Начало / Държавен вестник / бр. 101 от 18 ноември 2003 г. / Официален раздел

постановлениеМинистерски съвет

Постановление № 252 от 6 ноември 2003 г. за приемане на Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд

Обнародван:: ДВ, бр. 101 от 18 ноември 2003 г.
Страница:: 2
Рег. № в ДВ:: 64446

Обнародва: Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд отменен — действащият текст и всички промени

Материалът в сайта на „Държавен вестник“

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 252

ОТ 6 НОЕМВРИ 2003 Г. за приемане на Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ : Член единствен. Приема Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд.

Заключителна разпоредба Параграф единствен. Отменя се Тарифата за таксите за изключени или предоставени за ползване площи от държавния горски фонд по чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Закона за горите, приета с Постановление № 266 на Министерския съвет от 1998 г. за приемане на тарифи за таксите, които се внасят в бюджета на Министерството на земеделието и горите (обн., ДВ, бр. 146 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1999 г. и бр. 46 от 2000 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.).

Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет:

Севдалин Мавров

НАРЕДБА за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд

Главапърва

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за определяне на:

1. базисните цени при сделки с горски имоти; 2. цените за изключване на гори и земи от горския фонд;

3. цените за учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд;

4. таксите за изграждане на пещи за вар, жижни за въглища и други в горския фонд по реда на чл. 86, ал. 1 от Закона за горите;

5. базисните цени за уедряване на горски имоти;

6. стойността на щетите, нанесени върху горски имоти;

7. стойността на обезщетението при отчуждаване на гори и земи от горския фонд;

8. базисната цена на отделно стоящи дървета в горския фонд и извън него;

9. цените на горските имоти при застраховки, ипотеки, апортни вноски и други случаи, за които нормативен акт или държавен орган изисква оценка на имота.

Чл. 2. Базисните пазарни цени на горските имоти изразяват тяхната парична стойност в левове в зависимост от стойността на земята, месторастенето, насаждението, специалните полезни функции на горите, местоположението и други икономически фактори.

Чл. 3. (1) Цените по чл. 1 се определят с оценка, извършена от експерт-оценител.

(2) Оценката се извършва след оглед (инвентаризация) на имота.

(3) Оценката се приема от създадени от началника на Националното управление по горите комисии и за нея се издава удостоверение.

Чл. 4. (1) Оценката е валидна до датата, посочена в удостоверението за оценка, но не повече от 12 месеца от датата на издаването му. Ако в рамките на този срок инфлацията (дефлацията) надхвърли 10 на сто, оценката се коригира с процента на инфлация (дефлация) за същия период и се презаверява. Презаверяването на удостоверението не удължава валидността на оценката.

(2) За издаване на удостоверение за оценка, както и за неговото презаверяване се заплаща такса по тарифа съгласно чл. 28, ал. 8 от Закона за горите.

Чл. 5. (1) За извършване на оценката оценяваният имот се разделя на еднородни части по начина и реда за обособяване на подотдели, указани в наредба за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България по чл. 25, ал. 2 от Закона за горите.

(2) Допуска се да се обособяват еднородни части по-малки от 0,1 ха.

Чл. 6. Площта на оценявания имот и на еднородните му части се определя с точност до 1 кв. м, с изключение на случаите, когато възложителят определи друга точност.

Глававтора

ОЦЕНЯВАНЕ НА ГОРИ И ЗЕМИ В ГОРСКИЯ ФОНД

Раздел I Оценка на земята

Чл. 7. (1) Стойността на земята в горския фонд се определя според средните стойности на земята по типове месторастения съгласно приложение № 1, периодично актуализирани от Националното управление по горите по реда на чл. 30, ал. 2.

(2) Стойността на земята на незалесените площи в горския фонд, за които не може да се определи тип на месторастенето, е равна на стойността на десета почвена категория на земеделските земи.

(3) При наличие на нелесопригодност в имота лесопригодната част се оценява по ал. 1, а нелесопригодната—по ал. 2.

(4) Стойността на земята по ал. 1, 2 и 3 се умножава по корекционен коефициент за местоположение съгласно приложение № 2, който отчита разположението на имота спрямо местната и националната инфраструктура.

(5) Стойността на земята, определена по реда на ал. 4, се нарича горскостопанска.

(6) Към горскостопанската стойност на земята се прави добавка, която отчита местното ниво на цените на земята в границите на землището на населеното място по местоположение на имота.

(7) Добавката по ал. 6 се определя съгласно приложение № 3 според функционалния тип на населеното място. При наличие на 10 и повече сделки с горски имоти регионалната комисия по оценка определя местни стойности за приложение № 3 съгласувано с Националното управление по горите, но не по-ниски от стойностите по наредбата.

(8) Стойността, определена по ал. 6, е базисна цена на земята.

Раздел II Оценка на насаждението

Чл. 8. (1) Стойността на насаждението е сума от стойностите на елементите гора, от които то се състои.

(2) Елемент гора е част от насаждението, максимално еднородна по своите таксационни показатели.

(3) За целите на оценката насажденията за изборно стопанство условно се разделят на три елемента: млада, средновъзрастна и зряла част на насаждението, независимо че разликите във възрастта в границите на тези части надхвърлят един клас.

(4) Стойността на елемента гора е равна на стойността на просто насаждение със същите параметри и с площ, равна на парциалната площ на елемента.

(5) Стойността на отделно стоящи горски дървета се оценява по стойността на дървесината съгласно приложение № 4 към момента на оценката, без да се приспадат евентуални добивни разходи.

(6) Сумарната грешка за определяне обема на дървесината на оценявания имот не може да бъде по-голяма от ± 15 на сто.

Чл. 9. (1) Стойността на просто насаждение, което е достигнало или надминало турнусна възраст, е равна на стойността на дървесината на корен в сегашна възраст.

(2) Ако насаждението не е достигнало турнусна възраст, се изчислява очакваемата стойност и се сравнява със стойността на дървесината на корен в сегашна възраст. За стойност на насаждението се взема по-високото от тези две числа.

Чл. 10. (1) Стойността на насаждение за реконструкция е равна на стойността на дървесината на корен в сегашна възраст.

(2) Надлесните дървета във всяко насаждение се оценяват по стойността на дървесината на корен в сегашна възраст.

Чл. 11. (1) Турнусът се определя съгласно приложение № 5 според стопанския клас за всеки елемент гора.

(2) За стопанския клас “Изборен” се приема условен 120-годишен турнус.

(3) В горите със защитни и рекреационни функции и в горите от защитените територии, в които се предвижда удължаване на възобновителния период, турнусът на сеч може да се увеличи с един до два класа на възраст.

Чл. 12. При отсичане на насаждението преди турнусната възраст загубата s на прираст от преждевременната сеч се изчислява като разлика между очакваемата стойност e на насаждението и сегашната стойност a на дървесината на корен, т. е. s = e—a. Когато очакваемата стойност е по-малка от стойността на дървесината, условно се приема, че s = 0.

Чл. 13. (1) Стойността на дървесината на корен a се определя, като от приходите от продажба по средни пазарни цени се приспаднат разходите за сеч и първична обработка на дървесината и за извоз на дървесината.

(2) В случай че приходите не покриват разходите, дървесината няма стойност и a = 0.

(3) Стойността на дървесината на корен (действителният чист доход от добита дървесина), определена по счетоводството на горовладелеца, не важи за оценката.

Чл. 14. Приходите от продажбата на дървесината се получават, като запасът се сортиментира и обемите на категориите дървесина се умножат по средната им пазарна цена съгласно приложение № 4, установена от Националното управление по горите.

Чл. 15. (1) Кубирането и сортиментирането на насажденията се извършват съгласно наредба за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България по чл. 25, ал. 2 от Закона за горите с разредни обемни и обемно-сортиментни таблици или с програмни продукти, приети от Националното управление по горите, или съгласно приложения № 6, 7 и 8.

(2) Възложителят на оценката посочва метода на кубиране и сортиментиране.

(3) Използваните методи за кубиране и сортиментиране задължително се посочват в удостоверението за оценка.

(4) Класът на сортиментност на насаждението се определя съгласно приложение № 9. Ако насаждението е в първата половина на турнусната възраст, условно се приема I клас за иглолистните, II клас за широколистните високостъблени и III клас за издънковите насаждения.

Чл. 16. (1) Средните разходи за сеч и първична обработка на дървесината при средна трудност на сечището се определят съгласно приложение № 10 според дървесния вид и категорията дървесина.

(2) Разходите за сеч и първична обработка на дървесината съгласно приложение № 10 се умножават по коефициент съгласно приложение № 11, който отчита трудността на сечището.

Чл. 17. (1) Средните разходи за извоз на дървесината при средна трудност на терена се определят съгласно приложение № 12 според дървесния вид, категорията дървесина и извозното разстояние.

(2) Разходите за извоз се умножават по коефициент съгласно приложение № 13, който отчита трудността на извозния път.

Чл. 18. (1) Очакваемата стойност e на просто насаждение се получава по формулата на Блуме:

e = au f + c (1—f), където: au е доходът в турнусна възраст; c са разходите за създаване; f е факторът на възрастта.

(2) Доходът в турнусна възраст се изчислява аналогично на сегашната стойност на дървесината на корен, но въз основа на таксационни показатели, преизчислени към турнусна възраст (прогнозни таксационни показатели).

(3) Разходите за създаване на насаждението при средна трудност на терена се определят според дървесния вид и произхода му съгласно приложение № 14.

(4) За отчитане на условията на терена разходите съгласно приложение № 17 се умножават с коефициент на трудност съгласно приложение № 15.

(5) Доходът в турнусна възраст и разходите за създаване се изчисляват по съвременните цени, установени по средностатистически данни на Националното управление по горите, независимо че се отнасят за минало или за бъдеще време.

(6) Факторът на възрастта се отчита от таблиците съгласно приложение № 16. Факторът зависи от дървесния вид, бонитета и възрастта, изразена в проценти от турнуса.

(7) Когато имотът се оценява във връзка с определяне размера на щета, при изчисляване на разходите за създаване произходът на гората винаги се приема за изкуствен.

(8) Счетоводни данни на собственика не се използват за оценка на имота.

Чл. 19. (1) За определяне на очакваемата стойност на насаждението се определят прогнозни параметри, очаквани към турнусна възраст.

(2) Прогнозната средна височина и прогнозният среден диаметър се определят чрез интерполиране и екстраполиране по растежни таблици съгласно приложение № 17.

(3) Прогнозният нормален стъблен запас се изчислява по средната височина на дървесния вид в турнусна възраст по растежни таблици. Към стъбления запас се добавя обемът на клоните, изчислен в зависимост от прогнозната дължина на короната в проценти от средната височина.

(4) Прогнозната пълнота на насаждението се определя съгласно приложение № 18 въз основа на сегашната му пълнота и възрастта на основния дървесен вид.

(5) Пълнотата не се променя в случаите, когато строежът по пълнота в момента на оценката е силно неравномерен, когато състоянието на насаждението е лошо и при несклопени култури.

(6) Класът на сортиментност не се променя, освен когато отгледните сечи могат да понижат дела на негодните за строителна дървесина стъбла.

(7) Процентът на специалния сортимент не се променя.

(8) Прогнозната дължина на короната в проценти се определя по сегашната є дължина в метри, разделена на прогнозната средна височина.

(9) Заетостта на сечището от препятствия, извозното разстояние и прогнозната категория на извозния път не се променят.

(10) Сортиментирането в турнусна възраст се извършва по сортиментни таблици за цели дървостои по:

1. средна височина, среден диаметър и клас на сортиментност в турнусна възраст;

2. среден диаметър и клас на сортиментност в турнусна възраст;

3. програмни продукти, утвърдени от Националното управление по горите.

Раздел III Базисни цени на горски имоти

Чл. 20. (1) Базисната цена на горския имот е сума от базисната цена на земята по чл. 7, ал. 8 и стойността на насаждението.

(2) За гарантиране на средообразуващите, защитните и рекреационните функции на горите в определени райони на страната се създават зони за особена защита от урбанизация, в които базисните цени на горския имот се умножават с коефициенти съгласно приложение № 19.

(3) Сгради, съоръжения и водни площи в горски имоти не се оценяват по реда на наредбата.

(4) При ползване на имота за недървопроизводителни цели, което носи постоянен годишен доход, този доход се капитализира при 4 на сто лихва и се добавя към неговата стойност. Коефициентите за капитализиране са определени в приложение № 1.

(5) При замени на гори и земи от горския фонд—частна държавна собственост, с гори и земи—собственост на физически лица или на юридически лица и на общини по реда на чл. 15б от Закона за горите, в зоните по ал. 2 към базисната стойност на земята по чл. 7, ал. 8 се прибавя стойността на пазарен регулатор, равна на половината от стойността на базисните цени на земите, включени в строителните граници на населените места, определени по реда на чл. 97, 98 и 99 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление № 235 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 8, 24, 45 и 62 от 1997 г., бр. 2, 29, 58 и 90 от 1998 г., бр. 13 от 1999 г., бр. 14 и 70 от 2000 г., бр. 44 от 2001 г. и бр. 11 и 93 от 2003 г.). (6) Базисните цени на горските имоти, определени по ал. 1 и 2, представляват базисни цени за уедряване на горски имоти, стойността на обезщетение при отчуждаване на гори и земи от горския фонд и цените на горските имоти при застраховки, ипотеки, апортни вноски и други случаи, за които нормативен акт изисква пазарна оценка на имота.

Главатрета

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНА ЗА ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО, УЧРЕДЯВАНЕ

ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ И СЕРВИТУТИ ВЪР-

ХУ ГОРИ И ЗЕМИ В ГОРСКИЯ ФОНД, ОЦЕ-

НЯВАНЕ НА ЩЕТИ

Раздел I Определяне на цена за промяна на предназна- чението на гори и земи от горския фонд

Чл. 21. (1) За изключване при промяна на предназначението им на гори и земи от горския фонд в случаите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за горите се заплаща цена за промяна на предназначението, равна на сумата от стойността на насаждението и 30 на сто от базисната цена на имота, определена по реда на глава втора, като стойността на земята по чл. 7, ал. 8 се увеличава с базисната цена на земята, определена по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.

(2) За изключване при промяна на предназначението им на гори и земи от горския фонд в случаите по чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за горите се заплаща цена за промяна на предназначението, равна на сумата от стойността на насаждението и 70 на сто от базисната цена на имота, определена по реда на глава втора, като стойността на земята по чл. 7, ал. 8 се увеличава с базисната цена на земята, определена по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.

Раздел II Определяне на цена за учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от гор- ския фонд

Чл. 22. (1) За учредяване право на сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд в случаите по чл. 16, ал. 5, т. 1 и 2 от Закона за горите се заплаща цена за учредяване на сервитут, равна на сумата от стойността на насаждението и 10 на сто от базисната цена на имота, определена по реда на глава втора, като стойността на земята по чл. 7, ал. 8 се увеличава с базисната цена на земята, определена по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.

(2) За учредяване право на ползване върху гори и земи от държавния горски фонд в случаите по чл. 16, ал. 5, т. 3, 4 и 5 от Закона за горите се заплаща цена за учредяване право на ползване, равна на сумата от стойността на насаждението и 20 на сто от базисната цена на имота, определена по реда на глава втора, като стойността на земята по чл. 7, ал. 8 се увеличава с базисната цена на земята, определена по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.

(3) Цената, определена по ал. 1 и 2, е за срок от 30 години. Учреденото право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд за по-кратък период се редуцира пропорционално на срока.

(4) За случаите по чл. 86, ал. 7 от Закона за горите се заплаща такса, равна на цената по ал. 1.

(5) За ползването на застроената и нормативно определената прилежаща площ по реда на § 123, ал. 8 от Закона за горите се заплаща цена по ал. 2.

Раздел III Оценяване на щети върху гори и земи от гор- ския фонд и на отделно стоящи дървета

Чл. 23. Щети са вредоносните резултати, настъпили вследствие на биотични и абиотични повреди на горския имот, които водят до влошаване на неговото състояние и представляват:

1. опожаряване на насаждението;

2. паша на домашни и диви животни; 3. повреди по стъблата, причинени от животни, дърводобивни и други машини и хора;

4. нарушаване целостта на насаждението в резултат на изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура;

5. дрениране или разрушаване на горските месторастения;

6. вредни емисии; 7. незаконни сечи и други ползвания от гората;

8. транспортиране, съхраняване и разпореждане с незаконно добита дървесина и други горски продукти;

9. ветровали, ветроломи, снеговали и снеголоми;

10. каламитети; 11. преждевременна сеч при промяна на начина на трайно ползване.

Чл. 24. (1) Размерът на щетата се определя като разлика между стойностите на имота преди и след настъпване на събитието, намалило стойността на имота. Оценяване на щета е определяне размера на щетата.

(2) При оценяване на щета експерт-оценителят установява сегашното състояние на имота и състоянието му преди настъпване на вредоносното събитие. Оценка на щета не се извършва, когато състоянието на имота преди настъпване на вредоносното събитие не може да бъде установено.

Главачетвърта

РЕД ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Раздел I Ред за възлагане на оценка

Чл. 25. (1) Изготвянето на оценка може да бъде възложено от собственика или от заинтересуваното лице с писмен договор с изпълнителя.

(2) Оценката се извършва за сметка на възложителя.

(3) Когато възложителят е Националното управление по горите или негова структура, разноските са за сметка на бюджета на Националното управление по горите.

Чл. 26. При възлагане на оценката възложителят прилага следните документи:

1. скица или скица-проект на имота, издадена по реда на Наредба № 3 от 1996 г. за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост (обн., ДВ, бр. 3 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 9 от 2001 г.);

2. към скицата или скицата-проект се прилага партида от регистъра към картата на възстановената собственост, съдържаща части от “А” до “Е” с номер, който съвпада с номерата на имотите; в част “А” е нанесена целта за издаване на документа;

3. извадка от картата на лесоустройствения проект, план или програма;

4. таксационни описания на подотделите, образуващи имота.

Раздел II Ред за изработване на оценката

Чл. 27. (1) Експерт-оценителят таксира и картира подлежащата на оценка площ. Работите по таксацията и обработката на данните се извършват съгласно наредба за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони по чл. 25, ал. 2 от Закона за горите, доколкото наредбата не постановява друго.

(2) Ако предстои изсичане на гората, таксацията се провежда преди извършване на сечта и резултатите от нея се съгласуват своевременно със заинтересуваните страни.

Чл. 28. За изготвяне на оценка данни могат да се ползват от действащия лесоустройствен проект, план или програма, проверени и актуализирани на място.

Чл. 29. При изготвяне на оценките експертоценителите използват последното издание на нормативните актове и справочните документи.

Чл. 30. (1) Нормативните актове и справочните документи за прилагане на наредбата са:

1. средните пазарни цени (на земята и дървесината) и средните производствени разходи (за създаване, сеч и извоз);

2. таблиците за определяне фактора на възрастта;

3. обемните, сортиментните и растежните таблици, посочени в наредба за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България по чл. 25, ал. 2 от Закона за горите;

4. нормативните актове, използвани по приложение № 19;

5. други цифрови данни по приложенията към наредбата.

(2) Началникът на Националното управление по горите може да променя справочните документи със заповед, с изключение на приложенията по ал. 1, т. 4.

(3) Промените по ал. 1, т. 4 се отразяват в приложение № 19 от централната комисия по оценка.

Чл. 31. Когато цените или разходите в даден район се отличават трайно и съществено от средните за страната, за него могат да се изработват местни средни цени и разходи.

Чл. 32. Средните цени и разходи се актуализират и утвърждават от началника на Националното управление по горите по предложение на централната комисия по оценка.

Чл. 33. (1) Средните за страната цени на дървесината съгласно приложение № 4 се определят на база отчетите на структурите на Националното управление по горите.

(2) Средните цени на дървесината се определят от годишния отчет за последните 3 години, като последната от тях участва с удвоена тежест. При необходимост данните могат да се коригират с процента на инфлация.

(3) При съществена промяна на цените през текущата година централната комисия по оценка може да определи цени, различни от определените по ал. 2.

(4) Средните цени по категории дървесина се изчисляват като средни претеглени по средностатистически данни от отчетите на Националното управление по горите.

Чл. 34. (1) Разходите за създаване, сеч и извоз съгласно приложения № 10, 12 и 14 се определят на база отчетите на структурите на Националното управление по горите или чрез нормативни проучвания.

(2) Разходите по ал. 1 се определят от годишния отчет за последните 3 години, като последната от тях участва с удвоена тежест. При необходимост данните могат да се коригират с процента на инфлация от централната комисия.

(3) При съществена промяна на разходите през текущата година по предложение на централната комисия по оценка началникът на Националното управление по горите може да определи разходи, различни от определените по ал. 2.

(4) Средствата, получавани като субсидии, помощи и облекчения, се включват в разходите за създаване, независимо от това че не са заплатени от Националното управление по горите.

Чл. 35. (1) Стойността на земята на отделното месторастене е средната за страната или за по-малък район пазарна цена на земите от това месторастене.

(2) Средната пазарна цена на земята се определя по достоверни пазарни свидетелства.

(3) При липса на достоверни пазарни свидетелства за земите от месторастенето стойността на земята се извежда от стойността на други месторастения или по доходната им стойност.

(4) Ако е известна стойността на земята на едно месторастене, стойността на земята на друго месторастене се определя пропорционално на стойностния прираст.

(5) Типовете горски месторастения по ал. 1 са съгласно класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България от 1983 г.

Чл. 36. (1) Експерт-оценителят изработва доклад за оценка и го представя за приемане на комисията по оценка. Докладът за оценка съдържа:

1. обяснителна записка; 2. калкулация; 3. заключение за резултата от оценка. (2) Всички документи по ал. 1 съдържат опознавателни данни (кадастрален номер и землище по ЕКАТТЕ, държавно лесничейство или държавна дивечовъдна станция, горско- стопански отдел и подотдел) и данни за определяне на валидността и точността на оценката (удостоверение за завършен курс за оценка на горите и земите от горския фонд, номер на версията на нормативните актове и справочните документи, дата на таксацията, повод за оценката по чл. 1, произход на данните и използвани методи за кубиране и сортиментиране).

Раздел III Ред за приемане на оценката

Чл. 37. (1) Началникът на Националното управление по горите със заповед създава централна и регионални комисии по оценка, като назначава и освобождава председателите и членовете им.

(2) Комисиите се състоят от председател и най-малко двама членове, които са експертоценители.

Чл. 38. Централната комисия по оценка: 1. прави предложения чрез началника на Националното управление по горите до министъра на земеделието и горите за промяна на наредбата;

2. утвърждава учебни програми и възлага на специализирани органи подготовката на оценители на горски имоти;

3. поддържа и актуализира нормативните актове и справочните документи;

4. предоставя на регионалните комисии по оценка и на експерт-оценителите актуални нормативни актове и справочни документи;

5. контролира работата на регионалните комисии по оценка и на експерт-оценителите;

6. изпълнява функциите на регионална комисия по оценка, когато тя е затруднена да ги изпълнява.

Чл. 39. Регионалната комисия по оценка: 1. разработва и представя на централната комисия по оценка необходимите нормативни актове и справочни документи на ниво регион;

2. приема и разглежда представените доклади за оценки;

3. поддържа списък с експерт-оценители и го предоставя на възложителя за избор;

4. издава удостоверение за оценка и го предоставя на възложителя;

5. съхранява в архив резултатите от оценки и експертизи;

6. при необходимост презаверява или издава дубликати на издадените удостоверения.

Чл. 40. (1) Изработеният доклад за оценка, придружен от акт за приемане на извършената работа между възложителя на оценката и експерт-оценителя, се представя от възложителя за разглеждане и се вписва в регистър от комисията по оценка.

(2) Докладът за оценка се разглежда от комисията по оценка в едномесечен срок от представянето му.

(3) За приемане и разглеждане на оценки от централната комисия по оценка се съставя протокол, който се утвърждава от началника на Националното управление по горите или от упълномощено от него длъжностно лице.

(4) За приемане и разглеждане на оценки от регионалната комисия по оценка се съставя протокол, който се утвърждава от началника на регионалното управление на горите или от упълномощено от него длъжностно лице.

(5) Въз основа на утвърдения протокол комисията по оценка издава удостоверение за оценка.

(6) Удостоверението и утвърденият протокол се връчват на възложителя и на експертоценителя в 7-дневен срок.

(7) Комисиите по оценка създават регистър за издадените удостоверения и архив на извършените оценки.

(8) Оценките се съхраняват 3 години след датата на представянето им в комисиите по оценка.

(9) Оценки, възложени от съдебните органи, не подлежат на приемане от регионалните и националната комисия по оценка и за тях не се издават удостоверения освен по искане на възложителя.

(10) Заплащането на членовете на комисиите се извършва със заповед на началника на Националното управление по горите.

Чл. 41. (1) При несъгласие с извършената оценка в 7-дневен срок след получаване на удостоверението заинтересуваните лица могат да подадат до началника на Националното управление по горите или до началника на регионалното управление на горите заявление за изготвяне на експертиза.

(2) При несъгласие с решението на комисията по оценка заинтересуваното лице в 7-дневен срок от връчване на утвърдения протокол подава заявление до началника на Националното управление по горите или до началника на регионалното управление на горите с искане за назначаване на експертиза.

Чл. 42. (1) Началникът на Националното управление по горите или началникът на регионалното управление на горите в 7-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 41 назначава експертна група за провеждане на експертиза.

(2) В експертната група не могат да участват: 1. членове на комисията, която е издала оспорваното решение;

2. лица, които са свързани лица по смисъла на § 1 от Търговския закон с членове на комисията, издала оспорваното решение, или със заявителя, или с възложителя на оценката, или с експерт-оценителя, който е извършил оценката;

3. лица, които са заинтересувани от извършването на оценката.

Чл. 43. (1) Експертната група извършва проучвания и издава акт за експертиза, чрез който се потвърждава или отменя първоначалната оценка.

(2) Ако първоначалната оценка бъде отменена, експерт-оценителят, участващ в експертната група, изготвя доклад за оценка, който представя за приемане от комисията възложител.

(3) В доклада за оценка се отбелязва изрично, че той е резултат от експертиза.

(4) Оценката се приема с протокол, подписан от членовете на експертната група.

(5) Протоколът на експертната група се подписва от всички членове и:

1. когато е подписан без особени мнения, се утвърждава от ръководителя на регионалното управление на горите;

2. когато е подписан с особено мнение от помалко от половината от членовете на комисията, се утвърждава от ръководителя на регионалното управление на горите, който изразява становище по особените мнения;

3. когато е подписан с особено мнение от повече от половината от членовете на комисията, оценката се връща на експерт-оценителя; след отстраняване на обстоятелствата, изразени в особените мнения на членовете на експертната група, оценката може да се представи за ново разглеждане.

Чл. 44. Разходите за изготвянето на експертизата са за сметка на:

1. възложителя на първоначалната оценка— в случаите, когато собственик оспори оценка, възложена от друго лице във връзка с отчуждаване на негов имот, и експертизата не потвърди първоначалната оценка;

2. заявителя на експертизата—в случаите, когато експертизата потвърди първоначалната оценка.

Чл. 45. (1) Докладът за оценка по чл. 36, ал. 1 се изготвя в два екземпляра, единият от които е за архива на регионалната комисия по оценка, а вторият—за възложителя.

(2) Докладът от експертната оценка по чл. 43, ал. 3 се издава в 3 екземпляра, единият от които е за архива на регионалната комисия по оценка, вторият—за възложителя, а третият се изпраща в регистъра, воден в Националното управление по горите, на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за горите.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата:

1. “Гора” е земя, заета от горскодървесна растителност, независимо от площта є.

2. “Оценка на имот” е определяне стойността на имота към определена дата. Стойност на имота (парична равностойност или справедлива цена) е средната му пазарна цена. При невъзможност да се определи пряко по статистиката на продажбите на съпоставими имоти стойност- та се пресмята като очакваема стойност. Очакваема стойност е капитализираната сума от чистите доходи, очаквани от имота.

3. “Базисна цена” на горски имот е нормативно установена от държавата парична равностойност за комплекс от продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на горите и земите от горския фонд при използването им по предназначение.

4. “Обезщетение” е сума, изплащана за възмездяване на щета.

5. “Парциална площ” е идеалната част от площта, която се пада на елемент гора.

6. “Клас на възраст” е възрастта, закръглена на 5 или на 20 години (на 5 години—при бързорастящите и издънковите широколистни дървесни видове, и на 20 години—при всички останали).

7. “Тип месторастене” са земи с еднакви условия за развитие на горскодървесна растителност.

8. “Бонитет” е показател за производителността на насаждение. Най-високопроизводителните са насажденията от I бонитет, а найнископроизводителните—от V бонитет.

9. “Пълнота” е степен на насищане с дървесна маса на единица площ, получена при съпоставяне на масата на действително насаждение с масата на еталонно насаждение, определено по растежни таблици.

10. “Турнус” е период от години за производство и добив на дървесина по планов ред.

11. “Стопански клас” са гори с еднакъв начин на стопанисване. Горите от един стопански клас задължително имат еднакъв турнус и еднаква стопанска цел (производство на едра дървесина, на специални сортименти и др.).

12. “Реконструкция” е замяна в кратък срок на нископродуктивно насаждение с по-продуктивно чрез отсичане и изкуствено залесяване.

13. “Надлесни дървета” са единични стари дървета много по-високи от основното насаждение.

14. “Запас” е обемът на дървесината на надземната част на дърветата.

15. “Кубиране” е определяне на запаса. 16. “Сортимент” е дървесина с определени размери и качества.

17. “Категории дървесина” са едрата, средната и дребната строителна дървесина и дървата.

18. “Сортиментиране” е разпределяне на стъбления обем по сортименти, които могат да се добият след сечта.

19. “Специален сортимент” е строителна дървесина за производство на фурнир, шперплат, стълбове, пилони, траверси, резонансна дървесина и други скъпи производи.

20. “Специални полезни функции” са защитни и рекреационни функции на горите, както и функциите им като защитени територии.

21. “Просто насаждение” е едноетажно, чисто и относително едновъзрастно насаждение.

22. “Очакваема стойност” е капитализираната сума от чистите доходи, очаквани от насаждението.

23. “Доход в турнусна възраст” е стойността на дървесината на корен, очаквана в турнусна възраст, изчислена по средните съвременни пазарни цени, установени от Националното управление по горите.

24. “Разходи за създаване” са разходите за възобновяване на насаждението, изчислени по средни цени. В тях влизат разходите, които се правят до укрепване на насаждението: разчистване на сечището, подготовка на почвата, доставка на посадъчен материал, залесяване, торене, попълване, отглеждане на културата, ограждане. В тях не влизат разходите, които се правят след снемане от отчет, в т. ч. прочистки, прореждания и други отгледни сечи.

25. “Стойностен прираст” е произведението на средния зрелостен прираст по обем, отчетен от растежните таблици, умножен по средната стойност на 1 куб. м от дървесината на дървесния вид, от която са извадени средните добивни разходи за дървесния вид.

26. “Експерт-оценители” са физически лица с висше лесовъдско образование, притежаващи удостоверение за завършен курс за оценка на горите и земите от горския фонд.

27. “Обяснителна записка” е писмено описание на задачата за оценка и решенията на оценителя. Обяснителната записка включва описание на обекта на оценка (местоположение, собственост), източниците на използваните данни (кадастрални и горскостопански карти, лесоустройствени и други проекти, собствени измервания) и използваните методи за кубиране и сортиментиране. Към обяснителната записка задължително се прилага копие от удостоверението на оценителя.

28. “Калкулация” е документ, който съдържа всички данни и междинни резултати, позволяващи да се провери оценката. Към калкулацията задължително се прилагат таксационните описания на оценяваните горски имоти, карнети и сборни листове, съставени при определяне на запаса и сортиментната структура, както и всички документи за удостоверяване на данните, които не са взети от приложенията на наредбата.

29. “Заключение” е кратко описание на резултата от оценката (стойност на имот, цена за изключване, право на ползване, или сервитути, размер на щета) заедно с опознавателни данни, необходими за разпознаване на обекта.

30. “Насаждение за изборно стопанство” е типично разновъзрастно насаждение (с повече от три класа на възраст), в което короните на дърветата заемат цялото вертикално простран- ство и запазват една и съща структура във времето и пространството.

31. “Сегашна възраст” е възрастта в момента на оценката.

32. “Първична обработка” са операциите кастрене, размерване, разкройване и рампиране, както и подреждане на дървата на фигури.

33. “Извоз” е извозването на дървесината от мястото на сечта до временен склад или до път за камиони.

34. “Достоверни пазарни свидетелства” са данни от реално сключени сделки по свободно договаряни пазарни цени. Такива данни могат да се ползват от експерт-оценителя за определяне средната пазарна стойност на земята при спазване на условия за поверителност. Потвърждаването им от конфиденциалния източник, който може да бъде нотариус, агенция за недвижими имоти, борсов посредник или страна по сделка, е необходимо при възникване на съдебни спорове.

35. “Щета” е резултатът от всяко събитие, действие или бездействие, което намалява стойността на горския имот или на отделно стоящо дърво.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се приема на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от Закона за горите.

§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на земеделието и горите, който дава указания по прилагането є.

§ 4. Издадените удостоверения на успешно завършилите курсовете за подготовка на оценители по реда на чл. 36, т. 6 от Наредба № 32 от 1998 г. за оценка на гори и на земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 3 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 57 от 2001 г.) се признават за удостоверения по чл. 28, ал. 3 от Закона за горите.

§ 5. Процедури по промяна на предназначението и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, започнали до приемането на наредбата, се довършват по цени, определени по реда на отменената Тарифа за таксите за изключени или предоставени за ползване площи от държавния горски фонд по чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Закона за горите, приета с Постановление № 266 на Министерския съвет от 1998 г. за приемане на тарифи за таксите, които се внасят в бюджета на Министерството на земеделието и горите (обн., ДВ, бр. 146 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2002 г.; попр., бр. 48 от 2002 г.).

§ 6. Оценки, възложени преди влизането в сила на наредбата, се приемат по реда на отменената Наредба № 32 от 1998 г. за оценка на гори и на земите от горския фонд в срок един месец от влизането в сила на наредбата.

Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1

Средни стойности на земята по типове месторастения

№ Индекс на место- Лв./ха № Индекс на место- Лв./ха № Индекс на место- Лв./ха растенето растенето растенето

1 M-I-1 CD-4

2300

51 Т-I-1 C-3

2300

101

Ю-I-3 D-2,3

1900

2 M-I-1 C-3

2300

52 Т-I-1 D-2

4000

102

Ю-I-3 C-2,1

2000

3 M-I-1 D-2,3

5300

53 Т-I-1 C-2

4000

103

Ю-I-3 B-1,2

600

4 M-I-1 C-2

4600

54 Т-I-1 B-2

2900

1900

5 M-I-1 D-2

2400

3600

6 M-I-1 C-3

4000

56 Т-I-2 C-2,1

2000

5300

7 М-I-1 D-2

5300

57 Т-I-2 B-1

1000

1900

8 М-I-1 C-2

4600

58 Т-I-2 D-2

2400

1600

9 М-I-1 B-2

4600

59 Т-I-2 C-1

2000

2400

10 М-I-2 D-3

2400

1900

11 М-I-2 D-2,3

2400

61 Т-I-2 B-1,2

1200

3600

12 М-I-2 D-2

2400

62 Т-I-3 D-2,3

2900

3600

13 М-I-2 D-1

2200

63 Т-I-3 C-2,1

2000

2700

64 Т-I-3 B-1

2000

3400

15 М-I-2 C-1

2400

2300

16 М-I-3 D-2,3

2900

66 Т-I-3 B-1,2

1200

1900

2300

18 М-I-3 C-2

2300

2800

19 М-I-3 C-1

4000

2300

20 М-I-3 C-2,1

1900

1500

21 М-I-3 B-1,2

2300

2000

22 М-I-3 D-2

2400

1600

23 М-I-3 B-1

2700

600

24 М-I-3 C-2,1

3400

2000

25 М-I-3 D-2

1600

2000

26 М-I-3 C-1

3400

2600

3600

2600

2400

3400

2800

2300

3400

2300

2100

2000

137

антропогенно

800

138

М-I-2 B-1

1200

3400

90 Ю-I-1 C-3

5300

140

Т-I-2 D-2,3

2800

91 Ю-I-1 D-2

5300

3400

92 Ю-I-1 C-2

5300

2400

93 Ю-I-1 B-2

5300

2800

94 Ю-I-2a,2 D-2,3

2400

95 Ю-I-2a,2 C-2,1

2400

2800

96 Ю-I-2a,2 B-1,2

1000

2100

97 Ю-I-2a,2 D-2

2400

147

Т-I-2 D-1

1200

98 Ю-I-2a,2 C-1

2000

900

99 Ю-I-2a,2 CD-2,3

2400

1100

100

Ю-I-2a,2 C-2

2000

800

Стойност на нелесопригодните площи—600 лв. на хектар.

Приложение № 2 към чл. 7, ал. 4

Коефициент за местоположение

Коефициентът за местоположение Kм е увеличената с 1 сума на коефициентите за близост до град g, до граници на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) s, до брега на морето m и до пътната мрежа p: Kм = 1 + g + m + s + p.

Коефициентът g за близост до град се отчита от таблица 1 според отстоянието. Избира се най-високата стойност, която дават колони “а”—“е”. За отстояние се взема най-късото разстояние, измерено по пътна карта, от града до населеното място, в чието землище се намира имотът.

Коефициент за близост до град g

Таблица 1

София Русе, Благоевград, Друг Друг Друг Пловдив, Бургас, В. Търново, Враца, областен голям общински Разстояние Варна Плевен, град град център (км) Ст. Загора абвгде до 5 вкл. 0,70 0,50 0,40 0,35 0,30 0,10 над 5 до 10 0,60 0,40 0,35 0,30 0,20 0,05 над 10 до 15 0,50 0,35 0,30 0,20 0,10 0,00 над 15 до 20 0,40 0,30 0,20 0,10 0,05 над 20 до 30 0,35 0,20 0,10 0,05 0,00 над 30 до 40 0,30 0,10 0,05 0,00 над 40 до 50 0,25 0,05 0,00 над 50 до 60 0,20 0,00 над 60 до 80 0,15 над 80 до 100 0,10 над 100 0,00

Други областни градове (колона “г” на таблица 1) са: Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.

Други големи градове (колона “д” на таблица 1) са: Ботевград, Горна Оряховица, Димитровград, Дупница, Казанлък, Карлово, Лом, Петрич, Самоков, Свищов и Червен бряг.

Коефициентите за близост до граници на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) s, до брега на морето m и до пътната мрежа p се отчитат от таблица 2 според съответното отстояние. Отстоянията се измерват по най-късата въздушна линия от границите на имота. Отстоянието до граници на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) се измерва до границата на най-близката урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), определени със застроителен и регулационен план, околовръстен полигон или подробен устройствен план. Отстоянието до морето се измерва до брега на морето или до границите на плажа. Отстоянието до пътната мрежа се измерва до път с трайна настилка, който не е магистрала.

Таблица 2

До граници на урбани- Коефи- Разстояние Коефи- Разстояние Коефизираните територии циент до морето циент до пътната мрежа циент (населени места и селищни образувания)

(км) s (м) m (км) p граничи 0,25 до 200 м вкл. 0,20 до 1 вкл. 0,10 до 1 вкл. 0,20 над 200 м до 300 0,18 над 1 км 0,00 над 1 до 2 0,15 над 300 м до 500 0,16 над 2 до 3 0,10 над 500 м до 1 км 0,14 над 3 0,00 над 1 км до 1,5 0,12 над 1,5 до 2 0,10 над 2 до 2,5 0,08 над 2,5 до 3 0,04 над 3 до 5 0,02 над 5 0,00

Приложение № 3 към чл. 7, ал. 7

Добавка (лв./ха)

София, национални курорти и вилни зони към тях, земи на разстояние 10 км от морето

5000

Общини от I и II тип

2000

Общини от III и IV тип

1000

Общини от V до VIII тип

Приложение № 4 към чл. 8, ал. 5, чл. 14 и чл. 33, ал. 1

Цени на дървесината

Дърве- Специ- Едра Средна Дребна Дърва сен вид ален строистроистроисорти телна телна телна мент дърведърве дървесина сина сина лв./куб.м Бял бор

29 Смърч

29 Ела

29 Чер бор

29 Бук

113

29 Дъб

161

29 Цер

29 Топола

24 Орех

272

140

29 Акация

29 Габър

29 Липа

29 Явор, ясен,

161

29 елша Върба, бреза

Приложение № 5 към чл. 11, ал. 1 Възрасти за сеч (турнуси)

Название на стопанския Код Турнус клас (години)

Акациев А

20 Акациев за едра дървесина АЕД

40 Акациев противоерозионен АПе

15 Благунов високобонитетен БлВП 80—100 за превръщане Благунов средно- и нискобони- БлСрНП 55—60 тетен за превръщане Брезов Брз

60 Буков високобонитетен БВ

140

Буков високобонитетен БВП 80—100 за превръщане Буков нискобонитетен БН

100

Буков средно- и нискобонитетен БСрНП 55—60 за превръщане Буков среднобонитетен БСр

120

Буков среднобонитетен БСрП

60 за превръщане Бялборов високобонитетен ББВ

120

Бялборов средно- и ниско- ББСрН

100

бонитетен Бялмуров високобонитетен БМВ

160

Бялмуров средно- и нискобонитетен БМСрН

140

Върбово-тополов брегозащитен ВТБ

15 Габъров ГБР

100

Габъров високобонитетен ГВП 80—100 за превръщане Габъров средно- и нискобони- ГСрНП 65—60 тетен за превръщане Горскоплоден ГПл

100

Дъбов високобонитетен ДВ

140

Дъбов високобонитетен ДВВП

100

за превръщане Дъбов високобонитетен ДВСпС

160

за специални сортименти Дъбов за производство на корк ДК

100

Дъбов средно- и нискобонитетен ДСрН

120

Дъбов средно- и нискобонитетен ДСрНП 50—60 за превръщане Дъбов среднобонитетен ДСрП

80 за превръщане Елов високобонитетен ЕВ

120

Елов средно- и нискобонитетен ЕСрН

100

Елшов Ел

80 За двуетажни насаждения ДВН

120

Иглолистни култури ИК 60—80 Иглолистно-широколистен ИШВ

120

високобонитетен Иглолистно-широколистен ИШСрН

100

средно- и нискобонитетен Изборен Изб

120

Кестенов Кс

80 Липов високобонитетен ЛВ

80 Липов средно- и нискобонитетен ЛСрН

60 Нискостъблен Н 25—30 Орехов О

100

Реконструкция Р

0 Смесен високобонитетен ВП 80—100 за превръщане Смесен иглолистен високо- СМИВ

120

бонитетен Смесен иглолистен средно- СМИСрН

100

и нискобонитетен Смесен средно- и нискобони- СрНП 50—60 тетен за превръщане Смърчов високобонитетен СВ

120

Смърчов високопланински СВп

120

Смърчов средно- и ниско- ССрН

100

бонитетен Тополов Т

15 Тополов нетипичен ТН

15 Тополов типичен ТТ 15—18 Трепетликов Трп

40 Церов Ц

100

Церов високобонитетен ЦВП

60 за превръщане Церов средно- и нискобонитетен ЦСрНП 35—40 за превръщане Черборов високобонитетен ЧБВ

120

Черборов средно- и ниско- ЧБСрН

100

бонитетен Широколистен високостъблен ШВ

100

Ясенов Яс

Спътниците на основния дървесен вид имат същия турнус, когато няма подходящ отделен стопански клас.

Приложение № 6 към чл. 15, ал. 1 Разредна обемна и сортиментна таблица Таблица за определяне на височинните разреди

Дървесен вид

Диа- Височинни разреди метър (см) височини, см

Дървесен вид Височинен разред

Разредна обемна и сортиментна таблица диа- за- Ia I II III IV V VI дър- от- кора мепас клас клас клас клас клас клас клас ва пад тър см куб. куб. куб. куб. куб. куб. куб. куб. куб. куб. куб. ммммммммммм

Приложение № 7 към чл. 15, ал. 1 Сортиментна таблица за клоните

Дървесен вид Дължина на короната, % диамесреддребдървъртър, cm на, % на, % ва, % шина, %

Приложение № 8 към чл. 15, ал. 1 Сортиментни таблици за цели насаждения

Среден диаметър I II III IV V VI дърва отпад кора (в cm) % % % % % % % % %

Бял бор 1-ви клас на сортиментност D I II III IV V VI дърва отпад кора