Закон за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности

УКАЗ № 207

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ : Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, приет от ХL Народно събрание на 27 април 2006 г.

Издаден в София на 3 май 2006 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Георги Петканов

ЗАКОН за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (обн., ДВ, бр. 38 от 2000 г.; изм., бр. 28 и 74 от 2002 г., бр. 8 от 2003 г., бр. 38 от

2004

г., бр. 105 от 2005 г.)

§ 1. В чл. 4, ал. 6 думите “ал. 5” се заменят с “ал. 4”.

§ 2. Член 6 се изменя така:

“Обществен достъп по декларациите Чл. 6. (1) Всяко лице има право на достъп до данните от публичния регистър по чл. 5, ал. 1.

(2) Достъпът се осъществява по ред, определен със заповед на председателя на Сметната палата. Заповедта се публикува на страницата на Сметната палата в Интернет.

(3) Лицата по чл. 2, ал. 1 имат право на непосредствен достъп до регистъра по чл. 5, ал. 1 относно личните си декларации.

(4) Всяка година между 1 октомври и 1 ноември председателят на Сметната палата огласява имената на задължените длъжностни лица, които не са подали изискваните декларации по този закон, чрез бюлетин, който се публикува на страницата на Сметната палата в Интернет.”

§ 3. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “500 до 1000 лв.” се заменят с “1000 до 1500 лв.”.

2. В ал. 2 думите “2000 до 5000 лв.” се заменят с “2500 до 5000 лв.”.

Преходна разпоредба § 4. (1) Достъп до данните от публичния регистър по чл. 5, ал. 1, съдържащи се в декларациите, подадени до 31 декември 2004 г., имат органите, оправомощени по други закони да получават информация, ръководителите на институции, в състава на които влизат лицата по чл. 2, ал. 1, и средствата за масово осведомяване чрез техните ръководства, като достъпът се осъществява по досегашния ред.

(2) Не се огласяват в средствата за масово осведомяване или по друг начин без писменото съгласие на лицата по чл. 2, ал. 1 и 2 техни лични данни или други данни, които конкретизират имуществото и доходите им, съдържащи се в декларациите по ал. 1.

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 27 април 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

За председател на Народното събрание:

Любен Корнезов

30382

ОБРЪЩЕНИЕ на Народното събрание на Република България по повод 130-годишнината от Априлското въстание

Преди 130 години в българските земи избухна Априлското въстание. То бе насочено срещу тежките угнетения на османската власт. Това величаво събитие бе израз на натрупваната в продължение на векове енергия на българския народ, насочена към свободен и независим държавно-политически живот, към запазване на неговата културна самоличност. Въстанието през 1876 г. носеше най-доброто от европейската националноосвободителна традиция. Волята за свободно развитие, идеите за прогрес, демокрация и етно-религиозна толерантност неизменно съпътстваха подготовката и протичането на това героично дело. С оръжие в ръка въстаниците се обръщаха към просветена Европа за разбиране, съчувствие и подкрепа. Те декларираха своя стремеж да живеят в равноправие, мир и сътрудничество с останалите свободни народи на Балканите и на европейския континент. Преките свидетелства за Априлското въстание изнесоха пред очите на света картината на българските страдания. Светът научи за дръзкия порив на българите едновременно да отхвърлят османското господство и да потвърдят общността си с европейските народи.

Въстанието бе жестоко потушено, но благодарение на дипломати, мисионери и журналисти каузата на българските бунтовници тръгна по света и стана важна част от европейската политическа обстановка. Сведения- та за въстаналите българи, особено за методите на разправа с тях, стана достояние на европейския политически, интелектуален и религиозен елит. Като политическа тема, засягаща моралното здраве на европейската общественост, българските националноосвободителни усилия прехвърлиха Ламанша и достигнаха до Новия свят. В цяла Европа се състояха масови митинги и събрания в тяхна подкрепа. На ожесточени парламентарни дебати, по време на църковни проповеди, чрез журналистически анализи и дипломатическа кореспонденция кръвта на убитите българи предизвика значителен хуманитарен и политически резонанс. Съдбата на българите постави проблемите за етиката в политиката и напомни за историческата обреченост на националното потисничество.

Априлското въстание направи българския въпрос главен компонент от Голямата балканска криза 1875—1878 г. и от самия Източен въпрос. На страната на българите застанаха найблагородните умове и най-авторитетните личности в тогавашна Европа. Те извисиха гневен глас на състрадание и защита на изконното им право на самостоятелен държавен живот. Това предизвика дипломатическа конференция в края на 1876 г. в Цариград, която препоръча автономно обособяване на българската етническа територия. Под очертанията на нейния обхват лежаха подписите на всички Велики сили. Неуспехът на този проект предизвика освободителната Руско-турска война от 1877—1878 г. и появата на България на тогавашната европейска политическа карта. Тя бе първата страна, създадена не само чрез война, но и в резултат от морален обществен натиск. Тази особеност в новата ни история бе проява на нов фактор в политиката, който днес наричаме влияние на гражданското общество. С регламентацията на българската държава в политическа Европа се завърна народ с трайни европейски корени и културно-исторически заслуги.

Сто и тридесет годишнината от Априлското въстание е календарният повод да сведем глави в почит към великата епопея, завинаги вградена в нашата историческа памет. Тя е вдъхновяващ пример на родолюбие, себеотрицание, героизъм и саможертва. Най-вълнуващият неин паметник е изграждането на онази България, в която са вярвали и за която са умирали въстаниците от пролетта на 1876 г. Тази вяра е заложена в изграждането на демократична, преуспяваща, силна и толерантна България!

Обръщението е прието от 40-то Народно събрание на 28 април 2006 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:

Георги Пирински