zakonite.com

Начало / Държавен вестник / бр. 13 от 8 февруари 2005 г. / Официален раздел

наредбаМинистерство на здравеопазването

Наредба № 4 от 31 януари 2005 г. за определяне на заболяванията, за чието лечение Министерството на здравеопазването финансира дейностите по вземане и присаждане на тъкани и клетки

Обнародван:
ДВ, бр. 13 от 8 февруари 2005 г.
Страница:
30
Рег. № в ДВ:
4137

Обнародва: Наредба № 4 от 31 януари 2005 г. за определяне на заболяванията, за чието лечение Министерството на здравеопазването финансира дейностите по вземане и присаждане на тъкани и клетки — действащият текст и всички промени

НАРЕДБА № 4 от 31 януари 2005 г. за определяне на заболяванията, за чието лечение Министерството на здравеопазването финансира дейностите по вземане и присаж- дане на тъкани и клетки

Член единствен. С тази наредба се определят заболяванията, за чието лечение Министерството на здравеопазването финансира дейностите по вземане и присаждане на тъкани и клетки съгласно приложението.

Заключителна разпоредба Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки

Министър: Сл. Богоев

Приложение към член единствен

Списък на заболяванията, за чието лечение Министерството на здравеопазването финансира дейностите по вземане и присаждане на тъкани и клетки I. Трансплантация на изолирани хепатоцити въз основа на общоприети международни критерии.

1. При остра чернодробна недостатъчност, предизвикана от:

а) остър вирусен хепатит А, В, С, D, Е; б) от лекарства и токсини. 2. Вродени генетични метаболитни заболявания при новородени и деца вследствие генетичен дефект и ненормален синтез на протеини, кодирани в черния дроб:

а) алфа-1 антитрипсинов дефицит; б) болест на Wilson; в) тирозинемия; г) гликогенози; д) болест на Crigler-Najjar; е) протопорфирия; ж) дефицити на урейния цикъл; з) екстрахепатална билиарна атрезия; и) галактоземия; к) хемохроматоза. 3. При болни с хронично чернодробно заболяване с тежка цитолиза, без портална хипертония, за овладяване на чернодробната недостатъчност или до изчакване на ортотопна чернодробна трансплантация.

II. Трансплантация на бета-клетки. Захарен диабет—I тип инсулинозависим при млади индивиди.

III. Алогенна трансплантация от сиблинг, алогенна трансплантация от алтернативен донор при трансплантация на костномозъчни и периферни стволови клетки според конкретния случай и въз основа на общоприети международни критерии за костномозъчна и клетъчна трансплантация.

1. Остра миелоидна левкемия (ОМЛ), след I ремисия при висок риск, при резистентност спрямо химиотерапия, след 2-ра или 3-та ремисия.

2. Остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ), след 2-ра ремисия при настъпил рецидив. 3. Хронична миелоидна левкемия (ХМЛ) в хронична фаза, при резистентност на Интерферон + Ara-C и Иматиниб; в акцелерационна фаза.

4. Миелопролиферативни заболявания. 5. Неходжкинов лимфом лимфобластен, I ремисия при висок риск, 2-ра ремисия при начален рецидив.

6. Анемия на Фанкони. 7. Тежка апластична анемия. 8. Анемия на Блекфан-Даймонд. 9. Таласемия майор.

10. Солидни тумори: а) метастазирал рак на млечната жлеза; б) рецидивирали и резистентни на химиотерапия герминативно-клетъчни тумори;

в) мекотъканни тумори; г) остеосарком и Ewing сарком. IV. Трансплантация на ембрионални клетки. 1. Трансплантация на хепатобласти и stem cells от пъпна връв (индикации както при трансплантация на хепатоцити—раздел I, т. 1 и т. 2).

2. Дегенеративни заболявания на ЦНС: а) паркинсонизъм; б) някои форми на исхемичен инсулт. V. Тъканна трансплантация. 1. Трансплантация на роговица: а) вродени, възпалителни, дегенеративни заболявания и кератопатии от различен произход;

б) химични, термични, физични и механични травми на роговицата.

2. Трансплантация на сърдечни клапи: а) вродени сърдечни пороци; б) придобити сърдечни заболявания—ревматизъм, инфаркт с руптура на папиларен мускул.

3. Трансплантация на скелетни тъкани: а) заболявания, които налагат реконструктивна хирургия;

б) костни транспланти при гръбначни стабилизации.

4. Трансплантация на кожа: а) термични, електрически и химически изгаряния;

б) измръзвания; в) травматични мекотъканни дефекти; г) реконструктивни кожни операции; д) неоплазми на кожата.