Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия относно заетост на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа

СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия относно заетост на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа (Утвърдена с Решение № 113 на Министерския съвет от 29 април 1991 г. В сила от 31 май 1991 г.)

Правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия, оценявайки двустранната полза от стопанското, промишленото и техническото сътрудничество, желаейки да осигурят дългосрочно стопанско сътрудничество и да поставят на трайна основа изпращането и заангажирането на работа на работници от български предприятия, като вземат под внимание изискванията на пазара на труда, с намерението да създадат ясни условия за работещите съвместно български и немски предприятия въз основа на договори за работа, за да подобрят възможностите за изпращане и заангажиране на работа на български работници, се споразумяха за следното:

Член 1 (1) На български работници, които въз основа на договор за работа между български работодател и предприятие със седалище във Федерална република Германия се изпращат за временна дейност във Федерална република Германия (работници по договор за работа), се издава разрешение за работа независимо от състоянието и развитието на пазара на труда.

(2) Тази спогодба не се прилага за работници, които въз основа на договор за работа се изпращат във Федерална република Германия за българо-немско делово сътрудничество в трети страни.

Член 2 (1) Броят на работниците по договор за работа се определя на 2000 души. Независимо от първото изречение, през първите три години след влизане на спогодбата в сила в строителството могат да бъдат ангажирани допълнително до 2000 работници. Посочените бройки се разбират като средногодишен списъчен състав.

(2) Разрешението за работа се дава само на работници за изпълнение на договори за работа, чието изпълнение изисква предимно работници с професионална квалификация. На работници без професионална квалификация разрешение за работа се издава само тогава, когато изпълнението на работите налага това.

Член 3 (1) Определените бройки на работниците по договор за работа се разпределят между българските предприятия от Министерството на труда и социалните грижи на Република България. Българските частни предприятия се вземат под внимание при разпределението. За спазването на определените бройки работници по договори за работа от българска страна се определя организация, която регистрира и приподписва отделните договори за работа.

(2) Компетентните служби за изпълнението на спогодбата на двете договарящи се страни следят при изпълнението на спогодбата да не се получава регионално и отраслово съсредоточаване на заетите по договор за работа работници.

Член 4 (1) Определеният в чл. 2, ал. 1, изречение 1 брой се пригажда към по-нататъшното развитие на пазара на труда, както следва:

При подобрение състоянието на пазара на труда определеният при влизане в сила на спогодбата брой се увеличава с по пет на сто всеки пълен процент, с който се е намалила квотата на безработните през последните 12 месеца. При влошаване състоянието на пазара на труда броят съответно се намалява. За пригаждането следва винаги да се сравняват квотите на безработните на 30 юни на текущата и на предходната година. Измененията следва да се вземат под внимание в цели числа, кратни на десет.

(2) Федералният министър на труда и социалния ред на Федерална република Германия съобщава изчислените съобразно ал. 1 бройки на министъра на труда и социалните грижи на Република България до 31 август на текущата година.

Член 5 (1) Разрешението за работа се издава само когато трудовото възнаграждение на работниците по договор за работа, включително и частта, която се изплаща за работа в чужбина, отговаря на трудовото възнаграждение, предвидено по действащите немски тарифни договори за сравними дейности.

(2) Освен това се прилагат съответните правни разпоредби относно издаване и отказване, както и погасяване на разрешението за работа. Копие от договора за работа следва своевременно да се представи пред отговорната служба по труда в съответната провинция.

Член 6 (1) Разрешението за работа се издава за предполагаемата продължителност на работите за изпълнение на договора за работа. По правило максималната продължителност на разрешението за работа възлиза на две години. Доколкото изпълнението на един договор за работа поради непредвидимо събитие продължи повече от две години, разрешението за работа се продължава за срок до шест месеца. Ако предварително е установено, че изпълнението на договора за работа ще продължи повече от две години, разрешението за работа се издава с максимална продължителност три години.

(2) След приключването на дадена работа може за изпълнението на друг договор за работа по заявка да бъде издадено ново разрешение за работа в рамките на максимално допустимата продължителност от две години.

(3) Разрешението за работа се издава за определена професионална дейност за изпълнението на определен договор за работа. При обосновани изключителни случаи разрешението за работа се издава за повече договори за работа. Българското предприятие може в рамките на предвидената валидност на разрешението за работа да премести временно работника за изпълнение на друг договор за работа, ако изпълнението на този договор за работа е вече започнало. Отговорната служба по труда на провинцията следва незабавно да бъде уведомена от предприятието за преместването. Службата по труда на провинцията разпорежда да бъде издадено съответното разрешение за работа.

(4) На отделни работници с ръководни или управленски функции се издава разрешение за работа с максимална продължителност до четири години. Тези разрешения за работа ще се издават за най-много четирима работници за всеки отделен договор за работа.

Член 7 Работник по договор за работа, който след приключване на своята дейност е напуснал Федерална република Германия, може в рамките на нов договор за работа да получи отново разрешение за работа, ако периодът между отпътуването и новото влизане не е по-кратък от цялата продължителност на предишното разрешение за пребиваване. Посоченият в първото изречение период възлиза максимално на две години; той възлиза на три месеца, ако работникът по договор за работа преди отпътуването си е работил не повече от девет месеца във Федерална република Германия.

Член 8 (1) По заявление на българския работодател Посолството на Федерална република Германия издава виза с продължителност три месеца. След получаването на визата работникът може да влезе в страната. Той следва да се регистрира незабавно в отговорната за неговото местопребиваване служба за чужденци.

(2) След влизането в страната следва незабавно да се поиска разрешение за работа от службата по труда, в чийто окръг ще се изпълнява договорът за работа или където българското предприятие има седалище или клон.

Член 9 Министърът на труда и социалните грижи на Република България и федералният министър на труда и социалния ред на Федерална република Германия работят в тясно сътрудничество в рамките на тази спогодба. Двете договарящи се страни обменят необходимата за изпълнението на спогодбата информация. При необходимост по предложение на една от страните ще се създаде смесена българо-немска работна група за разглеждане на въпроси, свързани с изпълнението на тази спогодба.

Член 10 Ако без разрешение на Федералната служба по труда на Федерална република Германия бъдат предоставени на трета страна за изпълнението на професионална дейност работници, които са ангажирани въз основа на договор за работа, то за следващия отчетен период броят на работниците по договор за работа за това предприятие се намалява със средногодишния брой на предоставените за извършване на професионална дейност работници. По същия начин се процедира, когато български работодатели ангажират повече работници по договори за работа, отколкото са им определени по чл. 3, ал. 1, или ангажират работници, които нямат разрешение за работа или пребиваване. За работници на български работодатели, които многократно предоставят или наемат работници без разрешение, повече не се издава разрешение за работа.

Член 11 (1) Тази спогодба влиза в сила от деня, в който двете договарящи се страни взаимно са се уведомили, че са изпълнили необходимите вътрешнодържавни предпоставки за влизане в сила.

(2) Тази спогодба се сключва за неопределено време.

(3) Действието на тази спогодба може да бъде прекратено към 31 декември на всяка година, ако до 30 юни на същата година е направено писмено предизвестие за това. Издадените въз основа на спогодбата разрешения за работа не се засягат от прекратяването. Когато по време на прекратяването договорът за работа е вече одобрен от служба по труда на провинцията, подсигурените от неговото изпълнение разрешения за работа се издават.

(4) Спогодбата се прилага временно от деня на нейното подписване.

Подписана в гр. Бон на 12 март 1991 г. в два оригинала, по един на български и немски език, като всеки един от тях има еднаква сила. За правителството За правителството на Република на Федерална България: република Германия: Векил Ванов, Норберт Блюм, министър на труда министър на труда и социалните грижи и социалния ред

СПОРАЗУМЕНИЕ за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия относно заетостта на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа, сключено чрез размяна на ноти на 24 март 1994 г. (Одобрено с Решение № 280 на Министерския съвет от 17 юли 1992 г. В сила от 28 март 1994 г.)

1. Член 1 се допълва от следната алинея 3: “Член 1, ал. 3: Тази спогодба не важи за работници от специалности в областта на огнеупорните изолации и строителството на комини.”

2. Член 3, ал. 1, второ изречение претърпява следната редакция:

“Член 3, ал. 1, второ изречение: При разпределението се имат предвид тези предприятия, които въз основа на своята организация на работа, както и на своето техническо оборудване и кадрови състав—особено професионалната квалификация на своите специалисти и ръководни кадри—са в състояние самостоятелно да изпълнят договора за работа.”

3. Член 10 претърпява следната редакция: “Член 10: Българското предприятие няма право комерсиално да предоставя свои работници по договор за работа на трети лица за извършване на работа. В случай че това все пак бъде извършено, съответното българско предприятие се изключва от разпределението съгласно чл. 3, ал. 1. На това предприятие повече не се издава разрешение за работа на негови работници. По същия начин ще се постъпва в случай, че българските предприятия назначават повече работници, отколкото им е разрешено съгласно чл. 3, ал. 1, или ако дават работа на работници, които не притежават разрешително за работа или разрешение за престой, ако не заплащат на работниците предвидената в германски тарифни договори за съответните дейности заплата (чл. 5, ал. 1).

Българската служба, която извършва разпределението на работната сила, и компетентната за разрешаването на договорите за работа служба при Федералната служба по труда ще запознават българските предприятия преди започване ангажирането на работниците с валидните правни разпоредби чрез писмена инструкция. Получаването на инструкцията трябва да се потвърждава от българското предприятие в писмена форма.”

СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия относно заетост на работници за разширяване на техните професионални и езикови познания (Спогодба за чуждестранни работници) (Утвърдена с Решение № 108 на Министерския съвет от 20 март 1992 г. В сила от 8 април 1992 г.)

Правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия се споразумяха, както следва:

Член 1 (1) Тази спогодба се прилага спрямо българи и германци с местожителство в обхвата на действие на тази спогодба, които желаят да извършват работа като чуждестранни работници.

(2) Компетентните служби за осъществяване на тази спогодба са:

а) от българска страна: Националната борса по труда със седалище София;

б) от германска страна: Федерална администрация по труда (Централна служба за трудово посредничество във Франкфурт на Майн).

Член 2 (1) Чуждестранни работници са работници, които:

а) имат завършено професионално образование;

б) за усъвършенстване на своите професионални и езикови познания временно извършват работа;

в) при започване на работа не са по-млади от 18 и не са по-възрастни от 35 години. (2) Заетостта като чуждестранни работници продължава по правило една година, като може обаче да бъде продължена до общо 18 месеца.

(3) Ако предсрочно се прекрати трудово правоотношение, компетентната служба на приемащата страна ще се постарае да посредничи на чуждестранния работник за друго, равностойно трудово правоотношение.

Член 3 (1) На чуждестранните работници, съобразно вътрешнодържавните предписания за влизането и престоя на чужденци, се издават необходимите разрешения, които да им дават възможност да живеят и работят в приемащата страна за продължителността на тяхната заетост.

(2) Необходимата входна виза трябва да бъде поискана с молба от чуждестранния работник в компетентното задгранично представителство на приемащата страна преди отпътуването.

(3) Необходимото за работата разрешение се издава независимо от състоянието и развитието на трудовия пазар.

Член 4 Заплащането и другите условия на труда се определят според тарифните договори, трудово-правните, както и социалноосигурителните правни разпореждания на приемащата страна.

Член 5 (1) Броят на чуждестранните работници, който може да бъде допуснат от всяка страна, се определя на 1000 годишно.

(2) Промяна на това максимално число може да се договори между договарящите се страни чрез размяна на ноти.

(3) В случай че максималният брой не бъде достигнат, незаетите места не се прехвърлят за следващата година. Удължаването на продължителността на трудовото правоотношение съгласно чл. 2 не се счита за ново допускане.

Член 6 (1) Чуждестранни работници, които желаят да бъдат допуснати съгласно тази спогодба, трябва да отправят молба за посредничество до компетентната за осъществяването на спогодбата служба в своята страна. Компетентната служба препраща молбата на компетентната служба на другата договаряща се страна.

(2) Компетентните служби на договарящите се страни подпомагат обмена и полагат грижи да намерят подходяща заетост на чуждестранните работници; те съобщават резултатите от своите усилия на компетентната служба на другата договаряща страна.

Член 7 Посредничеството за работни места е безплатно и е освободено от такси. По отношение на разходи и определяне на такси се прилагат законовите разпоредби на съответната страна.

Член 8 Министърът на труда и социалните грижи на Република България и федералният министър на труда и социалния ред на Федерална република Германия си сътрудничат тясно в рамките на тази спогодба. При необходимост, по искане на една от договарящите се страни, ще се образува смесена българо-германска работна група, която ще разглежда въпроси, свързани с осъществяването на спогодбата.

Член 9 (1) Тази спогодба влиза в сила в деня, в който правителството на Република България съобщи на правителството на Федерална република Германия, че са изпълнени изискванията съгласно българското право и вътрешнодържавните предпоставки за влизането є в сила. Спогодбата се прилага временно от деня на подписването.

(2) Тази спогодба е валидна за период от три години. Тя се продължава винаги с по една следваща година, доколкото една от договарящите се страни поне шест месеца преди края на календарната година не е съобщила писмено за нейното денонсиране.

(3) Издадените вече въз основа на тази спогодба разрешения остават незасегнати от денонсирането за разрешения период.

Подписана в София на 4 февруари 1992 г. в два оригинала, съответно на български и немски език, като двата текста имат еднаква сила.

За правителството За правителството на Република на Федерална България: република Германия: Векил Ванов, Норберт Блюм, министър на труда министър на труда и социалните грижи и социалния ред

СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швей- цария за обмен на стажанти (Утвърдена с Решение № 271 на Министерския съвет от 28 юни 1995 г. В сила от 10 юли 1995 г.)

Правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, наричани по-нататък “договарящи се страни”, водени от политическата воля за по-нататъшно развитие на традиционно съществуващото взаимно доверие и приятелство, както и от общото желание за доизграждане и усъвършенстване на договорно-правната основа на двустранните отношения, се споразумяха за следното:

Член 1 (1) Тази спогодба се отнася до обмена на български и швейцарски граждани и от двата пола, постъпващи на работа по изучена от тях професия за ограничен период от време в другата страна с оглед усъвършенстване на професионалната и езиковата подготовка (наричани понататък “стажанти”).

(2) Може да се упражнява занятие по всички професии, при които няма законови ограничения за извършването им от чужденци. За професии, изискващи разрешително за упражняването им, следва специално набавянето на такова.

Член 2 Стажанти могат да са лица на възраст минимум 18 г. и по принцип не по-възрастни от 30 г. Те трябва да имат завършено професионално образование.

Член 3 (1) Обикновено разрешителното за стаж се издава за срок до 12 месеца. То може да се продължи максимално с още 6 месеца; съответно трудовите договори следва да се сключат за определения срок.

(2) Исканото разрешение за стаж се издава съгласно националните разпоредби за влизане, напускане, престой и стопанска дейност на чужденци в страната домакин.

(3) Молбите с всички необходими данни се подават във ведомството на родната страна, на което е възложено изпълнението на тази спогодба (вж. чл. 9). То проверява дали молбата отговаря на изискванията, след което я препраща по възможност най-бързо до съответните органи на страната домакин.

(4) Гореспоменатите ведомства оказват съдействие и уреждат безплатно всички формалности, свързани с издаването на разрешителни за стаж, но за сметка на това заплащането на обичайните такси и данъци за влизане и престой е задължително.

Член 4 Определените съгласно чл. 7, ал. 1 контингенти получават разрешителни за стаж независимо от състоянието на пазара на труда в страната домакин.

Член 5 Стажантите нямат право да упражняват занятие или да заемат работа извън тези, за които е издадено разрешението. Компетентните органи могат да издават разрешително за смяна на местоработата, ако има основания за това.

Член 6 (1) По отношение условията на настаняване, работа и възнаграждение стажантите имат същите права и задължения както местните работещи лица от страната домакин. Тези права и задължения са уредени с действащото трудово законодателство. Данъчното облагане на трудовото възнаграждение се определя съгласно действащите разпоредби на страната домакин.

(2) Разрешително се издава само тогава, когато договорените с работодателя условия по трудовия договор са в съответствие с разпоредбите на трудовото законодателство и социалното осигуряване на страната домакин. Освен общите условия в трудовия договор следва да залегне по-специално и уреждането на въпроси, като:

1. изплащането на трудово възнаграждение съобразно фиксираните с колективните трудови договори тарифи; при липса на колективни трудови договори възнаграждението се определя по валидните за дадената професия и населено място ставки; заплащането следва да отговаря на положения и извършен труд и да осигурява покриването на разходите за живеене на стажанта;

2. осигуровката срещу материални последици в случай на заболяване, злополука, инвалидност и смърт;

3. заплащането на пътните и квартирните разходи на стажанта.

Член 7 (1) Допустимият брой стажанти за всяка от двете страни не може да надхвърля 50 души на календарна година.

(2) Този контингент може да се използва изцяло независимо от броя на стажантите, пребиваващи понастоящем на територията на страната домакин по силата на тази спогодба. В случай, че определеният с ал. 1 контингент не се изчерпва изцяло от някоя от държавите, другата държава не може да ограничава договорения контингент на основание на този факт. Незапълнените бройки от контингента не могат да се прехвърлят за следващата година. Удължаването на срока за стажуване по смисъла на чл. 3 не се счита за отпусната нова бройка.

(3) Дадена промяна в контингента за следващата година може да се договори най-късно до 1 юли на текущата година чрез размяна на ноти.

Член 8 Лицата, желаещи да получат разрешително за стаж, са длъжни предимно сами да си търсят работа в другата страна. Компетентните органи (вж. чл. 9) могат да им съдействат за намиране на работа чрез подходящи мерки.

Член 9 (1) Упълномощените органи по тази спогодба от двете страни са:

1. от страна на Република България —Министерството на труда и социалните грижи;

2. от страна на Конфедерация Швейцария— Федералният департамент на народното стопанство.

(2) Изпълнението на спогодбата се възлага: 1. от страна на Министерството на труда и социалните грижи—на Националната служба по заетостта в София;

2. от страна на Федералния департамент на народното стопанство—на Федералната служба на промишлеността, занаятите и труда в Берн.

Член 10 (1) Спогодбата влиза в сила след размяната на ноти, с които договарящите се страни взаимно се уведомяват, че са изпълнили изискванията на вътрешното им законодателство за влизане на спогодбата в сила.

(2) Възникващи въпроси във връзка с изпълнението на спогодбата се изясняват при необходимост в рамките на двустранния диалог.

(3) Тази спогодба има неопределен срок на действие. Тя може да бъде прекратена по искане на едната от договарящите се страни чрез писмено предизвестие, изпратено до другата договаряща се страна най-малко шест месеца преди края на текущата календарна година. Прекратяването влиза в сила от първи януари на следващата календарна година.

(4) В случай на прекратяване на тази спогодба нейните разпоредби продължават да се прилагат по отношение на онези стажанти, които са получили разрешение за стаж по време на действие на спогодбата до изтичане на първоначално дадения срок на разрешение.

Спогодбата е подписана в гр. Берн на 5 април 1995 г. в два оригинала на български и немски език, като и българският, и немският текст имат равностойна обвързваща сила.

За правителството За правителството на Република на Конфедерация България: Швейцария: Елена Кирчева, Жан-Люк Нордман, извънреден директор на Федеи пълномощен ралната служба за посланик на индустрия, изкуство, Република България занаяти и на труда в Конфедерация на Конфедерация Швейцария Швейцария

СПОРАЗУМЕНИЕ за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за обмен на стажанти, сключено чрез размяна на ноти на 7 януари 2002 г. (Утвърдено с Решение № 537 на Министерския съвет от 5 юли 2001 г. В сила от 7 януари 2002 г.)

1. Член 2 претърпява следната редакция: “Член 2: Стажанти могат да са лица на възраст минимум 18 г. и по принцип не по-възрастни от 35 г. Те трябва да имат завършено професионално образование.”

2. Член 7, ал. 1 претърпява следната редакция: “Член 7, ал. 1: Допустимият брой стажанти за всяка от двете страни не може да надхвърля 100 души на календарна година.”

3. Член 9 претърпява следната редакция: “Член 9, ал. 1: Упълномощените органи по тази спогодба са:

—от страна на Република България—Министерството на труда и социалната политика;

—от страна на Конфедерация Швейцария— Федералният департамент за правосъдие и полиция.

Член 9, ал. 2: Изпълнението на спогодбата се възлага:

—от страна на Министерството на труда и социалната политика—на Националната служба по заетостта в София;

—от страна на Федералния департамент за правосъдие и полиция—на Федералната служба за чужденците в Берн.”