във водния сектор по Член 9 от Рамковата директива 2000/60 на ЕС, установяваща рамката за действията на Общността в областта на политиката за водите.

Други принципи, на които почива финансирането на отрасъла, са: заплащане от замърсителите на всички мерки за предотвратяване, ограничаване и намаляване замърсяването на водите, възстановяване на причинените вреди, ограничаване вредното въздействие на водите и възмездност на водните услуги. Финансирането е преди всичко публично и се осъществява на различни нива по следните начини:

– средства от държавния бюджет – държавният бюджет финансира проекти, мероприятия и дейности в областта на околната среда и водите чрез целеви субсидии за капиталови разходи; по предложение на министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на финансите, ежегодно със Закона за държавния бюджет се определят средства от републиканския бюджет за изпълнение на приоритетни проекти и дейности, включени в националните екологични стратегии и програми;

– средства от местни бюджети – чрез финансиране на проекти, обекти и дейности с местно значение със средства от съответните общински бюджети или с общински извънбюджетни средства; общините правят предложенията към министъра на околната среда и водите за финансиране на конкретни инициативи и мероприятия;

– целеви субсидии – отпускат се от държавата и/или от общините в зависимост от значимостта на съответния проект и/или мероприятие;

– финансиране по линия на Европейския съюз – по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ в областта на опазването и подобряване състоянието на водите; по „Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.“ в областта на управлението на водния баланс и разширяване капацитета или потреблението на вода на напоителната мрежа в селското стопанство; по програми на „Европейския фонд за рибарство 2007 – 2013 г.“ в областта на морския риболов и риболова във вътрешни водоеми, аквакултури (отглеждането на риба, черупкови организми и водна растителност);

– законови разпоредби, вменяващи задължения за разходи по води/водни тела/хидросъоръженията – финансиране на проекти, обекти и мероприятия в обхвата на действие на Закона за водите със средства от държавния бюджет се извършва чрез предоставянето на целеви субсидии, а на онези с местно значение – със средства от общинските бюджети или с общински извънбюджетни средства (чл. 198 ЗВ); имуществена отговорност за причинени екологични щети върху води и водните тела, които причиняват значително отрицателно въздействие върху състоянието на повърхностните и подземните води по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ);

– Предприятие за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) – безвъзмездни помощи за общини за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчна вода и канализационни мрежи; управление на отпадъци; изграждане на съоръжения за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи с местно значение; изграждане на съоръжения за защита руслата и бреговете на деретата от ерозия.

Икономическо регулиране. То трябва да е съобразено с целите на Закона за водите, посочени в чл. 2а, и да е основано на принципите за възмездност на водните услуги и за възстановяване на разходите за водни услуги, включително и разходите за ресурса и опазване на околната среда. Извън това остава дадената от законодателя нормативна гаранция за безвъзмездност на водоползването за собствени потребности (чл. 8 от ЗВ). Декларативно е уреден на законово ниво и принципът „замърсителят плаща“, който обаче няма конкретно развитие в гарантирани правни механизми и същият не среща практическо приложение, а това означава, че правилата за контрола по замърсяванията на водите и водните тела и съответните санкционни норми следва да се уредят по нов начин, така че този принцип да се превърне в действащо юридическо правило със задължителен характер.

Преките икономически регулатори, които съдържа правната рамка, са таксите и формите на тарифната политика от страна на държавата, системите от задължения към собственици или оператори на хидротехнически съоръжения, ползватели на водни обекти, които имат частично или изцяло икономически характер, режимът на концесионните възнаграждения в полза на държавата, икономически санкции и глоби, правата за искове за обезщетяване за причинени щети, ценова политика на водните услуги, управление на търговски дружества – водни оператори, като непряка форма на икономическо регулиране и за част от формите на ценово регулиране от страна на ДКЕВР чрез бизнес плановете.

В Закона за водите и другите закони от правната рамка е зададен правният механизъм за събиране на приходи от държавата с цел финансиране на насочени към сектора дейности чрез събиране на следните видове такси: такси за водовземане; такси за ползване на водни обекти; такси за замърсяване; концесионни възнаграждения, макар последните да нямат характера на класическа държавна такса. Въпреки това обаче не може да твърдим, че предвидените такси и концесионните възнаграждения са достатъчен икономически регулатор, макар че във водния сектор държавата е въвела 7 тарифи за държавни такси в различните направления.

Таксите по чл. 194, ал. 1 ЗВ се определят с Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите (ДВ, бр. 86 от 2004 г.) и постъпват в бюджета на Министерството на околната среда и водите. Важен компонент от финансовата организация на водния сектор е Постановление № 154 на Министерския съвет от 28.07.2000 г. за одобряване на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 2000 г.). Тарифата въвежда такси за правото на водоползване при производство на електроенергия от ВЕЦ и за водоползване на минерални води – изключителна държавна собственост, както и такси за издаване на разрешителни за ползване на воден обект. Подобни източници на финансиране на сектора са и тарифите за отделни такси, събирани от различни органи в системата на изпълнителната власт, в зависимост от отношенията, които регулират. Такива са:

– Тарифата за таксите за пречистване на отпадъчните води от градовете Ихтиман и Радомир – за таксите за пречистване на отпадъчните води в указаните градове;

– Тарифите за таксите, събирани от ДКЕВР по ЗЕ и по ЗРВиКУ;

– Тарифите за таксите, които се заплащат по Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите – за таксите за издаване на билети за риболов;

– Тарифата за таксите, събирани по Закона за рибарството и аквакултурите – за таксите за издаване на разрешителни за стопански риболов, за извършване на стопански риболов с кораб във водите на Черно море и в крайморските езера и блата, за регистрация на лица, развъждащи и отглеждащи риба и други водни организми, както и такси за услугите, извършвани от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Следва да се отбележи и глава дванадесета „Административно-наказателна и гражданска отговорност“ от ЗВ като източник на публично финансиране, въпреки санкционния є характер. Законодателят е предвидил административно наказание глоба за ползване на води без основание или в отклонение от условията на издаденото разрешително, както и за длъжностни лица, които допуснат включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води към канализационните системи, без да имат необходимия капацитет. Удачно би било да се предвиди такова наказание и за такива действия и/или дейности, които водят до „разхищаване“ на водния ресурс. Подобен санкционен елемент се е съдържал в отменената Наредба за стимулите и санкциите при използуване на водите от социалистическите организации от 1985 г. С наредбата са се уреждали правилата относно планирането и нормирането на използването на водите. При констатиране на нарушения са се налагали санкции в размер петкратната стойност на нанесените щети.

В областта на хидромелиорациите Законът за сдруженията за напояване урежда правото на финансово подпомагане от страна на държавата в полза на сдруженията за напояване за проектиране, основен ремонт и реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура. Финансирането се извършва въз основа на програма, изготвена от министъра на земеделието и храните и съгласувана с министъра на финансите, в рамките на годишния лимит за капиталови разходи на Министерството на земеделието и храните. Условията и редът за финансиране са определени с Наредба № 2 от 21.01.2002 г. за финансово подпомагане на сдруженията за напояване.

Извън преките икономически регулатори законът е предвидил и някои други правила с икономически характер или подобна насоченост.

Вероятно за целите на икономическото регулиране е предвидено, че при подготовката на ПУРБ се разработва икономически анализ на водоползването за всеки район за басейново управление. Икономическият анализ е част от Плана за управление на речните басейни във всеки район и следва да обхваща: оценка на приноса на различните водоползватели (промишленост, земеделие и домакинства) към възстановяване на разходите за водни услуги; подробна информация за възстановяване на разходите за водни услуги предвид дългосрочните прогнози за предлагане и потребление на води; оценка на количества, цени и разходи, свързани с водните услуги; оценка и прогнозиране на необходимите инвестиции; преценка за най-ефективната от гледна точка на съотношението „разходи-ползи“ комбинация от мерки. Мерките за осигуряване на ценовата политика се включват в плановете за управление на речните басейни.

Регулация на цените и качеството на водните услуги. В това направление до момента са обхванати първо регулирането от ДКЕВР на цените на добива на електроенергия, което би трябвало да включва приходите от хидроенергетиката, но те не са обособени в правната рамка като самостоятелен обект или подобект на регулация. На второ място от 2005 г. ДКЕВР бе определена и като национален регулатор за цените и качеството на В и К услугите.

Първите стъпки в самостоятелното регулиране на В и К услугите са силно повлияни от идеята за привличане на частна инициатива в сектора. Това е и основен аргумент за подготовка на отделен закон за регулиране на тези услуги. Стига се до идеята за създаване на Закон за регулиране на В и К услугите по начина, по който е урегулиран енергийният сектор. През 2004 г. е подготвен законопроект, който урежда основните принципи на водното регулиране и предлага създаване на воден регулатор в 2 варианта – като самостоятелен орган или чрез придаване на допълнителни функции на съществуващия вече енергиен регулатор. Народното събрание възприема втория вариант и Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) с измененията на Закона за енергетиката от 2005 г. поема функциите и на воден регулатор.

Регламентацията на регулирането във водния отрасъл не е съсредоточена в един кодифициращ акт. Основен нормативен акт в материята е създаденият за целта Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г., многократно изменян). Поради това, че ДКЕР, а по-късно ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране) е създадена със Закона за енергетиката, многобройни норми по отношение на състава на регулатора, компетентността и функциите му, процедура за приемане на решения и други, които касаят регулирането на В и К услугите, са намерили място и в този закон. Допълнителен нормативен принос внася Законът за водите и по-специално неговата глава единадесета „а“, посветена на В и К дейностите (чл. 198а и следв.). Регламентирайки подготовката на бизнес плановете от В и К операторите, дейността на водните асоциации, концесиите на В и К дейности и други, ЗВ нормативно допълва компетентността на ДКЕВР. Създаден е регистър на В и К операторите по чл. 198р, т. 2 ЗВ, който съдържа информация за обособените територии, асоциациите по В и К, В и К операторите и др.

Правомощията на ДКЕВР като воден регулатор са уредени в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Комисията е независим специализиран държавен орган, който се състои от седем членове, а до последните измененията на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54 от 2010 г.) броят им беше тринадесет. Измежду членовете на Комисията двама от тях следва да са с посочения в закона минимален стаж в областта на В и К. Компетенциите на Комисията съгласно закона са: разработване проекти на нормативни актове във водния сектор, определяне на цени на В и К услугите; контрол върху дейността на В и К операторите, разглеждане на жалби и сигнали на потребителите и посредничество за доброволно уреждане на спорове и др. Сред изброените правомощия на водния регулатор се открояват функциите по:

– контрол върху качеството на В и К услугите – извършва се чрез показатели за качество, посочени в Наредбата за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги (ДВ, бр. 32 от 2006 г.);

– контрол върху цените на В и К услугите – цените на В и К услугите се определят по правилата на Наредбата за регулиране на цените на В и К услугите (ДВ, бр. 32 от 2006 г.).

5.6.3. Опазване на водите. Качество на водите 5.6.3.1. Опазване на водите Принципите относно съхранението и опазването на водата, схващана като елемент на околната среда и като природен ресурс, също намират своето място в ЗВ – най-вече в глава осма „Опазване на водите и водните обекти“. В тази част на закона е съсредоточена голяма част от разпоредбите, които транспонират основните положения от Рамковата директива за водите. Формите и изискванията за опазването на водите са най-вече определените със закона мерки за постигане на добро и определено химично състояние на водите и водните тела; за качеството на повърхностните и подземните води; екосистемите и зоните на защита; режима на приоритетните и опасните приоритетни вещества; предпазването от замърсяване и увреждане; опазването на подземните води чрез заложените прагове на замърсяване; определянето на водните тела и зоните на защита; емисионни норми и емисионни ограничения; канализационните системи, заустването и отпадъчните води. С цел опазване на водния ресурс се определят зони за защита на водите като особени обекти за опазване на водите от изтощаване, замърсяване и увреждане. Те включват водните тела, съдържащи минерални води, като зони за защита на водите и санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водовземните съоръжения за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих. Зоните за защита на водите се определят при разработване на плановете за управление на речните басейни и са предмет на мониторинга на водите във всеки район за басейново управление по Наредба № 5 от 23.04.2007 г. за мониторинг на водите.

Уредбата е допълнена и с подзаконови актове, които внасят изисквания относно качествените показатели на водите, използвани за различни дейности – Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, Наредба № 18 от 27.05.2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури и др. В преобладаващата си част наредбите, предвидени в чл. 135 ЗВ, са насочени основно към опазването на качеството на водите и водните тела като елемент на околната и жизнената среда. Освен качеството на водите законът обхваща макар и не съвсем детайлно въпросите за опазване на количеството на водите и водния ресурс чрез предвиждането на минимален необходим отток в реките, предвиждане на норми за водопотребление, макар и все още невъведени.

В тази част на Закона за водите са и основните изисквания към изграждането и експлоатацията на канализационни системи и съоръжения и изискванията за заустване на отпадъчни води. По-нататък в глава десета „Управление на водите“ от ЗВ проблемите на опазването на водите и мерките, свързани с качеството на водите, са уредени като част от задължителното съдържание на ПУРБ чрез механизмите за определяне на целите за опазване на околната среда, характеристиките на басейновите райони, програмите от мерки към ПУРБ, програмите за мониторинг на водите и принципите и правилата за изграждане на Националната система за мониторинг на водите и водните тела.

Без да представлява самостоятелен отрасъл, но с определени качества на отделна и ясно обособена подсистема в правната рамка на водния сектор, която продължава общата система от групата норми по опазване на водите, следва да бъде разгледана самостоятелно специализираната правна уредба, посветена на качеството на водите за питейни нужди, водите за къпане и формите на специална употреба на минералните води, която е съвместна задача на органите по околната среда и водите и тези от системата на здравеопазването.

5.6.3.2. Качество на водите Въпросите относно здравните аспекти на използването на водите намират уредба в няколко направления, на законово и подзаконово равнище. И в трите закона – Закон за водите, Закон за здравето и Закон за опазване на околната среда – водите се третират като жизнено важен компонент на околната среда, чието състояние и качество е критерий за правилното използване на водите, тяхното добро състояние и един от най-важните фактори за здравето на населението.

Здравните аспекти на използването на водите са застъпени най-вече в правната рамка, регламентираща опазването и контрола върху качеството на водите за питейно-битови цели, минералните води, предназначени за пиене или профилактични, лечебни и хигиенни цели, и качеството на водите, предназначени за къпане, като това са основните функции на органите по здравеопазването в областта на водите, които в много случаи са преплетени и се съвместяват с функциите на органите по околната среда и водите, най-вече в сферата на опазване на водите и водните тела.

Основата за държавната политика по опазване и използване на водите се състои в ЗООС, раздел ІІ „Опазване и използване на водите и водните обекти“. Като първи приоритет на тази политика е определено постигането на добро състояние на всички води – подземни и повърхностни, за осигуряване на необходимата по количество и качество вода за питейно-битови нужди на сегашните и бъдещите поколения и за благоприятното състояние и развитие на екосистемите и влажните зони. Дадени са основните насоки на опазването на повърхностните и подземните води в процеса на тяхното използване, а така също за своя основна цел Законът за водите определя осигуряването на интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението и набелязва превантивните дейности срещу последиците от вредното въздействие на водите с опазване на човешкия живот и здраве. Изброени са дейностите по управление и използване на водите и тяхната връзка с определени дейности и функции по здравеопазването във връзка с мониторинга и контрола върху качеството на водите за питейно-битово водоснабдяване, водите за къпане и използването на минералните води за пиене, лечение и други нужди, както и изискванията към дейностите, свързани с режима и третирането на отпадъчните води. Уредени са изричните правомощия на министъра на здравеопазването по ЗВ в посочените по-горе сфери, вкл. и в използването на минералните води – от бутилирането им за пиене до използването им за хигиенни цели и спорт и отдих, както и на РЗИ.

Към тази част от правната рамка спадат и разпоредбите, които определят като обекти на публичната държавна собственост най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване – публична държавна собственост, и водоизточниците на минерални води. Тук следва да се отбележат и текстовете относно съвместните компетенции на министрите на здравеопазването и на околната среда и водите за определяне на приоритетните и приоритетно опасните вещества с оглед опазване на водите. Предвидени са и формите на опазване на водите, предназначени за питейно-битови цели, и връзката на тези текстове от ЗВ с някои от подзаконовите актове по водите и определянето на зоните на защита на водите, вкл. и санитарно-охранителните зони около водовземните съоръжения. Съгласно чл. 135 ЗВ министърът на здравеопазването заедно с министъра на околната среда и водите и други министри имат задължението и компетенциите да издават девет наредби, свързани с различни аспекти на опазването на повърхностните и подземните води и водните тела и контрола на качеството на водите за питейно-битови цели и водите за къпане. Една от най-важните наредби е Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, издадена съвместно от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването. Измененият през 2006 г. текст на чл. 135, т. 6 предвижда тази наредба да се издава на още по-високо ниво като акт на Министерския съвет.

Извън горепосочените компетенции, останалите правомощия на органите на здравеопазването в областта на водите са насочени към групите правомощия по прилагането на подзаконовите нормативни актове, отделна група контролни правомощия, включително и компетенции в административно-наказателната част на Закона за водите. В съответна координация със ЗВ в Закона за здравето са развити принципи и конкретни групи правни норми за онази част от организацията и направленията на дейност на съответните органи на здравеопазването, която е в пряка връзка със задачите им в областта на качеството на водите. Тези разпоредби са развити в раздела за държавния здравен контрол, където задачите на органите на здравеопазването са подчинени на принципните понятия и изисквания към обектите с обществено предназначение и факторите на жизнената среда. Тук се намират основните текстове, посветени на осигуряването на здравословна жизнена среда, където водите за питейно-битови цели, водите за къпане и минералните води са определени като основен фактор на жизнената среда, за която отговарят органите на здравеопазването.

Осигуряването на здравословна жизнена среда е едно от основните направления на дейностите по Закона за здравето, свързани с опазване на здравето на гражданите, включително и чрез поддържане на национална система за анализ, оценка и контрол на различните видове замърсители на факторите на жизнена среда. В това направление са ангажирани комплекс от здравни изисквания към обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека, както и цялата система на органите на държавния здравен контрол с пълния инструментариум от механизми, правомощия и средства, с които те разполагат по Закона за здравето. В частта на закона относно правния режим на курортите и курортната дейност също е засегната темата „води“ в насоката за минералните води като курортен ресурс и обект на опазване, включително чрез съвместно издаване на подзаконови нормативни актове от министрите на здравеопазването и на околната среда и водите. В допълнителните разпоредби като обекти с обществено предназначение са определени водоизточниците и минералните водоизточници, водоснабдителните обекти и съоръженията за питейнобитово водоснабдяване, както и плувните басейни, плажовете и местата за къпане, а като фактори на жизнената среда – водите, предназначени за питейно-битови нужди; водите, предназначени за къпане, и минералните води, предназначени за пиене или за използване за профилактични, лечебни или за хигиенни нужди.

Изпълнението на изискванията на законодателството за питейните води е възложено основно на два субекта – водоснабдителните организации, в качеството им на структура, осъществяваща дейността по водоснабдяване за питейно-битови цели, и регионалните структури на Министерството на здравеопазването – РИОКОЗ/РЗИ, в качеството им на компетентен контролен орган. Дейността на РИОКОЗ/РЗИ в областта на питейните води включва няколко основни направления:

– Мониторинг (вземане на проби и лабораторен анализ) на качествата на питейните води;

– Контрол (проверки и обследвания) на санитарно-хигиенното състояние на обектите и съоръженията за централно питейно-битово водоснабдяване – водоизточници, водовземни съоръжения, санитарно-охранителни зони, пречиствателни станции за питейни води, хлораторни и други станции за дезинфекция на водата, резервоари и други;

– Предприемане на административно-наказателни и други мерки при установяване на несъответствия в качеството на питейната вода и нарушения на санитарно-хигиенните изисквания във водоснабдителните обекти;

– Проучване и анализ на проблемите с питейната вода, изготвяне на проекти и програми за решаването им.

Друга съществена част в подзаконовата нормативна уредба са разпоредбите относно здравните изисквания към водоизточниците, основните здравни изисквания към водовземните и водоснабдителните съоръжения, външните водопроводи и водопроводните мрежи, изискванията към пречистването и обеззаразяването на питейната вода при системата на централното водоснабдяване, здравни изисквания към работата на хлораторните станции, изискванията към вътрешносградните водопроводни инсталации, както и здравните изисквания към обществените местни водоизточници и минералните водоизточници.

Въпреки изброената дотук правна уредба, все още са налице някои въпроси, които следва да намерят своите отговори. Сред тях са осигуряване пречистването на питейните води, финансовото обезпечение на качеството на водите, дейностите по поддръжка и контрол на резервните водоизточници, статутът на санитарно-охранителните зони.

5.6.3.3. Климатичните промени и тенденции в управлението на водите Държавата ни не е в достатъчна степен подготвена за задаващите се промени в климата на Балканите. Негативният ефект от глобалното затопляне ще се усети в следващите 10 – 20 години много по-силно, отколкото се смяташе досега. Основната причина за това е слабото управление на проблемите с околната среда и лошата инфраструктура. Според оценки на Световната банка от десетте нови държави – членки на ЕС, най-неподготвена за това е България. Районът, в който се намира страната ни, действително е уязвим и вече се усещат последиците – по-високи температури, променяща се структура на водните източници и запаси, суши, наводнения, горещи вълни и горски пожари. Прогнозата на банката е за намаляване със средно 6 % на годишните валежи и спад с 25 % на водните запаси в Югоизточна Европа в рамките на следващите 40 години. Наводненията обаче няма да намалеят, ще има повече внезапни порои и в България лошото състояние на речните корита ще бъде причина за нови трагедии.

Затоплянето на времето усложнява нещата, защото наводнения може да има и през зимните периоди. Фактът, че покрай реките има много сметища и зони с опасни отпадъци, които не са рекултивирани, заплашва при порой те да бъдат залети или дигите им да се скъсат и да предизвикат екокатастрофа. Топлото време ще докара на Балканите насекоми и вредни растения, които ще атакуват горските масиви и ще нанесат реални загуби на земеделието. Районът може да се подготви за задаващите се проблеми, ако подобри инфраструктурата си и управлява по-добре водните си ресурси, ако се заеме по-сериозно със замърсяването и инвестира в справянето с кризи, мониторинга на времето и водните ресурси и подкрепя всякакви форми на усилия в тази насока.

5.6.4. Собственост. Техническа инфраструктура. ЗУТ Собственост и техническа инфраструктура Правният фундамент тук е заложен в Закона за водите, който се явява основен и кодифициращ нормативен акт във връзка със собствеността върху води и водни обекти, и съпътстващата инфраструктура. Уредени са собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения. Правната регламентация на отношенията, свързани със собствеността, се основава на обществената значимост на водата като природен ресурс, многоцелево използване на водите и водните обекти с оглед задоволяване на стопански интереси без вреда за обществените интереси и права, закрила на правото на собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, доколкото с упражняването є не се уврежда целостта и единството на хидроложкия цикъл и на природната водна система. Правото на собственост върху водния ресурс се осъществява така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система. Със Закона за водите е направено важно разграничение върху видовете собственост:

– изключителна държавна – съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, изключителна държавна собственост са крайбрежната плажна ивица и водите с национално значение; формата на този вид собственост не може да бъде променяна; уредбата е допълнена с чл. 14 ЗВ, според която изключителна държавна собственост са вътрешните морски води, териториалното море и минералните води по списък съгласно приложение № 2 от ЗВ;

– публична държавна – указани са естествените води и водни обекти, характеризиращи се като природен ресурс (естествени езера, лагуни, лимани, блата, подземни води, естествени водопади и др.), както и водностопанската инфраструктура, вкл. комплексните и значимите язовири по приложение № 1, водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации; съоръженията и устройствата за измерване на количеството и качеството на водите, които са публична държавна собственост; защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, изградени с държавно финансиране; водовземните съоръжения за онези минерални води, които са изключителна държавна собственост; водоснабдителните системи, пречиствателните станции, отвеждащи канализационни колектори или съоръжения и др., когато са на територията на повече от една община, като изключения от това правило са обектите, финансирани по програми на Европейския съюз, и средствата са предоставени на съответните общини; като императивна правна норма е изведена забраната държавната собственост върху води по ЗВ да се обявява за частна държавна собственост;

– частна държавна – сградни водопроводни инсталации и вътрешни водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите – собственост на държавата, до измервателните уреди на водопроводните отклонения за присъединяване към уличната водопроводна мрежа и канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от тези имоти до ревизионните шахти за присъединяване към уличните канализационни мрежи;

– публична общинска – водите и водните обекти, вкл. и естествени такива, разположени върху земи – общинска собственост, които не са природен ресурс – публична държавна собственост; водите, вкл. и отпадъчните, които изтичат и се вливат във води, публична общинска собственост; водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината; минералните води извън тези по приложение № 2 от закона; общински водностопанските системи и съоръжения, които не са включени в имуществото на търговски дружества; обектите, изградени с финансиране по програми на Европейския съюз в рамките на съответната община бенефициент по такива програми;

– частна общинска – придобитите от общината имоти, води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения извън онези, които са публична общинска собственост;

– частна – приложен е принципът, при който собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината; простира се върху извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните води, ако не са каптирани, езерата, валежните води, кладенците и др.; владението, ползването и разпореждането с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения – частна собственост, се извършват според общите разпоредби за собствеността, доколкото няма специални разпоредби за това.

Развити са институтите на съсобствеността, придобиването и ограниченията в правата върху водни обекти и водностопански системи и съоръжения; съсобствеността следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго. Въведена е забрана за обособяване на реални части от водния обект при делба на съсобствен имот, в който има воден обект; придобиването на правото на собственост се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени, или по наследство и е въведена забрана за придобиване по давност на обекти, които са публична държавна и общинска собственост; ограничения на правото на собственост се налага при извършване на проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в частни имоти; при изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата от вредното въздействие на водите; в границите на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води; за задоволяване на питейно-битовото водоснабдяване на определен район; дейностите се извършват след издаване на заповед от страна на ресорния министър.

Използването на водите и водните обекти включва дейности по: 1) водовземане от водния обект – дейност по отнемане на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата, и 2) ползване на водния обект – осъществява се след получаване на разрешително за извършване на дейностите по изграждане на нови, реконструкция на съществуващи системи и съоръжения, аквакултури, заустване на отпадъчни води, изземване на наносни отложения, реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни обекти, изкуствено подхранване на подземни води и др.

Използването на водите и водните обекти е общо и индивидуално – според това, дали титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица; общото водовземане и ползване на водните обекти е правото на гражданите да ползват водите и/или водните обекти – публична държавна или общинска собственост, за лични нужди, отдих и водни спортове, водопой на животни и къпане; индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр; предвидено е право на безвъзмездно водовземане до 10 куб.м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, с изключение на минерални води; с разрешение или с предварително писмено уведомяване на компетентния орган и без разрешение – според това, дали законът предвижда издаване на индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически факт; не се изисква разрешително за ползване на воден обект при заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищните образувания при максимално водно количество до 10 куб. м на денонощие и до 50 еквивалентни жители и осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води, както и за обекти, формиращи битово отпадъчни води в границите на населените места и селищните образувания без изградена канализационна система.

Предвидена е концесия (особено право на ползване на водни ресурси) за:

1) концесия за добив на минерални води – изключителна държавна собственост и публична общинска собственост; концесия се предоставя чрез провеждане на открита процедура по реда на Закона за концесиите, и

2) концесия за строителство или концесия за услуга за водностопански системи – при условията и по реда на Закона за концесиите.

В глава седма „Поземлени сервитути, свързани с водните обекти“ са уредени поземлените сервитути, свързани с водните обекти, т. е. тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик; произтича от закона или от правна сделка и може да се придобива по давност чрез 10-годишно упражняване; всеки собственик е задължен да предостави право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това, което се учредява с доброволно споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот или чрез акт на директора на съответната басейнова дирекция.

Терминологията на видовете водни съоръжения като обекти на водната инфраструктура като цяло липсва или в някои подзаконови нормативни актове се съдържат отделни обяснения. Водовземните съоръжения са уредени в Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, а за хидротехнически съоръжения – в Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи.

Предвидени са разпоредби за защита на водните обекти и хидротехнически съоръжения от вредното въздействие на водите. Защитата е оперативна и постоянна. Оперативната защита се осъществява в съответствие с авариен план за действие, който се изработва от собствениците или ползвателите на водностопанските системи и хидротехнически съоръжения и се съгласува с органите на Министерството на вътрешните работи. Постоянната защита включва дейности по изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, както и регулиране нивото на подземните води и се осъществява от собственика или ползвателя им. Тяхно задължение е и поддръжката и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени. Дейностите по поддържане проводимостта на речните легла се финансират от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. За почистването на речните легла в границите на урбанизирана територия компетентен е кметът, който възлага обществена поръчка за планово почистване на речните участъци. Специфичните изисквания към експлоатацията на малките язовири се определят с Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура (ДВ, бр. 97 от 2004 г). За осигуряване данни за собствеността и състоянието на водните обекти и съдържащите се в тях води на територията на страната, както и за съществуващите водностопански системи и съоръжения се създават специализирани водностопански карти.

Контролните функции относно състоянието на водните обекти и на водностопанските системи и съоръжения се осъществяват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните и министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Министърът на вътрешните работи контролира изготвянето на аварийните планове, изпълнението на предписанията по тях и изправността на контролно-измервателните системи на хидротехническите съоръжения. Контролните функции на кметовете на общините са свързани с контрол върху водностопанските мрежи и съоръженията на територията на общината.

Проблемите, свързани с изграждането, функционирането и поддръжката на инфраструктурата във водния отрасъл, не са еднозначни. От една страна, все още не са осъществени действия по § 4, ал. 3 за намаляване капитала на обектите публична държавна собственост. Неубедително е прилагането на § 4, ал. 1 ЗИД на ЗВ от 2004 г. относно предоставяне на услуга пречистване на отпадъчните води от собствениците на приватизирани пречиствателни станции за отпадъчни води, до които има изградени съоръжения за довеждане и имат техническа и технологична възможност за пречистване и на битово-фекалните и промишлените отпадъчни води от населените места в общината. Не е ясно доколко са изпълнени условията по § 32 ЗИД на ЗВ от 2009 г. за промяна в собствеността от публична държавна в публична общинска на реконструирани и модернизирани обекти чрез средства от фондовете на Европейския съюз. Стои въпросът относно възстановяването на документацията, необходима за предаването и експлоатацията на В и К системите и съоръженията.

Други нормативни актове, в които се открива уредба на собствеността върху водни обекти и елементи на техническата инфраструктурата, са: Законът за сдруженията за напояване във връзка с предоставеното им право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура на територията им, правото на ползване върху хидромелиоративната инфраструктура, както и възможността да придобият безвъзмездно право на собственост върху тях в срок до 5 години от предоставяне на ползването; Законът за рибарството и аквакултурите – относно правото на собственост върху рибните ресурси в полза на собственика на съответния обект или на лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или на друго правно основание, както и признатото на сдруженията по чл. 11 ЗРА право на управление на рибните ресурси в реките, старите речни корита и изкуствените водни обекти – държавна собственост.

ЗУТ и технически изисквания към инфраструктурата

Правната уредба е „разкъсана“ в различни по правна сила и ранг нормативни актове. Липсва стройна система от норми, която да урежда материята, постигането на каквато е трудно възможно, като се има предвид разнородният характер на строителния процес и етапите, през които минава, както и предназначението на самото инфраструктурно съоръжение. Основен нормативен акт е Законът за устройството на територията, който урежда отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за целите на устройственото планиране. Разделение е дадено на различните видове територии, които според своето предназначение, определено с устройствените схеми и планове, биват: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване. Посочени са елементите на техническата инфраструктура:

– транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.);

– преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия;

– преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия;

– разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.).

Изброени са изискванията при проектирането и изграждането на водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения. Проектират се като улични мрежи и при спазване на изискванията за техническа инфраструктура, а собственикът на тези съоръжения следва да включи към тях водопроводните и канализационните инсталации на всички недвижими имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията. Присъединяването се осъществява по реда на ЗУТ и със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и съответното В и К дружество. Условията за присъединяване към В и К са определени с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и задълженията на В и К операторите да поддържат В и К системите съгласно техническите изисквания, изискванията за безопасност при работа и изискванията за опазване на околната среда.

Подзаконовата нормативна уредба в областта на техническите изисквания към инфраструктурата следва да се разглежда като обща и специална.

Общата подзаконова уредба обхваща технически правила, които се прилагат въобще по отношение на техническата инфраструктура. Такива са:

– Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти – относно минималните гаранционни срокове на строежите от първа до пета категория за изпълнени строителни и монтажни работи;

– Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството – относно съставянето на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво;

– Наредба № 3 от 21.07.2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях;

– Наредба № 12 от 3.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони;

– Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти – относно задължението строежът да бъде проектиран и изпълнен по начин, че да не представлява заплаха за опазването на околната среда при замърсяване или отравяне на водата или почвата и неправилно отвеждане на отпадъчни води, дим, твърди или течни отпадъци;

– Правилата относно реда за определяне на съществените изисквания към продуктите, които са пуснати и/или предстои да бъдат пуснати – определят се със Закона за техническите изисквания към продуктите, в който са посочени съоръженията с повишена опасност, сред които са тръбопроводите за пара и гореща вода.

Специалната подзаконова уредба обхваща технически правила във връзка с водностопанската инфраструктура, в частност наредби, повечето от които издадени на основание § 18, ал. 1 от ЗР на ЗУТ, по силата на който министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява строителни и технически правила и нормативи и издава наредби и инструкции. Такива са:

– Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи – определят се техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. Като елементи на водоснабдителните системи са посочени водовземни съоръжения, черпателни съоръжения, помпени станции, пречиствателни станции за обработка на суровата природна вода, регулиращи водонапорни съоръжения, външни водопроводи, водопроводни мрежи във водоснабдяваните територии (главни водопроводни клонове, второстепенни водопроводни клонове, сградни водопроводни отклонения) и общи средства за измерване, необходими за водовземането, пречистването, съхранението, преноса, разпределението и измерването на водата до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадковата) водоснабдителна мрежа на потребителите. Водоснабдителните системи се проектират и изграждат в съответствие с действащите подробни устройствени планове, съществените изисквания към строежите, одобрените инвестиционни проекти и другите строителни книжа, издадени при условията и по реда на ЗУТ, и правилата и нормативите на тази наредба;

– Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации – определят се техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкция на съществуващи сградни В и К инсталации в жилищни, общественообслужващи, производствени, селскостопански, курортни и вилни сгради и в сгради със смесено предназначение;

– Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – в отделна глава „Устройство на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения“ са изброени техническите изисквания относно устройството на В и К инфраструктурата; определени са необходимите площи при строителство на обекти за водоснабдяване: 1) при помпени станции максималната широчина на ивицата земя, окръжаваща станцията и нейните съоръжения, е до 3 м; 2) за сграда за охрана при помпена станция, за земни резервоари и кулорезервоари, когато са самостоятелни обекти, необходимата площ е до 200 кв. м; 3) при земни резервоари максималната широчина на ивицата земя, окръжаваща резервоара, е до 3 м от стъпките на насипа от всички страни; 4) при кулорезервоари максималната широчина на окръжаващата резервоара ивица земя е до 1 м от чашата на съоръжението на резервоара; определени са необходимите площи за изграждане на канализационни обекти: 1) за пречиствателна станция за отпадъчни води необходимата площ се определя с проект, като в площадката се предвижда и ивица с широчина 15 м за залесителен пояс около станцията, мерено от външните страни или от петите на насипите; 2) при помпена станция с черпещ резервоар максималната широчина на ивицата земя, окръжаваща станцията, сградите и съоръженията, е до 3 м; 3) при септична яма и попивен кладенец максималната широчина на ивицата земя, окръжаваща съоръжението, е до 2 м, мерено от контурите му;

– Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места – водопроводните мрежи и съоръжения, канализационните мрежи и съоръжения, топлопроводните мрежи и съоръжения се определят като подземни технически проводи и съоръжения, които се разполагат под уличното платно; определено е местоположение на подземните технически проводи (водопроводите, топлопроводите и газопроводите се разполагат от едната или другата страна на осовата линия на улицата, а проводите за отпадъчни води се разполагат по оста на улицата);

– Наредба № 2 от 6.10.2008 г. за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолации и хидроизолационни системи на сгради и съоръжения, която няма пряка връзка с проблематиката на водния сектор; определят се изискванията за хидроизолационни системи на сгради и строителни съоръжения; строителните продукти се предвиждат с инвестиционния проект в съответствие с техническите спецификации, определени със Закона за техническите изисквания към продуктите и с Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти. Трябва да се отбележат и актовете с ненормативен характер като Правила за приемане на хидромелиоративни системи и съоръжения от 1987 г. и Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи – раздел „Мостове и водостоци“, от 1969 г.

5.6.5. Отрасли във водния сектор и статут на водните оператори 5.6.5.1. Отрасли във водния сектор Отраслите във водния сектор са обособени на първо място практически с тяхното развитие през последните 50 години, далеч преди конструирането и развитието на правната рамка за водния сектор след 2000 г. Законът за водите от 2000 г. и другите закони, посочени в правната рамка, следват вече сложилите през годините обществени отношения и запазват през цялото време основната отраслова разпределеност на сектора. Това е дало отражение на развитието на правната рамка в частта є на подзаконовите нормативни актове, разпределението на досегашните основни клонове на хидротехническата инфраструктура и тяхното предназначение, формирането на стопанските субекти – водни оператори, и сферата на тяхната дейност. От тази гледна точка и от гледна точка на разпределението на формите на използване на водните ресурси във водния сектор може да се говори за следните трайно формирани отрасли: „В и К“, хидроенергетика, хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите, рибарство и аквакултури и промишлено водоползване.

Рибарството е отрасъл, който придоби ново значение след присъединяването на държавата ни към Европейския съюз. Отрасълът е от особена важност за Общността и по тази причина е добре кодифициран. Макар и да е част от Общата селскостопанска политика, рибарството придобива самостоятелно значение и неговата правна уредба оформя автономна политика, наречена Обща политика по рибарството (ОПР).

Ползването на водите и на водните тела за спортни цели, за отдих и лечение е широко разпространено, но трудно може да се говори за обособен подобен отрасъл във водния сектор. Отраслите са дали съществено отражение на разпределението на отговорността за провеждане на държавната политика и съответната група други административни компетенции между отделните министри и техните подпомагащи структури, включително и правомощията им по управлението на отрасловите водни оператори. Практическото и нормативното обособяване на тези отрасли дава съответно отражение и върху статута, организацията и сферите на дейност на водните оператори.

5.6.5.2. Водни оператори На основата на действащите към момента на изготвяне на настоящия анализ нормативни актове следва да бъдат изведени няколко вида водни оператори. Сравнително разнородни по своята правна природа, а така също и по отношение на целите, постигането на които се търси с тяхното създаване, общото между тях е това, че дейността им е свързана с използване на водния ресурс, водните тела и водностопански съоръжения.

В действащата правна рамка няма обща легална дефиниция за понятието „водни оператори“. Законът за водите не съдържа стройна и комплексна уредба на статута и дейността на водните оператори, в него няма даже принципна разпоредба, която да дава някаква основа за развитие на подзаконова уредба. В различните отрасли на водния сектор работят няколко обособени групи оператори, като правната рамка урежда частично или по-подробно техния статут чрез отрасловите направления на нормативната уредба на водния сектор. Условно заварените към момента водни оператори могат да се разделят на три групи.

В първата попадат търговските дружества от отрасъла „В и К“, където собственици на капитала са държавата и общините, отраслите хидроенергетика и хидромелиорации, където държавата е собственик на 100 % и в чийто капитал и до момента се намират над 90 % от системите и съоръженията на хидротехническата инфраструктура. Тези водни оператори можем да наречем същински водни оператори. Капиталът на тези дружества е формиран на основата на балансовите активи, които те са притежавали и експлоатирали преди трансформирането им от държавни предприятия и фирми в търговски дружества съгласно ТЗ от 1991 г. и Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество от 1991 г., т. е. доста време преди приемането на Закона за водите от 2000 г. В момента общият регламент за тази група оператори са разпоредбите на Търговския закон, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за общинската собственост и Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Определящо за статута на тази група оператори е, че държавното, респ. общинското им управление, е водещо за тяхната дейност и те не разполагат с големи възможности за самостоятелни решения и самостоятелна политика. В известна степен те не са свободни икономически структури независимо от статута им на търговски дружества и самостоятелни юридически лица. Управлението им е зависимо политическо и преимуществено административно по своя характер, което се отразява съществено на тяхната дейност. Съществен момент в тяхната характеристика е фактът, че основните хидротехнически съоръжения, включително и всички големи язовири в страната, са в групата на онези активи от капитала на тези отраслови водни оператори, които съгласно § 4 от ПЗР на Закона за водите от 2000 г. трябва да бъдат извадени от патримониума на дружествата чрез съответно намаляване на капитала им и прехвърлянето им в групата на обектите на държавната и общинската публична собственост, но това не се случва вече 10 години. Подобни, още по-изрични и подробни текстове в тази насока относно търговските дружества – В и К оператори, бяха предвидени в измененията на ЗВ от 2009 г., но до момента те също не са приложени и законът не се изпълнява в предписаните от него срокове. Към днешна дата реформата в статута на отрасловите водни оператори е в пряка зависимост от прилагането на разпоредбите относно собствеността на водностопанските системи и съоръжения, което е в пряка връзка с необходимата трансформация на капитала им. Това пък ще рефлектира пряко в механизмите за финансиране на хидротехническата инфраструктура.

Във втората група влизат сдруженията за напояване по ЗСН и сдруженията по чл. 11 ЗРА, които са втори вид заварени оператори. Те имат различен и по-подробно уреден статут спрямо горната група, задоволяват предимно нуждите на своите членове, съставени са от частни физически и юридически лица, експлоатират ограничени по размер и процентно съотношение обекти на хидротехническата инфраструктура в областите на напояването и рибарството и аквакултурите. Тези особени оператори имат необходимата самостоятелност, но имат минимални възможности за влияние в развитието и управлението на водния сектор.

В третата група можем да поставим всички случаи, в които, без да имат самостоятелно уреден статут, различни стопански субекти, юридически или физически лица, независимо от техния предмет на дейност, на едно или друго основание или без такова, оперират изцяло или частично водностопански съоръжения или части или обекти на хидротехническата инфраструктура, поради което фактически се явяват оператори на хидросъоръжения или лица, предоставящи водни услуги. Обикновено това са лица, които вследствие на приватизационни или други сделки са придобили права на собственост или ползване на хидросъоръжения или са изградили такива със собствени средства. Тази обобщена и разнородна група лица също участва по свой начин, макар и не изрично регламентиран, в развитието и управлението на водния сектор. Такива примери са най-многобройни в отрасъла „В и К“, както и в хидроенергетиката – например собственици и оператори на мини ВЕЦ. Това е групата на „проблемните“ казуси в практиката на водния сектор.

В отделните направления статутът на водните оператори е следният:

В и К оператори. Техният статут е може би найподробно уреден и се съдържа в разпоредбите на Закона за водите, глава единадесета „а“, както и в разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В Закона за водите освен основните разпоредби и дефиницията за В и К услуги иВиК оператори е предвидено издаване на Наредба за изискванията и критериите за В и К операторите, която още липсва. Предвиден е и регистър на асоциациите по ВиКиВиК операторите, който също не е създаден до момента. В ЗРВиКУ от 2005 г. също се съдържат дефиниции и текстове за регистър на В и К операторите, които не са синхронизирани с новите разпоредби от ЗВ, глава единадесета „а“. В ЗРВиКУ са уредени основно изискванията към дейността на В и К операторите в направление регулиране на качеството и цените на В и К услугите и това е първият опит да се уреди, макар и частично, статутът на В и К операторите. В ЗВ от 2009 г. се прави опит за попълна уредба на В и К отрасъла, включително и относно статута на заварените В и К оператори, дори и чрез промяна в капитала им. Законодателят урежда тази материя, като запазва структурата и организацията на В и К обслужването на населението, вкл. и географския обхват на дейността на В и К операторите, чрез въвеждане на „обособената територия“ като основен елемент в статута на операторите. В последните години на развитие на отрасъла се бориха няколко тези по отношение на географския обхват на В и К операторите. Според едната настоящата организация на дейност, базирана основно на регионални В и К дружества и на няколко общински В и К дружества, е оптимална като организация и размер. Другата теза, поддържана основно от кметове на общини, е базирана на разбирането „една община – един В и К оператор“, тоест раздробяване на системата на обслужване на многобройни общински В и К дружества. Застъпвани бяха и мнения в обратната посока – за окрупняване на В и К операторите, включително според някои до обособяване на четири или дори едно дружество за цялата страна. Законодателят се е спрял на варианта за запазване на сегашната структура. Законодателно това е постигнато по следния начин: според § 34 от ПЗР на ЗВ обособените територии по закона покриват географски териториите, които до този момент са обслужвани от съществуващите В и К оператори. Законът предвижда, че на една обособена територия може да работи само един В и К оператор и в редки изключения допуска решения за промяна на границите на обособените територии, които се вземат от асоциациите по В и К, действащи на съответната територия, с единодушие. Това прави почти невъзможно промяната на границите на заварените обособени територии, т. е. изключително затруднено е отделянето на една община и формиране на ново, несъществуващо до този момент, общинско В и К дружество. По този начин статуквото по отношение на броя и размера на съществуващите оператори в голяма степен е запазено.

В статута на В и К оператора съществено място заема неговият задължителен партньор – асоциацията по В и К, която също е рамкирана от обособената територия. Тъй като на една обособена територия обикновено се намират както В и К активи публична държавна собственост, така и такива, които са публична общинска собственост, то законодателят е намерил субект, който да може да оперира и с двата вида собственост и да възлага стопанисването и управлението є от името на номиналните собственици – държавата и общините. Това довежда до създаване на едно ново за българското право юридическо лице – асоциацията по В и К. Законът подробно урежда начина на създаване на асоциациите, техния състав, компетентността им и начина на вземане на решения. Асоциациите не са воден оператор, а те трябва да възлагат с особен договор на В и К операторите да продължат да управляват, поддържат и експлоатират В и К системите на съответните обособени територии. Ако във времето към определена територия се появи интерес от страна на частен инвеститор, асоциацията по В и К може да вземе решение и да предостави концесия на дейността на друг оператор; същият ефект се постига и ако започне приватизация на заварените В и К дружества или ако те бъдат обявени в несъстоятелност. Законът не изисква лицензиране на В и К операторите.

Законът дава ясно изразена тенденция за засилване на плановото начало по отношение на В и К дейностите. ЗВ изисква създаване на 25-годишни регионални генерални планове за ВиКи на генерални планове за агломерации над 10 000 е.ж., като на тяхна база операторите следва да подготвят своите 5-годишни бизнес планове с цел да се избегне хаотичността в развитието на системата.

В момента статутът на В и К операторите е доста сложен и комплициран между разпоредбите на двата закона – ЗВ и ЗРВиКУ – и голяма част от новите разпоредби все още не се прилагат. И двата закона съдържат разпоредби за третата група оператори, тези без определен статут, като предвиждат третите лица, извън състава на заварените В и К оператори, които също предоставят В и К услуги на други лица, да се подчиняват на разпоредбите за регулиране на цените и качеството на В и К услугите съгласно ЗРВиКУ.

Хидроенергийни оператори. Правната рамка не е дефинирала тези оператори, но практически към тях можем да отнесем на първо място държавният енергиен оператор в лицето на „НЕК“ – ЕАД, който в част от дейността си покрива цялата страна по отношение на стопанисването и експлоатацията на държавните хидроенергийни системи и съоръжения чрез своите предприятия „Язовири и каскади“ и предприятия „ВЕЦ – групи“, които са вътрешни структури на „НЕК“ – ЕАД. На второ място, това са всички собственици и оператори на ВЕЦ и мини ВЕЦ извън състава на „НЕК“ – ЕАД, които също оперират хидроенергийни съоръжения. За вторите няма определен нормативно самостоятелен статут и за тях се прилагат общите разпоредби на Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата и подзаконовите нормативни актове към тях. Съгласно тях те би следвало да са титуляри на лицензии за производство на електрическа и/ или топлинна енергия по Закона за енергетиката, доколкото това производство е свързано с експлоатацията на водния ресурс.

Статутът на „НЕК“ – ЕАД, няма характер на самостоятелен статут на хидроенергиен оператор.

В глава девета „Електроенергетика“, чл. 86 – 87 ЗЕ са уредени статутът и правомощията на „Национална електрическа компания“ – ЕАД, в качеството є на електроенергиен системен оператор и преносно предприятие, собственик на преносната мрежа, получило лицензия за пренос на електрическа енергия. Електроенергийният системен оператор осигурява: единното управление на електроенергийната система и надеждното функциониране на преносната мрежа; транзита на електрическа енергия по преносната мрежа и поддържането на обектите и съоръженията на преносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа.

Към момента на изготвяне на анализа, наред с горното, „НЕК“ – ЕАД, се явява и заварен собственик и оператор на всички основни хидротехнически съоръжения в хидроенергийния отрасъл и енергетиката въобще. В общия енергиен статут на „НЕК“ – ЕАД, по никакъв начин не е отразена неговата хидроенергийна специфика, освен с вътрешните правила и разпоредби, които не са нормативни актове и не са част от правния режим на водните оператори.

Хидромелиоративни оператори. Основната хидромелиоративна инфраструктура, включително и публичната, се намира в активите на основния доставчик на вода за напояване „Напоителни системи“ – ЕАД, и още две малки държавни търговски дружества, действащи в районите на Севлиево и Кърджали. Статутът и на трите дружества като основни хидромелиоративни оператори не е уреден по никакъв начин. В ЗСН се урежда статутът само на сдруженията за напояване, който е разгледан по-долу отделно.

Статутът на „Напоителни системи“ – ЕАД, като акционерно дружество се явява в противоречие с голяма част от функциите му и основната дейност, която изпълнява в насоката на поддръжката на дигите, корекциите на реките и другите защитни хидротехнически съоръжения (подобно е и положението на другите две дружества, които са с ограничена отговорност). Моделът на използване на стандартните търговски дружества за подобни дейности, които са за сметка на държавния бюджет, е грешен и не е в състояние да решава основни въпроси, свързани с финансирането и поддръжката на хидромелиоративната инфраструктура – публична и частна държавна собственост.

Сдружения по Закона за сдруженията за напояване. Това са организации на лица, които извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на територията на сдружението, като условията и редът за учредяване и членство в сдруженията са описани в закона, както и правилата относно имуществените им отношения. Освен това са уредени и условията, при които сдруженията могат да получат финансово подпомагане от държавата за изграждане и/или за реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура. Предвидено е, че те могат да се обединяват в организации на регионален и национален принцип.

Сдружения по чл. 11 от Закона за рибарството и аквакултурите. Това са сдружения на лицата, упражняващи любителски риболов, които могат да се сдружават на доброволен принцип в регионални сдружения и национално сдружение. Те следва да имат за цел осъществяване на програмите на сдружението за опазване на рибните ресурси, тяхното обогатяване и ползване. Министърът на земеделието и храните може да им възлага управлението на рибните ресурси в реките, старите речни корита и в естествените и изкуствените водни обекти държавна собственост, които са определени само за любителски риболов.

Промишлени водни оператори. Промишленото водоползване задоволява нуждите на индустрията и промишлеността от вода. То е съществено перо и средно най-висок процент (около 30 – 35 %) на потребление на водни ресурси във водностопанския баланс на страната. Значителни консуматори на условно чиста вода са промишлените предприятия, които ползват повърхностни и подземни води.

В сферата на промишленото водоползване не може да се говори за обособени водни оператори, нито за ясно обособяване на подобен отрасъл на водния сектор, макар че тази част от сектора заема най-високия процент от използваните водни ресурси. За момента тези ресурси, покриващи най-разнообразни видове промишлени и стопански нужди, се осигуряват и от трите основни отраслови водни оператори – В и К операторите, структурите на „НЕК“ – ЕАД, които стопанисват голяма част от комплексните и значими язовири по приложение № 1 към ЗВ, и структурите на „Напоителни системи“ – ЕАД.

С известна степен на условност в тази група могат да бъдат поставени онези дружества или стопански субекти, които притежават или експлоатират системи и съоръжения, които имат пряка или косвено съществена връзка с хидроложката система, водите и водните тела, като хвостохранилища, шламохранилища, промишлени сондажи и други подобни технически съоръжения, които могат да окажат въздействие върху повърхностните и подземните води. Така или иначе, в момента правната рамка на водния сектор не предвижда особен статут за подобни „промишлени“ оператори.

5.7. Проблеми и изводи Системата от нормативни актове, оформящи правната рамка на водния сектор, не позволява изцяло самостоятелно секторно развитие на законодателството и до момента не се е развивала планомерно така. По-скоро отделни направления под влияние на конкретни вътрешни или външни фактори са имали водещо развитие, докато други са изоставали и влияят в момента деструктивно и задържащо за цялата система на обществени отношения. Макар и в ролята на общ за системата нормативен акт, Законът за водите не се явява изцяло такъв за голяма част от разпоредбите на съпътстващите закони и не ги подчинява напълно на своята структура и система. От друга страна, ЗВ не регламентира изцяло всички правоотношения във водния сектор и не дава пълна и единна обща система и принципи за развитието на правната рамка. В рамката на водния сектор има няколко водещи законови начала.

Системата до момента изостава и спрямо нуждите на обществото и икономиката от съответно развитие на водния сектор както в областта на интегрираното управление на водите и водностопанските системи и съоръжения, така и в отделни отрасли и направления – напр. хидромелиорациите, пречистването на водите в сферата на В и К услугите, защитата от вредното въздействие на водите и наводненията и други.

В конкретни направления обобщените заключения относно идентифицираните проблеми в структурата и развитието на правната рамка и изводите от анализа са, както следва:

5.7.1. Проблеми по интегрираното управление на водите Поради избрания от закона метод за регулиране на обществените отношения във водния сектор чрез директно държавно управление и пряко администриране и упражняване на властнически правомощия съществен елемент на правната рамка са разпоредбите относно структурата и правомощията на компетентните в тази област органи. Само по себе си съществуващото положение налага интегрирано управление на водите с обща система, органи, структури и компетенции, каквато система към момента не съществува или поне не функционира координирано без припокриване на правомощия между отделните органи, които са създадени в нормативната уредба на отделните отрасли.

Разминаването между целите, задачите, механизмите и крайните резултати е в широкото отраслово разпределение на функции и отговорности между отделните министерства, най-вече в областта на управлението на различните системи на хидротехническата инфраструктура и търговските дружества водни оператори. Различното управление на отделни системи, хидросъоръжения и стопански структури, включително със самостоятелна ценова политика, не може да гарантира интегрирано управление на водния сектор.

А. Координация и субординация на административните компетенции

Компетенции в сферата на водите на самостоятелно нормативно основание имат седем министерства, като основна роля и изключително важни функции има Министерството на околната среда и водите.

Основното разминаване може да се търси в съотношението на изключителното значение на природния ресурс и най-високата степен на обществени интереси по отношение на използването и опазването му и еднопластовата структура на разпределение на функциите и отговорността по управлението на сектора, изключително в изпълнителната власт и засилената концентрация в посока министъра на околната среда и водите и неговата администрация. Тази тенденция се подсилва и от факта, че в комплекса от правомощия са включени на едно място всички видове правомощия – разрешителни, дефинитивни, разпоредителни, информационни, контролни, санкциониращи и др. От началната до крайната фаза на управление и на двете нива участват с ефективни и съществени правомощия органи от една и съща структура.

Конкуренцията между отделните администрации не е подчинена на единната държавна политика във водния сектор и е изключителна пречка за доброто им взаимодействие.

Б. Избор на структура на органите – функционална или отраслова.

И двата модела имат своите предимства и недостатъци, но предвид разпокъсаността на нормативната уредба може би е за предпочитане функционалната структура с по-сериозно централизирано управление.

В. Подчинение на компетенциите и структурата на обявените в ЗВ цели и задачи

На практика басейновият принцип на управление на водите е прогласен, но не е защитен със създаването на съответните механизми за взаимодействие между басейнови съвети, басейнови дирекции и министерствата с функции по управление на водите в различните аспекти. Съществува напрежение при администрирането на басейновите дирекции и координацията на политиката им с тази на МОСВ и останалите министерства.

Състояние на държавната администрация в сектора: отделна политика – отделен орган – отделен закон – отделен отрасъл – отделна инфраструктура – отраслови оператори – отделни цени – отделни инвестиции – в резултат слабо администриране и неизпълнение на основни функции и задачи.

Г. Обединяване и хармонизация на европейските изисквания и механизми с българските

Необходимо е обособяването на единна държавна политика и практика, основана върху принципите на Рамковата директива за политиката в областта на водите срещу разделението на функциите между органите на изпълнителната власт по чл. 10 от Закона за водите, което на практика означава преосмисляне на цялостната структура и субординация на взаимодействието между органите и създаването на нов модел за управление на водния сектор, подкрепен със съответните нормативни промени в цялостното българско законодателство. Съществува разминаване между високите цели, поставени при транспонирането на Рамковата директива по водите на ЕС и останалите водни директиви, и липсата на хармонизация, координация и свързаност между правните механизми на управление на водния сектор съгласно националното законодателство.

Абсолютно наложителен е пълният преглед с цел промяна в посока единни цели в съответствие със стратегическите европейски и български документи за развитие на водния сектор на правния режим на инфраструктурата и нейното управление. Необходимо е детайлно адаптиране и транспониране, а не директен превод чрез единични норми в съответния закон на европейските директиви и доразвиване на техните принципи в националното ни законодателство.

Д. Синхрон и системност на правната рамка Разпределението на отговорностите между отделните основни министерства е довело и до обособяване на самостоятелни подсистеми от нормативни актове към всеки отраслов закон, а законодателят не е предвидил обединителни механизми, които достатъчно ефективно да осигурят единодействие във водния сектор. Например не са приети някои от нормативните актове, изискуеми от ЗВ – наредбата относно изискванията и критериите спрямо В и К операторите, наредбата за изискванията към техническия персонал на В и К операторите и провеждането на обучението му, както и наредбата за създаване и поддържане на Единната информационна система и на регистъра на асоциациите по ВиКи на В и К операторите. Нужно е допълване на водния сектор в частта му за сервитутите и ефективността при използване на природния ресурс „води“, както и прецизиране на правния режим за нови мини ВЕЦ и ВЕЦ.

Доколкото по силата на ЗВ концесията се разглежда като втората основна форма за предоставяне на управлението и експлоатацията на системите (след директното предоставяне на съществуващите оператори), би следвало да се обобщи близо десетгодишният опит на т. нар. софийска водна концесия, за да не се повтарят грешките на развитието и да се подготвят препоръки за съдържанието на бъдещи концесионни договори или дори типов концесионен договор.

Необходимо е да се направи по-тясна нормативна обвързаност между хидроенергетиката, енергетиката въобще и целите на Рамковата директива по водите, ПУРБ и основните икономически принципи на управлението и използването на водите.

Следва да се приеме Правилник за организация и дейност на асоциациите на В и К дружествата – доколкото ни е известно, проект за такъв е подготвен.

Трябва да се уеднаквят легални дефиниции и технически термини с общо значение и приложение в правната уредба на водния сектор.

5.7.2. Проблеми в регулационните механизми и ефекта на управлението на водния сектор Краткият преглед на системата чрез предписаните от ЗВ функции и правомощия показва, че постигането на целите и задачите на управлението на водите зависи най-много от ефективното упражняване на правомощията от страна на министрите и от това, как те управляват дейността на подчинената им администрация.

Пряката съпоставка на правомощията с целите и задачите на държавната политика не показва разминавания или празноти. Няма цели и задачи, които да не бъдат покрити или да не са обезпечени от компетентността и отговорността на органите по управление на водите, няма и съществуващи правомощия, които да не могат да бъдат отнесени съответно към някоя от целите или задачите. Разликата между двете групи е в обобщените и по-абстрактни формулировки на целите и противоположния конкретно-изброителен метод при посочване на правомощията и излишното детайлизиране на някои от тях. Съществуващият модел на управление на хидромелиоративните системи и съоръжения не е уреден комплексно и системно, съответно не може да функционира пълноценно и не отговаря на действащата нормативна уредба и на основни изисквания на европейското право. Този модел на управление се отразява и на състоянието на хидромелиоративния фонд. Управлението и експлоатацията на общинския хидромелиоративен фонд следва да намерят своя правилен субект и адресат. Проблемите в хидроенергийния отрасъл са свързани с разпределение на отрасловите и административните компетенции и координацията между отделните звена.

Въпреки наличието на техническа помощ от ЕБВР не е приключен проектът за изготвяне на типов договор за възлагане на управлението, поддръжката и експлоатацията на В и К системите на В и К операторите. По тази причина не са сключени договори за възлагане на управлението, не са уредени правата и задълженията на страните и особено на операторите. Няма направен анализ за отражение на цените на енергийните услуги върху водния сектор и обратно от водния регулатор, който пък от своя страна има проблеми със статута на такъв.

5.7.3. Проблеми в режима на собствеността Решаващи ще бъдат законодателните решения по собствеността на системите и съоръженията, разпределението на отговорностите между държава и общини, организацията и управлението на стопанските структури, прилагането на подходящи икономически регулатори и механизми за комплексно развитие на сектора и изграждане на ефективни системи за мониторинг и контрол по изпълнението на вече установените изисквания към опазването и използването на водите и водните обекти.

Държавна и общинска собственост в момента се намират в неустановена правна връзка, съществува стремеж на някои общини да придобият колкото се може повече собственост. Проблем създава дефиницията „подялба на дълготрайни материални активи“. До момента този механизъм не е уточнен и нормативно изяснен и създава предпоставки за спорове за собственост между държавата, общините и частни лица.

Разделянето на управлението на инфраструктурата по нов начин следва да преодолее неефективната експлоатация при отделни оператори от различни отрасли, подчинени на изпълнението на различни цели до момента.

Правната уредба като цяло следва да се систематизира и развие пълноценно към преструктуриране и модернизация на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура чрез въвеждане на стройна уредба на собствеността и режима на експлоатация на тази инфраструктура с цел подпомагане и устойчиво развитие на поливното земеделие в подходящо съчетание с отводнителните и защитните мероприятия. Не е изяснен статутът на собствеността на хидромелиоративните системи и съоръжения и собствеността и статутът на водностопанските системи и съоръжения. Не са ясни формите на стопанисване на публичната хидроенергийна инфраструктура. Съществен въпрос на бъдещата нормативна уредба следва да е предоставянето правото на ползване върху хидромелиоративна инфраструктура. Тя може да се предостави и за безвъзмездно ползване на земеделски производители, както и на сдружения за напояване. Следва да се изключи занапред правна възможност за прехвърляне на публични активи в собственост на сдруженията.

5.7.4. Отраслови проблеми и проблеми по статута на водните оператори 1. Правни проблеми в здравеопазването – не са уредени нормативно сериозни въпроси, които следва да намерят своите отговори. Сред тях са осигуряване пречистването на питейните води, финансовото обезпечение на качеството на водите, дейностите по поддръжка и контрол на резервните водоизточници, статутът на санитарно-охранителните зони. Няма норми, засягащи взаимодействието на климатичните промени и тенденциите в управлението на водите.

2. Правни проблеми във В и К отрасъла. Изваждането на голяма част от В и К активите от капитала на дружествата и превръщането им в публични такива е значителна стъпка по своето отражение за отрасъла. Тя поражда съответни проблеми, част от които още остават нерешени:

– не всички В и К дружества са изготвили списъците на активите си, въз основа на които следва да се извадят активите с публичен характер; част от общините също не са изготвили такива списъци за своите територии; това затруднява процеса на изваждане на публичните активи от дружествата и намаляване на капитала им, независимо от законовите срокове;

– трудно върви формирането на асоциациите по В и К; все още има обособени територии, в които асоциациите не са създадени; необходима е сериозна методическа подкрепа в тази посока;

– някои общини правят всичко възможно да осуетят създаването на асоциации, с цел отделяне на тези общини от обособените територии и създаване на собствени общински В и К дружества; тази противоречаща на закона практика следва да бъде категорично прекратена;

– не са създадени регистърът на асоциациите по ВиКи на В и К операторите, както и единната информационна система за В и К услугите по чл. 198р – 198х ЗВ;

– нерешен остава проблемът със стабилността на ръководните кадри на В и К дружествата; продължава практиката на честата им смяна в резултат на политически промени; следва да се повишат юридическите гаранции за стабилизиране на тези кадри чрез договорите за управление;

– липсата на пречиствателни станции за отпадъчни води и на канализационни мрежи за голяма част от населените места поставя замърсителите в привилегировано положение – те не заплащат такса за канал, въпреки че замърсяват, а по този начин уреденият на законодателно ниво принцип „замърсителят плаща“ не среща практическо приложение; следва да се уредят по нов начин санкционните норми, така че горният принцип да се превърне в юридическо правило със задължителен характер.

3. Правните проблеми в хидроенергийния отрасъл са свързани със следните насоки и направления:

– координация на стратегии и програми и интегрираното управление на водите;

– икономика и управление на хидроенергийните системи и останалата част на хидротехническата инфраструктура;

– участие на водния ресурс в енергийната система;

– използване и пренасяне на добрите практики и подробната техническа правна уредба от енергетиката в другите направления и отрасли на водния сектор;

– решаване на въпроса със статута на енергийно-водния регулатор.

Като цяло системата на ЗЕ и подзаконовите актове към него е много добре координирана, има добра и целенасочена законодателна практика в последните 10 години в техническа, организационна и експлоатационна част, която трябва да се използва като пример и основа за останалите отрасли във водния сектор. При реализирането на горните цели следва да се създадат допълнителни механизми за възстановяване на ресурса „вода“ като количество, както и на хидроложкия цикъл.

4. Правните проблеми на отрасъл „Хидромелиорации“ през призмата на съществуващата нормативна уредба са следните:

– лошо състояние на хидромелиоративните системи и съоръжения и организацията на поддръжката;

– неефективен модел на управление на хидромелиоративната инфраструктура;

– неуредени и неясни отношения между държавните органи, общините, операторите и потребителите на хидромелиоративните услуги;

– непълноценно използване на водния ресурс и загуби на ресурс;

– влошаване на състоянието на водите, ерозия на почвите;

– проблеми с опазването на земеделските земи и екосистемите;

– нерешени въпроси по замърсяването на водите и почвите от земеделски и селскостопански източници – нитрати и други;

– рискове от лошо управление на хидромелиоративните системи и съоръжения и опасности при наводнения.

Голяма част от отводнителните системи са напълно амортизирани или се нуждаят от преоценка при новите условия на развитие на земеделието. Наложително е изготвяне на програми за нова хидроложка оценка на речните корита, последвана от премахване на критичните участъци. За поддръжка на 22-та комплексни и значими язовира се получават и ползват средства от подаване на вода за напояване, питейно водоснабдяване, промишленост, риборазвъждане и други дейности.

Правото на собственост върху хидромелиоративните системи, мрежи и съоръжения или части от тях следва да се уреди при спазване на принципите на закрила на собствеността, технологичното единство на системите и гарантиране правото на всеки собственик и ползвател на земеделска земя на достъп до системите за напояване и отводняване.

Преструктурирането на сектора се предлага да бъде извършено в посока специализирани държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 ТЗ. Търговските дружества като форма в случая са неприложими.

5. Правните проблеми в отрасъл „Рибарство и аквакултури“ са свързани със следните направления:

– липса на правен механизъм за координация относно ползването на водните обекти в рибностопанско отношение и координацията между тях; възможен подход за решаване на този проблем е плановете за управление на речните басейни да се разработват така, че да съдържат анализ на всеки район на басейново управление в рибностопанско отношение;

– слаб административен контрол върху рибностопанските дейности;

– липса на общодостъпна информация относно мониторинга върху качествата на водите в сладководните басейни и в Черно море.

Необходимо е да се обърне внимание върху развитието на водните обекти в рибностопанско отношение, като се създаде нормативна основа за това.

6. Проблеми по уредбата на строителен процес във водния сектор – наложителни са промени и синхронизация на правните норми на ЗУТ и подзаконовите актове към него с оглед приемането на стратегическите решения по развитието на водния сектор и неговите отрасли, които да отразяват спецификата на строителния процес в зоните на водите тела и водните обекти, както и спецификата на хидротехническата инфраструктура и съпътстващите я съоръжения.

5.7.5. Финансиране – източници и ефективност във водния сектор На законово ниво европейските цели, принципи и задачи не са свързани пряко и адаптирано с националните правни механизми или силното административно начало не е достатъчно да осигури тази връзка. Друг основен проблем е организацията на експлоатацията, поддръжката и развитието на водностопанските системи и съоръжения и необходимостта от свежи и неотложни големи инвестиции в сектора. Не функционира добре планирането на приходи, разходи и инвестиции и последващата дългосрочна реализация на планираните приходи.

Разминаването между заложените норми в РДВ и българското законодателство проличава най-вече в липсата и слабото прилагане на икономическите механизми и лостове, които следва да осигурят финансирането и самоиздръжката на водния сектор по системата „ползи/разходи“. Доказателство за това е традиционният недостиг на значителни средства за жизненонеобходими инвестиции във водната инфраструктура. Същото важи за липсата на финансово, организационно и управленско обезпечаване на изпълнението и прилагането на Плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки към тях.

Политиката в областта на управление на водите е заложена в програмния бюджет на Министерството на околната среда и водите. Финансирането за изпълнението на дейностите се извършва от:

– утвърдените средства по програмата за водите в бюджета на МОСВ за съответната година;

– средства по програма ИСПА; – средства по ОП „Околна среда“ – приоритетна ос 1;

– средства в централния бюджет, предназначени за финансиране на екологични обекти.

Най-голям финансов ресурс за водния сектор се отделя по програма ИСПА и ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.“, но в действителност усвояването на средствата е недостатъчно. Планираните средства за дейности в изпълнение на политиката по водите не се отпускат в пълен размер по бюджета на МОСВ, в резултат на което през последните години има редица научни разработки (инструкции, методики и др.), както и дейности, които не са изпълнени поради липса на финансиране. Утвърждаваните средства със ЗДБРБ по политиката за управление на водите не се използват в пълен размер за тази цел, като най-често се пренасочват за други приоритетни дейности по реда на чл. 34 ЗУДБ.

Основен проблем при изпълнението на програмния бюджет е липсата на финансови експерти, отговорни за всяка политика в ресорните дирекции, с цел качествено планиране и последващо изпълнение на бюджета.

Събираемостта на вземанията на В и К операторите се изтъква като препятствие в дейността им; въвеждането на бързо производство или прилагането на облекчен ред за събиране на вземанията е възможна законодателна мярка.

Нормативната уредба не позволява отпускането на бюджетни средства на търговски дружества за поддръжка и изграждане на хидромелиоративни обекти, нито субсидиране на услугата „водоподаване за напояване“, тъй като това се явява и форма на нерегламентирана държавна помощ за тези дружества.

Предстои да се реши въпросът за амортизациите и отчисленията от експлоатацията на хидроенергийната инфраструктура. Липсва регулиране на цените с отчитане на фактора „вода“. Необходима е подкрепа за хидроложкия цикъл и участие във финансирането на опазването на водите и водните тела.

Нерешени са основни въпроси на финансиране на системата на хидромелиорациите. Финансирането на хидромелиоративния фонд и поддръжката на съоръженията следва да се подпомага със средства от държавния бюджет и еврофондовете заради характера на публичната държавна собственост. Възстановяването на голяма част от разходите за предоставяните хидромелиоративни услуги може да се реши чрез въвеждането на хидромелиоративни такси и заплащането на регулирани цени за напоителните и отводнителните услуги.

Не на последно място липсва икономически регулатор и система за разпореждане с приходите от такси на басейнов принцип.

5.7.6. Реорганизация на правната рамка Изборът на основните стратегически решения по развитието на водния сектор следва да анализира, отчита и решава противоречията, заложени в следните няколко направления:

Разделителни линии в организацията на водния сектор:

– Неделим ресурс и разделение на инфраструктурата;

– Воден сектор и отделни отрасли; – Организация на приходите и разходите при използването на водите;