Начало / Държавен вестник / бр. 1 от 5 януари 2007 г. / Официален раздел

наредбаМинистерство на транспорта

Наредба № 78 от 28 ноември 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен нефтен газ”, по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели

Обнародван:: ДВ, бр. 1 от 5 януари 2007 г.
Страница:: 24

Обнародва: Наредба № 78 от 28 ноември 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво „природен газ“ или „втечнен нефтен газ“, по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели — действащият текст и всички промени

Материалът в сайта на „Държавен вестник“

НАРЕДБА № 78 от 28 ноември 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен нефтен газ”, по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели

Главапърва

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят: 1. условията и редът за: а) одобряване типа на двигател или фамилия двигатели без система за бордова диагностика (СБД) като отделен технически възел по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици (за двигател със запалване чрез сгъстяване) или на емисиите замърсяващи газове (за двигател с принудително запалване);

б) одобряване типа на двигател или фамилия двигатели със СБД, като отделен технически възел, по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици (за двигател със запалване чрез сгъстяване) или на емисиите замърсяващи газове (за двигател с принудително запалване);

в) одобряване типа на моторно превозно средство (ПС), оборудвано с двигател (фамилия двигатели) със запалване чрез сгъстяване (дизелов двигател(-и) със или без СБД, по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; или на ПС, оборудвано с двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване със или без СБД, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове;

г) одобряване типа на ПС, оборудвано с одобрен тип дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД, по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; или на ПС, оборудвано с одобрен тип двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване със или без СБД, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове;

2. техническите изисквания към: а) дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД;

б) двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване с или без СБД, работещ(-и) с газово гориво—природен газ (NG) или втечнен нефтен газ (LPG);

в) превозно средство, оборудвано с дизелов двигател със или без СБД;

г) превозно средство, оборудвано с двигател с принудително запалване, работещ с газово гориво със или без СБД.

(2) Наредбата се прилага и за: 1. контрол на емисиите замърсяващи газове и частици, срока на експлоатация на системите за контрол на емисиите, съответствието на ПС/ двигатели в експлоатация и на СБД, предназначени за всички ПС, оборудвани с дизелови двигатели;

2. контрол на емисии замърсяващи газове, срока на експлоатация, съответствието на ПС/ двигатели в експлоатация и СБД, предназначени за всички ПС, оборудвани с двигатели с принудително запалване, работещи с гориво природен газ (NG) или втечнен нефтен газ (LPG).

Чл. 2. Наредбата не се прилага за ПС от категориите N1, N2 и M2, получили сертификат за одобряване на типа по реда на Наредба № 73 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите (ДВ, бр. 51 от 2006 г.).

Глававтора

ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА

Раздел I Заявление за одобряване типа на двигател или фамилия двигатели (със или без система за бордова диагностика) като отделен техни- чески възел

Чл. 3. (1) Производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА “АА”) за одобряване типа на дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД като отделен технически възел по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици, и на двигател (фамилия двигатели) със или без СБД с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове в съответствие с глава втора, раздел I от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, когато има такива, показват елементите и съответните части с достатъчни и ясно различими подробности.

(4) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Чл. 4. (1) При одобряване на двигател, оборудван със СБД, към заявлението по чл. 3, ал. 1 производителят прилага попълнена информация по т. 9 от допълнение 1 (описание на базо- вия двигател) и/или по т. 6 от допълнение 3 (описание на тип двигател от фамилията) на приложение № 1, придружена от:

1. обстойна писмена информация с подробни функционални работни характеристики на СБД, включително списък на всички свързани с нея компоненти на системата за контрол на емисиите—например датчици, задвижващи механизми и компоненти, които се контролират от СБД;

2. при необходимост декларация от производителя за параметрите, използвани като база за мониторинг на основни функционални повреди;

3. описание на възможните повреди на системата за контрол на емисиите, които могат да окажат въздействие върху тях.

(2) Когато е приложимо, заявлението се допълва със:

1. описание на комуникационния интерфейс (хардуер и съобщения) между електронното устройство за управление на системата на двигателя (EECU), друго силово задвижване или управляващо устройство на превозното средство, когато информацията за обмен оказва влияние върху правилното функциониране на системата за контрол на емисиите;

2. копия на други сертификати за одобряване на типа, съдържащи приложими данни, които могат да бъдат използвани при изменение на тези одобрявания;

3. информация за фамилията двигатели съгласно раздел III от приложение № 2.

(3) Производителят описва в документите по ал. 2, т. 1 мерките, предприети за предотвратяване на непозволено изменение на електронното устройство за управление на системата на двигателя (EECU) или на параметъра от интерфейса.

Раздел II Одобряване типа на двигател или фамилия двигатели (със или без система за бордова диагностика) като отделен технически възел

Чл. 5. Типът на дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД като отделен технически възел по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици или на двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване със или без СБД, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове се одобрява по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 6. (1) За целите на изпитването при одобряване на типа съгласно раздел II на приложение № 2 производителят предоставя на техническата служба:

1. двигател със или без СБД, съответстващ на характеристиките за “тип двигател” или “базов двигател” съгласно посочените данни в приложение № 1;

2. описание на възможните повреди на системата за контрол на емисиите, които могат да окажат въздействие върху тях; тази инфор- мация се приема след обсъждане и споразумение между техническата служба и производителя на ПС.

(2) Информацията по ал. 1, т. 2 се отнася само за двигател, оборудван със СБД.

Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване типа на дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД като отделен технически възел по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици или на двигател (фамилия двигатели) със или без СБД с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове, когато:

1. двигателят (фамилията двигатели) без СБД отговаря(-т) на приложимите за него (тях) технически изисквания по наредбата;

2. двигателят (фамилията двигатели) със СБД отговаря(-т) на техническите изисквания в приложение № 3;

3. двигателят (фамилията двигатели) със или без СБД е(са) изпитан(-и) по отношение на използваното гориво, описано в приложение № 4, раздел I или II;

4. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 5.

(3) Отказът да се издаде сертификат по ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 8. (1) Производител(-и) на двигатели (фамилия двигатели) със СБД, чието годишно производство на тип двигател (фамилия двигатели):

1. е по-малко от 500 броя за година, може да получи одобряване на типа, когато двигателят се контролира само за непрекъснатост на веригата и системата за последваща обработка се наблюдава за основна функционална повреда;

2. е по-малко от 50 броя за година, може да получи одобряване на типа, когато системата за контрол на емисиите (например двигателят и системата за последваща обработка), се контролира само за непрекъснатост на веригата.

(2) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” информира Европейската комисия (ЕК) за всяко одобряване на типа съгласно чл. 7, ал. 1.

Чл. 9. Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици или на двигател (фамилия двигатели) със или без СБД с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове.

Чл. 10. В случай на изменение на одобрения тип дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД по отношение на емисиите замърся- ващи газове и частици или на двигател (фамилия двигатели) със или без СБД с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове, се прилагат разпоредбите по глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Раздел III Заявление за одобряване на тип превозно средство по отношение на неговия двигател (със или без система за бордова диагностика)

Чл. 11. (1) Производителят подава заявление до изпълнителния директор на ИА “АА” за одобряване на тип ПС, оборудвано със:

1. дизелов двигател (фамилия двигатели) със/ без СБД по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици, или

2. двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване със/без СБД, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове, или

3. одобрен тип дизелов двигател (фамилия двигатели) по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици, или

4. одобрен тип двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава в съответствие с глава втора, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 12. (1) Към заявлението по чл. 11, ал. 1 производителят прилага:

1. попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание;

2. описание на индикатора за наличие на неизправност (MI), използван от СБД за сигнализиране на водача при наличие на повреда в ПС, включващо информация за индикатора и начина за предупреждение на водача на ПС при липса на необходимия реагент;

3. информация по чл. 4—за двигател (фамилия двигатели), оборудван(-и) със СБД;

4. копие от сертификата за одобрен тип двигател (фамилия двигатели) като отделен технически възел съгласно приложение № 5 и монтиран на типа ПС, представен за одобряване— в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 3 и 4.

(2) Когато е приложимо, в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 списъкът с данни съдържа описание на типа ПС, на свързаните с двигателя компоненти и на типа двигател (фамилия двигатели).

(3) Когато е приложимо, в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 3 и 4 списъкът с данни съдържа описание на типа ПС и на свързаните с двигателя компоненти.

(4) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, когато има такива, показват съответните части с достатъчни и ясно различими подробности.

(5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Раздел IV Одобряване на тип превозно средство по отношение на неговия двигател (със или без систе- ма за бордова диагностика)

Чл. 13. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване на типа ПС в зависимост от подадено заявление по чл. 11, ал. 1, т. 1 или 2, когато:

1. превозното средство, оборудвано с двигател (фамилия двигатели), отговаря на техническите изисквания по наредбата;

2. двигателят е изпитан с гориво съгласно изискванията по приложение № 4;

3. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване на типа ПС в зависимост от подаденото заявление по чл. 11, ал. 1, т. 3 или 4, когато:

1. са изпълнени изискванията по ал. 1, т. 1 и 3;

2. за двигателя (фамилията двигатели) е издаден сертификат за одобряване на типа съгласно раздел II;

3. монтираният на ПС двигател отговаря на изискванията, посочени в приложение № 5, по отношение на:

а) вакуума при входа на всмукателния колектор (който да не надвишава определения за типово одобрените двигатели);

б) противоналягането на отработилите газове в изпускателния колектор (да не надвишава определеното за типово одобрените двигатели);

в) обема на изпускателната уредба (да не се отклонява с повече от 40 % от определения за типово одобрените двигатели);

г) изразходваната мощност от спомагателните устройства, необходими за работата на двигателя (да не надвишава определената за типово одобрените двигатели).

(3) Сертификатът по ал. 1 или 2 се издава по образец съгласно приложение № 5.

(4) Отказът да се издаде сертификат по ал. 1 или 2 писмено се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 14. Производителят писмено уведомява изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа ПС по отношение на неговия двигател (фамилия двигатели) и неговото (тяхното) монтиране.

Чл. 15. При изменение на одобрен тип ПС по отношение на неговия(-те) двигател (фамилия двигатели) се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Главатрета

ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ГОРИВА И НА

ДВИГАТЕЛ ОТ ФАМИЛИЯТА ПО

ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИ ОТРАБОТИ-

ЛИ ГАЗОВЕ

Чл. 16. Предоставянето на типово одобряване за универсално гориво, използвано от дизелов двигател или от двигател с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, е описано в раздел I на приложение № 4.

Чл. 17. Предоставянето на ограничено типово одобряване за асортимент гориво, използвано от двигател с принудително запалване, работещ с газово гориво, по отношение на емисии отработили газове, е описано в раздел II на приложение № 4.

Чл. 18. Одобряването на представител на фамилия двигатели по отношение на емисии отработили газове е описано в раздел III на приложение № 4.

Главачетвърта

МАРКИРОВКА НА ДВИГАТЕЛЯ

Чл. 19. (1) За всеки одобрен тип двигател като отделен технически възел се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 6.

(2) На двигател от одобрен тип като отделен технически възел производителят нанася следната маркировка:

1. търговска марка или търговско наименование на производителя на двигателя;

2. търговско описание на производителя; 3. номер на одобряването, образуван съгласно част 1 на приложение № 6.

(3) Маркировката за одобряване на типа запазва действието си на територията на Република България, когато съдържа отличителен номер на някоя от държавите—членки на ЕС, посочени в част 2 на приложение № 6.

Чл. 20. Върху двигател, работещ с гориво природен газ, след номера на одобряване на типа се нанася допълнително означение, както следва:

1. Н—за двигател, одобрен и калибриран за газови горива Н-асортимент;

2. L—за двигател, одобрен и калибриран за газови горива L-асортимент;

3. НL—за двигател, одобрен и калибриран за газови горива Н-асортимент и L-асортимент;

4. Нt—за двигател, одобрен и калибриран за специфичен състав газово гориво от Н-асортимент и приспособим чрез фина регулировка на захранването за друго специфично гориво Насортимент;

5. Lt—за двигател, одобрен и калибриран за специфичен състав газово гориво L-асортимент и приспособим чрез фина регулировка на захранването за друго специфично гориво L-асортимент;

6. НLt—за двигател, одобрен и калибриран за специфичен състав газово гориво H-асортимент или L-асортимент и приспособим чрез фина регулировка на захранването за друго специфично гориво H-асортимент или L-асортимент.

Чл. 21. (1) Върху двигатели, които работят с NG и с LPG горива, получили ограничено одобряване на типа за използване на съответен асортимент гориво съгласно раздел II от приложение № 4, се нанасят следните надписи:

1. “ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО С ПРИРО- ДЕН ГАЗ АСОРТИМЕНТ Н”; когато е приложимо, “Н” се замества от “L”;

2. “ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО С ПРИРО-

ДЕН ГАЗ, ОТГОВАРЯЩ НА ИЗИСКВАНИЯ- ТА ...” или “ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО С ВТЕЧ-

НЕН НЕФТЕН ГАЗ, ОТГОВАРЯЩ НА ИЗИС- КВАНИЯТА ...”, което от двете е приложимо.

(2) Височината на надписите по ал. 1 е не помалка от 4 mm.

(3) Производителят на двигателя определя отделните съставни компоненти и гранични стойности на величините от цялата информация, съдържаща се в съответната/ите таблица/и на приложение № 7.

Чл. 22. (1) Когато липсва достатъчно място за нанасяне на надписа по чл. 21, ал. 1, може да се използва опростено кодиране.

(2) При опростеното кодиране по ал.1 се добавя обяснителен текст, съдържащ цялата информация по чл. 21, който трябва да е лесно достъпен за всяко лице, което зарежда резервоара с гориво, извършва техническо обслужване или ремонт по двигателя и неговите части, а също и за компетентните органи.

(3) Местоположението и съдържанието на обяснителния текст по ал. 1 се определят от производителя след съгласуване с изпълнителния директор на ИА “АА”.

Чл. 23. (1) Надписите по чл. 21 се нанасят с четливи, неизтриваеми букви и цифри с дълготрайност, запазваща се през целия период на използване на двигателя. Надписите или табелите с тях се прикрепват по такъв начин, че закрепването е дълготрайно за целия период на използване на двигателя и надписите не могат да се премахват без тяхното повреждане или изтриване.

(2) Надписите по чл. 21 се поставят върху компонент от двигателя, необходим за нормалната му работа, който обикновено не се сменя за целия период на неговата експлоатация. Тези надписи се поставят на място, което позволява да са лесно видими дори и от неспециалист, след пълното комплектуване със спомагателните устройства, необходими за работата на двигателя.

(3) При одобряване типа ПС по отношение на неговия двигател по чл.13, ал.1 и 2 маркировката по чл. 21 се поставя също така до гърловината на резервоара за гориво.

Главапета

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ И

ИЗПИТВАНИЯ

Чл. 24. Компонентите, оказващи влияние върху емисиите замърсяващи газове и частици от дизеловите двигатели и от работещите с газово гориво двигатели с принудително запалване, се разработват, конструират, сглобяват и монтират така, че при обичайни условия на експлоатация двигателите да отговарят на изискванията по наредбата.

Чл. 25. (1) Не се допуска използването на многофункционален двигател и неефективна технология за контрол на емисиите.

(2) Всички елементи от конструкцията, свързани с технологията за контрол на емисиите (ECS), оказващи влияние върху емисиите замърсяващи газове и частици от дизелови двигатели и от работещите с газово гориво двигатели с принудително запалване, се разработват, конструират, сглобяват и монтират така, че при обичайни условия на експлоатация двигателят да отговаря на изискванията по наредбата.

(3) Технологията за контрол на емисиите (ECS) се състои от основна технология за контрол на емисиите (BECS) и от една или повече спомагателни технологии за контрол на емисиите (AECS):

1. изискванията към BECS са посочени в т. 1.1.4 на раздел II от приложение № 2;

2. изискванията към АECS са посочени в т. 1.1.5 на раздел II от приложение № 2;

3. изискванията към ограничителите на въртящ момент са посочени в т. 1.1.6 на раздел II от приложение № 2.

Чл. 26. (1) При използване на електронни системи за контрол на емисиите производителят представя пакет от документи и осигурява достъп до всеки елемент от конструкцията и технологията за контрол на емисиите (ECS) и ограничителя на въртящия момент на системата на двигателя и начина, по който той контролира изходните променливи на системата независимо дали контролът е пряк или косвен.

(2) Документацията по ал. 1 се представя в две части под формата на основен и допълнителен пакет от документи.

(3) След подаване до ИА “АА” на заявлението за одобряване на типа основният пакет от документи се представя на техническата служба, като включва пълно описание на ECS и когато е приложимо—на ограничителя на въртящия момент. Документите може да не включват пълно описание, когато в тях се съдържат доказателства, че са определени всички матрично разрешени стойности, получени от контролния диапазон на индивидуалните входни единици. Тази информация са прилага към документацията, изисквана по глава втора, раздели I и III.

(4) Допълнителният пакет от документи съдържа:

1. обосновка за използването на AECS на основание данни от изпитвания или техническа информация;

2. описание на схемите за контрол на горивната уредба, на параметрите на запалването, на точките на превключване на всички режими на работа и на ограничителя на въртящия момент (т. 1.5.5, раздел II от приложение № 2);

3. описание на параметрите, изменени от AECS и граничните условия, при които то функционира;

4. данни от изпитвания, доказващи ефективността върху отработилите газове на AECS, монтирана на двигател или на ПС.

(5) Допълнителният пакет от документи e конфиденциален, съхранява се от производителя и се предоставя на ИА “АА” само при поискване.

Чл. 27. (1) За проверка на неефективна технология или мярка при одобряване типа на двигатели съгласно ред А от табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на приложение № 2, които обикновено не се изпитват чрез ЕТС, изпълнителният директор на ИА “АА” и/или техническата служба може да поиска допълнително обстойно изпитване от тип ЕТС за NОx.

(2) Допълнителното изпитване може да се извърши едновременно с изпитването за одобряването на типа или с процедурите за проверка съответствието на продукцията.

(3) При извършването на проверката по ал. 1 се допуска допълнителен резерв от 10 % по отношение на граничната стойност за NОх.

Чл. 28. (1) Стойностите на емисиите, посочени в приложение № 2, раздел II, т. 1.2.1, табл. № 1 и 2, ред А, се определят чрез ESC и ELR изпитвания на конвенционални дизелови двигатели със или без електронна система за впръскване на гориво, рециркулация на отработилите газове (EGR) и/или каталитичен конвертор (катализатор).

(2) Дизеловите двигатели, снабдени с усъвършенствани системи за последваща обработка на отработилите газове, включително с deNOx каталитични конвертори и/или филтри за частици, допълнително се подлагат на ETC изпитване.

(3) Стойностите на емисиите, посочени в приложение № 2, раздел II, т. 1.2.1, табл. № 1 и 2, редове B1, B2 или С, се определят чрез ESC, ELR и ETC изпитвания.

(4) Стойностите на емисиите замърсяващи газове от двигатели, които работят с газово гориво, се определят чрез ETC изпитване.

Чл. 29. (1) Процедурите за ESC и ELR изпитване са дадени в приложение № 8, част 2.

(2) Процедурата за ETC изпитване е дадена в приложение № 8, части 3 и 4.

Чл. 30. Когато е приложимо, емисиите замърсяващи газове, частици и димността на изпитвания двигател се измерват с методите, дадени в приложение № 8, част 5.

Чл. 31. (1) Препоръчваните системи за анализ на замърсяващите газове, препоръчваните системи за вземане на проби от частици и препоръчваната система за измерване на димните емисии са дадени в приложение № 9.

(2) Техническата служба може да използва (одобри) други системи или анализатори, когато при съответния цикъл на изпитване те показват еквивалентни резултати.

(3) Определянето на еквивалентността на една система с еталонната се извършва чрез корелационно изследване на 7 пробни двойки (или повече) съгласно изискванията по приложение № 2, раздел II, т. 1.2.

Чл. 32. (1) Специфичната маса на въглеродния оксид, на всички въглеводороди, на азотните оксиди и на частиците, определени чрез изпитване ESC, и непрозрачността на димните емисии, определени чрез изпитване ELR, трябва да са не по-големи от стойностите, посочени в приложение № 2, раздел II, табл. № 1.

(2) За дизеловите двигатели, които допълнително преминават изпитвания ETC, и особено за двигатели, работещи с газ, специфичната маса на въглеродния оксид, на неметановите въглеводороди, на метана (когато е приложимо), на азотните оксиди и на частиците (когато е приложимо), не трябва да превишават стойностите, посочени в приложение № 2, раздел II, табл. № 2.

Чл . 33. (1) За дизелови двигатели и за двигатели, работещи с газово гориво, се допуска по избор на производителя по време на изпитване ETC да бъде измервана масата на всички въглеводороди (THC) вместо масата на неметановите въглеводороди.

(2) В случаите по ал. 1 граничните стойности за масите на всички въглеводороди трябва да съответстват на масите на неметановите въглеводороди, посочени в приложение № 2, раздел II, табл. № 2.

Чл. 34. (1) За дизелови двигатели не се допуска специфичната маса на азотните оксиди, измерена в произволни точки за проверка в зоната на контрол при изпитване ESC, да превишава с повече от 10 % стойностите, получени чрез интерполиране на резултатите от съседни изпитвателни режими съгласно приложение № 8, част 2, т. 5.6.2 и 5.6.3.

(2) Стойността на димните емисии, получени при произволна честота на въртене на двигателя за изпитвателен режим ELR, не може да превишава с повече от 20 % най-високата стойност на димните емисии от два съседни изпитвателни режима или да надвишава граничната стойност с повече от 5 % в зависимост от това, коя от тях е по-голяма.

Чл. 35. Изискванията към фамилия двигатели, избор на базов двигател и параметрите за определяне на фамилия двигатели със СБД са описани в приложение № 2, раздел III.

Чл. 36. Пример на процедура за изчисляване на резултатите от изпитванията е даден в приложение № 10.

Чл. 37. Специфичните технически изисквания относно дизелови двигатели, работещи с гориво етанол, са дадени в приложение № 11.

Чл. 38. Процедурите за провеждане на изпитване за надеждност на системи за контрол на емисии са дадени в приложение № 12.

Главашеста

СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА

Чл. 39. (1) Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат съгласно разпоредбите по глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Съответствието на продукцията се проверява и въз основа на информацията в сертификатите за одобряване на типа, посочена в приложение № 5.

(3) При проверка на съответствие на продукцията с одобрения тип чрез използване на процедурите, посочени в раздели III, IV и V на приложение № 13, измерените емисии замърсяващи газове и частици от двигателите се регулират чрез прилагане на подходящи коефициенти на влошаване на емисиите (DF) за съответния двигател, както е посочено в допълнението към сертификата за одобряване на типа по приложение № 5.

(4) Когато изпълнителният директор на ИА “АА” прецени, че процедурата по одит на производителя не е удовлетворителна, се прилага чл. 31 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 40. (1) Когато трябва да се измерят емисиите замърсители и одобряването на типа двигател има едно или няколко изменения (разширения), изпитванията се извършват с двигателя(ите), описани в списъка с данни, съответстващ(и) на съответното изменение.

(2) Съответствието на двигателя, подложен на изпитване за емисии замърсители, се проверява съгласно т. 1 от раздел I на приложение № 13.

Чл. 41. Съответствието на СБД с одобрения тип се проверява съгласно изискванията на т. 2 от раздел II на приложение № 13.

Чл. 42. (1) Съответствието на ПС/двигатели в експлоатация се проверява периодично в рамките на срока на експлоатация на двигателя, монтиран на ПС.

(2) При одобряване типа на двигател по отношение на емисиите е възможно прилагане на допълнителни мерки за потвърждаване работата на устройствата за контрол на емисиите в рамките на срока на експлоатация на двигателя, монтиран на ПС, при нормални условия на експлоатация.

(3) Процедурите за проверка съответствието на ПС/двигатели в експлоатация са посочени в приложение № 14.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата: 1. “Одобряване типа на двигател (фамилия двигатели)” е одобряване типа на двигателя (фамилия двигатели) по отношение нивото на емисиите замърсяващи газове и частици.

2. “Спомагателна технология за контрол на емисии (AECS)” е технология за контрол на емисии, която се задейства или променя основната технология за контрол на емисии за специфична цел или цели, и в отговор на специфична комбинация от околни и/или работни условия, например скорост на ПС, честота на въртене на двигателя, използвана предавка, входна температура или входно налягане.

3. “Основна технология за контрол на емисии (BECS)” е технология за контрол на емисии, която е действаща в целия диапазон на честота на въртене и натоварване на двигателя, освен ако не е задействана AECS. Примери за BECS:

а) диаграма за управление момента на запалване на двигателя;

б) диаграма за рециркулация на отработили газове (EGR);

в) диаграма за дозиране на каталитичен реагент SCR.

4. “Комбиниран филтър за deNOx и частици” е система за последваща обработка на отработили газове, разработена за едновременно намаляване на емисиите от азотни оксиди (NOx) и частици (PT).

5. “Непрекъсната регенерация” е регенерационният процес на системата за последваща обработка на отработили газове, който се извършва постоянно или поне веднъж за ЕТС изпитване. Такъв регенерационен процес не изисква специална процедура за изпитване.

6. “Зона на контрол” е зоната в обхвата между режими А и С на двигателя и степен на натоварване от 25—100 %.

7. “Обявена максимална мощност (Pmax)” е максималната мощност в kW (мощност нето), обявена от производителя в неговото заявление за одобряване на типа.

8. “Неефективна технология” е: а) спомагателна технология за контрол на емисии (AECS), която намалява ефективността на контрола върху емисиите, свързан с основната технология за контрол на емисии (BECS) при условия, които могат да възникнат при правилна експлоатация на превозното средство;

б) основната технология за контрол на емисии (BECS), която прави разлика между стандартния начин за управление при изпитване за одобряване на типа и другите начини за управления и осигурява по-ниско ниво на контрол върху емисиите при условия, които реално не са включени в приложимите изпитвателни процедури за одобряване на типа, или в) система за бордова диагностика (СБД) или технология за контрол и управление на емисиите, която прави разлика между стандартния начин за управление при изпитване за одобряване на типа и другите начини за управления и осигурява възможност за управление на по-ниско ниво на емисиите (по отношение на времетраене и точност) при условия, които реално не са включени в приложимите изпитвателни процедури за одобряване на типа.

9. “deNOx система” е система за последваща обработка на отработили газове, проектирана да намали емисиите на азотни оксиди (NOx) (например инертен и активен сух NOx каталитични неутрализатори, NOx адсорбери и системи за селективна каталитична редукция (SCR).

10. “Времезакъснение” е времето между промяната на компонента, измерван в референтната точка и реакцията на системата за 10 % от крайното показание (t10). За газовите компоненти е времето за преминаване на измервания компонент от сондата за вземане на проби до детектора. За времезакъснението сондата за вземане на проби се определя като референтна точка.

11. “Дизелов двигател” е двигател, който работи на принципа на запалване на горивото чрез сгъстяване.

12. “Изпитване ELR” е изпитвателен цикъл, включващ последователност от преходни степени на натоварване при постоянна честота на въртене (обороти) на двигателя, прилагани в съответствие с т. 1.2.1 на приложение № 2.

13. “Изпитване ESC” е изпитвателен цикъл, включващ 13 режима при условия на стабилизирана (устойчива) работа на двигателя, прилагани в съответствие с т. 1.2.1 на приложение № 2.

14. “Изпитване ETC” е изпитвателен цикъл, включващ 1800 преходни режима, измервани във всяка отделна секунда, прилагани в съответствие с т. 1.2.1 на приложение № 2.

15. “Елемент на конструкцията” по отношение на ПС или двигател е:

а) всяка система за контрол, включително компютърен софтуер, системи за електронно управление и компютърна логика;

б) калибриране на системата за контрол; в) резултатът от взаимодействието на системите или г) хардуерни елементи. 16. “Дефект, свързан с емисиите” е недостиг или отклонение от нормалните производствени допуски в конструкцията, материалите или изработката на устройство, система или монтажен възел, което влияе върху който и да е параметър, характеристика или компонент, принад- лежащ на системата за контрол на емисии. Липсващ компонент може да се разглежда като “дефект, свързан с емисиите”.

17. “Технология за контрол на емисии (ECS)”е елемент или съвкупност от елементи на конструкцията, който е включен в цялостния план на системата на двигателя или превозното средство, за целите на контрола на емисиите от отработили газове, която включва една BECS и една съвкупност от AECS.

18. “Система за контрол на емисии” е системата за последваща обработка на отработилите газове, електронния(те) контролер(и) за управление на системата на двигателя и всеки компонент на системата на двигателя, свързан с емисиите на отработили газове, който подава входен сигнал или получава изходен сигнал от този(тези) контролер(и), и когато е приложимо, комуникационният интерфейс (хардуер и съобщения) между електронното устройство(а) за управление на системата на двигателя (EECU) и всяко силово задвижване или устройство за контрол на превозното средство по отношение управлението на емисиите.

19. “Фамилия системи за последваща обработка на отработили газове” е групиране на двигатели от производител, което в съответствие с определението за фамилия двигатели, но които впоследствие се групират като двигатели, използващи аналогична система за последваща обработка на отработили газове. Това групиране се извършва за целите на изпитване по график за пробег, за да се установят коефициентите на влошаване на емисиите съгласно приложение № 12, и за проверка съответствието на превозни средства/двигатели в експлоатация съгласно приложение № 14.

20. “Система на двигателя” е двигателят, системата за контрол на емисии и комуникационният интерфейс (хардуер и съобщения) между електронното устройство(а) за управление на системата на двигателя (EECU) и всяко силово задвижване или устройството за контрол на превозното средство.

21. “Фамилия двигатели” е обединената от производителя група от системи на двигателя, които по своята конструкция, определена в допълнение 2 на приложение № 1, показват сходни характеристики на емисиите отработили газове. Всички двигатели от една фамилия трябва да отговарят на определените гранични стойности на емисиите.

22. “Диапазон на работна честота на въртене на двигателя” е диапазонът на най-често използваната работна честота на въртене на двигателя, разположен в границите между ниска и висока честота на въртене, определени в приложение № 8.

23. “Честоти на въртене А, В и С на двигателя” са честотите на въртене, включени в диапазона на експлоатационната честота на въртене на двигателя, които трябва да се използват при изпитванията от тип ESC и ELR, определени в част 2 на приложение № 8.

24. “Регулировка на двигателя” е специфична настройка на двигател /превозно средство, която включва технология за контрол на емисиите (ECS), единична характеристика на действието на двигателя (кривата на пълно натоварване за одобрения тип) и ако се прилага, един комплект от ограничители на въртящия момент.

25. “Тип двигател” е категорията двигатели, които не се различават съществено помежду си по отношение на характеристиките, посочени в приложение № 1.

26. “Система за последваща обработка на отработили газове” е катализатор (окисляващ или 3-пътeн), филтър за частици, deNOx система, комбиниран филтър за deNOx и частици или друго устройство за намаляване на емисии, което е монтирано в изходящия поток на двигателя. Това определение изключва рециркулация на отработили газове, която ако е монтирана, се разглежда като неразделна част от системата на двигателя.

27. “Двигател, работещ с газ (газово гориво)” е двигателят, който работи с гориво природен газ (NG) или с втечнен нефтен газ (LPG).

28. “Замърсяващи газове” са газовете въглероден оксид, въглеводороди (изразени в еквивалентите (отношенията): CH1,85 за дизелово моторно гориво; CH2,525 за втечнения нефтен газ (LPG) и CH2,93 за природния газ (NG) (NMHC) и молекула CH3O0,5 за работещите с етанолово гориво дизелови двигатели, метан (изразено в еквивалента (отношението) CH4 за природния газ (NG)) и азотни оксиди, като тяхното съдържание се изразява в еквивалент на азотен диоксид (NO2).

29. “Висока честота на въртене (nhi)” е найвисоката честота на въртене на двигателя, при която се достига 70 % от обявената максимална мощност.

30. “Ниска честота на въртене (nlo)” е найниската честота на въртене на двигателя, при която се достига 50 % от обявената максимална мощност.

31. “Главна функционална повреда” е постоянна или временна неизправност на система за последваща обработка на отработили газове, при която се очаква непосредствено или забавено увеличаване на емисиите от газове или частици от системата на двигателя и която не може да се определи правилно от системата за бордова диагностика (СБД).

32. “Неизправност” е: а) влошаване или повреда, включително аварии в захранването с електричество на системата за контрол на емисиите, която довежда до емисии, превишаващи граничните стойнос- ти, определени за СБД, или когато е приложимо, невъзможност да се достигне диапазонът на функционално действие на системата за последваща обработка на отработили газове, където емисията на всяко регулирано замърсяващо вещество превишава граничните стойности, определени за СБД;

б) всеки случай, при който СБД не е в състояние да изпълни наблюдението върху възможни неизправности.

Влошаване или повреда, водещи до емисии, които не превишават граничните стойности, определени за СБД, може да се считат от производителя като неизправност.

33. “Индикатор за неизправност (MI)” e светлинен или звуков индикатор, който информира водача на ПС за появата на неизправност в работата на всеки компонент, който е свързан към СБД, или на самата СБД.

34. “Многофункционален двигател” е двигател, който съдържа повече възможни конфигурации на двигател.

35. “Асортимент природен газ (NG)” е един от асортиментите H или L, определени в БДС ЕN 437 : 2006 “Газове за изпитване. Налягания за изпитвания. Категория на уредите”.

36. “Мощност нето (ефективна мощност)” е мощността в kW, измерена на изпитвателен стенд, в края на коляновия вал или на част, изпълняваща същата функция в съответствие с метода за измерване на мощност в съответствие с Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя (Директива 80/1269/ЕЕС).

37. “Система за бордова диагностика (СБД)” е разположена на ПС диагностична система за контрол на емисиите, която има способност да открива наличието на неизправности и идентифицира възможната област на неизправности чрез кодове за неизправности, съхранени в паметта на компютър.

38. “Фамилия двигатели (по отношение на СБД)” е групиране от производителя на системи на двигателя, имащи общи конструктивни параметри на СБД съгласно раздел III на приложение № 2.

39. “Димомер” е уред, предназначен да измерва непрозрачността на димните емисии на принципа на намаляване интензитета на светлината.

40. “Базов двигател” е двигателят, избран от една фамилия двигатели, чиито характеристики по отношение на емисиите отработили газове са представителни за тази фамилия двигатели.

41. “Устройство за последваща обработка на частици” е система за последваща обработка на отработили газове, разработена за намаляване емисиите от частици (PT) чрез механично, аеродинамично, дифузионно или инерционно отделяне.

42. “Замърсяващи частици (частици)” е всяка субстанция, уловена върху филтрираща среда, определена след разреждане на отработилите газове с пречистен филтриран въздух, така че температурата да е по-ниска от 325 K (52 °C).

43. “Степен на натоварване” е частта от максималния въртящ момент, изразена в проценти, при определена честота на въртене на двигателя.

44. “Периодична регенерация” е регенерационният процес на устройство за контрол на емисиите, което се среща периодично при по-малко от 100 h нормална експлоатация на двигателя. По време на цикли, в които има регенерация, емисионните норми могат да бъдат превишени.

45. “Режим на емисия по подразбиране” е активирана AECS в случай на неизправност на ECS, открита от СБД, коeто води до активиране на MI и не изисква входен сигнал от авариралия компонент или система.

46. “Вал за отвеждане на мощност” е вал, управляван от двигателя за целите на захранване на помощно оборудване, монтирано на ПС.

47. “Реагент” е всяка среда, съхранена в резервоар на ПС и предоставена на системата за последваща обработка на отработили газове (ако е необходимо) при поискване от системата за контрол на емисиите.

48. “Повторно калибриране” е точната настройка на работещ с природен газ двигател, предназначена да осигури същите характеристики (мощност, разход на гориво) при използване на друг асортимент природен газ.

49. “Еталонен режим (nref)” е 100 % честота на въртене, използвана за денормализиране на относителната стойност на честотата на въртене при изпитване ETC, определено в приложение № 8, част 3.

50. “Време за реагиране” е разликата във времето между бърза промяна на компонента, който се измерва в референтната точка и съответната промяна в реагирането на измерващата система, като промяната на измервания компонент е най-малко 60 % FS и се извършва за по-малко от 0,1 s. Времето за реагиране на системата (t90) се състои от времезакъснението към системата и времето за нарастване на системата (БДС ISO 16183).

51. “Време за нарастване” е времето за реакция между 10 и 90 % от крайната стойност (t90— t10). Това е реакцията на измервателния уред след като компонентът, който трябва да бъде измерен, е достигнал уреда. За времето за нарастване сондата за вземане на проби се определя като референтна точка.

52. “Саморегулиращо” е всяко устройство на двигателя, което позволява да се поддържа постоянен състав на горивната смес.

53. “Димни емисии” са частиците в състояние на суспензия в потока отработили газове на дизелов двигател, които поглъщат, отразяват или пречупват светлина.

54. “Изпитвателен цикъл” е последователността от изпитвателни операции, всяка от които е определена от дадена честота на въртене (обороти) и въртящ момент, които двигателят трябва да съблюдава в условия на стабилизиран (устойчив) режим (изпитване ESC) или при променливи условия на работа (ETC, ELR изпитване).

55. “Ограничител на въртящ момент” е устройство, което временно ограничава максималния въртящ момент на двигателя.

56. “Време за преобразуване” е времето между промяната на измервания компонент в сондата за вземане на проби и реакция на системата при 50 % от крайното показание (t50). Времето за преобразуване се използва за изравняване сигнала на различни измервателни уреди.

57. “Срок на експлоатация” за превозни средства и двигатели от одобрен тип по ред B1, B2 или C от табл. № 1 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2 е съответното изминато разстояние и/или период от време по отношение на изискванията за дълготрайност на системи за контрол на емисиите и съгласно условията по § 8 и 9, чието съответствие със съответните емисионни гранични стойности на газове, частици и димни емисии, трябва да бъде гарантирано като част от одобряването на типа.

58. “Индекс на Wobbe (Вобе) (нисък Wl; или висок Wu)” е съотношението между топлината, отделена при изгарянето на единица обем газ, и корен квадратен на неговата относителна плътност при еднакви еталонни (изходни) условия:

. 59. “λ—коефициент на коригиране (Sλ)” е коефициентът, който показва необходимата гъвкавост на системата за управление на двигателя по отношение на излишния въздух λ, когато двигателят е захранван с газ, различаващ се от чистия метан (приложение № 10 за изчисляването на Sλ).

60. “Превозно средство” е всяко моторно превозно средство (МПС), предназначено за движение по пътищата, задвижвано с двигател със запалване чрез сгъстяване или с двигател, работещ с газово гориво, със или без каросерия, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h, с изключение на МПС от категория М1 с технически допустима максимална маса, помалка или равна на 3,5 t, на МПС, движещи се по релси, на трактори за селското и горското стопанство, както и всяка друга самоходна машина.

61. “Двигател със запалване чрез сгъстяване или двигател, работещ с газово гориво” е източникът на задвижване на ПС, за което е издадено одобряване на типа на двигателя като отделен технически възел.

62. “Система за управление и контрол на емисиите” е система, осигуряваща нормалната работа на уредите за контрол на NOx на системата на двигателя съгласно изисквания по т. 1.5 от раздел II на приложение № 2.

63. “Екологично превозно средство (ЕПС/ ЕЕV)” е превозно средство, двигателят на което отговаря на граничните стойности на емисиите, посочени в ред С от табл. № 1 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2.

64. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на превозни средства, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените превозни средства, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на превозни средства, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител—лице, установено в ЕС, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 2. (1) От 1 октомври 2006 г. изпълнителният директор на ИА “АА” отказва издаването на типово одобряване съгласно глава втора на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, за типове дизелови двигатели или за двигатели, работещи с газово гориво и за типове ПС, оборудвани с дизелови двигатели или с двигатели, работещи с газово гориво, когато:

1. те не отговарят на изискванията по приложения № 1—14 и на § 8—11;

2. емисиите на газообразните замърсители, на частиците и димността (непрозрачността) превишават граничните стойности, посочени в ред В1 на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2.

(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато ПС и двигателите са предназначени за износ в трети страни или за резервни двигатели, предназначени за ПС в експлоатация.

§ 3. (1) От 1 октомври 2006 г. сертификатите за съответствие, придружаващи нови ПС, оборудвани с дизелови двигатели или с двигатели, работещи с газово гориво и на нови дизелови двигатели или на двигатели, работещи с газово гориво, се считат невалидни за целите на регистрацията и пускането им на пазара, когато:

1. те не отговарят на изискванията, посочени в приложения № 1—14 и на § 8—11;

(2) До 31 декември 2006 г. разпоредбата на ал. 1 не се прилага за до 30% комплектовани и напълно комплектовани ПС, определен на основание общия брой регистрирани, пуснати в движение или пуснати на пазара ПС през 2005 г.

(3) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато ПС и двигателите са предназначени за износ в трети страни или за резервни двигатели, предназначени за ПС в експлоатация.

§ 4. От 1 октомври 2008 г. изпълнителният директор на ИА “АА” отказва издаването на типово одобряване съгласно глава втора на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, за типове дизелови двигатели или за двигатели, работещи с газово гориво, и за типове ПС, оборудвани с дизелови двигатели или с двигатели, работещи с газово гориво, когато:

1. те не отговарят на изискванията по приложения № 1—14 и на § 8—11;

2. емисиите на газообразните замърсители, на частиците и димността (непрозрачността) превишават граничните стойности, посочени в ред В2 на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2.

§ 5. (1) От 1 октомври 2009 г. сертификатите за съответствие, придружаващи нови ПС, оборудвани с дизелови двигатели или с двигатели, работещи с газово гориво и на нови дизелови двигатели или на двигатели, работещи с газово гориво, се считат невалидни за целите на регистрацията и пускането им на пазара, когато:

1. те не отговарят на изискванията, посочени в приложения № 1—14 и на § 8—11;

2. емисиите на газообразните замърсители, на частиците и димността (непрозрачността) превишават граничните стойности, посочени в ред В2 на табл. № 1 и 2 към т.1.2.1 на раздел II, приложение № 2.

§ 6. Двигател, съответстващ на изискванията по приложения № 1—14, по § 8—11 и на граничните стойности, посочени в ред С (EEV) на табл. № 1 и 2 към т.1.2.1 на раздел II, приложение № 2, отговаря на изискванията по § 2—5.

§ 7. За дизелови двигатели или двигатели, работещи с газово гориво, които съгласно одобряването на типа отговарят на граничните стойности, посочени в таблиците към т.1.2.1 на раздел II, приложение № 2, се изисква при всички произволно избрани състояния на натоварване, принадлежащи към определена зона на контрол, събираните проби от емисии на интервали до 30 s да не превишават с повече от 100 % граничните стойности в ред В2 и ред С (EEV) в тези таблици.

§ 8. От 1 октомври 2006 г. производителят доказва за всички одобрявания на типа, че дизелов двигател или двигател, работещ с газово гориво, типово одобрен по отношение на граничните стойности от ред В1, ред В2 или ред С на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2, отговаря на посочените гранични стойности за срок на експлоатация, както следва:

1. 100 000 km или 5 години, което събитие настъпи първо—за двигатели, монтирани на ПС от категория N1 и M2;

2. 200 000 km или 6 години, което събитие настъпи първо—за двигатели, монтирани на ПС от категория N2, N3 с технически допустима максимална маса до 16 t и ПС от категория М3 класове I, II, А, В с технически допустима максимална маса до 7,5 t;

3. 500 000 km или 7 години, което събитие настъпи първо—за двигатели, монтирани на ПС от категория N3 с технически допустима максимална маса над 16 t и ПС от категория М3 класове III и В с технически допустима максимална маса над 7,5 t.

§ 9. От 1 октомври 2006 г. за всички типове при издаване на одобряване на типа ПС се изисква и потвърждаване за правилната работа на устройствата за контролиране на емисиите за срока на експлоатация на ПС при нормални условия на експлоатация (съответствие на ПС, пуснато в движение, когато е правилно поддържано и експлоатирано).

§ 10. От 1 октомври 2006 г. всеки одобрен тип дизелов двигател по отношение на граничните стойности от ред В1 или ред С (EEV) на табл. № 1 и 2 към т.1.2.1 на раздел II, приложение № 2 или одобрен тип ПС с такъв двигател, се оборудва със СБД, сигнализираща водача за наличието на повреда, когато посочените гранични стойности на двигателя със СБД за ред В1 или ред С от таблицата са превишени:

Гранични стойности на емисиите за двигател със СБД

Ред Дизелови двигатели маса на маса на азотните частиците оксиди (NOx) g/kWh (РТ) g/kWh

В1 (2005 г.) 7.0 0.1

В2 (2008 г.) 7.0 0.1

С (EEV) 7.0 0.1

§ 11. От 1 октомври 2008 г. за новите одобрявания на типа и от 1 октомври 2009 г. за всички одобрявания на типа на дизелови двигатели или на двигатели, работещи с газово гориво по отношение на граничните стойности, посочени в ред В2 или ред С (EEV) на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2, или за ПС с такива двигатели, се оборудват със СБД, сигнализираща водача за наличието на повреда, когато посочените гранични стойности на двигателя със СБД за ред В2 или ред С на таблицата по § 10 са превишени.

§ 12. От 9 ноември 2006 г. за новите одобрявания на типа и от 1 октомври 2007 г. за целите на регистрацията се изисква при генериране на неизтриваем код за неизправност съгласно т. 1.5.3, 1.5.4 и 1.5.5 на приложение № 2 СБД да съхранява запис (до 400 дни или до 9600 часа работа на двигателя) на кода за неизправност и часовете, през които двигателят е работил по време на активиран индикатор за неизправност (MI).

§ 13. До 1 октомври 2008 г. за т. 1.1.5.4, буква “б” на приложение № 4 се прилага следното: “температура на околната среда в диапазон от 279 до 303 K (6 до 30 °C)”. § 14. От 9 ноември 2006 г. за новите одобрявания на типа и от 1 октомври 2007 г. за всички одобрявания на типа на нови ПС с двигатели със СБД се прилагат изискванията на следните точки от приложение № 2:

а) т. 1.5.3—за NOx контрол в системата на двигателя;

б) 1.5.4—за контрол на реагента; в) 1.5.5—за мерки срещу намеса в системата за последваща обработка на отработили газове.

§ 15. Валидността на издадените сертификати за типово одобряване на двигатели или на ПС, оборудвани с двигатели от неодобрен/одобрен тип, е до 8 ноември 2006 г. При изменение на одобрения тип изменението (разширението) на типа се отбелязва в последната секция на номера за одобряване на типа.

§ 16. Навсякъде в наредбата и приложенията към нея думите “сертификат/а/ът” и “маркировка/та” се заменят съответно с “ЕО сертификат/а/ът” и “ЕО маркировка/та” от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

§ 17. Тази наредба отменя Наредба № 78 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисии замърсяващи газове и частици, и на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен нефтен газ”, по отношение на емисии замърсяващи газове (ДВ, бр. 22 от 2004 г.).

§ 18. Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и въвежда разпоредбите на Директива 2005/55/ЕО (изм. от Директива 2005/78/ЕО и Директива 2006/51/ЕО) и Директива 2005/78/ЕО (изм. от Директива 2006/51/ЕО).

§ 19. Разпоредбите по чл. 8, ал. 2, чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 64 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Министър: П.Мутафчиев

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

Списък с данни №............... в съответствие с приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение № 1 на Директива 70/156/ЕЕС ) относно одобряване на типа и относно мерките, предприемани по отношение на емисии замърсяващи газове и частици, отделяни от превозни средства, оборудвани с двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен нефтен газ” (Директива 2005/55/ЕС, последно изменена с

Директива 2005/78/ЕС) Превозно средство /базов двигател/ тип двигател (1) .............................................................................. 0.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ 0.1. Марка (наименование на дружеството): ........................................................... 0.2. Тип и търговско описание (варианти): ............. 0.3. Начин за идентификация на типа и местоположение, когато се маркира на ПС:....................... 0.4. Категория ПС (когато е приложимо): .............. 0.5. Категория двигател: дизел/NG/LPG/ етанол (1) ................................................................... 0.6. Наименование и адрес на производителя: ....... 0.7. Наименование и адрес на упълномощения представител на производителя: ................................. 0.8. Местоположение на задължителните табели, обозначения и начин на поставянето им:......... 0.9. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на нанасяне на ЕО маркировката за одобряване на типа:........ 0.10. Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и): ........... 0.11. В случай на ПС, оборудвано със системи за бордова диагностика (СБД), писмено описание и/или чертеж на индикатора за неизправност (MI) .............................................................................

(1) Ненужното се зачертава.

Приложени документи 1. Основни характеристики на двигателя (базовия) и информация за провеждането на изпитването. 2. Основни характеристики на фамилията двигатели. 3. Основни характеристики на типовете двигатели от фамилията. 4. Характеристики на частите на ПС, свързани с двигателя (когато е приложимо). 5. Информация, свързана със системата за бордова диагностика (СБД). 6. Снимки и/или чертежи на базовия двигател/тип двигател и когато е приложимо—на отделението от автомобила, в което е монтиран. 7. Списък на други приложени документи, когато има такива: Дата: ........... Досие: .........

Допълнение 1 Основни характеристики на двигателя (базовия) и информация за провеждането на изпитването(1)

1. Описание на двигателя:......................................... 1.1. Производител:.......................................................... 1.2. Код на производителя на двигателя: .................

(1) При неконвенционалните двигатели и системи производителят представя данни, равностойни на тези, споменати тук.

1.3. Цикъл: четиритактов / двутактов(2) .................. 1.4. Брой и разположение на цилиндрите: ............... 1.4.1. Диаметър на цилиндъра: ............................... mm 1.4.2. Ход на буталото: .............................................. mm 1.4.3. Последователност на запалване: ........................ 1.5. Обем на двигателя:.......................................... cm3 1.6. Степен на сгъстяване(3): ....................................... 1.7. Чертеж(-и) на горивната камера и челото на буталото: .................................................... 1.8. Минимално напречно сечение на всмукателните и изпускателните отвори: ......................... cm2 1.9. Честота на въртене на двигателя на празен ход: .......................................................min-1 1.10. Максимална ефективна мощност: ............. kW при ...............................................min-1 1.11. Максимална честота на въртене на двигателя: .........................................................min-1 1.12. Максимален ефективен въртящ момент: .......... Nm при ..................................................min-1 1.13. Горивна уредба: компресионно запалване/принудително запалване(2) 1.14. Гориво: дизелово / LPG / NG-H / NG-L / NG-HL / Етанол(2) 1.15. Охладителна уредба 1.15.1. Течност 1.15.1.1.Вид на течността:.................................................... 1.15.1.2.Циркулационна(-и) помпа(-и): да/не(1) 1.15.1.3.Характеристики на модела(-ите) и тип(-овете) (когато е приложимо) ..................... 1.15.1.4. Предавателно(-и) число(-а) (когато е приложимо) ........................................................... 1.15.2. Въздух 1.15.2.1. Вентилатор: да/не(2) 1.15.2.2. Характеристики на модела(-ите) и тип(-овете) (когато е приложимо) ..................... 1.15.2.3.Предавателно(-и) число(-а) (когато е приложимо) ........................................................... 1.16. Температура, позволена от производителя 1.16.1. Охлаждане с течност: максимална температура при изхода: ...................... К 1.16.2. Въздушно охлаждане: ............................................ Точка на измерване:… ................................... … … … … … Максимална температура при точката на измерване: ........................................................К 1.16.3. Максимална температура на въздуха при изхода на междинния охладител (когато е приложимо): ..........................................................К 1.16.4. Максимална температура на отработилите газове в точката от изпускателната(-те) тръба(-и), близкостояща(-и) до външния(-те) фланец(-и) на изпускателния(-те) колектор(-и) или на турбокомпресора(-ите):..........К 1.16.5. Температура на горивото: мин....................... К, макс. ........................................................................К за дизеловите двигатели—при входа на впръскващата помпа; за двигатели, работещи с газово гориво—при регулатора на налягането в заключителния етап 1.16.6. Налягане на горивото: мин. ......................... kРа, макс. ....................................................................kРа при регулатора на налягането в заключителния етап, единствено за двигатели, работещи с NG 1.16.7. Температура на смазочното масло: мин. ...................... К, макс. .................. К 1.17. Компресор: да/не(2) 1.17.1. Марка ......................................................................... 1.17.2. Тип .............................................................................. 1.17.3. Описание на системата (напр. максимално налягане на зареждащия агрегат, байпасен клапан, когато приложимо) 1.17.4. Междинен охладител: да/не(2)

(2) Ненужното се зачертава. (3) Посочва се допускът.

1.18. Всмукателна уредба Максимално допустимото разреждане на всмукването при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя (ДВ, бр. 44 от 2004 г.) (Директива 80/1269/ЕЕС) и в съответствие с описаните в нея условия за експлоатация 1.19. Изпускателна уредба Максималното допустимо изпускателно противоналягане при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с описаните в нея условия за експлоатация Обем на изпускателната уредба: ...............dm3

1.20. Електронно устройство за управление на двигателя (EECU) (за всички типове двигатели) 1.20.1. Марка: ..................................................................... 1.20.2. Тип: .......................................................................... 1.20.3. Софтуерен(-и) калибровъчен(-и) номер(-а): 2. Мерки срещу замърсяване на въздуха 2.1. Устройство за рециркулация на картерните газове (описание и чертежи): ............................... 2.2. Допълнителни устройства срещу замърсяване (когато съществуват и когато не са предмет на друг раздел) .............................................. 2.2.1. Каталитичен конвертор: да/не(1) 2.2.1.1. Марка(-и):............................................................... 2.2.1.2. Тип(-ове):................................................................ 2.2.1.3. Брой каталитични конвертори и елементи: . 2.2.1.4. Размери, форма и обем на каталитичния(-ите) конвертор(-и): ....................................................... 2.2.1.5. Тип на каталитичното действие:...................... 2.2.1.6. Общо количество на благородни метали: ..... 2.2.1.7. Относителна концентрация: .............................. 2.2.1.8. Субстрат (структура и материал): ................... 2.2.1.9. Плътност на клетките: ....................................... 2.2.1.10. Тип на корпуса на каталитичния(-ите) конвертор(-и): .................................................................... 2.2.1.11. Местоположение на каталитичния конвертор (-ите) (място и контролно разстояние в изпускателната тръба): ................................................. 2.2.1.12. Диапазон на нормална работна температура (К): ...................................................................... 2.2.1.13. Реагенти за еднократна употреба (където е приложимо): 2.2.1.13.1.Тип и концентрация на реагент, необходим за каталитично действие: ........................................ 2.2.1.13.2.Диапазон на нормална работна температура на реагент: .............................................................. 2.2.1.13.3.Международен стандарт (където е приложимо): ........................................................................... 2.2.1.13.4.Честота на повторно пълнене на реагент: непрекъсната/експлоатационна(1) 2.2.2. Кислороден сензор (датчик): да / не(1) 2.2.2.1. Марка ( - и ) : … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … 2.2.2.2. Тип(-ове):................................................................ 2.2.2.3. Местоположение: ................................................. 2.2.3. Допълнително подаване на въздух: да / не(1) 2.2.3.1. Тип (пулсиращ въздушен поток, нагнетателна помпа и т.н.): ......................................................... 2.2.4. Рециркулация на отработилите газове (EGR): да/не(1) 2.2.4.1. Характеристики (марка, тип, дебит и т. н.): 2.2.5. Филтър за частици: да/не(1) 2.2.5.1. Размери, форма и вместимост на филтъра за частици: ................................................................... 2.2.5.2. Тип и конструкция на филтъра за частици: .. 2.2.5.3. Местоположение (контролно разстояние в изпускателната тръба): .......................................

(1) Ненужното се зачертава.

2.2.5.4. Метод или система на регенериране, описание и/или чертеж: .............................................. 2.2.5.5. Диапазон на нормална работна температура (К) и налягане (kPa): ........................................ 2.2.5.6. В случай на периодична регенерация: —Брой на ЕТС изпитвателните цикли между 2 регенерации (n1) —Брой на ЕТС изпитвателните цикли по време на регенерация (n2) 2.2.6. Други системи: да / не(1) 2.2.6.1. Описание и действие: ....................................... 3. Захранване с гориво 3.1. Дизелови двигатели 3.1.1. Горивоснабдителна помпа Налягане(2): .................. kPa или характеристична диаграма(1) .............................................. 3.1.2. Система за впръскване 3.1.2.1. Помпа 3.1.2.1.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.2.1.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.2.1.3. Производителност: ............... mm3(2) цикъла при честотата на въртене на помпата от ............. min-1 за пълно впръскване или характеристична диаграма (1) (2): ..................... Използван метод: на двигателя / на стенд за изпитване на помпата(1) При наличие на регулатор на налягане да се посочи разходът на гориво и налягането в зависимост от честотата на въртене на двигателя 3.1.2.1.4. Изпреварване на впръскването 3.1.2.1.4.1. Крива на изпреварване на впръскването(2): ................................................. 3.1.2.1.4.2. Статично регулиране на момента на впръскването(2): ................................................. 3.1.2.2. Впръсквателен тръбопровод 3.1.2.2.1. Дължина: .......................................................mm 3.1.2.2.2. Вътрешен диаметър: .................................. mm 3.1.2.2.3. Общ акумулатор за гориво на горивната уредба, марка и тип: .......................................... 3.1.2.3. Дюза(-и ) 3.1.2.3.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.2.3.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.2.3.3. Налягане в момента на отваряне ...... kPa(2) или характеристична диаграма(1)(2)............. 3.1.2.4. Регулатор 3.1.2.4.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.2.4.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.2.4.3. Честота на въртене за прекъсване подаването на гориво при пълно натоварване: .......min-1 3.1.2.4.4. Максимална честота на въртене без натоварване: ..............................................................min-1 3.1.2.4.5. Честота на въртене на празен ход: ......min-1 3.1.3. Пускова система на студен двигател 3.1.3.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.3.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.3.3. Описание: ............................................................. 3.1.3.4. Спомагателно пусково устройство: .............. 3.1.3.4.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.3.4.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2. Двигатели, работещи с газово гориво(3) 3.2.1. Гориво: NG / LPG(1) 3.2.2. Регулатор(-и) на налягането или изпарител/ регулатор(-и) на налягане(2) 3.2.2.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.2.3. Брой на степените (етапите) за намаляване на налягането: ..................................................... 3.2.2.4. Налягане на последната степен: минимално .......... kPa, максимално ..........kPa 3.2.2.5. Брой на главните точки за регулиране:.......

(1) Ненужното се зачертава. (2) Посочва се допускът. (3) За системите, разположени по друг начин, се пре- доставя съотвената информация (т. 3.2).

3.2.2.6. Брой на точките за регулиране при режим на празен ход: ........................................................... 3.2.2.7. Сертификат с номер за одобрен тип: 3.2.3. Горивна уредба: устройство за смесване/ впръскване на газово гориво/ впръскване на течност / директно впръскване(1) 3.2.3.1. Регулиране степента на насищане на сместа: .................................................................. 3.2.3.2. Описание на системата и/или диаграма и чертежи: ............................................................... 3.2.3.3. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.4. Устройство за смесване (смесител) 3.2.4.1. Брой:...................................................................... 3.2.4.2. Марка(-и): ............................................................ 3.2.4.3. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.4.4. Местоположение:............................................... 3.2.4.5. Възможности за регулиране: .......................... 3.2.4.6. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.5. Всмукателни колектори—впръскване 3.2.5.1. Впръскване: едноточково/многоточково(1) 3.2.5.2. Впръскване: непрекъснато/едновременно/ последователно(1): ............................................. 3.2.5.3. Оборудване за впръскване 3.2.5.3.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.5.3.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.5.3.3. Възможности за регулиране: .......................... 3.2.5.3.4. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.5.4. Горивоснабдителна помпа (когато е налична): 3.2.5.4.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.5.4.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.5.4.3. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.5.5. Дюза(-и ) 3.2.5.5.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.5.5.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.5.5.3. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.6. Директно впръскване 3.2.6.1. Горивонагнетателна помпа / регулатор на налягането(1) 3.2.6.1.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.6.1.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.6.1.3. Регулиране на впръскването: ......................... 3.2.6.1.4. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.6.2. Дюза(-и) 3.2.6.2.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.6.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.6.2.3. Налягане в момента на отваряне или характеристична диаграма(2): ........................ 3.2.6.2.4. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.7. Електронно управляващо устройство (ЕCU) 3.2.7.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.7.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.7.3. Възможности за регулиране: .......................... 3.2.8. Специфично оборудване за гориво “природен газ” (NG) 3.2.8.1. Вариант 1 (попълва се само в случай на одобряване на двигатели за няколко горива със специфични съставки) 3.2.8.1.1. Състав на горивото: метан CH4: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части етан C2H6: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части пропан C3H8: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части бутан C4H10: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части С5/С5+: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части кислород O2: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части инертни (N2, He и т.н.): основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части 3.2.8.1.2. Дюза(-и ) 3.2.8.1.2.1. Марка(-и):............................................................ 3.2.8.1.2.2. Тип(-ове):............................................................. 3.2.8.1.3. Друго оборудване (когато е приложимо) 3.2.8.2. Вариант 2 (само в случай на одобряване на двигатели за няколко специфични състава на горивото)

(1) Ненужното се зачертава. (2) Посочва се допускът.

4. Фази на газоразпределение 4.1. Максимална хлабина на клапаните и ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки или еквивалентни данни: ……………………………. 4.2. Контролни и/или регулировъчни хлабини(1) 5. Запалителна система (само за двигатели с принудително запалване) 5.1. Тип на запалителна система: обща бобина и свещи / отделна бобина и свещи / бобина на свещ / друго (да се уточни)(1) 5.2. Устройство за управление (регулиране) на запалването 5.2.1. Марка(-и):................................................................... 5.2.2. Тип(-ове): .................................................................... 5.3. Крива на изпреварване на запалването/регулировъчна характеристика на момента на запалването(1)(2): .................................................................... 5.4. Регулировка на ъгъла на изпреварване на запалването(2):градуси преди ГМТ (горна мъртва точка) при честотата на въртене ............ min-1 и абсолютно налягане във всмукателния колектор..........................................................................kPa 5.5. Запалителни свещи 5.5.1. Марка(-и):................................................................... 5.5.2. Тип(-ове): .................................................................... 5.5.3. Разстояние между електродите на свещите: ..........................................................mm 5.6. Индукционна(-и) (запалителна(-и) бобина(-и) 5.6.1. Марка(-и):................................................................... 5.6.2. Тип(-ове): .................................................................... 6. Спомагателно оборудване, задвижвано от двигателя Двигателят се предоставя за изпитване с всичките си спомагателни устройства, необходими за неговата работа (например вентилатор, водна помпа и т.н.), съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с описаните в нея условия за експлоатация. 6.1. Спомагателни устройства, които се монтират за целите на изпитването Когато е невъзможно или неподходящо да се монтират спомагателни устройства върху изпитвателния стенд, изразходваната мощност от тези устройства се изчислява и изважда от измерената мощност на двигателя за целия изпитвателен(-ни) цикъл(-и). 6.2. Спомагателни устройства, които се демонтират за целите на изпитването Спомагателните устройства, необходими само за работата на ПС (например компресор за въздух, климатична система и т.н.), се отстраняват за провеждане на изпитването. Когато това е невъзможно, изразходваната мощност от тези устройства може да се определи и да се добави към измерената мощност на двигателя за целия изпитвателен(-те) цикъл(-и). 7. Допълнителна информация за условията на изпитването 7.1. Използвани масла 7.1.1. Марка(-и):................................................................... 7.1.2. Тип(-ове): .................................................................... (Посочва се съотношението на масло в сместа, когато маслото и горивото са смесени): 7.2. Оборудване, задвижвано от двигателя (когато има) Изразходваната мощност от спомагателните устройства се изчислява само когато: —спомагателните устройства, необходими за работата на двигателя, не са монтирани на двигателя, и/или —спомагателните устройства, които не са необходими за работата на двигателя, са монтирани на двигателя.

(1) Ненужното се зачертава. (2) Посочва се допускът.

7.2.1. Изброяване и идентификация на елементите: . 7.2.2. Изразходвана мощност при указана различна честота на въртене на двигателя:

Оборудване Изразходвана мощност ( kW ) при различна честота на въртене на двигателя праниска висока честочесточестоизходна зен чесчеста А(1) та Б(1) та В(1) честоход тота тота та на върте- не(2)

Р(а) Спомагателни устройства, необходими за работата на двигателя (да се приспаднат от измерената мощност на двигателя) (виж т. 6.1)

Р(b) Спомагателни устройства, които не са необходими за работата на двигателя (да се прибавят към измерената мощност на двигателя) (виж т. 6.2)

(1) Изпитване ESC. (2) Изпитване единствено ETC.

8. Параметри на двигателя 8.1. Честота на въртене на двигателя (1) Ниска честота на въртене (nlo): ...................min-1 Висока честота на въртене (nhi): .................min-1 За цикли ESC и ELR Честота на въртене на празен ход: .............min-1 Честота на въртене А: ....................................min-1 Честота на въртене В: ....................................min-1 Честота на въртене С: ....................................min-1 За цикъл ETC Изходна честота на въртене: ........................min-1 8.2. Мощност на двигателя (измерена в съответствие с изискванията на Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя), kW

Честота на въртене на двигателя празен честота честота честота изходна ход на върна върна върчестота тене А(1) тене В(1) тенеС(1) на вър- тене(2)

P(m) Мощност, измерена на изпитвателния стенд

P(a) Мощност, изразходвана от спомагателните устройства, които се монтират за изпитването (т. 6.1) —когато са монтирани —когато не са монтирани

(1) Посочва се допускът, който е в рамките на ± 3 % от заявените от производителя стойности.

P(b) Мощност, изразходвана от спомагателните устройства, които се демонтират за изпитването (т. 6.2) —когато са монтирани —когато не са монтирани

P(n) Мощност нето на двигателя = P(m)—P(a) + P(b)

(1) Изпитване ESC. (2) Единствено ETC изпитване.

8.3. Регулировки на динамометричния стенд (kW) Регулировките на динамометричния стенд за изпитванията ESC и ELR, както и изходният цикъл при изпитване ЕТС, се основават на мощността нето на двигателя Р(n), посочена в т. 8.2. Препоръчително е двигателят да се монтира на изпитвателния стенд без спомагателни устройства. В този случай стойностите Р(m) и Р(n) са еднакви. Когато е невъзможно или неподходящо двигателят да работи при такива условия, регулировките на динамометричния стенд се коригират с помощта на формулата, посочена в таблицата на т. 8.2. 8.3.1. Изпитвания ESC и ELR Регулировките на динамометричния стенд се изчислява съгласно формулата, посочена в приложение № 8, част 2, т. 1.2.

Натовар- Честота на въртене на двигателя ване (%) празен честота честота честота ход на върна върна въртене А тене В тене С

10 —

25 —

50 —

75 —

100

8.3.2. Изпитване EТC Когато двигателят не се изпитва при условия, осигуряващи неговата мощност нето, коригиращата формула за преобразуване на измерената мощност или на измерената работа на цикъла, определена съгласно приложение № 8, част 3, т. 2, с отчитане на нетната мощност или на полезната работа за целия цикъл, се предоставя за целия цикъл от производителя на двигателя и се одобрява от техническата служба. 9. Система за бордова диагностика (СБД) 9.1. Писмено описание и/или чертеж на MI(1) : … … … … … … … … … … … … … … … 9.2. Списък и предназначение на всички компоненти, наблюдавани от СБД: ....................................... 9.3. Писмено описание (общи принципи на работа на СБД) за:

(1) Ненужното се зачертава.

9.3.1. Дизелови/двигатели, работещи с газово гориво(1): .................................................................. 9.3.1.1. Контрол на катализатора(1): .............................. 9.3.1.2. Наблюдение на deNOx системата(1): ........................................................... 9.3.1.3. Наблюдение на филтър за дизелови частици(1): ............................................................... 9.3.1.4. Наблюдение на система за електронно подаване на гориво(1): ....................................................... 9.3.1.5. Други компоненти, наблюдавани от СБД(1):...................................................................... 9.4. Критерии за задействане на MI (точен брой на задействаните цикли или статистически метод): ...................................................................... 9.5. Списък на всички изходни кодове за СБД и използваните формати (с обяснение за всеки): ....................................................................... 10. Ограничител на въртящ момент 10.1. Описание на задействането на ограничителя на въртящ момент 10.2. Описание на ограничаването на кривата на пълно натоварване

Допълнение 2 Основни характеристики на фамилията двигатели 1. Общи параметри 1.1. Горивен цикъл: ......................................................... 1.2. Охлаждаща среда: .................................................... 1.3. Брой цилиндри(1): .................................................... 1.4. Работен обем на всеки цилиндър: ....................... 1.5. Метод на всмукване на въздух:............................. 1.6. Тип / устройство на горивната камера: .............. 1.7. Клапани и отвори—конфигурация, размер и брой: ............................................................................. 1.8. Горивна уредба: ........................................................ 1.9. Запалителна уредба (за двигатели, работещи с газово гориво): .......................................................... 1.10. Други характеристики: —система за охлаждане на нагнетения въздух(1) ...................................................................... —рециркулация на отработилите газове(1): ...... —впръскване на вода/емулсия(1): ........................ —впръскване на въздух(1): ..................................... 1.11. Последваща обработка на отработилите газове(1): ..................................................................... Доказателство за идентичното (или най-ниското за базовия двигател) съотношение: капацитет на системата/разход на гориво на такт, в зависимост от числото(-ата) в диаграмата: ...... 2. Списък на фамилията двигатели 2.1. Наименование на фамилията дизелови двигатели: ................................................................... 2.1.1. Спецификация на двигателите от тази фамилия: .....................................................................

Базов двигател

Тип двигател Брой цилиндри Номинална честота на въртене (min-1) Дебит на горивото за цикъл (mm3) Номинална мощност нето (kW) Честота на въртене при максимален въртящ момент (min-1) Разход на гориво за цикъл (mm3) Максимален въртящ момент (Nm) Ниска честота на въртене на празен ход (min-1) Работен обем на цилиндрите (в % спрямо базовия двигател)

100

(1) Когато е неприложимо, се отбелязва с н/д.

2.2. Наименование на фамилията двигатели, работещи с газ:.......................................................... 2.2.1. Спецификация на двигателите от тази фамилия: .....................................................................

Базов двигател

Тип двигател Брой цилиндри Номинална честота на въртене (min-1) Разход на гориво на цикъл (mm3) Номинална мощност нето (kW) Честота на въртене при максимален въртящ момент (min-1) Разход на гориво на цикъл (mm3) Максимален въртящ момент (Nm) Ниска честота на въртене на празен ход (min-1) Работен обем на цилиндрите (в % спрямо базовия двигател)

100

Момент на запалването Дебит на рециркулираните отработили газове (EGR) Турбокомпресор: да/не Действителен дебит на турбокомпресора

Допълнение 3 Основни характеристики на типовете двигатели във фамилията(1) 1. Описание на двигателя:..................................... 1.1. Производител:...................................................... 1.2. Код на производителя на двигателя: ............. 1.3. Принцип на работа: четиритактов/двутактов(2) ................................................................ 1.4. Брой и разположение на цилиндрите: ........... 1.4.1. Диаметър на цилиндъра: ........................... mm 1.4.2. Ход на буталото: .......................................... mm 1.4.3. Ред на запалване на горивото в цилиндрите: .......................................................... 1.5. Обем на двигателя:...................................... cm3 1.6. Степен на сгъстяване(3): ................................... 1.7. Чертежи на горивната камера и челото на буталото:................................................................ 1.8. Минимално напречно сечение на входния (всмукателния) и изходния (изпускателния) отвор: ...............................................................cm2 1.9. Честота на въртене на двигателя на празен ход: .................................................................min-1 1.10. Максимална мощност нето: .................... kW при ..................................................................min-1 1.11. Максимална честота на въртене на двигателя: .....................................................min-1 1.12. Максимален въртящ момент нето: ............ Nm при ..................................................................min-1 1.13. Горивна уредба: запалване на горивото чрез сгъстяване/принудително запалване(2) 1.14. Гориво: дизелово / LPG / NG-H / NG-L / NG-HL/ Етанол(2) 1.15. Охладителна уредба 1.15.1. Течностна 1.15.1.1. Вид на течността:................................................ 1.15.1.2. Циркулационна(-и) помпа(-и): да/не(2) 1.15.1.3. Характеристики или марка(-и) и тип(-ове) (когато е приложимо)........................................ 1.15.1.4. Предавателно(-и) число(-а) (когато е приложимо)........................................ 1.15.2. Въздушна 1.15.2.1. Вентилатор: да/не(2)

(1) Представя се за всеки двигател във фамилията. (2) Ненужното се зачертава. (3) Посочва се допускът

1.15.2.2. Характеристики на марка(-и) и тип(-ове) (когато е приложимо) ......................................... 1.15.2.3. Предавателно(-и) число(-а) (когато е приложимо)............................................................ 1.16. Температури, позволени от производителя 1.16.1. Охлаждане с течност: максимална температура на изхода: ....................................К 1.16.2. Въздушно охлаждане: .......................... Изходна точка: ...................... Максимална температура в изходната точка: .............................................К 1.16.3. Максимална температура на въздуха на изхода на междинния охладител (когато е приложимо):...................................................................К 1.16.4. Максимална температура на отработилите газове в точката от изпускателната/те тръба(-и), съседна на външния(-те) фланец(-и) на изпускателния(-те) колектор(-и) или на турбокомпресора(-ите):..............................................К 1.16.5. Температура на горивото: минимална ......... К, максимална ............ К за дизеловите двигатели—при входа на помпата за впръскване, и за двигатели, работещи с природен газ—в крайната фаза на регулиране на налягането на изхода на редукционния клапан 1.16.6. Налягане на горивото: минимално ............ kРа, максимално .....................................................kРа в крайната фаза на регулиране на налягането на изхода на редукционния клапан—само за двигатели, работещи с гориво природен газ (NG) 1.16.7. Температура на маслото: минимална .......... К, максимална .........................................................К 1.17. Турбокомпресор: да/не(1) 1.17.1. Марка....................................................................... 1.17.2. Тип ............................................................................ 1.17.3. Описание на системата (напр. максимално налягане на пълнене, байпасен клапан, когато е приложимо) 1.17.4. Междинен охладител: да/не(1) 1.18. Всмукателна уредба Максимално допустимото разреждане на всмукването при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с предвидените в нея условия за експлоатация. 1.19. Изпускателна уредба Максималното допустимо изпускателно противоналягане при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с предвидените в нея условия за експлоатация. Обем на изпускателната уредба: ...............dm3 1.20. Електронно устройство за управление на двигателя (EECU) (за всички типове двигатели): 1.20.1. Марка: ..................................................................... 1.20.2. Тип: .......................................................................... 1.20.3. Софтуерен(-и) калибровъчен(-и) номер(-а): 2. Мерки срещу замърсяване на въздуха 2.1. Устройство за рециркулация на картерните газове (описание и чертежи): ............................ 2.2. Допълнителни устройства срещу замърсяване (когато има такива и когато не са предмет на друг раздел) ...................................................... 2.2.1. Каталитичен конвертор: да/не(1) 2.2.1.1. Марка(-и):............................................................... 2.2.1.2. Тип(-ове):................................................................ 2.2.1.3. Брой каталитични конвертори и елементи: . 2.2.1.4. Размери, форма и обем на каталитичния(-ите) конвертор(-и): ....................................................... 2.2.1.5. Тип на каталитичното действие:...................... 2.2.1.6. Общо количество на благородни метали: .....

(1) Ненужното се зачертава.

2.2.1.7. Относителна концентрация: ........................... 2.2.1.8. Субстрат (структура и материал):................. 2.2.1.9. Плътност на клетките: ..................................... 2.2.1.10. Тип на корпуса на каталитичния(-ите) конвертор(-и): ..................................................... 2.2.1.11. Местоположение на каталитичния конвертор(-ите) (място и контролно разстояние в изпускателната тръба): .................................... 2.2.1.12. Диапазон на нормална работна температура (К): ................................................ 2.2.1.13. Реагенти за еднократна употреба (където е приложимо): 2.2.1.13.1. Тип и концентрация на реагент, необходим за каталитично действие: ................................ 2.2.1.13.2. Диапазон на нормална работна температура на реагента: ......................................................... 2.2.1.13.3. Международен стандарт (където е приложимо): ........................................................ 2.2.1.13.4. Честота на повторно пълнене на реагент: непрекъсната/експлоатационна(1) 2.2.2. Кислороден сензор (датчик): да/не(1) 2.2.2.1. Марка(-и): ............................................................ 2.2.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 2.2.2.3. Местоположение:............................................... 2.2.3. Подаване на въздух: да/не(1) 2.2.3.1. Тип (пулсиращ въздушен поток, нагнетателна помпа и т.н.): ................................................. 2.2.4. Рециркулация на отработилите газове (EGR): да/не(1) 2.2.4.1. Характеристики (марка, тип, дебит и т. н.): ...................................................... 2.2.5. Филтър за частици: да/не(1) 2.2.5.1. Размери, форма и вместимост на филтъра за частици: ................................................................ 2.2.5.2. Тип и конструкция на филтъра за частици: ................................................................ 2.2.5.3. Местоположение (контролно разстояние в изпускателната тръба): .................................... 2.2.5.4. Метод или система за регенериране, описание и/или чертеж: .............................................. 2.2.5.5. Диапазон на нормална работна температура (К) и налягане (kPa): ........................................ 2.2.5.6 В случай на периодична регенерация: —Брой на ЕТС изпитвателните цикли между 2 регенерации (n1) —Брой на ЕТС изпитвателните цикли по време на регенерация (n2) 2.2.6. Други системи: да / не(1) 2.2.6.1. Описание и действие: ....................................... 3. Захранване с гориво 3.1. Дизелови двигатели 3.1.1. Горивоснабдителна помпа Налягане(2): ...................... kPa или характеристична диаграма(1) ........................................ 3.1.2. Система за впръскване 3.1.2.1. Помпа 3.1.2.1.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.2.1.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.2.1.3. Производителност: ............... mm3(2) цикъла за честота на въртене на помпата.......... min-1 за пълно впръскване или характеристична диаграма(1) (2) : … … … … … … … … … … … … … … … … … Използван метод: на двигател/ на стенд за изпитване на помпи(1) При наличие на регулатор на налягане да се посочи разходът на гориво и налягането в зависимост от честотата на въртене на двигателя. 3.1.2.1.4. Изпреварване на впръскването 3.1.2.1.4.1. Крива на изпреварване на впръскването(2): ................................................. 3.1.2.1.4.2. Статично регулиране на момента на впръскването(2): .................................................

(1) Ненужното се зачертава. (2) Посочва се допускът.

3.1.2.2. Впръсквателен тръбопровод 3.1.2.2.1. Дължина:.......................................................mm 3.1.2.2.2. Вътрешен диаметър:.................................. mm 3.1.2.2.3. Общ акумулатор за гориво на горивната уредба, марка и тип:.......................................... 3.1.2.3. Дюза(-и ) 3.1.2.3.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.2.3.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.2.3.3. Налягане в момента на отваряне ...... kPa(2) или характеристична диаграма(1)(2)............. 3.1.2.4. Регулатор 3.1.2.4.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.2.4.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.2.4.3. Честота на въртене за прекъсване подаването на горивото при пълно натоварване: ... min-1 3.1.2.4.4. Максимална честота на въртене без натоварване: ..............................................................min-1 3.1.2.4.5. Честота на въртене на празен ход: ......min-1 3.1.3. Пускова система на студен двигател 3.1.3.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.3.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.3.3. Описание: ............................................................. 3.1.3.4. Спомагателно пусково устройство: .............. 3.1.3.4.1. Марка: ................................................................... 3.1.3.4.2. Тип: ........................................................................ 3.2. Двигатели, работещи с газ(1) 3.2.1. Гориво: NG / LPG(2) 3.2.2. Регулатор(-и) на налягането или изпарител/ регулатор(-и) на налягане(3) 3.2.2.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.2.3. Брой на етапите за намаляване на налягането:....................................................................... 3.2.2.4. Налягане на последната степен: мин. ....... kPa, макс. ...............................................................kPa 3.2.2.5. Брой на главните точки за регулиране:....... 3.2.2.6. Брой на точките за регулиране при режим на празен ход:...................................................... 3.2.2.7. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.3. Горивна уредба: устройство за смесване/ впръскване на газово гориво/ впръскване на течност/директно впръскване(2) 3.2.3.1. Регулиране степента на насищане на сместа: .................................................................. 3.2.3.2. Описание на системата и/или диаграма и чертежи: ............................................................... 3.2.3.3. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.4. Устройство за смесване (смесител) 3.2.4.1. Брой:...................................................................... 3.2.4.2. Марка(-и): ............................................................ 3.2.4.3. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.4.4. Местоположение:............................................... 3.2.4.5. Възможности за регулиране: .......................... 3.2.4.6. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.5. Всмукателни колектори—впръскване 3.2.5.1. Впръскване: едноточково/многоточково(1) 3.2.5.2. Впръскване: непрекъснато/едновременно/ последователно(1): ............................................. 3.2.5.3. Оборудване за впръскване 3.2.5.3.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.5.3.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.5.3.3. Възможности за регулиране: .......................... 3.2.5.3.4. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.5.4. Горивоснабдителна помпа (когато е налична): 3.2.5.4.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.5.4.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.5.4.3. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.5.5. Дюза(-и ) 3.2.5.5.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.5.5.2. Тип(-ове): .............................................................

(1) За системите, разположени по друг начин, се пре- доставя съотвената информация (т. 3.2). (2) Ненужното се зачертава. (3) Посочва се допускът.

3.2.5.5.3. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.6. Директно впръскване 3.2.6.1. Горивонагнетателна помпа / регулатор на налягането(1) 3.2.6.1.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.6.1.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.6.1.3. Регулиране на впръскването: ......................... 3.2.6.1.4. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.6.2. Дюза(-и) 3.2.6.2.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.6.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.6.2.3. Налягане в момента на отваряне или характеристика(2):........................................................ 3.2.6.2.4. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... 3.2.7. Електронно управляващо устройство (ECU) 3.2.7.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.7.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.7.3. Възможности за регулиране: .......................... 3.2.8. Специфично оборудване за гориво “природен газ” NG 3.2.8.1. Вариант 1 (Попълва се само в случай на одобряване на двигатели за няколко горива със специфични съставки) 3.2.8.1.1. Състав на горивото: метан CH4: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части етан C2H6: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части пропан C3H8:основа: ... % мол.части; мин. ….. % мол.части; макс. ... % мол.части бутан C4H10: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части С5/С5+: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части кислород O2: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части инертни (N2, He и т.н.): основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части 3.2.8.1.2. Дюза(-и ) 3.2.8.1.2.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.8.1.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.8.1.3. Друго оборудване (когато е приложимо) 3.2.8.2. Вариант 2 (само в случай на одобряване на двигатели за няколко специфични състава на горивото) 4. Фази на газоразпределение 4.1. Максимална хлабина на клапаните и ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки, или еквивалентни данни: .......... 4.2. Контролни и/или регулировъчни хлабини(1) 5. Запалителна уредба (само за двигатели с принудително запалване) 5.1. Тип запалителна уредба: обща бобина и свещи /отделна бобина и свещи/ бобина и свещ /друго (да се уточни)(1) 5.2. Устройство за управление (регулиране) на запалването 5.2.1. Марка(-и): ............................................................ 5.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 5.3. Крива на изпреварване на запалването/регулировъчна характеристика на момента на запалването(1) (2):.................................................. 5.4. Регулировка на ъгъла на изпреварване на запалването(2): градуса преди ГМТ (горна мъртва точка) при честотата на въртене ........... min-1 и абсолютно налягане във всмукателния колектор ............. kPa 5.5. Запалителни свещи 5.5.1. Марка(-и): ............................................................ 5.5.2. Тип(-ове): ............................................................. 5.5.3. Разстояние между електродите на свещите:.........................................................mm 5.6. Запалителна(-и) бобина(-и) 5.6.1. Марка(-и): ............................................................ 5.6.2. Тип(-ове): ............................................................. 6. Система за бордова диагностика (СБД) 6.1. Писмено описание и/или чертеж на MI(1): 6.2. Списък и предназначение на всички компоненти, наблюдавани от СБД: .........................

(1) Ненужното се зачертава. (2) Посочва се допускът.

6.3. Писмено описание (общи принципи на работа на СБД) за: 6.3.1. Дизелови/двигатели, работещи с газово гориво(1): .............................................................. 6.3.1.1. Контрол на катализатора(1): .......................... 6.3.1.2. Наблюдение на deNOx системата(1): ........... 6.3.1.3. Наблюдение на филтър за дизелови частици(1): ........................................................... 6.3.1.4. Наблюдение на система за електронно подаване на гориво(1): ...................................... 6.3.1.5. Други компоненти, наблюдавани от СБД (1): ........................................................... 6.4. Критерии за задействане на MI (точен брой на задействаните цикли или статистически метод): .................................................................. 6.5. Списък на всички изходни кодове на СБД и използваните формати (с обяснение за всеки): ................................................................... 7. Ограничител на въртящ момент 7.1. Описание на задействането на ограничителя на въртящ момент 7.2. Описание на ограничаването на кривата на пълно натоварване

Допълнение 4 Характеристики на частите на превозното средство, свързани с двигателя

1. Разреждане във всмукателния тръбопровод при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване: .................................. kPa 2. Противоналягане в изпускателния тръбопровод при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване: ........................ kPa 3. Обем на изпускателната уредба: ................. сm3 4. Мощността, използвана за задвижване на спомагателното оборудване, необходимо за работата на двигателя съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с описаните в нея условия за експлоатация.

Оборудване Изразходвана мощност (kW) при различни честоти на въртене на двигателя праниска висока честочесточестоизходна зен чесчеста А(1) та В(1) та С(1) честоход тота тота та(2)

Р(а) Спомагателни устройства, необходими за работата на двигателя (тяхната мощност да се приспадне от измерената мощност на двигателя), виж т. 6.1 от Допълнение 1 (1) Изпитване ESC.

(2) Само изпитване ETC.

Допълнение 5 Информация, свързана със СБД

1. Съгласно разпоредбите по т. 5 на приложение № 3 производителят трябва да представи допълнителна информация за ПС с цел производството на съвместими части на СБД за замяна или сервизно обслужване, както и диагностични инструменти и изпитвателно оборудване, освен ако такава информация не е предмет на авторски права или не представлява специфично ноу-хау на производителя или ОЕМ доставчика(-ците). 1.1. Описание на типа и броя на непрекъснатите изпитвателни цикли, използвани за първоначално одобряване типа на ПС. 1.2. Описание на типа изпитвателен цикъл за СБД, който се използва за първоначално одобряване типа на ПС, за компонента, наблюдаван от СБД. 1.3. Изчерпателен документ, описващ всички компоненти, които биват контролирани чрез технологията за откриване на повреда и задействане на MI (точен брой на задвижваните цикли или статистически метод), включително списък на съответните открити вторични параметри за всеки компонент, наблюдаван от СБД. Списък на всички използвани изходни кодове от СБД и формат (с обяснение на всеки) за отделни свързани с емисии компоненти на двигателя и отделни несвързани с емисии компоненти, когато техният контрол определя задействането на MI. 1.3.1. Информацията, посочена в настоящото допълнение, може да се определи чрез попълване на таблица, която се прилага към приложението:

Компо- Код за Техно- Критерии Критерии Вторич- Предва- Изпитнент неизлогия за отза задейни парарителна ване правност за криване стване метри подгоза доконтрол на неизна MI товка казване правност

SCR Pxxxx NOx Разлика 3-ти Скорост Три СБД СБД каталисигнали между цикъл на двиизпитизпитзатор от сенсигналигателя, вателни вателен зор 1 те от натоварцикъла цикъл и 2 сензор ване, (три (кратък 1 и 2 темпекратки ESC ратура ESC цикъл) на катацикъла) лизатора, активност на реагента

1.3.2. Информацията, изисквана от това допълнение, например при резервни части, може да се ограничи до пълния списък на кодовете за неизправност, записани от СБД, когато т. 5.1.2.1 на приложение № 3 не е приложима. Тази информация може да се определи чрез попълване на първите две колони от таблицата към т. 1.3.1. Пълният информационен пакет трябва да се предаде на ИА “АА” като част от допълнителния пакет от документи, изискван в чл. 26, ал. 4 и 5. 1.3.3. Информацията, изисквана от тази част, се повтаря в Допълнение 2 към ЕО сертификата за одобряване на типа (приложение № 5). Когато т. 5.1.2.1 на приложение № 3 не е приложима, например при резервни части, информацията, предвидена в Допълнение 2 към ЕО сертификата за одобряване на типа (приложение № 5), се ограничава до упомената в т. 1.3.2. 2. Когато е приложимо, горната информация се повтаря в Допълнение 2 към ЕО сертификата за одобряване на типа (приложение № 5).

(1) Ненужното се зачертава.

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2, т. 3

Раздел I Съкращения, спецификации, изисквания към двигателите и превозните средства, фамилия двигатели

1. Символи, съкращения и международни стандарти 2. Символи на параметри от изпитванията

Символ Единица Термин

Ар m2 Площ на напречното сечение на изокинетична сонда за вземане на проби

Ае m2 Площ на напречното сечение на изпускателната тръба с ppm/об. % Концентрация

Cd — Коефициент на изпускане на SSV-CVS

C1 — Въглеводороди, изразени в еквивалент С1

d m Диаметър

D0 m3/s Базисна координата на функцията за еталониране на помпата за измерване на обем

D — Коефициент на разреждане

D — Константа на функцията на Бесел

E — Константа на функцията на Бесел

EE — Топлотворна способност (к.п.д.) на етан

EM — Топлотворна способност (к.п.д.) на метан

Ez g/kWh Интерполирани емисии на NOx в контролната точка

f l/s Честота

fa — Лабораторен атмосферен коефициент

fc s-1 Честота на прекъсване на филтъра на Бесел

Fs — Стехиометричен коефициент

H MJ/m3 Калоричност

Ha g/kg Абсолютна влажност на постъпващия въздух

Hd g/kg Абсолютна влажност на въздуха за разреждане

i — Коефициент, обозначаващ индивидуален режим или моментно измерване

K — Константа на Бесел

k m-1 Коефициент на поглъщане на светлината

kf Специфичен горивен коефициент за суха към влажна корекция

kh,D — Коефициент за коригиране на влажността за NOx за двигатели със запалване чрез сгъстяване

kh,G — Коефициент за коригиране на влажността за NOx двигатели, работещи с газово гориво

Kv Коефициент за калибриране на CFV

kW,a — Коефициент за коригиране на постъпващия въздух от сухо във влажно състояние

kW,d — Коефициент за коригиране на въздуха за разреждане от сухо във влажно състояние

kW,e — Коефициент за коригиране на разредените отработили газове от сухо във влажно състояние

kW,r — Коефициент за коригиране на неразредените отработили газове от сухо във влажно състояние

L % Стойност на въртящия момент, изразена в % спрямо максималния въртящ момент при дадена честота на въртене на изпитвания двигател

La m Ефективна дължина на пътя на оптичния сигнал

Mra g/mol Молекулна маса на постъпващия въздух

Mre g/mol Молекулна маса на отработилите газове

md kg Маса на пробата разреден въздух, преминала през филтрите за вземане на проби от частиците

med kg Обща маса разредени отработили газове за цикъл

medf kg Маса на еквивалентни разредени отработили газове за цикъл

mew kg Обща маса отработили газове за цикъл

mf mg Събрана маса на пробите от частиците

mf,d mg Събрана маса на пробите от разредения въздух

mgas g/h или g Масов дебит на газовите емисии

mse kg Маса на пробата за цикъл

msep kg Маса на проба от разредени отработили газове, преминала през филтрите за вземане на проби от частиците

mset kg Маса на проба от двойно разредени отработили газове, преминала през филтрите за вземане на проби от частиците

mssd kg Маса на въздуха за вторично разреждане

N % Непрозрачност(димност)

Np — Общ брой завъртания на обемната помпа за целия цикъл

Np,i — Завъртания на обемната помпа за интервал от време

n min-1 Честота на въртене на двигателя

np s-1 Честота на въртене на обемната помпа

nhi min-1 Ниска честота на въртене на двигателя

nlo min-1 Висока честота на въртене на двигателя

nref min-1 Еталонна честота на въртене на двигателя за изпитване ЕТС

pa kPa Налягане на наситените водни пари на постъпващия в двигателя въздух

pb kPa Общо атмосферно налягане

pd kPa Налягане на наситените водни пари във въздуха за разреждане

pp kPa Абсолютно налягане

pr kPa Налягане на водните пари след охлаждаща вана

ps kPa Атмосферно налягане за сух въздух

p1 kPa Понижаване на налягането на входа на помпата

P(a) kW Мощност, консумирана от спомагателни устройства, монтирани за целите на изпитването

P(b) kW Мощност, консумирана от спомагателни устройства, демонтирани за целите на изпитването

P(n) kW Некоригирана мощност нето(ефективна мощност)

P(m) kW Мощност, измерена на изпитвателния стенд

qmaw kg/h или kg/s Масов дебит на постъпващия въздух на мокра база

qmad kg/h или kg/s Масов дебит на постъпващия въздух на суха база

qmdw kg/h или kg/s Масов дебит на въздуха за разреждане на мокра база

qmdew kg/h или kg/s Масов дебит на разредени отработили газове на мокра база

qmdew,i kg/s Моментен CVS масов дебит на мокра база

qmdef kg/h или kg/s Еквивалентен масов дебит на разредени отработили газове на мокра база

qmew kg/h или kg/s Масов дебит на отработили газове на мокра база

qmf kg/h или kg/s Масов дебит на гориво

qmp kg/h или kg/s Масов дебит на проби от частици

qvs dm3/min Дебит на проба през анализатора

qvt cm3/min Дебит на индикаторен газ

Ω — Константа на Бесел

Qs m3/s PDP/CFV-CVS обемен дебит

QSSV m3/s SSV-CVS обемен дебит

ra — Съотношение на площите на напречното сечение на изокинетичната сонда и изпускателната тръба

rd — Съотношение на разреждане

rD — Съотношение на диаметрите на SSV и CVS

rp — Съотношение на налягането на SSV и CVS

rs — Съотношение на пробите

Rf — Коефициент на предавателната характеристика на датчика за йонизация на пламъка

ρ kg/m3 Плътност

S kW Регулировка на динамометъра

Si m-1 Моментна стойност на димните емисии

Sλ — Коригиращ коефициент

T К Абсолютна температура

Ta К Абсолютна температура на постъпващия въздух

t s Време за измерване

te s Време за електрическа реакция

tf s Време за реакция на филтрите на Бесел

tp s Време за физическа реакция

∆t s Интервал от време между последователни данни от димните емисии (= 1/честота на взимане на проби)

∆ti s Интервал от време за моментен поток през CVS

τ % Непрозрачност на димните емисии

u — Съотношение между плътностите на газовите компоненти и отработилите газове

V0 m3/об. Дебит на обемната помпа, изпомпван за оборот

Vs l Обем на системата на анализатора

W — Индекс на Вобе (Wobbe)

Wact kWh Действителна работа за ЕТС цикъл

Wref kWh Еталонна работа за ЕТС цикъл

Wf — Тегловен коефициент

WFE — Ефективен тегловен коефициент

X0 m3/об. Корелационнна функция на дебита на обемната помпа

Yi m-1 Средноаритметична стойност на Бесел за 1s димни емисии

3. Символи за химическите съединения CH4 Метан C2H6 Етан C2H5OH Eтанол/етилов алкохол C3H8 Пропан CO Въглероден оксид DOP Диоктилфталат CO2 Въглероден диоксид HC Въглеводороди NMHC Неметанови въглеводороди NOХ Азотни оксиди NO Азотен оксид NO2 Азотен диоксид PT Частици

4. Съкращения CFV Тръба на Вентури с критичен поток BECS Основна технология за контрол на емисии AECS Спомагателна технология за контрол на емисии ECS Технология за контрол на емисии EECU Електронно устройство за управление на двигателя/на системата на двигателя MI Индикатор за неизправност CLD Химилуминисцентен датчик ELR Изпитване за измерване на динамични натоварвания ESC Изпитване при стабилизирани режими на работа ETC Изпитване при променлив режим на работа FID Датчик за йонизация на пламъка GC Газов хроматограф HCLD Подгряван химилуминисцентен датчик HFID Подгряван детектор за йонизация на пламъка LPG Втечнен нефтен газ NDIR Недисперсен инфрачервен анализатор NG Природен газ NMC Сепаратор на метан EGR Рециркулация на отработили газове DF Коефициент на влошаване на емисиите

5. Символи за състав на горивото wALF съдържание на водород в горивото, масови % wBET съдържание на въглерод в горивото, масови % wGAM съдържание сяра в горивото, масови % wDEL съдържание на азот в горивото, масови % wEPS съдържание на кислород в горивото, масови % α моларно водородно съотношение (H/C) β моларно въглеродно съотношение (C/C) γ моларно серно съотношение (S/C) δ моларно азотно съотношение (N/C) ε моларно кислородно съотношение (O/C) отнасящи се до гориво CαHβOγNδSεβ = 1 за горива на въглеродна база, β = 0 за водородно гориво.

6. Стандарти, позовани в наредбата ISO 15031-1 ISO 15031-1:2001 Пътни превозни средства—Комуникация между превозно средство и външно оборудване за диагностика, свързано с емисии— част 1: Обща информация.

ISO 15031-2 ISO/PRF TR 15031-2:2004

Пътни превозни средства— Комуникация между превозно средство и външно оборудване за диагностика, свързано с емисии—част 2: Термини, определения, съкращения и акроними. БДС ISO 15031-3 ISO 15031-3:2004 Пътни превозни средства—Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите—част 3: Съединител за диагностика и свързаните с него електрически схеми; спецификации и използване.

SAE J1939-13 SAE J1939-13: Външен диагностичен куплунг.

БДС ISO 15031-4 ISO DIS 15031-4.3:2004 Пътни превозни средства—Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите—част 4: Външна апаратура за изпитване.

SAE J1939-73 SAE J1939-73: Приложно ниво—Диагностика.

БДС ISO 15031-5 ISO DIS 15031-5.4:2004 Пътни превозни средства—Обмен на данни между превозно средство и външната апаратура за диагностика, свързана с емисиите—част 5: Диагностични услуги, свързани с емисиите.

БДС ISO 15031-6 ISO DIS 15031-6.4:2004 Пътни превозни средства—Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите—част 6: Определения за диагностични кодове за неизправност.

SAE J2012 SAE J2012: Определения на диагностични кодове за неизправност, еквивалентни на ISO/DIS 15031-6, Април 30, 2002.

БДС ISO 15031-7:2005 ISO 15031-7:2001 Пътни пре- возни средства. Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите—част 7: Сигурност на канала за предаване на данни.

SAE J2186 SAE J2186: E/E Защита на връзка данни, с дата октомври 1996.

БДС ISO 15765-4 ISO 15765-4:2001 Пътни превозни средства—Диагностики на мрежата на контролера— част 4: Изисквания за системите, свързани с емисиите.

SAE J1939 SAE J1939: Препоръчителна практика за мрежа за серийно управление и комуникации на превозното средство.

ISO 16185 ISO 16185:2000 Пътни превозни средства—Фамилия двигатели за първоначално одобряване.

БДС ISO 2575:2006 ISO 2575:2000 Пътни превозни средства—Символи на органите за управление, показващите уреди и сигналните устройства.

БДС ISO 16183 ISO 16183:2004 Двигатели за товарни автомобили. Измерване при неустановен режим на газовите емисии в неразредените отработили газове и на емисиите на частици с използване на системи за разреждане на част от потока

Раздел II 1. Спецификации и изисквания

1.1.4. Изисквания към основна технология за контрол на емисиите

Основната технология за контрол на емисиите (BECS) се разработва така, че двигателят, при нормална експлоатация, да отговаря на разпоредбите на наредбата (нормалната експлоатация не се ограничава до условията, посочени в 1.1.5.4).

1.1.5. Изисквания към спомагателна технология за контрол на емисиите

1.1.5.1. Спомагателната технология за контрол на емисиите (AECS) може да се монтира на двигател или на ПС при условие, че:

—работи само извън условията за експлоатация, посочени в т. 1.1.5.4 за целите, определени в т. 1.1.5.5, или —се задейства само по изключение в рамките на условията за експлоатация, посочени в т. 1.1.5.4 за целите, определени в т. 1.1.5.6, и не по-дълго, отколкото е необходимо за тези цели.

1.1.5.2. Спомагателната технология за контрол на емисиите (AECS), която действа при условията за експлоатация, определени в т. 1.1.5.4, и чийто резултат е използване на различна или изменена технология за контрол на емисиите (ECS) спрямо тази, която обикновено се използва при приложимите изпитвателни цикли за емисии, се допуска, че ако се спазват изискванията за електронните системи за контрол на емисиите, мярката не намалява постоянно ефективността на системата за контрол на емисиите. Във всички други случаи такава технология се разглежда като неефективна технология.

1.1.5.3. Спомагателната технология за контрол на емисиите (AECS), която действа извън условията за експлоатация, определени в т. 1.1.5.4, се допуска, ако, спазвайки изискванията за електронните системи за контрол на емисиите, тя показва напълно, че мярката е минималната технология, която е необходима за целите на т. 1.1.5.6 по отношение защита на околната среда и на други технически аспекти. Във всички други случаи такава технология се разглежда като неефективна технология.

1.1.5.4. При устойчиви и краткотрайни режими на двигателя се прилагат следните условия за експлоатация (по отношение на т. 1.1.5.1):

а) надморската височина да не превишава 1000 метра (или еквивалентно атмосферно налягане 90 kPa), б) температура на околната среда в диапазон 275 K до 303 K (2°C до 30°C), в) температура от охлаждаща течност на двигателя в диапазона 343 K до 373 K (70°C до 100°C).

1.1.5.5. Спомагателната технология за контрол на емисиите (AECS) може да се монтира на двигател или на ПС, при условие че действието є е включено в приложимото изпитване за одобряването на типа (виж т. 1.1.5.6).

1.1.5.6. AECS се задейства: —само от бордови сигнали с цел защита на системата на двигателя (включително устройство за контрол на изпускания въздух) и/или на ПС от повреда,

—за цели, като безопасност при работа, емисионни методи по подразбиране и неефективни технологии,

—предотвратяване на прекомерни емисии, студено запалване или подгряване,

—или за компенсиране на контрола върху един регулиран замърсител при специфични условия на околната среда или работни условия, за да се поддържа контрол върху всички останали регулирани замърсители, в рамките на емисионните гранични стойности, които са подходящи за двигателя. Цялостното въздействие на такава AECS трябва да компенсира естествено срещащи се явления и тя го прави по начин, че емисиите на всички замърсители да остават в границите.

1.1.6. Изисквания към ограничители на въртящ момент

1.1.6.1. Един ограничител на въртящ момент се допуска, ако съответства на изискванията на т. 1.1.6.2. или 1.5.5. Във всички други случаи един ограничител на въртящ момент се разглежда като неефективна технология.

1.1.6.2. Ограничител на въртящ момент може да се монтира на двигател или на ПС, при условие че:

—се задейства само от бордови сигнали за целите на защита на силовото задвижване или на конструкцията на ПС от повреда, и/или за целите на безопасност на ПС, от вал за отвеждане на мощност, когато ПС е неподвижно, или за осигуряване правилното функциониране на deNOx—системата, и —е активен само временно, и —не модифицира технологията за контрол на емисиите (ECS), и —в случай, че получава сигнал от вал за отвеждане на мощност или защита на силово задвижване, въртящият момент е ограничен до постоянна стойност, независимо от честотата на въртене на двигателя, като никога не превишава въртящия момент при пълно натоварване, и —е задействан по същия начин, за да ограничи работата на ПС, с цел водачът да вземе необходимите мерки, за да се осигури правилното действие на уредите за контрол на NOx в системата на двигателя.

1.1.7. Разпоредби за сигурност на електронната система

1.1.7.1. Всяко ПС с уреди за контрол на емисиите трябва да включва защитни характеристики срещу изменения, освен ако не е разрешено от производителя. Производителят разрешава модификации, ако те са необходими за диагностиката, обслужването, проверките, модернизацията или ремонта на ПС. Всякакви препрограмируеми компютърни кодове или работни параметри трябва да са устойчиви към външна намеса и да позволяват ниво на защита съгласно описаните разпоредби в БДС ISO 15031-7:2005 (SAE J2186), при условие че защитата се управлява от протоколите и модула за диагностични данни, както е посочено в т. 6 на приложение № 3. Всички отстраними калибровъчни чипове на паметта трябва да са херметически затворени в уплътнен контейнер или защитени от електронни алгоритми и не трябва да могат да се променят без използването на специализирани инструменти и процедури.

1.1.7.2. Компютърно кодираните операционни параметри на двигателя трябва да не могат да се променят без използването на специализирани ин- струменти и процедури (например запоени или херметизирани компютърни компоненти или запечатани (или запоени) компютърни корпуси).

1.1.7.3. Производителите трябва да предприемат подходящи мерки за защита на настройката за подаване на максимално количество гориво, докато ПС е в експлоатация.

1.1.7.4. Към списъка с данни производителите могат да подават молба(предложение) до ИА “АА” за освобождаване от едно от тези изисквания за ПС, за които конструктивно се изисква защита. Критериите, които ИА “АА” ще оценяват за освобождаване, ще включват, но няма да се ограничават до текущата наличност на чипове за действие, високоексплоатационните способности на ПС и очаквания брой продажби от това ПС.

1.1.7.5. Производителите, използващи системи с програмируеми компютърни кодове (например електрически изтриваема програмируема памет само за четене, EEPROM) трябва да ги защитят от непозволено препрограмиране. Производителите трябва да включат технологии, защитени от фалшифициране и от непозволен запис, изискващи електронен достъп до дистанционен компютър, поддържан от производителя. ИА “АА” могат да одобрят алтернативи, предоставящи еквивалентно ниво на защита от намеса.

1.2. Определяне на еквивалентност на система Определението на еквивалентността на една система с еталонната се основава на корелационно изследване на 7 пробни двойки (или повече) между разглежданата система и една от еталонните системи. За емисии частици като еквивалентни еталонни системи се признават само системата за разреждане на целия поток или системата за разреждане на част от потока, които удовлетворяват изискванията на БДС ISO 16183:2004 . Резултатите се отнасят към специфичната стойност на емисии в цикъла. Корелационното изпитване се извършва в същата лаборатория, изпитвателна клетка и на същия двигател и е за предпочитане да се направи едновременно. Еквивалентността на усреднените стойности на пробна двойка се определя чрез статистиката на F-изпитване и t-изпитване, както е посочено в раздел VI от приложение № 13, получена при същите условия за лаборатория, изпитвателна клетка и двигател. Резултатите извън средните се определят в съответствие с ISO 5725 и се изключват от базата данни. За въвеждане на нова система определянето за еквивалентност се основава на изчислението за повторяемост и възпроизводимост, както е указано в ISO 5725.

1.2.1. Гранични стойности Таблица № 1 Гранични стойности—изпитвания ESC и ELR

Ред Маса на Маса на Маса на Маса на Димност въглеродвъглевоазотните части- (непрозния оксид дородите оксиди ците рачност) (CO) (HC) (NOx) (PT) g/kWh g/kWh g/kWh g/kWh m-1

A (2000 г.) 2,1 0,66 5,0 0,10  0,13(1) 0,8

B1 (2005 г.) 1,5 0,46 3,5 0,02 0,5

B2 (2008 г.) 1,5 0,46 2,0 0,02 0,5

C (EEV) 1,5 0,25 2,0 0,02 0,15 (1) За двигатели с работен обем под 0,75 dm3 за цилиндър и честота на въртене при номинална мощност над 3000 min-1.

Таблица № 2

Гранични стойности—изпитване ETC

Ред Маса на Маса на Маса на Маса на Маса на въглероднеметановиметана азотните частиния оксид те въглевооксиди ците дороди (CO) (NMHC) (CH4)(1) (NOx) (PT)(2) g/kWh g/kWh g/kWh g/kWh g/kWh

A (2000 г.) 5,45 0,78 1,6 5,0 0,16  0,21(3)

B1 (2005 г.) 4,0 0,55 1,1 3,5 0,03

B2 (2008 г.) 4,0 0,55 1,1 2,0 0,03

C (ЕЕV) 3,0 0,40 0,65 2,0 0,02 (1) Само за двигатели, работещи с природен газ. (2) Не се прилага за двигатели, работещи с газово гориво, за фаза А и фази

В1иВ 2. (3) За двигатели с работен обем под 0,75 dm 3 за цилиндър и честота на въртене при номинална мощност над 3000 min -1.

1.3. Надеждност и коефициенти на влошаване 1.3.1. Производителят определя коефициентите на влошаване, които ще се използват в уверение на това, че емисиите газове и частици от една фамилия двигатели или система за последваща обработка на фамилията двигатели остават в съответствие с подходящите емисионни гранични стойности, определени в табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 за подходящия период на надеждност съгласно § 8 и 9.

1.3.2. Процедурите за доказване на съответствие на система за последваща обработка на двигател и фамилия двигатели със съответните емисионни гранични стойности за подходящия период на надеждност са посочени в приложение № 12.

1.4. Система за бордова диагностика (СБД) 1.4.1. Съгласно разпоредбите по § 10 и 11 дизелови двигатели или ПС, оборудвани с дизелови двигатели, трябва да имат система за бордова диагностика (СБД) за контрол на емисиите съгласно изискванията на приложение № 3.

Съгласно разпоредбите по § 11 двигатели, работещи с газово гориво, или ПС, оборудвани с двигател, работещ с газово гориво, трябва да имат система за бордова диагностика (СБД) за контрол на емисиите съгласно изискванията на приложение № 3.

1.5. Изисквания за осигуряване правилно действие на системите за контрол на NOx

1.5.1. Общи изисквания 1.5.1.1. Тази точка е приложима за системи на двигател, работещ на принципа на запалване чрез сгъстяване, независимо от технологията, с цел спазване на граничните стойности на емисиите, посочени в табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1

1.5.1.2. Всяка система на двигател се разработва, конструира и монтира така, че да отговоря на изискванията за срока на експлоатация на двигателя.

1.5.1.3. Информация, която напълно описва функционалните характеристики на системата на двигателя, попадаща под разпоредбите на т. 1.5, се предоставя от производителя.

1.5.1.4. В заявлението за одобряване на типа производителят посочва характеристиките на всеки реагент(-и), консумиран(-и) от всяка система за последваща обработка на отработили газове, ако системата на двигателя изисква реагент, например тип и концентрации, работна температура, позоваване на международни стандарти и др.

1.5.1.5. Във връзка с изискванията на т. 1.1 всяка система на двигател, попадаща под разпоредбите на т. 1.5, запазва своята функция за контрол на емисии при всички условия и по-специално при ниски температури на околната среда.

1.5.1.6. С цел одобряване на типа производителят декларира пред техническата служба, че за системи на двигателя, изискващи реагент, емисиите на амоняк не трябва да превишават средна стойност 25 ppm по време на приложимия изпитвателен цикъл за емисии.

1.5.1.7. За системи на двигатели, изискващи реагент, всеки отделен резервоар за реагент, монтиран на ПС, включва средства за вземане на проба от всеки флуид вътре в резервоара. Пробната точка трябва да бъде лесно достъпна без използването на специализиран инструмент или устройство.

1.5.2. Изисквания към обслужването 1.5.2.1. Производителят предоставя или разпорежда да бъде предоставено на всички собственици на нови товарни автомобили или нови двигатели за товарни автомобили писмени инструкции, в които се посочва, че когато системата за контрол на емисиите на ПС не функционира правилно, водачът се информира за това чрез индикатора за неизправност (MI) и двигателят ще работи с понижена ефективност.

1.5.2.2. Инструкциите служат като изисквания за правилната експлоатация и техническото обслужване на ПС, включително когато се използва реагент за еднократна употреба.

1.5.2.3. Инструкциите трябва да са на български език, написани на нетехнически език, ясно и разбираемо за потребителите.

1.5.2.4. Инструкциите трябва да определят кога водачът на ПС да зарежда отново с реагент за еднократна употреба между нормалните експлоатационни интервали и посочват вероятната норма за консумация на реагент съгласно типа на новия товарен автомобил.

1.5.2.5. Инструкциите трябва да определят използването и зареждането с реагент с точна спецификация, когато това е задължително за ПС и е необходимо за съответствието на това ПС или на типа двигател със сертификата за съответствие.

1.5.2.6. В някои държави (на регистрация или експлоатация на ПС) инструкциите определят като криминално деяние експлоатацията на ПС без изисквания реагент, когато това се изисква от съответното законодателство за намаляване на емисии от замърсители и че като последица могат да анулират по-благоприятни условия, предоставени за покупката или експлоатацията на ПС.

1.5.3. Контрол на NOx в системата на двигателя 1.5.3.1. Неправилното действие на системата на двигателя по отношение контрола на емисиите на NOx (например поради липса на необходимия реагент, неподходящ дебит на EGR (рециркулация на отработилите газове) или деактивиране на EGR) се определят чрез контролиране нивото на NOx от датчици, разположени в изходящия поток на отработилите газове.

1.5.3.2. Системите на двигателя се обезпечават с метод за определяне на ниво на NOx в потока отработили газове. Всяко отклонение в нивото на NOx, по-голямо от 1,5 g/kWh над граничната стой- ност, посочена в табл. № 1 към т. 1.2.1, информира водача, че е задействан индикаторът за неизправност (MI) (т. 3.6.5 на приложение № 3).

1.5.3.3. Освен това трябва за срок 400 дни, или 9600 часа, работа на двигателя в паметта да се запазва неизтриваем код за неизправност, показващ причината, поради която NOx превишава нивата, определени в т. 1.5.3.2, в съответствие с т. 3.9.2 на приложение № 3.

Причините за повишеното ниво на емисии NOx трябва и в зависимост от случая да бъдат определени в случай на празен резервоар на реагент, прекъсване дозирането на реагента, влошено качество на реагента, намалена консумация на реагент, нарушение на дебита на рециркулация на отработилите газове (EGR) или деактивиране на EGR. Във всички други случаи производителят има право да изобрази следния неизтриваем код за неизправност: “high NOx—root cause unknown”.

1.5.3.4. Когато нивото на емисиите NOx превишава граничните стойности, определени за СБД съгласно таблицата на §10, ограничителят на въртящ момент намалява производителността на двигателя съгласно изискванията на т.1.5.5 по начин, който ясно се възприема от водача на ПС. Когато се задейства ограничителят на въртящ момент, водачът трябва да се предупреждава съгласно изискванията на т.1.5.3.2.

1.5.3.5. При системи на двигателя, които използват само EGR, без друга система за последваща обработка на емисии от NOx, производителят може да използва алтернативен метод към изискванията на т. 1.5.3.1 за определяне нивото на NOx. По време на одобряването на типа производителят трябва да докаже, че алтернативният метод е подходящ и точен при определяне нивото на емисии NOx, съгласно изискванията на т. 1.5.3.1 и че той поражда същите последици както описаните в т. 1.5.3.2, 1.5.3.3 и 1.5.3.4.

1.5.4. Контрол на реагента 1.5.4.1. За ПС, за които използването на реагент трябва да изпълнява изискванията на т. 1.5.4, водачът се информира за нивото на реагент в резервоара чрез специфична механична или електронна сигнализация на таблото на ПС. Тя включва предупреждение, когато нивото на реагент е:

—10 % в резервоара (или по-висок процент по избор на производителя), или —под нивото, съответстващо на разстоянието, което може да се измине с наличното гориво в резервоара, определено от производителя.

Индикаторът за реагент се поставя в непосредствена близост до нивомера на горивото.

1.5.4.2. Водачът получава информация, съгласно изискванията на т. 3.6.5 на приложение № 3, ако резервоарът с реагент остане празен.

1.5.4.3. Веднага след като резервоарът с реагент остане празен, изискванията на т. 1.5.5 се прилагат в допълнение към изискванията на т. 1.5.4.2.

1.5.4.4. Производителят може да избере дали да спазва т. 1.5.4.5 до 1.5.4.12 като алтернатива за изпълнение на изискванията на т. 1.5.3.

1.5.4.5. Системите на двигателя включват начини за определяне дали в ПС има флуид, отговарящ на характеристиките на реагента, обявени от производителя.

1.5.4.6. Когато течността в резервоара за реагент не отговаря на минималните изисквания, обявени от производителя, се прилагат допълнителните изисквания на т. 1.5.4.12.

1.5.4.7. Системите на двигателя включват начини за определяне разхода на реагент и осигуряване на външен достъп до информацията за разход.

1.5.4.8. Средният разход на реагент и средният разход на реагент, необходим за системата на двигателя за последните 48 часа работа на двигателя, или за времето, необходимо за разход на поне 15 литра, в зависимост от това, кое е по-голямо, са достъпни като информация чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни (виж т. 6.8.3 на приложение № 3).

1.5.4.9. За да се контролира разходът на реагент, трябва да се следят следните параметри на двигателя:

—ниво на реагент в резервоара на ПС, —дебит на реагент или впръскване на реагент възможно най-близо до точката на впръскване в системата за последваща обработка на отработили газове.

1.5.4.10. Всяко отклонение с повече от 50% от средния разход на реагент и средния разход на реагент, необходим на системата на двигателя, за периода, определен в т. 1.5.4.8, води до прилагане на мерките, посочени в т. 1.5.4.12.

1.5.4.11. В случай на прекъсване дозирането на реагента се прилагат мерките по т. 1.5.4.12. Това не се изисква, когато такова прекъсване е поискано от устройството за управление на двигателя (ECU), тъй като работните условия на двигателя са такива, че емисиите не изискват дозиране на реагент, при условие че производителят е уведомил ИА “АА” кога се прилагат такива работни условия.

1.5.4.12. Всяка открита неизправност по отношение на т. 1.5.4.6, 1.5.4.10 или 1.5.4.11, предизвиква същите последици в същата последователност като отбелязаните в т. 1.5.3.2, 1.5.3.3 или 1.5.3.4.

1.5.5. Мерки срещу намеса в системата за последваща обработка на отработили газове

1.5.5.1. Всяка система на двигател, попадаща под разпоредбите на т. 1.5.5, включва ограничител на въртящ момент, който предупреждава водача за възникнали неизправности в системата на двигателя или в ПС.

1.5.5.2. Ограничителят на въртящ момент се задейства, когато ПС е неподвижно за първи път след поява на условията от коя да е от т. 1.5.3.4, 1.5.4.3, 1.5.4.6, 1.5.4.10, 1.5.4.11. 1.5.5.3. Когато ограничителят на въртящ момент се задейства, въртящият момент на двигателя трябва да не превишава една постоянна стойност от:

—60 % от въртящия момент при пълно натоварване, независимо от честотата на въртене на двигателя, за ПС от категория N3 с технически допустима максимална маса над 16 t, ПС категория M3, класове III и B, с технически допустима максимална маса над 7,5 t;

—75 % от въртящия момент при пълно натоварване, независимо от честотата на въртене на двигателя, за ПС от категория N1, N2, N3 с технически допустима максимална маса до 16 t, ПС от категория M2 и M3, класове I, II, АиBс технически допустима максимална маса до 7,5 t.

1.5.5.4. Схемата за ограничаване на въртящия момент е дадена в т. 1.5.5.5 и т. 1.5.5.6.

1.5.5.5. Изготвя се подробна писмена информация, описваща функционалните работни характеристики на системата за управление и контрол на емисиите и ограничителя на въртящ момент съгласно изискванията към документацията по чл. 26.

Производителят дава информация за използваните алгоритми от устройството за управление на двигателя (ECU) при измерване на концентрацията на NOx, по отношение на специфичната емисия на азотни оксиди (в g/kWh) при изпитване ETC, в съответствие с изискванията на т. 1.5.6.5.

1.5.5.6. Ограничителят на въртящ момент се деактивира при празен ход на двигателя, ако условията за неговото задействане не са налице. Ограничителят не се деактивира автоматично, без да се отстрани причината за неговото задействане.

1.5.5.7. Ограничителят на въртящ момент трябва да не може да се деактивира с помощта на превключвател или с инструмент, използван при поддръжката.

1.5.5.8. Разпоредбите за ограничителя на въртящ момент трябва да не се прилагат за двигатели/превозни средства, използвани в армията, спасителните служби, пожарните служби и линейките. Ограничителят на въртящ момент може да бъде постоянно деактивиран само от производителя на двигателя/превозното средство и този тип двигател трябва да бъде специално определен във фамилията двигатели, с цел да се улесни идентифицирането му.

1.5.6. Условия за функциониране на системата за управление и контрол на емисиите

1.5.6.1. Системата за управление и контрол на емисиите трябва да функционира:

—при всяка температура на околната среда в диапазон от 266 K до 308 K (- 7 °C до 35 °C),

—при всяка надморска височина под 1600 м, —при температури на охлаждащата течност на двигателя над 343 K (70 °C).

Тази точка не се прилага по отношение на управлението и контрола на нивото на реагента в резервоара, когато това управление и контрол се осъществява при всички работни условия.

1.5.6.2. Системата за управление и контрол на емисиите може да се деактивира, когато се задейства режим на неизправност, който предизвиква намаляване на въртящия момент, надвишаващо посоченото в т. 1.5.5.3 за съответната категория превозно средство.

1.5.6.3. Ако е задействан режим на неизправност, системата за управление и контрол на емисиите трябва да остане в режим на работа и да отговаря на разпоредбите на т. 1.5.

1.5.6.4. Неправилното функциониране на уредите за намаляване на емисиите на NOx се открива в рамките на четири изпитателни цикъла на СБД съгласно описаните в т. 6.1, част 2 от приложение № 3.

1.5.6.5. Алгоритмите, които са във връзка с устройството за управление на двигателя (ECU) за измерване на действителната концентрация на азотни оксиди при изпитване ETC по отношение на специфичната емисия на азотни оксиди (в g/kWh), не се считат като неефективна технология.

1.5.6.6. Когато спомагателната технология за контрол на емисиите (AECS), съгласувана с ИА “АА” съгласно изискванията на т. 1.1.5, се задейства, всяко увеличаване на NOx, дължащо се на действието на AECS, може да се приложи към съответното ниво на NOx, посочено в т. 1.5.3.2. Във всички подобни случаи влиянието на AECS върху праговите стойности на NOx трябва да бъде описано съгласно изискванията на т. 1.5.5.5.

1.5.7. Неизправност на системата за управление и контрол на емисиите

1.5.7.1. Системата за управление и контрол на емисиите трябва да се наблюдава за електрически повреди и за отстраняване или деактивиране на датчиците, чрез които диагностицирането на повишени вредни емисии съгласно изискванията на т. 1.5.3.2 и т. 1.5.3.4 става невъзможно.

Датчиците, чието деактивиране променя резултата от диагностицирането, са например такива, които измерват директно концентрациите на азотни оксиди, датчици за урея и такива, които служат за контролиране доставката на реагент, нивото и разхода на реагент или степента на рециркулация на отработилите газове (EGR).

1.5.7.2. Когато се потвърди повреда в системата за управление и контрол на емисиите, водачът незабавно получава информация за това чрез задействането на индикатора за неизправност съгласно т. 3.6.5 от част 1 на приложение № 3.

1.5.7.3. Когато повредата не се отстрани в рамките на петдесет часа работа на двигателя, ограничителят на въртящ момент се активира в съответствие с т. 1.5.5. Този период се намалява на тридесет и шест часа, считано от датите, посочени в § 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби.

1.5.7.4. Когато системата за управление и контрол на емисиите установи края на повредата, кодът за неизправност, свързан с тази повреда, може да бъде изтрит от паметта на системата, с изключение на случаите, посочени в т. 1.5.7.5, и ограничителят на въртящ момент, в зависимост от случая, се деактивира в съответствие с т. 1.5.5.6.

Не трябва да има възможност кодовете за неизправност, свързани с повреда в системата за управление и контрол на емисиите, да бъдат изтривани от паметта на системата при четене със сканиращо устройство(кодочетец).

1.5.7.5. В случай на отстраняване или деактивиране на части на системата за управление и контрол на емисиите в съответствие с изискванията на т. 1.5.7.1 трябва да се запамети един неизтриваем код за неизправност съгласно т. 3.9.2 от приложение № 3 за срок не по-малък от 400 дни, или 9600 часа, работа на двигателя.

1.5.8. Доказване на съответствието на системата за управление и контрол на емисиите

1.5.8.1. При подаване на заявление за одобряване типа на двигател съгласно глава втора, раздел I производителят доказва съответствието с изискванията по настоящата точка чрез провеждане на изпитвания върху динамометричен стенд за двигатели съгласно разпоредбите на т. от 1.5.8.2 до 1.5.8.8.

1.5.8.2. Съответствието на фамилия двигатели или фамилия двигатели със СБД с разпоредбите на настоящата точка може да се докаже чрез изпитване на системата за управление и контрол на емисиите на един от представителите на фамилията (ба- зов двигател), при условие че производителят докаже на ИА “АА”, че системите за управление и контрол на емисиите са еднакви за фамилията.

Това доказване може да се извърши чрез предоставяне на ИА “АА” на алгоритми, функционални анализи и др.

1.5.8.3. Изпитванията на системата за управление и контрол на емисиите включват следните три етапа:

Избиране: Съгласувано с ИА “АА” и техническата служба се избира една неправилна операция на уредите за контрол на NOx или една неизправност на системата за управление и контрол на емисиите от списък с неправилните операции, предоставен от производителя.

Окачествяване: Влиянието от неправилното функциониране се валидира, като върху изпитвателен стенд за двигатели се измерва нивото на NOx в рамките на един изпитвателен цикъл ETC.

Демонстриране: Реакцията на системата (намаляване на стойностите на въртящия момент, задействане на индикатора за неизправност и т. н.) се доказва, като двигателят работи в продължение на четири изпитвателни цикъла на СБД.

1.5.8.3.1. За етап избиране производителят предоставя на ИА “АА” описание на системите за управление и контрол, прилагани за откриване на потенциално неправилно функциониране на уредите за контрол на NOx и на потенциалните неизправности на системата за управление и контрол на емисиите, които предизвикват или активиране на ограничителя на въртящ момент, или активиране само на индикатора за неизправност.

Примери за неправилно функциониране са празен резервоар за реагент, прекъсване дозирането на реагента, влошено качество на реагента, намалена консумация на реагент, нарушение в дебита на рециркулация на отработилите газове (EGR) или деактивиране на EGR.

Съгласувано с ИА “АА” и техническата служба се избират от списъка два или три примера за неправилно функциониране на уредите за контрол на NOx или за неизправност на системата за управление и контрол на емисиите.

1.5.8.3.2. За етап окачествяване емисиите на NOx се измерват по време на изпитвателен цикъл ETC съгласно разпоредбите на част 3 на приложение № 8. Резултатът от изпитването ETC служи за определяне на начина, по който системата за управление и контрол на емисиите от азотни оксиди се очаква да реагира по време на процедурата по доказване (намаляване на стойностите на въртящия момент и/или включване на индикатора за неизправност). Повредата трябва да бъде симулирана така, че нивото на емисиите NOx да не надвишава с повече от 1 g/kWh граничните стойности, посочени в т. 1.5.3.2 или 1.5.3.4.

Окачествяване на емисиите не се изисква в случай на празен резервоар за реагент или при доказване на повреда в системата за управление и контрол на емисиите.

Ограничителят на въртящ момент да е деактивиран по време на етап окачествяване.

1.5.8.3.3. По време на етап демонстриране двигателят трябва да работи в продължение до четири изпитвателни цикъла на СБД.

Не трябва да има други повреди освен тези, които са предмет на доказването.

1.5.8.3.4. Преди започване на изпитвателната последователност, посочена в т. 1.5.8.3.3, системата за управление и контрол на емисиите се поставя в позиция “без повреда”.

1.5.8.3.5. В зависимост от избраното ниво на NOx системата трябва да задейства индикатора за неизправност, и при необходимост ограничителя на въртящ момент в даден момент, преди края на изпитвателната последователност за откриване на неизправност. Тази изпитвателна последователност може да бъде прекратена, когато системата за управление и контрол на емисиите от NOx реагира правилно.

1.5.8.4. Когато системата за управление и контрол на емисиите се основава върху наблюдение на нивото на азотни оксиди от датчици, поставени в потока от отработените газове, производителят може да избере да контролира пряко определени функционални възможности на системата (например прекъсване на дозирането, затворен клапан за рециркулация на отработилите газове (EGR), които позволяват да се определи дали изискванията са изпълнени. В този случай е необходимо да се докаже работата на избраната система.

1.5.8.5. Нивото на намаляване на въртящия момент чрез ограничителя на въртящ момент в съответствие с разпоредбите на т. 1.5.5.3 трябва да бъде одобрено в рамките на общото одобряване на техническите характеристики на двигателя съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с описаните в нея условия за експлоатация (Директива 80/1269/ЕИО). За процедурата по доказване производителят демонстрира пред ИА “АА” включването на изправен ограничител на въртящ момент в устройството за управление на двигателя (ECU). Не се изисква извършването на отделно измерване на въртящия момент по време на доказването.

1.5.8.6. Като алтернатива на разпоредбите на т. 1.5.8.3.3 до 1.5.8.3.5 доказването на системата за управление и контрол на емисиите и на ограничителя на въртящ момент може да се извърши върху едно превозно средство. Превозното средство се управлява по път или на полигон за изпитания, като се избират режими на неправилно функциониране или неизправности в системата за управление и контрол на емисиите, за да се докаже че индикаторът за неизправност и ограничителят на въртящ момент се активират в съответствие с разпоредбите на т. 1.5 и по-специално с разпоредбите на т. 1.5.5.2. и 1.5.5.3.

1.5.8.7. Ако в паметта на компютъра трябва да бъде записан неизтриваем код за неизправност за съответствие с изискванията на т. 1.5, след завършване на последователността по доказване трябва да бъдат изпълнени следните три условия:

—да има възможност да се потвърди чрез четене със сканиращо устройство(кодочетец) на СБД в паметта на компютъра на СБД на съответния неизтриваем код за неизправност, описан в т. 1.5.3.3, и да се докаже пред ИА “АА”, че уредът за анализ не може да изтрива този код,

—да има възможност да се потвърди времетраенето на изпитвателната последователност за откриване на неизправност и активирането на индикатора за неизправност чрез разчитането на неизтриваемия запис на работните часове на двигателя, посочен в т. 3.9.2 от приложение № 3, и да се докаже пред ИА “АА” невъзможността за неговото изтриване чрез четене със сканиращо устройство(кодочетец).

—ИА “АА” съгласува конструктивните елементи, които показват, че тази неизтриваема информация се съхранява в съответствие с изискванията на т. 3.9.2 от приложение № 3 за срок не по-малък от 400 дни, или 9600 часа, работа на двигателя.

Раздел III 2. Фамилия двигатели 2.1. Параметри, определящи фамилията двигатели

Фамилията двигатели, както е определена от нейния производител, трябва да съответства на разпоредбите на ISO 16185.

2.2. Избор на базов двигател 2.2.1. Дизелови двигатели Базовият двигател на фамилията се избира, като за начален критерий за избор се приема максималното подаване на гориво за един такт при обявения максимален въртящ момент. Когато за два или повече двигатели този параметър е с една и съща стойност, базовият двигател се избира по допълнителен критерий, за какъвто се приема максималното подаване на гориво за един такт при номинална честота на въртене.

При определени обстоятелства ИА “АА” може да заключи, че най-лошият случай на норма на емисиите на фамилията двигатели може да се определи най-добре, като се изпита втори двигател. Следователно ИА “АА” може да избере допълнителен двигател за изпитване на база на характеристиките, които показват, че той може да притежава най-високото ниво на емисии от двигателите във фамилията.

Когато двигателите от фамилията притежават други променливи параметри, за които може да се приеме, че са в състояние да повлияят на емисиите от отработили газове, същите трябва да се вземат предвид при избора на базовия двигател на фамилията.

2.2.2. Двигатели, работещи с газово гориво Базовият двигател на фамилията се избира, като за начален критерий за избор се приема найголемият работен обем. Когато този начален критерий е общ за два или повече двигатели, базовият двигател се избира по допълнителен критерий, за какъвто се приемат изброените параметри в следния ред:

—максимално подаване на гориво за един такт при режим на обявената номинална мощност,

—най-голям ъгъл на изпреварване на запалването,

—най-ниска скорост на регулатора на отработилите газове,

—липса на въздушна помпа или наличие на помпа с най-малък ефективен дебит.

При определени обстоятелства ИА “АА” може да заключи, че най-лошият случай на норма на емисиите на фамилията може да се определи най-доб- ре, като се изпита втори двигател. Следователно ИА “АА” може да избере допълнителен двигател за изпитване на база характеристиките, които показват, че той може да притежава най-високото ниво на емисии от двигателите във фамилията.

2.3. Параметри за определяне на фамилия двигатели със СБД

Фамилията двигатели със СБД може да се определи чрез параметрите на основната конструкция, които трябва да са общи за системите на двигателите във фамилията.

За да може да се приеме, че системите на двигателите принадлежат на една и съща фамилия двигатели със СБД, следният списък с основни параметри трябва да бъде общ за всички:

—методите за наблюдение от СБД, —методите за откриване на неизправност, —освен ако производителят не е показал, че тези методи са еквивалентни с помощта на съответна техническа демонстрация или други подходящи процедури.

Забележка. Двигатели, които не принадлежат на една и съща фамилия двигатели, може същевременно да принадлежат на една и съща фамилия двигатели по отношение на СБД при условие, че са удовлетворени гореспоменатите критерии.

Приложение № 3 към чл. 7, ал. 1, т. 2 Системи за бордова диагностика (СБД)

Част 1 1. Общи положения В приложението се определят специфичните изисквания към функционирането на системата за бордова диагностика (СБД) за контрол на емисиите на моторните ПС.

2. Определения За целите на приложението: 1. “Цикъл на подгряване” е период на достатъчна работа на двигателя, осигуряваща повишаване на температурата на охлаждащата течност с поне 22 К спрямо тази при стартирането на двигателя и достигане на минимална температура 343 К (70 °С).

2. “Достъп” е наличността на всички данни, свързани с емисиите, на разположение на СБД, включително всички кодове за неизправност, необходими за преглед, диагностика, експлоатация или ремонт на частите на ПС, свързани с емисиите, чрез серийния интерфейс за стандартните диагностични връзки.

3. “Недостатък” във връзка със СБД е наличието на повече от два отделни наблюдавани компонента или системи, показващи временно или постоянно такива функционални характеристики, които намаляват възможността за контрола им от СБД или неотговарящи на всички други изисквания по отношение на СБД. Двигатели или ПС по отношение на двигателя им могат да бъдат одобрени, регистрирани и продавани с такива недостатъци съгласно разпоредбите на т. 4.3 от това приложение.

4. “Повредени (с влошени характеристики) компонент/система” е двигател или компонент на системата за последваща обработка на отработили газове, чиито характеристики са били влошени по контролиран от производителя начин, с цел провеждане на изпитване на СБД, с цел одобряване на типа.

5. “СБД изпитвателен цикъл” е цикъл на двигателя, който е версия на изпитвателен цикъл ESC, със същия ред на задействане на 13-те индивидуални режима, описани в т. 2.7.1, част 2 на приложение № 8, като продължителността на всеки режим е намалена до 60 s.

6. “Операционна последователност” е последователността, използвана за определяне условията за деактивиране на MI. Тя се състои от задействане на двигател, работен период, спиране на двигател и времето до следващото му задействане, като при това СБД работи, и когато има неизправност, трябва да я открие.

7. “Цикъл на подготовка” е провеждането на най-малко три последователни СБД изпитвателни цикъла или емисионни изпитвателни цикли с цел постигане стабилност на работата на двигателя, системата за контрол на емисии и готовността за контрол на СБД.

8. “Информация за ремонт” е цялата необходима информация за диагностика, обслужване, проверка, периодично наблюдение или ремонт на двигателя, която производителите предоставят на техните упълномощени доставчици/сервизи. Където е необходимо, тази информация следва да включва сервизни справочници, технически наръчници, диагностична информация (напр. минимални и максимални теоретични стойности за измерванията), схеми на електрическата инсталация, идентификационния номер на софтуера за калибриране, приложим за тип двигател, инструкции за индивидуални и специални случаи, информация относно инструментите и оборудването, информация за база данни и данни за двупосочно наблюдение и изпитване. Производителят не е задължен да предоставя информация, представляваща интелектуална собственост или специфично ноу-хау, на производителите и/или доставчиците на части и агрегати—в тези случаи необходимата техническа информация не следва да бъде недобросъвестно отказвана.

9. “Стандартизиран” означава, че целият информационен поток от СБД относно емисиите (т.е. информация за потока, при използване на сканиращо устройство), включително всички използвани кодове за неизправност, се създават само в съответствие с производствените стандарти, които предвид това, че техният формат и незадължителен характер са ясно определени, допринасят за максимално ниво на хармонизация в индустрията на моторните превозни средства и чиято употреба е изрично разрешена в наредбата.

10. “Неограничен достъп” е: • достъп, независещ от код за достъп, който може да бъде получен само от производителя или от подобно устройство, или

• достъп, позволяващ оценка на получените данни без необходимостта от каквато и да е уникална информация за декодиране, освен ако самата информация е стандартизирана.

11.“Замразена структура” са съхранените условия за двигател, включително кодовете за неизправност, в момента на възникване на неизправност.

3. Изисквания и изпитвания 3.1. Общи изисквания 3.1.1. Системата за бордова диагностика(СБД) трябва да бъде така изработена, проектирана и монтирана в ПС, че да му позволява да идентифицира типа фактори за влошаване на качеството или за възникване на неизправности през целия период на експлоатация на двигателя. За постигане на тази цел ИА “АА” приема, че ПС с пробег, надвишаващ изисквания за надеждност, посочен в § 9, могат да покажат такова влошаване на работата на СБД, че граничните стойности на емисиите, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10, могат да бъдат превишени, преди СБД да е сигнализирала на водача за повреда в ПС.

3.1.2. При всеки старт на двигателя се започва последователност от диагностични проверки и те се извършват поне веднъж, при условие, че са налице правилните изпитвания. Изпитвателните условия трябва да се избират така, че всички те да настъпват при условия на управление на ПС, както е представено чрез изпитването, определено в част 2 на приложението. Не се изисква от производителите да активират компонент/система за целите на функционалното наблюдение от СБД при работни условия на ПС, когато той нормално не би се активирал (например задействане на нагревателя на резервоара за реагента на deNOx системата, или комбинирания филтър за deNOx и частици, когато такава система нормално е активна).

3.1.3. Системата за бордова диагностика може да включва устройства, които измерват, улавят или реагират на променливи величини (например скорост на ПС, честота на въртене на двигателя, използван редуктор, температура, нагнетателно налягане или кой да е друг параметър), с цел откриване на неизправности и намаляване на риска от регистриране на несъществуваща неизправност. Тези устройства не са защитни устройства.

3.1.4. Достъпът до СБД, необходим за проверка, диагностика, поддръжка или ремонт на ПС, трябва да бъде неограничен и стандартизиран. Всички кодове за неизправности, свързани с емисиите, трябва да бъдат съвместими с описаните в т. 6.8.5 на приложението.

3.2. Изисквания на СБД—етап 1 3.2.1. От датите, посочени в § 10, СБД на всички дизелови двигатели и на ПС, оборудвани с дизелов двигател, трябва да сигнализират за повреда на компонент или система, свързани с емисиите, когато тази повреда води до увеличение на емисиите над съответните гранични стойности, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10.

3.2.2. За да се удовлетворят изискванията на етап 1, СБД трябва да наблюдава за:

3.2.2.1. пълното отстраняване на каталитичен конвертор, когато е поставен в отделен корпус, който може или не може да бъде част от deNOx системата или филтъра за частици;

3.2.2.2. намалена ефективност на deNOx системата, когато е поставена, само по отношение на NOx емисиите;

3.2.2.3. намалена ефективност на филтъра за частици, само по отношение на емисиите от частици;

3.2.2.4. намалена ефективност на комбинирания филтър за deNOx и частици, по отношение на емисиите NOx и частици.

3.2.3. Главна функционална повреда 3.2.3.1. Като алтернатива за наблюдение на съответните гранични стойности, определени за СБД във връзка с т. 3.2.2.1—3.2.2.4, СБД на дизелови двигатели могат в съответствие с § 10 да наблюдават за главна функционална повреда на следните компоненти:

—катализатор, когато е поставен като отделна единица, който може или не може да бъде част от deNOx системата или филтъра за частици;

—deNOx системата, когато е поставена; —филтър за частици, когато е поставен; —комбиниран филтър за deNOx и частици. 3.2.3.2. В случай на двигател, оборудван с deNOx система, примери за наблюдение за главна функционална повреда са при пълно отстраняване на система или замяна на система от несъществуваща такава (и двете са преднамерени главни функционални повреди), липса на необходимия реагент за deNOx системата, повреда на кой да е електрически компонент (SCR), всяка електрическа повреда на компонент (например датчици и задействащи устройства, дозиращ контролен блок) на deNOx системата, включително когато е приложимо, подгряващата система за реагента, повреда на дозиращата система на реагента (например липса на подаване на въздух, запушена дюза, повреда на дозиращата помпа).

3.2.3.3. В случай на двигател, оборудван с филтър за частици, примери за наблюдение за главна функционална повреда са стопяване на материала на уловителя или запушен уловител, което води до диференциално налягане извън диапазона, обявен от производителя, всяка електрическа повреда на компонент (например датчици и задействащи устройства, дозиращ контролен блок) на филтъра за частици, всяка повреда в дозиращата система на реагента (например липса на подаване на въздух, запушена дюза, повреда на дозиращата помпа).

3.2.4. Производителите могат да докажат на ИА “АА”, че някои компоненти или системи не се нуждаят от наблюдение, в случай, че при обща повреда или отстраняване емисиите не превишават съответните гранични стойности, определени за СБД, етап 1, посочени в таблицата по § 10, когато са измерени по време на циклите, описани в т.1.1 на част 2 в приложението. Тази разпоредба не се отнася за рециркулация на отработили газове (EGR), deNOx система, филтър за частици или комбиниран филтър за deNOx и частици, както и за компонент или система, която се наблюдава за главна функционална повреда.

3.3. Изисквания към СБД—етап 2 3.3.1. Съгласно § 12 СБД на всички двигатели със запалване чрез сгъстяване или двигатели, работещи с газ, и на ПС, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване или двигател, работещ с газово гориво, трябва да сигнализира за повреда на компонент или система от системата на двигателя, свързана с емисиите, когато тази повреда води до увеличаване на емисиите над граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата по § 10.

СБД трябва да отчита комуникационния интерфейс (хардуер и съобщения) между EECU на двигателя и всеки друг контролен блок на ПС, когато информацията за обмен оказва влияние върху правилното функциониране върху контрола върху емисиите. СБД трябва да поставя диагноза за целостта на връзката между EECU и средата, да осигурява връзката с другите компоненти на ПС (например комуникационната шина).

3.3.2. За да удовлетвори изискванията на етап 2, СБД трябва да наблюдава за:

3.3.2.1. намаляване ефективността на каталитичния конвертор, когато е поставен в отделен корпус, който може да бъде или да не бъде част от deNOx системата или филтъра за частици;

3.3.2.2. намаляване ефективността на deNOx системата само по отношение на NOx емисиите;

3.3.2.3. намаляване ефективността на филтъра за частици само по отношение на емисиите от частици;

3.3.2.4. намаляване ефективността на комбинирания филтър за deNOx и частици по отношение на емисиите NOx и частици;

3.3.2.5. интерфейсът между електронното устройство за управление на двигателя (EECU) и всяка друга електрическа или електронна система на ПС (например трансмисионния контролен блок (TECU) за електрическо разединяване.

3.3.3. Производителите могат да докажат на ИА “АА”, че някои компоненти или системи не се нуждаят от наблюдение, ако в случай на обща повреда или отстраняване емисиите не превишават съответните гранични стойности, определени за СБД, етап 2, посочени в таблицата на § 10, когато са измерени по време на циклите, описани в т.1.1 на част 2. Настоящата разпоредба не се отнася за устройство за рециркулация на отработили газове (EGR), deNOx система, филтър за частици или комбиниран филтър за deNOx и частици.

3.4. Изисквания към етап 1 и етап 2 За да се удовлетворят изискванията на етап 1 и етап 2, СБД трябва да наблюдава:

3.4.1. за непрекъснатост на веригата (например отворена верига или късо съединение) и обща функционална повреда на електронната система за впръскване на гориво, количеството гориво, синхронизиращия механизъм(-и);

3.4.2. всички други компоненти или системи на двигателя или системата за последваща обработка на отработили газове, свързани с емисии, които са свързани към компютър, повредата на които би довела до емисии в изпускателната тръба, превишаващи граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10. Като примери за това могат да са системата за рециркулация на отработили газове (EGR), системи или компоненти за наблюдение и контрол на въздушния масов поток, въздушния обемен поток (и температура), допълнителното налягане и налягането във всмукателния колектор (и съответните датчици, за да може да се изпълнят тези функции), датчици и изпълнителни механизми на deNOx система, датчици и изпълнителни механизми на електронно задействан активен филтър за частици;

3.4.3. всички други компоненти или системи на двигателя или системата за последваща обработка на отработили газове, свързани с емисии, които са свързани към електронен контролен блок, се наблюдават за непрекъснатост на веригата, освен ако това не се контролира от други системи;

3.4.4. при двигатели със система за последваща обработка, използваща реагент, СБД трябва да наблюдава за:

—липса на необходимия реагент; —качеството на необходимия реагент да бъде съгласно спецификацията, обявена от производителя в приложение № 1;

—разход на реагент и дозираща активност съгласно т. 1.5.4, раздел II на приложение № 2.

3.5. Действие на СБД и временно деактивиране на някои възможности за наблюдение на СБД

3.5.1. Системата за бордова диагностика трябва да бъде така изработена, проектирана и монтирана в ПС, че да отговаря на изискванията на приложението при условията на експлоатация, посочени в т. 1.1.5.4, раздел II на приложение № 2.

Извън тези нормални работни условия, системата за контрол на емисиите може да покаже известни отклонения от действието на СБД, при които да се превишат граничните стойности, посочени в таблицата на § 10, преди СБД да е сигнализирала на водача за повреда на ПС.

Системата за бордова диагностика не трябва да се деактивира, освен при появяване на едно или повече от следните условия за дезактивация:

3.5.1.1. Системата за бордова диагностика за наблюдение може да се деактивира при ниски нива на горивото в резервоара. По тази причина деактивирането е разрешено, когато нивото на гориво в резервоара е под 20 % от номиналния капацитет на резервоара.

3.5.1.2. Системите за бордова диагностика за наблюдение могат временно да се деактивират по време на действието на спомагателната технология за контрол на емисиите, както е описано в т. 1.1.5.1, раздел II на приложение № 2.

3.5.1.3. Системите за бордова диагностика за наблюдение могат временно да се деактивират, когато се задейства система за безопасност на работата или технология за функциониране в режим на неизправност.

3.5.1.4. За ПС, конструирани с възможност за монтиране на помощни приспособления за задвижване, деактивирането на СБД за наблюдение е разрешено при условие, че деактивирането стане, когато помощното приспособление за задвижване е активно и ПС не се управлява.

3.5.1.5. Системите за бордова диагностика за наблюдение могат временно да се деактивират при периодичната регенерация на системата за контрол на емисиите по низходящия поток на двигателя (т.е. филтър за частици, deNOx система или комбиниран филтър за deNOx и частици).

3.5.1.6. СБД за наблюдение могат временно да се деактивират извън условията за използване, посочени в т. 1.1.5.4, раздел II на приложение № 2, когато това деактивиране може да се обоснове чрез ограничение на наблюдението от СБД (включително моделиране).

3.5.2. От СБД за наблюдение не се изисква да оценява компоненти при неизправност, ако такава оценка би довела до риск за безопасността или повреда на компонент.

3.6. Активиране на индикатора за неизправност (MI)

3.6.1. Системата за бордова диагностика включва индикатор за неизправност (MI), лесно забележим от водача на ПС. Освен в случая на т. 3.6.3, индикаторът за неизправност (например лампа или символ) не се използва за друга цел, освен да сигнализира на водача за неизправност, свързана с емисии, с изключение на сигнали за непредвидено включване или отклонение от установен режим.

Най-висок приоритет се дава на съобщения, свързани с безопасност. Индикаторът за неизправност трябва да е видим при всички нормални условия на осветеност. Когато е активиран, той трябва да показва символ в съответствие със стандарт БДС ISO 2575:2006 (1 ) (като лампа на таблото или символ на дисплея на таблото). Превозното средство се оборудва само с един индикатор за незправност с основно предназначение за сигнализиране на проблеми, отнасящи се до емисиите. Разрешени са и други средства за предупреждаване със специфични предназначения (например информация за спирачна система, поставяне на обезопасителните колани, налягане на маслото, изисквания по обслужване или индикация за липса на необходимия реагент за deNOx системата). Използването на червена светлина за MI е забранено.

3.6.2. MI може да се използва за сигнализация на водача, когато трябва да се изпълни спешно обслужване. Такава сигнализация се придружава от съответното съобщение на дисплея на таблото, което да сигнализира за спешно обслужване.

3.6.3. За стратегии, при които не е достатъчен само цикъл за предварителна подготовка за активиране на MI, производителят предоставя данни и/ или техническа оценка, която ясно да удостоверява, че системата за наблюдение е еднакво ефективна и своевременна при установяване влошаване състоянието на компонентите. Стратегиите, изискващи средно повече от десет СБД или емисионни работни цикъла за активиране на индикатора за неизправност, са неприемливи.

3.6.4. Индикаторът за неизправност трябва също така да се активира, когато регулаторът на двигателя влезе в режим на действие на неизправност по отношение на емисиите. MI трябва също да се активира и ако СБД не е в състояние да изпълнява основните изисквания за контрол, определени в наредбата.

3.6.5. Освен MI трябва да се активира и друг различен предупреждаващ режим, например мигаща светлина или активиране на символ в съответствие с БДС ISO 2575:2006 (2 ) в допълнение към MI активирането(в случай на раздел 3.6).

3.6.6. MI трябва да се активира и когато контактният ключ на двигателя е в положение “включено”, преди стартирането на двигателя или принудителното му задвижване по друг начин, и да се деактивира след стартиране на двигателя, ако не е установена някаква неизправност през това време.

3.7. Съхраняване на код за неизправност Системата за бордова диагностика трябва да записва кода(-овете), които показва(-т) състоянието на системата за контрол на емисиите. Код за неизправност трябва да се съхранява за всяка открита и потвърдена неизправност, която активира MI и която трябва да посочи неизправната система или компонент възможно най-еднозначно. Съхранява се и отделен код, посочващ очаквания статус на активиране на индикатора за неизправност (например MI получи команда “ВКЛ”, MI получи команда “ИЗКЛ”).

1 Номера на символи F01 или F22. 2 Номер на символ F24.

Използват се самостоятелни кодове за идентифициране състоянието за правилно функциониране на системите за контрол на емисиите и на тези системи, свързани с контрол на емисиите, за пълното оценяване на които е необходимо по-продължителна работа на двигателя. Кодовете за неизправност, които предизвикват активиране на индикатора за неизправност поради отказ, или неизправност, или преминаване в режим на работа при емисии, се съхраняват и тези кодове за неизправност трябва да идентифицират типа на неизправността. Код за неизправност се съхранява и в случаите, посочени в т. 3.4.1 и 3.4.3.

3.7.1. Когато наблюдението е било деактивирано за 10 цикъла поради непрекъснатото действие на ПС при условия, съответстващи на тези в т. 3.5.1.2, наблюдаващата система може да се постави в състояние “готов”, без да е завършено наблюдението.

3.7.2. Часовете, през които двигателят е работил с активиран MI, трябва да са достъпни във всеки момент чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни, съгласно спецификацията, дадена в т. 6.8.

3.8. Деактивиране на индикатор за неизправност (MI)

3.8.1. MI може да се деактивира след три последователни следващи работни цикъла или 24 работни часа, през които системата за наблюдение, отговорна за активирането на индикатора за неизправност, спира да установява неизправност и ако няма други идентифицирани неизправности, които биха активирали самостоятелно индикатора за неизправност.

3.8.2. При активиране на MI поради липса на реагент за deNOx системата, или комбинирания филтър за deNOx и частици, или употреба на реагент извън спецификацията, обявена от производителя, MI може да се превключи към предишното състояние на активиране след напълване или замяна на съда за съхранение с реагент с необходимите характеристики.

3.8.3. В случай на активиране на индикатора за неизправност, предизвикано от неправилната работа на системата двигателя по отношение на устройството за контрол на NOx поради неправилен разход и дозиране на реагент, MI може да се превключи към предишното състояние на активиране, ако повече не се прилагат условията, посочени в т. 1.5.4, раздел II на приложение № 2.

3.9. Изтриване на код за неизправност 3.9.1. Системата за бордова диагностика може да изтрие код за неизправност и работните часове на двигателя, както и информацията за състоянията на двигателя при възникване на повреда—условия за двигател в “замразена структура”, ако същата повреда не е регистрирана отново в рамките на поне 40 подгряващи цикъла или 100 работни часа на двигателя (което се случи първо), с изключение на случаите по т. 9.2.

3.9.2. Кодовете за неизправност и работните часове на двигателя по време на активиран MI не се изтриват при използването на какъвто и да е външен диагностичен или друг уред съгласно т. 6.8.3.

4. Изисквания при одобряване типа на системи за бордова диагностика (СБД)

4.1. За целите на одобряване на типа СБД се изпитва съгласно процедурите, посочени в част 2 на приложението.

Представителен двигател от фамилия двигатели (виж т. 2, раздел III на приложение № 2) се използва за демонстрационни изпитвания на СБД или се представя изпитвателният протокол на базовата СБД на фамилията двигатели по отношение на СБД пред ИА “АА” като алтернатива за провеждане на демонстрационно изпитване на СБД.

4.1.1. В случая на СБД етап 1 по т. 3.2, СБД трябва:

4.1.1.1. да сигнализират за повреда на компонент или система, свързани с емисии, когато тази повреда води до увеличаване на емисиите над граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10, или;

4.1.1.2. когато е необходимо, да сигнализират за всяка една главна функционална повреда на система за последваща обработка на отработили газове.

4.1.2. В случая на СБД, етап 2 по т. 3.3, СБД трябва да сигнализира за повреда на компонент или система, свързани с емисии, когато тази повреда води до увеличение на емисиите над граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10.

4.1.3. В случая на СБД, етап 1, и СБД, етап 2, СБД трябва да сигнализира за липсата на реагент, необходим за действието на системата за последваща обработка на отработили газове.

4.2. Изисквания към монтажа Монтажът върху ПС на двигател, оборудван със СБД, съответства на следните разпоредби по отношение на оборудването на ПС:

—разпоредбите по т. 3.6.1, 3.6.2 и 3.6.5 относно MI и допълнителни режими за предупреждаване (когато се изисква);

—разпоредбите на т. 6.8.3.1 относно използването на устройства за диагностика на ПС (когато се изисква);

—разпоредбите на т. 6.8.6 относно свързващия интерфейс.

4.3. Одобряване типа на СБД с недостатъци 4.3.1. Производителят може да подаде заявление до ИА “АА” за одобряване типа на СБД, дори когато системата покаже един или повече недостатъци, поради които специфичните изисквания на това приложение не са изцяло изпълнени.

4.3.2. При разглеждане на заявлението ИА “АА” преценява доколко съответствието с изискванията на това приложение е изпълнимо или неоснователно.

ИА “АА” взема под внимание данните от производителя, които детайлизират такива фактори, без да са изчерпателно посочени, като технически възможности, време за осъществяване и производствени цикли, включително времето за въвеждане на измененията в конструкцията на двигателите, осъвременяването на компютрите и програмите, до степен, при която СБД ще бъде ефективна, и дали производителят се стреми за постигане на съответствие с изискванията на наредбата.

4.3.3. ИА “АА” не приема заявление за одобряване на система с недостатъци, които включват пълно неприлагане на изискваната система за контрол на диагностичните параметри.

4.3.4. ИА “АА” не приема заявление за одобряване на система с недостатъци, които не са съобразени с граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10.

4.3.5. При определяне последователността на показаните недостатъци най-напред ще се определят недостатъци, свързани със СБД, етап 1, по отношение на т. 3.2.2.1, 3.2.2.2, 3.2.2.3, 3.2.2.4 и 3.4.1 и до СБД, етап 2, във връзка с т. 3.3.2.1, 3.3.2.2, 3.3.2.3, 3.3.2.4 и 3.4.1. 4.3.6. Към датата на издаване на одобряването на типа няма да се признават за допустими недостатъци по съответствието с изискванията по т. 3.2.3 и т. 6, освен т. 6.8.5 на приложението.

4.3.7. Период на допустимост на недостатък 4.3.7.1. Периодът на допустимост на недостатък е две години след датата на одобряването на типа на двигателя или ПС относно неговия тип двигател, освен ако бъде доказано, че отстраняването му изисква съществени изменения на двигателя. В такъв случай може да се даде допълнително време за отстраняване на недостатъка след изтичането на двете години, като общата продължителност на отстраняването не може да бъде поголяма от три години.

4.3.7.2. Производителят може да подаде заявление до ИА “АА” за одобряване на система с недостатък, след като е получил първоначално одобряване на типа, когато такъв недостатък е открит след първоначалното одобряване на типа. В този случай периодът на допустимост на този недостатък е две години, считано от датата на уведомяването на ИА “АА”, освен ако бъде адекватно доказано, че отстраняването му изисква съществени изменения на двигателя. В такъв случай може да бъде дадено допълнително време за отстраняване на недостатъка след изтичането на двете години, като общата продължителност на отстраняването не може да бъде по-голяма от три години.

4.3.7.3. Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” уведомява компетентните органи на държавите членки, съгласно глава осма на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, за решението си относно подадено заявление за одобряване на типа при наличие на недостатък.

5. Достъп до информация за СБД 5.1. Части за подмяна, диагностични инструменти и изпитвателно оборудване

5.1.1. Заявления за одобряване на типа или изменение на типа за одобряване съгласно глава втора, раздел I и глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета се придружават от съответната информация относно СБД. Тази информация позволява на производителите на части за подмяна и за модернизиране да поддържат тяхната продукция съвместима със СБД, с оглед безаварийно действие на системата като гаранция за потребителя срещу неизправности. По подобен начин тази информация позволява на производителите на уреди за диагностика и оборудване за изпитване да произведат уреди и оборудване, осигуряващи ефективна и точна диагностика на системите за контрол на емисиите.

5.1.2. При поискване ИА “АА” предоставя Допълнение 2 към сертификата за одобряване на типа, съдържащо съответната информация за СБД, на разположение, на недискриминационна основа, на всеки заинтересуван производител на компоненти, уреди за диагностика или оборудване за изпитване.

5.1.2.1. В случай на подмяна на компоненти или замяната им в сервиз информацията може да се изисква само за такива компоненти, които са предмет на одобряване на типа, или за компоненти, които са част от система, предмет на одобряване на типа.

5.1.2.2. Заявлението за информация трябва да определя точната спецификация на типа на двигателя от фамилията двигатели, за които се изисква информация. Спецификацията трябва да потвърди, че информацията е необходима за разработката на части, компоненти, уреди за диагностика или изпитвателно оборудване, необходими за замяна или модернизация.

5.2. Информация за ремонт 5.2.1. Не по-късно от 3 месеца след като производителят е предоставил на упълномощен дилър или сервиз информация за ремонт, производителят предоставя тази информация (включително всички последващи изменения и приложения) на разположение на всички на недискриминационна основа, срещу достъпна цена.

5.2.2. Производителят трябва да предостави достъп до необходимата техническа информация при необходимост срещу заплащане, свързана с ремонта или поддържането на моторните ПС, освен когато тази информация е защитена с авторско право върху интелектуалната собственост или представлява съществена и определена чрез съответна форма като секретна технология (ноу-хау); в такъв случай необходимата техническа информация не трябва да бъде задържана неправомерно.

Всички лица, чиято професия е свързана с техническото обслужване и поддържане, ремонти, пътна помощ, проверка или изпитване на ПС, производство или продажба на резервни части или аксесоари, инструменти за диагностика и оборудване за изпитване, имат право да получат достъп до такава информация.

5.2.3. В случая на невъзможност за изпълнение на настоящите разпоредби ИА “АА” предприема съответните мерки за осигуряване на тази информация, в съответствие с процедурите, залегнали при надзора за одобряване на типа и надзора за експлоатация на ПС.

6. Диагностични сигнали 6.1. След определянето на първата неизправност на който и да е компонент или система условията на работа на двигателя и информацията за състоянията на двигателя в момента в “замразена структура” се съхраняват в паметта на компютъра. Съхранените условия на работа на двигателя трябва да включват, без да са изчерпателно посочени, изчислената стойност за натоварването, честотата на въртене на двигателя, температурата на охлаждащата течност, налягането в смукателния колектор (когато е налично) и кода за неизправност, предизвикал съхранението на данните. Производителят трябва да избере най-подходящия надзор, благоприятстващ ефективното възстановяване на съхранената “замразена структура”.

6.2. Изисква се само една структура (основна) от данни.

Производителите могат да изберат да съхранят и допълнителни структури, като осигурят възможността за прочитане от сканиращо устройство с широко приложение поне за изискваната структура, като се изпълнят изискванията на т. 6.8.3 и 6.8.4. Когато в съответствие с изискванията по т. 3.9 се изтрие кодът за неизправност, предизвикващ съхраняването на условията, съхранените условия за работа на двигателя може също да се изтрият.

6.3. При възможност в допълнение към изискваната информация за “замразена структура” трябва да се осигури достъпност при опит за изтегляне чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни за следните сигнали, ако информацията е достъпна за бордовия компютър или могат да бъдат определени посредством достъпна за бордовия компютър информация: диагностични кодове за неизправности, температура на охлаждащата течност за двигателя, състояние на системата за дозиране на горивната смес, температура на всмуквания въздух, налягане в смукателния колектор, честота на въртене на двигателя, стойност от сензора за положението на дроселовата клапа, изчислена стойност за натоварването, скорост на ПС и налягане на горивото.

Сигналите се подават в стандартизирани единици, на базата на изискванията, определени в т. 6.8. Действителните сигнали трябва да се идентифицират еднозначно, отделно от стойностите по подразбиране или от сигналите при функциониране в режим на неизправност.

6.4. За всички системи за контрол на емисиите, за които се провеждат отделни бордови проверки за оценяване, отделните кодове за състояния или готовност трябва да се съхранят в компютърната памет, за да се определят правилно функциониращи системи за контрол на емисии и системи, които изискват допълнителна работа на ПС, за да се извърши правилна диагностична оценка. Кодът за готовност не се съхранява за онези управляващи устройства, които могат да се считат за непрекъснато работещи. Кодовете за готовност никога не се установяват в състояние “не готов” при “ключ— вкл.” или “ключ—изкл.”. Преднамереното установяване на кодовете за готовност в състояние “не готов” по време на обслужващи процедури трябва да се прилага към всички такива кодове, а не само към индивидуални кодове.

6.5. Изискванията към СБД, за които ПС получава сертификат (т.е. етап 1 СБД или етап 2 СБД), и главните системи за регулиране на емисиите, наблюдавани чрез СБД, в съответствие т. 6.8.4, трябва да са достъпни и на разположение чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни съгласно изискванията, определени в т. 6.8.

6.6. Софтуерният калибровъчен индентификационен номер, указан в приложения № 1 и 5, е представен на разположение чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни. Софтуерният калибровъчен индентификационен номер се дава в стандартизиран формат.

6.7. Идентификационият номер на ПС (VIN) се предоставя на разположение на серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни. VIN номерът се дава в стандартизиран формат.

6.8. Системата за диагностика и за контрол на емисиите осигурява стандартизиран или неограничен достъп и съответства на ISO 15765 или SAE J1939, както са определени в следните части:

6.8.1. Използването на който и да е ISO 15765 или SAE J1939 е в съответствие с т. 6.8.2 до 6.8.5.

6.8.2. Комуникационната бордова—извънбордова връзка трябва да съответства на ISO 15765-4 или на аналогичните клаузи на стандартите SAE J1939.

6.8.3. Изпитвателното оборудване и диагностични инструменти, които трябва да обменят данни със СБД, трябва да отговарят на спецификацията, дадена в БДС ISO 15031-4 или SAE J1939-73, т. 5.2.2.1.

Използването на бордово диагностично устройство, като например видеодисплей върху таблото, за улесняване достъпа до информация за СБД, е разрешено, но то е в допълнение към включване на достъп до информация за СБД чрез стандартната диагностична връзка.

6.8.4. Базовите диагностични данни и двупосочната контролна информация се подават според формата и като се използват предвидените мерни единици за стандарт БДС ISO 15031-5 или SAE J1939-73, т.5.2.2.1, и трябва да са достъпни посредством уред за диагностика, който отговаря на изискванията на стандарт БДС ISO 15031-4 или SAE J1939-73, т.5.2.2.1.

6.8.5. Когато е регистрирана неизправност, производителят трябва да я идентифицира, като използва най-подходящия код за неизправност, съвместим с посочените в т. 6.3 на стандарт БДС ISO 15031-6, относно диагностичните кодове на системата, свързана с емисии. Когато това идентифициране е невъзможно, производителят може да използва диагностични кодове за неизправности съгласно т. 5.3 и 5.6 на БДС ISO 15031-6. Достъпът до кодовете за неизправност трябва да е неограничен и да се извършва посредством стандартизирана апаратура за диагностика съгласно предписанията на т. 6.8.3 на приложението.

Като алтернатива производителят може да идентифицира повредата, като използва най-подходящия код за неизправност, в съответствие с тези, дадени в SAE J2012 или в SAE J1939-73.

6.8.6. Интерфейсът за връзка между ПС и диагностичния стенд трябва да е стандартизиран и да отговаря на всички спецификации на стандарт БДС ISO 15031-3 или SAE J1939-13.

В случая на ПС, категория N2, N3, M2 и M3, като алтернатива към местоположението на конектора, описано в посочените стандарти, и при условие че са спазени всички други изисквания на БДС ISO 15031-3, конекторът може да се разположи в подходяща позиция отстрани до мястото на водача, включително на пода на купето. В този случай конекторът трябва да е достъпен за човека, застанал отвън на ПС, и да не ограничава достъпа до мястото на водача.

Позицията за монтаж трябва да бъде предмет на споразумение с ИА “АА” и да е лесно достъпна от обслужващия персонал, но същевременно защитена от случайна повреда при нормални условия на използване.

Част 2 Изпитвания за одобряване на системи за бордова диагностика (СБД) 1. Общи положения Приложението описва процедурата за проверка на функционирането на системата за бордова диагностика (СБД), монтирана на двигателя, чрез симулиране на неизправност в съответните системи за управление на двигателя или в системата за контрол на емисиите. С него се установяват и процедурите за определяне на надеждността на СБД.

1.1. Повредени (с влошени характеристики) компоненти/системи

За да се демонстрира ефективното наблюдение на система или на компонент за контрол на емисиите, повредата, която може да доведе до превишаване на граничните стойности на емисии, определени за СБД, във всмукателната тръба, производителят трябва да осигури наличността на повредени (с влошени характеристики) компоненти и/или електрически устройства, които могат да се използват за симулиране на повреди.

Такива повредени (с влошени характеристики) компоненти или устройства не трябва да предизвикват емисии, надвишаващи с повече от 20% граничните стойности на емисии, определени за СБД, посочени в таблицата по § 10.

В случая на одобряване на типа на СБД съгласно § 12 емисиите се измерват чрез EТС изпитвателен цикъл (част 3 на приложение № 8).

1.1.1. Когато е решено, че монтажът върху двигател на повредени компонент или устройство води до невъзможност за сравнение с граничните стойности, определени за СБД (например, защото не са спазени статистическите условия за обявяване на ЕТС изпитването за действително), повредата на този компонент или устройство може да се счита за квалифицирана съгласно споразумението с ИА “АА” на база техническа аргументация, осигурена от производителя.

1.1.2. В случай, че монтажът на повредени компонент или устройство върху двигател води до това, че кривата на пълното натоварване (както е определена при правилно работещ двигател) не може (дори частично) да бъде достигната при изпитването, повреденият компонент или устройството се считат за квалифицирани съгласно споразумението с ИА “АА” на база техническа аргументация, осигурена от производителя.

1.1.3. Използването на повредени компоненти или устройства, които пораждат емисии, превишаващи граничните стойности, определени за СБД, посочени в таблицата по § 10, с не повече от 20 %, може да не се изисква в някои много специфични случаи (например задействане на режим на неизправност), ако двигателят не може да направи никакво изпитване, или при EGR изпитване, когато блокират клапани и т.н.). Това изключение се документира от производителя. Това е предмет на споразумението за техническо обслужване.

1.2. Принцип на изпитване Когато двигателят се изпитва с повреден компонент или устройство, СБД се одобрява, когато MI се активира. СБД се одобрява и в случай, че MI се активира при нива под граничните стойности, определени за СБД.

Използването на повредени компоненти или устройства, които пораждат емисии, превишаващи граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата по § 10, с не повече от 20 %, може да не се изисква в някои много специфични случаи на повреда, указани в т. 6.3.1.6 и 6.3.1.7, и също така във връзка с наблюдението за главна функционална повреда.

Използването на повредени компоненти или устройства, които пораждат емисии, превишаващи граничните стойности, определени за СБД, посочени в таблицата по § 10, с не повече от 20 %, може да не се изисква в някои много специфични случаи (например, когато се задейства технология за функциониране в режим на неизправност, ако не може да се започне изпитване на двигателя, или при изпитване EGR, когато блокират клапани, и т.н.). Това изключение се документира от производителя и е предмет на споразумението за техническо обслужване.

2. Описание на изпитването 2.1. Изпитването на СБД се състои от следните етапи:

—симулиране на неизправност на компонент от управлението на двигателя или от системата за регулиране на емисии (виж т. 1.1);

—подготовка на СБД със симулиране на неизправност по време на подготвителния цикъл, определен в т. 6.2;

—задействане на двигателя със симулиране на неизправност за изпитвателния цикъл на СБД по т. 6.1;

—определяне дали СБД реагира на симулираната неизправност и дали дава индикация за неизправността по подходящ начин на водача на ПС.

Когато работата (например кривата на мощността) на двигателя се повлияе от неизправността, изпитвателният цикъл за СБД остава съкратена версия на изпитвателния цикъл за ESC, използван за оценка на емисиите отработили газове от двигателя без тази неизправност.

2.2. Алтернативно, по искане на производителя, неизправността на един или повече компоненти може да се симулира по електронен начин в съответствие с условията на т. 6.

2.3. Производителите може да изискат това наблюдение да се извършва извън цикъла на изпитването на СБД по т. 6.1, ако могат да докажат пред ИА “АА”, че наблюдението при условията, наблюдаващи се при изпитвателния цикъл за СБД, налага ограничени условия за наблюдение на ПС в експлоатация.

3. Изпитван двигател и гориво 3.1. Двигател Изпитваният двигател трябва да съответства на спецификацията, посочена в Допълнение 1 на приложение № 1.

3.2. Гориво За изпитване се използва съответното еталонно гориво, посочено в приложение № 7.

4. Условия за изпитване Изпитвателните условия трябва да отговарят на изискванията за изпитване на емисии, описани в наредбата.

5. Изпитвателно оборудване Динамометричният стенд за изпитване на двигателя трябва да отговаря на изискванията по приложение № 8.

6. Изпитвателен цикъл за СБД 6.1. Изпитвателният цикъл за СБД е единичен съкратен изпитвателен цикъл за ESC. Индивидуалните режими се изпълняват в същата последователност както при цикъла ESC, определен в т. 2.7.1, част 2 на приложение № 8.

Двигателят трябва да работи максимум 60 s при всеки режим, като достигне честотата на въртене и промените в натоварването през първите 20 s. Определената честота на въртене се поддържа в рамките на ± 50 оборота в минута и определеният въртящ момент се поддържа в рамките на ± 2 % от максималния въртящ момент при всяка честота на въртене.

Не се изисква измерване на емисиите отработили газове по време на изпитването на СБД.

6.2. Подготвителен цикъл 6.2.1. След въвеждане на един от режимите за неизправност по т. 6.3 двигателят и неговата СБД се подготвят чрез изпълнение на подготвителен цикъл.

6.2.2. По искане на производителя и със съгласието на ИА “АА” могат да се използват алтернативен брой от максимум 9 последователни изпитвания на СБД.

6.3. Изпитване на СБД 6.3.1. Дизелови двигатели и превозни средства, оборудвани с дизелови двигатели

6.3.1.1. След подготовка съгласно т. 6.2 изпитваният двигател се привежда в режим на работа в СБД изпитвателен цикъл, описан в т. 6.1. Индикаторът за неизправност MI трябва да се активира преди края на това изпитване при настъпването на което и да е от условията, посочени в т. 6.3.1.2 до 6.3.1.7. Техническата служба може да замени тези условия с други в съответствие с т. 6.3.1.7. Общият брой на симулирани неизправности за целите на одобряването на типа, в случай на различни системи или компоненти, не трябва да превишава четири.

Когато изпитването се извършва с цел одобряване типа на фамилия двигатели по отношение на СБД, по отношение на двигатели, които не принадлежат на същата фамилия, ИА “АА” увеличава броя на неизправностите, предмет на изпитвания, до максимум четири пъти броя на фамилиите двигатели, присъстващи в СБД фамилията. ИА “АА” може да реши да съкрати изпитването по всяко време преди достигане на този максимален брой изпитвания.

6.3.1.2. Когато е в отделен корпус, който може да е или да не е част от deNOx система или дизелов филтър за частици, замяна на който и да е каталитичен конвертор с неизправен или дефектен каталитичен конвертор или електронна симулация на такава неизправност, това води до емисии, превишаващи граничните стойности на NOx, посочени в таблицата по § 10, определени за СБД.

6.3.1.3. Когато е монтирана на ПС, замяна на deNOx система (включително датчици, които са неразделна част на системата) с неизправна или дефектна deNOx система или електронна симулация на неизправна или дефектна deNOx система, това води до емисии, превишаващи граничните стойности на NOx, посочени в таблицата по § 10, определени за СБД.

В случай, че типът на двигателя е бил одобрен при условията на § 10 във връзка с наблюдение за главна функционална повреда, изпитването на deNOx системата определя MI да се активира при някое от следните условия:

—пълно отстраняване на системата или замяната на системата с дефектна система;

—липса на изискван реагент за deNOx система; —електрическа повреда на компонент (например датчици, изпълнителни механизми, дозиращ контролен блок) на deNOx системата, включително, когато е приложимо, реагент, нагряващ системата;

—повреда на дозиращата система за реагент (например липса на подаване на въздух, запушена дюза, повреда на дозираща помпа) на deNOx системата;

—главна авария на системата. 6.3.1.4. Когато е монтиран на ПС, пълно отстраняване на филтъра за частици или замяна на филтъра за частици с дефектен филтър за частици, това води до емисии, превишаващи граничните стойности за механични частици, определени за СБД, посочени в таблицата в § 10.

В случай, че типът на двигателя е бил одобрен при условията на § 10 във връзка с наблюдение за главна функционална повреда, изпитването на филтъра за частици определя MI да се активира при някое от следните условия:

—пълно отстраняване на филтъра за частици или замяната на системата с дефектна система;

—значително стопяване на веществото на филтъра за частици;

—значително напукване на веществото на филтъра за частици;

—електрическа повреда на компонент (например датчици, изпълнителни механизми, дозиращ контролен блок) на филтъра за частици;

—повреда, когато е приложимо, на дозиращата система за реагент (например запушена дюза, повреда на дозираща помпа) на филтъра за частици;

—запушен филтър за частици, което води до диференциално налягане извън диапазона, обявен от производителя.

6.3.1.5. Когато е монтирана на ПС, замяна на системата комбиниран филтър за deNOx и частици (включително всички датчици, които са неразделна част от устройството) с повредена или дефектна система или електронна симулация на повредена или дефектна система, това води до емисии, превишаващи граничните стойности на NOx и механични частици, определени за СБД, посочени в таблицата по § 10.

В случай, че типът на двигателя е бил одобрен при условията на § 10 във връзка с наблюдение за главна функционална повреда, изпитването на комбинирания филтър за deNOx и частици определя MI да се активира при някое от следните условия:

—пълно отстраняване на системата или замяната на системата с дефектна система;

—липса на изискван реагент за системата комбиниран филтър за deNOх и частици;

—електрическа повреда на компонент (например датчици и изпълнителни механизми, дозиращ контролен блок) на системата комбиниран филтър за deNOx и частици, включително, когато е приложимо, реагента, нагряващ системата;

—повреда на дозиращата система за реагент (например липса на подаване на въздух, запушена дюза, повреда на дозираща помпа) на системата комбиниран филтър за deNOx и частици;

—главна авария на NOx филтърната система; —значително стопяване на веществото на филтъра за частици;

—значително напукване на веществото на филтъра за частици;

—запушен филтър за частици, което води до диференциално налягане извън диапазона, обявен от производителя.

6.3.1.6. Електрическо разединяване на всяка система за подаване на горивото и регулатор на момента на впръскване, което води до емисии, превишаващи граничните стойности, определени за СБД съгласно таблицата в § 10.

6.3.1.7. Електрическо разединяване на друг компонент на двигателя, отнасящ се до емисиите, свързан към компютър, което води до емисии, превишаващи кои да е гранични стойности по таблицата в § 10.

6.3.1.8. За да удостовери съответствие с изискванията по т. 6.3.1.6 и 6.3.1.7 и споразумението с ИА “АА”, производителят може да предприеме съответните стъпки, за да демонстрира, че СБД ще покаже неизправност, когато се извърши разединяването.

6.3.1.9.(1) При наличие на системи за последващо третиране на отработилите газове СБД може да наблюдава за главни (основни) функционални повреди във всеки един от следните възли:

1. катализатор, когато е монтиран такъв, като отделно устройство, независимо дали е част от deNOx система или от дизелов филтър за механични частици;

2. deNOx системата, когато е монтирана; 3. прахов филтър за дизелови двигатели, когато е монтиран;

4. комбинирана система deNOx—прахов филтър за дизелови двигатели.

6.3.1.10. Системата за бордова диагностика също така включва интерфейс между електронното устройство за управление на двигателя (EECU) и всички други електрически или електронни системи на двигателя или ПС, които осигуряват данни за или получават данни от EECU и които засягат правилното функциониране на системата за контролиране на емисиите, като интерфейса между EECU и дадено предавателно електронно устройство за управление.

6.3.1.11. За извършване на изпитвания, диагностика, обслужване и ремонт трябва да се предоставя цялостен и унифициран достъп до информацията от СБД съгласно съответните разпоредби на Наредба № 73 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите и разпоредбите, отнасящи се до резервните компоненти, които гарантират съвместимостта със СБД.

(1) § 10 от преходните и заключителните разпоредби съдържа изисквания, свързани с мониторинг за главна (основна) функционална повреда, но не и мониторинг за намаляване или загубата на каталитичен/филтриращ ефект на системата за последваща обработка на отработили газове. Примери за главна функционална повреда са дадени в т. 3.2.3.2 и 3.2.3.3 на част 1 на приложението.

Приложение № 4 към чл. 7, ал. 1, т. 3 Одобряване типа на горива и на двигател от фамилията по отношение на емисии отрабо- тили газове

Раздел I 1. Одобряване типа за универсално гориво, използвано от дизелов двигател или от двигател с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво

1.1. При дизелово гориво базовият двигател трябва да отговаря на изискванията на наредбата по отношение на еталонни горива, посочени в приложение № 7.

1.2. При гориво природен газ базовият двигател трябва да бъде приспособим към всеки предлаган на пазара състав на горивото.

По отношение на природния газ съществуват два основни типа гориво—висококалоричен тип (Hгаз) и нискокалоричен тип (L-газ), но с голямо вътрешно разнообразие на двата асортимента. Те се различават съществено както по енергийното си съдържание, изразявано чрез индекса на Вобе, така и по λ-коригиращия коефициент—Sλ.

Формулите за изчисляване на индекса на Вобе и Sλ са дадени в § 1, т. 58 и 59.

Към тип H спадат видовете природен газ с коригиращ коефициент между 0,89 и 1,08 (0,89 І Sλ І 1,08), а към тип L спадат тези с коригиращ коефициент между 1,08 и 1,19 (1,08 І Sλ І 1,19).

Съставът на еталонните горива се характеризира с голямо разнообразие по отношение на Sλ.

Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията на наредбата относно определените в приложение № 7 еталонни горива GR (гориво 1) и G25 (гориво 2), без корекции по отношение на използваното гориво между двете изпитвания. След смяна на горивото се допуска период на адаптиране по време на един ЕТС цикъл без измервания. Преди изпитването базовият двигател трябва да бъде разработен по процедурата, посочена в приложение № 8, част 3, т. 3.

1.2.1. По искане на производителя може да се проведе изпитване на двигателя с трето гориво (гориво 3), когато λ-коригиращият коефициент (Sλ) се намира между коефициентите 0,89 (т.е. долната граница на диапазона GR) и 1,19 (т.е. горната граница на диапазона G25) и когато гориво 3 се предлага на пазара. Резултатите от това изпитване могат да се използват като база за оценката на съответствието на продукцията.

1.3. В случаи на работещ с природен газ двигател, който се саморегулира към асортимента Hгаз, от една страна, и към асортимента L-газ, от друга, и при който преходът между двата асортимента се извършва с помощта на превключвател, базовият двигател се изпитва със съответното еталонно гориво, посочено в приложение № 7, за всеки асортимент и при всяко положение на превключвателя. За асортимента H-газ горивата са GR (гориво 1) и G23 (гориво 3), а за асортимента L-газ, съответно G25 (гориво 2) и G23 (гориво 3).

Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията на наредбата при двете положения на превключвателя, без корекции по отношение на използваното гориво между двете изпитвания за всяко от положенията на превключвателя. След смяна на горивото се допуска период на адаптиране по време на един ЕТС цикъл без измервания.

Преди изпитването базовият двигател трябва да бъде разработен по процедурата, посочена в приложение № 8, част 3, т. 3.

1.3.1. По искане на производителя може да се проведе изпитване на двигателя с трето гориво (гориво 3) вместо с G23, ако Sλ е между 0,89 (т.е. долната граница на диапазона GR) и 1,19 (т.е. горната граница на диапазона G25) и когато гориво 3 се предлага на пазара. Резултатите от това изпитване могат да се използват като база за оценката на съответствието на продукцията.

1.4. При двигатели, работещи с природен газ (NG), отношението на резултатите от измерване на емисиите “r” се определя за всеки замърсител, както следва:

резултат от емисиите от еталонно гориво 2 r = –––––––––––––––––––––––––– резултат от емисиите от еталонно гориво 1 или резултат от емисиите от еталонно гориво 2 rа = –––––––––––––––––––––––––– резултат от емисиите от еталонно гориво 3 и резултат от емисиите от еталонно гориво 1 rв = –––––––––––––––––––––––––– резултат от емисиите от еталонно гориво 3 1.5. При гориво втечнен нефтен газ (LPG) базовият двигател трябва да бъде приспособим към всеки предлаган на пазара състав на горивото.

LPG се характеризира с различия в съдържанието на C3/C4. Тези различия се отразяват в еталонните горива.

Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията по отношение на емисиите при използване на еталонните горива А и Б, посочени в приложение № 7, без допълнителни корекции на използваното гориво между двете изпитвания. След смяна на горивото се допуска период на едно адаптиране по време на един ЕТС цикъл без измервания.

Преди изпитването базовият двигател трябва да бъде разработен по процедурата, описана в приложение № 8, част 3, т. 3.

1.5.1. Оценката на резултатите за емисиите “r” се определя за всеки замърсител, както следва:

резултат от емисиите от еталонно гориво Б r = –––––––––––––––––––––––––– резултат от емисиите от еталонно гориво А

Раздел II 2. Ограничено типово одобряване за асортимент гориво, използвано от двигател с принудително запалване, работещ с газово гориво, по отношение на емисии отработили газове

2.1. Изисквания по отношение на емисиите отработили газове за одобряване на двигател, работещ с NG, проектиран за използване на горива от асортимент Н-газ или от асортимент L-газ.

Базовият двигател се изпитва с еталонните горива от съответния асортимент, посочени в приложение № 7. За асортимент H-газ горивата са GR (гориво 1) и G23 (гориво 3), а за асортимент L-газ, съответно G25 (гориво 2) и G23 (гориво 3).

Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията по отношение на емисиите без допълнителни корекции на гориво между двете изпитвания. След смяна на горивото се допуска период на адаптиране по време на един ЕТС цикъл без измервания.

2.1.1. По искане на производителя може да се проведе изпитване на двигателя с трето гориво (гориво 3) вместо с G23 ако Sλ е между 0,89 (т.е. долната граница на диапазона GR) и 1,19 (т.е. горната граница на диапазона G25) и когато гориво 3 се предлага на пазара. Резултатите от това изпитване могат да се използват като база за оценката на съответствието на продукцията.

2.1.2. Отношението на резултатите от измерване на емисиите “r” се определя за всеки замърсител, както следва:

резултат от емисиите от еталонно гориво 2 r = –––––––––––––––––––––––––– резултат от емисиите от еталонно гориво 1 или резултат от емисиите от еталонно гориво 2 rа = –––––––––––––––––––––––––– резултат от емисиите от еталонно гориво 3 и резултат от емисиите от еталонно гориво 1 rв = –––––––––––––––––––––––––– резултат от емисиите от еталонно гориво 3 2.2.1. Изисквания по отношение на емисиите отработили газове за двигатели, работещи с NG или с LPG, проектирани за гориво с точно определен състав.

2.2.2. Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията по отношение на емисиите при използване на еталонни горива, посочени в приложение № 7, съответно:

—GR и G25—при двигатели, работещи с NG; —еталонни горива А и Б—при двигатели, работещи с LPG.

Между изпитванията се допуска точна регулировка на системата за подаване на горивото. Точната регулировка се състои от повторно калибриране на системата за подаване на гориво по отношение на заложените в нея параметри, без да се променя основната технология за контрол или основната структура на тези параметри. При необходимост се допуска подмяна на части, които са пряко свързани с количеството на подаваното гориво (като впръскващи дюзи).

2.2.3. По искане на производителя двигателят може да се изпита с еталонни горива GR и G23 за асортимент H-газ или с еталонни горива G25 и G23 за асортимент L-газ.

Раздел III 3. Одобряване на представител на фамилия двигатели по отношение на емисии отработили газове

3.1. Одобряването на базовия двигател трябва да обхваща всички представители на фамилията двигатели, без допълнително изпитване, за всеки състав на горивото и асортимент по отношение на което този базов двигател е бил одобрен (в случай на описаните в т. 2 на раздел II двигатели), или за аналогичен асортимент горива (в случай на описаните в т. 1 или 2), по отношение на което този базов двигател е бил одобрен.

3.2. В случай на подадено заявление за одобряване типа на двигател или на превозно средство по отношение на двигателя и този двигател принадлежи към фамилия двигатели, когато изпълнителният директор на ИА “АА” определи, че по отношение на избрания базов двигател подаденото заявление непълно представя определените в раздел III на приложение № 2 фамилия двигатели, от ИА “АА” може да бъде избран и подложен на изпитване алтернативен и при необходимост—допълнителен еталонен двигател.

Приложение № 5 към чл. 7, ал. 2

ОБРАЗЕЦ максимален формат А4 (210 Ч 297 mm)

ЕО сертификат за одобряване на типа

Печат на ИА “АА”

Информация, отнасяща се до: —одобряване на типа (1) —изменение на одобряването на типа (1)

на тип превозно средство/отделен технически възел (тип двигател/фамилия двигатели)/компонент( 1) съгласно Наредба № 78 от 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен нефтен газ” по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели (Директива 2005/55/ЕС, последно изменена с Директива 2005/78/ЕО).

ЕО номер на одобряването на типа: .....................… Номер на изменението: .....................

РАЗДЕЛ I 0. Общи изисквания ................. 0.1. Марка на превозното средство/отделен технически възел/компонент(1): ............... … 0.2. Обозначение от производителя на типа ПС /отделен технически възел/ тип двигател/фамилия двигатели/ компонент(1): ................. 0.3. Кодиране от производителя на типа, както е маркиран върху ПС /отделния технически възел (типа двигател/фамилия двигатели)/ компонент (1): ................. 0.4. Категория на ПС ................. 0.5. Категория на двигателя: дизелов/ работещ с гориво NG/LPG/етанол(1) ................. 0.6. Наименование и адрес на производителя: ................. 0.7. Наименование и адрес на упълномощния представител на производителя (когато има такъв): .................

РАЗДЕЛ II 1. Кратко описание (където е приложимо): Виж Допълнение 1 ................. 2. Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията: ................. 3. Дата на протокола от изпитването: ................. 4. Номер на протокола от изпитването: ................. 5. Основание(-я) за изменението на одобряването на типа (където е приложимо): ................. 6. Забележки (когато има) Виж Допълнение 1: ................. 7. Място: ................. 8. Дата: ................. 9. Подпис: ................. 10. Списък от документи, съставляващи досието за одобряване на типа, представен на ИА “АА”, което може да се получи при поискване.

(1) Излишното се задрасква.

Допълнение 1 към ЕО сертификат №........................за одобряване на типа относно одобряването на типа превозно средство/отделен технически възел/компонент(1 ) 1. Кратко описание 1.1. Данни, които се попълват за целите на процедурата за одобряване типа на моторно превозно средство с монтиран двигател: ................. 1.1.1. Марка на двигателя (наименование на производителя): ................. 1.1.2. Тип и търговско описание (указват се евентуалните варианти): ................. 1.1.3. Код на двигателя, както е маркиран от производителя върху него: ................. 1.1.4. Категория на ПС (когато е приложимо) ................. 1.1.5. Категория на двигателя: дизелов/работещ с гориво NG/LPG/ етанол(1) ................. 1.1.6. Наименование и адрес на производителя: ................. 1.1.7. Наименование и адрес на упълномощения представител на производителя (когато има такъв): ................. 1.2. Когато двигателят, посочен в т. 1.1, е бил одобрен като отделен технически възел: ................. 1.2.1. Номер на одобряването на типа за двигател/фамилия двигатели(1) ................. 1.2.2. Софтуерен калибрационен номер на блок за електронното устройство за управление на двигателя (EECU): ................. 1.3. Данните, които се попълват, отнасящи се до одобряване типа на двигател/фамилия двигатели(1) като отделен технически възел (условия, които трябва да се спазват при монтирането на двигателя на ПС): ................. 1.3.1. Максимално и/или минимално разреждане във всмукателния тръбопровод: .......... kPa 1.3.2. Допустимо максимално противоналягане на отработилите газове: .......... kPa 1.3.3. Обем на изпускателната уредба: .......... сm3 1.3.4. Мощност, изразходвана от оборудването, необходима за задвижване на двигателя при: ................. 1.3.4.1. Режим на празен ход: ........... kW Ниска честота на въртене: ........... kW Висока честота на въртене: ........... kW Честота на въртене А: ........... kW Честота на въртене В: ........... kW Честота на въртене С: ........... kW Номинална честота на въртене: ........... kW 1.3.5. Ограничения при употреба (когато е необходимо): ................. 1.4. Емисионни нива на двигател /базов двигател(1): .................

(1) Излишното се задрасква.

1.4.1. Изпитване ESC: Коефициент на влошаване на емисиите (DF): изчислен/ фиксиран (1) Стойностите на DF и емисиите се определят точно при изпитването ESC в табл. № 3 и 4:

Таблица № 3

Изпитване ESC

DF: СО ТНС NOx РТ

Емисии СО ТНС NOx РТ g/kWh) (g/kWh) (g/kWh) (g/kWh)

Измерено:

Изчислено с DF:

1.4.2. ELR изпитване: Димна стойност: .......... m-1 1.4.3. ETC изпитване: Коефициент на влошаване на емисиите (DF): изчислен/фиксиран(1)

Таблица № 4

Изпитване ETC

DF: СО NMHС CH4 NOx РТ

Емисии СО NMHС CH4 NOx РТ g/kWh) (g/kWh)(1) (g/kWh)(1) (g/kWh) (g/kWh)(1)

Измерено с регенерация:

Измерено без регенерация:

Измерено/ претеглено:

Изчислено с DF:

Допълнение 2 Информация, свързана със СБД

Съгласно допълнение 5 на приложение № 1 тази информация се осигурява от производителя на ПС с цел производство на съвместими компоненти на СБД при замяна или обслужване и изпитване при работа с диагностична апаратура и изпитвателно оборудване. Такава информация не се изисква от производителя на ПС, ако тя е предмет на авторски права или представлява специфично ноу-хау на производителя или ОЕМ* доставчика(-ците).

Настоящото допълнение се предоставя на всеки производител на компоненти, диагностични уреди или изпитвателно оборудване на недискриминационна основа.

Съгласно т. 1.3.3 на допълнение 5 към приложение № 1 тази информация е идентична с информацията в допълнение 5 към приложение № 1.

1. Описанието на типа и броя на подготвителните цикли, използвани за одобряване на оригиналния тип на ПС.

2. Описанието на типа на демонстрационния цикъл на СБД, използван за одобряване на оригиналния тип на ПС за компонента, контролиран от СБД.

3. Документ с подробно описание на всички сензорни компоненти заедно с технологията за откриване на неизправност и задействане на MI (фиксиран брой цикли или статистически метод), включително списък на изходящи второстепенни сензорни параметри за всеки компонент, наблюдаван от СБД. Списък на всички изходни кодове на СБД и използван формат (с обяснение на всеки), свързани със силовите компоненти с индивидуални емисии, както и с компонентите без индивидуални емисии, където контролът върху компонента се използва за определяне и задействане на MI.

*Производителят на оригиналното оборудване.

Приложение № 6 към чл. 19, ал. 1 Система за образуване на номера на серти- фиката за одобряване на типа

Част 1

1. Номерът се състои от пет секции, разделени от знак “*”

Секция 1: малка буква “e”, последвана от отличителния номер за България—34:

Секция 2: номерът: *2005/55/* Секция 3: номерът: *2005/78* Когато има различни дати на влизане в сила и различни технически изисквания, се добавя буква от азбуката в съответствие с таблицата по т. 2 на част 3. Тази буква се отнася до различните дати за прилагане на етапите с технически изисквания, въз основа на което одобряване на типа е издадено.

Секция 4: четирицифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото) за обозначаване номера на първоначалното одобряване. Последователните номера започват от 0001.

Секция 5: двуцифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото) за обозначаване срока на разширението (изменението). Последователното номериране започва от “01” за всеки базов (основен) номер на одобряване.

Част 2

Отличителни номера на държавите членки съгласно част 1, секция 1

ЕО сертификати за одобряване на типа запазват действието си на територията на Република България, когато имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки:

1—Германия; 2—Франция; 3—Италия; 4—Холандия; 5—Швеция;

6—Белгия; 7—Унгария; 8—Чехия; 9—Испания; 11—Великобритания; 12—Австрия; 13—Люксембург; 17—Финландия; 18—Дания; 19—Румъния; 20—Полша; 21—Португалия; 23—Гърция; 24—Ирландия; 26—Словения; 27—Словакия; 29—Естония; 32—Латвия; 36—Литва; 49—Кипър; 50—Малта.

Част 3

Примери за образуване на номера на сертифика- та за одобряване на типа

1. Пример за трето одобряване (без изменение (разширение), отговарящо на дата на прилагане на ред B1 за двигател със СБД етап I, издадено от Великобритания:

e11*2005/55*2005/78B*0003*00 2. Пример за второ одобряване (без изменение (разширение) на четвърто одобряване, отговарящо на дата на прилагане на ред B2 за двигател със СБД етап II, издадено от Германия:

e1*2005/55*2006/51F*0004*02 Таблица, показваща характеристиките, които трябва да се използват в съответствие с датите на прилагане на Директива 2005/55/ЕС:

Знак Дати Ред (*) СБД СБД Надеждност Контрол на при- Етап Етап и срок на на лагане I (**) II експлоа- NOx (***) (година) тация

А — А — — — —

K — С — ДА ДА ДА (*) Съгласно табл. № 1, раздел II, т. 1.2.1 на приложение № 2. (**) Съгласно § 10 и 11 двигатели, работещи с газово гориво, са изключени от СБД етап I. (***) Съгласно т. 1.5, раздел II на приложение № 2.

Приложение № 7 към чл. 21, ал. 3

Технически характеристики на еталонното гориво, предназначено за провеждане на изпитванията при одобряване на типа и за проверка на съответствието на продукцията

1.1. Дизелово еталонно гориво за изпитване на двигатели спрямо емисионните гранични стойности, дадени в ред А от табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 от раздел II, приложение № 2 (1)

Параметър Измерителни Гранични стойности(2) Метод на изпитване Публикуване единици min маx

Цетаново число(3)

2003

Плътност при 15 °С kg/m3

833

2004

Дестилационни характеристики —температура при 50 % °C

2005

—температура при 95 % °C

345

2005

—температура на °C —

2005

точката на кипене

Точка на възпламеняване °C

55 — БДС EN ISO 2719:2004

2003

Вискозитет при 40° С mm2/s 2,5 3,5 БДС EN-ISO 3104:2001

2001

Полициклични % m/m 3,0 6,0 IP 391 (*)

1995

ароматни въглеводороди

Съдържание на сяра(5) mg/kg —

2001

14596+АС:2004

Корозия на медна пластина — —

1 БДС EN-ISO 2160:2004

2004

Коксов остатък по Конрад- % m/m — 0,2 БДС EN-ISO 10370:2001

2001

сон (10 % остатък (DR)

Съдържание на пепел % m/m — 0,01 БДС EN-ISO 6245:2004

2004

Съдържание на вода % m/m — 0,05 БДС EN-ISO 12937:2000

2003

Индекс на неутрализация mg KOH/g — 0,02 ASTM D 974-95 1998(4) (висока киселинност)

Устойчивост на mg/ml — 0,025 БДС EN-ISO 12205:2004

2004

окисляване(6)

(*) Нов по-подходящ метод % m/m — — БДС EN 12916

2003

за полицикличните ароматни въглеводороди в процес на разработка (1) Когато е необходимо да се изчисли термичната ефективност на двигател или NG, калорична стойност на горивото може да се изчисли въз основа на: специфична енергия (калорична стойност) (нетна) в MJ/kg = (46,423—8,792d2 + 3,170d) (1—(x+y+s)) + 9,420s— 2,499x, където: d е плътност при 15 °C x—пропорционалната част на водата в общата маса (%/100 ); y—пропорционалната част на пепелта в общата маса (%/100 ); s—пропорционалната част на сярата в общата маса (%/100 ). (2) Стойностите, посочени в спецификациите, са “номинални стойности”. При определяне на техните гранични стойности се прилагат условията на стандарт БДС ISO 4259:2004 “Нефтопродукти—Определяне и прилагане на точността на данните по отношение методите на изпитване”, като при определяне на минимална стойност се взима под внимание минимална поправка от 2R (различна и по-висока от нулата); при определяне на минимална и максимална стойност минималната поправка е 4R (R е възпроизводимост на резултатите от изпитването). Независимо от това измерване, необходимо по статистически причини, производителят на гориво не трябва да се стреми към нулевата стойност, когато определената максимална стойност е 2R, и към средната стойност, в случай че се определят минимална и максимална гранични стойности. Когато е необходимо да се изясни въпросът дали горивото отговаря на изискванията на спецификациите, трябва да се прилагат условията на стандарт БДС ISO 4259:2004. (3) Фиксираният диапазон за цетановото число не е съобразен с изискването за минимален диапазон от 4R. Въпреки това, в случай на спор между доставчика и потребителя на горивото, изискванията на стандарт БДС ISO 4259:2004 могат да се използват за решаване на такива спорове чрез достатъчен брой повторни измервания за постигане на необходимата точност. (4) Месецът на публикацията ще бъде съответно определен. (5) Отбелязва се действителното съдържание на сяра в използваното гориво за провеждане на изпитването. Еталонното гориво, използвано за одобряване на NG или на двигателя за съответствие с граничните стойности, отбелязани на ред B от табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 от раздел II, приложение № 2, трябва да е с максимално съдържание на сяра 50 ppm. (6) Въпреки че устойчивостта на окисляване се контролира, периодът на съхранение трябва да бъде ограничен. Доставчикът трябва да даде информация за препоръчителните условия за съхранение и срока на годност.

1.2. Дизелово еталонно гориво за изпитване на двигатели спрямо емисионните гранични стойности, дадени в редовете B1, B2 или C от табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 от раздел II, приложение № 2

Параметър Измерителни Гранични стойности (1) Метод за изпитване единици min mаx

Цетаново число (2) 52,0 54,0 БДС EN-ISO 5165:2006

Плътност при 15 °С kg/m3

833

Дестилационни характеристики: —температура при 50 % °С

245

— БДС EN-ISO 3405:2005 —температура при 95 % °С

345

350

БДС EN-ISO 3405:2005 —температура на точ- °С —

370

БДС EN-ISO 3405:2005 ката на кипене

Точка на възпламеняване °С

55 — БДС EN ISO 2719:2004

CFPP °С — -5 БДС EN 116:2003

Вискозитет при 40 °С mm2/s 2,3 3,3 БДС EN-ISO 3104:2001

Полициклични ароматни % m/m 2,0 6,0 IР 391 въглеводороди

Съдържание на сяра (3) mg/kg —

10 ASTM D 5453

Корозия на медна — Клас 1 БДС EN-ISO 2160:2004 пластина

Коксов остатък по % m/m — 0,2 БДС EN-ISO 10370:2001 Конрадсон (10 % DR)

Съдържание на пепел % m/m — 0,01 БДС EN-ISO 6245:2004

Съдържание на вода % m/m — 0,02 БДС EN-ISO 12937:2000

Индекс на неутрализация mg KOH/g — 0,02 ASTM D 974 (висока киселинност)

Устойчивост на mg/ml — 0,025 БДС EN-ISO 12205:2004 окисляване (4)

Смазочност (HFRR µm —

400

CEC F-06-A-96 сканиране на диаметъра за износване при 60 °С)

FAME забранено (1) Стойностите, посочени в спецификациите, са “номинални стойности”. При определяне на техните гранични стойности се прилагат условията на стандарт БДС ISO 4259:2004 “Нефтопродукти – Определяне и прилагане на точността на данните по отношение на методите на изпитване”, като при определяне на минимална стойност се взема под внимание минималната поправка от 2R (различна и по-висока от нула); при определяне на минимална и максимална стойност минималната поправка е 4R (R е възпроизводимост на резултатите от изпитването). Независимо от това измерване, необходимо по статистически причини, производителят на гориво не трябва да се стреми към нулевата стойност, когато определената максимална стойност е 2R, и към средната стойност, в случай че се определят минималната и максималната гранични стойности. Когато е необходимо да се изясни въпросът дали горивото отговаря на изискванията на спецификациите, се прилагат условията на стандарт БДС ISO 4259:2004. (2) Обхватът за цетановото число не съответства на изискването за минимална поправка от 4R. В случай на спор между доставчика и потребителя на горивото могат да се използват условията на стандарт БДС ISO 4259:2004 за решаване на такива спорове чрез достатъчен брой повторни измервания за постигане на необходимата точност, вместо да се извършат отделни определяния за тези стойности. (3) Отбелязва се действителното съдържание на сяра в използваното гориво за провеждане на изпитване тип I. (4) Въпреки че устойчивостта на окисляване се контролира, периодът на съхранение трябва да бъде ограничен.

Доставчикът трябва да даде информация за препоръчваните условия за съхранение и срока на годност.

1.3. Етанол за дизелови двигатели (1)

Параметър Измерителни Гранични стойности (2) Метод за изпитване(3) единици min mаx

Алокохол, в единици % m/m 92,4 — ASTM D 5501 за маса

Друг алкохол, различен % m/m —

2 ADTM D 5501 от етанол, в общото съдържание на алкохол, в единици за маса

Плътност при 15 °С kg/m3

795

Съдържание на пепел % m/m 0,001 БДС EN ISO 6245:2004

Точка на възпламеняване °C

10 БДС EN ISO 2719:2004

Киселинност, изчислена % m/m — 0,0025 БДС ISO 1388-2:2004 като съдържание на оцетна киселина

Индекс на неутрализация KOH mg/l —

1 (висока киселинност)

Цвят Съгласно скала —

10 ASTM D 1209

Сух остатък при 100 °С mg/kg

15 БДС ISO 759:2004

Съдържание на вода % m/m 6,5 БДС ISO 760:1997

Алдехиди, изчислени като % m/m 0,0025 БДС ISO 1388-4:2004 оцетна киселина

Съдържание на сяра mg/kg —

10 ASTM D 5453

Естери, изчислени като % m/m — 0,1 ASSTM D 1617 етил-ацетат (1) Към етаноловото гориво може да се добави определен от производителя на двигателя цетанов подобрител.

Максимално допустимото количество е 10 % m/m. (2) Посочените в спецификацията стойности са “номинални стойности”. При определяне на граничните им стойности се прилагат условията от БДС ISO 4259:2004 “Нефтопродукти—Определяне и прилагане на точността на данните по отношение методите на изпитване”, като при определяне на минимална стойност се взима под внимание минималната поправка от 2R(различна и по-висока от нула); при определяне на максималната и минималната стойност минималната поправка е 4R (R е възпроизводимост на резултатите от изпитването). Независимо от това измерване, необходимо по статистически причини, производителят на горивото не трябва да се стреми към нулева стойност, когато определената максимална стойност е 2R, и към средната стойност, в случай че се определят максимална и минимална гранични стойности. Когато е необходимо да се изясни въпросът дали горивото отговаря на изискванията на спецификациите, трябва да се прилагат условията на БДС ISO 4259:2004. (3) Могат да се прилагат други равностойни методи съгласно ISO, когато са съобразени с всички изброени по-горе данни.

2. Природен газ (NG) Горивата се предлагат на пазара в два асортимента: —асортимент Н-газ, чиито гранични еталонни горива са GR и G23; —асортимент L-газ, чиито гранични еталонни горива са G23 и G25. Характеристики на еталонни горива GR, G23 и G25:

Еталонно гориво GR

Характеристики Измерителни База Гранични стойности Метод за единици min max изпитване

Състав:

Метан

Етан

Баланс(1) %—мол. части — —

1 БДС EN ISO 6974

Съдържание на сяра mg/m3 (2) — —

10 БДС EN ISO 6326-5:2004 (1) Инертни вещества + С2+. (2) Стойността се определя при стандартни условия (293,2 К (20 °С) и 101,3 kРа).

Еталонно гориво G23

Характеристики Измерителни База Гранични стойности Метод за единици min max изпитване

Състав:

Метан 92,5 91,5 93,5

Баланс(1) %—мол.части — —

1 БДС EN ISO 6974

N2 7,5 6,5 8,5

Съдържание на сяра mg/m3 (2) — —

10 БДС EN ISO 6326-5:2004 (1) Инертни вещества (различни от N2) + С2+ + С2+. (2) Стойността се определя при стандартни условия (293,2 К (20 °С) и 101,3 kРа).

Еталонно гориво G25

Характеристики Измерителни База Гранични стойности Метод за единици min max изпитване

Състав:

Метан

Баланс (1) %—мол.части — —

1 БДС EN ISO 6974

Съдържание на сяра mg/m3 (2) — —

3. Технически данни на еталонни горива (LPG) А. Технически данни на еталонни горива—втечнен нефтен газ (LPG), използвани за изпитване на превозни средства спрямо емисионните гранични стойности, дадени в ред А на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 от раздел II, приложение № 2.

Параметър Измерителни Гориво А Гориво Б Метод за изпитване единици

Състав: ISO 7941

Съдържание на С3 обемни % 50 ± 2 85 ± 2

Съдържание на С4 обемни % претегля се претегля се

< С3 > С4 обемни % макс. 2 макс. 2

Олефини обемни % макс. 12 макс. 14

Остатък след изпаряване mg/kg макс. 50 макс. 50 БДС EN ISO 13757:2004

Вода при 0 °С не не Визуална проверка

Общо сярно съдържание mg/kg макс. 50 макс. 50 БДС EN 24260

Сероводород няма няма БДС EN ISO 8819:2004

Корозия на медна пластина проектна Клас 1 Клас 1 БДС EN ISO 6251:2004 (1)

Мирис характерен характерен

Октаново число мин. 92,5 мин. 92,5 БДС EN 589+АС:2006, приложение В (1) Възможно е този метод да не позволява точно определяне за наличие на корозионни материали, когато пробата съдържа корозионни инхибитори или други химикали, потискащи корозионното действие на пробата върху медната пластинка. Поради това е забранено добавянето на такива съединения с единствена цел отклонения в резултатите от метода на изпитването.

Б. Технически данни на еталонни LPG горива, използвани за изпитване на превозни средства спрямо емисионните гранични стойности, дадени в редове В1, В2 или С на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 от раздел II, приложение № 2.

Параметър Измерителни Гориво А Гориво Б Метод за изпитване единици

Състав: ISO 7941

Съдържание на С3 обемни % 50 ± 2 85 ± 2

Съдържание на С4 обемни % претегля се претегля се

< С3 > С4 обемни % макс. 2 макс. 2

Олефини обемни % макс. 12 макс. 14

Остатък след изпаряване mg/kg макс. 50 макс. 50 БДС ЕN ISO 13757:2004

Вода при 0 °С свободно свободно Визуална проверка

Общо сярно съдържание mg/kg макс. 10 макс. 10 БДС EN 24260

Сероводород няма няма БДС EN ISO 8819:2004

Корозия на медна пластина класификация Клас 1 Клас 1 БДС EN ISO 6251:2004 (1)

Мирис характерен характерен

Приложение № 8 към чл. 29 Част 1 Процедура за изпитване 1. Общи положения 1.1. В приложението са описани методите за определяне на газовите емисии, на емисиите частици и димните емисии на двигателите, които се подлагат на изпитване. Описани са три изпитвателни цикъла, които се прилагат в съответствие с изискванията по т. 1.2 от приложение № 2:

—ESC е цикъл, който се състои от 13 режима на устойчиво състояние;

—ELR се състои от преходни режими на натоварване при различна честота на въртене, които са неразделна част от едно изпитване и се прилагат едновременно;

—EТC се състои от последователност от преходни режими, прилагани на интервал от секунда.

1.2. За изпитването двигателят се монтира и се свързва към динамометричния стенд.

1.3. Принцип на измерване Емисиите на отработилите от двигателя газове, които трябва да се измерват, включват газовете (въглероден оксид, общо въглеводороди за дизеловите двигатели само при изпитване ESC; неметанови въглеводороди за дизеловите двигатели и двигателите, работещи с газ само при изпитване ETC; метан за двигателите, работещи с газ, само при изпитване ETC и азотни оксиди), частиците (само за дизеловите двигатели) и димните емисии (за дизеловите двигатели само при изпитване ELR). Въглеродният диоксид често се използва като индикаторен газ при определянето на коефициента на разреждане в системите за разреждане на целия поток или на част от него. В съответствие с възприетата технология се препоръчва методът на общото измерване на въглеродния диоксид като едно от най-добрите средства за откриване на проблеми в измерването, проявили се в хода на изпитването.

1.3.1. Изпитване ESC По време на предписаната последователност от условия за работа на загрят двигател количествата емисии на неразредените или разредените отработили газове се анализират непрекъснато посредством вземане на проба от отработили газове. Изпитвателният цикъл се състои от няколко режима на честотата на въртене и мощност, които се намират в рамките на нормалния диапазон на работа на дизеловите двигатели. За всеки режим трябва да се определят стойностите и измерят концентрациите на всеки замърсяващ газ, дебитът на отработилите газове и изходната мощност. Пробата от частиците се разрежда с въздух от околната среда, приведен до работна температура, използвайки система за разреждане на целия поток или на част от потока. Взема се една проба за извършване на процедурата на изпитване, събрана върху подходящи филтри, пропорционално на масовите коефициенти на всеки режим. Съдържанието в грамове от всеки изпуснат замърсител за kWh се изчислява, както е описано в част 2. Освен това азотните оксиди (NOx) се измерват в три тестови точки в зоната за контрол, избрани от техническата служба(1), и измерените стойности се сравняват със стойностите, изчислени въз (1) Тестовите точки се избират с помощта на одобрени статистически методи за вземане на проби по случаен признак.

основа на режимите на изпитвателния цикъл, които покриват избраните тестови точки. Контролната проверка на емисиите азотни оксиди (NOx) осигурява ефикасността на контрола на емисиите от двигателя в неговия обикновен обхват на работа.

1.3.2. Изпитване ELR По време на определеното изпитване с преходни степени на натоварване димните емисии на загрял двигател се измерват с помощта на димомер. Изпитването се състои от прилагане на натоварване от 10 до 100 % върху двигателя, работещ с постоянна честота на въртене, за три различни честоти на въртене. Допълнително се извършва четвърти режим на натоварване, избран от техническата служба(1), и резултатът се сравнява със стойностите от предишните измервания. Максималната стойност на димните емисии се определя с помощта на алгоритъм за изчисление на средните стойности, описан в част 2.

1.3.3. Изпитване ETC По време на преходен цикъл, предписан за условия на работа на загрял двигател, основаващ се на режимите на работа при пътни условия, типични за двигателите с голяма мощност на товарните автомобили и автобуси, посочените замърсители се анализират след разреждане на целия обем отработили газове с приведен до определена температура въздух от околната среда (CVS система с двойно разреждане) или чрез определяне на газовите компоненти в неразредените отработили газове и частиците със система за разреждане на част от потока. Като се използват данните за въртящия момент на двигателя и сигналите за честотата на въртене на динамометричния стенд, на който е монтиран двигателят, мощността се определя чрез интегриране по отношение на времето на цикъла, за да се определи работата, извършена от двигателя за целия цикъл. За CVS система концентрацията на азотни оксиди (NOx) и на въглеводороди (HC) се определя в продължение на целия цикъл посредством интегриране на сигнала от анализатора. Концентрацията на CO, CO2 и на NMHC може да се определи чрез интегриране на сигнала от анализатора или чрез вземане на проби чрез камери (торби) за вземане на проби. Ако се измерва в неразредените отработили газове, всички газове се определят в продължение на целия цикъл чрез интегриране на сигнала от анализатора. За частиците се събира пропорционална проба върху подходящи филтри. Дебитът на неразредените или разредените отработили газове се определя в продължение на целия цикъл, за да се изчислят стойностите на масите на емисиите от замърсители. Стойностите на масите на емисиите от замърсители трябва да са свързани с работата на двигателя, необходима за получаване на количеството в грамове за всеки замърсител, изпуснат за kWh, както е описано в част 3.

2. Условия за провеждане на изпитването 2.1. Условия за провеждане изпитване на двигател

2.1.1. Измерват се абсолютната температура Ta на постъпващия в двигателя въздух, изразена в °К (градуси Келвин) и атмосферното налягане на сухия въздух ps, изразено в kPa, а параметърът fa се определя, както следва:

а) за двигатели със запалване чрез сгъстяване: двигатели с естествено пълнене и с механичен компресор:



  

7 ,       ⋅  

298

T p

99 = f a

a ;

s двигатели с турбокомпресори със или без охлаждане на постъпващия въздух:

, ,



  

 ⋅  

  

298

T p

99 = f a

 

a ;

s б) за двигатели с принудително запалване:

2 ,1



  

      ⋅  

298

T p

99 = f a

a ,

При многоцилиндрови двигатели с отделни групи от входящи колектори, например “V-образна” конфигурация, се взема средната температура на отделната група.

2.1.2. Валидност на изпитването За да бъде валидно изпитването, параметърът F трябва да бъде:

0,96 І F І 1,06. 2.2. Двигатели с въздушно охлаждане Отбелязва се температурата на постъпващия въздух, която за честотата на въртене при обявените максимална мощност и пълно натоварване, трябва да бъде в границите от ± 5 К от максималната температура на постъпващия въздух, определена в т. 1.16.3 от допълнение 1 на приложение № 1. Температурата на охлаждащото средство трябва да бъде не по-малко от 293 K (20 °C).

При използване на изпитвателен стенд или на външен вентилатор температурата на постъпващия въздух при честота на въртене за максималната мощност и пълното натоварване трябва да се намира в границите от ± 5 К от максималната температура на постъпващия въздух, определена в т. 1.16.3 от допълнение 1 на приложение № 1. За да се спазят посочените условия, регулировката на охладителя на постъпващия въздух не се променя по време на целия цикъл на изпитване.

2.3. Всмукателна уредба на двигателите Използва се всмукателна уредба на двигателя, чието съпротивление на постъпващия въздух е ± 100 Pa от горната граница за двигател, работещ с честота на въртене, при която се достига обявената максимална мощност и пълно натоварване.

2.4. Изпускателна уредба на двигателя Противоналягането на отработилите газове в използваната изпускателна уредба трябва да е в границите ± 1000 Pa от горната граница за двигател, работещ с честота на въртене за дадени максимална мощност и пълно натоварване и да е с обем в границите ± 40 % от определения от производителя. Може да се използва система за изпитване, при положение че отразява реалните условия на работа на двигателя. Изпускателната уредба трябва да отговаря на поставените изисквания относно вземането на проби от отработилите газове съгласно т. 3.4, част 5 на приложението и в т. 2.2.1, EP, т. 2.3.1, EP от приложение № 9.

Когато двигателят е оборудван с устройство за последваща обработка на отработилите газове, изпускателната тръба трябва да е с диаметър, най-малко равен на 4 пъти диаметъра на тръбата, през която навлиза газовият поток в началото на разширителната част, където се намира устройството за последваща обработка. Разстоянието от фланеца на изпускателния колектор или от изхода на турбокомпресора до устройството за последваща обработка на отработилите газове трябва да бъде същото като това в конструкцията на превозното средство или да е включено в спецификациите за разстояние, посочени от производителя. Противоналягането или ограничаването на изпускането трябва да отговаря на посочените по-горе критерии и може да се регулира с помощта на клапан. Съдът за последваща обработка на газовете може да се свали по време на пробните изпитвания за съставяне на диаграмата на двигателя и да се замени с еквивалентен съд с неактивен катализатор.

2.5. Охладителна уредба Използва се охладителна уредба на двигателя с достатъчен капацитет да поддържа двигателя в нормална работна температура, предписана от производителя.

2.6. Смазочно масло Спецификациите на използваното смазочно масло за изпитването се документират и прибавят към резултатите от изпитването, както е определено в т. 7.1 от допълнение 1 на приложение № 1.

2.7. Горива Използва се еталонното гориво, определено в приложение № 7.

Производителят определя температурата на горивото и мястото на нейното измерване в границите, посочени в т. 1.16.5 от допълнение 1 на приложение № 1. Температурата на горивото не трябва да е по-ниска от 306 K (33 °C). Когато тя не е определена, трябва да е равна на 311 K ± 5 K (38 °C ± 5 °C), измерена на входа на тръбопровода за гориво.

За двигателите, които работят с природен газ или с втечнен нефтен газ (NG или LPG), температурата на горивото и мястото на нейното измерване се намират в границите, посочени в т. 1.16.5 от допълнение 1 на приложение № 1 или в т. 1.16.5 от допълнение 3 на приложение № 1, в случаите, когато двигателят не е базов двигател.

2.8. Когато двигателят е оборудван със система за последваща обработка на отработилите газове, измерените емисии по време на цикъла(-ите) на изпитване трябва да бъдат представителни за емисиите при реална експлоатация. В случай на двигател, оборудван със система за последваща обработка на отработилите газове, която изисква реагент, то реагентът, използван за всички изпитвания, трябва да съответства на т. 2.2.1.13 от допълнение 1 на приложение № 1.

2.8.1. За система за последваща обработка на отработилите газове, базирана на непрекъснат регенерационен процес, емисиите се измерват върху стабилизирана система за последваща обработка на отработили газове.

Регенерационният процес се среща най-малко веднъж по време на ЕТС изпитването и производителят обявява нормалните условия, при които става това (сажди, температура, противоналягане на отработили газове и т.н.).

За да се провери регенерационният процес, се правят минимум 5 ЕТС изпитвания. При изпитванията се записват температурата и налягането (температурата преди и след системата за последваща обработка на отработили газове, противоналягане и т.н.).

Системата за последваща обработка се счита за удовлетворителна, когато условията, обявени от производителя, се срещат по време на изпитването зa достатъчно време.

Крайният изпитвателен резултат ще бъде средно аритметичното от различните ЕТС изпитвателни резултати.

Когато последващата обработка на отработили газове има защитен режим, който превключва към периодичен регенерационен режим, това се проверява съгласно т. 2.8.2. За този специфичен случай емисионните гранични стойности в табл. № 2, раздел II, приложение № 2, могат да се превишат и няма да бъдат претеглени.

2.8.2. За последващата обработка на отработили газове на база периодичен регенерационен процес емисиите се измерват поне чрез две ЕТС изпитвания—едно по време на и едно извън регенерацията при стабилизирана система за последваща обработка на отработили газове, и резултатите се претеглят.

Регенерационният процес се извършва поне един път по време на ЕТС изпитването. Двигателят може да бъде оборудван с превключвател, способен да предотврати или разреши регенерационния процес, когато това действие няма ефект върху оригиналната калибровка на двигателя.

Производителят обявява условията на нормалните параметри, при които се извършва регенерационният процес (сажди, температура, противоналягане на отработили газове и т.н.) и тяхната продължителност (n2). Производителят също осигурява всичките данни за определяне времето между две регенерации (n1). На основание добрата техническа преценка точната процедура за определяне на това време се одобрява от техническата служба.

Производителят осигурява система за последваща обработка на отработили газове с цел постигане на регенерация по време на ЕТС изпитването. По време на кондициониращата фаза на двигателя не се извършва регенерация.

Средните емисии между регенерационни фази се определят от средно аритметичното на няколко приблизително равноотстоящи ЕТС изпитвания. Препоръчва се да се извърши поне едно ЕТС, възможно най-близко преди регенерационното изпитване, и едно ЕТС незабавно след регенерационно изпитване. Като алтернатива производителят може да осигури данни, показващи, че емисиите остават постоянна величина (± 15 %) между регенерационните фази. В този случай се използват емисиите само на едно изпитване ЕТС.

По време на регенерационното изпитване всички данни, необходими за откриване на регенерация, се записват (СО или NOx емисии, температура преди и след системата за последваща обработка на отработили газове, противоналягане на отработилите газове и т.н.).

По време на регенерационния процес емисионните гранични стойности от табл. № 2 от раздел II, приложение № 2 може да се превишат.

Измерените емисии се измерват съгласно т. 5.5 и 6.3 на част 3 от приложението и крайният резултат не трябва да превишава граничните стойности от табл. № 2 от раздел II по приложение № 2.

Част 2 Изпитвателни цикли ESC и ELR 1. Регулировки на двигателя и на динамометричния стенд

1.1. Определяне на честотите на въртене на двигателя A, B и C

Честотите на въртене A, B и C се обявяват от производителя в съответствие със следните разпоредби:

—високата честота на въртене nhi. се определя посредством изчисляване на 70 % от предписаната максимална мощност нето(ефективна мощност) Р(n), както е определена в т. 8.2 от допълнение 1 на приложение № 1; максималната честота на въртене на двигателя, при която тази стойност се появява върху кривата на мощността, се определя като nhi;

—ниската честота на въртене nlo. се определя посредством изчисляване на 50 % от предписаната максимална мощност нето P(n), както е определена в т. 8.2 от допълнение 1 на приложение № 1; минималната честота на въртене на двигателя, при която тази стойност се появява върху кривата на мощността, се означава с nlo..

Честотите на въртене A, B и C на двигателя се изчисляват по формулите:

честотата на въртене А = nlo + 25%(nhi—nlo); честотата на въртене B = nlo + 50%(nhi—nlo); честотата на въртене C = nlo + 75%(nhi—nlo). Честотите на въртене A, B и C на двигателя могат да бъдат проверени с един от следните методи:

а) по време на одобряването с цел установяване мощността на двигателя и за точното определяне на nhi. и nlo., се извършат измервания в допълнителни тестови точки в съответствие с Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя (Директива 80/1269/ЕЕС); максималната мощност, nhi. и nlo. се определят с помощта на кривата на мощността, а честотите на въртене A, B и C на двигателя се изчисляват съгласно посочените по-горе формули;

б) съставя се диаграма на двигателя по дължината на кривата на пълно натоварване от максималната честота на въртене без натоварване до честотата на въртене на празен ход, като се използват не по-малко от 5 точки на измерване на интервали 1000 min-1 и точки на измерване в границите ± 50 min-1 от честотата на въртене при обявената максимална мощност; максималната мощност, nhi. и nlo. се определят с помощта на тази крива, а честотите на въртене A, B и C се изчисляват съгласно посочените по-горе формули.

Когато измерените честоти на въртене A, B и C се намират в границите на ± 3 % от обявените от производителя честоти на въртене на двигателя, за определяне на емисиите се използват обявените честоти на въртене при изпитването. Когато се надвиши обхватът при една от тези честоти на въртене, измерените честоти на въртене на двигателя се използват при изпитването за определяне на емисиите.

1.2. Определяне регулировките на динамометричния стенд

Кривата на въртящия момент при пълно натоварване се определя експериментално, за да се изчислят стойностите на въртящия момент за определените начини на изпитване при условия, посочени в т. 8.2 от допълнение 1 на приложение № 1. Когато е приложимо, се взема под внимание консумираната мощност от оборудването, задвижвано от двигателя.

Регулировката на динамометричния стенд за всеки режим на изпитване се изчислява с помощта на формулата:

100

). ( LnPs = , когато изпитването се провежда в условия, осигуряващи мощност нето:

)) ( ) ( (

100

). ( bPaPLnPs − + = , когато изпитването се провежда в условия, неосигуряващи мощност нето, където: s е регулировката на динамометричния стенд,

kW; P(n) — мощността нето на двигателя, посочена в т. 8.2 от допълнение 1 на приложение № 1, kW; L — натоварването, посочено в т. 2.7.1, %; P(a) — консумираната мощност от монтираните спомагателни устройства, както е посочено в т. 6.1 от допълнение 1 на приложение № 1, kW; P(b) — консумираната мощност от демонтираните спомагателни устройства, както е посочено в т. 6.2 от допълнение 1 на приложение № 1, kW. 2. Провеждане на изпитване ESC По искане на производителя може да се проведе едно пробно изпитване с цел двигателят и изпускателната уредба да се приведат до работна температура преди изпитвателния цикъл.

2.1. Подготовка на филтрите за вземане на проби Поне един час преди изпитването всеки филтър се поставя в затворен, но незапечатан съд на Петри, който е защитен от прах и замърсяване, след което се поставя в измервателната камера с цел стабилизиране. След края на времето за стабилизиране всеки филтър се претегля и теглото на тарата се записва. След това филтърът се поставя в затворен съд на Петри или в запечатан филтродържател до неговото използване. Филтърът се използва в рамките на 8 h след изваждането му от измервателната камера. Когато филтърът не се използва през следващите 8 h след изваждането му от измервателната камера, той се привежда до работна температура и преди да се използва, се записва отново теглото на тарата.

2.2. Поставяне на измервателното оборудване Апаратурата и сондите за вземане на проби се поставят в съответствие с изискванията. При използване на система за разреждане на целия поток отработили газове към тази система се свързва изпускателната тръба за отработилите газове.

2.3. Задействане (включване) на двигателя и на системата за разреждане

Двигателят и системата за разреждане се включват и подгряват, докато всички температури и на- лягания се стабилизират при максималната мощност в съответствие с препоръката на производителя и добрата техническа практика.

2.4. Задействане (включване) на системата за вземане на проби от частици

Системата за вземане на проби от частици се включва да работи в режим на празен ход. Началното ниво на частици във въздуха за разреждане може да се определи чрез преминаване на въздуха за разреждане през филтрите за частици. Когато е използван филтриран въздух за разреждане, може да се извърши едно измерване преди или след изпитването. В случай че разреденият въздух не е филтриран, измерванията могат да се направят в началото и в края на цикъла и получените стойности да се осреднят.

2.5. Регулиране на коефициента на разреждане Въздухът за разреждане да е такъв, че температурата на разредените отработили газове, измерена непосредствено пред основния филтър, да не надвишава 325 K (52 °C) независимо от вида на режима. Коефициентът на разреждане (q) не трябва да е по-малък от 4.

При системи, които измерват концентрациите на CO2 или на NOx, за да се контролира коефициентът на разреждане, съдържанието на CO2 или на NOx във въздуха за разреждане се измерва в началото и в края на всяко изпитване. Измерените преди и след изпитването начални концентрации на CO2 или на NOx във въздуха за разреждане трябва да са до 100 ppm или респ.—да са с разлика от 5 ppm една от друга.

2.6. Проверка на анализаторите Анализаторите на емисиите се нулират и еталонират.

2.7. Изпитвателен цикъл 2.7.1. Изпитването на двигателя на динамометричен стенд се извършва в съответствие с описания цикъл, състоящ се от 13 режима на работа.

Номер на Честота Натовар- Масов Времережима на въртене ване, % коефициент траене, на двигателя на режима min

1 Празен ход — 0,15

2 А

100

0,08

3 В

50 0,10

4 В

75 0,10

5 А

50 0,05

6 А

75 0,05

7 А

25 0,05

8 В

100

0,09

9 В

25 0,10

10 С

100

0,08

11 С

25 0,05

12 С

75 0,05

13 С

50 0,05

2.7.2. Последователност на изпитвателните процедури

Изпитването се извършва последователно. Изпитването се провежда по реда на номерата на режимите съгласно т. 2.7.1.

Двигателят трябва да работи в продължение на определеното време във всеки режим, като достигането на стойностите на честотите на въртене и промените на натоварването се извършват в продължение на първите 20 s. Предписаната честота на въртене се поддържа в границите ± 50 min-1, а предписаният въртящ момент—в границите ± 2 % от максималния въртящ момент при съответната честота на въртене по време на изпитването.

По искане на производителя последователността на изпитване може да бъде повторена достатъчно на брой пъти, за да се отложи по-голямо количество частици върху филтъра. Производителят представя подробно описание на процедурите за оценка и изчисление на данните. Газовите емисии се определят само по време на първия цикъл.

2.7.3. Показания на анализаторите Данните от анализаторите се записват на лентово записващо устройство или се измерват с помощта на еквивалентна система за регистрация на данни, като по време на изпитвателния цикъл отработилите газове преминават през анализаторите.

2.7.4. Вземане на проби от частици За пълната процедура на изпитване се използва един филтър. Вземат се под внимание модалните масови коефициенти, посочени в процедурата на изпитвателния цикъл, като се взема проба, пропорционална на масовия дебит на отработилите газове по време на всеки индивидуален режим от цикъла. Това може да се постигне чрез регулиране на дебита на пробата, време за вземане на пробата и/или съответно коефициента на разреждане, така че да се удовлетвори критерият за прилагане на ефективни масови коефициенти, посочени в т. 5.6.

Времетраенето за вземане на проба трябва да бъде най-малко 4 s за масов коефициент 0,01. При всеки режим вземането на проба се извършва възможно най-късно. Вземането на проби от частици трябва да завършва не по-рано от 5 s преди завършването на всеки режим.

2.7.5. Условия за работа на двигателя Честотата на въртене и натоварването на двигателя, температурата на постъпващия въздух и налягането на разреждане, температурата и противоналягането на отработилите газове, разходът на горивото и въздуха или на отработилите газове, температурата на принудително постъпващия въздух, температурата на горивото и влажността се регистрират за всеки режим, като се спазват условията за честота на въртене и натоварване (т. 2.7.2) по време на вземането на проби от частици, но винаги—през последната минута на всеки режим.

Записват се всички допълнителни данни, изисквани за изчислението (виж т. 4 и 5).

2.7.6. Проверка на NOx в зоната за контрол Проверката на NOx в зоната за контрол се извършва непосредствено след завършване на режим 13.

Преди започване на измерването двигателят трябва да работи в условията за провеждане на режим 13 в продължение на 3 min. Провеждат се три измервания на различни места в зоната на контрол, избрани от техническата служба (2). Времетраенето на всяко измерване е 2 min.

Процедурата по измерване е идентична с използваната за измерване на NOx по време на 13-режимен цикъл и се прилага съгласно т. 2.7.3, 2.7.5 и 4.1 на тази част и т. 3 от част 5.

Изчислението се извършва съгласно изискванията на т. 4.

2.7.7. Повторна проверка на анализаторите След изпитването за емисии отработили газове за повторната проверка се използват газ за регулиране на нулата и еталонен газ. Изпитването се счита за допустимо, когато разликата между получените резултати преди и след изпитването е по-ниска от 2 % от стойността на еталонния газ.

3. Провеждане на изпитване ELR 3.1. Поставяне на измервателното оборудване Димомерът и сондите за вземане на проби, където е приложимо, се поставят на изхода на шумозаглушителя или устройството за последваща обработка на отработилите газове (когато е монтирано) съгласно общите указания, определени от производителя на устройството.

В допълнение, когато е приложимо, се спазват изискванията по т. 10 от стандарта БДС ISO 11614:2005.

Преди всяка проверка за калибриране на нулата и на обхвата на скалата димомерът се подгрява и стабилизира съгласно препоръките на неговия производител. Когато димомерът е оборудван със система за продухване с въздух, предназначена да предотвратява образуването на сажди върху измервателната оптика на апарата, тази система също се включва и регулира съгласно препоръките на производителя.

3.2. Проверка на димомера Проверките на калибриране на нулата и на обхвата на скалата се извършат в периода на снемане на показания от димомера, тъй като скалата на димомера позволява да се определят само две точки на калибриране, а именно 0 %-на димност (непрозрачност) и 100 %-на димност. След това се изчислява коефициентът на поглъщане на светлината на база на измерената димност и на базата на стойността LA, предоставена от производителя на димомера, когато димомерът е поставен отново в к-режим на отчитане за изпитване.

Когато няма препречване на светлинния сноп на димомера, режимът за снемане на показанията трябва да се регулира на 0,0 % ± 1,0 % димност. След препречване на светлинния сноп така, че той да не достига приемното устройство, режимът за снемане на показанията трябва да се регулира на 100,0 % ± 1,0 % димност. 3.3. Изпитвателен цикъл 3.3.1. Условия за подготовка на двигателя Загряването на двигателя и на системата се осъществява при режим на максимална мощност, за да се стабилизират параметрите на двигателя в съответствие с препоръките на производителя. Периодът на предварителна подготовка трябва да изключи възможността за влияние на отлаганията в изпускателната уредба, останали от предишно изпитване.

(2) Тестовите точки трябва да бъдат избрани с помощ- та на одобрени статистически методи за вземане на проби по случаен признак.

Когато двигателят се стабилизира, цикълът трябва да започва 20 ± 2 s след завършване на периода на предварителна подготовка. По искане на производителя, с цел допълнителна подготовка, преди изпитвателния цикъл може да се проведе допълнително пробно изпитване.

3.3.2. Последователност на изпитването Изпитването се състои от три стъпки на натоварване при всяка една от трите честоти на въртене на двигателя A (цикъл 1), B (цикъл 2) и C (цикъл 3), определени в т. 1.1, последвани от цикъл 4, който се провежда с честота на въртене в обхвата на контролната зона и при натоварване от 10 до 100 %, по избор на техническата служба (3). Необходимо е да се спазва описаната по-долу последователност при изпитване на двигателя с динамометричен стенд (виж фиг. 1):

Честота на въртене

Цикъл 4 Цикъл 3 Цикъл 2 Цикъл 1

Избрана точка

Натоварване

Фиг. 1. Последователност при изпитване ELR а) двигателят работи с честота А и при степен на натоварване 10 % в продължение на 20 ± 2 s; предписаната честота на въртене се поддържа в границите на ± 20 min-1, а предписаният въртящ момент—в границите на ± 2 % от максималния въртящ момент при изпитвателния режим;

б) в края на предшестващия етап лостът за регулиране на честотата на въртене се задейства бързо и се оставя в отворено състояние в продължение на 10 ± 1 s; прилага се необходимото динамометрично натоварване, за да се поддържа честота на въртене на двигателя в диапазона ± 150 min-1 в продължение на първите 3 s, а след това в диапазона ± 20 min-1 в продължение на останалата част от етапа;

в) описаната последователност на операциите “а” и “б” се повтаря два пъти;

г) след завършване на третата фаза на натоварване двигателят се регулира на честота на въртене В и 10 % натоварване в продължение на 20 ± 2 s;

д) последователността на операциите от “а” до “в” се извършва на двигател, работещ при честота на въртене В;

е) след завършване на третата степен на натоварване двигателят се регулира на честота на въртене С и 10 % натоварване в продължение на 20 ± 2 s;

ж) последователността на операциите от “а” до “в” се извършва на двигател, работещ при честота на въртене С;

з) след завършване на третата степен на натоварване двигателят се регулира на избраната честота на въртене и при каквото и да е натоварване, по-високо от 10 %, в продължение на 20 ± 2 s;

(3) Тестовите точки трябва да бъдат избрани с помощ- та на одобрени статистически методи за вземане на проби по случаен признак.

и) последователността на операциите от “а” до “в” се изпълнява, когато двигателят работи в избраната честота на въртене.

3.4. Валидност на резултатите от цикъла Относителните стандартни отклонения на средните стойности на димните емисии при всеки изпитвателен режим (SVA, SVB, SVC, изчислени съгласно изискванията на т. 6.3.3, след трите последователни фази на натоварване при всяка честота на въртене) трябва да бъдат по-ниски от 15 % от средната стойност или по-ниски от 10 % от граничната стойност, посочена в табл. № 1 от раздел II, приложение № 2, като се избира по-високата от двете стойности. Когато разликата е по-голяма от тази стойност, последователността се повтаря, докато трите последователни фази на натоварване изпълнят критериите за валидност.

3.5. Повторна проверка на димомера След изпитването стойността на отклонението от нулата на димомера не трябва да надхвърля ± 5,0 % от граничната стойност, посочена в табл. № 1 от раздел II на приложение № 2.

4. Изчисляване на потока отработили газове 4.1. Определяне на масовия поток неразредени отработили газове

За изчисление на емисиите отработили газове е необходимо да се знае потокът на отработилите газове. Масовият поток на отработили газове се определя съгласно т. 4.1.1 или 4.1.2. Точността при определяне на потока отработили газове е ± 2,5% от показанието или ± 1,5% от максималната стойност на двигателя, в зависимост от това кое е поголямо. Може да се използват еквивалентни методи (например, посочените в т. 4.2 на част 3).

4.1.1 Директен метод на измерване Директно измерване на потока отработили газове може да се направи посредством:

—диференциални устройства на база налягане както дюза на потока;

—ултразвуков разходомер; —вихров разходомер. Вземат се предпазни мерки за избягване на грешки, които могат да повлияят върху грешките на стойността на емисиите. Такива мерки включват внимателния монтаж на устройството в изпускателната уредба на двигателя съгласно препоръките на производителя на уреда и добрата техническа практика. По-специално действието на двигателя и емисиите не трябва да бъдат повлияни от инсталирането на устройството.

4.1.2. Метод за измерване на въздуха и горивото Той включва измерване на въздушния поток и потока на горивото. Използват се разходомери за въздух и гориво, които отговарят на изискването за обща точност съгласно т. 4.1. Изчисляването на потока отработили газове е, както следва:

qmew = qmaw + qmf 4.2. Определяне на масовия поток разредени отработили газове

За изчисляване на емисиите в разредени отработили газове чрез система за разреждане на целия поток е необходимо да се знае потокът на газовете. Потокът на разредените отработили газове (qmdew) се измерва при всеки режим с PDP-CVS, CFV-CVS или SSV-CVS съгласно общата формула, дадена в т. 4.1 на част 3. Точността е ± 2% на показание или по-добра и се определя съгласно разпоредбите по т. 2.4 на част 6.

5. Изчисляване на газовите емисии 5.1. Оценка на резултатите За да се оценят количествата на газовите емисии, се усредняват стойностите на диаграмите от последните 30 s за всеки режим и се определят средните концентрации (conc) на HC, CO и NOx по време на всеки режим на основание на средните стойности на диаграмите и на съответните калибровъчни данни. Може да се използва и друг тип записване, когато той гарантира еквивалентно обработване на данните.

При провеждане на проверка на NOx в зоната на контрол посочените изискванията важат само за емисиите от NOx.

Отработилият газов поток qmew или разреденият отработил газов поток qmdew, когато се използват по избор, се определят съгласно т. 2.3 на част 5.

5.2. Корекция за сухо/влажно състояние Когато не са измерени във влажно състояние, измерените концентрации се преобразуват в концентрации отработили газове във влажно състояние съгласно следната формула:

сух w влажен c k c . = Преобразуването се прави за всеки индивидуален режим.

За неразредените първични отработили газове:





qwHk

+ − =

mf ALF a

. .

19 ,

111

2442

1 ,

   

   

mad

008

1000

. . .

2442

,1 4,

773

r w

q H

+ +

mf a

k q

f mad



 или





qwHk

1 /

1000

. . .

2442

,1 4,

773

+ − =

mf ALF a

. .

19 ,

111

2442

1 ,

   

   

−

 

rwpp

mad



q H

+ +

mf a

k q

f mad



 където:

rp е налягането на водните пари след охлаждаща баня, kPa;

b p — общото атмосферно налягане, kPa;

a H — влажността на постъпващия въздух, g вода на kg сух въздух;

EPS DEL GAM BET ALF fwwwwwk . 0069978 ,0 . 0079936 ,0 . 0001562 ,0 . 0001083 ,0 .

055584

,0 + + − − =

За разредените отработили газове:

− =

  

2 W wCO We KcaK −  

200

или





   

   

− =

K K

W We c a

2 dCO





200

За въздуха за разреждане:

1 W Wd K K − =

       +      − =

 

1 .

608

DHDHK



a d

  

  

608

1000

     +    − +

 

DHDH



a d

За постъпващия въздух:

1 W Wa K K − =

aWHHK

608

1000

608

2 + = ( ) a където:

a H е влажността на постъпващия въздух, g вода за kg сух въздух;

d H — влажността на разредения въздух, g вода за

kg сух въздух, и могат да се получат от измерване на относителната влажност, в точката на втечняване, измерване на налягането на изпаряване или измерване суха/влажна колба с помощта на общоприетите формули.

5.3. Коригиране на NОx в зависимост от влажността и температурата

Тъй като NOx емисиите зависят от състоянието на околния въздух, концентрацията на NOx се коригира в зависимост от температурата и влажността на околния въздух с помощта на коефициентите от следната формула. Коефициентите са действителни в диапазона между 0 и 25 g/kg сух въздух:

a) за двигатели със запалване чрез сгъстяване ( ) ( )

298

0045

71 ,

0182

, − + − − =

aaDhTHk със:

a T — температура на постъпващия въздух, K;

a H — влажност на постъпващия въздух, g вода на kg сух въздух, където a H може да се получи от измерване на относителната влажност, измерване на точката на втечняване, измерване на налягането на изпаряване или измерване суха/влажна колба с помощта на общоприетите формули;

б) за двигатели с принудително запалване

3 . .

10 .

862

,0 .

10 .

030

6272

,0 aaGhHHk − − − + = където a H може да се получи от измерване на относителната влажност, измерване на точката на втечняване, измерване на налягането на изпаряване или измерване суха/влажна колба с помощта на общоприетите формули.

5.4. Изчисляване скоростите на масовия поток на емисиите

Скоростта на емисиите в масовия поток (g/h) за всеки режим се изчислява, както следва. За изчисляване на NOx се използва корекционният коефициент на влажността kh,D, определен съгласно т. 5.3.

Когато не са измерени във влажно състояние, измерените концентрации се преобразуват в концентрации отработили газове във влажно състояние съгласно т. 5.2. Стойностите за ugas са дадени в табл. № 5 за избрани компоненти на база идеални газови свойства и горива:

a) за неразредени отработили газове

mew gas gas gas qcum . . = където: ugas e съотношението между плътността на компонента от отработилите газове и плътността на отработилите газове; cgas — концентрацията на съответния компонент в неразредения газ, ppm; qmew — скоростта на масовия поток на отработи- лите газове, kg/h; б) за разреден газ

mdew c gas gas gas qcum . . , = където: ugas e съотношението между плътността на компонента от отработилите газове и плътността на въздуха; cgas,c — фоновата коригирана концентрация на съответния компонент в разредените отработили газове, ppm; qmdew— скоростта на масовия поток на разредени- те отработили газове, kg/h, където:

   − − =

1 ,

Dcccdc gas

Коефициентът на разреждането D се изчислява съгласно т. 5.4.1 на част 3.

5.5. Изчисляване на специфичните емисии Емисиите (g/kWh) се изчисляват за всички отделни компоненти, както следва:

n i ( )

∑

W m GAS

Fii GASi

= = n i

x ( ) ( ) ∑

W n P

Fi i

където: mgas e масата на индивидуалния газ; Pn —мощността нето, определена съгласно т. 8.2 на приложение № 1.

Масовите коефициенти, използвани за тези изчисления, са съгласно т. 2.7.1.

Tаблица № 5 Стойности на ugas в неразредени и разредени отработили газове за различни компоненти на отрабо- тилите газове

Гориво NOx CO THC/NMHC CO2 CH4

Дизел Отработили 0,001587 0,000966 0,000479 0,001518 0,000553 неразредени

Отработили 0,001588 0,000967 0,000480 0,001519 0,000553 разредени

Етанол Отработили 0,001609 0,000980 0,000805 0,001539 0,000561 неразредени

Отработили 0,001588 0,000967 0,000795 0,001519 0,000553 разредени

CNG Отработили 0,001622 0,000987 0,000523 0,001552 0,000565 неразредени

Отработили 0,001588 0,000967 0,000584 0,001519 0,000553 разредени

Пропан Отработили 0,001603 0,000976 0,000511 0,001533 0,000559 неразредени Отработили 0,001588 0,000967 0,000507 0,001519 0,000553 разредени

Бутан Отработили 0,001600 0,000974 0,000505 0,001530 0,000558 неразредени

Отработили 0,001588 0,000967 0,000501 0,001519 0,000553 разредени

Забележки: — u стойности на неразредени отработили газове на база свойства на идеален газ при λ = 2, сух въздух, 273 K, 101,3 kPa — u стойности на разредени отработили газове на база свойства на идеален газ и плътност на въздух — u стойности на CNG с точност в границите на 0,2% за масов състав от: C = 66—76% ; H = 22—25% ; N = 0—12% — u стойност на CNG за HC, отговарящо на CH2,93 (за сумарния HC използвайте u стойност на CH4).

5.6. Изчисляване на стойностите в зоната на контрол

За трите контролни точки, избрани съгласно т. 2.7.6, емисиите на NOx се измерват и изчисляват съгласно т. 5.6.1 и същевременно се определят чрез интерполация на резултатите, получени от режими- те на изпитвателния цикъл в точка, разположена най-близо до съответната контролна точка, посочена в т. 5.6.2. След това в съответствие с т. 5.6.3 измерените стойности се сравняват с интерполираните стойности.

5.6.1. Изчисляване на специфичните емисии За всяка от контролните точки (Z) емисиите NOx се изчисляват, както следва:

mew D h Z NOx Z NOx qkcm . . .

001587

,0 , , , =

m NOx , =

Z NOx z n P ( )z

5.6.2. Определяне на стойността на емисиите на основание резултатите от изпитвателния цикъл.

Емисиите от NOx за всяка от контролните точки се интерполира за четирите най-близки режима на изпитвателния цикъл, които обхваща избраната контролна точка Z, показана на фиг. 2. За тези режими (R, S, T, U) се прилагат следните определения:

Честота на въртене (R) = Честота на въртене (T) = nRT

Честота на въртене (S) = Честота на въртене (U) = nSU

Натоварване в проценти (R) = Натоварване в проценти (S)

Натоварване в проценти (T) = Натоварване в проценти (U).

Емисиите от NOx за избраната контролна точка Z се изчисляват, както следва:

( )( )

− − + =

MMEEEE RS Z RS TU RS Z M M

−

RS TU и:

( )( )

− − + =

nnEEEE

RT Z T TU T TU n n

−

RT SU ( )( )

− − + =

nnEEEE

RT ZRSR RS n n

−

RT SU ( )( )

− − + =

nnMMMM

RT ZTUT TU n n

−

RT SU ( )( )

− − + =

nnMMMM

RT ZRSR RS n n

−

RT SU където: ER, ES, ET, EU са специфичните емисии от NOx в обхванатите режими, изчислени съгласно т. 5.6.1; МR, МS, МT, МU — въртящите моменти на двига- теля в обхванатите режими.

Въртящ момент

Честота на въртене

Фиг. 2. Интерполация на емисиите от NOx в контролната точка

5.6.3. Сравняване на стойностите на емисиите от NOx

Измерените специфични емисии от NOx в контролната точка Z (NOx,z) се сравняват с интерполираната стойност (Ez), както следва:

E NO NOx Z − = 100

Z X diff E

6. Изчисляване на емисиите частици 6.1. Оценка на данните За да се оценят емисиите от частици, за всеки режим се отчита общата маса на пробата ( ), преминаваща през филтрите.

Филтърът се връща отново в измервателната камера и при съответните условия се оставя там в продължение на не по-малко от 1 час и не повече от 80 часа, след което се измерва. Записва се брутната маса на филтрите и от нея се изважда масата на тарата (виж т. 2.1), при което се получава масата на пробата частици mf.

Когато се използва фонова корекция (виж стр. 17, т. 5.2), се записват масата на въздуха за разреждане , преминаващ през филтрите, и масата на частиците. Когато е било извършено повече от едно измерване, отношението се изчислява за всяко отделно измерване и получените резултати се осредняват.

6.2. Система за разреждане на част от потока Окончателните резултати от изпитванията за емисиите от частици се определят по посочените по-долу начини. Тъй като могат да бъдат използвани различни видове контрол на скоростта на разреждане, се използват различни методи за изчисляване на qmedf. Всички изчисления се основават на средните стойности на отделните режими, използвани по време на вземането на пробите.

6.2.1. Изокинетични системи

d mew medf r q q . = ( )

. + =

rqqr

a mew mdw d r q

a mew където ra отговаря на съотношението на напречните сечения на изокинетичната сонда и изпускателната тръба:

A r =

p a A

6.2.2. Системи с измерване концентрацията на CO2 или NOx

d mew medf r q q . =

− − =

c c r

wA wE d c c

wA wD където: cwE е концентрацията във влажно състояние на измервания газ в неразредените отработили газове; cwD — концентрацията във влажно състояние на измервания газ в разредените отработили газове; cwA — концентрацията във влажно състояние на измервания газ във въздуха за разреждане. Измерените концентрации в сухо състояние се превръщат в концентрации във влажно състояние съгласно т. 5.2.

6.2.3. Системи с измерване на СО2 и метод на въглеродния баланс*

q q

.5,

206

− =

mf medf c c ( ) ( )A CO D CO

където: C(CO2)D е концентрацията на СО2 в разредените отработили газове; C(CO2)A —концентрацията на СО2 в разреден въз- дух (концентрации в обемни % във влажно състояние). Уравнението се основава на предполагаемия баланс на въглерода (постъпващите в двигателя въглеродни атоми се отделят под формата на CO2) и се определя, както следва:

d mew medf r q q . = и

q r

50 ,

206

− =

mf dccq ( ) ( ) [ ] A CO D CO mew

* Стойността е валидна само за еталонното гориво, посочено в приложение № 7. 6.2.4. Системи с измерване на потока

d mew medf r q q . =

q r

− =

mdew d q q

mdw mdew

6.3. Система за разреждане на целия поток Всички изчисления се основават на средните стойности при отделните режими по време на вземане на проби. Разреденият поток отработили газове qmdew се определя съгласно т. 4.1 на част 3. Сумарната маса на пробата msep се изчислява съгласно т. 6.2.1 на част 3.

6.4. Изчисляване на масовия поток частици Масовият дебит частици се изчислява, както следва:

m PT = . 1000

medf q

f mass m

sep

n i

1∑

= =

medfi medf W q q .

n i

∑

= =

sepi sep m m

n i ,.........

1 = Когато се използва система за разреждане на целия поток, qmedf, както е определено съгласно т. 6.2, се заменя с qmdew, определено съгласно т. 6.3.

Масовият дебит частици може да бъде фоново коригиран, както следва:

 

 



  

− − = ∑

  

m PT

qWDm

, medf n i

1000

 

f mass

d f

 

fi i d





= където D се изчислява съгласно т. 5.4.1 на част 3.

sep

7. Изчисляване стойността на димните емисии 7.1. Алгоритъм на Бесел Алгоритъмът на Бесел се използва за изчисляване на средните стойности за 1 s въз основа на измерените моментни стойности на димните емисии, преобразувани съгласно т. 6.3.1. Този алгоритъм позволява да се осъществи емулация, приложима за нискочестотния филтър от втори ред, и използването му налага извършване на повтарящи се изчисления за определяне на коефициентите. Тези коефициенти зависят от времето за реагиране на димомера и от честотата на вземане на пробите. Следователно процедурата по т. 6.1.1 се повтaря всеки път, когато се променя времето за реагиране на димомера и/или честотата на вземане на пробите.

7.1.1. Изчисление на времето за реагиране на филтъра и константите на Бесел

Необходимото време за реагиране по Бесел (tF) зависи от физическите и електрическите характеристики на времената за реагиране на димомера, които са посочени в т. 5.2.4 на част 5 и се изчисляват по уравнението:

където: tp е физическата характеристика на времето за реагиране, s; tе — електрическата характеристика на времето за реагиране, s. Изчисленията за оценяване на честотата на среза на филтъра (fc) се основават на входящия стъпаловиден сигнал от 0 до 1 при интервал І 0,01 s (виж приложение № 10). Времето за реагиране се определя като времеви интервал между момента, когато изходната стойност на Бесел достига 10 % (t10), и момента, когато тя достига 90 % (t90) от тази стъпаловидна функция. Това се получава чрез повторение на fc, докато t90—t10 ≈ tF. Първото повторение за fc се извършва по формулата:

fc = π / (10 . tF) Константите Е и К на Бесел се изчисляват посредством уравненията:

1 E

2 Ω + Ω + =

D. 3.D .

K = 2 E . (D . Ω2—1)—1 където: D = 0,618034; ∆t = 1/честотата на вземане на пробите; Ω = 1/[tan(π.∆t.fc)].

7.1.2. Изчисляване на алгоритъма на Бесел Стойностите Е и К позволяват да се изчисли средната стойност на Бесел за 1 s при входящ стъпаловиден сигнал Si, както следва:

Yi = Yi-1 + E . (Si + 2.Si-1 + Si-2—4.Yi-2) +

+ K . (Yi-1—Yi-2) където: Si-2 = Si-1 = 0 Si = 1 Yi-2 = Yi-1 = 0

Стойностите на времената t10 и t90 се интерполират. Разликата между t90 и t10 определя времето за реагиране tF за тази стойност на fc. Когато времето за реагиране не е достатъчно близко до изискваното време за реагиране, се продължава с извършване на повторения, докато действителното време за реагиране не се различава с повече от 1 % от изискваното време за реагиране:

((t90—t10)—tF) І 0,01 . tF 7.2. Оценка на резултатите Стойностите на измерените димни емисии се определят при вземане на проби с минимална честота 20 Hz.

7.3. Определяне на димните емисии 7.3.1. Преобразуване на данните Тъй като основната мерна единица за всички димомери е коефициентът на пропускливост (τ), стойностите на димните емисии, измерени в единици за пропускливост, се преобразуват в коефициент на поглъщане на светлината (k), както следва:

      ⋅ =

100

N - 1 ln L

1 - k

A и

N = 100—τ където: k e коефициентът на поглъщане на светлината, m-1; LA — ефективната оптична дължина на пътя, пре- доставена от производителя на димомера, m; N — димността (непрозрачност), %; τ — коефициентът на пропускливост, % Преобразуването е необходимо да се извърши, преди да се пристъпва към всяка по-късна обработка на данните.

7.3.2. Изчисляване на средната стойност на Бесел за димните емисии

Под точна честота на среза fc се разбира честотата, при която се достига необходимото време за реагиране tF на филтъра. След като се определи тази честота чрез процедурата на повторяемост, описана в т. 6.1.1, се изчисляват точните стойности на константите Е и К на алгоритъма на Бесел. Тогава алгоритъмът на Бесел се прилага към моментната следа на кривата за димните емисии (стойност k), както е описано в т. 6.1.2:

Yi = Yi-1 + E . (Si + 2.Si-1 + Si-2—4.Yi-2) +

+ K . (Yi-1—Yi-2) По своята същност алгоритъмът на Бесел е рекурентен. Следователно, за да се определи алгоритъмът, са необходими няколко входящи начални стойности за Si-1 и Si-2 и няколко изходящи начални стойности за Yi-1 и Yi-2. Тези стойности могат да се приемат за равни на нула.

За всяка фаза на натоварване при трите честоти на въртене на двигателя A, B и C се избира между отделните стойности Yi за всяка следа на димните емисии максималната стойност Ymax за 1 s.

7.3.3. Окончателен резултат Средните стойности на димните емисии (SV) за всеки цикъл (при съответната честота на въртене в процеса на изпитване) се изчисляват, както следва:

за изпитвателна честота на въртене А:

SVА = (Ymax1,A + Ymax2,A + Ymax3,A)/3; за изпитвателна честота на въртене В:

SVB = (Ymax1,B + Ymax2,B + Ymax3,B)/3; за изпитвателна честота на въртене С:

SVC = (Ymax1,C + Ymax2,C + Ymax3,C)/3; където: Ymax1, Ymax2, Ymax3 са най-големите от средните стойности на димните емисии по Бесел за 1 s за всяка от трите фази на натоварване.

Окончателната стойност се изчислява, както следва:

SV = (0,43 . SVA) + (0,56 . SVB) + (0,01 . SVC)

Част 3 Изпитвателен цикъл ЕТС 1. Процедура за изобразяване диаграма на двигателя

1.1. Определяне на диапазона от изобразени честоти на въртене

За провеждане на цикъл ЕТС в камерата за изпитвания преди изпитвателния цикъл е необходимо да се изобразят характеристиките на двигателя, за да се определи кривата на честотата на въртене по отношение на въртящия момент. Минималната и максималната изобразена честота на въртене се определят, както следва:

Минималната изобразена честота на въртене е равна на честота на въртене на празен ход.

За максимална изобразена честота на въртене се избира по-малката от двете стойности: равната на 1,02nhi или честотата на въртене, при която въртящият момент при пълно натоварване се намалява до нула.

1.2. Изобразяване на диаграма за мощността на двигателя

Двигателят се загрява при максимална мощност, за да се стабилизират неговите параметри съгласно препоръката на производителя и добрата техническа практика. След стабилизиране на двигателя неговите параметри се изобразяват по следния начин:

а) двигателят не е натоварен и работи с честота на въртене на празен ход;

б) двигателят работи при регулирана за пълно натоварване горивонагнетателна помпа с минимална изобразена честота на въртене;

в) честотата на въртене на двигателя се повишава средно с 8 ± 1 min-1/s от минималната до максималната изобразена честота на въртене; точките за честотата на въртене и за въртящия момент на двигателя се записват при честота на вземането на проби поне от една точка в секунда.

1.3. Чертеж на изобразена крива Всички данни за точките, записани в съответствие с т. 1.2, се свързват помежду си чрез използване на линейна интерполация. Получената крива на въртящия момент представлява изобразена крива и служи за преобразуване на нормираните стойности на въртящия момент на цикъла при работата на двигателя в действителни стойности на въртящия момент за изпитвателния цикъл, описан в т. 2.

1.4. Алтернативни методи за изобразяване на диаграма

Когато даден производител прецени, че изложените методи не са надеждни или представителни за определен двигател, могат да се приложат алтернативни методи за изобразяване на диаграма. Тези алтернативни методи трябва да имат за цел да определят максималния възможен въртящ момент при всички честоти на въртене на двигателя, достигнати по време на изпитвателните цикли. Методите, които по съображения за надеждност или представителност се отклоняват от посочените, се одобряват от техническата служба ед- новременно с обосновката за тяхното използване. В случай на двигатели с регулатори или с турбокомпресор не се използват полегати, непрекъснато продължаващи криви за честотата на въртене на двигателя.

1.5. Повторни изпитвания Не е необходимо преди всеки изпитвателен цикъл да се изобразяват параметрите на двигателя. Повторно изобразяване на параметрите на двигателя се съставя преди изпитвателния цикъл, когато:

—на основание на техническа преценка се счете, че е изминало прекалено дълго време от последната диаграма;

—двигателят е претърпял физически изменения или повторно калибриране, които потенциално могат да повлияят на неговите характеристики.

2. Провеждане на стандартен изпитвателен цикъл

Преходният изпитвателен цикъл е описан в част 4. За определяне на стандартния цикъл нормираните стойности на въртящия момент и честотата на въртене се преобразуват в действителни стойности по следния начин.

2.1. Действителна честота на въртене Установява се ненормираната честота на въртене с помощта на следното уравнение: Действителна честота на въртене = [% от честотата на въртене (изходна честота на въртене—честота на въртене на празен ход)/100] + честота на въртене на празен ход.

Изходната честота на въртене nref съответства на 100 %-ните стойности на честотите на въртене, определени в плана за работа на двигателя с динамометричен стенд, посочена в част 4. Тази честота на въртене се определя, както следва (виж фиг. 1 от част 2):

nref = nlo + 95% . (nhi—nlo) където nhi и nlo са определените в т. 29 и 30 в допълнителните разпоредби или съгласно т. 1.1 на част 2.

2.2. Действителен въртящ момент Въртящият момент се нормира до максималния въртящ момент при съответната честота на въртене. Необходимо е да се използват ненормирани стойности на въртящия момент на стандартния цикъл с помощта на кривата на диаграмата, определена в съответствие с т. 1.3, както следва: Действителен въртящ момент = (% от въртящия момент Ч max. въртящ момент)/100 за съответната действителна честота на въртене, както е определена в т. 2.1.

За целите на стандартния цикъл отрицателните стойности на въртящия момент в точки, изобразяващи режими на работа на двигателя (“m”), се представят във вид на ненормирани стойности и се определят по един от следните начини:

—отрицателна 40-процентна стойност на положителния въртящ момент, достигана в точката при съответна честота на въртене;

—изобразяване на отрицателния въртящ момент, необходим за ускоряване на двигателя от минималната до максималната честота на въртене;

—определяне на отрицателния въртящ момент, необходим за работа на двигателя при честотата на въртене на празен ход и при изходна честота на въртене, и линейно интерполиране между тези две точки.

2.3. Примерна процедура за получаване на ненормирани стойности

Пример за получаване на ненормирани стойности за следната тестова точка: % честота на въртене = 43; % въртящ момент = 82 . При наличие на следните стойности: изходната честота на въртене = 2200 min-1 честота на въртене на празен ход = 600 min-1 получаваме: действителна честота на въртене = nref = = (43.(2200—600)/100) + 600 = 1288 min-1 действителен въртящ момент = (82.700/100) = 574 Nm, където максималният въртящ момент, отбелязан на изобразената крива при 1288 min-1, е 700 Nm. 3. Провеждане на изпитване за измерване на емисиите

По искане на производителя може да се проведе едно пробно изпитване с цел двигателят и изпускателната уредба да бъдат приведени до условията за изпитване преди изпитвателния цикъл.

Двигателите, които работят с природен газ или с втечнен нефтен газ (NG и LPG), трябва да са разработени чрез използване на изпитване ЕТС. Двигателят трябва да работи в продължение на наймалко два цикъла ЕТС, докато емисиите от CO, измерени при един цикъл ЕТС, не надхвърлят с повече от 10 % емисиите от CO, измерени при предходния цикъл ЕТС.

3.1. Подготовка на филтри за вземане на проби (когато е приложимо)

Не по-малко от един час преди изпитването всеки филтър се поставя в затворен съд на Петри, който е защитен от прах и замърсяване и се поставя в измервателна камера с цел стабилизиране. След края на времето за стабилизиране всеки филтър се претегля и теглото на тарата се записва. След това филтърът се поставя в затворен съд на Петри или в запечатан филтродържател до неговото изпитване. Филтърът се използва в рамките на 8 h от изваждането му от измервателната камера. Когато филтърът не се използва през следващите 8 h след изваждането му от измервателната камера, той се привежда до работна температура и преди да се използва, се записва отново масата на тарата.

3.2. Поставяне на измервателното оборудване Апаратурата и сондите за вземане на проби се поставят в съответствие с изискванията. При използване на система за разреждане на целия поток отработили газове към тази система се свързва изпускателната тръба.

3.3. Задействане (включване) на двигателя и на системата за разреждане

Системата за разреждане и двигателят се включват и подгряват, докато всички температури и налягания се стабилизират при максималната мощност в съответствие с препоръката на производителя и добрата техническа практика.

3.4. Включване на системата за вземане на проби от частици (само за дизелови двигатели)

Системата за вземане на проби от частици се включва и стабилизира режим на празен ход. Началното ниво на частиците във въздуха за разреждане може да се определи чрез преминаване на въздуха за разреждане през филтрите за частици. Когато е използван филтриран въздух за разреждане, може да се извърши едно измерване преди или след изпитването. В случай че разреденият въздух не е филтриран, измерванията могат да се направят в началото и в края на цикъла и получените стойности да се осреднят.

Системата за разреждане и двигателят се включват и подгряват, докато всички температури и налягания се стабилизират в съответствие с препоръките на производителя и добрата техническа практика.

В случай на периодична регенерационна последваща обработка по време на подгряването на двигателя няма регенерация.

3.5. Регулиране на системата за разреждане Дебитите на системата за разреждане (пълно или частично разреждане) се регулират така, че да се отстрани водният кондензат в системата и да се получи максимална температура на филтриращата повърхност, по-ниска или равна на 325 K (52 °C) (виж т. 2.3.1(DT) на приложение № 9).

3.6. Проверка на анализаторите На анализаторите на емисиите се извършва калибриране на нулата и еталониране. Когато се използват камери за проби, те се обезвъздушават.

3.7. Процедура за стартиране на двигателя Стабилизираният двигател се задейства с помощта на пусково устройство (стартер) серийно производство или с динамометричен стенд, в съответствие с препоръчаната от производителя процедура в инструкцията за експлоатация. По избор изпитването може да започне непосредствено от фазата на предварителна подготовка за условията на изпитване, без да се изключва двигателят, когато той достигне до честота на въртене на празен ход.

3.8. Изпитвателен цикъл 3.8.1. Последователност на изпитването Последователността от изпитателните процедури започва, когато двигателят е достигнал честота на въртене на празен ход. Изпитването се провежда съгласно стандартния цикъл, описан в т. 2. Управляващите сигнали за регулиране на честотата на въртене на двигателя и на въртящия момент се подават при честота минимум 5 Hz (препоръчително 10 Hz). Получаваните данни за честотата на въртене и за въртящия момент на двигателя се записват най-малко един път в секунда в продължение на изпитателния цикъл, а сигналите могат да се филтрират с помощта на електронни устройства.

3.8.2. Измерване на газови емисии 3.8.2.1. Система за разреждане на целия поток При пускане на двигателя или в началото на последователно извършваните изпитания, когато цикълът започва непосредствено с предварителната подготовка за изпитване, оборудването за измерване се задейства едновременно със:

—събиране или анализиране на въздуха за разреждане;

—събиране или анализиране на разредени отработили газове;

—измерване на количеството разредени отработили газове (CVS), необходимите температури и налягания;

—записване на изходните данни за честота на въртене и въртящ момент на динамометричния стенд.

HC и NOx се измерват непрекъснато в канала за разреждане с честота 2 Hz. Средните концентрации се изчисляват, като се обобщават сигналите на анализатора през цялото времетраене на изпитвателния цикъл. Времето за реагиране на системата трябва да не надвишава 20 s, като при необходимост то се координира с колебанията на потока при вземане на проби при постоянен обем (CVS) и с отклоненията във времетраенето на вземането на проби/регулировки на изпитвателния цикъл. Количествата CO, CO2, NMHC и СН4 се определят посредством интегриране или чрез анализиране на концентрациите от камерата за вземане на проби, събрани по време на цикъла. Концентрациите на замърсяващи газове във въздуха за разреждане се определят посредством интегриране или чрез събиране във фоновата камера. Всички други стойности трябва да се записват с периодичност най-малко едно измерване в секунда (1 Hz).

3.8.2.2. Измерване на неразредени отработили газове

При пускане на двигателя или начало на изпитването, когато цикълът започне от подготвителната фаза, измервателното оборудване задейства, като едновременно започва:

—анализиране концентрациите на неразредени отработили газове;

—измерване на отработилите газове или входящия въздух и потока на горивото;

—записване на изходните данни за честота на въртене и въртящ момент на динамометричния стенд.

За оценка на газообразните емисии, емисионните концентрации (HC, СО и NOx) и масовия поток на отработилите газове се записват и съхраняват с честота 2 Hz в компютърна система. Времето за реагиране на системата не е по-голямо от 10 s. Всички други данни може да се записват при проба с честота 1 Hz. За аналогови анализатори отговорът се записва и калибровъчните данни може да се прилагат при връзка в реално време.

За изчисляване на масовите газови емисии записаните концентрации и масовият поток отработили газове се изравняват с времето за нарастване, определено в § 1, т. 51. Следователно времето за реагиране на всеки анализатор на газообразни емисии и от системата масов поток на отработили газове се определя съгласно разпоредбите на т. 4.2.1 и 1.5 на част 6 и се записва.

3.8.3. Вземане на проби от частици (когато е приложимо)

3.8.3.1. Система за разреждане на целия поток

При пускане на двигателя или в началото на последователно извършваните изпитвания, когато цикълът започва непосредствено с предварителната подготовка за изпитване, системата за вземане за проби от частици се превключва от режим на празен ход в режим за измерване на проби от частици.

Когато не се използва компенсация на потока, помпата(-ите) се регулира(-ат) така, че дебитът на твърдите частици, преминаващ през сондата или приемната тръба, да се поддържа в граници ± 5% от установения дебит. Когато се използва компенсация на потока (например пропорционално регулиране на потока проби), е необходимо да се докаже, че отношението на дебита в основната тръба и потока проби от частици към неговата установена стойност (с изключение на първите 10 s от вземане на пробите) се изменя с не повече от ± 5% .

Забележка. В случай на двойно разреждане дебитът на пробата е нетната разлика между дебита, който преминава през филтрите за вземане на проби, и дебита на вторичния въздух за разреждане.

Записват се средните стойности на температурата и на налягането в точката на газовия(-те) брояч(-и) или на входа на апаратурата за измерване на потока. Когато се окаже, че при голямо отлагане на частици върху филтъра установеният разход не може да се поддържа през цялото времетраене на цикъла (в граници от ± 5 %), изпитването се анулира. Изпитването се повтаря с разход, който е по-нисък, и/или с филтри, които имат поголям диаметър.

3.8.3.2. Система за разреждане на част от потока При пускане на двигателя или начало на изпитването, когато цикълът започне директно от подготвителната фаза, системата за вземане на проби от частици се превключва от режим на празен ход към режим за събиране на проби от частици.

За контрол на управлението на система за разреждане на част от потока се изисква бърза реакция от системата. Времето за преобразуване за системата се определя чрез процедурата съгласно т. 3.3 на част 6. Когато комбинираното време за преобразуване измерването на потока (виж т. 4.2.1) и системата за частично разреждане е по-малко от 0,3 s, се използва контрол в реално време. Когато времето за преобразуване превишава 0,3 s, се използва прогнозен контрол на база предварително записано изпитване. В този случай времето за нарастване еІ1sи времезакъснението на комбинацията е І 10 s.

Общата реакция на системата се разработва така, че да осигури представителна проба от частици, qmp,i, пропорционална на масовия поток на отработилите газове. За определяне на пропорционалността се провежда регресивен анализ на qmp,i спрямо qmew,i при минимум 1 Hz скорост на получаване на данни, като трябва да се удовлетворят следните критерии:

—корелационният коефициент R2 на линейната регресия между qmp,i и qmew ,i не е по-малък от 0,95;

—стандартната грешка на оценка на qmp,i върху qmew,i не превишава 5% от максимума на qmp;

—qmp отсичането на регресивната линия не превишава ± 2 % на qmp максимума.

Като опция може да се проведе предварително изпитване и сигналът от масовия поток отработили газове от това изпитване да се използва за контрол на пробния поток в системата частици (предварителен контрол). Такава процедура се изисква, когато времето за преобразуване на системата частици, t50,P, или времето за преобразуване на масовия поток отработили газове, t50,F, или и двете заедно, са > 0,3 s. Точен контрол на системата за разреждане на част от потока се получава, когато времето за проследяване на qmew,pre на предварителното изпитване, което контролира qmp, се смени от времето за предварителен контрол t50,P + t50,F.

За установяване на корелацията между qmp,i и qmew,i се използват данните, взети по време на действителното изпитване, като времето qmew,i се изравнява чрез t50,F по отношение на qmp,i (никакъв принос от t50,P за изравняване на времето). Това означава, че смяната на времето между qmew и qmp е разликата в техните времена на преобразуване, които са определени в т. 3.3 на част 6.

3.8.4. Спиране на двигателя Когато двигателят спре в някакъв момент от изпитателния цикъл, след съответната подготовка той трябва да бъде отново пуснат, а изпитването се повтаря. Изпитването се анулира, когато по време на провеждането на цикъла възникне неизправност на някое изпитвателно оборудване.

3.8.5. Действия след изпитването След завършване на изпитването се преустановява измерването на обема на разредените отработили газове, на газовия поток през камерите за вземане на проби и на частиците в помпата за вземане на проби. При интегрирана система за анализ вземането на проби продължава до изтичане на времената за реагиране на системата.

Когато се използват съставни камери, концентрациите се анализират възможно най-бързо, но във всеки случай не по-късно от 20 min след края на изпитвателния цикъл.

След изпитването за измерване на емисиите за повторна проверка на анализаторите се използват газ за регулиране на нулата и същият калибровъчен газ (газ, който се използва за настройка на максимално показание на скалата на анализатора). Изпитването се счита за приемливо, когато разликата между получените резултати преди и след изпитването е по-ниска от 2 % от стойността за калибровъчния газ.

3.9. Проверка на изпълнението на изпитването 3.9.1. Коригиране на данните С цел намаляване на грешките, дължащи се на задръжките между постъпването на обратните сигнали и тези от стандартния цикъл, цялата последователност от сигнали за регистрация на честотата на въртене и на въртящия момент на двигателя може да бъде изтеглена напред или назад във времето по отношение на последователността на изходната честота на въртене и въртящ момент. Ко- гато сигналите за обратна връзка са коригирани, честотата на въртене и въртящият момент се коригират със същата стойност и в същата посока.

3.9.2. Изчисляване на работата на цикъла Действителната работа на цикъла Wact (kWh) се изчислява с използване на всяка записана двойка изходящи стойности за честотата на въртене и за въртящия момент на двигателя. Когато е избрана тази възможност, това се извършва след всяко коригиране на изходящите данни съгласно т. 3.9.1. Действителната работа на цикъла Wact служи за извършване на сравнение с работата при стандартен цикъл Wrеf и за изчисляване на специфичните емисии при спиране (виж т. 4.4 и 5.2). Същият метод се прилага за интегриране на стандартната и действителната мощност на двигателя. Когато стойностите трябва да се определят между съседни стандартни или измерени стойности, се използва линейна интерполация.

При интегриране на работата на стандартния и действителния цикъл всички отрицателни стойности на въртящия момент се нулират и вземат под внимание. Когато такова интегриране протича за честота под 5 Hz и когато за определен промеждутък от време стойността на въртящия момент от отрицателна стане положителна или от положителна стане отрицателна, отрицателната част се изчислява и се нулира. Положителната част се включва в интегрираната стойност.

Wact трябва да бъде в границите от -15% и +5% от Wref.

3.9.3. Статистическа обработка на данни за валидност на изпитвателния цикъл

Извършват се линейно регресионно изчисление на обратните стойности по отношение на изходните (стандартни) стойности за честотата на въртене, въртящия момент и мощността. Когато тази възможност е избрана, това се извършва след всяко коригиране на изходните данни. Прилага се методът на най-малките квадрати с най-подходящото уравнение от вида:

y = mx + b където: y е коригираната (действителна) стойност на чес- тотата на въртене (min-1), на въртящия момент (Nm) или на мощността (kW); m —ъгловият коефициент на регресионната права; x —изходната стойност на честотата на въртене (min-1), на въртящия момент (Nm) или на мощността (kW); b —отрезът на регресионната права с оста у.

Стандартната грешка (SE) при оценка на y по x и коефициентът на корелация (r2) се изчисляват за всяка една регресионна права.

Препоръчва се този анализ да се извърши с честота 1 Hz. При проверка за валидността на цикъла и статистическата обработка на данните за въртящия момент и мощността всички отрицателни стойности на стандартния въртящ момент и всички съответни коригирани стойности трябва да се изключват. Изпитването се счита за валидно, когато са изпълнени посочените критерии от табл. № 6.

Таблица № 6 Допустими отклонения на регресионната линия

Честота Въртящ Мощност на въртене момент

Стандартна Max 100 min-1 Max 13 % (15 %) Max 8 % (15 %) грешка(SE) от мощността от мощността при оценка за максимален за максимален на Y по X въртящ момент въртящ момент

Ъглов коефициент 0,95 до 1,03 0,83—1,03 0,89—1,03 на регресионната (0,83—1,03) права, m

Коефициент на min 0,9700 min 0,8800 min 0,9100 корелация, r2 (min 0,9500) (min 0,7500) (min 0,7500)

Отрез на регре- ± 50 min-1 ± 20 Nm или ± 4 kW или сионната права с ± 2 % (± 20 Nm ± 2 % оста Y, b или ± 3 %) от (± 4 kW или макс. въртящ ± 3 %) момент, което от макс. е по-голямо мощност, което е по-голямо

От регресионните анализи могат да бъдат изключени точки, когато това е посочено в табл. № 7.

Таблица № 7

Условия Изключвани точки

Наличие на пълно натоварване Въртящ момент и/или и обратна връзка по въртящ мощност момент < 95 % от стандартния въртящ момент

Наличие на пълно натоварване Честота на въртене и/или и обратна връзка по честота на мощност въртене < 95 % от стандартната честота на въртене

Без натоварване, не е празен Въртящ момент и/или ход, и обратна връзка по върмощност тящ момент > от стандартния въртящ момент

Без натоварване, обратна връз- Честота на въртене и/или ка по честота на въртене І чесмощност тотата на въртене на празен ход + 50 min-1, и обратна връзка по въртящ момент = определения/ измерен от производителя въртящ момент на празен ход ± 2 % от максималния въртящ момент

Без натоварване, обратна връзка Въртящ момент и/или по честота на въртене > честомощност тата на въртене на празен ход + 50 min-1, и обратна връзка по въртящ момент > 105 % от стандартния въртящ момент

Без натоварване и обратна връз- Честота на въртене и/или ка по честота на въртене > 105 % мощност от изходната честота на въртене

4. Изчисляване на потока на отработилите газове

4.1. Определяне на потока на разредените отработили газове

Общият поток разредени отработили газове за цикъл (kg/изпитване) се изчислява от измерените стойности по време на цикъла и от съответните калибровъчни данни за разходомера (V0 за PDP, KV за CFV, Cd за SSV), както е определено в т. 2 на част 6). Използва се следната формула, когато в продължение на целия цикъл температурата на разредените отработили газове се под- държа постоянна с помощта на топлообменник (± 6 K за PDP-CVS, ± 11 K за CFV-CVS или ± 11 K за SSV-CVS), т. 2.3 на приложение № 9).

За системата PDP-CVS: med = 1,293 Ч V0 Ч Np Ч (pb—p1) Ч 273 / (101,3 Ч T) където: V0 е обемът газ, изпомпван за оборот при изпит- вателните условия, m3/rev; Np — общият брой цикли на помпата за едно изпитване; pb — атмосферното налягане в изпитвателната камера, kPa; p1 — понижението на налягането под атмосфер- ното на входа на помпата, kPa; T — средната температура на разредените отрабо- тили газове на входа на помпата за цикъл, K.

За система CFV-CVS: med = 1,293 Ч t Ч Kv Ч pp / T0,5 където: t е времето на цикъла, s; Kv — калибровъчният коефициент на критичния поток в тръбата на Вентури при нормални условия; pp — абсолютното налягане на входа на тръбата на Вентури, kPa; T — абсолютната температура на входа на тръ- бата на Вентури, K.

За система SSV-CVS

med = 1,293 Ч QSSV където:

А0 е сборът от константи и единици за превръщане

= 0,006111 в SI единици на d е диаметърът на SSV отвор, m; Cd — коефициентът на нагнетяване на SSV; pp — абсолютното налягане на входа на тръбата на Вентури, kPa; T — температурата на входа на тръбата на Вен- тури, K; rp — съотношението на SSV отвора към входящо- то абсолютно статично налягане =

rD — съотношението на SSV отвора, d, към вът- решния диаметър на входящата тръба = d/D. Когато се използва система с компенсация на потока (например без топлообменник), моментните масови емисии се изчисляват и интегрират за цикъла. В този случай моментната маса на разредените отработили газове се изчислява, както следва:

За система PDP-CVS: med,i = 1,293 Ч V0 Ч NP,i Ч (pb—p1) Ч 273 / (101,3 Ч T) където:

NP,i = общ брой цикли на помпата за интервал от време

За система CFV-CVS: med,i = 1,293 Ч ∆ ti Ч KV Ч pp / T0,5 където ∆ ti e интервал от време, s.

За система SSV-CVS: med = 1,293 Ч QSSV Ч ∆ ti където ∆ ti e интервал от време, s.

Изчислението в реално време започва или при приемлива стойност за Cd, като например 0,98, или приемлива стойност на Qssv. Когато изчислението започне с Qssv, за оценка на Re се използва началната стойност на Qssv.

По време на всички изпитвания за емисии числото на Рейнолдc в SSV отвора трябва да бъде в диапазона на числата на Рейнолдс, използвани за получаване на калибровъчната крива, разработена в т. 2.4 на част 6.

4.2. Определяне на неразредения масов поток отработили газове

За изчисление на емисиите от неразредените отработили газове и за управление на система за разреждане на част от потока е необходимо да се знае масовият дебит на отработилите газове. За определяне на този дебит може да се използва кой да е от методите, описани в т. 4.2.2 до 4.2.5.

4.2.1. Време за реагиране За изчисление на емисиите времето за реагиране по някой от следните методи е равно или помалко от изискването за време за реагиране от анализатора, както е определено в т. 1.5 на част 6.

С цел управление на система за разреждане на част от потока се изисква по-бърз отговор. За системи за разреждане на част от потока с управление в реално време се изисква време за реагиране І 0,3 s. За системи за разреждане на част от потока с прогнозен контрол на база предварително записано изпитване се изисква време за реагиране от системата за измерване на потока отработили газове І 5 s, с време за нарастване І 1 s. Времето на системата за реагиране се специфицира от производителя на уреда. Изискванията към комбинираното време за реагиране от потока отработили газове и системата за разреждане на част от потока са посочени в т. 3.8.3.2.

4.2.2. Метод на директно измерване Директното измерване на моментния поток отработили газове може да се прави от системи като:

—диференциални устройства за налягане като разходомерна дюза;

—ултразвуков разходомер; —вихров разходомер. За избягване на грешки при измерването, които биха повлияли върху емисионните стойности, се вземат необходимите предпазни мерки. Те включват внимателен монтаж на устройството в системата за отработили газове на двигателя съгласно препоръките на производителя и добрата техническа практика. Работата на двигателя и емисиите няма да бъдат засегнати от монтирането на устройството.

Точността при определяне на потока отработили газове е ± 2,5 % от показанието или ± 1,5 % от максималната стойност на двигателя в зависимост от това, кое е по-голямо.

4.2.3. Метод за измерване на въздуха и горивото Включва измерване на въздушния поток и потока на горивото. Използват се разходомери за въздух и гориво, които отговарят на изискването за точност при измерване на общия поток отработили газове, дадено в част 4.2.2. Изчислението на потока отработили газове е, както следва:

qmew = qmaw + qmf 4.2.4. Метод за измерване чрез трасиране Включва измерване на концентрацията на индикаторен газ в отработилите газове. Известно количество инертен газ (например чист хелий) се впръсква в потока отработили газове като индикаторен газ. Газът е смесен и разреден с отработилите газове, но не реагира в изпускателната тръба. Концентрацията на газа се измерва чрез проба от отработилите газове.

За да се осигури пълно смесване на индикаторния газ, сондата за вземане на проби за отработили газове се разполага на разстояние 1 m или 30 пъти диаметъра на изпускателната тръба в зависимост от това, кое е по-голямо, по низходящия поток на точката за впръскване на индикаторен газ. Сондата за вземане на проби може да се разположи близо до точката за впръскване, като пълното смесване се проверява чрез сравнение концентрацията на индикаторния газ със стандартната концентрация, когато индикаторният газ се впръсква по възходящия поток на двигателя.

Дебитът на индикаторния газ се задава така, че неговата концентрация при празен ход на двигателя след смесването да бъде по-малка от обхвата на скалата на анализатора за индикаторен газ.

Изчислението на потока отработили газове е, както следва:

където: qmew,i е моментният масов поток отработили газо- ве, kg/s; qvt — потокът на индикаторен газ, сm3/min; cmix,i — моментната концентрация на индикатор- ния газ след смесване, ppm; ρe — плътността на отработилите газове, kg/m3 (виж табл. № 15 от приложение № 13) ca — фоновата концентрация на индикаторния газ във входящия въздух, ppm. Когато фоновата концентрация е по-малка от 1 % от концентрацията на индикаторния газ след смесване (cmix,i) в максималния поток отработили газове, фоновата концентрация може да се пренебрегне.

Общата система отговаря на спецификациите за точност за отработили газове и се калиброва съгласно т. 1.7 на част 6.

4.2.5. Метод за измерване на въздушен поток и съотношение въздух-гориво

Този метод включва изчисление на масата на отработилите газове от въздушния поток и съотношението въздух-гориво. Изчислението на моментния масов поток на отработили газове е, както следва:

със:

където: A/Fst e стехиометричното съотношение въздух- гориво, kg/kg; λ — съотношението на излишен въздух; cCO2 — концентрацията на сух CO2, %; cCO — концентрацията на сух CO, ppm; cHC — концентрацията на HC, ppm. Забележка. β може да бъде 1 за горива, съдържащи въглерод, и 0 за водородно гориво.

Разходомерът за въздух отговаря на спецификациите за точност по т. 2.2 от част 5, използваният анализатор за CO2 отговаря на спецификациите за точност по т. 3.3.2 на част 5, а общата система отговаря на спецификациите за точност за поток отработили газове.

Като опция измервателно оборудване за съотношението въздух-гориво (например тип циркониев датчик) може да се използва за измерване съотношението на излишния въздух, което отговаря на спецификацията от т. 3.3.6 на част 5.

5. Изчисление на газовите емисии 5.1. Оценка на данни За оценката на газообразните емисии в разредените отработили газове се записват концентрациите на емисиите (HC, СО и NOx) и разреденият масов поток отработили газове съгласно т. 3.8.2.1 и се съхраняват в компютърна система. За аналогови анализатори отговорът се записва и данните за калибрирането могат да се прилагат “online” или “offline” по време на оценката на данни.

За оценката на газообразните емисии в неразредените отработили газове се записват концентрациите на емисиите (HC, СО и NOx) и разреденият масов поток отработили газове съгласно т. 3.8.2.2 и се съхраняват в компютърна система. За аналогови анализатори отговорът се записва и калибровъчните данни могат да се прилагат “online” или “offline” по време на оценката на данни.

5.2. Суха/мокра корекция Когато концентрацията се измерва в сухо състояние, тя се преобразува към влажно състояние съгласно формулата:

cwet = kW Ч cdry За непрекъснато измерване преобразуването се отнася към всяко моментно измерване преди каквото и да е по-нататъшно изчисление.

Прилагат се уравненията за преобразуване по т. 5.2 на част 2.

5.3. Корекция за влажност и температура на NOx Тъй като емисиите NOx зависят от околните въздушни условия, концентрацията на NOx се коригира за температура на околната среда и влажност с коефициентите, посочени в т. 5.3 на част 2. Коефициентите са действителни в диапазона между 0 и 25 g/kg сух въздух. 5.4. Изчисление на емисионните масови потоци

Емисионната маса за времето на цикъла (g/изпитване) се изчислява в зависимост от приложения метод на измерването. Измерената концентрация се преобразува във влажно състояние съгласно т. 5.2 на част 2, когато вече не е измерена на мокра база. Съответните стойности за ugas, които се прилагат, са дадени в табл. № 5 на част 2 за избраните компоненти на база свойства на идеални газове и горива:

(a) за неразредени отработили газове:

където: ugas е съотношението между плътността на ком- понента в отработилите газове и плътността на отработилите газове от табл. № 5; cgas,i —моментната концентрация на съответния компонент в неразредените отработили газове, ppm; qmew,i— моментният масов поток на отработилите газове, kg/s; f — данните за скорост на вземане проби, Hz; n — броят измервания; (б) за разредени отработили газове без компенсация на потока:

mgas = ugas Ч cgas Ч med където: ugas е съотношението между плътност на отработилите газове и плътност на въздуха от табл. № 5; cgas — средната фонова коригирана концентрация на съответния компонент, ppm med — общите разредени отработили газове за цикъ- ла, kg; (в) за разредени отработили газове с компенсация на потока:

където: ce,i е моментната концентрация на съответния компонент в разредените отработили газове, ppm; cd — концентрацията на съответния компо- нент, измерен в разреден въздух, ppm; qmdew,i — моментният дебит на разредените отра- ботили газове, kg/s; med — общата маса на разредените отработили газове за цикъл, kg; ugas — съотношението между плътността на компонента в отработилите газове и плътността на отработилите газове от табл. № 5; D — коефициентът на разреждане (виж т. 5.4.1).

Когато е приложимо, концентрацията на NMHC и CH4 се изчислява по един от методите, посочени в т. 3.3.4 на част 5:

(a) GC метод ( само за система за разреждане на целия поток):

cNMHC = cHC—cCH4 (б) NMC метод:

където: cHC(w/Cutter) е концентрацията на HC с пробен газ, преминаващ през NMC; cHC(w/oCutter)— концентрацията на HC с пробен газ, който обхожда NMC. 5.4.1. Определяне на фоновите коригирани концентрации (само при система за разреждане на целия поток)

Средната фонова концентрация на газообразните замърсители в разредения въздух се изважда от измерените концентрации, за да се получат нетните концентрации на замърсителите. Средните стойности на фоновите концентрации могат да се определят по метода на вземане на проби или чрез непрекъснато измерване с интегриране:

където: ce е концентрацията на съответното замърсява- що вещество, измерено в разредените отработили газове, ppm; cd — концентрацията на съответното замърсяващо вещество, измерено в разредения въздух, ppm; D — коефициентът на разреждане.

Коефициентът на разреждане се изчислява, както следва:

(a) за дизелови двигатели и двигатели, работещи с LPG (б) за двигатели, работещи с гориво природен газ където: cCO2 е концентрацията на CO2 в разредените от- работили газове, vol %; cHC — концентрацията на HC в разредените отра- ботили газове, ppm C1; cNMHC — концентрацията на NMHC в разредените отработили газове, ppm C1; cCO — концентрацията на СО в разредените отра- ботили газове, ppm; FS — стехиометричен коефициент.

Концентрациите, измерени на суха база, се преобразуват на мокра база съгласно т. 5.2 на част 2.

Стехиометричният коефициент се изчислява, както следва:

където α и ε са моларните съотношения, отнасящи се до гориво СНαОε.

Когато съставът на горивото не е известен, алтернативно може да се използват следните стехиометрични коефициенти:

FS (дизел) = 13,4 FS (LPG) = 11,6 FS (NG) = 9,5 5.5. Изчисление на специфичните емисии Емисиите (g/kWh) се изчисляват по следния начин:

(a) всички компоненти, освен NOx:

(б) NOx:

където Wact e действителната работа на цикъла съгласно т. 3.9.2.

5.5.1. В случай на периодична система за последваща обработка на отработили газове емисиите се претеглят, както следва:

където: n1 e броят на ЕТС изпитвания между две регенерации; n2 — броят на ЕТС по време на регенерация (минимум на едно ЕТС изпитване); Mgas,n2 — емисиите по време на регенерация; Mgas,n1 — емисиите след регенерация.

6. Изчисление на емисиите частици (когато е приложимо)

6.1. Оценка на данните Филтърът за частици се връща към измервателната камера не по-късно от един час след завършване на изпитването. Той се кондиционира в частично покрит съд на Петри, защитен срещу прах, най-малко за един час, но не повече от 80 h и след това се претегля. Брутната маса на филтрите се записва и се изважда тарата, като резултатът е масата на пробата частици mf. За оценка на концентрацията на частиците се записва общата маса на пробата (msep) през филтрите за времето на изпитвателния цикъл.

Когато трябва да се приложи фонова корекция, се записват масата на разредения въздух (md) през филтъра и масата на частиците (mf,d).

6.2. Изчисление на масовия дебит 6.2.1. Система за разреждане на целия поток Масата на частиците (g/изпитване) се изчислява, както следва:

където: mf е масата на частиците, взети като проба по време на цикъла, mg. msep — масата на разредените отработили газове, преминаващи през филтрите за частици, kg; mеd — масата на разредените отработили газове по време на цикъла, kg. Когато се използва система за двойно разреждане, масата на въздуха за вторично разреждане се изважда от сумарната маса на двойно разредените отработили газове, които преминават през филтрите за частици.

msep = mset—mssd, където: mset е масата на двойно разредените отработили газове през филтъра за частици, kg; mssd —масата на въздуха за вторично разрежда- не, kg. Когато фоновото ниво частици на въздуха за разреждане е определено съгласно т. 3.4, масата частици може да коригира фоново. В този случай масата частици (g/изпитване) се изчислява, както следва:

където: msep е масата на разредените отработили газове, преминаващи през филтрите за частици, kg; mеd — масата на разредените отработили газове по време на цикъла, kg; md — масата на въздуха за първично разреждане, взет като проба от фоновите частици, kg; mf,d — масата на събраните фонови частици от въз- духа за първично разреждане, mg; D — коефициентът на разреждане, определен в т. 5.4.1. 6.2.2. Система за разреждане на част от потока Масата на частиците (g/изпитване) се изчислява по някои от следните методи:

(а)

където: mf е масата частици, взети като проба по време на цикъла, mg. msep—масата на разредените отработили газове, преминали през филтрите за частици, kg; medf —масата на еквивалентните разредени отра- ботили газове по време на цикъла, kg. Сумарната маса на еквивалентните разредени отработили газове по време на цикъла се определя, както следва:

където: qmedf,i е моментният еквивалентен дебит на раз- редени отработили газове, kg/s; qmew,i —моментният дебит на отработили газове,

kg/s; rd,i —моментният коефициент на разреждане; qmdew,i —моментният дебит на разредени отрабо- тили газове през канала за разреждане, kg/s; qmdw,i —моментният дебит на въздуха за разреж- дане, kg/s; f —честотата на вземане на проби, Hz; n —броят измервания.

(б)

където: mf е масата на частиците, взети като проба по вре- ме на цикъла, mg; rs — средното съотношение на проби по време на цикъла.

където: mse е масата на пробата по време на цикъла, kg; mew — общата маса на потока отработили газове, kg; msep — масата на разредените отработили газове, преминали през филтрите за частици, kg msed — масата на разредените отработили газове, преминали през канала за разреждане, kg. Забележка. В случай на обща система за вземане на проби msep и Msed са идентични.

6.3. Изчисление на специфичните емисии Емисиите частици (g/kWh) се изчисляват по следния начин:

където Wact е действителната работа по време на цикъла съгласно т. 3.9.2, kWh.

6.3.1. В случай на система за последваща обработка на отработили газове с периодична регенерация емисиите се претеглят, както следва:

където: n1 е броят на ETC изпитванията между две регенерации; n2 — броят на ETC изпитванията по време на регенерация (минимум на едно ETC); PTn2 — емисиите по време на регенерация; PTn1 — емисиите извън регенерация.

Част 4 График за работа на двигател на динамометричен стенд при изпитване ЕТС

Време Норм. честота Норм. въртящ S на въртене % момент %

16 0,1 1,5

17 23,1 21,5

18 12,6 28,5

19 21,8

20 19,7 76,8

21 54,6 80,9

22 71,3 4,9

23 55,9 18,1

72 85,4

25 86,7 61,8

26 51,7

27 53,4 48,9

28 34,2 87,6

29 45,5 92,7

30 54,6 99,5

31 64,5 96,8

32 71,7 85,4

33 79,4 54,8

34 89,7 99,4

35 57,4

36 59,7 30,6

37 90,1 “m”

38 82,9 “m”

39 51,3 “m”

40 28,5 “m”

41 29,3 “m”

42 26,7 “m”

43 20,4 “m”

44 14,1

45 6,5

62 25,5 11,1

63 28,5 20,9

32 73,9

4 82,3

66 34,5 80,4

67 64,1

69 50,3 83,4

70 66,4 99,1

71 81,4 99,6

72 88,7 73,4

73 52,5

74 46,4 58,5

75 48,6 90,9

76 55,2 99,4

77 62,3

78 68,4 91,5

79 74,5 73,7

81 41,8 89,6

82 47,1 99,2

83 52,5 99,8

84 56,9 80,8

85 58,3 11,8

86 56,2 “m”

52 “m”

88 43,3 “m”

89 36,1 “m”

90 27,6 “m”

91 21,1 “m”

100

101

102

103

104

105

106

107

108

11,6 14,8

109

110

27,2 74,8

111

17 76,9

112

113

59,7

114

80,8 17,9

115

49,7

116

65,6

117

78,6 72,2

118

64,9 “m”

119

44,3 “m”

120

51,4 83,4

121

58,1

122

69,3 99,3

123

72 20,8

124

72,1 “m”

125

65,3 “m”

126

64 “m”

127

59,7 “m”

128

52,8 “m”

129

45,9 “m”

130

38,7 “m”

131

32,4 “m”

132

27 “m”

133

21,7 “m”

134

19,1 0,4

135

34,7

136

16,4 48,6

137

0 11,2

138

1,2 2,1

139

30,1 19,3

140

30 73,9

141

54,4 74,4

142

77,2 55,6

143

58,1

144

45 82,1

145

68,7 98,1

146

85,7 67,2

147

60,2

148

59,4

149

72,7 99,6

150

79,9

151

44,3

152

41,5 84,4

153

56,2 98,2

154

65,7 99,1

155

74,4 84,7

156

54,4

157

47,9 89,7

158

54,5 99,5

159

62,7 96,8

160

62,3

161

46,2 54,2

162

44,3 83,2

163

48,2 13,3

164

51 “m”

165

50 “m”

166

49,2 “m”

167

49,3 “m”

168

49,9 “m”

169

51,6 “m”

170

49,7 “m”

171

48,5 “m”

172

50,3 72,5

173

51,1 84,5

174

54,6 64,8

175

56,6 76,5

176

58 “m”

177

53,6 “m”

178

40,8 “m”

179

32,9 “m”

180

26,3 “m”

181

20,9 “m”

182

183

184

185

186

187

188

189

190

191

192

193

194

195

196

197

198

199

200

201

202

203

204

205

206

207

208

209

210

211

212

213

214

215

216

217

218

219

220

221

222

223

224

225

21,2 62,7

226

30,8 75,1

227

5,9 82,7

228

34,6 80,3

229

59,9

230

84,3 86,2

231

68,7 “m”

232

43,6 “m”

233

41,5 85,4

234

49,9 94,3

235

60,8

236

70,2 99,4

237

81,1 92,4

238

49,2

239

56 86,2

240

56,2 99,3

241

61,7

242

69,2 99,3

243

74,1 99,8

244

72,4 8,4

245

71,3

246

71,2 9,1

247

67,1 “m”

248

65,5 “m”

249

64,4 “m”

250

62,9 25,6

251

62,2 35,6

252

62,9 24,4

253

58,8 “m”

254

56,9 “m”

255

54,5 “m”

256

51,7

257

56,2 78,7

258

59,5 94,7

259

65,5 99,1

260

71,2 99,5

261

76,6 99,9

262

263

52,9 97,5

264

53,1 99,7

265

59 99,1

266

62,2

267

65 99,1

268

69 83,1

269

69,9 28,4

270

70,6 12,5

271

68,9 8,4

272

69,8 9,1

273

69,6

274

65,7 “m”

275

67,1 “m”

276

66,7 “m”

277

65,6 “m”

278

64,5 “m”

279

62,9 “m”

280

59,3 “m”

281

54,1 “m”

282

51,3 “m”

283

47,9 “m”

284

43,6 “m”

285

39,4 “m”

286

34,7 “m”

287

29,8 “m”

288

20,9 73,4

289

36,9 “m”

290

35,5 “m”

291

20,9 “m”

292

49,7 11,9

293

42,5 “m”

294

32 “m”

295

23,6 “m”

296

19,1

297

15,7 73,5

298

25,1 76,8

299

34,5 81,4

300

44,1 87,1

301

52,8 98,6

302

63,6

303

73,6 99,7

304

62,2 “m”

305

29,2 “m”

306

46,4

307

47,3 13,8

308

47,2 12,5

309

47,9 11,5

310

47,8 35,5

311

49,2 83,3

312

52,7 96,4

313

57,4 99,2

314

61,8

315

66,4 60,9

316

65,8 “m”

317

59 “m”

318

50,7 “m”

319

41,8 “m”

320

34,7 “m”

321

28,7 “m”

322

25,2 “m”

323

43 24,8

324

38,7

325

48,1 31,9

326

40,3

327

42,4 52,1

328

46,4 47,7

329

46,9 30,7

330

46,1 23,1

331

45,7 23,2

332

45,5 31,9

333

46,4 73,6

334

51,3 60,7

335

51,3 51,1

336

53,2 46,8

337

53,9

338

53,4 52,1

339

53,8 45,7

340

50,6 22,1

341

47,8

342

41,6 17,8

343

38,7 29,8

344

35,9 71,6

345

34,6 47,3

346

34,8 80,3

347

35,9 87,2

348

38,8 90,8

349

41,5 94,7

350

47,1 99,2

351

53,1 99,7

352

46,4

353

42,5 0,7

354

43,6 58,6

355

47,1 87,5

356

54,1 99,5

357

62,9

358

72,6 99,6

359

82,4 99,5

360

88 99,4

361

46,4

362

53,4 95,2

363

58,4 99,2

364

61,5

365

64,8

366

68,1 99,2

367

73,4 99,7

368

73,3 29,8

369

73,5 14,6

370

68,3

371

45,4 49,9

372

47,2 75,7

373

44,5

374

47,8 10,3

375

46,8 15,9

376

46,9 12,7

377

46,8 8,9

378

46,1 6,2

379

46,1 “m”

380

45,5 “m”

381

44,7 “m”

382

43,8 “m”

383

41 “m”

384

41,1 6,4

385

38 6,3

386

35,9 0,3

387

33,5

388

53,1 48,9

389

48,3 “m”

390

49,9 “m”

391

48 “m”

392

45,3 “m”

393

41,6 3,1

394

44,3

395

44,3 89,5

396

43,4 98,8

397

44,3 98,9

398

43 98,8

399

42,2 98,8

400

42,7 98,8

401

402

43,6 98,9

403

42,2 98,8

404

44,8

405

43,4 98,8

406

407

42,2 54,3

408

61,2 31,9

409

56,3 72,3

410

59,7 99,1

411

62,3

412

67,9 99,2

413

69,5 99,3

414

73,1 99,7

415

77,7 99,8

416

79,7 99,7

417

82,5 99,5

418

85,3 99,4

419

86,6 99,4

420

89,4 99,4

421

62,2

422

52,7 96,4

423

50,2 99,8

424

49,3 99,6

425

52,2 99,8

426

51,3

100

427

51,3

100

428

51,1

100

429

51,1

100

430

51,8 99,9

431

51,3

100

432

51,1

100

433

51,3

100

434

52,3 99,8

435

52,9 99,7

436

53,8 99,6

437

51,7 99,9

438

53,5 99,6

439

52 99,8

440

51,7 99,9

441

53,2 99,7

442

54,2 99,5

443

55,2 99,4

444

53,8 99,6

445

53,1 99,7

446

55 99,4

447

57 99,2

448

61,5

449

59,4 5,7

450

451

57,3 59,8

452

64,1

453

70,9 90,5

454

455

41,5 59,8

456

44,1 92,6

457

46,8 99,2

458

47,2 99,3

459

100

460

53,2 99,7

461

53,1 99,7

462

55,9 53,1

463

53,9 13,9

464

52,5 “m”

465

51,7 “m”

466

51,5 52,2

467

52,8

468

54,9

469

57,3 99,2

470

60,7 99,1

471

62,4 “m”

472

60,1 “m”

473

53,2 “m”

474

44 “m”

475

35,2 “m”

476

30,5 “m”

477

26,5 “m”

478

22,5 “m”

479

20,4 “m”

480

19,1 “m”

481

19,1 “m”

482

13,4 “m”

483

6,7 “m”

484

3,2 “m”

485

14,3 63,8

486

34,1

487

23,9 75,7

488

31,7 79,2

489

32,1 19,4

490

35,9 5,8

491

36,6 0,8

492

38,7 “m”

493

38,4 “m”

494

39,4 “m”

495

39,7 “m”

496

40,5 “m”

497

40,8 “m”

498

39,7 “m”

499

39,2 “m”

500

38,7 “m”

501

32,7 “m”

502

30,1 “m”

503

21,9 “m”

504

12,8

505

506

507

508

509

510

511

512

513

514

30,5 25,6

515

19,7 56,9

516

16,3 45,1

517

27,2 4,6

518

21,7 1,3

519

29,7 28,6

520

36,6 73,7

521

61,3 59,5

522

40,8

523

36,6 27,8

524

39,4 80,4

525

51,3 88,9

526

58,5 11,1

527

60,7 “m”

528

54,5 “m”

529

51,3 “m”

530

45,5 “m”

531

40,8 “m”

532

38,9 “m”

533

36,6 “m”

534

36,1 72,7

535

44,8 78,9

536

51,6 91,1

537

59,1 99,1

538

66 99,1

539

75,1 99,9

540

541

39,1

542

53,8 89,7

543

59,7 99,1

544

64,8

545

70,6 96,1

546

72,6 19,6

547

72 6,3

548

68,9 0,1

549

67,7 “m”

550

66,8 “m”

551

64,3 16,9

552

64,9

553

63,6 12,5

554

63 7,7

555

64,4 38,2

556

63 11,8

557

63,6

558

63,3

559

60,1 9,1

560

61 8,4

561

59,7 0,9

562

58,7 “m”

563

56 “m”

564

53,9 “m”

565

52,1 “m”

566

49,9 “m”

567

46,4 “m”

568

43,6 “m”

569

40,8 “m”

570

37,5 “m”

571

27,8 “m”

572

17,1 0,6

573

12,2 0,9

574

11,5 1,1

575

8,7 0,5

576

8 0,9

577

5,3 0,2

578

579

3,9

580

581

582

583

584

585

586

587

8,7 22,8

588

16,2 49,4

589

23,6

590

21,1 56,1

591

23,6

592

46,2 68,8

593

68,4 61,2

594

58,7 “m”

595

31,6 “m”

596

19,9 8,8

597

32,9 70,2

598

599

57,4 98,9

600

72,1 73,8

601

602

48,1

603

56,2

604

65,4 98,9

605

72,9 99,7

606

67,5 “m”

607

39 “m”

608

41,9 38,1

609

44,1 80,4

610

46,8 99,4

611

48,7 99,9

612

50,5 99,7

613

52,5 90,3

614

51 1,8

615

50 “m”

616

49,1 “m”

617

47 “m”

618

43,1 “m”

619

39,2 “m”

620

40,6 0,5

621

41,8 53,4

622

44,4 65,1

623

48,1 67,8

624

53,8 99,2

625

58,6 98,9

626

63,6 98,8

627

68,5 99,2

628

72,2 89,4

629

77,1

630

57,8 79,1

631

60,3 98,8

632

61,9 98,8

633

63,8 98,8

634

64,7 98,9

635

65,4 46,5

636

65,7 44,5

637

65,6 3,5

638

49,1

639

50,4 73,1

640

50,5 “m”

641

51 “m”

642

49,4 “m”

643

49,2 “m”

644

48,6 “m”

645

47,5 “m”

646

46,5 “m”

647

46 11,3

648

45,6 42,8

649

47,1

650

46,2 99,3

651

47,9 99,7

652

49,5 99,9

653

50,6 99,7

654

51 99,6

655

53 99,3

656

54,9 99,1

657

55,7

658

659

56,1 9,3

660

55,6 “m”

661

55,4 “m”

662

54,9 51,3

663

54,9 59,8

664

54 39,3

665

53,8 “m”

666

52 “m”

667

50,4 “m”

668

50,6

669

49,3 41,7

670

50 73,2

671

50,4 99,7

672

51,9 99,5

673

53,6 99,3

674

54,6 99,1

675

676

55,8

677

58,4 98,9

678

59,9 98,8

679

60,9 98,8

680

63 98,8

681

64,3 98,9

682

64,8

683

65,9 46,5

684

66,2 28,7

685

65,2 1,8

686

65 6,8

687

63,6 53,6

688

62,4 82,5

689

61,8 98,8

690

59,8 98,8

691

59,2 98,8

692

59,7 98,8

693

61,2 98,8

694

62,2 49,4

695

62,8 37,2

696

63,5 46,3

697

64,7 72,3

698

64,7 72,3

699

65,4 77,4

700

66,1 69,3

701

64,3 “m”

702

64,3 “m”

703

63 “m”

704

62,2 “m”

705

61,6 “m”

706

62,4 “m”

707

62,2 “m”

708

61 “m”

709

58,7 “m”

710

55,5 “m”

711

51,7 “m”

712

49,2 “m”

713

48,8 40,4

714

47,9 “m”

715

46,2 “m”

716

45,6 9,8

717

45,6 34,5

718

45,5 37,1

719

43,8 “m”

720

41,9 “m”

721

41,3 “m”

722

41,4 “m”

723

41,2 “m”

724

41,8 “m”

725

41,8 “m”

726

43,2 17,4

727

728

44,2 “m”

729

43,9 “m”

730

38 10,7

731

56,8 “m”

732

57,1 “m”

733

52 “m”

734

44,4 “m”

735

40,2 “m”

736

39,2 16,5

737

38,9 73,2

738

39,9 89,8

739

42,3 98,6

740

43,7 98,8

741

45,5 99,1

742

45,6 99,2

743

48,1 99,7

744

100

745

49,8 99,9

746

49,8 99,9

747

51,9 99,5

748

52,3 99,4

749

53,3 99,3

750

52,9 99,3

751

54,3 99,2

752

55,5 99,1

753

56,7

754

61,7 98,8

755

64,3 47,4

756

64,7 1,8

757

66,2 “m”

758

49,1 “m”

759

52,1 94,6

760

52,6

761

52,9

762

52,3 20,4

763

54,2 56,7

764

55,4 59,8

765

56,1 49,2

766

56,8 33,7

767

57,2

768

58,6 98,9

769

59,5 98,8

770

61,2 98,8

771

62,1 98,8

772

62,7 98,8

773

62,8 98,8

774

64 98,9

775

63,2 46,3

776

62,4 “m”

777

60,3 “m”

778

58,7 “m”

779

57,2 “m”

780

56,1 “m”

781

56 9,3

782

55,2 26,3

783

54,8 42,8

784

55,7 47,1

785

56,6 52,4

786

58 50,3

787

58,6 20,6

788

58,7 “m”

789

59,3 “m”

790

58,6 “m”

791

60,5 9,7

792

59,2 9,6

793

59,9 9,6

794

59,6 9,6

795

59,9 6,2

796

59,9 9,6

797

60,5 13,1

798

60,3 20,7

799

59,9

800

60,5

801

61,5 52,5

802

60,9 51,4

803

61,2 57,7

804

62,8 98,8

805

63,4 96,1

806

64,6 45,4

807

64,1

808

63 3,2

809

62,7 14,9

810

63,5 35,8

811

64,1 73,3

812

64,3 37,4

813

64,1

814

63,7

815

62,9

816

62,4 32,7

817

61,7 46,2

818

59,8 45,1

819

57,4 43,9

820

54,8 42,8

821

54,3 65,2

822

52,9 62,1

823

52,4 30,6

824

50,4 “m”

825

48,6 “m”

826

47,9 “m”

827

46,8 “m”

828

46,9 9,4

829

49,5 41,7

830

50,5 37,8

831

52,3 20,4

832

54,1 30,7

833

56,3 41,8

834

58,7 26,5

835

57,3 “m”

836

59 “m”

837

59,8 “m”

838

60,3 “m”

839

61,2 “m”

840

61,8 “m”

841

62,5 “m”

842

62,4 “m”

843

61,5 “m”

844

63,7 “m”

845

61,9 “m”

846

61,6 29,7

847

60,3 “m”

848

59,2 “m”

849

57,3 “m”

850

52,3 “m”

851

49,3 “m”

852

47,3 “m”

853

46,3 38,8

854

46,8 35,1

855

46,6 “m”

856

44,3 “m”

857

43,1 “m”

858

42,4 2,1

859

41,8 2,4

860

43,8 68,8

861

44,6 89,2

862

46 99,2

863

46,9 99,4

864

47,9 99,7

865

50,2 99,8

866

51,2 99,6

867

52,3 99,4

868

53 99,3

869

54,2 99,2

870

55,5 99,1

871

56,7

872

57,3 98,9

873

58 98,9

874

60,5 31,1

875

60,2 “m”

876

60,3 “m”

877

60,5 6,3

878

61,4 19,3

879

60,3 1,2

880

60,5 2,9

881

61,2 34,1

882

61,6 13,2

883

61,5 16,4

884

61,2 16,4

885

61,3 “m”

886

63,1 “m”

887

63,2 4,8

888

62,3 22,3

889

62 38,5

890

61,6 29,6

891

61,6 26,6

892

61,8 28,1

893

62 29,6

894

62 16,3

895

61,1 “m”

896

61,2 “m”

897

60,7 19,2

898

60,7 32,5

899

60,9 17,8

900

60,1 19,2

901

59,3 38,2

902

59,9

903

59,4 32,4

904

59,2 23,5

905

59,5 40,8

906

58,3 “m”

907

58,2 “m”

908

57,6 “m”

909

57,1 “m”

910

57 0,6

911

57 26,3

912

56,5 29,2

913

56,3 20,5

914

56,1 “m”

915

55,2 “m”

916

54,7 17,5

917

55,2 29,2

918

55,2 29,2

919

55,9

920

55,9 26,3

921

56,1 36,5

922

55,8

923

55,9 9,2

924

55,8 21,9

925

56,4 42,8

926

56,4

927

56,4

928

56,4 35,1

929

54 7,3

930

53,4 5,4

931

52,3 27,6

932

52,1

933

52,3 33,4

934

52,2 34,9

935

52,8 60,1

936

53,7 69,7

937

54 70,7

938

55,1 71,7

939

55,2

940

54,7 12,6

941

52,5

942

51,8 24,7

943

51,4 43,9

944

50,9 71,1

945

51,2 76,8

946

50,3 87,5

947

50,2 99,8

948

50,9

100

949

49,9 99,7

950

50,9

100

951

49,8 99,7

952

50,4 99,8

953

50,4 99,8

954

49,7 99,7

955

100

956

50,3 99,8

957

50,2 99,8

958

49,9 99,7

959

50,9

100

960

50 99,7

961

50,2 99,8

962

50,2 99,8

963

49,9 99,7

964

50,4 99,8

965

50,2 99,8

966

50,3 99,8

967

49,9 99,7

968

51,1

100

969

50,6 99,9

970

49,9 99,7

971

49,6 99,6

972

49,4 99,6

973

49 99,5

974

49,8 99,7

975

50,9

100

976

50,4 99,8

977

49,8 99,7

978

49,1 99,5

979

50,4 99,8

980

49,8 99,7

981

49,3 99,5

982

49,1 99,5

983

49,9 99,7

984

49,1 99,5

985

50,4 99,8

986

50,9

100

987

51,4 99,9

988

51,5 99,9

989

52,2 99,7

990

52,8 74,1

991

53,3

992

53,6 36,4

993

53,4 33,5

994

53,9 58,9

995

55,2 73,8

996

55,8 52,4

997

55,7 9,2

998

55,8 2,2

999

56,4 33,6

1000

55,4 “m”

1001

55,2 “m”

1002

55,8 26,3

1003

55,8 23,3

1004

56,4 50,2

1005

57,6 68,3

1006

58,8 90,2

1007

59,9 98,9

1008

62,3 98,8

1009

63,1 74,4

1010

63,7 49,4

1011

63,3 9,8

1012

1013

47,9 73,5

1014

49,9 99,7

1015

49,9 48,8

1016

49,6 2,3

1017

49,9 “m”

1018

49,3 “m”

1019

49,7 47,5

1020

49,1 “m”

1021

49,4 “m”

1022

48,3 “m”

1023

49,4 “m”

1024

48,5 “m”

1025

48,7 “m”

1026

48,7 “m”

1027

49,1 “m”

1028

49 “m”

1029

49,8 “m”

1030

48,7 “m”

1031

48,5 “m”

1032

49,3 31,3

1033

49,7 45,3

1034

48,3 44,5

1035

49,8

1036

49,4 64,3

1037

49,8 64,4

1038

50,9 65,6

1039

50,3 64,5

1040

51,2 82,9

1041

50,5

1042

50,6

1043

50,4 81,4

1044

49,9 49,9

1045

49,1 20,1

1046

47,9

1047

48,1 36,2

1048

47,5 34,5

1049

46,9 30,3

1050

47,7 53,5

1051

46,9 61,6

1052

46,5 73,6

1053

48 84,6

1054

47,2 87,7

1055

48,7

1056

48,7 50,4

1057

47,8 38,6

1058

48,8 63,1

1059

47,4

1060

47,3 47,4

1061

47,3 49,8

1062

46,9 23,9

1063

46,7 44,6

1064

46,8 65,2

1065

46,9 60,4

1066

46,7 61,5

1067

45,5 “m”

1068

45,5 “m”

1069

44,2 “m”

1070

43 “m”

1071

42,5 “m”

1072

41 “m”

1073

39,9 “m”

1074

39,9 38,2

1075

40,1 48,1

1076

39,9

1077

39,4 59,3

1078

43,8 19,8

1079

52,9

1080

52,8 88,9

1081

53,4 99,5

1082

54,7 99,3

1083

56,3 99,1

1084

57,5

1085

59 98,9

1086

59,8 98,9

1087

60,1 98,9

1088

61,8 48,3

1089

61,8 55,6

1090

61,7 59,8

1091

62 55,6

1092

62,3 29,6

1093

62 19,3

1094

61,3 7,9

1095

61,1 19,2

1096

61,2

1097

61,1 59,7

1098

61,1 98,8

1099

61,3 98,8

1100

61,3 26,6

1101

60,4 “m”

1102

58,8 “m”

1103

57,7 “m”

1104

56 “m”

1105

54,7 “m”

1106

53,3 “m”

1107

52,6 23,2

1108

53,4 84,2

1109

53,9 99,4

1110

54,9 99,3

1111

55,8 99,2

1112

57,1

1113

56,5 99,1

1114

58,9 98,9

1115

58,7 98,9

1116

59,8 98,9

1117

61 98,8

1118

60,7 19,2

1119

59,4 “m”

1120

57,9 “m”

1121

57,6 “m”

1122

56,3 “m”

1123

55 “m”

1124

53,7 “m”

1125

52,1 “m”

1126

51,1 “m”

1127

49,7 25,8

1128

49,1 46,1

1129

48,7 46,9

1130

48,2 46,7

1131

1132

1133

47,2 67,6

1134

47,3 67,6

1135

46,6 74,7

1136

47,4

1137

46,3 “m”

1138

45,4 “m”

1139

45,5 24,8

1140

44,8 73,8

1141

46,6

1142

46,3 98,9

1143

48,5 99,4

1144

49,9 99,7

1145

49,1 99,5

1146

49,1 99,5

1147

100

1148

51,5 99,9

1149

50,9

100

1150

51,6 99,9

1151

52,1 99,7

1152

50,9

100

1153

52,2 99,7

1154

51,5 98,3

1155

51,5 47,2

1156

50,8 78,4

1157

50,3

1158

50,3 31,7

1159

49,3 31,3

1160

48,8 21,5

1161

47,8 59,4

1162

48,1 77,1

1163

48,4 87,6

1164

49,6 87,5

1165

51 81,4

1166

51,6 66,7

1167

53,3 63,2

1168

55,2

1169

55,7 43,9

1170

56,4 30,7

1171

56,8 23,4

1172

57 “m”

1173

57,6 “m”

1174

56,9 “m”

1175

56,4

1176

57 23,4

1177

56,4 41,7

1178

57 49,2

1179

57,7 56,6

1180

58,6 56,6

1181

58,9

1182

59,4 68,2

1183

58,8 71,4

1184

60,1 71,3

1185

60,6 79,1

1186

60,7 83,3

1187

60,7 77,1

1188

60 73,5

1189

60,2 55,5

1190

59,7 54,4

1191

59,8 73,3

1192

59,8 77,9

1193

59,8 73,9

1194

60 76,5

1195

59,5 82,3

1196

59,9 82,8

1197

59,8 65,8

1198

59 48,6

1199

58,9 62,2

1200

59,1 70,4

1201

58,9 62,1

1202

58,4 67,4

1203

58,7 58,9

1204

58,3 57,7

1205

57,5 57,8

1206

57,2 57,6

1207

57,1 42,6

1208

57 70,1

1209

56,4 59,6

1210

56,7

1211

55,9 68,1

1212

56,3 79,1

1213

56,7 89,7

1214

56 89,4

1215

56 93,1

1216

56,4 93,1

1217

56,7 94,4

1218

56,9 94,8

1219

57 94,1

1220

57,7 94,3

1221

57,5 93,7

1222

58,4 93,2

1223

58,7 93,2

1224

58,2 93,7

1225

58,5 93,1

1226

28,8 86,2

1227

59 72,9

1228

58,2 59,9

1229

57,6

1230

57,1 47,6

1231

57,2 74,4

1232

57 79,1

1233

56,7 67,2

1234

56,8 69,1

1235

56,9 71,3

1236

57 77,3

1237

57,4 78,2

1238

57,3 70,6

1239

57,7

1240

57,5 55,6

1241

58,6 49,6

1242

58,2 41,1

1243

58,8 40,6

1244

58,3 21,1

1245

58,7 24,9

1246

59,1 24,8

1247

58,6 “m”

1248

58,8 “m”

1249

58,8 “m”

1250

58,7 “m”

1251

59,1 “m”

1252

59,1 “m”

1253

59,4 “m”

1254

60,6 2,6

1255

59,6 “m”

1256

60,1 “m”

1257

60,6 “m”

1258

59,6 4,1

1259

60,7 7,1

1260

60,5 “m”

1261

59,7 “m”

1262

59,6 “m”

1263

59,8 “m”

1264

59,6 4,9

1265

60,1 5,9

1266

59,9 6,1

1267

59,7 “m”

1268

59,6 “m”

1269

59,7

1270

59,8 10,3

1271

59,9

1272

60,6 6,2

1273

69,5 7,3

1274

60,2 14,8

1275

60,6 8,3

1276

60,6 5,5

1277

61 14,3

1278

1279

61,3 34,2

1280

61,2 17,1

1281

61,5 15,7

1282

61 9,5

1283

61,1 9,2

1284

60,5 4,3

1285

60,2 7,8

1286

60,2 5,9

1287

60,2 5,3

1288

59,9 4,6

1289

59,4 21,5

1290

59,6 15,8

1291

59,3 10,1

1292

58,9 9,4

1293

58,8

1294

58,9 35,4

1295

58,9 30,7

1296

58,9 25,9

1297

58,7 22,9

1298

58,7 24,4

1299

59,3

1300

60,1

1301

60,5 50,6

1302

59,5 16,2

1303

59,7

1304

59,7 31,4

1305

60,1 43,1

1306

60,8 38,4

1307

60,9 40,2

1308

61,3 49,7

1309

61,8 45,9

1310

62 45,9

1311

62,2 45,8

1312

62,6 46,8

1313

62,7 44,3

1314

62,9 44,4

1315

63,1 43,7

1316

63,5 46,1

1317

63,6 40,7

1318

64,3 49,5

1319

63,7

1320

63,8

1321

63,6 18,7

1322

63,4 8,4

1323

63,2 8,7

1324

63,3 21,6

1325

62,9 19,7

1326

63 22,1

1327

63,1 20,3

1328

61,8 19,1

1329

61,6 17,1

1330

1331

61,2

1332

60,8 40,3

1333

61,1 34,3

1334

60,7 16,1

1335

60,6 16,6

1336

60,5 18,5

1337

60,6 29,8

1338

60,9 19,5

1339

60,9 22,3

1340

61,4 35,8

1341

61,3 42,8

1342

61,5

1343

61,3 19,2

1344

61 9,3

1345

60,8 44,2

1346

60,9 55,3

1347

61,2

1348

60,9 60,1

1349

60,7 59,1

1350

60,9 56,8

1351

60,7 58,1

1352

59,6 78,4

1353

59,6 84,6

1354

59,4 66,6

1355

59,3 75,5

1356

58,9 49,6

1357

59,1 75,8

1358

59 77,6

1359

59 67,8

1360

59 56,7

1361

58,8 54,2

1362

58,9 59,6

1363

58,9 60,8

1364

59,3 56,1

1365

58,9 48,5

1366

59,3 42,9

1367

59,4 41,4

1368

59,6 38,9

1369

59,4 32,9

1370

59,3 30,6

1371

59,4

1372

59,4 25,3

1373

58,8 18,6

1374

59,1

1375

58,5 10,6

1376

58,8 10,5

1377

58,5 8,2

1378

58,7 13,7

1379

59,1 7,8

1380

59,1

1381

59,1

1382

59,4 13,1

1383

59,7 22,3

1384

60,7 10,5

1385

59,8 9,8

1386

60,2 8,8

1387

59,9 8,7

1388

61 9,1

1389

60,6 28,2

1390

60,6

1391

59,6 23,2

1392

59,6

1393

60,6 38,4

1394

59,8 41,6

1395

60 47,3

1396

60,5 55,4

1397

60,9 58,7

1398

61,3 37,9

1399

61,2 38,2

1400

61,4 58,7

1401

61,3 51,3

1402

61,4 71,1

1403

61,1

1404

61,5 56,6

1405

61 60,6

1406

61,1 75,4

1407

61,4 69,4

1408

61,6 69,9

1409

61,7 59,6

1410

61,8 54,8

1411

61,6 53,6

1412

61,3 53,5

1413

61,3 52,9

1414

61,2 54,1

1415

61,3 53,2

1416

61,2 52,2

1417

61,2 52,3

1418

1419

60,9 41,5

1420

61 32,2

1421

60,7

1422

60,7 23,3

1423

60,8 38,8

1424

61 40,7

1425

61 30,6

1426

61,3 62,6

1427

61,7 55,9

1428

62,3 43,4

1429

62,3 37,4

1430

62,3 35,7

1431

62,8 34,4

1432

62,8 31,5

1433

62,9 31,7

1434

62,9 29,9

1435

62,8 29,4

1436

62,7 28,7

1437

61,5 14,7

1438

61,9 17,2

1439

61,5 6,1

1440

61 9,9

1441

60,9 4,8

1442

60,6 11,1

1443

60,3 6,9

1444

60,8

1445

60,2 9,2

1446

60,5 21,7

1447

60,2 22,4

1448

60,7 31,6

1449

60,9 28,9

1450

59,6 21,7

1451

60,2

1452

59,5 16,7

1453

59,8 15,7

1454

59,6 15,7

1455

59,3 15,7

1456

59 7,5

1457

58,8 7,1

1458

58,7 16,5

1459

59,2 50,7

1460

59,7 60,2

1461

60,4

1462

60,2 35,3

1463

60,4 17,1

1464

59,9 13,5

1465

59,9 12,8

1466

59,6 14,8

1467

59,4 15,9

1468

59,4

1469

60,4 38,4

1470

59,5 38,8

1471

59,3 31,9

1472

60,9 40,8

1473

60,7

1474

60,9 30,1

1475

61 29,3

1476

60,6 28,4

1477

60,9 36,3

1478

60,8 30,5

1479

60,7 26,7

1480

60,1 4,7

1481

59,9

1482

60,4 36,2

1483

60,7 32,5

1484

59,9 3,1

1485

59,7 “m”

1486

59,5 “m”

1487

59,2 “m”

1488

58,8 0,6

1489

58,7 “m”

1490

58,7 “m”

1491

57,9 “m”

1492

58,2 “m”

1493

57,6 “m”

1494

58,3 9,5

1495

57,2

1496

57,4 27,3

1497

58,3 59,9

1498

58,3 7,3

1499

58,8 21,7

1500

58,8 38,9

1501

59,4 26,2

1502

59,1 25,5

1503

59,1

1504

59 39,1

1505

59,5 52,3

1506

59,4

1507

59,4

1508

59,4 29,8

1509

59,4 23,1

1510

58,9

1511

59 31,5

1512

58,8 25,9

1513

58,9 40,2

1514

58,8 28,4

1515

58,9 38,9

1516

59,1 35,3

1517

58,8 30,3

1518

1519

58,7

1520

57,9

1521

58 2,4

1522

57,1 “m”

1523

56,7 “m”

1524

56,7 5,3

1525

56,6 2,1

1526

56,8 “m”

1527

56,3 “m”

1528

56,3 “m”

1529

56 “m”

1530

56,7 “m”

1531

56,6 3,8

1532

56,9 “m”

1533

56,9 “m”

1534

57,4 “m”

1535

57,4 “m”

1536

58,3 13,9

1537

58,5 “m”

1538

59,1 “m”

1539

59,4 “m”

1540

59,6 “m”

1541

59,5 “m”

1542

59,6 0,5

1543

59,3 9,2

1544

59,4 11,2

1545

59,1 26,8

1546

59 11,7

1547

58,8 6,4

1548

58,7

1549

57,5 “m”

1550

57,4 “m”

1551

57,1 1,1

1552

57,1

1553

57 4,5

1554

57,1 3,7

1555

57,3 3,3

1556

57,3 16,8

1557

58,2 29,3

1558

58,7 12,5

1559

58,3 12,2

1560

58,6 12,7

1561

59 13,6

1562

59,8 21,9

1563

59,3 20,9

1564

59,7 19,2

1565

60,1 15,9

1566

60,7 16,7

1567

60,7 18,1

1568

60,7 40,6

1569

60,7 59,7

1570

61,1 66,8

1571

61,1 58,8

1572

60,8 64,7

1573

60,1 63,6

1574

60,7 83,2

1575

60,4 82,2

1576

60 80,5

1577

59,9 78,7

1578

60,8 67,9

1579

60,4 57,7

1580

60,2 60,6

1581

59,6 72,7

1582

59,6 73,6

1583

59,8 74,1

1584

59,6 84,6

1585

59,4 76,1

1586

60,1 76,9

1587

59,5 84,6

1588

59,8 77,5

1589

60,6 67,9

1590

59,3 47,3

1591

59,3 43,1

1592

59,4 38,3

1593

58,7 38,2

1594

58,8 39,2

1595

59,1 67,9

1596

59,7 60,5

1597

59,5 32,9

1598

59,6

1599

59,6 34,4

1600

59,4 23,9

1601

59,6 15,7

1602

59,9

1603

60,5 26,3

1604

59,6

1605

59,7 21,2

1606

60,9 19,6

1607

60,1 34,3

1608

59,9

1609

60,8 25,6

1610

60,6 26,3

1611

60,9 26,1

1612

61,1

1613

61,2 31,6

1614

61,4 30,6

1615

61,7 29,6

1616

61,5 28,8

1617

61,7 27,8

1618

62,2 20,3

1619

61,4 19,6

1620

61,8 19,7

1621

61,8 18,7

1622

61,6 17,7

1623

61,7 8,7

1624

61,7 1,4

1625

61,7 5,9

1626

61,2 8,1

1627

61,9 45,8

1628

61,4 31,5

1629

61,7 22,3

1630

62,4 21,7

1631

62,8 21,9

1632

62,2 22,2

1633

62,5

1634

62,3 31,3

1635

62,6 31,7

1636

62,3 22,8

1637

62,7 12,6

1638

62,2 15,2

1639

61,9 32,6

1640

62,5 23,1

1641

61,7 19,4

1642

61,7 10,8

1643

61,6 10,2

1644

61,4 “m”

1645

60,8 “m”

1646

60,7 “m”

1647

61 12,4

1648

60,4 5,3

1649

61 13,1

1650

60,7 29,6

1651

60,5 28,9

1652

60,8 27,1

1653

61,2 27,3

1654

60,9 20,6

1655

61,1 13,9

1656

60,7 13,4

1657

61,3 26,1

1658

60,9 23,7

1659

61,4 32,1

1660

61,7 33,5

1661

61,8 34,1

1662

61,7

1663

61,7 2,5

1664

61,5 5,9

1665

61,3 14,9

1666

61,5 17,2

1667

61,1 “m”

1668

61,4 “m”

1669

61,4 8,8

1670

61,3 8,8

1671

1672

61,5

1673

61 3,7

1674

60,9 3,1

1675

60,9 4,7

1676

60,6 4,1

1677

60,6 6,7

1678

60,6 12,8

1679

60,7 11,9

1680

60,6 12,4

1681

60,1 12,4

1682

60,5

1683

60,4 11,8

1684

59,9 12,4

1685

59,6 12,4

1686

59,6 9,1

1687

59,9

1688

59,9 20,4

1689

59,8 4,4

1690

59,4 3,1

1691

59,5 26,3

1692

59,6 20,1

1693

59,4

1694

60,9 22,1

1695

60,5 12,2

1696

60,1

1697

60,1 8,2

1698

60,5 6,7

1699

60 5,1

1700

60 5,1

1701

1702

60,1 5,7

1703

59,9 8,5

1704

59,4

1705

59,5 5,5

1706

59,5 14,2

1707

59,5 6,2

1708

59,4 10,3

1709

59,6 13,8

1710

59,5 13,9

1711

60,1 18,9

1712

59,4 13,1

1713

59,8 5,4

1714

59,9 2,9

1715

60,1 7,1

1716

59,6

1717

59,6 4,9

1718

59,4 22,7

1719

59,6

1720

60,1 17,4

1721

60,2 16,6

1722

59,4 28,6

1723

60,3 22,4

1724

59,9

1725

60,2 18,6

1726

60,3 11,9

1727

60,4 11,6

1728

60,6 10,6

1729

60,8

1730

60,9

1731

60,9 16,1

1732

60,7 11,4

1733

60,9 11,3

1734

61,1 11,2

1735

61,1 25,6

1736

61 14,6

1737

61 10,4

1738

60,6 “m”

1739

60,9 “m”

1740

60,8 4,8

1741

59,9 “m”

1742

59,8 “m”

1743

59,1 “m”

1744

58,8 “m”

1745

58,8 “m”

1746

58,2 “m”

1747

58,5 14,3

1748

57,5 4,4

1749

57,9

1750

57,8 20,9

1751

58,3 9,2

1752

57,8 8,2

1753

57,5 15,3

1754

58,4

1755

58,1 15,4

1756

58,8 11,8

1757

58,3 8,1

1758

58,3 5,5

1759

59 4,1

1760

58,2 4,9

1761

57,9 10,1

1762

59,5 7,5

1763

57,4

1764

58,2 6,7

1765

58,2 6,6

1766

57,3 17,3

1767

58 11,4

1768

57,5 47,4

1769

57,4 28,8

1770

58,8 24,3

1771

57,7 25,5

1772

58,4 35,5

1773

58,4 29,3

1774

59 33,8

1775

59 18,7

1776

58,8 9,8

1777

58,8 23,9

1778

59,1 48,2

1779

59,4 37,2

1780

59,6 29,1

1781

1782

1783

1784

1785

1786

1787

1788

1789

1790

1791

1792

1793

1794

1795

1796

1797

1798

1799

1800

“m”—изменение на въртящия момент

На фиг. 3 е показано графичното представяне на графика на динамометрично изпитване ЕТС.

Селски пътища Автомагистрали

Скорост % Градска пътна мрежа

Въртящ момент %

Време [s]

Фиг. 3. Графика на динамометрично изпитване ЕТС

Част 5 Процедури за измерване и вземане на проби

1. Общи положения Отделяните от двигателя газови компоненти, частици и димни емисии, подложен за изпитване, се измерват с помощта на методите, описани в приложение № 9. В съответните точки на приложение № 9 са описани препоръчваните системи за анализ на газовите емисии (т.1), препоръчваните системи за разреждане и вземане на проби от частици (т. 2) и препоръчваните димомери за измерване на димността (т. 3).

За ESC изпитването газообразните компоненти се измерват в неразредените отработили газове. Те могат да се определят в разредените отработили газове, когато се използва система за разреждане на целия поток. Частиците се определят с една от двете системи за разреждане на част или на целия поток.

За ЕТС могат да се използват следните системи: —система за разреждане на целия поток(CVS) за определяне емисии от газове и частици (допустими са системи с двойното разреждане);

—комбинация от измерване на неразредени отработили газове за газообразните емисии и система за разреждане на част от потока за емисиите частици;

—комбинация от двата принципа (например, измерване на неразредени газове и измерване на целия поток частици).

2. Оборудване на динамометричния стенд и на камерата за изпитване

За изпитване на двигатели с динамометричен стенд по отношение на емисиите се използват:

2.1. Динамометричен стенд за двигатели Използват се: динамометричен стенд за двигатели със съответни характеристики за извършването на изпитвателните цикли, описани в част 2 и 3, системата за измерване на честотата на въртене с точност на отчитане ± 2 %, системата за измерване на въртящия момент с точност на отчитане ± 3 % в диапазона > 20 % от обхвата на скалата и ± 0,6 % в диапазона І 20 % от обхвата на скалата. 2.2. Други уреди При необходимост се използват измервателни уреди за определяне разхода на гориво и на въздух, температурата на охлаждащата течност и на маслото, налягането на отработилите газове, разреждането във всмукателния колектор, температурата на отработилите газове, температурата на постъпващия въздух, атмосферното налягане, влажността и температурата на горивото. Тези уреди трябва да отговарят на изискванията, описани в табл. № 8:

Tаблица № 8 Точност на измервателните уреди

Измервателен уред Точност на измерването

Разход на гориво ± 2 % от макс. стойност на двигателя

Разход на въздух ± 2 % от показанието или ± 1 % от макс. стойност на двигателя, което е по-голямо

Дебит на отработи- ± 2,5 % от показанието или лите газове ± 1,5 % от макс. стойност на двигателя, което е по-голямо

Температури І 600 K ± 2 К абсолютна стойност (327°C)

Температури і 600 K ± 1 % от показанието (327°C)

Атмосферно ± 0,1 kPa абсолютна стойност налягане

Налягане на отрабо- ± 0,2 kPa абсолютна стойност тилите газове

Подналягане във ± 0,05 kPa абсолютна стойност всмукателния колектор

Други налягания ± 0,1 kPa абсолютна стойност

Относителна влажност ± 3 % абсолютна стойност

Абсолютна влажност ± 5 % от абсолютна стойност

Дебит на въздух за ± 2 % от абсолютна стойност разреждане

Дебит на разредени- ± 2 % от абсолютна стойност те отработили газове

3. Определяне на газовите компоненти 3.1. Общи изисквания към анализаторите Използват се анализатори с измервателен обхват, подходящ за изискваната точност при измерването на концентрациите на компонентите на отработилите газове (т. 3.1.1). Препоръчва се анализаторите да работят така, че измерваната концентрация да попада между 15 и 100 % от обхвата на скалата.

Когато се използват системи за отчитане (компютри, регистратори на данни), осигуряващи достатъчна точност и разделителна способност под 15 % от обхвата на скалата, за приемливи се считат също и измерванията с точност под 15 % от пълния обхват на скалата. В този случай се извършва допълнително калибриране на най-малко 4 равноотдалечени и различни от нулата точки, за да се гарантира точността на кривите на калибрирането, съгласно изискванията по т. 1.6.4 на част 6.

Нивото на електромагнитната съвместимост EMC на оборудването е такова, че да позволява допускане на минимални допълнителни грешки.

3.1.1. Грешка при измерването Анализаторът не трябва да се отклонява от номиналната калибровъчна точка повече от ± 2% на показанието през целия измервателен диапазон освен нула или ± 0,3% от обхвата на скалата, което е по-голямо. Прецизността се определя съгласно изискванията за калибровка, дадени в т. 1.6 на част 6.

Забележка: Точността се определя като отклонение от показанието на анализатора от номиналните калибровъчни стойности, използващи калибриращ газ (вярна стойност).

3.1.2. Прецизност Прецизността, определена като 2,5 пъти стандартното отклонение на 10 последователни показания при съответните калибровки или еталонен газ, трябва да е не по-голяма от ± 1 % концентрация за обхвата на скалата за всеки използван обхват над 155 ppm (или ppm C), или ± 2 % от всеки използван обхват под 155 ppm (или ppm C).

3.1.3. Смущения (шум) Максималната чувствителност на анализатора при проверка на нулата и калибриране или проверка с еталонен газ в продължение на 10 s за всеки период, трябва да е не по-голяма от 2 % от обхвата на скалата на всички използвани обхвати (диапазони).

3.1.4. Изместване (дрейф) от нулата Изместването от нулата в продължение на един час трябва да е не по-голямо от 2 % от обхвата на скалата за най-ниския използван обхват (диапазон). Нулевата чувствителност се определя като средната чувствителност на показанията, включително шума, при работа с газ за настройка на нулата в продължение на 30 s.

3.1.5. Изместване (дрейф) на показанието Изместването на показанието в продължение на един час трябва да е не по-голямо от 2 % от обхвата на скалата за най-ниския използван измервателен диапазон. Показанието е дефинирано като разликата между калибровъчна чувствителност и нулева чувствителност. Калибровъчната чувствителност е определена като средната чувствителност, включително шума, при работа с еталонен газ в продължение на 30 s.

3.1.6. Време на нарастване Времето на нарастване на анализатора, инсталиран в измервателната система, не трябва да превишава 3,5 s.

Забележка: Само оценката на времето за реагиране на анализатора сама по себе си не може ясно да дефинира доколко е подходяща общата система за краткотрайно изпитване. Обемите и особено мъртвите обеми в системата, не само ще повлияят върху времето за преминаване от сондата до анализатора, но и върху времето на нарастване. Всички времена за преминаване вътре в един анализатор се дефинират като време за реагиране на анализатора, подобно на преобразувателя или водните филтри вътре в NOx анализаторите. Определението на общото време за реагиране на системата е дадено в т.1.5 на част 6.

3.2. Изсушаване на газовете Незадължителното устройство за изсушаване на газовете трябва да оказва минимален ефект върху концентрациите на измерваните газове. Използването на химическите изсушители не са приемлив метод за отстраняване на влагата от пробата.

3.3. Анализатори Точки 3.3.1—3.3.4 описват принципите на измерване, които се използват. Подробно описание на измервателните системи е дадено в приложение № 9. Измерваните газове се анализират със следните уреди. При нелинейните анализатори е разрешено използването на линейни връзки.

3.3.1. Анализ на съдържанието на въглероден оксид (СО)

Използва се анализатор на въглеродния оксид от тип с недисперсно инфрачервено поглъщане (NDIR).

3.3.2. Анализ на съдържанието на въглероден диоксид (CO2)

Използва се анализатор на въглеродния диоксид от тип с недисперсно инфрачервено поглъщане (NDIR).

3.3.3. Анализ на съдържанието на въглеводород (HC)

За дизеловите и работещите с гориво LPG двигатели анализаторът на въглеводородите е от нагреваем пламъчно-йонизационен детектор (HFID) тип, състоящ се от детектор, клапани, тръбопроводи и т.н., подгряти така, че да поддържат температура на газа в границите 463 ± 10 K (190 ± 10 °C). При двигателите, работещи с гориво NG, анализаторът на въглеводородите може да е от ненагреваем пламъчнойонизационен детектор (FID) тип според използвания метод (т. 1.3 на приложение № 9).

3.3.4. Анализ на съдържанието на неметанови въглеводороди (NMHC) (само за двигатели, работещи с NG)

Съдържанието на неметановите въглеводороди се определя чрез един от следните методи:

3.3.4.1. Метод на газова хроматография(GC) Съдържанието на неметановите въглеводороди се определя чрез изваждане на метана, анализиран с газов хроматограф GC, поддържан при температура 423 K (150 °C), от измерените съгласно т. 3.3.3 въглеводороди.

3.3.4.2. Метод на отделянето на неметанова фракция (NMC)

Определянето на неметановата фракция се извършва с помощта на един нагреваем NMC, работещ заедно с FID съгласно т. 3.3.3, чрез изваждане количествата на метана от количествата на въглеводородите.

3.3.5. Анализ на съдържанието на азотни оксиди (NOx)

Когато измерването се извършва върху сух газ, анализаторът на азотните оксиди е от химилуминесцентен детектор (CLD) или нагреваем химилуминесцентен детектор (HCLD) тип с конвертор NO2/NO. Когато измерването се извършва върху влажен газ, се използва HCLD с конвертор, чиято температура се поддържа по-висока от 328 K (55 °C), при условие че се извършва контрол на кондензиралата вода (т. 1.9.2.2 на част 6).

3.3.6. Измерване на въздух-гориво Измервателното оборудване за въздух-гориво, използвано за определяне потока на отработили газове, както е посочено в т. 4.2.5 на част 3, е широко диапазонен датчик за съотношението въздухгориво или λ датчик от циркониев тип. Датчикът се монтира на изпускателната тръба, където температурата на отработилите газове е достатъчно висока, за да се елиминира водната кондензация.

Точността на датчика с включена електроника е в границите на:

± 3 % от показанието λ <2 ± 5 % от показанието 2 І λ <5 ± 10 % от показанието 5 І λ За да се спази така определената точност, датчикът следва да бъде калиброван съгласно спецификацията на уреда от производителя.

3.4. Вземане на проби от газовите емисии 3.4.1. Неразредени отработили газове Сондите за вземане на проби от газовите емисии се поставят на разстояние най-малко 0,5 m или на разстояние 3 пъти диаметъра на изпускателната тръба (приема се по-голямата от двете стойности) от изхода на газовете от изпускателната уредба и достатъчно близко до двигателя, за да се осигури температура на отработилите газове в сондата не по-ниска от 343 K (70 °C).

При многоцилиндров двигател с общ изпускателен колектор входът на сондата се разполага достатъчно далече по низходящия поток, за да се гарантира, че пробата е представителна за средните емисии отработилите газове от всички цилиндри. При многоцилиндровите двигатели с отделни групи изпускателни колектори на цилиндрите, като “V-образна” конфигурация, се допуска да се вземе проба отделно от всяка група и да се пресметне средната емисия отработили газове. Когато това не е практично, се допуска да се вземе проба от групата с най-висока емисия на СO2. Могат да се използват и други методи, за които е доказано, че водят до същите резултати. За пресмятането на отработилите газове се използва пълният масов дебит на отработилите газове.

Когато двигателят е оборудван със система за последваща обработка на отработили газове, пробата от отработили газове се взема от място, разположено след тази система.

3.4.2. Разредени отработили газове Изпускателната тръба между двигателя и системата за разреждане на целия поток съответства на изискванията по т. 2.3.1 от приложение № 9 (ЕР).

Сондата(-ите) за вземане на проби от емисии отработилите газове се монтира(-ат) в канала за разреждане на място, характеризиращо се с добро смесване на въздуха за разреждане и отработилите газове, и в непосредствена близост до сондата за вземане на проби от частици.

Вземането на проби се прави по два начина: —пробите замърсяващите вещества се събират в камерата за вземане на проби по време на целия цикъл и тяхното количество се измерва след завършване на изпитването;

—пробите замърсяващите вещества се вземат непрекъснато и се интегрират за целия цикъл; този метод е задължителен за HC и за NОx.

4. Определяне съдържанието на частиците За определяне съдържанието на частиците се използва система за разреждане. Разреждането може да се извърши с помощта на система за разреждане на част от потока или от система за разреждане на целия поток. През системата за разреждане трябва да се осигурява достатъчен дебит за пълното отстраняване на кондензацията на вода в системите за разреждане и вземане на проби, като се поддържа температурата на разредените отработили газове непосредствено пред филтродържателя не по-висока от 325 K (52 °C). Допуска се и е полезно въздухът за разреждане да се изсушава повторно преди постъпването му в системата за разреждане, когато влажността на този въздух е висока. Температурата на въздуха за разреждане е по-голяма от 288 K (15 °C) в непосредствена близост до входа на канала за разреждане.

Системата за разреждане на част от потока трябва да е конструирана така, че да извлече пропорционална неразредена проба отработили газове от изпускателната уредба на двигателя, като по този начин реагира на отклоненията в дебита на отработилите газове и въвежда въздух за разреждане към пробата, за да се постигне температура под 325 K (52 °C) в изпитвателния филтър. Поради това е съществено съотношението на разреждане или съотношението за вземане на проби rdil или rs да се определи така, че да се изпълнят границите на точност от т. 3.2.1 на част 6. Могат да се прилагат различни методи за извличане, чрез които да се диктува до значителна степен на хардуера и процедурите, които се използват (т. 2.2 на приложение № 9).

По принцип сондата за вземане на проби от частици се монтира в непосредствена близост до сондата за газообразните емисии, но достатъчно отдалечена, за да оказва влияние. Следователно, разпоредбите за монтаж от т. 3.4.1 се отнасят също така за вземане на проби от частици. Линията за вземане на проби съответства на изискванията по т. 2 на приложение № 9.

При многоцилиндров двигател с общ изпускателен колектор входът на сондата се поставя достатъчно далеч по низходящия поток, за да се гарантира, че пробата е представителна на средните емисии от всички цилиндри. При многоцилиндровите двигатели с отделни групи изпускателни колектори на цилиндрите, като “V-образна” конфигурация, се допуска да се вземе проба отделно от всяка група и да се пресметне средната емисия отработили газове. Когато това не е практично, допуска се пробата да се вземе от групата с найвисока емисия на частици. Могат да се използват и други методи, за които е доказано, че водят до същите резултати. За пресмятането на отработилите газове се използва пълният масов дебит на отработилите газове.

За определяне масата на частиците са необходими система за вземане на проби от частици, филтри за пробите от частици, аналитична везна и камера с регулиране на температурата и влажността.

За вземане на проби от частиците се използва методът с един филтър(виж т. 4.1.3) за целия изпитвателен цикъл. В случай на ESC изпитване да се обръща особено внимание на продължителността на вземането на проби и на дебита на потока, от който се вземат проби по време на изпитването.

4.1. Филтри за вземане на проби от частици Вземат се проби от разредените отработили газове върху филтър, който по време на изпитването удовлетворява изискванията по т. 4.1.1 и 4.1.2.

4.1.1. Изисквания към филтрите Използват са филтри от стъклени влакна, покрити с флуоровъглерод. Всички типове филтри трябва да имат степен на задържане 0,3 µm DOP (диоктилфталат) поне 99 %, за газов поток със скорост между 35 и 100 cm/s.

4.1.2. Размер на филтъра Препоръчват се филтри за частици с диаметър 47 или 70 mm. Допускат се и филтри с по-голям диаметър(т. 4.1.4), но филтри с по-малък диаметър не са разрешени.

4.1.3. Скорост на преминаване на отработилите газове през филтъра

Скоростта на газовете през филтъра трябва да бъде от 35 на 100 cm/s. Увеличаването на пада на налягането между началото и края на изпитването не трябва да е по-голямо от 25 kPa.

4.1.4. Капацитет на филтрите Необходимите минимални натоварвания за найчесто срещаните размери на филтри са показани в табл. № 9. Препоръчваният минимален капацитет на филтрите е 0,065 mg/1000 mm2 филтрираща площ.

Таблица № 9 Минимален капацитет на филтъра

Диаметър на Минимален филтъра (mm) капацитет (mg)

47 0,11

70 0,25

90 0,41

110

0,62

Когато на база предходното изпитване е малко вероятно да се постигне необходимото минимално натоварване върху филтъра при изпитвателен цикъл след оптимизация на дебита и съотношението на разреждане, се приема и филтър с по-ниско натоварване със съгласието на засегнатите страни, когато той отговаря на изискванията за точност в т. 4.2, например с 0,1 µg везна.

4.1.5. Филтродържач За изпитването на емисии филтрите се поставят във филтродържачи, които удовлетворяват изискванията по т. 2.2 на приложение № 9. Филтродържачът трябва да осигурява равно разпределение на потока през филтъра напречно на областта, която задържа частиците. Монтират се бързодействащи клапани по възходящия или низходящия поток на филтродържача. Препоръчва се монтаж на предфилтър с 50 % отвори между 2,5 и 10 µm непосредствено по възходящия поток на филтродържача. Използването на такъв предфилтър се препоръчва, когато се използва сонда тип отворена тръба по възходящия поток на отработилите газове.

4.2. Изисквания към измервателна камера и на аналитични везни

4.2.1. Условия в измервателната камера Температурата в камерата (или в помещението), в която филтрите за частици престояват и се измерват, се поддържа в границите 295 K ± 3 K (22 °C ± 3 °C) по време на престоя и измерването на всички филтри. Влажността се поддържа на ниво точка на росата 282,5 K ± 3 K (9,5 °C ± 3 °C) и относителна влажност 45 % ± 8 %.

4.2.2. Измерване на еталонния филтър В измервателната камера (или в помещението) не трябва да има никакви замърсители (например прах), които могат да се отложат върху филтрите за частици по време на тяхната стабилизация. До- пускат се отклонения от изискванията към измервателната камера, определени в т. 4.2.1, когато продължителността на отклоненията се наблюдават за не повече от 30 min. Помещението за измерване трябва да отговаря на определените изисквания до влизане на персонала в него. В течение на 4 h се измерват най-малко два неупотребявани еталонни филтъра, но е препоръчително това измерване да се извършва едновременно с измерването на филтъра за вземане на проби. Те трябва да са със същите размер и материал, както са филтрите за вземане на проби.

Когато средната маса на еталонните филтри се променя при претеглянето на пробите с повече от 10 µg, тогава всички филтри за вземане на проби се изхвърлят и изпитването за емисии се повтаря.

Когато не се удовлетворяват критериите за стабилност в измервателната камера, но притеглянията на еталонния филтър отговарят на посочените критерии, производителят на двигателя може да избира дали да приеме масата на филтъра за проби, или да анулира изпитванията, да установи система за контрол в помещението за изпитване и да повтори изпитването.

4.2.3. Аналитична везна Аналитичната везна за определяне масата на филтъра има точност (стандартно отклонение) 2 µg и разделителна способност 1 µg (1 деление на скалата = 1 µg), определени от нейния производител.

4.2.4. Премахване на ефекти от статично електричество

За премахване на ефектите от статично електричество филтрите се неутрализират преди измерването, например с помощта на неутрализатор на основата на полония, Фарадеев кафез или устройство с аналогичен ефект.

4.2.5. Изисквания при измерване на поток 4.2.5.1. Общи изисквания Абсолютните точности на разходомера или контролно-измервателната апаратура за потока са както определените в т. 2.2.

4.2.5.2. Специални разпоредби за системи за разреждане на част от потока

За такива системи точността на потока на пробата qmp е предмет на специално отношение, когато не се мери направо, а се определя чрез измерване на диференциалния поток:

qmp = qmdew—qmdw. В този случай точност ± 2% за qmdew и qmdw не е достатъчна, за да гарантира приемливи точности на qmp. Когато газовият поток се определя от измерване на диференциален поток, максималната грешка на разликата е такава, че точността на qmp е в рамките на ± 5%, когато съотношението на разреждането е по-малко от 15. Това може да се изчисли, като се вземат средноквадратичните грешки на всеки уред.

Допустимите точности на qmp се получават чрез някой от следните методи:

а) абсолютната точност на qmdew и qmdw е ± 0,2%, което гарантира точност на qmp І 5% в съотношение на разреждане 15; при по-високи съотношения на разреждане обаче, ще се срещнат по-големи грешки; калибровката на qmdw относно qmdew е изпълнена така, че да се получат същите точности за qmp; подробности за такава калибровка (виж т. 3.2.1 на част 6);

б) точността на qmp се определя индиректно от точността на съотношението на разреждане, както е определено от индикаторния газ, например CO2; отново се изисква точност, еквивалентна на метод “a” за qmp; абсолютната точност на qmdew и qmdw е ± 2 % от обхвата на скалата, максималната грешка на разликата между qmdew и qmdw е 0,2%, а линейната грешка е ± 0,2 % за най-високата стойност на qmdew, наблюдавана по време на изпитването.

5. Определяне на димните емисии Тази точка дава спецификации на изискваното и незадължителното оборудване, което се използва при изпитване ELR. Димните емисии се измерват с димомер, който има режим на отчитане на димност (непрозрачност) и на коефициент на поглъщане на светлината. Режимът на отчитане на непрозрачност се използва единствено за калибриране и проверка на димомера. Стойностите на димните емисии по време на изпитвателния цикъл се измерват в режим на отчитане на коефициента на поглъщане на светлината.

5.1. Общи изисквания За изпитване ELR е необходимо използването на система за измерване на димните емисии и на обработка на данните, която съдържа три функционални устройства. Те могат да бъдат обединени в един компонент или да са система от взаимосвързани компоненти. Трите функционални устройства са следните:

—димомер, който отговаря на изискванията по т. 3 от приложение № 9;

—устройство за обработка на данните, което е в състояние да изпълнява функциите, описани в т. 6 от част 2;

—принтер и/или електронно устройство за съхраняване на информация, за записване и отпечатване на съответните стойности на димните емисии, изброени в т. 6.3 от част 2.

5.2. Специфични изисквания 5.2.1. Линейност Линейността трябва да е в обхвата ± 2 % от димността.

5.2.2. Изместване (дрейф) от нулата Изместването от нулата в продължение на един час не трябва да надвишава ± 1 % от димността.

5.2.3. Визуализиране на резултатите и обхват на димомера

За визуализиране на нивото на димността обхватът на димомера трябва да бъде в границите от 0 до100 % димност, а отчитането—с точност 0,1 %. За визуализиране на коефициента на поглъщане на светлината обхватът трябва да бъде от 0 до 30 m-1, а отчитането на коефициента на поглъщане на светлината—с точност 0,01 m-1.

5.2.4. Време за реагиране на димомера Времето за физическо реагиране на димомера трябва да е не по-голямо от 0,2 s. Времето за физическо реагиране е времевата разликата между моментите, когато изходният сигнал от приемното устройство за бързо реагиране достига 10 и 90 % от пълното отклонение, при което димността на измервания газ се изменя за по-малко от 0,1 s.

Времето за електрическо реагиране на димомера трябва да е не по-голямо от 0,05 s. Времето за електрическо реагиране е времевата разлика между моментите, когато изходният сигнал от димомера достига 10 и 90 % от обхвата на скалата, при което светлинният източник прекъсва или изгасва напълно за по-малко от 0,01 s.

5.2.5. Неутрални светофилтри За калибриране на димомера, за линеаризиране измерванията или за регулиране на обхвата се използват произволни неутрални светофилтри с предварително известна стойност в рамките на 1,0 % непрозрачност. Номиналната характеристика на филтъра се проверява за точност най-малко един път годишно с помощта на еталонна система за измерване в съответствие с национален или международен стандарт.

Неутралните филтри са прецизни приспособления и могат лесно да бъдат повредени по време на използване. Те се използват възможно най-рядко и при необходимост от използване се вземат предпазни мерки, за да се избегне надраскването или замърсяването им.

Част 6 Процедура на калибриране 1. Калибриране на уредите за анализ 1.1. Въведение Всеки анализатор трябва да се калибрира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията към точността съгласно наредбата. Описаният в тази точка метод за калибриране се прилага спрямо анализаторите, описани в т. 3, част 5 и в т.1 на приложение № 9.

1.2. Газове за калибриране Срокът за годност на всички газове за калибриране трябва да се спазва.

Трябва да се записват датите на изтичане на срока за годност на всички газове за калибриране, посочени от производителя.

1.2.1. Чисти газове Изискваната чистота на газовете се определя съгласно указаните по-долу граници на замърсяване. За провеждане на изпитване са необходими следните газове:

—пречистен азот: (замърсяване І 1 ppm Cl, І 1 ppm CO, І 400 ppm CO2, І 0,1 ppm NO);

—пречистен кислород: (чистота > 99,5 % обемни O2);

—смес водород—хелий: (състав: 40 ± 2 % водород, останалото хелий) (замърсяване І 1 ppm C1, І 400 ppm CO2); —пречистен синтетичен въздух: (замърсяване І 1 ppm C1, І 1 ppm CO, І 400 ppm CO2, І 0,1 ppm NO) (обемно съдържание на кислород между 18—21 % обемни);

—пречистен пропан или CO за проверка на CVS. 1.2.2. Газове за калибриране и еталонни газове За провеждане на изпитването могат да се използват газови смеси от следните химически съединения:

—C3H8 и пречистен синтетичен въздух (виж т. 1.2.1);

—СО и пречистен азот; —NOx и пречистен азот (количеството на NO2, съдържащо се в газа за калибриране, не трябва да надвишава 5 % от съдържанието на NO);

—СО2 и пречистен азот; —CH4 и пречистен синтетичен въздух; —C2H6 и пречистен синтетичен въздух. Забележка: Разрешени са и други комбинации от газове, когато газовете не реагират един с друг.

Действителните концентрации на газа за калибриране и на еталонния газ трябва да се различават от номиналните стойности с не повече от ± 2 %.

Всички концентрации на газовете за калибриране се изразяват в обемни единици (обемни проценти или обемни ppm).

Газовете за калибриране и еталонните газове могат също да се получат посредством газов сепаратор чрез разреждане с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на устройството за смесване трябва да е такава, че концентрацията на разредените газове, използвани за калибриране, да е ± 2 %.

1.2.3. Използване на прецизни смесващи устройства

Газовете, използвани за калибровка, могат да бъдат получени и от прецизни смесващи устройства (газ сепаратори), разреждащи с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на смесващото устройство трябва да бъде такава, че концентрацията на смесените калибровъчни газове да е в рамките на ± 2%. Такава точност предполага, че първичните газове, използвани за смесване, трябва да са с точност минимум ± 1%, проследима по национални или международни стандарти за газ. Проверката се извършва между 15 и 50 % от обхвата на скалата за всяка калибровка, включваща смесващо устройство.

Смесващото устройство може да се провери с уред, който е линеен по същество (например, използва NO газ с химилуминесцентен детектор CLD). Калибриращата стойност на уреда се регулира към калибриращ газ, директно свързан с уреда. Смесващото устройство се проверява при използваните задания и номиналната стойност се сравнява с измерената концентрация на уреда. Тази разлика във всяка точка трябва да бъде в рамките на ± 1% от номиналната стойност.

1.3. Начин за работа с анализаторите и системата за вземане на проби

Работата с анализаторите се извършва съгласно инструкциите на производителя за пускане и работа на устройството. Минималните предписания, които се включват, са дадени в т. 1.4—1.9.

1.4. Изпитване за херметичност Извършва се изпитване за херметичност на системата. Сондата се изважда от изпускателната тръба и отворът на тръбата се запушва. Включва се помпата на анализатора. След първоначалния период на стабилизация всички разходометри трябва да показват нула. В противен случай се проверяват тръбопроводите за вземане на проби и се отстранява неизправността..

Максимално допустимите загуби от страна на вакуума са 0,5% от реалния дебит през проверяваната част от системата. За оценка на действителния дебит могат да се използват потоците в анализатора и обходните потоци.

Като алтернатива газовете в системата може да се изпомпат с налягане min 20 kPa вакуум (80 kPa абсолютно). След начален период на стабилизация повишаването на налягането ∆p (kPa/min) в системата не трябва да превишава:

∆p = p / Vs Ч 0,005 Ч qvs , където: Vs e обемът на системата, l; qvs — дебитът на системата, l/min.

Друг метод е въвеждането на промяна в концентрацията на входа на тръбопровода за вземане на проби чрез превключване от нула до калибри- ращ газ. Когато след достатъчен период от време показанието е около 1 % по-ниско в сравнение с въведената концентрация, това означава, че съществува неправилно калибриране или проблеми от наличието на утечки.

1.5. Проверка на времето за реагиране от аналитичната система

Настройките на системата за оценка на времето за реагиране са същите, както по време на извършването на изпитването (например, налягане, дебити, задания за филтри на анализаторите и всички други елементи, които оказват влияние върху времето за реагиране). Определянето на времето за реагиране се извършва с газ, директно отклонен от входа на сондата за проби. Отклоняването на газа се прави за по-малко от 0,1 s. Газовете, използвани за изпитването, причиняват промяна в концентрацията поне 60 % FS.

Проследява се и се записва концентрацията на всеки газов компонент. Времето за реагиране се определя като разликата във времето между отклонението на газа и подходящата промяна на записаната концентрация. Системното време за реагиране (t90) се състои от времезакъснението на измерващия детектор и времето за нарастване на детектора. Времезакъснението се определя като времето от промяната (t0), докато резултатът достигне 10 % от крайното показание (t10). Времето за нарастване се определя като времето между 10 и 90 % от резултата на крайното показание (t90—t10). За изравняване времената на сигналите от анализатора и отработилите газове при измерване на неразреден газ времето за преобразуването се определя като времето от промяната (t0), докато резултатът достигне 50 % от крайното показание (t50).

Системното време за реагиране е І 10 s с време за нарастване І 3,5 s за всички компоненти, за които има ограничения (СО, NOx, HC или NMHC) и всички използвани диапазони.

1.6. Калибриране 1.6.1. Измервателни уреди Комплектът от уреди се калибрира и се проверяват кривите на калибриране спрямо тези, получени с помощта на стандартни газове. Използват се същите газови дебити, както при вземането на проби от отработилите газове.

1.6.2. Време за подгряване Времето за подгряване трябва да съответства на препоръките от прозводителя. При отсъствието на такива указания се препоръчва минимум два часа за подгряване на анализаторите.

1.6.3. Анализатори NDIR и HFID При необходимост анализаторът NDIR се регулира и пламъкът на анализатора HFID се оптимизира (т. 1.8.1).

1.6.4. Построяване на кривата на калибриране Всеки използван работен диапазон се калибрира, като:

—с помощта на пречистен синтетичен въздух (или азот), СО,CO2, NOx и HC анализаторите се поставят на нула;

—подходящите калибровъчни газове се въвеждат в анализаторите, стойностите им се записват и се установява кривата на калибриране;

—кривата на калибриране се построява поне чрез 6 калибровъчни точки (без нула), разпределени приблизително поравно в работния диапазон;

най-високата номинална концентрация трябва да бъде равна или по-голяма от 90 % от обхвата (диапазона) на скалата;

—кривата на калибриране се изчислява по метода на най-малките квадрати. Може да се използва линейно или нелинейно уравнение;

—калибровъчните точки не трябва да се различават от най-малките квадрати по най-добре пасващата линия с повече от ± 2 % от показанието или ± 0,3 % от обхвата на скалата, в зависимост от това кое е по-голямо;

—нулевото установяване се проверява отново и калибровъчната процедура се повтаря, когато е необходимо.

1.6.5. Алтернативни методи Може да се използва алтернативна технология (например компютър, електронно управляван превключвател на обхватите и т. н.), когато тя дава еквивалентна точност.

1.6.6. Калибровка на анализатор с индикаторен газ за измерване на потока отработили газове

Кривата на калибриране се построява най-малко чрез 6 калибровъчни точки (без нула) приблизително поравно разпределени в работния диапазон. Най-високата номинална концентрация е равна или по-голяма от 90 % от обхвата на скалата. Кривата на калибриране се изчислява по метода на най-малките квадрати.

Калибровъчните точки не трябва да се различават от най-малките квадрати по най-добре пасващата линия с повече от ± 2 % от показанието или ± 0,3 % от обхвата на скалата, което е по-голямо. Анализаторът се поставя на нула и се калибрира преди изпитвателния пробег с помощта на нулев газ и калибриращ газ, чиято номинална стойност е по-голяма от 80 % от обхвата на скалата на анализатора.

1.6.7. Проверка на калибрирането Всеки нормално използван работен обхват се проверява преди всеки анализ съгласно описаната процедура.

Калибрирането се проверява с помощта на газ за настройка на нулата и еталонен газ, чиято номинална стойност е по-голяма от 80 % от обхвата на скалата на измервателния обхват.

Когато за двете разглеждани точки измерените стойности не се различават с повече от ± 4 % от обхвата на скалата по отношение на декларираната еталонна стойност, параметрите на регулировката могат да бъдат променени. Когато това условие не е изпълнено, се построява нова крива на калибрирането съгласно изискванията по т. 1.5.5.

1.7. Изпитване ефективността на конвертора на NOx

Ефективността на използвания конвертор на NO2 в NO се проверява съгласно изискванията по т. 1.7.1—1.7.8 (фиг. 4).

1.7.1. Схема на изпитването Ефективността на конверторите може да се провери с помощта на озонатор, като се използва схемата на монтаж, представена на фиг. 4 (виж също т. 3.3.5 от част 5), и описаната процедура за изпитване.

1.7.2. Калибриране Химилуминесцентните детектори (подгрявани или не—HCLD или CLD) се калибрират в най-често използвания обхват съгласно указанията на про- изводителя, като се използва газ за настройка на нулата и еталонен газ (съдържанието на NO в еталонния газ трябва да е около 80 % от работния обхват, а концентрацията на NO2 в газовата смес да е по-малка от 5 % от концентрацията на NO). Анализаторът на NOx се регулира да бъде в режим NO така, че еталонният газ да не преминава през конвертора. Записва се измерената концентрация.

1.7.3. Изчисляване Ефективността на конвертора на NOx се изчислява, както следва:

− − + ,

b a

Ефективност (%) =

100

). 1( d c където: а е концентрацията на NOx съгласно т. 1.7.6; b — концентрацията на NOx съгласно т. 1.7.7; c — концентрацията на NO съгласно т. 1.7.4; d — концентрацията на NO съгласно т. 1.7.5.

1.7.4. Добавяне на кислород С помощта на Т-образно съединение към потока на газовете непрекъснато се добавя кислород или синтетичен въздух, докато измерваната концентрация достигне ниво с около 20 % по-ниска от концентрацията при калибрирането съгласно т. 1.7.2 (анализаторът е в режим NO). Записва се измерената концентрация с. През цялото време озонаторът е изключен.

1.7.5. Включване на озонатора Озонаторът се включва, за да се получи достатъчно озон, който да намали концентрацията на NO до около 20 % (но не по-малко от 10 %) за концентрацията при калибрирането съгласно т. 1.7.2. Записва се измерената концентрация d (анализаторът е в режим NO).

1.7.6. Режим NOx Превключва се анализаторът от режим NO в режим NOx така, че газовата смес (съдържаща NO, NO2, O2 и N2) да преминава през конвертора. Отбелязва се измерената концентрация а (анализаторът е в режим NOx).

1.7.7. Изключване на озонатора Озонаторът се изключва. Газовата смес, описана в т. 1.7.6, преминава през конвертора и постъпва в анализатора. Отбелязва се измерената концентрация b (анализаторът е в режим NOx).

1.7.8. Режим NO Превключва се анализаторът в режим NO с изключен озонатор. Спира се и потокът на кислород или синтетичен въздух. Измерената от анализатора стойност на NOx не трябва да се различава с повече от ± 5 % от стойността, измерена съгласно изискванията по т. 1.7.2 (анализаторът е в режим NO).

1.7.9. Периодичност на изпитването Препоръчително е ефективността на конвертора да се проверява при всяко калибриране на анализатора на NOx.

1.7.10. Изисквания към ефективността Ефективността на конвертора трябва да бъде не по-малка от 90 %, като е препоръчително тя да е по-голяма от 95 %.

Забележка: Когато в най-използвания обхват на анализатора озонаторът не може да намали концентрацията от 80 до 20 %, съгласно изискванията по т. 1.7.5, се използва най-високият обхват, при който ще се постигне намаляване.

Електромагнитен клапан

Озонатор

Регулируем трансформатор

Към анализатора

Фиг. 4. Схема на устройството за проверка ефективността на конвертора на NOx 1.8. Регулиране на FID 1.8.1. Оптимизиране на чувствителността на детектора

FID се регулира съгласно указанията на производителя на уреда. За оптимизиране на чувствителността на датчика в най-използвания обхват се използва еталонна смес от въздух и пропан.

След регулиране на разхода на горивото и на въздуха съгласно препоръките на производителя през анализатора се пропуска еталонен газ, съдържащ 350 ± 75 ppm C. Чувствителността при даден поток гориво се определя като разликата между чувствителността за еталонния газ и чувствителността за газа за настройка на нулата. Дебитът на горивото се регулира с постоянна величина над и под указанията на производителя. Записва се чувствителността за еталонния газ и газа за настройка на нулата при тези дебити на горивото. Разликата между чувствителността за еталонен газ и газа за настройка на нулата се нанася на графика и дебитът на горивото се регулира спрямо найголямата разлика.

1.8.2. Коефициент на чувствителността за въглеводородите

Анализаторът се калибрира съгласно изискванията по т.1.5 с използването на смес от въздух и пропан и пречистен синтетичен въздух. Коефициентите на чувствителност се определят при включване на анализатора за работа и след периоди на продължителни работни интервали. Коефициентът на чувствителност (Rf) за конкретни въглеводороди е отношението на показанията на FID Cl към концентрацията на газа в цилиндъра, изразени в ppm Cl.

Концентрацията на газа за провеждане на изпитването трябва да е на ниво, осигуряващо чувствителност около 80 % от обхвата на скалата. Концентрацията трябва да бъде известна с точност ± 2 % по отношение на една гравиметрична стандартна стойност, изразена в обемни единици. Освен това бутилката с газ трябва да престои 24 h преди изпитването при температура 298 K ± 5 K (25 °C ± 5 °C).

Използваните за изпитването газове и препоръчваните относителни коефициенти на чувствителност са следните:

—метан и пречистен синтетичен въздух (1,00 І Rf І 1,15);

—пропилен и пречистен синтетичен въздух (0,90 І Rf І 1,10);

—толуол и пречистен синтетичен въздух (0,90 І Rf І 1,10).

Тези стойности са относителни за коефициента на чувствителност (Rf), равен на 1,00 за пропана и пречистения синтетичен въздух.

1.8.3. Проверка за смущения (интерференция) от кислорода

Проверката за смущенията от кислорода се извършва при включване на анализатора за работа и след периоди на продължителни работни интервали.

Коефициентът на чувствителност е формулиран и се определя съгласно предписанията по т. 1.8.2. Използваният за изпитването газ и препоръчваният относителен коефициент на чувствителност са пропан и азот (0,95 І Rf І 1,05).

Тази стойност е относителна спрямо коефициента на чувствителност (Rf), равен на 1,00 за пропана и пречистения синтетичен въздух.

Концентрацията на кислород във въздуха за горелката на FID трябва да се отличава с не повече от ± 1 % мол. части от концентрацията на кислорода във въздуха за горелката, използван при последната проверка за смущения от кислорода. Когато разликата е по-голяма, извършва се проверка за смущенията от кислорода и в случай на необходимост анализаторът се регулира.

1.8.4. Ефективност на сепаратора за неметанови фракции (NMC, само за двигатели, работещи с природен газ).

NMC се използва за отстраняване на неметановите въглеводороди от пробата газ чрез окисляване на всички въглеводороди, с изключение на метана. В идеалния случай конверсията (преобразуването) за метана е равна на 0 %, а тази на останалите въглеводороди на базата на етана е 100 %. За точното измерване на NMHC се определят двата коефициента на полезно действие, които служат за изчисляване на масовия дебит на емисиите NMHC (виж т. 4.3 от част 3).

1.8.4.1. Ефективност на метана Съдържащият метан калибровъчен газ се пропуска през FID със и без преминаване през NMC и се записват стойностите на двете концентрации.

Ефективността се определя, както следва:

, където: concw е концентрацията на HC, когато CH4 пре- минава през NMC; concw/o— концентрацията на HC, когато CH4 не пре- минава през NMC. 1.8.4.2. Ефективност на етана Съдържащият етан калибровъчен газ се пропуска през FID със и без преминаване през NMC и се записват стойностите на двете концентрации. Ефективността се определя, както следва:

, където: concw е концентрацията на HC, когато C2H6 пре- минава през NMC; concw/o— концентрацията на HC, когато C2H6 не преминава през NMC. 1.9. Смущения (интерференция) на анализаторите на CO, CO2 и NOx

Намиращите се странични газове в отработилите газове, освен анализираните, могат да влияят върху показанията по много начини. Положително смущение в измервателните уреди NDIR се получава, когато страничният газ оказва същото въздействие, както и измерваният, но в по-малка степен. Отрицателно смущение в измервателните уре- ди NDIR се получава, когато страничният газ разширява областта на абсорбиране на измервания газ и в CLD, в резултат на което отслабва излъчването от страничния газ. Проверките за смущения по т. 1.9.1 и 1.9.2 се извършват до първоначалното използване на анализатора и след периоди на продължителни работни интервали.

1.9.1. Проверка на смущения на анализатор на CO. Водата и CO2 могат да нарушат работата на анализатора на CO. Затова еталонен газ CO2 с концентрация от 80 до 100 % от обхвата на скалата на найвисокия измервателен обхват, използван при изпитването, се пропуска през вода със стайна температура и се записва чувствителността на анализатора. Чувствителността на анализатора не трябва да бъде над 1 % от обхвата на скалата за обхватите, равни или над 300 ppm, или по-голяма от 3 ppm за обхватите под 300 ppm.

1.9.2. Проверка на заглушаването на анализатор на NOx

Двата газа, влияещи върху работата на CLD (и HCLD) анализаторите, са CO2 и водната пара. Чувствителността на устройствата към влиянието на тези газове е пропорционално на тяхната концентрация и следователно се изисква провеждането на изпитвания за определяне на последствията от заглушаването при най-високите предвиждани за изпитването концентрации.

1.9.2.1. Проверка на заглушаването от CO2 През анализатора NDIR се пропуска еталонен газ CO2 с концентрация от 80 до 100 % от обхвата на скалата на най-високия измервателен обхват и стойността на CO2 се записва като А. След това този газ се разрежда около 50 % с еталонен газ NO и се пропуска през NDIR и (H) CLD, като стойностите на CO2 и NO се записват съответно като В и С. Прекъсва се подаването на CO2 и през (H) CLD се пропуска само еталонният газ NO, при което стойността на NO се записва като D.

Заглушаването, което трябва да бъде не по-голямо от 3 % от обхвата на скалата, се изчислява, както следва:



  



  

A C

) . (

1  

− −

 

Заглушаване % =

100

. ) . ( ) . (

BDAD където: А е концентрацията на неразредения CO2, изме- рена с помощта на NDIR, %; B — концентрацията на разредения CO2, измере- на с помощта на NDIR, %; C — концентрацията на разредения NO, измере- на с помощта на (H)CLD, ppm; D — концентрацията на неразредения NO, изме- рена с помощта на (H)CLD, ppm. Могат да се прилагат и други алтернативни методи за разреждане и количествена оценка на стойностите на еталонните газове CO2 и NO, като динамично смесване/дозировка.

1.9.2.2. Проверка на заглушаването от водата Тази проверка се прилага само за измерване концентрацията на влажен газ. При изчисляване на влиянието на заглушаването от водата се отчита разреждането на еталонен газ NO с водна пара и стойността на концентрацията на водна пара в сместа, която може да се очаква при изпитването.

През (H) CLD се пропуска еталонен газ NO с концентрация от 80 до 100 % от обхвата на скалата на най-често използвания обхват, при което стой- ността на NO се записва като D. Еталонният газ NO се пропуска през вода със стайна температура, след което преминава през (H) CLD и стойността на NO се записва като С. Определят се абсолютното работно налягане на анализатора и температурата на водата и техните стойности се записват съответно като Е и F. Определя се налягането на насищане на сместа с пара, на което съответства температура F на струята вода и което се записва като G. Концентрацията на водните пари (H, %) в сместа се изчислява по израза:

H = 100(G/E). Очакваната концентрация De на разредения с водни пари еталонен газ NO се изчислява, както следва:

De = D(1—H/100). При отработилите газове на дизеловите двигатели очакваната при изпитването максимална концентрация на водните пари в отработилите газове Hm, в % се оценява, като се приеме атомно отношение H/C на горивото 1,8:1 и се използва концентрацията на неразредения еталонен газ СO2 (A, както е определена в т.1.9.2.1), както следва:

Hm = 0,9A. Заглушаването на водата, което трябва да бъде не по-голямо от 3 %, се изчислява както следва:

(De—C)Hm Заглушаване % = 100 ––––––– ,

De.H където: De e очакваната концентрация на разредения

NO, ppm; C — концентрацията на разредения NO, ppm; Hm — максимална концентрация на водните па- ри, %; H — действителната концентрация на водните пари, %; Забележка: При тази проверка е важно еталонният газ NO да съдържа минимална концентрация NO2, тъй като за изчисляване на заглушаването не се отчита абсорбирането на NO2 във водата.

1.10. Периодичност на калибрирането Анализаторите се калибрират съгласно изискванията по т. 1.5 най-малко на всеки 3 месеца или при всеки ремонт или изменение на системата, което може да повлияе върху калибрирането.

2. Калибриране на системата CVS 2.1. Общи положения Системата CVS се калибрира с помощта на разходомер с точност, съответстваща на национален или международен стандарт, и с помощта на ограничаващо устройство. Потокът, който преминава през системата, се измерва при различни регулировки на ограничителя и контролираните параметри на системата се измерват и се съпоставят с потока.

Могат да се използват различни видове разходомери—калибрирана тръба на Вентури, калибриран ламинарен разходомер или калибриран турбинен разходомер.

2.2. Калибриране на производителността на обемната помпа (PDP)

Всички параметри на помпата се измерват едновременно с параметрите на разходомера, свързан последователно с помпата. Изчисленият дебит (в m3/min на входа на помпата при абсолютно налягане и температура) се изчертава по отношение на корелационна функция, която е стойност от специфична комбинация на параметри на пом- пата. След това се определя линейното уравнение, което е свързано с дебита на помпата и корелационната функция. Когато CVS може да работи с различни скорости на задвижването, калибрирането се извършва за всеки използван диапазон. По време на калибрирането се поддържа постоянна температура.

2.2.1. Анализ на данните Дебитът на въздуха (Qs) за всяка ограничаваща регулировка (минимум 6 регулировки) се изчислява в стандартизирани единици m3/min на основа данните от разходомера, при използване на предписания от производителя метод. След това дебитът на въздуха се преобразува в дебит на помпата (V0), изразен в m3/rev при абсолютна температура и налягане на входа на помпата, както следва:

, p 101,3 .

273

T . n Q V

S 0 =

A където: Qs е дебитът на въздуха в стандартизирани условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s; Т — температурата на входа на помпата, К; pA — абсолютното налягане на входа на помпата (pB—p1), kPa; n — честота на въртене на помпата, rev/s. За отчитане на взаимодействието от промените в налягането на помпата и степента на загубите променливата X0, зависеща от: дебита, диференциалното налягане между входа и изхода и абсолютното налягане на изхода на помпата, се изчислява, както следва:

p . n

1 X ∆ = ,

P O p

A където: ∆pp е диференциалното налягане между входа и из- хода на помпата, kPa; pA — абсолютното налягане на изхода на помпа- та, kPa. Използва се методът на най-малките квадрати, за да се състави линейното регресионно уравнение за калибриране, което има вида:

V0 = D0—m . X0, където D0 и m са съответно отрезът и ъгловият коефициент на регресионните линии.

За система CVS с много режими за честотите на въртене кривите за калибриране, определени за различните обхвати на дебита на помпата трябва да бъдат приблизително успоредни, като стойностите на D0 трябва да нарастват едновременно с намаляването на обхватите на дебитите в помпата.

Изчислените стойности от уравнението трябва да бъдат ± 0,5 % от измерената стойност на V0. Стойностите на m се различават при различните помпи. Всмукването на частици през определено време предизвиква намаляване на приплъзването на помпата, което се отразява от най-ниските стойности на m. Вследствие на това калибрирането се извършва в момента на пускането на помпата след извършване на обстойно техническо обслужване и когато пълната проверка на системата (т. 2.4) показва промяна в степента на приплъзване.

2.3. Калибриране на тръбата на Вентури с критичен поток CFV

Калибрирането на CFV се основава на уравнението за тръба на Вентури с критичен поток. Потокът на газа зависи от налягането и температурата на входа:

p . KQAVS = ,

T където: Kv e коефициент на калибриране; pА — абсолютното налягане при входа на тръбата на Вентури, kРа; Т — температурата при входа на тръбата на Вен тури, К. 2.3.1. Анализ на данните Дебитът на въздуха Qs за всяка ограничаваща регулировка (минимум 6 регулировки) се изчислява в стандартизирани единици m3/min на основа данните от разходомера при използване на предписания от производителя метод.

Коефициентът за калибриране се пресмята на основа събраните за всяка настройка данни за калибриране, както следва:

T . Q K = ,

S V p

A където: Qs е дебит на въздуха в стандартизирани условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s; Т — температурата при входа на тръбата на Вен- тури, К; pА — абсолютното налягане при входа на тръба- та на Вентури, kРа. За определяне на диапазона на критичния поток, стойностите на KV се начертават графично като функция на налягането при входа на тръбата на Вентури. За критичния (дроселирания) поток KV ще притежава относително постоянна стойност. С намаляване на налягането (увеличаване на вакуума) тръбата на Вентури се отпушва и KV намалява, което показва, че CFV работи извън границите на допустимия диапазон.

Средната стойност на KV и средноквадратичното отклонение се изчисляват най-малко за 8 точки в областта на критичния поток. Средноквадратичното отклонение не трябва да надвишава ± 0,3 % от средната стойност на KV.

2.4. Калибровка на инфразвукова тръба на Вентури (SSV)

Калибровката на SSV се базира на уравнението за потока на инфразвукова тръба на Вентури. Газовият поток е функция от входното налягане и температура, спада на налягането между входа на SSV и отвора.

2.4.1. Анализ на данните Дебитът на въздуха (QSSV) при всяка ограничаваща регулировка (минимум 16 регулировки) се изчислява в стандартния m3/min., като се отчита разходомерът, следвайки метода, предписан от производителя. Коефициентът на нагнетяване се изчислява от калибровъчните данни за всяко задание, както следва:

, където: QSSV е дебитът на въздуха при нормални условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s; T — температурата на входа на тръбата на Вен- тури, K; d — диаметърът на SSV отвора, m; rp — съотношението на SSV отвора към входно- то абсолютно, статично налягане = (1—∆P/PA). rD — съотношението на диаметъра на SSV отво- ра към d, към вътрешния диаметър на входящата тръба = d/D. За да се определи диапазонът на инфразвуковия поток, CD се начертава като функция от числото на Рейнолдс в SSV отвора. Числото Re в SSV отвора се изчислява по следната формула:

, където: A1 e сборът от константи и единици за преоб- разуване =

;

QSSV e дебитът на въздуха при нормални условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s; d —диаметърът на SSV отвора, m; µ —абсолютният или динамичен вискозитет на газа, изчислен по формулата:

kg/m-s

b —емпирична константа =

S —емпирична константа = 110,4 K. Тъй като QSSV е вход за Re формулата, изчисленията започват с начално предположение за QSSV или CD на калибровката на тръбата на Вентури и се повтарят, докато QSSV стане конвергентен. Конвергенционният метод трябва да бъде с точност до 0,1 % на точка или по-добър.

За минимум 16 точки в областта на инфразвуков поток изчислените стойности на CD от резултантната калибровъчна крива, която съответства на уравнението, трябва да бъдат ± 0,5% от измерения CD за всяка калибровъчна точка.

2.5. Пълна проверка на системата Точността на системата за вземане на проби CVS и на системата за анализ се определя, като се въвежда известна предварително маса от замърсяващ газ в системата, използвана при нормални условия. Замърсителят се анализира и масата се изчислява съгласно изискванията по т. 4.3 от част 3, освен в случая на пропана, в който се използва коефициент със стойност 0,000472 вместо 0,000479 за HC. Прилага се един от следните два метода:

2.5.1. Измерване с помощта на дюза с критичен поток

Предварително известно количество чист газ (въглероден оксид или пропан) се въвежда в системата CVS през калибрирана дюза с критичен поток. Когато входящото налягане е достатъчно високо, дебитът, регулиран посредством дюзата с критичен поток, е независим от налягането при изхода на дюзата (за съответния критичен поток). Системата CVS работи в продължение на 5 до 10 min, както по време на нормално изпитване за измерване на емисиите на отработилите газове. Ана- лизира се проба от газа с помощта на обичайното оборудване (камера за вземане на проби или метод на интегриране) и се изчислява масата на газа. Така определената маса трябва да бъде равна на ± 3 % от предварително известната маса на впръсквания газ.

2.5.2. Измерване с помощта на гравиметричен метод

Определя се с точност ± 0,01 g масата на малка бутилка, пълна с въглероден оксид или с пропан. Системата CVS функционира в продължение на 5 до 10 min, както по време на нормално изпитване за измерване на емисиите на отработилите газове, докато въглеродният оксид или пропанът се впръсква в системата. Определя се чрез диференциално претегляне количеството на отделения чист газ. Анализира се проба от газа с помощта на обичайното оборудване (камера за вземане на проби или метод на интегриране) и се изчислява масата на газа. Така определената маса трябва да бъде равна на ± 3 % от предварително известната маса на впръсквания газ.

3. Калибровка на системата, измерваща частици 3.1. Въведение Калибровката на измерването на частици е ограничена до разходомерите, които определят потока на пробата и съотношението на разреждане. Всеки разходомер се калиброва толкова често, колкото е необходимо, за да изпълни изискванията за точност. Калибровъчният метод, който се използва, е описан в т. 3.2.

3.2. Измерване на поток 3.2.1. Периодична калибровка За да се реализира абсолютната точност на измерване на потока, както е определен в т. 2.2 на част 5, разходомерът или контролно-измервателната апаратура се калиброват с точен разходомер, в съответствие с международни и/или национални стандарти.

Когато пробата газ се определя от измерването на диференциалния поток, разходомерът или контролно-измервателната апаратура се калиброват по една от следните процедури, така, че потокът на сондата qmp в тунела да изпълни изискванията за точност по т. 4.2.5.2 на част 5.

(a) разходомерът за qmdw се свързва последователно към разходомера за qmdew, разликата между двата разходомера се калиброва за най-малко 5 зададени точки със стойности на потока, поравно разделен между най-ниската стойност на qmdw, използвана по време на изпитването, и стойността на qmdew, използвана по време на изпитването; каналът за разреждане се шунтира(байпасира).

(б) калиброваното устройство за масовия поток се свързва последователно към разходомера за qmdew и точността се проверява за стойността, използвана при изпитването; тогава калиброваното устройство за масов поток се свързва последователно към разходомера за qmdw и точността се проверява за най-малко 5 задания, отговарящи на съотношение на разреждане между 3 и 50, относно qmdew, използван по време на изпитването;

(в) тръбата за прехвърляне (TT) се отделя от изпускателната тръба и към нея се свързва калибровано устройство за измерване на потока с подходящ диапазон за измерване на qmp; установява се стойността на qmdew, използвана по време на изпитването, а за стойността на qmdw се задават последователно най-малко 5 стойности, отговарящи на съотношение на разреждане на q между 3 и 50; алтернативно може да се осигури специален калибровъчен поток, в който каналът за разреждане да се шунтира(байпасира), но общият поток и въздухът за разреждане през съответните измервателни уреди са както в действителното изпитване.

(г) в тръбата за прехвърляне (TT) на изпускателната тръба се пуска индикаторен газ; той може да бъде компонент на отработилите газове, като CO2 или NOx; след разреждане в тръбата индикаторният газ се измерва; това се извършва за 5 съотношения на разреждане между 3 и 50; точността на потока проба се определя от съотношението на разреждане rd:

Взема се под внимание точността на газ анализаторите, за да се гарантира точността на qmp.

3.2.2. Проверка на въглероден поток За идентификация на измерването и проблемите с регулирането, както и проверка на правилното действие на системата за частично разреждане на потока, се препоръчва проверка на въглеродния поток, като се използват действителни отработили газове. Проверка на въглеродния поток трябва да се прави най-малко всеки път, когато се монтира нов двигател или нещо значително е променено в конфигурацията на изпитвателната клетка.

Двигателят трябва да работи при натоварване на максимален въртящ момент и честота на въртене или какъв да е друг устойчив режим, който произвежда 5 % или повече CO2. Системата за вземане на проби от част от потока работи при коефициент на разреждане 15 към 1.

Когато се извършва проверка на въглеродния поток, се прилага процедурата, дадена в част 7. Въглеродните дебити се изчисляват съгласно т. 2.1— 2.3 на част 7. Всички въглеродни дебити трябва да си съответстват един към друг в рамките на 6 %.

3.2.3. Проверка преди изпитването Такава проверка се прави за 2 h преди изпитвателния пробег по следния начин:

—точността на разходомерите се проверява по същия метод, който се използва за калибровка (т. 3.2.1) най-малко за две точки, включително стойности на qmdw, които отговарят на съотношения на разреждане между 5 и 15 за стойностите на qmdew, използвани по време на изпитването;

—когато може да се докаже чрез отчети за калибровъчната процедура съгласно т. 3.2.1, че калибровката на разходомера е стабилна за по-дълъг период на време, проверката преди изпитването може да се пропусне.

3.3. Определяне на време за преобразуване (за системи за разреждане на част от потока само при ЕТС)

Регулировките на системата за оценка на времето за преобразуване са точно същите, както при измерването при изпитвателен пробег. Времето за преобразуване се определя по следния метод:

Един независим еталонен разходомер с измервателен диапазон, подходящ за потока през сондата, се поставя последователно и плътно свързан към сондата. Този разходомер има време за преобразуване по-малко от 100 ms за потока, използван при измерването на времето за реагиране, с ограничение достатъчно ниско, за да не въздейства върху динамичното действие на система за разреждане на част от потока, и съответствуващ на добрата техническа практика.

В потока отработилите газове се въвежда стъпкова промяна (или въздушен поток, когато е изчислен дебитът на отработилите газове) на входа на системата за разреждане на част потока, от нисък поток до поне 90 % от обхвата на скалата. Пусковото устройство за тази стъпкова промяна е същото, както при прогнозния контрол в действител- ното изпитване. Промяната в потока отработили газове и отчетът на разходомера се записват при скорост на вземане на проби минимум 10 Hz.

От тези данни се определя времето за преобразуване за системата за разреждане на част от потока, което е времето от започване на стъпката до 50 % от отговора на разходомера. По аналогичен начин се определят времената за преобразуване на qmp-сигнала от системата за разреждане на част от потока и на qmew,i-сигнала от разходомера за отработили газове. Тези сигнали се използват в регресивните проверки, извършвани след всяко изпитване (т. 3.8.3.2 на част 3).

Изчислението се повтаря за най-малко 5 стъпки и резултатите се осредняват. Вътрешното време за преобразуване (< 100 msec) на еталонния разходомер се изважда от тази стойност. Това е “прогнозна” стойност на системата за разреждане на част от потока, която се прилага в съответствие с т. 3.8.3.2 на част 3.

3.4. Проверка на условията за частично разреден поток

Диапазонът на скоростта и налягането на отработилите газове се проверява и регулира съгласно изискванията на т. 2.2.1 на приложение № 9 (ЕР), когато е приложимо.

3.5. Калибровъчни интервали Контролно-измервателната апаратура за потока се калиброва най-малко веднъж на 3 месеца или всеки път, когато се извършва ремонт или промяна на системата, които може да повлияят на калибровката.

4. Калибриране на оборудването за измерване на димните емисии

4.1. Въведение Димомерът се калибрира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията към точността, определени в наредбата. Тази точка описва метода за калибриране, който се прилага спрямо компонентите, описани в т. 5 от част 5 и в т. 3 на приложение № 9.

4.2. Процедура по калибриране 4.2.1. Време за подгряване до съответната температура

Димомерът се подгрява и стабилизира съгласно препоръките на производителя. Когато той е оборудван със система за продухване с въздух, предназначена да предотвратява отлагането на сажди по оптичните елементи на уреда, тази система също трябва да се задейства и регулира съгласно препоръките на производителя.

4.2.2. Установяване на линейната чувствителност Линейната чувствителност на димомера се проверява в режим на отчитане на непрозрачност съгласно препоръките на производителя. В димомера се поставят три неутрални филтъра с предварително известен коефициент на пропускане, отговарящи на изискванията по т. 5.2.5 от част 5, и получената стойност се записва. Неутралните филтри трябва да имат номинална непрозрачност приблизително 10 , 20 и 40 %.

Линейната чувствителност трябва да се различава с не повече от ± 2 % непрозрачност от номиналната стойност за неутралния филтър. Всяка нелинейност, по-висока от тази стойност, трябва да се коригира преди изпитването.

4.3. Периодичност на калибрирането Димомерът се калибрира съгласно изискванията по т. 4.2.2 най-малко на всеки 3 месеца или при всеки ремонт или изменение на системата, което може да повлияе върху калибрирането.

Част 7 Проверка на въглероден поток 1. Увод Въглеродът, съдържащ се в отработилите газове, е в резултат от състава на горивото и почти целият се отделя чрез отработилите газове като CO2. Това е основанието за проверка на база измерванията на CO2.

Потокът въглерод в системата отработили газове се определя чрез дебита на горивото. Потокът въглерод в различните точки за вземане на проби от емисиите и частиците се определя от концентрациите на CO2 и дебита на газа в тези точки.

В този смисъл двигателят представлява известен източник на въглероден поток и наблюдавайки този въглероден поток в изпускателната тръба и в изхода на системата за вземане проби PM от частично разреден поток, се проверява целостта относно течове и точността на измерване на потока. Преимуществото на тази проверка е в това, че компонентите работят при действителни изпитвателни условия на температура и поток на двигателя.

Схемата на фиг. 5 показва точките за вземане на проби, в които се проверяват въглеродните потоци. Специфичните уравнения за въглеродните потоци във всяка от пробните точки са дадени на фиг. 5.

Фиг. 5. Измервателни точки за проверка на въглероден поток 2. Изчисления 2.1. Въглероден поток в двигателя (местоположение 1)

Въглеродният масов поток в двигателя за гориво CHαOε се дава чрез:

където:

, където qmf e масовият поток на гориво, kg/s.

2.2. Въглероден поток в отработилите газове (местоположение 2)

Въглеродният поток в изпускателната тръба на двигателя се определя чрез концентрацията на неразредения CO2 и дебита на отработилите газове:

, където: cCO2,r е концентрацията на влажен CO2 в неразре- дените отработили газове, %; cCO2,а — концентрацията на влажен CO2 във възду- ха в околната среда, % (около 0,04%); qmew — дебитът на отработили газове във влажно състояние, kg/s; Mre — молекулярната маса на отработили газове. Когато CO2 е измерен в сухо състояние, той се преобразува към влажно състояние съгласно т. 5.2 на част 2.

2.3. Въглероден поток в системата за разреждане (местоположение 3)

Въглеродният поток се определя чрез концентрацията на разредения CO2 и дебита на пробата:

, където: cCO2,d е концентрацията на влажен CO2 в разредените отработили газове на изхода на канала за разреждане, %; cCO2,а — концентрацията на влажен CO2 във възду- ха в околната среда, % (около 0,04%); qmdew — масовият поток на разредени отработили газове във влажно състояние, kg/s; qmew — масовият поток на отработили газове във влажно състояние (само за система за разреждане на част от потока), kg/s; qmp — потокът на пробата от отработилите газо- ве в системата за разреждане на част от потока (само за частично разреждане на потока), kg/s; Mre — молекулярната маса на отработилите газове. Когато CO2 е измерен в сухо състояние, той се преобразува към влажно състояние съгласно т. 5.2 на част 2.

2.4. Молекулярната маса (Mre) на отработилите газове се изчислява, както следва:

qmf е масовият поток на горивото, kg/s; qmaw — масовият поток на входящ въздух във влажно състояние, kg/s; На — влажността на всмуквания въздух, грам вода за килограм сух въздух; Mra — молекулярната маса на сухия всмукван въздух (= 28,9 g/mol) α,δ,ε,γ са моларните съотношения за СНαOδNεSγ. Алтернативно могат да се използват следните молекулярни маси: Mre (дизел) = 28,9 g/mol Mre (LPG) = 28,6 g/mol Mre (NG) = 28,3 g/mol.

Приложение № 9 към чл. 31, ал. 1

Системи за анализ и вземане на проби 1. Определяне на емисиите замърсяващи газове 1.1. Въведение Точка 1.2 и фиг. 6 и 7 съдържат подробни описания на препоръчителните системи за взимане на проби и анализ. Тъй като различни конфигурации могат да достигнат до еквивалентни резултати, не се изисква точно съответствие с фиг. 6 и 7. Допълнителни компоненти (например измервателни уреди, клапани, електромагнитни клапани, помпи или прекъсвачи) могат да послужат за получаване на допълнителна информация и за координиране на функциите на компонентите на системата. Други компоненти, които не са необходими за осигуряване на точността на някои системи, могат да бъдат изключени, когато това се основава на възприетата технология.

Фиг. 6. Схема на система за анализ на CO, CO2, NOx и HC (само за изпитване ESC) в неразредените отработили газове 1.2. Описание на системата за анализ Системата за анализ за определяне на емисиите на газовете в неразредените (фиг. 6, само за изпитване ESC) или разредените отработили газове (фиг. 7, изпитвания ETC и ESC) е описана на основата на използваните:

—анализатор HFID за измерване на въглеводороди;

—анализатор NDIR за измерване на въглеродния оксид и въглеродния диоксид;

—анализатор HCLD или друг еквивалентен датчик за измерване на азотни оксиди.

Пробата от всички компоненти може да бъде взета с помощта на една или две сонди, разположени в непосредствена близост и разделени вътрешно, след което вътре тя се разпределя на два различни анализатора. Вземат се мерки в нито една точка на системата за анализ да не се появява кондензация в компонентите на отработилите газове (включително вода и сярна киселина).

Фиг. 7. Схема на система за анализ на CO, CO2, NOx и HC, чрез изпитване ETC, по избор изпитване ESC, в разредените отработили газове 1.2.1. Компоненти от фиг. 6 и 7 Изпускателна тръба—EP Сонда за взимане на проби от неразредени отработили газове (фиг. 6)—SP1

Препоръчва се използването на права сонда от неръждаема стомана с няколко отвора и затворен край. Вътрешният диаметър не е по-голям от вътрешния диаметър на тръбопроводите за вземане на проби. Дебелината на стените не превишава 1 mm, с най-малко три отвора, разположени в три различни радиални равнини и с размери, осигуряващи приблизително еднакъв дебит. Сондата да навлиза най-малко 80 % в изпускателния тръбопровод. Могат да се използват една или две сонди за вземане на проби.

Сонда за вземане на проби от HC в разредени отработили газове (фиг. 7)—SP2

Сондата: —се определя като първи участък от 254 до 762 mm от подгрявания тръбопровод за вземане на проби HSL1;

—има вътрешен диаметър не по-малък от 5 mm; —поставя се в канала за разреждане DT (виж т. 2.3, фиг. 19) на място, където се смесват въздухът за разреждане и отработилите газове (напр. на разстояние около 10 пъти диаметъра на канала за разреждане от мястото, където отработилите газове постъпват в канала за разреждане);

—е на достатъчно (радиално) разстояние от другите сонди и стените на тунела, за да се избегне влиянието на всякакви потоци или завихряния;

—се подгрява така, че температурата на газовия поток на изхода от сондата да се повиши до 463 ± 10 K (190 ± 10 °C).

Сонда за вземане на проби от СО, СО2 и NOx в разредените отработили газове (само фиг. 7)—SP3

Сондата: —се разполага в същата равнина, както сондата SP2;

—е на достатъчно (радиално) разстояние от другите сонди и от стените на тунела, за да се избегне влиянието на всякакви потоци или завихряния;

—е термоизолирана и се подгрява по цялата дължина до температура не по-ниска от 328 K (55 °C), за да се избегне кондензацията на вода.

Подгряван тръбопровод за взимане на проби— HSL1

Тръбопроводът за вземане на проби доставя газовата проба до мястото(-ата) за разделяне на потока и до анализатора HC.

Тръбопроводът за вземане на проби: —има вътрешен диаметър не по-малък от 5 mm и не по-голям от 13,5 mm;

—е изработен от неръждаема стомана или политетрафлуоретилен (PTFE);

—поддържа температурата на стените 463 ± 10 K (190 ± 10 °C), измерена за всяка отделна подгрявана секция, когато температурата на отработилите газове в сондата е по-малка или равна на 463 K (190 °C);

—поддържа температурата на стените, по-висока от 453 K (180 °C), когато температурата на отработилите газове в сондата за вземане на проби е по-висока от 463 K (190 °C);

—поддържа температура 463 ± 10 K (190 ± 10 °C) на газта, непосредствено пред подгрявания филтър F2 и HFID.

Подгряван тръбопровод за вземане на проби от NOx—HSL2

Тръбопроводът за вземане на проби трябва да: —поддържа температура на стените от 328 до 473 K (55 до 200 °C) до преобразувателя С, когато се използва охладителят В, и до анализатора, когато не се използва охладителят В;

—е изработен от неръждаема стомана или от PTFE.

Тръбопровод за вземане на проби от СО и СО2—SL

Тръбопроводът се изработва от PTFE или от неръждаема стомана. Той може да се подгрява или да не се подгрява.

Фонова камера (по избор; само за фиг. 7)—BK За вземане на проби от фонови концентрации. Камера за вземане на проби (по избор; само за фиг. 7 за СО и СО2)—BG

За измерване концентрациите на пробите. Подгряван предфилтър за предварително пречистване (по избор)—F1

Температурата му трябва да бъде същата както на HSL1.

Подгряван филтър—F2 Филтърът трябва да отделя твърдите частици от газовата проба преди анализатора. Температурата му трябва да бъде същата както на HSL1. При необходимост филтърът се заменя.

Подгрявана помпа за вземане на проби—Р Подгрява се до същата температура както на HSL1.

HC Подгряван пламъчно-йонизационен детектор (HFID) за определяне съдържанието на въглеводородите.

Неговата температура трябва да се поддържа от 453 до 473 K (180 до 200 °C).

CO, CO2 Анализатори NDIR за определяне съдържанието на въглеродния оксид и въглеродния диоксид (не са задължителни за определяне коефициента на разреждане при измерване на РТ).

NO Анализатор CLD или HCLD за определяне съдържанието на азотните оксиди. Когато се използва HCLD, се поддържа температура от 328 до 473 K (55 до 200 °C).

Преобразувател—С Преобразувателят се използва за каталитично редуциране на NO2 в NO преди анализа в CLD или в HCLD.

Охладител—В (по избор) Използва се охлаждане и кондензация на водата, съдържаща се в пробата от отработили газове. Температурата на охладителя се поддържа от 273 до 277 K (0 до 4 °C) с помощта на лед или хладилник. Това устройство не е задължително при защита на анализатора от дължащите се на водните пари смущения, както е описано в приложение № 8, част 6, т. 1.9.1 и 1.9.2. Когато водата се отделя чрез кондензация, температурата на газовата проба или на точката на втечняване се контролира на ниво влагоуловител или след него. Температурата на газовата проба или на точката на втечняване не трябва да надвишава 280 K (7 °C). Не се допуска използването на химически изсушители за отделяне на водата от пробата.

Датчици за температура—T1, T2, T3—за наблюдение на температурата на газовия поток.

Датчик за температура—Т4—за наблюдение на температурата на преобразувателя на NO2—NO.

Датчик за температура—Т5—за наблюдение на температурата на охладителя.

Манометри—G1, G2, G3—за измерване на налягането в тръбопроводите за вземане на проби.

Регулатори на налягането—R1, R2—за контрол на налягането на въздуха и на горивото за HFID.

Регулатори на налягането—R3, R4, R5—за контрол на налягането в тръбопроводите за вземане на проби и на дебита към анализаторите.

Разходомери—FL1, FL2, FL3—за наблюдение на дебита през отклоненията на потока.

Разходомери (по избор)—FL4 до FL6—за наблюдение и измерване на дебита в анализаторите.

Разпределителни клапани—V1 до V5—подходяща система от клапани за регулиране потока на пробата, еталонния газ или на нулевия газ (за настройка на нулата) към анализаторите.

Електромагнитни клапани—V6, V7—за заобикаляне на преобразувателя NO2—NO.

V8 иглен клапан—за уравновесяване на дебита през преобразувателя C за NO2—NO и през отклонението.

Иглени клапани—V9, V10—за регулиране на дебита през анализаторите.

Лостови клапани—V11, V12 (по избор)—за изхвърляне на кондензата от охладителя В.

1.3. Анализ на NMHC (само за двигатели, работещи с гориво природен газ)

1.3.1. Метод на газовата хроматография (GC, фиг. 8)

Когато се използва методът “газова хроматография”, малък обем от измерваната проба се впръсква в колоната за анализ, чрез която тя се смесва с инертния газ—носител. Колоната разделя различните компоненти според температурата на точките им на кипене така, че те да излизат от колоната в различни моменти. След това те преминават през датчик, който подава електрически сигнал, зависещ от тяхната концентрация. Тъй като това не е метод на непрекъснат анализ, той може да се използва само в комбинация с метода на вземане на проби с камери, както е описано в приложение № 8, част 5, т. 3.4.2.

За NMHC трябва да се използва автоматичен газов хроматограф GC с FID. Взема се проба от отработилите газове в камерата за вземане на проби, от която една част се впръсква в газовия хроматограф GC. Пробата се разделя на две части (CH4/ въздух/CO и NMHC/CO2/H2O ) в колоната на Порапак. С помощта на колона с молекулярни сита CH4 се отделя от въздуха и от СО, преди да премине във FID, където се измерва неговата концентрация. Един пълен цикъл от впръскването на една проба до впръскването на следващата проба се изпълнява за 30 s. За определяне на NMHC концентрацията на CH4 трябва да сe извади от общата концентрация на HC (приложение № 8, част 3, т. 4.3.1).

На фиг. 8 е показан типичен газов хроматограф GC, комплектуван за определяне на CH4 по обикновен начин. Могат да се използват и други методи на газовата хроматография GC, когато те се основават на възприетата технология.

Фиг. 8. Схема на система за анализ на дебита на метана (метод “газова хроматография”) Компоненти от фиг. 8 Колона на Порапак—РС—преди началото на нейното използване колоната на Порапак N, 180/ 300 µm (мрежа 50/80), дължина 610 mm, вътрешен диаметър 2,16 mm, се поставя с газ носител за не по-малко от 12 h при температура от 423 K (150 °C).

Колона с молекулярно сито—MSC—преди началото на нейното използване колоната тип 13Х, 250/350 µm (мрежа 45/60), дължина 1220 mm, вътрешен диаметър 2,16 mm, се поставя с газ носител за не по-малко от 12 h при температура 423 K (150 °C).

Пещ—OV—за поддържане на стабилна температура на колоните и клапаните за осигуряване работата на анализатора и за кондициониране на колоните при 423 K (150 °C).

Тръба с форма на примка за пробата—SLP— тръба от неръждаема стомана с достатъчна дължина и обем за побиране на количество приблизително 1 сm3.

Помпа—Р—за подаване на пробата към газовия хроматограф.

Изсушител—D—използва се изсушител с молекулярно сито за отстраняване на водата и другите замърсители, които могат да се намират в газа носител.

HC—пламъчно-йонизационен детектор (FID) за измерване концентрацията на метана.

Клапан за впръскване на пробата—V1—за впръскване на пробата, получена от камерата за вземане на проби чрез SL, показано на фиг. 7. Той трябва да има малък мъртъв обем, херметичен за газа и с възможност да се нагрява до 423 К (150 °C).

Разпределителен клапан—V3—за превключване на еталонния газ, на проба или за прекъсване на потока.

Иглени клапани—V2, V4, V5, V6, V7, V8—за регулиране на потоците в системата.

Регулатори на налягането—R1, R2, R3—за контролиране на дебитите на горивото, въздуха, пробата или на газа—носител.

Капилярна тръба за потока—FC—за контролиране скоростта на потока въздух към FID.

Манометри—G1, G2, G3—за контролиране на наляганията на горивото, въздуха, пробата или на газа—носител.

Филтри—F1, F2, F3, F4, F5—металокерамични филтри за предотвратяване попадането на малки твърди частици в помпата или уреда.

Разходомер—FL 1—за измерване стойността на дебита на пробата през отклонението.

1.3.2. Метод с използване на сепаратор (отделяне) на неметановите фракции (NMC, фиг. 9)

С изключение на CH4, сепараторът окислява всички въглеводороди до CO2 и H2O така, че при преминаване на пробите през NMC се регистрира само CH4. Когато се използва камера за вземане на проби, на SL трябва да бъде поставена система за отклоняване на потока (виж т. 1.2, фиг. 7), с помощта на която потокът може да бъде пуснат през или да заобиколи сепаратора, в съответствие с горната част на фиг. 9. За измерване на NMНC двете стойности (HC и CH4) се наблюдават на FID и се записват. Когато се прилага методът на интегрирането, NMC и свързаният с него втори FID, се инсталират успоредно на нормалния FID по направление HSL1 (виж т. 1.2, фиг. 7) съгласно долната част от фиг. 9. За измерване NMНC се наблюдават и записват стойностите на двата FID (HC и CH4).

Сепараторът трябва да бъде загрят до температура 600 K (327 °C) или повече до началото на изпитването за оценяване на неговия каталитичен ефект върху стойностите на CH4 и C2H6, при съответните стойности на H2O, отразяващи условията на потока отработили газове. Трябва да бъдат известни точката на втечняване и нивото на О2 в пробата отработили газове. Записва се относителната чувствителност на FID за CH4 (приложение № 8, част 6, т. 1.8.2 ).

Интегрален метод

Фиг. 9. Схема за анализ на метана със сепаратор на неметанови фракции (NMC)

Компоненти от фиг. 9: Сепаратор на неметанови фракции—NMC—за окисляване на всички въглеводороди, с изключение на метана.

HC Подгряван пламъчно-йонизационен детектор (HFID)

За измерване на концентрациите на HC и на CH4. Неговата температура трябва да се поддържа от 453 до 473 K (180 до 200 °C). Разпределителен клапан—V1—за регулиране потока на пробата, на нулевия газ (за настройка на нулата) и еталонния газ. V1 е идентичен с V2 от фиг. 7.

Електромагнитни клапани—V2, V3—за заобикаляне на NMC.

Иглен клапан—V4—за регулиране на потока през NMC и през отклонението

Регулатор на налягането—R1—за контрол на налягането в тръбопровода за вземане на проби и на потока към HFID. R1 е идентичен с R3 от фиг. 7.

Разходомер—FL1—за измерване на дебита на пробата през отклонението; идентично е с FL1 от фиг. 7.

2. Разреждане на отработилите газове и определяне количеството на частиците

2.1. Въведение Точки 2.2, 2.3, 2.4 и фиг. от 10 до 21 съдържат подробни описания на препоръчителните системи за разреждане и вземане на проби. Тъй като различни конфигурации могат да достигнат до еквивалентни резултати, не се изисква точно съответствие с фигурите. Допълнителни компоненти, например измервателни уреди, клапани, електромагнитни клапани, помпи и прекъсвачи, могат да послужат за получаване на допълнителна информация и за координиране на функциите на компонентите на системата. Други компоненти, които не са необходими за осигуряване на точността на някои системи, могат да бъдат изключени, когато това изключване се основава на възприетата технология.

2.2. Система за разреждане на част от потока Описанието на системата за разреждане е посочено от фиг. 10 до 18, на основата на разреждане на част от потока отработили газове. Разделянето на отработилите газове и последващия процес на разреждане може да се реализира с помощта на различни типове системи за разреждане. За последващото отделяне на частиците всичките разредени отработили газове или само част от тях преминават през системата за вземане на проби от частиците (т. 2.4, фиг. 20). Първият метод е от типа на пълното вземане на проби, а вторият—от типа на частично вземане на проби.

Пресмятането на коефициента на разреждане зависи от типа на използваната система. Препоръчват се следните типове:

Изокинетични системи (фиг. 10 и 11) При тези системи потокът през тръбата за прехвърляне съответства на потока на неразредените отработили газове по отношение на скоростта и/ или налягането на газовете, което изисква еднороден и без смущения поток на отработилите газове в сондата за вземане на проби. Това обикновено се получава, като се използва резонатор и права тръба в близост пред мястото за вземане на проби. След това се изчислява коефициентът на разделяне по лесно измерими величини, такива като диаметрите на тръбите. Има се предвид, че изокинетичният характер се използва само за съответствие на условията на потока, но не и за съответствие в разпределението на размерите. Последното по принцип не винаги е необходимо, тъй като частиците са достатъчно малки, за да следват линиите на потока на флуида.

Системи с регулиране на потока и измерване на концентрациите (фиг. 12 до 16)

При тези системи се взема проба от общия поток отработили газове, като се регулират дебитът на въздуха за разреждане и общият дебит на разредените отработили газове. Коефициентът на разреждане се определя на основа концентрациите на измерваните газове като CO2 или NОx, задължително намиращи се в отработилите газове на двигателя. Измерват се концентрациите в разредените отработилите газове и във въздуха за разреждане, а при познат състав на горивото концентрацията в неразредените отработилите газове може да се измери пряко или да се определи от дебита на горивото и уравнението за баланс на въглерода. Системите могат да се управляват с помощта на изчисления коефициент на разреждане (фиг. 12 и 13) или с помощта на потока в тръбата за прехвърляне (фиг. 11, 12 и 13).

Системи с регулиране на потока и измерване на дебита (фиг. 17 и 18)

При тези системи се взема проба от общия поток отработили газове, като се регулират дебитът на въздуха за разреждане и общият дебит на разредените отработили газове. Коефициентът на разреждане се определя от разликата между двата дебита. Необходимо е да се извърши точно калибриране на разходомерите един спрямо друг, тъй като относителното разминаване в стойностите на двата дебита може да доведе до значителни грешки при по-високи коефициенти на разреждане (равно на 15 или по-голямо). Регулирането на дебита е сравнително просто, когато дебитът на разредените отработили газове се поддържа постоянен, а при необходимост се изменя дебитът на въздуха за разреждане.

Когато се използват системи за разреждане на част от потока, трябва да се обръща внимание за избягване на потенциалните проблеми със загубите на частици в тръбата за прехвърляне, като за определяне на коефициента на разреждане се осигури вземането на представителна проба от отработилите газове на двигателя. В описаните системи тези критични области се отчитат.

Фиг. 10. Система за разреждане на част от потока с изокинетична сонда и частично взимане на проби (SB управление)

Неразредените отработили газове се прехвърлят от изпускателната тръба EP в канала за разреждане DT чрез тръбата за прехвърляне ТТ с помощта на изокинетичната сонда за вземане на проби ISP. Разликата в наляганията на отработилите газове между входа на изпускателната тръба и входа в сондата се измерва с датчика за налягане DPT. От него сигналът се предава на регулатора на дебита FC1, който регулира аспиратора SB така, че да се поддържа нулева разлика на наляганията в накрайника на сондата. При тези условия скоростта на отработилите газове в EP и ISP са равни и дебитът през ISP и TT е в постоянно отношение (разделяне) с дебита на отработилите газове. Коефициентът на разделяне се определя от площите на напречните сечения на EP и на ISP. Дебитът на въздуха за разреждане се измерва с устройството за измерване на дебит FM1. Коефициентът на разреждане се изчислява от стойностите на дебита на въздуха за разреждане и на коефициента на разделяне.

Фиг. 11. Система за разреждане на част от потока с изокинетична сонда и частично взимане на проби (PB управление) Неразредените отработили газове се прехвърлят от изпускателната тръба EP в канала за разреждане DT чрез тръбата за прехвърляне ТТ с помощта на изокинетичната сонда за вземане на проби ISP. Разликата в наляганията на отработилите газове между входа на изпускателната тръба и входа в сондата се измерва с датчика за налягане DPT. От него сигналът се предава на регулатора на дебита FC1, който регулира нагнетателния вентилатор (помпа) SB така, че да се поддържа нулева разлика на наляганията в накрайника на сондата. Това се осигурява чрез изпращане на малка част от въздуха за разреждане, чийто дебит вече е измерен с помощта на устройство за измерване на дебита FM1, в ТТ с помощта на пневматична дюза. При тези условия скоростта на отработилите газове в EP и ISP са равни и дебитът през ISP и TT е в постоянно отношение (разделяне) с дебита на отработилите газове. Коефициентът на разделяне се определя от площите на напречните сечения на EP и на ISP. Въздухът за разреждане се засмуква през DT от аспиратора SB и неговият дебит се измерва с FM1 на входа на DT. Коефициентът на разреждане се изчислява от стойностите на дебита на въздуха за разреждане и на коефициента на разделяне.

Фиг. 12. Система за разреждане на част от потока с измерване на концентрацията на СО2 или на NOx и частично взимане на проби Неразредените отработили газове се прехвърлят от изпускателната тръба EP в канала за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP и тръбата за прехвърляне ТТ. Концентрациите на регистрирания газ (CO2 или NOx) се измерват в неразредените и разредените отработили газове, както и във въздуха за разреждане, с помощта на анализатор(-и) на отработилите газове EGA. Сигналите от тях се предават на регулатора на дебита FC2, който регулира нагнетателния вентилатор (помпа) РB или аспиратора SВ така, че да поддържа необходимото разделяне на отработилите газове и коефициента на разреждане в DT. Коефициентът на разреждане се изчислява от концентрациите на регистрирания газ в неразредените отработили газове, разредените отработили газове и във въздуха за разреждане.

Фиг. 13. Система за разреждане на част от потока с измерване на концентрацията на СО2, въглероден баланс и пълно взимане на проби Неразредените отработили газове се прехвърлят от изпускателната тръба EP в канала за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP и тръбата за прехвърляне ТТ. Концентрацията на CO2 се измерва в разредените отработили газове и във въздуха за разреждане с помощта на анализатор(-и) на отработилите газове EGA. Сигналите за CO2 и потокът на горивото GFUEL се предават на регулатора на дебита FC2 или на регулатора на дебита FC3 от системата за вземане на проби от частиците (виж фиг. 20). FC2 управлява работата на вентилатора РB, а FC3—на помпата за вземане на проби P (виж фиг. 20), като регулира дебитите в системата и извън нея така, че да се поддържат необходимото разделяне на отработилите газове и коефициентът на разреждане в DT. Коефициентът на разреждане се изчислява по концентрациите на CO2 и GFUEL с използване на уравнението за баланса на въглерода.

Фиг. 14. Система за разреждане на част от потока с тръба на Вентури, измерване на концентрацията и частично вземане на проби Неразредените отработили газове се прехвърлят от изпускателната тръба EP в канала за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP и тръбата за прехвърляне ТТ под действието на подналягането, създавано от тръбата на Вентури VN в DT. Дебитът на газовете през ТТ зависи от скоростта на изменение на потока в тръбата на Вентури и се влияе от абсолютната температура на газовете на изхода от ТТ. Следователно разделянето на потока отработили газове при даден дебит в канала не е постоянна величина и коефициентът на разреждане при малко натоварване е по-малък от този за голямо натоварване. Концентрациите на регистрирания газ (CO2 или NOx) се измерват в неразредените отработили газове, в разредените отработили газове и във въздуха за разреждане с помощта на анализатор(-и) на отработилите газове EGA и коефициентът на разреждане се изчислява от така измерените стойности.

Фиг. 15. Система за разреждане на част от потока с двойна тръба на Вентури или двоен диафрагмен разходомер, измерване на концентрацията и частично вземане на проби Неразредените отработили газове се прехвърлят от изпускателната тръба EP в канала за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP и тръбата за прехвърляне ТТ с помощта на разделител на потока, съставен от поредица диафрагмени разходомери или тръби на Вентури. Първата тръба (FD1) е разположена в ЕР, а втората (FD2)—в ТТ. Допълнително са необходими два клапана за регулиране на налягането (PCV1 и PCV2) за поддържане на постоянно разделяне на отработилите газове чрез регулиране на противоналягането в ЕР и на налягането в DT. PCV1 е разположен в EP след SP, а PCV2—между нагнетателния вентилатор PB и DT. Концентрациите на регистрирания газ (CO2 или NOx) се измерват в неразредените отработили газове, в разредените отработили газове и във въздуха за разреждане с помощта на анализатор(-и) на отработилите газове EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на потока отработили газове и могат да се използват за настройка на PCV1 и PCV2 за точно регулиране на разделянето. Коефициентът на разреждане се изчислява от концентрациите на измерваните газове.

Фиг. 16. Система за разреждане на част от потока с многотръбен разделител, измерване на концентрацията и частично вземане на проби Неразредените отработили газове се прехвърлят от изпускателната тръба EP в канала за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP и тръбата за прехвърляне ТТ с помощта на разделител на потока FD3, съставен от няколко тръби с еднакви размери (еднакви диаметър, дължина и радиус на огъване), монтирани в ЕР. Отработилите газове преминават през една от тези тръби в DT, а преминаващите през останалите тръби отработили газове—в камерата за демпфиране DC. По този начин разделянето на потока отработили газове се определя от общия брой на тръбите. Регулирането на постоянното разделяне на потока изисква нулева разлика между наляганията в DC и при изхода на ТТ, което се измерва с помощта на диференциалния преобразувател на налягане DPT. Нулева разлика между наляганията се получава чрез впръскване (подаване) на пресен въздух в DT при изхода на ТТ. Концентрациите на регистрирания газ (CO2 или NOx) се измерват в неразредените отработили газове, в разредените отработили газове и във въздуха за разреждане с помощта на анализатор(-и) на отработилите газове EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на потока отработили газове и могат да се използват при извършване на контрол на дебита на впръсквания въздух за точно регулиране на разделянето. Коефициентът на разреждане се изчислява от концентрациите на измерваните газове.

Фиг. 17. Система за разреждане на част от потока с контрол на дебита и пълно вземане на проби Неразредените отработили газове се прехвърлят от изпускателната тръба EP в канала за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP и тръбата за прехвърляне ТТ. Общият дебит, преминаващ през канала за разреждане, се регулира с помощта на регулатора на дебита FC3 и помпата за вземане на проби Р от системата за вземане на проби от частиците (виж фиг. 17). Дебитът на въздуха за разреждане се контролира от регулатора на дебита FC2, който може да използва GEXHW, GAIRW или GFUEL като сигнал за подаване на команди за необходимото разделяне на отработилите газове. Дебитът на пробата през DT е равен на разликата между общия дебит и дебита на въздуха за разреждане. Дебитът на въздуха за разреждане се измерва с устройството за измерване на дебит FM1, а общият дебит—с устройството за измерване на дебит FM3 от системата за вземане на проби от частиците (виж фиг. 20). Коефициентът на разреждане се изчислява от стойностите на тези два дебита.

Фиг. 18. Система за разреждане на част от потока с регулиране на дебита и частично вземане на проби

Неразредените отработили газове се прехвърлят от изпускателната тръба EP в канала за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP и тръбата за прехвърляне ТТ. Разделянето на отработилите газове и дебитът в DT се контролират с помощта на регулатора на дебита FC2, който съответно регулира дебитите (или честотата на въртене) на нагнетателния вентилатор PB и на аспиратора SB. Това е възможно чрез връщането в канала за разреждане DT на пробата, взета от системата за вземане на проби от частиците. GEXHW, GAIRW или GFUEL могат да се използват като сигнали за подаване на команди за FC2. Дебитът на въздуха за разреждане се измерва с устройството за измерване на дебит FM1, а общият дебит—с устройството за измерване на дебит FM2. Коефициентът на разреждане се изчислява от стойностите на тези два дебита.

2.2.1. Компоненти от фигури 10 до 18 Изпускателна тръба—EP Изпускателната тръба може да бъде термоизолирана. За да се намали топлинната инертност на изпускателната тръба, се препоръчва отношението на дебелината на тръбата към нейния диаметър да бъде 0,015 или по-малко. Използването на гъвкави съединения трябва да се ограничи до едно отношение на дължината към диаметъра не поголямо от 12. Огъванията трябва да бъдат сведени до минимум, за да се намалят инерционните смущения. Когато системата включва шумозаглушителя на изпитвателния стенд, този шумозаглушител може също да бъде термоизолиран.

При изокинетична система изпускателната тръба трябва да бъде без огъвания, кривини и резки промени на диаметъра в продължение на не по-малко от 6 пъти диаметъра на тръбата пред и 3 пъти диаметъра на тръбата след мястото на сондата. Скоростта на газовете в зоната за вземане на проби трябва да бъде по-голяма от 10 m/s, освен при режим на празен ход. Колебанията в налягането на отработилите газове трябва средно да не надвишават ± 500 Ра. Всякакви мерки за намаляване на колебанията на налягането извън използването на стандартна изпускателна уредба (съдържаща шумозаглушител и устройства за последваща обработка) не трябва да изменят показателите на двигателя и да са причини за отлагането на частици.

За системи без изокинетична сонда се препоръчва използването на права тръба с дължина 6 пъти диаметъра на тръбата пред и 3 пъти диаметъра на тръбата след мястото на сондата.

Сонда за взимане на проби—SP (фиг. 9, 13, 14, 15, 17 и 18) Минималният вътрешен диаметър на сондата е 4 mm. Отношението на диаметъра на изпускателната тръба към диаметъра на сондата е не по-малко от 4. Сондата за вземане на проби е отворена тръба, разположена по оста на изпускателната тръба с отвор, разположен срещу потока, или сонда с множество отвори, съответстваща на описанието за SP1 в т. 1.2.1, фиг. 7.

Изокинетична сонда за вземане на проби—ISP (фиг. 10 и 11)

Изокинетичната сонда за вземане на проби се монтира срещу потока по оста на изпускателната тръба на място, което отговаря на условията на потока през сечението на изпускателната тръба ЕР, и е конструирана така, че да осигурява пропорционално вземане на проба от неразредените отработили газове. Нейният минимален вътрешен диаметър е 12 mm.

Необходима е система за контрол на изокинетичното разделяне на потока отработили газове, като се поддържа нулева разлика между наляганията в ЕР и в ISP. При тези условия скоростта на отработилите газове в EP е еднаква с тази в ISP и масовият дебит през ISP е постоянна част от дебита на отработилите газове. ISP се свързва с дифе- ренциален преобразувател на налягането DPT. Управлението за осигуряване на нулева разлика между наляганията в EP и в ISP се реализира от регулатора на дебита FC1.

Разделител на потока—FD1, FD2 (фиг. 15) В изпускателната тръба EP и в подходяща тръба за прехвърляне ТТ съответно се монтира комплект от тръби на Вентури или диафрагмени разходомери за осигуряване на проба, пропорционална на пробата от неразредени отработили газове. Необходима е система за контрол при пропорционално разделяне на потока чрез регулиране на наляганията в ЕР и DT, съставена от два клапана за регулиране на налягането PCV1 и PCV2.

Разделител на потока—FD3 (фиг. 16) В изпускателната тръба EP се монтира комплект от тръби (многотръбен сноп) за доставяне на пропорционална проба от неразредени отработили газове. Една от тръбите захранва с отработили газове канала за разреждане DT, докато другите захранват с отработили газове камерата за демпфиране DC. Тръбите имат еднакви размери (еднакви диаметър, дължина и радиус на огъване) така, че разделянето на отработилите газове да зависи от общия брой на тръбите. Необходима е система за контрол за пропорционално разделяне на потока, като се поддържа нулева разлика между наляганията на изхода от снопа тръби в DC и на изхода на ТТ. При тези условия скоростта на отработилите газове в EP е пропорционална на тази в FD3, а потокът в ТТ е постоянна част от потока на отработилите газове. Двете точки се свързват с диференциалния преобразувател на налягане DPT. Управлението за осигуряване на нулевата разлика в наляганията се реализира с помощта на регулатора на дебита FC1.

Анализатори на отработилите газове—EGA (фиг. 12, 13, 14, 15 и 16)

Могат да се използват анализатори на CO2 или NOx (само при метода с баланс на въглерода CO2). Анализаторите се калибрират по същия начин, както и анализаторите за измерване емисиите на газове. Могат да се използват един или повече анализатори за определяне на разликите между концентрациите. Точността на системите за измерване е такава, че точността на GEDFW,i да е ± 4 %.

Тръба за прехвърляне—ТТ (фиг. 10 до 18) Тръбата за прехвърляне: —е колкото е възможно по-къса и дължината є не надвишава 5 m;

—има диаметър, равен или по-голям от диаметъра на сондата, но не повече от 25 mm;

—се поставя в оста на канала за разреждане и е насочена по потока.

Когато дължината на тръбата е 1 m или по-малка, тя се термоизолира с материал с максимален коефициент на топлопроводност 0,05 W/m.K и радиална дебелина на изолацията, съответстваща на диаметъра на сондата. Когато тръбата е с дължина, по-голяма от 1 m, тя се термоизолира и подгрява до минимална температура на стените 523 K (250 °C).

Диференциален преобразувател на налягане— DPT (фиг. 10, 11 и 16)

Използва се диференциален преобразувател на налягането с област на измерване ± 500 Pa или помалка.

Регулатор на дебит—FC1 (фиг. 10, 11 и 16) За изокинетичните системи (фиг. 10 и 11) е необходим регулатор на дебита за поддържане на нулева разлика в наляганията между ЕР и ISP. Регулировката може да се извършва, като се управляват:

а) честотата на въртене или дебитът на аспиратора SB и се запазват постоянни честотата на въртене или дебитът на нагнетателния вентилатор РВ по време на всеки режим (фиг. 10);

б) работата на аспиратора SB за постоянен масов дебит на разредените отработили газове и се регулира дебитът на нагнетателния вентилатор РВ, което осигурява регулировка на потока отработили газове в участъка и в края на тръбата за прехвърляне ТТ (фиг. 11).

В случай на система с регулиране на налягането остатъчната грешка в контура за регулиране не надвишава ± 3 Ра. Колебанията на налягането в канала за разреждане не надвишават средно ± 250 Ра.

За многотръбната система (фиг. 16) е необходим регулатор на дебита за пропорционалното разделяне на отработилите газове за поддържане на нулева разлика между наляганията на изхода от многотръбния сноп и на изхода на ТТ. Регулировката се извършва, като се управлява дебитът на впръсквания въздух в DT на изхода на ТТ.

Клапани за регулиране на налягането—PCV1, PCV2 (фиг. 15)

За системата с две тръби на Вентури/два диафрагмени разходомера са необходими два клапана за регулиране на налягането за пропорционално разделяне на потока, като се регулират противоналягането в ЕР и налягането в DT. Клапаните се разполагат след SP в EP и между PB и DT.

Камера за демпфиране—DC (фиг. 16) Камерата за демпфиране се монтира на изхода от многотръбния сноп, за да се намалят колебанията на налягането в изпускателната тръба ЕР.

Тръба на Вентури—VN (фиг. 14) Тръбата на Вентури се монтира в канала за разреждане DT за създаване на подналягане в зоната на изхода на тръбата за прехвърляне ТТ. Дебитът на газовете през ТТ се определя от скоростта на изменението на потока в зоната на тръбата на Вентури и основно е пропорционален на дебита на нагнетателния вентилатор РВ, осигуряващ постоянен коефициент на разреждане. Тъй като скоростта на изменение на потока зависи от температурата на изхода от ТТ и от разликата между наляганията в ЕР и DT, действителният коефициент на разреждане е малко по-нисък при малко натоварване, отколкото при голямо натоварване.

Регулатор на дебита—FC2 (фиг. 12, 13, 17 и 18, по избор)

Регулаторът на дебита може да се използва за управление на дебита на нагнетателния вентилатор РВ или на аспиратора SB. Той може да бъде свързан със сигнала за дебита на отработилите газове, на постъпващия въздух или сигналите за потока на горивото и/или диференциалните сигнали от концентрациите на CO2 или на NOx.

Когато се използва подаване на въздух под постоянно налягане (фиг. 17), FC2 управлява пряко дебита на въздуха.

Устройство за измерване на дебит—FM1 (фиг. 10, 11, 17 и 18)

Газов брояч или друг уред за измерване на дебита на въздуха за разреждане. Наличието на устройство FM1 е по избор, когато вентилаторът РB е калибриран за измерване на дебита.

Устройство за измерване на дебит—FM2 (фиг. 18)

Газов брояч или друг уред за измерване на дебита на разредените отработили газове. Наличието на FM2 е по избор, когато аспираторът SB е калибриран за измерване на дебита.

PB—Нагнетателен вентилатор (фиг. 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 18) За управление на дебита на въздуха за разреждане РВ може да бъде свързан с регулаторите на дебита FC1 и FC2. РB не се изисква, когато се използва дроселова клапа. Когато е калибриран, вентилаторът РВ може да се използва за измерване на дебита на въздуха за разреждане.

Аспиратор—SB (фиг. 10, 11, 12, 15, 16 и 18) Само за системи с частично взимане на проби. Когато е калибриран, SB може да се използва за измерване на дебита на разредените отработили газове.

Филтър за въздуха за разреждане—DAF (фиг. от 10 до 18) Препоръчва се извършването на филтрация на въздуха за разреждане и почистване с дървени въглища за елиминиране на смущенията от въглеводородите. По молба на производителя на двигателя може да се вземе проба от въздуха за разреждане според възприетата технология, за да се определи смущението от частиците, което след това може да се извади от стойностите, измерени в разредените отработили газове.

Канал за разреждане—DТ (фиг. 10 до 18) Каналът за разреждане: —е с достатъчна дължина за осигуряване на пълно смесване на отработилите газове и на въздуха за разреждане при условия на турбулентен поток;

—е изработен от неръждаема стомана със: а) отношение на дебелината на стената към диаметъра 0,025 или по-малко за канали за разреждане с вътрешен диаметър, по-голям от 75 mm;

б) номинална дебелина на стената не по-малка от 1,5 mm за канали за разреждане с вътрешен диаметър, равен или по-малък от 75 mm;

—има диаметър не по-малък от 75 mm за системи с частично вземане на проби;

—има препоръчителен диаметър не по-малък от 25 mm за системи с пълно вземане на проби;

—може да се подгрява до температура на стените не повече от 325 K (52 °C) чрез пряко нагряване или чрез предварително нагряване на въздуха за разреждане при условие, че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди въвеждането на отработилите газове в канала за разреждане;

—може да бъде термоизолиран. Отработилите газове на двигателя трябва да бъдат напълно смесени с въздуха за разреждане. При системи с частично вземане на проби качеството на смесването се проверява чрез подаването на CO2разрез в тръбопровода при работещ двигател (в не по-малко от четири равноотдалечени точки за измерване). Когато е необходимо, може да се използва смесителна бленда.

Забележка. Когато околната температура в близост до канала за разреждане (DT) е под 293 K (20 °C), се вземат мерки за избягване на загубите на частици върху студените стени на канала за разреждане. Следователно препоръчва се подгряването и/или термоизолирането на канала в посочените граници.

При голямо натоварване на двигателя каналът може да се охлажда с неагресивни средства като вентилатор, докато температурата на охлаждащия флуид спадне под 293 K (20 °C).

НЕ топлообменник (фиг. 15 и 16) Топлообменникът е с достатъчен капацитет, за да поддържа температурата на входа на аспиратора SB в границите ± 11 K спрямо средната работна температура, наблюдавана при провеждане на изпитването.

2.3. Система за разреждане на целия поток На фиг. 19 е описана система за разреждане, основаваща се на разреждането на всички отработили газове, с използване на принципа CVS (вземане на проби при постоянен обем). Измерва се общият обем на сместа от отработилите газове и въздуха за разреждане. Може да се използва система PDP или CFV.

За следващото събиране на частиците пробата от разредени отработили газове минава през системата за вземане на проби от частиците (т. 2.4, фиг. 20 и 21). Когато това се извършва директно, става въпрос за единично разреждане. Когато пробата се разрежда още един път във втори канал за разреждане—двойно разреждане. Това се използва в случай, когато изискването за температурата на повърхността на филтъра не може да се изпълни с единично разреждане. Въпреки че е само част от системата за разреждане, системата за двойно разреждане е описана в т. 2.4, фиг. 21 като изменена система за вземане на проби от частици, защото съдържа много от частите, от които се състои обикновената система за вземане на проби от частици.

Фиг. 19. Система за разреждане на целия поток Всички отработили газове се смесват с въздух за разреждане в канала за разреждане DT. Дебитът на разредените отработили газове се измерва с помощта на обемната помпа PDP или с тръбата на Вентури с критичен дебит CFV. Топлообменникът HE или едно устройство за електронното компенсиране на дебита EFC може да се използва за пропорционално вземане на проби от частици и за определяне на дебитите. Определянето на масата на частиците се основава на общия дебит на разредените отработили газове и не е необходимо да се пресмята коефициентът на разреждане.

2.3.1. Компоненти от фиг. 19 Изпускателна тръба—EP—Дължината на изпускателната тръба след изхода от изпускателния колектор на двигателя, от изхода на турбокомпресора или от устройството за последващо обработване до канала за разреждане не трябва да надвишава 10 m. Когато дължината на изпускателната тръба след изхода от изпускателния колектор на двигателя, от изхода на турбокомпресора или от устройството за последващо обработване до канала за разреждане надвишава 4 m, трябва надвишаващите 4 m тръбопроводи да се термоизолират, с изключение при използване на вграден димомер.

Радиалната дебелина на термоизолацията не трябва да е по-малка от 25 mm. Коефициентът на топлопроводност на термоизолиращия материал, измерен при 673 K, не трябва да е по-голям от 0,1 W/ m.K. За намаляване на топлинната инертност на изпускателната тръба се препоръчва отношението между дебелината на стената и диаметъра да бъде 0,015 или по-малко. Използването на гъвкави съединения се ограничава от спазване на отношението дължина към диаметър, равно на 12 или по-малко.

Обемна помпа—PDP—PDP измерва целия дебит на разредените отработили газове, като изхожда от честотата на въртене и обема на помпата. Противоналягането в изпускателната уредба не трябва специално да се намалява от PDP или от системата за захранване с въздух за разреждане. Статичното противоналягане на отработилите газове, измерено с помощта на включена система PDP, трябва да се различава с не повече от ± 1,5 kPa от статичното налягане, измерено при изключена PDP за една и съща честота на въртене и натоварване на двигателя. Температурата на газовата смес точно пред PDP не трябва да се различава с повече от ± 6 K от средната температура, наблюдавана при изпитването, когато не се използва компенсация на дебита. Компенсацията на дебита може да се използва само когато температурата на входа в PDP не надвишава 323 K (50 °C).

Тръба на Вентури с критичен поток—CFV—CFV измерва целия дебит на разредените отработили газове, като поддържа потока при условия на дроселиране (критичен поток). Статичното противоналягане на отработилите газове, измерено с помощта на включена система CVF, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 kPa от статичното налягане, измерено при изключена CVF за една и съща честота на въртене и натоварване на двигателя. Температурата на газовата смес точно пред CVF не трябва да се различава с повече от ± 11 K от средната температура, наблюдавана при изпитването, когато не се използва компенсация на дебита.

Топлообменник—НЕ (по избор, когато се използва EFC)—Топлообменникът е с достатъчен капацитет за поддържане на температурата в предписаните граници.

Електронна компенсация на дебита (по избор, когато се използва НЕ)—EFC

Когато температурата на входа в PDP или в CFV не се поддържа в посочените граници, е необходима система за компенсиране на дебита за непрекъснатото измерване на дебита и за управление на системата за пропорционално вземане на проби от частици. За тази цел се използват сигналите от непрекъснатото измерване на дебитите, за да се коригира дебитът на пробата, преминаваща през филтрите за частици от системата за вземане на проби от частици (виж т. 2. 4, съответно фиг. 20, 22).

Канал за разреждане—DT Каналът за разреждане: —е с достатъчно малък диаметър за създаване на турбулентен поток (число на Рейнолдс, по-голямо от 4000) и с достатъчна дължина за осигуряване на пълно смесване на отработилите газове и въздуха за разреждане; може да се използва и смесителен калибриран отвор;

—има диаметър не по-малък от 460 mm в случай на система за единично разреждане;

—има диаметър не по-малък от 210 mm в случай на система за двойно разреждане;

—може да бъде термоизолиран. Отработилите газове на двигателя се насочват по потока в мястото, където те се въвеждат в канала за разреждане, за да бъдат смесени напълно.

При използването на единично разреждане пробата от канала за разреждане се прехвърля в системата за вземане на проби от частици (т. 2.4, фиг. 20). Пропускателната способност на PDP или CFV за потока трябва да е достатъчна за поддържане на температурата на разредените отработили газове непосредствено пред основния филтър за частици, по-ниска или равна на 325 K (52 °C).

При използването на двойно разреждане пробата от канала за разреждане се прехвърля в канала за вторично разреждане, където отново се разрежда и след това преминава през филтрите за вземане на проби (т. 2.4, фиг. 21). Пропускателната способност на PDP или CFV за потока трябва да е достатъчна за поддържане на температурата на разредените отработили газове в DT по-ниска или равна на 464 K (191 °C) в зоната за вземане на проби. Системата за вторично разреждане трябва да предоставя достатъчно вторично разреден въздух за поддържане на потока от двойно разредените отработили газове с температура, по-малка или равна на 325 K (52 °C) непосредствено пред основния филтър за частици.

Филтър за разреден въздух—DAF Препоръчва се въздухът за разреждане да се филтрира и почиства с дървени въглища за отстраняване на смущенията от въглеводородите. По молба на производителя на двигателя може да се вземе проба от въздуха за разреждане и определи смущението от частиците в съответствие с възприетата технология, което след това може да се извади от стойностите, измерени в разредените отработили газове.

Сонда за вземане на проби от частиците—PSP Сондата е основна част от PTT и: —се поставя срещу потока на място, в което въздухът за разреждане и отработилите газове са добре смесени, т.е. по оста на канала за разреждане DT на разстояние, приблизително равно на 10 пъти диаметъра на тръбопровода след точката на влизане на отработилите газове в канала за разреждане;

—има вътрешен диаметър не по-малък от 12 mm; —може да бъде пряко подгрявана или чрез предварително нагряване на въздуха за разреждане до температура на стените не повече от 325 K (52 °C), при условие че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди въвеждането на отработилите газове в канала за разреждане;

—може да бъде термоизолирана. 2.4. Система за вземане на проби от частици Системата за вземане на проби от частици се изисква за събиране на частиците във филтрите за частици. В случая с пълно вземане на проби при разреждане на част от потока, което се състои в прекарването на цялата проба разредени отработили газове през филтрите, системата за разреждане (т. 2.2, фиг. 13, 17) и вземане на проби обикновено представлява обединен комплект (блок). В случая с частично вземане на проби при разреждане на част от потока или разреждане на целия поток, което се състои в прекарването само на част от разредените отработили газове през филтрите, сис- темите за разреждане (т. 2.2, фиг. 10, 11, 12, 14, 15, 16, 18; т. 2.3, фиг. 19) и вземане на проби обикновено представляват отделни комплекти (блокове).

Системата за двойно разреждане (фиг. 21) е система за разреждане на целия поток и се разглежда като конкретно изменение на системата за вземане на проби от частиците (фиг. 20). Системата за двойно разреждане съдържа всички основни части на системата за вземане на проби частици, като филтродържатели, помпа за вземане на проби.

За да се избегне всякакво въздействие на кръговете за управление, се препоръчва помпата за вземане на проби да работи по време на цялото изпитване. При метода с използване на единичен филтър се използва обходна система за пропускане на пробата през филтрите за вземане на проби в желаните моменти от време. Необходимо е да се сведат до минимум смущенията при процедура с превключване на кръговете за управление.

Фиг. 20. Система за вземане на проби от частиците

Пробата разредени отработили газове се взема от канала за разреждане DT на системата за разреждане на част от потока или на целия поток с помощта на сондата за вземане на проби от частици РSP и тръбата за прехвърляне на частиците РТТ, като се използва помпата за вземане на проби Р. Пробата преминава през филтродържателя(-ите) FH, който(-ито) съдържа(-ат) филтри за вземане на проби от частиците. Дебитът на пробите се управлява от регулатора на дебит FC3. Когато се използва електронна компенсация на дебита EFC (виж фиг. 19), дебитът на разредените отработили газове се използва като сигнал за подаване на команда на FC3.

Фиг. 21. Система за двойно разреждане (само за системите за разреждане на целия поток)

Пробата от разредените отработили газове се прехвърля от канала за разреждане DT на системата за разреждане на целия поток с помощта на сондата за вземане на проби от частици РSP и тръбата за прехвърляне на частиците РТТ във вторичния канал за разреждане SDT, където отново се разрежда. След това пробата преминава през филтродържателя(-ите) FH, който(-ито) съдържа(-ат) филтри за вземане на проби от частици. Дебитът на въздуха за разреждане по принцип е постоянен, докато дебитът на пробите се управлява с помощта на регулатора на дебит FC3. Когато се използва електронна компенсация на дебита EFC (виж фиг. 19), дебитът на разредените отработили газове се използва като сигнал за подаване на команда на FC3.

2.4.1. Компоненти от фиг. 20 и 21 Тръба за прехвърляне на частици—РТТ (фиг. 20 и 21)

Тръбата за прехвърляне на частици е с дължина не по-голяма от 1020 mm, или колкото е възможно по-малка. Където е приложимо (например при системи за разреждане на част от потока с частично вземане на проби и при системи за разреждане на целия поток), се включва и дължината на сондите за вземане на проби (съответно SP, ISP, PSP; виж т. 2.2 и 2.3).

Тези размери се прилагат за тръбата при: —система за разреждане на част от потока с частично вземане на проби и система за единично разреждане на целия поток в участъка от началото на накрайника на сондата за вземане на проби (съответно SP, ISP, PSP) до филтродържателя;

—система за разреждане на част от потока с пълно вземане на проби в участъка от края на канала за разреждане до филтродържателя;

—система за двойно разреждане на целия поток в участъка от началото на накрайника на сондата за вземане на проби (PSP) до канала за вторично разреждане.

Използва се тръбата за прехвърляне, която: —може да бъде пряко подгрявана или чрез предварително нагряване на въздуха за разреждане до температура на стените не повече от 325 K (52 °C), при условие че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди въвеждането на отработилите газове в канала за разреждане;

—може да бъде термоизолирана. Канал за вторично разреждане—SDТ (фиг. 21) Каналът за вторично разреждане има диаметър не по-малък от 75 mm и дължина, достатъчна да осигури пребиваване в него на двойно разредената проба за не по-малко от 0,25 s. Основният филтродържател FH се поставя на не повече от 300 mm от изхода на SDT.

Каналът за вторично разреждане: —може да бъде пряко подгряван или чрез предварително нагряване на въздуха за разреждане до температура на стените не повече от 325 K (52 °C), при условие че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди въвеждането на отработилите газове в канала за разреждане;

—може да бъде термоизолиран. Филтродържател—FH ( фиг. 20 и 21 ) За основния и спомагателния филтър може да се използва една обща кутия за филтри или отделни кутии. Спазват се условията, описани в приложение № 8, част 5, т. 4.1.3.

Филтродържателят(-ите): —може(-гат) да бъде(-ат) пряко подгряван(-и) или чрез предварително нагряване на въздуха за разреждане до температура на стените не повече от 325 K (52 °C), при условие че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди въвеждането на отработилите газове в канала за разреждане;

—може да бъде термоизолиран. Помпа за вземане на проби—P (фиг. 20 и 21)

Помпата за вземане на проби от частици се поставя на достатъчно разстояние от канала, за да може температурата на постъпващите в нея газове да се поддържа постоянна (± 3 K), когато не се използва коригиране на дебита чрез FC3.

Помпа за разреден въздух—DP (фиг.21) Помпата за разреден въздух се поставя така, че въздухът за вторично разреждане да се подава с температура 298 K ± 5 K (25 °C ± 5 °C), когато въздухът за разреждане не се подгрява предварително.

Регулатор на дебита—FC3 (фиг. 20 и 21)—Регулаторът на дебита се използва за компенсиране дебита на пробата от частици в зависимост от измененията на температурата и противоналягането в системата за вземане на проби, когато не се разполага с друго средство. Регулаторът на дебита е необходим, когато се използва електронна компенсация на дебита EFC (виж фиг. 19).

Разходомер—FM3 (фиг. 20 и 21) Газовият брояч или уредът за измерване на дебита на пробата от частици се поставя на достатъчно разстояние от помпата за вземане на проби Р, за да може температурата на постъпващите в него газове да се поддържа постоянна (± 3 K), когато не се използва коригиране на дебита чрез FC3.

Разходомер—FM4 (фиг. 21) Газовият брояч или уредът за измерване на дебита на въздуха за разреждане се поставя така, че температурата на постъпващите в него газове да бъде 298 K ± 5 K (25 °C ± 5 °C).

Сачмен клапан—BV (по избор) Сачменият клапан трябва да има вътрешен диаметър не по-малък от диаметъра на тръбата за прехвърляне на частиците РТТ и време на превключването не по-малко от 0,5 s.

Забележка: Когато околната температура в близост до PSP, PTT, SDT и FH е по-ниска от 293 K (20 °C), се вземат мерки за избягване на загубите от отлагане на частици върху студените стени на тези елементи. Препоръчва се подгряването и/или термоизолирането на тези елементи до предписаните в съответните технически описания граници и поддържане на минимална температура 293 K (20 °C) при входа на филтъра по време на вземането на проба.

При голямо натоварване на двигателя, посочените елементи могат да се охладят с неагресивни средства, като вентилатор, така че температурата на охлаждащия флуид да е не по-ниска от 293 K (20 °C).

3. Определяне на димността 3.1. Въведение Точки 3.2 и 3.3 и фиг. 22 и 23 съдържат подробни описания на препоръчителните системи димомери. Тъй като различни конфигурации могат да достигнат до еквивалентни резултати, не се изисква точно съответствие с фиг. 22 и 23. Допълнителни компоненти—уреди, клапани, електромагнити, помпи и прекъсвачи, могат да послужат за получаване на допълнителна информация и за координиране на функциите на компонентите на системите. Други компоненти, които не са необходими за осигуряване на точността на някои системи, могат да бъдат изключени, когато това изключване се основава на възприетата технология.

Принципът на измерване се основава на пропускане на светлина с конкретна дължина през измерваните димни емисии и че част от попадащия в приемното устройство (датчика) светлинен поток се използва за оценяване характеристиките на непрозрачността (затъмнеността) на средата. Измерването на димните емисии зависи от конструкцията на апаратурата и може да се извърши в изпускателната тръба (при поставен в нея димомер с пълен поток), в края на изпускателната тръба (при поставен димомер за пълен поток в края на тръбата) или чрез вземане на проби от изпускателната тръба (димомер за частичен поток). Производителят на уреда предоставя дължината на оптичния път на уреда за определяне на коефициента на поглъщане на светлината с помощта на сигнала за димност.

3.2. Димомер за пълен поток (дебит) Могат да се използват два основни типа димомери за пълен поток (фиг. 22). С помощта на поставен в изпускателната тръба димомер се измерва димността на цялата струя отработили газове в нея. При този тип димомер ефективната дължина на оптичния път зависи от конструкцията на димомера.

С помощта на поставен димомер в края на изпускателната тръба се измерва димността на цялата струя отработили газове при излизането им от нея. При този тип димомер ефективната дължина на оптичния път зависи от конструкцията на изпускателната тръба и от разстоянието между нейния край и димомера.

Фиг. 22. Димомер за пълен дебит 3.2.1. Компоненти от фиг. 22: Изпускателна тръба—EP При използване на поставен в изпускателната тръба димомер не трябва да има никакви изменения в диаметъра на изпускателната тръба в границите на зона, равна на три пъти диаметъра на изпускателната тръба преди и след зоната на измерване. Когато диаметърът на зоната на измерване е по-голям от диаметъра на изпускателната тръба, се препоръчва пред зоната на измерване да се използва тръба с постепенно намаляващ се диаметър.

При използване на поставен в края на изпускателната тръба димомер последният участък от 0,6 m на изпускателната тръба трябва да има кръгло напречно сечение и този участък да бъде без колена и извивки. Краят на изпускателната тръба трябва да бъде заоблен. Димомерът се поставя в центъра на струята отработили газове на растояние 25 ± 5 mm от края на изпускателната тръба.

Дължина на оптичния път—OPL Дължината на затъмнения от димните емисии оптичен път между светлинния източник на димомера и датчика (приемното устройство) при необ- ходимост се коригира в случай на неравномерност, дължаща се на градиентите на плътността и на крайния ефект. Производителят на димомера предоставя дължината на оптичния път, като се вземат предвид мерките срещу образуването на сажди (например използване на въздух за почистване). Когато дължината на оптичния път не е известна, тя се определя съгласно стандарт БДС ISO 11614:2005, т. 11.6.5. За точното определяне на дължината на оптичния път се изисква минимална скорост на отработилите газове 20 m/s.

Източник на светлина—LS Източникът на светлина трябва да бъде нажежаема лампа с цветна температура в границите от 2800 до 3250 К или диод, излъчващ зелена светлина (LED) със спектрален пик в границите от 550 до 570 nm. Източникът на светлина трябва да бъде защитен от натрупването на сажди чрез средства, които не влияят на дължината на оптичния път извън тази, предписана от производителя.

Датчик (светлинен детектор)—LD Датчикът трябва да бъде фотоклетка или фотодиод (с филтър, когато е необходимо). При светлинен източник с нажежаема жичка приемното устройство да има пикова спектрална реакция, подобна на кривата на чувствителност на човешкото око (максимална реакция) в границите от 550 до 570 nm; до 4 % от тази максимална чувствителност трябва да бъде под 430 nm и над 680 nm. Датчикът (светлинният детектор) трябва да бъде защитен от натрупването на сажди чрез средства, които не влияят на дължината на оптичния път извън тази, предписана от производителя.

Насочващи (колиматорни) лещи—CL Светлинният поток трябва да се насочва във вид на сноп с максимален диаметър 30 mm. Лъчите на светлинния поток трябва да бъдат успоредни с допустимо отклонение 3° спрямо оптичната ос.

Температурен датчик—Т1 (по избор)—температурата на отработилите газове може да бъде наблюдавана по време на изпитването.

3.3. Димомер за частичен поток (дебит) При използване на димомер за частичен поток (фиг. 23) от изпускателната тръба се взема представителна проба от отработилите газове и се изпраща в измервателната камера чрез тръбата за прехвърляне. При този тип димомер ефективната дължина на оптичния път зависи от конструкцията на димомера. Времето за реагиране, посочено в т. 3.3.1, се прилага при минимален дебит на потока през димомера, предписан от неговия производител.

Фиг. 23. Димомер за частичен дебит

3.3.1. Компоненти от фиг. 23: Изпускателна тръба—EP—За изпускателна тръба се използва права тръба с диаметър най-малко 6 пъти диаметъра на тръбата пред и 3 пъти диаметъра на тръбата след накрайника на сондата.

Сонда за вземане на проби—SP—За сонда за вземане на проби се използва отворена тръба, разположена по оста на изпускателната тръба с отвор срещу потока. Разстоянието от стените на изпускателната тръба е най-малко 5 mm. Диаметърът на сондата трябва да осигурява представителна проба и достатъчен поток през димомера.

Тръба за прехвърляне—ТТ: Тръбата за прехвърляне: —е колкото е възможно по-къса и осигурява температура на отработилите газове 373 ± 30 K (100 °C ± 30 °C) на входа на измервателната камера;

—има температура на стените, по-висока от точката на втечняване на отработилите газове за избягване на кондензацията;

—има диаметър, равен на диаметъра на сондата за вземане на проби по цялата дължина;

—има максимално време за реагиране 0,05 s при минимален поток през димомера, определен съгласно приложение № 8, част 5, т. 5.2.4;

—има незначително влияние върху пиковата стойност на димните емисии.

Уред за измерване на дебита—FМ—Уредът за измерване на дебита е предназначен за определяне на точния дебит в измервателната камера. Минималният и максималният дебит се посочват от производителя на уреда и са такива, че позволяват спазването на изискванията за време на реагиране на ТТ и спецификациите за дължината на оптичния път. Уредът за измерване на дебита може да бъде разположен близо до помпата за вземане на проби (Р), когато се използва такава.

Измервателна камера—МС—Измервателната камера трябва да има неотражателна вътрешна повърхност или еквивалентна оптическа среда. Попадането на разсеяна светлина върху датчика (детектора) от вътрешни отражения в резултат на дифузионни ефекти се свежда до минимум.

Налягането на газовете в измервателната камера трябва да се различава от атмосферното налягане с не повече от 0,75 kPa. Когато по конструктивни причини това е невъзможно, получената от димомера стойност се преобразува в атмосферно налягане.

Температурата на стените на измервателната камера се поддържа в границите ± 5 K за диапазона от 343 K (70 °C) до 373 K (100 °C) и при всички случаи достатъчно над точката на втечняване на отработилите газове, за да се избегне кондензация. Измервателната камера се оборудва с подходящи устройства за измерване на температурата.

Дължина на оптичния път—OPL—Дължината на затъмнения от димните емисии оптичен път между източника на светлина в димомера и приемното устройство (датчика), коригирана при необходимост в случай на неравномерност, дължаща се на градиентите на плътността и на крайния ефект. Производителят на димомера предоставя дължината на оптичния път, като се вземат предвид мерките срещу натрупването на сажди (например използване на въздух за почистване). Когато дължината на оптичния път не е известна, той се определя съгласно стандарт БДС ISO 11614:2005, т. 11.6.5.

Източник на светлина—LS—Източникът на светлина е нажежаема лампа с цветна температура в границите от 2800 до 3250 К или диод, излъчващ зелена светлина (LED) със спектрален пик в границите от 550 до 570 nm. Източникът на светлина трябва да бъде защитен от натрупването на сажди чрез средства, които не влияят на дължината на оптичния път извън тази, предписана от производителя.

Датчик (светлинен детектор)—LD—Датчикът е фотоклетка или фотодиод (с филтър, когато е необходимо). При светлинен източник с нажежаема жичка приемното устройство има пикова спектрална реакция, подобна на кривата на чувствителност на човешкото око (максимална реакция) в границите от 550 до 570 nm; до 4 % от тази максимална чувствителност трябва да бъде под 430 nm и над 680 nm. Датчикът (светлинният детектор) трябва да бъде защитен от натрупването на сажди чрез средства, които не влияят на дължината на оптичния път извън тази, предписана от производителя.

Насочващи (колиматорни) лещи—CL Светлинният поток се насочва във вид на сноп с максимален диаметър 30 mm. Лъчите на светлинния поток трябва да бъдат успоредни с допустимо отклонение 3° спрямо оптичната ос.

Температурен датчик—Т1—за наблюдаване на температурата на отработилите газове на входа на измервателната камера.

Помпа за вземане на проби—Р (по избор)— Може да се използва помпа за вземане на проби, поставяна зад измервателната камера, за прехвърляне на газовете от пробата през измервателната камера.

Приложение № 10 към чл. 36 Пример за процедура по изчисляване 1. Изпитване ESC 1.1. Газови емисии Данните от измерванията, използвани за изчисляване на получените при различните режими резултати, са посочени като пример в табл. № 10. В този пример СО и NOx се измерват в сухо състояние, а НС—във влажно състояние. Концентрацията на НС се определя в пропанов еквивалент (С3) и се умножава по 3, за да се получи стойността на еквивалента С1. Процедурата по изчисляване е еднаква за другите режими.

Таблица № 10

P Ta Ha GEXH GAIRW GFUEL HC CO NOx (kW) (K) (g/kg) (kg) (kg) (kg) (ppm) (ppm) (ppm)

82,9 294,8 7,81 563,38 545,29 18,09 6,3 41,2

495

Изчисляване на коефициента за коригиране от сухо във влажно състояние KW,r (приложение № 8, част 2, т. 4.2):

;

( ) ; 0,0124 7,81 . 1,608

1000

7,81 . 1,608 K W2 = + = и

 =

  

. 0,9239 0,0124 - 541,06 18,09 . 1,9058 - 1 K r W, =  

Изчисляване на концентрации във влажно състояние:

CO = 41,2 . 0,9239 = 38,1 ppm NOx = 495 . 0,9239 = 457 ppm Изчисляване на коефициента за коригиране на NOx в зависимост от влажността KH,D (приложение № 8, част 2, т. 4.3):

A = 0,309 . 18,09/541,06—0,0266 = -0,0163 B = -0,209 . 18,09/541,06 + 0,00954 = 0,0026

1 K D H, = + = ( ) ( ) 0,9625

298

- 294,8 . 0,0026 10,71 - 7,81 . 0,0163 - 1

Изчисляване на масовите дебити на емисията (приложение № 8,част 2, т. 4.4):

NOx = 0,001587 . 457 . 0,9625 . 563,38 = 393,27 g/h

CO = 0,000966 . 38,1 . 563,38 = 20,735 g/h HC = 0,000479 . 6,3 . 3 . 563,38 = 5,100 g/h Изчисляване на специфичните емисии (приложение № 8, част 2, т. 4.5):

Показаният пример за изчисляване се отнася до СО. Процедурата по изчисляване е еднаква за другите компоненти.

Масовите дебити на емисиите при различните режими се умножават по съответните тегловни коефициенти, показани в приложение № 8, част 2, т. 2.7.1, и се сумират, за да се получи средният масов дебит на емисиите по време на цикъла:

CO = (6,7 . 0,15) + (24,6 . 0,08) + (20,5 . 0,10) + (20,7 . 0,10) +(20,6 . 0,05) + (15,0 . 0,05) + (19,7 .

0,05) + (74,5 . 0,09) + (31,5 . 0,10) + (81,9 . 0,08) + (34,8 . 0,05) + (30,8 . 0,05) + (27,3 . 0,05) =

30,91 g/h Мощността на двигателя при различните режими се умножава по съответните тегловни коефициенти, посочени в приложение № 8, част 2, т. 2.7.1, като стойностите се сумират, за да се получи средната мощност на цикъла:

P(n) = (0,1 . 0.15) + (96,8 . 0,08) + (55,2 . 0,10) + (82,9 . 0,10) + (46,8 . 0,05) + (70,1 . 0,05) + (23,0 . 0,05) + (114,3 . 0,09) + (27,0 . 0,10) + (122,0 . 0,08) + (28,6 . 0,05) + (87,4 . 0,05) + (57,9 . 0,05) = 60,006 kW

Изчисляване на специфичните емисии на NOx в произволна точка (приложение № 8, част 2, т. 4.6.1):

Приема се, че в произволна точка са били определени следните стойности:

nZ = 1600 об/min MZ = 495 Nm NOx маса,Z = 487,9 g/h (изчислен според формулата по-долу)

P(n)Z = 83 kW NOx,Z = 487,9/83 = 5,878 g/kWh Определяне стойността на емисията въз основа на изпитвателния цикъл (приложение № 8, част 2, т. 4.6.2):

Приема се, че стойностите на четирите вида режима на провеждане на изпитването ESC са следните:

nRT nSU ER ES ET EU MR MS MT MU

1368

1785 5,943 5,565 5,889 4,973 515 460

681

610

ETU = 5,889 + (4,973—5,889) . (1 600—1 368) / (1 785—1 368) = 5,377 g/kWh ERS = 5,943 + (5,565—5,943) . (1 600—1 368) / (1 785—1 368) = 5,732 g/kWh MTU = 681 + (601—681) . (1 600—1 368) / (1 785—1 368) = 641,3 Nm MRS = 515 + (460—515) . (1 600—1 368) / (1 785—1 368) = 484,3 Nm EZ = 5,732 + (5,377—5,732) . (495—484,3) / (641,3—484,3) = 5,708 g/kWh Сравняване стойностите на емисиите на NOx (приложение № 8, част 2, т. 4.6.3):

NOx diff = 100 . (5,878—5,708) / 5,708 = 2,98 %

1.2. Емисии на частици Измерването на частиците се основава на принципа на вземането на проби от тях по време на целия цикъл чрез определяне на пробата и дебитите (MSAM и GEDF) по време на отделните режими. Изчисляването на GEDF зависи от използваната система. В посочените примери се използва система с измерване на CO2, метод на баланса на въглерода и система с измерване на дебита. Когато се използва система за разреждане на целия поток, GEDF се измерва пряко чрез устройството CVS.

Изчисляване на GEDF (приложение № 8, част 2, т. 5.2.3 и 5.2.4):

Приема се, че са били получени следните данни от измервания в режим 4. Процедурата по изчисляване е еднаква за другите режими.

GEXH GFUEL GDILW GTOTW CO2D CO2A (kg/h) (kg/h) (kg/h) (kg/h) (%) (%)

334,02 10,76 5,4435 6,0 0,657 0,040 а) метод на баланса на въглерода

kg/h 3601,2 0,040 - 0,657 10,76 . 206,5 G EDFW = = б) метод на измерване на дебита

GEDFW = 334,02 . 10,78 = 3600,7 kg/h Изчисляване на масовия дебит (приложение № 8, част 2, т. 5.4):

Стойностите на дебитите GEDFW при различните режими се умножават по съответните тегловни коефициенти, които са посочени в приложение № 8, част 2, т. 2.7.1, и се сумират, за да се получи средната стойност на GEDFW по време на целия цикъл. Пълният дебит на пробата MSAM представлява сумата от дебитите на събраните проби при различните режими.

EDFW G = (3 567 . 0,15) + (3 592 . 0,08) + (3 611 . 0,10) + (3 600 . 0,10) + (3 618 . 0,05) + (3 600 . 0,05) + (3 640 . 0,05) + (3 614 . 0,09) + (3 620 . 0,10) + (3 601 . 0,08) + (3 639 . 0,05) + (3 582 . 0,05) + (3 635 . 0,05) = 3 604,6 kg/h MSAM = 0,226 + 0,122 + 0,151 + 0,152 + 0,076 +

0,076 + 0,076 + 0,136 + 0,151 + 0,121 + 0,076 + 0,076 + 0,075 = 1,515 kg Приема се, че масата на частиците върху филтрите е равна на 2,5 mg, тогава

g/h 5,948

1000

3604,6 . 1,515 2,5 PTmass = =

Корекция на смущенията (по избор) Приемат се следните стойности от едно измерване за корекция на смущенията. DF се изчислява по аналогичен начин, посочен в т. 3.1, и тук не е описан.

Сума от DF = [(1—1/119,15) . 0,15] + [(1—1/8,89) .

0,08] + [(1—1/14,75) . 0,10] + [1— 1/10,10) . 0,10] + [(1—1/18,02) . 0,05] +[(1—1/12,33) . 0,05] +[(1—1/32,18) . 0,05] + [(1—1/6,94) . 0,09] + [(1— 1/25,19) . 0,10] + [(1—1/6,12) . 0,08] + [(1—1/20,87) . 0,05] + [(1—1/8,77) . 0,05] + [(1—1/12,59) . 0,05] = 0,923

 =

  

g/h 5,726

1000

3604,6 . 0,923 . 1,5 0,1 - 1,515 2,5 PTmass =  

Изчисляване на специфичните емисии (приложение № 8, част 2, т. 5.5):

g/kWh 0,099 60,006 5,948 PT = =

При корекция на смущенията:

Изчисляване на специфичния тегловен коефициент (приложение № 8, част 2, т. 5.6):

Приема се, че стойностите по-горе се отнасят до режим 4, тогава

0,1004 3600,7 . 1,515 3604,6 . 0,152 WF I E, = =

Тази стойност е равна на изискваната стойност 0,10 с точност ± 0,003. 2. Изпитване ELR Тъй като филтрацията по метода на Бесел представлява нова процедура на осредняване в европейското законодателство по отношение на отработилите газове, следва обяснение за филтъра на Бесел, пример за изчисляване алгоритъма на Бесел, както и пример за изчисляване на крайната стойност на димните емисии. Константите в алгоритъма на Бесел зависят само от устройството на димомера и от честотата на вземане на проби от системата за обработка на данните. Препоръчва се производителят на димомера да предоставя крайните константи на филтъра на Бесел при различни честоти на взимане на проби и потребителят да ги използва за изчисляване на алгоритъма на Бесел и на стойностите на димните емисии.

2.1. Пояснения относно филтъра на Бесел Поради наличието на високочестотни изкривявания сигналът, характеризиращ неразредената димност(непрозрачност), обикновено показва разсеяна следа. За да се премахнат тези високочестотни изкривявания, при изпитването ELR се използва филтър на Бесел. Филтърът на Бесел представлява рекурентен нискочестотен филтър от втори ред, който осигурява най-бързото усилване на сигнала без отклонения.

Приема се, че цялата струя отработили газове в изпускателната тръба се образува в реално време и че измерената следа от димността на всеки димо- мер ще се показва различно и със задържане. Закъснението и големината на измерената следа от димността зависят от конфигурацията на измервателната камера на димомера, включително тръбопроводите за вземане на проби от отработилите газове, и от времето, необходимо за обработване на сигнала в електронния модул на димомера. Стойностите, характеризиращи тези два ефекта, се наричат време за физическо и електрическо реагиране, което се осигурява от индивидуален филтър за всеки тип димомер. Използването на филтър на Бесел цели да се гарантира наличието на общи характеристики на филтриране, които са еднакви за всеки димомер и по-специално:

—времето за физическо реагиране на димомера (tp);

—времето за електрическо реагиране на димомера (tе);

—времето за реагиране на конкретно използвания филтър на Бесел (tF).

Общото резултатно време за реагиране на системата t средно се изчислява по следната формула:

2epF средно tttt + + = и трябва да бъде еднакво за всички видове димомери, за да даде като резултат еднаква стойност на димните емисии. Филтърът на Бесел трябва да бъде изработен по такъв начин, че времето за реагиране на филтъра (tF), както и времената за физическо реагиране (tp) и електрическо реагиране (te) на всеки димомер да дават като резултат изискваното общо време за реагиране (tAver). Тъй като tp и te са стойности, определени за всеки индивидуален димомер, и tAver в наредбата се приема за 1,0 s, tF може да бъде изчислено, както следва:

2 e p средно Ftttt + + =

По определение времето за реагиране на филтъра tF е времето за нарастване на филтриран изходящ сигнал между 10 и 90 % от входящия сигнал за всеки етап (стъпка). Вследствие на това граничната честота на филтъра на Бесел се повтаря по такъв начин, че времето за реагиране на филтъра да съответства на изискваното време за нарастване на сигнала.

Фиг. 24. Криви на стъпаловиден входящ сигнал и филтрирания изходящ сигнал На фиг. 24 са показани стъпаловидният входящ сигнал и изходящият сигнал на филтъра на Бесел, както и времето за реагиране на филтъра tF.

Съставянето на крайния алгоритъм на филтъра на Бесел е многоетапен процес, който налага изпълняването на няколко повторения на цикъла. Схемата на процедурата по повторение е:

Честота на вземане на проби на системата за обработване на данни

Характеристики на

Регулиране димомера

t средно [s]

[Hz]

tp, te, [s]

Общо време за реагиране, изисквано за филтъра на

Бесел tF изчисляване на алгоритъма

fc = fc,нов за филтъра на Бесел

fc, E, K използване на филтър на Бесел за входящ сигнал на етапа (стъпката)

t(10%), t(90%)

Регулиране на честотата на прекъсване

Изчисляване на времето за повторно реагиране на филтъра tF, повт = t(90%) - t(10%)

fc нов=fc(1+Д)

Разлика между tF и tF,повт

Д = ( tF, повт – tF) / tF

Проверка на критерия за повторение не

Повторение

Крайни константи на филтъра на Бесел и алгоритъм

Yi = ...

2.2. Изчисляване на алгоритъма на Бесел В този пример алгоритъмът на Бесел е обяснен с няколко етапа според описаната вече процедура в приложение № 8, част 2, т. 6.1.

Приемат се следните характеристики за димомера и системата за обработване на данните:

—време за физическо реагиране tp = 0,15 s; —време за електрическо реагиране tе = 0,05 s; —общо време за реагиране tсредно = 1,00 s (“време за реагиране” съгласно т. 50 от допълнителната разпоредба);

—честота на вземане на проби = 150 Hz. Етап 1. Изисквано време за реагиране на филтъра на Бесел tF:

Етап 2. Оценка на граничната честота на среза и изчисляване на константите на Бесел Е, К за първото повторение:

fc = 3,1415 / (10 . 0,987421) = 0,318152 Hz

∆t = 1 / 150 = 0,006667 s Ω = 1 / [tan (3,1415 . 0,006667 . 0,318152)] =

150,076644

1 E = + + =

5 -

10 . 7,07948 150,076644 . 0,618034 0,618034 . 3 . 150,076644

K = 2 . 7,07948 . 10-5 . (0,618034 . 150,0766442—1)—1 = 0,970783 В резултат на което се получава алгоритъмът на Бесел:

Yi = Yi-1 + 7,07948 . 10-5 . (Si + 2Si-1 + Si-2—4Yi-2)

+ 0,970783 . (Yi-1—Yi-2), където: Si представлява стойностите на стъпаловидния входящ сигнал (“0” или “1”); Yi—филтрираните стойности на изходящия сигнал.

Етап 3. Прилагане на филтъра на Бесел към стъпаловидния входящ сигнал:

Времето за реагиране на филтъра на Бесел tF се определя като времето за нарастване на филтрирания изходящ сигнал между 10 и 90 % по отношение на стъпаловидния входящ сигнал. За да се определят времената 10 % (t10) и 90 % (t90) от входящия сигнал, филтърът на Бесел се използва за входящия сигнал на етапа с помощта на посочените стойности на fc, E и K.

В табл. № 12 се посочват числовите индекси, времето и стойностите на стъпаловидния входящ сигнал, както и получените от тях резултати за стойностите на филтрирания изходящ сигнал за първото и второто повторение. В табл. № 12 за първото повторение стойността 10 % се постига между числовите индекси 30 и 31, а стойността 90 %—между числовите индекси 191 и 192. За изчисляването на tF,iter точните стойности на t10 и t90 се определят чрез линейна интерполация между съседните точки на измерване, както следва:

t10 = tниска + ∆t . (0,1—outниска) / (outвисока—

outдолна); t90 = tниска + ∆t . (0,9—outниска) / (outвисока—

outниска), където outвисока и outниска са съответно съседните точки на филтрирания изходен сигнал на филтъра на Бесел, а tниска е времето на съседната времева точка.

t10 = 0,200000 + 0,006667 . (0,1—0,099208) / (0,104794—0,099208) = 0,200945 s t90 = 0,273333 + 0,006667 . (0,9—0,899147) / (0,901168—0,899147) = 0,276147 s Етап 4. Време за реагиране на филтъра на Бесел по време на първия цикъл на повторение:

Етап 5. Разлика между изискваното време за реагиране на филтъра и времето, получено по време на първия цикъл на повторение:

Етап 6. Проверка на критерия за извършване на повторенията:

Изисква се

∆

І 0,01. Тъй като 0,081641 > 0,01, критерият за извършване на повторенията не е изпълнен и е необходимо да се започне нов цикъл на повторение. За този цикъл на повторение се изчислява нова честота на прекъсване с помощта на fc и на ∆, както следва:

fc,нов = 0,318152 . (1 + 0,081641) = 0,344126 Hz

Тази нова честота на прекъсване се използва във втория цикъл на повторение, който започва отново с етап 2. Повторението се изпълнява, докато се покрие критерият за неговото извършване. Резултатните стойности за първия и втория цикъл на повторение са обобщени в табл. № 11.

Таблица № 11 Стойности за първото и второто повторение

Параметър Първо Второ повторение повторение fc (Hz) 0,318152 0,344126 E (-) 7,07948 E-5 8,272777 E-5 K (-) 0,970783 0,968410 t10 (s) 0,200945 0,185523 t90 (s) 1,276147 1,179562 tF,повт. (s) 1,075202 0,994039 ∆ (-) 0,081641 0,006657 fc,нов (Hz) 0,344126 0,346417

Етап 7. Краен алгоритъм на Бесел: След като се покрие критерият за повторение, крайните константи на филтъра на Бесел и крайният алгоритъм на Бесел се изчисляват съгласно етап 2. В този пример критерият за повторение се спазва след второто повторение (∆ = 0,006657 І 0,01). Крайният алгоритъм служи след това за определяне на средните стойности на димните емисии (виж т. 2.3). Yi = Yi-1 + 8,272777 . 10-5 . (Si + 2Si-1 + Si-2—4Yi-2)

+ 0,968410 . (Yi-1—Yi-2) .

Таблица № 12 Стойности на стъпаловидния входящ сигнал и на изходящия сигнал от филтъра на Бесел за първия и втория цикъл на повторение

Индекс i Време Стъпало- Филтриран изходящ

[-] [s] виден сигнал Yi [-] входящ първо второ сигнал повторение повторение Si [-]

-2 -0,013333

0 0,000000 0,000000

-1 -0,006667

0 0,000000 0,000000

0 0,000000

1 0,000071 0,000083

1 0,006667

1 0,000352 0,000411

2 0,013333

1 0,000908 0,001060

3 0,020000

1 0,001731 0,002019

4 0,026667

1 0,002813 0,003278

5 0,033333

1 0,004145 0,004828

~ ~ ~ ~ ~

24 0,160000

1 0,067877 0,077867

25 0,166667

1 0,072816 0,083476

26 0,173333

1 0,077874 0,089205

27 0,180000

1 0,083047 0,095056

28 0,186667

1 0,088331 0,101024

29 0,193333

1 0,093719 0,107102

30 0,200000

1 0,099208 0,113286

31 0,206667

1 0,104794 0,119570

32 0,213333

1 0,110471 0,125949

33 0,220000

1 0,116236 0,132418

34 0,226667

1 0,122085 0,138972

35 0,233333

1 0,128013 0,145605

36 0,240000

1 0,134016 0,152314

37 0,246667

1 0,140091 0,159094

~ ~ ~ ~ ~

175

1,166667

1 0,862416 0,895701

176

1,173333

1 0,864968 0,897941

177

1,180000

1 0,867484 0,900145

178

1,186667

1 0,869964 0,902312

179

1,193333

1 0,872410 0,904445

180

1,200000

1 0,874821 0,906542

181

1,206667

1 0,877197 0,908605

182

1,213333

1 0,879540 0,910633

183

1,220000

1 0,881849 0,912628

184

1,226667

1 0,884125 0,914589

185

1,233333

1 0,886367 0,916517

186

1,240000

1 0,888577 0,918412

187

1,246667

1 0,890755 0,920276

188

1,253333

1 0,892900 0,922107

189

1,260000

1 0,895014 0,923907

190

1,266667

1 0,897096 0,925676

191

1,273333

1 0,899147 0,927414

192

1,280000

1 0,901168 0,929121

193

1,286667

1 0,903158 0,930799

194

1,293333

1 0,905117 0,932448

195

1,300000

1 0,907047 0,934067

~ ~ ~ ~ ~

2.3. Изчисляване на стойностите на димните емисии

Общата процедура по определяне на крайната стойност на димните емисии е представена на следната схема:

Режим В Натоварване

Режим А Натоварване

Режим С Натоварване етап 1 етап 1 етап 1

Режим В Натоварване

Режим С Натоварване

Режим А Натоварване етап 2 етап 2 етап 2

Режим А Натоварване

Режим С Натоварване

Режим В Натоварване етап 3 етап 3 етап 3

Стойности за неразпределена димност N %

Превръщане в коефициент на поглъщане на светлината k

Филтриране с помощта на филтър на Басел

Избор на макс. ст-т на k за всеки режим и етап на натоварване

Зачитане на цикъла за всеки режим

Изчисляване на средните стойности на димните емисии за всеки режим

Изчисляване на крайната стойност на димните емисии

На фиг. 25 графично са показани сигналът на измерената първоначална димност/непрозрачност, филтрираните и нефилтрираните коефициенти на поглъщане на светлината (стойност k) за първата степен на натоварване при изпитване ELR, а също е отбелязана максималната (пикова) стойност Ymax1,A на филтрираната следа на коефициента k. Съответно в табл. 12 са представени цифровите стойности на индекса i, на времето (честота на взимане на проби от 150 Hz), на неразредената (първоначална) димност и на филтрираната и нефилтрираната стойност на k. Филтрирането е извършено, като се прилагат константите от алгоритъма на Бесел, изработен в т. 2.2. Като се има предвид огромният обем данни, се вземат под внимание само участъците от следата на димните емисии в началото на цикъла и пиковата стойност.

Фиг. 25. Следи от измерената димност N нефилтриран и филтриран коефициент на димност k Легенда: 1—Димност/непрозрачност 2—Нефилтриран коефициент на димност k 3—Филтриран коефициент на димност k Пиковата стойност (i = 272) се изчислява с използване на данните, посочени в табл. 13.

Всички други отделни стойности на димността се изчисляват по същия начин. S-1, S-2, Y-1 и Y-2 се нулират, за да се задейства алгоритъмът:

LA (m) 0,430

Индекс i

272

N (%) 16,783

S271 (m-1) 0,427392

S270 (m-1) 0,427532

Y271 (m-1) 0,542383

Y270 (m-1) 0,542337

Изчисляване на стойността k (приложение № 8, част 2, т. 6.3.1):

1- m 0,427252

100

16,783 - 1 ln 0,430

1 - k =       ⋅ =

Тази стойност отговаря на S272 в уравнението за Y272, посочено по-долу.

Изчисляване средната стойност на димните емисии с помощта на алгоритъма на Бесел (приложение № 8, част 2, т. 6.3.2):

В уравнението се използват константите на Бесел от т. 2.2. Реалната нефилтрирана стойност на k, изчислена по-горе, отговаря на S272 (Si); S271 (Si-1) и S270 (Si-2) са двете предишни стойности на димни емисии k, докато Y271 (Yi-1) и Y270 (Yi-2) са двете предишни нефилтрирани стойности на k.

Y272 = 0,542383 + 8,272777. 10-5 . (0,427252 +

+ 2 . 0,427392 + 0,427532—4 . 0,542337) + + 0,968410 . (0,542383—0,542337) = 0,542389 m-1.

Тази стойност Y272 отговаря на Ymax1,A в уравнението по т. 2.2, етап 7.

Изчисляване на крайната стойност за димност (приложение № 8, част 2, т. 7.3.3):

От всяка следа на димните емисии за изчисленията се взема максималната филтрирана стойност на k. Приема се, че са налице следните стойности:

Режим Ymax (m-1) (честота на цикъл 1 цикъл 2 цикъл 3 въртене)

А 0,5424 0,5435 0,5587

В 0,5596 0,5400 0,5389

С 0,4912 0,5207 0,5177

SVA = (0,5424 + 0,5435 + 0,5587) / 3 = 0,5482 m-1 SVB = (0,5596 + 0,5400 + 0,5389) / 3 = 0,5462 m-1 SVC = (0,4912 + 0,5207 + 0,5177) / 3 = 0,5099 m-1 SV = (0,43 . 0,5482) + (0,56 . 0,5462) + (0,01 . 0,5099) = 0,5467 m-1

Проверка на резултатите от цикъла (приложение № 8, част 2, т. 3.4)

Преди изчисляването на SV трябва да се провери валидността на резултатите от цикъла чрез изчисляване на относителните стандартни отклонения на стойностите за димност от трите цикъла при всеки режим.

Режим Средна Абсолютно Относително (честота на стойност стандартно стандартно въртене) на SV (m-1) отклонение (m-1) отклонение (%)

А 0,5482 0,0091 1,7

В 0,5462 0,0116 2,1

С 0,5099 0,0162 3,2

В този пример за всеки режим се приема стойност 15 % като критерий за проверка достоверността на резултатите.

Таблица № 13 Стойности на димността N, филтрирана и нефилтрирана стойност на k в началото на натоварването на етапа

Индекс Време Димност Нефилтри- Филтри i [-] [s] N [%] рана рана стойност стойност на k [m-1] на k [m-1]

-2 0,000000 0,000000 0,000000 0,000000

-1 0,000000 0,000000 0,000000 0,000000

0 0,000000 0,000000 0,000000 0,000000

1 0,006667 0,020000 0,000465 0,000000

2 0,013333 0,020000 0,000465 0,000000

3 0,020000 0,020000 0,000465 0,000000

4 0,026667 0,020000 0,000465 0,000001

5 0,033333 0,020000 0,000465 0,000002

6 0,040000 0,020000 0,000465 0,000002

7 0,046667 0,020000 0,000465 0,000003

8 0,053333 0,020000 0,000465 0,000004

9 0,060000 0,020000 0,000465 0,000005

10 0,066667 0,020000 0,000465 0,000006

11 0,073333 0,020000 0,000465 0,000008

12 0,080000 0,020000 0,000465 0,000009

13 0,086667 0,020000 0,000465 0,000011

14 0,093333 0,020000 0,000465 0,000012

15 0,100000 0,192000 0,004469 0,000014

16 0,106667 0,212000 0,004935 0,000018

17 0,113333 0,212000 0,004935 0,000022

18 0,120000 0,212000 0,004935 0,000028

19 0,126667 0,343000 0,007990 0,000036

20 0,133333 0,566000 0,013200 0,000047

21 0,140000 0,889000 0,020767 0,000061

22 0,146667 0,929000 0,021706 0,000082

23 0,153333 0,929000 0,021706 0,000109

24 0,160000 1,263000 0,029559 0,000143

25 0,166667 1,455000 0,034086 0,000185

26 0,173333 1,697000 0,039804 0,000237

27 0,180000 2,030000 0,047695 0,000301

28 0,186667 2,081000 0,048906 0,000378

29 0,193333 2,081000 0,048906 0,000469

30 0,200000 2,424000 0,057067 0,000573

31 0,206667 2,475000 0,058282 0,000693

32 0,213333 2,475000 0,058282 0,000827

33 0,220000 2,808000 0,066237 0,000977

34 0,226667 3,010000 0,071075 0,001144

35 0,233333 3,253000 0,076909 0,001328

36 0,240000 3,606000 0,085410 0,001533

37 0,246667 3,960000 0,093966 0,001758

38 0,253333 4,455000 0,105983 0,002007

39 0,260000 4,818000 0,114836 0,002283

40 0,266667 5,020000 0,119776 0,002587

~ ~ ~ ~ ~

Стойности на димността N, стойност на нефилтрирана и филтрирана стойност на k около Ymax1,A (пикова стойност, обозначена с почернен шрифт)

Индекс Време Димност Стойност Стойност i [-] [s] N [%] на нефилна филтритрираните раните димни димни емисии k емисии k [m-1] [m-1]

~ ~ ~ ~ ~

259

1,726667 17,182000 0,438429 0,538856

260

1,733333 16,949000 0,431896 0,539423

261

1,740000 16,788000 0,427392 0,539936

262

1,746667 16,798000 0,427671 0,540396

263

1,753333 16,788000 0,427392 0,540805

264

1,760000 16,798000 0,427671 0,541163

265

1,766667 16,798000 0,427671 0,541473

266

1,773333 16,788000 0,427392 0,541735

267

1,780000 16,788000 0,427392 0,541951

268

1,786667 16,798000 0,427671 0,542123

269

1,793333 16,798000 0,427671 0,542251

270

1,800000 16,793000 0,427532 0,542337

271

1,806667 16,788000 0,427392 0,542383

272

1,813333 16,783000 0,427252 0,542389

273

1,820000 16,780000 0,427168 0,542357

274

1,826667 16,798000 0,427671 0,542288

275

1,833333 16,778000 0,427112 0,542183

276

1,840000 16,808000 0,427951 0,542043

277

1,846667 16,768000 0,426833 0,541870

278

1,853333 16,010000 0,405750 0,541662

279

1,860000 16,010000 0,405750 0,541418

280

1,866667 16,000000 0,405473 0,541136

281

1,873333 16,010000 0,405750 0,540819

282

1,880000 16,000000 0,405473 0,540466

283

1,886667 16,010000 0,405750 0,540080

284

1,893333 16,394000 0,416406 0,539663

285

1,900000 16,394000 0,416406 0,539216

286

1,906667 16,404000 0,416685 0,538744

287

1,913333 16,394000 0,416406 0,538245

288

1,920000 16,394000 0,416406 0,537722

289

1,926667 16,384000 0,416128 0,537175

290

1,933333 16,010000 0,405750 0,536604

291

1,940000 16,010000 0,405750 0,536009

292

1,946667 16,000000 0,405473 0,535389

293

1,953333 16,010000 0,405750 0,534745

294

1,960000 16,212000 0,411349 0,534079

295

1,966667 16,394000 0,416406 0,533394

296

1,973333 16,394000 0,416406 0,532691

297

1,980000 16,192000 0,410794 0,531971

298

1,986667 16,000000 0,405473 0,531233

299

1,993333 16,000000 0,405473 0,530477

300

2,000000 16,000000 0,405473 0,529704

~ ~ ~ ~ ~

3. Изпитване ETC 3.1. Газови емисии (дизелов двигател) Приема се, че от изпитване на система PDP- CVS са получени следните резултати:

V0 (m3/rev) 0,1776

NP (rev)

23073

PB (kPa) 98,0

P1 (kPa) 2,3

T (K) 322,5

Ha (g/kg) 12,8

NOx conce (ppm) 53,7

NOx concd (ppm) 0,4

COconce (ppm) 38,9

COconcd (ppm) 1,0

HCconce (ppm) 9,00

HCconcd (ppm) 3,02

CO2.conce (%) 0,723

Wact. (kWh) 62,72

Изчисляване на дебита на разредените отработили газове (приложение № 8, част 2, т. 4.1):

MTOTW = 1,293 . 0,1776 . 23073 . (98,0—2,3) . 273 / (101,3 . 322,5) = 4237,2 kg Изчисляване на коефициента за коригиране на NOx в зависимост от влажността (приложение № 8, част 2, т. 4.2):

1 K D H, = = ( ) 1,039 10,71 - 12,8 . 0,0182 - 1

Изчисляване на коригираните концентрации за въздуха за разреждане (приложение № 8, част 2, т. 4.3.1.1):

Приема се, че дизеловото гориво е със състав C1H1,8.

1 .

100

FS = + + + = ( ) ( ) ( ) [ ] 13,6

4 / 1,8

1 . 3,76

2 / 1,8

( ) 18,69

10 . 38,9 9,00 0,723 13,6 DF

4 - = + + =

NOx conc = 53,7—0,4 . (1—(1/18,69)) = 53,3 ppm

COconc = 38,9—1,0 . (1—(1/18,69) = 37,9 ppm HCconc = 9,0—3,02 . (1—(1/18,69) = 6,14 ppm

Изчисляване на масовия дебит на емисията (приложение № 8, част 2, т. 4.3.1): NOx mass = 0,001587 . 53,3 . 1,039 . 4237,2 = 372,391 g

COmass = 0,000966 . 37,9 . 4237,2 = 155,129 g

HCmass = 0,000479 . 6,14 . 4237,2 = 12,462 g

Изчисляване на специфичните емисии (приложение № 8, част 2, т. 4.4):

3.2. Емисии на частици (дизелов двигател) Приема се, че от изпитване на система PDP- CVS с двойно разреждане са получени следните резултати:

MTOTW (kg) 4237,2

Mf,p (mg) 3,030

Mf,b (mg) 0,044

MTOT (kg) 2,159

MSEC (kg) 0,909

Md (mg) 0,341

M(kg) 1,245

DF 18,69

Wact. (kWh) 62,72

Изчисляване на масовите емисии (приложение № 8, част 2, т. 5.1):

Изчисляване на коригираните за смущения масови емисии на въздуха за разреждане (приложение № 8, част 2, т. 5.1):



  

  

  

+ =

  

g 9,32

1000

4237,2 . 18,69

1 . 1,245 0,341 - 1,250 3,074 PTmass =  

 

Изчисляване на специфичните емисии (приложение № 8, част 2, т. 5.2):

когато е коригиран въздухът за разреждане:

3.3. Газови емисии (двигател, работещ със сгъстен природен газ)

Приема се, че от изпитване на система PDP-CVS с двойно разреждане са получени следните резултати:

MTOTW (kg) 4237,2

Hа (g/kg) 12,8

NOx conce (ppm) 17,2

NOx concd (ppm) 0,4

COconce (ppm) 44,3

COconcd (ppm) 1,0

HCconce (ppm) 27,0

HCconcd (ppm) 3,02

CH4 conce (ppm) 18,0

CH4 concd (ppm) 1,7

CO2,conce (%) 0,723

Wact. (kWh) 62,72

Изчисляване на коефициента за коригиране на NOx в зависимост от влажността (приложение № 8, част 2, т. 4.2):

1 K G H, = = ( ) 1,074 10,71 - 12,8 . 0,0329 - 1

Изчисляване на концентрацията на NMHC (приложение № 8, част 2, т. 4.3.1):

а) метод на газовата хроматография GC б) метод с използване на сепаратор (отделяне) на неметановите фракции—NMC

Приема се, че ефективността на метана е 0,04 и 0,98 на етана (виж приложение № 8, част 2, т. 1.8.4). ( ) ppm 8,4 0,04 - 0,98 18,0 - 0,04 - 1 . 27,0 NMHCconce = =

Изчисляване на коригираните за смущения концентрации на въздуха за разреждане (приложение № 8, част 2, т. 4.3.1.1):

Приема се, че еталонното гориво G20 (100 % метан) е със състав C1H4.

1 .

100

FS = + + + = ( ) ( ) ( ) [ ] 9,5

4 /

1 . 3,76

2 /

( ) 13,01

10 . 44,3 27,0 0,723 9,5 DF

4 - = + + =

За NMHC фоновата концентрация на въздуха за разреждане представлява разликата между HCconcd и CH4 concd. NOx conc = 17,2—0,4 . (1—(1/13,01)) = 16,8 ppm COconc = 44,3—1,0 . (1—(1/13,01)) = 43,4 ppm NMHCconc = 8,4—1,32 . (1—(1/13,01)) = 7,2 ppm CH4 conc = 18,0—1,7 . (1—(1/13,01)) = 16,4 ppm

Изчисляване на масовия дебит на емисиите (приложение № 8, част 2, т. 4.3.1): NOx mass = 0,001587 . 16,8 . 1,074 . 4237,2 = 121,330 g COmass = 0,000966 . 43,4 . 4237,2 = 177,642 g NMHCmass = 0,000502 . 7,2 . 4237,2 = 15,315 g CH4 mass = 0,000554 . 16,4 . 4237,2 = 38,498 g

Изчисляване на специфичните емисии (приложение № 8, част 2, т. 4.4):

4. λ—коригиращ коефициент (Sλ) 4.1. Изчисляване на λ-коригиращия коефициент Sλ(1)

, където: Sλ — λ-коригиращ коефициент; инертни % — обемното процентно съдържание на инертни газове в горивото (тоест N2, CO2, He и т. н.); O2* — обемното процентно съдържание на начално количество на кислород в горивото; n и m се отнасят до средната стойност на CnHm, която представлява въглеводородите в горивото, т.е.:

+     +     +     +     +    

......

100

% C . 5

100

% C . 4

100

% C . 3

100

% C . 2

100

% CH . 1 n

= ,

100

diluent%

− където:

4 +     +     +     +    

.......

100

% H C . 8

100

% H C . 6

100

% H C . 4

100

% CH . 4 m

100

diluent% - 1

CH4 — обемното процентно съдържание на метан в горивото; C2 — обемното процентно съдържание на всички въглеводороди C2 (например C2H6, C2H4 и т. н.) в горивото;

C3 — обемното процентно съдържание на всички въглеводороди C3 (например C3H8, C3H6 и т. н.) в горивото; C4 — обемното процентно съдържание на всички въглеводороди C4 (например C4H10, C4H8 и т. н.) в горивото; C5 — обемното процентно съдържание на всички въглеводороди C5 (например C5H12, C5H10 и т. н.) в горивото; Diluent — обемното процентно съдържание на раз- редените газове в горивото (тоест O2*, N2, CO2, He и т. н.). 4.2. Примери за изчисляване на λ-коригиращия коефициент Sλ: Пример 1: G25: CH4 = 86 %, N2 = 14 % (в обемно процентно съдържание)

+     +    

.....

100

% C . 2

100

% CH . 1 n

0,86 . 1

; 1 0,86 0,86

= = = −

100

% diluent

100

14 - 1



 

 + 

 

......

100

% H C . 4

100

% CH . 4 m

= = + 

; 4 0,86 0,86 . 4

100

% diluent - 1

2 S

    + ⋅    = λ

2 * =      + ⋅      =

. 1,16

100

14 - 1

100

O -

4 m n

100

% inert - 1 (1) Стехиометрични съотношения въздух/гориво на ав- томобилните горива—SAE J1829, юни 1987, Джон Б. Хейууд (John B. Heywood), Internal Combustion Engine Fundamentals, McGraw-Hill, 1988, глава 3.4 “Combustion stoichiometry” (страници 68—72). Пример 2: GR: CH4= 87 %, C2H6 = 13 % (в обемно процентно съдържание)

+     +    

.....

100

% C . 2

100

% CH . 1 n

= = + = −

0,13 . 2 0,87 . 1

; 1,13

1 1,13

100

% diluent

100

0 - 1



 

 + 

 

......

100

% H C . 4

100

% CH . 4 m

= + = + 

; 4,26

1 0,13 . 6 0,87 . 4

100

% diluent - 1

2 S

2 * =       + ⋅      =     + ⋅    = λ

. 0,911

4 4,26 1,13

100

0 - 1

100

O -

4 m n

100

% inert - 1

Пример 3: САЩ: CH4 = 89 %, C2H6 = 4,5 %, C3H8 = 2,3 %, C6H14 = 0,2 %, O2 = 0,6 %, N2 = 4 %

+     +    

.....

100

% C . 2

100

% CH . 1 n

+ + + = −

0,002 . 4 0,023 . 3 0,045 . 2 0,89 . 1

= + ( ) ; 1,11

100

% diluent

100

4 0,64 - 1

=     + +     +     +    

100

% H C . 8 ........

100

% H C . 6

100

% H C . 4

100

% CH . 4 m

100

% diluent - 1

+ + + =

0,002 .

14 0,023 . 8 0,045 . 4 0,89 . 4 = + ( ) ; 4,24

100

4 0,6 - 1

2 S

      + ⋅      = λ

2 * =     + ⋅    =

. 0,96

100

0,6 -

4 4,24 1,11

100

4 - 1

100

O -

4 m n

100

% inert - 1

Приложение № 11 към чл. 37 Специфични технически изисквания относно дизелови двигатели, работещи с етанолово гориво I. При дизеловите двигатели, работещи с етанолово гориво, се прилагат следните специфични изменения на съответните точки, уравнения и коефициенти от процедурите, определени в приложение № 8, част 2:

1. Корекция за сухи/влажни условия:

G 2,577.G

1 1,877 F

+ =

  

 

FUEL AIRW

2. Корекция на NOx за влага и топлина:

( ) ( )

1 K

a a D H, − + − + = , където:

0,0266 G G 0,181. A

FUEL − = ;

AIRD 0,00954 G G 0,123. B

FUEL + − = ;

AIRD

Тa e температурата на въздуха, К; На—влажността на входящия въздух (грама вода за килограм сух въздух), g/kg.

3. Изчисляване на масовия дебит на емисиите Масовият дебит на емисиите (g/h) за всеки режим се изчислява, както следва: (приема се плътност на отработили газове 1,272 kg/m3 при температура 273 К (0° С) и налягане 101,3 kPa): (1) W EXH D H, conc x mass x .G .K O 0,001613.N NO = (2) W EXH conc mass x .G O 0,000982.C CO = (3) W EXH D H, conc mass .G .K C 0,000809.H HC = , където NOx conc, COconc, HCconc (1) са средните концентрации (ррm) на неразредения отработил газ съгласно т. 4.1.

Когато газовите емисии се определят с помощта на система за разреждане на целия поток, се използват формулите: (1) W TOT D H, conc x mass x .G .K O 0,001587.N NO = (2) W TOT conc mass x .G O 0,000966.C CO = (3) W TOT conc mass .G C 0,000795.H HC = , където: NOx conc, COconc, HCconc (1) са средните фонови коригирани концентрации (ррm) за всеки режим на разредения отработил газ, определени съгласно т. 4.3.1.1 от част 3 на приложение № 8.

II. Точки 3.1, 3.4, 3.8.3 и 5 на част 3 не се отнасят за конвенционални дизелови двигатели, а също така и за дизелови двигатели, използващи етанолово гориво. Изпитването се провежда при стандартизирани температура и влажност на постъпващия в двигателя въздух. Изискването е 6 ± 0,5g вода за килограм сух въздух при температурен интервал от 298 ± 3К. В рамките на тези ограничения не са необходими други корекции за NOх. Изпитването е невалидно, ако тези условия не са спазени.

1. Изчисляване дебита на масовите емисии 1.1. Системи с постоянен дебит.

При системите с топлообменник масата на замърсителите в грамове за едно изпитване се определя от следните уравнения:

(1) W TOT D H, conc x mass x .M .K O 0,001587.N NO = (двигател, работещ с етанол) (2) W TOT conc mass x .M O 0,000966.C CO = (двигател, работещ с етанол) (3) W TOT conc mass .M C 0,000794.H HC = (двигател, работещ с етанол), където: NOx conc, COconc, HCconc (1), NМНСconc, са средните фонови коригирани концентрации за целия цикъл на измерване чрез интегриране (задължително за NOx и HC) или чрез събиране на проби в камерата, изразени в ppm; МTОTW е общата маса на разредения отработил газ за цикъла, съгласно т. 4.1, kg.

Определяне на фоновите коригирани концентрации

Средните фонови концентрации на газообразните замърсители в разредения въздух се изваждат от измерените концентрации, за да се получат реалните концентрации на замърсителите. Средните стойности на фоновите концентрации могат да се определят посредством метода на събиране на проби в камерата или с постоянно измерване с интегриране. Използва се формулата:

      = DF

1 -

1 . conc - conc conc d e , където: conc е концентрацията на съответния замърсител в разредения отработил газ, коригирана със съответния замърсител, който се съдържа в разредения въздух, изразена в ppm; concе — концентрацията на съответния замърси- тел, измерен в съответния отработил газ, изразена в ppm; concd — концентрацията на съответния замърси- тел, измерен в съответния въздух за разреждане, изразена в ppm; DF — коефициент на разреждане.

(1) Въз основа на еквивалент на С1.

Коефициентът на разреждане се изчислява, както следва:

F DF − + + = ,

s ( )

4 conce conce 2conce

.10 CO HC CO където CO2concе e концентрацията на CO2 в разредения отработил газ, изразена в % от обема; HCconcе — концентрацията на НС в разредения от- работил газ, изразена в ррm С1; COconcе — концентрацията на СО в разредения отработил газ, изразена в ррm; Fs — стехиометричен коефициент. Концентрациите, измерени на суха база, се преобразуват на влажна база съгласно т. 4.2 от част 2 на приложение № 8.

За общата горивна смес от CHαOβNγ стехиометричният коефициент се изчислява, както следва:

1 .

100

γβαα +     − + + + = S F

1 .

76 ,3

Като алтернатива, когато съставът на горивото не е точно известен, може да се използва следният стехиометричен коефициент:

( ) 12,3 Етанол FS = 1.2. Системи за компенсиране на потока При системите без топлообменник масата на замърсителите (грамове за изпитване) се определя, като се изчислят моментната маса на емисиите и интегриране на моментните стойности за цикъла. Също така фоновата корекция се прилага директно към стойността на моментната концентрация. Прилагат се следните формули:

(1) ( )  

    − − = ∑

  

1 . .NO M .0,001587 .NO M NO Xconcd W TOT

.0,001587 DF

i Xconce, i W, TOT Xmass

1 i (2) ( )  

    − − =∑

  

1 . .CO M .0,000966 .CO M CO concd W TOT

.0,000966 DF

i conce, i W, TOT mass

1 i (3) ( )  

    − − =∑

  

1 . .HC M .0,000749 .HC M HC concd W TOT

i conce, i W, TOT mass , където: conce е концентрацията на съответния замър-

.0,000749 DF

1 i сител, измерена в разредения отработил газ, в ppm; concd — концентрацията на съответния замър- сител, измерена във въздуха за разреждане, в ppm; МТOTW,i— моментната маса на разредения отрабо- тил газ (т. 4.1), в kg; МТOTW — общата маса на разредения отработил газ за цикъла (т. 4.1), в kg; DF — коефициент на разреждането, определен съгласно т. 4.3.1.1. 2. Изчисляване на специфичните емисии Емисиите (g/kWh) се изчисляват за всички отделни компоненти по формулите:

Xmass X W NO NO =

act

mass W CO CO =

act

mass W HC HC = ,

act където Wact е действителната работа на цикъла, определена съгласно т. 3.9.2, kWh.

Приложение № 12 към чл. 38 Процедури за провеждане на изпитване за надеждност на системи за контрол на емисии

1. Въведение Приложението описва подробно процедурите за избор на фамилия двигатели, които ще се изпитват по график за пробег, с цел определяне коефициентите на влошаване на емисиите. Такива коефициенти на влошаване се прилагат към измерените емисии от двигатели, минаващи през периодична проверка, за да се гарантира, че емисиите на двигателите в експлоатация остават в съответствие с приложимите гранични стойности на емисиите, посочени в табл. № 1 и 2 на т. 1.2.1 от раздел II на приложение № 2, за периода на надеждност, приложим към ПС с монтиран двигател.

Приложението описва подробно обслужване, свързано с емисии или несвързано с емисии, което ще се извършва на двигатели по график за пробег. Такова обслужване се извършва на двигатели в експлоатация, като собствениците на автомобили са уведомени за това.

2. Избор на двигатели за установяване коефициенти на влошаване на емисиите за срока на експлоатация

2.1. Двигателите се избират от фамилията съгласно раздел III на приложение № 2 за изпитване за установяване на коефициенти на влошаване на емисиите за срока на експлоатация.

2.2. Двигатели от различни фамилии могат да се комбинират във фамилии на базата на типа на системата за последваща обработка на отработили газове. За да може двигатели с различен брой цилиндри и конфигурация на цилиндрите, но с едни и същи технически спецификации и монтаж на система за последваща обработка на отработили газове, да бъдат обединени във фамилия, производителят предоставя на ИА “АА” данни, доказващи, че емисиите на такива двигатели са аналогични.

2.3. Двигател, представителен за фамилията двигатели с последваща обработка за отработили газове, се избира от производителя на двигатели за изпитване по графика за пробег, посочен в т. 3.2, съгласно критериите за избор на двигатели, посочени в т. 2.2 от раздел III на приложение № 2, като за това се докладва на ИА “АА” преди започване на изпитването.

Когато ИА “АА” реши, че най-неблагоприятните емисии от фамилията двигатели с последваща обработка могат да бъдат по-добре характеризирани от друг двигател, тогава изпитваният двигател се избира съвместно от ИА “АА” и производителя.

3. Установяване коефициенти на влошаване на емисиите за срока на експлоатация

3.1. Въведение Коефициентите на влошаване на емисиите, приложими към фамилия двигатели със системи за последваща обработка на отработили газове, се получават от избраните двигатели на база изминато разстояние и сервизна процедура, която включва периодично изпитване за емисии на газове и частици чрез изпитвания ESC и ЕТС.

3.2. График за пробег Графиците за пробег по избор на производителя може да се изпълняват чрез действителен пробег на ПС (в движение), оборудвано с избрания базов двигател, или чрез пробег на избрания базов двигател на динамометричен стенд.

3.2.1. Пробег в движение и на динамометричен стенд

3.2.1.1. Производителят определя геометрията на трасето и изминатото разстояние в съответствие с добрата техническа практика.

3.2.1.2. Производителят определя кога двигателят да бъде изпитван за емисии от газове и частици чрез изпитвания ESC и ЕТС.

3.2.1.3. За всички двигатели от фамилия двигатели със системи за последваща обработка на отработили газове се използва графикът на един двигател.

3.2.1.4. По искане на производителя и със съгласието на ИА “АА” може да се направи само един изпитвателен цикъл (ESC или ЕТС) във всяка една изпитвателна точка, докато другият изпитвателен цикъл може да се направи в началото и в края на графика за пробег.

3.2.1.5. Работните графици може да бъдат различни за различните фамилии двигатели със системи за последваща обработка на отработили газове.

3.2.1.6. Работните графици може да бъдат пократки от периода на експлоатация, при условие че броят на изпитвателните точки позволява пра- вилна екстраполация на изпитвателните резултати, съгласно т. 3.5.2. Във всички други случаи пробегът не трябва да е по-малък от показания в табл. № 14.

3.2.1.7. Производителят трябва да осигури приложимата корелация между период за минимален пробег (изминато разстояние) и динамометрични часове на двигателя (например корелация на разхода на гориво, корелация на скорост на ПС спрямо обороти на двигателя и т.н.).

3.2.1.8. Минимален пробег Таблица № 14

Категория на превозно Минимален Срок на средство, в което ще бъде пробег експлоатация монтиран двигател (съгласно наредбата)

ПС от категория N1 100 000 км § 8, т. 1

ПС от категория N2 125 000 км § 8, т. 2

ПС от категория N3 с технически допустима максимална маса до 16 t 125 000 км § 8, т. 2

ПС от категория N3 с технически допустима максимална маса над 16 t 167 000 км § 8, т. 3

ПС категория M2 100 000 км § 8, т. 1

ПС категория M3 класо- 125 000 км § 8, т. 2 ве I, II, А и B, с технически допустима максимална маса до 7,5 t

ПС категория M3 класо- 167 000 км § 8, т. 3 ве III и B, с технически допустима максимална маса над 7,5 t

3.2.1.9. Графикът за пробег в движение се описва изцяло в заявлението за одобряване на типа и докладва на ИА “АА” преди започване на всяко изпитване.

3.2.2. Когато ИА “АА” реши, че са необходими допълнителни измервания чрез изпитвания ESC и ЕТС между точките, избрани от производителя, уведомява производителя за това. Ревизираните графици за пробег в движение или на динамометричен стенд се изготвят от производителя и съгласуват с ИА “АА”.

3.3. Изпитване на двигател 3.3.1. Начало на графика за пробег 3.3.1.1.За всяка фамилия двигатели със системи с последваща обработка на отработили газове производителят определя броя на часовете на работа на двигателя, след които работата на системата за последваща обработка на отработили газове се стабилизира. Когато се изисква от ИА “АА”, производителят предоставя на разположение данните и анализа за неговото решение. Като алтернатива производителят може да избере двигателят да работи 125 h за стабилизиране на системата. 3.3.1.2. Периодът на стабилизация, определен в т. 3.3.1.1, се счита за начало на графика за пробег.

3.3.2. Изпитване по график за пробег 3.3.2.1. След стабилизация двигателят започва графика за пробег, избран от производителя, както е посочено в т. 3.2. На периодични интерва- ли в графика за пробег, определени от производителя, а когато е необходимо предвидени също така от ИА “АА” съгласно т. 3.2.2, двигателят се изпитва за емисии на газове и частици чрез изпитвания ESC и ЕТС. В съответствие с т. 3.2, ако е било договорено, че само един изпитвателен цикъл (ESC или ЕТС) ще бъде направен във всяка изпитвателна точка, другият изпитвателен цикъл (ESC или ЕТС) трябва да се извършва в началото и края на графика за пробег.

3.3.2.2. По време на графика за пробег двигателят се обслужва съгласно т. 4.

3.3.2.3. По време на графика за пробег може да бъде направено извънпланово обслужване на двигателя или ПС, например когато СБД е открила неизправност, която може да доведе до активиране на MI.

3.4. Отчет 3.4.1. Резултатите от всички изпитвания за емисии (ESC и ЕТС), проведени по време на графика за пробег, се предоставят на разположение на ИА “АА”. Когато някое изпитване за емисии е обявено за невалидно, производителят предоставя обяснение за причините. В такъв случай другата серия изпитвания за емисии чрез ESC и ЕТС се извършват в рамките на следващите 100 h от пробега.

3.4.2. Всеки път, когато един производител изпитва двигател по график за пробег за установяване на коефициенти на влошаване на емисиите, производителят съхранява в документите си цялата информация относно всички изпитвания за емисии и обслужване, извършено върху двигателя по време на графика за пробег. Тази информация се предоставя на ИА “АА” заедно с резултатите от изпитванията за емисии, проведени по време на графика за пробег.

3.5. Определяне на коефициентите на влошаване на емисиите

3.5.1. За всеки замърсител, измерен при изпитвания ESC и ЕТС, и във всяка изпитвателна точка по време на графика за пробег се прави “най-подходящ” регресивен анализ на базата на всички изпитвателни резултати. Резултатите от всяко изпитване за всеки замърсител се изразяват с толкова десетични знака след запетаята, колкото са в граничната стойност за това замърсяващо вещество, посочени в табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2, плюс една допълнителна десетична позиция. В съответствие с т. 3.2, когато е било договорено, че ще бъде направен само един изпитвателен цикъл (ESC или ЕТС) във всяка изпитвателна точка, другият изпитвателен цикъл (ESC или ЕТС) се извършва в началото и в края на графика за пробег, регресивен анализ се прави само на база на резултатите от изпитвателния цикъл във всяка изпитвателна точка.

3.5.2. На база на регресивния анализ производителят изчислява проектните стойности за емисии за всеки замърсител в началото на графика за пробег и неговия период на експлоатация, както е приложим за двигателя, чрез екстраполация на регресивното уравнение от т. 3.5.1.

3.5.3. За двигатели, които не са оборудвани със система за последваща обработка на отработили газове, коефициентът на влошаване за всеки замърсител е разликата между проектните стойности на емисиите за периода на експлоатация и за началото на графика за пробег.

За двигатели, оборудвани със система за последваща обработка на отработили газове, коефициентът на влошаване за всеки замърсител е съотношението между проектните стойности на емисиите за периода на експлоатация и за началото на графика за пробег.

В съответствие с т. 3.2, когато е било договорено, че ще бъде направен само един изпитвателен цикъл (ESC или ЕТС) във всяка изпитвателна точка, другият изпитвателен цикъл (ESC или ЕТС) се извършва в началото и в края на графика за пробег; коефициентът на влошаване на емисиите, изчислен за изпитвателния цикъл във всяка изпитвателна точка, е приложим също така за другия изпитвателен цикъл, при условие че и за двата цикъла отношението между измерените стойности в началото и в края на графика за пробег е аналогично.

3.5.4. Коефициентите на влошаване за всеки замърсител при подходящите изпитвателни цикли се записват в т. 1.4 на допълнение 1 на приложение № 5.

3.6. Като алтернатива за използване на график за пробег за определяне коефициент на влошаване на емисиите производителите на двигатели могат да изберат да използват следните коефициенти на влошаване:

Тип Изпитва- СО HC NMHC CH4 NOx РМ двигател телен цикъл

Дизелов ESC 1,1 1,05 — — 1,05 1,1 двигател ЕТС 1,1 1,05 — — 1,05 1,1

Двигател, ЕТС 1,1 1,05 1,05 1,2 1,05 — работещ с газово гориво

Производителят може да избира да пренесе стойностите на DF, определени за двигател или комбинация двигател/система за последваща обработка за отработили газове към двигатели или комбинации двигател/система за последваща обработка на отработили газове така, че да не попада в една и съща категория на фамилия двигател съгласно т. 2.1. В такива случаи производителят трябва да покаже на ИА “АА”, че базовият двигател или комбинацията двигател/система за последваща обработка на отработили газове и двигателят или комбинацията, за които са пренесени DF стойностите, имат еднаква техническа спецификация и изисквания по монтажа на ПС и че емисиите на такъв двигател или комбинация са аналогични.

3.7. Проверка за съответствие на продукция 3.7.1. Съответствието на продукцията относно емисии се проверява съгласно раздел I на приложение № 13.

3.7.2. При одобряване на типа производителят може да избере измерване същевременно и на емисиите от замърсители преди всяка система за последваща обработка на отработили газове. Извършвайки това, производителят може да разработи коефициент на влошаване отделно за двигателя и за системата за последваща обработка на отработили газове, който да използва като помощ при проверката на края на поточната линия.

3.7.3. За целите на одобряването на типа само коефициентите на влошаване на емисиите, приети от производителя по т. 3.6.1, или коефициенти- те на влошаване на емисиите в съответствие с т. 3.5 се отчитат в т. 1.4 на допълнение 1 към приложение № 5.

4. Обслужване По време на графика за пробег обслужването, извършено по двигателите, и точният разход на който и да е реагент, използвани за определяне на коефициентите на влошаването, се класифицират като свързано или несвързано с емисиите и всяко от тях може да се класифицира като планово или извънпланово. Някои видове обслужване, свързани с емисии, се класифицират също така като неправилно (критично) обслужване.

4.1. Планово обслужване, свързано с емисии 4.1.1. Плановото обслужване, свързано с емисии, се определя с цел провеждане на график за пробег и за включване в инструкциите за обслужване, предоставяни на собствениците на нови автомобили.

4.1.2. Всички планови обслужвания, свързани с емисии, с цел провеждане на график за пробег, се правят през едни и същи или еквивалентни интервали от време, които са определени от производителя в инструкциите за обслужване, предоставяни на собствениците на нови автомобили. Графикът за планово обслужване може да се обновява, когато е необходимо по време на графика за пробег, при условие че нито една дейност по обслужването не е премахната от графика за обслужване, след като операцията е изпълнена върху изпитвания двигател.

4.1.3. Всяко планово обслужване, свързано с емисии и извършено върху двигатели, трябва да гарантира съответствие на експлоатацията съгласно съответните емисионни стандарти. Производителят предоставя данни на ИА “АА”, които доказват, че всички планови обслужвания, свързани с емисии, са технически необходими.

4.1.4. Производителят на двигатели определя регулирането, почистването и обслужването (когато е необходимо) на следните елементи:

—филтри и охлаждащи течности в рециркулационната система за отработили газове;

—вентилационен клапан за картера; —накрайници на инжектора на гориво (само почистване);

—инжектори за гориво; —турбокомпресор; —електронно устройство за управление на двигателя (EECU) и свързаните с него датчици и задействащи механизми;

—система филтри за частици (включително свързаните компоненти);

—рециркулационната система за отработили газове, включително всички свързани с нея регулиращи клапани и тръбопроводи;

—всяка една система за последваща обработка на отработили газове.

4.1.5. За целите на обслужването са определени като критични следните компоненти, свързани с емисиите:

—всяка една система за последваща обработка на отработили газове;

—електронно устройство за управление на двигателя (EECU) и свързаните с него датчици и задействащи механизми;

—рециркулационната система за отработили газове, включително всички свързани с нея филтри, охлаждащи течности, регулиращи клапани и тръбопроводи;

—вентилационен клапан за картера. 4.1.6. Всяко планово обслужване, свързано с емисии, трябва да има възможност за изпълнение в експлоатация. Производителят декларира пред ИА “АА” възможността за такова обслужване преди извършването на обслужването по време на графика за пробег.

4.1.7. Дейностите по планово обслужване, свързано с емисии, които удовлетворяват всяко от условията, посочени в т. 4.1.7.1—4.1.7.4, се приемат като дейност по обслужване, която може да се изпълни в експлоатация.

4.1.7.1.Производителят предоставя данни, които установяват връзка между емисиите и действието на ПС, показващи как при нарастването на емисиите поради липса на обслужване действието на ПС в същото време се влошава до степен, неприемлива за нормално управление на ПС.

4.1.7.2. Производителят предоставя данни от проучване, които показват, че при 80 % ниво на сигурност 80 % от такива двигатели са преминали дейност по неправилно (критично) обслужване, извършена в експлоатация в препоръчания интервал (-и).

4.1.7.3.Във връзка с изискванията по приложение № 3 на таблото на ПС се монтира ясно видим индикатор, който уведомява водача, че е необходимо обслужване. Индикаторът се задейства след определено разстояние или от повреда на компонент. Той трябва да остане активен, докато двигателят работи, и няма да бъде изтрит, без да се извърши необходимото обслужване. Повторната настройка на сигнала е необходима стъпка в плановото обслужване. Системата трябва да бъде разработена така, че да не се деактивира в края на периода на експлоатация на двигателя или след това.

4.1.7.4.За целите на плановото обслужване в експлоатация могат да се използват други методи, предварително съгласувани с ИА “АА”.

4.2. Промени в планово обслужване Производителят подава заявление до ИА “АА” за нови дейности по обслужването, които желае да изпълни по време на графика за пробег, и по този начин ги препоръчва на собствениците на автомобили. Производителят също така включва в своята препоръка и категорията (например свързана или не с емисии, критична или некритична) на новите дейности по обслужване, които предлага, а за обслужване, свързано с емисии, максималния възможен интервал на обслужване. Заявлението се придружава с данни, обосноваващи потребността от новите обслужващи дейности и интервала на обслужване.

4.3. Дейности по обслужване, които не са свързани с емисии

Този вид дейности по обслужване, които са уместни и технически необходими (например смяна на масло, смяна на маслен филтър, смяна на филтър за горивото, смяна на въздушен филтър, обслужване на охлаждащата система, настройка на празен ход, регулатор, въртящ момент на двигателя, ремък за клапан, ремък за инжектор, синхронизация, регулиране натягането на задвижващия ремък и т.н.), могат да се извършват върху двигатели или ПС, избрани за графика за пробег в най-малко повтарящите се интервали, препоръчани от производителя на собственика (например извън интервалите, препоръчани за основно обслужване).

4.4. Обслужване на двигатели, избрани за изпитване по графика за пробег

4.4.1. Ремонтите на компонентите на двигател, избран за изпитване по графика за пробег, освен двигателя, системата за контрол на емисиите или горивната уредба, се изпълняват само при авария на частта или неизправност на системата на двигателя.

4.4.2. За откриване на неизправност, лоша регулировка или дефектни части на двигателя може да се използват само оборудване, уреди или инструменти, които се предлагат от дилърите и които са налични в сервизите, и се използват във връзка с планово обслужване на такива компоненти, и впоследствие за идентификация на неизправност в двигателя.

4.5. Извънпланово обслужване, свързано с емисии

Разходът на необходимия реагент се определя като неправилно (критично) извънпланово обслужване, свързано с емисии, за целите на провеждане на график за пробег и за включване в инструкциите за обслужване, предоставяни от производителите на собствениците на нови автомобили.

Приложение № 13 към чл. 39, ал. 3 Съответствие на продукцията

Раздел I 1. Съответствие на двигателя, подложен на изпитване за емисии замърсители:

При извършване на процедура за оценка съответствието на продукцията производителят не трябва да извършва регулировки на избраните двигатели.

Съответствие на двигателя, подложен на изпитване за замърсяващи емисии:

1.1. Избират се произволно три двигателя от партидата. Двигателите, които преминават само изпитвания ESC и ELR или само изпитване ETC за одобряване по отношение на ред А на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II от приложение № 2, преминават изпитванията, които се отнасят за тях за проверка на съответствието на продукцията. Със съгласието на ИА “АА” всички други двигатели от одобрен тип по отношение на редовете А, B1 или B2, или С от табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II от приложение № 2, преминават ESC и ELR цикли, или ETC цикъл за проверка на съответствието на продукцията. Граничните стойности са посочени в т. 1.2.1 на раздел II от приложение № 2.

1.2. Изпитванията се провеждат в съответствие с раздел III, когато ИА “АА” счете за удовлетворителни, посочените от производителя стойности на стандартното отклонение за продукцията са в съответствие с глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Изпитванията се провеждат в съответствие с раздел IV, когато ИА “АА” счете за неудовлетворителни посочените от производителя стойности на стандартно отклонение за продукцията в съответствие с глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Допуска се по искане на производителя изпитванията да се извършат в съответствие с раздел V.

1.3. На основание резултатите от изпитването на образеца двигател продукцията от тази серия се счита за:

—съответстваща на изискванията, когато се вземе решение за допускане по отношение на всички замърсители, и

—несъответстваща на изискванията, когато се вземе решение за отхвърляне по отношение на определен замърсител в съответствие с критериите за изпитване, посочени в съответния раздел.

Когато се вземе решение за допускане относно даден замърсител, това решение не може да бъде променяно с допълнителни изпитвания, целящи вземане на решение относно другите замърсители.

Когато не се вземе решение за допускане относно всички замърсители и не се вземе решение за отхвърляне по даден замърсител, се извършва изпитване върху друг двигател (фиг. 26).

Когато не се постигне решение, производителят може да прекъсне изпитването във всеки един момент. В такъв случай в протокола за изпитванията се вписва решение за отхвърляне.

1.4. Изпитванията се извършват на нови двигатели. Двигателите, работещи с газово гориво, се разработват по процедура, посочена в приложение № 8, част 3, т. 3.

1.5. Допуска се по искане на производителя изпитванията да се извършат с дизелови двигатели или с двигатели, работещи с газово гориво, които са преминали период на разработка, по-дълъг от посочения в т. 1.4, при условие че този период не надвишава 100 h. В този случай разработването се осъществява от производителя, който се задължава да не извършва никакви регулировки по тези двигатели.

1.6. Когато производителят поиска да извърши разработване в съответствие с т. 1.5, то може да се отнася за:

а) всички двигатели, подлагани на изпитване; или б) първия изпитван двигател, при което коефициентът за отделяне на замърсители се определя по следния начин:

—емисиите от замърсители се измерват на нулевия и при “х” часа на първия изпитван двигател,

—коефициентът за отделяне на замърсители от емисиите между нулевия и “х” часове се изчислява за всеки един от замърсителите:

количество емисии след “х” часа –––––––––––––––––––––––– .

количество емисии на нулевите часове Този коефициент може да бъде по-малък от единица.

Следващите изпитвани двигатели не се подлагат на разработване, но техните емисии при нулевите часове се променят чрез коефициента за отделяне на замърсители.

В този случай се вземат под внимание следните стойности:

—стойностите при “х” часа за първия двигател, —стойностите при нулевия час, умножени по коефициента за отделяне на замърсители за другите двигатели.

1.7. За дизелови двигатели и за двигателите, работещи с гориво втечнен нефтен газ LPG, всички тези изпитвания могат да се провеждат с гориво от търговската мрежа.

Допуска се по искане на производителя да се използват еталонните горива, посочени в приложение № 7. В такъв случай изпитванията, описани в приложение № 4, се извършат с не по-малко от две еталонни горива за всеки двигател, работещ с газово гориво.

1.8. За двигателите, работещи с гориво природен газ (NG), всички тези изпитвания могат да се проведат с някое от горивата от търговската мрежа по следния начин:

—за обозначените с “Н” двигатели—с гориво от търговската мрежа от Н асортимент (0,89 І Sλ І 1,00),

—за обозначените с “L” двигатели—с гориво от търговската мрежа от L асортимент (1,00 І Sλ І 1,19),

—за обозначените с “НL” двигатели—с гориво с коефициент на коригиране λ в рамките на 0,89 І Sλ І 1,19. По искане на производителя могат да се използват описаните в приложение № 7 еталонни горива. В този случай се провеждат изпитванията, описани в приложение № 4.

1.9. Когато се използва гориво от търговската мрежа и в случай на предизвикан спор по несъответствие на работещите с газово гориво двигатели, изпитванията се провеждат с някое от еталонните горива, използвано за изпитване на базовия двигател, или с посоченото допълнително гориво 3 в т. 1.3.1 и 2.1.1 на приложение № 4, с което може да бъде изпитан базовият двигател. След това резултатът се преобразува чрез изчисление, използвайки съответния(-те) коефициент(-и) “r”, “ra” или “rb”, както е описано в т. 1.4, 1.5.1 и 2.1.2 на приложение № 4. Когато стойностите на “r”, “ra” или “rb” са помалки от единица, не се извършва корекция. Измерените и изчислените резултати трябва да показват, че двигателят отговаря на граничните стойности при изпитване с всички съответни горива (гориво 1, 2 и ако е приложимо—гориво 3, за двигателите, работещи с NG, и горива А и Б—за двигатели, работещи с LPG).

1.10. Изпитванията за съответствие на продукцията за двигатели, работещи с газово гориво, предвидени да използват гориво с един определен състав, се провеждат с горивото, за което са калибрирани.

Фиг. 26. Схема на изпитване за съответствие на продукцията

Раздел II 2. Система за бордова диагностика (СБД) 2.1. Когато трябва да се извърши проверка за съответствие на продукцията на СБД, тя се провежда, както следва:

2.2. Когато ИА “АА” по отношение одобряването на типа реши, че качеството на продукцията е неудовлетворително, се взема един двигател от серията на случаен принцип и се подлага на изпитванията, посочени в част 2 на приложение № 3. Изпитванията може да се проведат върху двигател, който е работил максимум 100 h.

2.3. Счита се, че продукцията е в съответствие, ако този двигател удовлетворява изискванията на изпитанията съгласно част 2 на приложение № 3.

2.4. Когато двигателят от серията не удовлетворява изискванията по т. 2.2, се избират нови четири двигателя от серията на случаен принцип и те се подлагат на изпитванията, посочени в част 2 на приложение № 3.

Изпитванията може да се проведат на двигатели, които са работили максимум 100 h.

2.5. Счита се, че продукцията е в съответствие, ако поне три от четирите двигателя удовлетворяват изискванията на изпитванията, посочени в част 2 на приложение № 3.

Раздел III 3. Процедура за проверка съответствието на продукцията, когато стандартното отклонение е приемливо

3.1. В този раздел е описана процедурата, която се спазва при проверката за съответствие на продукцията по отношение на замърсяващите емисии, когато посоченото от производителя стандартно отклонение на продукцията е приемливо.

3.2. Процедурата по определяне обема на извадката от минимум три двигателя е избрана по такъв начин, че вероятността извадката да премине изпитването при 40 % произведени дефектни двигатели е 0,95 (рискът на производителя е 5 %), а вероятността извадката да премине изпитанието при 65 % произведени дефектни двигатели е 0,1 (рискът на потребителя е 10 %).

3.3. За всеки един от замърсителите, посочени в т. 1.2.1 на приложение № 2 (виж фиг. 26), се прилага следната процедура:

Нека: L е натуралният логаритъм от граничната стой- ност за замърсителя; xi — натуралният логаритъм на измерената стой- ност (след прилагане на съответния DF) за i-я двигател от извадката; s — оценката на стандартното отклонение на про- дукцията (след логаритмуване на измерените стойности); n — обемът на съответната извадка. 3.4. Изчисляват се статистическите данни от изпитването за съответната извадка, представляващи сумата на стандартните отклонения от допустимата граница и определени от формулата:

i x - L S

( ) ∑

1 i

3.5. Тогава: —когато статистическият резултат от изпитването е по-висок от прага за приемане, предвиден за съответния брой за извадката, посочен в табл. № 15, се взема решение за приемане относно този замърсител;

—когато статистическият резултат от изпитването е по-нисък от прага за отхвърляне, предвиден за съответния брой за извадката, посочен в табл. № 15, се взема решение за отхвърляне относно този замърсител;

—в противен случай се извършва изпитване на допълнителен двигател съгласно т. 3.1 и изчислителната процедура се прилага отново към извадката, като тя се увеличава с още една единица.

Прагове на приемане и отхвърляне в зависи- мост от обема на извадката (брой изпитвани двигатели) Минимален обем на извадката: 3

Таблица № 15

Общ брой Праг за Праг за изпитвани приемане отхвърляне двигатели Аn Вn (обем на извадката)

3 3,327 - 4,724

4 3,261 - 4,790

5 3,195 - 4,856

6 3,129 - 4,922

7 3,063 - 4,988

8 2,997 - 5,054

9 2,931 - 5,120

10 2,865 - 5,185

11 2,799 - 5,251

12 2,733 - 5,317

13 2,667 - 5,383

14 2,601 - 5,449

15 2,535 - 5,515

16 2,469 - 5,581

17 2,403 - 5,647

18 2,337 - 5,713

19 2,271 - 5,779

20 2,205 - 5,845

21 2,139 - 5,911

22 2,073 - 5,977

23 2,007 - 6,043

24 1,941 - 6,109

25 1,875 - 6,175

26 1,809 - 6,241

27 1,743 - 6,307

28 1,677 - 6,373

29 1,611 - 6,439

30 1,545 - 6,505

31 1,479 - 6,571

32 - 2,112 - 2,112

Раздел IV 4. Процедура за проверка на съответствието на продукцията, когато стандартното отклонение не е приемливо или не е налично

4.1. В този раздел е описана процедурата за проверка на изискванията за съответствие на продукцията по отношение на емисиите от замърсители, когато данните от производителя за cтандартно отклонение на продукцията са неприемливи или не са налични.

4.2. Процедурата по определяне обема на извадката от минимум три двигателя е избрана по такъв начин, че вероятността извадката да премине изпитването при 40 % произведени дефектни двигатели е 0,95 (рискът на производителя е 5 %), а вероятността извадката да премине изпитанието при 65 % произведени дефектни двигатели, е 0,1 (рискът за потребителя е 10 %).

4.3. За измерените количества на замърсителите, посочени в т. 1.2.1 на приложение № 2, след прилагане на съответния DF се приема, че те имат логаритмично нормално разпределение и трябва да се преобразуват чрез техните натурални логаритми.

С m0 и m се отбелязват съответно минималният и максималният обем на извадките (m0 = 3 и m = 32), а с n—обемът на текущата извадка. 4.4. Когато натуралните логаритми на количествата, измерени (след прилагане на съответния DF) в серията, са x1, x2, ... xi и L е натуралният логаритъм на граничната стойност на замърсителя, тогава се определят:

Lxdii − = и

n d = ∑

id n

2 (

∑

− =

n d )2

indnV

4.5. В табл. № 16 са дадени стойностите на праговете за приемане An и за отхвърляне Bn в зависимост от обема на извадката. Статистическият резултат от изпитването представлява отношението

nnVd / и се използва, за да се установи дали изпитваната серия е преминала успешно изпитването или не, както следва:

за m0 І n І m: —серията се приема, когато:

—серията се отхвърля, когато:

—извършва се допълнително изпитване, когато:

4.6. Забележки: За изчисляване на последователните стойности на статистическия резултат от изпитването могат да се използват следните рекурентни зависимости:

Прагове за приемане и отхвърляне в зависи- мост обема на извадката (брой изпитвани двигатели) Минимален обем на извадката: 3

Таблица № 16

Общ брой Праг за Праг за изпитвани приемане отхвърляне двигатели Аn Вn (обем на извадката)

3 - 0,80381 16,64743

4 - 0,76339 7,68627

5 - 0,72982 4,67136

6 - 0,69962 3,25573

7 - 0,67129 2,45431

8 - 0,64406 1,94369

9 - 0,61750 1,59105

10 - 0,59135 1,33295

11 - 0,56542 1,13566

12 - 0,53960 0,97970

13 - 0,51379 0,85307

14 - 0,48791 0,74801

15 - 0,46191 0,65928

16 - 0,43573 0,58321

17 - 0,40933 0,51718

18 - 0,38266 0,45922

19 - 0,35570 0,40788

20 - 0,32840 0,36203

21 - 0,30072 0,32078

22 - 0,27263 0,28343

23 - 0,24410 0,24943

24 - 0,21509 0,21831

25 - 0,18557 0,18970

26 - 0,15550 0,16328

27 - 0,12483 0,13880

28 - 0,09354 0,11603

29 - 0,06159 0,09480

30 - 0,02892 0,07493

31 - 0,00449 0,05629

32 0,03876 0,03876

Раздел V 5. Процедура за проверка на съответствието на продукцията по искане на производителя

5.1. В този раздел е описана процедурата, която по искане на производителя трябва да се спазва при проверка за съответствие на продукцията по отношение на емисиите от замърсители.

5.2. Процедурата по определяне обема на извадката от минимум три двигателя е избрана по такъв начин, че вероятността извадката да премине изпитването при 30 % произведени дефектни двигатели е 0,90 (рискът на производителя е 10 %), а вероятността извадката да премине изпитанието при 65 % произведени дефектни двигатели е 0,1 (рискът за потребителя е 10 %).

5.3. За всеки един от замърсителите, посочени в т. 1.2.1 на приложение № 2, се прилага следната процедура (виж фиг. 26): Нека: L е натуралният логаритъм на граничната стойност на замърсителя; xi — натуралният логаритъм на стойността, по- лучена при измерването (след прилагане на съответното DF) за i-ия двигател от извадката; s — оценка на производственото стандартно от- клонение (след като се вземе натуралният логаритъм на измерванията); n — обемът на съответната извадка. 5.4. Изчисляват се статистическите данни от изпитването на извадката с отчитане на броя на двигателите, които не отговарят на съответните изисквания, т.е. xi і L.

5.5. Тогава: —когато статистическият резултат от изпитването е по-висок от прага за приемане, предвиден за съответния брой на извадката, посочен в табл. № 17, се взема решение за приемане относно този замърсител;

—когато статистическият резултат от изпитването е по-нисък от прага за отхвърляне, предвиден за съответния брой на извадката, посочен в табл. № 17, се взема решение за отхвърляне относно този замърсител;

в противен случай се извършва изпитване на допълнителен двигател съгласно т. 1 и изчислителна процедура се прилага отново към извадката, като тя се увеличава с още една единица.

Праговете за приемане и за отхвърляне, посочени в табл. № 17, са изчислени съгласно стандарт БДС ISO 8422:1998.

Таблица № 17

Общ брой Праг за Праг за изпитвани приемане отхвърляне двигатели Аn Вn (обем на извадката)

3 —

Раздел VI 6. Определение на системна еквивалентност Определението на системна еквивалентност съгласно т. 1.2 от раздел II на приложение № 2 се базира на 7 двойки проби (или повече) за изучаване на корелацията между изпитваната система и една от приетите еталонни системи, която използва подходящ изпитвателен цикъл(-и). Критериите за еквивалентност, които се прилагат, са F-изпитване и двустранното t-изпитване.

Този статистически метод изследва хипотезата, че стандартното отклонение на общата съвкупност и средната стойност на една емисия, измерена с изпитваната система, не се различават от стандартното отклонение и средната стойност за тази емисия, измерени с еталонната система. Хипотезата се изпитва на основата на 5% нива на значимост на F и t стойностите. Критичните F и t стойности за 7 до 10 двойки проби са посочени в табл. № 18. Когато F и t стойностите, изчислени с формулата, показана в т. (в), са по-големи от критичните F и t стойности, изпитваната система не е еквивалентна.

Спазва се следната процедура. Долните индекси R и C се отнасят съответно до еталонната и изпитваната система:

(a) Провеждат се не по-малко от 7 изпитвания с еталонната и изпитваната система, като за предпочитане е да работят паралелно. Броят на изпитванията се бележи с nR и nC.

(б) Изчисляват се средните стойности xR и xC и стандартните отклонения sR и sС.

(в) Стойността на F се изчислява по формулата:

(по-голямото от двете стандартни отклонения SR или SC трябва да бъде в числителя).

(г) Изчислява се стойността на t:

(д) Изчислените стойности на F и t се сравняват с критичните стойности на F и t, отговарящи на съответния номер на изпитването, показан в табл. № 18. Когато са избрани по-големи проби, се вземат предвид статистическите таблици за 5 % ниво на значимост (95 % сигурност).

(е) Определя се степента на свобода (df): За F-изпитване: df = nR—1 / nC—1 За t-изпитване: df = nC + nR—2

F и t стойности за избран размер на пробата

Таблица № 18

Размер на F-изпитване t-изпитване пробата

df Fкрит tкрит

7 6/6 4,284

12 2,179

8 7/7 3,787

14 2,145

9 8/8 3,438

16 2,120

10 9/9 3,179

18 2,101 (ж) Определя се еквивалентността: —Когато F < Fкрит и t < tкрит, тогава изпитваната система е еквивалентна на еталонната система,

—Когато F і Fкрит и t і tкрит, тогава изпитваната система е различна от еталонната система.

Приложение № 14 към чл. 42, ал. 3 Съответствие на превозни средства/двигате- ли в експлоатация 1. Общи положения 1.1. Във връзка с одобряването на типа по отношение на емисиите е необходимо да се вземат мерки за потвърждаване работата на устройствата за контрол на емисиите през нормалния период на експлоатация на двигателя, монтиран на ПС (съответствие на ПС/двигатели в експлоатация, правилно поддържани и използвани).

1.2. Тези мерки трябва да се проверяват през период, отговарящ на периода на експлоатация, определен в § 8 и 9 за ПС или двигатели, получили одобряване на типа по ред В1, ред В2 или ред С на табл. № 1 и 2 към т 1.2.1 на раздел II, приложение № 2.

1.3. Проверката на съответствие на ПС/двигатели в експлоатация се извършва въз основа на информация, осигурена на ИА “АА” от производителя, която проверява действието на представителни ПС или двигатели, за които производителят е получил одобряване на типа по отношение на емисиите.

На фиг. 27 е показана процедурата за проверка на съответствието в експлоатация.

2. Проверка на съответствието 2.1. Проверката за съответствие в експлоатация се провежда от ИА “АА” на основата на информацията, предоставена от производителя, при процедури, подобни на процедурите, посочени в глава четвърта, раздел II на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Като алтернативи могат да се използват доклади от наблюдения в експлоатация на ПС/двигател, предоставени от производителя, контролни изпитвания, извършени от технически служби по искане на ИА “АА”, и/или информация за контролни изпитвания от държава членка. Процедурите, които се използват, са посочени в т. 3.

3. Проверка-процедури: 3.1. Проверката за съответствие в експлоатация се провежда от ИА “АА” на основата на информацията, предоставена от производителя. Отчетът за наблюдение в експлоатация (ISM), изготвен от производителя, трябва да се основава на изпитване на двигатели или ПС в употреба чрез доказани и съответстващи протоколи за изпитване. Тази информация (ISM отчет) трябва да включва най-малко следното:

3.1.1. Наименование и адрес на производителя. 3.1.2. Наименование, адрес, телефон, факс и адрес на електронна поща на негов упълномощен представител за областите, обхванати от информацията на производителя.

3.1.3. Наименование(-я) на модела на двигателите, включени в информацията на производителя.

3.1.4. Където е необходимо, списъка на типове двигатели, обхванати от информацията на производителя, например фамилия двигатели със система за последваща обработка на отработили газове.

3.1.5. Идентификационният номер на ПС (VIN код), оборудвано с двигател, който ще се изпитва.

Начал о Производител на П С/двигател и ИА "АА" завършват од обряването на нов тип ПС /двигател. И А "АА" дава од об ряване на типа.

Производство и прод ажба на одобрен тип ПС ил и д вигател .

Производител ят на П С/двигател разработва собствена процед ура за съответствие в експл оатация.

Производител ят на П С/двигател провежда собствена процедура за съответствие в експл оатация (тип П С/тип двигател или фамилия).

О тчет за съответствие с вътреш на процед ура за експл оатация за одобрен тип П С/тип двигател или фамилия.

Производ ителят на ПС се придържа към отчета за вътреш на процедура (вклю чително всички д анни, изисквани по т.3).

Реш ава ли И А "АА" да извърши проверка за съответствие на данните на производ ител я за този тип П С/тип двигател или ф амил ия?

Не

Производител ят архивира отчета за бъд ещи справки.

ИА "АА" преглежда изготвения от производ ител я отчет за съответствие в експлоатация.

Да

Производ ителят пред оставя отчет за съответствие в експл оатация на И А "АА" за проверка.

Производ ителят об езпечава или пол учава допълнителна инф ормация ил и данни от изпитванията.

Приема ли ИА "АА", че отчета за съответствие в експлоатация на производител я, потвържд ава допустимостта на типа ПС/ тип двигател от фамилията (виж т.3.4.)?

Не

Реш ава л и ИА "АА", че инф ормацията е недостатъчна за вземане на реш ение?

Производител ят се прид ържа към нов отчет за съответствие в експл оатация.

Да

Не

Да

ИА "АА" започва офиц иал но изпитване на съм нителния тип двигател или фам ил ия (виж т.5).

Процесът е завърш ен. Н е се изискват понататъш ни д ействия.

Фиг. 27. Проверка за съответствие в експлоатация— процедура за проверка 3.1.6. Номерата на одобренията на типа, приложими за типовете двигатели, принадлежащи към фамилията двигатели, пуснати в експлоатация, включително, когато е приложимо, номерата на всички изменения и следващи значителни изменения/изтегляне от пазара (следващи преработки).

3.1.7. Подробности за измененията и следващи значителни изменения/изтегляне от пазара към тези одобрявания на типа за двигателите, обхванати в информацията на производителя (когато се изисква от ИА “АА”).

3.1.8. Времето, за което производителят е събрал информацията.

3.1.9. Годината на производство на двигателя, посочена от производителя (например ПС или двигатели, произведени през 2005 г.).

3.1.10. Процедура за проверка на съответствието в експлоатация, включваща:

3.1.10.1. Метод за определяне на местоположението на двигателя или превозното средство.

3.1.10.2. Критерии за подбор и отказ за ПС или двигател

3.1.10.3. Типове изпитвания и процедури, използвани за програмата

3.1.10.4. Критерии на производителя за приемането/отказът за фамилия в експлоатация

3.1.10.5. Географската област(-и), в рамките на която/които производителят е събрал информация

3.1.10.6. Размер на извадката и използван план за вземане на проби

3.1.11. Резултати от процедурата за съответствие в експлоатация, извършена от производителя, включваща:

3.1.11.1. Идентификация на двигателите, включени в програмата (независимо дали са изпитвани или не). Идентификацията включва:

—наименование на модела; —идентификационен номер на ПС (VIN код); —идентификационен номер на двигател; —регистрационен номер на ПС, оборудвано с двигател, който е част от проверката;

—дата на производство; —регион на използване (когато е известен); —тип на използване на ПС (когато е известен), например движение в градски условия, транспорт на стоки и т.н.

3.1.11.2. Причината(-ите) за отхвърляне на ПС или двигател от изпитване (например ПС в експлоатация по-малко от една година, неправилно обслужване, свързано с емисии, доказателство за използване на гориво с по-високо съдържание на сяра от нормалното за употреба в ПС, оборудване за контрол на емисиите, което не е в съответствие с одобряването на типа). Причината за отказ се обосновава (например характера на неизпълнение на инструкциите за обслужване и т.н.). Едно ПС не трябва да се изключва само поради това, че спомагателната технология за контрол на емисиите (AECS) може да е била прекомерно в действие.

3.1.11.3. История на експлоатацията и обслужването, свързани с емисии за всеки двигател в извадката (включително преработки).

3.1.11.4. История на ремонтите на всеки двигател в извадката (когато е известно).

3.1.11.5. Данни от изпитвания, включващи: (a) дата на изпитването; (б) място на изпитването; (в) когато е приложимо, изминато разстояние в километри по километража на ПС, оборудвано с двигател, който ще се изпитва;

(г) спецификация на горивото за изпитването (например изпитвателно еталонно гориво или гориво, предлагано на пазара);

(д) условия за изпитване (температура, влажност, инерционна маса на динамометричния стенд);

(е) регулировки на динамометричния стенд (например регулировки за мощност);

(ж) резултати от изпитванията по отношение на емисиите от изпитвания ESC, ЕТС и ELR съгласно т. 4; изпитват се минимум пет двигателя;

(з) алтернативно на подточка (ж), изпитванията могат да се проведат, като се използва друг протокол; основанието за проверка на работата в експлоатация чрез такова изпитване се посочва и обосновава от производителя във връзка с процеса по одобряване на типа (глави втора и трета).

3.1.12. Записи от индикация на СБД. 3.1.13. Записи от опита с използване на реагент. Те описват подробно, но без да се ограничават до, опита на оператора при пълнене, повторно пълнене и разход на реагента и поведението на инсталациите за пълнене и особено честотата на активиране при експлоатация на ограничителя за времен- но действие и събития за други повреди, активиране на MI и регистриране на кодове за неизправност при липса на реагент.

3.1.13.1. Производителят доставя отчети за експлоатация и повреди и докладва за гаранционни претенции и тяхното естество и индикациите за активиране/деактивиране на MI при експлоатация и запаметяване на кодове за неизправност при липса на реагент, както и активиране/деактивиране на ограничителя на въртящия момент на двигателя (т. 1.5.5 на приложение № 2).

3.2. Информацията, събрана от производителя, трябва да е достатъчно изчерпателна, за да гарантира, че може да се оцени експлоатацията при нормални условия за съответната дълготрайност/експлоатационен срок, определен в § 8 и 9, и да бъде представителна за пазарите на производителя.

3.3. Производителят може да поиска да извърши проверка в експлоатация на по-малко двигатели/ПС от броя, посочен в т. 3.1.11.5, подточка (ж), и да използва процедурата, посочена в т. 3.1.11.5, подточка (з). Причината за това може да бъде, че двигателите във фамилията(-ите), обхванати от отчета, са по-малко на брой. Условията трябва предварително да се съгласуват с ИА “АА”.

3.4. На основата на отчета за проверка ИА “АА” трябва:

—да реши, че съответствието в експлоатация на типа двигател или фамилията двигатели е удовлетворително, и да не предприема по-нататъшни действия,

—да реши, че данните, предоставени от производителя, са недостатъчни за взимане на решение и да поиска допълнителна информация и/или изпитвателни данни от производителя; когато се изисква и в зависимост от одобряването на типа двигател, такива допълнителни изпитвателни данни включват резултати от ESC, ELR и ЕТС изпитвания или резултати от други доказани процедури съгласно т. 3.1.11.5, подточка (з),

—да реши, че съответствието в експлоатация на фамилията двигатели е неудовлетворително и трябва да се пристъпи към потвърждаващо изпитване на извадка от двигатели от фамилия двигатели съгласно т. 5.

3.5. При необходимост може да се провеждат и дават сведения за контролно изпитване, основано на проверката за съответствие, описана в т. 3. В протокола от изпитванията може да се запише информация за доставчиците, обслужването и участието на производителя в тези дейности. По същия начин може да се използват алтернативни изпитвателни протоколи за вредни емисии съгласно т. 3.1.11.5, подточка (з).

3.6. ИА “АА” може да води отчет на контролните изпитвания, проведени като основание за решенията по т. 3.4, и да дава сведения на държава— членка на ЕС.

3.7. Производителят уведомява ИА “АА” и държавата-членка (-и) за плановете си да извърши доброволни ремонтни действия, отстраняване на дефекти на влезлите в експлоатация двигатели/ПС. Това уведомяване се предоставя от производителя във връзка с решението за предприемане на мерки, като той определя особеностите на мерките, описва групите двигатели/ПС и съобщава за началото на кампанията. Производителят може да използва приложимите разпоредби на т. 7.

4. Изпитвания за емисии 4.1. Двигателят, избран от фамилията двигатели, се изпитва чрез ESC и ЕТС изпитвателни цикли за емисии от газове и частици, чрез ELR изпитва- телен цикъл за димни емисии. Двигателят е представителен за типа на използване на ПС, очакван за този тип двигател, и е от нормално експлоатирано ПС. Доставката, проверката и ремонтното обслужване на двигателя/ПС се провеждат, като се използва протокол, подобен на посочения в т. 3, и се документират.

Двигателят се обслужва съгласно подходящия график по т. 4 на приложение № 12.

4.2. Стойностите за емисиите, определени чрез ESC, ЕТС и ELR изпитвания, се изразяват с толкова десетични знака след запетаята, колкото са в граничната стойност за това замърсяващо вещество съгласно табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2, плюс една допълнителна десетична позиция.

5. Потвърждаващо изпитване 5.1. Изпитването се извършва с цел потвърждаване на работата на фамилия двигатели в експлоатация по отношение на емисиите.

5.1.1. Когато ИА “АА” не е удовлетворена от отчета за наблюдение в експлоатация (ISM) на производителя съгласно т. 3.4 или при регистрирано доказателство за неудовлетворително съответствие в експлоатация, например съгласно т. 3.5, той може да нареди на производителя да проведе изпитване с цел потвърждаване. ИА “АА” преглежда протокола от изпитването за потвърждаване, предоставен от производителя.

5.1.2. ИА “АА” може да проведе изпитване за потвърждаване.

5.2. Изпитването за потвърждаване трябва да бъде приложимо за двигателя за ESC, ЕТС и ELR изпитвания, както е посочено в т. 4. Представителните двигатели, които ще бъдат изпитвани, се демонтират от ПС, използвани при нормални условия, и се изпитват. Като алтернатива след предварително споразумение с ИА “АА” производителят може да изпита компоненти за контрол на емисии от ПС в експлоатация, след като те са демонтирани, прехвърлени и монтирани на правилно използван и представителен двигател (-и). За всяка серия изпитвания се избира един и същи набор компоненти за контрол на емисии. Посочва се причината за направения избор.

5.3. Резултатът от изпитването може да се счита за неудовлетворителен, когато при изпитвания на два или повече двигателя от една фамилия двигатели, за който и да е регулиран замърсител, граничните стойности, посочени в табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1, раздел II, приложение № 2, са значително превишени.

6. Действия, които трябва да се предприемат 6.1. Когато ИА “АА” не е удовлетворена от информацията или данните от изпитванията, предоставени от производителя, и проведеното изпитване за потвърждаване на двигател съгласно т. 5, или на основа на изпитване за потвърждаване, проведено от държава членка (т. 6.3), вследствие на което е видно, че даден тип двигател не е в съответствие с изискванията, ИА “АА” изисква производителят да представи план с мерки за подобрения с цел отстраняване на несъответствието.

6.2. В този случай мерките за подобрения съгласно глава четвърта, раздели II и III на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета се разширяват и за двигатели в експлоатация, принадлежащи към същия тип ПС, които могат да получат същите дефекти съгласно т. 8.

За да бъде валиден, планът с мерки за подобрения, представен от производителя, трябва да се утвърди от ИА “АА”. Производителят е отговорен за изпълнението на одобрения план.

ИА “АА” трябва да уведоми за решението си всички държави членки в срок от 30 дни. Държавите членки могат да изискат същия план за подобрения да бъде приложен към всички двигатели от същия тип, регистрирани на тяхната територия.

6.3. Когато държава членка установи, че тип двигател не съответства на приложимите изисквания на приложението, тя трябва да уведоми незабавно държавата членка, която е издала първоначалното одобряване на типа, съгласно изискванията на чл. 39 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Тогава, съгласно разпоредбите на чл. 39 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, компетентният орган на държавата членка, която е издала първоначалното одобряване на типа, информира производителя, че даден тип двигател не удовлетворява изискванията на тези разпоредби и че от него се очакват да бъдат предприети определени мерки. Производителят предоставя на ИА “АА” в срок два месеца след това уведомяване план за мерки за отстраняване на дефектите, които не отговарят на изискванията по т. 7. Компетентният орган, издал първоначалното одобряване на типа, в срок от два месеца се консултира с производителя, за да се обезпечи споразумение за изпълнение на план за мерки за отстраняване на дефектите. Когато компетентният орган, издал първоначалното одобряване на типа установи, че не може да се постигне споразумение за такъв план, се открива процедурата съгласно чл. 37 и 39 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

7. План с мерки за подобрения 7.1. Планът с мерки за подобрения, изискван по т. 6.1, трябва да се предаде на ИА “АА” не по-късно от 60 работни дни от датата на уведомяването по т. 6.1.

ИА “АА” трябва да произнесе своето решение за одобряване или неодобряване на плана за мерките за отстраняване на дефектите в срок 30 дни. Когато производителят докаже на ИА “АА”, че му е необходимо повече време, за да проучи несъответствието с цел предоставяне на план за мерките за отстраняване на дефектите, то тогава срокът се удължава.

7.2. Мерките за подобрения се прилагат към всички двигатели, които е възможно да получат същия дефект. Трябва да се прецени необходимостта от замяна на документите за одобряване на типа.

7.3. Производителят трябва да осигури копие от цялата кореспонденция, отнасяща се до плана за мерки за подобрения, както и да съхранява информация за изтеглянето от пазара и да предоставя на ИА “АА” редовни отчети за съществуващото положение.

7.4. Планът с мерки за подобрения трябва да включва изискванията, определени в т. 7.4.1—7.4.11. Производителят трябва да даде уникално идентификационно наименование или номер на плана с мерки за подобрения:

7.4.1. описание на всеки тип двигател, включен в плана с мерки за подобрения;

чително кратко резюме на данните и техническите изследвания, които подкрепят решението на производителя за конкретните мерки за коригиране на несъответствието;

7.4.3. описание на метода, чрез който производителят осведомява собствениците на двигателя или ПС относно мерките за подобрения;

7.4.4. описание на правилното обслужване или експлоатация, ако има, които производителят определя като условия за приемливост на ремонт по плана за подобрения, и обяснение на причините на производителя за налагане на всяко едно такова условие; не се налагат никакви условия по експлоатация или обслужване, ако те не са явно свързани с несъответствието и мерките за подобрения;

7.4.5. описание на процедурата, която да следват собствениците на двигатели, за да коригират несъответствието; тя трябва да включва дата, след която да се вземат мерките за подобрения, предполагаемото време, за което ще се извършват подобренията в цеха, както и къде могат да се извършат; ремонтът трябва да се направи експедитивно, в разумен срок след доставка на ПС;

7.4.6. копие от информацията, предадена на собственика на ПС;

7.4.7. кратко описание на системата, която използва производителят, за да гарантира доставка на компоненти или системи за изпълнение на операциите по подобренията; трябва да се посочи кога ще бъдат получени компоненти или системи за начало на операциите по подобренията;

7.4.8. копие от всички инструкции, които да бъдат изпратени на лицата, извършващи ремонта;

7.4.9. описание на въздействието на предложените мерки върху емисиите, разхода на гориво, действието и безопасността на всеки тип двигател, обхванати от плана с мерки за подобрения, заедно с информация, технически проучвания и т.н., които подкрепят тези заключения;

7.4.10. всякаква друга информация, отчети или информация, които ИА “АА” може да прецени, че са необходими за оценка на плана с мерки за подобрения;

7.4.11. когато планът с мерки за подобрения включва изтегляне от пазара, производителят предоставя на ИА “АА” описание на метода за отчитане на ремонта; когато се използва етикет, се предоставя образец от него.

7.5. От производителя може да се изиска да проведе подходящо разработени и необходими изпитвания на компоненти и двигатели, включени в предложената промяна, ремонта или модификация, с цел деклариране ефективността на промяната, ремонта или модификацията.

7.6. Производителят е отговорен за съхраняване на отчет на всеки двигател или ПС, изтеглени от пазара и ремонтирани, и мястото, където е извършен ремонтът.

При поискване ИА “АА” трябва да има достъп до записа за период 5 години от реализацията на плана с мерки за подобрения.

7.7. Ремонтът и/или модификацията или добавянето на ново оборудване се записват в сертификат, който производителят предава на собственика на двигателя.