Решение № 13641 от 15 ноември 2010 г. по административно дело № 9105 от 2010 г.

РЕШЕНИЕ № 13641 от 15 ноември 2010 г. по административно дело № 9105 от 2010 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Веселина Кълова, и членове: Ваня Пунева и Тодор Петков, с участието на секретар-протоколиста Станка Чолакова разгледа административно дело № 9105 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд – трето отделение, докладвано от съдията Ваня Пунева.

Производството по реда на чл. 185 АПК е образувано по жалба, подадена от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), представлявана по закон от инж. Стефан Кинарев – председател на управителния съвет на камарата, и по пълномощие от адв. Даскалова. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на § 7 от ПЗР на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството – обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г., в сила от 5.06.2010 г.; попр., бр. 17 от 2010 г. (наредбата). Цитираната разпоредба гласи: „Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в съответствие с чл. 5, т. 11 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране организират и провеждат курсове в областта на строително-техническите правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност на строежите по програма, утвърдена от министъра на вътрешните работи или директора на ГДПБС – МВР, и министъра на регионалното развитие и благоустройството.“

Възраженията против оспорвания текст касаят липсата на предметна компетентност и вътрешноведомствена зависимост между издателите на акта и КИИП, както и противоречие с целите на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) и заложения в него принцип за саморегулация и независимост. Конкретно е посочено, че с оспорвания § 7 от ПЗР на наредбата е регулирана материя, свързана с обучение на проектантите, докато правомощието на издателите се изчерпва с установяване на строително-технически правила, които следва да бъдат спазвани в процеса на инвестиционното проектиране.

Относно ведомствената зависимост е посочено, че КИИП като лице, стоящо извън системата на изпълнителната власт, не е подчинено на издателите на акта и като такова не може да бъде адресат на властническите им волеизявления.

Противоречието със ЗКАИИП е обосновано с обстоятелството, че с оспорвания текст се постига резултат на контрол и подчиненост на камарата спрямо органи на изпълнителната власт, изразен във вменяването на задължение за провеждане на определено по съдържание обучение на трети лица, при условие на признато от закона право на камарата за самостоятелна преценка по този въпрос, което право е обусловено от принципа за саморегулация, заложен в закона.

Ответната страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, представляван от юрк. Т. Телбизова, счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя. Поддържа, че оспорваният текст, чрез който се дава възможност за организиране на обучението по програма, предложена от самия жалбоподател, от една страна, е в съответствие с целите на ЗКАИИП, а от друга, се постига целта съдържанието на програмата, респ. обучението, да е еднакво за съответните регионални колегии на КИИП. Посочено е, че необходимостта от подобряване на качеството на инвестиционните проекти е мотивът за включване на оспорвания текст в съдържанието на наредбата.

Ответната страна – министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. М. Петкова, счита жалбата за допустима, но неоснователна по същество, тъй като компетентността на издателите на акта се извежда от разпоредбите на чл. 167в, ал. 2 ЗМВР и чл. 169, ал. 4 ЗУТ и не са нарушени административнопроизводствените правила. По отношение на противоречието със ЗКАИИП е посочено, че с § 7 не се създава задължение, различно от функциите на камарите, посочени в чл. 5, т. 11 от закона. Относно изискването обучението да се извършва по утвърдена програма се застъпва становище, че същото е „правилно и законосъобразно“, защото „би съответствала в най-голяма степен на качеството на обучението“, тъй като МВР и МРРБ разполагат със специалисти в посочената област и от тяхната компетентност е да предвидят самата програма.

Представителят на Върховната административна прокуратура застъпва заключение за неоснователност на така подадената жалба, като посочва, че наредбата е издадена от компетентни органи съгласно чл. 169, ал. 4 ЗУТ във връзка с § 18 от ЗР на ЗУТ и чл. 167в, ал. 2 ЗМВР и в съответствие с чл. 5, т. 11 ЗКАИИП.

Върховният административен съд – състав на трето отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят е адресат на задължение, съдържащо се в оспорвания § 7 от наредбата, поради което неговите законни интереси са пряко засегнати от прилагането на обжалвания подзаконов нормативен акт. Според предписанието на чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Следователно са налице изискуемите положителни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата – наличие на подзаконов нормативен акт, правен интерес и срочност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за този извод са следните:

Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар е издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Същата съгласно § 2 от ПЗР се издава на основание чл. 167в, ал. 2 ЗМВР и чл. 169, ал. 4 ЗУТ.

От своя страна, чл. 167в, ал. 2 ЗМВР предвижда, че за определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност по ал. 1, т. 1 министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството издава наредби. Съгласно чл. 167в, ал. 1, т. 1 ЗМВР държавният противопожарен контрол включва контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за възстановяване, сградите и технологичните съоръжения и инсталации.

Според чл. 169, ал. 4 ЗУТ министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с компетентните министри издава наредби за определяне на изискванията по ал. 1и2и по ал. 3, т. 1 и 3, свързани с проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на строителните конструкции, устойчивостта на земната основа, както и други изисквания за безопасност, при отчитане влиянието на географските, климатичните и сеизмичните въздействия. От своя страна, чл. 169, ал. 1, т. 2 предвижда, че строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за безопасност при пожар.

Следователно както ЗМВР, така и ЗУТ овластяват министъра на вътрешните работи и този на регионалното развитие и благоустройството да издадат наредба, с която да регулират обществените отношения, свързани с правилата относно проектирането, изграждането и ползването на обекти и съоръжения, с което пряко се цели създаване на условия за „безопасност при пожар“, т.е. изключване, намаляване или избягване на рисковете за здравето и имуществото на лицата, следващи се от ситуация на пожар.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В случая издаването е основано на прилагането на разпоредби от два нормативни акта – ЗМВР и ЗУТ, които чрез установения противопожарен контрол и чрез контрола върху строителния процес целят постигането на обща цел – пожарна безопасност.

С оспорвания § 7 от ПЗР на наредбата издателите му са предвидили, че Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в съответствие с чл. 5, т. 11 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране организират и провеждат курсове в областта на строително-техническите правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност на строежите по програма, утвърдена от министъра на вътрешните работи или директора на ГДПБС – МВР, и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Според чл. 5, т. 11 ЗКАИИП Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране организират и провеждат продължаващото обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и правоспособност на архитектите, ландшафтните архитекти, урбанистите и инженерите.

Предмет на регулация на § 7, от една страна, е редът за определяне съдържанието на образователния процес – програмата на курса се утвърждава от министъра на вътрешните работи или директора на ГДПБС – МВР, и министъра на регионалното развитие и благоустройството, осъществяван от камарите, а от друга – определяне и на компетентните лица, които да организират и провеждат същия този процес. Следователно предметът на § 7, чието съдържание може да бъде синтезирано с оглед регулираната материя, като кой може да обучава, кого следва да обучава и какво е съдържанието на обучението, се отличава съществено от посочените по-горе граници на материална компетентност, обхващащи единствено установяване на правилата за проектиране, изграждане и ползване на обекти и съоръжения.

В тази връзка съдът кредитира напълно доводите на жалбоподателя, че с оспорвания § 7 от ПЗР на наредбата е регулирана материя, свързана с обучение на проектантите, докато правомощието на издателите се изчерпва с установяването на строително-технически правила, които следва да бъдат спазвани в процеса на инвестиционното проектиране. Оттук и изводът за липса на материална компетентност спрямо уредбата на отношенията, урегулирани с § 7, респ. наличие на основание за нищожност на акта в обжалваната му част поради установено нарушение на чл. 76, ал. 1 АПК, изразяващо се в издаването на нормативен административен акт, без да е налице изрично овластяване за това от Конституцията или от закон спрямо органа издател.

Посоченият мотив за включване на § 7 в наредбата – необходимостта от подобряване на качеството на инвестиционните проекти чрез повишаване квалификацията на членовете на камарите, е неприемлив като аргумент в посока установяване на компетентност. Безспорно е, че способностите и познанията на лицата, изготвящи инвестиционните проекти, са предпоставка за одобряването на даден проект от контролните органи, но редът и начинът за придобиване на познания относно изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар са материя, съвсем различна от установяването на самите изисквания и правила.

С оглед установената вече незаконосъобразност на обжалваната наредба, постигането на процесуална икономия и обективна невъзможност за промяна в крайния извод, независимо от основателността на другите поддържани от жалбоподателя възражения, съдът счита, че същите не следва да бъдат разглеждани по същество. С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото (без приложен списък на същите) съдът счита, че на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да уважи същото в размер 680 лв., представляващи: 650 лв. – адвокатско възнаграждение, 20 лв. – държавна такса за обнародване в „Държавен вестник“, и 10 лв. – държавна такса за разглеждане на делото, като осъди солидарно ответниците за тяхното заплащане.

В тази връзка и на основание чл. 193, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия съдебен състав

РЕШИ : Обявява по жалба на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за нищожен § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Осъжда Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплатят солидарно 680 лв. разноски по делото на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

Председател: Г. Колев