Протокол от 1996 г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г.

ПРОТОКОЛ ОТ 1996 Г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г. (Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 февруари 2005 г.—ДВ, бр. 19 от 2005 г. В сила за Република България от 9 юни 2006 г.)

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда на своята осемдесет и четвърта сесия на 8 октомври 1996 г., и имайки предвид разпоредбите на чл. 2 от Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми) от 1976 г. (тук долу наричана “основната конвенция”), които съдържат следния текст:

“Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, се задължава да:

(а) има установени закони и други нормативни разпоредби за корабите, регистрирани на нейна територия, по отношение на:

(i) нормите за безопасност, включител- но и тези за компетентност, продължителност на работното време и обезпечаване с екипажи, с цел да се осигури безопасност на живота на борда на кораб;

(ii) съответната система на социално осигуряване, и (iii) условията за наемане на работа и живот на борда на кораб, които по мнението на държавата членка не са обхванати от колективните договори или постановени от компетентните съдилища по начин, който да обвързва еднакво заинтересованите корабособственици и моряци; и да се убеди, че тези закони и други нормативни разпоредби в значителна степен отговарят на конвенциите или на онези членове от конвенциите, към които се прави препратка в прилагане към тази конвенция, доколкото държавата членка не е задължена по друг начин да приведе в действие въпросните конвенции;” и припомняйки и разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от основната конвенция, който гласи, че

“Ако в държава членка, ратифицирала тази конвенция, се подаде жалба или се получи информация по отношение на кораб, посетил нейно пристанище в процеса на нормалната му експлоатация или по други оперативни причини, че този кораб не отговаря на нормите, установени с тази конвенция, която вече е в сила, тя може да изготви и изпрати доклад до правителството на държавата на регистрация на кораба с копие до генералния директор на Международното бюро по труда и може да предприеме необходимите мерки за коригиране на условията на борда, които представляват явна опасност за безопасността или здравето.” и припомняйки Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г. (№ 111), чийто чл. 1, ал. 1, гласи, че: “За целите на тази конвенция терминът “дискриминация” включва:

a) всяко различие, изключване или предпочитание, основано на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален или социален произход, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите;

b) всяко друго различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите, определено от заинтересованата държава—членка на организацията, след консултация с представителните организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, и с други съответни органи”; и припомняйки влизането в сила на 16 ноември 1994 г. на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г., и припомняйки Международната конвенция на Международната морска организация по стандартите на обучение, атестирането и вахтата на моряците от 1978 г., изменена през 1995 г., като реши да одобри някои предложения с оглед частична промяна на основната конвенция, което е четвъртата точка от дневния ред на сесията, и прие решението, че тези предложения следва да бъдат под формата на протокол към основната конвенция;

приема на двадесет и втори октомври хиляда деветстотин деветдесет и шеста година следния протокол, който може да бъде цитиран като Протокола от 1996 г. към Конвенцията за търговското корабоплаване (минимални норми) от 1976 г.:

Член 1 1. Всяка държава членка, която ратифицира този протокол, следва да добави към списъка на конвенциите в приложението към основната конвенция онези конвенции, които фигурират в част А от допълнителното приложение, и онези конвенции, които фигурират в част Б на същото приложение, които приема, ако има такива, в съответствие с член 3 по-долу.

2. Списъкът, отразен в част А на допълнителното приложение, който не е в сила, ще започне да се прилага едва след като конвенцията влезе в сила.

Член 2 Всяка държава членка може да ратифицира този протокол по време на ратификацията на основната конвенция или по всяко друго време, след като я е ратифицирала, като изпрати ратификационните документи на генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация.

Член 3 1. Всяка държава членка, която ратифицира този протокол, следва, където това е приложимо, в декларацията, придружаваща ратификационните документи, да уточни коя конвенция или конвенции от тези, които фигурират в част Б на допълнителното приложение, тя приема.

2. Държава членка, която не е приела всички конвенции, които фигурират в част Б от допълнителното приложение, може чрез последваща декларация, изпратена до генералния директор на Международното бюро по труда, да уточни коя конвенция или конвенции тя приема.

Член 4 1. За целите на чл. 1, ал. 1 и чл. 3 от този протокол компетентните органи следва да осъществяват предварителни консултации с представителните организации на корабособствениците и моряците.

2. Компетентните органи следва, колкото е възможно по-скоро, да предоставят на представителните организации на корабособствениците и моряците информация относно ратификациите, декларациите и отменените нормативни актове, съобщени от генералния директор на Международното бюро по труда в съответствие с чл. 8, ал. 1 по-долу.

Член 5 За целите на този протокол Kонвенцията относно репатрирането на моряците, 1987 г., в случаите, когато държава членка я ратифицира, следва да бъде в сила вместо Конвенцията относно възвръщането на моряците в родината им, 1926 г.

Член 6 1. Този протокол има обвързващо действие само по отношение на онези държави—членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са били регистрирани от генералния директор на Международното бюро по труда.

2. Този протокол ще влезе в сила 12 месеца след деня, в който бъдат регистрирани ратификациите на 5 държави членки, от които три да имат поне по 1 милион брутен тонаж на флота им.

3. Впоследствие този протокол ще влезе в сила за всяка една от държавите членки 12 месеца след деня, когато е регистрирана ратификацията му.

Член 7 Държава членка, която е ратифицирала този протокол, може да го денонсира по всяко време, когато би могла да бъде денонсирана и основната конвенция съгласно чл. 7 чрез документ, изпратен до генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация. Денонсирането на този протокол не може да влезе в сила преди изтичане на една година от датата на регистрацията му.

Член 8 1. Генералният директор на Международното бюро по труда ще информира всички държави—членки на Международната организация на труда, за регистрирането на ратификациите, декларациите и актовете за денонсиране, изпращани до него от членовете на организацията.

2. Когато условията, предвидени в чл. 6, ал. 1, са изпълнени, генералният директор ще предостави на вниманието на държавите членки информация относно деня, в който протоколът ще влезе в сила.

Член 9 Генералният директор на Международното бюро по труда съобщава за регистрация от генералния секретар на Обединените нации пълните подробности за всички актове на ратификация и денонсиране в съответствие с чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации, които са били регистрирани от генералния директор в съответствие с предходните разпоредби.

Член 10 Всеки път, когато прецени за необходимо, Административният съвет на Международното бюро по труда представя на Генералната конференция доклад относно действието на този протокол и преценява дали е необходимо към дневния ред на конференцията да бъде добавен въпросът за ревизирането на протокола или части от него.

Член 11 За целите на ревизирането на протокола и подготовката му за ратификация разпоредбите на член 11 от основната конвенция ще се прилагат със съответните изменения.

Член 12 Английският и френският текст на този протокол имат еднаква сила.

АНЕКС (Допълнително приложение)

Част А Конвенция относно настаняването на екипажите (допълнителни разпоредби), 1970 г., (№ 133), и

Конвенция относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи, 1996 г., (№ 180).

Част Б Конвенция за националните удостоверения за самоличност на моряците, 1958 г., (№ 108)

Конвенция относно представителите на работниците, 1971 г., (№ 135)

Конвенция относно опазване на здравето и медицинското обслужване на моряците, 1987 г., (№ 164)

Конвенция относно репатрирането на моряците, 1987 г., (№ 166).