Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи

ПРОТОКОЛ № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи* (Ратифициран със закон, приет от ХХХVІІІ Народно събрание на 12 октомври 2000 г. – ДВ, бр. 87 от 2000 г. В сила за Република България от 1 февруари 2001 г.)

Държавите – членки на Съвета на Европа, подписали този протокол, решени да предприемат нови действия за осигуряването на колективни гаранции за някои права и свободи по силата на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана „конвенцията“), се договориха за следното:

Член 1 Процедурни гаранции в случай на експулсиране на чужденци 1. Чужденец, живеещ постоянно на законно основание на територията на дадена държава, може да бъде експулсиран само по силата на решение, взето съгласно закона, и трябва да има възможност:

а) да представи доводи против експулсирането си;

b) да бъде проверен неговият случай; c) за тази цел да бъде изслушан от компетентен орган или от едно или няколко лица, назначени от този орган.

2. Чужденец може да бъде експулсиран, преди да се възползва от правата, изброени в точка 1 a), b) и c) на този член, когато това е необходимо в интерес на обществения ред или е мотивирано от съображения за национална сигурност.

Член 2 Право на обжалване в наказателното производство 1. Всяко лице, признато от съда за виновно в извършването на престъпление, има право да обжалва обявяването си за виновно или осъждането си пред висшестоящия съд. Упражняването на това право, включително основанията за това, се урежда от закона.

* Текстът включва измененията и допълненията, внесени с Протокол № 11 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно преустройството на контролния механизъм, установен от конвенцията (обн., ДВ, бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г.).

2. Това право подлежи на изключения, когато се отнася за несъществени престъпления, определени от закона, или когато съответното лице е било осъдено на първа инстанция от най-висшия съд в държавата или е признато за виновно и осъдено в резултат на жалба, подадена срещу неговото освобождаване.

Член 3

Право на обезщетение в случай на съдебна грешка

Когато влязла в сила присъда бъде впоследствие отменена или е последвало помилване въз основа на нови или новооткрити обстоятелства, които доказват, че е била допусната съдебна грешка, лицето, изтърпяло наказанието в изпълнение на такава присъда, се обезщетява съгласно закона или практиката на съответната държава, освен ако се докаже, че неразкриването навреме на неизвестния факт се дължи изцяло или частично на самия него.

Член 4

Забрана за повторно осъждане или повторно изтърпяване на наказание

1. Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава.

2. Разпоредбите на предходната точка не представляват пречка за възобновяването на процеса съгласно закона и наказателната процедура на съответната държава, ако има свидетелства за нови факти или новооткрити обстоятелства или за съществен порок на предидущия процес, които са повлияли на неговия ход.

3. Не се допуска освобождаване от изпълнението на задълженията по този протокол на основание член 15 от конвенцията.

Член 5

Равенство между съпрузи

Съпрузите имат равни граждански права и равна гражданскоправна отговорност в отношенията помежду си и със своите деца по отношение на сключването на брака, живота по време на брака и при неговото разтрогване. Този член не представлява пречка държавите да предприемат необходимите мерки за защита на интересите на децата.

Член 6

Териториално приложение

1. При подписване или депозиране на документите си за ратификация, приемане или утвърждаване всяка държава може да посочи територията или териториите, по отношение на които ще действат разпоредбите на този протокол, като определи мерки, с помощта на които тя се задължава да осъществява разпоредбите на протокола на съответната територия или територии.

2. Всяка държава може по всяко време след това чрез декларация, изпратена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири действието на този протокол по отношение на всяка друга територия, посочена в декларацията. Протоколът влиза в сила по отношение на тази територия от първия ден на месеца, който следва изтичането на два месеца от датата на получаване от Генералния секретар на съответната декларация.

3. Всяка декларация, направена в съответствие с предходните две точки, може да бъде оттеглена или изменена в частта є, засягаща която и да е от посочените в нея територии, чрез уведомление до Генералния секретар. Оттеглянето или изменението влиза в сила от първия ден на месеца, който следва изтичането на двумесечен период от датата на получаване от Генералния секретар на съответното уведомление.

4. Декларация, направена в съответствие с предходните точки, се смята за направена в съответствие с т. 1 на член 56 на конвенцията.

5. Територията на всяка държава, по отношение на която протоколът се прилага по силата на ратификация, приемане или утвърждаване, и всяка територия, по отношение на която протоколът се прилага по силата на декларация, направена от тази държава в съответствие с този член, се смятат за отделни територии за целите на позоваването в член 1 на територията на дадена държава.

6. Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 или 2 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица, както е предвидено в член 34 на конвенцията, във връзка с членове от 1 до 5 на този протокол.

Член 7

Връзка с конвенцията

Държавите страни считат разпоредбите на членове от 1 до 6 на този протокол за допълнителни членове на конвенцията и всички разпоредби на конвенцията се прилагат, като се отчита този факт.

Член 8

Подписване и ратифициране

Този протокол е открит за подписване от членовете на Съвета на Европа, подписали конвенцията, той подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Държава – членка на Съвета на Европа, не може да ратифицира, приеме или утвърди този протокол, без да е ратифицирала или едновременно с това да ратифицира конвенцията. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 9

Влизане в сила

1. Този протокол влиза в сила от първия ден на месеца, който следва изтичането на два месеца от датата, на която седем от държавите – членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да бъдат обвързани с този протокол в съответствие с разпоредбите на член 8.

2. По отношение на държава членка, която впоследствие изрази съгласие да бъде обвързана с този протокол, той влиза в сила от първия ден на месеца, който следва изтичането на два месеца от датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.

Член 10

Функции на депозитаря

Генералният секретар на Съвета на Европа информира членовете на Съвета за:

а) всяко подписване; b) депозирането на всеки документ за ратификация, приемане или утвърждаване;

с) всяка дата на влизане в сила на този протокол в съответствие с членове 6 и 9;

d) всяко друго действие, уведомление или декларация, имащи отношение към този протокол.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в Страсбург на 22 ноември 1984 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар ще изпрати заверени копия на всяка държава – членка на Съвета на Европа.