Решение № 8 от 8 октомври 2002 г. по конституционно дело № 7 от 2002 г.

РЕШЕНИЕ № 8 от 8 октомври 2002 г. по конституционно дело № 7 от 2002 г.

Конституционният съд в състав: председател: Христо Данов, и членове: Димитър Гочев, Тодор Тодоров, Неделчо Беронов, Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Румен Янков, Живан Белчев, Пенка Томчева, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 8 октомври 2002 г. конституционно дело № 7 от 2002 г., докладвано от съдията Димитър Гочев.

Делото е образувано на 12 април 2002 г. по искане на Президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 33, ал. 5 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ)—нов (ДВ, бр. 110 от 2001 г.).

В искането се твърди, че атакуваният текст противоречи на чл. 60, ал. 1и2и чл. 84, т. 3 от Конституцията на Република България.

Понятието “брутна площ на съответния обект”, употребено в текста и изразяващо данъчна основа, не било определено в допълнителните разпоредби на закона. Освен това “брутна площ на съответния обект” е елемент на имуществен данък и недопустимо се използва за определяне размера на един подоходен данък, какъвто е патентният данък.

С определение от 21 май 2002 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането.

Като заинтересувани страни по делото конституира Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, Сметната палата, Българската занаятчийска камара, Българската търговско-промишлена палата и

Българската стопанска камара. На заинтересуваните страни се даде възможност да представят писмени становища по искането.

Народното събрание с писмо от 31 май 2002 г. изпрати становището си, изготвено и прието от Комисията по бюджет и финанси.

Министерският съвет изпрати становището си с писмо от 20 юни 2002 г., министърът на финансите—своето с писмо от 11 юни 2002 г.

В тези три становища се поддържа тезата, че атакуваният текст не противоречи на основния закон. Сочи се, че окончателният патентен данък не е обвързан с размера на получения доход от данъчния длъжник, а с осъществяване на визираната в закона дейност. Окончателният годишен патентен данък е пряк подоходен данък, но неговият размер се определя не на базата на реален, а на предполагаем доход. “Квадратен метър брутна площ” е показател, относим към очаквания доход, тъй като той отчита мащабите на съответната дейност, от която се осъществява доходът.

Становищата на Българската търговскопромишлена палата—изпратено с писмо от 5 юни 2002 г., на Българската стопанска камара—с писмо от 4 юни 2002 г., поддържат аргументите, изложени в искането—за противоконституционност на атакувания текст. Изтъква се, че понятието “брутна площ на съответния обект” не е изяснено от закона и с това се нарушава изискването със закон да се определят всички елементи на данъка.

Президентът на Република България с допълнително становище от 5 юни 2002 г. сочи, че атакуваният текст противоречи на конституционния принцип на справедливост при определяне на данъчните задължения, защото въвеждането на допълнителен данък, свързан с брутната площ, нарушава принципа на относителната равнопоставеност на данъчните субекти. Този критерий няма връзка с критерия “функционален тип на населеното място”, който е в основата на организацията на патентното облагане.

Българската занаятчийска камара с писмо от 4 юни 2002 г. също поддържа искането, като твърди, че допълнителният критерий, въведен с атакувания текст, се отнася до имуществен данък, какъвто патентният данък не е.

Конституционният съд, като прецени съображенията, изложени в искането на Президента на Република България, както и становищата на привлечените страни, за да се произнесе, съобрази следното:

Данъците се установяват и техният размер се определя от Народното събрание съгласно чл. 84, т. 3 от Конституцията на Република България. При това данъчните задължения могат да се определят само със закон, както сочи чл. 60, ал. 1 от основния закон.

Този конституционен принцип е посочен и в решенията на Конституционния съд № 3 по к.д. № 2 от 1996 г. и № 6 по к.д. № 4 от 1998 г.

Конституцията определя две категории данъци—съобразно с това дали са на базата на имуществото на данъчнозадължените субекти или на основание на техните доходи (чл. 60, ал. 1). Както приема Конституционният съд в решение № 9 по к.д. № 9 от 1996 г., недопустимо е елементите, които определят размера на данъците от едната категория, да се използват при определяне на размера на другата категория данъци.

С атакуваната разпоредба на чл. 33, т. 5 ЗОДФЛ се определя допълнителен размер на дължимия патентен данък от лицата, извършващи дейности по чл. 31, т. 6, букви “а” и “б”, т. 7, букви “а”, “б”, “в”, “д”, “к”, “л”, “м”, “с”, “х”, “щ” и “ю”, като към основния размер се прибавят по 5 лв. за кв. м брутна площ за съответния обект.

Основният окончателен годишен (патентен) данък съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗОДФЛ се определя в размер на фиксирана сума в зависимост от вида на изпълняваната дейност от данъчнозадължения субект, съответна категоризация на дейността (обекта), функционалния тип на населените места, зони, броя на работните места и други показатели.

Общата характеристика за определяне на размер на окончателния годишен (патентен) данък е, че те са индикация за интензивност на съответната дейност и оттам—предполагаем, очакван доход.

Размерът на използваната площ за извършване на съответна дейност се свързва с предпоставка за възможния оборот (обем на извършвана дейност) и оттам по-голям или по-малък доход.

Този показател очевидно се отнася до съответния доход и се прилага именно за определяне на размер на един подоходен данък, какъвто е окончателният годишен (патентен) данък.

Понятието “брутна площ за съответния обект”, използвано от законодателя като определяне на данъчна основа за допълнителния размер на годишния (патентния) данък, наистина не е дефинирано в допълнителната разпоредба на закона, както това е сторено с понятието “нетна търговска площ” в § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ. Съдът намира обаче, че с това не се нарушава конституционното изискване на чл. 60, ал. 1и2и чл. 84, т. 3 данъците да се определят от Народното събрание, и то със закон (виж и Решение № 3 на КС по к.д. № 2 от 1996 г.), включително всичките им елементи.

Липсата на дефиниция на понятието, чрез което законодателят определя данъчната основа, не означава, че основата не е определена от закона. Ако при прилагане на закона възникне необходимостта от изясняване на понятието “брутна площ на съответния обект”, това понятие може да бъде разтълкувано. (Такова тълкуване не би трябвало да създава проблем при наличието на дефиницията в § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ на понятието “нетна търговска площ”.)

Използваното понятие (“брутна площ на съответния обект”) за определяне на допълнителния размер на патентния данък не е елемент на имуществен данък. Брутната площ, върху която се осъществяват дейностите по чл. 31 и 32 ЗОДФЛ, се използва, както бе посочено, като мерило за обема на съответната дейност, а не за индикация на стойността на притежавано от данъчнозадълженото лице имущество.

Конституционният съд приема, че не се нарушава принципът за справедлив размер на данъците, залегнал в чл. 61, ал. 1 от Конституцията.

С атакувания текст законодателят е определил допълнителен размер на подоходен данък в съответствие с компетентността му по чл. 84, т. 3 и съобразно изискванията на чл. 60, ал. 1 и 2 от Конституцията. Затова Конституционният съд намира, че разпоредбата на чл. 33, ал. 5 ЗОДФЛ не противоречи на основния закон на Република България, поради което и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 14, ал. 2 от Закона за Конституционния съд

РЕШИ : Отхвърля искането на Президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 33, ал. 5 от Закона за облагане на доходите на физическите лица—нов (ДВ, бр.110 от 2001 г.).

Решението е подписано с особено мнение от съдиите Неделчо Беронов, Васил Гоцев и Живан Белчев.

Председател: Христо Данов

ОСОБЕНИ МНЕНИЯ на конституционни съдии по конституционно дело № 7 от 2002 г.

Неделчо Беронов Подписах решението по к.д. № 7 от 2002 г. с особено мнение, защото считам, че разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (ДВ, бр. 110 от 2001 г.) е противоконституционна.

Разпоредбата предвижда, че за изброени в нея дейности годишният (патентният) данък се определя, като към размера, определен по реда на чл. 31, се прибавят по 5 лв. на кв. м брутна площ на съответния обект.

Критерият “кв. м брутна площ” е присъщ за имуществените, а не за подоходните данъци. Макар в оспорената разпоредба да се използва като натурален показател за предполагаем доход, критерият “кв. м брутна площ” пряко участва при определяне на окончателния размер на подоходния патентен данък. Отделното посочване в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на “доходи и имущество” трябва да се схваща за изискване на разграниченост между подоходните и имуществените данъци, за недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата категория данъци (Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9 от 1996 г.—ДВ, бр. 58 от 1996 г.). Оспореният чл. 35, ал. 5 ЗОДФЛ не е съобразен с чл. 60, ал. 1 от Конституцията.

Брутната площ не винаги по еднакъв начин е свързана с доходите на лицата, извършващи услуги. Например, за да реализират един и същ доход, различните професии се нуждаят технологично от различна площ. Часовникарски услуги (чл. 31, т. 7, буква “к”), търговия и услуги за изделия от благородни метали (чл. 31, т. 7, буква “в”) се нуждаят от по-малка площ в сравнение с дърводелските (чл. 31, т. 7, буква “а”), тапицерските (чл. 31, т. 7, буква “л”) и авторемонтните услуги (чл. 31, т. 7, буква “м” ЗОДФЛ). За да реализират еднакъв доход, лицата, които извършват дърводелски, тапицерски и авторемонтни услуги, ползват по необходимост поголяма площ, поради което ще заплащат повисок патентен данък в сравнение с извършващите часовникарски услуги и такива за изделия от благородни метали. Практически извършващите услуги по чл. 31, т. 7, букви “а”, “в”, “к” и “м” ЗОДФЛ са поставени в неравностойни условия. С това е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, която изисква законът да създава и гарантира на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност. Данъчното облагане е едно от тези правни условия, както е посочено в Решение № 6 от 1998 г. по к.д. № 4 от 1998 г. (ДВ, бр. 35 от 1998 г.). Конституционен съдия: Н. Беронов

Васил Гоцев Не съм съгласен с решението на Конституционния съд, според което чл. 33, ал. 5 от Закона за облагане на доходите на физическите лица—нов (ДВ, бр. 110 от 2001 г.), не е противоконституционен. Според мен текстът противоречи на чл. 19, ал. 2, чл. 60 и чл. 84, т. 3 от Конституцията. Съображенията ми са следните:

Новата ал. 5 към чл. 33 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), създадена с § 11 от Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица, предвижда, че годишният (патентният) данък за дейностите, посочени в чл. 31, т. 6, букви “а” и “б”, т. 7, букви “а”, “б”, “в”, “д”, “к”, “л”, “м”, “с”, “х”, “щ” и “ю”, се определя, като към размера, определен по реда на чл. 31, се прибавят по 5 лв. на квадратен метър “брутна площ на съответния обект”. В Решение № 6 от 1998 г. по к.д. № 4 от 1998 г. (ДВ, бр. 35 от 1998 г.) Конституционният съд е посочил, че “конституционните принципи, на които трябва да съответстват данъчните норми, включват изискването за установяване на данъците и определяне размера им от Народното събрание”. Това произтича от чл. 60, ал. 1 от Конституцията. Само със закон, а не с какъвто и да било подзаконов акт на друг държавен орган те могат да бъдат определени. Така е и съгласно чл. 84, т. 3 от Конституцията, според който Народното събрание не само установява данъците, но и определя техния размер. В посоченото решение Конституционният съд приема, че “със закон следва да бъдат определени всички показатели, чрез които може да се индивидуализира размерът на данъка за всеки данъчен субект”. В същия смисъл е и Решение № 9 от

1996

г. по к.д. № 9 от 1996 г. (ДВ, бр. 58 от 1996 г.). Атакуваните пред Конституционния съд разпоредби не определят понятието “брутна площ на съответния обект”. Извличането му по аргумент от противното на понятието “нетна търговска площ”, употребено в § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ, не може да изиграе ролята на точно и еднакво посочен показател за всички лица, подлежащи на облагане с патентен данък. В закона няма никакви указания кой и по какви белези ще определя “брутната площ на съответния обект”. Възможно е различни данъчни служби да вложат различен смисъл в понятието “брутна площ на обекта”. Така може да се яви неравенство между едни и същи данъкоплатци, извършващи една и съща дейност. А това противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Неравенството в очакваните доходи, които са основание за размера на патентното облагане, се увеличава и от обстоятелството, че дейностите, за осъществяването на които се изисква несъмнено по-голяма площ, се облагат еднакво с по 5 лв. на кв. м брутна площ повече, както и дейностите, за упражняването на които е нужна много по-малка площ. Така ще бъде дори когато по хипотеза от двете дейности се получи един и същ доход. Различните професии според техните технологични особености изискват използване на различна площ. От едно пространство се нуждае например един часовникар (посочен в чл. 31, т. 7, буква “к” ЗОДФЛ) и от друго—един тапицер или автомонтьор (посочени в чл. 31, т. 7, букви “л” и “м” ЗОДФЛ).

Следва да се отбележи при това, че за редица дейности, по същество сходни с тези, за които се изисква увеличение по 5 лв. на кв. м брутна площ, не се предвижда такова увеличение.

Така е например за бръснарските услуги (чл. 31, ал. 1, буква “е”), машинописните услуги (чл. 31, ал. 1, буква “ж”), козметичните услуги (чл. 31, ал. 1, буква “з”) и др. Законът не съдържа логичен критерий, въз основа на който да става допълнителното облагане на кв. м площ. Това противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, тъй като не създава еднакви условия за стопанска дейност на патентно облаганите.

Освен гореизложеното следва да се отбележи, че съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията гражданите са длъжни да плащат данъци съобразно техните доходи и имущество. От казаното по-горе се вижда, че увеличението на патентния данък по атакувания закон не може винаги да се свърже за всички дейности с дохода от ползваната по-голяма площ. Данъкът не е съобразен за всички с очакваните техни доходи. Колкото се отнася обаче до размера на площта извън дохода, то това е елемент от данък върху имуществото, а не от подоходен данък.

Конституционен съдия: Васил Гоцев

Живан Белчев Подписвам решението при особено мнение предвид следните съображения:

1. Разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, тъй като данъците се определят само според доходите и имуществата на лицата, а не и с въвеждането на “кв. м брутна площ на съответния обект” като измерител на дохода.

В закона липсва определение на понятието “кв. м брутна площ на съответния обект”.

Даже и да се приеме, че не е елемент на имуществения данък, понятието “брутна площ”, върху която се осъществяват дейностите по чл. 31 и 32 ЗОДФЛ, се използва за мерило на обема на съответната дейност. А след като се използва като мерило на обема на съответната дейност, то това понятие служи като един от показателите при определяне на прекия подоходен данък, какъвто е патентният данък.

Брутната площ на съответния обект не може да се свърже по никакъв начин с доходите на лицата, които следва да се облагат по ЗОДФЛ.

Очевидно в този случай нормата на чл. 33, ал. 5 ЗОДФЛ не отговаря на конституционните принципи за законоустановеност на данъчните задължения, визирани в чл. 60, ал. 1и2и чл. 84, т. 3 от Конституцията.

2. Разпоредбата на чл. 33, ал. 5 ЗОДФЛ не съответства на конституционния принцип за еднакви правни условия за стопанска дейност на физическите и юридическите лица, залегнал в чл. 19, ал. 2 от Конституцията.

Данъчното облагане е едно от условията, което осигурява и гарантира равни условия за стопанска дейност. Принципът за равноправие пред закона е бил предмет на разглеждане в редица решения на Конституционния съд.

Разглежданата разпоредба създава неравноправие между данъчните субекти.

В конкретния случай показателят “кв. м брутна площ на съответния обект” не би могъл да бъде относим към обема на очаквания доход, защото не винаги от по-голям обект се очаква да се получи по-голям доход и обратно. (Пример: ателие за търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали, т.е. “Златарско ателие” и ателие за дърводелски или тапицерски услуги.)

3. При липсата на законно определение на понятието “кв. м брутна площ на съответния обект” се създават условия за различни тълкувания на това понятие от страна на данъчните администрации по места, което води, от друга страна, и до създаване на условия за корупция.

Конституционен съдия: Ж. Белчев