Начало / Държавен вестник / бр. 61 от 31 юли 2009 г. / Официален раздел

решениеМинистерски съвет

Решение № 619 от 20 юли 2009 г. за приемане Списък на регулираните професии в Република България

Обнародван:: ДВ, бр. 61 от 31 юли 2009 г.
Страница:: 5

Обнародва: Решение № 619 на Министерския съвет от 2009 г. за приемане Списък на регулираните професии в Република България — действащият текст и всички промени

Материалът в сайта на „Държавен вестник“

РЕШЕНИЕ № 619 ОТ 20 ЮЛИ 2009 Г. за приемане Списък на регулираните профе- сии в Република България

На основание чл. 3 и 6 от Закона за признаване на професионални квалификации

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ : 1. Приема Списък на регулираните професии в Република България съгласно приложение № 1.

2. При признаването на професионални квалификации за упражняване на регулирана професия органите по признаване прилагат съответно списъците, учебните програми и образеца на декларация за временно предоставяне на услуги съгласно приложения № 2—27.

3. Списъкът по приложение № 2 е в съответствие с Приложение I към Директива 2005/36/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ, L 255 от 30.09.2005 г.), изменена с Директива 2006/100/ ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на някои директиви в областта на свободното движение на хора поради присъединяването на България и Румъния (ОВ, L 363 от 20.12.2006 г.), Регламент (ЕО) № 1430/2007 на Комисията от 5 декември 2007 г. за изменение на приложения II и III към Директива 2005/36/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации (OB, L 320 от 6.12.2007 г.) и Регла- мент (ЕО) № 755/2008 на Комисията от 31 юли 2008 г. за изменение на Приложение II към Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации (OB, L 205 от 01.08.2008 г.). 4. Списъкът по приложение № 3 е в съответствие с Приложение II към Директива 2005/ 36/ЕО. 5. Списъкът по приложение № 4 е в съответствие с Приложение III към Директива 2005/ 36/ЕО. 6. Списъците по приложения № 5, 6 и 7 са в съответствие с Приложение IV към Директива 2005/36/ЕО. 7. Списъците по приложения № 8—23 са в съответствие с Приложение V към Директива 2005/36/ЕО. 8. Списъкът по приложение № 24 е в съответствие с Приложение VI към Директива 2005/ 36/ЕО. 9. Списъкът по приложение № 25 е в съответствие с Приложение VII към Директива 2005/ 36/ЕО. 10. Списъците по приложениe № 26 са в съответствие с изискванията на Директива 74/556/ ЕИО относно определяне на подробни разпоредби за преходните мерки, свързани с дейности в търговията и в разпространението на токсични продукти, и за дейности, които предполагат професионално използване на тези продукти, включително дейности на посредници (ОВ, L 307 от 18.11.1974 г.) и на Директива 74/ 557/ЕИО относно реализиране на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности на самостоятелно заети лица и на посредници в търговията и в разпространението на токсични продукти (ОВ, L 307 от 18.11.1974 г.).

11. Образецът по приложение № 27 е в съответствие с чл. 7, т. 1 от Директива 2005/36/ЕО.

Министър-председател:

Сергей Станишев За главен секретар на Министерския съвет:

Веселин Даков

Приложение № 1

СПИСЪК на регулираните професии в Република България

№ Наименование на Нормативен акт, който Орган, компетентен да по професията определя условията и реда за взема решения по ред даване/признаване на право за даване/признаване на упражняване на право за упражняване съответната професия на съответната професия

4 СЕКТОР I Професии в областта на здравеопазването 1. Лекар Закон за здравето Министърът на здравеопазването

4 2. Лекар по дентална Закон за здравето Министърът на здравеопазването медицина 3. Фармацевт Закон за здравето Министърът на здравеопазването 4. Медицинска сестра Закон за здравето Министърът на здравеопазването 5. Акушерка Закон за здравето Министърът на здравеопазването 6. Медицински лаборант Закон за здравето Министърът на здравеопазването 7. Рентгенов лаборант Закон за здравето Министърът на здравеопазването 8. Рехабилитатор Закон за здравето Министърът на здравеопазването 9. Инспектор по Закон за здравето Министърът на здравеопазването обществено здраве 10. Фелдшер Закон за здравето Министърът на здравеопазването 11. Ортопедичен техник Закон за здравето Министърът на здравеопазването 12. Масажист Закон за здравето Министърът на здравеопазването 13. Зъботехник Закон за здравето Министърът на здравеопазването 14. Помощник-фармацевт Закон за здравето Министърът на здравеопазването 15. Преподавател по практика Закон за здравето Министърът на здравеопазването по специалностите от про- Наредба за единните държавни фесионално направление изисквания за придобиване на “Здравни грижи” висше образование по специалността “Управление на здравните грижи” за образователно-квалификационните степени “магистър” и “бакалавър” от професионално направление “Обществено здраве” СЕКТОР II Професии в областта на юридическите и счетоводните дейности 16. Адвокат Закон за адвокатурата Висшият адвокатски съвет 17. Регистриран одитор Закон за независимия финансов Институтът на дипломираните одит експерт-счетоводители 18. Вътрешен одитор в Закон за вътрешния одит в пуб- Министърът на финансите публичния сектор личния сектор, Наредба № Н-6 от 29.06.2006 г. за реда и начина на организиране и провеждане на изпити за придобиване на сертификат “Вътрешен одитор в публичния сектор”, издавана от министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 57 от 2006 г.) 19. Финансов инспектор Закон за държавната финансова Агенцията за държавна финансова инспекция инспекция 20. Одитор по смисъла на Закон за Сметната палата Сметната палата Закона за Сметната палата СЕКТОР III Професии в областта на образованието СЕКТОР IV Професии в областта на социалните дейности и туризма СЕКТОР V Професии в областта на икономиката и търговията

4 СЕКТОР VI Професии в областта на техниката и технологиите 21. Машинист на мостови и Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за Държавната агенция за метрология козлови кранове условията и реда за придобиване и технически надзор (ДАМТН) и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 22. Машинист на портални Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за Държавната агенция за метрология кранове условията и реда за придобиваи технически надзор (ДАМТН) не и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 23. Машинист на кулокранове Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за Държавната агенция за метрология условията и реда за придобиваи технически надзор (ДАМТН) не и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 24. Машинист на кранове Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за Държавната агенция за метрология стрелови тип, монтирани условията и реда за придобиване и технически надзор (ДАМТН) на автомобили, самоходни и признаване на правоспособили несамоходни шасита ност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 25. Машинист на багери, Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за Държавната агенция за метрология предназначени за работа условията и реда за придобиване и технически надзор (ДАМТН) с кука, грайфер или и признаване на правоспособелектромагнит ност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, издадена от министъра на образованието и

4 науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 26. Машинист на кабелни Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за Държавната агенция за метрология кранове, дерик кранове условията и реда за придобиване и технически надзор (ДАМТН) и други кранове със и признаване на правоспособспециална конструкция ност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 27. Машинист на железо- Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за Държавната агенция за метрология пътни кранове и други условията и реда за придобиване и технически надзор (ДАМТН) повдигателни съоръжеи признаване на правоспособния, монтирани на желеност за упражняване на профезопътни машини сии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 28. Машинист на щабелни Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за Държавната агенция за метрология кранове условията и реда за придобиване и технически надзор (ДАМТН) и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 29. Машинист на велосипед- Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за Държавната агенция за метрология ни кранове условията и реда за придобиване и технически надзор (ДАМТН) и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 30. Заварчик Наредба № 7 от 11.10.2002 г. за Председателят на Българския съюз условията и реда за придобиване по заваряване и признаване на правоспособност по заваряване, издадена от министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 100 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2003 г., бр. 37 от 2006 г. и бр. 9 от 2009 г.)

4 31. Заварчик за извършване Наредба № 7 от 11.10.2002 г. за Органът за сертификация на на заваръчни дейности, условията и реда за придобиване заваръчен персонал, акредитиран свързани с изработването и признаване на правоспособност от Изпълнителна агенция “Българска на изделия, подлежащи по заваряване, издадена от мислужба по акредитация” на технически надзор— нистъра на образованието и съдове под налягане; науката (обн., ДВ, бр. 100 от конструкции или елемен- 2002 г.; изм. и доп., бр. 95 от ти от тях на изделия, 2003 г., бр. 37 от 2006 г. и свързани с пренос и пребр. 9 от 2009 г.) воз на товари и пътници; газопроводи; напорни съоръжения и конструкции или елементи от тях, застрашаващи живота и здравето на населението, както и при строителномонтажни дейности и други заваръчни дейности, определени в искането на заявителя за извършването им 32. Машинист на котли с Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за Държавната агенция за метрология ниско налягане условията и реда за придобиваи технически надзор (ДАМТН) не и признаване на правоспособност за упражняване на професия по обслужване на парни и водогрейни котли, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 9 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 33. Машинист на котли с Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за Държавната агенция за метрология високо налягане III, II и условията и реда за придобиване и технически надзор (ДАМТН) I степен и признаване на правоспособност за упражняване на професия по обслужване на парни и водогрейни котли, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 9 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 34. Машинист на енергийни Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за Държавната агенция за метрология котли условията и реда за придобиване и технически надзор (ДАМТН) и признаване на правоспособност за упражняване на професия по обслужване на парни и водогрейни котли, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 9 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) 35. Оператор на енергиен Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за Държавната агенция за метрология блок условията и реда за придобиване и технически надзор (ДАМТН) и признаване на правоспособност за упражняване на професия по обслужване на парни и водогрей-

4 ни котли, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 9 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) СЕКТОР VII Професии в областта на транспорта 36. Професионален пилот на Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска самолет (CPL(A) въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 37. Транспортен пилот на Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска самолет (ATPL(A) въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 38. Професионален пилот на Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска вертолет (CPL(H) въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 39. Транспортен пилот на Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска вертолет (ATPL(H) въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 40. Борден инженер (F/EL) Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 41. Щурман (борден Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска навигатор) (F/NL) въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособ-

4 ност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 42. Борден радиооператор Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска (F/ROL) въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 43. Борден оператор (F/OL) Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 44. Стюард/стюардеса (C/AL) Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 45. Борден съпроводител Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска (F/CL) въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 46. Ръководител полети Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска (ATCL) въздухоплаване въздухоплавателна администрация” Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 47. Лица, извършващи Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска техническо обслужване въздухоплаване въздухоплавателна администрация” на ВС (AML) Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.)

4 48. Полетен диспечер Закон за гражданското Главна дирекция “Гражданска (сътрудник по осигурявъздухоплаване въздухоплавателна администрация” ване на полетите) (FDL) Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г. и бр. 56, 87 и 112 от 2004 г.) 49. Инструктор за обучение Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за Министърът на образованието и на водачи на моторни условията и реда за обучение на науката превозни средства кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията; Наредба № 34 от 24.11.2003 г. за придобиване на квалификация по професия “Инструктор за обучение на водачи на моторни превозни средства”, издадена от министъра на образованието и науката. 50. Корабоводител Кодекс на търговското Изпълнителният директор на корабоплаване (КТК); Изпълнителна агенция “Морска Наредба № 6 от 25.07.2003 г. за администрация” към министъра на компетентност на морските литранспорта и директорите на ца в Република България, издадирекции “Морска администрация”— дена от министъра на транспорта Варна, Бургас, Русе и Лом (обн., ДВ, бр. 83 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2003 г. и бр. 94 от 2005 г.) 51. Корабен механик Кодекс на търговското Изпълнителният директор на корабоплаване (КТК); Изпълнителна агенция “Морска Наредба № 6 от 25.07.2003 г. за администрация” към министъра на компетентност на морските лица транспорта и директорите на в Република България, издадена дирекции “Морска администрация”— от министъра на транспорта Варна, Бургас, Русе и Лом (обн., ДВ, бр. 83 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2003 г. и бр. 94 от 2005 г.) 52. Корабен електромеханик Кодекс на търговското Изпълнителният директор на корабоплаване (КТК); Изпълнителна агенция “Морска Наредба № 6 от 25.07.2003 г. за администрация” към министъра на компетентност на морските лица транспорта и директорите на в Република България, издадена дирекции “Морска администрация”— от министъра на транспорта Варна, Бургас, Русе и Лом (обн., ДВ, бр. 83 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2003 г. и бр. 94 от 2005 г.) 53. Корабен радиоспециалист Кодекс на търговското Изпълнителният директор на корабоплаване (КТК); Изпълнителна агенция “Морска Наредба № 6 от 25.07.2003 г. за администрация” към министъра на компетентност на морските лица транспорта и директорите на в Република България, издадена дирекции “Морска администрация”— от министъра на транспорта Варна, Бургас, Русе и Лом (обн., ДВ, бр. 83 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2003 г. и бр. 94 от 2005 г.) 54. Корабен рулеви Кодекс на търговското Изпълнителният директор на корабоплаване (КТК); Изпълнителна агенция “Морска Наредба № 6 от 25.07.2003 г. за администрация” към министъра на компетентност на морските лица транспорта и директорите на в Република България, издадена дирекции “Морска администрация”—

от министъра на транспорта Варна, Бургас, Русе и Лом (обн., ДВ, бр. 83 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2003 г. и бр. 94 от 2005 г.) 55. Корабен моторист Кодекс на търговското Изпълнителният директор на корабоплаване (КТК); Изпълнителна агенция “Морска Наредба № 6 от 25.07.2003 г. за администрация” към министъра на компетентност на морските лица транспорта и директорите на в Република България, издадена дирекции “Морска администрация”— от министъра на транспорта Варна, Бургас, Русе и Лом (обн., ДВ, бр. 83 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2003 г. и бр. 94 от 2005 г.) 56. Корабен електротехник Кодекс на търговското Изпълнителният директор на корабоплаване (КТК); Изпълнителна агенция “Морска Наредба № 6 от 25.07.2003 г. за администрация” към министъра на компетентност на морските лица транспорта и директорите на в Република България, издадена дирекции “Морска администрация”— от министъра на транспорта Варна, Бургас, Русе и Лом (обн., ДВ, бр. 83 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2003 г. и бр. 94 от 2005 г.) 57. Ръководител движение Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на порт; Наредба № 56 от Изпълнителна агенция “Железо- 14.02.2003 г. за изискванията, пътна администрация” условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) 58. Постови стрелочник Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на порт; Наредба № 56 от Изпълнителна агенция “Железо- 14.02.2003 г. за изискванията, пътна администрация” условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) 59. Маневрист Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на порт; Наредба № 56 от Изпълнителна агенция “Железо- 14.02.2003 г. за изискванията, пътна администрация” условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност

4 за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) 60. Маневрен стрелочник Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на порт; Наредба № 56 от Изпълнителна агенция “Железо- 14.02.2003 г. за изискванията, пътна администрация” условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) 61. Началник влак Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на порт; Наредба № 56 от Изпълнителна агенция “Железо 14.02.2003 г. за изискванията, пътна администрация” условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) 62. Ревизор вагони Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на порт; Наредба № 56 от Изпълнителна агенция “Железо- 14.02.2003 г. за изискванията, пътна администрация” условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.)

4 63. ЖП кантонер Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на порт; Наредба № 56 от Изпълнителна агенция “Железо- 14.02.2003 г. за изискванията, пътна администрация” условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) 64. Прелезопазач Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на порт; Наредба № 56 от Изпълнителна агенция “Железо- 14.02.2003 г. за изискванията, пътна администрация” условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) 65. Механик на осигурителна Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на техника порт; Наредба № 56 от Изпълнителна агенция “Железо- 14.02.2003 г. за изискванията, пътна администрация” условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) 66. Механик на контактна Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на мрежа порт; Наредба № 56 от Изпълнителна агенция “Железо- 14.02.2003 г. за изискванията, пътна администрация” условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобще-

4 нията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) 67. Локомотивен машинист Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на порт; Наредба № 56 от 14.02.2003 г. Изпълнителна агенция “Железоза изискванията, условията и пътна администрация” реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) 68. Консултант по превоз на Закон за железопътния транс- Изпълнителният директор на опасни товари с железопорт; Наредба № 46 от 30.11.2001 г. Изпълнителна агенция пътен транспорт за превоз на опасни товари (ДВ, “Железопътна администрация” бр. 107 от 2001 г.); Наредба № 56 от 14.02.2003 г. за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите за лица от персонала, отговорен за безопасността на превозите (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.) СЕКТОР VIII Професии в областта на спорта, артистичните и религиозните дейности СЕКТОР IX Професии в областта на сигурността СЕКТОР X Професии в областта на селското, горското и рибното стопанство СЕКТОР XI Професии в областта на ветеринарната медицина 69. Ветеринарен лекар Закон за ветеринарномедицин- Генералният директор на Нациоската дейност налната ветеринарномедицинска служба 70. Ветеринарен техник Закон за ветеринарномедицин- Генералният директор на Нациоската дейност налната ветеринарномедицинска служба

4 СЕКТОР XII Професии в областта на публичната администрация 71. Архивист Правилник за прилагане на Държавна агенция “Архиви” Закона за Държавния архивен фонд СЕКТОР XIII Професии в областта на околната среда 72. Експерт, извършващ еко- Закон за опазване на околната Министърът на околната среда и логична оценка и оценка среда, Наредба № 1 от 26 февруаводите на въздействието върху ри 2003 г. за реда за създаване и околната среда поддържане на публичен регистър на експертите, извършващи екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда, и реда за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра СЕКТОР XIV Професии в областта на архитектурата и строителството 73. Архитект Закон за Камарата на архитек- Камарата на архитектите тите и инженерите в инвестиционното проектиране; Наредба за условията и реда за признаване на правоспособност в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране на лица с професионална квалификация “архитект”, съответно “инженер”, придобита в държава—членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави (ПМС № 219 от 2005 г.) 74. Инженер в инвестицион- Закон за Камарата на архитек- Камарата на инженерите в ното проектиране тите и инженерите в инвестиинвестиционното проектиране ционното проектиране; Наредба за условията и реда за признаване на правоспособност в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране на лица с професионална квалификация “архитект”, съответно “инженер”, придобита в държава—членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави (ПМС № 219 от 2005 г.) 75. Инженер в геодезията, Закон за кадастъра и имотния Агенцията по геодезия, картография картографията и кадасрегистър, Закон за геодезията и и кадастър търа картографията и Наредба № 3 от 2001 г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра

Приложение № 2

СПИСЪК на професионалните сдружения и организации, признати от държавите—членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, дейността на членове на които се счита за регулирана ИРЛАНДИЯ1 1. The Institute of Chartered Accountants in Ireland2 (Институт на експерт-счетоводителите в Ирландия).

2. The Institute of Certified Public Accountants in Ireland2 (Институт на заклетите експерт-счетоводители в Ирландия).

3. The Association of Chartered Certified Accountants (Институт на дипломираните експерт-счетоводители).

4. Institution of Engineers of Ireland (Институт на инженерите в Ирландия).

5. The Institute of Incorporated Public Accountants (Институт на обединените публични счетоводители).

6. Irish Planning Institute (Ирландски институт за проектиране).

7. The Institute of Chemistry of Ireland (Ирландски институт за химия).

8. The Irish Taxation Institute (Ирландски данъчен институт).

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО 1. Institute of Chartered Accountants in England and Wales (Институт на експерт-счетоводителите в Англия и Уелс).

2. Institute of Chartered Accountants of Scotland (Институт на експерт-счетоводителите в Шотландия).

3. Institute of Chartered Accountants in Ireland (Институт на експерт-счетоводителите в Ирландия).

4. Association of Chartered Certified Accountants (Сдружение на сертифицираните експерт-счетоводители).

5. Chartered Institute of Loss Adjusters (Институт на оценителите на загуби).

6. Chartered Institute of Management Accountants (Институт на експерт-счетоводителите в управлението).

7. Institute of Chartered Secretaries and Administrators (Институт на техническите сътрудници и администраторите).

1 Гражданите на Ирландия са също членове на следните сдружения и организации в Обединеното кралство:

—Institute of Chartered Accountants in England and Wales

—Institute of Chartered Accountants of Scotland —Institute of Actuaries —Faculty of Actuaries —The Chartered Institute of Management Accountants

—Institute of Chartered Secretaries and Administrators

—Royal Town Planning Institute —Royal Institution of Chartered Surveyors —Chartered Institute of Building. 2 Единствено за проверка на сметки.

8. Chartered Insurance Institute (Застрахователен институт).

9. Institute of Actuaries (Институт на статистиците).

10. Faculty of Actuaries (Факултет на статистиците).

11. Chartered Institute of Bankers (Институт на банкерите).

12. Chartered Institute of Bankers in Scotland (Институт на банкерите в Шотландия).

13. Royal Institution of Chartered Surveyors (Кралски британски институт на топографите).

14. Royal Town Planning Institute (Кралски британски институт за градско проектиране).

15. Royal Society of Chemistry (Кралско британско научно дружество по химия).

16. British Psychological Society (Британско дружество по психология).

17. The Chartered Institute of Library and Information Professionals (Институт на професионалистите в библиотечните и информационните дейности).

18. Institute of Chartered Foresters (Институт на лесничеите).

19. Chartered Institute of Building (Институт по строителство).

20. Engineering Council (Инженерен съвет). 21. The Energy Institute (Енергиен институт). 22. Institution of Structural Engineers (Институт на строителните инженери).

23. Institution of Civil Engineers (Институт на гражданските инженери).

24. Institute of Mathematics and its Applications (Институт по математика и приложна математика).

25. Institution of Engineering and Technology (Институт по инженерство и технологии).

26. Institution of Gas Engineers and Managers (Институт на инженерите и мениджъри на газови инсталации).

27. Institution of Mechanical Engineers (Институт на машинните инженери).

28. Institution of Chemical Engineers (Институт на инженер-химиците).

29. Institution of Marine Engineering Science and Technology (Институт по морско инженерство, наука и технология).

30. Royal Institution of Naval Architects (Кралски британски институт на морските инженери).

31. Royal Aeronautical Society (Кралско британско научно дружество по въздухоплаване).

32. Institute of Materials, Minerals and Mining (Институт по материалите, минералите и разработването на мини).

33. Chartered Institution of Building Services Engineers (Институт на строителните инженери в сферата на услугите).

34. Institute of Measurement and Control (Институт по измерване и контрол).

35. British Computer Society (Британско компютърно дружество).

36. The Chartered Institute of Public Finance and Accountancy (Институт за публични финанси и счетоводство).

37. The Institute of Physics (Институт по физика).

38. The Institute of Biology (Институт по биология).

39. The Society of Dyers and Colourists (Дружество на бояджиите и колористите).

40. The Geological Society (Дружество по геология).

41. Chartered Institute of Marketing (Институт по маркетинг).

42. Institute of Chartered Shipbrokers (Институт на корабните брокери).

43. The Textile Institute (Институт по текстила).

44. Chartered Institute of Environmental Health (Институт за екологично здраве).

45. Chartered Institute of Housing (Институт за жилищно настаняване).

46. The Royal Horticultural Society (Кралско градинарско дружество).

47. The Landscape Institute (Институт за ландшафт).

48. The Chartered Institute of Arbitrators (Институт на арбитрите).

49. Royal Environmental Health Institute of Scotland (Кралски институт за екологично здраве на Шотландия).

50. Royal Meteorological Society (Кралско метеорологично дружество).

51. Chartered Institute of Wastes Management (Институт за управление на отпадъците).

52. Royal college of Organists (Кралски колеж на органистите).

53. Royal Academy of Dance (Кралска танцова академия).

54. Chartered Institute of Architectural Technologists (Институт на архитектурните технолози).

55. Royal Statistical Society (Кралско статистическо дружество).

56. Chartered Institute of Taxation (Данъчен институт).

57. Institution of Water and Environmental Management (Институт за управление на околната среда и водите).

58. The Science Council (Научен съвет). 59. Institution of Occupational Safety and Health (Институт за безопасност и здраве при работа).

Приложение № 3

СПИСЪК на курсовете за обучение със специална структура в държавите—членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария 1. Курсове за обучение за спомагателни здравни дейности и грижи за деца:

в Германия: —педиатрична и здравна медицинска сестра (Gesundheits- und Kinderkrankenpfleger(in);

—физиотерапевт (Krankengymnast(in)/Physio- therapeut(in))(28);

—професионален терапевт/специалист по трудова терапия (Beschaftigungs—und Arbeitstherapeut/ Ergotherapeut);

—логопед (Logopade/Logopadin); —специалист по ортоптика (Orthoptist(in); —акредитиран от държавата работник, полагащ грижи за деца (Staatlich anerkannte(r) Erzieher(in);

—акредитиран от държавата оздравителен учител (Staatlich anerkannte(r) Heilpadagoge(in);

—техник в медицинска лаборатория (medizinisch- technische(r) Laboratoriums- Assistent(in);

—техник, медицинска рентгенология (medizinisch- technische(r) Radiologie-Assistent(in);

—медицински техник по функционална диагностика (medizinisch-technische(r) Assistent(in) fur Funktionsdiagnostik);

—ветеринарен техник (veterinarmedizinisch- technische(r) Assistent(in);

—диетолог (Diatassistent(in); —фармацевтичен техник (Pharmazieingenieur), обучение, проведено до 31 март 1994 г. в бившата Германска демократична република или на територията на новите провинции;

—речев терапевт (логопед) (Sprachtherapeut(in), —гериатрична медицинска сестра (Altenpflegerin und Altenpfleger), които представляват курсове за образование и обучение с обща продължителност най-малко 13 години, от които:

—или най-малко три години професионално обучение в специализирано училище, което завършва с изпит и в някои случаи е последвано от едногодишен или двугодишен курс на специализация, който завършва с изпит;

—или най-малко две години и половина в специализирано училище, които завършват с изпит и са последвани от трудов стаж по специалността най-малко шест месеца или стаж най-малко шест месеца в одобрено заведение;

—или най-малко две години в специализирано училище, които завършват с изпит и са последвани от трудов стаж по специалността най-малко една година или стаж най-малко една година в одобрено заведение;

в Чешката република: —асистент здравни грижи (zdravotnicky asistent), за което се изисква образование с обща минимална продължителност тринадесет години, включващо основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност четири години, получено в средно медицинско училище и завършено с успешно положен изпит “maturitni zkouska”;

—асистент по хранене (nutricni asistent), за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включващо основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност четири години, получено в средно медицинско училище и завършено с успешно положен изпит “maturitni zkouska”;

в Италия: —зъботехник (odontotecnico); —оптик (ottico), които представляват курсове за образование и обучение с обща продължителност най-малко 13 години, от които:

—или най-малко три години професионално обучение в специализирано училище, което завършва с изпит и в някои случаи е последвано от едногодишен или двeгодишен курс на специализация, който завършва с изпит;

в Кипър: —зъботехник, за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност шест години, средно образование с продължителност шест години и професионално образование след средното с продължителност две години, последвано от едногодишен професионален стаж;

—оптик, за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност шест години, средно образование с продължителност шест години и професионално образование след средното с продължителност две години, последвано от едногодишен професионален стаж;

в Латвия: —медицинска сестра в зъболекарски кабинет (zobarstniecibas masa), за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от 3-годишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

—асистент в биометрична лаборатория (biomedicinas laborants), за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от дванадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от 2-годишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

—зъботехник (zobu tehnikis), за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от дванадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от 2-годишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

—асистент на физиотерапевт (fizioterapeita asistents), за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и профе- сионално образование с продължителност три години, получено в медицинско училище, последвано от 3-годишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

в Люксембург: —техник, медицинска рентгенология (assistant(e) technique medical(e) en radiologie);

—техник в медицинска лаборатория (assistant(e) technique medical(e) de laboratoire);

—медицинска сестра, психиатрия (infirmier/iere psychiatrique);

—медицински техник—хирургия (assistant(e) technique medical(e) en chirurgie);

—медицинска сестра, педиатрия (infirmier/иre en pйdiatrie);

—медицинска сестра, анестезиология и реанимация (infirmier/иre en anйsthйsie et en rйanimation);

—масажист (masseur); —възпитател (йducateur/trice), които представляват курсове за образование и обучение с обща продължителност най-малко 13 години, от които:

в Холандия: —ветеринарен асистент (dierenartsassistent), които представляват курсове за образование и обучение с обща продължителност най-малко 13 години, от които професионално обучение с продължителност три години, получено в специализирано училище (“MBO”-scheme), или професионално обучение с продължителност три години в рамките на двойната система за чиракуване (“LLW”), като и в двата случая за завършване на обучението се изисква полагане на изпит;

в Австрия: —специално базово обучение за медицински сестри, специализиращи грижи за деца и млади хора (spezielle Grundausbildung in der Kinder- und Jugendlichenpflege), представляващи цикъл на образование и обучение с обща продължителност най-малко тринадесет години, който включва най-малко десет години общо образование в училище и три години професионално образование в училище за сестрински грижи, завършващи с успешно полагане на изпит за получаване на диплома;

—специално базово обучение за медицински сестри в психиатрични заведения (spezielle Grundausbildung in der psychiatrischen Gesundheits- und Krankenpflege), представляващи цикъл на образование и обучение с обща продължителност най-малко тринадесет години, който включва най-малко десет го- дини общо образование в училище и три години професионално образование в училище за сестрински грижи, завършващи с успешно полагане на изпит за получаване на диплома.

—оптик контактни лещи (Kontaktlinsenoptiker); —педикюрист (Fusspfleger); —техник слухови апарати (Hoergeraete- akustiker);

—аптекар (Drogist), за което се изисква образование и обучение с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с минимална продължителност три години, включващо обучение, една част от което е получено на работното място, а другата е проведена в институция за професионално обучение, както и период на професионален стаж и обучение, в края на който се полага изпит за професионални умения, в резултат на който обучаваните получават право да упражняват професията и да обучават чираци;

—масажист (Masseur), за което се изисква образование и обучение с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с продължителност две години, период на професионален стаж и обучение с продължителност две години и курс на обучение с продължителност една година, в края на който се полага изпит за професионални умения, в резултат на който обучаваните получават право да упражняват професията и да обучават чираци;

—работник в детска градина (Kindergartner/in); —работник, полагащ грижи за деца (Erzieher), за което се изисква образование и обучение с обща продължителност тринадесет години, което включва професионално обучение с продължителност пет години, проведено в специализирано училище, в края на което се полага изпит;

в Словакия: —зъботехник (zubnэ technik) което представлява образование и обучение с продължителност най-малко 14 години, от които 8 или 9 години основно образование, 4 години средно образование, последвани от 2 години обучение след средното образование в специализирано училище по здравни грижи, завършващо с теоретикопрактически изпит за получаване на зрелостно свидетелство (GCE) (maturitnй vysvedиenie);

—учител по танци в основни училища по изкуствата (ucitel v tanecnom odbore na zakladnych umeleckych skolach), за което се изисква образование с обща минимална продължителност четиринадесет и половина години, което включва основно образование с продължителност осем години, образование в средно специализирано училище с продължителност четири години и курс по танцова педагогика с продължителност пет семестъра;

—педагог в специални образователни институции и в центрове за социални услуги (vychovavatel’ v specialnych vychovnych zariadeniach a v zariadeniach socialnych sluzieb), за което се изисква образование с обща минимална продължителност четиринадесет години, което включва основно образование с продължителност осем/девет години, образование в средно педагогическо училище или друго средно училище с продължителност четири години и допълнително задочно обучение по педагогика с продължителност две години.

2. Сектор майстори занаятчии (Mester/Meister/ Maitre)—за професиите, в които се изисква образование и обучение за придобиване на умения:

в Германия: —оптик (Augenoptiker); —зъботехник (Zahntechniker); —ортопедичен техник (Orthopadietechniker); —монтажник на слухови апарати (Horgerate- Akustiker);

—майстор на ортопедични обувки (Orthopadieschuhmacher);

в Люксембург: —оптик (opticien); —зъботехник (mecanicien dentaire); —монтажник на слухови апарати (audio- prothesiste);

—ортопедичен техник/майстор на хирургични бандажи (mecanicien orthopediste/bandagiste);

—майстор на ортопедични обувки (orthopediste- cordonnier), като курсовете са с обща продължителност четиринадесет години, което включва обучение с минимална продължителност пет години, последвано от обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, една част от което е проведена на работното място, а другата в професионалното учебно заведение, в края на което се полага изпит за получаване на право на упражняване на квалифицирани дейности, самостоятелно или като наето лице със съпоставимо равнище на отговорност;

в Австрия: —майстор на хирургични бандажи (Bandagist); —майстор на корсети (Miederwarenerzeuger); —оптик (Optiker); —майстор на ортопедични обувки (Orthopa- dieschuhmacher);

—ортопедичен техник (Orthopadietechniker); —зъботехник (Zahntechniker); —градинар (Gartner), за което се изисква образование и обучение с минимална продължителност четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разделено на чиракуване с минимална продължителност три години, една част от което е проведена на работното място, а другата в професионалното учебно заведение, и което включва професионален стаж и обучение с минимална продължителност две години, в края на което се провежда майсторски изпит за придобиване на право на упражняване на професията, осъществяване обучение на чираци и ползване на званието “Meister”.

Обучение на майстори занаятчии в областта на селското и горското стопанство:

—майстор по земеделие (Meister in der Land- wirtschaft);

—майстор по икономика на селските домакинства (Meister in der landlichen Hauswirtschaft);

—майстор-градинар (Meister im Gartenbau); —майстор по зеленчукопроизводство (Meister im Feldgemusebau);

—майстор по овощарство и преработване на плодове (Meister im Obstbau und in der Obst- verwertung);

—майстор по лозарство и винопроизводство (Meister im Weinbau und in der Kellerwirtschaft);

—майстор по млекопроизводство (Meister in der Molkerei- und Kasereiwirtschaft);

—майстор по коневъдство (Meister in der Pferdewirtschaft);

—майстор по рибовъдство (Meister in der Fischereiwirtschaft);

—майстор по птицевъдство (Meister in der Geflugelwirtschaft);

—майстор по пчеларство (Meister in der Bienenwirtschaft);

—майстор по лесовъдство (Meister in der Forstwirtschaft);

—майстор по разсаждане на гори и управление на горите (Meister in der Forstgarten- und Forstpflegewirtschaft);

—майстор по складово стопанство в земеделието (Meister in der landwirtschaftlichen Lagerhaltung), за което се изисква образование и обучение с минимална продължителност петнадесет години, включително обучение с минимална продължителност шест години, получено в структурирана мрежа за обучение, разделено на чиракуване с минимална продължителност три години, една част от което е проведена на работното място, а друга в професионалното учебно заведение, и което включва професионален стаж с минимална продължителност три години, в края на което се провежда майсторски изпит за придобиване на право на осъществяване обучение на чираци и ползване на званието “Meister”;

в Полша: —преподавател по практическо професионално обучение (Nauczyciel praktycznej nauki zawodu), за което се изисква обучение с продължителност:

а) основно образование с продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност пет години или равностойно средно образование в подходяща област, последвано от педагогически курс с обща минимална продължителност 150 часа, курс по безопасност и хигиена на труда и двегодишен професионален опит по професията, която лицето ще преподава, или б) основно образование с продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност пет години с диплома за завършване на техническо педагогическо училище след средното образование, или в) основно образование с продължителност осем години и базово средно професионално образование с продължителност от две до три години, както и професионален опит с минимална продължителност три години, удостоверен с образователноквалификационна степен “магистър” по съответната професия, след което се изисква завършване на педагогически курс с минимална продължителност 150 часа;

в Словакия: —магистър по професионално образование (majster odbornej vychovy), за което се изисква образование с обща минимална продължителност дванадесет години, включващо основно образование с продължителност осем години, професионално образование с продължителност четири години (завършено средно професионално образование и/или чиракуване в рамките на съответния (или сроден) курс на професионално обучение или чиракуване), професионален стаж с обща минимална продължителност три години в областта на завършеното образование или чиракуване на лицето и допълнително обучение по педагогика в педагогически факултет или в технически университет, или завършено средно образование и чиракуване в рамките на съответния (или сроден) курс на професионално обучение или чиракуване), професионален стаж с обща минимална продължителност три години в областта на завършеното образование или чиракуване на лицето и допълнително обучение по педагогика в педагогически факултет, или към 1 септември 2005 г. завършено специализирано образование по специална педагогика, проведено в методологичните центрове за магистри по професионално образование към специалните училища, без допълнителен педагогически курс.

2a. Майстор (Meister/Maitre) (училищно и професионално обучение, завършващо с придобиване на звание “майстор” (Meister/Maitre) в следните професии:

в Германия —металоработник (“Metallbauer”), —майстор на хирургически инструменти (“Chirurgiemechaniker”),

—конструктор на каросерии и превозни средства (“Karosserie- und Fahrzeugbauer”),

—автомобилен механик (“Kraftfahrzeug- techniker”),

—механик на велосипеди и мотоциклети (“Zweiradmechaniker”),

—хладилен техник (“Kalteanlagenbauer”), —специалист по информатика (“Infor- mationstechniker”),

—селскостопански механик (“Landmaschinen- mechaniker”),

—оръжейник (“Buchsenmacher”), —тенекеджия (“Klempner”), —водопроводчик и специалист по топлотехника (“Installateur und Heizungsbauer”),

—електротехник (“Elektrotechniker”), —конструктор на електрически машини (“Elektromaschinenbauer”),

—конструктор на плавателни съдове (“Boots- und Schiffbauer”),

—зидар и кофражист (“Maurer und Betonbauer”), —конструктор и техник на печки и оборудване за отопление с топъл въздух (“Ofen- und Luftheizungsbauer”),

—дърводелец (“Zimmerer”), —работник, който прави и/или ремонтира покриви (“Dachdecker”),

—пътностроителен работник (“Strassenbauer”), —специалист по термо- и звукоизолации (“Warme-, Kalte- und Schallschutzisolierer”),

—работник, който изгражда кладенци (“Brunnenbauer”),

—каменоделец и скулптор (“Steinmetz und Steinbildhauer”),

—строител, който работи с мазилка от мраморен прах и гипс (“Stuckateur”),

—майстор по боядисване и лакиране (“Maler und Lackierer”),

—работник, който издига скелета (“Gerustbauer”),

—коминочистач (“Schornsteinfeger”), —техник по точноизмервателни уреди (“Feinwerkmechaniker”),

—майстор на дървени изделия (“Tischler”), —въжар (“Seiler”), —хлебар (“Backer”), —сладкар (“Konditor”), —месар (“Fleischer”), —фризьор (“Frisor”), —стъклар (“Glaser”), —майстор, който духа стъкло и произвежда стъклени инструменти (“Glasblaser und Glasapparatebauer”),

—работник, който вулканизира и поправя гуми (“Vulkaniseur und Reifenmechaniker”);

в Люксембург: —хлебар и сладкар (“boulanger-patissier”), —майстор на сладкарски, шоколадови, захарни и сладоледени изделия (“patissier-chocolatier- confiseurglacier”),

—месар и колбасар (“boucher-charcutier”), —месар и колбасар—конско месо (“boucher- charcutier-chevalin”),

—кетъринг (“traiteur”), —мелничар (“meunier”), —крояч и шивач (“tailleur-couturier”), —модист шапкар (“modiste-chapelier”), —кожар (“fourreur”), —ботушар и обущар (“bottier-cordonnier”), —часовникар (“horloger”), —бижутер и златар (“bijoutier-orfevre”), —фризьор (“coiffeur”), —козметик (“estheticien”), —механик—обща механика (“mecanicien en mecanique generale”),

—механик на асансьори, товарни асансьори, ескалатори и оборудване за обработка на товари (“installateur d’ascenseurs, de monte-charges, d’escaliers mecaniques et de materiel de manutention”),

—оръжейник (“armurier”), —ковач (“forgeron”), —механик на промишлени и строителни машини и оборудване (“mecanicien de machines et de materiels industriels et de la construction”),

—механик—специалист по електроника на автомобили и мотоциклети (“mecanicien-electronicien d’autos et de motos”),

—конструктор и специалист по ремонти на каросерии (“constructeur reparateur de carosseries”),

—автотенекеджия и автобояджия (“debosseleur- peintre de vehicules automoteurs”),

—техник по бобини (“bobineur”), —специалист по аудиовизуално оборудване и уреди (“electronicien d’installations et d’appareils audiovisuels”),

—конструктор и специалист по ремонти на мрежи за излъчване на радио- и телевизионни програми (“constructeur reparateur de reseaux de teledistribution”),

—специалист по електроника на офис и компютърно оборудване (“electronicien en bureautique et en informatique”),

—механик на селскостопански и лозарски машини и оборудване (“mecanicien de machines et de materiel agricoles et viticoles”),

—бакърджия (“chaudronnier”), —галванизатор (“galvaniseur”), —специалист по автомобили (“expert en automobiles”),

—строителен предприемач (“entrepreneur de construction”),

—пътностроителен предприемач (“entrepreneur de voirie et de pavage”),

—специалист по бетонни настилки (“confectionneur de chapes”),

—предприемач в областта на термо-, звуко- и хидроизолациите (“entrepreneur d’isolations thermiques, acoustiques et d’etancheite”),

—специалист по ВиКи отоплителни инсталации (“installateur de chauffage-sanitaire”),

—специалист по хладилна техника (“installateur frigoriste”),

—електротехник (“electricien”), —специалист по монтиране на светещи надписи (“installateur d’enseignes lumineuses”),

—специалист по електроника на комуникационна и компютърна техника (“electronicien en communication et en informatique”),

—специалист по охранителни алармени системи (“installateur de systemes d’alarmes et de securite”),

—дърводелец-мебелист (“menuisier-ebeniste”), —паркетчия (“parqueteur”), —специалист по инсталации от сглобяеми елементи (“poseur d’elements prefabriques”),

—специалист по производство и монтиране на прозоречни капаци, щори, навеси и сенници (“fabricant poseur de volets, de jalousies, de marquises et de store”),

—предприемач в областта на металните конструкции (“entrepreneur de constructions metalliques”),

—специалист по изграждане на пещи (“constructeur de fours”),

—тенекеджия, който прави и/или ремонтира покриви (“couvreur-ferblantier”),

—дърводелец (“charpentier”), —майстор на мраморни изделия и каменоделец (“marbrier-tailleur de pierres”),

—майстор по поставяне на подови плочи (“carreleur”),

—строител—специалист по тавани и фасади (“plafonneur-facadier”),

—бояджия и декоратор (“peintre-decorateur”), —майстор по поставянето на прозоречни стъкла и огледала (“vitrier-miroitier”),

—тапицер и декоратор (“tapissier-decorateur”), —специалист по изграждане на камини и глинени печки (“constructeur poseur de cheminees et de poeles en faience”),

—печатар (“imprimeur”), —оператор в средство за масова информация (“operateur media”),

—специалист по ситопечат (“serigraphe”), —книговезец (“relieur”), —техник по хирургическо медицинско оборудване (“mecanicien de materiel medico-chirurgical”),

—инструктор на водачи на моторни превозни средства (“instructeur de conducteurs de vehicules automoteurs”),

—производител и специалист по монтиране на метални обшивки и покривни конструкции (“fabricant poseur de bardages et toitures metalliques”),

—фотограф (“photographe”), —производител и специалист по ремонт на музикални инструменти (“fabricant reparateur d’instruments de musique”),

—инструктор по плуване (“instructeur de natation”);

в Австрия: —строителен надзорник (“Baumeister hinsichtl. der ausfuhrenden Tatigkeiten”),

—хлебар (“Backer”), —строител на чешми/кладенци (“Brunnenmeister”),

—работник, който прави и/или ремонтира покриви (“Dachdecker”),

—електротехник (“Elektrotechniker”), —месар (“Fleischer”), —фризьор и перукер (стилист) (“Friseur und Peruckenmacher (Stylist)”) ,

—В и К и газови инсталации (“Gas- und Sanitartechnik”),

—стъкларство (“Glaser”), —полагане на облицовки от стъкло и шлифоване на плоско стъкло (“Glasbeleger und Flachglasschleifer”),

—духане на стъкло и производство на стъклени инструменти (“Glasblaser und Glasapparatebauer”),

—полиране и оформяне на вдлъбнато стъкло (свързани занаятчийски дейности) (“Hohlglasschleifer und Hohlglasveredler (verbundenes Handwerk)”),

—майстор на печки (“Hafner”), —специалист по топлотехника (“Heizungs- technik”),

—специалист по вентилационна техника (свързани занаятчийски дейности) (“Luftungstechnik (verbundenes Handwerk)”),

—хладилно и климатично оборудване (“Kalte- und Klimatechnik”),

—електроника на комуникационните средства (“Kommunikationselektronik”),

—сладкари, включително производители на сладкиши от ръжено брашно и на захарни, сладоледени и шоколадови изделия (“Konditor (Zuckerbacker) einschl. der Lebzelter und der Kanditen- Gefrorenes- und Schokolade- warenerzeugung”),

—автомобилен механик (“Kraftfahrzeug- technik”),

—майстор по каросериите, включително автотенекеджия и автобояджия (свързани занаятчийски дейности) (“Karosseriebauer einschl. Karosseriespengler u. -lackierer (verbundenes Handwerk)”),

—обработка на пластмасови материали (“Kunststoffverarbeitung”),

—майстор-бояджия (“Maler und Anstreicher”), —майстор по лакиране (“Lackierer”), —майстор по позлатяване и изработване на украшения (“Vergolder und Staffierer”),

—майстор, който изработва табели и надписи (свързани занаятчийски дейности) (“Schilder- herstellung (verbundenes Handwerk)”),

—специалист по мехатроника в производството на електрически машини и автоматизацията (“Mechatroniker f. Elektromaschinenbau u. Auto- matisierung”),

—специалист по мехатроника в областта на електрониката (“Mechatroniker f. Elektronik”),

—офис оборудване и компютърни информационни системи (“Buro- und EDV-Systemtechnik”),

—специалист по мехатроника на машини и производствени технологии (“Mechatroniker f. Maschinen- und Fertigungstechnik”),

—специалист по мехатроника на медицинско оборудване (свързани занаятчийски дейности) (“Mechatroniker f. Medizingeratetechnik (verbundenes Handwerk)”),

—технология на обработка на повърхностите (“Oberflachentechnik”),

—специалист по металообработване (свързани занаятчийски дейности) (“Metalldesign (verbun- denes Handwerk)”),

—ключар (“Schlosser”), —ковач (“Schmied”), —механик на селскостопански машини (“Landmaschinentechnik”),

—водопроводчик (“Spengler”), —бакърджия (свързани занаятчийски дейности) (“Kupferschmied (verbundenes Handwerk)”),

—майстор по обработка на мрамор, включително производител на изкуствени камъни и мозаечни плочи (“Steinmetzmeister einschl. Kunst- steinerzeugung und Terrazzomacher”),

—строител, който работи с мазилка от мраморен прах и гипс и изработва гипсови орнаменти (“Stukkateur und Trockenausbauer”),

—майстор на дървени изделия (“Tischler”), —майстор, който изработва макети (“Modellbauer”),

—бъчвар (“Binder”), —стругар, който обработва дърво (“Drechsler”), —конструктор на плавателни съдове (“Bootsbauer”),

—скулптор (свързани занаятчийски дейности) (“Bildhauer (verbundenes Handwerk)”),

—вулканизация (“Vulkaniseur”), —оръжейник (включително търговец на оръжия) (“Waffengewerbe (Buchsenmacher) einschl. des Waffenhandels”),

—термо-, звуко- и противопожарни изолации (“Warme-, Kalte-, Schall- und Branddammer”),

—майстор-дърводелец, който има надзорнически функции (“Baumeister hinsichtl. der ausfuhrenden Tatigkeiten”), представляващи цикъл на образование и обучение с продължителност най-малко тринадесет години, включително обучение най-малко три години в структурирана мрежа за обучение, което отчасти се извършва в предприятието и отчасти—в професионално учебно заведение, и което завършва с изпит, както и теоретично и практическо обучение за майстор-занаятчия с продължителност най-малко една година; успешното полагане на изпита за майсторска занаятчийска степен дава право на съответното лице да упражнява професията в качеството на самонает работник, да обучава чираци и да носи званието “майстор” (“Meister/Maitre”).

3. Сектор мореплаване a) Морски транспорт Обучение за следните професии: в Латвия: —корабен електроинженер (kugu elektro- mehanikis),

—оператор на хладилно оборудване (kuga saldesanas iekartu masinists), в Нидерландия:

—длъжностно лице по VTS (VTS-functionaris), което представлява обучение:

—в Латвия: аа) корабен електроинженер (kugu elektro- mehanikis),

—лица, навършили 18-годишна възраст, за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет и половина години, включително основно образование с минимална продължителност девет години и професионално образование с минимална продължителност три години; в допълнение се изисква минимална продължителност на плавателния стаж не по-малко от шест месеца като корабен електротехник или като асистент на корабния електроинженер на кораби с мощност над 750 kW; професионалното обучение се завършва с полагане на специален изпит пред компетентния орган в съответствие с програмата за обучение, одобрена от Министерството на транспорта;

бб) оператор на хладилно оборудване (kuga saldesanas iekartu masinists),

—лица, навършили 18-годишна възраст, за което се изисква образование с минимална обща продължителност тринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност девет години и професионално образование с минимална продължителност три години; в допълнение се изисква морски стаж с минимална продължителност дванадесет месеца като помощник на инженера по хладилното оборудване; професионалното обучение се завършва с полагане на специален изпит пред компетентния орган в съответствие с програмата за обучение, одобрена от Министерството на транспорта;

—в Нидерландия: Курс с обща продължителност най-малко 15 години, от които минимум три години висше професионално образование (HBO) или средно техническо образование (MBO), последвани от национални и регионални курсове за специализация, всеки от тях с продължителност най-малко 12 седмици теоретична подготовка и завършващи с изпит.

б) Морски риболов Обучение за: в Германия: —капитан дълбоководен морски риболов (Kapitan BG/Fischerei);

—капитан крайбрежен риболов (Kapitan BLK/ Fischerei);

—палубен офицер дълбоководни кораби (Nautischer Schiffsoffizier BGW/Fischerei);

—палубен офицер крайбрежни кораби (Nautischer Schiffsoffizier BK/Fischerei);

в Холандия: —първи помощник-капитан/инженер V (stuurman werktuigkundige V);

—инженер IV (риболовни кораби) (werktuigkundige IV visvaart);

—първи помощник-капитан IV (риболовни кораби) (stuurman IV visvaart);

—първи помощник-капитан/инженер VI (stuurman werktuigkundige VI), за които се изисква следното обучение: в Германия: обучение с обща продължителност между 14 и 18 години, което включва курс на базово професионално обучение с продължителност три години и морски стаж с продължителност една година, последван от специализирано професионално обучение с продължителност една или две години, допълнено, при необходимост, с двегодишен стаж по корабоплаване.

в Холандия: курс на обучение с продължителност между 13 и 15 години, минимум две години от които са проведени в специализирано професионално училище, допълнен с професионален опит с продължителност 12 месеца, и признати по реда на конвенцията от Торемолинос (Международна конвенция за безопасността на риболовните кораби от 1977 г.).

4. Технически сектор: Обучение за: в Чешката република: —правоспособен техник, правоспособен строител (autorizovany technik, autorizovany stavitel), за което се изисква професионално обучение с минимална обща продължителност девет години, включително средно техническо образование с продължителност четири години, при завършването на което се полага изпит “maturitni zkouska” (средно техническо училище), и петгодишен професионален опит, в края на който се полага тест за професионална квалификация за упражняване на определени професионални дейности в областта на строителството (в съответствие със Закон № 50/ 1976 Sb. (Закон за строителството) и закон № 360/ 1992 Sb.); —водач на релсово превозно средство (fyzicka osoba ridici drazni vozidlo), за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което се полага изпит “maturitni zkouska” и държавен изпит по задвижваща сила на превозните средства;

—техник по контрол на железния път (drazni revizni technik), за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, получено в средно училище по механика или електроника, при завършването на което е положен изпит “maturitni zkouska”;

—инструктор—обучение на водачи на моторни превозни средства (ucitel autoskoly), за което се изисква:

лица, навършили 24-годишна възраст; образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години в областта на пътното движение или механиката, при завършването на което е положен изпит “maturitni zkouska”;

—държавен техник по контрол на техническото състояние на моторни превозни средства (kontrolni technik STK), за което се изисква:

лица, навършили 21-годишна възраст; образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит “maturitni zkouska”, последвано от двегодишен професионален стаж; заинтересуваното лице трябва да притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, чисто съдебно минало, да е завършило специално обучение за държавни техници с минимална продължителност 120 часа и да е положило успешно съответен изпит;

—механик по контрол на отработилите газове на моторните превозни средства (mechanik mereni emisi), за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит “maturitni zkouska”; освен това кандидатите трябва да са натрупали технически стаж с минимална продължителност три години и да са получили специално обучение за професията “механик по контрол на отработилите газове на моторните превозни средства” с продължителност осем часа, завършено с успешно положен изпит;

—капитан, клас I (kapitan I tridy), за което се изисква образование с минимална обща продължителност петнадесет години, включително основно образование с продължителност осем години и професионално образование с продължителност три години, при завършването на което е положен изпит “maturitni zkouska”, както и изпит, в резултат на който е издадено свидетелство за правоспособност; това професионално образование се допълва с четиригодишен професионален стаж, в края на който се полага изпит;

—реставратор на паметници на изкуството и занаятите (restaurator pamatek, ktere jsou dily umeleckych remesel), за което се изисква образование с обща продължителност дванадесет години, когато се включва пълно средно образование по реставрация, или между 10 и 12 години в сроден курс плюс професионален стаж с продължителност пет години, когато става дума за пълно средно техническо образование, при завършването на което е положен изпит “maturitni zkouska”, или осемгодишен професионален стаж, когато остава дума за средно техническо образование, завършено с полагане на заключителен изпит за чираци;

—реставратор на произведения на изкуството, които не са паметници и се съхраняват в колекциите на музеи и галерии, и на други културни ценности (restaurator del vytvarnych umeni, ktera nejsou pamatkami a jsou ulozena ve sbirkach muzei a galerii, a ostatnich predmetu kulturni hodnoty), за което се изисква образование с обща продължителност дванадесет години плюс 5-годишен професионален опит след завършване на пълно средно техническо образование в курс по реставрация, след завършването на което е положен изпит “maturitni zkouska”;

—специалист по управление на отпадъците (odpadovy hospodar), за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит “maturitni zkouska”, както и професионален опит с минимална продължителност пет години в сектора на управлението на отпадъците, натрупан през последните десет години;

—технически ръководител—взривни работи (technicky vedouci odstrelu), за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит “maturitni zkouska”, и което е последвано от: двегодишен професионален опит като бомбаджия (при подземни взривни работи) или с продължителност една година (при взривни работи на открито), което включва шест месеца служба като помощник-бомбаджия;

курс на обучение с продължителност 100 часа, включващ теоретично и практическо обучение, при завършването на който е положен изпит пред компетентната областна минна служба;

професионален опит с продължителност шест месеца или повече от работа по планиране и провеждане на мащабни взривни работи;

технически курс с продължителност 32 часа, включващ теоретично и практическо обучение, при завършването на който е положен изпит пред Чешката минна служба.

в Латвия: —помощник-машинист, локомотивен (vilces lidzekla vaditaja (masinista) paligs):

лица, навършили 18-годишна възраст; изисква се образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години; професионалното образование завършва с полагане на изпит на работодателя; компетентният орган издава свидетелство за правоспособност с петгодишен срок на валидност.

в Холандия: —съдия-изпълнител (gerechtsdeurwaarder);

—производител на зъбни протези (tandpro- theticus), за което се изисква средно образование и професионално обучение:

а) за съдия-изпълнител (gerechtsdeurwaarder)— образование с обща продължителност деветнадесет години, което включва задължително училищно образование с продължителност осем години, последвано от средно образование с продължителност осем години, което включва техническо образование с продължителност четири години, при завършването на което се полага държавен изпит; допълва се с теоретично и практическо професионално обучение с продължителност три години;

б) за производител на зъбни протези (tand- protheticus)—редовно обучение с продължителност петнадесет години и задочно обучение с продължителност три години, включително основно образование с продължителност осем години и средно образование с продължителност четири години, завършване на професионално образование с продължителност три години, включващо теоретично и практическо обучение като зъботехник, допълнено от задочно обучение като производител на зъбни протези с продължителност три години, в края на което се полага изпит.

в Австрия: —лесовъд (Forster); —бюро за технически консултации (Technisches Buro);

—предоставяне на работна ръка под наем (Uberlassung von Arbeitskraften—Arbeitsleihe);

—посредник по заетостта (Arbeitsvermittlung); —инвестиционен консултант (Vermogens- berater);

—частен детектив (Berufsdetektiv); —охранител (Bewachungsgewerbe); —агент недвижими имоти (Immobilienmakler); —управител недвижими имоти (Immobilienverwalter);

—организатор на строителство (Bautrager, Bau- organisator, Baubetreuer);

—бюро за събиране на дългови задължения (Inkassoburo/Inkassoinstitut), за които се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност 15 години, включително основно образование с продължителност осем години и средно техническо или търговско образование с минимална продължителност пет години, при завършване на което се полага изпит за техническа или търговска правоспособност, допълнено с обучение на работното място с минимална продължителност две години, в края на което се полага изпит за придобиване на професионална правоспособност;

—консултант застраховане (Berater in Ver- sicherungsangelegenheiten), за което се изисква образование и обучение с обща продължителност 15 години, което включва обучение с продължителност шест години, последвано от обучение в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с продължителност три години и тригодишен професионален стаж, и обучение, в края на което се полага изпит;

—майстор строител/проектиране и технически изчисления (Planender Baumeister);

—майстор строител на съоръжения от дърво/ проектиране и технически изчисления (Planender Zimmermeister), за което се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност 18 години, което включва професионално обучение с минимална продължителност девет години, разпределено на средно техническо образование с продължителност 4 години и професионална практика и обучение с продължителност 5 години, в края на които се полага професионален изпит за придобиване на право на упражняване на професията и обучение на чираци, доколкото това обучение се отнася до правото на проектиране на сгради, изготвяне на технически изчисления и упражняване на надзор върху строителството (привилегията, дадена от Мария Терезия);

—търговски счетоводител (Gewerblicher Buchhalter) съгласно законодателния акт Gewerbe- ordnung от 1994 г. (Закон за търговията, занаятите и индустрията от 1994 г.);

—счетоводител на свободна практика (Selbstandiger Buchhalter) съгласно законодателния акт Bundesgesetz uber die Wirtschaftstreuhandberufe от 1999 г. (Закон за публичните счетоводни професии от 1999 г.).

в Полша: —диагностик, извършващ проверки за техническата изправност на моторни превозни средства в пункт за технически контрол на базово ниво (diagnosta przeprowadzajacy badania techniczne w stacji kontroli pojazdow o podstawowym zakresie badan), за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност три години, което обхваща 51 часа базово обучение по осъществяване на контрол по техническата изправност на моторните превозни средства и успешно полагане на квалификационния изпит;

—диагностик, извършващ проверки за техническата изправност на моторни превозни средства в окръжен пункт за технически контрол (diagnosta przeprowadzajacy badania techniczne pojazdu w okregowej stacji kontroli pojazdow), за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност четири години, което обхваща 51 часа базово обучение по осъществяване на контрол по техническата изправност на моторните превозни средства и успешно полагане на квалификационния изпит;

—диагностик, извършващ проверки за техническата изправност на моторни превозни средства в пункт за технически контрол (diagnosta wykonujacy badania techniczne pojazdow w stacji kontroli pojazdow), за което се изисква:

а) основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и доказан професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност четири години, или б) основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование в област, различна от моторни превозни средства, с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност осем години, обхващащ общо 113 часа обучение, включително базово и специализирано обучение, с полагане на изпити след всеки етап.

Продължителността в часове и общият обхват на отделните курсове в рамките на цялостното обучение за диагностик са отделно записани в Наредбата относно подробните изисквания към диагностиците от 28 ноември 2002 г. на Министерството на инфраструктурата (ОВ, 208, 2002 г., позиция 1769);

—диспечер в железопътния транспорт (dyzurny ruchu), за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование с продължителност четири години със специализация по железопътен транспорт, както и преминаване на курс за подготовка на диспечери в железопътния транспорт с продължителност 45 дни, в края на който се полага квалификационен изпит, или основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование с продължителност пет години със специализация по железопътен транспорт, както и преминаване на курс за подготовка на диспечери в железопътния транспорт с продължителност 63 дни, в края на който се полага квалификационен изпит.

5. Курсове, акредитирани в Обединеното кралство като национални професионални квалификации или шотландски професионални квалификации.

Обучение за: —регистрирана ветеринарна медицинска сестра (listed veterinary nurse);

—минен електроинженер (mine electrical engineer);

—минен инженер (mine mechanical engineer); —лекар по дентална медицина (dental therapist); —дентален асистент (dental hygienist); —оптик (dispensing optician); —заместник-директор в мина (mine deputy); —съдебен администратор по несъстоятелност (insolvency practitioner);

—лицензиран юрист по прехвърляне на имоти (licensed conveyancer);

—акредитиран технически експерт по управление на отпадъците (certified technically competent person in waste management), за придобиване на квалификации, акредитирани като национални професионални квалификации, или за Шотландия, акредитирани като шотландски професионални квалификации, на нива 3 и 4 от Националната рамка за професионални квалификации на Обединеното кралство.

Дефинициите за тези нива са, както следва:

—ниво 3—компетентност по широк кръг разнообразни дейности, изпълнявани в различен контекст, повечето от които са сложни и нерутинни; налице е значителна степен на отговорност и самостоятелност, при което често е необходим контрол и ръководство от други лица,

—ниво 4—компетентност по широк кръг сложни, технически и професионални дейности, изпълнявани в различен контекст и при значителна степен на отговорност и самостоятелност; често се носи отговорност за работата на други лица и за разпределението на ресурсите.

Приложение № 4

СПИСЪК на видовете регулирано образование и обучение в държавите—членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария

В Обединеното кралство: Регулираните обучения, водещи до квалификации, признати като Национални професионални квалификации (“National Vocational Qualifications” — NVQ), или признати в Шотландия като Шотландски професионални квалификации (“Scottish Vocational Qualifications”), които са на равнища 3 и 4 от Националната рамка на професионалните квалификации (“National Framework of Vocational Qualifications”) в Обединеното кралство.

Тези равнища се определят, както следва: —Равнище 3—способност да се упражнява широк кръг от разнообразни дейности в много различни ситуации, като повечето от дейностите са сложни и нерутинни. Съответната отговорност и самостоятелност са значителни, а упражняваните функции на това равнище често пъти включват наблюдение и ръководство от други лица;

—Равнище 4—способност да се упражняват широк кръг от сложни технически или специализирани дейности в много разнообразни ситуации и със значителна степен на лична отговорност и самостоятелност. Упражняваните на това равнище функции често пъти включват отговорност за извършената от други лица работа и разпределение на средства.

В Германия: Следните регулирани обучения: —регулирани обучения, които са подготовка за упражняването на професиите: “технически асистент” (technische(r) Assistent(in), “търговски асистент” (kaufmannische(r) Assistent(in), социални професии (soziale Berufe) и професията “лицензиран от държавата инстуктор по правилно дишане, говорна култура и дикция” (staatlich geprufte(r) Atem-, Sprech- und Stimmlehrer(in), с обща продължителност минимум 13 години, които изискват успешно завършване на средно образование (mittlerer Bildungsabschluss), и които включват:

а) най-малко три години професионално обучение в специализирано училище (Fachschule), обучението завършва с изпит и при необходимост е допълнено с едно- или двегодишна специализация, която също завършва с изпит, или б) най-малко две и половина години в специализирано училище (Fachschule), обучението в което завършва с изпит и е допълнено с професионал- на практика с продължителност не по-малко от шест месеца или с учебна практика с продължителност не по-малко от шест месеца в лицензирано заведение, или в) най-малко две години в специализирано училище (Fachschule), обучението в което завършва с изпит и е допълнено с професионална практика с продължителност не по-малко от една година или учебна практика с продължителност не по-малко от една година в лицензирано заведение;

—регулирани обучения по професията: “лицензиран от държавата техник” (staatlich geprufte(r) (Techniker(in); “бизнес икономист” (Betriebs- wirt(in); “дизайнер” (Gestalter(in) и “домашен асистент” (Familienpfleger(in), с обща продължителност не по-малко от 16 години, необходимо условие за което е успешното завършване на задължителното училищно образование или еквивалентно образование и обучение (с продължителност не помалко от девет години) и успешно завършване на обучение в професионално училище (Berufsschule) с продължителност не по-малко от три години, което се провежда след завършване на минимум две години професионална практика и включва редовно образование и обучение с продължителност не по-малко от две години или задочна форма на образование и обучение с еквивалентна продължителност;

—регулирани обучения и регулирано обучение на работното място с обща продължителност не по-малко от 15 години, необходимо условие за което е успешното завършване на задължителното училищно образование (с продължителност не помалко от девет години) и професионално обучение (обикновено три години), което в общия случай включва минимум две години професионална практика (три години в повечето случаи) и изпит при условията на обучение на работното място, подготовката за който обикновено включва обучение, което се провежда или едновременно с професионалната практика (минимум 1000 часа), или редовно (минимум една година).

В Холандия (Нидерландия): Регламентираното обучение, което отговаря на квалификационно ниво 3 или 4 от централния национален регистър на курсовете за професионално обучение, учреден със Закона за образованието и професионалното обучение, или по-стари курсове на обучение, чието ниво се приравнява към тези квалификационни нива.

Нива 3 и 4 от квалификационната структура съответстват на следното описание:

—Ниво 3: Отговорност за прилагане и комбиниране на стандартни процедури. Комбиниране или създаване на процедури в зависимост от дейностите по организация или подготовка на работата. Способност за обосноваване на тези дейности пред колегите (без йерархична връзка). Йерархична отговорност за контрол и подпомагане на другите работници при прилагането на стандартни или автоматизирани рутинни процедури. Става дума най-вече за професионални компетенции и познания.

—Ниво 4: Отговорност за изпълнението на възложените задачи, както и за комбиниране или създаване на нови процедури. Способност за обосноваване на тези дейности пред колегите (без йе- рархична връзка). Изрична йерархична отговорност, свързана с планирането и/или управлението, и/или организацията, и/или развитието на целия производствен цикъл. Става дума за специализирани и/или независими професионални компетенции и познания.

Двете нива съответстват на регламентирани цикли на обучение с обща продължителност наймалко 15 години, които включват завършване на основно образование от осем години и на подготвително средно професионално образование от четири години (VMBO), както и най-малко три години обучение за ниво 3 или 4 в средно професионално учебно заведение (MBO), завършващо с полагане на изпит. (Продължителността на средното професионално обучение може да бъде намалена от три на две години, ако заинтересованото лице притежава квалификация, която му дава достъп до университетско образование (14 години предварително образование) или до висше професионално образование (13 години предварително образование).

Нидерландските органи изпращат на Комисията и на другите държави членки списък с обученията, посочени в настоящото приложение.

В Австрия: —Обучения в средните професионални училища (Berufsbildende Hohere Schulen) и средните училища по селско и горско стопанство (Hohere Land- und Forstwirtschaftliche Lehranstalten), включително и специализираните форми на обучение (einschliesslich der Sonderformen), структурата и степента на които се определят от законовите, подзаконовите и административните разпоредби.

Тези обучения са с обща продължителност не по-малко от 13 години и включват пет години професионално обучение, което завършва със заключителен изпит, успешното полагане на който е доказателство за правоспособност.

—Обучения в учебни заведения за придобиване на майсторско свидетелство (Meisterschulen), майсторски класове (Meisterklassen), училища за подготовка на началник-цехове (Werkmeister- schulen) или училища по строителни занаяти (Bau- handwerkerschulen), структурата и равнището на които се определят от законовите, подзаконовите и административните разпоредби.

Тези обучения са с обща продължителност не по-малко от 13 години, като включват девет години задължително образование, последвано или от минимум три години професионално обучение в специализирано училище, или от минимум три години обучение във фирма и успоредно с това в професионално-техническо училище (Berufsschule), като и двете обучения завършват с изпит и се допълват от успешно завършване на минимум едногодишно обучение в учебно заведение за придобиване на майсторско свидетелство (Meisterschule), майсторски класове (Meisterklassen), училище за подготовка на началник-цехове (Werkmeisterschule) или училище по строителни занаяти (Bauhandwerkerschule). В повечето случаи общата продължителност е минимум 15 години, които включват периоди на професионална практика, които или предхождат обучението в тези заведения, или се провеждат успоредно със задочна форма на обучение (минимум 960 часа).

Приложение № 5

СПИСЪК на дейности, свързани с признаването въз основа на придобит професионален опит Списък № 1 Дейности, обхванати от Директива на Съвета 64/427/ЕИО от 7 юли 1964 г., установяваща подробни правила относно преходните мерки по отношение на дейности на самонаети лица в манифактурната и производствената промишленост, попадащи в Главни групи 23—40 “Промишленост и малки предприятия” на Международната стандартна икономическа класификация (МСИК) на ООН (ISIC) (ОВ, L 117 от 23.07.1964 г.), изменена с Директива 69/77/ЕИО от 4 март 1969 г. (ОВ, L 59 от 10.03.1969 г.), и от Директива на Съвета 68/366/ ЕИО от 15 октомври 1968 г., установяваща детайлни правила относно преходни мерки по отношение на дейности на самонаети лица в производството на храни и напитки в Главни групи 20—21 на МСИК (OВ, L 260 от 22.10.1968 г.), и Директива на Съвета 82/489/ЕИО от 19 юли 1982 г., установяваща мерки за улеснение на ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги във фризьорството (OВ, L 218 от 27.07.1982 г.): 1. Производство на текстилни продукти Производство и обработка на текстилни материали с машини за вълна

Производство и обработка на текстилни материали с машини за памук

Производство и обработка на текстилни материали с машини за коприна

Производство и обработка на текстилни материали с машини за лен и коноп

Други производства на въжета от текстилни влакна (юта, твърди влакна и т.н.)

Производство на трикотажни и плетени продукти

Апретура на текстилни продукти Други текстилни производства 2. Производство на обувки, дрехи и постелки Машинно производство на обувки (с изключение на гумени и дървени обувки)

Ръчно производство и поправка на обувки Производство на дрехи (с изключение на кожи) Производство на дюшеци и постелки Кожарско производство 3. Производство на дървени и коркови продукти с изключение на мебели

Рязане на трупи и промишлена подготовка на дървесина

Производство на дървени полуфабрикати Серийно производство на дървени строителни елементи, включително подови настилки

Производство на дървени контейнери Производство на други дървени продукти (с изключение на мебели)

Производство на сламени, коркови, ракитови, кошничарски и ратанови продукти; производство на четки

4. Производство на дървени мебели 5. Производство на хартия и хартиени продукти

Производство на полуцелулоза, хартия и картон

Преработка на хартия и картон и производство на продукти от полуцелулоза

6. Печатарска, издателска и други свързани с тях промишлености

7. Кожарска промишленост Предприятия за щавене и апретура на кожи Производство на кожени продукти 8. Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти

Преработка на гума и азбест Преработка на пластмаси Производство на изкуствени влакна 9. Химическа промишленост Производство на основни химикали и по-нататъшна преработка на тези химикали

Специализирано производство на химически продукти главно за промишлени и селскостопански цели (включително производство за промишлена употреба на мазнини и масла от растителен и животински произход от група 312 по МСИК)

Специализирано производство на химически продукти главно за битова употреба (с изключение на производството на медицински и фармацевтични продукти)

10. Нефтопреработвателна промишленост 11. Производство на неметални минерални продукти

Производство на конструкционни глинени продукти

Производство на стъкло и стъклени продукти Производство на керамични продукти, включително огнеупорни продукти

Производство на цимент, варовик и хоросан Производство на конструкционни материали в бетон, цимент и хоросан

Каменоделство и производство на други неметални минерални продукти

12. Производство и първична преработка на черни и цветни метали

Производство на чугун и стомана (по смисъла на Договора за ЕОВС, включително обединените коксови заводи към стоманолеярните)

Производство на стоманени тръби Изтегляне на проводници, студено изтегляне, студено валцоване на ламарина, студено формоване

Производство и първична преработка на цветни метали

Леярни за черни и цветни метали 13. Производство на метални продукти (с изключение на машини и транспортна техника)

Ковашко производство, тежко щанцоване и тежко пресоване

Вторично преобразуване и повърхностна обработка

Метални конструкции Казанджийство, производство на кухи продукти Производство на инструменти, инвентар и крайни метални продукти (с изключение на електрическо оборудване)

Спомагателни машинно-инженерни дейности 14. Производство на машини с изключение на електротехнически продукти

Производство на селскостопански машини и трактори

Производство на канцеларска техника Производство на металообработващи машини и други инструменти и инсталации и принадлежности за тях и за други уреди с електрозахранване

Производство на текстилни машини и принадлежности, производство на шевни машини

Производство на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост и за химическата промишленост и свързаните с нея производства

Производство на техника и съоръжения за мини, за леярни за чугун и стомана и за строителната промишленост; производство на техника за механична обработка

Производство на трансмисионна техника Производство на машини за други специфични промишлени нужди

Производство на други неелектрически машини и съоръжения

15. Електротехника Производство на електрически проводници и кабели

Производство на мотори, генератори, трансформатори, трафопостове и друга подобна техника за електроснабдяване

Производство на електротехнически продукти за пряка търговска употреба

Производство на далекосъобщителна техника, електромери, други измервателни уреди и медицинска електротехника

Производство на електронна техника, радио- и телевизионни апарати, звукова техника

Производство на домакински електроуреди Производство на лампи и осветителна техника Производство на батерии и акумулатори Ремонт, монтаж и специализирана инсталация на електрическо оборудване

16. Производство на транспортна техника Производство на моторни превозни средства и части за тях

Ремонт на моторни превозни средства, мотоциклети и велосипеди

Производство на мотоциклети, велосипеди и части за тях

Производство на транспортна техника, която не е класифицирана другаде

17. Други промишлени производства Производство на точни уреди, измервателни и контролни инструменти

Производство на медицински хирургически инструменти и оборудване и ортопедични уреди (с изключение на ортопедични обувки)

Производство на фотографска и оптична техника

Производство и ремонт на ръчни, настолни и стенни часовници

Бижутерство и производство на ценни метали Производство и ремонт на музикални инструменти

Производство на игри, играчки и спортни стоки

Други производства 18. Строителство Строителство (неспециализирано), разрушителни работи

Строителство на сгради (жилищни и други) Гражданско строителство; изграждане на пътища, мостове, железопътни линии и т.н.

Монтажни работи Украса и довършителни работи 19. Производство на животински и растителни мазнини и масла

20. Хранително-вкусова промишленост (с изключение на производството на напитки)

Клане на животни, заготовка и съхраняване на месо

Млечна промишленост Консервиране на плодове и зеленчуци Консервиране на риба и други морски храни Мелничарска промишленост Производство на хляб и хлебни продукти, включително сухари и бисквити

Захарна промишленост Производство на какаови, шоколадови и захарни продукти

Производство на други хранителни продукти 21. Производство на напитки Производство на етилов алкохол чрез ферментация, производство на дрожди и спирт

Производство на вино и други алкохолни напитки без малц

Производство на бира и малц Производство на безалкохолни напитки и газирана вода

22. Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти

Производство на нишестени продукти 23. Заведения за фризьорство (с изключение на педикюристи и училища за обучение по козметика)

Приложение № 6

СПИСЪК на дейности, свързани с признаването въз основа на придобит професионален опит Списък № 2 Дейности, обхванати от Директива на Съвета 75/368/ЕИО от 16 юни 1975 г. относно мерки за улесняване ефективното упражняване на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на различни дейности (бивши раздели от 01 до 85 на МСИК) и, в частност, преходни мерки по отношение на тези дейности (ОВ, L 167 от 30.06.1975 г.), Директива на Съвета 75/369/ЕИО от 16 юни 1975 г. относно мерки за улесняване на ефективното упражняване на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги с оглед амбулантни дейности и, в частност, преходни мерки по отношение на тези дейности (ОВ, L 167 от 30.06.1975 г.) и Директива на Съвета 82/470/ЕИО от 29 юни 1982 г. относно мерки за улесняване ефективното упражняване на свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги по отношение на дейности на самона- ети лица в определени услуги подобни на транспорт и пътнически агенти (МСИК Група 718) и в съхранение и складова дейност (МСИК Група 720) (ОВ, L 213 от 21.07.1982 г.):

1. Рибарство Рибарство във вътрешни води 2. Производство на транспортна техника Корабостроене и кораборемонт Производство на железопътна техника Самолетостроене (включително космическа техника)

3. Дейности, свързани с транспорта, и дейности извън транспорта в следните групи

Услуги в спални вагони и вагон-ресторанти; поддръжка на вагонния парк в ремонтни депа; почистване на вагони

Поддръжка на парка на градския, подземния и междуградския пътнически транспорт

Поддръжка на парка на други видове пътнически наземен транспорт (например леки автомобили, автобуси, таксита)

Експлоатация и поддръжка на спомагателни услуги за автомобилния транспорт (например пътища, тунели и мостове с пътна такса, депа за стоки, паркинги, автобусни и трамвайни депа)

Дейности, свързани с вътрешния воден транспорт (например експлоатация и поддръжка на водните пътища, пристанищата и останалите съоръжения за вътрешния воден транспорт; буксирни и лоцмански услуги в пристанища, поставяне на буйове, товарене и разтоварване на съдове и други подобни дейности, като например изваждане на потънали съдове, теглене на буксир и експлоатация на пристани).

4. Съобщения: пощенски услуги и далекосъобщения

5. Лични услуги Перални и перални услуги, химическо чистене и боядисване

Фотографски ателиета: портретна и търговска фотография, с изключение на фотожурналистика

Лични услуги, които не са класифицирани другаде (поддръжка и почистване на сгради или само на жилища).

6. Покупко-продажба на стоки —от пътуващи търговци, улични или амбулантни търговци (МСИК бивша Група 612)

—в покрити пазари извън постояннодействащите и в открити пазари;

—организиране, предлагане за покупка или продажба пряко или на консигнация на единични или колективни предмети (транспорт, пансион, настаняване, екскурзии и т.н.) при пътуване или пребиваване независимо от причините за него;

—посредническа дейност между изпълнители за различни видове транспорт и лица, които изпращат или получават стоки, и извършване на свързани с нея дейности:

а) чрез сключване на договори с транспортни изпълнители за сметка на възложители;

б) чрез избор на вида транспорт, фирмата и маршрута, които се смятат за най-изгодни за възложителя;

в) чрез организиране на техническата страна на транспортната операция (например необходимата за превоза опаковка); чрез извършване на различни операции, свързани със съответния транспорт (например доставка на лед за хладилни вагони);

г) чрез извършване на формалностите във връзка с транспорта, като например попълване на товарителници; чрез групаж или разделяне на пратките;

д) чрез координиране на различните етапи на превоза, като се осигуряват транзит, пренасочване, претоварване и други крайни операции;

е) чрез осигуряване на товари и превозвачи и транспортни средства за изпращачите или получателите на стоки:

—оценка на транспортните разходи и проверка на подробните сметки;

—предприемане на определени временни или постоянни мерки от името и за сметка на корабособственика или превозвача по море (с пристанищните власти, търговците, които снабдяват корабите с провизии, и др.).

Приложение № 7

СПИСЪК на дейности, свързани с признаването въз основа на придобит професионален опит Списък № 3 Други дейности, обхванати от Директива на Съвета 64/222/ЕИО от 25 февруари 1964 г., установяваща подробни правила относно преходни мерки по отношение на дейности в търговията на едро и дейности на търговски посредници, промишленост и малки предприятия (ОВ, L 56 от 4.04.1964 г.), Директива на Съвета 68/364/ЕИО от 15 октомври 1968 г., установяваща подробни правила относно преходни мерки по отношение на дейности на самонаети лица в продажбата на дребно (МСИК бивша Група 612) (ОВ, L 260 от 22.10.1968 г.), Директива на Съвета 68/368/ЕИО от 15 октомври 1968 г., установяваща подробни правила относно преходни мерки по отношение на дейности на самонаети лица в сектора на персоналните услуги (МСИК бивша Главна група 85: 1. Ресторанти, кафенета, таверни и други питейни заведения и заведения за хранене (МСИК Група 852), 2. Хотели, къщи под наем, лагери и други заведения за настаняване (МСИК Група 853) (ОВ, L 260 от 22.10.1968 г.), Директива на Съвета 75/368/ЕИО, Директива на Съвета 75/369/ЕИО, Директива на Съвета 70/523/ЕИО от 30 ноември 1970 г., установяваща подробни правила относно преходни мерки по отношение на дейности на самонаети лица в областта на търговията на едро с въглища и по отношение на дейности на посредници в търговията с въглища (МСИК бивша Група 6112) (ОВ, L 267 от 10.12.1970 г.) и Директива на Съвета 82/470/ЕИО от 29 юни 1982 г. относно мерки за улесняване ефективното упражняване на свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги по отношение на дейности на самонаети лица по определени транспортни услуги и на пътнически агенти (МСИК Група 718) и в съхранение и складова дейност (МСИК Група 720) (ОВ, L 213 от 21.07.1982 г.). 1. Професионални дейности на посредник

Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро с изключение на търговия на едро с медицински и фармацевтични продукти, токсични продукти и патогени, и въглища;

Професионални дейности на посредник, който е оправомощен и инструктиран от едно или повече лица да води преговори или да сключва търговски сделки от името и за сметка на тези лица;

Професионални дейности на посредник, който, без да е постоянно инструктиран в тази връзка, свързва лица, желаещи да се договарят пряко помежду си, или организира търговските им сделки и подпомага тяхното изпълнение;

Професионални дейности на посредник, който сключва търговски сделки от свое име и за сметка на други лица;

Професионални дейности на посредник, който извършва търговия на едро чрез търг за чужда сметка;

Професионални дейности на посредник, който обикаля от врата на врата в търсене на поръчки;

Предоставяне на услуги чрез професионални дейности на посредник, нает от едно или повече търговски, промишлени или занаятчийски предприятия.

2. Търговия на дребно—изключени дейности Отдаване под наем на селскостопански машини;

Недвижими имоти, отдаване на имоти под наем; Отдаване под наем на автомобили, файтони и коне;

Отдаване под наем на железопътни локомотиви и вагони;

Отдаване под наем на машини на търговски предприятия;

Резервация на места в киносалони и отдаване под наем на кинематографски филми;

Резервация на места в театрални салони и отдаване под наем на театрално оборудване;

Отдаване под наем на лодки, велосипеди, игрални автомати с монети за игри на щастието или на основата на умения;

Отдаване под наем на мебелирани стаи; Отдаване под наем на изпрано спално бельо; Отдаване под наем на дрехи. 3. Бивша главна група 85 по МСИК Ресторанти, кафенета, таверни и други места за обществено хранене;

Хотели, квартири, къмпинги и други места за настаняване.

4. Банки и други финансови институции Закупуване на патенти и лицензиране на дружества.

5. Транспорт Пътнически шосеен транспорт с изключение на транспорта с моторни превозни средства;

Транспортиране по тръбопроводи на течни въглеводороди и други течни химически продукти.

6. Обществени услуги Библиотеки, музеи, ботанически и зоологически градини.

7. Развлекателни услуги Услуги, свързани с отдиха, които не са класифицирани другаде:

—спортни дейности (спортни игрища, организиране на спортни съоръжения и т.н.) с изключение на дейността на спортни инструктори;

—игри (състезателни конюшни, зони за игри, хиподруми и т.н.);

—други развлекателни дейности (циркове, увеселителни паркове и други забавления).

8. Лични услуги Домашни услуги; Козметични салони и услуги на маникюристи с изключение на педикюристи и училища за подготовка на професионални козметици и фризьори;

Лични услуги, които не са класифицирани другаде, с изключение на спортни и медицински масажисти и планински водачи, разделени в следните групи:

—дезинфекциране и борба с вредители; —отдаване на дрехи под наем и складова дейност;

—бюра за организиране на сватби и подобни услуги;

—астрология, гадателство и подобни; —санитарни услуги и свързани с тях дейности; —погребални услуги и поддръжка на гробища; —куриери и преводач-екскурзоводи. 9. Пътнически търговски дейности а) покупко-продажба на стоки: —от пътуващи търговци, улични или амбулантни търговци (МСИК бивша Група 612);

—в покрити пазари извън постояннодействащите и в открити пазари;

б) дейности, обхванати от вече приети преходни мерки, които изрично изключват или не посочват пътническото търговско извършване на такива дейности.

10. Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро с въглища и професионални дейности на посредници в търговията с въглища

11. Други дейности —наемане на железопътни вагони за превоз на хора или стоки;

—посредническа дейност при покупко-продажбата или наемането на кораби;

—организиране, договаряне и сключване на договори за превоз на емигранти;

—получаване на всякакви депозирани предмети и стоки за сметка на депозанта под митнически контрол или извън него в складове, универсални магазини, мебелни депа, хладилни складове, силози и т.н.;

—предоставяне на депозанта на разписка за депозираните предмети или стоки;

—предоставяне на помещения за гледане, фураж и огради при продажба на временно настанен добитък в очакване на продажба или при транзитно прехвърляне от или до пазара;

—извършване на проверка или технически преглед на моторни превозни средства;

—измерване, претегляне и еталониране на стоки.

Приложение № 8

Списък на доказателствата за професионална квалификация за обучение по медицина в държавите—членки на Европейския съюз

Ɉɪɝɚɧ, ɤɨɣɬɨ ɩɪɢɫɴɠɞɚ

ɋɬɪɚɧɚ Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥ-

ɧɚ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚ-

ɰɢɹ

Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ

ɋɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɤɨɟɬɨ ɩɪɢɞɪɭɠɚɜɚ

ɞɚɬɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹɬɚ

ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ

20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Les universitйs/De universiteitenLe Jury compйtent d'enseignement de la Communautй franɡaise/De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap

Belgiл/Belgique/Belgien/ Ȼɟɥɝɢɹ

Diploma van arts/Diplфme de docteur en mйdecine эeska republika/ ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

LйkбĜskб fakulta univerzity v эeskй republice

Diplom o ukonюenн studia ve studijnim programu všeobecnй lйkaĜstvн (doktor medicнny, MUDr.)

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Bevis for bestɟet lжgevidens- kabelig embedseksamen

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Medicinsk universitetsfakultet

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Zeugnis ьber die Дrztliche Prьfung, Zeugnis ьber die Дrztliche Staatsprьfung und Zeugnis ьber die Vorbereitungs- zeit als Medizinal- assistent, soweit diese nach den deutschen Rechtsvorschrift en noch fьr den Abschluss der ɞrztlichen Ausbildung vorgesehen war

Autorisation som lжge, udstedt af Sundhedsstyrelsen ogTilladelse til selvstжndigt virke som lжge (dokumentation for gennemfɲrt praktisk uddannelse), udstedt af Sundhedsstyrelsen

Zustдndige Behцrden 20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Diplom arstiteaduse цppekava lдbimise kohta

Tartu Ьlikool 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1 ɹɧɭɚɪɢ 1981 ɝ.

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȆĲȣȤȓo IĮĲȡȚțȒȢ IĮĲȡȚțȒ ȈȤoȜȒ

ȆĮvİʌȚıĲȘµȓoȣ,ȈȤoȜȒ ǼʌȚıĲȘµȫv ȊȖİȓĮȢ, ȉµȒµĮ IĮĲȡȚțȒȢ ȆĮvİʌȚıĲȘµȓoȣ

Espaсa/ ɂɫɩɚɧɢɹ Tмtulo de licenciado en Medicina

1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

1. Ministerio de Educaciтn y Cultura

2. El rector de una Universidad

Universitйs 20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Diplфme de fin de deuxiиme cycle des йtudes mйdicales

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Primary qualification

20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Competent examining body Certificate of experience

20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Universitɚ Diploma di abilitazione all'esercizio della medicina e chirurgia

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Diploma di laurea in medicina e chirurgia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȆȚıĲȠʌȠȚȘĲȚțȩ ǼȖȖȡĮĳȒȢ ǿĮĲȡȠȪ

ǿĮĲȡȚțȩ ȈȣµȕȠȪȜȚȠ 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ Ɨrsta diploms UniversitƗtes tipa augstskola 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Universitetas Internatǌros pažymơjimas, nurodantis suteiktą medicinos gydytojo profesinĊ kvalifikaciją

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo kvalifikaciją

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Jury d'examen d'Etat Certificat de stage 20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Luxembourg/Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ Diplфme d'Etat de docteur en mйdecine, chirurgie et accouchements

Egyetem 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Бltalбnos orvos oklevйl (doctor medicinae univer- sae, rцv.: dr. med. univ.)

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Universita` ta' Malta ƚertifikat ta' reƥistrazzjoni maƫruƥ mill- Kunsill Mediku

Malta/Ɇɚɥɬɚ Lawrja ta' Tabib tal-Medi- ƛina u l-Kirurƥija

Faculteit Geneeskunde 20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd artsexamen

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ 1. Urkunde ьber die Verleihung des akademischen Grades Doktor der gesamten Heilkunde (bzw. Doctor medicinae universae, Dr.med.univ.)

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

1. Medizinische Fakultдt einer Universitдt

2. Цsterreichische Дrztekammer

2. Diplom ьber die spezifische Ausbildung zum Arzt fьr Allgemein- medizin bzw. Facharztdiplom

Polska/ɉɨɥɲɚ Dyplom ukoĔczenia studiɭw wyĪszych na kierunku lekarskim z tytuбem "lekarza"

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. Akademia Medyczna 2. Uniwersytet Medyczny 3. Collegium Medicum Uniwersytetu JagielloĔskiego

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Carta de Curso de licenciatura em medicina

Lekarski Egzamin PaĔstwowy

1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

Universidades Certificado emitido pela Ordem dos Mйdicos

Romănia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Diplomă de licenĠă de doctor medic "Romănia

UniversităĠi 1 ɹɧɭɚɪɢ 2007 ɝ.

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov "doktor medicine/doktori ca medicine"

Univerza 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Vysokб škola 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Vysokoškolskɷ diplom o udelenɧ akademickйho titulu "doktor mediciny" ("MUDr.")

Suomi/Finland/Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ Lддketieteen lisensiaatin tutkinto/

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

Todistus lɞɞkɞrin perusterveyden- huollon lisɞkoulutuksesta/ Examenbevis om tillɞggsutbildning fɰr lɞkare inom primɞrvɟrden

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet Kuopion yliopisto Oulun yliopisto Tampereen yliopisto Turun yliopisto

Medicine licentiatexamen

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Lдkarexamen Universitet Bevis om praktisk utbildning som utfдrdas av Socialstyrelsen

United Kingdom/Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ Primary qualification

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Competent examining body Certificate of experience

Приложение № 9

Списък на доказателствата за професионална квалификация на лекари-специалисти в държавите—членки на Европейския съюз

ɋɬɪɚɧɚ Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

Belgiл/Belgique/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Bijzondere beroepstitel van geneesheer-specialist/Titre professionnel particulier de mйdecin spйcialiste эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Ɉɪɝɚɧ, ɤɨɣɬɨ ɩɪɢɫɴɠɞɚ

Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ ɞɚɬɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹɬɚ

20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Minister bevoegd voor Volksgezondheid/Ministre de la Santй publique

Diplom o specializaci Ministerstvo zdravotnictvн 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Bevis for tilladelse til at betegne sig som speciallжge

Sundhedsstyrelsen 20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Fachдrztliche Anerkennung Landesдrztekammer 20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Residentuuri lхputunnistus eriarstiabi erialal

Tartu Ьlikool 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȉȓĲȜoȢ IĮĲȡȚțȒȢ ǼȚįȚțȩĲȘĲĮȢ 1. ȃoµĮȡȤȚĮțȒ ǹȣĲoįȚoȓțȘıȘ

1 ɹɧɭɚɪɢ 1981 ɝ.

2. ȃoµĮȡȤȓĮ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Tнtulo de Especialista Ministerio de Educaciуn y Cultura

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ 1. Certificat d'йtudes spйcialisйes de mйdecine accompagnй du diplфme d’Etat de docteur en mйdecine

2. Attestation de mйdecin spйcialiste qualifiй accompagnй du diplфme d’Etat de docteur en mйdecine

3. Diplфme d'йtudes spйcialisйes ou diplфme d’йtudes spйcialisйes complйmentaires qualifiant de mйdecine accompagnй du diplфme d’Etat de docteur en mйdecine

1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

1. Universitйs

2. Conseil de l'Ordre des mйdecins

3. Universitйs

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Certificate of Specialist doctor Competent authority 20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Diploma di medico specialista Universitа 20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȆȚıĲȠʌȠȚȘĲȚțȩ ǹȞĮȖȞȫȡȚıȘȢ ǼȚįȚțȩĲȘĲĮȢ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ "SertifikƗts" - kompetentu iestƗžu izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokƗrtojusi sertifikƗcijas eksƗmenu specialitƗtƝ

ǿĮĲȡȚțȩ ȈȣµȕȠȪȜȚȠ 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Latvijas Ɩrstu biedrƯba Latvijas ƖrstniecƯbas personu profesionƗlo organizƗciju savienƯba

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Rezidentǌros pažymơjimas, nurodantis suteiktą gydytojo specialisto profesinĊ kvalifikaciją

Luxembourg/Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ Certificat de mйdecin spйcialiste

Universitetas 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Ministre de la Santй publique 20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Szakorvosi bizonyнtvбny Az Egйszsйgьgyi, Szociбlis йs Csalбdьgyi Minisztйrium illetйkes testьlete

Malta/Ɇɚɥɬɚ ƚertifikat ta' Speƛjalista Mediku

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Bewijs van inschrijving in een Specialistenregister

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Kumitat ta' Approvazzjoni dwar Speƛjalisti

20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

- Medisch Specialisten Registratie Commissie (MSRC) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst Sociaal

- Geneeskundigen Registratie Commissie van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Facharztdiplom Цsterreichische Дrztekammer

Polska/ɉɨɥɲɚ Dyplom uzyskania tytuбu specjalisty

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Centrum Egzaminуw Medycznych

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Titulo de especialista Ordem dos Mйdicos 1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Certificat de medic specialist Ministerul SănătăĠii Publici 1 ɹɧɭɚɪɢ 2007 ɝ.

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Potrdilo o opravljenem specialistiюnem izpitu

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. Ministrstvo za zdravje 2. Zdravniška zbornica Slovenije

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Diplom o špecializбcii 1. Slovenskб zdravotnнcka univerzita 2. Univerzita Komenskйho v Bratislave 3. Univerzita Pavla Jozefa Šafбrika v Košiciach

Suomi/ Finland/Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ Erikoislддkдrin tutkinto/Speciallдkarexamen

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Bevis om specialkompetens som lдkare, utfдrdat av Socialstyrelsen

United Kingdom/Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Certificate of Completion of specialist training

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

1. Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet 2. Kuopion yliopisto 3. Oulun yliopisto 4. Tampereen yliopisto 5. Turun yliopisto

Socialstyrelsen 1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

Competent authority 20 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1976 ɝ.

Приложение № 10

Списък на наименованията на специализираното обучение по медицина в държавите— членки на Европейския съюз

Ⱥɧɟɫɬɟɡɢɨɥɨɝɢɹ

Ɉɛɳɚ ɯɢɪɭɪɝɢɹ

Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 3 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Chirurgie/Heelkunde

Anesthйsie-rйanimation/Anesthesie reanimatie эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Anesteziologie a resuscitace Chirurgie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Anжstesiologi Kirurgi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Anдsthesiologie (Allgemeine) Chirurgie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Anestesioloogia Ьdkirurgia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ǹvĮȚıșȘıȚoȜoȖȓĮ ȋİȚȡoȣȡȖȚțȒ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Anestesiologнa y Reanimaciуn Cirugнa general y del aparato digestivo

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Anesthйsiologie-Rйanimation Chirurgie gйnйrale

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Anaesthesia General surgery

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Anestesia e rianimazione Chirurgia generale

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ǹȞĮȚıșȘıȚȠȜȠȖȓĮ īİȞȚțȒ ȋİȚȡȠȣȡȖȚțȒ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ AnestezioloƧija un reanimatoloƧija ƶirurƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Anesteziologija reanimatologija Chirurgija

Anesthйsie-rйanimation Chirurgie gйnйrale

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Aneszteziolуgia йs intenzнv terбpia Sebйszet

Malta/Ɇɚɥɬɚ AnesteĪija u Kura Intensiva Kirurƥija Ƥenerali

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Anesthesiologie Heelkunde

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Anɞsthesiologie und Intensivmedizin Chirurgie

Polska/ɉɨɥɲɚ Anestezjologia i intensywna terapia Chirurgia ogуlna

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Anestesiologia Cirurgia geral

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Anestezie ъi terapie intensivă Chirurgie generală

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Anesteziologija, reanimatologija in perioperativna intenzivna medicina

Splošna kirurgija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Anestйziolуgia a intenzнvna medicнna Chirurgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Anestesiologia ja tehohoito/Anestesiologi och intensivvеrd

Yleiskirurgia/Allmдn kirurgi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Anestesi och intensivvеrd Kirurgi

Anaesthetics General surgery

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ ɇɟɜɪɨɯɢɪɭɪɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Ⱥɤɭɲɟɪɫɬɜɨ ɢ ɝɢɧɟɤɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Neurochirurgie Gynйcologie — obstйtrique/Gynaecologie en verloskunde эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Neurochirurgie Gynekologie a porodnictvн

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Neurokirurgi Gynжkologi og obstetrik

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Neurochirurgie Frauenheilkunde und Geburtshilfe

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Neurokirurgia Sьnnitusabi ja gьnekoloogia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȃİȣȡoȤİȚȡoȣȡȖȚțȒ ȂĮȚİȣĲȚțȒ-īȣvĮȚțoȜoȖȓĮ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Neurocirugнa Obstetricia y ginecologнa

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Neurochirurgie Gynйcologie — obstйtrique

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Neurosurgery Obstetrics and gynaecology

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Neurochirurgia Ginecologia e ostetricia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȃİȣȡȠȤİȚȡȠȣȡȖȚțȒ ȂĮȚİȣĲȚțȒ — īȣȞĮȚțȠȜȠȖȓĮ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ NeiroƷirurƧija GinekoloƧija un dzemdniecƯba

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Neurochirurgija Akušerija ginekologija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Neurochirurgie Gynйcologie — obstйtrique

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Idegsebйszet Szɶlйszet-nĘgyуgyбszat

Malta/Ɇɚɥɬɚ Newrokirurƥija Ostetriƛja u Ƥinekoloƥija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Neurochirurgie Obstetrie en Gynaecologie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Neurochirurgie Frauenheilkunde und Geburtshilfe

Polska/ɉɨɥɲɚ Neurochirurgia PoбoĪnictwo i ginekologia

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Neurocirurgia Ginecologia e obstetricia

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Neurochirurgie Obstetrică-ginecologie

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Nevrokirurgija Ginekologija in porodništvo

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Neurochirurgia Gynekolуgia a pфrodnнctvo

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Neurokirurgia/Neurokirurgi Naistentaudit ja synnytykset/Kvinnosjukdomar och fцrlossningar

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Neurokirurgi Obstetrik och gynekologi

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Neurosurgery Obstetrics and gynaecology

Ⱦɴɪɠɚɜɚ ȼɴɬɪɟɲɧɢ ɛɨɥɟɫɬɢ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ

Ɉɮɬɚɥɦɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 3 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/Belgien /Ȼɟɥɝɢɹ

Mйdecine interne/Inwendige geneeskunde эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Ophtalmologie/Oftalmologie

VnitĜnн lйkaĜstvн Oftalmologie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Intern medicin (ɞɨ 1 ɹɧɭɚɪɢ 2004 ɝ.) Oftalmologi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Innere Medizin Augenheilkunde

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Sisehaigused Oftalmoloogia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȆĮșoȜoȖȓĮ ȅĳșĮȜµoȜoȖȓĮ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Medicina interna Oftalmologнa

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Mйdecine interne Ophtalmologie

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ General medicine Ophthalmic surgery

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Medicina interna Oftalmologia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȆĮșoȜoȖȓĮ ȅĳșĮȜµȠȜȠȖȓĮ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ InternƗ medicƯna OftalmoloƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Vidaus ligos Oftalmologija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Mйdecine interne Ophtalmologie

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Belgyуgyбszat Szemйszet

Malta/Ɇɚɥɬɚ Mediƛina Interna Oftalmoloƥija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Interne geneeskunde Oogheelkunde

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Innere Medizin Augenheilkunde und Optometrie

Polska/ɉɨɥɲɚ Choroby wewnĊtrzne Okulistyka

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Medicina interna Oftalmologia

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Medicină internă Oftalmologie

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Interna medicina Oftalmologija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Vnъtornй lekбrstvo Oftalmolуgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Sisдtaudit/Inre medicin Silmдtaudit/Цgonsjukdomar

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Internmedicine Цgonsjukdomar (oftalmologi)

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

General (internal) medicine Ophthalmology

Ⱦɴɪɠɚɜɚ Ɉɬɨɪɢɧɨɥɚɪɢɧɝɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 3 ɝɨɞɢɧɢ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Oto-rhino-laryngologie/ Otorhinolaryngologie эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

ɉɟɞɢɚɬɪɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Pйdiatrie/Pediatrie

Otorinolaryngologie DČtskй lɣkaĜstvн

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Oto-rhino-laryngologi Pжdiatri

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Hals-Nasen-Ohrenheilkunde Kinder- und Jugendmedizin

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Otorinolarьngoloogia Pediaatria

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȍĲoȡȚvoȜĮȡȣȖȖoȜoȖȓĮ ȆĮȚįȚĮĲȡȚțȒ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Otorrinolaringologнa Pediatrнa y sus бreas especificas

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Oto-rhino-laryngologie et chirurgie cervico-faciale

Pйdiatrie

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Otolaryngology Paediatrics

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Otorinolaringoiatria Pйdiatria

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȍĲȠȡȚȞȠȜĮȡȣȖȖȠȜȠȖȓĮ ȆĮȚįȚĮĲȡȚțȒ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ OtolaringoloƧija Pediatrija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Otorinolaringologija Vaikǐ ligos

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Oto-rhino-laryngologie Pйdiatrie

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Fьl-orr-gйgegyуgyбszat CsecsemĘ- йs gyermekgyуgyбszat

Malta/Ɇɚɥɬɚ Otorinolaringoloƥija Pedjatrija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Keel-, neus- en oorheelkunde Kindergeneeskunde

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Hals-, Nasen- und Ohrenkrankheiten Kinder- und Jugendheilkunde

Polska/ɉɨɥɲɚ Otorynolaryngologia Pediatria

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Otorrinolaringologia Pediatria

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Otorinolaringologie Pediatrie

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Otorinolaringolуgija Pediatrija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Otorinolaryngolуgia Pediatria

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Korva-, nenд- ja kurkkutaudit/Цron-, nдs- och halssjukdomar

Lastentaudit/Barnsjukdomar

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Цron-, nдs- och halssjukdomar (oto- rhino-laryngologi)

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Barn- och ungdomsmedicin

Otolaryngology Paediatrics

ɉɭɥɦɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

ɍɪɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ

Pneumologie Urologie эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Tuberkulуza a respiraюnн nemoci Urologie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ intern medicin:lungesygdomme Urologi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Pneumologie Urologie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Pulmonoloogia Uroloogia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ĭȣµĮĲȚoȜoȖȓĮ- ȆvİȣµovoȜoȖȓĮ ȅȣȡoȜoȖȓĮ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Neumologнa Urologнa

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Pneumologie Chirurgie urologique

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Respiratory medicine Urology

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Malattie dell'apparato respiratorio Urologia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȆȞİȣµȠȞȠȜȠȖȓĮ — ĭȣµĮĲȚȠȜȠȖȓĮ ȅȣȡȠȜȠȖȓĮ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ FtiziopneimonoloƧija UroloƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Pulmonologija Urologija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Pneumologie Urologie

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ TьdĘgyуgyбszat Urolɭgia

Malta/Ɇɚɥɬɚ Mediƛina Respiratorja Uroloƥija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Longziekten en tuberculose Urologie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Lungenkrankheiten Urologie

Polska/ɉɨɥɲɚ Choroby pбuc Urologia

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Pneumologia Urologia

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Pneumologie Urologie

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Pnevmologija Urologija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Pneumolуgia a ftizeolуgia Urolɭgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Urologia/Urologi

Keuhkosairaudet ja allergologia/Lungsjukdomar och allergologi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Lungsjukdomar (pneumologi) Urologi

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Respiratory medicine Urology

Ɉɪɬɨɩɟɞɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ

ɉɚɬɨɚɧɚɬɨɦɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Chirurgie orthopйdique/ Orthopedische heelkunde эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Anatomie pathologique/ Pathologische anatomie

Ortopedie Patologickб anatomie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Ortopжdisk kirurgi Patologisk anatomi og cytology

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Orthopдdie (und Unfallchirurgie) Pathologie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Ortopeedia Patoloogia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȅȡșoʌİįȚțȒ ȆĮșoȜoȖȚțȒ ǹvĮĲoµȚțȒ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Cirugнa ortopйdica y traumatologнa Anatomнa patolуgica

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Chirurgie orthopйdique et traumatologie

Anatomie et cytologie pathologiques

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Trauma and orthopaedic surgery Morbid anatomy and histopathology

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Ortopedia e traumatologia Anatomia patologica

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȅȡșȠʌİįȚțȒ ȆĮșȠȜȠȖȠĮȞĮĲȠµȓĮ — ǿıĲȠȜȠȖȓĮ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ TraumatoloƧija un ortopƝdija PatoloƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Ortopedija traumatologija Patologija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Orthopйdie Anatomie pathologique

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Ortopйdia йs traumatolуgia Patolуgia

Malta/Ɇɚɥɬɚ Kirurƥija Ortopedika Istopatoloƥija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Orthopedie Pathologie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Orthopдdie und Orthopдdische Chirurgie

Pathologie

Polska/ɉɨɥɲɚ Ortopedia i traumatologia narządu ruchu

Patomorfologia

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Ortopedia Anatomia patologica

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Ortopedie ъi traumatologie Anatomie patologică

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Ortopedska kirurgija Anatomska patologija in citopatologija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Ortopйdia Patologickб anatуmia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Ortopedia ja traumatologia/Ortopedi och traumatologi

Patologia/Patologi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Ortopedi Klinisk patologi

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Trauma and orthopaedic surgery Histopathology

ɉɫɢɯɢɚɬɪɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɇɟɜɪɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Neurologie Psychiatrie de l'adulte/Volwassen psychiatrie эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Neurologie Psychiatrie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Neurologi Psykiatri

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Neurologie Psychiatrie und Psychotherapie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Neuroloogia Psьhhiaatria

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȃİȣȡoȜoȖȓĮ ȌȣȤȚĮĲȡȚțȒ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Neurologнa Psiquiatrнa

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Neurologie Psychiatrie

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Neurology Psychiatry

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Neurologia Psichiatria

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȃİȣȡȠȜȠȖȓĮ ȌȣȤȚĮĲȡȚțȒ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ NeiroloƧija Psihiatrija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Neurologija Psichiatrija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Neurologie Psychiatrie

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Neurolуgia Pszichiбtria

Malta/Ɇɚɥɬɚ Newroloƥija Psikjatrija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Neurologie Psychiatrie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Neurologie Psychiatrie

Polska/ɉɨɥɲɚ Neurologia Psychiatria

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Neurologia Psiquiatria

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Neurologie Psihiatrie

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Nevrologija Psihiatrija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Neurolуgia Psychiatria

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Neurologia/Neurologi Psykiatria/Psykiatri

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Neurologi Psykiatri

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Neurology General psychiatry

Ⱦɴɪɠɚɜɚ Ɉɛɪɚɡɧɚ ɞɢɚɝɧɨɫɬɢɤɚ Ⱦɢɚɝɧɨɫɬɢɱɧɚ ɪɚɞɢɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Ʌɴɱɟɬɟɪɚɩɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Radiodiagnostic/Rцntgendiagnose Radiothйrapie- oncologie/Radiotherapie-oncologie эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Radiologie a zobrazovacн metody Radiaюnн onkologie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Diagnostik radiology Klinisk Onkologi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ (Diagnostische) Radiologie Strahlentherapie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Radioloogia Onkoloogia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ǹțĲȚvoįȚĮȖvȦıĲȚțȒ ǹțĲȚvoșİȡĮʌİȣĲȚțȒ — ȅȖțȠȜȠȖȓĮ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Radiodiagnуstico Oncologнa radioterбpica

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Radiodiagnostic et imagerie mйdicale Oncologie option oncologie radiothйrapique

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Diagnostic radiology Radiation oncology

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Radiodiagnostica Radioterapia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ǹțĲȚȞȠȜȠȖȓĮ ǹțĲȚȞȠșİȡĮʌİȣĲȚțȒ ȅȖțȠȜȠȖȓĮ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ DiagnostiskƗ radioloƧija TerapeitiskƗ radioloƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Radiologija Onkologija radioterapija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Radiodiagnostic Radiothйrapie

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Radiolуgia Sugбrterбpia

Malta/Ɇɚɥɬɚ Radjoloƥija Onkoloƥija u Radjoterapija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Radiologie Radiotherapie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Medizinische Radiologie-Diagnostik Strahlentherapie — Radioonkologie

Polska/ɉɨɥɲɚ Radiologia i diagnostyka obrazowa Radioterapia onkologiczna

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Radiodiagnуstico Radioterapia

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Radiologie-imagistică medicală Radioterapie

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Radiologija Radioterapija in onkologija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Rбdiolуgia Radiaюnб onkolуgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Radiologia/Radiologi Syцpдtaudit/Cancersjukdomar

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Medicinsk radiologi Tumцrsjukdomar (allmдn onkologi)

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Clinical radiology Clinical oncology

Ⱦɴɪɠɚɜɚ ɉɥɚɫɬɢɱɧɚ ɯɢɪɭɪɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ

Ʉɥɢɧɢɱɧɚ ɛɢɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Chirurgie plastique, reconstructrice et esthйtique/Plastische, reconstructieve en esthetische heelkunde эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Biologie clinique/Klinische biologie

Plastickб chirurgie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Plastikkirurgi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Plastische (und Дsthetische) Chirurgie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Plastika- ja rekonstruktiivkirurgia Laborimeditsiin

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȆȜĮıĲȚțȒ ȋİȚȡoȣȡȖȚțȒ ȋİȚȡȠȣȡȖȚțȒ ĬȫȡĮțȠȢ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Cirugнa plбstica, estйtica y reparadora Anɛlisis clɧnicos

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Chirurgie plastique, reconstructrice et esthйtique

Biologie mйdicale

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Plastic, reconstructive and aesthetic surgery

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Chirurgia plastica e ricostruttiva Patologia clinica

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȆȜĮıĲȚțȒ ȋİȚȡȠȣȡȖȚțȒ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ PlastiskƗ ƷirurƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Plastinơ ir rekonstrukcinơ chirurgija Laboratorinơ medicina

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Chirurgie plastique Biologie clinique

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Plasztikai (йgйsi) sebйszet Orvosi laboratɭriumi diagnosztika

Malta/Ɇɚɥɬɚ Kirurƥija Plastika

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Plastische chirurgie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Plastische Chirurgie Medizinische Biologie

Polska/ɉɨɥɲɚ Chirurgia plastyczna Diagnostyka laboratoryjna

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Cirurgia plбstica, estetica e reconstrutiva

Patologia clнnica

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ - Chirurgie plastică - microchirurgie reconstructivă

Medicină de laborator

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Plastiюna, rekonstrukcijska in estetska kirurgija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Plastickɛ chirurgia Laboratуrna medicнna

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Plastiikkakirurgia/Plastikkirurgi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Plastikkirurgi

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Plastic surgery

Ɇɢɤɪɨɛɢɨɥɨɝɢɹ – Ȼɚɤɬɟɪɢɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Ȼɢɨɯɢɦɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

LйkaĜskб mikrobiologie Klinickб biochemie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Klinisk mikrobiologi Klinisk biokemi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Mikrobiologie (Virologie) und Infektionsepidemiologie

Laboratoriumsmedizin

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ 1. IĮĲȡȚțȒ ǺȚoʌĮșoȜoȖȓĮ 2. ȂȚțȡoȕȚoȜoȖȓĮ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Microbiologнa y parasitologнa Bioquнmica clнnica

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Microbiology Chemical pathology

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Microbiologia e virologia Biochimica clinica

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȂȚțȡȠȕȚȠȜȠȖȓĮ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ MikrobioloƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Microbiologie Chimie biologique

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Orvosi mikrobiolɭgia

Malta/Ɇɚɥɬɚ Mikrobijoloƥija Patoloƥija Kimika

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Medische microbiologie Klinische chemie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Hygiene und Mikrobiologie Medizinische und Chemische Labordiagnostik

Polska/ɉɨɥɲɚ Mikrobiologia lekarska

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Kliniюna mikrobiologija Medicinska biokemija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Klinickб mikrobiolуgia Klinickб biochйmia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Kliininen mikrobiologia/ Klinisk mikrobiologi

Kliininen kemia/Klinisk kemi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Klinisk bakteriologi Klinisk kemi

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Medical microbiology and virology Chemical pathology

Ⱦɴɪɠɚɜɚ ɂɦɭɧɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Ƚɪɴɞɧɚ ɯɢɪɭɪɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Chirurgie thoracique/Heelkunde op de thorax [1]

эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Alergologie a klinickб imunologie Kardiochirurgie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Klinisk immunologi Thoraxkirurgi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Thoraxchirurgie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Torakaalkirurgia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȋİȚȡȠȣȡȖȚțȒ ĬȫȡĮțȠȢ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Inmunologнa Cirugнa torбcica

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Chirurgie thoracique et cardiovasculaire

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Immunology (clinical and laboratory) Thoracic surgery

Italia/ɂɬɚɥɢɹ - Chirurgia toracica - Cardiochirurgia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ǹȞȠıȠȜȠȖȓĮ ȋİȚȡȠȣȡȖȚțȒ ĬȫȡĮțȠȢ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ ImunoloƧija TorakƗlƗ ƷirurƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Krǌtinơs chirurgija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Immunologie Chirurgie thoracique

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Allergolуgia йs klinikai immunolуgia Mellkassebйszet

Malta/Ɇɚɥɬɚ Immunoloƥija Kirurƥija Kardjo-Toraƛika

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Cardio-thoracale chirurgie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Immunologie

Polska/ɉɨɥɲɚ Immunologia kliniczna Chirurgia klatki piersiowej

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Cirurgia cardiotorбcica

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Chirurgie toracică

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Torakalna kirurgija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Klinickб imunolуgia a alergolɭgia Hrudnнkovб chirurgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Sydдn-ja rintaelinkirurgia/ Hjдrt- och thoraxkirurgi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Klinisk immunologi Thoraxkirurgi

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Immunology Cardo-thoracic surgery

Ⱦɟɬɫɤɚ ɯɢɪɭɪɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ

ɋɴɞɨɜɚ ɯɢɪɭɪɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Chirurgie des vaisseaux/ Bloedvatenheelkunde [2]

эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

DČtskб chirurgie Cйvnн chirurgie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Karkirurgi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Kinderchirurgie Gefдsschirurgie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Lastekirurgia Kardiovaskulaarkirurgia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȋİȚȡoȣȡȖȚțȒ ȆĮȓįȦv ǹȖȖİȚoȤİȚȡoȣȡȖȚțȒ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Cirugнa pediбtrica Angiologнa y cirugнa vascular

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Chirurgie infantile Chirurgie vasculaire

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Paediatric surgery

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Chirurgia pediatrica Chirurgia vascolare

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȋİȚȡȠȣȡȖȚțȒ ȆĮȓįȦȞ ȋİȚȡȠȣȡȖȚțȒ ǹȖȖİȓȦȞ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ BƝrnu ƷirurƧija Asinsvadu ƷirurƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Vaikǐ chirurgija Kraujagysliǐ chirurgija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Chirurgie pйdiatrique Chirurgie vasculaire

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Gyermeksebйszet Йrsebйszet

Malta/Ɇɚɥɬɚ Kirurgija Pedjatrika Kirurƥija Vaskolari

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Kinderchirurgie

Polska/ɉɨɥɲɚ Chirurgia dzieciĊca Chirurgia naczyniowa

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Chirurgie pediatrică Chirurgie vasculară

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Cirurgia pediбtrica Angologia/Cirurgia vascular

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Kardiovaskularna kirurgija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Detskб chirurgia Cievna chirurgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Lastenkirurgia/Barnkirurgi Verisuonikirurgia/Kдrlkirurgi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Barn- och ungdomskirurgi

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Paediatric surgery

Ʉɚɪɞɢɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Ƚɚɫɬɪɨɟɧɬɟɪɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Cardiologie Gastro-entйrologie/ Gastro-enterologie эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Kardiologie Gastroenterologie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Intern medicin: kardiologi Intern medicin: gastroenterology og hepatologi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Innere Medizin und Schwerpunkt Kardiologie

Innere Medizin und Schwerpunkt Gastroenterologie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Kardioloogia Gastroenteroloogia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȀĮȡįȚoȜoȖȓĮ īĮıĲȡİvĲİȡoȜoȖȓĮ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Cardiologнa Aparato digestivo

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Cardiologie et maladies vasculaires Gastro-entйrologie et hйpatologie

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Cardiology Gastro-enterology

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Cardiologia Gastroenterologia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȀĮȡįȚȠȜȠȖȓĮ īĮıĲȡİȞĲİȡȠȜȠȖȓĮ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ KardioloƧija GastroenteroloƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Kardiologija Gastroenterologija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Cardiologie et angiologie Gastro-enterologie

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Kardiolуgia Gasztroenterolуgia

Malta/Ɇɚɥɬɚ Kardjoloƥija Gastroenteroloƥija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Cardiologie Leer van maag-darm-leverziekten

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ

Polska/ɉɨɥɲɚ Kardiologia Gastrenterologia

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Cardiologia Gastrenterologia

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Cardiologie Gastroenterologie

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Gastroenterologija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Kardiolуgia Gastroenterolуgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Kardiologia/Kardiologi Gastroenterologia/Gastroenterologi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Kardiologi Medicinsk gastroenterologi och hepatologi

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Cardiology Gastro-enterology

Ɋɟɜɦɚɬɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Ɉɛɳɚ ɯɟɦɚɬɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 3 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Rhumathologie/reumatologie эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Revmatologie Hematologie a transfъznн lйkaĜstvн

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Intern medicin: reumatologi Intern medicin: hжmatologi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Innere Medizin und Schwerpunkt Rheumatologie

Innere Medizin und Schwerpunkt Hдmatologie und Onkologie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Reumatoloogia Hematoloogia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȇİȣµĮĲoȜoȖȓĮ ǹȚµĮĲoȜoȖȓĮ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Reumatologнa Hematologнa y hemoterapia

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Rhumatologie

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Rheumatology Haematology (clinical and laboratory)

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Reumatologia Ematologia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȇİȣµĮĲȠȜȠȖȓĮ ǹȚµĮĲȠȜȠȖȓĮ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ ReimatoloƧija HematoloƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Reumatologija Hematologija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Rhumatologie Hйmatologie

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Reumatolуgia Hematolуgia

Malta/Ɇɚɥɬɚ Rewmatoloƥija Ematoloƥija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Reumatologie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ

Polska/ɉɨɥɲɚ Reumatologia Hematologia

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Reumatologia Imuno-hemoterapia

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Reumatologie Hematologie

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Reumatolуgia Hematolуgia a transfъziolуgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Reumatologia/Reumatologi Kliininen hematologia/ Klinisk hematologi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Reumatologi Hematologi

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Rheumatology Haematology

ȿɧɞɨɤɪɢɧɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 3 ɝɨɞɢɧɢ

Ɏɢɡɢɨɬɟɪɚɩɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 3 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Mйdecine physique et rйadaptation/Fysische geneeskunde en revalidatie эeskб republika/ɑɟɲɤɚ Endokrinologie Rehabilitaюnн a fyzikбlnн medicнna !"#$%&'(

Danmark/)(*&+ Intern medicin: endokrinologi

Deutschland/,! -(*&+ Innere Medizin und Schwerpunkt Endokrinologie und Diabetologie

Physikalische und Rehabilitative Medizin

Eesti/./01*&+ Endokrinoloogia Taastusravi ja fьsiaatria

23345/,6 7&+ 2v8o9:;vo3o<=> ?@A;9B I>C:;9B 9>; DEo9>C4AC>AF

Espaсa/G/"(*&+ Endocrinologнa y nutriciуn Medicina fнsica y rehabilitaciуn

France/H (*7&+ Endocrinologie - diabиte - maladies mйtaboliques

Mйdecine physique et de rйadaptation

Ireland/G %(*I&+ Endocrinology and diabetes mellitus

Italia/G0(%&+ Endocrinologia e malattie del ricambio

Medicina fisica e riabilitazione

JKE:L5/M&"6 2N8L9:;NL3L<=> ?@A;9B O>C:;9B 9>; DEL9>C4AC>AF

Latvija/P(0Q&+ EndokrinoloRija RehabilitoloRija FiziskS rehabilitScija FizikSlS medicTna

Lietuva/P&0Q( Endokrinologija FizinU medicina ir reabilitacija

Luxembourg/ PV'/!-$# W

Endocrinologie, maladies du mйtabolisme et de la nutrition

Rййducation et rйadaptation fonctionnelles

Magyarorszбg/X*W( &+ Endokrinolуgia Fizioterбpia

Malta/Y(%0( EndokrinoloZija u Dijabete

Nederland/[1%(*I&+ Revalidatiegeneeskunde

Цsterreich/\Q/0 &+ Physikalische Medizin

Polska/]1%^( Endokrynologia Rehabilitacja medyczna

Portugal/]1 0#W(%&+ Endocrinologia/Nutriзгo Medicina fнsica e de reabilitaзгo

Romвnia/_#-6*&+ Endocrinologie Recuperare, medicin` fizic` ai balneologie

Slovenija/b%1Q!*&+ Fizikalna in rehabilitacijska medicina

Slovensko/b%1Q('&+ Endokrinolуgia Fyziatria, balneolуgia a liecebnб rehabilitбcia

Suomi/Finland/ H&*%(*I&+

Endokrinologia/Endokrinologi Fysiatria/Fysiatri

Sverige/dQ!7&+ Endokrina sjukdomar Rehabiliteringsmedicin

United Kingdom/ e$!I&*!*101 ' (%/0Q1

Endocrinology and diabetes mellitus

)! -(01%1W&+ & !*! 1%1W&+ Y&*&-(%*( " 1I6%f&0!%*1/0 *(

g!Q 1"/&h&(0 &+ Y&*&-(%*( " 1I6%f&0!%*1/0 *(

)6 f(Q(

1$#i!*&!01 - 5 W1I&*&

1$#i!*&!01 - 3 W1I&*&

g(&-!*1Q(*&! g(&-!*1Q(*&!

Belgique/Belgiл/ Belgien/j!%W&+

Neuropsychiatrie [3] Dermato-vйnйrйologie/ Dermato- venerologie

keskб republika/l!^'( !"#$%&'(

Dermatovenerologie

Danmark/)(*&+ Dermato-venerologi

Deutschland/,! -(*&+ Nervenheilkunde (Neurologie und Psychiatrie)

Haut — und Geschlechtskrankheiten

Eesti/./01*&+ Dermatoveneroloogia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȃİȣȡoȜoȖȓĮ — ȌȣȤȚĮĲȡȚțȒ ǻİȡµĮĲoȜoȖȓĮ — ǹĳȡoįȚıȚoȜoȖȓĮ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Dermatologнa mйdico-quirъrgica y venereologнa

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Neuropsychiatrie [4] Dermatologie et vйnйrйologie

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Neuropsichiatria [5] Dermatologia e venerologia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȃİȣȡȠȜȠȖȓĮ — ȌȣȤȚĮĲȡȚțȒ ǻİȡµĮĲȠȜȠȖȓĮ — ǹĳȡȠįȚıȚȠȜȠȖȓĮ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ DermatoloƧija un veneroloƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Dermatovenerologija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Neuropsychiatrie [6] Dermato-vйnйrйologie

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ BĘrgyуgyбszat

Malta/Ɇɚɥɬɚ Dermato-venerejoloƥija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Zenuw — en zielsziekten [7] Dermatologie en venerologie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Neurologie und Psychiatrie Haut- und Geschlechtskrankheiten

Polska/ɉɨɥɲɚ Dermatologia i wenerologia

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Dermatovenereologia

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Dermatovenerologie

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Dermatovenerologija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Neuropsychiatria Dermatovenerolуgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Ihotaudit ja allergologia/ Hudsjukdomar och allergologi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Hud- och kцnssjukdomar

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Ɋɚɞɢɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Ⱦɟɬɫɤɚ ɩɫɢɯɢɚɬɪɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Psychiatrie infanto-juvйnile/Kinder- en jeugdpsychiatrie эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

DČtskб a dorostovб psychiatrie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Bшrne- og ungdomspsykiatri

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Radiologie Kinder- und Jugendpsychiatrie und -psychotherapie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ǹțĲȚvoȜoȖȓĮ — ȇĮįȚoȜoȖȓĮ ȆĮȚįoȥȣȤȚĮĲȡȚțȒ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Electroradiologнa (until 1 February 1984)

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Electro-radiologie [8] Pйdo-psychiatrie (ɞɨ 1 ɹɧɭɚɪɢ 1991)

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Radiology Child and adolescent psychiatry

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Radiologia [9] Neuropsichiatria infantile

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȆĮȚįȠȥȣȤȚĮĲȡȚțȒ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ BƝrnu psihiatrija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Vaikǐ ir paaugliǐ psichiatrija

Йlectroradiologie [10] Psychiatrie infantile

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Radiolуgia Gyermek- йs ifjъsбgi pszichiбtria

Malta/Ɇɚɥɬɚ

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Radiologie [11]

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Radiologie

Polska/ɉɨɥɲɚ Psychiatria dzieci i mбodzieĪy

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Radiologia Psiquiatria da infвncia e da adolescкncia

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Psihiatrie pediatrică

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Otroška in mladostniška psihiatrija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Detskб psychiatria

Lastenpsykiatria/Barnpsykiatri

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Barn- och ungdomspsykiatri

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Child and adolescent psychiatry

Ƚɟɪɢɚɬɪɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɟɮɪɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Geriatrie Nefrologie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Intern medicin: geriatric Intern medicin: nefrologi

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Innere Medizin und Schwerpunkt Nephrologie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Nefroloogia

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȃİĳȡoȜoȖȓĮ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Geriatrнa Nefrologнa

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Nйphrologie

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Geriatric medicine Nephrology

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Geriatria Nefrologia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ īȘȡȚĮĲȡȚțȒ ȃİĳȡȠȜȠȖȓĮ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ NefroloƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Geriatrija Nefrologija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Gйriatrie Nйphrologie

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Geriбtria Nefrolуgia

Malta/Ɇɚɥɬɚ Ƥerjatrija Nefroloƥija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Klinische geriatrie

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ

Polska/ɉɨɥɲɚ Geriatria Nefrologia

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Nefrologia

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Geriatrie ъi gerontologie Nefrologie

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Nefrologija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Geriatria Nefrolуgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Geriatria/Geriatri Nefrologia/Nefrologi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Geriatrik Medicinska njursjukdomar (nefrologi)

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Geriatrics Renal medicine

Ⱦɴɪɠɚɜɚ ɂɧɮɟɤɰɢɨɡɧɢ ɛɨɥɟɫɬɢ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɋɨɰɢɚɥɧɚ ɦɟɞɢɰɢɧɚ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Infekюnн lйkaĜstvн Hygiena a epidemiologie эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Intern medicin: infektionsmedicin Samfundsmedicin

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Цffentliches Gesundheitswesen

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Infektsioonhaigused

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȀȠȚȞȦȞȚțȒ ǿĮĲȡȚțȒ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Medicina preventiva y salud pъblica

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Santй publique et mйdecine sociale

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Infectious diseases Public health medicine

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Malattie infettive Igiene e medicina preventiva

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȁȠȚµȫįȘ ȃȠıȒµĮĲĮ ȊȖİȚȠȞȠȜȠȖȓĮ/ȀȠȚȞȠĲȚțȒ ǿĮĲȡȚțȒ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ InfektoloƧija

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Infektologija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Maladies contagieuses Santй publique

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Infektolуgia MegelĘzĘ orvostan йs nйpegйszsйgtan

Malta/Ɇɚɥɬɚ Mard Infettiv Saƫƫa Pubblika

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Maatschappij en gezondheid

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Sozialmedizin

Polska/ɉɨɥɲɚ Choroby zakaĨne Zdrowie publiczne, epidemiologia

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Doenзas infecciosas Saъde pъblica

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Boli infecĠioase Sănătate publică ъi management

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Infektologija Javno zdravje

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Infektolуgia Verejnй zdravotnнctvo

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Infektiosairaudet/Infektionssjukdomar Terveydenhuolto/Hдlsovеrd

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Infektionssjukdomar Socialmedicin

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Infectious diseases Public health medicine

Ɏɚɪɦɚɤɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Ɍɪɭɞɨɜɚ ɦɟɞɢɰɢɧɚ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Mйdecine du travail/ Arbeidsgeneeskunde эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Klinickб farmakologie Pracovnн lйkaĜstvн

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Klinisk farmakologi Arbejdsmedicin

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Pharmakologie und Toxikologie Arbeitsmedizin

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ IĮĲȡȚțȒ thȢ ǼȡȖĮıȓĮȢ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Farmacologнa clнnica Medicina del trabajo

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Mйdecine du travail

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Clinical pharmacology and therapeutics

Occupational medicine

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Farmacologia Medicina del lavoro

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ǿĮĲȡȚțȒ ĲȘȢ ǼȡȖĮıȓĮȢ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ ArodslimƯbas

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Darbo medicina

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Mйdecine du travail

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Klinikai farmakolуgia Foglalkozбs-orvostan (ьzemorvostan)

Malta/Ɇɚɥɬɚ Farmakoloƥija Klinika u t- Terapewtika

Mediƛina Okkupazzjonali

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ - Arbeid en gezondheid, bedrijfsgeneeskunde - Arbeid en gezondheid, verzekeringsgeneeskunde

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Pharmakologie und Toxikologie Arbeits- und Betriebsmedizin

Polska/ɉɨɥɲɚ Farmakologia kliniczna Medycyna pracy

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Medicina do trabalho

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Farmacologie clinică Medicina muncii

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Medicina dela, prometa in športa

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Klinickб farmakolуgia Pracovnй lekбrstvo

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Kliininen farmakologia ja lддkehoito/Klinisk farmakologi och lдkemedelsbehandling

Tyцterveyshuolto/ Fцretagshдlsovеrd

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Klinisk farmakologi Yrkes- och miljцmedicin

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Clinical pharmacology and therapeutics

Occupational medicine

Ⱥɥɟɪɝɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɇɭɤɥɟɚɪɧɚ ɦɟɞɢɰɢɧɚ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 3 ɝɨɞɢɧɢ

Mйdecine nuclйaire/Nucleaire geneeskunde эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Alergologie a klinickб imunologie Nukleбrnн medicнna

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Medicinsk allergologi eller medicinske overfшlsomhedssygdomme (ɞɨ 1 ɹɧɭɚɪɢ 2004 ɝ.)

Klinisk fysiologi og nuklearmedicin

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Nuklearmedizin Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ǹȜȜİȡȖȚoȜoȖȓĮ ȆȣȡȘvȚțȒ IĮĲȡȚțȒ Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Alergologнa Medicina nuclear France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Mйdecine nuclйaire Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Italia/ɂɬɚɥɢɹ Alergologia ed immunologia clinica Medicina nucleare ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ǹȜȜİȡȖȚȠȜȠȖȓĮ ȆȣȡȘȞȚțȒ ǿĮĲȡȚțȒ Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ AlergoloƧija Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Alergologija ir klinikinơ imunologija Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Mйdecine nuclйaire

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Allergolуgia йs klinikai immunolуgia Nukleбris medicina (izotуp diagnosztika) Malta/Ɇɚɥɬɚ Mediƛina Nukleari Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Allergologie en inwendige geneeskunde

Nucleaire geneeskunde

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Nuklearmedizin Polska/ɉɨɥɲɚ Alergologia Medycyna nuklearna Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Imuno-alergologia Medicina nuclear Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Alergologie ъi imunologie clinică Medicină nucleară Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Nuklearna medicina Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Klinickб imunolуgia a alergolуgia Nukleбrna medicнna Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Kliininen fysiologia ja isotooppilддketiede/Klinisk fysiologi och nukleдrmedicin Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Allergisjukdomar Nukleдrmedicin United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Nuclear medicine

Ʌɢɰɟɜɨ-ɱɟɥɸɫɬɧɚ ɯɢɪɭɪɝɢɹ (ɛɚɡɨɜɨ ɨɛɭɱɟɧɢɟ ɩɨ ɦɟɞɢɰɢɧɚ) Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Maxilofaciбlnн chirurgie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ

БРОЙ 61

ДЪРЖАВЕНВЕСТНИКСТР . 57

Eesti/ !"#$%&

'(()*/+,-.%&

Espaсa//!01$%& Cirugнa oral y maxilofacial

France/2-1$.%& Chirurgie maxillo-faciale et stomatologie

Ireland//-31$4%&

Italia//"13%& Chirurgia maxillo-facciale

56789*/:%0,-

Latvija/;1"<%& Mutes, sejas un žok=u >irur?ija

Lietuva/;%"<1 Veido ir žandikauli@ chirurgija

Luxembourg/ ;AB!CDEF-G

Chirurgie maxillo-faciale

Magyarorszбg/H$G1-%& Szбjsebйszet (until 30 September 2007)

Malta/I13"1

Nederland/J#31$4%&

Цsterreich/K<!"-%& Mund-, Kiefer- und Gesichtschirurgie

Polska/L#3M1 Chirurgia szczekowo-twarzowa

Portugal/L#-"FG13%& Cirurgia maxilo-facial

Romвnia/NFD,$%&

Slovenija/O3#<C$%& Maxilofacialna kirurgija

Slovensko/O3#<1B%& Maxilofaciбlna chirurgia

Suomi/Finland/ 2%$31$4%&

Sverige/P<C.%&

United :ingdom/ QEC4%$C$#"# B-13!"<#

:3%$%T$1 UCD1"#3#G%& I%$%D13$1 0-#4,3S%"C3$#!" $1

R,-S1<1

#EFTC$%C"# - 4 G#4%$%

V1%DC$#<1$%C

Belgique/Belgiл/ Belgien/WC3G%&

Xeskб republika/YCMB1 -C0FE3%B1

Danmark/R1$%& Klinisk blodtypeserologi (4# 1 &$F1-% 2004 G.)

Deutschland/+C-D1$%&

Eesti/ !"#$%&

'(()*/+,-.%&

Espaсa//!01$%&

France/2-1$.%& Hйmatologie

Ireland//-31$4%&

Italia//"13%&

56789*/:%0,-

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Hйmatologie biologique

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ

Malta/Ɇɚɥɬɚ

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ

Polska/ɉɨɥɲɚ

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Hematologia clinica

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

ɋɬɨɦɚɬɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 3 ɝɨɞɢɧɢ

Ⱦɟɪɦɚɬɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Estomatologнa

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Stomatologie

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Dermatology

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Odontostomatologia [13]

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Stomatologie

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ

Malta/Ɇɚɥɬɚ Dermatoloƥija

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ

Polska/ɉɨɥɲɚ

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Estomatologia

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Dermatology

ȼɟɧɟɪɨɥɨɝɢɹ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

Ɍɪɨɩɢɱɟɫɤɢ ɛɨɥɟɫɬɢ Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Genito-urinary medicine Tropical medicine

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Medicina tropicale

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Trуpusi betegsйgek

Malta/Ɇɚɥɬɚ Mediƛina Uro-ƥenetali

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Spezifische Prophylaxe und Tropenmedizin

Polska/ɉɨɥɲɚ Medycyna transportu

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Medicina tropical

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Tropickб medicнna

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Genito-urinary medicine Tropical medicine

Ʉɨɪɟɦɧɚ ɯɢɪɭɪɝɢɹ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

ɋɩɟɲɧɚ ɦɟɞɢɰɢɧɚ

Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 5 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Chirurgie abdominale/ Heelkunde op het abdomen [14]

эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

- Traumatologie

- Urgentnн medicнna

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Kirurgisk gastroenterologi eller kirurgiske mave-tarmsygdomme (ɞɨ 1 ɹɧɭɚɪɢ 2004 ɝ.)

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Visceralchirurgie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Cirugнa del aparato digestivo

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Chirurgie viscйrale et digestive

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Emergency medicine

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Chirurgia dell'apparato digerente

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Abdominalinơ chirurgija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Chirurgie gastro-entйrologique

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Oxyolуgia йs sьrgĘssйgi orvostan

Malta/Ɇɚɥɬɚ Mediƛina tal-Aƛƛidenti u l-Emerƥenza

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ

Polska/ɉɨɥɲɚ Medycyna ratunkowa

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Medicină de urgenĠă

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Abdominalna kirurgija

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Gastroenterologickб chirurgia - Ъrazovб chirurgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

- Urgentnб medicнna

Gastroenterologinen kirurgia/Gastroenterologisk kirurgi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Emergency medicine

Ⱦɴɪɠɚɜɚ Ʉɥɢɧɢɱɧɚ ɧɟɜɪɨɮɢɡɢɨɥɨɝɢɹ

Ⱦɟɧɬɚɥɧɚ, ɨɪɚɥɧɚ ɢ ɥɢɰɟɜɨ-

ɱɟɥɸɫɬɧɚ ɯɢɪɭɪɝɢɹ (ɛɚɡɨɜɨ ɨɛɭɱɟɧɢɟ ɩɨ ɦɟɞɢɰɢɧɚ ɢ ɞɟɧɬɚɥɧɚ

Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɦɟɞɢɰɢɧɚ)

Ɇɢɧɢɦɚɥɧɚ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚ

ɨɛɭɱɟɧɢɟɬɨ - 4 ɝɨɞɢɧɢ

ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ

Belgique/Belgiл/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Stomatologie et chirurgie orale et maxillo-faciale/ Stomatologie en mond-, kaak- en aangezichtschirurgie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Klinisk neurofysiologi (ɞɨ 1 ɹɧɭɚɪɢ 2004 ɝ.)

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Mund-, Kiefer- und Gesichtschirurgie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Neurofisiologia clнnica

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Clinical neurophysiology Oral and maxillo-facial surgery

Italia/ɂɬɚɥɢɹ

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȈĲȠµĮĲȠ-īȞĮșȠ- ȆȡȠıȦʌȠȤİȚȡȠȣȡȖȚțȒ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Chirurgie dentaire, orale et maxillo- faciale

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Arc-бllcsont-szбjsebйszet

Malta/Ɇɚɥɬɚ NewrofiĪjoloƥija Klinika Kirurƥija tal-gƫadam tal-wiƛƛ

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ

Polska/ɉɨɥɲɚ

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Kliininen neurofysiologia/ Klinisk neurofysiologi

Suu- ja leukakirurgia/Oral och maxillofacial kirurgi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Klinisk neurofysiologi

Clinical neurophysiology Oral and maxillo-facial surgery

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Приложение № 11

Списък на доказателствата за професионална квалификация на общопрактикуващи лекари в държавите—членки на Европейския съюз

Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ

ɋɬɪɚɧɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

ɉɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨ ɡɜɚɧɢɟ Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ

ɞɚɬɚ

Belgiл/Belgique/Belgien/ Ȼɟɥɝɢɹ Ministerieel erkenningsbesluit van huisarts/Arrкtй ministйriel d'agrйment de mйdecin gйnйraliste эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ Diplom o specializaci "všeobecnй lйkaĜstvн"

Huisarts/Mйdecin gйnйraliste 31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ

1994

ɝ.

Všeobecnэ lйkaĜ 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Tilladelse til at anvende betegnelsen alment praktiserende lжge/Speciallжgel i almen medicin

31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Almen praktiserende lжge/Speciallжge i almen medicin

31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Zeugnis ьber die spezifische Ausbildung in der Allgemeinmedizin

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Diplom peremeditsiini erialal

Facharzt/Fachдrztin fьr Allgemeinmedizin

Perearst 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ TȓĲȜȠȢ ȚĮĲȡȚțȒȢ İȚįȚțȩĲȘĲĮȢ ȖİȞȚțȒȢ ȚĮĲȡȚțȒȢ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Tнtulo de especialista en medicina familiar y comunitaria

IĮĲȡȩȢ µİ İȚįȚțȩĲȘĲĮ ȖİȞȚțȒȢ ȚĮĲȡȚțȒȢ

31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Mйdico de familia 31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Diplфmes d’йtudes spйcialisйes de mйdecine gйnйrale accompagnй du diplфme d'Etat de docteur en mйdecine

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Certificate of specific qualifications in general medical practice

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Attestato di formazione specifica in medicina generale

31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Mйdecin qualifiй en mйdecine gйnйrale

General medical practitioner 31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Medico di medicina generale 31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ

1994

ɝ.

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȉȓĲȜȠȢ ǼȚįȚțȩĲȘĲĮȢ īİȞȚțȒȢ ǿĮĲȡȚțȒȢ

ǿĮĲȡȩȢ īİȞȚțȒȢ ǿĮĲȡȚțȒȢ 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ Ʀimenes Ɨrsta sertifikƗts Ʀimenes (vispƗrƝjƗs prakses) Ɨrsts

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Šeimos gydytojo rezidentǌros pažymơjimas

Luxembourg/Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ Diplфme de formation spйcifique en medicine gйnйrale

Šeimos medicinos gydytojas 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Mйdecin gйnйraliste 31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Hбziorvostan szakorvosa bizonyнtvбny

Hбziorvostan szakorvosa 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Malta/Ɇɚɥɬɚ Tabib tal-familja Mediƛina tal-familja 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Certificaat van inschrijving in het register van erkende huisartsen van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot bevordering der geneeskunst

Huisarts 31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Arzt fьr Allgemeinmedizin Arzt fьr Allgemeinmedizin 31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Polska/ɉɨɥɲɚ Diplфme: Dyplom uzyskania tytuбu specjalisty w dziedzinie medycyny rodzinnej

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Specjalista w dziedzinie medycyny rodzinnej

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Tнtulo de especialista em medicina geral e familiar

31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Especialista em medicina geral e familiar

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Certificat de medic specialist medicină de familie

Medic specialist medicină de familie

1 ɹɧɭɚɪɢ 2007 ɝ.

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Potrdilo o opravljeni specializaciji iz družinske medicine

Specialist družinske medicine/Specialistka družinske medicine

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Diplom o špecializбcii v odbore "všeobecnй lekбrstvo"

Všeobecnэ lekбr 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Suomi/ Finland/Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ Todistus lддkдrin perusterveydenhuollon lisдkoulutuksesta/Bevis om tillдggsutbildning av lдkare i primдrvеrd

Yleislддkдri/Allmдnlдkare 31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Bevis om kompetens som allmдnpraktiserande lдkare (Europalдkare) utfдrdat av Socialstyrelsen

United Kingdom/Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Certificate of prescribed/equivalent experience

31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Allmдnpraktiserande lдkare (Europalдkare)

General medical practitioner 31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 1994 ɝ.

Приложение № 12

Учебна програма за обучение на медицински сестри в държавите—членки на Европейския съюз

А. Теоретично обучение 1. Сестрински грижи: същност и етика на професията; общи принципи на здравето и на сестринските грижи; принципи на сестринските грижи във връзка със: обща и специална медицина; обща и специална хирургия; грижи за детето и педиатрия; грижи за майката; психично здраве и психиатрия; грижи за старите хора и гериатрия.

2. Фундаментални науки: анатомия и физиология; патология; бактериология, вирусология и паразитология; биофизика, биохимия и радиология; диетология; хигиена: профилактика, здравна култура и фармакология.

3. Cоциални науки: cоциология; психология; принципи на администрацията; принципи на преподаването; социално и здравно законодателство; правни аспекти на сестринските грижи.

Б. Клинично обучение Сестрински грижи във връзка със: обща и специална медицина; обща и специална хирургия; грижи за детето и педиатрия; грижи за майката; психично здраве и психиатрия; грижи за старите хора и гериатрия; полагане на сестрински грижи при домашни условия.

Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях.

Приложение № 13

Списък на доказателствата за професионална квалификация на медицински сестри в държавите— членки на Европейския съюз

Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ

Ɉɪɝɚɧ, ɤɨɣɬɨ ɢɡɞɚɜɚ

ɋɬɪɚɧɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɞɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨɬɨ ɡɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

Belgiл/Belgique/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

- Diploma gegradueerde verpleger/verpleegster/ Diplфme d'infirmier(иre) graduй(e)/Diplom eines (einer) graduierten Krankenpflegers (-pflegerin)

ɉɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨ

ɡɜɚɧɢɟ Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ ɞɚɬɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

29 ɸɧɢ 1979 ɝ.

Hospitalier(йre)/Ver pleegassistent(e)

- De erkende opleidingsinstituten/ Les йtablissements d'enseignement reconnus/Die anerkannten Ausbildungsanstalten

-Infirmier(йre) hospitalier(йre)/Ziek enhuisverpleger (-verpleegster)

- De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compйtent d'enseignement de la Communautй franзaise/Der zustдndige PrьfungsausschьЯ der Deutschsprachigen Gemeinschaft

- Diploma in de ziekenhuisverpleegkund e/Brevet d'infirmier(йre) hospitalier(йre)/Brevet eines (einer) Krankenpflegers (-pflegerin)

- Brevet van verpleegassistent(e)/Bre vet d'hospitalier(йre)/Brevet einer Pflegeassistentin эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

1. Diplom o ukonюenн studia ve studijnнm programu ošetĜovatelstvн ve studijnнm oboru všeobecnб sestra (bakalбĜ, Bc.),

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. Vysokб škola zĜнzenб nebo uznanб stбtem

2. Diplom o ukonюenн studia ve studijnнm oboru diplomovanб všeobecnб sestra (diplomovanэ specialista, DiS.), accompanied by the following certificate: VysvČdюenн o absolutoriu

1. Všeobecnб sestra

2. Vyššн odbornб škola zĜнzenб nebo uznanб stбtem

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Eksamensbevis efter gennemfɲrt sygeplejerskeuddann- else

2. Všeobecnэ ošetĜovatel

Sygeplejerske 29 ɸɧɢ 1979 ɝ.

Sygeplejeskole godkendt af Undervisningsminis- teriet

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Zeugnis ьber die staatliche Prьfung in der Krankenpflege

29 ɸɧɢ 1979 ɝ.

Staatlicher Prьfungsausschuss

Gesundheits- und Krankenpflegerin/ Gesundheits- und Krankenpfleger

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Diplom ɯe erialal 1. Tallinna Meditsiinikool 2. Tartu Meditsiinikool 3.Kohtla-Jдrve Meditsiinikool

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ 1. ȆĲȣȤȓȠ ȃȠıȘȜİȣĲȚțȒȢ ȆĮȞ/µȓȠȣ ǹșȘȞȫȞ хde 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. ȆĮȞİʌȚıĲȒµȚȠ ǹșȘȞȫȞ

2. ȆĲȣȤȓȠ ȃȠıȘȜİȣĲȚțȒȢ ȉİȤȞȠȜȠȖȚțȫȞ ǼțʌĮȚįİȣĲȚțȫȞ ǿįȡȣµȐĲȦȞ (ȉ.Ǽ.ǿ.)

ǻȚʌȜȦµĮĲȠȪȤȠȢ Ȓ ʌĲȣȤȚȠȪȤȠȢ ȞȠıȠțȩµȠȢ, ȞȠıȘȜİȣĲȒȢ Ȓ ȞȠıȘȜİȪĲȡȚĮ

1 ɹɧɭɚɪɢ 1981 ɝ.

2. ȉİȤȞȠȜȠȖȚțȐ ǼțʌĮȚįİȣĲȚțȐ ǿįȡȪµĮĲĮ ȊʌȠȣȡȖİȓȠ ǼșȞȚțȒȢ ȆĮȚįİȓĮȢ țĮȚ ĬȡȘıțİȣµȐĲȦȞ

3. ȆĲȣȤȓȠ ǹȟȚȦµĮĲȚțȫȞ ȃȠıȘȜİȣĲȚțȒȢ

3. ȊʌȠȣȡȖİȓȠ ǼșȞȚțȒȢ 'ǹµȣȞĮȢ

4. ȆĲȣȤȓȠ ǹįİȜĳȫȞ ȃȠıȠțȩµȦȞ ʌȡȫȘȞ ǹȞȦĲȑȡȦȞ ȈȤȠȜȫȞ ȊʌȠȣȡȖİȓȠȣ ȊȖİȓĮȢ țĮȚ ȆȡȩȞȠȚĮȢ

4. ȊʌȠȣȡȖİȓȠ ȊȖİȓĮȢ țĮȚ ȆȡȩȞȠȚĮȢ

5. ȆĲȣȤȓȠ ǹįİȜĳȫȞ ȃȠıȠțȩµȦȞ țĮȚ ǼʌȚıțİʌĲȡȚȫȞ ʌȡȫȘȞ ǹȞȦĲȑȡȦȞ ȈȤȠȜȫȞ ȊʌȠȣȡȖİȓȠȣ ȊȖİȓĮȢ țĮȚ ȆȡȩȞȠȚĮȢ

5. ȊʌȠȣȡȖİȓȠ ȊȖİȓĮȢ țĮȚ ȆȡȩȞȠȚĮȢ

6. ȆĲȣȤȓȠ ȉµȒµĮĲȠȢ ȃȠıȘȜİȣĲȚțȒȢ

6. ȀǹȉǼǼ ȊʌȠȣȡȖİȓȠȣ ǼșȞȚțȒȢ ȆĮȚįİȓĮȢ țĮȚ ĬȡȘıțİȣµȐĲȦȞ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Tнtulo de Diplomado universitario en Enfermerнa

1 ɹɧɭɚɪɢ

- Ministerio de Educaciуn y Cultura

Enfermero/a diplomado/a

1986

ɝ.

- El rector de una universidad

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ - Diplфme d'Etat d'infirmier(иre)

Infirmer(иre) 29 ɸɧɢ 1979 ɝ.

Le ministиre de la santй

- Diplфme d'Etat d'infirmier(иre) dйlivrй en vertu du dйcret no 99-1147 du 29 dйcembre 1999

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Certificate of Registered General Nurse

29 ɸɧɢ 1979 ɝ.

An Bord Altranais (The Nursing Board)

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Diploma di infermiere professionale

Registered General Nurse

29 ɸɧɢ 1979 ɝ.

Scuole riconosciute dallo Stato

Infermiere professionale

ȃȠıȘȜİȣĲȚțȒ ȈȤȠȜȒ ǼȖȖİȖȡĮµµȑȞȠȢ ȃȠıȘȜİȣĲȒȢ

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ǻȓʌȜȦµĮ īİȞȚțȒȢ ȃȠıȘȜİȣĲȚțȒȢ

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. MƗsu skolas

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ 1. Diploms par mƗsas kvalifikƗcijas iegǌšanu

2. MƗsas diploms

MƗsa 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

2. UniversitƗtes tipa augstskola pamatojoties uz Valsts eksƗmenu komisijas lƝmumu

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ 1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinĊ kvalifikaciją

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Bendrosios praktikos slaugytojas

1. Universitetas

2. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinơs studijos), nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesine kvalifikaciją

2. Kolegija

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

- Diplфme d'Etat d'infirmier

Infirmier 29 ɸɧɢ 1979 ɝ.

Ministиre de l'йducation nationale, de la formation professionnelle et des sports

- Diplфme d'Etat d'infirmier hospitalier graduй

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ 1. Бpolу bizonyнtvбny

1. Iskola

Бpolу 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

2. Egyetem/fĘiskola

2. Diplomбs бpolу oklevйl

3. Egyetem

3. Egyetemi okleveles бpolу oklevйl

Malta/Ɇɚɥɬɚ Lawrja jew diploma fl- istudji tal-infermerija

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Universita` ta' Malta Infermier Registrat tal-Ewwel Livell

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ 1. Diploma's verpleger A, verpleegster A, verpleegkundige A 2. Diploma verpleegkundige MBOV (Middelbare Beroepsopleiding Verpleegkundige) 3. Diploma verpleegkundige HBOV (Hogere Beroepsopleiding Verpleegkundige) 4. Diploma beroepsonderwijs verpleegkundige — Kwalificatieniveau 4 5. Diploma hogere beroepsopleiding verpleegkundige — Kwalificatieniveau 5

Verpleegkundige 29 ɸɧɢ 1979 ɝ.

1. Door een van overheidswege benoemde examencommissie 2. Door een van overheidswege benoemde examencommissie 3. Door een van overheidswege benoemde examencommissie

4. Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling 5. Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ 1. Diplom als "Diplomierte Gesundheits- und Krankenschwester, Diplomierter Gesundheits- und Krankenpfleger" 2. Diplom als "Diplomierte Krankenschwester, Diplomierter Krankenpfleger"

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

1. Schule fьr allgemeine Gesundheits- und Krankenpflege

- Diplomierte Krankenschwester - Diplomierter Krankenpfleger

2. Allgemeine Krankenpflegeschule

Polska/ɉɨɥɲɚ Dyplom ukoĔczenia studiуw wyĪszych na kierunku pielĊgniarstwo z tytuбem "magister pielĊgniarstwa"

Pielegniarka 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Instytucja prowadząca ksztaбcenie na poziomie wyĪszym uznana przez wбaĞciwe wбadze (ɜɢɫɲɟ ɭɱɟɛɧɨ ɡɚɜɟɞɟɧɢɟ, ɚɤɪɟɞɢɬɢɪɚɧɨ ɨɬ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɢɬɟ ɜɥɚɫɬɢ)

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ 1. Diploma do curso de enfermagem geral 2. Diploma/carta de curso de bacharelato em enfermagem 3 .Carta de curso de licenciatura em enfermagem

Enfermeiro 1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

1. Escolas de Enfermagem 2. Escolas Superiores de Enfermagem

3. Escolas Superiores de Enfermagem; Escolas Superiores de Saъde

1 ɹɧɭɚɪɢ 2007 ɝ.

1. UniversităĠi

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ 1. Diplomă de absolvire de asistent medical generalist cu studii superioare de scurtă durată 2. Diplomă de licenĠă de asistent medical generalist cu studii superioare de lungă durată 3. Diploma de asistent medical generalist cu studii post-liceale

Asistent medical generalist

2. UniversităĠi

3. Ministerul EducaĠiei, Cercetării ъi Tineretului

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov "diplomirana medicinska sestra/diplomirani zdravstvenik"

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. Univerza

Diplomirana medicinska sestra/Diplomirani zdravstvenik

2. Visoka strokovna šola

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ 1.Vysokoškolskэ diplom o udelenн akademickйho titulu "magister z ošetrovateĐstva" ("Mgr.")

1. Vysokб škola Sestra 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

2. Vysokб škola

2. Vysokoškolskэ diplom o udelenн akademickɣho titulu "bakalбr z ošetrovateĐstva" ("Bc.")

3. Strednб zdravotnнcka škola

3. Absolventskɷ diplom v študijnom odbore diplomovanб všeobecnб sestra

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

1. Sairaanhoitajan tutkinto/Sjukskцtarex- amen

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

1. Terveydenhuolto- oppilaitokset/ Hдlsovеrdslдroanstal- ter

2. Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoulutut kinto, sairaanhoitaja (AMK)/Yrkeshцgskolee xamen inom hдlsovеrd och det sociala omrеdet, sjukskцtare (YH)

Sairaanhoitaja/Sjuks kцtare

2. Ammattikorkea- koulut/ Yrkeshцgskolor

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Sjukskцterskeexamen Universitet eller hцgskola

Statement of Registration as a Registered General Nurse in part 1 or part 12 of the register kept by the United Kingdom Central Council for Nursing, Midwifery and Health Visiting

United Kingdom/Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Sjukskцterska 1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

29 ɸɧɢ 1979 ɝ.

Various - State Registered Nurse

- Registered General Nurse

Приложение № 14

Учебна програма за обучение на лекари по дентална медицина в държавите—членки на

Европейския съюз

А. Основни дисциплини: химия, физика, биология. Б. Медико-биологични и общомедицински дисциплини: анатомия; ембриология; хистология, включително цитология; физиология; биохимия (или физиологична химия); патоанатомия; обща патология; фармакология; микробиология; хигиена; профилактика и епидемиология; рентгенология; физиотерапия; обща хирургия; обща медицина, включително педиатрия; ото-рино-ларингология; дермато-венерология; обща психология—психопатология—невропатология; анестезиология.

В. Специални дисциплини по дентална медицина: протетична дентална медицина; материалознание и оборудване; консервативно зъболечение; превантивна дентална медицина; анестезия и болкоуспокояващи средства; специална хирургия; специална патология; клинична практика; детска дентална медицина; ортодонтия; пародонтология; дентална рентгенология; дъвкателна функция; професионална организация, професионална етика и законодателство; социални аспекти на практиката на денталната медицина.

Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях.

Приложение № 15

Списък на доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина в държавите—членки на Европейския съюз

Ɉɪɝɚɧ, ɤɨɣɬɨ

Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ

ɢɡɞɚɜɚ ɞɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɚɬɚ ɡɚ

ɋɬɪɚɧɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

Belgiл/ Belgique/ Belgien/ Ȼɟɥɝɢɹ

Diploma van tandarts/Diplфme licenciй en science dentaire

- De universiteiten/Les universitйs

- De bevoegde Examen- commissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compйtent d'enseignement de la Communautй franзaise

LйkaĜskб fakulta univerzity v эeskй republice эeska republika/ ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Diplom o ukonюenн studia ve studijnнm programu zubnн lйkaĜstvн (doctor zubnнho lйkaĜstvн, MDDr.))

TandlжgehǛjskoler ne, Sundhedsvidenskab eligt universitetsfakultet

Danmark/ Ⱦɚɧɢɹ

Bevis for tandlжgeeksamen (odontologisk kandidateksamen)

Deutschland/ Ƚɟɪɦɚɧɢɹ

Zeugnis ьber die Zahnдrztliche Prьfung

Zustдndige Behцrden

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Diplom hambaarstiteaduse хppekava lдbimise kohta

ɋɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɤɨɟɬɨ ɩɪɢɞɪɭɠɚɜɚ ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ

ɉɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨ

Ɋɟɮɟɪɟɧɬ-

ɡɜɚɧɢɟ

ɧɚ ɞɚɬɚ

28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Licentiaat in de tandheelkunde/Lice nciй en science dentaire

Zubnн lйkaĜ 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Tandlжge 28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

1. Autorisation som tandlжge, udstedt af Sundhedsstyrelsen

2. Tilladelse til selvstжndig virke som tandlжge

Zahnarzt 28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Tartu Ьlikool Hambaarst 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȆĲȣȤȓo ȅįovĲȚĮĲȡȚțȒȢ

ȆĮvİʌȚıĲȒµȚo ȅįȠȞĲȓĮĲȡȠȢ Ȓ ȤİȚȡȠȪȡȖȠȢ ȠįȠȞĲȓĮĲȡȠȢ

Espaсa/ ɂɫɩɚɧɢɹ

Tнtulo de Licenciado en Odontologнa

El rector de una universidad

1 ɹɧɭɚɪɢ 1981 ɝ.

1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

Licenciado en odontologɧa

Universitйs Chirurgien-dentiste 28 ɹɧɭɚɪɢ

Diplфme d'Etat de docteur en chirurgie dentaire

France/ Ɏɪɚɧɰɢɹ

1980

ɝ.

Ireland/ ɂɪɥɚɧɞɢɹ

- Bachelor in Dental Science (B.Dent.Sc.)

- Universities

- Royal College of Surgeons in Ireland

- Bachelor of Dental Surgery (BDS)

- Licentiate in Dental Surgery (LDS)

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Diploma di laurea in Odontoiatria e Protesi Dentaria

28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

- Dentist

- Dental practitioner

- Dental surgeon

Odontoiatra 28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Universitа Diploma di abilitazione all'esercizio della professione di odontoiatra

ȀȪʌȡȠȢ/ Ʉɢɩɴɪ

ȆȚıĲȠʌȠȚȘĲȚțȩ ǼȖȖȡĮĳȒȢ ȅįȠȞĲȚȐĲȡȠȣ

ȅįȠȞĲȚĮĲȡȚțȩ ȈȣµȕȠȪȜȚȠ

ZobƗrsta diploms UniversitƗtes tipa augstskola

Latvija/ Ʌɚɬɜɢɹ

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo odontologo kvalifikaciją

ȅįȠȞĲȓĮĲȡȠȢ 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

ZobƗrsts 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Rezidenta diploms par zobƗrsta pƝcdiploma izglƯtƯbas programmas pabeigšanu, ko izsniedz universitƗtes tipa augstskola un "SertifikƗts" — kompetentas iestƗdes izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokƗrtojusi sertifikƗcijas eksƗmenu zobƗrstniecƯbƗ

Universitetas Internatǌros pažymơjimas, nurodantis suteiktą gydytojo odontologo profesinĊ kvalifikaciją

Luxembourg/

Diplфme d'Etat de docteur en mйdecine dentaire

Jury d'examen d'Etat

Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Gydytojas odontologas

Mйdecin-dentiste 28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Egyetem Fogorvos 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Magyarorszбg/ ɍɧɝɚɪɢɹ

Fogorvos oklevйl (doctor medicinae dentariae, abbrev.: dr. med. dent.)

Malta/Ɇɚɥɬɚ Lawrja fil- Kirurƥija Dentali

Universita` ta Malta

Nederland/ ɏɨɥɚɧɞɢɹ

Universitair getuigschrift van een met goed gevolg afgelegd tandartsexamen

Faculteit Tandheelkunde

— Medizinische

Цsterreich/ Ⱥɜɫɬɪɢɹ

Bescheid ьber die Verleihung des akademischen Grades "Doktor der Zahnheilkunde"

Universitдt

— Medizinische Fakultдt der Universitдt

Kirurgu Dentali 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Tandarts 28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Zahnarzt 1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

Polska/ɉɨɥɲɚ Dyplom ukoĔczenia studiуw wyĪszych z tytuбem "lekarz dentysta"

1. Akademia Medyczna,

2. Uniwersytet Medyczny,

3. Collegium Medicum Uniwersytetu JagielloĔskiego

Portugal/ ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ

Carta de curso de licenciatura em medicina dentбria

- Faculdades

- Institutos - Superiores

Diplomă de licenĠă de medic dentist

Lekarz dentysta 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Lekarsko — Dentystyczny Egzamin PaĔstwowy

Mйdico dentista 1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

UniversităĠi medic dentist

1 ɨɤɬɨɦɜɪɢ 2003 ɝ.

Romвnia/ Ɋɭɦɴɧɢɹ

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

- Univerza Potrdilo o opravljenem strokovnem izpitu za poklic zobozdravnik/zobozdravnica

Slovenija/ ɋɥɨɜɟɧɢɹ

Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov "doktor dentalne medicine/doktorica dentalne medicine"

Doktor dentalne medicine/Doktorica dentalne medicine

- Vysokб škola Zubnэ lekбr 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Slovensko/ ɋɥɨɜɚɤɢɹ

Vysokoškolskэ diplom o udelenн akademickйho titulu "doktor zubnйho lekбrstva" ("MDDr.")

- Helsingin yliopisto/Helsingfor s universitet

Suomi/Finland / Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Hammaslддketiete en lisensiaatin tutkinto/Odontolog ie licentiatexamen

- Oulun yliopisto

- Turun yliopisto

Sverige/ ɒɜɟɰɢɹ

Tandlдkarexamen - Universitetet i Umeе

- Universitetet i Gцteborg

- Karolinska Institutet

- Malmц Hцgskola

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

- Bachelor of Dental Surgery (BDS or B.Ch.D.)

- Universities

- Royal Colleges

- Licentiate in Dental Surgery

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

Terveydenhuollon oikeusturvakeskuksen pддtцs kдytдnnцn palvelun hyvдksymisestд/Beslut av Rдttskyddscentralen fцr hдlsovеrden om godkдnnande av praktisk tjдnstgцring

Hammaslддkдri/ Tandlдkare

Tandlдkare 1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

Endast fцr examensbevis som erhеllits fцre den 1 juli 1995, ett utbildningsbevis som utfдrdats av Socialstyrelsen

28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

- Dentist

- Dental practitioner

- Dental surgeon

Приложение № 16 Списък на доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина— специалисти в държавите—членки на Европейския съюз

Ɉɪɬɨɞɨɧɬɢɹ

Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ

ɋɬɪɚɧɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

Belgiл/Belgique/Belgien/ Ȼɟɥɝɢɹ

Titre professionnel particulier de dentiste spйcialiste en orthodontie/Bijzondere beroepstitel van tandarts specialist in de orthodontie

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Bevis for tilladelse til at betegne sig som specialtandlжge i ortodonti

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Fachzahnдrztliche Anerkennung fьr Kieferorthopдdie

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Residentuuri lхputunnistus ortodontia erialal

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȉȓĲȜoȢ ȅįovĲȚĮĲȡȚțȒȢ İȚįȚțȩĲȘĲĮȢ ĲȘȢ ȅȡșoįovĲȚțȒȢ

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Titre de spйcialiste en orthodontie

Ɉɪɝɚɧ, ɤɨɣɬɨ ɢɡɞɚɜɚ

ɞɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɚɬɚ ɡɚ

Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɞɚɬɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

27 ɹɧɭɚɪɢ 2005 ɝ.

Ministre de la Santй publique/Minister bevoegd voor Volksgezondheid

Sundhedsstyrelsen 28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Landeszahnдrztekammer 28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Tartu Ьlikool 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

- ȃoµĮȡȤȚĮțȒ ǹȣĲoįȚoȓțȘıȘ

1 ɹɧɭɚɪɢ 1981 ɝ.

- ȃoµĮȡȤȓĮ

28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Conseil National de l'Ordre des chirurgiens dentistes

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Certificate of specialist dentist in orthodontics

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Diploma di specialista in Ortognatodonzia

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȆȚıĲȠʌȠȚȘĲȚțȩ ǹȞĮȖȞȫȡȚıȘȢ ĲȠȣ ǼȚįȚțȠȪ ȅįȠȞĲȚȐĲȡȠȣ ıĲȘȞ ȅȡșȠįȠȞĲȚțȒ

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ "SertifikƗts" - kompetentas iestƗdes izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokƗrtojusi sertifikƗcijas eksƗmenu ortodontijƗ

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Rezidentǌros pažymơjimas, nurodantis suteiktą gydytojo ortodonto profesinĊ kvalifikaciją

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Fogszabбlyozбs szakorvosa bizonyнtvбny

Malta/Ɇɚɥɬɚ ƚertifikat ta' speƛjalista dentali fl-Ortodonzja

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Bewijs van inschrijving als orthodontist in het Specialistenregister

Polska/ɉɨɥɲɚ Dyplom uzyskania tytuбu specjalisty w dziedzinie ortodoncji

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Certificatul de specialist оn OrtodonĠie ъi Ortopedie dento- facială

28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Competent authority recognised for this purpose by the competent minister

Universitа 21 ɦɚɣ 2005 ɝ.

ȅįȠȞĲȚĮĲȡȚțȩ ȈȣµȕȠȪȜȚȠ 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Latvijas Ɩrstu biedrƯba 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Universitetas 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Az Egйszsйgьgyi, Szociбlis йs Csalбdьgyi Minisztйrium illetйkes testɶlete

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Kumitat ta' Approvazzjoni dwar Speƛjalisti

28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Specialisten Registratie Commissie (SRC) van de Nederlandse Maatschappij tot bevordering der Tandheelkunde

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Centrum Egzaminуw Medycznych

Ministerul SănătăĠii Publice

17 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 2008ɝ.

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Potrdilo o opravljenem specialistiюnem izpitu iz юeljustne in zobne ortopedije

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Diplom o špecializбcii v špecializaюnom odbore юeĐustnб ortopйdia

Suomi/Finland/Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ Erikoishammaslддkдrin tutkinto, hampaiston oikomishoito/Specialtand- lдkarexamen, tandreglering

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. Ministrstvo za zdravje

2. Zdravniška zbornica Slovenije

17 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 2008ɝ.

Slovenskб zdravotnнcka univerzita

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

- Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

- Oulun yliopisto

- Turun yliopisto

Socialstyrelsen 1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ. United Kingdom/Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Bevis om specialistkompetens i tandreglering

28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Certificate of Completion of specialist training in orthodontics

Competent authority recognised for this purpose

Ɉɪɚɥɧɚ ɯɢɪɭɪɝɢɹ

Ɉɪɝɚɧ, ɤɨɣɬɨ ɢɡɞɚɜɚ

ɞɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɚɬɚ ɡɚ

Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ

ɋɬɪɚɧɚ Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɞɚɬɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Bevis for tilladelse til at betegne sig som specialtandlжge i hospitalsodontologi

Sundhedsstyrelsen 28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Fachzahnдrztliche Anerkennung fьr Oralchirurgie/Mundchirurgie

Landeszahnдrztekammer 28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ. ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȉȓĲȜoȢ ȅįovĲȚĮĲȡȚțȒȢ İȚįȚțȩĲȘĲĮȢ ĲȘȢ īvĮșoȤİȚȡoȣȡȖȚțȒȢ (ɞɨ 31 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 2002 ɝ.)

- ȃoµĮȡȤȚĮțȒ ǹȣĲoįȚoȓțȘıȘ

1 ɹɧɭɚɪɢ 2003 ɝ.

- ȃoµĮȡȤȓĮ

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Certificate of specialist dentist in oral surgery

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Diploma di specialista in Chirurgia Orale

28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Competent authority recognised for this purpose by the competent minister

Universitа 21 ɦɚɣ 2005 ɝ.

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȆȚıĲȠʌȠȚȘĲȚțȩ ǹȞĮȖȞȫȡȚıȘȢ ĲȠȣ ǼȚįȚțȠȪ ȅįȠȞĲȚȐĲȡȠȣ ıĲȘȞ ȈĲȠµĮĲȚțȒ ȋİȚȡȠȣȡȖȚțȒ

ȅįȠȞĲȚĮĲȡȚțȩ ȈȣµȕȠȪȜȚȠ 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Rezidentǌros pažymơjimas, nurodantis suteiktą burnos chirurgo profesinĊ kvalifikaciją

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Dento-alveolбris sebйszet szakorvosa bizonyнtvбny

Universitetas 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Az Egйszsйgьgyi, Szociбlis йs Csalбdьgyi Minisztйrium illetйkes testьlete

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Malta/Ɇɚɥɬɚ ƚertifikat ta' speƛjalista dentali fil-Kirurƥija tal-ƫalq

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Bewijs van inschrijving als kaakchirurg in het Specialistenregister

Kumitat ta' Approvazzjoni dwar Speƛjalisti

28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Specialisten Registratie Commissie (SRC) van de Nederlandse Maatschappij tot bevordering der Tandheelkunde

Polska/ɉɨɥɲɚ Dyplom uzyskania tytuбu specjalisty w dziedzinie chirurgii stomatologicznej

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Certificatul de specialist оn Chirurgie dento-alveolară

Centrum Egzaminɭw Medycznych

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

17 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 2008ɝ. Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Potrdilo o opravljenem specialistiюnem izpitu iz oralne kirurgije

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Diplom o špecializбcii v špecializaюnom odbore maxilofaciбlna chirurgia

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Ministerul SănătăĠii Publice

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. Ministrstvo za zdravje 2. Zdravniška zbornica Slovenije

17 ɞɟɤɟɦɜɪɢ 2008ɝ.

— Slovenskб zdravotnнcka univerzita — Univerzita Pavla Jozefa Šafбrika v Košiciach

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

- Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet - Oulun yliopisto - Turun yliopisto

Erikoishammaslддkдrin tutkinto, suu- ja leuka- kirurgia/Specialtandlдkar- examen, oral och maxillofacial kirurgi

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Bevis om specialist-kompetens i tandsystemets kirurgiska sjukdomar

Socialstyrelsen 1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

28 ɹɧɭɚɪɢ 1980 ɝ.

Certificate of completion of specialist training in oral surgery

United Kingdom/Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Competent authority recognised for this purpose

Приложение № 17

Учебна програма за обучение на ветеринарни лекари в държавите—членки на Европейския съюз А. Основни дисциплини: физика, химия, биология на животните, биология на растенията, биоматематика.

Б. Специални дисциплини: 1. Фундаментални науки: анатомия (включително хистология и ембриология); физиология; биохимия; генетика; фармакология; фармация; токсикология; микробиология; имунология; епидемиология, професионална етика.

2. Клинични науки: акушерство; патология (включително патоанатомия); паразитология; клинична медицина и хирургия (включително анестезиология); клинични лекции за различните домашни животни, птици и други животински видове; профилактика; рентгенология; репродукция и репродуктивни нарушения; обществено ветеринарно дело и обществено здраве; ветеринарно законодателство и съдебна медицина; лечение; пропедевтика.

3. Животновъдство: животновъдство; хранене на животните; агрономство; икономика на селското стопанство; отглеждане на животни; ветеринарна хигиена; етология и закрила на животните.

4. Хигиена на храните: проверка и контрол на храните за животни или на храните от животински произход; хигиена и технология на храните; практика (включително практически стаж в кланици и хранително-вкусови предприятия).

Преподаването на една или повече от тези дисциплини може да представлява част от други курсове или да е свързано с тях.

Практическите занятия могат да се провеждат под формата на практически стаж, ако той включва работа на пълен работен ден под прекия контрол на компетентните органи и не надхвърля шест месеца от общата продължителност на петгодишния курс на обучение.

Съотношението между теоретичната и практическата подготовка е балансирано и съгласувано, така че познанията и опитът да могат да бъдат придобити по начин, който да осигури възможност на ветеринарните лекари да изпълняват всички свои задължения.

Приложение № 18

Списък на доказателствата за професионална квалификация на ветеринарни лекари в държавите—членки на Европейския съюз

ɋɬɪɚɧɚ Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

Belgiɺ/Belgique/Belgien/ Ȼɟɥɝɢɹ

Diploma van dierenarts/Diplфme de docteur en mйdecine vйtйrinaire эeskб republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

- Diplom o ukonюenн studia ve studijnнm programu veterinбrnн lйkaĜstvн (doktor veterinбrnн medicнny, MVDr.) - Diplom o ukonюenн studia ve studijnнm programu veterinбrnн hygiena a ekologie (doktor veterinбrnн medicнny, MVDr.)

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Bevis for bestеet kandidateksamen i veterinжrvidenskab

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Zeugnis ьber das Ergebnis des Dritten Abscnitts der Tierдrztlichen Prьfung und das Gesamtergebnis der Tierдrztlichen Prьfung

Ɉɪɝɚɧ, ɤɨɣɬɨ ɢɡɞɚɜɚ

ɋɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ,

ɞɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɚɬɚ ɡɚ

ɤɨɟɬɨ ɩɪɢɞɪɭɠɚɜɚ

Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɞɚɬɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ

21 ɞɟɤɟɦ- ɜɪɢ 1980 ɝ.

- De universiteiten/Les universitйs

- De bevoegde Examen-commissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compйtent d'enseignement de la Communautй franзaise

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Veterinбrnн fakulta univerzity v эeskй republice

21 ɞɟɤɟɦ- ɜɪɢ 1980 ɝ.

Det Biovidenskabelige Fakultet, Kшbenhavns Universitet

21 ɞɟɤɟɦ- ɜɪɢ 1980 ɝ.

Der Vorsitzende des Prьfungsausschusses fьr die Tierдrztliche Prьfung einer Universitдt oder Hochschule

1 ɦɚɣ 2004 ɝ. ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ȆĲȣȤȓo ȀĲȘvȚĮĲȡȚțȒȢ ȆĮȞİʌȚıĲȒµȚȠ ĬİııĮȜȠȞȓțȘȢ țĮȚ ĬİııĮȜȓĮȢ

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Diplom: tдitnud veterinaarmeditsiini хppekava

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Tнtulo de Licenciado en Veterinaria

Eesti Pдllumajandusьlikool

1 ɹɧɭɚɪɢ 1981 ɝ.

1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

- Ministerio de Educaciуn y Cultura - El rector de una universidad

21 ɞɟɤɟɦ- ɜɪɢ 1980 ɝ. Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ - Diploma of Bachelor in/of Veterinary Medicine (MVB) - Diploma of Membership of the Royal College of Veterinary Surgeons (MRCVS)

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Diplфme d'Etat de docteur vйtйrinaire

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Diploma di laurea in medicina veterinaria

21 ɞɟɤɟɦ- ɜɪɢ 1980 ɝ.

1 ɹɧɭɚɪɢ 1985 ɝ.

Universitа Diploma di abilitazione all'esercizio della medicina veterinaria

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȆȚıĲȠʌȠȚȘĲȚțȩ ǼȖȖȡĮĳȒȢ KĲȘȞȚȐĲȡȠȣ

ȀĲȘȞȚĮĲȡȚțȩ ȈȣµȕȠȪȜȚȠ

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ VeterinƗrƗrsta diploms Latvijas LauksaimniecƯbas UniversitƗte

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Aukštojo mokslo diplomas (veterinarijos gydytojo (DVM))

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Diplфme d'Etat de docteur en mйdecine vйtйrinaire

Magyarorszɛg/ɍɧɝɚɪɢɹ Бllatorvos doktor oklevйl — dr. med. vet.

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Lietuvos Veterinarijos Akademija

Jury d'examen d'Etat 21 ɞɟɤɟɦ- ɜɪɢ 1980 ɝ.

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Szent Istvбn Egyetem Бllatorvos-tudomбnyi Kar

Malta/Ɇɚɥɬɚ Liƛenzja ta' Kirurgu Veterinarju Kunsill tal-Kirurƥi

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd diergeneeskundig/veeartse- nijkundig examen

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ - Diplom-Tierarzt

- Magister medicinae veterinariae

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Veterinarji

21 ɞɟɤɟɦ- ɜɪɢ 1980 ɝ.

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

Universitдt - Doktor der Veterinдrmedizin

- Doctor medicinae veterinariae

- Fachtierarzt

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Polska/ɉɨɥɲɚ Dyplom lekarza weterynarii 1. Szkoбa Gбɭwna Gospodarstwa Wiejskiego w Warszawie

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Carta de curso de licenciatura em medicina veterinбria

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Diplomă de licenĠă de doctor medic veterinar

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov "doktor veterinarske medicine/doktorica veterinarske medicine"

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Vysokoškolskэ diplom o udelenн akademickйho titulu "doktor veterinбrskej medicнny" ("MVDr.")

Suomi/ Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Elдinlддketieteen lisensiaatin tutkinto/Veterinдrmedicine licentiatexamen

2. Akademia Rolnicza we Wrocбawiu

3. Akademia Rolnicza w Lublinie

4. Uniwersytet WarmiĔsko-Mazurski w Olsztynie

Universidade 1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

UniversităĠi 1 ɹɧɭɚɪɢ 2007 ɝ.

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Univerza Spriюevalo o opravljenem državnem izpitu s podroюja veterinarstva

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Univerzita veterinбrskeho lekбrstva

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Veterinдrexamen Sveriges Lantbruksuniversitet

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

1. Bachelor of Veterinary Science (BVSc)

2. Bachelor of Veterinary Science (BVSc)

3. Bachelor of Veterinary Medicine (BvetMB)

4. Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM&S)

5. Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM&S)

6. Bachelor of Veterinary Medicine (BvetMed)

1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

21 ɞɟɤɟɦ- ɜɪɢ 1980 ɝ.

1. University of Bristol

2. University of Liverpool

3. University of Cambridge

4. University of Edinburgh

5. University of Glasgow

6. University of London

Приложение № 19

Учебна програма за обучение на акушерки в държавите—членки на Европейския съюз A. Теоретично и техническо обучение 1. Основни дисциплини: основи на анатомията и физиологията; основи на патологията; основи на бактериологията, вирусологията и паразитологията; основи на биофизиката, биохимията и радиологията; педиатрия, по-специално при новородените деца; хигиена, здравно възпитание, профилактика, ранна диагностика; хранене и диететика, по-специално храненето при жената, новороденото и кърмачето; основи на социологията и проблеми на социалната медицина; основи на фармакологията; психология; принципи и методи на преподаване; здравно и социално законодателство и здравна организация; професионална етика и професионално законодателство; сексуално възпитание и семейно планиране; юридическа защита на майката и детето.

2. Специални дисциплини, свързани с акушерската професия: анатомия и физиология; ембриология и развитие на плода; бременност, раждане и следродилен период; акушеро-гинекологична патология; подготовка за раждането и майчинството, включително психологичните аспекти; подготовка за раждането (включително познаване и използване на акушерско оборудване); обезболяване, анестезиология и реанимация; физиология и патология на новороденото; грижи и наблюдение на новороденото; психологични и социални фактори.

Б. Практическо и клинично обучение Това обучение се извършва под съответен контрол: 1. Женски консултации, включващи най-малко 100 пренатални прегледа. 2. Наблюдение и грижи най-малко за 40 родилки. 3. Водене от обучаващия се най-малко на 40 раждания. Когато този брой не може да бъде достигнат поради липса на родилки, той може да се сведе до 30, при условие че обучаващият се присъства и на 30 други раждания.

4. Активно участие в едно или две седалищни раждания. Когато това не е възможно поради липса на седалищни раждания, практиката може да се проведе в симулативна обстановка.

5. Извършване на епизиотомия и последващо зашиване. Подготовката включва теоретично обучение и клинична практика. Практиката по зашиване включва зашиване на рана след епизиотомия и перинеално разкъсване. Това може да се проведе и в симулативна обстановка, ако е необходимо.

6. Наблюдение и грижи за 40 жени, които са в риск при бременността или раждането, или след раждането.

7. Наблюдение и грижи (включително преглед) най-малко на 100 родилки и здрави новородени. Наблюдение и грижи за новородени деца, които изискват специални грижи, включително родени преди или след термина, както и за новородени с тегло под нормалното или новородени с увреждания.

Приложение № 20

Списък на доказателствата за професионална квалификация на акушерки в държавите— членки на Европейския съюз

Ɉɪɝɚɧ, ɤɨɣɬɨ ɢɡɞɚɜɚ

Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ

ɞɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɚɬɚ ɡɚ

ɋɬɪɚɧɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɉɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨ

Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

ɡɜɚɧɢɟ

ɞɚɬɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

Belgiɺ/Belgique/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

Diploma van vroedvrouw/Diplф me d'accoucheuse

23 ɹɧɭɚɪɢ 1983 ɝ.

- De erkende opleidingsinstituten/Les йtablissements d'enseignement - De bevoegde Examen- commissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compйtent d'enseignement de la Communautй franзaise эeskб republika/ ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Vroedvrouw/Accouche use

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. Vysokб škola zĜнzenб nebo uznanб stбtem

1. Diplom o ukonюenн studia ve studijnнm programu ošetĜovatelstvн ve studijnнm oboru porodnн asistentka (bakalбĜ, Bc.) 2. Diplom o ukonюenн studia ve studijnнm oboru diplomovanб porodnн asistentka (diplomovanэ specialista, DiS.) - VysvČdюenн o absolutoriu

Porodnн asistentka/porodnн asistent

2. Vyššɧ odbornɛ škola zĜɧzenɛ nebo uznanɛ stɛtem

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Bevis for bestеet jordemoderek- samen

Danmarks jordemoderskole Jordemoder 23 ɹɧɭɚɪɢ 1983 ɝ.

Deutschland/ Ƚɟɪɦɚɧɢɹ

Zeugnis ьber die staatliche Prьfung fьr Hebammen und Entbindungspfleger

23 ɹɧɭɚɪɢ 1983 ɝ.

Staatlicher Prьfungsausschuss - Hebamme - Entbindungspfleger

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Diplom дmmaemanda erialal

1.Tallinna Meditsiinikool 2.Tartu Meditsiinikool Дmmaemand 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ 1. ȆĲȣȤȓȠ ȉµȒµĮĲȠȢ ȂĮȚİȣĲȚțȒȢ ȉİȤȞȠȜȠȖȚțȫȞ ǼțʌĮȚįİȣĲȚțȫȞ ǿįȡȣµȐĲȦȞ (ȉ.Ǽ.ǿ.) 2. ȆĲȣȤȓȠ ĲȠȣ ȉµȒµĮĲȠȢ ȂĮȚȫȞ ĲȘȢ ǹȞȦĲȑȡĮȢ ȈȤȠȜȒȢ ȈĲİȜİȤȫȞ ȊȖİȓĮȢ țĮȚ ȀȠȚȞȦȞ. ȆȡȩȞȠȚĮȢ (ȀǹȉǼǼ) 3. ȆĲȣȤȓȠ ȂĮȓĮȢ ǹȞȦĲȑȡĮȢ ȈȤȠȜȒȢ ȂĮȚȫȞ

- ȂĮȓĮ - ȂĮȚİȣĲȒȢ

23 ɹɧɭɚɪɢ 1983 ɝ.

1. ȉİȤȞȠȜȠȖȚțȐ ǼțʌĮȚįİȣĲȚțȐ ǿįȡȪµĮĲĮ (ȉ.Ǽ.ǿ.)

2. ȀǹȉǼǼ ȊʌȠȣȡȖİȓȠȣ ǼșȞȚțȒȢ ȆĮȚįİȓĮȢ țĮȚ ĬȡȘıțİȣµȐĲȦȞ

3. ȊʌȠȣȡȖİȓȠ ȊȖİȓĮȢ țĮȚ ȆȡȩȞȠȚĮȢ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ - Tнtulo de Matrona - Tнtulo de Asistente obstйtrico (matrona) - Tнtulo de Enfermerнa obstйtrica- ginecolуgica

1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

Ministerio de Educaciуn y Cultura

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ Diplфme de sage- femme

- Matrona - Asistente obstйtrico

L'Etat Sage-femme 23 ɹɧɭɚɪɢ 1983 ɝ.

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Certificate in Midwifery

An Board Altranais Midwife 23 ɹɧɭɚɪɢ 1983 ɝ.

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Diploma d'ostetrica

Ostetrica 23 ɹɧɭɚɪɢ 1983 ɝ.

Scuole riconosciute dallo Stato

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ǻȓʌȜȦµĮ ıĲȠ µİĲĮȕĮıȚțȩ ʌȡȩȖȡĮµµĮ ȂĮȚİȣĲȚțȒȢ

ȃȠıȘȜİȣĲȚțȒ ȈȤȠȜȒ ǼȖȖİȖȡĮµµȑȞȘ ȂĮȓĮ 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ Diploms par vecmƗtes kvalifikƗcijas iegǌšanu

MƗsu skolas VecmƗte 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ 1.Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinĊ kvalifikaciją, ir profesinơs kvalifikacijos pažymơjimas, nurodantis suteiktą akušerio profesinĊ kvalifikaciją - Pažymơjimas, liudijantis profesinĊ praktiką akušerijoje

1. Universitetas

2. Kolegija

2. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinơs studijos), nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinĊ kvalifikaciją, ir profesinơs kvalifikacijos pažymơjimas, nurodantis suteiktą akušerio profesinĊ kvalifikaciją - Pažymơjimas,

3. Kolegija

Akušeris 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

liudijantis profesinĊ praktiką akušerijoje 3. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinơs studijos), nurodantis suteiktą akušerio profesinĊ kvalifikaciją

Luxembourg/ Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Diplфme de sage- femme

Sage-femme 23 ɹɧɭɚɪɢ 1983 ɝ.

Ministиre de l'йducation nationale, de la formation professionnelle et des sports

SzьlйsznĘ bizonyнtvбny

Iskola/fĘiskola SzьlйsznĘ 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Magyarorszбg/ ɍɧɝɚɪɢɹ

Universita` ta' Malta Qabla 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Malta /Ɇɚɥɬɚ Lawrja jew diploma fl- Istudji tal-Qwiebel

Nederland/ ɏɨɥɚɧɞɢɹ

Diploma van verloskundige

Verloskundige 23 ɹɧɭɚɪɢ 1983 ɝ.

Door het Ministerie van Volksgezondheid, Welzijn en Sport erkende opleidings- instellingen

Цsterreich/ Ⱥɜɫɬɪɢɹ

1. Hebammen- Diplom

Hebamme 1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

1. - Hebammenakademie - Bundeshebammenlehran- stalt

2. Diplom ьber den Abschluss des Fachhochschul- Bachelorstudienga ngs „Hebamme“

2. Fachhochschulrat

Polska/ɉɨɥɲɚ - Dyplom ukoĔczenia studiуw wyĪszych na kierunku poбoĪnictwo z tytuбem "magister poбoĪnictwa"

Instytucja prowadząca ksztaбcenie na poziomie wyĪszym uznana przez wбaĞciwe wбaĞciwe (ɜɢɫɲɟ ɭɱɟɛɧɨ ɡɚɜɟɞɟɧɢɟ, ɚɤɪɟɞɢɬɢɪɚɧɨ ɨɬ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɢɬɟ ɜɥɚɫɬɢ)

PoбoĪna 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1 ɹɧɭɚɪɢ 1986 ɝ.

1. Ecolas de Enfermagem

Portugal/ ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ

1. Diploma de enfermeiro especialista em enfermagem de saъ de materna e obstйtrica 2. Diploma/carta de curso de estudos superiores especializados em enfermagem de saъ de materna e obstйtrica 3. Diploma (do curso de pуs- licenciatura) de especializaзгo em enfermagem de saъ de materna e obstйtrica

Enfermeiro especialista em enfermagem de saъ de materna e obstйtrica

2. Escolas Superiores de Enfermagem

3. - Escolas Superiores de Enfermagem - Escolas Superiores de Saъde

Diplomă de licenĠă de moaъă

UniversităĠi Moaъă 1 ɹɧɭɚɪɢ 2007 ɝ.

Romвnia/ Ɋɭɦɴɧɢɹ

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. Univerza 2. Visoka strokovna šola diplomirana babica/diplomirani babiюar

Slovenija/ ɋɥɨɜɟɧɢɹ

Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov "diplomirana babica/diplomirani babiюar"

1. Vysokб škola 2. Strednб zdravotnнcka škola Pфrodnв asistentka 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Slovensko/ ɋɥɨɜɚɤɢɹ

1. Vysokoškolskэ diplom o udelenн akademickйho titulu "bakalбr z pфrodnej asistencie" ("Bc.") 2. Absolventskэ diplom v študijnom odbore diplomovanб pфrodnб asistentka

Kдtilц/Barnmorska 1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

1. Terveydenhuoltooppi- laitokset/hдlsovеrdslдroanstalt er 2. Ammattikorkeakoulut/ Yrkeshцgskolor

Suomi/ Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

1. Kдtilцn tutkinto/barnmorsk eexamen 2. Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoul ututkinto, kдtilц (AMK)/yrkeshцgsk oleexamen inom hдlsovеrd och det sociala omrеdet, barnmorska (YH)

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Barnmorske- examen

Universitet eller hцgskola Barnmorska 1 ɹɧɭɚɪɢ 1994 ɝ.

Various Midwife 23 ɹɧɭɚɪɢ 1983 ɝ.

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Statement of registration as a Midwife on part 10 of the register kept by the United Kingdom Central Council for Nursing, Midwifery and Health visiting

Приложение № 21

Учебна програма за обучение на магистър-фармацевти в държавите—членки на Европейския съюз

Биология на растенията и животните; физика; обща и неорганична химия; органична химия; аналитична химия; фармацевтична химия, включително и анализ на медицински продукти; обща и приложна биохимия (медицинска); анатомия и физиология; медицинска терминология; микробиология; фармакология и фармакотерапия; фармацевтични технологии; токсикология; фармакогнозия; законодателство и професионална етика, ако е необходимо.

При определяне на съотношението между теоретичното и практическото обучение по всяка дисциплина се отдава достатъчно значение на теорията с оглед да се запази академичният характер на обучението.

Приложение № 22

Списък на доказателствата за професионална квалификация на магистър-фармацевти в държавите—членки на Европейския съюз

Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ

ɋɬɪɚɧɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

Belgiл/Belgique/Belgien/

Diploma van apotheker/Diplфme de pharmacien

Ȼɟɥɝɢɹ эeskб republika/

Diplom o ukonюenн studia ve studijnнm programu farmacie (magistr, Mgr.)

ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

Ɉɪɝɚɧ, ɤɨɣɬɨ

ɋɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ,

ɢɡɞɚɜɚ ɞɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɚɬɚ ɡɚ

ɤɨɟɬɨ ɩɪɢɞɪɭɠɚɜɚ

Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ

ɞɚɬɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1987 ɝ.

- De universiteiten/Les universitйs

- De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compйtent d'enseignement de la Communautй franзaise

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Farmaceutickб fakulta univerzity v эeskй republice

1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1987 ɝ.

Danmark /Ⱦɚɧɢɹ Cand. Pharm. Det Farmaceutske fakultet, Kшbenhavns Universitet

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ Zeugnis ьber die Staatliche Pharmazeutische Prьfung

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ Diplom proviisori хppekava lдbimisest

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ǱįİȚĮ ȐıțȘıȘȢ ĳĮȡµĮțİȣĲȚțȠȪ İʌĮȖȖȑȜµĮĲȠȢ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Tнtulo de Licenciado en Farmacia

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ - Diplфme d'Etat de pharmacien

- Diplфme d'Etat de docteur en pharmacie

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ Certificate of Registered Pharmaceutical Chemist

Italia/ɂɬɚɥɢɹ Diploma o certificato di abilitazione all'esercizio della professione di farmacista ottenuto in seguito ad un esame di Stato

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ȆȚıĲȠʌȠȚȘĲȚțȩ ǼȖȖȡĮĳȒȢ ĭĮȡµĮțȠʌȠȚȠȪ

1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1987 ɝ.

Zustдndige Behцrden

Tartu Ьlikool 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

ȃȠµĮȡȤȚĮțȒ ǹȣĲȠįȚȠȓțȘıȘ

1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1987 ɝ.

- Ministerio de Educaciуn y Cultura

- El rector de una universidad

Universitйs 1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1987 ɝ.

1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1987 ɝ.

Universitɚ 1 ɧɨɟɦɜɪɢ 1993 ɝ.

ȈȣµȕȠȪȜȚȠ ĭĮȡµĮțİȣĲȚțȒȢ

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ Farmaceita diploms UniversitƗtes tipa augstskola

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą vaistininko profesinĊ kvalifikaciją

Luxembourg/

Diplфme d'Etat de pharmacien

Ʌɸɤɫɟɦɛɭɪɝ

Magyarorszбg/ɍɧɝɚɪɢɹ Okleveles gyуgyszerйsz oklevйl (magister pharmaciae, abbrev: mag. Pharm)

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Universitetas 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1987 ɝ.

Jury d'examen d'Etat + visa du ministre de l'йducation nationale

EG Egyetem 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Malta/Ɇɚɥɬɚ Lawrja fil-farmaƛija Universita` ta' Malta 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd apothekersexamen

Цsterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ Staatliches Apothekerdiplom

Polska/ɉɨɥɲɚ Dyplom ukoĔczenia studiуw wyĪszych na kierunku farmacja z tytuбem magistra

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ Carta de curso de licenciatura em Ciкncias Farmacкuticas

Romвnia/Ɋɭɦɴɧɢɹ Diplomă de licenĠă de farmacist

Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ Diploma, s katero se podeljuje strokovni naziv "magister farmacije/magistra farmacije"

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ Vysokoškolskэ diplom o udelenн akademickйho titulu "magister farmбcie" ("Mgr.")

Suomi/ Finland/Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Proviisorin tutkinto/Provisorexamen

Faculteit Farmacie 1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1987 ɝ.

1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1994 ɝ.

Bundesministerium fьr Arbeit, Gesundheit und Soziales

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1. Akademia Medyczna

2. Uniwersytet Medyczny

3. Collegium Medicum Uniwersytetu JagielloĔskiego

Universidades 1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1987 ɝ.

UniversităĠi 1 ɹɧɭɚɪɢ 2007 ɝ.

1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

Univerza Potrdilo o opravljenem strokovnem izpitu za poklic magister farmacije/magistra farmacije

Vysokб škola 1 ɦɚɣ 2004 ɝ.

1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1994 ɝ.

- Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

- Kuopion yliopisto

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Apotekarexamen Universitet och hцgskolor

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

Certificate of Registered Pharmaceutical Chemist

1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1994 ɝ.

1 ɨɤɬɨɦ- ɜɪɢ 1987 ɝ.

Приложение № 23

Списък на доказателствата за професионална квалификация на архитекти в държавите— членки на Европейския съюз

Ɉɪɝɚɧ, ɤɨɣɬɨ ɢɡɞɚɜɚ

Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɚ ɡɚ

ɋɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɤɨɟɬɨ ɩɪɢɞɪɭɠɚɜɚ

Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ ɚɤɚɞɟɦɢɱɧɚ

ɞɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɚɬɚ ɡɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɋɬɪɚɧɚ

ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ

ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ

ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ

ɝɨɞɢɧɚ

1988/1989 ɝ.

1. Nationale hogescholen voor architectuur 2. Hogere-architectuur- instituten 3. Provinciaal Hoger Instituut voor Architectuur te Hasselt 4. Koninklijke Academies voor Schone Kunsten 5. Sint- Lucasscholen6.Faculteiten Toegepaste Wetenschappen van de Universiteiten 6. "Facultй Polytechnique" van Mons

Belgie/Belgique/ Belgien/Ȼɟɥɝɢɹ

1. Architect/Architecte 2. Architect/Architecte 3. Architect 4. Architect/Architecte 5. Architect/Architecte 6. Burgelijke ingenieur- architect

1. Architecte/Architect 2. Architecte/Architect 3. Architect 4. Architecte/Architect 5. Architecte/Architect 6. Ingйnieur-civil — architecte

1. Ecoles nationales supйrieures d'architecture 2. Instituts supйrieurs d'architecture 3. Ecole provinciale supйrieure d'architecture de Hasselt 4. Acadйmies royales des Beaux-Arts 5. Ecoles Saint-Luc 6. Facultйs des sciences appliquйes des universitйs 6. Facultй polytechnique de Mons

Fakulta architektury, эeskй vysokй uюenн technickй (эVUT) v Praze эeskб Republika/ɑɟɲɤɚ Ɋɟɩɭɛɥɢɤɚ

Architektura a urbanismus

2007/2008 ɝ.

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ Arkitekt cand. arch. -Kunstakademiets Arkitektskole i Kɲbenhavn - Arkitektskolen i ȿrhus

1988/1989 ɝ.

- Universitɞten (Architektur/Hochbau) - Technische Hochschulen (Architektur/Hochbau) - Technische Universitɞten (Architektur/Hochbau) - Universitɞten- Gesamthochschulen (Architektur/Hochbau) - Hochschulen fɶr bildende Kɶnste

Deutschland/ Ƚɟɪɦɚɧɢɹ

Diplom-Ingenieur, Diplom-Ingenieur Univ.

1988/1989 ɝ.

- Hochschulen fɶr Kɶnste - Fachhochschulen (Architektur/Hochbau) (1)

- Universitɞten- Gesamthochschulen (Architektur/Hochbau) bei entsprechenden Fachhochschulstudiengɞngen _______ (1) Diese Diplome sind je nach Dauer der durch sie abgeschlossenen Ausbildung gemɞə Artikel 47 Absatz 1 anzuerkennen.

Diplom-Ingenieur, Diplom-Ingenieur FH

- ǼșȞȚțȩ ȂİĲıȩȕȚȠ ȆȠȜȣĲİȤȞİȓȠ (ǼȂȆ), ĲµȒµĮ ĮȡȤȚĲİțĲȩȞȦȞ — µȘȤĮȞȚțȫȞ - ǹȡȚıĲȠĲȑȜİȚȠ ȆĮȞİʌȚıĲȒµȠ ĬİııĮȜȠȞȓțȘȢ (ǹȆĬ), ĲµȒµĮ ĮȡȤȚĲİțĲȩȞȦȞ — µȘȤĮȞȚțȫȞ ĲȘȢ ȆȠȜȣĲİȤȞȚțȒȢ ıȤȠȜȒȢ

EȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ ǻȓʌȜȦµĮ ĮȡȤȚĲȑțĲȠȞĮ — µȘȤĮȞȚțȠȪ

ǻȓʌȜȦµĮ ǹȡȤȚĲȑțĲȠȞĮ– ȂȘȤĮȞȚțȠȪ

ǺİȕĮȓȦıȘ ʌȠȣ ȤȠȡȘȖİȓ ĲȠ ȉİȤȞȚțȩ ǼʌȚµİȜȘĲȒȡȚȠ ǼȜȜȐįĮȢ (ȉǼǼ) țĮȚ Ș ȠʌȠȓĮ İʌȚĲȡȑʌİȚ ĲȘȞ ȐıțȘıȘ įȡĮıĲȘȡȚȠĲȒĲȦȞ ıĲȠȞ ĲȠµȑĮ ĲȘȢ ĮȡȤȚĲİțĲȠȞȚțȒȢ

1988/1989 ɝ.

2003/2004 ɝ.

– ȆĮȞİʌȚıĲȒµȚȠ ȆĮĲȡȫȞ, ĲµȒµĮ ĮȡȤȚĲİțĲȩȞȦȞ - µȘȤĮȞȚțȫȞ ĲȘȢ ȆȠȜȣĲİȤȞȚțȒȢ ıȤȠȜȒȢ

Espaсa/ɂɫɩɚɧɢɹ Tмtulo oficial de arquitecto

1988/1989 ɝ.

Rectores de las universidades enumeradas a continuaciɭn: - Universidad Politɣcnica de Cataluɫa, Escuelas Tɣcnicas Superiores de Arquitectura de Barcelona o del Vallɢs; - Universidad Politɣcnica de Madrid, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de Madrid; - Universidad Politɣcnica de Las Palmas, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de Las Palmas; - Universidad Politɣcnica de Valencia, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de Valencia; - Universidad de Sevilla, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de Sevilla; - Universidad de Valladolid, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de Valladolid; - Universidad de Santiago de Compostela, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de La Coruɫa; - Universidad del Paɧs Vasco, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de San Sebastiɛn;

- Universidad de Navarra, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de Pamplona; - Universidad de Alcalɛ de Henares, Escuela Politɣcnica de Alcalɛ de Henares; - Universidad Alfonso X El Sabio, Centro Politɣcnico Superior de Villanueva de la Caɫada; - Universidad de Alicante, Escuela Politɣcnica Superior de Alicante; - Universidad Europea de Madrid; - Universidad de Cataluɫa, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de Barcelona; - Universidad Ramɭn Llull, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de La Salle; - Universidad S.E.K. de Segovia, Centro de Estudios Integrados de Arquitectura de Segovia; - Universidad de Granada, Escuela Tɣcnica Superior de Arquitectura de Granada.

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ 1. Diplɮme d'architecte DPLG, y compris dans le cadre de la formation professionnelle continue et de la promotion sociale. 2. Diplфme d'architecte ESA 3. Diplфme d'architecte ENSAIS

1999/2000 ɝ.

1997/1998 ɝ.

1998/1999 ɝ.

1999/2000 ɝ.

1998/1999 ɝ.

1999/2000 ɝ.

1994/1995 ɝ.

1988/1989 ɝ.

1. Le ministre chargй de l'architecture

2. Ecole spйciale d'architecture de Paris 3. Ecole nationale supйrieure des arts et industries de Strasbourg, section architecture

Ireland/ɂɪɥɚɧ- ɞɢɹ

1988/1989 ɝ.

1. National University of Ireland to architecture graduates of University College Dublin 2. Dublin Institute of Technology, Bolton Street, Dublin(College of Technology, Bolton Street, Dublin)

1. Degree of Bachelor of Architecture (B.Arch. NUI)

2. Degree of Bachelor of Architecture (B.Arch.)(Previously, until 2002 - Degree standard diploma in architecture (Dip. Arch)) 3. Certificate of associateship (ARIAI) 4. Certificate of membership (MRIAI)

3. Royal Institute of Architects of Ireland 4. Royal Institute of Architects of Ireland

Italia/ɂɬɚɥɢɹ —Laurea in architettura - Universitɚ di Camerino - Universitɚ di Catania — Sede di Siracusa - Universitɚ di Chieti

1988/1989 ɝ.

Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che

- Universitɚ di Ferrara - Universitɚ di Firenze - Universitɚ di Genova - Universitɚ di Napoli Federico II - Universitɚ di Napoli II - Universitɚ di Palermo - Universitɚ di Parma - Universitɚ di Reggio Calabria - Universitɚ di Roma "La Sapienza" - Universtiɚ di Roma III - Universitɚ di Trieste - Politecnico di Bari - Politecnico di Milano - Politecnico di Torino - Istituto universitario di architettura di Venezia

— Laurea in ingegneria edile — architettura

professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente

1998/1999

- Universitɚ dell'Aquilla - Universitɚ di Pavia - Universitɚ di Roma"La Sapienza

— Laurea specialistica in ingegneria edile — architettura

Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente

2003/2004 ɝ.

- Universitɚ dell'Aquilla - Universitɚ di Pavia - Universitɚ di Roma "La Sapienza" - Universitɚ di Ancona - Universitɚ di Basilicata — Potenza - Universitɚ di Pisa - Universitɚ di Bologna - Universitɚ di Catania - Universitɚ di Genova - Universitɚ di Palermo - Universitɚ di Napoli Federico II - Universitɚ di Roma — Tor Vergata - Universitɚ di Trento - Politecnico di Bari - Politecnico di Milano

2005/2006 ɝ.

– Universitа degli studi di Salerno – Universitа degli studi della Calabria

2003/2004 ɝ.

2001/2002 ɝ.

– Universitа degli studi di Brescia

— Laurea specialistica quinquennale in Architettura

Diploma di abilitazione all'esercizio indipendente della professione che viene rilasciato dal Ministero dell'istruzione, dell'universitа e della ricerca dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente

1998/1999 ɝ.

- Prima Facoltɚ di Architettura dell'Universitɚ di Roma "La Sapienza"

—Laurea specialistica quinquennale in Architettura

1999/2000 ɝ.

- Universitɚ di Ferrara - Universitɚ di Genova - Universitɚ di Palermo - Politecnico di Milano - Politecnico di Bari

— Laurea specialistica quinquennale in Architettura

2003/2004 ɝ.

- Universitɚ di Roma III

— Laurea specialistica in Architettura

2004/2005 ɝ.

- Universitɚ di Firenze - Universitɚ di Napoli II - Politecnico di Milano II

Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che viene rilasciato dal

- Laurea specialistica in architettura

ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente

2004/2005 ɝ.

2001/2002 ɝ.

– Universitа di Napoli Federico II – Facoltа di architettura dell' Universitа degli Studi G. D'Annunzio di Chieti-Pescara

2002/2003 ɝ.

– Facoltа di architettura, Pianificazione e Ambiente del Politecnico di Milano

2001/2002 ɝ.

2004/2005 ɝ.

– Universitа IUAV di Venezia

2001/2002 ɝ.

– Facoltа di Architettura, Universitа di Bologna

2001/2002 ɝ.

– Facoltа di Architettura Valle Giulia, Universitа degli Studi di Roma «La Sapienza»

2004/2005 ɝ.

– Facoltа di Architettura di Siracusa, Universitа di Catania

2001/2002 ɝ.

– Facoltа di architettura, Universitа degli Studi di Parma

- Laurea specialistica in Architettura (Restauro)

– Facoltа di architettura di "Valle Giulia" dell'Universitа degli Studi La Sapienza di Roma

2000/2001 ɝ.

2001/2002 ɝ.

– Universitа degli Studi di Roma Tre – Facoltа di Architettura

- Laurea specialistica in architettura –

2001/2002 ɝ.

progettazione architettonica e urbana

competente

2001/2002 ɝ.

– Facoltа "Ludovico Quaroni" dell'Universitа degli Studi "La Sapienza" di Roma

- Laurea Magistrale / Specialistica in Architettura

- Laurea Specialistica in Architettura (Progettazione Urbana)

Facoltа di Architettura dell'Universitа degli studi di Trieste

Laurea Specialistica in Architettura (Progettazione dell’archtecture)

Universitа di Roma Tre

Universitа dim Firenze

Laurea Specialistica in Architettura (Arcitectura delle costruzioni)

Politecnico di Milano (Facoltа di Architettura civile)

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ ǻȚʌȜȦµĮ ĮȡȤȚĲİțĲȠȞĮ - µȘȤĮȞȚțȠȣ ıĲȘȞ ĮȡȤȚĲİțĲȠȞȚțȘ

ȆĮȞİʌȚıĲȘµȚȠ țȣʌȡȠȣ ǺİȕĮȚȦıȘ ʌȠȣ İțįȚįİĲĮȚ ĮʌȠ ĲȠ İʌȚıĲȘµȠȞȚțȠ țĮȚ ĲİȤȞȚțȠ İʌȚµİȜȘĲȘȡȚȠ țȣʌȡȠȣ (İĲİț) h ȠʌȠȚĮ İʌȚĲȡİʌİȚ ĲȘȞ ĮıțȘıȘ įȡĮıĲȘȡȚȠĲȘĲȦȞ ıĲȠȞ ĲȠµİĮ ĲȘı ĮȡȤȚĲİțĲȠȞȚțȘı

Malta/Ɇɚɥɬɚ Bachelor of Engineering and Architeture (Hons)

2005/2006 ɝ.

2007/2008 ɝ.

Universita’ ta’ Malta Warrant b’titlu ta’ “Perit” mahrug mill- Nord tal-Warrant

1988/1989 ɝ.

1. Technische Universiteit te Delft

1. Het getuigschrift van het met goed gevolg afgelegde doctoraal

Nederland/ ɏɨɥɚɧɞɢɹ

Verklaring van de Stichting Bureau Architectenregister di b ti tdtd

examen van de studierichting bouwkunde, afstudeerrichting architectuur 2. Het getuigschrift van het met goed gevolg afgelegde doctoraal examen van de studierichting bouwkunde, differentiatie architectuur en urbanistiek 3. Het getuigschrift hoger beroepsonderwijs, op grond van het met goed gevolg afgelegde examen verbonden aan de opleiding van de tweede fase voor beroepen op het terrein van de architectuur, afgegeven door de betrokken examencommissies van respectievelijk: - de Amsterdamse Hogeschool voor de Kunsten te Amsterdam - de Hogeschool Rotterdam en omstreken te Rotterdam - de Hogeschool Katholieke Leergangen te Tilburg - de Hogeschool voor de Kunsten te Arnhem - de Rijkshogeschool Groningen te Groningen - de Hogeschool Maastricht te Maastricht

die bevestigt dat de opleiding voldoet aan de normen van artikel 46.

2. Technische Universiteit te Eindhoven

1. Technische Universitɞt Graz (Erzherzog-Johann- Universitɞt Graz) 2. Technische Universitɞt Wien 3. Universitɞt Innsbruck (Leopold-Franzens- Universitɞt Innsbruck) 4. Hochschule fɶr Angewandte Kunst in Wien

1. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing.

Цsterreich/ Ⱥɜɫɬɪɢɹ

2. Dilplom-Ingenieur, Dipl.-Ing. 3. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing.

4. Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch. 5. Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch. 6. Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch.

1998/1999 ɝ.

5. Akademie der Bildenden Kɶnste in Wien

6. Hochschule fɶr kɶnstlerishe und industrielle Gestaltung in Linz

Carta de curso de licenciatura em Arquitectura

1988/1989 ɝ.

- Faculdade de arquitectura da Universidade tɣcnica de Lisboa - Faculdade de arquitectura da Universidade do Porto - Escola Superior Artɧstica do Porto

Portugal/ ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ

Para os cursos iniciados a partir do ano acadɣmico de 1991/1992

1991/1992 ɝ.

- Faculdade de Arquitectura e Artes da Universidade Lusɧada do Porto

Carta de curso de licenciatura em Arquitectura

1993/1994 ɝ.

– Faculdade de Arquitectura e Artes da Universidade Lusнada de Vila Nova de Famalicгo – Universidade Lusуfona de Humanidades e Tecnologia – Faculdade de Ciкncias e Tecnologia da Universidade de Coimbra – Instituto Superior Manuel Teixeira Gomes – Universidade do Minho

Carta de Curso de Licenciatura em Arquitectura e Urbanismo

1998/1999 ɝ. 1988/1989 ɝ.

1997/1998 ɝ.

2002/2003 ɝ.

1991/1992 ɝ.

– Escola Superior Gallaecia

Carta de Curso de Licenciatura em Arquitectura

1998/1999 ɝ.

– Universidade Lusнada de Lisboa

– Instituto Superior Tйcnico da Universidade Tйcnica de Lisboa

Carta de Curso de Licenciatura em Arquitectura e Urbanismo

Diploma de arhitect Universitatea de arhi tectură ъi urbanism « ION MINCU » - la propunerea FacultăĠii de Arhitectură

Romвnia/ Ɋɭɦɴɧɢɹ

2007/2008 ɝ.

Univerza v Ljubljani, Fakulteta za Arhitekturo

Magister inženir arhitekture/Magistrica inženirka arhitecture

Slovenija/ ɋɥɨɜɟɧɢɹ

Arkkitehdin tutkinto/Arkitektexamen

1998/1999 ɝ.

- Teknillinen korkeakoulu /Tekniska hɰgskolan (Helsinki) - Tampereen teknillinen korkeakoulu/Tammerforstekni ska hɰgskola - Oulun yliopisto/Uleɟborgs universitet

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ Arkitektexamen Chalmers Tekniska Hɰgskola AB Kungliga Tekniska Hɰgskolan Lunds Universitet

1998/1999 ɝ.

1. Diplomas in architecture

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

1988/1989 ɝ.

Certificate of architectural education, issued by the Architects Registration Board. The diploma and degree courses in architecture of the universities, schools and colleges of art should have met the requisite threshold standards as laid down in Article 46 of this Directive and in Criteria for validation published by the Validation Panel of the Royal Institute of British Architects and the Architects Registration Board. EU nationals who possess the Royal Institute of British Architects Part I and Part II certificates, which are recognised by ARB as the competent authority, are eligible. Also EU nationals who do not possess the ARB-recognised Part I and Part II certificates will be eligible for the Certificate of Architectural Education if they can satisfy the Board that their standard and length of education has met the requisite threshold standards of Article 46 of this Directive and of the Criteria for validation.

1. - Universities - Colleges of Art - Schools of Art

2. Degrees in architecture 3. Final examination 4. Examination in architecture 5. Examination Part II

2. Universities 3. Architectural Association 4. Royal College of Art 5. Royal Institute of British Architects

Приложение № 24

Списък на доказателствата за професионална квалификация на архитекти в държавите— членки на Европейския съюз, които се ползват от придобити права

ɋɬɪɚɧɚ Ⱦɨɤɚɡɚɬɟɥɫɬɜɚ ɡɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɢ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɢ Ɋɟɮɟɪɟɧɬɧɚ ɚɤɚɞɟɦɢɱɧɚ ɝɨɞɢɧɚ

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɜɢɫɲɢɬɟ ɧɚɰɢɨɧɚɥɧɢ ɭɱɢɥɢɳɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢɥɢ ɨɬ ɜɢɫɲɢɬɟ ɢɧɫɬɢɬɭɬɢ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ (architecte — architect)

Belgie/Belgique/Belgien/ Ȼɟɥɝɢɹ

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɜɢɫɲɟɬɨ ɩɪɨɜɢɧɰɢɚɥɧɨ ɭɱɢɥɢɳɟ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜ ɏɚɫɟɥɬ (architect)

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɤɪɚɥɫɤɢɬɟ ɚɤɚɞɟɦɢɢ ɩɨ ɢɡɨɛɪɚɡɢɬɟɥɧɨ ɢɡɤɭɫɬɜɨ (architecte — architect),

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ „ecoles Saint-Luc“ (architecte — architect)

— ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɫɤɢɬɟ ɞɢɩɥɨɦɢ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ ɭɱɟɛɧɚ ɩɪɚɤɬɢɤɚ, ɤɨɟɬɨ ɟ ɢɡɞɚɞɟɧɨ ɨɬ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɫɞɪɭɠɟɧɢɟ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɢɬɟ ɢ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɧɚ ɩɪɢɬɟɠɚɜɚɧɟ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ (architecte — architect)

ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɰɟɧɬɪɚɥɧɚɬɚ ɢɥɢ ɨɬ ɞɴɪɠɚɜɧɚɬɚ ɤɨɦɢɫɢɹ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ (architecte — architect)

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɫɬɪɨɢɬɟɥɟɧ ɚɪɯɢɬɟɤɬ ɢ ɡɚ ɢɧɠɟɧɟɪ- ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɮɚɤɭɥɬɟɬɢɬɟ ɩɨ ɩɪɢɥɨɠɧɢ ɧɚɭɤɢ ɜ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɢɬɟ ɢ ɨɬ ɉɨɥɢɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɮɚɤɭɥɬɟɬ ɜ Ɇɨɧɫ (ingenieur—architecte, ingenieur—architect).

Ceska republika/ɑɟɲɤɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ

— ɞɢɩɥɨɦɢ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɮɚɤɭɥɬɟɬɢɬɟ ɧɚ „Ceske vysoke uceni technicke“ (ɑɟɲɤɢ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɜ ɉɪɚɝɚ):

„Vysoka skola architektury a pozemniho stavitelstvi“ (Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ) (ɞɨ 1951 ɝ.), „Fakulta architektury a pozemniho stavitelstvi“ (Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ) (ɨɬ 1951 ɝ. ɞɨ 1960 ɝ.), „Fakulta stavebni“ (Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ) (ɨɬ 1960 ɝ.) ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɢɬɟ:

ɝ.

ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɢ ɤɨɧɫɬɪɭɤɰɢɢ; ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ, ɤɨɧɫɬɪɭɤɰɢɢ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ; ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ (ɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨ ɝɪɚɞɨɭɫɬɪɨɣɫɬɜɟɧɨ ɩɥɚɧɢɪɚɧɟ ɢ ɩɥɚɧɢɪɚɧɟ ɧɚ ɡɟɦɟɩɨɥɡɜɚɧɟɬɨ), ɩɪɨɦɢɲɥɟɧɨ ɢ ɝɪɚɠɞɚɧɫɤɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɢɥɢ ɩɨ ɩɪɨɝɪɚɦɚɬɚ ɡɚ ɨɛɭɱɟɧɢɟ ɩɨ ɝɪɚɠɞɚɧɫɤɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ ɨɛɭɱɟɧɢɟ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɩɨ ɞɢɫɰɢɩɥɢɧɢɬɟ: ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɝɪɚɞɨɭɫɬɪɨɣɫɬɜɟɧɨ ɩɥɚɧɢɪɚɧɟ ɢ ɩɥɚɧɢɪɚɧɟ ɧɚ ɡɟɦɟɩɨɥɡɜɚɧɟɬɨ, ɢɥɢ ɜ ɭɱɟɛɧɢɬɟ ɩɪɨɝɪɚɦɢ ɩɨ: ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɝɪɚɞɨɭɫɬɪɨɣɫɬɜɟɧɨ ɩɥɚɧɢɪɚɧɟ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɢɬɟ: ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ; ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɧɨɬɨ ɩɪɨɟɤɬɢɪɚɧɟ; ɩɥɚɧɢɪɚɧɟ ɧɚ ɝɪɚɞɨɭɫɬɪɨɣɫɬɜɨɬɨ ɢ ɩɥɚɧɢɪɚɧɟ ɧɚ ɡɟɦɟɩɨɥɡɜɚɧɟɬɨ; ɢɫɬɨɪɢɹ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ ɢ ɜɴɡɫɬɚɧɨɜɹɜɚɧɟ ɧɚ ɢɫɬɨɪɢɱɟɫɤɢ ɩɚɦɟɬɧɢɰɢ ɢɥɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ

ɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ „Vysoka skola technicka Dr. Edvarda Benese“ (ɞɨ 1951ɝ.), ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɢɬɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ „Vysoka skola stavitelstvi v Brne“ (ɨɬ 1951ɝ. ɞɨ 1956ɝ.), ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɢɬɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ „Vysoke uceni technicke v Brne“, ɨɬ „Fakulta architektury“ (Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ) (ɨɬ 1956ɝ.) ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɢɬɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɝɪɚɞɨɭɫɬɨɣɫɬɜɟɧɨ ɩɥɚɧɢɪɚɧɟ ɢɥɢ „Fakulta stavebni“ (Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɝɪɚɠɞɚɧɫɤɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ) (ɨɬ 1956 ɝ.) ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ „Vysoka skola banska — Technicka univerzita Ostrava“, „Fakulta stavebni“ (Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɝɪɚɠɞɚɧɫɤɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ) (ɨɬ 1997ɝ.), ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɢɬɟ ɤɨɧɫɬɪɭɤɰɢɢ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢɥɢ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ „Technicka univerzita v Liberci“, „Fakulta architektury“ (Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ) (ɨɬ 1994ɝ.) ɩɨ ɭɱɟɛɧɢɬɟ ɩɪɨɝɪɚɦɢ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɝɪɚɞɨɭɫɬɪɨɣɫɬɜɟɧɨ ɩɥɚɧɢɪɚɧɟ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ „Akademie vytvarnych umeni v Praze“ ɩɨ ɩɪɨɝɪɚɦɚɬɚ ɡɚ ɢɡɹɳɧɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɧɨ ɩɪɨɟɤɬɢɪɚɧɟ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ „Vysoka skola umelecko- prumyslova v Praze“ ɩɨ ɩɪɨɝɪɚɦɚɬɚ ɡɚ ɢɡɹɳɧɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ;

— ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ ɩɪɚɜɨɫɩɨɫɨɛɧɨɫɬ, ɢɡɞɚɜɚɧɨ ɨɬ „Ceska komora architektu“ ɛɟɡ ɭɩɨɦɟɧɚɜɚɧɟ ɧɚ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ ɢɥɢ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ.

Danmark/Ⱦɚɧɢɹ — ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɧɚɰɢɨɧɚɥɧɢɬɟ ɭɱɢɥɢɳɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜ Ʉɨɩɟɧɯɚɝɟɧ ɢ Ⱥɚɪɯɭɫ (architekt);

— ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ ɜɩɢɫɜɚɧɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɨ ɨɬ Ʉɨɦɢɫɢɹɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɢɬɟ ɜ ɫɴɨɬɜɟɬɫɬɜɢɟ ɫɴɫ ɡɚɤɨɧ ʋ 202 ɨɬ 28 ɦɚɣ 1975ɝ. (registreret arkitekt);

1987/1988 ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɜɢɫɲɢɬɟ ɭɱɢɥɢɳɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ (bygningskonstrutor), ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɢɬɟ ɨɪɝɚɧɢ, ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚɳɨ, ɱɟ ɥɢɰɟɬɨ ɟ ɢɡɞɴɪɠɚɥɨ ɢɡɩɢɬ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ, ɤɨɣɬɨ ɫɟ ɫɴɫɬɨɢ ɨɬ ɨɰɟɧɤɚ ɧɚ ɢɡɝɨɬɜɟɧɢ ɩɪɨɟɤɬɢ, ɤɨɢɬɨ ɫɚ ɢɡɩɴɥɧɟɧɢ ɨɬ ɤɚɧɞɢɞɚɬɚ ɩɨ ɜɪɟɦɟ ɧɚɣ-ɦɚɥɤɨ ɧɚ ɲɟɫɬɝɨɞɢɲɧɨ ɟɮɟɤɬɢɜɧɨ ɩɪɚɤɬɢɤɭɜɚɧɟ ɧɚ ɞɟɣɧɨɫɬɢɬɟ, ɩɪɟɞɜɢɞɟɧɢ ɜ ɱɥɟɧ 48 ɨɬ ɧɚɫɬɨɹɳɚɬɚ ɞɢɪɟɤɬɢɜɚ.

Deutschland/Ƚɟɪɦɚɧɢɹ — ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɜɢɫɲɢɬɟ ɭɱɢɥɢɳɚ ɩɨ ɢɡɹɳɧɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ (Dipl.-Ing., Architekt (HfbK),

ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɮɚɤɭɥɬɟɬɢɬɟ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ (Architektur/Hochbau) ɧɚ „Technische Hochschulen“, ɧɚ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɢ, ɞɨɤɨɥɤɨɬɨ ɬɟɡɢ ɭɱɢɥɢɳɚ ɫɚ

ɜɤɥɸɱɟɧɢ ɜ Gesamthochschulen (Dipl.-Ing. ɢ ɞɪɭɝɢ ɩɨɫɥɟɞɜɚɳɢ ɧɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɹ ɧɚ ɬɟɡɢ ɞɢɩɥɨɦɢ);

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɮɚɤɭɥɬɟɬɢɬɟ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ (Architektur/Hochbau) ɧɚ Fachhochschulen, ɞɨɤɨɥɤɨɬɨ ɬɟɡɢ ɭɱɢɥɢɳɚ ɫɚ ɜɤɥɸɱɟɧɢ ɜ Gesamthochschulen, ɨɬ ɮɚɤɭɥɬɟɬɢɬɟ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ (Architektur/Hochbau) ɧɚ „Gesamthochschulen“, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ, ɤɨɝɚɬɨ ɨɛɪɚɡɨɜɚɧɢɟɬɨ ɟ ɩɨɞ ɱɟɬɢɪɢ ɝɨɞɢɧɢ, ɧɨ ɜɤɥɸɱɜɚ ɧɚɣ-ɦɚɥɤɨ ɬɪɢ ɝɨɞɢɧɢ, ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɟɧ ɫɬɚɠ ɜɴɜ Ɏɟɞɟɪɚɥɧɚ ɪɟɩɭɛɥɢɤɚ Ƚɟɪɦɚɧɢɹ ɜ ɩɪɨɞɴɥɠɟɧɢɟ ɧɚ ɱɟɬɢɪɢ ɝɨɞɢɧɢ, ɢɡɞɚɞɟɧɨ ɨɬ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɫɞɪɭɠɟɧɢɟ ɜ ɫɴɨɬɜɟɬɫɬɜɢɟ ɫ ɱɥɟɧ 47, ɩɚɪɚɝɪɚɮ 1, ɚɥɢɧɟɹ ɜɬɨɪɚ (Ingenieur grad. ɢ ɞɪɭɝɢ ɩɨɫɥɟɞɜɚɳɢ ɧɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɹ ɧɚ ɬɟɡɢ ɞɢɩɥɨɦɢ);

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ (Prufungszeugnisse), ɢɡɞɚɞɟɧɢ ɩɪɟɞɢ 1 ɹɧɭɚɪɢ 1973ɝ. ɨɬ ɮɚɤɭɥɬɟɬɢɬɟ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɧɚ Ingenieurschulen ɢ ɧɚ Werkkunstschulen, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɨɬ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɢɬɟ ɜɥɚɫɬɢ, ɤɨɟɬɨ ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚ, ɱɟ ɡɚɢɧɬɟɪɟɫɭɜɚɧɨɬɨ ɥɢɰɟ ɟ ɢɡɞɴɪɠɚɥɨ ɢɡɩɢɬ ɡɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ, ɤɨɣɬɨ ɫɟ ɫɴɫɬɨɢ ɨɬ ɨɰɟɧɤɚ ɧɚ ɢɡɝɨɬɜɟɧɢ ɩɪɨɟɤɬɢ, ɤɨɢɬɨ ɫɚ ɢɡɩɴɥɧɟɧɢ ɨɬ ɤɚɧɞɢɞɚɬɚ ɩɨ ɜɪɟɦɟ ɧɚɣ- ɦɚɥɤɨ ɧɚ ɲɟɫɬɝɨɞɢɲɧɨ ɟɮɟɤɬɢɜɧɨ ɩɪɚɤɬɢɤɭɜɚɧɟ ɧɚ ɞɟɣɧɨɫɬɢɬɟ, ɩɪɟɞɜɢɞɟɧɢ ɜ ɱɥɟɧ 48 ɨɬ ɧɚɫɬɨɹɳɚɬɚ ɞɢɪɟɤɬɢɜɚ.

Eesti/ȿɫɬɨɧɢɹ — diplom arhitektuuri erialal, valjastatud Eesti Kunstiakadeemia arhitektuuri teaduskonna poolt alates 1996. aastast (ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɧɚ ȿɫɬɨɧɫɤɚɬɚ ɚɤɚɞɟɦɢɹ ɩɨ ɢɡɤɭɫɬɜɚɬɚ ɨɬ 1996 ɝ.), valjastatud Tallinna Kunstiulikooli poolt 1989-1995 (ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɍɚɥɢɧɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɩɨ ɢɡɤɭɫɬɜɚɬɚ 1989— 1995ɝ.), valjastatud Eesti NSV Riikliku Kunstiinstituudi poolt 1951—1988 (ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ⱦɴɪɠɚɜɧɢɹ ɢɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɧɚ ȿɫɬɨɧɫɤɚɬɚ ɋɋɊ ɩɪɟɡ 1951—1988 ɝ.).

ɝ.

ǼȜȜȐȢ/Ƚɴɪɰɢɹ — ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɢɧɠɟɧɟɪ-ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Metsovion Polytechnion ɜ Ⱥɬɢɧɚ, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɞɟɧɨ ɨɬ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɚɬɚ ɤɚɦɚɪɚ ɧɚ Ƚɴɪɰɢɹ, ɤɨɟɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɞɚ ɫɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɬ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɢɧɠɟɧɟɪ-ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Aristotelion Panepistimion ɜ ɋɨɥɭɧ, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɞɟɧɨ ɨɬ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɚɬɚ ɤɚɦɚɪɚ ɧɚ Ƚɴɪɰɢɹ, ɤɨɟɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɞɚ ɫɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɬ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɢɧɠɟɧɟɪ ɩɨ ɝɪɚɠɞɚɧɫɤɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Metsovion Polytechnion ɜ Ⱥɬɢɧɚ, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɞɟɧɨ ɨɬ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɚɬɚ ɤɚɦɚɪɚ ɧɚ Ƚɴɪɰɢɹ, ɤɨɟɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɞɚ ɫɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɬ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ;

ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɢɧɠɟɧɟɪ ɩɨ ɝɪɚɠɞɚɧɫɤɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Aristotelion Panepistimion ɜ ɋɨɥɭɧ, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɞɟɧɨ ɨɬ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɚɬɚ ɤɚɦɚɪɚ ɧɚ Ƚɴɪɰɢɹ, ɤɨɟɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɞɚ ɫɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɬ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɢɧɠɟɧɟɪ ɩɨ ɝɪɚɠɞɚɧɫɤɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ,

ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Panepistimion Thrakis, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɞɟɧɨ ɨɬ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɚɬɚ ɤɚɦɚɪɚ ɧɚ Ƚɴɪɰɢɹ, ɤɨɟɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɞɚ ɫɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɬ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɢɧɠɟɧɟɪ ɩɨ ɝɪɚɠɞɚɧɫɤɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Panepistimion Patron, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɞɟɧɨ ɨɬ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɚɬɚ ɤɚɦɚɪɚ ɧɚ Ƚɴɪɰɢɹ, ɤɨɟɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɞɚ ɫɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɬ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ.

Espana/ɂɫɩɚɧɢɹ ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɟɧɢɟ ɡɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ (titulo oficial de arquitecto), ɢɡɞɚɜɚɧɨ ɨɬ Ɇɢɧɢɫɬɟɪɫɬɜɨɬɨ ɧɚ ɨɛɪɚɡɨɜɚɧɢɟɬɨ ɢ ɧɚɭɤɚɬɚ ɢɥɢ ɨɬ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɢɬɟ.

ɝ.

France/Ɏɪɚɧɰɢɹ — ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɞɢɩɥɨɦɢɪɚɧ ɨɬ ɩɪɚɜɢɬɟɥɫɬɜɨɬɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɞɨ 1959 ɝ. ɨɬ Ɇɢɧɢɫɬɟɪɫɬɜɨɬɨ ɧɚ ɨɛɪɚɡɨɜɚɧɢɟɬɨ, ɚ ɫɥɟɞ ɬɚɡɢ ɞɚɬɚ — ɨɬ Ɇɢɧɢɫɬɟɪɫɬɜɨɬɨ ɩɨ ɤɭɥɬɭɪɧɢɬɟ ɜɴɩɪɨɫɢ (architete DPLG);

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ „Ecole speciale d’architecture“ (architecte DESA);

ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɫɥɟɞ 1955 ɝ. ɨɬ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɧɢɹ ɨɬɞɟɥ ɧɚ Ecole nationale superieure des arts et industrie ɜ ɋɬɪɚɫɛɭɪɝ (ɛɢɜɲɨɬɨ Ecole nationale d’ingenieurs ɜ ɋɬɪɚɫɛɭɪɝ) (architecte ENSAIS).

Ireland/ɂɪɥɚɧɞɢɹ — ɫɬɟɩɟɧɬɚ „Bachelor of Architecture“, ɩɪɢɫɜɨɹɜɚɧɚ ɨɬ „National University of Ireland“ (B. Arch. N.U.I.) ɧɚ ɡɚɜɴɪɲɢɥɢɬɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜ „University College“, Ⱦɴɛɥɢɧ;

— ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɫɤɚɬɚ ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ „College of Technology“, Bolton Street, Ⱦɴɛɥɢɧ (Diplom. Arch.);

ɝ.

— ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɟɧɢɟɬɨ ɡɚ ɚɫɨɰɢɢɪɚɧ ɱɥɟɧ ɧɚ „Royal Institute of Architects of Ireland“ (A.R.I.A.I.);

— ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɟɧɢɟɬɨ ɡɚ ɱɥɟɧ ɧɚ „Royal Institute of Architects of Ireland“ (M.R.I.A.I.).

Italia/ɂɬɚɥɢɹ — ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ „laurea in architettura“, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɢɬɟ, ɩɨɥɢɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɢɧɫɬɢɬɭɬɢ ɢ ɜɢɫɲɢɬɟ ɢɧɫɬɢɬɭɬɢ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜɴɜ ȼɟɧɟɰɢɹ ɢ Ɋɟɞɠɨ-Ʉɚɥɚɛɪɢɹ, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɞɢɩɥɨɦɚ, ɤɨɹɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɧɚ ɧɟɡɚɜɢɫɢɦɨ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɦɢɧɢɫɬɴɪɚ ɧɚ ɨɛɪɚɡɨɜɚɧɢɟɬɨ, ɫɥɟɞ ɤɚɬɨ ɤɚɧɞɢɞɚɬɴɬ ɟ ɩɨɥɨɠɢɥ ɭɫɩɟɲɧɨ ɞɴɪɠɚɜɟɧ ɢɡɩɢɬ ɡɚ ɧɟɡɚɜɢɫɢɦɨ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ ɩɪɟɞ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɚ ɤɨɦɢɫɢɹ (dott. Architetto);

ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ „laurea in ingegneria“ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɢɬɟ ɢ ɩɨɥɢɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɢɧɫɬɢɬɭɬɢ, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɞɢɩɥɨɦɚ, ɤɨɹɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɧɚ ɧɟɡɚɜɢɫɢɦɨ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɦɢɧɢɫɬɴɪɚ ɧɚ ɨɛɪɚɡɨɜɚɧɢɟɬɨ, ɫɥɟɞ ɤɚɬɨ ɤɚɧɞɢɞɚɬɴɬ ɟ ɩɨɥɨɠɢɥ ɭɫɩɟɲɧɨ ɞɴɪɠɚɜɟɧ ɢɡɩɢɬ ɡɚ ɧɟɡɚɜɢɫɢɦɨ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ ɩɪɟɞ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɚ ɤɨɦɢɫɢɹ (dott. Ing. Architetto ɢɥɢ dott. Ing. In ingegneria

civile).

ȀȪʌȡȠȢ/Ʉɢɩɴɪ — ǺİȕĮȓȦıȘ ǼȖȖȡĮĳȒȢ ıĲȠ ȂȘĲȡȫȠ ǹȡȤȚĲİțĲȩȞȦȞ ʌȠȣ İțįȓįİĲĮȚ Įʌȩ ĲȠ ǼʌȚıĲȘ - µȠȞȚțȩ țĮȚ ȉİȤȞȚțȩ ǼʌȚµİȜȘĲȒȡȚȠ ȀȪʌȡȠȣ (ɋɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ ɜɩɢɫɜɚɧɟ ɜ Ɋɟɝɢɫɬɴɪɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɨ ɨɬ ɇɚɭɱɧɨ-ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɚɬɚ ɤɚɦɚɪɚ ɧɚ Ʉɢɩɴɪ (ETEK).

Latvija/Ʌɚɬɜɢɹ — „Arhitekta diploms“ ko izsniegusi Latvijas Valsts Universitates Inzenierceltniecibas fakultates Arhitekturas nodala lidz 1958.gadam, Rigas Politehniska Instituta Celtniecibas fakultates Arhitekturas nodala no 1958 gada lidz 1991.gadam, Rigas Tehniskas Universitates Arhitekturas fakultate kops 1991. gada, un „Arhitekta prakses sertifikats“, ko izsniedz Latvijas Arhitektu savieniba („ɞɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ“, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ʉɚɬɟɞɪɚɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɧɚ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ Ʌɚɬɜɢɣɫɤɢɹ ɞɴɪɠɚɜɟɧ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɞɨ 1958 ɝ., ɨɬ Ʉɚɬɟɞɪɚɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɧɚ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɉɨɥɢɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɢɧɫɬɢɬɭɬ ɜ Ɋɢɝɚ 1958-1991 ɝ., ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɧɚ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɜ Ɋɢɝɚ ɨɬ 1991 ɢ 1992 ɝ., ɢ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɡɚ ɜɩɢɫɜɚɧɟ ɨɬ ɋɞɪɭɠɟɧɢɟɬɨ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɢɬɟ ɜ Ʌɚɬɜɢɹ).

ɝ.

Lietuva/Ʌɢɬɜɚ — ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɢɧɠɟɧɟɪ-ɚɪɯɢɬɟɤɬ/ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Kauno politechnikos institutas ɞɨ 1969ɝ. (inzinierius architektas/architektas);

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ/ɛɚɤɚɥɚɜɴɪ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ/ɦɚɝɢɫɬɴɪ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Vilnius inzinerinis statybos institutas ɞɨ 1990ɝ., Vilniaus technikos universitetas ɞɨ 1996ɝ., Vilnius Gedimino technikos universitetas ɨɬ 1996ɝ. (architektas/architekturos bakalauras/architekturos magistras);

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɫɩɟɰɢɚɥɢɫɬ, ɤɨɣɬɨ ɟ ɡɚɜɴɪɲɢɥ ɩɴɥɧɢɹ ɤɭɪɫ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ/ɛɚɤɚɥɚɜɴɪ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ/ɦɚɝɢɫɬɴɪ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ LTSR Valstybinis dailes institutas ɞɨ 1990; Vilniaus dailes akademija ɞɨ 1990 (architekturos kursas/architekturos bakalauras/architekturos magistras);

ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɛɚɤɚɥɚɜɴɪ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ/ɦɚɝɢɫɬɴɪ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Kauno technologijos universitetas ɨɬ 1997 (architekturos bakalauras/architekturos magistras);

— ɜɫɢɱɤɢ ɬɟɡɢ ɞɢɩɥɨɦɢ ɬɪɹɛɜɚ ɞɚ ɛɴɞɚɬ ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɞɟɧɨ ɨɬ Ⱥɬɟɫɬɚɰɢɨɧɧɚɬɚ ɤɨɦɢɫɢɹ, ɤɨɟɬɨ ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚ ɩɪɚɜɨɬɨ ɧɚ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟ ɧɚ ɞɟɣɧɨɫɬ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ (ɫɟɪɬɢɮɢɰɢɪɚɧ ɚɪɯɢɬɟɤɬ/Atestuotas architektas).

Magyarorszag/ɍɧɝɚɪɢɹ — ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ „okleveles epiteszmernok“ (ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɦɚɝɢɫɬɴɪ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɢ;

ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ „okleveles epitesz tervezo muvesz“ (ɞɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɦɚɝɢɫɬɴɪ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɢ

Malta/Ɇɚɥɬɚ — Perit: Lawrja ta’ Perit ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Universita’ ta’ Malta, ɤɨɹɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɧɚ ɜɩɢɫɜɚɧɟ ɤɚɬɨ Perit ɝ.

Nederland/ɏɨɥɚɧɞɢɹ — ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨɬɨ, ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚɳɨ ɭɫɩɟɲɧɨɬɨ ɩɨɥɚɝɚɧɟ ɧɚ ɢɡɩɢɬ ɡɚ ɩɪɢɞɨɛɢɜɚɧɟ ɧɚ ɨɛɪɚɡɨɜɚɬɟɥɧɨ-ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɨɧɧɚ ɫɬɟɩɟɧ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɢɡɞɚɜɚɧɨ ɨɬ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɧɢɬɟ ɨɬɞɟɥɢ ɧɚ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɤɨɥɟɠɢ ɜ Ⱦɟɥɮɬ ɢɥɢ ɜ Ⱥɣɧɞɯɨɜɟɧ (bouwkunding ingenieur);

ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɩɪɢɡɧɚɬɢɬɟ ɨɬ ɞɴɪɠɚɜɚɬɚ ɚɤɚɞɟɦɢɢ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ (architect);

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɞɨ 1971ɝ. ɨɬ ɛɢɜɲɢɬɟ ɤɨɥɟɠɢ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ (Hoger Bouwkunstonderricht) (architect HBO);

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɞɨ 1970 ɝ. ɨɬ ɛɢɜɲɢɬɟ ɤɨɥɟɠɢ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ (Vorrtgezet Bouwkunstonderricht) (architect VBO);

— ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨɬɨ, ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚɳɨ ɭɫɩɟɲɧɨɬɨ ɩɨɥɚɝɚɧɟ ɧɚ ɢɡɩɢɬ, ɩɪɨɜɟɞɟɧ ɨɬ ɋɴɜɟɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɢɬɟ ɧɚ „Bond van Nederlandse Architecten“ (ɋɴɸɡ ɧɚ ɯɨɥɚɧɞɫɤɢɬɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɢ, BNA) (architect);

— ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ ɨɬ Stichtung Institut voor Architectuur (Ɏɨɧɞɚɰɢɹ „ɂɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ“) (IVA), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɫɥɟɞ ɡɚɜɴɪɲɜɚɧɟ ɧɚ ɤɭɪɫɚ, ɨɪɝɚɧɢɡɢɪɚɧ ɨɬ ɬɚɡɢ ɮɨɧɞɚɰɢɹ, ɫ ɩɪɨɞɴɥɠɢɬɟɥɧɨɫɬ ɧɚɣ-ɦɚɥɤɨ ɱɟɬɢɪɢ ɝɨɞɢɧɢ (architect), ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɚ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɢɬɟ ɜɥɚɫɬɢ, ɤɨɟɬɨ ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚ, ɱɟ ɡɚɢɧɬɟɪɟɫɭɜɚɧɨɬɨ ɥɢɰɟ ɟ ɢɡɞɴɪɠɚɥɨ ɢɡɩɢɬ ɡɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ, ɤɨɣɬɨ ɫɟ ɫɴɫɬɨɢ ɨɬ ɨɰɟɧɤɚ ɧɚ ɢɡɝɨɬɜɟɧɢ ɩɪɨɟɤɬɢ, ɤɨɢɬɨ ɫɚ ɢɡɩɴɥɧɟɧɢ ɨɬ ɤɚɧɞɢɞɚɬɚ ɩɨ ɜɪɟɦɟ ɧɚɣ-ɦɚɥɤɨ ɧɚ ɲɟɫɬɝɨɞɢɲɧɨ ɟɮɟɤɬɢɜɧɨ ɩɪɚɤɬɢɤɭɜɚɧɟ ɧɚ ɞɟɣɧɨɫɬɢɬɟ, ɩɪɟɞɜɢɞɟɧɢ ɜ ɱɥɟɧ 44 ɨɬ ɧɚɫɬɨɹɳɚɬɚ ɞɢɪɟɤɬɢɜɚ;

— ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɜɚɧɨ ɨɬ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɢɬɟ ɨɪɝɚɧɢ, ɤɨɟɬɨ ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚ, ɱɟ ɩɪɟɞɢ 5 ɚɜɝɭɫɬ 1985 ɝ. ɡɚɢɧɬɟɪɟɫɭɜɚɧɨɬɨ ɥɢɰɟ ɟ ɩɨɥɨɠɢɥɨ ɭɫɩɟɲɧɨ ɢɡɩɢɬ ɡɚ „kandidaat in de bouwkunde“, ɩɪɨɜɟɞɟɧ ɨɬ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɤɨɥɟɠɢ ɜ Ⱦɟɥɮɬ ɢɥɢ ɜ Ⱥɣɧɞɯɨɜɟɧ, ɢ ɱɟ ɜ ɩɪɨɞɴɥɠɟɧɢɟ ɧɚ ɩɟɪɢɨɞ, ɧɟ ɩɨ-ɦɚɥɴɤ ɨɬ ɩɟɬ ɝɨɞɢɧɢ, ɧɟɩɨɫɪɟɞɫɬɜɟɧɨ ɩɪɟɞɲɟɫɬɜɚɳ ɩɨɫɨɱɟɧɚɬɚ ɞɚɬɚ, ɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɥɨ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɱɢɟɬɨ ɟɫɬɟɫɬɜɨ ɢ ɡɧɚɱɟɧɢɟ ɝɚɪɚɧɬɢɪɚɬ, ɱɟ ɫɩɨɪɟɞ ɭɬɜɴɪɞɟɧɢɬɟ ɜ ɏɨɥɚɧɞɢɹ ɤɪɢɬɟɪɢɢ ɬɨ ɟ ɞɨɫɬɚɬɴɱɧɨ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɨ ɞɚ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚ ɬɟɡɢ ɞɟɣɧɨɫɬɢ (architect);

— ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɜɚɧɨ ɨɬ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɢɬɟ ɨɪɝɚɧɢ ɟɞɢɧɫɬɜɟɧɨ ɧɚ ɥɢɰɚɬɚ, ɧɚɜɴɪɲɢɥɢ ɱɟɬɢɪɢɞɟɫɟɬ ɝɨɞɢɧɢ ɩɪɟɞɢ 5 ɚɜɝɭɫɬ 1985 ɝ., ɤɨɟɬɨ ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚ, ɱɟ ɜ ɩɪɨɞɴɥɠɟɧɢɟ ɧɚ ɩɟɪɢɨɞ, ɧɟ ɩɨ-ɦɚɥɴɤ ɨɬ ɩɟɬ ɝɨɞɢɧɢ, ɧɟɩɨɫɪɟɞɫɬɜɟɧɨ ɩɪɟɞɲɟɫɬɜɚɳɢ ɩɨɫɨɱɟɧɚɬɚ ɞɚɬɚ, ɡɚɢɧɬɟɪɟɫɭɜɚɧɨɬɨ ɥɢɰɟ ɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɥɨ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɱɢɟɬɨ ɟɫɬɟɫɬɜɨ ɢ ɡɧɚɱɟɧɢɟ ɝɚɪɚɧɬɢɪɚɬ, ɱɟ ɫɩɨɪɟɞ ɭɬɜɴɪɞɟɧɢɬɟ ɜ ɏɨɥɚɧɞɢɹ ɤɪɢɬɟɪɢɢ ɬɨ ɟ ɞɨɫɬɚɬɴɱɧɨ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɧɨ ɞɚ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚ ɬɟɡɢ ɞɟɣɧɨɫɬɢ (architect);

— ɩɨɫɨɱɟɧɢɬɟ ɜ ɫɟɞɦɨ ɢ ɨɫɦɨ ɬɢɪɟ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɚ ɧɟ ɫɟ

ɩɪɢɡɧɚɜɚɬ ɫɱɢɬɚɧɨ ɨɬ ɞɚɬɚɬɚ ɧɚ ɜɥɢɡɚɧɟ ɜ ɫɢɥɚ ɧɚ ɡɚɤɨɧɢ ɢ ɩɪɚɜɢɥɧɢɰɢ ɡɚ ɞɨɫɬɴɩ ɞɨ ɞɟɣɧɨɫɬɢɬɟ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ ɢ ɬɹɯɧɨɬɨ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟ ɩɨɞ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ ɜ ɏɨɥɚɧɞɢɹ, ɞɨɤɨɥɤɨɬɨ ɩɨ ɫɢɥɚɬɚ ɧɚ ɩɨɫɨɱɟɧɢɬɟ ɪɚɡɩɨɪɟɞɛɢ ɬɟɡɢ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɚ ɧɟ ɞɚɜɚɬ ɞɨɫɬɴɩ ɞɨ ɬɟɡɢ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɩɨɞ ɩɨɫɨɱɟɧɨɬɨ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨ ɡɜɚɧɢɟ.

Osterreich/Ⱥɜɫɬɪɢɹ — ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɢ ɜɴɜ ȼɢɟɧɚ ɢ Ƚɪɚɰ ɢ ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɚ ɜ ɂɧɫɛɪɭɤ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ („Bauingenieurwesen“) ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ („Architektur“), ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɢɬɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɬɪɨɢɬɟɥɧɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ („Bauingenieurwesen“), ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ („Hochbau“) ɢ „Wirtschaftsingenieurwesen — Bauwesen“;

ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɚ ɡɚ „Bodenkultur“ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ „Kulturtechnik und Wasserwirtschaft“;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Ʉɨɥɟɠɚ ɩɨ ɩɪɢɥɨɠɧɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɧɚ ȼɢɟɧɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ Ⱥɤɚɞɟɦɢɹɬɚ ɩɨ ɢɡɹɳɧɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ ɡɚ ɫɟɪɬɢɮɢɰɢɪɚɧɢ ɢɧɠɟɧɟɪɢ (Ing.), ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɜɢɫɲɢɬɟ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɤɨɥɟɠɢ ɢɥɢ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɤɨɥɟɠɢ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ, ɩɥɸɫ ɥɢɰɟɧɡ ɡɚ „Baumeister“, ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚɳ ɦɢɧɢɦɭɦ ɲɟɫɬ ɝɨɞɢɧɢ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɟɧ ɨɩɢɬ ɜ Ⱥɜɫɬɪɢɹ, ɤɨɣɬɨ ɫɟ ɢɡɞɚɜɚ ɫɥɟɞ ɩɨɥɚɝɚɧɟ ɧɚ ɢɡɩɢɬ;

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɫɤɢɹ ɤɨɥɟɠ ɡɚ ɨɛɭɱɟɧɢɟ ɩɨ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɢ ɢɧɞɭɫɬɪɢɹ ɜ Ʌɢɧɰ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɧɢ ɧɚɭɤɢ;

— ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɚɬɚ ɡɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ ɧɚ ɫɬɪɨɢɬɟɥɧɢ ɢɧɠɟɧɟɪɢ ɢɥɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɧɢ ɤɨɧɫɭɥɬɚɧɬɢ („Hochbau“, „Bauwesen“, „Wirtschaftsingenieurwesen — Bauwesen“, „Kulturtechnik und Wasserwirtschaft”) ɫɴɝɥɚɫɧɨ Ɂɚɤɨɧɚ ɡɚ ɝɪɚɠɞɚɧɫɤɢ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɫɩɟɰɢɚɥɢɫɬɢ (Ziviltechnikergesetz, BGBl. ʋ 156/1994).

Polska/ɉɨɥɲɚ Ⱦɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɮɚɤɭɥɬɟɬɢɬɟ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɧɚ:

— ȼɚɪɲɚɜɫɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜɴɜ ȼɚɪɲɚɜɚ (Politechnika Warszawska, Wydzial Architektury); ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ: inzynier architekt, magister nauk technicznych; inzynier architekt; inzyniera magistra architektury; magistra inzyniera architektury; magistra inzyniera architekta; magister inzynier architekt (ɨɬ 1945 ɞɨ 1948 ɝ. ɡɜɚɧɢɟ: inzynier architekt, magister nauk technicznych; ɨɬ 1951 ɞɨ 1956 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: inzynier architekt; ɨɬ 1954 ɞɨ 1957 ɝ., ɜɬɨɪɢ ɟɬɚɩ, ɡɜɚɧɢɟ: inzyniera magistra architektury; ɨɬ 1957 ɞɨ 1959 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: inzyniera magistra architektury; ɨɬ 1959 ɞɨ 1964 ɝ.: ɡɜɚɧɢɟ: magistra inzyniera architektury; ɨɬ 1964 ɞɨ 1982 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: magistra inzyniera architekta; ɨɬ 1983 ɞɨ 1990 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: magister inzynier architekt; ɨɬ 1991 ɝ. ɡɜɚɧɢɟ: magistra inzyniera architekta);

ɝ.

— Ʉɪɚɤɨɜɫɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜ Ʉɪɚɤɨɜ (Politechnika Krakowska, Wydzial

Architektury); ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ: magister inzynier architekt (ɨɬ 1945 ɞɨ 1953 ɝ., ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɚ ɩɨ ɦɢɧɧɨ ɞɟɥɨ ɢ ɦɟɬɚɥɭɪɝɢɹ, ɉɨɥɢɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɮɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ — Akademia Gorniczo-Hutnicza, Politechniczny Wydzial Architektury);

— ȼɪɨɰɥɚɜɫɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜɴɜ ȼɪɨɰɥɚɜ (Politechnika Wroclawska, Wydzial Architektury); ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ: inzynier architekt, magister nauk technicznych; magister inzynier architektury; magister inzynier architekt (ɨɬ 1949 ɞɨ 1964 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: inzynier architekt, magister nauk technicznych; ɨɬ 1956 ɞɨ 1964 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: magister inzynier architektury; ɨɬ 1964 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: magister inzynier architekt);

— Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɜ ɋɢɥɟɡɢɹ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜ Ƚɥɢɜɢɰɟ (Politechnika Slaska, Wydzial Architektury); ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ: inzynier architekt; magister inzynier architekt (ɨɬ 1945 ɞɨ 1955 ɝ., ɂɧɠɟɧɟɪɟɧɨ-ɫɬɪɨɢɬɟɥɧɢɹ ɮɚɤɭɥɬɟɬ — Wydzial Inzynieryjno- Budowlany, ɡɜɚɧɢɟ: inzynier architekt; ɨɬ 1961 ɞɨ 1969 ɝ., Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɩɪɨɦɢɲɥɟɧɨ ɢ ɨɛɳɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ — Wydzial Budownictwa Przemyslowego i Ogolnego, ɡɜɚɧɢɟ: magister inzynier architekt; ɨɬ 1969 ɞɨ 1976 ɝ., Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ — Wydzial Budownictwa i Architektury, ɡɜɚɧɢɟ: magister inzynier architekt; ɨɬ 1977 ɝ., Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ — Wydzial Architektury, ɡɜɚɧɢɟ: magister inzynier architekt ɢ ɨɬ 1995 ɝ. ɡɜɚɧɢɟ: inzynier architekt);

— Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɜ ɉɨɡɧɚɧ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜ ɉɨɡɧɚɧ (Politechnika Poznanska, Wydzial Architektury); ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ: inzynier architektury; inzynier architekt; magister inzynier architekt (ɨɬ 1945 ɞɨ 1955 ɝ. Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɨɬɨ ɭɱɢɥɢɳɟ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ — Szkola Inzynierska, Wydzial Architektury ɡɜɚɧɢɟ: inzynier architektury; ɨɬ 1978 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: magister inzynier architekt ɢ ɨɬ 1999 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: inzynier architekt);

— Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɜ Ƚɞɚɧɫɤ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜ Ƚɞɚɧɫɤ (Politechnika Gdanska, Wydzial Architektury); ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ: magister inzynier architekt (ɨɬ 1945 ɞɨ 1969 ɝ. Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ — Wydzial Architektury, ɨɬ 1969 ɞɨ 1971 ɝ., Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ — Wydzial Budownictwa i Architektury, ɨɬ 1971 ɞɨ 1981 ɝ. ɂɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɝɪɚɞɨɭɫɬɪɨɣɫɬɜɨ — Instytut Architektury i Urbanistyki, ɨɬ 1981 ɝ. Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ — Wydzial Architektury);

— Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɜ Ȼɹɥɢɫɬɨɤ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜ Ȼɹɥɢɫɬɨɤ (Politechnika Bialostocka, Wydzial Architektury); ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ: magister inzynier architekt (ɨɬ 1975 ɞɨ 1989 ɝ. ɂɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ — Instytut Architektury);

— Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɜ Ʌɨɞɡ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ, ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɢɧɠɟɧɟɪɧɚ ɟɤɨɥɨɝɢɹ (Politechnika Lodzka, Wydzial Budownictwa, Architektury i Inzynierii Srodowiska); ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ:

inzynier architekt; magister inzynier architekt (ɨɬ 1973 ɞɨ 1993 ɝ. Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɬɟɥɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ — Wydzial Budownictwa i Architektury ɢ ɨɬ 1992 ɝ. Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ, ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɢɧɠɟɧɟɪɧɚ ɟɤɨɥɨɝɢɹ — Wydzial Budownictwa, Architektury i Inzynierii Srodowiska; ɡɜɚɧɢɟ: ɨɬ 1973 ɞɨ 1978 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: inzynier architekt, ɨɬ 1978 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: magister inzynier architekt);

— Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɜ ɓɟɱɢɧ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜ ɓɟɱɢɧ (Politechnika Szczecinska, Wydzial Budownictwa i Architektury); ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ: inzynier architekt; magister inzynier architekt (ɨɬ 1948 ɞɨ 1954 ɝ. ȼɢɫɲɟɬɨ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɨ ɭɱɢɥɢɳɟ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ — Wyzsza Szkola Inzynierska, Wydzial Architektury, ɡɜɚɧɢɟ: inzynier architekt, ɨɬ 1970 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: magister inzynier architekt ɢ ɨɬ 1998 ɝ., ɡɜɚɧɢɟ: inzynier architekt);

ȼɫɢɱɤɢ ɬɟɡɢ ɞɢɩɥɨɦɢ ɬɪɹɛɜɚ ɞɚ ɛɴɞɚɬ ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɢ ɨɬ ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɟɧɢɹ ɡɚ ɱɥɟɧɫɬɜɨ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɫɴɨɬɜɟɬɧɢɬɟ ɪɟɝɢɨɧɚɥɧɢ ɩɚɥɚɬɢ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɢɬɟ ɜ ɉɨɥɲɚ, ɤɨɢɬɨ ɞɚɜɚɬ ɩɪɚɜɨɬɨ ɞɚ ɫɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɬ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ ɜ ɉɨɥɲɚ

Portugal/ɉɨɪɬɭɝɚɥɢɹ — ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ „diploma do curso especial de arquitectura“, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɭɱɢɥɢɳɚɬɚ ɩɨ ɢɡɹɳɧɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɜ Ʌɢɫɚɛɨɧ ɢ ɉɨɪɬɨ;

— ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ „diploma de arquitecto“, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɭɱɢɥɢɳɚɬɚ ɩɨ ɢɡɹɳɧɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɜ Ʌɢɫɚɛɨɧ ɢ ɉɨɪɬɨ;

— ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ „diploma do curso de arquitectura“, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɜɢɫɲɢɬɟ ɭɱɢɥɢɳɚ ɩɨ ɢɡɹɳɧɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɜ Ʌɢɫɚɛɨɧ ɢ ɉɨɪɬɨ;

— ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ „diploma de licenciatura em arquitectura“, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ȼɢɫɲɟɬɨ ɭɱɢɥɢɳɟ ɩɨ ɢɡɹɳɧɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɜ Ʌɢɫɚɛɨɧ; — ɞɢɩɥɨɦɚɬɚ „carta de curso de licenciatura em arquitectura“, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɜ Ʌɢɫɚɛɨɧ ɢ ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɚ ɜ ɉɨɪɬɨ;

— ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɫɤɚɬɚ ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ (licenciatura em engenharia civil), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ȼɢɫɲɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɢɧɫɬɢɬɭɬ ɧɚ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɜ Ʌɢɫɚɛɨɧ;

— ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɫɤɚɬɚ ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ (licenciatura em engenharia civil), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɮɚɤɭɥɬɟɬ (de Engenharia) ɧɚ ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɚ ɜ ɉɨɪɬɨ;

ɝ.

— ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɫɤɚɬɚ ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ (licenciatura em engenharia civil), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɇɚɭɱɧɨ-ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɮɚɤɭɥɬɟɬ ɧɚ ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɚ ɜ Ʉɨɢɦɛɪɚ;

— ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɫɤɚɬɚ ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ, ɩɪɨɢɡɜɨɞɫɬɜɨ (licenciatura em engenharia civil, producao), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɚ ɧɚ Ɇɢɧɯɨ.

Romania/Ɋɭɦɴɧɢɹ Universitatea de Arhitectura si Urbanism "Ion Mincu" Bucuresti (ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɭɪɛɚɧɢɡɚɰɢɹ "Ion Mincu" Ȼɭɤɭɪɟɳ):

ɝ.

- 1953 - 1966 Institutul de Arhitectura "Ion Mincu" Bucuresti (ɂɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ "Ion Mincu" Ȼɭɤɭɪɟɳ), Arhitect (Architect); - 1967 - 1974 Institutul de Arhitectura "Ion Mincu" Bucuresti (ɂɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ "Ion Mincu" Ȼɭɤɭɪɟɳ), Diploma de Arhitect, Specialitatea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬ); - 1975 - 1977 Institutul de Arhitectura "Ion Mincu" Bucuresti, Facultatea de Arhitectura (ɂɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ "Ion Mincu", Ȼɭɤɭɪɟɳ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), Diploma de Arhitect, Specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬ); - 1978 - 1991 Institutul de Arhitectura "Ion Mincu" Bucuresti, Facultatea de Arhitectura si Sistematizare (ɂɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ "Ion Mincu", Ȼɭɤɭɪɟɳ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɢɫɬɟɦɚɬɢɡɚɰɢɹ), Diploma de Arhitect, Specializarea Arhitectura si Sistematizare (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɢɫɬɟɦɚɬɢɡɚɰɢɹ); - 1992 - 1993 Institutul de Arhitectura "Ion Mincu" Bucuresti, Facultatea de Arhitectura si Urbanism (ɂɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ "Ion Mincu", Ȼɭɤɭɪɟɳ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɭɪɛɚɧɢɡɚɰɢɹ), Diploma de Arhitect, specializarea Arhitectura si Urbanism (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɭɪɛɚɧɢɡɚɰɢɹ); - 1994 - 1997 Institutul de Arhitectura "Ion Mincu" Bucuresti, Facultatea de Arhitectura si Urbanism (ɂɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ "Ion Mincu", Ȼɭɤɭɪɟɳ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɭɪɛɚɧɢɡɚɰɢɹ), Diploma de Licenta, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ Licenta, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); - 1998 - 1999 Institutul de Arhitectura "Ion Mincu" Bucuresti, Facultatea de Arhitectura (ɂɧɫɬɢɬɭɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ "Ion Mincu", Ȼɭɤɭɪɟɳ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), Diploma de Licenta, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ Licenta, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ);

- ɨɬ 2000 Universitatea de Arhitectura si Urbanism "Ion Mincu" Bucuresti, Facultatea de Arhitectura (ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɭɪɛɚɧɢɡɚɰɢɹ "Ion Mincu", Ȼɭɤɭɪɟɳ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ);

Universitatea Tehnica din Cluj-Napoca (Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ Cluj-Napoca): - 1990 - 1992 Institutul Politehnic din Cluj-Napoca, Facultatea de Constructii (ɉɨɥɢɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɢɧɫɬɢɬɭɬ Cluj- Napoca, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); - 1993 - 1994 Universitatea Tehnica din Cluj-Napoca, Facultatea de Constructii (Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ Cluj- Napoca, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ);

- 1994 - 1997 Universitatea Tehnica din Cluj-Napoca, Facultatea de Constructii (Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ Cluj- Napoca, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ), Diploma de Licenta, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ Licenta, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); - 1998 - 1999 Universitatea Tehnica din Cluj-Napoca, Facultatea de Arhitectura si Urbanism (Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ Cluj-Napoca, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɭɪɛɚɧɢɡɚɰɢɹ), Diploma de Licenta, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ Licenta, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); - ɨɬ 2000 Universitatea Tehnica din Cluj-Napoca, Facultatea de Arhitectura si Urbanism (Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ Cluj- Napoca, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɭɪɛɚɧɢɡɚɰɢɹ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); Universitatea Tehnica "Gh. Asachi" Iasi (Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ "Gh. Asachi" əɲ): - 1993 Universitatea Tehnica "Gh. Asachi" Iasi, Facultatea de Constructii si Arhitectura (Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ "Gh. Asachi", əɲ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); - 1994 - 1999 Universitatea Tehnica "Gh. Asachi" Iasi, Facultatea de Constructii si Arhitectura (Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ "Gh. Asachi", əɲ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), Diploma de Licenta, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ Licenta, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ);

- 2000 - 2003 Universitatea Tehnica "Gh. Asachi" Iasi, Facultatea de Constructii si Arhitectura (Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ "Gh. Asachi" əɲ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); - ɨɬ 2004 Universitatea Tehnica "Gh. Asachi" Iasi, Facultatea de Arhitectura (Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ "Gh. Asachi" əɲ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ);

Universitatea Politehnica din Timisoara (ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ "Politehnica" Ɍɢɦɢɲɨɚɪɚ):

- 1993 - 1995 Universitatea Tehnica din Timisoara, Facultatea de Constructii, Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ - Ɍɢɦɢɲɨɚɪɚ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura si urbanism, specializarea Arhitectura generala (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɭɪɛɚɧɢɡɚɰɢɹ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɨɛɳɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); - 1995 - 1998 Universitatea Politehnica din Timisoara, Facultatea de Constructii (ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ "Politehnica", Ɍɢɦɢɲɨɚɪɚ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ), Diploma de Licenta, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ

Licenta, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); - 1998 - 1999 Universitatea Politehnica din Timisoara, Facultatea de Constructii si Arhitectura (ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ "Politehnica", Ɍɢɦɢɲɨɚɪɚ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), Diploma de Licenta, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ Licenta, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); - ɨɬ 2000 Universitatea Politehnica din Timisoara, Facultatea de Constructii si Arhitectura (ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ "Politehnica", Ɍɢɦɢɲɨɚɪɚ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ);

Universitatea din Oradea (ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɧɚ Oradea):

- 2002 Universitatea din Oradea, Facultatea de Protectia Mediului (ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ ɧɚ Oradea, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɡɚɳɢɬɚ ɧɚ ɨɤɨɥɧɚɬɚ ɫɪɟɞɚ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ); - ɨɬ 2003 Universitatea din Oradea, Facultatea de Arhitectura si Constructii (Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɢɧɠɟɧɟɪɫɬɜɨ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ);

Universitatea Spiru Haret Bucuresti (ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ Spiru Haret Ȼɭɤɭɪɟɳ):

- ɨɬ 2002 Universitatea Spiru Haret Bucuresti, Facultatea de Arhitectura (ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ Spiru Haret Ȼɭɤɭɪɟɳ, Ɏɚɤɭɥɬɟɬ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), Diploma de Arhitect, profilul Arhitectura, specializarea Arhitectura (Ⱦɢɩɥɨɦɚ ɡɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬ, ɨɛɥɚɫɬ ɧɚ ɫɥɟɞɜɚɧɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ). Slovenija/ɋɥɨɜɟɧɢɹ — „Univerzitetni diplomirani inzenir arhitekture/univerzitetna diplomirana inzenirka arhitekture“ (ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɫɤɚ ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɮɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɚ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɨɬ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɟɧ ɨɪɝɚɧ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ, ɩɪɢɡɧɚɬ ɩɨ ɡɚɤɨɧ, ɤɨɟɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨɬɨ ɞɚ ɫɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɬ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ;

2006/2007 ɝ.

— ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɫɤɚ ɞɢɩɥɨɦɚ, ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɮɚɤɭɥɬɟɬɢ, ɤɨɢɬɨ ɞɚɜɚɬ ɡɜɚɧɢɟɬɨ „univerzitetni diplomirani inzenir (univ.dipl.inz.)/univerzitetna diplomirana inzenirka“, ɩɪɢɞɪɭɠɟɧɚ ɨɬ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɨɬ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɟɧ ɨɪɝɚɧ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ, ɩɪɢɡɧɚɬ ɩɨ ɡɚɤɨɧ, ɤɨɟɬɨ ɞɚɜɚ ɩɪɚɜɨ ɞɚ ɫɟ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɬ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɜ ɨɛɥɚɫɬɬɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚɬɚ.

Slovensko/ɋɥɨɜɚɤɢɹ — ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ „ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ“ („architektura a pozemne stavitelstvo“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Slovenska vysoka skola technicka) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ, 1950-1952 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Ing.);

ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ „ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ“ („architektura“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Fakulta architektury a

pozemneho stavitelstva, Slovenska vysoka skola technicka) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ, 1952-1960 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Ing. arch.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ „ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ“ („pozemne stavitelstvo“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Fakulta architektury a pozemneho stavitelstva, Slovenska vysoka skola technicka) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ, 1952-1960 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Ing.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ „ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ“ („architektura“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Stavebna fakulta, Slovenska vysoka skola technicka) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ, 1961-1976 ɝ., (ɡɜɚɧɢɟ: Ing. arch.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ „ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ“ („pozemne stavby“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Stavebna fakulta, Slovenska vysoka skola technicka) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ, 1961-1976 ɝ., (ɡɜɚɧɢɟ: Ing.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ „ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ“ („architektura“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɧɚ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Fakulta architektury, Slovenska vysoka skola technicka) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ ɨɬ 1977 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Ing. arch.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ „ɭɪɛɚɧɢɡɴɦ“ („urbanizmus“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɧɚ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Fakulta architektury, Slovenska vysoka skola technicka) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ ɨɬ 1977 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Ing. arch.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ „ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ“ („pozemne stavby“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Stavebna fakulta, Slovenska technicka univerzita) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ, 1977-1997 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Ing.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ „ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ“ („architektura a pozemne stavby“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Stavebna fakulta, Slovenska technicka univerzita) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ ɨɬ 1998 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Ing.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ „ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ — ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ: ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ“ („pozemne stavby — specializacia: architektura“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Stavebna fakulta, Slovenska technicka univerzita) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ, 2000-2001 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Ing.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ „ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɢ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ“ („pozemne stavby a architektura“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɋɥɨɜɚɲɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Stavebna fakulta — Slovenska technicka univerzita) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ ɨɬ 2001 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Ing.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ „ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ“ („architektura“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ⱥɤɚɞɟɦɢɹɬɚ ɩɨ ɢɡɹɳɧɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ ɢ ɞɢɡɚɣɧ (Vysoka skola vytvarnych umeni) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ ɨɬ 1969 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Akad. arch. ɞɨ 1990 ɝ.; Mgr., 1990-1992 ɝ.; Mgr. arch., 1992-1996 ɝ.; Mgr. art. ɨɬ 1997 ɝ.);

— ɞɢɩɥɨɦɚ ɩɨ „ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ“ („pozemne stavitelstvo“), ɢɡɞɚɜɚɧɚ ɨɬ Ɏɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ (Stavebna fakulta, Technicka univerzita) ɜ Ʉɨɲɢɰɟ, 1981-1991 ɝ. (ɡɜɚɧɢɟ: Ing.).

ȼɫɢɱɤɢ ɬɟɡɢ ɞɢɩɥɨɦɢ ɬɪɹɛɜɚ ɫɟ ɩɪɢɞɪɭɠɚɜɚɬ ɨɬ:

— ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɟɧɢɟ ɡɚ ɩɪɚɜɨɫɩɨɫɨɛɧɨɫɬ, ɢɡɞɚɜɚɧɨ ɨɬ ɋɥɨɜɚɲɤɚɬɚ ɤɚɦɚɪɚ ɧɚ ɚɪɯɢɬɟɤɬɢɬɟ (Slovenska komora architektov) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ, ɛɟɡ ɤɨɧɤɪɟɬɢɡɢɪɚɧɟ ɧɚ ɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɬɚ ɢɥɢ ɩɨ „ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ“ („pozemne stavby“) ɢɥɢ „ɩɥɚɧɢɪɚɧɟ ɧɚ ɡɟɦɟɩɨɥɡɜɚɧɟɬɨ“ („uzemne planovanie“);

— ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɟɧɢɟ ɡɚ ɩɪɚɜɨɫɩɨɫɨɛɧɨɫɬ, ɢɡɞɚɜɚɧɨ ɨɬ ɋɥɨɜɚɲɤɚɬɚ ɤɚɦɚɪɚ ɧɚ ɫɬɪɨɢɬɟɥɧɢɬɟ ɢɧɠɟɧɟɪɢ (Slovenska komora stavebnych inzinierov) ɜ Ȼɪɚɬɢɫɥɚɜɚ ɩɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ („pozemne stavby“).

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɮɚɤɭɥɬɟɬɢɬɟ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɧɚ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɢ ɢ ɍɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɚ ɜ Ɉɥɭ (arkkitehti/arkitekt);

Suomi/Finland/ Ɏɢɧɥɚɧɞɢɹ

1997/1998 ɝ.

— ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɢɧɫɬɢɬɭɬɢ (rakennusarkkitehti/byggnadsarkitekt).

Sverige/ɒɜɟɰɢɹ — ɞɢɩɥɨɦɢɬɟ, ɢɡɞɚɜɚɧɢ ɨɬ ɍɱɢɥɢɳɟɬɨ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɧɚ Ʉɪɚɥɫɤɢɹ ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɢɧɫɬɢɬɭɬ, Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɢɧɫɬɢɬɭɬ ɑɚɥɦɟɪɫ ɢ Ɍɟɯɧɢɱɟɫɤɢɹ ɢɧɫɬɢɬɭɬ ɜ Ʌɭɧɞ;

1997/1998 ɝ.

— ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɟɧɢɹɬɚ ɡɚ ɱɥɟɧɫɬɜɨ ɜ „Svenska Arkitekters Riksforbund“ (SAR), ɚɤɨ ɡɚɫɟɝɧɚɬɢɬɟ ɥɢɰɚ ɫɚ ɩɨɥɭɱɢɥɢ ɨɛɪɚɡɨɜɚɧɢɟɬɨ ɫɢ ɜ ɞɴɪɠɚɜɚ, ɡɚ ɤɨɹɬɨ ɫɟ ɩɪɢɥɚɝɚ ɧɚɫɬɨɹɳɚɬɚ ɞɢɪɟɤɬɢɜɚ.

— ɡɜɚɧɢɹɬɚ, ɩɪɢɫɜɨɹɜɚɧɢ ɫɥɟɞ ɭɫɩɟɲɧɨɬɨ ɩɨɥɚɝɚɧɟ ɧɚ ɢɡɩɢɬ ɜ:

United Kingdom/ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ

— the Royal Institute of British Architects

— ɭɱɢɥɢɳɚɬɚ ɩɨ ɚɪɯɢɬɟɤɬɭɪɚ ɜ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɢɬɟ, ɩɨɥɢɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢɬɟ ɤɨɥɟɠɢ, ɤɨɥɟɠɢɬɟ, ɚɤɚɞɟɦɢɢɬɟ, ɤɨɥɟɠɢɬɟ ɩɨ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɹ ɢ ɢɡɤɭɫɬɜɚ, ɤɨɢɬɨ ɤɴɦ 10 ɸɧɢ 1985 ɝ. ɫɚ ɛɢɥɢ ɩɪɢɡɧɚɬɢ ɨɬ Architects Registration Council ɜ Ɉɛɟɞɢɧɟɧɨɬɨ ɤɪɚɥɫɬɜɨ ɫ ɨɝɥɟɞ ɜɩɢɫɜɚɧɟ ɜ ɪɟɝɢɫɬɴɪɚ (Architect);

1987/1988 ɝ.

— ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɤɨɟɬɨ ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚ, ɱɟ ɧɟɝɨɜɢɹɬ ɬɢɬɭɥɹɪ ɟ ɩɪɢɞɨɛɢɥ ɩɪɚɜɨ ɞɚ ɧɨɫɢ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ ɩɨ ɫɢɥɚɬɚ ɧɚ ɪɚɡɞɟɥ 6, ɩɚɪɚɝɪɚɮ 1, ɛɭɤɜɚ „ɚ”, ɪɚɡɞɟɥ 6, ɩɚɪɚɝɪɚɮ 1, ɛɭɤɜɚ „ɛ” ɢɥɢ ɪɚɡɞɟɥ 6, ɩɚɪɚɝɪɚɮ 1 ɨɬ Architects Registration Act ɨɬ 1931 ɝ. (Architect);

— ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ, ɤɨɟɬɨ ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɹɜɚ, ɱɟ ɧɟɝɨɜɢɹɬ ɬɢɬɭɥɹɪ ɟ ɩɪɢɞɨɛɢɥ ɩɪɚɜɨ ɞɚ ɧɨɫɢ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɡɜɚɧɢɟ ɚɪɯɢɬɟɤɬ ɩɨ ɫɢɥɚɬɚ ɧɚ ɪɚɡɞɟɥ 2 ɨɬ Architects Registration Act ɨɬ 1938 ɝ. (Architect).

Приложение № 25

Списък на документи и удостоверения, които могат да бъдат изисквани от органите по приз- наване на професионални квалификации 1. Документи: a) Доказателство за гражданството на заявителя.

б) Копия от доказателства за професионална компетентност или за професионални квалификации и при необходимост—удостоверение за професионален опит.

Органите по признаване могат да изискат представянето на информация относно професионалната подготовка на заявителя, доколкото това е необходимо за установяване на съществени несъответствия с националните изисквания за подготовка. Когато заявителят не може да представи тази информация, органите по признаване могат да я изискат от националното лице за контакт по чл. 57 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации (ОВ, L 255 от 30.09.2005 г.) или от съответния компетентен орган в държавата членка по произход или по местопребиваване.

в) В случаите на признаване въз основа на придобит професионален опит—документ, удостоверяващ характера и продължителността на упражняваната дейност, издаден от компетентен орган в държавата членка по произход или по местопребиваване.

г) Доказателства за чисто съдебно минало: Когато компетентните органи в държавата членка по произход или по местопребиваване на заявителя не издават такива документи, тези документи се заместват с нотариално заверена клетвена декларация, а за държави, в чието законодателство не е предвидена клетвена декларация— с нотариално заверена тържествена декларация, направена пред компетентен съдебен или административен орган на съответната държава, като нотариусът удостоверява истинността на направената клетвена или тържествена декларация.

д) Документ за физическо или психическо здраве.

Органите по признаване приемат като достатъчно доказателство представянето на документ, удостоверяващ физическото и психичното здраве, който се изисква в държавата членка по произход или по местопребиваване за упражняването на професията на нейна територия. Когато в държавата членка по произход или по местопребиваване не се изисква такъв документ, органът по признаването приема за достатъчно доказателство документ, издаден от компетентен орган на държавата членка по произход или по местопребиваване, който удостоверява, че тези изисквания са изпълнени.

(е) Когато в Република България за упражняване на професията се изискват:

—доказателства за финансовото състояние на заявителя;

—доказателства, че е застрахован срещу финансовите рискове, произтичащи от професионалната му отговорност, в съответствие с действащите в Република България нормативни актове, органите по признаване приемат като достатъчно доказателство документ, съдържащ тази информация, издаден от банки и застрахователни компании в друга държава членка.

2. Удостоверения С цел улесняване признаването на професионални квалификации органите по признаване могат да изискват в допълнение към доказателствата за професионална квалификация заявителят да представи и удостоверение, издадено от компетентните органи в държавата членка по произход или местопребиваване, удостоверяващо, че неговото доказателство за професионална квалификация попада в обхвата на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации.

Приложение № 26

Дейности, свързани с търговията и разпростра- нението на токсични продукти Списък № 1 Дейности, свързани с търговията и разпространението на токсични продукти и на биологични пестициди за целите на селското стопанство и градинарството (опаковани токсични продукти, предназначени за доставка на крайния потребител, в оригиналната им опаковка).

Дейности, свързани със следните категории токсични продукти съгласно Директива 74/557/ ЕИО относно реализиране на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности на самостоятелно заети лица и на посредници в търговията и в разпространението на токсични продукти (ОВ, L 307 от 18.11.1974 г.), изменена с Акта относно условията на присъединяване и адаптирането на договорите—присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция (ОВ, С 241 от 29.08.1994 г.), Акта относно условията на присъединяване и адаптирането на договорите — присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ, L 236 от 23.09.2003 г.), и Директива 2006/ 101/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на директиви 73/239/ЕИО, 74/557/ЕИО и 2002/83/ЕО в областта на свободното предоставяне на услуги вследствие на присъединяването на Република България и Румъния (ОВ, L 363 от 20.12.2006 г.), във: —Австрия: Токсични субстанции и смеси, класифицирани като “много токсични” или “токсични”, съгласно Закона за химическите продукти (Chemi- kaliengesetz) (Bundesgesetzblatt № 326/1987) и съответните регламенти (член 224 от Търговския кодекс—Gewerbeordnung).

—Белгия: Токсични субстанции и препарати:

1. Изброени в Постановлението на Регента от 6 февруари 1946 г. (с изменения), с което се регламентират съхраняването и продажбата на отровни и токсични субстанции (в изпълнение на Закона от 24 февруари 1921 г.);

2. Класифицирани в категории 1 и 2 на Кралското постановление от 31 май 1958 г., с което се регламентират съхраняването, търговията и използването на пестициди и фитофармацевтични продукти.

—Германия: Токсични субстанции и препарати, класифицирани в категории 1, 2и3в законовите и подзаконовите разпоредби на провинциите за търговията и разпространението на токсичните продукти и на фитосанитарните токсични продукти, както и в § 34, ал. 5 от Търговския кодекс във варианта му от 15 февруари 1963 г. —Дания: 1.: а) отровни или токсични субстанции и вредни продукти, изброени в приложението към Закон № 119 от 3 май 1961 г. и посочени в Декрет № 305 от 9 октомври 1961 г. (взето в изпълнение на този закон), с които се установяват правилата за производство, получаване, съхраняване и доставка на тези отрови и продукти;

б) отровни или токсични субстанции и вредни продукти—предмет на Декрет № 304 от 9 октомври 1961 г., с който се установяват правилата за ползването на тези отрови и продукти.

2. Продукти (фитофармацевтични, хербициди, пестициди и регулатори на растежа на растенията), изброени в Закон № 118 от 3 май 1961 г. и предмет на декрети, приети в изпълнение на този закон, в които се предвижда тези продукти да бъдат продавани или използвани в търговията само с разрешение и ако са класифицирани от Комисията по токсични продукти и в които се определят по-специално начините за получаване, съхраняване, пакетиране, етикетиране и др. на тези продукти.

3. Продукти (фитофармацевтични, хербициди, пестициди и регулатори на растежа на растенията), посочени в Декрета от 25 септември 1961 г., в който е предвидено разрешително да се ползват продуктите, обозначени с Х, в съответствие с условието потребителят на тези продукти да е преминал курс по токсикология, организиран от Комисията по токсични продукти.

—Ирландия: Отрови, които понастоящем са изброени в подзаконовите актове, приети съгласно Закона за отровите от 1961 г., и чиято продажба е забранена, с изключение на някои лица, които имат разрешение за това.

—Италия: 1. Токсични газове (член 58 — текст единствен от законите относно обществената безопасност, одобрен с Кралски указ № 773 от 18 юни 1931 г.; Кралски указ № 147 от 9 януари 1927 г.; таблици за токсичните газове, приложени към министерски декрет от 6 февруари 1935 г. и негови последващи изменения).

2. Отровни субстанции за промишлена употреба (член 147 — текст единствен от Закона за здравето, одобрен с Кралски указ № 1265 от 27 юли 1934 г.). 3. Медицинско-хирургически продукти (бактероциди, жермоциди и дезинфектанти) (Кралски указ № 3112 от 6 декември 1928 г. и Правилник за приложението на Закон № 1070 от 23 юни 1927 г., одобрен с Кралски указ № 3112 от 6 декември 1928 г.) и медицински продукти (фитофармацевтични продукти и продукти, предназначени за използване като хранителни консерванти) (член 6 от Закон № 283 от 30 април 1962 г., изменен с член 4 от Закон № 441 от 26 февруари 1963 г., и правилника, уреждащ производството, търговията и продажбата на фитофармацевтични продукти и продукти, предназначени за употреба като хранителни консерванти, одобрен с Декрет № 1095 на Президента на Републиката от 3 август 1968 г.).

4. Оловен карбонат (Закон № 706 от 19 юли 1961 г.). 5. Бензол (Закон № 245 от 5 март 1963 г.). 6. Козметични продукти и оцветители, съдържащи отровни субстанции (член 7 от Кралски указ № 1938 от 30 октомври 1924 г.).

—Лихтенщайн: 1. Бензол и тетрахлорметан (Регламент № 23 от 1 юни 1964 г.).

2. Всички токсични субстанции и продукти, посочени в член 2 от Закона за токсичните субстанции (SR 814.80), и по-специално тези, които фигурират в списъка на токсичните субстанции и продукти от класове 1, 2 и 3, съгласно член 3 от Регламента за токсичните субстанции (SR 814.801) (приложим съгласно Митническото споразумение, публикация № 47 от 28 август 1979 г.).

—Люксембург: 1. Търговия и разпространение на някои продукти (Закон от 25 септември 1953 г., Меморандум № 62 от 10 октомври 1953 г.).

2. Търговия и използване на фитофармацевтични продукти (пестициди за употреба в селското стопанство, регулатори на растежа на растенията, консерванти, хербициди, микроорганизми и вируси като антипаразитни агенти) (Закон от 20 февруари 1968 г., Меморандум № 9 от 12 март 1968 г., Правилник на Великото херцогство от 29 май 1970 г., Меморандум № 33 от 15 юни 1970 г.). —Норвегия: 1. Пестициди, подчинени на Закона за пестицидите от 5 април 1963 г. и на съответните регламенти.

2. Химически продукти, покрити от регламента от 1 юни 1990 г. за маркирането и търговията с химични продукти, представляващи опасност за общественото здраве, както и от регламента, съответстващ на списъка на химическите продукти.

—Обединено кралство: 1. Отрови, които са изброени в Наредбата за списък с отровите и са предмет на Закона за фармацията и отровите от 1933 г. и на Правилата относно отровите или отрови, изброени в Таблица на отровите, и които са уредени в законите за фарма- цията и отровите (Северна Ирландия) от 1925 до 1967 г. и в правилниците за отровите (Северна Ирландия).

2. Субстанции, предвидени в Закона от 1967 г. и в правилниците относно химическите продукти, предназначени за селското стопанство и градинарството (Закон за химикалите, използвани в стопанството и градината от 1967 г. и съответните правилници).

3. Субстанции, предвидени в Закона от 1952 г. и от правилниците относно селското стопанство (отровни субстанции) (Селско стопанство, Закон за отровните субстанции от 1952 г. и съответните правилници).

—Румъния: 1. Продукти за растителна защита, включително биологични пестициди, чиято търговия и разпространение се регламентира с Правителствена наредба № 4/1995 относно производството, търговията и използването на продукти за растителна защита с цел контролиране на болестите, вредителите и плевелите в земеделието и горското стопанство със съответните изменения.

2. Опасни вещества и препарати, обхванати от Извънредна правителствена наредба № 200/2000 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на опасни вещества и препарати, одобрена със Закон № 451/2001, както и с Правителствено решение № 490/2002 за одобряване на Методически норми за прилагане на Правителствена наредба № 200/2000 и с Правителствено решение № 92/2003 за одобряване на Методически норми за класифициране, етикетиране и опаковане на опасни вещества и препарати.

—Финландия: 1. Химически продукти, подчинени на Закона за химическите продукти от 1989 г. и съответстващите регламенти.

2. Биологични пестициди, подчинени на Закона за пестицидите от 1969 г. и съответстващите регламенти.

—Франция: 1. Отровни субстанции, посочени в таблица А (токсични продукти) и таблица В (опасни продукти) на част I от Декрет 56—1197 от 26 ноември 1956 г. (Кодекс за общественото здраве, книга V, част 2, дял III, глава 1, раздели I и II, чл. R 5149—5168). 2. Вредни продукти за промишлена употреба, посочени в Кодекса на труда, книга II, дял II, член 67, параграф 2, членове 78, 79 и 80 и разпоредбите и декретите, приети в изпълнение на тези разпоредби.

3. Вредни продукти, посочени в списъка на опасните, нездравословните и неподходящите помещения, съставен в приложение на чл. 5 и 7 от Закона от 19 декември 1917 г.

4. Антипаразитни продукти за употреба в селското стопанство (Закон от 2 ноември 1943 г., изменен със Закон от 30 юли 1963 г.; Аrrкtй (Постановление) от 6 септември 1954 г. за одобряване на регистрирани антипаразитни продукти за употреба в селското стопанство, допълнено от Аrrкtй (Постановление) от 6 февруари 1962 г.).

—Холандия: Токсични субстанции и препарати (от 1962 г.). —Швейцария: Всички токсични продукти и субстанции, посочени в член 2 от Закона за токсичните субстанции (SR 814.80), и по-специално тези, които фигурират в списъка с токсични продукти и субстанции от класове 1, 2 и 3 съгласно член 3 от Регламента за токсичните субстанции (SR 814801).

—Швеция: 1. Крайно опасни химически продукти, посочени в Регламента за химическите продукти (1985:835).

2. Някои предшественици на наркотични вещества, посочени в инструкциите, отнасящи се до дадените разрешения за производството, търговията и дистрибуцията на токсични и много опасни химически продукти (KIFS 1986:5, KIFS 1990:9).

3. Пестициди клас I, посочени в Регламент 1985:836. 4. Отпадъци, представляващи опасност за околната среда, посочени в Регламент 1985:841.

5. РСВ и химически продукти, които съдържат РСВ, посочени в Регламент 1985:837.

6. Субстанции, изброени под група Б в публикацията, отнасяща се до инструкциите, засягащи пределнодопустимите стойности за здравето (AFS 1990:13). 7. Азбест и материалите, които съдържат азбест, посочени в публикация AFS 1986:2.

Списък № 2 Други дейности, свързани с търговията и разпространението на токсични продукти.

Дейности, обхванати от следните директиви: —Директива 65/1/ЕИО на Съвета от 14 декември 1964 г. относно определянето на подробни разпоредби за реализирането на свободното предоставяне на услуги за дейности в селското стопанство и в градинарството (ОВ, L 1 от 8.01.1965 г.);

—Директива 67/654/ЕИО на Съвета от 24 октомври 1967 г. относно определяне на подробни разпоредби за реализиране на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности на самостоятелно заети лица в горското стопанство и в дърводобива (ОВ, L 263 от 30.10.1967 г.);

—Директива 71/18/ЕИО на Съвета от 16 декември 1970 г. относно определяне на подробни разпоредби за реализиране на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности на самостоятелно заети лица, които предоставят услуги в селското стопанство и в градинарството (OB, L 8 от 11.1.1971 г.);

—Директива 74/557/ЕИО на Съвета относно реализиране на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности на самостоятелно заети лица и на посредници в търговията и в разпространението на токсични продукти (ОВ L 307 от 18.11.1974 г.) само по отношение на дейностите на самостоятелно заети лица и на посредниците в търговията и в разпространението на токсични продукти (бивши основни групи от МСИК от 01 до 85) за дейности, които попадат в МСИК Група 859 и включват употребата на токсични продукти.

Приложение № 27

Декларация за временно предоставяне на услуги

Ɇɨɥɹ ɫɴɯɪɚɧɹɜɚɣɬɟ ɤɨɩɢɟ ɧɚ ɬɚɡɢ ɞɟɤɥɚɪɚɰɢɹ. Ɉɬ ȼɚɫ ɳɟ ɫɟ ɢɡɢɫɤɜɚ ɞɚ ɝɨ ɩɪɢɥɨɠɢɬɟ ɡɚ ɩɪɟɞɨɫɬɚɜɹɧɟɬɨ ɧɚ ɛɴɞɟɳɢ ɭɫɥɭɝɢ.

1. Ɍɚɡɢ ɞɟɤɥɚɪɚɰɢɹ ɫɟ ɨɬɧɚɫɹ ɡɚ:

ɉɪɟɞɨɫɬɚɜɹɧɟ ɧɚ ɭɫɥɭɝɢ ɡɚ ɩɴɪɜɢ ɩɴɬ

ȿɠɟɝɨɞɧɨ ɩɨɞɧɨɜɹɜɚɧɟ ɧɚ ɞɟɤɥɚɪɚɰɢɹɬɚ

Ⱥɤɨ ɫɬɟ ɩɨɫɨɱɢɥɢ „ȿɠɟɝɨɞɧɨ ɩɨɞɧɨɜɹɜɚɧɟ ɧɚ ɞɟɤɥɚɪɚɰɢɹɬɚ”, ɦɨɥɹ ɩɪɢɥɨɠɟɬɟ ɤɨɩɢɟ ɨɬ ɩɪɟɞɯɨɞɧɚɬɚ ɞɟɤɥɚɪɚɰɢɹ ɢ ɨɬ ɩɴɪɜɚɬɚ ɧɚɩɪɚɜɟɧɚ ɞɟɤɥɚɪɚɰɢɹ.

2. Ⱦɚɧɧɢ ɡɚ ɞɟɤɥɚɪɚɬɨɪɚ:

2.1. ɂɦɟ/ɧɚ ɢ ɮɚɦɢɥɢɹ/ɢ

2.2. Ƚɪɚɠɞɚɧɫɬɜɨ/ɚ:

AT BE BG CY CZ DE DK EE EL ES

FI FR HU IE IT LI LT LU MT NL

PL PT RO SK SV SE UK

Ⱦɪɭɝɨ/ɢ: 2.3. ɉɚɫɩɨɪɬ ɧɨɦɟɪ: Ⱦɴɪɠɚɜɚ Ⱦɴɪɠɚɜɚ

2.4. ɉɨɥ: Ɇɴɠ ɀɟɧɚ

Ⱦɴɪɠɚɜɚ

2.5. Ⱦɚɬɚ ɧɚ ɪɚɠɞɚɧɟ: (ɞɟɧ ɦɟɫɟɰ ɝɨɞɢɧɚ) 2.6. Ɇɹɫɬɨ ɧɚ ɪɚɠɞɚɧɟ: Ƚɪɚɞ:

Ⱦɴɪɠɚɜɚ:

AT BE BG CY CZ DE DK EE EL ES

FI FR HU IE IT LI LT LU MT NL

PL PT RO SK SV SE UK

Ⱦɪɭɝɨ:

2.7. ɂɧɮɨɪɦɚɰɢɹ ɡɚ ɜɪɴɡɤɚ:

Ɍɟɥɟɮɨɧ (ɫ ɤɨɞɚ ɡɚ ɧɚɛɢɪɚɧɟ):

Ɏɚɤɫ (ɫ ɤɨɞɚ ɡɚ ɧɚɛɢɪɚɧɟ):

ȿɥɟɤɬɪɨɧɟɧ ɚɞɪɟɫ (e-mail):

3. ɉɪɨɮɟɫɢɢ, ɡɚ ɤɨɢɬɨ ɫɟ ɨɬɧɚɫɹ ɞɟɤɥɚɪɚɰɢɹɬɚ:

3.1. ɉɪɨɮɟɫɢɢ, ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɢ ɜ ɞɴɪɠɚɜɚ ɱɥɟɧɤɚ, ɜ ɤɨɹɬɨ ɫɬɟ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧ/ɚ:

Ɇɨɥɹ ɩɨɫɨɱɟɬɟ ɧɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟɬɨ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ ɧɚ ɟɡɢɤɚ ɧɚ ɞɴɪɠɚɜɚɬɚ ɱɥɟɧɤɚ, ɜ ɤɨɹɬɨ ɫɬɟ ɡɚɤɨɧɧɨ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧ/ɚ, ɢ ɧɚ ɟɡɢɤɚ ɧɚ ɩɪɢɟɦɚɳɚɬɚ ɞɴɪɠɚɜɚ ɱɥɟɧɤɚ ɢɥɢ, ɩɪɢ ɧɟɜɴɡɦɨɠɧɨɫɬ, ɧɚ ɚɧɝɥɢɣɫɤɢ, ɮɪɟɧɫɤɢ ɢɥɢ ɧɟɦɫɤɢ ɟɡɢɤ.

Ⱥɤɨ ɫɬɟ ɡɚɤɨɧɧɨ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧ/ɚ ɜ ɩɨɜɟɱɟ ɨɬ ɟɞɧɚ ɞɴɪɠɚɜɚ ɱɥɟɧɤɚ, ɦɨɥɹ ɩɨɩɴɥɧɟɬɟ ɢɧɮɨɪɦɚɰɢɹɬɚ ɡɚ ɜɫɹɤɚ ɟɞɧɚ ɞɴɪɠɚɜɚ ɱɥɟɧɤɚ, ɜ ɤɨɹɬɨ ɫɬɟ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧ/ɚ.

……………………… ……………………… ……………………… 3.2. ɉɪɨɮɟɫɢɹ, ɡɚ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɤɨɹɬɨ ɤɚɧɞɢɞɚɬɫɬɜɚɬɟ: ………………………

4. Ɂɚɤɨɧɧɨ ɭɫɬɚɧɨɜɹɜɚɧɟ ɜ ɟɞɧɚ ɢɥɢ ɩɨɜɟɱɟ ɞɴɪɠɚɜɢ ɱɥɟɧɤɢ:

Ɂɚ ɰɟɥɢɬɟ ɧɚ ɧɚɫɬɨɹɳɚɬɚ ɞɟɤɥɚɪɚɰɢɹ „ɡɚɤɨɧɧɨ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧ/ɚ” ɫɟ ɨɬɧɚɫɹ ɡɚ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ ɜ ɫɴɨɬɜɟɬɫɬɜɢɟ ɫ ɩɪɚɜɢɥɚɬɚ, ɨɬɧɚɫɹɳɢ ɫɟ ɞɨ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚɬɚ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ, ɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨ ɢ ɫ ɨɝɥɟɞ ɭɫɥɨɜɢɹɬɚ ɡɚ ɩɪɚɤɬɢɤɭɜɚɧɟ, ɤɚɤɬɨ ɢ ɜɫɢɱɤɢ ɩɪɚɜɢɥɚ, ɫɩɟɰɢɮɢɱɧɢ ɡɚ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ. Ɂɚɤɨɧɧɨɬɨ ɭɫɬɚɧɨɜɹɜɚɧɟ ɩɪɟɦɚɯɜɚ ɜɫɹɤɚɤɜɢ ɡɚɛɪɚɧɢ, ɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨ ɜɪɟɦɟɧɧɢ, ɡɚ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ. Ɂɚ ɩɪɢɬɟɠɚɬɟɥɢɬɟ ɧɚ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹ ɨɬ ɬɪɟɬɢ ɫɬɪɚɧɢ ɡɚɤɨɧɧɨɬɨ ɭɫɬɚɧɨɜɹɜɚɧɟ, ɤɨɟɬɨ ɦɨɠɟ ɞɚ ɩɨɪɨɞɢ ɩɪɚɜɨ ɡɚ ɩɪɟɞɨɫɬɚɜɹɧɟ ɧɚ ɭɫɥɭɝɢ, ɫɴɳɨ ɢɡɢɫɤɜɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɟɧ ɨɩɢɬ ɨɬ ɧɚɣ-ɦɚɥɤɨ ɬɪɢ ɝɨɞɢɧɢ ɧɚ ɬɟɪɢɬɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɧɹɤɨɹ ɞɴɪɠɚɜɚ ɱɥɟɧɤɚ, ɤɨɹɬɨ ɟ ɩɪɢɡɧɚɥɚ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɹɬɚ ɜ ɫɴɨɬɜɟɬɫɬɜɢɟ ɫ ɧɚɰɢɨɧɚɥɧɨɬɨ ɣ ɡɚɤɨɧɨɞɚɬɟɥɫɬɜɨ ɢ ɹ ɟ ɭɞɨɫɬɨɜɟɪɢɥɚ ɫɴɫ ɫɜɢɞɟɬɟɥɫɬɜɨ ɩɨ ɫɦɢɫɴɥɚ ɧɚ ɱɥ. 3, ɬ. 3 ɨɬ Ⱦɢɪɟɤɬɢɜɚ 2005/36/ȿɈ ɧɚ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢɹ ɩɚɪɥɚɦɟɧɬ ɢ ɧɚ ɋɴɜɟɬɚ ɨɬɧɨɫɧɨ ɩɪɢɡɧɚɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɢɬɟ ɤɜɚɥɢɮɢɤɚɰɢɢ (Ɉȼ, L 255 ɨɬ 30.09.2005 ɝ.)

4.1. ɍɫɬɚɧɨɜɟɧɢ ɥɢ ɫɬɟ ɡɚɤɨɧɧɨ ɜ ɧɹɤɨɹ ɞɴɪɠɚɜɚ ɱɥɟɧɤɚ ɫ ɰɟɥ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ, ɩɨɫɨɱɟɧɚ ɜ ɬ. 3.1.

Ⱥɤɨ ɫɬɟ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧ/ɚ ɜ ɩɨɜɟɱɟ ɨɬ ɟɞɧɚ ɞɴɪɠɚɜɚ ɱɥɟɧɤɚ, ɦɨɥɹ ɩɪɟɞɨɫɬɚɜɟɬɟ ɢɧɮɨɪɦɚɰɢɹɬɚ ɡɚ ɜɫɹɤɚ ɟɞɧɚ ɞɴɪɠɚɜɚ ɱɥɟɧɤɚ, ɜ ɤɨɹɬɨ ɫɬɟ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧ/ɚ.

Ⱦɚ ɇɟ

Ⱦɨɩɴɥɧɢɬɟɥɧɢ ɤɨɦɟɧɬɚɪɢ: ………………………

Ⱥɤɨ ɫɬɟ ɨɬɝɨɜɨɪɢɥɢ ɫ „Ⱦɚ”, ɜ ɤɨɹ ɞɴɪɠɚɜɚ ɱɥɟɧɤɚ ɫɬɟ ɡɚɤɨɧɧɨ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧ/ɚ?

AT BE BG CY CZ DE DK EE EL ES

FI FR HU IE IT LI LT LU MT NL

PL PT RO SK SV SE UK

4.2. Ɋɟɝɭɥɢɪɚɧɚ ɥɢ ɟ ɬɚɡɢ ɩɪɨɮɟɫɢɹ ɜ ɞɴɪɠɚɜɚɬɚ ɱɥɟɧɤɚ, ɜ ɤɨɹɬɨ ɫɬɟ ɡɚɤɨɧɧɨ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧ/ɚ?

Ⱦɚ ɇɟ

Ⱦɨɩɴɥɧɢɬɟɥɧɢ ɤɨɦɟɧɬɚɪɢ: ………………………

4.3. Ⱥɤɨ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ, ɩɨɫɨɱɟɧɚ ɜ ɬ. 3.1, ɧɟ ɟ ɪɟɝɭɥɢɪɚɧɚ ɜ ɫɬɪɚɧɚɬɚ ɱɥɟɧɤɚ, ɜ ɤɨɹɬɨ ɫɬɟ ɡɚɤɨɧɧɨ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧ/ɚ, ɩɪɢɞɨɛɢɥɢ ɥɢ ɫɬɟ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɟɧ ɨɩɢɬ ɡɚ ɬɚɡɢ ɩɪɨɮɟɫɢɹ ɧɚɣ- ɦɚɥɤɨ ɞɜɟ ɝɨɞɢɧɢ ɩɪɟɡ ɩɨɫɥɟɞɧɢɬɟ 10 ɝɨɞɢɧɢ ɧɚ ɬɟɪɢɬɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɬɚɡɢ ɞɴɪɠɚɜɚ ɱɥɟɧɤɚ?

Ⱦɚ ɇɟ

Ⱦɨɩɴɥɧɢɬɟɥɧɢ ɤɨɦɟɧɬɚɪɢ: ………………………

4.4. ɑɥɟɧɭɜɚɬɟ ɥɢ ɜ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ ɨɪɝɚɧɢɡɚɰɢɹ ɢɥɢ ɟɤɜɢɜɚɥɟɧɬɟɧ ɧɚ ɧɟɹ ɨɪɝɚɧ?

Ⱦɚ ɇɟ

Ⱥɤɨ ɨɬɝɨɜɨɪɴɬ ȼɢ ɟ „Ⱦɚ”, ɦɨɥɹ ɩɨɫɨɱɟɬɟ ɨɪɝɚɧɢɡɚɰɢɹɬɚ, ɤɚɬɨ ɞɚɞɟɬɟ ɫɴɨɬɜɟɬɧɚɬɚ ɢɧɮɨɪɦɚɰɢɹ ɡɚ ɤɨɧɬɚɤɬ ɢ ɜɚɲɢɹ ɪɟɝɢɫɬɪɚɰɢɨɧɟɧ ɧɨɦɟɪ.

………………………

Ɋɟɝɢɫɬɪɢɪɚɧ/ɚ ɥɢ ɫɬɟ ɜ ɬɴɪɝɨɜɫɤɢ ɪɟɝɢɫɬɴɪ ɢɥɢ ɜ ɞɪɭɝ ɩɭɛɥɢɱɟɧ ɪɟɝɢɫɬɴɪ?

Ⱦɚ ɇɟ

Ⱥɤɨ ɨɬɝɨɜɨɪɴɬ ɜɢ ɟ „Ⱦɚ”, ɦɨɥɹ ɩɨɫɨɱɟɬɟ ɜ ɪɟɝɢɫɬɴɪɚ, ɤɚɬɨ ɞɚɞɟɬɟ ɫɴɨɬɜɟɬɧɚɬɚ ɢɧɮɨɪɦɚɰɢɹ ɡɚ ɤɨɧɬɚɤɬ ɢ ɜɚɲɢɹ ɪɟɝɢɫɬɪɚɰɢɨɧɟɧ ɧɨɦɟɪ.

………………………

ɉɨɞɥɟɠɢɬɟ ɥɢ ɧɚ ɨɞɨɛɪɟɧɢɟ ɢɥɢ ɧɚɛɥɸɞɟɧɢɟ ɨɬ ɤɨɦɩɟɬɟɧɬɟɧ ɚɞɦɢɧɢɫɬɪɚɬɢɜɟɧ ɨɪɝɚɧ?

Ⱦɚ ɇɟ

Ⱥɤɨ ɨɬɝɨɜɨɪɴɬ ɜɢ ɟ „Ⱦɚ”, ɦɨɥɹ ɩɨɫɨɱɟɬɟ ɚɞɦɢɧɢɫɬɪɚɬɢɜɧɢɹ ɨɪɝɚɧ, ɤɚɬɨ ɞɚɞɟɬɟ ɫɴɨɬɜɟɬɧɚɬɚ ɢɧɮɨɪɦɚɰɢɹ ɡɚ ɤɨɧɬɚɤɬ.

………………………

5. ɉɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ ɡɚɫɬɪɚɯɨɜɤɚ

5.1. ɂɦɚɬɟ ɥɢ ɡɚɫɬɪɚɯɨɜɚɬɟɥɧɨ ɩɨɤɪɢɬɢɟ ɢɥɢ ɞɪɭɝ ɜɢɞ ɥɢɱɧɚ ɢɥɢ ɤɨɥɟɤɬɢɜɧɚ ɡɚɳɢɬɚ ɫ ɨɝɥɟɞ ɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɧɚ ɨɬɝɨɜɨɪɧɨɫɬ, ɜɴɡɧɢɤɜɚɳɚ ɨɬ ɭɩɪɚɠɧɹɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɩɪɨɮɟɫɢɹɬɚ, ɩɨɫɨɱɟɧɚ ɜ ɬ. 3.1?

Ⱦɚ ɇɟ

Ⱦɨɩɴɥɧɢɬɟɥɧɢ ɤɨɦɟɧɬɚɪɢ: ………………………

6. ɉɪɢɥɨɠɟɧɢ ɞɨɤɭɦɟɧɬɢ:

…………………………………………………………………………………………………

Ⱦɚɬɚ: ɉɨɞɩɢɫ ɧɚ ɞɟɤɥɚɪɚɬɨɪɚ: