Решение № 7040 от 8 юли 2003 г. по административно дело № 345 от 2003 г.

РЕШЕНИЕ № 7040 от 8 юли 2003 г. по административно дело № 345 от 2003 г.

Върховният административен съд в състав: председател—Светла Петкова, и членове: Александър Еленков, Галя Костова, Надежда Джелепова, Мина Атанасова, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 345 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2003 г., докладвано от съдията Мина Атанасова. Производството е по реда на чл. 5, т. 1 във връзка чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба на Театър “199”, София, Театрална работилница “Сфумато”, София, и Драматичен театър “Адриана Будевска”, Бургас, срещу Наредбата за разпределяне на източниците за средствата на творческите фондове, приета с ПМС № 35 от 22.ХII.1972 г. (накратко наредбата), поради противоречието є със Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) (ДВ, бр. 50 от 1999 г.) и нормите на Конституцията на Република България. Жалбоподателите изтъкват, че с утвърдената от Министерския съвет на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за творческите фондове (ЗТФ) (ДВ, бр. 27 от 1973 г.) наредба се разпределят източниците на средства за творческите фондове към отделните творчески съюзи и към бившия Комитет за култура на основата на правна уредба по ЗТФ, даваща възможност за намеса и въздействие на комунистическата партия и ръководената от нея държава в творческия процес. Това противоречи на демократичните принципи на обществено развитие, вкл. в областта на културата и изкуството, прогласени от Конституцията от 1991 г. и законово закрепени в ЗЗРК. Заявяват, че извършеното с наредбата разпределение на задължителните вноски и отчисления по чл. 4 ЗТФ в полза на фондовете при творческите съюзи е незаконосъобразно с оглед нормата на чл. 60 от Конституцията, установяваща възможност определени лица да понасят финансови тежести само под формата на данъци в полза на бюджета. Посочват също така, че творческите съюзи са със статут на юридически лица с нестопанска цел—сдружения по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), които не биха могли да бъдат директно финансово подпомагани от културни институти на бюджетна издръжка, каквито са театрите. Дадената с наредбата уредба пряко противоречи на чл. 2, чл. 5, ал. 2, чл. 10, ал. 2 и чл. 33 ЗЗРК и чл. 4 ЗЮЛНЦ.

С оглед на изложеното жалбоподателите молят Върховния административен съд в изпълнение на правомощията си по чл. 23 ЗВАС да отмени атакувания подзаконов нормативен акт като незаконосъобразен.

Ответникът в настоящото производство— Министерският съвет, оспорва жалбата, без да излага конкретни съображения. Конституираните на основание чл. 21 ЗВАС заинтересовани страни—Съюз на артистите в България, Съюз на българските филмови дейци, Съюз на българските музикални и танцови дейци и Съюз на българските композитори, оспорват жалбата като неоснователна. Изтъкват, че ЗТФ, по чиято делегация е издадена наредбата, е съобразен с Конституцията и е в сила и понастоящем. Няма законова пречка културните институти, каквито са театрите, реализиращи приходи от продажба на билети, да финансират творческите съюзи, като с това създават гаранция за съществуването на сдруженията на лицата, от чието изкуство са тези приходи. Министерството на културата не е направило искане за встъпване в производството в 14-дневния срок по чл. 21, ал. 2 ЗВАС. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените от жалбоподателите основания за отмяна на атакувания по реда на чл. 5, т. 1 във връзка чл. 23 ЗВАС подзаконов нормативен акт и след преценка на доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата: Жалбата на Театър “199”, София, Театрална работилница “Сфумато”, София, и Драматичен театър “Адриана Будевска”, Бургас, е процесуално допустима.

Конституционните начала на правов ред и законност, прогласени в чл. 4, ал. 2 от върховния закон, са гарантирани с установеното в чл. 120, ал. 2 от Конституцията право на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Предмет на жалбата е подзаконов нормативен акт, чийто неограничен кръг адресати могат да го обжалват по отношение законосъобразност, без да е необходимо да доказват пряк и личен интерес. Наред с това следва да се отбележи, че с оглед висящ гражданскоправен спор за жалбоподателя Театър “199”, София, е налице пряк интерес от отмяна на чл. 7 на наредбата.

По основателността на жалбата: Законът за творческите фондове е в сила от 1.V.1973 г. и не е изрично отменен със ЗЗРК. С разпоредбите на чл. 4 и 5 от с.з. са установени източниците на средства за творческите фондове при творческите съюзи и при бившия Комитет за култура (КК) и е предоставено право на Министерския съвет да разпредели с подзаконов акт тези източници.

За да се прецени нормативното съдържание на приетата с ПМС № 35 от 22.ХII.1972 г. наредба, в сила от 1.V.1973 г., която е предмет на настоящия съдебен контрол за законосъобразност, следва да се разгледат целта и статутът на създадените със ЗТФ творчески фондове.

Според чл. 1 ЗТФ фондовете към творческите съюзи съдействат за всестранното развитие на творческата дейност и осъществяване на политиката в областта на културата, изкуството и науката в Народна република България. Анализирайки разпоредбата на чл. 3 от с.з., с която са регламентирани целите на набраните парични средства, се налага изводът, че допълнителното финансиране на творческата дейност чрез източници- те, посочени в чл. 4 ЗТФ, е пряко свързано с осъществяване на партийната политика в областта на социалистическата култура и изкуство.

В чл. 4 ЗТФ са конкретизирани по вид и размер източниците на приходи за творческите фондове—отчисления в размер на 2 % от възнагражденията за творчески труд на физически лица и вноски, формирани като процент от приходите на юридически лица, посочени в закона. По силата на делегацията по чл. 5 ЗТФ МС е извършил разпределение на тези парични средства, като е определил в какъв процент отделният творчески съюз, респ. КК, ще се ползва от тях. При това разпределение е съобразена и разпоредбата на ал. 2 на чл. 5 ЗТФ, а именно—нуждите и дейността на съответния съюз и приноса на членовете му в различните дейности, от които са предвидени вноски и отчисления.

Целта и начинът, по който в ЗТФ е регламентирано финансирането на творческите фондове при творческите съюзи и при КК, са в тясна връзка с конкретните обществено-икономически условия, чиято радикална промяна е правно закрепена с приемането на Конституцията от 1991 г. До влизане в сила през 1999 г. на ЗЗРК обаче не е съществувала друга приложима правна уредба за тези специфични обществени отношения, поради което няма основание да се приеме, че ЗТФ е отменен по силата на непосредственото отменително действие на конституционните норми спрямо противоречащото им заварено право. Аргумент в подкрепа на това е и обстоятелството, че през 1998 г. е извършено изменение на закона—отменен е чл. 6, предвиждащ освобождаване на имотите на творческите съюзи и вноските и отчисленията по чл. 4 от данъци и такси.

С обнародвания на 1.VI.1999 г. ЗЗРК се определят основните принципи и приоритети на националната културна политика. В съответствие с конституционно прогласените начала на политически и духовен плурализъм и свободно развитие на изкуствата и основните права и задължения на гражданите законът прогласява демократизма на културната политика, свобода на художественото творчество и недопускане на цензура. В чл. 2, т. 3 от с.з. изрично е установен принципът на равнопоставеност на творците и културните организации.

Новата правна уредба определя творческите съюзи като доброволни сдружения с нестопанска цел, които обединяват лица, извършващи сродна творческа дейност в областта на културата— чл. 10, ал. 2 ЗЗРК. Участващите в настоящото производство заинтересувани страни са юридически лица, осъществяващи дейност в частна полза по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, тъй като целите на сдруженията са в защита интересите на членовете им. Правният статут на творческите съюзи не дава възможност за подпомагане от страна на държавата с финансови и икономически облекчения, както това предвижда чл. 4 ЗЮЛНЦ за юридическите лица, определени за извършване на общественополезна дейност.

Държавните културни институти, каквито са жалбоподателите, се финансират от бюджета на Министерството на културата изцяло или час- тично, със средства от общинските бюджети, въз основа на сключени договори с МК или с участието на други юридически или физически лица—чл. 5, ал. 2 ЗЗРК.

Със ЗЗРК бе създаден Национален фонд “Култура” като юридическо лице на извънбюджетна сметка със седалище София. Подробната регламентация на правния режим, при който действа този фонд, предвижда средствата за него да се набират и от субсидия, определена в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година. Възприетият от новия специален закон принцип на равнопоставеност на културните организации и творците, изразен в чл. 33, ал. 1, дава възможност за получаване на средства от фонда да кандидатстват всички културни организации, вкл. и такива с нестопанска цел.

Действащата правна уредба на финансовото подпомагане на културата е в съответствие с конституционните изисквания за законоустановеност на публичните финансови задължения на гражданите и организациите. Последователно е проведен принципът на прозрачност и контрол при натрупването и разходването на бюджетните средства, необходими в тази област на обществения живот. На практика с това се преустанови възможността по чл. 7 и 8 от наредбата бюджетни средства под формата на вноски да се предоставят от културни институти на други организации. Прекратено бе функционирането на творческия фонд при бившия Комитет за култура. В резултат на дълбоките икономически промени и ориентацията към пазарно стопанство юридическите лица, адресати на наредбата, промениха правния си статут. Поради новия правен режим на финансиране на културната дейност и творци Министерството на финансите е отказало да упражни правомощието си по чл. 8, ал. 3 ЗТФ за съгласуване разпоредбите по набиране, разходване и отчитане на средствата на творческите фондове, съдържащи се в уставите на творческите съюзи.

По изложените съображения Върховният административен съд—петчленен състав, приема, че обжалваната Наредба за разпределяне на източниците за средствата на творческите фондове противоречи на чл. 2, чл. 5, ал. 2, чл. 10, ал. 2, чл. 24 и 33 от Закона за закрила и развитие на културата и целта на закона, което представлява основание по чл. 12, т. 4 и 5 ЗВАС за отмяната є като незаконосъобразна.

Водим от горното и на основание чл. 23 ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ : Отменя изцяло като незаконосъобразна Наредбата за разпределяне на източниците за средствата на творческите фондове, приета с ПМС № 35 от 22.ХII.1972 г. (ДВ, бр. 34 от 1973 г.).

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Владислав Славов