Решение № 692 от 28 януари 2003 г. по административно дело № 8541 от 2002 г.

РЕШЕНИЕ № 692 от 28 януари 2003 г. по административно дело № 8541 от 2002 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Мария Костова, Дима Йорданова, Боян Магдалинчев, Милка Панчева, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 8541 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2002 г., докладвано от съдията Мария Костова.

Производството е по чл. 13, ал. 1 ЗВАС във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗВАС във връзка с чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България. Образувано е по жалба на ВМРО— регистрирана с решение № 7 от 7.I.2002 г. на СГС, представлявана от Красимир Каракачанов от София, и на Общия съюз на българската индустрия—представляван от Николай Петков Симеонов от София, срещу чл. 8, ал. 1 от Наредбата за дейността на Централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с компенсаторни инструменти, приета с Постановление № 146 на Министерския съвет от 15.VII.2002 г. (ДВ, бр. 71 от 23.VII.2002 г.).

В жалбата се правят доводи за противоречие на чл. 8, ал. 1 от Наредбата с чл. 11 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти (ЗСКИ)—обн., ДВ, бр. 47 от 10.V.2002 г. Твърди се, че ЗСКИ е основният нормативен акт, уреждащ издаването на компенсаторни инструменти, сделките и плащанията с тях. По отношение на покупко-продажбата на компенсаторни инструменти в чл. 8 ЗСКИ е посочено, че такава сделка може да се извърши само на регулирания пазар на ценни книжа (фондова борса) при условията и по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). В чл. 9 е определен редът за регистрацията и от Централния депозитар. Същевременно с чл. 11 ЗСКИ е дадено право да се придобиват компенсаторни инструменти извън регулирания пазар. За тези сделки единственото условие, предвидено в закона, е да не са покупко-продажби. По отношение на регистрацията на сделките в Централния депозитар законът изисква тя да се извърши чрез банка или инвестиционен посредник—член на депозитара, въз основа на представен нотариално заверен договор между страните. Други условия относно формата, вида и естеството на сделката не се поставят. Следователно прехвърлянето и придобиването на компенсаторни инструменти извън регулирания пазар може да стане с всички допустими от законодателството сделки, стига да не се касае до покупкопродажба. В чл. 8, ал. 1 НДЦДРИСИПКИ обаче сделките, изброени като способ за придобиване на компенсаторни инструменти извън регулирания пазар и подлежащи на регистрация от Централния депозитар, са само три—дарение, апорт и наследство. С действието си тази разпоредба ограничава и стеснява приложното поле на чл. 11 от закона, защото забранява на Централния депозитар да регистрира каквато и да било друга придобивна сделка извън регулирания пазар на компенсаторни инструменти, която не е дарение, апорт или наследство. По този начин собствениците на компенсаторни инструменти са лишени от възможността да оперират с книжата си и да се разпореждат със съсобствеността си чрез допустими от закона сделки извън изброените в Наредбата, например: замяна или погасяване на задължение към кредитор.

Ответната страна—Министерският съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че атакуваният текст от наредбата с нищо не противоречи на чл. 11 ЗСКИ.

Заинтересованата страна—Агенцията за приватизация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Наредбата е приета и издадена от компетентния орган—Министерския съвет. Правомощието на Министерския съвет да издаде цитираната наредба е делегирано със закон съгласно разпоредбите на чл. 6 и чл. 7, ал. 2 ЗНА. Не е налице твърдяното в жалбата противоречие между разпоредбата на чл. 11 ЗСКИ и чл. 8 от наредбата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от закона продажбата на компенса- торни инструменти се извършва само на регулиран пазар на ценни книжа при условията и по реда на ЗППЦК. Съгласно разпоредбата на чл. 54 ЗППЦК само инвестиционните посредници—членове на депозитара, могат да извършват сделки с ценни книжа. В тази връзка продажбата на компенсаторни инструменти между физически и юридически лица, извършена извън регулирания пазар без посредничеството на лицензирани инвестиционни посредници, така както са формулирани исканията в жалбата, би била в пълно противоречие с изискванията на ЗППЦК. Противоречие между нормативен акт и норма на подзаконов нормативен акт ще бъде налице само при идентичност на предмета и разлика в уредбата. В конкретния случай атакуваната разпоредба на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за дейността на Централния депозитар не противоречи на чл. 11 ЗСКИ, а детайлизира подробно уредбата на сделките с компенсаторни инструменти извън случаите по чл. 8 ЗСКИ.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 1 ЗСКИ този закон урежда реда за издаване, сделките и плащанията с компенсаторни инструменти. Компенсаторните инструменти са компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи по ЗОСОИ, както и поименните компенсационни бонове по ЗСПЗЗ и по ЗВСВГЗГФ—съгласно чл. 2 от закона.

Разпоредбата на чл. 3 ЗСКИ регламентира регистриране в Централния депозитар на издаването, сделките и плащанията с тях без ограничения.

Глава трета от ЗСКИ регламентира сделките и плащанията с компенсаторни инструменти, като чл. 8 и 9 регламентират сделката “продажба” на компенсаторни инструменти и нейната регистрация, а чл. 11, ал. 1 и 2 ЗСКИ— придобиването на компенсаторни инструменти извън случаите по чл. 8, т.е. придобиването на компенсаторни инструменти чрез всички останали сделки извън “продажбата” и реда за тяхната регистрация. Разпоредбата на чл. 11 ЗСКИ не съдържа ограничение на видовете сделки, които могат да се извършват с компенсаторните инструменти.

Специалните закони, по които се издават компенсаторните инструменти по чл. 2 ЗСКИ, също не съдържат ограничения относно сделките, които могат да се извършват с тях.

Съгласно старата редакция на чл. 4, ал. 1 ЗОСОИ “компенсаторните записи по този закон са поименни и могат да се прехвърлят без ограничения”. С изменението є—ДВ, бр. 47 от 2002 г.—§ 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСКИ, чл. 4, ал. 1 ЗОСОИ се изменя така: “Компенсаторните записи по този закон са поименни и безналични. Редът за тяхното издаване, сделките и плащанията с тях се уреждат с отделен закон.”

Същевременно разпоредбата на чл. 8 ЗОСОИ регламентира случаите, при които могат да се извършват плащания с компенсаторни инструменти.

Съгласно действащата редакция на чл. 35, ал. 4 ЗСПЗЗ поименните компенсационни бонове могат да се прехвърлят без ограничения. С § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСКИ се изменя чл. 35, като ал. 2 се отменя, а ал. 3 се изменя, както следва: “Поименните компенсационни бонове са поименни и безналични. Редът за тяхното издаване, сделките и плащанията с тях се уреждат с отделен закон.” С изменението в “Държавен вестник”, бр. 99 от 2002 г., се допълва тази разпоредба с ново предложение, което регламентира ползването на поименните компенсаторни бонове, т.е. сделките, при които се извършва плащане с тези инструменти.

Специалните закони—ЗОСОИ и ЗСПЗЗ, разграничават сделките с компенсаторните инструменти и сделките, по които същите могат да се ползват, т.е. да се извършват плащания с тях. Ограничение е въведено само относно плащането с компенсаторните инструменти, но не и относно сделките със самите компенсаторни инструменти.

Разпоредбите на ЗСКИ също не въвеждат ограничение относно вида на сделките с компенсаторни инструменти, а регламентират различен ред за извършването и регистрацията на сделките с компенсаторни инструменти, като сделката “продажба” се извършва по реда на чл. 8, препращащ към условията и реда на ЗППЦК за самата продажба, а регистрацията на продажбата се извършва по реда на чл. 9.

Всички останали сделки по придобиването на компенсаторни инструменти извън “продажбата” се регистрират в Централния депозитар по реда на чл. 11 ЗСКИ. А чл. 13 ЗСКИ пък регламентира плащането с компенсаторните инструменти в допустимите от закона случаи (примерно в случаите по чл. 8 ЗОСОИ или чл. 35, ал. 3 ЗСПЗЗ), както и заличаването им по сметката на техния притежател.

От изложеното дотук следва, че ЗСКИ не въвежда ограничение относно вида на сделките с компенсаторните инструменти, а регламентира реда и регистрацията в Централния депозитар на издаването, сделките и плащането с тях. Докато сделката “продажба” се извършва по реда на чл. 8 и се регистрира по реда на чл. 9, то всички останали сделки с компенсаторните инструменти се регистрират в Централния депозитар по реда на чл. 11 ЗСКИ. Съгласно ал. 1 на чл. 11 придобиването на компенсаторни инструменти извън случаите по чл. 8 се регистрира в Централния депозитар чрез банка или инвестиционен посредник—член на депозитара. Съгласно ал. 2 на чл. 11 регистрацията на сделките по ал. 1 се извършва въз основа на представен от страните, на банката или на инвестиционния посредник договор с нотариално заверени подписи.

Този извод следва и от самото заглавие на наредбата, издадена на основание чл. 4, ал. 2 ЗСКИ—Наредба за дейността на Централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с компенсаторни инструменти, както и от разпоредбата на чл. 1 ЗСКИ—този закон урежда реда за издаване, сделките и плащанията с компенсаторни инструменти. Видовете сделки, които могат да се извършват с компенсаторните инструменти, както и видовете сделки, по които могат да се извършват плащания с тези компенсаторни инструменти, се уреждат в съответните специални закони, на основание на които се издават компенсаторните инструменти.

Разпоредбата на чл. 7 НДЦДРИСИПКИ урежда регистрацията на сделките с компенсаторните инструменти при търговия на регулирания пазар, а разпоредбата на чл. 8 от нея— регистрацията на придобиването на компенсаторни инструменти извън случаите по чл. 7, т.е. разпоредбата на чл. 7 от наредбата е относима към чл. 8 ЗСКИ, а разпоредбата на чл. 8 от наредбата—към чл. 11 ЗСКИ.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от наредбата обаче свежда регистрацията на придобиването на компенсаторните инструменти по чл. 11 ЗСКИ (извън регулирания пазар по чл. 8) само до три способа: дарение, апорт и наследство, в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от закона, който регламентира регистрирането на сделките по всички способи за придобиване на компенсаторни инструменти извън случаите по чл. 8 ЗСКИ.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от наредбата не детайлизира подробно уредбата на сделките с компенсаторни инструменти извън случаите по чл. 8 ЗСКИ, а ограничава приложното поле на чл. 11 ЗСКИ, като стеснява способите за придо- биване на компенсаторни инструменти, подлежащи на регистрация, до три—дарение, апорт и наследство. Останалите видове способи за прехвърляне на компенсаторни инструменти, без продажбите по чл. 8 ЗСКИ, които не са забранени от закона, се изключват от регистрацията по реда на чл. 8 от наредбата.

Като противоречаща на разпоредбата на чл. 11 ЗСКИ разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за дейността на Централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с компенсаторни инструменти, частта є относно думите “чрез дарение, апорт и наследство” следва да се отмени. В останалата част, която урежда реда на регистрация на сделките извън тези по чл. 8 ЗСКИ, разпоредбата е законосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл. 23 ЗВАС във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗВАС във връзка с чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд—5-членен състав,

РЕШИ : Отменя като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за дейността на Централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с компенсаторни инструменти, приета с Постановление № 146 на Министерския съвет от 15.VII.2002 г. (ДВ, бр. 71 от 2002 г.), в частта є относно думите “чрез дарение, апорт и наследство”.

Отхвърля жалбата срещу разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от наредбата в останалата є част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Владислав Славов