Наредба № 12 от 21 май 2002 г. за норми за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни

НАРЕДБА № 12 от 21 май 2002 г. за норми за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни

Раздел I Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят нормите за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни, наричани по-нататък “норми”, редът за вземане на проби и изискванията към методите за анализ, прилагани при провеждането на държавния контрол върху съдържанието на тежки метали в храни.

(2) Нормите за тежки метали в храни съгласно приложение № 1 се отнасят до ядивната част на посочената храна.

Чл. 2. Предлаганите на потребителя храни, посочени в приложение № 1, не могат да съдържат тежки метали в количества по-високи от цитираните норми.

Чл. 3. (1) За храни, които са изсушени, разредени, преработени или имат повече от една съставка, се прилагат нормите, посочени в приложение № 1, като се отчитат:

1. промяната в концентрацията на замърсителите след сушене или разреждане;

2. промяната в концентрацията на замърсителите следствие на преработката;

3. относителният дял на съставките на продукта;

4. аналитичната граница на количественото определяне на замърсителя.

(2) Нормите не се прилагат за изсушени, разредени, преработени или храни с повече от една съставка, за които в други наредби са установени специални разпоредби.

Чл. 4. За получаване на храни, които имат повече от една съставка, не се допуска използването на храни, които не отговарят на нормите, посочени в приложение № 1.

Чл. 5. За осигуряване на безопасността на храните всички физически и юридически лица, които произвеждат, внасят, търгуват или предлагат храни, са длъжни да спазват нормите за максимално допустими количества на тежките метали като замърсители в храни.

Чл. 6. Съответствието с нормите от приложение № 1 се установява въз основа на резултатите, получени от анализа на лабораторните проби.

Раздел II Методи за вземане на проби за определяне съдържанието на олово, кадмий и живак в храни при провеждане на държавния контрол

Чл. 7. Проби от храни за определяне съдържанието на олово, кадмий и живак се вземат от органите на държавния контрол по чл. 28, ал. 1 от Закона за храните (държавни инспектори) в съответствие с методите, определени в тази наредба.

Чл. 8. Проби се вземат от всяка партида храни, която е предназначена за анализ.

Чл. 9. Точкови проби се вземат от различни места на партидата или подпартидата.

Чл. 10. (1) При събиране на всички точкови проби се изготвя обща проба, която трябва да бъде не по-малко от 1 kg.

(2) От опаковани храни се взема най-малко една опаковка.

(3) Получените общи проби се считат представителни за партидата или подпартидата, от която са взети.

Чл. 11. (1) За течни храни, за които се счита, че разпределението на замърсителя е равномерно за дадена партида, може да се вземе една точкова проба, която е и обща проба.

(2) За всички останали храни минималният брой точкови проби, които трябва да се вземат от партидата, са посочени в приложение № 2. Всички точкови проби трябва да са с еднакво тегло.

(3) Броят на опаковките, които образуват общата проба, когато партидата се състои от отделни опаковки, е посочен в приложение № 3.

Чл. 12. Лабораторните проби за изследване, контролно изследване и контролна експертиза се вземат от общата хомогенизирана проба. Количеството на лабораторната проба за изследване трябва да бъде достатъчно за повторен анализ.

Чл. 13. Всяка проба—обща или лабораторна, се поставя в чиста опаковка, която трябва да осигури защита от загуби на анализирания компонент, следствие на абсорбция от вътрешните страни на опаковката, защита от замърсяване и повреди при транспортиране. По време на транспортиране и/или съхранение е необходимо да се вземат мерки, за да не настъпят промени в състава на общите и лабораторните проби.

Чл. 14. (1) Всяка проба, взета за нуждите на държавния контрол, се затваря и маркира по начин, който осигурява нейната идентичност.

(2) За взетите проби се съставя протокол в съответствие с действащите нормативни актове за вземане на проби от храни.

Чл. 15. Приложеният метод за вземане на проба трябва да гарантира, че общата проба е представителна за партидата, която се контролира.

Чл. 16. (1) За определяне на съдържанието на тежки метали се извършват най-малко два независими анализа на лабораторната проба и се изчислява средната стойност на резултите.

(2) Партидата съответства на нормите за максимално допустими количества тежки метали, ако средната стойност от анализа отговаря на нормите от приложение № 1.

Чл. 17. При вземане на проби от храни за определяне съдържанието на олово, кадмий и живак се спазват и изискванията за вземане на проби на действащите нормативни актове.

Раздел III Подготовка на лабораторната проба

Чл. 18. Лабораторната проба трябва да бъде представителна и хомогенна, без вторично замърсяване при получаването є.

Чл. 19. При подготовката на проби при някои видове продукти трябва да се има предвид следното:

1.при черупчестите мекотели, ракообразни и малки риби в лабораторната проба се включват и вътрешностите;

2. при зеленчуците се изследва само ядивната част.

Раздел IV Изисквания към методите за определяне съдържанието на олово, кадмий и живак в храни

Чл. 20. (1) За определяне на съдържанието на олово, кадмий и живак се използват валидирани методи, които отговарят на изискванията, посочени в приложения № 4 и 5.

(2) При организиране на лабораторни и междулабораторни сравнителни изпитвания по възможност се използват и сертифицирани стандартни образци.

Чл. 21. Аналитичният резултат се обявява, като се посочва и аналитичният добив.

Чл. 22. Резултатите се изразяват в същата единица, в каквато са изразени нормите от приложение № 1.

Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Тежки метали” са елементите олово, кадмий и живак.

2. “Партида” е определено по маса (брой) количество от храна, доставено по едно и също време, с установени от длъжностно лице общи характеристики, като произход, разновидност, вид на опаковката, маркировка, производител или доставчик. Когато храната е риба, необходимо е и сравнимост на размера.

3. “Подпартида” е точно определено и физически обособено количество от голяма партида, което позволява прилагането на метода за вземане на проби върху тази част.

4. “Точкова проба” е количеството храна, взето еднократно от определено място на партидата или на подпартидата.

5. “Обща проба” е тази, която обединява всички точкови проби от партидата или подпартидата.

6. “Лабораторна проба” е пробата, предназначена за лабораторията.

7. “Повторяемост” (r) е степента на съвпадение на резултатите от последователни измервания на една и съща величина със съответната вероятност (обикновено 95 %), извършени при едни и същи условия на измерване (една и съща проба, един и същ оператор, един и същ апарат, една и съща лаборатория, кратък период от време), и оттук r = 2,8 Ч sr.

8. “sr” е стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени в условия на повторяемост.

9. “RSDr” е относително стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получено в условия на повторяемост [(sr/x) Ч 100], където х е средната стойност на измерванията, изчислена от резултатите, получени в условия на повторяемост.

10. “Възпроизводимост” (R) е степента на съвпадение на резултатите от измерванията на една и съща величина със съответната вероятност (обикновено 95 %), извършени при променени условия на измерване (различни оператори, в различни лаборатории, но идентична проба и стандартизиран метод за анализ); R = 2,8 Ч sR.

11. “RSDR” е относително стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени в условия на възпроизводимост [(SR/x) Ч 100].

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за храните и е съгласувана с министъра на земеделието и горите и с министъра на икономиката.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г. и отменя приложение № 1 на Наредба № 5 от 1984 г. за хигиенните норми за пределно допустими количества от химични и биологични замърсители в хранителните продукти в частта, регламентираща нормите за олово, кадмий и живак (обн., ДВ, бр. 39 от 1984 г.; изм. и доп., бр. 5 от 1986 г., бр. 15 от 1987 г., бр. 87 от 1989 г., бр. 66 от 1992 г., бр. 24 от 1999 г., бр. 58 от 2000 г., бр. 4 от 2001 г.).

Министър: Б. Финков

Приложение № 1 към чл. 1 ал. 2

Норми за тежки метали в храни, в mg/kg

Храна Норма (mg/kg на свеж продукт)

1

2

1. Олово 1.1. Краве мляко (сурово мляко, мляко за производство на млечни продукти, термично обработено мляко) 0,02 1.2. Храни за кърмачета и малки деца 0,02 1.3. Месо (свинско, говеждо, овче, от домашни птици), с изключение на вътрешностите 0,1

1

2

1.3.1. Вътрешности (ядивната част) от говеда, овце, свине и домашни птици 0,5 1.4. Риба (месо), с изключение на видовете, посочени в т. 1.4.1 на приложение № 1 0,2 1.4.1. Риба (месо) от: морски език, обикновена змиорка, лаврак, атлантическо-средиземноморски сафрид, морски кефал, обикновена морска каракуда, кафява пристипома и сардина 0,4 1.5. Ракообразни, с изключение на кафявото месо на краб 0,5 1.6. Миди 1,0 1.7. Главоноги (без вътрешности) 1,0 1.8. Зърнени храни (включително и елда), бобови храни и варива 0,2 1.9. Зеленчуци, с изключение на брасика, листни зеленчуци, свежи билки и всички видове гъби. За картофите нормата се отнася за белени. 0,1 1.9.1. Листни зеленчуци, брасика и всички видове култивирани гъби 0,3 1.10. Плодове, с изключение на мeсести плодове без костилки (грозде, десертно и винено; ягоди без горските; къпиноплодни—къпини, малини, черници) и малки плодове (боровинки, френско грозде) 0,1 1.10.1.Meсести плодове без костилки (грозде, десертно и винено; ягоди без горските; къпиноплодни— къпини, малини, черници) и малки плодове (боровинки, френско грозде) 0,2 1.11. Мазнини и масла, включително и млечни масла 0,1 1.12. Плодови сокове,концентрирани плодови сокове (за директна консумация), плодови нектари 0,05 1.13. Вино (включително пенливи вина, с изключение на ликьорните вина), ароматизирани вина, ароматизирани напитки на основа вино, ароматизирани винени коктейли. Нормата се прилага за продукти, произведени 2001 г. 0,2

2. Кадмий 2.1. Месо (свинско, говеждо, овче, от домашни птици), с изключение на вътрешностите 0,05 2.2. Конско месо 0,2 2.3. Черен дроб (говежди, свински, овчи, от домашни птици) 0,5 2.4. Бъбреци (говежди, свински, овчи, от домашни птици) 1,0 2.5. Риба (месо), с изключение на видовете, посочени в т. 2.5.1 на приложение № 1 0,05 2.5.1. Риба (месо) от: морски език, обикновена змиорка, хамсия, императорски (бял) тон, атлантическо-средиземноморски сафрид, морски кефал, обикновена морска каракуда и сардина 0,1 2.6. Ракообразни, с изключение на кафявото месо на краб 0,5

1

2

2.7. Миди 1,0 2.8. Главоноги (без вътрешностите) 1,0 2.9. Зърнени храни, с изключение на трици, пшенични зародиши, цяло пшенично зърно, ориз 0,1 2.9.1. Трици, пшенични зародиши, цяло пшенично зърно, ориз 0,2 2.10. Соя 0,2 2.11. Плодове и зеленчуци, с изключение на: листни зеленчуци, свежи билки, всички видове гъби, стръкови зеленчуци, кореноплодни и картофи 0,05 2.11.1. Листни зеленчуци, свежи билки, всички видове култивирани гъби, целина 0,2 2.11.2. Стръкови зеленчуци, кореноплодни и картофи, с изключение на целина. За картофите нормата се отнася за белени. 0,1

3. Живак 3.1. Рибни продукти, с изключение на тези по т. 3.1.1 0,5 3.1.1. Рибни продукти от: морски дяволи, атлантическа ивичеста зъбатка, молва (морска щука), обикновен лаврак, паламуд, змиорка, атлантически палвус, тон петнист, мерлин (риба мел), щука, едноцветен тунец, белоока бодлива акула, скат, бибан голям, бибан малък, атлантически ветроход, сребриста риба сабя, черна риба сабя, всички видове акули, есколар-деликатесна скумрия, маслена риба рувета, риба меч, риба тон, есетра, гемпил-змиевидна скумрия 1,0

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 2

Брой точкови проби, които трябва да бъдат взети от партида

Тегло на Минимален брой партидата (kg) на точковите проби до 50

3 от 50 до 500

5 над 500

10

Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3

Брой на опаковките, които се вземат при образуване на общата проба за партида от отделни опаковки

Брой на опаковките Брой на точковите в партидата проби до 25 1 опаковка от 26 до 100 5 %, най-малко 2 опаковки над 100 5 %, най-много 10 опаковки

Приложение № 4 към чл. 20, ал.1

Изисквания към методите за определяне съдържанието на олово, кадмий и живак

Критерий Стойност/коментар

Приложимост Посочените храни в приложение № 1 Граница на Не повече от 10 % от нормата, откриване посочена в приложение № 1, с изключение на норма за олово, по-малко от 0,1 mg/kg— не повече от 20 % от нормата. Граница на Не повече от 20 % от нормата, определяне посочена в приложение № 1, с изключение на норма за олово, по-малко от 0,1 mg/kg—не повече от 40 % от нормата. Аналитичен добив според концентрационния интервал: 0,004—0,1 mg/kg 60—120 % 0,1—1,0 mg/kg 80—120 %

Приложение № 5 към чл. 20, ал. 1

Изисквания към прецизността (изразена чрез RSDr и RSDR, в %) на методите за определяне съдържанието на олово, кадмий и живак в храни

Концентра- Повторяемост Възпроизводимост ционен препоръ- максимал- препоръ- максималинтервал, чителна но разчителна но раз- mg/kg стойност решена стойност решена на RSDr, стойност на RSDR, стойност (%) на RSDr , (%) на RSDR, (%) (%)

0,004— 0,01 ≤ 24

37 ≤ 37

56 0,01 — 0,1 ≤ 21

32 ≤ 32

48 0,1 — 1,0 ≤ 11

16 ≤ 16

24

15 май 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месо от зайци и месо от дивеч, отглеждан във ферми

Главапърва

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят ветеринарно-санитарните изисквания към:

1. предприятията за производство на месо от зайци и дивеч, отглеждан във ферми;

2. при производството и предлагането на пазара на месо от зайци и месо от дивеч, отглеждан във ферми.

Чл. 2. (1) Предприятията, които произвеждат месо от зайци, да отговарят на изискванията за одобряване на птицекланици съгласно Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо (ДВ, бр. 49 от 2002 г.).

(2) Производството на месо от дивеч, отглеждан във ферми, се извършва в одобрени кланици съгласно Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.).

(3) На предприятията, които произвеждат месо от зайци и месо от дивеч, отглеждан във ферми, се издава ветеринарномедицинско разрешително за дейност по реда на чл. 92 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ППЗВД) (ДВ, бр. 55 от 2000 г.) само ако отговарят на изискванията на тази наредба.

(4) Предприятията, получили ветеринарномедицинско разрешително за дейност, се регистрират по реда на чл. 93 ППЗВД.

(5) Предприятията за производство на прясно месо и прясно птиче месо се одобряват за клане и разфасоване на зайци и дивеч, отглеждан във ферми, при условие че са оборудвани за тази цел и производството се извършва при спазване на хигиенните изисквания.

(6) Предприятията за производство на месо от дивеч, отглеждан във ферми, които нямат индустриална структура и капацитет на производство, се водят на отделен регистър. Месото от дивеч, произведено в такива предприятия, се предлага само на пазара в страната.

Глававтора

ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСКВА-

НИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО И ПРЕДЛА-

ГАНЕТО НА ПАЗАРА НА МЕСО ОТ ЗАЙЦИ

Раздел I Ветеринарно-санитарни изисквания при про- изводството на месо от зайци

Чл. 3. Предкланичният преглед на зайци се извършва от държавен ветеринарен лекар или от негов помощник.

Чл. 4. (1) Преди да бъдат заклани, зайците преминават предкланичен преглед. Предкланичният преглед се извършва във фермата преди товарене или в кланицата при подходящо осветление.

(2) Когато предкланичният преглед е извършен във фермата до 24 часа преди пристигане на зайците в кланицата, в кланицата прегледът може да включва само изследване за наранявания, получени по време на транспорт. В кланицата държавният ветеринарен лекар установява съответствието на партидата зайци с информацията за тях в придружаващите ги документи.

(3) Резултатите от предкланичния преглед, извършен във фермата, се посочват във ветеринарномедицинското свидетелство за придвижване на живи животни.

(4) Когато зайците не са преминали предкланичен преглед във фермата, той се извършва в кланицата до 24 часа след пристигането им.

(5) Ако предкланичният преглед е извършен повече от 24 часа преди зайците да бъдат заклани, те се преглеждат отново непосредствено преди клането.

Чл. 5. Собственикът на кланицата или негов представител съдействат на държавния ветеринарен лекар или неговия помощник при извършването на предкланичния преглед.

Чл. 6. Всяка партида, която се изпраща за клане, се описва в придружаващите я документи, което позволява определянето на произхода є от държавния ветеринарен лекар.

Чл. 7. При предкланичния преглед държавният ветеринарен лекар установява дали:

1. животните показват клинични признаци на заболяване, което може да се предаде на други животни или на човека;

2. общото им състояние показва, че такова заболяване може да се прояви клинично;

3. животните показват симптоми за заболявания или отклонения от общото им здравословно състояние, които могат да направят месото, добито от тях, негодно за човешка консумация.

Чл. 8. (1) Когато при предкланичния преглед държавният ветеринарен лекар установи някое от условията по чл. 7, той не допуска клане на зайци за човешка консумация.

(2) Животните по ал. 1 се колят отделно или след редовното клане на зайците. Месото, което е добито от тях, се отстранява от помещението по хигиеничен начин.

Чл. 9. Следкланичният преглед се извършва от държавен ветеринарен лекар или от негов помощник веднага след клането при подходящо осветление.

Чл. 10. (1) Следкланичният преглед включва: 1. външен оглед на закланото животно; 2. палпация на бял дроб, черен дроб, далак, бъбреци и части на трупа, при които са установени промени; при необходимост вътрешните органи и трупът се разрязват;

3. изследване за промени в консистенция, цвят, мирис, а когато е необходимо—и на вкуса.

(2) При съмнения или при установяване на изменения, локални дефекти или други промени, с изключение на травматични наранявания, които са се появили непосредствено преди клането, държавният ветеринарен лекар извършва лабораторни изследвания, които потвърждават дали месото е годно за човешка консумация.

Чл. 11. (1) Държавният ветеринарен лекар обявява за негодно за човешка консумация месото от зайци, когато при следкланичния преглед се установят:

1. болести, които се предават на животните или на човека;

2. злокачествени или множествени тумори; 3. множествени абсцеси; 4. обширни паразитни увреждания на подкожната или мускулната тъкан;

5. наличие на остатъчни количества от забранени вещества или остатъчни количества, които превишават пределно допустимите нива (вкл. вещества с фармакологично действие);

6. отравяния; 7. обширни увреждания или обширни пропивания на месото с кръв или кръвен серум;

8. промени в цвета, миризмата или вкуса; 9. промени в консистенцията (оток или атрофия).

(2) Когато не е засегнато цялото месо, а само отделни части с локализирани наранявания или замърсявания, за негодни за човешка консумация се обявяват само тези части.

Раздел II Ветеринарно-санитарни изисквания при пред- лагането на пазара на месо от зайци

Чл. 12. (1) Месото от зайци, което се предлага на пазара, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е получено в одобрено по чл. 2, ал. 3 предприятие, което отговаря на общите изисквания за одобряване на предприятия на Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо и което е одобрено за производство на месо от зайци;

2. да е получено от животни, които са преминали предкланичен и следкланичен преглед;

3. да е получено при спазване на хигиенните изисквания за персонала, помещенията и оборудването по глава четвърта на Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо;

4. да е маркирано съгласно изискванията на глава четвърта;

5. да е съхранявано съгласно изискванията на чл. 34 в одобрено предприятие или склад;

6. да е транспортирано при хигиенни условия съгласно изискванията на чл. 35.

(2) Частите от трупове или обезкостено месо трябва да са получени в одобрено предприятие съгласно изискванията по чл. 62 на Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо.

Чл. 13. (1) Изискванията по чл. 12 не се прилагат при:

1. директно предлагане на месо от зайци от фермери, които колят до 10 бр. зайци седмично на частни лица за лична консумация;

2. доставяне на прясно месо от зайци в малки количества от фермери, които отглеждат до 20 бр. зайци—майки годишно:

а) директно до крайния потребител на пазари, които са разположени в близост до техните ферми;

б) или до магазини за продажба на дребно за директно предлагане на крайния потребител, при условие че тези магазини са в същото населено място.

(2) Органите на Държавния ветеринарносанитарен контрол (ДВСК) контролират дейностите по ал. 1, като те трябва да могат да проследят произхода на месото.

Чл. 14. (1) В случаите по чл. 13 фермерите могат да колят зайците във фермата при следните условия:

1. фермерът е получил разрешение от държавния ветеринарен лекар за клането;

2. държавният ветеринарен лекар е информиран предварително за времето на клане;

3. зайците са преминали предкланичен и следкланичен преглед;

4. фермата има помещения за зашеметяване, клане и обезкръвяване на животните;

5. прясното месо от зайци е маркирано съгласно чл. 32.

(2) Зашеметяването на животните се извършва в съответствие с изискванията на приложение № 3 на Наредба № 27 от 1999 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане (ДВ, бр. 99 от 1999 г.).

(3) Когато зайците не могат да се транспортират до крайния потребител или до магазините за продажба на дребно в рамките на един час, те се превозват в контейнер или превозно средство, в които се поддържа температура между 0 и 4 °С.

Главатрета

ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСКВА-

НИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО И ПРЕДЛА-

ГАНЕТО НА ПАЗАРА НА МЕСО ОТ ДИВЕЧ, ОТГЛЕЖДАН ВЪВ ФЕРМИ

Раздел I Ветеринарно-санитарни изисквания при производството на месо от дивеч, отглеждан във ферми

Чл. 15. (1) Предкланичният преглед на диви сухоземни бозайници се провежда съгласно изискванията по чл. 20—22 на Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.

(2) Предкланичният преглед на пернат дивеч се провежда съгласно изискванията по чл. 22—27 на Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо.

Чл. 16. (1) Следкланичният преглед на диви сухоземни бозайници се провежда съгласно изискванията по чл. 33—36 на Наредба № 7 от

2002

г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.

(2) Следкланичният преглед на пернат дивеч се провежда съгласно изискванията по чл. 46—48 на Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо.

Раздел II Ветеринарно-санитарни изисквания при предлагането на пазара на месо от дивеч, отглеж- дан във ферми

Чл. 17. (1) Клането на дивеч, отглеждан във ферми, може да се извършва във фермата:

1. когато дивечът не може да се транспортира до кланицата;

2. за да се избегне риск за този, който го обработва;

3. когато не могат да бъдат спазени изискванията за хуманно отношение към животните.

(2) Клането по ал. 1 се разрешава от държавния ветеринарен лекар, при условие че:

1. собственикът е поискал разрешение за клането;

2. държавният ветеринарен лекар е информиран предварително за времето на клане;

3. фермата има събирателен пункт за дивеч, където може да се извършва предкланичен преглед на групата животни за клане;

4. фермата има подходящи помещения за зашеметяване, клане, пробождане и обезкръвяване на животните.

(3) Зашеметяването и умъртвяването на животните се извършва в съответствие с изискванията на приложение № 3 на Наредба № 27 от 1999 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане. Органите на ДВСК могат да разрешат застрелване само в специални случаи.

(4) Закланите и обезкръвени животни се поставят в окачено състояние веднага след клането и се транспортират при хигиенни условия до одобрена кланица за прясно месо.

(5) Когато дивечът се коли във фермата и не може да се транспортира до кланицата в рамките на един час, той се превозва в контейнер или превозно средство, в които се поддържа температура между 0 и 4 °С. В този случай изкормването се извършва не по-късно от три часа след зашеметяването.

Чл. 18. Механично обезкостеното месо може да се използва само за производство на термично преработени месни продукти.

Чл. 19. (1) Месо от диви сухоземни бозайници трябва да отговаря на изискванията по чл. 43—46 и чл. 49, ал. 1, т. 1, букви “и”, “й”; т. 2—9 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.

(2) Животните по ал. 1 се обработват по различно време от обработката на говеда, овце, кози и свине.

Чл. 20. Месо от диви свине и друг вид дивеч, възприемчив към трихинелоза, трябва да се изследва за наличие на трихинели съгласно изискванията на Наредба № 47 от 2001 г. за профилактика и контрол на трихинелозата (ДВ, бр. 110 от 2001 г.).

Чл. 21. (1) Месо от пернат дивеч, отглеждан във ферми, трябва да отговаря на изискванията по чл. 61—64 от Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо.

(2) Месото по ал. 1 трябва да се придружава от удостоверението, посочено в чл. 25, ал. 1, т. 2 на Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо.

Чл. 22. (1) Когато при пъдпъдъци и гълъби техниката на изкормване не позволява извършване на пълен следкланичен преглед на вътрешностите на всяка птица, прегледът се извършва на поне 5 % от всяка партида от 500 птици (или еквивалентното количество над 500 птици) и при условие, че партидата е еднородна по отношение на вид, тегло и произход на птиците.

(2) Резултатите, получени от прегледа по ал. 1, се отнасят за цялата партида.

Чл. 23. Изискванията по чл. 21 и 22 не се прилагат за месо от пернат дивеч, отглеждан във ферми, което е предназначено за директна доставка за крайния потребител за собствена консумация.

Чл. 24. Месо от зайци и месо от пернат дивеч, отглеждани във ферми, не се допуска за човешка консумация, когато:

1. се установи някое от заболяванията, посочени в чл. 11, ал. 1;

2. произхожда от животни, на които са били давани вещества, които могат да направят месото опасно или вредно за човешкото здраве;

3. месото е било третирано с йонизиращо или ултравиолетово лъчение, с омекотители или други вещества, които могат да повлияят на органолептичните му свойства, или с оцветители, които не се използват при здравната маркировка.

Чл. 25. Месото от зайци и от дивеч трябва да е получено от животни, отглеждани във ферми или райони, за които не са приложени мерките по чл. 23, ал. 1, т. 5—7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Чл. 26. Не се допуска амбулантна търговия, предлагане по пощата и търговия на дребно с цел препродажба на месо от зайци и месо от дивеч, отглеждан във ферми.

Главачетвърта

ЗДРАВНА МАРКИРОВКА НА МЕСО ОТ ЗАЙЦИ

Чл. 27. Здравната маркировка на месото се извършва от държавен ветеринарен лекар или от негов помощник.

Чл. 28. (1) Държавният ветеринарен лекар съхранява материалите за поставяне на здравна маркировка, етикетите и опаковките, когато са маркирани.

(2) Държавният ветеринарен лекар предава на помощниците материалите за полагане на здравна маркировка, етикетите и опаковките, когато са маркирани в необходимия брой само за времето, докато се извършва маркирането.

Чл. 29. (1) Здравната маркировка на месото от зайци е:

1. елипсовиден печат, който съдържа в горната си част инициалите “BG”, а в средата— ветеринарния регистрационен номер на кланицата или помещението за разфасоване; буквите и цифрите са с височина 0,2 см;

2. елипсовиден печат, който съдържа в горната си част инициалите “BG”, с височина на буквите 0,8 см, а в средата—ветеринарния регистрационен номер на кланицата или помещението за разфасоване с височина на цифрите—1,1 см.

(2) Материалът, който се използва за маркиране на месото, трябва да отговаря на хигиенните изисквания.

(3) Информацията по ал. 1 трябва да е ясна и четлива.

Чл. 30. Здравната маркировка по чл. 29, ал. 1, т. 1 се поставя:

1. на неопаковани трупове чрез поставяне на печат;

2. на опаковката, видимо под нея или на друг материал за пакетиране на опакованите трупове;

3. на опаковката, видимо под нея или на друг материал за пакетиране на части от трупове или субпродукти, опаковани в малки количества.

Чл. 31. Здравната маркировка по чл. 29, ал. 1, т. 2 се поставя на големи пакети.

Чл. 32. Здравната маркировка на месо, добито в предприятия, които нямат индустриална структура и капацитет на производство, съдържа данните по чл. 29 без инициалите “BG” и е с кръгла форма.

Чл. 33. (1) Здравната маркировка се поставя на опаковката или на материала за пакетиране така, че да се унищожи след отварянето им.

(2) Когато опаковката или материалът за пакетиране са пломбирани, пломбата се поставя по начин, който не позволява повторното є използване.

Главапета

СЪХРАНЕНИЕ И ТРАНСПОРТ НА МЕСО ОТ ЗАЙЦИ

Чл. 34. (1) След следкланичния преглед месото от зайци се охлажда или замразява.

(2) Охладеното месо от зайци се съхранява при температура до 4 °С.

(3) Замразеното месо от зайци се съхранява при температура до минус 12 °С.

Чл. 35. (1) Транспортните средства се оборудват по начин, който предпазва месото от зайци от заразяване или неблагоприятно външно влияние.

(2) Средствата за транспорт трябва да са оборудвани по начин, който осигурява спазването на температурите по чл. 34, ал. 2 и 3.

Главашеста

КОНТРОЛ ОТ ОРГАНИТЕ НА НАЦИО-

НАЛНАТА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА

СЛУЖБА (НВМС)

Чл. 36. Фермите за зайци и дивеч, отглеждан във ферми, подлежат на постоянен контрол от органите на НВМС.

Чл. 37. (1) Държавният ветеринарен лекар води дневник за резултатите от прекланичния и следкланичния преглед.

(2) При констатиране на зоонози или наличие на остатъчни количества ветеринарномедицински вещества държавният ветеринарен лекар незабавно съобщава в регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), от чиято територия произхождат животните, както и на лицата, отговорни за контрола във фермата, от която произхождат животните.

(3) Държавният ветеринарен лекар има свободен достъп до всички части на предприятието по всяко време на производствения процес.

Чл. 38. Главно управление на НВМС събира и обобщава резултатите от предкланичния и следкланичния преглед, извършени от държавен ветеринарен лекар при диагностициране на зоонози и при установяване на остатъчни количества ветеринарномедицински вещества над пределно допустимите нива.

Чл. 39. (1) В зависимост от епизоотичната обстановка органите на НВМС извършват диагностични изследвания на дивеч, отглеждан във ферми, за установяване наличието на болестите, посочени в приложение № 1 на Наредба № 21 от 2002 г. за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

(2) В зависимост от резултатите от диагностичните изследвания органите на НВМС налагат ограничения при използването на месо от дивеча по ал. 1.

Чл. 40. Органите на НВМС разработват и актуализират ежегодно планове за:

1. изследване на животни и прясно месо за наличие на остатъчни количества вредни вещества над пределно допустимите нива;

2. изследване на свободния дивеч за наличие на замърсители в околната среда.

Чл. 41. (1) В своята дейност държавният ветеринарен лекар може да се подпомага от помощници.

(2) Ветеринарните помощници трябва да отговарят на изискванията по чл. 91—93 от Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо.

(3) Ветеринарните помощници работят под ръководството и контрола на държавен ветеринарен лекар.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Месо от зайци” са всички части от домашни зайци, които са годни за човешка консумация.

2. “Дивеч, отглеждан във ферми” са диви сухоземни бозайници и пернат дивеч (диви кокошки, гвинейски кокошки, пуйки, патици, гъски, гълъби, както и пъдпъдъци, фазани, яребици, щрауси и щраусовидни птици), които се отглеждат във ферми като домашни животни. Диви бозайници, които живеят свободно в оградено пространство при условия, подобни на тези, при които живее дивечът, не се считат за дивеч, отглеждан във ферми.

3. “Месо от дивеч, отглеждан във ферми” са всички части от диви сухоземни бозайници и пернат дивеч, вкл. кокошки, пуйки, гвинейски кокошки, патици, гъски, пъдпъдъци, гълъби, фазани, яребици, щрауси (щраусовидни), развъждани и отглеждани във ферми до клането им, които са годни за човешка консумация, развъждани, отглеждани във ферми и заклани в кланица и които са годни за човешка консумация.

4. “Прясно месо” е месо, вкл. опаковано във вакуум или при контролирана атмосфера, което не е претърпяло друга обработка, освен охлаждане или замразяване.

5. “Механично обезкостено месо” е месо, механично отделено от костите, което е предназначено за производство на месни продукти и други продукти от животински произход. В това понятие не се включва месото, отделено от костите на главата, от крайните части под последните стави на гръдните и тазовите крайници.

6. “Труп” е цялото тяло на заклано животно след обезкръвяване, изкормване, отстраняване на крайните части под последните стави на гръдните и тазовите крайници, отстраняване на главата, опашката и вимето, а при едър рогат добитък, овце, кози и еднокопитни—след одиране на кожата. При птиците “труп” е цялото тяло на птиците след обезкръвяване, оскубване и изкормване.

7. “Субпродукти” са прясно месо, различно от трупа, дори ако то остава естествено свързано към трупа, както главата и краката, когато са отделно от трупа—при птиците.

8. “Вътрешности” са субпродукти от гръдната, коремната и тазовата кухина, вкл. трахеята, хранопровода, а при птиците—и гушата.

9. “Предприятие” е одобрена кланица, транжорна, хладилен склад, център за препакетиране или обект, който ги обединява.

10. “Предприятие, което няма индустриална структура и капацитет на производство” е птицекланица, която обработва до 150 000 птици годишно, транжорна, която обработва до 3 т седмично, или кланица, която обработва до 20 единици животни седмично и до 1000 единици годишно.

11. “Транспортни средства” са частите от моторните и железопътните средства, самолетите, трюмовете на кораби или контейнерите, които пренасят товара по суша, въздух и вода.

12. “Опаковка” е използваният материал или контейнер, когато е в пряк контакт с прясното месо.

13. “Материал за пакетиране” е вторият контейнер, в който се поставя опакованото прясно месо.

14. “Партида” е количеството зайци, дивеч, отглеждан във ферми, или прясното месо от тях, описано във ветеринарномедицинското свидетелство или ветеринарния сертификат, който придружава продуктите.

15. “Предлагане на пазара” е всяко държане на склад или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, продажба, доставка или всякакъв вид представяне, с изключение продажбата на дребно.

16. “Събирателен пункт” е мястото, където дивечът се съхранява в съответствие с хигиенните изисквания на глава пета, преди да бъде транспортиран до предприятието.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 60 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

За министър: Б. Боев