Споразумение между правителството на Република България и Федералното правителство на Република Австрия за полицейско сътрудничество

СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България и Федералното правителство на Република

Австрия за полицейско сътрудничество (Одобрено с извлечение от Протокол № 11 от заседанието на Министерския съвет от 21 март

2002

г. В сила от 1 август 2002 г.)

Правителството на Република България и Федералното правителство на Република Австрия, наричани по-нататък “договарящи страни”, водени от желанието да развиват и укрепват приятелските връзки и двустранното сътрудничество между двете държави, загрижени от разпространението на организираната престъпност и нелегалната миграция, убедени в голямото значение на сътрудничеството за ефикасната превенция и противодействие на престъпността, водени от принципа на взаимността и двустранната изгода и в съответствие с националните законодателства на двете държави, се споразумяха за следното:

Член 1 Области и цел на сътрудничеството (1) Договарящите страни в съответствие с националното си законодателство си сътрудничат чрез своите компетентни органи при предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност, както и при превенцията и разкриването на престъпни деяния.

(2) Сътрудничеството обхваща по-специално следните области:

1. престъпления срещу живота и здравето (физическа неприкосновеност) на личността;

2. тероризъм; 3. нелегална миграция, включително търговия и трафик с хора;

4. производство и разпространение на детска порнография;

5. нелегално производство, нелегална търговия и контрабанда на оръжие, боеприпаси и взривни вещества, както и ядрени и радиоактивни вещества;

6. кражба на културно-исторически ценности, МПС и други ценни вещи и нелегалната търговия с тях;

7. фалшифициране на пари и други разплащателни средства, ценни книжа и документи, както и разпространението им;

8. икономическа престъпност и пране на пари;

9. нелегално производство, внос, износ, нелегално транспортиране и трафик на наркотични вещества и прекурсори;

10. компютърна престъпност; 11. престъпления срещу интелектуалната собственост и по-специално фалшифициране на продукти на интелектуалната собственост.

Член 2 Форми на сътрудничество (1) Сътрудничеството между компетентните органи на договарящите страни се извършва в съответствие с националното им законодателство и обхваща по-специално:

1. взаимно информиране относно обстоятелства, узнаването на които може да допринесе за предотвратяване на заплахи за обществения ред и сигурност, както и за превенция и разкриване на престъпни деяния;

2. обмен на опит относно прилагането на правни разпоредби, превенция на престъпността, както и относно използвани криминалистични методи, средства и техники;

3. обмен на опит в определени области на противодействието на престъпността и провеждане на експертни срещи;

4. извършване на съгласувани полицейски действия на компетентните органи на договарящите страни на тяхна територия за предотвратяване на заплахи за обществения ред и сигурност, както и за превенция и разкриване на престъпни деяния, включително използване метода на “контролираната доставка”;

5. предоставяне на възможност служители на компетентните органи на една от договарящите страни да присъстват на открити разпити и външно наблюдение, извършвани от служители на другата договаряща страна;

6. издирване на лица и вещи, установяване самоличността на лица и идентифициране на трупове.

(2) Компетентните органи на договарящите страни си оказват съдействие при молба.

(3) Компетентният орган на всяка от договарящите страни в съответствие с националното си законодателство предоставя информация по ал. 1, т. 1, 2 и 3 на компетентния орган на другата договаряща страна и без молба, ако тази информация би била от значение за другата договаряща страна за предотвратяване на заплахи за обществения ред и сигурност, както и за превенция и разкриване на престъпни деяния. Договарящите страни си сътрудничат особено когато на територията на едната договаряща страна се подготвя или извършва престъпление и има данни, че това би имало последици на територията на другата договаряща страна.

Член З Компетентни органи (1) Договарящите страни взаимно се информират за органите, които са компетентни съгласно националното им законодателство да извършват сътрудничество по смисъла на това споразумение. Те се уведомяват и относно настъпили промени в компетенциите или наименованията на тези органи.

(2) Обменът на информация между договарящите страни в рамките на Международната организация на криминалната полиция “Интерпол” може да бъде допълнена чрез директни контакти между компетентните специализирани звена.

(3) Сътрудничеството между договарящите страни може да се извършва и със служители за връзка. Служителят за връзка изпълнява информационна и съветническа дейност и няма правомощия да извършва полицейски действия. Задачите на служителя за връзка се определят от компетентните органи в съответствие с националното законодателство.

Член 4 Особени форми на сътрудничество в проти- водействието на тероризма В областта на сътрудничеството по чл. 1, ал. 2, т. 2 компетентните органи на договарящите страни наред с други форми на сътрудничество си обменят информация и резултати от разследването относно планирани или извършвани терористични актове, относно методи на действие на извършителите, относно терористични организации, планиращи, респ. извършващи престъпления срещу държавни интереси на някоя от договарящите страни.

Член 5 Особени форми на сътрудничество в проти- водействието на нелегалната миграция В областта на сътрудничеството по чл. 1, ал. 2, т. 3 компетентните органи на договарящите страни наред с други форми на сътрудничество си предоставят информация относно методи и пътища на организираната нелегална миграция и информация, подпомагаща контрола на валидността на пътни документи и визи, както и обменят образци на пътни документи и визи.

Член 6 Особени форми на сътрудничество в проти- водействието на наркотрафика В областта на сътрудничеството по чл. 1, ал. 2, т. 9 компетентните органи на договарящите страни наред с други форми на сътрудничество си предоставят информация за лица, участващи в нелегалното производство на наркотични вещества и прекурсори, за методи на нелегалния трафик с тях, за скривалища, маршрути, използвани средства за транспортиране, начини на действие на контрабандни организации на местата на произход, места на складиране на наркотични вещества и прекурсори, както и всяка друга информация, имаща отношение към този вид престъпления, доколкото тя е необходима за разкриването им. Те си предоставят информация за образци на нови наркотични вещества и прекурсори.

Член 7 Защита на личните данни Взаимното предоставяне на лични данни между компетентните органи на договарящите страни се извършва при спазване на определе- ните от изпращащия орган условия и следните принципи, които намират приложение както при автоматизирана, така и при неавтоматизирана обработка на данни:

(1) Предоставените данни не бива да се използват без одобрение на изпращащите органи за други цели освен за целите, за които са предоставени.

(2) Предоставените данни се унищожават, респ. коригират, когато:

а) се установи неверността на данните или б) изпращащият компетентен орган уведоми, че данните са събрани или предоставени в противоречие на закона, или в) данните не са необходими повече за изпълнение на задачата, за която са били предоставени, освен ако е налице изрично разрешение предоставените данни да се използват за други цели.

(3) По молба на изпращащия орган институцията, получила данните, предоставя информация за тяхното използване.

(4) Компетентният орган, който предоставя данните, гарантира верността и актуалността на изпратените данни. Ако се окаже, че са предоставени неверни данни или данни, които не е трябвало да бъдат предоставяни, или че правомерно предоставени данни съгласно законите на държавата на изпращащия орган трябва да се унищожат на по-късен етап, органът, който ги получава, бива незабавно информиран, за да унищожи или нанесе от своя страна съответните корекции съгласно т. 2.

(5) Ако органът, който получава данните, има основание да смята, че предоставените данни са неверни или трябва да бъдат унищожени, то той незабавно уведомява за това изпращащия орган.

(6) Органът, който получава данните, е длъжен ефикасно да защити получените данни от неоторизиран достъп, неоторизирани промени и неоторизирано разпространение.

(7) Органът, който предоставя, и органът, който получава данните, са задължени да водят на отчет предаването и получаването на данните или да изготвят протокол.

(8) Засегнатите лица в съответствие с надлежните вътрешнодържавни нормативни актове имат право на информация относно предоставените в рамките на това споразумение данни за тях, както и на коригиране, респ. унищожаване на тези данни в случаите, посочени в т. 2, или на проверка на тези данни. В случай на подадена молба за достъп, коригиране или унищожаване на лични данни от страна на засегнатото лице органът, който разполага с данните, взема предвид становището на предоставящия орган преди вземане на решението по тази молба.

Член 8 Консултации Компетентните органи на договарящите страни могат при необходимост да провеждат консултации, за да обсъждат мерки по изпълнението на това споразумение и да постигат съгласие в тази връзка. Компетентните органи на договарящите страни могат при необходимост да предлагат провеждането на консултации.

Член 9 Изключения (1) В случай че една от договарящите страни счита, че изпълнението на дадена молба или друг вид сътрудничество могат да накърнят суверенитета на нейната държава, нейната сигурност или да застрашат значими интереси или да нарушат принципи на правовия ред, тя може изцяло или частично да откаже сътрудничество или да го обвърже с изпълнението на определени условия.

(2) Договарящите страни незабавно се уведомяват в случай на отказ или частично изпълнение на отправена молба.

Член 10 Отношение към други международни договори

Разпоредбите на това споразумение не засягат правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други двустранни или многостранни международни договори.

Член 11 Тълкуване на споразумението (1) Различия относно тълкуването или прилагането на това споразумение се уреждат чрез директни преговори между компетентните органи на договарящите страни.

(2) Ако в хода на преговорите съгласно ал. 1 не се постигне съгласие, въпросът се решава по дипломатически път.

Член 12 Влизане в сила и прекратяване (1) Това споразумение влиза в сила от първия ден на третия месец, следващ месеца на подписването му.

(2) Споразумението се сключва за неопределен срок. Всяка от договарящите страни може да прекрати едностранно това споразумение чрез писмено уведомление, отправено по дипломатически път. Действието на споразумението се прекратява след изтичането на шест месеца от получаване на уведомлението.

(3) От датата на влизане в сила на това споразумение се прекратява действието на споразумението между Министерството на вътрешните работи на Република България и федералния министър на вътрешните работи на Република Австрия за сътрудничество в борбата срещу нелегалната търговия с наркотици и организирана престъпност, подписано на 28 юни 1991 г.

Подписано във Виена на 29 май 2002 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български и немски език, като и двата текста имат еднаква сила. За правителството За Федералното на Република правителство на България: Република Австрия: Георги Петканов, Ернст Щрасер, министър на федерален министър вътрешните работи на вътрешните работи

ТЕХНИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Италианската република за уста- новяване на военен представител (Одобрено с извлечение от Протокол № 17 от заседанието на Министерския съвет на 9 май 2002 г.

В сила от 17 юли 2002 г.)

Преамбюл Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Италианската република, по-долу наричани страни по споразумението, като вземат предвид:

Споразумението между страните—членки на НАТО, и страните партньори, участващи в “Партньорство за мир”, относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Брюксел на 11 юни 1995 (PfP SOFA), което препраща към Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили (NATO SOFA), подписано в Лондон на 19 юни 1951 г.;

развитието на двустранното сътрудничество, постигнато между щабовете на ВМС на двете страни, се споразумяха за изпращане на военен представител в Щаба на ВМС на Република България, като двете страни постановиха следното:

Член I Цел и дефиниции 1. Българските ВМС приемат италианския военен представител в Щаба на ВМС на Република България.

2. Военният представител действа като офицер за свръзка с оглед пълно интегриране в приемащата организация. Целта за изпращане на военния представител е подобряването на взаимното разбирателство, оперативната съвместимост и сътрудничеството между ВМС на двете държави, укрепващо взаимното познаване на административните и организационните процедури.

3. В това споразумение се използват следните определения:

А. “Военен представител”—член на военния личен състав от изпращащите ВМС, изпратен в Щаба на ВМС на Република България.

Б. “Изпращаща организация”—италианските ВМС, към които принадлежи военният представител.

В. “Приемаща организация”—българските ВМС, където е изпратен военният представител.

Г. “Изпращаща държава”—държавата, към която принадлежат изпращащите ВМС.

Д. “Приемаща държава”—държавата на приемащите ВМС.

Е. “Зависими лица”—съпруг/а и деца, които са издържани от военния представител и които живеят в приемащата държава в съответствие с условията, възприети от изпращащата организация.

Член II Функции и статут на военния представител и връзките му с Министерството на отбраната на Република България 1. Военният представител изпълнява следните задачи:

подпомагане в процесите за планиране на НАТО, включително ПзМ;

участие в процесите на укрепване на двустранните военно-политически връзки;

организиране и участие в срещи разговори между ВМС на двете държави;

събиране и оценка на всякаква информация по отношение двустранните мероприятия на ВМС на двете държави;

сътрудничество при организиране на официалните посещения на делегации от ВМС на двете държави;

представлява националните интереси при планирането, разработката и изпълнението на съвместни военноморски учения;

подпомага приемащата организация при осъществяване прегледа на структурата на силите, планирането и изпълнение на реформата;

подпомага приемащата организация в процесите на планиране;

подпомага приемащата организация при управлението на личния състав и планиране неговото развитие;

подпомага приемащата организация в разработването на рамката и при планирането на тактическата/оперативната доктрина;

подпомага приемащата организация при внедряване на усъвършенствани работни практики.

2. В случай на необходимост военният представител осъществява тясна връзка с военните съветници към Министерството на отбраната на Република България с цел да осигури координация на работата.

3. Разпоредбите на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., както и Споразумението между страните—членки на НАТО, и страните партньори, участващи в “Партньорство за мир”, относно статута на техните въоръжени сили се прилагат спрямо статута и юрисдикцията по отношение на военния представител и зависимите от него лица.

4. В съответствие с пар. 3 военният представител остава член на италианските въоръжени сили и предвид предмета на пар. 5 на този член продължава да се ползва от условията и привилегиите, приложими за тези членове (включително, но не ограничаващо се със заплащането и правото на годишен отпуск в съответствие с неговата военна длъжност и звание). Той е отговорен пред Щаба на италианските ВМС по отношение ефективното изпълнение на своите задължения, които са му възложени от приемащата организация.

5. Без да се засягат условията на пар. 4 на този член, военният представител спазва работното време и съблюдава изискванията на ра- ботната практика на приемащата организация и в допълнение на полагащия му се отпуск получава разрешение да ползва отпуск по време на официалните празници, валидни за приемащата организация.

6. Приемащата организация може да поиска отзоваването на военния представител поради каквато и да е причина след консултации с изпращащата организация.

Член III Назначаване 1. Военният представител е щабен офицер със звание капитан I ранг/капитан II ранг.

2. Военният представител трябва да владее добре английски език и ако е възможно, да притежава достатъчна степен на владеене на езика на приемащата държава, като усъвършенства знанията си чрез курсове, подбрани от приемащата организация със съгласието на военния аташе на изпращащата държава в приемащата държава.

3. Мандатът на военния представител е три години, като към тях не се включва времето, необходимо за обучение/усвояване на най-новата информация, ако това е необходимо, в приемащата организация. Тази продължителност може да бъде променена при желание от страна на приемащата и изпращащата организация.

4. Италианският военен представител действа като офицер за свръзка в Щаба на ВМС на България. Неговата работа се контролира от началника на Отдела за общо планиране в Щаба на ВМС на Италия, а прекият му началник е аташето по отбраната на Италианската република в Италианското посолство в София.

Член IV Специфични правила 1. По време на своя престой в приемащата държава с цел изпълнение на поставените му задачи военният представител и лицата, зависими за издръжка от него, нямат право да притежават, носят и използват оръжие.

2. По време на своя престой в приемащата държава с цел изпълнение на поставените му задачи военният представител и лицата, зависими за издръжка от него, освен официалните паспорти в съответствие с изискванията на изпращащата държава трябва да притежават валидни документи за самоличност и необходимите визови документи според законодателството на приемащата държава.

Член V Сигурност 1. При изпълнение на своите задачи военният представител трябва да спазва законодателството на Република България по отношение на сигурността и класифицираната информация, както и всякакви съвместни международни споразумения за защита на класифицираната информация в сила между двете страни.

2. По време на престоя си в приемащата държава с цел изпълнение на поставените му задачи военният представител изпълнява указанията и разпорежданията на органите за ред и сигурност в Министерството на отбраната на приемащата държава и Българската армия.

Член VI Претенции и искове за обезщетяване 1. Претенции и искове за обезщетяване на нанесени щети, произтичащи от или свързани с прилагането на това споразумение, се разглеждат в съответствие с член VIII от NATO SOFA.

2. Искове за обезщетяване на щети, непредвидени в член VIII на NATO SOFA, се решават чрез консултации между страните.

Член VII Облекло 1. Военният представител трябва да спазва националните изисквания за униформено облекло, като носи униформа в най-близко съответствие с изискванията на приемащата организация, където изпълнява своите задачи.

2. Не е допустимо военният представител да получава инструкции, които не е в състояние да спазва поради различия в изискванията за униформено облекло на съответната организация.

3. По отношение на цивилното облекло военният представител възприема практиката, спазвана от приемащата организация.

Член VIII Медицинско и стоматологично обслужване

1. В съответствие със Закона за здравното осигуряване на приемащата държава на военния представител и зависимите лица се осигурява медицинско и стоматологично обслужване при условия на приемащата държава, валидни за военнослужещи с длъжност и звание, равни на тези на военния представител.

2. Месечната здравна осигуровка е задължение на военния представител и зависимите лица и се определя съгласно законодателството на приемащата държава.

Член IX Финансови отговорности 1. Всички разходи по издръжката на военния представител се поемат от Министерството на отбраната на Италианската република със следните изключения, които ще бъдат поети от Министерството на отбраната на Република България:

А. Офисоборудване (компютър, технически средства за комуникация, мебелировка).

Б. Предоставяне на транспорт за изпълнение на задълженията по време на командировки, възложени от приемащата организация, на територията на Република България, когато това е необходимо (с изключение пътуванията от и до дома на военния представител).

В. Разходите по пътуването и командировъчни, свързани с официалните задължения, възложени от приемащата организация, при условията, валидни за българските военнослужещи със същата длъжност и звание.

Г. Предоставяне на преводач при необходимост с цел съдействие на военния представител в процеса на неговата работа.

2. Военният представител и зависимите лица имат право да ползват базите за почивка и възстановяване, както и спортните бази, военните магазини и театрите при същите условия и при същите цени, които са предвидени за личния състав и членовете на техните семейства на приемащата организация.

Член X Заключителни разпоредби 1. Това споразумение влиза в сила от датата на неговото подписване и остава в сила до прекратяването му по взаимно съгласие, изразено в писмен вид, или по желание на една от страните, която уведомява в писмен вид другата страна шест месеца предварително относно своето желание да прекрати споразумението. В двата случая клаузите, свързани със сигурността и финансовите отговорности на страните, продължават да се прилагат.

2. Това споразумение може да бъде изменяно и допълвано по взаимно съгласие. Измененията и допълненията влизат в сила в съответствие с условията, посочени в пар. 1 на този член.

Началниците на щабовете на ВМС на двете държави в съответствие с техните национални процедури подписаха това техническо споразумение.

Това споразумение е подписано на 17 юли 2002 г. във Варна в два оригинални екземпляра, всеки един на български, италиански и английски език. Всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст. За Министерството За Министерството на отбраната на на отбраната на Република България: Италианската република: Контраадмирал Адмирал Нейко Атанасов, Марчелло Де Донно, началник на началник на ГлЩ на ВМС на ГлЩ на ВМС на Република България Италианската република

Инструкция за изменение на Инструкция № 13 от 2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 94 от 2000 г.; доп. бр. 62 от 2001 г.;

изм. и доп., бр. 74 от 2001 г.)

§ 1. В чл. 9 ал. 32 и 33 се изменят така: “(32) По т. 23—шофьорите на автобуси и тролейбуси, на които техническият паспорт на производителя допуска общо седящи и стоящи (правостоящи) места за пътници над 40. Когато в техническия паспорт от производителя не е указан броят на стоящите (правостоящите) места, следва да се счита, че стоящите (правостоящите) места са до 10 на сто от определените седящи места. Седящите и стоящите места в трамваите надвишават 40 места. Прилага се за градовете София, Пловдив и Варна. Всички останали градове в България към 1.I.2000 г. са с население под 200 хил. души. Не се обхващат шофьорите от ведомствения транспорт, включително и когато работят по график.

(33) По т. 24—шофьорите на автобуси и тролейбуси, на които техническият паспорт на производителя допуска общо седящи и стоящи (правостоящи) места за пътници над 60. Когато в техническия паспорт от производителя не е указан броят на стоящите (правостоящите) места, следва да се счита, че стоящите (правостоящите) места са до 10 на сто от определените седящи места. Не се обхващат шофьорите от ведомствения транспорт, включително и когато работят по график.”

Преходни и заключителни разпоредби § 2. Настоящата инструкция се издава на основание чл. 37, ал. 5, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване във връзка с § 4 от заключителните разпоредби на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.

§ 3. Инструкцията влиза в сила от 1 януари 2000 г. Управител: Й. Христосков