Решение № 7277 от 18 юли 2002 г. по административно дело № 3901 от 2002 г.

РЕШЕНИЕ № 7277 от 18 юли 2002 г. по административно дело № 3901 от 2002 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Венета Марковска, Дима Йорданова, Славка Найденова, Ангел Калинов, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 3901 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2002 г., докладвано от съдията Славка Найденова.

Производството по делото пред петчленния състав на Върховния административен съд е по чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, по чл. 5, т. 1, по чл. 8, предложение първо и чл. 23 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на Катина Владимирова Бончева от Пловдив и по жалба на “Асоциация за европейска интеграция и права на човека”—Пловдив, против чл. 11, ал. 2, т. 5 и чл. 26, ал. 2, т. 5 от Наредбата за образуване на цените и тарифите на топлинната енергия, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет на Република България от 6.III.2002 г., обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 27/15.III.2002 г. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на наредбата в атакуваните є части като приета в противоречие на чл. 20, ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове и се иска наредбата в същата част да се отмени. В жалбата се развиват доводи, че атакуваните текстове представляват неясни величини, които се включват в уравненията за изчисляване на началната цена за мощност, образувана от енергийните и топлопреносните предприятия, на топлинна енергия, като поради това размерът им ще се определя едностранно и безконтролно от предприятията и на практика поставя цената, плащана от крайния потребител, в зависимост от волята на производителя, като не се гарантира обективност, а всъщност се стимулират субективизмът и произволът при ценообразуването на топлинната енергия. Развива се довод и че така формулирани, атакуваните разпоредби са неясни.

Ответникът по делото—Министерският съвет на Република България, чрез процесуалните си представители изразява становище, че жалбата е неоснователна и че не са налице основанията за обявяване на незаконосъобразността на наредбата в атакуваната є част и моли жалбата да се отхвърли. Подробни съображения са развити в писмени бележки, съгласно които доводите в жалбата относно обжалваните текстове на чл. 11, ал. 2, т. 5 и чл. 26, ал. 2, т. 5 от наредбата не съответстват на действителните факти, като понятието “други раз- ходи” има събирателен характер, които не биха могли да се конкретизират в наредбата поради многообразието и спецификата на дейността на различните енергийни предприятия като самостоятелни правни субекти. Като такива разходи се сочат застраховки, телефонни и пощенски услуги, одит, охрана, работно облекло, наеми, местни данъци и такси, канцеларски материали и др.п. и поради това всяко предприятие добавя към основните групи разходи и такива, които произтичат от изискванията за индивидуалния му сметкоплан. Прави се възражение, че Държавната комисия за енергийно регулиране предлага проекта за наредба пред МС, както и утвърждава образуваните от енергийните предприятия цени, има право да задължава същите да преработят цените, от което следва, че те не са безконтролни.

По делото не са конституирани заинтересувани страни по реда на чл. 21 ЗВАС, тъй като не е поискано по съответния ред встъпване в процеса на други органи, независимо че Върховният административен съд е изпратил съобщение за встъпване в процеса на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и на Държавната агенция за енергийно регулиране.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, след като прецени доводите на страните и представените доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Предмет на съдебния контрол са текстове от подзаконов нормативен акт, насочен към неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, включително и техни сдружения под различна форма, които считат, че атакуваните норми противоречат на норми от акт от по-висока степен, без да е необходимо да се доказва наличието на пряк и личен интерес. Подаването на жалба срещу подзаконов нормативен акт не е ограничено със срок, тъй като съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС жалба срещу нормативен акт се подава без ограничение във времето.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Процесната наредба е приета на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, съгласно който Министерският съвет определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата и на топлинната енергия и на природния газ по предложение на комисията. Има се предвид Държавната комисия за енергийно регулиране като орган към Министерския съвет. Процедурата по предложението на проект за наредбата и приемането є с Постановление № 53 от 2002 г. на Министерския съвет е спазена, издадена е от компетентния орган и при наличие на законова делегация за това.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. С оглед на това едно от изискванията към езика на закона (нормотворчеството) е той да бъде ясен. Това означава, че смисълът на неговите разпоредби не трябва да буди съмнение, както и да е достъпен и разбираем по отношение на адресатите на съответния нормативен акт, като обикновено големият кръг от тях са граждани, които нямат правна квалификация. От това следва, че езикът на нормативния акт, след като трябва да бъде ясен и оттам достъпен за адресатите си, то всеки гражданин като негов адресат, когато се запознава с него, трябва да разбере какви са правата и задълженията, които се пораждат за него от съответния нормативен акт като цяло, включително и от всяка правна норма (член, алинея, параграф). В конкретния случай са обжалвани чл. 11, ал. 2, т. 5 и чл. 26, ал. 2, т. 5 от Наредбата за образуване на цените и тарифите на топлинната енергия. Основателни са доводите в жалбата, че същите са неясни за адресатите си. Съгласно алинея първа на тези текстове началната цена за мощност се образува по приетите с тях формули, елемент от които са и “условно-постоянните разходи”, а алинея втора на същите текстове определя кои са тези условно-постоянни разходи, както следва: т. 1. заплати и възнаграждения; т. 2. начисления, свързани с т. 1 по действащото законодателство; т. 3. амортизации, изчислени по линеен метод и в зависимост от полезния срок на годност на дълготрайните активи; т. 4. ремонт и поддръжка; т. 5. (обжалваните части от наредбата) други разходи, независещи от обема на производството, и други разходи, независещи от количеството пренесена топлинна енергия. Съгласно § 1, т. 4 от допълнителната разпоредба на наредбата “цена за мощност” е цената, чрез която се покриват постоянните (независещи от обема/количеството произведена или пренесена топлинна енергия) разходи на енергийното предприятие и възвръщаемост на капитала, определени за 1 топлинен мегават или 1 кубически метър, поради което конкретизирането на групите елементи (компоненти), формиращи тази цена, следва да бъдат ясно и достъпно посочени в наредбата, с цел адресатите—потребителите на топлинна енергия, да са наясно по какъв начин, от какви компоненти се формира тази цена. Член 11, ал. 2 и чл. 26, ал. 2 от наредбата от т. 1 до 4 конкретно са посочили кои са тези компоненти, а обжалваните точки сочат на “други” такива. Така формулирани, като отделна група компоненти, влизащи в цената на мощността, която влияе на размера на цената за крайния потребител, не дават яснота за адресатите на наредбата какви са те и от какво ще произтичат. С оглед на това, така формулирани, обжалваните т. 5 противоречат на чл. 9, ал. 1 ЗНА и са неясни като начин на изписване на нормите, тъй като пораждат съмнение и създават предпоставки да се включват в цената на мощността неприсъщи, нямащи отношение към формирането є други компоненти, освен тези по т. 1—4 на чл. 11, ал. 2 и чл. 26, ал. 2, независимо от гаранциите за контрол при формирането на посочената цена. Недопустимо е дописването на нормативния акт със становища и разяснения така, както е изложено в писмените бележки на ответника, че това са разходи за застраховки, работни облекла, пощенски и телефонни услуги, наеми, канцеларски материали, местни данъци и такси, охрана, одит. Разпоредбата трябва да се формулира по такъв начин, че да става ясно, че и такива разходи влизат в цената на мощността.

Освен на чл. 9, ал. 1 ЗНА наредбата в обжалваните є части е приета и в противоречие на чл. 20, ал. 2 ЗЕЕЕ. Съгласно този текст регулирането на цените в енергетиката се извършва на основата на обективни и недискриминационни критерии, като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите. В тази връзка не може да се приеме, че “други разходи, независещи от обема на производството” и “други разходи, независещи от количеството пренесена топлинна енергия”, както са формулирани чл. 11, ал. 2, т. 5 и чл. 26, ал. 2, т. 5 от наредбата, представляват обективни критерии относно определяне цената на мощността и оттам на цената за крайните потребители. Няма конкретност на същите, а понятието “други” е неопределено и неясно, води до извода, че се защитават само икономическите интереси на енергийните предприятия, но не и на потребителите. С оглед на това обжалваната част от наредбата противоречи и на чл. 20, ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Като се има предвид изложеното, процесната наредба в обжалваната є част—чл. 11, ал. 2, т. 5 и чл. 26, ал. 2, т. 5, е в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 20, ал. 2 ЗЕЕЕ, както и на чл. 9, ал. 1 ЗНА, поради което подадената жалба срещу нея е основателна и следва да се уважи, като посочените текстове се отменят.

Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, на основание чл. 23 във връзка с чл. 12, т. 4 ЗВАС

РЕШИ : Отменя като незаконосъобразни чл. 11, ал. 2, т. 5 и чл. 26, ал. 2, т. 5 от Наредбата за образуване на цените и тарифите на топлинната енергия, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 6.III.2002 г., обнародвано в “Държавен вестник”, брой 27 от 15.III.2002 г. Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Владислав Славов