Решение № 953 от 4 февруари 2003 г. по административно дело № 11252 от 2002 г.

РЕШЕНИЕ № 953 от 4 февруари 2003 г. по административно дело № 11252 от 2002 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Георги Александров, Ваня Пунева, Румяна Папазова, Таня Радкова, при участието на секретарпротоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 11252 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2002 г., докладвано от съдията Ваня Пунева. Производството по делото е по реда на чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба, подадена от Геника Атанасова Михайлова, срещу разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 3 от 9.III.1999 г. за приемане на деца и ученици в Националния учебен комплекс по култура (НУКК) с Лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия. В жалбата се поддържат отменителни основания по чл. 12, т. 4 ЗВАС с искане за отмяна на посочения нормативен акт в обжалваната му част. Обосновават се противоречия на обжалваната разпоредба с материалните норми на чл.18, ал. 1 от Закона за народната просвета (ЗНП) поради въвеждане на по-висока граница на необходимата възраст за постъпване на децата в детската градина към НУКК.

Жалбоподателката поддържа жалбата. В представената писмена защита се застъпва становище, че е налице противоречие между Наредба № 3 от 1999 г., издадена от министъра на културата, която предвижда, че за първа група в държавната детска градина към НУКК могат да кандидатстват деца, които навършват четири години в годината на кандидатстването и чл. 18, ал. 1 ЗНП, съгласно който държавните детски градини са за деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас.

Ответникът—Министерството на културата, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за недопустимост на жалбата поради липсата на правен интерес от обжалването. Поддържа се становище за липсата на противоречие между наредбата и чл. 18, ал. 1 ЗНП. Твърди се, че в чл. 1, ал. 2 от наредбата изразът “навършва четири години” е използван за яснота, за да се подчертае, че става въпрос за деца навършили тригодишна възраст, и в тази връзка не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗНП.

Върховният административен съд—петчленен състав, прецени предпоставките за подсъдност, допустимост и основателност на подадената жалба и за да се произнесе, съобрази следното:

По допустимостта на жалбата Обжалвана е разпоредба, съдържаща се в подзаконов нормативен акт—Наредба № 3 от 9.III.1999 г. за приемане на деца и ученици в Националния учебен комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия, поради което наличието на пряк и непосредствен интерес за жалбоподателя не е изискуема предпоставка за допустимост на жалбата. С чл. 120, ал. 2 Конституцията на Република България възприема принципа на общата клауза за обжалване на всички административни актове—гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Нормативните административни актове са вид административни актове, с които се създават общи правила за поведение, следователно подлежат на обжалване пред съд по силата на конституционната разпоредба, когато това не е изрично изключено. Подзаконовите нормативни актове са с неограничен кръг адресати и в интерес на обществото е всеки правен субект да може да ги атакува относно тяхната незаконосъобразност.

В конкретния случай Наредба № 3/1999 г. е издадена от орган на централната изпълнителна власт—министъра на културата, на основа- ние чл. 50, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета (ППЗНП), представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и обжалването є не е изключено със закон. Следователно този нормативен акт подлежи на обжалване пред съд.

По отношение на доводите, че не е налице правен интерес и че липсва засягане на правната сфера на жалбоподателката, презумира се, че всеки подзаконов нормативен акт би могъл да засегне всеки от правните субекти, по отношение на които действа. Тази презумпция се извежда от изискването подзаконовите нормативни актове да бъдат конституционосъобразни и законосъобразни (чл. 4, ал. 1 КРБ). Нормативният административен акт има неограничен кръг адресати, поради което в интерес на цялото общество е всеки правен субект да може да ги атакува за незаконосъобразност, независимо от личния, субективния правен интерес. Това е основният принцип, който е мотивирал практиката на Върховния административен съд в тази насока.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС жалба или протест срещу нормативен акт се подава без ограничение във времето, поради което няма изискване за подаване на жалбата срещу него в определен преклузивен срок.

Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима.

По основателността на жалбата Със ЗНП се урежда устройството и управлението на системата на народната просвета. С разпоредбата на чл. 12 от същия закон е дадена възможност да се образуват български детски градини и училища с чуждестранно участие. Именно такова е и НУКК с Лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия. С Постановление № 87 от 26 май 1992 г. е преобразувано националното средно училище по култура—Горна баня, в НУКК. В него е посочено, че комплексът включва и детска градина за деца от 3- до 6-годишна възраст. За този вид училища не е предвидена специална уредба и те попадат под обхвата на ЗНП, който урежда изцяло системата на образованието в страната. В текста на чл. 18, ал. 1 от същия изрично е посочено, че детските градини са за деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас. Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 26 ППЗНП.

Атакуваната наредба е издадена на основание чл. 50, ал. 5 ППЗНП, с който се дава право на министъра на културата да издаде наредба за реда и условията за прием в училищата по изкуства. В изпълнение на тези си правомощия министърът е издал и наредба № 3. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал. 2 от тази наредба: “за първа група на детската градина (в НУКК) могат да кандидатстват деца, които навършват 4 години в годината на кандидатстването”.

При тези данни се обосновават следните правни изводи: жалбата е основателна.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗНП държавните и общинските детски градини са за деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас. Няма спор по делото, че детската градина към НУКК е именно такава, т.е. създадена при условията на чл. 12 ЗНП. Законът изисква преценката за минималната тригодишна възраст на детето да се извършва в началото на учебната година. Моментът на кандидатстване е всякога предхождащ. В случая с Наредба № 3 от 9.III.1999 г. на министъра на културата на РБ се предвижда, че за първа група на държавната детска градина към НУКК могат да кандидатстват деца, които навършват четири години в годината на кандидатстването, т. е. правната възможност за постъпване на деца в държавната детска градина на НУКК е обусловена от възраст, различна от тази, посочена в ЗНП. Наредбата въвежда ново правило—възрастова граница от 4 години, навършени в годината на кандидатстването.

След като в самия закон не са предвидени специални правила относно изискванията за постъпване на децата в такива детски градини и училища, каквито са тези по чл. 12 ЗНП, то недопустимо е с подзаконов нормативен акт да се въвеждат други правила, различни от приетите в самия закон. Противоречие между подзаконов нормативен акт и закон е налице, когато към един и същи фактически състав се прикрепват различни правни последици или едни и същи правни последици произтичат от различен фактически състав, очертан в подзаконовия нормативен акт и закона.

Текстът на чл. 1, ал. 2 от наредбата би бил в съответствие с чл. 18, ал. 1 ЗНП, ако се предвиждаше, че детето може да кандидатства при навършени 3 години в годината на кандидатстването в държавната детска градина към НУКК. Наредбата по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗНА се издава за прилагане на отделните разпоредби на други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В нея се съдържа волеизявление на компетентен за това орган, но в рамките и границите на съществуващ закон, за осъществяването на целта на този закон.

Наредба № 3 е издадена във връзка със ЗНП и ППЗНП и с нея се определят условията и редът за приемане на деца и ученици в НУКК с Лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия. В нарушение на чл. 18, ал. 1 ЗНП с обжалваната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 3 от 1999 г. е въведена нова възрастова граница за кандидатстване, а именно—кандидатите да навършват 4 години в годината на кандидатстване.

Неубедителни са доводите, че това е направено с оглед по-голяма яснота при прилагането на чл. 18, ал. 1 ЗНП. Подзаконовият нормативен акт следва да подпомага институциите, до които се отнася законът, с оглед за правилното му приложение.

Посоченото нарушение обуславя противоречие с материалноправни разпоредби и е основание за отмяна по чл. 12 ал. 4 ЗВАС.

Предвид изложеното и на основание чл. 26 във вр. с чл. 23 ЗВАС Върховният административен съд—петчленен състав,

РЕШИ : Отменя като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 3 от 9.III.1999 г. за приемане на деца и ученици в Националния учебен комплекс по култура с Лицей за подготовка и изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия, издадена от министъра на културата.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Владислав Славов