Декларация на Народното събрание на Република България относно кампанията на Съвета на Европа “Парламентаристи, обединени в борбата срещу насилието над жени, включително домашното насилие” 2006 - 2008 г.

3 SLOPE Размер на наклона, при който се съобщава за наличие на препятствие, % IDENT Идентификация на препятствието с помощта на присвоен номер. Ако не е направена идентификация на препятствието, се указва следното: “NIL”—няма препятствие над повърхнината, свободна от препятствия, не се разрешава излитане TYPE Тип на препятствиято: ANT = антена; BLD = сграда; GRD = земна повърхност, местност и др.; LIN = линия (електропровод, телефонна линия); MOV = движещи се обекти (влак, автомобил и др.); NET = мрежа (задържаща); SPR = комин, кула, мачта и др.; TRE = дървета, гора DIST RWY Разстоянието по траек- START торията на излитане, измервано от началото на разполагаемата дистанция за излитане до пресичането с перпендикулярната права от препятствието CL Разстояние до препятствието, измерено перпендикулярно от траекторията на излитане с означаване: L = препятствие отляво; R = препятствие отдясно; O = препятствие на осовата линия; CROSS = препятствието пресича осовата линия HIGHT Относителна височина на препятствието, измервана от котата на точката на началото на разполагаемата дистанция на излитане М Маркировка на препятствията (да/не) 12. TAXIWAYS а) брой и размери; б) тип, конструкция и състояние на настилката; в) надлъжни и напречни наклони

1

2

3 13. APRON а) размери; б) тип, конструкция и състояние на настилката; в) надлъжни и напречни наклони 14. Отводнителна а) начин на отводнявасистема не на летателното поле и видове съоръжения; б) оценка състоянието на отводнителната система 15. Маркировка а) хоризонт. маркии маркери ровка на изкуствените настилки; б) маркери съгласно част втора на дял пети от Наредба № 14; в) оценка състоянието на маркировката 16. Сгради и а) местоположение съоръжения б) размери по основите и височина; в) предназначение и тип на конструкцията (масивна, паянтова или навес) 17. Инженерни а) водоснабдяване— мрежи да/не и състояние; б) канализация— да/не и състояние; в) електроснабдяване— да/не и състояние 18. Подходни а) външни пътища; пътища б) вътрешни пътища; в) оценка състоянието на пътната мрежа II. Друга информация

1. Адрес на соб- Пощенски адрес, ственика или телефон/факс, ползвателя на e-mail летателната площадка 2. Обслужване а) наличие на хотел; на летателна- б) наличие на рестота площадка рант; в) медицинско обслужване; г) наличие на транспортни средства; д) товаро-разтоварни средства на летището; е) типове зареждано гориво; ж) типове зареждани масла; з) кислород и други компоненти, използвани при обслужване на ВС; и) средства за зареждане на гориво и ограничения във връзка със зареждането на гориво; к) обикновеното количество налични места в хангарите за ВС; л) обикновено наличие на ремонтно оборудване за ВС м) възможност за преместване на ВС, загубили способност да се придвижват сами

1

2

3 н) граничен и митнически контрол III. Комуникации

Списък на радиопредавателните станции IV. Средства за радиовръзка и радионавигационни средства

Название на станцията Вид излъчване за всяка честота Честоти, използвани за предаване на връзката “земя—въздух” и “въздух—земя” Ползвани езици

УПРАВИТЕЛ: Подпис и печат

Приложение № 7 към чл. 24, ал. 2

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА

ГД “ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВА-

ТЕЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ”

УДОСТОВЕРЕНИЕ за експлоатационна годност на летище

№......../................. г.

1. Наименование на летището ................................. 2. Местонахождение ................................................... (град, село, област, община) 3. Настоящият документ се издава на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване в уверение на това, че летище ................. отговаря на изискванията на нормативната уредба на гражданското въздухоплаване в Република България и е годно за експлоатация от въздухоплавателни средства код “...........” по класификацията на Наредба № 14 като летище за обществено ползване на международни и вътрешни превози на пътници и товари 4. Удостоверението се издава на ............................. на основание: ................................................................ Настоящото удостоверение се издава при условията и реда на глава втора от Наредба № 20, като всяка година след инспекционна проверка Гражданската въздухоплавателна администрация удостоверява с печат заверката за съответната година. Приложения: 1. Акт за техническите и експлоатационните характеристики на летище 2. Ръководство за управление и експлоатация на летище

Гл. директор: ГД “ГВА” Подпис и печат

Приложение № 8 към чл. 24, ал. 2

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА

ГД “ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВА-

ТЕЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ”

УДОСТОВЕРЕНИЕ за експлоатационна годност на летателна площадка №......../................. г.

1. Наименование на летателната площадка ....... 2. Местонахождение ................................................... (град, село, област, община) 3. Настоящият документ се издава на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване в уверение на това, че летателна площадка ................. отговаря на изискванията на нормативната уредба на гражданското въздухоплаване в Република България и е годна за извършване на авиационни услуги с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 kg. 4. Удостоверението се издава на ............................. на основание: ................................................................ Настоящото удостоверение се издава при условията и реда на глава втора от Наредба № 20, като всяка година след инспекционна проверка Гражданската въздухоплавателна администрация удостоверява с печат заверката за съответната година. Приложения: 1. Акт за техническите и експлоатационните характеристики на летателна площадка 2. Ръководство за управление и експлоатация на летателна площадка

Гл. директор: ГД “ГВА” Подпис и печат

Приложение № 9 към чл. 30, ал. 2, т. 1

Основни функционални изисквания към наземна самолетообслужваща техника I. Технически и функционални изисквания към наземна самолетообслужваща техника

1. Материали 1.1. Трябва да бъдат избрани такива материали, за които практиката и/или тестове са демонстрирали, че са подходящи и надеждни за използване в наземна самолетообслужваща техника.

1.2. Използваните материали трябва да бъдат корозивно устойчиви и защитени чрез галванично покритие или друга повърхностна обработка, напр. за защита срещу действието на антиобледенителни и хидравлични течности.

1.3. Трябва да се използват налични в търговската мрежа компоненти, когато е възможно.

2. Изработка Изработката и методите на производство трябва да бъдат с висок стандарт.

3. Нормативни документи, правила и технологии 3.1. При конструирането и производството на техниката трябва да бъдат взети под внимание националните нормативни документи, приложими за зоната на експлоатация, напр. зони с наложени ограничения, зони без наложени ограничения, обществени пътища.

3.2. Конструкцията, процесите на производство, използването на материали и съответните изпитания на работните характеристики трябва да отговарят на националните правила за технологии и практики.

4. Безопасност Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване са посочени в т. II.

5. Околна среда 5.1. Техниката трябва да бъде проектирана и произведена от материали, които ще позволяват използване без ограничения при всякакви климатични условия, с минимални модификации. Техниката трябва да може да се настройва лесно към температурни изменения в интервала от -40° до +60 °С (стандарти на ISO) и влажност до 100 %.

5.2. Трябва да бъдат взети мерки по отношение на промени в температурата на околната среда, дъжд и обледеняващ дъжд, сняг, прах, солен морски въздух а значителни изменения на атмосферното налягане.

5.3. Техниката трябва да може да бъде използвана през деня и през нощта.

5.4. Нивото на шума трябва да бъде поддържано на минимума, но не трябва да превишава 85 dBA на разстояние 4,6 m от външната страна на техниката и на 1,5 m над земята.

6. Мобилност 6.1. Техниката трябва да може да маневрира при лед и сняг и при двигателните колела трябва да има достатъчно свободно място, за да могат да бъдат монтирани и използвани вериги.

6.2. Трябва да бъде осигурен начин за буксиране на неработеща техника с цел отдалечаване на безопасно разстояние от въздухоплавателно средство.

6.3. Всяка самоходна техника трябва да бъде оборудвана с кормилно управление със сервоусилване.

6.4. Капацитетът на резервоара за гориво (бензин, дизелово гориво или втечнен газ) трябва да бъде достатъчен за най-малко осем часа непрекъсната работа. Изискванията за време на работа на оборудване с електрическо задвижване трябва да бъдат определени от купувача.

6.5. Минималният просвет под техниката при пълно натоварване трябва да бъде 127 mm.

6.6. Просветът под техниката при пълно натоварване трябва да дава възможност за преминаване през две повърхности, пресичащи се под ъгъл от 5°.

7. Транспортиране 7.1. Техниката трябва да може да бъде транспортирана по шосе, жп или морски път. За постигане на размерите, изисквани от правилата/наредбите за такива превози, могат да бъдат сваляни части. Конструкцията също трябва да отчита и възможност за превоз по въздуха.

7.2. За улесняване на товаренето и разтоварването на оборудването по време на транспортирането и за намаляване на повредите трябва да бъдат осигурени подходящи повдигателни устройства.

7.3. Когато се използват отвори за повдигане с виличен повдигач, те трябва да отговарят на: ISO 2328: 1977. Вилични повдигачи—Вилици за окачване и вилични носачи—Монтажни размери.

7.4. Когато се използват такелажни въжета, местата за закачване на въжетата трябва да бъдат с достатъчна якост и да бъдат ясно обозначени.

8. Mеханична част 8.1. Трябва да се избягват места, задържащи вода, и канали, задържащи замърсявания. Там, където това не е възможно, трябва да бъде обезпечено подходящо дрениране.

8.2. Вибрациите трябва да бъдат минимални и не трябва да имат неблагоприятно въздействие върху оборудването или оператора.

8.3. Механичният коефициент на полезно действие на еднопосочни конвейерни повърхности (като например ролкови пътеки) със собствено задвижване или без собствено задвижване, използвани за преместване на контейнери/палети, трябва да бъде над 98 %, когато се измерва при максимално допустимо натоварване, върху хоризонтална повърхност и при добро състояние на оборудването.

8.4. Механичният коефициент на полезно действие на многопосочни конвейерни повърхности (като например платформа от многопосочни ролки или от сфери) със собствено задвижване или без собствено задвижване, използвани за преместване на контейнери/палети, трябва да бъде над 96 %, когато се измерва при максимално допустимо натоварване, върху хоризонтална повърхност и при добро състояние на оборудването.

9. Eлектрическа част 9.1. Електрическите проводници трябва да бъдат групирани във форма на кабели или оплетка и трябва да бъдат поставени така, че да бъде обезпечена максимална защита от претриване, намокряне от локви на пътя, грес, масло, горива или прекомерно нагряване.

9.2. Електрическите бутони, ключове и т.н. трябва да бъдат водоустойчиви.

9.3. Електрическите вериги трябва да бъдат оборудвани със система за поемане на ръчно управление в случай на неизправност.

9.4. Устройствата за електрическо и електронно управление трябва да бъдат защитени срещу случайно задействане, причинено от електромагнитни смущения.

10. Хидравлика и пневматика 10.1. Във всички системи трябва да бъдат монтирани предпазни клапани за защита срещу налягания, превишаващи номиналното работно налягане на всеки компонент от системата.

10.2. Хидравличните клапани трябва да бъдат оборудвани със система за байпас за ръчно управление в случай на неизправност.

10.3. Хидравличните маркучи в работните зони, които съдържат течност под налягане над 50 бара и /или температури над 50 °С, трябва да имат калъфи, както е посочено в ISO 3457.

10.4. Налягането на системата трябва да бъде запазено колкото е възможно по-ниско в съответствие с технологична и икономична конструкция.

10.5. Всички тръби/линии трябва да бъдат прекарани така, че да не преминават над или близо до компоненти, които биха могли да причинят запал- ване в случай на неизправност на тръба. Ако поради конструктивни съображения това не е възможно, между тръбата и източника на топлина трябва да бъде поставен подходящ предпазен екран.

11. Tехническо обслужване 11.1. Оборудването, компонентите и системите трябва да бъдат конструирани така, че между две съседни технически обслужвания да има минимум 200 работни часа. Периодът между две последователни технически обслужвания може да бъде пократък, ако никоя предлагана на пазара част не може да постигне препоръчваните по отношение на техническото обслужване характеристики. Обслужването по отношение на зареждане с гориво, масло, вода, поддържане на налягането в гумите, поддържане на акумулаторната батерия не се счита като планово-предпазно техническо обслужване.

11.2. Всички части на оборудването, за които се изисква планова или периодична проверка, трябва да бъдат леснодостъпни.

11.3. Всички електрически проводници, хидравлични и пневматични тръби и маркучи трябва да бъдат кодирани с маркировка за улесняване на ремонта и техническото обслужване.

11.4. Критериите за проектиране трябва да позволяват сглобяване, разглобяване и техническо обслужване с инструменти и оборудване за общо приложение, които могат да бъдат намерени на пазара.

11.5. Конструкцията трябва да бъде такава, че да елиминира загубването на части, доколкото е възможно. Там, където загубване на такива части е невъзможно да бъде избегнато, те трябва да бъдат закрепени към оборудването, където е възможно, и за тяхното съхранение трябва да бъдат осигурени фиксирани места за прибиране.

11.6. Всички компоненти, агрегати и подагрегати, включени в оборудването, трябва да останат взаимозаменяеми с оборудване от същия модел. В случаите когато към оборудването се въвежда нов взаимозаменяем компонент и данните за частите в новия компонент са различни, подробностите за измененията ще бъдат показани чрез промени в съответните ръководства.

11.7. Всички компоненти, използвани в ново оборудване, трябва да бъдат нови и да имат същата гаранция както оборудването, освен ако няма взаимна договореност между производителя и купувача.

11.8. Капаците или вратичките за достъп до компонентите или системите трябва да се свалят или отварят лесно.

11.9. Компонентите и системите трябва да могат да бъдат сваляни от оборудването без разглобяване на други компоненти.

12. Oргани за управление 12.1. Органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат групирани и разположени така, че да бъде удобно за оператора, намиращ се при нормалната станция или станции за опериране. Там, където има повече от една станция за опериране, при всяка станция трябва да има блокировки, за да могат органите за управление на другите станции да бъдат блокирани.

12.2. Органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат правилно и постоянно означени.

12.3. Органите за управление трябва да бъдат конструирани в съответствие с принципите на ергономията.

12.4. Когато е възможно, задействането на органите за управление трябва да става в същата посока, каквато е посоката на управляваната функция.

12.5. Където е възможно, трябва да се използват конвенционални автомобилни органи за управление.

12.6. Органите за управление трябва да бъдат конструирани да могат да бъдат използвани, дори когато операторът носи дебели ръкавици или топли обувки арктически тип.

12.7. За органите за управление на оборудването трябва да бъде осигурено подходящо осветление.

12.8. Трябва да бъде осигурена блокировка на стартера за предотвратяване на неговото включване при работещ двигател.

12.9. За всяко оборудване с блок за извод за задвижване (“раздаточна кутия”) трябва да бъде осигурена блокировка, която да предотвратява увеличаване на оборотите на двигателя, когато селекторът на предавките не е в положение паркинг или неутрално и паркинг спирачката не е включена, освен ако изрично не е посочено друго в специфичен документ.

12.10. При експлоатация с напълно автоматизирано дистанционно управление трябва да се вземе под внимание следното:

12.10.1. Системата за дистанционно управление трябва да бъде съставена от преносим водоустойчив предавател със собствено електрозахранване, а в оборудването трябва да има инсталирана съвместима приемателна система.

12.10.2. За постигане на оптимални работни характеристики трябва да се използват електрически сигнали за радиопредаване или за предаване в инфрачервения спектър.

12.10.3. Обхватът на разстоянието на предаване между предавател и приемник не трябва да бъде по-малко от 80 m при всички условия на околната среда.

12.10.4. Неизправности на ръчната станция или смущаване на сигнала трябва винаги да води до незабавно плавно спиране на работата.

12.10.5. Органите за управление на ръчната станция трябва да бъдат от тип с незабавно връщане в изходно положение след преустановяване на въздействието от страна на оператора (без самофиксиране в работно положение).

12.10.6. Системата за дистанционно управление трябва да може да избягва всяко електромагнитно смущение.

13. Kапачки на резервоари Капачките за пълнене на резервоарите трябва да бъдат с цветен код, както следва:

червен за бензин; зелен за дизелово гориво; бял за вода и охладителни течности; жълт за масло и смазочни течности; жълт със синя лента за хидравлична течност. 14. Mаркировка на превозните средства Върху оборудването трябва ясно и трайно да бъдат маркирани ограниченията на техниката.

15. Съответствие на цветовете 15.1. Цветни еталони

Препоръчва се потребителите да пазят всеки цветен еталон върху малки метални пластинки, боядисани с емайллак. Тези пластинки обикновено трябва да бъдат съхранявани на хладно и тъмно място и периодично да бъдат сменявани, тъй като цветът се променя с времето.

15.2. Кодиране на цветните еталони Всеки различен цветен еталон трябва да бъде идентифициран с прецизен кодов номер в дадена световноизвестна система за цветове, като например Федерален Стандарт 595 (САЩ), RAL (Германия), NCS (Швеция) или други.

16. Ръководства 16.1. В съответствие с приложимите национални стандарти трябва да бъдат осигурени документи, обхващащи работата, техническото обслужване и резервните части.

16.2. Модификациите, подобренията, измененията на оригиналните резервни части трябва да бъдат представяни на потребителите чрез служебни бюлетини, информация за резервни части или изменения в ръководствата.

17. Опции При конструирането производителят трябва да предвиди и опции, които могат да бъдат или могат да не бъдат поискани от купувача. Такива опции са описани в съответната секция на функционалните спецификации на даденото оборудване.

17.1. Защита на водача и/или пътника от атмосферните условия с прозорец за наблюдаване на подхода на превозното средство към въздухоплавателното средство.

17.2. Осигуряване на място за настаняване на пътник.

17.3. Обезопасителни колани към седалките. 17.4. Чистачки за ветровото стъкло. 17.5. Автомобилен нагревател за свеж въздух, с топла вода, и размразител за ветровото стъкло.

17.6. Сенници. 17.7. Арматурно табло с уреди: 17.7.1. амперметър; 17.7.2. датчик за налягане—масло на двигателя; 17.7.3. датчик за налягане—хидравлична помпа (помпи);

17.7.4. измервател на температура—охлаждане на двигателя;

17.7.5. индикатор за оборотите на двигателя; 17.7.6. моточасовник (от тип с налягане на масло);

17.7.7. нивомер за горивото. 17.8. Регулируем лост на паркинг спирачка, тип Оркелон.

17.9. Спомагателни устройства за пускане на двигателя при студено време и/или приспособяване към тропически условия.

17.10. Мощен алтернатор с капацитет да поддържа максималния електрически товар на превозното средство + 10 %, при двигател, работещ на желани обороти, чрез използване на регулируемо “включване—изключване” и регулиране на подаването на гориво.

17.11. Запалване с ключ или без ключ. 17.12. Ръчна или автоматична скоростна кутия. 17.13. Сервоуправление. 17.14. Диференциал без приплъзване.

17.15. Инсталирана резервна акумулаторна батерия (за осигуряване на електрозахранване, в случай че основната акумулаторна батерия стане неизползваема).

17.16. Светомаяк с кехлибарен цвят. 17.17. Постоянно закрепени на удобни места схеми на електрическото опроводяване и на системата за вода. Всички органи за управление и уреди трябва така да бъдат означени върху схемите, както върху съответните табелки.

17.18. Износоустойчиви табелки, посочващи следните данни:

17.18.1. име на продавача и/или търговска марка;

17.18.2. определен от продавача номер на частта или модела;

17.18.3. определен от продавача сериен номер; 17.18.4. дата на производство; 17.18.5. характеристики (като напр. номинални параметри);

17.18.6. тегло; 17.19. Стабилизатори, маркирани с черна и жълта отразителна лента. Петите на стабилизаторите—боядисани в червено.Малък червен светомаяк най-отгоре и в края на всяка такава издадена навън част.

17.20. Пожарогасител с подходящ капацитет и съответстващ на приложимите местни нормативни документи и правила.

17.21. Автоматичен звуков предупредителен сигнал за персонала при движение на превозното средство на заден ход и при спускане надолу на повдигателните платформи.

II. Изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване

Забележка. Когато националната нормативна уредба се различава от тук цитирани изисквания, се прилагат по-строгите условия.

1. Въведение 1.1. Значителна важност се придава на това да имаме оборудване, в което основните аспекти на безопасността са включени като част от базовата конструкция. При конструиране на самолетообслужваща техника е особено необходимо да се вземат под внимание неблагоприятните условия, които често преобладават в зоните на перона, напр. голямо движение на превозни средства и задръствания, излагане на въздействията на околната среда, работа нощно време, шум от въздухоплавателни средства и друга техника, и трудни комуникации.

1.2. Цялото оборудване или всеки негов компонент, които при неизправност могат да бъдат опасни, трябва да бъдат конструирани така, че да бъдат надеждни при работа.

2. Повърхности за работа на персонала 2.1. Платформите и пътеките, на които работи персоналът, трябва да имат повърхности с голям коефициент на сцепление.

2.2. Платформите и пътеките, на които работи персоналът, трябва да имат подходящи перила и/ или предпазни прегради от парапети.

2.3. Стълбите, площадките, стъпенките на подвижните стълби, клиновете или стъпалата трябва да бъдат от материал, който предпазва от подхлъзване.

2.4. Стъпалата на подвижните и на неподвижните стълби, които се използват от един човек, трябва да бъдат конструирани да издържат минимум на работно натоварване от 91 kg.

2.5. Площадките на стълбите и работните повърхности трябва да бъдат конструирани за 114 kg на всяко от лицата, намиращи се едновременно на съответната стълбищна площадка и/или работна повърхност.

2.6. При превозни средства с открита кабина със седалки за пътници трябва да бъде осигурен предпазител за бедрата на минимум 8 cm над повърхността за сядане, от външната страна на външните седалки.

2.7. Ако са монтирани повече от две стълби, те трябва да бъдат от припокриващ се тип и между тях да има разстояние не по-малко от 10 cm.

3. Oргани за управление 3.1. Органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат групирани и разположени така, че да бъде удобно за оператора, намиращ се при нормалната станция или станции за опериране. Там, където има повече от една станция за опериране, при всяка станция трябва да има блокировки така, че органите за управление на другите станции да могат да бъдат блокирани.

3.2. Органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат правилно и постоянно обозначени, като за предпочитане е обозначаването да е с пиктограми.

3.3. Всички оперативни органи за управление трябва да се движат в посоката на движение на управляваната функция и трябва да бъдат от тип с незабавно връщане в изходно положение след преустановяване на въздействието от страна на оператора (без самофиксиране в работно положение), освен ако органът за управление не е направен да функционира така, че да позволява на потребителите да постигат друга задача. При тези случаи такива групови органи за управление трябва да бъдат застопорени със зъбчат фиксатор или по подобен начин блокирани в работно положение, за да се избегне неволно деактивиране или реверсиране. Такива органи за управление трябва да бъдат леснодостъпни за оператора (операторите). На това изискване не трябва да отговарят само аварийните органи за управление.

3.4. Ръчните и крачните органи за управление трябва да бъдат с такива размери и раздалечени на такова разстояние, че да осигуряват лесна работа с ръка в ръкавица и/или крак в ботуш в зависимост от органа за управление. Трябва да се вземат под внимание атмосферните условия, при които ще работи оборудването.

3.5. Крачните органи за управление трябва да бъдат минимум 5 Ч 8 cm и да бъдат покрити с материал, който предпазва от хлъзгане.

3.6. Органите за управление и управляващите вериги трябва да бъдат конструирани така, че неизправност в органа за управление или в неговата верига да не доведе до небезопасно условие на работа.

3.7. За органите за управление на оборудването трябва да бъде осигурено подходящо осветление.

4. Стабилност 4.1. Самоходните средства, оборудвани със стабилизатори с хидравлично или друго сервозадвижване, трябва да бъдат оборудвани с устройство за предупреждаване на оператора, което да показва кога стабилизаторите не са в прибрано положение или не са в напълно спуснато работно положение.

4.2. Оборудването, включително и повдигателните устройства в повдигнато положение, трябва да остават стабилни и при тях да бъде изключен всякакъв риск от преобръщане при следните скорости на вятъра:

4.2.1. до 75 km/h при статични параметри (наклон на площадката, неравномерно натоварване, динамични влияния и т.н.) при най-лошите условия;

4.2.2. между 75 и 120 km/h при допълнителни предпазни мерки, които трябва да бъдат определени от всеки превозвач на базата на анализ на местните условия, включително добро познаване на влиянията от посоката на вятъра; тези предпазни мерки трябва да бъдат на базата на проведено обучение на всички оператори на оборудването на съответното летище.

4.3. Трябва да бъде осигурена блокировка, предотвратяваща повдигането на предната платформа на оборудването на височина над 2,5 m, когато стабилизаторите не са спуснати, освен ако в конкретно изискване към машината изрично не е посочено друго.

4.4. Стабилизиращото устройство не трябва да може да се прибира при нормални или аварийни условия, докато оборудването не бъде спуснато надолу до рамките на параметрите за стабилност изложени в т. 4.2, освен ако в конкретно изискване към машината изрично не е посочено друго.

4.5. Стабилизаторите и устройствата, задействащи стабилизаторите, трябва да бъдат разположени така, че да не създават условия за излагане на оператора на опасност от персонално нараняване.

4.6. Трябва да има блокировка за предотвратяване на задвижване на превозното средство, когато стабилизаторите са или спуснати или не напълно прибрани.

4.7. Стабилизаторите трябва да бъдат маркирани с черен и жълт отразителен материал. Петите на стабилизаторите трябва да бъдат боядисани в червено. Трябва да бъде поставен малък червен светомаяк най-отгоре и в края на всяка такава издадена навън част.

4.8. Стабилизаторите не трябва да се прибират в случай на неизправност на системата.

5. Врати Всички врати трябва да бъдат оборудвани с фиксиращи устройства, които да ги държат в затворено или отворено положение. Тези устройства трябва да могат да издържат на пориви или на околния вятър и трябва да бъдат монтирани така, че вратите, когато са отворени, да не представляват опасност за нараняване на персонала.

6. Компоненти Всички компоненти с тегло над 36 kg или тези с тегло над 15 kg, когато само един човек има достъп до оборудването за обслужване, трябва да имат приспособления за закрепване на повдигателно устройство или на устройство за обслужване.

7. Предпазители при машинните части и механизми

Зъбни колела на верижни предавки, зъбни колела, вериги, ремъци, вентилатори и шайби или други точки, представляващи опасност за нараняване, които не са защитени от конструкцията, или капаци на оборудването, трябва да бъдат защитени с предпазители.

8. Гориво и зареждане с гориво 8.1. Горивопроводите трябва да бъдат фиксирани на не по-малко от 5 cm разстояние от изпускателната и от електрическата система.

8.2. Горивният резервоар (и) трябва да бъде разположен и инсталиран така, че горивото от преливане по време на пълнене или от теч от резервоара, тръбопроводи или фитинги да не попада върху двигателя, изпускателните тръби, електрическата система или други източници на запалване, както и да не попада в отсека на оператора.

8.3. Горивните резервоари трябва да бъдат разположени и инсталиран така, че да могат да бъдат максимално защитени при повреда от сблъсък.

9. Изпускателни тръби 9.1. Двигателите с вътрешно горене трябва да бъдат оборудвани с ауспух дроселен тип.

9.2. Изпускателната система след колектора трябва да бъде закрепена на не по-малко от 7,5 cm разстояние от горими материали, с изключение на гъвкави монтажни фитинги, и най-малко на два инча разстояние от части на горивната, хидравличната и електрическата система и върху нея не трябва да капе гориво, масло или грес.

9.3. Повърхностите и отворът на изпускателните системи трябва да бъдат така разположени, че да не подлагат работниците и/или материалите на опасност от нараняване или повреда.

10. Маркировка 10.1. Обхват 10.1.1. Тази секция се отнася за всяка самолетообслужваща техника за наземно обслужване. Трябва да бъде отбелязано, че маркировката, която се съдържа тук, не включва никакви приложения, изисквани от правилниците за безопасност на труда.

10.1.2. Когато друг нормативен документ се различава от някои препоръки, цитирани в този документ, се прилагат по-строгите условия.

10.2. Препоръка Препоръчва се на операторите, в интерес на безопасността на работата на перона, да възприемат дадените по-долу стандарти за маркировката за видимост (забелязване) на самолетообслужваща техника за наземно обслужване.

10.3. Обща част 10.3.1. Разглеждат се две отделни категории самолетообслужваща техника за наземно обслужване:

Категория А: Несамоходна техника за наземно обслужване. Категория В: Самоходна техника за наземно обслужване. Категория А: Несамоходна самолетообслужва- ща техника за наземно обслужване 10.3.2. Несамоходната техника за наземно обслужване трябва да показва своето присъствие чрез нанасяне на отразяващ материал върху всички страни на оборудването, включително и върху водилото, издадените навън части или всякакви други използвани устройства.

10.3.3. Несамоходната техника за наземно обслужване трябва да има най-малко две маркировки от отразяващ материал върху всяка страна на оборудването, като максималното разстояние между отделните маркировки е 1,5 m.

10.3.4. Несамоходната техника за наземно обслужване трябва да може да бъде видяна от оператора (операторите) на всяка приближаваща техника за наземно обслужване в рамките на разстоянието за безопасно спиране и под всеки ъгъл на подхождане.

10.3.5. Маркировка от отразяващ материал трябва също да бъде нанесена и върху всички ъгли на оборудването.

10.3.6. Маркировката от отразяващ материал трябва да бъде съразмерна с големината и размерите на техника за наземно обслужване. Единичните маркировки от отразяващ материал не трябва да бъдат по-малки от 100 cm2.

10.3.7. Цветовите схеми за маркировка с отразяващ материал трябва да бъдат в съответствие с установените стандарти за маркировка и осветление.

Категория В: Самоходна техника за наземно обслужване. 10.3.8. Когато се използва единствено откъм страна въздух, самоходната техника за наземно обслужване трябва най-малко да има маркировките, описани при техниката за наземно обслужване Категория А.

10.3.9. Когато се използва и откъм страна въздух и на обществени пътища, самоходната техника за наземно обслужване трябва да удовлетворява изискванията на всички приложими правила, отнасящи се до видимостта (осветление и маркировка) на пътни превозни средства.

10.5. Инспектиране Препоръчва се наличието и качеството на маркировката да се проверява по време на програмата на операторите за планово-предпазно техническо обслужване и всякакви недостатъци да бъдат отстранявани незабавно.

11. Водила и тегличи 11.1. Влекачните щанги или водилата трябва да бъдат така конструирани, че да намаляват до минимум излагането на възможност от притискане при прикачването.

11.2. Трябва да има ограничител, който да не позволява на водилото да достига до земята при изпускането му.

11.3. Ухото за теглене и водилото трябва да се виждат ясно при лоши условия на осветеност, за да се избегнат катастрофи.

12. Аварийни системи 12.1. Трябва да бъдат осигурени бутони за аварийно спиране на двигателя (от тип червена гъба). Те трябва да бъдат инсталирани на удобни места върху оборудването, така че в случай на аварийна ситуация да може незабавно да се осъществи спиране. Местоположението и броят трябва да бъдат посочени от купувача.

12.2. Повдигателните механизми трябва да бъдат оборудвани с предпазно устройство за предотвратяване на евентуално неконтролирано преместване в случай на неизправност на системата.

12.3. Върху повдигателните устройства трябва да има постоянно закрепени предпазни блокировки или опори, за да може да се извършва техническо обслужване под платформите.

12.4. Трябва да бъдат инсталирани органи за управление за аварийно вдигане на стабилизаторите.

12.5. Трябва да бъдат инсталирани звукови сигнали за предупреждаване на персонала при движение на оборудването назад и при спускане на платформата.

13. Бавна скорост на превозното средство За позициониране на оборудването/превозното средство на самолета е необходима плавна бавна скорост, без придърпвания и без движение на тласъци.

14. Предпазване на самолета Всяка част на превозното средство, която доближава до или трябва да докосне самолета, трябва да бъде в подходящ предпазващ буфер.

III. Изисквания за прикачно устройство на наземна самолетообслужваща техника

1. Цел Целта на това изискване е да определи един промишлен стандарт за прикачно устройство между теглещи и теглени единици от оборудване независимо от тяхното естество, като целта е да се получи възможност за безопасно свързване и теглене на всяка единица перонно оборудване с друга единица перонно оборудване. Този стандарт поконкретно дава:

1.1. различни нива на точки на закачване на тегличи (водила), което дава възможност на тегличите (водилата) на оборудването по време на теглене да остават, доколкото е възможно, в хоризонтално положение;

1.2. максимално възможен ъгъл за въртене на теглича (водилото), за да може да бъде постигнат минимален радиус на завой;

1.3. максимална защита срещу инцидентно откачване на прикачните приспособления по време на движение на превозните средства.

2. Стандартни изисквания 2.1. Теглещите устройства трябва да бъдат от тип “Е” прикачни устройства, осигуряващи наймалко две номинални нива на закачване на теглич (водило), както е показано на схемата.

2.2. Прикачните устройства на тегличите (водилата) трябва да бъдат от тип с пръстеновидно ухо.

3. Допълнителни конструктивни особености 3.1. Никоя част на теглещите устройства не трябва да бъде разхлабена. Всички части, включително и вертикалният щифт, трябва да бъдат постоянно закрепени към оборудването.

3.2. Вертикалният щифт трябва да има дръжка в горната си част.

3.3. Щифтът трябва да бъде осигурен срещу инцидентно откачване.

3.4. Осъществяването на дейността по теглене трябва да бъде такава, че прикачването да може да се извършва от един човек.

IV. Наземна самолетообслужваща техника. Изисквания за съвместимост с контейнери/палети за самолети

1. Обхват 1.1. Тук са включени изисквания за конвейерни системи, направляващи, ограничители и фиксатори, които се използват на камиони, транспортьори, колички, приспособления за складиране, повдигателни устройства за натоварване на палети или при друго оборудване за обработване на контейнери/палети (ULD).

1.2. Самолетните контейнери/палети (ULD), разглеждани в тази спецификация, могат да бъдат контейнери, модули за бордния бюфет и палети за бордния бюфет и за карго системи. Тези контейнери/палети (ULD) обикновено образуват една интегрална част от самолета и като такива са обект на изискванията на регулаторните агенции по отношение обезпечаването на целостта на конструкцията. Тук не са включени размерът, формата и капацитетите за натоварване на контейнери/палети (ULD). Тези данни могат да бъдат получени от спецификациите на ИАТА, от оператора на самолета и от производителя на контейнери/палети (ULD).

1.3. Тези изисквания отразяват най-новите критерии, прилагани към устройства, за които е известно, че работят успешно. За всякакви конструктивни отклонения ще се изисква техните спецификационни критерии да демонстрират еквивалентност.

2. Общи изисквания 2.1. Конвейерните системи от две свързани части от оборудване трябва да бъдат относително плоски и отговарящи на размера и коравината на контейнера/палета (ULD), така че когато товарът се премества от едната част на оборудването върху другата никога да не бъде изцяло носен от един ред от ролки или сфери, както при положение на преминаване през било, или никога да не бъде изцяло носен от два реда, както при положение на прехвърляне на мост.

2.2. Конструкцията на системите трябва да осигурява максималното допустимо разстояние между осевите линии на ролките при преминаване на контейнери/палети (ULD) между части на оборудването да бъде 305 mm. Конвейерните повърхности на всяка част от оборудването трябва да бъдат на не повече от 100 mm от най-външния издатък на основата (леглото) в посока на движение на контейнера/палета (ULD). Всеки друг издатък на конструкцията трябва да бъде с наклонена повърхност или скосяване от минимум 45° без никакви остри ръбове. От конструктивни съображения началната ролка на всяка част от оборудването трябва да бъде с максималния практически възможен диаметър.

2.3. За поемане на първоначалното ударно натоварване от преместване на контейнери/палети (ULD) трябва да има намираща се при крайния ръб или въвеждаща ролка с максималния практически възможен съответстващ на конструкцията диаметър.

2.4. Всички пътеки за ходене, греди или други конструктивни елементи трябва да бъдат на минимум 13 mm под горните точки на конвейерната повърхност.

2.5. Оборудването за обслужване не трябва да има никакви части, които да могат да одраскат или повредят контейнер/палет (ULD).

2.6. Конвейерните повърхности трябва да могат да поддържат и преместват разпределени товари от 2930 kg/m2.

2.7. Комплектите колела и гуми трябва да отговарят на експлоатационните изисквания по отношение на:

натоварване; скорост; разстояние, което трябва да бъде преминато; местни условия на околната среда.

3. Oграничители и направляващи 3.1. Всяко мобилно оборудване трябва да има приспособления за подходящо фиксиране на контейнери/палети (ULD) срещу преместване в посока напред, назад, настрани и вертикално по време на движение.

3.2. Ако не е конкретно посочено, че няма такава необходимост поради конфигурацията на контейнера/палета (ULD), направляващите релси и крайните ограничители трябва да се подават наймалко на 100 mm над конвейерната повърхност, но не трябва да остава свободно пространство между ролките и долния ръб на направляващите релси.

3.3. Максималното разстояние между центровете на ограничителите не трябва да бъде повече от 635 mm. Минималната широчина на ограничителя трябва да бъде 50 mm.

3.4. Страничните направляващи трябва да бъдат гладки и непрекъснати, където е възможно. В частта, където контейнери/палети (ULD) се подвеждат за направляване за заемане на правилно положение, трябва да има голямо разтваряне настрани, за да бъдат намалени до минимум ударните натоварвания.

3.5. Минималното странично свободно разстояние между направляващите и контейнери/палети (ULD), които трябва да бъдат обслужвани, трябва да бъде 13 mm.

3.6. Там където има фиксатори срещу вертикално преместване, те трябва да навлизат на 25 mm хоризонтално над конвейерната повърхност.

3.7. При мобилно оборудване вертикалният фиксатор трябва да бъде на 32 mm от горната част на конвейерната повърхност към ограничаващата долна повърхност.

3.8. За изключване на възможността за неумишлено преместване на контейнери/палети (ULD) иавън системата за обслужване трябва да бъдат включени такива устройства, като например ограничители срещу изтъркалване.

4. Ролкови системи 4.1. Стандартният минимален диаметър на ролката е 50 mm.

4.2. Стандартната минимална ефективна носеща дължина на ролката е 100 mm.

4.3. Сумарната дължина от броя ролки на една обща ос трябва да бъде такава, че да носи най-малко 50 % от съответния размер на контейнера/палета (ULD). Ролки, които не са разположени на една и съща ос, трябва да осигуряват еквивалентна опора.

4.4. Максимално странично разстояние между краищата на ролките—405 mm.

4.5. Максимално разстояние между осевите линии на ролки с диаметър, по-малък от 100 mm— 254 mm. 4.6. Максимално разстояние между осевите линии на ролки с диаметър между 100—150 mm— 305 mm. 4.7 . Максимално разстояние между осевите линии на ролки с диаметър 150 mm и по-голям— 380 mm. 4.8. Минимален радиус при краищата на ролките—3 mm.

4.9. Максимално надвисване на контейнери/палети (ULD) (разстоянието между края на ролката и направляващата)—150 mm.

4.10. Максимална разлика във височините на ролките във всяка площ с размери 1524 Ч 1524 mm— 6 mm. 4.11. Максимална разлика във височините между две съседни ролки—3 mm.

4.12. Коравината и допуските на носещата конструкция трябва да бъдат проектирани така, че да отговарят на горните изисквания, когато носят контейнер/палет (ULD), натоварен до неговия максимален капацитет.

5. Mногопосочни системи 5.1. Максималното допустимо разстояние между многопосочни (кастор) ролки по площта, преминавана от контейнера/палета (ULD) , измерено в две посоки под 90° една спрямо друга:

5.1.1. за многопосочни (кастор) ролки с диаметър, по-малък от 100 mm, стандартът е 254 mm.

5.1.2. за многопосочни (кастор) ролки с диаметър 100 mm или по-голям стандартът е 305 mm.

5.2. Минимален диаметър на многопосочна (кастор) ролка—75 mm.

5.3. Минимална широчина на многопосочна (кастор) ролка—25 mm.

5.4. Минимална контактна площ на многопосочна (кастор) ролка—19 mm.

5.5. Минимален радиус при краищата на ролките—3 mm.

5.6. Максималното допустимо разстояние между сферични устройства по площта, преминавана от контейнера/палета (ULD), с изключение на зоните, където има други носещи устройства, измерено в две посоки под 90° една спрямо друга:

5.6.1. когато се използват сфери с диаметър, помалък от 30 mm—127 mm;

5.6.2. когато се използват сфери с диаметър 30 mm и по-голям—180 mm; 5.6.3. когато се използват сфери с диаметър 60 mm и по-голям—305 mm. 5.7. Минимален диаметър на сферата—25 mm. 5.8. Максимална разлика във височините на многопосочни (кастор) ролки или на ненатоварени сферични устройства във всяка площ с размери 1524 Ч 1524 mm—6 mm. 5.9. Максимална разлика във височините между всеки две многопосочни (кастор) ролки или сферични устройства—3 mm.

5.10. Коравината и допуските на носещата конструкция трябва да бъдат проектирани така, че да отговарят на горните изисквания, когато носят празен контейнер/палет (ULD) или контейнер/ палет (ULD), натоварен до неговия максимален капацитет.

6. Системи с плоска горна повърхност 6.1. Посоченото по-долу се отнася до конвейерни или складиращи системи, които обезпечават носещи устройства с плоска контактна повърхност (като например плоски верижни преместващи системи, складови стелажни площи или превозни средства за превоз по магистрали).

6.2. Минимум 20 % от площта на основата на контейнера/палета (ULD) трябва да бъде върху опора.

6.3. Максималното надвисване на контейнер/ палет (ULD) (без опора, като например такава от ролки)—310 mm.

6.4. Максимално разстояние между носещи повърхности, напречно на движението, без опора от други носещи повърхности—405 mm.

6.5. Максимално разстояние ( ако има такова) между носещи опори по посока на движението—305 mm.

6.6. Минимален радиус на ръбовете—2 mm. V. Функционална спецификация за самоходни пътнически стълби

Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване).

2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за самоходни пътнически стълби, по които пътниците могат да се качват на самолети, на които височината на прага на вратите за пътници е в интервала от 2,46—5,80 m.

1. Kонструкция и габаритни размери 1.1. Стълбата трябва да бъде монтирана за предпочитане върху товарен автомобил и трябва да се състои от телескопични секции с междинна и горна или основна платформа и да осигурява качване/ слизане направо в/от вратата на самолета.

1.2. Стълбите трябва да могат да се придвижват по обществени пътища и поради това не трябва да бъдат по-високи от 4 m (по тази причина може да бъде необходимо навесът да може да се сваля).

1.3. Най-ниската точка от конструкцията не трябва да бъде на по-малко от 200 mm над земята.

1.4. Кабината или мястото на шофьора не трябва да се подава пред предния край на горната платформа, когато тя е в напълно прибрано положение.

1.5. Площта директно под предната платформа трябва да бъде свободна от всякакви компоненти и/или препятствия на разстояние не по-малко от 0,3 m от зоната на доближаване до самолета. 1.6. Дебелината на платформата в тази зона трябва да бъде минимално възможната.

2. Конструкция на стълбата 2.1. Стъпалата трябва да се състоят от фиксирани вертикални части (чела) и стъпенки. Платформите и перилата на стълбището не трябва да имат стърчащи части или ъгли, които биха могли да причинят нараняване.

2.2. Ъгълът на стълбата, съотношението на вертикалната част (челото) към стъпенката, размерите на стъпенката и на вертикалната част (челото) трябва да отговарят на препоръките, дадени в документа SAE APR 836A, и наклонът на платформата във всяко положение не трябва да превишава 2° от/към хоризонталната равнина. 2.3. Стълбището в комплект трябва да бъде достатъчно широко, за да могат двама човека да застанат на едно стъпало.

2.4. Носещата способност на стълбите трябва да отговаря на стойностите посочени в документа SAE APR 836A.

2.5. Всяко шарнирно монтирано стъпало, което може да бъде поставено на долната страна на стълбата, трябва да има вертикална част (чело) със същите размери, както тези на стълбището. Това стъпало трябва да бъде с противотежест за улесня- ване при обслужването и за безопасност. За фиксиране на това стъпало в горно положение трябва да има самофиксиращ се заключващ механизъм.

2.6. От двете страни трябва да има перила и във всички точки на стълбището трябва да се поддържа максимално плавен приход. Перилата трябва да могат да се сменяват лесно и трябва да бъдат с подходяща повърхностна обработка, за да се изключи възможността от замърсяване на дрехите.

2.7. Когато стълбата е при вратата на самолета, страниците и перилата на горната платформа трябва да могат да правят такъв контур, който да отговаря на профила на самолета и да има минимална хлабина към прага на вратата. Горната платформа, когато е поставена в работно положение на самолета, трябва да бъде с достатъчна широчина и дължина, така че вратата на самолета да може да се затваря без никакви пречки.

2.8. Платформите с ограничена широчина трябва да бъдат снабдени с плъзгащи се парапети, така че когато са поставени в работно положение на самолета, това да даде възможност вратата на самолета да може да се отваря и затваря без никакви пречки.

Забележка. По отношение на т. 2.7 и 2.8 трябва да се знае, че някои типове самолети имат прибрани навътре прагове на вратите, което води до размер на отклонението на вратата до 1,7 m.

2.9. Осветяването на стълбището трябва да бъде подходящо, да не заслепява и да не образува дълбоки сенки, което може да представлява опасност.

3. Работа на стълбата 3.1. Всяко нагласяване на стълбата трябва да има блокировка с принудително разблокиране (положителна блокировка), за да може в случай на неизправност стълбата да остане стабилна.

3.2. Височината на горната платформа трябва да може да се нагласява от 2,46 до 5,80 m.

4. Мобилност и стабилност 4.1. Оборудването трябва да може да се движи по пътищата в напълно прибрано положение със скорости, отговарящи на изискванията на местното законодателство.

4.2. Оборудването трябва да може да прави завой, като радиусът, описван от външните му части, трябва да бъде по-малък от 12,2 m.

4.3. Трябва да бъдат инсталирани стабилизатори с хидравлично задвижване, за да се осигури стабилността, изисквана за операции по качване / слизане на пътници.

4.4. Оборудването трябва да бъде стабилно при всички етапи на експлоатация.

4.5. При ограничена скорост и с прибрани стабилизатори оборудването трябва да може да бъде маневрирано да застане на и да се отдалечи от работното положение на самолета.

5. Органи за управление 5.1. Изисква се индикатор за взаимното разположение на прага на вратата и на стълбището по височина, който да се намира от долната страна на стълбището и да може да се наблюдава от позицията на оператора.

5.2. За позициониране към зоната на вратата при нощни условия трябва да бъдат осигурени работни фарове (светлини).

5.3. Трябва да има индикаторни светлини, които да дават индикация, когато е включено захранването/двигателят.

6. Опции 6.1. Да бъдат осигурени приспособления за натоварване на несамостоятелни пътници.

6.2. По цялата дължина в предния край на моста да бъде осигурена въртяща се секция за паралелно разполагане на моста спрямо прага на вратата. Границите на въртене ще бъдат 10° и в двете посоки спрямо централното положение.

6.3. Възможност на горната платформа да прави ограничено движение напред и назад, за да може да се прави допълнително нагласяване поради изменяне на взаимното разположение праг/платформа по време на обслужване на самолет, като за това не е необходимо преместване на цялото оборудване. Органите за управление на това трябва да бъдат разположени на горната платформа.

6.4. Може да бъде осигурен навес за защита при всякакви атмосферни условия върху горната платформа или върху цялото стълбище; предната част на навеса съответства на контура на вратата за пътници. Навесът може да бъде на секции и телескопичен с отделни секции.

6.5. Дублирани органи за управление на стълбата, разположени върху горната платформа. Тези органи за управление трябва да имат приоритет пред органите за управление от мястото на шофьора.

6.6. Предупредителни светлини. 6.7. Оборудването ще има възможност за безпрепятствено движение нагоре/надолу на отворена врата на самолета, докато стълбата е на самолета.

6.8. Предупредително устройство, което да алармира оператора, че вратата на самолета е в контакт с платформата.

VI. Функционална спецификация за самоходна товарна конвейерна лента

Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване).

2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за самоходна товарна конвейерна лента, конструирана за товарене/разтоварване на багаж, товари и поща в/от багажниците на самолети с височина на прага в интервала от 1,2 до 3,5 m.

1. Конструкция и габаритни размери 1.1. Монтирана върху подходящо шаси, самоходната товарна конвейерна лента трябва да има транспортьор (стрела) и шофьорско място за оператора.

1.2. Височините на вдигане на транспортьора (стрелата) трябва да бъдат следните:

1.2.1. краят на самоходната товарна конвейерна лента откъм самолета трябва да може да достигне до всяка височина между 1,2 и 3,5 m;

1.2.2. повдигането на двата края на транспортьора (стрелата) трябва да бъде независимо едно от друго.

1.3. Товарната конвейерна лента трябва да може да обслужва всяка посочена височина на праг на самолет, като височината на края откъм перона не трябва да бъде по-голяма от 760 mm.

1.4. Общата дължина на оборудването трябва да се дава от дължината на транспортьора (стрелата).

1.5. Общата широчина на оборудването трябва да бъде не по-малко от 2 m.

2. Kонструкция на транспортьора (стрелата) 2.1. Достъп до самолета 2.1.1. Конструкцията на транспортьора (стрелата) трябва да бъде такава, че да може да се използва от оператора за получаване на достъп до вратата на багажника и безопасно да я отваря или затваря, да влиза в багажника или да излиза от него. Следователно изискват се следните свойства:

2.1.1.1. едно перило по дългата страна на транспортьора (стрелата); перилото трябва да бъде сгъващо се или прибиращо се под равнината на лентата;

2.1.1.2. повърхност на лентата, която не е хлъзгава при никакви атмосферни условия за безопасност на персонала;

2.1.1.3. 24° (45%) максимален ъгъл на работа. 2.2. Лента 2.2.1. Минималната широчина на лентата трябва да бъде 0,6 m, като никаква част не трябва да излиза извън нейната външна повърхност.

2.2.2. Лентата трябва да бъде проектирана да осигурява подходящо оттичане на водата.

2.2.3. Сцеплението на лентата трябва да предотвратява плъзгане или търкаляне на товара назад при максимален ъгъл на наклона дори и в момента на тръгване на лентата.

2.2.4. Лентата трябва да бъде подходящо носена от ролки или други приспособления за осигуряване на безопасност на транспортирането на товара и на обслужващия персонал.

2.2.5. Задвижващата система на лентата не трябва да приплъзва при максимално натоварване, при никакви атмосферни условия.

2.2.6. Обтягането на лентата трябва да бъде саморегулиращо. Трябва също да бъде осигурено лесно ръчно регулиране.

2.3. Ограничаване на товара (натоварването) Трябва да се има предвид следното натоварване: 2.3.1. Максимален товар от 135 kg на линеен метър от транспортьора (стрелата), равномерно разпределен.

2.3.2. Максимален единичен товар 400 kg върху площ при основата 0,6 Ч 0,8 m.

2.3.3. Единичен товар трябва да се разбира такъв товар във всяка точка на транспортьора (стрелата).

2.4. Скорост на товарене Скоростта на лентата трябва да може да се регулира от 10 до 30 m/min.

2.5. Направляващи релси 2.5.1. Страничните направляващи релси трябва да бъдат инсталирани на всяка дълга страна на транспортьора (стрелата). Те трябва да могат да се прибират под повърхността на лентата. Тяхната вътрешна повърхност трябва да бъде гладка.

2.5.2. Широчината между тях трябва да бъде минимум 0,8 m.

2.5.3. Те трябва да се подават минимум на 100 mm над лентата. 2.5.4. Релсите трябва да бъдат по-къси от транспортьора (стрелата) и да осигуряват страничен достъп от най-малко 0,5 m откъм страната на транспортьора (стрелата) към самолета и наймалко 1,5 m откъм страната на транспортьора (стрелата) към перона.

2.6. Защита на оператора 2.6.1. Конструкцията на стрелата трябва да бъде такава, че оперирането да не представлява никаква опасност за краката или ръцете на оператора, когато лентата се движи, или за шофьора, когато транспортьорът (стрелата) се вдига.

2.6.2. Системата за повдигане трябва да бъде конструирана да бъде надеждна.

2.6.3. Шофьорът трябва да бъде подходящо защитен от всяко странично изместване на транспортьора (стрелата) на конвейера.

2.7. Защита на товара Конвейерната лента, особено в краищата, трябва да бъде така конструирана, че да не дава възможност за повреда на товара.

3. Mобилност и стабилност 3.1. Скоростта на повдигане трябва да бъде такава, че преместването на транспортьора (стрелата) нагоре или надолу в максималния обхват на височините да изисква по-малко от 15 s.

3.2. Не трябва да бъде възможно едновременното движение на лентата и на превозното средство.

3.3. Оборудването трябва да може да се движи със скорост до 40 km/h.

3.4. Външният радиус на завой трябва да бъде по-малък от 7,6 m.

4. Oргани за управление 4.1. Оборудването трябва да бъде подходящо защитено срещу инцидентно задействане или повреждане от падащи товари.

4.2. Движението на транспортьора (стрелата) нагоре и надолу трябва да бъде управлявано само от шофьорското място.

4.3. В двата края на транспортьора (стрелата), за предпочитане е откъм лявата страна по посока на движението, трябва да бъдат осигурени органи за управление на движението на лентата и авариен стопбутон.

5. Опции 5.1. Обхват на транспортьора (стрелата) по височина откъм страната на самолета между 1,2 и 4,1 m. Максимален радиус на завой—9,6 m. 5.2. Минимална височина на стрелата откъм страната на самолета—1 m.

5.3. Органи за управление на скоростта на лентата на всяко от следните места:

5.3.1. края на транспортьора (стрелата) откъм перона;

5.3.2. края на транспортьора (стрелата) откъм самолета;

5.3.3. шофьорското място. 5.4. Кутия за дистанционно управление на края на транспортьора (стрелата) откъм самолета.

5.5. Хоризонтална повърхност на края на транспортьора (стрелата) откъм самолета, за да може операторът да стои безопасно, без да се държи за перилото, когато отваря или затваря вратата на багажника на самолета.

5.6. Осигуряване на перила и от двете страни. 5.7. Версия за теглене. 5.8. Защита от влиянието на атмосферните условия с навес и с плъзгащ се покрив над конвейерната лента.

5.9. Стабилизатори с хидравлично задвижване. 5.10. Устройство за присъединяване към товарен автомобил на края на транспортьора (стрелата) откъм перона.

VII. Функционална спецификация за машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети на долната палуба на самолети

Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване) и т. IV. Наземна самолетообслужваща техника. Изисквания за съвместимост с контейнери/палети за самолети.

2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за самоходна машина за товарене, която може да повдига и премества контейнери/палети (ULD) със стандартни размери на основата (дължина Ч широчина) и с максимално бруто тегло за палети, както следва:

3175

Ч 2438 mm, 6804 kg; 3175 Ч 2235 mm, 6804 kg; 2743 Ч 2235 mm, 3629 kg; 3175 Ч 1534 mm, 3175 kg; 2438 Ч 1534 mm, 2450 kg; 1562 Ч 1534 mm, 3500 kg. Поради надвисване и от двете страни габаритните размери на контейнери/палети в горния край могат да бъдат до 4724 mm.

1. Kонструкция и габаритни размери 1.1. Върху подходящо шаси машината за товарене/разтоватване на контейнери/палети трябва да има две платформи:

• предна платформа с възможности за движение нагоре и надолу между 1,88 и 3,45 m, която да бъде позиционирана на съответстваща врата на самолет и която да остава в тази позиция по време на операцията по товарене/ разтоварване; • основна платформа за движение нагоре/надолу между 0,48 и 3,45 m. 1.2. Габаритната височина на цялото оборудване не трябва да превишава 3 m, когато се движи. Височината на предната платформа (горната страна на ролките) не трябва да превишава 1,88 m при напълно свалено положение.

1.3. Габаритните размери на оборудването трябва да бъдат колкото е възможно по-малки.

1.4. Машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети трябва да поддържа върху основната платформа, при техните максимални бруто тегла, два контейнера/палета с половин размер и един контейнер/палет с пълен размер и едновременно с това един контейнер с половин размер върху предната платформа.

1.5. Машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети не трябва да пречи при позиционирането на влекач за самолет под фюзелажа на самолета.

2. Kонструкция на платформата, направляващи релси и ограничители

2.1. Дължината на предната платформа трябва да бъде подходяща да побере по дължина един контейнер/палет с половин размер или с пълен размер.

2.2. Дължината на основната платформа трябва да бъде подходяща да побере по дължина два контейнера/палета с половин размер или един с пълен размер.

2.3. Широчината и на двете платформи трябва да бъде подходяща да побере палет, чийто размер от 2438 m е поставен напречно на платформите.

2.4. Предният край на предната платформа трябва да осигурява условия за заставане в работно положение при врати с широчина 1780 m на багажници за контейнери. Осигуряването на тези условия може да се състои или от прибиращо се удължение на предната платформа, или да се изпълнява чрез регулиране на широчината на предната платформа.

2.5. Някои самолети имат обтекатели на релсите за пускане на задкрилките, които се подават назад от задния ръб на крилото. Ако машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети, като се има предвид общата є широчина, трябва да мине под крилото, за да подходи или да се отдалечи към или от задния багажниж на долната палуба, височината на всяка част, която е вероятно да премине под обтекателите на релсите за пускане на задкрилките, трябва—по причини, свързани с безопасността—да не бъде повече от 2,8 m. Ако има нещо, което е монтирано и стърчи над тази граница, то трябва да бъде сгъваемо или прибиращо се.

2.6. Повърхностите и на двете платформи трябва да дават възможност за надлъжно и напречно преместване на контейнери/палети. Надлъжните премествания трябва да се извършват чрез система с механизирано задвижване.

2.7. Машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети трябва да бъде конструирана , според избраните опции, за механизирано товарене на контейнери/палети откъм края или странично.

2.8. Механизираната система трябва да може да премества контейнери/палети със скорост от приблизително 18 m/min. Трябва да има възможност за регулиране за по-малка скорост.

2.9. Предната платформа трябва да може автоматично да се нагласява, за да компенсира промените във височината на самолета. Това може да бъде постигнато чрез устройство с датчици или чрез физически контакт към самолета. Трябва да има ръчна система, която да може да регулира височината на предната платформа в случай на неизправност на автоматичната система.

2.10. Предната платформа трябва да бъде конструирана така, че да не пречи на отварянето и затварянето на самолетните врати.

Забележка. Изисквания за извънгабаритни товари— опитът на потребителите е показал, че ако някои компоненти на машина за товарене/разтоватване на контейнери/палети стърчат над повърхността на платформата, те често пречат на преместването на палет, на който има подаващи се извън него товари. Поради това се препоръчва при проектирането да се вземе под внимание, че е за предпочитане всички компоненти да се подават на не повече от 100 mm над конвейерната равнина на платформата или ако това не е възможно, трябва да бъдат така конструирани, че да могат да се сгъват (прибират), без това да влияе на техните функции.

2.11. Трябва да бъдат осигурени странични направляващи релси върху предната и задната платформа, за да могат да се товарят контейнери/палети със следните широчини:

1534

mm; 2235 mm; 2438 mm; предна платформа—по цялата дължина от двете страни на платформата, за да насочват дълги товари за точно влизане в самолета; направлява- щите релси трябва да могат да се регулират ръчно или механично, така че товарът да бъде в една линия със съответните направляващи вътре в самолета;

основна платформа—на разстояние 2438 mm една от друга по цялата дължина на двете страни на основната платформа; направляващите релси трябва да могат да работят независимо и да се вдигат автоматично, когато платформата е повдигната на повече от 559 mm над земята, и да остават в това положение.

2.12. Трябва да бъдат осигурени автоматични ограничители на контейнери/палети, както следва:

а) предна платформа—в края откъм основната платформа; тези ограничители трябва да започват да се вдигат в момента, когато основната платформа започне да се движи надолу, и трябва да се прибират, когато основната платформа се изравни с предната платформа;

б) основна платформа—в двата края; ограничителите откъм перона трябва автоматично да се прибират, когато платформата е достигнала в найдолно положение, и да се вдигат, когато платформата се повдига; ограничителите в края откъм предната платформа трябва да бъдат вдигнати при долно положение и да се прибират, когато платформата се изравни с предната платформа (вижте също опция 7.2); местоположението на тези ограничители трябва да отчита надвисването на контейнери/палети; когато основната платформа се спуска и достигне височина 1,52 m, тогава операторът трябва да може да управлява прибирането на крайните ограничители.

Забележка. При странично прехвърляне на контейнери/палети страничните направляващи трябва да могат да действат като ограничители.

2.13. Всички ограничители трябва да имат височина минимум 54 mm.

3. Работа с платформата и товарене 3.1. Контейнер/палет трябва да може да бъде нагласен в напречна посока върху предната платформа.

3.2. Системите за повдигане на платформите трябва да могат да задържат и двете платформи на максимална височина, при непрекъснато действие на посочения максимален товар при повдигане, без значително намаляване на височината в продължение на 30 min, със и без работещ двигател.

3.3. Операторът трябва да може да: 3.3.1. от машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети да отваря и затваря вратите на самолета, когато това не може да се прави от земята;

3.3.2. оперира едновременно с машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети и с намиращите се на самолета системи.

3.4. Времето, необходимо за вдигане на основната платформа от долно положение до максимална височина и обратно, т.е. за един пълен цикъл, не трябва да превишава 35 s.

3.5. По всяко време от земята трябва да има достъп до предната платформа.

3.6. Когато контейнери/палети са застанали между двете платформи, не трябва да бъде възможно променяне на височината на която и да е от платформите.

3.7. Блокира придвижването на оборудването, когато на основната платформа има товар.

4. Mобилност и стабилност 4.1. Оборудването трябва да може да се движи със скорост до 16 km/h в продължение на най-малко 3 km. За оборудването не се изисква възможност да си движи, когато е натоварено.

4.2. Трябва да има кормилно сервоуправление и оборудването трябва да може да бъде управлявано, когато е на буксир и при неработещ двигател.

4.3. Ненатоварено оборудване трябва да може да започне движението си по 5° наклон.

4.4. Оборудването трябва да може да прави завой с външен радиус, по-малък от 12,2 m.

4.5. За осигуряване на необходимата за товарене/ разтоварване стабилност и за разтоварване на осите на колелата трябва да бъдат инсталирани стабилизатори с хидравлично/механично задействане.

4.6. Ако стабилизаторите не са спуснати, не трябва да бъде възможно задействането на системата за преместване на товар и повдигането на основната платформа от най-ниско положение.

5. Oргани за управление 5.1. Всички органи за управление, необходими за движение и позициониране на машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети, трябва да бъдат разположени на шофьорското работно място.

5.2. Трябва да бъде осигурен панел за управление, който да дава възможност управлението и на двете платформи, и на целия процес по товарене/ разтоварване да става от операрторската станция. Тя трябва да бъде разположена близо до дясната страна на предната платформа, като по този начин се дава възможност за едновременно опериране с органите за управление в самолета и на машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети.

5.3. Добре осветяващи работни светлини са необходими за работа през нощта, като те трябва да осветяват платформите и близо около тях.

5.4. Трябва да бъдат осигурени предупредителни устройства и индикаторни светлини.

6. Опции 6.1. Нормални автомобилни осветление и предупредителни светлини.

6.2. Сваляеми перила за защита на персонала за поставяне към предната и/или основната платформа.

6.3. Механизирано напречно преместване на контейнери/палети (ULD) върху едната или двете платформи.

6.4. Странично товарене на контейнери/палети (ULD).

6.5. Електрическа кутия за дистанционно управление, с минимално тегло и размери.

6.6. Ръчно управлявани крайни ограничители на основната платформа. Обаче прибирането на задните ограничители ще бъде възможно единствено когато основната платформа е спряна на височина между 0,5 и 1,5 m над земята.

6.7. Механизирана система за въртене върху основната платформа на контейнери/палети (ULD) с половин размер.

6.8. Парапетите за защита на персонала и направляващите релси, ако има такива, ще бъдат сгъваеми или прибиращи се.

6.9. Възможност за обработване на палети с размер 3175 mm като широчина. Това може да бъде постигнато по един от следните начини:

6.9.1. осигуряване на широка предна платформа с възможност за механично въртене на палет 2438 Ч 3175 mm, без за това да има пречки от страна на самолета, основната платформа и/или оператора; ще бъдат необходими направляващи за въртене и изравняване с отвора на вратата на самолета;

6.9.2. осигуряване на достатъчна широчина и на двете платформи , за да може контейнер/палет да се движи напред със страната с размер 3175 mm.

6.10. Предната платформа да се вдига на височина на основната палуба 5,54 m с максимален товар, като бъдат спазени всички изисквания за стабилност от т. 4. В предния край на платформата трябва да бъде осигурен ограничител, освен ако платформата не остава хоризонтална наравно с пода на самолета по време на цялата операция по товарене/разтоварване.

6.11. Механизирано задвижвани ролки на основната платформа, за да може да се трансферира товар през някоя от страните или за друга такава комбинация.

VIII. Функционална спецификация за машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети на основната палуба на самолети

Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване) и т. IV. Наземна самолетообслужваща техника. Изисквания за съвместимост с контейнери/палети за самолети.

2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за самоходна машина за товарене, която може да повдига палети и контейнери с максимални височина 3048 mm и размери на основата (дължина Ч широчина) и с максимално бруто тегло, както следва:

3175

Ч 2438 mm, 6804 kg; 3175 Ч 2235 mm, 6804 kg; 2991 Ч 2438 mm, 5670 kg; 6058 Ч 2438 mm, 11 340 kg, от стандартна височина 508 mm до височина 5,60 m. 1. Конструкция и габаритни размери 1.1. Върху подходящо шаси машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети трябва да има две платформи: предна платформа, която се позиционира на съответстваща врата на самолет и която остава в тази позиция повреме на операцията по товарене/разтоварване; основна платформа за движение нагоре/надолу между 508 mm и 5,60 m.

1.2. Габаритната височина на цялото оборудване не трябва да превишава 3,6 m, когато се движи. Височината на предната платформа (горната страна на ролките) не трябва да превишава 2413 mm при напълно свалено положение.

1.3. Габаритните размери на оборудването трябва да бъдат колкото е възможно по-малки.

1.4. Машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети трябва да поддържа върху основната платформа, при техните максимални бруто тегла, два 2438 Ч 3175 mm контейнера/палета и едновременно с това един 2438 Ч 3175 mm контейнер/палет върху предната платформа.

2. Kонструкция на платформата, направляващи релси и ограничители

2.1. Дължината на предната платформа трябва да бъде подходяща да побере по дължина един 2438 Ч 3175 mm палет.

2.2. Дължината на основната платформа трябва да бъде подходяща да побере по дължина два 2438 Ч 3175 mm палета един зад друг. 2.3. Широчината и на двете платформи трябва да бъде подходяща да побере палет, чийто размер от 3175 mm е поставен напречно на платформите.

2.4. Повърхностите и на двете платформи трябва да дават възможност за надлъжно и напречно преместване на контейнери/палети .

2.5. Машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети трябва да бъде конструирана за механизирано товарене на контейнери и палети откъм края или странично:

върху предната платформа надлъжното и напречното преместване трябва да бъде извършвано с помощта на механизирана система;

върху основната платформа надлъжното и напречното преместване трябва да бъде извършвано с помощта на механизирана система.

Механизираната система на основната платформа трябва да бъде разделена на две секции, всяка от които ще побира един 2438 Ч 3175 mm контейнер/ палет. Управлението на тези секции трябва да може да се извършва индивидуално или едновременно.

2.6. Механизираната система трябва да може да премества контейнери/палети (ULD) със скорост от приблизително 18 m/min. Трябва да има възможност за регулиране за по-малка скорост.

2.7. Предната платформа трябва да може автоматично да се нагласява, за да компенсира промените във височината на самолета. Това може да бъде постигнато чрез устройство с датчици или чрез физически контакт към самолета. Трябва да има ръчна система, която да може да регулира височината на предната платформа в случай на неизправност на автоматичната система.

2.8. Предната платформа трябва да бъде конструирана така, че да не пречи на отварянето и затварянето на самолетните врати.

Забележка. Изисквания за извънгабаритни товари— опитът на потребителите е показал, че ако някои компоненти на машина за товарене/разтоватване на контейнери/палети стърчат над повърхността на платформата, те често пречат на преместването на палет, на който има подаващи се извън него товари. Поради това се препоръчва при проектирането да се вземе под внимание, че е за предпочитане всички компоненти да се подават на не повече от 100 mm над конвейерната равнина на платформата или ако това не е възможно, трябва да бъдат така конструирани, че да могат да се сгъват (прибират), без това да влияе на техните функции.

2.9. Сваляеми направляващи релси, фиксирани върху основната платформа и регулируеми на предната платформа, за контейнери/палети със следните широчини:

2438

mm; 3175 mm; трябва да бъдат осигурени, както следва: предна платформа—по цялата дължина от двете страни на платформата, за да насочват контейнери/палети за точно влизане в самолета; направляващите релси трябва да могат да се регулират в напречна посока, така че да бъдат в една линия със съответните направляващи вътре в самолета;

основна платформа—на разстояние 3175 mm една от друга по цялата дължина на двете страни на основната платформа; направляващите релси трябва да се състоят от две секции, разположени до механизираните секции на платформата, и трябва да могат да работят независимо.

Всичките четири секции трябва автоматично да се вдигат, когато основната платформа започне да се движи нагоре, и да остават в това положение. Когато основната платформа се спуска надолу и достигне до височина 1,5 m над земята, операторът трябва да може да управлява прибирането на направляващите релси.

2.10. Трябва да бъдат осигурени ограничители, както следва:

а) Предна платформа—трябва да бъдат осигурени автоматични ограничители в края откъм основната платформа. Тези ограничители трябва да започват да се вдигат в момента, когато основната платформа започне да се движи надолу, и трябва да се прибират, когато доближаващата основна платформа се изравни с предната платформа. Работата на основната платформа трябва да се блокира, ако ограничителите не са вдигнати.

б) Основна платформа—трябва да има ограничители в предния и в задния край и на разделителната линия между двете механизирани секции.

в) Ограничителят откъм предната платформа трябва автоматично да се прибира, когато основната платформа се изравни с предната платформа.

г) Ограничителят между двете секции трябва да бъде управляван от оператора отделно.

д) Задният ограничител трябва да бъде от тип, чието действие може да се отмени (в зависимост от посоката на товарене). Задният ограничител трябва автоматично да се прибира, когато контейнер/палет се прехвърля надлъжно върху основната платформа, и трябва да се вдигне автоматично веднага щом контейнерът/палетът е преминал.

е) За надлъжно преместване на контейнери/ палети в посока навън от края на основната платформа прибирането на задния ограничетел ще се управлява от оператора. Обаче прибирането на задния ограничетел ще бъде възможно само тогава, когато основната платформа е спряна на височина между 0,5 и 1,5 m над земята.

ж) Всички ограничители трябва да имат височина минимум 54 mm. Прибиращите се направляващи релси трябва да бъдат с височина не по-малка от 50 mm.

3. Работа с платформата и товарене 3.1. Контейнер/палет трябва да може да бъде нагласен в напречна посока върху предната платформа.

3.2. Системите за повдигане на платформите трябва да могат да задържат и двете платформи на максимална височина, при непрекъснато действие на посочения максимален товар при повдигане, без значително намаляване на височината в продължение на 30 min, със и без работещ двигател.

3.3. Движението на товара навътре и навън от самолета трябва да бъде осъществявано само от един човек (оператор). Операторът трябва да може да отваря и затваря вратите на самолета от предната платформа.

3.4. Времето, необходимо за вдигане на основната платформа от долно положение до максимал- на височина и обратно, т.е. за един пълен цикъл, не трябва да превишава 60 s.

3.5. По всяко време от земята трябва да има достъп до предната платформа.

3.6. Когато контейнери/палети са застанали между двете платформи, не трябва да бъде възможно променяне на височината на която и да е от платформите.

4. Mобилност и стабилност 4.1. Оборудването трябва да може да се движи със скорост до 16 km/h в продължение на най-малко 3 km. За оборудването не се изисква възможност да се движи, когато е натоварено.

4.2. Трябва да има кормилно сервоуправление. 4.3. Ненатоварено оборудване трябва да може да започне движението си по 5° наклон.

4.4. Външният радиус на завиване трябва да бъде колкото е възможно по-малък, за да може машината за товарене/разтоватване на контейнери/палети лесно да се позиционира на самолета и с нея да може лесно да се шофира по служебните пътища на летището.

4.5. За осигуряване на необходимата за товарене/разтоварване стабилност трябва да бъдат инсталирани регулируеми стабилизатори с хидравлично/механизирано задействане.

4.6. Ако стабилизаторите не са спуснати, не трябва да бъде възможно задействането на системата за преместване на товар и повдигането на основната платформа от най-ниско положение.

5. Oргани за управление 5.1. Електрическа кутия за дистанционно управление с минимално тегло и размери трябва да бъде осигурена, за да може от предната платформа във вдигнато положение или от зоната при вратата на самолета да се управляват двете платформи и целият процес на товарене и разтоварване.

5.2. Трябва да бъдат осигурени предупредителни устройства и индикаторни светлини.

5.3. Добре осветяващи работни светлини са необходими за работа през нощта, като те трябва да осветяват платформите и близо около тях.

6. Опции 6.1. Нормални автомобилни осветление и предупредителни светлини.

6.2. Сваляеми перила за защита на персонала за поставяне към предната и/или основната платформа.

6.3. Механизирано напречно преместване на контейнери/палети върху предната платформа.

6.4. Допълнителен панел за управление или дистанционно управление в задния край на основната платформа.

6.5. Допълнителна направляваща релса върху основната платформа за направляване на контейнери/палети, товарени или разтоварвани по дължина. Тази направляваща релса трябва да може да се сваля.

6.6. Товароподемност 18 140 kg. 6.7. Товароподемност 27 200 kg. 6.8. Осигуряване на допълнителни органи за управление от земята, за опериране на задната (основната) платформа на машини за товарене/ разтоварване на контейнери/палети, които са пригодени да бъдат буксирани и чиито задни (основни) платформи не се повдигат.

IX. Функционална спецификация за летищен пътнически автобус

Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване).

2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за летищен пътнически автобус за използване на перони на летище, за превоз на пътници между пътнически терминал и самолет.

1. Конструкция и габаритни размери 1.1. Автобусът трябва да осигурява капацитет и пространство за пътници на база четирима правостоящи пътници на квадратен метър. Разположението на седалките (има различни опции) не трябва да пречи на пътникопотока при качване и при слизане.

1.2. Вратите трябва да бъдат достатъчно широки, за да могат през тях едновременно да минат двама пътници.

1.3. Броят и местоположението на вратите трябва да се базира на бързото и безопасно качване и слизане на пътникопотока и от двете страни на автобуса.

1.4. Вратите трябва да се отварят така, че да не представляват никаква опасност за пътниците, като създаваните при това неудобства трябва да са минимални.

1.5. Трябва да бъде осигурена възможност за отваряне на вратите от вътрешната страна в случай на аварийна ситуация.

1.6. Вътрешността трябва да бъде разделена на две секции—секция за шофьора и салон за пътници. Достъпът до шофьорската секция трябва да бъде през отделна врата и самата секция трябва да бъде отделена от пътническия салон. Шофьорската седалка трябва да може да бъде регулирана хоризонтално и вертикално.

1.7. Габаритните размери и капацитетът трябва да бъдат в съответствие с условията, преобладаващи на летището, където ще се използва автобусът.

2. Мобилност 2.1. Радиусът на завой трябва да бъде колкото е възможно по-малък и да отговаря на местните изисквания.

2.2. Автобусът трябва да има задвижване, което да дава възможност за достигане и поддържане на скорост от най-малко 30 km/h.

2.3. Автобусът трябва да бъде оборудван с кормилно сервоуправление.

2.4. Автобусът трябва да бъде оборудван със система на окачване, съответстваща на необходимия за правостоящи пътници комфорт.

2.5. При спирачната система и при системата за ускоряване трябва да бъдат взети предвид условията за комфорт и безопасност на правостоящи пътници.

3. Конструкция на автобуса 3.1. Подът трябва да бъде покрит с повърхност, която да предотвратява подхлъзване.

3.2. Вътрешността трябва да бъде подходящо осветена, без да причинява разсейване на шофьора.

3.3. Трябва да бъдат осигурени подходящ брой хоризонтални лостове с приспособления за хващане. Разстоянието между вертикалните лостове трябва да бъде не по-малко от 1,5 m; височината на хоризонталните лостове трябва да бъде в интервала от 1,9 до 2 m.

3.4. Височината на входните врати, стъпалото от земята, трябва да не превишава 0,3 m. Не трябва да има никакви междинни стъпала.

3.5. Височината на пространството за пътници в секцията за пътници трябва да бъде не помалка от 2,3 m.

3.6. Височината на отвора на вратите за пътниците трябва да бъде не по-малка от 2 m.

3.7. Широчината на отвора на вратите за пътниците трябва да бъде не по-малка от 1,1 m.

3.8. Трябва да бъде осигурена подходяща вентилация.

4. Oргани за управление 4.1. Трябва да бъдат осигурени стандартни автомобилни органи за управление.

4.2. Трябва да бъде осигурена контролна лампа, която да показва, че вратата е отворена.

5. Опции 5.1. Система за кондициониране на въздуха. 5.2. Хидростатична трансмисия. 5.3. Система за комуникация между шофьорската секция и салона за пътници.

5.4. Комуникационна система земя-земя. 5.5. Комплект за първа медицинска помощ. 5.6. Под с максимална височина 0,3 m. 5.7. Възможност за повдигане на шасито за движение по обществени пътища или в зони извън перона.

5.8. Отопление. 5.9. Стойки за ръчен багаж. 5.10. Задна и предна врата. 5.11. Информационна система в пътническия салон.

X. Функционална спецификация за самоходно транспортно средство за гориво

Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване).

2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за самоходно транспортно средство за гориво , което може да зарежда с гориво наземна самолетообслужваща техника и превозни средства, вътре в зоните на летището.

3. Допълнителен справочен материал е даден в нормативните документи за транспортиране на гориво по обществени пътища, като например ADR Европейски правила, Приложение В1, секции 210000— 210021, Правила за контрол на качеството на авиационното гориво и работни процедури при транспортиране, съхранение и зареждане на въздухоплавателните средства с ГСМ.

4. Във всички случаи са в сила по-строгите изисквания от настоящите и посочените в документите по т. 3.

5. В съответствие с нормативните документи трябва да бъдат поставени външни маркировка и сигнализация, за да могат да бъдат лесно идентифицирани типът на горивото и съдържанието на гориво в транспортното средство.

1. Конструкция и габаритни размери 1.1. Монтирано върху подходящо шаси, оборудването трябва да има:

цистерна/резервоар (цистерни/резервоари);

система за зареждане (помпа, маркуч, барабан за маркуча и т.н.);

органи за управление, кранове/клапани и измерватели;

приспособление за вътрешно промиване на цистерната;

кран/клапан за източване; системи за безопасност. 1.2. Най-ниската точка на конструкцията при натоварено състояние на транспортното средство не трябва да бъде на по-малко от 0,2 m над нивото на земята.

1.3. Транспортното средство трябва да може да завива с външен радиус не по-голям от 12 m.

1.4. С изключение на шофьорската кабина транспортното средство трябва да бъде направено от некорозиращ материал или да бъде обработено срещу корозия.

1.5. На предната страна на оборудването трябва да бъде монтирано приспособление с ухо за буксиране. Tрябва да бъде монтирано задно прикачно устройство, за да може в случай на неизправност на транспортното средство то да бъде придвижвано.

1.6. За защита на транспортното средство и на цистерната трябва да бъде монтиран предпазен буфер по периферията му.

2. Цистерни/резервоари 2.1. Транспортното средство трябва да има по един резервоар за всеки тип гориво, което трябва да бъде транспортирано и доставено.

2.2. Цистерната/резервоарите трябва да имат следните свойства:

2.2.1. те трябва да могат да бъдат почиствани лесно;

2.2.2. вътрешните фитинги, заварки, съединения и нитове трябва да имат гладка обработка на повърхността, за да бъде избегнато натрупване на утайки;

2.2.3. за предпочитане е краищата да бъдат оформени като част от сфера и ъглите да бъдат със закръгление с радиус не по-малък от 75 mm;

2.2.4. дъното на цистерната (резервоарите) трябва да бъде с наклон 5° и с кран (клапан) за гравитационно източване;

2.2.5. вътре в цистерната (резервоарите) трябва да бъдат монтирани преградни елементи;

2.2.6. в горната си част цистерната (резервоарите) трябва да има осигурен срещу теч люк с диаметър не по-малък от 0,5 m, за да може през него да се влиза за почистване и инспектиране;

2.2.7. цистерната (резервоарите) трябва да бъде оборудвана с отдушник с незапалителни устройства;

2.2.8. цистерната (резервоарите) трябва да има подходящо защитен и видим към оператора измервател на нивото на течността;

2.2.9. цистерната (резервоарите) трябва да бъде монтирана към шасито посредством плаващ тип окачване, което да поема ударите и вибрациите по време на работа;

2.2.10. върху горната страна на оборудването трябва да има пътека с широчина не по-малка от 0,5 m;

2.2.11. около люка или капаците за пълнене трябва да бъде монтирана работна повърхност;

2.2.12. в задната част на оборудването трябва да бъде монтирана стълба за достъп от нивото на земята до горната страна на цистерната (резервоарите);

2.2.13. капаците за пълнене с гориво и капакът на люка трябва да имат система за двойно уплътняване и обезопасително заключване.

2.3. Капацитетът на всяка цистерна (резервоар) трябва да бъде проектиран в съответствие с броя на оборудването или на транспортните средства, които трябва да бъдат зареждани с гориво. Препоръчва се капацитетът да не бъде по-малък от 2000 t.

3. Помпи 3.1. Помпата (помпите) трябва да бъде задвижвана чрез системата за отвеждане на мощност на транспортното средство или чрез спомагателен двигател.

3.2. Когато помпата (помпите) се задвижва чрез системата за отвеждане на мощност на транспортното средство, отвеждането на мощността не трябва да може да оперира, с изключение на случаите, когато лостът за превключване на скоростите е в неутрално положение и е включена паркингспирачката.

3.3. Помпата (помпите) трябва да може да подава не по-малко от 30 l за минута.

4. Маркучи 4.1. Маркучите трябва да бъдат гъвкави и направени от несвиваем материал и да бъдат съвместими с типа на горивото, съдържащо се в резервоарите.

4.2. Цветът на капака и/или на накрайника трябва да бъде в съответствие с типа на подаваното гориво:

4.2.1. зелен за дизелово гориво; 4.2.2. червен за бензин. 4.3. Маркучът за зареждане и накрайникът/ пистолетът трябва да бъдат произведени в съответствие с международните стандарти. Дължината на маркуча трябва да бъде не по-малко от 5 m.

4.4. Маркучът трябва да има откъм края за зареждане на гориво стандартен накрайник/пистолет за зареждане с гориво с автоматично спиране на подаването на гориво.

4.5. Всеки маркуч трябва да бъде оборудван с устройство за автоматично навиване.

5. Cистеми за безопасност 5.1. Електрическата система на оборудването трябва да бъде направена в съответствие с международните стандарти за горивотранспортни средства.

5.2. Трябва да бъде осигурено устройство за електрическо разреждане към земя.

5.3. Трябва да бъдат осигурени пожарогасители в съответствие с местните разпоредби.

5.4. Всичи изпускателни системи на двигателите трябва да бъдат произведени в съответствие с международните разпоредби.

6. Органи за управление От нивото на земята трябва да може да се достига до всички органи за управление.

7. Опции 7.1. Резервоар и/или място за съхранение на друга работна течност за наземна самолетообслужваща техника.

7.2. Помпата (помпите) ще има разходомери за отчитане на количеството на подаденото гориво. Разходомерът ще бъде оборудван с устройство за връщане в нулево положение (нулиране).

XI. Функционална спецификация за самоходно оборудване за питейна вода

Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване), както и изискванията по ISO 450: 1976 Самолети—Свързване за вода с питейно качество.

2. Оборудването трябва да бъде използвано само за зареждане с питейна вода на самолети.

3. Върху оборудването трябва да има надпис “POTABLE WATER ONLY” (САМО ЗА ПИТЕЙНА ВОДА) със 75 mm главни букви.

1. Конструкция и габаритни размери 1.1. За предпочитане е резервоарът да бъде монтиран върху стандартно шаси.

1.2. Габаритните размери и теглото на оборудването трябва да отговарят на изискванията на приложимите нормативни документи и да следват съвременната автомобилна практика за пътни транспортни средства, използвани на обществени пътища.

1.3. Оборудването трябва да може да се движи с пълен товар по обществени пътища със скорости, отговарящи на изискванията на нормативната уредба.

1.4. Габаритните размери на оборудването трябва да бъдат колкото е възможно по-малки.

1.5. Най-ниската точка на конструкцията не трябва да бъде на по-малко от 200 mm над земята.

1.6. Оборудването трябва да може да завива при външен радиус на завоя, по-малък от 8 m.

2. Kонструкция на цистерната 2.1. Вместимостта на цистерната трябва да бъде в обхвата между 1500 и 4000 l.

2.2. Цистерната трябва да бъде направена от некорозиращ материал и трябва лесно да може да бъде измивана. Вътрешните фитинги, заварки, съединения и нитове трябва да имат гладка обработка на повърхността, за да бъде избегнато натрупване на утайки. Краищата трябва да бъдат оформени като част от сфера и ъглите трябва да бъдат със закръгление с радиус не по-малък от 75 mm.

2.3. Вътре в цистерната трябва да бъдат монтирани преградни елементи.

2.4. Дъното на цистерната трябва да бъде наклонено към най-ниската точка и там трябва да има кран/клапан за гравитационно източване на резервоара.

2.5. В горната си част цистерната трябва да има осигурен срещу теч люк, за да може през него да се извършва почистване, дезинфекциране и инспектиране.

2.6. Люкът трябва да може да се заключва и пломбира.

2.7. Диаметърът на люка трябва да бъде не помалък от 500 mm.

2.8. Трябва да бъде поставен отдушник с филтър. Отдушникът трябва да бъде инсталиран по такъв начин, че изгорелите газове от двигателя да не могат да замърсяват водата.

2.9. Оборудването трябва да бъде конструирано по такъв начин, че цистерната и другите компоненти да могат лесно да бъдат сваляни за ремонт или сменяване.

2.10. Цистерната трябва да има подходящо защитен и монтиран в близост да маркуча за пълнене измервател на нивото на водата.

2.11. Точката за пълнене на цистерната трябва да има куплунг за пълнене на вода, от тип за бързо свързване, с капачка.

2.12 . Цистерната трябва да бъде монтирана към шасито посредством плаващ тип окачване, което да поема ударите и вибрациите по време на работа;

3. Водна помпа 3.1. Водната помпа трябва да бъде директно свързана към изхода на цистерната и задвижвана пряко или непряко от двигателя на оборудването или чрез спомагателен източник на задвижване.

3.2. Когато помпата се задвижва чрез системата за отвеждане на мощност на транспортното средство, отвеждането на мощността не трябва да може да оперира, с изключение на случаите, когато лостът за превключване на скоростите е в неутрално положение и е включена паркингспирачката.

3.3. Капацитетът на водната помпата трябва да бъде 120 l за минута при измерено на края на маркуча за пълнене налягане 3,5 kg/cm2.

3.4. Помпата трябва да бъде изработена от некорозиращи материали и трябва да отговаря на изискванията на действащите изисквания, приложими за обслужване с питейна вода.

3.5. Трябва да има предпазен клапан, разположен в близост до работната платформа. Той трябва да може лесно да бъде регулиран между 1,5 и 3,5 kg/cm2, за да регулира налягането в зависимост от изискванията при различните типове самолети.

3.6. Работата на помпата трябва по подходящ начин да се показва на панела за управление чрез използване на такива уреди, като разходомер и манометър.

3.7. Управлението на водната помпа трябва да бъде разположено по такъв начин, че с него да може да се оперира или от работната платформа, или от нивото на земята.

3.8. Всички тръби, маркучи и съединения за вода трябва да бъдат от некорозиращи материали. Съединенията и фитингите трябва да бъдат херметични и леснодостъпни, и сменяеми.

4. Работна платформа 4.1. В задния край на оборудването трябва да бъде осигурена повдигателна работна платформа 0,8 Ч 0,8 m. 4.2. Подът на платформата трябва да бъде направен от отворен материал (самопочистващ се).

5. Системи за пълнене и зареждане 5.1. Маркучът за зареждане с питейна вода трябва да бъде с дължина 10 m, с вътрешен диаметър 19 mm, накрая с щуцер и да отговаря на ISO 450:1976. 5.2. Маркучът за вода трябва да бъде разположен в задната част на рамата на корпуса. Трябва да бъде осигурено подходящо място за съхраняване.

5.3. Корозионоустойчив съд за събиране на водата, оттичаща се от маркуча, когато маркучът не се използва. Съдът трябва да бъде напълнен с достатъчно дезинфекцираща течност и краят на маркуча трябва да бъде потопен в нея.

5.4. Между помпата и маркуча трябва да има филтър.

6. Опции 6.1. Оборудване за екстремни атмосферни условия, като например нагревател за водата, нагревател за помпата, изолация, нагревател за съда, в който се поставя краят на маркуча, и т.н.

6.2. Разположен в шофьорската кабина индикатор за температурата на водата.

6.3. Повдигателна работна платформа, оперираща между 0,4 и 3 m от земята, с товароподемност 200 kg.

6.4. Кутия за управление, монтирана върху платформата, съдържаща органи за управление нагоренадолу и авариен ключ, когато се използва механизирана хидравлична повдигателна платформа.

6.5. Спомагателна ръчна помпа за изпомпване на вода.

6.6. Блокировка на трансмисията за предотвратяване на движение на транспортното средство, когато платформата е вдигната.

6.7. Прибиращо се перило, около горната част на рамата на корпуса.

6.8. Разходомер за отчитане на количеството на заредената вода. Разходомерът трябва да бъде оборудван с приспособление за нулиране.

6.9. Ръчна помпа за вдигане и спускане на повдигателната платформа.

6.10. Стъпенки с регулируема височина. 6.11. Устройство на основния резервоар, което да дава възможност за контролирано вкарване на препарати за пречистване на водата.

6.12. Вграден блок за хлориране на водата. 6.13. Система за циркулиране на водата. 6.14. Маркучът за източване трябва да има приспособена за бързо поставяне тапа, за да се предотврати навлизането на чужди вещества в зарежданата вода.

6.15. Корозионоустойчив съд за събиране на водата, оттичаща се от маркуча, когато маркучът не се използва. Съдът трябва да бъде напълнен с достатъчно дезинфекцираща течност и краят на маркуча трябва да бъде потопен в нея.

6.16. Блокираща система за предотвратяване на движение на транспортното средство, когато маркучите не са в прибрано положение.

6.17. Предпазно устройство, монтирано на маркуча на края откъм камиона, за да предотврати повреда на самолета в случай на движение на транспортното средство.

6.18. Когато е необходимо, ще бъдат осигурени пътека (пътеки) с подходящи стъпенки за достъп.

XII. Функционална спецификация за самоходно оборудване за обслужване на санитарните възли

Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване), както и изискванията по ISO 450: 1976 Самолети—Свързване за вода с питейно качество.

2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за самоходно оборудване за обслужване на санитарни възли, което може да осъществява следните функции:

a) осигурява подходящо наземно обслужване на самолетни санитарни възли на височина в обхвата от 1,6 до 5 m над нивото на земята;

б) транспортиране и изхвърляне на отстранените отпадъци от самолета;

в) дава възможност за бързо промиване и почистване на цистерната за отпадъци и за зареждането му за кратко време.

3. Оборудването трябва да бъде използвано само за обслужване на самолетни санитарни възли (тоалетни).

4. Върху оборудването трябва да има надпис “AIRCRAFT LAVATORY SERVICE” (ОБСЛУЖВА- НЕ НА САМОЛЕТНИ САНИТАРНИ ВЪЗЛИ) със 75 mm главни букви. 1. Конструкция и габаритни размери 1.1. Монтирано върху подходящо шаси, оборудването трябва да има:

независими резервоари; помпа за вода; органи за управление, кранове/клапани и разходомери;

система за промиване за резервоара за отпадъци; кран/клапан за източване; повдигателна работна платформа. 1.2. Най-ниската точка на конструкцията не трябва да бъде на по-малко от 200 mm над земята.

1.3. Оборудването трябва да може да завива при външен радиус на завоя, по-малък от 12,2 m.

1.4. С изключение на шофьорската кабина никоя част от конструкцията на оборудването не трябва да бъде по-висока от 1,6 m , когато работната платформа е в напълно прибрано положение.

1.5. С изключение на шофьорската кабина оборудването трябва да бъде направено от некорозиращ материал или да бъде обработено срещу корозия.

1.6. Оборудването трябва да може да се движи с пълен товар по обществени пътища със скорости, отговарящи на изискванията на местните разпоредби.

2. Резервоари 2.1. Оборудването трябва да има два отделни независими резервоара:

2.1.1. резервоар за събиране на отпадъци, и 2.1.2. резервоар за вода за промиване. 2.2. Резервоарите трябва да имат следните свойства:

2.2.1. трябва да могат лесно да се почистват; 2.2.2. вътрешните фитинги, заварки, съединения и нитове трябва да имат гладка обработка на повърхността, за да бъде избегнато натрупване на утайки;

2.2.3. за предпочитане е краищата да бъдат оформени като част от сфера и ъглите трябва да бъдат със закръгление с радиус не по-малък от 75 mm;

2.2.4. дъната на резервоарите трябва да бъдат наклонени към най-ниската точка за източване;

2.2.5. вътре в резервоара трябва да бъдат монтирани преградни елементи;

2.2.6. в горната си част резервоарите трябва да имат осигурен срещу теч люк, за да може през него да се извършва почистване, дезинфекциране и инспектиране;

2.2.7. резервоарите трябва да бъдат вентилирани по начин, при който се избягва разплискване;

2.2.8. резервоарите трябва да имат подходящо защитени индикатори на нивото на течността;

2.2.9. резервоарите трябва да бъдат монтирани към шасито посредством плаващ тип окачване, което да поема ударите и вибрациите по време на работа;

2.2.10. резервоарите трябва да бъдат покрити с панели от некорозиращ материал, монтирани върху отделна рамкова конструкция;

2.2.11. трябва да има две пътеки с подходящ достъп.

2.3. Резервоарът за събиране на отпадъците трябва да има следните допълнителни свойства:

2.3.1. капацитетът на резервоара за отпадъци трябва да бъде в интервала от 1800 до 3500 l;

2.3.2. в най-ниската точка на резервоара, за предпочитане е в задната част на оборудването, трябва да бъде осигурен клапан/кран за източване с диаметър не по-малък от 100 mm;

2.3.3. дръжката за опериране с клапана/крана за източване трябва да бъде така разположена, че при изпразване на резервоара операторът да не бъде изпръскан;

2.3.4. резервоарът за отпадъци трябва да бъде оборудван със система за промиване.

2.4. Резервоарът за вода за промиване трябва да има следните допълнителни свойства:

2.4.1. капацитетът на резервоара за вода за промиване трябва да бъде в интервала от 1100 до 1800 l;

2.4.2. резервоарът трябва да бъде оборудван с пробка за източване и с капак за пълнене.

3. Водна помпа 3.1. Водната помпа трябва да бъде директно свързана към изхода на резервоара за вода за промиване и задвижвана пряко или непряко от двигателя на оборудването или чрез спомагателен източник на задвижване.

3.2. Когато помпата се задвижва чрез системата за отвеждане на мощност на транспортното средство, отвеждането на мощността трябва да може да функционира само в случаите, когато лостът за превключване на скоростите е в неутрално или паркингположение.

3.3. Капацитетът на водната помпата трябва да бъде, както следва: 120 l /min при измерено на края на маркуча за пълнене налягане 3,5 kg/cm2.

3.4. Изходът на основната помпа трябва да бъде свързан към един двупътен клапан: едното направление е към маркуча за зареждане с вода, а другото е към системата за почистване на резервоара за отпадъци.

3.5. Трябва да има предпазен клапан, разположен в близост до работната платформа. Той трябва да може лесно да бъде регулиран между 1,5 и 3,5 kg/cm2, за да регулира налягането в зависимост от изискванията при различните типове самолети.

3.6. Органите за управление трябва да бъдат разположени по такъв начин, че с тях да може да се оперира както от работната платформа, така и от нивото на земята.

3.7. Разходомер за отчитане на количеството на подадената към самолета вода за промиване. Разходомерът трябва да бъде оборудван с приспособление за нулиране, което да може да се разчита от повдигнатата работна платформа.

4. Маркучи 4.1. Маркучът за вода за промиване трябва да бъде свързан към водната помпа посредством подходящ клапан за управление.

4.2. Маркучът трябва да бъде гъвкав и направен от несвиваем материал.

4.3. Маркучът трябва да бъде с дължина наймалко 5 m с вътрешен диаметър 25 mm.

4.4. Маркучът трябва да има накрая стандартен щуцер за самолет.

4.5. Маркучът трябва да бъде разположен в задната част на оборудването, върху барабан за маркучи.

4.6. Маркучът за отпадъци трябва да бъде свързан към горната част на резервоара за отпадъци.

4.7. Маркучът трябва да бъде гъвкав и направен от несвиваем материал.

4.8. Маркучът трябва да бъде с дължина наймалко 5 m с вътрешен диаметър 100 mm.

4.9. Маркучът трябва да има накрая стандартен самолетен куплунг в съответствие с ISO R47, който да дава възможност отпадъците гравитационно да текат и да влизат в резервоара за отпадъци.

4.10. На оборудването трябва да има подходящо място за поставяне на маркуча за отпадъци заедно с неговия куплунг (щуцер) и на отделен адаптор за самолети.

4.11. Местоположението на маркучите трябва да бъде такова, че да няма никаква опасност от повреждане на маркучите при движение на работната платформа.

5. Работна платформа 5.1. В задния край на оборудването трябва да бъде осигурена повдигателна работна платформа 0,8 Ч 0,8 m. 5.2. Височината на повдигане трябва да бъде с обхват от 0,4 до 3 m от земята.

5.3. Товароподемността трябва да бъде 200 kg. 5.4. Подът на платформата трябва да бъде направен от отворен материал, за да може да се самопочиства.

5.5. Върху платформата трябва да бъдат инсталирани опори за закрепване на маркучите.

5.6. Повдигателната платформа трябва да се повдига и спуска чрез същия източник на задвижване, който е и за водната помпа.

5.7. Платформата трябва да има дублиран комплект от органи за управление; един на платформата и друг при земята.

6. Опции 6.1. Допълнителен резервоар за дезинфекцираща течност.

6.2. Оборудване за екстремни атмосферни условия, като например нагревател за водата, нагревател за помпата, изолация, нагревател за съда, в който се поставя краят на маркуча, и т.н.

6.3. Нагревателна система за поддържане на температурата на водата над точката на замръзване.

6.4. Ръчна водна помпа. 6.5. Ръчна помпа за повдигане и спускане на оборудването.

6.6. Автоматично навиващ се барабан за маркуча за вода.

6.7. Блокировка на трансмисията за предотвратяване на движение на транспортното средство, когато платформата е вдигната.

6.8. Клапан за източване, който може да се съедини към дренажна система на земята.

6.9. Прибиращо се перило, около горната част на рамата на корпуса.

6.10. Стъпенки с регулируема височина вместо повдигателна работна платформа.

6.11. Вградена система за промиване на резервоара за отпадъци с подходящи органи за управление.

6.12 . Макет на съединител за куплунг на маркуч за отпадъци за поставяне и плътно затваряне на края на маркуча за отпадъци.

6.13. Вакуумна система за изтегляне на отпадъци, съвместима със системите на самолетите.

6.14. Втори маркуч за отпадъци с дължина приблизително 2 m, разположен на задната страна на оборудването, за обслужване от нивото на земята.

6.15. Куплунги и вентилационни канали, подходящи за пълнене под налягане.

6.16. Височина на куплунга за отпадъци, отговаряща на условията за обслужване на малки (за извършване на къси полети) самолети.

6.17. Блокираща система, предотвратяваща движението на транспортното средство, когато маркучите не са прибрани.

6.18. Предпазно устройство, монтирано на маркуча на края откъм камиона, за да предотврати повреда на самолета в случай на движение на транспортното средство.

XIII. Функционална спецификация за наземно оборудване за електрозахранване на самолетни електрически системи

Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване), както и изискванията по ISO 461:1985, Самолети—Съединители за наземнo електрозахранване, както и допълнителните технически и функционални спецификации по документите ARP 1148A на SAE.

2. Този документ определя изискванията за електрически генератор, който може да генерира и да подава променлив ток за електрозахранване на търговски транспортни самолети.

3. Отговарящото на спецификацията оборудване трябва да може да генерира и да подава стабилизиран 400 Hz 115/200 V променлив ток (номинален), 3-фазен, 4-проводниково (заземена неутрала (нула) свързване звезда към паркирано въздухоплавателно средство— за работа на електрическото оборудване на ВС, когато бордните генератори не работят.

1. Конструкция и габаритни размери 1.1. Шасито трябва да бъде подходящо конструирано, така че да носи цялото тегло на генераторния блок и на присъединените оборудване и системи.

1.2. Капакът трябва да бъде направен от ламарина или от някакъв друг материал с достатъчна якост за осигуряване на защита на източника на задвижване, алтернатора и електрическите органи за управление.

1.3. Капакът трябва да осигурява и да има следното:

1.3.1. лесен достъп до органите за управление на източника на задвижване и на алтернатора;

1.3.2. врати за лесен достъп на обслужващия и поддържащ персонал;

1.3.3. прозорци за лесно наблюдаване на уредите; 1.3.4. вентилация, за да може оборудването да работи със затворени врати.

1.4. Габаритните размери на оборудването трябва да бъдат колкото е възможно по-малки.

1.5. Отговарящото на спецификацията оборудване трябва да съдържа следното:

подходяща рама за инсталиране на алтернатора и на източника на задвижване;

източник на задвижване; алтернатор; защитна система за алтернатора; капак (ограждане); панел за управление; регулатор на напрежение; кабел за подаване на електрозахранване. 1.6. Оборудването трябва да може да генерира и подава електрозахранване, както следва:

изходяща мощност—90 kVA; цикъла за секунда—400 Hz; напрежение—115/200 V; ток—260 A; коефициент на мощност—0,8; фази—3; работен цикъл—100 %. 2. Източник на задвижване 2.1. Източникът на задвижване, задвижващ алтернатора, трябва да бъде двигател с вътрешно горене с достатъчна мощност за генерирането на номиналните kVA, при коефициент на мощност 0,8 и нормално претоварване, при надморската височина и температурния интервал, при които оборудването работи.

2.2. Трябва да има защита с обезопасяващи устройства за автоматично спиране на източника на задвижване при условия на превишаване на оборотите, ниско налягане на масло, висока температура на охладителната течност.

2.3. Трябва да бъде оборудван с подходящ регулатор за регулиране на подаването на гориво на предварително определен дебит.

2.4. Трябва да бъде оборудван с механичен съединител с подходящ за задвижването на алтернатора капацитет.

2.5. Трябва да бъде оборудван с акумулаторна батерия с подходящ за запускането му капацитет.

3. Електрически характеристики 3.1. Алтернатор 3.1.1. Алтернаторът трябва да бъде без четки, с въртящ се индуктор, 3-фазен, 4 -проводников, променливотоков тип.

3.1.2. Роторът трябва да бъде подходящо конструиран и динамично балансиран.

3.1.3. Роторът трябва да бъде монтиран по такъв начин, че във въздушната междина да няма никакъв ексцентрицитет.

3.1.4. Алтернаторът трябва да бъде оборудван с подходящо устройство за подаване на охлаждащ въздух към вътрешните намотки.

3.1.5. Алтернаторът трябва да бъде оборудван с възбудител за подаване на постояннотоково напрежение към въртящия се индуктор.

3.1.6. Роторът, възбудителят и пускателят трябва да образуват един общ блок.

3.1.7. Алтернаторът трябва да има идентификационна табелка, по която да могат да бъдат определени номиналните параметри на алтернатора.

3.1.8. Идентификационната табелка трябва да бъде монтирана на подходящо място и да може лесно да бъде откривана.

3.1.9. Алтернаторът трябва да бъде оборудван със защитна система , която да причинява изключване на товара при ненормални състояния на напрежение, честота и товар.

3.1.10. Оборотите на алтернатора трябва да се базират на приемливи обороти за непрекъсната работа на източника на задвижване.

3.1.11. Изолационният материал за алтернатора трябва да има:

3.1.11.1. високи диелектрична якост и магнитна проводимост, особено при висока температура;

3.1.11.2. добра топлопроводимост; 3.1.11.3. добри механични свойства, като лесно обработване и нанасяне, устойчивост на повреждане от вибрации, претриване или огъване;

3.1.11.4. никакво привличане на влага. 3.1.12. Компонентите на алтернатора трябва да бъдат тествани за висока диелектрична якост.

3.1.13. Параметърът за нормално претоварване на алтернатора трябва да бъде 125 % от номиналните kVA при коефициент на мощността 0,8 в продължение на 5 минути.

3.2. Регулатор на напрежението Регулаторът на напрежението трябва да бъде от полупроводников тип и трябва да отговаря на APR 1148A.

3.3. Изходящи кабели 3.3.1. Изходящите кабели трябва да бъдат от тип 200V променлив ток за еднокордов кабел, с възможност за пренасяне на 125 % от номиналния товар. Те трябва да имат дължина най-малко 6 m и да завършват със съединителен накрайник с 6 гнезда, съвместим със стандартния щепселен контакт на търговски самолети (ISO 461:1985).

3.3.2. Изходящите кабели трябва да бъдат прибирани в подходяща кутия за кабели, която е съставна част от оборудването за наземно електрозахранване.

4. Безопасност—предпазна система 4.1. Предпазната система трябва да бъде направена така, че да отчита и да реагира за разединяване на алтернатора от самолетната система в случай на ненормални състояния на напрежението, честотата и товара.

4.2. Трябва да бъдат осигурени подходящи средства, които да дават възможност контакторите за товара да се отворят, в случай че дадена неизправност продължава повече от допустимите граници.

4.3. Трябва да има разделяне на модули по функции, за да може предпазната система да разедини електрическата система на самолета от наземното оборудване за електрозахранване и за да може предпазните релета да изключат при следните условия:

релето за напрежение да изключва при—130— 134 V; за понижено напрежение—при 94—102 V; за превишена честота—при 415—425 Hz; за понижена честота—при 390—395 Hz; за претоварване—всяка стойност над 125 % от номиналното натоварване.

4.4. Системата за предпазване срещу претоварване трябва да изключи електрическата система на самолета от оборудването за наземно електрозахранване, когато подаваният ток превиши в продължение на 5 минути 125 % от номиналния ток. Тя също така трябва да има обратна времева характеристика и трябва да бъде направена да се задейства мигновено, ако в наземното оборудване за електрозахранване стане късо съединение.

4.5. Защитната система за последователност на фазите трябва да бъде вградена да изключва електрическата система на самолета от алтернатора на наземното електрозахранване, ако се обърне последователността на фазите на изхода на алтернатора. Последователността на фазите трябва да бъде A—B—C.

4.6. Предпазната система трябва да включва индикаторни светлини при неизправности понижена честота, превишена честота, понижено напрежение, превишено напрежение и претоварване. За тестването на светлините трябва да има някакъв начин, различен от задействането на предпазните релета.

4.7. Трябва да бъдат осигурени предпазни устройства, които да изключват електрическата система на самолета от алтернатора на наземното електрозахранване в случай на прекъсване (отваряне) на веригата на неутралата (нулата).

4.8. Може да бъде вградено реле за неизправност на свързването към земя, което да предпазва алтернатора от неизправност на свързването към земя.

4.9. Трябва да бъде осигурено устройство за тест (което се натиска, за да се направи тест), за да показва, че предпазното реле е изключило контакторите за товара, и светлините трябва да останат на “ON” (включени), докато системата не бъде върната в изходно състояние.

4.10. Трябва да бъде вградено реле за времезабавяне, за да предотврати паразитно отваряне на контакторите по време на моментни състояния с понижено напрежение, чиято продължителност не продължава повече от 12 s.

4.11. Оборудването трябва да бъде осигурено срещу три пъти ток на късо съединение (да не превишава четири), ако късо съединение се получи в края на изходящия кабел или вътре в самолета. Продължителността трябва да бъде не по-малко от четири секунди и не повече от осем секунди.

4.12. Заземената нула трябва да бъде стабилно свързана към корпуса на алтернатора със свързване с достатъчен капацитет, за да може да издържи за период от 10 s на максимален ток при неизправност на заземяването.

4.13. Контакторът (ите) за товара трябва да бъде свързан с електрическата система на самолета, така че захранващият кабел да не остава под напрежение, с изключение на случаите, когато е поставен в щепселния контакт на самолета. Вътре в панела за управление трябва да бъде осигурен двупозиционен ключ, който да изключва горепосочената предпазна функция, когато е необходимо.

4.14. Самолетната система осигурява в самолета малък трансформаторен изправител, захранван от външните линии за подаване на електроенергия, за получаване на 28 V постояннотоково напрежение, което може да бъде върнато обратно към оборудването. Наземното оборудване за електрозахранване трябва да бъде конструирано така, че да може да използва източник на 28 VDC до 0,5 А на кабел.

5. Управление 5.1. Органите за управление и уредите върху панела за управление трябва да бъдат леснодостъпни и панелът за управление трябва да съдържа цялото оборудване, необходимо за оперирането и управлението на източника на задвижване и на алтернатора.

5.2. Органите за управление и уредите върху панела трябва да бъдат подходящо обозначени и ясно разделени между органи за управление и уреди на източника на задвижване и органи за управление и уреди на алтернатора.

5.3. Уредите трябва да бъдат от тип, който лесно се разчита, и от добре известен производител, така че да могат лесно да се намират резервни за смяна.

5.4. Уредите трябва да бъдат в границите на 2 % точност. 5.5. Панелът за управление на алтернатора като минимум трябва да съдържа следното оборудване:

5.5.1. измервател с подходящ обхват и ключ, за да може да се отчита токът във всяка фаза;

5.5.2. един волтметър със скала 0—300 V и ключ, позволяващ отчитането за всяка фаза на напрежението от линеен проводник до линеен проводник и от линеен проводник до нулев проводник;

5.5.3. честотомер с обхват 380—420 Hz и зелена индикаторна светлина “ON” (включен) за товар;

5.5.4. ключ “ON—OFF” (включено-изключено) или бутони с натискане, за алтернатора с индикаторни светлини, свързвани с контактор.

5.6. Оборудването трябва да бъде конструирано така, че да осигурява защита за предпазване на оборудването от електромагнитни смущения.

5.7. В електрозахранващото оборудване трябва да има устройство, което да го предпазва от изменения в напрежението, които могат да се получат в резултат от работата на самолетното радиочестотно оборудване.

6. Опции 6.1. 28 VDC система за обслужване на самолета. 6.2. 112 VDC система за обслужване на самолета. 6.3. Кабина за оборудването, конструирана с възможности за работа при всякакви атмосферни условия.

6.4. Двойни изходящи кабели с индивидуални обезопасяване и органи за управление.

6.5. Самоходно оборудване. 6.6. Капацитет 140 kVА. 6.7. Защита срещу прехвърляне на електроенергия при прекъсване.

XIV. Функционална спецификация за транспортно средство за кетеринг

Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване), както и изискванията по ISO 461:1985, Самолети—Съединители за наземнo електрозахранване, както и допълнителните технически и функционални спецификации по документите ARP 1148A на SAE.

2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за превозно средство, оборудвано с повдигаема каросерия фургон, за да може да товари/разтоварва кетеринг оборудване във/от самолети. Оборудването трябва да може да обслужва самолети с височини на прага в интервала от 2,5 до 5,8 m. Препоръчваната товароподемност на оборудването трябва да бъде 3500 kg.

1. Kонструкция и габаритни размери 1.1. Оборудването, което отговаря на спецификацията, трябва да се състои от:

1.1.1 . подходящо шаси (стандартно, което може да бъде закупено свободно);

1.1.2. шаси фургон, в което кетеринг оборудване се транспортира, повдига или сваля;

1.1.3. платформа в предния край на фургона, която да служи за изравняване с прага на вратата на самолета;

1.1.4. повдигателно устройство за повдигане и спускане на каросерията фургон.

1.2. Транспортното средство трябва да бъде направено върху стандартно автомобилно шаси.

1.3. Размерите и теглото на транспортното средство трябва да отговарят на всички приложими правителствени разпоредби за превозни средства, използвани по обществени пътища.

1.4. Общата височина на транспортното средство в свалено положение не трябва да превишава 4 m.

1.5. Транспортното средство трябва да може да прави завой с външен радиус, по-малък от 12,2 m.

1.6. Транспортното средство не трябва да може да се движи, когато каросерията фургон не е в напълно свалено положение. Трябва да бъде възможно ръчно изключване на тази блокировка.

1.7. Кабината или шофьорското място не трябва да излиза пред предния ръб на предната платформа, когато тя е в напълно прибрано хоризонтално положение.

1.8. Транспортното средство трябва да бъде оборудвано с кормилно сервоуправление.

2. Kонструкция на платформата 2.1. Предната платформа трябва да се състои от две части:

2.1.1. фиксирана платформа по цялата широчина на фургона с дължина най-малко 1,6 m;

2.1.2. плъзгащ се мост, който да може да се изравни с вратата на самолета; широчината на плъзгащия се мост трябва да бъде не по-малка от 800 mm до максимум 1000 mm.

2.2. Фиксираната платформа трябва да може да носи разпределен товар 600 kg или 300 kg концентриран товар на една от предните четвъртини от площта си, без да се огъва с повече от 6 mm.

2.3. Между платформата и плъзгащия се мост трябва да бъдат осигурени регулируеми перила.

2.4. Предната страна на фиксираната платформа трябва да бъде оборудвана с плъзгащ се мост, който може да бъде регулиран по цялата си широчина. Той трябва да може да се заключва във всяко положение.

2.5. Изтеглянето и прибирането на плъзгащия се мост от неговото нормално положение трябва да бъде 600 mm.

2.6. На площта директно под плъзгащия се мост не трябва да има компоненти и/или препятствия най-малко на 0,3 m от зоната до самолета при заставане в работно положение до самолета. Дебелината на платформата в тази площ трябва да бъде колкото е възможно по-малка.

2.7. Мостът трябва да бъде конструиран да носи разпределен товар от 350 kg и концентриран товар от 100 kg върху изтегления напред преден край.

2.8. Изтеглящи се перила трябва да бъдат осигурени по дължина и на двете страни на плъзгащия се мост.

2.9. Перилата трябва да бъдат така направени, че да може да се отваря вратата на самолета.

2.10. Трябва да има стълба за достъп до предната платформа, когато е в свалено положение.

2.11. Трябва да бъдат осигурени ръкохватки, колкото е необходимо, за да помагат при достигане от стълбата до предната платформа.

2.12. Подходящ предпазен щит трябва да бъде поставен вертикално пред каросерията фургон; функцията на този щит е да затваря свободното пространство между пода на каросерията в свалено положение и горната линия на пода на предната платформа. Предпазният щит трябва да бъде монтиран наравно с пода.

3. Kаросерия фургон 3.1. Вътрешната дължина трябва да бъде 6000 mm. 3.2. Вътрешната широчина трябва да бъде 2300 mm. 3.3. Свободната височина трябва да бъде 1900 mm. 3.4. Подът трябва да бъде гладък и от тип за тежки условия на експлоатация, покрит с материал, който не е хлъзгав.

3.5. По всяка странична стена трябва да бъдат осигурени подходящи дървени релси.

3.6. По вътрешната дължина на страничните стени трябва да бъдат осигурени приспособления за укрепване.

3.7. Отворът за товарене в задната част на фургона трябва да може да се затваря.

3.8. Стъпала за достъп и дръжки за хващане трябва да бъдат поставени на задната страна на каросерията за лесно влизане в каросерията от задната страна при свалено положение.

3.9. Задният край на каросерията по цялата дължина трябва да бъде оборудван с гумен буфер за тежки условия на експлоатация.

3.10. Вътре във фургона на каросерията трябва да бъде осигурено подходящо за работа осветление.

3.11. Вътрешността на каросерията фургон трябва да бъде направена за лесно почистване, без места за задържане на боклук и замърсяване и трябва да бъде направена от неабсорбиращ и нетоксичен материал.

4. Oргани за управление 4.1. Органите за управление на повдигането и спускането на каросерията фургон и на предната платформа трябва да бъдат монтирани в каросерията фургон и в кабината на транспортното средство.

4.2. Намиращият се в каросерията фургон панел за управление трябва да бъде разположен в предния край.

4.3. Двигателят трябва да бъде оборудван с устройство за подаване на газ при необходимост, което да подава газ за високи обороти на празен ход, когато се задейства някоя от функциите на хидравликата.

4.4. Двигателят трябва да може да бъде пускан и спиран от панела за управление в каросерията фургон.

5. Опции 5.1. Възможност за обслужване на самолет с височина на прага, по-малка от 2,5 m.

5.2. Възможност за обслужване на самолет с височина на прага, по-голяма от 5,8 m.

5.3. Плъзгащ се покрив над предната платформа с подходяща дължина и широчина.

5.4. Изолационен материал между двойната обшивка на покрива и страните на каросерията фургон.

5.5. За целите на техническото обслужване два блокиращи щифта за поставяне в повдигателното рамо на предната платформа за повдигане на предната платформа заедно с каросерията фургон.

5.6. Автономен хладилник. 5.7. Габаритни светлини от външната страна на покрива на каросерията фургон.

5.8. Прехвърлящ мост за гладко обслужване на кетеринг оборудването от предната платформа до самолета.

5.9. Рафтове вътре в каросерията фургон. 5.10. Дренаж на пода. 5.11. Повдигателна платформа в задния край на транспортното средство.

5.12. Прозорци на каросерията фургон. 5.13. Спомагателна помпа за аварийна работа. 5.14. Фиксирана предна платформа, направена да носи разпределен товар 1000 kg или 500 kg концентриран товар на една от предните четвъртини от площта си, без да се огъва с повече от 6 mm.

5.15. По-големи или по-малки размери на каросерията фургон.

5.16. Други товароподемности. XV. Основни изисквания към захранвана с акумулаторни батерии наземна самолетообслужваща техника

1. Общи изисквания 1.1. Мотор 1.1.1. Техниката трябва да бъде оборудвана с електрически мотор с достатъчна за изпълняване на изискваната функция мощност.

1.1.2. Моторът трябва да бъде с подходяща система за вентилиране, за да бъде предотвратено голямо нагряване по време на работа.

1.1.3. За избягване на повреди моторът трябва да има устройство за защита срещу претоварване.

2. Електрически системи 2.1. Оборудването трябва да има електронно управление ( електронен контролер), което да дава възможност за плавно ускоряване и опериране.

2.2. Оборудването трябва да има преобразовател за 12 V постоянен ток за стандартни автомобилни системи.

2.3. Всички електрически устройства, инсталирани в оборудването, трябва да бъдат подходящо защитени срещу атмосферни условия и вода или акумулиране на влага.

2.4. Инсталираните в оборудването електронни устройства трябва да бъдат изолирани, за да бъдат избегнати електромагнитни смущения с други комуникационни честоти.

2.5. Всички устройства, които биха могли да образуват искри, трябва да бъдат подходящо затворени (оградени) и/или защитени.

3. Акумулаторна батерия 3.1 . Оборудването трябва да има акумулаторна батерия с достатъчен капацитет, за да може да отговаря на експлоатационните изисквания.

3.2. Разположението на акумулаторната батерия трябва да бъде такова, че сменяването є да може да се извършва от един човек в рамките на минимален период от време.

3.3. Кутията на акумулаторната батерия трябва да има дренаж, за да се предотвратява събирането на вода. Дренажното устройство трябва да предотвратява такава течност да влиза в контакт с оборудването.

3.4. Кутията за акумулаторната батерия трябва да бъде защитена срещу корозия и киселини.

3.5. Кутията за акумулаторната батерия трябва да има точки за повдигане.

3.6. Кутията за акумулаторната батерия трябва да бъде закрепена, когато се намира на оборудването.

4. Куплунги Куплунгите трябва да бъдат с цветен код и с блокировка при свързване, за да се избегне неправилно свързване между акумулаторната батерия и оборудването и между оборудването или акумулаторната батерия и зарядното устройство.

5. Уреди Оборудването трябва да има индикатор и ограничител на разреждането на акумулаторната батерия.

6. Опции 6.1. Изолация на акумулаторната батерия за работа при студени атмосферни условия.

6.2. Автоматична система за допълване. 6.3. Вградено зарядно устройство. XVI. Функционална спецификация за оборудване, използвано за измерване на теглото на контейнеризирани/палетизирани товари, палетни платформени ремаркета и на насипни товари

Забележки: 1. Тази спецификация има за цел да осигури изисквания, така че товарът, който трябва да бъде качен на борда на самолета, да може да бъде лесно претеглен с достатъчна точност за осигуряване безопасността на полета.

2. Измерителното оборудване ще служи за въвеждане или проверка на теглото на товари и поща върху етикета за тегло на всеки контейнер/палет или насипен товар. Това е особено важно, тъй като тези тегла се използват при всички следващи изчисления на тегло и центровка на самолета.

3. Оборудването ще служи и за да покаже теглото на багажа, в контейнер или поединично, когато не се използват стандартни тегла на багажа.

4. Оборудването не трябва да се използва за изчисляване на приходи. В случай че се използва за това, тогава оборудването трябва да отговаря на изискванията на приложимите нормативни документи.

1. Общи въпроси, отнасящи се до измервателно оборудване

1.1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване).

1.2. Оборудването трябва да бъде разположено колкото е възможно по-близо да самолета, така че да може да бъде претеглян товарът, качван на борда на самолета.

1.3. Оборудването може да бъде мобилно и стационарно.

1.3.1. Мобилно оборудване Оборудването може да бъде интегрирано с количка или с машина за товарене/разтоватване на контейнери/палети. Затрудненията, свързани с това, че не винаги мобилното оборудване може лесно да бъде намерено в района, когато е необходимо да бъде използвано, и трудностите при поддържането му в изправност водят до предпочитане на стационарно оборудване.

1.3.2. Стационарно оборудване 1.3.2.1. Оборудването може да бъде монтирано във или върху земята или да бъде интегрирано в стационарен конвейер.

1.3.2.2. Оборудването може да бъде монтирано на изхода към страна “въздух” на конвейера на карго склада, където товари в контейнери/палети и насипни товари могат да бъдат претеглени, преди да бъдат качени на колички, палетни платформени ремаркета и колички за насипни товари.

1.3.2.3. Обаче трудностите, произтичащи от разполагането на това оборудване в карго терминал, водят до предпочитания за измервателно оборудване на земята.

1.3.2.4. Измервателното оборудване на земята трябва да може да претегля поотделно натоварени колички, теглени една след друга. То може да бъде монтирано в шахта—и по този начин да бъде наравно със земята—или да бъде поставено върху земята.

1.3.2.5. Трудностите при получаване на разрешение за инсталиране на измервателно оборудване в шахта, стойността на инсталирането и трудностите при преместването му от едно място на друго водят до предпочитания за измервателно оборудване, поставено на земята и снабдено с наймалко две рампи за осигуряване на достъп за влакче от колички, палетни платформени ремаркета и колички за насипни товари.

1.3.2.6. Оборудването може да работи по механичен или електронен начин. Трудностите при поддържането на механично измервателно оборудване в добро техническо състояние и необходимостта да се разчита на електрическо захранване на отдалечено разположени индикатор или принтер за разпечатки водят до предпочитания за електронно измервателно оборудване.

1.4. Оборудването трябва да бъде съставено от платформа и блок за измерване/управление.

1.5. Платформата трябва да бъде оборудвана с две рампи за достъп, като могат да бъдат необходими и четири (наклонът на които не трябва да бъде по-голям от 20°).

1.6. Оборудването трябва да бъде подходящо за използване на закрито или на открито.

Обаче оборудването за използване на открито трябва да бъде водоустойчиво. Блокът за измерване/управление трябва да бъде сваляем.

1.7. Блокът за измерване/управление трябва да дава показанията в метрични единици.

1.8. За предпочитане е блокът за измерване/ управление да показва теглото в цифри с височина 25 mm, видими при всички условия на осветление. 1.9. Блокът за измерване/управление трябва да показва претоварване при превишаване на капацитета на измервателното оборудване.

1.10. Блокът за измерване/управление не трябва да показва тегло в случай на неизправност.

1.11. Оборудването трябва да може да бъде използвано от неквалифициран персонал.

1.12. Блокът за измерване/управление трябва да дава възможност за въвеждане от оператора на теглото на тарата (колички/палетни платформени ремаркета/колички за насипни товари), за да бъде показано теглото на товара.

1.13. Оборудването не трябва да се влияе от вибрации.

1.14. Трябва да бъде осигурено устройство, което да блокира показването на теглото, докато количка, палетно платформено ремарке, количка за насипни товари не застане неподвижно.

2. Работен обхват, околна среда и надеждност 2.1. Оборудването трябва да бъде с нормален капацитет от 10 000 kg, като измерените тегла се показват с нарастване (стъпка) през 10 kg.

2.2 . Точността на оборудването трябва да бъде ± 1 % от теглото на претегления товар.

2.3. Оборудването трябва да работи на променлив или на постоянен ток. Там, където се изисква работа на батерии, капацитетът на батерията трябва да бъде такъв, че да може да поддържа един 24часов цикъл на работа.

2.4. Оборудването трябва да има минимално време за първоначално загряване. Времето на реагиране трябва да бъде по-малко от 1 s, след като товарът е установен неподвижно.

2.5. Оборудването трябва да има най-малко 10 години гарантирана експлоатационна дълготрайност. През същия период трябва да има наличие на резервни части.

2.6. Оборудването трябва да дава възможност за лесно откриване и отстраняване на неизправности.

2.7. Всички компоненти трябва да бъдат лесно взаимозаменяеми и да бъдат така конструирани, че да бъде необходима минимална настройка в случаите на смяна на компоненти.

2.8. Оборудването трябва да издържа без повреди на натоварване, два пъти по-голямо от нормалния капацитет.

3. Размери и транспорт 3.1. Размерите на платформата трябва да бъдат определени в зависимост от типа на наземното самолетообслужващо оборудване, което трябва да бъде претегляно.

Забележка. Палетно платформено ремарке може да бъде претеглено, като първо бъде направено претегляне при предните колела, след това при задните колела и двете тегла се сумират.

3.2. Теглото на оборудването трябва да бъде колкото е възможно по-малко, като се отчитат изискванията за необходимата здравина.

4. Местоположение и инсталиране 4.1. Местоположението на оборудването трябва да бъде такова, че влакчета от колички, палетни платформени ремаркета и колички за насипни товари да могат лесно да маневрират по прилежащите пътища и/или направените проходи.

4.2 . Избраното местоположение трябва да бъде такова, че пътят за достъп на мобилни кранове/ вилични повдигачи да бъде възможно най-кратък, ако се наложи да бъдат поставяни тежки материали или товари.

4.3. Избраното местоположение трябва да може да носи натоварванията, породени от общото тегло на оборудването и от максимално натоварени колички, палетни платформени ремаркета и колички за насипни товари. Трябва да бъде осигурен подходящ дренаж.

4.4. Оборудването трябва да бъде конструирано и разположено така, че да не позволява да се получава друсане или наклоняване на натоварени колички и ремаркета. Оборудването трябва да може да претегля колички, палетни платформени ремаркета и колички за насипни товари, теглени една след друга без откачване.

4.5. Инсталирането или преместването на оборудването трябва да става така, че да изисква минимален брой хора и техника.

4.6. Рампите за достъп трябва да бъдат анкерирани към земята.

5. Опции на функции 5.1. Блокът за измерване/управление да бъде защитен срещу магнитни и електрически смущения.

5.2. Блокът за измерване/управление да съдържа печатащо устройство.

5.3. Блокът за измерване/управление да има възможност да запаметява последователни тегла и да ги сумира при поискване.

5.4. Оборудването да може да се транспортира на палет 88 Ч 125 in.

Забележка. Опциите на функции не трябва да имат неблагоприятно въздействие върху основните функции.

XVII. Функционална спецификация за влекач за носовия колесник без водило

1. Принципи на работа 1.1. Тази спецификация описва функционалните изисквания за влекач без водило, който може да изпълнява операции по избутване назад (пушбек)/ буксиране при използването на носовия колесник на самолет.

1.2. Конструкцията трябва да обезпечава влекачът безопасно да присъедини (фиксира) самолета при носовия колесник вътре в системата за присъединяване, когато тя е в режим на работа.

1.3. Целта на тази процедура е да се постигне безопасна и по-ефикасна експлоатация, отколкото това е възможно при обикновеното оборудване за буксиране.

1.4. Изисква се водачът самостоятелно да изпълнява всички фукции—опериране от един човек. За управляване и безопасна работа се изисква ясно (чисто) поле на видимост.

1.5. Присъединяване (куплиране) към влекача трябва да бъде възможно при всички условия на натоварване (тегло на) от носовия колесник.

1.6. Влекачът трябва да бъде конструиран да изпълнява не по-малко от едно от следните различни експлоатационни приложения:

1.6.1. “ПУШБЕК” (ИЗБУТВАНЕ НАЗАД)— Придвижване на натоварен самолет назад от паркингпозиция до пътеката за рулиране.

1.6.2. “БУКСИРАНЕ ЗА ТЕХНИЧЕСКО ОБ- СЛУЖВАНЕ”—Придвижване на самолет (обикновено ненатоварен) с цел техническо обслужване/към отдалечено място за паркиране със скорост до 32 km/h.

1.6.3. “ЕКСПЛОАТАЦИОННО БУКСИРА- НЕ”—Придвижване на натоварен самолет от гейт/ паркингпозиция до място, близо до активна (действаща) ПИК, със скорост до 32 km/h.

2. Обща част 2.1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване), както и изискванията по SAE ARP4853 Спецификации за буксиращи (теглещи) влекачи без водила и SAE ARP4852 Спецификации за влекачи за избутване назад (пушбек) без водила.

2.2. Влекачът трябва напълно да отговаря на последните изменения (ревизии, допълнения) на следните документи, стандарти, спецификации и практики:

2.2.1. SAE ARP5283 Основни изисквания за изпитания (тест) на влекачи за носов колесник без водило;

2.2.2. Национални стандарти/наредби за безопасни и здравословни условия на труд;

2.2.3. SAE ARP1330 Заваряване на конструкции за наземна самолетообслужваща техника;

2.2.4. Националната нормативна уредба за движение по пътищата.

2.2.5. Приложими промишлени (индуструални) инженерни стандарти.

2.3. Производителят на влекача трябва да предостави “Сертификат за съответствие”, посочващ съвместимостта влекач/самолет.

2.4. На влекача трябва да се извършва периодично техническо обслужване и изпитване в съответствие с SAE ARP5284 Влекачи, предпазни системи и алармиращи (сигнализиращи) устройства за управлението на и за теглителното усилие към носов колесник на самолет—Изисквания за проверка, техническо обслужване и калибриране.

3. Конструкция и габаритни размери Височината на която и да е част от влекача трябва да бъде максимум 1650 mm (65 in), тъй като се извършват операции под фюзелажа на самолета.

Габаритните размери на влекача трябва да бъдат колкото е възможно по-малки и да са в съответствие с типовете на обслужваните самолети.

Конструкцията трябва да се състои от шаси с подходящ силов агрегат (източник на задвижване), система за движение и място за оператора.

Влекачът трябва така да бъде конструиран, че неговото използване да не пречи на аварийните евакуационни процедури на самолета.

4. Опериране и мобилност 4.1. Теглителното усилие трябва да може да бъде променяно в зависимост от типа самолет. Теглителното усилие трябва да бъде достатъчно за придвижване на самолета от напълно неподвижно положение (спрял неподвижно), при всички състояния на повърхността и при работещи на малка газ двигатели на самолета.

4.2. Силите, приложени към самолета повреме на опериране при избутване назад (пушбек) и буксиране (теглене), трябва да бъдат в съответствие с изисквания на производителя на планера на самолета. Тези сили трябва да бъдат ограничени от устройство, ограничаващо натоварването.

4.3. Влекачът трябва да има скорост в ненатоварено положение не по-малко от 32 km/h.

4.4. Максималната скорост трябва да се постига колкото е възможно по-бързо, но силите от ускорението трябва да остават в границите, дадени от производителя на самолета.

5. Kормилно управление 5.1. Трябва да има кормилно сервоуправление. 5.2. Радиусът на завой трябва да бъде колкото е възможно по-малък.

5.3. Влекачът трябва да бъде оборудван с независима аварийна система за кормилно управление.

5.4. Защита срещу превишаване на ъгъла на завиване на носовия колесник:

5.4.1. Влекачът трябва да бъде оборудван с обезопасено алармиращо (сигнализиращо) устройство срещу превишаване на ъгъла на завиване на носовия колесник, което:

5.4.1.1. активира разположени в кабината сигнална предупредителна светлина (червена) и звуков сигнал (алармен сигнал), за да даде индикация, че е достигната максималната граница на безопасност, и

5.4.1.2. за приключване на операцията по избутване назад (пушбек)/ буксиране изисква специфично записваемо действие (за да направи така, че водачът на влекача да не може да сгреши, когато упълномощено лице трябва да осъществи (да инициира) инспекция на носовия колесник).

5.4.2. Освен това желателно е устройството да активира разположени в кабината предупредителна светлина (кехлибарена) (жълта) и звуков сигнал, които да дават индикация, че е достигната оперативната (експлоатационната) граница. Предупредителната система за превишаване на ъгъла на завиване трябва да дава възможност операторът на влекача да има достатъчно време за предприемане на съответстващо действие за избягване на достигането на границата на безопасност. Системата трябва да се активира автоматично, когато самолетът е присъединен към влекача.

5.4.3. Устройството срещу превишаване на ъгъла на завиване трябва да бъде конструирано да предпазва обхвата от самолети, които могат да бъдат обслужвани от влекача.

5.4.4. Освен това една опционална система може да осигури конструктивен предпазител (защита) (или друга надеждна система за ограничаване на натоварването) във (на) влекача, която да предпазва (да предотвратява) прилагането върху носовия колесник на натоварвания, превишаващи специфицираната от производителя на планера гранична стойност.

6. Cпирачки 6.1. Влекачът трябва да бъде оборудван с обезопасена спирачна система, действаща на всичките четири колела.

6.2. Паркингспирачката трябва да действа на не по-малко от две колела и трябва да задържа в неподвижно положение изцяло натоварен с баласт влекач, който е на неутрална скорост (предавка). Трябва да бъде осигурено аварийно освобождаване на пружинното устройство за задействане на паркингспирачката. Включената паркингспирачка трябва да дава индикация в кабината чрез червена предупредителна лампа (светлина).

6.3. Предпазно устройство трябва да прави невъзможна едновременната работа на работната спирачка и на паркингспирачката.

6.4. Предупредително устройство трябва да дава индикация при неизправност на работните спирачки.

7. Cилов агрегат (източник на задвижване) 7.1. Силовият агрегат трябва да има достатъчна мощност, за да отговаря на натоварванията от съответните типове самолети и оперативни (експлоатационни) приложения.

8. Повдигателна/фиксираща (присъединяваща) система

8.1. Повдигателният и фиксиращ (заключващ) механизъм трябва да може да захване (присъедини) самолет, както е дефинирано в 1.3.

8.2. Повдигателният и фиксиращ (заключващ) механизъм трябва да дава възможност за опериране при асиметрични условия на носовия колесник на самолета.

8.3. Колелата на носовия колесник на самолета трябва да се фиксират (заключат) само при работната повърхност на гумата и да остават стабилни в заключващия механизъм при всички динамични условия.

8.4. Носовият колесник на самолета трябва да остава заключен при случай на неизправност на двигателя/хидравликата.

8.5. Влекачът трябва да бъде оборудван с независима аварийна система, даваща възможност за отделяне от носовия колесник на самолета в случай на поява на неизправност по време на опериране.

9. Светлини 9.1. За двете посоки на движение трябва да бъдат поставени подходящи светлини.

10. Опции 10.1. Кабина за оператора. 10.2. Автоматична пожарогасителна система. 10.3. Четириколесна система на управление (система за управление на четирите колела) с блокираща (интерлок) система за предотвратяване на промяна на режима.

10.4. Задвижване на всички колела. 10.5. Комплект за студено време. 10.6. Система за комуникация със самолета. 10.7. Агрегат за наземно електрозахранване. 10.8. Напълно автоматизиран режим за пушбек (избутване назад) с дистанционно управление.

10.9. Система от светлини за осветяване на самолета от влекача.

10.10. Свободно въртящи се колела, които могат да бъдат избрани на една ос.

10.11. Кондициониране на въздуха. 10.12. Въртяща се седалка/станция на водача. 10.13. Управление (контрол) срещу буксуване/управление (контрол) на теглителното усилие (ASR).

10.14. Спирачки със система срещу блокиране (ABS).

10.15. Режим за движение при техническо обслужване (допълнително по-ниско положение (позиция) на носовия колесник, използвана за целите на техническо обслужване в техническа база (док), с по-ниско ограничаване на скоростта.

XVIII. Основни изисквания за свързване към самолета на ръкав за качване на пътници

1. Обща част 1.1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване), както и изискванията по ISO/7718:1984. Самолети—Свързване на ръкави—за качване на пътници—или на трансферни превозни средства— Изисквания за свързване по отношение на зоната около вратите за пътници.

1.2. Този документ посочва основните функционални изисквания за свързване по отношение на присъединяващата се към самолета секция на ръкав за качване на пътници или на превозно средство за трансфер на пътници, за да бъде възможно тяхното свързване към вратите на самолетите да стане безпрепятствено и без опасност от повреждане.

1.3. Минимално необходимите критерии, които са от съществена важност, са идентифицирани чрез използването на ключовата дума “трябва”. Препоръчваните критерии са идентифицирани чрез използването на ключовите думи “би трябвало” и въпреки че не са задължителни, те се считат за съществено важни при осигуряването на надеждна връзка към самолета.

2. Размерни характеристики в зоната около вратите на самолетите

2.1. Следващите изисквания се отнасят до конструкцията на самолетите в зоната около вратите за качване/слизане на пътници. Конструкцията на присъединяващата се към самолета секция на оборудването трябва да бъде напълно съвместима с всички типове самолети, които ще бъдат обслужвани от това оборудване.

2.2. Освен това по-стари или специфични типове самолети могат да имат отклонения от тези изисквания, като например издадени навън (стърчащи) части в определената щрихована зона: характеристиките на всеки тип самолет, с който се очаква това оборудване да се свързва, трябва да бъдат внимателно разгледани, за да бъде обезпечено да няма вредни взаимодействия между самолета и някоя част от оборудването.

2.3. Минимум пространство, свободно от препятствия (без препятствия)

2.3.1. За връзката с ръкав за качване на пътници в зоната около вратата на самолета трябва да бъде осигурено пространство, свободно от препятствия.

2.3.2. Площта, разположена директно под предната платформа, трябва да бъде свободна от всякакви компоненти (части) и/или препятствия в границите на не по-малко от 0,3 m (12 in) от зоната на свързване към самолета. Дебелината на платформата в тази зона трябва да бъде колкото е възможно по-малка.

2.3.3. В тази зона са разрешени вградени самолетни стълби, при условие че те не пречат на свързването (присъединяването) на ръкав за качване на пътници нито повреждат самолета, когато са в прибрано положение.

2.4. Височина на прага на вратата Конкретният интервал на височината на прага на вратата на оборудването би трябвало да бъде определен от съответната височина на прага на пътническата врата на самолета, който конкретно ще бъде обслужван на всяко едно летище. Обаче би трябвало да се обърне внимание на факта, че обхващането на височини на прагове, на врати, по-ниски от приблизително 1,6 m (63 in) и превишаващи 5,6 m (220 in), обикновено води до значително по-сложна/по-скъпа конструкция на оборудването.

3. Kонструктивни и размерни характеристики на главата на ръкав за качване на пътници

3.1. Главата на оборудването се определя като предната част, включваща един или няколко градуса подвижност по отношение на самото оборудване, която директно се свързва (граничи) с фюзелажа на самолета (фиг. 2).

3.2. Главата на оборудването трябва да осигурява (да има) предна платформа със следното пространство свободно от препятствия, за отваряне на вратата:

3.2.1 Ширина вътре (минимум 3,05 m или 120 in); специално внимание трябва да се обърне на размера на вътрешната ширина на фиксиран ръкав във връзка с точността на спиране на съответната система за водене на самолета за заставане на ръкава.

3.2.2 Вътрешна дължина (минимум 1,27 m или 50 in). 3.3. Когато има телескопична секция, тази вътрешна минимална дължина трябва да се постига при напълно прибрана телескопична секция.

3.4. Външната ширина не трябва да превишава 4,2 m (165 in). 3.5. Предният край на предната платформа трябва да може да се регулира (настройва), за да отговаря на присъединяването към контура на фюзелажа на самолета. Това може да бъде постигнато или чрез въртене на платформата, и/или чрез регулируемо удължение.

3.6. Движението за регулиране (настройване) трябва да бъде в границите на не по-малко от 15° напред и 5° назад плюс максималния ъгъл между осевите линии на самолета и ръкава за качване на пътници.

3.7. Конструкцията на предния край (ръб) на платформата трябва да е такава, че да се избягва всякакъв процеп (празно пространство), когато контактува с фюзелажа на самолета.

3.8. Подът на предната платформа трябва да бъде равен и покрит с материал срещу подхлъзване или поднасяне. При свързването на фиксирани и подвижни (телескопични и въртящи се) части от пода на платформата се допуска стъпало от максимум 2,5 cm.

3.9. Отворът на предната платформа откъм страната на самолета трябва да бъде изцяло покрит с гъвкав регулируем навес (покрив).

3.10. Свободната височина под края на навеса (покрива), в прибрано положение, измерена вертикално от нивото на предната платформа, трябва да бъде не по-малка от 2,4 m (94 in).

3.11. Разгъването и извиването (отклоняването) на навеса (покрива) трябва да бъдат регулируеми, за да може да се получи плътно приля- гане към всичките три страни на самолетни фюзелажи, при радиуси, намаляващи до 2 m (79 in). Особено внимание трябва да се обърне на конструкцията на ръба на навеса (покрива), за да може ефективно да се предотврати стичащата се по фюзелажа дъждовна вода да влезе в ръкава за качване на пътници.

3.12. Дебелината на страничните стени на навеса (покрива) и на съответстващите механизми трябва да бъде колкото е възможно по-малка (под 0,3 m (12 in), за да бъде намалена възможността за създаване на пречки, свързани с отворената врата на самолета и със издадени навън части на самолета.

3.13. Материалът и носещата конструкция на пода на ръкава трябва да бъдат такива, че да имат товароносимост от четири човека на квадратен метър.

4. Мобилност (подвижност) на оборудването 4.1. Фиксиран тип ръкави за пътници (фиг. 1) 4.1.1. Фиксираният тип ръкави за качване на пътници трябва да осигуряват хоризонтално (телескопично), вертикално и въртеливо (ъгъл на свързване) движение.

4.1.2. При напълно прибрано положение на ръкава, между края на предната платформа и фюзелажа на най-широкия тип самолет, за който ръкавът е конструиран да обслужва, трябва да бъде осигурено свободно разстояние от не по-малко от 1,2 m (48 in). Допълнително разстояние трябва да бъде добавено, за да бъдат отчетени допустимите отклонения на съответната система за водене на самолета за заставане на ръкава.

4.1.3. Обхватът на вертикално движение трябва да отчита максималния обхват на височината на прага на вратата на типовете самолети, за които е предназначен ръкавът, от който да се извади 0,2 m при долното ниво, а при горното ниво се прибавя нула.

4.1.4. Хоризонталната скорост на бавно преместване на телескопичната секция на ръкава за качване на пътници трябва да бъде по-малка от 0,1 m в секунда при всяка точка по-близо от 1,25 m (50 in) до фюзелажа на най-широкия самолет, за който е предназначен ръкавът (целта при конструирането би трябвало да бъде 0,05 m (2 in/s).

4.1.5. Трябва да бъде възможно предният край на платформата да бъде преместен от напълно прибрано положение до свързване към фюзелажа на най-малкия тип самолет, за който ръкавът е предназначен, за по-малко от 30 s.

4.1.6. Когато хоризонталната скорост на бавно преместване не отговаря на изискването от 4.1.5, може да се наложи използването на две предварително зададени (настроени) скорости, като промяната на скоростта ще се управлява от оператора или, което е за предпочитане, автоматично при предварително определено разстояние от осевата линия на самолета. Скоростта на преместване при движение на дълго разстояние не трябва да превишава 1,2 m (48 in) в секунда.

4.1.7. Скоростта на вертикалното движение, измерена при края (ръба) на предната платформа, трябва да бъде между 0,05 m (2 in) и 0,1 m (4 in) в секунда, когато се управлява от оператора (вижте 5.1.6 за скорост на вертикално настройване (регулиране), когато се управлява от устройства за автоматично изравняване на нивата).

4.1.8. Скоростта на въртене (настройване на хоризонталния ъгъл на свързване), измерена при външните ъгли на ръба (края) на предната платформа, трябва да бъде в границите, определени в 4.1.4.

4.2. Ръкави за качване на пътници от тип движещ се по перона (фиг. 1).

4.2.1. Ръкавите за качване на пътници, които ръкави са от тип движещ се по перона, трябва да осигуряват хоризонтални движения (телескопични и за придвижване в дадена посока движения), вертикални движения и въртеливи движения на платформата на главата на ръкава (за ъгъл на свързване).

4.2.2. Напълно прибраното положение трябва да осигурява на нивото на земята не по-малко от 8 m (27 f) свободно разстояние от фюзелажа на найширокия самолет, за да може да се осъществи разгъване на евакуационния трап в случай на аварийна ситуация.

4.2.3. Обхватът на вертикално движение трябва да отчита максималния обхват на височината на прага на вратата на типовете самолети, за които е предназначен ръкавът, от който да се извади 0,2 m при долното ниво, а при горното ниво се прибавя нула.

4.2.4. Скоростта на хоризонтално телескопично движение трябва да има две различни стойности:

4.2.4.1. бавна скорост, по-малка от 0,1 m (4 in) в секунда (целта при конструирането би трябвало да бъде 0,05 m (2 in/s).

4.2.4.2. скорост на преместване при движение на дълго разстояние, която не трябва да превишава 1,2 m (48 in/s).

4.2.5. Управление от оператора на изменението на скоростта от бавна към скорост за преместване на дълго разстояние (скорост на пътуване) или обратно трябва да бъде възможно дори и в случаите, когато има автоматично предварително настройване.

4.2.6. Хоризонталната скорост на придвижване (пътуване) при насочване (кормилно управление, управление в дадена посока) на ръкава за качване на пътници, измерена при края на предната платформа, не трябва да превишава 1,2 m (48 in) в секунда.

4.2.7. Навсякъде, за където е конструиран ръкавът за качване на пътници, трябва да бъде възможно предният край на платформата да бъде преместен от напълно прибрано положение до свързване към фюзелажа на най-малкия тип самолет, за който ръкавът е предназначен, за по-малко от 30 s, посредством комбинация от телескопични и насочващи (кормилно управление, управление в дадена посока) движения.

4.2.8. Скоростта на вертикалното движение, измерена при края (ръба) на предната платформа, трябва да бъде между 0,05 m (2 in) и 0,1 m (4 in) в секунда, когато се управлява от оператора (вижте 5.1.6 за скорост на вертикално настройване (регулиране), когато се управлява от устройства за автоматично изравняване на нивата).

4.2.9. Скоростта на въртене (настройване на хоризонталния ъгъл на свързване), измерена при външните ъгли на ръба (края) на предната платформа, трябва да бъде в границите, определени в 4.2.4.1.

Aвтоматично изравняване на нивата

Основна система

5.1.1. Ръкав за качване на пътници трябва да бъде оборудван със система за автоматично изравняване на нивата, която да може да пренастройва височината на предната платформа, за да може да съответства на всяка промяна във височината на прага на вратата на самолета по време на операции по неговото обслужване.

5.1.2. Датчикът (датчиците) на системата за автоматично изравняване на нивата, които отчитат пространствено положение на самолета, трябва да обезпечават контакт с фюзелажа на самолета в защрихованата зона, определена от Приложението на ISO 7718. Те трябва да са конструирани така, че да обезпечават подходящ контакт и детектиране (откриване, отчитане) на движенията на самолета, независимо от коефициента на триене на фюзелажа на самолета, например, когато фюзелажът е мокър или покрит с лед, и независимо от условията на околната среда.

5.1.3. Датчикът (датчиците) на системата за автоматично изравняване на нивата, които отчитат пространствено положение на самолета, трябва да са конструирани така, че да реагират на всяка бавна или рязка промяна на височината на прага на вратата на самолета, надолу или нагоре, като се вземе под внимание фактът, че по време на операции по неговото обслужване самолетът може да се премества по някой от следните начини:

5.1.3.1. изменение на ъгъла на завъртане спрямо напречната ос на самолета (когато амортисьорите на основния и на носовия колесник се пренастройват (преместват) поотделно, но симетрично);

5.1.3.2. по височина (когато амортисьорите на основния и на носовия колесник се пренастройват едновременно);

5.1.3.3. завъртане спрямо надлъжната ос на самолета (когато амортисьорите на основния колесник се пренастройват (преместват) несиметрично);

5.1.3.4. завъртане около вертикалната ос на самолета (когато самолетът е подложен на въздействието на силен вятър или на струя от двигателите на друг самолет).

5.1.4. Системата за автоматично изравняване на нивата трябва да открива всяко изменение на височината на прага на вратата на самолета с амплитуда от 13 mm (0,5 in) или по-малка.

5.1.5. Времето на реакция на системата за автоматично изравняване на нивата (от момента, когато самолетът започне да се движи, до момента, в който височината на предната платформа започне да се пренастройва) не трябва да превишава 0,5 s.

Фиг. 1 5.1.6. Вертикалната скорост на пренастройване на височината на предната платформа, измерена при края (ръба) на платформата, трябва да бъде между 0,1 m (4 in) и 0,15 m (6 in) в секунда, когато се управлява от система за автоматично изравняване на нивата.

Забележка. Тази вертикална скорост на пренастройване би могло да бъде намалена, ако характеристиките на резервната система, посочена в 5.2, дават възможност това да бъде направено безопасно.

5.1.7. Амплитудата на пренастройване на височината на предната платформа трябва да бъде равна на откритата от датчика (датчиците) за пространствено положение на самолета амплитуда на движение на самолета, с точност от 6 mm(0,25 in).

5.1.8. Системата на ръкава, за автоматично изравняване на нивата, трябва така да бъде конструирана, че да бъде колкото е възможно повече обезопасена, включително и в случай на отказ на основното електрозахранване (вижте 5.2 за допълнителна резервна система).

5.2. Резервна система 5.2.1. Всеки ръкав за качване на пътници трябва да бъде оборудван, в допълнение към определената в 5.1 система за автоматично изравняване на нивата, с една резервна система, за да може да бъде избегната опасността от повреждане на отворени врати на самолети в случаите, когато основната система откаже да работи поради:

5.2.1.1. Отказ на система или на датчик (датчици).

5.2.1.2. Повреда (отказ) на основен източник на електрозахранване.

5.2.1.3. Грешка на оператора. 5.2.2. Резервната система би трябвало да оперира (да се задейства) само срещу относително движение на самолета надолу.

5.2.3. Резервната система за предпазване (защита) на вратите може да се състои от:

Един прорез или отстъп с дълбочина минимум 0,2 m (8 in) в предния ляв край на предната платформа под мястото на отворената врата на самолета или допълнителен датчик/система за задействане на ръкава (в този случай ще се прилагат 5.2.4—5.2.7). 5.2.4. Резервната система трябва да бъде конструирана с верига (вериги) и авариен източник на електрозахранване, които са напълно независими от тези на основната система за автоматично изравняване на нивата.

5.2.5. Тя трябва да се състои от допълнително сензорно устройство, разположено под позицията на отворената врата на самолета и реагиращо, когато влиза в контакт с вратата.

5.2.6. При контакт с вратата на самолета би трябвало да започне движение на предната платформа надолу, при минимална амплитуда от 0,2 m (8 in).

5.2.7. Звуков предупредителен сигнал, който се чува от предната платформа и от нивото на земята, би трябвало да се включи, когато се задейства резервната система, и да продължи дотогава, докато оператор не поеме управлението на ръкава. Дублиране на звуково/визуално предупреждение би трябвало да бъде осигурено дистанционно в стаята на дежурния служител по терминал или в еквивалентна такава.

6. Изисквания за безопасност 6.1. Органи за управление 6.1.1. Панелът, от който операторът управлява ръкава за качване на пътници, трябва да бъде конструиран по начин, който обхваща и включва всичко, и органите за управление, трябва да бъдат ясно (недвусмислено) обозначени с универсални пиктограми.

6.1.2. Органите за управление трябва да бъдат разположени по такъв начин, че да позволяват на оператора да вижда безпрепятствено свързването (мястото на свързване).

6.1.3. Органите за управление трябва да бъдат защитени, така че да бъде предотвратено всяко неволно задействане или задействане от неупълномощено лице.

6.1.4. Аварийните стоп-бутони не трябва да изключват (прекъсват) описаната в 5.2 резервна система за предпазване на вратите.

6.1.5. Датчик (датчици) трябва да бъдат осигурени под предния ръб (край) на платформата на ръкава, така че, когато се осъществи контакт с фюзелажа на самолета, движението на ръкава напред да спре.

6.2. Видимост 6.2.1. Станцията на оператора трябва да има ъгъл на видимост не по-малък от 180° и се препоръчва той да бъде до 270° хоризонтално напред (вижте фиг. 2).

6.2.2. Видимостта на нивото на земята трябва да отговаря на обхвата, дефиниран на фиг. 2.

6.2.3. Страничните стени на предната платформа (главата на оборудването трябва да бъде остъклена по цялата си дължина между височини от 0,3 m (12 in) и 1,8 m (72 in) над пода на платформата).

6.2.4. Трябва да бъде осигурено операторът да има ясна и без ограничаване видимост върху цялото пространство, в което ръкавът/превозното средство трябва да се движи.

6.2.5. За нощни операции предната платформа трябва да бъде оборудвана с работни светлини, осветяващи вратата на самолета и зоната напред и надолу до нивото на земята. Освен това ръкави за качване на пътници, които са от тип движещи се по перона, трябва да са оборудвани с работни светлини, осветяващи задната част и страните на ръкава, за движение назад.

6.3. Предупреждения 6.3.1. Позитивно (зелена светлина) визуално предупреждение трябва да потвърждава на оператора на ръкава за натоварване на пътници, че основната система за автоматично изравняване на нивата е активирана, функционираща и правилно работеща. Отрицателно (червена светлина) визуално предупреждение трябва да дава индикация, когато някои от тези условия не са изпълнени.

6.3.2. Звукова и визуална предупредителна система трябва да бъде осигурена за даване на индикация за движение при транспортиране (преместване).

6.4. Обща част 6.4.1. Предният отвор на предната платформа трябва да бъде затворен чрез заключващи се врати или сгъваема завеса, които да се използват, когато не е свързана към самолет.

6.4.2. Обезопасително устройство трябва да бъде осигурено напречно през зоната на отвора на предната платформа за персонална защита (предпазване).

6.4.3. Навесът (покривът) на ръкава, както е описан в т. 3, и всяка част от главата на ръкава, която контактува директно със самолета или поради конструкцията на самолета е близо до източник на топлина, като например тръба на Пито, светлини за кацане и т.н., трябва да бъдат направени от негорим материал, отговарящ на изискванията на местните наредби за безопасност.

6.4.4. Главата на ръкава трябва да бъде оборудвана с преносим пожарогасител с подходящ капацитет и от подходящ тип, който да е непосредствено видим и достъпен за оператора или за кабинния екипаж на самолета.

6.4.5. Буфер за предпазване на персонала трябва да бъде осигурен около двигателните колела.

7. Опции Горните и долните граници са приемливи за изпълняване на изискванията на бъдещи самолети.

Забележка. Обаче вниманието на конструкторите и на купувачите е привлечено от факта, че този разширен обхват може да доведе, в зависимост до известна степен от техническата конструкция, до значителна допълнителна цена и сложност на оборудването.

Изисквано поле на видимост на оператора Полето на видимост напред на оператора, което е на нивото на земята (приема се че платформата е на височина 5 m (197 in).

Легенда: Мащаб 1:200 А = алтернативно местоположение на оператора (за ръкави за пътници). Изискваното симетрично поле на видимост е непроменено.

Фиг. 2 Видима площ от земята Забележка. Полето на видимост с пунктираната линия се препоръчва за фиксиран тип ръкави за пътници и е задължително за движещ се по перона тип ръкави за пътници и за превозни средства за трансфер на пътници. То може да бъде постигнато чрез използване на огледала за виждане назад, при условие че те се виждат удобно от мястото на оператора.

XIX. Функционални спецификации за транспортно средство за премахване на обледеняване/предпазване от обледеняване на самолети

1. Обща част 1.1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване)

1.2. Въпреки че транспортното средство за премахване на / предпазване от обледеняване не е част от оборудването за товарене на самолети, основните общи изисквания са идентични за оборудване за товарене на самолети и за оборудване за обслужване на самолети, тъй като тези оборудвания са конструирани за работа при едни и същи условия на перона на летище.

1.3. Средството трябва да осигурява съответствие на следните изисквания:

а) ISO 11075: Течности (флуиди) за премахване на обледеняване/предпазване от обледеняване на самолети;

б) ISO 11076: 1993 Авиация и космонавтика— Методи за премахване на / предпазване от обледеняване посредством флуиди (течности);

в) ISO 11077: Самоходни оборудвания за премахване на / предпазване от обледеняване;

г) ISO 11078: Ненютонови флуиди (течности) за премахване на обледеняване/предпазване от обледеняване на самолети;

д) SAE ARP 1247 (последното издание). Общи изисквания за авиационно мобилно, задвижвано с двигател, оборудване за наземно обслужване;

е) АЕА Спецификация на материали (последното издание). Течност (флуид) за премахване на обледеняване/предпазване от обледеняване, самолети;

ж) АТА 101 Спецификация (последното издание) за технически данни за наземно оборудване.

1.4. Тази спецификация дава общите функционални и експлоатационни изисквания за самоходно средство, от тип със стрела за работа във въздуха, оборудвано със система за пръскане с течност (флуид) за премахване на обледеняване/предпазване от обледеняване (ADF) на самолети. Средството трябва да бъде с голяма маневреност за премахване на обледеняване/предпазване от обледеняване от/на всички външни повърхности на широкофюзелажни и теснофюзелажни самолети, например В747 и DC9. Транспортното средство трябва да бъде подходящо за работа при дневни и при нощни условия. Транспортното средство и всички присъединени системи трябва да работят добре при температурни условия между минус 40 °С и +50 °С (-40 °F и +122 °F) и при постоянна влажност до 100 %.

1.5. Тази спецификация не обхваща определянето на пълен комплект технически конструктивни критерии за транспортни средства за премахване на обледеняване/предпазване от обледеняване на самолети, а обхваща само тези критерии, които се отнасят до функционалните и експлоатационните изисквания.

2. Конструкция и габаритни размери 2.1. Транспортното средство трябва да бъде с такива размери, които да му позволяват да побира обема течност, необходим за теснофюзелажни и широкофюзелажни самолети, и купувачът може да избере някоя от следните алтернативни възможности:

Тип Обхват (интервал) Минимална на обема на височина на пода резервоарите на коша Литри (галони, САЩ) Метри (фута)

Размер А До 4600 (1215) 10 (33) 12 (40) Размер В Над 4600 (1215)

2.2. Оборудването трябва да се състои от подходящо самоходно шаси, устройство за работа във въздуха с кош за персонала, който кош да е направен и монтиран в съответствие с приложимите национални стандарти за безопасност, резервоар(и) за подаване на течност, система за изпомпване на течност и нагревател за подаване към всички самолетни повърхности, където е необходимо, на топла течност за премахване на обледеняването.

2.3. Основни експлоатационни характеристики—Оборудване за премахване на обледеняване

2.3.1. Основната функция на оборудването трябва да бъде подаването на нагрети смеси на премахваща обледеняването течност от можеща да се променя височина на стрелата към повърхностите на неподвижни самолети по време на придвижване около техния периметър. За използване на нивото на земята трябва също да има поставен маркуч, който да се съхранява в отсек. Транспортното средство трябва да бъде подходящо за използване в зоните около вратите (гейтовете) на терминалите, по служебните пътища на летищата и на пероните за обслужване на самолети.

2.3.2. В коша за персонала трябва да могат да се настанят максимум двама човека и оборудването и неговата минимална товароносимост трябва да бъде 204 kg (405 либри).

2.3.3. Системата за течност за премахване на обледеняването трябва да осигурява при пистолета за разпръскване в коша за персонала дебит не по-малко от 190 л/мин (50 галона САЩ), при 655 КРА (95 PSI) налягане пред пистолета (дюзата) по време на пръскане, при напълно вдигната стрела.

2.3.4. Системата за течност за премахване на обледеняването трябва да бъде конструирана за температури на разпръскаване до +85 °С (+185 °F) при пистолета (дюзата).

2.3.5. Нагревателната система като минимум трябва да може да повишава температурата на съдържанието на резерзоара от минус 15 °С (+4 °F) до +85 °С(+185 °F) в рамките на един час.

2.3.6. Резервоарите, съдържащи течност за премахване на обледеняване, трябва да бъдат оптимално изолирани.

2.3.7. Разпределението на енергията трябва така да бъде направено, че движението на транспортното средство, пръскането с течността и позиционирането на стрелата да може да се осъществява едновременно, без да има никакво вредно влияние върху някоя система.

2.3.8. Трябва да бъдат монтирани алтернатори, които при обороти на двигателя на празен ход да захранват 100 % от максималния за оборудването постоянен електрически товар.

2.3.9. При работа на всички системи нивото на шума в кабината не трябва да превишава 85 dBA.

2.3.10. Транспортното средство трябва да може да бъде транспортирано при нормални пътни скорости в съответствие с приложимите правителствени пътни разпоредби.

2.4. Основни експлоатационни характеристики—Шаси на транспортното средство за премахване на обледеняване

2.4.1. Транспортното средство трябва да има затворена отопляема кабина за водача на транспортното средство и като опция—за един пътник. Кабината трябва да бъде оборудвана с чистачки за ветровото стъкло и с размразяване за всички прозорци (стъкла).

2.4.2. Транспортното средство трябва да има допълнителни прозорци, за да обезпечава на водача на транспортното средство максимално безпрепятствено наблюдение на оператора и коша при всички условия на работа.

2.4.3. Максималната ширина на транспортното средство трябва да бъде ограничена до 2,5 m (98,5 in) и максималната височина при спуснато положение на стрелата трябва да бъде ограничена до 3,8 m (149 in).

2.4.4. Системата за течността за премахване на обледеняване трябва да бъде направена от некорозионен материал.

2.4.5. Транспортното средство трябва да има куки за буксиране, монтирани на конструкцията на шасито, две отпред и една отзад.

2.4.6. Акумулаторните батерии на транспортното средство трябва да бъдат от тип, предназначен за тежки условия на работа. Електрическата система на транспортното средство трябва да бъде на база 12- или 24-волтова електрическа инсталация.

2.4.7. Устройството за работа във въздуха и неговото инсталиране върху транспортното средство трябва да отговаря на приложимите национални разпоредби за безопасност и стабилност.

2.4.8. Кошът за персонала трябва да има саморегулиращ се механизъм, който да го поддържа във вертикално работно положение при всички положения на стрелата.

2.4.9. Кошът за работа във въздуха трябва да бъде снабден с безопасен и лесен вход и изход.

2.4.10. Устройството за работа във въздуха и неговото закрепване към шасито трябва да бъдат такива, че периодично да може лесно да се извършва инспекция на конструкцията, без за това да е необходимо голямо разглобяване.

2.4.11. Кошът за работа във въздуха трябва да бъде конструиран да разполага оператора така, че той да може ефективно да нанася течност върху горните площи на управляващите повърхности на самолета, крилата, оперението на опашката и върху фюзелажа.

2.4.12. При конструирането на стрелата и коша от най-голяма важност трябва да бъдат стабилността и безопасността. Оперирането със стрелата и с органите за управлението є трябва да бъде плавно и позитивно.

2.4.13. Трябва да бъде осигурена аварийна система, която да дава възможност устройството за работа във въздуха и натовареният кош да могат да бъдат маневрирани и спуснати в случай на неизправност на система/спиране на двигателя.

2.4.14. Между коша и кабината трябва да бъде инсталиран комплект за двупосочна взаимна комуникация.

2.4.15. Работещата с течността система на транспортното средство (на оборудването) трябва да бъде конструирана така, че да бъде съвместима с всички типове продавани течности за премахване на обледеняване или за предпазване от обледеняване. Работещата с течността система на транспортното средство (на оборудването) трябва да бъде конструирана така, че да бъде съвместима със съответната по ISO течност за премахване на обледеняване/предпазване от обледеняване. Трябва да бъдат изпълнени специални изисквания за конструкцията на контура за циркулация на течност, за да бъде избегнато влошаването на качествата на ISO тип II течност за предпазване от обледеняване, която може да бъде неблагоприятно повлияна при изпомпването, нагряването и разпръскването (пръскането).

2.4.16. Където е приложимо, помпата трябва да бъде от тип, който намалява до минимум влошаването на качествата на течността за предпазване от обледеняване.

2.4.17. Резервоарът (резервоарите) за течност трябва да бъде направен от некорозивен материал и да има подходящи прегради, предотвратяващи ненужното движение на течността и незапълването на помпата за течността при маневриране. Ре- зервоарът трябва да бъде осигурен с подходящи кранове, преливници, места за ръчно пълнене и нивомери с течност, градуирани съдове за източване и с люк за влизане на човек в резервоара или с еквивалентен отвор с капак.

2.4.18. Системата трябва да позволява лесен и безопасен достъп до компонентите (частите) за обслужване или сваляне. Спирателни кранове трябва да бъдат монтирани на резервоара (резервоарите) и на други места, където би могло да се получи голям разлив, ако някоя линия бъде отворена.

2.4.19. Формата на разпръскване от пистолета трябва да може да бъде променяна при минимално влошаване на качествата на течността от ветрилообразна струя до плътна струя, според избраното от оператора. Операторът трябва да има пълен контрол над дебита на течността посредством устройството на пистолета за регулиране на дебита и посредством ръчката на пистолета за отваряне— затваряне (пускане—спиране).

2.4.20. Нагревателят на течността трябва да бъде подходящ за продължителна работа на летището и по време на работа в движение на транспортното средство, при премахване на обледеняване на самолет.

2.4.21. Нагревателят на течността трябва да бъде оборудван с подходящи предпазни устройства за предотвратяване на поява на условия, които да повредят оборудването или да създадат опасно състояние.

2.4.22. Всички стъпенки (стъпала), стълби и платформи трябва да имат неплъзгащо се самооттичащо се покритие.

2.4.23. Транспортното средство (оборудването) трябва да бъде оборудвано с устройства за автоматично спиране на системи, когато по време на работа на системата за изпомпване на течност или на работа на системата за нагряване възникне опасно състояние или състояние на саморазрушаване, но при тези условия те трябва да дават възможност транспортното средство да може да бъде откарано настрани (надалеч) от самолета.

2.4.24. Оборудването трябва да разрешава използването и на двата вида—пропорционални или предварително смесени—течности.

2.4.25. Оборудването трябва да отговаря на специалните конструктивни изисквания за избягване на влошаването на качествата на течността за предпазване от обледеняване, които могат да бъдат повлияни от прекомерно движение (разбъркване, разплискване) и нагряване на течността, а също така трябва да бъдат избягвани резки промени в сечението или в посоките на тръбопроводите.

3. Мобилност и стабилност 3.1. Транспортното средство трябва да осигурява безопасна и стабилна конфигурация за маневриране около самолета със стрела във всяко възможно положение и с един оператор в коша, при скорост на транспортното средство до 8 km/h (5 mile/h) и с вятър от всяка посока при 75 km/h (40 възела, 47 mile/h), с течност и с резервоари за течност на минимум и на максимум работни нива.

3.2. Трябва да бъде осигурена спирачна сервосистема.

3.3. Просветът на двигателните колела трябва да бъде подходящ за поставянето на и работата с вериги и всички уязвими компоненти (части) трябва да бъдат подходящо защитени (предпазени).

4. Органи за управление 4.1. При мястото на оператора трябва да бъдат осигурени органите за управление, необходими за безопасното изпълнение на съответните функции.

4.2. Органите за управление за задействане на движения трябва да бъдат от типа дедман (да не се заключват в работно положение). Те трябва да бъдат конструирани за безопасна работа при всички условия, включително и когато операторът носи дебело облекло за предпазване от студено време.

4.3. Дублиращи органи за управление трябва да бъдат осигурени също така на място, леснодостъпно за водача (шофьора) или от нивото на земята. При долната позиция, близо до органите за управление, трябва да бъде осигурен селекторен (избирателен) клапан, който да позволява избирането на опериране от някое от двете места. При всяка конфигурация долните органи за управление трябва да имат приоритет пред тези в коша (анулират командите от коша).

4.4. Всички органи за управление трябва да бъдат защитени срещу напръскване с течност и/ или неволно притискане от тръбопроводи или маркучи.

4.5. При всички места за управление трябва да бъде осигурен авариен стоп. Задействането му трябва да спре всяко движение и да спре всички източници на задвижване. Задействането на аварийния стоп не трябва да влияе на аварийната система, описана в 2.4.13.

5. Опции 5.1. Система за предпазване от обледеняване За осъществяването на предпазване от обледеняване е необходима специална конструкция на системата за течността.

Течността тип II, ненютонова, трябва да запази своите плътностни и вискозитетни характеристики по контура за своето движение и може да бъде използвана при температура на околната среда.

Контурът за течност за предпазване от обледеняване трябва да има следните характеристики:

5.1.1. Резервоар Трябва да се избягват нагреватели и бъркалки. 5.1.2. Помпа Помпата трябва да бъде от тип, който не намалява качествата на плътната течност чрез прекомерно размесване или срязване на молекулите. Помпи от центробежно-лопатков тип не трябва да бъдат използвани, предпочитат се помпи от винтов тип.

Помпата трябва да бъде спирана, когато не се изисква до пистолета да се подава течност: тя трябва да бъде от тип, работещ при поискване, без преминаване на течност, под налягане от помпата, през предпазни клапани.

Дебитът на течността трябва да бъде максимум 95 l/min (25 галона за минута).

5.1.3. Тръби на контура Трябва да бъдат избягвани резки промени на сечението на тръбопроводите или резки завои (промени) в посоката на тръбопроводите.

5.1.4. Пистолет за пръскане (разпръскване) Пистолетът трябва да бъде от тип, позволяващ оформяне на струята при минимално влошаване на качествата на течността. За да бъде определен най-подходящият тип пистолет, трябва да бъде направен тест по отношение на течности от различни търговски марки/типове.

5.1.5. Експлоатационни характеристики В никакъв случай комбинираните влияния на различните горепосочени системи не трябва да влошават вискозитета на течността с повече от 20 %, измерен между резервоара и изхода от пистолета.

5.1.6. Тестване (изпитване) Оборудването трябва да бъде сертифицирано като одобрено за извършване на предпазване от обледеняване с ненютонова течност само след осъществяване на пълни изпитания, демонстриращи съответствие с посочените в т. 5.1.5 експлоатационни характеристики, при всички предвидими условия (при използването на оптималния тип пистолет за пръскане, определен в съответствие с т. 5.1.4).

Приложение № 10 към чл. 30, ал. 3

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА

ГД “ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВА-

ТЕЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ”

УДОСТОВЕРЕНИЕ за експлоатационна годност на свързани с наземното обслужване системи и съоръжения за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателни средства, товарене и разтоварване на багажи и товари

№............../................. г.

1. Тип на обекта: .......................................................... 2. Държател ................ Собственик .......................... 3. Местонахождение ................................................... (летище) 4. Настоящият документ се издава на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване в уверение на това, че ................................ ..............................отговаря на изискванията на нормативната уредба на гражданското въздухоплаване в Република България и е годно за използване при наземно обслужване на полетите.

Основание за издаване на удостоверението: ........................................................................................... Настоящото удостоверение се издава за срок ......... месеца, като на всеки ... месеца след инспекционна проверка Гражданската въздухоплавателна администрация удостоверява с печат заверката за съответния период.

Забележка.

Гл. директор: ГД “ГВА” Подпис и печат

Приложение № 11 към чл. 37, ал. 5

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНА

АДМИНИСТРАЦИЯ

ЛИЦЕНЗ на летищен оператор

Рег. №....../......... Настоящият лиценз се издава на основание чл. 48в, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване в уверение на това, че ...........................................................................................

(фирма на летищния оператор) отговаря на изискванията на чл. 48г от Закона за гражданското въздухоплаване и условията за лицензиране, определени с Наредбата за лицензиране на летищни оператори и оператори на летищна дейност и за достъпа до пазара на наземното обслужване в летищата. Срок на лиценза:..................... (словом, с печат на ГД ГВА)

Главен директор ГД “Гражданска въздухоплавателна администрация”

Приложение № 12 към чл. 41, т. 3

Минимален брой и вид на техническите средства за всяка една летищна дейност по назем- но обслужване 1. Наземно администриране и надзор: помещение, оборудвано с необходимите средства за комуникация, компютърно оборудване, интернет връзка, сита-телекс, телефони и др. средства за връзка.

2. Обслужване на пътниците: автоматизирана система за предполетен контрол, обслужване и регистрация на пътниците, съвместима с глобалните резервационни системи, автоматизиран чекин, гишета с кантар за приемане на пътници, багажни ленти за доставка на багажите до зоната за сортиране, информационна система, багажни колички, система за издирване на загубени багажи, инвалидни колички.

3. Обработка на багажите: транспортни ленти за сортиране на багажите, транспортни ленти за получаване на багажите, електрокари, мотокари и влекачи.

4. Обработка на товари и пощенски пратки: оборудвано и обезопасено помещение за приемане на входящи и изходящи товари; помещение за опасни товари; помещение, оборудвано и обезопасено за радиоактивни товари, рентген за проверка на товари и поща; товарни колички; контейнерни колички; влекачи, електро- и мотокари; лоудери; транспортни ленти за товарене и разтоварване на товари и поща; кантари; оборудване за изготвяне на документи, интернет връзка и комуникационни средства.

5. Обслужване на въздухоплавателните средства на перона: комуникационна система за диспечерско обслужване; транспортни ленти за товаре- не и разтоварване на ВС; влекачи, електро- и мотокари; лоудери; стълби за пътниците; влекачи за придвижване на ВС; лифтова кола; автомобил за обслужване на инвалиди; техника за пускане на двигатели, перонни автобуси; микробуси.

6. Обслужване на въздухоплавателните средства: техника за отопляване и охлаждане на салона на ВС; техника за почистване на салона на ВС; антиобледенителна техника; санитарна кола за почистване на тоалетните; водоноска.

7. Обслужване с горива и масла: оборудвана и обезопасена база за съхранение на авиационно гориво и масла; лаборатория за проверка на горивата; автомобил цистерна за зареждане на ВС.

8. Техническо обслужване на въздухоплавателното средство: средства за комуникация и връзка с ВС; помещение за обслужващия състав и складова площ.

9. Полетни операции и администриране на екипажите: средства за комуникация.

10. Наземен транспорт: перонни автобуси и микробуси; електро- и мотовлекачи; товарни и контейнерни колички.

11. Обслужване на бордния бюфет: средства за комуникация; сервизни помещения; складови помещения; оборудвано помещение за приготвяне на храна за борда; помещение за подготовка и подреждане на бордните закуски; помещение за почистване и обеззаразяване на колички и посуда; помещение за съхранение и охлаждане на готовата продукция; хладилни камери; лифтова кола; прибори за измерване на температурата на охладената храна.

Приложение № 13 към чл. 42, ал. 3

Ръководство за извършване на наземна дейност на определено летище I. Съдържание на Ръководство за летищна дейност

Ръководството за летищна дейност включва елементи в зависимост от обхвата и номенклатурата на сертифицираните дейности, както следва:

1.1. Схема на длъжностните лица и отговорностите им по осигуряване на съответната летищна дейност.

1.2. Схема на летището с описание и посочване на разрешените за достъп зони при изпълнение на съответната дейност, както и на забранените за достъп зони.

1.3. Комплексна технология и процедури за обслужване на пътниците, включваща:

а) ред (процедури) по регистрация на пътниците и оформяне на багажите;

б) условия и норми за превоз на багаж; в) приоритети на обслужване; г) обслужване на пътниците при обединяване на рейсове и при замяна на типа ВС;

д) мерки при неявяване на пътник за отвеждане към самолета;

е) процедури по отвеждане на пътниците до ВС; ж) процедури, свързани с качването на пътниците във ВС;

з) процедури, свързани със слизането на пътниците от ВС;

и) процедури по отвеждане на пътниците до терминала;

й) обслужване на трансферни и транзитни пътници;

к) процедури, свързани с отказ на регистрация на пътник поради претоварване;

л) процедури при отмяна на рейс; м) процедури по обслужване на инвалиди (в инвалидна количка, в съпровождане на куче-водач), на престарели и болни пътници;

н) обслужване на несъпровождани деца; о) процедури по приемане на багажа, вкл. отказ от приемане на багаж при наличие на вещества или предмети, забранени за превоз с въздушен транспорт, и при отказ за заплащане на установени плащания за свръхбагаж;

п) ограничения при приемане на багаж за превоз (извънгабаритен, чуплив, тежък, съдържащ опасни премети багаж);

р) мерки, които се предприемат при задържани багажи, непотърсени багажи, багажи без документи;

с) мерки при недоставяне на багаж, при повреда или загуба на багаж;

т) процедури по търсене и доставяне на загубени багажи;

у) мерки по отношение на намерени и загубени вещи;

ф) информационно осигуряване на пътниците и дейността;

х) образци на технологичната документация (бланки, ведомости, етикети, дневници);

ц) взаимодействие със службата на Гранична полиция;

ч) взаимодействие с ДВСК; ш) взаимодействие със службите за сигурност; щ) обслужване на дипломатически куриери и багажа им;

ъ) обслужване на депортирани пътници; ю) обслужване на пътници с отказано влизане в страната;

я) обслужване на пътници, водещи със себе си животни и птици.

1.4. Комплексна технология и процедури по обработка на багажите, включваща:

а) процедури по сортиране на багажите на заминаващи пътници;

б) процедури по осигуряване на сигурността при обслужване на багажите на заминаващи пътници;

в) процедури по разпределение и натоварване на багажите в контейнери или на транспортни платформи;

г) измерване на окрупнените багажни единици; д) транспортиране и натоварване на багажите във ВС;

е) разтоварване на багажите от ВС и транспортирането им до захранващата лента в зоната на предаване на багажа на пътниците;

ж) превоз на особени багажи (чуплив, извънгабаритен, тежък, животни);

з) организация на работата при нарушаване на плана (разписанието) за движение на ВС;

и) идентификация на багажа; й) разтоварване на багажа при продължително задържане на излитането на ВС;

к) приемане и предаване на багажа при претоварване от едно на друго ВС, както и при обединяване/разделяне на рейсове;

л) обслужване на трансферни багажи; м) процедури при констатация на нарушаване целостта на багаж;

н) образци на технологичната документация (бланки, ведомости, етикети, дневници);

о) информационно осигуряване на дейността; п) взаимодействие с митницата; р) взаимодействие със службите за сигурност. 1.5. Комплексна технология и процедури по обработка на товари и поща, в т.ч.:

а) описание на категориите обслужвани товари (бързо развалящи се, извънгабаритни, опасни, чупливи, тежки и т.н.);

б) списък на класовете и категориите опасни товари, които се обслужват от оператора;

в) изисквания към товарите, тяхната маркировка и опаковка;

г) процедури по приемане и оформяне на товарите за превоз по въздуха;

д) процедури по съхраняване на товарите (вкл. опасни товари), тяхната обработка в склада, сортиране на товарите и оформяне на окрупнени товарни единици;

е) процедури по осигуряване на сигурността при обработване на товарите;

ж) процедури по приемане на товарите от оператора по перонно обслужване;

з) процедури по предаване товарите на получателя;

и) процедури по отношение непотърсени товари или товари без документи;

й) измерване масата на товарите и товарните единици;

к) организация на работата при отклонение от плана (разписанието) за полетите;

л) информационно осигуряване на дейността. 1.6. Комплексна технология и процедури по осигуряване зареждането с авио ГСМ, включваща:

а) процедури по планиране, заявяване и приемане на ГСМ;

б) организация на зареждането с авио ГСМ; в) зареждане на въздухоплавателните средства с горива, масла и специални течности;

г) процедури по летищен контрол върху качеството на ГСМ;

д) обработване на горивото с противообледенителни добавки;

е) проверка на техническата изправност на средствата за зареждане;

ж) метрологично осигуряване на дейността; з) пълнене на горивозареждащи цистерни и автотранспортни цистерни в пунктовете за пълнене;

и) източване на гориво от резервоарите на ВС; й) съхраняване на гориво-смазочните материали в складовете за ГСМ;

к) процедури по осигуряване на лабораторния контрол на ГСМ;

л) процедури на взаимодействие с клиенти и доставчици м) информационно осигуряване на дейността; н) документооборот; о) процедури и технологии по третиране на отпадъците.

1.7. Комплексна технология и процедури по наземно обслужване на самолетите, включваща:

а) процедури по планиране и организация на дейностите;

б) организация на дейностите (вкл. изхвърляне на отпадъците) по вътрешно почистване на ВС;

в) технология на вътрешното почистване на ВС; г) процедури и технология по обслужване на санитарните възли, вкл. третиране на отпадъците;

д) процедури и технология по зареждане с вода за пиене;

е) процедури и технологии по поддържане на санитарно-хигиенната годност на техниката;

ж) технология и процедури по противообледенителна обработка на ВС;

з) процедури по защита от въздействието на химикали за противообледенителна обработка върху здравето на човека и околната среда;

и) процедури и технологии за отстраняване на леда и снега от ВС;

й) процедури и технологии по вътрешно преоборудване на салоните на ВС.

1.8. Комплексната технология и процедури по обслужване на въздухоплавателните средства на перона включва:

а) процедури по диспечерско обслужване на въздухоплавателното средство на земята при пристигане и заминаване;

б) процедури по осигуряване на съдействие при товаренето на въздухоплавателното средство и осигуряване с необходимата техника;

в) процедури за връзка между въздухоплавателното средство и оператора на наземното обслужване;

г) технологии за товарене и разтоварване на въздухоплавателното средство, включително осигуряване и работа с необходимата техника;

д) процедури и организация на транспорта на екипажа и пътниците между въздухоплавателното средство и терминала и транспорт на багажа между въздухоплавателното средство и терминала;

е) процедури по осигуряване и технология на работа със специализираната техника за пускане на двигателите;

ж) процедури и технологии по осигуряване придвижване на самолета при пристигане и заминаване, както и осигуряване и работа с необходимата техника;

з) процедури по транспортиране, натоварване и разтоварване във или от въздухоплавателното средство на храни и напитки.

1.9. Комплексната технология и процедури по наземното администриране и надзор включва:

а) процедури по осигуряване на представителни услуги и връзки с местните власти или други такива, разплащания в услуга на авиационния оператор и предоставяне на офис площи за неговите представителства;

б) процедури и технологии по контрола на затоварването;

в) процедури по съобщенията и телекомуникациите;

г) технология за обработка и складиране на багаж и администриране на всеки отделен товар;

д) процедури по осигуряване на всякакъв друг вид надзорни услуги преди, по време или след полета и всякакви други административни услуги, искани от ползвателите на летището.

1.10. Комплексната технология по обслужване на бордния бюфет включва:

а) процедури по осигуряване на връзка със снабдителите и административната управа;

б) процедури по организация на дейността; в) организация на съхранение на храна и напитки и оборудването, необходимо за приготовлението им;

г) процедури по осигуряване на почистване на оборудването за приготвяне на храна за борда;

д) процедури по приготовление и доставка на оборудване, както и доставка на храни и стоки за бара;

е) обща организация или технология по осигуряването или подготовка на храна за борда;

ж) хигиенно-санитарни изисквания и ограничения, свързани с подготовката на храни за борда и тяхното съхраняване;

з) процедури по третиране на отпадъците. 1.11. Комплексната технология и процедури по наземния транспорт включва:

а) организация и извършване на превоз на екипажи, пътници, багажи, товари и поща между различните терминали на същото летище, но невключващо подобен превоз между въздухоплавателното средство и всяка друга точка в рамките (периметъра) на същото летище;

б) процедури по организация на всякакъв специален превоз, заявен от ползвателя на летището.

1.12. Комплексната технология по наземно обслужване Полетни операции и администриране на екипажите включва:

а) процедури по подготовка на полета на отправното летище или на всеки друг пункт;

б) процедури по осигуряване на съдействие по време на полет, включващо допълнително диспечерско обслужване при необходимост;

в) следполетни действия; г) администриране на екипажите. 1.13. Процедури и технологии, оборудване и персонал при наземно обслужване на въздухоплавателни средства за авиохимически услуги.

1.14. Процедури по оказване на първа медицинска помощ на нуждаещи се.

1.15. План за действие при крупна производствена авария, включително при залпово замърсяване на околната среда, с описание на съоръженията, оборудването, екипировката, персонала и процедурите за провеждане на действията.

1.16. Организация на техническата експлоатация на използваната техника.

1.17. Противопожарно и аварийно-спасително осигуряване на дейността (дейностите).

1.18. Правила за безопасни и здравословни условия труда при различните дейности.

1.19. Процедури на взаимодействие с летищната администрация.

1.20. Програма по качеството на оператора. 1.21. Програма за обучение на персонала на оператора.

1.22. Актове и предписания от експлоатационни инспекции.

II. Оформяне и поддържане на Ръководството за летищна дейност

1. Ръководството за летищна дейност: а) се утвърждава и съхранява от ръководителя на фирмата, изпълняваща съответната летищна дейност;

б) се подготвя във форма, удобна за ревизиране;

в) трябва да има дата на начално одобрение или дата на одобрението на последната корекция на всяка страница или точка от ръководството, както и да включва списък за проверка на страниците.

2. Операторът по наземно обслужване предоставя на отговорните длъжностни лица и персонала необходимите части от ръководството, съответстващи на изпълняваните функции.

3. По един пълен и актуален екземпляр от ръководството се предоставя на ГД “ГВА”, на летищния оператор и на инспекторите при провеждане на инспекция на летището.

Приложение № 14 към чл. 46, ал. 5

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА

ЛИЦЕНЗ на оператор по наземно обслужване

Peг. № ..../......... Настоящият лиценз се издава на основание чл. 48в, ал. 6 от Закона за гражданското въздухоплаване в уверение на това, че ...........................................................................................

(фирма на оператора по наземно обслужване) отговаря на условията за лицензиране, определени с Наредбата за лицензиране на летищни оператори и оператори на летищна дейност и за достъпа до пазара на наземното обслужване в летищата експлоатация на летища и летателни площадки и за лицензиране на летищни оператори и оператори на летищна дейност, и има право да бъде оператор на летищна дейност, както следва:

Категория обслужване Оператор/ самообслужване

1. Наземно администриране и надзор (Ground administration and supervizion) 2. Обслужване на пътниците (Passenger handling) 3. Обслужване на багажите (Baggage handling) 4. Обслужване на товари и поща (Freight and mail handling) 5. Обслужване на ВС на перона (Ramp handling) 6. Обслужване на ВС (Aircraft services) 7. Обслужване с горива и масла (Fuel and oil handling) 8. Техническо обслужване на ВС (Aircraft maintenance) 9. Полетни операции и администриране на екипажите (Flight operations and crew administration) 10. Наземен транспорт (Surface transport) 11. Доставка на провизии (Catering services)

Срок на лиценза:........................... (словом, с печат на ГД ГВА)

Главен директор ГД “Гражданска въздухоплавателна администрация”: