Решение № 304 от 21 май 2002 г. за приемане на актуализирана Секторна пощенска политика на Република България

РЕШЕНИЕ № 304 ОТ 21 МАЙ 2002 Г. за приемане на актуализирана Секторна пощенска политика на Република България

На основание чл. 10 от Закона за пощенските услуги и § 47 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги (ДВ, бр. 112 от 2001 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ : 1. Приема актуализираната Секторна пощенска политика на Република България съгласно приложението.

2. Отменя Решение № 913 на Министерския съвет от 2000 г. за приемане на Секторна пощенска политика на Република България (ДВ, бр. 3 от 2001 г.).

Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет:

Севдалин Мавров

Приложение към т. 1

Секторна пощенска политика на Република

България Въведение Този документ представя политиката на Република България за развитие на пощенския сектор до 2004 г. Той формулира стратегическата цел и определя основните задачи и подходи за по-нататъшното усъвършенстване на националната пощенска система, която е и част от европейската и световната пощенска система.

Основните мотиви за разработването на Секторната пощенска политика се резюмират, както следва:

• необходимостта от съвременни, ефективни и качествени пощенски услуги и продукти, които отговарят на обществените потребности и са един от факторите за икономическо, културно и социално развитие на страната;

• процесът на хармонизиране на Секторната пощенска политика на Република България с политиката, провеждана от страните—членки на Европейския съюз;

• изпълнението на съвременните изисквания за организация на пощенските услуги в европейски и световен план;

• либерализирането на пощенските услуги и създаването на свободен пазар, в който освен основния пощенски оператор ще участват все по-голям брой пощенски оператори, предоставящи пощенски услуги.

Секторната пощенска политика на Република България е съобразена със:

• Закона за пощенските услуги и произтичащите от него нормативни актове;

• управленската програма на правителството; • Националния план за икономическо развитие 2000—2006 г.;

• Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз;

• единните правила за развитие на вътрешния пазар на пощенските услуги в Европейската общност и подобряване на качеството на услугите, определени от Директива 97/67 на Европейския съюз;

• стратегическия план на Всемирния пощенски съюз за развитието на пощенските услуги в периода 2000—2004 г. (“Пекинска пощенска стратегия”);

• състоянието на пощенския сектор и спецификата на националните условия, при които се предоставят пощенски услуги.

Секторната пощенска политика подлежи на анализиране и периодично актуализиране.

Сегашната актуализация на Секторната пощенска политика е осъществена в изпълнение на § 47 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги (ДВ, бр. 112 от 2001 г.).

Цел, задачи и очаквани резултати Стратегическа цел на Секторната пощенска политика е достигането на икономическо стабилизиране и устойчиво развитие на националния пощенски сектор, осигуряващ пощенски услуги с високо качество и на достъпни цени, съответстващи на световните и европейските изисквания.

Тази цел е осъществима чрез: • взаимодействие на държавните органи, пощенските оператори и потребителите на пощенски услуги;

• изпълнение на хармонизираните на европейско ниво изисквания към държавата като защитник на обществения интерес при изграждане, поддържане и стимулиране развитието на националния пощенски пазар.

Основни задачи, които ще се изпълняват за постигане на стратегическата цел:

• осъществяване на държавно управление, регулиране и контрол в съответствие с действащата правнонормативна уредба;

• усъвършенстване на правнонормативната уредба във функция от постигнатите резултати и промените, настъпили в европейската и световната пощенска регламентация;

• предоставяне на универсална пощенска услуга; • постепенно и контролирано либерализиране на пощенските услуги;

• хармонизиране на националните с европейските и световните стандарти за пощенския сектор;

• развитие на националната пощенска инфраструктура и внедряване на нови информационни и комуникационни технологии;

• усъвършенстване на съществуващите и въвеждане на нови пощенски услуги;

• повишаване на изискванията за пощенската сигурност;

• развитие на човешките ресурси. Очаквани резултати от изпълнението на задачите: • задоволяване на обществените потребности от надеждни и разнообразни пощенски услуги;

• създаване на стабилен и ефективен пощенски пазар;

• преход към пълно либерализиране на пощенските услуги;

• осигуряване правото на потребителите да ползват универсална пощенска услуга с определено качество на цялата територия на страната и при достъпни цени;

• изграждане на модерна и функционална национална пощенска инфраструктура;

• постигане високо качество на пощенските услуги;

• разширяване на пощенския пазар с нови видове пощенски услуги;

• функциониране на икономически стабилизиран пощенски сектор.

Управление и регулиране на пощенския сектор

Държавното управление на пощенските услуги се осъществява от министъра на транспорта и съобщенията съгласно определените му в Закона за пощенските услуги правомощия.

Основните приоритети, свързани с държавното управление на пощенските услуги, включват:

• създаване на условия за развитие на пощенските услуги и за тяхното постепенно либерализиране;

• гарантиране предоставянето на универсалната пощенска услуга, достъпна за всеки потребител на територията на цялата страна;

• актуализиране на Секторната пощенска политика и усъвършенстване на правната и регулаторната рамка във функция от постигнатите резултати при тяхното прилагане и новите цели, набелязани за постигане;

• стимулиране на развитието, модернизацията и обновяването на националната пощенска инфраструктура с цел предоставяне на услуги, съответстващи на европейските и световните стандарти;

• стимулиране развитието на съществуващите и въвеждането на нови пощенски услуги;

• хармонизиране на националните пощенски стандарти с европейските и световните;

• подготовка за присъединяване към Европейския съюз в сферата на пощенските услуги;

• развитие на международното сътрудничество в областта на пощенските услуги на регионално, европейско и световно равнище;

• осъществяване на издаването и съхраняването на пощенски марки.

Регулирането на пощенските услуги се осъществява от независим държавен орган—Комисията за регулиране на съобщенията, чиито правомощия са определени в Закона за пощенските услуги и в Закона за далекосъобщенията.

Основните приоритети, свързани с регулирането на пощенските услуги, включват:

• изготвяне и актуализиране на нормативните актове за пощенските услуги и създаване на условия за тяхното прилагане;

• прилагане на режима за лицензиране и регистрация, установен от Закона за пощенските услуги;

• изпълнение и усъвършенстване на контролните функции, произтичащи от нормативната уредба за пощенския сектор;

• стимулиране на лоялната конкуренция между пощенските оператори, работещи на пазара както на универсалната пощенска услуга, така и на неуниверсалните пощенски услуги;

• наблюдение на пощенския пазар и анализиране на неговото състояние и перспективи на развитие с цел вземане на решения и изготвяне на предложения, свързани с предоставянето на пощенски услуги и процеса на постепенното им либерализиране;

• анализиране изпълнението на универсалната пощенска услуга във всички нейни аспекти и на тази основа вземане на решения и изготвяне на предложения за конкретни подходи, свързани с понататъшно є предоставяне, включително в условията на либерализиран пощенски пазар;

• развитие и укрепване на регулаторните механизми.

При осъществяването на Секторната пощенска политика се прилага принципът на консултативност и прозрачност във взаимоотношенията между Министерството на транспорта и съобщенията и другите заинтересувани органи на изпълнителната власт, Комисията за регулиране на съобщенията, пощенските оператори и техните сдружения, обществените организации и съюзи и потребителите на пощенски услуги.

Пощенски услуги и пощенски пазар

Пощенски услуги Пощенските услуги се подразделят на универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги.

Универсална пощенска услуга С цел гарантиране правото на комуникация на всеки човек държавата осигурява изпълнението на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна. Предоставянето на универсалната пощенска услуга е в съответствие с изискванията, които се поставят от Европейския съюз и от Всемирния пощенски съюз.

Универсалната пощенска услуга представлява пакет от услуги, които се предоставят с определено качество и на цени, достъпни за всички потребители. Тя включва както вътрешните, така и международните пощенски услуги. Обхватът на универсалната пощенска услуга и правилата за образуване и прилагане на цените на услугите, включени в нея, отразяват:

• потребностите на обществото; • политиката на държавата, която гарантира предоставянето им;

• икономическите интереси на пощенските оператори, които я предоставят;

• изискванията на Директива 97/67/ЕС и актовете на Всемирния пощенски съюз.

На сегашния етап държавата гарантира изпълнението на универсалната пощенска услуга основно чрез възлагане на задължение за нейното предоставяне.

Задължението за извършване на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна е възложено със Закона за пощенските услуги и Индивидуалната лицензия на основния пощенски оператор—търговското дружество “Български пощи”, който я предоставя чрез пощенската си мрежа.

Характерът на универсалната пощенска услуга налага тя да се предоставя постоянно на територията на цялата страна, включително при икономически неизгодни условия, за което държавата подпомага финансово основния пощенски оператор чрез:

—временно въвеждане със Закона за пощенските услуги на държавен монопол върху част от услугите (резервиран сектор), включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, които основният пощенски оператор предоставя чрез пощенската си мрежа;

—компенсиране на доказания от основния пощенски оператор дефицит при изпълнението на универсалната пощенска услуга; условията, редът и източникът на това компенсиране са определени със Закона за пощенските услуги.

С цел осигуряване на конкурентна среда в условията на действие на механизми за финансово стабилизиране на основния пощенски оператор, който предоставя задължителна универсална пощенска услуга, от този оператор се изисква:

• да извършва аналитично счетоводно отчитане поотделно за резервирания и нерезервирания сектор на универсалната пощенска услуга, за неуниверсалните пощенски услуги и за другите търговски дейности;

• да доказва евентуалния дефицит при предоставянето на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия.

Финансовото подпомагане, свързано с предоставянето на универсалната пощенска услуга, цели финансово стабилизиране и преход към самофинансиране на основния пощенски оператор.

Универсалната пощенска услуга и преди всичко услугата, изпълнявана от основния пощенски оператор, е обект на наблюдение във всички аспекти (достъп, ефикасност на обслужване, качество, ценообразуване, пощенска сигурност и др.) предвид нейната обществена значимост и ангажираността на държавата, свързана с предоставянето є.

Неуниверсални пощенски услуги Неуниверсалните пощенски услуги са услуги по приемането, пренасянето и доставката на пощенски пратки, които не влизат в обхвата на универсалната услуга. Неуниверсалните пощенски услуги могат да се извършват от всеки пощенски оператор, който се е регистрирал в съответствие със Закона за пощенските услуги.

Държавата не поема финансово задължение за гарантиране предоставянето на неуниверсалните пощенски услуги, тъй като поради своето естество този вид услуги носят висока добавена стойност и се извършват в напълно конкурентна среда.

Независимо от това към пощенските оператори на неуниверсалните пощенски услуги се поставят изисквания от неикономически характер, свързани с опазване тайната на кореспонденцията, неприкосновеността на пратките, пощенската сигурност и опазването на околната среда.

Номенклатурата на неуниверсалните пощенски услуги ще се разширява, като се използват възможностите на съвременните информационни и комуникационни технологии.

Развитие на съществуващите и внедряване на нови видове услуги Предоставяните пощенски услуги у нас все още се ограничават в рамките на традиционните услуги за писмовни и колетни пратки. Тяхната номенклатура ще се разширява и разнообразява чрез въвеждането и развитието на услуги, като:

• пряка пощенска реклама;

• доставка на адресирани пратки по необходимия начин и в необходимото време, заявени от подателя;

• приемане на пратки “на място” (в предприятия, учреждения, офиси и др.);

• търговска кореспонденция—международен отговор и др.

Специално внимание ще се отдели на пощенските финансови услуги (пощенските записи и чекове) и другите финансови услуги, предоставяни чрез националната пощенска инфраструктура. Те са едни от най-перспективните средства за осигуряване финансовата жизнеспособност на основния пощенски оператор. Във връзка с това е необходимо максимално да се ускори прилагането на механизми за партньорство между основния пощенски оператор и лицензирани финансови институции.

Навлизащите съвременни информационни и комуникационни технологии, както и потребителското търсене са предпоставка за въвеждането на принципно нови видове услуги с висок процент на добавена стойност, като електронна поща, електронна търговия и др.

Новите технологии и услуги са основа за интегриране на пощенския сектор към информационното общество.

Пощенски пазар

В изпълнение на изискванията на Европейския съюз за изграждане на единен пазар на пощенски услуги на общността приоритетите в тази сфера са насочени към създаване на условия за развитие, поддържане и стимулиране на динамичен и конкурентоспособен национален пощенски пазар.

Либерализация

При гарантирано предоставяне на универсалната пощенска услуга ще се осъществява постепенно либерализиране на пощенските услуги и изграждане на свободен пощенски пазар, като се създават и поддържат всички условия, необходими за насърчаване на конкуренцията по отношение както на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга, така и на неуниверсалните пощенски услуги. Този процес е съпроводен с прилагането на механизми, като включват:

• лицензионен и регистрационен режим за пощенските оператори, съобразен със следните принципи:

—равнопоставеност на субектите на лицензиране и регистриране;

—обективност на критериите при издаване на индивидуалните лицензии и удостоверенията за регистрация;

—ненакърняване на установения монопол върху резервирания сектор от универсалната пощенски услуга, предоставяна от основния пощенски оператор, за срока, определен със Закона за пощенските услуги;

—публичност; • разработване и въвеждане в действие на правила за образуване и прилагане на цените за услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга, предоставяна от основния пощенски оператор;

• защита на интересите на потребителите чрез Закона за пощенските услуги и договорите при Общи условия, които пощенските оператори са задължени да разработят и да направят обществено достояние.

Като мярка за постигане устойчивост на пазара на универсалната пощенска услуга на основния пощенски оператор е предоставен временен държавен монопол върху резервиран сектор от услуги с обхват, параметри и срок на действие, определени със Закона за пощенските услуги.

С цел преминаване към пълна демонополизация на този вид пазар през 2002 г. ще бъдат анализирани резултатите от въвеждането на резервиран сектор. Въз основа на анализа и като се вземат предвид настъпилите промени в европейските изисквания, ще се приемат решения за степента и етапите на демонополизация на пощенския пазар.

Цени на пощенските услуги Пощенските оператори определят цените на предоставяните от тях услуги съобразно пазарното им търсене и предлагане.

На регулиране подлежат само цените на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга, предоставяна от основния пощенски оператор. Тези цени се образуват и прилагат съобразно правила, определени в наредба по Закона за пощенските услуги, и се съгласуват с Комисията за регулиране на съобщенията. При образуването и прилагането им се спазват принципите за достъпност за потребителите, публичност, съобразеност с разходите, еднаквост за територията на страната, обвързване с качеството.

Във връзка с прилагането на мерки за финансовото поддържане на задължителната универсална пощенска услуга и с цел недопускане на кръстосано субсидиране от универсалната услуга към другите пощенски услуги, предоставяни в условията на пълна конкурентност, основният пощенски оператор е задължен да извършва аналитично счетоводно отчитане на приходите и разходите по видове услуги в рамките на общото счетоводство. Това аналитично счетоводно отчитане ще дава ясна картина на приходите и разходите за отделните услуги в резервирания и нерезервирания сектор на универсалната пощенска услуга, за неуниверсалните пощенски услуги и за другите търговски дейности. То ще бъде основа за обективно определяне на дефицита, породен от предоставянето на универсалната пощенска услуга, при икономически неизгодни условия с оглед осигуряване на достъпни за всеки потребител цени.

Пощенски марки Българските пощенски марки са предназначени за заплащане на цената за универсална пощенска услуга, извършвана от основния пощенски оператор.

Условията и редът за издаване, пускане и изваждане от употреба на пощенски марки и пощенски продукти с отпечатан върху тях специален знак за цената за заплащане на универсална пощенска услуга, както и за продажбата им за употреба се определят с Наредба № 3 от 2001 г. (ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

Издаването и пускането в употреба на български пощенски марки се осъществява въз основа на годишен тематичен план, утвърден от министъра на транспорта и съобщенията.

Издаването на пощенски марки, на пощенски продукти с отпечатан специален знак за цената за заплащане на универсална пощенска услуга и на специални пощенски печати се подпомага от Специализиран експертен съвет. То е подчинено на следните принципи:

• задоволяване потребностите на пощенския пазар;

• постигане на високо художествено-естетическо и полиграфско качество;

• отразяване на важни събития и годишнини, свързани с националната и световната история, националния бит и съвременност, култура, изкуство, спорт и др.;

• удовлетворяване на филателни потребности.

Качество на пощенските услуги Основният движещ мотив в тази област е правото на потребителите да разполагат с качествени и надеждни пощенски услуги.

Достигането на високо качеството на пощенските услуги ще се осъществи чрез извършването на следните основни действия:

• определяне на нормативи за качеството на универсалната пощенска услуга и ефективността на обслужване, отнасящи се до срока за изпълнение на услугата, редовността на събиране и доставка на пощенските пратки и осигуряване надеждността на услугата;

• внедряване на национални стандарти за измерване качеството на универсалната пощенска услуга, хармонизирани с установените международни стандарти;

• създаване на механизми за контрол по качеството на вътрешните и международните пощенски услуги за целите на пощенските оператори и регулаторния орган;

• информиране на потребителите относно нормативите за качество;

• прилагане на механизми за връзка с потребителите с цел предоставяне на информация за предлаганите продукти и услуги; проучване на техните изисквания и препоръки; анализиране на удовлетвореността от качеството на универсалната пощенска услуга.

Стандартизация Приоритетите в областта на пощенската стандартизация са свързани със следните действия:

• определяне на изискванията и процедурите, свързани с използването на технически средства в националната пощенска инфраструктура, както и използването на технически средства от потребителите за предварителна обработка на пощенски пратки;

• контрол по спазване на вътрешните и международните изисквания (стандарти) за размери, тегло, адресиране, срокове на доставка, пощенски код, бар-кодове, вътрешни и международни пощенски формуляри;

• дефиниране на единни технически стандарти, свързани с новите пощенски услуги и използваните технологии;

• поетапно хармонизиране на националните стандарти с европейските и световните стандарти съобразно сроковете за приемането и публикуването им.

След приемането на национални пощенски стандарти, хармонизирани с установените международни стандарти, ще се създадат условия за ускореното им въвеждане в националната пощенска система.

Пощенска сигурност Пощенската сигурност е елемент както за предоставянето на качествени и надеждни пощенски услуги, така и за ограничаване на материалните и финансовите щети, понасяни от пощенските оператори и потребителите. Негативните ефекти от пропуски в националната пощенска сигурност се проявяват не само на територията на страната, но имат последствия и в международен план—в рамките на световната пощенска система. Този факт прави проблема международно значим и обяснява задължителния характер на изискванията за пощенска сигурност независимо от територията, на която се прилагат, и статута на пощенските оператори.

Политиката в тази област има за основна цел създаването на необходимите и достатъчни условия за рязкото подобряване и поддържане нивото на пощенската сигурност. В изпълнение на тази цел Законът за пощенските услуги регламентира общите изисквания, свързани с осигуряването на пощенската сигурност, както и санкциите при тяхното нарушаване.

Основните действия в сферата на пощенската сигурност включват:

• определяне с подзаконов нормативен акт на изискванията за пощенската сигурност;

• разработване от основния пощенски оператор на стратегия за действия в сферата на пощенската сигурност, която обхваща всички нива на пощенската експлоатация;

• разширяване на международното сътрудничество в областта на пощенската сигурност.

Контролът по пощенската сигурност е насочен срещу:

• посегателствата върху пощенските пратки от страна на външни лица и служители на пощенските оператори;

• посегателствата срещу безопасността на персонала, сградите и имуществото на пощенските оператори;

• пренасянето чрез пощенските пратки на забранени и опасни стоки, предмети и вещества;

• използването на неистински и невалидни пощенски марки, пощенски продукти с отпечатан знак за цената за заплащане на универсална пощенска услуга, пощенски печати и клейма, пощенски формуляри и документи и др.;

• изпирането на пари чрез националната пощенска инфраструктура.

Национална пощенска инфраструктура Състоянието на националната пощенска инфраструктура е от решаващо значение както за качеството на предоставяните пощенски услуги и тяхната сигурност, така и за развитието на пощенския пазар.

Изграждането на модерна пощенска инфраструктура, отговаряща на съвременните европейски и световни изисквания, е съществено условие за пълноценното є включване в международната пощенска мрежа.

Необходимо е да се създадат условия за бързо усъвършенстване на националната инфраструктура в следните направления:

• усъвършенстване на управлението; • внедряване на съвременни технически средства и информационни технологии;

• подновяване на транспортния парк; • автоматизация на процесите и дейностите по обработка на пратките и обслужването на потребителите;

• усъвършенстване на организацията и модернизация на техническите средства, свързани с пощенската сигурност.

Осигуряването на необходимия инвестиционен ресурс е важно условие за развитието на националната пощенска инфраструктура. Част от този ресурс се осигурява от собствени средства на пощенските оператори и в частност—на основния пощенски оператор, а друга част—от допълнителни източници.

Като допълнителни източници за набавяне на необходимите финансови средства могат да се използват:

• средства, определени по реда на чл. 20 от Закона за далекосъобщенията;

• банкови заеми с държавна гаранция за реализиране на приоритетни проекти за националната пощенска инфраструктура;

• чуждестранни капитали за финансиране на предварителни проучвания, предпроектна подготовка, организационно устройство, както и реализиране на големи проекти, свързани с националната пощенска инфраструктура; привличането на чуждестранни капитали може да се осъществи чрез създаването на смесени предприятия и прилагането на други схеми, допустими от националното законодателство;

• средства, осигурени от Всемирния пощенски съюз чрез програмите за техническо сътрудничество;

• средства, осигурени от Всемирния пощенски съюз чрез Фонда за подобряване на качеството на услугите.

Един от начините за усъвършенстване на пощенската инфраструктура, за повишаване на качеството и за разширяване номенклатурата на предоставяните услуги в полза на обществото е създаването на алтернативни източници за доходи на основния пощенски оператор и неговото преструктуриране.

Човешки ресурси Човешките ресурси са един от определящите фактори за подобряване ефективността на работата в националната пощенска система. Ето защо е необходимо съсредоточаване на усилията в следните направления:

• усъвършенстване на управлението, подбора, подготовката и квалификацията на кадрите на всички равнища.

Това налага: —разработване на система за управление на човешкия фактор, която акцентира върху мотивацията на кадрите за извършване на високопроизводителна и качествена дейност;

—изграждане на система за подбор и атестиране на кадрите;

—въвеждане на цялостен комплекс от механизми, форми и средства за обучение и постоянно усъвършенстване квалификацията на кадрите;

—внедряване на съвременни методи и системи за автоматизация на информационните и работните потоци в пощенската администрация;

• провеждане на политика в социалната сфера, включваща здравно обслужване, хранене, почивно дело, жилищна политика, социално подпомагане;

• развитие на социалното партньорство на всички равнища между работодатели и синдикати по въпросите, свързани с договарянето на работните заплати, социалната политика и охраната на труда;

• осигуряване на възможности за развитие и усъвършенстване на кадрите.

Международно сътрудничество и Европейска интеграция Пощенската администрация на Република България активно участва в работата на международните пощенски организации, като: Всемирния пощенски съюз, Европейската конференция на администрациите по пощи и далекосъобщения, Европейския комитет по пощенско регламентиране и Асоциацията на европейските обществени пощенски оператори.

В своята дейност в международните организации пощенската администрация провежда държавната политика в сферата на пощенските услуги и дава своя принос за усъвършенстване на европейската и световната пощенска система.

Всемирен пощенски съюз Основна задача на дейността във Всемирния пощенски съюз е усъвършенстване регламентирането и експлоатацията на световната пощенска система.

Като страна—членка на Всемирния пощенски съюз, Република България чрез своята пощенска администрация взема активно участие в дейността му между и по време на неговите конгреси.

В качеството си на изборен член на Административния съвет и на Съвета по пощенска експлоатация Република България дава своя принос в работата на тези ръководни органи, на техните комисии и работни групи.

Европейски пощенски организации Българската пощенска администрация, работейки в регионалните организации, дава своя принос в обсъждането и изготвянето на единни европейски позиции по различните аспекти на предоставянето на пощенски услуги и тяхната либерализация. На тази основа се развива и дейността по интегрирането на националната пощенска система към европейската система и хармонизирането на Секторната пощенска политика, пощенското регламентиране и пощенската експлоатация с тези на страните от Европейския съюз.

Основни приоритети при изпълнението на Секторната пощенска политика

Краткосрочни приоритети (до 31 януари 2001 г.)—изпълнени • Изготвяне на Наредба за определяне на правилата за образуване и прилагане на цените на услугите, включени в универсалната пощенска услуга, извършвана от основния пощенски оператор;

• Изготвяне на Наредба за определяне на реда и условията за издаване, пускане и изваждане от употреба на пощенски марки и пощенски продукти, както и за продажбата им за употреба;

• Изготвяне на заповед на министъра на транспорта и съобщенията за определяне на нормативите за качеството на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване, които се отнасят до срока на изпълнение на услугите, редовността на събиране и доставка на пощенските пратки и осигуряване надеждността на услугите;

• Ратификация на актове на XX конгрес на Всемирния пощенски съюз, Пекин, 1999 г.;

• Изготвяне на типова индивидуална лицензия за оператор на универсална пощенска услуга;

• Издаване на индивидуална лицензия на основния пощенски оператор за извършване на универсална пощенска услуга.

Средносрочни приоритети (до 31 декември 2002 г.) • Изготвяне на Наредба за определяне на изискванията за пощенска сигурност;

• Укрепване на административния капацитет на регулаторния орган за изпълнение на функциите му по регулиране и контрол в пощенския сектор;

• Привеждане на подзаконовите актове за пощенския сектор в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги;

• Анализ на промените, настъпили в правото на Европейския съюз в сферата на пощенските услуги и отварянето на техния пазар;

• Анализ на състоянието на пощенския пазар и на икономическите резултати от прилагането на механизма със запазен пазарен дял за основния пощенски оператор и вземане на решение в посока на пълно либерализиране на пощенския пазар или на промяна или запазване на обхвата и параметрите на резервирания сектор;

• Изготвяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги във връзка със запазването, ограничаването или отпадането на държавния монопол върху резервирания сектор.

Дългосрочни приоритети (до 31 декември 2004 г.) • Подготовка и участие на българската пощенска администрация в работата на XXIII конгрес на Всемирния пощенски съюз;

• Анализ на подходите и възможностите за преструктуриране на основния пощенски оператор;

• Подготовка на подходи за предоставяне и финансиране на универсалната пощенска услуга в условията на пълно либерализиране.

РЕГИОНАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ относно радиотелефонната служба по вътреш- ните водни пътища (Утвърдено с Решение № 104 от 25 февруари 2002 г. на Министерския съвет. В сила от 17 май 2002 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ Преамбюл Глава I Teрминология Член 1. Определения Глава II Oбщи разпоредби за използване на радиослужбата

Член 2. Административни разпоредби за корабните радиостанции

Член 3. Използване на честотите Член 4. Експлоатационни и технически изисквания на оборудването

Член 5. Експлоатационни процедури Глава III Прилагане на споразумението Член 6. Административна обработка и одобряване на споразумението

Член 7. Изпълнение на споразумението Член 8. Присъединяване към споразумението Член 9. Преразглеждане на споразумението Член 10. Изменения на приложенията Член 11. Денонсиране на споразумението Член 12. Съгласуване на разпределението на честотите

Член 13. Уведомяване на Международния съюз за далекосъобщения (МСД) за споразумението

Глава IV Заключителни разпоредби Член 14. Влизане в сила Приложение 1. Административни разпоредби за корабните радиостанции

Приложение 2. Таблица на каналите, излъчваните честоти, ефективно излъчваната мощност (ЕИМ), изходящата мощност (ИМ) и категориите радиослужба за вътрешните водни пътища

Приложение 3.Експлоатационни и технически изисквания на оборудването

Приложение 4. Разпоредби относно експлоатационните процедури

Приложение 5. Разпоредби относно придобиването, издаването и взаимното признаване на удостоверения на оператор на корабните радиостанции

Резолюция № 1. Ръководство за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища

Резолюция № 2. Взаимно признаване на одобренията на типа или признаването в рамките на Директива 99/5/ЕС за радиооборудването и оборудването за далекосъобщителни терминали, регламентирано от това споразумение

Препоръка № 1. Намаляване на националните изключения (основни забележки)

Препоръка № 2. Удостоверение за корабна радиостанция (УКР)

Препоръка № 3. Корабна информационна база данни, съдържаща кодовете ATIS

Сключено в Базел между администрациите на следните страни: Австрия, Белгия, Германия, Люксембург, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Холандия,Чехия, Швейцария и Югославия.

ПРЕАМБЮЛ

Долуподписаните делегати на администрациите на посочените страни, водени от желанието да прилагат общи принципи и правила за безопасност на хората и товарите по вътрешните водни пътища, считайки, че хармонизирането на радиотелефонните служби ще допринесе за по-безопасно корабоплаване по вътрешните водни пътища и по-специално при лоши метеорологични условия, като проведоха Регионална конференция в Базел в съответствие с член S6 от Радио Правилата на Международния съюз за далекосъобщения (МСД), приеха с общо съгласие, подлежащо на последващо одобрение на това споразумение, следните разпоредби за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища в Европа:

ГлаваI

ТЕРМИНОЛОГИЯ

Член 1 Определения В това споразумение термини, неполучили определения, запазват значението си, дадено им в Конституцията, Конвенцията и Радио Правилата (РП) на Международния съюз за далекосъобщения (МСД).

Радиотелефонна служба по вътрешните водни пътища

Международна подвижна VHF или UHF радиотелефонна служба по вътрешните водни пътища.

Радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища позволява установяването на радиовръзки за специфични цели чрез използване на съгласувани канали и съгласувана експлоатационна процедура (категории радиослужба).

Радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища се състои от пет категории радиослужба:

кораб—кораб;

навигационна информация; кораб—пристанищни власти; радиовръзки на борда; обществена кореспонденция (на незадължителна основа). Категория “кораб—кораб” Радиовръзки между корабни радиостанции. Категория “навигационна информация” Радиовръзки между корабни радиостанции и радиостанции на властите, отговорни за експлоатационните служби по вътрешните водни пътища. Радиостанциите на посочените власти могат да бъдат или брегови, или подвижни.

Категория “кораб—пристанищни власти” Радиовръзки между корабни радиостанции и радиостанции на властите, отговорни за експлоатационните служби в пристанищата по вътрешните водни пътища. Радиостанциите на посочените власти трябва да бъдат за предпочитане брегови (стационарни).

Категория “радиовръзки на борда” Вътрешни радиовръзки на борда на кораб или радиовръзки в група кораби, които са провлачвани или тласкани, а също така за подаване на инструкции при работа с буксирното въже или при швартоване.

Категория “обществена кореспонденция” Радиовръзки между корабни радиостанции и обществени национални и международни далекосъобщителни мрежи.

Корабна радиостанция Подвижна радиостанция, участваща в радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища, разположена на борда на кораб, който не е швартован постоянно.

Договарящи се администрации Договарящи се администрации са: администрациите на страните, които са подписали и одобрили споразумението (член 6);

администрациите на страните, които са се присъединили към споразумението и са го одобрили (член 8).

ГлаваII

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАДИОСЛУЖБАТА

Член 2 Aдминистративни разпоредби за корабните радиостанции Административните разпоредби за корабните радиостанции са изложени в приложение 1.

Член 3 Използване на честотите VHF честотите, които ще бъдат използвани, са избрани от Притурка S 18 на Радио Правилата и са номерирани в съответствие с тази притурка.

UHF честотите,които ще бъдат използвани, са избрани от Правило № S 5.287 на Радио Правилата.

Каналите, излъчваните честоти, ефективната излъчвана мощност (ЕИМ) или изходящата мощност (ИМ) на оборудването, както и категориите радиослужба са поместени в приложение 2.

Член 4 Експлоатационни и технически изисквания на оборудването Експлоатационнате и техническите изисквания на оборудването на борда на корабите са изложени в приложение 3.

Оборудването трябва да бъде от тип, съответстващ на приложения 2 и 3.

Член 5 Експлоатационни процедури Приложение 4 съдържа разпоредби относно експлоатационните процедури.

ГлаваIII

ПРИЛАГАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО

Член 6 Административна обработка и одобряване на споразумението Белгийската администрация е натоварена с обработката на общата кореспонденция, отнасяща се до споразумението.

Договарящите администрации трябва да съобщят на Белгийската администрация, колкото действително е възможно по-скоро, за одобряването на споразумението.

Последната трябва да уведоми другите договарящи администрации за такова одобряване.

Член 7 Изпълнение на споразумението Договарящите администрации заявяват, че одобряват и ще прилагат разпоредбите на споразумението, неговите приложения, неговите резолюции и доколкото това практически е възможно, неговите препоръки.

С изключение на категориите “кораб—кораб” и “радиовръзки на борда” осигуряването на категориите, посочени по-горе, е оставено на преценката на договарящите администрации.

Член 8 Присъединяване към споразумението Всяка една администрация, която не е подписала споразумението, може по всяко време да депозира документ за присъединяване и одобрение при Администрацията на Белгия, която трябва незабавно да уведоми останалите администрации.

Присъединяването към споразумението трябва да се извърши без уговорки и ще се прилага към споразумението във вида му, в който то се намира по време на присъединяването.

Присъединяването към споразумението и неговото одобрение влизат в сила на датата, на която документът за присъединяването и одобряването са били получени от Белгийската администрация.

Член 9 Преразглеждане на споразумението Споразумението ще бъде преразглеждано само от конференция на договарящите администрации. Такава конференция трябва да бъде свикана по искане на най-малко две от договарящите администрации, отправено към Белгийската администрация.

Член 10 Изменения на приложенията Договарящите администрации имат право да връчват на Белгийската администрация предложения за изменения в приложенията към споразумението. Такива предложения трябва да съдържат начален срок за прилагането на предложените изменения. Белгийската администрация трябва да информира останалите договарящи администрации в срок от 60 дни. Всички договарящи администрации трябва да реагират в срок до 6 месеца на предложените изменения. За договарящи администрации, които не са отговорили в срока от 6 месеца, ще се предполага, че са съгласни с тях. Белгийската администрация трябва да уведоми останалите договарящи администрации за приетите изменения в срок от 30 дни.

Член 11 Денонсиране на споразумението Всяка договаряща администрация има право по всяко време да денонсира споразумението чрез нота, изпратена на Белгийската администрация, която трябва да уведоми останалите договарящи администрации.

Такава денонсация влиза в сила 6 месеца след датата на получаване на нотата при Белгийската администрация.

Член 12 Съгласуване на разпределението на честотите

Разпределението на честотите и съгласуването им трябва да се извършва, доколкото това практически е възможно, в съответствие със Спогодбата между далекосъобщителните власти относно съгласуването на честотите между 29,7 МНz и 960 МНz за стационарните и наземните подвижни радиослужби (Виена,1993 г.), в най-последната є действаща версия, а за онези страни, които не са страна по посочената спогодба, те ще се осъществяват, доколкото това практически е възможно, в съответствие с Препоръка Т/R 25-08 на Конференцията на европейските пощенски и далекосъобщителни администрации (КЕПТ) или в съответствие с двуили многостранни споразумения.

Член 13 Уведомяване на Международния съюз за далекосъобщения (МСД) за споразумението

В съответствие с член S6 на Радио Правилата Белгийската администрация трябва да уведоми Генералния секретар на Международния съюз за далекосъобщения (МСД) за сключването и съдържанието на това споразумение и да представя подробности относно:

всяка администрация, която се присъедини към него;

всяка администрация, която го денонсира; изтичането на срока на действие на споразумението.

ГлаваIV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 14 Влизане в сила Това споразумение влиза в сила на 1 август 2000 г. От същата дата то ще замени Регионалното споразумение относно радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища, сключено в Брюксел на 25 януари 1996 г.

В уверение на което, долуподписаните делегати на администрациите на страните, посочени по-горе, подписаха от името на съответните техни администрации оригиналите на френски, английски и немски език, от които в случай на спор автентичен ще бъде френският. Тези оригинали ще останат депозирани в архивите на Белгийската администрация, като едно заверено копие на всеки език ще се изпрати на всяка договаряща администрация.

Подписано в Базел на 6 април 2000 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Административни разпоредби за корабните радиостанции 1. Общи разпоредби 1.1. Удостоверение за корабна радиостанция (УКР)

За инсталиране и работа на една корабна радиостанция се изисква Удостоверение за корабна радиостанция (УКР), наричано по-нататък “УКР”, издадено от компетентните власти на страната, в която корабът е регистриран.

Удостоверението за корабната радиостанция (УКР) трябва да бъде постоянно на борда на кораба и трябва да бъде представяно на всеки представител на компетентните власти.

1.2. Удостоверение на оператора Работата на корабната радиостанция трябва да се изпълнява или контролира от лице, притежаващо Удостоверение за радиооператор (УО) за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища.

Изискванията за придобиване на УКР се съдържат в приложение 5.

Удостоверението за корабна радиостанция, издадено в съответствие с разпоредбите на бившия член 55 или член S47 на Радио Правилата, също трябва да дава право на притежателя му да работи с корабна радиостанция.

1.3. Прегледи Преди да бъде пусната в експлоатация, всяка корабна радиостанция трябва да бъде подложена на преглед от компетентния орган, издал Удостоверението за корабна радиостанция (УКР).

Впоследствие този орган може да извършва периодични проверки (инспекции).

При извършване на проверката компетентният орган трябва да издаде отделно Удостоверение за проверка, освен ако УКР не изпълнява тази функция.

Удостоверението за проверка (УП), ако е издадено такова, трябва постоянно да бъде на борда на кораба и при поискване трябва да се представя за проучване.

Компетентните администрации на страните, които корабът посещава, могат да изискват представяне на УКР за проучване. Лицето, отговорно за корабната радиостанция, трябва да улеснява такъв вид проверки.

Когато УКР не може да бъде представено или когато са забелязани други излезли наяве нередности, компетентните администрации могат да инспектират радиооборудването, за да се уверят, че то отговаря на изискванията, съдържащи се в това споразумение.

Допълнително инспекторите имат правото да изискат представяне на Удостоверение на оператора (УО), притежавано от лицето, работещо с радиостанцията, но доказване на професионални умения не би трябвало да се изисква.

Когато са открити нередности, компетентната администрация може да събере такси за покриване на разходите по проверката. Капитанът на кораба трябва да бъде уведомен за това надлежно.

Когато компетентна администрация е решила, че е необходимо да следва посочената процедура, администрацията, на която корабът принадлежи, трябва да бъде уведомена за това незабавно.

По-нататъшните стъпки с цел корекции, ако такива се налагат, могат да бъдат предприети след консултации между заинтересованите администрации.

2. Позивни сигнали на корабните радиостанции

2.1. Всяка корабна радиостанция, участваща в радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища, трябва да има позивен сигнал.

Структурирането на корабните позивни сигнали трябва да бъде съгласно член S 19 на Радио Правилата.

2.2. Корабните радиостанции, участващи в Морската подвижна служба, трябва за целите на радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища да използват вече присвоените им позивни сигнали.

2.3.За категориите радиослужба “кораб— кораб”, “навигационна информация” и “кораб— пристанищни власти” трябва да се използва официалното име на кораба.

2.4. Позивен сигнал трябва да бъде присвоен и на портативно радиооборудване, използвано за категорията “радиовръзки на борда”. Използването на този позивен сигнал не е задължително.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 Таблица на каналите, излъчваните честоти, ефективно излъчваната мощност (ЕИМ), изходящата мощност (ИМ) и категориите радио- служба за вътрешните водни пътища 1. Таблица 1

Канали Специ- Излъчвани Кораб/ Кораб/ Навифични честоти (МНz) кораб приста- гационзабенище на инлежки кораб бряг формация

60 a) 156.025 160.625 х

01 a) 156.050 160.650 х

61 a) 156.075 160.675 х

02 a) 156.100 160.700 х

62 a) 156.125 160.725 х

03 a) 156.150 160.750 х

63 a) 156.175 160.775 х

04 a) 156.200 160.800 х

64 a) 156.225 160.825 х

05 a) 156.250 160.850 х

65 a) 156.275 160.875 х

06 a)b) 156.300 156.300 x

66 a) 156.325 160.925 х

07 a) 156.350 160.950 х

67 a)c) 156.375 156.375 х

08 a) 156.400 156.400 х

68 а) 156.425 156.425 х

09 a)b)d) 156.450 156.450 х

69 a) 156.475 156.475 х

10 e) 156.500 156.500 х

70 a) 156.525 156.525 Цифров селективен сигнал за бедствие, за безопасност и повикване

11 156.550 156.550 X

71 156.575 156.575 X

12 156.600 156.600 X

72 a) 156.625 156.625 х

13 f) 156.650 156.650 х

73 f)g) 156.675 156.675 х

14 156.700 156.700 X

74 a) 156.725 156.725 X

15 h) 156.750 156.750

75 o) 156.775 156.775 x

16 i) 156.800 156.800

76 j)d)o) 156.825 156.825 x

17 h) 156.850 156.850

77 a)k) 156.875 156.875 x

18 156.900 161.500 х

78 156.925 161.525 х

19 156.950 161.550 х

79 a) 156.975 161.575 х

20 157.000 161.600 х

80 157.025 161.625 х

21 a) 157.050 161.650 х

81 a) 157.075 161.675 х

22 157.100 161.700 х

82 l)m) 157.125 161.725 х

23 m) 157.150 161.750 х

83 a)m) 157.175 161.775 х

24 m) 157.200 161.800 x

84 m) 157.225 161.825 x

25 m) 157.250 161.850 x

85 a)m) 157.275 161.875 x

26 m) 157.300 161.900 x

86 a)m) 157.325 161.925 x

27 m) 157.350 161.950 x

87 a)d) 157.375 157.375 x

28 m) 157.400 162.000 x

88 a)p) 157.425 157.425 x AIS 1 a)n) 161.975 161.975 AIS 2 a)n) 162.025 162.025

1.1. Общи бележки към таблица 1 1.1.1. Някои от каналите за категориите радиослужба “кораб—кораб” и “навигационна информация” могат да се използват също и за системите за контрол на трафика на корабите от центровете по трафика.

1.1.2. В някои страни честотите се използват за някоя друга категория радиослужба или друга радиослужба.Тези страни са: Австрия, България, Молдова, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Унгария, Хърватска, Чехия (с изключение на канали 08, 09, 72, 74 и 86) и Югославия.

Техните администрации трябва да положат всички възможни усилия, за да направят тези канали, колкото е възможно по-скоро, достъпни за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища и за исканите категории радиослужба и/или за правилната категория.

1.2. Обяснение на специфичните забележки в таблица 1

1.2.1. а) В страните, посочени в параграф 1.1.2, използването на този канал е строго забранено.

b) Този канал не е разрешен за използване между км 150 и км 350 на Рейн.

с) В Холандия този канал се използва за локални радиовръзки по време на операции, свързани с безопасността в Северно море, Изелмеер, Вадензее, Остер- и Вестерсхелде.

d) Този канал може да се използва също и за целите на пилотажа, швартоването, провлачването и други морски операции.

е) Този канал е първият канал за категорията “кораб—кораб”, освен ако компетентните органи не са определили за тази цел друг канал. В страните, посочени в параграф 1.1.2, е разрешено изходящата мощност да се настройва в границите между 6 и 25 W в срок до 1 януари 2005 г.

f) В страните, посочени в параграф 1.1.2, този канал се използва за категорията “кораб—пристанищни власти”.

g) В Холандия този канал се използва от нейната национална брегова oхрана за радиовръзки по време на операции, свързани с разливи на нефтопродукти в Северно море, и за съобщения във връзка с безопасността в Северно море, Вадензее, Изелмеер, Остер- и Вестерсхелде.

h) Този канал може да бъде използван само за категорията “радиовръзки на борда”.

i) Tози канал може да бъде използван само за връзки между морски кораби и участващи брегови станции при радиообмен във връзка с бедствие и безопасност в морските акватории.

В страните, посочени в параграф 1.1.2, този канал може да бъде използван само в случаите на радиообмен за бедствие, за безопасност и за повикване.

j) Изходящата (излъчваната) мощност трябва да бъде снижена автоматично до стойност в порядъка между 0,5 и 1 W.

k) Този канал може да бъде използван за радиообмен с публичен характер.

l) В Холандия и Белгия този канал може да бъде използван за излъчване на съобщения, отнасящи се до бункероване и снабдяване с провизии.

Изходящата мощност в такъв случай трябва да бъде снижена ръчно до cтойност между 0,5 и 1 W. m) Този канал може да бъде използван също и за обществена кореспонденция.

n) Този канал ще се използва за системата за автоматично разпознаване и проследяване на корабите (AIS), която е в състояние да осигури глобално опериране по океаните и по вътрешните водни пътища.

о) Наличието на този канал е на доброволна основа. Цялото съществуващо оборудване трябва да е в състояние да работи на този канал в рамките на 10-годишен период след влизането на това споразумение в сила.

р) След разрешение на компетентния орган този канал може да бъде използван само за специални случаи, временно.

q) В Чехия този канал се използва за категорията “навигационна информация”.

r) В Чехия този канал се използва за категорията “кораб—пристанищни власти”.

2. Таблица 2

Честоти на Забележки излъчване (MHz)

457.525 a) c) 457.5375 b) c) 457.550 a) c) 457.5625 b) c) 457.575 a) c) 467.525 a) c) 467.5375 b) c) 467.550 a) c) 467.5625 b) c) 467.575 a) c)

2.1. Обяснения на основните забележки в таблица 2 а) Тези честоти могат да бъдат използвани за категорията “радиовръзки на борда”. Използването им може да бъде предмет на националните правила на съответната заинтересувана администрация.

b) Когато е необходимо, оборудването, проектирано за 12,5 kНz отстояние между каналите, може също да използва тези допълнителни честоти, които могат да бъдат въведени за категорията “радиовръзки на борда”. Използването на тези честоти може да бъде предмет на националните правила на съответната заинтересувана администрация.

с) В следните страни използването на тези честоти е забранено: Австрия, Белгия, България, Германия, Люксембург, Молдова, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Холандия, Хърватска, Чехия, Швейцария и Югославия.

3. Мощност на оборудването 3.1. Изходяща мощност (ИМ) за стационарно VНF оборудване, използващо каналите, посочени в таблица 1.

В съответствие с Приложение 3 изходящата мощност за стационарното VHF oборудване трябва да се настрои на стойност между 6 и 25 W, обаче:

(а) изходящата мощност (ИМ) за честотите, присвоени на категориите “кораб—кораб”, “кораб—пристанищни власти” и “радиовръзки на борда”, трябва да бъде снижена автоматично до стойност между 0,5 и 1 W;

(b) за категорията “навигационна информация” администрациите могат да изискват снижаване на ИМ до стойност от 0,5 до 1 W за корабите, намиращи се на тяхната територия;

(с) изходящата мощност за каналите на Автоматичната информационна система (AIS) не трябва да превишава 25 W.

3.2. Ефективно излъчвана мощност (ЕИМ) за портативно VHF оборудване, използващо каналите, посочени в таблица 1.

Ефективно излъчваната мощност за портативното VHF оборудване трябва да бъде установена на стойност между 0,1 и 1 W.

3.3. Ефективно излъчвана мощност (ЕИМ) за портативно UHF оборудване, използващо честотите, посочени в таблица 2.

Ефективно излъчваната мощност за портативното UHF оборудванe трябва да бъде установена на стойност между 0,2 и 2 W.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3 Експлоатационни и технически изисквания към оборудването 1. Общи забележки а) Корабната радиостанция, използвана в радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища, може да се състои или от отделно оборудване за всяка от посочените по-долу категории радиослужба, или от оборудване за комбинации от няколко от тях:

“кораб—кораб”; “навигационна информация”; “кораб—пристанищни власти”; “радиовръзки на борда”; “обществена кореспонденция” (на незадължителна основа). b) На кораб, оборудван със и лицензиран за стационарно VHF оборудване съгласно това споразумение, се разрешава да използва също така и портативно VHF/UHF оборудване за категорията “радиовръзки на борда”. Използването на UHF оборудване се извършва по начина, отбелязан в приложение 2.

с) Категорията “радиовръзки на борда” на малките кораби, определението за които е дадено в Европейския кодекс на вътрешните водни пътища (СEVNI), е забранена.

d) Ако една корабна радиостанция участва в няколко категории радиослужба и се предписва постоянна радиовахта, трябва да бъде осигу- рено едновременно приемане на всички действително използвани канали.

е) Т.нар. “двойна (паралелна) вахта” не е разрешена и трябва да бъде неутрализирана.*

f) Радиотелефонното оборудване, работещо по вътрешните водни пътища на каналите, посочени в приложение 2 към споразумението, трябва да съответства на:

стационарно VHF оборудване ЕТS 300 698 (каналите, посочени в таблица 1 в приложение 2), портативно VHF оборудване EN 301 178 (каналите, посочени в таблица 1 в приложение 2), портативно UHF оборудване ETS 300 720 (честотите, посочени в таблица 2 в приложение 2).

Допълнително към тези изисквания оборудването трябва да съответства на съответните части на ЕN 60945, озаглавени “Оборудване и системи за морско корабоводене и радиосъобщения.Общи изисквания—Начини за тестване и изисквани резултати от тестовете”.

g) За ускоряване на разследвания на инциденти, свързани с безопасността на корабоплаването, би било желателно да се осигури оборудване за записване на радиовръзките.

2. Допълнителни изисквания към стационарното VHF оборудване

2.1. Превключвател за включване на разговор (“Натисни, за да гoвориш”)

За да се работи с предавателя, трябва да се използва неблокиращ превключвател с пружинка от типа “Натисни, за да говориш”. Той може да се задейства с ръка или с крак.

2.2. Антени Антените трябва да бъдат ненасочени, с хоризонтална характеристика.

Не се разрешава използване на антени с усилване от >1,5 и <—3 dB, свързани с полувълнов дипол.

Антените трябва да бъдат изолирани, т.е. трябва да бъдат инсталирани на разстояние минимум 4 метра от всички важни метални маси, които ги надвишават във височина. Най-високата точка на антените не бива да бъде по-високо от 12 метра над товарната водолиния. Трябва да бъдат взети подходящи мерки за осигуряване на адекватното свързване на антените между различните единици VHF оборудване.

3. Допълнителни изисквания към портативното VHF оборудване на борда

3.1. Общи забележки Използването на портативното VHF оборудване се ограничава до каналите 15 и/или 17.

3.2. Акумулатори Акумулаторите могат да бъдат неотделима част от оборудването. Могат да се използват първични и/или вторични акумулатори. Ако оборудването е снабдено с вторични акумулатори, производителят им трябва да препоръча подходящо за тях зарядно устройство.

* С изключение на следните страни: Австрия, България, Молдова, Румъния, Русия, Словакия, Унгария, Украйна, Хърватска и Югославия.

3.3. Зарядни устройства за акумулаторите Зарядните устройства, специално конструирани за зареждане на акумулаторите на оборудването, трябва да съответстват на съответните части от EN 60 945, регламентиращи изискванията към ЕМС.

3.4. Ефективно излъчвана мощност (EИМ) на предавателя

Независимо от месторазположението на превключвателя на изходящата мощност (ако има такъв), ефективно излъчваната мощност трябва да остава в пределите на стойностите от 0,1 до 1 W. 4. Допълнителни изисквания към портативното UHF оборудване

4.1. Ефективно излъчвана мощност (ЕИМ) на предавателя

Ефективно излъчваната мощност на предавателя трябва да бъде установeна на стойност между 0,2 и 2 W.

5. Система за автоматично разпознаване на предаватели (АТIS)

ATIS e задължителна за всички видове стационарно и портативно оборудване и трябва бъде в съответствие с техническите изисквания, посочени в Приложение В на ЕТС 300 698. Администрациите могат да разрешат радиооборудване за станциите, къдeто приемането на сигналите АТIS чрез високоговорител или телефонна слушалка би могло да бъде заглушено чрез подходящи технически мерки.

6. Забележка: В някои страни се използва оборудване, което не отговаря напълно на техническите и експлоатационните изисквания на това приложение. Тези страни са: Австрия, България, Молдова, Румъния, Русия, Словакия, Унгария, Украйна, Хърватска, Чехия и Югославия.

Това оборудване може да се използва в тези страни до 1 януари 2005 г. Посочените страни трябва да положат всички възможни усилия за приспособяването му да отговаря на изискванията на това приложение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4 Разпоредби относно експлоатационните процедури 1. Общи разпоредби За радиотелефонните връзки и пробни излъчвания от радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища ще се прилага общата процедура за радиотелефония на Морската подвижна служба, предвидена в Радио Правилата (S 57 ).

Съответните разпоредби на Радио Правилата могат да бъдат открити в Ръководството по радиотелефония за вътрешните водни пътища, посочено в Резолюция № 1.

2. Специални разпоредби 2.1. Езици При радиовръзки между корабни и брегови станции трябва да се използва езикът на страната, на територията на която е разположена бреговaта радиостанция.

При радиовръзки между корабни станции трябва да се използва езикът на страната, през територията на която съответните кораби плават. При трудности в разбирането трябва да се използва езикът, посочен в съответните Полицейски правила за корабоводенето. Немски, френски или всякакъв друг подходящ език могат да бъдат използвани в случай, че не съществува никакво полицейско правило по този въпрос.

2.2. Вахта Всяка брегова радиостанция трябва да поддържа постоянна вахта по време на часовете за радиодежурство. В тази връзка трябва да се спазват предписанията на компетентните органи, ако има такива предписания.

2.3. Корабни радиостанции Корабните радиостанции като минимум трябва да бъдат в състояние да излъчват и да приемат на каналите за категориите “кораб— кораб”, “навигационна информация” и “кораб— пристанищни власти”, необходими за тяхната работа, като се имат предвид правилата, които може да са въведени от компетентните власти.

2.4. Съдържание на съобщенията В категориите радиослужба “кораб—кораб”, “навигационна информация” и “кораб—пристанищни власти” предаването на съобщения трябва да бъде свързано изключително само с безопасността на човешкия живот, движението и безопасността на корабите.

2.5. Получаване на съобщения Корабните радиостанции са длъжни да обявяват получаването на съобщение, адресирано до тях. Когато е необходимо позивни сигнали, служебни съкращения, думи, знаци или маркировки да се произнасят буква по буква, трябва да се използват таблиците, дадени в Приложение S14 към Радио Правилата.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5 Разпоредби относно придобиването, издаването и взаимното признаване на удостоверения на оператор на корабните радиостанции

Работа с корабна радиостанция в рамките на радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища може да се извършва или контролира от оператор, притежаващ валидно удостоверение на радиооператор за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища, или удостоверение на оператор, което му дава право да работи с корабна радиостанция.

Процедурата за придобиване на удостоверение на радиооператор трябва да зависи от следните условия:

1. По време на изпит кандидатът трябва да даде доказателства за познания по следните въпроси:

разпоредби относно радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища (и в часност— разпоредбите на Ръководството за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища);

контрол и работа на VHF радиостанция в рамките на радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища;

процедури за безопасност на корабоплаването по вътрешните водни пътища;

предаване и приемане на съобщения в рамките на радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища.

2. Удостоверението трябва да бъде издадено в съответствие с № S47.10—S47.17 на член S47 на Радио Правилата; за да се облекчи установяването на валидността на удостоверенията, те следва да имат в допълнение към текста на националния език също и превод, за предпочитане на английски език.

Удостоверенията на оператора, издадени в съответствие с тези условия или в съответствие с бившия член 55 или член S47 на Радио Правилата, трябва да бъдат признавани от всички договарящи администрации без допълнителни ограничения.

РЕЗОЛЮЦИЯ № 1 Ръководство за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища Регионалната конференция за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища (Базел, 6 април 2000 г.), считайки, че за ползвателите на радиотелефонната служба е от значителен интерес да имат на разположение едно съвременно ръководство за работа, реши, че Централната комисия за корабоплаване по Рейн (ЦККР) и Дунавската комисия (ДК) трябва да подготвят Ръководство за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища, базиращо се на един унифициран модел, и да го публикуват;

че компетентните администрации трябва да представят на ЦККР и ДК необходимите допълнителни информации и материали за Ръководството за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища колкото е възможно по-скоро;

че администрациите трябва да вземат необходимите мерки ръководството да се намира постоянно на борда на корабите;

че договарящите администрации трябва да публикуват информация, допълваща Ръководството за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища, в подходяща форма.

РЕЗОЛЮЦИЯ № 2 Взаимно признаване на одобренията на типа или признаването в рамките на Директива 99/5/ ЕС за радиооборудването и оборудването за далекосъобщителни терминали, регламентирано от това споразумение Регионалната конференция за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища (Базел, 6 април 2000 г.), считайки, че вътрешните водни пътища се използват от корабите на договарящите администрации и че тези кораби са нормално снабдени с оборудване, отговарящо на техническите xapaктеристики;

че ще бъде предимство, ако подходящите одобрения на типа или признаването в рамките на Директива 99/5/ЕС, направени от една администрация, бъдат признавани и от останалите договарящи администрации;

че изглежда основателно в случай на смяна на страната на регистрацията на кораба радиооборудването да остане на борда му;

реши, че администрациите взаимно ще си признават техните признати или одобрени типове оборудване, ако експлоатационните и техническите характеристики на това оборудване съответстват на това споразумение или на установените международно прилагани стандарти.

ПРЕПОРЪКА № 1 Намаляване на националните изключения (Основни забележки) Регионалната конференция за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища (Базел, 6 април 2000 г.), считайки, а) че споразумението има за цел да хармонизира общото използване на радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища;

b) че определяне на един фиксиран лимит от време за различните национални изключения (основни забележки) не е целесъобразно;

с) че целта е да се намали броят на националните изключения навреме, за да се осъществи хармонизирано използване на радиотелефонната служба по всички покрити от това споразумение вътрешни водни пътища, отбелязвайки, а) че Регионалното споразумение относно радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища покрива области с вътрешни водни пътища, в които тази служба е развита по различен начин,

b) че това се отразява в Регионалното споразумение чрез широк компромис и чрез голям брой национални изключения (основни забележки), препоръчва: 1. договарящите администрации да положат всички възможни усилия да променят техните национални правила в съответствие с основните изисквания на Регионалното споразумение и да намалят броя на техните национални изключения (основни забележки), колкото е възможно по-скоро;

2. договарящите страни да уведомят за премахването на националните основни забележки Белгийската администрация, която ще постъпи в съответствие с разпоредбите на член 10 на това споразумение.

ПРЕПОРЪКА № 2 Удостоверение за корабна радиостанция (УКР)

Регионалната конференция за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища (Базел, 6 април 2000 г.), считайки, а) че удостоверенията за корабна радиостанция трябва да бъдат постоянно на борда на кораба;

b) че УКР трябва да се съхраняват по такъв начин, че да могат да бъдат представяни за проверка при поискване;

с) че проверки на корабните радиостанции могат да се извършват от администрацията на страната, посетена от кораба;

d) че по време на такава проверка поради различните езици могат да възникнат затруднения;

отбелязвайки, а) че Регионалното споразумение покрива голям дял от европейските вътрешни водни пътища;

b) че в приложение 1 към Регионалното споразумение се съдържа условието,че УКР трябва да бъде издадено от компетентните власти на страната, в която корабът е регистриран;

с) че УКР, базиращи се на разпоредбите на Регионалното споразумение, са валидни във всички страни на договарящите администрации, препоръчва: договарящите администрации да спазват съдържанието и формата на УКР, посочени в Препоръка № 7 на Радио Правилата, за да хармонизират колкото е възможно по-скоро формата и съдържанието на УКР.

ПРЕПОРЪКА № 3 Корабна информационна база данни, съдържаща кодове АТIS Регионалната конференция за радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища (Базел, 6 април 2000 г.), считайки, a) че за целите на проверките на място идентифицирането чрез системата АТIS нe се осигурява достатъчна информация, т.е. името на кораба, така че една спешно необходима проверка на място не може да се осъществи в нужното време;

b) че договарящите администрации трябва да определят пунктове за контакт, които са в състояние да осигурят необходимата допълнителна информация за корабната радиостанция;

c) че списъкът на корабните радиостанции на Международния съюз за далекосъобщения (МСД), който също така би могъл да бъде допълнен чрез системата Интернет/МАRS, съдържа само морски подвижни радиостанции, отбелязвайки, а) че Регионалното споразумение съдържа задължителни разпоредби относно разпознаването на излъчванията чрез използване на системата АТIS;

b) че съображението да се въведе тази идентификационна система е да се осигури автоматично разпознаване на всяко излъчване от корабна радиостанция;

с) че тази система за идентифициране осигурява в повечето случаи директно прехвърляне от кода към позивния сигнал на даден кораб;

d) че в някои случаи не е възможно да се прехвърли един позивен сигнал директно към съответния код от АТIS, препоръчва на договарящите администрации: 1. да осигурят и облекчат информацията за вътрешните водни пътища, покрити от Регионалното споразумение;

2. да подкрепят създаването и развитието на една обща база данни за вътрешните водни пътища, съдържаща също и кодовете АТIS и имената на корабите.

Наредба за изменение на Наредба № 17 от 2000 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарства на ветераните от войните (обн., ДВ, бр. 80 от 2000 г.; изм., бр. 19 от

2001

г.; изм. и доп., бр. 42 от 2001 г.)

Параграф единствен. Приложението към чл. 2 се изменя така:

“Приложение към чл. 2 Списък на лекарствените продукти, отпускани срещу частично заплащане на ветераните от войните I. Лекарствени продукти, действащи на храносмилателната система

Combination susp.: Aluminium hydroxide; Magnesium hydroxide

Ranitidine tabl. 150 mg Famotidine tabl. 40 mg Butylscopolamine film tabl. 10 mg Combination tabl.: Metamizole—500 mg; Fenpiverinium bromide—5 mg; Pitofenone—1 mg

Silymarinum tabl. 35 mg Bisacodyl film tabl. 5 mg; supp. 5 mg; supp. 10 mg Combination tabl.: Albumin tannate—0,5 g; Bismuth subnitrate—0,5 g

Combination gran.: Sodium chloride—0,875 g; Potassium chloride—0,625 g; Sodium citrate—0,337 g; Glucose anhydrous—2,5 g; Citric acid anhydrous—0,225 g

Multyenzymes (lipase, protease etc.) film tabl. (Amilase — 4200 PhEurU; Lipase — 3500 PhEurU Protease—250 PhEurU) II. Лекарствени продукти, действащи на сърдечно-съдовата система

Beta-Methildigoxine tabl. 0,1 mg Propafenone tabl. 150 mg Dipyridamole film tabl. 25 mg Clonidine tabl. 0,15 mg Reserpin—0,1 mg; Clopamide—5 mg; Dihydroergocristine— 0,5 mg Combination tabl.: Clonidine hydrochlorid—0,15 mg; Chlortalidon—20 mg

Combination gel: Heparin sodium—30 000 IU; Dexpanthenol—4g/100g; Allantoin—3g/100g

Combination gel: Indomethacin—3 %; Troxerutin 2 % Troxerutin caps. 300 mg; gel 2 % Combination tabl.: Ascorbic acid—50 mg; Peflavit—20 mg Combination gel: Buphenine hydrochloride—1 %; Escin—1 %

III. Дерматологични лекарствени продукти Nystatin crиme Ketoconazole crиme Combination powd.: Neomycini sulfas, Bacitracinum zinc Combination ung.: Neomycini sulfas, Bacitracinum zinc Gentamicin spray 0,1 %—210 ml Povidone-iodine oint.—90 g; sol. cut. 10 %—100 ml IV. Лекарствени продукти, действащи на пикочно-половата система

Nalidixic acid tabl. 500 mg Nitroxoline tabl. 50 mg Combination granul. eff.: Potassium bicarbonate—35,6 %; Sodium citrate—30,6 %; Citric acid anhydrous—33,7 %

Tamsulosin caps. 0,4 mg Stinging nettle root extract film tabl. 125 mg Serenoa repens caps. 320 mg V. Антиинфекциозни лекарствени продукти за системно приложение

Doxycycline caps. 100 mg

Amoxicillin caps. 250 mg; caps. 500 mg Benzylpenicillin fl. 500 000 IU; 1 000 000 IU Cefalexin caps. 250 mg; caps. 500 mg Combination: Trimethoprim—80 mg; Sulfamethoxazole tabl. 480 mg

Combination tabl.: Metronidazole—125 mg; Spiramycin— 750 000 UI Erythromycin tabl. gastr.-res. 250 mg Gentamycin amp. 40 mg; amp. 80 mg Ciprofloxacin film tabl. 250 mg Ketoconazole tabl. 200 mg Rifampicin caps. 150 mg; caps. 300 mg Nystatin tabl. 500 000 IU VI. Лекарствени продукти, действащи на мускулно-скелетната система

Indometacin supp. 50 mg; oint. 10 % Diclofenac film tabl. 25 mg; supp. 50 mg; gel 1 % Glucosamine powd. 1500 mg Nimesulide tabl. 100 mg Combination film tabl.: Ossein hydroxyapatite compound—830 mg; Calcium—177,6 mg; Phosphorus— 82,2 mg; Cullagen—224 mg; Protein—66,4 mg; Fluorine— 0,037 mg; Mineral salt—24,9 mg; следи от Mg, Fe, Zn, Cu, Ni VII. Лекарствени продукти, действащи на нервната система

Acetylsalicylic acid tabl. 500 mg Paracetamol tabl. 500 mg Thioridazini hydrochloridum film tabl. 10 mg Bromazepam tabl. 3 mg Combination tabl.: Phenobarbital—20 mg; Total alcaloides atropa belldona—0,1 mg; Secale cornutum alcaloides—2,7 mg

Combination film tabl. : Vit. B1—15 mg; Vit. B6—10 mg; Vit. B12—0,02 mg

Menthol valeriat tabl. 60 mg Piracetam tabl. 400 mg Cinnarizine tabl. 25 mg Combination caps.: Potassium orotate—150 mg; Retinol acetate—2,1 mg; Thiamine nitrate—2,1 mg; Riboflavin— 1 mg; Pyridoxine hydrochloride—2 mg; Cyancobalamin— 0,15 mg; Ascorbic acid—120 mg; alpha-Tocopherol acetate— 52 mg; Tribestane—45 mg; Folic acid—1,5 mg VIII. Лекарствени продукти, действащи на дихателната система

Xylometazolini hydrochloridum nasal drops 0,1 % Combination loz.: 2,4—Dichlorobenzyl alcohol—1,2 mg; Menthol—5,9 mg; p-pentyl-m-cresol—0,6 mg

Salbutamol tabl. 2 mg; tabl. 4 mg Guaiacolsulfonate syr. Combination syr.: Glaucine bromide—125 mg; Basilici oil—125 mg; Ephedrine hydrochloride—100 mg

IХ. Лекарствени продукти, действащи на сензорните органи

Gentamicin eye drops 1 % Combination oint. eye: Neomycini sulfas, Bacitracinum zinc

Combination oint. eye: Neomycini sulfas, Bacitracinum zinc, Hydrocortisone acetate

Combination caps.: Retinoli palmitas, Tocoferoli acetas Sulfadicramide oint. eye Sulfacetamide eye drops 20 % Ciprofloxacin eye drops 0,3 % Combination eye drops: Dexamethason, Chloramphenicol Combination eye drops: Hydrocortisone acetate, Chloramphenicol

Pilocarpini hydrochloridum eye drops 2 % Timolol maleate eye drops 0,25 %; eye drops 0,5 % Betaxolol eye drops 0,25 % Combination ear drops: Tetracaine 2,5%; Nitrofural; Phenazone.”

Министър: Б. Финков