Начало / Държавен вестник / бр. 17 от 25 февруари 2011 г. / Официален раздел

наредбаМинистерство на отбраната

Наредба № Н-3 от 8 февруари 2011 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия

Обнародван:: ДВ, бр. 17 от 25 февруари 2011 г.
Страница:: 17
Рег. № в ДВ:: 2329

Обнародва: Наредба № Н-3 от 8 февруари 2011 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия — действащият текст и всички промени

Материалът в сайта на „Държавен вестник“

НАРЕДБА № Н-3 от 8 февруари 2011 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия

Раздел I Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се регламентират условията, размерите и редът за изплащане на допълнителното възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

Чл. 2. За нуждите на тази наредба се вземат предвид следните фактори на работната среда:

1. микроклимат – температура, относителна влажност, скорост на въздуха и топлинно облъчване;

2. химични агенти; 3. шум; 4. вибрации; 5. осветление; 6. електромагнитни полета; 7. йонизиращи лъчения; 8. производствен риск. Чл. 3. (1) Риск за живота и здравето е налице в случай, че фактор на работната среда по чл. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 превишава установените нива в раздели I, III и IV и граничните стойности в раздел II на приложение № 1. Задължително изискване при определяне на степента на тези рискове за живота и здравето е те да действат през повече от половината от законоустановеното служебно/работно време.

(2) Риск за живота и здравето е налице при наличие на факторите на работната среда по чл. 2, т. 7 и 8 – „Йонизиращи лъчения“ и/или „Производствен риск“, съгласно раздели V и VI от приложение № 1.

Чл. 4. Лицата, които получават допълнително възнаграждение по чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от Наредба Н-15 от 2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (обн., ДВ, бр. 36 от 2010 г.; изм., бр. 98 от 2010 г.), не получават допълнително възнаграждение по тази наредба.

Раздел II Условия и ред за измерване на факторите на работната среда и определяне на наличието на рискове за живота и здравето, произтичащи от тези фактори

Чл. 5. Определянето на наличието на рискове за живота и здравето е резултат от измерване на факторите на работната среда по чл. 2, т. 1 – 7.

Чл. 6. (1) Постоянният секретар на отбраната – за работните места в Министерството на отбраната, ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната – за работните места в съответните структури, и командирите (началниците) на военни формирования – за работните места в съответните формирования, отправят искания за измерване на факторите на работната среда по чл. 2, т. 1 – 7 до Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена към Военномедицинска академия. Измерванията се извършват в съответствие с действащото законодателство.

(2) В случаите, в които са налице данни за факторите на работната среда по чл. 2, т. 1 – 7 от съществуващите паспорти (формуляри, атестати) на машини и съоръжения, измерване от Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена към Военномедицинска академия не се извършва, като за нуждите на тази наредба се изполват тези данни.

(3) Измерването се извършва в 30-дневен срок от получаване на исканията, за което се съставя протокол по образец, утвърден от началника на Военномедицинска академия.

(4) Протоколите имат срок на действие 3 години.

Чл. 7. Когато в резултат на измерването се установи наличие на рискове за живота и здравето за фактори на работната среда по чл. 2, т. 1 – 7, както и при наличие на фактор на работната среда „Производствен риск“ длъжностните лица по чл. 6, ал. 1 предприемат мерки по отстраняването, ограничаването или намаляването им посредством организационно-технически мерки, колективни средства за защита и/или лични предпазни средства.

Чл. 8. Нови искания за измерване на факторите на работната среда се отправят в 30-дневен срок: 1. преди изтичане на срока на действие на протоколите;

2. от възникването на обстоятелства, които са от естество да повлияят върху факторите на работната среда – въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;

3. от предприемане на мерки по отстраняване, ограничаване или намаляване на рисковете за живота и здравето.

Раздел III Оценкa на рисковете за живота и здравето

Чл. 9. (1) Рисковете за живота и здравето се оценяват с оглед изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

(2) На оценка подлежат тези рискове, които въпреки предприетите мерки по отстраняване, ограничаване или намаляване продължават да са налице.

Чл. 10. (1) Оценяването на рисковете за живота и здравето се извършва от работна група, назначена със заповед на постоянния секретар на отбраната, ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и командирите (началниците) на военни формирования.

(2) В работната група задължително се включва длъжностното лице по безопасност и здраве при работа.

Чл. 11. (1) Оценката на рисковете за живота и здравето се извършва по работни места в карта за оценка на рисковете за живота и здравето съгласно приложение № 4. Картата служи като първична документация по заплащането на труда.

(2) Когато от длъжностната характеристика е видно, че трудът се полага на няколко работни места, се съставя карта за всяко едно от тях.

(3) На основание на картите по ал. 2 се изготвя обща карта за оценка на рисковете, в която:

1. оценката на рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 1 се определя като среднопретеглена величина от продължителността на работа на всяко работно място и неговата оценка;

2. оценката на рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 2 се определя, като се взема по-голямата стойност за факторите „Йонизиращи лъчения“ и „Производствен риск“.

Чл. 12. (1) В картата се отразяват рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 1, които характеризират работното място през повече от половината от законоустановеното работно (служебно) време.

(2) Рисковете за живота и здравето „Йонизиращи лъчения“ и „Производствен риск“ се отразяват в картата независимо от времето им на действие.

(3) За съставянето на картата се използват приложения № 1 и 2, както и разпоредбите на тази наредба, въз основа на които се определя степента на риск за факторите на работната среда, и приложение № 3, въз основа на което се определят точките, съответстващи на определените степени на риск.

Чл. 13. При определяне степента на риск на фактор на работната среда, който съгласно приложение № 1 има повече от един показател, се взема предвид показателят с най-неблагоприятна характеристика, ако в наредбата не е предвидено друго.

Чл. 14. (1) Степента на риск на фактора „Микроклимат“ се определя от показатели „Температура“, „Топлинно облъчване“ и като изключение от „Влажност на въздуха“.

(2) Когато определящият показател е „Температура“, степента на риск се определя поотделно за двата годишни периода – студен и топъл, като се отчита и категорията работа, определена по реда на ал. 3. Когато двата периода са от различна степен, степента на риск на фактора „Микроклимат“ е средноаритметично число от двете степени, като в случай че резултатът не е цяло число, се определя по-високата степен на риск.

(3) Категорията на работа се определя според енергоразхода на организма, както следва:

1. лека физическа работа – работа при енергоразход до 210 W, която се извършва в движение, в седнало или стоящо положение и която не изисква системно физическо напрежение или повдигане и пренасяне на тежести;

2. физическа работа от средна тежест – работа при енергоразход над 210 W до 350 W, като такава, свързана с постоянно ходене, пренасяне на неголеми тежести (до 10 кг) и дейности, които се извършват непрекъснато в стоящо положение;

3. тежка физическа работа – работа при енергоразход над 350 W, свързана със системно физическо натоварване, с постоянно придвижване и пренасяне на значителни тежести (повече от 10 кг).

(4) Когато степента на риск на фактора „Микроклимат“ се определя от показател „Топлинно облъчване“, годишните периоди и категорията работа не се отчитат.

(5) При спазени норми за показатели „Температура“ и „Топлинно облъчване“ е налице първа степен на риск на фактора „Микроклимат“, когато в резултат на технологично изискване се поддържа влажност на въздуха, различна от определените в приложение № 1 норми за този показател.

(6) Извършващите целогодишно дейности на открито полагат труд при втора степен на риск на фактора „Микроклимат“, а в случай на нецелогодишна работа на открито (8 месеца) – при първа степен на риск.

(7) Когато по технологична необходимост показател „Влажност на въздуха“ е различен от определените граници и липсва степен на риск по показател „Температура“, е налице първа степен на риск на фактора „Микроклимат“.

(8) През студения период от годината е налице първа степен на риск на фактора „Микроклимат“ при извършване на дейности в големи по размер халета (например халета за ремонт на големогабаритни транспортни средства, естакади), където отоплението е невъзможно.

(9) Когато на работни места с източник на явна топлина е констатирано едновременно действие на двата показателя на фактора „Микроклимат“ – „Температура“ и „Топлинно облъчване“, оценката на риска „Микроклимат“ е сборът от оценките на степените на риск, произтичащи от двата показателя поотделно, определени съгласно приложение № 3.

(10) Когато по технологична необходимост показател „Температура“ е по-нисък от определените граници и липсва степен на риск по показател „Температура“, е налице първа степен на риск на фактора „Микроклимат“.

Чл. 15. (1) Степента на риск на фактора „Химични агенти“ се определя, както следва:

1. когато е налице регистриран само един химичен агент – определянето на степента на риск на фактора „Химични агенти“ е в зависимост от измерената му концентрация и се определя по следния начин:

а) при превишаване до 3 пъти на граничната му стойност (ГС), определена в приложение № 1 (ГС) (включително) – „първа“ степен;

б) при превишаване над 3 до 6 пъти ГС (включително) – „втора“ степен;

в) при превишаване над 6 до 10 пъти ГС (включително) – „трета“ степен;

г) при превишаване над 10 пъти ГС – „четвърта“ степен;

2. при наличие на повече от един химичен агент с еднопосочно действие във въздушната среда на работно място се прилага формулата:

С1 Сn ______ + . . . + ______ = К, ГС1 ГСn където: С е измерената концентрация на химичен агент във въздушната среда;

ГС – граничната стойност на химичния агент съгласно приложение № 1, раздел II;

К – коефициентът, изразяващ сумата на съотношенията С към ГС, който определя степента на риск на фактора „Химични агенти“ съгласно приложение № 2;

3. когато във въздушната среда се отделят повече от един химичен агент с разнопосочно действие, за всеки един от тях поотделно се определя степента на риск; в този случай в картата за оценка на рисковете за живота и здравето се записва елементът с най-висока степен на риск.

(2) Химичните агенти с еднопосочно и разнопосочно действие се определят от Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена към Военномедицинска академия.

(3) Когато във въздушната среда се установи наличието на химични агенти извън посочените в приложение № 1, оценяването се извършва по указания на Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена към Военномедицинска академия.

Чл. 16. (1) Степента на риск на фактора „Осветление“ се определя от показател „Категория зрителна работа“, при положение че е налице отклонение 10 на сто от показател „Минимална допустима осветеност за категория зрителна работа – комбинирано осветление/общо осветление“.

(2) При определянето на показател „Категория зрителна работа“ не се взема предвид работата с монитори.

(3) Трета степен е степента на риск на фактор „Осветление“ за лицата, които водят график в радиолокационни станции и/или радиовисотомери; работещите на тъмно; при производство или обработка на светлочувствителни материали, както и лекари по дентална медицина и хирурзи-оператори.

Чл. 17. (1) Степента на риск на фактора „Вибрации“ се определя в зависимост от начина на предаването им върху човека, а именно показател „Вибрации, предавани на системата ръка-рамо“ и показател „Вибрации, предавани на цялото тяло“.

(2) При наличие и на двата показателя се определя степента на риск за всеки един показател поотделно, като степента на риск за фактора „Вибрации“ е по-високата степен на риск за който и да е от показателите.

Чл. 18. (1) Степента на риск на фактор „Шум“ се определя съгласно раздел III от приложение № 1.

(2) Риск за живота и здравето, произтичащ от фактор „Шум“ по смисъла на тази наредба, е налице, когато нивото му надвишава 85 dBAeq. Чл. 19. (1) Степента на риск на фактора „Електромагнитни полета“ се определя от действащите на работното място показатели на този фактор – „Електромагнитни полета в радиочестотния диапазон от 0,6 до 300 000 MHz“, „Електромагнитни полета с промишлена честота 50 Hz“ и „Лазерни лъчения“, съгласно приложение № 1.

(2) Когато на работното място действа показател „Лазерни лъчения“, степента на риск се определя в зависимост от класа на лазерната система съгласно приложение № 1.

(3) Когато на работното място действат едновременно няколко показателя, се определя степента на риск за всеки един от показателите поотделно, като степента на риск на фактор „Електромагнитни полета“ се определя от най-високата степен на риск, произтичаща от който и да е от тези показатели.

Чл. 20. Степента на риск на фактор „Йонизиращи лъчения“ се определя съгласно раздел V от приложение № 1.

Чл. 21. (1) Степен на риск на фактор „Производствен риск“ се определя съгласно раздел VI от приложение № 1 за включените в този раздел работни места.

(2) Изброяването в раздел VІ на приложение № 1 е изчерпателно, като не се допуска приравняване на професии и дейности по аналогия или преценка на работната група по чл. 11.

(3) При положение, че едно работно място съответства на няколко позиции, посочени в раздел VІ на приложение № 1, се взема предвид тази позиция, която определя най-висока степен на риск за фактор „Производствен риск“.

Чл. 22. (1) Степените на риск за живота и здравето по чл. 3, ал. 1 за всеки един от факторите на работната среда поотделно се оценяват с точките, определени в приложение № 3, като сборът от точките дава оценката на рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 1.

(2) Степените на риск за живота и здравето по чл. 3, ал. 2 за всеки един от факторите на работната среда поотделно се оценяват с точките, определени в приложение № 3, като сборът от точките дава оценката на рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 2.

Чл. 23. (1) Картата за оценка на рисковете за живота и здравето се подписва от членовете на работната група и се утвърждава от постоянния секретар на отбраната за работните места в Министерството на отбраната, ръководителите на структури, на пряко подчинение на министъра на отбраната – за работните места в съответните структури, и командирите (началниците) на военни формирования – за работните места в съответните формирования.

(2) След утвърждаване на картите за оценка на рисковете за живота и здравето се изготвя списък на военнослужещите и цивилните служители, работещи при рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Списъкът съдържа трите имена, длъжността и оценките от картата.

(3) При съставянето на нови протоколи за измервания, както и при възникване на обстоятелства от естество да повлияят върху фактора на работната среда „Производствен риск“ се съставят нови карти за оценка на риска за живота и здравето.

Раздел IV Формиране на допълнителното възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени

Чл. 24. (1) Допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, се изплаща само за дните, през които военнослужещите и цивилните служители са работили при рискове за живота и здравето по чл. 3, ал. 1 през повече от половината от законоустановената продължителност на служебното/работното време.

(2) Допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, се изплаща само за дните, през които военнослужещите и цивилните служители са работили при рискове за живота и здравето по чл. 3, ал. 2 – „Йонизиращи лъчения“ и/или „Производствен риск“, независимо от времето им на действие.

(3) За отчитането на труда при рискове за живота и здравето се водят два вида отчетни ведомости по приложения № 5 и 6.

(4) Допълнителното трудово възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, се изплаща пропорционално на отработените дни в рамките на месеца.

Чл. 25. (1) Непосредственият командир (началник) води отчетност за отработеното време при рискове за живота и здравето по чл. 3, ал. 1, като отразява във ведомостта по приложение № 5 всеки ден, в който военнослужещият или цивилният служител е работил в тези условия повече от половината от законоустановеното за него работно/служебно време.

(2) Непосредственият командир (началник) води отчетност за отработеното време при рискове за живота и здравето по чл. 3, ал. 2 – „Йонизиращи лъчения“ и/или „Производствен риск“, като отразява във ведомостта по приложение № 6 всеки ден, в който военнослужещият или цивилният служител е работил в такива условия.

Чл. 26. (1) Допълнително възнаграждение по чл. 24, ал. 1 за пълен работен месец се определя, като сборът от точките на оценката за рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 1 се умножи по стойността за една точка – 0,20 лв.

(2) Допълнително възнаграждение по чл. 24, ал. 2 за пълен работен месец се определя, като сборът от точките на оценката за рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 2 се умножи по стойността за една точка – 0,20 лв.

(3) Допълнителното възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за пълен работен месец се формира от сбора на определените допълнителни възнаграждения по реда на ал. 1 и 2.

Чл. 27. (1) Конкретните размери на допълнителните възнаграждения по чл. 24, ал. 1 и 2 за непълен работен месец се определят в зависимост от броя на работните дни в месеца, в които е полаган труд при рискове за живота и здравето, по формулата:

А х В ДВ = ______ , С където: ДВ е полагащото се допълнително възнаграждение за непълен работен месец по чл. 24, ал. 1 или 2;

А – размерът на допълнителното възнаграждение за пълен работен месец по чл. 26, ал. 1 или 2;

В – работните дни в месеца, изработени при условията на чл. 24, ал. 1 или 2;

С – общият брой на работните дни в месеца. (2) Полагащото се допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за непълен работен месец се определя от сбора на определените по реда на ал. 1 допълнителни възнаграждения по чл. 24, ал. 1 и 2.

Чл. 28. (1) Допълнителното възнаграждение се изплаща въз основа на ежемесечна заповед от постоянния секретар на отбраната – за военнослужещите и цивилните служители от общата и специализираната администрация на Министерството на отбраната, началника на отбраната – за военнослужещите и цивилните служители от Щаба на отбраната; ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната – за военнослужещи и цивилни служители от съответната структура, и командирите (началниците) на военни формирования – за военнослужещи и цивилни служители от съответните формирования.

(2) Заповедта се издава до 5-о число на месеца, следващ месеца на полагането на труд при рискове за живота и здравето.

Чл. 29. Нарушителите на тази наредба носят дисциплинарна и имуществена отговорност съгласно Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за държавния служител.

Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Работно място“ е място, където се осъществява трудова дейност на един или повече военнослужещи и/или цивилни служители съгласно длъжностните им характеристики, което се характеризира с еднакви условия на труд по всички фактори на работната среда и трудовия процес.

2. „Химичен агент“ е всяко химично вещество, съединение или прах, което присъства на работното място.

3. „Топъл период“ е период от годината, който се характеризира със средносменна температура на външния въздух 10° С и повече.

4. „Студен период“ е период от годината, който се характеризира със средносменна температура на външния въздух, по-ниска от 10° С.

5. „Пълен работен месец“ е месецът, в който всички работни дни са отработени при условия на рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, по чл. 3, ал. 1 и/или 2.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 214, ал. 2 и 4 във връзка с ал. 1, т. 2, както и чл. 296, ал. 2 и 4 във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

§ 3. Указания по прилагането на наредбата дават дирекция „Управление на човешките ресурси“ в Министерството на отбраната и Научноприложният център по военна епидемиология и хигиена към Военномедицинска академия в рамките на правомощията си.

§ 4. Наредбата влиза в сила от първо число на месеца, следващ месеца на обнародването на наредбата в „Държавен вестник“.

Министър: А. Ангелов

Приложение № 1 I. МИКРОКЛИМАТ

Мярка

№

Фактор на работната среда

Степени на риска (първа)

(втора) (трета) (четвърта)

1. Студен период Според категорията работа а) Лека физическа работа

– температура оС

16 – 18 12 – 16 9 – 12 под 9 или или или или

25 – 27 27 – 29 29 – 32 над 32

– относителна влажност % 30 – 75 30 – 75 30 – 75 30 – 75 б) Физическа работа от средна тежест

– температура оС

12 – 15 10 – 12 7 – 10 под 7 или или или или

23 – 25 25 – 27 27 – 30 над 30

– относителна влажност % 30 – 75 30 – 75 30 – 75 30 – 75 в) Тежка физическа работа

– температура оС

10 – 13 8 – 10 5 – 8 под 5 или или или или

19 – 22 22 – 25 25 – 28 над 28

– относителна влажност % 30 – 75 30 – 75 30 – 75 30 – 75

2. Топъл период Според категорията работа:

а) Лека физическа работа

– температура оС до 30 до 32 до 34 над 34

– относителна влажност % 30 – 55 30 – 55 30 – 55 б) Физическа работа от средна тежест

– температура оС до 30 до 32 до 34 над 34

– относителна влажност % 30 – 55 30 – 55 30 – 55

в) Тежка физическа работа

– температура оС до 29 до 31 до 32 над 32

– относителна влажност % 30 – 55 30 – 55 30 – 55

3. Интензитет на топлинното облъчване независимо от периода и физическото натоварване вт/м2 или ккал

ІІ. ХИМИЧНИ АГЕНТИ

№ по

350

– 500

500

– 700

700

– 100 над 1,6 над 1100

0,5 – 0,7

0,7 – 1 над 1,6

Химичен агент CAS № Гранични стойности Специфични ефекти ред

8 часа 15 мин мг/м3 бр. вл/ см3 мг/м3

1 Азотен диоксид 10102-44-0 4,0 Д

2 Азотна киселина (1/10) 7697-37-2 2,6 Д

3 Азотен оксид (1/10) 10102-43-9 20,0 Д

4 Акриламид 79-06-1 0,03 М-кат.2 К-кат.2

5 Акрилонитрил 107-13-1 4,5 К-кат.2

6 Акрилова киселина 79-10-7 30,0 Д

7 Акролеин 107-02-8 0,25 0,8 Д

8 Аланин-Д 338-69-2 5,0 Д

9 Алилов алкохол (1/10) 107-18-6 4,8 12,1 Кожа

10 Алил формиат 1838-59-1 10,0 Д

11 Алуминий (метален прах и оксиди) 10,0 респирабилна фракция 1,5

12 Алуминий (неорганични разтворими съединения) (като алуминий)

7429-90-5

2,0

13 a-Аминоантрахинон 82-45-1 5,0 А

14 a-Нафтиламин

91-59-8 несе норм ира

15 Амилацетат, tert (1/10) 625-16-1 270,0 540,0

16 Амидофен (пирамидон) 58-15-1 0,5 А

17 Амилов алкохол 71-41-0 100,0

17а Амониев бромат 13843-59-9 0,5 1,5 Д

18 Амониев ванадат 11115-67-6 0,05 Д,А

19 Амониев диизопропилтиофосфат 1,0

20 Амониев нитрат с кисели амониеви фосфати и калиев сулфат (комбиниран тор)

5,0

21 Амониев сулфат 7783-20-3 10,0

22 Амониев сулфамат 7773-06-0 10,0 Д

23 Амониев сулфоцианид (роданид)

1762-95-4

5,0

24 Амониев тиосулфат 7783-18-8 10,0

25 Амониев флуорид 12125-01-8 0,2 1,0

26 Амониев хлорид 12125-02-9 10,0

27 Амоняк (1/10) 7664-41-7 14,0 36,0

28 Амонячно-карбиден тор 2,5 Д

29 Ампицилин 69-53-4 0,1 0,3 А

30 Амфос (смес от амониев фосфат, диамониев фосфат, амониев сулфат и амониев силикофлуорид)

6,0

31 Аналгин 68-89-3 0,5 1,0 А

32 о- и р-Анизидин 0,5 К-кат.2

33 Анилин 62-53-3 2,0 А

34 Антимон и неорганични съединения (като антимон)

7440-36-0

0,5

35 9, 10-Антрахинон 84-65-1 5,0 А

36 Антрацен 120-12-7 0,1 А, (бензо(а)антрацен, дибенз(а,h) антрацен) К-кат.2

37 Апатит и фосфатит, съдържащи под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 3,5

38 Арсен и неорганични съединения (двуарсенов триоксид, двуарсенов пентаоксид, галиев арсенид)

7440-38-2

0,05

Р(двуарсенов триоксид, двуарсенов пентаоксид) К-кат.1

39 Арсеноводород (арсин) 7784-42-1 0,05 Д

40 Аспарагинова киселина 56-84-8 10,0

41 Асфалт (битуми) (по бензен) 8052-42-4 5,0 10,0 А,К-кат.1

42 Ацеталдехид 75-07-0 30,0 200,0 Д

43 Ацетил салицилова киселина (ацетизал)

50-78-2

0,5

1,0

Д,А

44 Ацетилен 74-86-2 20,0 Д

45 Ацетон (1/10) 67-64-1

600

1400

46 Ацетонитрил (1/10) 75-05-8 70,0 Кожа

47 Ацетон цианхидрин 75-86-5 1,0 Д

48 Ацетофенон (метил-фенил кетон)

98-86-2

49 Барий – разтворими съединения (като барий) (1/10)

5,0

0,5

50 Бариев сулфат 7727-43-7 10,0

51 Барит, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Д,Ф

Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 3,0

52 Бензалдехид 100-52-7 5,0

53 Бензидин 92-87-5 несе норм ира

А,К-кат.1

54 Бензилналкохол 100-51-6 5,0

55 Бензилхлорид 100-44-7 3,0 5,0

56 Бензин-разтворител 900,0

57 (по пентан)

58 Бензин-крекинг 300,0

59 Бензен (1/10) 71-43-2 3,25 К-кат.1, Кожа

60 Бензоилхлорид 98-88-4 5,0

61 3,4-Бензпирен (бенз(а)пирен) 50-32-8 0,00015 А,М-кат.2 К-кат.2

62 Бентонит, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 3,0

63 Берилий и съединения (като берилий)

7440-41-7

0,002

�� А,К-кат.2 (с изключение на алумиониевоберилиеви силикати)

64 Бисмут (сплави бисмут, телурид) 1304-82-1 5,0

65 Бор и неорганични съединения (оксид, борна киселина, борати, боракс – като бор)

1303-86-2

5,0

66 Борен трифлуорид 7637-07-2 3,0 Р

67 Бром (1/10) 7726-95-6 0,7

68 Бромбензен 108-86-1 3,0

69 Бромоводород (1/10) 10035-10-6 – 6,7

70 Бромоформ 75-25-2 5,0 Д

71 n-Бутан 106-97-8 1900,0

72 1,3-бутадиен (дивинил) 106-99-0 50,0 100,0 Д К-кат.1 М-кат.2

73 n-Бутилакрилат (1/10) 141-32-2 11,0 53,0

74 n-Бутиламин 109-73-9 10,0 15,0 А,Д

75 n-Бутилацетат 123-86-4 710,0 950,0 Д

76 n-Бутилов алкохол 71-30-3 100,0 150,0

77 2-Бутоксиетанол (1/10) 111-76-2 98,0 246,0 Кожа

78 2-Бутоксиетилацетат (1/10) 112-07-2 133,0 333,0 Кожа

79 2-(2-Бутокси-етокси) етанол (1/10) 112-34-5 67,5 101,2

80 Ванадий – оксиди и неорг. съединения

1314-62-1 0,05

81 Варовик, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция влакнести частици (респирабилни)

Инхалабилна фракция 10,0

Влакна – респирабилна фракция, бр. вл./сm3 1,0

82 Вермикулит, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция влакнести частици (респирабилни)

Инхалабилна фракция 5,0

Влакна – респирабилна фракция, бр. вл./сm3

1,0

83 Винилацетат 108-05-4 30,0 60,0 А,Д

84 Винилацетилен 689-97-4 20,0 Д

85 Винилтолуен (метилстирен) 25013-15-4 200,0 480,0 Д

86 Винилхлорид (1/10) 75-01-4 2,5 К-кат.1

87 Водороден пероксид 7722-84-1 1,5 Д

88 Волфрам – разтв. съединения (като волфрам)

7414-33-07 1,0 3,0

89 Волфрам – неразтв. съединения (като волфрам)

5,0

10,0

90 Въглероден диоксид (1/10) 124-38-9

9000

91 Въглероден оксид 630-08-0 40,0 200,0

92 Въглищен прах, смесен, съдържащ над 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Инхалабилна фракция 5,0

Респирабилна фракция 0 , 0 7 x 100/Z*

93 Въглищен прах, смесен, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция: Антрацитни и черни въглища

Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 2,0

94 Лигнитни и кафяви въглища

Инхалабилна фракция 10,0

Респирабилна фракция 4,0

95 Га зь ол (наф т а) – пе т р оле ев дестилат

8002-05-9 1600,0

А,Д (леки и тежки нефтени дестилати, обработени с киселини и химично �� неутрализирани) К-кат.1

96 Гентамицин 1403-66-3 0,1 0,6 А

97 Германий – оксид 1310-53-8 2,0

98 Германий – тетрахидрид , тетрахлорид (като германий)

7782-65-2 1,0

99 2,4-Д 94-75-7 10,0 Д

100

Декахидронафталин (декалин) 91-17-8 100,0

101

n-децилов алкохол 112-30-1 10,0

102

Гипс, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция Инхалабилна фракция

6,0

103

Графит 7782-42-5 Д,Ф

104

Инхалабилна фракция 5,0

105

Диазепам 439-14-5 0,1 0,5

106

о-Дианизидин (3,3-диметокси-бензидин)

119-90-4 несе норм ира

К-кат.2

107

1,2-дибромпропан 78-75-1 5,0

108

1,2-дибромтетра-флуоретан (фреон-114 В2)

124-73-2 1000,0

109

Диатомит Инхалабилна фракция

1,0 Д,Ф

110

Дибутилпаракрезол 128-37-0 10,0 50,0 Д,Р

111

s-s-дибутилтритиофосфат 0,5

112

Дибутилфталат 84-74-2 5,0 Р

113

Диетаноламин 111-42-2 10,0 А

114

Диетиламин (1/10) 109-89-7 15,0 30,0 А,Д

115

Диетилбензен 25340-17-4 10,0

116

Диетилентриамин 111-40-0 4,0 А

117

Диетиленгликол 11-46-4 10,0

118

2-Диетиламино-етанол 100-37-8 50,0 Д

119

Диетилов етер (1/10) 60-29-7

308

616

120

Диетилфталат 84-66-2 5,0

121

Дизепин (хлордиазепоксид) 0,1 0,5 Д

122

Диизопропиламин 108-18-9 20,0 А,Д

123

Диизопропилбензен 25321-09-9 50,0 А

124

Диметиламин (1/10) 124-40-3 3,8 9,4

125

р-Диметиламиноазобензен 60-11-7 несе норм ира

126

Диметиланилин (n-диметиланилин)

121-69-7 2,0

127

N,N-Диметилацетамид (1/10) 127-19-5 36,0 72,0 Кожа

128

Диметилбензиламин 103-83-3 5,0 А,Д

129

Диметилетер (1/10) 115-10-6 1920,0

130

Диметилсулфат 77-78-1 0,5 К-кат.2

131

4,4-диметил-1,4-диоксан 10,0

132

4,4-диметил-1,3-диоксан 766-15-4 3,0

133

Диметилтерфеталат 120-61-6 1,0

134

Диметилфенилкарбинол 617-94-7 0,05

135

Диметилфталат 131-11-3 5,0 Р

136

Диметоат 60-51-5 0,5

137

Диметилформамид 68-12-2 30,0 Р-кат.2

138

Динил (бутандинитрил) 110-61-2 10,0

139

Динитробензен 52-82-90 1,0 А

140

Динитротолуен 25321-14-6 1,5 А

141

2,4-Динитрофенол 51-28-5 0,05 А

142

Динитрохлорбензен 97-00-7 1,0 А

143

1,4-Диоксан 123-91-1 50,0 90,0

144

Диоктилфталат 117-81-7 5,0 5,0 Р

145

Дифениламин 122-39-4 10,0 А

146

Дифенилетер (Дифенилоксид) 101-84-8 5,0

147

Дифенилпропан 97-41-7 5,0

148

Дифлуоретан (фреон 152) 75-37-6 3000,0

149

1,1-Дифлуоро-1 хлоретан (фреон 142)

3000,0

150

Дифосфорен пентасулфид (1/10) 1314-80-3

151

3,4-дихлоранилин 95-76-1 0,5

152

1,3-дихлорацетон 534-07-6 0,05 Д

153

1,2-Дихлоробензен (1/10) 95-50-1

120

300

Кожа

154

1,4-Дихлоробензен (1/10) 106-46-7

122

306

155

1,1-Дихлороетан (1/10) 75-34-3 412,0 Кожа

156

1,2-Дихлоретан (етилен дихлорид) 107-06-2 4,0 8,0 К-кат.2

157

1,2-дихлоризобутан 27177-14-2 20,0

158

1,3-дихлоризобутилен 3375-22-2 0,5

159

1,1-Дихлоретилен 75-35-4 8,0 20,0 Д

160

3,3-дихлоризобутилен 22224-75-4 0,3 Д

161

Дихлороцетна киселина 13425-80-4 4,0

162

1,2-Дихлорпропан 78-87-5 200,0

163

2,3-дихлорпропилен 78-88-6 3,0 Д

164

1,3-Дихлоропропен 542-75-6 5,0 Д

165

Дихлорфенилтрихлорсилан 27137-05-5 1,0 Д

166

Дихлорвос 62-73-7 0,2

167

a-дихлорхидрин 96-23-1 5,0 Д

168

Дициклопентадиен 77-73-6 20,0 Д

169

Додецилбензенсулфонат 1886-81-3 3,0

170

Доломит, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция влакнести частици (респирабилни)

Инхалабилна фракция 6,0

Влакна – респирабилна фракция, бр. вл./сm3

171

Дървесен прах: меки дървесни видове

1,0

К-кат.1 инхалабилна фракция 5,0

Твърди дървесни видове и техни смеси с други дървесни видове (1/10)

Инхалабилна фракция 5,0

172

Екстралин (по метиланилин) 3,0 Д

173

Епихлорхидрин 106-89-8 8,0 А,Д,К-кат.2

174

Епокси д на смола бис фенол А – невтвърдена (по епихлорхидрин)

1,0 А,Д

175

Епоксидна смола (втвърдена) 0,5 А

176

Етаноламин (2-Аминоетанол) (1/10)

141-43-5 2,5 7,6 А,Кожа

177

Етиламин (1/10) 75-04-7 9,4

178

Етилацетат 141-78-6 800,0

179

Етилбензен (1/10) 100-41-4 435,0 545,0 Кожа

180

Етилгликол (2-етоксиетанол) 20,0

181

Етиленгликол (1/10) 107-21-1 52,0 104,0 Р,Кожа

182

Етилендиамин 107-15-3 25,0 А,Д

183

Етилендиацетат 30,0 Д

184

Етиленимин 151-56-4 1,0 М-кат.2 К-кат.2

185

Етиленов оксид 75-21-8 2,0 М-кат.2 К-кат.2

186

Етиленсулфид 420-12-2 0,1

187

Етиленхлорхидрин 107-07-3 0,5

188

Етилмеркаптан 75-08-1 1,0

189

Етилов алкохол 64-17-5 1000,0

190

Етилсиликат (тетраетокси-силан) 78-10-4 100,0

191

Желязо-оксиди (като желязо) 1309-37-1 5,0

192

Желязо-разтворими соли (като желязо)

193

Живак – пари на метала в елементно състояние

1,0

7439-97-6 0,05 Р – Неорганични и арилни съединения

0,1

– Органични и алкилни съединения

0,01

194

Изоамилов алкохол 123-51-3 360,0 450,0

195

Изобутилен 100,0

196

Изооктилов алкохол 26952-21-6 240,0

197

Изопентан(1/10) 78-78-4 3000,0

198

Изопентилацетат (1/10) 123-92-2 270,0 540,0

199

Изопрен (2-метилбутадиен-1,3) 40,0 Д

200

Изопропиламин 75-31-0 12,0 24,0 А,Д

201

Изопропилов алкохол 67-63-0 980,0 1225,0

202

Изофорон диизоцианат 4098-71-9 0,1 А,Д

203

Йод 7553-56-2 3,0

204

Кадмий и неорг. съединения (като кадмий)

7440-43-9 0,05

А,Р (кадмиев оксид, кадмиевсулфа т, кадмиев хлорид) К-кат.2

205

Кадмиев стеарат 2223-93-0 0,1

206

Калай – неорг. съединения, оксиди (като калай) (1/10)

207

Калай – орг. съединения (като калай)

2,0

7440-31-5 0,1

208

Калиев бутилксантогенат 871-58-9 10,0

209

Калиев етилсантогенат 140-89-6 0,6

210

Калиев изоамилов ксантогенат 13001-46-2 1,0

211

Калиев изобутил – изопропил ксантогенат

1,0

212

Калиев йодат 7758-05-6 5,0 Д

213

Калиев йодид 7681-11-0 5,0

214

Калиев магнезит 5,0 Д

215

Калиев нитрат 7757-79-1 5,0

216

Калиева основа 1310-58-3 2,0 Д

217

Калиев и натриев цианид (по HCN) 1,0

218

Калиев сулфат 7778-80-5 10,0 Д

219

Калиев хлорид 7447-40-7 5,0

220

Калиев цианид 590-20-3 1,5 5,0

221

Калциев карбонат 1317-65-3 10,0

222

Калциев оксид 1305-78-8 5,0 Д

223

Калциев сулфат 7778-18-8 10,0

224

Калциева основа (1/10) 1305-62-0 5,0 Д

225

Калциево-алуминиев хромофосфат (по CrО3)

226

Калциево-никел –хромофосфат (по никел)

0,01

Канцероген за хора (1 г)

0,005

Д Д

227

Камфор 76-22-2 12,0 18,0

228

Каолин, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Д,Ф Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 3,0

229

Капронова киселина 5,0 Д

230

е-Капролактам (прах и пари) (1/10) 105-60-2 1,0 3,0

231

Карбамид 57-13-6 10,0

232

Карбамид – комплексна сол с магнезиев хлорат

233

Карбамид – комплексна сол с натриев хлорат

10,0

234

КФ (карбамид-формалдехид) 5,0

235

КФА (карбамидфор-малдехид амофос)

5,0

236

Карбонат за циклохексил амина 10,0

237

Карбофуран (фурадан, диафуран) 1563-66-2 0,1

238

Керосин (по бензен) 300,0 Д

239

Кизелгур (българска суровина) Д,Ф Инхалабилна фракция 4,0

Респирабилна фракция 1,0

240

Кобалт и неорганични съединения (като кобалт)

7440-48-4

241

Кобалтови карбонили, хидрокарбонили и продукти от разпадането им (като кобалт)

0,1

А,Р

10210-68-1 0,05

242

Кофеин 58-08-2 0,5

243

Крезол (всички изомери) (1/10) 1319-77-3

244

Кротонов алдехид 4170-30-3 4,0 Д

245

Ксилидин (аминодиметилбензен) 300-73-8 10,0

246

Ксилен (смес от изомери), чист (1/10)

1330-20-7 221,0

442

Д,Кожа

247

о-Ксилен (1/10) 95-47-6 221,0 442,0 Кожа

248

m-Ксилен (1/10) 108-38-3 221,0 442,0 Кожа

249

р-Ксилен (1/10) 106-42-3 221,0 442,0 Кожа

250

Кумен (Изопропилбензен) (1/10) 98-82-8

100

250

Кожа

251

Литиев хидрид (като литий) (1/10) 7580-67-8 0,025

252

Магнезиев оксид 1309-48-4 10,0

253

Магнезит, несъдържащ повече от 2 % свободен кристален силициев диоксид влакнести частици (респирабилни)

Д,Ф

Инхалабилна фракция 8,0

Респирабилна фракция 3,0

Влакна – респирабилна фракция, бр. вл./сm3

1,0

254

Мазут (по въглеводороди) 5,0 А,Д,К-кат.2

255

Малеинов анхидрид 108-31-6 1,0 Д

256

Манган-оксид и неорганични съединения (като манган)

7439-96-5 0,3

3,0 Р

257

Манганови органични съединения 12079-65-1 0,1

258

Маслен алдехид 123-72-8 5,0 Д

259

Маслена киселина 107-92-3 10,0 Д

260

Манкозеб 8018-01-7

1 А

261

Масла – минерални нефтени 8012-95-1 5,0 А,К-кат.2

262

Мед – метални пари (като мед) 7440-50-8 0,1 Д

263

Мед – оксиди и неорганични съединения (като мед)

7440-50-8 1,0

264

Меден оксихлорид 1332-40-7 0,5 Д

265

Меден хидроксид 20427-59-2 0,1 Д

266

Мезитилен (триметилбензен) (1/10) 108-67-8 100,0

267

Метакрилова киселина 79-41-4 70,0 А,Д

268

Метилакрилат 96-33-3 35,0 А,Д

269

Метан 74-82-8 500,0

270

Метиламин 74-89-5 12,0 А,Д

271

n-метилаланин 100-01-8 2,0

272

Метилбромид (бромметан) 74-83-9 10,0 Д

273

1-Метилбутилацетат (1/10) 626-38-0 270,0 540,0

274

Метилен бисфенилизоцианат (МДИ)

101-08-8 0,05 0,07 А,Д

275

Метиленхлорид (дихлорометан) 75-09-2 100,0 517,0

276

Метилетилкетон (бутанон) (1/10) 78-93-3 590,0 885,0 Д

277

Метилизобутилкетон (4-метил-пентан-2-ОН) (1/10)

108-10-1 50,0 200,0

278

Метилмеркаптан 74-93-1 1,0

279

Метилметакрилат 80-62-6 50,0 А,Д

280

Метилов алкохол (1/10) 67-56-1 260,0 Д,Кожа

281

Метил-n-пропилкетон (2-пентанол)

107-27-9 700,0 875,0

282

a-Метилстирен (2-Фенилпропен) (1/10)

98-83-9

240

485

283

5-Метилхексан-2-он (1/10) 110-12-3 95,0

284

5-Метилхептан-3-он (1/10) 541-85-5 53,0 107,0

285

Метилфлуорфенилдихлорсилан 1,0

286

Метилхлорид 74-87-3 50,0 100,0

287

Метилциклохексан 108-87-2 500,0 Д

288

Метилциклохексанол 25639-42-3 235,0

289

2-(2-Mетоксиетокси) етанол (1/10) 111-77-3 50,1 Кожа

290

2-Метокси-1-метилетилацетат (1/10)

108-65-6 275,0 550,0 Кожа

291

2-(Метоксиметилетокси)- пропанол (1/10)

34590-94-8 308,0 – Кожа

292

1-Метоксипропанол-2 (1/10) 107-98-2 375,0 568,0 Кожа

293

Минерални, природни (неазбестови) и изкуствени влакна

Инхалабилна фракция 6,0

Влакна – респирабилна фракция, бр. вл./сm3

1,0

294

О-метилциклохексанон 583-60-8 230,0 345,0

295

Молибден и негови съединения (като молибден)

7439-98-7 10,0

296

Молибден – разтворими съединения (като молибден)

7439-98-7 5,0

297

Монохлорамин Т 127-65-1 1,0 А,Д

298

Монохлордиметилов етер 107-30-2 0,5

299

Морфолин (1/10) 110-91-8 36,0 72,0 Д

300

Мравчена киселина (1/10) 64-18-6 9,0 Д

301

Натриев азид (1/10) 26628-22-8 0,1 0,3 Кожа

302

Н ат риев а о с нов а (а лкални аерозоли)

1310-73-2 2,0 Д

303

Натриев цианид 143-33-9 2,0 10,0

304

Нафталин (1/10) 91-20-3 50,0 75,0 А

305

b-нафтол 135-19-3 0,1 А

306

1,4-нафтохинон 130-15-4 0,1 А,Д

307

Нафтошиста Инхалабилна фракция 4,0

308

Ненаситен кротонов спирт 6117-91-5 2,0

309

Неопентан (1/10) 463-82-1 3000,0

310

Нефт (по бензен) 10,0 К-кат.2

311

Нивалин 0,05

312

Никел – метал, и съединения (като никел)

7440-02-0 0,05

А,Р (никелов оксид, никелов диоксид, никелов триоксид, никелов сулфид) К-кат.1

313

Никелов карбонил 13463-39-3 0,007

314

Никотин (1/10) 54-11-5 0,5 Кожа

315

p-нитроанилин 100-01-6 3,0 А

316

Нитробензен (1/10) 98-95-3 1,0 Кожа

317

1-нитробутан 627-05-4 30,0

318

Нитроетан 79-24-3 300,0

319

Нитроксилол 5,0

320

Нитрометан 75-52-5 200,0

321

1-нитропропан 108-03-2 90,0

322

2-нитропропан 79-46-9 35,0 К-кат.2

323

p-нитротолуен 99-99-0 11,0 А

324

P-нитрофенол 100-02-7 3,0 10,0

325

Нитрохлорбензен 100-00-5 1,0 А,Д

326

Новфилин (еуфилин) 0,5 А

327

Огнеупорна глина, съдържаща под 2 % свободен кристален силициев диоксид

Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 3,0

328

Озон 10028-15-6 0,2 0,6

329

Оксалова киселина (1/10) 144-62-7 1,0 Д

330

Оксацилин 66-79-5 0,05

331

Октаметил 152-16-9 0,02

332

Октан 111-65-9 1450,0 1800,0

333

Октафлуорамилов алкохол 396-60-55-4 20,0

334

Октафлуорциклобутан (фреон 318с) 115-35-3 3000,0

335

n-октилов алкохол (октанол) 111-87-5 10,0 Д

336

Олеандомицин 3922-90-5 0,4 0,8 А

337

Олеинова киселина 112-80-1 10,0

338

Олово и неорганични съединения 7439-92-1 0,05 Р (оловен хидроген арсенат) К-кат.1

339

Ортофосфорна киселина (1/10) 7664-38-2 1,0 2,0

340

Оцетна киселина (1/10) 64-19-7 25,0 37,0 Д

341

Пегматит (фелдшпати), съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 3,0

342

Папаверинхидрохлорикум 61-25-6 0,5

343

o- и p-анизидин 29191-52-04 0,5

344

p-хинон (p-бензохинон) 106-51-4 0,4 Д

345

p-хлорфенол 106-48-9 1,0 Д

346

Пеницилин 1406-05-9 0,1 0,3 А

347

Пентаборан 19624-22-7 0,03

348

Пентахлорацетон 1768-31-6 0,5 Д

349

n-Пентан (1/10) 109-66-0 3000,0

350

Пентилацетат (Амилацетат) (1/10) 628-63-7 270,0 540,0

351

3-Пентилацетат (1/10) 620-11-1 270,0 540,0

352

Перлит, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 3,0

353

Перхлоретилен (тетрахлоретилен) 127-18-4 120,0 Д

354

Перхлорна киселина 7601-90-3 2,0 Д

355

Петролеев етер 8032-32-4 350,0 1800,0 Д

356

Пикринова киселина (1/10) 88-89-1 0,1 А,Д

357

Пиперазин (1/10) 110-85-0 0,1 0,3

358

Пиперидин 110-89-4 0,2 Д

359

Пиретроиди 5,0

360

Пиретрум (пречистен от �� с�� e�� нсибилизиращи лактони) (1/10)

8003-34-7

1,0

361

Пиридин (1/10) 110-86-1 15,0 Д

362

Платина – метал (1/10) 7440-06-4 1,0

363

Пиролидин 123-71-1 0,1 Д

364

Платина – неорганични разтворими съединения (като платина)

0,002

365

Полиметилметакрилат 9011-14-7 20,0

366

Полихлорирани бифенили (54 % хлор)

11097-69-1 0,5

367

Полихлорирани бифенили (42 % хлор)

1,0 Р Р

53469-21-9 1,0

368

Прах вълнен, вълненотекстилен и смесен, съдържащ синтетични влакна, прах от насекоми, пух и пера

2,0

Д,А

Инхалабилна фракция 5,0

369

Прах железен (оксиди, агломерати, шлака, стомана, чугун), съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Инхалабилна фракция 6,0

370

Прах от зърнени храни 4,0 Д,А

371

Прах от изкуствени абразиви (корунд, карборунд и др.)

Д Инхалабилна фракция 5,0

372

Прах неразтворим, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция (несъдържащ влакнести частици), непосочен в приложението

Инхалабилна фракция 10,0

Респирабилна фракция 4,0

373

Прах от нефтов и пеков кокс Д Инхалабилна фракция 5,0

374

Прах от поливинилхлорид 6,0

375

Прах от полиетилен 10,0

376

Прах от растителен произход (захар, скорбяла, брашно)

Инхалабилна фракция 10,0

377

Прах от растителни влакна (памук, коноп, юта) и в смес със синтетични влакна

Д,А

Инхалабилна фракция 2,0

378

Прах от форстеритови огнеупори Инхалабилна фракция 8,0

Респирабилна фракция 3,0

379

Прах от шамотни огнеупори Инхалабилна фракция 8,0

Респирабилна фракция 3,0

380

Прах смесен, съдържащ над 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Д,Ф

Инхалабилна фракция 5,0

Респирабилна фракция 0 , 0 7 x 100/Z*

381

Прах тютюнев 3,0 Инхалабилна фракция

382

Прах от чай и кафе 3,0 Инхалабилна фракция

383

Полихлорпинен 25267-15-6 0,2 Д

384

Полициклично кюпно багрил-Ват виолет 1

0,6

385

Пропан 74-98-6 1800,0

386

Пропан-бутан (като пропан) 1800,0

387

Пропариглов алкохол 107-19-7 2,0

388

n-пропил пропионат 106-36-5 70,0

389

n-пропиламин 107-10-8 10,0 Д

390

Пропиленов оксид 75-56-9 50,0 К-кат.2

391

Пропилов алкохол 71-23-8 300,0 500,0 Д

392

Реактивни багрила (дихлортриазинови)

393

Реактивни багрила (монотриазинови)

1,0

4,0

5,0

394

Пропионова киселина (1/10) 79-09-4 31,0 62,0 Д

395

Резорцин (1/10) 108-46-3 45,0 Кожа

396

Сажди К-кат.1 Инхалабилна фракция 3,5

397

Селен и съединения (като селен) 7782-49-2 0,2 Р

398

Селеноводород (1/10) 7783-07-5 0,07 0,17

399

Серен диоксид 7446-09-5 5,0 10,0 Д

400

Серни багрила 6,0 Д

401

Сериста киселина (като серен двуокис)

7782-77-2

5,0

10,0

402

Сероводород 7783-06-4 14,0 21,0 Д

403

Серовъглерод 75-15-0 10,0 Р

404

Силициев диоксид свободен, аморфен, синтетичен от кондензационни и електротермични процеси

Д,Ф Респирабилна фракция 0,07

405

Силициев диоксид свободен, аморфен и криптокристален, от природни утаечни процеси (опал, халцедон и др.)

Д,Ф Инхалабилна фракция 4,0

Респирабилна фракция 1,0

406

Силициев диоксид свободен, аморфен, синтетичен, от утаечни процеси (силикагел)

Д Инхалабилна фракция 10,0

407

Силициев диоксид свободен кристален (кварц, тридимит, кристобалит) и кварцово стъкло

Респирабилна фракция 0,07

408

Симоксанил 57966-95-7 2,0

409

Слюда, съдържаща под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 3,0

410

Смоли, катрани, битуми – летливи (бензен – разтворими фракции)

65996-93-2 0,2

А,К-кат.1

411

Сребро, метал (1/10) 7440-22-4 0,1

412

Сребро – разтворими съединения (като сребро) (1/10)

0,01

413

Стирен 100-42-5 85,0 215,0 Д

414

Стрептомицин 57-92-2 0,1 А

415

Стронций и съединенията му (като стронций)

7440-22-1

416

Сулфамидни препарати норсулфазол

1,0

72-14-0 1,0 Д сулфацил-натрий 124-56-0 1,0 Д

417

Сулфоамонячен тор 2,5

418

Сулфосалицилова киселина 97-05-2 3,0 А

419

Суперфосфат двоен 8011-76-5 5,0 Д

420

Сулфотеп (1/10) 3689-24-5 0,1 Кожа

421

Сярна киселина 7664-93-9 1,0 Д

422

Талий и неговите съединения (като талий)

7440-28-0

423

Талк (талкомагнезит, медицински талк), съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

0,05

Ф Влакнести частици (фини)

Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 3,0

Влакна – респирабилна фракция, бр. вл./сm3

1,0

424

Тантал 7440-25-7 5,0 Д

425

Телур и неговите съединения 13494-80-9 0,1 Р

426

Теобромин 83-67-0 1,0

427

Теофилин 58-55-9 0,5

428

Терпентин 8006-64-2 300,0 Д

429

Тестостерон 58-20-0 0,005

430

Тетраброметан 79-27-6 10,0

431

Тетрабромметан 558-13-4 1,4 4,0

432

Тетраетилолово 78-00-2 0,05 Р

433

Тетралин 119-64-2 100,0

434

Тетраметилолово 75-74-1 0,075 Р

435

Тетранитрометан 509-14-8 4,0 А

436

Тетрахидрофуран (1/10) 109-99-9 150,0 300,0 Кожа

437

Тетрахлоретан 79-34-5 7,0

438

Тетрахлорметан 56-23-5 12,6

439

1,1,1-9-тетрахлорнонан 1561-48-4 1,0

440

1,1,1-5-тетрахлорпентан 2467-10-9 1,0

441

1,1,1-3-тетрахлорпропан 632-21-3 1,0

442

1,1,1-7-тетрахлорхептан 3922-36-9 1,0

443

Тетрациклин 60-54-8 0,1 0,3 А

444

Тиогликова киселина 68-11-1 2,0

445

Тиофен 110-02-1 20,0

446

Тиоурея 62-56-6 0,3 К-кат.3 Р-кат.3

447

Титан – неорганични съединения 7440-32-6 1,0

448

Титанов диоксид, респирабилен прах

13463-67-7 10,0

449

Тиурам (тетраметилтиурам дисулфид – ТМТД)

137-26-8

4,0

М-кат.3

450

n-толуидин 106-49-0 9,0

rn-толуидин 108-44-1

451

Толуилендизоцианат (ТДИ) 584-84-9 0,04 0,15 А,Д

452

Толуен (1/10) 108-88-3 192,0 384,0 Кожа

453

Терефталова киселина 100-21-0 0,1

454

Триетиламин (1/10) 121-44-8 8,4 12,6 Кожа

455

Триетиленгликол 112-27-6 15,0

456

Триметиламин 75-50-3 24,0 36,0 А

457

Триметилпропан 50,0

458

Тринитрометан 517-25-9 0,5

459

1,2,4-Триметилбензен (1/10) 95-63-6 100,0 –

460

1,2,3-Триметилбензен (1/10) 526-73-8 100,0 –

461

Тринитротолуен 118-96-7 0,5

462

Трифлуорбромметан (фреон 13 В1) 75-63-8 6100,0

463

Трифлуоретан (фреон 143) 27987-06-0 3000,0

464

1,1,1-трифлуортрихлорпропан (фреон 253)

1,0

465

Трихлоробензен (1,2,4-трихлоробензен) (1/10)

120-82-1

15,1

37,8

Кожа

466

1,1,1-Трихлоретан (1/10) 71-55-6

555

1110

467

1,1,2-трихлоретан 79-00-5 45,0

467а Трихлоретилен 79-01-6 135,0 1000,0 Д

468

Трихлорнафталин 1321-65-9 5,0 Д

469

Трихлороцетна киселина 76-03-9 7,0 Д

470

1,2,3-трихлорпропан 96-18-4 60,0 Д

471

Уайт-спирт (SKDN) 63394-00-3 500,0 Д

472

Уран – неразтворими съединения (като уран)

7440-61-1

0,2

0,6

7440-61-1 0,05

473

Уран – разтворими съединения (като уран)

474

Уротропин 100-97-0 2,0 А

475

Фенацетин 66-44-2 0,5

476

Фенитротион 122-14-5 0,5

477

Фенол (1/10) 108-95-2 7,8 Д, А, Кожа

478

Флуор (1/10) 7782-41-4 1,58 3,16

479

Флуориди, неорганични (1/10) 2,5

480

Флуорит, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Инхалабилна фракция 6,0

Респирабилна фракция 3,0

481

Флотационно масло 2000,0

482

Флуороводород (1/10) 7664-39-3 1,5 2,5

483

Формалдехид 50-00-0 1,0 2,0 А,Д

484

Формамид 75-12-7 15,0 30,0 Р

485

Фосген (1/10) 75-44-5 0,08 0,4

486

Фосфиди (алуминиев, 20859-73-8 0,1 0,2 Д магнезиев) 12057-74-8

487

Фосфорен анхидрид (1/10) 1314-56-3 1,0

488

Фосфорен пентахлорид (1/10) 10026-13-8 1,0

489

Фосфорен трихлорид 7719-12-2 1,5 3,0

490

Фосфороводород (фосфин) (1/10) 7803-51-2 0,14 0,28

491

Фталов анхидрид 85-44-9 6,0 А,Д

492

Фуран 110-00-9 0,5

493

Фурфурол 98-01-1 10,0 Д

494

Халотан 151-67-7 20,0 100,0 Р

495

Хексаметилендиамин 127-09-4 1,0 А,Д

496

Хексаметилендиизоцианат 822-06-0 0,1 А,Д

497

n-Хексан (1/10) 110-54-3 72,0

498

Хексанон (метил-н-бутилкетон) 591-78-6 20,0

499

Хексахлоретан 67-72-1 10,0 А

500

n-Хептан (1/10) 142-82-5

1600

501

Хептан-2-он (2-хептанон) (1/10) 110-43-0 238,0 475,0 Кожа

502

Хептан-3-он (2-хептанон) (1/10) 106-35-4 95,0

503

Хидразин 302-01-2 0,1 А,Д,К-кат.2

504

Хидрохинон 123-31-9 2,0 А

505

Хлор (1/10) 7782-50-5 1,5 Д

506

m-хлоранилин 108-42-9 0,05

507

p-хлоранилин 106-47-8 0,3

508

Хлорбензен (Монохлорбензен) (1/10) 108-90-7 23,0 70,0

509

Хлорен двуоксид 10049-04-4 0,3 0,9 Д

510

Хлоретан (1/10) 75-00-3 268,0

511

Хлорметилтрихлорсилан 1558-25-4 1,0 Д

512

Хлорнитромицин 1,0

513

Хлороводород (1/10) 7647-01-0 8,0 15,0

514

Хлородифлуорометан (1/10) 75-45-6

3000

515

Хлоропрен (двехлорбутадиен) 126-99-8 0,05 Р

516

Хлорпирифосетил 291-88-2 0,1

517

Хлорхипирифосметил 5598-13-0 0,2

518

Хлороформ (1/10) 67-66-3 10,0 Кожа

519

Хлороцетна киселина 79-11-8 1,0 Д

520

Хлорпропинова киселина 28554-00-9 5,0

521

m-Хлорфенилизоцианат 2909-38-8 0,5 А,Д

522

Хризоидин 532-82-1 1,0 Д,А

523

Хром метал, неорганични съединения на хром (II), неорганични съединения на хром (�� III�� ) (неразтворими) (1/10)

524

Хромен анхидрид и съединения на VI валентен хром

2,0

А,Д

0,05

А,Д,К-кат.1 и 2

525

Цианамид (1/10) 420-04-2 1,0 Кожа

526

Циановодород 74-90-8 1,0 5,0

527

Циментов прах, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция

Инхалабилна фракция 8,0

528

Цианурхлорид 108-77-0 0,1 Д

529

Циклопентадиен 542-92-7 200,0

530

Циклохексан (1/10) 110-82-7 700,0

531

Циклохексанол 108-93-0 200,0 Д

532

Циклохексанон (1/10) 108-94-1 40,8 81,6 Кожа

533

Циклохексиламин 108-91-8 20,0 А

534

Цинеб 12122-67-7 1,0 А

535

Циклофосфамид 6055-19-2 0,002 К-кат.1

536

Цинков оксид (като цинк) 1314-13-2 5,0 10,0

Забележки: Z* – съдържание на свободен кристален силициев диоксид във финия прах (%). К – канцерогенни. М – мутагенни. А – алергизиращи. Р – токсичен за репрудукцията. Д – дразнещ. Ф – фиброзогенен ефект. Кожа – възможна е значителна резорбция чрез кожата. (1/10) – химични агенти, за които са определени гранични стойности във въздуха на работната среда за Европейската общност.

„CAS №“ е номерът съгласно химическия регистър на Кемикал Абстрактс Сървис.

III. ШУМ, ВИБРАЦИИ, ОСВЕТЛЕНИЕ

Мярка

№

Фактори на работната среда

Степени на риска (първа)

(втора) (трета) (четвърта)

1. Шум – средносменно натоварване

dB(А)еq 85-95 95-110 110-120 над 120

2. Вибрации

1. Предавани на система ръка-рамо m/s-2 2,5-5,0 5,0-7,5 7,5-10,0 над 10,0

2. Предавани на цяло тяло m/s-2 0,5-1,0 1,0-1,5 1,5-2,0 над 2,0

3. Осветление

1. Характеристика на зрителната работа

2. Най-малък размер на обекта за различаване

mm средна точност висока точност много висока точност извънредно висока точност

0,51-1,00

0,31-0,50

0,15-0,30 до 0,15

3. Категория на зрителната работа

4. Минимална допустима осветеност за категория зрителна работа комбинирано осветление/общо осветление

Lх 300/150 400/200 1000/300 1500/400

IV. ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ПОЛЕТА (ЕМП)

№ Показатели на фактора на

Мярка работната среда

Степени на риска (първа)

(втора)

(трета)

(четвърта)

1. ЕМП в радиочестотния диапазон от 0,6 до 300 000 MHz

a. В честотния обхват от 0,6 до 300 МНz

– електрически съставни за честоти:

до 3 МНz V/m 5-50 50-150 150-500 над 500 от 3 до 30 МНz " 2-20 20-60 60-200 над 200 от 30 до 50 МНz " 1-10 10-30 30-100 над 100 от 50 до 300 МНz " 0,5-5 5-15 15-50 над 50

– магнитни съставни за честоти:

от 0,06 до 1,5 МНz А/m 0,5-5 5-15 15-50 над 50 от 30 до 50 МНz " 0,03-0,3 0,3-0,9 0,9-3 над 3 б. В честотния обхват от 300 до 300 000 МНz – когато източниците на ЕМП не са от въртящи и сканиращи антени енергетично натоварване W.h.m-2 до 2 2-6 6-20 над 20 плътност на мощност W.m-2 до 10 10-30 30-100 над 100 плътност на мощност при наличието на рентгеново или гама-лъчение, или изкуствени радионуклеиди или при температура на въздуха над 20 °С " до 1 1-3 3-10 над 10

– когато източниците на ЕМП са въртящи се антени нергетично натоварване W.h.m-2 до 20 20-60 60-200 над 200

плътност на мощност W.m-2 до 10 20-30 30-100 над 100 плътност на мощност при наличието на рентгеново или гама-лъчение, или изкуствени радионуклеиди, или при температура на въздуха над 20 °С " до 1 1-3 3-10 над 10

2. ЕМП с промишлена честота 50 Hz KV/m2 5,1-15 15,1-35 35,1-50 над 50

3. Лазерни лъчения Клас на лазерната система клас 2 клас 3а клас 3б клас 4

V. ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ: Първа степен ГрупаА Медицински персонал, извършващ диспансерно наблюдение за здравословното състояние на работещите в среда на йонизиращи лъчения.

ГрупаБ Работещи по изпитване, ремонт и поддържане на нуклеарно-медицински уредби.

Работещи с електронни скениращи микроскопи с ускоряващо напрежение над 50 киловолта.

Работещи с рентгенови апарати за пролъчване на багаж на пропускателни пунктове.

Работещи по монтаж, ремонт и изпитване на радиоактивни датчици на пожароизвестителни системи.

Работещи по товаренето, разтоварването и превозването на радиоактивни алфа- и бета- източници и гама-източници с активност до 4 гигабекерела.

Персонал, зает с изпиране, изсушаване и гладене на облекло и бельо на работещи в радиоизотопни лаборатории ТРЕТИ клас и на работещи с материали с повишена радиоактивност.

ГрупаВ Работещи със стационарни апарати за рентгенофлуоресцентен анализ с ускоряващо напрежение над 15 киловолта или радиоизотопни източници.

Работещи по изпиране, изсушаване и гладене на облекло и бельо в радиоизотопни лаборатории от ВТОРИ и ПЪРВИ клас.

Работещи по изпитването, ремонта и поддържането на ускорители на елементарни частици с енергия до 10 килоелектронволта.

Непосредствено работещи в лаборатории за радиохимия, радиометрия и спектрометрия във ведомствени и надведомствени служби и лаборатории за радиационен контрол на външната среда.

Работещи със закрити алфа-източници и закрити бета-източници с активност до 2 гигабекерела.

Работещи по товарене, разтоварване и превозване на гама-източници с активност от 4 до 37 гигабекерела. Работещи по изпитване, ремонт и поддържане на апаратура, в която има монтирани закрити алфа- и бета-източници.

Работещи по монтаж, ремонт и демонтаж на радиационните блокове на прибори за технологичен контрол, използващи закрити бета-източници с активност до 2 гигабекерела.

Втора степен ГрупаА Работещи с терапевтични рентгенови уредби.

Работещи по изпитване, ремонт, поддържане на уредби за рентгенови лъчи с напрежение до 300 киловолта. Работещи с медицински рентгенови апарати за немедицински цели.

Работещи с открити източници в лаборатории ТРЕТИ клас.

ГрупаБ Работещи с медицински ускорители на електрони с енергия до 10 мегаелектронволта.

Работещи с апарати за рентгеноспектрален анализ и автоматизирани апарати за рентгеноспекрален анализ и автоматизирани апарати за ренгеноструктурен анализ със закрит сноп.

Работещи по изпитване, ремонт и поддържане на апаратура, в която има монтирани закрити източници с гама-емисия и активност до 2 гигабекерела.

Работещи по изпитване, ремонт и поддържане на апарати, използващи рентгеново лъчение за немедицински цели.

Работещи по изпитване, ремонт и поддържане на ускорители на елементарни частици с енергия над 10 мегаелектронволта.

Работещи със закрити гама-източници с активност до 2 гигабекерела.

Работещи по товарене, разтоварване и превоз на закрити гама-източници с активност над 40 гигабекерела.

Заварчици, използващи ториеви електроди при заваряване и газова среда.

Работещи по изпитване, ремонт и поддържане на апаратура, в която има монтирани закрити гама-източници с активност над 2 гигабекерела.

Работещи непосредствено в процедурните помещения и помпени помещения на радонови минерални бани.

Работещи по дозиметрия, лъчезащита и радиационна безопасност в надведомствени и ведомствени служби и лаборатории.

Работещи по развиване на технологии за работа с рентгенови и гама-дефектоскопи и по контролиране спазването им.

Работещи по обучението и квалификацията на персонала, обслужващ рентгенови и гама- дефектоскопи.

Работещи с неутронни източници с поток до 10 неутрона в секунда.

Трета степен ГрупаА Медицински и помощен персонал от състава на екипи, извършващи оперативна дейност (включително и безкръвни репозиции) под рентгенов контрол, в специализирани здравни заведения.

Работещи в рентген-диагностични екипи на рентгенови отделения (кабинети).

Работещи в лаборатории за клинична дозиметрия и метрология на йонизиращи лъчения.

Работещи в нуклеарномедицински включително и радиоимунологични диагностични лаборатории.

Работещи с апарати за рентгеноструктурен и открит достъп до рентгенови снимки.

Работещи в стационарни рентгенови и гама- дефектоскопни лаборатории или използващи преносими дефектоскопи в стационарни условия.

Работещи със стационарни гамаоблъчватели с активност до 185 терабекерела.

Работещи по зареждане и разреждане на гама-облъчвателни установки с активност до 185 терабекерела.

Работещи със закрити гама-източници с активност над 2 килобекерела.

ГрупаБ Работещи с ускорители на заредени частици с енергия над 10 мегаелектронволта (включително ремонт и поддържане).

Работещи с уреди за телегама-терапия. Работещи в рентгенови ангиографски кабинети. Работещи с открити радиоактивни вещества в лаборатории ВТОРИ клас.

Работещи с неутронни източници с поток над 103 неутрона в секунда или неутронни генератори с поток до 108 неутрона в секунда.

Персонал, работещ с гама-линии с активност над 37 гигабекерела.

Работещи със стационарни гама-облъчватели с активност над 185 терабекерела.

Работещи в лаборатории и стационари за терапевтично приложение на закрити и открити радиоактивни вещества.

Работещи по монтажа, ремонта, поддържането и презареждането на медицински гама-облъчвателни уредби.

ГрупаВ Работещи с неутронни генератори с поток от неутрони над 108 неутрона в секунда.

Работещи с подвижни гама-установки с активност над 37 терабекерела.

Работещи с открити източници на йонизиращи лъчения в радиоизотопни лаборатории ПЪРВИ клас.

Четвърта степен ГрупаА Работещи с преносими гама-дефекстоскопи. Работещи в лаборатории и стационари за терапевтично приложение на закрити и открити радиоактивни източници в институтски болници.

Работещи с медицински ускорители на заредени частици с енергия над 10 мегаелектронволта, включително ремонт и поддържане.

VІ. ПРОИЗВОДСТВЕН РИСК Първа степен ГрупаА Работа, свързана с механично обработване на дървен материал.

Работещи с опитни незаразени животни във вивариуми и опитни лаборатории.

Работи, свързани с опасност от изгаряне с гореща вода над 60 °С и прегрята пара.

ГрупаБ Работещи (експлоатационен и ремонтен персонал), обслужващи контактни мрежи, електроразпределителни устройства и електропреносни въздушни и кабелни мрежи, токоизправителни станции.

Забележка. Оценка за производствен риск по първа степен, група Б, получават само работниците, които обслужват контактни мрежи, електроразпределителните устройства, електропреносни въздушни и кабелни мрежи, трансформатори и токоизправителни станции и които притежават необходимата за тази работа квалификационна група по електробезопасност. На тази основа следва да се има предвид, че не целият електротехнически състав на военното формирование следва да получи бални оценки за риск.

Работещи, при които вследствие на аварийни ситуации е възможно изтичане на силно агресивни и силно токсични вещества.

Втора степен ГрупаА Работещи в складове за ГСМ, в складови бази, при съхраняването и превозването на пропан-бутан и петролни продукти: нафта, горива – дизелови масла (авиационни, моторни, хидравлични, турбинни, машинни, хладилни, трансформаторни, отработени), мазут, смазки (защитни, уплътнителни), суров нефт, гудрон, парафин, цезерин, битуми, ацетон – цианхидрин, пирозол (фракция С10), тежка пиролизна смола и безир (неразфасован в малограмажни опаковки).

Участващи в транспорт и зареждане на летателни апарати със сгъстени газове, превоза на взривоопасни товари: барут, динамит, амонит 6 суспензии – всички видове, амониевоселитрени взривни вещества, грантоли, междинни детонатори, детониращи шнурове и капсули закъснители за детониращи шнурове, огнепроводни шнурове и всички останали взривни вещества и средства за взривяване; товарите, посочени в първи клас на Европейската спогодба за международен превоз на опасни стоки по шосе и Правилника за международен железопътен превоз на опасни стоки; бензин, нитроцелулоза, терпентин, крезол, толуен, ксилен, аризол, етилацетат, бутилацетат, моностирен, хлор, керосин, етилова течност, бутилен, етан, етилов оксид, пропан-бутан и амоняк.

Работещи в помещения клас В-16, В-I Г и В-IIА. Фармацевти и помощник фармацевти, работещи във ВМА, които приготвят лекарствени форми за туберкулозни, инфекциозни, кожни и онкологично болни.

ГрупаБ Работещи, чиито дейности са свързани с получаването, обработването или употребата на взривоопасни или пожароопасни вещества, течности или горими газове, които съгласно противопожарните строително-технически норми са определени в категория „А“ работещи в помещения от клас В-1, В-1А и В-2.

Работещи с биологично активни материали. Работещи постоянно с микробиологични, бактериологични, вирусологични, имунологични, микологични, серологични, епизоологични, протозоологични, хелминтологични (паразитологични и биохимични) материали.

Работа с опитни животни, заразени с инфекциозен материал и БОВ. Работа с трупен материал. Поддържащи апаратура и други инсталации в помещения, в които се работи с посочените материали.

Работещи в онкологични и фтизиатрични заведения, отделения и кабинети; акушер-гинеколози и среден медицински персонал в гинекологични отделения; клинични лаборанти; работещи в лаборатории и центрове за трансфузионна хематология; работещи в звена за хемодиализа; работещи в психиатрични здравни заведения; работещи в кабинети и отделения с инфекциозни дерматози илуетично болни; работещи в операционни отделения (зали), лекари по дентална медицина.

Работа в специални работни помещения (чисти стаи).

Работещи постоянно с доказани химични канцерогени за хора от I група по класификацията на Международната агенция за изучаване на рака (МАИР) към СЗО, а именно: афлатоксини; 4-аминобиофенил; аналгетични смеси, съдържащи фенацетин, арсен и арсенови съединения, азбест, азотиоприн; бензен; бензидин; № №-Бис (2-хлоретил) – 2 нефтиламин (хлорнафазин); Бис (хлорметил) етер и технически хлорметил етер; 1,4-Бутандиол диметансулфонат (милеран); винилхлорид; диетилстилбестрол: ерионит, естрогени, нестероидно; стереоидни естрогени; ипритен газ (серен изприт); каменовъглени катрани; каменовъглени смоли; мелфалан; 8-метоксипсорален (метоксален) с УВ облъчване; 2-нефтиламин; нефтошистни масла; никел и никелови съединения; сажди, талк със съдържание на азбестови влакна; треосулфан; хлорамбуцил; 1-(2-хлоретил)-3-(4-метилциклохексил)-1-нитрозоурея; шествалентни хромови съединения; циклофосфамид; цитостатици.

Военнослужещи и цивилни служители, извършващи измерване на параметрите на РЛС; проследяване на верига при отстраняване на аварии, блокове и възли на ел. уредби и съоръжения до 1000 V без изключване на напрежението, в случай че притежават необходимата за тази работа квалификационна група по електробезопасност.

Работници, извършващи профилактика и ремонт на ел. уреди и съоръжения до 1000 V без изключване на напрежението, в случай че притежават необходимата за тази работа квалификационна група по електробезопасност.

Работещи като електрозаварчици на двойни дъна, корпусници и хеленгисти в кораборемонта.

Трета степен ГрупаА Военнослужещи и цивилни служители, контролиращи изпитанията на боеприпаси и техните елементи в Централния артилерийски технически изпитателен полигон – Змейово (ЦАТИП).

Медицински лица, осигуряващи изпитанията на боеприпаси и техните елементи в ЦАТИП.

Военнослужещи и цивилни служители, участващи в товаро-разтоварни дейности на боеприпаси и техните елементи, използвани за изпитания в ЦАТИП.

Работещи в контакт с биологично активни вещества, създаващи опасност от възникване на особено опасни инфекции.

Работещи при изпитване и пълнене на стоманени бутилки за транспортиране на сгъстени, втечнени и разтворени под налягане газове.

Военнослужещи и цивилни служители, извършващи измерване на параметрите на РЛС; проследяване на верига при отстраняване на аварии, блокове и възли на ел. уредби и съоръжения над 1000 V без изключване на напрежението, в случай, че притежават необходимата за тази работа квалификационна група по електробезопасност.

Работници, извършващи профилактика и ремонт на ел. уреди и съоръжения над 1000 V без изключване на напрежението, в случай че притежават необходимата за тази работа квалификационна група по електробезопасност.

Забележка. Бални оценки за работа при обслужване на електрически съоръжения без изключване на напрежението могат да се определят само в случаите, регламентирани в чл. 8 и чл. 12, 13, 14, 15 и 16 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V и чл. 7 и чл. 13, 14, 15, 16 и 17 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически топлофикационни централи и по електрически мрежи. Работите под напрежение са строго определени дейности, извършвани от специално обучен персонал със специална екипировка, инструменти и приспособления при специална организация на работата.

Работещи с течни ракетни горива; БОВ. Работещи с портални и мостови кабинкови кранове.

ГрупаБ Военнослужещи и цивилни служители, които осигуряват лабораторни и полигонни изпитания на боеприпаси и техните елементи в ЦАТИП.

Работа под водата при дълбочина до 20 м.

Четвърта степен ГрупаА Военнослужещи и цивилни служители, пряко заети в лабораторни и полигонни изпитания на боеприпаси и техните елементи в ЦАТИП.

ГрупаБ Военнослужещи и цивилни служители, които извършват и участват непосредственно в изкопаване, транспортиране и взривяване на неразриви и взривни остатъци, получени в процеса на изпитване на боеприпаси и техните елементи в ЦАТИП.

Приложение № 2

Определяне на степента на риск на фактора „Химични агенти“

К Степен от 1,1 до 3 първа от 3,1 до 6 втора от 6,1 до 10 трета над 10 четвърта

Приложение № 3

Оценки на степените на риск за живота и здравето

Рискове за живота и здравето Оценки на степените на риск в точки

1. Микроклимат

170

2. Химични агенти с действие 8 часа

2.1.Химични вещества и съединения

170

2.2. Прах

170

3. Шум

170

4. Вибрации

110

5. Осветление

6. Електромагнитни полета

110

7. Йонизиращи лъчения

– А

135

195

325

– Б

165

225

375

– В

100

180

275

420

8. Производствен риск

– риск А

120

380

– риск Б

320

Приложение № 4

КАРТА ЗА ОЦЕНКА НА РИСКОВЕТЕ ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ

ОТСТРАНЕНИ, ОГРАНИЧЕНИ ИЛИ НАМАЛЕНИ

№ ______/_____._____._______ г. ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ: ______________________________________________________________________

Гр./с. _______________________________________________________________________________________________

РАБОТНО МЯСТО: _________________________________________________________________________________

БРОЙ НА РАБОТЕЩИТЕ: __________________________________________________________________________

Показатели на риска Стойност на показателя Степен Оценка

1. Микроклимат а) температура – °С б) топлинно излъчване – W/m2

2. Химични агенти с гранични стойности 8 часа – mg/m3

2.1 Химични вещества и съединения:

......................................................................

2.2. Прах:

......................................................................

3. Шум – dBAeq

4. Вибрации – m.s-2

– предавани на цялото тяло

– предавани на система ръка-рамо

5. Осветление – lx

6. Електромагнитни полета

Оценка на рисковете съгласно чл. 26, ал. 1

7. Йонизиращи лъчения

8. Производствен риск

Оценка на рисковете за живота и здравето съгласно чл. 3, ал. 1: Оценка на рисковете за живота и здравето съгласно чл. 3, ал. 2:

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 3.

Приложение № 5

ВЕДОМОСТ за отработеното време при рискове за живота и здравето по чл. 25, ал. 1 в под. _________________________ , гр./с. _______________________ за месец _______________________ 20__ г.

№ Име, презиДлъж№ на карта за оценност ме и фамика на рисколия вете

Всичко изработени

Дни в месеца дни

І ІІ ІІІ V

19 20 21

31 VІ

Изготвил: _______________________________ (звание, подпис, фамилия)

Приложение № 6

ВЕДОМОСТ за отработеното време при рискове за живота и здравето по чл. 25, ал. 2 в под. _________________________ , гр./с. _______________________ за месец _______________________ 20__ г.

№ Име, презиДлъж№ на карта за оценност ме и фамика на рисколия вете

Всичко изработени

Дни в месеца дни

І ІІ ІІІ V

31 VІ

Изготвил: _______________________________ (звание, подпис, фамилия)