Решение № 10075 от 12 ноември 2002 г. по административно дело № 67 от 2002 г.

РЕШЕНИЕ № 10075 от 12 ноември 2002 г. по административно дело № 67 от 2002 г.

Върховният административен съд в състав: председател—Светла Петкова, и членове: Цветанка Табанджова, Аделина Ковачева, Мина Атанасова, Светлозара Анчева, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 67 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2002 г., докладвано от съдията Цветанка Табанджова.

Производството е по чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 ЗВАС. Образувано е по жалба на Българска асоциация гражданско общество и правни инициативи (БАГОПИ) против раздел I, чл. 1, 2 и 3 от Тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на образованието и науката по Закона за държавните такси, одобрена с член единствен на ПМС № 156 от 31 юли 2000 г. (ДВ, бр. 65 от 2000 г.). Поддържа се, че Министерският съвет е издал тарифата при липса на материална компетентност и в нарушение на принципа за законоустановеност на събираните държавни такси, като се иска съдът да обяви нищожността є в обжалваната част. Липсва специален закон, който да определя основанията за дължимост на таксите, които се събират в Министерството на образованието и науката, и показателите, чрез които могат да се индивидуализират конкретните им размери. Основанията, посочени в чл. 4, буква “о” от Закона за държавните такси, са неприложими, тъй като не сочат всички елементи на дължимите такси. Общата законова делегация на чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, поради което и на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на Конституцията не следва да се прилага.

Ответникът—Министерският съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Правното основание за приемане на тарифата е чл. 1 и чл. 4, буква “о” от Закона за държавните такси, с оглед на което счита за несъстоятелно оплакването за противоречие на тарифата с чл. 60 от Конституцията. Услугите, за които се събират такси, са дейности, възложени на Министерството на образованието и науката със съответни специални закони—Закона за българското гражданство,Закона за народната просвета, Закона за висшето образование, Закона за движение по пътищата. В становището си по същество и с писмената защита моли да се отхвърли жалбата.

На основание чл. 21, ал. 1 ЗВАС за образуване на делото е изпратено съобщение на Министерството на образованието и науката, което в законоустановения 14-дневен срок не е направило искане за встъпване в производството.

Върховният административен съд—петчленен състав, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, които смятат, че противоречи на норми от по-висок ранг. За обжалването му не е необходимо да се доказва наличието на пряк и личен интерес. Подаването на жалба срещу нормативен акт не е ограничено със срок.

С оглед на изложеното жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С член единствен на ПМС № 156 от 2000 г. Министерският съвет е одобрил Тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на образованието и науката по Закона за държавните такси, като в раздел I, чл. 1, 2 и 3 на тарифата е определил вида и обема на дейностите, за които физическите и юридическите лица заплащат държавни такси при искания за откриване на частни детски градини и частни училища. Таксите са диференцирани по размер в зависимост от това, дали искането е за откриване на български детски градини и частни училища; български детски градини и училища с чуждестранно участие или чуждестранни детски градини и училища. В § 3 от заключителните разпоредби на постановлението е посочено, че се приема на основание чл. 1 във връзка с чл. 4, буква “о” от Закона за държавните такси.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България от 1991 г. гражданите са длъжни да заплащат такси, установени със закон. Следователно по силата на посоченото конституционно изискване установяването на държавни такси е предмет на законова регламентация. С таксите се създават парични задължения към държавата в лицето на определени държавни органи за извършвани от тях действия и услуги и за издаване на документи и дубликати. Прогласеният от Конституцията принцип за законоустановеност на събираните такси означава определеност на дължимите действия или услуги по основание, вид, обем, обхват и други индивидуализиращи дейността или услугата елементи, както и на показателите, чрез които могат да се определят съответните конкретни размери на дължимите държавни такси на законово ниво. С разпоредбата на чл.1, ал. 1 от Закона за държавните такси на Министерския съвет е делегирано правомощие да одобрява тарифи, с които да определя размера на държавните такси, събирани от органите на съдебната власт и други държавни органи и бюджетни организации. Тази делегация противоречи на нормата на чл. 2, ал. 2 от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 60, ал. 1 от Конституцията. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси е заварена от Конституцията от 1991 г. и съгласно § 3 от преходните и заключителните є разпоредби не следва да се прилага, тъй като противоречи на въведения с върховния закон принцип за законоустановеност на всички определящи таксите елементи. Наред с това Министерският съвет с тарифата е определил освен размера на таксите и дейностите и услугите, за които следва да се събират държавни такси, с което е излязъл извън законовата делегация.

Разпоредбата на чл. 4, буква “о” от Закона за държавните такси, която предвижда, че държавни такси се заплащат за искания до държавни органи да извършват действия и услуги и за издаване на документи и дубликати, е обща и не представлява самостоятелно основание за одобряване на обжалваната тарифа. Със Закона за народната просвета в редакцията, действала към датата на одобряване на тарифата, законодателят не е предвидил задължения за заплащане на държавни такси при откриване на частни училища и детски градини. В нарушение на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България този въпрос е регламентиран с раздел I, чл. 1, 2 и 3 от Тарифата за таксите, събирани от Министерството на образованието и науката, одобрена с член единствен на ПМС № 156 от 2000 г. на Министерския съвет. С подзаконов нормативен акт обаче не могат да се уреждат по първичен начин обществени отношения, за които Конституцията изрично е предвидила това да стане със закон.

С § 28, т. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (ДВ, бр. 90 от 2000 г.) е създаден нов § 6а към допълнителните разпоредби на закона, съгласно който за извършваните действия и издаваните документи в производствата по чл. 11 и 12 Министерството на образованието и науката и Министерството на културата събират съответни такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет. Следователно с тази разпоредба са регламентирани действията и документите, за които физическите и юридически- те лица дължат държавни такси при откриване на частни училища и детски градини. С изменението на закона обаче не са регламентирани нито размерите на таксите, нито показателите, чрез които същите могат да се определят, а само е възпроизведен противоречащият на чл. 60, ал. 1 от Конституцията текст на чл.1, ал.1 от Закона за държавните такси.

По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд приема, че Министерският съвет е одобрил раздел I, чл. 1, 2 и 3 от Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на образованието и науката при липсата на материална компетентност, която води до нищожност на акта. На основание чл. 29 от Закона за Върховния административен съд съдът следва да обяви нищожността на акта в обжалваната част.

Водим от горното, Върховният административен съд—петчленен състав,

РЕШИ : ОБЯВЯВА нищожността на раздел I, чл. 1, 2 и 3 от Тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на образованието и науката по Закона за държавните такси, одобрена с член единствен на ПМС № 156 от 31 юли 2000 г. (ДВ, бр. 65 от 2000 г.). Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Председател: Владислав Славов