Решение № 11701 от 18 декември 2002 г. по административно дело № 6576 от 2002 г.

РЕШЕНИЕ № 11701 от 18 декември 2002 г. по административно дело № 6576 от 2002 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Иван Трендафилов, Сребрина Христова, Виолета Ковачева, Здравка Шуменска, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 6576 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2002 г., докладвано от съдията Здравка Шуменска.

Производството е по реда на чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на Тинка Тошкова Гергова с искане да бъде отменен като незаконосъобразен § 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за пенсиите (НП), приета с Постановление № 30 от 10 март 2000 г. на Министерския съвет. С този параграф е дадено нормативно определение на “възрастта по чл. 68 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване”, като тя е дефинирана като “възрастта по чл. 68, ал. 1—3 КЗОО”. Жалбоподателят се позовава на липсата в тази разпоредба на ал. 4 от чл. 68 КЗОО, която регламентира възможността за реализиране на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при по-облекчен режим. Констатира се противоречие между обжалваната разпоредба и тези на чл. 82 и 84 КЗОО, които уреждат условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия, както и на добавка от пенсията на починал съпруг. На практика става невъзможно да се отпусне наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 4 КЗОО, както и да се определи добавка от такава пенсия по реда на чл. 84 КЗОО. Поради обстоятелството, че в Кодекса за задължителното обществено осигуряване няма такава разпоредба като обжалваната, а последната има непосредствена връзка с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Наредбата за пенсиите, която посочва, че при преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68 КЗОО, се стига до положение, че с подзаконов нормативен акт се въвежда ограничение в реализиране на правото на определен вид пенсия, обуславя се невъзможност за избиране на по-благоприятен вид наследствена пенсия и до преграждане пътя за последващо осъществяване на друго осигурително право, като това на добавка от пенсията на починал съпруг. Това е недопустимо именно поради констатираното противоречие между тази норма от по-нисък ранг с норми от по-висок ранг, което обуславя необходимостта тази разпоредба да бъде отменена като незаконосъобразна. Иска се от съда да се отмени разпоредбата на § 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за пенсиите като такава.

Ответната страна по жалбата—Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и застъпва становището, че обжалваната разпоредба не противоречи на нормите на чл. 82 и 84 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Според него една от предпоставките за възникване на правото на пенсия е навършването на определена възраст. Същата е променяща се във времето величина. В разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КЗОО тя е определена на 65 години, постоянна е и се отнася в еднаква степен към мъжете и жените, които биха могли да се пенсионират по условията є. В случая възрастта се използва като критерий за възникване на определени права, поради което обжалваният текст не противоречи на закона. Следва да се има предвид и че съгласно чл. 81 КЗОО пенсия от починало лице може да се отпусне, ако са налице общите условия за отпускане на пенсията или ако такава вече е била отпусната на това лице. При това положение няма пречка и да се премине от един в друг вид наследствена пенсия.

На основание чл. 21 от Закона за Върховния административен съд като заинтересувана страна е конституирано Министерството на труда и социалната политика, което чрез началникотдел “Правно обслужване” дава писмено становище по жалбата. Според него жалбата се явява неоснователна, понеже в чл. 80 КЗОО са посочени изрично и изчерпателно видовете пенсии, които не могат да преминават в наследствени. По аргумент на противното от тази разпоредба се прави изводът, че всички останали лични пенсии могат да преминат в наследствени, включително и спорният вид лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 КЗОО. Включването на възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО за определяне на момента, от който би възникнало право на наследствена пенсия, означава повишаване на изискуемата за това възраст за мъжете и за жените, понеже съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 КЗОО наследствена пенсия може да се получава от преживелия съпруг 5 години преди възрастта по чл. 68 КЗОО или преди тази възраст, ако е нетрудоспособен. По този начин би се стигнало до положение никое лице да не може да получава наследствена пенсия преди навършване на 60годишна възраст. Това противоречи на основната идея на законодателя, че преживелият съпруг значително по-рано има нужда от този вид парична помощ и социално неоправдано е завишаването на тази възрастова граница. Изло- женото се подкрепя в още по-голяма степен от възможността при смърт на осигурения на наследниците да се отпусне пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за инвалидност, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 на сто (чл. 83, ал. 2 КЗОО). Ако същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на полагащите се наследници ще се отпусне наследствена пенсия, определена като пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е поблагоприятно за тях. Последният аргумент на заинтересуваната страна в подкрепа на становището, че жалбата е неоснователна, е, че ако се приеме, че обжалваната разпоредба е незаконосъобразна, то биха се нарушили възприетите от 2000 г. нови условия за придобиване на право на пенсия и до нарушаване на основния принцип, възприет в осигурителното законодателство, а именно принципа за равнопоставеност на осигурените лица.

Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени доводите на страните и представените доказателства, приема следното:

Жалбата е допустима. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически лица и юридически лица, които считат, че противоречи на норми от по-висок ранг, без да е необходимо да доказват наличието на пряк и личен интерес. Подаването на жалба срещу нормативен акт не е ограничено и със срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Правото на пенсия е субективно материално право на осигуреното лице, което възниква при наличието на определени материалноправни предпоставки. В българското осигурително, респективно пенсионно законодателство, а именно в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, в сила от 1.I.2000 г., в глава шеста е уредено задължителното пенсионно осигуряване. В него по реда на последователното регламентиране на отделните видове пенсии са посочени конкретните материалноправни предпоставки за възникване на право на пенсии, свързани с трудовата дейност на осигурените лица, както и останалите видове пенсии, а именно тези, несвързани с трудовата дейност, както и тези, които са свързани с наследяването им. В разпоредбата на чл. 68 КЗОО са уредени тези предпоставки за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Те са две—навършване на определена възраст, която не е постоянна величина, а е променлива. Тази нейна характеристика ще бъде премахната през 2005 г., когато се достига пределната 63-годишна възраст за мъжете, и през 2009 г., когато се достига пределната 60-годишна възраст за же- ните. Втората такава предпоставка е наличието на “минимален брой” точки, които представляват общ сбор от възрастта, измерена в години, и броя на годините от осигурителния стаж. Това е осигурителен стаж по смисъла на чл. 9 КЗОО, а именно времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски. Това изискване за точки също е динамично и се изразява в нарастване с по 1 точка за всяка календарна година, като се стигне до 100 за мъжете и 94 за жените. В разпоредбата на чл. 68 КЗОО, а именно на ал. 4, е уредено и правото на пенсия в “намален” размер. Тя се отнася за случаите, при които сборът от точките е по-малък от величините, установени в чл. 68, ал. 1—3 КЗОО. В тези случаи правото на пенсия възниква при по-ниски показатели и специфични предпоставки, а именно обща възраст за мъжете и жените—навършени 65 години, и общ осигурителен стаж от 15 години както за мъжете, така и за жените, от които 12 години “действителен стаж”, т.е. реално положен труд, а не случаите на приравнен такъв по силата на правна норма.

Наследствената пенсия е периодично парично плащане от средствата на фонд “Пенсии”, което се дължи на наследниците на осигуреното лице при настъпване на осигурения социален риск “смърт”. Целта е да се заместят липсващите средства за издръжка, които наследниците на починалото осигурено лице са получавали от него приживе.

Съгласно чл. 80, ал. 1 КЗОО личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на изчерпателно изброените в същата разпоредба видове пенсии. При осъществяване на нормативно предвидените предпоставки за това—настъпила смърт на осигуреното лице, право на лична пенсия на наследодателя, наличие на правоимащо лице от кръга на тези също изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 80, ал. 2 КЗОО, а именно деца, преживял съпруг и родители на починалото лице, загуба на средства за издръжка поради смърт на наследодателя, личната пенсия преминава в наследствена такава. Следва да се отбележи, че понятията “наследник” и “наследодател” в осигурителното право, в частност пенсионното, се ползват с известна условност, понеже не се касае за наследяване по смисъла на наследственото право, а за придобиване на наследствена пенсия. Тя се изплаща не от наследствената маса, а от фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване, в който наследодателят в качеството му на осигурено лице е участвал чрез осигурителните си вноски.

В изпълнение на законовата делегация на чл. 106 КЗОО е издадена Наредбата за пенсиите, приета с Постановление № 30 от 10.III.2000 г. на Министерския съвет. В раздел IV “Наследствени пенсии”, чл. 32 от цитираната наредба, е предвидено, че при преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68 КЗОО. Така с тази норма е създадена една фикция, по силата на която се приравнява по правни последици възрастта на наследодателя, който е починал и не е достигнал изискващата се възраст, съгласно чл. 68 КЗОО за възникване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с тази, която се изисква нормативно за реалното възникване на това право на този вид пенсия. Очевидно е, че законодателят е целял да се гарантира възможността за възникване право на наследствена пенсия в лицето на правоимащите, без да са налице всички конкретни материалноправни предпоставки за възникване на субективното материално право на конкретния му носител, придобил вече качеството наследодател. Нещо повече, предвидено е възможността наследствената пенсия да се отпусне, т.е. да се упражни правото на пенсия по отношение на новия му носител, но имащ качеството преживял съпруг и по-рано, а именно 5 години преди навършване от негова страна на възрастта по чл. 68, когато той би могъл да упражни личното си право на пенсия, както и по-рано в случаите, когато той е неработоспособен. За родителите, в качеството им на наследници, също е предвидена възможността да реализират това право на наследствена пенсия при навършена възраст по чл. 68 КЗОО.

Със сега обжалваната разпоредба на § 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за пенсиите е дадено нормативно, макар и подзаконово определение на израза “възрастта по смисъла на чл. 68 КЗОО”, като е въведено ограничение и това е възрастта по чл. 68, ал. 1—3 КЗОО. Разпоредбата на ал. 4 не е посочена. Така при функционалното тълкуване на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Наредбата за пенсиите се стига до извода, че при преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68, ал. 1—3 КЗОО. От този кръг лица са изключени тези, които не биха могли да реализират право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, т.е. лицата, които могат да упражнят право на такава пенсия само в т.нар. намален размер, а именно тези мъже и жени, навършили 65-годишна възраст и положили трудов стаж в размер на 15 години. На практика се получава, че когато наследодателят към датата на смъртта си няма навършена 65-годишна възраст, има 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен, и не отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1—3 КЗОО, на наследниците му не може да се отпусне наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от този вид именно поради непосочване на ал. 4 в обжалваната разпоредба на § 1 от ДР на Наредбата за пенсиите. Действително, ако наследодателят е реализирал това си право по чл. 68, ал. 4 КЗОО, т.е. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в “намален” размер, то за наследниците му обсъжданото ограничение не намира приложение, понеже съгласно чл. 83, ал. 2 КЗОО починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За наследниците на тази категория лица има и друга възможност, а именно да им се отпусне наследствена пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за инвалидност, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 на сто, съгласно чл. 83, ал. 1 КЗОО. По този начин се осъществява обезпечителната функция на осигурителното плащане, каквото е това по отпусната пенсия, независимо от нейния вид. Последното обстоятелство не променя крайния извод относно констатираното противоречие, обуславящо незаконосъобразност на обжалваната разпоредба. Това е така и с оглед законово гарантираната възможност правоимащото лице да упражни своето право по начин, който е найблагоприятен за него, поради естеството му.

Установява се и второто противоречие с разпоредбата на чл. 84 КЗОО, понеже пенсионерът с качеството наследник не би могъл да упражни правото си на добавка от такава пенсия към собствената си, тъй като този вид пенсия не може да бъде отпусната на наследодателя му. Цитираната правна норма не прави разлика във вида на пенсиите, от които следва да се определи добавката. Прави се само уточнение, че тази добавка не може да се получава с наследствена пенсия от същия наследодател. Следователно обсъжданото ограничение на § 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за пенсиите влияе не само върху правото, но и върху размера на добавката по тази разпоредба от кодекса, понеже тя е определена в процент от размера на пенсията на наследодателя.

Очевидно е, че това формално противоречие между нормата на § 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за пенсиите и тези на чл. 82 и 84 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване е налице и същото рефлектира върху упражняването на конституционното право, каквото е правото на пенсия, независимо от нейния вид. В тази връзка следва да се отбележи, че в самия Кодекс за задължителното обществено осигуряване не е дадено такова легално определение като това в обсъжданата разпоредба, поради което не се констатира противоречие в неговите рамки. Такова се установява в издадената в негово изпълнение Наредба за пенсиите като нормативен акт от по-ниска степен, макар обжалваната разпоредба да е от категорията на допълнителните разпоредби, които съгласно чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове имат за цел да дадат обяснения на думи и изрази, които се употребяват многократно в конкретния нормативен акт или чието обяснение не е възможно да се даде в съответния текст. Именно поради характера на тази разпоредба, като такава в “Допълнителни разпоредби” към нормативен акт, обособена като самостоятелно подразделение в неговия край и даваща обяснение на определен израз, във връзка с прилагане на разпоредбите от Кодекса за задължителното обществено осигуряване се установяват твърдените противоречия. В тази връзка са неотносими възраженията, че няма пречка “намалената” пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде отпускана, понеже същата по аргумент на противното от чл. 80 КЗОО може да преминава в наследствена пенсия. В процесния спор тази възможност не се оспорва. Неоснователно е и възражението, че включването на възрастта по ал. 4 на чл. 68 КЗОО би повишило възрастта по чл. 82, ал. 2 КЗОО, когато наследствена пенсия може да се получава от преживелия съпруг 5 години преди възрастта по чл. 68 КЗОО или преди тази възраст, ако е нетрудоспособен, както и по чл. 82, ал. 3 КЗОО, когато наследствената пенсия може да се получава от родителите с право на наследствена пенсия от починалите си деца, ако са навършили възрастта по чл. 68 КЗОО. В тези случаи органът, който прилага тези норми при отпускане на конкретния вид наследствена пенсия, след систематичното тълкуване на съответната правна норма и фактическата обстановка, ще преценява изискването за навършена възраст конкретно, още повече че в случая се прилага основният принцип, а именно този за преценяване възрастта с оглед отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен размер, а не изключението, а именно възрастта при пенсия за осигурителен стаж и възраст при намален размер. Недопустимо е въвеждането на такова ограничение, какъвто характер има разпоредбата на § 1 от допълнителните разпоредби, с подзаконов нормативен акт, което води до незаконосъобразност на последния в обжалваната му част. Изложените съображения се подкрепят от необходимостта чрез трайно уреждане на тази материя да се гарантира законосъобразното осъществяване на конституционното право на гражданите на обществено осигуряване, в частност на правото им на пенсия. В тази връзка не е налице и нарушаване на основния осигурителен принцип за равнопоставеност на осигурените лица, регламентиран в чл. 3, т. 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, след като законодателят чрез въвеждането на различните видове пенсии за осигурителен стаж и възраст е допуснал това изключително по социални съображения, по ред и начин, приложим за правовата държава.

С оглед на изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че Наредбата за пенсиите е незаконосъобразна в обжалваната част, а именно § 1 от допълнителните разпоредби, като противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг, а именно чл. 82 и 84 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, и като такава следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 23, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ : Отменя като незаконосъобразен § 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за пенсиите (ДВ, бр. 21 от 2000 г.) със следното съдържание: “Възрастта по чл. 68 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване” е възрастта по чл. 68, ал. 1—3 КЗОО.”

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Владислав Славов