Решение № 5484 от 3 юни 2003 г. по административно дело № 2034 от 2003 г.

РЕШЕНИЕ № 5484 от 3 юни 2003 г. по административно дело № 2034 от 2003 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Александър Еленков, Галя Костова, Надежда Джелепова, Мина Атанасова, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 2034 по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, за 2003 г., докладвано от съдията Александър Еленков.

Производството е по чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по жалба на Никола Иванов Беделев от София срещу чл. 5, т. 2, буква “а” от Наредба № 1 от 2002 г. за условията и реда за финансово подпомагане от Министерството на младежта и спорта на дейностите на спортни организации и за експлоатация на спортни обекти и съоръжения, издадена от министъра на младежта и спорта (ДВ, бр. 118 от 2002 г.).

С молба от 27.01.2003 г. жалбоподателят е уточнил предмета на жалбата, като е направил искане в разпоредбата на чл. 5, т. 2, буква “а” от посочената наредба да бъде отменен само изразът “за осъществяване на общественополезна дейност”.

Процесуалният представител на министъра на младежта и спорта е изразил становище за неоснователност на жалбата, аргументирано със следните доводи:

Със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) се уреждат обществените отношения във връзка с учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани като сдружения за осъществяване на дейност в обществена или частна полза. Сдружението за осъществяване на общественополезна дейност е корпоративна организация на лица, обединени за осъществяване на дейност с нестопанска цел в обществена полза. Сдружението в частна полза е организирано и извършва дейност за взаимна изгода на членовете си или на определена група лица. Поради тази съществена разлика законът е освободил това сдружение от редица изисквания, ограничения и формалности, предвидени за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Но пак поради разликата в дейността на двата вида сдружения с нормата на чл. 4 ЗЮЛНЦ е предвидена възможността държавата да подпомага и насърчава, вкл. и чрез финансирания, при условия и по ред, определени в съответните закони, но само за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Абсолютно същата идея е изразена и с нормата на чл. 4, т. 9 от специалния Закон за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), според която държавата насърчава развитието на физическото възпитание и спорта, като подпомага и насърчава юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна спортна и младежка дейност чрез различни механизми, в т. ч. и чрез финансирания, при условия и по ред, определени в съответните нормативни актове. Такъв нормативен акт е издадената на основание чл. 4, т. 9 и чл. 63 ЗФВС Наредба № 1 от 2002 г. за условията и реда за финансово подпомагане от Министерството на младежта и спорта на дейностите на спортни организации и за експлоатация на спортни обекти и съоръжения (Наредба № 1 от 2002 г.).

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, и основателна, поради следните съображения:

1. По допустимостта на жалбата Според чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Във всички случаи, когато с административен акт се засягат граждани или юридически лица (т.е. нарушават се или се застрашават права или законни интереси на граждани или юридически лица—тълкователно решение № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. № 18 от 1995 г.), ще е налице “засягане” по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, обуславящо правния интерес на засегнатите граждани или юридически лица да обжалват акта, който считат за незаконосъобразен. Възможността за обжалване на нормативни актове на Министерския съвет, на министри и на ръководители на ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, е регламентирана в чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 ЗВАС. Поначало нормативните актове имат действие по отношение на неопределен кръг адресати. При обжалване на подзаконови нормативни актове процесуалноправната легитимация следва от твърдението на жалбоподателя за наличие на противоречие на обжалвания акт с правна норма от по-висш ранг. Всяко противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-висока степен създава опасност от засягане на права или законни интереси на жалбоподателя. Ето защо в този случай не е необходимо да се изисква от жалбоподателя да обосновава пряк и личен интерес от отмяната, респективно обявяването на нищожността на оспорения акт. В съответствие с чл. 13, ал. 1 ЗВАС проверка за срочност на жалбата не се извършва, защото според тази разпоредба жалба срещу нормативен акт може да се подава без ограничение във времето. По изложените съображения Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима.

2. По основателността на жалбата Според § 7 от преходните и заключителните разпоредби Наредба № 1 от 2002 г. се приема на основание чл. 63, ал. 1и2и чл. 64 ЗФВС. Тези разпоредби се намират в глава дванадесета, наименована “Финансиране”, на Закона за физическото възпитание и спорта.

Обжалваната разпоредба на чл. 5, т. 2, буква “а” от Наредба № 1 от 2002 г. се намира в глава втора, наименована “Условия за финансово подпомагане”, и гласи: “За подпомагане с финансови средства на дейностите, посочени в тази наредба, могат да кандидатстват само спортни клубове, които са вписани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и в Националния регистър на спортните организации на Министерството на младежта и спорта.”

Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е: по прилагането на коя от посочените по-горе законови разпоредби е създадена обжалваната норма на чл. 5, т. 2, буква “а” от Наредба № 1 от 2002 г.

Алинея 1 на чл. 63 ЗФВС гласи: “Държавата и общините подпомагат спортните организации, получили лицензия, при условия и по ред, определени от министъра на финансите, министъра на младежта и спорта и общинските съвети.” Граматическото и логическо тълкуване на тази правна норма води до извода, че единственият критерий за определяне на спортните организации, които имат право на подпомагане (в т. ч. и финансово), е получената от тях лицензия. Друг определящ критерий тази норма не съдържа. В частност законодателят не е въвел с нея ограничителния белег “юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност”. Следователно, за да има една спортна организация право на подпомагане от държавата или общината по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗФВС, е достатъчно тя да е получила лицензия. Но според чл. 17, ал. 2 и 5 ЗФВС (ДВ, бр. 75 от 2.VIII.2002 г.) в редакцията им след изменението на този закон със Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта (ДВ, бр. 75 от 2.VIII.2002 г.) на лицензиране подлежат спортните федерации и националните спортни организации. Спортните федерации са доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт и се регистрират като юридически лица с нестопанска цел—чл. 14, ал. 1 и 4 ЗФВС. Националните спортни организации са доброволни сдружения на спортни клубове и/или спортни федерации и също се регистрират като юридически лица с нестопанска цел—чл. 15, ал. 1 и 3 ЗФВС. Следователно спортните федерации и националните спортни организации са спортни организации, различни от спортните клубове, а щом като по силата на чл. 17, ал. 2 и 5 ЗФВС на лицензиране подлежат само спортните федерации и националните спортни организации, логическият извод е, че спортните клубове са спортни организации, които не подлежат на лицензиране. Това обстоятелство налага извода, че чл. 63, ал. 1 ЗФВС (в редакцията му след 2.VIII.2002 г.) изключва възможността спортните клубове да бъдат подпомагани от държавата и общините, дори те да са вписани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, защото не отговарят на единственото изискване в тази правна норма—да са лицензирани спортни организации. Следователно обжалваната разпоредба на чл. 5, т. 2, буква “а” от Наредба № 1 от 2002 г. не е създадена за прилагането на чл. 63, ал. 1 ЗФВС (аргумент от чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове).

Алинея 2 на чл. 63 ЗФВС гласи: “Държавата и общините могат да подпомагат и други сдружения и организации с нестопанска цел, които организират и насърчават децата и младежта да се занимават с физически упражнения, спорт, спортни игри и туризъм сред природата.” Дори само буквалният прочит на тази норма води до извода, че на подпомагане при условията на чл. 63, ал. 2 ЗФВС имат право всякакви други сдружения и организации с нестопанска цел, различни от спортните организации по чл. 63, ал. 1 ЗФВС, при условие обаче, че “организират и насърчават децата и младежта да се занимават с физически упражнения, спорт, спортни игри и туризъм сред природата”. Този е единственият критерий, установен от законодателя, за идентифициране на правоимащите по чл. 63, ал. 2 ЗФВС сдружения и организации с нестопанска цел—да организират и насърчават децата и младежта да се занимават с физически упражнения, спорт, спортни игри и туризъм сред природата. И в тази норма—чл. 63, ал. 2 ЗФВС— законодателят не е въвел ограничителния белег “юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност”. Тъй като тя касае всички други сдружения и организации, извън посочените в ал. 1 на чл. 63 ЗФВС, следва, че право на подпомагане по ал. 2 на чл. 63 ЗФВС е признато и на тези спортни клубове, които “организират и насърчават децата и младежта да се занимават с физически упражнения, спорт, спортни игри и туризъм сред природата”, дори да не са вписани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Следва обаче да се вземе предвид забраната по чл. 63, ал. 3 ЗФВС спортните организации, регистрирани като търговски дружества, да ползват държавни средства и субсидии и да се подпомагат от държавата и общините. В резултат на тази забрана от кръга на спортните клубове, които отговарят на установения в чл. 63, ал. 2 ЗФВС критерий (организират и насърчават децата и младежта да се занимават с физически упражнения, спорт, спортни игри и туризъм сред природата), следва да бъдат изключени спортните клубове, регистрирани като търговски дружества.

С оглед на изложеното дотук и като се вземе предвид и обстоятелството: а) че ЗФВС е приет и влязъл в сила преди ЗЮЛНЦ; б) не разделя спортните организации (и в частност спортните клубове, регистрирани като сдружения с нестопанска цел) на спортни организации, вписани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, и на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза; и в) че по силата на § 1 ПЗР ЗЮЛНЦ се запазва правоспособността на заварените юридически лица с нестопанска цел, без да е необходимо те да се регистрират по реда на този закон, става очевидно, че разпоредбата на чл. 5, т. 2, буква “а” от Наредба № 1 от 2002 г. в частта є, с която е въведен ограничителният критерий “за осъществяване на общественополезна дейност”, противоречи както на чл. 63, ал. 1, така и на чл. 63, ал. 2 ЗФВС. А както се каза и погоре, според § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 2002 г. тя се издава за прилагането именно на чл. 63, ал. 1 и 2 ЗФВС. Поради това е недопустимо обжалваната норма на чл. 5, т. 2, буква “а” от Наредба № 1 от 2002 г. да противоречи на тези разпоредби и тя следва да бъде отменена, но само по отношение на израза “за осъществяване на общественополезна цел”.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ : Отменя като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 5, т. 2, буква “а” в частта є относно израза “за осъществяване на общественополезна цел” от Наредба № 1 от 2002 г. за условията и реда за финансово подпомагане от Министерството на младежта и спорта на дейностите на спортни организации и за експлоатация на спортни обекти и съоръжения, издадена от министъра на младежта и спорта и обнародвана в ДВ, бр. 118 от 2002 г.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Владислав Славов