Решение № 14935 от 8 декември 2009 г. по административно дело № 12183 от 2009 г.

РЕШЕНИЕ № 14935 от 8 декември 2009 г. по административно дело № 12183 от 2009 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светлана Йонкова, и членове: Таня Радкова, Галина Солакова, Севдалина Червенкова и Любомира Мотова, с участието на секретар-протоколиста Григоринка Любенова разгледа административно дело № 12183 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд – петчленен състав, II колегия, докладвано от съдията Любомира Мотова.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на „Екофарм“ – ЕООД, и „Екофарм груп“ – АД, София, против решение № 9495/13.07.2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело № 14208/2008, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № РД-УС-04-19 от 18.02.2008 г. на УС на НЗОК.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество за отмяна на оспореното решение на УС на НЗОК, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответната страна НЗОК оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия, намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение от страни по делото, за които то е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на шесто отделение на ВАС приема, че като необнародвано оспореното решение на УС на НЗОК не представлява подзаконов нормативен акт, който може да бъде обжалван по реда на АПК. Решението представлява законосъобразен акт, съдържащ разпоредби, развиващи и допълващи нормите на чл. 55 ЗЗО.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

С определение № 12167 от 13.11.2008 г. на ВАС, 5-членен състав, II колегия, постановено по адм. дело № 11908/2008, е прието, че компетентен да се произнесе по жалбата срещу решение № РД-УС-04-19 от 18.02.2008 г. на УС на НЗОК е ВАС, тъй като е подзаконов нормативен акт от категорията на актовете по § 11а, т. 2 ПЗР ЗЗО, съгласно който при отсъствие на сключен НРД за 2008 г., считано от 1 януари 2008 г. се прилагат определените от УС на НЗОК условия по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗЗО относно обема, цените и методиката за заплащане на медицинската помощ по чл. 45 – в случая по т. 11. Указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото – чл. 224, ал. 1 АПК.

Следователно квалифицирането на оспорваното решение на УС на НЗОК като подзаконов нормативен акт е задължително.

Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват. Това правило е конкретизирано с нормите на чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК, предвиждащи обнародване в „Държавен вестник“ на нормативните административни актове. Съгласно чл. 55, ал. 6 ЗЗО НРД и решенията на УС на НЗОК по ал. 3, т. 2 (вкл. за условията по чл. 55, ал. 1, т. 4, каквото е процесното) се обнародват в „Държавен вестник“ и са задължителни за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите. Публикуването на нормативните актове е началният момент, от който те произвеждат действие. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен ако в тях е определен друг срок. Чрез обнародването на нормативния акт не се изразява съдържащото се в него волеизявление, а той се довежда до знанието на правните субекти. В този смисъл обнародването не е част от формата на акта, а елемент от предписаната от Конституцията (чл. 5, ал. 5), чл. 37 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК процедура по издаването на нормативните административни актове и неизпълнението му е съществено нарушение на тези процесуални правила, защото е пречка актът да произведе правно действие. Поначало този порок води до унищожаемост на акта, затова необнародван нормативен административен акт може да бъде саниран чрез незабавното му обнародване в „Държавен вестник“.

Необнародваният нормативен административен акт не произвежда целеното му с неговото издаване правно действие и затова, ако бъде приложен, преди да бъде публикуван, ще е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание (при липсващо нормативно основание). Приложеният необнародван акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Затова в този случай допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му – липсата на обнародване, вече е особено съществено и такъв нормативен акт е нищожен. Обявяването на неговата нищожност има за последица невъзможност този акт да бъде саниран чрез последващо обнародване.

В този случай УС на НЗОК е привел в изпълнение обжалвания и непубликуван акт, като е приел предложения от адресатите на акта (притежатели на разрешения за употреба) за допълнителни търговски отстъпки и е подписал допълнителни споразумения с тях. Следователно непубликуваният акт е приложен, поради което следва да бъде обявен за нищожен по изложените мотиви за особено съществено нарушение на процесуалните правила.

Необнародването на нормативен административен акт не води до невъзможност за неговото оспорване, както неправилно се приема в обжалваното решение. Ако се възприеме това становище, означава да се признае възможността на административните органи да прилагат подзаконови актове без обнародването им, както и да ги направят необжалваеми с непубликуването им.

Като е отхвърлил жалбата срещу приложен, но необнародван нормативен административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което актът да бъде прогласен за нищожен.

При този изход на делото разноските са в тежест на ответната страна, но не се присъждат в полза на касаторите, тъй като няма своевременно направени искания за това.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,

РЕШИ :

Отменя решение № 9495 от 13.07.2009 г. на Върховния административен съд – шесто отделение, постановено по адм. дело № 14208/2008, и вместо него постановява:

Обявява нищожността на решение № РД- УС-04-19 от 18.02.2008 г. на УС на НЗОК.

Решението е окончателно. Решението подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ и влиза в сила от деня на обнародването му.

Председател: К. Пенчев