Наредба № 95 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на огледалата за виждане назад и за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение монтирането на огледалата за виждане назад

НАРЕДБА № 95 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на огледалата за виждане назад и за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение монтирането на огледалата за виждане назад

Главапърва

ОБЩА РАЗПОРЕДБА

Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. условията и редът за: а) одобряване типа на огледалата за виждане назад като отделен технически възел;

б) одобряване типа на превозни средства (ПС) по отношение монтирането на огледалата за виждане назад;

2. методите за определяне на основни параметри на огледалата за виждане назад;

3. техническите изисквания към огледалата за виждане назад и изпитванията за одобряване на типа им;

4. техническите изисквания към монтирането на огледалата за виждане назад на ПС.

Глававтора

ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ОГЛЕДАЛАТА ЗА ВИЖДАНЕ НАЗАД

Раздел I Заявление за одобряване на типа

Чл. 2. Типът на огледало за виждане назад като компонент на ПС се одобрява по реда на глава втора, раздел IV на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства (МПС) и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.). Чл. 3. (1) За одобряване типа на огледало за виждане назад като компонент производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА “АА”) в съответствие с чл. 3, ал. 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) За всеки тип огледало за виждане назад се подава отделно заявление.

Чл. 4. Към заявлението по чл. 3, ал. 1 се прилагат в три екземпляра:

1. техническо описание на типа или типовете ПС, за които е предназначено огледалото за виждане назад;

2. достатъчно подробни чертежи, които да позволят идентифицирането на огледалото за виждане назад и да показват мястото, предвидено за маркировката за одобряване;

3. инструкция за монтаж на огледалото. Чл. 5. Към заявлението по чл. 3, ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Раздел II Одобряване типа на огледало за виждане на- зад като отделен технически възел

Чл. 6. (1) Производителят предоставя на техническата служба, която извършва изпитванията, четири огледала за виждане назад, три от които се подлагат на изпитвания, и едно огледало, което се съхранява от техническата служба за допълнителни проверки, ако са необходими. Техническата служба може да изиска допълнителни екземпляри.

(2) На огледалата по ал. 1 да бъде нанесена марката или търговското наименование на лицето, подало заявление за одобряване на типа, така че да има достатъчно място за поставяне на маркировка за одобряване.

Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване типа на огледало за виждане назад като компонент, когато огледалото за виждане назад отговаря на техническите изисквания по тази наредба и e изпълнена процедурата по глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 1.

Чл. 8. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” не може да откаже издаване на сертификат по чл. 7, ал. 1, когато огледалото отговаря на техническите изисквания на тази наредба.

(2) Отказът да се издаде сертификат по чл. 7, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 9. (1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” при изменения на одобрен по реда на тази наредба тип огледало за виждане назад.

(2) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба тип огледало за виждане назад се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 10. (1) За всеки одобрен тип огледало за виждане назад се издава номер на одобряването при спазване изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва съответно “71/127” и “85/205”.

(2) За различните одобрени типове огледала за виждане назад се издават различни номера.

Чл. 11. (1) Върху всяко огледало за виждане назад, съответстващо на одобрен по реда на тази наредба тип, се нанася маркировка, по образец.

(2) Маркировката по ал. 1 се състои от: 1. правоъгълник, ограждащ буквите “bg”, последвани от номер 34;

2. “базов номер на одобряването”, предвиден в секция 4 на приложение № 5 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, предшестван от две цифри “02”;

3. допълнителен символ, в близост до правоъгълника по т. 1: “I”, “II”, “III”, “IV” или “V”, който съответства на класа тип огледало за виждане назад.

(3) При огледала за виждане назад от клас I, II и III цифрите по ал. 2, т. 2 са “01”.

(4) Маркировката за одобряване се поставя по такъв начин, че да е видима, четлива и неизтриваема, когато огледалото за виждане назад е монтирано на ПС.

(5) Образецът на маркировката за одобрение на типа е даден в приложение № 2.

Чл. 12. Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Раздел III Методи за определяне на основни параметри на огледалата за виждане назад. Технически изисквания и изпитвания

Чл. 13. Методите за определяне на радиуса на кривината на отражателната повърхност на огледало за виждане назад са дадени в приложение № 3.

Чл. 14. Методите за определяне на точката “Н” и проверката на положението на точките “R” и “Н” са дадени в глава трета, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение полето на видимост на водача.

Чл. 15. Техническите изисквания към огледалата за виждане назад и изпитванията за съответствие с тези изисквания са дадени в приложение № 4.

Чл. 16. Изпитванията за определяне на степента на отражателност на огледалата за виждане назад са дадени в приложение № 5.

Главатрета

ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ

ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ

МОНТИРАНЕТО НА ОГЛЕДАЛАТА ЗА ВИЖ-

ДАНЕ НАЗАД

Раздел I Заявление за одобряване на типа

Чл. 17. Типът на ПС по отношение монтирането на огледалата за виждане назад се одобрява по реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 18. (1) За одобряване типа на ПС по отношение монтирането на огледалата за виждане назад производителят подава заявление до изпълнителния директор на ИА “АА” в съответствие с чл. 3, ал. 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага техническа документация в три екземпляра с приложено към нея съдържание, съдържаща информация за начина на монтиране на огледалата за виждане назад и копие от сертификата за одобряване на типа на тези огледала (ако има такъв).

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към техническа документация по ал. 2, се представят в подходящ мащаб достатъчно подробни, във формат А4 или в папка с формат А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват съответните елементи с достатъчно и ясно различими подробности.

(4) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Раздел II Одобряване типа на ПС

Чл. 19. Производителят предоставя на техническата служба, която провежда изпитванията, ПС, представително за типа, за който се иска одобряване.

Чл. 20. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване на типа ПС по отношение на монтирането на огледалата за виждане назад, когато ПС отговаря на техническите изисквания по тази наредба.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 6.

Чл. 21. Номерът на сертификата по чл. 20, ал. 1 се поставя върху всички документи по чл. 18, ал. 2.

Чл. 22. Изпълнителният директор на ИА “АА” не може да откаже издаване на сертификат по чл. 20, ал. 1 на основания, свързани с огледалата за виждане назад, когато те имат маркировка за одобрен тип и са изпълнени техническите изисквания за монтирането им на ПС.

Чл. 23. Отказът да се издаде сертификатът по чл. 20, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 24. (1) Производителят информира писмено изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа ПС по отношение монтирането на огледалата за виждане назад.

(2) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба тип ПС по отношение на монтирането на огледалата за виждане назад се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(3) При несъответствие с изискванията на тази наредба изпълнителният директор на ИА “АА” отказва одобряване на измененията на типа ПС по отношение на монтирането на огледалата за виждане назад.

Чл. 25. Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Раздел III Технически изисквания към монтирането на огледалата за виждане назад на превозните средства

Чл. 26. Всяко огледало за виждане назад се монтира, така че:

1. да не се измества по начин, който променя значително измереното зрително поле;

2. да не вибрира така, че чрез полученото изображение да се предоставя погрешна информация.

Чл. 27. Изискванията по чл. 26 се изпълняват, когато ПС се движи със скорост, достигаща до 80 % от максимално конструктивната скорост на ПС, но не повече от 150 km/h.

Чл. 28. Превозни средства, получили одобряване на типа по отношение на монтирането на огледала за виждане назад, могат да бъдат оборудвани напълно или частично с огледала за виждане назад от класове I, II и III, които имат в маркировката си за одобрен тип пореден номер 01, ако няма изменения в техническите изисквания към тези три класа огледала.

Чл. 29. Превозни средства по отношение на монтирането на огледалата за виждане назад трябва да отговарят на специфичните изисквания, дадени в приложение № 7.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Превозно средство” е всяко моторно ПС, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h, с изключение на ПС, движещи се по релси, трактори за селското и горското стопанство, както и всяка самоходна машина.

2. “Превозни средства от категориите M1, M2, M3, N1, N2, N3” са определените в чл. 149, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

3. “Огледало за виждане назад” е устройство, което не представлява сложна оптична система и осигурява ясна видимост към задната и страничната част на ПС в рамките на полето на видимост, определено в т. 4 на приложение № 7.

4. “Вътрешно огледало за виждане назад” е огледало за виждане назад, което е предназначено за инсталиране в отделението за пътници на ПС.

5. “Външно огледало за виждане назад” е огледало за виждане назад, което е предназначено за монтиране върху елемент от външната повърхност на ПС.

6. “Контролно огледало за виждане назад” е огледало за виждане назад, различно от определеното в т. 3, което е предназначено за инсталиране във вътрешността или от външната част на ПС, с цел да се осигури поле на видимост, различно от посоченото в т. 4 на приложение № 7.

7. “Тип огледало за виждане назад” са устройства, които не се различават съществено по следните основни характеристики:

а) размерите и радиуса на кривината на отражателната повърхност на огледалото за виждане назад;

б) устройството, формата или използваните материали, включително свързването му с каросерията.

8. “Клас огледала за виждане назад” е съвкупност от устройства, които имат общи характеристики или особености. Те се разделят на следните класове:

клас I—вътрешни огледала за виждане назад, позволяващи получаването на поле на видимост, определено в т. 4.2 на приложение № 7;

клас II и III—външни огледала за виждане назад, наречени “главни”, позволяващи получаването на полета на видимост, определени в т. 4.3 на приложение № 7;

клас IV—външни огледала за виждане назад, наречени “широкоъгълни”, позволяващи получаването на полето на видимост, определено в т. 4.4 на приложение № 7;

клас V—външни огледала за виждане назад, наречени “с близко поле на видимост”, позволяващи получаването на полето на видимост, определено в т. 4.5 на приложение № 7.

9. “Тип превозно средство по отношение на огледалата за виждане назад” са моторни ПС, които не се различават по следните основни характеристики:

а) характеристиките на каросерията, които намаляват полето на видимост; координатите на точката R;

б) положенията и типовете на задължителните и незадължителните (ако има монтирани такива) огледала за виждане назад.

10. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип, и което е притежател на търговската марка. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител—местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл.138, ал.4 от Закона за движението по пътищата.

§ 3. За категория М1 наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г., а за категории М2, М3, N1, N2, N3, О1, О2, О3 и О4—от 31 декември 2005 г.

Министър: Н. Василев

Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2

Образец максимален формат А4 (210 Ч 297 тт)

Сертификат за одобряване типа на огледало за виждане назад

Печат на ИА “АА”

Информация, отнасяща се до1:

—одобряване на типа —изменение на одобряването на типа —отнемане на одобряването на типа —отказ за одобряване на типа за тип превозно средство /компонент/ отделен технически възел1 в съответствие с Наредба № 95 от 2004 г. за одобряване типа на огледалата за виждане назад и за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение монтирането на огледалата за виждане назад Номер на одобряването на типа: .............. Основание за изменението: .............. 1. *Марка2 (търговско наименование на производителя): .............. 2. Клас (I, II, III, IV, V)1 .............. 3. Наименование3 и адрес на производителя: .............. 4. Наименование и адрес на упълномощения представител (където е приложимо): .............. 5. Символ 2 m , определен в точка 4.1.1 от приложение № 4: ... да/не1 6. Дата на продаване на заявлението за одобряване типа на огледалото за виждане назад: .............. 7. Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията: .............. 8. Дата и номер на протокола от изпитване: 9. Дата на одобряването на типа/ отказа от одобряване на типа/ изменение на одобрението на типа на компонент1 10. Място: .............. 11. Дата: .............. 12. Следните документи, които носят гореспоменатия номер за одобряване на типа, се прилагат към сертификата за одобряване типа на огледалото за виждане назад: (обяснителни бележки, чертежи, схеми и снимки на огледалото за виждане назад) .............. 13. Забележки (ако има такива) и поспециално всякакви ограничения при използване и/или изисквания за монтиране: .............. Подпис: ..............

* Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.

1 Излишното се задрасква.

2 Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства.

3 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”.

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 5

Образец на маркировката за одобряване на типа огледало за виждане назад

1. Височината на символите на номера е а –, където а = 6 mm.

3

2. Размерите на правоъгълника са за дължина, равна 2а на а, и за височина, равна на –– .

3 3. Поредният номер се поставя под правоъгълника с означение “bg 34” (или над правоъгълника в случаите на огледала за виждане назад от клас V)

bg 34

Огледалото за виждане назад, на което е поставена показаната маркировка за одобряване, е огледало от клас I (вътрешно огледало за виждане назад), което е одобрено в Република България (bg 34), под номер 02*35.

bg 34

Огледалото за виждане назад, на което е поставена показаната маркировка за одобряване, е огледало от клас II (външно огледало за виждане назад), което е одобрено в Република България (bg 34), под номер 02*187.

bg 34

Огледалото за виждане назад, на което е поставена показаната маркировка за одобряване, е огледало от клас V (външно огледало за виждане назад “с близко поле на видимост”), което е одобрено в Република България (bg 34), под номер 02*39.

bg 34

Огледалото за виждане назад, на което е поставена показаната маркировка за одобряване, е огледало от клас IV (външно “широкоъгълно” огледало за виждане назад), което е одобрено в Република България (bg 34), под номер 02*1284.

Приложение № 3 към чл. 13

Методи за определяне на радиуса на кривината “r” на отражателната повърхност на огле- дало за виждане назад

1. За целите на това приложение: 1.1. С “r” се означава средната стойност на радиусите на кривината на отражателната повърхност, измерени според метода, описан в т. 3.

1.2. Под “основни радиуси на кривина в определена точка на отражателната повърхност (ri)” се имат предвид стойностите, получени с помощта на апаратурата, описана в т. 2.1, измерени на дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на тази повърхност и успоредна на отсечка b, както е описана в т. 2.2.1 на приложение № 4, и на дъгата, перпендикулярна на тази отсечка.

1.3. С “радиус на кривина в определена т. на отражателната повърхност (rp)” се означава средната аритметична стойност на основните радиуси на кривина ri и r’i, а именно:

r r r + =

2 'i i p

1.4. С “център на отражателната повърхност” се означава центърът на тежестта на видимата зона от отражателната повърхност.

1.5. С “радиус на кривината на съставните части на огледалото за виждане назад” се означава радиусът “c” на дъгата на кръга, който се доближава най-много до закръглената форма на разглежданата част.

1.6. С “точки на видимост на водача” се означават две точки, отстоящи на разстояние 65 mm една от друга и разположени вертикално на 635 mm над точката R, представляваща мястото на водача, описано в глава трета, раздел IV от Наредба № 95 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение полето на видимост на водача, издадена съгласно чл. 138, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. Правата, която ги свързва, е перпендикулярна на средното надлъжно сечение на ПС. Средата на сегмента, чиито краища са двете точки на видимост, се намира в надлъжната вертикална равнина, която трябва да преминава през центъра на мястото за сядане на водача, както е уточнено от производителя.

1.7. С “амбинокулярно поле на видимост” се означава цялото поле на видимост, получено чрез наслагване на монокулярните полета на дясното и лявото око (виж фиг. 1).

Фиг. 1. Поле на видимост E —вътрешно огледало за виждане назад; OD OE } —очи на водача; ID IE } —виртуални монокулярни образи; I —виртуален амбинокулярен образ; A —ъгъл на видимост на лявото око; B —ъгъл на видимост на дясното око; С —бинокулярен ъгъл на видимост; D —амбинокулярен ъгъл на видимост.

2. Измервания 2.1. Апаратура Използва се уред, наречен “сферометър”, описан във фиг. 2.

Компаратор

Подвижен връх

Стъпка на резба F 90-4

Фиг. 2. Сферометър

2.2. Точки на измерване 2.2.1. Измерването на основните радиуси на кривина се извършва в три точки, разположени възможно най-близо на едната трета, половината и двете трети от дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на тази повърхност и успоредна на сегмента b, или на дъгата, преминаваща през центъра на отражателната повърхност, която е перпендикулярна на нея, ако тази дъга е най-дългата.

2.2.2. Въпреки това, ако размерите на отражателната повърхност правят невъзможно вземането на мерките в посоките, определени в т. 1.2 на това приложение, техническите служби, натоварени с извършване на изпитванията, могат да извършат измервания в тази точка в две перпендикулярни посоки, които са възможно най-близки до описаните.

3. Изчисляване на радиуса на кривината “r” Радиусът на кривината “r”, изразен в милиметри, се изчислява по следната формула:

3

2

1ppprrrr + + = ,

3

където:

rp1 е радиусът на кривината в първата точка на измерване;

rp2—радиусът на кривината във втората точка на измерване;

rp3—радиусът на кривината в третата точка на измерване.

Приложение № 4 към чл. 15

Технически изисквания към огледалата за виждане назад и изпитвания за съответствие с изискванията

1. Общи изисквания 1.1. Всяко огледало за виждане назад трябва да може да се регулира.

1.2. Контурът на отражателната повърхност да бъде обхванат от предпазен кожух (тяло на огледалото и др.), който по своя периметър да има във всяка точка и във всички посоки стойност на “c” не по-малка от 2,5 mm. Ако отражателната повърхност излиза над предпазния кожух, радиусът на кривината “c” на ръба, надвишаващ предпазния кожух, да бъде не по-малък от 2,5 mm и отражателната повърхност да влиза в предпазния кожух със сила 50 N, приложена върху най-изпъкналата част по отношение на предпазния кожух в посока, която е хоризонтална и приблизително успоредна на средното надлъжно сечение на ПС.

1.3. Ако се приеме, че огледалото за виждане назад е монтирано на равна повърхност, всички негови части при всички положения на регулировка на устройството, както и частите, които остават прикачени към опората след изпитването, предвидено в т. 4.2, за които се предполага, че могат да бъдат в статичен контакт със сфера със 165 mm диаметър за вътрешните огледала или със сфера със 100 mm диаметър за външните огледала, да имат радиус на кривината “c” не понисък от 2,5 mm.

1.3.1.* Изискването по т. 1.3 не се прилага за ръбовете на отворите за фиксиране или на жлебовете, чийто диаметър или най-голям диагонал е по-малък от 12 mm, ако тези ръбове са заоблени.

1.4. Устройството за захващане на огледалата за виждане назад върху ПС трябва да бъде с такава конструкция, че цилиндър с радиус от 50 mm, чиято ос съвпада с оста или една от осите на въртене, осигуряващи завъртането на огледалото за виждане назад в съответната посока в случай на удар, да пресича поне частично повърхността, за която е закрепено.

1.5. Частите на външните огледала за виждане назад, посочени в т. 1.2 и 1.3, изработени от материали, чиято твърдост Shore A е по-малка или равна на 60, се освобождават от спазването на съответните изисквания.

1.6. Частите на вътрешните огледала за виждане назад, които са изработени от материали, чиято твърдост Shore A е по-малка от 50 и които са монтирани върху твърди опори, се освобождават от спазването на разпоредбите на т. 1.2 и 1.3 само по отношение на тези опори.

2. Размери 2.1. Вътрешни огледала за виждане назад (клас I) Отражателната повърхност да има такива размери, че върху нея да е възможно да впише правоъгълник, едната страна на който да е равна на 4 cm, а другата да е равна на “a”, като:

1000

1

1

15 + =

r cmX a

2.2. Главни външни огледала за виждане назад (класове II и III)

2.2.1. Отражателната повърхност да има такива размери, че да е възможно в нея да се впише:

—правоъгълник, височината на който да е равна на 4 cm, а основата, измерена в сантиметри, да има за стойност “a”;

—отсечка, успоредна на височината на правоъгълника, дължината на която, измерена в сантиметри, да има за стойност “b”.

2.2.2. Минималните стойности на “a” и “b” са посочени в таблицата:

Класове огледала Категории превозни a b за виждане назад средства, за които са предназначени огле- далата за виждане назад

17

II M2, M3, N2 и N3 r

1000

1

+

20

13

+

7 N3 (когато се прилагат изискванията на т. 1.1.3 от приложение № 7)

III M1, N1 и N2

r

1000

1

* Номерацията отговаря на използваната в Директивите на ЕС.

2.3. Външни “широкоъгълни” огледала за виждане назад (клас IV)

Отражателната повърхност да е с обикновен контур и такива размери, които позволяват получаването на полето на видимост, посочено в т. 4.4 на приложение № 7.

2.4. Външни огледала за виждане назад “с близко поле на видимост” (клас V)

Отражателната повърхност да има обикновени ръбове и размери, които позволяват получаването на полето на видимост, посочено в т. 4.5 на приложение № 7.

3. Отражателна повърхност и коефициенти на отражение

3.1. Отражателната повърхност на огледалото за виждане назад да бъде плоска или сферично изпъкнала.

3.2. Разлики в стойностите на радиусите на кривината

3.2.1. Разликата между ri или r'i и rp във всяка контролна точка да не бъде по-голяма от 0,15r.

3.2.2. Разликата между всеки от радиусите на кривината (rp1, rp2 и rp3) и “r” да не бъде по-голяма от 0,15r.

3.2.3. Когато “r” е по-висок или равен на 3000 mm, стойността от 0,15r, фигурираща в т. 3.2.1 и 3.2.2, се заменя от 0,25r.

3.3. Стойността на “r” да не бъде по-малка от: 3.3.1. за вътрешните огледала за виждане назад (клас I) и за главните външни огледала за виждане назад от клас III—1200 mm;

3.3.2. за главните външни огледала за виждане назад от клас II—1800 mm;

3.3.3. за външните “широкоъгълни” огледала за виждане назад (клас IV) и за външните огледала за виждане назад “с близко поле на видимост” (клас V)—400 mm.

3.4. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение, определена според метода, описан в приложение № 5, да не бъде по-ниска от 40 %.

Ако отражателната повърхност има две положения (“ден” и “нощ”), тя да позволява разпознаването в положение “ден” на цветовете на сигналите, използвани за регулиране на движението на пътя. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение в положение “нощ” да не бъде по-ниска от 4 %.

3.5. Отражателната повърхност да запазва характеристиките си, посочени в т. 3.4, въпреки продължително излагане на неблагоприятни атмосферни условия.

4. Изпитвания 4.1. Огледалата за виждане назад се подлагат на изпитванията, посочени в т. 4.2 и 4.3.

4.1.1. За всички външни огледала за виждане назад, на които нито една част не е разположена на разстояние по-малко от 2 m от пътната повърхност при което и да е положение на регулиране, когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване, провеждането на изпитването, предвидено в т. 4.2, не се изисква. Това изключение се прилага също, когато закрепващите елементи на огледалата за виждане назад (монтажни пластини, държачи, шарнири и др.) са разположени на по-малко от 2 m от пътната повърхност и в границите на найголямата широчина на външните габарити на ПС. Измерването се прави във вертикално напречно сечение, минаващо през най-ниско закрепените елементи на огледалото за виждане назад или през друга точка, намираща се пред тази равнина, ако тази конфигурация образува по-голяма широчина на външните габарити.

В този случай трябва да се приложи описание, уточняващо, че огледалото за виждане назад трябва да бъде монтирано по такъв начин, че местоположението на закрепващите елементи върху ПС да отговаря на местоположението, описано по-горе.

Когато се прилага това освобождаване, на държача да е отбелязан по неизтриваем начин символът 2 m и това да се посочи в сертификата за одобряване на типа.

4.2. Изпитване за поведение при удар 4.2.1. Описание на изпитвателния стенд

4.2.1.1. Изпитвателният стенд се състои от махало, което може да извършва колебания около две хоризонтални оси, перпендикулярни една на друга, като едната е перпендикулярна на плоскостта, в която се намира траекторията на задвижване на махалото.

На края на махалото има ударна глава, съставена от твърда сфера с диаметър от 165 ± 1 mm и покрита със слой от 5 mm каучук с твърдост Shore A 50.

Предвидено е устройство, позволяващо измерването на максималния ъгъл, достигнат от държача в равнината на начално отклонение.

Опора, фиксирана с твърда връзка за корпуса на махалото, служи за захващане на опитните образци при условията на удар, уточнени в т. 4.2.2.6.

На фиг. 1 са посочени размерите на изпитвателния стенд и специфичните конструктивни изисквания.

Фиг. 1. Изпитвателен стенд

4.2.1.2. Центърът на удара на махалото съвпада с центъра на сферата, съставяща ударната глава. Разстоянието “l” от него до оста на колебание в равнината на начално отклонение е равно на 1 m ± 5 mm. Намалената маса на махалото е mo—6,8 ± 0,05 kg (отношението “mo” към пълната маса “m” на махалото и разстоянието “d” между центъра на тежестта на махалото и оста му на въртене е:

)

1

0dmm = .

4.2.2. Описание на изпитването 4.2.2.1. Закрепването на огледалото за виждане назад върху опората се извършва посредством начина, предвиден от производителя на устройството, или при необходимост—от производителя на ПС.

4.2.2.2. Позициониране на огледалото за виждане назад за извършване на изпитването

4.2.2.2.1. Огледалата за виждане назад се позиционират върху изпитвателния стенд чрез махало така, че осите, които са в хоризонтално и вертикално положение, когато огледалото е монтирано на ПС съгласно предписаните от заявителя монтажни изисквания, да бъдат в същото положение.

4.2.2.2.2. Когато огледалото за виждане назад се регулира спрямо основата си, изпитването се провежда в положението, което е най-неблагоприятно по отношение на завъртането му в рамките на предвидените от заявителя регулировки.

4.2.2.2.3. Когато огледалото за виждане назад има устройство за регулиране на разстоянието спрямо основата му, това устройство се поставя в положението, при което разстоянието между предпазния кожух и основата е най-късо.

4.2.2.2.4. Когато отражателната повърхност е подвижна в предпазния кожух на огледалото, тя трябва да се регулира така, че нейният най-отдалечен от ПС горен ъгъл да бъде в най-издадено положение спрямо предпазния кожух.

4.2.2.3. С изключение на изпитване 2 за вътрешните огледала за виждане назад (виж т. 4.2.2.6.1), когато махалото е във вертикално положение, хоризонталната и вертикалната равнина, преминаващи през центъра на ударната глава, трябва да преминават през центъра на отражателната повърхност, както е описано в т. 1.4 на приложение № 3. Надлъжната посока на колебание на махалото да бъде успоредна на средното надлъжно сечение на ПС.

4.2.2.4. Когато при условията на регулиране, предвидени в т. 4.2.2.1 и 4.2.2.2, частите на огледалото за виждане назад ограничават връщането на ударната глава, точката на удар да бъде изместена в посока, която е перпендикулярна на съответната ос на въртене или на колебание.

Това изместване да бъде само дотолкова, колкото е необходимо за извършването на изпитването. То да се ограничи, така че:

—или сферата, представляваща ударната глава, да остане най-малкото допирателна до цилиндъра, описан в т. 1.4;

—или контактът на ударната глава се извършва на разстояние не по-малко от 10 mm от периферията на отражателната повърхност.

4.2.2.5. Изпитването се състои в падането на ударната глава от височина, съответстваща на ъгъл от 60° на махалото спрямо вертикалата, така че ударната глава да удари огледалото в момента, в който махалото достига вертикално положение.

4.2.2.6. Огледалата понасят удара при следните условия:

4.2.2.6.1. Вътрешни огледала за виждане назад Изпитване 1: точката на удар е тази, която е определена в т. 4.2.2.3, като ударната глава удря огледалото от страната на отражателната повърхност.

Изпитване 2: ударът е върху ръба на предпазния кожух, така че да образува ъгъл 45° с равнината на отражателната повърхност и да бъде разположен в хоризонталната плоскост, преминаваща през центъра на тази повърхност; ударът се извършва от страната на отражателната повърхност.

4.2.2.6.2. Външни огледала за виждане назад Изпитване 1: точката на удар е определената в т. 4.2.2.3 или 4.2.2.4, като ударът е такъв, че ударната глава да удари огледалото за виждане назад от страната на отражателната повърхност.

Изпитване 2: точката на удар е определената в т. 4.2.2.3 или 4.2.2.4, като ударът е такъв, че ударната глава да удари огледалото за виждане назад от страната, противоположна на отражателната повърхност.

При огледала за виждане назад от клас II или клас III, монтирани на държач, присъщ на огледалата за виждане назад от клас IV, описаните изпитвания се извършват на най-ниско разположеното огледало за виждане назад. Техническата служба, която отговаря за извършване на изпитванията, може при необходимост да повтори тези или едно от тези изпитвания с по-високо разположеното огледало за виждане назад, ако то е монтирано на по-малко от 2 m от пътната повърхност.

4.3. Изпитване за огъване на предпазния кожух, захванат за държача

4.3.1. Всички огледала за виждане назад, освен тези от клас V, се подлагат на това изпитване.

4.3.2. Описание на изпитването Предпазният кожух се поставя хоризонтално в устройство по такъв начин, че да бъде възможно стабилно да се обездвижат регулировъчните елементи на монтажната опора. По посоката на най-големия размер на предпазния кожух краят, който е най-близко до точката на захващане върху регулировъчния елемент на опората, се обездвижва чрез твърд накрайник с широчина 15 mm, който покрива цялата широчина на предпазния кожух.

В другия край идентичен накрайник на описания се поставя върху предпазния кожух, за да се приложи предвиденото изпитвателно натоварване (фиг. 2).

Позволява се краят на предпазния кожух, който е противоположен на този, в който се прилага усилието, да бъде фиксиран неподвижно, вместо да се задържа в едно положение, както е показано на фиг. 2.

Метални пластини

Предпазен кожух

Регулируем накрайник

Регулируема опора

Тегло Р

Механизъм за фиксиране на държача

Фиг. 2. Пример за устройство за изпитване на огъване на предпазните кожуси на огледалата за обратно виждане

4.3.3. Изпитвателният товар е 25 kg. Той се прилага в продължение на една минута.

5. Резултати от изпитванията 5.1. По време на изпитванията, описани в т. 4.2, махалото трябва да продължи движението си по такъв начин, че проекцията върху равнината на задвижване на положението, заето от държача, да образува с вертикалата ъгъл не по-малък от 20°. Точността на измерването на ъгъла е ± 1°.

5.1.1. Това изискване не се прилага към огледалата за виждане назад, закрепени чрез залепване към предното стъкло, за които след изпитването се прилага изискването, посочено в т. 5.2.

5.1.2. Ъгълът на връщане на махалото към вертикалата се намалява от 20 на 10° при огледала за виждане назад от клас II и клас III, когато последните са монтирани на общ държач, присъщ на огледалата за виждане назад от клас IV.

5.2. По време на изпитванията, предвидени в т. 4.2 за огледалата за виждане назад, закрепени чрез залепване към предното стъкло, в случай на счупване на монтажната опора на огледалото, оставащата част да не стърчи спрямо основата с повече от 1 cm и конфигурацията след изпитването да удовлетворява условията по т. 1.3.

5.3. По време на изпитванията, предвидени в т. 4.2 и 4.3, отражателната повърхност не трябва да се счупва. Въпреки това допустимо е отражателната повърхност да се счупи, ако е изпълнено едно от следните условия:

5.3.1. парчетата остават прилепени към дъното на предпазния кожух или към здраво свързана за него повърхност; въпреки това се допуска частично отлепване на стъклото, при положение че то не надвишава 2,5 mm от всяка страна на пукнатините; допуска се малки стъклени люспи да се отделят от повърхността на стъклото в мястото на удара;

5.3.2. отражателната повърхност е от безопасно стъкло.

Приложение № 5 към чл. 16

Метод на изпитване за определяне на сте- пента на отражателност 1. Термини за целите на това приложение(1) 1.1. Стандартизиран светлинен еталон МКО A е колориметричен светлинен еталон, представляващ черно тяло при T68—2855,6 К.

1.2. Стандартизиран светлинен източник МКО A е лампа с жичка от волфрам и с газова среда, работеща при проксимална цветна температура от T68—2855,6 К.

(1) Термините са взети от: публикация на МКО 50 (45), международен електротехнически речник, група 45.

1.3. Стандартен колориметричен обсерватор МКО 1931 е рецептор на лъчение, чиито колориметрични характеристики съответстват на трицветните спектрални съставящи х (λ), у (λ), z (λ) (виж таблицата).

Стойности на трихроматичните спектрални стойности на обсерватора на колориметрично съответствие МКО

1931

(1) (Тази таблица е взета от публикация МКО 50 (45)

(1970)

λ nm х (λ) у (λ) z (λ)

380

0,001 4 0,000 0 0,006 5

390

0,004 2 0,000 1 0,020 1

400

0,014 3 0,000 4 0,067 9

410

0,043 5 0,001 2 0,207 4

420

0,134 4 0,004 0 0,645 6

430

0,283 9 0,011 6 1,385 6

440

0,348 3 0,023 0 1,747 1

450

0,336 2 0,038 0 1,772 1

460

0,290 8 0,060 0 1,669 2

470

0,195 4 0,091 0 1,287 6

480

0,095 6 0,139 0 0,813 0

490

0,032 0 0,208 0 0,465 2

500

0,004 9 0,323 0 0,272 0

510

0,009 3 0,503 0 0,158 2

520

0,063 3 0,710 0 0,078 2

530

0,165 5 0,862 0 0,042 2

540

0,290 4 0,954 0 0,020 3

550

0,433 4 0,995 0 0,008 7

560

0,594 5 0,995 0 0,003 9

570

0,762 1 0,952 0 0,002 1

580

0,916 3 0,870 0 0,001 7

590

1,026 3 0,757 0 0,001 1

600

1,062 2 0,631 0 0,000 8

610

1,002 6 0,503 0 0,000 3

620

0,354 4 0,381 0 0,000 2

630

0,642 4 0,265 0 0,000 0

640

0,447 9 0,175 0 0,000 0

650

0,283 5 0,107 0 0,000 0

660

0,164 9 0,061 0 0,000 0

670

0,087 4 0,032 0 0,000 0

680

0,046 8 0,017 0 0,000 0

690

0,022 7 0,008 2 0,000 0

700

0,011 4 0,004 1 0,000 0

710

0,005 8 0,002 1 0,000 0

720

0,002 9 0,001 0 0,000 0

730

0,001 4 0,000 5 0,000 0

740

0,000 7 0,000 2 (2) 0,000 0

750

0,000 3 0,000 1 0,000 0

760

0,000 2 0,000 1 0,000 0

770

0,000 1 0,000 0 0,000 0

780

0,000 0 0,000 0 0,000 0 (1) Съкратен вариант на таблицата. Стойностите на

y (λ) = V (λ) са закръглени до четвъртата цифра след запетаята. (2) Променено през 1966 г. (от 3 на 2).

1.4. Трихроматични спектрални стойности МКО са трихроматични стойности на монохроматичните елементи на спектър с равна енергия в системата МКО (XYZ).

1.5. Фотопично зрение е виждане на нормалното око, когато то се е адаптирало към нива на яркост от поне няколко кандела на квадратен метър.

2. Апаратура 2.1. Общи положения Апаратурата се състои от източник на светлина, опора за поставяне на опитния образец, рецептор с фотоклетка и индикатор (фиг. 1), както и необходимите средства за премахване на ефекта от страничната светлина.

Фиг. 1. Обща схема на рефлектометър, показващ геометрията при двата метода на колибриране

Рецепторът се състои от сфера на Улбрихт (фотометрична сфера), за да се улесни измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала за виждане назад (фиг. 2).

Фиг. 2. Обща схема на рефлектометър, включващ сфера във вътрешността на рецептора

2.2. Спектрални характеристики на източника на светлина и на рецептора

Източникът на светлина е стандартизиран светлинен източник МКО A, свързан към оптична система, позволяваща получаването на сноп от почти успоредни светлинни лъчи. Препоръчва се да се предвиди стабилизатор на напрежението, за да се поддържа постоянно напрежение на лампата през цялото време на работа на апаратурата.

Рецепторът да включва фотоклетка, чиято спектрална реакция е пропорционална на функцията от фотопичната осветеност на обсерватора на колориметрично съответствие МКО (1931) (виж таблицата). Също така може да се използва всяка друга комбинация от светлинен еталон-филтър-рецептор, която дава резултат, еквивалентен на стандартизирания светлинен еталон МКО A и на фотопичното зрение. Ако рецепторът съдържа сфера на Улбрихт, вътрешната повърхност на сферата да бъде покрита със слой от матова бяла боя (разсейваща светлината), която в спектрално отношение е неутрална.

2.3. Условия на геометрично разположение Снопът от падащи лъчи по възможност да образува ъгъл (Θ) 0,44 ± 0,09 rad (25 ± 5°) с оста, перпендикулярна на изпитвателната повърхност; този ъгъл да не надвишава допустимата горна граница, т.е. 0,53 rad или 30°. Оста на рецептора да образува ъгъл (Θ), равен на ъгъла на снопа от падащи лъчи с тази перпендику- лярна ос (виж фиг. 1). При достигането си до изпитвателната повърхност снопът от падащи лъчи да има диаметър не по-малък от 19 mm. Отразеният сноп да не бъде по-широк от чувствителната повърхност на фотоклетката, да покрива не по-малко от 50 % от тази повърхност и при възможност да покрива същата част от повърхността като снопа—използван за калибриране на уреда.

Ако рецепторът включва сфера на Улбрихт, тя трябва да има минимален диаметър от 127 mm. Отворите, направени в стената на сферата, за опитния образец и падащия сноп лъчи да бъдат с достатъчен размер, за да е възможно пълното преминаване на падащия и отразения светлинен сноп. Фотоклетката да бъде поставена така, че в нея да не попада директно светлината от падащия или от отразения сноп лъчи.

2.4. Електрически характеристики на системата фотоклетка-индикатор

Мощността на фотоклетката, отчетена на индикатора, да представлява линейна функция на светлинния интензитет на фоточувствителната повърхност. Да се предвидят средства (електрически и/или оптични), за да се улесни нулирането и регулирането при калибриране. Тези средства да не засягат линеарността или спектралните характеристики на уреда. Точността на системата рецептор-индикатор трябва да бъде в рамките на ± 2 % от цялата скала или ± 10 % от измерената стойност, като се има предвид най-малката от двете стойности.

2.5. Опора за поставяне на опитния образец Механизмът да позволява да се постави опитният образец по такъв начин, че оста на държача на източника на светлина и на държача на рецептора да се пресичат на нивото на отражателната повърхност. Тази отражателна повърхност може да се намира във вътрешността на огледалото за виждане назад, използвано като опитен образец, или от двете му страни според това дали става дума за огледало с единична повърхност, с двойна повърхност или за призматично огледало от тип “с преобръщач”.

3. Метод на действие 3.1. Метод на пряко калибриране При метода на прякото калибриране въздухът се използва като еталонен еталон. Този метод се прилага за уреди, които са конструирани така, че да позволяват калибриране на 100 % от скалата, като рецепторът се ориентира направо по оста на източника на светлина (виж фиг. 1).

Този метод позволява в някои случаи (например при измерване на повърхности със слаба отразяваща способност) да се използва междинна точка за калибриране (между 0 и 100 % от скалата). В тези случаи е необходимо в оптичната траектория да се вмъкне филтър с неутрална плътност и с известен коефициент на прозрачност и да се регулира системата за калибриране, докато индикаторът отчете процента на прозрачност, съответстващ на филтъра с неутрална плътност. Този филтър се отстранява преди започване на измерванията на отразяващата способност.

3.2. Метод на непряко калибриране Този метод на калибриране се прилага за уреди с фиксирана геометрия на източника на светлина и на рецептора. При него е необходимо наличието на еталон за отражение, подходящо калибриран и поддържан. Този еталон да бъде по възможност огледало за виждане назад с плоска повърхност, чийто коефициент на отражение е възможно най-близък до коефициента на изпитваните образци.

3.3. Измерване върху плоско огледало за виждане назад

Коефициентът на отражение на изпитваните образци на плоското огледало за виждане назад може да бъде измерен с помощта на уреди, функциониращи на принципа на прякото или непрякото калибриране. Стойността на коефициента на отражение се отчита директно на скалата на индикатора на уреда.

3.4. Измерване върху неплоско (изпъкнало) огледало за виждане назад

Измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала за виждане назад изисква използването на уреди, съдържащи сфера на Улбрихт в рецептора (виж фиг. 2). Ако уредът за отчитане на показанията на сферата с еталонно огледало с коефициент на отражение Е % има ne деления с огледало с непознат коефициент на отражение, nx деления отговарят на коефициент на отражение Х %, получен по формулата:

xnnEX =

e

Приложение № 6 към чл. 20, ал.2

Образец максимален формат А4 (210 Ч 297 тт)

Сертификат за одобряване типа на тип превозно средство относно монтирането на огледала за виждане назад

Печат на ИА “АА”

Номер на одобряването на типа: .............. 1.* Марка1 (търговско наименование на производителя на превозното средство): .............. 2. Тип превозно средство: .............. 3. Категория на превозното средствоi .............. (M1, M2, M3, N1 І 2 тона, N1, N2, N3)2 3.1. Ако превозното средство е от категория N3: неподвижнозакрепен товарен автомобил (ремарке) полуремарке2 .............. 4. Наименование3 и адрес на производителя: .............. 5. Наименование и адрес на упълномощения представител (където е приложимо): .............. 6. Търговско наименование или марка на огледалото за виждане назад и номер на одобряването на типа: .............. 7. Клас(-ове) на огледалото за виждане назад (I, II, III, IV, V)2 .............. 8. Изменение на одобряването типа на превозно средство, отнасящо се до следния тип огледала за виждане назад: .............. 9. Данни, позволяващи да се определи точката R при седнало положение на водача: .............. 10. Максимална и минимална широчина на каросерията, при която огледалото за виждане назад е одобрено (при превозно средство, което по време на изпитванията е в състояние само на шаси с кабина): .............. 11. Превозното средство е представено за одобряване на типа: .............. 12. Техническа служба, отговаряща за контрола на съответствието при одобряване на типа: .............. 13. Дата на протокола от изпитване: .............. 14. Номер на протокола от изпитване: .............. 15. Одобряването на типа по отношение на монтирането на огледалата за виждане назад се издава/отказва2 ..................... 16. Изменението на одобряването на типа по отношение на монтирането на огледалата за виждане назад се издава/отказва2 .............. 17. Място: .............. 18. Дата: ..............

19. Подпис: .............. 20. Следните документи, на които фигурира номерът на одобряването, се прилагат към този документ: .............. —чертежи, чертежи, указващи монтажните опори на огледалата за виждане назад, —чертежи и схеми, указващи монтажните положения и структурните характеристики на мястото, където огледалата за виждане назад са монтирани, —общ изглед отпред, отзад и на отделението за пътници, позволяващ да се види къде са поставени огледалата за виждане назад.

* Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.

1 Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства.

2 Излишното се задрасква.

3 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”.

i Класифицирано, съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение № 7 към чл. 29

Специфични изисквания към превозните средства по отношение на монтирането на огледа- лата за виждане назад 1. Брой на монтираните на ПС огледала за виждане назад

1.1. Задължителен минимален брой на огледалата за виждане назад

1.1.1. Полетата на видимост, посочени в т. 4, да се получат с помощта на минималния задължителен брой огледала за виждане назад, описани в таблицата:

Кате- Вътрешни Външни огледала за виждане назад гория огледала за главни огледала широкоогледала виждане за виждане назад ъгълни за виждане назад огледала за назад с Клас I Клас II Клас III виждане близко поле назад на видимост Клас IV Клас V

1

2

3

4

5

6

M1

1 —

1 — — (виж (виж от страната, т. 1.1.2) т. 1.1.2.3) противоположна на посоката на движение (виж т. 1.2.1)

M2 —

2 — — — (едно (виж (виж отляво т. 1.2.4) т. 1.2.2 и 2.7) и едно отдясно)

M3 —

2 — — — (едно (виж (виж отляво т. 1.2.4) т. 1.2.2 и 2.7) и едно отдясно)

N1

1 —

1 — — (виж т. 1.1.2) (виж от страната, (виж т. 1.1.2.3) противопот. 1.2.4) ложна на посоката на движение (виж т. 1.2.1)

1

2

3

4

5

6

N2 І —

2 — — — 7,5 тона (виж т. 1.2.3) (едно (виж (виж отляво т. 1.1.3) т. 1.2.2 и едно и 2.7) отдясно)

N2 > —

2 —

1 — 7,5 тона (виж т. 1.2.3) (едно (виж т. 2.7) отляво и едно отдясно)

N3 —

2 —

1

1 (виж т. 1.2.3) (едно (виж т. 2.7) отляво и едно отдясно)

1.1.2. Въпреки това за ПС от категории М1 и N1: 1.1.2.1. когато вътрешното огледало за виждане назад не отговаря на изискванията по т. 4.2, на ПС се монтира второ външно огледало за виждане назад от страната, която е противоположна на страната, на която е монтирано задължителното огледало, предвидено в т. 1.1.1;

1.1.2.2. когато вътрешното огледало за виждане назад не осигурява никаква видимост назад, неговото наличие не се изисква;

1.1.2.3. допускат се външни огледала за виждане назад от клас II.

1.1.3. Огледалото за виждане назад от клас IV е задължително за ПС от категория N2, които имат максимална маса не по-голяма от 7,5 t, ако задължителното огледало за виждане назад от клас II, инсталирано от същата страна, не е с изпъкнала повърхност.

1.2. Максимален брой на незадължителните огледала за виждане назад

1.2.1. За ПС от категориите M1 и N1 се допуска едно външно огледало за виждане назад, инсталирано от страната, която е противоположна на страната, на която е монтирано задължителното външно огледало, визирано в т. 1.1.1.

1.2.2. За ПС от категория N2, които имат максимална маса не по-голяма от 7,5 t, и за ПС от категории M2 и M3 се допуска монтиране на външно огледало за виждане назад от клас V.

1.2.3. За ПС от категории N2 и N3 се допуска монтиране на вътрешно огледало за виждане назад.

1.2.4. За ПС от категория N2, които имат максимална маса не по-голяма от 7,5 t, и за ПС от категории M2 и M3 се допуска монтиране на външно огледало за виждане назад от клас IV.

1.2.5. Огледалата за виждане назад, посочени в т. от 1.2.1 до 1.2.4, да отговарят на изискванията на тази наредба. Въпреки това огледалата за виждане назад, посочени в т. 1.2.3, не се засягат от изискванията по т. 4.

1.2.6. Изискванията на тази наредба не се прилагат по отношение на контролните огледала за виждане назад. Въпреки това външните контролни огледала за виждане назад задължително се монтират на височина не по-малка от 2 m от пътната повърхност, като ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване.

2. Местоположение 2.1. Огледалата за виждане назад се поставят по начин, който позволява на водача, седнал на седалката си в нормално положение за кормуване, да наблюдава пътя зад и отстрани на ПС.

2.2. Външните огледала за виждане назад да бъдат видими през частта на предното стъкло, която се почиства от стъклочистачката, или през страничните стъкла. Въпреки това по конструктивни причини тази разпоредба може да не се прилага за външните огледала за виждане назад, монтирани от дясната страна на ПС от категории M2 и M3.

2.3. За всяко ПС, което по време на изпитванията е в състояние само на шаси с кабина, минималните и максималните широчини на каросерията да бъдат уточнени от производителя и при необходимост възпроизведени от временни габаритни плоскости. Всички конфигурации на ПС и на огледала за виждане назад, взети под внимание по време на изпитванията, да бъдат указани в сертификата за одобряване на типа за определения тип ПС в частта им, отнасяща се до монтирането на огледалата за виждане назад (виж приложение № 6).

2.4. Външното огледало за виждане назад от страната на водача се монтира така, че ъгълът между средното надлъжно сечение на ПС и вертикалната равнина, преминаваща през центъра на огледалото и през центъра на сегмента от 65 mm, свързваща точките на видимост на водача, да не надвишава 55°.

2.5. Издаването на огледалата за виждане назад по отношение на външните габарити на ПС да не е поголямо от необходимото за спазване на посочените в т. 4 полета на видимост.

2.6. Когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване, и долният ръб на външното огледало за виждане назад се намира на по-малко от 2 m от пътната повърхност, това огледало не трябва да излиза с повече от 0,20 m спрямо най-голямата широчина на външните габарити на ПС, необорудвано с огледало за виждане назад.

2.7. Огледалата за виждане назад от клас V да са монтирани на ПС по такъв начин, че никоя от частите на огледалата или на техните опори, при кое да е положение на регулиране, да не бъде разположена на разстояние по-малко от 2 m от пътната повърхност, когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване. Въпреки това употребата на това огледало за виждане назад се забранява на ПС, чиято височина на кабината е такава, че не позволява спазването на това изискване.

2.8. При условията, посочени в т. 2.5, 2.6 и 2.7, разрешените максимални широчини на ПС могат да се надвишават от огледалата за виждане назад.

3. Регулировка 3.1. Вътрешното огледало за виждане назад да може да се регулира от водача от неговото положение, заемано при управление на ПС.

3.2. Външното огледало за виждане назад, поставено от страната на водача, да може да се регулира от вътрешността на ПС, като вратата е затворена, а стъклото може да бъде отворено. Застопоряването в определено положение обаче може да бъде извършвано отвън.

3.3. Изискванията по т. 3.2 не се отнасят до външните огледала за виждане назад, които, след като са били изместени под въздействие на външна сила, могат за заемат предишното си положение без регулиране.

4. Полета на видимост 4.1. Общи положения Полетата на видимост да бъдат получени при амбинокулярно зрение, като очите на наблюдателя съвпадат с “точките на видимост на водача”, определени в т. 1.6 от приложение № 3. Те се определят при ПС в движение, както е определено в т. 2.6 от приложение № 2 на Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, и с един пътник от 75 kg ± 1 %, седнал отпред. Те да бъдат получени през стъкла, чийто общ коефициент на светлинна пропускливост, измерен перпендикулярно на повърхността, е най-малко 70 %.

4.2. Вътрешно огледало за виждане назад (клас I) Полето на видимост, посочено на фиг. 1, да е такова, че водачът да може да вижда част от хоризонтален и равен път със:

4.2.1. централна линия, образувана от вертикалното средно надлъжно сечение на ПС и повърхността на пътя;

4.2.2. дължина от линията на хоризонта до точка на разстояние 60 m зад точките на видимост на водача;

4.2.3. широчина 20 m (фиг. 1)

Поле на видимост на ниво на пътната повърхност

20 m

60 m

Ниво на очите на водача

Фиг. 1. Вътрешно огледало за виждане назад

4.3. Главни външни огледала за виждане назад (класове II и III)

4.3.1. Ляво външно огледало за виждане назад за ПС с ляво управление и дясно външно огледало за виждане назад за ПС с дясно управление

4.3.1.1. ПС с ляво управление Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 2,5 m. Тази част е ограничена отдясно от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-лява крайна точка. Частта от пътя започва от 10 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта (фиг. 2 и 3).

4.3.1.2. ПС с дясно управление Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 2,5 m. Тази част е ограничена отляво от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-дясна крайна точка. Частта от пътя започва от 10 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта.

III. Главни външни огледала за виждане назад

При дясно пътно движение

Дясно външно огледало за виждане назад

§ Дясно външно

Поле на видимостна нивотона пътната повърхност

Ляво външно огледало за виждане назад

Ляво външно огледало за виждане назад

Фиг. 2. Превозни средства от категория М1 и категория N1 с максимална маса не повече от 2 t

§ Фиг. 2. Превозни средства от категория M1 и категория N 1 с максимална маса не

Точки на видимост на водача

Точка на видимост на водача

Поле на видимост на нивото на пътната повърхност

Поле на видимост на нивото на пътната повърхност

Дясно външно огледало за виждане назад

§ Дясно външно

Ляво външно огледало за

Ляво външно огледало за виждане назад виждане назад

Поле на видимостна нивотона пътната повърхност

Поле на видимост на нивото на пътната повърхност

Фиг. 3. Превозни средства от категории, различни от тези по фиг. 2 (категория М1 и категория N1 с максимална маса не повече от 2 t)

§ Фиг. 3. Превозни средства от категории, различни от тези от тези по фиг. 2 (категория M1 и категория N1 с максимална

4.3.2. Дясно външно огледало за виждане назад за ПС с ляво управление и ляво външно огледало за виждане назад за ПС с дясно управление

4.3.2.1. ПС от категория М1 и от категория N1 с максимална маса от 2 t:

4.3.2.1.1. За ПС с ляво управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 4 m. Тази част е ограничена отляво от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-дясна крайна точка. Частта от пътя започва от 20 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта (фиг. 2).

4.3.2.1.2. За ПС с дясно управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 4 m. Тази част е ограничена отдясно от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-лява крайна точка. Частта от пътя започва от 20 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта.

4.3.2.2. ПС, различни от посочените в т. 4.3.2.1: 4.3.2.2.1. За ПС с ляво управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 3,5 m. Тази част е ограничена отляво от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-дясна крайна точка. Частта от пътя започва от 30 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта (фиг. 3).

4.3.2.2.2. За ПС с дясно управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 3,5 m. Тази част е ограничена отдясно от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-лява крайна точка. Частта от пътя започва от 30 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта.

4.3.2.2.3. В случаите по т. 4.3.2.2.1. и 4.3.2.2.2. водачът да е в състояние да започва да вижда път с широчина 0,75 m от точка, която е разположена на 4 m зад вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача (фиг. 3).

4.4. Външно “широкоъгълно” огледало за виждане назад (клас IV)

4.4.1. За ПС с ляво управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 12,5 m. Тази част е ограничена отляво от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-дясна крайна точка. Частта от пътя с тази широчина започва от 30 m и завършва на 25 m зад точките на видимост на водача (фиг. 4).

4.4.2. За ПС с дясно управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 12,5 m. Тази част е ограничена отдясно от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-лява крайна точка. Частта от пътя с тази широчина започва от 30 m и завършва на 25 m зад точките на видимост на водача.

4.4.3. В случаите по т. 4.4.1 и 4.4.2 водачът да е в състояние да започва да вижда път с широчина 2,5 m от точка, която е разположена на 3 m зад вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача (фиг. 4).

Поле на видимост на нивото на пътната повърхност

Поле на видимост на нивото на пътната повърхност

Огледало за виждане назад

Огледало за виждане назад

Точки на видимост

Фиг. 4. Широкоъгълно огледало за виждане назад 4.5. Външно огледало за виждане назад “с близко поле на видимост” (страничен обзор) (клас V)

Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да вижда от външната страна на ПС равна, хоризонтална част от пътя, ограничена от пресечните линии на следните вертикални равнини (виж фиг. 5a и 5б):

Огледало за виждане назад

Огледало за виждане наза

Точки на видимост

§ а) б) Фиг. 5. Огледало за виждане назад “с близко поле на видимост”

4.5.1. задната надлъжна равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, преминаваща през точка, разположена на разстояние 0,2 m навън от най-крайната дясна точка (за ПС с ляво управление) или от най-крайната лява точка (за ПС с дясно управление); равнината е с дължина, равна на най-голямата широчина на външните габарити на кабината на ПС; най-голямата широчина на външните габарити на кабината на ПС се измерва във вертикалната напречна равнина, преминаваща през точките на видимост на водача;

4.5.2. предна напречна равнина, разположена на 1 m пред равнината, преминаваща през точките на видимост на водача;

4.5.3. задна напречна равнина, разположена на 1,25 m зад равнината, преминаваща през точките на видимост на водача, и;

4.5.4. предна надлъжна равнина, успоредна на задната надлъжна равнина и разположена на 1 m пред тази равнина; в случай, че вертикалната напречна равнина, преминаваща през външния ръб на бронята на ПС, е разположена на разстояние по-малко от 1 m пред вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача, полето на видимост се ограничава до тази равнина (виж фиг. 5б).

4.6. При огледала за виждане назад, съставени от няколко отражателни повърхности с различна кривина или образуващи ъгъл между тях, поне една от отражателните повърхности да позволява получаването на полето на видимост и да има размерите (виж т. 2.2.2 на приложение № 4), предписани за класа, за който са обявени.

4.7. Възпрепятстване на видимостта 4.7.1. Вътрешно огледало за виждане назад (клас I) 4.7.1.1. Намаляване на полето на видимост, дължащо се на наличието на устройства като облегалки за главата, сенници, задни и предни стъклочистачки, отоплителни елементи, се допуска при положение, че всички тези устройства не закриват общо повече от 15 % от посоченото поле на видимост.

4.7.1.2. Възпрепятстването на видимостта се измерва с облегалки за главата, които са поставени в найниското положение, предвидено от системата им за регулиране, и с прибрани назад сенници.

4.7.2. Външни огледала за виждане назад (класове II, III, IV и V)

При посочените полета на видимост тяхното възпрепятстване, дължащо се на каросерията и на наличието на компоненти, като дръжки на врати, габаритни светлини, пътепоказатели, краища на задните брони и т.н., както и елементите за почистване на отражателните повърхности, не се вземат под внимание при положение, че всички тези компоненти не закриват общо повече от 10 % от посоченото поле на видимост.

4.8. Процедура на изпитване Полето на видимост се определя чрез поставяне на мощни светлинни източници на мястото на точките на видимост и чрез изследване на светлината, отразена върху контролен екран. Могат да се използват и други еквивалентни методи.