Тълкувателно постановление № 3 от 7 юни 2007 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по т.д. № 4 от 2007 г.

ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 от 7 юни 2007 г.

Върховният административен съд на Република България—Общо събрание на съдиите, в съдебно заседание на 8.V.2007 г. разгледа тълкувателно дело № 4/2007 г., докладвано от съдията Йовка Дражева.

Председателят на Върховния административен съд на основание чл. 259, ал. 1 АПК е направил искане до общото събрание на съдиите от Върховния административен съд за произнасяне с тълкувателно постановление по въпроса: “В кои случаи е налице поведение, несъвместимо с морала, и действия, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.).”

В искането се посочва, че в съдебната практика има противоречиви становища по прилагането на посочената правна норма. Според едното от тях управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол е нарушение на служебната дисциплина по чл. 234 ЗМВР (отм.) и основание за уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.). Служителят на МВР е длъжен както по времето, когато е на служба, така и в свободното си време да има поведение, което да съответства на изискванията към заеманата от него длъжност, предвид чл. 209, ал. 2 ЗМВР(отм.). Без значение дали деянието представлява и закононарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДП), или е престъпление по Наказателния кодекс (НК), защото съгласно чл. 235, ал. 1 ЗМВР(отм.) държавните служители в МВР се наказват по реда на този закон с предвидените в него дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда. Според другото становище това деяние не е нарушение на служебната дисциплина, защото не е извършено при или по повод изпълнение на служебни задължения. За поведение извън службата дисциплинарна отговорност се носи само ако законът предвижда съответното нарушение да бъде и нарушение на служебната дисциплина.

Ако има данни, че деянието е престъпление, уволнението може да стане само по чл. 239, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.) при осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна служба. Основание за дисциплинарно наказание по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) е налице, ако обект на нарушения са отношения, свързани с етични правила и норми на поведение.

В искането се посочва, че има противоречива съдебна практика и при следните случаи: кражби и присвоявания, непристойно поведение след употреба на алкохол, нерегламентирани контакти с лица от криминалния контингент, нарушаване на служебни задължения, подаване на декларация с невярно съдържание във връзка с установяване несъвместимост за заемане на длъжност. Според едното становище това са случаи за дисциплинарно наказание по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.). Според другото становище в тези случаи няма нарушения на морални норми. За да е основание за уволнение, нарушението на закона трябва да е предвидено като дисциплинарно нарушение. Има противоречиви съдебни актове и по въпроса дали чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) съдържа една или две хипотези за дисциплинарно наказание.

Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

I Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР. Личният състав на МВР се състои от държавни служители, които могат да бъдат офицери, сержанти или граждански лица и лица, работещи по трудово правоотношение. Възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения на офицери и сержанти се урежда от ЗМВР, на държавни служители—граждански лица, се уреждат от този закон, а съгласно чл. 192, ал. 3 ЗМВР (отм.) за неуредените случаи се прилага Законът за държавния служител (ЗДС). Основанията за дисциплинарна отговорност обаче на всички държавни служители в МВР са регламентирани в ЗМВР. Дисциплинарното нарушение е вид правонарушение на установени дисциплинарни правила за определен вид лица, което поражда дисциплинарна отговорност. За да е налице нарушение на служебната дисциплина, трябва преди всичко обстоятелството, ангажиращо дисциплинарната отговорност, да е настъпило след възникване на служебното правоотношение. По смисъла на чл. 234 ЗМВР(отм.) нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началници на служби, извършването на действия, с които се нарушава установеният обществен ред.

Следователно тук се наблюдават две групи дисциплинарни нарушения:

а) първа група нарушения—на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност, които са регламентирани в правни източници, заповеди на ръководството на МВР и на началниците на служби;

б) втора група нарушения—на установения обществен ред.

Основните дейности, принципи и задачи на МВР са конкретно и изчерпателно посочени в чл. 4, 6 и 7 ЗМВР (отм.). Сред основните задачи на МВР по чл. 6, т. 1 ЗМВР (отм.) са защитата на националната сигурност и обществения ред. В този закон под “обществен ред” законодателят разбира установените в държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, които определят поведението на хората в процеса на обществения живот. Начинът на опазването му става със средства и при упражняване на правомощия, изчерпателно посочени със ЗМВР. Нарушения по смисъла на чл. 234 ЗМВР (отм.) на “установения обществен ред” са налице, когато служителят има поведение, насочено срещу правовия ред, нарушава важни държавни, обществени и лични интереси като общественото и личното спокойствие, правата и свободите на хората, дейността на държавните и недържавните институции и органи или съществено засяга нормите на морала, нравствеността.

Съгласно чл. 209, ал. 2 ЗМВР (отм.) офицерите и сержантите са длъжни да изпълняват извън службата и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на министерството, включително да се намесват за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на противоправни действия. С разпоредбата по чл. 28 от Закона за държавния служител (ЗДС), който е общ закон, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба. Принцип на дисциплинарната отговорност е, че такава се следва само ако служителят при, по повод, във връзка с изпълнение на служебни задължения е допуснал виновни нарушения на служебни задължения. По отношение на полицейските служители обаче законодателят не е спазил този принцип докрай. От цитираните разпоредби на чл. 28 ЗДС, чл. 209 и 234 ЗМВР (отм.) може да се направи извод, че с оглед задачите и дейността на МВР законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата. Следователно дисциплинарна отговорност се ангажира и в случаите на действия, с които са допуснати правонарушения по други действащи в държавата закони (извън ЗМВР) или са морално укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни задължения. Така отговорността на държавните служители в МВР е различна от дисциплинарната отговорност по действащия Кодекс на труда, като нарушенията на установения обществен ред представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание и за наказателна или административнонаказателна отговорност—чл. 235, ал. 1 ЗМВР (отм.).

II Налице е противоречива практика по въпроса дали чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) съдържа една или две хипотези за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Едното становище е, че тук попадат както случаи на “поведение, несъвместимо с морала”, така и на “действия, уронващи престижа на службата”. Според другото становище нормата урежда хипотезите на “поведение, несъвместимо с морала, което води до уронване престижа на службата”. Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд намира за правилно второто становище. Аргументите за това тълкуване са в мястото на наказанието по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) в системата на наказания по Закона за Министерството на вътрешните работи и в правилника за приложението му.

Разпоредбата на чл. 238 ЗМВР (отм.) посочва видовете наказания, които се налагат за нарушения на служебната дисциплина. Видовете нарушения на служебната дисциплина и предвидените за тях наказания се определят с правилника за прилагането на закона. Особеното на групата нарушения по чл. 239, ал. 1 ЗМВР (отм.) е, че нормата е императивна, защото в тези случаи задължително се налага наказанието “уволнение”. Това я различава от правната норма по чл. 239, ал. 2 ЗМВР (отм.), която също предвижда “уволнение” за “други тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставане на служба”, конкретизирани в чл. 204, ал. 2 ППЗМВР (отм.), но наказанието не е задължително. Затова за случаите по чл. 239, ал. 2 ЗМВР (отм.) е допустима преценката по чл. 240, ал. 3 ЗМВР (отм.) и възможността да се наложи друг вид наказание според тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба. Но в хипотезите по чл. 239, ал. 1, т. 1—5 ЗМВР (отм.) такава преценка е изключена. Следователно, за да е предвидил задължително дисциплинарно наказание “уволнение”, законодателят е имал предвид изключително тежки нарушения на служебната дисциплина.

Друга особеност на случаите по чл. 239, ал. 1, т. 1—5 ЗМВР (отм.) е, че нарушенията не са задължително свързани с изпълнение на служебните задължения на служителите в МВР. Те обхващат както типични дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина като неявяване на работа без уважителни причини в два последователни дни (чл. 239, ал. 1, т. 3), нелоялност към институциите на политическата система в Република България (чл. 239, ал. 1, т. 2), демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо началник или подчинен (чл. 239, ал. 1, т. 4), така и случаи на осъждане за умишлено престъпление от общ характер (чл. 239, ал. 1, т. 1) и “поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата” (чл. 239, ал. 1, т. 5). Законодателят затова и използва общия термин “случаи” с цел да обхване като основание за дисциплинарна отговорност разнородни тежки противоправни прояви на служителя, а с хипотезата по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) и поведение, несъвместимо с морала.

За да се установи кои случаи са толкова тежки нарушения на служебната дисциплина, че следва да се накажат задължително с дисциплинарно наказание “уволнение” по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.), следва да се разгледа системата на наказания по ЗМВР и ППЗМВР и как законодателят степенува по тежест подобни нарушения и вида на предвидените за тях наказания:

а) съгласно чл. 200, ал. 1, т. 4 ППЗМВР (отм.) за “неморално поведение” е предвидено наказание “писмено предупреждение”;

б) за “злепоставяне на служители от МВР, грубо нарушаване на служебната етика или поведение, уронващо престижа на държавните служители в МВР”, чл. 201, ал. 1, т. 5 ППЗМВР (отм.) предвижда наказание “порицание”;

в) ако в резултат на нарушенията по чл. 201, ал. 1 ППЗМВР (отм.) са настъпили “значителни вредни последици”, предвиденото наказание е “понижаване в звание или в ранг за срок 6 месеца”;

г) най-тежкото наказание “уволнение” се предвижда по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) за “поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата”.

Законодателят е използвал съюза “и”, което означава кумулативност на двете условия в правната норма. В разпоредбата по чл. 201, ал. 1, т. 5 ППЗМВР (отм.) е използван съюзът “или”, предвид алтернативността на двете предвидени хипотези. Поведение, несъвместимо с морала, може да представлява действие или бездействие. А действие, уронващо престижа, безспорно изисква външно изразен волеви акт на нарушителя. Въпреки неудачната в случая законодателна техника при направеното логическо, граматическо и систематическо тълкуване се налага извод, че дисциплинарно наказание по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) се предвижда за такова поведение, което е несъвместимо с наложените в обществото морални норми и принципи и същото е уронващо престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието “дисциплинарно уволнение”. Не може да се възприеме другото становище, застъпено в някои съдебни актове, че са налице две алтернативни хипотези за дисциплинарна отговорност, защото то не прави ясно разграничение между отделните дисциплинарни нарушения и предвидените за тях различни по тежест дисциплинарни наказания.

III Приложение на чл. 329, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) и елементи на фактическия състав.

1. Обществените отношения едновременно се регулират от различни социални норми: правни, морални, религиозни. Видът на социалната норма се определя от вида на регулираните обществени отношения, а това определя различния начин, по който се осигурява изпълнението на съответната норма, нейната задължителност. Моралът представлява система от принципи, понятия и неписани правила за нравствено поведение в обществото към определен исторически момент, постепенно формирани като общопризнати изисквания за поведение във всички области на обществения живот. Възникват, когато има ясни критерии и разбирания за това кое е дължимото поведение на човека към обществото, прави се разграничение какви са моралните права и задължения, а при съпоставяне между фактическото и дължимото поведение се дава морална оценка. Отличителна черта на моралните норми от законовите е, че те са неписани правила за поведение и не възникват на основата на властнически актове. Включването им в Етичен кодекс не променя тази им особеност. Поради това по принцип не се санкционират от държавата. Начинът, по който се гарантира спазването им, е неодобрението на съответното нарушение от останалите членове на обществото. Автор на морална оценка може да бъде всеки, като се използват морални категории каквито са добро-зло, справедливо-несправедливо, правилно-неправилно, честно-нечестно, порядъчно-непорядъчно и т. н. Обратно—държавната санкция се налага само от натоварени с такива правомощия държавни органи.

Поради тази специфика на моралните норми в едната група съдебни решения е застъпено разбирането, че когато морално укорими деяния са забранени със закон, те престават да се разглеждат като нарушения на морала и не могат да се санкционират с уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.). В другата група съдебни актове са развити мотиви, че щом едно деяние е незаконно, то е и неморално. По делата шофирането от служители на МВР след употреба на алкохол е представлявало или нарушение по Закона за движението по пътищата (ЗДП), или престъпление по Наказателния кодекс (НК) в зависимост от концентрацията на алкохол в кръвта.

Деяние, което подлежи на санкциониране като престъпление или като административнонаказателно нарушение, може в същото време да представлява основание за дисциплинарна отговорност по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) предвид разпоредбата по чл. 235 ЗМВР (отм.), която допуска за едно и също нарушение служителят да носи дисциплинарна, наказателна и административнонаказателна отговорност. Важното е не съотношението на основанието за дисциплинарно уволнение към основанията за наказателна или административнонаказателна отговорност. Едно деяние може да засегне различни обществени отношения, ако едно и също човешко поведение се регулира едновременно от правни и от морални норми. Затова е възможно конкретно деяние да представлява закононарушение, но от гледна точка на морала да е оправдано, ако е извършено примерно в името на висши морални ценности, каквито са човешкият живот и здраве. Неправилно е становището, че ако държавата санкционира определено деяние като престъпление или административно нарушение, то не може вече да се разглежда като морално укоримо. Както е вярно и обратното—едно поведение, несъвместимо с морала, може и да не представлява закононарушение. Но за да се определи едно поведение като несъвместимо с морала, трябва да има яснота в обществото кое е това поведение, което е съвместимо с него. Всеки случай подлежи на самостоятелна преценка и следва да се преценява от гледна точка на действащите към определен исторически момент морални принципи, идеали и морални норми и според разбиранията в обществото за добро и зло, правилно и неправилно и т. н. Важно е намирането на точен критерий и принцип, въз основа на които хипотезите по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) да се разграничат от всички останали основания за дисциплинарна отговорност. Защото всяко нарушаване на дисциплинарни правила може да бъде предмет на негативна морална оценка от работодателя, от професионалната общност или от цялото общество. За приложението на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) е от значение кога едно поведение се оценява с морални категории и това е основание за дисциплинарно наказание.

2. Случаи, в които не е налице хипотезата по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.).

По общото правило на чл. 234 ЗМВР (отм.) нарушенията на служебната дисциплина са обединени в две групи, като в първата група попадат виновно неизпълнение на служебни задължения, чийто източник са разпоредбите на

ЗМВР, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началници на служби. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация и нормата по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) е неприложима, тъй като субективната морална оценка на наказващия орган не е елемент на фактическия състав. Не е задължително нарушението да е извършено в работно време. Съобразно заеманата длъжност служителите в МВР имат задължения, които следва да изпълняват по всяко време. Това са например задълженията за съхраняване, опазване и използване на взривни вещества, боеприпаси, оръжие, имущество, картотеки, документи, опазване на класифицирана информация и т. н.

В случаите на явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи поради употребата на алкохол или на наркотично вещество, деянието представлява дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 10 ППЗМВР (отм.) и се наказва с “порицание”. Ако от него са настъпили значителни вредни последици, се налага следващото по тежест наказание по чл. 202, ал. 1 ППЗМВР (отм.) “понижаване в звание” или “понижаване в ранг за срок от 6 месеца до една година”. Задължението за явяване на работа в състояние, което да позволява изпълнение на служебните задължения, е регламентирано в ППЗМВР (отм.), поради което за нарушаването му се предвиждат посочените санкции, но не и тази по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.).

Други случаи, в които моралната оценка на деянието също е без значение и не е налице основание за наказание по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.), са тези, при които във връзка с изпълнение на служебни задължения са извършени присвояване или кражби, нарушаване на правилата за достъп до информация с користна цел или разгласяването є пред други лица извън предвидения по закона ред. Тези действия представляват използване на служебното положение за лична изгода или за изгода на трето лице, или са злоупотреба с власт или доверие, извършени са във връзка със служебни задължения, регламентирани със Закона за МВР, издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди на ръководството, представляват нарушения на служебната дисциплина, а наказанията са предвидени в чл. 201, ал. 1, чл. 202 и 204 ППЗМВР (отм.).

3. В приложението на правната норма по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) попадат втората група нарушения на служебната дисциплина по чл. 234 ЗМВР (отм.)—тези, с които се нарушава установеният обществен ред, т. е. нарушенията на правовия ред или на морала, и могат да бъдат групирани по следния начин:

а) Когато с деянието не са нарушени служебни задължения, свързани със заеманата длъжност, чийто източник са ЗМВР, издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове или заповеди на ръководството на МВР или началниците на служби, но поради нарушение на морални норми поведението се преценява като “неморално” или “несъвместимо с морала”. В зависимост от случая наказанието се квалифицира по чл. 200, ал. 1, т. 4 или по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.). В тези фактически състави не се включват нарушенията на служебни задължения, регламентирани по посочения по-горе, а моралната негативна оценка, която се дава от наказващия орган. Видът на наказанието зависи от тежестта на извършеното, оценката от наказващия орган и настъпването на другите посочени в правната норма обстоятелства.

Примерно полицейският служител е допуснал привилегировано отношение или дискриминация на базата на пол, раса, език, религия, образование, политическа принадлежност, произход, етническа принадлежност и т. н., но не е нарушил конкретни правила за изпълнение на служебни задължения. Тук попадат и случаите, когато във връзка с изпълнение на служебните задължения служителят е проявил нетактичност, грубост или унизително отношение към задържано лице, жертва или свидетел на произшествие или престъпление. Налице е основание за наказание по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.), ако поведението в конкретния случай се преценява като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата.

б) Когато с деянието не е нарушен правовият ред, поведението няма връзка със служебните задължения, ако същото е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, е налице основание за уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.).

в) Случаите, при които деянието няма връзка със служебните задължения, но представлява нарушение на правовия ред.

Елемент на фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) не е самото деяние като нарушение на установения обществен ред, включително на моралните норми, а негативната морална оценка, която е дадена от наказващия орган на извършеното като “несъвместимо с морала”. И това е така, защото моралните норми за поведение не са конкретизирани, писани норми. Заради разширения обхват на дисциплинарната отговорност на държав- ните служители в МВР няма значение дали деянието представлява и престъпление или административно нарушение. За целите на дисциплинарното производство е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала. Законодателят не е вменил в задължение на наказващия орган да дава правна квалификация на поведението на служителите съобразно цялото действащо законодателство, тъй като ръководните органи в МВР не са правораздавателни органи. Разбира се, ако за определено деяние има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, ще бъде наложено дисциплинарно уволнение на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.). Но по много причини за определено деяние е възможно нарушителят да не понесе наказателна отговорност, което не изключва неговата дисциплинарна отговорност.

Мястото и времето на извършване на нарушението са без значение, защото това не е елемент на фактическия състав. От значение е какво е нарушението на служебната дисциплина и дали деянието има връзка с изпълнение на служебно задължение. Шофирането след употреба на алкохол в личното свободно време може да се прецени като поведение, несъвместимо с морала, и е основание за дисциплинарна отговорност по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.), ако поведението е и уронващо престижа на службата. Обществото ни има изградено ясно отрицателно отношение към шофиране на МПС след употреба на алкохол поради изключителната степен на обществена опасност на такъв вид поведение и тежките вредни последици: смърт, телесни повреди, имуществени вреди. По делата е установено, че министърът на вътрешните работи всяка година е издавал със заповед забрана за служителите на МВР да шофират след употреба на алкохол под страх от дисциплинарно уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.). Това съответства на обществената нагласа за дисциплиниране на шофьорите с цел същите да бъдат мотивирани към отговорно поведение. Обществото реагира особено чувствително, когато нарушителите са служители с полицейски правомощия. Задача на МВР по чл. 6 ЗМВР (отм.) е защита на обществения ред, правата и свободите на гражданите, опазването на техния живот, здраве и имущество. В същото време опазването на човешкия живот и здраве е висш морален принцип и представлява ясен критерий при даване на морална оценка за конкретно човешко поведение. Шофиране след употреба на алкохол сочи за липсата на чувство за дълг, отговорност и съвест от страна на хора, чийто професионален дълг изисква да служат на обществото.

Други случаи, за които е приложима нормата по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.), са непристойно, хулиганско поведение на публични места, укривателство или отнемане на вещи без съгласието на собственика, ако поведението е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и действията нямат връзка с изпълнение на служебни задължения. Преценката за всеки случай ще бъде конкретна.

4. Вторият кумулативно свързан елемент на фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) е “действието да е уронващо престижа на службата”. Под “престиж на службата” следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Затова чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) изисква деянието да е “уронващо престижа”, т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.

С оглед на изложеното и на основание чл. 266, ал. 2 АПК общото събрание на съдиите във ВАС

ПОСТАНОВИ : 1. Дисциплинарно уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) се налага за поведение, несъвместимо с морала, което уронва престижа на службата.

2. Случаите, в които се нарушава установеният обществен ред, деянието няма връзка с изпълнение на служебните задължения, ако поведението е несъвместимо с морала и е уронващо престижа на службата, е налице основание за уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.).

3. Наказанието се налага и в случаите, в които при изпълнение и спазване на задължения, свързани със заеманата длъжност, конкретно регламентирани със ЗМВР, с издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове или със заповеди на ръководството на МВР и началниците на служби, поведението се явява несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата.

Председател: Константин Пeнчев