Закон за биологичното разнообразие

УКАЗ № 283 На основание чл. 101, ал. 3 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ : Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за биологичното разнообразие, приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 юли 2002 г., повторно приет на 2 август 2002 г.

Издаден в София на 6 август 2002 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков

ЗАКОН за биологичното разнообразие

Главапърва

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България.

(2) Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.

(3) Биологичното разнообразие e неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите.

Чл. 2. Този закон цели: 1. опазването на представителни за Република България и за Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни и животински видове в рамките на Национална екологична мрежа;

2. опазването на защитените растителни и животински видове от флората и фауната на Република България, както и на тези, които са обект на ползване и търговия;

3. опазването на генетичните ресурси и разнообразието на растителни и животински видове извън естествената им среда;

4. регулиране на въвеждането на неместни и повторното въвеждане на местни растителни и животински видове в природата;

5. регулиране на търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна;

6. опазването на вековни и забележителни дървета.

Глававтора

НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА

Раздел I Общи положения

Чл. 3. (1) Държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща:

1. защитени зони, в които могат да участват защитени територии;

2. защитени територии, които не попадат в защитените зони;

3. буферни зони около защитени територии. (2) В Националната екологична мрежа приоритетно се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологични важни места.

Чл. 4. Националната екологична мрежа цели:

1. дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие;

2. осигуряването на достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни;

3. създаването на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове;

4. участието на Република България в европейските и световните екологични мрежи;

5. ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитени територии.

Раздел II Защитени зони

Чл. 5. Защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение.

Чл. 6. (1) Защитени зони се обявяват за: 1. опазване на типовете природни местообитания, посочени в приложение № 1;

2. опазване на местообитания на видовете растения и животни (без птици), посочени в приложение № 2;

3. опазване на местообитания на видовете птици, посочени в приложение № 2;

4. опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове, извън тези, посочени в приложение № 2.

(2) Застрашените от изчезване типове природни местообитания, включени в приложение № 1, са приоритетни за опазване.

(3) Застрашените от изчезване растителни и животински видове, включени в приложение № 2, са приоритетни за опазване.

Чл. 7. (1) Териториите, включващи типове природни местообитания от приложение № 1, се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. степен на представеност на природния тип местообитание за съответната територия;

2. площ на територията, заета от природния тип местообитание в сравнение с общата площ, заета от същия тип природно местообитание в границите на Република България;

3. степен на съхраненост на структурата и функциите на съответния тип природно местообитание и възможности за тяхното възстановяване;

4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния тип природно местообитание, въз основа на величината на показателите по т. 1, 2 и 3.

(2) Териториите, включващи местообитания на видовете от приложение № 2, се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. размер и плътност на популацията на вида, обитаваща територията, в сравнение с размерите и плътността на популацията на същия вид в Република България;

2. степен на съхраненост на характерните черти на местообитанието, които са от значение за съответния вид и възможности за тяхното възстановяване;

3. степен на изолираност на популацията, обитаваща територията по отношение на основния район на разпространение на вида;

4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния вид, въз основа на величината на показателите по т. 1, 2 и 3.

(3) Териториите, включващи местообитания на видовете птици от приложение № 2, и териториите по чл. 6, ал. 1, т. 4 се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. размер и/или плътност на популацията на вида по време на гнездене, зимуване или миграция в сравнение с размера и/или плътността на популацията на същия вид в Европа и в Република България;

2. степен на представеност на местообитанието от значение за вида в съответната територия;

3. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния вид въз основа на величината на показателите по т. 1 и 2.

Раздел III Обявяване и промени в защитените зони

Чл. 8. (1) Министерството на околната среда и водите осигурява проучването, оценката и изготвянето на документации за териториите по чл. 7, които съдържат:

1. наименование; 2. предназначение на обекта; 3. площно разпределение на горите, земите и водните площи;

4. попълнени стандартни форми с данни и оценки;

5. картен материал. (2) Предложения за териториите—предмет на проучване по ал. 1, могат да правят и други държавни органи, научни и обществени организации.

Чл. 9. (1) След изготвянето на документацията по чл. 8 за териториите по отделни райони Министерството на околната среда и водите обявява деня и мястото за провеждане на обществено обсъждане чрез средства за масово осведомяване, но не по-късно от 30 дни преди датата на обсъждането.

(2) За обществените обсъждания по ал. 1 се канят представители на заинтересуваните министерства и ведомства, на съответните об- ластни администрации и общини, научни и академични институти, екологични и обществени организации.

(3) За становищата и предложенията от обществените обсъждания се водят протоколи, които се прилагат към документациите по чл. 8.

Чл. 10. (1) В срок до шест месеца след приключване на обществените обсъждания по чл. 9 Министерството на околната среда и водите изготвя проект на списък на защитени зони, който заедно с документациите и протоколите от обществените обсъждания се внася за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие.

(2) Националният съвет по биологичното разнообразие предлага на министъра на околната среда и водите да внесе списъка в Министерския съвет за приемане.

(3) В срок до шест месеца от заседанието на Националния съвет по биологичното разнообразие министърът на околната среда и водите внася списъка по ал. 1 в Министерския съвет.

(4) Решението на Министерския съвет и списъкът се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 11. (1) За защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4.

(2) Обявяването на защитените зони и промените в тях се извършват от министъра на околната среда и водите.

Чл. 12. (1) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на съответната защитена зона.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. основанието за нейното издаване; 2. наименованието и местоположението на защитената зона;

3. предназначението на защитената зона; 4. общата площ и описание на горите, земите и водните площи, включени в защитената зона.

Чл. 13. Обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, горите и водните площи в тях.

Чл. 14. За защитените територии, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Законът за защитените територии.

Чл. 15. За паметниците на културата, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Законът за паметниците на културата и музеите.

Чл. 16. (1) Промените в защитените зони са: 1. увеличение на площта; 2. намаление на площта; 3. заличаване. (2) За промените по ал. 1 се прилагат чл. 9 и 10.

(3) За промените по ал. 1 министърът на околната среда и водите издава заповед.

(4) Обявяване на нови защитени зони се извършва по реда на чл. 9, 10, 11 и 12.

Чл. 17. Заповедите по чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 3 се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 18. За обявените защитени зони и промените в тях Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите водят регистри.

Чл. 19. Когато съществува опасност от увреждане на територии от списъка по чл. 10, ал. 4, преди да са обявени за защитени зони, министърът на околната среда и водите може със заповед, обнародвана в “Държавен вестник”, да забрани или ограничи отделни действия в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили.

Раздел IV Буферни зони Чл. 20. (1) За буферни зони се обявяват зони около резерватите, поддържаните резервати и влажните зони, които са защитени територии, обявени по реда на Закона за защитените територии и непопадащи в националните паркове.

(2) Буферните зони са предназначени да ограничават антропогенното въздействие върху защитените територии по ал. 1.

Чл. 21. Регионалните инспекции по околната среда и водите подготвят документация за обявяване на буферна зона, включваща:

1. описание на земите, горите и водните площи, попадащи в буферната зона;

2. карта на защитената територия и предлаганата буферна зона около нея;

3. предложение за режима на буферната зона. Чл. 22. (1) Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите назначават комисия с представители на заинтересуваните териториални органи на изпълнителната власт, общините, неправителствени организации и собствениците на земи, гори и водни площи.

(2) Комисията по ал. 1 изготвя протокол с предложение до министъра на околната среда и водите за границите и режимите на буферната зона.

(3) В случаите, когато буферните зони се обявяват едновременно със защитените територии, се прилагат процедурите, предвидени в Закона за защитените територии.

Чл. 23. (1) Протоколът по чл. 22, ал. 2 и коригираната при необходимост документация по чл. 21 се изпращат в Министерството на околната среда и водите.

(2) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на буферната зона след съгласуване със заинтересуваните ведомства.

(3) Със заповедта по ал. 2 се забраняват или ограничават отделни дейности или строителство, които биха повлияли неблагоприятно върху състоянието и предназначението на защитените територии.

(4) Заповедта по ал. 2 се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 24. Обявяването на буферни зони не води до промяна на собствеността на земите, горите и водните площи, включени в тях.

Чл. 25. (1) Промените в буферните зони са: 1. увеличение на площта; 2. намаление на площта; 3. промени в режима на дейностите; 4. заличаване в случай на заличаване на защитената територия, към която е обявена.

(2) Промените по ал. 1 се извършват по реда на чл. 21, 22 и 23.

Чл. 26. За обявените буферни зони и промените в тях Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите водят регистри.

Раздел V Планове за управление и устройствени планове и проекти

Чл. 27. Планове за управление се разработват за:

1. защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1; 2. буферните зони по чл. 3, ал. 1, т. 3, като неразделна част от плановете за управление на съответните защитени територии.

Чл. 28. Плановете за управление по чл. 27 се възлагат и утвърждават при условията и по реда на глава четвърта, раздел II от Закона за защитените територии в зависимост от категорията на защитената територия. За защитените зони, когато в тях не са включени защитени територии, се прилагат разпоредбите на чл. 58, 61 и 62 от Закона за защитените територии.

Чл. 29. (1) В плановете за управление по чл. 27 се предвиждат мерки, които целят предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони.

(2) Мерките по ал. 1 включват: 1. забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти—предмет на защита;

2. превантивни действия за избягване на предсказуеми неблагоприятни събития;

3. поддържащи, направляващи и регулиращи дейности;

4. възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове или на популации на растителни и животински видове;

5. осъществяване на научни изследвания, образователна дейност и мониторинг.

(3) При определяне на мерките по ал. 2 при възможност се вземат предвид:

1. регионалните и местните особености, освен тези за опазване на биологичното разнообразие, както и изискванията на обществото;

2. устойчивото ползване на възобновимите ресурси.

Чл. 30. (1) Устройствените планове, устройствените проекти за горите и регионалните програми, разработвани по реда на други закони, се съобразяват с мерките по чл. 29.

(2) За осигуряване на връзките между защитените зони в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.

(3) Основни елементи на ландшафта по ал. 2 са:

1. реки и техните брегове и оводнени стари речни корита;

2. естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони;

3. пещери, скални венци и стени и дюни; 4. седловини и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви;

5. полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища;

6. заливни речни тераси и крайречна растителност;

7. гори, разположени до 500 м надморска височина.

Чл. 31. (1) Плановете и програмите по чл. 30, ал. 1 и инвестиционните предложения, които не са непосредствено свързани с управлението на защитените зони или не са необходими за това, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се оценяват за съвместимостта им с определените цели в заповедите по чл. 12, ал. 1. За плановете и програмите се извършва екологична оценка, а за инвестиционните предложения, включени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда—оценка на въздействието върху околната среда, по реда на същия закон.

(2) За инвестиционните предложения, извън случаите по ал. 1, може да се извършва оценка на въздействието върху околната среда по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

Чл. 32. Положително становище по екологичната оценка за планове и програми и положително решение по оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционни предложения се издават по реда на Закона за опазване на околната среда само когато се установи, че защитената зона няма да бъде значително увредена.

Чл. 33. (1) Изключение от разпоредбата на чл. 32 се допуска само по причини от първостепенен обществен интерес и когато не е налице друго алтернативно решение.

(2) Ако съответната защитена зона включва приоритетен тип природно местообитание и/или местообитание на приоритетен вид, то за осъществяване на изключението по ал. 1 могат да бъдат валидни само съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда.

Чл. 34. (1) В случаите по чл. 33 Министерството на околната среда и водите взема компенсиращи мерки за осигуряване на целостта на Националната екологична мрежа, независимо от фазата на реализация на плана или проекта.

(2) Мерките по ал. 1 се състоят в опазване или възстановяване на същия тип природно местообитание или местообитание на същия растителен или животински вид:

1. на друго място в увредената защитена зона; 2. в разширение на същата или разширение на друга защитена зона;

3. в нова защитена зона. (3) Разходите по осъществяване на мерките по ал. 1 се поемат от инвеститора на плана или проекта.

Главатрета

ОПАЗВАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ

Раздел I Общи положения

Чл. 35. Растителните и животинските видове от дивата флора и фауна на Република България се опазват в естествената им среда чрез:

1. съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа;

2. поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано ползване;

3. поддържане или възстановяване на условията в местообитанията, съобразно екологичните изисквания на съответния вид;

4. разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна степен на застрашеност;

5. повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълване на популациите на редки и застрашени видове;

6. контрол и регулиране на неместни видове, които са или биха могли да бъдат въведени целенасочено или случайно в природата и застрашават местни видове.

Чл. 36. В допълнение към мерките по чл. 35 се прилагат и мерки за опазването на растителните и животинските видове от дивата флора и фауна извън естествената им среда чрез отглеждане на екземпляри и съхраняване на генетичен материал при контролирани от човека условия.

Раздел II Защитени растителни и животински видове

Чл. 37. За защитени на територията на цялата страна се обявяват дивите животински и растителни видове, посочени в приложение № 3.

Чл. 38. (1) За животинските видове от приложение № 3 се забраняват:

1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;

2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;

4. увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция;

5. вземане на намерени мъртви екземпляри; 6. притежаване, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри;

7. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри.

(2) Забраните по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на животните.

Чл. 39. (1) Лице, което е намерило ранен или мъртъв екземпляр, без умисъл е ранило или убило екземпляр от животински вид от приложение № 3, е длъжно при спазване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5 да уведоми за това найблизката регионална инспекция по околната среда и водите или държавно лесничейство.

(2) По преценка на регионалната инспекция по околната среда и водите или държавното лесничейство и в зависимост от състоянието му екземплярът:

1. се пуска на свобода в подходящ район; 2. се изпраща за лечение или отглеждане в спасителен център или зоологическа градина;

3. се предоставя на научно или учебно заведение или природонаучен музей за изследване или попълване на учебни сбирки;

4. се оставя на мястото, където е намерен или убит.

(3) За разпореждането с екземпляра по ал. 2 се съставя протокол, който се изпраща в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 40. (1) За растителните видове от приложение № 3 се забраняват:

1. брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение;

2. притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри.

(2) Забраните по ал. 1 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на растенията.

Раздел III Регулирано ползване на растителни и живо- тински видове

Чл. 41. (1) Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят видовете диви животни и растения, посочени в приложение № 4.

(2) В зависимост от състоянието на популациите и биологичните изисквания на отделните видове от приложение № 4 режимите и условията за ползването им обхващат:

1. предписания за достъп до определени райони;

2. временна или местна забрана за ползване на вида или определени популации;

3. срокове, правила и методи за ползване; 4. въвеждане на разрешителен режим или определяне на квоти за ползване на екземпляри;

5. условия за покупка, продажба, притежаване, предлагане за продажба или транспортиране с цел продажба или изнасяне зад граница на екземпляри или части от тях;

6. условия за отглеждане и размножаване на животински и растителни видове при контролирани от човека условия.

(3) За видовете птици от приложение № 4 се забраняват:

1. ловуването и обезпокояването в сезона на размножаване и отглеждане на малките, както и по време на завръщане на мигриращите птици в местата на отглеждане на малките;

2. разрушаването, увреждането или преместването на гнезда;

3. унищожаването, както и събирането и задържането на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени.

Чл. 42. (1) Режимите и условията по чл. 41, ал. 2, отнасящи се за риби и ловни видове от приложение № 4, се въвеждат със заповеди на министрите на земеделието и горите и на околната среда и водите, които се обнародват в “Държавен вестник”.

(2) За останалите животински и растителни видове от приложение № 4 режимите и условията за опазване и ползване по чл. 41, ал. 2 се въвеждат със заповеди на министъра на околната среда и водите, които се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 43. Заповедите по чл. 42 се издават след обсъждане със заинтересуваните централни ведомства, обществени организации и браншови организации на ползватели, а в случаите на регионална или местна забрана за ползване—и със съответните областни управители и кметове на общини.

Раздел IV Забранени методи, уреди и средства за ула- вяне и убиване Чл. 44. (1) При улавяне или убиване на екземпляри от видове от приложение № 4 се забранява използването на неселективните уреди, средства и методи, посочени в приложение № 5.

(2) Забраната по ал. 1 важи и за животинските видове от приложение № 3 и видовете птици по чл. 45 в случаите на разрешено изключение по реда на чл. 49.

Раздел V Опазване на птици, срещащи се в диво състояние Чл. 45. Всички видове птици извън тези по приложения № 3 и 4, естествено срещащи се в диво състояние на територията на Република България, подлежат на опазване и контрол с оглед поддържане популациите им в благоприятно състояние.

Чл. 46. За птиците по чл. 45 се забраняват: 1. улавянето или убиването на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;

2. задържането на екземпляри; 3. разрушаването, увреждането или преместването на гнезда;

4. унищожаването, както и събирането и задържането на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени;

5. обезпокояването, особено през периода на размножаване и отглеждане на малките.

Чл. 47. (1) За всички видове диви птици извън тези по приложение № 3 се забраняват задържането с цел търговия, транспортът с цел търговия, предлагането за продажба и продажбата на живи или умрели птици или каквито и да е различими части или продукти от такива птици.

(2) Алинея 1 не се отнася за видовете птици, посочени в приложение № 6, като дейностите по ал. 1 могат да се извършват само при доказване, че птиците са били законно убити, уловени или придобити по друг законен начин.

Раздел VI Изключения

Чл. 48. (1) Изключения от забраните по чл. 38, 40, чл. 41, ал. 3, чл. 44, 46 и чл. 47, ал. 1 се допускат само когато няма друго алтернативно решение и при условие, че популациите на засегнатия вид не са увредени в областта на естественото им разпространение и са в благоприятно състояние.

(2) Изключенията по ал. 1 се допускат в следните случаи:

1. за защита на видове от дивата флора и фауна и за запазване на природни местообитания;

2. за предпазване от сериозно увреждане на селскостопански култури, добитък, гори, води, рибарници и други видове имоти;

3. в интерес на общественото здраве и безопасност, включително на въздушния транспорт или други причини от първостепенен обществен интерес;

4. за целите на научните изследвания и обучението при въвеждане или повторно въвеждане на видове и на необходимата за тези цел селекция, включително и изкуственото размножаване на растения.

(3) В случаите по ал. 2, когато се засягат видове от приложение № 3, изключенията се допускат само за ограничен брой екземпляри.

Чл. 49. (1) Изключенията по чл. 48 се допускат с писмено разрешение на:

1. министъра на околната среда и водите— за видовете от приложение № 3;

2. министъра на земеделието и горите и началника на Националното управление по горите, съответно—за рибите и ловните видове от приложение № 4 след съгласуване с министъра на околната среда и водите;

3. министъра на околната среда и водите— за останалите видове от приложение № 4 и за птиците по чл. 45.

(2) В разрешителното по ал. 1 се определят видовете, броят на екземплярите, времето и мястото, уредите, средствата и методите, начинът за разпореждане с екземпляра и други условия, при които се допуска изключението, както и органът или лицето, натоварено да осъществява контрола по спазването на условията.

Чл. 50. (1) Разрешително по чл. 49, ал. 1 не се изисква за изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70.

(2) В случаите по ал. 1 се издава само разрешително за износ по реда на глава четвърта.

Чл. 51. Условията и редът за издаване на разрешителните по чл. 49, ал. 1 се определят с наредба, утвърдена от министрите на околната среда и водите и на земеделието и горите.

Раздел VII Планове за действие за растителни и живо- тински видове

Чл. 52. Планове за действие за растителни и животински видове се разработват задължително, когато се установи, че:

1. видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение;

2. състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни региони не е благоприятно;

3. въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от дивата флора и фауна.

Чл. 53. При условията на чл. 52 с предимство се разработват планове за действие за:

1. приоритетни видове от приложение № 2; 2. защитени растителни и животински видове от приложение № 3;

3. видове—предмет на регулирано ползване от приложение № 4;

4. видове—предмет на повторно въвеждане в природата.

Чл. 54. Плановете за действие обхващат: 1. описание на биологичните особености и екологични изисквания на вида;

2. оценка на разпространението и състоянието на популациите на вида, както и на условията в неговите природни местообитания;

3. данни за заплахите и лимитиращите фактори;

4. възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива;

5. възстановителни или поддържащи мерки за местообитанията на вида—предмет на плана;

6. мерки за наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от осъществените дейности;

7. бюджет и график за реализиране на дейностите.

Чл. 55. (1) Изготвянето на планове за действие може да се възлага от:

1. министъра на околната среда и водите; 2. министъра на земеделието и горите или ръководителите на други заинтересувани държавни органи;

3. неправителствени организации. (2) Органите и организациите по ал. 1, т. 2 и 3 съгласуват с Министерството на околната среда и водите заданията и проектите на плановете за действие.

Чл. 56. (1) Плановете за действие се внасят за разглеждане в Националния съвет по биологичното разнообразие.

(2) Плановете за действие се утвърждават от съответния компетентен орган по чл. 49, ал. 1 след положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.

Чл. 57. Условията и редът за разработване на планове за действие за видове се определят с наредба на министрите на околната среда и водите и на земеделието и горите.

Раздел VIII Опазване на растителни и животински ви- дове извън естествената им среда

Чл. 58. (1) Опазването на видовете извън естествената им среда включва:

1. отглеждане и размножаване на животни и растения при контролирани условия във вивариуми, зоологически или ботанически градини, дендрариуми, живи колекции;

2. създаване на банки за семена, полен, гамети, ембриони, тъканни и клетъчни култури и други колекции за съхраняване на растителни и животински генетични ресурси при специални условия.

(2) Действията по ал. 1 не включват прилагане на техники и методи, които водят до генетични изменения.

Чл. 59. Опазването по чл. 58, ал. 1 се прилага приоритетно за видове и други таксони, които са:

1. непосредствено застрашени от изчезване от естествените им местообитания на местно, национално или международно ниво;

2. от особен икономически интерес; 3. диви предшественици на културни сортове растения или примитивни породи животни;

4. подходящи за използване при повторно въвеждане в природата;

5. от специфичен интерес за науката—ендемити, реликти и други;

6. подходящи за привличане на обществения интерес към проблемите на опазването на биологичното разнообразие.

Чл. 60. (1) Опазването по чл. 58, ал. 1 може да се извършва от научни организации, юридически и физически лица.

(2) Организациите и лицата по ал. 1 са длъжни да:

1. документират образците/екземплярите, както и техния произход;

2. етикетират и маркират образците/екземплярите, когато това е възможно;

3. събират и поддържат информация по определени показатели за състоянието на колекциите, както и за технологиите и техниките за тяхното отглеждане и поддържане;

4. организират или участват в научни и други изследвания от значение за опазване и отглеждане на видовете, включително такива, свързани с повторното въвеждане в природата на диви видове;

5. предоставят размножителни материали от застрашени видове за възстановяване или повторно въвеждане в природата;

6. предоставят при договаряне размножителни материали от застрашени видове за създаване на насаждения за култивирано отглеждане на растения и ферми за отглеждане на животни;

7. обменят информация с други институции с подобно предназначение и цели;

8. осигуряват обществен достъп до колекциите, информация за обществеността, свързана с видовете от колекциите, техните естествени местообитания и опазване на биологичното разнообразие;

9. провеждат образователна и възпитателна дейност;

10. подават необходимата информация за попълване и поддържане на регистрите по чл. 63.

(3) Освен задълженията по ал. 2 зоологическите градини са длъжни да:

1. настаняват животните при условия, които удовлетворяват техните биологични изисквания и изискванията за запазването и размножаването им;

2. осигуряват подходяща за отделните видове обстановка в местата, където те са затворени;

3. поддържат високо ниво на превантивни и лечебни ветеринарни грижи и хранене при отглеждането и развъждането на животните;

4. предприемат необходимите мерки за предотвратяване бягството на животни, за да бъдат избегнати възможни екологични заплахи за местните видове.

Чл. 61. (1) Минималните изисквания и условия, при които се отглеждат животни в зоологическите градини, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

(2) В случай на прилагане на принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3 Министерството на околната среда и водите разпорежда поставянето на животните в други зоологически градини или места, където са осигурени условията в наредбата по ал. 1 и по чл. 60, ал. 2 и 3.

Чл. 62. (1) Дейността в зоологическите градини се извършва въз основа на лиценз, издаден от Министерството на околната среда и водите, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите.

(2) Лицензът по ал. 1 се издава само при спазване на изискванията на чл. 60, ал. 2и3и тези в наредбата по чл. 61, ал. 1.

(3) При установяване на дейност на зоологическа градина без лиценз или в нарушение на изискванията и условията, при които е издаден лицензът, министърът на околната среда и водите:

1. предписва мерки и определя срок не подълъг от 2 години, в който зоологическата градина трябва да отстрани нарушенията, и/или

2. налага принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3.

(4) При неизпълнение на предписанията в определения по ал. 3, т. 1 срок министърът на околната среда и водите налага принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3 и/или т. 4.

Чл. 63. (1) Министерството на околната среда и водите води регистър на организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от диви видове от местната или чуждата флора и фауна.

(2) Министерството на земеделието и горите води ведомствен регистър на организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от видове от културната флора и фауна, както и на специализирани колекции от диви дървесни и храстови видове или ловни видове от местната или чуждата флора и фауна.

Чл. 64. Специализираните организации, които създават и поддържат “национални колекции”, се определят с акт на Министерския съвет, когато:

1. изпълняват и/или координират дейности по национални или международни програми, свързани с генетични ресурси;

2. колекциите са предназначени за опазване и поддържане на значително таксономично разнообразие от световната флора и фауна, включително диви родственици на културни растения или примитивни породи и/или представляват стратегически ресурс поради значителното разнообразие от видове, сортове, породи, форми, линии, включително такива с местен произход и/или са еталонни по прилагане на поети от Република България международни задължения.

Чл. 65. Условията и редът за попълване, поддържане и обслужване на колекции, с изключение на тези, принадлежащи на физически лица, се определят с актове, издадени от ръководителите на организациите и юридическите лица по чл. 60, ал. 1.

Чл. 66. (1) Държавата е собственик на генетичните ресурси от естествената флора и фауна на Република България.

(2) Достъпът до ресурсите се осъществява при спазване на разпоредбите на този закон, а когато те са защитени от патент или други права на интелектуална собственост—и на специалното законодателство в тази област.

(3) Генетичните ресурси могат да бъдат предоставяни за използване от други държави въз основа на предварително договаряне в писмена форма на условията и начина за разпределение на ползите от него при взаимноизгодни условия, включващи:

1. цитиране на естествения произход на материала;

2. предоставяне от държавата ползвател на получени, свързани с тях или произтичащи от тях научни резултати и технологии;

3. възвръщане на част от средствата, получени при използване на материала, както и на продукти или изследвания, произтичащи от него с търговска цел;

4. участие в съвместни научни изследвания. (4) Договарянето може да предвиди безвъзмездно предоставяне на генетични ресурси, когато те са предназначени за нетърговски цели: научни изследвания, обучение, опазване на биологичното разнообразие или на общественото здраве.

(5) Предоставянето на материалите за ползване от трети лица се извършва с писмено съгласие на собственика при спазване на разпоредбите на ал. 2, 3 и 4.

(6) Условията и редът за предоставяне на достъп до генетични ресурси се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Раздел IХ Въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни ви- дове в природата

Чл. 67. (1) Въвеждането в природата, както и вносът с цел развъждане и отглеждане на неместни животински и растителни видове се допускат, ако това не уврежда природни местообитания в тяхната естествена област на разпространение или местни видове от дивата флора и фауна или техни популации.

(2) Дейностите по ал. 1 се разрешават въз основа на разработена програма само след положителна научна експертиза, възложена от съответния компетентен орган по ал. 3 и след положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.

(3) Дейностите по ал. 1 се извършват с писмено разрешение на:

1. началника на Националното управление по горите—за дървесни, храстови и ловни видове;

2. министъра на околната среда и водите— за всички останали видове.

(4) Органите по ал. 3 могат със заповед, обнародвана в “Държавен вестник”, да забраняват въвеждането в природата на неместни видове, които биха застрашили естествени природни местообитания или местни видове от дивата флора и фауна.

Чл. 68. (1) Повторно въвеждане в природата на местни животински и растителни видове се извършва по начин, който би допринесъл за трайно възстановяване на видовете в благоприятно състояние.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват с писмено разрешение на съответния компетентен орган по чл. 67, ал. 3 съгласувано със заинтересуваните централни ведомства и след отчитане мнението на обществеността в района на повторно въвеждане на вида.

Чл. 69. Условията и редът за издаване на разрешителните по чл. 67, ал. 3 и чл. 68, ал. 2 и за отчитане мнението на обществеността се определят с наредби, съответно на министъра на околната среда и водите и на министъра на земеделието и горите.

Главачетвърта

ТЪРГОВИЯ СЪС ЗАСТРАШЕНИ ВИДОВЕ ОТ ДИВАТА ФЛОРА И ФАУНА

Раздел I Общи положения Чл. 70. Разпоредбите в тази глава се отнасят за екземпляри от видове, включени в приложенията на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) (ДВ, бр. 6 от 1992 г.), наричана за краткост “Конвенцията”, които:

1. са застрашени от изчезване или са под режим на опазване и регулирано ползване и са или могат да станат обект на търговия, посочени:

а) в приложение I към чл. III на Конвенцията; б) в приложение № 3 на този закон, означени със знак (I);

в) в приложение № 4 на този закон, означени със знак (I);

2. се нуждаят от регулиране на търговията с тях, за да се избегне опасността от използване, което е несъвместимо с оцеляването им, посочени в приложение II към чл. IV на Конвенцията;

3. са определени за регулирана търговия в рамките на юрисдикцията на държава, страна по Конвенцията, посочени в приложение III към чл. V на Конвенцията.

Чл. 71. (1) Министерството на околната среда и водите е ръководното ведомство по прилагане на изискванията на Конвенцията.

(2) Министърът на околната среда и водите със заповед определя местата, изпълняващи функции на спасителни центрове по чл. 104, ал. 1, т. 1.

(3) Дейността на спасителните центрове по ал. 2 се определя с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.

Чл. 72. (1) Българската академия на науките със своите специализирани институти, щатен научен персонал и асоциирани експерти е научният консултативен орган по прилагане на Конвенцията.

(2) По предложение на Българската академия на науките министърът на околната среда и водите издава заповед със списък на експертите, изпълняващи функции по чл. 84 и чл. 87, т. 2.

(3) В списъка по ал. 2 се посочват имената, адресът и начините за връзка, сферата на компетентност и районът на действие на експертите.

Раздел II Пренасяне през границата на Република

България Чл. 73. (1) Внасянето и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70 се извършва съгласно изискванията на Конвенцията, този закон, Закона за митниците и другите специални закони.

(2) Превозването на живи животни от видове по чл. 70 се извършва съгласно изискванията за транспортиране на живи животни, публикувани от Секретариата на Конвенцията, а при въздушен транспорт—и с изискванията, установени с Резолюция 620, Приложение “А” на Международната организация на авиационните превозвачи (IATA).

Чл. 74. (1) При издаването на разрешителни по чл. 75, ал. 1 екземплярите от видовете по чл. 70, т. 1 се третират като екземпляри от видове по чл. 70, т. 2, когато са:

1. размножавани в развъдници, регистрирани в Секретариата на Конвенцията;

2. индивидуално маркирани по недвусмислен начин.

(2) Условието по ал. 1, т. 2 не се прилага за растения и в случай, че маркировката би увредила здравето на дадения екземпляр.

Чл. 75. (1) Внасянето на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70 се извършва само с разрешително, издадено от министъра на околната среда и водите или упълномощени от него лица по образец CITES, посочен в приложение № 7.

(2) Разрешително по ал. 1 не се изисква при: 1. транзитиране на екземпляри; 2. внасяне на екземпляри в случаите по чл. 74, ал. 1.

(3) Всяка пратка екземпляри по ал. 2, т. 1 задължително се придружава от оригинален екземпляр на разрешително за износ по образец CITES, издадено от ръководното ведомство по прилагане на изискванията на Конвенцията на държавата на износа.

Чл. 76. (1) За всяка пратка екземпляри се издава отделно разрешително по чл. 75, ал. 1, което я придружава по време на внасянето или изнасянето.

(2) Разрешителното е със срок на валидност шест месеца от датата на издаването му.

(3) Разрешителното се счита за недействително:

1. след изтичане на срока по ал. 2; 2. след преминаване на границата, ако не е заверено от митническия орган, съгласно чл. 87, т. 3;

3. когато се установи, че издаването му е въз основа на невярно представена от кандидата информация за условията за внасяне и изнасяне;

4. при повреждане; 5. при унищожаване; 6. при изгубване или кражба. (4) Притежателят на разрешително е длъжен: 1. в случаите по ал. 3, т. 1, 2 и 4 да върне в 15-дневен срок оригинала и всички копия в Министерството на околната среда и водите;

2. в случаите по ал. 3, т. 5 и 6 незабавно да уведоми за това Министерството на околната среда и водите.

(5) В случаите по ал. 3, т. 3 и 6, Министерството на околната среда и водите незабавно уведомява за това митническите органи, ръководното ведомство на държавата на вноса и Секретариата на Конвенцията, като посочва номера, датата и други опознавателни данни за разрешителното.

Чл. 77. (1) Лицето, което внася или изнася, е длъжно при преминаване през границата да представи на митническия орган разрешителното по чл. 75, ал. 1.

(2) Когато лицето, което внася или изнася, не пренася пратката лично, разрешителното трябва да е прикрепено към транспортните документи.

Чл. 78. (1) В случаите на внасяне и изнасяне на екземпляри, които са хербарийни или музейни експонати, предназначени за дарение или обмяна при нетърговски отношения между лица по чл. 96, ал. 1, разрешителното по чл. 75, ал. 1 може да бъде заменено от етикет, одобрен от Секретариата на Конвенцията.

(2) Условията и редът за издаване на етикетите се определят със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 79. Министърът на околната среда и водите или упълномощените от него лица отказват издаване на разрешително по чл. 75, ал. 1, когато:

1. на кандидата е била наложена глоба или имуществена санкция или му е конфискуван екземпляр по реда на този закон, за срок две години от влизането в сила на наказателното постановление;

2. има писмено становище на научния консултативен орган, че това застрашава оцеляването на вида в дивата природа;

3. има писмено становище на научния консултативен орган, че кандидатът няма необходимите условия за отглеждане на дадения жив екземпляр;

4. се нарушават условията по чл. 73, ал. 2; 5. внасянето и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 е с цел търговия, за предоставяне на услуги или за други дейности, които имат за основна цел печалба, с изключение на:

а) екземпляри по чл. 74, ал. 1, т. 1; б) екземпляри, внесени или придобити в Република България преди влизането в сила на Конвенцията, както и тяхното поколение, включително първото поколение, отгледано от човека, при условие, че тези екземпляри са внесени или придобити съгласно действащата тогава нормативна уредба;

в) продажбата на живи екземпляри за програми, свързани с възстановяване на видове, за размножаване или за научни и образователни цели, независимо от това, дали са уловени от природата, или са първо поколение, отгледано на затворено.

Чл. 80. Кандидатът за разрешително по чл. 75, ал. 1 подава писмено заявление в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 81. (1) В заявлението по чл. 80 за внасяне на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 се посочват:

1. адресите на получателя и изпращача; 2. видът, състоянието и количеството на екземплярите;

3. очакваната дата и часът на пресичане на границата и граничния пункт;

4. условията на транспортиране—в случаите на внос на живи екземпляри.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. копие на предварително издадено разрешително за износ от ръководното ведомство на държавата на износа;

2. съдебна регистрация на фирма; 3. адресът и описание на условията, при които ще се отглеждат внасяните живи екземпляри.

Чл. 82. (1) В заявлението по чл. 80 за изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70 се посочват:

1. адресите на получателя и изпращача; 2. видът, състоянието и количеството на екземплярите;

3. очакваната дата и часът на пресичане на границата и граничния пункт;

4. условията на транспортиране. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. документ за произхода на екземпляра; 2. документ за регистрация съгласно чл. 91; 3. копие от документ за самоличност на кандидата;

4. удостоверение за актуално състояние на фирмата;

5. в случаите на изнасяне на екземпляри, размножени и отгледани на затворено—кратко описание на рода или културата, от което да личи произходът на отделните екземпляри, формиращи основата на този род или култура, и номерът на полученото генетично поколение.

(3) Изискванията по ал. 2, т. 2 и 4 не се прилагат в случаите по чл. 96, ал. 1.

Чл. 83. (1) В 3-дневен срок от получаване на заявлението за издаване на разрешително за внасяне или изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 министърът на околната среда и водите изисква становище от научния консултативен орган по чл. 72.

(2) При заявление за изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70, т. 2 и 3, становището по ал. 1 може да се изисква по преценка на министъра на околната среда и водите.

Чл. 84. (1) Научният консултативен орган представя на Министерството на околната среда и водите становище в 15-дневен срок от получаване на искането по чл. 83, ал. 1.

(2) При необходимост от проверка на място тя се извършва от експерт от списъка по чл. 72, ал. 2.

Чл. 85. При спазване на всички условия на Конвенцията и този закон разрешителното по чл. 75, ал. 1 се издава в срок до 5 работни дни от получаването на заявлението по чл. 80 или от представянето на становище по чл. 84.

Раздел III Митнически надзор и контрол

Чл. 86. Митническите органи осъществяват митнически надзор и контрол при внасяне и изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70 на и извън митническата територия на Република България.

Чл. 87. Митническите органи в съответствие с митническото законодателство:

1. проверяват дали пратката се придружава от разрешително по чл. 75, ал. 1 и 3;

2. изискват от граничната ветеринарна и фитосанитарна служба да установи в срок до 1 час дали екземплярите отговарят на данните, посочени в разрешителното; в случай, че тази идентификация не бъде извършена, митническите органи се обръщат за идентификация и стойностна оценка на екземплярите към съответен експерт от списъка по чл. 72, ал. 2, който е длъжен да се яви на граничния пункт в срок до 6 часа от повикването;

3. заверяват оригинала и двете приложени копия на разрешителното за внасяне или изнасяне по чл. 75, ал. 1, като вписват действителното количество внасяни или изнасяни екземпляри, задържат и съхраняват копие № 3, предназначено за митническите органи;

4. при внасяне задържат оригинала на разрешителното по чл. 75, ал. 1 и оригиналното разрешително, издадено от ръководното ведомство по прилагане на Конвенцията на държавата на износа;

5. в 5-дневен срок изпращат в Министерството на околната среда и водите разрешителните по т. 4—при внасяне, а при изнасяне—и копие на завереното разрешително за износ по чл. 75, ал. 1.

Чл. 88. При установяване на нарушение на изискванията на този закон или в случаи на съмнение за нарушение митническите органи задържат екземплярите и вещите, послужили за извършване на нарушението, и незабавно уведомяват Министерството на околната среда и водите или съответната регионална инспекция по околната среда и водите, които осигуряват поставянето на екземплярите при подходящи за тях условия в спасителни центрове.

Чл. 89. Съответните регионални инспекции по околната среда и водите и спасителни центрове оказват пълно съдействие на митническите органи за изясняване на случаите по чл. 88 и вземане на решение по тях.

Раздел IV Регистрация

Чл. 90. (1) На регистрация подлежат всички екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и 2, с изключение на хранителни продукти от тях и видовете—предмет на Закона за лова и опазване на дивеча.

(2) Екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и 2, за които са издадени разрешителни за внос след влизане в сила на този закон, се регистрират служебно от регионалните инспекции по околната среда и водите без постъпки на собственика по реда на чл. 92.

(3) В 5-дневен срок от издаване на разрешително за внос Министерството на околната среда и водите изпраща в съответната регионална инспекция по околната среда и водите необходимата документация за регистрацията по ал. 2.

Чл. 91. Регистрацията се извършва с документ, издаден от съответната регионална инспекция по околната среда и водите по постоянния адрес на собственика на екземпляра— физическо лице, или по седалището, съответно адреса на управлението, на собственика на екземпляра—юридическо лице.

Чл. 92. (1) За регистрацията по чл. 91 собственикът в 15-дневен срок от придобиването на екземпляра внася в регионалната инспекция по околната среда и водите заявление, в което посочва:

1. име и ЕГН—за физически лица, а за юридически лица—наименование, седалище и БУЛСТАТ;

2. данни за екземпляра—вид и състояние (жив, мъртъв, част от екземпляр или продукт);

3. адрес на отглеждане—при придобиване на жив екземпляр;

4. начин на придобиване—внесен, закупен, разменен, дарен, размножен на затворено, намерен.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. оригинален документ за регистрация, издаден от регионалната инспекция по околната среда и водите—при покупка на вече регистриран по чл. 91 екземпляр;

2. документ за произход; 3. начин на маркировка на екземпляра;

4. оригинално разрешително или друг документ за улавяне или убиване на екземпляра от природата, предвиден в нормативен акт и доказващ законността на придобиването на екземпляра.

Чл. 93. Регионалните инспекции по околната среда и водите издават документа за регистрация по чл. 91 в 5-дневен срок от постъпване на документацията по чл. 90, ал. 3 или заявлението по чл. 92.

Чл. 94. (1) Собственикът на регистриран екземпляр е длъжен в 15-дневен срок писмено да уведоми регионалната инспекция по околната среда и водите при:

1. промяна на обстоятелства, свързани с екземпляра—продажба, смяна на адреса на отглеждане на жив екземпляр или смърт, кражба или изгубване;

2. унищожаване, повреждане, изгубване или кражба на документа за регистрация на екземпляра.

(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите:

1. отразяват промените по ал. 1 в регистъра по чл. 95;

2. издават нов документ за регистрация в случаите по ал. 1, т. 2;

3. уведомяват Министерството на околната среда и водите за случаите на кражба или изгубване на екземпляр или документ за регистрация.

Чл. 95. Регионалните инспекции по околната среда и водите водят регистър на екземплярите по чл. 90.

Чл. 96. (1) Регистрацията на екземпляри по чл. 90 не се отнася за колекции в зоологически и ботанически градини, музеи, университети, институти на Българската академия на науките и други научни и академични институти.

(2) Лицата по ал. 1 представят в Министерството на околната среда и водите списък на наличните екземпляри по видове, като в началото на всяка текуща година внасят информация за настъпилите в списъка промени през изтеклата година.

Чл. 97. (1) Физически и юридически лица със съдебна регистрация в Република България имат право чрез Министерството на околната среда и водите да регистрират в Секретариата на Конвенцията дейности за размножаване и отглеждане на видове по чл. 70, т. 1.

(2) За регистрацията по ал. 1 лицата подават в Министерството на околната среда и водите заявление, в което посочват:

1. адреса, където ще се извършва дейността; 2. научното наименование на видовете и условията за тяхното размножаване и отглеждане;

3. доказателства за законното придобиване на изходния размножителен материал.

Чл. 98. (1) В 15-дневен срок от постъпване на заявлението Министерството на околната среда и водите извършва проверка на обстоятелствата по чл. 97, ал. 2 и изисква становище от научния консултативен орган по реда на чл. 83.

(2) В зависимост от проверката и становището по ал. 1 Министерството на околната среда и водите:

1. изпраща документация за регистриране на дейността в Секретариата съгласно изискванията на Конвенцията;

2. в случай на отказ в 30-дневен срок писмено уведомява заявителя.

Чл. 99. При прекратяване на регистрирана дейност лицата по чл. 97, ал. 1 са длъжни в 15дневен срок да уведомят за това Министерството на околната среда и водите, което изпраща в Секретариата на Конвенцията информация за заличаване на регистрацията.

Раздел V Вътрешна търговия

Чл. 100. Забранява се предлагането за закупуване, придобиването с търговска цел, излагането пред публика с търговска цел, използването за търговски приходи и продажба, съхранението с цел продажба, предлагането с цел продажба на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1.

Чл. 101. Забраната по чл. 100 не се отнася за екземплярите, които са:

1. придобити преди влизане в сила на Конвенцията;

2. отгледани на затворено животински екземпляри или изкуствено размножени растения —при доказване на тези обстоятелства;

3. необходими за развитие на науката, когато съответните видове са единствено подходящи за такива цели и не съществуват екземпляри от видовете, отгледани на затворено;

4. предназначени за размножителни програми или научни изследвания с цел запазване на вида.

Чл. 102. (1) Забранява се търговията с нерегистрирани екземпляри в случаите по чл. 101, както и търговията с нерегистрирани екземпляри от видовете по чл. 70, т. 2.

(2) При продажбата на екземпляри, регистрирани по чл. 91, продавачът предоставя на купувача оригинала на документа за регистрация на екземпляра.

Раздел VI Разпореждане с екземпляри, отнети в полза на държавата

Чл. 103. Разпореждането с екземпляри от видове по чл. 70, отнети в полза на държавата по чл. 129, ал. 1, се извършва от министъра на околната среда и водите.

Чл. 104. (1) До влизането в сила на наказателното постановление за отнемане на екземплярите в полза на държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:

1. настаняване на живите екземпляри в определени за целта спасителни центрове;

2. съхраняване на подходящи места на мъртви екземпляри, хранителни продукти или медикаменти.

(2) Чуждестранните екземпляри, за които не са извършени митнически формалности, се поставят под режим на митническо складиране.

Чл. 105. (1) Екземплярите се връщат на собственика при отменяне на наказателното постановление по съдебен ред в 7-дневен срок след влизането в сила на съдебното решение.

(2) В 15-дневен срок след влизането в сила на съдебно решение, с което се отхвърля жалбата срещу наказателното постановление за отнемане на екземплярите в полза на държавата след митническо оформяне, министърът на околната среда и водите се разпорежда с тях съгласно чл. 106.

Чл. 106. (1) При отнемане на живи екземпляри в полза на държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:

1. връщането им на държавата на износа, когато тя е страна на произход на екземплярите;

2. връщането им на държавата на износа в случаите по чл. 74, ал. 1;

3. предоставянето им на зоологическа или ботаническа градина или на спасителни центрове;

4. пускането им на свобода, когато екземплярите са взети от природни местообитания в рамките на страната, в случай че няма очевидни пречки за тяхното оцеляване;

5. продажбата им. (2) При отнемане на мъртви екземпляри в полза на държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:

1. безвъзмездното им предоставяне на висши училища или центрове за обучение на кадри по прилагане на Конвенцията—за попълване на учебни сбирки;

2. безвъзмездното им предоставяне на природонаучни музеи, а когато имат художествена стойност—на музеи на изкуствата;

3. продажбата им. (3) При отнемане на хранителни продукти или медикаменти в полза на държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:

1. връщането им на държавата на износа; 2. предоставянето им на висши училища или центрове за обучение на кадри по прилагане на Конвенцията—за попълване на учебни сбирки;

3. унищожаването им. Чл. 107. (1) Разходите, свързани със становищата и проверките по чл. 84 и чл. 87, т. 2 и с разпорежданията по чл. 104 в случай на прилагане на чл. 105, ал. 1, са за сметка на републиканския бюджет.

(2) Разходите по ал. 1 се възстановяват в бюджета на Министерството на околната среда и водите от средствата, получени в случаите на продажба по чл. 106.

(3) Разходите, свързани с разпорежданията по чл. 104 и 106, са за сметка на нарушителя. За обезпечаване на тяхното плащане органите, установяващи нарушението, могат да задържат стоки или суми.

Чл. 108. При продажба по чл. 106 екземплярите се считат за законно придобити при представяне на документа, с който са закупени.

Главапета

ОПАЗВАНЕ НА ВЕКОВНИ ИЛИ ЗАБЕЛЕ-

ЖИТЕЛНИ ДЪРВЕТА Чл. 109. (1) Отделни вековни или забележителни дървета във или извън населените места се обявяват за защитени, съгласувано с физическото или юридическото лице—собственик на имота, в който се намира дървото.

(2) Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите и лицето по ал. 1 подписват протокол, в който се посочват местонахождението и характеристиките на дървото—вид, възраст, височина и други особености, неговото състояние и необходимите поддържащи мерки, както и задълженията на собственика за опазване на обекта.

(3) Протоколът по ал. 2 и скица за местонахождението на дървото се изпращат в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 110. Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на дървото за защитено, която се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 111. Собствениците на дървета, обявени за защитени, са длъжни:

1. да ги опазват от унищожаване или увреждане;

2. да уведомяват съответната регионална инспекция по околната среда и водите за настъпили промени в състоянието на обекта;

3. да съгласуват със съответната регионална инспекция по околната среда и водите дейностите, необходими за поддържане или възстановяване на състоянието на обекта;

4. да осигуряват достъп на представители на регионалната инспекция по околната среда и водите до имота за извършване на проверки по състоянието на защитените дървета.

Чл. 112. (1) Министерството на околната среда и водите може да финансира поддържащи или възстановителни дейности, необходими за опазване на защитените дървета.

(2) Собствениците внасят в Министерството на околната среда и водите предложения за финансиране на дейности по ал. 1 чрез съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

Чл. 113. (1) Обявените защитени дървета се вписват в регистри в Министерството на околната среда и водите и съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

(2) Унищожени, изсъхнали или невъзстановимо увредени защитени дървета се заличават по реда на чл. 109, ал. 2 и чл. 110.

Главашеста

ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ

Чл. 114. Министерството на околната среда и водите и други държавни органи и техните поделения в рамките на своите компетенции осъществяват управлението и контрола по опазване на биологичното разнообразие в Република България.

Чл. 115. Министърът на околната среда и водите:

1. провежда държавната политика по опазване и поддържане на биологичното разнообразие;

2. изготвя с участието на отрасловите ведомства и неправителствени организации и внася в Министерския съвет Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие;

3. изготвя с участието на отрасловите ведомства и неправителствени организации и внася в Министерския съвет Национален план за опазване на биологичното разнообразие, организира и отчита изпълнението на плана;

4. изгражда и поддържа Националната екологична мрежа;

5. възлага разработването и утвърждава плановете за управление за защитени зони и планове за действие за видове;

6. координира дейностите на други министерства, ведомства, общини, обществени организации, научни и академични институти по опазване на биологичното разнообразие;

7. организира контрол върху дейностите на собствениците или ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;

8. финансира дейности по прилагане на този закон;

9. разработва и прилага механизми за стимулиране на дейности на собствениците или ползвателите, неправителствени организации, сдружения и други, насочени към опазването, поддържането и възстановяването на биологичното разнообразие;

10. организира система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и създава бази данни и географски информационни системи за регистриране на състоянието и установяване на измененията в биологичното разнообразие, осигурява достъп и обмен на данни по опазване на биологичното разнообразие;

11. изготвя годишен отчет за състоянието на биологичното разнообразие и за дейностите по неговото опазване;

12. представлява Република България по въпросите за опазване на биологичното разнообразие;

13. организира и поддържа държавни регистри, предвидени в този закон;

14. издава заповеди, списъци, разрешителни и лицензии, предвидени в този закон;

15. публикува списъци и измененията в тях за видовете по чл. 70.

Чл. 116. (1) Създава се Национален съвет по биологичното разнообразие като консултативен орган на министъра на околната среда и водите.

(2) Съставът на Националния съвет по биологичното разнообразие се определя със заповед на министъра на околната среда и водите, като в него се включват представители на заинтересуваните министерства и ведомства, научни и академични институти, неправителствени и природозащитни организации.

(3) Дейността на Националния съвет по биологичното разнообразие се урежда с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.

Чл. 117. Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите и директорите на дирекции на националните паркове:

1. контролират спазването на изискванията за опазване на биологичното разнообразие при осъществяването на дейностите на собствениците или ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;

2. координират и контролират прилагането на плановете за управление и плановете и проектите, предвидени в този закон, включително интегрирането им в общинските планове и програми;

3. контролират опазването на растителните и животинските видове, предмет на този закон;

4. поддържат регионалните регистри, предвидени в този закон;

5. санкционират нарушители в предвидените в този закон случаи.

Чл. 118. Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и другите държавни органи и техните поделения, както и общините, в сферата на своята компетентност:

1. осъществяват дейности по опазване на биологичното разнообразие;

2. интегрират опазването на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси във всички планове, проекти, програми, политики и стратегии в съответния сектор, като включват в тях преди всичко дейности по опазване на биологичното разнообразие, в съответствие с приоритетите на този закон, на Националната стратегия и на Националния план за опазване на биологичното разнообразие;

3. разработват и внедряват планове за управление на защитени зони и планове за действие за приоритетни растителни и животински видове;

4. сътрудничат с други компетентни органи, когато дейностите имат взаимосвързани или натрупани ефекти върху биологичното разнообразие или когато тяхната компетентност засяга един и същ обект или територия;

5. организират отраслови системи за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и на защитените зони и създават бази от данни и географски информационни системи за характеристиките им, като предоставят на Министерството на околната среда и водите информация, съгласувана по вид и период на представяне;

6. финансират приоритетно научни изследвания и дейности, свързани с опазване на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси;

7. използват резултатите от проучването на биологичното разнообразие при изготвянето на планове, проекти, програми и политики в сектора или между секторите;

8. контролират дейността на собствениците или ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;

9. санкционират нарушители в предвидените в този закон случаи;

10. осъществяват международно сътрудничество по въпроси от обща загриженост, свързани с опазване на биологичното разнообразие и защитените зони.

Чл. 119. (1) Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, общините, както и физическите и юридическите лица—собственици и ползватели на гори, земи и водни площи в Националната екологична мрежа, осъществяват тяхното стопанисване и охрана съгласно разпоредбите на този закон и другите специални закони.

(2) Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи са длъжни да осигуряват свободен достъп в имотите си за извършване на дейностите и контрола по този закон при спазване на изискванията на другите специални закони.

Чл. 120. Агенция “Митници” осъществява митническия контрол върху внасянето и изнасянето на екземпляри от видовете по чл. 70 съгласно изискванията на този закон, Закона за митниците и другите нормативни актове, свързани с митническия контрол.

Главаседма

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I Принудителни административни мерки

Чл. 121. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или упълномощени от тях лица налагат принудителни административни мерки по реда на чл. 122.

Чл. 122. (1) Министърът на околната среда и водите:

1. спира разпореждания на органи на изпълнителната власт, които са в нарушение на този закон;

2. спира реализацията на планове и проекти, започнати или утвърдени в нарушение на този закон;

3. затваря зоологически градини или части от тях, които не функционират в съответствие с изискванията на този закон;

4. отнема лицензи на зоологически градини в случаите по чл. 62, ал. 4.

(2) Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите:

1. спират дейности по ползването на горите, земите и водните площи и на други ресурси, както и строителството в защитени зони и буферни зони, които са в нарушение на заповедите за обявяването им или на утвърдените по съответния ред планове за управление, устройствени и технически планове и проекти;

2. спират дейности или обекти, които увреждат или замърсяват околната среда над допустимите норми в защитени и буферни зони;

3. спират разпореждания на регионалните управления на горите, държавните лесничейства и общинските органи, които са в нарушение на този закон;

4. издават предписания за мерки за предотвратяване и/или отстраняване на нарушения.

(3) Началниците на регионалните управления на горите, директорите на държавните лесничейства, както и кметовете на общини спират дейности и строителство в предоставени за ползване гори, земи и водни площи— държавна, общинска и частна собственост, извършвани в нарушение на утвърдените планове за управление и устройствени и технически планове и проекти.

Чл. 123. Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд и на Закона за административното производство.

Раздел II Административни нарушения и наказания

Чл. 124. За нарушение на режимите, определени по реда на чл. 19, чл. 23, ал. 2, чл. 29, 30 и 42, физическите лица се наказват с глоба от 50 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 200 до 5000 лв.

Чл. 125. За нарушение на чл. 38, чл. 39, ал. 1, чл. 40, чл. 41, ал. 3, чл. 44, 46, чл. 47, ал. 1, чл. 60, ал. 2 и 3, чл. 100, чл. 102, ал. 1 и чл. 111, т. 1 физическите лица се наказват с глоба от 100 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 500 до 10 000 лв.

Чл. 126. За осъществяване на дейност без лиценз по чл. 62, ал. 1 или без разрешение по чл. 67, ал. 3 и чл. 68, ал. 2 физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 2000 до 25 000 лв.

Чл. 127. За осъществяване на дейност без разрешително по чл. 75, ал. 1 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 30 000 лв.

Чл. 128. За нарушение на чл. 76, ал. 4, чл. 92, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

Чл. 129. (1) Вещите, предмет на нарушение, и вещите, послужили за неговото извършване, се отнемат в полза на държавата.

(2) Продажбата на вещи по ал. 1 се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 130. (1) Нарушенията по чл. 124 и 125 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и горите, от областния управител или от кмета на общината. Наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите, от министъра на земеделието и горите, от областния управител или от кмета на общината, или от упълномощени от тях лица.

(2) Нарушенията по чл. 126 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и горите, а наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от тях лица.

(3) Нарушенията по чл. 127 и 128 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него лица.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на този закон: 1. “Благоприятно състояние на видовете” е, когато:

а) данните за динамиката на популациите на вида показват, че този вид е и ще остане жизнеспособен елемент на природното местообитание;

б) естественият район на разпространение на този вид не намалява и не е налице тенденция към намаляване;

в) е налице достатъчно голямо местообитание, което осигурява преживяването на популациите на този вид.

2. “Благоприятно състояние на природно местообитание” е, когато:

а) площта на неговото естествено разпространение е постоянна или се разширява;

б) неговата структура и специфични функции осигуряват дългосрочното му съществуване;

в) състоянието на характерните за него видове е благоприятно.

3. “Ботаническа градина” е институция, която поддържа колекции от живи растения за нуждите на експерименталните ботанически изследвания, естественонаучното и природозащитното образование и възпитание и е отворена за посещение повече от пет месеца в годината.

4. “Вивариум” е изкуствено подготвено място за отглеждане на диви животни.

5. “Вид” е група от морфологично сходни организми, имащи общ произход, които са потенциално способни да обменят помежду си генетичен материал в естествени условия.

6. “Влажна зона” е район, включващ езера, блата, мочурища, торфища или други водни площи, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни, с вода, която е статична или течаща, прясна, полусолена или солена, включително морска вода, чиято дълбочина или отлив не надхвърля 6 м.

7. “Внасяне” е въвеждане на митническата територия на Република България на екземпляр, включително на екземпляр, уловен в морска среда, която не е под юрисдикцията на никоя държава.

8. “Водни площи” са териториите от горския фонд, поземления фонд и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, залети с вода.

9. “Възстановяване” е пресъздаване в естествени условия на съобщества от организми, екосистеми и комплекси от тях по модел на естествено съществуващите или създаване на условия за повторно възникване или увеличаване числеността на природни популации.

10. “Генетичен материал” са материали от растителен или животински произход, съдържащи функционални единици на наследственост.

11. “Генетични ресурси” са генетичен материал с реална или потенциална стойност.

12. “Гори” са горите и земите в горския фонд по смисъла на Закона за горите.

13. “Дата на придобиване” е датата, на която екземплярът е взет от дивата природа, роден на затворено или изкуствено размножен, придобит при търговски отношения или размяна.

14. “Дендрариум” е жива колекция от дървета и храсти върху определена територия, организирана по систематичен, географски или друг научен принцип.

15. “Екземпляр” е всяко животно или растение, живо или мъртво, всяка лесно разпознаваема част от тялото или всеки продукт, получен от животното или растението, както и всяка друга стока, която въз основа на съпроводителен документ, опаковка, означение, етикет или друго обстоятелство може да се идентифицира като част или дериват от животно или растение.

16. “Екземпляр, отгледан на затворено” е екземпляр от животински вид, роден, излюпен и отгледан на затворено, или екземпляр от растителен вид, размножен изкуствено. Изкуствено размножен екземпляр е този, който е получен чрез репродукция в среда, създадена или модифицирана от човека и под негов контрол, който при животните произхожда най-малко от второ поколение, отглеждано от човека без добавка на генетичен материал от дивата природа.

17. “Екосистема” е динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица със специфични взаимосвързани процеси и специфичен общ облик.

18. “Ендемичен вид” е този, който се среща само в определен географски район.

19. “Застрашен вид” е този, който е заплашен от изчезване в целия си ареал или в голяма част от него.

20. “Земи” са селскостопанските земи по смисъла на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.

21. “Зоологическа градина” е постоянно заведение, където животни от диви видове се държат с цел да се показват пред публика в продължение на повече от 7 дни в годината, с изключение на циркове, магазини за животни и други заведения, които не показват пред публика значителен брой животни или видове.

22. “Изнасяне” е извеждане извън митническата територия на Република България на екземпляр.

23. “Колекция” е сбирка от екземпляри от растителни или животински видове (включително семена или други размножителни материали), отглеждани или съхранявани при контролирани от човека условия и предназначени за научни и образователни цели или за целите на опазването и възстановяването на видовете.

24. “КОРИНЕ място” е територия, описана по стандартната международна методика на проекта на Съвета на Европа “КОРИ- НЕ биотопи”.

25. “Ландшафт” е територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори.

26. “Местообитание на вид” е районът, определен от специфични абиотични и биотични фактори, в който този вид се намира постоянно или временно в някой от стадиите на своя жизнен цикъл.

27. “Организъм” е всяко живо тяло, което e съставено от съгласувано действащи органи и съществува самостоятелно. Организмът е индивид в популация от отделен вид.

28. “Орнитологично важно място” е територия от международна значимост за опазване на птиците, описана по стандартната международна методика на Бърд Лайф Интернешънъл.

29. “Популация” е териториално обособена съвкупност от индивиди от един и същи вид, които могат свободно да обменят генетичен материал помежду си.

30. “Потенциално застрашен вид” е този, за който е вероятно скорошното му преминаване в категорията на застрашените видове, ако факторите, причинили заплахата, продължават да съществуват.

31. “Природно местообитание” са естествени или близки до естествените сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с характерни географски, абиотични и биотични особености, придаващи им специфичен облик.

32. “Първостепенен обществен интерес” е този, свързан с общественото здраве, националната сигурност, изключително благоприятни въздействия върху околната среда, както и със специфични обществено значими задължения по отношение на транспортни, енергийни и комуникационни системи.

33. “Рамсарско място” е влажна зона, която отговаря на критериите на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция) (ДВ, бр. 56 от 1992 г.).

34. “Рядък вид” е този, чиито популации са малобройни, разпръснати или зависими от специфични фактори и ако не непосредствено, то косвено е застрашен или потенциално застрашен по смисъла на т. 19 и 30.

35. “Спасителен център” е юридическо или физическо лице, определено от министъра на околната среда и водите, което се грижи за конфискувани живи екземпляри.

36. “Съхранение” са всички мерки, които са необходими за запазване или възстановяване на природните местообитания и популациите на диви растителни и животински видове в благоприятно състояние.

37. “Таксон” е общото наименование на класификационните единици, към които се отнасят подвидът, видът и по-високите единици от ниво вид.

38. “Устойчиво управление” е управление на ползването, развитието и опазването на природните ресурси по начин и степен, които дават възможност на настоящите поколения и общности да си осигуряват социални, икономически и културни блага, без да се:

а) намалява възможността на бъдещите поколения и общности да задоволяват социални, икономически и културни нужди;

б) нарушава способността на екосистемите да осъществяват своите почвозащитни и климаторегулиращи функции;

в) намалява значително биологичното разнообразие.

39. “Фауна” са всички видове животни в определен район.

40 “Флора” са всички видове растения в определен район.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 2. В срок до 4 години от влизането в сила на този закон министърът на околната среда и водите внася в Министерския съвет списъка по чл. 10, ал. 3.

§ 3. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на околната среда и водите внася в Министерския съвет проект на наредбата по чл. 66, ал. 6.

§ 4. В срок до една година от влизането в сила на този закон всички физически и юридически лица, притежаващи екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и 2, ги регистрират по реда на глава четвърта, раздел IV.

§ 5. В срок до една година от влизането в сила на този закон всички физически и юридически лица по чл. 60, ал. 1 подават необходимата информация за вписване в регистрите по чл. 63.

§ 6. В срок до една година от влизането в сила на този закон лицата по чл. 96, ал. 1 представят списъците по чл. 96, ал. 2.

§ 7. В срок до 4 години от обнародването в “Държавен вестник” на наредбата по чл. 61, ал. 1 собствениците на зоологически градини са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на наредбата и да подадат заявление за издаване на лиценз.

§ 8. (1) Буферните зони около резервати и поддържани резервати, без тези, попадащи в национални паркове, обявени по реда на отменения Закон за защита на природата, запазват своите граници и режими, освен ако не са променени по реда на глава втора, раздел IV на този закон.

(2) Буферните зони около резервати, попадащи в национални паркове, се заличават с този закон.

(3) Вековните дървета, обявени за защитени по реда на отменения Закон за защита на природата, запазват своите режими, освен ако не са заличени по реда на глава пета на този закон.

§ 9. Този закон отменя Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г.; изм., бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г. и бр. 29 от 2000 г.). § 10. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ, бр. 78 от 2000 г.; изм., бр. 26 от 2001 г.) в приложението към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 се правят следните изменения:

1. Точка “6. Мечка (Ursus arctos L.)” се отменя. 2. Точка “23. Голям корморан (Phalacrocorax carbo L.)” се отменя.

§ 11. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

а) в ал. 1, т. 5 думите “над 25 на сто” се заличават;

б) в ал. 4 накрая се добавя “и положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие”.

2. В чл. 38 се правят следните допълнения:

а) в ал. 3 след думата “взема” се добавя “с обикновено мнозинство”;

б) създават се ал. 4 и 5: “(4) Членове на комисията, които не са съгласни с взето решение за приемане на предложението и са подписали протокола с особено мнение, го мотивират писмено в 3дневен срок. Особените мнения се прилагат към протокола.

(5) В случаите по ал. 4 министърът на околната среда и водите взема окончателното решение за обявяване на защитената територия или за отхвърляне на предложението.”

3. В чл. 39, ал. 1 думите “съгласно предложението на комисията по чл. 38” се заменят с “при положителни решения по чл. 38, ал. 3 и 5”.

4. В чл. 42 се създава ал. 6: “(6) Със заповед по ал. 5 и без спазване на процедурите по ал. 1 може да се актуализира площта на защитената територия, когато корекцията произтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените граници на защитената територия.”

5. В чл. 67 се създава ал. 3: “(3) Охраната на отделни резервати и поддържани резервати, извън границите на националните паркове, може да се предоставя от министъра на околната среда и водите на други органи на изпълнителната власт или на общини.”

6. В чл. 74 се правят следните изменения: а) в ал. 1 т. 1 и 4 се отменят; б) в ал. 3 думите “утвърден от Министерския съвет” се заменят с “определен от министъра на околната среда и водите”.

7. Член 75 се отменя. 8. В чл. 79, ал. 3 след думата “лесничейства” се добавя “и дирекциите на природни паркове”.

9. Член 86 се отменя. 10. В приложение № 1 четвъртата колона на таблицата и текстът след таблицата се заличават.

11. В приложение № 2 четвъртата колона на таблицата се заличава.

§ 12. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г.) в чл. 3, ал. 2 накрая се добавя “освен в случаите по чл. 67, ал. 3 от Закона за защитените територии”.

§ 13. Изпълнението на закона се възлага на министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и горите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и на кметовете на общините.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 юли 2002 г. и на 2 август 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:

Огнян Греджиков

Приложение №1 към чл. 6, ал.1, т.1

Знакът “!” отбелязва типовете природни местообитания, включени в Приложение I на Резолюция № 4 (1996) на Постоянния комитет на Бернската конвенция.

Знакът “*” отбелязва приоритетни типове природни местобитания за опазване.

Кодът в трета колона и наименованието на типа местообитание на английски език съответстват на Единната европейска класификация на местобитанията (A Classification of Palaearctic Habitats, 1996)

! * Код Наименование на Наименование на типа местообитание на местообитание на английски език български език

1 2

3

4

5

! * 11.3 Sea grass meadows Подводни ливади

! * 12.7 Sea-caves Морски пещери

! * 13.2 Еstuaries Естуарии

! * 14. Mud flats and sand Тинести и пясъчни flats морски плитчини

! * 15.115 Continental glasswort Континентални поляни swards със солянка (Salicornia herbacea)

! * 15.14 Inland salt meadows Континентални солени ливади

! * 15.A Continental salt Континентални засолени steppes and степи и солени блата saltmarshes

! * 16.2 Dunes Дюни

! * 16.3 Humid dune-slacks Влажни понижения между дюните

17.2 Annual vegetation Едногодишна растител- of drift lines ност върху морски крайбрежни наноси

* 17.3 Perennial vegetation Многогодишна растител- of stony banks ност на каменисти брегове

18.22 Vegatated sea cliffs Обрасли морски стръмни of the Mediteranea скали по средиземномор- coasts ското крайбрежие

! * 21. Coastal lagoons Лагуни

22.12 и Hard oligo-meso- Твърди олиго-мезотрофни 22.44 trophic waters with води с бентосна растител- benthic vegetation ност от Chara spp. of Chara spp.

22.13 Natural eutrophic Естествени еутрофни езе- lakes with Magnopoра с растителност от тип tamion or Hydrocha- Magnopotamion или rition—type vegetation Hydrocharition

22.14 Natural dystrophic Естествени дистрофични lakes and ponds езера

! * 22.3113 Euro-Siberian Евросибирски езерни quillwort swards съобщества от шилолист (Isoetes lacustris) ! * 22.351 Ponto-Pannonic river- Понто-Панонски съоб- bank dwarf sedge щества от дзуки и острици communities по преовлажнени речни брегове (Juncus spp., Carex spp.)

! * 22.412 Frogbit rafts Формации, богати на водянка (Hydrocharus morsus- ranae)

! * 22.413 Water-soldier rafts Съобщества на алоевиден стратиотес (Stratiotes aloides)

! * 22.414 Bladderwort colonies Формации от мехурка (Utricularia australis, Ulticularia vulgaris)

1 2

3

4

5

! * 22.415 Salvinia covers Покрития от салвиния (Salvinia natans)

! * 22.416 Aldrovanda Съобщества от алдрован- communities да (Aldrovanda communities)

! * 23.113 Ponto-Pannonic Понто-Панонски солени salt lakes езера

* 24.17 Waterfalls Водопади

* 24.221 и Alpine rivers and the Алпийски реки и тревна 24.222 herbaceous vegetation растителност по техните along their banks брегове

24.4 Water courses of Плаваща растителност по plain to montane предпланински реки levels with the Ranun- culion fluitantis and Callitricho-Batrachion vegetation

! * 31.22C Pontic ling heaths Понтийски ниски храстчета

! * 31.4251 Balkan Range Старопланински съобщес- Kotschy’s alpenrose тва от миртолистен родо- heaths дендрон (Rhododendron myrtifolium)

! * 31.4252 Rila Kotschy’s Рилски съобщества от alpenrose heaths миртолистен рододендрон (Rhododendron myrtifolium)

! * 31.461 Rhodopide Рило-Родопски съобщест- Bruckenthalia ва от връшняк heaths (Bruckenthalia spiculifolia)

! * 31.4631 Balkan range Старопланински съобщес- Bruckenthalia тва от връшняк heaths (Bruckenthalia spiculifolia)

* 31.47 Alpide bearberry Съобщества от мечо гроз- heaths де (Arctostaphylos uva-ursi)

31.58 Balkano-Rhodopide Балканско-Рило-Родопски dwarf mountain pine храстови съобщества от scrub клек (Pinus mugo)

31.636 Rhodope Potentilla Родопски съобщества на fruticosa thickets храстовидния очиболец (Potentilla fruticosa) ! * 31.7J1 Northern Thracian Севернотракийски съоб- tragacanth hedgehog- щества от айтоско сграби- heath че (Astracantha aitosensis)

31.88 Juniperus communis Формации на Juniperus formations on heaths communis върху варовико- or calcareous ви полета и пасища grasslands

32.1162 Quercus coccifera Ниски гори от пърнар low woods (Quercus coccifera)

oт 32.131 Arborescent matorral Хвойнови формации до 32.135 with Juniperus spp.

* 32.21A Phillyrea thickets Съобщества от грипа (Phillyrea latifolia)

! 34.11 Rupicolous calcareous Карстови пасища or basophilic grass- lands of the Alysso- Sedion albi

! * 34.31 Sub-continental Субконтинентални степни steppic grasslands съобщества

! * 34.311 Helleno-Balkanic Гръцко-Балкански съоб- savory steppes щества от степен тип с участие на ароматни растения

! * 34.34 Central European Централноевропейски calcaro-siliceous тревни съобщества по ва- grasslands ровиково-силикатни почви

1 2

3

4

5

! * 34.532 Helleno-Balkanic Гръцко-Балкански нис- short grass and котревни и едногодишни therophyte съобщества communities

! * 34.911 Pannonic loess Панонски льосови степи steppes

! * 34.921 Western Pontic Западнопонтийски степи steppes

oт 36.41 Alpine and subalpine Алпийски и субалпийски до 36.43 calcareous grasslands варовикови пасища

! * 37.242 Flood swards Тревни съобщества по заливни тераси

! * 37.25 Transitional tall herb Високотревни съобщества humid meadows по границите на влажни ливади

! * 37.26 Continental humid Континентални влажни meadows ливади

! * 38.2521 Moeso-Thracian Мизийско-Тракийски ли- mesophile floodplain вади по заливни равнини meadows

! * 38.2522 Moeso-Thracian Мизийско-Тракийски ме- mesophile foothill зофилни ливади на пред- meadows планините

! * 38.2523 Moeso-Thracian Мизийско-Тракийски ме- mesophile cold зофилни ливади, подхран- water meadows вани със студени подпочвени води

* 41.11 Luzulo-Fagetum Букови гори от типа beech forests Luzulo-Fagetum

* 41.13 Asperulo-Fagetum Букови гори от типа beech forests Asperulo-Fagetum

* 41.15 Medio-European Средноевропейски субал- subalpine beech пийски букови гори с Acer wood swith Acer and и Rumex arifolius Rumex arifolius

* 41.16 Medio-European Средноевропейски буко- limestone beech forests ви гори от типа of the Cephalanthero- Cephalanthero-Fagion Fagion

! * 41.19 Moesian beech Мизийски букови гори forests

! * 41.1E11 Eastern Balkan Източностаропланински Range oriental гори от източен бук beech forests (Fagus orientalis)

! * 41.1E121 Stranja bearberry Странджански гори от tree-oriental beech източен бук с южно евкси- forests нски елементи в подлеса

! * 41.1E122 Stranja rhododen- Странджански гори от dron-oriental beech източен бук с подлес от forests странджанска зеленика (Rhododendron ponticum)

* 41.24 Sub-Atlantic and Дъбово-габърови гори от medio-European oak типа Stelario- or oak-hornbeam Carpinetum forests of the Carpi- nion betuli

* 41.26 Galio-Carpinetum Дъбово-габърови гори от oak-hornbeam forests типа Galio-Carpinetum

! * 41.2C South-eastern Югоизточноевропейски European oak-hornгори от обикновен габър, beam forests примесени с дъб (Carpinus betulus—Quercus spp.)

! * 41.4 Mixed ravine and Смесени гори по долини и slope forests склонове

! * 41.7 Thermophilous and Термофилни и субсреди- sub-Mediterranean земноморски дъбови гори oak woods

1 2

3

4

5

! * 41.8 Mixed thermophilous Смесени термофилни гори forest

! * 41.H1111 Stranja beech-horn- Странджански смесени beam-lime forests гори от източен бук, обикновен габър и сребролистна липа

! * 41.H1112 Stranja beech-Quer- Странджански гори от из- cus polycarpa forests точен горун и източен бук (Quercus polycarpa—Fagus orientalis)

! * 42.16 Moesian silver fir Мизийски гори с обикно- forests вена ела (Abies alba)

! * 42.17 Balkano-Pontic fir Балкано-Понтийски гори forests от обикновена ела

! * 42.2412 Central Rhodopide Централно Рило-Родоп- spruce forests ски смърчови гори (Picea abies)

! * 42.2413 Moeso-Macedonian Мизийско-Македонски spruce forests смърчови гори

! * 42.245 Balkan Range spruce Старопланински смърчо- forests ви гори

! * 42.5C South-eastern Източноевропейски гори European Scots от бял бор (Pinus sylvestris) pine forests

! * 42.66 Pallas’ pine forests Чер борови гори (Pinus nigra ssp. palassiana)

! * 42.716 Rhodopide white- Гори от черна мура на barked pine forests Пирин и Славянка (Pinus leucodermis)

! * 42.723 Rila and Pirin Гори от бяла мура на Рила Macedonian pine и Пирин (Pinus peuce) forests

! * 42.725 Balkan Macedonian Старопланински гори от pine woods бяла мура (Pinus peuce)

42.8 Mediterranean pine Средиземноморски боро- forests with endemic ви гори от ендемични Mesogean pines борове

! * 42.A32 Peri-Rhodopide Гори от дървовидна хвой- Grecian juniper на по периферията на woods Рило-Родопския масив (Juniperus excelsa)

! * 42.A7 Western Palaearctic Западно палеарктически yew woods групировки от тис (Taxus baccata)

! * 44.1 Riparian willow Крайречни ивици от вър- formations ба (Salix spp.)

! * 44.216 Balkan Range grey Старопланиски галерии от alder galleries бяла елша (Alnus incana)

! * 44.3211 Stitchwort ash-alder Смесени ясеново-елшови woods групировки край реките (Fraxinus excelsior – Alnus glutinosa)

! * 44.4322 Coastal Bulgarian Крайбрежни лонгозни longos forests гори в България

! * 44.4323 Central Balkan ash- Вътрешни лонгозни гори oak-alder forests край Тунджа и Марица

! * 44.66 Ponto-Sarmatic Понто-Сарматски смесе- mixed poplar ни тополови гори край riverine forests реките

! * 44.711 Helleno-Balkanic Гръцко-Балкански край- riparian plane forests речни ивици от чинар (Platanus orientalis)

! * 44.81411 Western Pontic fresh Западно понтийски нахо- water Tamarix дища на тамарикс край smyrnensis сладководни басейни (+ Tamarix tetranda) Stands

1 2

3

4

5

! * 44.81412 Western Pontic Западнопонтийски нахо- coastal Tamarix дища на тамарикс край smyrnensis Черноморското край- (+ Tamarix tetranda) брежие Stands

* 44.9 Alder, willow, oak, Смесени елшово-върбово- aspen swamp woods дъбови и мъждрянови гори по заблатени почви

! * 51.1 Active raised bogs Активни преовлажнени торфища

* 53 Water-fringe Крайводни пояси от vegetation растителност

! * 54.12 Hard water springs Извори на твърди (варовити) води

* 54.42 Black-white-star Острицови блата sedge fens

! * 54.58 Sphagnum and Сфагново-пушицови гру- cottongrass rafts пировки (Sphagnum spp.— Eryophorum angustifolium)

* 61.11 Alpine siliceous Алпийски силикатни screes сипеи

61.2 Calcareous and Карбонатни сипеи calcshist screes of the montane to alpine levels (Thlaspietea rotundifolii)

62.1 Calcareous rocky Хазмофитна растител- slopes with chasmoност върху варовикови phytic vegetation скални склонове

62.2 Siliceous rocky slopes Хазмофитна растителност with chasmophytic върху силикатни скални vegetation склонове

62.3 Siliceous rock with Пионерна растителност pioneer vegetation върху скали of the Sedo-Scle- ranthion or of the Sedo albi-Veronicion dillenii

! * 64.4 Fluviatile dunes Дюни от речни пясъци

! * 64.A Standing stone Побити камъни inland dunes

! * 65 Caves Пещери

Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2

Знакът “!” пред името на даден вид означава, че видът е включен в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция

Знакът “*” пред името на даден вид означава, че видът изисква приоритетно съхранение на неговото местообитание

1. ГРЪБНАЧНИ 1. VERTEBRATES

БОЗАЙНИЦИ MAMMALIA

РАЗРЕД ПРИЛЕПИ CHIROPTERA

Сем. Подковоноси прилепи Rhinolophidae ! * Средиземноморски Rhinolophus blasii подковонос ! * Южен подковонос Rhinolophus euryale ! * Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum ! * Maлък подковонос Rhinolophus hipposideros ! * Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi Сем. Булдогови прилепи Molossidae Булдогов прилеп Tadarida teniotis Сем. Гладконоси прилепи Vespertilionidae ! * Широкоух прилеп Barbastella barbastellus Северен вечерник Eptesicus nilssoni

Полунощен прилеп Eptesicus serotinus Савиево прилепче Hypsugo savii Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi Дългоух нощник Myotis bechsteini Остроух нощник Myotis blythi Нощник на Брандт Myotis brandti ! * Дългопръст нощник Myotis capaccinii Воден нощник Myotis daubentoni Мустакат нощник Myotis mystacinus ! * Трицветен нощник Myotis emarginatus ! * Голям нощник Myotis myotis Нощник на Натерер Myotis nattereri Голям вечерник Nyctalus lasiopterus Малък вечерник Nyctalus leisleri Ръждив вечерник Nyctalus noctula Кафяво прилепче Pipistrellus pipistrellus Прилеп на Натузий Pipistrellus nathusii Средиземноморско прилепче Pipistrelus kuhlii Кафяв дългоух прилеп Plecotus auritus Сив дългоух прилеп Plecotus austriacus Двуцветен прилеп Vespertilio murinus

РАЗРЕД ГРИЗАЧИ RODENTIA

Сем. Хомяци Cricetidae ! Обикновен (голям) хомяк Mesocricetus newtoni Добруджански(среден) хомяк Cricetus cricetus Сив (малък) хомяк Cricetulus migratorius Сем. Сънливци Gliridae * Горски сънливец Dryomys nitedula * Мишевиден сънливец Myomimus roachi * Лешников сънливец Muscardinus avellanarius Сем. Катерици Sciuridae ! * Лалугер Citellus citellus

РАЗРЕД ХИЩНИЦИ CARNIVORA

Сем. Кучета Canidae ! Европейски вълк Canis lupus Сем. Мечки Ursidae ! * Кафява мечка Ursus arctos Сем. Порови Mustelidae ! * Видра Lutra lutra Степен пор Vormela eversmanni Пъстър пор Vormela peregusna

РАЗРЕД ПЕРКОНОГИ PINNIPEDIA

! * Тюлен монах Monachus monachus

РАЗРЕД KИТОПОДОБНИ CETACEA

Делфин Delphinus delphis ! * Муткуп(морска свиня) Phocoena phocoena ! * Афала Tursiops truncatus

РАЗРЕД ЧИФТОКОПИТНИ ARTIODACTILA

Кухороги Bovidae ! * Дива коза Rupicapra rupicapra balcanica

ПТИЦИ AVES

РАЗРЕД PODICIPEDIFORMES

ГМУРЕЦОДОБНИ

Сем. Гмурцови Podicipedidae Червеноврат гмурец Podiceps grisegena Черноврат гмурец Podiceps nigricollis

РАЗРЕД PELECANIFORMES

ПЕЛИКАНОПОДОБНИ

Сем. Корморанови Phalacrocoracidae ! Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus ! Среден корморан Phalacrocorax aristotelis Сем. Пеликанови Pelecanidae ! Къдроглав пеликан Pelecanus crispus ! Розов пеликан Pelecanus onocrotalus

РАЗРЕД CICONIIFORMES

ЩЪРКЕЛОПОДОБНИ

Сем. чаплови Ardeidae ! Гривеста чапла Ardeola ralloides ! Ръждива чапла Ardea purpurea ! Голям воден бик Botaurus stellaris ! Голяма бяла чапла Egretta alba

! Малка бяла чапла Egretta garzetta ! Mалък воден бик Ixobryhus minutus ! Нощна чапла Nycticorax nycticorax Сем. Щъркелови Ciconiidae ! Бял щъркел Ciconia ciconia ! Черен щъркел Ciconia nigra Сем. Ибисови Threskiornithidae ! Бяла лопатарка Plаtalea leucorodia ! Блестящ ибис Plegadis falcinellus

РАЗРЕД ANSERIFORMES

ГЪСКОПОДОБНИ

Сем. патицови Anatidae Голяма белочела гъска Anser albifrons Сива гъска Anser anser ! Mалка белочела гъска Аnser erythropus ! Белоока потапница Aythya nyroca ! Червеногуша гъска Branta ruficollis ! Тундров лебед Cygnus bewickii ! Поен лебед Cygnus cygnus ! Мраморна патица Маrmoronetta angustirostris ! Малък нирец Mergus albellus ! Тръноопашата патица Oxyura leucocephala ! Ръждив aнгъч Тadorna ferruginea Бял ангъч Tadorna tadorna

РАЗРЕД FALCONIFORMES

СОКОЛОПОДОБНИ

Сем. Oрли рибари Pandionidae ! Oрел рибар Pandion haliaetus Сем. Ястребови Accipitridae ! Късопръст ястреб Accipiter brevipes ! Черен лешояд Aegypius monachus ! Скален орел Aquila chrysaetos ! Голям креслив орел Aquila clanga ! Kръстат (царски) орел Aquila heliaca ! Малък креслив орел Aquila pomarina ! Белоопашат мишелов Buteo rufinus ! Орел змияр Circаеtus gallicus ! Тръстиков блатар Circus aeruginosus ! Полски блатар Circus cyaneus ! Степен блатар Circus macrourus ! Ливаден блатар Circus pygargus ! * Орел змияр Circаеtus gallicus ! Пепелява каня Elanus caeruleus ! Брадат лешояд Gypaetus barbatus ! Белоглав лешояд Gyps fulvus ! Белоопашат морски орел Haliaeetus albicilla ! Ястребов орел Hieraaetus fasciatus ! Малък орел Hieraaetus pennatus ! Черна каня Milvus migrans ! Червена каня Milvus milvus ! Египетски лешояд Neophron percnopterus ! Осояд Pernis apivorus Сем. Соколови Falconidae Ловен сокол Falco cherrug ! Малък сокол Falco columbarius ! Средиземноморски сокол Falco eleonorae ! Белошипа ветрушка Falco naumanni ! Сокол скитник Falco peregrinus Вечерна ветрушка Falco vespertinus

РАЗРЕД GALLIFORMES

КОКОШОПОДОБНИ

Сем. Фазанови Phasanidae Планински кеклик Alectoris graeca graeca ! Лещарка Bonasa bonasia ! Глухар Tetrao urogallus

РАЗРЕД GRUIFORMES

ЖЕРАВОПОДОБНИ

Сем. Жеравови Gruidae ! Сив жерав Grus grus Сем. Дроплови Otididae ! * Дропла Otis tarda Сем. Дърдавцови Rallidae ! Ливаден дърдавец Crex crex ! Голяма пъструшка Porzana porzana ! Средна пъструшка Porzana parva ! Малка пъструшка Porzana pusilla

РАЗРЕД ДЪЖДО- CHARADRIIFORMES

СВИРЦОПОДОБНИ

Сем. Туриликови Burhinidae ! Турилик Burhinus oedicnemus Сем. Дъждосвирцови Charadriidae Морски дъждосвирец Charadrius alexandrinus Планински дъждосвирец Eudromias morinellus Плоскоклюн блатобегач Limicola falcinellus ! Златистопер дъждосвирец Pluvialis apricaria Сем. Бекасови Scolopacidae ! Тънкоклюн свирец Numenius tenuirostris ! Плоскоклюн листоног Phalaropus fulicarius ! Бойник Philomachus pugnax ! Малък горски водобегач Tringa glareola * Малък червеноног водобегач Tringa totanus Сем. Саблеклюнови Recurvirostridae ! Кокилобегач Himantopus himantopus ! Саблеклюн Recurvirostra avoseta Сем. Листоногови Phalaropodidae ! Тънкоклюн листоног Phalaropus lobatus Сем. Огърличникови Glareolidae ! Чернокрил огърличник Glareola nordmanni ! Кафявокрил огърличник Glareola pratincola Сем. Чайкови Lariidae ! Белобуза рибарка Chlidonias hybridus ! Белокрила рибарка Chlidonias leucopterus ! Черна рибарка Chlidonias niger ! Дебелоклюна рибарка Geochelidon nilotica ! Дългоклюна чайка Larus genei ! Малка черноглава чайка Larus melanocephalus ! Белочела рибарка Sterna albifrons ! Каспийска рибарка Sterna caspia ! Речна рибарка Sterna hirundo ! Гривеста рибарка Sterna sandvicensis

РАЗРЕД СОВОПОДОБНИ STIGIFORMES

Сем. Същински сови Strigidae ! Пернатонога кукумявка Aegolius funereus ! Блатна сова Asio flammeus ! Бухал Bubo bubo ! Врабчова кукумявка Glaucidium passerinum ! Уралска улулица Strix uralensis

РАЗРЕД CAPRIMULGIFORMES KОЗОДОЕПОДОБНИ

Сем. Козодоеви Caprimulgidae ! Козодой Caprimulgus europaeus

РАЗРЕД CORACIIFORMES

СИНЯВИЦОПОДОБНИ

Сем. Земеродни рибарчета Alcedinidae ! Земеродно рибарче Alcedo atthis Сем. Пчелоядови Meropidae Обикновен пчелояд Merops apiaster Сем. Синявицови Coraciidae ! Синявица Coracias garrulus

РАЗРЕД PICIFORMES

КЪЛВАЧОПОДОБНИ

Сем. Кълвачови Picidae ! Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus ! Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius ! Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos ! Черен кълвач Dryocopus martius ! Трипръст кълвач Picoides tridactylus ! Сив кълвач Picus canus

РАЗРЕД PASSERIFORMES

ВРАБЧОПОДОБНИ

Сем. Чучулигови Alaudidae ! Късопръста чучулига Calandrella brachydactyla ! Горска чучулига Lullula arborea ! Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra Сем. Лястовицови Hirundinidae Брегова лястовица Riparia riparia Сем. Стърчиопашкови Motacillidae ! Полска бъбрица Anthus campestris Сем. Сврачкови Laniidae

! Червеногърба сврачка Lanius collurio ! Черночела сврачка Lanius minor Белочела сврачка Lanius nubicus Сем. Дроздови Turdidae Трънковче Cercotrichas galactotes Син скален дрозд Monticola solitarius * Испанско каменарче Oenanthe hispanica Черногърбо каменарче Oenanthe pleshanka * Градинска червеноопашка Phoenicurus phoenicurus Сем. Коприварчеви Sylviidae ! Водно шаварче Acrocephalus paludicola ! Голям маслинов присмехулник Hippolais olivetorum Червеногушо коприварче Sylvia cantillans Орфеево коприварче Sylvia hortensis ! Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria Сем. Мухоловкови Muscicapidae ! Червеногуша мухоловка Ficedula parva ! Беловрата мухоловка Ficedula albicollis ! Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata Сем. Зидаркови Sittidae Скална зидарка Sitta neumayer Сем. Скалолазкови Tichodromadidae Скалолазка Tichodroma muraria Сем. Вранови Corvidae Жълтоклюна гарга Pyrrhocorax graculus Сем. Врабчови Passeridae Скално врабче Petronia petronia Сем. Овесаркови Emberizidae ! Градинска овесарка Emberiza hortulana

ВЛЕЧУГИ REPTILIA

РАЗРЕД KОСТЕНУРКИ TESTUDINES

Сем. Сухоземни костенурки Testudinidae ! * Шипобедрена костенурка Testudo graeca ! * Шипоопашата костенурка Testudo hermanni Сем. Блатни костенурки Emydidae ! * Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis ! * Каспийска блатна костенурка Mauremys caspica

РАЗРЕД ЗМИИ OPHIDIA

Сем. Смокове Colubridae ! * Леопардов смок Elaphe situla ! * Ивичест смок Elaphe quatuorlineata quatuorlineata ! * Пъстър смок Elaphe quatuorlineata sauromates

ЗЕМНОВОДНИ AMPHIBIA

РАЗРЕД ОПАШАТИ CAUDATA

Сем. Саламандрови Salamandridae Алпийски тритон Triturus alpestris ! * Голям гребенест тритон Triturus cristatus

РАЗРЕД БЕЗОПАШАТИ ANURA

Сем. Бумки Dissoglosidae ! * Червенокоремна бумка Bombina bombina ! * Жълтокоремна бумка Bombina variegata Сем. Жаби дървесници Hylidae Жаба дървесница Hyla arborea Сем. Чесновници Pelobatidae Обикновена чесновница Pelobates fuscus Балканска чесновница Pelobates syriacus balcanicus Сем. Водни жаби Ranidae Дългокрака горска жаба Rana dalmatina Планинска водна жаба Rana temporaria

РИБИ PISCES

РАЗРЕД ACIPENSERIFORMES

ЕСЕТРОПОДОБНИ

Сем. Есетрови Acipenseridae Руска есетра Acipenser guildenstaedi Шип Acipenser nudiventris Чига Acipenser ruthenus Пъструга Acipenser stellatus ! * Немска есетра Acipenser sturio Моруна Huso huso

РАЗРЕД SALMONIFORMES

ПЪСТЪРВОПОДОБНИ

Сем. Пъстървови Salmonidae ! * Дунавска пъстърва Hucho hucho

РАЗРЕД CYPRINIFORMES

ШАРАНОПОДОБНИ

Сем. Шаранови Cyprinidae ! * Распер Aspius aspius ! * Белопера кротушка Gobio albipinatus ! * Малка кротушка Gobio uranoscopus ! * Горчивка Rhodeus sericeus amarus Сем. Виюнови Cobitidae ! * Виюн Misgurnus fossilis Струмски гулеш Noemacheilus breschi ! * Балкански щипок Sabanejwia aurata

РАЗРЕД PERCIFORMES

КОСТУРОПОДОБНИ

Сем. Костурови Percidae ! Ивичест бибан Gymnocephalus schraetzer ! * Малка вретенарка Zingel streber

РАЗРЕД CLUPEIFORMES

СЕЛДОПОДОБНИ

Сем. Селдови Clupeidae ! * Карагьоз Alosa pontica * Малка дунавска скумрия Alosa caspia nordmani * Резовски карагьоз Alosa caspia bulgarica * Блеч Alosa maeotica ! * Средиземноморска финта Alosa fallax

РАЗРЕД SCORPAENIFORMES

СКОРПИДОПОДОБНИ

Сем. Главочи Cottidae ! * Главоч Cottus gobio

2. БЕЗГРЪБНАЧНИ 2. INVERTEBRATES

НАСЕКОМИ INSECTA

РАЗРЕД БРЪМБАРИ COLEOPTERA

Сем. Бръмбари бегачи Carabidae ! * Бръмбър рогач Lucanus cervus ! * Алпийска розалиа Rosalia alpina

РАЗРЕД ПЕПЕРУДИ LEPIDOPTERA

Балканска жълтушка Colias balcanica Родопска кадифянка Erebia rhodopensis Аполон червен Parnassius apolo Розово нощно пауново око Perisomena caesigema

РАЗРЕД ЦИПОКРИЛИ HYMENOPTERA

Сем. Мравки Formicidae Червена горска мравка Formica rufa

МОЛЮСКИ MOLLUSCS

РАЗРЕД МИДИ BIVALVIA

Сем. Бисерни миди Unionoidae ! * Бисерна мида Unio crassus

3. РАСТЕНИЯ 3. PLANTS

ОТДЕЛ LICOPODIOPHYTA

ПЛАУНООБРАЗНИ

Сем. Плаунови Lycopodiaceae Сплескан дифазиаструм Diphasiastrum complanatum Блатна ликоподиела Lycopodiella inundata (Lepidotis inundata)

ОТДЕЛ ПАПРАТОВИДНИ POLYPODIOPHYTA

Сем. Разковничеви Marsileaceae ! * Четирилистно разковниче Marsilea quadrifolia Сем. Царскопапратови Оsmundaceae Царска папрат Osmunda regalis Лейкови Salviniaceae Плаваща лейка Salvinia natans Телиптеридови Thelypteridacee Блатен телиптерис Thelypteris palustris

ОТДЕЛ MAGNOLOPHYTA

ПОКРИТОСЕМЕННИ

Сем. Лаваницови Alismataceae ! * Парнасиева калдезия Caldesia parnassifolia Сем. Кокичеви Amaryllidaceae Пясъчна лилия Pancratium maritimum Сем. Сенникоцветни Apiaceae ! Пълзяща целина Apium repens Приморски ветрогон Eryngium maritimum Сем. Сложноцветни Asteraceae ! Тракийски равнец Achillea thracica Имануелова метличина Centaurea immanuelis- loewii Кернерова метличина Centaurea kernerana Румелийска метличина Centaurea rumelica Бодлив миск Jurinea tzar-ferdinandii Еделвайс Leontopodium alpinum ! * Сибирски див тютюн Ligularia sibirica Морски отантус Otanthus maritimus Български сърпец Serratula bulgarica Сем. Кръстоцветни Brassicaceae Черноморска ауриния Aurinia uechtritziana (Lepidotrichum uechtritzianum) Ароматна матиола Matthiola odoratissima Сем. Камбанкови Campanulaceae Вълнеста камбанка Campanula lanata Широколистна камбанка Campanula latifolia Българско вятърче Jasione bulgarica Сем. Карамфилови Caryophyllaceae Картъловиден карамфил Dianthus nardiformis ! Урумов карамфил Dianthus urumoffii Текирска мишорка Gypsophylla tekirae Велчево плюскавиче Silene velcevii Сем. Дебелецови Crassulaceae Костова тлъстига Sedum kostovi Сем. Острицови Cyperaceae Ръждива острица Carex ferruginea Тинеста острица Carex limosa Режещ кладиум Cladium mariscus ! * Карниолска пушица Eleocharis carniolica Белардиева кобрезия Kobresia myosuroides (Elyna bellardii) Сем. Росянкови Droseraceae ! * Жлезиста алдрованда Aldrovanda vesiculosa Сем. Пиренови Ericaceae Странджанска зеленика Rhododendron ponticum ! Кавказка боровинка Vaccinium arctostaphyllos Сем. Бобови Fabaceae ! Айтоски клин Astracantha aitosensis Тракийски клин Astracantha thracica (Astragalus thracicus) ! Алпийско сграбиче Astragalus alopecurus (A. centralpinus) ! Мехуресточашково сграбиче Astragalus physocalix Ковачев зановец Chamaecytisus kovacevii Едноцветна конска подкова Hippocrepis unisiliquosa Сем. Букови Fagaceae Пърнар Quercus coccifera Странджански дъб Quercus hartwissiana Сем. Водянкови Hydrocharitaceae Алоевиден стратиотес Stratiotes aloides Сем. Перуникови Iridaceae Оливиеров минзухар Crocus olivieri Томасиниев минзухар Crocus tommasinianus Сем. Устноцветни Lamiaceae Украинска коча билка Nepeta ucrainica Переста какула Salvia pinnata Кримска какула Salvia scabiosifolia Сем. Лентибулариеви Lentibulariaceae Южна мехурка Utricularia ausrtalis (U. neglecta) Сем. Кремови Liliaceae ! Давидов мразовец Colchicum davidovii Дряновска ведрица Fritillaria drenovskii Гусихиева ведрица Fritillaria gussichiae

Източна ведрица Fritillaria orientalis Стрибърнова ведрица Fritillaria stribrnyi ! Жълт крем Lilium jankae ! Родопски крем Lilium rhodopaeum Блестящо лале Tulipa splendens Тракийско лале Tulipa thracica (T. hageri) Сем. Воднодетелинови Menyanthaceae Трилистна водна детелина Menyanthes trifoliata Щитолистни какички Nymphoides peltata Сем. Блатни рози Nymphaeaceae Бърдуче Nuphar lutea Водна роза Nymphaea alba Сем. Салепови Orchidaceaea ! * Венерино пантофче Cypripedium calceolus Месночервена дактилориза Dactylorhiza incarnata Калописиева дактилориза Dactylorhiza kalopissii Пълзяща гудиера Goodyera repens Блатна хамарбия Hammarbia paludosa Едногрудков херминиум Herminium monorchis ! * Льозелов липарис Liparis loeselii Палешников серапиас Serapias vomeraceae Сем. Божурови Paeoniaceae ! Теснолистен божур Paeonia tenuifolia Сем. Саркофаеви Plumbaginaceae Татарска змийска трева Goniolimon tataricum Маноловска гърлица Limonium asterotrichum Българска гърлица Limonium bulgaricum Сем. Житни Poaceae Мизийска овсига Bromus moesiacus Гъстоцветен пирей Elymus picnanthus (Agropyron litorale) Сем. Лападови Polygonaceae ! Рилски ревен Rheum rhaponticum Сем. Лютикови Ranunculaceae Волжки горицвет Adonis volgensis Нарцисовидна съсънка Anemone narcissiflora Кладенчево лютиче Ranunculus fontanus Сем. Розоцветни Rosaceae Меколистно шапиче Alchemilla mollis ! Емилипопово прозорчe Potentilla emili-popii Мочурно прозорче Potentilla palustris Сем. Каменоломкови Saxifragaceae Жълта каменоломка Saxifraga aizoides Оклопова каменоломка Saxifraga androsacea Рохелова каменоломка Saxifraga marginata Азиатска каменоломка Saxifraga mollis Сем. Живеничеви Scrophulariaceae Лежаща линдерния Lindernia procumbens Диекианов лопен Verbascum dieckianum ! Пурпурен лопен Verbascum purpureum Черноморско великденче Veronica euxina ! Търилово великденче Veronica turrilliana Сем. Джулюнови Trapaceae Дяволски орех Trapa natans Сем. Дилянкови Valerianeceae ! Келереров центратус Centranthus kellererii Сем. Теменугови Violaceae Дългошпореста теменуга Viola delphinantha

ОТДЕЛ МЪХОВЕ BRYOPHYTA

! * Buxbaumia viridis ! * Dicranum viride ! * Drepanocladus vernicosus ! * Mannia triandra

Приложение № 3 към чл. 37

Знакът “(I)” означава, че за вида се отнасят разпоредбите на чл. 70.

1. ГРЪБНАЧНИ 1. VERTEBRATES

БОЗАЙНИЦИ MAMMALIA

РАЗРЕД НАСЕКОМОЯДНИ INSECTIVORA

Сем. Таралежи Erinaceidae Таралеж Erinaceus concolor Сем. Земеровки Soricidae Етруска земеровка Suncus etruscus

РАЗРЕД ПРИЛЕПИ CHIROPTERA

Сем. Подковоноси прилепи Rhinolophidae Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii Южен подковонос Rhinolophus euryale Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum Maлък подковонос Rhinolophus hipposideros Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi Сем. Булдогови прилепи Molossidae Булдогов прилеп Tadarida teniotis Сем. Гладконоси прилепи Vespertilionidae Широкоух прилеп Barbastella barbastellus Северен вечерник Eptesicus nilssoni Полунощен прилеп Eptesicus serotinus Савиево прилепче Hypsugo savii Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi Дългоух нощник Myotis bechsteini Остроух нощник Myotis blythi Нощник на Брандт Myotis brandti Дългопръст нощник Myotis capaccinii Воден нощник Myotis daubentoni Мустакат нощник Myotis mystacinus Трицветен нощник Myotis emarginatus Голям нощник Myotis myotis Нощник на Натерер Myotis nattereri Голям вечерник Nyctalus lasiopterus Малък вечерник Nyctalus leisleri Ръждив вечерник Nyctalus noctula Кафяво прилепче Pipistrellus pipistrellus Прилеп на Натузий Pipistrellus nathusii Средиземноморско прилепче Pipistrelus kuhlii Кафяв дългоух прилеп Plecotus auritus Сив дългоух прилеп Plecotus austriacus Двуцветен прилеп Vespertilio murinus

РАЗРЕД ГРИЗАЧИ RODENTIA

Сем. Сънливци Gliridae Мишевиден сънливец Myomimus roachi Лешников сънливец Muscardinus avellanarius Сем. Скачащи мишки Dipodidae Скачаща (степна) мишка Sicista subtilis Сем. Хомяци Cricetidae Добруджански(среден) хомяк Cricetus cricetus Сив (малък) хомяк Cricetulus migratorius Обикновен (голям) хомяк Mesocricetus newtoni

РАЗРЕД ХИЩНИЦИ CARNIVORA

Сем. Мечки Ursidae Кафява мечка Ursus arctos (I) Сем. Порови Mustelidae Видра Lutra lutra (I) Златка Martes martes Невестулка Mustela nivalis Степен пор Vormela eversmanni Пъстър пор Vormela peregusna Сем. Котки Felidae Рис Felis lynx (I)

РАЗРЕД ПЕРКОНОГИ PINNIPEDIA

Тюлен монах Monachus monachus (I)

РАЗРЕД КИТОПОДОБНИ CETACEA

Делфин Delphinus delphis (I) Муткуп (морска свиня) Phocoena phocoena (I) Афала Tursiops truncatus (I)

ПТИЦИ AVES

РАЗРЕД GAVIIFORMES

ГМУРКАЧОПОДОБНИ

Сем. Гмуркачови Gaviidae Червеногуш гмуркач Gavia stellata Черногуш гмуркач Gavia arctica Черноклюн гмуркач Gavia immer

РАЗРЕД PODICIPEDIFORMES

ГМУРЕЦОПОДОБНИ

Сем. Гмурeцови Podicipedidae Ушат гмурец Podiceps auritus Голям гмурец Podiceps cristatus Червеноврат гмурец Podiceps grisegena Черноврат гмурец Podiceps nigricollis Малък гмурец Tachybaptus ruficollis

РАЗРЕД БУРЕВЕСТНИКО- PROCELLARIIFORMES

ПОДОБНИ

Сем. Буревестникови Procellariidae Жълтоклюн буревестник Calonectris /Procellaria/ diomedea Обикновен буревестник Puffinus yelkouan

РАЗРЕД PELECANIFORMES

ПЕЛИКАНОПОДОБНИ

Сем. Корморани Phalacrocoracidae Среден корморан Phalacrocorax aristotelis Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus Сем. Пеликани Pelecanidae Къдроглав пеликан Pelecanus crispus Розов пеликан Pelecanus onocrotalus Сем. Рибоядови Sulidae Бял рибояд Мorus bassanus

РАЗРЕД CICONIIFORMES

ЩЪРКЕЛОПОДОБНИ

Сем. Чаплови Ardeidae Гривеста чапла Ardeola ralloides Ръждива чапла Ardea purpurea Сива чапла Ardea cinerea Голям воден бик Botaurus stellaris Биволска чапла Bubulcus ibis (I) Голяма бяла чапла Egretta alba Малка бяла чапла Egretta garzetta (I) Mалък воден бик Ixobrychus minutus Нощна чапла Nycticorax nycticorax Сем. Щъркелови Ciconiidae Бял щъркел Ciconia ciconia Черен щъркел Ciconia nigra (I) Сем. Ибисови Threskiornithidae Бяла лопатарка Plаtalea leucorodia (I) Блестящ ибис Plegadis falcinellus Сем. Фламингови Phoenicopteridae Розово фламинго Phoenicopterus ruber (I)

РАЗРЕД ГЪСКОПОДОБНИ ANSERIFORMES

Сем. Патицови Anatidae Сърпокрила патица Anas falcata Сива патица Anas strepera Mалка белочела гъска Аnser erythropus Посевна гъска Аnser fabalis Сива гъска Аnser аnser Снежна гъска Аnser caerulescens Белоока потапница Aythya nyroca (I) Кафявоглава потапница Aythya ferina Планинска потапница Aythya marila Червеногуша гъска Branta ruficollis (I) Звънарка Bucephala clangula Ледена потапница Clangula hyemalis Тундров лебед Cygnus bewickii Ням лебед Cygnus olor Поен лебед Cygnus cygnus Мраморна патица Маrmaronetta angustirostris Кадифена потапница Мelanitta fusca Траурна потапница Мelanitta nigra Малък нирец Mergus albellus Голям нирец Mergus merganser Среден нирец Mergus serrator Червеноклюна потапница Netta rufina Тръноопашата потапница Oxyura leucocephala (I) Обикновена гага Somateria mollissima Ръждив aнгъч Тadorna ferruginea Бял aнгъч Тadorna tadorna

РАЗРЕД FALCONIFORMES

СОКОЛОПОДОБНИ

Сем. Oрли рибари Pandionidae Oрел рибар Pandion haliaetus (I) Сем. Ястребови Accipitridae Късопръст ястреб Accipiter brevipes (I) Голям ястреб Accipiter gentilis (I) Малък ястреб Accipiter nisus (I) Черен лешояд Aegypius monachus (I) Скален орел Aquila chrysaetos (I)

Голям креслив орел Aquila clanga (I) Kръстат (царски) орел Aquila heliaca Малък креслив орел Aquila pomarina (I) Степен орел Aquila rapax Oбикновен мишелов Buteo buteo (I) Северен мишелов Buteo lagopus (I) Белоопашат мишелов Buteo rufinus (I) Орел змияр Circаеtus gallicus (I) Тръстиков блатар Circus aeruginosus (I) Полски блатар Circus cyaneus (I) Степен блатар Circus macrourus (I) Ливаден блатар Circus pygargus (I) Пепелява каня Elanus caeruleus (I) Брадат лешояд Gypaetus barbatus (I) Белоглав лешояд Gyps fulvus (I) Белоопашат морски орел Haliaeetus albicilla (I) Ястребов орел Hieraaetus fasciatus (I) Малък орел Hieraaetus pennatus (I) Черна каня Milvus migrans (I) Червена каня Milvus milvus (I) Египетски лешояд Neophron percnopterus (I) Осояд Pernis apivorus (I) Сем. Соколови Falconidae Далматински сокол Falco biarmicus (I) Ловен сокол Falco cherrug (I) Малък сокол Falco columbarius (I) Средиземноморски сокол Falco eleonorae (I) Белошипа ветрушка Falco naumanni (I) Сокол скитник Falco peregrinus (I) Орко Falco subbuteo (I) Черношипа ветрушка Falco tinnunculus (I) (керкенез) Вечерна ветрушка Falco vespertinus (I)

РАЗРЕД GALLIFORMES

КОКОШОПОДОБНИ

Сем. Фазанови Phasianidae Лещарка Bonasa bonasia

РАЗРЕД GRUIFORMES

ЖЕРАВОПОДОБНИ

Сем. Жеравови Gruidae Момин жерав Anthropoides virgo Сив жерав Grus grus (I) Сем. Дърдавцови Rallidae Ливаден дърдавец Crex crex Зеленоножка Gallinula chloropus Голяма пъструшка Porzana porzana Средна пъструшка Porzana parva Малка пъструшка Porzana pusilla Воден дърдавец Rallus aquaticus Сем. Дроплови Otididae Дропла Otis tarda (I) Стрепет Tetrax tetrax (I)

РАЗРЕД ДЪЖДОСВИРЦО- CHARADRIIFORMES

ПОДОБНИ

Сем. Туриликови Burhinidae Турилик Burhinus oedicnemus Сем. Дъждосвирцови Charadriidae Каменообръщач Arenaria interpres Морски дъждосвирец Charadrius alexandrinus Речен дъждосвирец Charadrius dubius Пясъчен дъждосвирец Charadrius hiaticula Планински дъждосвирец Eudromias morinellus Шипокрила калугерица Haplopterus spinosus Златистопер дъждосвирец Pluvialis apricaria Сребристопер дъждосвирец Pluvialis squatarola Обикновена калугерица Vanellus vanellus Сем. Стридоядови Haematopididae Стридояд Haematopus ostralegus Сем. Бекасови Scolopacidae Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos Трипръст брегобегач Calidris alba Тъмногръд брегобегач Calidris alpina Голям брегобегач Calidris canutus Кривоклюн брегобегач Calidris ferruginea Малък брегобегач Calidris minuta

Сив брегобегач Calidris temminckii Голяма бекасина Gallinago media Плоскоклюн блатобегач Limicola falcinellus Черноопашат крайбрежен Limosa limosa бекас Пъстроопашат крайбрежен Limosa lapponica бекас Малка бекасина Lymnocryptes minimus Голям свирец Numenius arquata Малък свирец Numenius phaeopus Тънкоклюн свирец Numenius tenuirostris (I) Бойник Philomachus pugnax Голям червеноног водобегач Tringa erythropus Малък горски водобегач Tringa glareola Голям зеленоног водобегач Tringa nebularia Голям горски водобегач Tringa ochropus Малък зеленоног водобегач Tringa stagnatilis Малък червеноног водобегач Tringa totanus Жълтокрак брегобегач Xenus cinereus Сем. Саблеклюнови Recurvirostridae Кокилобегач Himantopus himantopus Саблеклюн Recurvirostra avosetta Сем. Листоногови Phalaropodidae Тънкоклюн листоног Phalaropus lobatus Плоскоклюн листоног Phalaropus fulicarius Сем. Огърличникови Glareolidae Кафявокрил огърличник Glareola pratincola Чернокрил огърличник Glareola nordmanni Сем. Чайкови Lariidae Белобуза рибарка Chlidonias hybridus Белокрила рибарка Chlidonias leucopterus Черна рибарка Chlidonias niger Дебелоклюна рибарка Geochelidon nilotica Чайка буревестница Larus canus Малка черногърба чайка Larus fuscus Дългоклюна чайка Larus genei Голяма черногърба чайка Larus marinus Малка черноглава чайка Larus melanocephalus Малка чайка Larus minutus Речна чайка Larus ridibundus Трипръста чайка Rissa tridactyla Белочела рибарка Sterna albifrons Каспийска рибарка Sterna caspia Речна рибарка Sterna hirundo Гривеста рибарка Sterna sandvicensis Полярна рибарка Sterna paradisaea Сем. Mорелетникови Stercorariudae Голям морелетник Stercorarius pomarinus Среден морелетник Stercorarius parasiticus

РАЗРЕД ГЪЛЪБОПОДОБНИ COLUMBIFORMES

Сем. Пустинаркови Pteroclididae Пухопръста пустинарка Syrrhaptes paradoxus Сем. Гълъбови Columbidae Див скален гълъб Columba livia livia (I) Гълъб хралупар Columba oenas

РАЗРЕД CUCULIFORMES

КУКУВИЦОПОДОБНИ

Сем. Кукувицови Cuculidae Качулата кукувица Clamator glandarius Обикновена кукувица Cuculus canorus

РАЗРЕД СОВОПОДОБНИ STIGIFORMES

Сем. Забулени сови Tytonidae Забулена сова Tyto alba (I) Сем. Същински сови Strigidae Пернатонога кукумявка Aegolius funereus (I) Горска ушата сова Asio otus (I) Блатна сова Asio flammeus (I) Домашна кукумявка Athene noctua (I) Бухал Bubo bubo (I) Врабчова кукумявка Glaucidium passerinum (I) Снежна сова Nyctea scandiaca (I) Чухал Otus scops (I) Горска улулица Strix aluco (I) Уралска улулица Strix uralensis (I) Ястребова сова Surnia ulula (I)

РАЗРЕД CAPRIMULGIFORMES KОЗОДОЕПОДОБНИ

Сем. Козодоеви Caprimulgidae Козодой Caprimulgus europaeus

РАЗРЕД APODIFORMES

БЪРЗОЛЕТОПОДОБНИ

Сем. Бързолетови Apodidae Черен бързолет Apus apus Алпийски бързолет Apus melba Блед бързолет Apus pallidus

РАЗРЕД CORACIIFORMES

СИНЯВИЦОПОДОБНИ

Сем. Земеродни рибарчета Alcedinidae Земеродно рибарче Alcedo atthis Сем. Синявицови Coraciidae Синявица Coracias garrulus Сем. Папунякови Upopidae Папуняк Upupa epops

РАЗРЕД PICIFORMES

КЪЛВАЧОПОДОБНИ

Сем. Кълвачови Picidae Черен кълвач Dryocopus martius Голям пъстър кълвач Dendrocopos major Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos Малък пъстър кълвач Dendrocopos minor Въртошийка Jynx torquilla Трипръст кълвач Picoides tridactylus Сив кълвач Picus canus Зелен кълвач Picus viridis

РАЗРЕД ВРАБЧОПОДОБНИ PASSERIFORMES

Сем. Чучулигови Alaudidae Полска чучулига Alauda arvensis Късопръста чучулига Calandrella brachydactyla Сива чучулига Calandrella rufescens Балканска чучулига Eremophila alpestris Качулата чучулига Galerida cristata Горска чучулига Lullula arborea Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra Белокрила чучулига Melanocorypha leucoptera Сем. Лястовицови Hirundinidae Градска лястовица Delichon urbica Селска лястовица Hirundo rustica Червенокръста лястовица Hirundo daurica Скална лястовица Ptyonoprogne rupestris Брегова лястовица Riparia riparia Сем. Стърчиопашкови Motacillidae Полска бъбрица Anthus campestris Горска бъбрица Anthus trivialis Ливадна бъбрица Anthus pratensis Тундрова бъбрица Anthus cervinus Планинска бъбрица Anthus spinoletta Жълта стърчиопашка Motacilla flava Планинска стърчиопашка Motacilla cinerea Бяла стърчиопашка Motacilla alba Сем. Копринаркови Bombycillidae Копринарка Bombycilla garrulus Сем. Водни косове Cinclidae Воден кос Cinclus cinclus Сем. Орехчета Troglodytidae Орехче Troglodytes troglodytes Сем. Завирушкови Prunellidae Сивогуша завирушка Prunella modularis Пъстрогуша завирушка Prunella collaris Сем. Дроздови Turdidae Трънковче Cercotrichas galactotes Червеногръдка Erithacus rubecula Северен славей Luscinia luscinia Южен славей Luscinia megarhynchos Синьогушка Luscinia svecica Пъстър скален дрозд Monticola saxatilis Син скален дрозд Monticola solitarius Испанско каменарче Oenanthe hispanica

Ориенталско каменарче Oenanthe isabellina Черно каменарче Oenanthe leucura Сиво каменарче Oenanthe oenanthe Черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka Домашна червеноопашка Phoenicurus ochruros Градинска червеноопашка Phoenicurus phoenicurus Ръждивогушо ливадарче Saxicola rubetra Черногушо ливадарче Saxicola torquata Белогуш дрозд Turdus torquatus Кос Turdus merula Черногуш дрозд Turdus ruficollis Хвойнов дрозд Turdus pilaris Поен дрозд Turdus philomelos Беловежд дрозд Turdus iliacus Имелов дрозд Turdus viscivorus Сем. Коприварчеви Sylviidae Индийско шаварче Acrocephalus agricola Тръстиково шаварче Acrocephalus arundinaceus Градинско шаварче Acrocephalus dumetorum Мустакато шаварче Acrocephalus melanopogon Водно шаварче Acrocephalus paludicola Мочурно шаварче Acrocephalus palustris Крайбрежно шаварче Acrocephalus schoenobaenus Блатно шаварче Acrocephalus scirpaceus Свилено шаварче Cettia cetti Пъстроопашато шаварче Cisticola juncidis Малък маслинов Hippolais pallida присмехулник Голям маслинов Hippolais olivetorum присмехулник Градински присмехулник Hippolais icterina Полски цвъркач Locustella naevia Речен цвъркач Locustella fluviatilis Тръстиков цвъркач Locustella luscinioides Планински певец Phylloscopus bonelli Буков певец Phylloscopus sibilatrix Елов певец Phylloscopus collybita Брезов певец Phylloscopus trochilus Червеногушо коприварче Sylvia cantillans Малко черноглаво коприварче Sylvia melanocephala Орфеево коприварче Sylvia hortensis Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria Малко белогушо коприварче Sylvia curruca Голямо белогушо коприварче Sylvia communis Градинско коприварче Sylvia borin Голямо черноглаво Sylvia atricapilla коприварче Жълтоглаво кралче Regulus regulus Червеноглаво кралче Regulus ignicapillus Сем. Мухоловкови Muscicapidae Сива мухоловка Muscicapa striata Червеногуша мухоловка Ficedula parva Беловрата мухоловка Ficedula albicollis Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata Жалобна мухоловка Ficedula hypoleuca Сем. Мустакати синигери Timaliidae Мустакат синигер Panurus biarmicus Сем. Дългоопашати синигери Aegithalidae Дългоопашат синигер Aegithalos caudatus Сем. Синигерови Paridae Лъскавоглав синигер Parus palustris Жалобен синигер Parus lugubris Матовоглав синигер Parus montanus Качулат синигер Parus cristatus Черен синигер Parus ater Син синигер Parus caeruleus Голям синигер Parus major Сем. Зидаркови Sittidae Горска зидарка Sitta europaea Скална зидарка Sitta neumayer Сем. Скалолазкови Tichodromadidae Скалолазка Tichodroma muraria Сем. Дърволазкови Certhiidae Горска дърволазка Certhia familiaris Градинска дърволазка Certhia brachydactyla Сем. Торбогнезди синигери Remizidae Торбогнезд синигер Remiz pendulinus

Сем. Авлигови Oriolidae Авлига Oriolus oriolus Сем. Сврачкови Laniidae Червеногърба сврачка Lanius collurio Черночела сврачка Lanius minor Сива сврачка Lanius excubitor Червеноглава сврачка Lanius senator Белочела сврачка Lanius nubicus Сем. Вранови Corvidae Гарван Corvus corax Сокерица Nucifraga caryocatactes Жълтоклюна гарга Pyrrocorax graculus Сем. Скорцови Sturnidae Розов скорец Sturnus roseus Сем. Тъкачови Ploceidae Снежна чинка Montifringilla nivalis Испанско врабче Passer hispaniolensis Полско врабче Passer montanus Скално врабче Petronia petronia Сем. Чинкови Fringillidae Обикновено конопарче Carduelis cannabina Щиглец Carduelis carduelis Зеленика Carduelis chloris Брезова скатия Carduelis flammea Жълтоклюно конопарче Carduelis flavirostris Елшова скатия Carduelis spinus Червена чинка Carpodacus erythrinus Черешарка Coccothraustes coccothraustes Обикновена чинка Fringilla coelebs Планинска чинка Fringilla montifringilla Кръсточовка Loxia curvirostra Червенушка Pyrrhula pyrrhula Диво канарче Serinus serinus Сем. Овесаркови Emberizidae Лапландска овесарка Calcarius lapponicus Белоглава овесарка Emberiza leucocephalos Жълта овесарка Emberiza citrinella Зеленогуша овесарка Emberiza cirlus Сивоглава овесарка Emberiza cia Градинска овесарка Emberiza hortulana Белогуша овесарка Emberiza rustica Малка овесарка Emberiza pusilla Тръстикова овесарка Emberiza shoeniclus Черноглава овесарка Emberiza melanocephala Сива овесарка Miliaria calandra Снежна овесарка Plectrophenax nivalis

ВЛЕЧУГИ REPTILIA

РАЗРЕД КОСТЕНУРКИ TESTUDINES

Сем. Сухоземни костенурки Testudinidae Шипобедрена костенурка Testudo graeca (I) Шипоопашата костенурка Testudo hermanni (I) Сем. Блатни костенурки Emydidae Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis Каспийска блатна костенурка Mauremys caspica

РАЗРЕД ГУЩЕРИ SAURIA

Сем. Гущери Lacertidae Късокрак гущер Ablepharus kitaibeli Живороден гущер Lacerta vivipara Сем. Гекони Geconidae Нощен гущер (гекон) Cymnodactylus kotschyi Змиеок гущер Ophisops elegans Сем. Слепоци Anguidae Слепок Anguis fragilis Жълтокоремен гущер Ophisaurus apodus

РАЗРЕД ЗМИИ OPHIDIA

Сем. Червейници Typhlopidae Змия червейница Typhlops vermicularis Сем. Бои Boidae Змия пясъчница Eryx jaculus (I) Сем. Смокове Colubridae Тънък стрелец Coluber najadum Голям стрелец Coluber jugularis Черноврата стрелушка Coluber rubriceps Медянка Coronella austriaca Леопардов смок Elaphe situla

Ивичест смок Elaphe quatuorlineata quatuorlineata Пъстър смок Elaphe quatuorlineata sauromates Смок мишкар Elaphe longissima Вдлъбнаточел смок Malpolon monspessulanus Котешка змия Telescopus fallax Сем. Отровници Viperidae Остромуцунеста усойница Vipera ursinii

ЗЕМНОВОДНИ AMPHIBIA

РАЗРЕД ОПАШАТИ CAUDATA

Сем. Саламандрови Salamandridae Дъждовник Salamandra salamandra Алпийски тритон Triturus alpestris Голям гребенест тритон Triturus cristatus Добруджански тритон Triturus dobrogicus Обикновен (малък) тритон Triturus vulgaris

РАЗРЕД БЕЗОПАШАТИ ANURA

Сем. Крастави жаби Bufonidae Зелена крастава жаба Bufo viridis Кафява крастава жаба Bufo bufo Сем. Жаби дървесници Hylidae Жаба дървесница Hyla arborea Сем. Чесновници Pelobatidae Обикновена чесновница Pelobates fuscus Балканска чесновница Pelobates syriacus balcanicus Сем. Водни жаби Ranidae Гръцка дългокрака жаба Rana graeca

РИБИ PISCES

РАЗРЕД ЕСЕТРОПОДОБНИ ACIPENSERIFORMES

Немска есетра Acipenser sturio (I)

2. БЕЗГРЪБНАЧНИ 2. INVERTEBRATES

НАСЕКОМИ INSECTA

РАЗРЕД БРЪМБАРИ COLEOPTERA

Сем. Бръмбари бегачи Carabidae Бръмбър рогач Lucanus cervus Алпийска розалия Rosalia alpina

РАЗРЕД ПЕПЕРУДИ LEPIDOPTERA

Балканска жълтушка Colias balcanica Родопска кадифянка Erebia rhodopensis Аполон червен Parnassius apolo (I) Розово нощно пауново око Perisomena caesigema

РАЗРЕД ЦИПОКРИЛИ HYMENOPTERA

Сем. Мравки Formicidae Червена горска мравка Formica rufa

3. РАСТЕНИЯ 3. PLANTS

ОТДЕЛ ПЛАУНООБРАЗНИ LICOPODIOPHYTA

Сем. Шилолистни Isoetaceae Езерен шилолист Isoetes lacustris Сем. Плаунови Lycopodiaceae Алпийски дифазиаструм Diphasiastrum alpinum Сплескан дифазиаструм Diphasiastrum complanatum Блатна ликоподиела Lycopodiella inundata (Lepidotis inundata)

ОТДЕЛ ПАПРАТОВИДНИ POLYPODIOPHYTA

Сем. Адиантови Adiantaceae Венерин косъм Adiantum capillus-veneris Сем. Изтравничеви Aspleniaceae Клиновидно изтравниче Asplenium cuneifolium Люспесто изтравниче Asplenium lepidum Сем. Скритолинейникови Cryptogrammaceae Къдрав скритолинейник Cryptogramma crispa Сем. Дриоптерисови Dryopteridaceae Алпийска крехка папрат Cystopteris alpina Вилариев дриоптерис Dryopteris villarii Сем. Разковничеви Marsileaceae Четирилистно разковниче Marsilea quadrifolia Сем. Змийскоезикови Ophioglossaceae Лайкова лунна папрат Botrychium matricariifolium Сем. Царскопапратови Osmundaceae Царска папрат Osmunda regalis

Сем. Многоножкови Polypodiaceae Камбрийска сладка папрат Polypodium cambricum (P. australe) Сем. Лейкови Salviniaceae Плаваща лейка Salvinia natans Сем. Синоптеридови Sinopteridaceae Персийски крайспорник Cheilanthes persica Сем. Телиптеридови Thelypteridaceae Блатен телиптерис Thelypteris palustris

ОТДЕЛ ГОЛОСЕМЕННИ PINOPHYTA

Сем. Кипарисови Cupressaceae Дървовидна хвойна Juniperus excelsa Казашка хвойна Juniperus sabina Сем. Ефедрови Ephedraceae Катерлива ефедра Ephedra campylopoda Обикновена ефедра Ephedra distachya Сем. Тисови Taxaceae Обикновен тис Taxus baccata

ОТДЕЛ MAGNOLIOPHYTA

ПОКРИТОСЕМЕННИ

Сем. Страшникови Acanthaceae Бодлив страшник Acanthus spinosus Сем. Кленови Aceraceae Визианов клен Acer heldreichii ssp. visianii Сем. Лаваницови Alismataceae Парнасиева калдезия Caldesia parnassifolia Сем. Кокичеви Amaryllidaceae Елвезиево кокиче Galanthus elwesii Снежно кокиче Galanthus nivalis Пясъчна лилия Pancratium maritimum Сем. Сенникоцветни Apiaceae Лечебна пищялка Angelica archangelica Възлоцветна целина Apium nodiflorum Пълзяща целина Apium repens Крайбрежен астродаукус Astrodaucus littoralis Балдензова урока Bupleurum baldense Дълголистна урока Bupleurum longifolium Алпийски кахрис Cachrys alpina Отровна цикута Cicuta virosa Приморски ветрогон Eryngium maritimum Дланевиднолистен ветрогон Eryngium palmatum Източна тимянка Ferula orientalis Архангеликов лазерпициум Laserpitium archangelica Широколистен опопанакс Opopanax hironium ssp. bulgaricum Жлезистoвлакнест пащърнак Pastinaca argyrophylla Блатна самодивска трева Peucedanum palustre Руска самодивска трева Peucedanum ruthenicum Австрийски плеуроспермум Pleurospermum austriacum Ферулов прангос Prangos ferulacea Дегенов порезник Seseli degenii Теснолистен ручейник Sium sisarum Моркововидна стефанофия Stefanoffia daucoides Синкава триния Trinia glauca ssp. carniolica Тургениопсис Turgeniopsis foeniculacea Сем. Тойнови Apocynaceae Синя тойна Trachomitum venetum Сем. Джелови Aquifoliaceae Обикновен джел Ilex aquifolium Колхидски джел Ilex colchica Сем. Змиярникови Araceae Блатен аир Acorus calamus Алпийски змиярник Arum alpinum Обикновен дракункулус Dracunculus vulgaris Сем. Копитникови Aristolochiaceae Кръглолистна вълча ябълка Aristolochia rotunda Сем. Сложноцветни Asteraceae Прилегналовлакнест равнец Achillea leptophylla Тракийски равнец Achillea thracica Сребристовлакнесто Anthemis argyrophylla подрумиче Оранжево подрумиче Anthemis gaudium-solis Йорданово подрумиче Anthemis jordanovii Едрокошничесто подрумиче Anthemis macrantha Рилско подрумиче Anthemis orbelica Борисовo подрумиче Anthemis regis-borisii

Румелийско подрумиче Anthemis rumelica Иваново подрумиче Anthemis sancti-johanis Стрибърнoво подрумиче Anthemis stribrnyi Плосколюспесто подрумиче Anthemis virescens Кавказки пелин Artemisia caucasica Храстовиден пелин Artemisia chamaemelifolia Тънкожилест пелин Artemisia lerchiana Светлолюспест пелин Artemisia pedemontana Родопски магарешки бодил Carduus rhodopaeus (C. adpressus ssp. rhodopaeus) Тракийски магарешки бодил Carduus thracicus Ахтарова метличина Centaurea achtarovii Яйцевиднолистна метличина Centaurea amplifolia Пясъчна метличина Centaurea arenaria Тъмнопурпурна метличина Centaurea atropurpurea Волска метличина Centaurea bovina Нежна метличина Centaurea gracilenta Имануелова метличина Centaurea immanuelis-loewii Дребна метличина Centaurea inermis Кернерова метличина Centaurea kernerana Пиринска метличина Centaurea mannagetae ssp. pirinica Маршалова метличина Centaurea marshaliana Черна метличина Centaurea nigrescens Парилска метличина Centaurea parilica Пихлерова метличина Centaurea pichleri Лъжливопазвена метличина Centaurea pseudoaxillaris Румелийска метличина Centaurea rumelica Скална метличина Centaurea rupestris Урумов кривец Chondrilla urumoffii Българска паламида Cirsium bulgaricum Стоянова паламида Cirsium stojanovii Битинска дрипавка Crepis bithynica Вихренска злолетница Erigeron vichrensis Планински жълт смил Helichrysum plicatum Елиптичнолистен оман Inula spiraeifolia Лепкав оман Inula viscosa Ледебуров миск Jurinea ledebourii Бодлив миск Jurinea tzar-ferdinandii Еделвайс Leontopodium alpinum Клинолистен див тютюн Ligularia glauca Сибирски див тютюн Ligularia sibirica Дългободилест онопордум Onopordon bracteatum Морски отантус Otanthus maritimus Бодлив паленис Pallenis spinosa Пиринска чобанка Petasites kablikianus Горчивчева рейхардия Reichardia picroides Безцветна саусуреа Saussurea discolor Дребноцветен кокеш Scorzonera parviflora Български сърпец Serratula bulgarica Стрибърнoва козя брада Tragopogon stribrnyi Пикровиден уроспермум Urospermum picroides Сем. Киселтрънови Berberidaceae Епимедиум Epimedium pubigerum Сем. Грапаволистни Boraginacerae Йорданова айважива Alkanna jordanovii Игликова айважива Alkanna primuliflora Стрибърнова айважива Alkanna stribrnyi Синя айважива Alkanna tinctoria Гмелиново винче Anchusa gmelinii Македонско винче Anchusa macedonica Веленовскиево винче Anchusa velenovskyi Сибирска аргузия Argusia sibirica Жлезиста белоочица Buglossoides glandulosa Гололистна наумка Cynoglossum germanicum Кръгла наумка Cynoglossum rotatum Родопско омразниче Onosma rhodopaea Сем. Кръстоцветни Brassicaceae Арабска етионема Aethionema arabicum Борзеанов игловръх Alyssum borzaeanum Пирински игловръх Alyssum cuneifolium ssp. pirinicum Стрибърнов игловръх Alyssum stribrnyi Хълмова гъшарка Arabis collina Пиринска гъшарка Arabis ferdinandi-coburgii Скална гъшарка Arabis nova Грациозна аубриета Aubrieta gracilis ssp. scardica

Междинна аубриета Aubrieta intermedia Черноморска ауриния Aurinia uechtritziana (Lepidotrichum uechtritzianum) Пиринско зеле Brassica nivalis ssp. jordanoffii Тракийска овчарска торбичка Capsella thracica Дребноцветна горва Cardamine parviflora Пензешова горва Cardamine penzesii Азиатска целебница Conringia planisiliqua Татарско диво зеле Crambe tataria Балканска рупа Draba korabensis Качулата боянка Erysimum comatum Четириръбеста боянка Erysimum quadrangulum (Syrenia cana auct.) Алиботушка боянка Erysimum slavjankae Горски вечерник Hesperis sylvestris Балкански вечерник Hesperis theophrasti Полегнал многосеменник Hymenolobus procumbens (Hornungia procumbens) Скален иберис Iberis saxatilis Ъглолистна малколмия Malcolmia orsiniana ssp. angulifolia Сръбска малколмия Malcolmia sеrbica Дребна марезия Maresia nana Ароматна матиола Matthiola odoratissima Алпийско притцелаго Pritzelago alpina ssp. brevicaulis (Hutchinsia alpina) Дьорфлерова шиверекия Schivereckia doerfleri Изменчива мъдрица Sisymbrium polymorphum Водна шилолистка Subularia aquatica Сем. Дренчеви Callitrichaceae Крайморско дренче Callitrichae brutia Сем. Камбанкови Campanulaceae Йорданова камбанка Campanula jordanovii Вълнеста камбанка Campanula lanata Широколистна камбанка Campanula latifolia Орфанийска камбанка Campanula orphаnidea (Petkovia orphanidea) Трансилванска камбанка Campanula transsilvanica Променливоцветна камбанка Campanula versicolor Сръбски едрайант Edraianthus serbicus Българско вятърче Jasione bulgarica Румелийски трахелиум Trachelium rumelianum (T. jacquinii) Сем. Карамфилови Caryophyllaceae Ресничеста песъчарка Arenaria ciliata Критска песъчарка Arenaria cretica Азиатска песъчарка Arenaria gypsophylloides Пиринска песъчарка Arenaria pirinica Родопска песъчарка Arenaria rhodopaea Твърдолистна песъчарка Arenaria rigida Картузиански карамфил Dianthus carthusianorum Унгарски карамфил Dianthus kladovanus (D. pontederae ssp. kladovanus) Картъловиден карамфил Dianthus nardiformis Бледоцветен карамфил Dianthus pallidiflorus Стрибърнов карамфил Dianthus stribrnyi Урумов карамфил Dianthus urumoffii Текирска мишорка Gypsophylla tekirae Тройновилужна мишорка Gypsophylla trichotoma Дилянова мишовка Minuartia diljanae Румелийска мишовка Minuartia rumelica Стоянова мишовка Minuartia stojanovii Янкева кутявка Moehringia jankae Алпийска мантийка Petrorhagia alpina Тесалска мантийка Petrorhagia thessala Странджанско сапунче Saponaria stranjensis Алпийско плюскавиче Silene alpina Калиакренско плюскавиче Silene caliacrae Критско плюскавиче Silene cretica Черноморско плюскавиче Silene euxina Гръцко плюскавиче Silene graeca Лидиево плюскавиче Silene lydia Велчево плюскавиче Silene velcevii

Сем. Лободови Chenopodiaceae Обикновено халимионе Halimione pedunculata Тученичево халимионе Halimione portulacoides Разнолистна суеда Suaeda heterophylla Сем. Лавданови Cistaceae Тамянка Cistus salvifolius Сем. Поветицови Convolvulaceae Дребно чадърче Calystegia soldanella Нежна поветица Convolvulus althaeoides (C. elegantissimum) Парнаска поветица Convolvulus boissieri ssp. parnassicus (C. compactus) Зюндерманова поветица Convolvulus boissieri ssp. suendermannii (C. suendermannii) Копринестовлакнеста поветица Convolvulus holosericeus Теснолистна поветица Convolvulus lineatus Персийска поветица Convolvulus persicus Критска креса Cressa cretica Сем. Дебелецови Crassulaceae Дебелолист Crassula tillaea Розов златовръх Rhodiola rosea Костова тлъстига Sedum kostovi Магеланска тлъстига Sedum magellense Стефчова тлъстига Sedum stefco Черноколева тлъстига Sedum tschernokolevii Цоликоферова тлъстига Sedum zollikoferi Четинест дебелец Sempervivum ciliosum Сем. Острицови Cyperaceae Двуредна острица Carex disticha Ръждива острица Carex ferruginea Тъмнокафява острица Carex fuliginosa Тинеста острица Carex limosa Пиринска острица Carex pirinensis Брадавичеста острица Carex punctata Скална острица Carex rupestris Режещ кладиум Cladium mariscus Михелов дихостилис Dichostylis michelianus Карниолска блатница Eleocharis carniolica Полегнал изолепис Isolepis supina Белардиева кобрезия Kobresia myosuroides (Elyna bellardii) Крайбрежен сцирпус Scirpus litoralis (Schoenoplectus litoralis) Триръбест сцирпус Scirpus triqueter Сем. Росянкови Droseraceae Жлезиста алдрованда Aldrovanda vesiculosa Кръглолистна росянка Drosera rotundifolia Сем. Миризливовърбови Elaeagnaceae Облепиха Hippophae rhamnoides Сем. Емпетрови Empetraceae Черен емпетрум Empetrum nigrum Сем. Пиренови Ericaceae Гола кумарка Arbutus andrachne Жлезиста кумарка Arbutus unedo Калуна Calluna vulgaris Пирен Erica arborea Миртолистна зеленика Rhododendron myrtifolium Странджанска зеленика Rhododendron ponticum Кавказка боровинка Vaccinium arctostaphyllos Сем. Млечкови Euphorbiaceae Алепска млечка Euphorbia aleppica Лъскаволистна млечка Euphorbia lucida Пясъчна млечка Euphorbia peplis Сем. Бобови Fabaceae Златна раменка Anthyllis aurea Айтоски клин Astracantha aitosensis Тракийски клин Astracantha thracica (Astragalus thracicus) Алпийско сграбиче Astragalus alopecurus (A. centralpinus) Рогчесто сграбиче Astragalus corniculatus Рогоплодно сгрaбиче Astragalus cornutus Вълнестоцветно сграбиче Astragalus dasyanthus Мехуресточашково сграбиче Astragalus physocalix Вилмотиево сграбиче Astragalus wilmottianus Карагана Caragana frutex

Ковачев зановец Chamaecytisus kovacevii Нейчев зановец Chamaecytisus neicheffii Регенсбургски зановец Chamaecytisus ratisbonensis Цариградски нахут Cicer montbretii Немска жълтуга Genista germanica Влакнеста жълтуга Genista pilosa Гол сладник Glycyrrhiza glabra Жълт хедизарум Hedysarum grandiflorum Червен хедизарум Hedysarum tauricum Едноцветна конска подкова Hippocrepis unisiliquosa Планиско секирче Lathyrus montanus Блатно секирче Lathyrus palustris Панчичево секирче Lathyrus pancicii Скално секирче Lathyrus saxatilis Трансилванско секирче Lathyrus transsylvanicus Южна леща Lens ervoides Блатен звездан Lotus uliginosus Бяла лупина Lupinus albus Карстова люцерна Medicago carstiensis Крайбрежна люцерна Medicago littoralis Родопска люцерна Medicago rhodopaea Кожухаров окситропис Oxytropis kozhuharovii Урумов окситропис Oxytropis urumovii Тетрагонолобус Tetragonolobus maritimus Странджанска детелина Trifolium ligusticum Тимотейкова детелина Trifolium phleoides Рубинова детелина Trifolium rubens Късозъба детелина Trifolium squamosum Разперенозъба детелина Trifolium squarrosum Остроплоден сминдух Trigonella spicata Рилска глушина Vicia abbreviata Подземна глушина Vicia amphicarpa Отсеченолистна глушина Vicia truncatulla Сем. Букови Fagaceae Пърнар Quercus coccifera Местенски дъб Quercus mestensis Тракийски дъб Quercus thracica Сем. Франкениеви Frankeniaceae Франкения Frankenia pulverulenta Сем. Тинтявови Gentianaceae Пронизанолистна блекстония Blackstonia perfoliata Крайбрежен червен кантарион Centaurium littorale Морски червен кантарион Centaurium maritimum Безстъблена тинтява Gentiana acaulis Скална тинтява Gentiana frigida Жълта тинтява Gentiana lutea Петниста тинтява Gentiana punctata Истинска горчивка Gentianella amarella Къдрава горчивка Gentianella crispata Енгадинова горчивка Gentianella engadinensis Петниста сверция Swertia punctata Сем. Здравецови Geraniaceae Балканско часовниче Erodium absinthoides Бохемски здравец Geranium bohemicum Едростълбчест здравец Geranium macrostyllum Блатен здравец Geranium palustre Сем. Силиврякови Gesneriaceae Родопски силивряк Haberlea rhodopensis Сръбска рамонда Ramonda serbica Сем. Гологлавчеви Globulariaceae Равнинно гологлавче Globularia trichosantha Сем. Звъникови Guttiferae Багрилна звъника Hypericum androsaemum Боасиерова звъника Hypericum boissieri Чашковидна звъника Hypericum calycinum Четинеста звъника Hypericum setiferum Тасоска звъника Hypericum thasium Сем. Конскокестенови Hippocastanaceae Конски кестен Aesculus hippocastanum Сем. Водянкови Hydrocharitaceae Алоевиден стратиотес Stratiotes aloides Сем. Перуникови Iridaceae Оливиеров минзухар Crocus olivieri Томасиниев минзухар Crocus tommasinianus Блатно петльово перо Gladiolus palustris Безлистна перуника Iris aphylla Луковична пролетка Romulea bulbocodium

Гръцка пролетка Romulea linaresii ssp. graeca Сем. Дзукови Juncaceae Жабешка дзука Juncus ranarius Разперена светлика Luzula deflexa Сем. Дзуковидни Juncaginaceae Приморски триостреник Triglochin maritima Сем. Устноцветни Lamiaceae Фривалдскиева микромерия Micromeria frivaldszkyana Юлианова микромерия Micromeria juliana Черноморска коча билка Nepeta parviflora Украинска коча билка Nepeta ucrainica Форскалева какула Salvia forskaohlei Переста какула Salvia pinnata Кримскa какула Salvia scabiosifolia Кримски миризлив бурен Sideritis syriaca (S. taurica) Пясъчен ранилист Stachys arenariaeformis Балкански ранилист Stachys balcanica Български ранилист Stachys cretica ssp. bulgarica Приморски ранилист Stachys maritima Шарпланински ранилист Stachys scardica Едногодишно подъбиче Teucrium bothrys Странджанско подъбиче Teucrium lamifolium Прицветникова мащерка Thymus bracteosus Пиринска мащерка Thymus perinicus Сем. Лентибулариеви Lentibulariaceae Южна мехурка Utricularia australis (U. neglecta) Дребна мехурка Utricularia minor Сем. Кремови Liliaceae Качулест лук Allium jubatum Планински лук Allium montanum Стоянов лук Allium stojanovii Ресничеста белевалия Bellevalia ciliata Широколистен мразовец Colchicum bivonae Борисов мразовец Colchicum borisii Давидов мразовец Colchicum davidovii Ямболски мразовец Colchicum diampolis Родопски мразовец Colchicum rhodopaeum Дряновска ведрица Fritillaria drenovskii Гръцка ведрица Fritillaria graeca Гусихиева ведрица Fritillaria gussichiae Шахматовидна ведрица Fritillaria meleagroides Източна ведрица Fritillaria orientalis Черноморска ведрица Fritillaria pontica Стрибърнова ведрица Fritillaria stribrnyi Хризантемов жълт Gagea chrysantha гарвански лук Хелдрайхиев жълт Gagea heldreichii гарвански лук Албански крем Lilium albanicum Жълт крем Lilium jankae Родопски крем Lilium rhodopaeum Късна лойдия Lloydia serotina Родопска мерендера Merendera rhodopaea Битински синчец Scilla bithynica Български синчец Scilla bulgarica Златисто лале Tulipa aureolina Южно лале Tulipa australis Пиринско лале Tulipa pirinica Родопско лале Tulipa rhodopaea Блестящо лале Tulipa splendens Тракийско лале Tulipa thracica (T. hageri) Урумово лале Tulipa urumoffii Сем. Ленови Linaceae Нежен лен Linum elegans Старопланински лен Linum extraaxilare Сем. Блатиеви Lythraceae Прешленолистна амания Ammania verticillata Мащеркова блатия Lythrum thymifolia Мидендорфия Middendorfia borystenica Теснолистен пеплис Peplis alternifolia Сем. Воднодетелинови Menyanthaceae Трилистна водна детелина Menyanthes trifoliata Щитолистни какички Nymphoides peltata Сем. Моринови Morinaceae Персийска морина Morina persica

Сем. Блатни рози Nymphaeaceae Бърдуче Nuphar lutea Водна роза Nymphaea alba Сем. Върбовкови Onagraceae Дребна чаровница Circaea alpina Блатна лудвигия Ludwigia palustris Сем. Салепови Orchidaceae Обикновен анакамптис Anacamptis pyramidalis Дремников главопрашник Cephalanthera epipactoides Венерино пантофче Cypripedium calceolus (I) Месночервена дактилориза Dactylorhiza incarnata Калописиева дактилориза Dactylorhiza kalopissii Пълзяща гудиера Goodyera repens Блатиста хамарбия Hammarbia paludosa Едногрудков херминиум Herminium monorchis Обикновена пърчовка Himantoglossum caprinum (H. hircinum) Недоразвит лимодорум Limodorum abortivum Льозелов липарис Liparis loeselii (I) Сърцевиден тайник Listera cordata Обикновена пчелица Ophrys apifera Гръцка пчелица Ophrys argolica (I) Двурога пчелица Ophrys cornuta (O. scolopax ssp. cornuta) Муховидна пчелица Ophrys insectifera Паяковидна пчелица Ophrys mammosa (O. sphegodes ssp. mammosa) Шлемовиден салеп Orchis militaris Пеперудоцветен салеп Orchis papilionaceae Провански салеп Orchis provincialis Шпитцелов салеп Orchis spitzelii Кълбеста траунстейнера Traunsteinera globosa (Orchis globosa) Палешников серапиас Serapias vomeraceae Есенен спиралник Spiranthes spiralis Сем. Божурови Paeoniaceae Розов божур Paeonia mascula Теснолистен божур Paeonia tenuifolia Сем. Макови Papaveraceae Пирински мак Papaver degenii Сем. Живовлекови Plantaginaceae Рогат живовлек Plantago cornuti Сем. Саркофаеви Plumbaginaceae Бесерова змийска трева Goniolimon besseranum Бяла змийска трева Goniolimon collinum Далматинска змийска трева Goniolimon dalmaticum Татарска змийска трева Goniolimon tataricum Маноловска гърлица Limonium asterotrichum Българска гърлица Limonium bulgaricum Гмелинова гърлица Limonium gmelinii Широколистна гърлица Limonium latifolium Мейерова гърлица Limonium meyeri Обикновена гърлица Limonium vulgare Сем. Житни Poaceae Качулато диво житo Aegilops comosa Коленчато диво жито Aegilops geniculata (A. lorentii) Маркграфово диво жито Aegilops markgrafii (A. dichasians) Крайбрежен елуропус Aeluropus littoralis Тракийска класица Alopecurus thracicus Прекъсната ветрушка Apera interrupta Едрокласа овсига Bromus lanceolatus Мизийска овсига Bromus moesiacus Парилска овсига Bromus parilicus Съчленен коринефорус Corynephorus divaricatus Гъстоцветен пирей Elymus picnanthus (Agropyron litorale) Равенски ериантус Erianthus ravennae Пиринска власатка Festuca pirinica Парвотризетум Parvotrisetum myrianthum Перидикцион Perydiction sanctum (Brachypodium sanctum) Айтоска ливадина Poa aitosensis Йорданова ливадина Poa jordanovii Мочурна ливадина Poa palustris

Пиринска ливадина Poa pirinica Родопска дива ръж Secale rhodopaeum Корабска гъжва Sesleria korabensis (S. klasterskii) Сем. Телчаркови Polygalaceae Суха телчарка Polygala acarnanica Алпийска телчарка Polygala alpestris Горчива телчарка Polygala amarella Сибирска телчарка Polygala sibirica Сем. Лападови Polygonaceae Рилски ревен Rheum rhaponticum Сем. Ръждавецови Potamogetonaceae Тъполистен ръждавец Potamogeton friesii Влакновиден ръждавец Potamogeton trichoides Сем. Игликови Primulaceae Тъполистен оклоп Androsace obtusifolia Мечо око Cortusa matthioli Пролетно ботурче Cyclamen coum Блатна перушина Hottonia palustris Европейско ленивче Lysimachia thyrsiflora Рилска иглика Primula deorum Старопланинска иглика Primula frondosa Дългоцветна иглика Primula halleri Сибторпиева иглика Primula vulgaris ssp. sibthorpii Унгарско крайснежно звънче Soldanella chrysostricta Пиринско крайснежно звънче Soldanella pirinica Сем. Муравови Pyrolaceae Кръглолистна мурава Pyrola rotundifolia Сем. Рафлезиеви Raflesiaceae Цитинус Cytinus clusii Сем. Лютикови Ranunculaceae Волжки горицвет Adonis volgensis Нарцисова съсънка Anemone narcissiflora Червена съсънка Anemone pavonina Горска съсънка Anemone sylvestris Златиста кандилка Aquilegia aurea Обикновена кандилка Aquilegia nigricans (A. vulgaris ) Алпийски повет Clematis alpina Белоцветен шпорец Delphinium fissum ssp. albiflorum Български ерантис Eranthis bulgaricus Източна челебитка Nigella orientalis Халерово котенце Pulsatilla halleri Полско котенце Pulsatilla pratensis Славянско котенце Pulsatilla slavjankae Пролетно котенце Pulsatilla vernalis Кладенчево лютиче Ranunculus fontanus Стояново лютиче Ranunculus stojanovii Вонящо обичниче Thalictrum foetidum Витошко лале Trollius europaeus Сем. Зърникови Rhamnaceae Алпийска зърника Rhamnus alpina Сем. Розоцветни Rosaceae Ахтарово шапиче Alchemilla achtarovii Звездоцветно шапиче Alchemilla asteroantha Бъндерицово шапиче Alchemilla bandericensis Юмрукчалско шапиче Alchemilla jumrukczalica Меколистно шапиче Alchemilla mollis Пиринско шапиче Alchemilla pirinica Вебиев див бадем Amygdalus webbii Ориенталски глог Crataegus stevenii Триразделнолистен ериолобус Eriolobus trilobata Българско омайниче Geum bulgaricum Родопско омайниче Geum rhodopaeum Мушмула Mespilus germanica Златноцветно прозорче Potentilla chrysantha Емилипопово прозорче Potentilla emili-popii Храстовидно прозорче Potentilla fruticosa Черногорско прозорче Potentilla montenegrina Ничичово прозорче Potentilla nicicii Мочурно прозорче Potentilla palustris Пираканта Pyracantha coccinea Българска круша Pyrus bulgarica Херцинска къпина Rubus hercinicus Едролистна къпина Rubus macrophyllus Пирамидалносъцветна Rubus thyrsiflorus къпина

Нарязанолистен тъжник Spiraea crenata Звънколистен тъжник Spiraea hypericifolia Върболистен тъжник Spiraea salicifolia Сем. Брошови Rubiaceae Дребно еньовче Galium demissum Родопско еньовче Galium rhodopaeum Брошово еньовче Galium rubioides Сем. Седефчеви Rutaceae Балкански цялолист Haplophyllum balcanicum Ленолистен цялолист Haplophyllum thesioides Седефче Ruta graveolens Сем. Върбови Salicaceae Петтичинкова върба Salix pentandra Тъполистна върба Salix retusa Розмаринолистна върба Salix rosmarinifolia Ксантийска върба Salix xanticola Сем. Каменоломкови Saxifragaceae Черно френско грозде Ribes nigrum Жълта каменоломка Saxifraga aizoides Оклопова каменоломка Saxifraga androsacea Рохелова каменоломка Saxifraga marginata Азиатска каменоломка Saxifraga mollis Алпийска каменоломка Saxifraga retusa Сем. Живеничеви Scrophulariaceae Гол напръстник Digitalis laevigata Родопска горска майка Lathraea rhodopaea Къса лугачка Linaria brachyphylla Гръцка лугачка Linaria peloponesiaca Лежаща линдерния Lindernia procumbens Блатно пропадниче Pedicularis palustris Хоботниче Rhynchocorys elephas Одрински лопен Verbascum adrianopolitanum Анасонов лопен Verbascum anisophyllum Боев лопен Verbascum boevae Винчелистен лопен Verbascum bugulifolium Давидов лопен Verbascum davidoffii Декоративен лопен Verbascum decorum Диекианов лопен Verbascum dieckianum Пушицов лопен Verbascum eriophorum Янкев лопен Verbascum jankaeanum Йорданов лопен Verbascum jordanovii Юрушки лопен Verbascum juruk Лагуров лопен Verbascum lagurus Дребноцветен лопен Verbascum minutiflorum Лъжеблагороден лопен Verbascum pseudonobile Пурпурен лопен Verbascum purpureum Скален лопен Verbascum rupestre Родопски лопен Verbascum spathulisepalum Тракийски лопен Verbascum thracicum Цар Борисов лопен Verbascum tzar-borisii Урумов лопен Verbascum urumovii Баумгартеново великденче Veronica baumgartenii Черноморско великденче Veronica euxina Гризебахово великденче Veronica grisebachii Перестолистно великденче Veronica multifida Търилово великденче Veronica turrilliana Сем. Ежоглавичкови Sparganiaceae Теснолистна ежова главица Sparganium angustifolium Малка ежова главица Sparganium minimum Сем. Ракитовицови Tamaricaceae Немска мирикария Myricaria germanica Сем. Телигонови Theligonaceae Телигониум Theligonum cynocrambe Сем. Тимелееви Thymelaeaceae Благаево бясно дърво Daphne blagayana Лаврово бясно дърво Daphne laureola Маслиноподобно бясно дърво Daphne oleoides Странджанско бясно дърво Daphne pontica Сем. Джулюнови Trapaceae Дяволски орех Trapa natans Сем. Папурови Typhaceae Шутлевортиев папур Typha shuttleworthii Сем. Копривови Urticaceae Родопска разваленка Parietaria rhodopaea Сем. Дилянкови Valerianeceae Келереров центрантус Centranthus kellererii

Цялолистна дилянка Valeriana simplicifolia Сем. Теменугови Violaceae Балканска теменуга Viola balcanica Дългошпореста теменуга Viola delphinantha Стройна теменуга Viola gracilis Гризебахова теменуга Viola grisebachiana Рилска теменуга Viola orbelica Блатна теменуга Viola palustris Пиринска теменуга Viola perinensis Прасковолистна теменуга Viola persicifolia Ниска теменуга Viola pumila Пиренейска теменуга Viola pyrenaica Прекрасна теменуга Viola speciosa Стоянова теменуга Viola stojanovii

Приложение № 4 към чл. 41, ал. 1

Знакът “*” означава всички видове от съответния род, без тези, включени в приложение № 3.

Знакът “(I)” означава, че за вида се отнасят разпоредбите на чл. 70.

1. ГРЪБНАЧНИ 1. VERTEBRATES

БОЗАЙНИЦИ МAMMALIA

РАЗРЕД ХИЩНИЦИ CARNIVORA

Сем. Кучета Canidae Чакал Canis aureus (I) Европейски вълк Canis lupus (I) Сем. Котки Felidae Европейска дива котка Felis silvestris (I) Сем. Порове Mustelidae Черен пор Mustela putorius

РАЗРЕД ARTIODACTILA

ЧИФТОКОПИТНИ

Кухороги Bovidae Дива коза Rupicapra rupicapra balcanica

ПТИЦИ AVES

РАЗРЕД ГЪСКО- ANSERIFORMES

ПОДОБНИ

Сем. Патицови Anatidae Зеленоглава патица Anas platyrynchos Лятно бърне Anas querquedula (I) Зимно бърне Anas crecca Фиш Anas penelope Клопач Anas clypeata Шилоопашата патица Anas acuta Голяма белочела гъска Аnser albifrons Качулата потапница Aythya fuligula

РАЗРЕД GALLIFORMES

КОКОШОПОДОБНИ

Сем. Фазанови Phasanidae Планински кеклик Alectoris graeca graeca Тракийски кеклик Alectoris chukar Пъдпъдък Coturnix coturnix Яребица Perdix perdix Колхидски фазан Phasianus colchicus Глухар Tetrao urogallus

РАЗРЕД ДЪЖДОСВИРЦО- CHARADRIIFORMES

ПОДОБНИ

Сем. Бекасови Scolopacidae Средна бекасина Gallinago gallinago Горски бекас Scolopax rusticola

РАЗРЕД COLUMBIFORMES

ГЪЛЪБОПОДОБНИ

Сем. Гълъбови Columbidae Гривяк Columba palumbus Гугутка Streptopelia decaocto Гургулица Streptopelia turtur (I)

РАЗРЕД PASSERIFORMES

ВРАБЧОПОДОБНИ

Сем. Скорцови Sturnidae Обикновен скорец Sturnus vulgaris Сем. Вранови Corvidae Чавка Corvus monedula Посевна врана Corvus frugilegus Сива врана Corvus corone cornix Сврака Pica pica

ВЛЕЧУГИ REPTILIA

РАЗРЕД ЗМИИ OPHIDIA

Сем. Отровници Viperidae Пепелянка Vipera ammodytes

ЗЕМНОВОДНИ AMPHIBIA

РАЗРЕД БЕЗОПАШАТИ ANURA

Сем. Водни жаби Ranidae Водна жаба Rana ridibunda Планинска водна жаба Rana temporaria Зелена водна жаба Rana esculenta

РИБИ PISCES

РАЗРЕД ACIPENSERIFORMES

ЕСЕТРОПОДОБНИ

Сем. Есетрови Acipenseridae Руска есетра Acipenser guеldenstaedti Шип Acipenser nudiventris Чига Acipenser ruthenus Пъструга Acipenser stellatus Моруна Huso huso

РАЗРЕД СЕЛДОПОДОБНИ CLUPEIFORMES

Сем. Селдови Clupeidae Карагьоз Alosa pontica Малка дунавска скумрия Alosa caspia nordmani Резовски карагьоз Alosa caspia bulgarica Блеч Alosa maeotica Средиземноморска финта Alosa fallax

РАЗРЕД SALMONIFORMES

ПЪСТЪРВОПОДОБНИ

Сем. Пъстървови Salmonidae Дунавска пъстърва Hucho hucho

РАЗРЕД CYPRINIFORMES

ШАРАНОПОДОБНИ

Сем. Шаранови Cyprinidae Бяла мряна Barbus barbus Маришка мряна Barbus cyclolepis Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis petenyi

РАЗРЕД PERCIFORMES

КОСТУРОПОДОБНИ

Сем. Костурови Percidae Ивичест бибан Gymnocephalus schraetser Голяма/обикновена Zingel zingel вретенарка

2. БЕЗГРЪБНАЧНИ 2. INVERTEBRATES

МЕКОТЕЛИ MOLLUSKA

КЛАС ОХЛЮВИ GАSTROPODA

Сем. Хелициди Helicidae Градински охлюв Helix pomatia Лозов охлюв Helix lucorum

КЛАС ПРЕШЛЕНЕСТИ ANNELIDA ЧЕРВЕИ

Сем. Пиявици Hirudinidae Медицинска пиявица Hirudo medicinalis

ЧЛЕНЕСТОНОГИ ARTHROPODA

КЛАС РАКООБРАЗНИ KRUTACEA

Сем. Сладководни раци Astacidae Речен рак Astacus astacus Езерен рак Astacus leptodactylos

3. РАСТЕНИЯ 3. PLANTS

ОТДЕЛ ПАПРАТОВИДНИ POLYPODIOPHYTA

Сем. Аспидеви Aspidiaceae Дриоптерис Dryopteris sp. div. Многоредник Polystichum sp.div.

ОТДЕЛ MAGNOLIOPHYTA

ПОКРИТОСЕМЕННИ

Сем. Кокичеви Amaryllidaceae Блатно кокиче Leucojum aestivum Сем. Сенникоцветни Apiaceae Урока Bupleurum sp. div.* Пронизанолистен трибел Smyrnium perfoliatum Сем. Сложноцветни Asteraceae Челядник Echinops sp. div.* Смил Helichrysum arenarium Сем. Карамфилови Caryophyllaceae Сбита мишорка Gypsophylla glomerata Метличеста мишорка Gypsophylla paniculata Сем. Перуникови Iridaceae Минзухар Crocus sp. div.* Петльово перо, гладиол Gladiolus sp. div.* Сем. Кремови Liliaceae Зайча сянка Asparagus sp. div.* Бял бърдун Asphodelus albus Самодивско цвете Erytronium dens-canis Петров кръст Lilium martagon Момкова сълза Polygonatum officinale Бодлив залист, див чемшир Ruscus aculeatus Подезичен залист Ruscus hypoglossum Обикновен синчец Scilla bifolia Сем. Салепови Orchidacea Дактилориза Dactylorhiza sp. div.* Салеп Orchis sp. div.* Сем. Божурови Paeoniaceae Червен божур Paeonia peregrina Сем. Саркофаеви Plumbaginaceae Змийска трева Goniolimon sp. div.* Гърлица Limonium sp. div.* Сем. Житни Poaceae Коило Stipa sp. div.* Сем. Игликови Primulaceae Есенно ботурче Cyclamen neapolitanum Лечебна иглика Primula veris Обикновена иглика Primula vulgaris Сем. Лютикови Raninculaceae Котенце Pulsatilla sp. div.* Сем. Върбови Salicaceae Ива, козя върба Salix caprea

Приложение № 5 към чл. 44, ал.1 Забранени уреди, методи и средства, вкл. мотор- ни превозни средства, за улавяне и убиване

Бозайници: —Живи животни, вкл. слепи или осакатени, които се използват като примамки; —Звукозаписи; —Електрически и електронни уреди, способни да уби- ват или зашеметяват; —Изкуствени източници на светлина; —Огледала и други заслепяващи предмети; —Приспособления за осветяване на целите; —Приспособления за прицел за нощна стрелба, съдър- жащи електронен преобразувател или увеличител на образа; —Експлозиви; —Мрежи, които според принципа или условията на тях- ното използване са неизбирателни; —Капани, които според принципа или условията на тях- ното използване са неизбирателни;

—Арбалети; —Отрови и примамки с отрова или упойващи средства; —Обгазяване или опушване; —Полуавтоматични или автоматични оръжия, чийто затвор може да побере повече от два патрона. Птици: —Примки, примки с лепило (птичи клей), куки, живи птици, вкл. слепи или осакатени, използвани като примамки; —Звукозаписи, електрически и електронни уреди, спо- собни да убиват или зашеметяват; —Изкуствени източници на светлина, огледала и други заслепяващи предмети, приспособления за осветяване на целите, приспособления за прицел за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа; —Експлозиви; —Мрежи, капани, примамки с отрова или упойващи средства; —Полуавтоматични или автоматични оръжия, чийто затвор може да побере повече от два патрона. Риби: —Отрова; —Експлозиви; —Зашеметяващи рибата уреди и средства. Транспортни средства: —Самолети; —Движещи се наземни моторни превозни средства; —Лодки, движещи се със скорост над 5 км/ч, а в Черно море—над 18 км/ч.

Приложение № 6 към чл. 47, aл. 2

ПТИЦИ AVES РАЗРЕД ANSERIFORMES

ГЪСКОПОДОБНИ Сем. Патици Anatidae Зeленоглава патица Anas platyrynchos Шилоопашата патица Anas acuta Клопач Anas clypeata Зимно бърне Anas crecca Фиш Anas penelope Голяма белочела гъска Аnser albifrons Качулата потапница Aythya fuligula РАЗРЕД GALLIFORMES

КОКОШОПОДОБНИ Сем. Фазанови Phasanidae Тракийски кеклик Alectoris chukar Яребица Perdix perdix Колхидски фазан Phasianus colchicus Глухар Tetrao urogallus РАЗРЕД GRUIFORMES

ЖЕРАВОПОДОБНИ Лиска Fulica atra

РАЗРЕД ДЪЖДОСВИРЦО- CHARADRIIFORMES

ПОДОБНИ Сем. Бекаси Scolopacidae Средна бекасина Gallinago gallinago Горски бекас Scolopax rusticola

РАЗРЕД COLUMBIFORMES

ГЪЛЪБОПОДОБНИ Сем. Гълъби Columbidae Гривяк Columba palumbus Домашен гълъб Columba livia forma domestica

Приложение № 7 към чл. 75, aл. 1