Решение № 3722 от 15 април 2002 г. по административно дело № 10265 от 2001 г.

РЕШЕНИЕ № 3722 от 15 април 2002 г. по административно дело № 10265 от 2001 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Цветанка Табанджова, Елена Златинова, Георги Ангелов, Панайот Генков, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 10265 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2001 г., докладвано от съдията Панайот Генков.

Съдебното производство по чл. 23 ЗВАС е образувано по жалби от Сдружение за дивата природа “Балкани”—София, и от Екологично сдружение “Деметра”—София, за обявяване на незаконосъобразността на чл. 58, ал. 1 и 3, чл. 72, ал. 1 и 2, чл. 77, ал. 2 и чл. 78, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД) (ДВ, бр. 58 от 2001 г.).

Като основен аргумент в подкрепа на искането си жалбоподателите сочат противоречието на обжалваните текстове с нормите на чл. 8 и приложение № IV от Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (наричана накратко Бернската конвенция), ратифицирана с решение на Великото Народно събрание от 25 януари 1991 г., чл. 11, ал. 3 от Закона за защита на природата (ЗЗП) (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г.; последно изм., бр. 29 от 2000 г.) и чл. 55 и 65 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) (обн., ДВ, бр. 78 от 2000 г.; изм., бр. 26 от 2001 г.).

Жалбите се поддържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателите на основанията, изложени в самите тях.

Процесуалният представител на ответника— Министерския съвет на Република България, иска от съда да отхвърли жалбите като неоснователни, тъй като според него оспорените норми на ППЗЛОД са в пълна хармония както с Бернската конвенция, така и със ЗЛОД, в изпълнение на който той е приет.

Процесуалният представител на заинтересуваната страна—Националното управление по горите, също иска от съда да отхвърли жалбите като неоснователни, тъй като и според него ППЗЛОД не противоречи нито в цялост, нито отделни негови норми на международното и националното законодателство и в частност на Бернската конвенция, ЗЛОД и ЗЗП.

Заинтересуваната страна—Министерството на земеделието и горите, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по жалбите.

Върховният административен съд—5-членен състав, като извърши проверка на допустимостта и основателността на жалбите, намира, че те са допустими за разглеждане, тъй като на основание чл. 5, т. 1 ЗВАС обжалваният акт е действащ нормативен акт, приет от Министерския съвет, и са частично основателни по следните съображения:

I. По искането за обявяване на незаконосъобразността на чл. 58, ал. 1 и 3 ППЗЛОД

Правилникът за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД) е приет в изпълнение на § 11 ЗЛОД и като подзаконов нормативен акт в съответствие с чл. 3, ал. 2 и чл. 12 от Закона за нормативните актове урежда материята, за която е предвидено да бъде издаден.

В жалбите се навеждат доводи, че обжалваните текстове от ППЗЛОД противоречат на нормите на чл. 8 и приложение № IV от Бернската конвенция, чл. 11, ал. 3 ЗЗП и чл. 65 ЗЛОД.

За да се даде отговор на поставеното искане, на първо място следва да се извърши анализ на степента на важност и действие на съответните нормативни актове.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Като се сравнят текстовете на нормите на чл. 8 и приложение № IV от Бернската конвенция и чл. 65 ЗЛОД, се вижда, че двата текста се припокриват напълно относно средствата и методите, с които е забранено да се ловува, и по-специално с капани, ако се прилагат за неизбирателен лов или за убиване, и между тях няма никакво противоречие.

Нормата на чл. 58, ал. 1 ППЗЛОД предвижда, че на хищници се ловува индивидуално, групово, чрез организиране на хайки и по време на лов на други видове дивеч, като се използват всички разрешени методи на ловуване, както и обучени за целта кучета, кучета за подземен лов и капани за избирателен лов.

Следователно между текста на нормата на чл. 65 ЗЛОД и нормата на чл. 58, ал. 1 ППЗЛОД относно използването на капани за избирате- лен лов при ловуване на хищници има противоречие, тъй като законовата норма забранява използването на капани за убиване на диви животни, а по определението на чл. 43, ал. 2 ЗЛОД ловуването е убиване на дивеч.

От извършения анализ дотук следва да се направи изводът, че цялата норма на чл. 58, ал. 3 ППЗЛОД също противоречи на ЗЛОД и Бернската конвенция, тъй като тя регламентира реда, по който се определя допустимият брой капани за избирателен лов, които могат да се използват в един ловностопански район.

Нормите на чл. 58, ал. 1 и 3 ППЗЛОД противоречат и на нормата на чл. 11, ал. 3 ЗЗП, тъй като този закон урежда обществените отношения по защитата на природата и в него също е забранено улавянето, убиването и ползването на диви животни със средствата и методите, посочени в Бернската конвенция.

II. По искането за обявяване на незаконосъобразността на чл. 72, ал. 1 и 2 ППЗЛОД

В жалбите се навеждат доводи, че тези текстове от ППЗЛОД противоречат на чл. 8 и приложение № IV от Бернската конвенция и чл. 65 ЗЛОД.

Както бе изтъкнато при разсъжденията погоре, текстовете на цитираните норми на Бернската конвенция и ЗЛОД съвпадат изцяло, поради което не е необходимо да се извършва анализ и на двата текста поотделно.

Обжалваният текст от ППЗЛОД предвижда, че за регулиране на числеността и за улавяне на жив дивеч може да се използват капани за избирателен лов, упойващи и сънотворни вещества и мрежести уреди.

Разпоредбите на чл. 8 и приложение № IV от Бернската конвенция и чл. 65 ЗЛОД забраняват използването на капани и мрежи само ако се прилагат за неизбирателен лов или убиване, откъдето по аргумент за обратното следва да се направи изводът, че те са разрешено средство за улавяне на дивеч.

Следователно в частта относно използването на капани за избирателен лов и мрежести уреди за улавяне на жив дивеч нормата на чл. 72, ал. 1 ППЗЛОД не противоречи на нормата на чл. 8 и приложение № IV от Бернската конвенция и чл. 65 ЗЛОД.

В останалата си част обаче относно използването на тези средства за “регулиране на числеността на дивеча” тази норма противоречи на цитираните по-горе законови норми, тъй като нито в ЗЛОД, нито в ППЗЛОД е дадено легално определение на това понятие.

Обжалваният текст относно използването на упойващи и сънотворни вещества за регулиране на числеността и улавяне на жив дивеч също противоречи на чл. 65 ЗЛОД, тъй като в тази норма е въведена забрана за използването на тези средства за ловуване изобщо, а ловуване по определението на чл. 43, ал. 2 ЗЛОД е не само убиването, а и улавянето на дивеч.

В контекста на изложеното по-горе следва да се приеме, че е противозаконна и разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ППЗЛОД относно правомощието на началника на НУГ да определя вида на разрешените за употреба упойващи и сънотворни вещества и въвеждането и на други избирателни методи и средства за лов.

III. По искането за обявяване на незаконосъобразността на чл. 77, ал. 2 ППЗЛОД

В жалбата се навеждат доводи, че този текст противоречи на чл. 11, ал. 3 ЗЗП.

Член 77, ал. 2 ППЗЛОД предвижда, че регулирането на числеността на мечката в районите с концентрация в рамките на допустимата и над допустимата, както и провеждането на селекция с цел запазване на генетичната чистота и фенотипните белези на местния вид се извършват чрез отстрел.

От анализа на този текст и анализа на резервата, с която Република България е подписала Бернската конвенция, следва да се направи изводът, че обжалваният текст не противоречи нито на конвенцията, нито на нормите от вътрешното ни законодателство, тъй като в резервата по отношение на действието на приложение № II нашата страна е изключила мечката от забранените за улавяне, задържане и убиване диви животни, а според чл. 56 ЗЛОД ловуването се извършва с ловно оръжие—т.е. чрез отстрел.

Следователно искането за обявяването на незаконосъобразността на чл. 77, ал. 2 ППЗЛОД е неоснователно и следва да се отхвърли.

IV. По искането за обявяване на незаконосъобразността на чл. 78, ал. 4 ППЗЛОД

В жалбата се навеждат доводи, че този текст противоречи на чл. 55 ЗЛОД.

Нормата на чл. 78, ал. 4 ППЗЛОД гласи, че отстреляните вълци не се маркират.

От анализа на обжалвания текст и текста на чл. 55 ЗЛОД следва да се направи изводът, че нормата на чл. 78, ал. 4 ППЗЛОД противоречи на законовия текст, който предвижда, че ловец, отстрелял едър дивеч, го маркира.

Съгласно приложение към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 ЗЛОД вълкът е едър дивеч и няма законово основание той да се изключва с подзаконов нормативен акт от общото правило на закона всички отстреляни екземпляри едър дивеч да се маркират.

Следователно в Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча нормите на чл. 58, ал. 1 относно “и капани за избирателен лов”, чл. 58, ал. 2, чл. 72, ал. 1 относно “за регулиране числеността и” и “упойващи и сънотворни вещества”, чл. 72, ал. 2 относно “разрешените за употреба упойващи и сънотворни вещества” и “както и въвеждането на други избирателни методи и средства за лов” и чл. 78, ал. 4 следва да се отменят като незаконосъобразни поради противоречието им с чл. 8 и приложение № IV от Бернската конвенция, чл. 55 и 65 ЗЛОД и чл. 11, ал. 3 ЗЗП, а жалбата в останалата част като неоснователна следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 5, т. 1 и чл. 23 ЗВАС Върховният административен съд—5-членен състав,

РЕШИ : Отменя като незаконосъобразни текстовете от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 58 от 2001 г.), на чл. 58, ал. 1 в частта “и капани за избирателен лов”, чл. 58, ал. 3, чл. 72, ал. 1 в частта “за регулиране на числеността и” и “упойващи и сънотворни вещества”, чл. 72, ал. 2 в частта “разрешените за употреба упойващи и сънотворни вещества” и “както и въвеждането на други избирателни методи и средства за лов” и чл. 78, ал. 4.

Отхвърля като неоснователна жалбата в останалата є част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Владислав Славов