Решение № 7622 от 18 юли 2003 г. по административно дело № 5063 от 2003 г.

РЕШЕНИЕ № 7622 от 18 юли 2003 г. по административно дело № 5063 от 2003 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Панайот Генков, Галина Христова, Здравка Шуменска, Татяна Хинова, при участието на секретарпротоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 5063 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2003 г., докладвано от съдията Светла Петкова. Производството пред Върховния административен съд, петчленен състав, е на основание чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 23 ЗВАС.

Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел “Правна клиника” на Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, представлявано от проф. д-р Дончо Хрусанов, и на Невена Красимирова Радлова от София с искане за отмяна на чл. 3, ал. 6 от Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.V.2000 г., в сила от 1.Х.2000 г.; попр., бр. 45 от 2.VI.2000 г.; изм. и доп., бр. 60 от 6.VII.2001 г., в сила от 6.VII.2001 г., бр. 30 от 22.III.2002 г., в сила от 22.III.2002 г.; изм., бр. 83 от 30.VIII.2002 г.; изм. и доп., бр. 101 от 29.Х.2002 г., в сила от 29.Х.2002 г.). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения текст поради противоречие с материалноправни разпоредби—основание за отмяна по чл. 12, т. 4 ЗВАС.

Жалбоподателите поддържат, че разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от ПМС № 90/2000 г. противоречи на чл. 6, ал. 2 и чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България, на чл. 3, буква “в” от Конвенцията за борба срещу дис- криминацията в областта на образованието, на чл. 10, буква “г” от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, на чл. 3 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и на чл. 4 и 8 във връзка с § 1, т. 2 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Ответникът по делото—Министерският съвет, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва основателността на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Министърът на образованието и науката, конституиран като заинтересувана страна в производството, чрез процесуалния си представител оспорва в съдебно заседание и с писмено становище жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата, с оглед на наведените в нея основания за отмяна, приема следното:

Повдигнатият с жалбата правен спор е за незаконосъобразност на разпоредба от подзаконов нормативен акт, подлежащ на съдебен контрол от Върховния административен съд на основание чл. 125, ал. 2 във връзка с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Предвид действието на нормативния акт по отношение на неограничен кръг адресати всеки има правен интерес от обжалване на акта, когато счита, че противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС жалба срещу нормативен акт се подава без ограничение във времето. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, с оглед доводите на страните и в съответствие с отменителното основание по чл. 12, т. 4 ЗВАС, жалбата е основателна.

Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации e издадено на основание чл. 9, ал. 3, т. 8 от Закона за висшето образование (ЗВО).

Жалбоподателите оспорват разпоредбата на чл. 3, ал. 6 (предишна ал. 5—ДВ, бр. 101 от 2002 г.) от ПМС № 90/2000 г., според която стипендия не се изплаща за времето, през което студентките майки получават парична помощ (обезщетение) за бременност, раждане и отглеждане на дете. Този текст противоречи на Конституцията на Република България (КРБ). Член 6, ал. 2 КРБ прогласява принципа за равенство на гражданите пред закона и забранява дискриминацията, основана на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и общест- вено положение или имуществено състояние. Атакуваната разпоредба лишава студентките майки от възможност да получават стипендия за времето, през което получават помощи за бременност, раждане и отглеждане на деца. Тя има дискриминационен характер, тъй като поставя студентките майки в неравноправно положение по отношение на останалите учащи се във висшите училища и така съществено ограничава правата им въз основа на пол и лично положение.

Оспорената разпоредба от ПМС № 90/2000 г. противоречи на чл. 53, ал. 6 КРБ, който гласи: “Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.” Предвиденото в КРБ задължение на държавата за подпомагане на образованието се осъществява в частност и чрез изплащането на стипендии на студенти за постигнати успехи в течение на семестриалното им обучение. Същевременно чл. 14 КРБ възлага на държавата задължението да подпомага и закриля майчинството. Съгласно чл. 47, ал. 2 КРБ жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която є осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи. Помощите, свързани с майчинството, се предоставят на всички неосигурени майки без значение дали са студентки. Изпълнението на конституционното задължение на държавата за подпомагане на майчинството не може да бъде основание за неизпълнението на друго задължение от същия ранг—за подпомагане на образованието. Помощите при майчинство и стипендиите имат различно социално предназначение, поради което няма пречка да бъдат получавани едновременно. Вместо да насърчава способните студенти, чл. 3, ал. 6 от ПМС № 90/ 2000 г. лишава студентките майки от право на стипендия, дори когато имат отличен успех и са в тежко материално положение.

Неоснователни са съображенията на ответника и заинтересуваната страна по делото, че при получаване на обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете студентките майки прекъсват обучението си, поради което нямат право на стипендия. Необосновано се прави аналогия с правното положение на работничките и служителките майки, които не престират “работна сила” поради ползване на полагаемия се отпуск поради бременност и раждане. От факта, че студентките майки получават парична помощ за бременност, раждане и отглеждане на дете, не следва, че те непременно прекъсват обучението си. Напротив, доколкото запазват статута си на студентки, те имат право и на стипендия при условията, предвидени за останалите студенти.

Атакуваният текст противоречи и на чл. 3, буква “в” от Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, според който държавите—страни по конвенцията, се задължават да не допускат никакви различия по отношение на учащите се, що се отнася до предоставянето на стипендии и на всяка друга помощ, освен различията, основани на техния успех или нужди. Изключването на студентките майки от кръга на лицата, които имат право на стипендия за времето, през което получават парична помощ при майчинство, не представлява различие, основано на техния успех или нужди по смисъла на чл. 3, буква “в” от конвенцията. Напротив, налице е дискриминация по признак “пол” и “лично положение”. На основание чл. 47, ал. 2 КРБ жената майка има право на помощ независимо от това дали е учаща, работеща или домакиня. Предвид тази особена закрила на жената майка е недопустимо ограничаването на правото на стипендия на студентките майки в сравнение с останалите студенти при същия успех и доходи.

Член 3, ал. 6 от ПМС № 90/2000 г. противоречи също и на чл. 10, буква “г” от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените. По силата на тази разпоредба държавите, страни по конвенцията, се задължават да вземат всички необходими мерки за ликвидиране дискриминацията по отношение на жените с цел да им осигурят равни права с мъжете в областта на образованието и по-специално да осигурят равни възможности на жените и мъжете за получаване на стипендии и други помощи за образование. Оспорената разпоредба ограничава правото на студентките майки да получават стипендия от съответните висши училища при еднакъв успех и еднакви материални условия със студентите мъже.

Обжалваната норма противоречи и на разпоредби от вътрешното законодателство. Стипендията представлява вид материална помощ. В чл. 3 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) е установена забрана за дискриминация при осъществяване на социалното подпомагане, основана на различни критерии, включително пол. По изложените съображения съдът намира, че поради дискриминационния си характер разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от ПМС № 90/ 2000 г. противоречи на чл. 3 ЗСП. Налице е противоречие и с разпоредби от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Според чл. 4 ЗСПД право на помощи имат семействата, чийто среден месечен доход на член от семейството е до определен в Закона за държавния бюджет максимален размер. Съгласно § 1, т. 2 ЗСПД в дохода се включват всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за облагане на доходите на физическите лица, в това число и стипендиите. Следователно законът изрично допуска възможността за кумулиране на двата вида плащания—стипендии и помощи за деца по чл. 2, т. 2 и 3 ЗСПД. Същевременно чл. 8 ЗСПД урежда и хипотези, при които не се изплащат месечни помощи за деца въпреки наличието на предпоставките по чл. 4 ЗСПД. Тази разпоредба също не отрича възможността за получаването на помощи за деца паралелно с получаването на стипендия. В противоречие със законовите разпоредби Постановление № 90 от 2000 г. на Министерския съвет забранява кумулирането на стипендия и получаването на парична помощ за отглеждане на дете. Текстът на чл. 3 от постановлението е изменен през 2002 г. (ДВ, бр. 101 от 2002 г.), но противоречието със закона не е отстранено.

С оглед изложените съображения съдът намира оспорената разпоредба на чл. 3, ал. 6 от ПМС № 90/2000 г. за незаконосъобразна, поради което на основание чл. 12, т. 4 ЗВАС същата следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл. 23 ЗВАС Върховният административен съд—петчленен състав,

РЕШИ : Отменя като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.V.2000 г., в сила от 1.Х.2000 г.; попр., бр. 45 от 2.VI.2000 г.; изм. и доп., бр. 60 от 6.VII.2001 г., в сила от 6.VII.2001 г., бр. 30 от 22.III.2002 г., в сила от 22.III.2002 г.; изм., бр. 83 от 30.VIII.2002 г.; изм. и доп., бр. 101 от 29.Х.2002 г., в сила от 29.Х.2002 г.).

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Владислав Славов