Начало / Държавен вестник / бр. 5 от 14 януари 2005 г. / Официален раздел
Наредба № 7 от 15 декември 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради
- Обнародван:
- ДВ, бр. 5 от 14 януари 2005 г.
- Страница:
- 19
Обнародва: Наредба № 7 от 15 декември 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради — действащият текст и всички промени
НАРЕДБА № 7 от 15 декември 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради
Главапърва
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят: 1. техническите изисквания за икономия на енергия и топлосъхранение в сгради и методите за определяне на потребната топлина за отопление, като се отчитат топлинните загуби през сградните ограждащи конструкции и елементи, топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене, климатичните данни, начинът на застрояване и други специфични изисквания към сградите;
2. техническите правила и норми за проектиране на топлоизолацията на сгради, включително максимално допустимите стойности на коефициента на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи, както и изискванията за влагоустойчивост, въздухопропускливост, водонепропускливост и слънцезащита през летния период.
(2) Изискванията на наредбата се прилагат при проектиране и изпълнение на жилищни сгради и на сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, образованието, културата и изкуството, търговията, общественото хранене, хотелиерството и услугите, административни и производствени сгради, наричани за краткост “нежилищни сгради”, със:
1. нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, и относителна влажност на въздуха под 75 %;
2. ниска вътрешна температура—от 12 до 19 °С в зависимост от предназначението им, които се отопляват най-малко три месеца годишно, наричани за краткост “нежилищни нискотемпературни сгради”.
Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при проектиране и изпълнение на нови сгради, както и при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради.
(2) Изискванията на наредбата се прилагат и при изчисляване на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), като се отчитат изискванията и на наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
(3) Нормативните изисквания на чл. 6, 7 и 8 не се отнасят за сгради, в които:
1. най-малко 70 % от топлината за отопление е получена чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (когенерация);
2. най-малко 70 % от топлината за отопление е получена от възобновяем енергиен източник.
(4) Основните означения и единици за измерване, използвани в наредбата, са съгласно приложение № 1, а останалите означения—съгласно формулите, за които се отнасят.
Чл. 3. При проектиране топлоизолацията на ограждащите конструкции на сгради със специални параметри на температурновлажностния режим, като стационарни хладилници, обществени бани и перални, производствени помещения с влажен и мокър режим (с относителна влажност на въздуха над 75 на сто), селскостопански и животновъдни сгради, оранжерии, временни сгради и др., могат да се прилагат изискванията на тази наредба и на специфичните нормативни актове и документи.
Глававтора
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИКОНОМИЯ НА ЕНЕРГИЯ
Раздел I Изисквания при проектиране на нови сгради
Чл. 4. Техническите критерии за определяне на основни показатели за разход на енергия и топлосъхранение в зависимост от вида на сградите са:
1. годишната потребна топлина за отопление на един квадратен метър полезна площ—за жилищни сгради;
2. коефициентът на специфични топлинни загуби от топлопреминаване на ограждащите конструкции и елементи—за нежилищни сгради;
3. годишната потребна топлина за отопление на един кубичен метър отопляем обем—за нежилищни нискотемпературни сгради.
Чл. 5. (1) Отопляемото пространство се определя преди изчисляване на топлотехническите характеристики на сградата. Сградните елементи се разглеждат като граници на отопляемото пространство.
(2) Площта на външните ограждащи конструкции и елементи А се определя по външните им размери в съответствие с БДС EN ISO 13789.
(3) Полезната площ Au за жилищни сгради със светла височина 2,60 m може да се определя по формулата:
euVA
32 ,0 = (1) (4) Нетният отопляем обем на сградата V се определя по вътрешните размери съгласно БДС EN ISO 13789. За опростени изчисления V може да се определя по формулата:
e V V 8,0 = (2) (5) Коефициентът на специфични топлинни загуби от топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи ′ T H се определя по формулата:
AHHTT / = ′ (3)
където T H е коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване.
Чл. 6. (1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един квадратен метър полезна жилищна площ ( uhAQ / max ) в зависимост от фактора на формата eVAf / 0 = и денградусите (DD) при температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 1. Таблица 1
uhAQ / max , kWh/m2
fo, m-1 DD, K.d
2100
2500
2900
3300
І 0,2 50,0 51,8 54,0 56,5 0,3 55,4 57,3 59,4 61,9 0,4 60,8 62,7 64,8 67,3 0,5 66,2 68,1 70,2 72,7 0,6 71,6 73,5 75,6 78,1 0,7 77,1 78,9 81,1 83,6 0,8 82,5 84,3 86,5 89,0 0,9 87,9 89,7 91,9 94,4 1,0 93,3 95,1 97,3 99,8 і 1,05 96,0 97,84
100
102,5 (2) Междинните стойности на uhAQ / max по табл. 1 се определят по формулата:
max
12 ,
54
10 )
2900
(
18 ,
43 / f DD AQuh + − + ≤ (4)
2
2
0
6
(3) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и табл. 1 и 2 на приложение № 2.
Чл. 7. (1) Максималните нормативни стойности на коефициента на специфични топлин- ни загуби от топлопреминаване ( ′ max T H ) за нежилищни сгради в зависимост от fo и процента на остъкляване с нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 2.
Таблица 2
fo, m-1 ′ max T H , W/(m2 K)
при остъкляване при остъкляване на фасадата І 30 % на фасадата > 30 % І 0,2 1,15 1,65 0,3 0,90 1,25 0,4 0,78 1,05 0,5 0,70 0,93 0,6 0,65 0,85 0,7 0,61 0,79 0,8 0,59 0,75 0,9 0,57 0,72 1,0 0,55 0,69 і 1,05 0,54 0,68 (2) Междинните стойности на НТmax' за колони 2 и 3 от табл. 2 се определят , както следва:
1. за колона 2—по формулата:
0 max
15 ,0
40 ,0 f HT + = ′ (5);
2. за колона 3—по формулата:
0 max
24 ,0
45 ,0 f HT + = ′ (6) Чл. 8. (1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един кубичен метър отопляем обем за нежилищни нискотемпературни сгради ( ehVQ / max ), които се отопляват повече от три месеца годишно с температура на вътрешния въздух от 12 до 19 °С, както и за сезонно отопляеми сгради за спорт и културни занимания, които се отопляват три и повече месеца годишно, при проектна вътрешна температура, повисока от 15 °С, са определени в табл. 3.
Таблица 3
fo, m-1 ehVQ / max , kWh/m3
І 0,2 33,9 0,3 36,5 0,4 39,0 0,5 41,6 0,6 44,2 0,7 46,7 0,8 49,3 0,9 51,8 1,0 54,4 і 1,05 55,7 (2) Междинните стойности на ehVQ / max се определят по формулата:
0 max 6,
25 8,
28 / fVQeh + ≤ (7)
Чл. 9. Потребната топлина за отопление и потребната първична енергия се изчисляват в съответствие с методиката в приложение № 3, като се отчитат загубите при добива и/или производството и преноса на енергийни ресурси и енергия. В изчисленията се отчитат топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация, както и топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене.
Чл. 10. (1) На топлоизолация се изчисляват граничещите с външния въздух сградни ограждащи конструкции и елементи, както следва:
1. външни стени, включително участъците, разположени зад отоплителните тела, външни стени, граничещи със земята, части от стени на отопляеми подземни етажи, външни стени на тавански жилища и други обитавани помещения;
2. прозорци и външни врати; 3. покриви и тавански плочи при неотопляеми тавански помещения;
4. подове, разположени непосредствено върху земята, над неотопляеми подземни етажи и граничещи с външния въздух.
(2) На топлоизолация се изчисляват и вътрешните стени и междуетажните подове, ограждащи пространство в сгради, в което температурата може да спадне под 12 °С, както и в други специфични случаи (например при подове с вградено площно отопление и др.), предвидени в проекта.
(3) Коефициентът на топлопреминаване (U) се определя съгласно БДС EN ISO 6946.
(4) Стойностите на U за отопляеми сгради не могат да бъдат по-големи от стойностите в табл. 4.
Таблица 4
№ Видове сградни U, W/(m2K) по ограждащи конструкции за сгради за нискоред и елементи с норматемпера- тивна въттурни решна темсгради пература
19 °С
1. Външни стени и стени, граничещи с неотопляеми пространства 0,50 0,83 2. Преградни стени в отопляеми пространства 1,60 10,00 3. Външни стени, граничещи със земята 0,70 1,20 4. Преградни стени в отопляеми тавански пространства 1,35 2,00 5. Подове, граничещи със земята 0,45 0,83 6. Таванска плоча на студен покрив 0,35 0,83 7. Подова плоча над неотопляем подземен етаж 0,50 0,83 8. Стена, таван или под, граничещ с външния въздух или със земята, при вградено площно отопление 0,50 0,57 9. Топъл покрив 0,35 0,83 (5) Топлофизичните характеристики на строителните продукти (материали), необходими за изчисленията на топлоизолация, се определят съгласно табл. 1 на приложение № 4 или в техническите спецификации на производителя. Стойностите са валидни при експлоатационната влажност и температура на продуктите в ограждащите конструкции и елементи.
Чл. 11. Фугите между отделните сградни ограждащи конструкции и елементи (деформационни, между сглобяеми елементи и др.) трябва да удовлетворяват изискванията за топлоизолация и въздухопропускливост, които се поставят към ограждащите конструкции и елементи.
Чл. 12. (1) Сградите се проектират и изпълняват така, че ефектът на топлинните мостове да е минимален.
(2) Стойностите на линейния коефициент на топлопреминаване на топлинните мостове Ψi не трябва да надвишават 0,2 W/(mK), съответно Ψe—0,1 W/(mK). Топлинни мостове с по-високи стойности на Ψi и Ψe се избягват чрез подходяща корекция на проектните детайли.
(3) При изчисляване на потребната топлина за отопление ефектът на топлинните мостове се отчита съгласно БДС EN ISO 13789 и БДС EN ISO 14683.
(4) В случаите, когато топлинните мостове в сградата имат стойности на линейния коефициент на топлопреминаване Ψi < 0,2 W/(mK) или Ψe < 0,1 W/(mK), техният ефект може да се отчете, като стойността на коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване се завиши с 0,1 W/(m2K).
Чл. 13. (1) Коефициентът на топлопреминаване на окачени (остъклени) фасади на сгради е не по-голям от 1,9 W/(m2K), както и коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (g) е не по-голям от 0,55.
(2) Коефициентът на топлопреминаване на окачени фасади с повишени изисквания за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R і 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) за огнеустойчивост (пожароустойчивост), за механична устойчивост и др. е не по-голям от 2,3 W/(m2K). (3) Коефициентът на топлопреминаване на прозорци в зависимост от материала, от който са изпълнени рамките им, е не по-голям от следните стойности:
1. при дървени или пластмасови рамки или при комбинация от тях—2,0 W/(m2K);
2. при метални рамки—2,2 W/(m2K). (4) Коефициентът на топлопреминаване на външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци с повишени изисквания за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R і 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) за огнеустойчивост (пожароустойчивост), за механична устойчивост и др. е не по-голям от 2,2 W/(m2K). (5) Коефициентът на топлопреминаване на външни врати е не по-голям от 3,5 W/(m2K).
Чл. 14. (1) При определяне на потребната топлина за отопление кратността на въздухообмена (n) на вътрешния въздух с външен въздух се приема не по-голяма от 0,7 h-1 или при предвидени други условия тя се изчислява съгласно наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ.
(2) При сгради с кратност на въздухообмена, по-голяма от 3,0 h-1, може се предвижда оползотворяване на топлината от отработения въздух при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ.
Чл. 15. Опростената методика за изчисляване на показателите за годишен разход на енергия, включително на годишната потребна топлина за отопление, е съгласно приложение № 5.
Чл. 16. Допуска се при жилищни сгради с полезна площ до 100 m2 да не се изчислява потребната топлина за отопление по чл. 6, ако стойностите на U са не по-големи от стойностите в табл. 5.
Таблица 5
№ Видове сградни U, W/(m2K) по ограждащи конструкции ред и елементи
1. Външни стени 0,50 2. Външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци 2,0 3. Тавански плочи, граничещи с необитаеми пространства, и сградни ограждащи конструкции и елементи, граничещи отгоре или отдолу с външния въздух 0,22 4. Подове и стени, граничещи със земята, и подове над неотопляеми пространства 0,35
Раздел II Изисквания при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради
Чл. 17. (1) Основен критерий за разход на енергия и топлосъхранение за жилищни и нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура 19 °С и за нежилищни нискотемпературни сгради е коефициентът на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи.
(2) В зависимост от вида и предназначението на сградата могат да се прилагат и други критерии, посочени в чл. 4.
(3) За сгради, които подлежат на сертифициране по реда на наредбата по чл. 16, ал. 1 ЗЕЕ, се спазват критериите на чл. 4.
(4) Стойностите на коефициента на топлопреминаване не могат да бъдат по-големи от стойностите в табл. 6, когато:
1. реконструкцията, основното обновяване, основният ремонт или преустройството на съществуващи сгради обхващат повече от 25 на сто от площта на сградните ограждащи конструкции и елементи;
2. отопляемият обем се увеличава с повече от 30 m3.
Таблица 6
№ Видове сградни U, W/(m2K) по ограждащи конструкции за сгради за нискоред и елементи с норматемпера- тивна въттурни решна темсгради пература
19 °С
1
2
3
4
1. Външна стена, при която: а) топлоизолацията е отвътре или по средата на стената; 0,45 0,75 б) топлоизолацията е отвън 0,35 0,75 2. Външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци 2,0 2,8 Остъкление (стъклопакет) 1,8 — Окачени фасади 1,9 3,0
1
2
3
4
3. Външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци с повишени изисквания 2,2 2,8 Окачени фасади с повишени изисквания 2,3 3,0 4. Наклонени покриви и вентилирани плоски покриви 0,30 0,40 Плоски покриви без вентилируем слой 0,25 0,40 5. Подове и стени, граничещи с неотопляеми пространства или със земята, при които: а) топлоизолацията е отвън 0,40 — б) топлоизолацията е отвътре 0,50 —
Главатрета
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЛАГО-
УСТОЙЧИВОСТ, ВЪЗДУХОПРОПУСКЛИ-
ВОСТ И ВОДОНЕПРОПУСКЛИВОСТ
Чл. 18. (1) Сградните ограждащи конструкции и елементи на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха най-малко 60 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад).
(2) Външните ограждащи конструкции и елементи, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад.
(3) Сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6.
Чл. 19. (1) Сградите се проектират и изпълняват така, че през проектния им експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през сградните ограждащи конструкции и елементи, да не кондезира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлоизолацията и устойчивостта на конструкцията.
(2) Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи конструкции и елементи се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието:
( )
− ≤ (8),
θ θ α
siiUθθ
−
e i където:
s θ е температурата на оросяване (°C) съгласно табл. 1 на приложение № 7; αi — коефициентът на топлопредаване на вът- решната повърхност. Чл. 20. (1) Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите конструкции и елементи не причиняват вреда на структурата на материала, когато:
1. общата влажност на материала ( ′ uk x ), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност ( max x ):
max xxxx dif r uk ≤ ′ ∆ + ′ = ′ (9), където:
′ rx е експлоатационната влажност, %;
′ ∆dif x — влажността на строителната конструк- ция в резултат на дифузионното навлажняване, %; 2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване ′ ∆dif x се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.
(2) Стойностите на ′
rx и на хmax за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4.
(3) Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за ′
rx и хmax в зони с очакван кондензационен пад.
(4) Влажността на ограждащите конструкции и елементи в резултат на дифузионното навлажняване dif x′ ∆ се изчислява съгласно приложение № 6.
Чл. 21. (1) За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия:
1. s θ i = s θ e = 18 °C; 2. φ i = φ e = 65 %, където φiиφe са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух.
(2) За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране.
Чл. 22. (1) Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:
1. при външна относителна влажност 90 %; 2. при температура на външния въздух θe: а) θe = 5 °С, когато външната проектна температура е по-висока от минус 8,5 °С;
б) θe = - 5 °С, когато външната проектна температура е в границите от минус 8,5 °С до минус 14,5 °С;
в) θe = - 10 °С, когато външната проектна температура е по-ниска от минус 14,5 °С.
(2) Данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране.
Чл. 23. (1) Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:
1. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или
2. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или
3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.
(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради.
(4) Изискванията по ал. 1, т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради.
(5) Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.
Чл. 24. (1) Остъклените фасади, с изключение на северните или естествено защитените, се защитават от слънчево греене. Качеството на защитата трябва да удовлетворява условието:
25 ,0 < ⋅g fst . (2) Защитата на остъклена фасада на сграда от слънчево греене е съгласно приложение № 8.
Главачетвърта
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ
Чл. 25. Физичните характеристики на топлоизолацията, показателите за разход на енергия и други технически изисквания се посочват в съответната част на инвестиционните проекти, които подлежат на съгласуване, одобряване и оценяване на съответствието с изискванията на тази наредба, на наредбата по чл. 15 ЗЕЕ и на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 26. (1) Обхватът и съдържанието на частта, включваща показателите за разход на енергия и топлосъхранение, се определят с наредбата по чл. 139, ал. 5 ЗУТ и включват изчисленията на:
1. коефициентите на топлопреминаване; 2. топлинните загуби от топлопреминаване; 3. коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване към външния въздух;
4. топлинните загуби от вентилация; 5. топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене;
6. допустимата специфична годишна потребна топлина за отопление на жилищни и нискотемпературни сгради;
7. годишната потребна топлина и специфичната годишна потребна топлина за отопление на жилищни или нежилищни нискотемпературни сгради или коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване за нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура, по-висока от 19 °С.
(2) В зависимост от предназначението на сградите могат да се определят и други показатели за разход на енергия съгласно чл. 12 от наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.
(3) В съответствие с определените условия по тази наредба се извършва проверка за влагоизолация на ограждащите конструкции и елементи на отопляеми помещения с постоянна относителна влажност на въздуха наймалко 60 %.
Чл. 27. (1) При проектирането, при оценяването на съответствието на инвестиционните проекти с изискванията за енергийна ефективност, както и при сертифицирането на сградите показателите за разход на енергия се изчисляват съгласно детайлната методика в приложение № 3.
(2) За целите на прединвестиционните и обемноустройствените проучвания за доказване на нормативната допустимост за реализация на обектите, за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идеен проект, както и за извършване на анализи и оценки на енергоспестяващи решения и мерки показателите за разход на енергия могат да бъдат изчислени по опростената методика съгласно приложение № 5.
Чл. 28. (1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти (материали и изделия), съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.
(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи (сертификати и удостоверения за качество, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.
(3) Съответствието на строителните продукти със съществените изисквания към строежите се оценява и удостоверява при условията и по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 230 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2001 г.; изм., бр. 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2003 г.).
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Строеж”, “реконструкция”, “основен ремонт” и “строителни и монтажни работи” са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.
2. “Основно обновяване” е обновяване на сградите, при което съотношението, изразено в стойностен или количествен показател, между обновяването и повърхността на сградните ограждащи конструкции и елементи и/или сградните енергийни инсталации (отоплителни, вентилационни, климатизационни и др.) е повече от 25 %, както и в случаите, в които повече от 25 % от сградната ограждаща конструкция подлежи на обновяване (в общата стойност не се включва цената на земята).
3. “Проектен експлоатационен срок” е условен период, през който конструкцията или част от нея ще бъде ползвана по предназначение— при обичайно поддържане и без да се налага извършване на значителен ремонт.
4. “Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия” е производство в един процес на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия.
5. “Възобновяеми енергийни източници” са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в т. ч. биогаз и енергията от индустриални и битови отпадъци.
6. “Потребна енергия” е енергията, необходима за поддържане на определен микроклимат в сградата.
7. “Първична енергия” е сумата от всички съставни части на потребната енергия, увеличени със съответстващите им загуби за добив/ производство и пренос.
8. “Обща площ” е общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които преминава топлина във външната среда.
9. “Полезна площ” е разгънатата площ на пода на отопляемото пространство, определена по вътрешните му размери.
10. “Денградуси” е произведението от броя на дните и разликата между температурата на отопляемото пространство (19 °С) и средната за периода стойност на външната температура. При изчисляването се отчита само броят на дните със средна външна температура под 12 °С.
11. “Годишна потребна топлина” е топлината, необходима за осигуряване на проектната вътрешна температура на сградата.
12. “Отопляемо пространство” е ограничено затворено пространство, отоплявано с една или различни проектни температури.
13. “Неотопляемо пространство” е помещение или ограничено затворено пространство, което не е част от отопляемо пространство и не се отоплява.
14. “Нетен отопляем обем” е обемът, необходим при изчисляването на топлинните загуби от вентилация и инфилтрация.
15. “Отопляем обем” е обемът на пространството, ограничено от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които топлината се предава във външната среда.
16. “Коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия” е частта от слънчевата енергия, която преминава в отопляемото пространство.
17. “Фактор на формата” е отношението на общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата към отопляемия обем на сградата.
18. “Топлинни загуби от топлопреминаване” са топлинните загуби от топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи.
19. “Топлинни загуби от вентилация” са топлинните загуби в резултат на смяната на въздуха от помещенията с незатоплен въздух от външната среда.
20. “Топлинни печалби от вътрешни топлинни източници” са топлината, която постъпва в помещението или която се отделя в отопляемото помещение от източници, различни от отоплителната система.
21. “Печалби от слънчево греене” са топлината, която постъпва в помещението в резултат на слънчевото греене.
22. “Топлинен мост” е част или елемент от сградната ограждаща конструкция, в която коефициентът на топлопреминаване е по-голям в резултат на промяна на дебелината или геометрията на строителния продукт (материал).
23. “Отоплителен период” е периодът от време, през който топлинната енергия се ползва за отопление.
24. “Начало на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни със средна денонощна температура на външния въздух, по-ниска от +12 °С.
25. “Край на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни, през които температурата на външния въздух е над +12 °С; третият ден от трите последователни дни е краят на отоплителния период.
26. “Процент на остъкляване” е отношението на площта на прозорците, определена по външните размери, към общата площ на фасадата.
27. “Кратност на въздухообмена” е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.
28. “Коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник въздух-въздух” е процентът на топлината от изхвърления въздух, която се връща обратно в сградата.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради (ДВ, бр. 7 от 1999 г.).
§ 3. Тази наредба се прилага за сгради, чието проектиране започва след 1 март 2005 г.
§ 4. До влизане в сила на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ се прилагат Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., БСА, бр. 6— 7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4—5 от 1994 г.) при изчисляване на показателите за топлосъхранение и за разход на енергия, както и на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.
§ 5. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Министър: В. Церовски
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 4 Основни означения и единици за измерване
A—обща площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, m2;
Au—полезна площ на сградата, m2; DD—денградуси, Kd; fo—фактор на формата на сградата, m-1; Qh—годишна потребна топлина за отопление, kWh; V—нетен отопляем обем на сградата, m3; Ve—отопляем обем на сградата, m3; g—коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия;
U—коефициент на топлопреминаване, W/(m2K); H—коефициент на общи топлинни загуби, W/K; НТ—коефициент на топлинни загуби от топлопреминаване, W/K;
НТґ—коефициент на специфични топлинни загуби от топлопреминаване, W/(m2K);
HV—коефициент на топлинни загуби от вентилация, W/K;
Ψi—линеен коефициент на топлопреминаване по вътрешните размери, W/(mK);
Ψe—линеен коефициент на топлопреминаване по външните размери, W/(mK);
fst—процент на остъкляване; n—кратност на въздухообмена, h-1; η - коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник въздух-въздух;
θi—температура на въздуха в отопляемото пространство,°С;
θe—температура на въздуха в неотопляемото пространство,°С;
θu—температура на въздуха в нискитемпературно пространство,°С.
Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3
Таблица 1 Данни за продължителността на отоплителния период и за денградусите (DD) по населени места
№ Населено Брой DD Брой DD по място отоплипри: отоплипри: ред телни телни дни (tHP) дни (tHP) при: при: C e ° ≤12 θ C e ° ≤12 θ
C i ° = 19 θ C i ° = 17 θ
1
2
3
4
5
6
1. Айтос
175
2400
175
2030
2. Ардино
180
2500
180
2140
3. Асеновград
170
2400
167
2060
4. Балчик
180
2400
180
2040
5. Белоградчик
195
3000
195
2610
6. Берковица
195
3000
195
2610
7. Благоевград
170
2400
170
2060
8. Бойчиновци
180
2800
180
2440
9. Ботевград
190
2800
190
2420
10. Брезник
210
3200
210
2780
11. Бургас
170
2300
170
1960
12. Бяла
175
2700
175
2350
13. Бяла Слатина
175
3000
175
2650
14. Варна
180
2400
180
2040
15. Велинград
200
3300
200
2860
16. Видин
185
2800
185
2430
17. Враца
180
2700
180
2340
18. Габрово
190
2800
190
2420
19. Генерал Тошево
190
2800
190
2420
20. Годеч
200
3100
200
2700
21. Горна Оряховица
180
2700
180
2340
22. Гоце Делчев
180
2600
180
2240
23. Горни Чифлик
185
2500
185
2130
24. Грудово
175
2400
175
2050
25. Девин
210
3000
210
2580
26. Димитровград
175
2400
175
2050
27. Добрич
190
2800
190
2420
28. Дряново
185
2700
185
2330
29. Дулово
190
2800
190
2420
30. Дупница
190
2700
190
2320
31. Елена
190
2800
190
2420
32. Елен Пелин
195
2900
195
2510
33. Елхово
175
2400
175
2050
34. Златарица
185
2800
185
2430
35. Ивайловград
170
2300
170
1960
36. Исперих
190
2800
190
2420
37. Ихтиман
195
3400
195
3010
38. Казанлък
190
2800
190
2420
39. Карлово
180
2600
180
2240
40. Карнобат
175
2400
175
2050
41. Кнежа
190
3000
190
2620
42. Копривщица
250
4000
250
3500
43. Котел
190
2800
190
2420
44. Крумовград
175
2400
175
2050
45. Кубрат
185
2800
185
2430
46. Кула
190
3000
190
2620
47. Кърджали
175
2400
175
2050
48. Кюстендил
190
2700
190
2320
49. Ловеч
180
2700
180
2340
50. Лом
180
2700
180
2340
51. Луковит
180
2600
180
2240
52. Мадан
210
3000
210
2580
53. Малко Търново
170
2200
170
1860
1
2
3
4
5
6
54. Момчилград
180
2500
180
2140
55. Монтана
180
2800
180
2440
56. Никопол
175
2600
175
2250
57. Нова Загора
175
2400
175
2050
58. Нови пазар
190
2800
190
2420
59. Омуртаг
190
2800
190
2420
60. Оряхово
175
2600
175
2250
61. Павликени
180
2700
180
2340
62. Пазарджик
175
2500
175
2150
63. Панагюрище
195
3000
195
2610
64. Перник
195
3000
195
2610
65. Петрич
155
2000
155
1690
66. Пещера
165
3000
165
2270
67. Пирдоп
180
3100
180
2740
68. Плевен
180
2700
180
2340
69. Пловдив
175
2500
175
2150
70. Поморие
170
2300
170
1960
71. Попово
185
2800
185
2430
72. Преслав
190
2800
190
2420
73. Провадия
180
2600
180
2240
74. Първомай
180
2600
180
2240
75. Радомир
185
3000
185
2630
76. Разград
190
2800
190
2420
77. Разлог
220
3300
220
2860
78. Русе
175
2600
175
2250
79. Самоков
220
3300
220
2860
80. Сандански
160
2100
160
1780
81. Свиленград
165
2200
165
1870
82. Свищов
175
2600
175
2250
83. Своге
195
3000
195
2610
84. Севлиево
185
2800
185
2430
85. Силистра
180
2700
180
2340
86. Сливен
175
2400
175
2050
87. Сливница
200
3100
200
2700
88. Смолян
240
3600
240
3120
89. София
190
2900
190
2520
90. Созопол
160
2100
160
2780
91. Стара Загора
170
2300
170
1960
92. Тервел
190
2800
190
2420
93. Тетевен
195
3000
195
2610
94. Тополовград
170
2400
170
2600
95. Троян
195
3000
195
2610
96. Трън
220
3500
220
3060
97. Трявна
190
2800
190
2420
98. Тутракан
180
2700
180
2340
99. Търговище
190
2800
190
2420
100. Велико Търново
180
2600
180
2240
101. Харманли
170
2300
170
1960
102. Хасково
175
2300
175
1950
103. Хисаря
175
2500
175
2150
104. Царево
160
2100
160
1780
105. Чепеларе
250
3800
250
3300
106. Чирпан
180
2600
180
2240
107. Шумен
190
2800
190
2420
108. Ямбол
180
2500
180
2140
Забележки: 1. В случаите, когато в табл. 1 няма данни за съответното населено място, продължителността на отоплителния период и денградусите се определят в зависимост от климатичната зона по картата и данните в табл. 2 от това приложение.
2. Когато надморската височина на дадено населено място е по-голяма от 500 m, годишното потребление на енергия се пресмята по данните за съответната климатична зона, към която принадлежи населеното място, и се умножава с отношението на денградусите за населеното място съгласно табл. 1 и денградусите за зоната.
Таблица 2 Базови стойности на климатичните фактори по климатични зони
Климатична зона 1
Отоплителен период Начало: 21 октомври Изчислителна външна -11,0 °C Край: 20 април температура DD при нормативна температура в сградата 19 °C
2400
Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, °C
1,9 2,7 5,1 10,2 15,6 20,2 23,7 22,3 19,0 13,8 9,0 4,3
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север 22,9 34,8 47,7 63,6 77,7 84,3 83,7 75,9 60,7 40,9 26,1 20,2
Изток 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6
Запад 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6
Юг 72,7 95,9 87,5 83,7 90,5 97,4 104,9 126,5 133,7 104,3 80,6 67,8
Хоризонтална повърхност 50,1 81,2 109,0 149,7 194,1 218,0 226,5 219,7 166,5 97,2 58,3 43,9
Климатична зона 2
Отоплителен период Начало: 21 октомври Изчислителна външна -15,0 °C Край: 25 април температура DD при нормативна температура в сградата 19 °C
2800
Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, °C
0,5 0,9 4,0 9,7 14,9 18,4 21,0 20,7 15,8 11,6 6,3 0,7
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север 22,9 34,8 47,7 63,6 77,7 84,3 83,7 75,9 60,7 40,9 26,1 20,2
Изток 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6
Запад 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6
Юг 72,7 95,9 87,5 83,7 90,5 97,4 104,9 126,5 133,7 104,3 80,6 67,8
Хоризонтална повърхност 50,1 81,2 109,0 149,7 194,1 218,0 226,5 219,7 166,5 97,2 58,3 43,9
Климатична зона 3
Отоплителен период Начало: 23 октомври Изчислителна външна -17,0 °C Край: 15 април температура DD при нормативна температура в сградата 19 °C
2600
Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, °C
0,1 0,0 5,9 12,5 17,4 21,4 24,0 23,4 19,2 13,3 6,7 0,8
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север 21,2 33,5 46,2 62,4 76,8 83,4 82,7 74,5 58,7 38,9 24,4 18,4
Изток 36,8 56,9 67,0 84,3 106,9 120,4 124,9 125,2 104,1 66,6 42,8 32,6
Запад 36,8 56,9 67,0 84,3 106,9 120,4 124,9 125,2 104,1 66,6 42,8 32,6
Юг 66,3 93,0 87,1 83,8 90,2 96,7 104,7 127,9 136,5 104,3 75,8 60,3
Хоризонтална повърхност 45,5 77,6 105,9 147,1 191,6 215,4 223,8 217,0 164,0 93,9 54,0 39,1
Климатична зона 4
Отоплителен период Начало: 16 октомври Изчислителна външна -17,0 °C Край: 23 април температура DD при нормативна температура в сградата 19 °C
2700
Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, °C
-0,2 1,3 5,7 12,7 17,4 21,1 23,6
23 19,1 12,8 6,2 0,4
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север 23,0 33,7 49,0 59,8 75,4 80,9 80,4 74,2 58,0 39,0 24,7 19,7
Изток 40,6 54,9 73,7 76,5 102,0 111,8 114,3 118,0 93,9 63,6 41,5 34,9
Запад 40,6 54,9 73,7 76,5 102,0 111,8 114,3 118,0 93,9 63,6 41,5 34,9
Юг 73,0 87,2 96,1 72,4 83,9 87,9 92,6 115,2 116,2 96,4 71,8 64,0
Хоризонтална повърхност 50,6 76,5 116,5 135,0 182,9 199,0 204,7 206,8 152,0 91,7 53,7 42,3
Климатична зона 5
Отоплителен период Начало: 25 октомври Изчислителна външна -10,0 °C Край: 19 април температура DD при нормативна температура в сградата 19 °C
2300
Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, °C
2,2 2,9 5,7 10,9 16,0 20,6 23,4 23,1 19,7 14,5 9,4 4,6
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север 23,9 36,5 49,6 65,6 79,3 85,4 84,2 75,6 60,6 41,8 27,2 21,0
Изток 43,0 64,9 74,9 92,4 115,5 129,3 133,9 134,3 113,3 75,1 49,6 38,3
Запад 43,0 64,9 74,9 92,4 115,5 129,3 133,9 134,3 113,3 75,1 49,6 38,3
Юг 77,3 105,8 97,1 91,5 97,1 103,7 112,0 136,8 148,2 117,4 87,7 70,8
Хоризонтална повърхност 53,5 88,5 118,7 161,4 206,9 231,2 239,9 233,0 178,7 106,0 62,8 46,3
Климатична зона 6
Отоплителен период Начало: 24 октомври Изчислителна външна -15,0 °C Край: 6 април температура DD при нормативна температура в сградата 19 °C
2400
Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, °C
0,2 1,8 6,9 12,4 17,4 21,3 23,7 23,0 18,7 12,8 7,4 1,9
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север 27,7 38,5 53,3 68,1 78,7 86,1 83,8 76,7 61,8 44,0 29,7 23,5
Изток 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0
Запад 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0
Юг 109,5 118,4 111,4 97,3 91,8 103,9 103,5 129,6 142,0 121,0 100,5 88,5
Хоризонтална повърхност 69,5 96,9 132,8 171,0 199,1 232,7 226,8 228,2 177,3 111,1 70,9 55,3
Климатична зона 7
Отоплителен период Начало: 15 октомври Изчислителна външна -16 °C Край: 23 април температура DD при нормативна температура в сградата 19 °C
2900
Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, °C
-0,4 0,2 4,6 10,4 15,3 18,7 21,1 20,7 16,5 11,2 5,1 0,4
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север 22,9 35,0 51,1 61,6 76,4 81,8 81,3 75,3 59,9 41,2 25,1 18,5
Изток 39,4 58,5 77,7 79,7 103,9 113,4 115,9 119,4 96,7 67,5 41,0 30,6
Запад 39,4 58,5 77,7 79,7 103,9 113,4 115,9 119,4 96,7 67,5 41,0 30,6
Юг 70,1 93,5 101,4 75,7 85,4 89,2 93,7 116,0 119,2 102,4 70,1 55,0
Хоризонтална повърхност 49,6 81,0 122,6 140,6 186,2 201,9 207,5 209,6 156,8 97,5 53,7 38,1
Климатична зона 8
Отоплителен период Начало: 28 октомври Изчислителна външна -14 °C Край: 6 април температура DD при нормативна температура в сградата 19 °C
2300
Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, °C
0,6 2,4 6,9 12,4 16,4 21,0 23,8 23,5 19,4 13,6 7,9 2,8
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север 27,7 38,5 53,3 68,1 78,7 86,1 83,8 76,7 61,8 44,0 29,7 23,5
Изток 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0
Запад 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0
Юг 109,5 118,4 111,4 97,3 91,8 103,9 103,5 129,6 142,0 121,0 100,5 88,5
Хоризонтална повърхност 69,5 96,9 132,8 171,0 199,1 232,7 226,8 228,2 177,3 111,1 70,9 55,3
Климатична зона 9
Отоплителен период Начало: 28 октомври Изчислителна външна -10 °C Край: 5 април температура DD при нормативна температура в сградата 19 °C
2100
Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, °C
2,2 3,9 8,1 13,4 18,1 22,1 24,6 24,6 20,8 13,8 8,7 4,0
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север 28,6 39,3 53,6 68,6 79,4 86,0 83,7 76,0 61,5 43,9 30,3 24,6
Изток 63,1 75,8 89,3 102,7 115,3 132,9 129,7 133,9 116,8 83,1 61,1 51,8
Запад 63,1 75,8 89,3 102,7 115,3 132,9 129,7 133,9 116,8 83,1 61,1 51,8
Юг 118,8 125,5 119,2 103,0 95,5 106,1 106,1 133,3 151,0 130,6 109,9 98,5
Хоризонтална повърхност 74,4 102,1 139,4 178,8 206,6 237,6 232,4 233,6 185,1 116,8 75,8 60,5
Приложение № 3 към чл. 9
Детайлна методика за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сгради
1. Основни положения 1.1. В тази методика са дадени методите за определяне на топлинния баланс на сгради, включително за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийни характеристики, на годишната потребна топлина и на необходимата първична енергия.
Методиката е разработена въз основа на БДС EN 832 и на добрите европейски практики в областта на топлосъхранението на енергия, като е съобразена с климатичните условия в Република България.
1.2. Методиката се прилага за отопляеми сгради с нормативна вътрешна температура и дава количествена оценка на влиянието на:
1.2.1. топлинните загуби вследствие топлопроводността на ограждащите елементи и топлопредаването на техните повърхности;
1.2.2. топлинните загуби от вентилация вследствие смяната на топлия въздух в помещенията със студен външен въздух;
1.2.3. топлинните печалби от слънчевото греене, получени в резултат както на директното слънцегреене през прозрачни елементи, така и на поглъщането на лъчение от непрозрачни елементи;
1.2.4. топлинните печалби от вътрешни източници, от работата на електрически уреди, изкуствено осветление, от топлопредаването на хора и животни.
1.3. Топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация се определят с приетите нормативни вътрешни температури и средните външни температури за изчислителния период.
2. Позовавания В методиката са включени изисквания на стандарти. Позоваванията на тях са направени на съответните места в текста, като са валидни последните им издания, както следва:
—БДС EN 410:2000 “Стъкло за строителството. Определяне на светотехническите характеристики на остъкляващи конструкции при слънчево лъчение”;
—БДС EN 673:2001 “Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (Uстойност). Изчислителен метод”;
—БДС EN 674:2001 “Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (Uстойност). Метод със защитена нагревателна кутия”;
—БДС EN 675:2001 “Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (Uстойността). Метод с уред за измерване на топлинен поток”;
—БДС EN 832:2004 “Топлинни характеристики на сгради. Изчисляване на потребната енергия за отопление. Жилищни сгради”;
—EN 12412 “Топлотехнически характеристики на прозорци, врати и капаци. Определяне на коефициента на топлопреминаване с метода на горещата кутия”;
—БДС EN ISO 6946 “Строителни елементи. Съпротивление на топлопреминаване и коефициент на топлопреминаване. Изчислителен метод”;
—БДС EN ISO 7345:2004 “Физични величини и определения”;
—БДС EN ISO 9288 “Топлозащита. Топлопренасяне чрез излъчване. Физични величини и определения”;
—БДС EN ISO 10077-1 “Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчислителен метод. Част 1: Опростен метод”; —БДС EN ISO 13370 “Топлинни характеристики на сградите. Топлопренасяне през земята. Изчислителен метод”;
—БДС EN ISO 13789 “Топлинни характеристики на сградите. Коефициент на топлинните загуби. Изчислителен метод”.
3. Външни климатични условия 3.1. Показателите за разход на енергия се определят при базови стойности на следните климатични фактори:
3.1.1. средномесечна температура на външния въздух; 3.1.2. продължителност на отоплителния период (tHP) и денградусите (DD) съгласно табл. 1 на приложение № 2;
3.1.3. средночасов интензитет на пълното слънчево греене, определен на база 24 часа.
3.2. Базовите стойности на климатичните фактори са определени за девет климатични зони на страната, съгласно картата и табл. 2 на приложение № 2.
3.3. Отоплителните денградуси за изчисляване на потребната топлина при месечно балансиране се изчисляват за всеки месец съгласно приложение № 2.
4. Определяне на потребната топлина и на първичната енергия
4.1. Общи положения Изчислителните методи се изразяват в съставянето на топлинния баланс на сградата в стационарно състояние, като се отчита коефициентът на оползотворяване на топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене, както и влиянието на отопление с прекъсване и/или понижаване.
Изчислителните методи се отнасят за отопляеми сгради. За изчисленията се използва средната вътрешна температура на сградата (при разлики на вътрешните температури в зоните на сградата, по-малки от 4 °К). При по-големи различия сградата се разделя на две или повече топлинни зони, като се изчислява топлинният баланс на всяка температурна зона и накрая резултатите за зоните се сумират.
Топлинните печалби от вътрешни източници зависят от приетото работно време и енергийните мощности на използваните уреди. В топлинните печалби вследствие топлината, отделена от хора и животни, се включва само осезаемата топлина, като топлинните загуби чрез отпадъчните води и влажността на помещенията се пренебрегват поради ниската им стойност.
4.1.1. Годишна потребна топлина За изчисляване на потребната топлина и на първичната енергия се прилагат следните методи: годишен балансов период (балансов метод за отоплителен период) и месечен топлинен баланс. Чрез метода на месечния топлинен баланс се получават по-точни резултати. Възложителят, в зависимост от предназначението на сградата и режима на експлоатация, със заданието за проектиране определя изчислителния метод.
Годишната потребна топлина (Q) се определя по формулата:
rtwhQQQQQ − + + = , (3.1) където: Qh е годишната потребна топлина за отопление, kWh; Qw — годишната потребна топлина за гореща вода за битови нужди, kWh; Qt са топлинните загуби на съоръженията и система- та за отопление, kWh; Qr e количеството топлина, което се връща чрез рекуператор, kWh. Топлинните печалби от директното слънчево греене и топлинните печалби от съоръженията за вентилация не се включват в Qr, а се отчитат в Qh.
Потребната топлина за подготовка на гореща вода за битови нужди Qw се определя по формулата:
w Q = (pc)w Vw(θ w -θ o) (3.2)
където: (pc)w е обемно изразеният топлинен капацитет на во- дата, който се приема (pc)w = 1,161 kWh/(m3.K); Vw — обемът на горещата вода през отоплителния период; θw — температурата на горещата вода; θo — температурата на студената вода. Когато няма точни сведения, за потребностите от гореща вода за битови нужди се приемат следните стойности:
Vw = 2,0 m3/човек за месец;
9 m3/човек при годишно балансиране; 5 m3/човек за отоплителен период; θw = 55 °С; θo = 10 °С. Специфичните стойности на годишната потребна топлина за отоплителна система Q' и Q'' се определят съответно по формулите:
еVQQ / ` = , kWh/m3 (3.3)
'
uAQQ / `` = , kWh/m2 (3.4) 4.1.2. Потребна първична енергия За определяне на потребната първична енергия се прилага коефициентът ер, отчитащ загубите при добив и/или производство и пренос на енергийни ресурси и енергия. Потребната първична енергия за отоплителна система (Qр) в kWh се определя по формулата:
'' ( ) pwhpeQQQ + = (3.5)
Стойностите на коефициента ер са дадени в табл. 1.
Таблица 1
Вид енергиен ресурс/ Коефициент енергия ер
Промишлен газьол 1,1 Природен газ 1,1 Пропан-бутан 1,1 Черни каменни въглища 1,2 Кафяви каменни въглища 1,2 Дърва за горене 1,05 Дървени брикети 1,25 Електроенергия
3
4.2. Метод за изчисляване 4.2.1. Балансов метод за отоплителен период Този метод се прилага за определяне на необходимата топлинна енергия за по-дълъг период от време, за целия отоплителен период или за цялата година. Годишната потребна топлина за отопление Qh за отоплителния период се определя по формулата:
HP g HP HP IhQQQ , , η − = , (3.6) където: QI,HP са топлинните загуби за отоплителния период,
kWh; Qg,HP — топлинните печалби за отоплителния период, kWh; ηHP e коефициентът на оползотворяване; приема се ηHP = 0,95. Топлинните загуби QI,HP се определят по формулата:
) (
024
,0 , v T HP I H H DD Q + = , (3.7) където: НТ е коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване, който се определя съгласно т. 5; НV — коефициентът на топлинни загуби от вентила- ция, който се определя съгласно т. 6. Топлинните печалби за отоплителния период Qg,HP се състоят от топлинни печалби от вътрешни топлинни източници (Qi,HP) и от слънчево греене (Qs,HP) и се определят по формулата:
∑ + = HP i HP s HP gQQQ , , , (3.8) Топлинните печалби от вътрешни топлинни източници за отоплителния период QI,HP се определят съгласно т. 7.
Топлинните печалби от слънчево греене за отоплителния период Qs,HP се определят съгласно т. 8.
4.2.2. Метод на месечно балансиране Месечната потребна топлина за отопление Qh,M се определя по формулата:
MgMMlMhQQQ , , , η − = , (3.9) където: Ql,M са месечните топлинни загуби; Qg,M — месечните топлинни печалби; ηM e месечният коефициент на оползотворяване. Топлинните загуби Ql,M се изчисляват по формулата: Ql,M
MMeiMMltHQ ) (
024
,0 , , θ θ − = , (3.10) където: НM е коефициентът на топлинните загуби за съответния месец; θi—θe,M — температурната разлика между вътрешна- та температура Θi и средномесечната външна температура Θe,M за съответния месец; tM — броят на дните в съответния месец. Средните месечни топлинни печалби Qg,M се изчисляват по формулата:
Qg,M = Qs,M + Qi,M, (3.11) където:
Qi,M са топлинните печалби от вътрешните топлинни източници, които се определят съгласно т. 7; Qs,M — средните месечни топлинни печалби от слън- чево греене, които се определят съгласно т. 8. Коефициентът на месечни топлинни загуби НМ се определя по формулата:
НМ = НТ,М + Нv,М , (3.12) където: НТ,М е коефициентът на месечните топлинни загуби от топлопреминаване, който се определя съгласно т. 5; Нv,М — коефициентът на топлинни загуби от вентилация, който се определя съгласно т. 6.
Годишната потребна топлина за отопление Qh се определя по формулата:
∑ =
pos MhhQQ , / , (3.13)
M където Qh,M/pos е месечната потребна топлина за отопление с позитивен топлинен баланс (Qh,M/pos > 0).
Продължителността на отоплителния период се определя чрез сравняване на температурата на външния въздух и на граничната температура за отопление по формулата:
)
024
,0 /( ,
1MMMgо ed tHQηθθ − ≤ , (3.14) където: θed е граничната температура на включване на отоплението; ηο —коефициентът на оползотворяване при γ = 1; НМ —коефициентът на месечните топлинни загуби,
W/K. 5. Топлинни загуби от топлопреминаване 5.1. Опростено представяне посредством коефициента за връзката с външния въздух (Fx)
Коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване НT през ограждащите конструкции и елементи се определя по формулата:
∑ ∆ + + + = FH T WB uiiTHHHAUH , (3.15) Коефициентът на топлинни загуби през ограждащите конструкции и елементи, граничещи с неотопляеми помещения или със земята, Hu се определя по формулата:
∑ = ) ( iixuAUFH , (3.16)
където ) ( / ) ( eiuixFθθθθ − − = (3.17) Ограждащите конструкции и елементи, които не граничат с външния въздух, са елементи на отопляеми или частично отопляеми подземни етажи, на неизползваемо подпокривно пространство, мансарден етаж (покривен полуетаж), неотопляеми затворени стълбищни клетки и на повърхности, граничещи със земята.
Изчислителните стойности на коефициента за връзката с външния въздух Fx с неотопляеми площи и със земята на ограждащите конструкции и елементи са дадени в табл. 2.
Таблица 2
Топлинен поток навън от: Означения на Fx Стойност на Fx
1
2
3
Външна стена FAW 1,0
Покрив (граница на сградата) FD 1,0
Таванска плоча на неотопляемо FD 0,8 подпокривно пространство
Ограждащи стени на подпокривния полуетаж FU 0,8
Стени и покрив на неотопляеми помещения FU 0,5
Стени и покрив на нискотемпературни Fnb 0,35 отопляеми помещения
Стени и прозорци на неотопляеми остъклени преддверия при: а) единично остъкление Fu 0,8 б) двойно остъкление Fu 0,7 в) остъкление със стъклопакет Fu 0,5
1
2
3
B'1) Ограждащи елементи m <5 от 5 до 10 >10
2) Rf и Rw
2) Rf и Rw
2)
Rf и Rw
Ограждащи елементи на отопляем подземен І 1 > 1 І 1 > 1 І 1 > 1 етаж:
а) под на отопляем подземен етаж FG = Fbf 0,30 0,40 0,25 0,40 0,20 0,40 б) стени на отопляем подземен етаж FG = Fbw 0,45 0,60 0,40 0,60 0,35 0,60
Rf Rf Rf
І 1 > 1 І 1 > 1 І 1 > 1
Подове3) върху земята без топлоизолация FG = Fbf 0,45 0,60 0,40 0,50 0,25 0,35 по периферията
Подове върху земята с топлоизолация по периферията4): а) хоризонтална—с широчина 2 m FG = Fbf 0,3 0,25 0,2 б) вертикална—с височина 2 m FG = Fbw 0,25 0,2 0,15
Подове над: FG 0,55 0,5 0,45 а) неотопляем подземен или полуподземен етаж с периферна изолация б) неотопляем подземен или полуподземен FG 0,7 0,65 0,55 етаж без периферна изолация
Подова плоча на земята FG 0,9
Нискотемпературно помещение:5) FG 0,2 0,55 0,15 0,5 0,1 0,35 подова плоча
1) B' е съгласно формула (3.23). 2) Rf е съпротивлението на топлопреминаване на подова плоча; Rw—съпротивлението на топлопреминаване на стени на подземен или полуподземен етаж. 3) При течаща подпочвена вода съответният Fx се повишава с 15 %. 4) При съпротивление на топлопреминаване на периферната изолация, по-малко от 2 m2K/W, подовата плоча е неизолирана. 5) Помещения с вътрешна температура от 12 до 19 °С.
За повърхности, които граничат със земята, при месечното балансиране поради относително голямата топлинна инерция на земята коефициентите Fx за връзката с външния въздух, дадени в табл. 2, не се прилагат.
Забележка. Коефициентите за връзката с външния въздух Fx за площи, които не граничат с външния въздух, съответстват на b-стойността съгласно БДС EN ISO 13789 и се отчитат при подови плочи и стени на подземни и полуподземни етажи.
Стойностите на коефициентите на топлопреминаване U на ограждащите конструкции и елементи се определят съгласно БДС EN ISO 6946, а за прозорците—съгласно БДС EN ISO 10077-1.
Топлинните загуби от топлопреминаване през топлинните мостове HWB (ъгли, щурцове, колони, рамки около прозорци и врати, еркери, балкони и др.) се отчитат с добавката за топлинни загуби през топлинните мостове ∆UWB по формулата:
HWB = ∆UWB . А (3.18)
Приема се ∆UWB = 0,1 W/(m2.K).
Допълнителните специфични топлинни загуби за елементи с вградено площно отопление ∆HT,FH се изчисляват по т. 5.2.4.
5.2. Детайлен изчислителен метод Коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване HT се определя по формулата:
HT = LD + Ls + HU + ∆HT,FH , (3.19) където: LD e коефициентът на директни топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи, граничещи с външния въздух, W/K; определя се по формула (3.21); Ls — коефициентът на топлинни загуби в стациона- рен режим през земята, W/K; определя се по т. 5.2.2; HU са топлинните загуби през елементи, граничещи с неотопляеми или нискотемпературни помещения, W/K; определя се съгласно т. 5.2.3. Коефициентът Ls отчита влиянието на временното забавяне на изменението на температурата на земята в зависимост от годишното изменение на външната температура. Той е месечно зависим и се означава с “Ls,М”. Месечният коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване НТ = НТ,М се определя по формулата:
HT,M = LD + Ls,M + HU + ∆HT,FH (3.20) 5.2.1. Топлинни загуби от топлопреминаване на ограждащи конструкции и елементи, граничещи с външния въздух
Коефициентът на директни топлинни загуби от топлопреминаване на ограждащи конструкции и елементи, граничещи с външния въздух, LD, се определя по формулата:
∑ ∑ Ψ + = ) ( ) ( iiiiDlAUL , (3.21) където i е номерът на елемента, респ. на двумерния топлинен мост.
5.2.2. Определяне на топлинните загуби през земята Топлинните загуби от топлопреминаване на ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земята—подови плочи, стени и подове на подземен етаж, са в зависимост от пространственото преминаване на топлина, съпротивлението на топлопреминаване на съответните ограждащи конструкции и елементи, коефициента на топлопроводност на земята, както и от следните геометрични показатели: площта на елемента, граничещ със земята (АG), периметърa на пода (Р) и дълбочината (hk) на подземния етаж под нивото на терена. Този изчислителен метод е описан подробно в БДС EN ISO 13370. Определят се коефициентите за връзката с външния въздух Fx. Когато няма по-точни данни, се приема коефициент на топлопроводност на почвата λ€= 2 W/(m.K).
Поради голямата топлинна инерция на земята топлинните загуби през елементи, граничещи със земята, се изразяват с топлинния поток M x, Φ , определен по формулата:
) ( , , MeixxxMxAUFθθ − = Φ , (3.22) където: Fx е съответният коефициент за връзката с външния въздух на елемент, граничещ със земята; Ux — коефициентът на топлопреминаване на съот- ветния елемент, граничещ със земята, който зависи от топлопроводността и дебелината на отделните слоеве и съпротивленията на топлопредаване при приети:
Rsi = 0,17 m2.K/W—за хоризонтални части на елемента; Rsi = 0,13 m2.K/W—за вертикални части на елемента; Rse = 0; Ax — площта на граничещия със земята елемент, m2; θi—θe,M — разликата между вътрешната и средномесеч- ната външна температура. Изчисленията се извършват за четири вида ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земята:
а) подова плоча върху земята (без подземен етаж) без топлоизолация по периферията;
б) подова плоча върху земята (без подземен етаж) с топлоизолация по периферията;
в) на отопляем подземен етаж; г) на неотопляем подземен етаж. Изчисленията започват с определяне на стойността на пространствената характеристика на пода В' по формула (3.23) и на приведената дебелина dt. Последователността на изчисленията е показана с номерата на формулите в табл. 3 за всеки вид ограждащи конструкции и елементи. Балансовият метод за отоплителен период изисква определянето на Ls (в стационарен режим през земята), като изчисленията включват формулите, посочени в колони 2 и 3 на табл. 3.
Методът на месечно балансиране изисква определянето на месечния коефициент на топлинни загуби през земята Ls,M. В този случай изчисленията се извършват по формулите, посочени в колони 2, 3 и 4 на табл. 3.
Таблица 3
Видове ограждащи Действителен коефи- Коефициент на топлинни Коефициент за връзката конструкции и елементи, циент на топлозагуби при стационарен с външния въздух Fx,M граничещи със земята преминаване U режим през елементи, при отчитане колебанието граничещи със земята, на температурата Ls на земната основа
1
2
3
4
Подова плоча върху земята U = Uo по формула Ls = AGUo FG,oR,M се определя с последо- (без подземен етаж) без (3.28) или (3.29). по формула (3.31) вателни изчисления по фортоплоизолация по перимули (3.26), (3.30) и (3.32). ферията
Подова плоча върху земята d'—по формула (3.36) и Ls = AGUo + P∆Ψ FG,mR,M се определя с после- (без подземен етаж) с топ- ∆Ψ за: по формула (3.38) дователни изчисления по лоизолация по периферията хоризонтална топлоизолаформули (3.26), (3.34), (3.37) ция—по формула (3.33); и (3.39). вертикална топлоизолация—по формула (3.35)
На отопляем подземен За пода Ubf се определя по Ls = AUbf + zPUbw (като За пода Fbf,M се определя с етаж формула (3.41) или (3.42). сума от формули (3.44) последователни изчисления За стените Ubw се определя и (3.50) по формули (3.26), (3.43) и по формула (3.47) или (3.45). (3.48). За стените Fbw,M се определя с последователни изчисления по формули (3.26), (3.49) и (3.51).
На неотопляем подземен Uuk се определя по форму- Ls = UukAG по формула Fuk се определя с последоваетаж ла (3.52). (3.54) телни изчисления по формули (3.26), (3.53) и (3.55).
В' = АG/(0,5 Р) (3.23) dt = w + l (Rsi + Rl + Rse), (3.24) където: АG е площта на земната основа, m2; Р — периметърът на земната основа, m; w — дебелината на надземната част на вертикалната стена, над нивото на терена, m; λ — коефициентът на топлопроводност на земята,
W/(mK); Rsi — съпротивлението на топлопредаване на вътреш- ната повърхност; Rsi = 0,17 m2K/W; Rl — термичното съпротивление на подовата плоча,
m2K/W; Rse — съпротивлението на топлопредаване на външ- ната повърхност; Rsе = 0,04 m2K/W. Колебанието на вътрешната температура се пренебрегва, а колебанието на външната температура се взема предвид само с данните за климата.
Месечният коефициент на топлинни загуби през земята LS,M се изразява чрез коефициента за връзката с външния въздух Fx,M:
LS,M = Fx,M Ux Ax = Фх,М/(θi—θe,M) (3.25) Топлинните загуби от топлопреминаване Фх,М се определят по формулата:
βτπθθθmLLФe pe eisМх , (3.26)
+ − + − =
12
2 cos ˆ ) ( , където: Ls е коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през земната основа;
e θ — средногодишната стойност на външната темпе- ратура; приема се e θ = 9 °С;
e θˆ — амплитудата на средномесечната температура;
приема се e θˆ = 10 °С; m — номерът на месеца (например януари m = 1); τ — времеконстантата на месеца с най-ниска външ- на температура; приема се τ = 1; Lpe — хармоничната термична стойност вследствие ко- лебанията на външната температура е в зависимост от дълбочината на проникване δ, която се определя по формулата:
λ δ
7
10 .
15 ,3 = , (3.27)
с πρ където: 3,15.107 е броят на секундите в годината; λ — коефициентът на топлопроводност на земя- та; приема се λ = 2 W/(mK); ρс — топлинният капацитет на земята; приема се
ρс = 2.106 J/(m2K); С горните данни се приема δ = 3,2 m. 5.2.2.1. Топлинни загуби през подова плоча върху земята (без подземен етаж) без топлоизолация по периферията
Действителният коефициент на топлопреминаване Uо на подовата плоча се получава като приблизително решение:
а) при dt < B' коефициентът на топлопреминаване Uo се определя по формулата:
+ ′ + ′ =
1 ln
2
BdBUππ
λ
(3.28)
0ttd
Формула (3.28) се използва в случаите, когато подовата плоча не е топлоизолирана или е слабо топлоизолирана.
б) при dt і B' то
λ
+ ′ =
457
,0
todBU (3.29)
Хармоничната термична стойност Lpe се определя по формулата:
+ =
1 ln
37 ,0
t pe dPLδλ (3.30)
В конкретния случай Ls се определя по формулата:
Ls = AG Uo (3.31) При β = 1 и с Фх,М от формула (3.26) се изчислява коефициентът за връзката с външния въздух FG,oR,М по формулата:
( ) [ ] MeiGM oR G M oR GAUF ,
0 , , , , / θ θ − Φ = (3.32) 5.2.2.2. Топлинни загуби през подова плоча върху земята (без подземен етаж) с топлоизолация по периферията
При хоризонтални топлоизолационни ивици се използва формулата:
+ − = ∆Ψ
1 ln
1 ln d d
+ ′ + −
λ
D d
D
, (3.33)
t t π където ∆Ψ е корекцията на линейния коефициент на топлопреминаване.
Хармоничната термична стойност Lpe при хоризонтална ивица се определя по формулата:
+ ′ + − = − −
1 ln
1 ln
1
37 ,0 / /
2
+ +
D pe deddePLδδλδδ (3.34)
( )
D
t
t
При вертикални топлоизолационни ивици се използва формулата:
+ − = ∆Ψ
1
2 ln
1
2 ln d d
+ ′ + −
λ
Dntt
D d
, (3.35)
където: D e широчината на топлоизолационната ивица, m. d' — дебелината, определена по формулата:
d' = Rn λ—dn , (3.36) където: Rn е термичното съпротивление на топлоизолацион- ната ивица; dn — дебелината на топлоизолационната ивица, m.
Хармоничната термична стойност Lpe при вертикална топлоизолационна ивица се определя по формулата:
+ ′ + − = − −
1 ln
1 ln
1
37 ,0 /
2 /
2δδλδδ (3.37)
+ +
( ) ldeddePL
D pe
D
t
t
Коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през елементи, граничещи със земната основа, Ls се определя по формулата:
Ls = AG Uo + P∆Ψ (3.38)
β = 1—при хоризонтални топлоизолационни ивици; β = 2—при вертикални топлоизолационни ивици. С Фх,М от формула (3.26) се изчислява коригиращият фактор FG,mR,M по формулата:
[ ]) ( / , , , , , MeiGM mR G M mR G UA F θ θ − Φ = , (3.39) където U = Uo + 2∆Ψ/B' е действителният коефициент на топлопреминаване на подовата плоча.
5.2.2.3. Топлинни загуби през отопляем подземен етаж
При отопляем подземен етаж коефициентът Ls се определя от топлинните загуби през пода и неговите стени, означени съответно с индексите “bf” и “bw”, по формулата:
Ls = Ls,bf + Ls,bw (3.40) 5.2.2.3.1. Топлинни загуби през пода на подземен етаж
При опростени изчисления, в зависимост от нивото на топлинната изолация, се различават два случая:
първи случай: при (dt + 0,5z) < B', където z е височината на стената до горната повърхност на терена, коефициентът Ubf се определя по формулата:
+ + + + ′ =
1 5,0 ` ln 5,0
2 z d
π π
λ
'
BzdBU
; (3.41)
t t bf втори случай: при (dt + 0,5z) і B' коефициентът Ubf се определя по формулата:
t bf 5,0
457
,0 + + ′ = λ
zdBU (3.42)
Хармоничната термична стойност Lpe на пода се изчислява по формулата:
+ =
pe dePLδλδ (3.43)
−
1 ln
37 ,0
z
t
В случая коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през земята Ls,bf се определя по формулата:
Ls,bf = AG Ubf (3.44)
При β = 1 и с Фх,М от формула (3.26) коефициентът за връзката с външния въздух за пода Fbf,M се определя по формулата:
( ) [ ] MeiG bf M bf M bf A U F , , , / θ θ − Φ = (3.45)
5.2.2.3.2. Топлинни загуби през стените на подземен етаж
Действителният коефициент на топлопреминаване Ubw се определя по формула (3.47) или (3.48) в следната последователност:
dbw = λ (Rsi + Rbw +Rse), (3.46) където: Rsi = 0,13 m2K/W; Rse = 0,04 m2K/W; Rbw е съпротивлението на топлопреминаване на стените на подземния етаж при следните условия: първи случай: при dbw і dt коефициентът Ubw се определя по формулата:
+
dzUλ
z z d
+ + =
1 ln 5,0
1
2
l bw d
; (3.47)
bw t втори случай: при dbw < dt коефициентът Ubw се определя по формулата:
+
dzUλ
z z d
+ + =
1 ln 5,0
1
2
bw bw d (3.48)
bw bw
За стените хармоничната термична стойност Lpe се определя по формулата:
+ − =
1 ln
1
2
37 ,0
pe dePLδλδ (3.49)
z
bw
Съответният коефициент на топлинни загуби при стационарен режим през земята се определя по формулата:
Ls,bw = z P Ubw , (3.50)
където zР е площта на стените в земята или zР = Abw; β = 1.
Коефициентът за връзката с външния въздух Fbw,M на стените на подземния етаж се определя по формулата:
( ) [ ] M e i bw bw M bw M bw A U F , , , / θ θ − Φ = (3.51) 5.2.2.4. Топлинни загуби през неотопляван или частично отопляван подземен етаж
При естествена вентилация за неотопляван или частично отопляван подземен етаж се изследват две възможности:
5.2.2.4.1. Топлинни загуби през неотопляван подземен етаж
Действителният коефициент на топлопреминаване Uuk се определя по формулата:
A U U kW bW bf G
f uk
33 ,0
1
1 + + + + = , (3.52)
G
nV hPU zPU U A където: AG е площта на пода на подземен етаж, m2; z — височината на стените на подземния етаж до гор- ната повърхност на земята, m; P — обиколката на подземния етаж; Uf — коефициентът на топлопреминаване на пода на подземния етаж (пода на отопляваното помещение), който зависи от коефициента на термично преминаване и от съпротивленията на топлопредаване Rsi = Rse = 0,17 m2K/W; Ubf — стойността, определена по формула (3.41); Ubw — стойността, определена по формула (3.47); Ukw — коефициентът на топлопреминаване на стените на подземния етаж над земята; h — височината на стените на подземния етаж, кои- то граничат с външния въздух, m; n — кратността на въздухообмена в подземния етаж;
приема се n = 0,3 h-1; V — обемът на въздуха в подземния етаж, m3; uk — индексът за неотопляем подземен етаж. Хармоничната термична стойност Lpe се определя по формулата:
+ −
δ δ λ
z
+ + +
nV hPU d e P
33 ,0
1 ln )
2 (
37 ,0
+
kW t (3.53)
=
U A L ( ) f G kW G
δ λ
f G pe U A nV hPU zP A
+ + + +
33 ,0 заедно с:
Ls=Uuk AG, (3.54) β = 1 и топлинните загуби от топлопреминаване Фх,М, определени по формула (3.26), коефициентът за връзката с външния въздух Fuk,M се определя по формулата:
)] ( /[ , , , MeiG uk M uk M uk AUFθθ − Φ = (3.55) 5.2.2.4.2. Топлинни загуби през частично отопляван подземен етаж
Тези топлинни загуби се изчисляват, както следва: а) при изцяло отопляван подземен етаж; б) при изцяло неотопляван подземен етаж; в) сумират се стойностите на топлинните загуби съответно пропорционално на площите на контактуващи със земята части на отопляваните и неотопляваните части на подземния етаж.
5.2.3. Топлинни загуби от топлопреминаване през неотоплявани или нискотемпературни помещения
При определяне на загубите на неотоплявани или нискотемпературни помещения трябва да се вземе предвид, че неотопляваните, респ. нискотемпературните помещения имат ниска температура на въздуха и намалена температурна разлика, което се отчита с b-стойността.
Коефициентът на топлинни загуби през неотоплявани или нискотемпературни помещения Hu се определя по формулата:
∑ ∑ + = )] ( ) ( [ iiiiiiulUAbHψ (3.56) b-стойността се определя по формулата:
H b
+ = (3.57)
ue
,
H H
ue iu където: Hue е коефициентът на топлинните загуби от топлопреминаване от неотоплявани помещения към външния въздух, W/K; Hiu — коефициентът на топлинните загуби от топло- преминаване от отоплявано към неотоплявано помещение, W/K. Ефектът на топлинните мостове при нискотемпературни помещения може да се пренебрегне.
5.2.4. Топлинни загуби през ограждащи елементи с вградено площно отопление
При определяне на коефициента на допълнителни топлинни загуби от топлопреминаване през елементи с площно отопление, вградено в пода, тавана или стените, граничещи с външния въздух, почвата или неотопляеми помещения, трябва да се има предвид, че:
а) в съпротивлението на топлопреминаване Ri, отнасящо се за елемент между отопляващата повърхност и вътрешния въздух, е включен и вътрешният коефициент на топлопредаване;
б) частта от потребната топлина за отопляваното помещение, доставяна чрез вграденото площно отопление, се определя чрез фактора ξ; ако няма точна стойност, се приема ξ = 1.
Коефициентът на допълнителни топлинни загуби от топлопреминаване през елементи с вградено площно отопление ∆HT,FH, в зависимост от положението на елемента, се определя, както следва:
а) за елементи, граничещи с външния въздух—по формулата:
RHRRH
− = = ∆
1 , , (3.58)
ξ ξ o
i FH THRU
i o e
i o б) за елементи, граничещи със земята—по формулата:
R H
− = ∆ , , (3.59)
ξ o
i FH THRLA
h
i S в) за елементи , граничещи с неотоплявани помещения—по формулата:
R H
− = ∆
1 , , (3.60)
ξ o
i FH THRUb
i o където: Ri е съпротивлението на топлопреминаване на слоевете между отопляващата повърхност и вътрешния въздух; Re — съпротивлението на топлопреминаване на сло- евете между отопляващата повърхност и външния въздух;
+ =
1 —коефициентът на топлопреминаване на еioRRU разглеждания елемент, без да се взема под внимание отопляващото устройство; Ho — коефициентът на топлинни загуби на съответ- ния елемент, определени, без да се взема под внимание отопляващото устройство в него; ξ — частта на потребната топлина за пространство- то, която се доставя чрез вграденото отоплително устройство; Ah — отопляващата площ в ограждащия елемент; Ls — коефициентът на топлинни загуби при стациона- рен режим през елементи, разположени върху земята.
6. Топлинни загуби от вентилация 6.1. Общи положения Топлинните загуби от вентилация на сградата зависят от скоростта и посоката на вятъра, температурната разлика между вътрешния и външния въздух, формата и уплътнението на сградата, от начина на проветряване на сградата, от режима на обитаване и съответната вентилационна система. При извършване на приблизителни изчисления се приема константна кратност на въздухообмена за определен период от време (например месец).
При топлинните загуби от вентилация в неотопляеми или нискотемпературни помещения се отчитат съответните температурни разлики. При изчисляване на
b-стойността по формула (3.57) в ue H и iu H са включени също и коефициентите на топлинните загуби от венти- лация iu V H , и ue V H , . 6.2. Естествена вентилация и инфилтрация Коефициентът на топлинните загуби от вентилация
V H при естествена вентилация и инфилтрация се определя по формулата:
pL LVcVnHρ = , (3.61), където:
K m Wh c pL L . /
34 ,0
3 = ρ ; n = 0,7 h-1 е средната кратност на въздухообмена; V—отопляемият обем; изразява се чрез e V , e V V 8,0 = или при едно- и двуфамилни сгради e V V
76 ,0 = . 6.3. Механична вентилация Въздушният поток (V& ) се определя като сума от средния въздушен обем ( f V& ), осигуряван от наличната вентилационна система, и допълнителния обем въздушен поток ( x V& ), дължащ се на вятъра и разликата в наляганията при въздухопропусклива ограждаща конструкция на сградата:
xfVVV & & & + = (3.62)
При изчисленията се приема, че стойността на f V& е по-голямата от стойностите на дебита на подаваното количество въздух S V& или на дебита на отвежданото количество въздух E V& . При включен вентилатор се получава допълнителен въздушен поток x V& с дебит в резултат на вятъра и движещия напор. Този дебит се изчислява приблизително по формулата:
enVV
− + = & & &
50
E s x
f
V V e (3.63)
2
) (
1 n V
−
50
Коефициентите за защитеност от вятър e и f се отчитат от табл. 4.
Таблица 4
Разположение Коефициент за защитеност на сградата от вятър e при повече от една при една фасада, фасада, изложена изложена на вятъра на вятъра
Свободно 0,10 0,03 Полусвободно 0,07 0,02 Защитено 0,04 0,01 Коефициент f
15
20
Кратността на въздухообмена n50 при разлика в налягането 50 Ра се отчита от табл. 5.
Таблица 5
Въздухо- Сгради с ниско, Едно-/ и двупропускливост средно или високо фамилна на сградата застрояване при сграда при n50, h-1 n50, h-1
Малка от 0,5 до 2,0 от 1,0 до 3,0 Средна от 2,0 до 4,0 от 3,0 до 8,0 Голяма от 4,0 до 10,0 от 8,0 до 20,0
При работа на вентилационното съоръжение с пре- късване дебитът V& се определя по формулата:
)
1 )( ( ) (
50 β β − + + + = e Vn VVVVoxf & & & & , (3.64) където:
o V& е дебитът вследствие на свободно вентилиране, което включва и дебита през каналите на механичната система; β — периодът от време с включен вентилатор.
При механични вентилационни системи с рекуператор дебитът и кратността на въздухообмена се определят съответно по формулите:
xvfVVV & & & + − = ) 1( ηсVVn / & = , (3.65)
x v инст n n n + − = ) 1( . ηсVV nинст / & = , (3.66) където: nинст. е кратността на въздухообмена от вентилацион- ната система; ηv — коефициентът на ефективност на рекуператора; nx — допълнителната кратност на въздухообмена вследствие на неуплътнение и отваряне на прозорци.
Когато няма по-точни данни, се приема
1 2,0 − = h nx . Топлинните печалби (QwR), получени от рекуператора въздух-въздух на вентилационната система, са месечно зависими и се определят по формулата:
v инст WR tcVnQ ) ( ) ( , . θθρηρ − = ∑ (3.67)
MMeiLM
Топлинните печалби се сумират по месеци, като в месечната температура (tM) се включват действителните отоплителни дни за съответния месец. В случай само на единични отоплителни дни в началото и края на периода във формула (3.67) се заместват средните месечни температури.
7. Топлинни печалби от вътрешни топлинни източници
Топлинните печалби зависят от вътрешните топлинни източници, от вида на сградата, нейното предназначение (жилищнa, нежилищна), както и от техническото обзавеждане, броя на обитателите и мощността на наличните съоръжения. Средните месечни топлинни печалби от вътрешни топлинни източници M i Q , в kWh/m2 се определят по формулата
MuMiMitAqQ , ,
024
,0 = , (3.68) където M iq , е плътността на топлинния поток от вътрешни топлинни източници M iq , . Изчислителните стойности на топлинните печалби от вътрешни топлинни източници на единица полезна площ са съгласно табл. 6.
Таблица 6
Видове сгради Плътност на топлинния поток от вътрешни топлинни източници
qi,М, W/m2
Жилищни (денонощно)
5 Нежилищни: —в работно време
15 —в извънработно време
2
Дневните топлинни печалби от вътрешни топлинни източници в нежилищни сгради зависят от режима на експлоатация. Средната плътност на топлинния поток от вътрешни топлинни източници в нежилищни сгради на единица полезна площ qi,M се определя по формулата:
24 / )]
24 ( . [ , , , A tNA i A tA iMitqtqq − + = , (3.69) където: qi,tA е средният топлинен поток от вътрешни топлин- ни източници в работно време или престой на хора в помещенията в продължение на време tA, h; qi,tNА —средният топлинен поток от вътрешни източ- ници в извънработно време; tNA = 24—tA, в h. Топлинните печалби от вътрешни топлинни източници в жилищни сгради се съобразяват с продължителността на работа на отделните уреди. Стойностите на средния топлинен поток от различни топлинни източници в сградите са съгласно табл. 7.
Таблица 7
Източник на топлина Средна вътрешна топлинна мощност W
Обитатели ( брой N o = ) 65 No Гореща вода за битови нужди 25+15 No Приготвяне на храна
110
Технически уреди: —телевизор 35,0 —хладилник 40,0 —бойлер 20,0 —фризер 90,0 —автоматична пералня 10,0 —миялна машина 20,0 —сушилня за пране 20,0 Осветление на жилищно помещение с площ: —от 50 до 100 m2
30 —над 100 m2 45,0
При неотоплямо съседно пространство с топлинни печалби от вътрешни топлинни източници средните месечни топлинни печалби за сградата се определят по формулата:
( ) M iu MhiMiQbQQ ,
1 , , , − + = , (3.70) където:
, ,
M ih Q , са вътрешните топлинни печалби в отопляемо- то пространство, определени по формула (3.68);
M iu Q , — вътрешните топлинни печалби в неотоплява- ни помещения.
8. Топлинни печалби от слънчево греене 8.1. Общи положения Слънчевите печалби допринасят съществено за намаляване на потребната топлина за отопление, като се отчитат следните фактори:
а) средният интензитет на пълното слънчево греене в зависимост от ориентацията на сградните елементи съгласно табл. 2 на приложение № 2;
б) коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (соларен фактор) на прозрачните елементи съгласно табл. 8;
в) коригиращият фактор за слънцезащитни приспособления съгласно табл. 9;
г) коефициентът на поглъщане на слънчева енергия от външна повърхност съгласно табл. 10;
д) частта от рамката; когато няма по-точна стойност, тя се приема до 30 %.
Таблица 8
Видове прозрачни Коефициент на ограждащи елементи сумарна пропускливост на слънчева енергия g⊥
Еднослойно остъкление 0,87 Двойно остъкление 0,75 Стъклопакет, двойно остъкление с избрано покритие от 0,50 до 0,70 Тройно остъкление от 0,60 до 0,70 Двойно остъкление с две специално избрани покрития от 0,35 до 0,50 Слънцезащитно остъкление от 0,20 до 0,50 Прозрачна (транспарантна) Коефициент на топлоизолация сумарна пропускливост на слънчева енергия gn Прозрачна топлоизолация с дебелина от 100 до 120 mm от 0,35 до 0,60 Поглъщащ непрозрачен слой топлоизолация с обикновено стъклено покритие с дебелина 100 mm ~ 0,10
Таблица 9
Видове слънцезащитни приспособления Стойност на FC
Слънцезащитно приспособление, разположено от вътрешната страна на стъклата и между стъклата: —с бяла или рефлектираща (отразяваща) горна повърхност с малка прозрачност 0,75 —светло оцветено и с малка прозрачност1) 0,8 —тъмно оцветено и с голяма прозрачност1) 0,9 Слънцезащитно приспособление, разположено от външната страна на стъклата: —жалузи, въртящи се ламели, задно вентилирани 0,25 —капаци на прозорци или сенници 0,3 —навеси и лоджии 0,5 —щори, горно или странично вентилирани 0,4
Забележка: 1) Когато прозрачността на слънцезащитното приспособление е под 15 %, тя се оценява като малка.
Таблица 10
Горна повърхност Коефициент на поглъ- щане α
На стени: —светло оцветена 0,4 —по-матово оцветена 0,6 —по-тъмно оцветена 0,8 Керамична тухлена зидария 0,8 Керамична зидария със светла мазилка 0,6 На покрив: —керемиденочервена 0,6 —тъмна горна повърхност 0,8 —метална (блестяща) горна повърхност 0,2 —битумна покривна изолация (опесъчена) 0,6
Слънчевият топлинен поток (Фs), който преминава през прозорците в отопляваната зона, се определя по формулата:
n
jssAIФ , , , (3.71)
∑ ∑ =
ji s j
i където: i е номерът на елемента; j — ориентацията на елемента; As — ефективната приемаща площ; определя се по фор- мула (3.72). Топлинните печалби от слънчево греене в неотопляеми помещения се умножават с фактора (1-b) и след това се сумират с топлинните печалби от слънчево греене на отопляемите помещения (където b-стойността е по формула (3.57).
8.2. Ефективна приемаща площ Ефективната приемаща площ Аs на остъклена част (например прозорец) се определя по формулата:
, gFFFAAFCss = (3.72) където: А е брутната площ на повърхността, поглъщаща енер- гия (например площта на прозорец); Fs — коригиращият фактор на засенчването, опреде- лен по формулата:
hfoSFFFF = ; (3.73) FC — коригиращият фактор за слънцезащитни приспо- собления; взема се предвид само когато е в действие постоянна слънцезащита, независима от огряването на слънцето; FF — коригиращият фактор за частта от рамката, кой- то съответства на отношението на остъклената площ към общата площ на прозореца; когато няма по-точна стойност, FF се приема от 0,7 до 0,8; g — действителният коефициент на сумарна пропуск- ливост на слънчева енергия. Влиянието на засенчването от хоризонта (например от земно възвишение, дърво или друга сграда) се отчита с фактора (Fh) и зависи от ъгъла към хоризонта, т.е. от средния ъгъл към хоризонта от разглежданата фасада на фиг. 1. Стойностите на Fh , в зависимост от ориентацията на прозорците, за отоплителен период от октомври до април са определени в табл. 11.
Фиг. 1
Таблица 11
Ъгъл на 41° северна 43° северна засенчване географска ширина географска ширина от местноюг изток/ север юг изток/ север стта (зазапад запад строява- нето)
0° 1,00 1,00 1,00 1,00 1,00 1,00
10° 0,982 0,962 1,00 0,976 0,956 1,00
20° 0,918 0,848 0,992 0,884 0,834 0,986
30° 0,672 0,732 0,948 0,646 0,716 0,944
40° 0,484 0,63 0,904 0,472 0,62 0,902
Засенчването от покриви и странични екрани зависи от географската ширина и е показано на фиг. 2. Годишната стойност на фактора на частично огряване Fo при конзола (стреха, козирка) е съгласно табл. 12, а на фактора на частично засенчване Ff от екрани—табл. 13.
Фиг. 2
Таблица 12
Ъгъл на 41° северна 43° северна засенчване географска ширина географска ширина от конзола юг изток/ север юг изток/ север запад запад
0° 1,00 1,00 1,00 1,00 1,00 1,00 30° 0,888 0,882 0,91 0,894 0,886 0,91
45° 0,716 0,748 0,80 0,728 0,754 0,80 60° 0,46 0,568 0,664 0,48 0,574 0,662
Таблица 13
Ъгъл на 41° северна 43° северна засенчване географска ширина географска ширина от страничюг изток/ север юг изток/ север на издатина запад запад
0° 1,00 1,00 1,00 1,00 1,00 1,00 30° 0,94 0,924 1,00 0,94 0,922 1,00
45° 0,832 0,844 1,00 0,836 0,842 1,00 60° 0,712 0,75 1,00 0,716 0,75 1,00
Когато слънчевите лъчи не падат перпендикулярно на остъклените повърхности, стойността на g се определя по формулата:
g = Fw q⊥ , (3.74) където: Fw е коригиращият фактор вследствие неперпендику- лярност на лъчението; Fw = 0,85; g⊥—действителният коефициент на сумарна пропус- кливост на слънчева енергия при перпендикулярно лъчение; отчита се от табл. 8. 8.3. Топлинни печалби от слънчево греене през обособени неотопляеми остъклени пространства (пристройки)
Определят се топлинните печалби от слънчево греене през обособени неотопляеми остъклени помещения (зимни градини), граничещи с отопляеми помещения, когато има разделителна стена между отопляемата зона и зимната градина съгласно фиг. 3. Отопляемата зимна градина или остъклената пристройка без разделителна стена към отопляемата зона се изчисляват като отопляеми помещения.
Фиг. 3
Топлинните печалби ( Ss Q ), които достигат в отопляемата зона от зимната градина, са сума от директните топлинни печалби през преградната стена ( Sd Q ) и индиректните топлинни печалби ( Si Q ), вследствие на които чрез слънцето се затопля зимната градина:
Si Sd Ss Q Q Q + = (3.75) Директните топлинни печалби от слънчево греене
Sd Q за определен период от време t са сума от топлинните печалби през прозрачните части (w) и непрозрачните части (ρ) на преградната стена. Те се определят по формулата:
UAAgFFgFFFIQ
ρρρρα + = (3.76)
t U
esww Fw Cw e Fe Ce S Sd ) (
ρ
Индиректните топлинни печалби от слънчево греене за период t се изчисляват чрез сумиране на слънчевите печалби за всяка поглъщаща повърхност j в зимната градина, като директните топлинни печалби през непрозрачни части на преградната стена се изваждат. Данните съгласно фиг. 3 за прозрачните части на преградната стена се означават с индекса “w”, а за външното остъкление на зимната градина—с индекса “е”.
Индиректните топлинни печалби Si Q се определят по формулата:
UAIAIgFFFbQ
p p sp p j si si e Fe Ce S Si ∑ − − = ) ( ) 1( α α , (3.77)
t U
i pe където: (1-b) определя частта на индиректните топлинни печалби, които се получават през разделителната стена; FS —коригиращ фактор на засенчването; FC —коригиращ фактор за слънцезащитни приспо- собления от табл. 9; FF —коригиращ фактор за частта от рамката; ge —действителен коефициент на сумарна пропуск- ливост на слънчева енергия на остъклението на зимната градина; gw —коефициент на сумарна пропускливост на слън- чева енергия на прозореца към зимната градина при перпендикулярно лъчение; Aw и Ae—площи на прозрачни части; Up —коефициент на топлопреминаване на непроз- рачна преградна стена към зимната градина; Upe —коефициент на топлопреминаване между по- върхността на приемащата площ на разпределителната стена и зимната градина; Aj —част от площта на всяка повърхност j, която приема слънчевото греене във вътрешността на зимната градина (под, непрозрачни стени; непрозрачните части на разделителната стена се означават с индекса “р”, а останалите площи—с индекса “s”); αSj —средна степен на поглъщане на слънчевото греене, приета от повърхности на зимната градина; когато няма точни данни, се изчислява с αSj = 0,8; αSp —средна степен на поглъщане на слънчевото греене от непрозрачна разделителна стена между вътрешността на сградата и стъклената пристройка съгласно табл. 10; I —среден интензитет на слънчевото греене на горната повърхност р (на разделителна стена), респ. s (площ на пода), W/m2; t —продължителност на изчислителния период. Месечните директни и индиректни топлинни печалби от слънчево греене се определят по формулите:
sd M sd Q Q
024
,0 , = , (3.78)
si M si Q Q
024
,0 , = , (3.79) t = tM = броя на дните в месеца.
9. Топлинни загуби при отопление с прекъсване 9.1. Общи положения Процедурата за определяне на топлинните загуби при прекъсване на отоплението и/или понижаване на параметрите на отоплението е подходяща за отоплителни системи, при които отдаването на топлина се променя сравнително бързо в съответствие с променящите се изисквания за топлина. При отоплителни системи с голяма топлинна инерция се получава надценяване на ефекта на прекъсване на отоплението при прилагане на тази процедура.
При тази процедура се приема, че мощността на отоплителната система е достатъчна да осигури достигането на нормативната вътрешна температура, когато външната температура е на най-ниската си проектна стойност. Когато отоплителната система е оразмерена на база външна зимна изчислителна температура при неосигуреност 20 часа през годината, се приема, че през най-студения месец отоплението не прекъсва и следователно е непрекъснато. Тази процедура дава възможност да се изчисли намалението на потребната топлина като резултат от прекъснатото отопление. Намалението се изчислява за всеки период с понижена температура (през нощта, през почивни дни, ваканции), като пълното намаление за разглеждания изчислителен период е сума от всички изчислени намаления.
Отоплението с прекъсване включва всяка схема на отопление, при която в някакъв период на отопление (например през нощта, през деня, през почивни дни и т.н.) температурата може да се понижи под нормативната.
9.2. Функционални режими За да се осъществи отопление с прекъсване, отоплителните системи трябва да функционират успешно при следните режими:
а) нормален режим, при който отоплителната система функционира за поддържане на вътрешната температура в границите на нормативната є стойност;
б) режим на прекъснато отопление, при който отоплителната система не доставя топлина;
в) режим на прекъснато отопление, при който топлинният поток се регулира така, че да съответства на по-ниска температура;
г) режим на форсирано отопление, при който отоплителната система работи с пълна мощност.
В зависимост от регулиращата система режимът на форсирано отопление може да се осъществява по два различни начина:
—чрез форсирано отопление за фиксирано време, когато началото на режима на форсирано отопление се определя от потребителя;
—чрез оптимизирано форсирано отопление, при който времето за възстановяване на нормативната вътрешна температура се фиксира от потребителя и регулиращата система оптимизира началото на действие на режима на форсирано отопление, при отчитане на вътрешната и външната температура.
9.3. Модел на отопление с прекъсване и/или с понижаване на отоплението през различни периоди
Моделът е показан на фиг. 4. Той прави разлика между вътрешната температура в сградата и температурата на елементите є. Топлинната инерция на сградата се представя чрез топлинния є капацитет (топлоакумулиращата є способност), чиято меродавна температура е температурата на елементите є. Взема се под внимание поотделно топлообменът между елементите и външната среда, между елементите и вътрешната среда и директно между вътрешната и външната среда.
Необходимите данни за количествена оценка на ефекта от прекъсване и/или понижаване на отоплението са: tu —фазата (периода), през който отоплението се пре- късва; θi0 —нормативната температура; θisb —минималната нормативна температура във фаза- та на понижено отопление; C —ефективният топлинен капацитет на зоната, в която се прекъсва отоплението; Aj —площта на елементите от масивната конструкция; Rij —вътрешното топлинно съпротивление на елемен- тите от масивната конструкция; Hw —коефициентът на топлинни загуби от топлопре- минаване през леки строителни елементи, като прозорци и врати; Φpp —максималната мощност на отоплителната система.
9.4. Последователност на изчисленията 9.4.1. Определяне на режима на отопление с неравномерно отопление: прекъсване, контролирана температура на понижено отопление. Описване на режима с форсирано отопление: оптимизирано форсирано отопление или регулирано по време отопление (формулите за оптимизирано форсирано отопление или регулирано по време отопление се прилагат само за съответните случаи).
9.4.2. Определяне на фазата tu, която се прилага при неравномерна работа в случай на оптимизирано загряване; времето, през което се допуска температурата да бъде по-ниска от нормативната. В случая на фиксирано загряване tu е времето, през което отоплението е редуцирано или прекъснато или се поддържа понижена температура.
9.4.3. Ако има периодичен режим с понижено отопление, се определя минимално допустимата температура θisb.
9.4.4. Определяне на ефективния топлинен капацитет C по формулата:
∑∑ = j i j ij j i ij AdcCρ , (3.80) където: ρij е плътността на материала на слоя i в елемент j; cij — специфичният топлинен капацитет на слоя i в елемент j; dij — дебелината на слоя i в елемент j; Aj — площта на елемент j, разположен в разглежда- ното пространство. Сумата трябва да включва всички слоеве на всеки елемент, но само до максималната дебелина 3 cm и всички елементи от отопляемото пространство.
9.4.5. Изчисляване на коефициента на топлинни загуби на сградата през периода на понижено отопление Hsb с входни данни, съответстващи на периода на понижено отопление (например с намалена вентилация).
9.4.6. Изчисляване на коефициента на топлинни загуби Hic между конструкцията и вътрешния въздух по формулата:
A H , (3.81)
∑ =
j ic R
j ij където прозорци и врати са изключени от сумата, и: Aj е площта на елемента j; Rij — вътрешното повърхностно топлинно съпротив- ление на елемента j. 9.4.7. Изчисляване на директния специфичен топлинен поток Hd от вътрешната към външната среда, през леки конструкции (прозорци и врати) и въздухообмена с входни данни, съответстващи на периода на понижено отопление по формулата:
VwdHHH + = , (3.82) където: Hw е коефициетът на топлинни загуби от леки елементи; той е сумата от всички коефициенти на топлинни загуби на прозорци и врати; Hv — коефициентът на топлинни загуби от вентилация. Фиг. 4.
9.4.8. Изчисляване на коефициента на топлинни загуби между конструкцията и външната среда Hce по формулата:
− = (3.83)
HHHH − −
) (
d sb ic ce H H H
) (
d sb ic
9.4.9. Изчисляване на ефективната част ζ от топлинния капацитет по формулата:
H
+ = ζ (3.84)
ic
H H
ce ic
9.4.10. Изчисляване на отношението ξ между ефектите от промените на топлинния поток върху вътрешната температура и върху температурата на конструкцията по формулата:
H
+ = ξ (3.85)
ic
H H
d ic
9.4.11. Изчисляване на времето за реакция на температурата на конструкцията Р τ вследствие на промяна на отоплителната мощност по формулата:
ζ τ = (3.86)
C ξ
sb P H
9.4.12. Изчисляване на времето за реакция на температурата на конструкцията
T τ вследствие на промяна на температурата на въздуха по формулата:
C + = ζ τ (3.87)
ic ce T H H
Изчисленията от т. 9.4.13 до т. 9.4.33 се извършват за всеки изчислителен период и за всеки период на прекъсване работата на отоплението (например през нощта, през почивни дни и т. н.).
9.4.13. Изчисляване на температурата на конструкцията в началото на температурното намаление
0 с θ по формулата:
) (
0
0eiecθθζθθ − + = (3.88) 9.4.14. Изчисляване на температурата на конструкцията csb θ , достигната в стационарен режим, само в случая на понижено отопление, по формулата:
) ( e isb e csb θθζθθ − + = (3.89) 9.4.15. Изчисляване на максималната вътрешна температура и на максималната температура на конструк- цията ipp θ и cpp θ , които могат да бъдат достигнати по формулите:
( )
Φ + Φ + = θ θ , (3.90)
g pp e ipp H
sb ( ) e ipp e cpp θθζθθ − + = , (3.91) където:
pp Φ е максималната мощност на отоплителната сис- тема при режим на форсирано отопление;
g Φ — топлинният поток от печалби (от вътрешни топ- линни източници, слънчево греене). 9.4.16. Изчисляване на минималната вътрешна температура h n iθ по формулите: а) в случай на изключено отопление вътрешната температура при равновесие е:
e inh θ θ = ; (3.92) б) в случай на режим на понижено отопление:
preh in H Φ + =θ θ , (3.93)
b s където prΦе намалената мощност. Съответната минимална вътрешна температура на конструкцията hncθ е:
) ( ehniehncθθζθθ − + = (3.94)
9.4.17. Оптимизирано форсирано отопление. Изчисляване на продължителността на фазата форсирано отоп- ление, h bt , ако е нямало фаза на понижено отопление:
( ) ( )
− ⋅ =
θθξτ
cnh cpp phbtt
ln ;0 max
0
0 (3.95)
τθθξθθ
− − + −
uhncci ipp
exp
p
9.4.18. Оптимизирано форсирано отопление. Изчис- ляване на времето h nt с прекъснато отопление:
sb uhnttt − = (3.96) 9.4.19. Регулирано по време форсирано отопление. Изчисляване на времето с прекъснато отопление, когато няма фаза на понижено отопление:
uhntt = (3.97) 9.4.20. Изчисляване на вътрешната температура, достигната в края на фазата с прекъснато отопление 1iθ :
t ( )
hnhnc co hnii
τθθξθθ exp
1 (3.98)
− − + =
p
9.4.21. Ако има фаза на понижение на отоплението и ако 1i bsθθ > , изчисленията продължават по т. 9.4.26. 9.4.22. Изчисляване на температурата на конструкцията
1 c θ , достигната в края на фазата с прекъснато отопление:
когато
0 = h nt , тогава
0
1ccθθ = ; (3.99)
− + =
θθθθ
hniihncc
1
1 (3.100)
в останалите случаи: ξ
9.4.23. Когато няма фаза на понижено отопление, продължителността є е нула. Температурата на конструкцията
2cθв края на тази фаза е достигнатата в края на фазата с прекъснато отопление:
0 = b st и
1
2ccθθ = (3.101) 9.4.24. Оптимизирано форсирано отопление: изчисленията продължават от т. 9.4.32.
9.4.25. Форсирано отопление за фиксирано време: изчисленията продължават от т. 9.4.30.
9.4.26. При фиксирана задължителна температура на фазата на прекъсване (с прекъснато отопление) се изчислява на необходимото време h nt за достигане до температурата на понижено отопление по формулата:
( )
− ⋅ =
θθξτ
cnh c p h nt θ θ
0 ln ;0 max (3.102)
−
hnib is
9.4.27. Изчисляване на температурата на конструкцията
1cθв края на тази фаза по формулата:
—когато
0 = h nt , тогава
0
1ccθθ = ; (3.103)
− + =
1 (3.104)
θθθθ
hnibsihncc
—в останалите случаи ξ
9.4.28. Изчисляване на времето b st за понижено отопление по формулите:
при оптимизирано форсирано отопление:
( )
− ⋅ − − =
θθξτ ln ,0 max ;0 max ; (3.105)
csb cpp p nh u sb t t t
θ θ
−
io ipp при форсирано отопление за фиксирано време
nh u sb t t t − = (3.106) 9.4.29. Изчисляване на температурата на конструкцията в края на фазата на понижение
2 c θ :
—ако b st е по-малко или равно на 0, тогава
0 = b st и
1
2ccθθ = ; —в останалите случаи
− − + =
tτθθθθ exp
1
2 (3.107).
( )
sb csb c csb c
T
9.4.30. Изчисляване на ефективната продължителност на фазата на форсирано отопление bh t по формулата:
( )
θθξτ
− ⋅ =
c cpp p bh t θ θ
2 ln ,0 max (3.108).
−
io ipp
9.4.31. Регулирано по време форсирано отопление:
ако bh t е по-голямо от продължителността на фазата на понижаване на температурата, което съответства на фазата на понижено отопление, тогава, преди да про- дължи изчисляването, се намалява ut .
9.4.32. Изчисляване на температурата на конструк- цията в края на фазата с форсирано отопление
3 c θ по формулите:
—когато
0 = bh t , тогава
2
3ccθθ = (3.109);
− + =
3 (3.110).
θθθθ
ipp io pp c c
—в останалите случаи ξ
9.4.33. Изчисляване на намалението на топлинните загуби в резултат на разглежданото отопление с пре- късване ilj Q ∆ по формулата:
( ) ( ) ( ) [ ] ( )
3
2
1
0cccc bh ipp io sb isb io nh inh io sb ilj CtttHQθθθθζθθθθθθ − + − − − + − + − = ∆ (3.111). 9.4.34. Изчисляване на намалението на общите топлинни загуби през изчислителния период в резултат на всички периоди на прекъсване:
ilj j j il Q n Q ∆ = ∆ ∑ (3.112), където nj е броят на фазите на прекъсване на отоплението от тип j в изчислителния период (например броят на нощите в месеца).
Сумата се отнася за всички фази на прекъсване през изчислителния период (например за месец с нощно изключване и през почивните дни: n1 = 19 нощни изключвания и n2 = 4 (или 5) изключвания през почивните дни).
9.4.35. Изчисляване на общите топлинни загуби l Q през разглеждания изчислителен период за сграда с еднаединствена зона с отопление с прекъсване по формулата:
( ) ( )( ) il sp e i sb sp e i sp lQttHtHQ ∆ − − − + − = θθθθ
0
0 (3.113), където: t е продължителността на изчислителния период; tsp — продължителността на фазата, през която коефи- циентът на топлинните загуби от вентилация е равен на Hsp.
10. Полезни топлинни печалби от вътрешни топлинни източници и слънчево греене
10.1. Общи положения Коефициентът на оползотворяване η зависи основно от отношението топлинни печалби/топлинни загуби γ за сградата. За определяне на η съществено значение имат позволеното надвишаване над нормативната вътрешна температура и времеконстантата τ на сградата.
Q = γ (3.114).
g Q
l
10.2. Ефективен топлинен капацитет и времеконстанта
При изчисляване на η не участва целият топлинен капацитет на елемента в контакт с въздуха в отопляемото пространство. Ефективният топлинен капацитет С се определя по формула (3.80).
Сумират се топлинните капацитети на елементите, граничещи с въздуха в помещението, като се отчитат само ефективните дебелини на слоевете di. За определяне на ефективната дебелина важат следните указания:
за слоеве с коефициент на топлопроводност
) . /( 1,0 2KmWi ≥ λ : —при едностранно граничещ елемент с въздуха в помещението: сумират се всички слоеве до най-голяма дебелина m di
10 ,0 max , = ; —при двустранно граничещи вътрешни елементи с въздуха в помещението: приема се половината от строителната дебелина при един слой, когато дебелината е d І 0,20 m, или най-много 0,10 m, когато дебелината е d > 0,20 m.
При слоеве между помещението и топлоизолацията (например подова настилка върху топлоизолационен слой) се включват само слоевете с коефициент на топлопроводност ) . /( 1,0
1KmW ≥ λ с дебелина до 10 сm. За топлоизолационни се считат слоевете с коефициент на топлопроводност ) . /( 1,0 KmWi < λ и съпротивление на топлопреминаване W K m Ri / .
25 ,0
2 > .
При външните ограждащи елементи площта Ai се определя по външните размери (бруто площ), а при вътрешните елементи—по вътрешните размери (нето площ).
Времеконстантата τ се определя по формулата:
τ = C/H (3.115), където: С е ефективният топлинен капацитет на помещението; Н —коефициентът на топлинни загуби.
Когато няма предварителни данни или когато се извършват опростени изчисления, могат да се приемат следните обобщени стойности:
—за леки сгради: С=15 Wh/(m3.K) Ve; —за тежки сгради: С=50 Wh/(m3.K) Ve. За леки могат да се приемат следните сгради: —сгради с дървени плоскости без масивни вътрешни стени;
—сгради с окачени тавани и с преобладаващи леки стени;
—сгради с високи помещения (спортни зали, музеи и др.).
За тежки могат да се приемат сградите с масивни вътрешни и външни строителни елементи без окачени тавани.
10.3. Коефициент на оползотворяване Коефициентът на оползотворяване η може да се определи приблизително по формулите:
а
− = + γ γ
γ η при а
1
1
1
1 ≠ − (3.116), а
1
1 = + = γ η при а (3.117), където: а е числен параметър, който се определя по формулата:
τ + = (3.118);
ооааτ
τ—времеконстанта; определя се по формула (3.115). В зависимост от вида на изчислителния период стойностите на ао и τо се отчитат от табл. 14:
Таблица 14
Изчислителен период ао τо
Месечен
1
16
Годишен 0,8
28
Приложение № 4 към чл. 10, ал. 5
Таблица 1 Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали)
№ Строителни продукти Плът- Изчислителни по (материали) ност стойности ред ρ, специкоечисло kg/m3 фичен фи на дитопли циент фузинен на топ- онно капалопро- съпроцитет водтивлес, ност* ние на J/ λ, водна (kg.K) W/ пара µ (m.K)
1
2
3
4
5
6
1. Естествени камъни 1.1. Мрамор, гранит,
2800
920
3,49
67 базалт 1.2. Пясъчник, кварц
2400
920
2,04
21 1.3. Варовик
2000
840
1,16
12
1700
840
0,93
10
2. Бетони 2.1. Стоманобетон
2500
960
1,63
90 2.2. Обикновен бетон
2400
960
1,45
60 2.3. Бетон с трошени
2000
920
1,02
10 тухли 2.4. Керамзитоперлито-
1100
1000
0,38
6 бетон
1000
1000
0,34
5
900
1000
0,32
4 2.5. Керамзитобетон
1500
1000
0,58
8
1400
1000
0,52
8
1300
1000
0,47
7
1200
1000
0,42
7
1100
1000
0,37
6
1000
1000
0,33
5 2.6. Аглопоритбетон,
1500
980
0,62
8 сгуробетон
1400
980
0,55
8
1300
980
0,51
7
1200
980
0,44
7
1100
980
0,40
6
1000
980
0,36
5 2.7. Перлитобетон
800
1050
0,26
2
600
1050
0,17
2
450
1050
0,14
2 2.8. Пенобетон
800
1050
0,26
5
600
1050
0,17
3
400
1050
0,14
3 2.9. Газобетон
800
1050
0,26
5 (автоклавен)
700
1050
0,21
4
600
1050
0,19
3
500
1050
0,16
2 2.10. Дървобетон
700
1450
0,23
4 Пепелобетон
1200
960
0,47 —
1150
960
0,35 —
1000
840
0,33 —
850
840
0,31 —
3. Разтвори и мазилки 3.1. Циментово-пясъчен
1800
1050
0,93
8 разтвор 3.2. Варо-циментопясъчен
1700
1050
0,87
7 разтвор 3.3. Варо-пясъчен разтвор
1600
1050
0,81
6 3.4. Разтвор със сгуриен
1400
1050
0,58
6 пясък
1200
1050
0,47
5 3.5. Варо-перлитов
550
1050
0,16
2 разтвор
350
1050
0,12
2 3.6. Варо-пясъчна мазил-
1800
1050
0,87
5 ка (външна) 3.7. Варо-пясъчна мазил-
1600
1050
0,70
5 ка (вътрешна) 3.8. Топлоизолационни
400
920
0,12
6 външни мазилки с
350
920
0,10
6 гранули от пенополистирен
1
2
3
4
5
6
4. Битумни и асфалтови материали и продукти 4.1. Битум
1100
1050
0,17
1200
4.2. Асфалт 20 mm
2100
1050
0,70
2500
1900
1050
0,70
2000
4.3. Мушама битумна
600
1050
0,17
100
хидроизолационна 4.4. Мушама битумна хид-
900
1460
0,19 100000 роизолационна с алуминиево фолио 4.5. Битумизиран картон
1100
1460
0,19
2000
4.6. Асфалтобетон
2100
1050
1,05 92,59 4.7. Битумоперлит
500
1050
0,14
300
1050
0,09
5. Зидарии 5.1. Зидарии от обикно-
1800
1050
0,79
7 вени плътни тухли на варо-пясъчен разтвор 5.2. Зидарии от варо-пя-
1900
1050
0,87
7 съчни (силикатни) тухли на варов разтвор 5.3. Зидария от кухи и решетъчни тухли на ва-
1400
1050
0,52 — ро-пясъчен разтвор 5.4. Зидария от диатомитови тухли на лек
900
1050
0,29
4 разтвор 5.5. Зидария от камъни с
2680
1050
3,20
3 правилна форма при
1960
1050
1,13
11 плътност на камъка
1260
920
0,51
5 5.6. Зидария от камъни с
2420
1050
2,57
3 неправилна форма при
1900
1050
1,06
11 плътност на камъка
1380
920
0,60
5
6. Насипни материали 6.1. Естествен пясък
1600
840
1,1 до
4 2,2 6.2. Перлит
150
840
0,06 — 6.3. Керамзит
500
840
0,16
1 6.4. Аглопорит
500
840
0,19
1 6.5. Сгурия
1000
840
0,29
1
800
840
0,24
1
600
840
0,20
1
500
840
0,17
1 6.6. Металургична (доменна) шлака
900
840
0,26
2 6.7. Пепел от ТЕЦ
700
840
0,17
1
7. Почви 7.1. Скала
2700
920
3,5 7.2. Пясък
1800
840
2,0 7.3. Глина
1400
840
1,5
8. Метални, гипсови и азбестоциментни** продукти 8.1. Стомана, листова
7800
460
53,5 600000 8.2. Алуминиево фолио с дебелина: 0,1
2700
940
203 600000 0,15
700000
0,20
800000
8.3. Медно фолио с дебелина: 0,10
9000
380
380 700000 0,15
800000
8.4. Оловни листове
11500
130
35 — 8.5. Цинкови листове
7100
390
110
— 8.6. Плътни гипсови плочи
1400
840
0,70
12
1200
840
0,58 8,5
1000
840
0,47
6 8.7. Гипсовлакнести пло-
800
840
0,35 1,5 чи със и без отвори
600
840
0,29 1,5 8.8. Плочи от гипсокартон с дебелина, mm: —над 15
900
840
0,21
12 —над 18
900
840
0,23
8 8.9. Гипсоперлитови
700
840
0,20
5 плочи
500
840
0,15
3 8.10. Азбестоциментни
1900
840
0,35
10 плочи
1
2
3
4
5
6
9. Дърво и продукти от него 9.1. Дърво: —дъб и бук от 700 от от 40 (надлъжно на до 800
2090
0,41 до 60 влакната) до (напречно на
2510
0,23 влакната) —смърч, бор от 500
2090
70 (надлъжно на до 600 0,17 влакната) (напречно на 0,35 влакната) 9.2. Водоустойчиви плочи
620
2090
0,13
60 дървени с дървени
600
2090
0,12
60 частици или влакна
400
2090
0,08
30 9.3. Водоустойчив
660
2090
100
шперплат
550
2090
0,14
60 9.4. Талашитови плоскости (изолит, хераклит и т. н.) с дебелина, mm: —над 15
550
2010
0,140
11 —над 25
500
1670
0,099
8 —над 35
450
1670
0,093
6 —над 50
400
1670
0,081
5 9.5. Тапети: —хартиени
600
1340
0,15
5 —миещи се
700
1340
0,15
10 —пластмасови
700
1250
0,20
3000
9.6. Дъски за подове
520
1670
0,140
15 9.7. Паркет
700
1670
0,21
15
10. Ефективни топлоизолационни материали и продукти 10.1. Минерална и стъклеот 200
840
0,041
1 на вата до 300 10.2. Корк експандиран,
120
1670
0,041
10 импрегниран
160
1670
0,044
22 10.3. Плочи от полистирен
15
1260
0,041
25 (на блокове)
20
1260
0,041
35
25
1260
0,041
40
30
1260
0,041
45 10.4. Полистирен (форму-
20
1260
0,041
40 ван в пресформа)
25
1260
0,041
50
30
1260
0,041
60 10.5. Плочи от фенол,
40
1260
0,041
35 изрязани от блокове
60
1260
0,041
40 10.6. Плочи от полиуретан,
30
1380
0,035
40 изрязани от блокове
40
1380
0,035
50 10.7. Поливинилхлоридни
50
1260
0,041
200
плочи 10.8. Екструдиран
20
1500
0,030
80 полистирен
60
1500
0,040
250
10.9. Плочи от дървесни
190
2000
0,045
10 влакна 10.10. Топлоизолационни 0,09— 8—10 уплътнители 0,25 10.11. Дюшеци от стъклена
14
840
0,038
1 вата
23
840
0,034
1
30
840
0,032
1
60
840
0,032
1
80
840
0,034
1 10.12. Дюшеци и плочи от
30
840
0,038
1 минерална вата
80
840
0,034
1
100
840
0,033
1
160
840
0,037
1
180
840
0,039
1 10.13. Перлитови плочи
150
1000
0,060
5 10.14. Пеностъкло
140
1100
0,060 ∞ 10.15. Пенополиуретанова
15
1500
0,025
30 пяна
80
1500
0,040
100
11. Други материали 11.1. Прозоречно стъкло
2500
840
0,81 10000 11.2. Кухи стъклени блокчета
1100
840
0,44
4000
11.3. Клинкерни плочи
1900
920
1,05
100
11.4. Облицовъчни тухли
1800
920
0,79
20 11.5. Фасадни плочи глазирани
1800
920
0,91
300
11.6. Линолеум
1200
1880
0,19
500
11.7. Гума
1000
1470
0,16 10000 11.8. Поливинилхлоридни
1400
960
0,23 10000 хомогенни плочи 11.9. Поливинилхлоридни
800
960
0,12
3000
плочи върху кече
1
2
3
4
5
6
11.10. Полиетиленово фолио
1000
1250
0,19 80000 11.11. Поливинилхлоридно фолио меко
1200
960
0,19 42000 11.12. Покривни керемиди— глинени
1900
880
0,99
40 11.13. Азбестобетонни плочи
1800
960
0,35
50 11.14. Камъшит
800
1260
0,046
2
Забележки: * Стойностите на коефициента на топлопроводност се отчитат от колона 5 на табл. 1 или се вземат от техническите спецификации на производителя.
** Включените в табл. 1 топлофизични характеристики за продукти от азбест се прилагат при изчисляване на топлотехническите характеристики на ограждащите конструкции и елементи само в случаите на реконструкция и обновяване на сгради в експлоатация.
Таблица 2 Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали)
№ Строителни про- Плът- Влажност по дукти (материали) ност по маса ред ρ, 10-2
kg/m3 х'r хmax
1. Обикновен бетон
2200
2,1 3,8 от 1800 2,5 4,8 до 2200 Бетон с трошени тухли от 1600 3,5 6,0 до1800 Бетон с леки добавъчни
1600
3,7 6,2 материали
1400
5,0 7,5
1200
6,2 9,0
2. Газобетон, клетъчен
1200
4,2 8,4 бетон
1000
5,0 10,0
800
6,2 12,4
600
8,3 16,6
500
10,0 20,0
400
12,5 25,0
3. Плътни тухли от 1400 1,5 4,0 до 2000 Тухли с кухини
1400
2,2 5,0
1200
2,6 5,8
4. Разтвори и мазилки: —циментови и цимен-
2100
2,5 5,0 то-варови —варо-гипсови
1500
2,0 6,0 —варови
1200
1,8 5,8 —топлоизолационни от 300 1,8 7,0 (перлит, вермикулит, до 600 минерална вата)
5. Дървесина: от 500 15,0 25,0 до 800 —плочи (талашитови, от 400 14,0 22,0 влакнести и др.) до 550
6. Топлоизолационни продукти: —корк от 100 7,5
15 до 200 —дюшеци и плочи от
40 12,5 25,0 минерални влакна
60 8,3 16,7 от 100 до 200 5,0 10,0 —пенополистирен,
15 20,0 40,0
20 15,0 30,0
25 12,0 24,0 —пенополиуретан
30 8,0 28,0
40 6,0 21,0 —и пенофенопласт
40 17,5 35,0
60 11,7 23,3
Приложение № 5 към чл. 15 Опростена методика за изчисляване на показатели за годишен разход на енергия
Таблица 1
№ Величини Формули Приети ограничителни условия по ред
1
2
3
4
1. Годишна потребна топлина ( ) ( ) isVThQQHHQ + − + =
95 ,0
66 Коефициент на оползотворяване на топлинните печалби η = 0,95 Влияние на изключването на отоплението през нощта fNA = 0,95 Брой на DD 2900
2. Коефициент на топлинни загуби ( )
05 ,0 AAUFHii xi T + = ∑ от топлопреминаване
Коефициент на специфични топ- AHHTT = ′ линни загуби от топлопреминаване
1
Коефициент за връзката с външния въздух Fxi съгласно табл. 2
3. Коефициент на топлинни загуби Без изпитване за въздухоот вентилация пропускливост
eVVH
19 ,0 =
eVVH
163
,0 =
С изпитване за въздухопропускливост
4. Слънчеви печалби Слънчево нагряване: Ориентация:
2
( ) ∑ ∑ ⋅ =
567
,0 i i HP jssAgIQ ( ) HP j SI
5. Вътрешни печалби
uiAQ
22 =
⋅ ∑ югоизток до
270
югозапад kWh/(m2.K) северозапад до
100
североизток kWh/(m2.K) произволна
155
kWh/(m2.K) Покривни
225
прозорци kWh/(m2.K) с наклон <30 ° 3
Площта на прозорците Аi с ориентация j (юг, запад, изток, север и хоризонтална) се определя със светлите размери на отворите на фасадата
Забележки:
1 Коефициентът на топлопреминаване на строителен елемент Ui се определя съгласно БДС EN ISO 6946:2002-11 и БДС EN ISO 10077:2000-11 или се отчита от техническите спецификации за конкретен продукт (например за покривни прозорци).
2 Коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (соларен фактор) gi (за перпендикулярно слънчево греене) се отчита от техническите спецификации за конкретен продукт и се определя съгласно БДС EN 410:1998-12.
3 Покривни прозорци с наклон і 30° в зависимост от ориентацията им се разглеждат като вертикални. Опростената методика за определяне на потребната топлина за отопление през отоплителния период не отчита влиянието на специални системи като зимна градина, прозрачна топлоизолация, рекуперираната топлина от вентилационната система.
Таблица 2
Вид на ограждащ елемент i Коефициент за връзката с външния въздух Fxi
Външна стена, прозорец
1 Покрив (като системна граница)
1 Най-горна етажна плоча (таванът е неизползваем) 0,8 Стена на тавански полуетаж 0,8 Стена и плоча към неотопляемо помещение 0,5 Под и стени на отопляем и неотопляем подземен етаж, граничещи със земята; 0,6 Под над неотопляем подземен или полуподземен етаж
Приложение № 6 към чл. 18, ал. 3 и чл. 20, ал. 4
Изчисляване на ограждащите конструкции и елементи на влажностен режим (евентуален конден- зационен пад)
1. Съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара (z) в m2hPa/kg на един слой строителен материал се изчислява за стандартна температура 10 °С по формулата:
d z . .
10 .5,1 6 µ = (6.1), където: µ е числото на дифузионно съпротивление на водна пара; d — дебелината на слоя строителен материал, m.
При няколко слоя строителни материали, подредени един зад друг, съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара z на ограждащата конструкция или елемент се определя по формулата:
) . ..... . . (
10 .5,1
2
2
1
1
6nndddzµµµ + + + = (6.2), където: d1, d2,…...dn са дебелините на отделните слоеве строи- телни материали, m; µ1, µ2, ....., µn— съответните числа на дифузионно съ- противление на водна пара съгласно табл. 1 на приложение № 4.
2. Плътността на дифузионния поток на водна пара (g) в kg/(m2h) без кондензационен пад се изчислява по формулата:
( ) z
ppgei − = (6.3), където: pi е парциалното налягане на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра; pe — парциалното налягане на външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра.
3. Изчисляването на евентуален кондензационен пад в многослойни ограждащи конструкции и елементи с хомогенни слоеве е показано на фиг. 6.1 и 6.2. То се състои в следното:
3.1. Ограждащата конструкция или елемент се изобразява мащабно, като по абсцисата се нанасят слоевете на строителните материали, представени с мащаба на дифузионно-еквивалентните дебелини на въздушните прослойки, определени по формулата sd = µ.d, а върху ординатата—температурите на повърхностите на отделните слоеве, определени, както следва:
3.1.1. Температурата на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент ( i
0 θ ) в °С се определя по формулата:
q Rsi i i .
0 − =θ θ (6.4), където:
iθ е температурата на вътрешния въздух, °С;
si R — съпротивлението на топлопредаване на вътреш- ната повърхност, което се определя съгласно БДС ISO EN 6946; q — плътността на топлинния поток (W/m2), който се определя по формулата:
( ) eiUqθθ − = (6.5), където U е коефициентът на топлопреминаване на строителния елемент, W/(m2.К).
3.1.2. Температурите на границите между отделните хомогенни слоеве във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент се определят, както следва:
θ θ
− =
q R
.
1
0
1
i
θ θ
− =
q R
.
2
1
2
(6.6),
. .. .......... ..........
− θ θ
− =
q R
1
n n n където θ1, θ2, ... θn са температурите на границите на отделните слоеве (номерирани по посоката на топлинния поток—отвътре навън), °С.
Фиг. 6.1. Схема на кривата на температурното разпределение
Върху напречното сечение на мащабно изобразените ограждаща конструкция или елемент се нанася диаграмата на максималното налягане на водната пара p maxs, което се отчита от табл. 2 на приложение № 7 в съответствие с температурното разпределение. Ходът на парциалното налягане се представя в дифузионната диаграма с права, която съединява налягането pi и налягането pe от двете повърхнини на ограждащата конструкция или елемент.
Фиг. 6.2. Схема на максималното и парциалното налягане през многослойна ограждаща конструкция или елемент, съответстващи на температурата, за изчисляване на евентуален кондензационен пад
Ако двете линии не се допират или пресичат, не съществуват условия за кондензация на водни пари (при приетите изчислителни параметри на външния и вътрешния въздух (фиг. 6.2).
Ако линията, съответстваща на парциалното налягане, допре или пресече линията на максималното налягане, в ограждащата конструкция или елемент съществуват условия за кондензация на водни пари. Възможни са следните случаи:
—двете линии се допират в една, две или повече точки (виж фиг. 6.3 и 6.4); в тези случаи е възможен кондензационен пад съответно в една, две или повече равнини (на границата на съответните слоеве);
—двете линии се пресичат; в този случай от двете крайни точки на линията на парциалното налягане, намиращи се на вътрешната и външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, се прокарват тангенти към линията на максималното налягане, тъй като парциалното налягане на водната пара не може да бъде по-голямо от максималното налягане; точките на пресичане на тези тангенти с линията на парциалното налягане определят границите на зоната на кондензация, а хоризонталното разстояние между тях—широчината на тази зона (виж фиг. 6.5).
Фиг. 6.3а. Дифузия на водната пара с един кондензационен пад в равнината на ограждащата конструкция или елемент (между слоеве 2 и 3) Плътността на дифузионния поток gi от помещението през ограждащата конструкция или елемент до равнината на конденза е:
max, − = (6.7).
p p g
wiiz
i
Плътността на дифузионния поток gе от равнината на кондензация навън е:
p p g − =
ewez
max, (6.8).
e
Количеството кондензирана влага Wk, което се отделя в равнината през периода на кондензация, се изчислява по формулата:
( ) eikkggtW − = (6.9).
Фиг. 6.3.б. Дифузия на водната пара по време на изпарението след кондензационен пад в равнината на огражда- щата конструкция или елемент Плътността на дифузионния поток gi от равнината на кондензация към помещението е:
p p g − =
iwiz
max, (6.10).
i
Плътността на дифузионния поток gе от равнината на кондензация навън (на открито) е:
p p g − =
ewez
max, (6.11).
e
Изпареното количество кондензирана влага Wu, което може да се отведе от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва:
( ) eiииggtW + = (6.12).
Фиг. 6.4а. Дифузия на водната пара с кондензационен пад в две равнини на ограждащата конструкция или елемент (между слоеве 1и2и между слоеве 3 и 4) Плътността на дифузионния поток gi от помещението през ограждащата конструкция или елемент до първата равнина на кондензация е:
− = (6.13).
p p g
1 max, z
w i i
1
Плътността на дифузионния поток gz между първата и втората равнина на кондензация е:
2 max,
1 max, − = (6.14).
p p g
wwzz
z
Плътността на дифузионния поток gе от втората равнина на кондензация навън е:
p p g − =
ewez
2 max, (6.15).
e
Количеството кондензирана влага Wk, което се образува в равнините 1 и 2 през периода на кондензация, се изчислява по формулите:
( ) zikkggtW − =
1 (6.16), ( ) ezkkggtW − =
2 (6.17).
Фиг. 6.4б. Дифузия на водната пара по време на изпарението след кондензационен пад в две равнини на ограж- дащата конструкция или елемент
Плътността на дифузионния поток gi от първата равнина на кондензация към помещението е:
− =
p p g
max, (6.18).
i w i
z
Плътността на дифузионния поток gе от втората равнина на кондензация навън (на открито) е:
− =
p p g
max, (6.19).
e w e
z
Изпареното количество кондензирана влага Wu, което може да бъде отведено от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва:
( ) eiииggtW + = (6.20).
Фиг. 6.5а. Дифузия на водната пара с кондензационен пад във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент Плътността на дифузионния поток gi от помещението до началото на зоната на кондензация е:
1 max, − = (6.21).
p p g
wiiz
i
Плътността на дифузионния поток gе от края на зоната на кондензация навън е:
p p g − =
ewez
2 max, (6.22).
e
Количеството кондензирана влага Wk, което се отделя в зоната през периода на кондензация, се изчислява по формулата ( ) eikkggtW − = (6.23).
Фиг. 6.5б. Дифузия на водната пара по време на изпаряването след кондензационен пад във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент
Плътността на дифузионния поток gi от средата на зоната на кондензация към помещението е:
− = (6.24).
p p g
max,
iwizz
+
5,0
z i
Плътността на дифузионния поток gе от средата на зоната на кондензация навън (на открито) е:
− =
p p g + ⋅
max,
ewezz (6.25).
5,0
e z
Изпареното количество кондензна влага Wu, което може да се отведе от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва:
( ) eiииggtW + = (6.26).
Нарастването на влажността на материала в зоната на кондензация dif x ∆ в % се изчислява по формулата:
W x = ∆ (6.27),
ρ. .
100
k dif d
z където: Wk е количеството кондензирана влага, kg/m2; dz —широчината на зоната на кондензация, m; ρ —плътността на материала в зоната на конденза- ция, kg/m3.
Приложение № 7 към чл. 19, ал. 2
Таблица 1
Температура Температура на оросяване s θ (°С ) при относителна влажност на въздуха (%) на въздуха,
°С
30
35
40
45
50
55
60
65
70
75
80
85
90
95
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
30 10,5 12,9 14,9 16,8 18,4 20,2 21,4 22,7 23,9 25,0 26,2 27,2 28,2 29,1
29 9,7 12,0 14,0 15,9 17,5 19,0 20,4 21,7 23,0 24,1 25,2 26,2 27,2 28,1
28 8,8 11,1 13,1 15,0 16,6 18,1 19,5 20,8 22,0 23,2 24,2 25,2 26,2 27,1
27 8,0 10,2 12,2 14,1 15,7 17,2 18,6 19,9 21,1 22,2 23,3 24,3 25,2 26,1
26 7,1 9,4 11,4 13,2 14,8 16,3 17,6 18,9 20,1 21,2 22,3 23,3 24,2 25,1
25 6,2 8,5 10,5 12,2 13,9 15,3 16,7 18,0 19,1 20,3 21,3 22,2 23,2 24,1
24 5,4 7,6 9,6 11,3 12,9 14,4 15,8 17,0 18,2 19,3 20,3 21,3 22,2 23,1
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
23 4,5 6,7 8,7 10,4 12,0 13,5 14,8 16,1 17,2 18,3 19,4 20,3 21,3 22,2
22 3,6 5,9 7,8 9,5 11,1 12,5 13,9 15,1 16,3 17,4 18,4 19,4 20,3 21,2
21 2,8 5,0 6,9 8,6 10,2 11,6 12,9 14,2 15,3 16,4 17,4 18,4 19,3 20,2
20 1,9 4,1 6,0 7,7 9,3 10,7 12,0 13,2 14,4 15,4 16,4 17,4 18,3 19,2
19 1,0 3,2 5,1 6,8 8,3 9,8 11,1 12,3 13,4 14,5 15,5 16,4 17,3 18,2
18 0,2 2,3 4,2 5,9 7,4 8,8 10,1 11,3 12,5 13,5 14,5 15,4 16,3 17,2
17 -0,6 1,4 3,3 5,0 6,5 7,9 9,2 10,4 11,5 12,5 13,5 14,5 15,3 16,2
16 -1,4 0,5 2,4 4,1 5,6 7,0 8,2 9,4 10,5 11,6 12,6 13,5 14,4 15,2
15 -2,2 -0,3 1,5 3,2 4,7 6,1 7,3 8,5 9,6 10,6 11,6 12,5 13,4 14,2
14 -2,9 -1,0 0,6 2,3 3,7 5,1 6,4 7,5 8,6 9,6 10,6 11,5 12,4 13,2
13 -3,7 -1,9 -0,1 1,3 2,8 4,2 5,5 6,6 7,7 8,7 9,6 10,5 11,4 12,2
12 -4,5 -2,6 -1,0 0,4 1,9 3,2 4,5 5,7 6,7 7,7 8,7 9,6 10,0 11,2
11 -5,2 -3,2 -1,8 -0,4 1,0 2,3 3,5 4,7 5,8 6,7 7,7 8,6 9,4 10,2
10 -6,0 -4,2 -2,6 -1,2 0,1 1,4 2,6 3,7 4,8 5,8 6,7 7,6 8,4 9,2
Таблица 2
Температура, Максимално налягане на водната пара ρmax, Ра °С
.0 .1 .2 .3 .4 .5 .6 .7 .8 .9
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
30
4244
4269
4294
4319
4344
4369
4394
4419
4445
4469
29
4006
4030
4053
4077
4101
4124
4148
4172
4196
4219
28
3781
3803
3826
3848
3871
3894
3916
3939
3961
3984
27
3566
3588
3609
3631
3652
3674
3695
3737
3793
3759
26
3362
3382
3403
3423
3443
3463
3484
3504
3525
3544
25
3169
3188
3208
3227
3246
3266
3284
3304
3324
3343
24
2985
3003
3021
3040
3059
3077
3095
3114
3132
3151
23
2810
2827
2845
2863
2880
3897
2915
2932
2950
2968
22
2645
2661
2678
2695
2711
2727
2744
2761
2777
2794
21
2487
2504
2518
2535
2551
2566
2582
2598
2613
2629
20
2340
2354
2369
2384
2399
2413
2428
2443
2457
2473
19
2197
2212
2227
2241
2254
2268
2283
2297
2310
2324
18
2965
2079
2091
2105
2119
2132
2145
2158
2172
2185
17
1937
1950
1963
1976
1988
2001
2014
2027
2039
2052
16
1818
1830
1841
1854
1866
1878
1889
1901
1914
1926
15
1706
1717
1729
1739
1750
1762
1773
1784
1795
1806
14
1599
1610
1621
1631
1642
1653
1663
1674
1684
1695
13
1498
1508
1518
1528
1538
1548
1559
1569
1578
1588
12
1403
1413
1422
1431
1441
1451
1460
1470
1479
1488
11
1312
1321
1330
1340
1349
1358
1367
1375
1385
1394
10
1228
1237
1245
1254
1262
1270
1279
1287
1296
1304
9
1148
1156
1163
1171
1179
1187
1195
1203
1211
1218
8
1073
1081
1088
1096
1103
1110
1117
1125
1133
1140
7
1002
1008
1016
1023
1030
1038
1045
1052
1059
1066
6
935
942
949
955
961
968
945
982
988
955
5
872
878
884
890
896
902
907
913
919
925
4
813
819
825
831
837
843
849
854
861
866
3
759
765
770
776
781
787
793
798
803
808
2
705
710
716
721
727
732
737
743
748
753
1
657
662
667
672
677
682
687
691
696
700
0
611
616
621
626
630
635
640
645
648
653
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
-0
611
605
600
595
592
587
582
577
572
567
-1
562
557
552
547
543
538
534
531
527
522
-2
517
524
509
505
501
496
492
489
484
480
-3
476
472
468
464
461
456
452
448
444
440
-4
437
433
430
426
423
419
415
412
408
405
-5
401
398
395
391
388
385
282
379
375
372
-6
368
365
362
359
356
353
350
347
343
340
-7
337
336
333
330
327
324
321
318
315
312
-8
310
306
304
301
298
296
294
291
288
286
-9
284
281
279
276
274
272
269
267
264
262
-10
260
258
255
253
251
249
246
244
242
239
-11
237
235
233
231
229
228
226
224
221
219
-12
217
215
213
211
209
208
206
204
202
200
-13
198
197
195
193
191
190
188
186
184
182
-14
181
180
178
177
175
173
171
169
168
167
-15
165
164
162
161
159
158
157
155
153
152
-16
150
149
148
146
145
144
142
141
139
138
-17
137
136
135
133
132
131
129
128
127
126
-18
125
124
123
122
121
120
118
117
116
115
-19
114
113
112
111
110
109
107
106
105
104
-20
103
102
102
100
99
98
97
95
95
94
Забележка. Стойностите на максималното налягане на водната пара от табл. 2 служат за определяне на парциалното налягане (р) в Ра по формулата:
max
100
p p ⋅ = φ , където φ е относителната влажност на въздуха, %.
Приложение № 8 към чл. 24, ал. 2
Защита на остъклена фасада от слънчево греене
1. Защитата на остъклена фасада със слънцезащитно приспособление от слънчево греене се определя по формулата:
S C F st st FgFFfgf = , където: fst е процентът на остъкляване на фасадата; g —действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия на остъклените външни ограждащи конструкции и елементи, определен по формула 3.74; FF —коригиращият фактор за частта на рамката на прозрачните конструкции и елементи на фасадата; FC —коригиращият фактор за външно слънцезащитно приспособление съгласно табл. 9; FS —естествената защита на фасадата; изразява се с коригиращия фактор на засенчване, определен по формула 3.73 като произведение от: Fh —коригиращият фактор на частично засенчване от хоризонта съгласно табл. 11; F0 —коригиращият фактор на частично засенчване от конзоли съгласно табл. 12; Ff —коригиращият фактор на частично засенчване от екрани съгласно табл. 13.
Забележка. Направените позовавания на таблици и формули са от приложение № 3.
2. Нормативното условие за осигуряване на защитата от слънчево греене е съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата.
3. Надеждна защита от слънчево греене чрез слънцезащитни приспособления се осигурява, когато са постоянно инсталирани и:
—при южна ориентация вертикалният покриващ ъгъл на слънцезащитното приспособление е β і 50°;
Вертикален разрез през фасадата юг
Хоризонтален разрез през фасадата запад изток
—при източна и западна ориентация хоризонталният покриващ ъгъл на слънцезащитното приспособление е β і 85° или γ і 115°.
При междинна ориентация се изисква покриващ ъгъл β і 80°. Вертикалният и хоризонталният разрез през фасадата в зависимост от ориентацията са показани на фигурата.
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА