Решение № 9943 от 22 октомври 2007 г. по административно дело № 4330 от 2007 г.

РЕШЕНИЕ № 9943 от 22 октомври 2007 г. по административно дело № 4330 от 2007 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Александър Еленков, и членове: Милка Панчева, Тодор Тодоров, при участието на секретар-протоколиста Росица Тодорова разгледа адм. д. № 4330 по описа на Върховния административен съд—шесто отделение, за 2007 г., докладвано от председателя Александър Еленков.

Производство по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Румяна Стоева Георгиева от Варна срещу Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с ПМС № 364 от 27.ХII.2006 г. и обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 1 от 5.I.2007 г. (в сила от 1.I.2007 г.). Жалбата е подадена в срока по чл. 187, ал. 1 АПК от лице, което има правен интерес от търсената съдебна защита по смисъла на чл. 186, ал. 1 на същия кодекс и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Формално с жалбата е оспорена цялата наредба, но от изложените в нея фактически доводи се вижда, че всъщност тя е насочена срещу разпоредбите на чл. 8, ал. 1—4, с които е въведено изискване за заявяване на банкова сметка за получаване на обезщетенията и помощите, както и срещу разпоредбите на чл. 23 и чл. 31, ал. 1, които установяват 30-дневен срок за изплащане на обезщетенията и паричните помощи, респ. за издаване на разпореждане за отказ на такова плащане.

Според § 4 от преходните и заключителните разпоредби на оспорената наредба тя е приета на основание чл. 40, ал. 5 и чл. 41, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), които се намират в раздел I “Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване”, но поради законово препращане са приложими и за обезщетенията и помощите по останалите раздели на глава четвърта “Обезщетения” на Кодекса за социално осигуряване. В чл. 1, ал. 1 от наредбата са изброени паричните обезщетения и паричните помощи, редът и начинът на чието изчисляване и изплащане тя регламентира. Едно от тези обезщетения е паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

Предназначението на това обезщетение е да замести дохода, нереализиран поради настъпилата нетрудоспособност. Този извод следва от разпоредбата по чл. 40, ал. 1 КСО, която признава на осигурените лица “право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност”. Това предназначение на обезщетението за временна неработоспособност налага то да бъде изплащано на осигурените лица във времето, когато те биха получили доход от трудова дейност, ако не бе възникнала временната им неработоспособност поради общо заболяване.

За паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на работниците и служителите чл. 152, ал. 1 от Кодекса на труда от 1951 г. (текстът е в дял III “Държавно обществено осигуряване”, отменен с § 12, т. 1 ПЗР на КСО) разпореждаше, че то “се дава от първия ден на настъпване на нетрудоспособността”, а § 71, ал. 1 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отменен с § 1, т. 1 от заключителните разпоредби на ПМС № 263 от 30.ХII.1999 г.) прогласяваше правилото, че паричното обез- щетение за временна неработоспособност се изплаща в сроковете, установени за плащане на заплатите.

Това разрешение на въпроса в какъв срок от установяването на временната неработоспособност на работника или служителя следва да му бъде изплатено паричното обезщетение, частично заместващо изгубеното трудово възнаграждение, несъмнено надхвърляше изискването по чл. 3, ал. 2 от Конвенцията относно осигуровката болест на работниците от индустрията и търговията (Сборник от международни договори на България, том II, 1994 г.) правото на обезщетение да бъде свързано с изтичането на един срок за чакане най-много 3 дни.

Правилото, че паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща в сроковете, установени за плащане на заплатите на работниците и служителите, се прилагаше и при действието на Кодекса за социално осигуряване.

За пръв път сега оспорената наредба установява друго правило—паричните обезщетения и помощи се изплащат от ТП на НОИ на правоимащите лица поотделно за всеки месец в 30-дневен срок от представянето на документите по чл. 3 (така гласи чл. 23 от наредбата), а ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения, или упълномощено от него длъжностно лице издава разпореждане за отказ в 30-дневен срок от датата на получаване на документите по чл. 3 (така гласи чл. 31, ал. 1 от наредбата). Това ново правило обаче е в противоречие с правилото на чл. 3, ал. 2 от цитираната по-горе конвенция, а тя е в сила за България и е част от нейното вътрешно право (чл. 5, ал. 4 от Конституцията). Нещо повече—това ново правило е в противоречие и с целта на КСО да бъде установена закрила на работниците и служителите (хората на наемния труд) срещу липсата на доходи от трудова дейност поради временна или трайна неработоспособност. Затова настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че по отношение на чл. 23 и чл. 31, ал. 1 от оспорената наредба, в частта, с която е установен 30-дневен срок за плащане на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност, респ. за издаване на разпореждане за отказ да бъде изплатено такова обезщетение, са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и 5 във връзка с чл. 184 АПК—противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което посочените разпоредби на оспорената наредба следва да бъдат отменени в тези им части. Вярно е, че те касаят и другите категории осигурени лица, които не са обхванати от Конвенцията относно осигуровката болест на работниците от индустрията и търговията, но поради липса на техническа възможност тези лица да бъдат отделени от задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 1, 2, ал. 3, т. 5 и 6, и ал. 5 КСО, за които конвенцията е приложима, отменителният диспозитив на това решение следва да обхване изцяло изразите, недопустимо установяващи обсъдения 30-дневен срок.

Жалбата на Румяна Стоева Георгиева е неоснователна в частта, с която е оспорено правилото, че паричните обезщетения и помощи при временна неработоспособност и трудоустрояване се изплащат по заявена от осигурените лица банкова сметка (чл. 8 от оспорената наредба). Това правило е установено с разпоредбата на чл. 40, ал. 3, изр. първо КСО, според която разпоредба “паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка”. Следователно в тази є част оспорената наредба не противоречи на закона, поради което жалбата на Румяна Стоева Георгиева следва да бъде отхвърлена в съответната є част.

При този изход на правния спор, заявен с жалбата на Румяна Стоева Георгиева, направените от жалбоподателката по делото съдебни разноски следва да є бъдат възстановени от бюджета на Министерския съвет—чл. 143, ал. 1 АПК.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ : Отменя чл. 23 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с ПМС № 364 от 27.ХII.2006 г. и обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 1 от 5.I.2007 г., в частта относно думите “в 30-дневен срок от представянето на документите по чл. 3—8, 12 и 15”.

Отменя чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване в частта относно думите “в 30-дневен срок от датата на получаване на документите по чл. 3—8, 12, 14 и 15”.

Отхвърля в останалата є част като неоснователна жалбата на Румяна Стоева Георгиева от Варна срещу Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с ПМС № 364 от 27.ХII.2006 г. и обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 1 от 5.I.2007 г.

Осъжда Министерския съвет на Република България да заплати на Румяна Стоева Георгиева от Варна сумата от 25 лв. за направените от нея разноски по делото (10 лв. държавна такса и 15 лв. такса за обнародване на жалбата в “Държавен вестник”).

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Председател: К. Пенчев