Решение № 8472 от 13 юни 2012 г. по административно дело № 14440 от 2011 г.

РЕШЕНИЕ № 8472 от 13 юни 2012 г. по административно дело № 14440 от 2011 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Александър Еленков и Наталия Марчева, с участието на секретар-протоколиста Росица Тодорова разгледа административно дело № 14440 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, докладвано от председателя Светла Петкова.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Силвия Любомирова Герасимова от София срещу разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Правилника за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол (наричан по-долу „Правилника“), с която се предвижда заплащане на обезщетение за състезател-подрастващ, сключил договор за спортна подготовка и квалификация, при преминаване в друг клуб по време на срока на договора. Правилникът е приет на общо събрание на Българската федерация по баскетбол (ОС на БФБ) от 30.01.1996 г., изменен и допълнен с решения на ОС от 30.09.1999 г., 18.04.2001 г., 27.06.2002 г., 9.05.20 03 г., 15.09.20 04 г., 17.10.2005 г., 10.10.2006 г., 29.09.2009 г., 17.11.2010 г. и 20.09.2011 г. Развити са съображения, че оспореният нормативен административен акт създава първична правна регламентация на задължение, което не е уредено в Закона за физическото възпитание и спорта, в Правилника за прилагане на ЗФВС и Наредба № 3 от 1999 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност, и за трансфер на състезателните права (ДВ, бр. 62 от 1999 г.).

Ответникът – Българската федерация по баскетбол, сдружение с нестопанска цел, рег. по ф.д. № 9045 от 1991 г. на СГС, ФО, със седалище и адрес на управление София чрез упълномощения адвокат Иван Вълканов в писмени бележки излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна – министърът на физическото възпитание и спорта чрез процесуалния си представител юрисконсулт Елена Попова, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и моли производството да бъде прекратено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че жалбата е недопустима поради липсата на правен интерес. По същество дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага отхвърлянето є.

Върховният административен съд, в състав на шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателката се легитимира като страна по договор за спортна подготовка и квалификация със спортен клуб „Овергаз“, сключен от нея в качеството є на родител на състезател по баскетбол. Неоснователно е твърдението на ответника, че жалбоподателката Силвия Любомирова Герасимова няма правен интерес от оспорване на Правилника. Безспорно е по делото, че същата е сключила договор за спортна подготовка и квалификация като родител и законен представител на спортиста – състезател-подрастващ, по баскетбол. В т. 6.2 във връзка с т. 5.2 на договора се предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора „състезателят дължи на спортния клуб възстановяване на направените разходи за подготовката на състезателя до момента, както и неустойка в размер и начин на плащане, договорени между двата клуба. В случай че е невъзможно постигането на споразумение, дължимото обезщетение е двойният размер на сумата, определена в чл. 13, ал. 5 от Правилника за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол“. В т. 6.2 от договора е посочено, че „относно изпълнението на задължението по т. 2 от настоящия договор родителите на състезателя отговарят наравно с него“. От цитираните текстове е видно, че договорът действително препраща към разпоредбите на процесния правилник и с оглед на това правата и законните интереси на жалбоподателката могат да бъдат засегнати при прилагането на обжалвания подзаконов нормативен акт при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок и задължението за заплащане на обезщетение, поради което за нея е налице правен интерес от обжалването му.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 35, ал. 1 (изм., ДВ, бр. 53 от 2000 г.) на Закона за физическото възпитание и спорта (в редакция от 29.10.2004 г.) тренировъчната и състезателната дейност за високо спортно майсторство се осъществяват от спортисти аматьори, спортисти професионалисти и спортни съдии, чиито статут се определя с правилници на българските спортни федерации, утвърдени от министъра на младежта и спорта. Приетият на основание законовата делегация Правилник за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол е утвърден от министъра на младежта и спорта със Заповед № 663 от 17.11.2004 г. и притежава белезите на нормативен административен акт по дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК – съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати с нееднократно правно действие. Според чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от закон или от указ. Тези правила са възпроизведени в АПК в чл. 76: нормативни административни актове могат да се издават само от изрично овластени от Конституцията или закон органи. С оглед текста на чл. 35, ал. 1 ЗФВС в случая е налице законово овластяване на федерациите да определят с правилник статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти, в т. ч. и условията за техния трансфер. Цитираната норма отговаря и на изискванията на чл. 42 УПЗНА. Задължението на спортните федерации да предложат за утвърждаване от министъра на физическото възпитание и спорта правилници за предоставянето, прекратяването и отнемането на състезателни права и за статута на спортистите аматьори и спортистите професионалисти, участващи в дейността на членуващите в тях клубове, е уредено в чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта, приет с ПМС № 151 от 2003 г. (ДВ, бр. 64 от 2003 г.).

Оспореният с жалбата текст на чл. 13, ал. 1 (доп. на 17.11.2010 г.) от Правилника гласи: „Състезател-подрастващ, сключил договор за спортна подготовка и квалификация, който желае да премине в друг клуб по време на срока на договора, може да премине в друг клуб съгласно изискванията на действащото законодателство, като в случай че липсва споразумение между двата клуба, нито обезщетението е предвидено в договора за спортна квалификация и подготовка, се заплаща следното обезщетение за спортна подготовка и квалификация:

- за състезатели, навършили 10 – 12 години – 6 минимални месечни работни заплати;

- за състезатели, навършили 13 години – 2 минимални годишни работни заплати;

- за състезатели, навършили 14 години – 4 минимални годишни работни заплати;

- за състезатели, навършили 15 години – 5 минимални годишни работни заплати;

- за състезатели, навършили 16 години – 7 минимални годишни работни заплати;

- за състезатели, навършили 17 години – 9 минимални годишни работни заплати;

- за състезатели, навършили 18 години – 12 минимални годишни работни заплати; състезатели, ненавършили 10 години, се картотекират в друг клуб без трансферна сума.“

По делото са представени доказателства за проведените по реда на чл. 13, 15 и 16 от Устава на БФБ заседания от общото събрание на БФБ, на които е била приета процесната разпоредба, а именно: покана с дневния ред за свикване на ОС, проведено на 15.09.2004 г.; поканата е обнародвана в ДВ, бр. 63 от 2004 г.; стенограма от общото събрание с отразени кворум, представителство и гласуване на решението на ОС, на което е приета предложената от УС редакция на чл. 13 от правилника; уведомително писмо от БФС за утвърждаване на Правилника и чл. 13 от него с вх. № 5868 от 7.10.2004 г. до министъра на младежта и спорта; докладна записка на председателя на комисията по Заповед № 407 от 3.10.2003 г. до министъра с предложение за утвърждаване на Правилника и самата заповед за утвърждаване (Заповед № 663 от 17.11.2004 г. на министъра на младежта и спорта).

При така установеното е безспорно, че Правилникът за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол е нормативен административен акт и за валидното му действие е относимо изискването на чл. 5, ал. 5 от Конституцията – всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването. Относима е и аналогичната разпоредба на чл. 37, ал. 1 ЗНА, която изисква обнародване на подзаконовите административни актове. Нормата на чл. 78, ал. 2 АПК препотвърждава конституционно установеното изискване за обнародване на нормативните административни актове. Това повтаряне на възприетото конституционно решение само утвърждава значимостта на обнародването като начин за узнаване от адресатите на акта за издаването му и като завършващ елемент на фактическия състав по издаване на нормативния административен акт, в т.ч. по определяне на момента на влизането му в сила. Всеки акт, за да породи правно действие, т.е. за да бъде противопоставен на адресатите си, трябва да е станал тяхно достояние. За нормативните административни актове това става чрез обнародването в „Държавен вестник“, което създава законовата презумпция за узнаване.

По делото не се спори и по несъмнен начин се установява, че Правилникът за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол не е обнародван в „Държавен вестник“ от органа, който го е издал (арг. чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗНА и чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК). С оглед на изложеното, при неизпълнение на задължението за обнародване на нормативния административен акт същият не е довършен – не са извършени предписани от Конституцията действия. Ето защо необнародването в „Държавен вестник“ на оспорения нормативен акт е порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК – съществено са нарушени посочените по-горе административнопроизводствени правила по издаването му. Необнародваният подзаконов нормативен акт не произвежда целеното с неговото издаване правно действие и затова, ако бъде приложен, преди да бъде обнародван, ще е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание (при липсващо нормативно основание). Но приложеният необнародван подзаконов нормативен административен акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Затова в този случай допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му – липсата на обнародване – вече е особено съществено. Такъв подзаконов нормативен административен акт (необнародван, но приложен) е нищожен. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това.

При съдебния контрол за законосъобразност на оспорената разпоредба настоящият тричленен състав на ВАС констатира и друг съществен порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Приетата редакция на чл. 13 от Правилника не уточнява кой дължи визираните в текста обезщетения при извършване на трансфера – състезателят или новият клуб, който е привлякъл баскетболиста. В случая липсва конкретизация на нормата, а според чл. 9 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Поради неяснота и противоречие при формулировката на оспорения текст се създават предпоставки за противоречивото му тълкуване и прилагане. От начина, по който е формулирана разпоредбата, не става ясно точно за кого се отнася тази регламентация: за спортните клубове или за състезателите и техните представители. Това сочи, че при издаване на чл. 13 от оспорения правилник е допуснато нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗНА, което води до извод за незаконосъобразност на атакуваната разпоредба. Друг порок на оспорения подзаконов нормативен акт, обуславящ неговата незаконосъобразност, е, че противоречи на нормативни актове от по-висока степен:

Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗФВС тренировъчната и състезателната дейност за високи постижения се осъществява от лица, картотекирани като спортисти аматьори или професионални спортисти. Състезателите, които не са навършили 18 години, не получават възнаграждение и не могат да сключват трудов договор със спортен клуб, са спортисти аматьори по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗФВС, в който е регламентирано, че „спортисти аматьори“ са лица, които провеждат системна тренировъчна и състезателна дейност, но за тях това не е основна професия.

Член 11, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта отново определя две категории спортисти аматьори и професионални спортисти, а съгласно чл. 16 от същия правилник спортистите аматьори могат да получават само награди за постигнати високи спортни резултати и средства за покриване на разходите по участие в тренировъчната и състезателната дейност.

Наредба № 3 от 1999 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност, и за трансфер на състезателните права също регламентира статута на две категории състезатели аматьори и професионалисти. В чл. 12 от наредбата е регламентирано, че състезателите аматьори не могат да получават възнаграждение освен средствата, необходими за покриване на разходите по извършваната от тях спортносъстезателна и тренировъчна дейност.

От анализа на цитираните разпоредби се налага изводът, че с приетия от Българската федерация по баскетбол Правилник в раздел III се въвежда нова категория състезатели, а именно: състезатели-подрастващи. Видно от посочените по-горе норми, подобна категория състезатели не е регламентирана в ЗФВС, нито в Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта, нито в Наредба № 3 от 1999 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност, и за трансфер на състезателните права. Следователно, това понятие е въведено с оспорения подзаконов нормативен акт и не се съдържа в закона, послужил като основание за издаването му.

Също така, както беше посочено, в оспорения чл. 13, ал. 1 от Правилника за състезателните и трансферните права на

Българската федерация по баскетбол се предвиждат обезщетения при преминаване на състезател-подрастващ в друг клуб, без да има споразумение между двата клуба. Размерът на обезщетението е обвързан единствено с възрастта на състезателя и годишната минимална работна заплата, без да се имат предвид действителните разходи, направени от спортния клуб във връзка със спортната подготовка на състезателя. Безспорно е, че състезателите-подрастващи по своя статут са състезатели аматьори, тъй като те не упражняват професия и не получават възнаграждение. Следователно, с чл. 13 се създава задължение за заплащане на обезщетение при трансфер на състезатели аматьори, без те да имат право на възнаграждение, тоест, създадена е първична правна уредба, несъдържаща се в ЗФВС, поради което и оспорената разпоредба не доразвива, нито конкретизира законовата уредба на вече регламентирани със закон отношения.

С оглед изложеното, поддържаното противоречие на чл. 13, ал. 1 от процесния Правилник със Закона за физическото възпитание и спорта, Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта и Наредба № 3 от 1999 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност, и за трансфер на състезателните права, е основателно. Законът е нормативен акт от по-висока степен. Правилникът не може да съдържа разпоредби, които противоречат на нормативен акт от по-висок ранг, тъй като съгласно императивното изискване на чл. 15, ал. 1 ЗНА нормативният акт следва да съответства на Конституцията на Република България и на другите нормативни актове от по-висока степен. Налага се извод за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба и твърденията на ответника за противното не намират опора в закона.

От изложеното следва, че установеният тежък порок на оспорения от Силвия Любомирова Герасимова подзаконов нормативен акт – разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Правилника за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол, обуславя нищожността є, поглъщайки другите констатирани основания за незаконосъобразност. С постановеното от настоящия тричленен състав решение тази нищожност следва да се обяви на основание чл. 193, ал. 1, предл. 1 АПК.

При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените съдебни разноски. Видно от приложените доказателства и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Българската федерация по баскетбол следва да бъде осъдена да заплати на Герасимова направените по делото разноски общо в размер 30 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 20 лв. такса за обнародване в „Държавен вестник“.

Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ : Обявява нищожност на Правилника за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол, приет от ОС на БФБ, в частта му по чл. 13, ал. 1 (доп. на 17.11.2010 г.).

Осъжда Българската федерация по баскетбол, София, район „Средец“, бул. Васил Левски 75, да заплати на Силвия Любомирова Герасимова от София, ж.к. Стрелбище, бл. 3б, вх. В, ет. 2, ап. 103, сумата от 30 лв. разноски по делото.

Решението е оставено в сила с Решение № 13387 от 25.10.2012 г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм.д. № 9575 от 2012 г.

Председател: Георги Колев