Начало / Държавен вестник / бр. 52 от 18 юни 2004 г. / Официален раздел
Решение № 1/2004 от 23 март 2004 г. на Комитета по асоцииране Европейски съюз - България относно приемане на карта за регионалната помощ, въз основа на която ще се оценява регионалната помощ, предоставяна от България
- Обнародван:
- ДВ, бр. 52 от 18 юни 2004 г.
- Страница:
- 49
- Рег. № в ДВ:
- 33966
РЕШЕНИЕ № 1/2004 от 23 март 2004 г. на Комитета по асоцииране Европейски съюз— България относно приемане на карта за регионалната помощ, въз основа на която ще се оценява регионалната помощ, предоставяна от
България (Одобрено с извлечение от Протокол № 21 от заседанието на Министерския съвет на 3 юни 2004 г. В сила от деня на приемането му—23 март 2004 г.)
Комитетът по асоцииране, като взе предвид Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и България, от друга страна 1, и по-специално член 64, параграф 4, буква а) от него, като взе предвид член 4, параграф 2 от Правилата за приложение на разпоредбите относно държавната помощ на Европейското споразумение, приети с Решение № 2/2001 на Съвета по асоцииране ЕС—България от 23 май 2001 г. 2 , като взе предвид Решение № 1/2000 на Съвета по асоцииране ЕС—България от 28 февруари 2000 г.3 , с оглед продължаване с 5 години на периода, през който всички държавни помощи, предоставяни в България, ще се оценяват предвид факта, че страната се счита като зона, идентична с онези зони на Общността, описани в член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 2, трето изречение от него, като има предвид, че: 1) член 2 от Решение № 1/2000 задължи България да предостави на Комисията на Европейските общности регионални данни, необходими за извършване на оценка в съответствие с използвания от Комисията метод, за да се установи дали България все още отговаря на условията да бъде считана като зона, идентична с онези зони на Общността, описани в чл. 87(3)(а) от Договора;
2) българското Министерство на финансите и Комисията съвместно оцениха приемливостта на рaйоните с цел изработване на карта на регионалните помощи въз основа на Насоките на Общността относно националната регионална помощ4;
3) съгласно член 4, параграф 2 от Правилата за прилагане на разпоредбите относно държавната помощ, в съответствие с член 2, третото изречение от Решение № 1/2000 на Съвета по асоцииране ЕС—България, следва да бъде изпратено съвместно предложение до Комитета по асоцииране, който ще вземе съответното решение;
1 ОВ L 358, 31.12.1994 г., стр. 3.
2 ОВ L 216, 10.8.2001 г., стр. 20.
3 ОВ L 144, 17.6.2000 г., стр. 27.
4 ОВ С 74, 10.3.1998 г., стр. 9.
4) съгласно Насоките на Общността относно националната регионална помощ, за да бъде приложима дерогацията, предвидена в член 87, параграф 3, буква а) от Договора, условията за приемливост се считат за изпълнени в рaйон, който е географска единица, ниво II на НТЕС (номенклатура на териториалните единици за статистически цели) и има БВП на глава от населението, измерен по стандартите на покупателната способност (БВП/СПС), по-малък от 75 % от средния за Общността; 5) в рaйони, попадащи под член 87, параграф 3, буква а), интензитетът на регионалната помощ не следва да надвишава 50 % от нетния еквивалент на помощта (НЕП), освен в отдалечените райони, където тя може да бъде до 65 % от НЕП. В рaйоните от ниво II на НТЕС, които подлежат на подпомагане съгласно член 87, параграф 3, буква а), чийто БВП/СПС на глава от населението е по-висок от 60 % от средния за Общността, интензитетът на регионалната помощ не следва да надвишава 40 % от НЕП, освен в отдалечените райони, където може да бъде до 50 % от НЕП;
6) БВП/СПС за всеки рaйон и средната величина за Общността, които се използват в анализа, следва да представляват средностатистическите стойности за последните три години, за които има данни;
7) в рамките на 75 % НЕП всички горецитирани тавани може да бъдат повишени с 15 процентни точки брутен еквивалент на помощта (БЕП) в случаи на помощи, отпуснати за малки и средни предприятия;
8) горецитираните тавани на интензитета на помощта представляват горните граници на общия размер на помощта, когато се предоставя помощ паралелно по няколко регионални схеми, и независимо дали тя е от местни, регионални, национални източници или източници от Общността. Под тези горни граници следва да бъдат уточнени таваните на интензитета на регионалната помощ, за да отразят сериозността и дълбочината на третираните регионални проблеми. Важността и интензивността на регионалните проблеми следва да бъдат оценявани в рамките на поширокия контекст на Общността и на страните, с които са сключени Европейски споразумения за асоцииране;
9) България е разделена на 6 района, ниво II на НТЕС, от които, съгласно статистическите данни, подадени за годините от 1998 до 2000, нито един няма БВП/СПС на глава от населението, който да надвишава 60 % от средния за Общността;
10) съответните нива БПС/СПС на шестте района от ниво II на НТЕС не налагат диференциране на таваните на интензитета на регионалната помощ;
11) максималните интензитети на помощта, приложими във всеки един от гореспоменатите райони, така както са съвместно оценени от българското Министерство на финансите и Комисията, са в съответствие с изискванията, заложени в Насоките на Общността относно националната регионална помощ, реши следното:
Член 1 Цялата територия на България ще бъде разглеждана като зона, приемлива за регионална помощ, идентична с онези зони на Общността, описани в член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност.
Член 2 Таваните на интензитета на регионалната помощ, приложими на цялата територия на България, се ограничават до 50 % нетен еквивалент на помощта.
Тези тавани може да бъдат повишени с 15 процентни точки брутен еквивалент за помощ, отпусната за малки и средни предприятия.
Те представляват горните граници за общия размер на помощта, когато се предоставя съвместно подпомагане съгласно няколко регионални схеми, и независимо дали тя е от местни, регионални, национални източници или от източници на Общността.
Член 3 Това решение влиза в сила в деня на неговото приемане.
Срокът на валидност изтича на 31 декември 2006 г. или на датата на присъединяване на България към Европейския съюз в зависимост от това, кое от двете събития настъпи по-рано.
Съставено в Брюксел