Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията

УКАЗ № 63 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ : Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за администрацията, приет от ХLI Народно събрание на 8 февруари 2012 г.

Издаден в София на 15 февруари 2012 г. Президент на републиката:

Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието:

Диана Ковачева

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от 2007 г., бр. 43 и 94 от 2008 г., бр. 35 и 42 от 2009 г., бр. 24 и 97 от 2010 г. и бр. 69 от 2011 г.)

§ 1. В чл. 3 след думата „осъществяват“ се добавя „общото“.

§ 2. В чл. 4, ал. 3 се създава изречение второ: „В администрацията на Министерския съвет могат да се създават и самостоятелни отдели.“

§ 3. В чл. 8 се създава ал. 3: „(3) Главният секретар се назначава от съответния орган на държавна власт.“

§ 4. В чл. 13, ал. 1 думите „Единния класификатор“ се заменят с „Класификатора“.

§ 5. Член 21 се изменя така: „Чл. 21. (1) Министерският съвет може да създава съвети като постоянно действащи консултативни органи на правителството, осигуряващи координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други държавни органи, органи на местното самоуправление и с неправителствени организации при определянето и провеждането на държавната политика в дадена област или по особено важни въпроси от обществена значимост.

(2) Съветите по ал. 1 се ръководят от министър-председателя или от друг член на правителството и включват еднолични органи на изпълнителната власт или техни заместници, както и членове на колегиални органи на изпълнителната власт.

(3) Членове на съветите могат да бъдат и други държавни органи при предварително изразено от тях съгласие.

(4) За участие в съветите могат да се привличат и представители на органи на местното самоуправление при предварително изразено от тях съгласие.

(5) За участие в съветите могат да се привличат и неправителствени организации, имащи отношение към дейността на съответния съвет. В постановлението за създаване на съвета могат да се предвиждат критерии за кандидатстване на организациите.

(6) Съветите се състоят от председател и членове. Когато това е предвидено в постановлението за създаването им, съветите формират основен състав от постоянни членове по ал. 2 – 5 и разширен състав, включващ ръководителите на работните групи по чл. 22, ал. 2 и наблюдатели от организации по ал. 5. Наблюдателите участват в работата на съвета без право на глас.“

§ 6. Създава се нов чл. 22: „Чл. 22. (1) Съветите организират и осъществяват определените им задачи въз основа на приета от тях годишна работна програма.

(2) Съветите могат да създават работни групи за изготвяне на проекти на стратегически документи и нормативни актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси, свързани с компетентността им. В състава на работните групи могат да се включват служители в администрациите на органите по чл. 21, ал. 2, 3и4и експерти на организациите по чл. 21, ал. 5.

(3) Финансовото осигуряване на дейността на съвета е за сметка на бюджета на администрацията по чл. 22а, ал. 1. Председателят, членовете и наблюдателите не получават възнаграждение за участието си в съвета.

(4) Съветите представят ежегоден доклад за дейността си пред Министерския съвет.“

§ 7. Създават се чл. 22а и 22б: „Чл. 22а. (1) Съвет се създава, преобразува се и се закрива с постановление на Министерския съвет въз основа на мотивирано предложение. В постановлението за създаване на съвета се определят неговите задачи и структурен състав, както и администрацията, осигуряваща експертното и техническото му подпомагане.

(2) Организацията на дейността на съветите се урежда с правилник, приет от Министерския съвет, доколкото друго не е предвидено в постановлението по ал. 1.

(3) Правилникът по ал. 2 се прилага и от съвети, създадени със закон или по реда на чл. 45, ал. 1, чл. 47, ал. 8 и чл. 54, ал. 8, доколкото това е предвидено в техния устройствен акт.

Чл. 22б. (1) Съветите се подпомагат в своята дейност от секретариати, които са административни звена в специализираната администрация, на които са възложени функции на секретариат, или самостоятелни административни звена в нея.

(2) Дейността на секретариата се ръководи и организира от секретар на съвета, който може да бъде и член на съвета.“

§ 8. В чл. 40 ал. 4 се изменя така: „(4) Общото ръководство на администрацията на Министерския съвет се осъществява от министър-председателя.“

§ 9. В чл. 42 ал. 3 се изменя така: „(3) Общото ръководство на министерството се осъществява от съответния министър. Министерството като администрация се представлява от министъра или от овластено от него длъжностно лице.“

§ 10. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „консултативни звена“ се заменят с „експертни консултативни звена“.

2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Съветите по ал. 1 могат да включват експерти, както и представители на неправителствени организации, имащи отношение към дейността на съответното министерство.“

3. Създава се нова ал. 3: „(3) Министърът може да създава работни групи за изготвяне на законопроект или проект на акт от компетентността на правителството, за чийто вносител той е определен. В състава на работната група могат да бъдат включени и служители от други администрации със съгласието на съответния главен секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на постоянния секретар на Министерството на външните работи.“

4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

§ 11. В чл. 46б, ал. 1, т. 1 думите „Единния класификатор“ се заменят с „Класификатора“.

§ 12. В чл. 47, ал. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. В изречение първо думите „консултативни звена“ се заменят с „експертни консултативни звена“.

2. Създава се изречение трето: „Съветите могат да включват експерти, както и представители на неправителствени организации, имащи отношение към дейността на съответната държавна агенция.“

§ 13. Член 53 се отменя. § 14. В чл. 54, ал. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. В изречение първо думите „консултативни звена“ се заменят с „експертни консултативни звена“.

2. Създава се изречение трето: „Съветите могат да включват експерти, както и представители на неправителствени организации, имащи отношение към дейността на съответната изпълнителна агенция.“

§ 15. В чл. 63 след думата „агенции“ се поставя запетая, а думите „и областните администрации“ се заменят с „областните администрации и съветите по чл. 21, ал. 1“.

Преходни и заключителни разпоредби § 16. (1) Общо числеността на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36 – 38, установена в съответните устройствени актове към датата на влизането в сила на този закон, не може да бъде увеличавана.

(2) Министерският съвет съобразно своите правомощия може да извършва компенсирани промени в рамките на числеността на персонала по ал. 1 по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съгласувано със Съвета за административната реформа към Министерския съвет.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на общинските администрации.

§ 17. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон:

1. Министерският съвет: а) да приеме правилника по чл. 22а, ал. 2 от Закона за администрацията;

б) да приведе приетите от него актове за създадените съвети в съответствие с този закон.

2. Министрите, председателите на държавните агенции и изпълнителните директори на изпълнителните агенции да закрият или да приведат в съответствие създадените от тях съвети, които не отговарят на изискванията на този закон.

§ 18. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г. и бр. 1, 18 и 100 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2: а) в ал. 2 думите „Единен класификатор“ се заменят с „Класификатора“;

б) в ал. 4 в изречение първо след думите „от главния секретар“ се добавя „съответно от постоянния секретар на отбраната и от постоянния секретар на Министерството на външните работи“ и се поставя запетая, а в изречение второ след думите „на главния секретар“ се добавя „съответно на постоянния секретар на отбраната и на постоянния секретар на Министерството на външните работи“ и се поставя запетая.

2. В чл. 6: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго.“;

б) в ал. 3 след думите „по ал. 2“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5“ и след думата „поделения“ се поставя точка и текстът до края се заличава.

3. В чл. 12, ал. 2 думите „в друга администрация“ се заличават.

4. Член 29 се изменя така: „Задължение за деклариране на имотното със- тояние Чл. 29. (1) При встъпването си в длъжност държавният служител е длъжен да декларира своето имотно състояние пред органа по назначаването.

(2) Всяка година до 30 април държавният служител е длъжен да декларира пред органа по назначаването своето имотно състояние, както и получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагане на труд извън служебното правоотношение, и основанията за тяхното получаване.

(3) Декларирането по ал. 2 се извършва по образец, утвърден с наредбата по чл. 8, ал. 2.“

5. В чл. 56, ал. 1 след думата „служебен“ се добавя „трудов, и/или осигурителен“.

6. В чл. 73, ал. 3 думите „Единния класификатор“ се заменят с „Класификатора“.

7. В чл. 74: а) в ал. 2 думите „Единния класификатор“ се заменят с „Класификатора“;

б) в ал. 3 думите „чл. 81а и 81б или“ се заменят с „чл. 81а, 81б и чл. 82, ал. 2 – 4, както и“, а думите „Единния класификатор“ се заменят с „Класификатора“;

в) в ал. 4 думите „Единния класификатор“ се заменят с „Класификатора“.

§ 19. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г. и бр. 7 от 2012 г.) в чл. 107а се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 4 се изменя така: „(4) При сключването на трудовия договор служителят е длъжен да декларира своето имотно състояние пред лицето по ал. 6.“

2. Създава се нова ал. 5: „(5) Всяка година до 30 април служителят е длъжен да декларира пред лицето по ал. 6 своето имотно състояние, както и получените през предходната календарна година доходи от договори за допълнителен труд по чл. 111, доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, както и работодателя/ възложителя, който ги е изплатил.“

3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея накрая се добавя „или от постоянния секретар на отбраната, или от постоянния секретар на Министерството на външните работи“.

4. Досегашните ал. 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно ал. 7, 8, 9, 10 и 11.

§ 20. В Закона за дипломатическата служба (обн., ДВ, бр. 78 от 2007 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 и 100 от 2010 г., бр. 69 от 2011 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 95 от 2011 г.) в чл. 43, ал. 3 думите „Единния класификатор“ се заменят с „Класификатора“.

§ 21. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 92 и 93 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г. и бр. 54 от 2011 г.) в чл. 16, ал. 6 думите „Единния класификатор“ се заменят с „Класификатора“.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 8 февруари 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:

Цецка Цачева

1595

РЕШЕНИE за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари

2002

г. – 22 януари 2012 г.

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1и3и чл. 80 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ : 1. Създава Временна парламентарна комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 г. – 22 януари 2012 г. 2. В изпълнение на правомощията си по предходната точка временната парламентарна анкетна комисия да извърши следните действия:

а) да проучи и установи принципите, нормативните основания, реда на действие и фактическите обстоятелства, при които е осъществявано помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през посочения период;

б) да установи всички случаи на помилване, като проучи фактите и обстоятелствата, свързани с нормативните основания, на които са базирани решенията на Комисията по помилванията, по всеки от случаите, в това число и кой е фактическият инициатор на всяко помилване, както и взаимодействието на комисията с Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ при Министерството на правосъдието;

в) да установи мотивите, нормативните основания и обстоятелствата, при които е подписан всеки от актовете на помилване, както и извършвани ли са впоследствие противоправни действия от вече помилвани лица;

г) по своя преценка да направи съпоставка с практиката от предходните президентски мандати в Република България, както и с нормативната уредба и практиката в други страни от Европейския съюз;

д) в изпълнение на горното на основание чл. 80 от Конституцията да изиска становища, документи, писмени и устни сведения от всички органи и длъжностни лица и от отделни граждани, които имат информация по предмета на проучването, както и да извърши всички други необходими действия за установяване на обективната истина;

е) да изготви доклад, който да съдържа резултатите и изводите от проучването, както и предложения за решение на Народното събрание във връзка с установеното, в т.ч. да впише в доклада необходими ли са законодателни промени.

3. Временната парламентарна анкетна комисия се състои от 13 народни представители, излъчени на пропорционален принцип – 6 от Парламентарната група на ПП ГЕРБ, 2 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на „Движение за права и свободи“, 1 от Парламентарната група „Синята коалиция“, 1 от Парламентарната група на партия „АТАКА“ и 1 независим.

4. Избира състав на Временната парламентарна анкетна комисия, както следва:

Яне Георгиев Янев, Юлиана Генчева Колева, Йордан Иванов Бакалов, Светослав Тончев Тончев, Ивайло Георгиев Тошев, Цвета Вълчева Караянчева, Владимир Цветанов Тошев, Емил Димитров Караниколов. 5. Избира ръководство на Временната парламентарна анкетна комисия, както следва: Председател: Яне Георгиев Янев, и двама заместникпредседатели:

Юлиана Генчева Колева, Йордан Иванов Бакалов. 6. Временната парламентарна анкетна комисия се избира за срок три месеца.

Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 15 февруари 2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:

Цецка Цачева