Решение № 11466 от 14 декември 2002 г. по административно дело № 6568 от 2002 г.

РЕШЕНИЕ № 11466 от 14 декември 2002 г. по административно дело № 6568 от 2002 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Мария Костова, Дима Йорданова, Боян Магдалинчев, Милка Панчева, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 6568 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2002 г., докладвано от съдията Боян Магдалинчев.

Производството е по чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 8, предложение първо ЗВАС във връзка с чл. 5, т. 1 ЗВАС.

Образувано е по жалба на Лазар Методиев Рахов от София против разпоредбата на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № I-79 от 2000 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за извършване на частна охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 30 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 30 от 2001 г.) в частта, с която право да извършват изследвания за психологическа пригодност за извършване на частна охранителна дейност освен на Института по психология—МВР, е предоставено и на “психолозите към областните (градските) диспансери за психични заболявания или други психиатрични лечебни заведения, както и от специализирани агенции за психологичен подбор”, с твърдения за незаконосъобразност на нормата в тази є част като противоречаща на чл. 81б, ал. 2, т. 5 ЗМВР.

Министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, че разпоредбата на § 4 ПЗР на Наредба № I-79 от 2000 г. в атакуваната є част не противоречи на чл. 81б, ал. 2, т. 5 ЗМВР— нормативен акт от по-висока степен, по съображения, че употребеният в закона израз “според заключение на специализиран за целта институт” е родово понятие, а по същество акцентът е върху специализиран орган, притежаващ особена компетентност, при която с използването на подходящи научни подходи и методики и при участието на квалифицирани специалисти може по достатъчно надежден начин да се установи психологическата пригодност на кандидата за частна охранителна дейност. Освен това с въвеждането на повече специализирани звена за установяване психологическата пригодност за осъществяване на охранителна дейност, в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за защита на конкуренцията, се преодолява фактически установеният монопол на Института по психология при МВР.

Жалбата е основателна. Наредбата е обнародвана в ДВ, бр. 51 от 2000 г. В първоначалната редакция на § 4 от ПЗР на същата е предвидено, че “Директорът на Института по психология—МВР, определя реда и организира изследването на психологическата пригодност за извършване на охранителна дейност.”

В ДВ, бр. 30 от 2001 г., е обнародвано изменение и допълнение на наредбата. С § 9 е изменен § 4 от ПЗР, като правото да извършват изследвания за психологическата пригодност за извършване на частна охранителна дейност освен на Института по психология—МВР, е предоставено и на психолозите към областните (градските) диспансери за психични заболявания или други психиатрични лечебни заведения, както и от специализирани агенции за психологичен подбор.

Разпоредбата на § 4 ПЗР на Наредба № I-79 от 2000 г. в частта, с която правото да се извършват изследвания за психологическа пригодност за извършване на частна охранителна дейност извън Института по психология—МВР, е предоставено и на психолозите към областните (градските) диспансери за психични заболявания или други психиатрични лечебни заведения, както и от специализирани агенции за психологичен подбор, е незаконосъобразна.

Наредба № I-79 от 2000 г. за условията и реда за извършване на частна охранителна дейност е издадена от министъра на вътрешните работи въз основа законовата делегация на чл. 81б, ал. 6 ЗМВР, съгласно която условията и редът за извършване на частна охранителна дейност се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С тази разпоредба е определена и законовата рамка за извършването на тези изследвания.

В чл. 81б ЗМВР са регламентирани изискванията, на които търговците по ТЗ—едноличните търговци и търговските дружества, както и непосредствено осъществяващите дейност по охрана (охранител), следва да отговарят за издаването на разрешения при осъществяването на частна охранителна дейност. Едно от условията за издаване на разрешение, респективно за отнемането му, е притежаването на психологическа пригодност за осъществяването на охранителна дейност според заключение на специализиран за целта институт.

Законодателят в чл. 81б, ал. 2, т. 5 ЗМВР е употребил израза “специализиран за целта институт”. В Българския тълковен речник на издателство “Наука и изкуство”, София, 2001 г., четвърто допълнено и преработено издание, на стр. 328 понятието “институт” е определено като: 1. “Специализирано висше или полувисше учебно заведение за подготовка на специалисти в определена област”; 2. “Академично учреждение за научни изследвания в определена област”. В речника на чуждите думи в българския език на издателство “Наука и изкуство”, София, 2000 г., пето допълнено и основно преработено издание, на стр. 306 понятието “институт” е определено като: 1. “Название на висши и полувисши учебни заведения или научни учреждения”; 2. “Установен със закон обществен ред или орган”. От тези тълкувания на понятието “институт” е видно, че то е специализирано научно учреждение за подготовка на специалисти или за научни изследвания в дадена област. Касае се до специализирано научно звено, което въз основа на научни изследвания в определена област—в случая психологията като наука за човешката психика и особеностите на характера и поведението на отделната личност, дава заключение за възможността за извършването на специфична дейност. С чл. 1, ал. 2 от ПМС № 25 от 1998 г. за създаването на Института по психология при МВР последният е определен като национален център за извършване на психологически изследвания, психологически подбор, психологически експертизи и обучение на кадри в системата на МВР и е със статут на научноизследователски и научно-приложен институт. С чл. 2 от Правилника за дейността на Института по психология, утвърден от министъра на вътрешните работи на 9.XI.2001 г., Институтът по психология—МВР, е определен като национален център, развиващ психологичната наука, извършващ емпирични изследвания, психологични експертизи, осъществяващ дейност по психологичния подбор и психологичните аспекти за оценка и атестиране на личния състав на министерството, извършващ специализирано обучение и психологично консултиране и разработващ методи и стандарти за психологичната практика.

При тези обстоятелства следва изводът, че правото да извършва изследвания за психологическата пригодност на субекти за извършване на частна охранителна дейност принадлежи само на Института по психология—МВР, като специализирано научноизследователско и научно-приложно звено. То не принадлежи на органи и лица извън него, в т.ч. психолозите към областните (градските) диспансери за психични заболявания или към други лечебни заведения или специализирани агенции за психологичен подбор. Нормата на чл. 81б, ал. 2, т. 5 ЗМВР е императивна и изчерпателно изброява кръга на правните субекти, в правомощието на които е предоставено извършването на тази специфична дейност. Изключена е възможността с подзаконов акт да се разширява кръгът на правните субекти, на които законът възлага осъществяването на определени дейности. В съответствие с чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Безспорно чл. 81б, ал. 2, т. 5 ЗМВР е нормативна разпоредба от по-висока степен и тази на § 4 ПЗР на Наредба № I-79 от 2000 г. є противоречи. Следва изводът, че § 4 ПЗР на Наредба № I-79 от 2000 г., с което освен на Института по психология—МВР, правото да извършват психологическо изследване за частна охранителна дейност е предоставено и на други лица и заведения, е в нарушение на чл. 81б, ал. 2, т. 5 ЗМВР и целта, вложена от законодателя в нея, което налага отмяната є в тази част.

По изложените съображения и на основание чл. 23 ЗВАС Върховният административен съд— петчленен състав,

РЕШИ : Отменя като незаконосъобразна разпоредбата на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № I-79 от 2000 г. за условията и реда за извършване на частна охранителна дейност на министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 51 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 30 от 2001 г.) в частта “или психолозите към областните (градските) диспансери за психични заболявания, или други психиатрични лечебни заведения, както и от специализирани агенции за психологичен подбор”.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Владислав Славов