Закон за изменение на Кодекса на труда

УКАЗ № 44

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ : Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение на Кодекса на труда, приет от ХХХIX Народно събрание на 16 март 2005 г.

Издаден в София на 18 март 2005 г.

Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков

ЗАКОН за изменение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г.—Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г.—Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г.) Параграф единствен. В чл. 113 ал. 2 се изменя така:

“(2) В случаите по ал. 1 при подневно изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната седмица:

1. не може да бъде повече от 40 часа за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

2. може да бъде повече от 40 часа за другите работници и служители, но само със съгласието на работника или служителя и без да се нарушава установената с този кодекс минимална междудневна и междуседмична почивка.”

Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 16 март 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:

Борислав Великов