Конвенция № 178 на Международната организация на труда относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците, 1996 г.

КОНВЕНЦИЯ № 178 на Международната организация на труда относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците, 1996 г. (Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 27 януари 2005 г.—ДВ, бр. 29 от 2005 г. В сила за Република България от 9 юни 2006 г.)

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда и провела своята осемдесет и четвърта сесия на 8 октомври 1996 г., и като разгледа промените, настъпили в естеството на корабоплаването и свързаните с това промени в условията на труд и живот, настъпили от приемането на Препоръката относно инспекцията по труда на моряците, 1926 г., и като се позовава на разпоредбите на Конвенцията и Препоръката относно инспекцията по труда, 1947 г., Препоръката относно инспекцията по труда (минно дело и транспорт), 1947 г., и Конвенцията за търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г., и като се позовава на влязлата в сила Конвенция за морското право на Организацията на обединените нации, 1982 г., от 16 ноември 1994 г., и след като реши да приеме определени предложения относно ревизирането на Препоръката относно инспекцията по труда на моряците, 1926 г., включени като точка първа от дневния ред на сесията, и след като определи, че тези предложения трябва да бъдат оформени като международна конвенция, която да се прилага единствено от държавата на знамето;

прие на двадесет и втория ден на месец октомври хиляда деветстотин деветдесет и шеста година следната конвенция, която може да бъде наричана Конвенция относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците, 1996 г.

Раздел 1. Обхват и определения

Член 1 1. Освен ако друго не е предвидено от този член, конвенцията се прилага за всеки кораб по море, държавна или частна собственост, който е регистриран на територията на държавата членка, за която конвенцията е влязла в сила и която се занимава с превоз на товари или пътници с търговска цел или е нает с друга комерсиална цел. За целите на тази конвенция кораб, който е регистриран в регистрите на две държави членки, се приема, че е регистриран на територията на държавата, под чийто флаг плава.

2. Националното законодателство и разпоредби определят кои кораби се смятат за морски кораби за целите на тази конвенция.

3. Тази конвенция се прилага за морските влекачи.

4. Настоящата конвенция не се прилага за плавателни съдове с общ тонаж, по-малък от 500 бруто тона, а също когато не се използват за корабоплаване, плавателни съдове, като например нефтодобивни сонди и нефтени платформи. Решението относно това, до кои плавателни съдове се отнася действието на този параграф, се приема от централния координиращ орган след провеждането на консултации с найпредставителните организации на корабособствениците и моряците.

5. В степен, до която централният координиращ орган приеме за разумно, и след провеждането на консултации с представителните орга- низации на собствениците на рибарски лодки и рибарите разпоредбите на тази конвенция се прилагат за търговските мореплавателни рибарски съдове.

6. В случай на неяснота относно това, кои кораби следва да се смятат за използвани за търговски мореплавателни операции или за търговски риболов в открито море за целите на тази конвенция, въпросът ще бъде определен от централния координиращ орган след провеждането на консултации със заинтересованите представителни организации на корабособствениците, на моряците и рибарите.

7. За целите на тази конвенция: (a) понятието “централен координиращ орган” означава министри, правителствени институции или други официални власти, упълномощени да издават и наблюдават изпълнението на наредбите, заповедите или други инструкции със силата на закон, отнасящи се до инспекция на условията на труд и живот на моряците по отношение на всеки кораб, регистриран на територията на държавата членка;

(b) понятието “инспектор” означава всеки държавен служител или друго официално лице, натоварено с отговорността да инспектира всеки аспект от условията на труд и живот на моряците, както и всяко друго лице, упълномощено по надлежния ред да осъществява инспекция на институция или организация, като е упълномощено за това от централния координиращ орган съгласно чл. 2, параграф 3;

(c) понятието “законови разпоредби” включва освен националното законодателство също и арбитражните решения и колективните споразумения, които са влезли в сила като действащо законодателство;

(d) понятието “моряци” означава хората, наети на каквато и да е длъжност на борда на морски кораб, регистриран на територията на държава, за която е в сила тази конвенция. В случай на неяснота относно това дали дадена категория хора следва да бъде отнесена към моряците за целите на тази конвенция, въпросът се решава от централния координиращ орган след провеждане на консултации със заинтересованите представителни организации на корабособствениците и на моряците;

(e) понятието “условия на труд и живот на моряците” означава условията, които се отнасят до стандартите за поддръжката и чистотата в помещенията за живеене и работа на борда на кораба, минималната възраст, условията за договаряне, храната и обслужването, настаняването на екипажа, набирането и попълването на екипажа, квалификацията, работното време, медицинските прегледи, охраната по труда, медицинските грижи, осигуровките за болест и злополука, социалните осигуровки и свързаните с това въпроси, ре- патрирането, условията за наемане на работа съгласно националното законодателство и свободата на сдружаване според определението на Конвенцията на Международната организация на труда за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране, 1948 г.

Раздел 2. Организация на проверката

Член 2 1. Всяка държава членка, за която тази конвенция е в сила, поддържа система за инспекция на условията на труд и живот на моряците.

2. Централният координиращ орган координира изцяло или частично инспекциите, свързани с условията на труд и живот на моряците, и одобрява принципи, които следва да се спазват.

3. Централният координиращ орган във всички случаи е отговорен за инспекцията на условията на труд и живот на моряците. Той може да упълномощава официални институции или други организации, които признава за компетентни и независими при провеждане на инспекции относно условията на труд и живот на моряците, все едно осъществени от самия централен координиращ орган. Той поддържа и публикува списък на такива институции или организации.

Член 3 1. Всяка държава членка се задължава всички кораби, регистрирани на нейната територия, да бъдат регулярно инспектирани, но през не повече от три години и когато това е целесъобразно, всяка година с цел да проверят дали условията на труд и живот на моряците на борда на морските кораби отговарят на националното законодателство.

2. Ако държава членка получи оплакване или свидетелство, че кораб, регистриран на нейната територия, не съблюдава националното законодателство относно условията на труд и живот на моряците, съответната държава членка предприема мерки за извършване на инспекция на кораба във възможно найкратки срокове.

3. В случай на съществени изменения в корабната конструкция или помещенията на кораба следва да бъде извършена проверка в рамките на три месеца от извършване на съответните изменения.

Член 4 Всяка държава членка назначава проверяващи инспектори, квалифицирани за изпълнението на тази длъжност, и предприема необходимите мерки да осигури достатъчно на брой инспектори, така че да се спазват изискванията на тази конвенция.

Член 5 1. Инспекторите получават такъв статут и длъжностни задължения, които им гарантират независимост от евентуални промени на правителство или от неприемливи външни прояви на намеса.

2. Инспекторите, упълномощени по надлежния ред, имат правото да:

(a) се качват на борда на кораба, регистриран на територията на държавата членка, и да влизат в съответните помещения, ако това е необходимо за нуждите на проверката;

(b) извършват проучвания, тестове или запитвания, каквито преценят за необходими, така че да се уверят в това, че законовите разпоредби се спазват стриктно;

(c) изискват пропуските да бъдат отстранени; и (d) когато имат основание да смятат, че пропуските представляват значителна опасност за здравето и безопасността на моряците, да забраняват с възможността за обжалване пред съдебна или административна инстанция корабът да напуска пристанището, докато не бъдат взети необходимите мерки, като корабът следва да не бъде необосновано задържан или забавян.

Член 6 1. При извършване на инспекция или при предприемане на мерки съгласно тази конвенция се полагат всякакви целесъобразни усилия, така че да се избегне необоснованото задържане или забавяне на кораба.

2. Ако кораб бъде необосновано задържан или забавен, корабособственикът или операторът на кораба има право на компенсация за всякакви причинени загуби или вреди. При всеки случай на необосновано задържане или забавяне тежестта на доказателството лежи върху корабособственика или оператора на кораба.

Раздел 3. Глоби

Член 7 1. Глоби, съответстващи на извършени нарушения на законовите разпоредби, които се налагат по преценка на инспекторите или такива за препятстване на инспекторите, при изпълнение на техните задължения се налагат съгласно националното законодателство и решенията за това се изпълняват ефективно.

2. Инспекторите може по собствена преценка да отправят предупреждения и да правят консултации, вместо да налагат или да препоръчват налагането на санкции.

Раздел 4. Доклади

Член 8 1. Централният координиращ орган поддържа архив с докладите, изготвени от инспекторите при инспекция на условията на труд и живот на моряците.

2. Централният координиращ орган публикува годишен доклад за извършените дейности на инспекция, включително списък с институциите и организациите, упълномощени да извършват инспекции от негово име. Този доклад се публикува в разумни срокове след края на годината, за която се отнася, и във всеки случай в рамките на шест месеца.

Член 9 1. Инспекторите изготвят доклад за всяка извършена от тях проверка и го представят на централния координиращ орган. Копие от доклада, преведен на английски език или на работния език на кораба, се предоставя на капитана на кораба и друго копие се поставя на информационното табло на кораба за информация на моряците или се изпраща на техни представители.

2. В случаите на извършване на проверка, предизвикана от възникването на сериозно произшествие, докладът се изготвя в разумни срокове, но не по-късно от един месец след приключването на проверката.

Раздел 5. Заключителни разпоредби

Член 10 Тази конвенция отменя Препоръката относно инспекцията по труда на моряците, 1926 г.

Член 11 Официалните ратификационни документи на тази конвенция се съобщават на генералния директор на Международното бюро по труда за регистриране.

Член 12 1. Тази конвенция е обвързваща само за държавите—членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са вписани от Генералния директор.

2. Тя ще влезе в сила дванадесет месеца след датата, на която ратификациите на две държави членки са регистрирани от Генералния директор.

3. Впоследствие тази конвенция ще влезе в сила за всяка държава членка дванадесет месеца след датата, на която е регистрирана ратификацията на тази държава.

Член 13 1. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на период от десет години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до Генералния директор на Международното бюро по труда за регистриране. Такова денонсиране не влиза в сила преди изтичането на една година след датата на регистрирането.

2. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, която в рамките на една година след изтичането на десетгодишния период, посочен в предходната алинея на този член, не е упражнила правото си на денонсиране, както това е предвидено в този член, ще остане обвързана за следващ десетгодишен период, след което може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки десетгодишен период по реда, предвиден в този член.

Член 14 1. Генералният директор на Международното бюро по труда уведомява всички държави— членки на Международната организация на труда, за регистрирането на всички ратификации и денонсирания, за които е уведомен от държавите—членки на организацията.

2. Когато уведомява държавите—членки на организацията, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена, Генералният директор довежда до знанието на държавите—членки на организацията, датата, на която конвенцията влиза в сила.

Член 15 Генералният директор на Международното бюро по труда съобщава пълните подробности за всички актове на ратификация и денонсиране, регистрирани от него в съответствие с разпоредбите на предходните членове, на Генералния секретар на Организацията на обединените нации с цел да се регистрират в съответствие с разпоредбите на чл.102 от Устава на Организацията на обединените нации.

Член 16 Всеки път, когато прецени за необходимо, Административният съвет на Международното бюро по труда представя на Генералната конференция доклад относно прилагането на конвенцията и проучва необходимостта от включването в дневния ред на конференцията на въпроса за нейното цялостно или частично изменение.

Член 17 1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, частично или изцяло изменяща тази, тогава, освен ако новата конвенция не предвижда друго:

(a) ратификацията на новата ревизираща конвенция от държава членка денонсира незабавно ipso jure (по право) тази конвенция независимо от предписанията на чл. 13 по-горе, ако и когато новата ревизираща конвенция влезе в сила;

(b) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция престава да бъде открита за ратификация от държавите членки.

2. Във всички случаи тази конвенция остава в сила в сегашния си вид и съдържание за тези държави членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизиращата конвенция.

Член 18 Английският и френският текст на конвенцията имат еднаква сила.

34097

СПOГОДБА между Република България и Кралство Нидерландия за износ на социалноосигурителни обезщетения (Утвърдена с Решение № 327 от 3 май 2005 г. на Министерския съвет. В сила за Република

България от 1 май 2006 г.)

Република България и Кралство Нидерландия, наричани по-долу Договарящи страни, желаейки да установят отношения в областта на социалното осигуряване, водени от желанието да регулират сътрудничеството между двете държави с оглед гарантиране изпълнението на законите на едната страна в другата по отношение на износа на социалноосигурителни обезщетения, се споразумяха за следното:

Член 1 Понятия (1) За целите на тази спогодба следните понятия означават:

1. “територия”: по отношение на Република България—територията на Република България по отношение на Кралство Нидерландия— територията на кралството в Европа;

2. “законодателство”: закони и други нормативни актове, които се отнасят до областите на социалното осигуряване, посочени в член 2;

3. “компетентен орган”: по отношение на Република България—министърът на труда и социалната политика;

по отношение на Кралство Нидерландия— министърът на социалните въпроси и заетостта на Нидерландия;

4. “компетентна институция”: по отношение на Република България—Националният осигурителен институт (National social security institute);

по отношение на Кралство Нидерландия—във връзка с областите на социалното осигуряване съгласно член 2, точка 1, подточки 1.1, 1.2, 1.3— “Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen” (Институт за схеми за обезщетения на наети лица); във връзка с областите на социалното осигуряване съгласно член 2, точка 1, подточки 1.4, 1.5, 1.6—“Sociale verzekeringsbank” (Банка за социално осигуряване), или друга организация, упълномощена да изпълнява някоя от функциите, които понастоящем се изпълняват от тези институции;

5. “обезщетение”: парично обезщетение или пенсия съгласно законодателството на всяка договаряща страна;

6. “получател”: лице, което кандидатства или има право на обезщетение;

7. “член на семейството”: лице, определено или признато за такова по законодателството на всяка от договарящите страни;

8. “местожителство”: обичайно местоживеене; 9. “пребиваване”: временно местоживеене; 10. “информация”: данни за самоличност, адрес, домакинство, работа, образование, доход от трудова дейност или от социалноосигурителни обезщетения, здравно състояние, смърт и задържане, както и всички други необходими данни за изпълнението на тази спогодба;

11. “агенция”: службите, които водят регистрите за населението, за гражданско състояние и търговските регистри; данъчните власти, службите по заетостта; училища и други учебни заведения; полицията; затворническите служби; имиграционните бюра и всяка друга организация, която е отговорна да предостави съответната информация.

(2) Другите понятия, използвани в тази спогодба, имат значението съгласно приложимото законодателство.

Член 2 Материален обхват Тази спогодба се отнася до: 1. По отношение на Кралство Нидерландия— нидерландското законодателство за следните области на социалното осигуряване:

1.1. обезщетения за болест и майчинство; 1.2. обезщетения за инвалидност за лица, работещи по трудово правоотношение;

1.3. обезщетения за инвалидност за лица, извършващи самостоятелна дейност;

1.4. обезщетения за старост; 1.5. обезщетения за наследници; 1.6. обезщетения за деца. 2. По отношение на Република България— законодателството за следните области на социалното осигуряване:

2.1. пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2.2. пенсии за инвалидност; 2.3. наследствени пенсии; 2.4. пенсии, несвързани с трудова дейност.

Член 3 Персонален обхват Ако не е предвидено друго, тази спогодба се прилага спрямо получател и член на неговото семейство, доколкото той има местожителство или пребивава на територията на една от договарящите страни.

Член 4 Износ на обезщетения (1) Ако не е предвидено друго в тази спогодба, правните разпоредби на една от договарящите страни, които ограничават плащането на обезщетение единствено на основанието, че получателят или член на неговото семейство има местожителство или пребивава извън територията на тази договаряща страна, не се прилагат по отношение на получател или член на неговото семейство, който има местожителство или пребивава на територията на другата договаряща страна.

(2) Алинея 1 не се прилага към нидерландския Закон за допълнителните обезщетения от 6 ноември 1986 г.

(3) Алинея 1 не е в ущърб на нидерландското законодателство, представящо ограничения за плащането на обезщетения за деца, по отношение на деца с местожителство или пребиваване извън територията на Кралство Нидерландия или изключващо такова плащане.

Член 5 Удостоверяване на самоличността (1) За определяне правото на обезщетение или за плащането на обезщетение по българското или нидерландското законодателство получателят или член на неговото семейство удостоверява самоличността си пред компетентната институция, на чиято територия това лице има местожителство или пребивава, като представя официално доказателство за самоличност. Официалното доказателство за самоличност включва паспорт или друг валиден документ за удостоверяване на самоличността, издаден на територията, където това лице има местожителство или пребивава.

(2) Съответната компетентна институция установява самоличността на получателя или член на неговото семейство въз основа на официалното доказателство за самоличността. Компетентната институция информира компетентната институция на другата договаряща страна за проверката на самоличността на получателя или член на неговото семейство, като изпраща заверено копие от официалното доказателство за самоличността.

Член 6 Проверка на молби и обезщетения (1) По отношение обработката на молба за обезщетение или за плащане на обезщетение компетентната институция на една от договарящите страни проверява по искане на компетентната институция на другата договаряща страна информацията, свързана с получател или член на неговото семейство. При необходимост тази проверка се извършва съвместно с агенциите. Компетентната институция на тази договаряща страна изпраща на компетентната институция на другата договаряща страна декларация за извършена проверка заедно с оригиналите или заверени копия на съответните документи.

(2) Независимо от разпоредбите на алинея 1 компетентната институция на една от договарящите страни информира без предварително искане и доколкото е възможно, компетентната институция на другата договаряща страна за всички промени в информацията относно получател или член на неговото семейство.

(3) Компетентните институции на договарящите страни могат да се свързват пряко помежду си, както и с получателя, член на неговото семейство или представител на съответното лице.

(4) Независимо от алинея 1 дипломатическите представителства и консулствата, както и компетентните институции на една от договарящите страни имат право да се свързват директно с агенциите на другата договаряща страна за проверка на правото на обезщетение или на плащането на обезщетение.

(5) За целите на изпълнението на тази спогодба агенциите предоставят своите служби и действат все едно, че става въпрос за изпълнението на тяхното собствено законодателство. Предоставяната от агенциите административна помощ е безплатна. Но компетентните органи на договарящите страни могат да се споразумеят за възстановяване на определени разходи.

Член 7 Медицински прегледи (1) По искане на компетентната институция на една от договарящите страни медицинският преглед на получател или член на неговото семейство, който има местожителство или пребивава на територията на другата договаряща страна, се извършва от компетентната институция на втората договаряща страна.

(2) За определяне годността за работа на получател или член на неговото семейство компетентната институция на една от договарящите страни използва медицинските доклади и административните данни, предоставени от компетентната институция на другата договаряща страна. Но компетентната институция на първата договаряща страна може да поиска преглед на получател или член на неговото семейство от лекар по неин избор или на територията, на която се намира тази компетентна институция.

(3) Получателят или членът на неговото семейство се съобразява с всяко искане да бъде подложен на медицински преглед. Ако съответното лице е негодно по медицински причини да пътува до територията на другата договаряща страна, незабавно информира за това компетентната институция на тази договаряща страна. В този случай то представя медицинско удостоверение, издадено от лекар, посочен за целта от компетентната институция, на чиято територия лицето има местожителство или пребивава. Удостоверението трябва да доказва медицинските причини за непригодността на лицето да пътува, както и очакваната є продължителност.

Член 8 Признаване на решения и съдебни решения (1) Всяко влязло в сила решение на компетентната институция на една от договарящите страни и свързаното с него съдебно решение за възстановяване на недължими плащания, събирането на вноски към социалното осигуряване или за административно наказание съгласно съответното законодателство се признават от другата договаряща страна.

(2) Решение или съдебно решение съгласно алинея 1 не се признават, ако признаването противоречи на обществения ред на държавата, в която се иска признаване.

(3) Влезлите в сила решения и съдебни решения, признати съгласно алинеи 1 и 2, се изпълняват от другата договаряща страна съгласно правните разпоредби, уреждащи тяхното изпълнение.

Член 9 Възстановяване на недължими плащания и административни глоби Ако компетентна институция е издала влязло в законна сила решение по смисъла на член 8 и съответният получател получи обезщетение от компетентната институция на другата договаряща страна, първата компетентна институция може да поиска уравняване на въпросното плащане или административна глоба срещу просрочените плащания или остатъка от сумите, дължими на получателя в тази договаряща страна. Втората компетентна институция приспада сумата в рамките на прилагания от нея закон, регулиращ изпълнението на такива решения, и превежда сумата на първата компетентна институция, имаща право на възстановяване.

Член 10 Защита на данните (1) В случай че съгласно тази спогодба компетентните органи, компетентните институции или агенциите на една от договарящите страни предоставят лични данни на компетентните органи или компетентните институции на другата договаряща страна, за това предоставяне се прилагат правните разпоредби, регулиращи защитата на данни в договарящата страна, която предоставя данните. Всяко следващо предаване, съхранение, промяна и унищожаване на данните е предмет на разпоредбите на законите за защита на данните на получаващата договаряща страна.

(2) Използването на лични данни за цели извън тези на социалното осигуряване става със съгласието на съответното лице или в съответствие с гаранциите, предвидени в националното законодателство.

Член 11 Изпълнение на спогодбата Компетентните институции на двете договарящи страни могат да определят мерки за изпълнението на тази спогодба в допълнителни споразумения.

Член 12

Език (1) С оглед изпълнение на тази спогодба компетентните органи, компетентните институции и агенциите на договарящите страни могат да комуникират директно една с друга на английски език.

(2) Не могат да се отхвърлят документи единствено на основание, че са написани на официалния език на една от договарящите страни.

Член 13 Решаване на спорове Компетентните органи на двете договарящи страни ще положат всички необходими усилия за решаване на споровете във връзка с тълкуването или изпълнението на тази спогодба по взаимно споразумение.

Член 14 Влизане в сила (1) Договарящите страни се уведомяват взаимно в писмена форма за изпълнението на съответните за всяка страна законодателни или конституционни процедури, необходими за влизането в сила на тази спогодба.

(2) Тази спогодба влиза в сила от първия ден на втория месец, следващ датата на последното уведомление, с уговорката, че за Кралство Нидерландия член 4 ще се прилага със задна дата, считано от 1 януари 2003 г.

(3) Кралство Нидерландия ще приложи член 4 условно от първия ден на втория месец, следващ датата на подписването.

Член 15 Териториално приложение По отношение на Кралство Нидерландия тази спогодба се отнася само до територията на кралството в Европа.

Член 16 Прекратяване на действието на спогодбата

Тази спогодба може да бъде прекратена по всяко време с писмено уведомление до другата договаряща страна. В случай на прекратяване спогодбата остава валидна до края на календарната година, следваща годината, в която уведомлението за прекратяване е получено от другата договаряща страна.

В потвърждение на това долуподписаните упълномощени представители подписаха тази спогодба.

Съставена в София на 9 февруари 2005 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български, нидерландски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на разногласия при тълкуването на разпоредбите на тази спогодба меродавен е английският текст. За Република За Кралство България: Нидерландия: Христина Христова, баронеса министър на Хенриет ван Линден, труда и социалната посланик на Кралство политика Нидерландия в Република България