Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена

НАРЕДБА № 1 от 22 юли 2010 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена

Главапърва

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена.

Чл. 2. Комисията за регулиране на съобщенията (комисията) предоставя за ползване, резервира и отнема номера, адреси и имена на предприятията, които осъществяват електронни съобщения съобразно Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и правилата и процедурите по тази наредба.

Чл. 3. Разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера се издават на предприятия, които осъществяват електронни съобщения чрез:

1. електронни съобщителни мрежи за предоставяне на обществени телефонни услуги;

2. електронни съобщителни мрежи за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, достъпът до които се реализира посредством номера от Националния номерационен план (ННП).

Глававтора

НАЦИОНАЛЕН НОМЕРАЦИОНЕН ПЛАН

Раздел I Общи положения

Чл. 4. Националният номерационен план се изготвя от комисията съобразно изискванията на чл. 133 ЗЕС.

Чл. 5. Националният номерационен план включва информация за:

1. националните кодове за направление; 2. предназначение на кодовете по т. 1; 3. дължина на кодовете и дължина на национално значимите номера.

Чл. 6. С разпределението на номерата в ННП се цели осигуряването на ресурс за всички обществени електронни съобщителни услуги.

Раздел II Структура и формат на номерата от Националния номерационен план

Чл. 7. Международният номер за Република България е с дължина не повече от:

1. дванадесет цифри за цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и за електронни съобщителни мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA)/неподвижен безжичен достъп (FWA);

2. единадесет цифри за всички останали електронни съобщителни мрежи, чрез които се предоставят обществени телефонни услуги.

Чл. 8. (1) Международният номер има следната структура:

1. международен код на страната (СС), предоставен на Република България от ITU-T, съставен от три цифри – „359“;

2. национално значим номер (NSN) с дължина не повече от:

а) девет цифри за цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и за електронните съобщителни мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA)/ неподвижен безжичен достъп (FWA);

б) осем цифри за всички други електронни съобщителни мрежи и услуги.

(2) Структурата по ал. 1 е показана в приложение № 1.

Чл. 9. Национално значимият номер има следната структура:

1. национален код за направление (NDC), състоящ се от не повече от пет цифри;

2. абонатен номер, състоящ се от не повече от седем цифри в зависимост от дължината на кода по т. 1.

Чл. 10. Националните кодове за направление (NDC) биват:

1. географски; 2. негеографски. Чл. 11. (1) Географските кодове са уникални, като първата цифра на географския код идентифицира 8 географски зони съгласно приложение № 2.

(2) Комисията определя с решение географските кодове на номерационните области в Република България и ги публикува на страницата си в интернет.

Чл. 12. Негеографските кодове са: 1. за достъп до електронни съобщителни мрежи;

2. за достъп до национални негеографски услуги.

Чл. 13. (1) Кодове за достъп до мрежи са: 1. двуцифрени или трицифрени национални кодове за достъп до цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи (GSM, UMTS) с формат 8А или 98А;

2. трицифрени национални кодове за достъп до електронни съобщителни мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA)/неподвижен безжичен достъп (FWA) с формат 99Х;

3. двуцифрени, трицифрени и четирицифрени национални кодове за достъп до други мобилни наземни електронни съобщителни мрежи с формат 4А, 4АХ и 4АВХ;

4. четирицифрени кодове за достъп до мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) с формат 98АХ.

(2) Възможните стойности на А и В се определят в ННП. Х може да заема стойности от 0 до 9.

Чл. 14. (1) Кодове за достъп до национални негеографски услуги са:

1. 10ХУ – кодове за достъп до електронните съобщителни мрежи, чрез които се предоставя услугата „достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор“;

2. 11А – европейски хармонизирани кодове; 3. 116 – европейски хармонизиран код за достъп до номера за предоставяне на хармонизирани услуги със социална значимост; форматът на номерата е 116XYZ, като предназначението на всеки конкретен номер се определя с решение на комисията, като се вземат предвид решенията на Европейската комисия;

4. 118 – кодове за достъп до справочни услуги, с формат на номерата 118ХУ;

5. 13А – кодове за достъп до услугата „комутируем достъп до интернет“ с формат на номерата 13АХ, 13АХУ или 13АХУZ;

6. 700 – код за достъп до услугата „персонален номер“ с формат на номерата 700ХУZZZ, където ХУ(Z) определят държателя на обхвата, а ZZ(Z) е предоставената група от номера;

7. 800 – код за достъп до услуги с безплатен достъп с формат на номерата 800ХУZZZ, където ХУ(Z) определят държателя на обхвата, а ZZ(Z) е предоставената група от номера;

8. 90 – код за достъп до услуги с добавена стойност (УДС) с формат на номерата 90SХYZZZ, където S определя тип УДС, XY(Z) – държателя на обхвата, а ZZ(Z) е предоставената група от номера.

(2) Кратки национални номера за достъп до спешни повиквания:

1. 112 – европейски хармонизиран номер за достъп до спешни повиквания;

2. 150 – служба „Спешна медицинска помощ“;

3. 160 – служба „Пожарна безопасност и защита на населението“;

4. 166 – служба „Полиция“. (3) Кодовете по ал. 1, т. 2, 3 и 4, както и кратките национални номера по ал. 2 се избират без национален префикс.

(4) Възможните стойности на А се определят в ННП. Х, У и Z могат да заемат стойности от 0 до 9.

(5) За абонати на аналогови централи се допуска използването на префикс „0“ за достъп до кодове и номера с първи цифри „11“ и до всички кратки национални номера по ал. 2.

Чл. 15. Чрез номерата по чл. 14, ал. 1, т. 4 се предоставят телефонни справочни услуги, като в допълнение могат да бъдат предоставяни и справочни услуги, свързани с допълнителна информация, предоставена от абоната на съответния телефонен номер, доколкото тяхното предоставяне е в съответствие с нормативните изисквания.

Чл. 16. (1) Гласови телефонни УДС могат да бъдат предоставяни само чрез номера по чл. 14, ал. 1, т. 8.

(2) Конкретната стойност на крайната цена за всяка УДС се обявява чрез гласово съобщение в началото на повикването, което не се таксува, последвано от период 3 секунди, който дава възможност на потребителя да продължи или да прекрати повикването.

(3) Определят се следните стойности на S според типа услуги:

1. S=1 (код за достъп 901) – телегласуване; 2. S=2 (код за достъп 902) – хазартни игри; 3. S=3 (код за достъп 903) – услуги за „възрастни“;

4. S=0 (код за достъп 900) – за всички останали услуги с добавена стойност.

(4) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, публикуват актуална информация на страницата си в интернет относно:

1. предлаганите типове УДС в съответствие с формата по чл. 14, ал. 1, т. 8;

2. информация за възможностите на потребителите да ограничат достъпа си до отделни типове или до всички УДС.

Чл. 17. (1) Абонатните номера започват с цифрите от „2“ до „9“ след географски код. Номерата, започващи с цифра „1“, могат да бъдат използвани и за кратки номера, различни от тези по чл. 14, ал. 1 и 2, за достъп до регионални услуги, като се съобразяват с ННП.

(2) Абонатните номера започват с цифрите от „0“ до „9“ след негеографски код.

(3) За услугата „Гласова поща“ в мобилна наземна електронна съобщителна мрежа се използва специфичен номер за достъп или номер, при който пред първата цифра на абонатния номер се прибавя допълнителна цифра.

(4) Не се допуска използването на вътрешномрежови номера, които съвпадат с кратките номера по чл. 14, ал. 2 или чиито първи цифри съвпадат с кодовете, посочени в чл. 14, ал. 3.

Чл. 18. Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, осигуряват възможност за маршрутизация на повикванията към други електронни съобщителни мрежи и услуги по първите шест цифри от национално значимия номер.

Чл. 19. За идентификация на типа на връзката се използват следните префикси:

1. национален префикс „0“; 2. международен префикс „00“.

Главатрета

СТРУКТУРА И ФОРМАТ НА НОМЕРА, КОИТО НЕ СА ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ НОМЕРАЦИОНЕН ПЛАН, АДРЕСИ И ИМЕНА

Чл. 20. (1) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (IMSI) е не по-дълъг от 15 цифри. (2) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа за Република България има следната структура:

1. трицифрен международен код на страната (МСС), в която се намира мобилната наземна електронна съобщителна мрежа, предоставен на Република България от ITU-T;

2. двуцифрен код на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (MNC), определящ мобилната електронна съобщителна мрежа на абоната; може също да определя електронна съобщителна мрежа, която предлага услугата „мобилност“;

3. номер за идентификация на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (MSIN) не по-дълъг от 10 цифри в мрежата, определена от кода на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа (MNC).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 3.

Чл. 21. (1) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA (IТSI) е с 15 цифри.

(2) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA за Република България има следната структура:

1. трицифрен международен код на страната (МСС), в която се намира мобилната наземна електронна съобщителна мрежа TETRA, предоставен на Република България от ITU-T;

2. четирицифрен код на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа TETRA (Т) MNC), определящ мрежата TETRA на абоната в страната;

3. осемцифрен номер (SSI) за идентификация на абонат в неговата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA.

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 4.

Чл. 22. (1) Международният номер на абонат в електронна съобщителна мрежа за пренос на данни е с 14 цифри.

(2) Международният номер на абонат в електронните съобщителни мрежи за пренос на данни за Република България има следната структура:

1. трицифрен международен код на страната (DCC), в която се намира електронната съобщителна мрежа за пренос на данни;

2. едноцифрен код, определящ електронната съобщителна мрежа за пренос на данни на национално ниво;

3. десетцифрен номер (NTN) за идентификация на абоната в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни.

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 5.

Чл. 23. (1) Международният код на точка за сигнализация (ISPC) е с 14 бита.

(2) Международният код на точка за сигнализация има следната структура:

1. единадесетбитов код за сигнализация на електронната съобщителна мрежа (SANC);

2. трибитов идентификатор на точка за сигнализация (SPI).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 6.

Чл. 24. (1) Националният код на точка за сигнализация (NSPC) е с 14 бита.

(2) Националният код на точка за сигнализация за Република България в двоично-десетичен вид е със структура 6-4-4. Възможните значения при десетично представяне на полета са: ZZ(00-63), YY(00-15), XX(00-15).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 7.

Чл. 25. (1) Номерът за маршрутизация (Routing Number) е специфичен номер, който се използва от електронните съобщителни мрежи за маршрутизиране на повикване към пренесен номер.

(2) Структурата на номера за маршрутизация се определя в съответствие с приложимите стандарти.

Чл. 26. (1) Номерът за идентификация на издателя е със 7 цифри.

(2) Номерът за идентификация на издателя за Република България има следната структура:

1. двуцифрен код (MII), който за целите на електронните съобщения има стойност „89“;

2. трицифрен международен код на страната (СС) – „359“;

3. двуцифрен идентификатор на издателя (IIN).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 8.

Чл. 27. (1) Кодовете за идентификация на базовите станции (BSIC) – цветни кодове в цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, са с 6 бита.

(2) Цветните кодове в цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи имат следната структура:

1. трибитов цветен код на цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (NCC);

2. трибитов цветен код на базова станция от цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (ВСС).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 9.

Чл. 28. (1) Националните телексни номера са с неограничен брой цифри.

(2) Телексните номера за Република България имат следната структура:

1. двуцифрен телексен код за направление (TDC) за Република България – 67;

2. национален телексен номер. Чл. 29. Имената по препоръка F.400/X.400 от 1999 г., използвани в електронните съобщителни мрежи за пренос на данни, поддържащи система за обработка на съобщения (MHS), задължително съдържат компонента с информация за „изпращач/получател“.

Главачетвърта

ПРОЦЕДУРИ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ, РЕЗЕРВИРАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА

НОМЕРА И АДРЕСИ

Раздел I Предоставяне на номера и адреси

Чл. 30. (1) Комисията предоставя първично номера и адреси за ползване на предприятията по чл. 3 чрез издаване на разрешение по чл. 88 ЗЕС.

(2) Кратки национални номера за достъп до спешни повиквания и европейски хармонизирани номера могат да бъдат първично предоставяни на държавни органи, юридически лица или предприятия с мотивирано решение на комисията.

(3) Комисията поддържа публичен регистър на всички хармонизирани номера и на съответните хармонизирани услуги със социална значимост, които се предоставят на територията на Република България.

Чл. 31. (1) Комисията предоставя за ползване номера от ННП на предприятията по чл. 3, както следва:

1. за предоставяне на услуги чрез фиксирани електронни съобщителни мрежи – минималната група е от 100 абонатни номера след съответния географски код за направление;

2. за предоставяне на услуги чрез цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи по чл. 13, ал. 1, т. 1 – блок от 10 000 000 или 1 000 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа;

3. за предоставяне на услуги чрез други мобилни наземни електронни съобщителни мрежи по чл. 13, ал. 1, т. 3 – блокове от 1 000 000, 100 000 или 10 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до мобилната наземна електронна съобщителна мрежа;

4. за предоставяне на услуги чрез мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) по чл. 13, ал. 1, т. 4 – блокове от 100 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до виртуалната електронна съобщителна мобилна мрежа;

5. за предоставяне на услуги чрез електронни съобщителни мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA)/неподвижен безжичен достъп (FWA) по чл. 13, ал. 1, т. 2 – блокове от 1 000 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до електронна съобщителна мрежа;

6. за негеографски услуги след кодове 700 и 800 – минималната група е от 100 абонатни номера с формат съгласно чл. 14, т. 6 и 7;

7. за УДС след код 90 – минималната група е от 100 абонатни номера за всеки тип услуга с формат съгласно чл. 14, т. 8;

8. за услугата „достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор“ – един код 10XY;

9. за предоставяне на справочни услуги – до 3 номера 118XY. (2) Комисията поддържа информация за предприятията и предоставените им номера за УДС, достъпна на страницата на комисията в интернет.

Чл. 32. Комисията предоставя за ползване кодове и номера, които не са част от ННП, на предприятията по чл. 3, както следва:

1. за цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) или електронна съобщителна мрежа, която осигурява услугата „мобилност“ – един код на мобилна електронна съобщителна мрежа (МNС); при обоснована необходимост се допуска предоставяне на кодове за тестови или други цели;

2. за мобилните наземни електронни съобщителни мрежи TETRA – един код на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA (Т)МNС);

3. за електронни съобщителни мрежи за пренос на данни – един код за идентификация на електронна съобщителна мрежа за пренос на данни (DNIC);

4. за телексни мрежи – един национален телексен номер.

Чл. 33. Комисията предоставя за ползване адреси, както следва:

1. за електронни съобщителни мрежи с международна свързаност – международни кодове на точка за сигнализация (ISPC);

2. за електронни съобщителни мрежи със свързаност на национално ниво – национални кодове на точка за сигнализация (NSPC).

Чл. 34. (1) Предприятията, получили разрешение да ползват първично предоставени номера по чл. 31, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5, имат право да ги предоставят вторично за използване от крайни потребители.

(2) Предприятията, получили разрешение да ползват първично предоставени номера по чл. 31, ал. 1, т. 6, 7 и 9, имат право да ги предоставят вторично за предоставяне на услуги от юридически лица или еднолични търговци чрез номера от обхвати „700“, „800“, „90“ и „118“.

Чл. 35. (1) Изискванията за ефективно ползване съгласно чл. 107, т. 3 ЗЕС са, както следва:

1. за фиксирани електронни съобщителни мрежи:

а) в региони с недостатъчен ресурс – използване на 70% от предоставените номера;

б) за останалите региони – използване на 50% от предоставените номера; 2. за мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) и електронни съобщителни мрежи с негеографска номерация с национално покритие – използване на 60% от предоставените номера;

3. за негеографски номера от обхват „700“ и „800“ – използване на 40% от предоставените номера.

(2) Сроковете за достигане на ефективното ползване на ограничения ресурс – номера съгласно чл. 107, т. 12 ЗЕС, са, както следва:

1. за фиксирани електронни съобщителни мрежи:

а) в региони с недостатъчен ресурс – до 2 г. от издаване, съответно допълване на разрешението;

б) за останалите региони – до подаване на заявление за допълнителен ресурс;

2. за мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни мрежи с негеографска номерация с национално покритие – до подаване на заявление за допълнителен блок номера;

3. за негеографски номера от обхват „700“ и „800“ – до подаване на заявление за допълнителен ресурс.

(3) Срокът по ал. 2, т. 1, буква „а“ се отчита от датата на решението на комисията за издаване или изменение на разрешението.

Чл. 36. При разглеждане на постъпилите заявления по чл. 83 и 113 ЗЕС комисията взема решение въз основа на:

1. регулаторната политика по чл. 30, т. 7 ЗЕС; 2. съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи;

3. структурата на ННП и наличните свободни номера и адреси;

4. защита на националната сигурност; 5. изискванията за равнопоставеност; 6. желанието на заявителя. Чл. 37. (1) Процедурата по издаването на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера и/или адреси, се извършва съгласно чл. 83 и 88 ЗЕС.

(2) Описанието на технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ЗЕС съдържа информация, като:

1. архитектура на електронната съобщителна мрежа (физическо и логическо ниво);

2. примерна топология на електронната съобщителна мрежа и описание на основните є елементи;

3. схема на сигнализацията при взаимно свързване с други електронни съобщителни мрежи или описание на възможните протоколи за взаимно свързване с други електронни съобщителни мрежи;

4. данни за техническите интерфейси за достъп на крайните потребители до електронната съобщителна мрежа.

(3) При подаване на документите заявителят следва да посочи коя информация представлява търговска тайна.

(4) Всички документи се подават на български език в два екземпляра.

Чл. 38. Непълноти и/или нередовности в документите се отстраняват при условията и по реда на чл. 83, ал. 4 ЗЕС.

Чл. 39. (1) Предприятията подават заявление по реда на чл. 113 ЗЕС за изменение или допълнение на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, в случай че желаят да им бъдат предоставени допълнително номера и/или адреси. В искането се обосновава необходимостта от нови номера и/или адреси и се прилага подробна справка за изпълнение на задълженията за ефективно ползване по чл. 35 на предоставените им в съответния регион номера, ако имат такива.

(2) В региони, в които ресурсът не е недостатъчен, се допуска предоставяне на групи допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс – номера, при мотивирано искане, без да са изпълнени критериите по чл. 35, като комисията изрично определя срок за ефективно ползване на тези номера не по-дълъг от една година.

Чл. 40. Предприятията не придобиват право на собственост върху предоставените им за ползване номера и/или адреси.

Чл. 41. (1) При отказ от ползване на предоставени номера и/или адреси предприятията са длъжни да поискат изменение на разрешението си за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по реда на чл. 116 ЗЕС.

(2) Към искането по ал. 1 предприятието прилага справка за групите, в които е имало използвани номера.

Чл. 42. Освободените групи номера по чл. 41, ал. 2 не могат да бъдат предоставяни или резервирани по-рано от 6 месеца след тяхното освобождаване считано от датата на изменение на разрешението на предприятието.

Чл. 43. (1) При пренасяне на номер в друга електронна съобщителна мрежа държателят на обхвата от номера остава същият.

(2) При връщане на номер при държателя на обхвата от номера последният има задължение да не използва номера отново в срок 6 месеца считано от датата на връщането му.

Раздел II Резервиране на номера

Чл. 44. (1) Комисията има право да резервира блокове от номера от ННП съгласно регулаторната политика по чл. 30, т. 7 ЗЕС.

(2) Предприятията, получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, имат възможност да резервират групи номера след географски кодове.

Чл. 45. (1) Минималният срок за резервиране на номера е 6 месеца.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен не по-късно от един месец преди изтичане на първоначално заявения срок с искане, придружено с мотиви за необходимостта от удължаване на срока, като максималният срок за резервиране е 18 месеца.

(3) Повторно резервиране на групи номера след същия географски код се допуска, при условие че първоначално резервираният ресурс е предоставен за ползване от предприятието.

Чл. 46. (1) Предприятията, които желаят да резервират номера, подават в комисията заявление по образец.

(2) Заявлението съдържа: 1. идентификационни данни на лицето, което иска резервиране – наименование (фирма), седалище, адрес на управление и съответния идентификационен код;

2. номер на действащото разрешение; 3. вид на електронните съобщения, за осъществяването на които е издадено разрешението на предприятието за първично ползване на номера и адреси;

4. желан брой номера след географски код; 5. срок за резервиране на номерата. (3) При непълноти и/или нередовности в документите по ал. 2 комисията уведомява писмено заявителя да ги отстрани в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда.

Чл. 47. Заявленията за резервиране на номера не се удовлетворяват, когато:

1. искането е за резервиране на номера в региони с недостатъчен номерационен ресурс;

2. резервирането създава ситуация на недостатъчен номерационен ресурс.

Чл. 48. При разглеждане на постъпилите заявления комисията взема решение въз основа на:

1. регулаторната политика по чл. 30, т. 7 ЗЕС; 2. съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи;

3. структурата на ННП и наличните свободни номера;

4. защита на националната сигурност; 5. изискванията за равнопоставеност; 6. желанието на заявителя.

Чл. 49. (1) Комисията взема решение за изменение и допълнение на издаденото разрешение в срок 21 дни от датата на подаденото заявление или от отстраняване на непълнотите и/или нередовностите, като определя резервираните номера.

(2) Срокът на резервиране започва да тече от датата на решението по ал. 1.

Чл. 50. За времето на резервиране на номерата предприятията нямат право да ги ползват.

Чл. 51. Предоставянето за ползване на резервирани номера се осъществява по реда на чл. 39.

Чл. 52. При отказ от резервирани номера предприятията са длъжни да уведомят комисията най-малко един месец преди изтичане на срока за резервиране.

Раздел III Отказ за предоставяне на номера и адреси

Чл. 53. Комисията с мотивирано решение може да откаже на заявителя предоставяне на номера и/или адреси на основанията, посочени в чл. 84 ЗЕС, както и в случаите, когато не са изпълнени изискванията по чл. 113, ал. 4 ЗЕС.

Раздел IV Изменение на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера.

Отнемане на номера и адреси

Чл. 54. Изменения и допълнения на разрешение могат да бъдат правени с мотивирано решение на комисията при условията на чл. 115 ЗЕС.

Чл. 55. (1) Комисията може да измени разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, като отнеме част от първично предоставените номера и/или адреси, когато предприятието не е изпълнило определените в разрешението срокове за достигане на ефективното ползване на ограничения ресурс – номера, както и когато ползването на номера и/или адреси и вторичното предоставяне на номера се извършва в несъответствие с нормативно установените изисквания.

(2) Комисията отправя писмено предупреждение със срок не по-малък от един месец за отстраняване на констатираните несъответствия. В същия срок предприятието може да представи писмено становище.

(3) Комисията с мотивирано решение извършва изменението по ал. 1, ако не е отстранено констатираното несъответствие, като взема предвид становището на предприятието.

(4) В случаите, когато комисията е отнела номера и/или адреси, които са били използвани от предприятието, те не могат да бъдат предоставяни или резервирани по-рано от шест месеца след тяхното отнемане считано от датата на изменение на разрешението на предприятието.

Чл. 56. Прекратяване на действието на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се извършва по реда на чл. 117 ЗЕС.

Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Абонатен номер“ (Subscriber Number – SN) е номер, идентифициращ крайна точка на дадена електронна съобщителна мрежа.

2. „Блок от номера“ са национално значимите номера с еднакъв национален код за направление.

3. „Виртуални мобилни оператори“ (Mobile Virtual Network Operators – MVNO) са предприятия, предоставящи услуги, характерни за мобилните наземни електронни съобщителни мрежи, без да им е предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.

4. „Вторично предоставяне на номера за ползване“ е дейност, при която предприятието, получило разрешение за първично ползване на номера от Националния номерационен план, предоставя на юридически лица, еднолични търговци или на своите потребители част от тях съгласно условията и изискванията на комисията и собствената си номерационна политика.

5. „Географски код“ (Trunk Code – ТС) е цифра или комбинация от цифри, която не включва националния префикс и определя еднозначно номерационна област в дадена страна. Използва се пред абонатния номер, когато викащият и виканият абонат са в различни номерационни области. Географският код е едно от приложенията на националния код за направление.

6. „Група от номера“ са абонатните номера с еднаква първа (първи) цифра (цифри), съставени от кратни на десет брой номера – 100, 1000, 10 000, 100 000 или 1 000 000. 7. „Държател на обхват от номера“ е предприятието, на което са предоставени първично номера за ползване в рамките на конкретен обхват.

8. „Кратки номера за достъп до регионални услуги“ са номера за услуги с първа цифра „1“ и дължина от три до пет цифри, които се избират без префикс в дадена номерационна област.

9. „Кодове за идентификация на базовите станции“ (Base Station Identity Codes – BSIC) са цветни кодове, с помощта на които мобилна станция, намираща се в зона, обслужвана от няколко базови станции от различни мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, работещи на една честота, може да различи базовата станция от собствената си мобилна наземна електронна съобщителна мрежа. Структурата на кода за идентификация на базовите станции (BSIC) е определена съгласно ETSI EN 300 523.

10. „Международен идентификатор на абонат на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа TETRA“ (International TETRA Subscriber Identity – IТSI) е уникален международен идентификатор, чрез който се осъществява обслужването на абонат на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа TETRA. Структурата на международния идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA (ITSI) е определена съгласно ETSI EG 202 118.

11. „Международен идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа“ (International Mobile Subscriber Identity – IMSI) е уникален международен идентификатор, който определя мобилно крайно устройство или абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа извън страната. IMSI може да се използва и за идентификация на крайното устройство или абоната на електронни съобщителни мрежи, които предлагат услугата „мобилност“. Структурата на международния идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (IMSI) е определена съгласно Препоръка Е.212 на ITU-T.

12. „Международен код на страната“ (Соuntry Сode – CC) е комбинация от една, две или три цифри, определящи еднозначно отделна страна, група от страни или специфична географска област. Препоръка Е.164 на ITU-T.

13. „Международен код на точка за сигнализация“ (International Signalling Point Code – ISPC) е адрес, чрез който се идентифицира дадена точка за сигнализация в международната мрежа за сигнализация. Състои се от код на мрежата за сигнализация (Signalling Area/Network Code – SANC) и идентификатор на сигналната точка (Signalling Point Identification – SPI). Структурата на международния код на точка за сигнализация (ISPC) е определена съгласно Препоръка Q.708 на ITU-T.

14. „Международен номер на абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни“ е уникален номер, който определя еднозначно абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни. Структурата на международния номер на абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни е определена съгласно Препоръка Х.121 на ITU-T.

15. „Международен префикс“ е цифра или комбинация от цифри, показващи, че номерът, който следва, е обществен международен номер.

16. „Национален значим номер“ (National Significant Number – NSN) е част от международния номер, която следва след международния код на дадена страна и се състои от национален код за направление, последван от абонатен номер. Националният значим номер съдържа информацията, необходима за маршрутизиране и/или таксуване на едно повикване до крайна точка от дадена електронна съобщителна мрежа. Функцията и форматът му се определят на национално ниво. Структурата на националния значим номер (NSN) е определена съгласно Препоръка Е.164 на ITU-T.

17. „Национален код за направление“ (National Destination Code – NDC) е цифра или комбинация от цифри (невключващи префикс), определяща еднозначно номерационна област в дадена страна и/или електронната съобщителна мрежа/услуга, която в съчетание с абонатния номер образува националния (значим) номер. Национален код за направление се определя на национално ниво съгласно Препоръка Е.164 на ITU-T. Използва се при избор на електронната съобщителна мрежа/услуга и/или като географски код.

18. „Национален код на точка за сигнализация“ (National Signalling Point Code – NSPC) е адрес, чрез който се идентифицира дадена точка за сигнализация в националната електронна съобщителна мрежа за сигнализация.

19. „Национален префикс“ е цифра или комбинация от цифри, използвана от викащия абонат при осъществяване на повикване до абонат в рамките на страната, но извън номерационната област, в която се намира викащият абонат, или при осъществяване на повикване към електронната съобщителна мрежа/услуга, определена от даден негеографски код за направление.

20. „Номер за идентификация на издателя“ (Issuer Identification Number) е номер, чрез който се идентифицират предприятията, които издават международни електронни съобщителни карти и предоставят услуги чрез тях, като разходите за използваните услуги се таксуват в страната, в която е издадена картата. Структурата на номера за идентификация на издателя е определена съгласно Препоръка Е.118 на ITU-T.

21. „Номер за маршрутизация“ (Routing Number) е специфичен номер, който се добавя и използва от мрежите за маршрутизиране на повикване. Номерът за маршрутизация пренася информация, която се използва от електронните съобщителни мрежи. Ако цифрите, набрани от потребителя, съвпадат с цифрите на номера за маршрутизация, набраните цифри не трябва да бъдат интерпретирани като номер за маршрутизация (ETSI TR 101 122).

22. „Номерационна област“ е населено място/ населени места и/или селищно образувание/ селищни образувания, определени от един географски код.

23. „Пренесен номер“ е номер, който е прехвърлен от една мрежа в друга по смисъла на съответните Функционални спецификации, приети по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЕС от Комисията за регулиране на съобщенията.

24. „Префикс“ е индикатор, съставен от една или повече цифри, който позволява достъп до различни електронни съобщителни мрежи и/ или услуги.

25. „Първично предоставяне за ползване на номера и адреси“ е дейност, осъществявана от комисията, по издаване на разрешение на предприятие за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, като им дава право да ги ползват за собствени нужди и за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

26. „Регион с недостатъчен номерационен ресурс“ е регион, определен от „Национален код за направление“ (NDC), в който свободният номерационен ресурс е по-малко от 30% при петцифрени кодове и по-малко от 20% при трицифрени и четирицифрени кодове.

27. „Резервиране на номера“ е запазването на номера от ННП за бъдещото развитие на мрежи и услуги.

28. „Услуга „Персонален номер“ е електронна съобщителна услуга, която дава възможност на абонат на обществена електронна съобщителна мрежа чрез един номер от обхват „700“ да бъде достъпен, независимо от местоположението му, използваното крайно устройство, вида на преноса и технологията. Услугата е без допълнително таксуване за викащия.

29. „Услуга с безплатен достъп“ е безплатна за викащия електронна съобщителна услуга, предоставяна чрез електронните съобщителни мрежи на предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги при използването на номера от обхват „800“.

30. „Услуга с добавена стойност“ е услуга, за която викащата страна заплаща допълнителна цена към цената за ползване на електронна съобщителна услуга (изходящото повикване), като двете цени се събират от предприятието, от чиято електронна съобщителна мрежа е осъществено повикването.

31. „Услуга „Мобилност“ е услуга, която поддържа подвижност на крайното устройство или абоната, като осигурява достъп към и от обществена електронна съобщителна мрежа чрез собствената му електронна съобщителна мрежа и/или електронната съобщителна мрежа, в която гостува.

Преходни и заключителни разпоредби § 2. Наредбата се приема на основание чл. 137 от Закона за електронните съобщения и влиза в сила от деня на обнародването є в „Държавен вестник“.

§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 7 от 1 юли 2008 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (в сила от 11.07.2008 г., издадена от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, обн., ДВ, бр. 62 от 2008 г.; изм., бр. 5 от 2009 г.).

§ 4. Разпоредбата по чл. 14, ал. 5 е в сила до 31 декември 2010 г.

§ 5. Актуализирането на Националния номерационен план на Република България се извършва в срок до 3 месеца от влизане в сила на тази наредба.

§ 6. (1) Разпоредбата на чл. 16 влиза в сила от 1 януари 2011 г.

(2) В срок до 1 октомври 2010 г. предприятията, на които са предоставени номера от обхват „90“, заявяват необходимия им ресурс в съответствие с тази разпоредба.

Председател: В. Божков

Приложение № 1 към чл. 8, ал. 2 Международен код на до 7 цифри Национален код за направление (NDC)

Абонатен номер страната (СС)

3 цифри Република България = 359 до 5 цифри

Национално значим номер (NSN)

Международен номер

Препоръка Е.164 на ITU-T.

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1

Първа цифра

Географска

Обслужвани административни зона на географобласти ския код

2 София София

3Централна Юж на България

Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково

4 Югоизточна България

Сливен, Стара Загора, Ямбол

5 Източна България

Бургас, Варна, Добрич, Шумен

6Централна Северна България

Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Търговище

7 Югозападна България

Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска област

8 Североизточна България

Разград, Русе, Силистра

9 Северозападна България

Видин, Враца, Монтана

Приложение № 3 към чл. 20, ал. 3

Международен код на

Код на мобилната

Номер за идентификация на страната (MСС)

мрежа (MNC)

мобилния абонат (MSIN)

3 цифри Република България = 284

2 цифри

10 цифри

Международен идентификатор на мобилния абонат (IMSI)

Препоръка Е.212 на ITU-T.

Приложение № 4 към чл. 21, ал. 3

Международен код на

Код на мрежа TETRA

Номер за идентификация на абонат на мрежа ТЕТRА (SSI)

страната ((T)MСС)

((T)MNC) 4 цифри

3 цифри Република България = 284

8 цифри

Международен идентификатор на мобилния абонат на мрежа TETRA (ITSI)

ETSI EG 202 118

Приложение № 5 към чл. 22, ал. 3

Международен код на

1 цифра

Номер за идентификация на абонат в страната (DСС)

мрежата за данни (NTN)

3 цифри Република България = 284

10 цифри

Международен код за идентификация на мрежата за данни (DNIC)

Международен номер на абонат в мрежа за данни

Препоръка Х.121 на ITU-T

Приложение № 6 към чл. 23, ал. 3

NMLKJIHGFECBA

3 бита 8 бита 3 бита

Идентификатор на мрежата за сигнализация

Код на мрежата за сигнализация (SANC)

(SPI)

Международен код на точка за сигнализация (ISPC)

Препоръка Q.708 на ITU-T

Приложение № 7 към чл. 24, ал. 3

NMLKJIHGFEDCBA

4 бита - XX 4 бита - YY 6 бита - ZZ

Национален код на точка за сигнализация (NSPC)

Приложение № 8 към чл. 26, ал. 3

Номер за идентификация на издателя

8

9

3

5

9

Идентификатор на издателя (IIN)

“359” – международен код на страната (СС):

Препоръка ITU-T E.164[2]

“89” – (MII) тематичен индикатор (ISO/IEC 7812-1) [1], определен за сектор съобщения

Препоръка Е.118 на ITU-T

Приложение № 9 към чл. 27, ал. 3

FEDCBA

3 бита 3 бита (ВСС) Цветен код на цифровата мобилна

Цветен код на базовата станция клетъчна мрежата (NСC)

Код за идентификация на базовата станция (ВSIC)

ETSI EN 300 523

6604

НОРМАТИВИ за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване (Приети с Решение № 806 от 29 юли 2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията)

Раздел I Общи положения

Чл. 1. Нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване съгласно чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) се отнасят до:

1. Време за пренасяне от край до край на пощенски пратки и пощенски колети.

2. Редовност на събиране и доставяне на пощенски пратки и пощенски колети.

3. Време за извършване на универсалната пощенска услуга.

4. Срокове за обработване на рекламации.

Раздел II Нормативи за качество по отношение на времето за пренасяне от край до край на пощенски пратки и пощенски колети

Чл. 2. Нормативи за качество по отношение на времето за пренасяне на вътрешни непрепоръчани пощенски пратки с предимство.

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до услугата край

Д+1 Не по-малко от 80 % от пощенските пратки

Д+2 Не по-малко от 95 % от пощенските пратки

Чл. 3. Нормативи за качество по отношение на времето за пренасяне на вътрешни непрепоръчани пощенски пратки без предимство.

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до услугата край

Д+2 Не по-малко от 80 % от пощенските пратки

Д+3 Не по-малко от 95 % от пощенските пратки

Чл. 4. За време за пренасяне от край до край на вътрешни непрепоръчани пощенски пратки се счита времето за пренасяне от мястото за достъп, където пощенската пратка е подадена, до доставянето є на адреса на получателя.

Чл. 5. Нормативи за качество по отношение на времето за пренасяне на вътрешни колетни пратки.

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до услугата край

Д+1 Не по-малко от 80% от колетните пратки

Д+2 Не по-малко от 95% от колетните пратки

1. За време за пренасяне от край до край на вътрешни колетни пратки се счита времето за пренасяне от мястото за достъп, където колетната пратка е подадена, до доставянето на покана за получаване на адреса на получателя.

Чл. 6. Нормативи за качество по отношение на времето за пренасяне на международни непрепоръчани пощенски пратки с предимство и без предимство.

1. Международни непрепоръчани пощенски пратки с предимство от Европа:

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до край услугата

Д+3 Не по-малко от 85% от пощенските пратки

Д+5 Не по-малко от 97% от пощенските пратки

2. Международни непрепоръчани пощенски пратки с предимство от географски зони извън Европа:

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до край услугата

Д+7 Не по-малко от 75% от пощенските пратки

Д+8 Не по-малко от 90% от пощенските пратки

3. Международни непрепоръчани пощенски пратки без предимство от Европа:

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до край услугата

Д+5 Не по-малко от 80% от пощенските пратки

Д+7 Не по-малко от 95% от пощенските пратки

4. Международни непрепоръчани пощенски пратки без предимство от географски зони извън Европа:

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до край услугата

Д+10 Не по-малко от 60% от пощенските пратки

Д+14 Не по-малко от 85% от пощенските пратки

Раздел III Нормативи за качество по отношение редовността на събиране и доставяне на пощенски пратки и пощенски колети

Чл. 7. Нормативи за качество по отношение редовността на събиране на пощенски пратки и пощенски колети.

Населено

Дни от седмицата Брой съмясто бирания на ден

София от понеделник до петък

2

София събота и неделя

1

С РСЦ от понеделник до събота

1

Без РСЦ от понеделник до петък

1

Забележка: РСЦ – разменно-сортировъчен център.

Чл. 8. Нормативи за качество по отношение редовността на доставяне на пощенски пратки и пощенски колети.

Населено място

Дни от седмицата Брой доставки на ден

София от понеделник до събота

2

С РСЦ от понеделник до събота

1

Без РСЦ от понеделник до петък

1

Чл. 9. Посоченият по чл. 7 брой събирания на ден и посоченият по чл. 8 брой доставки на ден не се отнасят за населени места и селищни образувания, намиращи се в труднодостъпни райони, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 и при обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 ЗПУ.

Раздел IV Норматив за качество по отношение на времето за извършване на универсалната пощенска услуга

Чл. 10. Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга е задължен да приложи организационни мерки за минимализиране на времето за извършване на универсалната пощенска услуга за всеки потребител до 15 минути.

Раздел V Нормативи за качество по отношение на сроковете за обработване на рекламации

Чл. 11. Срокове за обработване на рекламации за вътрешни и международни пощенски услуги.

Нормативен срок за обработване на рекНормативи за качество на услугата ламациите

30 дни за вътрешни пощенски услуги

Не по-малко от 90% от рекламациите

90 дни за международни пощенски услуги

Не по-малко от 90% от рекламациите

Раздел VІ

Контрол

Чл. 12. Kонтролът по спазването на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията във връзка с чл. 15а, ал. 1, т. 6 ЗПУ съобразно стандарт БДС ЕN 13850:2004 и всички негови последващи изменения.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тези нормативи: 1. „Д + n“ – време за пренасяне от край до край, където Д е датата на подаване, а n – броят на работните дни, които изтичат между датата на подаване и тази на получаване.

2. „Дата на подаване“ – денят на подаване на пощенската пратка или пощенския колет, ако подаването се е състояло преди последното събиране, посочено за съответното място за достъп. Когато подаването се е състояло след този краен час, за дата на подаване се счита датата на деня на следващото събиране.

§ 2. Нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване могат да бъдат изменяни по инициатива на Комисията за регулиране на съобщенията.

Преходни и заключителни разпоредби § 3. Тези нормативи се приемат на основание чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за пощенските услуги и се прилагат по отношение на универсалната пощенска услуга, извършвана от пощенския оператор със задължение за извършване на универсална пощенска услуга.

§ 4. С тези нормативи се отменят Нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване, приети с Решение № 1546 от 29.07.2004 г. на КРС (ДВ, бр. 71 от 2004 г.) и изменени с Решение № 1859 от 21.09.2006 г. (ДВ, бр. 34 от 2007 г.).

§ 5. Нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване влизат в сила от датата на обнародването им в „Държавен вестник“.

Председател: В. Божков

6602

СИСТЕМА за образуване на пощенските кодове на мрежите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга (Приета с Решение № 807 от 29 юли 2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията)

Чл. 1. С тази система се определят условията и редът за образуване на пощенските кодове на мрежите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга.

Чл. 2. Пощенският код в Република България, въведен от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга „Български пощи“ – ЕАД, е национален пощенски код. Пощенският код е четирицифрено число и е означение на населено място или район в големите населени места.

1. Първата цифра указва пощенската кодова зона.

2. Първата и втората цифра, взети заедно, указват пощенския район.

3. Четирите цифри, взети заедно, указват националния пощенски код на населеното място или район в големите населени места.

Чл. 3. Пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, задължително използват националния пощенски код като база за образуване на пощенските кодове за мрежите си.

Чл. 4. Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, осигуряват възможност на потребителите да използват националния пощенски код при подаване на пощенски пратки, като предвидят необходимите означения върху формуляри, адресни етикети, пликове и др.

Чл. 5. Националните пощенски кодове на всички населени места са посочени в Указателя на пощенските кодове на населените места в Република България и на районите в големите населени места (указател), който се издава от „Български пощи“ – ЕАД.

Чл. 6. Комисията за регулиране на съобщенията поддържа и публикува на своята страница в интернет указателя.

Чл. 7. Промени на национални пощенски кодове в указателя се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията по инициатива на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга „Български пощи“ – ЕАД.

1. Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга „Български пощи“ – ЕАД, внася уведомление с предложение и мотиви за промяна в тридесетдневен срок преди промяната.

2. Комисията за регулиране на съобщенията разглежда постъпилото предложение и в тридесетдневен срок от датата на внасянето му приема решение.

3. Комисията за регулиране на съобщенията публикува на своята интернет страница всички съгласувани промени в указателя.

Чл. 8. КРС предоставя указател на оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, при постъпило искане.

Чл. 9. Пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, могат да образуват пощенския код за мрежите си, като към националния пощенски код добавят букви, цифри и символи с цел образуване и използване на индивидуален разширен пощенски код.

Чл. 10. Пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, изпращат за сведение в Комисията за регулиране на съобщенията в срок десет дни преди въвеждане в употреба или промяна на начина на образуване на индивидуалния разширен пощенски код подробна информация за значенията на символите и начина на образуване на индивидуалния разширен пощенски код.

Чл. 11. Индивидуалният разширен пощенски код на пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга по чл. 9, се довежда до знанието на потребителите, като се поставя на видни и достъпни места във всички пощенски служби на пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, и на интернет страниците им.

Чл. 12. Пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, осигуряват възможност на потребителите на универсална пощенска услуга да използват индивидуалния разширен пощенски код при подаване на пощенски пратки, като предвидят необходимите означения върху формуляри, адресни етикети, пликове и др.

Чл. 13. Потребителите на универсална пощенска услуга задължително посочват националния пощенски код и доброволно индивидуалния пощенски код върху пощенските пратки.

Чл. 14. За пощенските пратки на операторите, извършващи услуги в обхвата на универсалната пощенска услуга, които преминават през мрежата на оператора със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, задължително се използва само националният пощенски код.

Допълнителна разпоредба § 1. Описание на пощенските кодови зони, на районите на населените места и на пощенските райони в големите населени места:

1. Първа пощенска кодова зона от 1000 до 1999, с цифра 1 (едно) започват пощенските кодове на пощенските райони в София-град:

1.1. Район София център, кодова зона от 1000 до 1099; 1.2. Първи пощенски район, София-град, първа пощенска кодова зона от 1100 до 1199 и от 1700 до 1799;

1.3. Втори пощенски район, София-град, първа пощенска кодова зона от 1200 до 1299;

1.4. Трети пощенски район, София-град, първа пощенска кодова зона от 1300 до 1399;

1.5. Четвърти пощенски район, София-град, първа пощенска кодова зона от 1400 до 1499 и от 1600 до 1699;

1.6. Пети пощенски район, София-град, първа пощенска кодова зона от 1500 до 1599 и от 1800 до 1899.

2. Втора пощенска кодова зона от 2000 до 2999, с цифра 2 (две) започват пощенските кодове на населените места в София област, Перник, Кюстендил и Благоевград.

2.1. Пощенски район област София, втора кодова зона от 2000 до 2299;

2.2. Пощенски район област Перник, втора кодова зона от 2300 до 2499;

2.3. Пощенски район област Кюстендил, втора кодова зона от 2500 до 2699;

2.4. Пощенски район област Благоевград, втора кодова зона от 2700 до 2999.

3. Трета пощенска кодова зона от 3000 до 3999, с цифра 3 (три), започват пощенските кодове на населените места в областите Враца, Монтана и Видин:

3.1. Пощенски район област Враца, трета кодова зона от 3000 до 3399;

3.2. Пощенски район област Монтана, трета кодова зона от 3400 до 3699;

3.3. Пощенски район област Видин, трета кодова зона от 3700 до 3999.

4. Четвърта пощенска кодова зона от 4000 до 4999, с цифра 4 (четири) започват пощенските кодове на населените места и на пощенските офиси в областите Пловдив, Пазарджик и Смолян:

4.1. Пощенски район област Пловдив, четвърта кодова зона от 4000 до 4399;

4.2. Пощенски район област Пазарджик, четвърта кодова зона от 4400 до 4699;

4.3. Пощенски район област Смолян, четвърта кодова зона от 4700 до 4999.

5. Пета пощенска кодова зона от 5000 до 5999, с цифра 5 (пет) започват пощенските кодове на населените места в областите Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен.

5.1. Пощенски район област Велико Търново, пета кодова зона от 5000 до 5299;

5.2. Пощенски район област Габрово, пета кодова зона от 5300 до 5499;

5.3. Пощенски район област Ловеч, пета кодова зона от 5500 до 5799;

5.4. Пощенски район област Плевен, пета кодова зона от 5800 до 5999.

6. Шеста пощенска кодова зона от 6000 до 6999, с цифра 6 (шест) започват пощенските кодове на населените места в областите Стара Загора, Хасково и Кърджали:

6.1. Пощенски район област Стара Загора, шеста кодова зона от 6000 до 6299;

6.2. Пощенски район област Хасково, шеста кодова зона от 6300 до 6599;

6.3. Пощенски район област Кърджали, шеста кодова зона от 6600 до 6999.

7. Седма пощенска кодова зона от 7000 до 7999, с цифра 7 (седем) започват пощенските кодове на населените места в областите Русе, Разград, Силистра и Търговище:

7.1. Пощенски район област Русе, седма кодова зона от 7000 до 7199;

7.2. Пощенски район област Разград, седма кодова зона от 7200 до 7499;

7.3. Пощенски район област Силистра, седма кодова зона от 7500 до 7699;

7.4. Пощенски район област Търговище, седма кодова зона от 7700 до 7999.

8. Осма пощенска кодова зона от 8000 до 8999, с цифра 8 (осем) започват пощенските кодове на населените места в областите Бургас, Ямбол и Сливен:

8.1. Пощенски район област Бургас, осма кодова зона от 8000 до 8599;

8.2. Пощенски район област Ямбол, осма кодова зона от 8600 до 8799;

8.3. Пощенски район област Сливен, осма кодова зона от 8800 до 8999.

9. Девета пощенска кодова зона от 9000 до 9999, с цифра 9 (девет) започват пощенските кодове на населените места в областите Варна, Добрич и Шумен:

9.1. Пощенски район област Варна, девета кодова зона от 9000 до 9299;

9.2. Пощенски район област Добрич, девета кодова зона от 9300 до 9699;

9.3. Пощенски район област Шумен, девета кодова зона от 9700 до 9999.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Системата за образуване на пощенските кодове на мрежите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга се приема от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона за пощенските услуги.

§ 3. С тази Система за образуване на пощенските кодове на мрежите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга се отменя Системата за образуване на пощенските кодове на мрежите на операторите на универсалната пощенска услуга, приета с Решение № 1062 от 26.06.2008 г. (ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

§ 4. Системата за образуване на пощенските кодове на мрежите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга влиза в сила от датата на обнародването є в „Държавен вестник“.

Председател: В. Божков