Решение № 5812 от 12 юни 2003 г. по административно дело № 2466 от 2003 г.

РЕШЕНИЕ № 5812 от 12 юни 2003 г. по административно дело № 2466 от 2003 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Иван Трендафилов, Светлана Йонкова, Марина Михайлова, Здравка Шуменска, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 2466 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2003 г., докладвано от съдията Светлана Йонкова.

Производството е по чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд. Образувано е по жалби на Стоян Михайлов Стоянов и Георги Веселинов Найденов, двамата от София, срещу Постановление № 6 на Министерския съвет от 17 януари 2003 г. за определяне на горна граница на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет (ДВ, бр. 6 от 2003 г., в сила от 21.I.2003 г. ). Жалбоподателите молят да се отмени постановлението като противоречащо на материалноправните разпоредби на чл. 21, ал. 2, чл. 22, ал. 1, т. 2, чл. 110а, ал. 2, чл. 112, 113 и § 14, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) и чл. 60, ал. 1 от Конституцията на РБ.

Ответникът по жалбата Министерският съвет на РБ я оспорва изцяло. Поддържа становище, че ПМС № 6 от 2003 г. е прието въз основа на законова делегация по § 14, ал. 4 от ПЗР на ЗЕЕЕ. Определената с него горна граница на продажната цена на топлинната енергия за двете є компоненти—цена за мощност и цена за енергия, са в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност и Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия. Министерският съвет поддържа становище и за съответствие на постановлението с чл. 17, ал. 2 от Закона за нормативните актове.

Министерството на енергетиката и енергийната ефективност, конституирано като заинтересувана страна на основание чл. 21, ал. 1 ЗВАС, чрез процесуалния си представител я оспорва. Поддържа становище, че атакуваният подзаконов акт не противоречи на установения със ЗЕЕЕ механизъм на образуване на цената на топлинната енергия за битови нужди, като подробно детайлизира и конкретизира законовата регламентация.

Държавната комисия за енергийно регулиране, конституирана като заинтересувана страна на основание чл. 21, ал. 1 ЗВАС, оспорва жалбата. Поддържа становище, че цената на топлин- ната енергия е от две компоненти съобразно предвиденото с чл. 21, ал. 2 ЗЕЕЕ и съобразно структурата на разходите на топлопреносните предприятия. Цената за мощност и цената за енергия са формирани съгласно изискванията на Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия.

Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, установи следното:

Жалбите са процесуално допустими. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, които считат, че противоречи на норми от по-висок ранг, без да е необходимо да доказват пряк и личен интерес.

Разгледани по същество, жалбите са основателни.

Постановление № 6 на Министерския съвет от 17.I.2003 г. за определяне на горна граница на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет, е прието на основание § 14, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. С посочената норма е делегирано правото на Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси да определи горна граница на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет. Министерският съвет е приел обжалвания подзаконов нормативен акт в рамките на своята компетентност и въз основа на законова делегация, поради което оплакванията в жалбите за нищожност на акта са неоснователни.

По правилата на глава трета, раздел втори от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия топлопреносните предприятия определят цени при продажба на топлинна енергия съобразно своите разходи. Определените от тях цени се утвърждават от Държавната комисия за енергийно регулиране. Предмет на обжалваното постановление е определяне на горната граница на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, която се прилага в случаите, когато утвърдената от ДКЕР цена е по-висока от определената от Министерския съвет. В тези случаи държавата косвено подпомага потребителите, като покрива чрез субсидии част от разходите на енергийното предприятие, на базата на които то е определило цената на топлинната енергия. С чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 на ПМС

№ 6 от 2003 г. Министерският съвет е определил горната граница на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди за двете є компоненти—цена за мощност и цена за енергия в съответния размер.

С § 1 от заключителните разпоредби на ПМС № 6 от 2003 г. на МС се отменя Постановление № 141 на Министерския съвет от 2002 г. за определяне на горна граница на двукомпонентната продажна цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет (ДВ, бр. 68 от 2002 г.). В предложението на министъра на енергетиката и енергийните ресурси е посочено, че отмяната на ПМС № 141 от 2002 г. и приемането на ново постановление се налага за преодоляване на различията в понятията на ПМС № 141 от 2002 г. и тези, използвани от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия. Законът за енергетиката и енергийната ефективност с чл. 21, ал. 2 допускал цените и тарифите на топлинната енергия да се определят като цени с повече от една компонента. Терминът “компонента” не бил използван от наредбата до изменението є с ПМС № 281 от 9.ХII.2002 г. Освен това използваното понятие в ПМС № 141 от 2002 г. “пълен отопляем обем” било в несъответствие с използваното такова от наредбата “отопляем обем по проект”. В предложението на министъра не се предлага изменение на стойността на горната граница на продажната цена за топлинна енергия за битови нужди.

При контрола за законосъобразност на обжалваното Постановление на МС № 6 от 17.I.2003 г. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че същото е прието в нарушение на чл. 11, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове. С нормата на чл. 11, ал. 2 ЗНА законодателят е въвел принципно правила за всички нормативни актове относно условията, при които те могат да бъдат отменявани и заменявани с нови от същата степен и отнасящи се до същата материя. Отменяването на нормативния акт и заменяването му с нов се допуска само ако промените са многобройни и важни. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗНА обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение и изменение, а не с отделен акт от същата степен.

При съпоставяне на текстовете на обжалваното ПМС № 6 от 17.I.2003 г. с тези на отмененото с § 1 от заключителните му разпоредби ПМС № 141 от 2002 г. се установява идентичност по съдържание на двата нормативни акта от една и съща степен. Предмет на двете постановления е определянето на горна граница на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет. В двата нормативни акта цената е определена за двете є компоненти—цена за мощност и цена за енергия в една и съща стойност. Промените в наименованието на нормативния акт и на част от текстовете му, изразяващи се в привеждане на терминологията с използваната такава в нормативни актове от по-висока степен, не могат да бъдат определени като “многобройни и важни” по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗНА, за да е налице основание за отменяването на нормативния акт и заменяването му с нов от същата степен. Те могат да бъдат основание за негово допълнение и изменение. Стриктното спазване от административните органи на посочените разпоредби на Закона за нормативните актове е задължително при регулиране на обществените отношения, пряко отнасящи се до жизнените потребности на гражданите, сред които са тези, предмет на обжалваното постановление.

С приемането на ПМС № 6 от 17.I.2003 г. за определяне на горна граница на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет, и отмяната на ПМС № 141 от 2002 г. за определяне на горна граница на двукомпонентната продажна цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет, Министерският съвет е допуснал нарушение на чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 2 ЗНА. Като незаконосъобразно поради наличие на отменителното основание по чл. 12, т. 4 ЗВАС ПМС № 6 от 17.I.2003 г. следва да бъде отменено изцяло.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ : Отменя изцяло като незаконосъобразно Постановление № 6 на Министерския съвет от 17.I.2003 г. за определяне на горна граница на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет (ДВ, бр. 6 от 2003 г.).

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Вл. Славов