Наредба № 102 от 21 август 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете и за условията и реда за прилагането им

НАРЕДБА № 102 от 21 август 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете и за условията и реда за прилагането им

Раздел I Предмет

Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете (АЧС);

2. методите за диагностика на болестта; 3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1;

4. условията и редът за прилагане на мерките по т. 1.

Раздел II Уведомяване за наличие на африканска чума по свинете

Чл. 2. (1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) е длъжна да осигури условия да бъде задължително и незабавно уведомена за присъствието или предполагаемото наличие на вируса на африканската чума по свинете съгласно изискванията по приложение № 1 от собствениците на свиневъдни обекти и частнопрактикуващите ветеринарни лекари, обслужващи свиневъдните обекти.

(2) След получаване на информацията по ал. 1 НВМС:

1. обявява болестта и предоставя информация на Европейската комисия (ЕК) и на държавите членки за:

а) всички свиневъдни обекти, отглеждащи домашни свине, в които е потвърдена болестта;

б) потвърдените случаи на африканска чума по свинете в кланица или транспортно средство;

в) потвърдените първични случаи на африканска чума по свинете, открити при диви прасета;

г) резултатите от епизоотичното проучване, проведено съгласно чл. 7;

2. предоставя информация на ЕК и на държавите членки за всеки следващ случай, потвърден при диви прасета в района, с африканска чума по свинете съгласно изискванията по чл. 15, ал. 6, т. 1 и ал. 7.

Раздел III Мерки, които се прилагат в случаите при съмнение за наличие на африканска чума по сви- нете в свиневъден обект

Чл. 3. (1) Когато в свиневъден обект има едно или повече прасета, за които се предполага, че са заразени с вируса на африканска чума по свинете, чрез процедурите, посочени в ръководството за диагностика по приложение № 2, НВМС осигурява условия за незабавно потвърждаване или отхвърляне съмнението за наличие на болестта.

(2) Официалният ветеринарен лекар извършва проверка на регистъра и на идентификационната маркировка на прасетата.

(3) Когато НВМС установи, че наличие на африканска чума по свинете в свиневъдния обект не може да се изключи, незабавно поставя свиневъдния обект под официален надзор и нарежда:

1. преброяване на всички прасета по категории в свиневъдния обект и изготвяне на списък с броя на болните, умрелите и вероятно заразените прасета от всяка категория;

2. актуализиране на списъка по т. 1 чрез отчитане на броя на родените и умрелите прасета през периода, за който се предполага, че е имало наличие на вирус, и представяне на информацията, която се съдържа в списъка при поискване или при всяко посещение на контролен орган от НВМС;

3. ограничаване на движението на прасетата в свиневъдния обект само в помещения, в които живеят, или затварянето им на място, където могат да бъдат изолирани;

4. забраняване за внасяне или изнасяне на прасета от свиневъдния обект, а когато е необходимо разширяване на забраната за изнасянето от свиневъдния обект и на други животни и прилагане на подходящи мерки за унищожаване на гризачи и насекоми;

5. забраняване изнасянето на трупове на прасета от свиневъдния обект;

6. забраняване изнасянето на месо, продукти от свинско месо, сперма, яйцеклетки или свински ембриони, фуражни смески, инструменти, материали или отпадъци от свиневъдния обект, за които се предполага, че могат да пренесат вируса на африканската чума по свинете;

7. забраняване на търговията с държавите членки с продуктите по т. 6 без разрешение от НВМС;

8. забраняване на влизането и излизането на хора в свиневъдния обект без разрешение от НВМС;

9. забраняване на влизането и излизането на превозни средства в свиневъдния обект без разрешение от НВМС;

10. използване на подходящи средства за дезинфекция на входа и изхода на сградите, в които са настанени прасетата, и на входа и изхода на свиневъдния обект;

11. предприемане на необходимите хигиенни мерки за намаляване на риска от разпространение на вируса на африканската чума по свинете за всяко лице, което влиза или излиза в свиневъдния обект;

12. провеждане на епизоотично проучване по чл. 7.

(4) В зависимост от резултатите от епизоотичното проучване НВМС:

1. прилага мерките по чл. 4, ал. 1 за свиневъдните обекти, посочени в ал. 3, единствено по отношение на прасетата, за които се предполага, че са заразени с вируса на африканска чума по свинете, и тази част от свиневъдния обект, където са били отглеждани, при условие че тези прасета са били настанени, отглеждани и хранени напълно самостоятелно от другите прасета в свиневъдния обект;

2. нарежда взимането на достатъчен брой проби от прасета, когато се убиват, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на африканска чума по свинете, съгласно ръководството за диагностика по приложение № 2;

3. нарежда да се създаде временна зона за контрол около свиневъдния обект по ал. 3, а в свиневъдните обекти, разположени в тази зона, се прилагат някои от мерките или всички мерки по ал. 1—3 в зависимост от клиничните признаци или откритите патологоанатомични изменения на съмнителните за заразяване с АЧС прасета.

(5) Мерките по ал. 3 не се отменят до официалното отхвърляне за наличие на вируса на африканската чума по свинете.

Раздел IV Мерки, които се прилагат в случаите при потвърждение за наличие на африканска чума по свинете в свиневъден обект

Чл. 4. (1) В случай на официално потвърждаване за наличие на вируса на африканска чума по свинете НВМС освен мерките по чл. 3, ал. 3 предприема и следните допълнителни мерки:

1. всички прасета в свиневъдния обект незабавно да бъдат убити под официален надзор и по начин, който не позволява разпространението на вируса на африканската чума по свинете по време на транспортиране или убиване на прасетата;

2. вземане на достатъчен брой проби съгласно изискванията на ръководството за диагностика по приложение № 2 при убиването на прасетата с цел определяне начина на навлизане на вируса в свиневъдния обект и периода, през който вирусът е пребивавал в свиневъдния обект, преди да е направено уведомяването за наличие на болестта;

3. труповете на умрелите и убитите прасета се преработват под официален надзор;

4. проследяване и преработване, когато е възможно, под официален надзор на месото от прасетата, заклани през периода от вероятното влизане на болестта в свиневъдния обект до предприемането на официални мерки;

5. проследяване и унищожаване под официален надзор на сперма, яйцеклетки и ембриони на прасета, събрани от свиневъдния обект през периода от вероятното влизане на болестта в него до предприемането на официални мерки;

6. преработване под официален надзор от официален ветеринарен лекар на веществата и отпадъците, за които се предполага, че са контаминирани, и унищожаване на материалите за еднократна употреба, за които се предполага, че могат да бъдат контаминирани с вируса, и по-специално тези, които са използвани по операцията за убиване на животните;

7. дезинфекция и дезинсекция съгласно изискванията по чл. 11 след почистване на сградите, в които са били настанени прасетата, транспортните средства, използвани за превозване на прасета или трупове, оборудването, сламените постели, оборския тор и пулпа, за които се предполага, че са контаминирани, след унищожаване на прасетата;

8. при случай на първично огнище на болестта изолираният вирус на африканска чума по свинете се изследва по лабораторната процедура, предвидена в ръководството за диагностика по приложение № 2 за определяне на генетичния тип;

9. извършване на епизоотично проучване по чл. 6.

(2) В случай че е доказано наличието на огнище в лаборатория, зоологическа градина, резерват или оградена зона, където се отглеждат прасета за научни цели или за цели, свързани със съхраняването на животински видове или редки породи, НВМС може да вземе решение за изключение от посочено по ал. 1, т. 1 и 5, при условие че не се застрашават интересите на държавите членки.

(3) В случаите по ал. 2 НВМС незабавно уведомява ЕК.

Раздел V Мерки, които се прилагат в случаите при потвърждение за наличие на африканска чума по свинете в свиневъден обект, съставен от раз- лични производствени единици

Чл. 5. (1) Когато наличието на вируса на африканска чума по свинете се потвърди в свиневъдни обекти, съставени от две или повече самостоятелни производствени единици, НВМС може да вземе решение за изключение от посоченото по чл. 4, ал. 1, т. 1 по отношение на производствените единици, в които прасетата са здрави до завършване на процеса на угояване, и изпращането им за незабавно клане, при условие че официалният ветеринарен лекар, контролиращ огнището, потвърди, че структурата, размерът и отстоянието на тези производствени единици и извършваните в тях операции им позволяват да осигурят напълно самостоятелни съоръжения за настаняване, отглеждане и хранене на животните, за да не може вирусът да се разпространи и в тях.

(2) При използване на изключението по ал. 1 НВМС изготвя подробни правила за прилагането му, като се вземат под внимание гаранциите за здравето на животните, които могат да се осигурят.

(3) Когато НВМС разрешава това изключение, незабавно уведомява ЕК.

Раздел VI Мерки в контактните свиневъдни обекти

Чл. 6. (1) Контактни са свиневъдни обекти, в които официалният ветеринарен лекар на основание епизоотичното проучване, извършено по чл. 7, установи, че е възможно вирусът на африканската чума по свинете да е пренесен в заразения свиневъден обект по чл. 3 или 4 от други свиневъдни обекти или да е пренесен от заразения свиневъден обект в други свиневъдни обекти.

(2) В обектите по ал. 1 се прилагат изискванията по чл. 3 до официалното отхвърляне на наличието на болестта.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба прилага мерките по чл. 4, ал. 1 в контактните свиневъдни обекти по ал. 1, когато това се налага поради епизоотичната обстановка.

(4) От прасетата, когато се убиват, се вземат достатъчен брой проби в съответствие с ръководството за диагностика по приложение № 2, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на африканска чума по свинете.

Раздел VII Епизоотично проучване

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия епизоотичното проучване в случай на предполагаеми огнища на африканска чума по свинете да се извършва чрез въпросници, изготвени в рамките на плановете за спешни действия (контингенс планове) по чл. 20.

(2) Епизоотичното проучване по ал. 1 включва:

1. периода, през който вирусът на африканска чума по свинете може да се е намирал в свиневъдния обект, преди да е направено уведомяване или предположение за наличие на болестта;

2. възможния произход на болестта в свиневъдния обект и идентифицирането на другите свиневъдни обекти, за които се предполага, че прасетата са заразени от същия източник;

3. движението на хора, превозни средства, прасета, трупове, сперма, месо или материал, чрез което вирусът може да бъде пренесен в други свиневъдни обекти;

4. възможността болестта да е пренесена от диви прасета.

(3) Когато резултатите от проучването по ал. 2 покажат, че африканската чума по свинете може да се е разпространила от или към свиневъдни обекти, разположени в държави членки, НВМС незабавно уведомява ЕК и държавите членки.

Раздел VIII Създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните

Чл. 8. (1) След официално потвърждаване на болестта съгласно чл. 117, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 ЗВД НВМС налага предпазна зона с радиус не по-малък от 3 km и наблюдавана зона с радиус не по-малък от 10 km, която включва и предпазната зона около обекта. За тези зони се прилагат мерките, предвидени по чл. 9 и 10.

(2) При налагането на зоните НВМС се съобразява със:

1. резултатите от епизоотичното проучване по чл. 7;

2. географското положение и по-специално естествените и изкуствените граници;

3. местоположението и близостта на свиневъдните обекти;

4. обичайните форми на движение и търговия с прасета и наличието на кланици и съоръжения за преработка на труповете;

5. съоръженията и наличния персонал за контрол на движението на прасетата вътре в зоните и необходимо ли е преместване на прасетата от свиневъдния обект на произход, които следва да бъдат убити.

(3) Ако в предпазната и наблюдаваната зона са включени части от територията на няколко държави членки, НВМС си сътрудничи с компетентните органи на тези държави за въвеждането на зоните.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба предприема всички мерки, включително поставянето на отличителни знаци и предупредителни табели и използването на медиите за масово осведомяване, необходими за осигуряването на пълна информираност на хората в предпазната и наблюдаваната зона относно действащите ограничения в съответствие с чл. 9 и 10, и предприема мерките, които счита за необходими за осигуряване на изпълнението на тези мерки.

Раздел IX Мерки в предпазната зона

Чл. 9. (1) В предпазната зона съгласно чл. 117, ал. 2 ЗВД НВМС предприема следните мерки:

1. възможно най-бързо преброяване на свиневъдните обекти;

2. след въвеждането на предпазната зона тези свиневъдни обекти се посещават от официален ветеринарен лекар не по-късно от 7 дни с цел провеждане на клиничен преглед на прасетата и проверка на регистрацията и идентификационната маркировка на прасетата;

3. забранява движението и транспортирането на прасета по всички пътища, с изключение на обслужващите пътища в свиневъдните обекти с изключение на случаите по т. 8, за които НВМС е дала разрешение; забраната не се отнася за прасета, идващи от свиневъдни комплекси, разположени извън зоните, и превозвани с автомобилен или железопътен транспорт без претоварване или спиране, и за прасета, предназначени за клане в кланица в предпазната зона, идващи от територии извън тази зона, след разрешение на ЕК;

4. извършване на почистване, дезинфекция и дезинсекция и възможно най-бързо обработване след заразяването съгласно чл. 11 на камионите и другите превозни средства и оборудването, които се използват за превозване на прасета, други животни или материали, за които се предполага, че са контаминирани с вируса (като например трупно месо, хранителни смески, оборски тор, пулп и др.);

5. забранява транспортните средства, използвани за превозване на прасета, да напускат зоната, без да са почистени и дезинфекцирани и впоследствие преминали през проверка и подновяване на разрешителното за движение от НВМС;

6. забранява влизането и излизането във и от свиневъдния обект на домашни животни без разрешението на НВМС;

7. всички мъртви и заразени прасета в свиневъдния обект незабавно се обявяват в НВМС, която провежда необходимите изследвания съгласно процедурите, определени в ръководството за диагностика по приложение № 2;

8. забранява преместването на прасета от свиневъдния обект, в който се отглеждат, в продължение най-малко на 40 дни след приключва- не на предварителното почистване, дезинфекция и дезинсекция на заразения свиневъден обект; след изтичането на 40 дни, ако не е предвидено друго по ал. 3, НВМС може да разреши преместването на прасетата от свиневъдния обект, за да бъдат транспортирани директно до:

а) кланица, определена от НВМС, която по възможност е в рамките на предпазната или наблюдаваната зона, с цел незабавно клане;

б) преработвателно предприятие или подходящо място, където прасетата ще бъдат незабавно убити, а труповете им ще бъдат преработени под официален надзор;

в) при изключителни обстоятелства, до други помещения, които се намират в рамките на защитната зона; когато НВМС използва тази разпоредба, информира незабавно ЕК;

9. забранява придвижването на сперма, яйцеклетки и ембриони, добити от прасета в свиневъдния обект, когато той се намира в предпазната зона.

(2) Лицата, които влизат или излизат във и от свиневъдните обекти, спазват всички необходими хигиенни мерки за намаляване на риска от разпространяване на вируса на африканска чума по свинете.

(3) Когато забраните по ал. 1 се удължат за повече от 40 дни поради поява на нови огнища на болестта, в резултат на което възникват проблеми, свързани със здравето на животните, или други проблеми при отглеждането на прасетата, ако не са посочени други мерки по ал. 3, НВМС може след подаване на аргументирана молба от собственика да разреши преместването на прасетата от свиневъдния обект в предпазната зона за директно превозване до:

1. кланица, определена от НВМС по възможност в рамките на предпазната или наблюдаваната зона с цел незабавно клане;

2. преработвателно предприятие или подходящо място, на което прасетата ще бъдат незабавно убити, а труповете им преработени под официален надзор;

3. при изключителни обстоятелства до други помещения, които се намират в предпазната зона, за което НВМС незабавно информира ЕК.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши преместване на прасетата от свиневъден обект в предпазната зона, ако официалният ветеринарен лекар писмено е удостоверил, че:

1. е извършил медицински преглед на прасетата в свиневъдния обект и в частност на тези, които трябва да бъдат преместени, в който се включва измерване на телесната температура съгласно процедурите, посочени в ръководството за диагностика по приложение № 2, и проверка на регистрацията и идентификационната маркировка;

2. проверките и прегледите по т. 1 не са показали доказателства за наличие на вируса на африканската чума по свинете;

3. прасетата се превозват в транспортни средства, запечатани от НВМС;

4. транспортните средства и оборудването, използвани за превозване на прасетата, се почистват и дезинфекцират незабавно след това в съответствие с разпоредбите по чл. 11;

5. когато се налага прасетата да бъдат заклани или убити, от тях се вземат достатъчен брой проби съгласно изискванията, посочени в ръководството за диагностика по приложение № 2, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на африканска чума по свинете в свиневъдния обект;

6. когато се налага прасетата да бъдат превозени до кланица:

а) официалният ветеринарен лекар, който отговаря за кланицата, е бил предварително информиран за изпращането им, а той от своя страна уведомява официалния ветеринарен лекар на свиневъдния обект, от който са изпратени, за пристигането им;

б) след пристигането в кланицата тези прасета се държат и колят отделно от другите прасета;

в) при извършване на пред- и следсмъртния кланичен преглед в определената кланица официалният ветеринарен лекар, отговарящ за кланицата, обръща внимание на всички признаци, показващи наличието на африканска чума по свинете;

г) прясното месо от тези прасета се преработва и маркира със специален знак, посочен в Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.) и се преработва отделно в съответствие с правилата, предвидени в Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.); от кланицата месото се преработва в определено от НВМС предприятие; месото се изпраща в определеното предприятие, при условие че пратката е запечатана преди изпращането и остава запечатана през целия период на превозване.

(5) Прилагането на мерките в предпазната зона продължава най-малко до:

1. почистването, дезинфекцията, а при наличие на вектор, преносител на болестта и дезинсекцията, на заразените свиневъдни обекти;

2. извършване на клиничен преглед и лабораторно изследване на всички прасета, проведени съгласно изискванията, посочени в ръководството за диагностика по приложение № 2, с цел откриване на вируса на африканска чума по свинете; прегледите и изследванията не се извършват, преди да изтекат 45 дни от приключването на мерките за предварително почистване, дезинфекция, а при необходимост и дезинсекция, на заразените свиневъдни обекти.

(6) Като изключение от посоченото по ал. 1, т. 9 и ал. 2 и 4 сроковете от 40 и 45 дни, предвидени с тази наредба, се намаляват до 30 дни, ако

НВМС изпълнява програма за вземане на проби и изследване, с която е възможно да се отхвърли наличието на африканска чума по свинете в съответния свиневъден обект.

Раздел X Мерки в наблюдаваната зона

Чл. 10. (1) Националната ветеринарномедицинска служба нарежда и контролира в наблюдаваната зона съгласно чл. 117, ал. 2 ЗВД да се прилагат следните мерки:

1. преброяване на всички свиневъдни обекти в зоната;

2. забрана за движение и транспортиране на прасета по държавните и частните пътища, с изключение на обслужващите пътища в свиневъдните обекти, и в случаите, за които НВМС е дала разрешение; забраната не се отнася за превозване на прасета с автомобилен или железопътен транспорт без претоварване или спиране и за прасета, предназначени за незабавно клане, идващи от територии извън наблюдаваната зона, на път за кланица, разположена в зоната;

3. почистване, дезинфекция, а при необходимост и дезинсекция на транспортните средства и оборудването, които се използват за превозване на прасета, други животни или материали, за които се предполага, че са контаминирани, възможно най-бързо след заразяване съгласно чл. 11; транспортните средства, използвани за превозване на прасета, не могат да напускат зоната, без да са почистени и дезинфекцирани;

4. забрана за влизане или излизане във и от свиневъдния обект на други домашни животни през първите 7 дни след определяне на зоната без разрешението на НВМС;

5. всички мъртви и заразени прасета в свиневъдния обект незабавно се обявяват в НВМС, която провежда необходимите изследвания съгласно процедурите, определени в ръководството за диагностика по приложение № 2;

6. забрана за преместване на прасетата от свиневъдния обект, в който се отглеждат, в продължение най-малко на 30 дни след приключване на предварителното почистване, дезинфекция, а при необходимост и дезинсекция, в заразените свиневъдни обекти;

7. след изтичането на 30 дни, ако не е предвидено друго по чл. 9, ал. 3 НВМС може да разреши превозването на прасетата от въпросните свиневъдни обекти директно до:

а) кланица, определена от НВМС, в рамките на предпазната или наблюдаваната зона с цел незабавно клане;

б) преработвателно предприятие или подходящо място, където прасетата ще бъдат незабавно убити, а труповете им преработени под официален надзор;

в) други помещения, които се намират в предпазната или наблюдаваната зона, за което НВМС незабавно информира ЕК;

г) когато се налага прасетата да бъдат транспортирани до кланица, по молба на държа- ва членка, към която се прилага необходимата обосновка, НВМС може да разреши изключение по отношение на маркировката на месото от тези прасета, посочена в чл. 9, ал. 3, т. 5 и 6, буква “г”, и последващото му използване, както и местоназначението на обработените продукти;

8. забрана за придвижването на сперма, яйцеклетки и ембриони, добити от прасета в свиневъдния обект, когато той се намира в наблюдаваната зона.

(2) Лицата, които влизат или излизат във и от свиневъдните обекти, спазват всички необходими хигиенни мерки за намаляване на риска от разпространяване на вируса на африканска чума по свинете.

(3) Когато забраните по ал. 1 се удължат за повече от 40 дни поради поява на нови огнища на болестта, в резултат на което възникват опасности, свързани със здравето на животните или отглеждането на прасетата, ако не са посочени други мерки по чл. 9, ал. 3, НВМС може след подаване на молба от собственика да разреши преместването на прасетата от свиневъдния обект в наблюдаваната зона за директно превозване до:

1. кланица, определена от НВМС, по възможност в рамките на предпазната или наблюдаваната зона с цел незабавно клане;

2. преработвателно предприятие или подходящо място, на което прасетата ще бъдат незабавно убити, а труповете им преработени под официален надзор;

3. при изключителни обстоятелства до други помещения, които се намират в предпазната или наблюдаваната зона, за което НВМС незабавно информира ЕК.

(4) Прилагането на мерките в наблюдаваната зоната продължава най-малко до:

1. почистването, дезинфекцията, а при необходимост и дезинсекцията, на заразените свиневъдни обекти;

2. извършване на клиничен преглед и лабораторно изследване на всички прасета, проведени съгласно изискванията, посочени в ръководството за диагностика по приложение № 2, с цел откриване на евентуално наличие на вируса на африканска чума по свинете; прегледите и изследванията не се извършват, преди да изтекат 40 дни от приключването на мерките за предварително почистване, дезинфекция, а при необходимост и дезинсекция, на заразените свиневъдни обекти.

(5) Като изключение от посоченото по ал. 1, т. 7 и ал. 3 и 4, сроковете от 30 и сроковете от 40 дни по ал. 3 и 4 се намаляват респективно до 21, 30 и 20 дни, ако НВМС изпълнява програма за вземане на проби и изследване, с която е възможно да се отхвърли наличието на африканска чума по свинете във въпросния свиневъден обект.

Раздел XI Почистване, дезинфекция и обработване с инсектициди

Чл. 11. Националната ветеринарномедицинска служба нарежда и контролира:

1. дезинфекционните и инсектицидните средства, които ще бъдат използвани, както и техните концентрации, да са официално одобрени;

2. почистването, дезинфекцията, а при необходимост и обработката с инсектициди, да се извършат под официален надзор в съответствие с указанията, дадени от официалния ветеринарен лекар, и съгласно принципите и процедурите, определени в приложение № 3.

Раздел XII Повторно въвеждане на свиневъдните обекти след огнища на болестта

Чл. 12. (1) Повторното въвеждане на прасета в свиневъдните обекти по чл. 4 не се извършва до изтичането най-малко на 40 дни след приключване на почистването, дезинфекцията, а при необходимост и дезинсекцията, на засегнатия свиневъдния обект съгласно изискванията по ал. 2—5.

(2) Повторното въвеждане на прасета се извършва, като се взима предвид видът на отглеждането им в свиневъдни обекти и съгласно една от процедурите по ал. 3 и 4.

(3) Когато появата на болестта в свиневъдния обект не е свързана с пренасяне от вектори, се прилагат следните процедури:

1. по отношение на свиневъдните обекти на открито повторното въвеждане на прасета започва с въвеждането на прасета—индикатори, които са били изследвани и са дали отрицателен резултат за наличието на антитела срещу вируса на африканска чума по свинете или произхождат от свиневъдни обекти, в които не са наложени никакви ограничения, свързани с африканска чума по свинете;

2. прасетата—индикатори, се настаняват навсякъде в заразения свиневъдния обект и след 45 дни от тях се вземат проби, които се изследват за наличието на антитела срещу вируса на африканската чума по свинете съгласно ръководството за диагностика по приложение № 2;

3. прасетата по т. 2 не могат да напускат свиневъдния обект, преди да са се получили отрицателни резултати от серологичните изследвания; може да се разреши повторно въвеждане на прасета в свиневъдния обект, ако нито едно прасе не е изградило антитела срещу вируса на африканска чума по свинете;

4. при всички други начини на отглеждане на прасетата повторно въвеждане в свиневъдния обект се извършва в съответствие с мерките, предвидени по т. 1, 2 и 3, или на основание на резултатите от лабораторните изследвания на въведените прасета, при условие че:

а) всички прасета пристигнат в рамките на 20 дни и произхождат от свиневъдни обекти без наложени никакви ограничения, свързани с африканска чума по свинете;

б) прасетата в стадото за повторно въвеждане серологично са изследвани съгласно ръководството за диагностика по приложение № 2; пробите за това изследване се вземат найрано 45 дни след пристигането на последните прасета.

(4) Когато появата на болестта в свиневъдния обект е причинена от вектори, свиневъдният обект не се заселва повторно най-малко 6 седмици, с изключение на случаите:

1. когато успешно са проведени конкретни операции за унищожаване на векторите от помещенията и местата, където ще се отглеждат прасетата, или местата, които могат да бъдат в контакт с вектора, извършени под официален надзор;

2. когато присъствието на вектора не представлява сериозен риск от пренасяне на африканска чума по свинете;

3. след изпълнение на процедурите по т. 1 и 2 се прилагат мерките, определени по ал. 3, т. 1, 2 и 3;

4. в допълнение към мерките по т. 1, 2и3е въведена забрана прасетата да напускат свиневъдния обект след пълното повторно въвеждане на прасета в свиневъдния обект до извършването на нови серологични изследвания с отрицателен резултат за наличие на антитела срещу вируса на африканската чума по свинете върху проби, взети от прасетата в свиневъдния обект най-рано 60 дни след пълното повторно въвеждане съгласно ръководството за диагностика по приложение № 2.

(5) Когато появата на болестта не е свързана с вектори и ако са изтекли повече от 6 месеца след приключване на почистването и дезинфекцията на свиневъдния обект, НВМС може да разреши изключение от ал. 3, като вземе под внимание епизоотичната обстановка.

(6) Повторното въвеждане на селскостопански животни от друг вид в свиневъдните обекти по ал. 5 се разрешава от НВМС след анализ на риска от разпространение на болестта или от присъствие на векторите при повторното въвеждане.

Раздел XIII Мерки, които се прилагат в случаите при съмнение или потвърждаване на африканска чума по свинете в кланица или в транспорт- но средство

Чл. 13. (1) Когато се предполага, че има наличие на африканска чума по свинете в кланица или в транспортно средство, НВМС осигурява условия, незабавно да използва официални средства за изследване, за да потвърди или от- хвърли наличие на болестта в съответствие с процедурите съгласно ръководството за диагностика по приложение № 2.

(2) В случай на африканска чума по свинете в кланица или в транспортно средство НВМС следи:

1. всички животни в кланицата или в транспортното средство, възприемчиви към болестта, незабавно да бъдат убити;

2. труповете, вътрешните органи и животинските отпадъци на животните, за които се предполага, че са заразени, да се преработват под официален надзор;

3. почистването, дезинфекцията, а при необходимост и дезинсекцията на сградите и оборудването, включително и превозните средства, да се извършва под надзора на официален ветеринарен лекар съгласно изискванията по чл. 11;

4. епизоотичното проучване да се извършва по чл. 7;

5. изолираният вирус на африканска чума по свинете да се изследва чрез лабораторна процедура, определена в ръководството за диагностика по приложение № 2, за определяне на генетичния тип на вируса;

6. мерките по чл. 6 да се прилагат в свиневъдния обект, от който са пристигнали заразените прасета или месо от тях, и в другите контактни свиневъдни обекти; ако не е посочено друго в епизоотичното проучване, мерките по чл. 4, ал. 1 да се прилагат в свиневъдния обект на произход на заразените прасета или месо от тях;

7. повторното въвеждане на животни за клане или транспортиране да не се извършва порано от 24 h след приключване на почистването, дезинфекцията, а при необходимост и дезинсекция, които се извършват съгласно изискванията по чл. 11.

Раздел XIV Мерки, които се прилагат в случаите при съмнение или потвърждаване на африканска чума по свинете при дивите прасета

Чл. 14. (1) Незабавно след получаване на информация, че има съмнение за заразяване на диви прасета, НВМС предприема всички необходими мерки, за да потвърди или отхвърли наличие на болестта, като предоставя информация за съмнението за заразяването на диви прасета на собствениците на прасета и ловците и организира изследвания на всички диви прасета, които са отстреляни или намерени мъртви, включително и лабораторни изследвания.

(2) След като се получи потвърждаване на първичен случай на африканска чума по свинете при диви прасета, за да се намали разпространението на болестта, НВМС незабавно:

1. създава експертна група, съставена от ветеринарни експерти, ловци, биолози—специалисти по дивите животни и епизоотолози; експертната група оказва помощ на НВМС за:

а) изучаване на епизоотичната обстановка и определяне на заразената зона съгласно изискванията по чл. 15, ал. 6, т. 3;

б) определяне на мерките, които се прилагат в заразената зона, в допълнение на мерките по т. 2 и 3; тези мерки могат да включват и временно прекратяване на лова и забрана за хранене на дивите прасета;

в) изготвяне на план за ликвидиране на болестта, който се представя на ЕК съгласно изискванията по чл. 15;

г) извършване на проверки за установяване на ефективността на мерките, предприети за ликвидиране на африканската чума по свинете в заразената зона;

2. поставя под официален надзор свиневъдните обекти в определената заразена зона и издава заповед за:

а) извършване на официално преброяване на всички категории прасета във всички свиневъдни обекти и актуализиране на резултатите от преброяването, което се извършва от собственика; информацията от преброяването се предоставя при поискване и може да се проверява при всяка проверка на място;

б) задържане на всички прасета в свиневъдния обект в помещенията, в които живеят, или на друго място, където могат да бъдат изолирани от дивите прасета, и недопускането им до материали, които са били в контакт с дивите прасета;

в) забрана за влизане или излизане на прасета във и от свиневъдния обект, освен когато има разрешение за това от НВМС, съобразено с епизоотичната обстановка;

г) използване на подходящи средства за дезинфекция на входа и изхода на сградите, в които са настанени прасетата, и на входа и изхода на свиневъдния обект;

д) спазване на подходящи хигиенни мерки от всички лица, които имат контакт с диви прасета, за намаляване на риска от разпространение на вируса на африканската чума по свинете;

е) изследване на всички умрели или заболели прасета с клинични признаци на африканска чума по свинете в свиневъдния обект за наличие на болестта;

ж) забрана за внасяне в свиневъдните обекти на части от диви прасета, независимо дали прасетата са отстреляни или намерени мъртви, както и на материали и оборудване, които могат да бъдат заразени с вируса на африканска чума по свинете;

з) забрана за преместване на прасета, сперма, ембриони или яйцеклетки от прасета от заразената зона с цел извършване на търговия с държавите членки;

3. организира за всички отстреляни или намерени мъртви прасета проверка на място от официален ветеринарен лекар и изпраща проби за изследване за африканска чума по свинете съгласно ръководството за диагностика по приложение № 2; труповете на всички животни, за които се установи, че са положителни, се преработват под официален надзор; когато резултатите от изследването са отрицателни за африканска чума по свинете, НВМС прилага мерките, определени с Наредба № 19 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към отстреляния дивеч и при производството и предлагането на пазара на месо от дивеч (ДВ, бр. 55 от 2002 г.); частите, които не са предназначени за човешка консумация, се преработват под официален надзор;

4. осигурява изолираният вирус на африканска чума по свинете да бъде лабораторно изследван съгласно ръководството за диагностика по приложение № 2 за идентифициране на генетичния тип на вируса.

(3) Когато възникне огнище на африканска чума по свинете сред дивите прасета в близост до територията на друга държава членка, НВМС и заинтересуваната държава членка си сътрудничат при въвеждането на мерки за контрол на болестта.

Раздел XV Планове за ликвидиране на африканската чума по свинете от популацията на дивите прасета

Чл. 15. (1) Без да се нарушават мерките по чл. 14, НВМС представя на ЕК не по-късно от 90 дни след потвърждаването на първичен случай на африканска чума по свинете при дивите прасета писмен план за мерките, предприети за ликвидиране на болестта в зоната, определена като заразена, и мерките, предприети в свиневъдните обекти в тази зона.

(2) Европейската комисия разглежда плана по ал. 1, за да определи дали той позволява постигането на желаната цел.

(3) Планът по ал.1 може впоследствие да бъде изменен или допълнен, за да се отразят промените в ситуацията. Ако измененията касаят повторното определяне на заразената зона, НВМС незабавно уведомява ЕК и другите държави членки за тези изменения.

(4) Когато измененията касаят други разпоредби на плана по ал. 1, НВМС представя плана по ал. 1 с измененията на ЕК за разглеждане и евентуално одобрение.

(5) След одобряване на мерките, предвидени в плана по ал. 1, те заменят първоначалните мерки по чл. 14 от датата, от която са одобрени от ЕК.

(6) Планът по ал. 1 съдържа информация за: 1. резултатите от епизоотичните проучвания и контрола, проведени по чл. 14, и географското разпространение на болестта;

2. определянето на заразената зона в рамките на територията на Република България; при определяне на зоната НВМС взема под внимание:

а) резултатите от проведените епизоотични проучвания и географското разпространение на болестта;

б) популацията от диви прасета в зоната; в) наличието на големи естествени и изкуствени препятствия за придвижване на дивите прасета;

3. изграждането на тясно сътрудничество между биолозите, ловците, ловните организации, службите за дивите животни и НВМС;

4. информационната кампания, която следва да се проведе, за увеличаване на информираността на ловците относно мерките, които трябва да приемат в рамките на плана за ликвидиране на болестта;

5. специфичните действия, предприети за определяне размера на заразата сред популацията от диви прасета, като се изследват дивите прасета, които са отстреляни от ловците или са намерени мъртви, включително и чрез лабораторни изследвания на всички възрастови групи;

6. изискванията, с които следва да се съобразяват ловците, за да се избегне разпространението на болестта;

7. метода за отстраняване на дивите прасета, намерени мъртви или отстреляни, който се базира на:

а) преработка под официален надзор; б) проверка на място, извършена от официален ветеринарен лекар, и лабораторните изследвания, предвидени в ръководството за диагностика по приложение № 2; труповете на всички животни, за които се установи, че са положителни, се преработват под официален надзор; когато резултатите от изследването са отрицателни за африканска чума по свинете, НВМС прилага мерките по Наредба № 19 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към отстреляния дивеч и при производството и предлагането на пазара на месо от дивеч (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).; частите, които не са предназначени за човешка консумация, се преработват под официален надзор;

8. програмите за надзор и превантивните мерки, които се прилагат в свиневъдните обекти, разположени в определената заразена зона, а при необходимост и около тази зона, в това число транспортирането и движението на животни в границите на зоната, навън и навътре към зоната; тези мерки трябва най-малкото да включват забрана за предвижване на прасета, сперма, ембриони или яйцеклетки от прасета от заразената зона с цел извършване на търговия с държавите членки, а могат да включват също и временна забрана за отглеждане на прасета и за създаване на нови ферми;

9. други критерии, които следва да се приложат с цел вдигане на наложените мерки;

10. властите, които отговарят за надзора и координацията на ведомствата, отговорни за изпълнението на плана;

11. информационната система, създадена с цел редовно да се проверяват резултатите от изпълнението на плана за ликвидиране на болестта от страна на експертната група, назначена съгласно чл. 14, ал. 2, т. 1;

12. мерките за надзор над заболяването, които влизат в сила не по-рано от 12 месеца след диагностициране на последния случай на африканска чума по свинете сред дивите прасета в определената заразена зона; тези мерки се запазват в продължение най-малко на още 12 месеца и включват най-малко влезлите вече в сила мерки по т. 5, 6 и 7.

(7) Епизоотичното проучване се провежда за всяко диво прасе, независимо дали е било отстреляно или намерено мъртво; в проучването се включва и попълването на въпросник, който съдържа информация за:

а) географския район, в който животното е намерено мъртво или отстреляно;

б) датата, на която животното е намерено мъртво или отстреляно;

в) лицето, което е намерило или отстреляло животното;

г) възрастта и пола на прасето; д) ако прасето е отстреляно, имало ли е клинични признаци преди стрелбата;

е) ако прасето е намерено мъртво, какво е състоянието на трупа;

ж) лабораторните констатации. (8) Доклад относно епизоотичната обстановка в определената зона и резултатите от плана за ликвидиране на болестта се изпращат на ЕК и на държавите членки на всеки шест месеца.

Раздел XVI Мерки за предотвратяване на разпространението на вируса на африканска чума по сви- нете чрез вектори

Чл. 16. (1) Ако има или се предполага наличието на вектори в свиневъден обект, за който е потвърдена африканска чума по свинете, НВМС осигурява условия заразената сграда и околностите да се проверяват за наличието на вектори чрез физическа проверка на място и при необходимост—улавяне на кърлежи съгласно приложение № 4.

(2) Когато се потвърди наличието на вектори: 1. се извършват необходимите лабораторни изследвания, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на африканска чума по свинете във векторите;

2. се въвеждат допълнителни мерки за проследяване, проверка и контрол в свиневъдния обект и в района около него;

(3) Когато се потвърди наличието на вектори, но контролът е неизпълним, в свиневъдния обект не могат да се отглеждат прасета и други домашни животни в продължение най-малко на 6 години.

(4) Информация относно прилагането на ал. 1 се предоставя от НВМС на ЕК и държавите членки.

(5) Допълнителни мерки за наблюдение и контрол на векторите и за профилактика на африканската чума по свинете могат да се приемат след одобрение от ЕК.

Раздел XVII Диагностични процедури и изисквания за биологична безопасност

Чл. 17. (1.) Националната ветеринарномедицинска служба гарантира, че диагностичните процедури, вземането на проби и лабораторните изследвания за откриване наличието на африканска чума по свинете се извършват съгласно ръководството за диагностика по приложение № 2.

(2) Националната референтна лаборатория за КЧС и АЧС съгласно приложение № 5 е отговорна за съгласуване на стандартите и методите за диагностициране в Р България под ръководството на базовата лаборатория на Европейската общност.

(3) За да се осигурят единни процедури за диагностициране на африканската чума по свинете и изработване на съответстваща диагноза за разграничаването є от класическата чума по свинете, не по-късно от 6 месеца от влизането в сила на наредбата се приема ръководство за диагностика на африканската чума по свинете с цел определяне на:

1. минималните стандарти за качество, които следва да се съблюдават от лабораторията за диагностика на африканската чума по свинете и за транспортиране на пробите;

2. критериите и процедурите, които следва да се спазват при извършването на клинични прегледи и прегледи след смъртта, за да се потвърди или отхвърли наличието на африканска чума по свинете;

3. критериите и процедурите, които следва да се спазват при събирането на проби от живи прасета или трупове, за да се потвърди или отхвърли наличието на африканска чума по свинете чрез лабораторни изследвания, включително и методи за вземане на проби за серологични или вирусологични изследвания, извършвани в рамките на приложението на мерките, предвидени с наредбата;

4. лабораторните изследвания, които се използват за диагностика на африканска чума по свинете, включително и критериите за оценка на резултатите от лабораторните изследвания;

5. лабораторните техники за определяне на генетичния тип на изолирания вирус на африканска чума по свинете.

(4) За да се гарантира създаването на подходящи условия за биологична безопасност с цел опазване на здравето на животните, вирусът на африканска чума по свинете, неговият геном, антигени и ваксините за изследвания, диагностика или производство се обработват и използват само в лаборатории, одобрени от НВМС.

Раздел XVIII Използване, производство и продажба на ваксини за африканска чума по свинете

Чл. 18. Националната ветеринарномедицинска служба забранява:

1. използването на ваксини за африканска чума по свинете;

2. манипулацията, производството, съхраняването, доставката, дистрибуцията и продажбата на ваксини за африканска чума по свинете на територията на Р България.

Раздел XIX Упражняване на контрол от страна на общността

Чл. 19. (1) Експерти от ЕК извършват проверки на място съвместно с НВМС за осигуряване на прилагането на тази наредба.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява за експертите от ЕК необходимата помощ за изпълнение на задълженията им.

Раздел XX План за спешни действия (контингенс план)

Чл. 20. (1) Националната ветеринарномедицинска служба съставя план за спешни действия (контингенс план), в който конкретно се определят националните мерки, които следва да се прилагат в случай на поява на огнище на африканска чума по свинете, вземайки под внимание местните фактори и по-специално гъстотата на прасетата, които могат да окажат влияние върху разпространението на африканската чума по свинете.

(2) Планът по ал. 1 предвижда осигуряването на достъп до помещения, оборудване, персонал и всички материали, необходими за бързото и ефикасното изкореняване на огнището.

(3) Критериите и изискванията, които следва да се спазват при изготвянето на плана по ал. 1, са определени в приложение № 6. Тези критерии и изисквания могат да бъдат изменени и допълнени, като се отчитат специфичното естество на африканската чума по свинете и напредъкът в разработването на мерки за контрол на болестта.

(4) Европейската комисия разглежда плана, за да определи дали той позволява постигането на желаната цел, и предлага на НВМС необходимите изменения, и по-специално измененията, които осигуряват съвместимостта на плана с плановете на държавите членки.

(5) Планът по ал. 1 може впоследствие да бъде изменян и допълван, за да се отчетат промените в епизоотичната обстановка.

(6) На всеки 5 години НВМС извършва актуализация на плана и го представя на ЕК за одобрение.

Раздел XXI Центрове за контрол на болестта и експертни групи

Чл. 21. (1) В случай на поява на огнище на африканска чума по свинете НВМС създава национален център за контрол на болестта.

(2) Националният център по ал. 1 ръководи и наблюдава дейността на регионалните центрове за контрол на болестта по ал. 4.

(3) Националният център по ал. 1 отговаря за: 1. определянето на необходимите мерки за контрол;

2. осигуряването на незабавно и ефикасно приложение на посочените мерки по т. 1 чрез регионалните центрове за контрол на болестта;

3. разпределянето на персонала и другите средства за регионалните центрове за контрол на болестта;

4. предоставянето на информация на ЕК, държавите членки, националните ветеринарни организации, националните власти и селскостопанските и търговските органи;

5. връзките с другите лаборатории; 6. връзките с медиите за масово осведомяване;

7. връзките с органите на полицията за осигуряването на специфични законосъобразни мерки.

(4) В случай на поява на огнище на африканска чума по свинете НВМС създава регионални центрове по ал. 2 за контрол на болестта.

(5) Националният център по ал.1 може да предостави функциите по ал. 3, т. 2, 6 и 7 на регионалния център по ал. 2.

(6) Националната ветеринарномедицинска служба определя постоянна оперативна експертна група за запазване на необходимите експертни знания и умения за оказване на помощ и за поддържане на готовност за борба с болестта. В случай на поява на огнище експертната група оказва помощ в следните области:

1. епизоотично проучване; 2. вземане на проби, изследване и разчитане на резултатите от лабораторните изследвания;

3. въвеждане на мерки за контрол на болестта. (7) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява за националния и регионалните центрове за контрол на болестта и експертната група персонал, помещения и оборудване, включително и комуникационни системи и ефикасна система на подчиненост и управление, за да се гарантира незабавното въвеждане на мерките за контрол на болестта, установени с тази наредба.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Прасе” е животно от семейство Suidae, включващо и дивите прасета.

2. “Диво прасе” е прасе, което не се отглежда и развъжда във ферма.

3. “Свиневъден обект” е селскостопанска или друга постройка, разположена на територията на държава членка, в която постоянно или временно се отглеждат и развъждат прасета, с изключение на кланиците, транспортните средства и оградените области, където се отглеждат и могат да се ловуват диви прасета; оградените области трябва да бъдат с размери и структура, за които са неприложими мерките, предвидени в чл. 4, ал. 1.

4. “Ръководство за диагностика” е посоченият наръчник по диагностика в приложение № 2.

5. “Прасе, за което се предполага, че е заразено с вируса на африканска чума по свинете” е прасе или труп на прасе, при което са изявени клиничните симптоми или се наблюдават поражения след смъртта или реакции на лабораторните тестове, направени в съответствие с ръководството за диагностика, които показват възможно наличие на африканска чума по свинете.

6. “Случай на африканска чума по свинете” или “прасе, заразено с африканска чума по свинете” е прасе или труп на прасе, за което официално са потвърдени клиничните симптоми или пораженията от африканска чума по свинете след смъртта или за което наличието на болестта е официално потвърдено в резултат на лабораторно изследване, направено в съответствие с ръководството за диагностика.

7. “Огнище на африканска чума по свинете” е свиневъден обект, в който са открити един или повече случаи на африканска чума по свинете.

8. “Първично огнище” е огнище на заразна болест, което няма епизоотична връзка с друго огнище в същия регион на България или с първо огнище в друг регион на България.

9. “Заразен район” е район от страната, в който след потвърждаването на един или повече случаи на африканска чума по свинете сред дивите прасета са въведени мерки за ликвидиране на болестта съгласно чл. 14 и 15.

10. “Първичен случай на африканска чума по свинете при дивите прасета” е случай на африканска чума по свинете, открит при дивите прасета в район, в който не са въведени мерки съгласно чл. 14 и 15.

11. “Контактен свиневъден обект” е свиневъден обект, в който официалният ветеринарен лекар на основание епизоотичното проучване, извършено по чл. 7, установи, че е възможно вирусът на африканската чума по свинете да е пренесен в заразения свиневъден обект по чл. 3 или 4 от други свиневъдни обекти или да е пренесен от заразения свиневъден обект в други свиневъдни обекти.

12. “Собственик” е физическо или юридическо лице/лица, което притежава право на собственост върху прасетата или на което е възложено тяхното отглеждане срещу заплащане или без заплащане.

13. “Компетентни власти” са органите на НВМС в РБ.

14. “Официален ветеринарен лекар” е ветеринарен лекар, определен от НВМС.

15. “Преработка” е една от обработките на материал с повишен риск, която се извършва по начин, при който се избягва рискът от разпространение на вируса на африканската чума по свинете.

16. “Умъртвяване” е действие, което причинява смърт на животните.

17. “Клане” е причиняване смърт на животните чрез пълно обезкръвяване.

18. “Вектор” е кърлежът от вида Ornithodorus erraticus.

19. “Прасета—индикатори” са прасета, които нямат антитела срещу вируса на африканската чума по свинете и които се подлагат периодично на лабораторно изследване за доказване на антитела срещу причинителя на болестта.

20. “ Официален надзор”—когато надзорът се извършва от официален ветеринарен лекар.

21. “Официално отхвърляне”—когато лабораторният резултат е отрицателен за наличие на вируса на АЧС.

22. “Официално потвърждаване”—когато лабораторният резултат е положителен за наличие на вируса на АЧС.

23. “Съмнително заразено животно” е всяко животно, посочено в т. 1, което показва клинични признаци, следсмъртни изменения или реакции на лабораторни тестове, даващи основание в разумна степен да се подозира наличие на АЧС.

24. “Заразено с АЧС животно” е всяко животно, посочено в т. 1, или труп на такова животно, за които официално е потвърдено наличие на АЧС:

а) на основание на съответстващи на АЧС симптоми или следсмъртни изменения;

б) в резултат от проведено в съответствие с изискванията на приложение № 2 лабораторно изследване.

§ 2. Наредбата въвежда в българското законодателство разпоредбите на Директива на Съвета 2002/60/ЕС от 27 юни 2002 г. за определяне на специфични разпоредби за контрол на африканската чума по свинете и за отмяна на Директива 92/119/EИО относно болестта на Тешен и африканската чума по свинете.

Заключителни разпоредби § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 18 от 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 5 от 2006 г.).

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването є в “Държавен вестник”.

§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

За министър: Б. Абазов

Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1

Уведомяване за болестта и допълнителна информация за епизоотичната обстановка, която се предоставя от НВМС при потвърдена африканска чума по свинете 1. Не по-късно от 24 h след потвърждаването на наличие на първично огнище, първичен случай сред дивите прасета или случай в кланица или превозно средство НВМС е задължена да направи уведомяване с помощта на системата ADNS за:

а) датата на официалното съобщение; б) часа на официалното съобщение; в) наименованието на държавата; г) наименование на болестта; д) номера на огнището или случая; е) датата, на която е имало съмнение за африканска чума по свинете;

ж) датата на потвърждаване; з) методите, използвани за потвърждаване; и) дали болестта е потвърдена за диви прасета или за прасета във ферма, кланица или превозно средство;

й) географско местоположение на огнището или случая, за който е потвърдена африканска чума по свинете;

к) използвани мерки за контрол на болестта. 2. Когато се отнася за първично огнище или случаи в кланици или транспортни средства, НВМС освен данните, посочени в т. 1, трябва да представи следната информация:

а) брой на възприемчивите прасета в огнището, кланицата или транспортното средство;

б) брой на умрелите прасета от всяка категория в свиневъдния обект, кланицата или транспортното средство;

в) за всяка категория заболеваемостта и броят на прасетата, за които е потвърдена африканска чума по свинете;

г) брой на убитите прасета в огнището на болестта, кланицата или транспортното средство;

д) брой на преработените трупове; е) в случай на огнище отстоянието от най-близкия свиневъден обект;

ж) ако в кланица или транспортно средство е потвърдено наличие на африканска чума по свинете, местоположението на свиневъдния обект или свиневъдните обекти на произход на заразените прасета или трупове.

3. В случай на вторични огнища информацията, посочена по т. 1 и 2, трябва да се предаде не по-късно от първия работен ден на всяка работна седмица.

4. Националната ветеринарномедицинска служба гарантира, че информацията, която следва да се предостави съгласно т. 1, 2 и 3 във връзка с всяко огнище или случай на африканска чума по свинете в свиневъден обект, кланица или транспортно средство, ще бъде последвана незабавно от писмен доклад до ЕК и държавите членки, който съдържа най-малко следното:

а) датата, на която прасетата са убити в свиневъдния обект, кланицата или транспортното средство, и датата, на която труповете им са преработени;

б) резултатите от изследванията, направени на пробите, взети при убиването на прасетата;

в) когато е приложено изключението по чл. 5, ал. 1, брой на убитите и преработените прасета и брой на прасетата, които следва да бъдат убити покъсно, както и определения краен срок;

г) всяка информация, свързана с вероятния произход на болестта или, ако е установен, с действителния произход;

д) информация относно системата за контрол, създадена за осигуряване на ефикасно въвеждане на мерките за контрол на движението на животните съгласно чл. 9 и 10;

е) когато се отнася за първично огнище или случай на африканска чума по свинете в кланица или транспортно средство, генетичният тип на вируса, който е причина за епизоотията;

ж) когато са убити прасета в контактни свиневъдни обекти или в свиневъдни обекти, в които има прасета, за които има съмнение, че са заразени с вируса на африканска чума по свинете, информация за:

—датата, на която са убити, и броя на прасетата от всяка категория, които са убити във всеки свиневъден обект;

—епизоотичната връзка между огнището или случая на африканска чума по свинете и всяка контактна ферма или другите причини, които са породили предположението за наличие на африканска чума по свинете във всеки съмнителен за заразяване свиневъден обект;

—резултатите от лабораторните изследвания на пробите, взети от прасетата в свиневъдните обекти, както и кога са убити прасетата; когато прасетата в контактните свиневъдни обекти не са убити, трябва да се предостави информация относно причините за решението да не се убиват.

Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1

Ръководство за диагностика на африканска- та чума по свинете

ГлаваI

ВЪВЕДЕНИЕ, ЦЕЛИ И ДЕФИНИЦИИ

1. За да гарантира прилагането на еднакви процедури за диагностика на африканската чума по свинете (АЧС), това ръководство:

а) формулира насоки и минимални изисквания за процедурите за диагностика, методите за вземане на проби и критериите за прилагане при отчитане на резултатите от клиничните или следсмъртните изследвания, както и на лабораторните изследвания с цел да се установи правилна диагностика на африканската чума по свинете;

б) определя минималните изисквания по отношение на биологичната безопасност и на качествените норми за спазване от лабораториите за диагностициране на АЧС и по време на транспортирането на пробите;

в) определя лабораторните изследвания за диагностициране на АЧС и лабораторните техники за използване при установяване на генетичната разновидност на изолатите на вируса на АЧС.

2. Ръководството е предназначено за подпомагане на НВМС за борба с АЧС. Поради това се набляга предимно върху принципите, прилагането на лабораторните изследвания и отчитането на резултатите от тях, а не върху детайлизираните лабораторни техники.

3. За целите на ръководството освен предвидените дефиниции в допълнителните разпоредби на наредбата се въвеждат следните допълнителни дефиниции:

а) “свиневъден обект, за който има съмнение, че е заразен” е всеки свиневъден обект, в който има една или няколко свине, за които има съмнение, че са заразени с вируса на АЧС, или контактен свиневъден обект по смисъла на § 1, т. 11;

б) “епизоотична подгрупа” или “подгрупа” е сградата, мястото или околна площ, където групите свине в свиневъдния обект са отглеждани, така че да влизат често в пряк или непряк контакт едни с други, като същевременно са отделени от другите свине, отглеждани в същия свиневъден обект;

в) “контактни свине” са свине от свиневъдния обект, които са били 21 дни в директен контакт с една или няколко свине, за които има съмнение, че са заразени с вируса на АЧС.

ГлаваII

ОПИСАНИЕ НА АЧС ВЪВ ВРЪЗКА С

ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА ДИАГНОСТИКА

А. Въведение 1. Африканската чума по свинете се причинява от ДНК вирус с обвивка от рода Asfivirus от семейството на Asfarviridae. Вирулентността на вируса на АЧС варира в зависимост от щамовете, макар и да не е възможно да се идентифицират различни серотипове.

2. Вирусът на АЧС е много устойчив в изпражненията на заразени свине, в свински трупове, в прясно свинско месо и в някои продукти от свинско месо. Трябва да се използват подходящи дезинфекционни средства, за да се осигури неговото обезвреждане в околната среда.

3. В Европа главният естествен път за заразяване на свинете е от орално-назален тип, чрез директен и индиректен контакт със заразени свине или чрез хранене на животните със заразени с вируса храни. В районите, където съществуват преносители на вируса, предаването на болестта чрез тях играе много важна роля за устойчивостта и разпространението на вируса. АЧС може също така да се разпространява чрез индиректен контакт със заразени материали и чрез хапещи насекоми, преносители на вируса на АЧС. Болестта може да се предава и чрез спермата на заразени нерези.

4. Инкубационният период при отделните животни продължава между 5 и 15 дни, но в реалните условия е възможно клиничните симптоми да се проявят в свиневъдния обект няколко седмици след внасяне на вируса, дори и повече в зависимост от вирулентността на щама.

5. Съществуват остри, субакутни и хронични форми на АЧС, като разликата се състои главно във вирулентността на вируса.

6. При свинете, които клинично се възстановяват след болестта, вирусното състояние продължава от 40 до 60 дни и те стават вирусоносители. Вирусът на АЧС е бил изолиран от заразени свине до шест месеца след заразяването.

Б. Остра форма 1. Появата на висока температура (над 40 °С) е обикновено първият клиничен признак на болестта, който е придружен от следните симптоми: депресия, загуба на апетит, ускорено и затруднено дишане, секреция от носа и очите. Свинете имат смущения в координирането на движенията и застават близо една до друга. При женските има риск от аборт във всеки стадий от бременността. Някои свине може да имат повръщане или запек, други имат кървава диария. Кръвоизливните подкожни зони стават видими, предимно в крайниците и в ушите. Кома, която се появява един до седем дни след появяването на кли- ничните признаци, може да предхожда смъртта на животното. Заболеваемостта и смъртността в животновъдния обект могат да достигнат 100 %. Постморталните прегледи разкриват типичен хеморагичен синдром, с кръвоизливи, разпространени по целия труп, кървава течност в гръдния кош и коремната кухина, почернял и разширен далак, кръвоизлив в лимфните възли (особено в бъбречните и стомашно-чернодробните лимфни възли), които приличат на кървави съсиреци, малки червени петна от кръвоизливи в бъбреците (кора, гръбначно-мозъчните пирамиди и бъбречно легенче), коремните серозни ципи, стомашните и чревни слизести мембрани, сърцето (епикарда и ендокарда), хидроторакс и петехиални кръвоизливи на плеврата.

2. Като цяло острата форма на класическата чума по свинете води до клинична и патологична картина, много близка до тази на африканската чума по свинете. Когато тя се появи, кръвоизливите по кожата и ушите се откриват лесно и води до съмнение за класическа или остра африканска чума по свинете. Малко други болести причиняват подобни увреждания. Наличието на остра африканска чума по свинете е за предвиждане в случай на съмнение за червенка по свинете, за респираторния и репродуктивен синдром по свинете, за отравяне с кумарин, за тромбопенична пурпура, за синдрома на мултисистемното слабеене след отбиване на кърменето, за дерматичния и нефропатичен синдром по свинете, за инфекции от салмонела или пастьорела или за всеки друг чревен или дихателен синдром, придружен с температура, която не се влияе от лечение с антибиотици.

В. Субакутни форми Формите на болестта са по-често срещани в ендемични райони. Субакутната инфекция се характеризира с пристъпи на променлива температура, депресия и пневмония. Сърдечна недостатъчност може да причини смъртта на животното. При субакутната форма на болестта уврежданията са подобни на тези, които се наблюдават при острата форма, но са послабо изразени. Характерните увреждания са големи кръвоизливи в лимфните възли, бъбреците и далака, белодробна конгестия и оток и, в определени случаи, до интерстициална пневмония.

Г. Хронични форми Хроничните форми на болестта са редки. При хроничните форми могат да се наблюдават вторични бактериални инфекции. Тъй като клиничните признаци на хроничната АЧС не са специфични, много други болести спомагат за установяване на диференциална диагностика. Не всички животни показват непременно повишаване на телесната температура, но поне една част от свинете на заразеното стопанство имат температура.

Клиничните симптоми на хроничната АЧС може да включват дихателни проблеми, аборти, артрит, хронични кожни язви или некрози, които не приличат на типичната клинична картина на инфекциите, причинени от вируса на АЧС. Уврежданията могат да бъдат минимални, дори да липсват. Хистопатологичните наблюдения се характеризират с уголемяване на лимфните възли и на далака, плеврит и фибринозен перикардит, както и инфилтриран пневмонит. Описани са също съсирена фокална некроза и минерализация на белия дроб.

ГлаваIII

НАСОКИ ОТНОСНО ОСНОВНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА СВИНЕВЪДНИЯ ОБЕКТ, ЗА КОЙТО ИМА СЪМНЕНИЕ, ЧЕ Е ЗАСЕГНАТ

ОТ АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ

1. Свиневъдният обект се счита за съмнителен за заразяване с вируса на АЧС въз основа на следните констатации, критерии и основания:

а) клинични и патологични показатели при свинете; основните клинични и патологични показатели, които трябва да се вземат под внимание, са следните:

—треска, придружена със заболяване и смъртност при свинете от всички възрасти;

—треска, придружена с хеморагичен синдром: червени петънца и подкожни кръвоизлизи, особено в лимфните възли, бъбреците и далака (който е разширен и черен, особено при острата форма на заболяването), както и на пикочния мехур и язвички на жлъчния мехур;

б) епизоотични показатели; основните епизоотични показатели, които трябва да се вземат под внимание, са следните:

—свине, които са имали преки и непреки контакти със свиневъден обект, за който е доказано заразяване с АЧС;

—свиневъден обект, който е доставил свине, които впоследствие са се оказали заразени с вируса на АЧС;

—женски свине, които са били изкуствено осеменени със сперма от съмнителен нерез;

—свине, които са имали преки или непреки контакти с диви свине от популация, където е имало случай на АЧС;

—свине, отглеждани на открито в зона, където дивите свине са заразени с АЧС;

—свине, които са били хранени с помия, за която може да се предполага, че не е била обработена за инактивиране на вируса на АЧС;

—излагане на евентуална опасност, която се дължи предимно от посещение в свиневъдния обект от външни лица, транспортни средства, които идват от свиневъдни обекти, за които има съмнение, че са заразени с вируса на АЧС;

—векторите се намират на територията на животновъдния обект.

2. В случай, че за даден свиневъден обект има съмнение за заразяване с болестта класическа чума по свинете в свиневъдния обект вследствие на клинични или патологоанатомични резултати, но клиничните, епизоотичните или лабораторните изследвания не са довели до потвърждаване на тази болест или до откриването на други източници на инфекция в свиневъдния обект.

ГлаваIV

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРОВЕРКИ И СЪБИРА-

НЕ НА ПРОБИ

А. Насоки и процедури относно клиничното изследване и събирането на проби от свинете в свиневъдния обект, за който има съмнение, че е заразен

1. Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия за провеждането на необходимите клинични прегледи, вземане на проби и лабораторни изследвания в свиневъдни обекти, за които има съмнение, че са заразени, за да се потвърди или отхвърли съмнението за АЧС, съгласно насоките и процедурите, дефинирани в т. 2 до 6.

Независимо от приетите мерки, предвидени в чл. 3, ал. 3, в съмнителния свиневъден обект тези насоки и процедури се прилагат и във всички случаи, в които диференциалната диагноза констатира съмнение за АЧС. Това се отнася и за случаите, в които клиничните признаци и епизоотичната картина на болестта, наблюдавани при свинете, предвиждат много малка възможност за наличието на АЧС. Във всички други случаи на съмнение, че една или повече свине са заразени с вируса на АЧС, предвидените мерки в чл. 3, ал. 3 ще бъдат приложени във въпросния свиневъден обект. В случай на съмнение за АЧС при свине в кланица или в транспортни средства насоките и процедурите, дефинирани в т. от 2 до 6, се прилагат mutatis mutandis.

2. Когато официален ветеринарен лекар посещава свиневъден обект, за който има съмнение, че е заразен, с цел да потвърди или да отстрани наличието на АЧС:

—прави проверка на регистрите за производство и за здравословния статус на свиневъдния обект, ако има такива регистри;

—пристъпва към инспекция във всяко подразделение на свиневъдния обект, за да установи кои свине трябва да бъдат подложени на клиничен преглед.

Клиничният преглед се състои в измерване на телесната температура и най-напред засяга следните свине или група от свине:

—болни или анорексични свине; —свине, които са докарани скоро в свиневъдния обект и произхождат от потвърдени огнища или от други източници, за които има съмнение, че са заразени;

—свине, държани в подразделения, наскоро посетени от външни лица, които скоро са имали контакт със свине, за които има съмнение, че са заразени или са заразени с АЧС, или други особено рискови контакти, за които е бил идентифициран потенциален източник на вируса на АЧС;

—свине, от които вече са взети проби и са подложени на серологични изследвания за откриване на АЧС, в случаите, в които резултатите от тези изследвания не позволяват да се отхвърли наличието на АЧС, както и на останалите свине;

—свине, които скоро са се възстановили. Ако инспектирането на свиневъдния обект, за който има съмнение, че е заразен, не е открило наличие при нито една от свинете или групи от свине, изброени в т. 2, НВМС, без да нарушава другите мерки, които могат да бъдат приложени във въпросния свиневъден обект в съответствие с тази наредба, и като вземе предвид епизоотичната обстановка, следва да:

—извършва други изследвания във въпросния свиневъден обект в съответствие с т. 3, или

—гарантира, че са взети кръвни проби за лабораторни изследвания от свинете във въпросния свиневъден обект (в този случай се прилагат като насоки процедурите за събиране на проби, уредени в т. 5 и в раздел Е, т. 2), или

—приема или поддържа мерките, уредени по чл. 3, ал. 3, докато изчаква допълнителните изследвания, които се провеждат във въпросния свиневъден обект, или

—отхвърли съмнението за африканска чума по свинете.

3. Когато е направено позоваване към тази точка, провеждането на клинични изследвания във въпросния свиневъден обект трябва да се извърши върху случайно избрани свине от подразделенията на свиневъдния обект, където рискът от внасяне на вируса на АЧС е бил констатиран, или в тези, за които има съмнение за наличието на вируса. Минималният брой свине, които трябва да бъдат прегледани, трябва да покаже превес 10 % сероразпространение с 95 % достоверност.

4. Ако наличието на мъртви или агонизиращи свине се констатира в свиневъден обект, за който има съмнение, че е заразен, трябва да се пристъпи към следсмъртни изследвания, за предпочитане върху най-малко 5 от тези свине и особено върху свинете, които:

—са показали много ясни признаци за болестта преди тяхната смърт;

—са имали много висока температура; —са умрели скоро. Ако тези изследвания не са открили увреждания, които предполагат наличието на АЧС, но по причина на епизоотичната обстановка се счита за необходимо да се направят допълнителни изследвания, има основание да се пристъпи:

—към клинично изследване в съответствие с т. 3 в подразделението на свиневъдния обект, където тези мъртви или агонизиращи свине са отглеждани, и към вземането на кръвни проби в съответствие с т. 5, и

—към следсмъртни изследвания върху три или четири контактни свине, особено, ако тези свине показват клинични признаци.

Независимо от наличието или отсъствието на увреждания, които дават основание да се предположи наличието на АЧС, проби от органи или тъкани от свине, върху които са били проведени следсмъртни изследвания, трябва да бъдат взети, за да бъдат подложени на вирусологични изследвания в съответствие с глава V, част В, точка 1. Тези проби се вземат за предпочитане от свине, които са умрели съвсем скоро.

По време на вземане на следсмъртните изследвания НВМС трябва да гарантира, че:

— се вземат необходимите предпазни и хигиенни мерки, за да се избегне всякакво разпространение на болестта, и

—когато има свине, които агонизират, тяхното умъртвяване да се извършва по хуманен начин в съответствие с Наредба № 22 от 2005 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване (ДВ, бр. 42 от 2006 г.).

5. Ако други клинични признаци или увреждания, които подсказват наличието на АЧС, са констатирани в свиневъдния обект, за който има съмнение, че е заразен, но НВМС прецени, че те не са достатъчни,за да се потвърди съществуването на огнище на АЧС и че впоследствие е необходимо да бъдат направени лабораторни изследвания, кръвни проби за тези изследвания трябва да се вземат от свине, за които има съмнение, че са заразени, както и от другите, във всяко от подразделенията на свиневъдния обект, където се държат свине, за които има съмнение, че са заразени, в съответствие със следните процедури:

а) минималният брой на пробите, които се вземат за целите на серологичните тестове, трябва да позволи да се открие във въпросните подразделения на свиневъдния обект 10 % сероразпространение с 95 % достоверност;

б) броят на пробите, които се вземат за целите на вирусологичните изследвания, ще бъде съобразен с инструкциите, дадени от НВМС, която ще вземе под внимание серията от изследвания, които могат да се извършат, чувствителността на използваните лабораторни изследвания и епизоотичната обстановка.

6. Ако след проведените изследвания в свиневъдния обект, за който има съмнение, че е заразен, не се открият клинични признаци, нито увреждания, които подсказват появата на АЧС, но НВМС прецени, че са необходими допълнителни лабораторни изследвания, за да се отстрани всякаква вероятност за АЧС, предвидените процедури за вземане на проби в т. 5 се прилагат за ориентация.

Б. Процедури за вземане на проби в свиневъден обект при умъртвяване на свине вследствие на потвърждаване на болестта

1. За да се установят начинът на влизане на вируса на АЧС в заразен свиневъден обект и промеждутъкът от време, който е изтекъл след неговото постъпване, по време на умъртвяването на свинете в стопанството след потвърждаване на огнището в съответствие с чл. 4, ал. 1 се вземат случайни кръвни проби за серологични изследвания от свинете в момента на тяхното умъртвяване.

2. Минималният брой свине, от които се вземат проби, трябва да позволи да се открие 10 % сероразпространение с 95 % достоверност при свинете от всяко подразделение на свиневъдния обект.

Проби за вирусологичните изследвания също така трябва да се вземат съгласно инструкциите, дадени от НВМС, която ще вземе предвид серията от изследвания, които могат да се направят, чувствителността на използваните лабораторни изследвания и епизоотичната обстановка.

В случай че наличието на вектори, заразени с вируса на АЧС, са били доказани преди това, трябва също да се вземат проби от векторите за вирусологичните изследвания съобразно инструкциите, дадени от НВМС с приложение № 4.

3. В случай на появяване на вторични огнища НВМС може да реши да даде изключение от т. 1и2и да установи други процедури за вземане на проби, като има предвид вече наличната епизоотична информация за източника и пътя на проникване на вируса в свиневъдния обект и за потенциалното разпространение на болестта от свиневъдния обект.

В. Процедури за вземане на проби по време на умъртвяването на свинете като превантивна мярка в свиневъдния обект

1. За да потвърди или отхвърли възможността за наличие на АЧС и за да получи допълнителна епизоотична информация, по време на умъртвява- нето на свинете като превантивна мярка в свиневъдния обект, за който има съмнение, че е заразен в съответствие с разпоредбите по чл. 3, ал. 4 и чл. 6, ал. 3 и 4, кръвните проби, предназначени за серологични и вирусологични изследвания, се вземат съгласно процедурата, определена в т. 2.

2. Вземането на проби се отнася предимно за: —свинете, които показват признаци или следсмъртни увреждания, даващи основание да се предположи появата на АЧС, както и на контактните свине;

—други свине, които може да са имали рискови контакти със заразени, или свине, за които има съмнение, че са били заразени с вируса на АЧС; вземането на проби от тези свине се извършва в съответствие с инструкциите, дадени от НВМС, която взема предвид епизоотичната обстановка.

Освен това свинете, които произлизат от всяко едно от подразделенията на свиневъдния обект, трябва да представляват обект за случайно вземане на проби. В този случай минималният брой на взетите образци за целите на серологичните тестове трябва да позволи да се открие 10 % сероразпространение с 95 % достоверност във въпросното подразделение.

Типът на взетите проби за вирусологични изследвания и използваният метод за изследване ще бъдат съобразени с инструкциите, дадени от НВМС, която ще има предвид серията изследвания, които могат да се извършат, за чувствителността на тези изследвания и за епизоотичната обстановка.

Г. Процедури, проверка и вземане на проби преди издаването на разрешение за преместване на свинете от свиневъдните обекти, разположени в предпазните и наблюдаваните зони, и в случай на клане или убиване на тези свине (чл. 9 и 10 от тази наредба)

1. Без да се нарушават разпоредбите по чл. 10, ал. 1, т. 6 и т. 7, буква “б”, за да бъде позволено да се издаде разрешение да се преместят свинете от свиневъдни обекти, разположени в предпазните или наблюдаваните зони съгласно чл. 9, ал. 4, извършването на клиничното изследване от официален ветеринарен лекар трябва да:

—се осъществи в рамките на 24 h преди преместването на свинете,

—бъде съобразено с разпоредбите, изложени в част А, т. 2.

2. В случай, че свинете се транспортират към друг свиневъден обект, освен провежданите изследвания съгласно разпоредбите по т. 1 има основание да бъде извършено клинично изследване на свинете, включително измерване на температурата на определен брой от тях, във всяко подразделение на свиневъдния обект, където се държат свинете за транспортиране.

Минималният брой свине за преглед трябва да даде възможност да се открие 10 % сероразпространение на болестта с 95 % достоверност в подразделението на въпросния свиневъден обект.

3. Ако свинете са транспортирани към кланица, предприятие за преработване или други места, за да бъдат умъртвени или заклани, освен изследванията, извършени съгласно разпоредбите по т. 1, трябва да се проведе клинично изследването им от всяко подразделение, където се държат за транспортиране. В случай че свинете са на повече от 3 или 4 месеца, този преглед трябва да включва измерване на температурата на определен брой свине.

Минималният брой свине за преглед трябва да позволи да се открие във въпросното подразделение на свиневъдния обект 20 % сероразпространение на болестта с 95 % достоверност.

4. По време на клането или на умъртвяването на свинете, посочени в т. 3, от свинете, идващи от всяко от подразделенията, от които са били транспортирани, трябва да се вземат кръвни проби за серологични изследвания, кръвни проби или проби от вътрешни органи (сливици, далак или лимфни възли) за вирусологично изследване.

Минималният брой на взетите проби трябва да позволи да се открие 10 % сероразпространение на вируса с 95 % достоверност.

Типът на взетите проби и използваният метод за изследване трябва да са съобразени с инструкциите, дадени от НВМС, която ще има предвид серията от изследвания, които се извършват за потвърждаване на тяхната чувствителност и за епизоотичната обстановка.

5. Ако клиничните признаци или следсмъртните увреждания, които подсказват наличието на АЧС, се открият в момента на клането или на умъртвяването на свинете, като изключение от т. 4, се прилагат разпоредбите относно вземането на проби, дефинирани в част В.

6. Изключенията, предвидени в чл. 9, ал. 6 и чл. 10, ал. 5, може да бъдат направени, при условие че НВМС гарантира прилагането на интензивна схема за вземане на проби и изследвания върху групите свине, посочени в т. 2, 3 и 4, които трябва да се прегледат или от които трябва да се вземат проби. В рамките на тази схема минималният брой на взетите кръвни проби трябва да позволи да се открие 5 % сероразпространение с 95 % достоверност във всяка от въпросните групи свине.

Д. Процедури за проверка и вземане на проби в свиневъден обект във връзка с повторно въвеждане на свине

1. В случай на повторно въвеждане на свине в свиневъден обект съгласно чл. 12, ал. 3 трябва да се прилага следната процедура за вземане на проби:

а) кръвни проби да се вземат най-рано 45 дни след повторното въвеждане на свинете;

б) в случай на повторно въвеждане на свине кръвните проби, предназначени за серологични изследвания, да се вземат от случаен брой свине, който позволява да се открие 10 % сероразпространение с 95 % достоверност във всяко от подразделенията на свиневъдния обект;

в) в случай на пълно повторно въвеждане кръвните проби, предназначени за серологичните изследвания, да се вземат от случаен брой свине, който позволява да се открие 20 % сероразпространение с 95 % достоверност във всяко от подразделенията на свиневъдния обект.

2. В случай на повторно въвеждане на свине в свиневъдния обект съгласно чл. 12, ал. 4 трябва да се прилага следната процедура за вземане на проби:

а) кръвни проби да се вземат най-рано 45 дни след повторното въвеждане на свинете;

б) в случай на частично повторно въвеждане на свине кръвните проби, предназначени за серологични изследвания, да се вземат от случаен брой свине, който позволява да се открие 5 % сероразпространение с 95 % достоверност във всяко подразделение на свиневъдния обект;

в) в случай на пълно повторно въвеждане кръвните проби, предназначение за серологичните изследвания, се вземат от случаен брой свине, който позволява да се открие 10 % сероразпространение с 95 % достоверност във всяко от подразделенията на свиневъдния обект.

В този случай процедурата, предвидена в буква “в”, трябва да се повтори най-рано 60 дни след пълното повторно въвеждане.

3. След повторното въвеждане на свине НВМС гарантира, че в случай на болест или смърт по неизвестни причини при свинете в свиневъдния обект засегнатите свине се подлагат на изследване за откриване на АЧС.

Тези разпоредби се прилагат, докато ограниченията за движението на свине, предвидени в чл. 12, ал. 3, т. 1—3 и ал. 4, не са отмени във въпросния свиневъден обект.

Е. Процедури за вземане на проби в свиневъдни обекти, разположени в предпазната зона, преди вдигане на ограниченията

1. За да се позволи вдигането на ограниченията, предвидени в чл. 9, в предпазна зона, във всички свиневъдни обекти от зоната трябва да се пристъпи към:

а) клинично изследване съгласно процедурите, дефинирани в част А, т. 2 и 3;

б) вземане на кръвни проби за серологични изследвания в съответствие с т. 2.

2. Минималният брой на взетите кръвни проби трябва да позволи да се открие 10 % сероразпространение с 95 % достоверност при свинете от всяко подразделение на свиневъдния обект. Изключението, предвидено в чл. 9, ал. 6 и чл. 10, ал. 5, може да се разреши, само ако НВМС гарантира, че броят на взетите проби позволява да се открие 5 % сероразпространение с 95 % достоверност в засегнатото подразделение на свиневъдния обект.

Ж. Процедури за вземане на проби в свиневъдни обекти, разположени в наблюдаваната зона, преди вдигане на ограниченията

1. За да се позволи вдигането на ограниченията, предвидени в чл. 10, в наблюдавана зона, във всички свиневъдни обекти от зоната трябва да се проведе клинично изследване съобразно с процедурите, дефинирани в част А, т. 2.

Освен това кръвните проби, предназначени за серологични изследвания, трябва да се вземат от свине:

а) във всеки друг свиневъден обект, където вземането на проби се счита за необходимо от НВМС;

б) във всички центрове за получаване на сперма. 2. Във всички случаи, когато вземането на кръвни проби за серологични изследвания се извършва в свиневъдни обекти, разположени в наблюдаваната зона, броят на взетите в тях кръвни проби трябва да бъде в съответствие с раздел Ж, т. 2, първо изречение.

Изключението, предвидено в чл. 9, ал. 6 и чл. 10, ал. 5, може да се разреши, само ако НВМС гарантира, че кръвните проби се вземат за целите на серологични изследвания във всеки от свиневъдните обекти, разположени в тази зона. Минималният брой на взетите кръвни проби трябва да позволи да се открие 5 % сероразпространение с 95 % достоверност при свинете от всяко подразделение на свиневъдния обект.

З. Процедури за серологичен мониторинг и вземане на проби в зони, за които има съмнение за наличие на АЧС или е било потвърдено при диви свине

1. В случай на серологичен мониторинг на диви свине в зони, за които се предполага или е било потвърдено наличието на АЧС, ръстът и географската област на популацията—предмет на взимането на проби, трябва да се дефинират предварително, за да се определи броят на пробите за изследване. Количеството на пробите трябва да се определи в зависимост от броя живи животни, а не в зависимост от броя на отстреляните по време на лов животни.

2. Ако данните за гъстотата и големината на популацията не са на разположение, географската област, която трябва да представлява обект на взимане на проби, трябва да се ограничи, като се има предвид постоянното присъствие на диви свине и на съществуването на естествени или изкуствени бариери, които да възпрепятстват масови и продължителни придвижвания на животни. Ако случаят не е такъв или ако пространствата са обширни, се препоръчва да се разграничат пространствата за взимане на проби на около 200 km2, които могат да приютят обикновено популация от 400 до 1000 диви свине приблизително.

3. Без да нарушават разпоредбите по чл. 14, ал. 2, т. 3, минималният брой на свине, от които трябва да бъдат взети проби във вътрешността на ограниченото пространство за вземането, трябва да позволи да се открие 5 % сероразпространение с 95 % достоверност. За тази цел е уместно да се подложат на вземане на проби най-малко 56 животни във всеки от определените райони.

4. Вземането на проби от диви свине, предназначени за вирусологични изследвания, отстреляни или намерени мъртви, трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на глава V, част Б, т. 1. Когато е необходимо да се проведе вирусологичен мониторинг на диви отстреляни свине, той се извършва предимно върху животни на възраст под една година.

5. Всички проби за изпращане в лабораторията се придружават от въпросника, предвиден в чл. 15, ал. 7.

ГлаваV

ОБЩИ ПРОЦЕДУРИ И КРИТЕРИИ ОТНОСНО

ВЗИМАНЕТО И ТРАНСПОРТИРАНЕТО НА

ПРОБИТЕ

А. Общи процедури и критерии: 1. Преди да бъдат взети проби от свиневъден обект, за който има съмнение, че е заразен, се съставя карта на свиневъдния обект и се разграничават епизоотичните подразделения.

2. Винаги когато се наложи взимането на втора проба, всички свине, от които се взимат проби за изследване, трябва да бъдат снабдени със специфичен отличителен знак, за да могат лесно да се подложат на повторно взимане на проби.

3. Всички проби се изпращат в лабораторията, придружени с подходящи формуляри в съответствие с изискванията, установени от НВМС. Тези формуляри включват подробностите относно състоянието, предхождащо болестта, на свинете, от които се взимат проби за изследване, както и на наблюдаваните клинични признаци или следсмъртни увреждания.

В случай че свинете са отглеждани в свиневъдни обекти, се предоставя ясна информация относно възрастта, категорията и свиневъдния обект на произход на свинете, от които се вземат проби. Препоръчва се локализирането на всяка една от свинете, от които се взимат проби, да се регистрира в същото време и по която се поставя специфичният отличителен знак за идентифициране.

Б. Взимане на проби за вирусологични изследвания:

1. Сливиците, лимфните възли (стомашночернодробен, бъбречен, субмандибуларен и ретрофарингеален), далакът, бъбреците и белите дробове на мъртвите или ефтаназираните свине са най-подходящите проби за откриване на вируса, антигена или генома на АЧС. Когато труповете се автолизират, се избира цяла дълга кост или стернумът.

2. Проби от несъсирена и/или съсирена кръв се вземат от свине, които имат температура или показват други признаци на болест, в съответствие с инструкциите на НВМС.

В. Транспортиране на пробите 1. Препоръчително е всички проби: а) да са правилно идентифицирани; б) да се транспортират и складират в непропускливи съдове;

в) да се съхраняват на студено при температура на охлаждане; въпреки това, ако се очаква пробите да пристигнат в лабораторията след повече от 48 h, трябва да се влезе във връзка с нея, за да бъдат получени инструкции относно най-подходящите температурни условия за транспортиране;

г) да се доставят в лабораторията колкото е възможно най-бързо;

д) да се съхраняват в опаковки, които съдържат торбички с лед или сух лед, за да се осигури охлаждането;

е) тъканите или органите да се поставят в отделни херметически затворени съдове от пластмаса и които са надлежно етикетирани; след това те ще бъдат поставени в по-големи контейнери и опаковани в достатъчно количество абсорбиращо вещество, за да ги пази от всякакво повреждане и да абсорбира изтичането на течност;

ж) когато е възможно, пробите директно се транспортират до лабораторията от компетентно лице, така че да се осигури бърз и надежден транспорт.

2. На външната страна на опаковката трябва да бъде написан адресът на лабораторията получател и следните указания да бъдат видими:

“Патологичен материал от животински произход; нетраен, чуплив, да не се отваря извън специализирана лаборатория за АЧС.”

3. Компетентно лице в лабораторията получател на пробите трябва да бъде своевременно информирано за пристигането на пробите.

4. Когато образците се изпращат по въздуха до референтната лаборатория на Общността за АЧС, опаковката се етикетира в съответствие с регламентите на Международната асоциация за въздушен транспорт (AITA).

ГлаваVI

ПРИНЦИПИ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВИРУСОЛО-

ГИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ОЦЕНЯВАНЕ НА ТЕХНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

А. Откриване на антигените на вируса 1. Изследване чрез пряка имунофлуоресценция Принципът на изследването се базира на микроскопичното откриване на вирусни антигени върху тънък слой натривки или върху фини криогенни разрези от органен материал от свине, за които има съмнение, че са заразени с вируса на АЧС. Вътрешноклетъчните антигени се откриват с помощта на специфични свързани антитела FIT1 .

Флуоресцентни клетъчни включвания или гранули се появяват в цитоплазмата на инфектираните клетки.

Подходящи органи са бъбрекът, далакът, както и различните лимфни възли. За дивите свине може да се използва и тънък слой натривка от костен мозък, ако липсват вътрешни органи или те са автолизирани.

Изследването може да се извърши за два часа. Тъй като пробите от органите могат да се вземат само от мъртви животни, тяхното използване за скрининг е ограничено. Това е извънредно чувствително изследване за работа в случаи на остра форма на АЧС. При субакутни или хронични форми чувствителността на директното имунофлуоресцентно изследване е само около 40 %, вероятно по причина на присъствието на комплекса антиген-антитяло, който блокира реакцията със свързаното антитяло на АЧС.

Надеждността на резултатите може да намалее заради съмнителни оцветявания, особено когато придобитият опит по отношение на провеждането на изследването не е голям или когато изследваните органи са автолизирани.

2. Метод Елайза за откриване на антиген Вирусният антиген може също да се открие с помощта на метода Елайза, но това изследване се препоръчва само при острите форми на болестта поради слабата чувствителност в присъствието на комплекса антиген-антитяло.

Чувствителността на антигена Елайза е достатъчна, за да се постигне положителен резултат при животните, които проявяват клинични признаци на острата форма на АЧС. Във всеки случай се препоръчва това изследване да се използва само като “стадно изследване” и съвместно с други вирусологични изследвания.

Б. Изолиране и идентифициране на вируса с помощта на хемадсорбционно изследване (HAD)

1. Изолирането на вируса се базира върху инокулацията на материал от пробата върху култури от първични клетки от свински произход, клетки на моноцити и макрофаги. Най-добрите образци за техниката на изолиране на вируса на АЧС са левкоцити и кръв, взети от некоагулирани кръвни проби или от органите, посочени в част А, т. 1. Ако

1 Флуорсцеинов изотиоцианат вирусът на АЧС се намира в пробата, той ще се размножи в клетките и ще се появи характерен цитопатичен ефект в инфектираните клетки.

2. Методът HAD се препоръчва за идентификацията на изолатите от вируса на АЧС благодарение на неговата висока чувствителност и специфичност. HAD се базира върху способността на вируса на АЧС да се възпроизвежда в свинските макрофаги и да предизвиква хемадсорбция при наличието на свинските еритроцити. Около инфектираните макрофаги се образува характерна розетка от еритроцити. Въпреки това малък брой вирусни и диви (които не се присъединяват) щамове на АЧС не могат да въведат хемадсорбцията, но могат да произведат цитопатичен ефект. Тези щамове могат да се идентифицират по специфичен начин с помощта на изследването директна имунофлуоресценция (DIF) върху седименти от клетъчни култури или чрез полимеразноверижна реакция (PCR).

3. Изолирането на вируса е изследване, по-подходящо за анализ на проби, взети от малък брой животни, отколкото за масово наблюдение. Процедурата за изолиране на вируса изисква високоинтензивна работа на лаборантите, а резултатите излизат от един до три дни по-късно. Две други клетъчни култури могат да се окажат необходими, за да се открие малко количество вируси в пробата. При тях срокът за изследването е до 10 дни преди да се получи крайният резултат. Автолизираните проби могат да бъдат цитотоксични за клетъчната култура и поради това да ограничат нейното използване.

4. Изолирането на вируса и неговата идентификация чрез HAD се препоръчва като сравнително изследване, за да се получи потвърждение на положителни резултати от предхождащи изследвания чрез Елайза, PCR или DIFT. Те също се препоръчват, когато АЧС е била вече потвърдена чрез други методи, особено в случай на първично огнище или в случай на АЧС.

Изолираните вируси на АЧС в макрофагите на свинете могат да се използват за характеризиране на вируса и за молекулярна епизоотология.

5. Всички изолати на вируса на АЧС, които произлизат от всички първични огнища, от първичните случаи при дивите свине или от констатирани случаи в кланица или в транспортните средства, трябва да представляват предмет на потвърждение от референтна национална лаборатория в държавите членки или от всяка друга одобрена лаборатория във въпросната държава членка, или от референтната лаборатория на Общността в съответствие с част Д.

При всички случаи тези изолати на вируса трябва да се изпратят незабавно в референтната лаборатория на Общността, за да бъдат прибавени при събирането на вируса.

В. Откриване на генома на вируса 1. Полимеразно-верижната реакция (PCR) се прилага за откриване на вируса в проби от кръв, серум, тъкани или органи. Малки фрагменти от вирусна ДНК се увеличават с PCR в количества, които могат да бъдат доловени. Възможно е да се открие широка гама от изолати, които принадлежат на всички познати генотипи на вируса, вклю- чително нехемадсорбиращи вируси и изолати с ниска вирулентност, като се използват примамки от добре запазена зона на генома. Откакто това изследване открива само поредица от генома на вируса, PCR може да даде положителен резултат, дори когато не се открива инфекциозен вирус чрез изолиране (например в автолизираните тъкани или пробите от свине, които са се възстановили след боледуване и са станали клинично нормални).

2. Методът PCR може да се използва върху малък брой проби, грижливо селекционирани от животни, за които има съмнение, че са заразени. Този метод се препоръчва за проби от органи, които са цитотоксични, тъй като тогава изолирането на вируса е невъзможно (особено проби от диви свине).

3. Подходящият материал за PCR е от органи, описани за изолирането на вируса и серум. Хомогенатите на вектора могат също да се анализират с PCR.

4. Методът PCR може да се проведе в рамките на един работен ден. Той изисква подходяща лабораторна екипировка, отделни помещения и квалифициран персонал. Едно от неговите преимущества се състои във факта, че инфекциозният вирус не трябва да се възпроизвежда в лаборатория. Методът PCR е много чувствителен, но лесно може да стане заразяване, което води до фалшиви положителни резултати. Нужни са строги мерки за контрол на качеството.

Г. Препоръчителни вирусологични изследвания и оценяване на резултатите

Необходими са вирусологични изследвания, за да се потвърди наличието на АЧС.

Изолирането на вируса и HAD се считат за референтни вирусологични изследвания и трябва да се използват като изследвания за потвърждаване, когато е необходимо. Тяхното използване особено се препоръчва, когато положителни DIF или PCR резултати не са свързани с откриването на клинични признаци или на увреждания от болестта, както и във всеки друг съмнителен случай.

Въпреки това първично огнище на АЧС може да се потвърди, ако клиничните признаци или уврежданията от болестта са били открити върху въпросните свине и върху пробите и ако най-малко две различни изследвания за откриване на антиген, на геном или на антитяло са дали положителен резултат върху проби, взети от същите тези свине, за които има съмнение, че са заразени.

Вторично огнище на АЧС може да се потвърди, ако освен епизоотичната връзка с огнище или потвърден случай, клинични признаци или увреждания от болестта са били открити при въпросните свине и ако изследване за откриване на антиген, на геном или на антитяло е дало положителен резултат.

Появяването на първичен случай на АЧС при диви свине може да се потвърди след изолиране на вируса или ако най-малко две изследвания за откриване на антигена, на генома или на антитялото са дали положителен резултат. Други случаи на АЧС при дивите свине, за които е била установена епизоотична връзка със случаи, потвърдени порано, могат да се потвърдят, ако изследване за откриване на антиген, геном или антитяло е дало положителен резултат.

Д. Генетично характеризиране на изолатите на вируса на АЧС

1. Генетичното характеризиране на изолатите на вируса на АЧС се постига чрез определянето на ензиматично ограничените профили и на нуклеотидните поредици на части от генома на вируса. Сходството между тези ограничителни профили или поредиците и тези вече получени от предишни изолати на вируса, може да покаже дали огнищата на болестта са причинени от вируси, които следват европейски или африкански молекулярен модел.

Генетичното характеризиране на изолатите на вируса на АЧС е извънредно важно за подобряването на сегашните познания по молекулярна епизоотология за АЧС и за генетичното изменение на вируса. Молекулярните данни позволяват класирането на нови изолати и предоставят информация за техния възможен произход.

2. Ако молекулярното характеризиране на вируса не може да се извърши в национална лаборатория или във всяка друга одобрена лаборатория за диагностициране на АЧС в кратък срок, оригиналната проба или изолатът на вируса трябва да се изпрати в референтната лаборатория на Общността, за да се извърши възможно най-бързо молекулярно характеризиране.

Данните относно анализа за ензимния рестриктивен анализ и за поредицата на изолатите на вируса на АЧС, с които разполагат одобрените лаборатории за диагностициране на АЧС, трябва да бъдат предадени на референтна лаборатория на Общността с цел въвеждането на тази информация в базата данни на тази лаборатория.

Информацията, включена в тази база данни, трябва да бъде на разположение на всички референтни национални лаборатории на държавите членки. За публикуване в научни списания, по молба на въпросната лаборатория, референтната лаборатория на Общността гарантира конфиденциалността на данните до тяхното публикуване.

ГлаваVII

ПРИНЦИПИ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЕРОЛО-

ГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ОЦЕНЯВАНЕ НА

ТЕХНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

А. Основни принципи и диагностична стойност 1. Откриването на специфични антитела на АЧС се препоръчва при субакутните и хроничните форми на болестта, както и за широкомащабните изследвания и за програмите за пълно унищожаване на АЧС, по много причини:

(i) антителата се произвеждат бързо при инфектирана свиня; при тези свине антителата обикновено се забелязват в пробите от серум, взети 7 до 10 дни след инфектиране; (ii) срещу АЧС не съществуват никакви ваксини; това означава, че специфичните антитела на АЧС се произвеждат само след инфектиране с вируса на АЧС;

(iii) устойчивост на антитялото; при оздравели свине високи нива на специфични антитела могат да се открият в продължение на много месеци, дори през целия живот на някои от тях.

Специфични антитела на АЧС с произход от майката могат да се открият през първите седмици от живота на прасенцата. Периодът на полужи- вот на майчините антитела при прасенцата е около 3 седмици. Ако те се открият при прасенца на повече от 3 месеца, малко вероятно е антителата на африканската чума по свинете да са с произход от майката.

2. Откриването на антитела срещу вируса на АЧС в серум или плазма на предоставени органи служи да улесни диагностиката на АЧС в свиневъдните обекти, за които има съмнение, че са заразени, да установи датата на въвеждане на инфекцията в случай на потвърдено огнище и за мониторингови и надзорни цели.

Локализирането на серопозитивните свине в свиневъдния обект може да предостави полезна информация за това как и откъде вирусът на АЧС е попаднал в свиневъдния обект.

Въпреки това трябва да се пристъпи към точно оценяване на резултатите от серологичните изследвания, като се вземат предвид всички клинични, вирусологични и епизоотични резултати в рамките на провеждане на анкетата в случай на съмнение или на потвърждаване на АЧС в съответствие с чл. 7.

Б. Препоръчителни серологични изследвания 1. Методът Елайза, изследването чрез индиректна имунофлуоресценция (IIFT) и изследването, базирано върху техниката на Western blot, са найдобрите изследвания за получаване на серологично потвърждение на АЧС.

Качеството и ефикасността на серологичната диагностика, извършена от националните лаборатории, трябва да бъдат редовно контролирани в рамките на изследванията, периодично провеждани за междулабораторно сравнение, организирано от референтната лаборатория на Общността.

2. Методът Елайза е най-надеждният и най-полезният за широкомащабни серологични проучвания. Той се основава на откриването на антитела на вируса на АЧС, прикрепени към вирусните протеини, се прикрепят към твърдата фаза чрез прибавка на протеин А, свързан с ензим, който произвежда оцветена реакция, видима, когато реагира с подходящ субстрат.

Националните лаборатории трябва да извършват редовно качествен контрол на чувствителността и специфичността на всички партиди реактиви Елайза, като използват серия от серуми за съпоставка, доставени от референтната лаборатория на Общността.

Тази серия съдържа: а) серуми с произход от свине, които се намират в началния стадий на заразяване с вируса на АЧС (до седемнадесет дни след заразяването);

б) серуми с произход от свине, които се възстановяват след боледуване (повече от седемнадесет дни след заразяването).

Методът Елайза, използван за серологично диагностициране на АЧС, трябва да открива всички серуми за сравнение с произход от свине, които се възстановяват след боледуване. Всички резултати, получени със серумите за сравнение, трябва да са възпроизводителни. Препоръчва се да се откриват всички положителни серуми още от началната фаза. Получените резултати от серумите за сравнение с произход от свинете, които се намират в началната фаза на заразяването, дават указания за чувствителността на метода Елайза.

3. IIFT е бърза техника с висока чувствителност и специфичност за откриване на антитела на вируса на АЧС, които произлизат от серуми или тъканни ексудати. Той е базиран на откриването на антитела на вируса на АЧС, които се свързват с монопласт от MS клетки, инфектирани от адаптиран вирус на АЧС. Реакцията антитяло-антиген се открива с помощта на флуоресцентен и етикетиран протеин А. Положителните проби създават специфична флуоресценция близо до ядрото на инфектираните клетки.

DIFT и IIFT, използвани заедно за изследване на орган, кръв или ексудати, събрани от животни, които имат клинични признаци на АЧС, могат да доведат до бързо и надеждно потвърждение на болестта.

4. IB тестът е много специфична и много чувствителна техника, базирана върху използването на ленти от нитроцелулоза, които съдържат вирусни протеини като антигени. Специфичната реакция антитяло-антиген се открива чрез прибавка на пероксидаза от протеин А, смесена с подходящ субстрат. Тази техника е много полезна за изследване на серуми, за които методът Елайза не показва задоволителни резултати.

ГлаваVIII

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАС-

НОСТ ЗА ЛАБОРАТОРИИ ЗА АЧС

1. Изискванията, дефинирани в табл. 1, трябва да се спазват във всяка лаборатория, в която вирусът на АЧС е разширен чрез репликация в клетъчни култури. Въпреки това следсмъртните изследвания, подготовката на тъканите за DIFT или PCR и серология чрез използване на инактивирани антигени, могат да се извършат според помалко стриктни изисквания, при условие че минималните условия, дефинирани в таблицата, се спазват, основните хигиенни норми се прилагат и се извършват операциите по дезинфекция след завършване на манипулациите за отстраняване на труповете, на тъканите и на серумите в условията на безопасност.

2. Изискванията, дефинирани в табл. 2, трябва да се спазват от всяка лаборатория, в която свинете са заразени с вируса на АЧС.

3. Всички налични запаси от вируса на АЧС се съхраняват на сигурно място, в замразено или лиофилизирано състояние. Всяка ампула трябва да се етикетира прегледно и в изчерпателни регистри се описват складовите наличности на вируса, както и датата и резултатите от проверките за качество. Трябва също да има регистри за вписване на добавените вируси към складовата наличност, като за тях се уточнява източникът, както и вирусите с произход от други лаборатории.

4. Препоръчва се към помещенията за обработка на вирусите на АЧС, проектирани съгласно принципите за биологична безопасност, да се прибавят пространства, където вирусът не се обработва. Тези пространства би трябвало да са на разположение за подготовка на стъклените прибори и места за поддържане и за подготовка на неинфектирани клетъчни култури, за обработка на серуми и за серологични изследвания (други освен методите, които използват живия вирус на АЧС), за административна дейност и офиси.

Таблица 1 Норми за биологично ограничение, приложими в лабораториите по диагностика

Минимални условия Допълнителни условия

Обикновена Нормално атмос- Нормално атмосоколна ферно налягане ферно налягане. среда Обикновено филтриране на изходящия въздух— НЕРА Отделни помещения, Отделни помещечието използване ния, предназначени е ограничено за опизключително за ределени процедури процедурите за диагностика на АЧС. Обработка на притоци от изпарения и течности, които са податливи на заразяване и могат да инактивират вируса на АЧС (чрез термични или химични способи)

Лабораторно Специално горно Пълна смяна на облекло облекло, предназнаоблекло на входа. чено за използване Лабораторно обсамо в блока, предлекло за използваназначен за вируса не само в помещена АЧС. нието, предназна- Ръкавици за еднокчено за вируса на ратна употреба за африканската чума всички манипулации по свинете. с инфектиран Ръкавици за еднокматериал. ратна употреба за Стерилизация на горвсички манипуланото облекло преди ции с инфектиран излизане от блока материал. или изпиране при Стерилизация на висока температура облеклото преди в блока излизане от блока или изпиране при висока температура в блока

Контрол на Достъп в блока на Достъп в блока на персонала определения персоопределения пернал, надлежно сонал, надлежно инструктиран. инструктиран. Миене и дезинфекция Миене и дезинфекна ръцете при ция на ръцете при излизане от блока. излизане от блока. Забрана за персонала Забрана за персода влиза в помещенала да влиза в нията, където се помещенията, намират свинете, за където се намират времето от 48 h след свинете, за времето излизане от блока. от 48 h след излизане от блока.

Оборудване Вътрешно биологично помещение за безопасност (клас I и II), предназначено за всички манипулации с живи вируси. Вътрешното помещение трябва да разполага с уред за двойно филтриране на изходящия въздух НЕРА. Всички необходими съоръжения за лабораторните процедури трябва да бъдат на разположение във вътрешността на помещенията, предназначени за лабораторията.

Таблица 2 Условия за биологична безопасност на помещенията, предназначени за лабораторните животни

Условия

Обикновена Контролирано проветряване чрез отриоколна среда цателно налягане. Обикновено филтриране на изходящия въздух НЕРА. Устройство за пълно опушване/обеззаразяване в края на опита. Обработка на всички твърди и течни притоци за инактивиране на вируса африканската чума по свинете (чрез термични или химични способи).

Лабораторни Пълна смяна на облеклото на входа. облекла Стерилизация на дрехите преди излизане от блока или изпиране при висока температура в блока.

Контрол на Достъп до блока на определен персонал, персонала надлежно инструктиран. Уместно е да се оставят дрехите във вътрешността, преди да се вземе душ. Цялостен душ преди излизане от блока. Забрана за персонала да влиза в помещенията, където се намират свинете, за времето от четиридесет и осем часа след излизане от блока.

Оборудване Всички необходими съоръжения за лабораторните процедури трябва да бъдат на разположение вътре в блока. Стерилизация на целия материал на излизане от блока или в случая на проби от животински произход—обвиване в двойна опаковка и поставяне в непропусклив съд, повърхностно дезинфекциран, за транспортиране към компетентна лаборатория за АЧС.

Животни Умъртвяване на всички животни преди излизане от блока, постмортални изследвания, извършвани в определените места за биологична безопасност, изгаряне на труповете, използвани при изследванията.

Приложение № 3 към чл. 11, т. 2

Принципи и процедури за почистване, дезинфекция и обработване с инсектицидни средства

1. Общи принципи и процедури: а) почистването и дезинфекцията и при необходимост мерките за унищожаване на гризачи и насекоми, при които се използват регистрирани биоцидни, се провеждат под официален надзор и в съответствие с указанията, дадени от официален ветеринарен лекар;

б) дезинфектиращите средства, които се използват, и техните концентрации са официално одобрени от НВМС, за да се гарантира унищожаването на вируса на африканската чума по свинете;

в) ефикасността на дезинфекционните средства се проверява редовно преди употреба, тъй като ефикасността на някои дезинфекционни средства намалява след продължително съхранение;

г) при избора на дезинфекционни и инсектицидни средства, както и на процедурите за дезинфекция и дезинсекция, се вземат предвид естеството на помещенията, транспортните средства и предметите, които ще бъдат обработени;

д) условията, при които се използват обезмасляващи препарати, дезинфекционни и инсектицидни средства, гарантират, че тяхната ефикасност не е намалена; задължително се съблюдават в частност техническите параметри, посочени от производителя, като например налягане, минимална температура и задължително контактно време;

е) независимо какво дезинфекционно средство е използвано, се прилагат следните общи правила:

—пълно намокряне на сламените постелки и отпадъците, както и на фекалната маса с дезинфекционното средство;

—измиване с вода и почистване чрез внимателно изтъркване с четка и изстъргване на земята, пода, рампите и стените при възможност след преместване или демонтиране на оборудването и инсталациите, за да не се намали ефектът на процедурите за почистване и дезинфекция;

—след което отново се използва дезинфекционно средство за минималното контактно време, определено в препоръките на производителя;

—водата, използвана за почистването, се отстранява по такъв начин, че да се избегне рискът от разпространение на вируса в съответствие с указанията на официалния ветеринарен лекар;

ж) когато измиването се извършва с течности, които се прилагат под налягане, се избягва повторното контаминиране на почистените преди това части;

з) необходимо е да се включат измиване, дезинфекция или унищожаване на оборудване, инсталации, предмети или прегради, за които се предполага, че са контаминирани;

и) след дезинфекция се избягва повторното контаминиране;

й) задължителните в рамките на наредбата почистване, дезинфекция и дезинсекция се документират в регистъра на свиневъдния обект или превозното средство и в случаите, за които се изисква официално одобрение, да бъдат удостоверени от упражняващия надзор официален ветеринарен лекар.

2. Специални разпоредби относно почистването и дезинфекцията на заразените свиневъдни обекти:

а) предварително почистване и дезинфекция: —по време на убиването на животните се вземат всички необходими мерки за предотвратяване или минимализиране на разпространението на вируса на африканската чума по свинете; тези мерки включват между другото и инсталиране на временно дезинфекционно оборудване, осигуряване на защитно облекло, душове, обеззаразяване на използваното оборудване, инструменти и помещения и прекъсване на електрозахранването на вентилационната система;

—труповете на убитите животни се напръскат с дезинфекционни средства;

—ако се налага преместване на труповете от свиневъдния обект за преработка, се използват покрити и херметични контейнери;

—веднага след преместването на труповете за преработка тези части на свиневъдния обект, в които са били настанени животните, и всички части на други сгради, дворове и др., заразени по време на убиването на животните или прегледа след смъртта, се напръскват с дезинфектиращи средства, одобрени съгласно чл. 11;

—тъканите и изтеклата кръв, които причиняват замърсяване по време на клането или след смъртта на животните или общо замърсяване, внимателно се събират и преработват заедно с труповете;

—дезинфекционното средство престоява по повърхността не по-малко от 24 h;

б) окончателно почистване и дезинфекция: —оборският тор и използваните сламени постели се отстраняват и обработват, както е предвидено в т. 3, буква “а”;

—мазнината и мръсотията се отстраняват от всички повърхности с помощта на обезмасляващи препарати, а повърхностите се измива с вода;

—след измиване със студена вода допълнително се напръскват с дезинфекционни средства;

—след 7 дни помещенията се обработват с обезмасляващ препарат, изплакват се с вода, напръскват се с дезинфекционно средство и отново се изплакват с вода.

3. Дезинфекция на контаминирани сламени постелки, оборски тор и пулп:

а) оборският тор и използваните сламени постелки се събират на куп, напръскват се с дезинфектиращо средство и престоява така не по-малко от 42 дни или се унищожават, като се изгарят или заравят;

б) пулпът се съхранява не по-малко от 60 дни след последното внасяне на заразен материал, освен ако НВМС не даде разрешение за по-кратък период на съхраняване за пулп, който е бил ефикасно обработен в съответствие с указанията, дадени от официалния ветеринарен лекар, за да се гарантира унищожаването на вируса.

4. Като изключение от т. 1 и 2, когато свиневъдните обекти са на открито, НВМС може да въведе специална процедура за почистване и дезинфекция, като взема под внимание вида на свиневъдния обект и климатичните условия.

Приложение № 4 към чл. 16, ал. 1

Указания за откриване на вектори 1. Търсенето на вектори трябва да се проведе в помещенията, където животните живеят и почиват, и около тях. Обикновено вектори се откриват в стари сгради, в сенчестите части, където температурните условия и влажността са благоприятни за развитието им. Най-добри резултати се получават, ако търсенето се проведе в късна пролет, през лятото и ранна есен, когато е периодът на найголямата активност на векторите.

2. Използват се два метода: а) търсене на вектори в почва, пясък или прах, извлечени от празнини между камъните (когато постройките в района са каменни) или от процепи и пукнатини по стените, под керемидите или от пода на помещенията с помощта на четка или друг подходящ инструмент; почвата и пясъкът се пресяват при необходимост; лупата може да се окаже полезна при търсенето на млади ларви;

б) търсене на вектори с помощта на уловители за CO2; уловителите се поставят в продължение на няколко часа в боксовете на прасетата, за предпочитане през нощта, и във всеки случай в сенчестите части, до които не достига естествена светлина; уловителите трябва да са конструирани по такъв начин, че векторите да се доведат достатъчно близо до източника на CO2, за да е невъзможно връщането им в техните обиталища.

Приложение № 5 към чл. 17, ал. 2

Национални лаборатории за африканска чума по свинете и техните отговорности

1. Националните лаборатории за африканска чума по свинете са следните:

България Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, Секция “Екзотични и особено опасни инфекции”.

Национална референтна лаборатория “КЧС и АЧС” ул. Ломско шосе 190, София 1239, България. Белгия Centre d ’йtude et de recherche vйtйrinaires et agrochimiques,1180 Bruxelles

Дания Danmarks Veterinжre Institut—Afdeling for Virologi,Lindholm, 4771 Kalvehave

Германия Bundesforschungsanstalt fьr Viruskrankheiten der Tiere,Tьbingen,17498 Riems

Гърция Veterinary Institute of Infectious and Parasitic Diseases,15310 Ag.Paraskevi

Испания Centro de Investigaciуn en Sanidad Animal,28130 Valdeolmos (Madrid)

Франция AFSSA-Ploufragan,Zoopole des Cфtes d ’Armor,22440 Ploufragan

Ирландия Veterinary Research Laboratory, Abbotstown, Castleknock, Dublin 15

Италия Istituto Zooprofilattico Sperimentale dell ’Umbria e delle Marche, 06100 Perugia

Люксембург Laboratoire de mйdecine vйtйrinaire de l ’Йtat,1020 Luxembourg

Холандия Central Institute for animal disease control (CIDC- Lelystad),P.O.Box 2004,8203 AA Lelystad

Австрия Bundessanstalt fьr veterinдrmedizinische Untersuchun- gen in Mцdling,Robert Koch-Gasse 17, 2340 Mцdling

Португалия Laboratуrio Nacional de Investigaзгo Veterinбria, 1500 Lisboa

Финландия Elдinlддkintд-ja elintarviketutkimuslaitos,00231 Helsinki Forskningsanstalten fцr veterinдrmedicin och livsmedel, 00231 Helsingfors

Швеция Statens Veterinдrmedicinska Anstalt,75189 Uppsala Великобритания Institute for Animal Health, Pirbright, Woking, Surrey GU24 ONF

2. Националните лаборатории за африканска чума по свинете отговарят за осигуряването на лабораторни изследвания във всяка държава членка за откриване на наличието на африканска чума по свинете и определяне на генетичния тип на изолирания вирус в съответствие с ръководството за диагностика. За целта те могат да сключват специални споразумения с Базовата лаборатория на Общността или с други национални лаборатории.

3. Националната лаборатория за африканска чума по свинете във всяка държава членка отговаря за координирането на стандартите и диагностичните методи във всяка лаборатория за диагностициране на африканската чума по свинете в рамките на държавата. За целта:

а) те могат да осигуряват диагностични реактиви за отделните лаборатории;

б) те контролират качеството на всички диагностични реагенти, използвани в конкретната държава членка;

в) те периодично организират сравнителни изследвания;

г) те съхраняват изолирани вируси на африканската свинска чума от случаите и огнищата, потвърдени в конкретната държава членка.

Приложение № 6 към чл. 20, ал. 3

Критерии и изисквания към плана за спеш- ни действия (контингенс план) Държавите членки следва да гарантират, че планът за спешни действия (контингенс планът) отговаря най-малко на следните критерии и изисквания:

а) приемането на мерки за гарантиране на това, че правомощията, необходими за изпълнението на плановете за случаи, изискващи спешна намеса, са налице и дават възможност за провеждането на бърза и ефикасна кампания за ликвидиране на болестта;

б) приемането на мерки, които ще осигурят достъп до фондовете за случаите, изискващи спешна намеса, бюджетни средства и финансов ресурс, за да се обхванат всички аспекти на борбата срещу избухването на епизоотия от африканска чума по свинете;

в) задължителното създаване на йерархична система, за да се гарантира, че в случай на избухване на епидемия процедурата за вземане на решения за епизоотия е бърза и ефикасна; при необходимост тази йерархична система трябва да е подчинена на централно ръководно звено, което отговаря за управлението на стратегиите за борба с болестта; генералният директорът на ветеринарномедицинската служба трябва да участва в това звено и да свързва централното ръководно звено и националния център за контрол на болестта, предвиден по чл. 21;

г) приемането на мерки за осигуряване на необходимия ресурс за организирането на бърза и ефикасна кампания, в това число лабораторен персонал, оборудване и инфраструктура;

д) осигуряването на наръчник с указания; в него трябва да е дадено пълно и подробно практическо описание на всички процедури, указания и мерки, които следва да се използват в случай на огнище на африканска чума по свинете;

е) персоналът трябва редовно да участва във: —учебни схеми, които включват клиничните симптоми на африканската свинска чума, епизоотични проучвания и контрол на болестта;

—упражнения за вдигане по тревога, организирани най-малко два пъти в годината;

—обучение по комуникационни техники за организирането на информационни кампании за съществуващи огнища на епизоотия, насочени към властите, фермерите и ветеринарните лекари.

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 май 2003 г. за одобрение на ръководството за диагнос- тика на африканската чума по свинете Одобрено е от Европейската комисия. Националната ветеринарномедицинска служба гарантира, че потвърждаването на африканската чума по свинете се прави в съответствие с процедурите, методите за вземане на проби и критериите за оценка на резултатите от лабораторните тестове, описани в ръководството и основани на:

а) откриване на клинични признаци и на постмортални увреждания от болестта;

б) откриване на вирус, антиген или на геном в пробите от тъкани, органи, кръв или от фекални екскременти на свине;

в) доказателство за присъствието на специфични антитела в кръвните проби от референтната лаборатория на Общността.

59235

НAРЕДБА № ДВ-103 от 21 август 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип)

по птиците

Главапърва

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за прилагане на:

1. превантивните мерки, свързани с епизоотичния надзор, ранното откриване на инфлуенцата по птиците и евентуално є разпространение при бозайници;

2. мерки за повишаване нивото на информираност за риска от болестта и подготовка за противодействие;

3. минималните контролни мерки, които се прилагат в случай на огнище на инфлуенца по домашните птици или други птици, отглеждани на закрито;

4. допълнителни мерки против разпространението на вируса на инфлуенца с птичи произход при други животински видове.

Чл. 2. Мерките за ограничаване и ликвидиране на инфлуенца по птиците се налагат по реда на чл. 126 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Глававтора

ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ ЗА БИОЛОГИЧНА

БЕЗОПАСНОСТ, ЕПИЗООТИЧНИ ПРОУЧ-

ВАНИЯ, НАДЗОР И ОБЯВЯВАНЕ НА

БОЛЕСТТА

Чл. 3. Специфичните правила за прилагане на превантивни мерки за биологична безопасност се създават по процедурата по чл. 64, ал. 2.

Чл. 4. (1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изпълнява програми за епизоотичен надзор с цел да установи:

1. разпространението на инфекция, причинена от вируса на инфлуенцата по птиците от подтип H5 и H7 при различни видове птици;

2. заплахите, свързани с дивите птици, по отношение на инфлуенца вирусите с птичи произход чрез редовно актуализиране на оценките за риска.

(2) Програмите за надзор по ал. 1 се изпълняват при спазване на указанията на Европейската комисия и процедурата на чл. 64, ал. 2.

Чл. 5. (1) Инфлуенцата по птиците подлежи на задължителна регистрация и обявяване по чл. 124 ЗВД.

(2) При съмнение или наличие на инфлуенца собствениците на птици незабавно уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за инфлуенца по птиците, потвърдена от официален ветеринарен лекар, в кланици, транспортни средства, гранични инспекционни пунктове и други места на границите на Европейския съюз и карантинни съоръжения или центрове за внасяне на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, в съответствие с приложение № 1.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за резултатите от епизоотичния надзор на вируса на инфлуенца по птиците, проведен при бозайници.

Чл. 6. (1) Националната ветеринарномедицинска служба провежда епизоотичните проучвания чрез въпросници, разработени в подробните инструкции по чл. 62.

(2) Епизоотичното проучване включва: 1. времето, през което инфлуенца по птиците може да е съществувала в животновъдния обект, други помещения или транспортни средства;

2. възможния произход на инфлуенца по птиците;

3. идентифицирането на всеки контактен животновъден обект;

4. придвижванията на домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, хора, бозайници, транспортни средства, материал или други начини, чрез които би могъл да се е разпространил вирусът на инфлуенца по птиците.

(3) Въз основа на епизоотичното проучване НВМС:

1. взема решение за провеждане на допълнителни мерки за контрол на болестта;

2. разрешава да не се прилагат мерките, предвидени в наредбата.

(4) Когато в резултат на епизоотичното проучване се установи, че инфлуенцата по птиците може да се е разпространила от или в други държави членки, НВМС незабавно информира Европейската комисия и другите засегнати държави членки за резултатите от проучването.

Главатрета

СЪМНЕНИЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА

ОГНИЩА ОТ ИНФЛУЕНЦА ПО ПТИЦИТЕ

Чл. 7. (1) При съмнение за огнище от инфлуенца по птиците НВМС незабавно извършва изследване, за да потвърди или изключи наличието на инфлуенца по птиците, в съответствие с наръчника по диагностика, поставя животновъдния обект под официален надзор и провежда мерките по ал. 2 и 3.

(2) При съмнение за огнище от инфлуенца по птиците в животновъдния обект НВМС провежда следните мерки:

1. преброяване на домашните птици, други видове птици, отглеждани на закрито, и всички домашни бозайници, като броят им се изчислява по видове;

2. изготвяне на списък с броя на домашните птици, други птици, отглеждани на закрито, и всички бозайници от домашни видове, които са болни, умрели или с вероятност да бъдат заразени; списъкът ежедневно се актуализира, като се отразявят излюпванията, ражданията и смъртността през периода на съмнение за огнище за болестта; списъкът се предоставя при поискване от компетентния орган;

3. настаняване на домашните и други видове птици за отглеждане в сгради на животновъдния обект при спазване изискванията за хуманно отношение, като се преустановява контактът с други животновъдни обекти и се намалява контактът с диви птици;

4. забранява домашни или други птици, отглеждани на закрито, да напускат обекта;

5. забранява изнасянето на трупове на домашни или други птици, отглеждани на закрито, месо от домашни птици, включително карантия, фураж за птици, принадлежности, материали, отпадъци, животински и птичи тор, течна екскрементна смес, и др., което може механично да пренесе вируса на инфлуенца по птиците от животновъдния обект, без разрешение от официалния ветеринарен лекар;

6. забранява изнасянето на яйца от животновъдния обект;

7. забранява придвижването на хора, бозайници от домашни видове, транспортни средства и оборудване към или от животновъдния обект без разрешение от официалния ветеринарен лекар;

8. извършване на дезинфекция на входовете и изходите на сградите, в които се отглеждат на закрито домашни или други птици, в съответствие с инструкциите на компетентния орган.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба провежда епизоотично проучване по реда на чл. 6.

Чл. 8. (1) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши на базата на оценка на риска с оглед предприетите предпазни мерки и мястото на придвижване на птиците и продуктите мерките по чл. 7, ал. 2, т. 3—5 да не се прилагат или да се прилагат ограничено.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава мерките по чл. 7, ал. 2, т. 8 да не се прилагат или да се прилагат ограничено, когато други птици, отглеждани на закрито, са държани в животновъдни обекти за нетърговска цел.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши транспортирането на яйца от животновъден обект, в който има съмнение за огнище от инфлуенца по птиците, директно до:

1. предприятие за производството на яйчни продукти, отговарящо на изискванията по чл. 160—170 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.), за да бъдат обработени и третирани в съответствие с чл. 17, ал. 2 от Закона за храните, при спазване на условията по приложение № 2;

2. предприятие за обезвреждане. Чл. 9. Мерките по чл. 7 се прилагат в животновъдния обект до получаването на отрицателен резултат за наличие на инфлуенца вирус при извършените лабораторни изследвания.

Чл. 10. На базата на предварителните резултати от епизоотичното проучване, когато животновъдният обект е разположен в район с висока гъстота на домашни птици, НВМС може:

1. да въведе временни ограничения върху придвижването на домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, на яйца, движението на транспортни средства, обслужващи птицевъдния сектор в определен район или на територията на цялата страна; ограниченията може да се налагат и върху придвижването на бозайници от домашните видове, но за не повече от 72 часа, освен ако няма основателни причини за това;

2. да приложи мерките по чл. 11, когато: а) те могат да се ограничат само за домашни или други птици, отглеждани на закрито, и мястото, в което се отглеждат, като производствена единица;

б) е необходимо вземането на проби от домашни или други птици, отглеждани на закрито, които са убити с диагностична цел в съответствие с наръчника по диагностика;

3. създава временна контролна зона около животновъдния обект и прилага една или всички мерки по чл. 7, ал. 2.

Главачетвърта

ВИСОКОПАТОГЕННА ИНФЛУЕНЦА ПО ПТИЦИТЕ (ВПИП)

Раздел I Животновъдни обекти, отделни производствени единици и контактни животновъдни обекти

Чл. 11. (1) В случай на огнище на ВПИП НВМС провежда мерките по чл. 7, ал. 2и3и прилага ал. 2—10.

(2) Всички домашни и други птици, отглеждани на закрито в животновъдния обект, незабавно се убиват под контрола на официален ветеринарен лекар по начин да се избегне рискът от разпространение на инфлуенца по птиците.

(3) Всички трупове и яйца от животновъдния обект се обезвреждат под контрола на официален ветеринарен лекар.

(4) Домашните птици, които вече са излюпени от яйца, събрани от животновъдния обект по време на инкубационния период, между вероятната дата на навлизане на ВПИП в животновъдния обект и прилагането на мерките по чл. 7, ал. 2, се поставят под наблюдението на официалния ветеринарен лекар и се извършват изследвания в съответствие с наръчника по диагностика.

(5) Месото от заклани домашни птици и яйцата, събрани от животновъдния обект по време на инкубационния период на ВПИП, се проследяват и обезвреждат под контрола на официалния ветеринарен лекар.

(6) Всички предмети, суровини, отпадъци и др., за които има вероятност да са заразени, се унищожават или се подлагат на третиране за унищожаване на вируса на инфлуенца по птиците в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар.

(7) Торът, течнатa екскрементна маса и постелята, за които има вероятност да са инфектирани с вируса, се почистват и дезинфикцират при условията на чл. 48.

(8) След унищожаване и обезвреждане на труповете на птиците сградите, в които са отглеждани, пасищата и земята, оборудването и транспортните средства, използвани за транспортиране на домашни или други птици, отглеждани на закрито, месото, фуражът, торът, течната екскрементна смес, постелята и други материали или вещества се почистват и дезинфикцират при условията на чл. 48.

(9) Придвижването на птици или бозайници от животновъдния обект се извършва след разрешение на официалния ветеринарен лекар.

Ограничението не се прилага за бозайници от домашни видове, които имат достъп единствено до жилищните сгради.

(10) В случай на първично огнище изолираният вирус се подлага на лабораторната процедура, предвидена в наръчника по диагностика, за да се определи генетичният му подвид.

(11) Изолираният вирус се предава в срок до 24 h в референтната лаборатория на Европейския съюз по чл. 51, ал. 1.

Чл. 12. (1) Националната ветеринарномедицинска служба на базата на оценка на риска изготвя подробни правила за разрешенията по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, както и алтернативни мерки и условия.

(2) Министерството на земеделието и горите незабавно информира Европейската комисия за всяко разрешение по чл. 13, ал. 1 и чл. 14.

(3) За всяко разрешение по чл. 13, ал. 1 и чл. 14 Европейската комисия незабавно извършва проверка и внася информацията за обсъждане в Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните (комитета).

(4) Националната ветеринарномедицинска служба с оглед дадените разрешения по реда на чл. 13, ал. 1 и чл. 14 прилага мерки за предотвратяване разпространението на инфлуенца по птиците в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

Чл. 13. (1) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши в случаи на огнище на ВПИП мерките по чл. 11, ал. 2 да не се прилагат в животновъден обект с нетърговска цел, цирк, зоопарк, магазин за домашни любимци, парк с диви животни, защитена площ, където домашни или други птици, отглеждани на закрито, са държани за научни цели или за цели, свързани със запазването на застрашени видове или официално регистрирани редки породи домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, при условията на ал. 2.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба дава разрешението по ал. 1, когато домашните и други птици, отглеждани на закрито:

1. са затворени в сграда на животновъдния обект, без да имат контакт с други птици, отглеждани на закрито, от други животновъдни обекти и са предприети всички мерки, за да се сведе до минимум контактът с диви птици;

2. са обект на епизоотичен надзор и изследвания в съответствие с наръчника по диагностика и не се преместват до получаването на негативни резултати от лабораторните тестове;

3. не са преместени от животновъдния обект на произход, освен за клане или в друг животновъден обект, който е разположен:

а) в същата държава членка, в съответствие с инструкциите на компетентния орган; или б) в друга държава членка, с която има сключено споразумение.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши мерките по чл. 11, ал. 5 да не се прилагат за яйца, които директно се изпращат до предприятие за производство на яйчни продукти, отговарящо на изискванията по чл. 160—170 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, за да бъдат обработени и третирани в съответствие с чл. 17, ал. 2 от Закона за храните.

Чл. 14. (1) В случаи на огнище на ВПИП в животновъден обект, който се състои от две или повече отделни производствени единици, НВМС може да разреши мерките по чл. 11, ал. 2 да не се прилагат за производствени единици за домашни или други птици, отглеждани на закрито, където няма съмнение за ВПИП, при условие че не застрашават мерките за контрол на болестта.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба дава разрешение по ал. 1 за две или повече отделни производствени единици, чиято структура, размер, действие, тип на отглеждане, хранене, водни ресурси, оборудване, персонал и посетители са напълно независими от други производствени единици на животновъдния обект.

Чл. 15. (1) На базата на епизоотичното проучване НВМС определя животновъдния обект като контактен и прилага мерките по чл. 7, ал. 2 до изключване наличие на ВПИП при лабораторните изследвания, извършени в съответствие с наръчника по диагностика.

(2) На базата на епизоотичното проучване и при спазване на критериите, посочени в приложение № 3, НВМС прилага мерките по чл. 11 към контактните животновъдни обекти.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява вземането на проби от убити домашни и други птици, отглеждани на закрито, с диагностична цел, в съответствие с наръчника по диагностика, за да се потвърди или изключи наличието на вируса на ВПИП в контактните животновъдни обекти.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява почистването и дезинфекцирането на сградите, оборудването, транспортните средства, труповете, месото, фуражите, тора, течната екскрементна смес, постелята на животновъдни обекти, където домашни или други птици, отглеждани на закрито, са убити и обезвредени и е потвърдена инфлуенца по птиците, при условията на чл. 48.

Раздел II Предпазна зона, надзорна зона и допълни- телна ограничителна зона

Чл. 16. (1) При поява на огнище от ВПИП НВМС незабавно създава:

1. предпазна (защитна) зона с радиус наймалко 3 km около огнището на болестта;

2. надзорна зона с радиус най-малко 10 km около огнището на болестта, включваща предпазната (защитната) зона.

(2) След оценка на риска НВМС разрешава мерките по раздели II—IV относно създаването на предпазна и надзорна зона да не се прилагат, при условие че огнището на ВПИП е потвърдено при други видове птици, отглеждани на закрито в животновъден обект с нетърговска цел, цирк, зоопарк, магазин за домашни любимци, парк за диви животни, оградена площ, където се отглеждат на закрито за научни цели, за цели, свързани със съхранението на застрашени видове или официално регистрирани редки породи, отглеждани на закрито, и не се застрашава контролът на болестта.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба определя предпазната и надзорната зона по ал. 1 въз основа на:

1. направеното епизоотично проучване; 2. географското местоположение и естествените граници на огнището;

3. разположението и близостта (отстоянието) от животновъдни обекти и броя домашни птици;

4. движението и търговията с домашни птици и други видове, отглеждани на закрито;

5. условията на отглеждане, състоянието на използваните съоръжения и наличния персонал за осъществяване на контрол върху движението на домашните птици или на други птици, отглеждани на закрито, техните трупове, тора и торовата постеля, отпадъците от технологичния процес и др.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба може да създаде допълнителна ограничителна зона около предпазната и надзорната зона при условията на ал. 3.

(5) Когато предпазната, надзорната или допълнителната ограничителна зона попадат в териториите на различни държави членки, компетентните органи на засегнатите държави членки си съдействат за създаването на зоната.

Чл. 17. (1) В предпазната и надзорната зона НВМС:

1. проследява придвижването на домашни и други птици, отглеждани на закрито, на месото, яйцата, труповете, фуража, отпадъците, хората, които са били в контакт със заразените птици, и на транспортните средства, свързани с технологичния процес в зоните;

2. изисква от собствениците информация относно движението на домашните и други птици, отглеждани на закрито, на яйцата в животновъдния обект и извън него.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба предприема действия за разясняване на ограничителните мерки, наложени в зоните, чрез предупредителни известия в пресата, радиото, телевизията и др.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба изпълнява превантивна програма за ликвидиране на болестта в животновъдни обекти и райони, изложени на опасност, кога- то резултатите от епизоотичното проучване показват необходимост от клане или убиване на домашни или други птици, отглеждани на закрито.

(4) При прилагане на мерките по ал. 3 НВМС възможно най-бързо информира Европейската комисия, която извършва незабавна проверка със засегнатите държави членки, и внася информацията в комитета.

Раздел III Мерки в предпазната зона

Чл. 18. В предпазната зона НВМС прилага следните мерки:

1. пререгистрация и преброяване на всички животновъдни обекти;

2. клиничен преглед на птиците от всички животновъдни обекти от официален ветеринарен лекар, който води регистър на извършените проверки и събраните данни;

3. допълнителни лабораторни изследвания в съответствие с наръчника по диагностика за откриване на последващо разпространение на инфлуенца по птиците в животновъдните обекти, разположени в предпазната зона.

Чл. 19. В животновъдните обекти от предпазната зона НВМС прилага следните мерки:

1. настаняване на домашните и други видове птици за отглеждане в сгради на животновъдния обект при спазване на изискванията за хуманно отношение, като се преустановява контактът с други животновъдни обекти и се намалява контактът с диви птици;

2. незабавно обезвреждане на труповете; 3. транспортните средства, оборудването, месото, фуражът, торът, течната екскрементна смес и постелята и всеки друг материал или вещество, за които има вероятност да са заразени, се почистват и дезинфекцират при условията на чл. 48;

4. транспортните средства, използвани от персонала или от други лица, които влизат или излизат от обектите, се почистват и дезинфекцират при условията на чл. 48;

5. забранява придвижването на домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, или домашни бозайници от обекта без разрешение на НВМС; забраната не се прилага за бозайници, които имат достъп само до жилищни сгради, когато:

а) нямат контакт с местни или други птици, отглеждани на закрито;

б) нямат достъп до места на отглеждане на домашни или други птици;

6. всяка повишена заболеваемост, смъртност или понижени производствени резултати се съобщават на официалния ветеринарен лекар, който взема проби за лабораторно изследване в съответствие с наръчника по диагностика;

7. влизането или излизането от животновъдния обект на хора се извършва при спазване на мерките за биологична безопасност;

8. собственикът на обекта води регистър на всички влизащи или излизащи от животновъдния обект лица, с изключение на живеещите там, като го предоставя при поискване от компетентния орган.

Чл. 20. (1) Забранява се изнасянето и изхвърлянето на използвани отпадъци, тор или течна екскрементна смес от животновъдните обекти в предпазна зона без разрешение от официален ветеринарен лекар.

(2) Разрешението по ал. 1 се дава, когато торът или течната екскрементна смес се транспортира до предприятие, определено за третиране или за междинно съхранение при спазване разпоредбите на Наредба № 20 от 2006 г. за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване (ДВ, бр. 18 от 2006 г.) или на специфичните правила, приети в процедурата по чл. 64, ал. 2.

Чл. 21. (1) Националната ветеринарномедицинска служба забранява провеждането на изложби, пазари или други събирания на домашни или други птици, отглеждани на закрито, в предпазните зони.

(2) В предпазните зони НВМС налага възбрана за разселване на птици за подновяване на дивечовия резерв.

Чл. 22. (1) Националната ветеринарномедицинска служба забранява придвижването и транспортирането в предпазните зони на домашни и други птици, отглеждани на закрито, на разплодни яйца, еднодневни пилета и трупове, с изключение на придвижването и транспортирането в границите на животновъдните обекти.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба забранява транспортирането на птиче месо от кланици, транжорни и хладилни складове, с изключение на случаите, когато месото е добито:

1. от домашни птици с произход извън предпазните зони и е държано и транспортирано отделно от месото на домашни птици от предпазните зони;

2. най-малко 21 дни преди датата на заразяване на птиците в обекта от предпазната зона и е съхранявано и транспортирано отделно от месо, добито след тази дата.

(3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат при транзитно преминаване през предпазната зона на птиче месо.

Чл. 23. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава директен транспорт на домашни птици, произхождащи от предпазната зона, за незабавно клане до определена кланица, когато:

1. е извършен клиничен преглед на птиците в животновъдния обект на произход от официалния ветеринарен лекар до 24 h преди изпращането им за клане;

2. са извършени лабораторни изследвания на птиците в животновъдния обект на произход в съответствие с наръчника по диагностика и са получени отрицателни резултати;

3. птиците се транспортират в превозни средства, запечатани от официален ветеринарен лекар или под негово наблюдение;

4. ветеринарният лекар, отговарящ за кланицата, писмено потвърди пред изпращащия официален ветеринарен лекар готовността за приемане на птиците и тяхното клане;

5. домашните птици от предпазната зона се колят отделно от други птици, след което се извършва почистване и дезинфекция;

6. ветеринарният лекар, отговарящ за кланицата, удостоверява извършването на клиничен преглед на птиците при пристигането им в кланицата и следкланичния преглед на труповете;

7. месото носи здравна маркировка за прясно месо по реда на Наредба № 2 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към суровините и храните от животински произход за лична консумация при внасянето им от трети страни (ДВ, бр. 14 от 2006 г.) и не се пуска за продажба в Европейския съюз или за международна търговия, освен когато е предвидено друго в процедура по чл. 64, ал. 3;

8. месото е добито, разфасовано, транспортирано и съхранено отделно от месото, предназначено за търговия в Европейския съюз или международна търговия, и не е използвано за производство на месни продукти, предназначени за търговия в ЕС или за международна търговия, освен когато е третирано по реда, посочен в Наредба № 2 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към суровините и храните от животински произход за лична консумация при внасянето им от трети страни или е предвидено друго в процедура по чл. 64, ал. 3.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава директно транспортиране на домашни птици от животновъдни обекти извън предпазната зона за незабавно клане към определена кланица в предпазната зона и транспортиране на месото, добито от такива птици, когато:

а) ветеринарният лекар, отговарящ за кланицата, писмено потвърди пред изпращащия официален ветеринарен лекар готовността за приемане на птиците и тяхното клане;

б) домашните птици се колят отделно от други птици от предпазната зона;

в) добитото птиче месо се транжира, транспортира и съхранява отделно от месото, добито от други птици от предпазната зона;

г) страничните продукти се обезвреждат. Чл. 24. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава директен транспорт на еднодневни пилета с произход от животновъден обект от предпазната зона до животновъден обект, разположен извън предпазната и надзорната зона, когато:

1. се транспортират в превозни средства, запечатани от официален ветеринарен лекар или под негово наблюдение;

2. при транспортирането и в животновъдния обект по предназначение са приложени мерки за биологична безопасност;

3. животновъдният обект по предназначение е под надзора на официален ветеринарен лекар;

4. преди последващо преместване птиците се отглеждат в животновъдния обект по предназначение най-малко за 21 дни.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава директен транспорт на еднодневни пилета, излюпени от яйца, произхождащи от животновъден обект, разположен извън предпазните и надзорните зони, до всеки друг животновъден обект в страната, при условие че люпилнята на произход разполага с организация, технология и хигиенни условия на работа, които изключват люпене на яйца с различен здравен статус.

Чл. 25. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава директен транспорт на пронасящи птици до животновъден обект от предпазната или надзорната зона, в която няма други домашни птици, когато:

1. официалният ветеринарен лекар е извършил клиничен преглед на домашните и други птици, отглеждани на закрито в животновъдния обект на произход;

2. са извършени лабораторни изследвания на домашните птици в животновъдния обект на произход в съответствие с наръчника по диагностика и са получени отрицателни резултати;

3. птиците се транспортират в превозни средства, запечатани от официален ветеринарен лекар или под негово наблюдение;

4. животновъдният обект по предназначение е под надзора на официален ветеринарен лекар;

5. преди последващо преместване птиците се отглеждат в животновъдния обект по предназначение най-малко за 21 дни.

Чл. 26. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава директен транспорт на яйца за люпене до люпилня и животновъден обект, разположени в предпазната зона, когато:

1. родителските стада, от които произхождат яйцата за люпене, са изследвани в съответствие с наръчника по диагностика и са получени отрицателни резултати;

2. яйцата за люпене и техните опаковки се дезинфекцират и маркират преди изпращане, за да се проследят произходът и възрастта им;

3. яйцата за люпене се транспортират в превозни средства, запечатани от официален ветеринарен лекар или под негово наблюдение;

4. в люпилнята се прилагат мерки за биологична безопасност в съответствие с инструкциите на НВМС.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава директен транспорт на яйца:

1. до определен от НВМС център за пакетиране, когато са пакетирани в опаковки за еднократна употреба и се спазват всички изисквания на НВМС за мерките за биологична безопасност;

2. до предприятие за преработка на яйчни продукти, отговарящо на изискванията по чл. 160—170 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, за да бъдат обработени и третирани в съответствие с чл. 17, ал. 2 от Закона за храните;

3. до център за обезвреждане. Чл. 27. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава директен транспорт на птичи трупове с цел обезвреждане.

Чл. 28. Официалният ветеринарен лекар удостоверява, че превозните средства и оборудването по чл. 23 до 27 са почистени и дезинфекцирани незабавно след транспортирането при условията на чл. 48.

Чл. 29. (1) Мерките по този раздел се налагат най-малко за 21 дни след датата на предварителното почистване и дезинфекциране на заразения обект при условията по чл. 48, но не порано от получаване на отрицателни резултати от лабораторните изследвания съгласно наръчника по диагностика.

(2) Когато срокът на мерките по ал. 1 изтече, в предпазната зона се прилагат мерките по чл. 30.

Раздел IV Мерки в надзорната зона

Чл. 30. В надзорната зона НВМС прилага следните мерки:

1. преригистрация и преброяване на животновъдните обекти за отглеждане на домашни птици с търговска цел;

2. забранява придвижването и транспортирането на домашни птици, пронасящи птици, еднодневни пилета, яйца в надзорната зона, с изключение на случаите, когато се прилагат мерки за биологична безопасност и при транзитно преминаване през надзорната зона;

3. забранява придвижването и транспортирането на домашни птици, пронасящи птици, еднодневни пилета и яйца към животновъдни обекти, кланици, центрове за пакетиране или обект за производство на яйчни продукти извън надзорната зона, с изключение на случаите на директен транспорт на:

а) домашни птици за незабавно клане до определена кланица при условията на чл. 23, ал. 1, т. 1, 2 и 4;

б) домашни птици носачки до животновъден обект, в който няма други птици, където птиците се поставят под надзора на официален ветеринарен лекар най-малко 21 дни преди последващото преместване;

в) еднодневни пилета до животновъден обект в страната, в който се прилагат мерките за биологична безопасност и се поставят под надзора на официален ветеринарен лекар най-малко за 21 дни преди последващо преместване, или в случаите, когато пилетата са излюпени от яйца, които произхождат от животновъден обект извън предпазната и надзорната зона, в който организацията и условията за биологична безопасност не допускат люпене на яйца с различен здравен статус;

г) разплодни яйца до определена люпилня след дезинфекция и маркиране на яйцата и техните опаковки за проследяване произхода и възрастта им;

д) яйца за консумация до определен център за пакетиране, където се пакетират в опаковки за еднократна употреба и се прилагат мерките за биологична безопасност;

е) яйца до предприятие за преработка на яйчни продукти, отговарящо на изискванията по чл. 160—170 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, за да бъдат обработени и третирани в съответствие с чл. 17, ал. 2 от Закона за храните;

ж) яйца за обезвреждане; 4. в животновъден обект в надзорната зона се влиза и излиза при спазване на мерките за биологична безопасност;

5. превозните средства и оборудването, използвано за транспортиране на живи домашни или други птици, отглеждани на закрито, на трупове, фураж, тор, течна екскрементна смес, постеля и др., за които има вероятност да са заразени, се почистват и дезинфекцират при условията на чл. 48;

6. забранява се придвижването на домашни птици, на други птици, отглеждани на закрито, или бозайници от домашни видове от животновъдния обект без разрешение от официалния ветеринарен лекар; ограничението не се прилага за бозайници, които имат достъп само до жилищните сгради, когато:

а) нямат контакт с домашни или други птици, отглеждани на закрито;

б) нямат достъп до площи, където са отглеждани домашни или други птици;

7. при повишена заболеваемост или смъртност или значителен спад на производствените показатели, се информира официалният ветеринарен лекар;

8. забранява изнасянето и изхвърлянето на използвани отпадъци, тор или течна екскрементна смес, освен когато официалният ветеринарен лекар разреши придвижването на тора до предприятие за третиране или за междинно съхранение в съответствие с Наредба № 20 от 2006 г. за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тяях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване или със специфичните правила, приети в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3;

9. забранява провеждането на изложби, пазари или други събирания на домашни или други птици, отглеждани на закрито;

10. забранява пускането на птици от волиерите за подновяване на дивечовия запас.

Чл. 31. Мерките по този раздел се налагат за най-малко 30 дни след датата на предварителното почистване и дезинфекция на заразения животновъден обект в съответствие с чл. 48.

Раздел V Мерки, които се прилагат в допълнителните ограничителни зони

Чл. 32. (1) В допълнителната ограничителна зона НВМС може да приложи една или всички мерки по раздел III и IV.

(2) Когато в резултат на епизоотичното проучване се установи опасност от разпространение на болестта, НВМС изпълнява превантивна програма за ерадикация, включително превантивно клане, или убиване на домашни или други птици, отглеждани на закрито в животновъдни обекти и площи, изложени на риск, съгласно критериите по приложение № 3. Заселването с нови птици се извършва в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар.

(3) Когато се приложат мерките по ал. 1 и 2, НВМС незабавно информира Европейската комисия.

(4) Европейската комисия извършва незабавна проверка и внася информацията в комитета.

(5) С цел да се предотврати разпространението на инфлуенца по птиците могат да се предприемат по-нататъшни мерки за надзор, биологична безопасност и контрол в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

Чл. 33. (1) На базата на оценка на риска НВМС определя реда за даване на разрешения по чл. 16, 23—27.

(2) На базата на оценка на риска НВМС разрешава да не се налагат мерките по раздели III и IV в случаите на потвърждение на ВПИП в люпилня.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши да не се налагат мерките по чл. 18, т. 2 и 3, чл. 22 и чл. 30, т. 2, 3и5в случаи на огнище на ВПИП в животновъден обект с нетърговска цел, цирк, зоопарк, парк за диви животни, оградена площ, където на закрито се отглеждат домашни или други птици за научни цели или за цели, свързани със съхранението на застрашени видове или официално регистрирани редки породи домашни птици или други птици, отглеждани на закрито.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба на базата на оценка на риска може да въведе специфични мерки за придвижване на състезателни гълъби от и в рамките на предпазните и надзорните зони в случаи на огнища на ВПИП, без да прилага мерките по раздели III и IV.

(5) Алинеи 1—4 се прилагат, когато не се застрашава контролът на болестта.

(6) За разрешенията по ал. 1—4 незабавно се информира Европейската комисия.

(7) Европейската комисия прави незабавна проверка и внася информацията за обсъждане в комитета.

(8) Всички домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, яйца за люпене, използвани отпадъци, тор или течна екскрементна смес, които произхождат от животновъден обект, за който е дадено разрешение по реда на този член, не могат да бъдат продавани извън територията на страната, освен в случаите по процедурата по чл. 64, ал. 3.

Раздел VI Допълнителни мерки за биологична безопасност

Чл. 34. (1) Националната ветеринарномедицинска служба налага допълнителни мерки за биологична безопасност в животновъдните обекти в предпазната, надзорната зона и в допълнителните ограничителни зони, като ограничава движението на транспортни средства за доставка на фураж, събиране на яйца, превозване на домашни птици до кланици, събирането на трупове за обезвреждане и движението на лица, обслужващи обекта.

(2) Когато се наложат мерките по ал. 1, НВМС незабавно информира Европейската комисия.

(3) Комисията извършва незабавна проверка и внася информацията в комитета.

(4) Допълнителни мерки за надзор, биологична безопасност и контрол за предотвратяване разпространението на инфлуенца по птиците могат да бъдат приети в процедурата по чл. 64, ал. 3.

Раздел VII Мерки, които се прилагат в случаи на съмнение и потвърждение на ВПИП в други помещения, различни от животновъдни обекти, и в транспортни средства

Чл. 35. Когато има съмнение или потвърждение на ВПИП в кланици или транспортни средства, официалният ветеринарен лекар незабавно извършва проверка в животновъдния обект на произход на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, за да потвърди или изключи наличието на болестта в съответствие с наръчника по диагностика.

Чл. 36. (1) Когато има съмнение или е потвърдена ВПИП в кланица, НВМС на базата на оценка на риска разпорежда птиците да бъдат незабавно убити или заклани под официално наблюдение.

(2) Когато птиците по ал. 1 са заклани, месото и всички странични продукти се съхраняват отделно под официално наблюдение до получаване на резултата от лабораторните изследвания в съответствие с наръчника по диагностика.

(3) Когато е потвърдена ВПИП, месото и страничните продукти, птиче месо и странични продукти от други птици, които може да са били заразени по време на процеса на клане и производство, се обезвреждат в срок до 24 h под официално наблюдение.

Чл. 37. (1) Когато има съмнение или е потвърдена ВПИП в гранични инспекционни пунктове или транспортни средства, НВМС на базата на оценка на риска разпорежда птиците да бъдат убити, заклани или поставени под карантина под официално наблюдение до получаване на резултата от лабораторните изследвания в съответствие с наръчника по диагностика. Националната ветеринарномедицинска служба може да приложи мерките по чл. 7.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба на базата на оценка на риска може да разреши придвижването на птиците по ал.1 до определено място, където да бъдат убити, заклани или поставени под карантина.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши птиците по ал.1 да не се убиват, в случаите когато не са имали контакт със съмнително заразени или болни птици.

(4) Когато домашните птици по чл. 1 са заклани, птичето месо и всички странични продукти се съхраняват отделно под официално наблюдение до получаване на резултата от лабораторните изследвания в съответствие с наръчника по диагностика.

(5) Когато е потвърдена ВПИП, птичето месо и страничните продукти, птичето месо и страничните продукти от други птици, които може да са били заразени по време на процеса на клане и производство, се обезвреждат в срок до 24 h под официално наблюдение.

Чл. 38. При съмнение или потвърждаване на ВПИП в кланица, граничен инспекционен пункт или транспортни средства НВМС налага следните допълнителни мерки:

1. забранява преместването на домашни птици или други птици, държани в затворени пространства в кланицата, граничния инспекционен пункт или транспортните средства за срок наймалко 24 h след почистването и дезинфекцията, извършена по реда на т. 2; в граничните инспекционни пунктове се налага забрана за преместване и върху други видове животни;

2. заразените помещения, оборудването и транспортните средства се почистват и дезинфекцират в съответствие с чл. 48 под наблюдението на официалния ветеринарен лекар;

3. извършва се епизоотологично проучване; 4. налага мерките по чл. 7, ал. 2 в животновъдния обект на произход и контактните животновъдни обекти на заразените домашни птици или трупове;

5. налага мерките по чл. 11 в животновъдния обект на произход и извършването на допълнителни изследвания по реда на чл. 35;

6. изолираният вирус на инфлуенца по птиците се изпраща за лабораторно изследване с цел да се определи подтипът на вируса в съответствие с наръчника по диагностика.

Главапета

НИСКОПАТОГЕННА ИНФЛУЕНЦА ПО ПТИЦИТЕ (НПИП)

Раздел I Мерки, прилагани в животновъдни обекти, където са потвърдени огнища на НПИП

Чл. 39. (1) В случай на огнище на НПИП НВМС на базата на оценка на риска и с оглед критериите, определени в приложение № 4, налага мерките по чл. 7, ал. 2и3и предприема мерките по ал. 2—5.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба разпорежда унищожаването на всички видове птици, в които е потвърдена НПИП, под официално наблюдение по начин, недопускащ разпространението на болестта, като:

1. на базата на епидемиологичното проучване и оценка на риска може да се унищожат и други видове птици, отглеждани на закрито в животновъдния обект и в други животновъдни обекти, които може да се считат като контактни;

2. забранява се птиците, отглеждани на закрито, да влизат или излизат от обекта без разрешение от официалния ветеринарен лекар.

(3) Унищожаването по ал. 2 се извършва при спазване изискванията по Наредба № 22 от 2005 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване (ДВ, бр.42 от 2006 г.), като НВМС определя домашните птици или други птици, отглеждани в затворени пространства, да бъдат:

1. убити; 2. заклани в определена кланица при спазване на ал. 4.

(4) Клане в определена кланица се извършва, когато:

1. домашните птици директно са изпратени от животновъдния обект до определената кланица;

2. пратката е запечатана от официалния ветеринарен лекар или под негово наблюдение;

3. пратката не се разпечатва до пристигането в определената кланица;

4. се спазват допълнителните мерки за биологична безопасност, наложени от НВМС;

5. официалният ветеринарен лекар, отговорен за определената кланица, е информиран и е потвърдил приемането на домашните птици;

6. превозните средства и оборудването, използвани за транспортиране на живи домашни птици и на друг материал или вещества, се почистват и дезинфекцират в съответствие с чл. 48;

7. страничните продукти от домашните птици в кланицата се обезвреждат.

(5) Официалният ветеринарен лекар писмено удостоверява, че под негово наблюдение са обезвредени:

1. труповете; 2. яйцата за люпене в животнвъдния обект. (6) Националната ветеринарномедицинска служба следи:

1. яйцата за люпене, добити по време на инкубационния период, да се люпят отделно под официален надзор, след като са маркирани и дезинфикцирани за проследяване на техния произход;

2. за извършване на лабораторно изследване и поставяне под официален надзор на домашните птици, които са излюпени от яйца, добити по време на инкубациония период на НПИП;

3. добитите в животновъдния обект яйца до прилагането на мярката по ал. 2 да се транспортират по начин, недопускащ разпространение на НПИП до:

а) определен от НВМС център за пакетиране, където се спазват мерките за биологична безопасност и се използва обезвреден опаковъчен материал;

б) предприятие за преработка на яйчни продукти, отговарящо на изискванията по чл. 160— 170 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, за да бъдат обработени и третирани в съответствие с чл. 17, ал. 2 от Закона за храните;

в) предприятие за обезвреждане; 4. материалите или други вещества, за които съществува вероятност, че са заразени, да се третират в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар;

5. торта, течната екскрементна маса и постелята, за които има вероятност да са заразени, да се почистват и дезинфекцират при условията на чл. 48;

6. след унищожаването по ал. 2 сградите, използвани за настаняване на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, оборудването и транспортните средства, да се почистват и дезинфекцират при условията на чл. 48.

(7) Националната ветеринарномедицинска служба забранява влизането или излизането от животновъдните обекти на бозайници от домашни видове без разрешение от официалния ветеринарен лекар. Ограничението не се прилага за бозайници, които имат достъп само до жилищните сгради, когато:

1. нямат контакт с птици от животновъдния обект;

2. нямат достъп до площи, където се отглеждат домашни птици.

(8) В случай на първично огнище на НПИП изолираният вирус се изпраща възможно найбързо, в срок до 24 h, за идентифициране подтипа на вируса в съответствие с наръчника по диагностика в референтната лаборатория на Европейския съюз по чл. 51, ал. 1.

(9) Когато НВМС приложи мерките по ал. 2, 4 и 5, информира Европейската комисия.

Чл. 40. (1) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши да не се прилагат мерките по чл. 39, ал. 2, т. 2 и чл. 39, ал. 5 в случаи на огнище на НПИП в животновъден обект с нетърговска цел, цирк, зоопарк, магазин за домашни любимци, парк за диви животни, оградена площ, където домашни птици, или други птици, отглеждани на закрито, се държат за научни цели или цели, свързани със съхранението на застрашени видове или официално регистрирани редки породи домашни птици или други видове птици, когато не се застрашава контролът на болестта.

(2)Националната ветеринарномедицинска служба дава разрешение по ал. 1, когато домашните птици или други птици, отглеждани на закрито:

1. се отглеждат в сгради на животновъдния обект при спазване на изискванията за хуманно отношение и нямат контакт с домашни птици от други животновъдни обекти или диви птици;

2. са обект на официален надзор и изследване в съответствие с наръчника по диагностика и не се преместват до получаване на отрицателни лабораторни резултати от изследванията;

3. не са премествани от животновъдния обект на произход, освен за клане или до друг обект, който е:

а) разположен в страната; б) разположен в друга държава членка, с която Република България има споразумение.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба на базата на оценка на риска в случаи на установяване на НПИП в люпилни може да разреши да не се прилагат мерките по чл. 39.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба издава инструкция за условията и реда за даване на разрешенията по ал. 1 и 3.

(5) За всяко разрешение по ал.1 и 3 МЗГ незабавно информира Европейската комисия, която извършва незабавна проверка със засегнатите държави членки и внася информацията в Постоянния ветеринарен комитет.

(6) С оглед на разрешенията по ал. 1 може да се приемат мерки за предотвратяване разпространението на инфлуенца по птиците в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

Раздел II Отделни производствени единици и контактни животновъдни обекти

Чл. 41. (1) В случай на огнище на НПИП в животновъден обект, който се състои от две или повече отделни производствени единици, НВМС може да даде разрешение да не се прилагат мерките по чл. 39, ал. 2 за производствени единици, населени с здрави домашни птици, когато не се застрашава контролът на болестта.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя подробни правила за даване на разрешенията по ал. 1, като се вземат предвид здравните гаранции за животните и възможността за налагане на алтернативни мерки.

(3) За всички дадени разрешения по ал. 1 Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба извършва незабавна проверка съвместно с Европейската комисия, която внася информацията за разглеждане в комитета.

(5) С оглед разрешенията по ал. 1 може да се приемат мерки за предотвратяване разпространението на инфлуенца по птиците в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

Чл. 42. (1) На базата на епизоотологично проучване НВМС определя животновъдния обект като контактен и предприема мерките по чл. 7, ал. 2 до получаването на отрицателен лабораторен резултат в съответствие с наръчника по диагностика.

(2) На базата на епизоотологичното проучване НВМС може да прилага мерките по чл. 39 към контактните животновъдни обекти при спазване критериите, определени в приложение № 2.

(3) В контактните животновъдни обекти НВМС осигурява вземане на проби от домашните птици, убити с диагностична цел в съотствие с наръчника по диагностика.

(4) При потвърдена НПИП всеки контактен животновъден обект, където домашни или други птици, отглеждани на закрито, са заклани, убити и обезвредени, както и в използваните сгради и пасищата, дворовете и всяко оборудване, което има вероятност да е заразено, превозните средства, използвани за транспортиране на домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, трупове, месо, фураж, течна екскрементна смес, постеля и други материали или вещества, се почистват и дезинфекцират при условията на чл. 48.

Раздел III Създаване на ограничителни зони

Чл. 43. При констатирано огнище на НПИП НВМС създава ограничителна зона с радиус най-малко един километър около животновъдния обект.

Чл. 44. (1) В ограничителната зона НВМС налага следните мерки:

1. пререгистрация и преброяване на всички животновъдни обекти;

2. извършване на лабораторни изследвания на птиците в животнвъдните обекти, в съответствие с наръчника по диагностика;

3. забрана на придвижването и транспортирането на домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, пронасящи птици, еднодневни пилета и яйца в ограничителната зона без разрешение от НВМС, като забраната не се прилага при транзитно преминаване;

4. забрана на придвижването и транспортирането на домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, домашни птици носачки, еднодневни пилета и яйца от предпазната в ограничителната зона, освен в случаите, когато НВМС разреши директен транспорт на:

а) домашни птици за клане до кланица в страната;

б) живи домашни птици до животновъден обект в страната, където няма други домашни птици; птиците се остават под официален надзор след пристигането за най-малко 21 дни;

в) еднодневни пилета до животновъден обект в страната при условията по буква “б” или в случаите, когато пилетата са излюпени от яйца от животновъдни обекти извън ограничителната зона и в люпилнята има създадена организация и условия за биологична безопастност на работа, изключващи люпене на яйца с различен здравен статус;

г) яйца за люпене до определена люпилня след извършване на дезинфекция и маркиране за проследяване на възрастта и произхода им;

д) яйца за консумация до център за пакетиране в опаковки за еднократна употреба, където се прилагат мерки за биологична безопасност;

е) яйца до предприятие за производство на яйчни продукти, отговарящо на изискванията по чл. 160—170 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, за да бъдат обработени и третирани в съответствие с чл. 17, ал. 2 от Закона за храните;

ж) яйца за обезвреждане; 5. обезвреждане на трупове; 6. влизане или излизане от животновъдните обекти в ограничителната зона само при спазване на мерки за биологична безопасност;

7. транспортните средства и оборудването, използвани за превозване на живи домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, на фураж, тор, течна екскрементна смес и постеля и друг материал или вещества, за които има вероятност, че са заразени, да се почистват и дезинфекцират при условията на чл. 48;

8. забрана на влизането или излизането от животновъдния обект на домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, или бозайници от домашни видове без разрешение на официалния ветеринарен лекар; забраната не се прилага за бозайници, които имат достъп само до жилищни сгради, когато:

а) нямат контакт с птици от животновъдния обект;

б) нямат достъп до площи, където се отглеждат домашни птици;

9. забрана на отстраняването на използвани отпадъци, тор или течна екскрементна смес, освен в случаи на разрешение от НВМС до определено предприятие за третиране или за междинно складиране в съответствие с Наредба № 20 от 2006 г. за изискванията към дейностите, из- вършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване, при спазване на мерки за биологична безопасност или със специфични правила, приети в процедурата по чл. 64, ал. 2;

10. забранява организирането на изложби, пазари или други събирания на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, освен при разрешение от НВМС;

11. забранява пускането на волиерно отглеждани птици или птици, отглеждани на закрито, за подновяване на дивечовия резерв.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба на база оценка на риска може да наложи допълнителни мерки, за което информира Европейската комисия.

(3) Допълителните мерки за предотвратяване разпространението на инфлуенца по птиците се предприемат в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

Чл. 45. Мерките по този раздел се налагат за: 1. не по-малко от 21 дни след датата на предварителното почистване и дезинфекция на заразения обект при условията на чл. 48 и до получаване на отрицателни резултати от лабораторните изследвания в съответствие с наръчника по диагностика;

2. не по-малко от 42 дни след датата на потвърждение на огнище на НПИП и до получаване на отрицателни резултати от лабораторните изследвания в съответствие с наръчника по диагностика в защитната зона;

3. други срокове, определени в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

Чл. 46. (1) Когато НПИП е потвърдена в люпилня, НВМС може на база оценка на риска да разреши някои или всички мерки по чл. 43 и 44 да не се прилагат. (2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава мерките по този раздел в случаи на огнище на НПИП да не се прилагат, когато в животновъден обект с нетърговска цел, цирк, зоопарк, магазин за домашни любимци, парк за диви животни, оградена площ, където се отглеждат домашни или други птици, отглеждани на закрито за научни цели или за цели, свързани със запазването на застрашени видове, или официално регистрирани редки породи домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, когато не се застрашава контролът на болестта.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия за разрешения по ал. 1 и 2.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба извършва незабавна проверка съвместно с Европейската комисия и внася информацията за разглеждане в комитета възможно най-бързо.

(5) С оглед разрешенията по ал. 1 и 2 може да се налагат мерки за предотвратяване разпространението на инфлуенца по птиците в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

Главашеста

МЕРКИ, НАСОЧЕНИ КЪМ ПРЕДОТВРАТЯ-

ВАНЕ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ИНФЛУ-

ЕНЦА ВИРУСИТЕ С ПТИЧИ ПРОИЗХОД ПРИ ДРУГИ ВИДОВЕ ЖИВОТНИ

Чл. 47. (1) След потвърждаване на инфлуенца по птиците в животновъден обект НВМС осигурява извършването на лабораторни изследвания на всички прасета в обекта в съответствие с наръчника по диагностика и забранява придвижването им до получаване резултатите от изследванията.

(2) При получаване на положителни резултати от лабораторните изследвания по ал. 1 НВМС може да разреши придвижването на прасета до други животновъдни обекти или до определени кланици, при условие че резултатите от последващите изследвания покажат, че няма риск от разпространение на инфлуенца.

(3) При получаване на положителни резултати от лабораторните изследвания по ал. 1 и установяване на възможност за заразяване на хора и животни НВМС нарежда убиването на прасетата под контрола на официален ветеринарен лекар по начин, непозволяващ разпространението на вируса на инфлуенца по птиците в съответствие с Наредба № 22 от 2005 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване.

(4) След потвърждение на птичи грип в животновъден обект и на база оценка на риска НВМС прилага мерките, предвидени в ал. 1, 2 и 3, и към други бозайници, които се намират в обекта, като може да разшири мерките до контактни животновъдни обекти.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия и комитета за резултатите от изследванията и мерките по ал. 1—4.

(6) След потвърждаване на вируса на птичия грип при прасета или други бозайници в животновъдния обект НВМС предприема допълнителни изследвания в съответствие с наръчника по диагностика за установяване разпространението на вируса на инфлуенца по птиците.

(7) Допълнителните мерки за предотвратяване разпространението на вируса на инфлуенцата с произход от птици при други видове се предприемат в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

Главаседма

ПОЧИСТВАНЕ, ДЕЗИНФЕКЦИЯ И НОВО

ЗАСЕЛВАНЕ НА ПТИЦИ В ЖИВОТНОВЪД-

НИТЕ ОБЕКТИ

Чл. 48. (1) Националната ветеринарномедицинска служба следи:

1. почистването, дезинфекцията и третирането на животновъдните обекти, материалите и др. предмети, заразени или със съмнение, че са заразени, да се извършват под официален надзор в съответствие с процедурите по приложение № 5;

2. сградите, дворовете или пасищата, където са се отглеждали домашни или други птици в животновъдния обект с потвърдена инфлуенца по птиците, да не се населват с нови до получаване на негативни резултати от извършените лабораторни изследвания;

3. почистването, дезинфекцията и третирането на кланици, превозни средства, ремаркета или други средства за транспорт, гранични инспекционни пунктове и други материали или вещества, които са заразени или за които има вероятност да са заразени с вирус на инфлуенца по птиците, да се извършва под официално наблюдение в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар;

4. когато оборудването, материали или вещества са заразени или има съмнение, че са заразени и не могат да бъдат ефективно почистени и дезинфекцирани, да се унищожат.

(2) Дезинфектантите се използват под контрола на официален ветеринарен лекар.

Чл. 49. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава населване с птици в животновъден обект с търговска цел, след като са приложени мерките по чл. 11 и 39 и при спазване на условията по ал. 2—5.

(2) Населване на нови птици в животновъдни обекти с търговска цел се извършва не порано от 21 дни след датата на последното почистване и дезинфекция, извършено при условията на чл. 48.

(3) След населване на нови птици в обектите по ал. 1 за период 21 дни се налагат следните мерки:

1. клинични прегледи от официален ветеринарен лекар, като задължително последният преглед се извършва в края на периода;

2. лабораторни изследвания в съответствие с наръчника по диагностика;

3. изследване на всички умрели птици в съответствие с наръчника по диагностика;

4. влизането или излизането от животновъдния обект се извършва само при спазване на определените мерки за биологична безопасност;

5. забранява се без разрешение на официалния ветеринарен лекар по време на населването домашните птици да напускат животновъдния обект;

6. собственикът на животновъдния обект води дневник, в който регистрира данните от производствените резултати, заболеваемостта и смъртността на птиците, които се актуализират;

7. при констатирано отклонение от нормалните производствени резултати, регистрирана повишена заболеваемост и смъртност на птиците и други аномалии незабавно се уведомява официалният ветеринарен лекар.

(4) На база оценката на риска НВМС прилага мерките по ал. 3 и в други животновъдни обекти.

(5) Населването с нови домашни птици в контактни животновъдни обекти се извършва в съответствие с инструкциите на НВМС на базата на оценка на риска.

Главаосма

ПРОЦЕДУРИ ПО ДИАГНОСТИКА, НАРЪЧ-

НИК ПО ДИАГНОСТИКА И РЕФЕРЕНТНИ

ЛАБОРАТОРИИ

Чл. 50. (1) Процедурите по диагностика, вземането на проби от птици или бозайници за лабораторно изследване и лабораторното изследване се извършват в съответствие с наръчника по диагностика, като се осигуряват еднакви методи за диагностика на вируса на инфлуенцата.

(2) Наръчникът по диагностика се утвърждава и изменя по реда на чл. 64, ал. 2 и съдържа:

1. минималните изисквания за биологична безопасност и качествени стандарти;

2. критериите и процедурите, които се прилагат при клинични или следкланични прегледи за потвърждаване или изключване наличието на инфлуенца по птиците;

3. критериите и процедурите при вземането на проби за скринингови серологични и вирусологични лабораторни изследвания;

4. лабораторните изследвания за диагностика на инфлуенца по птиците, включващи:

а) диференциална диагностика; б) изследвания за разграничаване на вируса на ВПИП от вируса на НПИП;

в) изследвания за разграничаване на ваксинален щам от щам на див вирус на инфлуенцата по птиците;

5. лабораторните методи за определяне типа на изолирания вирус на инфлуенца по птиците.

(3) Изследването на вируса на инфлуенца по птиците, неговия геном и антигени, както и производството и изпитването на ваксини и диагностикуми, се извършва в предприятия или одобрени от НВМС лаборатории, отговарящи на изискванията за биологична безопасност.

(4) Министерството на земеделието и горите ежегодно актуализира и изпраща на Комисията списъка на одобрените предприятия или лаборатории по ал. 3.

Чл. 51. (1) Референтната лаборатория на Общността за инфлуенца по птиците, посочена в приложение № 6, т. I, изпълнява функциите и задълженията, посочени в приложение № 7, т. 2.

(2) Министерството на земеделието и горите по предложение на НВМС определя национални референтни лаборатории и ги съобщава на Европейската комисия и другите държави членки. Комисията публикува и актуализира списъка на националните референтни лаборатории.

(3) Министерството на земеделието и горите контролира дейността на националните референтни лаборатории за:

1. изпълнение на функциите и задълженията им по приложение № 7;

2. координиране и стандартизиране на методите за диагностика в страната в съответствие с приложение № 8 и с референтната лаборатория на Общността.

(4) Референтната лаборатория на Общността осъществява сътрудничество и контакт със Световната организация по здравеопазване на животните (МБЕ) и референтната лаборатория на Световната организация за прехрана на населението (ФАО) за инфлуенца по птиците, както и с други международно признати лаборатории в рамките на Общността за осигуряване обучение и подкрепа на националните референтни лаборатории на страните членки и трети страни.

Главадевета

ВАКСИНАЦИЯ

Раздел I Обща забрана на ваксинация

Чл. 52. (1) Забранява се профилактична ваксинация срещу инфлуенца по птиците, освен в случаите, предвидени в раздели II и III.

(2) Прилагането, производството, съхранението, доставката, разпространението и продажбата на ваксини за инфлуенца по птиците се извършва под официално наблюдение;

(3) Профилактичната ваксинация срещу инфлуенца по птиците се извършва с ваксини, разрешени от НВМС в съответствие с Наредба № 60 от 2006 г. за изискванията към данните, които съдържа документацията за издаване на лиценз за употреба на ветеринарномедицински продукти (ДВ, бр. 50 от 2006 г.).

(4) Правилата за условията на доставка и съхранение на запасите от ваксини за инфлуенца по птиците в Общността се прилагат в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 2.

Раздел II Спешна ваксинация

Чл. 53. (1) Министерството на земеделието и горите по предложение на НВМС въвежда спешна ваксинация при домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, като краткосрочна мярка за ограничаване на огнището при заплаха за разпространение на инфлуенцата по птиците в страната, установена на база оценка на риска, когато:

1. е регистрирано огнище на болестта на територията на Република България;

2. е регистрирано огнище на болест в съседна държава членка;

3. е потвърдено наличието на инфлуенца по птиците в домашните птици и други птици, отглеждани на закрито, в съседна трета страна.

(2) За извършване на ваксинация по ал. 1 НВМС представя за одобрение на Комисията план за спешна ваксинация. Планът се изготвя в съответствие със стратегията DIVA и съдържа следната информация:

1. описание на причините за прилагането на спешна ваксинация;

2. географския район, в който трябва да бъде проведена спешната ваксинация, броя на животновъдните обекти в този район, както и броя на обектите, в които ще се извърши ваксинацията;

3. видове и категории домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, в обектите, в които предстои ваксинация;

4. приблизителния брой на домашните птици и други птици, отглеждани на закрито, които ще бъдат ваксинирани;

5. кратко описание на характеристиката на ваксината;

6. предвижданото времетраене на кампанията за спешна ваксинация;

7. правила за придвижване на ваксинирани домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, които не противоречат на мерките, предвидени в глава четвърта, раздели III, IV и V и глава пета, раздел III;

8. критерии за вземане на решение за провеждане на спешна ваксинация в животновъдните обекти, които са били в контакт със заразените;

9. регистрация на ваксинираните домашни птици и други птици, отглеждани на закрито;

10. клиничните и лабораторните изследвания, които се извършат в предвидените за спешна ваксинация животновъдни обекти, както и в други обекти, разположени в района на спешната ваксинация, с цел проследяване на епидемиологичната ситуация, ефективността на кампанията за спешна ваксинация и контрола на придвижването на ваксинираните домашни птици или други птици, отглеждани на закрито.

(3) Правилата за провеждането на спешна ваксинация се разработват в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 2.

Чл. 54. (1) Европейската комисия съвместно с НВМС разглежда предложението за спешна ваксинация по реда на чл. 53, ал. 2 и го докладва в комитета.

(2) Планът за спешна ваксинация се одобрява в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

(3) Одобрението на плана за спешна ваксинация включва мерки, ограничаващи движението на домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, и на продукти от тях. Тези мерки включват ограничения по отношение на отделни помещения с домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, и създаването на ограничителни зони.

Чл. 55. (1) Министерството на земеделието и горите разрешава извършването на спешна ваксинация, преди да е одобрен планът за спешна ваксинация, когато:

1. комисията е уведомена за необходимостта от провеждане на спешна ваксинация и за решението за провеждане на спешна ваксинация, преди да е одобрен планът;

2. е забранено придвижването на домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, и на продукти от тях, освен при условията, посочени в приложение № 8;

3. решението за провеждане на спешна ваксинация не застрашава контрола на заболяването.

(2) Когато МЗГ разреши спешна ваксинация по ал. 1, информацията за развитието на болестта и планът се представят в комитета за разглеждане.

(3) Наложените мерки се одобряват или променят по реда на чл. 3.

Раздел III Превантивна ваксинация

Чл. 56. (1) Министерството на земеделието и горите разрешава извършването на превантивна ваксинация на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, като дългосрочна мярка по реда на този раздел, когато на базата на оценка на риска прецени, че в определени райони, видове птицевъдни дейности и категории домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, или помещения с домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, са изложени на риска от инфлуенца по птиците.

(2) За извършване на превантивна ваксинация по ал. 1 МЗГ представя план за превантивната ваксинация за одобрение от Комисията. Планът се изработва в съответствие със стратегията DIVA и съдържа най-малко следната информация:

1. точно описание на причините за превантивната ваксинация, включително историята на заболяването;

2. района, видовете птицевъдни дейности или категории домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, или помещения с домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, в които ще се проведе превантивната ваксинация, както и броя на животновъдните обекти;

3. видовете и категориите домашни птици и други птици, отглеждани на закрито;

4. приблизителния брой на домашните птици и другите птици, отглеждани на закрито, които ще бъдат ваксинирани;

5. кратко описание на характеристиките на ваксината;

6. предвиждано времетраене на кампанията за превантивна ваксинация;

7. правила за придвижването на ваксинирани домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, в съответствие с мерките, предвидени в глава четвърта, раздели III, IV и V и глава пета, раздел III;

8. документирането и регистрацията на ваксинираните домашни птици и други птици, отглеждани на закрито;

9. лабораторните изследвания, които ще се извършат в съответствие с наръчника по диагностика в предвидените за превантивна ваксинация животновъдни обекти едновременно с контрола и изследването в определен брой други животновъдни обекти, разположени в района на ваксинацията, или в помещения с домаш- ни птици и други птици, отглеждани на закрито, с цел проследяване на епизоотологичната ситуация, ефективността на кампанията за превантивна ваксинация и контрола на придвижването на ваксинираните домашни птици или други птици, отглеждани на закрито.

(3) Правилата за превантивна ваксинация се разработват в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 2.

Чл. 57. (1) Европейската комисия, съвместно с МЗГ незабавно разглежда плана за превантивна ваксинация по реда на чл. 56, ал. 2 и докладва в комитета.

(2) Планът за превантивна ваксинация се одобрява в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

(3) Одобрението на плана за превантивна ваксинация може да включва мерки, ограничаващи движението на домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, и на продукти от тях. Тези мерки могат да включват ограничения по отношение на отделни помещения с домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, и установяването на ограничителни зони.

Раздел IV Банки за ваксини

Чл. 58. (1) Банка за резерв и съхранение на ваксина за инфлуенца по птиците в Общността се създава съгласно разпоредбите на Наредба № 60 от 2006 г. за изискванията към данните, които съдържа документацията за издаване на лиценз за употреба на ветеринарномедицински препарати и процедура по чл. 64, ал. 2.

(2)Когато е взето решение за извършване на ваксинация, държавите членки отправят искане до Комисията за доставка на необходимите количества ваксина.

(3) Комисията може да достави ваксина и от трети страни.

(4) Достъпът на трети страни до банката за ваксини и използването им се разрешава, ако има сключено споразумение между Общността и съответната държава в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3, за финансово и техническо сътрудничество, което се одобрява от Комисията.

Чл. 59. (1) Министерството на земеделието и горите може да създаде и поддържа национална банка за ваксина срещу инфлуенца по птиците в рамките на контингенс плана по чл. 61 и в съответствие с Наредба № 60 от 2006 г. за изискванията към данните, които съдържа документацията за издаване на лиценз за употреба на ветеринарномедицински препарати за използване в спешни случаи или за превантивна ваксинация.

(2) Когато МЗГ реши да поддържа национална банка за съхранение и резерв от ваксина срещу инфлуенца по птиците, информира Комисията за количеството и типа на ваксината.

Главадесета

ПРОВЕРКИ И КОНТИНГЕНС ПЛАНОВЕ В ОБЩНОСТТА

Чл. 60. Експерти от Комисията извършват проверки по прилагане на наредбата съвместно с НВМС при спазване на правилата на Европейската комисия за проверките на място, извършвани във ветеринарнарната сфера от експерти на Комисията в държавите членки, и правилата на ЕС на Европейския парламент и Съвета, свързани с официалния контрол.

Чл. 61. (1) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя оперативен план за действие (контингенс план), с който се определят мерките при констатиране на инфлуенца по птиците в Република България по приложение № 9 и го представя за одобрение в комисията.

(2) С контингенс плана се осигурява достъпът на НВМС до всички места, съоръжения, оборудване, персонал и др. с оглед бързото и ефективното ликвидиране на огнището на болестта и съдържа информация за броя и местоположението на всички животновъдни обекти за домашни птици, използвани за търговска цел, броя и вида на отглежданите птиците в населените места. Националната ветеринарномедицинска служба предвижда необходимо количеството ваксина, което да се използва в случай на спешна ваксинация.

(3) В контингенс плана се определят правила за сътрудничество между компетентните органи от различните сектори, отговарящи за здравеопазването на животните, общественото здравеопазване, опазването на околната среда, безопасността на лицата, работещи с птици, средствата за масова информация и др.

(4) Комисията одобрява контингенс плановете, като при необходимост може да направи предложение за изменения и допълнения, които да осигурят съвместимостта му с контингенс плановете на другите държави членки. Контингенс плановете се одобряват, изменят и допълват по реда по чл. 64, ал. 2.

(5) На всеки 5 години НВМС актуализира контингенс плана и го изпраща в Комисията за одобрение в съответствие с процедурата, по чл. 64, ал. 2.

(6) Допълнителни мерки за бързо ликвидиране на болестта инфлуенца по птиците, като създаване на контролни центрове, експертни групи и учения за тревога в реално време, се създават в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 2.

Главаединадесета

ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВОМОЩИЯ И ПРОЦЕДУРИ НА КОМИТЕТА

Чл. 62. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разработва инструкции за прилагане на наредбата, които се приемат в съответствие с чл. 64, ал. 2 и могат да съдържат някои специфични мерки, засягащи:

1. обезвреждането на трупове, 2. движението и обезвреждането на фуражи, постеля, отпадъци, тор и течна екскрементна смес.

(2) Измененията и допълненията на приложенията се извършват в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

Чл. 63. (1) При опасност от разпространение на болестта и заплаха за здравето на хората и животните, причинена от инфлуенца вирус от птичи произход, различен от А вирус, подтип Н5 или Н7 или с интравенозен патогенен индекс (ИПИ) в шестседмични пилета, по-голям от 1.2, с оглед на запълване на вътрешния пазар могат да се въведат временни спешни мерки в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 3.

(2) Мерките по ал. 1 се въвеждат при спазване на мерките за безопасност и чл. 15 от Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите—членки на Европейския съюз (ДВ, бр. 30 от 2006 г.).

Чл. 64. (1) Комисията се подпомага от Постоянен комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните, съставен от представители на държавите членки и председателстван от представител на Комисията.

(2) Проектът на мерките, които трябва да бъдат приети, се внасят от представителя на комисията в комитета, като:

1. председателят на комитета в зависимост от неотложността на въпроса определя срока, в който комитетът да се произнесе със становище; становището се приема с мнозинство при гласуването; председателят не участва в гласуването;

2. комисията е длъжна да приеме предложените мерки, когато те са в съответствие със становището на комитета;

3. когато становището на комитета не съответства на предложените мерки, или такова становище не е внесено в определения срок, Комисията незабавно внася в съвета предложение относно мерките, като същевременно информира за това Европейския парламент;

4. когато Европейският парламент приеме, че внесеното предложение надвишава правомощия на Комисията, той информира Съвета за позицията си;

5. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство по предложението в 3-месечен срок от датата на внасянето му; ако в рамките на този период Съветът се е произнесъл против предложението, Комисията го преразглежда и го внася отново в съвета; ако след изтичане на срока, Съветът не се е произнесъл по предложението, предлаганите мерки се приемат от Комисията.

(3) Предложението се разглежда по реда на ал. 2 в петнадесетдневен срок.

Главадванадесета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 65. При установени нарушения на наредбата или актовете по нейното прилагане се налагат наказанията по реда на чл. 415 ЗВД, за което се уведомява Комисията.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “инфлуенца по птиците” е инфекция на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, причинена от инфлуенца А вирус:

а) от подтип H5 или H7; или б) с интравенозен патогенен индекс (ИПИ) в шестседмични пилета, по-голям от 1.2;

2. “високо патогенна инфлуенца по птиците (ВПИП)” е инфекция на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, причинена от:

а) вируси на инфлуенцата по птиците от подтип H5 или H7 с последователности на генома, кодиращи основните аминокиселини при мястото на деление на хемоглутининовата молекула подобни на тези, наблюдавани при другите ВПИП вируси, показващи, че хемоглутининовата молекула може да бъде разцепена от гостоприемниковата протеаза; или б) вируси на инфлуенца по птиците с интравенозен патогенен индекс в шестседмични пилета, по-голям от 1.2; 2;

3. “ниско патогенна инфлуенца по птиците (НПИП)” е инфекция на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, причинена от вируси от подтип H5 или H7, които не са включени в определението на ВПИП.

4. “домашни птици” са всички птици, които са отглеждани или държани в затворени пространства за производство на месо или яйца за консумация, за производство на други продукти, както и за производство на птици за възстановяване наличностите от диви птици или за целите на която и да е развъдна програма за производството на тези категории птици;

5. “дива птица” е свободно живееща птица, която не се държи в животновъден обект;

6. “друга птица, отглеждана на закрито” е всяка птица, различна от домашните птици, която се отглежда на закрито по дадена причина, различна домашна птица, включително тези, които се отглеждат за представления, надбягвания, изложби, състезания, развъждане или продажба, вкл. щраусовият вид;

7. “официално регистрирани редки породи домашни птици или други птици, отглеждани на закрито” са всички домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, които компетентният орган е признал официално като рядка порода в рамките на контингенс плана по чл. 61;

8. “животновъден обект” е всяко помещение, включително инкубатори, циркове, зоопаркове, магазини за домашни любимци, пазари за птици и птичарници, където се от- глеждат или държат домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, с изключение на кланици, транспортни средства, карантинни съоръжения и центрове, гранични инспекционни пунктове и лаборатории, одобрени от компетентния орган за работа с вируса на инфлуенца по птиците;

9. “животновъден обект за търговия с птици” е животновъден обект, където се отглеждат птици с търговска цел;

10. “животновъден обект с нетърговска цел” е животновъден обект, където домашни или други птици се отглеждат или се държат на закрито от техните собственици за тяхна собствена консумация или употреба или като домашни любимци;

11. “отделение за домашни птици” или “отделение за други птици, отглеждани на закрито” е животновъден обект или животновъдни обекти под една обща система за управление на биологичната безопасност, в които има домашни птици или други суб-популации на затворено отглеждани птици с различен здравен статус по отношение инфлуенцата по птиците и са обект на мерки за надзор, контрол и биологична безопасност;

12. “стадо/ято” са всички домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, в рамките на единна производствена единица;

13. “производствена единица” е обособена част от животновъдния обект, която според официалния ветеринарен лекар е напълно независима от другите части на обекта от гледна точка на неговото разположение и технология на отглеждане на закрито на домашните или другите птици, осъществявана ежедневно;

14. “еднодневни пилета” са всички домашни птици, които са на възраст, по-малка от 72 h, все още не са хранени, както и одомашнените (muscovy) патици (Carina moschata) или техни кръстоски, на възраст, по-малки от 72 h, хранени или не;

15. “наръчник по диагностика” е наръчникът по диагностика по чл. 50, ал. 2;

16. “домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, за които има съмнение, че са заразени” са всички домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, проявяващи клинични признаци на болестта, или при извършена аутопсия се наблюдават поражения, характерни за инфлуенцата по птиците, както и птиците, чиито резултати от лабораторните изследвания са такива, че не може да бъде изключено наличието на инфлуенца по птиците;

17. “собственик” е всяко физическо или юридическо лице, което притежава или е отговорно за отглеждането на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, с търговска или с нетърговска цел;

18. “компетентен орган” е органът на държава членка, който има правомощията да извършва физически проверки и да следи за спаз- ването на установените административни правила в съответствие с тази наредба (Директива 2005/94/EC) или всеки орган, на който са делегирани такива правомощия;

19. “официален ветеринарен лекар” е ветеринарният лекар, който е посочен или назначен от компетентния орган;

20. “официален надзор” е наблюдение, извършвано от компетентен орган върху здравния статус на домашните птици или върху други птици, отглеждани на закрито, както и върху бозайници от животновъдния обект;

21. “официално наблюдение” са действията, предприети от компетентния орган, за да удостовери, че изискванията на наредбата и другите инструкции, дадени от компетентния орган, са спазени;

22. “убиване” е всеки процес, различен от този на клане, причиняващ смъртта на бозайник, домашни птици или други птици, отглеждани на закрито;

23. “клане” е всеки процес, причиняващ смъртта на бозайник или домашна птица чрез обезкървяване за целите на човешка консумация;

24. “обезвреждане на” е действието по събиране, транспортиране, съхранение, третиране, преработка и използване или обезвреждане на странични животински продукти в съответствие с Наредба № 20 от 2006 г. за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване (ДВ, бр.18 от 2006 г.) или правилата, приети по процедурата на чл. 64, ал 2;

25. “Банка на общността за ваксина” е подходящо помещение, определено в съответствие с чл. 58, ал.1, за съхранението на запаси от ваксини за инфлуенца по птиците в Общността;

26. “контактен животновъден обект” е животновъден обект, където инфлуенцата по птиците може да проникне в резултат от неговото местоположение, движението на хора, домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, транспортни средства или по друг начин;

27. “подозрително огнище” е животновъден обект, където компетентният орган подозира наличието на инфлуенца по птиците;

28. “огнище” е животновъден обект, където инфлуенцата по птиците е потвърдена от компетентния орган;

29. “първично огнище” е огнище, което не е епидемологично свързано с предишно огнище в същия регион на държава членка, както е по Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Р България и държавите—членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят (ДВ, бр. 48 от 2006 г.; член 2(2), точка (p), на Директива на съвета 64/432/ЕЕС от 26 юни 1964 г. за здравните проблеми при търговия в общността с говеда и свине), или първото огнище в различен регион на същата държава членка;

30. “Стратегията за разграничаване на инфектираните от ваксинираните животни (СРИВЖ)” е стратегия за ваксинация, която дава възможност да се направи разграничение между ваксинирани/инфектирани и ваксинирани/неинфектирани животни чрез прилагането на диагностичен тест, предназначен за откриване на антитела срещу теренния вирус и чрез използването на не-ваксинирани сентинелни (индикаторни) птици;

31. “бозайник” е животно от клас млекопитаещи, с изключение на хората;

32. “трупове” са домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, които са умрели или са били убити и не са подходящи за човешка консумация, или части от тях.

§ 2. Тази наредба въвежда разпоредбите на Директива на съвета 2005/94/EC от 20 декември 2005 г., относно мерките на общността за контрол на инфлуенцата по птиците, отменяща Директива 92/40/ЕЕС.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. В срок до 30 септември 2007 г. МЗГ предава на Комисията списъците на одобрените предприятия или лаборатории по чл. 50, ал. 4.

§ 4. В срок до 30 септември 2007 г. НВМС предава в комисията за одобряване изменения контингенс план за контрол на инфлуенцата по птиците по чл. 61, ал. 1 в съответствие с процедурата по чл. 64, ал. 2.

§ 5. Наредбата се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинските дейности и отменя Наредба № 19 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по птиците (ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

§ 6. Наредбата влиза в сила от 1.VII.2007 г.

За министър: Б. Абазов

Приложение № 1 към чл. 5, ал. 3

Обявяване на заболяването и епидемиоло- гичната информация 1. В рамките на 24 h от потвърждението на първично огнище или откриване на инфлуенца по птиците в кланица или транспортно средство НВМС в съответствие с чл. 4 от Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6 от 2006 г.) съобщава:

а) датата на уведомяване за констатирана болест; б) часът на уведомяването; в) засегнатата държава членка; г) наименованието на болестта; д) броят на огнищата на болест или констатиране на инфлуенца по птиците в кланица или транспортно средство;

е) датата на първото предположение за наличие на болестта;

ж) датата на потвърждение на болестта; з) използваните лабораторни методи за потвърждение на болестта;

и) къде е констатирана болестта—в животновъден обект, кланица или транспортно средство;

к) географското положение на огнището на болестта;

л) приложените мерки за контрол на заболяването.

2. В случай на положителен резултат за инфлуенца по птиците в кланица или транспортно средство НВМС изпраща следната информация в допълнение към данните по т. 1:

а) брой и вид на възприемчивите домашни птици или други птици, отглеждани в затворени пространства, в кланицата или транспортното средство;

б) брой и вид на умрелите домашни птици или други птици, отглеждани в затворени пространства, в кланицата или в транспортното средство;

в) за всеки вид и категория домашни птици или други птици, оглеждани на закрито, констатираната заболеваемост по брой и вид;

г) броя на домашни птици или други отглеждани в затворени помещения птици, които са били убити или заклани в кланицата;

д) броя на домашни птици или други такива, отглеждани в затворени помещения, които са убити;

е) в случай, когато болестта е потвърдена при птици в кланицата,се определя разстоянието є до най-близкия птицевъден/животновъден обект;

ж) местоположение на животновъдния обект или животновъдните обекти на произход на заразените птици или труповете им.

3. В случай на вторични огнища информацията по т. 1 и 2 се изпраща в срока по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните.

4. Министерството на земеделието и горите контролира дали информацията, която е предоставена по т. 1, 2 и 3 във връзка с констатирано огнище и положителен резултат за инфлуенца по птиците в кланица или транспортно средство, е последвана от писмен доклад до Комисията и другите държави членки, който включва:

а) датата, на която домашните птици или други птици, отглеждани на закрито в животновъдния обект, кланицата или транспортното средство, са били убити или заклани и техните трупове са били обезвредени;

б) информация, свързана с възможния произход на инфлуенца по птиците;

в) информация за системата за контрол и набелязаните мерките при движението на птици и животни;

г) в случай на констатиране на инфлуенца по птиците в кланица или транспортни средства— генетичния тип на вируса;

д) в случай, че домашните птици или други птици, отглеждани в затворени помещения, са били убити или заклани в контактни животновъдни обекти, информация за:

аа) датата на убиване или заколване на домашните или други птици, отглеждани на закрито от всеки животновъден обект по брой, вид и категория;

бб) епизоотологичната връзка между източника на инфекция и всеки контактен животновъден обект, както и причините, довели до съмнение за наличие на инфлуенца при птиците;

вв) в случай, че домашни птици или други птици, отглеждани на закрито в контактни животновъдни обекти, не са убити или заклани, причината за това.

5. В случай на потвърждение на инфлуенца при домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, птици, задържани на гранични инспекционни пунктове, карантинни депа или птичи продукти, внесени в страната, НВМС незабавно уведомява за това Комисията и докладва за предприетите мерки.

6. Комисията и другите държави членки се уведомяват в рамките на 24 h в случай на констатирана болест и за резултатите от надзора на болестта.

Приложение № 2 към чл. 8, ал. 3

Разрешение за изнасяне на яйца от животно- въден обект Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изнасянето на яйца от животновъден обект, предмет на ограниченията по чл. 8, ал. 3 и чл. 13, ал. 3, до предприятие, одобрено за производство на яйчни продукти в съответствие с Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания при внасяне на суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 43 от 2006 г.), при следните условия: 1. от животновъден обект на произход, за който има съмнение за огнище на инфлуенца по птиците, до друг, определен от компетентните органи животновъден обект, като преди доставката всяка партида се запечатва от официалния ветеринарен лекар, отговарящ за него, и остава така по време на транспорта;

2. официалният ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект, от който произхождат яйцата, информира управителя на определеното предприятие за намерението да изпрати яйцата до него;

3. управителят, отговарящ за определеното предприятие, да удостовери, че:

а) яйцата по т. 1 се съхраняват отделно от други яйца от времето на пристигане до преработката им;

б) черупките на такива яйца са обезвредени; в) опаковките, използвани за тези яйца, са унищожени или почистени и дезинфекцирани по начин, гарантиращ унищожение на вируса на болестта;

г) яйцата по т. 1 се транспортират в почистени и дезинфекцирани превозни средства и мерките за биологична сигурност са приложени към персонала, оборудването и транспортните средства.

Приложение № 3 към чл. 15, ал. 2

Основни критерии и рискови фактори, които се спазват при вземане на решението за прилагане на мерки в контактните животновъдни обекти или животновъдните обекти в рискови райони, включени в допълнителните ог- раничителни зони

Показателни критерии унищожават не се унищожават се птиците птиците

Клинични признаци, по- Няма клинични признаци казващи наличие на инза наличие на инфлуенца флуенца по птиците в конпри птиците в контактнитактните животновъдни те животновъдни обекти и обекти няма епидемиологична връзка

Висока възприемчивост Ниска възприемчивост за за болест на преобладаваболест на преобладаващия щия вид домашни птици вид домашни птици

Преместване на домашни Няма преместване на доптици или други птици, отмашни птици или други глеждани на закрито, от птици, отглеждани на заживотновъдни обекти, къкрито, от животновъдни дето е потвърдена инфлуобекти, където е било доенца при птиците, в конказано наличието на ботактни животновъдни лестта инфлуенца по птиобекти след вероятното ците, към контактни животвреме на навлизане на новъдни обекти след вевируса в тези животнороятното време за предавъдни обекти ване на вируса на тези от животновъдни обекти

Контактните животновъд- Контактните животновъдни обекти се намират в ни обекти се намират в области с висока гъстота области с ниска гъстота на на домашни птици домашни птици

Болестта е била потвърдена Болестта е потвърдена, но и има опасност от разпроима ограничено разпространение на вируса в дру- странение на вируса на ги животновъдни обекти инфлуенца по птиците препреди прилагането на мерди прилагането на мерки за ките за ликвидирането є ликвидиране на болестта

Контактните животновъд- Контактните животновъдни обекти се намират в ни обекти са разположени рамките на 500 m от жина повече от 500 m от животновъдните обекти, вотновъдните обекти, къкъдето болестта инфлуендето болестта инфлуенца ца по птиците е била попо птиците е била потвъртвърдена дена

Контактните животновъд- Контактните животновъдни обекти са свързани тех- ни обекти не са свързани нологично с повече от един с животновъдни обекти, животновъден обект, къде- където болестта инфлуенто болестта инфлуенца по ца по птиците е била поптиците е била потвърдена твърдена

Болестта е извън контрол Болестта е под контрол и не и броят на животновъдни се разпространява в други обекти с потвърдена инживотновъдни обекти флуенца по птиците се увеличава

Приложение № 4 към чл. 39, ал. 1

Критерии за pешението да се прилагат мерки към животновъдните обекти във връзка с

НПИП При разрешение за преместване на домашни птици или яйца и за убиване на птиците в животновъдни обекти по реда на чл. 39, ал. 1 НВМС взема предвид:

1. видовете птици; 2. броят на животновъдните обекти в областта, където е потвърдена болестта;

3. местоположението на определените кланици, люпилни и опаковъчни центрове;

4. мерките за биологична сигурност, прилагани в животновъдни обекти и други помещения за птици при транспортиране и по време на клане на такива птици;

5. транспортния маршрут; 6. доказаното разпространение на болестта; 7. наличието на риск за общественото здраве; 8. последващото третиране на продуктите, добити от такива птици;

9. социално-икономическите и други последствия.

Приложение № 5 към чл. 48

Принципи и процедури за почистване и дезин- фекция на животновъдните обекти I. При почистване и дезинфекция на засегнатите животновъдни обекти се спазват следните основни принципи и процедури:

1. почистването, дезинфекцията и дератизацията се извършват под официалния надзор и в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар;

2. използваните дезинфекционни средства и тяхната концентрация се определят от компетентния орган с цел пълното унищожаване на вируса на инфлуенца по птиците;

3. дезинфектантите се използват в съответствие с препоръките на фирмата производител, когато има такива, или в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар;

4. при избора на дезинфектанти и процедура за дезинфекция се вземат под внимание видът и технологията в животновъдния обект, превозните средства и инвентарът, които следва да бъдат третирани;

5. условията и гаранциите, че ефективността на използвания препарат няма да намалее и се спазват техническите параметри, описани от производителя, като налягане, минимална температура и необходимото контактно време с третираните повърхности, като преди дезинфекцията повърхностите се обезмазняват;

6. независимо от използваните дезинфектанти се спазват следните правила:

а) пълно накисване на постелята, отпадъците и фекалиите с дезинфектанта;

б) измиване и почистване чрез изтъркване с четка на повърхностите на подове и стени, както и след преместване или разглобяване, където е възможно, на съоръженията или инсталациите в животновъдния обект;

в) прилагане на дезинфектант за минимално контактно време, както е указано в препоръките на производителя;

7. когато механичното почистване и измиване се извършват с течности, прилагани под налягане, се внимава да не се допусне повторно контаминиране на вече почистените повърхности;

8. съоръженията, инсталациите и други предмети, за които има вероятност да са контаминирани се почистват механично, дезинфекцират или унищожават;

9. избягва се всякаква възможност от повторно контаминиране след процедурите по дезинфекция;

10. почистването и дезинфекцирането, извършвани по реда на наредбата, се документират в регистъра на животновъдния обект, или в регистъра на използваните превозни средства.

II. Почистването и дезинфекцирането на заразените животновъдни обекти се извършват в съответствие със следните принципи и процедури:

1. Предварително механично почистване и дезинфекциране се извършват:

а) при убиването на домашните птици или други птици, отглеждани на закрито, като се спазват всички мерки за избягване или минимализиране на разпространението на вируса на инфлуенца по птиците; тези мерки включват инсталирането на временни дезинфекционни съоръжения, използване на предпазно облекло, санитарни филтри с душове, обеззаразяване на съоръженията, инструментите и инфраструктурата на животновъдния обект, като задължително се спира електричеството на вентилационната система;

б) труповете на убитите домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, се напръскват с дезинфектант;

в) всяко транспортиране на трупове на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, които се изнасят от животновъдния обект с цел обезвреждане, се извършва в затворени, непропускащи вода превозни средства или контейнери под официален надзор, по начин, който не допуска разпространението на вируса на инфлуенца по птиците;

г) след изнасянето за обезвреждане на убитите домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, животновъдният обект, където те са били отглеждани, и всички сгради, дворове и др., контаминирани по време на убиването, се напръскват с дезинфектанти, одобрени в съответствие с чл. 48;

д) всички тъкани или кръв, получени по време на убиването или следкланичния преглед, се събират и обезвреждат заедно с убитите домашни птици или други птици, отглеждани на закрито;

е) дезинфектантът се оставя на контаминираните повърхности най-малко 24 h;

2. Окончателните почистване и дезинфекциране се извършват, както следва:

а) торът и използваните постели се изнесят от помещението и се третират по реда на III, т. 1, буква “a”;

б) мазнината и замърсяванията се отстранят от повърхностите чрез използване на обезмасляващ препарат и повърхностите се измиват с вода;

в) след измиване със студена вода се прилага напръскване с дезинфектант, като след изтичане на 7-дневен срок животновъдният обект се трети- ра с обезмасляващ препарат, който се отмива с вода, повърхностите се напръскват с дезинфектант и в последствие се измиват с вода.

III. Заразената постеля, торът и течната екскрементна маса се дезинфекцират в съответствие със следните правила и принципи:

1. торът и използваната постеля: а) се подлагат на третиране с пара при температура, най-малко 70 °С;

б) се унищожат чрез изгаряне; в) се заравят достатъчно дълбоко, за да се избегне достъпът на диви птици и други животни до тях или се натрупват и подлагат на нагряване, предварително напръскани с дезинфектант и оставени за най-малко 42 дни;

2. течната екскрементна смес се складира за най-малко 60 дни след добавянето на дезинфекционен разтвор, освен ако компетентните органи не разрешат по-къс период, като удостоверят че обеззаразяването е било ефективно и извършено в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар и няма опасност от разпространение на болестта;

3. Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши транспортирането на тор, отпадъци и постеля, за които има вероятност да са контаминирани, до одобрено предприятие, където се извършва третирането им, което гарантира унищожението на вируса на инфлуенца по птиците, или за междинно складиране преди унищожението или третирането в съответствие с Наредба № 20 от 2006 г. за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване или със специфичните правила по чл. 63, ал. 1; транспортирането се извършва в затворени, водонепропускливи превозни средства или контейнери под официален надзор, по начин, недопускащ разпространението на вируса на инфлуенца по птиците.

IV. Националната ветеринарномедицинска служба може да определи специфични процедури за почистване и дезинфекциране с оглед вида на животновъдния обект и климатичните условия. За тези процедури НВМС уведомява комисията, като посочва случаите, в които се прилагат и подробности по специфичните процедури.

V. При спазване на чл. 48, т. 2, ако компетентният ветеринарен лекар прецени, че животновъдният обект или част от него не може да бъде почистен или дезинфекциран, той може да забрани влизането на хора, превозни средства, домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, домашни бозайници или др. в него или в част от животновъдния обект и забраната остава в сила за не по-малко от 12 месеца.

Приложение № 6 към чл. 51, ал. 1

Референтни лаборатории за птичи грип на Общността I. Референтната лаборатория за птичи грип на Общността е:

Агенция за ветеринарни лаборатории (АВЛ), New Haw, Weybridge, Surrey KT 15 3NB, Великобритания.

II. Функциите и задълженията на референтната лаборатория на Общността са:

1. След консултции с комисията да координира методите, използвани в държавите членки за диагностициране на инфлуенца по птиците чрез:

а) класифициране, съхранение и доставка на определени щамове от вируса на птичия грип за извършване на серологични изследвания и изготвяне на антисеруми;

б) доставка на стандартни серуми и други референтни реагенти на националните референтни лаборатории с цел стандартизиране на изследванията и реагентите, използвани в държавите членки;

в) създаване и поддържане на щамове и изолати от вируса на птичия грип;

г) организиране на периодични сравнителни тестове на процедурите за диагностициране на равнище на Общността;

д) събиране и сверяване на данни и информация относно използваните методи за диагностициране и получените резултати от проведените изследвания в Общността;

е) охарактеризиране на изолатите от вируси на птичия грип чрез известните най-съвременни методи, за да се разбере по-добре епидемиологията на птичия грип и да се проучи по-подробно епидемиологията на вируса и появата на силно патогенни и потенциално патогенни щамове;

ж) въвеждане на новостите в областта на контрола, епизоотологията и превенцията на птичия грип в световен мащаб;

з) набиране и поддържане на експертен опит и знания относно вируса на птичия грип и други устойчиви вируси, позволяващи бързо диференциално диагностициране;

и) придобиване на знания за изготвяне и използване на продукти на ветеринарната имунология, използвани за контрол на птичия грип.

2. Активно съдействие за диагностициране на огнища в Общността чрез получаване на изолати на грипни вируси от птичи произход за потвърждаващо диагностициране, охарактеризиране и епизоотологични изследвания и получаване на изолати на вируса от първични огнища, предоставяни от трите страни, оторизирани да внасят живи птици и месо в Общността в съответствие с действащата в тази област нормативна уредба на общността, като въз основа на получените изолати на вируса референтната лаборатория на Общността извършва следните изследвания:

а) нуклеотиден секвенционен анализ за определяне аминокиселинната последователност на мястото на деление на молекулата на хемаглутинина;

б) определяне на индекса на интравенозната патогенност (ИИВП);

в) антигенно типизиране; г) филогенетичен анализ, който да се използва за целите на епидемиологичните изследвания;

3. Съдействие за обучение и повишаване на квалификацията на експерти по лабораторно диагностициране с цел хармонизиране на методите в рамките на Общността.

4. Изготвяне на програма и работни документи за годишната среща на националните референтни лаборатории.

5. Съдействие при провеждането на изследвания на птичия грип при домашни и диви птици в държавите членки чрез доставяне на антигени в рамките на програмата и на одобрените процедури за извършване на тестове, както и изготвяне на обобщен доклад за резултатите от изследванията.

6. Проследяване и отчитане на възможното зоонозно въздействие, породено от вирусите на птичия грип, и сътрудничество с международно признати лаборатории за човешки грип.

7. След консултации с Комисията разработване на план за действие при кризисни и непредвидени ситуации (контингенс план), който да включва разпоредби относно сътрудничеството с МБЕ и референтната лаборатория на FAO за птичи грип и при необходимост с други международно признати лаборатории на територията на Общността.

Приложение № 7 към чл. 51, ал. 3

Дейност и задължения на националните референтни лаборатории 1. Националните референтни лаборатории гарантират, че лабораторните изследвания за установяване наличието на птичи грип и идентифициране на генетичния тип на изолатите на вируса във всяка страна членка се провеждат в съответствие с наръчника по диагностика.

2. Националните референтни лаборатории незабавно предоставят изолати на грипния вирус от птичи произход на референтната лаборатория на Общността за тяхното пълно характеризиране:

a) от първични огнища на птичи грип; б) в случай на вторични огнища—от представителен брой такива огнища;

в) в случай на установяване на грипни вируси, различни от тези, посочени в Приложение I (1), в домашните птици или други птици, отглеждани на закрито, или в бозайници, представляващи сериозна заплаха за здравето.

3. Националната референтна лаборатория във всяка страна членка отговаря за координацията по отношение на стандартите и диагностичните методи във всяка една лаборатория за диагностициране на птичия грип на територията на страната членка, като:

a) предоставя на отделните лаборатории диагностични реагенти;

б) контролира качеството на всички диагностични реагенти, използвани в тази страна членка;

в) разпорежда провеждането на периодични сравнителни изследвания;

г) съхранява изолати от вируса на птичия грип от огнища на неговото разпространение, както и всякакви други грипни вируси от птичи произход, открити в тази страна членка;

д) осъществява сътрудничество с националните лаборатории за грипни заболявания на хората.

Приложение № 8 към чл. 55, ал. 1, т. 2

Изисквания при придвижване на ваксинирани птици и други птици, отглеждани на закри- то, и продуктите, добити от тях I. Държавите членки създават необходимите условия за контрола върху придвижването на домашните птици или на други птици, отглеждани на закрито, ваксинирани в съответствие с чл. 55, както и на продуктите от тях в съответствие с наръчника по диагностика.

II. Сухопътните превозни средства или други средства за транспорт и оборудването в тях, използвани за транспортиране на живи домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, яйца или птиче месо в рамките на това приложение се почистват и дезинфекцират при условията на чл. 48 веднага след като са били използвани.

III. Живи птици или други птици, отглеждани на закрито, или яйца в рамките на района на ваксинация се придвижват, когато:

1. яйцата за люпене: а) произхождат от ваксинирано или неваксинирано стадо за разплод, на което е направен клиничен преглед и резултатите са отрицателни, в съответствие с наръчника по диагностика;

б) преди изпращането са обеззаразени по одобрен от компетентните органи метод;

в) директно се транспортират до определена люпилня;

г) подлежат на проследяване в люпилнята; 2. яйцата за консумация, които произхождат от ваксинирано или неваксинирано стадо птици носачки, на които е направен клиничен преглед, не показват признаци на болест и са изследвани в съответствие с ръководството за диагностика, когато се транспортират до:

а) център за пакетиране, определен от компетентните органи, при условие че се използват опаковки за еднократна употреба и са приложени всички, предписани от компетентния орган мерки за биологична безопасност, или б) до предприятие за производство на яйчни продукти при условията по чл. 160—170 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход да бъдат обработени и третирани в съответствие с чл. 17, ал. 2 от Закона за храните;

3. еднодневните пилета: а) произхождат от яйца за люпене, отговарящи на условията по т. 1;

б) се населват в птицеферма или другаде, където няма постоянно пребиваващи домашни птици;

4. домашни птици или други птици, отглеждани на закрито:

а) са ваксинирани срещу инфлуенца по птиците, когато това е предвидено в програмата за ваксинация;

б) са изследвани и резултатът е отрицателен в съответствие с наръчника по диагностика;

в) са населени в птицеферма или другаде, където няма постоянно пребиваващи домашни птици;

5. домашните птици, предназначени за клане: а) са изследвани и резултатът е отрицателен преди транспортирането им до кланица;

б) се изпращат директно до определената кланица за незабавно клане.

IV. Живи птици или други птици, отглеждани на закрито, или яйца, произхождащи от животновъдни обекти, разположени извън района на ваксинация, до животновъдни обекти, намиращи се в района на ваксинация, се придвижват, когато:

1. яйцата за люпене: а) директно се транспортират до люпилнята, за която са предназначени;

б) подлежат на проследяване в люпилнята; 2. яйцата за консумация се транспортират до: а) център за пакетиране, определен от компетентните органи, при условие че се използват опаковки за еднократна употреба и са приложени всички мерки за биологична безопасност, или б) предприятие за производство на яйчни продукти, при условията по чл. 160—170 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, за да бъдат обработени и третирани в съответствие с чл. 17, ал. 2 от Закона за храните.

3. еднодневните пилета се населват в птицеферма или другаде, където няма постоянно пребиваващи домашни птици;

4. домашните птици или други птици, отглеждани на закрито:

а) се населват в птицеферма или другаде, където няма постоянно пребиваващи домашни птици;

б) се ваксинират в животновъдния обект, за който са предназначени, ако това се предвижда в програмата за ваксинация;

5. домашните птици, предназначени за клане, се изпращат директно до определената кланица за незабавно клане.

V. Живи птици или други птици, отглеждани на закрито, или яйца, произхождащи от животновъден обект, разположен в района на ваксинация, до животновъден обект, намиращ се извън района на ваксинация, се придвижват, когато:

1. яйцата за люпене: а) произхождат от ваксинирано или неваксинирано стадо за разплод, което е изследвано и резултатите са отрицателни в съответствие с наръчника по диагностика;

б) са дезинфекцирани преди транспортирането по одобрени от компетентните органи методи;

в) директно се транспортират до люпилнята, за която са предназначени;

г) подлежат на проследяване в люпилнята; 2. яйцата произхождат от изследвано ваксинирано или неваксинирано стадо птици носачки и резултатите са отрицателни в съответствие с наръчника по диагностика и се транспортират до:

а) център за пакетиране, определен от компетентните органи, в опаковки за еднократна употреба и са приложени всички, предписани от компетентния орган мерки за биологична безопасност, или б) до предприятие за производство на яйчни продукти при условията по чл. 160—170 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, за да бъдат обработени и третирани в съответствие с чл. 17, ал. 2 от Закона за храните;

3. еднодневни пилета: а) не са ваксинирани; б) произхождат от яйца за люпене, отговарящи на условията по III, т. 1, IV, т. 1 и V, т. 1;

в) се населват в птицеферма или другаде, където няма постоянно пребиваващи домашни птици;

4. домашни птици или други птици, отглеждани на закрито:

а) не са ваксинирани; б) са изследвани и резултатът е отрицателен в съответствие с наръчника по диагностика;

в) се поставят в птицеферма или навес, където не пребивават постоянно домашни птици;

5. домашните птици, предназначени за клане: а) преди да бъдат транспортирани, са изследвани и резултатът е отрицателен в съответствие с наръчника по диагностика;

б) директно се изпращат до определената кланица за незабавно клане.

VI. Месото, добито от домашни птици, отглеждани в района на ваксинация, отговаря на следните изисквания, когато:

1. месото от ваксинирани домашни птици произхожда от:

а) птици, ваксинирани с ваксина, съвместима с изискванията на стратегията DIVA;

б) птиците са изследвани и е получен негативен резултат в съответствие с наръчника по диагностика;

в) преди транспортирането и ако е необходимо, на всички сентинелни птици в животновъдния обект е направен клиничен преглед от официален ветеринарен лекар в рамките на 48 h;

г) птиците са изпратени директно до определената кланица за незабавно клане;

2. за всякакво месо, добито от неваксинирани домашни птици, изпращани за клане, птиците се подлагат на мониторинг в съответствие с наръчника по диагностика.

VII. Компетентният орган може да разреши придвижването от животновъдните обекти на трупове или яйца за изхвърляне.

VIII. Допълнителни ограничения не се налагат върху придвижването на пакетирани яйца и месо от заклани птици в съответствие с това приложение.

IХ. Придвижването на домашни птици (включително еднодневни пилета) или на други птици, отглеждани на закрито, от територията на страната членка се забранява от момента, от който е започнала извънредната кампания за ваксинация, до момента на одобряване на плана за спешна ваксинация съгласно чл. 54 и без това да е в противоречие с всякакви по-нататъшни мерки на Общността, освен ако не е разрешено от компетентния орган на приемащата страна членка.

Приложение № 9 към чл. 61, ал. 1

Критерии за планове за спешни случаи (контингенс планове) Планът за спешни случаи (контингенс планът) отговаря най-малко на следните критерии:

1. изграждане на кризисен център на национално ниво, който да координира всички мерки по контрола в страната членка;

2. изготвяне на списък на местните центрове за контрол на заболяването, разполагащи с необходимите средства за координиране на мерките за контрол на заболяването на местно равнище;

3. предоставяне на подробна информация за персонала, ангажиран с мерките за контрол, техния професионален опит, отговорности и инструкции за действие, при отчитане на необходимостта от лична защита и потенциалния риск за човешкото здраве, който крие птичият грип;

4. всеки местен център за контрол на заболяването е в състояние незабавно да се свърже с лица и организации, имащи пряко или косвено отношение към огнището на разпространение.

5. Наличие на оборудване и материали за ефективно провеждане на мерките за контрол на заболяването.

6. Предоставяне на подробни указания за действията, които се предприемат при съмнение или потвърдено наличие на зараза, включително и предлаганите способи за отстраняване на труповете.

7. Провеждане на учебни програми за поддържане и развиване на уменията и опита по отношение на дейностите на място и административните процедури.

8. Диагностичните лаборатории разполагат със съоръжения за патологоанатомични прегледи с необходимия капацитет за серологични, хистологични и т.н. изследвания и поддържат експертна готовност за бързо диагностициране. Пробите се транспортират по най-бързия начин. Планът за действие при спешни случаи описва накратко капацитета на лабораторията за провеждане на тестове и наличните ресурси за обработване на огнище на заболяването.

9. Изготвя план за ваксинациите, който предвижда няколко варианта, указва кои популации на домашни и други птици, отглеждани на закрито, могат да бъдат ваксинирани, оценка за необходимото количество ваксина и нейната наличност.

10. Съдържа правила, уреждащи събирането на данни за регистрацията на птици, отглеждани в животновъдните обекти с търговска цел, на съответната територия, без това да противоречи на други действащи разпоредби на Общността, имащи отношение към тази материя.

11. Съдържа правила, уреждащи разпознаването на официално регистрирани редки породи домашни или други птици, отглеждани на закрито.

12. Съдържа правила, уреждащи идентификацията на районите с висока гъстота на популациите от домашни птици.

13. Правила, уреждащи осигуряването на необходимите правомощия за изпълнение на плановете за действие при спешни случаи (контингенс плановете).