Решение за приемане на процедурни правила за обсъждане на Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и докладите за дейността и прилагането на закона на Върховния касационен съд и съдилищата, Върховния административен съд и административните съдилища, Главна прокуратура и разследващите органи

РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за обсъждане на Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и докладите за дейността и прилагането на закона на Върховния касационен съд и съдилищата, Върховния административен съд и административните съдилища, Главна прокуратура и разследващите органи

Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 и 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт, чл. 75б и § 2 от допълнителните разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ : Приема процедурни правила за обсъждане на Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и докладите за дейността и прилагането на закона на Върховния касационен съд и съдилищата, Върховния административен съд и административните съдилища, Главна прокуратура и разследващите органи, както следва:

1. Обсъждането на доклада започва в съответствие с реда, предвиден в чл. 75б, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2. Представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) или упълномощен негов член представя съответния доклад, включително и обобщена информация за проведеното обсъждане на доклада в Съвета.

3. Възможност за изказване на вносителя на съответния доклад във ВСС—председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС), Главния прокурор, с което се дава допълнителна информация във връзка с изготвянето на доклада и обобщаването на данните за дейността, съответно на съдилищата, прокуратурите и разследващите органи в България—до 10 мин.

4. Обсъждане на представения доклад, като в рамките на обсъждането могат да се задават принципни въпроси относно дейността на органите на съдебната власт, прилагането на закона и необходимостта от предприемане на законодателни промени с цел подобряване ефективността на съдебната система.

5. Отговори и изразяване на отношение във връзка с поставените въпроси от страна на представителите на ВСС, включително на Инспектората към ВСС, и председателите на ВКС, ВАС и Главния прокурор.

6. Приемане на решение по доклада в съответствие с чл. 75б, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Решението е прието от 40-то Народно събрание на 18 септември 2008 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:

Георги Пирински

3715

ОБРЪЩЕНИЕ на 40-то Народно събрание към гражданите на Република България по повод 100 години от провъзгласяването на Независимостта на бъл- гарската държава

Сънародници, На 22 септември отбелязваме 100-годишнината от провъзгласяването на Независимостта на българската държава. Безспорно това е върховен исторически акт, осъществил възрожденския идеал за свободна и независима България и издигнал достойнството на българската нация.

Тридесет години след Освобождението България продължава да бъде васална държава. След решенията на Берлинския конгрес, разпокъсал българските земи и въпреки успеха на Съединението от 1885 година свободата на българите не е желаната от тях и те не се чувстват пълноправен господар на съдбините си.

Независимо от политическите превратности и ограничения, през този период българската нация преживява завиден стопански и културен възход и се превръща във водеща сила на европейския югоизток. На Европа се демонстрира изключителният потенциал на българската нация, жизнеността на един хилядолетен народ, който едва през 1879 година утвърждава в своята демократична Конституция основните европейски политически и духовни ценности.

Провъзгласяването на Независимостта през 1908 година е недвусмислен израз на новото самочувствие и себеуважение на българската нация и на вярата, че може да осъществи едно величаво дело в неблагоприятна за националните ни интереси външнополитическа среда.

Към условията за успеха на справедливия исторически акт се прибавят и проличалите много ясно забележителни умения на младата българска дипломация—да осигури международната подкрепа за Независимостта ни в сложни условия.

Днес, 100 години по-късно, България е парламентарна република с демократична конституция, гарантираща разделението на властите и техните отговорности. Нашата държава възстанови своята европейска идентичност и днес е пълноправен член на Европейския съюз.

Пред нас е предизвикателството да служим на националните приоритети със същата политическа отговорност и държавническа мъдрост, с която предците ни защитиха националните интереси на България, провъзгласявайки Независимостта.

Честването на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България е импулс за развитие на пълноценен и отговорен политически живот за една демократична, справедлива и богата държава.

Сънародници, През изминалите 130 години България успешно извоюва осъществяването на няколко значими национални каузи—Освобождението, Съединението, Независимостта и присъединяването към Европейския съюз. Това са безспорните предпоставки за прогреса на българската нация.

Нека черпим сили и вдъхновение от строителите на Независимостта на съвременна България!

Обръщението е прието от 40-то Народно събрание на 19 септември 2008 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:

Георги Пирински