zakonite.com

Начало / Държавен вестник / бр. 89 от 12 октомври 2004 г. / Официален раздел

постановлениеМинистерски съвет

Постановление № 264 от 29 септември 2004 г. за приемане на Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на вътрешните работи

Обнародван:
ДВ, бр. 89 от 12 октомври 2004 г.
Страница:
14
Рег. № в ДВ:
47581

Обнародва: Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на вътрешните работи отменен — действащият текст и всички промени

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 264 ОТ 29 СЕПТЕМВРИ 2004 Г. за приемане на Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Минис- терството на вътрешните работи

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ : Член единствен. Приема Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на вътрешните работи.

За министър-председател:

Николай Василев Главен секретар на Министерския съвет:

Севдалин Мавров

НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на вътреш- ните работи

Главапърва

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ВВООБ) и контролът над тях в Министерството на вътрешните работи (МВР).

Чл. 2. В Министерството на вътрешните работи се осъществяват следните дейности с ВВООБ:

1. придобиване и съхраняване на ВВООБ; 2. превозване на ВВООБ с автомобилен транспорт и пренасяне на огнестрелни оръжия и боеприпаси;

3. извършване на технически прегледи и даване на експертна оценка за техническа годност на огнестрелни оръжия;

4. продажба на ВВООБ и отдаване под наем на огнестрелни оръжия на физически и юридически лица;

5. ремонтиране и бракуване на огнестрелни оръжия, унищожаване на ВВООБ;

6. контрол върху дейностите с ВВООБ.

Глававтора

ПРИДОБИВАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА

ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪ-

ЖИЯ И БОЕПРИПАСИ

Раздел I Придобиване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси

Чл. 3. (1) Министерството на вътрешните работи придобива ВВООБ чрез закупуване при условията и по реда на Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му. Процедурата за възлагане на обществена поръчка се провежда и договорът за доставка се сключва от директора на дирекция “Материално-техническо осигуряване и социално обслужване (ДМТОСО)—МВР”.

(2) Министерството на вътрешните работи придобива ВВООБ:

1. чрез закупуване от търговци по смисъла на Търговския закон, притежаващи разрешения за производство и търговия, издадени при условията и по реда на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) и правилника за прилагането му;

2. от внос от търговски дружества, притежаващи лицензия за външнотърговска дейност с оръжие, издадена при условията и по реда на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба и правилника за прилагането му.

(3) При закупуване от внос на ВВООБ за нуждите на МВР на продавача по сделката се издава сертификат за краен потребител.

Чл. 4. (1) При предаване на ВВООБ на МВР страните по договора изготвят предавателноприемателен протокол, в който се вписват:

1. калибърът, видът, количествата и фабричните номера на огнестрелните оръжия;

2. калибърът, видът, количествата и производствените данни на боеприпасите;

3. видът, количествата и производствените данни на взривните вещества.

(2) Протоколът по ал. 1 е основание за снемане от отчет на ВВООБ от продавача.

Чл. 5. Министерството на вътрешните работи придобива ВВООБ при условията и по реда, определени и в други закони.

Раздел II Съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси

Чл. 6. Съхраняването на ВВООБ е дейност, осъществявана с цел недопускане на нерегламентиран достъп до тях и поддържането им в готовност за използване по предназначение.

Чл. 7. В зависимост от периодичността на използване по предназначение съхраняването на огнестрелните оръжия се определя като:

а) ежедневно—когато огнестрелното оръжие не се използва ежедневно;

б) кратковременно—когато огнестрелното оръжие не се използва за срок от един месец до една година;

в) дълговременно—когато огнестрелното оръжие не се използва за срок по-дълъг от една година.

Чл. 8. (1) Придобитите от МВР ВВООБ се съхраняват за текущо доволствие и за ведомствени военновременни запаси.

(2) Допустимото максимално количество боеприпаси и взривни вещества от различните условни групи, съхранявани в една сграда (хра- нилище), както и изискванията за съвместното им съхраняване и превозване са посочени в таблицата в приложение № 1.

Чл. 9. (1) Министерството на вътрешните работи може да съхранява ВВООБ, които са веществени доказателства в наказателното производство, след писмено искане от компетентните органи на съдебната власт.

(2) След постановяване с присъда на конфискация или отнемането им в полза на държавата ВВООБ по ал. 1 се предоставят на Агенцията за държавни вземания (АДВ) по реда, определен в инструкция за организация на взаимодействието между АДВ и МВР по чл. 88, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания.

Чл. 10. Изискванията към сградите за съхраняване на ВВООБ по отношение на проектирането, изграждането, реконструкция и преустройството им се определят съгласно Наредба № 2 от 2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (ДВ, бр. 58 от 2000 г.).

Чл. 11. (1) Общите изисквания за съхраняване на ВВООБ в сградите (хранилищата) са, както следва:

1. огнестрелните оръжия се съхраняват в неотопляеми сгради (хранилища) или в специално оборудвани помещения;

2. опаковъчните сандъци с ВВООБ се поставят с надписите (производствените данни) и ключалките, обърнати към проходите;

3. между наредените в една фигура боеприпаси от две и повече номенклатури се оставят разстояния най-малко 10 см; разположеният най-отдолу сандък се поставя на разстояние от 12 до 18 см от пода върху дървени накладки или палети;

4. на всеки стелаж или фигура се поставя етикет с наименованието (вид, калибър), количеството и производствените данни за боеприпасите; най-отгоре на фигурата се поставят непълните сандъци с надпис “НЕПЪЛЕН” и се посочват видът и количеството на ВВООБ в него; във всяка партида боеприпаси може да има само една непълна опаковка;

5. в сградите (хранилищата) ВВООБ се подреждат така, че да се използва най-добре площта на хранилището, да се запази естественото осветление, да се осигури добра вентилация и възможност за бързо изнасяне;

6. за нормална работа с ВВООБ, за наблюдение (проверка) и за създаване на условия за използване на средства за механизация в сградите (хранилищата) се оставят следните проходи:

а) работен—срещу всяка врата с широчина 1,50 м по средата на сградата (хранилището) или по протежение на едната от стените; при съхраняване на ВВООБ в сандъци с широчина по-голяма от 1 метър широчината на прохода може да се увеличи до 3 м;

б) за наблюдение и преглед—между стените и фигурите с ВВООБ с широчина от 0,6 до 0,8 м;

7. боеприпасите и взривните вещества, забранени за използване по предназначение (бойно използване), но неопасни за съхраняване, се съхраняват на отделни фигури, на които се поставя надпис “ЗАБРАНЕНИ!”;

8. сградите (хранилищата) за съхраняване на ВВООБ се поставят под денонощна въоръжена охрана;

9. боеприпасите в заводска опаковка се подреждат в сградите (хранилищата) на височина, определена за всеки вид боеприпас, съгласно приложение № 2;

10. конструкцията им не трябва да позволява нерегламентиран достъп в тях;

11. подът трябва да е изграден от твърда настилка (бетон, асфалтобетон, др.), да бъде искронеобразуващ и антистатичен и да издържа натоварване най-малко 4 t/m2;

12. пред фронта им по цялата им дължина се построява бетонна или асфалтобетонна площадка с широчина най-малко 8мис товароносимост най-малко 4 t/m2, която да бъде по-ниска от нивото на сградата (хранилището) и с наклон от 3 до 5° за осигуряване нормално оттичане на дъждовната вода и нормална работа със средствата за механизация при товарно-разтоварни работи;

13. пред фронта им се изграждат рампи със следните размери:

а) дължина—дължината на хранилището; б) широчина—от 1,50 до 2,00 м; в) височина—от 1,20 до 1,40 м; 14. непосредствено около сградата (хранилището) се разполага тротоар от базалтови плочки или от бетон с широчина от 0,80 до 1,00 м и с наклон към отводнителната канавка 10°;

15. водата от канавките и олуците се извежда по водосточни тръби в общата отводнителна мрежа на района;

16. прозорците на всички помещения се разполагат на 3 м от пода и се осигуряват с метални решетки с размери, непозволяващи изваждането на ВВООБ, съхранявани в помещението;

17. стъклата на прозорците на взривоопасните помещения се боядисват с цел непропускане попадането на преки слънчеви лъчи върху ВВООБ.

(2) В случаите, непосочени в Наредба № 2 от 2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, минималните взриво- и пожаробезопасни разстояния (R) в метри от сградите (хранилищата) за съхраняване на ВВООБ от населените места, селищни образувания, отделни сгради и съоръжения и транспортни средства се определят съгласно Методиката за определяне на безопасните разстояния при взрив—приложение № 3.

Чл. 12. (1) При съхраняване на ВВООБ сградите (хранилищата) се осигуряват със сигнално-охранителна и пожароизвестителна техника и система за физическа охрана.

(2) След приключване на работа вратите на сградата (хранилището) се заключват и запечатват единствено от материалноотговорното лице, на което се числят ВВООБ (завеждащ склада), с печат, който се води на отчет в съответната регистратура.

(3) По изключение с разрешение на прекия началник на лицето по ал. 2 сградата (хранилището) може да бъде отворена от комисия, назначена от ръководителя на структурното звено на МВР. Комисията съставя протокол, в който се посочват причината за отварянето, работата, която е извършена, ВВООБ или имущество, които са взети/оставени, номер, количество и категория на ВВООБ. Номерът на протокола се вписва в книгата за посещение и работа в сградата (хранилището). Сградата (хранилището) се запечатва с печат, чийто номер се вписва в протокола.

(4) При отваряне на сградата (хранилището) от лицето по ал. 2 или от комисията по ал. 3 се проверяват:

1. съответствието и състоянието на печатите; 2. заключването; 3. състоянието на вратите и прозорците; 4. цялостното състояние на сградата (хранилището).

(5) При констатиране на повреди при отваряне на сградата (хранилището) лицето по ал. 2 незабавно уведомява прекия си началник. В този случай проверка на фактическата наличност на ВВООБ се извършва от комисия, назначена от ръководителя на структурното звено на МВР.

(6) На лицата по ал. 2 се провежда обучение за безопасна работа с ВВООБ, а на лицата, работещи в сградата (хранилището), се провежда ежедневен инструктаж.

Чл. 13. Територията, на която се разполагат сградите (хранилищата) за съхраняване на ВВООБ, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да има суха и отцедлива почва; 2. да не е в зоната на поройни, заливни, подпочвени и други води;

3. да е в оврази и скатове, осигуряващи естествена защита и маскировка;

4. площта да осигурява цялостно разполагане на достатъчен брой сгради (хранилища) за съхраняване на ВВООБ в зависимост от характера и обема на съхраняваните ВВООБ;

5. да позволява изграждането на вкопан или обвалован тип взривоопасни сгради и съоръжения;

6. да създава условия за развиване на необходимата пътна мрежа и за нейното свързване с националната пътна и железопътна мрежа и с енергосистемите;

7. да позволява осигуряването на необходимото количество вода за питейни, производствени и противопожарни нужди;

8. да е пожаробезопасна и да не е застрашена от възникване на пожар от разположени в близост до нея обекти и растителност;

9. да не преминават през нея продуктопроводи, в т. ч. газопроводи (открити и подземни), електропроводи за високо напрежение, водопроводи и други комуникационни съоръжения;

10. да позволява организирането на надеждна охрана и противопожарна защита;

11. територията на 5 м от сградата (хранилището) да се поддържа винаги почистена от растителност и други материали.

Чл. 14. (1) Зачислените на служителите на МВР огнестрелни оръжия и боеприпаси се съхраняват в метални каси в служебните им помещения или в специално оборудвани помещения, намиращи се под контрола на съответните длъжностни лица. Огнестрелните оръжия се съхраняват без боеприпас в цевта и без поставен пълнител (лента) със спуснати части на ударно-спускателния механизъм и поставени “на предпазител”.

(2) Служителите на МВР могат да съхраняват зачисленото им огнестрелно оръжие (пистолет, револвер) и зачислените им боеприпаси за тях в домовете си в периода между два работни дни или две дежурства. В тези случаи зачисленото огнестрелно оръжие задължително се съхранява без патрон в патронника и без да е заредено с патрони в неподвижно закрепени метални каси (шкафове), снабдени със секретно заключващи се устройства.

(3) При напускане на страната служителите на МВР предават зачислените им огнестрелни оръжия и боеприпаси за временно съхраняване на длъжностното лице, което им ги е зачислило.

(4) При изгубване или кражба на предоставените ВВООБ служителят незабавно уведомява ръководителя на структурното звено, а при възникнала невъзможност уведомяването се извършва чрез оперативнодежурната част. В срок 5 работни дни от установяване на събитието служителят уведомява и писмено ръководителя на структурното звено чрез прекия си началник.

(5) Незабавно след узнаването за смърт на служител, на когото е зачислено огнестрелно оръжие или боеприпаси, прекият му началник уведомява писмено ръководителя на структурното звено.

Главатрета

ПРЕВОЗВАНЕ НА ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИ С АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ. ПРЕНАСЯ-

НЕ НА ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ И БОЕ-

ПРИПАСИ

Раздел I Общи изисквания

Чл. 15. Превозване на ВВООБ включва превоза им от едно място до друго и свързаните с това дейности, като опаковане, маркиране, престой, времето за престой при товарене и разтоварване на ВВООБ в транспортните средства и охраната им.

Чл. 16. (1) С автомобилен транспорт се превозват:

1. взривни вещества; 2. огнестрелни оръжия; 3. боеприпаси: а) бойни и халосни патрони; б) бойни и инертни гранатохвъргачни изстрели;

в) бойни, инертни, практически, халосни изстрели за артилерийските, танковите и зенитните корабни и самолетни оръдия, за минохвъргачните и реактивните установки;

г) авиационни бомби; д) земни, зенитни, морски и авиационни изделия, снарядени с взривно вещество и метателен заряд;

е) бойни, инертни, практически, учебнотренировъчни, управляеми и неуправляеми ракети (снаряди);

ж) противопехотни и противотанкови мини; з) удължени заряди; и) взриватели и запалки; к) пиропатрони и взривателни устройства; л) капсул-детонатори и електродетонатори; м) огнепроводен и детониращ шнур; н) осветителни и сигнални реактивни патрони и ракети;

о) артилерийски гръмове и димки; п) илюминационни и увеселителни кълба, гръмове и фойерверки;

р) други, неуказани конкретно. (2) Взривните вещества по ал. 1, т. 1 се класифицират в зависимост от чувствителността им на външни въздействия съгласно приложение № 4.

Чл. 17. (1) Структурното звено на МВР, превозващо ВВООБ, осигурява въоръжена охрана за съпровождане на превозните средства.

(2) Охраната по ал. 1 се разполага в съпровождащ автомобил със светлинна и звукова сигнализация, който се движи след превозните средства с ВВООБ.

(3) Служителите на МВР, осъществяващи превозване на ВВООБ, трябва да бъдат инструктирани за безопасна работа с тях и за мер- ките за безопасни и здравословни условия на труд и по осигуряването на пожарна безопасност, както и за работа с наличните противопожарни уреди.

Чл. 18. (1) Дейностите по товаренето/разтоварването на ВВООБ се извършват на охранявани пунктове. В района на пунктовете не се допускат лица, които не осъществяват дейност по превозването.

(2) При работа на открито през нощта пунктовете по ал. 1 трябва да са осветени. Подвижните електроагрегати на осветителната система се разполагат на разстояние не поблизо от 25 м от пунктовете по ал. 1, а осветителните тела—на разстояние не по-близо от 5 м от ВВООБ. (3) Не се допуска осветителните тела да се разполагат над ВВООБ.

(4) При превоз на ВВООБ не се допуска превишаване на товароподемността на съответния вид превозно средство.

Чл. 19. (1) Всички дейности по товарене/разтоварване на ВВООБ се извършват с технически изправни и обезопасени средства за механизация (ролгани, верижни транспортьори, повдигачи, ръчни колички, електрокари, високоповдигачи, мотокари и др.), а при невъзможност—ръчно.

(2) Служителите, работещи с подвижните средства за механизация при товарене/разтоварване на ВВООБ, трябва да притежават свидетелство за правоуправление на електро- и мотокари, електроповдигачи и друга техника.

(3) При ръчно товарене/разтоварване на ВВООБ се спазват следните изисквания:

1. служителите да са инструктирани за мерките за безопасност при товарене/разтоварване на ВВООБ от компетентно длъжностно лице;

2. теглото на ВВООБ заедно с опаковката на товарените/разтоварваните от един служител не трябва да превишават за:

а) боеприпасите—40 кг; б) негодните боеприпаси, показали неудовлетворителни характеристики при изпитване и забранени за стрелба, и взривни вещества— 20 кг; в) средствата за взривяване—10 кг; 3. не се допуска пренасяне на боеприпаси и средства за взривяване в неизправна или отворена опаковка.

Чл. 20. (1) При превозване опаковките с ВВООБ се нареждат плътно една до друга и се укрепват с цел недопускане на падане, разместване и удряне, като товарът се разпределя равномерно в превозното средство.

(2) Боеприпасите се товарят в превозните средства така, че надлъжната ос на снарядите (изстрелите) да е перпендикулярна на посоката на движение.

Чл. 21. При товарене в едно превозно средство на ВВООБ от различни номенклатури се спазват правилата за съвместно съхраняване и превозване на ВВООБ по приложение № 1.

Чл. 22. Не се допуска наличието на открит огън на разстояние по-малко от 100 м от мястото на товарене на ВВООБ в превозните средства.

Чл. 23. (1) Пренасянето на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях калибър до 12,7 мм с обществен транспорт се извършва единствено от държавни служители, определени от ръководителя на съответното структурно звено или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Служителите по ал. 1 могат да пренасят незаредени с боеприпас в цевта:

1. пистолети и револвери до 2 бр. и до 50 бр. боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие; 2. до 1 бр. огнестрелно оръжие калибър до 12,7 мм и до 100 бр. боеприпаси за него. (3) Не се допуска пренасянето на ВВООБ във вид на пощенски колетни пратки по всички видове транспорт.

Раздел II Превозване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси с автомобилен транспорт

Чл. 24. (1) Превозните средства, определени за превозване на ВВООБ, трябва да са осигурени с искроуловители и със защита от статично електричество. На превозните средства отпред и отзад се поставя неутрална оранжева табела с размер 40 Ч 30 см с черен кант по краищата с широчина 15 мм.

(2) Преди започване на превозването водачите на автомобилите трябва да са инструктирани от компетентно длъжностно лице за спазване на правилата за превозване на ВВООБ по наредбата.

Чл. 25. За превозване на ВВООБ се използват само технически изправни, закрити и оборудвани с пломбирани противопожарни уреди превозни средства, както следва:

1. два пожарогасителя (от 2 кг и от 6 кг) с прахообразно вещество;

2. при монтиран неподвижен пожарогасител в автомобила—само един от 6 кг;

3. при автомобили с товароносимост под 3,5 т—2 пожарогасителя от по 2 кг; 4. два светлоотразителни конуса или триъгълника;

5. ръчно фенерче без метален корпус за всеки член на екипажа.

Чл. 26. При превозване на ВВООБ с автомобилен транспорт не се допуска:

1. зареждане на натоварените превозни средства с гориво или преливане на гориво от резервоара на едно превозно средство в резервоара на друго превозно средство;

2. подгряване на двигателите с открит огън;

3. едновременно превозване на ВВООБ и на запалителни течности (бензин, газьол и др.);

4. пушене в превозните средства и на разстояние по-малко от 25 м от тях;

5. превозване на взривни вещества или боеприпаси в ремаркета;

6. спиране на отделни превозни средства или колони от тях, натоварени с ВВООБ, в населени места и престой на пътното платно освен в случаите на внезапна авария, като в тези случаи не се извършват действия по отстраняването є до приключване на претоварването и извозването на товара от мястото на аварията;

7. превозване на ВВООБ при лоши метеорологични и пътни условия (силни гръмотевици и бури, хлъзгав път, гъста мъгла и др.); при внезапно настъпили такива условия отговорното за превозването лице взема необходимите мерки за обезопасяване на товара;

8. превозване на хора на борда на превозните средства или допускане в близост до тях на други лица при спиране и почивка освен охраната;

9. най-горният ред на натоварените в превозните средства опаковки (сандъци) с ВВООБ да надвишава борда на каросерията с повече от една трета от размера на опаковката (сандъците).

Чл. 27. Дистанцията между отделните превозни средства, превозващи ВВООБ, трябва да е не по-малка от 100 м, а скоростта на движение—не по-голяма от 50 км/час извън населено място, до 40 км/час—в населено място, и до 70 км/час—по автомагистрала.

Главачетвърта

ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕДИ И ДАВАНЕ НА

ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА ЗА ТЕХНИЧЕСКА

ГОДНОСТ НА ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ

Чл. 28. (1) Служителите от служби “Въоръжение” в структурните звена на МВР извършват технически прегледи и дават експертни оценки на техническата годност на огнестрелните оръжия и боеприпасите—собственост на МВР, включително на отдадените под наем на физически и юридически лица.

(2) Технически преглед и даване на експертна оценка за техническата годност на огнестрелните оръжия по ал. 1 се извършват от служители на МВР, притежаващи необходимата квалификация по ремонта и експлоатацията на огнестрелните оръжия.

Чл. 29. (1) В зависимост от техническото състояние и от характера на необходимия ремонт огнестрелните оръжия се разделят на 5 категории, боеприпасите—на 3 категории, и взривните вещества—на 4 категории.

(2) Въз основа на категорията на ВВООБ се извършва качественият отчет на ВВООБ, определя се степента им на годност и необходимият ремонт за тяхното възстановяване.

(3) Категоризирането на ВВООБ се извършва от комисия, назначена от ръководителя на структурното звено на МВР, която изготвя протокол.

(4) Протоколът по ал. 3 за промяна на категорията на ВВООБ се утвърждава, както следва:

1. от ръководителите на структурните звена на МВР:

а) за огнестрелни оръжия, преминаващи от първа във втора или от първа или втора в трета категория;

б) за боеприпасите, преминаващи от първа във втора категория;

в) за взривните вещества, преминаващи от първа във втора или трета категория и от втора в трета категория;

2. от директора на ДМТОСО—МВР: а) за огнестрелни оръжия, преминаващи в пета категория;

б) за боеприпасите, преминаващи в трета категория;

в) за взривните вещества, преминаващи в четвърта категория;

3. от началника на сектор “Въоръжение” към ДМТОСО—МВР за огнестрелни оръжия, преминаващи в четвърта категория.

Чл. 30. (1) Показателите и нормите, по които се установяват категориите на взривните вещества и средствата за взривяване—собственост на МВР, се определят съгласно приложение № 5.

(2) По своите качествени показатели взривните вещества и средствата за взривяване се подразделят на 4 категории:

1. първа категория—взривните вещества и средствата за взривяване, годни за използване и продължително съхраняване и отговарящи по всички показатели на изискванията на действащата техническа документация за изготвянето им (стандарти, технически изисквания, чертежи и т. н.);

2. втора категория—взривните вещества и средствата за взривяване:

а) годни за използване и продължително съхраняване, но с несъществени отклонения от нормите за първа категория, непречещи на нормалното им използване и осигуряващи тяхната безопасност при съхраняване и работа;

б) удовлетворяващи показателите на първа категория, но произведени по документация в периода 1941—1946 г.;

3. трета категория—взривните вещества и средствата за взривяване:

а) годни за използване, безопасни при съхраняване и работа, но със значителни отклонения от нормите за първа и втора категория, които показват понижаване неустойчивостта на свойствата на ВВ при съхраняване или за ограничени възможности за използването им;

б) изискващи сортировка, за да се извадят от партидата отделни изделия, които са негодни за използване или опасни при съхраняване и работа;

в) подлежащи на ремонт и възстановяване в специализирана ремонтна база—прекомплектуване, презареждане, подсушаване, премахване на последствия от корозия и плесен, нанасяне на антикорозионни покрития, херметизация, преопаковка, маркиране, боядисване и т. н.;

4. четвърта категория—взривните вещества и средствата за взривяване, негодни за използване и опасни за съхраняване и работа.

(3) Определянето на категориите на огнестрелните оръжия и боеприпасите—собственост на МВР, се извършва съгласно приложение № 6.

Чл. 31. В МВР за боеприпасите се извършва единствено технически преглед и установяване на тяхната годност за използване по предназначение.

Чл. 32. Физическите и юридическите лица, получили огнестрелни оръжия от МВР под наем, задължително ги представят за технически преглед два пъти годишно в съответното структурно звено по обявен график.

Чл. 33. (1) Извършените в МВР технически прегледи на огнестрелни оръжия—собственост на МВР, отдадени под наем на физически или юридически лица, се заплащат от наемателите по цени, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

(2) За извършените технически прегледи на наемателите на огнестрелни оръжия се издава фактура от съответното структурно звено на МВР.

Чл. 34. (1) Служителите, извършващи техническите прегледи, водят на отчет огнестрелните оръжия в дневник.

(2) В дневника се вписват наемателят на огнестрелното оръжие, серията и номерът на разрешението за съхраняване, носене и употреба, калибърът, видът, марката, моделът и фабричният номер на огнестрелното оръжие, както и номерът на удостоверението за годност за употреба.

Главапета

ПРОДАЖБА НА ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИ И ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НА ОГНЕСТРЕЛ-

НИ ОРЪЖИЯ НА ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИ-

ЧЕСКИ ЛИЦА

Раздел I Продажба на огнестрелни оръжия на служители на Министерството на вътрешните работи

Чл. 35. (1) Продажбата на пистолети се извършва на лицата по чл. 192, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на ос- вободени от служба държавни служители на МВР и на лица, с които трудовото правоотношение е прекратено, получили разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, издадено при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ) (обн., ДВ, бр. 78 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 58 от 2001 г., бр. 1 и 115 от 2002 г., бр. 24 и 111 от 2003 г.; Решение № 963 на Върховния административен съд от 2004 г.— бр. 12 от 2004 г.).

(2) Не се извършва продажба на пистолет на служител от МВР, на когото е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.

(3) Продажбата на пистолет на лицата по ал. 1 се извършва от директорите на структурните звена на МВР със статут на юридически лица.

(4) Лицата по ал. 1 могат да закупят само един пистолет от марка и модел, включени в списък, утвърден от директора на ДМТОСО— МВР.

Раздел II Продажба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси и отдаване под наем огнестрелни оръжия на физически и юридически лица

Чл. 36. (1) Продажба се извършва на излишни ВВООБ, резервни части за огнестрелни оръжия и средства за взривяване, включени в списъка на залежалите материални средства в МВР към 1 януари на съответната година.

(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя ежегодно, актуализира се от ДМТОСО—МВР и се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Чл. 37. (1) Оценката на ВВООБ, определени за продажба, се извършва от комисия, назначена от министъра на вътрешните работи. Определената от комисията стойност на ВВООБ с данък добавена стойност е начална цена при продажбата му.

(2) На непродадените през календарната година ВВООБ началната цена може да се намали от комисията по ал. 1 до 40 на сто.

(3) Предложението за намаляване на началната цена на ВВООБ се прави от комисията по чл. 39 до комисията по ал. 1.

Чл. 38. (1) Продажбата на ВВООБ се извършва на търговци по смисъла на Търговския закон, които притежават разрешение за производство, търговия и пренасяне на ВВООБ, получено при условията и по реда на ППЗКВВООБ, на търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, получили лицензия при условията и по реда на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба и пра- вилника за прилагането му, и на лица, притежаващи лицензия за осъществяване на посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки с оръжие.

(2) Комисията по чл. 39 организира и провежда процедури по договаряне с лицата по ал. 1.

Чл. 39. Министърът на вътрешните работи назначава постояннодействаща комисия за разглеждане, оценка и класиране на постъпващите предложения за закупуване на ВВООБ.

Чл. 40. Комисията по чл. 39 отправя писмени покани до лицата по чл. 38, ал. 1 за участие в процедура на договаряне за покупко-продажба на ВВООБ.

Чл. 41. На лицата по чл. 38, ал. 1, подали писмено съгласие за участие в процедурата, се осигурява достъп до списъка с видовете, количествата и началната цена на предлаганите за продажба ВВООБ.

Чл. 42. (1) Лицата по чл. 38, ал. 1 подават писмено предложение за закупуване на ВВООБ до комисията по чл. 39.

(2) Предложението за закупуване на ВВООБ по ал. 2 съдържа вида, количествата, предлаганата цена и заверено копие от разрешение или лицензия за съответния вид дейност. Предложението се предава на комисията по чл. 39 в запечатан непрозрачен плик до 20-о число на всеки месец чрез деловодството на ДМТОСО— МВР.

Чл. 43. (1) Комисията по чл. 39 заседава всеки месец след 20-о число на месеца.

(2) Комисията съставя протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията, който съдържа:

1. състав на комисията; 2. списък на подадените предложения; 3. становищата на консултантите, ако такива са били включени в работата на комисията;

4. резултатите от разглеждането и оценяването на предложенията;

5. класираните кандидати и предложените от тях цени.

(3) Комисията извършва оценка и класиране на предложенията по критерия “най-добро икономическо предложение”, който включва предложена обща цена, начин на плащане и транспортни разходи.

(4) Протоколът по ал. 2 се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

(5) Договорът за покупко-продажба се сключва от министъра на вътрешните работи.

Чл. 44. Огнестрелните оръжия се отдават под наем на физически лица или на юридически лица след сключване на договор от ръководителя на съответното структурно звено на МВР.

Главашеста

РЕМОНТИРАНЕ И БРАКУВАНЕ НА ОГНЕ-

СТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ, УНИЩОЖАВАНЕ НА

ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪ-

ЖИЯ И БОЕПРИПАСИ

Раздел I Ремонтиране на огнестрелни оръжия

Чл. 45. (1) В Министерството на вътрешните работи се извършва ремонт на огнестрелни оръжия.

(2) В зависимост от степента на износване, характера на неизправностите и установените междуремонтни срокове на експлоатация ремонтът на огнестрелните оръжия бива текущ, среден и основен.

Чл. 46. (1) Текущият ремонт на огнестрелни оръжия е непланов ремонт, минимален по обем, след извършването на който се осигурява нормална работа на огнестрелните оръжия до поредния планов ремонт.

(2) При ремонта по ал. 1 се регулират или заменят неизправни съставни части и се извършват проверка и регулировка на огнестрелните оръжия. Ремонтът се извършва от ремонтната работилница на структурно звено на МВР.

(3) Неизправности, за чието отстраняване е необходим текущ ремонт, както и нарушаване на антикорозионното покритие не са основание за преминаване на огнестрелните оръжия в по-ниска категория.

Чл. 47. (1) Средният ремонт на огнестрелни оръжия е планов ремонт, при който се възстановяват тактико-техническите им характеристики.

(2) Ремонтът по ал. 1 се извършва в Централната производствено-ремонтна база на ДМТОСО—МВР или след възлагане на обществена поръчка при условията и по реда на Закона за обществените поръчки или наредбата по чл. 13, ал. 2 от Закона за обществените поръчки.

Чл. 48. Основният ремонт на огнестрелни оръжия е планов ремонт, при който се възстановяват тактико-техническите характеристики и техническите ресурси на всички съставни части на огнестрелните оръжия. Извършва се след възлагане на обществена поръчка при условията и по реда на Закона за обществените поръчки или наредбата по чл. 13, ал. 2 от Закона за обществените поръчки.

Раздел II Бракуване на огнестрелни оръжия и унищожаване на огнестрелни оръжия и боеприпаси

Чл. 49. (1) Определянето на огнестрелните оръжия и боеприпасите като негодни за използване се извършва от комисия, назначена от ръководителя на съответното структурно звено на МВР, с протокол за изменяне на ка- чественото/техническото им състояние, в който се констатира нецелесъобразността на ремонта.

(2) На бракуване подлежат огнестрелните оръжия от четвърта и пета категория, като протоколите за изменение на качественото/техническото състояние на огнестрелните оръжия са неразделна част от протокола за бракуване и трансформация.

(3) Взривните вещества и боеприпасите не се бракуват. Когато са негодни, те преминават в трета категория с протокола по ал. 1 за изменение на качественото/техническото състояние и подлежат на сдаване за делабориране или унищожаване.

Чл. 50. Бракуване на огнестрелни оръжия във всички структурни звена на МВР се извършва от комисия от експерти, назначена от директора на ДМТОСО—МВР. Комисията изготвя протокол за бракуване и трансформация, в който се записват точните наименования (модели), калибри, серии и номера.

Чл. 51. Бракуваните огнестрелни оръжия се разглобяват, като годните части се заприходяват с квитанция. Негодните части се трансформират в отпадъци по механичен начин и се претопяват в присъствието на комисията по чл. 49, ал. 1.

Чл. 52. Взривните вещества и боеприпасите се унищожават чрез взривяване, изгаряне или делабориране (утилизация).

Главаседма

КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТИТЕ С ВЗРИВ-

НИ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИ

Чл. 53. Ръководителите на основните структурни звена на МВР чрез началниците на подчинените им звена, комисии и длъжностни лица осъществяват пряк контрол по извършването на дейностите с ВВООБ за текущо доволствие и ведомствените военновременни запаси в подчинените им структурни звена.

Чл. 54. Дирекция МТОСО—МВР извършва контрол във всички структурни звена на МВР по дейностите с ВВООБ за текущо доволствие.

Чл. 55. Дирекция “Бойна и мобилизационна готовност”—МВР, контролира съхраняването и превозването на ВВООБ с автомобилен транспорт, извършването на технически прегледи и даването на експертна оценка за техническа годност на ведомствените военновременни запаси от ВВООБ.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Наредбата се издава на основание § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.

Приложение № 1 към чл. 8, ал. 2 и чл. 21

ТАБЛИЦА за разпределение на взривните вещества, боеприпасите и средствата за взривяване, както и изискванията към съвместното им съхраняване в едно помещение и транспортира- нето им

№ Наименование Допустимо Поредни номера по на взривните коли- на БП и ВВ, допусред вещества и чество тими за боеприпасите ВВ в едно помещение съвместно съвместно съхранятранспорване тиране

1. Димен барут в чист вид и изделия от него (огнепроводен шнур) 100 t 1; 5 1; 2; 5 2. Бездимни барути, заряди от тях, стартови, реактивни двигатели (с различно предназначение, в щатна опаковка) 100 t 2; 5 2; 5

3. Пиротехнически състави и изделия със запалителен, димен, звуков, сълзотворен и светлинен ефект 50 t1 3; 5 3; 5 4. Бризантни ВВ в чист вид и техните сплави и смеси и във взривателни изделия, противотанкови мини без взриватели, подривни заряди, детониращи шнурове 150 t 2; 4; 5 2; 4; 5; 8

5. Патрони за всички видове стрелково оръжие 150 t 2; 5; 7; 8 2; 5; 7; 8

6. Капсул-детонатори, електродетонатори, взриватели и запалки за ръчни гранати и мини (противотанкови), детониращи шнурове 2 000 000 бр. 3; 5; 6 3; 5; 6

7. Окончателно и неокончателно снарядени фугасни, осколочно-фугасни, бронебойни изстрели, снаряди, мини и гранати за всички видове артилерийски оръжия, минохвъргачки, челни части за реактивни снаряди и ръчни гранати с комплект запалки 150 t2 2; 4; 5; 7; 8 2; 4; 5; 7; 8 8. Кумулативни, управляеми и неуправляеми реактивни снаряди, изстрели и противотанкови гранати 120 t 2; 4; 8; 5 2; 4; 8; 5

1 Преизчислено количество в пиротехническа смес, равно на сумата от количеството пиротехническа смес плюс удвоеното количество бризантно взривно вещество.

2 Преизчислено към количество взривно вещество тротил (бризантно и метателно ВВ).

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1, т. 9

ТАБЛИЦА за допустимите височини за нареждане на взривните вещества и боеприпасите в заводска опаковка в складови помещения (в м)

№ Наименование на взривните Допустима по вещества и боеприпасите височина ред (в м) 1. Артилерийски, минохвъргачни и гранатохвъргачни изстрели, челни и бойни части, снаряди и мини в неокончателно снаряден вид с калибър до 200 мм включително, освен кумулативните 3,00 2. Кумулативни изстрели, снаряди и челни части в неокончателно и окончателно снаряден вид, управляеми реактивни снаряди, кумулативни гранати за леки и тежки гранатохвъргачки в окончателно снаряден вид; ръчни гранати със запалки в сандъците 2,00 3. Ръчни гранати без запалки в сандъците, гранати за гранатохвъргачки без капсул-детонатори, пиротехнически средства, патрони за стрелково оръжие 3,00 4. Взриватели, запалки, средства за възпламеняване (капсулни втулки, запалки за ръчни гранати, пиропатрони, електрозапалки и други) 2,00 5. Взривни вещества, допълнителни детонатори, разривни заряди, детониращ и огнепроводен шнур в щатна опаковка 2,00 6. Детонатори, капсул-детонатори и електродетонатори 1,50

Приложение № 3 към чл. 11, ал. 2

Методика за определяне на безопасните разстояния при взрив (в м)

Разстоянието, на което възникващите при взрив взривна и въздушна ударна вълна загубват способността си да нанасят поражение с определена интензивност на разположените около него обекти и съоръжения, се определя по формулата:

R = K√ q, където R е безопасното разстояние в метри; q—масата на активното взривно вещество (ВВ) на заряда в килограми, отнесено към тротила.

Активното взривно вещество за боеприпасите се определя като сума на разривния заряд и 50 на сто от метателния заряд. Коефициентите за привеждането на различните видове ВВ и барути към тротила са:

—тротил 1,0; —хексоген 1,8—2,0; —аматол 0,7—0,8; —тетрил 1,1—1,2; —тен 1,8—2,0; —октоген 1,8—2,0; —пикринова киселина 1,1—1,2; —барут 0,4—0,5; К—коефициентът, зависещ от характера на поражението (разрушението) на обекта, от условията на разположението на заряда (ВВ) и от характера на терена и местността между взрива и обекта. Коефициентът К се определя експериментално и неговите значения за различните видове разрушения са дадени в долната таблица.

Значение на коефициента К при открито разположение на боеприпасите и ВВ № Характеристика на поражението К по (разрушението) на обектите ред (съоръженията) 1. Пълна липса на повреди по остъкляването на сградите и транспортните средства (автобуси, влакове, кораби) 50—80 2. Случайно повреждане на остъкляването на сградите и транспортните средства (автобуси, влакове, кораби) 10—15 3. Пълно разрушаване на остъкляването на сградите и повреждане на рамките на прозорците, вратите, леките прегради и покривите 5—8 4. Пълно повреждане на остъкляването на транспортните средства (автобуси, влакове, кораби) 3—4 5. Леки повреди на въздушните електропроводи (огъване на стълбове) 25—30 6. Разрушаване на бараки, навеси, вътрешни преградни стени на сградите, рамките на вратите и прозорците и керемидените покриви 2—3 7. Разрушаване на полумасивни каменни, тухлени и дървени постройки, обръщане на транспортните средства (автобуси, влакове, кораби) и скъсване на въздушни електропроводи 1,5—2,0 8. Разрушаване на масивни тухлени постройки и предаване на детонация по влияние 0,8—1,0 9. Разрушаване на масивни постройки с железобетонна и бетонна конструкция 0,3—0,5

При определяне на безопасното разстояние трябва да се отчитат също и местните условия—най-вече характерът и релефът на местността между склада (взрива) и застрашения обект. Разпространението на взривната и въздушната ударна вълна при определени условия на взрива може да има насочено действие и там разстоянието на разрушаващото действие е 1,5—2 пъти по-голямо или по-малко. Ако между склада (взрива) и застрашения обект има преграда (гъста гора, хълм, здрава стена, земен вал) или хранилището е вкопано в земята, безопасното разстояние, изчислено по формулата, се намалява 1,5—2 пъти, а при наличие на просека на гора и дефиле се увеличава 1,5—2 пъти. В направление на необвалованата страна на хранилището действието на взривната и въздушната ударна вълна е 1,5—2 пъти по-голямо. Това изисква хранилищата да са четиристранно обваловани или вкопани. Необвалованата страна на хранилищата не трябва да е насочена към стопанските и битовите сгради на склада (базата) или към други хранилища и обекти.

Стойностите на коефициента К са за открито разположени и ВВ боеприпаси или под навеси и в бараки. При разполагането им при други условия разстоянието, определено по формулата, се намалява, като получените стойности се делят, както следва:

—при необваловани полумасивни хранилища с 1,1—1,2; —при необваловани масивни тухлени хранилища с 1,2—1,3; —при необваловани железобетонни хранилища с 1,3—1,4;

—при обваловани полумасивни и масивни хранилища с 1,5—1,7; —при вкопани в земята полумасив- ни и масивни хранилища с 1,8—2,0; —при котловини и ниши с 1,8—1,9; —при надземни обваловани пло- щадки и навеси с 1,4—1,5. Безопасното разстояние до разположените около склада (базата) обекти зависи от възможното прелитане на снаряди, мини и осколки при евентуален взрив. Тези разстояния са дадени в следната таблица:

Калибър на артилерий- Възможна далечина на ските снаряди и мини в разлитане на осколките в милиметри метри 37—76 до 500 76—105 до 700 105—150 до 1000 150—200 до 1200 200—300 до 1500 300—400 до 1500 Над 400 до 1500

Приложение № 4 към чл. 16, ал. 2

Класификация на взривните вещества (ВВ)

в зависимост от чувствителността им към външни въздействия

№ Видове взривни Основни по вещества (ВВ) представители ред 1. Иницииращи ВВ —гърмящ живак (живачен (първични) флуминат); —оковен азид; —тенерес (оловен тринитро- резорцинат или ТНРС); —иницииращи състави—смеси от гърмящ живак, калиев хлорат (бертолетова сол), амониев сулфид (антимон) и др. 2. Бризантни ВВ (вторични) а) чисти химичес- —тен, хексоген, октоген, ки съединения тетрил, тротил, нитроглицерин, нитрогликол, пикринова киселина, динитронафталин, нитропентан и др.; б) механични —нитроселитрени (динамити); смеси —динамони; —пластични; —амониево-селитрени; —нафтселитрени; —водонапълнени; —емулсионни и др. 3. Метателни ВВ —димен барут (всички видове); (барути) —бездимен барут—пирокси- линов и нитроглицеринов (всички видове); —други 4. Пиротехнически —състави и изделия със запасъстави и изделителни, димни, сълзотворни, лия звукови, светлинни и други ефекти

Приложение № 5 към чл. 30, ал. 1

Показатели и норми за установяване категориите на ВВ и средствата за взривяване— собственост на МВР

№ Основни пока- Кой проверява Норми затели и качестспециалиструктурвени състояния зирана ни звена I категория II категория III категория IV категория лаборатория на МВР

1

2

3

4

5

6

7

8 Тротил

1. Външен вид и + + Еднороден, ро-

ДОПУСКАТ СЕ 1. Значително структура нещ се добре Наличие на 1. Овлажняване замърсяване на продукт във вид смачквания и или подмокряне продукта с пяна люспи или признаци на уля- 2. Незначително, сък, земни и прах. гания, които не видимо с просто метални при- В пресован или пречат на непос- око замърсяване меси разтопен вид редственото изна продукта 2. Наличие на тротилът е плът- ползване на тро- 3. Наличие на маслени прина еднородна тила при снарясмачквания и меси, отделямаса. жаване на боеслягане, които ния или крупни В отчупен вид припасите чрез препятстват немаслени петна продуктът има пресоване и посредственото дребнокристална шнековане използване на структура с хатротила за снарактерен блясък ряжаване на Допускат се: боеприпасите 1. Отделни слечрез пресоване пили се люспи и шнековане (кристали) във 4. Незначително вид на срастваколичество ния отделни малки 2. Тъмни примемаслени петна си на точки в рамките на нормите за неразтворимия остатък 2. Цвят, мирис + + Цветът на люс- 1. Цветът не е Цветът е кафяв 1. Пълно пестия и пресоеднороден—от с червен потъмняване вания тротил е тъмножълт до оттенък на продукта с еднообразен по светлокафяв ясно изразен цялата маса от 2. Наличие на червен оттенък светложълт до отделни люспи 2. Рязък мирис, жълт, а в летия (кристали) сивонеприсъщ на тротил—от кафяв цвят тротила, жълт до тъмно- 3. Отделни тъмподсказващ жълт ни петна на понеговото върхността и на разлагане лама на пресования, летия и топения тротил 3. Температура на + — Не по-малко от Не по-малко от Не по-малко от По-малко от втвърдяване, °С 80,2 79,0 78,0 78,0 4. Съдържание на + — Не повече от Не повече от 0,1 Повече от 0,1 влага и изпаря- 0,07 ващи се вещества, % 5. Киселинност, + — Не повече от Не повече от Не повече от Повече от 0,05 приведена към 0,01 0,03 0,05 сярната киселина, % 6. Съдържание на * — Не повече от 0,1 Не повече от 0,3 Не повече от 0,4 Повече от 0,4 неразтворими примеси в ацетон 7. Съдържание на * — Не повече от Не повече от 0,2 Не повече от 0,4 Повече от 0,4 пепел, % 0,08 8. Възприемане и * * Прахообразен и пресован—възприемчивостта от Възприемчипълнота на КД № 8 е безотказна, детонацията е пълна. Лят востта е съдетонацията тротил—при наличие на пресован тротил като ществено намамеждинен детонатор възприемчивостта е безотлена, наличие казна, детонацията е пълна (големината на межна откази динния детонатор трябва да бъде 2—5 % от теглото или непълна на заряда) детонация

1

2

3

4

5

6

7

8 Пластични ВВ

1. Външен вид + + Еднообразна по струк- ДОПУСКАТ СЕ: 1. Наличие на стратура добре формирана 1. Наличие на по- Изменение на нични примеси и маса без явни признавърхността на структурата, замърсяване с пясък ци за неравномерно пластичен уплът- наличие по 2. Изменения в смесване на компонен слой с дебеповърхността структурата (налинентите и странични лина до 5 мм на пластичен чие на коричка) при включвания 2. Явни признаци уплътнен слой невъзможност за Допускат се: за неравномерно повече от 5 мм формиране 1. Наличие на маслени смесване: и изискванията отделяния на повърхналичие на отдел- за формиране ността на брикетите ни включвания са нарушени и намасляване на на несмесен обвивката пластификатор 2. Отделни незначителни включвания на несмесен пластификатор във вид на полоси и петна

2. Цвят и мирис + + Еднообразен от свет- ДОПУСКАТ СЕ: 1. Кафяв цвят до локремав до светло- 1. Кафяв цвят на повърхността по тъмни оттенъци кафяв. Специфичен зарядите ПВВ до тъмни оттенъци 2. Рязък мирис, мирис на консис- 2. Нееднообразен цвят на ВВ по неприсъщ на тентни минерални места на заряда пластита смазки и сапун Допуска се: Различие в цвета на ВВ между брикетите в допустими предели 3. Състав на ВВ * — Съответства на Допуска се отклонение в съдъризискванията на техжанието на пластификатора от ническата докуменнормативния в пределите тация +/—3 % +/—5 % 4. Ексудация при + — Не повече от 0,08 Не повече от 0,15 Не повече от — температура 0,15 50 °С за 6 ч в % 5. Изпаряемост * — Не повече от 0,15 Повече от 0,15 Повече от 0,15 — при температура +50 °С за 6 ч в % 6. Пластичност * — (свиваемост), % —при темпера- В съответствие с Не повече от Повече от — тура 20 °С и на- ТУ

45

45 товарване 0,5 кг/см2 —при темпера- Не по-малко от Не по-малко от Не по-малко от — тура —15 °С и 0,15

10

10 натоварване 0,5 кг/см2

7. Съхраняемост * — Не повече от 6 Не повече от 10 Повече от 10 — на формата при температура 50 °С (свиване на заряда за 6 ч) 8. Формоване на * * ВВ с тегло до 0,5 кг допуска да се фор- Формоването Формоването на зарядите в премоват от него заряди от всякаква форма на зарядите е зарядите е делите на темс усилията на ръката затруднено невъзможно пература от —30 °С до +50 °С 9. Възприемчивост * * Възприемчивостта е безотказна. Възприемчивостта е и пълнота на де- Детонацията е пълна чувствително наматонацията от лена. Има наличие КД № 8 на откази и непълна детонация 10. Бризантност в мм * — Не по-малко от 20 мм Не по-малко от По-малко от — 20 мм 20 мм Забележка. При определяне партията на пластита IV категория поради загуба на способност към формоване (при запазване на боеспособност и безопасност в работа) препоръчва се те да се използват за подривни работи в съотношение 80/20 за 1 кг флегматизиран хексоген.

1

2

3

4

5

6

7

8 Хексоген

1. Външен вид и + + Нефлегматизираният ДОПУСКАТ СЕ: Наличие на страструктура хексоген представ- 1. Наличие на 1. Овлажняване нични примеси лява еднороден крис- отделни слепили или намокряне или видими на око тален, добре ронещ се кристали във на продукта замърсявания от се прах без видими вид на сраства- 2. Наличие на всякакъв вид за окото странични ния или малки твърди смачквапримеси. зърна ния и явни приз- Флегматизираният 2. Най-малки наци на слягания, хексоген е еднородстранични добав- лоша ронливост но ронещо се веки не повече от щество без видими 25 броя на за окото механични 1 кв. дцм от попримеси. върхността на В пресован вид е ВВ плътна маса, а в лама структурата е малко кристална. Допуска се: Наличие на не повече от 5 бр. малки странични примеси на 1 м2 от повърхността на ВВЛ

2. Цвят, мирис + + Цветът на нефлег- ДОПУСКАТ СЕ: 1. Цветът е неедноматизирания 1. Малко сиви и малко розови образен със сивохексоген е бял, оттенъци в нефлегматизирания кафяв оттенък еднообразен по хексоген 2. Рязък мирис, цялата маса 2. Наличие на слабо оцветени неприсъщ на флег- Цветът на флегмакристали във флегматизирания матизирания тизирания хексоген хексоген хексоген, който е оранжев, допуска показва, че продуксе различна интентът се разлага зивност на оцветеността 3. Температура на + — топене, °С: —в нефлегмати- Не по-ниска от Не по-ниска от Не по-ниска от По-ниска от зирания хексоген 202,5

200

198

198

—във флегмати- Не по-ниска от Не по-ниска от Не по-ниска от По-ниска от зирания хексоген

201

199

197

197

4. Съдържание на + — Не повече от 0,1 Не повече от 0,15 Повече от 0,15 — влага и изпарени вещества, % 5. Киселинност, + — Не повече от 0,05 Не повече от 0,08 Не повече от 0,1 Повече от 0,1 приведена към сярната киселина, % 6. Съдържание на * — неразтворими в ацетон примеси, %: —за нефлегмати- Не повече от 0,15 Не повече от 0,3 Не повече от 0,5 Повече от 0,5 зирания продукт —за флегматизи- Не повече от 0,25 Не повече от 0,4 Не повече от 0,5 Повече от 0,5 рания продукт 7. Съдържание на * — кремнозема, %: —за нефлегмати- Не повече от 0,03 Не повече от 0,1 Не повече от 0,2 Повече от 0,2 зирания продукт —за флегматизи- Не повече от 0,04 Не повече от 0,1 Не повече от 0,2 Повече от 0,2 рания продукт 8. Възприемчивост * * Възприемчивостта е безотказна. Детонацията е пълна. Възприемчивостта и пълнота на е съществено детонацията от понижена. КД № 8 Наличие на откази и непълна детонация

1

2

3

4

5

6

7

8 Възпламенители на огнепроводния шнур

1. Външен вид + + Събирането на еле- ДОПУСКАТ СЕ: 1. Корозия на ментите на ВБШ е 1. Потъмняване 1. Корозия на тръбичките, която правилно. Повърхна тръбичките тръбичките и препятства използността на отворите 2. Наличие на на нипелите, неването на ВБШ и нипелите е чиста, повърхностни влияещи на ра- 2. Корозия на резбез окиси и замърсядраскотини ботоспособността бовата част на вания, разкъсвания на лаковото на ВБШ нипелите, препятв местата на обхвапокритие 2. Нарушение на стваща съединяващане, пукнатини, 3. Следи от залаковото покринето на ударния дълбоки шупли и мърсяване на тие в местата на механизъм на МУВ груби смачквания нипела и тръсъединенията на с корпуса Допуска се общо не бичката КВ и тръбичките 3. Издаване или повече от 2 % ВБШ, 4. Наличие общо с нипелите изпадане на КВ от имащи: на повече от 2 % 3. Механични нипела —невкаран докрай ВБШ, имащи: повреди, невлияенипел в тръбичката, —недовкаран щи на работоспоно не повече от 1,0 мм нипел в тръбичсобността на ВБШ —непълна лакировка ката, но не по- 4. Обръщане на на съединенията; вече от 1,0 мм; тръбичката в —следи от корозия на —следи от коро- нипела тръбичката и нипела; зия на тръбич- —удебеляване слоя ката и нипела; на лака на КВ —удебеление на слоя на лака на КВ; —пукнатини на тръбичката с дължина не повече от 5 мм 2. Съединяемост на + + Съединяемостта с корпуса на МУВ е Съединяват се с Не се съединяват с ударните механизнормална корпуса на МУВ корпуса на МУВ ми на взривателите с резбовите части 3. Устойчивост на * — Издържат изпитвания на прибора “Тръскачка” в съответ- Не издържат изтръскане ствие с техническата документация питвания на прибора “Тръскачка” (наблюдава се разстройство на сглобяването или възпламеняване на КВ) 4. Безотказност в + + В пределите на изиск- Не повече от 4 % Не повече от Повече от 20 % действието ванията на техничесоткази 20 % откази откази ката документация

Детониращи шнурове

1. Външен вид + + Обвивката на шнура ДОПУСКАТ СЕ: 1. Значителни пове непрекъсната, без 1. Прекъсвания 1. Наличие на реди на обвивката, пукнатини, пречупна единични кон- съществени повпрепятстващи извания, възли, скъсци във външната реди на обвивползването на шнура ване на конците и оплетка ката, но неиз- 2. Здраво слепване размекване на водо- 2. Единични, не ключващи възна витките (развиизолационния слой непрекъснати можността от ване на бухтите без или без продупчвапукнатини на използване на разрушаване на ния, пукнатини, разпластикатната шнура обвивката е невъзкъсвания на пласобвивка 2. Пречупвания можно) тиката. Еластич- 3. Незначително на шнура ността на шнура е протъркване на 3. Плесен на понормална. Водообвивката върхността на изолиращият слой 4. Незначително шнура или пластиката е слепване на вит- 4. Слепване на във вид на непреките на шнура витките на шнура къснат равномерен (развиването на слой оплетка на бухтата не се шнура. Допуска се съпровожда с просвет между разрушаване на конците по цялата обвивката) дължина на шнура в бухтата

1

2

3

4

5

6

7

8 2. Диаметър + — В пределите на нормите на техничес- Допуска се от- Шнурът е с отклоката документация клонение на нение в размери, шнура по диамепрепятстващи тър, непревишаизползването му ващо използването на шнура по назначение 3. Тегло и равно- + — Взривната сърцевина е без прекъсва- Допускат се: мерност на разния и отънявания. Теглото на сърце- Отклонение на пределението на вината на 1 м от дължината на шнура теглото на ВВ на сърцевината в е в границите на изискванията на тех- 1 м от дължината шнура ническата документация е под пределните норми. Неравномерно разпределение на сърцевината 4. Физико-химични — — Съответстващо на ВВ, с което те са показатели на ВВ снаряжени на сърцевината 5. Устойчивост + — Издържат изпитванията в съответст- Не издържат изкъм действие на вие с изискванията на ГОСТ и БДС питване при поповишени темвишени темпераператури (при тури. памучна оплетка) Наблюдава се размекване на водоизолиращо покритие и попадението му в сърцевината. Шнурът работи неустойчиво след престояване при повишени температури 6. Еластичност + — Издържат изпитване за еластичност в Не издържат изсъответствие с изискванията на ГОСТ питване на еласи БДС тичност. Наблюдава се нарушение на целостта на обвивката при огъване 7. Водонепроницае- + — Издържат изпитване за водонепрони- Не издържат измост на обвивката цаемост в съответствие с изискванията питване на водона ГОСТ и БДС непроницаемост. След изпитването на водонепроницаемост шнурът дава откази в действието 8. Скорост на + — В границите на нормите на ГОСТ и Под нормите на детонации БДС ГОСТ и БДС 9. Чувствителност Издържат изпитвания в съответствие с изискванията Не издържат изкъм възпламена ГОСТ и БДС питания. Наблюняване дават се възпламенявания или детонация** 10. Безотказност в + — Шнурът работи безотказно в схемите в Шнурът в схеми- Шнурът дава откази действието съответствие с ГОСТ и БДС те дава откази в в схемите при налидействието. чие на плаващи С плаващи КД в капсули в местата местата на сраст- на срастване ване шнурът детонира напълно Детониращи устройства

1. Външен вид + + Сглобяването на ДОПУСКАТ СЕ: 1. Наличие на мехаелементите е пра- 1. Потъмняване 1. Корозия на нични повреди на вилно и здраво. на гилзите гилзите във вид гилзите във вид на Повърхностите за 2. Следи от зана отделни петна разкъсвания, непре- гилзите, нипелите мърсяване на

1

2

3

4

5

6

7

8 следи от корозия, изтърквания гилзите петна или непредълбоки драскотина обвивката 2. Корозия на къснато покритие ни и прищипвания. 4. Корозия на нипелите във зелен или бял цвят Обвивката на точки или поквид на отделни с признаци на разшнура е без пукнаритие бял цвят петна или нерушение на метала тини, счупвания, на нипелите прекъснато 3. Корозия на ниперазкъсвания и 5. Единични покритие лите, която пречи пробойни непрекъснати 3. Наличие на за използване на пукнатини на плесен на повърх- детониращото пластичната ността на шнура устройство обвивка, при във вид на отдел- 4. Повсеместни повусловие че е ни петна или реди на обвивката запазена хернепрекъснато на шнура във вид на метичността покритие разкъсвания и про- 6. Незначително 4. Слепване на бойни, обелвания на слепване на витките на шнура, пластиката витките на ДШ непредизвикващи 5. Здраво слепване разрушаване на на витките (развиобвивката при ване на детонираразмотаване щото устройство без разрушаване на обвивката е невъзможно) 6. Слабо прикрепване на гилзите на шнура 2. Съединяемост с + — Съединяемостта е нормална Съединяват се с Не се съединяват с резбовите втулки резбовите втулки резбовите втулки на подривните шашки 3. Устойчивост към + — Издържат изпитвания в съответствие Не издържат издействие на висос изискванията на техническата докупитвания в съотки и ниски темментация ветствие с изискператури ванията на техническата документация 4. Устойчивост на — — Издържат изпитвания на прибора “Тръскачка” в съответ- Не издържат изпиттръскане ствие с изискванията на техническата документация вания (наблюдава се разстройство в местата на закрепване на гилзите с шнура) 5. Безотказност в + — В действие са безотказни Не повече от 5 % Повече от 5 % действие откази откази Електровъзпламенители

1. Външен вид + + Повърхността на ДОПУСКАТ СЕ: 1. Окисление със тръбичките е чиста 1. Потъмняване 1. Механични зелен цвят на тръи гладка на тръбичките повреди на тръбичките Допускат се: 2. Непълни пукбичките, неиз- 2. Механични пов- 1. Малки шупли на натини, отчупключващи възреди, изключващи тръбичките и насмования на краиможността от възможността за лените асфалтови щата и издатиизползване използване на възкапачки ните на насмоле- 2. Корозия с обпламенителите 2. Недълбоки драсните асфалтови разуване на петна 3. Изпадане на котини и следи от капачки с черен цвят от запалната част щампа на тръбичките 3. Незначителни повърхността на 3. Незначително изпрекъсвания и тръбичките търкване на повърхповърхностни 3. Непрекъснати ността на тръбичпукнатини на пукнатини и ките и изолацията изолацията на значителни отна проводниците проводниците на чупвания на отделни участъци насмолените ас- фалтови капачки с оголване на отворите на тръбите 4. Нарушение на цялостната изолация и скъсване на проводниците, но неизключващи възможността от използване на възпламенителите

1

2

3

4

5

6

7

8 2. Точност на раз- + * В пределите на техническата доку- Допускат се: Навлизане на мерите ментация 1. Навлизане на гилзите на КД в Допускат се гилзата на КД в тръбичката на незначителни тръбичката на не повече от 50 % от отклонения в повече от 50 % електровъзпламеразмерите на на електровъзнителите проводниците пламенителите 2. Отклонение на другите размери от изискванията на техническата документация 3. Устойчивост на + — Издържат изпитванията по техничес- Не повече от 20 % Повече от 20 % от тръскане ката документация от електровъзелектровъзпламепламенителите нителите не издърне издържат изжат изпитванията питванията по по нормативите на техническата техническата документация документация 4. Състояние на + * Съответства на изискванията на тех- Допуска се от- Скъсване на мостелектромрежата ническата документация клонение на вечето, късо съединеличината на оми- ние и наличие на ческото съпротив- блуждаещи съпроление повече от тивления нормата, установена за дадената серия 5. Минимален въз- + — Съответства на изискванията на тех- Допуска се от- Отклонение на велипламеняващ и ническата документация клонение на мичината на максимаксимален нималната възмално безопасната безопасен ток пламеняваща сила сила на тока от норна тока от нормите на техничесмите на техничес- ката документация ката документация 6. Безотказност в + * Не се допускат откази Не повече от 3 % Не повече от 10 % Повече от 10 % действието на откази откази откази мрежата и надеждност на възбуждането на КД 7. Устойчивост + — Издържат изпитва- Допуска се раз- Допуска се разкъм действието нията в съответствие мекване на осмо- мекване и разбухна повишена с техническата докулените асфалтоване на осмолетемпература ментация ви капачки без ните асфалтови подутини капачки без подутини 8. Херметичност + — Съответства на изискванията на тех- Не съответства ническата документация на изискванията на техническата документация 9. Безопасност в + — Издържат изпитванията в съответствие с техническата Не издържат изобращение документация питванията в съответствие с техническата документация 10. Импулс на въз- + — Съответства на изискванията на тех- Не съответства пламеняване ническата документация на изискванията на техническата документация Забележка. На електровъзпламенители, изготвени до 1980 г., при неудовлетворение на изискванията за величината за възпламеняващия импулс на тока се присвоява не по-висока от втора категория.

Електродетонатори 1. Външен вид + + Сглобяването на ДОПУСКАТ СЕ: ДОПУСКАТ СЕ: 1. Наличие на елементите е пра- 1. Потъмняване 1. Корозия на механични повреди, вилно. Лаковите на гилзите гилзите на КД във препятстващи покривки са плът- 2. Следи от завид на отделни използването на ЕД ни и равни. Повърхмърсяване петна с бял или 2. Корозия на гилностите на метални- 3. Напрашена черен цвят, при зите на КД във вид те детайли са чисти, повърхност на условие че гилна петна или непбез пукнатини, дългилзите на КД зата е запазена рекъснато покритие боки шупли, следи бризантни ВВ цялостно със зелен или бял

1

2

3

4

5

6

7

8 от корозия, дълбоки (виж забележ- 2. Корозия на ме- цвят с признаци на драскотини и смачка 2) талните детайли разрушаване на квания. Осмоленото 4. Незначително във вид на отметала покритие е без пукизтъркване, поделни петна или 3. Корозия на металнатини, отчупвания върхностни нацялостно покрините детайли, преи подутости. Гумепуквания и тие, непрепятпятстваща използните части са без следи от плесестващи използването на ЕД пукнатини и повреди. нясване на гуването на ЕД 4. Напрашване на Пластмасовите демените и пласт- 3. Непрекъснати гилзите на КД с тайли са без нарумасовите пукнатини и плеиницииращи ВВ шение на изолацион- детайли сенясване на гуме- (виж забележка 2) ния слой 5. Повърхностни ните и пластма- 5. Изпадане на Допускат се: напуквания, отсовите изделия, запалната част 1. На метални чупвания на краи- непречещи на 6. Скъсване на продетайли: щата и подуване използването на водници, изключ- малки шупли, на осмолените ЕД ващо възможността недълбоки драсасфалтови ка- 4. Значителни от- за използване на ЕД котини, пачки чупвания на осмо- отпечатки от 6. Незначително лените асфалтови щампа, изтъркване, пре- капачки с оголва- незначителни съхване и следи не на отвора на изтърквания от плесенясване гилзата, непре- 2. Наличие на малки на проводниците къснати пукнатимехури на лаковото във вид на отдел- ни на капачките покритие при запани малки петна 5. Нарушение на зен цялостен вид 7. Корозия на целостта на изо- 3. Незначително бояточки или поклацията, плеседисване на резбата ритие с бял цвят нясване и скъс- 4. Незначителни на металните ване на проводнинарушения на боята детайли (с изците, неизключбез оголвания на поключение на ващи възможвърхността на метала гилзите на КД) ността от използ- 8. Наличие на ване на ЕД повърхностни 6. Нарушение на драскотини на целостността на лаковото поклаковото покриритие тие във вид на непрекъснато напукване и падане на лака 2. Точност на + * В пределите на техническата доку- Размерите излиразмерите ментация зат вън от пределите на изискванията на техническата документация 3. Съединяемост + — Съединяемостта със съответните Не се съединяват втулки е нормална 4. Здравина на * — Издържат изпитванията в съответ- Не издържат съединенията на ствие с изискванията на техническата изпитванията детайлите документация 5. Устойчивост на + — Издържат изпитванията по техничес- Не повече от 20 % 1. Повече от 20 % тръскане ката документация от ЕД не издърот ЕД не издържат жат изпитванията изпитванията по на техническата нормите на технидокументация— ческата докуменразстройване на тация—разстройваконструкцията не на конструкцията 2. Взрив на ЕД** 6. Признаци 4, 5, 7, Съответно нормативите за установяване категорията на боеспособността на 8, 9 и 10 на елекелектровъзпламенителите тровъзпламенителите 7. Инициираща — — Съответстващо на нормативите за установяване категоспособност рията на капсул-детонаторите 8. Безотказност в + — Съответстват на изискванията на Не съответстват действието и техническата документация на изискванията време за задейстна техническата ване (за ЕД мигдокументация новено действие)

1

2

3

4

5

6

7

8 9. Безотказност в + — Съответстват на Допуска се на не Не съответстват Не издържат изпитдействието и изискванията на повече от 5 % от на изискванията ванията в съответвреме за закъстехническата доку- ЕД времето за на техническата ствие с техничеснение (за ЕДЗ) ментация закъснение да не документация ката документация съответства на техническата документация Забележки: 1. На ЕД, произведени до 1980 г., при неудовлетворяване на техните изисквания по време за задействане и величината на импулса на тока се дава категория не по-висока от втора. 2. При откриване на ЕД с опрашеност на гилзите на КД партидата се отделя за отделно съхраняване и образец от нея се изпраща за извънсрочни лабораторни изпитвания. До изясняване характера на опрашването е забранено да се дават такива ЕД.

Капсул-възпламенители

1. Външен вид + — Повърхността на ДОПУСКАТ СЕ: 1. Наличие на корокапачките е чиста и 1. Потъмняване 1. Наличие на зия със зелен цвят гладка. Пергаментна повърхността пукнатини на на капачките ното кръгче прилепна капачките неснаряжената 2. Изсипване на ва плътно към удар- 2. Единични нечаст на капачката ударния състав ния състав и към значителни пук- 2. Нарушение на 3. Разрушаване на стените на капачнатини на бордцелостта на лакръгчето ката и удържа ударчето на капачката ковата повърх- 4. Пукнатини на ния състав против 3. Наличие на ност на кръгчето снаряжената част изпадане прекъснати пук- (отлепване, на капачката Допускат се: натини на лакоразпукване) 5. Напрашване на 1. Малки драскотивото покритие на стеничките на ни по повърхността кръгчето капачката с ударен на капачката състав 2. Кръгъл отпечатък на дънцето на капачката от щамповката 3. Малки мехури от въздух на лаковото покритие 4. Непълно лакиране на центъра на перга- ментното кръгче 2. Точност на + — В рамките на изискванията на техни- Допускат се Наличие на отклоразмерите ческата документация отклонения от нения от техничесизискванията на ката документация, техническата изключващи въздокументация, можността за невлияещи на използване на капизползването на сулите по назнакапсулите по чение назначение 3. Устойчивост + — Изпитват се на “Тръскачка” по нормативите на техни- Не издържат на към тръскане ческата документация за издържане нормативите на “Тръскачката" 4. Безотказност + — Не повече от 1 % Не повече от 2 % Не повече от 5 % Повече от 5 % откази откази откази откази Лъчеви капсул-детонатори

1. Външен вид + + Повърхността на ДОПУСКАТ СЕ: 1. Наличие на мехагилзите е чиста и 1. Потъмняване 1. Наличие по нически повреди, гладка, без дълбоки на гилзите гилзите на дълпречещи за използшупли, вдлъбнати- 2. Напрашване боки шупли, неването на КД по ни, драскотини, на повърхността прекъснати пукназначение скъсани места, на гилзите с натини и скъсва- 2. Корозия на гилдупки, замърсявабризантни ВВ ния на отвора с зите във вид на ния и окисления. (виж забележката) дължина не попетна или непре- Допускат се: 3. Наличие на голяма от 10 мм, къснато покритие 1. Малки шупли единични пукна- непрепятстващи от бял или зелен 2. Недълбоки драстини на отвора използването на цвят с признаци на котини и отпечатки на гилзата на не КД по пряко разрушаване на от щампи повече от 10 % назначение метала 3. Незначително изот капсул-дето- 2. Корозия в гил- 3. Напрашване на дути гилзи в местата наторите зите на КД във повърхността на за разполагане на 4. Наличие на вид на отделни гилзите с инициичашките, неминаванезначителни петна бял или ращи ВВ** (виж щи зад предела на смачквания на черен цвят при забележката)

1

2

3

4

5

6

7

8 4. Незначително стващи съединя- на гилзите протъркване на ването с огнепровъншната повърхводния шнур ност на гилзите 2. Точност на + — В пределите на изискванията на тех- Допускат се от- Наличие на отклоразмерите ническата документация клонения в разнения от размерите мери от изискна техническата дованията на техкументация, изключническата докуващи възможността ментация, неза използване на влияещи на изкапсулите по ползването по назначение назначение 3. Устойчивост + — Изпитване на прибора “Тръскачка” по нормативите на Изпитването на прикъм тръскане техническата документация бора “Тръскачка” по нормативите на техническата документация не издържа (пада чашката и се изсипва съставът ВВ**) 4. Безотказност + * Откази в действията не се допускат. Допуска се не Повече от 10 % КД Иницииращата способност е нормална. повече от 10 % отказват в дейст- КД възбуждат детонация на пресова- КД, отказали в вието (пълен отказ ните тротилови шашки, безотказно действието (пъна КД или непълна осигуряват нормален пробив на оловлен отказ на КД детонация) ните пластинки или непълна Капсул-детонатодетонация) рите не осигуряват Иницииращата пробиване на отвор способност на в оловна пластинка понижаване или не предизвикват (диаметърът на взрив на пресовани пробития отвор тротилови шашки е по-малък от външния диаметър на КД) е условие за безотказно възбуждане на детонация на пресовани тротилови шашки Забележка. При откриване на капсулите с опрашване на гилзите партидата се отделя за отделно съхраняване и образец от нея се изпраща на извънредни лабораторни изпитвания. До изясняване характера на опрашването се забранява да се дават такива капсули.

Огнепроводни шнурове с обвивка от памучни конци и пластикати

1. Външен вид + + Външната обвивка ДОПУСКАТ СЕ: 1. Многочислени е без възли, начупва- 1. Скъсвания на 1. Наличие на съповреди на обвивния, пукнатини, единични конци ществени повреката с изпадане на скъсване на конци от външната ди на обвивката огнепроводната и изпъкващи втвъробвивка 2. Пречупвания сърцевина дени капки от осмо- 2. Единични прена шнура 2. Пълно слепване лен асфалт или обел- къснати пукна- 3. Плесен на пона витките (размования, пукнатини и тини на пластивърхността на таване на витките пробойни на пласкатната обвивка шнура без нарушаване на тиката 3. Излизане на обвивката е невъз- Допускат се: влагоизолиращия можно) 1. Обсипване на таласфалт през обка и незначително вивката във вид слепване на обмотна малки капки ката на шнура при 4. Незначително възможност за свопротъркване и бодното им разделяпресъхване на не без нарушаване обвивката на обвивката и вла- 5. Наличие на гоизолиращото помирис на мухъл критие 2. Наличие на тъмни петна или полоси на пластикатната обвивка 3. Разкалчищване на конците на краищата на шнура

1

2

3

4

5

6

7

8 2. Диаметър + — В пределите на нормите на техничес- Допуска се от- Шнурът е с отклоката документация клонение от дианения в размерите, метъра, което не които пречат за изпречи на използползването му в заването на шнура палителни тръбички по назначение 3. Неслепяемост + — Издържат изпитва- Допуска се не- При огъване на на обвивката на нията на неслепяезначително разшнура под ъгъл шнура (за шнумост в съответствие мекване на водо- 180 ° се наблюдава рове с оплетка с изискванията на изолиращия нарушаване на от конци) техническата докуслой слепването на ментация конците на обвивката 4. Мразоустойчи- + — Издържат изпитванията за мразоустой- Не издържат вост на обвивката чивост на обвивката и са в съответизпитванията за ствие с изискванията на техническата мразоустойчивост. документация При огъване след престояване в хладилната установка се наблюдава напукване, пречупване и пр. на обвивката на шнура 5. Водонепроницае- + — Издържат изпитванията за водонепро- Не издържат мост на обвивката ницаемост с изискванията на техничес- изпитванията на ката документация водонепроницаемост 6. Време за горене + + В пределите на В пределите на Не по-малко от По-малко от 50 сек на 60 см отрязък 60—70 сек 55—75 сек 50 сек и не повече или повече от 90 сек от шнура от 90 сек 7. Характер и пъл- + + Горенето на сърце- Горенето на сър- Горенето на сър- Сърцевината на нота на горенето вината на шнура е цевината е равно- цевината на шнура гори неравравномерно по цямерно по цялата шнура е равнономерно. Наблюдава лата дължина на дължина на мерно по цялата се гаснене при изшнура. Не се допусшнура. Допуска дължина на шнура. питването на шнукат избухвания, просе прескачане на По цялата дълра без предварибиване на обвивкаотделни редки жина на шнура телна проверка на та от снопове искри снопове искри има прескачане херметичността му и загасване на шнура. през обвивката на много снопове Допуска се прескаи избухвания искри през обвивчане през обвивката ката. Допуска се на отделни искри гасене на шнура на отделни участъци след изпитването на обвивката за водонепроницаемост Търкателни запалки

1. Външен вид + + Сглобяването на ДОПУСКАТ СЕ: 1. Наличие на мехаелементите е пра- 1. Потъмняване 1. Корозия на нични повреди, превилно. Лаковото на гилзите гилзите на КД пятстващи използпокритие в мес- 2. Наличие на във вид на отдел- ването на тръбите тата на съединяваповърхностни ни петна с бял по предназначение не е плътно, равно драскотини на или черен цвят 2. Корозия на гили здраво. Повърхлаковото попри условие на зите на КД във вид ността на нипелите критие запазване целост- на петна или неи гилзите е чиста, 3. Следи от заността на гилзите прекъснат налеп без пукнатини, дълмърсявания на 2. Корозия на ни- със зелен или бял боки шупли, следи нипелите и гилпелите във вид на цвят с признаци на от корозия, дълбоки зите. Напрашваотделни петна разрушаване на драскотини. Обвивне на повърхност- или непрекъснат метала ката на шнура е без та им с бризантналеп, непречещ 3. Слабо закрепване възли, пречупвания, ни ВВ (виж забе- на използването на КВ в нипела или пукнатини, скъсване лежка 1) на тръбичките гилзата на шнура

1

2

3

4

5

6

7

8 на конците и изпък- 4. Разкъсване на 3. Нарушение на 4. Излизане на КВ ващи твърди капки единични конци целостта на лако- от нипелите от осмоленото асвъв външната вото покритие 5. Напрашване с фалтово покритие. оплетка на ОЩ във вид на неиницииращи ВВ Допускат се: 5. Излизане на прекъснато на- (виж забележка 1) 1. На гилзите и нипе- влагоизолацията пукване и падане 6. Корозия на нилите малки шупли, през покритието на лака пела във вид на недълбоки драскоти- във вид на малки 4. Наличие на съ- отделни петна или ни и отпечатки от капки ществени повреди непрекъснат налеп, щампа, а също нали- 6. Незначително на обвивката препятстваща изчие на малки мехуризтъркване и 5. Плесен на поползването на тръчета на лаковото попресъхване на върхността на бичките (виж забекритие, при условие обвивката шнура лежка 2) че се запазва негова- 7. Корозия на та цялостност точки или налеп 2. Незначително избял цвят на търкване на гилзата нипела 3. Незначително оцветяване на резбата 4. Потъмняване на нипела 2. Точност на + — В рамките на изиск- Размерите (с из- Размерите излиразмерите ванията на техничесключение на рез- зат зад долния ката документация бата) излизат зад предел на допуск външния предел на техническата на допуск от тех- документация ническата документация 3. Съчленяемост с + — С резбовите части на корпусите на Съчленяват се с Не се съчленяват с резбовите части ударните механизми и резбовите втулки резбовите части резбовите части на на ударните месъчленяването е нормално на ударните меха- ударните механизми ханизми на взринизми и резбовии резбовите втулки вателите и резботе втулки вите втулки 4. Здравина на * — Издържат изпитванията по нормите Не издържат изсъединението на техническата документация питванията по на детайлите нормите на техническата документация 5. Устойчивост на * — Издържат изпитванията на прибора “Тръскачка” по Не издържат изтръскане нормативите на техническата документация питванията на прибора “Тръскачка” по нормативите на техническата документация 6. Безотказност в + — В пределите на изискванията на техни- Не повече от 10 % Повече от 10 % действие (след ческата документация откази и непълни откази на тръбичизпитание на детонации ките и непълни херметичност) детонации на КД 7. Инициираща + — В съответствие с нормите за установяване на категорията на КД способност 8. Време на горене + + Съответства на Допуска се от- Допуска се откло- Отклонението на изискванията на клонение на вре- нение на времето времето на горене е техническата докумето на горене на горене не поповече от 17 % от ментация не повече от 8 % вече от 17 % от долния и 22 % от от изискванията долния и 22 % от горния предел на на документагорния предел на изискванията на цията на ОШ изискванията на техническата техническата документация документация Забележки: 1. При откриване на напрашване на тръбичките партията се отделя за отделно съхраняване и образец от нея се изпраща на извънсрочни лабораторни изпитвания. До изясняване характера на напрашването се забранява да се дават такива търкателни запалки. 2. Стандартните търкателни запалки, прехвърлени в четвърта категория по дефекти от горния възел, подлежат на ремонт (махане на горния възел) и превеждане в номенклатура “Търкателни запалки” втора категория. При отказ на горния възел той се отрязва и търкателната запалка се изпитва без него.

ЗАБЕЛЕЖКИ: 1. В таблиците на приложението, в колони 3 и 4 знакът “+” означава, че проверката на дадения параметър (показател) се проверява задължително, знак “*”—в зависимост от необходимостта, а знак “—”—проверка не се извършва. При откриване в партиите (партидите) от взривни вещества и средства за взривяване на признаци (показатели) на четвърта категория, отразени в колона 8 със знак “**”, цялата партия се превежда в четвърта категория.

Приложение № 6 към чл. 30, ал. 3

Критерии за определяне категориите на огнестрелните оръжия и боеприпасите—собственост на МВР

1. Огнестрелно оръжие: а) стрелково оръжие: —първа категория—ново, а също така намиращо се в експлоатация, изправно и годно за бойно използване, на което в канала на цевта и патронника няма следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; полетата и браздите в дулната част са износени на разстояние не повече от един калибър, оръжие, удовлетворяващо изискванията за нормален бой;

—втора категория—намиращо се в експлоатация, изправно и годно за бойно използване, чийто канал на цевта и патронника имат слаби следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; полетата и браздите в дулната част са износени на дълбочина повече от един калибър; при това оръжието удовлетворява изискванията за нормален бой;

—трета категория—изискващо среден ремонт; —четвърта категория—изискващо основен ремонт; —пета категория—негодно оръжие, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.

Основни детайли, които определят прекатегоризирането на оръжието в пета категория, да се считат:

—цевта с цевната кутия—за пушки и карабини; —цевната кутия—за автомати и картечници; —цевта и затворната кутия—за картечни пистолети; —ложата (рамката)—за пистолети и револвери; б) ръчни и станочни (тежки) противотанкови гранатохвъргачки (РПГ-7; СПГ-9):

—първа категория—нови, както и намиращи се в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, на които в канала на тялото няма следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома;

—втора категория—намиращи се в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, чиито канали на тялото имат слаби следи от ръжда и раковини и откъртване на хрома;

—за СПГ—дюзата на соплото е износена и откатът при изстрел е не повече от 15 мм, а накатът—не повече от 20 мм;

—механизмите за насочване са износени и имат невъзвратимо хоризонтално клатене на тялото не повече от 0—08, а вертикално—не повече от 0—06;

—трета категория—изискващи среден ремонт; —четвърта категория—не се установява; —пета категория—негодни за бойно използване, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно;

в) зенитно-картечни установки: —първа категория—намиращи се и били в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, комплектувани с картечници първа категория и с мерници първа или втора категория;

—втора категория—намиращи се и били в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, комплектувани с картечници втора категория и с мерници първа или втора категория;

—трета категория—изискващи среден ремонт; —четвърта категория—изискващи основен ремонт; —пета категория—негодни, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.

Забележка. Когато на една установка са монтирани картечници от първа и втора категория, установката се поставя във втора категория, а реалните категории на картечниците се записват в служебната книжка;

г) 82-мм и 120-мм минохвъргачки:

—първа категория—намиращи се и били в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, в които страничното клатене на тялото при поставен мерник 7—30 не превишава 0—10, а каналът на тялото не е подлаган на разшлайфане и няма раковини от разгар, минохвъргачките са комплектувани с изправни двуноги и колесари;

—втора категория—намиращи се и били в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, в които страничното клатене на тялото при поставен мерник 7—30 не превишава 0—10 до 0—18, а каналът на тялото е подлаган на разшлайфане или има местни раковини от разгар, минохвъргачките са комплектувани с изправни колесари и двуноги;

—трета категория—изискващи среден ремонт; —четвърта категория—изискващи основен ремонт; —пета категория—негодни, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.

Забележка. На минохвъргачките от втора категория в канала на тялото се допускат следи от сип, ръжда и раковини, мрежовиден разгар, следи от инструмента при отстраняване на дефекти по тялото от ремонтните органи;

д) зенитно-ракетни комплекси. В зависимост от техническото им състояние и от отработените междуремонтни ресурси комплексите имат категории, както следва:

—първа категория—нови, изправни и годни за бойно използване;

—втора категория—намиращи се и били в непосредствена експлоатация, но не са отработили междуремонтния ресурс (период) на експлоатация, а също така преминали основен ремонт, изправни и годни за бойно използване;

—трета категория—не се установява; —четвърта категория—изработили междуремонтния ресурс (период) на експлоатация до основния ремонт, както и нуждаещи се от основен ремонт;

—пета категория—негодни за бойно използване, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно;

е) гладкоцевно, малокалибрено и пневматично оръжие, учебно оръжие, ракетни пистолети:

—първа категория—ново, както и намиращо се и било в експлоатация, изправно и годно за използване;

—втора категория—не се установява; —трета категория—изискващо среден ремонт; —четвърта категория—не се установява; —пета категория—негодно, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.

Забележка. При преминаване на въоръжение в подолна категория с виновност се заплаща стойността на повредените детайли, по които се определя категорията. При раздуване на цевите те се заплащат в пълен размер.

2. Боеприпаси: а) боеприпаси за стрелково оръжие (калибър до 14,5 мм включително):

първа “А” категория 1. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни.

2. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в херметическа опаковка, налентовани и в пълнителите не повече от 5 години.

първа “Б” категория 1. Произведени от 1945 г. включително, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни, в т. ч. произведените във военно време, но преопаковани в заводите в следвоенния период (включително сборни заводски партии).

2. Произведени до 1945 г. включително, изправни по външен вид, съхранявани в нехерметическа опаковка или в насипно състояние.

3. Без производствени данни. 4. Сборни складови партии. 5. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в нехерметическа опаковка, а така също налентовани и в пълнителите повече от 5 години.

втора категория В насипно състояние, изискващи сортиране по вид на действие на куршума и степен на годност, а така също изискващи почистване от корозия и възстановяване на отличителното боядисване на куршума.

трета категория 1. Осечки (с отпечатък на жилото върху капсула). 2. С химически неустойчиви или балистически нестабилни барути (по данни от лабораторията).

3. С пукнатини по дулцето, корпуса и венеца на гилзите.

4. С побитости по куршумите и гилзите. 5. Със средна и голяма корозия по повърхността на гилзите и куршумите, неподлежащи на почистване.

6. С клатещи се и изпадащи куршуми. 7. С големи окиси по капсулите. 8. С признаци на продължително престояване във вода или смазка.

б) ръчни гранати: първа категория 1. От всички години на производство, боядисани, изправни по външен вид, с пълни производствени данни за снарядяването.

2. Указани в т. 1 без производствени данни за снарядяването (освен гранатите РГ-42).

втора категория 1. Изискващи сортиране по степен на годност и боядисване.

2. Със счупени и останали в отвора или неразвиващи се с ръка предпазни втулки.

трета категория 1. С изронена резба на отвора, която не задържа запалката.

2. С цялостни раковини от ръжда или пукнатини в метала на корпуса.

3. С деформирани централни тръбички или с голяма корозия по тях, които пречат за пълното и свободно влизане на запалката.

4. С изсипващо се взривно вещество от отвора на гранатата.

5. Гранати Ф-1 с отвор за скъсена запалка “Ковешников”.

6. Гранати РГ-42 без маркировка за шифъра на взривното вещество.

в) запалки за ръчни гранати: първа категория 1. Произведени (преработени) през 1946 г. и по-късно, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни.

2. Произведени през 1946 г. и по-късно, изправни по външен вид, с пълни производствени данни, съхранявани не повече от две години в нехерметическа опаковка.

втора категория—не се определя; трета категория 1. Негодни за бойно използване (по резултатите от изпитванията).

2. Деформирани (смачкани), които не влизат в отвора на гранатата, или с пукнатини по втулката, закъснителната тръбичка или корпуса.

3. Съхранявани в нехерметическа опаковка повече от две години.

г) пиротехнически средства (осветителни и сигнални патрони):

първа категория 1. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в изправна херметическа заводска опаковка, с пълни производствени данни.

2. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в нехерметическа опаковка, която е захерметизирана със смазка по установения начин, с пълни производствени данни.

втора категория Подлежащи на сортиране по външен вид, калибровка и изземване на патроните с дефекти, указани в т. 3 за трета категория.

трета категория 1. Бракувани и забранени за използване (по данни за лабораторията).

2. С откази в действието. 3. Със следните дефекти (от сортираните по външен вид):

—изпъкнали капсул-възпламенители над дънния срез на гилзата (за 26-мм патрони);

—явни признаци на овлажняване; —пукнатини по корпуса на патрона; —цялостни пукнатини по гилзата; —свободно снемащи се капачки (за реактивните патрони);

—осево преместване на снарядяването; —невлизащи в стрелящите приспособления; —неясни опознавателни знаци. Забележка. Когато в партията повече от 50 на сто от изделията са с дефекти, указани в т. 3 за трета категория, цялата партия се зачислява в трета категория.

д) противотанкови гранати ПГ-7В, ОГ-7, ПГ-9 и ОГ-9:

първа категория 1. Съхранявани в херметически опаковки с пълна маркировка.

2. Съхранявани без херметически чували (ако са постъпили така от промишлеността), изправни по външен вид и с пълна маркировка.

3. Съхранявани в херметически чували с нарушена херметичност, изправни по външен вид и с пълна маркировка.

втора категория 1. Без маркировка или с непълна маркировка (при наличие на данни за възстановяването є).

2. С наличие на ръжда или лак по контактните повърхности.

трета категория 1. С цялостни пукнатини или побитости по челната част или по реактивния двигател с дълбочина, по-голяма от 1,5 мм.

2. С клатещ или превъртащ се с усилието на ръката обтекател на челната част.

3. С липса на електроверига в челната част. 4. С побита или изронена резба на челната част. 5. С нарушена херметичност на отверстията на сопловия блок.

6. С изпъкнал над повърхността на дъното капсулвъзпламенител или калпаче, закриващи осовия канал (за гранатите РГ-7).

е) барутни, стартови и маршови заряди за гранатохвъргачки:

първа категория 1. Съхранявани в херметически панели (пакети) с пълна маркировка по тях и опаковка.

2. Съхранявани по машините, изправни по външен вид и с пълна маркировка.

втора категория Не се определя. трета категория 1. Без производствени данни за барута. 2. Негодни за използване:

—с пукнатини и побитости по гилзата (за металните заряди);

—със скъсани торбички; —овлажнени; —с изпъкнали над среза на гилзата капсулни втулки, неподлежащи на дозавиване, или с потъване (хлътване) на централния контакт в ЭКВ-23А спрямо дъното на гилзата на дълбочина, по-голяма от 1 мм;

—с деформирана резба на цокъла им, деформирана преходна втулка, с тежко придвижване на стопора;

—с разединени контактни проводи на диафрагмата; —с раковини по диафрагмата с диаметър, по-голям от 3 мм и дълбочина, по-голяма от 1,5 мм;

—с преместване (превъртане) на дисковете от възела за форсиране един спрямо друг при леко усилие с ръката.

ж) готови гранатохвъргачни изстрели ПГ-7В, ПГ- 9В и ПГ-15В (ОГ-7В и ОГ-9В): първа категория 1. Сглобени от елементи първа категория, съхранявани в херметическа опаковка и с пълна маркировка.

2. Сглобени от елементи първа категория, съхранявани в машините или в чували с нарушена херметичност, изправни по външен вид, с пълна маркировка (зарядите, съхранявани в херметични пенали).

втора категория 1. С граната, взривател или стартов (метателен) заряд във втора или трета категория.

2. С механически повреди (пукнатини, дълбоки побитости, пробойни) по предпазителното калпаче на челната част на взривателя.

3. Гранатата не може да се завива или съединява със стартовия (метателния) заряд.

трета категория—С взриватели, опасни за работа или които не могат да се отвиват.

з) 82-мм и 120-мм мини: първа категория 1. Всички години на производство, годни за бойно използване, изправни по външен вид и снарядяване, с пълна маркировка и отличително боядисване.

2. Мини, указани в т. 1, но със следните дефекти: —с пукнатини и разрушено взривно вещество на дълбочина до 10 мм, непочистени и лакирани;

—с отлепен взривен заряд от стените на корпуса на 82-мм мини, с радиално клатене или кръгово въртене на резервния заряд;

—с изронена резба за взривателя с обща дължина не повече от две витки за 120-мм мини и не повече от една витка за 82-мм мини;

—с раковини по оживалната част на корпуса с дълбочина и диаметър до 3 мм за калибър 82 мм и до 8 мм за калибър 120 мм, на брой не повече от 10, а по центриращото удебеление на мините с дълбочина и диаметър до 3 мм и не повече от две на всеки пръстен с раковини с дълбочина до 0,5 мм по цялата останала повърхност на корпуса, включително по центриращото удебеление, ако няма плътно съединение на раковините по цялата ширина;

—с ръжда в задрезбовата част на отвора на взривателя, която преминава зад среза на взривното вещество.

втора категория 1. Със завити, негодни или забранени взриватели. 2. С побитости по резбата за взривателя, които възпрепятстват пълното завиване на взривателя.

3. С нараснало взривно вещество, което възпрепятства пълното завиване на взривателя.

4. С разрушен разривен заряд с дълбочина до 10 мм и по пресования детонатор с дълбочина до 5 мм, подлежащи на зачистване и лакиране.

5. С отвиващи се с усилието на ръката стабилизатори, които изискват закрепване и проверка на контролната тръба.

6. С теглови знаци, които не съответстват на действителното тегло на мината.

трета категория 1. С протекло взривно вещество. 2. С пукнатини, цялостни раковини и шупли в метала на корпуса и стабилизатора.

3. С откъртени или деформирани преки на стабилизатора, които не преминават през контролното лекало.

4. С откъртени пръстени на стабилизаторите, без пръстеновиден канал в тръбичката на стабилизатора.

5. С клатещи се и недозавиващи се стабилизатори. 6. С изронена резба на взривателя с обща дължина, по-голяма от една витка за 82-мм мини и от две витки за 120-мм мини.

7. С разрушен горен срез на взривното вещество на дълбочина, по-голяма от 10 мм, и детонатори с разрушения, по-големи от 5 мм.

8. Непреминаващи през контролната тръба или лекало.

9. Без огнепредавателни отверстия на тръбичката на стабилизатора (частично или пълно) или с повече отверстия.

10. С разслоен метал на перките на стабилизатора. 11. С раковини и откъртвания на метала, които по своите размери са по-големи от допустимите за първа категория.

12. С непреминаващ преходен калибър в тръбичката на стабилизатора на 82- и 120-мм мини (след почистване на антикорозионното покритие).

и) заряди за мини: първа категория 1. Изготвени от барути първа категория, състоящи се от състреляни заряди, изправни по външен вид, съхранявани в херметическа опаковка, а така също намиращи се в състава на готовите изстрели (с изключение на 82-мм възпламенителни патрони—основни заряди, срокът за съхраняване на които, поставени в мините, не трябва да превишава 5 години) и с пълна маркировка по опаковката.

2. Комплектувани с основни и допълнителни заряди от различни заводски и сборни партии, допуснати за бойно използване, изправни по външен вид, съхранявани в херметическа опаковка, с пълна маркировка по опаковката.

3. Некомплектни основни и допълнителни заряди от заводски партии, изготвени от барут следвоенно производство, изправни по външен вид, съхранявани в херметическа опаковка, с пълна маркировка по опаковката.

втора категория 1. Състоящи се от несъстреляни основни и допълнителни заряди.

2. Некомплектни основни и допълнителни заряди, изискващи преглед и сортиране по външен вид или подлежащи на групиране в сборни партии.

3. Изискващи прекомплектуване с подмяна на допълнителни или основни заряди.

трета категория 1. Химически неустойчиви барути (по заключение на лабораторията).

2. Без производствени данни за барута. 3. Негодни за използване: —с пукнатини и побитости по гилзата и дъното є; —овлажнени; —с позеленели капсули; —с нарушен херметизиращ слой. 4. Основни заряди за 82 мм мини, съхранявани в мините повече от 5 години.

5. Некомплектни допълнителни заряди от заводски и сборни партии, изготвени от барути, произведени до 1946 г.

к) взриватели за мини: първа категория 1. Произведени или преработени през 1946 г. и покъсно, съхранявани в заводска херметическа опаковка.

2. Произведени или преработени през 1946 г. и покъсно, ремонтирани в базите.

3. Произведени или преработени през 1946 г. и покъсно, съхранявани завити на мините, а така също съхранявани в нехерметическа опаковка до 10 години.

втора категория 1. Произведени или преработени през 1946 г. и покъсно, изискващи ремонт (изправяне на резбата, зачисляване на метала от кернирането, пречещ на дозавиването на взривателя).

2. Взриватели, стояли поставени на мините или в нехерметична опаковка повече от 10 години.

трета категория 1. Без клейма и производствени данни. 2. С пробити и повредени мембрани (побити, дълбоки побитости, пукнатини).

3. С голяма корозия по корпуса. 4. С повреди по корпуса (пукнатини, дълбоки драскотини, вдлъбнатини и побитости).

5. С деформирана резба във вид на побитости, изронване и други, които пречат на завиването на взривателите в отвора на мините или не осигуряват надеждно закрепване.

л) минохвъргачни изстрели: първа категория Комплектувани с елементи първа категория, изправни по външен вид, с пълна маркировка по мините и опаковките.

втора категория 1. Без производствени данни, които не могат да се възстановят.

2. Когато в състава си имат елемент от втора или трета категория.

3. Мини без теглови знаци. трета категория 1. Минохвъргачни изстрели с взриватели, опасни за работа или които не може да се развият с помощта на ключ.

2. Минохвъргачни изстрели, които в състава си имат елементи от трета категория.

Забележка: —Боеприпасите от всички видове, които са първа категория, са годни за бойно използване (по предназначение) и дългосрочно съхраняване.

—Боеприпасите от всички видове, които са втора категория, са негодни за бойно използване (по предназначение), изискват ремонт, замяна на отделни елементи и сортиране по вид на действие.

—Боеприпасите от всички видове, които са трета категория, са негодни за бойно използване (по предназначение), подлежат на ремонт в ремонтни бази и фирми, както и забранените за бойно ползване, в т. ч. загубилите бойните си свойства по заключение след лабораторни и полигонни изпитвания.

м) за химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми, както и за светлинни, звукови и сълзотворни (химически) гранати и пиротехнически средства се определят следните категории:

първа категория—с пълни производствени данни, с неизтекъл срок на съхранение, определен от производителя, годни за употреба по предназначение;

втора категория—не се определя; трета категория—с изтекъл срок на съхраняване, без производствени данни, негодни за употреба по предназначение.

Забележка. След изтичане на срока за съхраняване и употреба, определен от производителя, средствата по ал. 6 се подлагат на оценка за съответствието на продукта, за което се изготвя протокол. При доказване годността на продукта за употреба по предназначение и за съхраняване в зависимост от резултатите срокът за съхраняването и употребата им се удължава с до 60 на сто от сроковете, определени от производителя.