Указ № 262 за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс и мотивите към указа

УКАЗ № 262

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ : Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, приет от ХХХIХ Народно събрание на 13 юни 2003 г.

Издаден в София на 25 юни 2003 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков

МОТИВИ за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълне- ние на Семейния кодекс

Уважаеми дами и господа народни представители,

Приемането на Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, който да отговори на потребностите от още по-добра защита на правата на българските деца и да създаде прозрачна, отстояваща интересите на децата процедура на осиновяване, може да бъде приветствано. В този смисъл можеше да се очаква, че измененията в Семейния кодекс ще изпълнят повелята на чл. 47, ал. 4 от Конституцията на Република България държавата и обществото да дадат особена закрила на децата, останали без грижата на близките си. При съществуващото тежко демографско състояние на нашето общество грижата за българските деца трябва да се превърне наистина в първостепенна грижа както на държавата и нейните институции, така и на структурите на гражданското общество.

Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс с § 41 от преходните и заключителните разпоредби заличава осиновяването като мярка за закрила по Закона за закрила на детето. Вместо това в самостоятелна алинея на чл. 4 от Закона за закрила на детето се прогласява, че всяко дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс. Известно е, че в Република България осиновяването не може да бъде извършвано по друг начин, освен при условията и по реда, предвидени в Семейния кодекс. В същото време международните конвенции, по които Република България е страна, са категорични, че осиновяването е мярка за закрила на детето. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 20 от Конвенцията за правата на детето. Не следва да се забравя, че съгласно чл. 5, ал. 4 от конституцията международните договори имат примат по отношение на вътрешното законодателство. Осиновяването като мярка за закрила на детето би след- вало да се разглежда в контекста на всички останали мерки, предвидени в Закона за закрила на детето, би поставило детето с неговите интереси в центъра на процеса по осиновяване и би допринесло за по-ефективното включване на социалните работници в този процес. Като се основавам на разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от Конституцията на Република България, не приемам отпадането на осиновяването от кръга на мерките за закрила на детето.

Споделям виждането, че най-висшата форма на закрила на детето е във възможността то да намери дом и родители. Струва ми се, че законът трябва да създаде всички условия, за да насърчава осиновяването, и то преди всичко от български осиновители. Така ще бъде изпълнена и препоръката на чл. 21, буква “б” от Конвенцията за правата на детето, която разглежда осиновяването в чужбина само като алтернативно средство за полагане на грижа. За съжаление измененията в СК не създават условия за приоритетно осиновяване в България. Разпоредбите на чл. 53в и чл. 57б изискват регистрите на потенциалните български осиновители и на подлежащите за осиновяване лица да се водят от регионалните дирекции “Социално подпомагане”. Това решение в СК отстъпва от много по-добрата идея, заложена в чл. 17а, т. 9 от Закона за закрила на детето за създаването на национална информационна система за децата, които могат да бъдат осиновявани. Така изборът на българските осиновители на практика се стеснява и се откриват възможности за по-чести осиновявания в чужбина. Би следвало правата на българските осиновители да бъдат по-добре защитени и техните интереси да бъдат предпочетени пред тези на чуждестранните осиновители. В СК следва да се предвиди възможността за създаване на единен национален регистър на подлежащите за осиновяване деца и потенциалните български осиновители.

За съжаление измененията и допълненията в СК не отразяват стандартите на защита, отразени в Закона за закрила на детето. Връзката между тези два закона, които трябва да бъдат в синхрон, е разкъсана. Това може би най-ясно личи от факта, че в измененията и допълненията на СК (чл. 55, ал. 2) не е предвидена възможност представител на общинските дирекции “Социално подпомагане” да дава мнение в производството по осиновяване. Така тези органи, които най-добре могат да защитят интересите на децата, се оказват без право на глас при осиновяването. Законът изисква в процедурата по осиновяване да бъдат изслушани голям брой лица—включително и лишените от родителски права, поставените под ограничено запрещение и малолетните родители. Същевременно съдът е лишен от възможността да изслуша мнението на онзи държавен орган, който по силата на Закона за закрила на детето е призван да провежда политиката по за- крилата на детето в съответната община—общинската дирекция “Социално подпомагане”. Намирам това положение за неправилно и настоявам то да бъде преразгледано.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 101, ал. 1 от конституцията, връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс.

Президент на републиката:

Георги Първанов