Решение № 3057 от 29 март 2002 г. по административно дело № 640 от 2002 г.

РЕШЕНИЕ № 3057 от 29 март 2002 г. по административно дело № 640 от 2002 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Цветанка Табанджова, Мария Костова, Марина Михайлова, Елена Златинова, при участието на секретарпротоколиста Нина Спасова разгледа в съдебно заседание на 8.III.2002 г. адм. д. № 640 от 2002 г., докладвано от съдията Цветанка Табанджова.

Производството е по чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 ЗВАС. Образувано е по жалба на Венелин Каменов Иванов от Видин, ул. Цар Алексан- дър II № 46, против Постановление на Министерския съвет № 300 от 21.ХII.2001 г. (ДВ, бр. 112 от 2001 г.) за допълнение на Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно, приета с Постановление на Министерския съвет № 130 от 13.VII.2000 г. (обн., ДВ, бр. 59 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2000 г.). Жалбоподателят моли съда да обяви постановлението за нищожно като издадено от некомпетентен орган и алтернативно да се отмени като противоречащо на материалноправните разпоредби на чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата на търговия (ЗЗППТ), чл. 85а от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ) и чл. 29, ал. 1, 3 и 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Ответникът по делото—Министерският съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. В представеното по делото писмено становище са развити съображения за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт. В чл. 59, ал. 3 ЗЗППТ е допусната възможност Министерският съвет по изключение да определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените на някои стоки и услуги. С чл. 85а ЗЛАХМ законодателят е оправомощил Министерския съвет да определя правилата и нормативите за образуване и регистриране на пределни цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно. Така по изрична законова норма материята е предмет на подзаконово регламентиране. По процедурата на чл. 59, ал. 3 е приета Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно с ПМС № 130 от 2000 г. Новата постановка в обжалваното ПМС № 300 от 2001 г. е, че регистрираната пределна цена включва и начисляването на данък добавена стойност. Направената промяна произтича от изменението на ЗДДС, с което разпоредбата на чл. 41, т. 1, 2 и 3 ЗДДС е отменена и от 1.I.2002 г. доставките на лекарства не са освободени от облагане с данък добавена стойност. Размерът на данъка добавена стойност не е установен в ПМС № 300 от 2001 г., а в специалния закон—ЗДДС.

На основание чл. 21, ал. 1 ЗВАС като заинтересувана страна по делото е конституирано Министерството на здравеопазването, което чрез процесуалните си представители е оспорило жалбата. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че с ПМС № 300 от 2001 г. Министерският съвет е определил самия размер на регистрираните пределни цени при продажбата им на дребно в страната. С това постановление са създадени § 4 и 5 от ПЗР на Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно, по силата на които вече формирана- та по реда на чл. 4 и сл. от Наредбата и регистрирана пределна цена на лекарствата включва и начисляването на данък добавена стойност. Така направената промяна произтича от изменението на Закона за данък добавена стойност (ДВ, бр. 109 от 2001 г.), с което разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗДДС е отменена и от 1.I.2002 г. доставките на лекарствата не са освободени от облагане с данък добавена стойност. Министерският съвет в рамките на своята компетентност—чл. 85а ЗЛАХМ, и в съответствие с конституционната норма на чл. 105, ал. 1 е приел обжалваното постановление.

Върховният административен съд—петчленен състав, след като прецени доводите на страните и представените доказателства, приема следното:

Жалбата е допустима. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, които считат, че противоречи на норми от повисок ранг, без да е необходимо да доказват наличието на пряк и личен интерес. Подаването на жалба срещу нормативен акт не е ограничено със срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В съответствие с прогласения в чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България принцип, че икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива, с разпоредбата на чл. 59 ЗЗППТ е регламентирано общото правило, че извършването на търговия на едро и на дребно на вътрешния пазар се основава на свободната стопанска инициатива, като цените на стоките и услугите се формират свободно в съответствие с търсенето и предлагането. В ал. 3 на чл. 59 е предвидена възможност по изключение Министерският съвет да определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените на някои стоки и услуги. Това изключение по отношение на лекарствените продукти е конкретизирано с разпоредбата на чл. 85а ЗЛАХМ. С посочената разпоредба законодателят е делегирал на Министерския съвет правомощие по предложение на министъра на здравеопазването да определи с наредба правила и нормативи за образуване и регистриране на пределни цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно. В изпълнение на тази законова делегация Министерският съвет с ПМС № 130 от 13.VII.2000 г. е приел Наредба за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно (обн., ДВ, бр. 59 от 2000 г.; изм и доп., бр. 76 от 2000 г.). С нея са определени елементите за образуване на пределните цени, условията и редът за регистрирането и обявяването им. Предвидено е, че пределната цена се изчислява като сбор от заявената от производителя цена, надценката за търговец на едро и търговец на дребно в процентно съотношение от цената на производителя, определено по ценови групи съобразно критерия в чл. 5 от наредбата. Когато производител е чуждестранно лице, към заявената от него цена преди изчисляването на надценките на търговеца на едро и на търговеца на дребно се добавя стойността на установените плащания по действащите нормативни актове в страната. Така установените пределни цени се регистрират от министъра на здравеопазването след изпълнение на предвидената в раздел III процедура, като заповедта за регистрация на пределна цена на лекарствения продукт влиза в сила от датата на обнародването є в “Държавен вестник”.

С обжалваното Постановление № 300 от 21.ХII.2001 г. Министерският съвет е допълнил цитираната наредба, като е създал нови § 4и5в преходните и заключителни є разпоредби. С § 4 Министерският съвет е постановил, че регистрираните до 31.ХII.2001 г. пределни цени на разрешените за употреба лекарствени продукти се увеличават считано от 1.I.2002 г. със съответно посочени в постановлението проценти в зависимост от ценовата група на лекарствените продукти и производителя—местно или чуждестранно лице, както и че в образуваните по този ред цени е включен данък върху добавената стойност. Съгласно § 5 пределните цени, образувани по реда на § 4, следва да се обявяват по подходящ начин от Министерството на здравеопазването.

От така установените факти и обстоятелства по делото се налага безспорният извод, че с приетото с ПМС № 300 от 21.ХII.2001 г. допълнение на Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно Министерският съвет фактически е определил нови по-високи цени от регистрираните до 31.ХII.2001 г. пределни цени на разрешените за употреба лекарствени продукти местно производство и от внос, с което е излязъл извън делегираните му правомощия по закон, които, както беше посочено, се свеждат до определяне на правила и нормативи за образуване и регистриране на пределни цени.

Действително с отмяната на чл. 41, т. 1, 2 и 3 ЗДДС (ДВ, бр. 109 от 2001 г.) считано от 1.I.2002 г. доставките на лекарствените продукти от освободени станаха облагаеми с данък върху добавената стойност. С оглед обаче на законовата забрана лекарствените продукти да се продават по цени, по-високи от регистрираните пределни цени, законодателят съобразно с разпоредбите на чл. 34 и 35 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове е следвало в преходните и заключителните разпоредби на ЗДДС да приеме правила, с които да уреди прилагането на закона до регистрирането на нови пределни цени с включен в тях данък върху добавената стойност. Законодателят не е направил това, нито е овластил Министерския съвет да приеме правила за прилагане на закона спрямо така заварените обществени отношения.

Следва да се отбележи, че Министерският съвет след влизане в сила на изменението на Закона за данък върху добавената стойност с Постановление № 3 от 11.I.2002 г. в съответствие с правомощията си по чл. 85а ЗЛАХМ към елементите за образуване на пределни цени на лекарствените продукти е добавил “и данъка върху добавената стойност”, като е задължил производителите в предвидените кратки срокове да предприемат действия по пререгистрация на пределните цени с оглед привеждането им в съответствие със ЗДДС.

С оглед на изложеното настоящият петчленен състав приема, че Министерският съвет е издал Постановление № 300 от 21 декември 2001 г. извън делегираното му с чл. 59, ал. 3 ЗЗППТ и с чл. 85а ЗЛАХМ изрично правомощие. Липсата на материална компетентност на административния орган при издаването на акта е отменително основание по чл. 12, т. 1 ЗВАС, която води до нищожност на акта. Съгласно чл. 29 от Закона за Върховния административен съд съдът следва да обяви неговата нищожност.

Водим от горното и на основание чл. 29 във връзка с чл. 12, т. 1 и чл. 23 ЗВАС Върховният административен съд—петчленен състав

РЕШИ : Обявява за нищожно ПМС № 300 от 21 декември 2001 г. за допълнение на Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно (ДВ, бр. 112 от 2001 г.).

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Владислав Славов