Наредба № 22 от 22 декември 2008 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища

НАРЕДБА № 22 22 декември 2008 г. за техническите изисквания към корабите, пла- ващи по вътрешните водни пътища

Главапърва

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) С наредбата се определят техническите изисквания към устройството и оборудването на плавателните средства, плаващи по вътрешните водни пътища, с цел подобряване условията за безопасност на корабоплаването.

(2) За потвърждаване съответствието на плавателните средства с изискванията по ал. 1 се издава корабно удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността, с изключение на плаващите устройства.

(3) За целите на наредбата вътрешните водни пътища се класифицират на навигационни зони 1, 2, 3 и 4, както са посочени в приложение № 1.

(4) За корабите, предназначени за превоз на опасни товари, се прилагат и изискванията на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), включително и Правилата за превоз на опасни товари, които съставляват негова неотменна част.

(5) Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИА “МА”) може след съгласуване с комисията да променя класификацията на водните си пътища в зоните, изброени в приложение № 1. Комисията се уведомява за тези промени от ИА “МА” най-малко 6 месеца преди влизането им в сила и тя информира за това другите държави членки.

(6) Кораб, притежаващ удостоверение, издадено в съответствие с Регламента за превоз на опасни товари по река Рейн (ADNR), може да превозва опасни товари през територията на Република България при условията, посочени в това удостоверение.

Чл. 2. (1) Тази наредба се прилага към следните плавателни средства:

1. кораби с дължина (L) 20 m или повече; 2. кораби, при които произведението на дължината (L), широчината (B) и газенето (Т) е обем от 100 m3 или повече;

3. влекачи и тласкачи, предназначени за влачене или тласкане на плавателните средства, указани в т. 1 и 2 или на плаващо оборудване, или за придвижването им на борд;

4. кораби, предназначени за превоз на повече от 12 пътници, без да се брои екипажът;

5. плаващо оборудване. 6. плаващи устройства;

7. работни плавателни средства. (2) Наредбата не се прилага за: 1. фериботи; 2. военни кораби; 3. морски кораби, включително морски влекачи и тласкачи:

а) опериращи или базирани в приливно-отливни води;

б) опериращи временно във вътрешните водни пътища, при условие че разполагат със:

ба) удостоверение за доказване съответствие с Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г. или равностойно на него, удостоверение за доказване съответствие с Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. или равностойно на него и международно удостоверение за предотвратяване замърсяването с нефт (IOPP) за доказване съответствие с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL); или бб) удостоверение относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби, издадено в съответствие с Директива 98/18/ ЕО от 17 март 1998 г. за правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби—за пътническите кораби, които не са обхванати от всички конвенции по буква “ба”, или бв) удостоверение от държавата, под чийто флаг плават—за кораби за спорт и развлечение, които не са обхванати от всички конвенции по буква “ба”.

Чл. 3. (1) Корабопритежателите на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България, осигуряват валидно корабно удостоверение на Общността, издадено по реда на Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (ДВ, бр. 88 от 2004 г.).

(2) По вътрешните водни пътища на Република България могат да оперират кораби с валидни корабни удостоверения, издадени в съответствие с чл. 22 от Конвенцията за корабоплаването по р. Рейн, както е последно изменена.

Глававтора

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖА НА

КОРАБИТЕ

Раздел I Общи изисквания

Чл. 4. (1) Корабите се строят по проектнотехническа документация и в съответствие с добрата корабостроителна практика.

(2) Проектно-техническата документация по ал. 1 се одобрява от призната класификационна организация по реда на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 7 от 2004 г.).

Чл. 5. За всеки новопостроен кораб корабостроителят предава на собственика техническите паспорти на механизмите и обзавеждането, каталожните книги за поръчка на пълен комплект резервни части, инструкции за обслужване на отделните механизми, системи и специфично обзавеждане, комплектите отчетни чертежи по установения формат, както и другите отчетни документи, необходими за правилната експлоатация на кораба.

Раздел II Изисквания за здравина и устойчивост

Чл. 6. (1) Якостта на корпуса на кораба е достатъчна за всички предвидени случаи на натоварване.

(2) При новопостроени конструкции или съществени изменения на конструкцията, влияещи върху якостта на корпуса, достатъчната якост се потвърждава с изготвената от проектанта документация или класификационно свидетелство или декларация от организацията по чл. 4, ал. 2.

(3) Минималната дебелина (tmin) на обшивката на дъното, скуловете и бордовете на кораба се установява при периодичен преглед на кораба съгласно Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (ДВ, бр. 52 от 2004 г.) и за корабите от стомана е равна на по-голямата от стойностите, получени по формулите:

1. за кораби с дължина над 40 m—tmin = f.b.c.(2,3 + 0,04 L) [mm];

за кораби с дължина по-малка от 40 m—tmin = f.b.c.(1,5 + 0,06 L) [mm], но най-малко 3,0 mm минималната дебелина, и

2. tmin = 0,005a.vТ [mm], където: L е дължината на кораба в метри, като се изключи перото на руля и бушприта;

T—вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка от корпуса или кила на кораба и линията на максималното газене;

а—разстоянието между ребрата на кораба [mm];

f—коефициент, зависещ от разстоянието между ребрата;

f = 1 за І 500 mm; f = 1 + 0,0013(а—500) за а > 500 mm; допуска се f = 1 при определяне минималната дебелина на обшивката на борда;

b—коефициент за дъно, бордове или скули; b = 1—за дънна и бордова обшивка; b = 1,25—за скуловите листове; c—коефициент, зависещ от типа на конструкцията;

c = 0,95—за кораби с двойно дъно и вертикални бордове под комингса в района на трюма;

c = 1—за всички други типове конструкции. (4) Минималната дебелина на скуловия пояс не може да бъде по-малка от дебелината на обшивката на дъното или борда на кораба.

(5) Допуска се дебелината на обшивката на кораби с двойни дъно и бордове и надлъжни прегради да бъде по-малка от изчислената в ал. 3, след като бъде удостоверено от класификационна организация, че са изпълнени условията за достатъчна якост на корпуса на кораба (надлъжна, напречна и местна).

(6) Обшивката се обновява, ако листовете на обшивката на дъното, скула и бордовете се окажат под допустимите стойности, определени по реда на ал. 3.

(7) Минималните стойности, изчислени съгласно този метод, са пределни стойности, при условие че се отчита нормално и еднакво износване на листовете от обшивката, че е използвана стомана за корабостроителни цели, че вътрешните конструктивни елементи, като бордови и дънни ребра и основните надлъжни и напречни конструктивни елементи са в добро състояние и че не се констатира нарушаване на надлъжната якост на корпуса.

(8) Когато стойностите, определени по реда на ал. 3, не могат да бъдат постигнати, листовете се заменят или ремонтират.

(9) Когато за изграждането на корпуса се използва материал, различен от стомана, се доказва чрез изчисления, че якостта на корпуса (надлъжна, напречна и местна) е най-малкото равна на якостта, която ще бъде постигната при използване на стомана при приетата минимална дебелина съгласно ал. 3. Ако бъде представено класификационно свидетелство или декларация, издадена от одобрена класификационна организация, доказването с изчисления може да не се прилага.

Чл. 7. (1) Устойчивостта на корабите съответства на предназначението им.

(2) Корабът се проектира и строи, така че да бъде устойчив във всички предвидени условия на експлоатация.

(3) Устойчивостта на корабите се проверява по проектната им документация.

(4) Устойчивостта на кораба се счита за достатъчна и при издадено класификационно свидетелство или сертификат от организацията по чл. 4, ал. 2.

(5) За всички новопостроени или преоборудвани кораби, предназначени за плаване в навигационните зони по приложение № 1, се извършва опитно креноване, позволяващо да се определи тяхното водоизместване и координатите на центъра на тежестта на кораба, когато е празен.

(6) Корабите по ал. 5 трябва да разполагат с одобрена документация от организацията по чл. 4, ал. 2 за устойчивостта, съдържаща:

1. характеристики на устойчивостта при различните типови случаи на натоварване;

2. информация във вид на таблици или диаграми, позволяващи на капитана да направи оценка на устойчивостта на кораба и да провери нейната достатъчност във всички други случаи на натоварване.

Раздел III Изисквания към корпуса на кораба

Чл. 8. (1) Напречните прегради в корпуса на кораба (таранна, кърмова и междинни) достигат до палубата или до горния край на борда.

(2) Таранната преграда се разполага по такъв начин и на такова разстояние от носа на кораба, че при постъпването на вода във водонепроницаемия отсек пред нея да обезпечи разстояние на безопасност 100 mm при натоварен кораб.

(3) Изискването по ал. 2 е изпълнено, когато таранната преграда е поставена на разстояние от 0,04L до 0,04L + 2 [m], измерено от носовия перпендикуляр на нивото на максималното газене.

(4) Ако разстоянието по ал. 3 надвишава 0,04L+ 2 [m], изискването, указано в ал. 2, следва да се докаже с изчисления.

(5) Разстоянието по ал. 3 може да бъде намалено до 0,03L [m] и в този случай изискването, указано в ал. 2, се доказва с изчисления при предпоставката, че отсекът пред таранната преграда и прилежащите му отсеци са напълнени с вода.

(6) В случай че дължината на кораба L превишава 25 m, на подходящо разстояние от кърмата се поставя кърмова преграда.

Чл. 9. (1) Пред таранната преграда не се допуска разполагане на жилищни помещения и оборудване, свързано с обезпечаване безопасността или експлоатацията на кораба.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за котвеното устройство.

Чл. 10. (1) Жилищните помещения, машинното и котелното отделение и всички работни пространства, които са част от тях, се разделят от трюмовете с водоустойчиви напречни прегради, достигащи до палубата.

(2) Жилищните помещения се разделят от машинното и котелното отделение и трюмовете чрез газонепроницаеми прегради, така че да са достъпни директно откъм палубата.

(3) Помещенията по ал. 1, до които няма достъп откъм палубата, трябва да имат авариен изход, водещ директно до палубата.

Чл. 11. (1) В преградите по чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 1—2 не се разполагат отвори.

(2) В кърмовата преграда се допускат врати и проходи, при условие че са проектирани така, че са водонепроницаеми.

(3) В кърмовата преграда по ал. 2 се допуска разполагането на врати само ако е възможен дистанционен контрол от рулевата рубка за отварянето и затварянето им и ако са обозначени от двете им страни с надпис: “Вратата да се затваря веднага след ползване”.

(4) Водоприемните и водоотвеждащите устройства и свързаните с тях тръбопроводи са от такъв вид, че да не е възможно случайно попадане на вода в кораба.

Чл. 12. Носовите части на корабите се изграждат така, че котвите да не стърчат извън страничната обшивка нито изцяло, нито частично.

Раздел IV Машинни и котелни отделения. Танкове

Чл. 13. Машинните и котелните отделения се разполагат по начин, осигуряващ безопасно управление, обслужване и поддържане на оборудването им.

Чл. 14. Танковете за течни горива или смазочни материали и жилищните помещения и помещенията за пътниците се разполагат така, че да нямат общи стени, които да са под статично налягане на течността при нормална експлоатация.

Чл. 15. (1) Хоризонталните и вертикалните прегради, таваните и вратите на машинните и котелните отделения и танковете се изработват от стомана или друг еквивалентен огнеустойчив материал.

(2) В машинните отделения се използват изолационни материали, защитени от проникване на гориво и изпарения от гориво.

(3) Всички отвори и врати на машинните, котелните отделения и танковете се затварят от външната страна.

(4) Заключващите устройства се изработват от стомана или друг равностоен огнеустойчив материал.

Чл. 16. Машинните, котелните и другите помещения, в които е възможно да попаднат запалими или отровни газове, се вентилират.

Чл. 17. Входните люкове, траповете и платформите, обезпечаващи достъп в машинните и котелните отделения и танкове, се закрепват неподвижно и се изработват от стомана или равностоен огнеустойчив и устойчив на удар материал.

Чл. 18. (1) Машинните и котелните отделения се изграждат с два изхода, един от които може да бъде авариен изход.

(2) Втори изход не е необходим, когато са изпълнени следните условия:

1. общата площ на пода на машинното или котелното отделение (средна дължина по средна широчина на равнището на подовата настилка) е по-малка от 35 m2;

2. разстоянието между всяка точка, където се извършват дейности по обслужване или поддръжка на изхода или основата на входния трап близо до изхода, осигуряващ достъп навън, не е по-дълго от 5 m;

3. в точката за обслужване, която се намира най-далеч от вратата на изхода, има пожарогасител и не се прилага чл. 204, ал. 1, т. 5, ако инсталираната мощност на двигателите не надхвърля 100 kW.

Чл. 19. (1) Допустимото максимално равнище на налягане на звука в машинните отделения е 110 dB(A).

(2) Точките на измерване на шума при нормална работа на силовата установка са на работните места в машинното отделение.

(3) Когато нивото на шума в машинното отделение надвишава 90 dB, на всеки вход се поставя предупредителен надпис за поставяне на индивидуални предпазни средства.

Главатрета

РАЗСТОЯНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТ, НАДВОДЕН БОРД, ТОВАРНА МАРКА И

СКАЛИ НА ГАЗЕНЕ

Чл. 20. (1) Изисква се разстоянието на безопасност да е най-малко 300 mm.

(2) Разстоянието на безопасност за кораби, чиито отвори не могат да бъдат затворени с пръскозащитни устройства и устройства за защита от атмосферни влияния, както и за кораби, плаващи с непокрити трюмове, се увеличава така, че всеки от тези отвори да е най-малко на 500 mm от равнината на максималното газене. Чл. 21. (1) Надводният борд на корабите с непрекъсната палуба без седловатост и надстройки се изисква да е 150 mm.

(2) Надводният борд на корабите със седловатост на палубата и надстройки се изчислява по следната формула:

F = 150 (l—α)—(βv.Sev + βa.Sea)/15 [mm], където: α е коефициентът за корекция, отчитащ всички имащи отношение надстройки;

βv—коефициентът за коригиране влиянието на повдигането на палубата в носовата част, до което води наличието на надстройки в предната четвърт на дължината L на кораба;

βa—коефициент за коригиране влиянието на повдигането на палубата в кърмовата част, до което води наличието на надстройки в задната четвърт на дължината L на кораба;

Sev—седловатостта на палубата в носовата част (mm);

Sea—седловатостта на палубата в кърмовата част (mm).

(3) Коефициентът α се изчислява по следната формула:

α = (Σ lea +Σ lem + Σ lev)/L, където: lem е действителната дължина в m на надстройка, намираща се в средната част, съответстваща на половината от дължината L на кораба;

lev—действителната дължина в m на надстройка, намираща се в предната четвърт от дължината L на кораба;

lea—действителната дължина в m на надстройка, намираща се в задната четвърт от дължината L на кораба.

(4) Действителната дължина на надстройка се изчислява по следните формули:

lem = l(2,5.b/B—1,5).h/0,36 [m]; lev, lea = l(2,5.b/B1—1,5).h/0,36 [m], където:

l е действителната дължина в m на разглежданата надстройка;

b—широчината в m на разглежданата надстройка;

B1—ширoчината на кораба в m, измерена по външната страна на вертикалната странична обшивка на равнището на палубата, в средата на разглежданата надстройка;

h—височината на разглежданата надстройка в m; за люковете h се получава, като се намали височината на комингса с половината от разстоянието на безопасност съгласно чл. 20, като h не може да приеме стойност над 0,36 m.

Ако b/B или b/B1 е по-малко от 0,6, действителната дължина le на надстройката е нула.

(5) Коефициентите βv и βa се изчисляват, както следва:

βv = 1—3.lev/L; βa = 1—3.lea/L. (6) Действителната седловатост на носовата/кърмовата част на палубата Sev/Sea се изчислява по следните формули:

Sev = Sv.p; Sea = Sa.p, където: Sv—действителната седловатост на носовата част на палубата в mm във формулата по ал. 2 Sv не може да се приема по-голяма стойност от 1000 mm;

Sa—действителната седловатост на кърмовата част на палубата в mm във формулата по ал. 2 Sa не може да се приема по-голяма стойност от 500 mm;

P—коефициент, пресметнат по следната формула:

p = 4x/L; х—абсцисата, измерена от края до точката, в която седловатостта е 0,25.Sv или 0,25.Sa (фиг. 1).

Фигура 1

Коефициентът р не може да се приема за поголям от 1.

(7) Ако βa.Sea е по-голямо от βv.Sev, за стойност на βa.Sea се приема βv.Sev.

Чл. 22. Независимо от изчисленията, получени при прилагането на формулата по чл. 21, ал. 2, не се допуска надводният борд да бъде помалък от 0 mm.

Чл. 23. (1) Равнината на максималното газене се определя така, че да са изпълнени едновременно изискванията за минимален надводен борд и минимално разстояние на безопасност.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да определи по-големи стойности за надводния борд и разстоянието на безопасност, когато това се налага от съображения за безопасност.

(3) Равнината на максималното газене се определя най-малко за зона 3 от приложение № 1.

Чл. 24. (1) Равнината на максимално газене се обозначава с ясно видими неизтриваеми товарни марки.

(2) Товарната марка за зона 3 представлява метална пластина с форма на правоъгълник с дължина 300 mm, широчина 40 mm и дебелина 4 mm, чиято основа е хоризонтална и съвпада с равнината на максимално разрешеното газене.

(3) Върху товарната марка на всички кораби, измерени по реда на Наредба № 2 от 2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 7 от 2003 г.) и за които са издадени мерителни свидетелства, се вдълбава и знакът за измерване.

(4) В случаите по ал. 3 марката за измерване замества товарната марка и това обстоятелство се вписва в корабното удостоверение на Общността.

(5) Всички други товарни марки включват марката по ал. 2.

Чл. 25. (1) Корабите имат най-малко три двойки товарни марки, едната от които е разположена по средата на корпуса, а другите две съответно на разстояние от носа и кърмата, равно на 1/4 от дължината на кораба.

(2) Кораби с дължина по-малка от 40 m имат най-малко две двойки товарни марки на разстояние от носа и кърмата, съответно на 1/4 от дължината на кораба.

(3) Когато корабите не са предназначени за превоз на товари, е достатъчна една двойка товарни марки, разположени в средата на кораба.

(4) За корабите по ал. 1, плаващи в навигационни зони 1, 2 и 4 от приложение № 1, двойките товарни марки, разположени към носа и към кърмата, се допълват с вертикална линия и допълнителни линии на надводния борд с дължина 150 mm и широчина 30 mm, нанесени към носа на кораба (фиг. 2 към ал. 7).

(5) За корабите по ал. 3 допълнителните линии за надводния борд се нанасят към товарните марки, разположени в средата на кораба.

(6) Маркировки или означения, които престанат да бъдат валидни, се заличават или маркират като изгубили валидност в присъствието и под контрола на представител на ИА “МА”.

(7) В допълнение към товарната марка съответните номера на зоните се посочват с цифри в посока към носа на кораба с височина 60 mm и широчина 40 mm (фиг. 2).

Фигура 2

Чл. 26. (1) Ако равнината на максималното газене за зона 3 на даден кораб е определена, като се приеме, че трюмовете му могат да бъдат затворени по начин, осигуряващ защита от пръски и атмосферни въздействия и ако разстоянието между равнината на максималното газене и горния край на комингса е по-малко от 500 mm, експертите-мерители по чл. 4 от Наредба № 2 от 2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, определят максималното газене за плаване с непокрити трюмове.

(2) В случаите по ал. 1 в корабното удостоверение на Общността се вписва ограничение със следния текст: “При напълно или частично отворени товарни люкове корабът може да се товари само до газене ..... mm под товарната марка за зона 3.”

Чл. 27. (1) Корабите, чието газене може да надхвърли 1 m, имат скали на газене по двата борда възможно по-близо до носа и кърмата на кораба, доколкото позволява формата на кораба, като може да има и допълнителни скали на газене.

(2) Нулевата точка на всяка скала на газене е разположена вертикално на скалата на газене в равнина, успоредна на равнината на максималното газене, и преминаваща през най-ниската точка на корпуса или на кила, ако има такъв.

(3) Вертикалното разстояние над нулевата точка на скалата на газене се оразмерява в дециметри.

(4) Оразмеряването на всяка скала се извършва от водолинията на кораба без товар до 100 mm над водолинията на максималното газене посредством вдълбани или гравирани линии, боядисани в два различни редуващи се на всеки дециметър контрастни цвята.

(5) Оразмеряването се обозначава с цифри отстрани на скалата на всеки два дециметра, както и на върха на скалата.

Главачетвърта

МАНЕВРЕНОСТ

Чл. 28. (1) Корабите и съставите отговарят на изискванията за достатъчна маневреност и управляемост.

(2) За корабите с двигател и съставите се прилагат изискванията по чл. 29—37.

Чл. 29. (1) Управляемостта и маневреността се проверяват чрез ходови изпитвания, които включват и проверка на съответствието с изискванията по чл. 33—37.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да отмени всички или някои изпитвания, ако съответствието с изискванията за управляемост и маневреност е доказано по друг подходящ начин.

Чл. 30. (1) Ходовите изпитвания по чл. 29 се провеждат във вътрешните водни пътища на полигони, определени от ИА “МА”.

(2) Полигоните за изпитвания се разполагат по протежение на течаща или тиха вода, по възможност на прав участък с дължина не помалка от 2 km и с достатъчна широчина, обозначени с добре различими знаци за точното определяне на мястото на кораба.

(3) Изпълнителна агенцията “Морска администрация” определя хидрологичните данни, като дълбочина на водата, широчина на навигационния канал и средна скорост на течението в навигационната част като функция на различни водни стоежи.

Чл. 31. (1) По време на изпитванията по чл. 29 корабите и съставите от кораби, предназначени за превоз на товари, се натоварват най-малко 70 % от пълната им товороподемност, като натоварването се разпределя, за да се обезпечи доколкото е възможно движението на кораба на равен кил.

(2) В случай, че натоварването е по-малко от предвиденото в ал. 1, на кораба не се разрешава да плава по течението с по-голямо натоварване от това, с което е бил по време на изпитванията.

Чл. 32. (1) По време на изпитванията по чл. 29 може да се използва цялото оборудване, указано в т. 34 и 52 от корабното удостоверение, както и оборудването, което може да се управлява от рулевата рубка, с изключение на котвите.

(2) При ходови изпитвания с поворот на кораба при движение по течението се допуска използването на котви.

Чл. 33. (1) При изпитванията по чл. 29 корабите и съставите от кораби доказват способност за достигане на скорост на преден ход не по-малка от 13 km/h спрямо водата.

(2) Изискване по ал. 1 не се прилага за тласкачите, когато плават самостоятелно.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” освобождава от изпълнение на изискването по ал. 1 корабите и съставите от кораби, които плават само в акваторията на пристанища.

(4) Изпълнителна агенция “Морска администрация” проверява способността на кораба в празно състояние да развие скорост, по-голяма от 40 km/h, спрямо водата.

(5) Ако изискването по ал. 1 е потвърдено, в т. 52 от корабното удостоверение на Общността се вписва: “Корабът е способен да развие скорост над 40 km/h спрямо водата”.

Чл. 34. (1) Корабите и съставите от кораби трябва да могат да спират в посока по течението на водния път за кратко време в такова положение, че да остават достатъчно маневрени.

(2) Когато корабите и съставите са не подълги от 86 m и не по-широки от 22,90 m, способността за спиране по ал. 1 се допуска да се замени със способността за поворот.

(3) Способността за спиране се доказва чрез маневри за спиране, изпълнени на изпитвателен полигон по чл. 30, а способността за поворот—чрез извършване на поворот съгласно чл. 37.

Чл. 35. Когато маневрата за спиране по чл. 34 се изпълнява в неподвижна вода, след нея се прави ходово изпитание за движение на заден ход.

Чл. 36. (1) Корабите и съставите от кораби трябва да могат своевременно да предприемат действия за отклоняване.

(2) Способността за отклоняване се доказва чрез извършване на маневра за отклоняване на полигона по чл. 30.

Чл. 37. (1) Корабите и съставите от кораби, които са не по-дълги от 86 m и не по-широки от 22,90 m, трябва да могат да завиват своевременно.

(2) Допуска се изискването за способност за поворот да бъде заменено с изискването за способност за спиране по чл. 34.

(3) Способността за поворот се доказва с извършване на поворот срещу течението.

Главапета

РУЛЕВА СИСТЕМА

Раздел I Общи изисквания

Чл. 38. (1) Корабите се оборудват с надеждна рулева система за осигуряване на маневреността и управляемостта, които се изискват съгласно глава четвърта.

(2) Рулевата система се проектира така, че не допуска рулят да изменя положението си без команда.

(3) Рулевата система осигурява управление на кораба при постоянен ъгъл на крена до 15° и температура от -20° до +50°С.

Чл. 39. (1) Съставните части на рулевата система са с такава здравина, че винаги да издържат на натоварванията, на които са подложени при нормална експлоатация.

(2) Рулевата система се проектира по начин, който да не допуска каквито и да са външни сили, приложени към руля, да нарушават работата на рулевата система и задвижващото го устройство.

Чл. 40. (1) Рулевата система включва и механичен привод, ако това е необходимо за задействане на руля.

(2) Рулевата машина с механичен привод се предпазва от претоварвания посредством система, която ограничава въртящия момент, създаван от механичния привод.

(3) Отворите за балерите на руля и уплътненията им се проектират така, че да се предотвратява изпускането на масла, замърсяващи водата.

Раздел II Устройство за управление на рулевата машина

Чл. 41. (1) Ако рулевата машина е с механичен привод, се осигурява наличие на второ устройство за управление или за включване на ръчен привод, което в случай на повреда или неизправност на устройството за управление се привежда в действие в рамките на 5 s.

(2) Ако второто устройство за управление на рулевата машина или ръчният привод не заработи автоматично, се осигурява възможност това да се направи веднага с едно просто и бързо действие на рулевия.

(3) Второто устройство за управление на рулевата машина или ръчният привод осигурява маневреността и управляемостта, изискваща се съгласно глава четвърта.

Чл. 42. Към хидравличния привод на рулевата машина не могат да се включват други консуматори.

Чл. 43. Хидравличните резервоари се снабдяват с предупредителна система, която следи за спадане на нивото на маслото под минималното ниво, необходимо за безопасна работа.

Чл. 44. Размерите, разположението и подреждането на тръбите, доколкото е възможно, изключват механични повреди и повреди от пожар.

Чл. 45. Хидравличните маркучи: 1. могат да се използват само ако поглъщането на вибрациите или свободата на движение на компонентите прави използването на маркучи неизбежно;

2. се оразмеряват най-малко за максималното работно налягане;

3. се подменят най-малко на всеки 8 години. Чл. 46. Хидравличните цилиндри, хидравличните помпи и хидравличните двигатели и електродвигателите подлежат на проверка най-много на всеки 8 години.

Чл. 47. (1) Щурвалът на ръчния привод не се привежда в действие с механичен привод.

(2) Независимо от положението на руля при автоматично превключване на ръчен привод не се допуска откат на щурвала.

Раздел III Източници на захранване

Чл. 48. (1) Рулевите системи, оборудвани с два механични привода, се осигуряват с наймалко два източника на електрическо захранване.

(2) Когато резервният източник на захранване на рулевата система с механичен привод не работи непрекъснато по време на движение на кораба, буферно устройство с достатъчен капацитет осигурява захранване на рулевата система за времето, необходимо за включване в действие на втория източник.

Чл. 49. Не се допуска включване на други потребители към захранването на рулевата система.

Раздел IV Рулеви системи с винто-рулеви колони, водометни и крилчати движители и носови под- рулващи устройства

Чл. 50. (1) Когато управлението на посоката на упора на винто-рулевите колони, водометния или крилчатия движител или носовото подрулващо устройство е електрическо, хидравлично или пневматично, се осигуряват две независими приводни системи между тях и рулевата рубка, които отговарят на изискванията по чл. 38—49.

(2) Алинея 1 не се прилага, ако системите, посочени в ал. 1, не са необходими за постигане на маневреността и управляемостта, изисквани по глава четвърта или ако са необходими само при изпитванията за спиране.

Чл. 51. При наличие на две или повече независими винто-рулеви колони, водометни или крилчати движители или носови подрулващи устройства не е необходима резервна система за управление, в случай че корабът запазва маневреността и управляемостта си при повреда на едно от тези устройства.

Раздел V Индикатори и контролни устройства

Чл. 52. (1) Положението на руля се обозначава с индикатор в рулевата рубка.

(2) В случай че индикаторът по ал. 1 е електрически, той се захранва с отделен фидер.

Чл. 53. В рулевата рубка се осигурява оптична и звукова сигнализация за:

1. спадане нивото на маслото в хидравличните резервоари под минималното ниво;

2. спадане на работното налягане в хидравличната система;

3. повреди на електрическото захранване на управлението на руля;

4. повреди на електрическото захранване на управлението на приводите;

5. повреди на регулатора за скоростта на завиване;

6. повреди на буферните устройства.

Чл. 54. (1) Регулаторите за скоростта на завиване и техните съставни части отговарят на изискванията, определени в раздел ХVIII на глава осма.

(2) Правилното функциониране на регулатора за скоростта на завиване се обозначава в рулевата рубка чрез зелена индикаторна светлина.

(3) Липсата или недопустимите изменения на захранващото напрежение и недопустимото спадане скоростта на въртене на жироскопа се обозначават в рулевата рубка.

Чл. 55. (1) Когато има други рулеви системи освен регулатора за скоростта на завиване, в рулевата рубка се означава коя от системите е активна.

(2) В рулевата рубка се осигурява възможност за незабавно преминаване от една система към друга.

(3) Регулаторът за скоростта на завиване не трябва да влияе на другите системи за управление на руля.

Чл. 56. Регулаторът за скоростта на завиване се осигурява с независимо електрическо захранване.

Чл. 57. Жироскопите, датчиците и приборите за указване скоростта на завиване, използвани при регулаторите за скоростта на завиване, отговарят на минималните технически изисквания и условията за изпитване на прибор за указване скоростта на завиване съгласно приложение № 2.

Раздел VI Приемане и периодични проверки

Чл. 58. (1) Правилното монтиране на рулевата система се проверява от ИА “МА”, която има право да изиска следните документи:

1. описание на рулевата система; 2. чертежи и технически данни на устройството за управление на рулевата машина;

3. технически данни относно рулевата машина;

4. електрическа схема на свързване; 5. описание на регулатора за скоростта на завиване;

6. експлоатационни инструкции за рулевата система.

(2) Работата на цялата рулева система се проверява чрез ходови изпитвания.

(3) Ако е монтиран регулатор за скоростта на завиване, проверява се надеждното поддържане на предварително определения курс и безопасното преодоляване на завои.

Чл. 59. (1) Рулевите системи с механичен привод подлежат на проверка от овластено за това лице-експерт в съответната област:

1. преди въвеждането им в експлоатация; 2. след повреда; 3. след всяко изменение или ремонт; 4. периодично, най-малко веднъж на 3 години.

(2) Проверката по ал. 1 обхваща най-малко: 1. съответствието с утвърдените чертежи и при периодични проверки дали в рулевите системи са внасяни изменения;

2. функционално изпитване на рулевите системи за всички експлоатационни режими;

3. визуално и проверка за херметичност на хидравличните елементи, по-специално вентили, тръбопроводи, хидравлични маркучи, хидравлични цилиндри, хидравлични помпи и хидравлични филтри;

4. визуално електрическите елементи, поспециално релетата, електродвигателите и защитите;

5. оптичните и звуковите устройства за контрол.

(3) Лицето по ал. 1 издава удостоверение (сертификат) за резултатите от проверката, подписано от него и съдържащо датата на извършването є.

Главашеста

РУЛЕВА РУБКА

Раздел I Общи изисквания

Чл. 60. (1) Рулевата рубка се устройва по такъв начин, че рулевият да е в състояние във всеки момент, когато корабът е на ход, да изпълнява задълженията си.

(2) При нормални условия на експлоатация не се допуска налягането на звука, създаван от кораба и измерен на равнището на главата на рулевия в позицията на управление, да превишава 70 dB(A).

(3) Рулевата рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се оборудва така, че рулевият да управлява кораба в седнало положение, като всички прибори за управление, контрол и наблюдение са разположени така, че той да ги ползва, без да става от своето място и без да губи от полезрение екрана на радиолокатора.

Раздел II Безпрепятствено наблюдение

Чл. 61. (1) Рулевата рубка се конструира така, че да се осигурява безпрепятствено наблюдение във всички посоки.

(2) Не се допуска мъртвата зона за рулевия пред кораба в състояние без товар и с половината от запасите, но без баласт, да превишава две дължини на кораба или 250 m, което от двете разстояния е по-малкото.

(3) Оптичните и електронните средства за намаляване на мъртвата зона не се допуска да се вземат под внимание при проверката.

(4) За допълнително намаляване на мъртвата зона могат да се използват само подходящи електронни средства.

Чл. 62. (1) Полето на безпрепятствено наблюдение за рулевия при неговото обичайно положение е най-малко 240°, от които не помалко от 140° са в пределите на полукръг напред от кораба.

(2) По обичайната ос на зрението на рулевия не се допуска да има разположени прозоречни рамки, мачти или други вертикални конструкции.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” има право да изиска монтиране на подходящи оптични и електронни устройства, когато е осигурено поле на безпрепятствено наблюдение, не по-малко от 240° от хоризонта.

(4) Височината на долния край на страничните прозорци се поддържа възможно най-ниска, а височината на горния край на страничните и задния прозорец се поддържа възможно най-висока.

(5) В случаите по ал. 1—4 се приема, че височината, на която се намира окото на рулевия, е 1650 mm над палубата в рулевата рубка. Чл. 63. (1) Горният край на гледащите напред прозорци на рулевата рубка се изисква да е достатъчно висок, за да позволи при височина на окото 1800 mm безпрепятствено наблюдение напред от най-малко 10° над хоризонталната равнина на височината на окото.

(2) Осигуряването на ясен изглед през предното стъкло при всякакви метеорологични условия се осъществява с подходящи средства.

(3) Рулевите рубки се остъкляват с обезопасено стъкло, което осигурява преминаване на най-малко 75 % от светлината.

(4) Предните стъкла на мостика са незаслепяващи или монтирани, така че да се изключат отражения.

(5) Изискването по ал. 4 се счита за изпълнено, когато прозорците са под наклон спрямо вертикалната равнина, който формира външен ъгъл минимум 10° и не по-голям от 25°.

Раздел III Общи изисквания към оборудването за управление, наблюдение и контрол

Чл. 64. (1) При експлоатацията на кораба се използва оборудване за управление, което се привежда лесно, ясно и недвусмислено в работно положение.

(2) За лесното отчитане на контролните уреди се осигурява възможност тяхната осветеност да се регулира без степени до пълното им затъмняване.

(3) Осветлението на контролните уреди се проектира и изпълнява, така че да не е натрапчиво и да не затруднява разчитането им.

(4) В рулевата рубка се осигурява система за тестване на алармените и индикаторните светлини.

Чл. 65. (1) За установяване дали дадена система е в процес на работа, се задейства зелена индикаторна светлина.

(2) Всяка неизправност или повреда на системите, които изискват контрол, се обозначава с червени предупредителни светлини.

(3) Включването на червена предупредителна светлина се дублира с предупредителен звуков сигнал.

(4) Звуковите предупреждения се дават с единичен, общ сигнал.

(5) Равнището на налягане на звука при предупредителния звуков сигнал трябва да превишава максималното равнище на налягане на околния шум в рулевата рубка с най-малко 3 dB(A). (6) Допуска се предупредителният звуков сигнал да се изключи, след като неизправността или повредата се приеме. Това изключване не пречи предупредителният звуков сигнал да се задейства от друга неизправност.

(7) Червените предупредителни светлини се изключват само когато неизправността бъде отстранена.

Чл. 66. Устройствата за контрол и индикация се проектират и изготвят така, че да се превключват автоматично към друг източник на енергия при изключване на основния им източник на захранване.

Раздел IV Специфични изисквания към оборудването за управление, индикация и контрол на главните двигатели и рулевата система

Чл. 67. (1) Главните двигатели и рулевата система се управляват и контролират от рулевата рубка.

(2) Главен двигател с реверсивна муфа, която може да бъде задействана от рулевата рубка или с гребен винт с регулируема стъпка, която може да бъде изменяна от рулевата рубка, се пуска и спира само от машинното отделение.

Чл. 68. (1) Всеки главен двигател се управлява посредством ръкохватка, движеща се по дъга във вертикална равнина, приблизително успоредна на надлъжната ос на кораба.

(2) Ръкохватката се поставя по начин: 1. осигуряващ, че преместването є към носа на кораба ще води до движение на кораба напред, а преместването є към кърмата—до движение на кораба назад;

2. осигуряващ, при преминаване на ръкохватката през неутрално положение, включването на реверсивната муфа и обръщането на посоката на движение;

3. недопускащ самоволно изместване на ръкохватката от неутрално положение.

Чл. 69. Посоката на задвижващата тяга, действаща на кораба и скоростта на въртене на винта или главните двигатели, се обозначават в рулевите рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор.

Чл. 70. Устройствата за контрол и индикация, изисквани съгласно чл. 53, 101 и 117, се разполагат в рулевата рубка.

Чл. 71. (1) Корабите с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се управляват чрез ръкохватка, която да може лесно да се движи с ръка.

(2) Положението на ръкохватката по отношение на надлъжната ос на кораба се изисква да съответства точно на положението на перата на руля.

(3) Ръкохватка, оставена в зададено положение, не се допуска да води до изменение в положението на перата на руля.

(4) Неутралното положение на ръкохватката се изисква да е ясно означено.

Чл. 72. (1) Когато корабът е снабден с носови рули или специални рули, в частност за движение на заден ход, те се задвижват от рулевата рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, със специални ръкохватки, отговарящи на изискванията по чл. 71.

(2) Изискването по ал. 1 важи и когато при състави от кораби се използва рулева система, монтирана на кораб, различен от този, който задвижва състава.

Чл. 73. (1) Когато се използват регулатори за скоростта на завиване, се допуска при поставяне на ръкохватката за управление на скоростта на завиване в зададеното положение да не се променя избраната скорост.

(2) Ръкохватката за управление се конструира и изработва така, че да може да се движи по достатъчно широка дъга, с която да се гарантира необходимото точно позициониране.

(3) Неутралното положение на ръкохватката ясно се разграничава от другите положения.

(4) Допуска се осветлението на скалата на прибора за указване на скоростта за завиване да се регулира плавно.

Чл. 74. (1) Устройствата за дистанционно управление на цялата рулева система се монтират неподвижно и разполагат така, че избраният курс да бъде ясно видим.

(2) Ако устройствата за дистанционно управление могат да бъдат изключени, те се оборудват с индикаторно устройство, показващо съответните експлоатационни състояния—работещо или неработещо.

(3) Ръкохватките за управление се разполагат така, че да се борави лесно с тях.

Чл. 75. Помощните системи към рулевата система, като подрулващи устройства, устройствата за дистанционно управление, немонтирани стационарно, се считат за допустими, при условие че могат по всяко време да бъдат активирани с команда от рулевата рубка.

Чл. 76. (1) При системите с винто-рулеви колонки, водометни или крилчати движители и носови подрулващи устройства, като устройства за управление, индикация и контрол могат да бъдат приети и други равностойни подходящи устройства.

(2) За системите по ал. 1 се прилагат изискванията по чл. 67—75, като се отчитат специфичните характеристики и разположението на тези системи.

(3) За всяка система се осигурява индикаторното устройство, което ясно да показва посоката на тягата, действаща върху кораба или посоката на струята от водометния движител.

Раздел V Навигационни светлини, светлинни и звукови сигнали

Чл. 77. (1) За контрол на навигационните светлини в рулевата рубка се монтират индикатори за напрежението или други еквивалентни устройства, като светлинни индикатори, ако този контрол не може да се осъществява пряко от рулевата рубка.

(2) В рулевите рубки, проектирани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, на пулта за управление се монтират светлинни индикатори с цел следене на навигационните светлини и светлинните сигнали.

(3) Превключвателите на навигационните светлини са или превключватели и на светлинните индикатори, или са в съседство с тях и принадлежността им е означена ясно.

Чл. 78. (1) Разположението и цветът на светлинните индикатори за навигационните светлини и светлинните сигнали съответстват на реалното им положение и цвят.

(2) Повредата на навигационна светлина или светлинен сигнал води до изгасване на съответния светлинен индикатор или до подаване на сигнал по друг начин.

Чл. 79. (1) В рулевите рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се осигурява възможност за включване на звуков сигнал с бутон, задействан чрез натиск.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за сигнала “Дръжте се встрани от мен” в съответствие с Правилника за плаване в българския участък на р. Дунав, приет с Постановление № 7 на МС от 1992 г. (ДВ, бр. 6 от 1992 г.).

Чл. 80. Навигационните светлини съответстват на изискванията, описани в приложение № 2.

Раздел VI Радиолокатори и прибори за указване скоростта на завиване

Чл. 81. (1) Типът на радиолокатора и прибора за указване скоростта на завиване се одобрява от ИА “МА”.

(2) При поставянето на уредите по ал. 1 се спазват изискванията относно правилност на монтажа и годност за работа на радиолокаторите и приборите за указване скоростта на завиване съгласно приложение № 2.

(3) Устройствата за изобразяване на електронни карти и информационни системи за корабоплаване по вътрешните водни пътища (ус- тройства за ECDIS) за вътрешните водни пътища, които могат да се използват в навигационен режим, се третират като част от оборудването на радиолокатора.

(4) В устройствата за ECDIS за вътрешните водни пътища се прилага електронен стандарт S-57.

Чл. 82. Индикаторът на прибора за указване скоростта на завиване се разполага пред рулевия и в неговото полезрение.

Чл. 83. В рулевите рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор:

1. не се допуска радиолокаторните екрани да се изместват значително извън оста на полезрението на рулевия в нормалното му местоположение;

2. се използва радиолокаторното изображение, което е съвършено ясно без помощта на тубус или сенник при всякакви условия на осветеност извън рулевата рубка;

3. ндикаторът на прибора за указване скоростта на завиване се разполага точно над или под радиолокационното изображение или се включва в него.

Раздел VII Радиотелефонни системи на кораби с рулеви рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор

Чл. 84. (1) На кораби с рулеви рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, радиосъобщенията при категориите радиослужби “кораб-кораб” и “навигационна информация” се приемат чрез високоговорител, а изходящите съобщения—чрез фиксиран микрофон.

(2) Режимът на приемане или предаване се избира с натискане на бутон.

(3) Микрофоните за категориите радиослужби по ал. 1 не могат да се използват за обществена кореспонденция.

(4) Корабите с рулеви рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се осигуряват с радиотелефонна система за категория радиослужба “обществена кореспонденция”, която позволява приемането на съобщения да е възможно от мястото на рулевия.

Раздел VIII Системи за вътрешна връзка на кораба

Чл. 85. (1) На кораби с рулеви рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се монтират системи за вътрешнокорабна връзка.

(2) Вътрешнокорабната връзка по ал. 1 се изисква да се поддържа със:

1. носовата част на кораба или състава от кораби;

2. кърмовата част на кораба или състава от кораби, ако не е възможна пряка връзка от поста за управление;

3. кабините на екипажа; 4. кабината на капитана. (3) Съобщенията в местата от кораба по ал. 2 се приемат чрез високоговорител, а предават— чрез фиксиран микрофон.

Чл. 86. Допуска се връзката с носа или кърмата на кораба или състава от кораби да се осъществява и чрез радиотелефон.

Раздел IХ Система за тревога

Чл. 87. (1) Всеки кораб се оборудва със самостоятелна система за тревога, която достига до жилищните помещения, машинните отделения и помпените помещения.

(2) Превключвателят за алармените сигнали се разполага в обхвата на рулевия и се осигурява срещу автоматично изключване.

(3) Не се допуска нивото на звуковото налягане на алармения сигнал в жилищните помещения да бъде по-малко от 75 dB(A).

(4) В машинните отделения и помпените помещения звуковият алармен сигнал се дублира с мигаща светлина, видима от всички страни и ясно забележима от всяка точка.

Раздел Х Отопление и вентилация

Чл. 88. Рулевите рубки се оборудват с ефикасни системи за отопление и вентилация, които могат да бъдат регулирани.

Раздел ХI Устройство за управление за кърмовите котви

Чл. 89. На кораби и състави от кораби с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, по-дълги от 86 m или по-широки от 22,90 m, кърмовите котви могат да се отдават от рулевия пост.

Раздел ХII Рулеви рубки с променлива височина

Чл. 90. (1) Рулевите рубки с променлива височина се оборудват със система за аварийно спускане.

(2) При спускането на рулевата рубка се осигурява автоматично задействане на ясно различим звуков предупредителен сигнал.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага, ако рискът от нараняване, който възниква от спускането, е избегнат с подходящи мерки, предвидени при проектирането.

(4) Във всички възможни положения на рулевата рубка се осигурява възможност за безопасното є напускане.

Раздел ХIII Запис в корабното удостоверение на Общността за кораби с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радио- локатор

Чл. 91. В случай, че корабът съответства на специалните разпоредби по раздели I, IV—VIII и ХI на глава шеста, прилагани към рулевите рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, в корабното удостоверение на Общността се прави следният запис: “Корабът е с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор”.

Главаседма

МАШИНИ И МЕХАНИЗМИ

Раздел I Общи положения

Чл. 92. (1) Машините и тяхното спомагателно оборудване се проектират, строят и монтират в съответствие с най-добрата практика.

(2) Съоръженията, които подлежат на редовна проверка, вкл. и парните котли, другите съдове под налягане и техните принадлежности и подемните устройства, могат да са оборудвани и да се контролират в съответствие със законодателството на друга държава—член на Европейския съюз.

Чл. 93. На корабите се монтират само двигатели с вътрешно горене, работещи с гориво с температура на възпламеняване над 55 °С.

Раздел II Оборудване за безопасност

Чл. 94. (1) Машините се монтират и оборудват така, че да бъдат достъпни в необходимата степен за обслужване и поддържане и да не застрашават обслужващия персонал.

(2) Машините се обезопасяват срещу случайно задействане.

Чл. 95. Главните двигатели и спомагателното оборудване, парните котли, съдовете под налягане и техните принадлежности се оборудват с обезопасяващи устройства.

Чл. 96. В случай на аварийна ситуация се осигурява възможност за изключване на моторите, задвижващи нагнетателните и всмукателните вентилатори, от място извън пространството, където те са монтирани, и от място извън машинното помещение.

Чл. 97. (1) Когато е необходимо, съединенията на тръбите, по които преминават гориво, смазочно масло и масла, използвани в силови предавки, в системи за управление и задействане и в системи за отопление, се обезопасяват по такъв начин, че да се избегне попадането на пръски или течове на гориво и масло върху горещи повърхности, във въздушните всмукатели на машините или други източници на запалване.

(2) Броят на тръбните съединения по ал. 1 се свежда до минимум.

Чл. 98. (1) Външните тръбопроводи за подаване на гориво с високо налягане в дизеловия двигател, разположени между горивните помпи за високо налягане и горивните дюзи, се обезопасяват посредством поставянето им в система от защитни кожуси, способна да задържи горивото, изтекло при спукване на тръба под високо налягане.

(2) Системата от защитни кожуси включва и устройства за събиране на течове, като при повреда на горивна тръба за високо налягане се задейства система за алармена сигнализация.

(3) Сигнализацията по ал. 2 не се изисква при двигатели с повече от два цилиндъра.

(4) Системата от защитни кожуси не е задължителна при двигатели, разположени на открита палуба, задвижващи брашпили и шпилове.

Чл. 99. Изолацията на частите на двигателите отговаря на чл. 15, ал. 2.

Раздел III Силова уредба

Чл. 100. Пускането, спирането или реверсирането на корабния двигателно-движителен комплекс се извършват по бърз и надежден начин.

Чл. 101. Използват се устройства, с които се контролират задействащи алармена сигнализация при достигне на критична стойност параметри:

1. температурата на охлаждащата вода на главния двигател;

2. налягането на смазочното масло за главния двигател и реверсивната муфа;

3. налягането на маслото и въздуха в устройството за реверс на главния двигател, реверсивните муфи или витлата.

Чл. 102. (1) На кораб с един главен двигател не се допуска автоматично спиране на двигателя, освен за предпазване на двигателя при свръхобороти.

(2) На кораб с един главен двигател се допуска оборудване на двигателя с автоматично устройство за намаляване оборотите на двигателя само ако автоматичното намаляване на оборотите се сигнализира визуално и звуково в рулевата рубка и устройството за намаляване на оборотите може да се изключва от мястото на рулевия.

Чл. 103. Отворите и уплътненията на гребните валове се проектират по такъв начин, че не се допуска изтичане на смазочни материали, замърсяващи водата.

Раздел IV Система за отвеждане на изгорелите газове от двигателя

Чл. 104. (1) Изгорелите газове от двигателя изцяло се отвеждат извън кораба.

(2) Не се допуска навлизането на изгорели газове в помещенията на борда на кораба.

(3) Газоотводните тръбопроводи, преминаващи през жилищните помещения или рулевата рубка, се изолират с газонепроницаема обвивка.

(4) Пространството между газоотводната тръба и газонепроницаемата обвивка се свързва с външния въздух.

Чл. 105. Газоотводните тръбопроводи се монтират и обезопасяват така, че да не могат да причинят пожар.

Чл. 106. (1) В машинните отделения газоотводните тръбопроводи се изолират и се оборудват така, че да могат да се охлаждат.

(2) Извън машинните отделения е достатъчно да се предвиди защита на газоотводните тръбопроводи от физически контакт.

Раздел V Цистерни за гориво, тръбопроводи и принадлежности за тях

Чл. 107. (1) Течното гориво се съхранява в стоманени цистерни, вградени в корпуса или здраво прикрепени към него.

(2) Допуска се горивните цистерни да бъдат изработени от равностоен огнеустойчив материал, ако това се изисква по проекта на кораба.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за горивните цистерни с вместимост по-малка от 12 l, които са фабрично вградени в спомагателни агрегати.

(4) Не се допускат общи прегради на горивните цистерни с цистерните за питейна вода.

Чл. 108. (1) Горивните цистерни, техните тръбопроводи и тръбни съединения се разполагат по начин, недопускащ попадане на гориво и изпарения от него във вътрешността на кораба.

(2) Крановете, предназначени за вземане на проби или дрениране на вода, се затварят автоматично.

Чл. 109. (1) Не се допуска разполагане на горивни цистерни пред таранната преграда.

(2) Не се допуска разполагане на горивни цистерни и техните фитинги точно над машините или газоотводните тръбопроводи.

Чл. 110. (1) Отворите на приемните тръбопроводи на горивните цистерни, с изключение на разходните цистерни, се извеждат на палубата и се маркират ясно.

(2) Отворът на приемната тръба се оборудва със съединителен фланец, отговарящ на европейски стандарт EN 12827:1999.

(3) Горивните цистерни, с изключение на разходните цистерни, се оборудват с отдушни тръби, изведени на открито над палубата и монтирани по начин, недопускащ навлизане на вода в тях.

(4) Напречното сечение на отдушната тръба е най-малко 1,25 пъти по-голямо от напречното сечение на приемната тръба.

(5) При взаимносвързани цистерни напречното сечение на свързващата тръба е най-малко 1,25 пъти по-голямо от напречното сечение на приемната тръба.

Чл. 111. (1) На изходите на цистерните тръбопроводите за разпределяне на гориво се оборудват с бързо затварящ се клапан, който се задейства от палубата, дори когато помещенията, в които се намират тези цистерни, са затворени.

(2) Ако устройството за задействане на клапана по ал. 1 е закрито с капак, той не трябва да се заключва и върху него се поставя символ за бързо затварящ се клапан с дължина на страната минимум 10 см в съответствие с фиг. 9 на приложение № 3.

(3) Устройството за задействане се маркира в червено.

(4) Изискването по ал. 1 не се отнася за цистерните за гориво, директно монтирани на двигателя.

Чл. 112. (1) Горивните тръбопроводи, техните връзки, уплътнения и фитинги се изработват от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които могат да бъдат подложени.

(2) Горивните тръбопроводи се разполагат така, че да не се излагат на неблагоприятното влияние на топлина и да има възможност да бъдат проверявани по цялата им дължина.

Чл. 113. (1) Горивните цистерни се оборудват с устройство за измерване на нивото на запълване.

(2) За измерване на нивото на запълване се използват устройства, които ясно показват нивото на максимално запълване.

(3) Нивомерните стъкла се защитават надеждно срещу повреда от удар, съоръжават се със самозатварящи се кранове в основата, а горните им краища се свързват с цистерните над нивото на максимално запълване.

(4) Нивомерните стъкла се изготвят от материал, който не се деформира при нормална околна температура.

(5) Не се допуска отворите на мерителните тръби да се разполагат в жилищни помещения.

(6) Отворите на мерителните тръби, разположени в машинно или котелно отделение, се оборудват с подходящи самозатварящи се устройства.

Чл. 114. (1) Горивните цистерни се обезопасяват срещу разлив на гориво при зареждане посредством подходящи технически устройства, които се отбелязват в т. 52 от корабното удостоверение на Общността.

(2) Ако горивото се приема от станции за зареждане, които имат собствени технически устройства против разлив на гориво на борда при зареждане, изискванията към оборудването, указани в ал. 1 и чл. 115, не се прилагат.

Чл. 115. (1) При горивни цистерни с автоматично спирателно устройство датчиците спират приемането на горивото при ниво на запълване на цистерната 97 %.

(2) Оборудването по ал. 1 се конструира така, че да е безотказно.

(3) Ако датчикът задейства електрически контакт, който може да прекъсне веригата, предоставена от станцията за зареждане с двоичен сигнал, се осигурява възможност за предаване на сигнала до станцията за зареждане чрез водонепроницаем свързващ контакт, който отговаря на изискванията на международен стандарт, публикация на Международната електротехническа комисия IEC 60309-1:1999, за прав ток от 40 до 50 V, с корпус, оцветен в бяло, и заземяване в положение “десет часа”.

Чл. 116. Горивните цистерни се оборудват с херметично затварящи се гърловини, предназначени за почистване и оглед.

Чл. 117. Горивните цистерни, пряко захранващи главните двигатели и машините, необходими за безопасна експлоатация на кораба, се оборудват с устройство, което дава визуален и звуков сигнал в рулевата рубка, когато нивото на горивото спадне под минималното количество, необходимо за по-нататъшна безопасна експлоатация на кораба.

Раздел VI Съхранение на смазочни масла, на масла, използвани в силови предавки, в системи за управление и задействане и в системи за отопление, тръбопроводи и принадлежности за тях

Чл. 118. (1) Маслата се съхраняват в стоманени цистерни, вградени в корпуса или здраво прикрепени към него.

(2) Допуска се изработването на маслените цистерни от равностоен огнеустойчив материал, ако това се изисква по проекта на кораба.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за маслени цистерни с вместимост по-малка от 25 l.

(4) Не се допуска използването на общи прегради на маслените цистерни с цистерните за питейна вода.

Чл. 119. Маслените цистерни, техните тръбопроводи и тръбни съединения се разполагат по начин, недопускащ попадане на масло и изпарения от него във вътрешността на кораба.

Чл. 120. (1) Не се допуска разполагане на маслени цистерни пред таранната преграда.

(2) Не се допуска разполагане на маслени цистерни и техните фитинги точно над машините или газоотводните тръбопроводи.

Чл. 121. Отворите на приемните тръби на маслените цистерни се обозначават с ясна маркировка.

Чл. 122. (1) Маслените тръбопроводи, техните връзки, уплътнения и фитинги се изработват от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които могат да бъдат подложени.

(2) Маслените тръбопроводи се разполагат така, че да не се допуска излагането им на неблагоприятното влияние на топлина и да има възможност да бъдат проверявани по цялата им дължина.

Чл. 123. (1) Маслените цистерни се оборудват с устройство за измерване на нивото на запълване.

(2) За измерване на нивото на запълване на цистерните по ал. 1 се използват устройства, които ясно показват нивото на максимално запълване.

(3) Нивомерните стъкла на цистерните по ал. 1 се защитават срещу удари, снабдяват се със самозатварящи се кранове в основата, а горните им краища се свързват с цистерните над нивото на максимално запълване.

(4) Нивомерните стъкла се изработват от материал, който не се деформира при нормална околна температура.

(5) Не се допуска отворите на мерителните тръби да се разполагат в жилищни помещения.

(6) Отворите на мерителните тръби, разположени в машинно или котелно отделение, се оборудват с подходящи самозатварящи се устройства.

Раздел VII Системи за изпомпване на сантинни води и системи за осушаване

Чл. 124. (1) За изпомпване на всеки водонепроницаем отсек поотделно се осигуряват системи за изпомпване и осушаване.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за водонепроницаемите отсеци, които обикновено са херметично затворени при експлоатация.

Чл. 125. (1) Екипажните кораби се оборудват с две независими една от друга помпи за изпомпване на сантинни води, разположени в различни помещения.

(2) Една от независимите помпи по ал. 1 се задвижва с мотор.

(3) При кораби с мощност на главния двигател по-малка от 225 kW, или водоизместване под 350 t, или с водоизместване под 250 m3 за кораби, непредназначени за превоз на товари, е достатъчна една помпа независимо дали е ръчна или моторна.

(4) Всяка от помпите по ал. 1 може да работи във всеки водонепроницаем отсек.

Чл. 126. (1) Минималният капацитет Q1 на първата помпа се пресмята по формулата:

Q1 = 0,1.d12 [l/min], където:

d1 = 1,5 ) ( H B L + + 25 [mm]. (2) Минималният капацитет Q2 на втората помпа се пресмята по формулата:

Q2 = 0,1.d22 [l/min], където:

d2 = 2 ) ( H B l + + 25 [mm], където: L е дължината на кораба в метри (m); B—широчината на корпуса в метри (m), измерена до външните страни на външната обшивка на корпуса, изключвайки гребните колела, буртиците и т.н.;

H—височината на борда или най-малкото вертикално разстояние в метри (m) между горната точка на кила и най-ниската точка на палубата при борда на кораба;

l—дължината на най-дългия водонепроницаем отсек в метри (m);

d—дължината на водонепроницаемия отсек, в метри (m);

d1—разчетният вътрешен диаметър на главната осушителна тръба, в милиметри (mm);

d2—разчетният вътрешен диаметър на разклоненията, в милиметри (mm).

(3) Не се изисква стойността на d2 да е поголяма от d1.

(4) При трюмните помпи, свързани със система за осушаване, осушителните тръбопроводи имат вътрешен диаметър не по-малък от d1 в милиметри (mm), а разклоненията имат вътрешен диаметър не по-малък от d2 в милиметри (mm), като за кораби с дължина, по-малка от 25 m, стойностите на d1 и d2 могат да бъдат намалени до 35 mm.

Чл. 127. Допускат се единствено самозасмукващи трюмни помпи.

Чл. 128. (1) Всяко плоскодънно осушаемо помещение с широчина над 5 m се осигурява с най-малко по един всмукател на всеки борд.

(2) Допуска се осушаването на кърмовия отсек от машинното отделение чрез автоматично затваряща се тръбопроводна система.

(3) Осушителните разклонения към отделните отсеци се свързват с главния осушителен тръбопровод чрез невъзвратни клапани.

Чл. 129. (1) Помещенията или другите пространства, които могат да се използват за приемане на баласт, се свързват с осушителната система чрез обикновено спирателно устройство.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за трюмове, които могат да приемат баласт, като те се запълват с баластна вода чрез баластни тръбопроводи, стационарно монтирани и отделно от осушителния тръбопровод, или чрез разклонения, които могат да се свържат с главната осушителна тръба чрез гъвкави връзки или гъвкави преходници.

(3) Не се допуска използване на кингстони за баластиране.

Чл. 130. Трюмните сантини се оборудват с измервателни устройства за измерване на нивото на течностите.

Чл. 131. (1) При стационарна осушителна система тръбопроводите на дъното на трюма, предназначени за осушаване на нефтосъдържащи сантинни води, се оборудват със затварящи устройства, пломбирани от представител на ИА “МА”.

(2) Броят и разположението на затварящите устройства се посочват в корабното удостоверение на Общността.

(3) Заключването на място на затварящите устройства се приема за равностойно на пломбирането по ал. 1.

(4) Ключът или ключовете за заключване на затварящите се устройства се означават съответно и се съхраняват в маркирано и лесно достъпно място в машинното отделение.

Раздел VIII Вместимости за съхраняване за нефтосъдър- жащи води и отработени масла

Чл. 132. (1) На кораба се осигурява възможност за съхранение на нефтосъдържащи води, натрупани по време на работа.

(2) Сантините на машинното отделение се разглеждат като място на съхранение на нефтосъдържащите води, натрупани по време на работа.

Чл. 133. (1) За съхранение на отработени масла в машинното отделение се осигурява едно или повече специални приемни устройства с вместимост най-малко 1,5 пъти количеството на отработените масла от маслените вани на всички монтирани двигатели с вътрешно горене и предавки заедно с хидравличните течности от резервоарите с хидравлична течност.

(2) Връзките, използвани за опразване на приемните устройства по ал. 1, съответстват на европейски стандарт EN 1305:1996.

(3) Ако корабите се използват само за еднодневни рейсове, се допуска ИА “МА” да разрешава изключения от изискванията по ал. 1 и 2.

Раздел IХ Присъщ шум на кораба

Чл. 134. Шумът, присъщ за кораб на ход, и специфичният шум, причинен от всмукването на въздух и изпускането на отработени газове от двигателя, се заглушава с подходящи средства.

Чл. 135. (1) Не се допуска шумът, присъщ за кораб на ход, измерен встрани на 25 m от борда на кораба, да превишава 75 dB (А).

(2) С изключение на дейностите при товарни операции шумът, създаван от неподвижен кораб и измерен встрани на 25 m от борда на кораба, не се допуска да превишава 65 dB (А).

Главаосма

ЕЛЕКТРИЧЕСКО ОБЗАВЕЖДАНЕ

Раздел I Общи разпоредби

Чл. 136. (1) Когато няма конкретни изисквания към отделни части от инсталацията, равнището на безопасност се счита за задоволително, ако частите са произведени в съответствие с валиден европейски стандарт или според изискванията на одобрена организация по реда на Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.

(2) Документацията, удостоверяваща изпълнението на изискванията по ал. 1, се представя на ИА “МА”.

Чл. 137. (1) На борда на кораб се съхраняват следните документи, надлежно подпечатани от ИА “МА”:

1. общи монтажни схеми на цялото електрическо обзавеждане;

2. схеми за включване на главното разпределително табло, аварийното разпределително табло и другите разпределителни табла заедно с най-важните технически данни, като например силата на тока, номиналния ток на защитната апаратура и органите за управление;

3. данни за мощността на електрическите машини и оборудване;

4. видовете кабели и информация за напречните сечения на проводниците.

(2) Документите по ал. 1 се съхраняват от корабопритежателя за корабите без екипаж.

Чл. 138. (1) Електрическото обзавеждане се проектира и изпълнява така, че да работи безотказно при постоянен крен до 15° и температура на въздуха от -20 °С до +40 °С.

(2) Електрическото и електронното обзавеждане и уредите се разполагат така, че да са изцяло достъпни и лесни за поддръжка.

Раздел II Системи за електрическо захранване

Чл. 139. (1) Когато корабът е оборудван с електрическа система за захранване, тя се осигурява с най-малко два източника на захранване по начин, позволяващ при повреда на единия източник другият да може да захранва оборудването, необходимо за безопасно плаване, с енергия в продължение на най-малко 30 минути.

(2) Необходимото захранване с енергия се определя чрез баланс на мощността, като може да се вземе предвид подходящ фактор на едновременна работа.

(3) Независимо от изискванията по ал. 1 се прилагат изискванията по раздел III на глава пета за източника на захранване на рулевата система.

Раздел III Защита от физически контакти, попадане на твърди предмети и проникване на вода

Чл. 140. Видовете минимална защита за неподвижно монтираните части на електрическото обзавеждане, които се изискват, са:

Местоположение Вид минимална защита (в съответствие с международен стандарт, публикация на Международната електротехническа комисия IEC 60529:1992) генератори двигатели трансфорпултове, фитинги обзавежматори разпредедане за лителни осветустройства ление и прекъс- вачи Служебни помещения, IP 22 IP 22 IP (2) 22 IP 22 (1) (2) IP 22 IP 44 машинни отделения, отсеци на рулевото устройство Трюмове IP 55 IP 55 Акумулаторни поме- IP 44 и (Ех) (3) щения и складове за бои Открити палуби и рулеви IP 55 IP 55 IP 55 IP 55 постове Рулева рубка IP 22 IP 22 IP 22 IP 22 IP 22 Жилищни помещения, IP 22 IP 20 IP 20 без санитарни и хигиенни помещения Санитарни и хигиенни IP 44 IP 44 IP 44 IP 44 IP 44 помещения

Забележки: 1) В случай на оборудване с голямо топлоотдаване: IP 12. 2) В случай че устройствата или пултовете нямат този тип защита, тяхното местоположение отговаря на условията, приложими за този тип защита.

3) Електрическото обзавеждане е с одобрен вид защита, в съответствие със: а) европейски стандарти EN 50014:1997; 50015:1998; 50016:2002; 50017:1998; 50018:2000; 50019:2000 и 50020:2002; или б) международен стандарт, публикация на Международната електротехническа комисия IEC 60079 във версията към 1 октомври 2003 г.

Раздел IV Защита от експлозия

Чл. 141. (1) В помещенията, предназначени за съхраняване за акумулаторни батерии или на лесновъзпламеняеми продукти, където е вероятно образуването на взривоопасни газове или смеси, се монтира само сертифицирано взривобезопасно електрообзавеждане.

(2) В помещенията по ал. 1 не се допуска монтиране на електрически прекъсвачи за осветление или за други електрически уреди.

(3) Защитата от експлозия трябва да отчита характеристиките на потенциално опасните газове или газови смеси, които е възможно да се получат (група на взривен потенциал, температурен клас).

Раздел V Заземяване Чл. 142. (1) Системите под напрежение над 50 V се заземяват. (2) Металните части, изложени на физическо въздействие, които при работа не са под напрежение, а фундаменти и кожуси на двигатели, прибори и осветителни инсталации, се заземяват отделно, ако нямат пряк контакт с корпуса в резултат на монтажа им.

(3) Корпусите на подвижните консуматори на енергия и преносните устройства при нормална употреба се заземяват чрез допълнителен заземяващ проводник, вграден в електрическия кабел.

(4) Изискването по ал. 3 не се прилага в случай на използване на трансформатор с разделителна верига или устройства, снабдени с двойна изолация.

Чл. 143. Напречните сечения на заземяващите проводници не се допуска да бъдат по-малки от:

Напречно сечение на Минимални напречни сечения на заземяващите проводници външните проводници вградени в изолираните кабели поставени отделно (в mm2) (в mm2) (в mm2) От 0,5 до 4 Същото напречно сечение, както

4 и това на външния проводник Над 4 до 16 Същото напречно сечение, както и Същото напречно сечение, както и това на външния проводник това на външния проводник Над 16 до 35

16

16 Над 35 до 120 Половината напречно сечение от Половината напречно сечение от това това на външния проводник на външния проводник Над 120

70

70

Раздел VI Максимално допустими напрежения

Чл. 144. Максимално допустимите стойности на напреженията не се допуска да бъдат поголеми от: Вид на инсталацията Максимално допустими напрежения постоянен еднофазен трифазен ток променлив променлив ток ток а. Силови и отоплителни инсталации, включително съеди- 250 V 250 V 500 V нителните муфи за общо ползване б. Инсталации за осветление, връзка, управление и инфор- 250 V 250 V - мация, включително съединителните муфи за общо ползване в. Съединителни муфи, предвидени за захранване на преносими устройства, използвани на открити палуби или в тесни и влажни метални шкафове, различни от котли и цистерни

1. в общия случай 50 V(1) 50 V(1) - 2. когато изолиран трансформатор захранва само един уред - 250 V(2)

3. когато се използват уреди със защитна изолация (двойна изолация) 250 V 250 V 4. когато се използват прекъсвачи на резервна верига І 30 mA - 250 V 500 V г. Преносимите консуматори на енергия, като електрооборудване за контейнери, мотори, вентилатори и мобилни помпи, които обикновено не се местят по време на работа и чиито проводящи части са изложени на физически въздействия, се заземяват посредством заземяващ проводник, който е вграден в свързващия кабел, и които, освен към този заземяващ проводник, са свързани с корпуса с конкретното си поставяне или с допълнителен проводник 250 V 250 V 500 V д. Съединителни муфи, предназначени да захранват преносими уреди, използвани вътре в котли и цистерни 50 V(1) 50 V(1)

Забележки: 1) Когато това напрежение идва от мрежи с по-високо напрежение, се използва галванично отделяне (предпазен трансформатор).

2) Всички полюси на вторичната верига са изолирани от земята.

Чл. 145. В случай че са предприети необходимите защитни мерки, се допускат по-високи напрежения от указаните в чл. 144 за:

1. силови инсталации, ако тяхната мощност го изисква;

2. радиообзавеждане и системи за запалване.

Раздел VII Разпределителни системи

Чл. 146. За постоянен и еднофазен променлив ток се използват следните разпределителни системи:

1. двупроводникова система, единият от проводниците на която се изисква да е заземен (L1/ N/PE);

2. еднопроводникова система, използваща корпуса като обратен проводник, само за местни инсталации (например стартерни устройства за двигатели с вътрешно горене, катодна защита) (L1/PEN);

3. двупроводникова система, изолирана от корпуса (L1/L2/PE).

Чл. 147. (1) За трифазен променлив ток се използват разпределителните системи:

1. система с четири проводника, със заземяване на неутралната точка, неизползваща корпуса като обратен проводник (L1/L2/L3/N/PE)= (мрежа TN-S) или (мрежа ТТ);

2. трипроводникова система, изолирана от корпуса (L1/L2/L3/PE) = (мрежа IT);

3. трипроводникова система със заземяване на неутралната точка, използваща корпуса като обратен проводник, като това не се допуска при крайни контури (L1/L2/L3/PEN).

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да допусне използването на други системи при спазване изискванията за безопасност.

Раздел VIII Съединяване с брегови или други външни източници

Чл. 148. (1) Входящите захранващи кабели от брегови или други външни източници се свързват към корабното електрообзавеждане с неподвижни табла или щепселни муфи.

(2) Не се допуска подлагане на опън на кабелите и кабелните връзки.

Чл. 149. (1) При напрежение над 50 V корпусът се заземява ефективно.

(2) Заземяващата връзка се маркира специално.

Чл. 150. (1) Превключвателните устройства се осигуряват с блокировка, която изключва едновременна работа на корабните генератори с бреговата или с друга външна мрежа.

(2) Допуска се за по-малко от минута едновременна работа на генераторите, бреговата или друга външна мрежа при преминаване от една система към друга без смущение в напрежението.

Чл. 151. (1) За връзката между кораба и брега се осигурява защита против късо съединение и претоварване.

(2) Главното електрическо разпределително табло се осигурява с индикатор, който да показва дали връзката е под напрежение.

(3) На главното електрическо разпределително табло се монтират индикатори, които позволяват сравнение на полярността при постоянен ток и фазовата последователност при трифазен променлив ток, при включване на бордовата мрежа към бреговата.

(4) На табло в близост до връзката се изписват:

1. мерките, необходими за установяване на връзката;

2. видът на тока и номиналното напрежение, а при променлив ток—честотата.

Раздел IX Електрозахранване на други кораби

Чл. 152. (1) Когато други кораби се захранват с електрическа енергия, се използва отделна връзка.

(2) Когато за електрозахранване на други кораби се използват съединителни муфи, разчетени за повече от 16 А, се монтират устройства (например прекъсвачи или блокировки), осигуряващи свързването и изключването само когато линията не е под напрежение.

(3) Не се допуска кабелните връзки да бъдат подлагани на натоварване на опън.

(4) Членове 150—151 се прилагат и за електрозахранването на други кораби.

Раздел X Генератори и електромотори

Чл. 153. (1) Генераторите, електромоторите и съединителните им кутии се монтират на места, достъпни за прегледи, измервания и ремонти.

(2) Видът на обезопасяването на оборудването по ал. 1 съответства на местоположението им съгласно чл. 140.

Чл. 154. Генераторите, задвижвани от главния двигател, от гребния вал или от спомагателни механизми, предназначени за други цели, се проектират за диапазона на оборотите, които могат да се развият при обичайна експлоатация.

Раздел XI Акумулатори

Чл. 155. (1) Акумулаторите се разполагат на достъпни места и се подреждат така, че не се преместват вследствие движението на кораба.

(2) Акумулаторите не се поставят на места, където са изложени на висока или ниска температура, пръски, пара или изпарения.

(3) Акумулаторите не се поставят в рулевата рубка, жилищните помещения или трюмовете.

(4) Изискването по ал. 3 не се прилага за акумулатори за преносими устройства или за такива с мощност за зареждане, по-ниска от 0,2 kW.

Чл. 156. (1) Акумулаторите, изискващи мощност за зареждане над 2 kW (изчислена на база максималното зареждащо напрежение и номиналното напрежение на акумулатора и отчитайки характерната крива на зареждане на зареждащото устройство), се монтират в специално отделено за тях помещение.

(2) Ако акумулаторите са разположени на палубата, достатъчно е да бъдат поставени в шкаф.

Чл. 157. (1) Акумулаторите, изискващи мощност за зареждане до 2 kW, могат да бъдат инсталирани в шкаф или кутия не само ако са на палубата, но и ако са под нея.

(2) Акумулаторите могат да бъдат инсталирани и в машинното отделение или в някое друго добре проветриво място, при условие че са обезопасени срещу падащи предмети и капеща вода.

Чл. 158. (1) Вътрешните повърхности на всички пространства, шкафове, кутии, рафтове или други структурни приспособления, отделени за акумулатори, се защитават срещу агресивното действие на електролита.

(2) За акумулаторите, монтирани в затворени отсеци, шкафове или кутии, се осигурява ефикасна вентилация.

(3) За никел-кадмиеви акумулатори, изискващи мощност за зареждане над 2 kW, и за оловни акумулатори, изискващи мощност за зареждане над 3 kW, се осигурява принудителна вентилация.

(4) Въздухът за вентилацията влиза откъм пода и се изпуска през тавана, така че да се осигури пълното изхвърляне на газа.

(5) Не се допуска вентилационните тръбопроводи да съдържат устройства, възпрепятстващи въздушния поток (спирачни вентили и др.).

Чл. 159. (1) Необходимият въздушен поток Q се изчислява по формулата:

Q = 0,11I.n [m3/h]; където: I = 1/4 от максималния ток, в ампери (А), подаван от зарядното устройство;

n е броят на клетките. (2) За буферните акумулатори на бордовата мрежа се допуска ИА “МА” да одобрява други методи на изчисление, отчитащи характерната крива на зареждане на зареждащото устройство, при условие че тези методи се основават на изискванията на организации по чл. 4 или на съответните стандарти.

(3) При естествена вентилация се осигурява напречно сечение на въздуховодите, достатъчно за необходимото количество подаван въздух при скорост на въздушния поток 0,5 m/s.

(4) Сечението на въздуховодите е най-малко 80 сm2 за оловни акумулатори и най-малко 120 сm2—за никел-кадмиеви акумулатори.

Чл. 160. (1) Когато се използва принудителна вентилация, се осигурява вентилатор, за предпочитане от смукателен вид, чийто мотор е извън газовия или въздушния поток.

(2) Вентилаторите се проектират така, че да се изключва появата на искри поради допир между перка и обшивката на вентилатора и да не се допуска статично електричество.

(3) Знакът “Забранено паленето на огън и пушенето” съгласно фиг. 2 от приложение № 3 е с диаметър не по-малък от 10 cm и се поставя на вратите или на капаците на отсеците, шкафовете или кутиите, в които се намират акумулатори.

Раздел XII Електрически табла, прекъсвачи и устройства за защита, уреди за измерване и контрол

Чл. 161. (1) Уредите, прекъсвачите, предпазителите и разпределителните устройства на таблата се подреждат така, че да са достъпни за поддръжка и ремонт.

(2) Клемите за напрежения до 50 V се разделят от тези с напрежение над 50 V и съответно се означават.

(3) На таблата за всички ключове и уреди се поставят маркиращи табелки, които идентифицират веригите.

(4) На таблата по ал. 3 се посочват номиналният ампераж и веригите на предпазителите.

Чл. 162. Когато уреди с работно напрежение над 50 V се монтират зад врати, елементите под напрежение на тези уреди се обезопасяват против случаен допир, когато вратите се отварят.

Чл. 163. (1) Електрическите табла се изработват от издръжливи, огнезадържащи, самозагасящи се, хигроскопични материали с достатъчна механична здравина и трайност.

(2) Ако на електрическите табла са монтирани предпазители с висока мощност при изключване (ВМИ), за монтажа и отстраняването на тези предпазители се осигуряват принадлежности и индивидуални средства за защита.

Чл. 164. (1) Веригите на генераторите и на потребителите на енергия се осигуряват със защити срещу късо съединение и претоварване по всички незаземени проводници.

(2) За защитите по ал. 1 се допуска да се използват прекъсвачи, задействащи се при късо съединение и претоварване или предпазители.

(3) Веригите, захранващи електромоторите на приводите (рулева машина) и техните управляващи вериги, се обезопасяват само срещу късо съединение.

(4) Когато във веригите по ал. 3 има топлинни прекъсвачи, те се неутрализират или се настройват за най-малко двойния размер на номиналната сила на тока.

Чл. 165. (1) Изходите от главното електрическо табло към потребителите на енергия, работещи при сила на тока повече от 16 А, се осигуряват със силов изключвател или прекъсвач.

(2) Потребителите на енергия за задвижване на кораба, рулевата машина, индикатора за положението на руля, системите за навигация и безопасност и потребителите на енергия с номинален ампераж над 16 А се захранват от отделни вериги.

(3) Веригите на потребителите на енергия, необходими за задвижване и маневриране на кораба, се захранват направо от главното електрическо табло.

(4) Оборудването за прекъсване на вериги се избира на база номинален ампераж, топлинна или динамична издръжливост и капацитет на прекъсване, като се осигурява прекъсвачите едновременно да изключват всички проводници под напрежение и мястото на прекъсвачите да е разпознаваемо.

(5) Предпазителите, които се използват, са закрити, от стопяем тип, изработени от керамика или равностоен материал, и замяната им е възможна без никаква опасност при физически контакт за оператора.

Чл. 166. (1) Генераторните, акумулаторните и разпределените вериги се оборудват с уреди за измерване и контрол, когато това се изисква за безопасна експлоатация на инсталацията.

(2) Мрежите с напрежение над 50 V, които не са заземени, се оборудват с детектор за заземяване, способен да подава както визуален, така и звуков алармен сигнал, като в помощните инсталации (например веригите за управление) се допуска такова устройство да не се монтира.

Чл. 167. (1) Електрическите табла се поставят на достъпни и добре проветриви места и се обезопасяват срещу вода и механична повреда.

(2) Тръбопроводите и въздуховодите се изграждат така, че при течове електрическите табла да не могат да бъдат повредени, а ако монтирането им в близост до електрическите табла не може да се избегне—наблизо се изисква да няма подвижни сглобки.

(3) Шкафовете и нишите в стените, където са монтирани незащитени прекъсвачи, се изработват от труднозапалим материал или им се осигурява защита с метална или друга труднозапалима обшивка.

(4) Когато напрежението е над 50 V, на мястото на оператора пред главното електрическо табло се поставят изолационни решетки или килимчета.

Чл. 168. За горивните форсунки, помпите за гориво, горивните сепаратори и вентилаторите на машинното отделение се инсталират аварийни прекъсвачи на централно място извън помещенията, в които се намира оборудването.

Раздел XIII Арматура за инсталации

Чл. 169. Кабелните кутии се оразмеряват в зависимост от свързваните кабели и съответстват на използваните видове кабел.

Чл. 170. Щепселните кутии за разпределителните вериги с различни напрежения или честоти се конструират така, че да не е възможно да бъдат объркани при работа с тях.

Чл. 171. (1) В кабелните кутии се използват изключватели, които изключват едновременно всички незаземени проводници във веригата.

(2) За незаземени вериги се допускат еднополюсни прекъсвачи при веригите за осветление на жилищни помещения, с изключение на пералните, хигиенните, миялните и други помещения с мокри съоръжения.

Чл. 172. Когато силата на тока превишава 16 А, изисква се да има възможност да се блокират щепселните кутии с изключвател по такъв начин, че щепселите да могат да бъдат поставяни и изваждани само при изключено захранване.

Раздел XIV

Кабели

Чл. 173. (1) Кабелите са негорящи, водо- и маслоустойчиви.

(2) Допуска се в жилищни помещения да се използват друг вид кабели, при условие че са ефективно защитени и имат огнезадържащи и самозагасящи характеристики.

(3) Стандартите за огнезадържане на електрическите кабели са:

1. международни стандарти, публикации на Международната електротехническа комисия IEC 60332-1:1993, 60332-3:2000; или

2. равностойни нормативни разпоредби, признати от една от държавите—членки на Европейския съюз.

Чл. 174. Напречното сечение на кабелите, използвани за силови и осветителни вериги, се изисква да бъде май-малко 1,5 mm2.

Чл. 175. (1) Металната арматура, оплетката или обшивката на кабелите при нормални работни условия не се допуска да се използва като проводник или за заземяване.

(2) Металната оплетка или обшивка на кабелите в силови и осветителни инсталации се заземява поне в единия край.

Чл. 176. (1) Напречното сечение на проводниците отчита тяхната максимално допустима крайна температура (допустимо токово натоварване) и допустимия спад в напрежението.

(2) Спадът в напрежението между главното електрическо табло и най-неблагоприятната точка в инсталацията се изисква да не е по-голям от 5 % при осветителните и 7 % в силовите или отоплителните вериги, сравнено с номиналното напрежение.

Чл. 177. (1) Кабелите се изисква да бъдат защитени срещу механични повреди.

(2) Средствата за закрепване на кабелите се изисква да осигуряват евентуалното напрежение на опън да остава в допустимите граници.

(3) Когато кабелите преминават през прегради или палуби, не се допуска механичната якост, водонепроницаемостта и огнеустойчивостта на преградите или палубите да се нарушава от отворите.

Чл. 178. (1) Краищата и съединенията на всички проводници се изработват така, че да се запазят първоначалните електрически, механични, огнезадържащи и при необходимост, огнеустойчиви свойства.

(2) Броят на кабелните съединения трябва да бъде минимален.

Чл. 179. Кабелите, свързани с рулеви рубки с променлива височина, се изисква да са достатъчно гъвкави и да имат изолация с достатъчна гъвкавост до температури от -20 °С и устойчивост на водна пара и други изпарения, ултравиолетови лъчи и озон.

Раздел XV Осветителни инсталации

Чл. 180. (1) Осветителните уреди се монтират така, че топлината, която отделят, да не запали намиращите се в близост запалими предмети и части.

(2) Приборите по ал. 1 на откритите палуби се монтират така, че да не затрудняват опознаването на навигационните светлини.

Чл. 181. (1) Когато два или повече осветителни прибора са монтирани в машинно или котелно помещение, те се захранват най-малко от две вериги.

(2) Изискването по ал. 1 се прилага и за помещения, в които са монтирани охладително или хидравлично оборудване или електромотори.

Раздел XVI Навигационни светлини

Чл. 182. (1) Разпределителните табла за навигационните светлини се монтират в рулевата рубка и се захранват от отделен кабел от главното разпределително табло или от други две независими вериги.

(2) Всяка навигационна светлина се захранва, обезопасява и включва поотделно от разпределителното табло за навигационните светлини.

(3) Контролните устройства, предвидени в чл. 77, ал. 1, се поставят така, че при възникване на повреда в тях тя да не влияе на функционирането на светлините, които те контролират.

Чл. 183. (1) Няколко светлини, образуващи функционална група и монтирани заедно на едно място, могат да бъдат захранвани, включвани и контролирани общо.

(2) В разпределителните табла се монтира и инсталация за контрол, която установява повреда на всяка от светлините по ал. 1.

(3) Не се допуска използването на два светлинни източника едновременно в двойна светлина (две светлини, монтирани една над друга или в една кутия).

Раздел XVII Алармени системи и системи за безопасност на механичното оборудване

Чл. 184. (1) Алармените системи се проектират така, че евентуалната им повреда да не води до повреда на контролираното оборудване и устройства.

(2) Бинарните предаващи устройства се проектират на принципа на устойчивост на тока или на принципа на контролирано натоварване.

(3) Светлинните алармени сигнали се разполагат така, че да остават видими, докато повредата не бъде отстранена, като аларменият сигнал, чието приемане е потвърдено, се отличава от алармения сигнал, за който все още няма потвърждение.

(4) Всеки алармен сигнал включва и звуково предупреждение.

(5) В алармените системи се включва и устройство за изключване на звуковите алармени сигнали.

(6) Не се допуска изключването на един звуков алармен сигнал да пречи друг сигнал да се задейства по друга причина.

(7) Изключения от ал. 6 се допускат само при алармени системи, които включват по-малко от пет точки на измерване.

Чл. 185. (1) Системите за безопасност се проектират така, че да спрат или забавят работата на съответното оборудване или да предупредят поста на управление с постоянно присъствие на оператор да предприеме мерки, преди да се е стигнало до аварийна ситуация.

(2) Бинарните предаващи устройства се проектират на принципа на контролирано натоварване.

(3) Ако системите за безопасност не са проектирани да се самоконтролират, се осигурява възможност за проверка на правилната им работа.

(4) Системите за безопасност се проектират и поставят така, че да са независими от други системи.

Раздел XVIII Електронно оборудване

Чл. 186. Условията за изпитване в този раздел се прилагат само за електронни устройства, необходими за рулевата система и за силовите установки на корабите, включително спомагателните им устройства.

Чл. 187. Към електронното оборудване се прилагат следните условия за изпитване:

1. натоварванията, произтичащи от изпитванията по този раздел, не причиняват повреда или неизправност на електронните устройства;

2. изпитванията съгласно съответните международни стандарти, като международен стандарт, публикация на Международната електротехническа комисия IEC 60092-504:2001, с изключение на изпитването на студоустойчивост, се извършват с включено устройство;

3. изпитванията включват проверка на правилното функциониране;

4. допустими са следните отклонения в напрежението и честотата по време на изпитването:

Отклонения продълкраткожителни трайни В обичаен режим Честота ±5 % ±10 % 5 s Напрежение ±10 % ±20 % 1,5 s При работа на Напреакумулаторна жение +30 %/-25 % батерия

Чл. 188. Топлинното изпитване обхваща: 1. загряване на образеца до температура от 55 °С за 30 min; 2. поддържане на достигнатата температура в продължение на 16 h и последващо провеждане на работно изпитване.

Чл. 189. Изпитването на студоустойчивост обхваща изключване на образеца и охлаждане до -25°С, като тази температура се поддържа два часа, след което температурата се повишава до 0 °С и се провежда работно изпитване.

Чл. 190. (1) Вибрационното изпитване се извършва при резонансна честота на колебанията на прибора или неговите части по трите оси в продължение на 90 min за всяка ос.

(2) В случай че не се появи ясен резонанс, изпитването се извършва при 30 Hz.

(3) Вибрационното изпитване се извършва при синусоидални колебания в следните граници:

1. общи изисквания: f = 2 до 13,2 Hz; а = ±1 mm (амплитудата а = 1/4 от амплитудата на вибрацията);

f = 13,2 до 100 Hz; ускорение ±0,7 g; 2. оборудването, предназначено за монтиране върху дизелови двигатели или рулеви машини, се изпитва, както следва:

f = 2 до 25 Hz; а = ±1,6 mm (амплитудата а = 1/4 от амплитудата на вибрацията);

f = 25 до 100 Hz; ускорение ±4 g; 3. датчиците, предназначени за монтиране в газоотводните тръби на дизеловите двигатели, могат да бъдат подложени на значително поголеми натоварвания, като при изпитванията това се взема предвид.

Чл. 191. Изпитването за електромагнитна съвместимост се извършва в съответствие с международни стандарти, публикации на Международната електротехническа комисия IEC 61000-4-2:1995, 61000-4-3:2002 и 61000-4-4:1995, при степен на изпитване номер 3 от съответния стандарт.

Чл. 192. (1) Доказателствата за адекватност на електронното оборудване по отношение на условията за изпитване по този раздел се предоставят от неговия производител.

(2) За доказателство по ал. 1 се приема също и сертификат от одобрена организация съгласно Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.

Раздел XIХ Електромагнитна съвместимост

Чл. 193. (1) Функционирането на електрическите и електронните системи не се допуска да се влияе от електромагнитния фон.

(2) Общите мерки за ограничаване на смущенията обхващат:

1. прекъсване на връзката между източника на смущение и съответните устройства;

2. намаляване на причините за смущения от източника им;

3. намаляване чувствителността на съответните устройства към смущения.

Главадевета

ОБОРУДВАНЕ

Раздел I Котвено оборудване

Чл. 194. (1) Корабите, предназначени за превоз на товари, с изключение на лихтерите с дължина L, по-малка от 40 m, се оборудват с носови котви, чиято обща маса Р се изчислява по формулата: P = k.B.T [kg], където: k е коефициентът, който отчита връзката между дължината L и широчината B и типа на кораба: k = cvL/(8.B), като за лихтери се приема, че к = с;

с—емпиричният коефициент, даден в таблицата: Товароподемност в тонове Коефициент с До 400 включително

45 От 400 до 650 включително

55 От 650 до 1000 включително

65 Над 1000

70 (2) За кораби, чиято товароподемност не превишава 400 t и които предвид конструкцията и предназначението им се използват само по предварително определени еднодневни рейсове, се допуска ИА “МА” да изисква за носовите котви само 2/3 от общата маса Р.

Чл. 195. Пътническите кораби и корабите, които не са предназначени за превоз на товари, с изключение на тласкачите, се оборудват с носови котви, чиято обща маса Р се получава по формулата:

P = k.B.T [kg], където k е коефициентът по чл. 194, ал. 1, като за определяне на стойността на емпиричния коефициент с вместо пълната товароподемност в тонове се взема водоизместването в кубически метри, записано в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 196. (1) Корабите по чл. 194, ал. 1, чиято максимална дължина не превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 25 % от масата Р.

(2) Кораби, чиято дължина е по-голяма от 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от масата Р, изчислена по формулата по чл. 194 или чл. 195.

(3) Кърмови котви не се изискват за: 1. кораби, при които масата на котвата на кърмата е по-малка от 150 kg; при корабите, указани в чл. 194, ал. 2, под внимание се взема намалената маса на носовите котви;

2. лихтерите. Чл. 197. (1) Корабите, предназначени за задвижване на твърдо свързани състави, чиято дължина не превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви с обща маса 25 % от масата Р, изчислена по формулата по чл. 194 по отношение видовете състави (считани за навигационни единици), одобрени и записани в корабното удостоверение на Общността.

(2) Корабите, предназначени за задвижване на твърдо свързани състави, чиято дължина превишава 86 m, при движение по течението се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от максималната маса Р, изчислена по формулата по чл. 194, по отношение видовете състави (считани за навигационни единици), одобрени и записани в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 198. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да допусне намаляване на масата на котвите, изчислени съгласно чл. 194—197, за някои видове котви при спазване изискванията за безопасност.

(2) Допуска се общата маса Р, определена за носовите котви, да се разпределя между една или две котви.

(3) Допуска се общата маса Р да се намали с до 15 %, ако корабът е оборудван само с една носова котва и котвеният клюз е разположен в диаметралната равнина.

(4) Общата маса, изисквана за кърмовите котви за тласкачи и кораби, чиято максимална дължина превишава 86 m, се допуска да бъде разпределена между една или две котви.

(5) Масата на най-леката котва не се допуска да бъде по-малка от 45 % от общата им маса.

Чл. 199. (1) Не се допуска използване на чугунени котви.

(2) Върху котвите се посочва тяхната маса с цифри, които изпъкват релефно и са направени така, че да бъдат трайни.

(3) Котвите с маса над 50 kg се оборудват с лебедки.

Чл. 200. (1) Носовите котвени вериги имат дължини не по-малки от:

1. за кораби с дължина до 30 m—40 m; 2. за кораби от 30 до 50 m—с 10 m по-дълга от дължината на кораба;

3. за кораби с дължина над 50 m—60 m. (2) Веригите на кърмовите котви са с минимална дължина 40 m.

(3) Когато корабите спират с носа по течението, се оборудват с вериги на кърмовите котви с минимална дължина 60 m.

Чл. 201. (1) Минималното разкъсващо усилие на опън R на котвените вериги се изчислява по формулите:

1. за котви с маса, по-малка от 500 kg— R = 0,35.P' [kN];

2. за котви с маса над 500 kg, но непревишаваща 2000 kg—R = [0,35—(P'—500)/ 15 000]P' [kN]; 3.за котви с маса, по-голяма от 2000 kg— R = 0,25.P' [kN];

където Р' е теоретичната маса на всяка котва, изчислена съгласно чл. 194—197 и чл. 198, ал. 2—5.

(2) Разкъсващото усилие на котвените вериги съответства на стандарт, който е в сила в една от държавите—членки на Европейския съюз.

(3) Когато котвата е с по-голяма маса, отколкото изискваната съгласно чл. 194—198, разкъсващото усилие на котвената верига се определя като функция от действителната маса на котвата.

(4) В случай че на кораба са монтирани потежки котви със съответно по-здрави котвени вериги, само минималните стойности на масата и разкъсващото усилие, които се изискват съгласно чл. 194—198 и чл. 201, се записват в корабното удостоверение на Общността.

(5) Свързващите звена (вертлюзите) между котвата и котвената верига издържат на разкъсващо усилие с 20 % по-високо от силата на опън на съответната верига.

(6) Използването на въжета вместо котвени вериги е допустимо, като въжетата имат същото разкъсващо усилие, както изискваното за веригите, но са с 20 % по-дълги.

Раздел II Друго оборудване

Чл. 202. На борда на кораба е задължително наличието на следното минимално оборудване:

1. радиотелефонна система; 2. прибори и устройства за подаване на визуални и звукови сигнали, както и дневна и нощна сигнализация на кораба;

3. допълнителни аварийни светлини от предписаните светлини за стоянка;

4. маркиран огнеустойчив съд с капак за нефтозамърсени парцали и пакли;

5. маркиран огнеустойчив съд с капак за опасни или замърсяващи твърди отпадъци и такъв за опасни или замърсяващи течни отпадъци;

6. маркиран огнеустойчив съд с капак за нефтосъдържащи води.

Чл. 203. (1) В допълнение към оборудването по чл. 202 задължително е наличието и на:

1. три швартови стоманени корабни въжета; 2. буксирни въжета—за корабите, за които се изискват;

3. хвъргало; 4. подвижен трап (сходня) за качване и слизане от кораба;

5. кука;

6. корабна аптека; 7. бинокъл 7 Ч 50 или с по-голям диаметър на обективните лещи;

8. инструкция за спасяването и оказването на първа помощ на човек, паднал зад борда;

9. прожектор, който се управлява от рулевата рубка;

10. трап или стълба на кораб, чийто свободен борд спрямо водолинията при газене на кораба празен е по-висок от 1,5 m.

(2) Въжетата по ал. 1, т. 1 имат следните минимални дължини:

1. първо въже—L + 20 m, но не повече от 100 m; 2. второ въже—2/3 от дължината на първото въже;

3. трето въже—1/3 от дължината на първото въже.

(3) Наличието на най-късото въже по ал. 2 не е задължително на борда на кораби с дължина L, по-малка от 20 m.

(4) Въжетата по ал. 1, т. 1 имат разкъсващо усилие на опън Rs, изчислена по формулите:

1. за кораби, за които L.B.T е до 1000 m3— Rs = 60 + (L.B.T)/10 [kN];

2. за кораби, за които L.B.T превишава 1000 m3—Rs = 150 + (L.B.T)/100 [kN]. (5) За въжетата, чието наличие е задължително, на борда на кораба се съхранява сертификат в съответствие с т. 3.1 на европейски стандарт EN 10204:1991.

(6) Въжетата по ал. 1, т. 1 могат да бъдат заменени със синтетични въжета със същата дължина и разкъсващо усилие на опън, което усилие се посочва в сертификата.

(7) Влекачите се оборудват с определен брой буксирни въжета по ал. 1, т. 2.

(8) Основното буксирно въже е с дължина най-малко 100 m и издържа разкъсващо усилие на опън в kN най-малко 1/3 от общата мощност на главните двигатели в kW.

(9) Самоходните кораби и тласкачите, които са проектирани и да влачат, се оборудват с буксирно въже с дължина не по-малка от 100 m и издържащо на разкъсващо усилие на опън в kN най-малко 1/4 от общата мощност на главните двигатели в kW.

(10) Трапът по ал. 1, т. 4 е с широчина наймалко 0,4 m и дължина 4 m, страничните му краища са обозначени с ярко оцветена ивица и е оборудван с перило; за малки кораби се допуска ИА “МА” да одобрява по-къси трапове.

(11) Корабната аптека по ал. 1, т. 6 е със съдържание, което съответства на Наредба № 9 от 2003 г. за медицинското обслужване на корабите (ДВ, бр. 17 от 2003 г.), като аптеката се съхранява в кабината или в рулевата рубка така, че да бъде лесно и безопасно достъпна при необходимост, а в случай че аптеката се съхранява под капак, той се маркира със символ за аптека съгласно фиг. 8 от приложение № 3 с дължина на страната минимум 10 сm.

Раздел III Преносими пожарогасители

Чл. 204. (1) Най-малко един преносим пожарогасител, съответстващ на европейски стандарт EN 3:1996, се разполага на всяко от следните места:

1. в рулевата рубка; 2. в жилищните помещения, близо до всеки вход откъм палубата;

3. близо до всеки вход към обслужващите пространства, до които няма достъп от жилищните помещения и в които се помещават отоплителни, кухненски или хладилни устройства, работещи на твърдо или течно гориво или втечнен газ;

4. при всеки вход към машинните и котелните отделения;

5. на подходящи места под нивото на палубата в машинните и котелните отделения, така че никое място в отделенията да не е на повече от 10 m пешеходно разстояние от пожарогасител. (2) Могат да се използват само прахови преносими пожарогасители с вместимост най-малко 6 kg, отговарящи на изискването по ал. 1, или други преносими пожарогасители със същия капацитет.

(3) Пожарогасителите по ал. 2 са подходящи за пожари от клас А, БиВи за пожари в електрически инсталации с напрежение до 1000 V.

(4) В допълнение могат да се използват пожарогасители с прах, течност или пяна, подходящи за класа пожар, който би възникнал в помещението, за което са предвидени.

(5) Преносимите пожарогасители с СО2 могат да се използват само за гасене на пожар в камбуз и на електрическа инсталация.

(6) Не се допуска вместимостта на пожарогасители по ал. 5 да превишава 1 kg на 15 m3 от помещението, в което са поставени за ползване.

Чл. 205. (1) Годността на преносимите пожарогасители се проверява най-малко веднъж на две години.

(2) След проверката по ал. 1 се издава удостоверение, подписано от проверяващия и съдържащо датата на проверката.

Чл. 206. В случай че преносимите пожарогасители са монтирани така, че не се виждат поради панел, който ги закрива, панелът се маркира със символа за пожарогасител съгласно фиг. 3 от приложение № 3 с дължина на страната минимум 10 сm.

Раздел IV Стационарни противопожарни системи в жилищните помещения, рулевите рубки и прост- ранствата за пътници

Чл. 207. Противопожарната защита със стационарни противопожарни системи в жилищните помещения, рулевите рубки и пространствата за пътници се осигурява само с подходящи автоматизирани водни струйници.

Чл. 208. (1) Монтажът или промяната на системите по чл. 207 се извършва от овластени за това организации.

(2) Системите се изработват от стомана или равностойни негорими материали.

(3) Системите се конструират така, че да бъдат в състояние да разпръскват вода с дебит най-малко 5 l/m2 в минута на площта на найголямото помещение, което е под защита.

(4) Типът на системите, разпръскващи помалки количества вода, се одобрява съгласно Резолюция на ИМО А 800(19) или друг стандарт, признат съгласно процедурата на комитета по чл. 19, т. 2 на Директива 2006/87/ЕО.

(5) Типът по ал. 4 се одобрява от оторизирана организация по реда на Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели или акредитирана институция, която се изисква да извършва изпитванията при спазване на европейски стандарт EN ISO/IEC 17025:2000 за общите изисквания към компетентността на лабораториите за изпитвания и калибриране.

Чл. 209. (1) Системите по чл. 207 се проверяват от овластено за това лице—експерт в съответната област:

1. преди въвеждане в експлоатация; 2. преди връщането им в работен режим, след като са били задействани;

3. след всяко изменение или ремонт; 4. редовно най-малко веднъж на две години. (2) При осъществяване на проверката лицето по ал. 1 извършва:

1. външен оглед на цялата система; 2. функционални изпитвания на системите за защита и струйниците;

3. функционални изпитвания на съдовете под налягане и помпената система.

(3) След приключване на проверката лицето по ал. 1 издава удостоверение за извършването є, като поставя подпис и датата на проверката.

Чл. 210. Броят на стационарните системи се записва в корабното удостоверение на Общността.

Раздел V Стационарни противопожарни системи в машинните, котелните и помпените отделения

Чл. 211. (1) В стационарните противопожарни системи в машинните, котелните или помпените отделения могат да се използват следните пожарогасителни реагенти:

1. СО2 (въглероден диоксид); 2. HFC 227 еа (хептафлуоропропан); 3. IG-541 (52 % азот, 40 % аргон, 8 % (въглероден диоксид);

4. FК-5-1-12 (додекафлуоро-двуметилпентантрион).

(2) Използването на други пожарогасителни реагенти, различни от указаните в ал. 1, се допуска само съгласно процедурата на комитета по чл. 19, т. 2 от Директива 2006/87/ЕО.

Чл. 212. (1) Въздухът, необходим за процеса на горене в главните двигатели, не се допуска да е въздух от помещения, защитени със стационарни противопожарни системи.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато има две отделни независими и херметично отделени машинни отделения или ако отстрани на машинното отделение има отделно машинно отделение за подрулващото устройство на носа, което да осигурява способност на кораба да се движи на собствен ход в случай на пожар в машинното отделение.

(3) Принудителната вентилация в защитеното помещение се проектира да изключва автоматично, ако противопожарната система се задейства.

(4) В защитеното пространство се осигуряват устройства, с които всички отвори, през които може да проникне въздух или да изтече газ, бързо се затварят и ясно да се установява дали те са отворени или затворени.

(5) Въздухът, който излиза от предпазните вентили на съдовете за сгъстен въздух, монтирани в машинните отделения, се извежда на открито.

(6) Свръхналягането или разреждането, възникващо от притока на пожарогасителни реагенти, не се допуска да води до разрушаване на елементите на околните прегради в защитеното помещение, като се изисква да съществува възможност налягането да се изравнява, без да се създава опасност.

(7) Защитените помещения се осигуряват със средства за извличане на пожарогасителни реагенти и газове от пожара.

(8) Средствата по ал. 7 могат да се управляват от места, извън защитените помещения, и са достъпни при пожар вътре в защитените пространства.

(9) При неподвижно монтирани екстрактори те не се задействат, докато се гаси пожар.

Чл. 213. Защитеното помещение се оборудва с подходяща пожароизвестителна система, чиято алармена сигнализация е изведена в рулевата рубка, корабните кабини и защитеното помещение.

Чл. 214. (1) Пожарогасителният реагент се пренася до защитеното помещение и разпръсква в него чрез фиксирана тръбопроводна система.

(2) Вътре в защитеното помещение тръбите и съответните им фитинги са изработени от стомана.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага за тръбопроводи, свързващи цистерните и удължителните елементи, при условие че използваните материали за изработването им имат равностойни свойства в случай на пожар и са защитени от корозия отвън и отвътре.

(4) Изпускателните дюзи се оразмеряват и оборудват по такъв начин, че пожарогасителният реагент се разпределя равномерно, включително под плитовете на флорите.

Чл. 215. (1) Не се допуска използване на пожарогасителни системи с автоматично задействане.

(2) Пожарогасителната система се изгражда така, че да се задейства от подходящо място вън от защитеното помещение.

(3) Задействащите устройства се инсталират по такъв начин, че да могат да бъдат използвани дори в случай на пожар и при повреда вследствие на пожар или на експлозия в защитеното помещение, като необходимото количество пожарогасителен реагент бъде доставено и в тези случаи.

Чл. 216. (1) Немеханичните задействащи устройства се захранват от два различни и независими един от друг източници на енергия, разположени извън защитеното помещение.

(2) Линиите за управление в защитеното помещение се проектират така, че да останат функционални най-малко в продължение на 30 min в случай на пожар. (3) Изискването по ал. 2 се счита за изпълнено по отношение на електрическите кабели, ако е в съответствие с международен стандарт IEC 60331-21:1999.

(4) Ако задействащите устройства са монтирани така, че не се виждат поради панел, който ги закрива, панелът се маркира със символ “Пожарогасителна инсталация” съгласно фиг. 6 от приложение № 3 с дължина на страната наймалко 10 сm и се поставя следният текст с червени букви на бял фон на български, английски, немски, френски и холандски език:

“Пожарогасителна система” “Fire-fighting installation” (английски) “Feuerlцscheinrichtung” (немски) “Installation d’extinction” (френски) “Brandblusinstallatie” (холандски). (5) Ако пожарогасителната система е предназначена да предпазва няколко помещения, задействащите устройства за всяко помещение са отделни и ясно указани.

(6) До всяко задействащо устройство ясно и неизличимо на български език се изписват инструкции за действие относно:

1. задействането на пожарогасителната система;

2. необходимостта от проверка за установяване, че всички хора са излезли от защитеното помещение;

3. мерките, предприемани от екипажа, когато пожарогасителната система се задейства, и при достъп до защитеното помещение след задействане или разпръскване на реагента, поспециално по отношение на евентуално наличие на опасни вещества;

4. мерките, които предприема екипажът в случай на повреда на пожарогасителната система.

(7) Инструкциите за действие съдържат указание двигателите с вътрешно горене, засмук- ващи въздух от защитеното помещение, да се изключат преди задействането на пожарогасителната система.

Чл. 217. (1) Стационарните противопожарни системи се оборудват със звукови и оптични системи за предупреждение.

(2) Системата за предупреждение се задейства автоматично веднага след задействането на пожарогасителната система.

(3) Звуковият сигнал звучи непрекъснато през периода, преди изпускането на пожарогасителния реагент, без да бъде възможно да се изключи.

(4) Предупредителните сигнали са ясно видими в защитените помещения и на външните достъпи към тях и да се чуват ясно, дори и при експлоатационни условия с най-висок присъщ шум, като се отличават рязко от всички други звукови и оптични сигнали в защитеното помещение.

(5) Звуковите предупредителни сигнали се изисква да се чуват ясно и в прилежащите помещения, дори и когато свързващите врати са затворени, както и при експлоатационни условия с най-висок присъщ шум.

(6) В случай, че предупредителната система не е самоконтролираща се по отношение на късите съединения, на прекъсването на кабели и на спадовете в напрежението, тя се проверява дали работи правилно.

(7) При всеки вход в помещение, в което може да се подаде пожарогасителен реагент, се поставя ясно видим надпис със следния текст с червени букви на бял фон на български, английски, немски, френски и холандски език:

“Внимание, пожарогасителна система! Напуснете помещението при предупредителен сигнал (описание на сигнала)”

“Warning, fire-fighting installation! Leave the room as soon as the warning signal sounds (description of signal)”

“Vorsicht, Feuerlцscheinrichtung! Bei Ertцnen des Warnsignals (Beschreibung des Signals) den Raum sofort verlassen!”

“Attention, installation d’extinction d’incendie!

Quitter immйdiatement ce local au signal (description du signal)”

“Let op, brandblusinstallatie! Bij het in werking treden van het alarmsignaal (omschrijving van het signaal) deze ruimte onmiddellijk verlaten!”

Чл. 218. (1) На корабите се инсталират отговарящи на действащите изисквания цистерни под налягане, арматура и тръбопроводи под налягане.

(2) Цистерните под налягане се монтират съгласно указанията на производителя.

(3) Не се допуска цистерни под налягане, арматура и тръбопроводи под налягане да се монтират в жилищните помещения.

(4) Не се допуска температурата в шкафовете и пространствата с монтирани цистерни под налягане да превишава 50 °С.

(5) Шкафовете или пространствата на палубата с монтирани цистерни под налягане се укрепват неподвижно и се оборудват с отдушници, които се подреждат по такъв начин, че в случай на изпускане на газ от цистерна под налягане той да не прониква във вътрешността на кораба, като не се допускат преки връзки с други помещения.

Чл. 219. Ако количеството на пожарогасителния реагент е предвидено за използване в повече от едно помещение, не е необходимо общото налично количество на пожарогасителния реагент да е по-голямо от количеството, необходимо за най-голямото защитено помещение.

Чл. 220. (1) Монтажът или промяната на системата се извършва само от упълномощено за това лице при спазване изискванията, определени от производителя на пожарогасителния реагент и на системата (техническите данни за продукта, данните, свързани с безопасността).

(2) Системата се проверява от овластено за това лице—експерт в тази област:

1. преди пускането є в експлоатация; 2. преди връщането є в работен режим, след като е била задействана;

3. след всяко изменение или ремонт; 4. редовно най-малко веднъж на две години. (3) При проверката по ал. 2 експертът проверява дали системата отговаря на изискванията по този раздел.

(4) Проверката включва извършването наймалко на:

1. външен оглед на цялата инсталация; 2. проверка на непроницаемостта на тръбопроводите;

3. функционални изпитвания на системите за контрол и задействане;

4. проверка на налягането и съдържанието на цистерните;

5. проверка на херметичността и механизмите за заключване на защитеното помещение;

6. проверка на пожароизвестителната система;

7. проверка на системата за предупреждение. (5) След приключване на проверката се издава удостоверение за извършването є, подписано от лицето по ал. 2, което я е извършило, с посочена дата на проверката.

(6) Броят на стационарните пожарогасителни системи се записва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 221. При пожарогасителните системи с използване на въгледвуокис (СО2) като пожарогасителен реагент се спазват и следните изисквания:

1. бутилките с СО2 се разполагат извън защитеното помещение в място или шкаф, херметично отделени от останалите помещения, като вратите им се отварят навън и могат да се заключват, а върху тях се поставя символ “Предупреждение за обща опасност” в съответствие с фиг. 4 от приложение № 3 с височина не помалка от 5 сm заедно с маркировката “СО2” със същите цвят и височина;

2. местата на монтаж под палубата за бутилките с СО2 са достъпни само от открита палуба, като тези пространства имат достатъчно собствени системи за принудителна вентилация с отвеждащи въздуховоди, изцяло отделени от другите системи на борда;

3. бутилките за СО2 не се пълнят повече от 0,75 kg/l, като относителният обем на газа СО2, когато не е под налягане, се приема за 0,56 m3/kg;

4. минималният обем СО2 за защитеното помещение е най-малко 40 % от общия му обем, като е осигурена възможност този обем да се подаде за 120 s и да се провери дали подаването е приключило;

5. отварянето на вентила на бутилката и използването на вентила за подаване са отделни дейности по управление;

6. необходимото време, посочено в чл. 217, ал. 3, е не по-малко от 20 s, като съществува надеждно устройство за осигуряване това време за задържане, преди да се подаде газът СО2.

Чл. 222. При пожарогасителните системи с използване на HFC-227 ea като пожарогасителен реагент се спазват и следните изисквания:

1. в случай че няколко помещения с различен общ обем са защитени, всяко едно от тях се оборудва с отделна пожарогасителна система с използване на HFC-227 ea;

2. всяка бутилка с HFC-227 ea, монтирана в защитеното помещение, се оборудва с предпазен вентил, който изпуска безопасно съдържанието на бутилката в защитеното помещение, ако тя бъде изложена на последствията от пожара, а пожарогасителната система не е била задействана;

3. всяка бутилка се оборудва с устройство за проверка на налягането на газа;

4. бутилките не се пълнят с повече от 1,15 kg/ l; относителният обем на газа HFC-227 ea, когато не е под налягане, се приема за 0,1374 m3/kg;

5. обемът HFC-227 ea за защитеното помещение е най-малко 8 % от общия му обем и се доставя за 10 s;

6. бутилките за HFC-227 ea се оборудват с датчик за налягане, който да задейства оптичен и звуков сигнал в рулевата рубка в случай на загуба на газ, а ако няма рулева рубка, този сигнал се подава извън защитеното помещение;

7. след запълване с гасящото средство концентрацията на газ в защитеното помещение не се допуска да превишава 10,5 %;

8. пожарогасителната система не съдържа части, изработени от алуминий.

Чл. 223. При пожарогасителни системи с използване на IG-541 като пожарогасителен реагент се спазват и следните изисквания:

1. в случай че трябва да бъдат защитени няколко помещения с различен брутен обем, всяко едно от тях се оборудва с отделна пожарогасителна система;

2. всяка бутилка с IG-541, монтирана в защитеното помещение, се оборудва с предпазен вентил, който изпуска безопасно съдържанието на бутилката в защитеното помещение, ако контейнерът бъде изложен на последствията от пожара, а пожарогасителната система не е била задействана;

3. всяка бутилка се оборудва с устройство за проверка на съдържанието;

4. налягането при запълване на контейнера не превишава 200 bar при +15 °С;

5. обемът IG-541 за защитеното помещение е най-малко 44 % и не повече от 50 % от брутния му обем, като този обем се доставя за 120 s.

Чл. 224. При пожарогасителните системи с използване на FK-5-1-12 като пожарогасителен реагент се спазват и следните изисквания:

1. в случай че са защитени няколко помещения с различен общ обем, всяко помещение се оборудва с отделна пожарогасителна система;

2. всяка бутилка с FK-5-1-12, монтирана в защитеното помещение, се оборудва с предпазен клапан, който изпуска безопасно съдържанието на бутилката в защитеното помещение, ако бутилката бъде изложена на въздействията на пожара, а пожарогасителната система не е била задействана;

3. всяка бутилка се оборудва с устройство за проверка на налягането на газа;

4. бутилките не се пълнят повече от 1 kg/l, като относителният обем на газа FK-5-1-12, когато не е под налягане, се приема за 0,0719 m3/kg;

5. обемът FK-5-1-12 за защитеното помещение е най-малко 5,5 % от общия обем на помещението, като този обем се доставя за 10 s;

6. бутилките за FK-5-1-12 се оборудват с датчик за налягане, който задейства оптичен и звуков предупредителен сигнал в рулевата рубка в случай на непозволена загуба на газ, а когато няма рулева рубка, този сигнал се подава извън защитеното помещение;

7. след запълване с гасящото средство концентрацията в защитеното помещение не надвишава 10 %.

Чл. 225. Стационарни противопожарни системи за защита на предмети се разрешават само въз основа на препоръки от комитета по чл. 19 на Директива 2006/87/ЕО.

Раздел VI Корабни лодки

Чл. 226. (1) Корабна лодка, отговаряща на европейски стандарт EN 1914:1997, носят на борда си следните плавателни средства:

1. самоходни кораби и баржи с товароподемност над 150 t;

2. тласкачи и влекачи с водоизместване над 150 m3; 3. плаващи съоръжения;

4. пътнически кораби. (2) Лодката по ал. 1 се спуска на вода от корабите в рамките на 5 min от един човек, а при повреда в захранването, когато се използва силово спускателно устройство, то не трябва да затруднява безопасното и бързо спускане на лодката.

(3) По отношение на корабни лодки от надуваем тип ИА “МА” извършва проверка за годността на лодките съгласно указанията на производителя.

Раздел VII Спасителни кръгове и спасителни жилетки

Чл. 227. (1) На борда на корабите се осигуряват най-малко три спасителни кръга, отговарящи на европейски стандарт EN 14144:2002.

(2) Спасителните кръгове по ал. 1 се закрепват на палубата на съответните места, без да са фиксирани към техните поставки, в състояние на готовност за употреба.

(3) В непосредствена близост до рулевата рубка се разполага не по-малко от един спасителен кръг, оборудван с автоматично включваща се светлина, захранвана с батерии, която не изгасва във вода.

Чл. 228. (1) За лицата на борда на кораба се осигуряват достъпни индивидуално означени автоматично надуваеми спасителни жилетки, отговарящи на европейски стандарти EN 395:1998, EN 396:1998, EN ISO 12402-3:2006 или EN ISO 12402-4:2006.

(2) За употреба от деца се допускат ненадуваеми спасителни жилетки, които отговарят на стандартите по ал. 1.

(3) Спасителните жилетки се проверяват съгласно указанията на производителя.

Главадесета

БЕЗОПАСНОСТ НА РАБОТНИТЕ МЕСТА

Раздел I Общи положения

Чл. 229. Корабите се проектират, разпределят и оборудват така, че лицата да работят и да се придвижват в тях безопасно.

Чл. 230. (1) Постоянно монтираните съоръжения, необходими за работа на борда, се разпределят, подреждат и обезопасяват по такъв начин, че да са безопасни и лесни за експлоатация, ползване и поддръжка.

(2) При необходимост преносимите или силно нагряващите се компоненти се снабдяват с предпазни устройства.

Чл. 231. Работните места са с размери, достатъчни да осигурят свободно движение на всяко работещо там лице.

Раздел II Защита от падане

Чл. 232. Палубите и бордовите проходи са гладки и никъде по тях не се допуска създаването на опасност от препъване и образуване на локви.

Чл. 233. Палубите, бордовите проходи, настилите, плитовете на машинните отделения, сходните и траповете и горните части на кнехтовете се проектират и изграждат така, че да не водят до подхлъзване.

Чл. 234. Горните части на кнехтовете, на палубните проходи и всякакви препятствия в проходите (например краищата на стъпалата), се маркират с цвят, контрастен на цвета на околната палуба.

Чл. 235. (1) Външните краища на палубите и работните места, на които лицата биха могли да паднат от повече от 1 m, се оборудват с леери или комингси с височина най-малко 0,70 m или с предпазни заграждения съгласно европейски стандарт EN 711:1995, състоящи се от леери на нивото на ръката, леери на нивото на коляното и кландер за опора на краката.

(2) Бордовите проходи се оборудват с кландер за опора на краката и непрекъснат ръчен леер, закрепен към комингса.

(3) Поставянето на непрекъснатия ръчен леер по ал. 2 не се изисква, ако палубните проходи са оборудвани с постоянни бордови защитни ограждения.

Чл. 236. За работните места, на които съществува опасност лицата да паднат от повече от 1 m, ИА “МА” може да изиска подходящи приспособления и оборудване за осигуряване безопасност на работата.

Раздел III Бордови проходи

Чл. 237. (1) Чистата широчина на бордовия проход е най-малко 0,6 m.

(2) Допуска се широчината по ал. 1 да се намали до 0,5 m, когато това е необходимо за експлоатацията на кораба, като се допуска тя да се намали до 0,4 m при кнехтовете.

Чл. 238. (1) На височина до 0,9 m над бордовия проход се допуска чистата широчина на бордовия проход да се намали до 0,54 m, при условие че на по-голяма височина между външния край на корпуса и вътрешния край на трюма тя е не по-малка от 0,65 m.

(2) При наличие на условията по ал. 1 се допуска чистата широчина на страничния проход да се намали до 0,5 m, при условие че външният край на прохода е оборудван със защитно ограждение в съответствие с европейски стандарт EN 711:1995 за предпазване от падане, което не е необходимо на кораби с дължина до 55 m, с жилищни помещения само в кърмата.

Чл. 239. Изискванията по чл. 237—238 се прилагат при височина до 2,00 m над палубата.

Раздел IV Достъп до работните места

Чл. 240. Проходите, подходите и коридорите за придвижване на лица и предмети се устройват с достатъчни размери, така, че:

1. пред входовете да има достатъчно място за свободно придвижване;

2. чистата широчина на прохода да е в съответствие с предназначението на работното място и да не е по-малка от 0,6 m, с изключение на корабите с широчина, по-малка от 8 m, при които се допуска широчината на прохода да се намали до 0,5 m;

3. общата височина, вкл. защитната преграда около входовете на палубата, е не по-малка от 1,90 m.

Чл. 241. Вратите се разполагат така, че да е възможно да се отварят и затварят от всяка страна и да са осигурени против случайно отваряне или затваряне.

Чл. 242. Когато има разлика в нивата, поголяма от 0,5 m, в подходите, изходите и коридорите се поставят подходящи стъпенки и трапове.

Чл. 243. (1) Когато има разлика в нивата повече от 1 m, работните места, в които постоянно работят хора, се оборудват със стълби.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за аварийните изходи.

Чл. 244. (1) На кораби с трюмове се осигурява най-малко по едно стационарно средство за достъп във всеки край на всеки трюм.

(2) Алинея 1 не се прилага и стационарното средство за достъп не се изисква, ако са осигурени не по-малко от две преносими стълби, които излизат най-малко с 3 стъпала над комингса на люка при ъгъл на крен 60°.

Раздел V Изходи и аварийни изходи

Чл. 245. (1) Броят, разположението и размерите на изходите, вкл. аварийните изходи, съответстват на предназначението и размерите на съответното помещение.

(2) Ако един от изходите е авариен, той ясно се обозначава като такъв.

Чл. 246. Аварийните изходи, прозорците или капаците на светлиците, използвани като аварийни изходи, са с чиста площ на отвора наймалко 0,36 m2, като най-малкият размер е минимум 0,5 m.

Раздел VI Трапове, подвижни трапове и подобни съоръжения

Чл. 247. (1) Траповете се закрепват надеждно, имат широчина най-малко 0,60 m и чистото разстояние между перилата не е по-малко от 0,60 m.

(2) Дълбочината на стъпалото е минимум 0,15 m. (3) Стъпенките и стъпалата се осигуряват против подхлъзване, а траповете с повече от три стъпала се оборудват с перила.

Чл. 248. (1) Вертикалните трапове и отделно монтираните стъпенки се изграждат с чиста широчина най-малко 0,30 m, а разстоянието между стъпенките и прилежащата конструкция е най-малко 0,15 m.

(2) Вертикалните трапове и отделно монтираните стъпенки се проектират и изграждат така, че са ясно видими отгоре и се оборудват с ръкохватки над отворите на изходите.

Чл. 249. Преносимите трапове имат широчина най-малко 0,40 m и поне 0,50 m в основата си, осигуряват се против падане и подхлъзване и стъпалата надеждно се прикрепват към стойките.

Раздел VII Вътрешни помещения

Чл. 250. (1) Размерите, разположението и оформлението на вътрешните работни помещения съответстват на извършваната работа и отговарят на изискванията за опазване здравето и безопасността на членовете на екипажа.

(2) Помещения по ал. 1 се оборудват с достатъчно незаслепяващо осветление и вентилационни устройства.

(3) При необходимост помещения по ал. 1 се оборудват с отоплителни уреди за поддържане на подходяща за живота и здравето на лицата температура.

Чл. 251. (1) Подовете на вътрешните работни помещения се проектират и изработват от материали, здрави, издръжливи на износване и недопускащи препъване или подхлъзване.

(2) Откритите отвори в палубите или подовете се обезопасяват срещу падане, а прозорците и капаците на светлиците се изготвят и разполагат така, че с тях да се борави лесно и да се почистват безопасно.

Раздел VIII Защита против шум и вибрации

Чл. 252. (1) Работните помещения се разполагат, оборудват и конструират така, че членовете на екипажа да не са изложени на вредни вибрации.

(2) Работните помещения по ал. 1 се конструират и обезшумяват така, че здравето и безопасността на членовете на екипажа да не бъдат увреждани от шума.

Чл. 253. (1) Членовете на екипажа, които е възможно да бъдат ежедневно изложени на шум, чието ниво надвишава 85 dB(A), се осигуряват с индивидуални средства за защита от шум.

(2) Работни помещения, където нивото на шум превишава 90 dB(A), се обозначават със символ с надпис “Носете средство за защита от шум” и носенето на средствата за защита от шум в тях е задължително.

(3) Символът по ал. 2 е с диаметър не помалък от 10 сm в съответствие с фиг. 7 от приложение № 3.

Раздел IХ Капаци на люковете

Чл. 254. (1) Капаците на люковете се проектират и разполагат така, че да бъде осигурен лесен достъп до тях и да е лесно обслужването им.

(2) Съставните части на капаците, тежащи над 40 kg, се проектират да се плъзгат или се оборудват с механични устройства за отваряне.

(3) Капаците на люковете, движени от подемници, се оборудват с адекватни и леснодостъпни устройства за закрепване.

(4) Горните прагове на капаците на люковете, които не са взаимнозаменяеми, се маркират ясно, за да се означат люковете, към които принадлежат, с оглед правилното им разполагане върху тези люкове.

Чл. 255. (1) Капаците на люковете се обезопасяват срещу преместване от вятъра или от товарни устройства.

(2) Плъзгащите се капаци се снабдяват със стопори, непозволяващи случайно хоризонтално изместване на повече от 0,40 m, и могат да се фиксират в крайното си положение.

(3) За застопоряване на подредени един върху друг капаци на люкове се осигуряват необходимите за това устройства.

Чл. 256. Подаването на енергия за механично задвижваните капаци на люкове може да се прекъсва автоматично, когато контролният ключ се освободи.

Чл. 257. (1) Капаците на люковете се проектират да издържат натоварванията, за които са предназначени.

(2) Капаците на люковете, по които се ходи, се проектират да могат да издържат концентрирани натоварвания не по-малки от 75 kg.

(3) Капаците на люковете, които не са проектирани да се ходи по тях, се обозначават като такива.

(4) Върху капаците на люковете, проектирани върху тях да се поставя товар на палубата, се отбелязва допустимият товар в t/m2.

(5) Когато се изискват подпори за постигане на максимално допустимия товар по ал. 4, това се отбелязва на подходящо място и необходимите скици се съхраняват на борда.

Раздел Х

Лебедки

Чл. 258. (1) Лебедките се проектират така, че да позволяват работата да се извършва безопасно.

(2) Лебедките се оборудват с устройства, предотвратяващи самоволното пускане на товара.

(3) Лебедките, които не се застопоряват автоматично, се оборудват със спирачка, която е способна да устои на силата на тягата им.

Чл. 259. (1) Ръчните лебедки се оборудват с устройства против обратен удар при въртене на ръкохватката.

(2) Лебедките с ръчен и механичен привод се проектират така, че механичният привод да не привежда в действие ръчното управление.

Раздел ХI Подемни корабни кранове

Чл. 260. (1) Крановете се проектират в съответствие с най-добрата практика.

(2) Не се допуска усилията, които възникват по време на работа с крановете, да въздействат върху якостта на кораба и да влошават устойчивостта му.

(3) Върху крановете се поставя табелка на производителя, съдържаща следната информация:

1. име и адрес на строителя; 2. маркировката за съответствие (СЕ) и годината на построяване;

3. серия или тип; 4. сериен номер, ако има такъв. Чл. 261. (1) Максималната товароподемност на крановете се маркира върху тях ясно и четливо.

(2) Когато безопасната товароподемност на крана не превишава 2000 kg, достатъчно е върху крана да се маркира ясно и четливо безопасната товароподемност при максималния обсег.

Чл. 262. (1) За предпазване от нараняване при работа с кран се осигуряват съответни устройства.

(2) Крановете имат безопасен просвет 0,5 m между външните им части и всички околни обекти в посока нагоре, надолу и встрани от тях.

(3) Страничен и безопасен просвет не се изисква извън работните места и проходите.

Чл. 263. (1) Осигурява се възможност за предотвратяване на нерегламентирано използване на кранове с механичен привод.

(2) Крановете по ал. 1 могат да бъдат задвижвани само от мястото за управление на крана, като управлението се изисква да е с автоматично връщане (бутони без фиксиране) и техните посоки на движение да са недвусмислено определени.

Чл. 264. (1) Изисква се да бъдат взети мерки така, че ако движещата крана сила откаже да действа, да не е възможно товарът да падне безконтролно и да не се допускат непреднамерени движения на крана.

(2) Движението нагоре на повдигащото устройство и превишението на безопасния работен товар се ограничават от подходящо устройство.

(3) Движението надолу на повдигащото устройство се ограничава, ако при предвидени проектни експлоатационни условия в момента на прикрепване на куката към товара върху барабана останат по-малко от две намотки на подемното въже.

(4) Съответното обратно движение все още е възможно след задействане на автоматичните ограничаващи устройства.

Чл. 265. (1) Силата на разкъсване при опън на въжетата за боравене с такелажа е равна на петкратния размер на допустимия товар на въжетата.

(2) Структурата на въжетата се изисква да е без дефекти и конструкцията им да е подходяща за използване на кранове.

Чл. 266. (1) Преди първоначално пускане в експлоатация на крана или при пускане в работа след голямо преустройство чрез изчисления и изпитване с товар се осигуряват доказателства за достатъчна якост и устойчивост на кораба.

(2) Когато безопасната товароподемност на крана не превишава 2000 kg, извършващият проверката има право да прецени дали доказването чрез изчисления може да бъде заменено изцяло или частично с изпитване с товар 1,25 пъти по-голям от безопасната товароподемност, което да се приложи за всички случаи на експлоатация.

(3) Изпитването за приемане съгласно ал. 1 или 2 се извършва от експерт, одобрен от ИА “МА”.

Чл. 267. (1) Крановете се проверяват от експерт редовно най-малко веднъж на всеки 12 месеца.

(2) При проверката по ал. 1 безопасното експлоатационно състояние на крана се определя с оглед и експлоатационна проверка.

(3) Най-много на всеки 10 години след първоначалното изпитване за приемане кранът отново се проверява от експерт, одобрен от ИА “МА”.

Чл. 268. Крановете с безопасна товароподемност над 2000 kg, крановете, използвани за претоварване, както и тези, монтирани върху подемни крикове, понтони или друго плаващо съоръжение или работно плавателно средство, отговарят на изискванията на една от държавите—членки на Европейския съюз.

Чл. 269. За всички кранове, разположени на борда на кораба, се съхраняват най-малко следните документи:

1. инструкциите за работа от производителя на крана, включваща следната информация:

а) работен обсег и действие на средствата за управление;

б) максимално допустим безопасен работен товар като функция от обсега;

в) максимално допустим наклон на крана; г) указания за монтаж и поддръжка; д) указания във връзка с редовните проверки; е) общи технически данни; 2. удостоверения за прегледите, извършени съгласно чл. 266 и 267 или чл. 268.

Раздел ХII Съхранение на запалими течности

Чл. 270. (1) За съхранението на запалими течности с точка на възпламеняване под 55 °С на палубата се осигурява шкаф с вентилация, направен от негорими материали.

(2) На външната страна на шкафа по ал. 1 се поставя знак с надпис “Паленето на огън и пушенето забранено” с диаметър не по-малък от 10 сm в съответствие с фиг. 2 от приложение № 3.

Главаединадесета

ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ

Раздел I Общи положения

Чл. 271. (1) Корабите имат жилищни помещения за лицата, постоянно настанени на борда, или за минималния състав на екипажа.

(2) Жилищните помещения се проектират, оборудват и разполагат по начин, отговарящ на изискванията за удобство, безопасност и охрана на живота и здравето на членовете на екипажа.

(3) Жилищните помещения са леснодостъпни и подходящо изолирани от проникването на студ и топлина отвън.

Чл. 272. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” разрешава изключения от разпоредбите по тази глава, когато безопасността и здравословните условия на работа и на живот на членовете на екипажа са осигурени посредством други мерки.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” вписва в корабното удостоверение на Общността ограниченията по отношение режимите на работа на кораба и начина на експлоатацията му, произтичащи от изключенията по ал. 1.

Раздел II Специални изисквания към конструкцията на жилищните помещения

Чл. 273. (1) Жилищните помещения се проветряват в достатъчна степен, дори и когато вратите са затворени.

(2) Жилищните помещения се осигуряват с достатъчна дневна светлина и по възможност се проектират с изглед навън.

Чл. 274. (1) Когато няма достъп от равнището на палубата към жилищните помещения и разликата в нивата е 0,3 m или повече, достъпът до жилищните помещения се осигурява със стълби.

(2) Не се допуска в предната част на кораба нито един от подовете на жилищните помещения да бъде повече от 1,2 m под равнината на максималното газене.

Чл. 275. (1) Всекидневните и спалните помещения се осигуряват най-малко с два изхода, максимално раздалечени един от друг, които да бъдат и маршрути за евакуация.

(2) Допуска се, по изключение, само единият изход да бъде определен за авариен.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага за помещения с изход направо на палубата или към коридор, който служи като маршрут за евакуация, при условие че коридорът има два раздалечени изхода, водещи към левия и десния борд.

(4) Аварийните изходи, които могат да включват светлици и прозорци, се проектират и изграждат с чиста площ на отвърстието не помалко от 0,36 m2, с дължина на най-късата страна най-малко 0,50 m, за да позволяват бърза евакуация в аварийни ситуации.

(5) Изолацията и покритията на маршрутите за евакуация се изработват от труднозапалими материали и използваемостта на маршрутите за евакуация във всеки момент се гарантира с подходящи средства, като трапове или отделно поставени стъпала.

Чл. 276. (1) Жилищните помещения се обезопасяват по отношение недопустим шум и вибрации.

(2) Равнищата на шума не се допуска да превишават:

1. в дневните помещения—70 dB(A); 2. в спалните помещения—60 dB(A). (3) Разпоредбата по ал. 2, т. 2 не се прилага за кораби, опериращи изключително извън периодите за почивка на екипажа, както са определени в Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (ДВ, бр. 93 от 2003 г.).

(4) Ограничението по отношение режимите на работа на кораба се вписва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 277. Височината на таваните в жилищните помещения е най-малко 2 m.

Чл. 278. (1) В корабите се осигурява наймалко едно жилищно помещение за общо ползване, отделено от спалните помещения.

(2) Свободната площ на жилищните помещения за общо ползване е най-малко 2 m2 на човек и във всеки случай най-малко 8 m2 общо (без да се броят мебелите, с изключение на масите и столовете).

(3) Обемът на индивидуалните дневни и спални помещения е минимум 7 m3 във всяко помещение.

Чл. 279. (1) Обемът на въздуха за човек в индивидуалните дневни помещения е най-малко 3,5 m3.

(2) В спалните помещения обемът на въздуха за човек е най-малко 5 m3 за първия обитател и най-малко 3 m3 за втория обитател (без да се включва обемът на мебелите).

(3) Доколкото е възможно, спалните помещения са предназначени за не повече от двама човека.

(4) Койките се поставят на най-малко 0,3 m над пода, а когато една койка е поставена над друга, височината над всяка от тях e минимум 0,6 m.

Чл. 280. (1) Вратите в жилищните помещения са с просвет, чиито горен край е най-малко 1,9 m над пода на палубата, като откритата широчина е минимум 0,6 m.

(2) Параметрите на височината по ал. 1 може да се осигурят посредством плъзгащи се панели или капаци или панели на панти.

(3) Вратите се проектират да се отварят навън, а ако е възможно—да бъдат отваряни от всяка страна.

(4) Праговете на вратите към палубата са високи не повече от 0,4 m, без да се нарушават другите разпоредби за безопасност.

Чл. 281. (1) Траповете се проектират и изграждат неподвижни и безопасно проходими.

(2) Траповете се считат за неподвижни и безопасно проходими, когато:

1. имат широчина най-малко 0,6 m; 2. стъпалото е с дълбочина минимум 0,15 m; 3. стъпалата са защитени против подхлъзване;

4. траповете с повече от три стъпала са оборудвани с най-малко един парапет или ръкохватка.

Чл. 282. (1) Тръбопроводите, включително и тези под налягане, по които преминават опасни газове или течности, чието изтичане може да изложи хората на опасност, се разполагат извън жилищните помещения или коридорите, водещи към тях.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за тръбопроводите за водна пара и хидравличната система, при условие че са монтирани в метални кожуси, както и за тръбопроводите на инсталациите за втечнен газ за битови нужди.

Раздел III Санитарно оборудване

Чл. 283. На корабите с жилищни помещения се осигурява най-малко следното санитарно оборудване:

1. тоалетна на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа, проветрявана с чист въздух;

2. умивалник с отводна тръба, свързан с топла и студена питейна вода на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа;

3. вана или душ, свързани с топла и студена питейна вода на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа.

Чл. 284. (1) Санитарните възли се разполагат в непосредствена близост до жилищните помещения.

(2) Тоалетните нямат пряка връзка с кухните (камбузите), каюткомпаниите и комбинираните салони—камбузи.

(3) Минимално допустимите параметри на тоалетните са с площ 1 m2, широчина 0,75 m и дължина 1,10 m.

(4) В кабините за не повече от двама души тоалетните могат да са по-малки.

(5) Когато в тоалетната има и умивалник и/ или душ, площта се увеличава най-малко с площта, заемана от умивалника и/или душа (или ваната).

Раздел IV Кухня (камбуз)

Чл. 285. (1) Камбузите могат да се съчетават с дневни помещения за общо ползване.

(2) Камбузите се оборудват със: 1. готварски уред; 2. кухненска мивка с канализация; 3. инсталация за подаване на питейна вода; 4. хладилник;

5. необходимите шкафове, рафтове и места за работа.

Чл. 286. (1) Каюткомпаниите и комбинираните дневни/камбузи са достатъчно обширни, за да поберат съответния брой членове на екипажа, които обикновено ги използват по едно и също време.

(2) Широчината на местата за сядане се изисква да е най-малко 0,60 m.

Раздел V Питейна вода

Чл. 287. (1) Корабите с жилищни помещения се осигуряват със система за питейна вода.

(2) Отворите за пълнене на цистерните за питейна вода и маркучите за питейна вода се маркират като предназначени само за питейна вода.

(3) Гърловините за пълнене на питейна вода се инсталират над палубата.

Чл. 288. (1) Системите за питейна вода: 1. по вътрешните си повърхности са покрити с материал, който е устойчив на корозия и не представлява физиологична опасност;

2. нямат участъци на тръбопроводите, където не е гарантиран редовен поток вода;

3. са защитени срещу прегряване на питейната вода.

(2) Освен на изискванията по ал. 1 цистерните за питейна вода отговарят и на следните условия:

1. да имат капацитет най-малко по 150 l на лице от постоянно живеещите на борда или по толкова на член от минималния екипаж;

2. да имат подходящ заключващ се отвор, който да позволява почистване на вътрешността;

3. да имат индикатор за нивото на водата; 4. да имат вентилационни тръбопроводи, които да водят на открито или да са снабдени с подходящи филтри.

Чл. 289. Не се допуска: 1. цистерните за питейна вода да имат общи стени с цистерни, предназначени за други нужди;

2. тръбопроводите за питейна вода да преминават през цистерни, съдържащи други течности;

3. съединяване на системата за снабдяване с питейна вода с други тръбопроводни системи;

4. тръбопроводи, по които преминават газ или други течности, да преминават през цистерни за питейна вода.

Чл. 290. (1) Съдовете за съхраняване на питейна вода под налягане работят само със сгъстен въздух с естествен състав.

(2) Ако сгъстеният въздух е взет от бутилки под налягане, използвани за нуждите на кораба или за други цели, или е нагнетен чрез компресори, непосредствено пред съдовете по ал. 1 се поставя въздушен филтър или маслоотделител, освен ако водата и въздухът не са отделени посредством мембрани.

Раздел VI Отопление и вентилация

Чл. 291. (1) Жилищните помещения се отопляват съобразно предназначението им.

(2) Отоплителните системи се съобразяват с метеорологичните условия.

Чл. 292. (1) Задължително условие е достатъчното проветряване на жилищните и спалните помещения дори и при затворени врати.

(2) Вентилацията се проектира и осъществява така, че да осигурява достатъчна циркулация на въздуха при всякакви климатични условия

Чл. 293. (1) Жилищните помещения се проектират и разполагат така, че да не допускат, доколкото е възможно, проникване на замърсен въздух от други части на кораба като машинните отделения или трюмовете.

(2) Когато се използва принудителна вентилация, входните отвори се поставят така, че да са изпълнени изискванията по ал. 1.

Раздел VII Друго оборудване в жилищните помещения

Чл. 294. (1) Всеки член на екипажа, постоянно пребиваващ на борда, разполага с индивидуална койка и заключващ се шкаф за дрехи.

(2) Вътрешните размери на койката са наймалко 2 Ч 0,90 m.

(3) На кораба се осигуряват подходящи места за сушене на работните дрехи извън спалните помещения.

Чл. 295. (1) Всички жилищни помещения се оборудват с електрическо осветление.

(2) Допълнителни лампи на газ или друго течно гориво могат да се използват само в общите помещения.

(3) Осветителните тела на течно гориво са от метал и използват само горива с температура на възпламеняване над 55 °С или течен парафин.

(4) Осветителните тела се поставят или прикрепват по такъв начин, че да не създават опасност от пожар.

Главадванадесета

ОТОПЛИТЕЛНО, КУХНЕНСКО И

ХЛАДИЛНО ОБОРУДВАНЕ, РАБОТЕЩО С

ТЕЧНО И ТВЪРДО ГОРИВО

Раздел I Общи положения

Чл. 296. Отоплителното, кухненското и хладилното оборудване, работещо с втечнен газ, отговаря на изискванията на глава тринадесета.

Чл. 297. (1) Оборудването за отопление, за приготвяне на храна и за охлаждане и принадлежностите му се проектират и монтират така, че да не представляват опасност дори и при прегряване.

(2) Оборудването по ал. 1 се монтира така, че да не може да се преобърне или да бъде разместено случайно.

(3) Не се допуска оборудването по ал. 1 да се монтира на места, в които се използват или съхраняват вещества с температура на възпламеняване под 55 °С.

(4) Не се допуска димоотводните тръбопроводи на това оборудване да преминават през местата, указани в ал. 3.

(5) Подаването на въздух трябва да бъде достатъчно за осигуряване на горенето.

(6) Отоплителните прибори се свързват здраво с димоотводните тръбопроводи, които се оборудват с подходящи разклонители и устройства, осигуряващи защита против вятъра.

Чл. 298. Оборудването по чл. 297 се подрежда така, че да е възможно почистването му.

Раздел II Използване на течни горива и оборудване, работещо с течни горива

Чл. 299. (1) В отоплителното, кухненското и хладилното оборудване, работещо с течно гориво, се използва само гориво с температура на възпламеняване над 55 °С.

(2) Допуска се по изключение уредите за готвене и устройствата за отопление и охлаждане, снабдени с фитилени горелки и работещи с течен парафин, да могат да се използват в жилищните помещения и рулевата рубка, при условие че вместимостта на цистерната за гориво не превишава 12 l.

Чл. 300. Уредите, снабдени с фитилени горелки:

1. се оборудват с метална цистерна за гориво, входното отверстие на която се заключва и няма меки споени съединения под нивото на максимално пълнене, и се проектират и монтират така, че цистерната за гориво да не може да бъде отворена или опразнена случайно;

2. могат да се запалват без помощта на друга запалителна течност;

3. се монтират така, че да се осигури безопасното отвеждане на отработените газове.

Раздел III Печки с изпарителни горелки и отоплителни устройства с разпрашаващи горелки, използ- ващи течно гориво

Чл. 301. Печките с изпарителни горелки и отоплителните устройства с разпрашаващи горелки, използващи течно гориво, се изработват в съответствие с най-добрите практики.

Чл. 302. (1) Когато печките с изпарителни горелки и отоплителните устройства с разпрашаващи горелки, използващи течно гориво, се монтират в машинното отделение, подаването на въздух за отоплителното устройство и двигателите се проектира така, че отоплителното устройство и двигателите да могат да работят правилно и безопасно независимо едно от друго.

(2) При необходимост се осигурява отделно подаване на въздух.

(3) Оборудването се монтира по такъв начин, че пламъкът от горелката да не може да достигне други части от системите на машинното отделение.

Раздел IV Печки с изпарителни горелки, използващи течно гориво

Чл. 303. (1) Печките с изпарителни горелки се запалват без помощта на друга запалителна течност.

(2) Печките по ал. 1 се закрепват над метално корито за събиране на течности, което обхваща всички части, пренасящи горивото, със стени с височина най-малко 20 mm и вместимост най-малко 2 l.

Чл. 304. (1) Страните на металното корито на печките с изпарителни горелки по чл. 303, ал. 2, монтирани в машинното отделение, са с височина най-малко 200 mm.

(2) Долният край на изпарителната горелка се поставя над края на коритото.

(3) Горният край на металното корито за събиране на течности се показва най-малко 100 mm над пода. Чл. 305. (1) Печките с изпарителни горелки се оборудват с подходящ регулатор, който осигурява на практика постоянен приток на гориво към горелката и не допуска изтичане на гориво, ако пламъкът изгасне.

(2) За подходящ се счита регулатор, снабден с поплавък за регулиране на нивото, който работи изправно дори и подложен на вибрации и наклони до 12° и има:

1. втори поплавък, който безопасно спира подаването на гориво, когато бъде превишено допустимото равнище, или

2. преливна тръба, но само в случай, че металното корито за събиране на течности е с достатъчна вместимост, за да може да побере като минимум съдържанието на резервоара за гориво.

Чл. 306. В случай че цистерната за гориво на печка с изпарителни горелки е монтирана отделно:

1. денивелацията между цистерната и захранването на горелката не се допуска да превишава определената в инструкциите за работа на производителя;

2. цистерната се монтира така, че да не прегрява;

3. осигурява се възможност подаването на гориво да се прекъсва от палубата.

Чл. 307. Димоходите на печките с изпарителни горелки се оборудват с устройство, което възпрепятства обръщането на тягата.

Раздел V Отоплителни устройства с разпрашаващи горелки, използващи течно гориво

Чл. 308. Отоплителните устройства с разпрашаващи горелки отговарят на следните изисквания:

1. осигурена е адекватна вентилация на горелката, преди да се подаде гориво;

2. подаването на гориво се регулира с термостат;

3. горивото се запалва от електрически уред или запалителен факел;

4. устройство за контрол на пламъка спира подаването на гориво в случай на изгасване на пламъка;

5. основният прекъсвач е поставен на леснодостъпно място извън помещението за монтиране на горелката.

Раздел VI Вентилаторни отоплителни устройства

Чл. 309. Вентилаторните отоплителни устройства, състоящи се от горивна камера, около която въздухът за отопление се придвижва под налягане към система за разпределение или към отопляемото помещение, отговарят на следните изисквания:

1. ако горивото се разпрашава под налягане, въздухът за горенето се подава от нагнетател;

2. горивната камера е добре проветрена, преди горелката да се запали, като проветряването може да се счита за приключило, когато нагнетателят на въздуха за горене продължава да работи, след като пламъкът изгасне;

3. подаването на гориво се спира автоматично, в случай че:

а) пламъкът изгасне; б) подаваният въздух за горене се окаже недостатъчен;

в) нагретият въздух надхвърли предварително зададената температура;

г) захранването на предпазните механизми откаже да работи; в тези случаи подаването на гориво не се възобновява автоматично след спирането;

4. съществува възможност да се изключат нагнетателите на въздуха за горене и за въздуха за отопление от място извън помещението, където се намира отоплителното устройство;

5. ако въздухът за отопление се засмуква отвън, входните отвори се намират възможно найвисоко над палубата—те се монтират по начин, който да не допуска попадане вътре на дъждовна вода и пръски;

6. въздуховодите за отопление са изработени от метал;

7. не се допуска затваряне напълно на изходните отвори за въздуха за отопление;

8. не се допуска течове на гориво да достигат до тръбите за въздуха за отопление;

9. не се допуска отоплителните устройства с нагнетяване на въздуха да черпят въздух за отопление от машинното отделение.

Раздел VII Отопление на твърдо гориво

Чл. 310. (1) Отоплителните уреди на твърдо гориво се разполагат върху метална подложка с повдигнати краища така, че никакво възпламенено гориво или горещи сажди да не могат да паднат извън тази подложка.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за уреди, монтирани в отсеци от негорими материали и предназначени само за разполагане на котли.

Чл. 311. Отоплителните котли на твърдо гориво се оборудват с контролни уреди с термостат за регулиране притока на въздуха, необходим за горене.

Чл. 312. В близост до всеки отоплителен прибор се поставят средства, с които саждите да могат бързо да бъдат загасени.

Главатринадесета

БИТОВИ УРЕДБИ, РАБОТЕЩИ С

ВТЕЧНЕН ГАЗ

Раздел I Общи положения

Чл. 313. (1) Битовите уредби, работещи с втечнен газ, се състоят основно от захранваща секция, включваща една или повече газови цистерни и един или повече редуциращи вентили, разпределителна система и определен брой уреди, работещи на газ.

(2) Резервните и празните цистерни, които не са в захранващата секция, не са част от уредбата по ал. 1.

(3) Изискванията по чл. 322 се прилагат към уредбите по ал. 1.

Чл. 314. Битовите уредби могат да работят само с газ пропан за промишлени цели.

Раздел II Уредби и цистерни

Чл. 315. Използваните уредби за втечнен газ са изцяло настроени за работа с пропан и се монтират съгласно добрата практика.

Чл. 316. Уредбите за втечнен газ се използват само за битови нужди в жилищните помещения и рулевата рубка и за съответните цели на пътническите кораби.

Чл. 317. (1) Допуска се на борда да има няколко отделни уредби.

(2) Не се допуска жилищни помещения, разделени от товарния трюм или от вградена цистерна, да се обслужват от една и съща уредба.

(3) Не се допуска в машинното отделение да се намира никоя част на уредба за втечнен газ.

Чл. 318. (1) Допуска се използването само на цистерни с одобрена вместимост между 5 и 35 kg. (2) На пътническите кораби се допуска ИА “МА” да одобрява използване на цистерни с поголяма вместимост.

(3) На приетите след тестове за годност цистерни се поставя клеймо.

Раздел III Място и разположение на захранващите секции

Чл. 319. (1) Захранващите секции се разполагат на палубата в стоящ или стенен шкаф, разположен извън корабните кабини в такова място, че не се затруднява движението на борда.

(2) Не се допуска захранващите секции по ал. 1 да бъдат монтирани към фалшборда в носа и кърмата.

(3) Допуска се да бъде използван стенен шкаф, вграден в надстройка, при условие че е газонепроницаем и може да се отваря от надстройката навън.

(4) Захранващите секции по ал. 1 се разполагат така, че тръбопроводите, водещи до консуматорите на газ, са възможно най-къси.

(5) Едновременно в работен режим могат да бъдат само толкова цистерни, колкото са необходими за работата на уредбата.

(6) Няколко цистерни могат да бъдат свързани само ако се използва автоматичен превключвател.

(7) Към една захранваща секция могат да се включват до четири цистерни, а броят на цистерните на борда, включително резервните цистерни, не се допуска да надвишава шест на уредба.

(8) На пътнически кораби с камбузи или столови за пътниците могат да се свързват до шест цистерни, а броят на цистерните на борда, включително резервните цистерни, не се допуска да надвишава девет на уредба.

(9) Регулаторът, понижаващ налягането до работно, а в случай на двустепенно понижаване на налягането—първият регулатор, се монтира на преградата в същия шкаф, където са цистерните.

Чл. 320. Захранващите секции се разполагат така, че всяко изтичане на газ да може да излезе на открито от шкафа, съдържащ секцията, без риск от проникване във вътрешността на кораба или влизане в досег с какъвто и да е източник на възпламеняване.

Чл. 321. (1) Шкафът, съдържащ секцията, се изработва от труднозапалими материали и е достатъчно проветряем посредством отвори в горната и долната част.

(2) Цистерните се разполагат вертикално в шкафа по такъв начин, че да не могат да се обърнат.

(3) Шкафът се конструира и разполага така, че температурата на цистерните да не превишава 50 °С.

(4) От външната страна на шкафа се поставят надпис “Втечнен газ” и знак “Паленето на огън и пушенето забранено” с диаметър не помалък от 10 cm в съответствие с фиг. 2 от приложение № 3.

Чл. 322. Резервните и празните цистерни, които не се съхраняват в захранващата секция, се складират извън жилищните помещения и рулевата рубка в шкаф, направен в съответствие с изискванията по този раздел.

Раздел IV Регулатори на налягането

Чл. 323. (1) Уредите, работещи на газ, се свързват с цистерните само посредством разпределителна система, оборудвана с един или повече вентили за понижаване на налягането на газа до нормалното работно налягане.

(2) Налягането може да бъде намалено в една или две степени.

(3) Всички редуциращи вентили се настройват за налягането, определено в съответствие с чл. 325.

Чл. 324. (1) Крайните регулатори за понижаване на налягането имат или са пряко свързани с приспособление за автоматична защита на газопроводите от прекомерно налягане в случай на повреда на редуциращия вентил.

(2) Всеки газ, който изтече през приспособлението по ал. 1, се отвежда в атмосферата, без какъвто и да е риск от проникване във вътрешността на кораба или влизане в досег с източник на възпламеняване, като при необходимост се прави специален тръбопровод за тази цел.

(3) Предпазните приспособления и вентилационните отвори се защитават против проникване на вода.

Чл. 325. (1) Когато се използват системи на двустепенно понижаване на налягането, не се допуска средното налягане да надвишава 2,5 bar атмосферното налягане.

(2) Налягането на изхода на последния регулатор за понижаване на налягането е по-голямо с 0,05 bar от атмосферното налягане с отклонение 10 %.

Раздел V Тръбопроводи и гъвкави маркучи

Чл. 326. (1) Газопроводите се изграждат от закрепени по надежден начин стоманени или медни тръби.

(2) За тръбопроводи, свързващи цистерните, се използват гъвкави маркучи за високо налягане или спирални тръбопроводи, подходящи за газ пропан.

(3) Уредите, работещи на газ, когато не са закрепени стационарно, могат да се свързват чрез съответни гъвкави маркучи не по-дълги от 1 m.

Чл. 327. На корабите се използват тръбопроводите, които издържат всякакви натоварвания, на корозионни въздействия или разкъсване, които могат да възникнат на борда при нормалните условия на експлоатация, и техните характеристики и разположение са такива, че да осигуряват задоволителен приток на газ с необходимото налягане до уредите.

(2) Тръбопроводите имат по възможност помалко съединения.

(3) Тръбопроводите и съединенията им са газонепроницаеми и остават газонепроницаеми при вибрации или разтягане, на които могат да бъдат подложени.

(4) Тръбопроводите се монтират на леснодостъпни места, добре закрепени и защитени във всеки пункт, където могат да бъдат обект на удар или триене, особено където преминават през стоманени прегради или метални разделители.

(5) Цялата повърхност на стоманените тръбопроводи се обработва против корозия.

Чл. 328. (1) На корабите се използват гъвкави маркучи и техни съединения, които са в състояние да издържат на всякакви натоварвания, които могат да възникнат на борда при нормални експлоатационни условия.

(2) Гъвкавите маркучи и техните съединения се монтират така, че да не са подложени на напрежение, да не се прегряват и да могат да бъдат проверявани по цялата им дължина.

Чл. 329. За изключване на цялата система за разпределение се осигурява главен вентил, който по всяко време е лесно- и бързодостъпен.

Чл. 330. Всеки уред, работещ на газ, се захранва от отделно разклонение на разпределителната система и всяко разклонение се контролира с отделно затварящо приспособление.

Чл. 331. По възможност вентилите се поставят на места, защитени от атмосферни влияния и удар.

Чл. 332. (1) След всеки регулатор за понижаване на налягането се монтира връзка за проверка.

(2) Чрез вентил се гарантира, че при тестване на налягането регулаторът за понижаване на налягането не е подложен на тестово налягане.

Раздел VI Уреди, работещи на газ, и техният монтаж

Чл. 333. Допуска се монтирането единствено на уреди, работещи с пропан, одобрени в една от държавите—членки на Европейския съюз, и оборудвани с устройства, които ефективно предотвратяват изпускането на газ в случай на загасване на пламъка или на запалителния факел.

Чл. 334. Уредите се разполагат и свързват така, че да не могат да се обърнат или да бъдат случайно разместени и да се избегне всеки риск от случайно деформиране на свързващите тръби.

Чл. 335. Отоплителните и водоподгряващите уреди и хладилниците се свързват към димоотвод за отвеждане на отработените газове на открито.

Чл. 336. (1) Допуска се монтаж на уреди, работещи на газ в рулевата рубка, само ако тя е построена така, че никакъв случайно изтекъл газ не може да проникне във вътрешността на кораба и особено през отворите на връзките за управление, водещи към машинното отделение.

(2) Допуска се монтаж на уреди, работещи на газ в спалните помещения, само ако горенето им е независимо от въздуха в помещенията.

(3) Уредите, работещи на газ, в които горенето зависи от въздуха в помещенията, се разполагат в достатъчно обширни помещения.

Раздел VII Вентилация, отвеждане на отработените газове и инструкции за употреба и безопасност

Чл. 337. (1) В помещения с уреди, работещи на газ, в които горенето зависи от околния въздух, подаването на въздух и отвеждането на отработените газове се осигуряват чрез вентилационни отвори с подходящи размери, със свободно сечение не по-малко от 150 cm2 на отвор.

(2) Вентилационните отвори по ал. 1 нямат затварящо приспособление и не водят към спални помещения.

(3) Отвеждащите устройства се конструират така, че да осигуряват цялостното отвеждане на отработените газове.

(4) Устройствата по ал. 3 се изработват от огнеустойчиви материали, сигурни са при работа и функционирането им не се възпрепятства от вентилаторите.

Чл. 338. (1) На подходящо място на борда се поставя инструкция за безопасна експлоатация на газовата уредба.

(2) Инструкцията по ал. 1 съдържа най-малко следните указания:

1. кранчетата на съдовете, които не са свързани към разпределителната система, да се затварят, дори ако съдовете се считат за празни;

2. гъвкавите маркучи да се сменят толкова често, колкото го изисква тяхното състояние;

3. всички уреди, работещи с газ, да остават свързани или съответните съединителни тръби се запечатват.

Раздел VIII Тестване и атестация на уредби, работещи с втечнен газ

Чл. 339. (1) Преди първоначално пускане в експлоатация на уредбата, работеща с втечнен газ, след всяка нейна промяна или ремонт и при всяко подновяване на атестацията, указана в съответствие с чл. 341, уредбата в цялост се приема от ИА “МА” или от определено от нея лице.

(2) При приемане експертът проверява дали уредбата отговаря на изискванията по тази глава.

(3) При пътническите кораби експертът проверява дали е налице валиден сертификат от проверка, удостоверяващ правилността на монтажа или проверката на алармената система за изтичане на газ, посочена в чл. 441.

(4) Експертът представя доклад от проверката на ИА “МА”.

Чл. 340. Тестването на уредбата, работеща с втечнен газ, се извършва при следните условия:

1. на тръбопроводите за средно налягане между вентила, посочен в чл. 332, ал. 2, на първия регулатор за понижаване на налягането и вентилите, поставени преди крайния регулатор за понижаване на налягането, се извършва:

а) тестване с налягане, извършено с въздух, инертен газ или течност с налягане 20 bar над атмосферното налягане;

б) тестване за газонепроницаемост, извършено с въздух или инертен газ с налягане 3,5 bar над атмосферното налягане;

2. на тръбопроводите с работно налягане между вентила, посочен в чл. 332, ал. 2, на единствения регулатор за понижаване на налягане- то или крайния регулатор за понижаване на налягането и вентилите, монтирани пред уредите, работещи на газ, се извършва тестване за газонепроницаемост с въздух или инертен газ с налягане 1 bar над атмосферното налягане;

3. на тръбопроводите, разположени между вентила, посочен в чл. 332, ал. 2, на единствения регулатор за понижаване на налягането или крайния регулатор за понижаване на налягането и контролните устройства на уредите, работещи на газ, се извършва тестване за газонепроницаемост при налягане 0,15 bar над атмосферното налягане;

4. в тестовете съгласно т. 1, буква “б”, т. 2 и 3 тръбопроводите се считат за газонепроницаеми, ако след достатъчно време, необходимо, за да се достигне изравняване с околната температура, не се наблюдава спад в тестовото налягане в продължение на следващите 10 min;

5. на свързващите части на съдовете, тръбите и другите фитинги, подложени на налягане в съдовете, и всички свръзки между регулаторите за понижаване на налягането и разпределителната тръба се извършва изпитване за газонепроницаемост с пенообразуващо вещество при работно налягане;

6. всички уреди, работещи на газ, се задействат при номинален капацитет и се тестват, за да се провери горенето при различните степени на регулиращите ключове, като устройствата, които контролират изгасването на огъня, се проверяват, за да се гарантира тяхното задоволително функциониране;

7. след тестването съгласно т. 6 се извършва проверка на всеки уред, работещ на газ, свързан с димоотвод, като се проверява дали след 5-минутна работа при номинален капацитет и затворени прозорци и врати и с работещи вентилационни устройства проникват отработени газове от уреда в помещението през отвора на уреда за всмукване на въздух, като, ако има повече от моментно изпускане на такива газове, причината веднага се установява и отстранява, а уредът не се одобрява за употреба, докато всички дефекти не бъдат отстранени.

Чл. 341. (1) Потвърждението (атестациятa), че всички съоръжения, работещи с втечнен газ, отговарят на изискванията по тази глава, се вписва в корабното удостоверение на Общността.

(2) Потвърждението по ал. 1 се вписва от ИА “МА” след проверка за приемане по чл. 339.

(3) Потвърждението по ал. 1 е валидно за срок не по-дълъг от три години.

(4) Потвърждението по ал. 1 се подновява само след нова проверка за приемане по чл. 339.

(5) По изключение, когато собственикът на кораба или негов представител представи обосновано искане, ИА “МА” може да продължи валидността на потвърждението за не повече от три месеца без извършване на проверката по чл. 339.

(6) Продължение по ал. 5 се вписва в корабното удостоверение на Общността.

Главачетиринадесета

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ

ПЪТНИЧЕСКИТЕ КОРАБИ

Раздел I Общи положения

Чл. 342. По отношение на пътническите кораби не се изисква прилагането на следните разпоредби:

1. чл. 6, ал. 3 и 4; 2. чл. 20—22; 3. чл. 124, ал. 2 и чл. 128, ал. 2; 4. чл. 171, ал. 2 за номинални натоварвания над 50 V.

Чл. 343. На пътническите кораби не се допуска следното оборудване:

1. лампи, захранвани с втечнен газ или течно гориво съгласно чл. 295;

2. печки с изпарителни горелки съгласно раздел IV на глава дванадесета;

3. нагреватели на твърдо гориво съгласно раздел VII на глава дванадесета;

4. устройства, оборудвани с фитилени горелки съгласно чл. 299, ал. 2 и чл. 300;

5. уреди за втечнен газ съгласно глава тринадесета.

Чл. 344. Не се допуска превоз на пътници на несамоходни кораби.

Чл. 345. (1) На пътническите кораби се осигуряват места за ползване от лица с ограничена подвижност съобразно разпоредбите по тази глава.

(2) В случай че прилагането на разпоредбите по тази глава, отчитащи специфичните изисквания по отношение безопасността на лицата с ограничена подвижност е трудно на практика или води до неоправдано високи разходи, допуска се ИА “МА” да разрешава изключения от тези разпоредби на основание препоръките в съответствие с процедурата на комитета, указана в чл. 19, параграф 2 от Директива 2006/87/ЕО.

(3) Изключенията по ал. 2 се посочват в корабното удостоверение на Общността.

Раздел II Корпуси на пътнически кораби

Чл. 346. В хода на проверките съгласно Наредба № 11 за прегледите на корабите и корабопритежателите дебелината на външната обшивка на пътническите кораби се определя, както следва:

1. минималната дебелина tmin на обшивката на дъното, скула и бордовете на пътнически кораб се определя съгласно по-голямата стойност от следните формули:

t1min = 0,006а. T [mm];

t2min = f.0,55 WL L [mm], където: f = 1 + 0,0013(а—500);

“а” е надлъжното или напречното разстояние между ребрата в милиметри (mm), а когато разстоянието е по-малка от 400 mm, следва да се въведе а = 400 mm;

2. допустимо е минималната стойност за дебелината на обшивката, определена по формулата по т. 1, да не бъде достигната в случаите, когато тази стойност е установена и удостоверена въз основа на математически доказателства за достатъчната якост (надлъжна, напречна или местна) на корпуса на кораба;

3. в никоя точка от външната обшивка дебелината, изчислена съгласно т. 1 или т. 2, не се допуска да бъде по-малка от 3 mm;

4. листовете от обшивката се подменят, когато дебелината на обшивката на дъното, скула и бордовете спадне под минималната стойност, определена съгласно т. 1 или т. 2, във връзка с т. 3.

Чл. 347. (1) Броят и местата на непроницаемите прегради се избират така, че в случай на наводняване корабът да има плавателност в съответствие с чл. 357—363.

(2) Всяка част от вътрешната конструкция, която има отражение върху ефикасността на разделянето на кораба на отсеци, е от водонепроницаем материал и се проектира така, че да запазва целостта на отсека.

(3) Разстоянието между таранната преграда и носовия перпендикуляр е най-малко 0,04 LWL и не по-голямо от 0,04 LWL + 2 m.

(4) Допуска се напречна преграда да бъде оборудвана с ниша, ако всички части от този профил се намират на безопасно място.

(5) Преградите, които се вземат предвид при изчисляването на аварийната устойчивост в съответствие с чл. 357—363, се изработват от водонепроницаеми материали и стигат до палубата на преградите.

(6) Когато няма палуба на преградите, се допуска те да достигат до височина 20 cm над пределната линия.

(7) Броят на отворите в преградите по ал. 5 е възможно най-малък, като се вземат предвид видът на конструкцията и нормалната експлоатация на кораба, като не се допуска отворите и каналите да имат отрицателни последици за водонепроницаемостта на преградите.

(8) Не се допуска в таранните прегради да има отвори или врати.

(9) Не се допуска в преградите по ал. 5, отделящи машинните отделения от пространствата за пътниците или екипажа и обслужващия персонал, да има врати.

(10) Допуска се ръчно задвижвани врати без дистанционно управление в преградите по ал. 5 да има само в пространства, до които пътниците нямат достъп, и:

1. остават постоянно затворени и се отварят само временно с цел достъп;

2. са оборудвани с подходящи устройства, позволяващи да бъдат затваряни лесно и бързо;

3. са обозначени с надпис от двете страни на вратите:

“Вратата да се затваря веднага след преминаване”.

(11) Вратите в преградите по ал. 5, които стоят отворени продължително време, отговарят на следните изисквания:

1. затварят се и от двете страни на преградата и от леснодостъпна точка над палубата на преградите;

2. след затваряне с дистанционно управление могат отново да се отворят на място и да се затворят безопасно, като затварянето не се затруднява от килими, перила или други препятствия;

3. времето, което отнема процесът на дистанционно затваряне, е най-малко 30 s, но не повече от 60 s;

4. в процеса на затваряне около вратата се чува звуков предупредителен сигнал;

5. задвижването на вратата и предупредителният сигнал също могат да се задействат независимо от бордовото електрозахранване;

6. на мястото за дистанционно управление е разположено устройство, което показва дали вратата е отворена или затворена.

(12) Вратите в преградите по ал. 5 и задвижващите ги механизми се разполагат на безопасно място.

(13) В рулевата рубка се разполага предупредителна система, показваща кои от вратите в преградите по ал. 5 са отворени.

Чл. 348. (1) Тръбопроводите с отворени краища и въздуховодите на вентилацията се конструират така, че да могат да се огъват и при всяко възможно наводняване чрез тях да не бъдат наводнени допълнителни пространства или резервоари.

(2) Ако няколко отсека са свързани с тръбопроводи или въздуховоди на вентилацията, отворите им се извеждат в подходящо място над водолинията, съответстваща на най-неблагоприятния случай на наводняване.

(3) Не е задължително тръбопроводите да отговарят на изискването на ал. 2, ако на тях са монтирани спирателни вентили в местата, където преминават през преградите и които могат да бъдат управлявани дистанционно от точка над палубата на преградите.

(4) В случаите, когато тръбопровод няма отворен изход към отсек и този отсек бъде засегнат, тръбите се разглеждат като незасегнати, ако тръбопроводът преминава през безопасно място и е разположен на повече от 0,50 cm над дъното на кораба.

Чл. 349. Лостовете за дистанционно управление на вратите в преградите по чл. 347, ал. 11 и спирателните вентили по чл. 348, ал. 3 над палуба на преградите се означават като такива.

Чл. 350. Не се допуска на кораб с двойно дъно и двойни бордове височината на двойното дъно да е по-малка от 0,60 m, а широчината на двойния борд е не по-малко от 0,60 m.

Чл. 351. Илюминаторите могат да се разполагат под пределната линия, ако са водонепроницаеми, не се отварят, имат достатъчно здравина и отговарят на изискванията по чл. 373.

Раздел III Устойчивост

Чл. 352. (1) Заявителят на съответна проверка съгласно Наредба № 11 за прегледите на корабите и корабопритежателите доказва устойчивостта на неповредения кораб с представяне на изчисление, базирано на прилагането на стандарт за устойчивост на неповреден кораб.

(2) Всички изчисления се правят без диферент и до водолинията на максимално допустимото газене при запазване плавателността.

(3) Данните за празен кораб, взети предвид при изчисленията за стабилността, се определят чрез опитно креноване.

(4) Устойчивостта на неповредения кораб се доказва за следните стандартни случаи на натоварване:

1. в началото на пътуването—100 % от пътниците, 98 % от горивото и питейната вода, 10 % сточни води;

2. по време на пътуването—100 % от пътниците, 50 % от горивото и питейната вода, 50 % сточни води;

3. в края на пътуването—100 % от пътниците, 10 % от горивото и питейната вода, 98 % отпадъчна вода;

4. корабът без товар—без пътници, 10 % от горивото и питейната вода, без сточни води.

(5) За всички стандартни случаи на натоварване баластните цистерни се разглеждат като празни или като пълни при нормални експлоатационни условия.

(6) В допълнение на изискването по ал. 4, т. 4 се извършва проверка за следното условие на натоварване—100 % от пътниците, 50 % от горивото и питейната вода, 50 % сточни води, а всички други цистерни за течности (вкл. баласт) се считат напълнени на 50 %.

Чл. 353. Доказателството за достатъчна устойчивост на неповреден кораб чрез изчисления се осигурява чрез използване на следните определения за устойчивост на неповреден кораб и стандартните случаи на натоварване по чл. 352, ал. 4:

1. максималното рамо на изправящия момент hmax следва да се получава при ъгъл на крена ϕmax і (ϕmom + 3°) и да е най-малко 0,20 m; в случай че ϕf < ϕmax, максималното рамо на изправящия момент при ъгъла на заливане ϕf не трябва да бъде по-малък от 0,20 m;

2. ъгълът на заливане ϕf не трябва да е помалък от (ϕmom + 3°);

3. площта “А” под кривата на рамото на изправящия момент в зависимост от положението на ϕf и ϕmax трябва да достига не по-малки от следните стойности:

Случаи А

1 ϕmax І 15° или ϕf І 15° 0,05 m.rad до по-малкия от ъглите ϕmax или ϕf

2 15° < ϕmax < 30° ϕmax І ϕf 0,035+0,001.(30—ϕmax) m.rad до ъгъла ϕmax

3 15° < ϕf < 30° ϕmax > ϕf 0,035+0,001.(30—ϕf) m.rad до ъгъла ϕf

4 ϕmax і 30° и ϕf і 30° 0,035 m.rad до ъгъла ϕ = 30° където: hmax e максималното рамо на изправящия момент;

ϕ—ъгълът на крена; ϕf—ъгълът на заливане, т.е. ъгълът на крена, при който отворите в корпуса, надстройката или рубките, които не могат да се затворят, така че да не пропускат вода, се потапят във водата;

ϕmom—максималният ъгъл на крен съгласно т. 5, буква “д”;

ϕmax—ъгълът на крен, при който се наблюдава максималното рамо на изправящия момент;

А—площта под кривата на рамената на изправящия момент;

4. първоначалната метацентрична височина GMo, коригирана да се отчете ефектът на свободните повърхности в резервоарите за течности, е поне 0,15 m;

5. във всеки от следните два случая ъгълът на крен не трябва да превишава 12°:

а) под действието на момент на крен, дължащ се на пътниците и вятъра, съгласно чл. 354 и 355;

б) под действието на момент на крен, дължащ се на пътниците и завиването на кораба съгласно чл. 354 и 356;

6. за момент на крен, резултат от моментите, дължащи се на пътниците, вятъра и завиването на кораба съгласно чл. 354—356, остатъчният надводен борд се изисква да е най-малко 200 mm; 7. за кораби с прозорци или други отвори в корпуса, намиращи се под палубата на преградите и които не се затварят водонепроницаемо, остатъчното разстояние на безопасност се изисква да e най-малко 100 mm под действието на трите момента на крен, указани в т. 6.

Чл. 354. (1) Кренящият момент, предизвикан от струпване на хора от единия борд, се изчислява по формулата:

Mp = g.P.y = g.Σ.Pi.yi [kNm], където: P е общата маса на лицата на борда в тонове (t), пресметната като сума на максимално разрешения брой пътници и максималния брой членове на обслужващия персонал и екипажа при обичайни експлоатационни условия, като се приеме 0,075 t за средна маса на едно лице;

y—страничното разстояние от центъра на тежестта на общата маса лица Р от диаметралната линия в метри (m);

G—гравитационното ускорение (g = 9,81 m/s2); Pi—масата на лицата, събрани на площ Аi (t); Pi = ni.0,075.Ai (t), където:

Аi е площта, заета от лицата в квадратни метри (m2);

ni—броят лица на квадратен метър; ni—3,75 за свободната палуба и частите на палубата с подвижни мебели; за частите на палубата със стационарни мебели за сядане, например пейки; ni се пресмята, като се приеме площ 0,50 m в широчина и 0,75 m в дълбочина на човек;

yi- страничното разстояние от геометричния център на площта Аi от диаметралната линия в метри (m).

(2) Изчислението по ал. 1 се извършва за струпване на хора на левия и на десния борд, като разпределението на лицата се изисква да съответства на възможно най-неблагоприятния по отношение на устойчивостта случай и при изчисляването на момента на хората кабините се приемат за празни.

(3) За изчислението по ал. 1 на случаите на натоварване центърът на тежестта на човека се приема на 1 m над най-ниската точка на палубата при 0,5 LWL, като се игнорират евентуални изпъкналости или вдлъбнатини на палубата и се приема средна маса на лице 0,075 t.

(4) Подробното пресмятане по ал. 1 на частите на палубата, които са заети от лица, може да не се извършва, ако се използват някои от следните стойности:

1. за пътнически кораби за дневно пътуване: Р = 1,1 Fmax.0,075,

2. за пътнически кораби с кабини: Р = 1,5 Fmax.0,075, където: Fmax е максималният разрешен брой пътници на борда;

y = В/2 [m]. Чл. 355. Моментът, дължащ се на налягането на вятъра (Мw), се изчислява, както следва:

Мw = pw.Аw.(lw + T/2) [kNm], където: pw е специфичното налягане на вятъра 0,25 kNm2; Аw—страничната равнина на кораба над равнината на газене съгласно разглежданото състояние на натоварване в m2;

lw—разстоянието на центъра на тежестта на страничната равнина Аw от равнината на газене съгласно разглежданото състояние на натоварване в метри (m).

Чл. 356. (1) Моментът, дължащ се на центробежна сила Мdr, причинен от завиването на кораба, се пресмята, както следва:

Мdr = cdr.CB.v2.D/LWL.(KG—T/2) [kNm], където: cdr е коефициент със стойност 0,45;

CB—коефициент на запълване; v—максималната скорост на кораба (m/s); KG—разстояние между центъра на тежестта и линията на кила в метри (m).

(2) За пътнически кораби със системи за задвижване съгласно раздел IV на глава пета Мdr се получава или с реални изпитвания, или с изпитвания на макет, или от съответните изчисления.

Чл. 357. Заявителят по чл. 352, ал. 1 чрез представяне на изчисление, базирано на прилагането на метода на постоянното водоизместване, доказва, че устойчивостта на повредения кораб е съответстваща в случай на нахлуване на вода, като всички изчисления се правят до максимално потапяне при запазване плавателността.

Чл. 358. Плавателността на кораба в случай на нахлуване на вода се доказва за стандартните случаи на натоварване, определени в чл. 352, ал. 4—6, а математическото доказателство за достатъчната устойчивост се определя за трите междинни фази на наводняване (25, 50 и 75 % от общото наводняване на един или два съседни отсека) и за крайния етап на наводняването.

Чл. 359. (1) Пътническите кораби съответстват на изискванията за плавателност в случай на повреда на един или два съседни отсека.

(2) В случай на наводняване се взимат под внимание следните предпоставки относно размера на повредата:

Повреда на Повреда на два един отсек съседни отсека Размер на 0,10LWL, но 0,05LWL, но минимум повредата минимум 2,25 m на борда 4 m Надлъжна l (m) Напреч- B/5 0,59 на b (m) Вертикал- От дъното на кораба догоре без на в (m) ограничение Размер на повредата на дъното Надлъж- 0,10LWL, но ми- 0,05LWL, но минина l (m) нимум 4 m мум 2,25 m Напреч- B/5 на b (m) Вертикал- 0,59; тръбопроводите, инсталирани в на h (m) съответствие с чл. 348, ал. 4, се считат за незасегнати 1. при повреда на един отсек преградите могат да бъдат приети за незасегнати, ако разстоянието между две съседни прегради е по-голямо от дължината на повредата, като надлъжните прегради на разстояние по-малко от B/3 от външната обшивка, измерено перпендикулярно на диаметралната равнина от обшивката на корпуса при най-дълбоко газене, не се вземат под внимание за целите на изчислението;

2. при повреда на два съседни отсека всички прегради в обхвата на повредата се считат за засегнати, което означава, че местоположенията на преградите се избират по такъв начин, че корабът да остане на вода след наводняване на един или два съседни отсека надлъжно;

3. най-ниската точка на всеки отвор, който не е водонепроницаем (например врати, прозорци, люкове за достъп до трюмове), се намира най-малко 0,10 m над водолинията на повредения кораб и палубата на преградите не е под водата в последния етап от наводняването;

4. проницаемостта се приема за 95 %, а ако чрез изчисления бъде доказано, че средната проницаемост на даден отсек е по-малка от 95 %, вместо нея може да се използва изчислената стойност;

5. изчислената стойност по т. 4 не може да бъде по-ниска от:

а) за салони—95 %; б) за машинни и котелни отделения—85 %; в) за помещения за багаж и складове—75 %; г) за двойни дъна, бункери за гориво, баласт и други резервоари—0 или 95 % в зависимост от тяхното предназначение, като се приема, че са пълни или празни за кораб, плаващ на равнината на най-дълбоко газене;

6. в случай, че повреда с размери, по-малки от посочените, доведе до по-вредни последствия по отношение на креняването или намаляването на метацентрична височина, тази повреда се взема под внимание за целите на изчисленията.

Чл. 360. За всички междинни етапи на наводняването по чл. 358 се изпълняват следните критерии:

1. ъгълът на крена ϕ в равновесното положение на съответния междинен етап да не надхвърля 15°;

2. след ъгъла на крена в равновесното положение на съответния междинен етап положителната част на кривата на рамото на изправящия момент да е със стойност GZ і 0,02 m, преди първия необезопасен отвор да бъде потопен или да се стигне ъгъл на крен от 25°;

3. отворите, които не са водонепроницаеми, да не са потопени преди достигане на крена в равновесното положение на съответния междинен етап;

4. изчисляването на ефекта на свободните повърхности на всички междинни етапи на наводняване да се основава на общата площ на повредените отсеци.

Чл. 361. В последния етап на наводняването се изисква да са изпълнени следните критерии, като се вземе предвид кренящият момент в съответствие с чл. 354:

1. ъгълът на крен ϕЕ да не превишава 10°; 2. след равновесното положение положителната част на кривата на рамото на изправящия момент да има стойност GZR і 0,02 m с площ А і 0,0025 m•rad, като тези минимални стойности за устойчивост са изпълнени до момента на потапянето на първия необезопасен отвор или във всички случаи, преди да се стигне ъгъл на крен ϕm = 25°.

ϕE ≤ 10° A ≥ 0,0025 m rad рамо GZ [m]

GZк (рамо, дължащо се на кренящия момент в съответствие с чл. 354

GZR ≥ 0,02m ъгъл на крен ϕ [°] ϕ m равновесие в наводнено състояние, дължащо се на кренящия момент в съответствие с чл. 354 равновесие в наводнено състояние където: ϕE е ъгълът на крен в последния етап на наводняване, като се отчита моментът в съответствие с чл. 354;

ϕm—ъгълът на загуба на устойчивост или ъгълът, при който първият необезопасен отвор бива потопен, или 25°, като се използва този ъгъл, който се явява най-малък;

GZR—оставащото рамо на изправящия момент в последния етап на наводняване, като се отчита моментът в съответствие с чл. 354;

GZK—рамото на кренящия момент, следствие от момента съгласно чл. 354;

3. отворите, които не са водонепроницаеми, не са потопени преди достигане на равновесното положение на кораба, като в случай че отворите бъдат потопени преди този момент, за целите на изчисляването на устойчивостта на повреден кораб помещенията им се считат за наводнени.

Чл. 362. Затварящите устройства, осигуряващи водонепроницаемостта, се маркират по подходящ начин.

Чл. 363. Ако са предвидени отвори за срещуположно наводняване с цел намаляване асиметричното наводняване, те отговарят на следните условия:

1. за изчисляване на срещуположно наводняване се прилага Резолюция на Международната морска органицация (IMO) A.266(VIII), приета на 20.11.1973 г.;

2. автоматични са; 3. не са оборудвани със спирателни устройства;

4. общото време, предвидено за срещуположно наводняване, не надвишава 15 min.

Раздел IV Разстояние на безопасност и надводен борд

Чл. 364. (1) Разстоянието на безопасност е равно най-малко на сумата от:

1. допълнителното странично потапяне, което, измерено по обшивката на корпуса, се причинява от ъгъла на крена съгласно чл. 353, ал. 1, т. 5;

2. остатъчното разстояние на безопасност съгласно чл. 353, ал. 1, т. 7.

(2) За кораби без преградна палуба разстоянието на безопасност е равно най-малко на 500 mm. Чл. 365. (1) Надводният борд е равен наймалко на сумата от:

1. допълнителното странично потапяне, което, измерено по обшивката на корпуса, се причинява от ъгъла на крена съгласно чл. 353, ал. 1, т. 5;

2. остатъчния надводен борд съгласно чл. 353, ал. 1, т. 6.

(2) Надводният борд е най-малко 300 mm. Чл. 366. Равнината на най-дълбоко газене се определя така, че да осигури съответствие с разстоянието на безопасност съгласно чл. 364 и надводния борд съгласно чл. 365 и раздели II и III на тази глава.

Чл. 367. По изключение ИА “МА” може да установи по-голямо разстояние на безопасност или по-голям надводен борд от съображения за безопасност.

Раздел V Максимално допустим брой пътници

Чл. 368. Изпълнителна агенция “Морска администрация” определя максимално допустимия брой пътници, който се записва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 369. (1) Не се допуска максимално допустимият брой пътници да превишава някоя от следните стойности:

1. броят на пътниците, за които е доказано наличие на пункт за евакуация съгласно чл. 375;

2. броят на пътниците, който е взет под внимание при изчисляването на устойчивостта съгласно раздел III на тази глава;

3. броят на наличните койки за пътници на пътнически кораби с жилищни помещения, използвани за пътувания с нощувки.

(2) На кораби с жилищни помещения, които се използват и за дневни пътувания, броят на пътниците се изчислява за ползване като кораби за дневни пътувания и като пътнически кораби с жилищни помещения и се записва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 370. Максимално допустимият брой пътници на борда на кораба се указва с ясно видими и четливи табели или надписи.

Раздел VI Помещения и пространства за пътниците

Чл. 371. Помещенията за пътниците: 1. на всички палуби се намират зад таранната преграда и, доколкото са под палубата на преградите, пред кърмовата преграда;

2. са отделени с газонепроницаеми прегради от машинното и котелното отделение;

3. са подредени така, че не пречат на безпрепятствения обзор съгласно раздел II на глава шеста.

Чл. 372. Шкафовете и помещенията по чл. 270, ал. 1 и предназначени за съхранение на запалими течности се разполагат извън пространството за пътниците.

Чл. 373. (1) Броят и широчината на изходите от помещенията за пътници отговарят на следните условия:

1. помещенията или групите от помещения, проектирани или приспособени за 30 или повече пътници, или с койки за 12 или повече пътници, да имат най-малко два изхода, като на кораби за дневни пътувания се допуска единият от тези два изхода да бъде заменен от два аварийни изхода, а помещенията, с изключение на кабините, и групите помещения, които имат само един изход, имат най-малко един авариен изход;

2. за помещенията под палубата на преградите се допуска един от изходите да бъде водонепроницаема врата в преградата съгласно чл. 347, ал. 11, водеща към съседен отсек, от който до горната палуба да може да се стигне директно, а другият изход да извежда пряко или, ако е разрешено, съгласно т. 1, служи като авариен изход на открито, или към палубата на прегрите; това изискване не важи за отделните кабини;

3. изходите съгласно т. 1—2 имат чиста широчина не по-малка от 0,80 m и чиста височина не по-малка от 2 m, като за вратите на пътническите кабини и други малки помещения се допуска чистата широчина да бъде намалена до 0,70 m;

4. за помещения или групите от помещения, предназначени за повече от 80 пътници, сумата от широчините на всички изходи, предназначени за пътниците и използвани при извънредни ситуации, е не по-малко от 0,01 m на пътник;

5. ако общата широчина на изходите се определя от броя пътници, широчината на всеки изход е не по-малка от 0,005 m на пътник;

6. аварийните изходи имат най-къса страна с дължина не по-малка от 0,60 m или минимален диаметър 0,70 m, отварят се по посока на евакуацията и са маркирани и от двете страни;

7. изходите на помещенията, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, имат чиста широчина не по-малка от 0,90 m, а изходите, обичайно използвани за качване и слизане на лица с ограничена подвижност, имат чиста широчина не по-малка от 1,50 m.

(2) Вратите на помещенията за пътници отговарят на следните условия:

1. отварят се навън или са изградени като плъзгащи се врати, с изключение на вратите, водещи към свързващите коридори;

2. вратите на кабината са конструирани по такъв начин, че могат да се отключват и отвън по всяко време;

3. механично задвижваните врати се отварят лесно в случай на отказ на захранването с енергия на механизма;

4. вратите, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, имат минимален просвет 0,60 m откъм посоката, от която се отварят, между вътрешния край на рамката на вратата от страната на бравата и прилежащата перпендикулярна стена.

Чл. 374. (1) Свързващите коридори отговарят на следните условия:

1. имат чиста широчина не по-малка от 0,80 m или, ако водят към помещения, използвани от повече от 80 пътници, не по-малка от 0,01 m на пътник;

2. имат чиста височина не по-малка от 2 m; 3. свързващите коридори, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, имат чиста широчина не по-малка от 1,30 m;

4. свързващите коридори с широчина над 1,50 m имат перила от всяка страна; 5. когато част от кораба или помещение, предназначено за пътници, се обслужва само от един свързващ коридор, чистата му широчина е не по-малка от 1 m;

6. не се допуска наличието на стъпала в тях; 7. да водят само до открити палуби, помещения или стълбища;

8. задънените им части са не по-дълги от 2 m. (2) Освен на изискванията по ал. 1 маршрутите за евакуация отговарят и на следните изисквания:

1. стълбищата, изходите и аварийните изходи са разположени така, че при пожар в която и да е част останалите части да могат да се опразнят безопасно;

2. маршрутите за евакуация водят по найкъсия път до пунктовете за евакуация по чл. 375;

3. маршрутите за евакуация не преминават през машинните отделения или камбузите;

4. да няма в тях монтирани стъпенки, подвижни стълби или други подобни, възпрепятстващи движението на пътниците;

5. вратите към маршрутите за евакуация да са конструирани така, че да не намаляват минималната широчина на маршрута за евакуация по ал. 1, т. 1 или 5;

6. маршрутите за евакуация и аварийните изходи са ясно означени и знаците се осветяват от системата за аварийно осветление.

(3) Маршрутите за евакуация и аварийните изходи се осигуряват с надлежна система за ръководство на безопасността.

Чл. 375. За всички лица на борда се определят сборни пунктове, които да отговарят на следните изисквания:

1. общата площ на сборните пунктове As в квадратни метри (m2) съответства най-малко на следната стойност:

1. кораби за дневни пътувания: As = 0,35Fmax [m2];

2. кораби с жилищни помещения: As = 0,45Fmax [m2], където Fmax е максимално допустимият брой пътници на борда;

2. всеки отделен сборен пункт или място за евакуация, по-голямо от 10 m2;

3. в сборните пунктове няма мебели независимо дали са подвижни или не;

4. ако в помещение, където е обособен сборен пункт, има подвижни мебели, те са подходящо укрепени, за да не се хлъзгат;

5. спасителните средства са леснодостъпни от пунктовете за евакуация;

6. възможно е хората безопасно да бъдат евакуирани от пунктовете за евакуация от всеки борд на кораба;

7. сборните пунктове се намират над пределната линия;

8. сборните пунктове и тези за евакуация са означени като такива на плана по безопасността и означени на борда на кораба;

9. в случай че неподвижно закрепени седалки или пейки се намират в помещение, в което са определени сборни пунктове, съответният им брой лица не се взема под внимание при пресмятането на общата площ на сборните пунктове съгласно т. 1, а броят лица, за които се определят фиксирани седалки или пейки в дадено помещение, не превишава броя лица, за които в това помещение има сборен пункт;

10. разпоредбите по т. 4 и 9 важат също за свободните палуби, на които са определени сборни пунктове;

11. ако на борда има колективни спасителни средства, броят лица, за които тези средства са разчетени, може да не се взема предвид при изчисляване на общата площ на сборните пунктове по т. 1;

12. във всички случаи, при които се прилагат приспаданията съгласно т. 9—11, общата площ по т. 1 е достатъчна за най-малко 50 % от максималния допустим брой пътници.

Чл. 376. (1) Вътрешните стълбища и техните площадки в пространствата за пътници отговарят на следните условия:

1. изградени са в съответствие с европейски стандарт EN 13056:2000;

2. имат чиста широчина най-малко 0,80 m или, ако водят към свързващи коридори или места, използвани от повече от 80 пътници— най-малко по 0,01 m на пътник;

3. имат чиста широчина най-малко 1 m, ако са единственият начин за достъп до помещение за пътници;

4. ако в едно помещение няма поне едно вътрешно стълбище на всеки борд на кораба, са разположени в безопасната зона;

5. стълбищата, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, отговарят и на следните изисквания:

а) наклонът на стълбищата не превишава 38°; б) стълбищата имат чиста широчина не помалка от 0,90 m;

в) спирални стълбища не се допускат; г) стълбищата не могат да минават напречно на кораба;

д) перилата на стълбищата достигат до 0,30 m след горния и долния край на стълбищата, без да пречат на трасетата на преминаване;

е) перилата, предните части поне на горното и долното стъпало и подовите покрития в краищата на стълбищата са очертани с ярък цвят.

(2) Асансьорите, предназначени за лица с ограничена подвижност, и оборудването за повдигане, като ескалатори или платформи за повдигане, се изработват съгласно стандарт или разпоредба на държава—членка на Европейския съюз.

Чл. 377. Части от палубата, предназначени за пътници и които не са закрити, отговарят на следните условия:

1. оградени са с фалшборд или перила с височина не по-малка от 1 m или парапет съгласно европейски стандарт EN 711:1995;

2. фалшбордовете или парапетите на палубите, предназначени за лица с ограничена подвижност, са с височина не по-малка от 1,10 m;

3. отворите и оборудването за качване и слизане и отворите за товарене или разтоварване са обезопасени и имат чиста широчина не помалка от 1 m;

4. отворите, използвани обичайно за качване и слизане на лица с ограничена подвижност, са с чиста широчина не по-малка от 1,50 m;

5. отворите и оборудването за качване и слизане, които не могат да бъдат наблюдавани от рулевата рубка, са осигурени с оптически или електронни средства за наблюдение;

6. пътниците в седнало положение не пречат на безпрепятствения обзор съгласно раздел II на глава шеста.

Чл. 378. (1) Районите от кораба, непредназначени за пътници, като подходите към рулевата рубка, лебедките, котвените рудани, машинните отделения, се обезопасят против неразрешено влизане.

(2) На подходите по ал. 1 на видно място се поставят знаци, съответстващи на фиг. 1 от приложение № 3.

Чл. 379. (1) Траповете се изработват в съответствие с европейски стандарт EN 14206:2003.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разреши изключение от разпоредбата по чл. 203, ал. 10, като дължината на траповете по ал. 1 бъде по-малка от 4 m, но при спазване изискванията за безопасност.

Чл. 380. (1) Местата за придвижване, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, са с чиста широчина не по-малка от 1,30 m и по тях не се допуска да има прагове и прегради с височина над 0,025 m.

(2) Стените в местата за придвижване, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, се съоръжават с перила на височина 0,90 m над пода.

Чл. 381. (1) Стъклените врати и стени в местата за придвижване и стъклата на прозорците се изработват от предварително разтегнато или ламинирано стъкло.

(2) Вратите, стените и стъклата на прозорците по ал. 1 могат да бъдат произведени от синтетичен материал, разрешен за ползване от противопожарна гледна точка.

(3) Прозрачните врати и стъкла, достигащи до пода в местата за придвижване, се маркират по ясно видим начин.

(4) Надстройките или техните покриви, състоящи се изцяло от панорамни стъкла, се произвеждат само от материали, които в случай на злополука свеждат до минимум риска от нараняване на лицата на борда.

Чл. 382. Системите за питейна вода отговарят на раздел V на глава единадесета.

Чл. 383. (1) На разположение на пътниците се осигуряват отделни тоалетни.

(2) Най-малко една от тоалетните се оборудва за използване от лица с ограничена подвижност съгласно съответен стандарт или разпоредба на държава—членка на Европейския съюз, достъпна от всички пространства, предвидени за ползване от лица с ограничена подвижност.

Чл. 384. Кабините без отварящи се прозорци се свързват с вентилационна система.

Чл. 385. Помещенията, в които е настанен екипажът или обслужващият персонал, отговарят на разпоредбите по този раздел.

Раздел VII Допълнителен двигателно-движителен комплекс

Чл. 386. (1) В допълнение към главния двигателно-движителен комплекс корабите се оборудват и с втори независим двигателно-движителен комплекс, така че в случай на повреда на главния двигателно-движителен комплекс корабът да продължи да се движи самостоятелно на собствен ход.

(2) Вторият независим двигателно-движителен комплекс се разполага в отделно машинно отделение.

(3) Ако двете машинни отделения имат общи прегради, те се изработват съгласно чл. 414.

Раздел VIII Системи и оборудване за безопасност

Чл. 387. (1) Всички пътнически кораби се осигуряват със система за вътрешна връзка в съответствие с чл. 85—86.

(2) Системи по ал. 1 се разполагат и в работните помещения, където няма пряка връзка с рулевата рубка и в сборните пунктове за евакуация на пътниците по чл. 375.

Чл. 388. (1) Всички райони за пътниците се разполагат в зоната на чуваемост на системата за вътрешна връзка.

(2) Системата по ал. 1 се проектира така, че предаваната информация да се разграничава ясно от фоновия шум.

(3) Системата за вътрешна връзка не е задължителна, когато има пряка връзка между рулевата рубка и районите за пътници.

Чл. 389. (1) Корабите се оборудват със система за тревога.

(2) Системата по ал. 1: 1. позволява пътниците, членовете на екипажа и обслужващият персонал да сигнализират командването и екипажа на кораба, като сигналът за тревога се подава само в районите, предназначени за командването и екипажа на кораба; само командването на кораба има възможност да спре алармения сигнал; сигналът за тревога се подава от задействащите бутони за тревога, които се монтират на височина от 0,85 до 1,10 m над пода; сигналът се подава наймалко от:

а) всяка кабина; б) коридорите, асансьорите и стълбищните клетки, като разстоянието до най-близкия задействащ бутон е не повече от 10 m и има наймалко един бутон във всеки водонепроницаем отсек;

в) салоните, каюткомпаниите и подобни помещения за отдих;

г) тоалетните, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност;

д) машинните отделения, камбузите и др. подобни помещения, където има опасност от пожар;

е) хладилните помещения и другите складови помещения;

2. се изисква за сигнализиране на пътниците от командването на кораба, като сигналът за тревога да се чува ясно и безпогрешно във всички помещения, достъпни за пътниците, и да се задейства от рулевата рубка и от място, в което постоянно има екипаж или персонал;

3. се изисква за сигнализиране на членовете на екипажа и обслужващия персонал от командването на кораба, съгласно чл. 87, ал. 1, която достига и до помещенията за отдих на обслужващия персонал, хладилните помещения и другите складови помещения, като задействащите бутони за тревога се обезопасяват против случайно включване.

Чл. 390. (1) Всеки водонепроницаем отсек се оборудва с алармена сигнализация за нивото на водата в трюма.

(2) В трюма се осигуряват две моторни помпи. (3) На борда се осигурява стационарна осушителна система в съответствие с чл. 126, ал. 4.

Чл. 391. Вратите на хладилните камери са конструирани така, че, дори и когато са заключени, могат да се отворят отвътре.

Чл. 392. (1) Когато се използват тръбопроводни системи с СО2 под палубата, съответните помещения се оборудват с автоматична венти- лационна система, която да се задейства автоматично, когато врата или люк на помещението се отвори.

(2) Допуска се вентилационните тръбопроводи по ал. 1 да стигат до 0,05 m над пода на помещението.

Чл. 393. (1) В допълнение към корабната аптека по чл. 203, ал. 1, т. 6 се осигуряват и комплекти за първа помощ в достатъчни количества.

(2) Комплектите за първа помощ и тяхното съхранение отговарят на изискванията по чл. 203, ал. 1, т. 6.

Раздел IХ Спасителни средства

Чл. 394. (1) В допълнение към спасителните кръгове по чл. 227 всички части на палубата, предназначени за пътници и които не са закрити, се оборудват с подходящи спасителни кръгове, разположени от двата борда на кораба, на разстояние не повече от 20 m един от друг.

(2) Спасителните кръгове по ал. 1 се считат за подходящи, ако съответстват на:

1. европейски стандарт EN 14144:2003; или 2. Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 1974), Глава III, Правило 7.1 и Международния кодекс за животоспасяващи уреди, параграф 2.1.

(3) Половината от предписаните кръгове по ал. 1 се оборудват с плаващо въже с дължина не по-малка от 30 m и диаметър от 8 до 11 mm.

(4) Останалата част от предписаните кръгове се оборудват с автоматично включващ се фенер, захранван с батерии, който не загасва във вода.

Чл. 395. (1) Освен спасителните кръговепо чл. 394 на разположение на екипажа и обслужващия персонала се осигурява индивидуална спасителна екипировка в съответствие с чл. 228, ал. 1.

(2) За обслужващия персонал, който не е отговорен за изпълняване на задължения съгласно разписанието по безопасността, се разрешават ненадуваеми или полуавтоматично надуваеми спасителни жилетки в съответствие с чл. 228, ал. 1.

Чл. 396. Пътническите кораби се оборудват със съоръжение, позволяващо хората безопасно да бъдат прехвърлени на плитчини, на брега или на друго плавателно средство.

Чл. 397. (1) В допълнение към спасителните средства по чл. 394—395 се осигуряват индивидуални спасителни средства по чл. 228, ал. 1 за 100 % от максимално допустимия брой пътници.

(2) Разрешено е ползването на ненадуваеми или полуавтоматично надуваеми спасителни жилетки в съответствие с чл. 228, ал. 1.

Чл. 398. (1) Терминът “колективни спасителни средства” обхваща корабните лодки съгласно чл. 226 и спасителните салове.

(2) Спасителните салове по ал. 1 отговарят на следните условия:

1. обозначени са с надпис, който посочва предназначението и броя на лица, за които са одобрени;

2. предлагат достатъчно места за сядане за допустимия брой лица;

3. осигуряват плавателност най-малко 750 N на човек в сладки води;

4. разполагат с въже, свързано с пътническия кораб, за да не ги отнася течението;

5. произведени са от подходящи материали и са устойчиви и на нефт, нефтени продукти и температури до 50 °С;

6. заемат и поддържат устойчиво положение и са оборудвани с подходящи устройства, позволяващи за тях да се хваща указаният брой лица;

7. боядисани са във флуоресцентен оранжев цвят или имат флуоресцентни повърхности не по-малко от 100 сm2, видими от всички страни;

8. могат да бъдат освободени от мястото на съхранение и хвърлени зад борда бързо и безопасно от един човек или остават на вода от мястото им на съхранение;

9. оборудвани са със съответни средства за евакуация от пунктовете за евакуация по чл. 375 към спасителните салове, в случай че вертикалното разстояние между палубата на пунктовете за евакуация и равнината на най-дълбоко газене е по-голямо от 1 m.

Чл. 399. Допълнителните колективни спасителни средства са елементи от спасителното снабдяване, които осигуряват плавателност за няколко лица във водата и отговарят на следните условия:

1. имат табелка, указваща предназначението им и броя лица, за който са одобрени;

2. осигуряват плавателност най-малко 100 N на човек в сладки води;

3. произведени са от подходящи материали, устойчиви и на нефт, нефтени продукти и температури до 50 °С;

4. заемат и поддържат устойчиво положение и са оборудвани със съответни устройства, позволяващи за тях да се хваща указаният брой лица;

5. имат флуоресцентен оранжев цвят или имат флуоресцентни повърхности не по-малко от 100 сm2, видими от всички страни;

6. могат да бъдат освободени от мястото на съхранение и хвърлени зад борда бързо и безопасно от един човек или да остават на вода от мястото им на съхранение.

Чл. 400. Надуваемите спасителни средства отговарят на следните условия:

1. имат най-малко две отделни въздушни камери;

2. надуват се автоматично или с ръчно задействане при пускане;

3. заемат и поддържат устойчиво положение независимо от товара, който носят, дори и ако само половината от въздушните камери са надути.

Чл. 401. (1) Спасителното снабдяване се складира на борда така, че да се достига лесно и безопасно при необходимост.

(2) Покритите места за съхранение се маркират ясно.

(3) Спасителното снабдяване се проверява съгласно указанията на производителя.

Чл. 402. (1) Корабната лодка се оборудва с двигател и прожектор.

(2) На кораба се осигурява подходяща носилка.

Раздел Х Електрическо оборудване

Чл. 403. (1) За осветление се допуска само електрическо осветление.

(2) Изискванията по чл. 181 се отнасят и за коридорите и салоните за пътници.

Чл. 404. На кораба се осигурява достатъчно осветление, както и аварийно осветление за:

1. местата за съхраняване на спасителните средства и където те се подготвят за ползване;

2. маршрутите за евакуация, местата за достъп на пътниците, в т.ч. траповете, входовете и изходите, свързващите коридори, асансьорите и стълбищата, кабините и жилищните пространства;

3. обозначаването на маршрутите за евакуация и аварийните изходи;

4. други райони, предназначени за лица с ограничена подвижност;

5. командните помещения, машинните отделения, помещенията на рулевата система и техните изходи;

6. рулевата рубка; 7. помещението за оборудване на аварийното електрозахранване;

8. местата, където се намират пожарогасителите и управлението на противопожарното оборудване;

9. пунктовете за евакуация, където пътниците, обслужващият персонал и екипажът се събират при опасност.

Чл. 405. Освен основното електрозахранване на кораба се осигурява и авариен агрегат, състоящ се от авариен източник на енергия и аварийно електрическо табло, които захранват с енергия следното оборудване, в случай че оборудването няма собствен източник на енергия:

1. сигналните светлини; 2. звуковите предупредителни устройства; 3. аварийното осветление съгласно чл. 404; 4. радиотелефонната система; 5. алармените системи, системата за вътрешна връзка;

6. прожекторите съгласно чл. 203, ал. 1, т. 9; 7. пожароизвестителната система; 8. другото оборудване за безопасност, като автоматичните спринклерни системи за разпръскване на вода под налягане или за гасене на пожар;

9. асансьорите и повдигащото оборудване по чл. 376, ал. 2.

Чл. 406. Лампите за аварийното осветление се обозначават като такива.

Чл. 407. (1) Аварийният захранващ агрегат се монтира извън машинното отделение, извън помещенията, в които се помещават основните източниците на електроенергия по чл. 139, ал. 1, и извън помещението, в което се намира главното разпределително табло, като той се отделя от тези помещения с преградни стени съгласно чл. 414.

(2) Кабелите, захранващи електрическата инсталация в аварийна ситуация, се монтират и прокарват по такъв начин, че да поддържат непрекъснатост на захранването на тази инсталация при пожар или наводняване.

(3) Кабелите по ал. 2 никога не преминават през машинното отделение, камбуза или помещенията, в които са разположени агрегатите на основното захранване и приборите за неговото включване, с изключение на случаите, когато е необходимо захранване на аварийно оборудване, намиращо се в тези помещения.

(4) Аварийният захранващ агрегат се инсталира над пределната линия или колкото е възможно по-далече от захранващите източници съгласно чл. 139, ал. 1, за да се гарантира, че при наводняване при условията на чл. 359 агрегатът не се наводнява едновременно с тези захранващи източници.

Чл. 408. Като авариен захранващ агрегат се допуска да се използва един от следните енергийни източници:

1. спомагателни генератори със собствено подаване на гориво и отделна система за охлаждане, които в случай на отказ на електрозахранването автоматично се включат и поемат снабдяването с енергия в рамките на 30 sec или ако са в непосредствена близост до рулевата рубка или друго място, в което постоянно работят членове на екипажа, могат да се включват и ръчно;

2. акумулаторни батерии, които в случай на повреда в електрозахранването автоматично се включват или ако са в непосредствена близост до рулевата рубка или друго място, в което постоянно работят членове на екипажа, могат да се включват и ръчно, като са способни да захранват потребителите на енергия по чл. 405 през целия предписан период без презареждане и без недопустим спад на напрежението.

Чл. 409. Планираният период на функциониране на аварийното захранване се определя в съответствие с предназначението на кораба и е не по-кратък от 30 min.

Чл. 410. Съпротивленията на изолацията и заземяването на електрическите системи се изпробват по време на проверките съгласно Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите.

Чл. 411. Източниците на енергия по чл. 139, ал. 1 са независими един от друг.

Чл. 412. Не се допуска повредата на главното или аварийното захранване да се отразява на експлоатационната безопасност на електрическите инсталации.

Раздел ХI Противопожарна защита

Чл. 413. (1) Годността на материалите и елементите за противопожарна защита се установява от овластения за това орган на основата на съответни методи за изпитване.

(2) Изпитващата институция отговаря на: 1. Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания; или

2. европейски стандарт EN ISO/IEC 17025:2000 относно общите изисквания към компетентността на лабораториите за изпитвания и калибриране.

(3) Признатите методи за изпитване за определяне на негоримостта на материалите са:

1. определените в приложение № 1, част I от Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания;

2. равностойни на разпоредбите по т. 1 на някоя от държавите членки.

(4) Признатите методи за изпитване за определяне на даден материал, че е труднозапалим, са:

1. съответните изисквания, заложени в приложение № 1, части: 5 (Изпитване за запалимост на повърхността), 6 (Изпитване за покритията на палубата), 7 (Изпитване за висящи тъкани и пластмаси), 8 (Изпитване за тапицирани мебели) и 9 (Изпитване за спалното бельо) от Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания;

2. равностойни на нормите по т. 1 разпоредби, приети от някоя от държавите—членки на Европейския съюз.

(5) Признатите методи за изпитване за определяне на огнеустойчивостта са:

1. определените в приложение № 3, част 3 от Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания, и

2. равностойни на нормите по т. 1 разпоредби, приети от една от държавите членки на Европейския съюз.

(6) Изпълнителна агенция “Морска администрация” в съответствие с Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания може да разпореди изпитване на произволно избрана разделителна стена с цел да се осигури съответствие с разпоредбите по чл. 414 относно устойчивостта и нарастването на температурата.

Чл. 414. (1) Преградните стени между помещенията се проектират в съответствие със следните изисквания:

1. преградните стени между помещенията, в които не са монтирани автоматични спринклерни системи за разпръскване на вода под налягане, съгласно раздел IV на глава девета отговарят на изискванията, посочени в таблицата:

Помещения Центрове за Стълбищ- Сборни Салони Машинни Камбузи Складови управление ни клетки пунктове отделения помещения Центрове за управление - A0 A0/B15 (1) A30 A60 A60 A60 Стълбищни клетки - A0 A30 A60 A60 A60 Сборни пунктове - A30/B15(2) A60 A60 A60 Салони -/B15(3) A60 A60 A60 Машинни отделения A60/A0(4) A60 A60 Камбузи A0 A60/B15(5)

Складови помещения - 2. преградните стени между помещенията, в които са монтирани автоматични спринклерни системи за разпръскване на вода под налягане, съгласно раздел IV на глава девета отговарят на изискванията, посочени в таблицата: Помещения Центрове за Стълбищ- Сборни Салони Машинни Камбузи Складови управление ни клетки пунктове отделения помещения Центрове за управление - A0 A0/B15(1) A0 A60 A30 A30 Стълбищни клетки - A0 A0 A60 A30 A0 Сборни пунктове - A30/B15(2) A60 A30 A30 Салони -/B0(3) A60 A30 A0 Машинни отделения A60/A0(4) A60 A60 Камбузи - B15 Складови помещения - Забележки: (1) Преградните стени между центровете за управление и вътрешните сборни пунктове съответстват на тип A0, но външните сборни пунктове—само на тип B15.

(2) Преградните стени между салоните и вътрешните сборни пунктове съответстват на тип A30, но външните сборни пунктове—само на тип B15.

(3) Преградните стени между кабините, преградните стени между кабините и коридорите и вертикалните преградни стени, разделящи салоните съгласно чл. 420, отговарят на тип В15 за помещения, снабдени със спринклерни системи под налягане В0.

(4) Преградните стени между двигателните отделения съгласно чл. 386 и чл. 407 съответстват на тип А60; в останалите случаи—на тип А0.

(5) Преградна стена тип В15 е достатъчна за преградни стени между камбузи, от една страна, и хладилни помещения и складове за храна, от друга страна.

(2) Преградните стени тип А са прегради, стени и палуби, които отговарят на следните изисквания:

1. изработени са от стомана или от друг равностоен материал;

2. усилени са по подходящ начин; 3. изолирани са с одобрен негорим материал по такъв начин, че средната температура на страната, разположена обратно на огъня, не достига повече от 140 °С над първоначалната температура и в никоя точка, в т.ч. във фугите при съединенията, температурата, не достига повече от 180 °С над първоначалната температура за следните интервали от време:

а) тип А60—60 min; б) тип А30—30 min; в) тип А0—0 min; 4. изградени са така, че да не допускат преминаване на дим и пламъци до края на едночасовото изпитване за обикновен пожар.

(3) Преградните стени тип В са прегради, стени, палуби, тавани и облицовки, които отговарят на следните изисквания:

1. изработени са от одобрен негорим материал и всички материали, използвани при изработката и сглобяването на преградните стени, са негорими, освен облицовката, която е наймалко труднозапалима;

2. имат такава изолационна стойност, че средната температура на страната, разположена обратно на огъня, не достига повече от 140 °С над първоначалната температура и в никоя точка, в т.ч. във фугите при съединенията, температурата не достига повече от 225 °С над първоначалната температура за следните интервали от време:

а) тип В15—15 min; б) тип В0—0 min; 3. изработени са така, че не допускат преминаване на пламъци до края на първия половин час от изпитването за обикновен пожар.

Чл. 415. (1) Боите, лаковете и другите продукти, които се използват за обработка на повърхността, както и покритията на палубите, използвани в помещенията, без машинните отделения и складовите помещения, са труднозапалими.

(2) Килимите, платовете, завесите и другите висящи текстилни материали, тапицерията на мебелите, завивките, постелките и дюшеците са труднозапалими, ако помещенията, в които се намират, не са оборудвани със спринклерни системи под налягане съгласно раздел IV на глава девета.

(3) Таваните на салоните и покритията на стените, в т.ч. надстройките им, ако салоните не са оборудвани със спринклерни системи под налягане съгласно раздел IV на глава девета, се изработват от негорим материали, с изключение на повърхностите, които са труднозапалими.

(4) Мебелите и принадлежностите в салоните, които служат за сборни пунктове, в случай че помещенията не са оборудвани със спринклерни системи под налягане съгласно раздел IV на глава девета, се изработват от негорими материали.

Чл. 416. (1) За откритите вътрешни пространства се използват бои, лакове и други продукти, които при горене не отделят прекалено големи количества дим или отровни вещества.

(2) Изискването по ал. 1 се доказва в съответствие с Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания.

Чл. 417. (1) В салоните се използват негорими изолационни материали.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за изолациите на тръбопроводите, пренасящи охладители.

(3) Тръбопроводите, пренасящи охладителите, се изолират най-малко с труднозапалими повърхности.

Чл. 418. Вратите в преградните стени съгласно чл. 414 отговарят на следните изисквания:

1. разпоредбите по чл. 414; 2. в случай че са в преградните стени по чл. 420 или в оградени пространства около машинни отделения, камбузи и стълбищни клетки, са самозатварящи се;

3. самозатварящите се врати, които остават отворени при нормална работа, могат да се затварят от място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа, а след като вратата е била затворена дистанционно, да има възможност тя отново да бъде отворена и затворена безопасно от място; и

4. водонепроницаемите врати съгласно раздел II на тази глава са изолирани.

Чл. 419. Преградните стени са непрекъснати от палуба до палуба или завършват в непрекъснати тавани, отговарящи на изискванията по чл. 414.

Чл. 420. (1) На разделяне с вертикални преградни стени по чл. 414 подлежат следните пространства за пътници:

1. с обща площ над 800 m2; 2. в които има кабини на интервали до 40 m. (2) Вертикалните преградни стени се изграждат непроницаеми за дим при обичайни експлоатационни условия и преминават от палуба до палуба.

Чл. 421. Празнините над изолацията на таваните, под подовете и зад стенните покрития се разделят с негорими прегради на разстояния не по-големи от 14 m против създаването на тяга, които да осигуряват ефикасно противопожарно уплътнение.

Чл. 422. (1) Траповете се изработват от стомана или друг равностоен материал.

(2) Вътрешните стълбища и асансьори се обграждат на всички равнища от стени, съответстващи на чл. 414.

(3) Допускат се следните изключения от изискванията по ал. 2:

1. стълбище, свързващо само две палуби, не е необходимо да се обгражда, ако на едната от палубите е обградено съгласно изискванията по чл. 414;

2. стълбищата в салоните не е необходимо да се обграждат, ако се намират изцяло във вътрешността на помещението и отговарят на едно от следните изисквания:

а) помещението се простира само на две палуби;

б) в помещението има спринклерна система под налягане съгласно раздел IV на глава девета, която е налична на всички палуби, и ако в това помещение има монтирана всмукателна система за изсмукване на дима съгласно чл. 425 и помещението има връзка със стълбищна клетка с достъп до всички равнища.

Чл. 423. Вентилационните системи и системите за подаване на въздух отговарят на следните изисквания:

1. проектирани са така, че да не предизвикват разпространението на огън и дим;

2. отворите за подаване и изсмукване на въздух и системите за подаване на въздух да могат да се затварят;

3. въздуховодите на вентилационната система да са изработени от стомана или друг равностоен негорим материал и да са надеждно свързани един с друг и с надстройката на кораба;

4. когато въздуховоди на вентилационната система с напречно сечение над 0,02 m2 преминават през преградни стени съгласно чл. 414 от тип А или преградни стени по чл. 420, оборудвани са с автоматични противопожарни клапи, които се задвижват от места, в които постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа;

5. вентилационните системи за камбузите и машинните отделения са отделени от вентилационните системи, които обслужват други пространства;

6. тръбите за изсмукване на въздух са оборудвани със заключващи се отвори за проверка и почистване, разположени близо до противопожарните клапи;

7. вградените вентилатори са пригодени да бъдат изключвани централно от място извън машинното отделение.

Чл. 424. (1) Камбузите се оборудват с вентилационни системи и печки с екстрактори.

(2) Всмукателните тръбопроводи на екстракторите отговарят на изискванията по чл. 423 и са снабдени с ръчно задвижвани противопожарни клапи на входните отвори.

Чл. 425. (1) Центровете за управление, стълбищните клетки и вътрешните пунктове за евакуация са снабдени със системи за естествено или механично изсмукване на дим.

(2) Системите за изсмукване на дим по ал. 1 отговарят на следните условия:

1. имат достатъчен капацитет и надеждност; 2. съответстват на експлоатационните условия за пътнически кораби;

3. в случай че служат също и като общи вентилатори за помещенията, това не пречи на функцията им като системи за изсмукване на дима при пожар;

4. оборудвани са с устройство за ръчно задействане;

5. механичните системи за изсмукване на дима могат да се задействат дистанционно от място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа;

6. естествените системи за изсмукване на дима са оборудвани с механизъм за отваряне, управляван ръчно, или с механизирано устройство вътре в системата за изсмукване;

7. ръчно управляваните устройства за задвижване и механизмите за отваряне са достъпни от вътрешната страна или извън защитеното помещение.

Чл. 426. (1) Салоните, които не се наблюдават постоянно от обслужващия персонал или екипажа, камбузите, машинните отделения и другите помещения, съставляващи опасност от пожар, се свързват с подходяща пожароизвестителна система.

(2) Наличието и мястото на пожара автоматично се сигнализират в място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа.

Раздел ХII Гасене на пожар

Чл. 427. (1) Освен преносимите пожарогасители, изисквани съгласно раздел III на глава девета, на борда се осигуряват най-малко следните преносими пожарогасители:

1. един преносим пожарогасител на всеки 120 m2 брутна площ в пространствата за пътници; 2. един преносим пожарогасител на група от 10 кабини, като броят на кабините се закръгля нагоре;

3. един преносим пожарогасител във всеки камбуз и в близост до всяко помещение, в което се съхраняват или използват запалими течности, като в камбузите има и пожарогасителен реагент за гасене на горяща мазнина.

(2) Преносимите пожарогасители по ал. 1 съответстват на изискванията по чл. 204, ал. 2—3 и се монтират и разпределят на кораба така, че независимо кога и къде започне пожар всеки пожарогасител да може да бъде незабавно достигнат.

(3) Всеки камбуз, фризьорските салони и парфюмериите се снабдяват с противопожарно одеяло.

Чл. 428. (1) Пътническите кораби се снабдяват със система от хидранти, състояща се от:

1. две задвижвани с мотор противопожарни помпи с достатъчен капацитет, като едната е монтирана стационарно;

2. една пожарогасителна линия с достатъчен брой хидранти с неподвижно свързани шлангове с дължина не по-малка от 20 m, със струйници, пригодени да изпускат и воден прах, и водни струи и оборудвани със спирателно устройство.

(2) Системите хидранти се проектират и оразмеряват така, че да са изпълнени следните изисквания:

1. всяка точка от кораба да бъде достигната от най-малко два хидранта на различни места, всеки с единична дължина на шланга до 20 m;

2. налягането в хидрантите е не по-малко от 300 kРа; 3. на всички палуби да се поддържат струи с дължина не по-малка от 6 m.

(3) При наличие на сандък за хидранти външната му страна се обозначава с надпис “Противопожарен шланг” с диаметър минимум 10 сm, подобен на показания на фиг. 5 от приложение № 3.

(4) Хидрантите се конструират и изработват така, че да позволяват всеки от противопожарните шлангове да бъде отделян и снеман по време на работа на противопожарните помпи.

(5) Противопожарните шлангове във вътрешните пространства се навиват на носещо колело с осово свързване.

(6) За противопожарното оборудване се използват устойчиви на топлина материали или защитени против повреди, когато бъдат изложени на висока температура.

(7) Тръбопроводите и хидрантите се разполагат така, че да не замръзват.

Чл. 429. (1) Противопожарните помпи отговарят на следните условия:

1. монтирани са или са разположени в отделни помещения;

2. могат да се задвижват независимо една от друга;

3. самостоятелно поддържат необходимото налягане при хидрантите и изискваната дължина на водната струя на всички палуби;

4. монтирани са пред кърмовата преграда. (2) Допуска се пожарните помпи да се използват и за други цели.

Чл. 430. Машинните отделения се оборудват със стационарно монтирана система за гасене на пожари съгласно раздел V на глава девета.

Чл. 431. Корабите с кабини се снабдяват със: 1. два комплекта автономни дихателни апарати, съответстващи на европейски стандарт EN 137:1993, с маски за цялото лице, съответстващи на европейски стандарт EN 136:1998;

2. два комплекта, състоящи се най-малко от защитен костюм, каска, ботуши, ръкавици, брадва, лост, фенер и спасително въже;

3. четири димозащитни качулки.

Раздел ХIII Организация по безопасността

Чл. 432. (1) На пътническите кораби се съставя разписание по безопасността.

(2) Разписанието по безопасността описва задълженията на екипажа и обслужващия персонал при:

1. авария; 2. пожар на борда; 3. евакуация на пътниците; 4. човек зад борда. (3) В разписанието по ал. 1 се вземат се под внимание специфичните мерки за лица с ограничена подвижност.

(4) На членовете на екипажа и обслужващия персонал съгласно разписанието по безопасността се възлагат различни задължения в зависимост от длъжностите, които заемат.

(5) Изискват се специални указания за екипажа, които в случай на опасност да гарантират херметичното затваряне на всички врати и отвори във водонепроницаемите прегради, съгласно раздел II на тази глава.

(6) Разписанието по безопасността включва план по безопасността, в който ясно и прецизно се определят:

1. пространствата, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност;

2. маршрутите за евакуация и пунктовете за сбор и евакуация по чл. 375;

3. спасителните средства и корабните лодки; 4. пожарогасителите и спринклерните системите за гасене на пожар и разпръскване под налягане;

5. другото оборудване за безопасност; 6. алармената система по чл. 389, ал. 2, т. 1; 7. алармената система по чл. 389, ал. 2, т. 2 и 3;

8. вратите в преградите по чл. 347, ал. 5—6 и местата за управлението им, както и другите отвори по чл. 347, ал. 10—11, чл. 348 и 362;

9. вратите по чл. 418; 10. противопожарните регулатори; 11. пожароизвестителната система; 12. аварийният захранващ агрегат; 13. устройствата за управление на вентилационната система;

14. устройствата за свързване с брега; 15. устройствата за прекъсване подаването на гориво;

16. инсталациите с втечнен газ; 17. системите за публично оповестяване; 18. радиотелефонното оборудване; 19. комплектите за първа помощ. Чл. 433. (1) Разписанието по безопасността по чл. 432, ал. 1 и планът по безопасността по чл. 432, ал. 6 се утвърждават от ИА “МА” и се поставят на видно място на всяка палуба.

(2) Във всяко жилищно помещение се поставя инструкция за поведението на пътниците и опростен план по безопасността, съдържащ само информацията по чл. 432, ал. 6, т. 1—6.

(3) Инструкцията за действие на пътниците включва най-малко определение за извънредните ситуации (пожар, наводнение, обща опасност), описание на различните видове аларме- ни сигнали, указания за маршрутите за евакуация, начина на действие, запазването на спокойствие, указания за тютюнопушенето, използването на огън и открит пламък, отварянето на прозорци, ползването на някои видове оборудване.

(4) Данните по ал. 3 се изписват на български, английски, немски, френски и холандски език.

Раздел ХIV Съоръжения за събиране и пречистване на сточни води

Чл. 434. (1) Пътническите кораби се оборудват с цистерни за събиране на сточни води или подходящо бордово оборудване за пречистване на канализационните води.

(2) Цистерните по ал. 1 за събиране на сточни води са с достатъчна вместимост и се оборудват с устройство, показващо нивото им.

(3) Корабът се снабдява с помпи и тръбопроводи за изпразване на цистерните, чрез които сточните води да бъдат отвеждани и от двата борда на кораба.

(4) Допуска се приемане на сточни води от други кораби.

(5) Тръбопроводите се снабдяват със заустващо устройство, съответстващо на европейски стандарт EN 1306:1996.

Раздел ХV Изключения за определени пътнически кораби

Чл. 435. (1) За пътническите кораби, на които е разрешено да се превозват до 50 пътници, с дължина LWL до 25 m като алтернатива на осигуряването на достатъчна устойчивост след повреда по смисъла на изискванията на чл. 357— 363 след симетрично наводняване се доказва съответствието със следните критерии:

1. газенето на кораба да не преминава пределната линия; и

2. метацентричната височина GMR да е наймалко 0,10 m.

(2) Необходимата остатъчна плавателност се осигурява чрез съответния избор на материали, използвани за построяването на корпуса, или посредством пенопластови блокове, вградени в корпуса.

(3) За кораби с дължина, по-голяма от 15 m, остатъчната плавателност може да бъде осигурена чрез съчетание от пенопластови блокове и отсеци, отговарящи на изискванията за непотопимост при повреда на един водонепроницаем отсек съгласно раздел III на тази глава.

(4) Допуска се за пътнически кораби по ал. 1 ИА “МА” да разрешава изключения до 5 % от чистата височина, изисквана съгласно чл. 373, ал. 1, т. 3 и чл. 374, ал. 1, т. 2.

(5) Ако се допусне изключение по ал. 4, съответните части се маркират в различен цвят.

Чл. 436. Допуска се пътническите кораби с дължина до 45 m и одобрени да превозват до 250 пътници да отговарят на изискванията за кораби с един водонепроницаем отсек и за тях да не се прилагат разпоредбите по чл. 360.

Чл. 437. (1) Допуска се ИА “МА” да разреши да не се прилага чл. 228, ал. 1 за пътнически кораби с дължина до 25 m и одобрени да превозват до 250 пътници, при условие че са оборудвани с платформа, достъпна и от двата борда на кораба, точно над товарната водолиния, така че бъде възможно хората да бъдат изваждани безопасно от водата.

(2) Пътническите кораби по ал. 1 могат да се оборудват със съпоставимо оборудване за безопасно изваждане от водата, което отговаря на следните условия:

1. да се управлява от един човек, включително и когато е подвижно;

2. да е извън опасната зона на задвижващите устройства;

3. да е възможна ефективна връзка между капитана и лицето, отговарящо за оборудването.

Чл. 438. (1) Допуска се ИА “МА” да разреши да не се прилага чл. 228, ал. 1 за пътнически кораби с дължина до 45 m и одобрени да превозват до 600 пътници, при условие че са оборудвани с платформа съгласно изискванията по чл. 437, ал. 1 или с равностойно оборудване съгласно изискванията по чл. 437, ал. 2.

(2) Пътническите кораби по ал. 1 се осигуряват с едно от следните устройства:

1. винторулеви колони, водометни, крилчати движители като основен движителен комплекс;

2. основен движителен комплекс с два движителя;

3. основен движителен комплекс и носово подрулващо устройство.

Чл. 439. Допуска се за пътнически кораби с дължина до 45 m и одобрени да превозват толкова пътници, колкото е дължината на кораба в метри, в пространството за пътници да има ръчно управлявана врата във водонепроницаема преграда без дистанционно управление съгласно чл. 347, ал. 5 и 6, в случай че са налице следните изисквания:

1. корабът има само една палуба; 2. вратата е достъпна направо от палубата и е на разстояние до 10 m от палубата;

3. долният край на отвора на вратата се намира на разстояние не по-малко от 30 cm от пода на пространството за пътници;

4. всеки от отсеците, разделени от вратата, е снабден със система за сигнализация за нивото на водата в трюма.

Чл. 440. На пътническите кораби по чл. 437 се допуска единият маршрут за евакуация да преминава през камбуза, но е задължително да има и втори маршрут за евакуация.

Чл. 441. За пътнически кораби с дължина до 45 m не се прилагат изискванията по чл. 343, т. 5, когато оборудването за втечнен газ е снабдено със съответни алармени системи за концентрация на въглеокис, представляващ риск за здравето, и за потенциално взривоопасни смеси на втечнен газ и въздух.

Чл. 442. За пътническите кораби с дължина до 25 m не се прилагат изискванията по:

1. чл. 364, ал. 2; 2. чл. 374, ал. 2, т. 3 относно камбузите, когато има и втори маршрут за евакуация;

3. чл. 386. Чл. 443. Разпоредбите на чл. 431 не се прилагат за кораби с кабини с дължина до 45 m, при условие че димозащитните качулки съответстват на броя койки и са леснодостъпни във всяка кабина.

Главапетнадесета

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ

ПЪТНИЧЕСКИТЕ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ

Раздел I Изключения за някои пътнически ветроход- ни кораби

Чл. 444. (1) За пътническите ветроходни кораби с LWL до 45 m и максимален допустим брой пътници, непревишаващ L в цели метри, не се прилагат разпоредбите по:

1. чл. 12, при условие че котвите не се превозват в котвения клюз;

2. чл. 203, ал. 10—по отношение на дължината на трапа;

3. чл. 389, ал. 2, т. 1, буква “а”—относно системата за тревога, позволяваща на пътниците и екипажа да уведомяват командването;

4. чл. 441. (2) Допуска се броят на пътниците да бъде завишен до 1,5LWL в цели метри, ако платната, такелажът и приспособленията на палубата го позволяват.

Раздел II Изисквания за устойчивост на пътнически ветроходни кораби

Чл. 445. (1) При изчисляването на кренящия момент съгласно чл. 353 прибраните платна се вземат под внимание при определяне центъра на тежестта на кораба.

(2) Не се допуска при всички случаи на натоварване съгласно чл. 352, ал. 4—6 и при използване на стандартна подредба на платната кренящият момент от налягането на вятъра да причинява ъгъл на крен, по-голям от 20°.

(3) За спазване на изискването по ал. 2: 1. при изчисляването се приема постоянно налягане на вятъра 0,07 kN/m2;

2. остатъчното разстояние на безопасност трябва да e не по-малко от 100 mm;

3. се приема, че остатъчният надводен борд не е отрицателен.

(4) Рамото на изправящия момент при статичната устойчивост:

1. достига максималната си стойност при ъгъл на крен 25° или по-голям;

2. е равно най-малко на 200 mm при ъгъл на крен 30° или по-голям;

3. е положително при ъгъл на крен до 60°. (5) Площта под кривата на рамото на изправящия момент се изисква да е най-малко:

1. 0,055 mrad до 30°; 2. 0,09 mrad до 40° или до ъгъла, при който необезопасен отвор достигне водната повърхност, ако е по-малък от 40°;

3. 0,03 mrad между 30° и 40°, или между 30° и ъгъла, при който необезопасен отвор достигне водната повърхност, ако е по-малък от 40°.

Раздел III Корабостроителни и механични изисквания

Чл. 446. Оборудването се проектира за постоянен крен 20°.

Чл. 447. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разреши чистата широчина за свързващите коридори и трапове на ветроходните кораби с дължина до 25 m да бъде по-малка от 800 mm.

(2) В случаите по ал. 1 не се допуска чистата широчина да бъде по-малка от 600 mm.

Чл. 448. Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разреши използване на подвижни перила в местата, където това е необходимо за управлението на платната.

Чл. 449. По смисъла на чл. 386 платната се считат за главен двигателно-движителен комплекс.

Чл. 450. (1) Допуска се височината на коминкса на вратите да бъде намалена на 200 mm над пода в помещенията за пътниците.

(2) Веднъж отворена, вратата е конструирана така, че да се затваря и заключва автоматично.

(3) Когато има възможност гребният винт да се върти на празен ход при плаване под платна, евентуално застрашените части на движителния комплекс се осигуряват със защита срещу повреди.

Раздел IV Общи изисквания за такелажа, мачтите и рангоута

Чл. 451. Елементите на такелажа се монтират така, че да се предотврати недопустимото им износване от триене.

Чл. 452. (1) Когато за такелаж се използва материал, различен от дърво, или се използват специални видове такелаж, конструкцията им гарантира равностойни нива на безопасност при размерите и якостта съгласно тази глава.

(2) Якостта на такелажа се доказва: 1. по изчислителен път; 2. с потвърждение за достатъчна якост от одобрена класификационна организация съг- ласно Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели;

3. с оразмеряване по процедури, одобрени от ИА “МА”.

(3) Доказателствата по ал. 2 се представят на ИА “МА”.

Чл. 453. (1) Всички рангоути се изработват от висококачествени материали.

(2) За мачти се използва дърво, което: 1. няма натрупвания на чепове; 2. няма беловина в рамките на определените размери;

3. е правослойно, доколкото е възможно; 4. съдържа колкото е възможно по-малко коси слоеве.

(3) При използване на дървесина—обикновен твърд бор или орегонски бор с високо качество, е допустимо диаметрите, указани в чл. 456—461, да се намалят с 5 %.

(4) За мачти, стенги, нок реи, гикове и бушприти се използва дървесина с равностойна якост, ако е без кръгло напречно сечение.

(5) Основите на мачтите, табернаклите и закрепванията по палубата, по подовите покрития, носа и кърмата се изграждат така, че могат да поемат натоварванията, на които са подложени, или да ги предават на други елементи от конструкцията на кораба.

Чл. 454. (1) В зависимост от устойчивостта на кораба и външните сили, на които е подложен, и разпределението на наличната площ на платната ИА “МА” въз основа на размерите, указани в чл. 456—461, и след като є бъдат представени доказателствата по чл. 452, ал. 2, разрешава намаляване на напречните сечения на рангоутите и където е целесъобразно—на такелажа.

(2) При период на бордово клатене на кораба в секунди, по-малко от 3/4 от широчината му в метри, размерите, указани в чл. 456—461, се завишават.

(3) Доказателствата по ал. 2 се представят в съответствие с чл. 452, ал. 2.

(4) В таблиците по чл. 456—466 се интерполират евентуални междинни стойности.

Чл. 455. (1) Неподвижният и подвижният такелаж съответстват на изискванията за якост по чл. 462—467.

(2) Стоманени въжета се свързват в една от следните форми:

1. сплитания; 2. съединителни ръкави; 3. уплътняващи муфи. (3) Сплитанията завършват с марки, а краищата им се обработват.

(4) Огънките на въжетата се оборудват с коуши.

(5) Въжетата се разполагат така, че да не пречат на входовете, траповете и проходите.

Раздел V Специални изисквания за мачтите, стенгите, бушпритите и утлегарите

Чл. 456. (1) Мачтите от дърво съответстват на следните минимални изисквания:

Дължи- Дебелина Диаметър Диаметър на * (m) на палубана салинга на езелта (сm) (сm) хофта на мачтата (сm)

10

20

17

15

11

22

17

15

12

24

19

17

13

26

21

18

14

28

23

19

15

30

25

21

16

32

26

22

17

34

38

23

18

36

29

24

19

39

31

25

20

41

33

26

21

43

34

28

22

44

35

29

23

46

37

30

24

49

39

32

25

51

41

33

(*) Разстояние от салинга до палубата (2) Ако мачтата има две реи, диаметрите се увеличават с най-малко 10 %.

(3) Ако мачтата има повече от две реи, диаметрите се увеличават с най-малко 15 %.

(4) Когато мачтите преминават през палубата, диаметърът на мачтата в долната є част е най-малко 75 % от диаметъра на мачтата на нивото на палубата.

(5) Оборудването на мачтата, мачтовите бугели, салингите и езелхофтите на мачтата се оразмеряват точно и се закрепят здраво.

Чл. 457.(1) Дървените стенги съответстват на следните минимални изисквания: Дължи- Диаметър Диаметър Диаметър** на * (m) в долнана половипри мястото та част ната дълна фиксира- (сm) жина (сm) не (сm)

4

8

7

6

5

10

9

7

6

13

11

8

7

14

13

10

8

16

15

11

9

18

16

13

10

20

18

15

11

23

20

16

12

25

22

17

13

26

24

18

14

28

25

20

15

31

27

21

(*) Обща дължина на стенгата без топа на мачтата (**) Диаметър на стегата в мястото на свързване (2) Ако към стенгите на мачтата са поставени квадратни платна, размерите, указани в таблицата, се увеличават с 10 %.

(3) Дължината на застъпването между стенгата и мачтата е най-малко 10 пъти по-голямо от изисквания диаметър в основата на стенгата.

Чл. 458. (1) Бушпритите от дърво съответстват на следните минимални изисквания:

Дължина * (m) Диаметър на бушприта към кърмата Диаметър на половината дължина (сm) на бушприта (сm)

4 14,5 12,5

5

18

16

6

22

19

7

25

23

8

29

25

9

32

29

10

36

32

11

39

35

12

43

39

(*) Обща дължина на бушприта (2) Вътрешната част на бушприта е с дължина най-малко четири пъти по-голяма от диаметъра на бушприта към кърмата.

(3) Диаметърът на бушприта в предната му част е най-малко 60 % от диаметъра на бушприта в задната му част.

Чл. 459. (1) Утлегарите от дърво съответстват на следните минимални изисквания: Дължина * (m)

2

3

4

5

6

7

8

9

10 Диаметър при форщевена (сm)

7

10

14

17

21

24

28

31

35

(*) Обща дължина на утлегарите (2) Диаметърът на утлегара в предната му част е най-малко 60 % от диаметъра в задната му част.

Раздел VI Специални изисквания за грот-гиковете и гафелите

Чл. 460. (1) Грот-гиковете от дърво съответстват на следните минимални изисквания: Дължина * (m)

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16 Диаметър (сm)

14

15

16

17

18

20

21

23

24

25

26

27

(*) Обща дължина на грот-гика (2) Диаметърът на грот-гика при палеца на шарнира е не по-малко от 72 % от диаметъра по ал. 1. (3) Диаметърът на грот-гика при шкотовия ъгъл е не по-малко от 85 % от диаметъра по ал. 1. (4) Най-големият диаметър на грот-гика, измерен от мачтата, е на 2/3 от дължината му. (5) Когато ъгълът между грот-гика и задния ръб на платното е по-малък от 65°, грот-шкотът е прикрепен към нока или точката на закрепване на шкота не е в една равнина с шкотовия ъгъл, в съответствие с чл. 452, ал. 2—3, ИА “МА” може да изиска по-голям диаметър.

(6) При ветрилни площи, по-малки от 50 m2, ИА “МА” одобрява намаления на размерите по ал. 1. Чл. 461. (1) Гафелите от дърво отговарят на следните минимални изисквания: Дължина * (m)

4

5

6

7

8

9

10 Диаметър (сm)

10

12

14

16

17

18

20

(*) Обща дължина на гафела (2) Незакрепената част на гафела не превишава 75 % от дължината му. (3) Силата на опън при скъсване на фала е най-малко равна на 1,2 пъти силата на опън при скъсване на дирик-фала.

(4) Горният ъгъл на фала не превишава 60°. (5) Като изключение по ал. 4, когато горният ъгъл на фала превишава 60°, силата на опън при скъсване на фала се коригира, за да устои на натоварванията, които възникват.

(6) При ветрилни площи, по-малки от 50 m2, ИА “МА” одобрява намаления на размерите по ал. 1.

Раздел VII Специални изисквания за неподвижния такелаж

Чл. 462. Форщаговете и вантите съответстват на следните минимални изисквания: Дължина на мачтата* (m)

11

12

13

14

15

16

17

18 Сила на опън на форщага (kN)

160

172

185

200

220

244

269

294

Сила на опън на вантите (kN)

355

415

450

485

525

540

630

720

Брой на четирипредните въжета и ванти на всеки борд

3

3

3

3

3

3

4

4

(*) Разстояние от топа или салинга до палубата Чл. 463. (1) Бакщаговете, стенгите, кливер-щаговете, утлегарите и вантите на бушприта съответстват на следните минимални изисквания:

Дължина на мачтата * (m) <13 13—18 >18 Сила на опън на бакщага (kN)

89

119

159

Сила на опън на стенгата (kN)

89

119

159

Дължина на стенгата (m) <6 6—8 >8 Сила на опън на кливер-щаговете (kN)

58

89

119

Дължина на утлегара (m) <5 5—7 >7 Сила на опън на вантите на бушприта (kN)

58

89

119

(*) Разстояние от топа или салинга до палубата (2) Структурата на въжето се базира на метода на изработка на въжета 6 Ч 7 FE от клас на здравина 1,550 kN/mm2. (3) В класа на здравина по ал. 1 може да сe използва метод на изработка 6 Ч 36 SE или 6 Ч 19 FE. (4) По-голямата еластичност на метода на изработка 6 Ч 19 позволява силите на опън по ал. 1 да се завишат с 10 %.

(5) Използване на въжетата с различна структура се допуска, ако притежават равностойни свойства. (6) При използване на неподвижен такелаж силите на опън по ал. 1 се завишат с 30 %. Чл. 464. (1) Допуска се за такелажа да се използват само вилки, халки, винтови обтегачи и болтове от одобрен тип.

(2) Използват се болтове, вилки, халки и винтови обтегачи, приспособени за надеждно закрепване. Чл. 465. Силата на опън на всеки ватерщаг е не по-малко от 1,2 пъти по-голяма от якостта на съответните стенги и утлегари.

Чл. 466. (1) Свързващите стоманени кабели могат да бъдат във формата на сплитания, съединителни ръкави или уплътняващи муфи. Сплитанията са шнуровани, а краищата им—усукани.

(2) Огоните са оборудвани с уши. (3) Въжетата се разполагат по такъв начин, че да не пречат на входовете и траповете. (4) За кораби с водоизместване, по-малко от 30 m3, ИА “МА” допуска следните намаления на силите на опън:

Водоизместване, разделено на броя мачти (m3) Намаление (%) > 20 до 30

20 10 до 20

35 < 10

60

Раздел VIII Специални изисквания за подвижния такелаж

Чл. 467. (1) За подвижния такелаж се използват въжета от влакна или стоманени нишки. (2) Минималната сила на опън и диаметрите на подвижния такелаж според ветрилната площ отговарят на следните минимални изисквания:

Видове Материал на въжето Ветрилна Минимална Диаметър подвижен площ (m2) сила на опън на въжето такелаж (kN) (mm) Стакселни Стоманени нишки До 35

20

6 фалове > 35

38

8 Влакна (полипро- Диаметър на въжето от минимум 14 mm пилен—РР) и един шкив за всеки 25 m2 или частта от тях Гафелни Стоманени До 50

20

6 фалове нишки > 50 до 80

30

8 Марсови > 850 до 120

60

10 фалове > 120 до 160

80

12 Влакна РР Диаметър на въжето от минимум 18 mm и един шкив за всеки 30 m2 или частта от тях Стакселни Влакна РР До 40

14 шкоти > 40

18 За ветрилни площи над 30 m2 шкотите са във формата на талии или са пригодени за боравене с лебедка Гафелни/ Стоманени < 100

60

10 марсови нишки 100 до 150

85

12 шкоти > 150

116

14 При марсовите шкоти са необходими еластични свързващи елементи (плъзгачи) Влакна (РР) Диаметърът на въжето е минимум 18 mm и има най-малко три шкива. Когато ветрилната площ е по-голяма от 60 m2, се осигурява един шкив за всеки 20 m2 (3) Подвижният такелаж, който е част от устройството за обтягането, има сила на опън, съответстваща на съответните щагове или ванти.

(4) Ако са използвани материали, различни от указаните в ал. 1, се спазват стойностите за сила на опън по ал. 2.

(5) Забранява се използване на въжета от полиетиленови влакна.

Раздел IХ Арматура и части на такелажа, оборудване и платна

Чл. 468. (1) При използване на въжета от стоманени нишки или влакна диаметрите на шкивовете на въжетата (измерени от ос до ос на въжетата) съответстват на следните минимални изисквания: Въжета със стоманени нишки (mm)

6

7

8

9

10

11

12 Въжета с влакна (mm)

16

18

20

22

24

26

28 Шайба на въжето (mm)

100

110

120

130

145

155

165

(2) Допуска се изключение от ал. 1, когато диаметърът на шкивовете на въжетата е шест пъти по-голям от диаметъра на въжето със стоманени нишки, при условие че въжето със стоманени нишки не преминава постоянно през шкивовете.

Чл. 469. (1) Силата на якост на арматурата (вилки, халки, винтови обтегачи, планки с ухо, болтове, пръстени и скоби) е съвместима със силата на опън на неподвижния и подвижния такелаж, който е прикрепен към тях.

(2) Укрепването на футоксите на обтягането и вантите се проектира така, че да поема силите, на които те са подложени.

(3) Към всяко ухо се прикрепва само по една скоба заедно със съответното обтягане и ванти.

(4) Блоковете на фаловете и топенантите се закрепват здраво към мачтата и въртящите се детайли, използвани за целта, и се изисква да са в добро състояние.

(5) Приставките към шарнирните болтове, кофел-нагелите и кофел-планките се конструират така, че да са в състояние да устоят на натоварванията, на които се подлагат.

Чл. 470. (1) Платната се монтират така, че да се прибират по прост, бърз и безопасен начин.

(2) Ветрилната площ съответства на вида на кораба и водоизместването му.

Чл. 471. (1) Корабите с утлегар или бушприт се оборудват с мрежа и достатъчен брой закрепващи и обтягащи устройства.

(2) Оборудването по ал. 1 не се изисква, ако утлегарът или бушпритът е оборудван с ръчна стропа и опорно въже за краката така, че да позволява закачане на предпазните колани, които се носят на борда.

(3) За работа по такелажа се осигурява въжена люлка.

Раздел Х Изпитване

Чл. 472. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” проверява такелажа не помалко от един път на две и половина години.

(2) Проверката по ал. 1 включва най-малко: 1. платната, включително въжетата, шкотовите ъгли и рифовете;

2. състоянието на мачтите и рангоутите; 3. състоянието на неподвижния, подвижния такелаж и свръзките на стоманените въжета;

4. приспособленията за бързо и безопасно прибиране на платната;

5. надеждността на закрепване на блоковете на фаловете и топенантите;

6. закрепването на табернаклите и другите точки за връзване на неподвижния и подвижния такелаж на кораба;

7. лебедките за боравене с платната; 8. другите приспособления, монтирани за плаване под платна;

9. мерките, взети за избягване износването на рангоутите, неподвижния и подвижния такелаж и платната;

10. оборудването съгласно чл. 471. Чл. 473. (1) Частта на дървената мачта, минаваща през палубата и намираща се под палубата, се преглежда през интервали, определени от ИА “МА”, но не по-рядко от всяка периодична проверка съгласно Наредба № 11 за прегледите на корабите и корабопритежателите.

(2) За проверката по ал. 1 мачтата се изважда от основата си.

(3) На борда се съхранява издадено, подписано и датирано от ИА “МА” удостоверение от последната проверка, извършена съгласно ал. 1.

Главашестнадесета

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОРА-

БИТЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ТЛАСКАН ИЛИ ВЛАЧЕН СЪСТАВ ИЛИ

БОРДОВО СВЪРЗАНА ГРУПА

Раздел I Кораби, предназначени да тласкат и да бъдат тласкани

Чл. 474. (1) Корабите, предназначени да тласкат, включват устройство за тласкане.

(2) Корабите по ал. 1 се проектират и оборудват така, че:

1. да позволяват на екипажите лесно и безопасно преминаване на екипажа от тласкача на тласкания кораб през устройството за тласкане;

2. да заемат фиксирано положение спрямо тласкания кораб;

3. да предотвратяват относително движение между корабите от състава.

Чл. 475. (1) За обвързване на корабите с въжета тласкачът се оборудва най-малко с две специални лебедки или равностойни свързващи устройства за обтягане на въжетата.

(2) Свързващите устройства по ал. 1 позволяват постигане на твърда връзка с корабите от тласкания състав.

Чл. 476. (1) За състави от тласкач и един тласкан кораб се допуска свързващо устройство с контролируема подвижна връзка при завиване на състава.

(2) За осигуряване на връзката по ал. 1 се използват задвижващи звена, които поглъщат предаваните сили и се управляват лесно и безопасно.

(3) За задвижващите звена по ал. 2 се спазват изискванията по чл. 41—46 и чл. 48—49.

Чл. 477. За тласкачите не са задължителни изискванията за таранната преграда по чл. 8, ал. 1—5.

Чл. 478. (1) За лихтери без рулева система, жилищни помещения, машинни или котелни отделения не се прилагат изискванията по:

1. глави четвърта—шеста и единадесета; 2. членове 125—129, чл. 202—203 и чл. 227. (2) За лихтери с рулева система, жилищни помещения, машинни или котелни отделения се прилагат съответните изисквания по тази наредба.

Чл. 479. За лихтер за морски превоз с дължина L до 40 m:

1. изискванията за таранните прегради по чл. 8 не са задължителни, ако челните им страни са способни да издържат на товар минимум 2,5 пъти по-голям от определения за таранните прегради на кораби със същото газене, предназначени за плаване по вътрешните водни пътища, построени според изискванията на призната класификационна организация по реда на Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели;

2. по изключение от чл. 124 отсеците на двойното дъно, до които достъпът е труден, не се отводняват, ако обемът им не надвишава 5 % от максимално допустимото водоизместване на лихтера за превоз на морски кораб.

Чл. 480. Корабите, предназначени да бъдат тласкани, се оборудват с швартови устройства, осигуряващи безопасно обвързване с другите кораби.

Раздел II Кораби, предназначени за движение в бордово свързани групи, в състав или предназначени за влачене

Чл. 481. Корабите, предназначени да задвижват бордово свързани групи, се оборудват с кнехтове или равностойни устройства, които вследствие броя и разположението им позволяват съставът да бъде обвързан по безопасен начин.

Чл. 482. Кораби, предназначени за придвижване в състав, се оборудват с устройства за обвързване, кнехтове или равностойни устройства, които вследствие броя и разположението им позволяват безопасно обвързване с другите плавателни средства в състава.

Чл. 483. Кораби, предназначени да влачат, отговарят на следните изисквания:

1. устройствата им за влачене са разположени така, че ползването им не застрашава безопасността на кораба, екипажа или товара;

2. влекачите и влачещите кораби са оборудвани с буксирна кука, която да може да се освободи безопасно от рулевата рубка, като това изискване не се прилага, ако конструктивно или чрез друго приспособление се предотвратява преобръщането;

3. устройствата им за влачене се състоят от лебедки или буксирна кука и други елементи, които са поставени пред равнината на гребните винтове; това изискване не се прилага за кораби, които се управляват с движители като винто-рулеви колони или крилчати движители;

4. за спомагателни кораби, които (в съответствие с приложимите наредби на навигационните служби на държавите—членки на Европейския съюз), оказват съдействие само чрез влачене на самоходни кораби, като изключение от т. 3 се допуска да имат устройство за влачене от типа на кнехт, което се приема за достатъчно, и се прилагат изискванията по т. 2;

5. в случай че буксирните въжета могат да се закачат на кърмата на кораба, се осигуряват насочващи бугели и уловители за буксирните въжета.

Чл. 484. Не се допуска влачене по течението от кораби с дължина L, превишаваща 86 m.

Раздел III Изпитвания на състави и бордово свързани групи

Чл. 485. (1) За да се допусне тласкач или самоходен кораб да движи твърдо свързан състав, за което се правят записи в корабното удостоверение на Общността, ИА “МА” решава какви състави и бордово свързани групи да се представят за освидетелстване и провежда указаните в чл. 29 изпитвания на съставите и бордово свързаните групи, като по отношение на заявените състави и бордово свързани групи изпитванията са за най-неблагоприятните варианти.

(2) Изпитванията на състава съответстват на изискванията по чл. 29—37.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” проверява дали фиксираната връзка на всички кораби в състава се поддържа при маневрите съгласно глава четвърта.

Чл. 486. Ако по време на плавателните изпитвания по чл. 485 на борда на тласканите кораби или на задвижваните в бордово свързана група има отделно оборудване, като рулева система, задвижващи звена или оборуд- ване за маневриране или управляеми завъртания, с оглед изпълнение на изискванията по чл. 29—37 за кораба, задвижващ състава, в корабното удостоверение на Общността се вписват следните данни: видове състави и бордово свързани групи, положението му в състава, наименованието и европейския идентификационен номер на кораба и на корабите със специфично оборудване, използвано в хода на изпитванията.

Раздел IV Вписвания в корабното удостоверение на

Общността

Чл. 487. Когато кораб се използва за задвижване на състав или да бъде тласкан в състав, съответствието му с изискванията по чл. 474— 486 се вписва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 488. В корабното удостоверение на Общността на задвижващия кораб се вписват:

1. одобрените състави и бордово свързани групи;

2. видовете обвързване; 3. определените максимални сили на обвързване;

4. където е целесъобразно—минималната сила на опън на въжета за надлъжното обвързване и броят намотки на въжетата на кнехтовете.

Главаседемнадесета

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ

ПЛАВАЩИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ И ПЛАВА-

ЩИТЕ УСТРОЙСТВА

Раздел I Общи положения

Чл. 489. (1) По отношение построяването и оборудването на плаващите съоръжения се прилага глава втора, глави шеста—тринадесета и глава шестнадесета.

(2) По отношение на плаващите съоръжения със собствени средства за задвижване се прилагат и изискванията на глави четвърта и пета.

(3) Не се допуска движителите, позволяващи придвижване на малки разстояния, да съставляват собствено средство за задвижване.

Раздел II Изключения

Чл. 490. Допуска се ИА “МА” да освобождава от прилагане на изискванията:

1. по чл. 8 и 9; 2. по раздел II на глава шеста; 3. максималното ниво на налягане на шума съгласно чл. 276, ал. 2 да бъде превишено, докато работи оборудването на плаващото съоръжение, при условие че през периода на работа никой не спи на борда;

4. други изисквания относно конструкцията, работното оборудване или съоръжение, при условие че във всеки случай се осигурява еднаква безопасност.

Чл. 491. Допуска се ИА “МА” да освобождава от прилагане на изискванията:

1. по чл. 194, ако по време на експлоатация на плаващите съоръжения те могат да бъдат надеждно закотвени с работна котва или пилони;

2. ако плаващите съоръжения, които са със собствено средство за задвижване, се оборудват с най-малко една котва, която съответства на изискванията по чл. 194, при което емпиричният коефициент “к” се приема за 45, а наймалката височина на борда е равна на “Т”;

3. по чл. 273, ал. 2, ако жилищните помещения могат да бъдат адекватно осветени с електричество.

Чл. 492. Допуска се ИА “МА” да освобождава от спазването на изискванията по:

1. чл. 125, ал. 2; 2. чл. 135, ал. 2; 3. чл. 204, ал. 1; 4. чл. 316.

Раздел III Допълнителни изисквания

Чл. 493. (1) Плаващите съоръжения, на които по време на работа се намират хора, се оборудват с обща система за тревога.

(2) Аларменият сигнал е ясно различим от другите сигнали и в рамките на кабините, и на всички работни места, създава ниво на звука най-малко 5 dB(A) по-голямо от максималното ниво на фоновия шум.

(3) Задължително се осигурява възможност за задействане на системата за тревога от рулевата рубка и основните работни места.

Чл. 494. Използва се работно оборудване достатъчно здраво, за да издържи на натоварванията, на които се подлага, и отговарящо на всички изисквания на Директива 98/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки по отношение на машините (ОВ, L 207 от 1998 г.).

Чл. 495. (1) Устойчивостта и здравината на работното оборудване и по целесъобразност— на неговите принадлежности, се изисква да са такива, че да издържат на силите, получени от очакваните крен, диферент и движение на плаващите съоръжения.

(2) Ако натоварването се увеличава при повдигането на товара, максималният допустим товар, произтичащ от условията за устойчивост и якост на плаващото съоръжение, се изписва по траен начин на табелки на палубата и в местата за управление.

(3) Ако товароподемността може да бъде увеличена чрез свързване към допълнителни плаващи платформи, одобрените стойности със и без такива допълнителни плаващи платформи се указват ясно.

Раздел IV Остатъчно разстояние на безопасност, остатъчен надводен борд и опитно креноване

Чл. 496. (1) По смисъла на тази глава остатъчно разстояние на безопасност е най-краткото вертикално разстояние между водната повърхност и най-ниската част на плаващото съоръжение, след която то вече не е водонепроницаемо, като се вземат предвид кренът и диферентът, които са в резултат от моментите по чл. 500, ал. 5и6и чл. 501—505.

(2) Остатъчното разстояние на безопасност е достатъчно съгласно чл. 500, ал. 1 и 2 за всеки защитен от пръски и атмосферни въздействия отвор, ако е не по-малко от 300 mm.

(3) Ако отворът не е защитен от пръски и атмосферни въздействия, остатъчното разстояние на безопасност е не по-малко от 400 mm.

Чл. 497. (1) За целите по тази глава остатъчен надводен борд означава най-краткото вертикално разстояние между водната повърхност и горната повърхност на палубата до бордовете, като се вземат предвид кренът и диферентът, резултат от моментите по чл. 500, ал. 5и6и чл. 501—505.

(2) Остатъчният надводен борд е достатъчен съгласно чл. 500, ал. 1 и 2, ако е не по-малко от 300 mm.

(3) Допуска се остатъчният надводен борд да бъде намален, ако се докаже че са изпълнени изискванията по чл. 507.

Чл. 498. (1) В случай че формата на корпуса видимо се различава от тази на понтон, както е случаят с цилиндричните плаващи платформи, или напречното сечение на плаващата платформа има повече от четири страни, ИА “МА” може да изиска или одобрява остатъчен надводен борд, който е различен от указания в чл. 496, ал. 2.

(2) Изискването по ал. 1 важи и за плаващи съоръжения, състоящи се от няколко корпуса.

Чл. 499. (1) Потвърждението на устойчивостта съгласно чл. 500—507 се базира на изпълнено опитно креноване.

(2) Ако по време на опитното креноване не се достигнат необходимите ъгли на крен или ако опитното креноване води до неоправдано големи технически трудности, то може да се замени с изчисление за определяне на центъра на тежестта и теглото на плаващото съоръжение.

(3) Резултатът от изчислението на теглото по ал. 2 се проверява чрез измерване на газенето, като разликата не е повече от ± 5 %.

Раздел V Потвърждаване на устойчивостта

Чл. 500. (1) Предвид натоварванията, възникващи при експлоатация на работно оборудване и по време на плаване, се изисква да се потвърждава, че стойностите на разстоянието на безопасност и остатъчният надводен борд са достатъчни.

(2) За потвърждението по ал. 1 се изисква сумата от ъглите на диферента и крена да не превишават 10° и дъното на корпуса да не се показва.

(3) Потвърждаването на устойчивостта включва представяне на следните данни и документи:

1. чертежи на корпуса на плаващото съоръжение и работното оборудване, подробни данни за тях, необходими за потвърждаване на устойчивостта: съдържание на резервоарите, отворите за достъп до вътрешността на плаващото съоръжение и др.;

2. хидростатични данни или криви; 3. криви на рамото на изправящия момент на статичната устойчивост, доколкото се изисква съгласно чл. 507;

4. описание на условията за работа, включително данни за теглото и центъра на тежестта в състояние без товар и положението на оборудването при транспортиране;

5. изчисления на кренящия момент, диферента и изправящия момент с описание на ъглите на крен и диферент и съответните остатъчни надводен борд и разстояние на безопасност;

6. обобщение на резултатите от изчисленията с определяне на параметрите за работа и максималните натоварвания.

(4) Потвърждението на устойчивостта на кораба се основава като минимум на следните предполагаеми натоварвания:

1. относително тегло на изкопаваните продукти при драги:

а) пясък и чакъл: 1,5 t/m3; б) много мокри пясъци: 2,0 t/m3; в) почва, средно: 1,8 t/m3; г) смес на пясък и вода в канали: 1,3 t/m3; 2. при грайферни драги стойностите по т. 1 се завишават с 15 %;

3. при хидравличните драги се взема предвид максималната товароподемност.

(5) При потвърждението на устойчивостта се отчитат моментите, породени от:

1. товара; 2. асиметриите в конструкцията; 3. налягането на вятъра; 4. завиване по време на движение на самоходни плаващи съоръжения;

5. странични течения, ако има такива; 6. баласт и провизии; 7. натоварванията на палубата и по целесъобразност от товар;

8. открити повърхности на течности; 9. сили на инерция; 10. друго механично оборудване. (6) Моментите, които могат да действат едновременно, се сумират.

Чл. 501. Моментът, причиняван от налягането на вятъра съгласно чл. 500, ал. 4, т. 3, се изчислява по следната формула:

Mw = c.pw.A.(lw + T/2) [kNm], където: с е коефициент на съпротивление, зависещ от формата: за носещи конструкции с = 1,2; за греди с плътно сечение с = 1,6; и при двете стойности са предвидени евентуални силни пориви на вятър; цялата площ, обхваната от контурната линия на носещата конструкция, се взема като повърхността, изложена на вятъра;

pw—специфичното налягане на вятъра; то се приема за еднакво като 0,25 kN/m2;

А—страничната равнина над равнината на най-дълбоко газене, в m2;

lw—разстоянието от центъра на площта на страничната равнина А до равнината на найдълбоко газене (m2).

Чл. 502. За да се определят моментите, дължащи се на завой в движение, съгласно чл. 500, ал. 5, т. 4 при самоходни плаващи съоръжения се използва формулата по чл. 355.

Чл. 503. Моментът, получен вследствие странично течение съгласно чл. 500, ал. 5, т. 5, се взема под внимание само за плаващи съоръжения, които са закотвени или швартовани в течението при работа.

Чл. 504. От гледна точка на определянето на устойчивостта се определя най-неблагоприятната степен на запълване на резервоарите, а съответният момент се включва в изчислението, когато се пресмятат моментите, породени от течен баласт и течни провизии съгласно чл. 500, ал. 5, т. 6.

Чл. 505. Моментът, получен вследствие на инерционните сили съгласно чл. 500, ал. 5, т. 7, се отчита в необходимата степен, в случай че моментите на товара и работното оборудване е вероятно да се отразят на устойчивостта.

Чл. 506. (1) Изправящите моменти за корпуси с бордове се пресмятат по формулата:

Ma = 10.D. MG.sinϕ [kNm], където:

MG е метацентричната височина, в m; ϕ—ъгълът на крен, в градуси. (2) Формулата по ал. 1 е валидна за ъгъл на крена до 10° или до ъгъл на крена, съответстващ на потапяне края на палубата или изплаване скула на дъното, като меродавен е по-малкият ъгъл.

(3) Допуска се формулата по ал. 1 да се прилага за скосени бордове до ъгъл на крена до 5°, като граничните стойности по чл. 500, ал. 4—6 и чл. 501—505 също могат да се прилагат.

(4) Ако конкретната форма на корпуса (корпусите) не позволява опростяването по ал. 3, се използват кривите на рамото на изправящия момент по чл. 500, ал. 3, т. 3.

Чл. 507. В случай че се използва намален остатъчен надводен борд съгласно чл. 497, ал. 3, за всички експлоатационни случаи се доказват следните изисквания:

1. след корекцията за откритите повърхности на течностите метацентричната височина да е минимум 0,15 m;

2. за ъглъл на крена между 0 и 30° да е налице рамо на изправящия момент най-малко:

h = 0,30—0,28ϕη [m], където: ϕη е ъгълът на крена, от който кривата на рамото на изправящия момент показва отрицателни стойности (диапазон на устойчивостта); той не е по-малък от 20° или 0,35 rad и не се въвежда във формулата като по-голяма стойност от 30° или 0,52 rad, приемайки radian (rad) (1° = 0,01745 rad) като единица на ϕ°;

3. сборът от ъгъла на крена и диферента да не превишава 10°;

4. да остава остатъчно разстояние на безопастност, отговаряща на изискванията по чл. 496;

5. да остава остатъчен надводен борд наймалко 0,05 m;

6. за ъглъл на крена между 0° и 30° да е налице остатъчно рамо на изправящия момент наймалко h = 0,20—0,23ϕη [m], където ϕη е ъгълът на крена, от който кривата на рамото на изправящия момент показва отрицателни стойности; той не се въвежда във формулата като поголяма стойност от 30° или 0,52 rad; остатъчно рамо на изправящия момент означава максималната съществуваща разлика при 0 до 30° наклон между кривата на рамото на изправящия момент и кривата на рамото на наклоняващия момент; ако отвор към вътрешността на кораба бъде достигнат от вода при ъгъл на крена, по-малък от този, съответстващ на максималната разлика между кривите на моментите, под внимание се взема рамото, съответстващо на този ъгъл на крена.

Чл. 508. Маркировките за газене и скалите на газене се поставят съгласно чл. 23—27.

Чл. 509. (1) Допуска се чл. 496—507 да не се прилагат към плаващи съоръжения, при които се налице следните условия:

1. работните съоръжения не могат по никакъв начин да променят техния крен или диферент;

2. всяко изместване на центъра на тежестта може реално да бъде изключено.

(2) При всички случаи на работа, при максимален товар разстоянието на безопасност е наймалко 300 mm, а надводният борд—не по-малко от 150 mm.

(3) За отвори, които не могат да бъдат пръскозащитени и защитени от лоши атмосферни условия, безопасното разстояние е не по-малко от 500 mm.

Раздел VI Изисквания за плаващите устройства

Чл. 510. Плаващите устройства се изработват от метал или друг материал със същите якостни и динамични свойства.

Чл. 511. Дебелината на обшивката и пределните стойности на равномерното износване на обшивката на плаващите устройства се определят по реда на чл. 6.

Чл. 512. Устойчивостта на плаващите устройства се определя по документацията по чл. 500, ал. 3 и чрез опитно креноване съгласно чл. 499.

Чл. 513. Разстоянието за безопасност при максимално натоварване на плаващите устройства е не по-малко от 300 mm, а надводният борд—не по-малко от 50 mm.

Чл. 514. При наличие на отвори в плаващото устройство, които не са защитени от пръски и атмосферни въздействия, разстоянието на безопасност е не по-малко от 600 mm.

Чл. 515. (1) Плаващите устройства се оборудват с швартово и леерно устройство, буртици, отблъсквачи и преходен мост (сходня) с парапети или леери и сваи.

(2) Покритието на палубата и преходните мостове се изработват от материали, предпазващи от подхлъзване.

(3) Плаващите устройства, предназначени за приставане и престой на кораби, се оборудват с устройства за подаване на електрическа енергия и вода, с телефонни или други кабелни връзки за престояващите кораби.

Чл. 516. (1) Устройствата за швартоване включват най-малко два двойни швартови кнехта, разположени в носовия и кърмовия край на плаващото устройство.

(2) Към всеки кнехт се осигуряват достатъчен брой стоманени швартови въжета.

(3) Не се допуска броят на швартовите въжета да бъде по-малък от шест.

(4) Въжетата по ал. 3 са с дължина от 40 до 100 m и с диаметър, определен с изчисленията по чл. 203, ал. 4—5.

Чл. 517. (1) Плаващите устройства се оборудват с твърдо леерно ограждане с минимална височина 800 mm, в което се допускат проходи за преминаване, затварящи се с гъвкави леери.

(2) В случаите по ал. 1 се допуска ИА “МА” да разрешава част от ограждането на плаващото устройство да е с гъвкави леери при спазване на следните изисквания:

1. провисването по цялата дължина на гъвкавия леер не превишава 100 mm;

2. леерите са окачени на неподвижно закрепени стойки;

3. разстоянието между стойките е до 1500 mm. Чл. 518. Буртиците и отблъсквачите на плаващите устройства се изработват от материал, който не наранява корпусите на приставащите кораби.

Чл. 519. (1) Плаващите устройства се закрепват към брега чрез подпори (сваи) от подходящ материал, разположени в носовия и кърмовия край на устройството.

(2) Размерите на сваите, якостта и допустимите им натоварвания се определят в документацията по чл. 524.

(3) Сваите се закрепват надеждно към брега и се обвързват към плаващото устройство.

Чл. 520. (1) Връзката между плаващото устройство и брега се осъществява чрез преходен мост (сходня) с конструкция, надеждно закрепена от двата края: към брега и към плаващото устройство, съобразена с възможните колебания на водния стоеж.

(2) Преходният мост се оборудва с твърдо леерно ограждане от двете страни и осигурява двупосочно движение на хора.

(3) Подходът от брега към преходния мост и плаващото устройство се обозначават с табела или по друг подходящ начин и се указват редът и условията за качване, преминаване и престой на хора.

(4) Мястото за приставане към плаващото устройство се обозначава с табела или по друг подходящ начин, като се указват редът и условията за приставане и престой на подхождащите кораби.

Чл. 521. Плаващите устройства, предназначени за престой на хора, ботели, ресторанти, басейни, спортни площадки и др., допълнително се оборудват с котвено устройство, отговарящо на изискванията по чл. 194.

Чл. 522. Плаващите устройства се оборудват с достатъчно стационарно монтирани средства за осветление на преходните мостове и проходите за преминаване.

Чл. 523. (1) Всички плаващи устройства се снабдяват най-малко с по един спасителен кръг в носовата и кърмовата част, оборудвани със спасително плаващо въже с дължина 30 m и диаметър от 8 до 11 mm.

(2) Плаващите устройства, предназначени за престой на хора, се снабдяват и с индивидуални спасителни средства, отговарящи на изискванията по чл. 228, като броят им се определя в зависимост от максимално разрешения брой хора, и лодка за оказване на помощ на човек зад борда.

(3) На плаващи устройства по ал. 2 на видно място с табела или по друг подходящ начин се посочват правилата за оказване на първа помощ на пострадали хора.

(4) На плаващи устройства по ал. 2 спасителните кръгове се оборудват със светещ буй.

(5) Евакуационните изходи и пътища на плаващите устройства по ал. 2 се обозначават със стикери, табели или по друг подходящ начин.

Чл. 524. Плаващите устройства се проектират и строят по одобрена от ИА “МА” проектно-техническа документация.

Чл. 525. (1) За извършване на проверка за удостоверяване техническото състояние на новорегистрирано плаващо устройство собственикът или упълномощено от него лице подават заявление до ИА “МА” и представят плаващото устройство за преглед, за което се съставя протокол.

(2) Плаващите устройства подлежат на периодичен преглед на всеки 36 месеца.

(3) За извършване на прегледа по ал. 2 собственикът или упълномощено от него лице подава писмено заявление в ИА “МА”.

(4) Към заявлението по ал. 3 се представя протокол (акт) за измерени остатъчни стойности на дебелините на метала или материала, от който е изработен корпусът на плаващите устройства.

(5) Прегледът по ал. 2 се извършва в 7-дневен срок от получаване на заявлението.

Главаосемнадесета

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА

РАБОТНИТЕ ПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Раздел I Условия за експлоатация

Чл. 526. (1) Работните плавателни средства, определени като такива и на които е издадено корабното удостоверение на Общността по реда на Наредба № 5 за корабните документи, имат право да плават извън работните площадки само без товар.

(2) Ограничението по ал. 1 се вписва в корабното удостоверение на Общността.

(3) За вписването по ал. 2 заявителят представя документ, издаден от Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав”, посочващ времетраенето на работите и географските граници на работната площадка, в която плавателното средство може да се експлоатира.

Чл. 527. Построяването и оборудването на работните плавателни средства е в съответствие с глави втора—тринадесета.

Раздел II Изключения

Чл. 528. (1) За работните плавателни средства се прилагат изискванията по:

1. член 8; 2. глави четвърта и пета—когато плавателното средство е самоходно;

3. член 203, ал. 1, т. 1и3и ал. 2—9. (2) Допуска се ИА “МА” да разрешава изключения от изискванията относно построяването, разпределението и оборудването, при условие че във всеки случай е осигурена равностойна безопасност.

Чл. 529. Допуска се ИА “МА” да разреши освобождаване от прилагане разпоредбите по:

1. членове 125—129 в случаите, когато не е необходим екипаж;

2. член 202 и чл. 203, ал. 10, т. 10 в случаите, когато:

а) работните плавателни средства могат да бъдат надеждно закотвени с работни котви или пилони;

б) самоходните работни плавателни средства са оборудвани най-малко с една котва, отговаряща на изискванията по чл. 202, при което емпиричният коефициент “k” се приема за 45, а за “Т” се счита най-малката височина;

3. член 202, т. 3 в случаите, когато работните плавателни средства не са самоходни.

Раздел III Разстояние на безопасност и надводен борд

Чл. 530. (1) Ако работното плавателно средство се използва като баржа за мелиорация или саморазтоварваща се баржа, разстоянието на безопасност извън трюмното пространство е най-малко 300 mm, а надводният борд—не помалко от 150 mm.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разрешава по-малък надводен борд, ако чрез изчисления се докаже, че устойчивостта е достатъчна за товар с относително тегло 1,5 t/m3 и че палубата не влиза във водата.

(3) При изчисленията по ал. 2 се взема под внимание влиянието на течните товари.

Чл. 531. (1) Към работни плавателни средства, които не са указани в чл. 530, се прилагат разпоредбите по чл. 20—21.

(2) При необходимост ИА “МА” може да определи стойности за разстояние на безопасност и надводен борд, различни от указаните в ал. 1.

Раздел IV Корабни лодки

Чл. 532. (1) На работните плавателни средства не се изисква екипаж, когато е налице едно от следните условия:

1. не са самоходни; 2. има корабни лодки на работния участък. (2) Изключенията по ал. 1 се вписват в корабното удостоверение на Общността.

Главадеветнадесета

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА

КОРАБИ, ПЛАВАЩИ ПО ВЪТРЕШНИ

ВОДНИ ПЪТИЩА ОТ ЗОНА 4

Чл. 533. (1) Като изключение от чл. 20 безопасното свободно пространство на врати и отвори, различни от трюмни люкове, за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища от зона 4, се намалява, както следва:

1. за отвори, защитени от пръски и атмосферни въздействия—до 150 mm;

2. за отвори, незащитени от пръски и атмосферни въздействия—до 200 mm.

(2) Като изключение от чл. 21 минималният надводен борд за кораби, плаващи по вътрешните водни пътища от зона 4, се допуска да е 0 mm, ако безопасното свободно пространство съгласно ал. 1 е спазено.

Главадвадесета

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА

КОРАБИТЕ ЗА СПОРТ И РАЗВЛЕЧЕНИЕ

Чл. 534. По отношение на построяването и оборудването на корабите за спорт и развлечение се прилагат чл. 535—536.

Чл. 535. Корабите за спорт и развлечение отговарят на разпоредбите на:

1. глава втора, чл. 4—5, чл. 6, ал. 1—2, ал. 6, чл. 8, ал. 1—5 и чл. 13;

2. глава четвърта; 3. глава пета, чл. 38, ал. 1, чл. 54—57; 4. глава шеста, чл. 60, ал. 1—2, чл. 61—63, чл. 64, ал. 1—3, чл. 67, чл. 77, ал. 1 и чл. 91—в случаите, когато е налице рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор;

5. глава седма, чл. 92, чл. 94—95, чл. 100, чл. 102, ал. 1, чл. 104—114, чл. 117, чл. 124—125, чл. 127, чл. 128, ал. 2, чл. 131, ал. 1—2, чл. 132, чл. 134—135;

6. глава осма, чл. 152, ал. 1—2; 7. глава девета, чл. 195—196, чл. 198—201, чл. 202, т. 1—3;

8. член 203, ал. 1, т. 1, т. 5—9, ал. 2—6, ал. 11, чл. 204, ал. 1, т. 1—2 и т. 4, като в тези случаи на борда има най-малко два пожарогасителя;

9. член 204, ал. 2—6, чл. 205—225, чл. 227—228; 10. глава дванадесета; 11. глава тринадесета. Чл. 536. Първоначалният преглед и редовните прегледи на корабите за спорт и развлечение, предмет на Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законoвите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно корабите за спорт и развлечение (ОВ L 164 от 1994 г.) (Директива 94/25/ЕО), включват извършване на проверка за съответствие с изискванията само на:

1. членове 54—57—в случаите, когато има указател на уреда за скоростта на завиване;

2. член 60, ал. 2, чл. 61—63, чл. 64, ал. 1 и чл. 91—в случаите, когато е налице рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор;

3. член 92, ал. 2, чл. 94, чл. 102, ал. 1, чл. 110, ал. 1, чл. 125, чл. 134—135;

4. член 195—196, чл. 198, ал. 3—5, чл. 201, ал. 6, чл. 202, т. 2—3, чл. 203, ал. 1, т. 1, т. 5—9, ал. 2—6, ал. 11, чл. 204, ал. 1, т. 2 и 4, ал. 2—6, чл. 205, чл. 207, чл. 227—228;

5. глава дванадесета; 6. глава тринадесета: а) прилага се изцяло, ако инсталацията за втечнен газ е била поставена след пускането на пазара на кораба за спорт и развлечение;

б) във всички останали случаи, различни от буква “а”, се прилагат само следните членове от главата:

ба) член 338; бб) член 339, като изпитването за приемане след пускане в работа на инсталацията за втечнен газ се провежда съгласно изискванията на Директива 94/25/ЕО и актът за приемането се представя на ИА “МА”;

бв) членове 340—341, като инсталацията за втечнен газ се изисква да съответства на Директива 94/25/ЕО.

Главадвадесетипърва

УСТОЙЧИВОСТ НА КОРАБИ, ПРЕВОЗВА-

ЩИ КОНТЕЙНЕРИ

Раздел I Общи положения

Чл. 537. (1) Разпоредбите по тази глава се прилагат за кораби, превозващи контейнери, за които се изискват документи за устойчивостта съгласно приложимите наредби на навигационните служби в сила в държавите—членки на Европейския съюз.

(2) Документите за устойчивостта се представят за проверка и се заверяват от ИА “МА”.

Чл. 538. (1) Документите за устойчивостта осигуряват на капитана пълна информация за устойчивостта на кораба за всички случаи на натоварване.

(2) Документите за устойчивостта на кораба съдържат най-малко:

1. информация за допустимите коефициенти на устойчивост, за допустимите стойности на

KG или за допустимите стойности на височината на центъра на тежестта на товара;

2. данни относно отсеците, които могат да се пълнят с баластна вода;

3. форми за проверка на устойчивостта; 4. указания за употреба или примери на изчисления за ползване от капитана.

(3) За кораби, когато е въпрос на избор дали контейнерите да се превозват закрепени или незакрепени, се ползват отделни методи на изчисление за потвърждаване устойчивостта при превоз на закрепени и незакрепени контейнери.

(4) Контейнерите се считат за закрепени само ако всеки отделен контейнер е здраво фиксиран към корпуса на кораба чрез направляващо устройство или закрепващо оборудване и мястото му не може да се промени по време на пътуване.

Раздел II Ограничения и методи на изчисление за потвърждаване устойчивостта при превоз на не- закрепени контейнери

Чл. 539. За изчисляване устойчивостта на кораб при незакрепени контейнери се използват методи, съответстващи на следните условия:

1. метацентричната височина MG е наймалко 1,00 m;

2. под съчетаното въздействие на центробежната сила, получена при завиване на кораба, налягането на вятъра и свободните повърхности на течностите, ъгълът на крена не превишава 5° и палубата да не влиза във водата;

3. рамото на кренящия момент, породен от центробежната сила при завиване на кораба, се определя по формулата:

hKZ = cKZ.(v2/LWL).( KG—T'/2) [m], където: cKZ е параметър (cKZ = 0,04) [s2/m]; v—максималната скорост на кораба по отношение на водата (m/s);

KG—височината на центъра на тежестта на натоварения кораб над основната равнина (m);

T'—газенето на кораба, когато е натоварен; 4. рамото на кренящия момент, породен от налягането на вятъра, се определя по формулата:

hKW = cKW.(A'/D').(lW + T'/2) [m], където: cKW е параметър (cKW = 0,025) [t/m2]; A'—напречната равнина над съответната равнина на газенето на кораба, когато е натоварен (m2);

D'—водоизместването на кораба, когато е натоварен (t);

lW—височината на центъра на тежестта на страничната равнина A' над съответната равнина на газене (m);

T'—газенето на кораба, когато е натоварен (m); 5. рамото на кренящия момент, породен от свободните повърхности на дъждовната вода и остатъчната вода в трюма или двойното дъно, се определя по формулата:

hKfO = (cKfO./D').Σ[b.l.(b—0,55vb)] [m], където: cKfO е параметър (cKfO = 0,025) [t/m2]; b—широчината на въпросния трюм или секция от трюма (m); секциите от трюмовете, в които има открити повърхности, изложени на вода, се получават от надлъжното и/или напречно водонепроницаемо разделяне, което води до формиране на независими секции;

l—дължината на въпросния трюм или секция от трюма (m);

D'—водоизместиместване на кораба, когато е натоварен;

6. при всяко състояние на натоварване се взема под внимание половината гориво и запас от прясна вода (t).

Чл. 540. Устойчивостта на кораб, превозващ незакрепени контейнери, се счита за достатъч- на, ако действителната KG не превишава KG zul, получена по следните формули, като KGzul се изчислява за различните водоизмествания, покриващи целия обхват на стойности на газенето.

1. KG zul = [ KM + (BWL/2F).(Z.Tm/2—hKW— —hKfO)]/[(BWL/2F).Z +1] [m];

за (BWL/2F) не може да се приема стойност, по-малка от 11,5(11,5=1/tan5°);

2. KG zul = KM —1,00 [m]; за решаваща се приема най-ниската стой- ност на KG zul от формулите по т. 1 и 2;

във формулите:

KG zul е максимално допустимата височина на центъра на тежестта на натоварения кораб над основната му равнина (m);

KM —височината на метацентъра над основната му равнина (m) съгласно формулата за приближение по чл. 541;

F—съответният надводен борд при 1/2L (m); Z—параметърът на центробежната сила, получаваща се при завиване, която се изчислява по формулата:

Z = (0,7v)2/9,81.1,25LWL = 0,04v2/LWL [-], където: V е максималната скорост на кораба по отношение на водата (m/s);

Tm —съответното средно газене (m); hKW—рамото на кренящия момент, получено от страничното налягане на вятъра, съгласно чл. 539, т. 4 (m);

hKfO —сборът от рамената на кренящия момент, резултат от свободните повърхности на течностите съгласно чл. 539, т. 5 (m).

Чл. 541. Когато отсъства таблица за хидроста- тичните криви, стойността на KM за изчислението съгласно чл. 540 и 543 може да бъде определена по следните формули за приближение:

1. за кораби с форма на понтон:

KM = BWL2/[(12,5—Tm/H).Tm] + Tm/2 [m]; 2. за други кораби:

KM = BWL2/[(12,7—1,2Tm/H).Tm] + Tm/2 [m].

Раздел III Ограничения и методи на изчисление за потвърждаване устойчивостта при превоз на за- крепени контейнери

Чл. 542. Всички методи за изчисляване устойчивостта на кораба при закрепени контейнери отговарят на следните условия:

1. метацентричната височина MG е не помалка от 0,50 m;

2. под съчетаното въздействие на центробежната сила, получена при завиване на кораба, налягането на вятъра и свободните повърхности на течностите, никой отвор в корпуса не се потапя;

3. рамената на кренящия момент, породени от центробежната сила при завиване на кораба, налягането на вятъра и свободните повърхности на течностите, се определят по формулите по чл. 539, т. 3—5;

4. при всеки случай на натоварване се взема под внимание половината гориво и запас от прясна вода.

Чл. 543. Устойчивостта на кораб, превозващ закрепени контейнери, се счита за достатъчна, ако действителната KG не превишава KG zul, получена по следните формули и изчислена за различни водоизмествания, покриващи целия обхват на стойностите на газенето:

1. KG zul = { KM —[(1—i)/2. ].[1—1,5F/F’] + + (0,75BWL/F').(Z.Tm/2—hKW—hKfO)}/[0,75(BWL/ F).Z + 1] [m], като за (BWL/2F) не може да се приема стой- ност, по-малка от 6,6, и за [(1—i)/2. ].[1—1,5F/F'] не може да се приема стойност, по-малка от 0;

2. KG zul = KG—0,50 [m], като за решаваща се приема най-ниската стойност на KG zul от формулите по т. 1и2ив тези формули в допълнение към определените по-горе термини:

I е напречният инерционен момент на площта на водолинията при Tm (m4) (за формулата за приближение виж чл. 539);

i—напречният момент на инерцията на площта на водолинията при височина

Tm + 2/3 [m4];

—водоизместване на кораба при Tm(m3); F'—идеалният надводен борд F' = H'—Tm (m) или F' = (a.BWL)/2b [m], като за решаваща се приема най-ниската стойност;

a—вертикалното разстояние между долния край на отвора, който се потапя най-напред в случай на накреняване, и водолинията на кораба в нормално положение (m);

b—разстоянието до същия отвор от диаметралната равнина (m);

H'—идеалната странична височина H' = H +q/(0,9L. BWL) [m];

q—сборът от обемите на рубки, люкове, палубни сандъци и други надстройки с максимална височина 1,00 m над Н или до най-ниския отвор в разглеждания обем, като за решаваща се приема най-ниската стойност; частите от обемите, разположени в обхвата до 0,05L от краищата на кораба, не се вземат под внимание (m3).

Чл. 544. Когато липсват данни за хидростатичните криви, стойността на напречния инерционен момент I на площта на водолинията може да се определи по следните формули за приблизително изчисляване:

1. за кораби с форма на понтон:

I = (BWL2. )/[(12,5—Tm/H). Tm] [m4]; 2. за други кораби:

I = (BWL2. )/[(12,7—1,2Tm/H). Tm] [m4].

Раздел IV Оценка на устойчивостта на кораб, превозващ контейнери

Чл. 545. За оценка на устойчивостта на кораба може да се използват документите по чл. 538, ал. 1—2.

Главадвадесетивтора

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА

КОРАБИ С ДЪЛЖИНА НАД 110 m

Раздел I Общи изисквания

Чл. 546. (1) Преди започване на строителството на кораби с дължина над 110 m, с изключение на морските кораби (строителство на нов кораб или удължаване на вече действащ такъв), корабособственикът или негов представител уведомява ИА “МА”.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” определя етапите на наблюдение при строителството на корабите по ал. 1.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” извършва наблюдение на определените етапи на строителството.

Чл. 547. Допуска се наблюдението на етапите на строителството по чл. 546, ал. 2 да не се извършва, ако преди започването се представи декларация от одобрена класификационна организация, че тя ще контролира строителството.

Чл. 548. Достатъчната здравина на корпуса на кораба (надлъжна, напречна и местна здравина) се удостоверява по реда на чл. 6, ал. 2.

Раздел II Плавателност и устойчивост

Чл. 549. Разпоредбите по този раздел се прилагат за корабите с дължина над 110 m, с изключение на пътническите кораби.

Чл. 550. (1) Достатъчната устойчивост на повреден кораб се потвърждава за най-неблагоприятните случаи на натоварване.

(2) Основните параметри при изчисляване на устойчивостта, теглото на кораба, когато е празен, и центърът на тежестта му се определят по един от следните начини:

1. опитно креноване; 2. подробно изчисление на масата за кораба, като теглото му, когато е празен, се проверява чрез измерване на газенето му, с толеранс ± 5 % между масата, определена чрез изчисление, и водоизместиместването, получено от данните за газенето.

Чл. 551. (1) Доказателството за плавателност на повреден кораб се проверява за случай на натоварен кораб.

(2) Доказателството за достатъчна устойчивост чрез изчисление се установява за критичните междинни етапи на наводняване и за крайния етап на пълно наводняване.

(3) Отрицателни стойности за устойчивостта на междинните етапи могат да бъдат приети от ИА “МА”, в случай че на последващите междинни етапи бъде доказана достатъчна устойчивост.

Чл. 552. При повреден кораб се вземат предвид следните предпоставки:

1. размери на повреда по борда: а) надлъжно измерение не по-малко от 0,1 L;

б) напречно измерение 0,59 m; в) вертикално измерение от основната равнина нагоре без ограничение;

2. размери на повреда по дъното: а) надлъжно измерение не по-малко от 0,1 L; б) напречно измерение 3,00 m; в) вертикално измерение 0,39 m от основната равнина нагоре, без да се брои утайникът;

3. всички прегради в повреденото пространство се считат за повредени, което означава, че отсекът се избира така, че корабът да остане на вода след наводняване на два или повече съседни отсека по дължина; за машинното отделение се взема предвид стандартът само с един отсек, т.е. крайните прегради на машинното отделение се считат неповредени, а при повреда на дъното съседните напречни отсеци също се разглеждат като наводнени;

4. проницаемостта се приема за 95 %, но като частично изключение от това допускане може да се приеме следната проницаемост:

а) двигателни и оперативни отделения 85 %; б) двойни дъна, резервоари за гориво, резервоари за баласт и др. в зависимост от това, дали според предназначението им се приемат за пълни или празни при кораб, плаващ при максимално допустимо газене от 0 до 95 %; ако изчислението докаже, че средната проницаемост на някой отсек е по-ниска, може да се използва изчислената стойност;

5. долните краища на отворите, които не са водонепроницаеми (напр. вратите, прозорците, люковете за достъп), на крайния етап на наводняването са не по-малко от 100 mm над водолинията на повредения кораб.

Чл. 553. Устойчивостта след повреда се приема за достатъчна, ако на базата на предпоставките по чл. 552 е налице едно от следните условия:

1. на крайния етап на наводняването остава разстояние на безопасност не по-малко от 100 mm и ъгълът крена на кораба не превишава 5°;

2. изчисленията в съответствие с процедурата за пресмятане на устойчивостта след повреда, описана в част 9 от ADN, дадат положителен резултат.

Чл. 554. Когато за намаляване на асиметричното наводняване са направени изравнителни или преливни отвори, не се допуска времето за изравняване да превишава 15 min, ако на междинните етапи на наводняване е била установена достатъчна устойчивост на повредения кораб.

Чл. 555. Когато отворите, през които незасегнатите отсеци могат да се наводнят, са пригодени за водонепроницаемо затваряне, устройствата за затваряне се маркират в съответствие с експлоатационните си инструкции.

Чл. 556. Доказването чрез изчисления съгласно чл. 550—553 се счита за изпълнено, в случай че пресмятанията на устойчивостта след повреда, описана в част 9 от ADN, дадат положителен резултат.

Чл. 557. За изпълнение на изискванията по чл. 550—551 равнината на най-дълбоко газене се установява наново, ако е необходимо.

Раздел III Допълнителни изисквания

Чл. 558. Корабите с дължина над 110 m: 1. се оборудват с една от следните системи: а) многовинтови задвижващи системи: с наймалко два отделни двигателя с еднаква мощност и носово подрулващо устройство, което се управлява от рулевата рубка и е ефективно при празен кораб;

б) едновинтова задвижваща система и носово подрулващо устройство, което се управлява от рулевата рубка и е със собствено силово захранване и също ефективно се използва, когато корабът е празен и прави възможно придвижването на собствен ход при авария на основната система на задвижване;

2. се оборудвват с радиолокатор заедно с прибор за указване скоростта на завиване съгласно чл. 81—82;

3. имат стационарна система от трюмни помпи съгласно чл. 124—131;

4. съответстват на изискванията по чл. 584, ал. 1.

Чл. 559. (1) Към корабите с дължина над 110 m, с изключение на пътническите кораби, се предявяват и следните изисквания:

1. в случай на злополука да бъде разделен на три части и средната третина да се отдели, без да се използва тежко аварийно-спасително подемно оборудване, като отделените части на кораба остават на вода след разделянето;

2. да имат удостоверение на борда, издадено от одобрена класификационна организация относно плавателността, диферента и устойчивостта на отделните части на кораба по т. 1, посочващо максимално допустимата степен на натоварване, над която плавателността на двете части вече не се осигурява;

3. строят се като кораби с двойни корпуси съгласно ADN и към тях се прилагат разделите от ADN за самоходните кораби 9.1.0.91—9.1.0.95, а за танкерите—раздели 9.3.2.11.7 и 9.3.2.13— 9.3.2.15 от част 9 от ADN; 4. оборудват се с многовинтови задвижващи системи съгласно чл. 558, т. 1, буква “а”.

(2) В т. 52 на удостоверението на Общността се записва, че корабите отговарят на всички изисквания по ал. 1, т. 1—4.

Чл. 560. (1) Към пътническите кораби с дължина над 110 m освен чл. 558 се спазват и следните изисквания:

1. построени или реконструирани са за найвисокия си клас под надзора на одобрена класификационна организация, което съответствие се потвърждава с удостоверение, издадено от одобрена класификационна организация, когато за досегашния клас то не е необходимо;

2. имат двойно дъно с височина не по-малка от 600 mm и отговарят на едно от следните условия:

а) имат отсеци, осигуряващи в случай на наводняване на които и да са два съседни водонепроницаеми отсека, че корабът няма да потъне по-ниско от пределната линия и има остатъчно разстояние на безопасност 100 mm;

б) имат двоен корпус с разстояние не помалко от 800 mm между страничната стена на кораба и надлъжната преграда;

3. оборудвани са с многовинтови задвижващи системи с най-малко два отделни двигателя с еднаква мощност и носово подрулващо устройство, което се управлява от рулевата рубка и може да се използва надлъжно и напречно;

4. пригодени са така, че котвата на кърмата може да бъде задействана от рулевата рубка.

(2) В т. 52 от корабното удостоверение на Общността се записва, че отговарят на всички изисквания по ал.1.

Чл. 561. Допуска се ИА “МА” да прилага § 3—13 по отношение на кораби, реконструирани за дължина над 110 m, само на основание конкретни препоръки от комитета по чл. 19 от Директива 2006/87/ЕО.

Главадвадесетитрета

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПО

ОТНОШЕНИЕ НА ВИСОКОСКО-

РОСТНИТЕ КОРАБИ

Раздел I Общи положения

Чл. 562. Не се допуска високоскоростните кораби да се строят като кораби с кабини.

Чл. 563. Забранено е високоскоростните кораби да се оборудват със:

1. уреди, снабдени с фитилени горелки съгласно чл. 299—300;

2. печки с изпарителни мазутни горелки съгласно чл. 301—307;

3. отоплителни устройства с твърдо гориво съгласно чл. 310—312;

4. уредби за втечнен газ съгласно глава тринадесета.

Чл. 564. Високоскоростните кораби се строят и класифицират в съответствие с изискванията на Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите и под надзора на и в съответствие с действащите правила на одобрена класификационна организация, която има специални правила относно високоскоростните кораби.

Чл. 565. Допуска се изключение от разпоредбите на Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите, като корабните удостоверения на Общността, издадени съгласно разпоредбите по тази глава, могат да бъдат със срок на валидност не по-дълъг от пет години.

Чл. 566. Към високоскоростните кораби се прилагат и изискванията на глави от втора до четиринадесета, с изключение на:

1. член 18, ал. 2; 2. член 125, ал. 2; 3. член 235, ал. 2—3; 4. член 275, ал. 2; 5. член 373, ал. 1, т. 1. Чл. 567. Всички врати във водонепроницаемите прегради на високоскоростните кораби могат да се управляват дистанционно.

Чл. 568. В случай на отказ или повреда на рулевата машина с механичен привод се осигурява без забавяне включването на второ устройство на рулевата машина или ръчен привод.

Чл. 569. Изискванията относно клас на кораба се прилагат и относно високоскоростните кораби.

Раздел II Седалки и предпазни колани

Чл. 570. (1) Високоскоростните кораби се оборудват със седалки за максимално допустимия брой пътници.

(2) Седалките се оборудват с предпазни колани.

(3) Предпазни колани по ал. 2 не се изискват, когато е осигурена подходяща защита от удар или ако коланите не се изискват съгласно глава 4, част 6 от Кодекса за високоскоростни кораби 2000 (HSC Code 2000).

Раздел III Надводен борд, плавателност, устойчивост и делене на отсеци

Чл. 571. Надводният борд на високоскоростните кораби е не по-малък от 500 mm.

Чл. 572. При извършването на преглед на високоскоростни кораби на ИА “МА” се предоставя надлежна документация за:

1. характеристиките на плавателност и устойчивост, достатъчни за безопасността, когато корабът се използва във водоизместващ режим както незасегнат, така и повреден;

2. характеристиките на устойчивост и системите за стабилизиране, осигуряващи безопасността на кораба, когато се използва в режим на глисаж и в преходен режим;

3. характеристиките при глисаж и преходния режим, които са достатъчни за привеждане на кораба в режим на покой при всеки отказ на система.

Раздел IV Рулева рубка

Чл. 573. (1) Рулевата рубка се устройва така, че:

1. рулевият и втори член на екипажа да могат във всеки момент да изпълняват задълженията си, докато корабът е в движение;

2. постът на рулевия е устроен съобразно работните места на лицата по т. 1, като уредите за навигация, маневриране, контрол и свръзка и другите важни оперативни средства за управление са в достатъчна близост, така че втори член на екипажа да може заедно с рулевия да получава необходимата информация и да борави с уредите и устройствата седнал;

3. постът на рулевия е организиран така, че да позволява управление от едно лице с помощта на радиолокатор;

4. вторият член на екипажа да разполага със собствен радиолокационен екран на работното си място (може и изведен екран от същия радиолокатор) и да има възможност да се намеси от своето работно място за предаване на информация и за управление на задвижването на кораба.

(2) Уредите по ал. 1, т. 2 се разполагат така, че лицата по ал. 1, т. 1 да имат възможност да работят с тях без никаква пречка, включително и когато са с поставени предпазни колани.

Чл. 574. (1) За рулевия в седнало положение не може мъртвата зона пред носа на кораба да е по-голяма от една дължина на кораба независимо от количеството товар.

(2) Не се допуска сумарната дъга на мъртвите сектори от право по курса до 22,5° по посока към кърмата от всеки борд да превишава 20°, като всеки отделен мъртъв сектор не превишава 5°, а чистият сектор между два мъртви сектора е не по-малко от 10°.

Чл. 575. (1) Таблата с уредите за работа и управление на устройствата по чл. 581—583 се разполагат в отделни и ясно маркирани места в рулевата рубка.

(2) Изискването по ал. 1 може да се приложи за контролирането на устройствата за спускане на колективното спасително оборудване.

(3) За местата и уредите, които са осветени при ползване, се използва червена светлина.

Чл. 576. (1) Изисква се да бъдат взети необходимите мерки така, че отраженията от прозорците по възможност да се избягват.

(2) Изисква се да бъдат осигурени средства за избягване на заслепяване от слънчева светлина.

(3) Не се допуска използването на отразяващи материали за повърхностите в рулевата рубка.

Раздел V Допълнително оборудване

Чл. 577. Високоскоростните кораби имат следното оборудване:

1. радиолокатор и прибор за указване скоростта на завиване съгласно чл. 81—82;

2. леснодостъпно индивидуално спасително оборудване, отговарящо на европейски стандарт EN 395:1998 за максималния брой лица, допускани на борда.

Раздел VI Закрити пространства, изходи и маршрути за евакуация

Чл. 578. Обществените места, жилищните помещения и оборудването, което се намира в тях, се проектират така, че никое лице, което правилно ги използва, да не получи нараняване при обичайно или аварийно потегляне или спиране или при маневра при нормално плаване и при условия на отказ или повреда.

Чл. 579. (1) За информиране на пътниците за мерките за безопасност всички пътнически високоскоростни кораби се оборудват с акустични или сигнални устройства, които ясно се виждат и чуват от всички на борда.

(2) Устройствата по ал. 1 са проектирани така, че да позволяват на капитана да дава по тях указания на пътниците.

(3) Всеки пътник се осигурява с достъп до инструкциите за аварийни ситуации в близост до мястото си за сядане, в това число и план на кораба, показващ всички изходи, маршрути за евакуация, аварийно оборудване, спасително оборудване и указания за ползването на спасителните жилетки.

Чл. 580. Изходите и маршрутите за евакуация отговарят на следните условия:

1. от поста на рулевия има лесен, безопасен и бърз достъп до пространствата и помещенията, достъпни за пътниците;

2. маршрутите за евакуация, водещи към аварийните изходи, са ясно и трайно маркирани;

3. всички изходи са надлежно маркирани, като работата на отварящия механизъм е очевидна и отвън, и отвътре;

4. към маршрутите за евакуация и аварийните изходи води съответна система от указания по безопасността;

5. до изходите е осигурено достатъчно място за присъствие на член на екипажа.

Раздел VII Противопожарна защита и гасене на пожари

Чл. 581. (1) Коридорите, кабините и жилищните помещения, достъпни за пътниците, а също камбузите и машинните отделения се свързват с подходяща пожароизвестителна система.

(2) Всеки възникнал пожар и мястото му автоматично се изобразяват на място, в което постоянно има членове на екипажа.

Чл. 582. Машинните отделения се оборудват с неподвижно монтирана пожарогасителна система, отговаряща на изискванията по чл. 211—225.

Чл. 583. (1) Кабините и жилищните помещения, достъпни за пътниците, и техните трасета за евакуация се оборудват със система струйници за вода под налягане съгласно чл. 207—210.

(2) За отработената вода се осигурява възможност бързо да се отвежда и направо навън.

Главадвадесетичетвърта

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОБОРУДВАНЕТО НА

КОРАБИТЕ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ С

МИНИМАЛЕН ЕКИПАЖ

Чл. 584. (1) Самоходните кораби, тласкачите, тласканите състави и пътническите кораби се проверяват за съответствие с разпоредбите по ал. 2—3, като съответствието или несъответствието се записва от ИА “МА” в т. 47 на корабното удостоверение на Общността.

(2) Корабите по ал. 1 отговарят на Стандарт S1, ако се спазват следните изисквания:

1. задвижващите системи са подредени така, че промяната на скоростта и посоката на тягата на винтовете се осъществява от поста на рулевия и е осигурена възможност спомагателните двигатели, необходими за експлоатацията, да се включват и изключват от поста на рулевия, освен ако това не става автоматично или двигателите не работят без прекъсване през целия преход;

2. в рулевата рубка е осигурена възможност за осъществяване на наблюдение с помощта на прибори, които включват звукови и зрителни сигнали, при навлизане в критичен обхват на следните параметри:

а) температура на водата за охлаждане на главния двигател;

б) налягане на смазочното масло за главните двигатели и трансмисии;

в) налягане на маслото и въздуха за реверсивните установки, трансмисии или винтовете на главните двигатели;

г) ниво на вода в машинното отделение; 3. сигналите на звуковата аларма по т. 2 са комбинирани в едно звуково предупреждаващо устройство, като могат да се изключат веднага, след като сигнал за повреда бъде потвърден, а визуалните алармени сигнали се изключат само след като повредите, които са ги задействали, бъдат отстранени;

4. подаването на горивото и охлаждането на главния двигател е автоматично;

5. рулевата система е пригодена за боравене от един човек, дори и при най-дълбоко газене, без да се изисква прилагане на особена сила;

6. осигурена е възможност за подаване на съответните визуални и звукови сигнали от поста на рулевия, изисквани според разпоредбите на Правилника за плаване в българския участък на река, Правилника за плаване в българския участък на р. Дунав, приет с Постановление № 7 на МС от 1992 г. (ДВ, бр. 6 от 1992 г.);

7. когато няма пряка връзка между поста на рулевия и носовата част, кърмата, жилищните помещения и машинните отделения, е осигурена система за гласова връзка, а връзката с машинните отделения е под формата на зрителен или звуков сигнал;

8. изискваните корабни лодки са пригодени да се освобождават от един член на екипажа, действащ сам, и за подходящо време;

9. наличен е прожектор, оборудван за управление от рулевата рубка;

10. боравенето с манивели и подобни въртящи се части на повдигателни устройства не изисква сила, по-голяма от 160 N;

11. буксирните лебедки, вписани в корабното удостоверение на Общността, са моторизирани;

12. трюмните помпи и помпите за миене на палубата са моторизирани;

13. основните управляващи механизми и контролни уреди са ергономично разположени;

14. оборудването съгласно чл. 38, ал. 1 се управлява дистанционно от рулевата рубка.

(3) Корабите по ал. 1 отговарят на Стандарт S2, ако се спазват следните изисквания:

1. за самоходните кораби, управлявани самостоятелно—изискванията на Стандарт S1 и допълнително включено подрулващо устройство, което може да се управлява от поста на рулевия;

2. за самоходните кораби, задвижващи бордово свързана група—изискванията на Стандарт S1 и допълнително включено подрулващо устройство, което може да се управлява от поста на рулевия;

3. за самоходните кораби, задвижващи тласкан състав, съставен от самоходния кораб и плавателното средство пред него—изискванията на Стандарт S1 и допълнително включени хидравлични или електрически съединителни лебедки, като това оборудване не се изисква, ако челното плаващо средство в тласкания състав е оборудвано с включено подрулващо устройство, което може да се управлява от поста на рулевия на тласкащия самоходен кораб;

4. за тласкачите, задвижващи тласкани състави—изискванията на Стандарт S1 и допълнително включени хидравлични или електрически съединителни лебедки, като това оборудване не се изисква, ако челното плаващо средство в тласкания състав е оборудвано с включено подрулващо устройство, което може да се управлява от поста на рулевия на тласкача;

5. за пътническите кораби—изискванията на Стандарт S1 и допълнително включено подрулващо устройство, което може да се управлява от поста на рулевия, като това оборудване не се изисква, ако задвижващата и рулевата система на пътническия кораб гарантират равностойна маневреност.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “плавателно средство” е кораб или елемент от плаващо оборудване;

2. “кораб” е кораб, плаващ по вътрешните водни пътища;

3. “кораб, плаващ по вътрешните водни пътища” е кораб, предназначен изключително да плава по вътрешните водни пътища;

4. “морски кораб” е кораб, сертифициран за плаване на море;

5. “самоходен кораб” е самоходен товарен кораб или самоходен танкер;

6. “самоходен танкер” е кораб, предназначен за превоз на товари в стационарни танкове и построен да плава независимо със собствена механична уредба;

7. “самоходен товарен кораб” е кораб, различен от самоходен танкер, предназначен за превоз на товари и построен да плава независимо със собствена механична уредба;

8. “баржа канален тип” е кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, с дължина не поголяма от 38,5 m и широчина не по-голяма от 5,05 m и обикновено опериращ по канала Рейн- Рона;

9. “влекач” е кораб, построен специално, за да извършва влачене;

10. “тласкач” е кораб, построен специално за задвижване на конвои от кораби чрез тласкане;

11. “баржа” е несамоходна сухотоварна баржа или несамоходна танк-баржа;

12. “несамоходна танк-баржа” е кораб, предназначен за превоз на товари в стационарни танкове и построен да бъде влачен или тласкан, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри;

13. “несамоходна сухотоварна баржа” е кораб, който не е несамоходна танк-баржа, предназначен за превоз на товари и построен да бъде влачен или тласкан, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри;

14. “лихтер” е танк-лихтер, обикновен лихтер или лихтер за морски превоз;

15. “танк-лихтер” е кораб, предназначен за превоз на товари в закрепени неподвижно танкове, построен или специално модифициран за тласкане, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри, когато не е част от тласкан конвой;

16. “обикновен лихтер” е кораб, предназначен за превоз на товари, който не е танк-лихтер, построен или специално модифициран, за да бъде тласкан, и който или не притежава собствена двигателна сила, или притежава единствено двигателна сила, достатъчна за извършване на ограничени маневри, когато не е част от тласкан конвой;

17. “лихтер за морски превоз” е лихтер, построен, за да бъде превозван на борда на морски кораб и да плава по вътрешни водни пътища;

18. “пътнически кораб” е кораб за дневно пътуване или с кабини, построен и екипиран да превозва повече от 12 пътници;

19. “пътнически платноход” е пътнически кораб, построен и екипиран да може да бъде задвижван и с платна;

20. “пътнически кораб за дневно пътуване” е пътнически кораб без кабини за нощувка на пътниците;

21. “кораб с кабини” е пътнически кораб с кабини за нощувка на пътниците;

22. “високоскоростен кораб” е самоходно плаващо средство, способно да развива скорости над 40 km/h по отношение на водата;

23. “плаващо съоръжение” е плаваща конструкция, носеща механични инсталации, например кранове, драги, екскаватори или елеватори;

24. “работно плавателно средство” е кораб, подходящо построен и екипиран за ползване по работни участъци, като мелиорационни, бункерни или понтонни шлепове, понтони или плавателни средства за струпване на камъни;

25. “кораб за спорт и развлечение” е кораб, който не е пътнически кораб и е предназначен за спорт и развлечение;

26. “корабна лодка” е лодка за използване при превоз, спасяване на хора или имущество и за цели, свързани с експлоатацията;

27. “плаващо устройство” е всяко устройство, което обикновено не е предназначено за местене (понтон, док, пристан, хангар за кораби, ботел, плаващ басейн, увеселително заведение или ресторант и други);

28. “съединение от плаващ материал” е плот или друга конструкция или съвкупност, способна да плава, която не е кораб или плаващо съоръжение или оборудване;

29. “военен кораб” е всеки кораб, който принадлежи към въоръжените сили на някоя държава, има външни знаци за различаване на неговата националност, намира се под командването на офицер на кадрова военна служба, името на когото е вписано в списъка на офицерите от военноморските сили на държавата или в друг подобен документ, и има екипаж, подчинен на военна дисциплина;

30. “граничнополицейски кораб” е всеки кораб, използван за охрана на държавната граница и плаващ под военноморски флаг;

31. “състав от кораби” е твърдо свързани или плавателни средства, взети на буксир;

32. “формирование” е форма на състава от кораби;

33. “твърд състав” е тласкан състав или бордово свързана група;

34. “ тласкан състав” е твърдо свързани кораби, най-малко един от които се разполага пред кораба, обезпечаващ придвижването на състава, наричан “тласкач(и)”; състав, състоящ се от тласкач и тласкани плавателни средства, при съединяването на които се допуска подвижност във връзката, и който също се разглежда като твърд състав;

35. “бордово свързана група” е състав от плавателни средства, твърдо свързани борд към борд, при което нито един от тях не е разположен пред кораба, движещ състава;

36. “влачен състав” е състав от едно или повече плавателни средства, оборудване или обекти, влачени от едно или повече плавателни средства, явяващи се част от състава;

37. “главно машинно отделение” е помещение, в което са монтирани двигатели, осигуряващи движението на кораба;

38. “машинно отделение” е помещение, в което са монтирани двигатели с вътрешно горене;

39. “котелно отделение” е помещение с работещи с гориво установки, предназначени за производство на пара или гореща течност;

40. “закрита надстройка” е водонепроницаема, твърда, непрекъсната конструкция от твърди стени, постоянно и водонепроницаемо съединени с палубата;

41. “рулева рубка” е помещението, оборудвано с всички системи за управление и наблюдение на кораба, необходими за маневриране;

42. “жилищни помещения” са местата, предназначени за използване от лицата, които обикновено живеят на борда, включващи камбуз, складови пространства за провизии, тоалетни и хигиенни помещения, перални съоръжения, площадки и проходи, с изключение на рулевата рубка;

43. “пространство за пътниците” са местата на борда, предвидени за пътниците, и затворени места като салони, офиси, магазини, фризьорски салони, сушилни, перални, сауни, тоалетни, хигиенни помещения, пасарели, свързващи преходи и стълбища, които не са оградени със стени;

44. “център за управление” е рулева рубка, място, което съдържа авариен електрогенератор или части от него, или място с център с постоянно присъствие на обслужващия персонал или членове на екипажа, например за оборудване за противопожарна сигнализация, дистанционно управление на врати или пожарогасителни инсталации;

45. “стълбищна клетка” е клетката на вътрешно стълбище или на асансьор;

46. “салон” е стая от корабната кабина или пространството за пътниците; на борда на пътническите кораби камбузът не се разглежда като салон;

47. “камбуз” е стая с печка или друго подобно устройство за готвене;

48. “склад” е стая за съхранение на запалими течности или стая с площ над 4 m2 за съхранение на провизии;

49. “трюм” е частта от кораба, ограничена от носови и кърмови прегради, открита или закрита посредством люкови закрития, предназначена за превоз на товари, опаковани или насипни, или в цистерни, непредставляващи част от корпуса;

50. “закрепена цистерна” е цистерна, съединена с корпуса, стените на която са образувани от самия корпус или са отделени от корпуса;

51. “работно място” е мястото, където членовете на екипажа изпълняват своите задължения, включително траповете, крановете и корабните лодки;

52. “коридор” е място, предназначено за нормално придвижване на лицата и товарите;

53. “безопасно място” е мястото, ограничено отвън от вертикална повърхност, преминаваща на разстояние 1/5 BWL, успоредно диаметралната равнина, в равнината на най-дълбоко газене;

54. “сборни пунктове” са частите на кораба, които са специално защитени и в които пътниците се събират в случай на опасност;

55. “пунктове за евакуация” са частите от сборните пунктове на кораба, откъдето може да се осъществява евакуация на пътниците;

56. “равнина на максималното газене” е равнината, съответстваща на максималното газене, до която равнина се допуска да плава корабът;

57. “разстояние на безопасност” е разстоянието между равнината на максималното газене и успоредната равнина, преминаваща през най-ниската точка, над която корабът не се счита за водонепроницаем;

58. “остатъчно разстояние на безопасност” е оставащият вертикален клиренс в случай, че корабът се обърне на една страна, между равнището на водата и най-ниската точка от потопената страна, над която корабът не се счита за водонепроницаем;

59. “надводен борд (f)” е разстоянието между равнината на максималното газене и успоредната равнина, преминаваща през най-ниската точка на палубата към борда или при липса на палуба—през най-ниската точка от горния ръб на стоманената или дървена обшивка на корпуса;

60. “остатъчен надводен борд” е оставащият вертикален клиренс в случай, че корабът се обърне на една страна, между равнището на водата и горната повърхност на палубата в найниската точка от потопената страна или, при липса на странична палуба, през най-ниската точка на горния край на дъсчената облицовка или обшивка;

61. “пределна линия” е въображаемата линия върху бордовата обшивка, минаваща на най-малко 10 сm под палубата на преградите и най-малко на 10 сm под най-ниската водонепроницаема точка на бордовата обшивка; при липса на палуба на преградите се използва линия, минаваща на не по-малко от 10 сm под най-ниската линия на външната водонепроницаема обшивка;

62. “обемно водоизместване (∇)” е обемът на изместената от кораба вода в кубически метри;

63. “тегловно водоизместване (∆)” е общото тегло на кораба, включително и товара в тонове;

64. “коефициент на водоизместване (Св)” е съотношението между водоизместиместване и произведението от дължината LWL, широчината BWL и газенето T;

65. “надводна диаметрална плоскост (Аυ)” е диаметралната плоскост на кораба над ватерлинията в квадратни метри;

66. “палуба на преградите” е палубата, на която се поставят необходимите водонепроницаеми прегради и от която се измерва надводният борд;

67. “преграда” е стена с определена височина, обикновено вертикална, разделяща кораба и свързана с обшивката на същия, обшивката или други прегради;

68. “напречна преграда” е преграда, простираща се от единия до другия борд на кораба;

69. “таранна преграда” е първата напречна водонепроницаема преграда, достигаща до палубата на преградите, считано от носа на кораба;

70. “стена” е разделителна повърхност, в повечето случаи вертикална;

71. “лека преграда” е преграда, която не е водонепроницаема;

72. “дължина (L)” е максималната дължина на корпуса в метри, изключвайки руля и бушприта;

73. “габаритна дължина (LOA)” е най-голямата дължина на кораба в метри, в която са включени цялото закрепено оборудване, като части от рулевата система или силовите, механични или други подобни приспособления;

74. “дължина по водолинията (LWL)” е дължината на корпуса в метри, измерена при найдълбоко газене;

75. “широчина (B)” е максималната широчина на корпуса в метри, измерена по външния край на обшивката на корпуса (изключвайки гребни колела, протектори и др. подобни);

76. “обща широчина (BOA)” е максималната широчина на плавателното средство в метри, включително гребни колела, протектори, механични устройства и др. подобни;

77. “широчина по водолинията (BWL)” е широчината на корпуса в метри, измерена по външния край на обшивката на корпуса в линията на най-дълбоко газене;

78. “височина (H)” е най-късото вертикално разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса или кила и най-ниската точка на палубата отстрани на кораба;

79. “газене (T)” е вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса или кила и линията на най-дълбоко газене;

80. “носов перпендикуляр” е вертикалната линия в предната точка на пресичане на корпуса с линията на най-дълбоко газене;

81. “широчина на свободния проход по борда” е разстоянието в метри между вертикалната линия, преминаваща през най-изпъкналата част от коминкса в прохода, и вертикалната линия, преминаваща през вътрешната страна на ограждението (леер, кландер), от външната страна на прохода;

82. “рулева система” е цялото оборудване, необходимо за управление на кораба с руля, обезпечаващо маневреността, посочено в глава пета;

83. “рул” е рул или рулове с балери, включително секторните румпели и компонентите, съединяващи с устройствата на рулевото управление;

84. “устройство на рулевото управление” е част от рулевата система, която обезпечава движението на руля;

85. “компонент за рулевото управление” е компонент за управление, разположен между източниците на енергия и рулевата система;

86. “източник на енергия” е подаването на сила към устройство на рулевото управление и рулевата апаратура, корабната електрическа мрежа, акумулатор или двигател с вътрешно горене;

87. “уредба за управление” са съставните части и електрическите вериги за работа на рулевото управление чрез електрозахранване;

88. “задвижващо звено на рулевата апаратура” е управлението на рулевата апаратура, нейното задвижващо звено и силов източник;

89. “ръчен привод” е система, посредством която ръчно от щурвала се предава движение на руля чрез механична или хидравлична предавка, без какъвто и да е допълнителен източник на енергия;

90. “ръчно управляем хидравличен привод” е ръчно управлявана хидравлична предавка;

91. “регулатор на скоростта на завиване” е оборудване, което автоматично достига и поддържа зададена скорост на завиване на кораба в съответствие с предварително избрани стойности;

92. “рулева рубка за управление на кораба с радиолокатор от един човек” е рулева рубка, оборудвана по такъв начин, че при плаване с радиолокатор маневрите на кораба да могат да се осъществяват от един човек;

93. “водонепроницаем” е конструктивен елемент или устройство, монтирани така, че да не допускат проникване на вода;

94. “защитен от пръски и атмосферни въздействия” е конструктивен елемент или устройство, монтирани така, че при нормални условия да пропускат само незначително количество вода;

95. “газонепроницаем” е конструктивен елемент или устройство, монтирани така, че да предотвратяват проникването на газ или пара;

96. “негоримо вещество” е вещество, което нито гори, нито отделя пари в количества, способни да се възпламенят при достигане на температура около 750 °С;

97. “материал, задържащ огъня” е материал, който не се запалва лесно или чиято повърх- ност най-малкото ограничава разпространяването на огъня съгласно процедурата за тестване съгласно чл. 413, ал. 3;

98. “огнеустойчив” е свойството на конструктивните елементи или устройства, както е сертифицирано съгласно процедурата за тестване съгласно чл. 413, ал. 4;

99. “Кодекс на процедурите за противопожарни изпитвания” е Международният кодекс за прилагане на процедурите за противопожарни изпитвания, приет с Резолюция MSC.61(67) от Комитета по морска безопасност към ИМО;

100. “одобрена класификационна организация” е класификационна организация, призната съгласно Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели и в съответствие с Директива 2006/87/ЕО е Бюро Веритас (Bureau Veritas), Германски Лойд (Germanisher Lloyd) или Регистър на корабите Лойд (Lloyd’s Register of Shipping);

101. “радарно съоръжение” е електронно навигационно средство за откриване и изобразяване на заобикалящите обекти и трафика;

102. “устройствата за ECDIS за вътрешните водни пътища “Inland ECDIS” е стандартизирана система за изобразяване на електронни навигационни карти за вътрешните води и съпътстващата информация, която изобразява избраната информация от собствените електронни навигационни карти за вътрешните води и може по избор да дава информация от другите датчици на плавателното средство;

103. “оборудване за Inland ECDIS” е оборудване за изобразяване на електронни навигационни карти за вътрешните водни пътища, което може да работи в два различни режима: информационен и навигационен;

104. “информационен режим” е използване на ECDIS за вътрешните водни пътища само за информационни цели без засичане с радариолокатор;

105. “навигационен режим” е използване на ECDIS за вътрешните водни пътища със засичане с радариолокатор за навигация с плавателно средство;

106. “обслужващ персонал” са всички служители на борда на пътническия кораб, които не са членове на екипажа;

107. “лица с ограничена подвижност” са лица с конкретни проблеми при ползването на обществен транспорт, като възрастни хора, хора с недъзи или със сетивни увреждания, в инвалидни колички, бременни жени и хора, придружаващи малки деца;

108. “корабно удостоверение на Общността” е удостоверение, издадено на кораб, плаващ по вътрешни водни пътища, от компетентен орган на държава—членка на Европейския съюз, удостоверяващо съответствието му с техническите изисквания на Директива 2006/87/ЕО съгласно Наредба № 5 за корабните документи;

109

“мъртва зона” е зоната на възпрепятствана видимост на рулевия;

110. “навигационни светлини” са топовите, бордовите и кърмовите светлини, светлините, видими от всички страни, сините проблясващи светлини, жълтите бързопроблясващи светлини при високоскоростните кораби и сините светлини при превоз на опасни товари;

111. “светлинни сигнали” са светлините, съпровождащи звуковите сигнали, и светлината към синия щит.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 2. Разпоредбата по чл. 3, ал. 1 влиза в сила след следващия подновителен преглед за съществуващите кораби, но не по-рано от 30.12.2013 г., а за пътническите кораби, ро-ро корабите и високоскоростните кораби не покъсно от 30.12.2018 г.

§ 3. Разпоредбите по параграфи от 5 до 11 се прилагат само по отношение на плавателни средства в експлоатация, които към 30 декември 2008 г. имат валидно корабно удостоверение, съгласно Правилата за освидетелстване на корабите по Рейн, в сила от 31 декември 1994 г. или които са били в строеж или реконструкция на 31 декември 1994 г.

§ 4. По отношение плавателните средства, които не са обхванати в § 3, се прилагат разпоредбите по § 12.

§ 5. Плавателните средства, които към момента на приемане на тази наредба не съответстват напълно на разпоредбите є:

а) се адаптират, за да бъдат в съответствие с тези разпоредби, съгласно сроковете, посочени в таблицата по § 6;

б) до адаптирането им се изисква да съответстват на Правилата за освидетелстване на корабите по р. Рейн, в сила от 31 декември 1994 г.

§ 6. Разпоредбите на наредбата се прилагат в съответствие с таблицата в приложение № 4.

§ 7. За плавателните средства, построени на или преди 1 април 1976 г., в допълнение към разпоредбите на § 5 и 6, могат да бъдат прилагани разпоредбите по § 8.

§ 8. Разпоредбите на наредбата се прилагат в съответствие с таблицата в приложение № 5.

§ 9. Изискванията по чл. 415, ал.1 са в сила по отношение на кораби за дневни пътувания, заложени на или преди 1 април 1976 г. до първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г., с условието, че само боите, лаковите покрития и другите материали, използвани върху повърхности по маршрутите за евакуация, и другите материали за повърхностна обработка на панели трябва да бъдат огнеустойчиви и че не могат да образуват опасни количества дим или отровни изпарения.

§ 10. Изискванията по чл. 422, ал. 1 са в сила по отношение на кораби за дневни пътувания, построени на или преди 1 април 1976 г. до пър- вото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г., с условието, че ще бъде достатъчно, ако вместо траповете или стълбищата във формата на носеща стоманена конструкция траповете, служещи като маршрут за евакуация, бъдат проектирани така, че да остават използваеми при пожар за същото време, както и стълбите във формата на носеща стоманена конструкция.

§ 11. Други изключения: 1. За плавателните средства, надводният борд на които е определен съгласно член 4.04 на Правилата за освидетелстване на корабите на Рейн в сила към 31 март 1983 г., съответният контролен орган има право по искане на собственика да определи надводен борд в съответствие с член 4.03 на Правилата за освидетелстване на корабите на Рейн във версията им към 1 януари 1995 г.

2. Плавателните средства, заложени преди 1 юли 1983 г., които не съответстват на глава девета, като минимум трябва да съответстват на глава 6 от Правилата за освидетелстване на корабите на Рейн в сила към 31 март 1983 г.

3. Изискванията по чл. 373, ал. 1, т. 1—5 и чл. 428, ал. 2, т. 1 по отношение правилото за дължината на единичния шланг важат само по отношение на плавателни средства, заложени след 30 септември 1984 г., и реконструкциите на съответните части най-късно при първото подновяване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г.

4. Ако бъде трудно от практическа гледна точка да се прилагат разпоредбите на настоящата глава след изтичане на преходните разпоредби или ако изпълнението води до неоправдано високи разходи, ИА “МА” може да одобри частични изключения от тези разпоредби на база препоръки от Комитета по чл. 19 от Директивата. Тези изключения се вписват в корабното удостоверение на Общността.

5. Когато по отношение изискванията за проектиране на оборудването тази разпоредба препраща към европейски или международен стандарт, това оборудване след изменение на стандарта може да продължи да се използва за още 20 години след промяната на стандарта.

§ 12. Частични изключения по отношение на плавателни средства, които не са обхванати от § 3 и 4:

1. разпоредбите съгласно таблицата по § 13 важат по отношение на:

а) плавателните средства, на които корабното удостоверение в съответствие с Правилата за освидетелстване на корабите на Рейн е било издадено за първи път между 1 януари 1995 г. и 30 декември 2008 г., при условие че не са били в строеж или реконструкция на 31 декември 1994 г.;

б) плавателните средства, които са получили друг лиценз за движение между 1 януари 1995 г. и 30 декември 2008 г.;

2. трябва да се докаже, че тези плавателни средства съответстват на Правилата за освидетелстване на корабите на Рейн, валидни към датата, на която е издадено корабно удостоверение или друг лиценз за движение;

3. плавателното средство трябва да бъде приспособено, за да съответства на разпоредбите, които влизат в сила след издаването за първи път на корабно удостоверение или друг лиценз за движение в съответствие с преходните разпоредби съгласно таблицата по § 13;

4. не се прилага § 11, т. 4—5. § 13. Разпоредбите на наредбата се прилагат в съответствие с таблицата в приложение № 6.

§ 14. За плавателни средства, които не плават във водни пътища от зона R, вече са в експлоатация и първоначалното корабно удостоверение на Общността им е било издадено преди 30 декември 2008 г. и са получили друг лиценз за движение преди 30 декември 2008 г., се прилагат и разпоредбите, посочени в § 18.

§ 15. За плавателните средства по § 14 се доказва, че съответстват на разпоредбите на глави от 1 до 12 на Приложение II към Директива 82/714/ЕИО към датата, на която им е издадено корабно удостоверение или другият лиценз за движение.

§ 16. Корабните удостоверенията на Общността на плавателните средства по § 14, издадени преди 30 декември 2008 г., остават валидни до датите на изтичане на указаните в тях срокове и подлежат на периодичен преглед от ИА “МА” преди изтичането на тези срокове.

§ 17. Към плавателни средства, които са в експлоатация, не плават във водни пътища от зона R, не съответстват изцяло на изискванията на Директива 2006/87/ЕО, оборудвани са да съответстват на разпоредбите, които влизат в сила след издаването първоначалното им корабно удостоверение на Общността или другите лицензи за движение, се прилагат изключения в съответствие с разпоредби, посочени в таблицата в § 18.

§ 18. Разпоредбите на наредбата се прилагат в съответствие с таблицата в приложение № 7.

§ 19. В допълнение към разпоредбите по § 18 плавателните средства, които са били заложени преди 1 януари 1985 г., могат да бъдат освободени да спазват следните разпоредби при условията, указани в колона 3 на таблицата в § 21, при условие че безопасността на кораба и неговия екипаж е осигурена по подходящ начин.

§ 20. Разпоредбите на наредбата се прилагат в съответствие с таблицата в приложение № 8.

§ 21. В случай че прилагането на разпоредбите по § 14—20 след изтичане на действието на преходните разпоредби се окаже трудно на практика или води до неоправдано високи разходи, ИА “МА” може да разреши изключение от прилагане на тези разпоредби въз основа на препо- ръките на комитета по чл. 19 на Директива 2006/ 87/ЕО, като тези изключения се записват в корабното удостоверение на Общността.

§ 22. Наредбата се издава на основание чл. 72, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване.

§ 23. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” издава указания по прилагането на наредбата.

§ 24. Наредбата въвежда изискванията на Директива 2006/87/ЕО, както е последно изменена.

§ 25. Наредбата отменя Наредба № 22 от 2005 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 85 от 2005 г.).

§ 26. В Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (ДВ, бр. 88 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1.Създават се чл. 12а—12ж: “Чл. 12а. (1) Корабното удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се издава на кораби, построени след 30 декември 2008 г., след техническа проверка, извършена преди кораба да бъде пуснат на вода, и е предназначена да провери дали той отговаря на техническите изисквания, предвидени в Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

(2) Корабното удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се издава на кораби, посочени в чл. 2 от Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, след техническа проверка, извършена след изтичане на удостоверението на кораба, но във всеки случай не по-късно от 30 декември 2018 г., за да се провери дали корабът отговаря на техническите изисквания, предвидени в Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

(3) В държавите—членки на ЕС, при които срокът на валидност на националното удостоверение на кораба е по-кратък от пет години, такива удостоверения могат да бъдат издавани до пет години след 30 декември 2008 г.

(4) Всяко несъответствие на техническите изисквания, определени в Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, се посочва в корабното удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища.

(5) В случай че ИА “МА” счете, че несъответствието не представлява явна опасност, корабът може да продължи да оперира до момента, в който частите или местата му, установени като несъответстващи на изискванията, бъдат заменени или променени, след което тези части или места съответстват на изискванията на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

(6) Явна опасност по ал. 5 е налице, когато изискванията за структурната якост на построяването, плавателните качества, маневреността или специалните възможности на кораба в съответствие с Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, могат да бъдат засегнати.

(7) Отклоненията от изискванията на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, които се допускат в нея, не се разглеждат като недостатъци, представляващи явна опасност.

(8) Подмяната на съществуващи части с идентични части или с такива, равностойни от гледна точка на технология и дизайн при текущи ремонти и поддръжка, не се разглеждат като замяна по ал. 5.

Чл. 12б. Срокът на валидност на удостоверението на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се определя за всеки конкретен случай от ИА “МА”.

Чл. 12в. Изпълнителна агенция “Морска администрация” преиздава валидно корабно удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища, което е било изгубено или повредено. Новото удостоверение е със срок не по-дълъг от срока на изгубеното удостоверение.

Чл. 12г. (1) Корабно удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се подновява при изтичане на неговия срок на валидност.

(2) При подновяване на корабно удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища, издадено преди и след 30 декември 2008 г., се прилагат разпоредбите на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

Чл. 12д. Валидността на удостоверението може по изключение да бъде продължена в съответствие с Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища от ИА “МА”. Продължената валидност се посочва в удостоверението.

Чл. 12е. (1) В случай на основни изменения или ремонти, които променят структурната якост на построяването, плавателните качества, маневреността или специалните възможности на кораба в съответствие с Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, това следва да бъде подложено преди всяко следващо пътуване на техническа проверка в съответствие с чл. 12а. След тази проверка се издава ново корабно удостоверение, установяващо техническите характеристики на кораба, или наличното удостоверение се променя по съответния начин.

(2) Ако удостоверението е издадено в друга държава членка, ИА “МА”, когато е издала или подновила удостоверението, уведомява по съответния ред компетентния орган в другата държава членка в срок един месец.

Чл. 12ж. (1) Отказът за издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се мотивира и се посочва пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

(2) Заинтересованите лица се уведомяват за отказа.

(3) Отказът подлежи на обжалване по реда на Администативнопроцесуалния кодекс.

(4) Всяко валидно корабно удостоверение може да бъде отнето от ИА “МА”, ако корабът престане да отговаря на техническите изисквания, указани в удостоверението.”

2. В чл. 38, ал. 1 думите “Корабното удостоверение” се заменят с “Удостоверението на Общността”.

3. Създават се чл. 38а и 38б: “Чл. 38а. Изпълнителна агенция “Морска администрация” води регистър по образец, приложение № 26а към Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи, за всички издавани удостоверения на Общността по чл. 38.

Чл. 38б. (1) Допълнително удостоверение на Общността (приложение № 26а) за корабоплаване във вътрешни водни пътища се издава на кораби, притежаващи корабни удостоверения, издадени в съответствие с чл. 22 от Конвенцията за корабоплаването по р. Рейн, както е последно изменена, когато:

1. оперират във водните пътища на зони 3 и 4 на Приложение № 1 на Директива 2006/87/ ЕО, ако искат да се възползват от занижаването на техническите изисквания по тези водни пътища;

2. оперират във водните пътища на зони 1 и 2 на Приложение № 1 на Директива 2006/ 87/ЕО или по отношение пътническите плавателни съдове, когато оперират във водни пътища на зона 3, които не са свързани с плавателни вътрешни водни пътища на друга държава членка, ако въпросната държава членка е приела допълнителни технически изисквания за тези водни пътища в съответствие с член 5, параграфи 1, 2 и 3 на Директива 2006/87/ЕО.

(2) Удостоверението по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Морска администрация” със срок на валидност не повече от 10 години.”

4. Приложение № 26 се изменя така:

“Приложение № 26 към чл. 38, ал. 1 (Герб)

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ”

УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА ПЛАВАНЕ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА

№ ...................................................................... ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................” (печат)

(Русе, Лом)

..........................................................

(подпис) Бележки: Корабът може да се използва за плаване по силата на настоящото удостоверение само когато е в описаното състояние. В случай на големи промени или ремонти корабът преминава специален преглед преди влизане в експлоатация. Собственикът на кораба или негов представител информира Изпълнителна агенция “Морска администрация” за всяка промяна в името или собствеността на кораба, за повторното му измерване или промяна в Уникалния европейски индетификационен номер, номер на регистрация или пристанище на регистрация и изпраща корабното удостоверението за преглед и отразяване на промените.

Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация—

.........................”

1. Име на кораба 2. Тип на кораба 3. Уникален европейски идентификационен номер на кораба 4. Име и адрес на собственика

5. Място на регистрация и регистрационен номер 6. Пристанище на регистрация

7. Година на построяване 8. Име и адрес на корабостроителницата 9. Настоящото удостоверение заменя удостоверение № ............

…..................................… издадено на ................................................

от Дирекция “Морска администрация—...........................…” 10. Гореспоменатият кораб вследствие на прегледа, извършен на (*)

.................................................……........…… и представянето на удостоверението, издадено на (*) .................................................

от одобрената класификационна организация ……........................................................., се признава като годен за плаване

—по водните пътища на Общността в зона (зони) (*) ……........................................ —по водните пътища на Общността в зона (зони) (*) ……........................................ в ............................. (имена на държавите членки) (*) с изключение на: ............... ………… ...................................................................................…..... —по следните водни пътища в...................................................................… (име на държавата членка) (*) .................................................................................... при максималното разрешено газене и с оборудване и екипаж, както е определено по-долу. 11. Валидността на настоящото удостоверение изтича на:.............................................

(*) Изменена е точка(и): ....................................................................……… Нов текст: …………........................................................................................ .................................................................................................................. (*) ............................................................................................................ Тази страница е била заменена. ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................…” (печат)

(*) Ненужното се зачерква.

..........................................................

(подпис)

Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация—

...........................”

12. Номерът на удостоверението (1), Уникалният европейски идентификационен номер (2), ре- гистрационният номер (3) и номерът на мерителното свидетелство (4) са поставени със съответ- ните знаци на следните места на кораба:

1. ..........................................................................................................................................................................

2. ..........................................................................................................................................................................

3. ..........................................................................................................................................................................

4. .......................................................................................................................................................................... 13. Максималното разрешено газене е посочено на всеки борд на кораба чрез:

- с две—…………...................................................... маркировки за газене (*)

- с горните марки за измерване (*).

Нанесени са две скали за газенето (*).

Задните измервателни скали служат като скали на газенето; за тази цел те са допълнени с цифри, посочващи газенето (*). 14. Без да се накърняват ограниченията (*), упоменати в точки 15 и 52, корабът е годен да:

1. тласка (*) 4. да бъде задвижван в твърдо свързан състав на борд (*) 1.1. в твърдо свързан състав (*) 5. влачи (*) 1.2. с управлявано изменение (*) 5.1. несамоходни кораби (*) 2. да бъде тласкан (*) 5.2. самоходни кораби (*) 2.1. в твърдо свързан състав (*) 5.3. само нагоре срещу течението (*) 2.2. в челото на твърдо свързан състав (*) 6. бъде влачено (*) 2.3. с управлявано изменение (*) 6.1. като самоходен кораб 3. задвижва твърдо свързан състав на борд (*) 6.2. като несамоходен кораб (*)

(*) Изменена е точка(и): ................................................................……… Нов текст: …………................................................................................................................ (*) ……….......................................................................................................... Тази страница е била заменена. ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................…” (печат)

(*) Ненужното се зачерква.

..........................................................

(подпис)

Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация— ...........................”

15. Одобрени състави 1. Корабът е одобрен да задвижва следните състави: Форма Ограничения, произтичащи от глави 5 и 16 на максимални посока на плаване спрямо максимално бележсъстава размери, m течението и състояние живо сечение ки на натоварването № дължина широсрещу по течесрещу по течечина течението нието течението нието с топрас топравар зен вар зен t t

Други състави

Значение на символите:

Тласкач Самоходен кораб Лихтер 1. Връзки: Вид на връзката: ...............................……… Брой връзки на страна .............................. Брой свързващи въжета: .............................. Дължина на всяко свързващо въже .......... m Якост на опън при надлъжно свързване .......... kN Брой намотки на въжетата .................. Якост на опън при напречно свързване .......... kN (*) Изменена е точка(и): ................................................................……… Нов текст: …………......................................................................................... …………........................................................................................................... (*) ………........................................................................................................... Тази страница е била заменена. ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................…” (печат)

..........................................................

(подпис) (*) Ненужното се зачерква.

Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация— ...........................”

16. Мерително свидетелство № .........., издадено от.......................................... от дата ............................. 17а. Максимална 18а. Максимална 19. Максимално 20. Надводен дължина ............. m широчина ............ m газене ...... m борд ....... сm 17б Дължина L ........ m 18б. Широчина B ...... m 21. Пълна товаро- 22. Брой на пътниците 23. Брой на спалните подемност/водоместа за пътници изместимост t/m3 (*) 24. Брой водонепроницаеми 25. Брой трюмове 26. Тип трюмни закрития прегради 27. Брой главни задвижващи 28. Обща номинална мощност 29. Брой на гребните винтове двигатели на задвижващите двигатели ........... kW 30. Брой носови брашпили, от които ...... с двигател 31. Брой кърмови брашпили, от които ...... с двигател 32. Брой куки за влачене 33. Брой буксирни лебедки, от които ...... с двигател 34. Рулеви системи Брой пера на Вид на рулевия —ръчно (*) —електрическо/ главния рул привод хидравлично (*) —електрическо (*) —хидравлично (*) Други инсталации—да/не (*) Тип: Рул за заден Вид на рулевия —ръчно (*) —електрическо/ ход—да/не (*) привод хидравлично (*) —електрическо (*) —хидравлично (*) Носово подрулващо —Носови рул (*) —дистанционно Дистанционно устройство —кормилен винт (*) управление задействане да/не (*) —друга инсталация (*) да/не (*) 35. Помпено оборудване Общ изчислен капацитет Брой помпи с мотор Дебит Брой помпи .................................l/min .................................. ........ l/min .................... (*) Изменена е точка(и): ................................................................……… Нов текст: …………....................................................................................... …………........................................................................................................... (*) ………........................................................................................................... Тази страница е била заменена. ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................…” (печат)

..........................................................

(подпис) (*) Ненужното се зачерква.

Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация— ...........................”

36. Брой и разположение на затварящите устройства, упоменати в чл. 131 на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища 37. Котви Брой на носовите Обща маса на Брой кърмови Обща маса на котви .................. носовите котви кърмовите котви ........ kg котви ..... kg 38. Котвени вериги Брой вериги Дължина на всяка Якост на опън на на носовите верига .................. m всяка верига котви ........... Дължина на всяка .................. kN Брой вериги на верига .................. m Якост на опън кърмовите на всяка верига котви ........... .................. kN 39. Въжета за обвързване 1-во въже с дължина .......... m и якост на опън от ............................. kN 2-ро въже с дължина .......... m и якост на опън от ............................. kN 3-то въже с дължина .......... m и якост на опън от ............................. kN 40. Въжета за влачене ..... с дължина .......... m и якост на опън от ............................. kN ..... с дължина .......... m и якост на опън от ............................. kN 41. Визуални и звукови сигнали Светлините, флаговете, сферите, буйовите и звуковите предупредителни устройства, използвани за сигнализация и излъчване на визуалните и звуковите сигнали, разпоредени от действащите нормативни документи, издадени от навигационните власти на държавата членка, следва да се носят на борда, както и отделните светлини за аварийна стоянка, изисквани от действащите нормативни документи, издадени от навигационните служби на държавата—членка на Общността. (*) Изменена е точка(и): ................................................................……… Нов текст: …………......................................................................................... …………............................................................................................................ (*) ………............................................................................................................ Тази страница е била заменена. ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................…” (печат)

..........................................................

(подпис) (*) Ненужното се зачерква.

Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация— ...........................”

42. Друго оборудване Хвъргало Система за гласова връзка —алтернираща двупосочна (*) —симултанна двупосочна/телефонна (*) —вътрешен радиотелефон (*) Сходня с перила Радио- —връзка кораб-кораб Канджа с кука телефонно —служба за навигационна информация оборудване —връзка кораб-бряг Комплект за първа помощ Бинокъл Инструкции за спасяване на хора зад борда Огнеустойчиви Кранове —отговарящи на чл. 268 на Наредбата съдове за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища (*) —други кранове с полезен товар над 2000 kg Трап 43. Пожарогасителни Брой преносими Стационарно спринкерно устройства пожарогасители ................. устройство № …… Брой ........... Друга стационарна пожарогасителна система № ........... Брой ........... Брой пожарни помпи Брой хидранти Брой пожарни шлангове Моторната осушителна помпа замества противопожарната Да/Не (*) 44. Спасително снаряжение Брой спасителните кръгове Спасителна жилетка за всеки човек, който обичайно е на борда Друго индивидуално спасително имущество на пътническите кораби (*) .................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... Корабна лодка с комплект гребла, въже за обвързване и черпак (*) Колективни спасителни средства на пътническите кораби (*) ............................................................ ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... 45. Специално оборудване на рулевата рубка за управление от едно лице с радиолокатор: Корабът е оборудван с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор:(*) (*) Изменена е точка(и): .....................................................................……… Нов текст: …………....................................................................................... .................................................................................................................. (*) ………....................................................................................................... Тази страница е била заменена. ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) .......................................................... Дирекция “Морска администрация—...........................” (печат)

..........................................................

(подпис) (*)Ненужното се зачерква.

Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация— ...........................” 46. Експлоатационни режими, отговарящи на изискванията на националното или международното право относно екипажа (**) 47. Оборудване на кораба в съответствие с чл. 584 на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища Корабът съответства (*)/(не съответства) (*) на изискванията на чл. 584 (ал. 2 и 3) на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища Място за записване на минималния Място за въвеждане на експлоатационните режими екипаж, отговарящ на изискванията съгласно точка 46. на националното или международното право(**)

.............................................................. _________________________________________________________ .............................................................. ....................... ....................... ....................... ....................... .................... ....................

48. Място за записване на минималния екипаж за кораби, които не са обхванати от общите разпоредби за минимален екипаж съгласно националното или международното право (**)

Място за въвеждане на експлоатационните режими (**) .............................................................. _________________________________________________________ .............................................................. ....................... ....................... ....................... .............................................................. ....................... ....................... ....................... .............................................................. ....................... ....................... .......................

Забележки и специални условия: ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ (*) Изменена е точка(и): ....................................................................... Нов текст: …………......................................................................................... .................................................................................................................... (*) ………......................................................................................................... Тази страница е била заменена. ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................” (печат)

..........................................................

(подпис) (*)Ненужното се зачерква. (**) Изискванията на националното или международното право, които дадена държава—членка на Европейския съюз, може да реши да прилага или да няма изисквания.

Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация— ...........................”

49. Продължаване/подновяване(*) на валидността на корабното удостоверението (*) Периодичен/извънреден (*)преглед Контролният орган е проверил кораба на................…………............................. (*). Удостоверение от дата ..................... от одобрената класификационна организация ................................................................................................................................................ бе представено на контролния орган (*) Причина за прегледа/разрешителното (*) ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ Предвид резултата от прегледа/разрешителното (*) срокът на валидност на удостоверението се запазва/продължава(*) до ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................” (печат)

..........................................................

(подпис) (*) Неприложимото се зачертава. 49. Продължаване/подновяване(*) на валидността на удостоверението (*) Периодичен/извънреден (*)преглед Контролният орган е проверил кораба на................…………............................. (*). Удостоверение от дата ..................... от одобрената класификационна организация ................................................................................................................................................ бе представено на контролния орган (*) Причина за прегледа/разрешителното (*) ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ Предвид резултата от прегледа/разрешителното (*) срокът на валидност на удостоверението се запазва/продължава(*) до ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................” (печат)

..........................................................

(подпис) (*) Неприложимото се зачертава.

Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация— ...........................”

50. Разрешително, отнасящо се до инсталацията(ите) за втечнен газ Инсталацията(ите) за втечнен газ на борда на кораба е/са била(и) проверена(и) от упълномощеното длъжностно лице (*) ....................................................................................................... .......................................................................................................................................................... и съгласно неговия доклад за приемане от дата ........... (*) отговарят на определените изисквания Инсталацията(ите) включва/т следните съоръжения, консумиращи газ: Инсталация Сериен № Модел Марка Тип Разположение

Настоящото разрешително важи до ..................................................................................... ......................................................................... ................................... (Място) (Дата)

(Упълномощено длъжностно лице)

(печат)

..........................................................

(подпис) (*) Ненужното се зачерква. (*) Изменена е точка(и): ................................................................……… Нов текст: ………….................................................................................. …………...................................................................................................... (*) ……….................................................................................................. Тази страница е била заменена. ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................” (печат)

..........................................................

(подпис) (*) Ненужното се зачерква.

Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация— ...........................”

51. Продължаване на разрешителното, отнасящо се до инсталацията(ите) за втечнен газ Срокът на разрешителното, което се отнася се до инсталацията(ите) за втечнен газ От дата ............................................................... се продължава до .................................................... —след редовния преглед от упълномощеното длъжностно лице ........................................................ —при представяне на доклада за приемане от дата ......................................................... ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) ................................................................ (Упълномощено длъжностно лице)

Дирекция “Морска администрация—...........................” (печат)

..........................................................

(подпис) 51. Продължаване на разрешителното, отнасящо се до инсталацията(ите) за втечнен газ Срокът на разрешителното, което се отнася се до инсталацията(ите) за втечнен газ От дата ............................................................... се продължава до .................................................... —след редовния преглед от упълномощеното длъжностно лице ........................................................ —при представяне на доклада за приемане от дата ................................................................................. ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) ................................................................ (Упълномощено длъжностно лице)

Дирекция “Морска администрация—...........................” (печат)

......................................................

(подпис) Корабно удостоверение № .................., издадено от Дирекция “Морска администрация— ...........................”

52. Приложение към удостоверение № ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................

(*) Изменена е точка(и): ................................................................……… Нов текст: ………….......................................................................................... …………........................................................................................................... (*) ………............................................................................................................ Тази страница е била заменена. ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) Дирекция “Морска администрация—...........................” (печат)

..........................................................

(подпис) (*)Ненужното се зачерква.

Продължава на страница(*) .................................. Край на удостоверението за преглед (*).............” 5. Създава се приложение 26а:

“Приложение № 26а към чл. 38а ДИРЕКЦИЯ “МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ РУСЕ/ЛОМ”

РЕГИСТЪР на удостоверенията на Общността за корабоплаване по вътрешни водни пътища

Година ............................ (Лява страница)

Корабно Име на Уникален европейски Собственик Регистър на Тип на удостоверение кораба идентификационен кораба кораба на Общността номер на кораба за плаване по вътрешните водни пътища № ден месец име адрес място номер (Дясна страница) Пълна товароподемност съгласно Зони или Забележки относно Корабното Други мерителното свидетелство или участъци допълнителни удостоверение бележки удостоверението от водни или специални на Общността за водоизместимост (*) пътища проверки, отнеза плаване по според мане или анувътрешни случая лиране на удоводни стоверението пътища е валидно до: дата на тонажна t/m3 от до мерителмарка ното свидетелство (*) Когато отсъства мерително свидетелство, се прави оценка на собственото тегло или водоизместимостта.

”

6. Създава се приложение № 26б: “Приложение № 26б към чл. 38б, ал. 1

ОБРАЗЕЦ НА ДОПЪЛНИТЕЛНО УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА КОРАБОПЛА-

ВАНЕ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА Приложение към удостоверението за преглед за корабоплаване по Страница река Рейн №.........................................................

ДОПЪЛНИТЕЛНО УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА КОРАБОПЛАВАНЕ ПО

ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА (Запазено за държавния символ)

ИМЕ НА ДЪРЖАВАТА Име и адрес на органа, компетентен да издава допълнителното удостоверение 1. Име на кораба ............................................................................................................................................ 2. Уникален eвропейски идентификационен номер на кораба

........................................................................................................................................................................ 3. Място и номер на регистрация.............................................................................................................. 4. Страна на регистрация и/или пристанище на домуване 1 ............................................................. 5. Предвид резултатите от удостоверението за преглед за плаване по река Рейн № .............. от дата ......................, валидно до .................... 6. Предвид резултатите от прегледа......................................................................................................... на.....................................................................… 7. Посоченият по-горе плавателен съд се счита за годен за плаване по вътрешните водни пътища на Общността в зона(и) ........................................................................................................... 8. Настоящото допълнително удостоверение изтича на..................................................................... 9. Издадено в .................................................... на.................................................................................... 10. ..........................................................

(печат)

(компетентен орган)

..........................................................

(подпис)

1 Ненужното се зачерква. Страница 2 Приложение към удостоверението за преглед за корабоплаване по река Рейн № ................................ 11. Зона и/или водни пътища2

4

3

2

1 Надводен със затворен трюм борд (сm) с отворен трюм 12. Частични изключения от удостоверението за преглед за корабоплаване по река Рейн №....................................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................................... 13. Бележките, които се отнасят до броя на членовете на екипажа в удостоверението за преглед за корабоплаване по река Рейн, не се прилагат.

14. Предвид резултатите от удостоверението за преглед за плаване по река Рейн №....................... от дата ....................., валидно до................

Предвид резултатите от прегледа.............................................на дата ................................................ Настоящото допълнително удостоверение се продължава/подновява1 до ...................................... ......................................................................... ................................... (Място) (Дата) ..........................................................

(печат)

(компетентен орган)

..........................................................

(подпис)

2 Излишното се зачертава ”

§ 27. В Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (ДВ, бр. 52 от 2004 г.) се създава глава пета:

“ Главапета

ТЕХНИЧЕСКИ ПРОВЕРКИ ЗА СЪОТВЕТ-

СТВИЕ НА КОРАБИТЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА НАРЕДБАТА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИС-

КВАНИЯ КЪМ КОРАБИТЕ, ПЛАВАЩИ ПО

ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА

Чл. 50. (1) Техническа проверка за издаване на удостоверението по чл. 12а от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи се извършва от ИА “МА”, която може да не подложи кораба изцяло или отчасти на техническа проверка, когато е видно от валидното удостоверение, издадено от одобрена от ИА “МА” класификационна организация, че корабът удовлетворява изцяло или отчасти техническите изисквания на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” съставя списък, посочващ кои лица са компетентни да извършват технически проверки, и уведомява за това Комисията.

Чл. 51. Изпълнителна агенция “Морска администрация” проверява дали корабът има валидно удостоверение в съответствие с чл. 12а от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи, както и дали удовлетворява изискванията, установени в корабното удостоверение, или представлява явна опасност за лицата на борда, околната среда или корабоплаването. Компетентните органи вземат всички необходими мерки в съответствие с Приложение VIII на Директива 2006/87/ЕО.

Чл. 52. (1) В рамките на ИА “МА” за всеки конкретен случай могат да се създават инспекционни органи за технически проверки за съотвествие на корабите с изискванията на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

(2) Инспекционните органи по ал. 1 се състоят от председател и експерти.

(3) Във всеки орган по ал. 1 в качеството на експерти участват най-малко:

1. длъжностно лице от ИА “МА”; 2. експерт по проектиране на плавателни съдове по вътрешни водни пътища и техните двигатели;

3. навигационен експерт, притежаващ удостоверение за корабоплаване.

(4) Председателят и експертите от всеки орган по ал. 1 се назначават със заповед на изпълнителния директор на ИА “МА”.

(5) При поемане на задълженията си председателят и експертите подават писмена декларация, че ще ги изпълняват напълно независимо. От длъжностните лица не се изискват декларации.

Чл. 53. (1) Заинтересованите лица подават заявление за проверка.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” определя мястото и датата на извършване на проверката в срок до 7 дни от постъпване на заявлението и посочва документите, които следва да се представят.

Чл. 54. (1) Корабопритежател, собственик на кораб, който не е посочен в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, или негов представител има право да подаде заявление за удостоверение на Общността.

(2) Заявлението се удовлетворява, ако плавателният съд отговаря на изискванията на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

Чл. 55. (1) Собственикът или негов представител представя кораба в разтоварен, почистен вид и с необходимото оборудване.

(2) Лицата по ал. 1 оказват необходимото за проверката съдействие.

(3) Органът по чл. 52, ал. 1 изисква проверка в сух док при първа възможност. Тази проверка може да бъде отменена, ако може да бъде представено удостоверение за класификация или удостоверение от одобрена класификационна организация, доказващо, че построяването отговаря на нейните изисквания, или се представи удостоверение, доказващо, че друг компетентен орган вече е извършил проверка в сух док с друга цел.

(4) В случай на периодична проверка или проверка, както е предвидено в чл. 15 от Директива 2006/87/ЕО, органът по чл. 52, ал. 1 има право да изиска проверка вън от водата.

(5) Органът по чл. 52, ал. 1 провежда изпитвания по време на първоначалната проверка на моторния кораб или състав или когато съществени промени са извършени на тласкащото или управляващо оборудване.

(6) Органът по чл. 52, ал. 1 може да изиска по-нататъшни допълнителни изпитвания и други придружаващи документи, включително при строенето на кораб.

Чл. 56. (1) Срокът на валидност на удостоверенията на Общността, издавани за новопостроени плавателни съдове в съответствие с разпоредбите на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, се определя от ИА “МА” и не може да е по-дълъг от:

1. пет години за пътническите кораби; 2. десет години за всички останали плаващи средства.

(2) Срокът на валидност се посочва в удостоверението на Общността.

(3) При плавателни съдовете, които са въведени в експлоатация преди проверката, ИА “МА” определя срока на валидност на удостоверението на Общността индивидуално за всеки случай предвид резултатите от проверката. Валидността обаче не може да надхвърля сроковете, посочени в ал. 1.

(4) Корабособственикът или негов представител съобщава на ИА “МА” всички промени в името или собствеността на кораба, евентуални повторни измервания и промени в официалния номер, регистрацията или пристанището на домуване и изпраща удостоверението на Общността на ИА “МА” за отразяване на промените.

(5) Изпълнителна агенция “Морска администрация” има право да добави всякаква информация или да промени удостоверението на Общността.

(6) В случай че ИА “МА” добави промяна или информация към удостоверение на Общността, тя уведомява за това компетентния орган, издал удостоверението.

Чл. 57. (1) Корабите се подлагат на периодични проверки, преди да изтекат техните удостоверения на Общността.

(2) След обосновано искане от корабособственик или негов представител ИА “МА” има право по изключение и без допълнителни проверки да разреши продължаване на валидността на удостоверението на Общността за не повече от шест месеца.

(3) Продължението по ал. 2 се дава в писмен вид и се съхранява на борда на плаващото средство. И в този случай компетентният орган определя срока на валидност на удостоверението на Общността съгласно резултатите от проверката.

(4) Срокът на валидност се записва в удостоверението на Общността и се уведомява органът, който го е издал.

(5) Когато срокът на валидността не се продължава, а удостоверението на Общността е подменено, старото удостоверение на Общността се връща на издалия го компетентен орган.

Чл. 58. (1) Корабособственикът или негов представител има право да поиска проверка по собствена инициатива по всяко време.

(2) В случаите по ал. 1 ИА “МА” е длъжна да извърши проверката в 28-дневен срок от постъпването на заявлението.

Чл. 59. Корабособственикът или негов представител поема всички разходи във връзка с проверката на кораба и издаването на удостоверение на Общността.

Чл. 60. Изпълнителна агенция “Морска администрация” информира за съдържанието на удостоверение на Общността и издава извадки или копия на удостоверенията на Общността, удостоверени като верни с оригинала и означени като такива на лица, доказали наличието на правен интерес.

Чл. 61. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” определя поредни номера на издаваните от нея удостоверения на Общността и води регистър по образец, приложение № 5в към Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи, за всички издавани удостоверения на Общността.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” запазва оригиналите или копия от всички издадени от нея удостоверения на Общността и вписва в тези удостоверения информация за изменения заедно със случаите на анулиране или подмяна на удостоверения на Общността.

Чл. 62. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” вписва в удостоверението на Общността официалния номер, определен за този кораб от компетентния орган на държавата членка, в която корабът е бил регистриран или има пристанище на домуване.

(2) Когато се отнася за кораби от страни, които не са членки, официалният номер, който се вписва в удостоверението на Общността, се определя от компетентния орган, издаващ това удостоверение.

(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се прилагат за кораби с развлекателна цел.

(4) Корабособственикът или негов представител подава заявление до ИА “МА” за определяне на официален номер.

(5) Корабособственикът или негов представител е отговорен за поставяне на официалния номер, вписан в удостоверението на Общността, и снемането му, след като престане да бъде валиден.

Чл. 63. (1) В случай че разпоредбите на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, изискват използване или наличие на борда на кораба на определени материали, инсталации или артикули от оборудването или възприемане на определени аспекти при проектирането или определени мероприятия, ИА “МА” може да позволи използване или наличие на борда на посочения кораб на други материали, инсталации или артикули от оборудването или възприемане на други аспекти при проектирането или други мероприятия, ако те бъдат признати за равностойни по реда на чл. 19, ал. 2 от Директива 2006/87/ЕО.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” при наличие на препоръка от Комитета по чл. 19, ал. 2 от Директива 2006/87/ЕО има право да издаде удостоверение на Общността за изпитвателни цели и за ограничен срок за конкретен кораб с нови технически спецификации, които се отклоняват от изискванията на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, при условие че тези спецификации предлагат равностойна безопасност.

(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се вписват в удостоверението на Общността и ИА “МА” уведомява комисията за тях.

Чл. 64. (1) В случай че ИА “МА” при проверка установи, че удостоверението, съхранявано на борда на кораба, е невалидно или че корабът не отговаря на изискванията, заложени в това удостоверение, но тази невалидност или несъответствие на изискванията не представляват явна опасност, корабособственикът или негов представител взема всички необходими мерки за набавяне на удостоверението и привеждане на кораба в съответствие с изискванията на Наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” уведомява органа, който е издал удостоверението или го е подновил до седем дни от извършването на проверката.

Чл. 65. (1) Ако след проверката по чл. 64, ал. 1 ИА “МА” установи, че удостоверение липсва или че корабът представлява явна заплаха, тя има право да спре кораба от плаване, докато не бъдат предприети мерките по чл. 64, ал. 1.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” дава задължителни указания, изпълнението на които да позволи на кораба да продължи плаването си по безопасен начин до място, където да бъде проверен или ремонтиран.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” уведомява органа, който е издал удостоверението или го е подновил до седем дни от даването на указанията.

Чл. 66. Изпълнителна агенция “Морска администрация”, ако е прекратила плаването на кораба или е уведомила корабособственика за намерението си да стори това, в случай че несъответствията по чл. 64 и 65 не бъдат отстранени, уведомява органа в държавата членка, който е издал удостоверението или го е подновил последно, в рамките на седем дни за решението, което е взела или възнамерява да вземе.

Чл. 67. (1) Всяко решение да се спре преминаването на кораб се мотивира и се посочва пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

(2) Заинтересованите лица се уведомяват за решението.

(3) Решението подлежи на обжалване по реда на Администативнопроцесуалния кодекс.”

§ 28. Изпълнителна агенция “Морска администрация” съставя списък, посочващ кои органи са компетентни да издават удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища и са длъжни да изпратят списъка до комисията.

Министър: П. Мутафчиев

Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3

Списък на вътрешните водни пътища на Общността, разпределени в географски зони 1, 2, 3 и 4

Зона 1 Федерална република Германия Ems От линията, свързваща някогашния фар в Greetsiel и западния кей на входа на пристанище Eemshaven по посока към морето до ширина 53°30' северна ширина и 6°45' източна дължина, т.е. малко по-близо мористо от мястото за лихтерните кораби за сухи товари в Alte Ems1

1 В случаи на кораби, базирани в пристанище другаде, трябва да се вземе под внимание член 32 от Договора Ems-Dollart от 8 април 1960 г. (BGBL, 1963 II, стр. 602).

Република Полша Частта на залива Pomorska южно от линията, свързваща Nord Perd на остров Rugen и фар Niechorze.

Частта на залива Gdansk южно от линията, свързваща фара Hel и шамандурата на входа на пристанище Baltijsk.

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

ШОТЛАНДИЯ Blue Mull Sound Между Gutcher и Belmont Yell Sound Между Tofts Voe и Ulstaelmont Sullom Voe До линията от североизточния край на Gluss Island до северния край на Calback Ness Dales Voe През зимата: До линията от северния край на Kebister Ness до брега на Breiwick на дължина 1°10.8' W Dales Voe През лятото: Като при Lerwick Lerwick През зимата: В област, ограничена на север от линията от Scottle Holm до Scarfi Taing on Bressay, а на юг—от линията от фара Twageos point до Whalpa Taing on Bressay Lerwick През лятото: В област, ограничена на север от линията от Brim Ness до североизточния ъгъл на Inner Score, а на юг—от линията от южния край на Ness of Sound до Kirkabistemess. Kirkwall Между Kirkwall и Rousay, не на изток от линията между Point of Graand (Egilsay) и Galt Ness (Shapinsay) или между Head of Work (Mainland) през фара Helliar Holm до брега Shapinsay; не на северозапад от югоизточния край на Eynhallow Island, не към морето и линия между брега край Rousay с координати 59°10.5' N 002" 57.1' W и брега на Egilsay с координати 59°10' N 002" 56,4' W Stromness Към Scapa, но не извън Scapa Flow Scapa Flow В област, ограничена от линии, прокарани от Point of Cless на остров Hoy до триангулачна точка Thomson’s Hill на остров Fara и след това до Gibraltar Pier на остров Flotta; от St. Vincent Pier на остров

Flotta към най-западната точка на Calf of Flotta; от найизточната точка на Calf of Flotta до Needle Point на остров South Ronaldsay и от Ness on Mainland до фара на остров Point of Oxan на остров Graemsay и след това до Bu Point на остров Hoy; и мористо от водите на зона 2 Balnakiel Bay Между Eilean Dubh и A’Chleit Cromarty Firth До линията от North Sutor до вълнолома Nairn и мористо от водите на зона 2 Inverness До линията от North Sutor до вълнолома Nairn и мористо от водите на зона 2 Река Tay— До линията от Broughty Castle Dundee до Tayport и мористо от водите на зона 2 Firth of Forth До линията от Kirkcaldy до and Река Forth река Portobello и мористо от водите на зона 2 Solway Firth До линията от Southerness Point до Silloth Loch Ryan До линията от Finnart’s Point до Milleur Point и мористо от водите на зона 2 The Clyde Външна граница: Линията от Skipness до позиция на една миля южно от Garroch Head и след това до Farland Head Вътрешна граница през зимата: Линията от фара Cloch до кея Dunoon Вътрешна граница през лятото: Линията от Bogany Point, Isle of Bute до Skelmorlie Castle и линията от Ardlamont Point до найюжния край на Ettrick Bay вътре в Kyles of Bute Бележка: гореспоменатата вътрешна граница през лятото се разширява от 5 юни до 5 септември (и двете дати включително) с линия от точка, намираща се на две мили от брега Ayrshire при Skelmorlie Castle до Tomont End, Cumbrae и линия от Portachur Point, Cumbrae до Inner Brigurd Point, Ayrshire Oban На север до линията от фара Dunollie Point до Ard na Chruidh и на юг до линията от Rudha Seanach до Ard na Cuile

Kyle of Lockhalsh През Loch Alsh до началото на Loch Duich Loch Gairloch През зимата: Няма През лятото: Южно от линията, преминаваща от Rubha na Moine до Eilan Horrisdale и след това до Rubha na Eanntag

СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ Belfast Lough През зимата: Няма През лятото: До линията от Carrickfergus до Bangor и към морето след водите от зона 2 Loch Neagh На разстояние над 2 мили от брега

ИЗТОЧЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ Река Humber През зимата: До линията от New Holland до Paull През лятото: До линията от кея Cleethorpes до Patrington Church и мористо от водите на зона 2

УЕЛС И ЗАПАДЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ Река Severn През зимата: До линията от Blacknore Point до Caldicott Pill, Porstkewett През лятото: До линията от кея Barry Dock до Steepholm, през Brean Down и мористо от водите на зона 2 Река Wye През зимата: До линията от Blacknore Point до Caldicott Pill, Porstkewett През лятото: До линията от кея Barry Dock до Steepholm, през Brean Down и мористо от водите на зона 2 Newport През зимата: няма През лятото: До линията от кея Barry Dock до Steepholm, през Brean Down и мористо от водите на зона 2 Cardiff През зимата: няма През лятото: До линията от кея Barry Dock до Steepholm, през Brean Down и мористо от водите на зона 2

Barry През зимата: няма През лятото: До линията от кея Barry Dock до Steepholm, през Brean Down и мористо от водите на зона 2 Swansea До линията, свързваща краищата на вълноломите от страната на морето Menai Straits В рамките на Menai Straits от линията, свързваща фара на Llanddwyn Island до Dinas Dinlleu и линията, свързваща южния край на Puffin Island до Trwyn DuPoint и железопътна гара Llanfairfechan и мористо от водите на зона 2 Река Dee През зимата: До линията от Hilbre Point до Point of Air През лятото: До линията от Formby Point до Point of Air и мористо от водите на зона 2 Река Mersey През зимата: няма През лятото: До линията от Formby Point до Point of Air и мористо от водите на зона 2 Preston и До линията от Southport до Southport Blackpool между бреговете и мористо от водите на зона 2 Fleetwood През зимата: няма През лятото: До линията от Rossal Point до Humphrey Head и мористо от водите на зона 2 Река Lune През зимата: няма През лятото: До линията от Rossal Point до Humphrey Head и мористо от водите на зона 2 Heysham През зимата: няма През лятото: До линията от Rossal Point до Humphrey Head и мористо от водите на зона 2 Morecambe През зимата: няма През лятото: До линията от Rossal Point до Humphrey Head и мористо от водите на зона 2 Workington До линията от Southerness Point до Silloth и мористо от водите на зона 2

ЮЖНА АНГЛИЯ Река Colne, През зимата: Colchester До линията от Colne Point до Whitstable През лятото: До линията от кея Clacton до Reculvers Река Blackwater През зимата: До линията от Colne Point до Whitstable През лятото: До линията от кея Clacton до Reculvers и мористо от водите на зона 2 Река Crouch and През зимата: Река Roach До линията от Colne Point до Whitstable През лятото: До линията от кея Clacton до Reculvers и мористо от водите на зона 2 Река Thames и През зимата: притоците є До линията от Colne Point до Whitstable През лятото: До линията от кея Clacton до Reculvers и мористо от водите на зона 2 Река Medway и През зимата: Swale До линията от Colne Point до Whitstable През лятото: До линията от кея Clacton до Reculvers и мористо от водите на зона 2 Chichester Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и мористо от водите на зона 2 Langstone Навътре в Isle of Wight, в ра- Harbour йон, ограничен от линиите, прокарани от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и мористо от водите на зона 2 Portsmouth Навътре в Isle of Wight, в район, ограничен от линиите, прокарани от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и мористо от водите на зона 2 Bembridge, Isle Навътре в Isle of Wight, в of Wight район, ограничен от линиите, прокарани от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и мористо от водите на зона 2 Cowes, Isle of Навътре в Isle of Wight, в Wight район, ограничен от линиите, прокарани от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и мористо от водите на зона 2 Southampton Навътре в Isle of Wight, в район, ограничен от линиите, прокарани от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и мористо от водите на зона 2 Река Beaulieu Навътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите, прокарани от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и мористо от водите на зона 2 Keyhaven Lake Навътре в Isle of Wight, в район, ограничен от линиите, прокарани от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и мористо от водите на зона 2 Weymouth В района на пристанището Portland и между река Wey и пристанище Portland Plymouth До линията от Cawsand през вълнолома до Staddon и мористо от водите на зона 2 Falmouth През зимата: До линията от St. Anthony Head до Rosemullion През лятото: До линията от St. Anthony Head до Nare Point и мористо от водите на зона 2 Река Camel До линията от Stepper Point до Trebetherick Point и мористо от водите на зона 2 Bridgewater В рамките на наносната ивица и мористо от водите на зона 2 Река Avon (Avon) През зимата:

До линията от кея Blackmore Point до Caldicott Pill, Portskewett През лятото:

До линията от кея Barry Dock до Steepholm, през Brean Down и мористо от водите на зона 2

Зона 2 Чешка република Dam Lake Lipno

Федерална република Германия Ems От линията, прекосяваща Ems близо до входа за пристанище Papenburg между помпената станция Diemen и началото на дигата при Halte, до линията свързваща някогашния фар в Greetsiel и западния кей на входа на пристанище Eemshaven Jade До линията, свързваща фара на устие Schillig и камбанарията на църквата Lang- warden Weser От северозападния край на железопътния мост в Bremen до линията, свързваща камбанариите на църквите Langwarden и Cappel, в това число страничните ръкави Westergate, Rekumer Loch, Rechter Nebenarm и Schweiburg Elbe От долния край на пристанище Hamburg до линията, свързваща фара Dose и западния край на дигата Friedrichskoog (Dicksand), включително Nebenelbe и притоците Este, Luhe, Schwinge, Oste, Pinnau, Kruckau и Stor (във всеки случай, от устието до бента) Meldorfer Bucht До линията, свързваща западния край на дигата Friedrichskoog (Dicksand) и западния край на кея в Busum Eider От канала Gieselau до бента Eider Flensburger Forde До линията, свързваща фара

Kegnas и Birknack Schlei До линията, свързваща горните краища на кея Schleimunde Eckerforder Bucht До линията, свързваща Boknis-Eck и североизточния край на сушата при Danisch Nienhof Kieler Forde До линията, свързваща фара Bulk и военноморския мемориал Laboe Nord-Ostsee-Kanal До линията, свързваща (Kiel Canal) горните краища на кея при Brunsbuttel до линията, свързваща входните светлини в

Kiel-Holterau, в това число Obereidersee Enge, Audorfer See, Borgstedter see и Enge, Schirnauer See, Flemhunder See и канал Achterwehrer Trave От северозападния край на подвижния железопътен мост и северния край на Holstenbrudke (Stadttrave) в Lubeck до линията, свързваща южната вътрешна и северната външна част на кея в Travemunde, в това число Potenitzer Wiek, Dassover See и Altarmen на остров Teerhof Leda От входа на външното пристанище на морския шлюз Leer до устието Hunte От пристанището Oldenburg и на 140 м надолу по течението на Amalienbrucke в Oldenburg до устието Lesum От железопътен мост Bremen-Burg до устието Este От отработените води на шлюз Buxtehude до бараж Este Luhe От отработените води на шлюз Au-Muhle в Horneburg до бента Luhe Schwinge От шлюза Salztor в Stade до бараж Schwinge Oste От североизточния край на дигата на мелницата Bremervorde до бараж Oste Pinnau От югозападния край на железопътния мост в Pinneberg до бараж Pinnau Kruckau От югозападния край на моста, водещ към/от Wedenkamp в Elsmhorn до бараж Kruckau Stor От водомерен пост Rensing до бараж Stor Freiburger От източния край на шлюз Hafenpriel във Freiburg an der Elbe до устието Пристанищен Мористо на линията между район Hoher Wieschendorf Huk и фар Wismarbucht, Timmendorf и линията, свърз- Kirchsee, ваща фара Gollwitz на остров Breitling, Poel и южния край на полу- Salzhaff и остров Wustrow Wismar Warnow, в това По течението от Muhlenчисло Breitling damm от северния край на и страничните Geinitzbrucke в Rostock към притоци морето до линията, свързваща северните краища на западния и източния кей в Warnemunde

Водите между Простиращи се по посока към материка и п-ви морето между Darss и Zingst и —полуостров Zingst и остров о-ви Hiddensee и Bock: до ширина 54°26’42" N Rugen (в това —островите Bock и число района Hiddensee: до линията, свързна пристанище ваща северния край на ост- Stralsund) ров Bock и южния край на остров Hiddensee —остров Hiddensee и остров Rugеn (Bug): до линията, свързваща югоизточния край на Neubessin и Buger Haken Пристанищнен Мористо на линията от източрайон Greifsния край на Thiessower Haken walder, в това (Sudperd) до източния край на число Ryck остров Rugеn и продължаваща до северния край на остров Usedom (54°10’37" N, 13°47’51" Е) Водите между На изток до границата с материка и о-в Република Полша в Stettiner Usedom (Penne- Haff strom, в това число пристанищен район Wolgast, и Achterwasser и Stettiner Haff

Бележка. В случаи на кораби, които са базирани в пристанища на друга държава, следва да се вземе под внимание чл. 32 от Договора Ems-Dolart от 8 април 1960 г. (BGBL, 1963 II, стр. 602).

Френска република Dordogne Надолу по течението след каменния мост в Libourne Garonne и Надолу по течението след Gironde каменния мост в Bordeaux Loire Надолу по течението след мостa Haudaudine на ръкава Madeleine и надолу по течението след моста Pirmil на ръкава Pirmil Rhone Надолу по течението след мостa Trinquetaille в Arles и след това към Marseille Seine Надолу по течението след мостa Jeanne-d’Arc в Rouen

Република Унгария Езеро Balaton

Кралство Нидерландия Dollard Eems Wadeenzee: включително връзките със Северно море

Ijsselmeer: включително Markermeer и Ijmeer, но изключвайки Gouwzee

Nieuwe Waterweg и Scheur Calland Kanaal западно от пристанище Benelux

Hollands Diep Breeddiep, Beerkanaal и свързаните с него пристанища

Haringvliet и Vuile Gat: включително водните пътища между Goeree-Overflakkee, от една страна, и Voorne-Putten и Hoeksche Waard—от друга

Hellegat Volkerak Krammer Grevelingenmeer и Brouwerschavensche Gat: включително водните пътища между Schouwen- Duiveland и Goeree-Overflakkee

Keten, Mastgat, Zijpe, Krabbenkreek, източен Scheldt и Roompot: включително водните пътища между Walcheren, Noord-Beveland и Zuid- Beveland, от една страна, и Schouwen-Duiveland и Tholen—от друга, но изключвайки канала Scheldt-Rhine

Република Полша Лагуна Szczecin Лагуна Kamien Лагуна Wisщa Залив Puck Язовир Wloclawski Езеро Sniardwy Езеро Niegocin Езеро Mamry Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

ШОТЛАНДИЯ Scapa Flow В област, ограничена от линии, прокарани от Wharth на остров Flotta до Martello Tower на South Walls и от Point Cletts на остров Hoy до триангулачна точка Thomson’s Hill на остров Fara и след това до Gibraltar Pier на остров Flotta Kyle of Durness Южно от Eilean Dubh Cromarty Firth До линията между North Sutor и South Sutor Inverness До линията между Fort George и Chanonry Point Findhorn Bay В рамките на плитчината Aberdeen До линията между южния пристан и пристана Abercromby Montrose Basin Западно от линията от северюг, преминаваща през входа на пристанището при фара Scurdie Ness Река Tay— До линията от приливния Dundee басейн (рибния док), Dundee до Craig Head, East Newport Firth of Forth и До Firth of Forth, но не източрека Forth но от железопътен мост Forth Dumfries До линията от Airds Point до Scar Point

Loch Ryan До линията от Cairn Point до Kircolm Point Ayr Harbour От вътрешната страна на плитчината The Clyde Над водите от зона 1 Kyles of Bute Между Colintraive и Rhubodach Campbeltown До линията от Macringan’s Harbour Point до Ottercharach Point Loch Etive В рамките на Loch Etive, над Falls of Lora Loch Leen Над моста в Ballachulish Loch Linhe Северно от фара Corran Point Loch Eil Цялото езеро Caledonian Canal Езерата Lochy, Oich и Ness Kyle of Lochalsh В рамките на Kyle Akin, не на запад от фар Eilean Ban или на изток от Eileanan Dubha Loch Carron Между Stromemore и Strome Ferry Loch Broom, До линията от фар Ullapool Ullapool Point до Aultnaharrie Kylesku През Loch Cairnbawn в района между най-източната точка на Garbh Eilean и най-западната точка на Eilean na Rainich Stornoway До линията от Arnish Point до Harbour фар Sandwick Bay, от северозападната страна The Sound of Не на изток от Berry Cove Scalpay (Scalpay) и не на запад от Croc a Loin (Harris) North Harbour, На една миля от брега на Scalpay и Tarbet Island of Harris Harbour Loch Awe Цялото езеро Loch Katrine Цялото езеро Loch Lomond Цялото езеро Loch Tay Цялото езеро Loch Loyal Цялото езеро Loch Hope Цялото езеро Loch Shin Цялото езеро Loch Assynt Цялото езеро Loch Glascarnoch Цялото езеро Loch Fannich Цялото езеро Loch Maree Цялото езеро Loch Gairloch Цялото езеро Loch Monar Цялото езеро Loch Mullardach Цялото езеро Loch Cluanie Цялото езеро Loch Loyne Цялото езеро Loch Garry Цялото езеро Loch Quoich Цялото езеро Loch Arkaig Цялото езеро Loch Morar Цялото езеро Loch Shiel Цялото езеро

Loch Earn Цялото езеро Loch Rannoch Цялото езеро Loch Tummel Цялото езеро Loch Ericht Цялото езеро Loch Fionn Цялото езеро Loch Glass Цялото езеро Loch Цялото езеро Rimsdale/nan Clar

СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ Strangford Lough До линията от Cloghy Point до Dogtail Point Belfast Lough До линията от Hollywood до Macedon Point Larne До линията от кея Larne до фериботен пристан на Island Magee Река Bann От краищата към морето на вълноломите до Toome Bridge Lough Erne Горно и долно Lough Erne Lough Neagh На две мили от брега

ИЗТОЧЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ Berwick В района на вълноломите Warworth В района на вълноломите Blyth В района на Outer Pier Heads Река Tyne Dunston Staithes до Tyne Pier Heads Река Wear Fairfield до Sunderland Pier Heads Seaham В района на вълноломите Hartlepool До линията от пристан Middleton до Old Pier Head До линията, свързваща North Pier Head и South Pier Head Река Tees До линията, преминаваща западно от пристан Government до Tees Bridge Whitby В рамките на Whitby Pier Heads Река Humber До линията, свързваща North Ferriby и South Ferriby Докове Grimsby До линията от Западния прис- Dock тан на Приливния басейн до източния пристан на рибните докове Boston В рамките на New Cut Река Dutch River Целият канал Река Hull Beverly Beck до река Humber Kielder Water Цялото езеро Река Ouse Под шлюз Naburn Река Trent Под шлюз Cromwell Река Wharfe От сливането с река Ouse до Tadcaster Bridge Scarborough В района на Scarborough Pier Heads

УЕЛС И ЗАПАДЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ Река Severn Северно от линия, преминаваща на запад от Sharpness Point (51°43,4' N) към Llanthony и Malsemore Weirs и към морето след водите от зона 3 Река Wye В Chepstow, северно от ширина (51°38,0' N) към Monmouth Newport Северно от кръстовището на въздушни електропроводи при Fifoots Points Cardiff До линията от Южния пристан до Penath Head и уловените води, западно от бента Cardiff Bay Barry Откъм морето до линията, свързваща краищата на вълноломите Port Talbot Извън затворените докове до линията, свързваща краищата на вълноломите откъм морето на река Afran Neath До линията, преминаваща на север мористо от края на танкерния пристан Baglan Bay (51°37,2' N, 3°50,5' W) Llanelli и В района, очертан от линия- Burry Port та от западния кей на Barry Port до Whiteford Point Milford Haven До линията от South Hook Point и Thorn Point Fishguard Откъм морето до линията, свързваща краищата на северния и източния вълнолом Cardigan В рамките на Narrows при Pen-yr-Ergyd Aberystwyth Мористо от краищата на вълноломите Aberdyfi До линията от железопътна гара Aberdyfi до фар Twyni Bach Barmouth До линията от железопътна гара Barmouth до Penhryn Point Portmadoc До линията от Harlech Point до Graig Ddu Holyhead В района, очертан от основния вълнолом и линията, прокарана от началото на вълнолома до Bringlas Point, Towyn Bay Menai Straits В рамките на Menai Straits, между линията, свързваща Aber Menai Point и Belan Point, и линията, свързваща кея Beaumaris и Pen-y-Coed Point Conway До линията от Mussell Hill до Tremly Point

Llandudno В района на вълнолома Rhyl В района на вълнолома Река Dee Над кея Connah’s до водовземната точка Barrelwel Hill Река Mersey До линията от фар Rock и Северозападния док Seaforth, но изключвайки останалите докове Preston и До линията от Lytham до Southport Southport и в района на доковете Preston Fleetwood До линията от Low Light до Knott Река Lune До линията от Sunderland Point до Chapel Hill нагоре до и включително дока Glasson Barrow До линията, свързваща Haws Point, на Isle of Walney с Roa Island Slipway Whitehaven В района на вълнолома Workington В района на вълнолома Maryport В района на вълнолома Carlisle До линията, свързваща Point Carlisle с Torduff Coniston Water Цялото езеро Derwentwater Цялото езеро Ullswater Цялото езеро Windermere Цялото езеро

ЮЖНА АНГЛИЯ Blakeney и приста- Източно от линията, преминище Morston и наваща на юг от Blakeney подходите към Point до вливането в река него Stiffkey River Река Orwell и Река Orwell в границите от Река Stour вълнолома Blackmanshead до Landguard Point и към морето след водите от зона 3 Река Blackwater Всички водни пътища в рамките на линията от югозападния край на остров Mersea до Sales Point Река Crouch и Река Crouch в рамките на Река Roach линията от Holliwell Point до Foulness Point, включително река Roach Река Thames и Река Thames над чертата, препритоците є карана на север/юг през източния край на пристана Denton Wharf, Gravesend до Teddington Lock Река Medway Река Medway от линията, и Swale очертана от Garrison Point до Grain Tower и до шлюза Allington; и Swale от Whitstable до Medway Река Stour (Kent) Река Stour над устието до пло- щадката във Flagstaff Reach

Пристанище В рамките на линиите, про- Dover карани през източните и западните входове за пристанището Река Rother Река Rother над станцията за сигнализиране за приливи при Camber до шлюза Scots Float и до входния шлюз на река Brede Река Ardur и В рамките на линията, про- Southwick Canal карана през входа на Пристанище Shoreham до шлюза на Southwick Canal на западния край на кея Tarmac Река Arun Река Arun над кея Littlehampton до яхтеното пристанище Littlehampton Река Ouse (Sussex) Река Ouse от линията, преми- Newhaven наваща през входните кейове на Пристанище Newhaven на север до северния край на Северния кей Brighton Външно яхтено пристанище Brighton в рамките на линията от южния край на Западния кей до северния край на Южния кей Chichester В рамките на линията от Eastoke point и камбанарията на църквата West Wittering и към морето след водите от зона 3 Langstone До линията, свързваща Harbour Eastney Point и Gunner Point Portsmouth До линията, минаваща през входа на пристанището от пристанищното укрепление до река Tower Bembridge, Isle В рамките на пристанище of Wight Brading Cowes, Isle Река Medina до линията от of Wight фара на вълнолома на източния бряг до House Light на западния бряг Southampton В рамките на линията от Calshot Castle до Hook Beacon Река Beaulieu По река Beaulieu River, не на River изток от линията на север/юг, преминаваща през Inchmery House Keyhaven Lake В рамките на линията, вървяща на север от фара Hurst point към Keyhaven Marshes Christchurch The Run Poole С граница маршрута на верижния ферибот между Sandbanks и South Haven Point

Exeter До линията от изток на запад от Warren Point Checkstone до Бреговата станция за спасителни лодки срещу Checkstone Ledge Teignmouth В района на пристанището Река Dart До линията от Kettle Point до Battery Point Река Salcombe До линията от Splat Point до Limebury Point Plymouth В рамките на линия от кея Mount Batten до Raveness Point през Darke’s Islands; река Yealm до линията от Warren Point до Misery Point Fowey В рамките на пристанището Falmouth До линията от St. Anthony Head до Pendennis Point Река Camel До линията от Gun Point до Brea Hill Реките Taw и До линия на 200° от фара на Torridge Crow Point до брега на Skem Point Bridgewater Южно от линия в посока на изток от Stert Point (51°13,0' N) Река Avon (Avon) До линията от кея Avonmouth до Wharf Point и след това до Netham Dam

Зона 3 Кралство Белгия Maritime Scheldt (надолу от откритото пристанище на Антверпен)

Република България Дунав: от km 845,650 до km 374,100 Чешка република Labe: от шлюз Usti nad Labem-Strekov до шлюз Lovosice

Язовири: Baska, Brnenska (Kninicky), Horka (Straz pod Ralskem), Hracholusky, Jesenice, Nechranice, Olesna, Orlik, Pastviny, Plumov, Rozkos, Sec, Skalka, Slapy, Terlicko, Zermanice

Езеро Machovo Водохранилище Velke Zernoseky Езерата: Oleksovice, Svet, Velke Darko Изчерпани кариери, запълнени с вода: Dolni Benesov, Ostrozna Nova Ves и Tovacov

Федерална република Германия Дунав От Kelheim (km 2 412,72) до германско-австрийската граница Рейн От германско-швейцарската до германско-холандската граница Elbe От устието на канала Elbe- Seiten до долната граница на пристанище Hamburg Muritz

Френска република Рейн Република Унгария Дунав: от km 1812 до km 1433 Дунав Moson: от km 14 до km 0 Дунав Szentendre: от km 32 km до km 0 Дунав Racckeve: от km 58 до km 0 Река Tisza: от km 685 до km 160 Река Drava: от km 198 до km 70 Река Bodrog: от km 51 до km 0 km Река Kettos-Koros: от km 23 до km 0 Река Harmas-Koros: от km 91 до 0 Channel Sio: от km 23 до km 0 Езеро Velence Езеро Ferto Кралство Нидерландия Рейн Sneekermeer, Koevordermeer, Heegermeer, Fluessen, Slotermeer, Tjeukemeer, Beulakkerwijde, Belterwijde, Ramsdiep, Ketelmeer, Zwartemeer, Veluwemeer, Eemmeer, Alkmaardermeer, Gouwzee, Buiten Ij afgesloten Ij Nordzeekanaal, пристанище Ijmuiden, пристанищната област Ротердам, Nieuwe Maas, Noord, Oude Maas, Beneden Merwede, Nieuwe Merwede, Dordsche Kil, Boven Merwede, Waal, Bijlandsch Canal, Boven Rijn, Pannersdensch Canal, Geldersche Ijssel, Neder Rijn, Lek, Amsterdam-Rhine-Canal, Veerse Meer, Schelde-Rhine-Canal до устието му в Volkerak, Amer, Bеrgsche Maas, река Meuse под Venlo, Gooimeer, Europort, Calandkanaal (източно от пристанище Benelux), Hartelkanaal

Република Австрия Дунав: от границата с Германия до границата със Словакия

Inn: от устието до ВЕЦ Passau-Ingling Traun: от устието до km 1,80 Enns: от устието до km 2,70 March: до km 6,00 Република Полша Река Biebrza от края на канала Augustowski до делтата на река Narwia

Река Brda от връзката с канала Bydgoski в Bygoszcz до делтата на река Wisщa

Река Bug от делтата на река Muchawiec до делтата на река Narwia

Езеро Dabie до границата на вътрешните морски води

Канал Augustowski от връзката с река Biebrza до държавната граница, заедно с езерата, намиращи се по трасето на този канал

Канал Bartnicki от езеро Ruda Woda до езеро Bartжэek, заедно с езеро Bartжэek

Канал Bydgoski Канал Elblаski от езеро Druzno до езеро Jeziorak и езеро Szelag Wielki, заедно с тези езера и езерата, намиращи се по трасето на канала и отклонението в посока Zalewo от езеро Jeziorak до езеро Ewingi включително

Канал Gliwicki заедно с канала Kedzierzynski Канал Jagiellonski от връзката с река Elblаg до река Nogat

Канал Laczanski Канал Slesinki и езерата, намиращи се по трасето на канала и езерото Gopщo

Канал Zeranski Река Martwa Wisщa от рекаWisщa в Przegalina до границата на вътрешните морски води

Река Narew от делтата на река Biebrza до делтата на рекаWisщa, заедно с езеро Zegrzynski

Река Nogat от рекаWisщa до устието на лагуната Wisщa

Река Notec (горното течение) от езеро Gopщo до връзката с канал Gornonotecki и канал Gornonotecki и река Notec (долното течение) от връзката с канал Bydgoski до делтата на рекаWisщa

Река Nysa Щuкycka от Gubin до делтата на река Odra

Река Odra от гр. Raciborz до връзката с река Eastern Odra, която преминава в река Regalica от Klucz-Ustovo Piercing, заедно с тази река и страничните є ръкави до езеро Dabie, както и отклонението на река Odra от шлюза Opatowice до шлюза в гр. Wrocщaw

Река Western Odra от бента в Widuchowa (km 704,1 от река Odra) до границата на вътрешните морски води, заедно със страничните є ръкави, както и Klucz-Ustovo Piercing, свързващ река Eastern Odra с река Western Odra

Река Parnica и Parnicki Piercing от река Western Odra до границата на вътрешните морски води

Река Pisa от езеро Ros до устието на лагуната на Wisщa

Река Warta от езеро Slesinskie до устието на река Odra

Системата Wielkie Jeziora Mazurskie, включваща езерата, свързани с реки и канали, образуващи основното трасе от езеро Ros (включително) в Pisz до канала Wegorzewski (включително и канала) в Wжgorzewo, заедно с езерата Seksty, Mikoщajskie, Talty, Taltowisko, Kotek, Szymon, Szymoneckie, Jagodne, Boczne, Taty, Kisajno, Dargin, Labap, Kirsajty и Swiecajty, заедно с канал Gizycki и с канал Niegocinski и с канал Piжkna Gora и ръкава на езеро Rynskie (включително) в Ryn до езеро Nidzkie (до 3 km, явяващо се граница с природен резерват “Езеро Nidzkie”), заедно с езерата Beldany, Guzianska Maщa и Guzianska Wielka.

Река Wisщa от устието на река Przemsza до връзката с канал Laczanski, както и от края на канал в Skawina до устието на река Wisщa до Гданския залив, изключвайки язовир Wщocщawski.

Словашка република Дунав: от Devin (km 1880,26) до словашкоунгарската граница

Румъния Дунав: от сръбско-румънската граница (km 1075) до Черно море на ръкава на канал Sulina

Канал Дунав—Черно море (дължина 64,410 km): от сливането с река Дунав на km 299,300 от река Дунав на Cernavodг (съответно km 64,410 от канала) до пристанището Констанца Юг — Agigea (km 0 от канала).

Poarta Albг—Midia Nгvodari Canal (дължина 34,600 km): от сливането с канал Дунав—Черно море на km 29,410 на Poarta Albг (съответно km 27,500 от канала) до пристанището Midia (km 0 от канала)

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

ШОТЛАНДИЯ Leigh (Edinburgh) Между вълноломите Glasgow Езерото Strathclyde Crinan Canal От Crinan до Ardrishaig Caledonian Canal Отсечките от канала

СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ Река Lagan От Lagan Weir до Stranmillis

ИЗТОЧНА АНГЛИЯ Река Wear (без От стария железопътен мост частта под възв Durham до мост Prebens в действие на при- Durham ливите) Река Tees Нагоре по течението от бента Tees Grimsby Dock В шлюзовете Immingham Dock В шлюзовете Hull Docks В шлюзовете Boston Dock Между вратите на шлюза Aire and Calder От Goole Docks до Leeds; през Navigation пресeчната точка с канала Liverpool и Leeds; през пресeчната точка Bank Dole с Shelby (шлюз на река Ouse); през пресeчната точка Castleford до Wakefield (Falling Lock) Река Ancholme От шлюза Ferriby до Brigg Канал Calder От Wakefield (Falling Lock) до and Hebble шлюз Broadcut Top Река Foss От пресечната точка (Blue Bridge) с река Ouse до мост Monk Канал Fossdyke От пресечната точка с река Trent до Brayford Pool Goole Dock Между вратите на шлюза Hornsea Mere Целият канал Река Hull От шлюз Struncheon Hill до Beverly Beck Канал Market От шлюз на река Humber до Weighton Canal шлюз Sod Houses Канал New Целият канал Junction Canal Река Ouse От шлюз Naburn до Nun Monkton Sheffield и канал От шлюз Keadby до шлюз South Yorkshire Tinsley Река Trent От шлюз Cromwell до Shardlow Река Witham От шлюз Boston до Brayford Poole (Lincoln)

УЕЛС И ЗАПАДНА АНГЛИЯ Река Severn Над бентовете Llanthony и Maisemore Река Wye Над Monmouth Cardiff Езерото Roath Park Пристанище В района на затворените Talbot докове Swansea В района на затворените докове Река Dеe Над водовземната точка Barrelwell Hill Река Mersey Доковете (без док Seaforth) Река Lune Над док Glasson Река Avon От шлюз Tewksbury до (Midland) Evesham Gloucester От доковете Gloucester City до канал Gloucester/Sharpness Hollingworth Lake Цялото езеро Корабоплава- Целият канал и доковете телен канал Salford, включително река Manchester Irwell Pickmere Lake Цялото езеро Река Tawe Между морската дига/яхтеното пристанище и лекоатлетическия стадион Morfa Rudyard Lake Цялото езеро Река Weaver Под Northwich

ЮЖНА АНГЛИЯ Река Nene От Wisbech Cut и река Nene до шлюз Dog-in-a-Doublett Река Great Ouse Kings Lynn Cut и река Great Ouse под моста West Lynn Road Yarmouth Делтата на река Yare от линията, прокарана през краищата на кейовете на северния и южния вход, включително Breydon Water Lowestoft Пристанище Lowestoft под шлюз Mutford до линията, преминаваща през кейовете на входа на външното пристанище Реките Alde Над входа към река Ore до и Ore Westrow Point Река Deben Над входа към река Deben до ферибота Felixstowe Река Orwell и От линията, преминаваща от Река Stour Fagbury Point през Shotley Point на река Orwell до дока Ipswich; и от линия, очертана от север на юг през Ewarton Ness на река Stour до Manningtree Канал Chelmer Източно от шлюз Beeleigh & Blackwater

Река Thames и Река Темза над шлюз притоците є Teddington до Oxford Река Adur и Река Adur над западния край канал Southwick на кей Tarmac и в рамките на канал Southwick Река Arun Река Arun над яхтеното пристанище Littlehampton Река Ouse Река Ouse над северния край (Sussex), на Северния кей Newhaven Bewl Water Цялото езеро Grafham Water Цялото езеро Rutland Water Цялото езеро Езеро Thorpe Цялото езеро Park Chichester Източно от линията, свързваща Cobnor Point и Chalkdock Point Christchurch В рамките на пристанище Christchurch, изключвайки Run Exeter Canal Целият канал Река Avon (Avon) Доковете на гр. Bristol

От бента Netham до бента Pulteney

Зона 4 Кралство Белгия Цялата белгийска мрежа без водните пътища от зона 3

Чешка република Всички други водни пътища, които не са включени в зони 1, 2 и 3

Федерална република Германия Всички други вътрешни водни пътища, които не са включени в зони 1, 2 и 3

Френска република Цялата френска мрежа без водните пътища в зони 1, 2 и 3

Италианска рапублика Река Po: от Piacenza до устието Канал Milan-Cremona, река Po: последният участък от 15 километра до река Po

Река Mincio: от Mantua, Governolo до река Po Воден път Ferrara: от река Po (Pontelagoscuro), Ferrara до Porto Garibaldi

Каналите Brondolo и Valle: от източната река Po до лагуната на Венеция

Канал Fissero-Tartaro-Canalbianco: от Adria до източната река Po

Венециански бряг: от лагуната на Венеция до Grado

Република Литва Цялата мрежа на Литва Велико херцогство Люксембург Moselle Република Унгария Всички други водни пътища, които не са включени в зони 2 и 3

Кралство Нидерландия Всички други реки, канали и вътрешни морски води, които не са включени в зони 1, 2 и 3

Република Австрия Thaya: до Bernhardsthal March: над km 6,00 Република Полша Всички други водни пътища, които не са включени в зони 1, 2 и 3

Румъния Всички други водни пътища, които не са изброени в зона 3

Словашка република Всички други водни пътища, които не са включени в зона 3

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

ШОТЛАНДИЯ Канал Rathoand Целият канал Linlithgow Union Canal Glasgow Канал Forth and Clyde Канал Monkland, отсечките Faskine и Drumpellier Езеро Hogganfield

ИЗТОЧНА АНГЛИЯ Река Ancholme От Brigg до шлюз Harram Hill Канал Calder От шлюз Broadcut Top до and Hebble мост Sowerby Канал От West Stockwitch до Chesterfield Worksop Канал Cromford Целият канал Река Derwent От сливането с река Ouse до мост Stamford Driffield От шлюз Struncheon Hill до Navigation Great Driffield Канал Erewash От шлюз Trent до шлюз Langley Mill Канал От сливането с Calder and Huddersfield Hebble при моста Coopers до канал Huddersfield Narrow при Huddersfield Между Ashton-Under-Lyne и Huddersfield Канал Leeds и От шлюза на река Leeds до Liverpool Skipton Wharf Езеро Light Цялото езеро Water Valley The Mere, Цялото езеро Scarborough Река Ouse Над Nun Monkton Pool Канал От сливането с река Derwent Pocklington до Melbourne Basin Канал Sheffield От шлюз Tinsley до Sheffield и South Yorkshire река Soar От сливането с Trent до Loughborough Канал Trent и От Shardlow до шлюз Dellow Mersey Lane Река Ure и канал От сливането с река Ouse до Ripon канал Ripon (Ripon Basin) Канал Ashton Целият канал

УЕЛС И ЗАПАДНА АНГЛИЯ Река Avon Над Evesham (Midland) Корабоплавате- Целият канал лен канал Birmingham Canal Navigation Канал Целият канал Birmingham and Fazeley Канал Coventry Целият канал Канал Grand Цялата отсечка на канала Union (от Napton Junction до Birmingham и Fazeley) Канал Kennet Цялата отсечка на канала and Avon (от Bath до Newbury) Канал Lancaster Целият канал Канал Liverpool Целият канал and Leeds Канал Llangollen Целият канал Канал Caldon Целият канал Канал Peak Целият канал Forest Канал Целият канал Macclesfield Канал Целият канал Monmouthshire and Brecon Канал Целият канал Montgomery Канал Rochdale Целият канал Канал Swansea Целият канал Канал Neath & Целият канал Tennant Канал Shropshire Целият канал Union Канал Целият канал Staffordshire and Worcester Канал Stratford- Целият канал upon Avon Река Trent Цялата река Канал Trent Целият канал and Mersey Река Weaver Над Northwich Канал Worcester Целият канал и Birmingham

ЮЖНА АНГЛИЯ Река Nene Над шлюз Dog-in-a-Doublet Река Great Ouse Kings Lynn над мост West Lynn Bridge; река Great Ouse и всички свързани водни пътища във Fenland, в това число река Cam и Middle Level Navigation Разливите в Всички плавателни прилив- Norfolk и Suffolk но-отливни и неприливно-от- ливни реки, разливи, канали и водни пътища до Norfolk и Suffolk, в това число разливът Oulton и реките Waveney, Yare, Bure, Ant и Thurne, освен което е посочено за Yarmouth и Lowestoft Река Blyth Река Blyth, при влизане в Blythburgh Реките Alde На река Alde над Westrow и Ore Point Река Deben Река Deben над ферибота Felixstowe Река Orwell и Всички водни пътища на река Река Stour Stour над Manningtree Канал Chelmer Западно от шлюз Beeleigh и Blackwater Река Thames и Река Stort и река Lee над Bow притоците є Creek; канал Grand Union над шлюз Brentford и канал Regents над Limehouse Basin и всички канали, свързани с тях; река Wey над шлюз Thames; Каналът Kennet и Avon; река Thames над Oxford; канал Oxford Река Medway и Река Medway над шлюз the Swale Allington Река Stour (Kent) Река Stour над пристан

Flagstaff Reach Пристанище Цялото пристанище Dover Река Rother Река Rother и канал Royal Military над шлюз Scots Float и река Brede над входния шлюз Brighton Вътрешно яхтено пристанище на Brighton над шлюза Езеро Wickstead Цялото езеро Park Канал Kennet Целият канал and Avon Канал Grand Целият канал Union Река Avon Над бента Weir (Avon) Канал Целият канал Bridgewater

Приложение № 2 към чл. 57

ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СИГ-

НАЛНИТЕ СВЕТЛИНИ, РАДИОЛОКАТО-

РИТЕ И ПРИБОРИТЕ ЗА УКАЗВАНЕ СКО-

РОСТТА НА ЗАВИВАНЕ

ЧАСТI ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ ЦВЕТА И

ИНТЕНЗИВНОСТТА НА СИГНАЛНИТЕ СВЕТЛИНИ И ОДОБРЯВАНЕТО НА СИГ-

НАЛНИТЕ ФЕНЕРИ ЗА КОРАБИТЕ, ПЛАВА-

ЩИ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА

Глава1

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1.01. Сигнални фенери 1. “Фенер” означава устройство за разпределяне на излъчването от изкуствен източник на светлина; той също така включва компонентите, необходими за филтриране, пречупване или отразяване на светлината и за поставяне на или боравене с източника на светлина.

2. Фенерите, предназначени за даване на сигнали на борда на кораба, се наричат сигнални фенери.

Член 1.02. Сигнални светлини 1. “Сигнални светлини” означава светлинните сигнали, излъчвани от сигналните фенери.

2. “Топова светлина” означава бяла светлина, видима в хоризонтална дъга от 225° и излъчваща еднороден непрекъснат лъч на 112° 30' от всяка страна, т.е. от носа до 22°30' по посока към кърмата от двете страни на бимса.

3. “Отличителни светлини” означава зелената светлина на десния борд и червената на левия; всяка от тези светлини е видима в хоризонтална дъга от 112° 30' и излъчва еднороден непрекъснат лъч, т.е. от носа до 22°30' по посока към кърмата от двете страни на бимса.

4. “Кърмова светлина” означава бяла светлина, видима в хоризонтална дъга от 135° и излъчваща еднороден непрекъснат лъч в сектор от 67°30' от всяка от двете страни на кърмата. 5. “Жълта кърмова светлина” означава жълта светлина, видима в хоризонтална дъга от 135° и излъчваща еднороден непрекъснат лъч в сектор от 67°30' от всяка от двете страни на кърмата.

6. “Светлина, видима от всички посоки” означава светлина, видима в хоризонтална дъга от 360° и излъчваща еднороден непрекъснат лъч.

7. а) “Проблясваща светлина” означава светлина, проблясваща със скорост от 40 до 60 осветителни периода в минута.

б) “Бързо проблясваща светлина” означава светлина, проблясваща със скорост от 100 до 120 осветителни периода в минута.

Проблясваща светлина е поредицата от редовни осветителни периоди за единица време.

8. Сигналните светлини се класифицират съгласно светлинната им интензивност като:

—Обикновени светлини; —Ярки светлини; —Силни светлини.

Член 1.03. Източници на светлина “Източници на светлина” означава електрически или неелектрически устройства, проектирани да излъчват потоци светлина в сигналните фенери.

Член 1.04.

Оптика 1. “Оптика” означава устройство, включващо пречупващи, отразяващи или пречупващи и отразяващи компоненти, включително техните рамки. Функцията на тези компоненти е да насочват лъчите от източника на светлина в нови определени посоки.

2. “Цветна оптика” означава оптика, която променя цвета и интензивността на излъчваната светлина.

3. “Неутрална оптика” означава оптика, която променя интензивността на излъчваната светлина.

Член 1.05.

Филтър 1. “Цветен филтър” означава избирателен филтър, който променя цвета и интензивността на излъчваната светлина.

2. “Неутрален филтър” означава не-избирателен компонент, който променя интензивността на излъчваната светлина.

Член 1.06. Съотношение между lo, lB и t “lo”—означава фотометричната интензивност на светлината в кандели (cd), измерена при нормално напрежение на електрическите светлини;

“lB”—означава работната интензивност на светлината в кандели (cd);

“t”—означава обхватът в километри (km).

Като се взема предвид, например, остаряването на източника на светлина, степента на замърсеност на оптиката и колебанията в напрежението на мрежата на борда, lB се приема като по-малко с 25 % от lo.

Следователно: lB = 0,75.lo Съотношението между lB и t на сигналните светлини се дава със следното равенство:

lB = 0,2.t2.qt Коефициентът на пренасяне през атмосферата q се приема за 0,76, което съответства на метеорологична видимост от 14,3 km.

Глава2

ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА

СИГНАЛНИТЕ СВЕТЛИНИ

Член 2.01. Цвят на сигналните светлини 1. За светлините се прилага сигнална система в пет цвята, съставена от следните цветове:

—бял; —червен; —зелен; —жълт; —син. Тази система съответства на препоръките на Международната комисия по въпросите на светлината “Цветове на сигналните светлини”, публикация на Международната електротехническа комисия IEC № 2.2. (ТС-1.6), 1975 г.

Цветовете се използват за потоците светлина, излъчвани от сигналните фенери.

Цветовите граници на сигналните светлини се определят с координатите на пресечните точки на хроматичната диаграма в публикация на Международната електротехническа комисия IEC № 2.2. (ТС-1.6), 1975 г. (виж хроматичната диаграма), както следва:

Цвят на Координати на пресечните точки сигналната светлина Бял Х 0,310 0,443 0,500 0,500 0,453 0,310 У 0,283 0,382 0,382 0,440 0,440 0,348 Червен Х 0,690 0,710 0,680 0,660 У 0,290 0,290 0,320 0,320 Зелен Х 0,009 0,284 0,207 0,013 У 0,720 0,520 0,397 0,494 Жълт Х 0,612 0,618 0,575 0,575 У 0,382 0,382 0,425 0,406 Син Х 0,136 0,218 0,185 0,102 У 0,040 0,142 0,175 0,102 Диаграма на хроматичността на Международната електротехническа комисия IEC Където: 2 930 К отговаря на светлината на вакуумна лампа с нажежаема жичка

2 856 К отговаря на лампа, запълнена с газ и с нажежаема жичка

Зелен

Син

Жълт

Бял

Червен

Член 2.02. Интензивност и обхват на сигналните светлини В таблицата се съдържат допустимите стойности за lo, lB и t (за ползване през деня и през нощта) съгласно естеството на сигналните светлини. Посочените стойности са за потоците светлина, излъчвани от сигналните фенери.

lo, lB са посочени в свещи (cd), a t—в километри. Максимални и минимални стойности Характер на Цвят на сигналната светлина сигналните Бял Зелен/червен Жълт Син светлини мин. макс. мин. макс. мин. макс. мин. макс. Обикновена 2,7 10,0 1,2 4,7 1,1 3,2 0,9 2,7 2,0 7,5 0,9 3,5 0,8 2,4 0,7 2,0 2,3 3,7 1,7 2,8 1,6 2,5 1,5 2,3 Ярка 12,0 33,0 6,7 27,0 4,8 20,0 6,7 27,0 9,0 25,0 5,0 20,0 3,6 15,0 5,0 20,0 3,9 5,3 3,2 5,0 2,9 4,6 3,2 5,0 Силна 47,0 133,0 - - 47,0 133,0 - - 35,0 100,0 - - 35,0 100,0 - - 5,9 8,0 - - 5,9 8,0 - - Обаче при използване през деня на жълти проблясващи светлини се използва минимална интензивност на светлината (lo)от 900 cd.

Член 2.03. Разсейване на сигналните светлини 1. Хоризонтално разсейване на интензивността на светлината 1.1. Интензивността на светлината, посочена в чл. 2.02, важи по отношение всички направления на хоризонталната равнина, преминаваща през фокуса на оптиката или светлинния център на тежестта на правилно инсталирания източник на светлина на вертикално разположен сигнален фенер.

1.2. При топовите светлини, светлините на кърмата и отличителните светлини предписаната интензивност на светлината се поддържа по цялата хоризонтална дъга в предписания сектор до наймного 5° от границите.

От 5° от границите на предписания сектор до неговата граница интензивността на светлината може да намалее с 50 %; след това тя постепенно намалява по начин, по който след 5° извън границите на сектора остава само пренебрежимо малка светлина.

1.3. Отличителните светлини имат предписаната интензивност на светлината по посока, успоредна на оста на кораба в посока по курса. Интензивността намалява практически до нула между 1° и 3° извън границите на предписания сектор.

1.4. За двуцветни или трицветни фенери разсейването на интензивността на светлината е еднородно, така че на 3° от двете страни на границите на предписания сектор максималната допустима интензивност на светлината да не се превишава, а минималната изисквана интензивност на светлината да се постига.

1.5. Хоризонтално разсейване на интензивността на светлината на фенерите е еднородно в сектора, така че минималните и максималните наблюдавани стойности на фотометричната интензивност на светлината да не се променят с повече от 1,5 пъти.

2. Вертикално разсейване на интензивността на светлината

При наклон до + 5° или +7,53° от хоризонтала интензивността на светлината остава поне равна на 80 % в първия случай и 60 % във втория случай от интензивността на светлината, отговаряща на 0° наклон, макар да не трябва да го превишава с повече от 1,2 пъти.

Глава3

ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА

СИГНАЛНИТЕ ФЕНЕРИ

Член 3.01. Технически изисквания 1. Конструкцията и материалите на сигналните фенери и източниците на светлина са такива, че да осигуряват тяхната безопасност и издръжливост.

2. Частите на фенерите (например напречните връзки) не намаляват интензивността, цветовете или разсейването на светлината.

3. Сигналните фенери е възможно да се монтират просто и в правилната позиция на борда.

4. Източникът на светлина е пригоден да се подменя лесно.

Глава4

ТЕСТОВЕ, ОДОБРЕНИЯ И МАРКИРОВКИ

Член 4.01. Изпитване за тип Изпитването за тип съгласно “Условията за изпитване и одобряване на сигналните фенери на корабите, плаващи по вътрешни водни пътища” има за цел да се установи дали сигналните светлини и техният източник на светлина отговарят на посочените изисквания.

Член 4.02. Процедура за изпитване 1. Заявлението за изпитване за тип се подава пред овластения за това орган, придружено от поне два екземпляра от чертежите и два образеца от фенерите, както и необходимите източници на светлина.

2. Ако изпитването не доведе до възражения, един екземпляр от чертежа, придружаващ заявлението и със отбелязаното одобрение върху него, и един от образците фенери се връщат на заявителя. Вторият екземпляр и вторият образец от фенерите остават при органа по т. 1.

3. Производителят декларира пред изпитващия орган, че всички компоненти на серийно произведените фенери отговарят на тези на изпитваните като тип фенери.

Член 4.03. Удостоверение за одобрение 1. В случай че изпитването за тип покаже, че тези изисквания са били спазени, типът сигнален фенер се одобрява и на заявителя се издава удостоверение за одобрение по образеца, показан в допълнението и носещ маркировките, упоменати в чл. 4.05.

2. Титулярят на удостоверението за одобрение:

—получава право да постави маркировките, упоменати в чл. 4.05. на съответните части;

—има право да предприеме изработка само в съответствие с чертежите, одобрени от изпитващия орган, и съгласно техниката, използвана при производството на изпитваните като тип фенери;

—има право да промени одобрените чертежи и модели фенери само с одобрението на органа по чл. 4.02., т. 1. Последният решава също така дали за издаденото удостоверение за одобрение се изисква само да се внесат промени, или е необходимо ново заявление за одобряване.

Член 4.04. Проверки на място 1. Органът по чл. 4.02., т. 1 има право да взема образци от сигналните фенери от производствените серии за изпитване.

2. Ако изпитванията покажат сериозни недостатъци, одобрението може да бъде отнето.

Член 4.05. Маркировки 1. Одобрените сигнални, оптика и източници на светлина се маркират, както е посочено по-долу:

където е маркировката за одобряване,

“Х” посочва държавата на одобряване, където: 1 = Германия 19 = Румъния 2 = Франция 20 = Полша 3 = Италия 21 = Португалия 4 = Нидерландия 23 = Гърция 5 = Швеция 24 = Ирландия 6 = Белгия 26 = Словения 7 = Унгария 27 = Словакия 8 = Чешка република 29 = Естония 9 = Испания 32 = Латвия 11 = Обединено кралство 34 = България 12 = Австрия 36 = Литва 13 = Люксембург 49 = Кипър 17 = Финландия 50 = Малта 18 = Дания “YY” са последните две цифри от годината на одобряване, а

“nnn” е номерът на одобрението, определен от изпитващия орган.

2. Маркировките са ясно четливи и се полагат неизличимо.

3. Маркировките на кожуха са такива, че да не е необходимо да се демонтира сигналният фенер, за да бъдат намерени те на борда. Ако оптиката и кожухът не могат да бъдат отделени, маркировката на кожуха се смята за достатъчна.

4. Само одобрени сигнални фенери, оптика и източници на светлина могат да носят маркировките, посочени в т. 1.

5. Изпитващият орган без отлагане информира комитета по чл. 19 на Директива 2006/87/ ЕО за определените маркировки.

ПРИЛОЖЕНИЕ ОБРАЗЕЦ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА

ОДОБРЕНИЕ НА СИГНАЛНИ ФЕНЕРИ НА

КОРАБИ, ПЛАВАЩИ ПО ВЪТРЕШНИ

ВОДНИ ПЪТИЩА

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА СИГНАЛНИ ФЕНЕРИ НА КОРАБИ, ПЛАВАЩИ ПО ВЪТРЕШНИ

ВОДНИ ПЪТИЩА Сигналният фенер ............................................ (описание на типа, модела и търговската марка) е одобрен за използване на кораби, плаващи по вътрешни водни пътища, в обхвата на Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за установяване на техническите изисквания за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища и за отмяна на Директива 82/714/ЕО.

Определен му е

Частите на фенера се маркират в съответствие с чл. 4.05. от част I на това приложение № 2 на наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

Титулярят на одобрението е длъжен да гарантира съгласно чл. 4.03. от част I на това приложение № 2 на наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, че изработка се осъществява само в съответствие с чертежите, одобрени от овластения за това орган, и в съответствие с техниката, използвана при производството на изпитаните като тип фенери. Промени се допускат само с одобрението на овластения за това орган.

Специални бележки.............................................

................................................................................... ................................................................................... ......................... ........................ (място) (дата) ...................................... (изпитващ орган) ....................................... (подпис)

ЧАСТII ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ УСЛОВИ-

ЯТА ЗА КОРАБИТЕ, ПЛАВАЩИ ПО ВЪТ-

РЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА

Глава1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1.01. Стандартни напрежения Стандартните напрежения при сигналните фенери за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, са 230, 115, 110, 24 и 12V. Винаги, когато е възможно, следва да се използват уреди, работещи на 24V.

Член 1.02. Експлоатационни изисквания Обичайната експлоатация на сигналните фенери и техните принадлежности не препятства от рутинните дейности на борда. В частност всички използвани оптични компоненти и големите части за техния монтаж и напасване са произведени по такъв начин, че положението им, веднъж установено, да не може да бъде променено при работа.

Член 1.03.

Монтаж Частите за монтиране на сигналните фенери на борда са изработени така, че след като бъдат напаснати, веднъж установено, положението на фенерите да не може да бъде променено при работа.

Член 1.04. Фотометрични изисквания Сигналните фенери осигуряват предписаното разсейване на интензивността на светлината; идентифициращият цвят на светлината и предписаната интензивност се получават още с включването на светлината.

Член 1.05.

Части Само части, изработени за целта, се използват при сигналните фенери.

Член 1.06. Поддръжка Методът на сглобяване на сигналните фенери и техните принадлежности позволява редовната им поддръжка и при необходимост да дава възможност източниците на светлина да се заменят лесно, дори и в тъмнина.

Член 1.07. Изисквания за безопасност Сигналните фенери и техните принадлежности са произведени и оразмерени така, че да могат да бъдат експлоатирани, управлявани и наблюдавани без опасност за хората.

Член 1.08. Принадлежности Принадлежностите за фенерите се проектират и изработват така, че тяхната подредба, монтаж и свързване да не пречат на нормалната употреба и правилно функциониране на фенерите.

Член 1.09. Неелектрически сигнални фенери Неелектрическите сигнални фенери се проектират и изработват в съответствие с чл. 1.02.— 1.08. от тази глава и по такъв начин, че да отговарят на изискванията на глава 3. Изискванията, заложени в глава 2 от тези условия за изпитване и одобряване, се прилагат и за неелектрическите сигнални фенери.

Член 1.10. Двойни фенери Следва да има възможност да се използват два фенера, монтирани един над друг в един кожух (двоен фенер) като един фенер. При никакви обстоятелства двата източника на светлина на двойния фенер не следва да се използват едновременно.

Глава2

ФОТОМЕТРИЧНИ И КОЛОРИМЕТРИЧНИ

ИЗИСКВАНИЯ

Член 2.01. Фотометрични изисквания 1. Фотометричните спецификации за сигналните фенери са изложени в част I.

2. Конструкцията на сигналните фенери осигурява светлината да не бъде отразявана или прекъсвана. Използване на отражатели не се допуска.

3. За случаите на двуцветни или трицветни светлини излъчването на светлина с цвят извън секторните ограничения, предписани за този цвят, се предотвратява ефикасно, в това число вътре в стъклото.

4. Тези изисквания се прилагат и за неелектрическите светлини.

Член 2.02. Колориметрични изисквания 1. Колориметричните спецификации за сигналните фенери са изложени в част I.

2. Цветът на светлината, излъчвана от сигналните фенери, се разполага за цветовата температура, използвана от източника на светлина, в съответното хроматично положение, установено в част I.

3. Цветът на сигналните светлини идва само от техните филтри (оптика, стъкла) и оптични стъкла, изцяло оцветени, ако хроматичните точки на предаваната светлина не се отклоняват с повече от 0,01 от техните координати в хроматичната диаграма на Международната електротехническа комисия IEC. Оцветени крушки не се допускат.

4. Прозрачността на цветните стъкла (филтри) е такава, че при използваната цветова температура на източника на светлина предписаната интензивност на светлината да бъде достигната.

5. Отражението на светлината от източника върху частите на сигналния фенер не е селективно, т.е. трихроматичните координати “х” и “у” на източника, използван в сигналния фенер, при използваната цветова температура, не се отклоняват с повече от 0,01 след отразяването.

6. Безцветното стъкло при използваната цветова температура не влияе селективно на излъчваната светлина. Също така след продължителен период на експлоатация трихроматичните координати “х” и “у” на източника, използван в сигналния фенер, не се отклоняват с повече от 0,01, след като светлината премине през стъклото.

7. Цветът на светлината при неелектрическите сигнални фенери при температурата на използвания източник на светлина се намират в подходящата хроматична позиция, установена в част I.

8. Цветът на светлината от неелектрическите сигнални фенери се получава само от силикатно стъкло, оцветено изцяло. При цветните неелектрически фенери всичкото оцветено силикатно стъкло е такова, че при цветовата температура, най-близка до неелектрически източник на светлина, предписаната интензивност на светлината да бъде достигната.

Глава3

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗРАБОТКАТА

Член 3.01. Електрически сигнални фенери 1. Всички части на фенерите издържат на конкретните експлоатационни натоварвания, породени от движението на кораба, вибрациите, корозията, температурните колебания, въз- действието при натоварване и при плаване в заледени условия и други влияния, които могат да въздействат на борда.

2. Конструкцията, материалите и изработката на фенерите гарантират стабилността им и осигуряват, че след механичните и топлинните напрежения и излагането на ултравиолетови лъчи съгласно настоящите изисквания работата им да остава непроменена; в частност се запазват фотометричните и колориметричните им свойства.

3. Частите, изложени на корозия, са изработени от устойчиви на корозия материали или са снабдени с ефикасна защита против корозия.

4. Използваните материали не са бъдат хигроскопични, ако това би било вредно за работата на инсталациите, уредите и принадлежностите.

5. Използваните материали да бъдат силно огнеустойчиви.

6. Изпитващият орган може да одобри изключения по отношение свойствата на използваните материали при условие безопасността им да е гарантирана от производителя.

7. Сигналните фенери се изпитват, за да се осигури тяхната годност за ползване на борд. Изпитванията се делят по вид на такива по отношение на средата и експлоатационни изисквания.

8. Изисквания по отношение на средата: 1. Тип на средата а) Тип на климата “X”—уреди, предназначени за използване в места, изложени на метеорологични влияния;

“S”—уреди, предназначени за потапяне или за продължителен контакт със солена вода;

б) типове вибрация: “V”—уреди и устройства, предназначени за монтаж върху мачти и на други места, изложени на вибрации;

в) видове условия на средата: Условията на средата се разделят на три вида: ва) нормални условия на средата—тези, които редовно се наблюдават на борда през дълги периоди от време;

вб) екстремни условия на средата—могат да настъпят на борда по изключение, в особени случаи;

вг) транспортни условия на средата—могат да настъпят при превоз и обездвижване, различни от тези по време на експлоатация на инсталациите, уредите и принадлежностите.

Изпитванията при нормални условия на средата се описват като “изпитвания в нормална среда”, изпитванията при екстремни условия на средата се описват като “изпитвания в екстремна среда”, изпитванията при транспортни условия на средата се описват като “изпитвания в транспортна среда”.

Изисквания Сигналните фенери и техните принадлежности са пригодени за продължителна работа под влияние на движението на морето и на вибрациите, влажността и температурните отклонения, които могат да се очакват на борда на кораба.

Сигналните фенери и техните принадлежности при излагане на условията на средата, изброени в приложението, отговарят на изискванията на техния клас на средата, както е дефинирано в т. 8, т. 1.

9. Експлоатационна годност: а) електрозахранване: при колебания на напреженията и честотите на захранващия ток и техните номинални стойности3, в рамките на лимитите, посочени в таблицата по-долу, и колебания от 5 % в напрежението на захранването с променлив ток сигналните фенери и техните принадлежности работят в рамките на допустимите отклонения при работа на борда, приложими за тях на базата на условията на изпитване и одобрение. Теоретически захранващото напрежение за фенерите не се отклонява с повече от ± 5 % от избраното номинално напрежение.

3 Номиналните напрежение и честота са тези,15 mm/ min, посочени от производителя. Диапазоните на напрежението и честотата също се посочват.

Захранване (номинално Колебания в напрежението и честотата на захранващия ток напрежение) на фенерите и техните принадлежности Колебания в напрежението Колебания в честотата Времетраене Прав ток от над 48 V ± 10 % ± 5 % Постоянно и променлив ток ± 20 % ± 10 % До 3 секунди Прав ток до 48 V включително ± 10 % - Постоянно Токови удари до ± 1,200 V с време на нарастване на импулса между 2 и 10 µs и максимално времетраене от 20 µs и смяната на полярността на захранващото напрежение не причиняват повреди на сигналните фенери и техните принадлежности. След настъпването им, при евентуална намеса на предпазни устройства, сигналните фенери и техните принадлежности работят в рамките на допустимите отклонения при работа на борда, приложими за тях на базата на условията на изпитване и одобрение.

б) електромагнитна съвместимост: предприемат се всички разумни и практически мерки за премахване на реципрочните електромагнитни ефекти на сигналните фенери и техните принадлежности и на другите инсталации и уреди, явяващи се част от оборудването на кораба.

10. Условия на средата на борда на корабите Нормалните, екстремните и транспортните условия на средата, упоменати в т. 8, б. “а”, се основават на предложените допълнения към публикации на Международната електротехническа комисия IEC 92:101 и 92:504. Другите стойности, отклоняващи се от тях, са маркирани с *.

Нормални Екстремни Транспортни а) Температура на околния въздух Условия на средата Класове на климата: - 25 до - 25 до - 25 до Класове на климата X и S, съгласно т. 8, буква “а” + 55°С + 55°С + 70°С б) Влажност на околния въздух: Постоянна температура + 25°С + 35°С + 45°С Максимална относителна влажност 95 % 75 % 65 % Промени в температурата Потенциално достигайки точката на оросяване в) Метеорологични условия на палубата: Слънчева светлина 1,120 W/m2 Вятър 50 m/s Валежи от дъжд 15 mm/min Скорост на водата при движение (вълнение) 10 m/s Соленост на водата 30 kg/m3 г) магнитно поле: Магнитно поле от която и да било посока 80 A/m

1. Вибрация: Синусоидална вибрация от всички посоки Клас на вибрация V съгласно т. 8, т. 1 (силно натоварване, например на мачтите) Честоти 2 до 10 Hz 2 до 13,2 Hz* Диапазон ± 1,6 mm ± 1,6 mm Честоти 10 до 100 Hz 13,2 до 100 Hz* Диапазон на ускорение ± 7 m/s2 ± 11 m/s2

11. Сигналните фенери се изпитват чрез екологичните тестове, описани в допълнението.

12. Частите на фенерите, изработени от органични материали, не са чувствителни на ултравиолетови лъчения.

След изпитване в продължение на 720 часа, в съответствие с т. 6 от допълнението, не се стига до влошаване на качеството и трихроматичните координати “х” и “у” не се отклоняват с повече от 0,01 от тези за прозрачните части, които не са били изложени нито на лъчения, нито на вода.

13. Прозрачните части и екрани на фенерите се проектират и изработват така, че при нормални изисквания на борда евентуалното им продължително използване при превишение на напрежението от 10 % и околна температура от + 45°С те не се деформират, променят или унищожават.

14. При продължителна експлоатация и превишение на напрежението от 10 % и околна температура от + 60°С фенерите остават непокътнати на стойките си, в случай че бъдат подложени на сила от 1000 N (нютона) в продължение на осем часа.

15. Фенерите се изработват по начин, който да осигури пръскозащитеност. При продължително използване при превишение на напреже- нието от 10 % и околна температура от + 45°С фенерите не се повреждат, като продължават да излъчват светлина при намокряне с вода с обем не повече от 10 l вода, определен при температура от + 15 до + 20°С.

16. Материали, използвани за изработване на фенерите, остават годни при продължителна експлоатация, включително и при работа на максимално възможна околна температура.

17. В случай че фенерите съдържат неметални части, разчетната околна температура, на която трябва да издържат, при постоянна експлоатация на борда не може да бъде по-малка от +45°С.

В случай че определените по този начин разчетни температури при постоянно използване, определени по този начин, превишат температурите, посочени в таблици Х и ХI от публикация на Международната електротехническа комисия IEC 598, част 1, се провеждат специални проверки, за да се определи издръжливостта на постоянни механични, топлинни или климатични натоварвания върху тези части на фенерите.

18. При недеструктивните изпитвания на частите на температури при постоянно използване фенерите се поставят в местата на експлоатация при леко постоянно движение на въз- духа (v = около 0,5 m/s) и околна температура от + 45°С и бордови условия. Докато се загряват и след като бъде постигната експлоатационна температура, неметалните части се подлагат на механично натоварване в съответствие с предназначението си или с евентуалните промени в него. Прозрачните части на фенерите от материали, различни от силикатно стъкло, се подлагат на натиск с метален перфоратор с размери 5mm Ч 6 mm, упражняващ постоянна сила от 6,5 N (равностойно на натискане с пръст) по средата между горната и долната страна на прозрачната част. Частта не получава никаква постоянна деформация в резултат на този механичен натиск.

19. За изпитване на издръжливостта на частите на атмосферни влияния фенерите с неметални части, изложени на атмосферни влияния, се поставят в климатична камера за периоди от 12 последователни часа, редувайки атмосфера от +45°С и относителна влажност 95 % и атмосфера от—20°С и да се задействат с прекъсвания при бордови условия, така че да бъдат подлагани на цикли горещо-влажно и студено, и на смени от ниски към високи температури за периоди, съответстващи на времената им на работа. Общата продължителност на това изпитване е не по-малко от 720 часа. Изпитването не уврежда експлоатационните възможности на неметалните части на фенера.

20. При околна температура от +45°С температурите, до които се нагряват частите на фенерите, не се допуска да надвишават следните стойности:

20.1. ако са от метал—+70°С, 20.2. ако не са от метал—+85°С. 21. Фенерите се изработват и произвеждат съгласно възприети стандарти и отговарят на публикация 598 на Международната електротехническа комисия IEC, част 1 “Кораби, светлини—Общи спецификации и изпитвания”. Прилагат се изискванията на следните членове:

—Защита на връзките (7.2.); —Защита срещу токови удари (8.2.); —Съпротивление на изолацията и стабилност на напрежението (10.2. и 10.3.);

—Наземни и въздушни линии (11.2.); —Дълготрайност и нагряване (12.1., таблици Х, ХI и ХII);

—Устойчивост на топлина, огън и блуждаещ ток (13.2., 13.3. и 13.4.);

—Резбовани съединения (14.2., 14.3. и 14.4.). 22. Електрическото окабеляване е с напречно сечение, не по-малко от 1,5 mm2. Жицата, използвана за свързване, е най-малкото от тип HO 7 RN-F или равностоен.

23. Видът обезопасяване на фенерите във взривоопасните места е установен и удостоверен за тази цел от овластените за това органи.

24. Фенерите се конструират по начин, осигуряващ:

а) лесно почистване, в това число и на вътрешността на фенера, и лесна замяна на източника на светлина, дори и в тъмнина;

б) недопускане натрупването на кондензати; в) ползване на трайни еластични арматури само за да се осигури, че демонтиращите се части са водонепроницаеми;

г) осигуряване, че никаква светлина с цвят, различен от предписания, няма да може да излезе от фенера.

25. Всички фенери се придружават от инструкции за разположение и монтаж, посочващи къде се монтират и предназначението и типа на взаимно заменяемите части. Подвижните фенери могат лесно и безопасно да се разполагат.

26. Необходимите стойки са такива, че в предвиденото положение хоризонталната равнина на симетрия на фенера да бъде паралелна на водолинията на кораба.

27. След монтажа върху видими места на всеки фенер се поставят ясно и неизличимо следните маркировки за:

а) номиналната мощност на източника, доколкото различните номинални мощности могат да дадат различни диапазони;

б) вида секторна светлина; в) нулевото направление за секторните светлини, използвайки маркировка точно над или под прозрачната част;

г) интензивност на светлината; д) търговската марка; е) мястото на маркировката за одобрение, например F.91.235.

Член 3.02. Филтри и оптични стъкла 1. Светлинните филтри и оптичните стъкла се изработват от неорганично или органично стъкло (силикатно стъкло).

Светлинните филтри и оптичните стъкла от силикатно стъкло се изработват поне от стъкло от хидролитичен тип клас IV, упоменат в стандарт на ISO 719, гарантиращ постоянна водоустойчивост.

Светлинните филтри и оптичните стъкла от синтетично стъкло са с постоянна водоустойчивост, сравнима с тази на произведените от силикатно стъкло.

Оптичните стъкла се произвеждат от стъкло с ниско вътрешно напрежение.

2. Светлинните филтри и оптичните стъкла се произвеждат от материали без шупли, мехурчета и примеси, без повърхностни дефекти, неполирани (матови) части, дълбоки драскотини или други дефекти.

3. Светлинните филтри и оптичните стъкла съответстват на изискванията на чл. 3.01. Техните фотометрични и колориметрични свойства не се влияят от тези условия.

4. Червените и зелените оптични стъкла на отличителните светлини не могат да се разменят.

5. В допълнение към маркировката на производителя върху филтрите и оптичните стъкла по ясен и траен начин се нанасят маркировката и описанието на типа в място, което остава видимо, след като те се монтират на фенера.

Тези маркировки не могат да водят до стойности, по-ниски от минималните фотометрични и колориметрични изисквания.

Член 3.03. Електрически източници на светлина 1. В сигналните фенери се използват само лампи с нажежаема жичка, работеща при стандартни напрежения. В особени случаи могат да се одобрят изключения.

2. В сигналните фенери лампи с нажежаема жичка се монтират само така, както са проектирани. Допускат се не повече от две еднозначни положения. Неправилни и междинни положения не се допускат. При изпитването се избира по-неблагоприятното положение.

3. Допускат се за използване лампи с нажежаема жичка без особености, драскотини или петна по вътрешността или неправилно положение на жичката, които неблагоприятно да се отразяват на ефикасната им работа.

4. Работната цветова температура на лампите с нажежаема жичка е не по-ниска от 2360К.

5. Използваните стойки и държачи на лампите съответстват на специалните изисквания на оптичната система и издържат на механичните натоварвания на бордовите операции.

6. Цокълът на лампата с нажежаема жичка да e здраво и неподвижно свързан към вътрешността, така че и след работа в течение на 100 часа при превишение на напрежението от 10 % да може да издържа на плавно завъртане с момент от 25 kgcm.

7. Търговската марка, номиналното напрежение и мощност и/или номиналната интензивност на светлината, както и номерът на одобрението, се маркират по ясен и траен начин върху тялото или цокъла на лампата с нажежаема жичка.

8. Лампите с нажежаема жичка съответстват на следните напрежения:

а) Лампи с нажежаема жичка за номиналните напрежения от 230, 115, 110 и 24 V.

Допустимо отклонение на оста на нишката от оста на цокъла при дължина на центъра на светлината от 1,5 mm Дължина на центъра на светлината Прозрачно

Положение на цокъла: L ( )

2

Цокъл на лампата напр. P 28s

Номинално Номинална Макс. Номинален Стойности, измерени при Тяло на фенера напрежение, мощност, отбелязана ресурс изпитването3) V W мощност3), h, W Хоризон- Цветова b, mm l, mm тална интентемперазивност на тура, светли- К ната4), cd

24

40

43

45

2360

110

или

115

60

69 1 000 към към

230

65

69

65 2 856

Забележки: 1. Толеранс за дължината на центъра на светлината при лампа от 24V/40 W: 1,5mm. 2. L: широкият наконечник на цокъла P 28 S е отляво, когато лампата е в изправено положение, гледано срещу посоката на излъчване.

3. Преди измерване на стойностите в началото на изпитванията лампите с нажежаема жичка вече са работили при номинално напрежение 60 минути.

4. Тези лимити се спазват в област, която се простира ± 10° от всяка страна на хоризонталната линия, преминаваща през средната точка на тялото на фенера, когато лампата бъде завъртяна на 360° около оста си.

б) Лампи с нажежаема жичка за номиналните напрежения от 24 и 12 V.

Допустимо отклонение на оста на нишката от оста на цокъла при дължина на центъра на светлината от 1 mm

Дължина на центъра на светлината

Прозрачно

Цокъл на лампата напр. BAY 15d

Контролен щифт

Номинално Номинална Максимално Номинален Стойности, измерени при Тяло на напрежение мощност W отбелязана ресурс изпитването1) фенера V мощност1) h W Хоризонтална Цветова l mm интензивност темперана светлитура ната2) cd К

12

10

18

1000

12 до 20 2,360 до 9 до 13

24 2,856 9 до 17

12

25 26,5 30 до 48 9 до 13

24

Забележки: 1. Преди измерване на стойностите в началото на изпитанията лампите с нажежаема жичка вече са работили при номинално напрежение 60 минути.

2. Тези лимити се спазват в област, простираща се ± 30° от всяка страна на хоризонталната линия, преминаваща през средната точка на тялото на фенера, когато лампата бъде завъртяна на 360° около оста си.

в) Лампите с нажежаема жичка се маркират на цокъла с указание за съответния размер. Ако тези маркировки са върху балона, работата на лампата не се влошава.

г) При използване на газоразрядни лампи за тях ще важат същите изисквания, както и за лампите с нажежаема жичка.

Глава4

ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗПИТВАНЕ И ОДОБ-

РЯВАНЕ

Член 4.01. Общи процедурни правила По отношение процедурите за изпитване и одобряване се прилагат разпоредбите на част I.

Член 4.02. Заявление 1. Към заявлението за одобряване, подадено от производителя или от негов пълномощник, се прилагат следните дати и документи, както и образци от фенерите и техните принадлежности, ако има такива:

а) Интензивност на светлината; б) Търговското наименование и описанието на вида фенер, неговият източник на светлина и принадлежностите, ако има такива;

в) За електрическите сигнални фенери, бордовото захранване с напрежение, необходимо за фенерите в зависимост от предназначението им;

г) Спецификациите на всички характеристики и мощности;

д) Кратко техническо описание с посочване на материалите, от които е изработен образецът на фенер, и диаграма на окабеляването с кратко техническо описание, в случай че са включени принадлежности, които биха могли да повлияят на експлоатацията;

е) За образците фенери и където е приложимо, за техните принадлежности, по два екземпляра от:

еа) указания за напасване и монтаж с данни за източника на светлина и устройството за монтаж или закрепване;

еб) скица с размерите и наименованията и описанията на типовете, необходими за идентификация на изпитвателния образец и фене- рите, монтирани на борда, и техните принадлежности, ако има такива;

ев) други документи, като чертежи, списъци на части, диаграми на окабеляване, инструкции за експлоатация и снимки, които засягат или могат да имат отношение към всички важни части, посочени в глави 1 до 3 от тези условия за изпитване и одобряване, доколкото са необходими за проверка на съответствието на фенерите, които ще се произвеждат, с изпитвателния образец; особено важни са следните данни и чертежи:

—надлъжен разрез, показващ подробности за конструкцията на филтъра и профила на източника на светлина (лампата с нажежаема жичка), както и положението им на стойката,

—напречен разрез на фенера до половината на филтъра, показващ подробности за разположението на източника на светлина, филтъра, оптичното стъкло, ако има такова, и ъгъла на хоризонтално разпръскване за секторните светлини,

—изглед отзад за секторните светлини, с подробности за държателите или стативите,

—изглед на кръговите светлини, с подробности за държателите или стативите;

ег) данни относно толерансите при серийно произвежданите източници на светлина, филтри, оптични стъкла, устройства за монтаж или закрепване и източника на светлина, поставен във фенера, по отношение на филтъра;

ед) данни относно хоризонталната интензивност на светлината при серийно произвежданите източници на светлина при номиналното напрежение;

еж) данни относно толерансите при серийно произвежданите оцветени стъкла по отношение цвят и прозрачност при стандартно осветително тяло A (2856) K или вида светлина от предвидения източник на светлина.

2. Заедно със заявлението се представят два образеца, подготвени за употреба, всеки с по 10 източника на светлина от всяко номинално напрежение, и където е приложимо, пет оцветени филтъра от всеки сигнален цвят, заедно с устройството за монтаж или разполагане. Конкретните допълнителни принадлежности, необходими за изпитанията за одобряване, също се представят при поискване.

3. Образецът съответства във всяко отношение на планираните за производство модели. Той е оборудван с всички принадлежности, необходими за монтажа и разполагането му в нормалното работно положение, в което той ще се използва на борда според предназначението си. Някои принадлежности могат да не бъдат представяни, ако компетентният орган по изпитването се съгласи.

4. При поискване се представят и допълнителни образци, документи и данни.

5. Документите се представят на езика на страната на изпитващия и одобряващ орган.

6. За одобряване на допълнително устройство се прилагат т. 1—5, като допълнителните части се одобряват само в съчетание с одобрените фенери.

7. Секторните светлини се представят като пълен комплект.

Член 4.03. Изпитвания 1. При изпитвания на нови или променени варианти на одобрен фенер или принадлежност се установява дали образецът отговаря на изискванията на настоящите условия за изпитване и одобряване и съответства на документите, посочени в чл. 4.02., т. 1, буква “е”.

2. Изпитването за одобряване се базира на съществуващи на борда на кораба условия. Изпитването обхваща всички източници на светлина, оптични стъкла и принадлежности, които са представени и които са предназначени за сигналните фенери.

3. Фотометричните и колориметричните изпитвания се извършват при номинално напрежение. При оценка на работата на фенерите се взема под внимание хоризонталната работна интензивност на светлината lB и работната цветова температура.

4. Частите или принадлежностите се изпитват само с типа фенер, за който се предназначени.

5. Изпитванията, проведени от други компетентни органи, могат да бъдат приети като доказателство за съответствие с изискванията на глава 3 при условие да са потвърдени като равностойни на изпитванията, указани в удостоверението съгласно допълнение към чл. 4.05. на част I.

Член 4.04. Одобряване 1. Одобряването на сигналните фенери се извършва съгласно разпоредбите по чл. 4.01.— 4.05. на част I. 2. За фенерите и принадлежностите, които са или ще бъдат в масово производство, одобрението може да бъде издадено на заявителя след изпитание за негова сметка, при условие че заявителят се задължава да произвежда продукция, съответстваща на тази, която е била тествана.

3. При одобряване удостоверението за одобряване, упоменато в чл. 4.03. на част I, се издава за съответния тип фенер и се определя маркировка за одобряване съгласно 4.05. на част I.

4. Маркировката за одобряване и поредният номер се поставят по ясен и постоянен начин върху всеки фенер, произведен в съответствие с образеца, в място, което да остане изцяло видимо след монтирането на борда. Оригиналните маркировки и описания на типа се виждат ясно и са неподвижно монтирани. Маркировки, които могат да бъдат объркани с маркировки за одобрение, не се поставят на фенерите.

5. Одобряването може да се издава и за ограничен период от време и да е предмет на условия, определени от овластения за това орган.

6. Измененията в одобрен фенер и допълненията към одобрени фенери се съгласуват с овластения за това орган.

7. Ако одобряването на даден фенер се анулира, заявителят се информира пряко.

8. По един образец от всеки вид одобрен фенер остава при овластения за това орган, който го е одобрил.

Член 4.05. Изтичане валидността на одобрението 1. Одобрението спира да бъде валидно при изтичане на определения срок или ако бъде оттеглено или анулирано.

2. Одобрението може да се анулира, ако: —по-късно и по недвусмислен начин условията за издаването му престанат да съществуват,

—условията за изпитването и одобряването престанат да съществуват,

—фенерът не отговаря на одобрения образец, —наложените условия не се изпълняват или —титулярят на одобрението се окаже ненадежден.

Одобрението се оттегля, в случай че условията, определени при издаването му, не бъдат изпълнени.

3. Ако производството на одобрен тип сигнален фенер бъде спряно, изпитващият орган, издал одобрението, се уведомява незабавно.

4. При оттегляне или анулиране на одобрението използването на издадения номер на одобрението се забранява.

5. След като одобрението веднъж е станало невалидно, удостоверението се представя за анулиране на изпитващия орган, който го е издал.

Допълнение Изпитвания по отношение на средата 1. Изпитване за обезопасяване против напръскване с вода и прах

1.1. За типа защита на фенера се прилагат разпоредбите на класификация IP 55 на публикация на Международната електротехническа комисия IEC—част 598—1. Изпитването относно обезопасяването на образеца против напръскване с вода и прах и оценката на резултатите се извършват в съответствие с публикация 529 на Международната електротехническа комисия IEC, класификация IP 55. Първата цифра “5” се отнася до защитата против прах. Това означава: пълна защита против прах на активните компоненти и обезопасяване против вредни натрупвания на прах. Проникването на прах не се предотвратява изцяло. Втората цифра “5” се отнася до защитата против напръскване с вода. Това означава, че водна струя, насочена към фенера от която и да е посока, няма да има повреждащ ефект.

1.2. Защитата на образеца срещу вода се счита за достатъчна при изпълнение на следните условия:

—попадналата вътре вода няма вреден ефект върху работата на образеца;

—ако минималните стойности на изпарение не са могли да бъдат достигнати, върху изолационните материали не се задържа вода;

—активните компоненти не се намокрят и повреждат от водата, която се събира във вътрешността на фенера.

2. Изпитване във влажна атмосфера 2.1. Цел и осъществяване Изпитването има за цел да определи влиянието на влажната топлина и на влажността при промяна на температурата, както е описано в чл. 3.01., т. 10, буква “б”, при работа, превоз или съхранение, върху навигационните съоръжения, инсталации и инструменти.

При открити компоненти тази кондензация е подобна на влиянието на натрупване на прах или на слой хигроскопична сол, образувани по време на работа.

Процедурата, описана в настоящото допълнение, се основава на публикация 68 на Международната електротехническа комисия IEC, част 2—30, във връзка с чл. 3.01., т. 10, букви “а” и “б”. Частите и групите от части, представени открити за одобряване като типове модели, се изпитват в това открито състояние или, ако това е невъзможно поради естеството на частите, като бъдат снабдени с минималните защитни средства, които заявителят сметне за необходими за използване на борда.

2.2. Изпълнение 1. Изпитването се провежда в изпитвателна камера, в която при необходимост с използване на вентилационно устройство се осигурява еднаква температура и влажност във всички точки. Движението на въздуха не охлажда забележимо изпитвания образец, но следва да е достатъчно, за да осигури поддържане на предписаните температура и влажност в непосредствена близост до него. Кондензатите постоянно се извеждат от камерата за изпитване. При изпитването не се допуска върху образеца да капе кондензат. Кондензатът може да се използва повторно за овлажняване само след третиране, в частност след отстраняването на химикалите от образеца.

2. Образецът не се излага на топлинно влияние от отоплението на камерата.

3. При извършване на изпитването всичките части на образеца е необходимо да са с температура, идентична с температурата на средата, в която се провежда изпитването.

4. Образецът се поставя в изпитвателната камера при температура на средата от + 25 ± 10°С, съгласно нормалната му употреба на борда.

5. Камерата се затваря и температурата на въздуха в камерата се настройва на—25 ± 3°С, а относителната влажност на 45 до 75 %, като тези условия се поддържат, докато образецът стигне същата температура.

6. Относителната влажност на въздуха се покачва до не по-малко от 95 % за максимален период от един час, като температурата на въздуха не се променя. Това увеличение може да се осъществи през последния час на температурна обработка на образеца.

7. Температурата на въздуха в камерата се покачва постепенно до 40 ± 2°С за период от 3 ч. ± 0,5 ч. При покачването на температурата относителната влажност на въздуха се поддържа не по-ниска от 95 % и не по-ниска от 90 % през последните 15 минути. При вдигането на температурата образецът се навлажнява.

8. Температурата на въздуха се поддържа 40 ± 2°С за период от 12 ч. ± 0,5 ч., измерено от началото на действията описани в т. 7, при относителна влажност от 93 ± 3 %. През първите 15 и последните 15 минути от периода, през който температурата е 40 ± 2°С, относителната влажност на въздуха може да бъде между 90 и 100 %.

9. Температурата на въздуха се намалява до + 25 ± 3°С за срок от три до шест часа. Относителната влажност на въздуха се поддържа постоянно над 80 %.

10. Температурата на въздуха се поддържа + 25 ± 3°С за срок от 24 часа след началото на действията, описани в т. 7, като относителната влажност на въздуха е постоянно над 95 %.

11. Температурата на въздуха в камерата се покачва постепенно до 40 ± 2°С за период от 3 ч. ± 0,5 ч. При покачването на температурата относителната влажност на въздуха се поддържа не по-ниска от 95 % и не по-ниска от 90 % през последните 15 минути. При вдигането на температурата образецът се навлажнява.

12. Температурата на въздуха се поддържа 40 ± 2°С за период от 12 ч. ± 0,5 ч., измерено от началото на действията, описани в т. 7, при относителна влажност от 93 ± 3 %. През първите 15 и последните 15 минути от периода, през който температурата е 40 ± 2°С, относителната влажност на въздуха може да бъде между 90 и 100 %.

13. Не по-рано от 10 часа след началото на действията по т. 12 климатичното устройство на образеца се включва. Когато се постигнат климатичните данни, посочени от производителя за образеца, последният се включва съгласно указанията на производителя и при номиналното напрежение на бордовата мрежа с толеранс от ± 3°С.

14. След времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация съгласно указанията на производителя, функциите му се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват. Ако за целта камерата се отваря, тя се затваря отново при първа възможност.

Ако за влизане в нормална експлоатация са необходими повече от 30 минути, тази фаза се удължава така, че след достигане в работен режим да има поне 30 минути за наблюдение на функциите и измерване на експлоатационните данни.

15. В рамките на период от един до три часа, като образецът е отново в работа, температурата на въздуха се понижава до околната температура с толеранс от ± 3°С, относителната влажност на въздуха се понижава до 75 %.

16. Камерата се отваря, а образецът се подлага на нормалната температура и влажност на околния въздух.

17. След три часа и когато всичката влажност, която се вижда върху образеца, се изпари, функциите му се наблюдават отново и работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват.

18. На образеца се прави външен оглед. Корпусът на фенера се отваря и вътрешността се проверява за евентуални последици от климатичното изпитване и за наличие на остатъчен кондензат.

2.3. Получени резултати 2.3.1. Образецът работи нормално в условията, описани в т. 12—18. Влошаване не се установява.

2.3.2. Работните данни за т. 12—18 са в рамките на диапазоните, допустими за образеца на база условията за изпитване и одобряване.

2.3.3. Няма корозия или остатъчен кондензат във вътрешността на фенера, които в резултат на въздействието на високата атмосферна влажност могат да доведат до повреди.

3. Изпитване при ниска температура 3.1. Цел Това изпитване установява въздействието на студа при експлоатация, превоз или съхранение съгласно чл. 3.01., т. 8 и 10.

3.2. Изпълнение 1. Изпитването се провежда в изпитвателна камера, в която при необходимост с използване на вентилационно устройство се осигурява практически еднаква температура във всички точки. Влажността на въздуха е достатъчно ниска, за да се осигури, че образецът няма да бъде навлажнен от кондензация на който и да било етап.

2. Образецът се поставя в изпитвателната камера при температура на средата от + 25 ± 10°С съгласно нормалната му употреба на борда. 3. Температурата в камерата се понижава до—25 ± 3°С с темп не по-висок от 45°С/час.

4. Температурата в камерата се понижава до—25 ± 3°С, докато образецът не достигне температурно равновесие, плюс най-малко още 2 h.

5. Температурата в камерата се повишава до 0 ± 2°С, с темп не по-висок от 45°С/h. За всички образци, посочени в чл. 3.01., т. 10, буква “а”, важи също следното:

6. През последния част от действията по т. 4 в климатичен клас “Х” образецът се пуска в работа съгласно указанията на производителя и при номиналното напрежение на корабната мрежа с толеранс от ± 3°С. Източниците на топлина, намиращи се в образеца, са включени.

След времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация, функциите му се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват.

7. Температурата в камерата се покачва до околната температура с темп не по-висок от 45°С/h. 8. След като образецът достигне температурно равновесие, камерата се отваря.

9. Функциите на образеца се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват.

3.3. Резултати, които трябва да бъдат получени

Образецът работи нормално в условията, описани в т. 7—9.

Работните данни, получени по време на действията, описани в т. 7 и 9, са в рамките на диапазоните, допустими за образеца на база условията за изпитване и одобряване.

4. Изпитване с нагряване 4.1. Цел Това изпитване установява въздействието на топлината при експлоатация, превоз или съхранение, съгласно чл. 3.01., т. 8, т. 1 и т. 10, буква “а”. Следната спецификация се основава на публикация 68, част 2-2 на Международната електротехническа комисия IEC, във връзка с чл. 3.01., т. 10, буква “а”.

Нормален Екстремен Изпитвания в условията на средата Климат клас X и S + 55°С + 70°С Допустимият толеранс е ± 2°С Изпитването при екстремни условия на средата може да се извършва първо по ред. Ако работните данни се окажат в рамките на диапазоните, приложими при нормални условия на средата, изпитването при нормални условия на средата може да не се провежда.

4.2. Изпълнение 1. Изпитването се провежда в изпитвателна камера, в която при необходимост с използване на вентилационно устройство се осигурява практически еднаква температура във всички точки. Движението на въздуха не охлажда забележимо изпитвания образец. Образецът не се излага на топлинно влияние от отоплението на камерата. Влажността на въздуха е достатъчно ниска, за да се осигури, че образецът няма да бъде навлажнен от кондензация на който и да било етап.

2. Образецът се поставя в изпитвателната камера при температура на средата + 25 ±10°С съгласно нормалната му употреба на борда. Образецът се пуска в работа съгласно указанията на производителя и при номиналното напрежение на бордовата мрежа с толеранс ± 3°С.

След времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация, функциите му се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват.

3. Температурата на въздуха в камерата се повишава до изпитвателната температура, посочена в чл. 3.01., т. 10, буква “а”, с темп не повисок от 45°С/h.

4. Температурата на въздуха се поддържа на изпитвателната температура, докато образецът не достигне температурно равновесие, плюс още два часа. През последните два часа функциите се проверяват отново, а работните данни се записват и отбелязват.

5. Температурата се понижава до околната за срок не по-малък от един час и камерата се отваря. След като образецът бъде доведен до околната температура, функциите се проверяват отново, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват.

4.3. Резултати, които следва да бъдат получени

Образецът работи нормално при определените условия на всички етапи от изпитването. Работните данни, получени по време на действията, описани в т. 2, 4 и 5, са в рамките на диапазоните, допустими за образеца при изпитвания в нормална среда на база на настоящите условия за изпитване и одобрение.

5. Изпитване за устойчивост на вибрации 5.1. Цел и осъществяване Това изпитване установява функционалното и конструктивното въздействие на вибрациите, упоменати в чл. 3.01., т. 10, буква “д”. Конструктивното въздействие има отношение към работата на механичните части, особено вибрациите в резонанс и напреженията върху материалите, водещи до умора, без непременно да водят до преки последици по отношение на работата или до промени в експлоатационните данни.

Функционалното въздействие пряко засяга работата и експлоатационните данни на образеца. То може да е свързано с конструктивното въздействие.

Спецификацията по-долу се базира на публикация 68, част 2—6 на Международната електротехническа комисия IEC, във връзка с чл. 3.01., т. 10, буква “д”. Стойностите, отклоняващи се от тези в горните разпоредби, се означават с *.

Изисквания за изпитването: Изпитването се провежда със синусоидни вибрации, използвайки следните честоти с посочените амплитуди:

Нормален Екстремен Изпитвания в условията на средата Вибрации от клас V Честоти 2 до 10 Hz 2 до 13,2 Hz* Амплитуда ± 1,6 mm ± 1,6 mm Честоти 10 до 100 Hz 13,2 до 100 Hz Амплитуда на ускорението ± 7 m/s2 ± 11 m/s2

По принцип изпитването при екстремни условия на средата се извършва първо.Ако работните данни се окажат в рамките на толерансите, приложими при нормални условия на средата, изпитването при нормални условия на средата може да не се провежда.

Образците, които се предвижда да се използват с амортисьорни устройства, се изпитват с такива устройства. Ако не е възможно да се извърши изпитването с амортисьорните устройства, предвидени за нормална експлоатация, уредите могат в изключителни случаи да се изпитват без амортисьорни устройства, като напреженията бъдат променени, за да се отчете действието на амортисьора.

Изпитване без амортисьори се допуска и за определяне на характеристичните честоти.

Изпитването на устойчивост на вибрации се изпълнява в три основни направления, перпендикулярни едно на друго. За образци, които поради конструкцията си могат да бъдат подложени на специални напрежения от вибрации под ъгли, които не са кратни на правия към основните направления, изпитването се провежда и към особено чувствителните направления.

5.2. Изпълнение 1. Изпитвателна апаратура Изпитването се извършва с използване на устройство, известно като вибрационна маса, което позволява образецът да бъде подложен на механични вибрации съгласно следните условия:

—основното движение е синусоидно и такова, че точките за монтиране на образеца на практика се движат във фаза и по паралелни линии;

—максималната амплитуда на вибрация на страничното движение на точките на монтиране да не надхвърля 25 % от определената амплитуда на основното движение;

—относителната значимост на паразитните вибрации, изразена с формулата (в %), където: а1—действителната стойност на ускорението, получено в резултат на използваната честота;

atot—действителната стойност на общото ускорение, включително а1, измерено при честоти < 5000 Hz, не превишава 25 % в точката на монтаж, взета като отправна точка за измерване на ускорението.

—Амплитудата на вибрация не се различава от теоретичната си стойност с повече от:

± 15 % в точката на монтаж, взета като отправна точка, и

± 25 % във всяка друга точка на монтаж. За определяне на характеристичните честоти възможно е амплитудите на вибрация да се напасват с малка стъпка между нула и теоретичната стойност.

—Честотата на вибрация не следва да се различава от теоретичната си стойност с повече от:

± 0,05 за честоти до 0,25 Hz, ± 20 % за честоти, по-големи от 0,25 Hz и до 5 Hz, ± 1 Hz за честоти, по-големи от 5 Hz и до 50 Hz, ± 2 % за честоти, по-големи от 50 Hz. За да бъдат сравнени характеристичните честоти, е възможно те да се коригират в началото и в края на изпитването на устойчивост на вибрации с точност до:

± 0,05 Hz за честоти до 0,5 Hz, ± 10 % ± 5 Hz за честоти до 5 Hz, ± 5 Hz за честоти, по-големи от 5 Hz и до 100 Hz, ± 0,5 % за честоти над 100 Hz. За да могат да бъдат сканирани честотите, следва да бъде възможно честотата на вибрация да се променя постоянно и експоненциално в двете посоки между горните и долните краища на честотните диапазони, посочени в т. 5.1., при честота на сканиране 1 октава/мин. ± 10 %.

За определяне на характеристичните честоти възможно е свободно да се намалява бързината на промяна на честота на вибрация.

Интензивността на магнитното поле, създавано от вибрационното устройство в близост до образеца, не следва да превишава 20 kA/m. Изпитващият орган може да изиска по-ниски допустими стойности за някои образци.

2. Първа проверка, монтаж и пускане в действие

На образеца се прави оглед, за да се удостовери, че е в безупречно състояние, доколкото може да се види и че сглобяването му е безупречно от гледна точка конструкцията на всички компоненти и групи компоненти.

Образецът се монтира на вибрационната маса съгласно типа стойка, предвиден за монтиране на борда. Образците, работата и резултатите, които под влияние на вибрациите зависят от положението им по отношение на вертикала, се изпитват в нормалното им работно положение. Стойките и устройствата, използвани за монтажа, не променят забележимо амплитудата и движението на образеца в честотния обхват, използван в изпитването.

Образецът се пуска в работа съгласно указанията на производителя при номиналното напрежение на бордовата мрежа с толеранс ± 3 %.

След времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация, функциите му се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват.

3. Предварителна проверка на функционирането при подлагане на вибрации

Етапът на изпитване се изпълнява за всички образци. При образци, които могат да бъдат използвани за различна цел с различни последици от вибрацията, изпитване се провежда за всички или за някои от различните цели.

Посредством вибрационната маса се провежда честотен цикъл, така че честотният диапазон, посочен в т. 5.1., със съответните си амплитуди, да бъде покрит от най-ниската стойност към най-високата и обратно, с темп от една октава на минута. При тази операция образецът се наблюдава, с използване на съответните измервателни уреди и визуално, ако е необходимо—с помощта на стробоскоп, за щателна проверка на евентуални проблеми в работата, промени в работните данни и механични явления, като вибрации в резонанс и тракащи звуци при определени честоти. Тези честоти се наричат “характеристични”.

Ако бъде необходимо за определяне на характеристичните честоти и последиците от вибрациите, честотните промени се забавят, спират или посоката им се обръща и амплитудата на вибрациите се намалява. При постепенната промяна на оперативните данни се изчаква, докато се достигне последната стойност, при поддържане на честотата на вибрация, но не за повече от пет минути.

При сканирането на честотите, най-малкото честотите и работните данни, които са съществени за използване на борда, се записват, а всички характеристични честоти се отбелязват, заедно с влиянието им, за последващо сравнение на действията, описани в т. 7.

В случай че реакцията на образеца на механични вибрации не може да бъде адекватно определена при работа, се извършва допълнително изпитване на устойчивост на вибрации, без да се свързва образецът.

Ако при сканирането на честотите работните данни забележимо превишат допустимите толеранси, работата бъде разстроена недопустимо или ако вибрациите на структурен резонанс е вероятно да доведат до унищожаване, ако изпитването на устойчивост на вибрации продължи, изпитването може да се прекрати.

4. Изпитвания на функциите по превключване

Този етап на изпитвания се провежда за всички образци, при които вибрационното натоварване може да повлияе на функциите по превключване, например на релетата.

Образецът се подлага на вибрации в честотните диапазони, посочени в т. 5.1., със стъпка на изменение на честотата съгласно поредица

Е-124 и съответните амплитуди. На всяка честотна стъпка, всички функции по превключване, които могат да бъдат чувствителни на вибрация, при необходимост тази за включване и изключване, се изпълняват поне по два пъти.

Функциите по превключване могат също да се използват и при честоти между стойностите на поредицата Е-12.

5. Продължително изпитване Този етап на изпитванията се извършва за всички образци. При образци, които могат да бъдат използвани за различна цел с различни последици от вибрацията, първата част от този етап (когато образецът е в работен режим) може да бъде проведена няколко пъти, за всички или за някои от различните цели.

Когато образецът е в работен режим, както е описано в т. 2, той се подлага на пет цикъла, при които честотният диапазон, за който в т. 5.1. е посочено, че създава натоварване, със съответните амплитуди, се покрива всеки път от найниската стойност към най-високата и обратно, с темп от една октава на минута.

След петия цикъл вибрационната маса може да бъде спряна, функциите се изпитват и работните данни, които са от съществено значение за работата на борда, се записват и отбелязват.

6. Продължително изпитване с фиксирана честота

Този етап на изпитване се провежда, в случай че при преглед на резултатите от вибрациите при т. 3 при сканирането на честотите се установят механични резонанси с честотен обхват над 5 Hz, които са приемливи при продължително използване на борда съгласно производителя или негов упълномощен представител, но за които здравината на въпросните части не може да се приеме като даденост. В частност този етап се отнася за уреди, снабдени с амортисьори, с честота на резонанс в рамките на честотния обхват, посочен в т. 5.1. и по-широк от 5 Hz.

Когато образецът бъде в работен режим, както е описан в т. 2, за всяка имаща отношение честота на резонанс той се подлага за два часа на вибрации при амплитудата, предвидена в изпитването при екстремни условия на средата и при съответната честота, както е посочен в т. 5.1., посоката на вибрацията да бъде такава, че при нормална употреба да упражни максимално натоварване върху въпросните части. При необходимост приложената честота може да бъде изправена, така че вибрациите в резонанс да продължат при не по-малко от 70 % от максималната им амплитуда или се осигурява честотата постоянно да се колебае между две стойности 2 % под и 2 % над първоначално наблюдаваната честота на резонанс при темп не помалък от 0,1 и не по-голям от 1 октава в минута.

4 Основни стойности на поредицата Е-12 на Международната електротехническа комисия IEC: 1,0; 1,2; 1,5; 1,8; 2,2; 2,7; 3,3; 3,9; 4,7; 5,6; 6,8; 8,2.

При вибрационните натоварвания функциите на образеца се наблюдават, докато не започнат да се наблюдават неизправности вследствие откачане или разместване на механичните части, прекъсване на електрическа верига или късо съединение.

Образците, за които се отнася изпълнението на този етап на изпитване, след изключване могат да се изпитат в това състояние при условие механичното натоварване върху въпросните части да не бъде по-малко, отколкото при нормална употреба.

7. Заключителна проверка на работата след подлагане на вибрации

Този етап от изпитванията се провежда според необходимостта.

Проверката на работата при подлагане на вибрациите, посочени в т. 3, се повтаря с използване на честотите и амплитудите, приложени на този етап. Наблюдаваните характеристични честоти и наблюдаваните последици от натоварването с вибрации се сравняват с резултатите от т. 3 с цел да се определят евентуални промени, настъпили по време на натоварването с вибрации.

8. Изводи от проверката След като вибрационната мака бъде спряна и изтече времето за достигане на работен режим без натоварване с вибрации, функциите се изпитват и работните данни, които са от съществено значение за работата на борда, се записват и отбелязват.

Накрая на образеца се прави външен оглед за удостоверяване, че е в безупречно състояние.

5.3. Резултати, които трябва да бъдат получени

Образецът и неговите компоненти и групи от компоненти не следва да показва вибрации на механичен резонанс в честотните диапазони, посочени в т. 5.1. Когато вибрации на резонанс от този вид са неизбежни, се вземат конструктивни мерки, за да се осигури образецът и неговите компоненти и групи от компоненти да не се повредят.

По време на и след изпитването за устойчивост на вибрации не се стига до забележими последици от вибрационното натоварване, и в частност няма разлика при характеристичните честоти, наблюдавани на т. 7, на 5.2. и стойностите, определени в т. 3 на 5.2., и не се наблюдават щети или повреди, причинени от продължителните вибрации.

В случая на изпитвания при нормални условия на средата работните данни, записани в т. 3—8 на 5.2., остават в рамките на толерансите, допустими на база на настоящите условия за изпитване и одобряване.

При изпитването на функциите по превключване от т. 4 на 5.2. няма повреди и откази при превключването.

6. Съкратено изпитване за устойчивост на атмосферни влияния

6.1. Цел и осъществяване Съкратеното изпитване за устойчивост на атмосферни влияния (симулация на излагане на природните стихии чрез облъчване с ксенонови лампи с филтри и намокряне) се провежда съгласно части 2-3, 2-5 и 2-9 от публикация 68 на Международната електротехническа комисия IEC и при спазване на следното:

Съгласно посочената публикация съкратеното изпитване за устойчивост на атмосферни влияния цели да се симулират естествени метеорологични условия посредством изпитвателно оборудване при конкретни възпроизводими условия, така че да се предизвикат бързи промени в свойствата на материалите.

Съкратеното изпитване се провежда посредством изпитвателно оборудване с филтрирано лъчение от ксенонови лампи и намокряне на прекъсвания. След излагане на тези въздействия, измерено чрез произведението на интензивността на лъчението и неговото времетраене, съгласуваните свойства на образците се сравняват с такива от същия произход, които не са били подлагани на такова въздействие. Найнапред се определят свойствата, които са от възлово значение за практическата употреба, като цвят, качество на повърхността, издръжливост на удар, якост на опън и здравина.

За да бъдат сравнени резултатите с тези от излагане на естествени атмосферни условия, приема се, че промените на свойствата под атмосферните влияния се причиняват най-вече от естествената светлина и едновременното въздействие на кислород, вода и топлина върху материалите.

При съкратеното изпитване се обръща особено внимание на факта лъчението в устройството да бъде максимално приближено до естественото. Лъчението от ксеноновата лампа със специален филтър симулира естественото.

От опит е установено, че при посочените условия на изпитването има силна взаимна връзка между устойчивостта на атмосферни условия при съкратеното изпитване и устойчивостта на естествените атмосферни условия. Съкратеното изпитване, което не зависи от мястото, климата и сезона, има това предимство пред естествените условия, че може да се възпроизвежда и че дава възможност да се съкрати времетраенето му, тъй като не зависи от смяната на деня и нощта и от сезоните.

6.2. Брой образци За изпитването за устойчивост на атмосферни влияния, освен ако не е договорено друго, се използва достатъчен брой образци. За сравнение се изисква и достатъчен брой образци, които не са подлагани на атмосферни влияния.

6.3. Подготовка на образците Образците се подлагат на изпитванията в състоянието, в което са доставени, освен ако не е договорено друго. През времето на изпитва- нията образците, които ще се използват за сравнение, се съхраняват на тъмно при температурата на средата.

6.4. Изпитвателно оборудване Изпитвателното оборудване се състои по същество от вентилирана изпитвателна камера с източник на лъчение в средата. Около източника на лъчение се поставят оптичните филтри. Стойките на образеца се въртят около надлъжната ос на системата на определено разстояние от източника и филтрите, за да се постигне интензивността на лъчението, изисквана от т. 6.4.1.

Интензивността на лъчението по отношение на всички части от повърхността на образеца не се отклоняват с повече от ± 10 % от средната аритметична стойност на лъчението по различните повърхности.

6.4.1. Източник на лъчение Като източник на лъчение си използва ксенонова лампа. Радиационният поток се избира така, че интензивността на лъчението върху повърхността на образеца да бъде 1,000 ± 200 W m2 в честотната лента от 300 до 820 nm. Ако се използват ксенонови лампи с въздушно охлаждане, вече използваният въздух, съдържащ озон, не попада в изпитвателната камера и се отвежда отделно.

Забележка: Опитните стойности показват, че радиационният поток от ксеноновите лампи спада до 80 % от първоначалната си стойност след около 1500 часа работа; след този период пропорцията на ултравиолетовото лъчение също забележимо спада по сравнение с другите форми на лъчение. Поради това ксеноновата лампа се заменя след този срок (виж също данните, предоставени от производителя на ксеноновата лампа).

6.4.2. Оптични филтри Между източника на лъчение и стойките на мострите се поставят оптични филтри, така че филтрираното лъчение от ксеноновите лампи да е възможно най-близко до естественото осветление.

Всички стъклени филтри се почистват редовно, така че да се избегнат нежелателни спадове в интензивността на лъчението. Филтрите се заменят, ако повече не може да се поддържа лъчение, близко до естественото.

По отношение на използваните оптични филтри в изпитвателното оборудване се спазват указанията на производителя. При доставката на изпитвателното оборудване производителят гарантира, че то отговаря на изискванията, изложени в т. 6.4.

6.5. Устройство за пръскане и овлажняване на въздуха

Образецът се мокри по такъв начин, че въздействието да бъде същото както при естествени дъжд и роса. Устройството за пръскане се конструира така, че при пръскането да се намокрят всички външни повърхности на образците. То се управлява по такъв начин, че цикълът мокрене/сух период, предписан в т. 6.10.3., да се спазва. Въздухът в изпитвателната камера се овлажнява, така че да се поддържа относителната влажност, предписана в т. 6.10.3. Водата, използвана за пръскане и овлажняване на въздуха, е дестилирана или напълно обезсолена вода (с проводимост < 5 µс/cm).

Резервоарите, тръбите и пръскачките за дестилирана или напълно обезсолена вода са от материали, устойчиви на корозия. Относителната влажност на въздуха в изпитвателната камера се измерва с използване на влагомер, защитен от напръскване и пряко лъчение, и се коригира с помощта на влагомера.

Когато в затворена верига се използва дестилирана или напълно обезсолена вода, съществува риск (както при изпитването на лака) да се образуват отлагания на повърхностите на образците или повърхностите да бъдат износени от вещества в разтвор.

6.6. Вентилационно устройство В изпитвателната камера температурата на черното табло, предписано според т. 6.10.2., се поддържа чрез движение на чист, филтриран, овлажнен и при необходимост с контролирана температура въздух, около образците. Потокът и скоростта на въздуха се избират по такъв начин, че да се осигури еднообразна топлинна обработка на всички външни повърхности на стативите на образците в системата.

6.7. Образци на стойки Могат да се използват всякакви стойки от неръждаема стомана, позволяващи образците да бъдат монтирани, както е изложено в т. 6.10.1.

6.8. Термометър за черно табло За да бъде измерена температурата на черното табло по време на сухия период от цикъла, се използва термометър за черно табло. Този термометър се състои от табло от неръждаема стомана, топлинно изолирано от стойките си, със същите размери както и стойките на образеца с дебелина 0,9 ± 0,1mm. Двете страни на таблото се покриват с лъскав черен лак, много устойчив на атмосферни влияния и с максимална отразяваща способност 5 % при дължини на вълната, по-големи от 780 nm. Температурата на таблото се измерва с биметален термометър, сензорът на който се поставя в средата на таблото, с осигуряване на добър топлинен контакт.

Не се препоръчва термометърът да се оставя в апарата по време на изпитването, упоменато в т. 6.10. За него е достатъчно да се поставя в изпитвателното оборудване на всеки 250 h, за по около 30 min и температурите на черното табло да се записват през сухите периоди.

6.9. Апаратура за измерване на облъчването Облъчването (W.sm-2) е произведението на интензивността на облъчване и времетраенето на облъчване (s). Облъчването на повърхностите на образеца в изпитвателната апаратура се измерва с подходящи апарати за измерване на облъчването, приспособени към облъчващата функция на системата, състояща се от източник на лъчение и филтъра. Апаратите за измерване на облъчването се градуират или калибрират по такъв начин, че инфрачервеното лъчение над 830 nm да не се взема под внимание.

Капацитетът на апаратурата за измерване на облъчването зависи най-вече от това дали нейните сензори са силно устойчиви на атмосферни влияния и остаряване и дали са с достатъчна спектрална чувствителност по отношение на естественото лъчение.

Апаратите за измерване на облъчването включват следните части:

а) силициева фотоелектрична клетка като сензор за лъчение;

б) оптичен филтър, поставен пред фотоелектричната клетка; и в) волтметър, който измерва произведението (единица: С = А.s) на интензивността на тока, генериран във фотоелектричната клетка, в съотношение с интензивността на лъчението (единица: А) и продължителността на облъчването (единица: s).

Скалите на апаратите за измерване на облъчването се калибрират. Калибрирането се проверява след използване в течение на една година и при необходимост се коригира.

Интензивността на облъчването на повърхностите на образците зависи от разстоянията до източника на лъчение. Поради това, доколкото е възможно, повърхностите на образците са на същото разстояние от източника на лъчение, както и сензорът на апарата за измерване на облъчването. В случай че това не е възможно, данните за облъчването на измервателния апарат се умножават с коригиращ коефициент.

6.10. Изпълнение 6.10.1. Образците се поставят на стойки, така че на задните им повърхности да не може да се събира вода. Стойките на образците създават само минимално възможното механично натоварване. За да се осигури, че облъчването и мокренето са разпределени възможно най-равномерно, образците се завъртат по време на изпитването с темп от един до пет оборота в минута около системата източник-филтър и пръскачката. Като правило една от страните на образеца е изложена на атмосферните условия. В зависимост от приложимите разпоредби на публикацията на Международната електротехническа комисия IEC или ако бъде уговорено друго, могат да бъдат изложени и предната, и задната повърхност на един образец. В този случай всяка от повърхностите се излага на едно и също лъчение и мокрене.

Излагането на предната и задната повърхност на един образец на едно и също лъчение и мокрене може да се постигне чрез периодично завъртане на образеца. Това може да става и автоматично с използване на завъртащи устройства, ако стойката е във формата на отворена рамка.

6.10.2. Температурата на черното табло в точката, където се поставят образците през сухите периоди, се задава и регламентира в съответствие с публикациите на Международната електротехническа комисия IEC, приложими към въпросното оборудване. Освен ако не бъде договорено друго, средната температура на черното табло се поддържа + 45°С. Средна температура на черното табло означава средноаритметичната стойност на температурата на черното табло, получена в края на сухия период. През сухия период може да се допусне местно отклонение ± 5°С, а при спорни случаи ± 3°С.

С цел поддържане на изискваната температура на черното табло и когато е необходимо, осигуряване на лъчение с еднаква интензивност по предната и задната повърхност на образеца (виж т. 6.10.1.), образците могат да бъдат автоматично обръщани на 180° след всеки оборот. В този случай термометърът на черното табло и апаратът за измерване на облъчването участват в движенията по обръщане.

6.10.3. Образците, монтирани на стойки, и сензорите на апаратите за измерване на облъчването, посочени в т. 6.9., се излагат еднообразно на лъчението и се мокрят според последователно повтарящ се цикъл:

пръскане—3 min: сух период: 17 min: относителната влажност на въздуха е от 60 до 80 % през сухия период.

6.11. Времетраене и процедура на изпитването

Изпитването се основава на процедура Б от публикация 68 на Международната електротехническа комисия IEC, част 2-9. Времетраенето на изпитването е 720 h, като цикълът на мокрене е определен в т. 6.10.3.

Изпитването на устойчивост на атмосферни влияния се провежда с един и същ образец (в случаите на безразрушително изпитване, когато се преценява промяната на свойствата) при различни степени на облъчване, като по този начин се определя промяната на свойствата на всеки елемент от оборудването в течение на изпитването на устойчивост на атмосферни влияния.

6.12. Оценка След като подлагането на атмосферни влияния приключи, образецът се държи поне 24 h в тъмнина при температура на въздуха + 23°С, точка на оросяване + 12°С, относителна влажност на въздуха 50 % и скорост на движение на въздуха 1 m/s и атмосферно налягане от 860 до 1060 hPa. (Допустимото отклонение може да бъде от ± 2° С за температурата на въздуха и ± 6 % за относителната влажност.)

Тези образци и използваните за сравнението, посочено в т. 6.2. и 6.3., се проверяват за определяне на свойствата им в съответствие с изискванията, посочени в чл. 2.01., т. 1—2 и в чл. 3.01., т. 12.

7. Изпитване със солена вода и за устойчивост на атмосферни влияния (изпитване със солена мъгла)

7.1. Цел и осъществяване Това изпитване установява въздействието на солената вода и солената атмосфера при експлоатация, транспорт и съхранение съгласно чл. 3.01.То може да бъде ограничено до образец или образци от използваните материали.

Спецификациите по-долу се основават на публикация 68 на Международната електротехническа комисия IEC, част 2-52.

7.2. Изпълнение 1. Изпитвателна апаратура Изпитването се провежда в изпитвателна камера с използване на пулверизатор и солен разтвор, отговарящ на следните условия:

—материалите на изпитвателната камера и пулверизаторът не влияят на корозиращото въздействие на солената мъгла,

—във вътрешността на изпитвателната камера се разпространява фина, хомогенна, мокра и гъста мъгла; разпространението не се влияе от завихряния от присъствието на образеца; струята не попада пряко върху образеца; капките, които се образуват във вътрешността на изпитвателната камера, нямат възможност да паднат върху образеца;

—изпитвателната камера е адекватно вентилирана, а вентилационният отвор—предпазен от внезапни промени в движението на въздуха, така че не се допуска образуване на силно въздушно течение в камерата;

—соленият разтвор се състои в тегловно отношение от 5 ± 1 части чист натриев хлорид, с не повече от 0,1% натриев йодид и 0,3% примеси, в сухо състояние, до 95 ± 1 части дестилирана или напълно обезсолена вода; неговият рН е между 6,5 и 7,2 при температура + 20 ± 2° С и се поддържа в тези граници по време на работа; веднъж разпръснат разтвор не трябва да се използва повторно;

—сгъстеният въздух, използван за разпръскването, не съдържа примеси, като масло или прах, и е с равнище на влажност не по-малко от 85 %, за да не се допусне запушване на дюзата, —мъглата, разпръсквана в камерата, е с такава плътност, че средната кондензация за цялото време в съд с хоризонтална площ 80 сm2, независимо къде бъде поставен в камерата, е между 1 и 2 ml на час; за да се наблюдава плътността на мъглата, най-малко два съда се поставят в камерата по такъв начин, че да не бъдат покривани от образеца и да не приемат капещи кондензати; за да се калибрира количеството на разпръсквания разтвор, времетраенето на разпръскването е не по-малко от 8 h, периодът на влажност между фазите на разпръскване се провежда в климатизирана камера, в която въздухът се поддържа при температура +40 ± 2° С и относителна влажност 93 ± 3 %.

2. Предварителна проверка На образеца се прави визуален оглед с цел да се удостовери, че е в безупречно състояние и в частност, че е правилно сглобен и всички отвори се затварят правилно. Външните повърхности, замърсени с грес, масло или кал, се почистват. Всички контролни приспособления и движещи се части се задвижват и проверяват дали работят добре. Подвижността на всички пробки, капаци и движещи се части, които са предвидени да се свалят или движат по време на експлоатация или поддръжка, трябва да се проверят по отношение на подвижността им и да бъдат върнати на място правилно.

Образецът се пуска в работа в съответствие с указанията на производителя при номиналното напрежение на бордовата мрежа при толеранс от ± 3%.

След като изтече времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация, функциите се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда и за оценка на въздействието на солената мъгла, се записват и отбелязват. След това образецът се изключва, за да бъде подложен на мокрене.

3. Етап на мокрене Образецът се поставя за два часа в камерата със солена мъгла при температура от + 15° до +35° С.

4. Етап на влажност Образецът се поставя в климатиризаната камера, така че от него да капе най-малкото възможно количество солен разтвор. Той се държи в климатиризаната камера в течение на седем дни при температура +40 ± 2°С и относителна влажност 93 ± 3%. Той не трябва да влиза в контакт с друг образец или метален предмет. Няколко мостри могат да бъдат подредени по такъв начин, че да не си влияят взаимно.

5. Подготовка на теста за изпитване Действията по т. 3 и 4 се повтарят три пъти 6. Последващо изпълнение След четвъртия цикъл на изпитване образецът се изважда от камерата за климатизация и незабавно се мие 5 min в течаща вода от крана, а след това се изплаква с дестилирана или обезсолена вода. Капките, полепнали по образеца, се свалят с въздушна струя или отръскват.

Образецът се излага на нормалната температура на средата за не по-малко от 3 h и във всеки случай достатъчно дълго, за да може всяка видима влага да се изпари, преди да бъде подложен на последен оглед. След изплакването образецът се суши в течение на един час при +55 ± 2°С.

7. Заключения от огледа Прави се оглед на външния вид на образеца. Естеството и размерът на уврежданията по сравнение с първоначалното състояние се записват в доклада за изпитванията при необходимост със снимки за доказателство.

Образецът се пуска в работа съгласно указанията на производителя при номинално напрежение на бордовата мрежа при толеранс ± 3 %.

След като изтече времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация, функциите се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда и за оценка на въздействието на солената мъгла, се записват и отбелязват.

Всички контролни приспособления и движещи се части се задвижват и проверяват дали работят добре. Проверява се подвижността на всички пробки, капаци и движещи се части, които са предвидени да се свалят или движат по време на експлоатация или поддръжка.

7.3. Резултати, които трябва да бъдат получени

При тестване на образеца не трябва да настъпят промени, които:

—затрудняват ползването и експлоатацията му;

—затрудняват значително снемането на пробки и капаци или движението на подвижните части, доколкото това е необходимо за експлоатацията или поддръжката,

—увреждат водонепроницаемостта на кожуха,

—водят до спиране на работата в бъдеще. Работните данни, записани в т. 3 и 7, трябва да остават в диапазоните, определени в настоящите условия за изпитване и одобряване.

ЧАСТIII МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА РАДИОЛОКАЦИОННО

ОБОРУДВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНО ЗА КОРАБО-

ПЛАВАНЕ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА

Глава1

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1.01.

Обхват Настоящите разпоредби излагат минималните технически и експлоатационни изисквания по отношение радиолокаторите, използвани за корабоплаване по вътрешни водни пътища, както и разпоредбите за изпробване съответствието с тези минимални изисквания. Устройствата “Inland ECDIS” за вътрешните водни пътища, които могат да се използват в навигационен режим, се считат за част от радиолокационно навигационно оборудване по смисъла на настоящите разпоредби.

Член 1.02. Предназначение на радиолокационното оборудване Радиолокационното оборудване улеснява управлението на кораба чрез подаване на разбираемо радиолокационно изображение за положението си по отношение на шамандури, брегови линии и навигационни съоръжения, както и като позволява надеждно и своевременно разпознаване на другите кораби и препятствията, подаващи се над повърхността на водата.

Член 1.03 Изпитване за одобряване Радиолокационното оборудване не се монтира на борда на кораби, докато не се установи чрез изпитване на типа, че това оборудване отговаря на минималните изисквания, определени в настоящите разпоредби.

Член 1.04. Заявление за изпитване за одобряване 1. Заявленията за изпитване на типа на радиолокационното оборудване се подават до компетентен изпитващ орган в някоя държава— член на Европейския съюз. Комитетът по чл. 19 на Директива 2006/87/ЕО се уведомява за компетентните изпитващи органи.

2. Всяко заявление се придружава от следните документи:

а) подробно техническо описание в два екземпляра;

б) два пълни комплекта документи за монтаж и обслужване;

в) подробен наръчник за експлоатация в два екземпляра;

г) съкратен наръчник за експлоатация в два екземпляра.

3. Чрез изпитвания заявителят доказва или дава възможност да се докаже, че радиолокационното оборудване отговаря на минималните изисквания на тези разпоредби. Резултатите от изпитванията и докладите от измерванията по хоризонталната и вертикалната радиационна диаграма на антената се прилагат към заявлението. Тези документи и информацията, получена при изпитванията, се съхраняват от компетентния изпитващ орган.

4. За целите на изпитването за одобряване “заявител” означава юридическо или физическо лице, под чието име, търговска марка или друга форма на идентификация се произвежда или продава оборудването, представено за изпитване.

Член 1.05. Одобряване на типа 1. Ако оборудването премине изпитването на типа, компетентният изпитващ орган издава удостоверение за съответствие. Ако оборудването не отговори на минималните изисквания, заявителят писмено се уведомява за причините за отказ на одобрение.

Одобрението се издава от компетентния орган.

Компетентният орган уведомява Комитета по чл. 19 на Директива 2006/87/ЕО за одобреното от него оборудване.

2. Всеки изпитващ орган има право във всеки момент да избере оборудване от производствена серия за проверка. Когато при проверка- та се установят дефекти в оборудването, одобрението на типа може да бъде анулирано. Одобрението на типа се анулира от органа, който го е издал.

3. Одобрението на типа е валидно 10 години и може да бъде подновено при поискване от заявителя.

Член 1.06.

Маркиране на оборудването и номер на одобрението

1. Всеки компонент на оборудването се маркира неизличимо с името на производителя, търговското описание на оборудването, типа оборудване и серийния номер.

2. Номерът на одобрението, определен от компетентния орган, се поставя по траен начин върху дисплея по такъв начин, че да остава ясно видим, след като оборудването бъде монтирано.

Състав на номера на одобрението:

e-NN-NNN е = Европейски съюз NN = код на одобряващата държава, където: 1 = Германия 19 = Румъния 2 = Франция 20 = Полша 3 = Италия 21 = Португалия 4 = Нидерландия 23 = Гърция 5 = Швеция 24 = Ирландия 6 = Белгия 26 = Словения 7 = Унгария 27 = Словакия 8 = Чешка република 29 = Естония 9 = Испания 32 = Латвия 11 = Обединено кралство 34 = България 12 = Австрия 36 = Литва 13 = Люксембург 49 = Кипър 17 = Финландия 50 = Малта 18 = Дания

NNN = трицифрен номер, който се определя от компетентния орган.

3. Номерът на одобрението се използва само заедно със съответното одобрение.

Задължение на заявителя е да представя и полага номера на одобрението.

4. Компетентният орган незабавно уведомява Комитета по чл. 19 на Директива 2006/87/ЕО за определения номер на одобрението.

Член 1.07. Декларация от производителя

Всяко устройство за ECDIS за вътрешните водни пътища оборудване се придружава от декларация на производителя в смисъл, че отговаря на приетите минимални изисквания и че е идентично във всяко отношение с оборудването, представено за изпитване.

Член 1.08. Промени в одобреното оборудване 1. Всякакви промени, внасяни в оборудване, което е вече одобрено, водят до отнемане одобрението на вида. Когато се планират промени, данните за тях се представят в писмена форма на компетентния изпитващ орган.

2. Компетентният изпитващ орган взема решение дали одобрението остава валидно, или дали се налага нова проверка или изпитване на типа. В случай че се даде ново одобрение, се издава и нов номер на одобрението.

Глава2

ОБЩИ МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ

РАДИОЛОКАЦИОННО ОБОРУДВАНЕ

Член 2.01. Конструкция, проектиране 1. Радиолокационното оборудване е годно за експлоатация на борда на корабите, плаващи по вътрешни водни пътища.

2. Конструкцията и проектите на оборудването са в съответствие с най-новите постижения в областта както от механична, така и от електротехническа гледна точка.

3. При отсъствие на конкретни разпоредби в приложение II към настоящата директива или в настоящите разпоредби по отношение на захранването с енергия, безопасността, взаимната интерференция на бордовото оборудване, безопасната дистанция на компаса, устойчивостта на климатични въздействия, механичната здравина, отражението върху околната среда, излъчването на шум и маркировките на оборудването се прилагат изискванията и изпитвателните методи на публикация 945 на Международната електротехническа комисия IEC “Общи изисквания към морското навигационно оборудване” и разпоредбите на Радиорегламентите на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). Оборудването съответства на всички изисквания на тези разпоредби по отношение на дисплеите на радиолокаторите при температури от 0 до 40°С.

Член 2.02. Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост 1. В честотния обхват от 30 до 2000 MHz напрегнатостта на полето на паразитните лъчения не превишава 500 µV/m.

В честотните обхвати от 156 до 165 MHz, 450 до 470 MHz и 1,53 до 1,544 MHz напрегнатостта на полето не превишава 15 µV/m. Тези напрегнатости на полето са валидни за разстояние на изпитване от 3 m от оборудването, което се изпитва.

2. Оборудването съответства на минималните изисквания за напрегнатост на електромагнитното поле от не повече от 15 V/m в непосредствена близост до изпитваното оборудване в честотния обхват от 30 до 2000 MHz.

Член 2.03. Експлоатация 1. Оборудването се снабдява само с необходимите приспособления за управление, достатъчни за правилната му експлоатация. Проектът, маркировката и боравенето с приспособления за управление са такива, че да позволяват тяхното просто, недвусмислено и бързо използване и подредбата им, доколкото е възможно, предотвратява допускане на грешки при работа. Приспособленията, които не са необходими за нормална работа, не са леснодостъпни.

2. Всички приспособления за управление са оборудвани със символи и/или маркировки на английски език. Символите съответстват на Препоръка на ИМО № А.278 (VIII) “Символи за управление на морско навигационно радиолокационно оборудване” или изискванията, съдържащи се в публикация № 417 на Международната електротехническа комисия IEC; всички цифри и букви са с височина не по-малко от 4 mm. Ако може да бъде доказано, че поради технически причини цифри и букви с височина не по-малко от 4 mm не са възможни и ако за експлоатацията могат да бъдат приети цифри и букви с височина по-малка от 4 mm, допуска се намаляване до 3 mm.

3. Оборудването се проектира по такъв начин, че грешките при работа да не могат да доведат до негов отказ.

4. Всякакви функции над и свръх минималните изисквания, каквито са съоръженията за свързване с друго оборудване, се подсигуряват по такъв начин, че оборудването да отговаря на минималните изисквания при всякакви условия.

Член 2.04. Инструкции за експлоатация 1. За всеки агрегат се предоставя подробна инструкция за експлоатация. Тя се предлага на български, английски, немски, френски и холандски език и съдържа минимум следната информация:

а) задействане и експлоатация; б) поддържане и обслужване; в) общи указания за безопасността (рискове за здравето, като влияние върху сърдечни стимулатори от електромагнитни лъчения);

г) указания за правилен технически монтаж. 2. Съкратени инструкции за експлоатация в трайна форма се предлагат с всеки агрегат. Те се предлагат на български, английски, немски, френски и холандски език.

Член 2.05. Монтаж и експлоатационни изпитвания

Монтажът, замяната и експлоатационните изпитвания се провеждат съгласно изискванията на част V.

Глава3

МИНИМАЛНИ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАДИОЛОКАЦИОН-

НОТО ОБОРУДВАНЕ

Член 3.01. Експлоатационна готовност на радиолокаци- онното оборудване 1. След включване радиолокационното оборудване е необходимо да достигне пълна работна готовност в рамките на 4 min. След този срок радиолокационното оборудване може да бъде въведено в работен режим или изключено.

2. Радиолокационното оборудване се конструира по такъв начин, че да има възможност един човек едновременно да работи с него и да наблюдава дисплея. Ако контролното табло е отделен блок, на него се монтират всички приспособления, използвани пряко за плаване с помощта на радиолокатор. Не се допуска безжично дистанционно управление.

3. Изображението на дисплея трябва да се разчита и при силна околна осветеност. Към дисплея има съответни приспособления за наблюдение, които да могат за да се поставят и снемат просто и лесно. Приспособленията за наблюдение се контруират така, че да могат да се използват и от хора с очила.

Член 3.02. Разделителна способност 1. Ъглова разделителна способност Ъгловата разделителна способност е свързана със скалата за разстояние и дистанцията. Изискваната минимална разделителна способност за по кратки разстояния до 1,200 m включително е показана в допълнение 1.

Минималната разделителна способност се разбира като минимална дистанция по азимут между два стандартни отражателя, при която те се изобразяват ясно разделени на радиолокационното изображение.

2. Минимален обхват и разделителна способност в обхвата

При всички дистанции от 15 и 1200 m в скалите за разстояние до 1200 m включително стандартни отражатели, намиращи се на 15 m един от друг в един и същи пеленг, се изобразяват ясно разделени на радиолокационното изображение.

3. Функции, които могат да доведат до влошаване на разделителната способност, не могат да се включват при скали на разстояния до 2000 m. Член 3.03. Скали на разстоянията 1. Радиолокационното оборудване се предоставя със следните последователно включвани скали на разстоянията и кръговете:

Скала на разстояние 1 500 m—един кръг на всеки 100 m Скала на разстояние 2 800 m—един кръг на всеки 200 m Скала на разстояние 3 1,200 m—един кръг на всеки 200 m Скала на разстояние 4 1,600 m—един кръг на всеки 400 m Скала на разстояние 5 2,000 m—един кръг на всеки 400 m 2. Допускат се допълнителни последователно включващи се скали на разстоянията.

3. Избраната скала на разстоянията, дистанцията между кръговете на обхвата и дистанцията на подвижния индикатор на далечината се изписват в метри или в километри.

4. Широчината на кръговете на обхвата и подвижния индикатор на далечината при нормална яркост не може да бъде по-голяма от 2mm.

5. Не се допуска изобразяване на подсектори и увеличения.

Член 3.04. Подвижен индикатор за дистанция 1. Радиолокационното оборудване се конструира така, че да има подвижен индикатор за дистанция.

2. Индикаторът на мащаба за дистанция се настройва за всякакви разстояния за не по-малко от 8 s.

3. Разстоянието, за което се настройва подвижният индикатор за дистанция, не може да се променя дори и след превключване на други скали на разстояния.

4. Скалата се изписва като три- или четирицифрен номер.

Точността при обхвати до 2000 m е в рамките на 10 m. Радиусът на индикатора на далечината съответства на цифровото изображение.

Член 3.05. Курсова линия 1. От центъра на радиолокационното изображение, което отговаря на положението на антената, към преиферията на екрана преминава курсова линия.

2. Широчината на курсовата черта в края на екрана не може да бъде по-голяма от 0,5°.

3. Радиолокаторът включва коригиращо устройство за отчитане на евентуални азимутни ъглови грешки при монтажа на антената.

4. След корекция на ъгловата грешка и задействане на радиолокатора отклонението на курсовата линия от линията на наклона не може да бъде по-голямо от 0,5°.

Член 3.06. Изместване от центъра на развъртане 1. За да се постигне изглед, разширен напред, при всички скали на разстояния, определени в чл. 3.03., т. 1, радиолокаторът се констру- ира по начин, който дава възможност за изместване от центъра на развъртане на радиолокационното изображение. Изместването от центъра на развъртане води до разширяване на полезрението в посока напред и се коригира в диапазон между 0,25 и 0,33 от действителния диаметър на екрана.

2. В скалата с изглед, разширен напред, кръговете на скалата се разширяват и подвижният индикатор на далечината трябва да може да се коригира и разчита до максимума на изобразявания обхват.

3. Фиксирано изместване от центъра на развъртане на изобразявания съгласно т. 1 се допуска, при условие че за централната част на изображението действителният диаметър не може да бъде по-малък от определения в чл. 4.03., т. 1 и скалата на пеленгатора е проектирана така, че да може да се определя пеленг в съответствие с чл. 3.08.

4. В случаите по т. 3 способността за изместване от центъра на развъртане, описана в т. 1, няма да се изисква.

Член 3.07. Скала на пеленгите 1. В края на екрана радиолокационното оборудване има скала на пеленгите.

2. Скалата на пеленгите се разделя на не помалко от 72 части, всяка съставляваща 5°. Чертите от скалата, представляващи 10°, трябва да бъдат видимо по-дълги от тези, които представляват 5°.

Отметката “000” на скалата на пеленгите се поставя в средата на горния край на екрана.

3. Скалата на пеленгите се маркира с трицифрени числа от 000 до 360 градуса по посока на часовниковата стрелка. Номерацията се прави с арабски цифри на всеки 10 или всеки 30 градуса. Стойността 000 може да бъде заменена с ясно видима стрелка.

Член 3.08. Устройства за пеленговане 1. Допуска се радиолокаторът да съдържа устройство за пеленговане на цели.

2. Ако такива устройства се съдържат, те следва да могат да засичат всяка цел за не повече от 5 s с максимално отклонение ± 1°.

3. При използване на електронна линия на пеленговане тя следва:

а) да бъде ясно различима от курсовата линия;

б) да е изобразена постоянно на екрана; в) да може свободно да се завърта на 360° наляво и надясно;

г) да бъде широка най-много 0,5° в края на екрана;

д) да е разположена от центъра на развъртане до скалата на разстоянието в периферията;

е) да изписва три- или четирицифрени десетични показатели за градусите.

4. Когато се използва механична линия на простиране, тя следва:

а) да може свободно да се завърта на 360° наляво и надясно;

б) да се простира от отбелязаното си начало до скалата на разстояние;

в) да няма допълнителни маркировки, и г) да е проектирана така, че показателите на отразените сигнали да се замъгляват ненужно.

Член 3.09.

Устройства за намаляване отраженията от морската повърхност и дъжда 1. Радиолокационното оборудване се конструира така, че да включва устройства за намаляване отраженията от морската повърхност и дъжда.

2. Работният диапазон на устройството против отраженията от морската повърхност (STC) при максимална настройка трябва да бъде ефикасно до 1200 m.

3. Радиолокационното оборудване не се комплектова с автоматични устройства за намаляване отраженията от морската повърхност и дъжда.

Член 3.10. Намаляване интерференциите от друго радиолокационно оборудване 1. Радиолокационното оборудване се комплектова с приспособление за намаляване интерференциите, причинявани от друго радиолокационно оборудване.

2. Работата на това приспособление не пречи на изобразяването на полезните цели.

Член 3.11. Съвместимост с радиомаяци

Сигналите от радиомаяците в съответствие с резолюция на ИМО А.423(ХI) се изписва ясно, като уредът за намаляване отраженията от дъжда (FTC) е изключен.

Член 3.12. Управление на усилването Обхватът на управление на степента на усилване е такъв, че при минимална настройка на уреда за намаляване отраженията от морската повърхност движението на повърхността на водата се вижда ясно и мощните радиолокационни отражения с площ на отражението, еквивалентна на 10 000 m2, да могат да бъдат елиминирани на всяка дистанция.

Член 3.13.

Настройване на честотата Дисплеят се оборудва с индикатор за настройка на честотата. Скалата за настройка е с дължина не по-малка от 30 mm. Индикаторът работи във всички обхвати, дори и без радиоло- кационно отражение. Индикаторът работи еднакво добре и при включване на управлението на степента на усилване или потискане на ехото от непосредствена близост. Дисплеят се оборудва с ръчно управление на настройката на честота.

Член 3.14. Навигационни линии за ориентация и инфор- мация на екрана 1. Върху екрана на радиолокатора могат да се налагат една върху друга само курсовата линия, пеленгаторната линия или кръговете на обхвата.

2. Освен радиолокационното изображение и в допълнение към информацията за експлоатация на радиолокационното оборудване може да се изписва само следната навигационна информация:

а) скорост на завиване; б) скорост на кораба; в) положение на руля; г) дълбочина на водата; д) курс по компаса. 3. Цялата информация на екрана освен радиолокационното изображение се показва квазистатично, а темпът на опресняването є съответства на експлоатационните изисквания.

Член 3.15. Чувствителност на системата Чувствителността на системата е такава, че стандартен отражател на разстояние от 1200 m да се появява ясно на екрана на радиолокатора при всеки оборот на антената. Когато се отнася за отражател от 1 m2 на същото разстояние, коефициентът на броя обороти на антената с радиолокационното ехо през определен период и общият брой обороти на антената в този същия период на база 100 оборота (темп на следите от радиолокационните сигнали) не е по-нисък от 0,8.

Член 3.16. Следа от целта Предходните положения на целта се показват посредством следа. Представянето на следата от целта е квазипостоянно и яркостта є помалка от тази на целта; следата на целта и радиолокационното изображение са в един и същи цвят. Времетраенето на следата се нагажда към експлоатационните изисквания, но не трае повече от два оборота на антената. Следата на целта не нарушава радиолокационното изображение.

Член 3.17. Съпътстващи индикатори Съпътстващите индикатори отговарят на всички изисквания, приложими за плаване с помощта на радиолокатор.

Глава4

МИНИМАЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВА-

НИЯ КЪМ РАДИОЛОКАЦИОННОТО

ОБОРУДВАНЕ

Член 4.01. Експлоатация 1. Всички средства за управление се разполагат така, че при тяхното използване цялата информация да се наблюдава едновременно и радиолокационното насочване на кораба да не бъде затруднявано.

2. Средствата за управление, които могат да се използват за изключване на оборудването или, ако бъдат включени, могат да доведат до повреда, се обезопасяват против случайно задействане.

3. Всички средства за управление и индикатори се оборудват с незаслепяващ източник на осветление, подходящ предвид околната осветеност и пригоден за намаляване до нула посредством независимо средство за управление.

4. Трябва да бъдат осигурени с отделни средства за управление следните функции:

а) готовност/включено; б) обхват; в) настройка; г) степен на усилване; д) отражения от морската вода (STC); е) отражения от дъжд (FTC); ж) подвижен индикатор за дистанция (VRM); з) курсор или електронната пеленгаторна линия (EBL);

и) премахване на курсовата линия на кораба (SHM);

В случаи че горните функции се управляват с въртящи се ключове, те не се подреждат концентрично един над друг.

5. Ключовете за управление на коефициента на усилване, отраженията от морската повърхност и отраженията от дъжда трябва да могат да се коригират със завъртане, чийто ефект да е пропорционален на ъгъла му.

6. Настройката на ключовете за управление е такава, че движението надясно или нагоре да има положителен ефект върху променливата, а движенията наляво и надолу да имат отрицателен ефект.

7. При използване на бутони те трябва да се откриват чрез допир, задействат чрез натиск и имат ясно различимо положение при освобождаване на контакта.

8. Трябва да има възможност да се коригира яркостта на следните променливи поотделно от нула до степента, изискваща се за експлоатационни цели:

а) радиолокационно изображение; б) фиксираните кръгове на дистанция; в) променливите кръгове на дистанция; г) скалата на пеленгите; д) навигационната информация по чл. 3.14., т. 2.

9. При условие разликата в яркостта на някои от изписаните стойности да е незначителна, а фиксираният кръг на обхвата, променливият кръг на обхвата и пеленгаторната линия могат да бъдат изключвани независимо един от друг, допуска се да има четири регулатора на яркостта, по един за всяка от следните групи стойности:

а) радиолокационно изображение и курсова черта;

б) фиксираните кръгове на обхвата; в) променливите кръгове на обхвата; г) пеленгаторната линия, скалата на пеленгите и навигационната информация по чл. 3.14., т. 2.

10. Яркостта на курсовата черта може да се коригира, но не и да се намали до нула.

11. За да се изключи курсовата черта, има регулатор с автоматично нулиране.

12. Започвайки от нула, уредите против отражение се управляват без степени.

Член 4.02. Изобразяване 1. “Радиолокационно изображение” означава представянето в мащаб на радиолокационните отражения на околните обекти и движението им по отношение на кораба върху екрана на устройството за радиолокационно изобразяване от един оборот на антената към друг, като диаметралната равнина на кораба и курсовата линия съвпадат във всеки един момент.

2. “Устройство за радиолокационно изобразяване (дисплей)” означава тази част от радиолокатора, в която се съдържа екранът.

3. “Екран” означава слабо отразяващата част от устройството за радиолокационно изобразяване, върху която се показват или само радиолокационното изображение, или радиолокационното изображение заедно с допълнителна навигационна информация.

4. “Действителен диаметър на радиолокационното изображение” означава диаметъра на най-голямото изцяло кръгло радиолокационно изображение от пълен оборот на антената във формата на телевизионно изображение.

5. “Растерно представяне” означава квазистатичното представяне на радиолокационното изображение от един пълен оборот на антената под формата на телевизионна картина.

Член 4.03. Характеристики на радиолокационното изображение 1. Действителният диаметър на радиолокационното изображение е не по-малък от 270 mm.

2. Диаметърът на кръга на външния обхват в скалите на разстоянията по чл. 3.03. е не помалък от 90 % от действителния диаметър на радиолокационното изображение.

3. За всички скали на разстоянията положението на антената се вижда в радиолокационното изображение.

Член 4.04. Цвят на дисплея Цветът на дисплея се избира на база физиологически фактори. Ако на екрана могат да се възпроизвеждат различни цветове, действителното радиолокационно изображение е едноцветно. Възпроизвеждането на различни цветове не води до смесване на цветове чрез налагане един върху друг или върху която и да е част на екрана.

Член 4.05. Честота на опресняване на изображението и времетраене 1. Радиолокационното изображение, показвано от дисплея, се заменя с актуално радиолокационно изображение на 2,5 s.

2. Всяко ехо на екрана трае най-малко за времето на един оборот на антената, но не подълго от два оборота на антената.

Времетраенето на радиолокационното изображение може да се постига по два начина: или чрез постоянно показване, или чрез периодично опресняване на изображението. Това периодично опресняване на изображението се осъществява при не по-малко от 50 Hz.

3. Разликите в яркостта между изписването на ехо и неговото остатъчно светене в рамките на един оборот на антената са възможно наймалки.

Член 4.06. Линейност на дисплея 1. Отклонението при линейността на радиолокационното изображение не превишава 5 %.

2. Във всички обхвати до 2 000 m се показва фиксирана права брегова линия на разстояние 30 m от антената на радиолокатора като права непрекъсната отразена структура без забележими изкривявания.

Член 4.07. Точност на обхвата и азимутни изисквания

1. Определяне на дистанцията до дадена цел посредством фиксирани или променливи кръгове на обхвата следва да бъде с точност до ± 10m или ± 1,5%, което се окаже по-голямо.

2. Ъгловата стойност на пеленга на даден обект не следва да се отклонява с повече от 1° от реалната стойност.

Член 4.08. Характеристики на антената и спектър на емисиите 1. Системата за задвижване на антената е такава, че да позволява правилна експлоатация при вятър със скорост до 100 km/h.

2. Системата за задвижване на антената има предпазен прекъсвач, чрез които предавката и задвижването на ротора да могат да бъдат изключени.

3. Хоризонталната диаграма на излъчване на антената, измерена в една посока, съответства на следните изисквания:

а)—3 dB, широчина на основния лист—не повече от 1,2°;

б)—20 dB, широчина на основния лист—не повече от 3,0°;

в) затихване при страничния лист в рамките на ± 10° около основния лист—не по-малко от 25 dB;

г) затихване при страничния лист извън ± 10° около основния лист—не по-малко от 32 dB.

4. Вертикалната диаграма на излъчване на антената, измерена в една посока, съответства на следните изисквания:

а)—3 dB, широчина на основния лист—не повече от 30°;

б) максимумът на основния лист е в хоризонталната ос;

в) затихване при страничния лист—не помалко от 25 dB.

5. Излъчваната високочестотна енергия е хоризонтално поляризирана.

6. Експлоатационната честота на оборудването е в обхват над 9 GHz, който е определен съгласно актуалните Радиорегламенти на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) за навигационно радиолокационно оборудване.

7. Честотният обхват на високочестотна енергия, излъчвана от антената, съответства на Радиорегламентите на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU).

Глава5

УСЛОВИЯ И МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА

РАДИОЛОКАЦИОННОТО ОБОРУДВАНЕ

Член 5.01. Безопасност, капацитет на натоварване и разпръскване на интерференциите Относно електрозахранването, безопасността, взаимната интерференция на бордовото оборудване, безопасната дистанция на компаса, устойчивостта на климатични въздействия, механичната здравина, отражението върху околната среда, излъчването на шум и маркировките на оборудването се прилагат изискванията и изпитвателните методи на публикация 945 на Международната електротехническа комисия IEC “Общи изисквания към морското навигационно оборудване”.

Член 5.02. Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост 1. Паразитните лъчения се измерват съгласно публикация 945 на Международната електротехническа комисия IEC “Интерференция при морското навигационно оборудване” в честотния обхват от 30 до 2000 MHz.

Следва да бъдат изпълнени изискванията по чл. 2.02., т. 1.

2. Следва да бъдат изпълнени изискванията по чл.2.02., т. 2 относно електромагнитната съвместимост.

Член 5.03. Процедури на изпитване 1. Изпитвателният полигон за изпитване на радиолокационно оборудване, показано в приложение 2, се подрежда на неподвижна водна повърхност с дължина най-малко 1,5 km и широчина от 0,3 km или върху терен с равностойни отразяващи свойства.

2. Като стандартен отражател се разглежда радиолокационен отражател, който при дължина на вълната 3,2 cm има напречно радиолокационно сечение, равностойно на 10 m2.

Равностойното напречно радиолокационно сечение (сигма) на триосен радиолокационен отражател и триъгълни повърхности за честота 9 GHz (3,2 cm) се пресмята по следната формула:

, където а е дължината на страната в метри. За стандартен отражател с триъгълни повърхности а = 0,222 m.

Размерите на рефлекторите, използвани за изпробване на обхвата, и дискриминацията при дължина на вълната 3,2 cm също се използват и когато изпитваното радиолокационно оборудване е на дължина на вълната, различна от 3,2 cm.

3. Стандартни отражатели се поставян на разстояния от 15, 50, 45, 60, 85, 300, 800, 1170, 1185 и 1200 m от мястото на антената. Освен стандартния отражател на 85 m стандартни отражатели се поставят на разстояние 5 m от двете страни под прав ъгъл към пеленгаторната линия.

Освен стандартния отражател на 300 m отражател с напречно радиолокационно сечение, равностойно на 300 m2, се поставя на разстояние 18 m под прав ъгъл към пеленгаторната линия.

Допълнителни отражатели с напречни радиолокационни сечения, равностойни на 1 и 1000 m2 се поставят под азимутен ъгъл не помалък от 15° един към друг, на същото разстояние 300 m от антената.

Освен стандартния отражател на 1,200 m стандартни отражатели и стандартен отражател с напречно радиолокационно сечение 1 m2 се поставят на разстояние от 30 m от двете страни, под прав ъгъл към пеленгаторната линия.

4. Радиолокационното оборудване се настройва до получаване на картина с най-добро качество. Коефициентът на усилване следва да се избере такъв, че в мястото непосредствено след обхвата на действие на уредите против отражение повече да не се забелязва шум.

Уредът против отраженията от морето (STC) се настройва на минимум, а уредът против отраженията от дъжда (FTC) се изключва.

Всички средства за контрол, които влияят на качеството на картината, се оставят непроменени през времетраенето на изпитването при определената височина на антената и се фиксират по подходящ начин.

5. Антената се поставя на желаната височина между 5 и 10 m над повърхността на водата или земята. Отражателите се поставят на такава височина над повърхността на водата или земята, че тяхното действително радиолокационно отражение да отговаря на стойността, определена в т. 2.

6. Всички отражатели, поставени в рамките на избрания обхват, при всички дистанции до 1200 m включително, се показват на екрана едновременно, като ясно отделени цели, независимо от азимутното положение на изпитвателното поле по отношение на курсовата черта.

7. Сигналите от радиомаяците, описани в чл. 3.11., се изписват ясно.

Всички изисквания, определени в настоящите разпоредби, са изпълнени на всяка височина на антената между 5 и 10 m, като се допускат само съществени корекции на уредите за управление.

Член 5.04. Измервания на антените Характеристиките на антените се измерват в съответствие с публикация 936 на Международната електротехническа комисия IEC “Корабни радиолокатори”.

Допълнение 1 Ъглова разделителна способност в обсег до

1200

m включително

Допълнение 2 Изпитвателен полигон за определяне разде- лителната способност на радиолокационно оборудване

ЧАСТIV МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА ПРИБОРИТЕ ЗА УКАЗ-

ВАНЕ СКОРОСТТА НА ЗАВИВАНЕ, ИЗ-

ПОЛЗВАНИ ЗА КОРАБОПЛАВАНЕ ПО

ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА

Глава1

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1.01.

Обхват Настоящите разпоредби излагат минималните технически и експлоатационни изисквания по отношение радиолокационното оборудване, използвано за корабоплаване по вътрешни водни пътища, както и разпоредбите за изпробване съответствието с тези минимални изисквания.

Член 1.02. Предназначение на приборите за указване скоростта на завиване Приборът за указване скоростта на завиване е предназначен да улеснява радиолокационното насочване и да улеснява и измерва темпа на обръщане на кораба към левия или десния борд.

Член 1.03. Изпитване за одобряване Приборът за указване скоростта на завиване не се инсталира на борда на корабите, докато не се установи чрез изпитване на типа, че това оборудване отговаря на минималните изисквания, определени в настоящите разпоредби.

Член 1.04. Заявление за изпитване за одобряване 1. Заявленията за изпитване на типа на прибор за указване скоростта на завиване се подават до компетентен изпитващ орган в някоя държава—член на Европейския съюз.

Комитетът по чл. 19 на Директива 2006/87/ ЕО се уведомява за съответните овластени за това органи.

2. Всяко заявление се придружава от следните документи:

а) подробно техническо описание в два екземпляра;

б) два пълни комплекта документи за монтаж и обслужване;

в) наръчник за експлоатация в два екземпляра.

3. Чрез изпитвания заявителят доказва или дава възможност да се докаже, че приборът за указване скоростта на завиване отговаря на минималните изисквания на настоящите разпоредби.

Резултатите от изпитванията и докладите от измерванията се прилагат към заявлението.

Тези документи и информацията, получена при изпитванията, се съхраняват от компетентния изпитващ орган.

4. За целите на изпитването за одобряване “заявител” означава юридическо или физическо лице, под чието име, търговска марка или друга форма на идентификация се произвежда или продава оборудването, представено за изпитване.

Член 1.05. Одобряване на типа 1. Ако оборудването премине изпитванието на типа, компетентният изпитващ орган издава удостоверение за съответствие. Ако оборудването не отговори на минималните изисквания, заявителят писмено се уведомява за причините за отказ на одобрение.

Одобрението се издава от компетентния орган.

Компетентният орган уведомява Комитета по чл. 19 на Директива 2006/87/ЕО за одобреното от него оборудване.

2. Всеки изпитващ орган има право във всеки момент да избере оборудване от производствена серия за проверка.

Ако при проверката се установят дефекти в оборудването, одобрението на типа може да бъде анулирано.

Одобрението на типа се анулира от органа, който го е издал.

3. Одобрението на типа е валидно 10 години и може да бъде подновено при поискване.

Член 1.06. Маркиране на оборудването и номер на одобрението 1. Всеки компонент на оборудването се маркира неизличимо с името на производителя, търговското описание на оборудването, типа оборудване и серийния номер.

2. Номерът на одобрението, определен от компетентния орган, се поставя по траен начин върху управляващото устройство по такъв начин, че да остава ясно видим, след като оборудването бъде монтирано.

Състав на номера на одобрението:

e-NN-NNN е = Европейски съюз NN = код на одобряващата държава, където: 1 = Германия 19 = Румъния 2 = Франция 20 = Полша 3 = Италия 21 = Португалия 4 = Нидерландия 23 = Гърция 5 = Швеция 24 = Ирландия 6 = Белгия 26 = Словения 7 = Унгария 27 = Словакия 8 = Чешка република 29 = Естония 9 = Испания 32 = Латвия 11 = Обединено кралство 34 = България 12 = Австрия 36 = Литва 13 = Люксембург 49 = Кипър 17 = Финландия 50 = Малта 18 = Дания NNN = трицифрен номер, който се определя от компетентния орган.

3. Номерът на одобрението се използва само заедно със съответното одобрение.

Задължение на заявителя е да представя и полага номера на одобрението.

4. Компетентният орган незабавно уведомява Комитета по чл. 19 на Директива 2006/87/ЕО за определения номер на одобрението.

Член 1.07. Декларация от производителя Всяка единица оборудване се придружава от декларация на производителя в смисъл, че отговаря на приетите минимални изисквания и че е идентична във всяко отношение с оборудването, представено за изпитване.

Член 1.08. Промени в одобреното оборудване 1. Всякакви промени, внасяни във вече одобрено оборудване, водят до отнемане одобрението на вида.

Когато се планират промени, данните за тях се представят в писмена форма на компетентния изпитващ орган.

2. Овластеният за това орган взема решение дали одобрението остава валидно или дали се налага нова проверка или изпитване на типа. В случай че се даде ново одобрение, се издава и нов номер на одобрението.

Глава2

ОБЩИ МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ

РАДИОЛОКАЦИОННОТО ОБОРУДВАНЕ

Член 2.01. Конструкция, проектиране 1. Приборите за указване скоростта на завиване следва да бъдат годни за експлоатация на борда на корабите, плаващи по вътрешни водни пътища.

2. Конструкцията и проектите на оборудването следва да са в съответствие с най-новите постижения в областта както от механична, така и от електротехническа гледна точка.

3. При отсъствие на конкретни разпоредби на настоящата наредба в приложение № 2 на наредбата за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, или в настоящите разпоредби, по отношение на захранването с енергия, безопасността, взаимната интерференция на бордовото оборудване, безопасната дистанция на компаса, устойчивостта на климатични въздействия, механичната здравина, отражението върху околната среда, излъчването на шум и маркировките на оборудването се прилагат изискванията и изпитвателните методи на публикация 945 на Международната електротехническа комисия IEC “Общи изисквания към морското навигационно оборудване”. Освен това оборудването съответства на всички изисквания на тези разпоредби при температури на околната среда от 0 до 40°С.

Член 2.02. Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост 1. В честотния обхват от 30 до 2000 MHz напрегнатостта на полето на паразитните лъчения не превишава 500 µV/m.

В честотните обхвати от 156 до 165 MHz, 450 до 470 MHz и 1,53 до 1,544 MHz напрегнатостта на полето не превишава 15 µV/m. Тези напрегнатости на полето са валидни за разстояние на изпитване 3 m от оборудването, което се изпитва.

2. Оборудването съответства на минималните изисквания за напрегнатост на електромагнитното поле от не повече от 15 V/m в непосредствена близост до изпитваното оборудване в честотния обхват от 30 до 2000 MHz.

Член 2.03. Експлоатация 1. Оборудването няма повече приспособления за управление, отколкото са необходими за правилната му експлоатация.

Проектът, маркировката и боравенето с приспособления за управление са такива, че да позволяват тяхното просто, недвусмислено и бързо използване. Подредбата им е такава, че доколкото е възможно, да предотвратява грешките при работа.

Приспособленията, които не са необходими за нормална работа, не са леснодостъпни.

2. Всички приспособления за управление са оборудвани със символи и/или маркировки на английски език. Символите съответстват на публикация 417 на Международната електротехническа комисия IEC.

Всички цифри и букви са с височина не помалко от 4 mm. Ако може да бъде доказано, че поради технически причини такива цифри и букви не са възможни и ако за експлоатацията могат да бъдат приети цифри и букви да са с височина, по-малка от 4 mm, допуска се намаляване до 3 mm. 3. Оборудването се проектира по такъв начин, че грешките при работа да не могат да доведат до отказ.

4. Всякакви функции над и свръх минималните изисквания, каквито са съоръженията за свързване с друго оборудване, се подсигуряват по такъв начин, че оборудването да отговаря на минималните изисквания при всякакви условия.

Член 2.04. Инструкции за експлоатация За всеки агрегат се предоставя подробна инструкция за експлоатация. Тя се предлага на български, английски, немски, френски и холандски език и съдържа поне следната информация:

а) задействане и експлоатация; б) поддържане и обслужване; в) общи указания за безопасността.

Член 2.05. Монтаж и експлоатационни изпитвания

1. Монтажът, замяната и експлоатационните изпитвания се провеждат съгласно изискванията на част V.

2. Ориентацията на инсталацията по отношение на линията на кила е означена върху сензорната част на прибора за указване скоростта на завиване. Предоставят се инструкции за монтаж за осигуряване на максимална нечувствителност към другите нормални движения на кораба.

Глава3

МИНИМАЛНИ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРИБОРИТЕ ЗА

УКАЗВАНЕ СКОРОСТТА НА ЗАВИВАНЕ

Член 3.01. Експлоатационна готовност на прибора за указване скоростта на завиване 1. При задействане от студено състояние приборът за указване скоростта на завиване е в пълна работна готовност в рамките на 4 min.

2. В случай на задействане на прибора се включва предупредителен сигнал. Има възможност един човек да борави с радиолокационното оборудване и да наблюдава дисплея едновременно.

3. Безжични уреди за дистанционно управление не се допускат.

Член 3.02. Индикиране на скоростта на завиване 1. Промяната на курса се индикира по скала с деления, в средата на която е отбелязана точка “0”. Възможно е да се разчитат посоката и темпът на промяна на курса с необходимата точност. Допускат се индикатори под формата на стрелки и хистограми.

2. Скалата на указателя е не по-малко от 20 сm по-дълга и може да бъде кръгла или като права линия.

Скалите като права линия могат да се разполагат само хоризонтално.

3. Не се допускат указатели, които са само цифрови.

Член 3.03. Измервателни обхвати Приборите за указване скоростта на завиване могат да бъдат снабдени с един или повече измервателни обхвата. Препоръчват се следните измервателни обхвати: 30°/min; 60°/min; 90°/ min; 180°/min; 300°/min.

Член 3.04. Точност на индикираната скорост на завиване

Индикираната промяна на курса не може да се отклонява с повече от 2 % от измеримата максимална стойност или с повече от 10 % от действителната стойност, което се окаже поголямо (виж допълнението).

Член 3.05. Чувствителност Експлоатационният праг следва да бъде понисък или равен на промяната в ъгловата скорост, равностойна на 1 % от индикираната стойност.

Член 3.06. Наблюдение на работата 1. В случай че указателят за промяната на курса не работи в изисквания обхват на точност, това трябва да бъде индикирано.

2. Ако се използва жироскоп, всеки критичен спад в темпа на въртене на жироскопа се сигнализира от индикатор. Критичен спад в темпа на въртене на жироскопа е налице, когато точността спадне с 10 %.

Член 3.07. Нечувствителност към другите нормални движения на кораба 1. Клатенето на кораба до 10° при темп на смяна на курса 4° в секунда не води до грешки при измерванията свръх определените толеранси.

2. Въздействия от вида, каквито могат да се получат при швартоване, не водят до грешки при измерванията свръх определените толеранси.

Член 3.08. Нечувствителност на магнитни полета Приборът за указване скоростта на завиване следва да бъде нечувствителен към магнитните полета, които обичайно се наблюдават на борда на кораба.

Член 3.09. Съпътстващи индикатори Съпътстващите индикатори следва да отговарят на всички изисквания, приложими към прибора за указване скоростта на завиване.

Глава4

МИНИМАЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВА-

НИЯ КЪМ ПРИБОРИТЕ ЗА УКАЗВАНЕ

СКОРОСТТА НА ЗАВИВАНЕ

Член 4.01. Експлоатация 1. Всички средства за управление са разположени така, че при използването им никоя информация да не остава извън полезрението и радиолокационното насочване да не бъде затруднявано.

2. Всички средства за управление и индикатори са оборудвани с незаслепяващ източник на осветление, подходящ предвид околната осветеност и пригоден за намаляване до нула посредством независимо средство за управление.

3. Настройката на ключовете за управление е такава, че движението надясно или нагоре има положителен ефект върху променливата, а движенията наляво и надолу имат отрицателен ефект.

4. Ако се използват бутони, възможно е те да се намират и задействат чрез допир. Също така те имат ясно различимо освобождаване на контакта.

Член 4.02. Амортизиращи устройства 1. Сензорната система е предпазена с амортисьори за критични стойности. Константата на амортизация (63 % от пределната стойност) не превишава 0,4 s.

2. Индикаторът е предпазен с амортисьори за критични стойности.

Допускат се средства за контрол за засилване на амортизиращия ефект.

При никакви обстоятелства константата на амортизация не превишава 5 s.

Член 4.03. Свързване на допълнително оборудване

1. Ако приборът за указване скоростта на завиване може да бъде свързан със съпътстващи индикатори или подобно оборудване, индикацията на промяната на курса следва да остава използваема като електрически сигнал.

Промяната на курса продължава да се индикира с галванично заземяване и еквивалентна на аналогово напрежение 20 mV/градус ± 5 % и максимално вътрешно съпротивление 100 ї.

Полярността е положителна, когато корабът завива към десния борд, и отрицателна— когато корабът завива към левия борд.

Работният праг не превишава 0,3°/min. Нулевата грешка не следва да превишава 1°/ min при температури от 0 до 40°С.

Когато приборът е включен, а сензорът не е изложен на влиянието на движение, паразитното напрежение на сигнала на изход, измерено с 10 Hz пропусклива лента с плътен филтър, не следва да превишава 10 mV.

Сигналът на скоростта на завиване се получава без допълнително амортизиране извън границите, посочени в чл. 4.02., т. 1.

2. Осигурява се външен алармен ключ, който се инсталира като галванично изолиран прекъсвач за индикатора.

Външната аларма се включва при затваряне на контакта:

а) в случай че приборът за указване скоростта на завиване бъде изключен; или б) в случай че приборът за указване скоростта на завиване не работи; или в) ако оперативното управление е реагирало на прекомерна грешка (чл. 3.06.).

Глава5

УСЛОВИЯ И МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА

ПРИБОРИТЕ ЗА УКАЗВАНЕ СКОРОСТТА НА ЗАВИВАНЕ

Член 5.01. Безопасност, капацитет на натоварване и разпръскване на интерференциите Относно електрозахранването, безопасността, взаимната интерференция на бордовото оборудване, безопасната дистанция на компаса, устойчивостта на климатични въздействия, механичната здравина, отражението върху околната среда, излъчването на шум и маркировките на оборудването се прилагат изискванията и изпитвателните методи на публикация 945 на Международната електротехническа комисия IEC “Общи изисквания към морското навигационно оборудване”.

Член 5.02. Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост 1. Паразитните лъчения се измерват съгласно публикация 945 на Международната електротехническа комисия IEC “Интерференция при морското навигационно оборудване” в честотния обхват от 30 до 2000 MHz .

Изпълняват се изискванията по чл. 2.02., т. 1. 2. Следва да бъдат изпълнени изискванията по чл. 2.02., т. 2 относно електромагнитната съвместимост.

Член 5.03. Процедури на изпитване 1. Приборите за указване скоростта на завиване се задействат и изпробват при номинални и гранични условия. В тази връзка влиянието на работното напрежение и на околната температура се изпробва до предписаната гранична стойност. Освен това посредством радиопредаватели в близост до приборите се създават максимални магнитни полета.

2. При условията, описани в т. 1, неточностите на приборите следва да остават в рамките на толерансите, посочени в допълнението.

Всички други изисквания следва да бъдат изпълнени.

Допълнение Максимални толеранси за грешките в показанията на приборите за указване скоростта на завиване

Относителна индикация на скоростта на завиване като % от граничните стойности

Относително отклонение на индикираната стойност като % от измерената стойност

ЧАСТV ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ МОНТА-

ЖА И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗПИТВАНЕ НА

РАДИОЛОКАЦИОННОТО ОБОРУДВАНЕ И ПРИБОРИТЕ ЗА УКАЗВАНЕ СКОРОСТ-

ТА НА ЗАВИВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ НА КО-

РАБИ, ПЛАВАЩИ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ

ПЪТИЩА

Член 1 Обхват Целта на настоящите изисквания е да се осигури в интерес на безопасността и реда на плаване с помощта на радиолокатор по вътрешните водни пътища в Общността навигационното радиолокационо оборудване и приборите за указване скоростта на завиване да бъдат инсталирани по оптимални технически и ергономични стандарти и монтажът да бъде последван от работно изпитване. Устройствата за ECDIS за вътрешните водни пътища, които могат да се използват в навигационен режим, се третират като навигационно радиолокационно оборудване по смисъла на настоящите разпоредби.

Член 2 Одобряване на оборудването За плаване с помощта на радиолокатор по вътрешните водни пътища в Общността се разрешава да бъде монтирано само оборудване, съответстващо на приложимите разпоредби на настоящата наредба, върху което е положен номер за одобрение.

Член 3 Одобрени специализирани фирми 1. Монтажът, замяната, ремонтът или поддръжката на радиолокационното оборудване и приборите за указване скоростта на завиване се изпълняват само от лица, одобрени от овластените за това органи в съответствие с чл. 1.

2. Одобрение може да бъде издадено от овластения за това орган за ограничен срок и може да бъде оттеглено от компетентния орган във всеки момент, ако условията по чл. 1 престанат да се изпълняват.

3. Овластеният орган без отлагане уведомява комитета по чл. 19 от директива 2006/87/ЕО за специализираните фирми, които е одобрил.

Член 4 Изисквания за бордово електрозахранване

Всички вериги за подаване на електроенергия за радиолокационното оборудване и приборите за указване на скоростта на завиване следва да имат собствени предпазители и по възможност да бъдат безотказни.

Член 5 Монтаж на радиолокационната антена 1. Радиолокационната антена се инсталира възможно най-близо до линията от носа към кърмата. В близост до антената няма препят- ствия, създаващи фалшиво ехо или сенки. При необходимост антената се монтира на бака. Монтажът и укрепването на радиолокационната антена към работното є положение са достатъчно стабилни, за да позволят на радиолокационното оборудване да работи в рамките на определените граници на точност.

2. След като ъгловата грешка при монтажа бъде коригирана и оборудването включено, разликата между подвижната линия и линията от носа към кърмата не превишава 1°.

Член 6 Монтаж на устройството на дисплея и устройството за управление 1. Устройството на дисплея и устройството за управление се монтират в рулевата рубка по такъв начин, че оценката на радиолокационното изображение и работата на оборудването да не представляват трудност. Азимутната ориентация на радиолокационното изображение е в съответствие с нормалното разположение на околните обекти. Скобите и подвижните конзоли се конструират по такъв начин, че да могат да бъдат фиксирани в положение без вибрации.

2. По време на плаване с помощта на радиолокатор изкуствено осветление не се отразява по посока оператора на радиолокатора.

3. Когато устройството за управление не е част от устройството на дисплея, се поставя в кожух в рамките на 1 m от устройството на дисплея. Безжични уреди за дистанционно управление не се допускат.

4. Ако се монтират съпътстващи индикатори, те съответстват на изискванията, приложими към радиолокационното навигационно оборудване.

Член 7 Монтаж на прибора за указване скоростта на завиване 1. Сензорната система се монтира по възможност в средата на кораба, хоризонтално и успоредно с линията от носа към кърмата. Доколкото е възможно, приборът се монтира така, че да е изложен на умерени температурни промени и да не е подложен на вибрации. При възможност индикаторното устройство на прибора се монтира над дисплея на радиолокатора.

2. Ако се монтират съпътстващи индикатори, те съответстват на изискванията, приложими към прибора за указване скоростта на завиване.

Член 8 Монтаж на сензора за местоположение Сензорът за местоположение (т.е. антената DGPS) се монтира по такъв начин, че да се осигури работата му с най-голяма точност и да не бъде неблагоприятно повлиян от надстройките или предавателното оборудване на борда на кораба.

Член 9 Монтаж и работно изпитване Преди оборудването да бъде включено за първи път след монтажа или след подновяване или продължаване на удостоверението за проверка на кораба (освен в случаите съгласно чл. 2.09., т. 2 от приложение II), както и при всяка промяна на кораба, която е вероятно да засегне експлоатационните условия на оборудването, от компетентния орган или от фирма, оправомощена съгласно чл. 3, се провежда изпитване на монтажа и работата. За целта се спазват следните условия:

а) електрозахранването има отделен предпазител;

б) работното напрежение е в рамките на толерансите (чл. 2.01 от част III);

в) кабелите и монтажът им съответстват на разпоредбите на приложение II, а при необходимост—и на ADNR;

г) броят на оборотите на антената достига 24 в минута; д) в близост до антената няма пречки, затрудняващи корабоплаването;

е) предпазителят на антената е в изправност; ж) разположението на дисплеите, приборите за указване на скоростта на завиване и уредите за управление е ергономично и лесно за ползване;

з) разликата между подвижната линия на радиолокационното оборудване и линията от носа към кърмата не превишава 1°;

и) точността на обхвата и азимутните изписвания съответстват на изискванията (измерване с използване на известни цели);

й) линейността на кратки разстояния е точна (за влачене и тласкане);

к) минималният изписван обсег е 15 m включително;

л) центърът на изображението e видим, а диаметърът му не превишава 1 mm;

м) фалшиво ехо вследствие на отразяване и нежелателни сенки на подвижната линия не се наблюдават или не застрашават безопасността на корабоплаването;

н) уредите срещу отражения от водната повърхност или дъжда (УВЧ и КМИ) и механизмите за управлението им работят правилно;

о) регулаторът на коефициента на усилване е в изправност;

п) фокусът и дефиницията на изображението са правилни;

р) посоката на завой на кораба се показва от прибора за указване скоростта на завиване, а нулевата позиция при движение право напред е правилна;

с) радиолокационното оборудване не е чувствително към предавания на корабното радиооборудване или към интерференция от други бордови източници;

т) радиолокационното оборудване и индикаторът на скоростта на завиване не смущават друго бордово оборудване;

Освен това устройствата за ECDIS за вътрешните водни пътища трябва да спазват следните условия:

у) статистическата грешка относно местоположението по отношение на картата не превишава 2 m;

ф) статистическата грешка за фазата на ъгъла относно картата не превишава 1°.

Член 10 Удостоверение за инсталиране и изпитване

След успешното приключване на изпитването съгласно чл. 8 овластеният орган или одобрената фирма издават удостоверение по образеца от допълнението. Това удостоверение следва постоянно да се намира на борда.

Ако условията на изпитването са изпълнени, следва да се състави списък на недостатъците. Евентуално съществуващо удостоверение се отнема или се изпраща на компетентния орган от одобрената фирма.

Допълнение Образец на удостоверение за инсталация и изпитване на радиолокационното оборудване и приборите за указване скоростта на завиване

ОБРАЗЕЦ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ИНСТАЛАЦИЯ И ИЗПИТВАНЕ НА РАДИОЛОКАЦИ-

ОННОТО ОБОРУДВАНЕ И ПРИБОРИТЕ ЗА УКАЗВАНЕ СКОРОСТТА НА ЗАВИВАНЕ

Тип/име на кораба: ............................................................................................................................................... Официален регистрационен номер на кораба: ............................................................................................. Собственик на кораба Име:........................................................................................................................................................................... Адрес: ....................................................................................................................................................................... Телефон:................................................................................................................................................................... Радиолокатори:.................................................................. Брой: ........................................ Пореден № Предназначение Тип № на одобрение Пореден №

Прибор за указване скоростта на завиване ....................................... Брой: ...........................

Пореден № Предназначение Тип № на одобрение Пореден №

С настоящото се удостоверява, че радиолокационното оборудване и приборите за указване скоростта на завиване на горепосочения кораб отговарят на изискванията за изпитване на монтажа и работата на радиолокационното оборудване и приборите за указване скоростта на завиване, използвани на корабите, плаващи по вътрешни водни пътища Одобрена фирма Наименование: ....................................................................................................................................................... Адрес: ....................................................................................................................................................................... Телефон:...................................................................................................................................................................

(печат)

Място: ................................. Дата: .......................... Подпис:

.................................................................................................................................................................................... Овластен орган: ..................................................................................................................................................... Адрес: ....................................................................................................................................................................... Телефон:...................................................................................................................................................................

ЧАСТVI ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА ИНСТИТУТИТЕ, ОДОБРЕНОТО ОБОРУДВАНЕ И ОДОБРЕНИТЕ ФИРМИ ЗА НЕГОВОТО ИНСТАЛИРАНЕ

Както е предвидено в част IV и част V

А. Овластени органи Съгласно чл. 1.04., т. 1 от част I

Б. Одобрено радиолокационно оборудване

Съгласно чл. 1.06., т. 4 от част IV

№ Тип Производител Собственик Дата и № на одоб- Документ № държава на рението одобрението

В. Одобрени индикатори на скоростта на завиване

Съгласно чл. 1.06., т. 4 от част IV

№ Тип Производител Собственик Дата и № на одоб- Документ № държава на рението одобрението

Г. ОДОБРЕНИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ФИРМИ ЗА ИНСТАЛИРАНЕ ИЛИ ПОДМЯНА НА РА-

ДИОЛОКАЦИОННОТО ОБОРУДВАНЕ И ПРИБОРИТЕ ЗА УКАЗВАНЕ СКОРОСТТА НА

ЗАВИВАНЕ Съгласно чл. 3 от част V NB: Буквите в колона 4 се отнасят за предназначенията от колона 1 от точки Б. (радиолокационното оборудване) и В. (приборите за указване скоростта на завиване).

Фирма Адрес Одобрени типове оборудване, изброени в колона 1

Приложение № 3 към чл. 111, ал. 2

Предупредителни знаци

Фигура 1 Вход за външни лица забранен

Цветове: червено/бяло/черно

Фигура 2 Цветове: червено/бяло/черно Забранено паленето на огън и пушенето

Фигура 3 Цветове: червено/бяло Пожарогасител

Фигура 4 Цветове: черно/жълто Предупреждение за обща опасност

Фигура 5 Цветове: червено/бяло

Маркуч за гасене на пожар

Фигура 6 Цветове: червено/бяло Пожарогасителна инсталация

Фигура 7 Цветове: синьо/бяло Да се носят предпазни средства против шум

Фигура 8 Цветове: зелено/бяло

Комплект за първа помощ

Фигура 9 Цвят: кафяв/бял

Бързозатварящ се клапан на цистерната

Реално използваните символи може леко да се различават или да бъдат по-подробни от графичните изображения в настоящото допълнение, стига значението да не бъде променено и разликите и промените да не го правят неразбираемо.

Приложение № 4 към § 6

Използваните съкращения имат следното значение и приложение: 1. Разпоредбата “НЗР” не се отнася за плавателни средства, които вече са в експлоатация, освен ако въпросните части не се заменят или реконструират, т.е. разпоредбата важи само по отношение на кораби, като: Н—новопостроени плавателни средства; З—замяна на части или пространства; Р—реконструкция. 2. В случай че съществуващи части се заменят от заместващи части с използване на същата технология и те са от същия вид, това не съставлява замяна по смисъла на ПРЗ. 3. Разпоредбата “Издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността” се изпълнява по времето на следващото издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след указаната дата. Членове и параграфи Съдържание Краен срок и бележки

1

2

3 Глава втора Чл. 8, ал. 1—5 Положение на таранната НЗР, най-късно при първото подновяване или преграда издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 10, ал. 1 Жилищни помещения НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 10, ал. 1 Оборудване за безопасност НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 10, ал. 2 Газонепроницаемо отделяне НЗР, най-късно при първото подновяване или на жилищните помещения издаване на корабното удостоверение на от машинните отделения, Общността, извършено след 01.01.2010 г. котелните отделения и трюмовете

1

2

3 Чл. 11, ал. 2 Контрол на вратите в кър- НЗР, най-късно при първото подновяване или мовите прегради издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 12 Котвите да не стърчат в НЗР, най-късно при първото подновяване или носовите части на плаваиздаване на корабното удостоверение на телните съдове Общността, извършено след 01.01.2041 г. Чл. 15, ал. 2 Изолационен материал, НЗР, най-късно при първото подновяване или използван в машинните издаване на корабното удостоверение на отделения Общността Чл. 15, ал. 3 и 4 Отвори и заключващи НЗР, най-късно при първото подновяване или устройства издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 18 Изходи от машинните Машинните отделения, които не са третирани отделения като такива съгласно § 1 преди 1995 г., трябва да бъдат оборудвани с втори изход при НЗР, найкъсно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Глава четвърта Чл. 33, ал. 1 Минимална скорост За плавателни средства, построени преди 1996 г., най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Глава пета Чл. 38, ал. 1 Маневреност, както се изиск- НЗР, най-късно при първото подновяване или ва съгласно глава четвърта издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 38, ал. 3 Постоянни наклони и окол- НЗР, най-късно при първото подновяване или ни температури издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 40, ал. 3 Проектиране на балера на За плавателни средства, заложени преди 1996 г.: руля НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 41, ал. 1 Наличие на отделни хидрав- НЗР, най-късно при първото подновяване или лични цистерни издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г.; Дублирани регулиращи кла- НЗР, най-късно при първото подновяване или пани в случай на хидравличиздаване на корабното удостоверение на ни задвижващи звена Общността, извършено след 01.01.2020 г. Отделни тръбопроводи за НЗР, най-късно при първото подновяване или второто задвижващо звено издаване на корабното удостоверение на в случай на хидравлични Общността, извършено след 01.01.2020 г. задвижващи звена Чл. 41, ал. 2 Задействане на второто НЗР, най-късно при първото подновяване или задвижващо звено чрез издаване на корабното удостоверение на едно единствено действие Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 41, ал. 3 Маневреността, както се НЗР, най-късно при първото подновяване или изисква съгласно глава издаване на корабното удостоверение на четвърта, осигурена с второ Общността, извършено след 01.01.2035 г. задвижващо звено/ръчно задвижване Чл. 42 Свързване на други консу- НЗР, най-късно при първото подновяване или матори към хидравличните издаване на корабното удостоверение на задвижващи звена на руле- Общността, извършено след 01.01.2020 г. вата апаратура Чл. 47, ал. 1 Щурвалът на ръчния привод НЗР, най-късно при първото подновяване или не се привежда в действие с издаване на корабното удостоверение на механичен привод Общността, извършено след 01.01.2010 г.

1

2

3 Чл. 50, ал. 1 Две независими системи за НЗР, най-късно при първото подновяване или задействане издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 53, т. 1 Сигнализация за нивото на НЗР, най-късно при първото подновяване или хидравличните цистерни и издаване на корабното удостоверение на сигнализация за работното Общността, извършено след 01.01.2010 г. налягане Чл. 53, т. 1 Наблюдение на буферните НЗР, най-късно при първото подновяване или устройства издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 54, ал. 1 Изисквания към електричес- НЗР, най-късно при първото подновяване или кото оборудване съгласно издаване на корабното удостоверение на чл. 186—192 Общността, извършено след 01.01.2015 г. Глава шеста Чл. 61, ал. 2—4 Мъртва зона пред кораба до НЗР, най-късно при първото подновяване или две дължини на кораба, ако издаване на корабното удостоверение на той е с дължина под 250 m Общността, извършено след 01.01.2049 г. Чл. 62, ал. 2 Безпрепятствена видимост НЗР, най-късно при първото подновяване или по обичайната ос на наблюиздаване на корабното удостоверение на дение на рулевия Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 63, ал. 3—5 Минимално предаване на НЗР, най-късно при първото подновяване или светлина издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 65, ал. 6 и 7 Изключване на алармите НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, освен ако рулевата рубка е била оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор Чл. 66 Автоматично превключване НЗР, най-късно при първото подновяване или към друг източник на енергия издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 67 Управление на главните дви- НЗР, най-късно при първото подновяване или гатели и рулевите системи издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 70 Управление на главния Освен ако рулевата рубка не е била оборудвана за двигател управление от едно лице с радиолокатор: найкъсно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г., ако посоката на движение може да се постигне директно; найкъсно до 01.01.2010 г. за останалите двигатели Чл. 87 Система за тревога НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 90, ал. 1 Спускаеми рулеви рубки НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Нехидравлични системи за спускане: най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 90, ал. 2—4 НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Глава седма Чл. 93 Само двигатели с вътрешно НЗР, най-късно при първото подновяване или горене, използващи горива издаване на корабното удостоверение на с точка на възпламеняване Общността, извършено след 01.01.2015 г. над 55°С

1

2

3 Чл. 94 Обезопасяване на двигате- НЗР, най-късно при първото подновяване или лите срещу случайно запализдаване на корабното удостоверение на ване Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 97 Автоматична защита на НЗР, най-късно при първото подновяване или частите на двигателите издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 101 Контролни устройства НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 102, ал. 1 Автоматична защита от НЗР, най-късно първото подновяване или превишение на оборотите издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 103 Проектиране на отворите НЗР, най-късно при първото подновяване или на валовете издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 107 Стоманени резервоари за НЗР, най-късно при първото подновяване или течни горива издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 108 Автоматично затваряне НЗР, най-късно при първото подновяване или вентилите на резервоарите издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 109, ал. 1 Резервоари за гориво не НЗР, най-късно при първото подновяване или могат да се разполагат преди издаване на корабното удостоверение на таранната преграда Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 109, ал. 2 Резервоари за гориво и тех- НЗР, най-късно при първото подновяване или ните фитинги не могат да се издаване на корабното удостоверение на разполагат над двигатели Общността, извършено след 01.01.2010 г. или изпускателни тръби Дотогава безопасното изливане на горивата трябва да се осигури с подходящи устройства Чл. 110, ал. 3—5 Монтаж и размери на тръ- НЗР, най-късно при първото подновяване или бите за проветряване и изпусиздаване на корабното удостоверение на кателните тръби Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 111, ал. 1 Бързозатварящ се клапан на НЗР, най-късно при първото подновяване или цистерната, управляван от издаване на корабното удостоверение на палубата, дори ако въпрос- Общността, извършено след 01.01.2015 г. ните помещения са затворени Чл. 113, ал. 1 Уредите за измерване вмес- НЗР, най-късно при първото подновяване или тимостта да могат да се четат издаване на корабното удостоверение на до равнището на максимално Общността, извършено след 01.01.2010 г. напълване Чл. 117 Контрол на равнището на НЗР, най-късно при първото подновяване или напълване не само за основиздаване на корабното удостоверение на ните двигатели, а също и за Общността, извършено след 01.01.2015 г. другите двигатели, необходими за безопасна експлоатация на кораба Чл. 128, ал. 3 и чл. 129 Обикновено спирателно НЗР, най-късно при първото подновяване или устройство не е достатъчно издаване на корабното удостоверение на за свързване на местата за Общността, извършено след 01.01.2010 г. баласт с осушителните тръбопроводи на трюмовете, които могат да приемат баласт Чл. 130 Измервателни устройства в НЗР, най-късно при първото подновяване или трюмовете издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 133, ал. 1 и 2 Съоръжения за събиране на НЗР, най-късно при първото подновяване или маслена вода и съхранение издаване на корабното удостоверение на на отработени масла Общността, извършено след 01.01.2010 г.

1

2

3 Чл. 135, ал. 2 Ограничение за емисиите от НЗР, най-късно при първото подновяване или 65 dB(A) при неподвижни издаване на корабното удостоверение на кораби Общността, извършено след 01.01.2015 г. Глава осма Чл. 136, ал. 2 Съответни документи, които НЗР, най-късно при първото подновяване или се представят на ИА “МА” издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 137, ал. 1, т. 2 Схемите на превключванията НЗР, най-късно при първото подновяване или за главното разпределително издаване на корабното удостоверение на табло, аварийното разпреде- Общността, извършено след 01.01.2010 г. лително табло и разпределителния щит да се съхраняват на борда Чл. 138, ал. 1 Температури на средата вътре НЗР, най-късно при първото подновяване или и на палубата издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 139 Системи за електрозахран- НЗР, най-късно при първото подновяване или ване издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 143 Напречни сечения за заземя- НЗР, най-късно при първото подновяване или ващите проводници издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 158, ал. 2—5 Ефективна система за венти- НЗР, най-късно при първото подновяване или лация, когато акумулаторииздаване на корабното удостоверение на те се поставят в затворен Общността отсек, кутия или шкаф Чл. 165, ал. 3 Разпределителни устройства НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 166, ал. 2 Детектор за заземяване, НЗР, най-късно при първото подновяване или пригоден да подава видим издаване на корабното удостоверение на и звуков алармен сигнал Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 168 Аварийни прекъсвачи НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 171, ал. 2 Забрана на еднополюсни НЗР, най-късно при първото подновяване или прекъсвачи в перални, бани, издаване на корабното удостоверение на миялни и други помещения Общността, извършено след 01.01.2010 г. с мокри приспособления Чл. 174 Минимално напречно сечение НЗР, най-късно при първото подновяване или от 1,5 mm2 на кабел издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 178 Кабелите, свързани със спус- НЗР, най-късно при първото подновяване или каемите рулеви рубки издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 181, ал. 2 Втори вериги НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 184 и 185 Аларми и системи за без- НЗР, най-късно при първото подновяване или опасност на механичното издаване на корабното удостоверение на оборудване Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 186—192 Електронно оборудване НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 193 Електромагнитна съвмес- НЗР, най-късно при първото подновяване или тимост издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г.

1

2

3 Глава девета Чл. 194—201 Котвено оборудване НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 203, ал. 1, т. 1, Удостоверение за въжетата Първото въже, което се заменя на кораба: НЗР, ал. 2—6 за швартоване и другите най-късно до 01.01.2008 г. въжета Второто и третото въжета: до 01.01.2013 г. Чл. 204, ал. 1 Европейски стандарт За замяна, най-късно до 01.01.2010 г. Чл. 204, ал. 2 и 3 Пригоденост за пожари За замяна, най-късно до 01.01.2010 г. клас А, В и С Чл. 204, ал. 5 и 6 Съотношение на съдържа- За замяна, най-късно до 01.01.2010 г. нието на СО2 и размера на помещението Чл. 207—210 Постоянно монтирани НЗР, най-късно при първото подновяване или пожарогасителни системи издаване на корабното удостоверение на в жилищните помещения, Общността, извършено след 01.01.2035 г. рулевите рубки и пространствата за пътници Чл. 211—225 Постоянно монтирани пожа-

5 рогасителни системи в двигателните, котелните и помпените отделения

Чл. 226 Прилагане на европейски НЗР, най-късно при първото подновяване или стандарти по отношение на издаване на корабното удостоверение на гумените лодки Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 228, ал. 1 и 2 Надуваеми спасителни НЗР, най-късно при първото подновяване или жилетки издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Спасителните жилетки, които са се намирали на борда към 30.09.2003 г., могат да се използват найкъсно до първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Глава десета Чл. 235 Оборудване на външните НЗР, най-късно при първото подновяване или краища на палуби, палубиздаване на корабното удостоверение на ните проходи и работни Общността, извършено след 01.01.2015 г. места Чл. 237—239 Палубни проходи 6 Най-късно до първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г., когато са по-големи от 7,30 m

5 1. Постоянните пожарогасителни системи с СО2, монтирани преди 1 октомври 1980 г., могат да останат в употреба до издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2035 г., ако отговарят на изискванията на чл. 7.03, параграф 5 от Правила за освидетелстване на корабите по Рейн, в сила от 1 април 1976 г.

2. Постоянните пожарогасителни системи с СО2, монтирани между 1 април 1992 г. и 31 декември 1994 г., могат да останат в употреба до издаване или подновяване на разрешително на Общността след 01.01.2035 г., ако съответстват на изискванията на чл. 7.03, параграф 5 от Правила за освидетелстване на корабите по Рейн, както в сила от 31 декември 1994 г.

3. Препоръките на Централната комисия за корабоплаване по Рейн (CCNR), издадени между 1 април 1992 г. и 31 декември 1994 г. относно чл. 7.03, параграф 5 от Правила за освидетелстване на корабите по Рейн, в сила от 31 декември 1994 г., остават валидни до издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2035 г.

4. Изискванията на чл. 212, ал. 1 и 2 се прилагат до издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2035 г. само ако тези инсталации са били монтирани на кораби, построени след 1 октомври 1992 г.

6 Разпоредбата важи по отношение на кораби, построени след 31 декември 1994 г., и на действащите кораби, при следното условие:

Изискванията на чл. 237—239 трябва да бъдат спазени, когато се обновява цялата трюмна площ. В случай на реконструкция, променяща чистата широчина на палубния проход, която обхваща цялата дължина на палубния проход:

а) чл. 237—239 се прилагат, когато се намалява чистата широчина на палубния проход до височина преди реконструкцията 0,90 m или чистата широчина над тази височина;

б) чистата широчина на страничната палуба до височина преди реконструкцията 0,90 m или чистата широчина над тази височина не трябва да са по-малки от размерите, указани в чл. 237—239.

1

2

3 Чл. 240 Достъп до работните места НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 241 и 242 Врати и входове, изходи и При първото подновяване или издаване на корабпасажи, където има повече ното удостоверение на Общността от 0,50 m разлика в равнището на пода Чл. 243 Стълбища в работните НЗР, най-късно при първото подновяване или пространства, където издаване на корабното удостоверение на постоянно има хора Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 246 Изходи и аварийни изходи НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 247, ал. 2 Стълби, стъпала и подобни НЗР, най-късно при първото подновяване или приспособления издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 248 При първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 254—257 Трюмни люкове НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 258 и 259 Лебедки НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 260, ал. 3, Кранове: табелка на произ- НЗР, най-късно при първото подновяване или чл. 261—266, водителя, максимален издаване на корабното удостоверение на чл. 267, ал. 3, допустим товар, предпазни Общността, извършено след 01.01.2015 г. чл. 268 и 269 устройства, тест с изчисления, проверка от експерти, удостоверения на бода Чл. 270 Съхранение на запалими НЗР, най-късно при първото подновяване или течности издаване на корабното удостоверение на Общността Глава единадесета Чл. 271, ал. 1 Жилищни помещения за НЗР, най-късно при първото подновяване или лицата, намиращи се на издаване на корабното удостоверение на борда Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 274, ал. 2 Разположение на подовете НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 275 Жилищни и спални поме- НЗР, най-късно при първото подновяване или щения издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 277 Височина на таваните в НЗР, най-късно при първото подновяване или жилищните помещения издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 278, ал. 2 Свободна площ в жилищ- НЗР, най-късно при първото подновяване или ните помещения за общо издаване на корабното удостоверение на ползване Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 278, ал. 3 Обем на помещенията в НЗР, най-късно при първото подновяване или кубически метри издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 279 Обем въздух на човек НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г.

1

2

3 Чл. 280 Размери на вратите НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 281, ал. 2, т. 1 и 2 Разположение на стълбите НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 282 Тръбопроводи, пренасящи НЗР, най-късно при първото подновяване или опасни газове или течности издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 283 и 284 Санитарно оборудване НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 285 и 286 Камбузи НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 287—290 Питейна вода НЗР, най късно до 31.12.2006 г. Чл. 291—293 Отопление и вентилация НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 294, ал. 2 Други жилищни помещения НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Глава четиринадесета Чл. 342, т. 4 Изключение от чл. 171, за НЗР, най-късно при първото подновяване или номинални натоварвания издаване на корабното удостоверение на над 50V Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 343, т. 3 Забрана на отоплителни НЗР, най-късно при първото подновяване или уреди с твърдо гориво издаване на корабното удостоверение на съгласно чл. 310—312 Общността, извършено след 01.01.2010 г. Разпоредбата не важи по отношение на кораби с двигатели на твърдо гориво (парни двигатели) Чл. 343, т. 5 Забрана за устройствата с НЗР, най-късно при първото подновяване или втечнен газ съгласно глава издаване на корабното удостоверение на тринадесета Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 347, ал. 1 и 2 Брой и местоположение на НЗР, най-късно при първото подновяване или преградите издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 347, ал. 6 Пределната линия при За пътническите кораби, които са били заложени отсъствие на палуба на преди 01.01.1996 г., изискването важи при НЗР, преградите най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 347, ал. 11, т. 3 Времетраене на процеса на НЗР, най-късно при първото подновяване или затваряне издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 347, ал. 13 Визуална система за пре- НЗР, най-късно при първото подновяване или дупреждение издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 350 Минимална височина на НЗР, най-късно при първото подновяване или двойните дъна, широчина издаване на корабното удостоверение на на кухите отсеци Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 352—356 Устойчивост на неповреде- НЗР, най-късно при първото подновяване или ния кораб издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 357 и 358 Устойчивост на повреден НЗР, най-късно при първото подновяване или кораб издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 359 Повреда на два отсека НЗР

1

2

3 Чл. 360—363 Устойчивост на повреден НЗР, най-късно при първото подновяване или кораб издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 369, ал. 1, т. 1 Брой пътници, за които е НЗР, най-късно при първото подновяване или доказано наличие на пункт издаване на корабното удостоверение на за евакуация съгласно Общността, извършено след 01.01.2045 г. чл. 375 Чл. 369, ал. 1, т. 2 Брой пътници, взет под НЗР, най-късно при първото подновяване или внимание при пресмятаиздаване на корабното удостоверение на нето на устойчивостта Общността, извършено след 01.01.2045 г. съгласно раздел III на глава четиринадесета, чл. 352—363 Чл. 371, т. 1 Пътнически помещения на НЗР, най-късно при първото подновяване или всички палуби зад таранната издаване на корабното удостоверение на преграда и пред кърмовата Общността, извършено след 01.01.2045 г. преграда Чл. 373, ал. 1, т. 3, Чиста височина на изходите НЗР, най-късно при първото подновяване или първо изречение издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 373, ал. 1, т. 3, Чиста широчина на вратите За размера от 0,70 m, НЗР, най-късно при второ изречение на пътническите кабини и първото подновяване или издаване на корабното други малки помещения удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 373, ал. 1, т. 6, Размер на аварийните изходи НЗР, най-късно при първото подновяване или първо изречение издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 373, ал. 1, т. 7 Изходи от помещения, НЗР, най-късно при първото подновяване или предназначени за ползване издаване на корабното удостоверение на от лица с ограничена под- Общността, извършено след 01.01.2045 г. вижност Чл. 373, ал. 2, т. 4 Врати, предназначени за НЗР, най-късно при първото подновяване или ползване от лица с огранииздаване на корабното удостоверение на чена подвижност Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 374, ал. 2, т. 2 Маршрути за евакуация към НЗР, най-късно при първото подновяване или пунктове за евакуация издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 374, ал. 2, т. 3 Маршрутите за евакуация НЗР, най-късно при първото подновяване или да не преминават през издаване на корабното удостоверение на машинни отделения Общността, извършено след 01.01.2007 г. Маршрутите за евакуация НЗР, най-късно при първото подновяване или да не преминават през издаване на корабното удостоверение на камбузи Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 374, ал. 2, т. 4 Липса на стъпала, стълби и НЗР, най-късно при първото подновяване или др. подобни по маршрутите издаване на корабното удостоверение на за евакуация Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 374, ал. 3 Подходяща система от ука- НЗР, най-късно при първото подновяване или затели за безопасност издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 375 Изисквания към сборните НЗР, най-късно при първото подновяване или пунктове издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 376 Изисквания към стълбите и НЗР, най-късно при първото подновяване или техните площадки в пътнииздаване на корабното удостоверение на ческите пространства Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 377, т. 1 Парапети съгласно европей- НЗР, най-късно при първото подновяване или ски стандарт EN 711:1995 издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г.

1

2

3 Чл. 377, т. 2 Височина на фалшбортите НЗР, най-късно при първото подновяване или и перилата, предназначени издаване на корабното удостоверение на за ползване от лица с огра- Общността, извършено след 01.01.2045 г. ничена подвижност Чл. 377, т. 4 Чиста широчина на отворите, НЗР, най-късно при първото подновяване или използвани обикновено за издаване на корабното удостоверение на качване и слизане на лица Общността, извършено след 01.01.2045 г. с ограничена подвижност Чл. 380 Места за преминаване и НЗР, най-късно при първото подновяване или стени в местата за преминаиздаване на корабното удостоверение на ване, предназначени за полз- Общността, извършено след 01.01.2045 г. ване от лица с ограничена подвижност Чл. 381, ал. 1 Конструкция на стъклените НЗР, най-късно при първото подновяване или врати и стени в местата за издаване на корабното удостоверение на преминаване и на стъклата Общността, извършено след 01.01.2045 г. на прозорците Чл. 381, ал. 4 Изисквания към надстрой- НЗР, най-късно при първото подновяване или ките или техните покриви, издаване на корабното удостоверение на състоящи се изцяло от Общността, извършено след 01.01.2045 г. панорамни стъкла Чл. 382 Системи за питейна вода в НЗР, най-късно до 31.12.2006 г. съответствие с чл. 287—290 Чл. 383, ал. 1 Изисквания към тоалетните, НЗР, най-късно при първото подновяване или пригодени за ползване от издаване на корабното удостоверение на лица с ограничена подвиж- Общността, извършено след 01.01.2045 г. ност Чл. 384 Вентилационни системи за НЗР, най-късно при първото подновяване или кабини без отварящ се издаване на корабното удостоверение на прозорец Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 385 Изискванията от раздел IV НЗР, най-късно при първото подновяване или на глава четиринадесета, издаване на корабното удостоверение на чл. 371—385 по отношение Общността, извършено след 01.01.2045 г. помещенията, в които са настанени членове на екипажа и обслужващия персонал Чл. 386 Изисквания към задвижва- НЗР, най-късно при първото подновяване или щата система издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 388 Изисквания към системите При пътнически кораби с Двл, по-малка от 40 метвисокоговорители в простра, или за превоз на не повече от 75 пътници, ранствата за пътници разпоредбата важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2010 г. Чл. 389 Изисквания към алармената При кораби за дневни пътувания, разпоредбата система важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2010 г. Чл. 390, ал. 1 Аларма за нивото на вода НЗР, най-късно при издаване или подновяване на във всеки водонепроницаем корабното удостоверение на Общността след отсек 01.01.2010 г. Чл. 390, ал. 2 Две моторизирани трюмни НЗР, най-късно при издаване или подновяване на помпи корабното удостоверение на Общността след 01.01.2010 г. Чл. 390, ал. 3 Постоянно монтирана осуши- НЗР, най-късно при издаване или подновяване на телна система корабното удостоверение на Общността след 01.01.2015 г. Чл. 392 Вентилационна система за НЗР, най-късно при издаване или подновяване на тръбни системи с СО2 под корабното удостоверение на Общността след палубата 01.01.2010 г.

1

2

3 Чл. 396 Подходящо оборудване за НЗР, най-късно при издаване или подновяване на прехвърляне корабното удостоверение на Общността след 01.01.2010 г. Чл. 397 Индивидуални спасителни До издаване или подновяване на корабното средства за 100 % от пътниудостоверение на Общността след 01.01.2007 ците в съответствие с EN 395:1998 или EN 396:1998 Индивидуални спасителни До издаване или подновяване на корабното средства за деца удостоверение на Общността след 01.01.2010 г., това оборудване се счита за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване Спасително оборудване За пътнически кораби, оборудвани с колективно спасително оборудване съгласно чл. 398 преди 01.01.2006 г., това оборудване се счита за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване За пътнически кораби, оборудвани с колективно спасително оборудване съгласно чл. 399 преди 01.01.2006 г., това оборудване се счита за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване до издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2010 г. Чл. 398, ал. 2, т. 2 и 3 Достатъчно места за сядане, НЗР, най-късно при издаване или подновяване на плавателност от поне 750 N корабното удостоверение на Общността след 01.01.2010 г. Чл. 398, ал. 2, т. 6 Стабилно равновесие и под- НЗР, най-късно при издаване или подновяване на ходящи приспособления за корабното удостоверение на Общността след хващане 01.01.2010 г. Чл. 398, ал. 2, т. 9 Подходящи средства за ева- НЗР, най-късно при издаване или подновяване на куация от местата за евакуакорабното удостоверение на Общността след ция към спасителните салове 01.01.2010 г. Чл. 402, ал. 2 Оборудване на корабната НЗР, най-късно при издаване или подновяване на лодка с двигател и прожектор корабното удостоверение на Общността след 01.01.2010 г. Чл. 403, ал. 2 Чл. 181 също важи по отно- НЗР, най-късно при издаване или подновяване на шение пасажите и помещекорабното удостоверение на Общността след нията за отдих за пътниците 01.01.2015 г. Чл. 404 Достатъчно аварийно освет- НЗР, най-късно при издаване или подновяване ление корабното удостоверение на Общността след 01.01.2015 г. Чл. 405 Авариен захранващ агрегат При пътнически кораби за дневно пътуване с Двл от 25 метра или по-малко, разпоредбата важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2015 г. Чл. 405, т. 6 Аварийно захранване за НЗР, най-късно при издаване или подновяване на прожекторите съгласно корабното удостоверение на Общността след чл. 203, ал. 1, т. 9 01.01.2015 г. Чл. 405, т. 9 Аварийно захранване за НЗР, най-късно при издаване или подновяване на асансьорите и оборудване корабното удостоверение на Общността след за повдигане съгласно 01.01.2015 г. чл. 376, ал. 2 Чл. 407 Изисквания към аварийния захранващ агрегат Чл. 407, ал. 1 - разделителни стени съглас- НЗР, най-късно при издаване или подновяване на но чл. 414 корабното удостоверение на Общността след 01.01.2015 г. Чл. 407, ал. 2 и 3 - монтаж на кабели НЗР, най-късно при издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2015 г.

1

2

3 Чл. 407, ал. 4 - авариен захранващ агрегат НЗР, най-късно при издаване или подновяване на над пределната линия корабното удостоверение на Общността след 01.01.2015 г. Чл. 413 Годност на материалите и НЗР, най-късно при първото подновяване или частите за противопожарна издаване на корабното удостоверение на защита Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 414 Конструкция на разделител- НЗР, най-късно при първото подновяване или ните стени издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 415, ал. 1 и 2 Боите, лаковете и другите НЗР, най-късно при първото подновяване или продукти за обработка на издаване на корабното удостоверение на повърхностите, както и пок- Общността, извършено след 01.01.2015 г. ритията за палуби, използвани в помещенията, с изключение на машинните отделения и складовите помещения, бъдат труднозапалими Чл. 415, ал. 3 Таваните на салоните и НЗР, най-късно при първото подновяване или покритията на стените са издаване на корабното удостоверение на произведени от негорим Общността, извършено след 01.01.2045 г. материал Чл. 415, ал. 4 Мебелите и арматурата в НЗР, най-късно при първото подновяване или сборните пунктове са произиздаване на корабното удостоверение на ведени от негорим материал Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 416 Изпробвани съгласно Кодекса НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 417 Изолационни материали в НЗР, най-късно при първото подновяване или салоните издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 418 Изисквания към вратите в НЗР, най-късно при първото подновяване или преградните стени издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 419 Прегради НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 420 Вертикални преградни стени НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 421 Диафрагми против течение НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 422, ал. 1 Стълби от стомана или друг НЗР, най-късно при първото подновяване или еквивалентен негорим издаване на корабното удостоверение на материал Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 422, ал. 3 Обвиване на вътрешните НЗР, най-късно при първото подновяване или стълби издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 423 Системи за вентилация и НЗР, най-късно при първото подновяване или подаване на въздух издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 424 Системи за вентилация в НЗР, най-късно при първото подновяване или камбузите и печки с екстрак- издаване на корабното удостоверение на тори Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 425 Центрове за управление, НЗР, най-късно при първото подновяване или стълбищни клетки и системи издаване на корабното удостоверение на за изсмукване на дим Общността, извършено след 01.01.2045 г.

1

2

3 Чл. 426 Пожароизвестителна система При пътнически плавателни съдове за дневно пътуване: при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 427, ал. 1, т. 3 Преносими пожарогасители НЗР, най-късно при първото подновяване или в камбузите издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 428, ал. 1, т. 1 Втора пожарогасителна НЗР, най-късно при първото подновяване или помпа издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 428, ал. 2, т. 2 и 3 Налягане и дължина на НЗР, най-късно при първото подновяване или водната струя издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 428, ал. 6 Материали, обезопасени НЗР, най-късно при първото подновяване или срещу отказ издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 428, ал. 7 Избягване възможността НЗР, най-късно при първото подновяване или тръбопроводи и хидрантите издаване на корабното удостоверение на да замръзнат Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 429, ал. 1, т. 2 Отделно действие на проти- НЗР, най-късно при първото подновяване или вопожарните помпи издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 429, ал. 1, т. 3 Дължина на водните струи НЗР, най-късно при първото подновяване или на всички палуби издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 429, ал. 1, т. 4 Монтаж на пожарогасител- НЗР, най-късно при първото подновяване или ните помпи издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 430 Пожарогасителна система в НЗР, най-късно при първото подновяване или машинните отделения издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 434, ал. 1 Съоръжения за събиране и За кораби с кабини с не повече от 50 койки и за обезвреждане на отработена кораби за дневно пътуване: при НЗР, най-късно вода при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 434, ал. 2—5 Изисквания към резервоа- За кораби с кабини с не повече от 50 койки и за рите за събиране на отрабокораби за дневно пътуване с не повече от 50 пъттена вода ници: при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 435, ал. 1—3 Устойчивост след повреда НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 437 Оборудван с корабна лодка, За пътническите кораби, лицензирани за не платформа или еквивалентповече от 250 пътници или 50 койки: при НЗР, но оборудване най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 438 Оборудван с корабна лодка, За пътническите кораби, лицензирани за не платформа или еквивалентповече от 250 пътници или 50 койки: при НЗР, на инсталация най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 441 Алармени системи за инста- НЗР, най-късно при издаване или подновяване на лации с втечнен газ корабното удостоверение по чл. 341 Колективни спасителни НЗР, най-късно при първото подновяване или средства съгласно чл. 398 издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г.

1

2

3 Глава шестнадесета Чл. 475, ал. 1 Специални лебедки или Изискването важи по отношение на плавателни равностойни свързващи средства, лицензирани преди 01.01.1995 г. за устройства тласкане без необходимото оборудване за закрепване, само при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 476, ал. 3 Изисквания към задвижва- НЗР, най-късно при първото подновяване или щите звена издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Глава седемнадесета Чл. 492 Допълнителни изисквания Важат същите преходни разпоредби, както и тези, указани за съответния член Чл. 493 Обща алармена система НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 495, ал. 2 и 3 Максимално разрешен товар НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 496, ал. 2 и 3 Остатъчна безопасна дис- НЗР, най-късно при първото подновяване или танция издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 497, ал. 2 и 3 Остатъчен надводен борд НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 499—507 Изпитвания с накреняване НЗР, най-късно при първото подновяване или и потвърждение на устойиздаване на корабното удостоверение на чивостта Общността Чл. 508 Маркировки за газене и НЗР, най-късно при първото подновяване или скали на газене издаване на корабното удостоверение на Общността Глава двадесета Чл. 534—536 Изискванията важат по отношение на кораби за спорт и развлечение, построени преди 1.01.1995 г., само при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността

Приложение № 5 към § 8

Използваните съкращения имат следното значение и приложение: 1. Разпоредбата “ЗР” не се отнася за кораби, които вече са в експлоатация, освен ако въпросните части не се заменят или реконструират, т.е. разпоредбата важи само по отношение на замяната (“З”) или реконструкцията (“Р”) на въпросните части или пространства. В случай че съществуващи части се заменят от заместващи части с използване на същата технология и те са от същия вид, това не съставлява замяна (“З”) по смисъла на ПЗР.

2. Разпоредбата “Издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността” се прилага по времето на следващото издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след указаната дата.

Членове и параграфи Съдържание Краен срок и бележки

1

2

3 Глава втора Чл. 8, ал. 1—5 Положение на таранната ЗР, най-късно при първото подновяване или преграда издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2035 г. Чл. 14 Общи стени на бункерите ЗР, най-късно при първото подновяване или и жилищните площи в издаване на корабното удостоверение на пространствата за пътници Общността, извършено след 01.01.2035 г.

1

2

3 Чл. 19 Максимално допустимо При първото подновяване или издаване на равнище на налягане на звука корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Глава трета Чл. 20, ал. 2, Безопасна дистанция, надво- При първото подновяване или издаване на корабчл. 21 и 22 ден борд, минимален надвоното удостоверение на Общността, извършено ден борд след 01.01.2015 г. Глава шеста Чл. 60, ал. 2 Присъщо налягане на звука ЗР, най-късно при първото подновяване или на кораба издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 77, ал. 1 Наблюдение на навигацион- При първото подновяване или издаване на корабните светлини ното удостоверение на Общността Глава седма Чл. 126 Минимален капацитет на При първото подновяване или издаване на корабпомпите и вътрешен диаменото удостоверение на Общността, извършено тър на осушителните тръслед 01.01.2015 г. бопроводи Чл. 135, ал. 2 Шум от движението на ЗР, най-късно при първото подновяване или кораба издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Глава осма Чл. 136—138 Изисквания към електри- ЗР, най-късно при първото подновяване или ческото оборудване издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 140 Предпазване от физически ЗР, най-късно при първото подновяване или допир, попадане на твърди издаване на корабното удостоверение на предмети и вода Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 145 и 146 Максимални допустими ЗР, най-късно при първото подновяване или натоварвания издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 153 и 154 Генератори и мотори ЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 156 и 157 Монтаж на акумулатори ЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 161—167 Разпределителни устройства ЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 169—172 Арматура на инсталациите ЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 173—179 Кабели ЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 182 и 183 Навигационни светлини ЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Глава единадесета Чл. 276 Шум и вибрации в жилищ- При първото подновяване или издаване на ните помещения корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Глава четиринадесета Чл. 347, ал. 5 и 6, Пределна линия, когато няма ЗР, най-късно при първото подновяване или ал. 7, първо изрепалуба за преградите издаване на корабното удостоверение на чение, ал. 8—12 и Общността, извършено след 01.01.2045 г. чл. 348

1

2

3 Чл. 346, т. 2 Водонепроницаеми прозорци ЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 364—367 Измервания на безопасната ЗР, най-късно при първото подновяване или дистанция, надводния борд издаване на корабното удостоверение на и потапянето Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 368—370 Брой пътници При първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 405, чл. 407— Авариен захранващ агрегат ЗР, най-късно при първото подновяване или 409 и чл. 412 издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г.

Приложение № 6 към § 13

Използваните съкращения имат следното значение и приложение: 1. Разпоредбата “НЗР” не се отнася за плавателни средства, които вече са в експлоатация, освен ако въпросните части не се заменят или реконструират, т.е. разпоредбата важи само по отношение на новопостроени плавателни средства (“Н”) и по отношение на замяната (“З”) или реконструкцията (“Р”) на въпросните части или пространства. В случай че съществуващи части се заменят от заместващи части с използване на същата технология и те са от същия вид, това не съставлява замяна (“З”) по смисъла на ПЗР.

2. Разпоредбата “Издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността”, следващото издаване или подновяване на корабното удостоверение на корабното Общността след указаната дата трябва да се извърши в съответствие с разпоредбата.

Членове и Съдържание Краен срок и бележки Валидно за параграфи плавателни средства с корабно удостоверение или друг лиценз за движение, издаден преди

01.10.1999 г.

1

2

3

4 Глава втора Чл. 12 Котвите да не стърчат от НЗР, най-късно при първото подновяносовите части на корабите ване или издаване на корабното удос- товерение на Общността, извършено след 01.01.2041 г. Чл. 15, ал. 2 Изолацията в двигателните НЗР, най-късно при първото подновя- 01.04.2003 г. отделения ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 15, ал. 3 и 4 Отвори и устройства за НЗР, най-късно при първото подновя- 01.10.2003 г. затваряне ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Глава седма Чл. 97 Предпазване частите на НЗР, най-късно при първото подновя- 01.04.2003 г. двигателя ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 102, ал. 1 Защита от превишение на НЗР, най-късно при първото подновя- 01.04.2004 г. оборотите ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 113, ал. 1 Измервателните уреди да НЗР, най-късно при първото подновя- 01.04.1999 г. могат да се четат до найване или издаване на корабното удосвисокото равнище на товерение на Общността, извършено запълване след 01.01.2010 г.

1

2

3

4 Чл. 117 Контрол равнището на НЗР, най-късно при първото подновя- 01.04.1999 г. пълнене не само за основване или издаване на корабното удосните двигатели, но също и товерение на Общността, извършено за другите двигатели, необслед 01.01.2015 г. ходими за безопасна работа на кораба

Глава девета Чл. 203, ал. 1, Удостоверение за въжетата Първото въже, което следва да се 01.04.2003 г. т. 1 и ал. 2—6 за швартоване и другите замени на кораба: НЗР, най-късно въжета до 01.01.2008 г. Второто и третото въжета: 01.01.2013 г. Чл. 204, ал. 1 Европейски стандарт При подмяна, не по-късно от 01.04.2002 г. 01.01.2010 г. Чл. 204, ал. 2 и 3 Пригоденост за пожари от При подмяна, не по-късно от 01.04.2002 г. категория А, В и С 01.01.2010 г. Чл. 207—210 Постоянно монтирани НЗР, най-късно при първото подновя- 01.04.2002 г. пожарогасителни системи ване или издаване на корабното удосв жилищните помещения, товерение на Общността, извършено рулевите рубки и пространслед 01.01.2035 г. ствата за пътници Чл. 211—225 Постоянно монтирани 7 Най-късно при първото подновяване 01.04.2002 г. пожарогасителни системи или издаване на корабното удостовев двигателните, котелните рение на Общността, извършено след и помпените отделения 01.01.2035 г. Чл. 226 Прилагане на европейски НЗР, най-късно при първото подновя- 01.10.2003 г. стандарт за надуваемите ване или издаване на корабното удослодки товерение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 230, ал. 1 и 2 Надуваеми спасителни НЗР, най-късно при първото подновя- 01.10.2003 г. жилетки ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Спасителните жилетки, които са се намирали на борда към 30.09.2003 г., могат да се използват до издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2010 г. Глава десета Чл. 270 Съхранение на запалими НЗР, най-късно при първото подновя- 01.10.2002 г. течности ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Глава четиринадесета Чл. 342, т. 2 Изключение от чл. 119 НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 342, т. 4 Изключение от чл.171, за НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. номинални натоварвания ване или издаване на корабното удоснад 50V товерение на Общността, извършено след 01.01.2010 г.

7 1. Постоянните пожарогасителни системи с СО2, монтирани между 1 януари 1995 г. и 31 март 2003 г., остават разрешени до издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2035 г., ако отговарят на изискванията на чл. 10.03, параграф 5 от Правилата за освидетелстване на корабите на Рейн, както са били в сила от 31 март 2002 г.

2. Препоръките на Централната комисия за корапоблаване по Рейн, издадени между 1 януари 1995 г. и 31 март 2002 г., относно чл. 10.03, параграф 5 от Правилата за освидетелстване на корабите на Рейн, както са били в сила от 31 март 2002 г., остават валидни до издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2035 г.

3. Чл. 227 и 228 се прилагат до издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2035 г. само ако тези инсталации са били монтирани на кораби, заложени след 1 октомври 1992 г.

1

2

3

4 Чл. 343, т. 2 Забрана на отоплителни НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. уреди с разпрашаващи ване или издаване на корабното удоснафтови горелки съгласно товерение на Общността чл. 303—307 Чл. 343, т. 3 Забрана на отоплителни НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. уреди с твърдо гориво ване или издаване на корабното удоссъгласно чл. 310—312 товерение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 343, т. 5 Забрана на устройства за НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. втечнен газ съгласно ване или издаване на корабното удосглава тринадесета товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 347, ал. 1 и 2 Брой и разположение на НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. преградите ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 347, ал. 5 Пределната линия при За пътническите плавателни съдове, 01.01.2006 г. отсъствие на палуба на заложени преди 01.01.1996 г., изискпреградите ването важи при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 350 Минимална височина на НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. двойните дъна, широчина ване или издаване на корабното удосна кухите отсеци товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 352—356 Устойчивост на неповреде- НЗР и когато бъде увеличен макси- 01.01.2006 г. ния кораб малният брой пътници, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 357 и 358 Устойчивост на повредения НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. кораб ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 359 Повреда на два отсека НЗР 01.01.2007 г. Чл. 360—363 Устойчивост на повреден НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. кораб ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 369, ал. 1, т. 1 Брой пътници, за които е НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. доказано наличие на пункт ване или издаване на корабното удосза евакуация съгласно товерение на Общността, извършено чл. 375 след 01.01.2045 г. Чл. 369, ал. 1, т. 2 Брой пътници, взет под НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. внимание при пресмятането ване или издаване на корабното удосна устойчивостта съгласно товерение на Общността, извършено чл. 352—363 след 01.01.2045 г. Чл. 371 Пътнически помещения на НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. всички палуби пред равниване или издаване на корабното удосщето на кърмовата преграда товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 372 Шкафове и помещения, НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. указани в чл. 270 и предване или издаване на корабното удосназначени за съхранение товерение на Общността, извършено на запалими течности след 01.01.2045 г. Чл. 373, ал. 1, т. 3, Чиста височина на изходите НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. първо изречение ване или издаване на корабното удостоверение на Общността

1

2

3

4 Чл. 373, ал. 1, т. 3, Чиста широчина на вратите За размера от 0,70 m, НЗР, най-късно 01.01.2006 г. второ изречение на пътническите кабини и при първото подновяване или издадруги малки помещения ване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 373, ал. 1, т. 6, Размер на аварийните НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. първо изречение изходи ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 373, ал. 1, т. 7 Изходи от помещения, НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. предназначени за ползване ване или издаване на корабното удосот лица с ограничена товерение на Общността, извършено подвижност след 01.01.2045 г. Чл. 373, ал. 2, т. 4 Врати, предназначени за НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ползване от лица с ограване или издаване на корабното удосничена подвижност товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 374, ал. 1 Изисквания към свързва- НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. щите коридори ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 374, ал. 2, т. 2 Маршрути за евакуация НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. към пунктове за евакуация ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 374, ал. 2, т. 3 Маршрутите за евакуация НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. да не преминават през двиване или издаване на корабното удосгателни отделения и камбузи товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 374, ал. 2, т. 4 Липса на стъпала, стълби и НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. др. подобни по маршрутите ване или издаване на корабното удосза евакуация товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 374, ал. 3 Подходяща система указа- НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. тели за безопасност ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 375 Изисквания към сборните НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. пунктове ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 376, ал. 1, Изисквания към стълбите НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. т. 1, 3 и т. 5, и техните площадки в ване или издаване на корабното удосбуква “е” пространствата за пътници товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 377, т. 1 Парапети съгласно евро- НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. пейски стандарт ване или издаване на корабното удос- EN 711:1995 товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 377, т. 2 Височина на фалшбортите НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. и перилата, предназначени ване или издаване на корабното удосза ползване от лица с огратоверение на Общността, извършено ничена подвижност след 01.01.2045 г. Чл. 377, т. 4 Чиста широчина на отворите, НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. използвани обикновено за ване или издаване на корабното удоскачване и слизане на лица товерение на Общността, извършено с ограничена подвижност след 01.01.2045 г. Чл. 379 Пасажи в съответствие с НЗР, най-късно при издаване или 01.01.2006 г. европейски стандарт подновяване на корабното удостове- EN 14206:2003 рение на Общността

1

2

3

4 Чл. 380 Места за преминаване и НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. стени в местата за премиване или издаване на корабното удоснаване, предназначени за товерение на Общността, извършено ползване от лица с ограслед 01.01.2045 г. ничена подвижност Чл. 381, ал. 1 Конструкция на стъклените НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. врати и стени в местата за ване или издаване на корабното удоспреминаване и на стъклата товерение на Общността, извършено на прозорците след 01.01.2045 г. Чл. 381, ал. 4 Изисквания към надстрой- НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ките или техните покриви, ване или издаване на корабното удоссъстоящи се изцяло от товерение на Общността, извършено панорамни стъкла след 01.01.2045 г. Чл. 382 Системи за питейна вода в НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. съответствие с чл. 287—290 ване или издаване на корабното удос- товерение на Общността Чл. 383, ал. 2 Изисквания към тоалет- НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ните, пригодени за ползване ване или издаване на корабното удосот лица с ограничена подтоверение на Общността, извършено вижност след 01.01.2045 г. Чл. 384 Вентилационни системи за НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. кабини без отварящ се проване или издаване на корабното удосзорец товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 386 Изисквания към задвижва- НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2007 г. щата система ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 388 Изисквания към системите За пътническите кораби с Двл, 01.01.2006 г. високоговорители в простпо-малка от 40 m, или за превоз на ранствата за пътници не повече от 75 лица, разпоредбата важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 01.01.2010 г. Чл. 389 Изисквания към системата При плавателните съдове за дневни 01.01.2006 г. за тревога пътувания, разпоредбата важи при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 389, ал. 2, т. 3 Алармена система, позво- При кораби с кабини, разпоредбата 01.01.2006 г. ляваща на командването важи при НЗР, най-късно при пърна кораба да предупреждава вото подновяване или издаване на екипажа и обслужващия корабното удостоверение на персонал Общността Чл. 390, ал. 1 Аларма за нивото на вода НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. във всеки водонепрониване или издаване на корабното удосцаем отсек товерение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 390, ал. 2 Две моторизирани трюмни НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. помпи ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 390, ал. 3 Постоянно монтирана НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. дренажна система съгласно ване или издаване на корабното удосчл. 120, ал. 2 товерение на Общността, извършено след 01.01.2015 г.

1

2

3

4 Чл. 391 Отваряне отвътре на НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. хладилните помещения ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 392 Вентилационна система за НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. тръбни системи с СО2 под ване или издаване на корабното удоспалубата товерение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 393 Комплекти за първа помощ НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 394, ал. 1 Спасителни пояси НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 395 Индивидуално спасително НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. оборудване ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 396 Подходящо оборудване за НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. прехвърляне ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 397 Индивидуално спасително НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. оборудване съгласно евроване или издаване на корабното удоспейски стандарт EN 395:1998 товерение на Общността или EN 396:1998 Индивидуално спасително До първото подновяване или издаване 01.01.2006 г. оборудване за деца на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г., това оборудване се счита за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване Спасително оборудване За пътнически кораби, оборудвани с 01.01.2006 г. колективно спасително оборудване, съгласно чл. 398 преди 01.01.2005 г., това оборудване се счита за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване. За пътнически кораби, оборудвани с колективно спасително оборудване, съгласно чл. 399 преди 01.01.2005 г., това оборудване се счита за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване до първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 398, ал. 2, Достатъчно места за сядане, НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. т. 2 и 3 плавателност от поне 750 N ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 398, ал. 2, т. 6 Стабилно равновесие и НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. подходящи приспособления ване или издаване на корабното удосза хващане товерение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 398, ал. 2, т. 9 Подходящи средства за ева- НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. куация от местата за еваване или издаване на корабното удоскуация към спасителните товерение на Общността, извършено салове след 01.01.2010 г. Чл. 401, ал. 3 Проверка на спасителното НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. оборудване според указаване или издаване на корабното удоснията на производителя товерение на Общността

1

2

3

4 Чл. 402, ал. 1 Оборудване на корабната НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. лодка с двигател и проване или издаване на корабното удосжектор товерение на Общността, извършено след 01.01.2010 г.

Чл. 402, ал. 2 Носилка НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Електрическо оборудване 01.01.2006 г.

Чл. 403, ал. 2 Чл. 181 да важи и за кори- НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. дорите и помещенията за ване или издаване на корабното удоспочивка на пътниците товерение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. Чл. 404 Достатъчно аварийно Аварийно осветление при НРЗ, най- 01.01.2006 г. осветление късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г.

Чл. 405 Авариен захранващ агрегат При пътнически кораби за дневно 01.01.2006 г. пътуване c LWL 25 m или по-малко, разпоредбата важи при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г.

Чл. 405, т. 6 Аварийно захранване за НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. прожекторите съгласно ване или издаване на корабното удосчл. 203, ал. 1, т. 9 товерение на Общността, извършено след 01.01.2015 г.

Чл. 405, т. 9 Аварийно захранване за НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. асансьорите и повдигателване или издаване на корабното удосното оборудване съгласно товерение на Общността, извършено чл. 376, ал. 2 след 01.01.2015 г.

Чл. 407 Изисквания към аварийния 01.01.2006 г. захранващ агрегат

- разделителни стени съг- НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ласно чл. 414 ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г. - монтаж на кабели НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г.

- авариен захранващ агрегат НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. над пределната линия ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2015 г.

Чл. 413 Годност на материалите и НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. частите за противопожарна ване или издаване на корабното удосзащита товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г.

Чл. 414 Конструкция на раздели- НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. телните стени ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г.

1

2

3

4 Чл. 415, ал. 1 и 2 Боите, лаковете и другите НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. продукти за обработка на ване или издаване на корабното удосповърхностите, както и товерение на Общността, извършено покритията за палуби, след 01.01.2015 г. използвани в помещенията, с изключение на машинните отделения и складовите помещения, са труднозапалими Чл. 415, ал. 3 Таваните на салоните и НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. покритията на стените ване или издаване на корабното удосследва да са произведени товерение на Общността, извършено от негорим материал след 01.01.2045 г. Чл. 415, ал. 4 Мебелите и арматурата в НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. сборните пунктове следва ване или издаване на корабното удосда са произведени от товерение на Общността, извършено негорим материал след 01.01.2045 г. Чл. 416 Изпробвани съгласно НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. Кодекса на процедурите ване или издаване на корабното удосза противопожарни изпиттоверение на Общността, извършено вания след 01.01.2045 г. Чл. 417 Изолационните материали НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. в салоните да са негорими ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 418, ал. 1 и 2, Изисквания към вратите НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ал. 3, второ изрев разделителните стени ване или издаване на корабното удосчение, и ал. 4 товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 419 Стени При кораби с кабини без автоматич- 01.01.2006 г. ни спринклерни системи за разпръскване на вода под налягане, краищата на стените между кабините: НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 420 Вертикални разделителни НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. стени ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 422, ал. 1 Стълби от стомана или НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. друг еквивалентен негорим ване или издаване на корабното удосматериал товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 422, ал. 3 Обгръщане на вътрешните НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. стълби със стени съгласно ване или издаване на корабното удосчл. 414 товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 423 Системи за вентилация и НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. подаване на въздух ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 424 Системи за вентилация в НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. камбузите и печки с ване или издаване на корабното удосекстрактори товерение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 425 Центрове за управление, НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. стълбищни клетки и ване или издаване на корабното удоссистеми за изсмукване на товерение на Общността, извършено дим след 01.01.2045 г.

1

2

3

4 Чл. 426 Пожароизвестителна НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. система ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 427 Преносими пожарогасители За кораби за дневни пътувания: НЗР, 01.01.2006 г. най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 428, ал. 1 Система от хидранти Втората пожарогасителна помпа: 01.01.2006 г. НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 428, ал. 4 Вентили на хидрантите НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 428, ал. 5 Осово свързана макара НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 428, ал. 6 Материали, обезопасени НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. срещу отказ ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 428, ал. 7 Избягване възможността НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. тръбопроводите и хидранване или издаване на корабното удостите да замръзнат товерение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 429, ал. 1, т. 2 НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 429, ал. 1, т. 4 НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 430 НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 430 Пожарогасителната НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. система в машинните ване или издаване на корабното удосотделения е изработена товерение на Общността, извършено от стомана или е с равнослед 01.01.2045 г. Преходният период стойни свойства не важи по отношение на пътническите кораби, които са били заложени след 31.12.1995 г., корпусът на които е направен от дърво, алуминий или пластмаса, а машинните им отделения не са направени от материал съгласно чл. 15—16 Чл. 432 и 433 Организация на безопас- За плавателните съдове за дневни 01.01.2006 г. ността пътувания: НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 434, ал. 1 Съоръжения за събиране За кораби с кабини с не повече от 01.01.2006 г. и обезвреждане на отрабо- 50 койки и за кораби за дневно тена вода пътуване: при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г.

1

2

3

4 Чл. 434, ал. 2—5 Изисквания към резервоа- За кораби с кабини с не повече от 01.01.2006 г. рите за събиране на отпа- 50 койки и за плавателни съдове дъчни води за дневно пътуване с не повече от 50 пътници: при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 435—443 Дерогации за някои 01.01.2006 г. видове кораби Чл. 435, ал. 1—3 Устойчивост след повреда НЗР, най-късно при първото подновя- 01.01.2006 г. ване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2045 г. Чл. 437 Оборудван с корабна лодка, За пътническите кораби, лицензи- 01.01.2006 г. платформа или еквивалентрани за не повече от 250 пътници на инсталация или 50 койки: при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 438 Оборудван с корабна лодка, За пътническите кораби, лицензи- 01.01.2006 г. платформа или еквивалент- рани за не повече от 250 пътници на инсталация или 50 койки: при НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г. Чл. 441 Алармени системи за НЗР, най-късно при първото подно- 01.01.2006 г. инсталации с втечнен газ вяване или издаване на корабното удостоверение по чл. 341 (14.15) Колективни спасителни НЗР, най-късно при първото подно- 01.01.2006 г. средства съгласно чл. 398 вяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 01.01.2010 г.

Приложение № 7 към § 18

Използваните съкращения имат следното значение и приложение: 1. Разпоредбата “НЗР” не се отнася за плавателни средства, които вече са в експлоатация, освен ако въпросните части не се заменят или реконструират, т.е. разпоредбата важи само по отношение на новопостроени плавателни средства (“Н”) и по отношение на замяната (“З”) или реконструкцията (“Р”) на въпросните части или пространства. В случай че съществуващи части се заменят от заместващи части с използване на същата технология и те са от същия вид, това не съставлява замяна (“З”) по смисъла на ПЗР.

2. Разпоредбата “Издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността” е приложена по времето на следващото издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след указаната в таблицата по-долу дата. Членове и параграфи Съдържание Краен срок и бележки

1

2

3 Глава втора Чл. 8, ал. 2—5 Положение на таранната НЗР, най-късно при първото подновяване или преграда издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 9 Жилищни помещения НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 9 Оборудване за безопасност НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г.

1

2

3 Чл. 10, ал. 2 Газонепроницаемо отделяне НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 11, ал. 2 Контрол на вратите в кърмовите прегради Чл. 12 Котвите да не стърчат в НЗР, най-късно при първото подновяване или носовите части на плаваиздаване на корабното удостоверение на телните съдове Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 15, ал. 2 Изолация в машинните НЗР, най-късно при първото подновяване или отделения издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 15, ал. 3 и 4 Отвори и заключващи НЗР, най-късно при първото подновяване или устройства издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 18 Изходи от машинните НЗР, най-късно при първото подновяване или отделения издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Глава трета Чл. 23-25 Маркировки за газене НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Глава четвърта Чл. 33, ал. 1 Минимална скорост НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Глава пета Чл. 38, ал. 1 Маневреност, както се НЗР, най-късно при първото подновяване или изисква съгласно глава 5 издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 38, ал. 3 Постоянни наклони и НЗР, най-късно при първото подновяване или околни температури издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 40, ал. 3 Проектиране на балера на НЗР, най-късно при първото подновяване или руля издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 41, ал. 2 Една операция, достатъчна НЗР, най-късно при първото подновяване или за управление на второ издаване на корабното удостоверение на задвижващо звено Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 41, ал. 3 Маневреността, както се НЗР, най-късно при първото подновяване или изисква съгласно глава 5, издаване на корабното удостоверение на осигурена с второ задвиж- Общността, извършено след 30 декември 2049 г. ващо звено/ръчно задвижване Чл. 42 Свързване на други потре- НЗР, най-късно при първото подновяване или бители към задвижващото издаване на корабното удостоверение на звено на хидравличната Общността, извършено след 30 декември 2024 г. рулева апаратура Чл. 43 Отделни хидравлични НЗР, най-късно при първото подновяване или резервоари издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 47, ал. 1 Колелото на ръчното задвиж- НЗР, най-късно при първото подновяване или ване да не се задвижва от издаване на корабното удостоверение на силовото задвижващо звено Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 50 Две независими системи за НЗР, най-късно при първото подновяване или задействане издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г.

1

2

3 Чл. 53, т. 1 Контролни устройства за НЗР, най-късно при първото подновяване или нивото в хидравличния издаване на корабното удостоверение на резервоар и работното Общността, извършено след 30 декември 2024 г. налягане Чл. 53, т. 5 Наблюдение на буферните НЗР, най-късно при първото подновяване или устройства издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 54, ал. 1 Изисквания към електричес- НЗР, най-късно при първото подновяване или кото оборудване съгласно издаване на корабното удостоверение на член 9.20 Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Глава шеста Чл. 61, ал. 2—4, Безпрепятствена видимост НЗР, най-късно при първото подновяване или чл. 62—63 от рулевата рубка издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 62, ал. 2 Безпрепятствена видимост НЗР, най-късно при първото подновяване или по обичайната ос на наблюиздаване на корабното удостоверение на дение на рулевия Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 63, ал 2-5 Минимално предаване на НЗР, най-късно при първото подновяване или светлина от покритието издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 65, ал. 6 и 7 Изключване на системите НЗР, най-късно при първото подновяване или за тревога издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 66 Автоматично превключване НЗР, най-късно при първото подновяване или към друг източник на енергия издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 67 Управление на главните НЗР, най-късно при първото подновяване или двигатели и рулевите издаване на корабното удостоверение на системи Общността Чл. 68 Управление на главните Освен ако рулевата рубка не е била пригодена за двигатели радарно насочване от едно лице: най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г., ако посоката на движение може да се постигне директно; 30 декември 2024 г.—за останалите двигатели Чл. 87 Система за тревога НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 90, ал. 1 Спускаеми рулеви рубки НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността. Без автоматично спускане: най-късно при издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността след 30 декември 2049 г. Чл. 90, ал. 2—4 НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Глава седма Чл. 93 Само двигатели с вътрешно НЗР, най-късно при първото подновяване или горене, използващи горива издаване на корабното удостоверение на с точка на възпламеняване Общността, извършено след 30 декември 2029 г. над 55°С Чл. 94 Обезопасяване на двигате- НЗР, най-късно при първото подновяване или лите срещу случайно запализдаване на корабното удостоверение на ване Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 97 Автоматична защита на НЗР, най-късно при първото подновяване или частите на двигателите издаване на корабното удостоверение на Общността

1

2

3 Чл. 101 Контролни устройства НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 102, ал. 1 Автоматична защита от НЗР, най-късно при първото подновяване или превишение на оборотите издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 103 Проектиране на отворите НЗР, най-късно при първото подновяване или на валовете издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 107 Стоманени резервоари за НЗР, най-късно при първото подновяване или течни горива издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 108 Автоматично затваряне НЗР, най-късно при първото подновяване или вентилите на резервоарите издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 109, ал. 1 Резервоари за гориво не НЗР, най-късно при първото подновяване или могат да се разполагат преди издаване на корабното удостоверение на таранната преграда Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 109, ал. 2 Резервоари за гориво и тех- НЗР, най-късно при първото подновяване или ните фитинги не могат да се издаване на корабното удостоверение на разполагат над двигатели Общността, извършено след 30 декември 2029 г. или изпускателни тръби Дотогава безопасното изливане на горивата следва да се осигурява с подходящи устройства Чл. 110, ал. 2—4 Монтаж и мерки на тръбо- НЗР, най-късно при първото подновяване или проводите за проветряване издаване на корабното удостоверение на и изпускателните тръби Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 111 Затварящото устройство НЗР, най-късно при първото подновяване или следва да може да се издаване на корабното удостоверение на задвижва от палубата Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 113, ал. 1 Уредите за измерване НЗР, най-късно при първото подновяване или вместимостта да могат да издаване на корабното удостоверение на се четат до равнището на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. максимално напълване Чл. 135, ал. 2 Контрол на равнището на НЗР, най-късно при първото подновяване или напълване не само за основиздаване на корабното удостоверение на ните двигатели, а също и за Общността, извършено след 30 декември 2029 г. другите двигатели, необходими за безопасна експлоатация на кораба Чл. 118—123 Съхранение на смазочно НЗР, най-късно при първото подновяване или масло, тръбопроводи и издаване на корабното удостоверение на принадлежности Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 111 Съхранение на масла, НЗР, най-късно при първото подновяване или използвани в силови трансиздаване на корабното удостоверение на мисии, системи за управ- Общността, извършено след 30 декември 2049 г. ление и задвижване и отопление, тръбопроводи и принадлежности Чл. 128, ал. 3 и Обикновено спирателно НЗР, най-късно при първото подновяване или чл. 129 устройство не е достатъчно издаване на корабното удостоверение на за свързване на местата за Общността, извършено след 30 декември 2024 г. баласт с дренажните тръбопроводи на трюмовете, които могат да приемат баласт Чл. 130 Измервателни устройства НЗР, най-късно при първото подновяване или в трюмовете издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 133, ал. 1 и 2 Съоръжения за събиране НЗР, най-късно при първото подновяване или на маслена вода и съхраиздаване на корабното удостоверение на нение на отработени масла Общността, извършено след 30 декември 2024 г.

1

2

3 Чл. 135, ал. 2 Ограничение за емисиите НЗР, най-късно при първото подновяване или от 65 dB(A) при неподвижни издаване на корабното удостоверение на плавателни съдове Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Глава осма Чл. 136, ал. 2 Съответни документи, които НЗР, най-късно при първото подновяване или се представят на контролния издаване на корабното удостоверение на орган Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 137, т. 2 Схемите на превключванията НЗР, най-късно при първото подновяване или за главното разпределително издаване на корабното удостоверение на табло, аварийното разпреде- Общността, извършено след 30 декември 2024 г. лително табло и разпределителния щит да се съхраняват на борда Чл. 138, ал. 1 Температури на средата НЗР, най-късно при първото подновяване или вътре и на палубата издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 139 Системи за електрозахран- НЗР, най-късно при първото подновяване или ване издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 140 Защита от физически допир, НЗР, най-късно при първото подновяване или попадане на твърди предмети издаване на корабното удостоверение на и влизане на вода Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 143 Напречни сечения за зазе- НЗР, най-късно при първото подновяване или мяващите проводници издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 158, ал. 2—5 Ефективна система за вен- НЗР, най-късно при първото подновяване или тилация, когато акумулатоиздаване на корабното удостоверение на рите се поставят в затворен Общността отсек, кутия или шкаф Чл. 161—167 Разпределителни устройства НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 166, ал. 2 Детектор за заземяване, НЗР, най-късно при първото подновяване или пригоден да подава видим издаване на корабното удостоверение на и звуков алармен сигнал Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 168 Аварийни прекъсвачи НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 169—172 Арматура на инсталациите НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 171, ал. 2 Забрана на еднополюсни НЗР, най-късно при първото подновяване или прекъсвачи в перални, издаване на корабното удостоверение на бани, миялни и други Общността, извършено след 30 декември 2024 г. помещения с мокри приспособления Чл. 174 Минимално напречно НЗР, най-късно при първото подновяване или сечение 1,5 mm2 на кабел издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 179 Кабелите, свързани със НЗР, най-късно при първото подновяване или спускаемите рулеви рубки издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 181, ал. 2 Втори вериги НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 184 и 185 Системи за тревога и НЗР, най-късно при първото подновяване или системи за безопасност на издаване на корабното удостоверение на механичното оборудване Общността, извършено след 30 декември 2029 г.

1

2

3 Чл. 186—192 Електронно оборудване НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 193 Електромагнитна НЗР, най-късно при първото подновяване или съвместимост издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Глава девета Чл. 194—201 Котвено оборудване НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 203, ал. 1, т. 1 и Удостоверение за въжетата Първото въже, което следва да се замени на ал. 2—6 за швартоване и другите кораба: НЗР, най-късно до 30 декември 2024 г. въжета Второто и третото въжета: 30 декември 2029 г. Чл. 204, ал. 1 Европейски стандарт При замяна, най-късно до 30 декември 2024 г. Чл. 204, ал. 2 и 3 Пригоденост за пожари При замяна, най-късно до 30 декември 2024 г. клас А, В и С Чл. 204, ал. 5 и 6 Съотношение на съдържа- При замяна, най-късно до 30 декември 2024 г. нието на СО2 и размера на помещението Чл. 207—210 Неподвижно монтирани НЗР, най-късно при първото подновяване или пожарогасителни системи издаване на корабното удостоверение на в жилищните помещения, Общността, извършено след 30 декември 2049 г. рулевите рубки и пространствата за пътници Чл. 211—225 Неподвижно монтирани Постоянните пожарогасителни системи с СО2, пожарогасителни системи монтирани преди 1 октомври 1985 г., могат да в машинните, котелните и останат в употреба до първото подновяване или помпените отделения издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г., ако отговарят на изискванията на член 13.03 от Приложение II към Директива 82/714/ЕИО Чл. 226 Прилагане на европейски НЗР, най-късно при първото подновяване или стандарти по отношение издаване на корабното удостоверение на на гумените лодки Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 228, ал. 1 и 2 Надуваеми спасителни НЗР, най-късно при първото подновяване или жилетки издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Спасителните жилетки, които са се намирали на борда към 30 декември 2008 г., могат да се използват до първото подновяване на корабното удостоверение на Общността след 30 декември 2024 г. Глава 11 Чл. 235 Оборудване на външните НЗР, най-късно при първото подновяване или краища на палуби, страиздаване на корабното удостоверение на нични палуби и работни Общността, извършено след 30 декември 2029 г. места Чл. 237—239 Странични палуби Първото издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността 8 след 30 декември 2049 г., когато са по-големи от 7,30 m

8 Разпоредбата се отнася за плавателни съдове, построени 2 години след датата на влизане в сила на директивата и на действащите плавателни съдове, при следните условия:

Изискванията на чл. 237—239 се прилагат, когато се обновява цялата трюмна площ. В случай че на реконструкция, променяща чистата широчина на страничната палуба, обхване цялата дължина на страничните палуби:

а) членове 237—239 се прилагат, ако се намалява чистата широчина на страничната палуба до височина преди реконструкцията 0,90 m или чистата широчина над тази височина;

б) чистата широчина на страничната палуба до височина преди реконструкцията 0,90 m или чистата широчина над тази височина не са по-малки, отколкото мерките, указани в чл. 237—239.

1

2

3 Чл. 240 Достъп до работните места НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 241 и 242 Врати и входове, изходи и При издаване или подновяване на корабното пасажи, където има повече удостоверение на Общността от 0,50 m разлика в равнището на пода Чл. 243 Стълбища в работните НЗР, най-късно при първото подновяване или пространства, където издаване на корабното удостоверение на постоянно има хора Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 246 Изходи и аварийни изходи НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 247, ал. 2 Стълби, стъпала и подобни НЗР, най-късно при първото подновяване или приспособления издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 248 При първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 254—257 Трюмни люкове НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 258 и 259 Лебедки НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2024 г. Чл. 260, ал. 3; Кранове: табелка на произ- НЗР, най-късно при първото подновяване или чл. 261—266; водителя, максимален издаване на корабното удостоверение на чл. 267, ал. 3 и допустим товар, предпазни Общността, извършено след 30 декември 2029 г. чл. 268 и 269 устройства, тест с изчисления, проверка от експерти, удостоверения на бода Чл. 270 Съхранение на запалими НЗР, най-късно при първото подновяване или течности издаване на корабното удостоверение на Общността Глава 12 Чл. 271, ал. 1 Жилищни помещения за НЗР, най-късно при първото подновяване или лицата, обичайно настанени издаване на корабното удостоверение на на борда Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 274, ал. 2 Разположение на подовете НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 275 Всекидневни и спални НЗР, най-късно при първото подновяване или помещения издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 276 Височина на жилищните НЗР, най-късно при първото подновяване или помещения издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 277 Височина на таваните в НЗР, най-късно при първото подновяване или жилищните помещения издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 278, ал. 2 Свободна площ в жилищ- НЗР, най-късно при първото подновяване или ните помещения за общо издаване на корабното удостоверение на ползване Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 278, ал. 3 Кубически обем на помеще- НЗР, най-късно при първото подновяване или нията издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 279 Обем въздух на човек НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г.

1

2

3 Чл. 280 Размери на вратите НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 281, ал. 2, т. 1 и 2 Разположение на стълбите НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 282 Тръбопроводи, пренасящи НЗР, най-късно при първото подновяване или опасни газове или течности издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 283 и 284 Санитарни съоръжения НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 285 и 286 Камбузи НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 287—290 Питейна вода НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 291—293 Отопление и вентилация НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 294, ал. 2 Други жилищни помещения НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Глава четиринадесета Пътнически кораби Прилага се член 8 от директива Глава петнадесета Пътнически кораби с платна Прилага се член 8 от директива Глава шестнадесета Чл. 475, ал. 1 Специални лебедки или НЗР, най-късно при първото подновяване или равностойни свързващи издаване на корабното удостоверение на устройства Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Чл. 476, ал. 3 Изисквания към задвиж- НЗР, най-късно при първото подновяване или ващите звена издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2049 г. Глава седемнадесета Плаващи съоръжения Прилага се член 8 от Директива 2006/87/ЕО Плавателни средства с Прилага се член 8 от Директива 2006/87/ЕО развлекателна цел

Глава 22б Чл. 566 Второ независимо задвиж- НЗР, най-късно при първото подновяване или ващо звено на рулевата издаване на корабното удостоверение на система Общността, извършено след 30 декември 2049 г.

Приложение № 8 към § 20

Използваните съкращения имат следното значение и приложение: 1. Разпоредбата “НЗР” не се отнася за плавателни средства, които вече са в експлоатация, освен ако въпросните части не се заменят или реконструират, т.е. разпоредбата важи само по отношение на новопостроени плавателни средства (“Н”) и по отношение на замяната (“З”) или реконструкцията (“Р”) на въпросните части или пространства. В случай че съществуващи части се заменят от заместващи части с използване на същата технология и те са от същия вид, това не съставлява замяна (“З”) по смисъла на ПЗР.

2. Разпоредбата “Издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността” се прилага при следващото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2008 г. Ако валидността на корабното удостоверение изтича между 30 декември 2008 г. и деня преди 30 декември 2009 г., това изискване става задължително след 30 декември 2009 г.

Член и параграф Съдържание Краен срок и бележки

1

2

3 Глава втора Чл. 8 Водонепроницаеми таранни НЗР прегради Чл. 9 Жилищни помещения, оборудване НЗР за безопасност Чл. 11, ал. 1—3 Отвори във водонепроницаемите НЗР прегради Чл. 14 Повърхности на резервоарите НЗР Чл. 19 Максимално допустимо НЗР равнище на налягане на звука в машинните отделения

Глава трета Чл. 20 Разстояние на безопасност НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2019 г. Чл. 21 Надводен борд НЗР Глава пета Чл. 38, ал. 3 Изисквания към рулевата система НЗР Глава шеста Чл. 60, ал. 2 Максимално допустимо равнище НЗР на налягане на звука в рулевата рубка Чл. 77, ал. 1 Контрол на навигационните НЗР светлини Чл. 90 Спускаеми рулеви рубки НЗР Глава седма Чл. 93 Забрана на определени течни НЗР горива Чл. 104—106 Система за отвеждане отрабо- НЗР, най-късно при първото подновяване тените газове на двигателя или издаване на корабното удостоверение на Общността Чл. 117 Алармено устройство за нивото НЗР на горивото Чл. 125 Оборудване с трюмни помпи НЗР Чл. 126 Диаметър и минимален капацитет НЗР на трюмните помпи Чл. 127 Самозадействащи се трюмни помпи НЗР Чл. 128, ал. 1 Оборудване с устройства за НЗР прецеждане Чл. 128, ал. 2 Автоматично затваряща се НЗР арматура за кърмата Чл. 135, ал. 1 Шум, издаван от кораба НЗР Глава осма Чл. 137 Сертификати за електрическото НЗР оборудване Чл. 138, ал. 1 Монтаж на електрическото НЗР оборудване Чл. 144 и 145 Максимално допустими НЗР натоварвания Чл. 153 и 154 Генератори и мотори НЗР

1

2

3 Чл. 156 и 157 Акумулатори НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 164 и 165 Прекъсвачи, предпазители НЗР, най-късно при първото подновяване или издаване на корабното удостоверение на Общността, извършено след 30 декември 2029 г. Чл. 171 Едновременно прекъсване НЗР Чл. 173—179 Кабели НЗР Чл. 181 Осветление в машинните НЗР отделения Чл. 182, ал. 1 Табла за навигационните светлини НЗР Чл. 182, ал. 2 Захранване на навигационните НЗР светлини

Глава девета Чл. 199, ал. 3 Котвени лебедки НЗР Чл. 226, ал. 1 Надуваеми лодки по стандарт НЗР Чл. 227 Спасителни кръгове по стандарт НЗР Чл. 228, ал. 1 и 2 Спасителни жилетки по стандарт НЗР Глава десета Чл. 259 Обезопасяване на лебедките НЗР Глава единадесета Чл. 282 Тръбопроводи, пренасящи опасни НЗР газове и течности