Закон за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане

УКАЗ № 316 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ : Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, приет от ХХХIX Народно събрание на 30 септември 2004 г.

Издаден в София на 11 октомври 2004 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане (обн., ДВ, бр. 61 от

1998

г.; изм., бр. 112 от 2001 г.)

§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “кредити, гаранции и финансови загуби” се заменят с “експортни рискове, посочени в чл. 3, ал. 1”.

2. В ал. 2 думата “нетърговски” се заменя с “политически”.

§ 2. Член 3 се изменя така: “Чл. 3. (1) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща застраховане и презастраховане на непазарен риск, включително следните експортни рискове:

1. производство на български стоки и услуги за износ;

2. финансиране на износа на български стоки и услуги;

3. български инвестиции в чужбина срещу политически риск;

4. банкови кредити, предназначени за реализиране на български инвестиции в чужбина;

5. банкови гаранции, свързани с осъществяване на износ на български стоки, както и извършването на услуги, или свързани с изпълнението на проекти с международно финансиране;

6. предекспортно финансиране; 7. презастраховане на застрахователни договори за рискове по т. 1—6 и ал. 2, сключени от чужди институции за експортно застраховане, при условията на взаимност.

(2) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща и застраховане срещу пазарен риск на експортни кредити, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина, които не могат да бъдат застраховани или презастраховани на застрахователния пазар свободно, в случаите от съществен интерес за националната икономика, въз основа на решение на Междуведомствения съвет по експортно застраховане.

(3) Във връзка с осъществяването на дейността по ал. 1 “БАЕЗ”—АД, може да осъществява дейност по предоставяне на услуги на чуждестранни институции за експортно застраховане при условията на вазимност.”

§ 3. Член 4 се изменя така: “Чл. 4. Непазарен риск по този закон е: 1. краткосрочен търговски и политически риск, с изключение на риска, определен в чл. 5 като пазарен;

2. средносрочен търговски и политически риск, с изключение на риска, определен в чл. 5 като пазарен;

3. дългосрочен търговски и политически риск.”

§ 4. В чл. 5 ал. 1 се изменя така: “(1) Пазарен риск по този закон е всеки търговски или политически риск за срок до две години, при който длъжник по договора за износ е частноправен или публичноправен субект, който е юридическо или физическо лице от държава, определена като държава с пазарен риск.”

§ 5. В чл. 6 думата “Нетърговски” се заменя с “Политически”.

§ 6. В чл. 8 думата “нетърговски” се заменя с “политически”.

§ 7. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така: “(1) В закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се предвиждат средствата от централния бюджет за изплащане на застрахователни обезщетения по чл. 3.”

2. Създава се нова ал. 3: “(3) При недостиг на средствата по ал. 1 разликата се покрива за сметка на бюджета на Министерството на икономиката.”

§ 8. Член 10 се изменя така: “Чл. 10. (1) “БАЕЗ”—АД, може да сключва застрахователни и презастрахователни договори по чл. 3 до размера на застрахователния си капацитет.

(2) Застрахователен капацитет е сборът от: 1. общия размер на застрахованите кредитни лимити по сключени застрахователни договори от “БАЕЗ”—АД, по този закон;

2. общия размер на кредитните лимити по този закон, одобрени и предложени от “БАЕЗ”— АД, на потенциалните застраховани износители или инвеститори;

3. общия размер на кредитните лимити, по които “БАЕЗ”—АД, е презастраховател, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7;

4. общия размер на очакваните приходи от прогнозираното развитие на дейността на “БАЕЗ”—АД.

(3) Сборът по ал. 2 се намалява със сумата от презастрахованите кредитни лимити по сключените от “БАЕЗ”—АД, договори за презастраховане.

(4) Застрахователният капацитет не може да надвишава сумата на предвидения размер на средствата от републиканския бюджет за изплащане на обезщетения по застрахователни договори по чл. 3 за съответната година, увеличена с коефициент, одобрен с решение на Министерския съвет.

(5) Коефициентът по ал. 4 се изчислява на базата на обосновка на отговорността, която “БАЕЗ”—АД, може да поеме за сметка на държавата при заделената за съответната година сума от републиканския бюджет, прогнозирания премиен приход и квота на щетимост и средно тарифно число.

(6) Методиката и редът за определяне на коефициента по ал. 4 се определят с наредба на Министерския съвет.”

§ 9. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите “кредити, гаранции и финансови загуби” се заменят с “експортни рискове”, а накрая се поставя запетая и се добавя “който определя основните принципи в дейността на “БАЕЗ”—АД”.

2. В ал. 2 цифрата “7” се заменя със “6”. 3. В ал. 3 думите “директорът на Агенцията за застрахователен надзор към министъра на финансите и управителят на Българската народна банка” се заменят с “и председателят на Комисията за финансов надзор”.

§ 10. В чл. 13 ал. 1 се изменя така: “(1) Междуведомственият съвет: 1. приема краткосрочни стратегии и дългосрочна стратегия за подкрепа на износа на български стоки и услуги, осъществяване на бъл- гарски инвестиции в чужбина и изпълнение на проекти, свързани с износ на български стоки и услуги, включително в случаите на финансиране на проекти извън територията на Република България;

2. предлага ежегодно чрез министъра на икономиката на министъра на финансите размера на средствата по чл. 9, ал. 1 и 3, които да бъдат включени в проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година;

3. определя експозициите по държави; 4. определя обхвата на правомощията на управителните органи на “БАЕЗ”—АД, относно сключване на застрахователни договори и изплащане на обезщетения по застрахователни договори по този закон;

5. ежегодно подготвя годишен отчет за дейността по чл. 3 и го представя чрез министъра на икономиката в Министерския съвет до 31 май на следващата календарна година;

6. одобрява разходите за дейността на “БАЕЗ”—АД, по чл. 3;

7. определя начина на инвестиране на свободните средства по банковата сметка на “БАЕЗ”—АД, по чл. 14, ал. 2;

8. изисква от управителните органи на “БАЕЗ”—АД, информация за сключените застрахователни договори, териториален и секторен анализ на разпределението на застрахования износ и инвестиции, информация за размера на заявените кредитни лимити за застраховане и тяхното нарастване в съпоставка със застрахователния капацитет на “БАЕЗ”—АД;

9. изисква на всяко тримесечие от управителните органи на “БАЕЗ”—АД, информация относно изплатените застрахователни обезщетения и предстоящите за изплащане застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори по този закон;

10. приема и други решения във връзка с дейността на “БАЕЗ”—АД, по този закон.”

§ 11. Наименованието на глава трета се изменя така: “Финансово осигуряване на прилагането на закона”.

§ 12. Създава се чл. 13а: “Чл. 13а. (1) Държавата гарантира изплащането на застрахователни обезщетения за дейността по чл. 3. Застрахователни обезщетения за текущата година се изплащат до размера на предвидените в държавния бюджет средства по реда на чл. 9.

(2) Механизмът за заявяване на средствата по чл. 9 от централния бюджет и за изплащане на застрахователни обезщетения със средства по чл. 9, ал. 1 и 3 се определя с наредбата по чл. 10, ал. 6.”

§ 13. В чл. 14 ал. 4, 5 и 6 се изменят така:

“(4) Средствата по сметката по ал. 2 се набират от:

1. застрахователни премии по сключени застрахователни договори от “БАЕЗ”—АД, по този закон;

2. трансфер на средства, определени със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, за дейността на “БАЕЗ”—АД, по чл. 3;

3. дарения и безвъзмездни помощи; 4. други приходи. (5) Средствата от сметката се разходват за: 1. изплащане на застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори от “БАЕЗ”—АД, по този закон;

2. изплащане на отстъпени премии при презастраховане на дейността на “БАЕЗ”—АД, от друг застраховател;

3. изплащане на комисиони на чужд застраховател при презастраховането му от “БАЕЗ”—АД;

4. административни разходи за дейността на “БАЕЗ”—АД, по този закон до размер, определен от Междуведомствения съвет;

5. изплащане възнагражденията на членовете на Междуведомствения съвет;

6. други извънредни разходи във връзка с дейността на “БАЕЗ”—АД, по този закон.

(6) Годишната печалба от дейността по чл. 1, ал. 1 не се разпределя, а се отнася изцяло в отделен резерв, който се използва за покриване на загуби от дейността по този закон.”

§ 14. В параграф единствен на допълнителната разпоредба се създават т. 7, 8, 9 и 10:

“7. “Загуби от производствен риск” са налице, когато изпълнението на договорните задължения или производството на поръчаните стоки е било прекратено за период от 6 последователни месеца, когато това прекратяване е причинено пряко и изключително от едно или повече от събитията, посочени като търговски риск за частноправни длъжници, както и от политически риск.

8. “Кредитен лимит” е максималният размер на покритие на застрахователя по износа на застрахования към определен длъжник във всеки момент по време на действие на застрахователния договор.

9. “Квота на щетимост” е отношението между нетните възникнали претенции и нетните спечелени премии за даден период.

10. “Средно тарифно число” е число, изчислено на базата на отношението на застрахования износ към получените премии.”

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 30 септември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:

Огнян Герджиков