Конвенция относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г.

КОНВЕНЦИЯ относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. (Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 11 май 2005 г.—ДВ, бр. 43 от 2005 г. В сила за Република България от

1 ноември 2005 г.)

Държавите, страни по тази конвенция, като отбелязаха, че е желателно да се определят чрез споразумение някои общи правила относно ограничаването на отговорността при морски искове, решиха да сключат конвенция за тази цел и се договориха, както следва:

ГЛАВА I. ПРАВО НА ОГРАНИЧАВАНЕ

Член 1 Лица, имащи право на ограничена отговорност 1. Корабособственици и спасители, както същите са определени по-долу, могат да ограничат своята отговорност по посочените в чл. 2 искове в съответствие с правилата на тази конвенция.

2. Терминът “корабособственик” означава собственик, чартьор, мениджър или оператор на морски кораб.

3. “Спасител” означава всяко лице, което предоставя услуги, пряко свързани с операциите по спасяване на имущество на море. Операциите по спасяване на имущество включват също така операциите, посочени в чл. 2, ал. 1, букви (г), (д) и (е).

4. Лице, за чието действие, небрежност или грешка е отговорен корабособственикът или спасителят, има право да се ползва от ограничаването на отговорността, както е предвидено в тази конвенция, в случай че срещу него е предявен някой от посочените в чл. 2 искове.

5. В тази конвенция отговорността на корабособственика включва само отговорността при искове, свързани със самия кораб.

6. Застрахователят на отговорността по искове, подлежащи на ограничение в съответствие с правилата на тази конвенция, има право да се възползва от предвидените в нея преимущества в същия размер, както и самият застрахован.

7. Позоваването на ограничаване на отговорността не означава признаването є.

Член 2 Искове, подлежащи на ограничаване 1. При спазване на разпоредбите на чл. 3 и 4 на ограничаване на отговорността независимо от нейното основание подлежат:

(а) искове във връзка със загуба на живот или телесни повреди или погиване или повреждане на имущество (включително повреждане на пристанищни съоръжения, басейни и водни пътища и средства за навигационно осигуряване), които възникват на борда или са пряко свързани с експлоатацията на кораба или с операциите по спасяване на имущество, в резултат на които настъпва загуба;

(б) искове във връзка с вреди, резултат от забавяне при превоза на товари, пътници и техния багаж по море;

(в) искове във връзка с друга вреда, резултат от нарушаване на права, извън тези, произтичащи от договора, която е пряко породена от експлоатацията на кораба или операциите по спасяване на имущество;

(г) искове във връзка с изваждането, отстраняването, унищожаването или обезвреждането на потънал, претърпял корабокрушение, заседнал или изоставен кораб, включително всичко, което се намира или се е намирало на борда на такъв кораб;

(д) искове във връзка с премахването, унищожаването или обезвреждането на товара на кораба;

(е) искове на трети лица във връзка с мерки за предотвратяване или намаляване на загубата, предприети от отговорни лица, за които последните могат да ограничат своята отговор- ност в съответствие с тази конвенция, и във връзка с допълнителни загуби, причинени от такива мерки.

2. Посочените в ал. 1 искове подлежат на ограничаване на отговорността дори когато са предявени под формата на регресен иск, иск за възражение за неустойка или по друг начин. Въпреки това отговорността не подлежи на ограничаване по отношение на посочените в ал. 1, букви (г), (д) и (е) искове, доколкото те се отнасят до възнаграждения, произтичащи от договор, сключен с отговорното лице.

Член 3 Искове, които не подлежат на ограничаване

Правилата на тази конвенция не се прилагат за:

(а) искове за спасено имущество или вноски при обща авария;

(б) искове за щети, причинени от замърсяване с нефт по смисъла на Международната конвенция относно гражданската отговорност при щети, причинени от замърсяване с нефт, от 29 ноември 1969 г., заедно с всички изменения или протокола към нея, които са в сила;

(в) искове, попадащи в обсега на международна конвенция или национално законодателство, които регламентират или забраняват ограничаването на отговорността при ядрени щети;

(г) искове срещу корабособственика на ядрен кораб за ядрени щети;

(д) искове на наетите от корабособственик или спасител служители, чиито служебни задължения са свързани с кораба или операциите по спасяване на имущество на море, включително и исковете на техните наследници, лицата на тяхна издръжка или други лица, имащи право да предявят такива искове, ако съгласно закона, регламентиращ договора за наемане, сключен между такива служители и корабособственика или спасителя, последните нямат право да ограничат отговорността си по отношение на такива искове или ако по силата на такъв закон корабособственикът или спасителят имат право да ограничат отговорността си до размер, по-голям от този, предвиден в чл. 6.

Член 4 Поведение, което изключва ограничаване

Отговорното лице няма право да ограничи своята отговорност, ако се докаже, че вредата е причинена от действие или бездействие, извършено с намерението да се причини такава вреда, или поради самонадеяност и със знанието, че такава вреда е вероятно да настъпи.

Член 5 Насрещни искове Когато лице, имащо право на ограничаване на отговорността съгласно правилата на тази конвенция, предяви иск срещу ищеца във връзка със същото събитие, техните насрещни ис- кове се компенсират и разпоредбите на тази конвенция се прилагат по отношение на разликата, ако има такава.

ГЛАВА II. ГРАНИЦИ НА ОТГОВОРНОСТТА

Член 6 Общи граници 1. Границите на отговорността за искове извън посочените в чл. 7, предявени във връзка с всеки отделен случай, се изчисляват, както следва:

(а) по отношение на искове за смърт или телесна повреда:

(i) 333 000 разчетни единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 500 тона, (ii) за кораб с тонаж, по-голям от посоче- ния по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми: за всеки тон от 501 до 3000 тона—500 разчетни единици; за всеки тон от 3001 до 30 000 тона—333 разчетни единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона—250 разчетни единици и за всеки тон над 70 001—167 разчетни единици; (б) по отношение на всеки друг иск:

(i) 167 000 разчетни единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 500 тона; (ii) за кораб с тонаж по-голям от посоче- ния по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми: за всеки тон от 501 до 30 000 тона—167 разчетни единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона—125 разчетни единици и за всеки тон над 70 001—83 разчетни единици. 2. Когато сумата, изчислена в съответствие с ал. 1, буква (а), е недостатъчна, за да се заплатят изцяло посочените в тази алинея искове, сума, изчислена в съответствие с ал. 1, буква (б), се използва за заплащане на неизплатената разлика от исковете по ал. 1, буква (а) и тази неизплатена разлика се подрежда пропорционално заедно с исковете, посочени в ал. 1, буква (б).

3. Държава, която е страна по конвенцията, може да регламентира в националното си законодателство, че исковете за причинени щети на пристанищните съоръжения, басейните, водните пътища и средствата за навигационно осигуряване ще имат приоритет, регламентиран с този закон, пред други искове, посочени в ал. 1, буква (б), като не накърнява правото на предявяване на искове в случай на смърт или телесна повреда, съгласно ал. 2.

4. Границите на отговорността на всеки спасител, който не извършва дейност от кораб, или на всеки спасител, който извършва дейност само на кораб или по отношение на кораб, на който той предоставя услуги по спасяване на имущество, се изчисляват на база тонаж от 1500 тона.

5. За целите на тази конвенция тонажът на кораб е бруто тонажът, изчислен в съответствие с правилата за тонажно измерване, съдържащи се в Анекс I на Международната конвенция за измерване тонажа на корабите от 1969 г.

Член 7 Граници на отговорностите по искове на пътници 1. По отношение на исковете, предявени във всеки отделен случай на смърт или телесна повреда на пътниците на даден кораб, границата на отговорността на корабособственика е сума в размер 46 666 разчетни единици, умножени по броя на пътниците, които е разрешено да се превозват с кораба съгласно корабното свидетелство, но не повече от 25 милиона разчетни единици.

2. За целите на този член “искове, предявени в случай на смърт или телесна повреда на пътници на даден кораб” означава всеки иск, предявен от лице, превозено с този кораб или от негово име:

(а) на базата на договор за превоз на пътници, или (б) който, със съгласието на превозвача придружава превозно средство или живи животни, които се превозват по договор за превоз на стоки.

Член 8 Разчетна единица 1. Разчетната единица, посочена в чл. 6 и 7, е “специално право на тираж” (СПТ), така както то е определено от Международния валутен фонд. Сумите, посочени в чл. 6 и 7, се изплащат в националната валута на държавата, в която е поискано ограничаване на отговорността, съгласно стойността на тази валута на датата, на която се учредява ограничаващ фонд, извършва се плащането или се издава гаранция, която съгласно законодателството на тази държава се равнява на такова плащане. Изразената в Специални права на тираж стойност на националната валута на държава, която е страна по конвенцията и е член на Международния валутен фонд, се изчислява в съответствие с прилагания от Международния валутен фонд метод на изчисляване на съответната дата за собствените му операции и разчети. Изразената в Специални права на тираж стойност на националната валута на държава, която е страна по конвенцията и не е член на Международния валутен фонд, се изчислява по начин, определен от тази държава, страна по конвенцията.

2. Независимо от това държавите, които не са членове на Международния валутен фонд и чиито закони не позволяват прилагането на разпоредбите на ал. 1, могат по време на подписването без последваща ратификация, прие- мането или одобрението или по време на ратификацията, приемането, одобряването или присъединяването или по всяко време впоследствие да декларират, че границите на отговорността, предвидени в тази конвенция, които се прилагат на техните територии, са определени, както следва:

(а) по отношение на чл. 6, ал. 1, буква (а) на сумата от:

(i) 5 милиона парични единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 500 тона; (ii) за кораб с тонаж, по-голям от посоче- ния по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми: за всеки тон от 501 до 3000 тона—7500 парични единици; за всеки тон от 3001 до 30 000 тона—5000 парични единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона—3750 парични единици, и за всеки тон над 70 001—2500 парични единици; (б) по отношение на чл. 6, ал. 1, буква (б) на сумата от:

(i) 2,5 милиона парични единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 500 тона; (ii) за кораб с тонаж, по-голям от посоче- ния по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми: за всеки тон от 501 до 30 000 тона— 2500 парични единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона— 1850 парични единици и за всеки тон над 70 001—1250 парични единици; (в) по отношение на чл. 7, ал. 1, на сумата, в размер 700 000 парични единици, умножени по броя на пътниците, които е разрешено да се превозват с кораба съгласно корабното свидетелство, но не повече от 375 милиона парични единици.

Алинеи 2 и 3 на чл. 6 се прилагат съответно по отношение на букви (а) и (б) на тази алинея.

3. Паричната единица, посочена в ал. 2, съответства на шестдесет и пет и половина милиграма злато от проба деветстотин. Превръщането на посочените в ал. 2 суми в национална валута се извършва в съответствие със законодателството на съответната държава.

4. Посоченото в последното изречение на ал. 1 изчисление и превръщането в ал. 3 се извършват по такъв начин, че изразената в националната валута на държавата, страна по конвенцията, стойност е възможно най-близка до реалната на сумите, посочени в разчетни единици в чл. 6 и 7. Държавите, страни по конвенцията, съобщават на депозитаря начина на изчисление съгласно ал. 1 или резултата от превръщането съгласно ал. 3 според случая по време на подписването без последваща ратификацията, приемането или одобрението или по време на депозирането на инструмента, посочен в чл. 16, както и при всяка промяна на начина на изчисление или на резултата от превръщането.

Член 9 Съвкупност от искове 1. Границите на отговорността, определени в съответствие с чл. 6, се прилагат спрямо съвкупността от всички искове, които се предявяват във връзка с някои от посочените случаи:

(а) срещу лицето или лицата, посочени в ал. 2 на чл. 1, и срещу всяко друго лице, за чиито действия, небрежност или грешка то или те са отговорни; или (б) срещу корабособственика на кораб, предоставящ услуги по спасяване на имущество от такъв кораб, и срещу спасителя или спасителите, които оперират от такъв кораб, както и срещу всяко друго лице, за чиито действия, небрежност или грешка то или те са отговорни; или (в) срещу спасителя или спасителите, които не извършват дейност от кораб или които извършват дейност само на кораба или по отношение на кораба, на който се предоставят услуги по спасяване на имущество, и срещу всяко друго лице, за чиито действия, небрежност или грешка то или те са отговорни.

2. Границите на отговорността, определени в съответствие с чл. 7, се прилагат спрямо съвкупността от всички искове, които се предявяват във връзка с някои от посочените случаи срещу посочените в ал. 2 на чл. 1 лице или лица по отношение на посочения в чл. 7 кораб и срещу всяко друго лице, за чиито действия, небрежност или грешка то или те са отговорни.

Член 10 Ограничаване на отговорността без учредя- ване на ограничителен фонд 1. Ограничаване на отговорността може да се предяви, независимо че посоченият в чл. 11 ограничаващ фонд не е учреден. Дадена държава, страна по конвенцията, обаче може да регламентира в националното си законодателство, че в случаите на завеждане пред неин съд на иск, който е предмет на ограничаване, отговорното лице може да направи възражение за ограничаване на своята отговорност единствено ако е учреден ограничителен фонд в съответствие с разпоредбите на тази конвенция или ако такъв се учреди в момента на упражняване на правото на ограничаване на отговорността.

2. Ако ограничаване на отговорността се предяви без учредяване на ограничителен фонд, се прилагат съответните разпоредби на чл. 12.

3. Процесуални въпроси, свързани с разпоредбите на този член, се решават в съответствие с националното законодателство на държавата, страна по конвенцията, в която е заведено съдебното дело.

ГЛАВА III. ОГРАНИЧИТЕЛЕН ФОНД

Член 11 Учредяване на фонда 1. Всяко лице, което е обявено за отговорно, може да учреди фонд към съд или друг компетентен орган на всяка държава, страна по конвенцията, в която е заведено съдебно дело по иск, по който може да се ограничи отговорността. Фондът се учредява в размер на сумата, изчислена в съответствие с посочените в чл. 6 и 7 суми, приложими към искове, по които това лице може да носи отговорност, заедно с лихвите по тях, изчислени от деня на събитието, породило отговорността, до деня на учредяване на фонда. Всеки фонд, учреден по този начин, е предназначен единствено за удовлетворяване на искове, по отношение на които отговорността може да бъде ограничена.

2. Фонд може да се учреди или посредством депозиране на сума, или чрез предоставяне на гаранция, която е допустима съгласно законодателството на държавата, страна по конвенцията, в която се учредява фондът и която е призната за достатъчна от съда или друг компетентен орган.

3. Фонд, учреден от едно от лицата, посочени в ал. 1, букви (а), (б) или (в), или в ал. 2 на чл. 9, или от неговия застраховател, се счита за учреден от всички лица, посочени в ал. 1, букви (а), (б) или (в) или в ал. 2 съответно.

Член 12 Разпределение на фонда 1. Фондът се разпределя между ищците пропорционално на техните доказани искове срещу фонда в съответствие с разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 на чл. 6 и 7. 2. Ако преди разпределението на фонда отговорното лице или неговият застраховател са изплатили компенсации по иск, предявен срещу фонда, такова лице придобива чрез встъпване правата, от които би се ползвало компенсираното лице съгласно тази конвенция до размера на заплатената от него сума.

3. Правото на встъпване, предвидено в ал. 2, може да бъде упражнено и от други лица, които не са посочени тук, по отношение на всяка компенсационна сума, която те може да са изплатили, но само доколкото такова встъпване е допустимо съгласно националното законодателство.

4. Когато отговорно лице или всяко друго лице установи, че впоследствие може да бъде принудено да плати изцяло или част от такава компенсационна сума, по отношение на която такова лице би могло да се ползва от правото на встъпване съгласно ал. 2 и 3, ако компенсацията е била изплатена преди разпределянето на фонда, съдът или друг компетентен орган на държавата, в която е учреден фондът, може да постанови заделяне на достатъчна сума под условие, за да може това лице впоследствие да реализира своето вземане срещу фонда.

Член 13 Ограничение за други действия 1. Когато в съответствие с чл. 11 е учреден ограничителен фонд, лице, което е предявило иск срещу фонда, не може да упражни права във връзка с този иск по отношение на друго имущество на лицето, което е учредило такъв фонд или от чието име същият е учреден.

2. След учредяването на ограничителен фонд в съответствие с чл. 11 всеки кораб или друго имущество, принадлежащи на лицето, в чийто интерес е учреден фондът, арестувани или поставени под запор в юрисдикцията на държавата, страна по конвенцията, във връзка с иск, който може да бъде предявен срещу фонда, или всяка друга предоставена гаранция, могат да бъдат освободени с решение на съда или на друг компетентен орган на тази държава. Такова освобождаване обаче се постановява само ако ограничителният фонд е учреден:

(а) в пристанището, където е настъпило събитието или ако събитието е настъпило извън пристанище, в първото пристанище на посещение след настъпването му; или (б) в пристанището на слизане по отношение на искове в случай на смърт или телесна повреда; или (в) в разтоварното пристанище по отношение на повреден товар; или (г) в държавата, където е извършен арестът. 3. Правилата на ал. 1 и 2 се прилагат само ако ищецът може да предяви иск срещу ограничителния фонд пред съда, разпореждащ се с този фонд, и ако този фонд е действително разполагаем и свободно прехвърлим във връзка с този иск.

Член 14 Приложимо законодателство В съответствие с разпоредбите на тази глава правилата, отнасящи се до учредяването и разпределението на ограничителния фонд и всички свързани с тях процесуални въпроси, се регламентират от законодателството на държавата, страна по конвенцията, в която е учреден фондът.

ГЛАВА IV. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 15 1. Тази конвенция се прилага във всички случаи, когато посоченото в чл. 1 лице поиска да ограничи своята отговорност пред съда на държава, страна по конвенцията, или поиска освобождаването на кораб или друго арестувано имущество или да освободи гаранция, предоставена в юрисдикцията на такава държава. Независимо от това всяка държава, страна по конвенцията, може да изключи изцяло или частично от приложното поле на тази конвенция всяко лице, посочено в чл. 1, което към момента на позоваване на правилата на конвенцията пред съдилищата на въпросната държава няма установено постоянно местожителство или основно място на дейността си в държавата, страна по конвенцията, или за всеки кораб, по отношение на който е предявено ограничаване на отговорността или за неговото освобождаване и към определения по-горе момент този кораб не плава под знаме на държава, страна по конвенцията.

2. Държава, страна по конвенцията, може чрез специфични разпоредби в националното си законодателство да регулира прилагането на системата на ограничаване на отговорността по отношение на кораби, които са:

(а) съгласно законодателството на тази държава кораби, предназначени за плаване по вътрешните водни пътища;

(б) кораби с тонаж под 300 тона. Държава, страна по конвенция, която се възползва от предвидената в този член възможност, съобщава на депозитаря границите на ограничаване на отговорността, приети в националното є законодателство, или че такива граници не са определени.

3. Държава, страна по конвенцията, може чрез специфични разпоредби в националното си законодателство да регулира прилагането на системата на ограничаване на отговорността по отношение на искове, предявени в случаи, в които по никакъв начин не са засегнати интереси на лица, които са граждани на други държави, страни по конвенцията.

4. Съдилищата на държавите, страни по конвенцията, няма да прилагат тази конвенция по отношение на кораби, конструирани или приспособени или използвани за сондажи:

(а) когато държавата е установила по-висока граница на отговорността в националното си законодателство от тази, определена в чл. 6; или (б) когато държавата е страна по международна конвенция, която регулира системата на ограничаване на отговорността по отношение на такива кораби.

Държава, страна по конвенцията, уведомява депозитаря в случай, че прилага буква (а).

5. Тази конвенция не се прилага за: (а) съдове на въздушни възглавници; (б) плаващи платформи, конструирани за целите на изучаването и изследването на природните богатства на морското дъно или на неговата почва. ГЛАВА V. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16 Подписване, ратификация и присъединяване

1. Тази конвенция е отворена за подписване от всички държави в централата на Междуправителствената морска консултативна организация (наричана оттук нататък “организацията”) от 1 февруари 1977 до 31 декември 1977 г., след която дата конвенцията остава отворена за присъединяване.

2. Всички държави могат са станат страни по тази конвенция чрез:

(а) подписване без условие за ратификация, приемане и одобряване; или (б) подписване с условие за ратификация, приемане или одобряване, последвано от ратификация, приемане или одобряване; или (в) присъединяване 3. Ратификацията, приемането, одобряването или присъединяването се извършват чрез де- позиране за тази цел на официален инструмент при Генералния секретар на организацията (наричан оттук нататък “Генерален секретар”).

Член 17 Влизане в сила 1. Тази конвенция влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на една година от датата, на която дванадесет държави или са я подписали без условие за ратификация, приемане или одобряване, или са депозирали необходимите инструменти за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.

2. За една държава, която в периода след изпълнение на условията за влизане в сила на тази конвенция, но преди датата на влизането є в сила, депозира инструмент за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване или подпише конвенцията без условие за ратификация, приемане или одобряване, ратификацията, приемането, одобряването или присъединяването или подписването без условие за ратификация, приемане или одобряване влизат в сила на датата на влизане в сила на конвенцията или на първия ден на месеца, след изтичането на деветдесетия ден от датата на подписването или на депозирането на инструмента в зависимост от това, коя от двете дати е по-късна.

3. За всяка държава, която впоследствие става страна по тази конвенция, същата влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на деветдесетдневен период от датата, на която тази държава е депозирала своя инструмент.

4. Във връзка с отношенията между държавите, които са ратифицирали, приели или одобрили тази конвенция или са се присъединили към нея, конвенцията заменя или отменя Международната конвенция относно ограничаването на отговорността на собствениците на мореходни кораби, съставена в Брюксел на 10 октомври 1957 г. и Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила относно ограничаването на отговорността на собствениците на мореходни плавателни съдове, подписана в Брюксел на 25 август 1924 г.

Член 18 Резерви 1. Всяка държава по време на подписването, ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването може да си запази правото да изключи от прилагане чл. 2, ал. 1, букви (г) и (д). Други резерви по отношение на основните разпоредби на тази конвенция не се допускат.

2. Резерви, формулирани при подписване, се потвърждават при ратификацията, приемането или одобряването.

3. Всяка държава, която е формулирала резерва по тази конвенция, може да я оттегли по всяко време посредством уведомление, изпра- тено на Генералния секретар. Такова оттегляне влиза в сила от датата на получаване на уведомлението. Ако в уведомлението е посочена определена дата, на която оттеглянето на резервата влиза в сила, и тази дата е по-късна от датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар, оттеглянето влиза в сила на тази по-късна дата.

Член 19 Денонсиране 1. Тази конвенция може да бъде денонсирана от държава, страна по конвенцията, по всяко време след изтичането на една година от датата, на която конвенцията е влязла в сила за тази държава.

2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на инструмент при генералния секретар.

3. Денонсирането влиза в сила на първия ден на месеца след изтичането на една година от датата, на която е депозиран инструментът, или след изтичането на по-дълъг период, който може да е определен в този инструмент.

Член 20 Ревизия и изменение 1. Организацията може да свиква конференция с цел ревизия или изменение на тази конвенция.

2. Организацията свиква конференция на държавите, страни по конвенцията, за ревизия или изменение по искане на не по-малко от една трета от държавите, страни по конвенцията.

3. След датата на влизане в сила на едно изменение на тази конвенция всеки депозиран инструмент за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване ще се счита, че се отнася за конвенцията, както е изменена, освен ако в инструмента не е изразено обратното намерение.

Член 21 Ревизия на ограничаващите суми и разчет- ните единици или паричните единици 1. Независимо от разпоредбите на чл. 20 организацията в съответствие с изискванията на ал. 2 и 3 на този член свиква конференция единствено с цел да се изменят сумите, определени в чл. 6и7ив чл. 8, ал. 2 или да се замести някоя от единиците, определени в чл. 8, ал. 1 и 2 или и двете с други единици. Промяна на сумите се извършва само при значителни промени на тяхната реална стойност.

2. Организацията свиква такава конференция по молба на не по-малко от една четвърт от държавите, страни по конвенцията.

3. Решение за изменение на сумите или за заместването на единиците с други разчетни единици се взема с две трети мнозинство от държавите, страни по конвенцията, присъстващи на гласуването на такава конференция.

4. Всяка държава, която депозира своя инструмент за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към конвенцията след влизането в сила на едно изменение, прилага конвенцията, както е изменена.

Член 22 Депозитар 1. Тази конвенция се депозира при Генералния секретар.

2. Генералният секретар: (а) изпраща заверени копия от тази конвенция на всички държави, поканени да присъстват на Конференцията за ограничаване на отговорността при морски искове, както и на всяка друга държава, която се присъединява към тази конвенция;

(б) уведомява всички държави, които са ратифицирали или са се присъединили към Конвенцията за:

(i) всяко ново подписване, всяко депози- ране на инструмент и всяка резерва и съответните дати на подписване или депозиране; (ii) дата на влизане в сила на кон- венцията или на изменение към нея; (iii) всяко денонсиране на конвенцията и датата, от която е в сила; (iv) всяко прието изменение, в съответ- ствие с чл. 20 и 21; (v) всякаква информация, изисквана на основание на някои от членовете на тази конвенция. 3. При влизане в сила на тази конвенция Генералният секретар изпраща заверено копие от конвенцията на Секретариата на Обединените нации за регистрация и публикуване в съответствие с чл. 102 на Хартата на Обединените нации.

Член 23

Езици Тази конвенция е съставена в един оригинал на английски, френски, руски и испански език, като всеки текст е еднакво автентичен.

Съставена в Лондон на деветнадесети ноември хиляда деветстотин седемдесет и шеста година.

В доказателство на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за целта, подписахме тази конвенция.

(Лондон, 19 ноември 1976 г.)

ПРОТОКОЛ от 1996 г. за изменение на Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. (Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 11 май 2005 г.—ДВ, бр. 43 от 2005 г. в Сила за Република България от 2 октомври 2005 г.)

Страните по този протокол, като счетоха, че е желателно да се измени Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове, съставена в Лондон на 19 ноември 1976 г., за да се осигури повишена компенсация и за да се създаде опростена процедура за осъвременяване на ограничаващите суми, се договориха, както следва:

Член 1 За целите на този протокол: 1. “Конвенция” означава Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г.

2. “Организация” означава Международната морска организация.

3. “Генерален секретар” означава Генералния секретар на организацията.

Член 2 Член 3, буква (а) на конвенцията се заменя със следния текст:

“(а) искове за спасено имущество, включително, ако е приложимо, всеки иск за специална компенсация, съгласно чл. 14 на Международната конвенция относно спасяване на имущество от 1989 г., както е изменена, или вноска при обща авария;”.

Член 3 Член 6, ал. 1 на конвенцията се заменя със следния текст:

“1. Границите на отговорността при искове извън посочените в чл. 7, предявени във всеки отделен случай, се изчисляват, както следва:

(а) по отношение на искове в случай на смърт или телесна повреда:

(i) 2 милиона разчетни единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 2000 тона; (ii) за кораб с тонаж, по-голям от посоче- ния по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми: за всеки тон от 2001 до 30 000 тона—800 разчетни единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона—600 разчетни единици, и за всеки тон над 70 001—400 разчетни единици; (б) по отношение на всеки друг иск:

(i) 1 милион разчетни единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 2000 тона; (ii) за кораб с тонаж, по-голям от посоче- ния по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми: за всеки тон от 2001 до 30 000 тона — 400 разчетни единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона—300 разчетни единици, и за всеки тон над 70 001—200 разчетни единици.”

Член 4 Член 7, ал. 1 на конвенцията се заменя със следния текст:

“1. По отношение на исковете, предявени във всеки отделен случай на смърт или телесна повреда на пътниците на даден кораб, границата на отговорността на корабособственика е сума в размер 175 000 разчетни единици, умножени по броя на пътниците, които е разрешено да се превозват с кораба съгласно корабното удостоверение.”

Член 5 Член 8, ал. 2 на конвенцията се заменя със следния текст:

“2. Независимо от това държавите, които не са членове на Международния валутен фонд и чиито закони не позволяват прилагането на разпоредбите на ал. 1, могат по време на подписването без условие за ратификация, приемане или одобрение или по време на ратификацията, приемането, одобряването или присъединяването или по всяко време впоследствие да декларират, че границите на отговорността, предвидени в тази конвенция, които се прилагат на техните територии, са определени, както следва:

(а) по отношение на чл. 6, ал. 1, буква (а) на сумата от:

(i) 30 милиона парични единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 2000 тона; (ii) за кораб с тонаж, по-голям от посоче- ния по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми: за всеки тон от 2001 до 30 000 тона—12 000 парични единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона—9000 парични единици; и за всеки тон над 70 001—6000 парични единици; (б) по отношение на чл. 6, ал. 1, буква (б) на сумата от:

(i) 15 милиона парични единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 2000 тона; (ii) за кораб с тонаж по-голям от посоче- ния по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми: за всеки тон от 2001 до 30 000 тона—6000 парични единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона—4500 парични единици, и за всеки тон над 70 001—3000 парични единици; (в) по отношение на чл. 7, ал. 1 на сумата в размер 2 625 000 парични единици, умножени по броя на пътниците, които е разрешено да се превозват с кораба съгласно корабното свидетелство.

Алинеи 2 и 3 на чл. 6 се прилагат съответно по отношение на букви (а) и (б) на тази алинея.”

Член 6 Добавя се следният текст като ал. 3 (допълнителен) в член 15 на конвенцията:

“3 (допълнителен) Независимо от границата на отговорността, определена в ал. 1 на чл. 7, държава, страна по конвенцията, може посредством специфични разпоредби на националното си законодателство да прилага системата на отговорност по отношение на искове, предявени в случай на смърт или за телесна повреда на пътници на кораб, при положение че границата на отговорността не е по-ниска от тази, определена в ал. 1 на чл. 7. Държава, страна по кон- венцията, която се възползва от възможността, предвидена в тази алинея, съобщава на Генералния секретар приетите граници на отговорност или че няма такива граници.”

Член 7 Член 18, ал. 1 от конвенцията се заменя със следния текст:

“1. Всяка държава по време на подписването, ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването или по всяко друго време след това може да си запази правото да:

(а) изключи от прилагането на чл. 2, ал. 1, букви (г) и (д);

(б) изключи искове за вреди по смисъла на Международната конвенция относно отговорността и компенсацията при причиняване на щети, свързани с превоза на опасни и отровни вещества по море от 1996 г. или по смисъла на всяко последващо изменение или протокол към нея.

Не се допускат резерви по отношение на основните разпоредби на тази конвенция.”

Член 8 Изменение на границите 1. По искане на най-малко половината, но в никакъв случай не по малко от шест държави, страни по този протокол, Генералният секретар разпространява до всички членове на организацията и до всички договарящи се държави всяко предложение за изменение на границите, определени в чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 на конвенцията, както е изменена с този протокол.

2. Всяко изменение, предложено и разпространено по посочения по-горе начин, се изпраща на Правния комитет на организацията (Правен комитет) за разглеждане, в срок не по-малко от шест месеца от датата на разпространението му.

3. Всички държави, страни по конвенцията, както е изменена с този протокол, независимо дали са членове на организацията, имат право да участват в заседанията на Правния комитет за обсъждане и приемане на изменения.

4. Измененията се приемат с две трети мнозинство на държавите, страни по конвенцията, както е изменена с този протокол, които присъстват и гласуват в Правния комитет, в неговия разширен състав в съответствие с ал. 3, при условие че най-малко половината от държавите, страни по конвенцията, както е изменена с този протокол, са представени по време на гласуването.

5. Правният комитет, работейки по предложение за изменение на границите, отчита натрупания опит във връзка с инциденти и по-специално по отношение размера на причинените вреди, промените в паричните стойности и влиянието, което оказва върху цената на застраховката предложеното изменение.

6. (а) Изменение на границите съгласно този член не може да бъде обсъждано преди изтичането на пет години от датата, на която този протокол е отворен за подписване, както и преди изтичането на пет години от датата на влизане в сила на предишно изменение в съответствие с този член.

(б) Дадена граница не може да се увеличи така, че да надвиши сума, която отговоря на границата, определена в конвенцията, както е изменена с този протокол, завишена с шест процента на година, изчислена с натрупване от датата, на която този протокол е отворен за подписване.

(в) Дадена граница не може да се увеличи така, че да надвиши сума, която отговоря на границата, определена в конвенцията, както е изменена с протокола, умножена по три.

7. Организацията съобщава на всички договарящи се държави всяко изменение, прието в съответствие с ал. 4. Изменението се счита за прието в края на период от осемнадесет месеца от датата на съобщението, освен ако в рамките на този период най-малко една четвърт от държавите, страни по конвенцията към момента на приемане на изменението, съобщят на Генералния секретар, че те не приемат изменението, в който случай изменението се отхвърля и не влиза сила.

8. Изменение, което се счита за прието в съответствие с ал. 7, влиза в сила осемнадесет месеца след неговото приемане.

9. Всички договарящи се държави са обвързани с това изменение, освен ако те са денонсирали този протокол в съответствие с ал. 1 и 2 на чл. 12 най-малко шест месеца преди влизането в сила на изменението. Такова денонсиране ще има правна сила от датата на влизане в сила на изменението.

10. Когато е прието изменение, но осемнадесетмесечният период за неговото влизане в сила все още не е изтекъл, присъединяващата се в този период държава се обвързва с изменението, ако то влезе в сила. Присъединяващата се след изтичането на този период държава е обвързана с всяко изменение, което е прието в съответствие с ал. 7. По отношение на случаите, посочени в тази алинея, една държава се обвързва с дадено изменение от влизането му в сила или от влизането в сила за тази държава на този протокол, което от двете настъпи по-късно.

Член 9 1. Конвенцията и този протокол, както между страните по него, се разглеждат и тълкуват заедно като един общ инструмент.

2. Държава, която е страна по протокола и не е страна по конвенцията, е обвързана с разпоредбите на конвенцията, както е изменена с този протокол по отношение на други държави, страни по него, но не е обвързана с разпоредбите на конвенцията по отношение на държави, страни единствено по конвенцията.

3. Конвенцията заедно с измененията в този протокол се прилага само по отношение на искове, предявени във връзка със събития, които възникват след влизането в сила на протокола за всяка държава.

4. Нищо в този протокол не засяга задълженията на една държава, страна както по конвенцията, така и по протокола, по отношение на държава, която е страна по конвенцията и не е страна по този протокол.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 10 Подписване, ратификация, приемане, одоб- ряване и присъединяване 1. Този протокол е отворен за подписване от всички държави в централата на организацията от 1 октомври 1996 г. до 30 септември 1997 г., след която дата конвенцията остава отворена за присъединяване.

2. Всички държави могат да станат страни по този протокол чрез:

(а) подписване без условие за ратификация, приемане и одобряване; или (б) подписване под условие за ратификация, приемане или одобряване, последвано от ратификация, приемане или одобряване; или (в) присъединяване. 3. Ратификацията, приемането, одобряването или присъединяването се извършват чрез депозиране за тази цел на инструмент при Генералния секретар.

4. Всеки инструмент за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване, депозиран след датата на влизането в сила на дадено изменение на конвенцията, както е изменена с този протокол, се счита за приложим към така изменената конвенция, както е променена от такова изменение.

Член 11 Влизане в сила 1. Този протокол влиза в сила деветдесет дни след датата, на която държавите са изразили своето съгласие да бъдат обвързани с него.

2. Протоколът влиза в сила за всяка държава, изразила съгласие да бъде обвързана с него, деветдесет дни след датата, на която е изразено такова съгласие, ако са изпълнени условията на ал. 1 за влизане в сила на този протокол.

Член 12 Денонсиране 1. Този протокол може да бъде денонсиран от всяка държава, страна по протокола, по всяко време след датата, на която той влиза в сила за тази държава.

2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на инструмент за денонсиране при Генералния секретар.

3. Денонсирането влиза в сила дванадесет месеца или друг определен в инструмента за денонсиране по-дълъг период след неговото депозиране при Генералния секретар.

4. Между държави, страни по протокола, денонсирането на конвенцията в съответствие с чл. 19 на същата от държавата не се счита за денонсиране на конвенцията, както е изменена с този протокол.

Член 13 Ревизия и изменение 1. С цел ревизия или изменение на този протокол организацията свиква конференция.

2. Организацията свиква конференция на държавите, страни по протокола, за ревизия или изменение по искане на не по-малко от една трета от договарящите се държави.

Член 14 Депозитар 1. Този протокол и всички изменения, приети съгласно чл. 8, се депозират при Генералния секретар.

2. Генералният секретар: (а) уведомява всички държави, които са ратифицирали или са се присъединили към протокола, за:

(i) всяко ново подписване, всяко депози- ране на инструмент и съответните дати на подписване или депозиране; (ii) всяка декларация и уведомление съг- ласно чл. 8, ал. 2 на конвенцията, както е изменена с този протокол, и чл. 8, ал. 4 на конвенцията; (iii) датата, на която влиза в сила този протокол; (iv) всяко предложение за изменение на границите, направено в съответствие с чл. 8, ал. 1; (v) всяко изменение, прието в съответст- вие с чл. 8, ал. 4; (vi) всяко изменение, което се счита за прието съгласно чл. 8, ал. 7, и датата, на която това изменение ще влезе в сила съгласно ал. 8 и 9 на този член; (vii) депозирането на инструмент за де- нонсиране на този протокол, датата на която е депозиран инструментът, и датата, на която денонсирането влиза в сила; (б) изпраща заверени копия от този протокол на всички държави, подписали протокола, и на всички държави, които са се присъединили към него.

3. При влизане в сила на този протокол Генералният секретар изпраща текста на Секретариата на Обединените нации за регистрация и публикуване в съответствие с чл. 102 на Хартата на Обединените нации.

Член 15

Езици Този протокол е съставен в един оригинал на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всеки текст е еднакво автентичен.

Съставен в Лондон на втори май хиляда деветстотин деветдесет и шеста година.

В доказателство на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за целта, подписаха този протокол.