Решение № 10271 от 18 ноември 2002 г. по административно дело № 7742 от 2002 г.

РЕШЕНИЕ № 10271 от 18 ноември 2002 г. по административно дело № 7742 от 2002 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Славка Найденова, Елена Златинова, Милка Панчева, Диана Добрева, при участието на секретарпротоколиста Василка Кадийска разгледа административно дело № 7742 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2002 г., докладвано от съдията Милка Панчева. Производството е по чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Пред Върховния административен съд е постъпила жалба от Николина Атанасова Георгиева от София, с която се иска отмяна на Указание за организиране на дейността на общообразователните, специалните и професионалните училища през учебната 1999—2000 г., утвърдено от министъра на образованието и науката, част II, точка 1, подточка 1.1 в частта “учениците, постъпили през учебната 1998—1999 г.” и т. 2.1 в частта “...по т. 1.1...”. С посочените текстове се придава обратна сила на Наредба № 4 от 1999 г. за учениците с прием през 1998—1999 г.

Ответникът—Министерството на образованието и науката, чрез процесуален представител прави възражения за недопустимост на жалбата. Доводите са за липса на нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Указ № 883 за прилагането му. Не е налице предмет на правния спор, Наредба № 4 от 1999 г. е отменена и обжалваното указание е неприложимо. Атакуваният акт не носи белезите на индивидуален или общ административен акт, поради което не подлежи на съдебен контрол. С процесното указание не се засягат права и законни интереси на жалбоподателката и за нея не е налице правен интерес от съдебното му обжалване.

Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд е оправомощен да упражнява контрол над нормативните актове, издавани от органите на държавното управление и приравнените към тях. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗНА в материята, до която се отнася, законът трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения, поддаващи се на трайна уредба. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. В чл. 7 ЗНА като част от системата на издаваните от изпълнителната власт подзаконови нормативни актове са упоменати правилници, наредби и инструкции.

Според чл. 7, ал. 3 ЗНА с инструкция висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да се обезпечи. Съдържащите се в нея правни норми следва на общо основание да отговарят на изискването по чл. 15, ал. 2 ЗНА за конституционосъобразност и законосъобразност, тъй като визират създадени от държавен орган общи правила за поведение. Като нормативен акт инструкцията е насочена към неопределен брой правни субекти и има не еднократно, а продължително във времето приложение.

Обжалваното указание на министъра на образованието и науката е издадено въз основа на § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 4 от 1999 г. за общообразователния минимум и разпределение на учебното време. Съдът приема, че макар наименованието

“указание” да не фигурира в чл. 7 ЗНА като подзаконов нормативен акт, по своя характер и съдържание процесният акт отговаря на легално даденото определение за “инструкция”. Издаден е за детайлизиране правата и задълженията на адресатите на Наредба № 4 от 1999 г. и има продължително действие във времето.

Неоснователно е твърдението на ответника по жалбата, че обжалваното Указание за организиране на дейността на общообразователните, специалните и професионалните училища през учебната 1999—2000 г. на министъра на образованието и науката е вътрешноведомствен акт, който поражда задължения за директорите на съответните училища в качеството им на органи в служебно-йерархическа подчиненост на административния орган и съгласно чл. 7, т. 3 ЗВАС не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд.

Правилата, които са закрепени с текста, касаят не само поведението на директорите на училищата, но и на учениците от тези учебни заведения. Безспорно се засягат законни права на обучаващите се в българските училища, а тъй като в преобладаващата си част те са непълнолетни, техните родители имат правен интерес и процесуалното право да бранят интересите им чрез съдебен контрол за законосъобразността на издадените от министъра на образованието указания за организацията на учебния процес. Жалбоподателката Николина Атанасова Георгиева на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България има правен интерес от подаване на настоящата жалба. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС жалба или протест срещу нормативен акт се подават без ограничение във времето.

По строеж актът отговаря на основните изисквания по глава трета от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове: има наименование, сочещо вида на акта и главния му предмет, частите и главите са с непрекъсната поредна номерация, обозначени са членовете, алинеите и приложените към отделните текстове таблици и схеми.

Указание за организиране на дейностите на общообразователните, специалните и професионалните училища през учебната 1999—2000 г. на министъра на образованието и науката е издадено на основание § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 4 от 1999 г. на министъра на образованието и науката, обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 80 от 1999 г. Впоследствие с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 6 от 2001 г. на министъра на образованието и науката, обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 54 от 2001 г., е отменена Наредба № 4 от 1999 г., което формално води до отпадането в правния мир и на издаденото въз основа на нея указание на министъра на образованието и науката от 1999 г.

При издаване на Наредба № 6 от 2001 г. министърът на образованието и науката не е съобразил, че с този подзаконов нормативен акт се уреждат правоотношения, породили се преди неговото влизане в действие, които продължават и след влизането му в сила. В преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 6 от 2001 г. липсва норма, регламентираща запазване действието на някои текстове от отменените актове, както е сторено с т. 10 от въпросното указание, запазваща действието на постановки от отменените Указание № 2 от 2.VI.1995 г. и Указание № 2 от 28.VII.1998 г. С процесната жалба се атакуват разпоредби, касаещи правоотношения, възникнали преди влизане в сила на Наредба № 4 от 1999 г., преуредени от нея и от Наредба № 6 от 2001 г., които все още не са преустановени и са действащо право до приключване курса на обучение на съответния випуск, с оглед на което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват. Този принцип създава правна сигурност и означава уведомяване на всички правни субекти за правни норми, които ще влязат в сила. Според чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗНА задължение на административния орган е да изпрати текста на нормативния акт и нареждане до “Държавен вестник” за обнародването му. От данните по делото се установява, че процесният акт не е обнародван, с което министърът на образованието и науката не е изпълнил законоустановената процедура, а това съставлява основание за отмяна на акта по чл. 12, т. 3 ЗВАС.

Действието на правните норми е занапред. Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗНА обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

Наредба № 4 от 1999 г. за общообразователния минимум и разпределение на учебното време е издадена на основание чл.13 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 67 от 27.VII.1999 г., влязъл в сила от същата дата. В двата нормативни акта липсва правна норма, която съобразно чл. 14, ал. 2 ЗНА да регламентира обратна сила на действие за даден период.

Атакуваното Указание за организиране на дейностите на общообразователните, специалните и професионалните училища през учебната 1999—2000 г. на министъра на образованието и науката, издадено на основание § 1 от Наредба № 4 от 1999 г. за нейното прилагане, намира приложение във времето както нормативния акт, въз основа на който е издадено. В раздел II, точка 1, подточка 1.1. от обжалвания акт е заложено условието—от учебната 1999—2000 г. Наредба № 4 от 1999 г. да се прилага за учениците, постъпили през учебната 1998—1999 г. в класа с интензивно изучаване на чужд език (подготвителен) с прием след VII клас, на профилирани гим- назии и профилирани паралелки в гимназии и в СОУ. Тази разпоредба в противоречие с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗНА придава обратна сила на нормите от Наредба № 4 от 1999 г. за учениците, постъпили през 1998 г. с прием след VII клас в упоменатите училища.

Обжалваният текст е в противоречие и с разпоредбите на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (ЗСООМУП). В чл. 20 от ЗСООМУП (в редакция към 27.VII.1999 г.) е залегнал принципът, че всеки ученик има право да завърши определен етап от образованието си по учебния план, по който е започнал обучението си в същото училище. Обучението на приетите в училищата след завършен 7 клас през учебната 1998—1999 г. е провеждано при учебен план, изготвен съобразно действащите нормативни уредби. Следователно по този учебен план следва да бъде завършено обучението в съответното училище и учениците да получат диплом за завършено средно образование при условията, утвърдени към момента на приема им в тези училища през 1998 г.

По изложените съображения Върховният административен съд—петчленен състав, приема, че Указание—II част, за организиране на дейностите на общообразователните, специалните и профилираните училища през учебната 1999—2000 г. на министъра на образованието и науката в раздел II, точка 1, подточка 1.1 “Учениците, постъпили през учебната 1998—1999 г. в класа с интензивно изучаване на чужд език (подготвителен) с прием след VII клас, на профилирани гимназии и профилирани паралелки в гимназии и в СОУ” и точка 2 досежно текста “...по т.1.1...” противоречи на чл. 14, ал. 2 ЗНА и чл. 20 ЗСООМУП (изм.) и следва да бъде отменено като издадено в противоречие с материалноправни разпоредби на нормативен акт от по-висша степен.

Водим от горното и на основание чл. 12, т. 3 и т. 4 ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ : Отменя като незаконосъобразно Указание— II част, за организиране на дейностите на общообразователните, специалните и профилираните училища през учебната 1999—2000 г. на министъра на образованието и науката в раздел II, точка 1, подточка 1.1 “Учениците, постъпили през учебната 1998—1999 г. в класа с интензивно изучаване на чужд език (подготвителен) с прием след VII клас, на профилирани гимназии и профилирани паралелки в гимназии и в СОУ” и в точка 2 в частта “...по т. 1.1...”.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Вл. Славов