Конвенция за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн

КОНВЕНЦИЯ за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн (Ратифицирана с Указ № 1439 на Държавния съвет на Народна република България, издаден на 8 юни 1982 г.—ДВ, бр. 46 от 1982 г.

В сила от 1 май 1985 г.)

РазделI

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1 Междуправителствена организация § 1. Страните по тази Конвенция образуват като държави членки Междуправителствената организация за международни железопътни превози (OTIF), наричана по-долу “Организацията”.

§ 2. Седалището на Организацията е в Берн. Общото събрание може да реши да го определи на друго място, намиращо се в една от държавите членки.

§ 3. Организацията е юридическо лице. Тя има конкретно правоспособността да договаря, да придобива и да преотстъпва недвижимо и движимо имущество, както и да встъпва в съдебни процедури.

§ 4. Организацията, членовете на нейния персонал, експертите, до които тя се допитва, и представителите на държавите членки се ползват с привилегиите и имунитетите, необходими за изпълняването на техните задачи, при условията, определени в Протокола за привилегиите и имунитетите на Организацията, приложен към Конвенцията.

§ 5. Взаимоотношенията между Организацията и държавата по седалището се регламентират в споразумение за седалище.

§ 6. Работните езици на Организацията са френски, немски и английски. Общото събрание може да въведе други работни езици.

Член 2 Цел на Организацията § 1. Организацията има за цел да благоприятства, подобрява и улеснява от всяка гледна точка международното железопътно движение, конкретно:

а) като установява единни правни режими в следните юридически области:

1. договор за превоз на пътници и товари в пряко международно железопътно съобщение, включително допълнителни превози, използващи други превозни средства и съставляващи предмета на един-единствен договор;

2. договор за използване на подвижния състав като превозно средство в международно железопътно съобщение;

3. договор за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение;

4. превоз на опасни товари в международно железопътно съобщение;

b) като допринася, вземайки под внимание особените обществени интереси, за отстраняването в оптимални срокове на пречките при преминаването на границите в международно железопътно съобщение, доколкото причините за тези пречки са от компетенцията на държавите;

c) като допринася за съвместимостта и техническото уеднаквяване в железопътния сектор чрез утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания;

d) като установява единна процедура на техническо приемане за железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение;

e) като следи за прилагането на всички правила и препоръки, приети в рамките на Организацията;

f) като усъвършенства единните правни режими, правилата и процедурите, посочени в букви а)—е), в съответствие с юридическото, икономическото и техническото развитие.

§ 2. Организацията може: а) с оглед на целите, посочени в § 1, да изработва други единни правни режими;

b) да установява рамки, в които държавите членки могат да изготвят други международни спогодби, имащи за цел да благоприятстват, подобряват и улесняват международното железопътно движение.

Член 3 Международно сътрудничество § 1. Държавите членки се задължават да съсредоточат по принцип своето международно сътрудничество в железопътната област в рамките на Организацията, доколкото съществува единство със задачите, които са є отредени съгласно членове 2 и 4. За постигането на тази цел държавите членки ще вземат всички необходими и полезни мерки, за да бъдат адаптирани многостранните международни спогодби и споразумения, по които те са договарящи страни, доколкото тези спогодби и споразумения засягат международното сътрудничество в железопътната област и прехвърлят на други междуправителствени или неправителствени организации компетенции, които съвпадат със задачите, отредени на Организацията.

§ 2. Задълженията, произтичащи от § 1 за държавите членки, които са също членове на Европейските общности, или държавите—страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, нямат предимство пред задълженията им като членове на Европейските общности или като държави—страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство.

Член 4 Поемане и прехвърляне на правомощия

§ 1. По решение на Общото събрание Организацията е упълномощена да поема в съответствие с целите, определени в член 2, правомощията, ресурсите и задълженията, които биха є били прехвърлени от други междуправителствени организации по силата на споразумения, сключени с тези организации.

§ 2. Организацията може по решение на Общото събрание да прехвърля на други междуправителствени организации правомощия, ресурси и задължения по силата на споразумения, сключени с тези организации.

§ 3. Организацията може с одобрението на Административния комитет да се наема с административни функции, които са свързани с нейните цели и които са є поверени от държава членка. Разходите на Организацията, отнасящи се до тези функции, се поемат от заинтересованата държава членка.

Член 5 Специфични задължения на държавите членки § 1. Държавите членки се споразумяват да предприемат всички подходящи мерки за улесняване и ускоряване на международното железопътно движение. С оглед на това всяка държава членка се задължава в рамките на възможното да:

а) отстранява всяка излишна процедура; b) опростява и нормализира все още изискваните формалности;

с) опростява граничния контрол. § 2. С цел улесняване и подобряване на международното железопътно движение държавите членки се споразумяват да съдействат за постигането на възможно най-голямо единство в регламентите, стандартите, процедурите и организационните методи, свързани с железопътните превозни средства, железопътния персонал, железопътната инфраструктура и спомагателните служби.

§ 3. Държавите членки се договарят да улесняват сключването на споразумения между управители на железопътни инфраструктури с цел оптимизиране на международното железопътно движение.

Член 6 Единни правила § 1. Международното железопътно движение и приемането на железопътни средства за използване в международно съобщение се регламентират, доколкото не са били направени или изказани декларации или резерви в съответствие с член 42, § 1, първо изречение, от:

а) “Единните правила за договора за международен железопътен превоз на пътници (CIV)”, съставляващи Притурка А към Конвенцията;

b) “Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари (CIM)”, съставляващи Притурка В към Конвенцията;

c) “Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID)”, съставляващ Притурка С към Конвенцията;

d) “Единните правила за договорите за използване на подвижен състав в международно железопътно съобщение (CUV)”, съставляващи Притурка D към Конвенцията;

e) “Единните правила за договора за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение (CUI)”, съставляващи Притурка Е към Конвенцията;

f) “Единните правила за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания, приложими за железопътните средства, предназначени да бъдат използвани в международно съобщение (APTU)”, съставляващи Притурка F към Конвенцията;

g) “Единните правила за техническо приемане на железопътни средства, използвани в международно съобщение (ATMF)”, съставляващи Притурка G към Конвенцията;

h) други единни правни режими, изработени от Организацията в съответствие с член 2, § 2, буква а), съставляващи също притурки към Конвенцията.

§ 2. Единните правила, правилникът и режимите, изброени в § 1, включително техните приложения, са неразделна част от Конвенцията.

Член 7 Определение на понятието “Конвенция”

В разпоредбите, които следват, изразът “Конвенция” обхваща същинската Конвенция, Протокола, упоменат в член 1, § 4, и притурките, упоменати в член 6, включително техните приложения.

РазделII

ОБИЧАЙНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 8 Национално право § 1. При тълкуването и прилагането на Конвенцията ще се държи сметка за нейния международноправен характер и за необходимостта от насърчаване на хармонизацията.

§ 2. При отсъствие на изрични клаузи в Конвенцията ще се прилага националното право.

§ 3. Под национално право се разбира правото на държавата, в която правоимащият предявява правата си, включително нормите относно стълкновенията на закони.

Член 9 Разчетна единица § 1. Разчетната единица, предвидена в притурките, съответства на Специалните права на тираж, такива, каквито са определени от Международния валутен фонд.

§ 2. Стойността на националната парична единица на държава членка, която е също член на Международния валутен фонд, изразена в Специални права на тираж, се изчислява по метода, прилаган от Международния валутен фонд при собствените му операции и сделки.

§ 3. Стойността на националната парична единица на държава членка, която не е член на Международния валутен фонд, изразена в Специални права на тираж, се изчислява по начина, определен от тази държава. Това изчисление трябва да изразява в национална парична единица реална стойност, възможно най-близка до тази, която би се получила при прилагането на § 2.

§ 4. За държава членка, която не е член на Международния валутен фонд, чието законодателство не позволява прилагането на § 2 или на § 3, разчетната единица, предвидена в притурките, се смята за равна на три златни франка. Златният франк се определя като 10/31 грама злато при проба 0,900. Превръщането на златния франк трябва да изразява в национална парична единица реална стойност, възможно най-близка до тази, която би се получила при прилагането на § 2.

§ 5. В срок от три месеца от влизането в сила за тях на Конвенцията и всеки път, когато настъпи промяна в метода им на изчисление или в стойността на националната им парична единица по отношение на разчетната единица, държавите уведомяват Генералния секретар за метода си на изчисление в съответствие с § 3 или за резултатите от превръщането в съответствие с § 4. Генералният секретар съобщава тези сведения на другите държави членки.

§ 6. Сума, изразена в разчетни единици, се превръща в националната валута на държавата на сезирания съд. Превръщането се извършва според стойността на съответната валута в деня на съдебното решение или в деня, договорен от страните.

Член 10 Допълнителни разпоредби § 1. Две или повече държави членки или две или повече транспортни предприятия могат да договорят допълнителни разпоредби за изпълнението на Единните правила CIV и на Единните правила CIM, без при това да могат да се отклоняват от тези Единни правила.

§ 2. Допълнителните разпоредби, упоменати в § 1, се въвеждат и публикуват във формите, предвидени от законите и правните норми на всяка държава. Допълнителните разпоредби на държавите и тяхното въвеждане се съобщават на Генералния секретар на Организацията. Той съобщава тези сведения на другите държави членки.

Член 11 Мерки за обезпечаване

Внасяне на гаранция за обезпечаване на плащането на разноските не може да се изисква при съдебните искове, основани на Единните правила CIV, Eдинните правила CIM, Единните правила CUV или Единните правила CUI.

Член 12

Изпълнение на съдебните решения. Запори

§ 1. Когато съдебните решения, произнесени от компетентния съд въз основа на разпоредбите на Конвенцията в присъствие на страните по спора или задочно, са станали изпълними според законите, прилагани от този съд, те имат сила на присъдено нещо във всяка от другите държави членки след изпълняването на формалностите, предписани в държавата, където трябва да се състои изпълнението. Преразглеждане на делото по същество не се допуска. Тези разпоредби се прилагат също при съдебните споразумения.

§ 2. Параграф 1 не се прилага при съдебните решения, които подлежат на предварително изпълнение, нито при решенията за обезщетение за вреди и загуби, освен за заплащане на разноските, които биха били произнесени срещу ищец при отхвърляне на иска му.

§ 3. Върху вземанията, произтичащи от превоз, подчинен на Единните правила CIV или на Единните правила CIM, на едно транспортно предприятие от друго транспортно предприятие, което не принадлежи към същата държава членка, може да бъде налаган запор само по силата на съдебно решение, издадено от съдебните органи на държавата членка, към която принадлежи предприятието собственик на подлежащите на запор вземания.

§ 4. Върху вземанията, произтичащи от договор, подчинен на Единните правила CUV или на Единните правила CUI, може да бъде налаган запор само по силата на съдебно решение, издадено от съдебните органи на държавата членка, към която принадлежи предприятието собственик на подлежащите на запор вземания.

§ 5. Върху подвижния състав на железниците на територия, различна от тази на държавата членка, в която се намира седалището на ползвателя, може да бъде налаган запор само по силата на съдебно решение, издадено от съдебните органи на тази държава. Изразът “ползвател” означава онзи, който експлоатира икономически за траен период железопътно средство като превозно средство независимо дали е негов собственик, или има правото на разпореждане върху него.

РазделIII

СТРУКТУРА И ФУНКЦИОНИРАНЕ

Член 13 Органи § 1. Функционирането на Организацията се осигурява от следните органи:

а) Общото събрание; b) Административния комитет; c) Ревизионната комисия; d) Комисията от експерти по превоза на опасни товари (Комисия от експерти по RID);

e) Комисията по улесняване на железопътното движение;

f) Комисията от технически експерти; g) Генералния секретар. § 2. Общото събрание може да вземе решение за временно създаване на други комисии за изпълнението на специфични задачи.

§ 3. При определянето на кворума в Общото събрание и в комисиите, упоменати в § 1, букви с)—f), държавите членки, които нямат право на глас (член 14, § 5, член 26, § 7 или член 40, § 4), не се вземат под внимание.

§ 4. Председателството на Общото събрание, председателството на Административния комитет, както и длъжността Генерален секретар трябва по правило да се присъждат на граждани на различни държави членки.

Член 14 Общо събрание § 1. Общото събрание се състои от представители на всички държави членки.

§ 2. Общото събрание: а) съставя свой вътрешен правилник; b) определя членовете на Административния комитет, както и по един заместник - член за всеки от тях и избира държавата членка, която ще осигурява председателството му (член 15, § 1—3);

c) избира Генералния секретар (член 21, § 2); d) издава директиви относно дейността на Административния комитет и на Генералния секретар;

e) определя на период от шест години максималния размер, който могат да достигнат разходите на Организацията през всеки бюджетен период (член 25), или издава за период, който не може да надхвърля шест години, директиви за ограничаването на тези разходи;

f) решава дали седалището на Организацията се определя на друго място (член 1, § 6);

g) взема решение за въвеждането на други работни езици (член 1, § 6);

h) взема решение за поемането на други правомощия от Организацията (член 4, § 1), както и за прехвърлянето на правомощия от Организацията на друга междуправителствена организация (член 4, § 2);

i) взема решение при нужда за временно създаване на други комисии за изпълнението на специфични задачи (член 13, § 2);

j) разглежда дали поведението на една държава следва да се смята за мълчаливо денонсиране (член 26, § 7);

k) решава дали да се възложи изпълнението на одита на държава членка, различна от държавата по седалището (член 27, § 1);

l) взема решение по предложенията, насочени към изменение на Конвенцията (член 33, § 2 и 3);

m) взема решение по молбите за присъединяване, които са му предоставени за разглеждане (член 37, § 4);

n) взема решение по условията за присъединяване на регионална организация за икономическа интеграция (член 38, § 1);

о) взема решение по молбите за асоцииране, които са му предоставени за разглеждане (член 39, § 1);

p) взема решение за разпускането на Организацията и за евентуалното прехвърляне на нейните правомощия на друга междуправителствена организация (член 43);

q) взема решение по другите въпроси, включени в дневния ред.

§ 3. Генералният секретар свиква Общото събрание веднъж на всеки три години или по искане било на една трета от държавите членки, било на Административния комитет, както и в случаите, посочени в член 33, § 2и3ив член 37, § 4. Той изпраща на държавите членки проекта за дневен ред най-късно три месеца преди откриването на сесията при условията, определени от вътрешния правилник, упоменат в § 2, буква а).

§ 4. В Общото събрание кворумът (член 13, § 3) е достигнат, когато на заседанието са представени мнозинството от държавите членки. Една държава членка може да бъде представлявана по нейно искане от друга държава членка; една държава обаче не може да представлява повече от една друга държава.

§ 5. При гласуване от Общото събрание по изменения на притурките към Конвенцията държавите членки, които са направили в съответствие с член 42, § 1, първо изречение, декларация по разглежданата притурка, нямат право на глас.

§ 6. Общото събрание взема решенията си с мнозинство от гласовете на държавите членки, представени по време на гласуването, освен по въпроси, отнасящи се до § 2, букви e), f), g), h), l) и p), както и до член 34, § 6, за които се изисква мнозинство от две трети. Все пак в случаите по § 2, буква l) мнозинство от две трети се изисква само когато се отнася за предложения, насочени към изменение на същинската Конвенция, с изключение на членове 9 и 27, § 2—10, както и на Протокола, упоменат в член 1, § 4.

§ 7. По покана на Генералния секретар, отправена със съгласието на мнозинството от държавите членки, а) държави—нечленки на Организацията, b) международни организации и асоциации, компетентни по проблеми, свързани с дейностите на Организацията или занимаващи се с въпроси, включени в дневния ред, могат да участват с право на съвещателен глас в сесиите на Общото събрание.

Член 15 Административен комитет § 1. Административният комитет се състои от представители на една трета от държавите членки.

§ 2. Членовете на Комитета и по един заместник-член за всеки от тях, както и председателстващата държава членка се избират за срок от три години. Съставът на Комитета се определя за всеки период, като се съобразява конкретно със справедливото географско разпределение. Заместник-член, който е станал член на Комитета в течение на даден период, трябва да бъде определен за член на Комитета за следващия период.

§ 3. В случай на вакантно място, на преустановяване правото на глас на даден член на Комитета или в случай на отсъствие на даден член в продължение на две последователни заседания на Комитета, без той да е бил представляван междувременно от друг член в съответствие с § 6, заместник-членът, определен от Общото събрание, упражнява неговите функции през останалата част от периода.

§ 4. Извън случая, посочен в § 3, никоя държава членка не може да участва в Комитета през повече от два последователни и цели периода.

§ 5. Комитетът: а) съставя своя вътрешен правилник; b) сключва споразумението за седалище; c) съставя статута на персонала на Организацията;

d) назначава съобразно компетентността на кандидатите и справедливото географско разпределение висшите служители на Организацията;

e) установява финансов и счетоводен правилник на Организацията;

f) одобрява програмата за работата, бюджета, доклада за управлението и сметките на Организацията;

g) определя въз основа на одобрените сметки окончателните вноски, дължими от държавите членки в съответствие с член 26 за двете изтекли календарни години, както и размера на авансовите вноски в бюджета на Организацията, дължими от държавите членки в съответствие с член 26, § 5 за текущата година и за следващата календарна година;

h) определя правомощията на Организацията, засягащи всички държави членки или само някои от държавите членки, както и произтичащите от тях разходи, които следва да бъдат понесени от тези държави членки (член 26, § 4);

i) определя размера на специфичните плащания (член 26, § 11);

j) дава специални указания относно одита (член 27, § 1);

k) одобрява поемането на административни функции от Организацията (член 4, § 3) и определя специфичните вноски, дължими от съответната държава членка;

l) запознава държавите членки с доклада за управлението, извлечението от сметките, както и със своите решения и препоръки;

m) изготвя и изпраща на държавите членки с оглед сесията на Общото събрание, натоварено да определя състава му, най-късно два месеца преди откриването на сесията, доклад за дейността си, както и предложения относно обновяването си (член 14, § 2, буква b);

n) контролира ръководната дейност на Генералния секретар;

о) следи за правилното прилагане от Генералния секретар на Конвенцията, както и за изпълнението от Генералния секретар на решенията, взети от другите органи; за тази цел Комитетът може да предприема всички мерки, способстващи за по-доброто прилагане на Конвенцията и упоменатите решения;

р) дава обосновани становища по въпросите, свързани с дейността на Организацията и внесени за разглеждане в него от държава членка или от Генералния секретар;

q) урежда споровете между държава членка и Генералния секретар по отношение на неговата функция на депозитар (член 36, § 2);

r) взема решение по молби за преустановяване на членството (член 40).

§ 6. В Комитета кворумът е достигнат, когато са представени две трети от членовете му. Един член може да бъде представляван по негово искане от друг член; един член обаче не може да представлява повече от един друг член.

§ 7. Комитетът взема решенията си с мнозинство от гласовете на членовете, представени по време на гласуването.

§ 8. Освен при противоположно решение Комитетът се събира в седалището на Организацията. Протоколите от заседанията се изпращат до всички държави членки.

§ 9. Председателят на Комитета: а) свиква Комитета най-малко веднъж годишно, както и по искане на четирима от неговите членове или на Генералния секретар;

b) изпраща на членовете на Комитета проекта за дневен ред;

с) разглежда в границите и при условията, определени от вътрешния правилник на Комитета, спешни въпроси, повдигнати в интервала между заседанията;

d) подписва споразумението за седалище, предвидено в § 5, буква b).

§ 10. Комитетът може в границите на собствените си компетенции да възложи на председателя изпълнението на някои специфични задачи.

Член 16 Комисии § 1. Комисиите, упоменати в член 13, § 1, букви с)—f) и § 2, се състоят по правило от представители на всички държави членки. Когато Ревизионната комисия, Комисията от експерти по RID или Комисията от технически експерти обсъждат и вземат решения в рамките на своите компетенции за изменения на притурките към Конвенцията, държавите членки, направили в съответствие с член 42, § 1, първо изречение декларация относно разглежданите притурки, не са членки на съответната Комисия.

§ 2. Генералният секретар свиква комисиите или по собствена инициатива, или по искане на пет държави членки, или по искане на Административния комитет. Генералният секретар изпраща на държавите членки проекта за дневен ред най-късно два месеца преди откриването на заседанието.

§ 3. Една държава членка може да бъде представлявана по нейно искане от друга държава членка; една държава обаче не може да представлява повече от две други държави.

§ 4. Всяка представена държава членка има право на един глас. Дадено предложение се приема, ако броят на гласовете “за” е:

а) най-малко равен на една трета от броя на държавите членки, представени по време на гласуването, и

b) надвишава броя на гласовете “против”. § 5. По покана на Генералния секретар, отправена със съгласието на мнозинството от държавите членки, а) държави—нечленки на Организацията, b) държави членки, които обаче не са членки на съответните комисии, с) международни организации и асоциации, компетентни по проблеми, свързани с дейностите на Организацията, или занимаващи се с въпроси, включени в дневния ред, могат да участват с право на съвещателен глас в заседанията на комисиите.

§ 6. Комисиите избират за всяко заседание или за определен период председател и един или повече заместник-председатели.

§ 7. Разискванията се водят на работните езици. Изложенията, направени по време на заседанието на един от работните езици, се превеждат по същество на другите работни езици; предложенията и решенията се превеждат изцяло.

§ 8. Протоколите представят разискванията в резюме. Предложенията и решенията се възпроизвеждат изцяло. По отношение на ре- шенията единствено френският текст е меродавен. Протоколите се изпращат на всички държави членки.

§ 9. Комисиите могат да създават работни групи, натоварени с разглеждането на определени въпроси.

§ 10. Комисиите съставят свой вътрешен правилник.

Член 17 Ревизионна комисия § 1. Ревизионната комисия: а) взема решение съгласно член 33, § 4 по предложенията, насочени към изменение на Конвенцията;

b) разглежда предложенията, които следва да бъдат внесени за решение съгласно член 33, § 2 от Общото събрание.

§ 2. В Ревизионната комисия кворумът (член 13, § 3) е достигнат, когато са представени мнозинството от държавите членки.

Член 18 Комисия от експерти по RID § 1. Комисията от експерти по RID взема решение съгласно член 33, § 5 по предложенията, насочени към изменение на Конвенцията.

§ 2. В Комисията от експерти по RID кворумът (член 13, § 3) е достигнат, когато са представени една трета от държавите членки.

Член 19 Комисия по улесняване на железопътното движение § 1. Комисията по улесняване на железопътното движение:

а) се произнася по всички въпроси, свързани с улесняване на преминаването на границите в международно железопътно съобщение;

b) препоръчва стандарти, методи, процедури и практики за улесняване на железопътното движение.

§ 2. В Комисията по улесняване на железопътното движение кворумът (член 13, § 3) е достигнат, когато са представени една трета от държавите членки.

Член 20 Комисия от технически експерти § 1. Комисията от технически експерти: а) взема решение съгласно член 5 от Единните правила APTU за утвърждаването на техническа норма за железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение;

b) взема решение съгласно член 6 от Единните правила APTU за приемането на единно техническо предписание относно конструкцията, експлоатацията, поддържането или относно процедура, свързана с железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение;

с) следи за прилагането на техническите норми и на единните технически предписания относно железопътните средства, предназначени за използване в международно железопътно съобщение, и разглежда тяхното развитие с оглед утвърждаването или приемането им в съответствие с процедурите, предвидени в членове 5 и 6 от Единните правила APTU;

d) взема решение съгласно член 33, § 6 по предложенията, насочени към изменение на Конвенцията;

е) разглежда всички други въпроси, които са є възложени съгласно Единните правила APTU и Единните правила ATMF.

§ 2. В Комисията от технически експерти кворумът (член 13, § 3) е достигнат, когато са представени половината от държавите членки по смисъла на член 16, § 1. При вземането на решения по разпоредбите на приложенията към Единните правила APTU държавите членки, които са изказали възражение в съответствие с член 35, § 4 относно разглежданите разпоредби или са направили декларация в съответствие с член 9, § 1 от Единните правила APTU, нямат право на глас.

§ 3. Комисията от технически експерти може било да утвърди технически норми или приеме единни технически предписания, било да откаже да ги утвърди или да ги приеме; тя не може в никакъв случай да ги изменя.

Член 21 Генерален секретар § 1. Генералният секретар поема функциите на секретариат на Организацията.

§ 2. Генералният секретар се избира от Общото събрание за период от три години, подновяем най-много два пъти.

§ 3. Генералният секретар трябва конкретно: а) да поеме функциите на депозитар (член 36); b) да представлява Организацията навън; с) да съобщава решенията, взети от Общото събрание и от комисиите, на държавите членки (член 34, § 1; член 35, § 1);

d) да изпълнява задачите, които са му поверени от другите органи на Организацията;

е) да проучва предложенията на държавите членки, насочени към изменение на Конвенцията, като се опира при нужда на помощта на експерти;

f) да свиква Общото събрание и комисиите (член 14, § 3; член 16, § 2);

g) да изпраща своевременно на държавите членки документите, необходими за заседанията на различните органи;

h) да изготвя програмата за работата, проектобюджета и доклада за управлението на Организацията и да ги внася за одобрение от Административния комитет (член 25);

i) да управлява финансите на Организацията в рамките на одобрения бюджет;

j) да се стреми, предлагайки своето посредничество по искане на една от заинтересованите страни, да урежда споровете между тях, възникнали по тълкуването или прилагането на Конвенцията;

k) да издава по искане на всички заинтересовани страни становище по споровете, възникнали по тълкуването или прилагането на Конвенцията;

l) да поеме функциите, които му се отреждат в раздел V;

m) да получава съобщенията, направени от държавите членки, от международните организации и асоциации, посочени в член 16, § 5, и от предприятията (превозвачи, управители на инфраструктури и т.н.), участващи в международното железопътно движение, и ако е необходимо, да запознава с тях другите държави членки, международни организации и асоциации, както и предприятията;

n) да упражнява ръководството на персонала на Организацията;

о) да уведомява своевременно държавите членки за всеки вакантен пост в Организацията;

p) да поддържа в актуализиран вид и публикува списъците на линиите, упоменати в член 24.

§ 4. Генералният секретар може да представя по своя собствена инициатива предложения, насочени към изменение на Конвенцията.

Член 22 Персонал на Организацията Правата и задълженията на персонала на Организацията се определят от статута на персонала, съставен от Административния комитет в съответствие с член 15, § 5, буква с).

Член 23 Бюлетин § 1. Организацията издава бюлетин, който съдържа официалните съобщения, както и съобщенията, необходими и полезни с оглед прилагането на Конвенцията.

§ 2. Съобщенията, които са задължение на Генералния секретар по силата на Конвенцията, могат при нужда да бъдат направени под формата на публикация в бюлетина.

Член 24 Списъци на линиите § 1. Морските и вътрешните водни линии, упоменати в член 1 на Единните правила CIV и на Единните правила CIM, по които се осъществяват превози, съставляващи предмета на единединствен договор за превоз наред с железопътен превоз, се вписват в два списъка:

а) списък на морските и вътрешните водни линии CIV;

b) списък на морските и вътрешните водни линии CIM.

§ 2. Железопътните линии на държава членка, изразила резерва в съответствие с член 1, § 6 на Единните правила CIV или в съответствие с член 1, § 6 на Единните правила CIM, се вписват в два списъка съобразно тази резерва:

а) списък на железопътните линии CIV; b) списък на железопътните линии CIM. § 3. Държавите членки изпращат до Генералния секретар съобщенията си относно вписването или изваждането от списъците на линиите, упоменати в § 1 и 2. Доколкото свързват държави членки, морските и вътрешните водни линии, посочени в § 1, се вписват само със съгласието на тези държави; за изваждането от списъците на такава линия съобщението само на една от тези държави е достатъчно.

§ 4. Генералният секретар уведомява за вписването или изваждането от списъците на дадена линия всички държави членки.

§ 5. Превозите по морските и вътрешните водни линии, посочени в § 1, и превозите по железопътните линии, посочени в § 2, попадат под разпоредбите на Конвенцията след изтичането на един месец считано от датата на уведомлението за вписването от Генералния секретар. Такава линия престава да бъде подчинена на разпоредбите на Конвенцията след изтичането на три месеца считано от датата на уведомлението за нейното изваждане от списъците от Генералния секретар, освен що се отнася до започнатите превози, които трябва да бъдат завършени.

РазделIV

ФИНАНСИ

Член 25 Програма за работата. Бюджет. Сметки. Док- лад за управлението § 1. Програмата за работата, бюджетът и сметките на Организацията обхващат период от две календарни години.

§ 2. Организацията издава най-малко веднъж на всеки две години доклад за управлението.

§ 3. Размерът на разходите на Организацията се определя за всеки бюджетен период от Административния комитет по предложение на Генералния секретар.

Член 26 Финансиране на разходите § 1. Извън § 2—4 разходите на Организацията, непокрити от други приходи, се поемат от държавите членки, като две пети се изчисляват съобразно схемата за разпределяне на вноските по системата на ООН и три пети—пропорционално на общата дължина на железопътните инфраструктури, както и на линиите на морските и вътрешните водни пътища, вписани в съответствие с член 24, § 1. При това линиите на морските и вътрешните водни пътища се приравняват само към половината от техните дължини.

§ 2. Когато държава членка е изразила резерва в съответствие с член 1, § 6 от Единните правила CIV или в съответствие с член 1, § 6 от Единните правила CIM, формулата за определяне на вноската, упомената в § 1, се прилага, както следва:

а) вместо общата дължина на железопътните инфраструктури на територията на тази държава членка се взема под внимание само дължината на железопътните линии, вписани в съответствие с член 24, § 2;

b) делът на вноската по системата на ООН се изчислява пропорционално на дължината на линиите, вписани в съответствие с член 24, § 1 и 2, спрямо общата дължина на железопътните инфраструктури на територията на тази държава членка и общата дължина на линиите, вписани в съответствие с член 24, § 1; той не може в никакъв случай да бъде по-нисък от 0,01 на сто. § 3. Всяка държава членка поема най-малко 0,25 на сто и най-много 15 на сто от вноските. § 4. Административният комитет определя правомощията на Организацията, които засягат:

а) всички държави членки еднакво и разходите, които се поемат от всички държави членки по формулата, посочена в § 1;

b) само някои от държавите членки и разходите, които се поемат от тези държави членки по същата формула.

Параграф 3 се прилага по аналогия. Тези разпоредби не засягат разпоредбите на член 4, § 3.

§ 5. Вноските на държавите членки по разходите на Организацията се дължат под формата на авансова бюджетна вноска, платима на две части, най-късно до 31 октомври на всяка от двете години, които бюджетът обхваща. Авансовата бюджетна вноска се определя въз основа на окончателно дължимите вноски за двете предишни години.

§ 6. При изпращането на държавите членки на доклада за управлението и извлечението от сметките Генералният секретар съобщава окончателния размер на вноските за двете изтекли календарни години, както и размера на авансовата бюджетна вноска за двете предстоящи календарни години.

§ 7. След 31 декември на годината на съобщаването от Генералния секретар в съответствие с § 6 сумите, дължими за двете изтекли календарни години, се облагат с лихва в размер пет на сто годишно. Ако една година след тази дата държавата членка не е платила своя дял на участие в разходите, нейното право на гласуване се преустановява, докато не изплати задължението си. При изтичане на допълнителен срок от две години Общото събрание разглежда дали поведението на тази държава следва да се смята за мълчаливо денонсиране на Конвенцията, като определя, ако е необходимо, датата, от която то е в сила.

§ 8. Просрочените вноски остават дължими в случаите на денонсиране по силата на § 7 или на член 41, както и в случаите на преустановяване правото на гласуване, упоменато в член 40, § 4, буква b).

§ 9. Несъбраните суми се покриват със средства на Организацията.

§ 10. Държавата членка, денонсирала Конвенцията, може да стане отново държава членка чрез присъединяване, при условие че е изплатила сумите, които дължи.

§ 11. Организацията събира определена сума за покриване на специфичните разходи, произтичащи от дейностите, предвидени в член 21, § 3, букви j)—l). В случаите, предвидени в член 21, § 3, букви j) и k), тази сума се определя от Административния комитет по предложение на Генералния секретар; в случая, предвиден в член 21, § 3, буква l), е приложим член 31, § 3.

Член 27

Одит § 1. Освен при противоположно решение на Общото събрание, взето в съответствие с член 14, § 2, буква k), одитът се извършва от държавата по седалището съобразно разпоредбите на този член и под уговорката за всички специални указания на Административния комитет съгласно финансовия и счетоводен правилник на Организацията (член 15, § 5, буква е).

§ 2. Одиторът проверява сметките на Организацията, включително всички обезпечителни фондове и специални сметки, както прецени за необходимо, за да се увери, че:

а) оборотните ведомости отразяват счетоводните регистри и първичните счетоводни документи на Организацията;

b) финансовите операции са отразени във ведомостите в съответствие с нормите и правилниците, бюджетните разпоредби и другите директиви на Организацията;

с) ценните книжа и наличността на парични средства, депозирани в банка или в каса, са били или проверени посредством сертификати, получени директно от вложителите, или действително преброени;

d) принципите на вътрешния контрол, включително вътрешната проверка на сметките, са съобразени и адекватни;

е) всички елементи на актива и на пасива, както и всички излишъци и липси са осчетоводени по методи, които той преценява като удовлетворителни.

§ 3. Единствено Одиторът има компетентността да приеме изцяло или отчасти уверенията и основанията, представени от Генералния секретар. Ако прецени за уместно, той може да пристъпи към преглед и подробна проверка на всеки счетоводен документ, отнасящ се било до финансовите операции, било до доставките, свързани с дейността.

§ 4. Одиторът има свободен достъп във всеки момент до всички първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и други сведения, от които сметне, че се нуждае.

§ 5. Одиторът няма компетенцията да отхвърля едно или друго счетоводно записване, но той привлича незабавно вниманието на Генералния секретар върху всяка операция, чиято редовност или целесъобразност му се струва спорна, за да вземе последният съответните мерки.

§ 6. Одиторът представя и подписва мнение относно счетоводните ведомости в следната формулировка: “Прегледах счетоводните ведомости на Организацията за бюджетния период, приключил на 31 декември... Прегледът включи общ анализ на счетоводната методология и контрол на счетоводните документи и други оправдателни документи, които сметнах за необходимо при съществуващите обстоятелства.” Това мнение свидетелства според случая, че:

а) ведомостите отразяват удовлетворително финансовото състояние към датата на изтичане на разглеждания период, както и резултатите от операциите, проведени през периода, който е приключил на тази дата;

b) ведомостите са изготвени съобразно утвърдените счетоводни принципи;

с) счетоводните принципи са прилагани в съответствие със счетоводната политика, приета през предшестващия бюджетен период;

d) финансовите операции са отразени във ведомостите съобразно нормите и правилниците, бюджетните разпоредби и другите директиви на Организацията.

§ 7. В доклада си върху финансовите операции одиторът посочва:

а) естеството и обхвата на проверката, към която е пристъпил;

b) елементите, свързани със същността и адекватността на сметките, включително при нужда:

1. сведенията, необходими за правилното интерпретиране и оценяване на сметките;

2. всички вземания, които не са намерили отражение в счетоводните сметки;

3. всяка сума, която е била предмет на редовно или условно задължение и която не е осчетоводена и не е записана във финансовите ведомости;

4. разходите, които не са документално обосновани в пълна степен;

5. надлежното водене на счетоводните регистри; уместно е да се посочат случаите, в които поддържането на регистрите се отклонява от общоприетите и общоприлагани счетоводни принципи;

с) другите въпроси, върху които следва да се обърне внимание на Административния комитет, например:

1. случаите на измама или на предположение за измама;

2. разхищаването или нецелесъобразното използване на фондове или на други авоари на Организацията (дори когато сметките, отразяващи извършената операция, са редовни);

3. разходите, които биха могли да доведат впоследствие до съществени загуби за Организацията;

4. всеки недостатък, общ или частен, на системата за контрол на приходите и разходите или на доставките, свързани с дейността;

5. разходите, които не съответстват на политиката на Административния комитет, предвид надлежно разрешените преразпределения в рамките на бюджета;

6. превишенията на лимити предвид измененията, произтичащи от надлежно разрешените преразпределения в рамките на бюджета;

7. разходите, които не съответстват на регламентираните и разрешени такива;

d) адекватността или неадекватността на сметките по доставките, свързани с дейността, установена при инвентаризацията и прегледа на счетоводните регистри.

Освен това докладът може да отразява операции, осчетоводени през предшестващ бюджетен период, по които са получени нови данни, или операции, които предстои да бъдат извършени през следващ бюджетен период и за които изглежда препоръчително да се уведоми предварително Административният комитет.

§ 8. Одиторът не бива в никакъв случай да помества в доклада си критики, без преди това да е дал на Генералния секретар възможността да се обоснове.

§ 9. Одиторът съобщава на Административния комитет и на Генералния секретар констатациите, направени при проверката. Той може освен това да представи всякакъв коментар, който намери за подходящ, относно финансовия доклад на Генералния секретар.

§ 10. Доколкото е пристъпил към най-обща проверка или не е получил достатъчни основания, одиторът трябва да го отбележи в мнението и в доклада си, като посочи причините за забележките си, както и произтичащите последици за финансовото състояние и осчетоводените финансови операции.

РазделV

АРБИТРАЖ

Член 28 Компетенция § 1. Споровете между държави членки, възникнали по тълкуването или по прилагането на Конвенцията, както и споровете между държави членки и Организацията, възникнали по тълкуването или по прилагането на Протокола за привилегиите и имунитетите, могат по искане на една от страните да бъдат отнесени до арбитражен съд. Страните определят свободно състава на арбитражния съд и арбитражната процедура.

§ 2. Другите спорове, възникнали по тълкуването или по прилагането на Конвенцията и на другите спогодби, изготвени от Организацията в съответствие с член 2, § 2, ако не са били уредени по приятелски начин или предадени за решаване от обикновените съдилища, могат по споразумение между заинтересованите страни да бъдат отнесени до арбитражен съд. По отношение на състава на арбитражния съд и арбитражната процедура се прилагат разпоредбите на членове 29—32.

§ 3. Всяка държава може, когато отправя молба за присъединяване към Конвенцията, да си запази правото да не прилага изцяло или отчасти § 1 и 2.

§ 4. Държава, която е изразила резерва в съответствие с § 3, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми за това депозитаря. Това отказване влиза в сила един месец след датата, на която депозитарят го доведе до знанието на държавите членки.

Член 29 Арбитражно споразумение. Съдебна канце- лария Страните сключват споразумение за отнасяне на спора до арбитражен съд, в което се посочват конкретно:

а) предметът на спора; b) съставът на съда и договорените срокове за определяне на арбитъра или арбитрите;

с) договореното място за седалище на съда. Арбитражното споразумение трябва да бъде съобщено на Генералния секретар, който поема функциите на съдебна канцелария.

Член 30 Арбитри § 1. Списък на арбитри се съставя и поддържа в актуализиран вид от Генералния секретар. Всяка държава може да включи в списъка на арбитрите двама свои граждани.

§ 2. Арбитражният съд се състои от един, от трима или от петима арбитри съобразно споразумението. Арбитрите се избират между лицата, фигуриращи в списъка, упоменат в § 1. Ако арбитражното споразумение обаче предвижда петима арбитри, всяка от страните може да избере един арбитър извън списъка. Ако споразумението предвижда само един арбитър, той се избира от страните по взаимно съгласие. Ако споразумението предвижда трима или петима арбитри, всяка от страните избира един или двама арбитри според случая; те определят по взаимно съгласие третия или петия арбитър, който председателства арбитражния съд. В случай на несъгласие между страните по определянето на единствения арбитър или между избраните арбитри по определянето на третия или на петия арбитър, това определяне се прави от Генералния секретар.

§ 3. Единственият арбитър, третият или петият арбитър трябва да бъде с гражданство, различно от това на страните, освен ако те са с еднакво гражданство (национална принадлежност).

§ 4. Встъпването в спора на трета страна остава без последици по отношение на състава на арбитражния съд.

Член 31 Процедура. Разноски § 1. Арбитражният съд определя процедурата, като се съобразява конкретно със следните разпоредби:

а) той проучва и решава делата въз основа на материалите, представени от страните, без да е обвързан, когато е призован да се произнесе, с техните тълкувания;

b) той не може да присъди повече или нещо различно от онова, което е поискано в молбата на ищеца, нито по-малко от онова, което ответникът е признал за дължимо;

с) арбитражното решение, надлежно обосновано, се изготвя от арбитражния съд и се съобщава на страните от Генералния секретар;

d) освен при противоположна разпоредба на императивното право на мястото, където заседава арбитражният съд, и освен в случай на противоположна договореност между страните арбитражното решение е окончателно.

§ 2. Възнагражденията на арбитрите се определят от Генералния секретар.

§ 3. Арбитражното решение определя разходите и разноските и постановява тяхното разпределяне, както и разпределянето на възнагражденията на арбитрите между страните.

Член 32 Давност. Изпълнителна сила § 1. Откриването на арбитражното производство има по отношение на прекъсването на давността същото действие като действието, предвидено от разпоредбите на материалния закон, приложими при подаването на иск пред обикновен съд.

§ 2. Решението на арбитражния съд има сила на присъдено нещо във всяка от държавите членки след изпълняването на формалностите, предписани в държавата, където трябва да се състои изпълнението. Преразглеждане на делото по същество не се допуска.

РазделVI

ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА

Член 33 Компетентност § 1. Генералният секретар довежда незабавно до знанието на държавите членки предложенията, насочени към изменение на Конвенцията, които са били отправени до него от държавите членки или които самият той е изготвил.

§ 2. Общото събрание взема решение по предложенията, насочени към изменение на Конвенцията, когато § 4—6 не предвиждат друга компетентност.

§ 3. Когато е сезирано по предложение за изменение, Общото събрание може да реши с мнозинството, предвидено в член 14, § 6, че това предложение е от характер, тясно свързан с една или повече разпоредби на притурките към Конвенцията. В този случай, както и в случаите, посочени в § 4—6, втори изречения, Общото събрание е правоспособно да вземе решение и по изменението на тази или на тези разпоредби на притурките.

§ 4. Извън решенията на Общото събрание, взети в съответствие с § 3, първо изречение, Ревизионната комисия решава за предложенията, насочени към изменение на:

а) членове 9 и 27, § 2—10; b) Единните правила CIV, с изключение на членове 1, 2, 5, 6, 16, 26—39, 41—53 и 56—60;

с) Единните правила CIM, с изключение на членове 1, 5, 6, § 1 и 2, на членове 8, 12, 13, § 2, на членове 14, 15, § 2 и 3, на член 19, § 6 и 7, както и на членове 23—27, 30—33, 36—41 и 44— 48;

d) Единните правила CUV, с изключение на членове 1, 4, 5 и 7—12;

е) Единните правила CUI, с изключение на членове 1, 2, 4, 8—15, 17—19, 21, 23—25;

f) Единните правила APTU, с изключение на членове 1, 3 и 9—11, както и на приложенията към тези Единни правила;

g) Единни правила ATMF, с изключение на членове 1, 3 и 9.

Когато предложенията за изменение са внесени в Ревизионната комисия в съответствие с букви а)—g), една трета от държавите, представени в Комисията, може да изиска тези предложения да бъдат внесени за решаване от Общото събрание.

§ 5. Комисията от експерти по RID решава за предложенията, насочени към изменение на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID). Когато такива предложения са внесени в Комисията от експерти по RID, една трета от държавите, представени в Комисията, може да изиска тези предложения да бъдат внесени за решаване от Общото събрание.

§ 6. Комисията от технически експерти решава за предложенията, насочени към изменение на приложенията на Единните правила APTU. Когато такива предложения са внесени в Комисията от технически експерти, една трета от държавите, представени в Комисията, може да изиска тези предложения да бъдат внесени за решаване от Общото събрание.

Член 34 Решения на Общото събрание § 1. Измененията на Конвенцията, за които е взето решение от Общото събрание, се съобщават от Генералния секретар на държавите членки.

§ 2. Измененията на същинската Конвенция, за които е взето решение от Общото събрание, влизат в сила дванайсет месеца след утвърждаването им от две трети от държавите членки за всички държави членки, с изключение на онези, които преди влизането им в сила са направили декларация, съгласно която не утвърждават упоменатите изменения.

§ 3. Измененията на притурките към Конвенцията, за които е взето решение от Общото събрание, влизат в сила дванайсет месеца след утвърждаването им от половината от държавите, ненаправили декларация в съответствие с член 42, § 1, първо изречение, за всички държави членки, с изключение на онези, които преди влизането им в сила са направили декларация, съгласно която не утвърждават упоменатите изменения, и на онези, които са направили декларация в съответствие с член 42, § 1, първо изречение.

§ 4. Държавите членки изпращат до Генералния секретар уведомленията си за утвърждаването на измененията на Конвенцията, за които е взето решение от Общото събрание, както и декларациите си, съгласно които не утвърждават тези изменения. Генералният секретар ги съобщава на другите държави членки.

§ 5. Срокът, посочен в § 2 и 3, тече считано от деня на уведомлението от Генералния секретар, че условията за влизане в сила на измененията са изпълнени.

§ 6. Общото събрание може в момента на приемането на едно изменение да внесе уточнението, че то е с такъв обхват, че всяка държава членка, която направи декларация по § 2 или по § 3 и която не утвърди изменението в този срок от осемнайсет месеца считано от неговото влизане в сила, ще престане при изтичането на този срок да бъде държава—членка на Организацията.

§ 7. Когато решенията на Общото събрание засягат притурките към Конвенцията, прилагането на съответната притурка се преустановява в неговата цялост от момента на влизане в сила на решенията, за съобщението със и между държавите членки, които са се противопоставили, в съответствие с § 3, на решенията в определените срокове. Генералният секретар уведомява държавите членки за това преустановяване; то приключва при изтичането на един месец считано от датата, на която Генералният секретар уведоми останалите държави членки за снемането на възражението.

Член 35 Решения на комисиите § 1. Измененията на Конвенцията, за които е взето решение от комисиите, се съобщават от Генералния секретар на държавите членки.

§ 2. Измененията на самата Конвенция, за които е взето решение от Ревизионната комисия, влизат в сила за всички държави членки от първия ден на дванайсетия месец след месеца, през който Генералният секретар е уведомил за тях държавите членки. Държавите членки могат да формулират възражение в срок от четири месеца считано от датата на уведомлението. В случай на възражение на една четвърт от държавите членки изменението не влиза в сила. Ако една държава членка формулира възражение срещу решение на Ревизионната комисия в срока от четири месеца и денонсира Конвенцията, денонсирането поражда действие от датата, предвидена за влизане в сила на това решение.

§ 3. Измененията на притурките към Конвенцията, за които е взето решение от Ревизионната комисия, влизат в сила за всички държави членки от първия ден на дванайсетия месец след месеца, през който Генералният секретар е уведомил за тях държавите членки. Измененията, за които е взето решение от Комисията от експерти по RID или от Комисията от технически експерти, влизат в сила за всички държави членки от първия ден на шестия месец след месеца, през който Генералният секретар е уведомил за тях държавите членки.

§ 4. Държавите членки могат да формулират възражение в срок от четири месеца считано от деня на уведомлението, упоменато в § 3. В случай на възражение, формулирано от една четвърт от държавите членки, изменението не влиза в сила. В държавите членки, формулирали възражение срещу решение в определените срокове, прилагането на съответната притурка се преустановява в неговата цялост за съобщението със и между държавите членки считано от момента, в който решенията стават действащи. В случай на възражение срещу утвърждаването на техническа норма или срещу приемането на единно техническо предписание обаче само тяхното прилагане се преустановява по отношение на съобщението със и между държавите членки считано от момента, в който решенията стават действащи; същото важи за случаите на частично възражение.

§ 5. Генералният секретар уведомява държавите членки за преустановяванията, посочени в § 4; преустановяванията се снемат при изтичането на срок от един месец считано от деня, в който Генералният секретар уведоми другите държави членки за оттеглянето на такова възражение.

§ 6. При определянето на броя на възраженията, предвидени в § 2 и 4, не се вземат под внимание държавите членки, които:

а) нямат право на глас (член 14, § 5, член 26, § 7 или член 40, § 4);

b) не са членки на съответната Комисия (член 16, § 1, второ изречение);

с) са направили декларация съгласно член 9, § 1 от Единните правила APTU.

РазделVII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 36 Депозитар § 1. Депозитар на тази Конвенция е Генералният секретар. Неговите функции като депозитар са функциите, изложени в част VII на Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г.

§ 2. Когато възникне спор между държава членка и депозитаря относно изпълняването на функциите на последния, депозитарят или заинтересованата държава членка трябва да постави въпроса на вниманието на другите държави членки или при нужда да го внесе за решаване от Административния комитет.

Член 37 Присъединяване към Конвенцията § 1. Конвенцията е открита за присъединяване на всяка държава, на чиято територия се експлоатира железопътна инфраструктура.

§ 2. Държава, която желае да се присъедини към Конвенцията, подава молба до депозитаря. Депозитарят я съобщава на държавите членки.

§ 3. Молбата се удовлетворява пълноправно три месеца след съобщаването, упоменато в § 2, освен при възражение, формулирано пред депозитаря от пет държави членки. Депозитарят уведомява незабавно за това искащата държава, както и държавите членки. Присъединяването е в сила от първия ден на третия месец след това уведомление.

§ 4. В случай на възражение на поне пет държави членки в срока, предвиден в § 3, молбата за присъединяване се внася в Общото събрание, което взема решение по нея.

§ 5. Извън член 42 всяко присъединяване към Конвенцията може да се отнася само до Конвенцията в нейната редакция, действаща в момента на влизане в сила на присъединяването.

Член 38 Присъединяване на регионални организации за икономическа интеграция § 1. Конвенцията е открита за присъединяване на регионалните организации за икономическа интеграция, които имат компетенцията да приемат свое законодателство, задължително за техните членове, в областите, обхванати от тази Конвенция, и в които членуват една или повече държави членки. Условията на това присъединяване се определят в споразумение, сключено между Организацията и регионалната организация.

§ 2. Регионалната организация може да упражнява правата, с които се ползват нейните членове по силата на Конвенцията, доколкото те се простират върху областите от нейна компетенция. Същото важи за задълженията, кои- то тежат на държавите членки по силата на Конвенцията, без да се смятат финансовите задължения, упоменати в член 26.

§ 3. С оглед упражняване на правото на глас и на правото на възражение, предвидено в член 35, § 2 и 4, регионалната организация разполага с брой гласове, равен на броя на нейните членове, които са също държави—членки на Организацията. Последните могат да упражняват правата си, конкретно правото на глас, само до степента, допускана от § 2. Регионалната организация не се ползва с право на глас по отношение на раздел IV.

§ 4. За прекратяване на членството член 41 се прилага по аналогия.

Член 39 Асоциирани членки § 1. Всяка държава, на чиято територия се експлоатира железопътна инфраструктура, може да стане асоциирана членка на Организацията. Член 37, § 2—5 се прилага по аналогия.

§ 2. Една асоциирана членка може да участва в работата на органите, упоменати в член 13, § 1, букви а) и с)—f), само със съвещателен глас. Асоциирана членка не може да бъде избирана за членка на Административния комитет. Тя участва във финансирането на разходите на Организацията с 0,25 на сто от вноските (член 26, § 3).

§ 3. За прекратяване на асоциираното членство член 41 се прилага по аналогия.

Член 40 Преустановяване на членството § 1. Една държава членка може да поиска, без да денонсира Конвенцията, преустановяване на своето членство в Организацията, когато никакво международно железопътно съобщение вече не се осъществява на нейна територия по причини, които не се дължат на тази държава членка.

§ 2. Решение по молба за преустановяване на членство се взема от Административния комитет. Молбата трябва да бъде изложена пред Генералния секретар най-късно три месеца преди заседание на Комитета.

§ 3. Преустановяването на членство влиза в сила от първия ден на месеца, следващ деня на уведомлението от Генералния секретар до държавите членки за решението на Административния комитет. Преустановяването на членството приключва с уведомлението от държавата членка за възобновяване на международното железопътно движение на нейна територия. Генералният секретар го довежда незабавно до знанието на другите държави членки.

§ 4. От преустановяването на членството произтича:

а) освобождаване на държавата членка от задължението є да участва във финансирането на разходите на Организацията;

b) преустановяване на правото на глас в органите на Организацията;

с) преустановяване на правото на възражение по силата на член 34, § 2и3и на член 35, § 2 и 4.

Член 41 Денонсиране на Конвенцията § 1. Конвенцията може да бъде денонсирана във всеки момент.

§ 2. Всяка държава членка, която желае да пристъпи към денонсиране, уведомява за това депозитаря. Денонсирането влиза в сила от 31 декември на следващата година.

Член 42 Декларации и резерви по Конвенцията § 1. Всяка държава членка може да декларира във всеки момент, че няма да прилага в тяхната цялост някои притурки към Конвенцията. Освен това резерви, както и декларации за неприлагане на някои разпоредби на същинската Конвенция или на нейните притурки се допускат само ако такива резерви и декларации са изрично предвидени от самите разпоредби.

§ 2. Резервите или декларациите се изпращат до депозитаря. Те стават действащи от момента, в който Конвенцията влиза в сила за заинтересованата държава. Всяка декларация, направена след това влизане в сила, става действаща от 31 декември на годината, която следва тази декларация. Депозитарят уведомява за това държавите членки.

Член 43 Разпускане на Организацията § 1. Общото събрание може да вземе решение за разпускането на Организацията и за евентуалното прехвърляне на нейните правомощия на друга междуправителствена организация, като определи при нужда условията за това прехвърляне с тази организация.

§ 2. В случай на разпускане на Организацията нейното имущество и авоари се присъждат на държавите членки, които са били членки на Организацията без прекъсване през последните пет календарни години, предшестващи годината на решението по § 1, като това става пропорционално на средната стойност на процентния дял, с който те са участвали във финансирането на разходите на Организацията през тези пет предшестващи години.

Член 44 Временна разпоредба В случаите, предвидени в член 34, § 7, в член 35, § 4, в член 41, § 1 и в член 42, правните норми, действащи в момента на сключването на договорите, подчинени на Единните правила CIV, на Единните правила CIM, на Единните правила CUV или на Единните правила CUI, остават приложими по отношение на съществуващите договори.

Член 45 Текстове на Конвенцията § 1. Конвенцията е съставена на френски, немски и английски език. В случай на различие единствено френският текст е меродавен.

§ 2. По предложение на една от заинтересованите държави Организацията публикува официални преводи на Конвенцията на други езици, доколкото един от тези езици е официален език на територията на поне две държави членки. Тези преводи се изготвят в сътрудничество с компетентните служби на заинтересованите държави членки.

ПРОТОКОЛ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУ-

НИТЕТИТЕ НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТ-

ВЕНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА МЕЖДУНА- РОДНИ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗИ (OTIF)

Член 1 Имунитет от юрисдикция, изпълнение и запор § 1. В рамките на своите официални дейности Организацията се ползва с имунитет от юрисдикция и изпълнение, освен:

а) когато Организацията изрично се е отказала от такъв имунитет в конкретен случай;

b) в случай на граждански иск, предявен от трето лице;

с) в случай на насрещен иск, пряко свързан с процедура, започната основно от Организацията;

d) в случай на запор, постановен със съдебно решение, върху заплатите, хонорарите и другите възнаграждения, дължими от Организацията на член на нейния персонал.

§ 2. Авоарите и другото имущество на Организацията независимо от тяхното местонахождение се ползват с имунитет по отношение на всяка форма на реквизиция, конфискация, секвестиране и друга форма на запор или принуда, освен когато такава се изисква временно от съдебното следствие по произшествия, причинени от моторни превозни средства, принадлежащи на Организацията или движещи се за нейна сметка, и от разследването, което тези произшествия могат да предизвикат.

Член 2 Защита срещу отчуждаване Ако за общественополезни цели е необходимо отчуждаване, трябва да се вземат всички подходящи мерки, за да не се позволи отчуждаването да се превърне в пречка за упражняването на дейностите на Организацията и за да бъде изплатено предварително, своевременно и справедливо обезщетение.

Член 3 Освобождаване от данъци § 1. Всяка държава членка освобождава Организацията, нейното имущество и доходи от преки данъци върху упражняваните от нея официални дейности. Когато Организацията извършва или използва покупки или услуги за значителна сума, строго необходими за упражняването на официалните є дейности, и когато цената на тези покупки или услуги включва такси или мита, държавите членки вземат всеки път, доколкото е възможно, подходящи мерки за освобождаване от таксите или митата от това естество или за възстановяване на тяхната сума.

§ 2. Никакво освобождаване не се предоставя по отношение на данъците и таксите, които представляват само заплащане на извършени услуги.

§ 3. Имуществото, придобито в съответствие с § 1, не може да бъде продавано, нито преотстъпвано, нито използвано по друг начин, освен при условията, определени от държавата членка, която е предоставила освобождаването.

Член 4 Освобождаване от мита и такси § 1. Внасяните или изнасяни от Организацията вещи, строго необходими на упражняването на нейните официални дейности, се освобождават от всякакви мита и такси, събирани върху вноса или върху износа.

§ 2. Никакво освобождаване не се дава по този член по отношение на покупки, внос на имущество или предоставяне на услуги, предназначени за собствени нужди на членовете на персонала на Организацията.

§ 3. Член 3, § 3 се прилага по аналогия към имуществото, внасяно в съответствие с § 1.

Член 5 Официални дейности Официалните дейности на Организацията, упоменати в този Протокол, са дейностите, които съответстват на целите, определени в член 2 на Конвенцията.

Член 6 Парични сделки Организацията може да получава и присвоява всякакви фондове, девизи, парични средства или движими ценности. Тя може да разполага с тях свободно за всички приложения, предвидени от Конвенцията, и да притежава сметки в каквато и да е валута в степента, в която това є е необходимо, за да посреща задълженията си.

Член 7 Съобщения

За официалните си съобщения и за изпращането на всички свои документи Организацията се ползва с отношение, не по-малко благоприятно от онова, което се предоставя от всяка държава членка на другите сравними с нея международни организации.

Член 8 Привилегии и имунитети на представителите на държавите Представителите на държавите членки се ползват при изпълняването на своите функции и за времетраенето на служебните им пътувания със следните привилегии и имунитети на територията на всяка държава членка:

а) имунитет от юрисдикция, дори след приключването на задачата им, за действията, включително устните и писмените им изказвания, извършени от тях в служебно качество; този имунитет не важи обаче в случай на причинени вреди вследствие на произшествие, предизвикано от моторно превозно средство или всякакво друго превозно средство, принадлежащо на представител на държава или управлявано от него, или в случай на нарушаване на правилника за движение в сила за това превозно средство;

b) имунитет от арест и предварително задържане, освен в случай на заварено престъпление;

с) имунитет от запор на личния им багаж, освен в случай на заварено престъпление;

d) неприкосновеност на всички техни книжа и официални документи;

е) освобождаване на самите тях и на техните съпрузи от всяка мярка, ограничаваща влизането, и от всички формалности по регистрирането на чужденците;

f) същите улеснения по отношение на валутните и обменните регламенти като тези, които се предоставят на представителите на чуждестранните правителства с временна официална мисия.

Член 9 Привилегии и имунитети на членовете на персонала на Организацията Членовете на персонала на Организацията се ползват при изпълняването на своите функции със следните привилегии и имунитети на територията на всяка държава членка:

а) имунитет от юрисдикция за действията, включително устните и писмените им изказвания, извършени при упражняване на функциите и в границите на правомощията им; този имунитет не важи обаче в случай на причинени вреди вследствие на произшествие, предизвикано от моторно превозно средство или всякакво друго превозно средство, принадлежащо на член на персонала на Организацията или управлявано от него, или в случай на нарушаване на правилника за движение в сила за това превозно средство; членовете на персонала продължават да се ползват с този имунитет дори след като са престанали да бъдат служители на Организацията;

b) неприкосновеност на всички техни книжа и официални документи;

с) същите изключения от разпоредбите, ограничаващи имиграцията и регламентиращи регистрирането на чужденците, като тези, които се предоставят по правило на членовете на персонала на международните организации; членовете на семействата им, принадлежащи към тяхното домакинство, се ползват със същите улеснения;

d) освобождаване от национален данък върху дохода, ако в полза на Организацията е въведено вътрешно облагане на заплатите, хонорарите и другите изплащани от нея възнаграждения; държавите членки обаче могат да вземат под внимание тези заплати, хонорари и възнаграждения с оглед изчисляването на размера на данъка, който следва да се събира върху доходи от други източници; държавите членки не са задължени да прилагат това данъчно освобождаване по отношение на обезщетенията, пенсиите и издръжките, изплащани от Организацията на бивши членове на нейния персонал или на техни правоимащи;

е) по отношение на разпоредбите за обмяна на валута същите привилегии като тези, които по правило се предоставят на членовете на персонала на международните организации;

f) в период на международна криза същите улеснения по репатриране за тях и за членовете на семействата им, принадлежащи към тяхното домакинство, като тези, които по правило се предоставят на членовете на персонала на международните организации.

Член 10 Привилегии и имунитети на експертите

Когато упражняват функции при Организацията или изпълняват възложени от нея задачи, включително по време на пътуванията, извършвани при упражняването на тези функции или в изпълнение на тези задачи, експертите, до които Организацията се допитва, се ползват със следните привилегии и имунитети, доколкото те са им необходими за изпълняването на функциите им:

а) имунитет от юрисдикция за действията, включително устните и писмените им изказвания, извършени от тях при изпълняване на функциите им; този имунитет не важи обаче в случай на причинени вреди вследствие на произшествие, предизвикано от моторно превозно средство или всякакво друго превозно средство, принадлежащо на експерт или управлявано от него, или в случай на нарушаване на правилника за движение в сила за това превозно средство; експертите продължават да се ползват с този имунитет дори след прекратяването на функциите им при Организацията;

b) неприкосновеност на всички техни книжа и официални документи;

с) улеснения по обмяната на валута, необходими за прехвърлянето на тяхното възнаграждение;

d) същите улеснения по отношение на личния им багаж като тези, които се предоставят на служителите на чуждестранните правителства с временна официална мисия.

Член 11 Цел на предоставяните привилегии и имунитети § 1. Привилегиите и имунитетите, предвидени от този Протокол, се установяват единствено за да се осигури при всякакви обстоятелства свободното функциониране на Организацията и пълната независимост на лицата, на които те се предоставят. Компетентните органи снемат всеки имунитет във всички случаи, когато неговото запазване би възпрепятствало действието на правосъдието и когато той може да бъде снет, без да се попречи на изпълняването на целта, за която е бил предоставен.

§ 2. Компетентни органи по смисъла на § 1 са: а) държавите членки—по отношение на техните представители;

b) Административният комитет—по отношение на Генералния секретар;

с) Генералният секретар—по отношение на другите служители на Организацията, както и на експертите, до които Организацията се допитва.

Член 12 Предотвратяване на злоупотреби § 1. Никоя разпоредба на този Протокол не може да поставя под въпрос правото, което притежава всяка държава членка, да взема всички целесъобразни мерки в интерес на своята обществена сигурност.

§ 2. Организацията сътрудничи по всяко време на компетентните органи на държавите членки с оглед да се улесни правилното осъществяване на правораздаването, да се осигури спазването на законите и правните норми на заинтересованите държави членки и да се предотврати всяка възможна злоупотреба с привилегиите и имунитетите, предвидени в този Протокол.

Член 13 Третиране на собствените граждани Никоя държава членка не е задължена да предоставя привилегиите и имунитетите, упоменати:

а) в член 8, с изключение на буква d), b) в член 9, с изключение на букви а), b) и d), c) в член 10, с изключение на букви a) и b), на собствените си граждани или на лицата, които имат постоянното си местожителство в тази държава.

Член 14 Допълнителни споразумения Организацията може да сключва с една или повече държави членки допълнителни споразумения за прилагането на разпоредбите на този Протокол по отношение на тази държава членка или на тези държави членки, както и други споразумения с цел да се осигури доброто функциониране на организацията.

ПРОТОКОЛ за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., подписан на 3 юни 1999 г. във Вилнюс (Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 8 септември 2004 г.—ДВ, бр. 82 от 2004 г. В сила за Република България от 1 юли 2006 г.)

В приложение на членове 6 и 19, § 2 от Конвенцията за международни железопътни превози, подписана в Берн на 9 май 1980 г., наричана по-долу “COTIF 1980”, петото Общо събрание на Междуправителствената организация за международни железопътни превози (OTIF) се проведе във Вилнюс от 26 май до 3 юни 1999 г.

Убедени в необходимостта и ползата от междуправителствена организация, която да разглежда в рамките на възможното всички аспекти на международния железопътен превоз на равнището на държавите,

Вземайки предвид, че за тази цел и с оглед прилагането на COTIF 1980 от 39 държави в Европа, Азия и Африка, както и от предприятията за железопътен превоз в тези държави, OTIF е най-подходящата Организация,

Вземайки предвид необходимостта да се развие COTIF 1980, конкретно Единните правила CIV и Единните правила CIM, с оглед тяхното приспособяване към новите потребности на международните железопътни превози,

Вземайки предвид, че сигурността при превоза на опасни товари в международно железопътно съобщение изисква да се преобразува RID в режим на публично право, чието приложение не зависи вече от сключването на договор за превоз, подчинен на Единните правила CIM,

Вземайки предвид, че от подписването на Конвенцията на 9 май 1980 г. политическите, икономическите и юридическите промени, настъпили в голям брой от държавите членки, налагат установяването и развиването на единни предписания, обхващащи други правни области от важност за международното железопътно движение,

Вземайки предвид, че с оглед на особени обществени интереси държавите би трябвало да предприемат по-ефикасни мерки за отстраняване на пречките, които още съществуват при преминаването на границите в международно железопътно съобщение,

Вземайки предвид, че в интерес на международните железопътни превози е важно да се актуализират съществуващите многостранни международни спогодби и споразумения в областта на железопътните превози и при нужда да се включат в Конвенцията,

Общото събрание реши следното:

Член 1 Ново съдържание на Конвенцията COTIF 1980 се изменя съгласно съдържанието, представено в приложение, което е неразделна част от този Протокол.

Член 2 Временен депозитар § 1. Функциите на правителството депозитар, предвидени в членове 22—26 от COTIF 1980, се поемат от OTIF като Временен депозитар от откриването за подписване на този Протокол и до датата на неговото влизане в сила.

§ 2. Временният депозитар уведомява държавите членки:

а) за подписванията на този Протокол и за депозирането на инструментите за ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване,

b) за датата, на която този Протокол влиза в сила в приложение на своя член 4, и поема другите функции на депозитар такива, каквито са изложени в част VII на Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. Член 3 Подписване. Ратифициране. Приемане. Утвърж- даване. Присъединяване § 1. Този Протокол остава открит за подписване от държавите членки до 31 декември 1999 г. Това подписване става в Берн при Временния депозитар.

§ 2. Съгласно член 20, § 1 от COTIF 1980 този Протокол подлежи на ратифициране, приемане или утвърждаване. Инструментите за ратифициране, приемане или утвърждаване се депозират във възможно най-кратък срок при Временния депозитар.

§ 3. Държавите членки, които не са подписали този Протокол в срока, предвиден в § 1, както и държавите, чиято молба за присъединяване към COTIF 1980 е удовлетворена пълноправно в съответствие с нейния член 23, § 2, могат преди влизането в сила на този Протокол да се присъединят към него, като депозират инструмент за присъединяване при Временния депозитар.

§ 4. Присъединяването към COTIF 1980 в съответствие с нейния член 23 на държава, чиято молба е отправена след откриването за подписване на този Протокол, но преди неговото влизане в сила, важи както за COTIF 1980, така и за Конвенцията в нейното съдържание от Приложението към този Протокол.

Член 4 Влизане в сила § 1. Този Протокол влиза в сила от първия ден на третия месец след месеца, през който Временният депозитар уведоми държавите членки за депозирането на инструмента, с който се изпълняват условията по член 20, § 2 от COTIF 1980. За държави членки по смисъла на този член 20, § 2 се смятат държавите, които в момента на решението на петото Общо събрание са били държави членки и които са още такива в момента на изпълняването на условията за влизане в сила на този Протокол.

§ 2. Независимо от това член 3 се прилага от откриването за подписване на този Протокол.

Член 5 Декларации и резерви Декларациите и резервите, предвидени в член 42, § 1 от Конвенцията в нейното съдържание от Приложението към този Протокол, могат да бъдат направени или изказани във всеки момент, включително преди влизането в сила на този Протокол. Те пораждат действие от момента на влизане в сила на този Протокол.

Член 6 Временни разпоредби § 1. Най-късно шест месеца след влизането в сила на този Протокол Генералният секретар на OTIF свиква Общото събрание, за да:

а) определи членовете на Административния комитет за следващия период (член 14, § 2, буква b) от COTIF в съдържанието от Приложението към този Протокол) и при нужда да вземе решение за края на мандата на действащия Административен комитет;

b) определи на период от шест години максималния размер, който могат да достигнат разходите на Организацията през всеки бюджетен период (член 14, § 2, буква е) от COTIF в съдържанието от Приложението към този Протокол);

с) пристъпи при нужда към избирането на Генералния секретар (член 14, § 2, буква с) от COTIF в съдържанието от Приложението към този Протокол).

§ 2. Най-късно три месеца след влизането в сила на този Протокол Генералният секретар на OTIF свиква Комисията от технически експерти.

§ 3. След влизането в сила на този Протокол мандатът на Административния комитет, определен в съответствие с член 6, § 2, буква b) от COTIF 1980, приключва на датата, посочена от Общото събрание, която трябва да съвпада с началото на мандата на избраните от него членове и заместник-членове на Административния комитет (член 14, § 2, буква b) от COTIF в съдържанието от Приложението към този Протокол).

§ 4. Мандатът на главния директор на Централната служба, действащ в момента на влизане в сила на този Протокол, приключва с изтичането на периода, за който той е бил назначен в съответствие с член 7, § 2, буква d) от COTIF 1980. От момента на влизане в сила на този Протокол той упражнява функциите на Генерален секретар.

§ 5. Дори след влизането в сила на този Протокол целесъобразните разпоредби на членове 6, 7 и 11 от COTIF 1980 остават приложими по отношение на:

а) проверяването на сметките и одобряването на годишните сметки на Организацията;

b) определянето на окончателните вноски на държавите членки по разходите на Организацията;

c) плащането на вноските; d) максималния размер, който могат да достигнат разходите на Организацията в течение на един петгодишен период, определен преди влизането в сила на този Протокол.

Букви а) и c) се отнасят за годината, през която този Протокол влиза в сила, както и за годината, която я предшества.

§ 6. Окончателните вноски на държавите членки, дължими за годината, през която този Протокол влиза в сила, се изчисляват въз основа на член 11, § 1 от COTIF 1980.

§ 7. По молба на държавата членка, чиято вноска, изчислена съгласно член 26 от Конвенцията в съдържанието от Приложението към този Протокол, превишава вноската, дължима за 1999 г., Общото събрание може да определи вноската на тази държава за трите години, които следват годината на влизане в сила на този Протокол, като се съобрази със следните принципи:

а) основата за определяне на преходната вноска е минималната вноска, посочена в упоменатия член 26, § 3, или вноската, дължима за година 1999, ако тя надвишава минималната вноска;

b) вноската се привежда в съответствие на максимум три последователни етапа, докато достигне размера на окончателната вноска, изчислена съгласно упоменатия член 26.

Тази разпоредба не се прилага по отношение на държавите членки, дължащи минималната вноска, която във всички случаи остава дължима.

§ 8. Договорите за превоз на пътници или на стоки в международно съобщение между държавите членки, сключени в съответствие с Единните правила CIV 1980 или с Единните правила CIM 1980, остават подчинени на Единните правила, действащи в момента на сключването на договора, дори след влизането в сила на този Протокол.

§ 9. Обвързващите разпоредби на Единните правила CUV и на Единните правила CUI се прилагат по отношение на договорите, сключени преди влизането в сила на този Протокол, една година след неговото влизане в сила.

Член 7 Текстове на Протокола § 1. Този Протокол се сключва и подписва на френски, немски и английски език. В случай на различие единствено френският текст е меродавен.

§ 2. По предложение на една от заинтересованите държави членки Организацията публикува официални преводи на този Протокол на други езици, доколкото един от тези езици е официален език на територията на поне две държави членки. Тези преводи се изработват в сътрудничество с компетентните служби на заинтересованите държави членки.

В уверение на което долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени от съответните си правителства, подписаха този Протокол.

Съставен във Вилнюс на 3 юни 1999 г. в единединствен оригинален екземпляр на всеки от езиците френски, немски и английски; тези екземпляри остават депозирани в архивите на OTIF. Заверени копия от тях ще бъдат връчени на всяка от държавите членки:

Република Албания, Княжество Алжирска демократична Лихтенщайн, и народна република, Република Литва, Федерална република Велико херцогство Германия, Люксембург, Република Австрия, Бивша Югославска Кралство Белгия, република Македония, Република Босна и Кралство Мароко, Херцеговина, Княжество Монако, Република България, Кралство Норвегия, Република Хърватия, Кралство Холандия, Кралство Дания, Република Полша, Кралство Испания, Португалска Финландия, република, Френска република, Република Румъния, Обединено кралство Словашка република, Великобритания и Република Словения, Северна Ирландия, Кралство Швеция, Гърция, Конфедерация Република Унгария, Швейцария, Ирак, Сирийска арабска Ислямска република република, Иран, Чешка република, Република Ирландия, Тунизийска Република Италия, република, Ливанска република, Република Турция.

ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРА ЗА

МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕ- ВОЗ НА ПЪТНИЦИ (CIV—ПРИТУРКА А КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)

РазделI

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1 Обсег на действие § 1. Настоящите Единни правила се прилагат при всеки договор за железопътен превоз на пътници, платен или безплатен, когато мястото на тръгване и местоназначението се намират в две различни държави членки. Това е в сила независимо от местоживеенето или седалището и националността (гражданството) на страните по договора за превоз.

§ 2. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния трансграничен превоз превоз по шосе или по вътрешен воден път във вътрешно съобщение на държава членка, настоящите Единни правила се прилагат.

§ 3. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния превоз морски превоз или трансграничен превоз по вътрешен воден път, настоящите Единни правила се прилагат, ако морският превоз или превозът по вътрешен воден път се осъществява по линии, вписани в списъка на линиите, предвиден в член 24, § 1 на Конвенцията.

§ 4. Настоящите Единни правила се прилагат също по отношение на отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници за лицата, придружаващи пратка, чийто превоз се осъществява в съответствие с Единните правила CIM.

§ 5. Настоящите Единни правила не се прилагат при превозите, които се извършват между гари, разположени на територията на граничещи държави, когато инфраструктурата на тези гари се управлява от един или повече управители на инфраструктура, принадлежащи към една и съща от тези държави.

§ 6. Всяка държава, страна по конвенция за директен международен железопътен превоз на пътници от характер, сравним с настоящите Единни правила, може, когато отправя молба за присъединяване към Конвенцията, да декларира, че ще прилага тези Единни правила само по отношение на превозите, осъществявани върху част от железопътната инфраструктура, разположена на нейна територия. Тази част от железопътната инфраструктура трябва да бъде точно определена и да бъде свързана с железопътната инфраструктура на държава членка. Когато една държава е направила упоменатата декларация, тези Единни правила се прилагат само при условие че:

а) мястото на тръгване или местоназначението, както и маршрутът, предвидени в договора за превоз, са разположени върху посочената инфраструктура; или

b) посочената инфраструктура свързва инфраструктурата на две държави членки и е била предвидена в договора за превоз като маршрут за транзитен превоз.

§ 7. Държавата, направила декларация в съответствие с § 6, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят съобщи за него на държавите членки. Декларацията преустановява действието си, когато конвенцията, упомената в § 6, първо изречение, престане да бъде в сила за тази държава.

Член 2 Декларация за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници § 1. Всяка държава може във всеки момент да декларира, че няма да прилага спрямо пътниците, пострадали от произшествия, които са станали на нейна територия, всички разпоред- би относно отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници, когато те са нейни граждани или лица с обичайно местожителство в тази държава.

§ 2. Държавата, направила декларация в съответствие с § 1, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят запознае с него държавите членки.

Член 3 Определения За целите на настоящите Единни правила изразът:

а) “превозвач” означава договорния превозвач, с когото пътникът е сключил договора за превоз по силата на тези Единни правила, или последващ превозвач, който е отговорен на основание на този договор;

b) “превозвач подизпълнител” означава превозвач, който не е сключил договора за превоз с пътника, но на когото превозвачът, упоменат в буква а), е поверил изцяло или отчасти изпълнението на железопътния превоз;

с) “Общи условия на превоз” означава условията на превозвача под формата на общи условия или на тарифи в законна сила във всяка държава членка, които със сключването на договора за превоз са станали неразделна част от него;

d) “транспортно средство” означава моторно превозно средство или ремарке, превозвани във връзка с превоз на пътници.

Член 4 Отклонения § 1. Държавите членки могат да сключват споразумения, предвиждащи отклонения от настоящите Единни правила, изключително за превозите, осъществявани между две гари, разположени от едната и от другата страна на границата, когато между тях няма друга гара.

§ 2. За превозите, извършвани между две държави членки с транзитно преминаване през държава нечленка, заинтересованите държави могат да сключват споразумения, които се отклоняват от настоящите Единни правила.

§ 3. Ако не съществуват други международни публичноправни разпоредби, две или повече държави членки могат да определят помежду си условията, при които превозвачите се подчиняват на задължението за превозване на пътници, багаж, животни и транспортни средства в съобщение между тези държави.

§ 4. Споразуменията, упоменати в § 1—3, както и тяхното въвеждане в сила се съобщават на Междуправителствената организация за международни железопътни превози. Генералният секретар на Организацията уведомява за тях държавите членки и заинтересованите предприятия.

Член 5 Обвързващи норми Освен при противоположна клауза в настоящите Единни правила е нищожна и без правни последици всяка постановка, която пряко или косвено би се отклонявала от тези Единни правила. Нищожността на такива постановки не води до нищожност на другите разпоредби на договора за превоз. Независимо от това един превозвач може да поема отговорност и задължения, по-тежки от предвидените в настоящите Единни правила.

РазделII

СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА

ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ

Член 6 Договор за превоз § 1. С договора за превоз превозвачът се задължава да превози пътника, както и при нужда—багаж и транспортни средства, до местоназначението и да достави багажа и транспортните средства на местоназначението.

§ 2. Договорът за превоз трябва да бъде установен с един или повече документи за превоз, връчени на пътника. Въпреки това, без да се нарушават разпоредбите на член 9, липсата, нередовността или изгубването на документа за превоз не засяга нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.

§ 3. Документът за превоз удостоверява до доказване на противното сключването и съдържанието на договора за превоз.

Член 7 Документ за превоз § 1. Общите условия на превоз определят формата и съдържанието на документите за превоз, както и езика и азбуката, на които те трябва да бъдат напечатани и попълнени.

§ 2. В документа за превоз трябва да бъдат вписани най-малко:

а) превозвачът или превозвачите; b) указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила; това може да бъде направено с означението “CIV”;

с) всяко друго указание, необходимо за доказване на сключването и съдържанието на договора за превоз и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от този договор.

§ 3. Пътникът трябва да се увери при получаването на документа за превоз, че той е съставен съобразно неговите указания.

§ 4. Документът за превоз може да бъде преотстъпван, ако не е поименен и ако пътуването не е започнало.

§ 5. Документът за превоз може да бъде съставен под формата на електронно регистриране на данни, позволяващо преобразуването им в четими писмени знаци. Методите, използвани за регистрирането и обработката на данните, трябва да бъдат равностойни от функционална гледна точка, конкретно по отношение на доказателствената сила на документа за превоз, представляван от тези данни.

Член 8 Плащане и възстановяване на превозната цена § 1. Освен при противоположно споразумение между пътника и превозвача превозната цена се заплаща предварително.

§ 2. Общите условия на превоз определят при какви условия се прилага възстановяване на превозната цена.

Член 9 Право на превоз. Изключване от превоз

§ 1. От началото на пътуването пътникът трябва да бъде снабден с валиден документ за превоз, който да представи при проверка на документите за превоз. Общите условия на превоз могат да предвиждат:

а) че пътник, който не представи валиден документ за превоз, освен превозната цена трябва да заплати допълнителна такса;

b) че пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена или допълнителната такса, може да бъде изключен от превоза;

с) дали и при какви условия се прилага възстановяване на допълнителната такса.

§ 2. Общите условия на превоз могат да предвиждат, че от превоза се изключват или от превоза могат да бъдат изключени по време на пътуването пътниците, които:

а) представляват опасност за сигурността и доброто функциониране на железницата или за сигурността на другите пътници;

b) смущават по недопустим начин другите пътници; и че тези лица нямат право на възстановяване нито на превозната цена, нито на цената, която са заплатили за превоза на багажите си.

Член 10 Изпълняване на административните фор- малности Пътникът трябва да се съобразява с формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи.

Член 11 Отменяне и закъснение на влак. Изпусната връзка Превозвачът трябва да удостовери при нужда върху документа за превоз, че влакът е бил отменен или връзката изпусната.

РазделIII

ПРЕВОЗ НА РЪЧЕН БАГАЖ, ЖИВОТНИ, БАГАЖ И ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА

Глава I Обичайни разпоредби

Член 12 Допускани предмети и животни § 1. Пътникът може да вземе със себе си леснопреносими предмети (ръчен багаж), както и живи животни в съответствие с Общите условия на превоз. От друга страна, пътникът може да вземе със себе си обемисти предмети в съответствие с особените разпоредби, съдържащи се в Общите условия на превоз. От превоза се изключват предмети и животни, които поради естеството си могат да пречат или да създават неудобство на пътниците или да причиняват вреда.

§ 2. Пътникът може да изпраща като багажни пратки предмети и животни в съответствие с Общите условия на превоз.

§ 3. Превозвачът може да допуска превоз на транспортни средства във връзка с превоз на пътници в съответствие с особените разпоредби, съдържащи се в Общите условия на превоз.

§ 4. Превозът на опасни товари под формата на ръчен багаж или багажни пратки, както и във или върху транспортни средства, които съгласно този раздел се превозват по релсов път, трябва да съответства на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).

Член 13 Проверка § 1. В случай на сериозно предположение за нарушаване на условията за превоз превозвачът има право да провери дали превозваните предмети (ръчен багаж, багажни пратки, транспортни средства, включително техният товар) и животни отговарят на условията за превоз, ако законите и правните норми на държавата, в която следва да се извърши проверката, не го забраняват. Пътникът трябва да бъде поканен да присъства на проверката. Ако той не се яви или ако не може да бъде намерен, превозвачът трябва да се позове на двама независими свидетели.

§ 2. Ако се установи, че условията за превоз не са били спазени, превозвачът може да изиска от пътника да заплати разноските, произтичащи от проверката.

Член 14 Изпълняване на административните фор- малности Пътникът трябва да се съобразява с формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи при превозването във връзка с неговия превоз на предмети (ръчен багаж, багаж, транспортни средства, включително техния товар) и животни. Той трябва да присъства на прегледа на тези предмети, освен при изключение, предвидено от законите и правните норми на всяка държава.

Глава II Ръчен багаж и животни

Член 15 Наблюдение Наблюдението на ръчния багаж и животните, които взема със себе си, е в тежест на пътника.

Глава III

Багаж

Член 16 Изпращане на багажа § 1. Договорните задължения, свързани с отправянето на багажа, трябва да бъдат установени с багажна разписка, връчена на пътника.

§ 2. Без да се нарушават разпоредбите на член 22, липсата, нередовността или изгубването на багажната разписка не засяга нито съществуването, нито валидността на споразуменията относно отправянето на багажа, които остават подчинени на настоящите Единни правила.

§ 3. Багажната разписка удостоверява до доказване на противното регистрирането на багажа и условията за неговия превоз.

§ 4. До доказване на противното се предполага, че при приемането за превоз от превозвача багажът е бил в добро видимо състояние и че броят и масата на колетите са съответствали на данните, вписани в багажната разписка.

Член 17 Багажна разписка § 1. Формата и съдържанието на багажната разписка, както и езикът и азбуката, на които тя трябва да бъде напечатана и попълнена, се определят от Общите условия на превоз. Член 7, § 5 се прилага по аналогия.

§ 2. В багажната разписка трябва да бъдат вписани най-малко:

а) превозвачът или превозвачите; b) указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила; това може да бъде направено с означението “CIV”;

с) всяко друго указание, необходимо за доказване на договорните задължения по отправянето на багажа и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от договора за превоз.

§ 3. Пътникът трябва да се увери при получаването на багажната разписка, че тя е издадена съгласно неговите указания.

Член 18 Регистриране и превоз § 1. Освен при изключение, предвидено в Общите условия на превоз, регистрирането на багажа става само срещу представяне на документ за превоз, валиден най-малко до местоназначението на багажа. Извън това регистрирането се извършва в съответствие с разпоредбите, действащи на мястото на изпращане.

§ 2. Ако Общите условия на превоз предвиждат, че багажът може да бъде допуснат за превоз без представяне на документ за превоз, разпоредбите на настоящите Единни правила, определящи правата и задълженията на пътника по отношение на неговия багаж, се прилагат по аналогия за изпращача на багаж.

§ 3. Превозвачът може да отправи багажа с друг влак или друго превозно средство и по различен маршрут спрямо тези, които ползва пътникът.

Член 19 Заплащане на цената за превоз на багажа

Освен при противоположно споразумение между пътника и превозвача цената за превоз на багажа се заплаща при регистрирането.

Член 20 Маркиране на багажа Пътникът трябва да укаже върху всеки колет на добре видимо място и по достатъчно точен и ясен начин:

а) своето име и своя адрес; b) местоназначението.

Член 21 Право на разпореждане с багажа § 1. Ако обстоятелствата го позволяват и митническите или на други административни органи разпоредби не се противопоставят, пътникът може да поиска връщане на багажа на мястото на изпращане срещу предаване на багажната разписка и когато това е предвидено в Общите условия на превоз—срещу представяне на документа за превоз.

§ 2. Общите условия на превоз могат да предвиждат други разпоредби относно правото на разпореждане с багажа, конкретно изменения на местоназначението и евентуалните финансови последици, които пътникът следва да понесе.

Член 22 Доставяне § 1. Доставянето на багажа става срещу предаване на багажната разписка и при нужда— срещу заплащане на разноските, които обременяват пратката. Превозвачът има правото, без да е задължен, да провери дали предявителят на разписката е в качество да получи доставката.

§ 2. Към доставяне на багажа на предявителя на багажната разписка се приравняват, когато са извършени съобразно разпоредбите, действащи на местоназначението:

а) предаването на багажа на митническите или бариерните органи в техните експедиционни помещения или в техните складове, когато те не са под наблюдението на превозвача;

b) поверяването на живите животни на трето лице.

§ 3. Предявителят на багажната разписка може да поиска доставяне на багажа на местоназначението веднага след изтичане на договореното време, както и при нужда времето, необходимо за извършваните от митническите или други административни органи операции.

§ 4. При непредаване на багажната разписка превозвачът е задължен да достави багажа само на онзи, който представи доказателство за правото си; ако това доказателство изглежда недостатъчно, превозвачът може да изиска гаранция.

§ 5. Багажът се доставя на местоназначението, за което е бил регистриран.

§ 6. Предявителят на багажната разписка, на когото багажът не е доставен, може да изиска удостоверяване в багажната разписка на деня и часа, в които е поискал доставянето в съответствие с § 3.

§ 7. Правоимащият може да откаже да получи багажа, ако превозвачът не изпълни искането му да пристъпи към проверка на багажа с оглед установяването на посочена вреда.

§ 8. Извън това доставянето на багажа се извършва съгласно разпоредбите, действащи на местоназначението.

Глава IV Транспортни средства

Член 23 Условия за превоз Особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз, определят конкретно условията на допускане за превоз, регистриране, натоварване и превоз, разтоварване и доставяне, както и задълженията на пътника.

Член 24 Товарно писмо § 1. Договорните задължения по превоза на транспортни средства трябва да бъдат установени с товарно писмо, връчено на пътника. Товарното писмо може да бъде включено в документа за превоз на пътника.

§ 2. Формата и съдържанието на товарното писмо, както и езикът и азбуката, на които то трябва да бъде напечатано и попълнено, се определят от особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз. Член 7, § 5 се прилага по аналогия.

§ 3. В товарното писмо трябва да бъдат вписани най-малко:

а) превозвачът или превозвачите; b) указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила; това може да бъде направено с означението “CIV”;

с) всяко друго указание, необходимо за доказване на договорните задължения по превозите на транспортни средства и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от договора за превоз.

§ 4. Пътникът трябва да се увери при получаването на товарното писмо, че то е издадено съгласно неговите указания.

Член 25 Приложими разпоредби Извън разпоредбите на тази глава разпоредбите на глава трета относно превоза на багаж се прилагат към транспортните средства.

РазделIV

ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА

Глава I Отговорност в случай на смърт и на наранявания на пътници

Член 26 Основание на отговорността § 1. Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от смъртта, от нараняванията или от всяко друго увреждане на физическата или психическата цялост на пътника, причинено от произшествие във връзка с железопътната експлоатация, настъпило, докато пътникът пребивава в железопътните превозни средства, докато влиза в тях или излиза от тях, независимо от използваната железопътна инфраструктура.

§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност:

а) ако произшествието е предизвикано от външни по отношение на железопътната експлоатация обстоятелства, които превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;

b) доколкото произшествието се дължи на грешка на пътника;

с) ако произшествието се дължи на поведението на трето лице, което превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати; друго предприятие, използващо същата железопътна инфраструктура, не се смята за трето лице; правото на обратен иск не се накърнява.

§ 3. Ако произшествието се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това превозвачът не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с § 2, буква с), той отговаря само в границите на настоящите Единни правила и без да се накърнява правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.

§ 4. Разпоредбите на настоящите Единни правила не засягат отговорността, която може да тежи на превозвача за случаи, непредвидени в § 1.

§ 5. Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от последователни превозвачи, в случай на смърт и на наранявания на пътници е отговорен превозвачът, задължен съгласно договора за превоз да предостави транспортната услуга, по време на която е настъпило произшествието. Ако тази услуга не е била предоставена от превозвача, а от превозвач подизпълнител, двамата превозвачи са отговорни солидарно в съответствие с настоящите Единни правила.

Член 27 Обезщетяване за вреди и загуби в случай на смърт § 1. В случай на смърт на пътник обезщетението за вреди и загуби включва:

а) необходимите разноски вследствие на смъртта, конкретно разноските по превоза на тялото и погребението;

b) ако смъртта не е настъпила незабавно, обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 28.

§ 2. Ако поради смъртта на пътника лица, към които той по закон е имал или е щял да има в бъдеще задължение за издръжка, са лишени от издръжката си, има основание те да бъдат обезщетени за тази загуба. Искът за обезщетяване за вреди и загуби на лицата, чиято издръжка пътникът е поемал, без да е задължен за това по закон, остава подчинен на националното право.

Член 28 Обезщетяване за вреди и загуби в случай на наранявания В случай на наранявания или на всякакво друго увреждане на физическата или психическата цялост на пътника обезщетението за вреди и загуби включва:

а) необходимите разноски, конкретно за лечение и превоз;

b) възстановяване на вредата, причинена било поради пълната или частичната нетрудоспособност, било поради нарастването на нуждите.

Член 29 Обезщетяване за други телесни повреди

Националното право определя дали и в каква степен превозвачът трябва да заплати обезщетение за други телесни повреди извън предвидените в членове 27 и 28.

Член 30 Форма и размер на обезщетението при смърт и наранявания § 1. Обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 27, § 2 и в член 28, буква b), трябва да се издължи под формата на еднократно изплатена сума. Ако националното право обаче позволява изплащане на рента, то се издължава под тази форма, когато пострадалият пътник или правоимащите, посочени в член 27, § 2, поискат това.

§ 2. Размерът на обезщетението, което следва да се заплати в съответствие с § 1, се определя според националното право. За прилагането на настоящите Единни правила обаче се определя максимална граница от 175 000 разчетни единици за всеки пътник в еднократно изплатена сума или в годишна рента, съответстваща на тази сума, в случай че националното право предвижда максимална граница в понисък размер.

Член 31 Други превозни средства § 1. Извън § 2 разпоредбите за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници не се прилагат по отношение на вредите, възникнали при превоз, който в съответствие с договора за превоз не е бил железопътен превоз.

§ 2. Когато железопътните превозни средства обаче се превозват с ферибот, разпоредбите за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници се прилагат по отношение на вредите, посочени в член 26, § 1 и член 33, § 1, причинени от произшествие във връзка с железопътната експлоатация, настъпило, докато пътникът пребивава в упоменатото железопътно превозно средство, докато влиза в него или излиза от него.

§ 3. Когато поради извънредни обстоятелства железопътната експлоатация е временно прекъсната и пътниците се превозват с друго превозно средство, превозвачът е отговорен в съответствие с настоящите Единни правила.

Глава II Отговорност при неспазване на разписанието

Член 32 Отговорност при отменяне на влак, закъсне- ние или изпусната връзка § 1. Превозвачът е отговорен пред пътника за вредата, произтичаща от това, че поради отменяне на влак, закъснение или изпускане на връзка пътуването не може да продължи същия ден или че неговото продължаване не е разумно изискуемо същия ден при дадените обстоятелства. Обезщетението за вреди и загуби включва разумните разноски по настаняване, както и разумните разноски, свързани с уведомяването на лицата, очакващи пътника.

§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност, когато отменянето на влак, закъснението или изпускането на връзка се дължат на една от следните причини:

а) външни по отношение на железопътната експлоатация обстоятелства, които превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;

b) грешка на пътника; или с) поведението на трето лице, което превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати; друго предприятие, използващо същата железопътна инфраструктура, не се смята за трето лице; правото на обратен иск не се накърнява.

§ 3. Националното право определя дали и в каква степен превозвачът трябва да заплати обезщетение за вреди, различни от вредите, предвидени в § 1. Тази разпоредба не засяга разпоредбите на член 44.

Глава III Отговорност за ръчния багаж, животните, багажа и превозните средства

Подраздел 1 Ръчен багаж и животни

Член 33 Отговорност § 1. В случай на смърт и на наранявания на пътници превозвачът е отговорен също за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване или от повреждането на предметите, които пътникът е имал или върху себе си, или със себе си като ръчен багаж; това важи също за животните, които пътникът е взел със себе си. Член 26 се прилага по аналогия.

§ 2. От друга страна, превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване или от повреждането на предметите, ръчния багаж или животните, чието наблюдение е задължение на пътника съгласно член 15, само ако тази вреда се дължи на грешка на превозвача. Другите членове на раздел IV, с изключение на член 51, и на раздел VI не са приложими в този случай.

Член 34 Ограничаване на обезщетенията за вреди и загуби при изгубване или повреждане на предмети Когато превозвачът е отговорен в съответствие с член 33, § 1, той трябва да възстанови вредата в размер до 1400 разчетни единици за всеки пътник.

Член 35 Освобождаване от отговорност Превозвачът не е отговорен пред пътника за вредата, произтичаща от несъобразяване на пътника с митническите или на други административни органи разпоредби.

Подраздел 2

Багаж

Член 36 Основание на отговорността § 1. Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване и от повреждането на багажа, възникнало от приемането на багажа за превоз до доставянето, както и от забавянето на доставянето.

§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност, доколкото изгубването, повреждането или забавянето на доставянето се дължат на грешка на пътника, на нареждане на последния, непроизтичащо от грешка на превозвача, на недостатък, присъщ на багажа, или на обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.

§ 3. Превозвачът е освободен от тази отговорност, доколкото изгубването или повреждането произтича от специфичните рискове, присъщи на един или повече от следните фактори:

а) липса или неизправност на опаковката; b) особено естество на багажа; с) изпращане под формата на багажни пратки на предмети, изключени от превоза.

Член 37 Доказателствена тежест § 1. В тежест на превозвача е да докаже, че изгубването, повреждането или закъснението при доставянето се дължи на един от факторите, предвидени в член 36, § 2.

§ 2. Когато превозвачът установи, че изгубването или повреждането е могло да произтече предвид конкретните обстоятелства от един или повече от специфичните рискове, предвидени в член 36, § 3, съществува презумпцията, че то произтича именно от тях. Правоимащият обаче запазва правото да докаже, че вредата не се дължи изцяло или отчасти на един от тези рискове.

Член 38 Последователни превозвачи Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от няколко последователни превозвачи, всеки превозвач, който приема за превоз багажа с багажната разписка или транспортното средство с товарното писмо, участва по отношение на отправянето на багажа или превоза на транспортните средства в договора за превоз съгласно клаузите в багажната разписка или в товарното писмо и поема задълженията, които произтичат от него. В този случай всеки превозвач е отговорен за изпълнението на превоза по целия маршрут до доставянето.

Член 39 Превозвач подизпълнител § 1. Когато превозвачът е поверил изцяло или отчасти изпълнението на превоза на превозвач подизпълнител, било в упражняване на право, което му е признато в договора за превоз, или не, превозвачът остава въпреки това отговорен за превоза в цялост.

§ 2. Всички разпоредби на настоящите Единни правила, регламентиращи отговорността на превозвача, се прилагат също към отговорността на превозвача подизпълнител за извършения от него превоз. Членове 48 и 52 се прилагат, когато е предявен иск срещу служителите и всички други лица, към чиито услуги превозвачът подизпълнител прибягва за изпълнението на превоза.

§ 3. Когато със специфично споразумение превозвачът поема задължения, които не му тежат по силата на настоящите Единни правила, или се отказва от права, които му се дават от тези Единни правила, това споразумение е без правни последици за превозвача подизпълнител, ако той не го е приел изрично и писмено. Независимо дали превозвачът подизпълнител го е приел или не, превозвачът остава обвързан със задълженията или отказите, които произтичат от това специфично споразумение.

§ 4. Ако и доколкото превозвачът и превозвачът подизпълнител са отговорни, тяхната отговорност е солидарна.

§ 5. Общият размер на обезщетението, дължимо от превозвача, превозвача подизпълнител, както и от техните служители и другите лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на превоза, не надхвърля границите, предвидени в настоящите Единни правила.

§ 6. Разпоредбите на този член не засягат правата на обратни искове, които могат да съществуват между превозвача и превозвача подизпълнител.

Член 40 Презумпция за изгубване § 1. Правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да смята един колет за изгубен, ако той не му е бил предаден или поставен на негово разположение в срок от четиринайсет дни след искането за доставяне, предявено в съответствие с член 22, § 3.

§ 2. Когато колет, смятан за изгубен, бъде намерен в течение на годината, която следва искането за доставяне, превозвачът трябва да уведоми правоимащия, ако неговият адрес е известен или може да бъде открит.

§ 3. В срок от трийсет дни след получаване на уведомлението, упоменато в § 2, правоимащият може да изиска колетът да му бъде предаден. В този случай той трябва да заплати разноските по превоза на колета от място- то на изпращане до мястото, където се извършва предаването, и да възстанови полученото обезщетение след приспадане, ако има основание, на разноските, включени в това обезщетение. Той обаче запазва правата си на обезщетение за закъснение при доставянето, предвидени в член 43.

§ 4. Ако намереният колет не бъде поискан в срока, предвиден в § 3, или ако колетът бъде намерен повече от една година след искането за доставяне, превозвачът се разпорежда с него съобразно законите и нормите, действащи на мястото, където се намира колетът.

Член 41 Обезщетение при изгубване § 1. При пълно или частично изгубване на багажа превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби:

а) ако размерът на вредата е доказан—обезщетение, равностойно на този размер, без при това то да надхвърля 80 разчетни единици на липсващ килограм брутна маса или 1200 разчетни единици на колет;

b) ако размерът на вредата не е доказан— твърдо обезщетение от 20 разчетни единици на липсващ килограм брутна маса или 300 разчетни единици на колет.

Формата на обезщетяване на липсващ килограм или на колет се определя от Общите условия на превоз.

§ 2. Превозвачът трябва да възстанови освен това цената за превоза на багажа и другите суми, изразходвани по превоза на изгубения колет, както и вече издължените мита и акцизи.

Член 42 Обезщетение при повреждане § 1. В случай на повреждане на багажа превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби обезщетение, равностойно на обезценяването на багажа.

§ 2. Обезщетението не надхвърля: а) ако целият багаж е обезценен поради повреждането—размера, който би достигнало при пълно изгубване;

b) ако само част от багажа е обезценена поради повреждането—размера, който би достигнало при изгубване на обезценената част.

Член 43 Обезщетение при забавяне на доставянето

§ 1. При забавяне на доставянето на багажа превозвачът трябва да заплати на неделим период от двайсет и четири часа считано от предявяването на искане за доставяне, но най-много за четиринайсет дни:

а) ако правоимащият докаже, че дадена вреда, включително повреждане, произтича от това—обезщетение, равностойно на размера на вредата, до максимум 0,80 разчетни едини- ци на килограм брутна маса от багажа или 14 разчетни единици на колет, доставен със закъснение;

b) ако правоимащият не докаже, че вредата произтича от това—твърдо обезщетение от 0,14 разчетни единици на килограм брутна маса от багажа или 2,80 разчетни единици на колет, доставен със закъснение.

Формата на обезщетяване на килограм или на колет се определя от Общите условия на превоз.

§ 2. В случай на пълно изгубване на багажа обезщетението, предвидено в § 1, не се натрупва с обезщетението, предвидено в член 41.

§ 3. В случай на частично изгубване на багажа обезщетението, предвидено в § 1, се плаща за неизгубената част.

§ 4. В случай на повреждане на багажа, което не произтича от забавяне на доставянето, обезщетението, предвидено в § 1, се натрупва, ако има основание, с обезщетението, предвидено в член 42.

§ 5. В никой случай натрупването на обезщетението, предвидено в § 1, с обезщетенията, предвидени в членове 41 и 42, не дава основание за заплащане на обезщетение, надхвърлящо обезщетението, дължимо при пълно изгубване на багажа.

Подраздел 3 Транспортни средства

Член 44 Обезщетение при забавяне § 1. При забавяне на натоварването по причина, отдавана на превозвача, или при забавяне на доставянето на транспортно средство превозвачът трябва да заплати, ако правоимащият докаже, че дадена вреда е произлязла от това, обезщетение, чийто размер не надхвърля цената на превоза.

§ 2. Ако при забавяне на натоварването по причина, отдавана на превозвача, правоимащият се откаже от договора за превоз, цената за превоза се възстановява на правоимащия. Ако правоимащият докаже, че от това забавяне е произтекла вреда, той може да поиска също обезщетение, чийто размер не надхвърля цената на превоза.

Член 45 Обезщетение при изгубване В случай на пълно или частично изгубване на транспортно средство обезщетението, което следва да се заплати на правоимащия за доказана вреда, се изчислява съобразно обичайната стойност на транспортното средство. Обезщетението не надхвърля 8000 разчетни единици. Ремарке със или без товар се смята за самостоятелно транспортно средство.

Член 46 Отговорност за други предмети § 1. По отношение на предмети, оставени в транспортното средство или намиращи се в багажниците (например багажник или багажник за ски), закрепени здраво за транспортното средство, превозвачът е отговорен само за вреда, причинена по негова вина. Цялостното обезщетение, което следва да се заплати, не надхвърля 1400 разчетни единици.

§ 2. По отношение на предмети, закрепени от външната страна на транспортното средство, включително багажниците, упоменати в § 1, превозвачът е отговорен само ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Член 47 Приложими разпоредби Извън разпоредбите на този подраздел разпоредбите на подраздел 2 за отговорността по отношение на багажа се прилагат за транспортните средства.

Глава IV Обичайни разпоредби

Член 48 Изгубване на правото на ограничаване на отговорността Ограничаването на отговорността, предвидено в настоящите Единни правила, както и разпоредбите на националното право, които ограничават обезщетенията до определен размер, не се прилагат, ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Член 49 Превръщане и лихви § 1. Когато изчисляването на обезщетението предполага превръщане на суми, изразени в чуждестранни парични единици, това превръщане се извършва по курса на деня и на мястото на плащане на обезщетението.

§ 2. Правоимащият може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно считано от деня на рекламацията, предвидена в член 55, или ако не е имало рекламация—от деня на предявяване на съдебния иск.

§ 3. При обезщетенията, дължими в съответствие с членове 27 и 28 обаче, лихвите текат едва от деня, в който са възникнали фактите, послужили за определяне на размера на обезщетението, ако този ден е по-късен от деня на подаване на рекламацията или на предявяване на съдебния иск.

§ 4. По отношение на багажа лихви се дължат само ако обезщетението надхвърля 16 разчетни единици на багажна разписка.

§ 5. По отношение на багажа, ако правоимащият не предаде на превозвача в определения му подходящ срок подкрепящите документи, необходими за окончателното уреждане на рекламацията, лихвите не текат между изтичането на определения срок и действителното предаване на тези документи.

Член 50 Отговорност при ядрен инцидент Превозвачът се освобождава от отговорността, която му тежи по силата на настоящите Единни правила, когато вредата е причинена от ядрен инцидент и когато в приложение на законите и правните норми на една държава, регламентиращи отговорността в областта на атомната енергия, експлоатиращият ядрена инсталация или друго лице, което го замества, носи отговорност за тази вреда.

Член 51 Лица, за които превозвачът е отговорен

Превозвачът е отговорен за своите служители и за другите лица, към чиито услуги прибягва за изпълнението на превоза, когато тези служители или тези други лица действат в упражняване на функциите си. Управителите на железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът, се смятат за лица, към чиито услуги превозвачът прибягва за изпълнението на превоза.

Член 52 Други искове § 1. Във всички случаи, в които се прилагат настоящите Единни правила, всеки иск за отговорност срещу превозвача, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на тези Единни правила.

§ 2. Същото важи за всеки иск, предявен срещу служители на превозвача и други лица, за които той е отговорен съгласно член 51.

РазделV

ОТГОВОРНОСТ НА ПЪТНИКА

Член 53 Особени принципи на отговорност Пътникът е отговорен пред превозвача за всяка вреда:

а) произтичаща от неспазване на неговите задължения в съответствие със:

1. членове 10, 14 и 20, 2. особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз, или

3. Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID), или

b) причинена от предметите или животните, които взема със себе си, освен ако докаже, че вредата се дължи на обстоятелства, които той не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати, въпреки че е проявил старанието, което се изисква от съзнателен пътник. Тази разпоредба не засяга отговорността, която може да тежи на превозвача в съответствие с член 26 и член 33, § 1.

РазделVI

УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА

Член 54 Констатиране на частично изгубване или повреждане § 1. Когато превозвачът открие или предположи частично изгубване или повреждане на предмет, превозван под негово наблюдение (багажни пратки, транспортни средства), или когато правоимащият посочи такова, превозвачът трябва незабавно и по възможност в присъствие на правоимащия да състави протокол, установяващ според естеството на вредата състоянието на предмета и доколкото е възможно, размера на вредата, причината за нея и момента, в който тя е възникнала.

§ 2. Копие от констативния протокол трябва да бъде връчено безплатно на правоимащия.

§ 3. Ако правоимащият не приема заключенията на констативния протокол, той може да поиска състоянието на багажа или на транспортното средство, както и причината за вредата и нейният размер да бъдат установени от експерт, назначен от страните по договора за превоз, или по съдебен ред. Процедурата се подчинява на законите и разпоредбите на държавата, в която се извършва констатацията.

Член 55 Рекламации § 1. Рекламациите относно отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници трябва да бъдат изпратени писмено до превозвача, срещу когото може да бъде предявен съдебният иск. При превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор и извършен от последователни превозвачи, рекламациите могат да бъдат отправени също до първия или до последния превозвач, както и до превозвача, чието седалище или филиал, или агенция, сключила договора за превоз, се намира в държавата на местоживеене или на обичайно местожителство на пътника.

§ 2. Другите рекламации по договора за превоз трябва да бъдат изпратени писмено до превозвача, посочен в член 56, § 2 и 3.

§ 3. Документите, които правоимащият прецени за необходимо да приложи към рекламацията, трябва да бъдат представени или в оригинали, или в копия, при нужда надлежно заверени, ако превозвачът го поиска. При уреждането на рекламацията превозвачът може да изиска връщането на документа за превоз, багажната разписка и товарното писмо.

Член 56 Превозвачи, срещу които може да бъде предявен съдебен иск § 1. Съдебният иск, основан на отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници, може да бъде предявен само срещу превозвач, отговорен по смисъла на член 26, § 5.

§ 2. Извън § 4 другите съдебни искове на пътниците, основани на договора за превоз, могат да бъдат предявени само срещу първия или последния превозвач или срещу превозвача, изпълнявал частта от превоза, по време на която е възникнало обстоятелството, породило иска.

§ 3. Когато при превози, изпълнявани от последователни превозвачи, превозвачът, който е трябвало да достави багажа или транспортното средство, е вписан с негово съгласие в багажната разписка или в товарното писмо, срещу него може да бъде предявен съдебен иск в съответствие с § 2, дори ако той не е получил багажа или транспортното средство.

§ 4. Съдебният иск за възстановяване на сума, платена съгласно договора за превоз, може да бъде предявен срещу превозвача, получил тази сума, или срещу онзи, в полза на когото тя е била получена.

§ 5. Съдебният иск може да бъде предявен срещу превозвач, различен от превозвачите, посочени в § 2 и 4, когато е подаден като обратен иск или като възражение за недопустимост пред инстанцията по главен иск, основан на същия договор за превоз.

§ 6. Доколкото настоящите Единни правила се прилагат по отношение на превозвача подизпълнител, срещу него също може да бъде предявен съдебен иск.

§ 7. Ако ищецът може да избира между няколко превозвачи, неговото право на избор се погасява от момента, в който съдебният иск бъде предявен срещу един от тях; това важи също, ако ищецът може да избира между един или повече превозвачи и превозвач подизпълнител.

Член 57 Юрисдикция § 1. Съдебните искове, основани на настоящите Единни правила, могат да бъдат предявени пред правораздавателните органи на държавите членки, определени по взаимно съгласие от страните, или пред правораздавателните органи на държавата членка, на чиято територия се намира местоживеенето или обичайното местожителство на ответника, неговото седалище или филиал, или агенция, сключила договора за превоз. Други правораздавателни органи не могат да бъдат сезирани.

§ 2. Когато съдебен иск, основан на настоящите Единни правила, се разглежда от съд, компетентен по смисъла на § 1, или когато по такъв спор е произнесено решение от такъв съд, никакъв нов съдебен иск не може да бъде предявен на същото основание между същите страни, освен ако решението на съда, пред който е подаден първият иск, подлежи на изпълнение в държавата, където се предявява новият иск.

Член 58 Погасяване на правото на иск в случай на смърт и наранявания § 1. Всяко право на съдебен иск на правоимащия, основано на отговорността на превозвача в случай на смърт или на наранявания на пътници, се погасява, ако в срок от дванайсет месеца считано от узнаването за вредата той не сигнализира за произшествието, станало с пътника, на един от превозвачите, пред които може да бъде предявена рекламация в съответствие с член 55, § 1. Когато правоимащият сигнализира устно за произшествието на превозвача, последният трябва да му издаде удостоверение за това устно уведомление.

§ 2. Правото на иск обаче не се погасява, ако: а) в срока, предвиден в § 1, правоимащият е предявил рекламация пред един от превозвачите, посочени в член 55, § 1;

b) в срока, предвиден в § 1, отговорният превозвач е бил уведомен по друг път за произшествието, станало с пътника;

с) за произшествието не е било сигнализирано или е било сигнализирано със закъснение поради обстоятелства, които не се дължат на правоимащия;

d) правоимащият докаже, че произшествието е предизвикано от грешка на превозвача.

Член 59 Погасяване на правото на иск по превоза на багаж § 1. Приемането на багажа от правоимащия погасява правото на всякакъв иск срещу превозвача, породено от договора за превоз, в случай на частично изгубване, повреждане или забавяне на доставянето.

§ 2. Правото на иск обаче не се погасява: а) в случай на частично изгубване или повреждане, ако:

1. изгубването или повреждането е констатирано в съответствие с член 54 преди получаването на багажа от правоимащия;

2. констатацията, която е трябвало да се извърши в съответствие с член 54, не е била извършена единствено по вина на превозвача;

b) в случай на неявна вреда, чието съществуване е установено след приемането на багажа от правоимащия, ако той:

1. поиска констатация в съответствие с член 54 веднага след откриването на вредата и най-късно в срок три дни след получаването на багажа; и

2. докаже освен това, че вредата е възникнала между приемането на багажа за превоз от превозвача и доставянето;

с) в случай на забавяне на доставянето, ако правоимащият е предявил в срок от двайсет и един дни правата си пред един от превозвачите, посочени в член 56, § 3;

d) ако правоимащият докаже, че вредата произтича от грешка на превозвача.

Член 60 Давност § 1. Исковете за обезщетяване на вреди и загуби, основани на отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници, са с давност:

а) за пътника—три години считано от деня след произшествието;

b) за другите правоимащи—три години считано от деня след смъртта на пътника, без при това този срок да може да превишава пет години считано от деня след произшествието.

§ 2. Другите искове, породени от договора за превоз, са с давност една година. Давността обаче е две години, ако се отнася за иск по вреда, произтичаща от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

§ 3. Давността, предвидена в § 2, тече за делото:

а) за обезщетение за пълно изгубване: от четиринайсетия ден след изтичането на срока, предвиден в член 22, § 3;

b) за обезщетение за частично изгубване, повреждане или забавяне на доставянето: от деня, в който доставянето се е състояло;

с) във всички други случаи по отношение на превоза на пътниците: от деня на изтичане на валидността на документа за превоз.

Денят, посочен като начален за давността, никога не е включен в срока.

§ 4. При писмена рекламация, подадена в съответствие с член 55 заедно с необходимите подкрепящи документи, давността се преустановява до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. При частично приемане на рекламацията давността започва да тече отново за частта от рекламацията, която остава спорна. Доказателството за получаването на рекламацията или на отговора и това за връщането на документите са в тежест на страната, която се позовава на този факт. Последващи рекламации, които имат същия предмет, не преустановяват давността.

§ 5. Искът с изтекла давност не може повече да бъде предявен, дори под формата на насрещен иск или на възражение за недопустимост.

§ 6. Извън това преустановяването и прекратяването на давността се регламентират от националното право.

РазделVII

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ

ПРЕВОЗВАЧИТЕ

Член 61 Поделяне на превозната цена § 1. Всеки превозвач е длъжен да изплати на заинтересованите превозвачи полагаемата им се част от цена на превоз, която той е събрал или която би трябвало да събере. Условията на плащане се определят със споразумение между превозвачите.

§ 2. Член 6, § 3, член 16, § 3 и член 25 се прилагат също за взаимоотношенията между последователни превозвачи.

Член 62 Право на обратен иск § 1. Превозвачът, платил обезщетение по силата на настоящите Единни правила, има право на обратен иск срещу превозвачите, участвали в превоза, съгласно следните разпоредби:

а) превозвачът, причинил вредата, е единствено отговорен за нея;

b) когато вредата е причинена от няколко превозвачи, всеки от тях отговаря за причинената от него вреда; ако разграничението е невъзможно, обезщетението се разпределя между тях в съответствие с буква с);

с) ако не може да бъде доказано кой от превозвачите е причинил вредата, обезщетението се разпределя между всички превозвачи, участвали в превоза, с изключение на онези, които докажат, че вредата не е била причинена от тях; разпределението е пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от превозвачите.

§ 2. При несъстоятелност на един от тези превозвачи тежащата му и незаплатена от него част се разпределя между всички други превозвачи, участвали в превоза, пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от тях.

Член 63 Процедура при обратни искове § 1. Основателността на плащането, извършено от превозвача, който предявява обратен иск в съответствие с член 62, не може да бъде оспорвана от превозвача, срещу когото е предявен обратният иск, когато обезщетението е определено по съдебен ред и когато този последен превозвач, надлежно призован, е можел да встъпи в процеса. Съдът, сезиран по главния иск, определя сроковете, дадени за връчване на призовката и за встъпване в процеса.

§ 2. Превозвачът, който упражнява правото си на обратен иск, трябва да изложи пред една и съща инстанция исковата си молба срещу всички превозвачи, с които не е постигнал споразумение, под страх да изгуби правото си на обратен иск срещу онези, които не е призовал.

§ 3. Съдът трябва да се произнесе с едно и също решение по всички обратни искове, по които е сезиран.

§ 4. Превозвачът, който иска да предяви правото си на обратен иск, може да сезира правораздавателните органи на държавата, на чиято територия се намира седалището на един от превозвачите, участвали в превоза, или неговият филиал, или агенцията, сключила договора за превоз.

§ 5. Когато искът трябва да бъде предявен срещу няколко превозвачи, превозвачът, който упражнява правото на обратен иск, може да избере между правораздавателните органи, компетентни по смисъла на § 4, съда, пред който да подаде обратния си иск.

§ 6. Обратни искове не могат да бъдат подавани пред инстанцията, която разглежда иск за обезщетение, предявен от правоимащия по договора за превоз.

Член 64 Споразумения относно обратните искове

Превозвачите са свободни да договорят помежду си разпоредби, които се отклоняват от членове 61 и 62.

ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРА ЗА

МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕ- ВОЗ НА ТОВАРИ (CIM—ПРИТУРКА В КЪМ

КОНВЕНЦИЯТА)

РазделI

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1 Обсег на действие § 1. Настоящите Единни правила се прилагат при всеки договор за железопътен превоз на товари срещу заплащане, когато мястото на приемането на товара за превоз и мястото, предвидено за доставянето, са разположени в две различни държави членки. Това е в сила независимо от седалището и националността на страните по договора за превоз.

§ 2. Настоящите Единни правила се прилагат също при договорите за железопътен превоз на товари срещу заплащане, когато мястото на приемането на товара за превоз и мястото, предвидено за доставянето, са разположени в две различни държави, от които поне едната е държава членка, и когато страните по договора се споразумеят, че договорът е подчинен на тези Единни правила.

§ 3. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния трансграничен превоз превоз по шосе или по вътрешен воден път във вътрешно съобщение на държава членка, настоящите Единни правила се прилагат.

§ 4. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния превоз морски превоз или трансграничен превоз по вътрешен воден път, настоящите Единни правила се прилагат, ако морският превоз или превозът по вътрешен воден път се осъществява по линии, вписани в списъка на линиите, предвиден в член 24, § 1 на Конвенцията.

§ 5. Настоящите Единни правила не се прилагат при превозите, които се извършват между гари, разположени на територията на граничещи държави, когато инфраструктурата на тези гари се управлява от един или няколко управители на инфраструктури, принадлежащи към една и съща от тези държави.

§ 6. Всяка държава, страна по конвенция за директен международен железопътен превоз на товари от характер, сравним с настоящите Единни правила, може, когато отправя молба за присъединяване към Конвенцията, да декларира, че ще прилага тези Единни правила само по отношение на превозите, осъществявани върху част от железопътната инфраструктура, разположена на нейна територия. Тази част от железопътната инфраструктура трябва да бъде точно определена и да бъде свързана с железопътната инфраструктура на държава членка. Когато една държава е направила упоменатата декларация, тези Единни правила се прилагат само при условие че:

а) мястото на приемането на товара за превоз или мястото за доставянето, както и маршрутът, предвидени в договора за превоз, са разположени върху посочената инфраструктура; или

b) посочената инфраструктура свързва инфраструктурата на две държави членки и е била предвидена в договора за превоз като маршрут за транзитен превоз.

§ 7. Държавата, направила декларация в съответствие с § 6, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят съобщи за него на държавите членки. Декларацията преустановява действието си, когато конвенцията, упомената в § 6, първо изречение, престане да бъде в сила за тази държава.

Член 2

Публичноправни норми Превозите, при които се прилагат настоящите Единни правила, остават подчинени на публичноправните норми, конкретно на нормите относно превоза на опасни товари, както и на нормите на митническото право и на тези, които се отнасят до защитата на животните.

Член 3 Определения

За целите на настоящите Единни правила изразът:

а) “превозвач” означава договорния превозвач, с когото изпращачът е сключил договора за превоз по силата на тези Единни правила, или последващ превозвач, отговорен на основание на този договор;

b) “превозвач подизпълнител” означава превозвач, който не е сключил договора за превоз с изпращача, но на когото превозвачът, посочен в буква а), е поверил изцяло или отчасти изпълнението на железопътния превоз;

с) “Общи условия на превоз” означава условията на превозвача под формата на общи условия или на тарифи в законна сила във всяка държава членка, които със сключването на договора за превоз са станали неразделна част от него;

d) “интермодална транспортна единица” означава контейнерите, касамобилите, полуремаркетата или другите сходни товарни единици, използвани в интермодален превоз.

Член 4 Отклонения § 1. Държавите членки могат да сключват споразумения, които предвиждат отклонения от настоящите Единни правила, изключително за превозите, извършвани между две гари, разположени от едната и от другата страна на границата, когато между тях няма друга гара.

§ 2. За превозите, извършвани между две държави членки, преминаващи транзитно през държава нечленка, заинтересованите държави могат да сключват споразумения, които се отклоняват от настоящите Единни правила.

§ 3. Споразуменията, посочени в § 1 и 2, както и тяхното въвеждане в сила, се съобщават на Междуправителствената организация за международни железопътни превози. Генералният секретар на Организацията уведомява за тях държавите членки и заинтересованите предприятия.

Член 5 Обвързващи норми

Освен при противоположна клауза в настоящите Единни правила е нищожна и без правни последици всяка постановка, която пряко или косвено би се отклонявала от тези Единни правила. Нищожността на такива постановки не води до нищожност на другите разпоредби на договора за превоз. Независимо от това един превозвач може да поеме отговорност и задължения, по-тежки от предвидените в настоящите Единни правила.

РазделII

СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА

ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ

Член 6 Договор за превоз § 1. С договора за превоз превозвачът се задължава да превози товара срещу заплащане до местоназначението и там да го предаде на получателя.

§ 2. Договорът за превоз трябва да бъде установен с товарителница, съставена според единен образец. Въпреки това липсата, нередовността или изгубването на товарителницата не засягат нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.

§ 3. Товарителницата се подписва от изпращача и превозвача. Подписът може да бъде заменен с печат, код на брояча или всеки друг съобразен способ.

§ 4. Превозвачът трябва да удостовери в подходяща форма върху дубликата от товарителницата приемането на товара за превоз и да връчи дубликата на изпращача.

§ 5. Товарителницата няма стойност на коносамент.

§ 6. За всяка пратка трябва да бъде съставена отделна товарителница. Освен при противоположно споразумение между изпращача и превозвача една и съща товарителница може да се отнася само за товара на един вагон.

§ 7. В случай на превоз, навлизащ в митническата територия на Европейската общност или в територията, на която се прилага процедурата за общ транзит, всяка пратка трябва да бъде придружена от товарителница, отговаряща на изискванията по член 7.

§ 8. Единните образци на товарителница се изготвят от международните асоциации на превозвачите в съгласуваност с международните асоциации на клиентите и с компетентните в областта на митническото право ведомства в държавите членки, както и с всяка междуправителствена организация за регионална икономическа интеграция, имаща компетенцията за свое собствено митническо законодателство.

§ 9. Товарителницата, включително нейният дубликат, може да бъде съставена под формата на електронно регистриране на данните, позволяващо превръщането им в четими писмени знаци. Методите, използвани за регистрирането и обработката на данните, трябва да бъдат равностойни от функционална гледна точка, конкретно по отношение на доказателствената сила на товарителницата, представлявана от тези данни.

Член 7 Съдържание на товарителницата § 1. Товарителницата трябва да съдържа следните указания:

а) мястото и датата на съставянето є; b) името и адреса на изпращача; с) името и адреса на превозвача, сключил договора за превоз;

d) името и адреса на онзи, на когото товарът действително е предаден, ако той не е превозвачът, упоменат в буква с);

е) мястото и датата на приемането на товара за превоз;

f) мястото на доставяне; g) името и адреса на получателя; h) наименованието на естеството на товара и на вида опаковка, а за опасните товари—наименованието, предвидено в Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID);

i) броя на колетите и специфичните означения и номера, необходими за идентифицирането на дребните пратки;

j) номера на вагона при превозите на вагонни пратки;

k) номера на железопътното средство, движещо се на собствени колооси, ако е предадено за превоз като товар;

l) освен това в случаите на интермодални транспортни единици—категорията, номера или други характеристики, необходими за идентифицирането им;

m) брутната маса на товара или количеството товар, изразено по друг начин;

n) подробно изброяване на документите, изисквани от митниците или от други административни органи, приложени към товарителницата или държани на разположение на превозвача при надлежно посочен орган или при орган, определен в договора;

о) разходите, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разноски, митнически сборове и други разходи, възникващи от сключването на договора до доставянето), доколкото те трябва да бъдат заплатени от получателя, или всяко друго указание, че разходите се дължат от получателя;

р) указанието, че превозът е подчинен въпреки всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила.

§ 2. При нужда товарителницата трябва да съдържа освен това следните указания:

а) в случай на превоз от последователни превозвачи—превозвача, който трябва да достави товара, когато той е дал съгласието си за вписване в товарителницата;

b) разходите, които изпращачът поема; с) сумата на наложения платеж, която следва да бъде събрана при доставянето на товара;

d) декларираната стойност на товара и сумата, представляваща особения интерес при доставянето;

е) договорения срок, в който трябва да бъде извършен превозът;

f) договорения маршрут; g) списък на документите, неупоменати в § 1, буква n), предадени на превозвача;

h) вписванията от изпращача относно броя и означението на пломбите, които той е поставил на вагона.

§ 3. Страните по договора за превоз могат да нанесат в товарителницата всяко друго указание, което преценят за необходимо.

Член 8 Отговорност за данните, вписани в товари- телницата § 1. Изпращачът отговаря за всички разноски и вреди, понесени от превозвача поради:

а) вписвания от изпращача в товарителницата на неправилни, неточни, непълни или нанесени на различно от предвиденото за всяка от тях място бележки; или

b) пропускане от изпращача на бележки, предписани от RID.

§ 2. Ако превозвачът впише в товарителницата бележки по искане на изпращача, той се смята до доказване на противното като действащ за сметка на изпращача.

§ 3. Ако товарителницата не съдържа указанието, предвидено в член 7, § 1, буква р), превозвачът е отговорен за всички разноски и вреди, понесени от правоимащия поради този пропуск.

Член 9 Опасни товари Когато изпращачът е пропуснал предписаните от RID бележки, превозвачът може във всеки момент според обстоятелствата да разтовари, да унищожи или да обезвреди стоката, за което не дължи обезщетение, освен в случай, че е бил запознат с опасния характер на товара при приемането му за превоз.

Член 10 Заплащане на разходите § 1. Освен при противоположно споразумение между изпращача и превозвача разходите (превозна цена, допълнителни разноски, митнически сборове и други разходи, възникващи от сключването на договора до доставянето) се заплащат от изпращача.

§ 2. Когато по силата на споразумение между изпращача и превозвача разходите са отнесени за сметка на получателя и когато получателят не е приел товарителницата, нито предявил правата си в съответствие с член 17, § 3, нито изменил договора за превоз в съотвествие с член 18, заплащането на разходите остава да се дължи от изпращача.

Член 11 Проверка § 1. Превозвачът има правото да провери във всеки момент дали условията за превоз са били спазени и дали пратката отговаря на данните, вписани в товарителницата от изпращача. Когато проверката засяга съдържанието на пратката, тя се прави, доколкото е възможно, в присъствието на правоимащия; в случаите, когато това не е възможно, превозвачът се позовава на двама независими свидетели, ако няма други разпоредби в законите и правилниците на държавата, в която се извършва проверката.

§ 2. Ако пратката не отговаря на данните, вписани в товарителницата, или ако разпоредбите относно превоза на товари, допускани с условие, не са били спазени, резултатът от проверката трябва да бъде отбелязан върху листа от товарителницата, който придружава товара, а ако превозвачът още държи дубликата от товарителницата, и върху него. В този случай разходите, предизвикани от проверката, обременяват товара, освен ако не са били заплатени незабавно.

§ 3. Когато натоварването се извършва от изпращача, той има правото да изиска проверка от превозвача на състоянието на товара и на неговата опаковка, както и на точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, техните означения и техните номера, както и относно брутното тегло или указаното по друг начин количество. Превозвачът е задължен да пристъпи към проверката само ако разполага с подходящите средства за това. Превозвачът може да поиска заплащане на разходите по проверката. Резултатът от проверките се отразява в товарителницата.

Член 12 Доказателствена сила на товарителницата

§ 1. Товарителницата удостоверява до доказване на противното сключването и условията на договора за превоз и приемането на товара за превоз от превозвача.

§ 2. Когато натоварването е извършено от превозвача, товарителницата удостоверява до доказване на противното състоянието на товара и на неговата опаковка, посочено в товарителницата, или при отсъствие на такива указания—доброто видимо състояние в момента на приемането на товара за превоз от превозвача и точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, техните означения и техните номера, както и относно брутното тегло или указаното по друг начин количество.

§ 3. Когато натоварването е извършено от изпращача, товарителницата удостоверява до доказване на противното състоянието на товара и на неговата опаковка, посочено в товарителницата, или при отсъствие на такива указания— доброто видимо състояние и точността на данните, упоменати в § 2, единствено в случай, че превозвачът ги е проверил и е вписал съвпадащия резултат от проверката си в товарителницата.

§ 4. Товарителницата не удостоверява вписаните сведения в случай, че съдържа обоснована резерва. Една резерва може да бъда обоснована конкретно с факта, че превозвачът не разполага с подходящите средства да провери дали пратката отговаря на данните, нанесени в товарителницата.

Член 13 Натоварване и разтоварване на стоката

§ 1. Изпращачът и превозвачът се споразумяват на кого тежи натоварването и разтоварването на стоката. При отсъствие на такова споразумение натоварването и разтоварването при колетните пратки се полагат на превозвача, докато за вагонните пратки натоварването е в тежест на изпращача, а разтоварването след доставянето—на получателя.

§ 2. Изпращачът е отговорен за всички последствия от извършено от него неправилно натоварване и трябва конкретно да възстанови вредата, понесена поради това от превозвача. Доказването на неправилното натоварване е в тежест на превозвача.

Член 14 Опаковка Изпращачът е отговорен пред превозвача за всички вреди и разходи, които биха възникнали поради липса или неизправност на опаковката на товара, освен ако при явна или известна на превозвача в момента на приемането на стоката неизправност той не е изказал резерви по отношение на нея.

Член 15 Изпълняване на административните фор- малности § 1. За изпълняването на формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи преди доставянето на товара, изпращачът трябва да приложи към товарителницата или да предостави на превозвача нужните документи, както и да му даде всички необходими сведения.

§ 2. Превозвачът не е длъжен да проверява дали тези документи и сведения са достатъчни или точни. Изпращачът е отговорен пред превозвача за всички вреди, които биха произтекли от липсата, недостатъчността или неточността на тези документи и сведения, освен в случай на грешка на превозвача.

§ 3. Превозвачът е отговорен за последиците от изгубването или от неправилното използване на документите, указани в товарителницата, които я придружават или са му били поверени, освен ако изгубването или вредата, причинена от неправилното използване на тези документи, са предизвикани от обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати. Евентуалното обезщетение обаче не надхвърля обезщетението, предвидено в случай на изгубване на товара.

§ 4. Изпращачът чрез указание, вписано в товарителницата, или получателят чрез нареждане в съответствие с член 18, § 3 може да поиска:

а) да присъства лично на изпълняването на формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи, или да бъде представен на него от пълномощник, за да даде всички сведения и направи всички необходими забележки;

b) да изпълни сам изискваните от митниците или от други административни органи формалности или да възложи изпълняването им на пълномощник, доколкото го позволяват законите и нормите на държавата, в която те се извършват;

с) да пристъпи към плащането на митническите сборове и други разходи, когато самият той или негов пълномощник присъства на изпълняването или изпълнява формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи, доколкото го позволяват законите и нормите на държавата, в която те се извършват.

В тези случаи нито изпращачът, нито получателят, който има правото на разпореждане, нито техен пълномощник могат да влязат във владение на товара.

§ 5. Ако за изпълняването на формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи, изпращачът е посочил място, където действащите разпоредби не позволяват тяхното изпълняване, или ако е предписал всякакъв друг начин за извършването на тези формалности, който не може да бъде изпълнен, превозвачът постъпва по начина, който му се струва най-благоприятен за правоимащия, и уведомява изпращача за взетите мерки.

§ 6. Ако изпращачът е поел заплащането на митническите сборове, превозвачът може да изпълни митническите формалности по свой избор било по пътя, било на местоназначението.

§ 7. Превозвачът при това може да процедира съобразно § 5, ако получателят не е приел товарителницата в срока, предвиден от действащите на местоназначението разпоредби.

§ 8. Изпращачът трябва да се съобрази с разпоредбите на митниците или на други административни органи по отношение на опаковката и на покриването на товарите с вагонна мушама. Ако изпращачът не е опаковал или покрил товарите съгласно разпоредбите, това може да бъде направено от превозвача; произтичащите разходи обременяват стоката.

Член 16 Срокове за доставяне § 1. Изпращачът и превозвачът се споразумяват за срока за доставяне. При отсъствие на споразумение този срок не може да надвишава срока по § 2—4.

§ 2. Извън разпоредбите на § 3 и 4 максималните срокове за доставяне са следните:

а) за вагонни пратки: срок за изпращане—12 часа; срок за превозване, на неделима отсечка от 400 км—24 часа;

b) за дребни пратки: срок за изпращане—24 часа; срок за превозване, на неделима отсечка от 200 км—24 часа. Разстоянията се отнасят за договорения маршрут, при отсъствие на договореност—за най-краткия възможен маршрут.

§ 3. Превозвачът може да определи допълнителни срокове с установена продължителност в следните случаи:

а) при пратки, превозвани: по линии с различно междурелсие, по море или вътрешен воден път, по шосе, ако не съществува железопътна връзка;

b) при извънредни обстоятелства, предизвикващи нередовно протичане на движението или необикновени експлоатационни затруднения.

Продължителността на допълнителните срокове трябва да бъде посочена в Общите условия на превоз.

§ 4. Срокът за доставяне започва да тече от приемането на товара за превоз; той се удължава с времетраенето на престоя, причинен не по вина на превозвача. Срокът за доставяне не тече през неделните и официалните празнични дни.

Член 17 Доставяне § 1. Превозвачът трябва да връчи товарителницата и предаде товара на получателя на предвиденото място за доставяне срещу разписка и заплащане на задълженията, произтичащи от договора за превоз.

§ 2. Към доставянето на получателя се приравняват, когато са извършени съобразно действащите на мястото на доставяне разпоредби:

а) предаването на товара на митническите или бариерни органи в техните експедиционни помещения или в техните магазии, когато те не са под надзора на превозвача;

b) поставянето на товара на съхранение в магазиите на превозвача, в склад на комисионер-спедитор или в обществени магазии.

§ 3. След пристигането на товара на мястото на доставяне получателят може да поиска от превозвача да му предаде товарителницата и стоката. Ако се установи, че стоката липсва или ако тя не е пристигнала до изтичането на срока, предвиден в член 29, § 1, получателят може да предяви от свое име към превозвача правата, които произтичат за него от договора за превоз.

§ 4. Правоимащият може да откаже да приеме товара дори след като е получил товарителницата и заплатил задълженията, произтичащи от договора за превоз, ако не е извършена поисканата от него проверка за установяване на посочена вреда.

§ 5. Извън това предаването на товара се извършва съобразно действащите на мястото на доставяне разпоредби.

§ 6. Ако стоката е предадена без предварително инкасиране на наложен платеж, с какъвто товарът е обременен, превозвачът е длъжен да заплати на изпращача обезщетение до размера на наложения платеж, освен при предявен от него иск срещу получателя.

Член 18 Право на разпореждане с товара § 1. Изпращачът има правото да се разпорежда с товара и да изменя с последващи нареждания договора за превоз. Той може конкретно да поиска от превозвача:

а) да преустанови превоза на товара; b) да отложи доставянето на товара; с) да предаде товара на получател, различен от получателя, вписан в товарителницата;

d) да достави товара на място, различно от мястото, вписано в товарителницата.

§ 2. Правото на изпращача да изменя договора за превоз дори ако притежава дубликата от товарителницата, се погасява, когато получателят:

а) приеме товарителницата; b) приеме товара; с) предяви правата си в съответствие с член 17, § 3;

d) е в правото съгласно § 3 да дава нареждания; от този момент превозвачът трябва да се съобразява с нарежданията и указанията на получателя.

§ 3. Правото на изменяне на договора за превоз принадлежи на получателя от момента на съставянето на товарителницата, освен при противоположно указание, вписано в нея от изпращача.

§ 4. Правото на получателя да изменя договора за превоз се погасява, когато той:

а) приеме товарителницата; b) приеме товара; с) предяви правата си в съответствие с член 17, § 3;

d) е предписал в съответствие с § 5 товарът да бъде предаден на трето лице и когато това лице предяви правата си в съответствие с член 17, § 3.

§ 5. Ако получателят е предписал товарът да бъде предаден на трето лице, това лице не е упълномощено да изменя договора за превоз.

Член 19 Упражняване на правото на разпореждане

§ 1. Когато изпращачът или в случая по член 18, § 3 получателят иска да измени с последващи нареждания договора за превоз, той трябва да представи на превозвача дубликата от товарителицата, в който трябва да бъдат вписани измененията.

§ 2. Изпращачът или в случая по член 18, § 3 получателят трябва да заплати на превозвача обезщетение за разходите и вредата, произтичащи от изпълняването на последващите изменения.

§ 3. Изпълняването на последващите изменения трябва да бъде възможно, редно и разумно изискуемо в момента, когато нарежданията бъдат получени от онзи, който следва да ги изпълни; то не трябва конкретно нито да възпрепятства нормалната експлоатация на предприятието на превозвача, нито да причинява вреда на изпращачите или получателите на други пратки.

§ 4. Последващите нареждания не трябва да водят до разделяне на пратката.

§ 5. Когато поради условията, предвидени в § 3, превозвачът не може да изпълни получените нареждания, той трябва незабавно да уведоми за това онзи, от когото идват нарежданията.

§ 6. При грешка на превозвача той е отговорен за последиците от неизпълнението или от неправилното изпълнение на последващо изменение. Евентуалното обезщетение обаче не надхвърля обезщетението, предвидено при изгубване на товара.

§ 7. Превозвачът, който изпълни поисканите от изпращача последващи изменения, без да изиска представянето на дубликата от товарителницата, е отговорен за произтичащата от това вреда пред получателя, ако дубликатът от товарителницата е бил предаден на последния. Евентуалното обезщетение обаче не надхвърля обезщетението, предвидено при изгубване на товара.

Член 20 Възпрепятстване при превоза § 1. В случай на възпрепятстване при превоза превозвачът решава дали е за предпочитане да превози служебно товара, като измени маршрута, или следва в интерес на правоимащия да му поиска указания, като му предостави всички полезни сведения, с които разполага.

§ 2. Ако продължаването на превоза не е възможно, превозвачът иска указания от онзи, който има правото на разпореждане с товара. Ако превозвачът не може да получи указанията своевременно, той трябва да вземе мерките, преценени от него като най-благоприятни за интересите на онзи, който има правото на разпореждане с товара.

Член 21 Възпрепятстване при доставянето § 1. В случай на възпрепятстване при доставянето превозвачът трябва незабавно да предупреди изпращача и да му поиска указания, освен ако с вписване в товарителницата изпращачът е указал товарът да му бъде изпратен обратно служебно при възникване на пречки при доставянето.

§ 2. Когато възпрепятстването при доставянето се прекрати, преди указанията на изпращача да се получат от превозвача, товарът се предава на получателя. Изпращачът трябва незабавно да бъде уведомен за това.

§ 3. Ако получателят откаже товара, изпращачът има правото да даде указания, въпреки че не може да представи дубликата от товарителницата.

§ 4. Ако възпрепятстването при доставянето възникне, след като получателят е изменил договора за превоз в съответствие с член 18, § 3—5, превозвачът трябва да уведоми този получател.

Член 22 Последици от възпрепятстването при превоза и при доставянето § 1. Превозвачът има право на възстановяване на разноските, които му причинява:

а) неговото искане на указания, b) изпълняването на получените указания, с) фактът, че не получава или че не получава своевременно поисканите указания,

d) фактът, че е взел решение в съответствие с член 20, § 1, без да е поискал указания, освен ако тези разноски не са последица от негова грешка. Той може конкретно да получи превозната цена, приложима за поетия маршрут, и разполага със сроковете, съответстващи на този маршрут.

§ 2. В случаите, предвидени в член 20, § 2 и в член 21, § 1, превозвачът може да разтовари незабавно стоката на разноски на правоимащия. След това разтоварване превозът се смята за приключен. Превозвачът тогава поема съхранението на стоката за сметка на правоимащия. При това той може да повери товара на трето лице и в такъв случай е отговорен само за правилния избор на това трето лице. Товарът остава обременен със задълженията, произтичащи от договора за превоз, и с всички други разноски.

§ 3. Превозвачът може да пристъпи към продажба на стоката, без да чака указания от правоимащия, когато податливото на разваляне естество или състоянието на товара го оправдава или когато разходите по съхранението са несъразмерни спрямо стойността на товара. В останалите случаи той може да пристъпи към продажба и ако в разумен срок не е получил от правоимащия противоположни указания, чието изпълнение може основателно да бъде изисквано.

§ 4. Ако стоката бъде продадена, получената от продажбата сума след приспадане на разноските, обременяващи товара, следва да се предостави на правоимащия. Ако получената сума не покрива разноските, изпращачът трябва да заплати разликата.

§ 5. Начинът на процедиране в случай на продажба се определя от законите и нормите, действащи на мястото, където се намира товарът, или от практиката на това място.

§ 6. Ако в случай на възпрепятстване при превоза или при доставянето изпращачът не даде своевременно указания и ако възпрепятстване- то при превоза или при доставянето не може да бъде отстранено в съответствие с § 2 и 3, превозвачът може да изпрати обратно товара на изпращача или ако е оправдано, да го унищожи на разноски на последния.

РазделIII

ОТГОВОРНОСТ

Член 23 Основание на отговорността § 1. Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване и от повреждането на товара, настъпили от приемането за превоз до доставянето, както и за вредата, произтичаща от превишаването на срока за доставяне, независимо от използваната железопътна инфраструктура.

§ 2. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне се дължи на грешка на правоимащия, на нареждане на правоимащия, което не произтича от грешка на превозвача, на недостатък, свойствен на товара (вътрешна развала, фира и т.н.), или на обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.

§ 3. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато изгубването или повреждането произтича от специфичните рискове, присъщи на един или повече от следните фактори:

а) превоз, извършван в открит вагон съгласно Общите условия на превоз или когато това е било изрично договорено и вписано в товарителницата; освен по отношение на вредите, претърпени вследствие на атмосферни влияния, стоките, натоварени в интермодални транспортни единици и в шосейни превозни средства от затворен тип, направлявани от вагони, не се смятат за превозвани в открит вагон; ако за превоза на товарите в открити вагони изпращачът използва вагонни мушами, превозвачът поема същата отговорност като тази, която му тежи при превоз в открити вагони без мушами, дори когато се отнася за стоки, които съгласно Общите условия на превоз не се превозват в открити вагони;

b) липса или неизправност на опаковката при товари, които поради естеството си са изложени на загуби или повреди, ако не са опаковани или са недобре опаковани;

с) натоварване на стоките от изпращача или разтоварване от получателя;

d) естество на някои товари, които по присъщи на самото него причини са изложени на пълно или частично изгубване или повреждане, конкретно чрез счупване, ръждясване, естествена вътрешна развала, изсушаване, разпиляване;

е) неправилно, неточно или непълно обозначаване или номериране на колети;

f) превоз на живи животни; g) превоз на товари, които съгласно приложимите разпоредби или съгласно споразумения, сключени между изпращача и превозвача и указани в товарителницата, трябва да бъдат придружавани, ако изгубването или повреждането произтича от риск, който придружаването е имало за цел да предотврати.

Член 24 Отговорност при превоз на подвижен състав като товар § 1. При превоз на железопътни транспортни средства, движещи се на собствени колооси и предадени за превоз като товар, превозвачът е отговорен за вредата, която произтича от изгубването или от повреждането на транспортното средство или на неговите части, настъпило от приемането за превоз до доставянето, както и за вредата, която произтича от превишаването на срока за доставяне, освен ако докаже, че вредата не се дължи на негова грешка.

§ 2. Превозвачът не е отговорен за вредата, произтичаща от изгубването на принадлежностите, които не са записани на двете страни на транспортното средство или не са упоменати в описа, който го придружава.

Член 25 Доказателствена тежест § 1. В тежест на превозвача е да докаже, че изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне се дължи на един от факторите, предвидени в член 23, § 2.

§ 2. Когато превозвачът установи, че изгубването или повреждането може да произтича предвид конкретните обстоятелства от един или повече от специфичните рискове, предвидени в член 23, § 3, съществува презумпцията, че то произтича именно от тях. Правоимащият обаче запазва правото да докаже, че вредата не се дължи изцяло или отчасти на един от тези рискове.

§ 3. Презумпцията по § 2 не е приложима в случая, предвиден в член 23, § 3, буква а), ако е налице необикновено голяма липса или липса на колети.

Член 26 Последователни превозвачи Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от няколко последователни превозвачи, всеки превозвач, който приема стоката с товарителницата, участва в договора съгласно клаузите в товарителницата и поема задълженията, които произтичат от него. В този случай всеки превозвач е отговорен за изпълнението на превоза по целия маршрут до доставянето.

Член 27 Превозвач подизпълнител § 1. Когато превозвачът е поверил изцяло или отчасти изпълнението на превоза на превозвач подизпълнител, било в упражняване на право, което му е признато в договора за превоз, или не, превозвачът остава въпреки това отговорен за превоза в цялост.

§ 2. Всички разпоредби на настоящите Единни правила, регламентиращи отговорността на превозвача, се прилагат също към отговорността на превозвача подизпълнител за извършения от него превоз. Членове 36 и 41 се прилагат, когато е предявен иск срещу служителите и всички други лица, към чиито услуги превозвачът подизпълнител прибягва за изпълнението на превоза.

§ 3. Когато със специфично споразумение превозвачът поема задължения, които не му тежат по силата на настоящите Единни правила, или се отказва от права, които му се дават от тези Единни правила, това споразумение е без правни последици за превозвача подизпълнител, ако той не го е приел изрично и писмено. Независимо дали превозвачът подизпълнител го е приел или не, превозвачът остава обвързан със задълженията или отказите, които произтичат от това специфично споразумение.

§ 4. Ако и доколкото превозвачът и превозвачът подизпълнител са отговорни, тяхната отговорност е солидарна.

§ 5. Общият размер на обезщетението, дължимо от превозвача, превозвача подизпълнител, както и от техните служители и другите лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на превоза, не надхвърля границите, предвидени в настоящите Единни правила.

§ 6. Разпоредбите на този член не засягат правата на обратни искове, които могат да съществуват между превозвача и превозвача подизпълнител.

Член 28 Презумпция за вреда при препращане § 1. Когато една пратка, предадена за превоз в съответствие с настоящите Единни правила, е била обект на препращане, подчинено на същите тези правила, и когато след препращането се установи частична липса или повреда, съществува презумпцията, че тази липса или повреда е възникнала под действието на последния договор за превоз, ако пратката е била постоянно под наблюдението на превозвача и е била препратена в състоянието, в което е пристигнала на мястото на препращане.

§ 2. Тази презумпция е приложима също, когато договорът за превоз, предшестващ препращането, не е бил подчинен на настоящите Единни правила, при условие че те биха се прилагали в случай на директен превоз между първото място на изпращане и последното местоназначение.

§ 3. Тази презумпция е приложима освен това, когато договорът за превоз, предшестващ препращането, е бил подчинен на друга международна спогодба за директен международен железопътен превоз на товари от естество, сравнимо с настоящите Единни правила, и тази спогодба съдържа също такава презумпция в полза на пратките, предадени за превоз съгласно тези Единни правила.

Член 29 Презумпция за изгубване на товара § 1. Правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да смята товара за изгубен, ако той не е бил предаден на получателя или поставен на негово разположение в срок от трийсет дни след изтичането на срока за доставяне.

§ 2. При получаване на обезщетението за изгубен товар правоимащият може писмено да поиска да бъде уведомен незабавно в случай, че товарът се намери през годината, която следва изплащането на обезщетението. Превозвачът му издава документ за това искане.

§ 3. В срок от трийсет дни след получаване на уведомлението, упоменато в § 2, правоимащият може да изиска товарът да му бъде предаден срещу заплащане на задълженията, произтичащи от договора за превоз, и срещу връщане на полученото обезщетение след приспадане, ако има основание, на разноските, включени в това обезщетение. Той обаче запазва правата си на обезщетение за превишаване на срока за доставяне, предвидени в членове 33 и 35.

§ 4. При отсъствие било на искането, посочено в § 2, било на указания, дадени в срока, предвиден в § 3, или още ако товарът бъде намерен повече от една година след изплащането на обезщетението, превозвачът разполага с него съобразно законите и нормите, действащи на мястото, където се намира товарът.

Член 30 Обезщетение при изгубване § 1. В случай на пълно или частично изгубване на товара превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби обезщетение, изчислено според курса на борсата, при липса на такъв—според пазарната цена, а при липса на едното и другото—според обичайната цена на стоките от същия вид и качество за деня и мястото на приемане на товара за превоз.

§ 2. Обезщетението не надхвърля 17 разчетни единици на липсващ килограм брутно тегло.

§ 3. При изгубване на железопътно транспортно средство, движещо се на собствени колооси и предадено за превоз като товар, на интермодална транспортна единица или на техни части обезщетението се ограничава извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби до обичайната цена на транспортното средст- во, на интермодалната транспортна единица или на техните части за деня и мястото на изгубването. Ако е невъзможно да се установи денят или мястото на изгубването, обезщетението се ограничава до обичайната цена за деня и мястото на приемане за превоз.

§ 4. Превозвачът трябва да възстанови освен това превозната цена, заплатените митнически сборове и другите суми, изразходвани по превоза на изгубения товар, с изключение на акцизите, относими към стоки в обращение при преустановяване на тези акцизи.

Член 31 Отговорност при пътна фира § 1. При товарите, които поради естеството си са изложени по правило на пътна фира от самия факт на превоза, превозвачът отговаря само за онази част от пътната фира, която превишава независимо от извършения пробег следните толеранси:

а) два процента от масата за течните или предадени за превоз във влажно състояние товари;

b) един процент от масата за сухите товари. § 2. Ограничаването на отговорността, предвидено в § 1, не е приложимо, ако се докаже предвид конкретните обстоятелства, че намаляването на теглото не се дължи на причините, които оправдават толеранса.

§ 3. Когато няколко колета се превозват с една и съща товарителница, пътната фира се изчислява за всеки колет, ако неговата маса при приемането за превоз е указана отделно в товарителницата или може да бъде установена по друг начин.

§ 4. В случай на пълно изгубване на товара или в случай на изгубване на колети не се прави никакво приспадане за пътна фира при изчисляване на обезщетението.

§ 5. Разпоредбите на този член не засягат разпоредбите на членове 23 и 25.

Член 32 Обезщетение при повреждане § 1. В случай на повреждане на товара превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби обезщетение, равностойно на обезценяването на стоката. Неговият размер се изчислява, като се приложи към цената на стоката, определена в съответствие с член 30, процентът на обезценяване, установен на местоназначението.

§ 2. Обезщетението не надхвърля: а) размера, който би достигнало при пълно изгубване на товара, ако цялата пратка е обезценена поради повреждането;

b) размера, който би достигнало при изгубване на обезценената част от товара, ако само част от пратката е обезценена поради повреждането.

§ 3. При повреждане на железопътно транспортно средство, движещо се на собствени колооси и предадено за превоз като товар, на интермодална транспортна единица или на техни части обезщетението се ограничава извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби до цената на ремонта им. Обезщетението не надхвърля размера, дължим в случай на изгубване.

§ 4. Превозвачът трябва да възстанови освен това в съотношението, определено съгласно § 1, разходите, посочени в член 30, § 4.

Член 33 Обезщетение при превишаване на срока за доставяне § 1. Ако дадена вреда, включително повреждане, произтича от превишаване на срока за доставяне, превозвачът трябва да заплати обезщетение, което не надхвърля четворния размер на превозната цена.

§ 2. В случай на пълно изгубване на товара обезщетението, предвидено в § 1, не се натрупва с обезщетението, предвидено в член 30.

§ 3. В случай на частично изгубване на товара обезщетението, предвидено в § 1, не надхвърля четворния размер на превозната цена за неизгубената част от пратката.

§ 4. При повреждане на товара, непроизтичащо от превишаване на срока за доставяне, обезщетението, предвидено в § 1, се натрупва, ако има основание, с обезщетението, предвидено в член 32.

§ 5. В никакъв случай натрупването на обезщетението по § 1 с обезщетенията, предвидени в членове 30 и 32, не дава основание за заплащане на обезщетение, превишаващо дължимото в случай на пълно изгубване на товара.

§ 6. Когато в съответствие с член 16, § 1 срокът за доставяне е определен със споразумение, това споразумение може да предвижда условия на обезщетяване, различни от посочените в § 1. Ако в този случай сроковете за доставяне, определени в член 16, § 2—4, са превишени, правоимащият може да поиска било обезщетението, предвидено в упоменатото споразумение, било обезщетението, предвидено в § 1—5.

Член 34 Обезщетяване при декларирана стойност

Изпращачът и превозвачът могат да се споразумеят изпращачът да декларира в товарителницата стойност на товара, която превишава ограничението, предвидено в член 30, § 2. В такъв случай декларираната стойност заменя това ограничение.

Член 35 Обезщетяване при деклариран интерес при доставянето Изпращачът и превозвачът могат да се споразумеят изпращачът да впише в товарителницата цифровия размер на особен интерес при доставянето в случай на изгубване или повреждане и в случай на превишаване на срока за доставяне. При деклариран интерес при доста- вянето освен обезщетенията, предвидени в членове 30, 32 и 33, може да бъде поискано възстановяване на доказана допълнителна вреда до декларирания размер.

Член 36 Изгубване на правото на ограничаване на отговорността Ограничаването на отговорността, предвидено в член 15, § 3, в член 19, § 6и7ив членове 30, 32—35, не се прилага, ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Член 37 Превръщане и лихви § 1. Когато изчисляването на обещетението предполага превръщане на суми, изразени в чуждестранни парични единици, това превръщане се извършва по курса на деня и мястото на плащане на обезщетението.

§ 2. Правоимащият може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно считано от деня на рекламацията, предвидена в член 43, или ако не е имало рекламация, от деня на предявяване на съдебния иск.

§ 3. Ако правоимащият не предаде на превозвача в определения му подходящ срок подкрепящите документи, необходими за окончателното уреждане на рекламацията, лихвите не текат между изтичането на определения срок и действителното предаване на тези документи.

Член 38 Отговорност при съобщение железница-море

§ 1. При превозите железница-море, извършвани по морските линии, упоменати в член 24, § 1 на Конвенцията, всяка държава членка може да добави, като поиска необходимата бележка да бъде нанесена в списъка на линиите, попадащи под разпоредбите на настоящите Единни правила, всички посочени по-долу основания за освобождаване от отговорност към основанията, предвидени в член 23:

а) пожар, ако превозвачът докаже, че пожарът не е бил причинен от негово действие или негова грешка, от действие или грешка на капитана, моряците, лоцмана или служители на превозвача;

b) спасяване или опит за спасяване на живот или на имущество в морето;

с) натоварване на стоката на палубата на кораба, при условие че тя е натоварена на палубата със съгласието на изпращача, отразено в товарителницата, и че не е във вагон;

d) рискове, опасности или произшествия по море или по други плавателни води.

§ 2. Превозвачът може да се позове на основанията за освобождаване от отговорност, посочени в § 1, само ако докаже, че изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне е възникнало при превоза по море, от натоварването на стоката на борда на кораба до разтоварването и от кораба.

§ 3. Когато се позовава на основанията за освобождаване от отговорност, посочени в § 1, превозвачът остава въпреки това отговорен, ако правоимащият докаже, че изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне се дължи на грешка на превозвача, капитана, моряците, лоцмана или на служители на превозвача.

§ 4. Когато една и съща морска отсечка се обслужва от няколко предприятия, вписани в списъка на линиите в съответствие с член 24, § 1 на Конвенцията, приложимият за отсечката режим на отговорността трябва да бъде еднакъв за всички тези предприятия. Освен това, когато предприятията са вписани в списъка по искане на няколко държави членки, приемането на този режим трябва да бъде предмет на предварително споразумение между тези държави.

§ 5. Мерките, взети в съответствие с § 1 и 4, се съобщават на Генералния секретар. Те влизат в сила най-рано при изтичането на срок от трийсет дни считано от деня, в който Генералният секретар уведоми за тях другите държави членки. Упоменатите мерки не засягат пратките в процес на превозване.

Член 39 Отговорност при ядрен инцидент Превозвачът се освобождава от отговорността, която му тежи по силата на настоящите Единни правила, когато вредата е причинена от ядрен инцидент и когато в приложение на законите и нормите на една държава, регламентиращи отговорността в областта на атомната енергия, експлоатиращият ядрена инсталация или друго лице, което го замества, носи отговорност за тази вреда.

Член 40 Лица, за които превозвачът е отговорен

Превозвачът е отговорен за своите служители и за другите лица, към чиито услуги прибягва за изпълнението на превоза, когато тези служители или тези други лица действат в упражняване на функциите си. Управителите на железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът, се смятат за лица, към чиито услуги превозвачът прибягва за изпълнението на превоза.

Член 41 Други искове § 1. Във всички случаи, в които се прилагат настоящите Единни правила, всеки иск за отговорност срещу превозвача, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на тези Единни правила.

§ 2. Същото важи за всеки иск, предявен срещу служители на превозвача и други лица, за които той е отговорен съгласно член 40.

РазделIV

УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА

Член 42 Констативен протокол § 1. Когато превозвачът открие или предположи частично изгубване или повреждане на товара или когато правоимащият посочи такова, превозвачът трябва незабавно и по възможност в присъствие на правоимащия да състави констативен протокол, установяващ естеството на вредата, състоянието на товара, неговата маса и доколкото е възможно, размера на вредата, причината за нея и момента, в който тя е възникнала.

§ 2. Копие от констативния протокол трябва да бъде връчено безплатно на правоимащия.

§ 3. Ако правоимащият не приема заключенията на констативния протокол, той може да поиска състоянието и масата на товара, както и причината за вредата и нейният размер да бъдат установени от експерт, назначен от страните по договора за превоз или по съдебен ред. Процедурата се подчинява на законите и разпоредбите на държавата, в която се извършва констатацията.

Член 43 Рекламации § 1. Рекламациите по договора за превоз трябва да бъдат изпратени писмено до превозвача, срещу когото може да бъде предявен съдебен иск.

§ 2. Право да подадат рекламация имат лицата, които имат правото да предявят иск срещу превозвача.

§ 3. За да подаде рекламация, изпращачът трябва да представи дубликата от товарителницата. При липса на дубликат той трябва да представи разрешение от получателя или да приведе доказателство, че последният е отказал стоката.

§ 4. За да подаде рекламация, получателят трябва да представи товарителницата, ако тя му е била предадена.

§ 5. Товарителницата, дубликатът от товарителницата и другите документи, които правоимащият прецени за необходимо да приложи към рекламацията, трябва да бъдат представени или в оригинали, или в копия, при нужда надлежно заверени, ако превозвачът поиска това.

§ 6. При уреждането на рекламацията превозвачът може да изиска представяне в оригинал на товарителницата, на дубликата от товарителницата или на разписката за наложен платеж, за да се отрази в него уреждането на рекламацията.

Член 44 Лица, които могат да предявят съдебен иск срещу превозвача § 1. Извън § 3 и 4 правото на съдебни искове, основани на договора за превоз, принадлежи:

а) на изпращача до момента, в който получателят:

1. приеме товарителницата, 2. приеме товара, или 3. предяви правата, които му се полагат съгласно член 17, § 3 или член 18, § 3;

b) на получателя от момента, в който: 1. приеме товарителницата, 2. приеме товара, или 3. предяви правата, които му се полагат съгласно член 17, § 3 или член 18, § 3.

§ 2. Правото на получателя да предяви съдебен иск се погасява от момента, в който лицето, посочено от получателя в съответствие с член 18, § 5, приеме товарителницата, приеме товара или предяви правата, които му се полагат съгласно член 17, § 3.

§ 3. Правото да предяви съдебен иск за възстановяване на сума, платена съгласно договора за превоз, принадлежи само на онзи, който е извършил плащането.

§ 4. Правото да предяви съдебен иск относно наложените платежи принадлежи само на изпращача.

§ 5. За да упражни правото на съдебни искове, изпращачът трябва да представи дубликата от товарителницата. При липса на такъв той следва да представи разрешение от получателя или да приведе доказателство, че последният е отказал стоката. Ако е необходимо, изпращачът трябва да докаже липсата или изгубването на товарителницата.

§ 6. За да упражни правото на съдебни искове, получателят трябва да представи товарителницата, ако тя му е била предадена.

Член 45 Превозвачи, срещу които може да бъде предявен съдебен иск § 1. Извън § 3 и 4 съдебните искове, основани на договора за превоз, могат да бъдат предявени само срещу първия или последния превозвач или срещу превозвача, изпълнявал частта от превоза, по време на която е възникнало обстоятелството, породило иска.

§ 2. Когато при превози, изпълнявани от последователни превозвачи, превозвачът, който е трябвало да достави товара, е вписан с негово съгласие в товарителницата, срещу него може да бъде предявен съдебен иск в съответствие с § 1 дори ако той не е получил нито товара, нито товарителницата.

§ 3. Съдебният иск за възстановяване на сума, платена съгласно договора за превоз, може да бъде предявен срещу превозвача, получил тази сума, или срещу онзи, в полза на когото тя е била получена.

§ 4. Съдебният иск относно наложените платежи може да бъде предявен само срещу превозвача, приел товара за превоз на мястото на изпращане.

§ 5. Съдебният иск може да бъде предявен срещу превозвач, различен от превозвачите, посочени в § 1—4, когато е подаден като обратен иск или като възражение за недопустимост пред инстанцията по главен иск, основан на същия договор за превоз.

§ 6. Доколкото настоящите Единни правила се прилагат по отношение на превозвача подизпълнител, срещу него също може да бъде предявен съдебен иск.

§ 7. Ако ищецът може да избира между няколко превозвачи, неговото право на избор се погасява от момента, в който съдебният иск бъде предявен срещу един от тях; това важи също, ако ищецът може да избира между един или повече превозвачи и превозвач подизпълнител.

Член 46 Юрисдикция § 1. Съдебните искове, основани на настоящите Единни правила, могат да бъдат предявени пред правораздавателните органи на държавите членки, определени по взаимно съгласие от страните, или пред правораздавателните органи на държавата, на чиято територия:

а) се намира местоживеенето или обичайното местожителство на ответника, неговото седалище, филиалът или агенцията, сключила договора за превоз; или

b) се намира мястото на приемане на товара за превоз или мястото, предвидено за доставянето.

Други правораздавателни органи не могат да бъдат сезирани.

§ 2. Когато съдебен иск, основан на настоящите Единни правила, се разглежда от съд, компетентен по смисъла на § 1, или когато по такъв спор е произнесено решение от такъв съд, никакъв нов съдебен иск не може да бъде предявен на същото основание между същите страни, освен ако решението на съда, пред който е подаден първият иск, подлежи на изпълнение в държавата, където се предявява новият иск.

Член 47 Погасяване на правото на иск § 1. Приемането на товара от правоимащия погасява правото на всякакъв иск срещу превозвача, породено от договора за превоз, в случай на частично изгубване, повреждане или превишаване на срока за доставяне на стоката.

§ 2. Правото на иск обаче не се погасява: а) в случай на частично изгубване или повреждане, ако:

1. изгубването или повреждането е констатирано в съответствие с член 42 преди приемането на стоката от правоимащия;

2. констатацията, която е трябвало да се извърши в съответствие с член 42, не е била извършена единствено по вина на превозвача;

b) в случай на неявна вреда, чието съществуване е установено след приемането на стоката от правоимащия, ако той:

1. поиска констатация в съответствие с член 42 веднага след откриването на вредата и най-късно в срок от седем дни след приемането на стоката; и

2. докаже освен това, че вредата е възникнала между приемането на товара за превоз и доставянето;

с) в случай на превишаване на срока за доставяне, ако в срок от шейсет дни правоимащият е предявил правата си пред един от превозвачите, упоменати в член 45, § 1;

d) ако правоимащият докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

§ 3. Ако товарът е бил обект на препращане в съответствие с член 28, исковете при частично изгубване или повреждане, породени от един от предшестващите договори за превоз, се погасяват както ако се отнася за един-единствен договор.

Член 48 Давност § 1. Искът, породен от договора за превоз, е с давност една година. Давността обаче е две години, ако се отнася за иск:

а) за изплащане на наложен платеж, който превозвачът е събрал от получателя;

b) за изплащане на сума, получена от продажба, която превозвачът е извършил;

с) по вреда, произтичаща от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече;

d) основан на един от договорите за превоз, предшестващи препращането, в случая, предвиден в член 28.

§ 2. Давността тече за иска: а) за обезщетение за пълно изгубване: от трийсетия ден след изтичането на срока за доставяне;

b) за обезщетение за частично изгубване, повреждане или превишаване на срока за доставяне: от деня, в който доставянето се е състояло;

с) във всички други случаи: от деня, в който правото е можело да бъде упражнено.

Денят, посочен като начален за давността, никога не е включен в срока.

§ 3. При писмена рекламация, подадена в съответствие с член 43, давността се преустановява до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. При частично приемане на рекламацията давността започва да тече отново за частта от рекламацията, която остава спорна. Доказателството за получаването на рекламацията или на отговора и това за връща- нето на документите са в тежест на страната, която се позовава на този факт. Последващите рекламации, които имат същия предмет, не преустановяват давността.

§ 4. Искът с изтекла давност не може повече да бъде предявен дори под формата на обратен иск или на възражение за недопустимост.

§ 5. Извън това преустановяването и прекратяването на давността се регламентират от националното право.

РазделV

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ

ПРЕВОЗВАЧИТЕ

Член 49 Разплащане § 1. Всеки превозвач, който е събрал било при тръгването, било при пристигането разноските или други вземания, произтичащи от договора за превоз, или който би трябвало да събере тези разноски или други вземания, е длъжен да изплати на заинтересованите превозвачи частта, която им се полага. Условията на плащане се определят със споразумение между превозвачите.

§ 2. Член 12 се прилага също за взаимоотношенията между последователни превозвачи.

Член 50 Право на обратен иск § 1. Превозвачът, платил обезщетение по силата на настоящите Единни правила, има право на обратен иск срещу превозвачите, участвали в превоза, съгласно следните разпоредби:

а) превозвачът, причинил вредата, е единствено отговорен за нея;

b) когато вредата е причинена от няколко превозвачи, всеки от тях отговаря за причинената от него вреда; ако разграничението е невъзможно, обезщетението се разпределя между тях в съответствие с буква с);

с) ако не може да бъде доказано кой от превозвачите е причинил вредата, обезщетението се разпределя между всички превозвачи, участвали в превоза, с изключение на онези, които докажат, че вредата не е била причинена от тях; разпределението е пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от превозвачите.

§ 2. При несъстоятелност на един от тези превозвачи тежащата му и неплатена от него част се разпределя между всички други превозвачи, участвали в превоза, пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от тях.

Член 51 Процедура при обратни искове § 1. Основателността на плащането, извършено от превозвача, който предявява обратен иск в съответствие с член 50, не може да бъде оспорвана от превозвача, срещу когото е предявен обратният иск, когато обезщетението е определено по съдебен ред и когато този последен превозвач, надлежно призован, е можел да встъпи в процеса. Съдът, сезиран по главния иск, определя сроковете, дадени за връчване на призовката и за встъпване в процеса.

§ 2. Превозвачът, който упражнява правото си на обратен иск, трябва да изложи пред една и съща инстанция исковата си молба срещу всички превозвачи, с които не е постигнал споразумение, под страх да изгуби правото си на обратен иск срещу онези, които не е призовал.

§ 3. Съдът трябва да се произнесе с едно и също решение по всички обратни искове, по които е сезиран.

§ 4. Превозвачът, който иска да предяви правото си на обратен иск, може да сезира правораздавателните органи на държавата, на чиято територия се намира седалището на един от превозвачите, участвали в превоза, или неговият филиал, или агенцията, сключила договора за превоз.

§ 5. Когато искът трябва да бъде предявен срещу няколко правозвачи, превозвачът, който упражнява правото на обратен иск, може да избере между правораздавателните органи, компетентни по смисъла на § 4, съда, пред който да подаде обратния си иск.

§ 6. Обратни искове не могат да бъдат подавани пред инстанцията, която разглежда иска за обезщетение, предявен от правоимащия по договора за превоз.

Член 52 Споразумения относно обратните искове

Превозвачите са свободни да договорят помежду си разпоредби, които се отклоняват от членове 49 и 50.

ПРАВИЛНИК ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕ-

ЗОПЪТЕН ПРЕВОЗ НА ОПАСНИ ТОВАРИ (RID—ПРИТУРКА С КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)

Член 1 Обсег на действие § 1. Настоящият Правилник се прилага: а) при международните железопътни превози на опасни товари на територията на държавите членки,

b) при превозите в допълнение към железопътен превоз, за които са приложими Единните правила CIM, освен ако е предвидено друго в международните разпоредби, регламентиращи превозите с друг вид транспорт, както и при дейностите, посочени в Приложението към настоящия Правилник.

§ 2. Опасните товари, чийто превоз Приложението изключва, не трябва да бъдат обект на международен превоз.

Член 2 Освобождаване Настоящият Правилник не се прилага, изцяло или отчасти, при превозите на опасни товари, чието освобождаване е предвидено в Приложението. Освобождаване може да бъде предвидено единствено когато количеството, естеството на освободените превози или опаковката гарантират безопасността на превоза.

Член 3 Ограничения Всяка държава членка запазва правото да регламентира или да забрани международния превоз на опасни товари на своя територия по други причини освен безопасността по време на превоза.

Член 4 Други разпоредби Превозите, при които се прилага настоящият Правилник, остават подчинени на националните или международните правни норми, приложими за железопътния превоз на товари изобщо.

Член 5 Допускан вид влакове. Превоз под формата на ръчен багаж, багажни пратки или на борда на моторни превозни средства § 1. Опасните товари могат да бъдат превозвани само в товарни влакове, с изключение на:

а) опасните товари, допускани за превоз съгласно Приложението, при спазване на съобразените максимални количества и на специфичните условия за превоз във влакове, които не са товарни;

b) опасните товари, превозвани при специфичните условия, посочени в Приложението, под формата на ръчен багаж, багажни пратки или във или върху моторни превозни средства в съответствие с член 12 на Единните правила CIV.

§ 2. Пътникът не може да взема със себе си опасни товари под формата на ръчен багаж или да ги изпраща като багажни пратки или на борда на моторни превозни средства, ако те не отговарят на специфичните условия, посочени в Приложението.

Член 6 Приложение Приложението е неразделна част от настоящия Правилник.

* * * Приложението ще получи съдържанието, което Комисията от експерти по превоза на опасни товари определи, в момента на влизане в сила на Протокола от 3 юни 1999 г., внасящ изменение в Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., в съответствие с член 19, § 4 от тази Конвенция.

ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОДВИЖЕН СЪСТАВ В

МЕЖДУНАРОДНО ЖЕЛЕЗОПЪТНО СЪОБ- ЩЕНИЕ (CUV—ПРИТУРКА D КЪМ КОН-

ВЕНЦИЯТА)

Член 1

Обсег на действие

Настоящите Единни правила се прилагат при двустранните или многостранните договори за използване на железопътен подвижен състав като транспортно средство за осъществяване на превози съгласно Единните правила CIV и съгласно Единните правила CIM.

Член 2

Определения

За целите на настоящите Правила изразът: а) “предприятие за железопътен превоз” означава всяко предприятие с частен или обществен статут, оторизирано да превозва хора или товари, като осигурява тракцията;

b) “подвижен състав” означава всяко превозно средство, способно да се движи на собствени колооси по релсов път, без собствена двигателна тяга;

с) “ползвател” означава онзи, който експлоатира икономически за траен период подвижен състав като транспортно средство независимо дали е негов собственик, или има правото на разпореждане върху него;

d) “гара на домуване” означава мястото, което е изписано върху превозното средство и на което това превозно средство може или трябва да бъде препратено съгласно условията на договора за използване.

Член 3

Означения и надписи върху подвижния състав

§ 1. Независимо от разпоредбите за техническо приемане на подвижен състав за движение в международно съобщение онзи, който въз основа на договор в съответствие с член първи отдава подвижен състав, е длъжен да се увери, че върху превозното средство са изписани:

а) указание за ползвателя; b) при нужда указание за предприятието за железопътен превоз, към чийто парк от подвижен състав е зачислено превозното средство;

с) при нужда указание за гарата на домуване;

d) други означения и надписи съгласно договора за използване.

§ 2. Означенията и надписите, предвидени в § 1, могат да бъдат допълнени със средства за електронно идентифициране.

Член 4 Отговорност при изгубване или повреждане на подвижен състав § 1. Освен ако докаже, че вредата не произтича от негова грешка, предприятието за железопътен превоз, на което подвижният състав е отдаден за използване като транспортно средство, отговаря за вредата, произтичаща от изгубване или повреждане на подвижния състав или на неговите принадлежности.

§ 2. Предприятието за железопътен превоз не отговаря за вредата, произтичаща от изгубване на принадлежностите, които не са записани върху двете страни на превозното средство или които не са упоменати в придружаващия го опис.

§ 3. При изгубване на подвижния състав или на неговите принадлежности обезщетението се ограничава извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби до обичайната цена на подвижния състав или на неговите принадлежности за мястото и момента на изгубване. Ако е невъзможно да се установи денят или мястото на изгубване, обезщетението се ограничава до обичайната цена за деня и мястото на отдаване на подвижния състав за използване.

§ 4. При повреждане на подвижния състав или на неговите принадлежности обезщетението се ограничава извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби до разноските по ремонтирането му. Обезщетението не надхвърля размера, дължим в случай на изгубване.

§ 5. Страните по договора могат да договорят разпоредби, които се отклоняват от § 1—4.

Член 5 Изгубване на правото на ограничаване на отговорността Ограничаването на отговорността, предвидено в член 4, § 3 и 4, не се прилага, ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от предприятието за железопътен превоз било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Член 6 Презумпция за изгубване на подвижен състав § 1. Правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да смята подвижен състав за изгубен, когато е поискал от предприятието за железопътен превоз, на което е отдал подвижния състав за използване като транспортно средство, да издири този подвижен състав и ако този подвижен състав не е бил предоставен на негово разположение в срок от три месеца след деня на пристигане на иска- нето му или ако не е получил никакво указание за мястото, на което се намира подвижният състав. Този срок се удължава с времетраенето на периода на спиране на подвижния състав от движение по всяка причина, недължаща се на предприятието за железопътен превоз или поради повреда.

§ 2. Ако подвижният състав, смятан за изгубен, бъде намерен след изплащане на обезщетението, правоимащият може в срок от шест месеца считано от получаването на уведомлението за това да изиска от предприятието за железопътен превоз, на което е отдал подвижния състав за използване като транспортно средство, подвижният състав да му бъде предаден без разноски и срещу възстановяване на обезщетението в гарата на домуване или на друго договорено място.

§ 3. Ако искането, упоменато в § 2, не бъде предявено или ако подвижният състав бъде намерен повече от една година след изплащане на обезщетението, предприятието за железопътен превоз, на което правоимащият е отдал подвижния състав за използване като транспортно средство, се разпорежда с него съобразно законите и правните норми, действащи на мястото, където се намира подвижният състав.

§ 4. Страните по договора могат да договорят разпоредби, които се отклоняват от § 1—3.

Член 7 Отговорност за вредите, причинени от подвижен състав § 1. Онзи, който въз основа на договор в съответствие с член първи е отдал подвижен състав за използване като транспортно средство, отговаря за вредата, причинена от подвижния състав, когато тя произтича от негова грешка.

§ 2. Страните по договора могат да се споразумеят за разпоредби, които се отклоняват от § 1.

Член 8 Суброгация Когато договорът за използване на подвижен състав предвижда, че предприятието за железопътен превоз може да отдаде подвижния състав за използване като транспортно средство на други предприятия за железопътен превоз, предприятието за железопътен превоз може със съгласието на ползвателя да се споразумее с другите предприятия за железопътен превоз:

а) че без да се нарушава правото му на обратен иск, то ги замества по отношение на тяхната отговорност към ползвателя в случай на изгубване или повреждане на подвижния състав или на неговите принадлежности;

b) че единствено ползвателят е отговорен пред другите предприятия за железопътен превоз за вредите, причинени от подвижния състав, но че единствено предприятието за железопътен превоз, което е договорният партньор на ползвателя, е оторизирано да предяви правата на другите предприятия за железопътен превоз.

Член 9 Отговорност за служителите и други лица

§ 1. Страните по договора са отговорни за своите служители и за другите лица, към чиито услуги прибягват за изпълнението на договора, когато тези служители или тези други лица действат при упражняване на функциите си.

§ 2. Освен при противоположно споразумение между страните по договора управителите на инфраструктурата, върху която предприятието за железопътен превоз използва подвижния състав като транспортно средство, се смятат за лица, към чиито услуги предприятието за железопътен превоз прибягва.

§ 3. Параграфи 1 и 2 се прилагат също при суброгация в съответствие с член 8.

Член 10 Други искове § 1. Във всички случаи, в които се прилагат настоящите Единни правила, всеки иск за отговорност за изгубване или повреждане на подвижен състав или негови принадлежности, на каквото и да било основание, може да бъде предявен срещу предприятието за железопътен превоз, на което подвижният състав е бил отдаден за използване като транспортно средство, само при условията и ограниченията на тези Единни правила и договора за използване.

§ 2. Параграф 1 се прилага също при суброгация в съответствие с член 8.

§ 3. Същото важи за всеки иск, предявен срещу служителите и другите лица, за които отговаря предприятието за железопътен превоз, на което подвижният състав е бил отдаден за използване като транспортно средство.

Член 11 Юрисдикция § 1. Съдебните искове, основани на договор, сключен по силата на настоящите Единни правила, могат да бъдат предявени пред правораздавателните органи на държавата, определена по взаимно съгласие от страните по договора.

§ 2. Освен при противоположно споразумение между страните компетентната юрисдикция е тази на държавата членка, в която се намира седалището на ответника. Ако седалището на ответника не е в държава членка, компетентната юрисдикция е тази на държавата членка, в която е възникнала вредата.

Член 12 Давност § 1. Исковете, основани на членове 4 и 7, са с давност три години.

§ 2. Давностният срок тече: а) за исковете, основани на член 4—от деня, в който е установено изгубването или повреждането на подвижния състав, или от деня, в който правоимащият е могъл да смята подвижния състав за изгубен в съответствие с член 6, § 1 или § 4;

b) за исковете, основани на член 7—от деня, в който е възникнала вредата.

ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРА ЗА ИЗ-

ПОЛЗВАНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА В МЕЖДУНАРОДНО ЖЕЛЕЗОПЪТНО СЪОБ- ЩЕНИЕ (CUI—ПРИТУРКА Е КЪМ КОН-

ВЕНЦИЯТА) РазделI

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1 Обсег на действие § 1. Настоящите Единни правила се прилагат при всеки договор за използване на железопътна инфраструктура за целите на международните превози по смисъла на Единните правила CIV и на Единните правила CIM. Това е в сила независимо от седалището и националността на страните по договора. Настоящите Единни правила се прилагат дори когато железопътната инфраструктура се управлява или използва от държави или от правителствени институции или организации.

§ 2. Извън разпоредбите на член 21 настоящите Единни правила не се прилагат за други правни отношения, като конкретно:

а) отговорността на превозвача или на управителя към техните служители или други лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на задачите си;

b) отговорността между превозвача или управителя, от една страна, и трети лица, от друга страна.

Член 2 Декларация за отговорността при телесни вреди

§ 1. Всяка държава може във всеки момент да декларира, че няма да прилага към пострадалите от произшествия, станали на нейна територия, всички разпоредби относно отговорността в случай на телесни вреди, когато пострадалите са нейни граждани или лица с обичайно местожителство в тази държава.

§ 2. Държавата, направила декларация в съответствие с § 1, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят го съобщи на държавите членки.

Член 3 Определения За целите на настоящите Единни правила изразът:

а) “железопътна инфраструктура” означава всички железни пътища и стационарни съоръжения, доколкото те са необходими за движението на железопътните превозни средства и за безопасността на съобщението;

b) “управител” означава онзи, който предоставя железопътна инфраструктура;

с) “превозвач” означава онзи, който превозва по релсов път хора или товари в международно съобщение при режима на Единните правила CIV или на Единните правила CIM;

d) “помощник” означава служителите или другите лица, към чиито услуги превозвачът или управителят прибягва за изпълнението на договора, когато тези служители или тези други лица действат в упражняване на функциите си;

е) “трето лице” означава всяко лице, различно от управителя, превозвача и техните помощници;

f) “лиценз” означава разрешителното на превозвача, издадено в съответствие със законите и правните норми на държавата, в която се намира седалището по неговата основна дейност, да упражнява дейността на железопътен превозвач;

g) “сертификат за безопасност” означава документа, удостоверяващ в съответствие със законите и правните норми на държавата, в която се намира използваната инфраструктура, че по отношение на превозвача вътрешната организация на предприятието, както и персоналът, който ще се наема, и подвижният състав, който ще се използва по тази инфраструктура, отговарят на утвърдените изисквания в областта на безопасността с оглед да се осигури безаварийно обслужване по тази инфраструктура.

Член 4 Обвързващи норми Освен при противоположна клауза в настоящите Единни правила е нищожна и без правни последици всяка постановка, която пряко или косвено би се отклонявала от тези Единни правила. Нищожността на такива постановки не води до нищожност на другите разпоредби на договора. Независимо от това страните по договора могат да поемат отговорност и задължения, по-тежки от предвидените в настоящите Единни правила, или да определят максимален размер на обезщетение за имуществени вреди.

РазделII

ДОГОВОР ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ

Член 5 Съдържание и форма § 1. Отношенията между управителя и превозвача се уреждат с договор за използване.

§ 2. Договорът урежда конкретно административните, техническите и финансовите условия на използването. Той съдържа най-малко следните указания:

а) инфраструктурата, която ще се използва, b) обсега на използване, с) задълженията на управителя, d) задълженията на превозвача, е) персонала, който ще се наема, f) подвижния състав, който ще се използва, g) финансовите условия. § 3. Договорът трябва да бъде установен писмено или под равнозначна форма. Отсъствието или нередовността на писмен или под равнозначна форма документ или отсъствието на някое от указанията, предвидени в § 2, не засягат нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.

Член 6 Специфични задължения на превозвача и на управителя § 1. Превозвачът трябва да бъде оторизиран да упражнява дейността на железопътен превозвач. Персоналът, който ще се наема, и подвижният състав, който ще се използва, трябва да отговарят на изискванията за безопасност. Управителят може да изиска превозвачът да докаже чрез представяне на валиден лиценз и сертификат за безопасност или на заверени копия или по всякакъв друг начин, че условията са изпълнени.

§ 2. Превозвачът е длъжен да запознава управителя с всеки факт, който може да се отрази на валидността на неговия лиценз, на неговите сертификати за безопасност или на другите доказателствени документи.

§ 3. Управителят може да изиска превозвачът да докаже, че е сключил достатъчна застраховка отговорност или че е взел равностойни мерки за посрещане на всички искове, на каквото и да било основание, предвидени в членове 9—21. Превозвачът трябва всяка година да доказва посредством удостоверение в дължимата форма, че застраховката отговорност или равностойните мерки продължават да съществуват; той е длъжен да уведомява управителя за всяко свързано с тях изменение преди възникването на неговите последици.

§ 4. Страните по договора са задължени да се уведомяват взаимно за всеки факт, който може да попречи на изпълнението на сключения от тях договор.

Член 7 Срок на договора § 1. Договорът за използване може да бъде сключен за определен или неопределен срок.

§ 2. Управителят може да денонсира договора за използване незабавно, ако:

а) превозвачът вече не е оторизиран да упражнява дейността на железопътен превозвач;

b) персоналът, който се наема, и подвижният състав, който се използва, вече не отговарят на изискванията за безопасност;

с) превозвачът е просрочил плащане, а именно:

1. два последователни падежа, при което сумата е в размер, превишаващ обичайната равностойност за един месец, или 2. с период, обхващащ повече от два падежа, при което сумата е в размер на обичайната равностойност за два месеца;

d) превозвачът явно е нарушил някое от специфичните задължения, предвидени в член 6, § 2 и 3.

§ 3. Превозвачът може да денонсира договора за използване незабавно, ако управителят изгуби правото си да управлява инфраструктурата.

§ 4. Всяка страна по договора за използване може да го денонсира незабавно в случай на явно нарушаване на някое от основните задължения от другата страна по договора, когато това задължение засяга безопасността на хората и имуществото; страните по договора могат да се споразумеят за формите на упражняване на това право.

§ 5. Страната по договора, дала основание за неговото денонсиране, е отговорна пред другата страна за произтичащата от това вреда, освен ако докаже, че вредата не се дължи на нейна грешка.

§ 6. Страните по договора могат да се споразумеят за условия, които се отклоняват от разпоредбите на § 2, букви с) и d) и на § 5.

РазделIII

ОТГОВОРНОСТ

Член 8 Отговорност на управителя § 1. Управителят е отговорен: а) за телесните вреди (смърт, наранявания или всякакво друго увреждане на физическата или психическа цялост),

b) за имуществените вреди (разрушаване или повреждане на движимо и недвижимо имущество), с) за финансовите вреди вследствие на обезщетения, дължими от превозвача в съответствие с Единните правила CIV и Единните правила CIM, причинени на превозвача или на неговите помощници по време на използването на инфраструктурата и произтичащи от инфраструктурата.

§ 2. Управителят е освободен от тази отговорност:

а) в случай на телесни вреди и на финансови вреди вследствие на обезщетения, дължими от превозвача в съответствие с Единните правила CIV:

1. ако вредоносният факт е причинен от външни по отношение на експлоатацията обстоятелства, които управителят въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати,

2. доколкото вредоносният факт се дължи на грешка на лицето, претърпяло вредата,

3. ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице, което управителят въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;

b) в случай на имуществени вреди и на финансови вреди вследствие на обезщетения, дължими от превозвача в съответствие с Единните правила CIM, ако вредата произтича от грешка на превозвача или от нареждане на превозвача, което не може да бъде отдадено на управителя, или от обстоятелства, които управителят не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.

§ 3. Ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това управителят не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с § 2, буква а), той е отговорен само в границите на настоящите Единни правила и без да се нарушава правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.

§ 4. Страните по договора могат да се споразумеят дали и в каква степен управителят е отговорен за вредите, причинени на превозвача от забавяне или от смущения в експлоатацията.

Член 9 Отговорност на превозвача § 1. Превозвачът е отговорен: а) за телесните вреди (смърт, наранявания или всякакво друго увреждане на физическата или психическата цялост),

b) за имуществените вреди (разрушаване или повреждане на движимо и недвижимо имущество), причинени на управителя или на неговите помощници по време на използването на инфраструктурата от използваните превозни средства или от превозваните лица или товари.

§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност:

а) в случай на телесни вреди:

1. ако вредоносният факт е причинен от външни по отношение на на експлоатацията обстоятелства, които превозвачът въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати, 2. доколкото вредоносният факт се дължи на грешка на лицето, претърпяло вредата, 3. ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице, което превозвачът въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати; b) в случай на имуществени вреди, ако вредата произтича от грешка на управителя или от нареждане на управителя, което не може да бъде отдадено на превозвача, или от обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.

§ 3. Ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това превозвачът не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с § 2, буква а), той е отговорен само в границите на настоящите Единни правила и без да се нарушава правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.

§ 4. Страните по договора могат да се споразумеят дали и в каква степен превозвачът е отговорен за вредите, причинени на управителя от смущение в експлоатацията.

Член 10 Съвкупност от причини § 1. Когато за вредата са допринесли причини, отдавани на управителя, и причини, отдавани на превозвача, всяка страна по договора е отговорна само до степента, в която причините, отдавани на нея в съответствие с членове 8 и 9, са допринесли за вредата. Ако е невъзможно да се установи в каква степен съответните причини са допринесли за вредата, всяка страна понася вредата, която е претърпяла.

§ 2. Параграф 1 е приложим по аналогия, когато за вредата са допринесли причини, отдавани на управителя, и причини, отдавани на няколко превозвачи, използващи същата железопътна инфраструктура.

§ 3. Параграф 1, първо изречение е приложим по аналогия при вреди, упоменати в член 9, когато за вредата са допринесли причини, отдавани на няколко превозвачи, използващи същата инфраструктура. Ако е невъзможно да се установи в каква степен съответните причини са допринесли за вредата, превозвачите са отговорни поравно пред управителя.

Член 11 Обезщетяване за вреди и загуби в случай на смърт § 1. В случай на смърт обезщетението за вреди и загуби включва:

а) необходимите разноски вследствие на смъртта, конкретно разноските по превоза на тялото и погребението;

b) ако смъртта не е настъпила незабавно, обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 12.

§ 2. Ако поради смъртта лица, към които починалото лице по закон е имало или е щяло да има в бъдеще задължение за издръжка, са лишени от издръжката си, има основание те да бъдат обезщетени за тази загуба. Искът за обезщетяване за вреди и загуби на лицата, чиято издръжка починалото лице е поемало, без да е задължено за това по закон, остава подчинен на националното право.

Член 12 Обезщетяване за вреди и загуби в случай на наранявания В случай на наранявания или на всякакво друго увреждане на физическата или психическата цялост обезщетението за вреди и загуби включва:

а) необходимите разноски, конкретно за лечение и превоз;

b) поправяне на вредата, произтичаща както от пълната или частичната нетрудоспособност, така и от нарастването на нуждите.

Член 13 Обезщетяване при други телесни увреждания

Националното право определя дали и в каква степен управителят или превозвачът трябва да заплати обезщетение за други телесни увреждания извън предвидените в членове 11 и 12.

Член 14 Форма и размер на обезщетението при смърт и наранявания § 1. Обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 11, § 2 и в член 12, буква b), трябва да се издължи под формата на еднократно изплатена сума. Ако националното право обаче позволява изплащане на рента, то се издължава под тази форма, когато пострадалото лице или правоимащите, посочени в член 11, § 2, поискат това.

§ 2. Размерът на обезщетението, което следва да се заплати в съответствие с § 1, се определя от националното право. За прилагането на настоящите Единни правила обаче се определя максимална граница от 175 000 разчетни единици за всяко лице в еднократно изплатена сума или в годишна рента, съответстваща на тази сума, в случай че националното право предвижда максимална граница в по-нисък размер.

Член 15 Изгубване на правото на ограничаване на отговорността Ограничаването на отговорността, предвидено в настоящите Единни правила, както и разпоредбите на националното право, които ограничават обезщетенията до определен размер, не се прилагат, ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от причинителя на вредата било с умисъл да се предизвика такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Член 16 Превръщане и лихви § 1. Когато изчисляването на обезщетението предполага превръщане на суми, изразени в чуждестранни парични единици, това превръщане се извършва по курса на деня и мястото на плащане на обезщетението.

§ 2. Правоимащият може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно считано от деня на започване на процедура за спогодба, на сезиране на арбитражния съд, предвиден в раздел V на Конвенцията, или на предявяване на съдебния иск.

Член 17 Отговорност при ядрен инцидент Управителят и превозвачът се освобождават от отговорността, която им тежи по силата на настоящите Единни правила, когато вредата е причинена от ядрен инцидент и когато в приложение на законите и правните норми на една държава, регламентиращи отговорността в областта на атомната енергия, експлоатиращият ядрена инсталация или друго лице, което го представлява, носи отговорност за тази вреда.

Член 18 Отговорност за помощниците Управителят и превозвачът отговарят за своите помощници.

Член 19 Други искове

§ 1. Във всички случаи, в които се прилагат настоящите Единни правила, всеки иск за отговорност, на каквото и да било основание, може да бъде предявен срещу управителя или срещу превозвача само при условията и ограниченията на тези Единни правила.

§ 2. Същото важи за всеки иск, предявен срещу помощниците, за които управителят или превозвачът отговаря съгласно член 18.

Член 20

Споразумения-спорове Страните по договора могат да се споразумеят за условията, при които ще предявяват или ще се отказват от предявяване на правата си на обезщетение за вреди и загуби към другата страна по договора.

РазделIV

ИСКОВЕ НА ПОМОЩНИЦИТЕ

Член 21 Искове срещу управителя или срещу превозвача § 1. Всеки иск за отговорност на помощниците на превозвача срещу управителя за причинени от него вреди, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на настоящите Единни правила.

§ 2. Всеки иск за отговорност на помощниците на управителя срещу превозвача за причинени от него вреди, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на настоящите Единни правила.

РазделV

УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА

Член 22 Процедура за спогодба Страните по договора могат да се споразумеят за процедури за спогодба или да се обърнат към арбитражния съд, предвиден в раздел V на Конвенцията.

Член 23 Обратни искове Основателността на плащането, извършено от превозвача въз основа на Единните правила CIV или на Единните правила CIM, не може да бъде оспорвана, когато обезщетението е определено по съдебен ред и когато управителят, надлежно призован, е можел да встъпи в процеса.

Член 24 Юрисдикция § 1. Съдебните искове, основани на настоящите Единни правила, могат да бъдат предявени пред правораздавателните органи на държавите членки, определени по взаимно съгласие от страните по договора.

§ 2. Освен при противоположно споразумение между страните компетентната юрисдикция е тази на държавата членка, в която се намира седалището на управителя.

Член 25 Давност

§ 1. Исковете, основани на настоящите Единни правила, са с давност три години.

§ 2. Давностният срок тече считано от деня, в който е възникнала вредата.

§ 3. В случай на смърт на лица исковете са с давност три години считано от деня след смъртта, без при това този срок да може да превишава пет години считано от деня след вредоносния факт.

§ 4. Жалба на лице, от което се търси отговорност, може да бъде подадена и след изтичане на давностния срок, предвиден в § 1, ако това бъде направено в срока, определен от закона на държавата, където е започнало съдебното преследване. При това този срок не може да бъде по-кратък от деветдесет дни считано от датата, на която лицето, упражняващо правото на жалба, е уредило рекламацията или самото то е било призовано.

§ 5. Давностният срок спира да тече, когато страните по спора се споразумеят за процедура за спогодба или когато сезират арбитражния съд, предвиден в раздел V на Конвенцията.

§ 6. Извън това спирането и прекъсването на давността се регламентират от националното право.

ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИ НОРМИ И ПРИЕМАНЕ НА ЕДИННИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕДПИСА-

НИЯ ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ СРЕДСТВА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ В МЕЖДУНАРОДНО СЪОБЩЕНИЕ (APTU—

ПРИТУРКА F КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)

Член 1 Обсег на действие

Настоящите Единни правила определят процедурата за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания, приложими за железопътните средства, предназначени да бъдат използвани в международно съобщение.

Член 2 Определения

За целите на настоящите Единни правила и техните приложения изразът:

а) “държава страна” означава всяка държава—членка на Организацията, която не е направила декларация относно тези Единни правила в съответствие с член 42, § 1, първо изречение на Конвенцията;

b) “международно съобщение” означава движение на подвижен железопътен състав по железопътни линии, навлизащи в територията на поне две държави страни;

с) “предприятие за железопътен транспорт” означава всяко предприятие с частен или обществен статут, оторизирано да превозва хора или товари, като осигурява тракцията;

d) “управител на инфраструктура” означава всяко предприятие или всяко ведомство, управляващо железопътна инфраструктура;

е) “железопътни средства” означава всички железопътни средства, предназначени за използване в международно съобщение, конкретно подвижния състав и железопътната инфраструктура;

f) “подвижен състав” означава всяко превозно средство, способно да се движи по железни пътища на собствени колооси, със или без собствена двигателна тяга;

g) “двигателно превозно средство” означава железопътно превозно средство със собствена двигателна тяга;

h) “товарен вагон” означава железопътно превозно средство без собствена двигателна тяга, предназначено за превоз на товари;

i) “пътнически вагон” означава железопътно превозно средство без собствена двигателна тяга, предназначено за превоз на пътници;

j) “железопътна инфраструктура” означава всички железни пътища и стационарни съоръжения, доколкото те са необходими за движението на подвижния състав и за безопасността на съобщението;

k) “техническа норма” означава всяка техническа спецификация, приета от признат национален или международен институт за стандартизация съобразно прилаганите от него процедури; всяка техническа спецификация, изготвена в рамките на Европейските общности, се приравнява към техническа норма;

l) “техническо предписание” означава всяко правило, различно от техническа норма, относно конструкцията, експлоатацията, поддръжката или процедура, засягаща железопътните средства;

m) “Комисия от технически експерти” означава Комисията, предвидена в член 13, § 1, буква f) на Конвенцията.

Член 3

Цел § 1. Утвърждаването на технически норми относно железопътните средства и приемането на единни технически предписания, приложими за железопътните средства, имат за цел да:

а) улесняват свободното движение на подвижен състав и свободното използване на други железопътни средства в международно съобщение;

b) допринасят за осигуряване на безопасността, надеждността и безпрепятствеността в международно съобщение;

с) държат сметка за опазването на околната среда и общественото здраве.

§ 2. При утвърждаването на технически норми или приемането на единни технически предписания се вземат под внимание само онези, които са изготвени на международно равнище.

§ 3. Доколкото е възможно: а) трябва да се осигурява съвместимост на техническите системи и компоненти, необходими в международно съобщение;

b) техническите норми и единните технически предписания се фокусират върху експлоатационните качества; при нужда те съдържат варианти.

Член 4 Изготвяне на технически норми и предписания

§ 1. Изготвянето на технически норми и единни технически предписания за железопътните средства е от ресора на институтите, признати за компетентни в тази област.

§ 2. Стандартизацията на изделията и на индустриалните производствени методи е от ресора на признатите национални и международни институти по стандартизация.

Член 5 Утвърждаване на технически норми § 1. Заявление за утвърждаване на техническа норма може да внесе:

а) всяка държава страна; b) всяка регионална организация за икономическа интеграция, на която нейните държави членки са прехвърлили компетенции по законодателство в областта на техническите норми за железопътните средства;

с) всеки национален или международен институт по стандартизация, натоварен с дейността по стандартизацията в железопътната област;

d) всяка представителна международна асоциация, за чиито членове съществуването на технически норми за железопътните средства е необходимо по причини, свързани с безопасността и рационалността при упражняването на тяхната дейност.

§ 2. Решение за утвърждаване на техническа норма се взема от Комисията от технически експерти по процедурата, предвидена в членове 16, 20 и член 33, § 6 на Конвенцията. Решенията влизат в сила съгласно разпоредбите на член 35, § 3 и 4 на Конвенцията.

Член 6 Приемане на единни технически предписания

§ 1. Заявление за приемане на единно техническо предписание може да депозира:

а) всяка държава страна;

b) всяка регионална организация за икономическа интеграция, на която нейните държави членки са прехвърлили компетенции по законодателство в областта на техническите предписания относно железопътните средства;

с) всяка представителна международна асоциация, за чиито членове съществуването на единни технически предписания относно железопътните средства е необходимо по причини, свързани с безопасността и рационалността при упражняването на тяхната дейност.

§ 2. Решение за приемане на единно техническо предписание се взема от Комисията от технически експерти по процедурата, предвидена в членове 16, 20 и член 33, § 6 на Конвенцията. Решенията влизат в сила съгласно разпоредбите на член 35, § 3 и 4 на Конвенцията.

Член 7

Форма на заявленията Заявленията, упоменати в членове 5 и 6, трябва да бъдат пълни, последователни и обосновани. Те трябва да бъдат изпратени до Генералния секретар на Организацията на един от нейните работни езици.

Член 8 Технически приложения § 1. Утвърдените технически норми и приетите единни технически предписания фигурират в приложенията на настоящите Единни правила, изброени по-долу:

а) Технически норми и единни технически предписания за подвижния състав като цяло (приложение 1);

b) Технически норми и единни технически предписания за двигателните превозни средства (приложение 2);

с) Технически норми и единни технически предписания за товарните вагони (приложение 3);

d) Технически норми и единни технически предписания за пътническите вагони (приложение 4);

е) Технически норми и единни технически предписания за инфраструктурните съоръжения извън посочените в буква f) (приложение 5);

f) Технически норми и единни технически предписания за системите за безопасност и регулиране на движението (приложение 6);

g) Технически норми и единни технически предписания в областта на информационнотехнологичните системи (приложение 7);

h) Технически норми и единни технически предписания за всички други железопътни средства (приложение 8).

§ 2. Приложенията са неразделна част от настоящите Единни правила. Тяхната структура трябва да отчита особеностите на междурел- сието, габарита, системите за енергийно захранване и системите за безопасност и регулиране на движението в държавите страни.

§ 3. Приложенията ще съдържат редакцията, която бъде приета след влизането в сила на Протокола от 3 юни 1999 г., внасящ изменение в Конвенцията, от Комисията от технически експерти по същата процедура като предвидената в членове 16, 20 и член 33, § 6 от Конвенцията за изменения на приложенията.

Член 9

Декларации § 1. Всяка държава страна може в срок от четири месеца считано от деня на уведомлението от Генералния секретар за решението на Комисията от технически експерти да направи обоснована декларация пред нея, че няма да прилага или ще прилага само отчасти утвърдената техническа норма или приетото единно техническо предписание по отношение на железопътната инфраструктура, разположена на нейна територия и движението по тази инфраструктура.

§ 2. Държавите страни, направили декларация в съответствие с § 1, не се вземат под внимание при определянето на броя на държавите, които трябва да формулират възражение в съответствие с член 35, § 4 от Конвенцията, за да не влезе в сила решението на Комисията от технически експерти.

§ 3. Държавата, направила декларация в съответствие с § 1, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми Генералния секретар. Това отказване поражда действие от първия ден на втория месец след уведомлението.

Член 10 Отменяне на Международната спогодба за техническо единство на железниците Влизането в сила на приложенията, приети от Комисията от технически експерти в съответствие с член 8, § 3, във всички държави— страни по Международната спогодба за техническо единство на железниците, подписана в Берн на 21 октомври 1882 г., в нейната редакция от 1938 г. води до отменяне на упоменатата спогодба.

Член 11 Първенство на приложенията § 1. След влизането в сила на приложенията, приети от Комисията от технически експерти в съответствие с член 8, § 3, техническите норми и единните технически предписания, съдържащи се в тези приложения, имат първенство във взаимоотношенията между държавите страни пред разпоредбите на Международната спогодба за техническо единство на железниците, подписана в Берн на 21 октомври 1882 г., в нейната редакция от 1938 г.

§ 2. След влизането в сила на приложенията, приети от Комисията от технически експерти в съответствие с член 8, § 3, настоящите Единни правила, както и техническите норми и единните технически предписания, съдържащи се в техните приложения, имат първенство в държавите страни пред техническите разпоредби на:

а) Правилника за взаимно използване на пътническите вагони и фургоните в международно съобщение (RIC);

b) Правилника за взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение (RIV).

Приложение 1

Технически норми и единни технически пред- писания за подвижния състав като цяло А. Междурелсие

1. Железници с нормално междурелсие (1435 mm) 2. Железници с широко междурелсие (руско) (1520 mm) 3. Железници с широко междурелсие (финландско) (1524 mm) 4. Железници с широко междурелсие (ирландско) (1600 mm) 5. Железници с широко междурелсие (иберийско) (1688 mm) 6. Други железници B. Габарит

1. Железници с нормално междурелсие на Европейския континент 2. Железници с нормално междурелсие във Великобритания 3. ............ С. ............

Приложение 2

Технически норми и единни технически предписания за двигателните превозни средства А. Системи за енергийно захранване

1. Постоянен ток 3000 V 2. Постоянен ток 1500 V и по-малко 3. Променлив ток 25 kV / 50 Hz 4. Променлив ток 15 kV / 16 2/3 Hz В. Системи за безопасност и регулиране на движението

Приложение 3

Технически норми и единни технически пред- писания за товарните вагони

Приложение 4

Технически норми и единни технически пред- писания за пътническите вагони

Приложение 5

Технически норми и единни технически предписания за инфраструктурните съоръжения

Приложение 6

Технически норми и единни технически предписания за системите за безопасност и регули- ране на движението

Приложение 7

Технически норми и единни технически предписания в областта на информационно-тех- нологичните системи

Приложение 8

Технически норми и единни технически предписания за всички други железопътни средства

* * * На първо време вече съществуващите и признати на международно равнище технически норми и единни технически предписания за железопътните средства, такива, каквито фигурират в Международната спогодба за техническо единство на железниците, в RIV и RIC, както и в техническите фишове на UIC ще бъдат включени в упоменатите приложения.

ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ТЕХНИЧЕСКО ПРИ-

ЕМАНЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ СРЕДСТВА, ИЗПОЛЗВАНИ В МЕЖДУНАРОДНО СЪОБ- ЩЕНИЕ (ATMF—ПРИТУРКА G КЪМ КОН-

ВЕНЦИЯТА)

Член 1 Обсег на действие

Настоящите Единни правила определят процедурата, по която железопътният подвижен състав се приема за движение и други железопътни средства—за използване в международно съобщение.

Член 2 Определения За целите на настоящите Единни правила и на тяхното приложение изразът:

а) “държава страна” означава всяка държава—членка на Организацията, която не е направила декларация относно тези Единни правила в съответствие с член 42, § 1, първо изречение от Конвенцията;

b) “международно съобщение” означава движението на железопътния подвижен състав по железопътни линии, навлизащи в територията на поне две държави страни;

с) “предприятие за железопътен превоз” означава всяко предприятие с частен или обществен статут, оторизирано да превозва хора или товари, като осигурява тракцията;

d) “управител на инфраструктура” означава всяко предприятие или всяко ведомство, управляващо железопътна инфраструктура;

е) “ползвател” означава онзи, който експлоатира икономически за траен период железопътен подвижен състав като транспортно средство независимо дали е негов собственик, или има правото на разпореждане върху него;

f) “техническо приемане” означава процедурата, провеждана от компетентния орган, за приемане на подвижен състав за движение и на други железопътни средства—за използване в международно съобщение;

g) “приемане на тип конструкция” означава процедурата относно даден тип конструкция на подвижен състав, провеждана от компетентния орган, след приключване на която той предоставя правото за издаване по опростена процедура на одобрение за експлоатация на подвижен състав, отговарящ на този тип конструкция;

h) “приемане за експлоатация” означава правото, давано от компетентния орган за всяко отделно железопътно превозно средство да се движи в международно съобщение;

i) “подвижен състав” означава всяко железопътно превозно средство, способно да се движи по релсови пътища на собствени колооси, със или без собствена двигателна тяга;

j) “други железопътни средства” означава всички железопътни средства, които не са подвижен състав, предназначени да бъдат използвани в международно съобщение;

k) “Комисия от технически експерти” означава Комисията, предвидена в член 13, § 1, буква f) на Конвенцията.

Член 3

Допускане за движение в международно съобщение § 1. За да се движи в международно съобщение, всяко железопътно превозно средство трябва да бъде прието в съответствие с настоящите Единни правила.

§ 2. Техническото приемане има за цел да установи, че подвижният състав отговаря на:

а) предписанията за конструкция, съдържащи се в приложенията на Единните правила APTU,

b) предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението на RID, с) специфичните условия за приемане в съответствие с член 7, § 2 или § 3.

§ 3. Параграфи 1 и 2, както и следващите членове се прилагат по аналогия за техническото приемане на други железопътни средства и за елементите на конструкцията както на подвижен състав, така и на други железопътни средства.

Член 4

Процедура

§ 1. Техническото приемане се извършва: а) или само на един етап с издаване на одобрение за експлоатация на дадено отделно превозно средство,

b) или на два последователни етапа с издаване на:

1. одобрение на тип конструкция на даден тип подвижен състав; 2. след това на одобрение за експлоатация на отделните превозни средства, отговарящи на този тип конструкция, по опростена процедура за потвърждаване на принадлежността им към този тип. § 2. Тази разпоредба не засяга разпоредбите на член 10.

Член 5

Компетентен орган

§ 1. Техническото приемане на подвижен състав за движение в международно съобщение се извършва от компетентния в тази област национален или международен орган в съответствие със законите и правните норми, действащи във всяка държава страна.

§ 2. Органите, упоменати в § 1, могат да прехвърлят на ведомства, признати за правоспособни, компетенцията да издават техническо одобрение при условие, че те осигуряват наблюдението им. Прехвърляне на правомощието за издаване на техническо одобрение на предприятие за железопътен превоз, изключващо други от това правомощие, не се допуска. Изключва се освен това прехвърлянето на управител на инфраструктура, който участва пряко или косвено в конструирането на железопътни средства.

Член 6

Признаване на техническото приемане

Одобрението на тип конструкция и одобрението за експлоатация, издадени в съответствие с настоящите Единни правила от компетентния орган на една държава страна, както и съответните сертификати се признават от компетентните органи, предприятията за железопътен превоз и управителите на инфраструктури в другите държави страни, без да е необходим нов преглед и ново техническо приемане с оглед на движението и използването на железопътните средства на територията на тези други държави.

Член 7

Предписания за конструкция, приложими за подвижния състав

§ 1. За да бъде допуснат за движение в международно съобщение, подвижният състав трябва да отговаря:

а) на предписанията за конструкция, съдържащи се в приложенията към Единните правила APTU;

b) на предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението на RID.

§ 2. При отсъствие на изрични разпоредби в приложенията към Единните правила APTU при техническото приемане се прилагат общопризнатите технически правила. Една техническа норма, дори да не е утвърдена съгласно процедурата, предвидена в Единните правила APTU, е доказателство, че съдържащото се в тази норма ноу-хау представлява общопризнато техническо правило.

§ 3. За да се даде възможност за техническо усъвършенстване, се допускат отклонения от общопризнатите технически правила и от предписанията за конструкция, съдържащи се в приложенията към Единните правила APTU, при условие да е доказано, че:

а) безопасност, поне равна на безопасността, която произтича от спазването на тези правила и на тези предписания,

b) както и съвместимостта остават гарантирани. § 4. Когато една държава страна възнамерява да извърши техническо приемане на подвижен състав в съответствие с § 2 или § 3, тя уведомява незабавно за това Генералния секретар на Организацията. Генералният секретар съобщава тази информация на другите държави страни. В срок от един месец след получаване на съобщението от Генералния секретар една държава страна може да поиска свикване на Комисията от технически експерти с оглед тя да провери дали условията за прилагане на § 2 или на § 3 са изпълнени. Комисията взема решение в срок от три месеца считано от получаването от Генералния секретар на искането за свикване.

Член 8

Предписания за конструкция, приложими за други железопътни средства

§ 1. За да бъдат допуснати за използване в международно съобщение, другите железопътни средства трябва да отговарят на предписанията за конструкция, съдържащи се в приложенията към Единните правила APTU.

§ 2. Член 7, § 2—4 се прилага по аналогия. § 3. Задълженията, произтичащи за държавите—страни от Европейското споразумение за основните международни железопътни линии (AGC) от 31 май 1985 г. и Европейското споразумение за важните международни линии за комбиниран транспорт и свързаните с тях инсталации (AGTC) от 1 февруари 1991 г., по които те също са страни, остават приложими.

Член 9

Предписания за експлоатация

§ 1. Предприятията за железопътен превоз, които експлоатират подвижен състав, приет за движение в международно съобщение, са задължени да спазват предписанията за експлоатация на подвижен състав в международно съобщение, фигуриращи в приложенията към Единните правила APTU.

§ 2. Предприятията или ведомствата, които в държавите страни управляват железопътна инфраструктура, предназначена и годна да бъде експлоатирана в международно съобщение, включително системите за безопасност и регулиране на движението, са задължени да спазват техническите предписания, фигуриращи в приложенията към Единните правила APTU, и постоянно да се придържат към тях при изграждането или управляването на тази инфраструктура.

Член 10 Техническо приемане § 1. Техническото приемане (приемане на тип конструкция, приемане за експлоатация) се отнася за типа конструкция на даден подвижен състав или за подвижния състав.

§ 2. Техническо приемане може да бъде поискано от:

а) конструктора, b) предприятие за железопътен превоз, с) ползвателя на подвижния състав, d) собственика на подвижния състав. Заявлението може да бъде подадено пред всеки компетентен орган, посочен в член 5, на една от държавите страни.

§ 3. Лицето, което подава заявление за приемане за експлоатация на подвижен състав по опростената процедура на техническо приемане (член 4, § 1, буква b), трябва да приложи към заявлението си сертификат за приемане на тип конструкция, съставен в съответствие с член 11, § 2, и да докаже по подходящ начин, че подвижният състав, за който иска приемане за експлоатация, отговаря на този тип конструкция.

§ 4. Техническо одобрение следва да се издава без оглед на качеството на заявителя.

§ 5. Техническо одобрение се издава по правило за неограничен срок; то може да бъде общо или ограничено.

§ 6. Одобрение на тип конструкция може да бъде оттеглено, ако безопасността, общественото здраве или опазването на околната среда вече не са гарантирани поради движението на подвижен състав, който е бил конструиран или предстои да бъде конструиран съобразно този тип конструкция.

§ 7. Одобрението за експлоатация може да бъде оттеглено:

а) ако подвижният състав вече не отговаря на предписанията за конструкция, съдържащи се в приложенията към Единните правила APTU, на специфичните условия за приемане в съответствие с член 7, § 2 или § 3 или на предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението към RID, и ако ползвателят не изпълни изискването на компетентния орган да поправи недостатъците в определения срок;

b) ако задълженията или условията, произтичащи от ограничено одобрение съгласно § 5, не са изпълнени или спазени.

§ 8. Само органът, издал одобрение на тип конструкция или одобрение за експлоатация, може да ги оттегли.

§ 9. Одобрението за експлоатация се преустановява:

а) ако не са извършени техническото наблюдение, периодичните прегледи, операциите по поддържане и основните прегледи на подвижния състав, предписани в приложенията към Единните правила APTU, в специфичните условия за приемане в съответствие с член 7, § 2 или § 3 или в предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението към RID;

b) ако при сериозна повреда на подвижен състав нареждането на компетентния орган за представяне на подвижния състав не е изпълнено;

с) при нарушаване на настоящите Единни правила и на предписанията от приложенията към Единните правила APTU;

d) когато компетентният орган реши така. § 10. Одобрението за експлоатация губи сила при извеждане на подвижния състав от употреба. Извеждането от употреба трябва да бъде съобщено на компетентния орган, издал одобрението за експлоатация.

§ 11. При отсъствие на изрични разпоредби в настоящите Единни правила процедурата на техническо приемане се регламентира от националното право на държавата страна, в която е подадено заявлението за техническо приемане.

Член 11

Сертификати

§ 1. Приемането на тип конструкция и приемането за експлоатация се удостоверяват с отделни документи, наименувани “Сертификат за приемане на тип конструкция” и “Сертификат за приемане за експлоатация”.

§ 2. В Сертификата за приемане на тип конструкция трябва да бъдат указани:

а) конструкторът на типа конструкция на даден подвижен състав;

b) всички технически характеристики, необходими за идентифициране на типа конструкция на даден подвижен състав;

с) при нужда специфичните условия за движение за типа конструкция на даден подвижен състав и подвижният състав, отговарящ на този тип конструкция.

§ 3. В Сертификата за приемане за експлоатация трябва да бъдат указани:

а) ползвателят на подвижния състав; b) всички технически характеристики, необходими за идентифицирането на подвижния състав, което може да бъде направено и чрез препращане към Сертификата за приемане на тип конструкция;

с) при нужда специфичните условия за движение на подвижния състав;

d) при нужда неговият срок на валидност; е) основните прегледи на подвижния състав, предписани в приложенията към Единните правила APTU, в специфичните условия за приемане в съответствие с член 7, § 2 или § 3 или в предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението към RID, както и другите технически прегледи по отношение на елементи на конструкцията и определени системи на подвижния състав.

§ 4. Сертификатите трябва да бъдат напечатани най-малко на два езика, поне единият от които трябва да бъде избран между работните езици на Организацията.

Член 12 Единни образци

§ 1. Организацията предписва единни образци на “Сертификат за приемане на тип конструкция” и “Сертификат за приемане за експлоатация”. Те се изготвят и приемат от Комисията от технически експерти.

§ 2. Член 35, § 1 и 3—5 от Конвенцията се прилага по аналогия.

Член 13 Банка данни § 1. Банка данни за подвижния състав, приет за движение в международно съобщение, се създава и поддържа в актуализиран вид под отговорността на Организацията.

§ 2. Компетентните органи или при нужда ведомствата, упълномощени от тях да приемат подвижен състав за експлоатация, съобщават незабавно на Организацията необходимите за целите на настоящите Единни правила данни за подвижния състав, приет за движение в международно съобщение. Необходимите данни се определят от Комисията от технически експерти. Само тези данни се регистрират в банката данни. Във всички случаи извеждането от употреба, официалното спиране от движение, оттеглянето на одобрение за експлоатация и модификациите на подвижен състав, които се отклоняват от приетия тип конструкция, се съобщават на Организацията.

§ 3. Данните, регистрирани в банката данни, се смятат само за опровержимо доказателство за техническото приемане на подвижен състав.

§ 4. До регистрираните данни могат да се допитват:

а) държавите страни; b) предприятията за железопътен превоз, участващи в международното съобщение, чието седалище се намира в държава страна;

с) управителите на инфраструктура, по чиято инфраструктура се осъществява международно съобщение, със седалище в държава страна;

d) конструкторите на подвижен състав по отношение на техния подвижен състав;

е) ползвателите на подвижен състав по отношение на техния подвижен състав.

§ 5. Данните, до които правоимащите, упоменати в § 4, имат достъп, както и условията за този достъп се определят в приложение към настоящите Единни правила. Това приложение е неразделна част от Единните правила. То получава съдържанието, което Ревизионната комисия реши в съответствие с процедурата, предвидена в членове 16, 17 и член 33, § 4 от Конвенцията.

Член 14 Надписи и означения § 1. Приетият за движение подвижен състав трябва да носи:

а) знак, който удостоверява ясно, че е приет за движение в международно съобщение в съответствие с настоящите Единни правила; и

b) другите надписи и означения, предписани в приложенията към Единните правила APTU.

§ 2. Комисията от технически експерти определя знака, предвиден в § 1, буква а), както и преходните срокове, през които подвижният състав, приет за движение в международно съобщение, може да носи надписи и означения, отклоняващи се от предписаните в съответствие с § 1.

§ 3. Член 35, § 1 и 3—5 от Конвенцията се прилага по аналогия.

Член 15

Поддържане

Подвижният състав и другите железопътни средства трябва да бъдат в състояние на добро поддържане, така че тяхното състояние да не застрашава по никакъв начин безопасността на експлоатацията и да не вреди на околната среда и общественото здраве при движението или при използването им в международно съобщение. За тази цел подвижният състав трябва да бъде подлаган на основните прегледи и на операциите по поддържане, предписани в приложенията към Единните правила APTU, в специфичните условия за приемане в съответствие с член 7, § 2 или § 3 или в предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението към RID.

Член 16

Произшествия и сериозни повреди

§ 1. При произшествие или сериозна повреда на подвижен състав управителите на инфраструктури при нужда заедно с ползвателите и заинтересованите предприятия за железопътен превоз са задължени:

а) да вземат незабавно всички необходими мерки за осигуряване на безопасността на железопътното движение, опазването на околната среда и общественото здраве; и

b) да установят причините за произшествието или сериозната повреда.

§ 2. Подвижният състав се смята за сериозно повреден, ако вече не може да бъде поправен с несъществена операция, която да позволи включването му във влакова композиция и движението му на собствени колооси без опасност за експлоатацията.

§ 3. Произшествията и сериозните повреди се съобщават незабавно на органа, приел подвижния състав за движение. Този орган може да поиска представяне на повредения подвижен състав, евентуално вече поправен, за преглед на валидността на издаденото одобрение за експлоатация. При нужда процедурата по издаване на одобрение за експлоатация трябва да бъде подновена.

§ 4. Компетентните органи на държавите страни уведомяват Организацията за причините за произшествия и сериозни повреди в международно съобщение. По искане на държава страна Комисията от технически експерти може да разгледа причините за сериозни произшествия в международно съобщение с оглед на евентуалното усъвършенстване на предписанията за конструкция и експлоатация на подвижния състав и другите железопътни средства, съдържащи се в приложенията към Единните правила APTU.

Член 17

Спиране от движение и отказване на под- вижен състав

Компетентният орган, посочен в член 5, друго предприятие за железопътен превоз или управител на инфраструктура не могат да отказват или спират от движение подвижен състав, ако са спазени настоящите Единни правила, предписанията от приложенията към Единните правила APTU, специфичните условия за приемане в съответствие с член 7, § 2 или § 3, както и предписанията за конструкция и за оборудване, съдържащи се в Приложението към RID.

Член 18

Неспазване на разпоредбите

§ 1. Извън § 2 и член 10, § 9, буква с) правните последици, произтичащи от неспазване на настоящите Единни правила и на предписанията от приложенията към Единните правила APTU, се регламентират от националното право, включително нормите относно стълкновенията на закони, на държавата страна, чийто компетентен орган е издал одобрението за експлоатация.

§ 2. Гражданскоправните и наказателноправните последици, произтичащи от неспазване на настоящите Единни правила и на предписанията от приложенията към Единните правила APTU, се регламентират по отношение на инфраструктурата от националното право, включително нормите относно стълкновенията на закони, на държавата страна, в която се намира седалището на управителя на инфраструктурата.

Член 19

Спорове

Две или повече държави страни, които влязат в спор относно техническото приемане на подвижен състав и други железопътни средства, предназначени да бъдат използвани в международно съобщение, могат да го отнесат до Комисията от технически експерти, ако не са успели да го уредят по пътя на преките преговори. Такива спорове могат да бъдат отнесени също до арбитражния съд съгласно процедурата, посочена в раздел V на Конвенцията.

* * *

Приложенията към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) се обнародват като притурка на “Държавен вестник”.